В Завоя искат обезщетение за умрелите животни
В понеделник вечерта е загинало още едно магаре в двора на стопанина
В Завоя искат обезщетение за умрелите животни
Положението в селото е трагично, твърди кметът Пламен Арабаджиев
Валери НЕДЯЛКОВ
Положението в Завоя е трагично, каза кметът на селото Пламен Арабаджиев. Според него една трета от говедата, магаретата и конете вече са умрели. Последният смъртен случай е регистриран в понеделник вечерта. Магаре издъхнало в двора на стопанина. Както "Нов живот" писа от началото на годината до петък броят на загиналите животни в Завоя и Дружинци беше общо 55 - 39 от тях са говеда.
През миналата седмица по покана на хората кметството е организирало общоселско събрание, на което е излъчен обществен комитет. Комитетът е изготвил и разпространил декларация, в която се настоява кметът да обяви бедствено положение в Завоя заради високата смъртност на животните. След това да се въведе и карантина. От Общинския съвет се иска на първото си заседание да разгледа докладна записка от кмета на селото за компенсиране на загубите на стопаните вследствие на загиналите животни. Такава докладна е внесена от него още на 13 април, но не е обсъдена на сесия, трябва да се види от бюджетната комисия.
Общественият съвет се обръща към Постоянната комисия по бедствие и аварии към правителството да задели целеви средства за обезщетяване на селяните от Завоя.
Хората се съмняват, че причина за смъртта на животните са фуражите, искат да чуят цялата истина от ветеринарите, заяви кметът.
Вера Ганчева, феноменът на съвременната култура
Кърджали се срещна на живо с един от най-добрите познавачи на западноевропейската и американската литература и култура
Вера Ганчева, феноменът на съвременната култура
В цялостния творчески актив тя е вярна на стила си - умен, емоционално-агресивен и покоряващ
Петър ХАДЖИНАКОВ
Вера Ганчева е сред най-изявените ни преводачи от шведски език. Автор е на книгите:
В момента под печат е пето заглавие, като доминиращите жанрове са есета, статии, очерци, портрети, пътеписи, интервюта с П. Пазолини, А. Куросава, Х. Бьол, К. Вонегът, Лундквист, Г. Валраф, А. Линдгрен, Р. Стоун, Клод Симон, Кристофър Лаш, Ивар Лу-Юхансон, Селма Лагерльоф, Стик Дагерман, Жак Тати и др. Синкретичният интелектуален стил на Вера Ганчева синтезира в едно органично цяло експериментално-авангардната модерност на извисения научноакадемичен изказ с изящната словесност и артистичната фриволност на лирико-есеистичните есенции. Удоволствието и лекотата, с които се възприемат нейните текстове, е следствие от интензивната им метафорична наситеност и нестандартните асоциации и аналогии в маниера и стилистиката на най-богатия, мъдър и ефектен притчово-сентенциозен стил. Географията на интересите й обхваща изключително богат, разнообразен и респектиращ спектър на модерната съвременност и древността, в сравнително-типологичен план - литературно-философските и културни явления в Скандинавия, САЩ, Франция, Китай, Индия и Япония. Моделирането на личностната й завидна ерудиция, модерност и интелектуалност, отгаварящи на западноевропейските критерии, е плод на богатата творческа еволюция през годините, през които тя съчетава преподаването в университета с работата си в БТА като главен редактор на сп. "Лик", в сп. "Отечество", като директор на Издателство "Народна култура", като основател и гл. редактор на Изд. "Хемус" /от 1990 г./. За приноса й в изследването, преводачеството и популяризирането на шведската литература тя е носител на награди на името на Артур Лунквист, на Шведската академия, на името на Ханс Кристиян Андерсен. Тя е съставител и редактор на сборниците "Шведски разкази", 1976 г. "Полунощно слънце" /1980 г/, превежда от шведски език произведения на Транстрьомер, Стриндберг, Лундквист, Линдгрен, Густавсон и от норвежки език Кнут Хамсун, Якобсен, Борген и др. Нейни са впечатляващи и запомнящи се предговори към произведенията на Херман Хесе "Игра на стъклени перли", Джак Кероак "По пътя", Натали Сарот - "Избрани текстове", на Силвия Плат - "Стъкленият похлупак", на Льо Клезио - "Пустинята" и др. Изключително значими са студиите, посветени на Джон Ъпдайк и цялостното му творчество на поет, критик и белетрист, на Стивън Кинг и Карлос Кастанеда, на Петер Хандке и Уокър Пърси, на Надин Гордимър и Джон Майкъл Кутси.
Компрексната универсалност на стила й се постига с цената на огромен обем селектирана и синтезирана информация /обработена в аналитико-синтетичен план/ на максимално възможните логически нива - космополитни урбанистични пространства /Лос Анжелис, Ню Йорк, Пекин, Париж, Чикаго, Шанхай/, спецификата на архитектурата и стила, животът в модерните западни университети, масовите психози и култовете към изключително актуалните и водещи имена на интелектуалци и ерудити в Западна Европа и САЩ, съществени идейно-художествени, социално-политически, културни и философско-психологически явления, религиозни секти и модерна икономика, бляскав светски живот и ирационални източни философии, войната и мирът, дипломация и макиавилизъм, традиция, мода и дизайн, футорологични прогнози и обратни перспективи, познание и ценности, аксиология и нихилизъм, киноиндустрия и масова култура, звезди и поклонници, феминизъм и елитарно изкуство, парапсихология и мистична трансцеденталност, психоанализа и модерни философии в Европа и САЩ, масови комуникации, кич и културообмен, фаворити и аутсайдери, мистериите на творческия процес и прагматизмът на житейската философия и т.н.
На каквато и тема и в който и жанр да пише, в цялостния си творчески актив /студии, есета, очерци, пътеписи/, авторката е вярна на стила си - умен и впечатляващ, интелектуален и ерудиран, емоционално-агресивен и философско-аналитичен, академично-елитарен и масово-популярен, специфичен и ефектен, модерен стил на изказ, покоряващ масовата читателска аудитория. Тя е един от най-добрите и задълбочени познавачи на западноевропейската и американската литератури и култури. Владее перфектно четири основни западни езика. Вера Ганчева общува с лекота с многобройните си събеседници в космополитните измерения на реалния и художествения свят. Нейното гостуване в Кърджали е прекрасен повод да се срещнем на живо с един от истинските интелектуални феномени на съвременната ни модерна култура и философия.
Дикме: Идват само чиновници в бедстващото село
Кметът на Ардино обвини държавните институции в безхаберие към съдбата на пострадали от торнадо родопчани
Дикме: Идват само чиновници в бедстващото село
Жълтуша загива без помощи, къщите без покрив може да рухнат под дъжда
Елеонора АТАНАСОВА
Депутатът от ДПС Ахмед Юсеин прогнозира протести сред населението на пострадалото от торнадо ардинско село Жълтуша, ако се забави изпращането на строителни материали за ремонт на жилищните сгради. Той призова правителството да отпусне субсидия за възстановяването на засегнатите от стихията училище и кметство. Досега нищо отникъде не е доставено в бедстващото село, каза вчера кметът на Ардино Мехмед Дикме и обвини, че в Жълтуша идват само чиновници. Според него ако строителните материали не пристигнат