Лебедова песен редят чернооченци за земята си
Да им изтекат очите на онези, които ни излъгаха, че след разтурянето на кооперацията едва ли не ще станем чифликчии, пустосват двама набори
Лебедова песен редят чернооченци за земята си
Тази година стопаните няма да я обработват, защото всичко е скъпо
Сеид КЕРИМОВ
По статистически данни в района на Чернооченска община има над 115 000 дка обработваема земя. Преди години стопаните са получавали рекордни добиви от тютюн, зеленчуци, жито, царевица.
През тази стопанска година обаче повече от половината от земята остава неизползвана, защото хората не са в състояние да я обработват. Чернооченци нямат впрегатен добитък и инвентар за оран. Нямат достатъчно пари, за да платят за услугите на машинно-тракторната станция или на собствениците на земеделска техника. Един декар оран струва между 8-12 000 лв. Най-много изоставена земя има в районите на кметствата Пчеларово - 3000 дка, Комунига, Паничково, Габрово и планинските райони като Безводно, Женда, където хората предпочитат близките до махалите земи и изоставят по-далечните землища. А и недостигът на работна ръка е също причина за тази безстопанственост. В района на кметство Пчеларово са останали само пенсионери, които с помощта на земеделската кооперация обработват незначителна част от земята.
Виждате ли полето, сочи наоколо възрастният Мюмюн Осман от горната махала на Черноочене. След земераздаването и аз получих моята част от земята. Зарадвах се, че за година-две ще се замогна. А излезе друго. Нямам ни вол, ни плуг за оран. Надявах се на съседите, които имат трактор. Вярно, нашият тракторист Неждет Нешат не е скъпар. На декар оран взема около 5000 лв. За 10 дка това прави 50 000 лв. Ами ако взема да ора поне по два пъти? Откъде да намеря толкова пари? Пенсийката едва стига за хляб. Значи, или изоставяш земята, или ставаш неин роб, споделя Мюмюн Осман.
Двамата набори бай Али Мехмед и Халил Ибрямов са седнали на синора между две обширни полета и си хортуват тъжно за местността Айва тарласъ, която през миналата година беше засята със зеленчуци от край до край.
Вижте сега земята, казват те, плевели до кръста. Тук-таме се мяркат засяти с тютюн или царевица парчета колкото носна кърпа. Цялото поле от 360 дка го превърнахме в пасбище. Някой може да си помисли, че онова бялото, с което е покрито полето, е лайка. Събирай и продавай. А не е така. Това са маргаритки и други бели цветя, които не стават и за паша. Като че ли земята предварително е метнала бял саван и се готви да мре. Да, казвам ти - да мре и да ни проклина, че сме й изменили.
Така е, продължава тъжно бай Али. Тя, природата, ще ни отмъсти, да знаеш, че я оставихме сиротна. Маргаритките поне радват очите. А утре земята ще се покрие с бодили и репеи. Ще са навъдят разни гадини. Да те е страх да навлезеш в целината. Какви зеленчуци, каква царевица, какви дини ставаха тук! А вода за поливане имаме - от микроязовира в Даскалово. Да им изтекат очите на онези, които ни залъгаха, че след разтурването на кооперацията едва ли не всички ще станем чифликчии и ще се превърнем във фермери, пустосват двамата набори.
Близо 700 дка най-плодородна земя на хвърлей място от село Черноочене може би още дълго ще чака родитба.
Малката община по-жизнена и функционална
Иван Ненов, председател на Общинския съвет в Габрово и председател на Съвета на председателите на общини в България, пред "Нов живот"
Малката община по-жизнена и функционална
Интервюто взе: Веса ГАВАЗОВА
- Г-н Ненов, малко се знае за Съвета на председателите на общините в България, който вие оглавявате. Дали той не копира Националното сдружение на общините в България?
- Разбира се, че не. Този Съвет се роди след една сериозна дискусия през последните две години по проблемите на местната власт. В началото на декември миналата година в Стара Загора се проведе и първият дискусионен форум по тази тематика, а преди повече от месец се проведе и среща на председателите на общински съвети в Габрово, където се учреди и нашият Съвет.
- С каква цел?
- Основната ни цел е да подготвим заключителното събрание на Националното сдружение на общините в България и да направим опит да създадем предпоставки за приемственост между сегашния и следващия мандат. Това е наложително, тъй като при всяка смяна на властта се започва от нула, без да се използва натрупаният в общините огромен опит. Лично мое мнение е, че точно в по-голяма част от общините станаха истинските демократични промени и този опит трябва да се използва.
- Как?
- Намеренията ни са всичко положително от практиката на общините и общинските съвети да издадем в една брошурка-наръчник във вид на наредби, правилници и други нормативни документи, които ще са от голяма полза на следващите управници. Искам да добавя, че на първата среща в Стара Загора ние излязохме със становище за предстоящите промени в Закона за самоуправление и всички наши предложения влязоха в проекта на Националното сдружение на общините.
- Вие и председателят на общинския съвет в Ардино Азис Мурат сте особено активни в Съвета на общините... - Другояче не би и могло, тъй като сме членове на Изпълнителното бюро на този съвет. Пред свои колеги споделяме натрупаният положителен опит в общините, които ръководим. Така например в Габрово на нашите заседания първия половин час от него всеки гражданин може да излезе пред нас по определена тема, която, разбира се, касае глобални въпроси на общината.
- Известна е една ваша нестандартна мисъл, че истинската община е малката община.
- Защо нестандартна? Всеизвестно е, че по-големите общини имат по-големи финансови възможности да се оправят, докато малките се задъхват в това отношение. В Габрово, например, само 25 % са държавните субсидии, другите са от собствени приходи.
- Община Габрово е на едно от челните места по приватизация... - Бих казал на първо в страната. При нас вече е приватизирана 95 % от общинската собственост. В това отношение ние имаме собствено виждане за приватизация на общинските фирми. Аз лично смятам, че няма единна политика на общините в България в това отношение. Един пример - при нас се приватизира и фирма "Хлебозавод", а транспортната политика на общината се води от самата нея, впрочем както е в цяла Европа. Същото се отнася и до някои други комуникации.
- Вие бяхте първата община в България, която се притече на помощ на бедстващите в село Жълтуша.
- Радвам се, че е така. Нашият народ има една много хубава поговорка за това. Още повече, че баща ми е имал трикотажна фабрика в родния ми град и чрез нея е създал много приятелства в Ардино.
Сезонът на пачи крак
Сезонът на пачи крак
Бой между прекупвачи за гъби в Ивайловградско
Атанас БАБРИКОВ
Прекупвачи се хванали гуша за гуша кой да изкупува гъбите пачи крак в Ивайловградско. Териториите на изкупуване си поделяли фирми от Пловдив и Пазарджик. Прекупвачите ходели от къща на къща и предлагали по 4000 лв. за килограм пачи крак.
Стопаните обаче се дърпали, защото им се струвало, че цената е твърде ниска.
Италиански фирми в Пловдив и Пазарджик предлагали средно по 70 бона за килограм пачи крак в сухо състояние. В ивайловградските гори шетали и рекетьори, които засичали на място берачите и им вземали гъбите, казват селяни.
Тийнеджери димят марихуана срещу джама на Муса
Отровната мрежа на наркотика оплита вече и децата на Кърджали
Тийнейджери димят марихуана срещу джама на Муса
Канабиса берат в Книжовник, шиткат папиросите по 5 бона на черно
Красимир АНГЕЛОВ
Разбиването на канала за производство и пласмент на цигарите с марихуана е първия сериозен удар на сформираната преди три месеца група за борба срещу наркотиците към РДВР - Кърджали. За наличието на група пушачи на "треви" в полицията е имало оперативна информация преди почти една година. Ударът на спецполицаите идва точно когато "наркодалаверата" е щяла да надхвърли мащабите на Кърджали и да се разпространи и в други градове на страната.
Историята започва почти идилично. Момче от София идва сравнително често на гости при свои роднини в Кърджали и отваря връстниците си от нашия град за "хубавите неща в живота". 19-годишният Румен вече е пробвал наркотиците и снабдява връстниците си от Кърджали с някоя и друга цигара с марихуана. Това не е особено силен наркотик. Младежи от Кърджали разказват, че ефектът продължава 15-20 минути сред изпушването на цигарата. Една цигара обикновено се пуши от 3-4 души, като се предава на всяко смукване на следващия от групата. Става ти хубаво, весело, забравяш за неприятностите, разказват младежите. Проблемът е обаче, че миризмата при пушенето от цигарата е остра и специфична. Затова и групите се събират или в специални помещения или на открито. Ако запалиш цигара в заведение, ще те хванат веднага, казват наркоманите.
В началото цигарите с марихуана се внасяли отвън. Случайно едно момче от Кърджали, което имало роднини в село Книжовник и гостувало през миналото лято там, открива в близост до селото канабис. Информацията стига до Кърджали и групата-пушачи правят няколко набега с лек автомобил до находището с индийски коноп. То е сравнително голям и оттам идва идеята освен за консумация вътре в групата "тревата" да се продава. На хората от Книжовник им прави впечатление, че на няколко пъти групи деца с кърджалийски автомобил берат от бурените край селското дере. Има дори и оплаквания срещу тях, че тъпчат засетите ниви. Местните даже и не предполагат, че буренът е канабис. Зная само, че излъчва тежка миризма и животните го отбягват, защото листата имат лютив вкус. Туфи от канабис имало почти по цялото протежение на коритото на рекичката в Книжовник. Растението обича влажните места. Може да израсне до 3-4 метра височина. Тогава прилича на дръвче. Така го наричат и специалистите - канабисово дръвче. Всъщност то е трева и се размножава със семена. Расте изключително бързо, ако има подходящи условия. Не се нуждае от грижи. Наркотик го прави специално вещество, което се натрупва в листата. Концентрацията е най-силна след узряването на семената - някъде в края на август и началото на септември. Намерените и унищожени от РДВР - Кърджали площи край Книжовник сега са практически безвредни, защото в листата на канабиса няма натрупано от наркотичното вещество.
Участъкът, открит от нашите полицаи, се намира в близост до ракиджийницата на селото. Канабисът растеше смесен с други бурени в края на нива с картофи. Участъкът, засят с него, беше с дължина около 30 метра и ширина 7-8 метра. По груба оценка, ако растенията бяха оставени да израснат и узреят, от тях може да се добие до 200 килограма маса. В една цигара с марихуана има под един грам суха "трева". А това означава, че от насаждението е можело да се произведат близо 200 000 цигари. Пуснати на пазара на дребно, те струват между 300 и 500 милиона лева.
Даже и не сме предполагали, че в нивата ни расте канабис, твърдяха собствениците на имота двама братя от село Книжовник. Те са известни като изключително добри производители на зеленчуци. Вадят по три реколти от една нива, разказват за тях в селската кооперация. Двамата братя сами нарамиха косите и унищожиха канабиса. На места той се извисяваше над техния ръст. И без това щяхме да косим и да изорем мястото, защото трябваше тук да сеем моркови, обясняваха братята, облени в пот от лятната жега. Самото косене ги затрудни, защото канабисът беше успял да направи стъбла с диаметър 3-4 сантиметра. Тоя бурен го имаше и миналата година, обаче растеше на другия край на нивата. Сега там няма нищо, а е израснал тука, чудеха се на глас братята. Тяхната версия е, че растението е саморасло. Полицията тепърва трябва да установи дали това е така или канабисът е бил посят и за него са се грижили хора. В селото не могат да дадат обяснение как са се появили семената от индийски коноп край селото. Но прави впечатление ,че някои от селяните знаят, че това е наркотично растение.
Около 30 са наркоманите, които пушат марихуана, каза на пресконференция в РДВР майор Красимир Стоянов, началник на група "Наркотици". Според него реалният брой на младежите, които са опитвали дрога, е значително по-голям. Засега Кърджали остава спокоен район по отношение на консумацията на наркотици. Местните са по-скоро токсикомани, отколкото наркомани, разказва той. Най-разпространено е пушенето на марихуана. Цената на една цигара варира от 1500 до 5000 лв. в зависимост от качеството. За да се подсили наркотичният ефект, често към "тревата" се влагат медикаменти, които се продават в аптечната мрежа. Обикновено местните младежи не пушат марихуана всеки ден, цигари се купуват когато предстоят купони - най-често в петък и събота. Местата, където се събират "пушачите", са дворове на детски градини, добило вече известност място е районът около бившия паметник на Георги Димитров срещу сградата на община Кърджали. Възрастовата граница на наркоманите е от 14 до 35 години, като най-голямата група е на възраст от 18 до 23 години, разказа майор Красимир Стоянов.
30 младежи от "Отец Паисий" с дипломи за компютри
За първи път в кърджалийско училище
30 младежи от "Отец Паисий" с дипломи за компютри
Снежана ГОРАНОВА
В компютърната зала на СОУ "Отец Паисий" в Кърджали вчера двама доценти и двама преподаватели от Техническия университет в София изпитваха 30 зрелостници. Те ще са първите наши специалисти по компютърни технологии със свидетелства, получени от университетски капацитети. Изпитът е теоретичен и практически. Пожелаха да се явят почти половината от завършилите средно образование тази година при нас, каза за "Нов живот" директорката на СОУ "Отец Паисий" Наталия Михалевска.
През цялото си обучение учениците имат близо 200 часа по информатика и затова показват завидни познания и умения в работа с компютрите, уточни тя. Свидетелството, което ще получат зрелостниците е документ, с който може да започнат работа.
"Арда" бие във Варна, отива на четвъртфинал
Малките кърджалийски футболисти осми в България засега
"Арда" бие във Варна, отива на четвъртфинал
Николай СТОЕВ
Детският отбор на "Арда" победи вчера връстниците си от "Виденлиев" /Варна/ с 4:1 и се класира за четвъртфиналите на републиканското първенство. Първата среща в Кърджали завърши наравно 1:1.
Ръководството на отбора изказва най-сърдечна благодарност на ОЦК и лично на директора Руси Дафинов, спомогнали за пребиваването на отбора в морската ни столица.
С тази победа малките футболисти на "Арда" се наредиха сред осемте най-силни отбори в България. Жребият за четвъртфиналите ще се тегли днес, а мачовете са насрочени за 23 и 30 юни. Миналата година детският отбор на "Арда" изпадна още в първия кръг от "Родопа" /Смолян/. Така че достигането на четвъртфинал на републиканското през тази година е най-големият успех на малките кърджалийски футболисти. Да им пожелаем успех за по-предно класиране.
"Глобо" кабелизира 80 процента от Кърджали
Нов пакет от програми ще предостави на зрителите в областния град местната кабелна телевизия
"Глобо" кабелизира 80 процента от Кърджали
Започва набирането на абонати от квартал "Веселчане"
Ангел ТОЛЕВ
"Глобо-Кърджали" пристъпва към кабелизирането на квартал "Веселчане" в Кърджали, съобщи изпълнителният директор на кабелната телевизия инж. Пейчо Пашов. Маркетинговите проучвания са доказали, че между 400 и 1000 души ще се абонират за "Глобо" благодарение на кабелизирането на квартала. Във "Веселчане" вече са прокарани магистралните кабели. Те обхващат почти целия квартал - като се започне от района около РПУ-Кърджали, кръстовището до Ардинския мост и се стигне до блоковете "Толстой".
В момента "Глобо" има близо 4000 абоната, съобщи инж. Пашов. Според него 80 % от Кърджали вече е кабелизиран. Предстои обхващането на кв. "Байкал" и старата градска част в близост до кооперативния пазар в Кърджали. До края на този месец таксата за включване е 48 800 лв. След деноминацията на лева тя става 49 лв. От 1 юли ще се повиши месечната абонатна такса. Тя ще бъде 9 лв. Повишението се налага заради увеличаването на размера на авторските права, които плащаме, съобщи изпълнителният директор на "Глобо-Кърджали". От цялата сума за кабелната теливизия остават по-малко от 50 стотинки.
Общо 30 са програмите, които излъчва в момента "Глобо". Предстои стартирането на нови програми, които ще заместят част от досегашните. Сред новия програмен пакет се отличава руският канал НТВ-Футбол, който излъчва 24 часа футболни срещи от всички първенства на планетата и големите турнири. Закупува се декодер и за еротичната европейска програма "Рандеву". Чака се получаването и на декодери за "Анималс планет", "Дискъвъри" и филмовата програма "Вокс". Ще се развива и местната програма на "Глобо". Амбицията е тя да нарасне до 4-5 часа дневно ,като основен акцент ще бъдат местните новини и местните телевизионни продукти.
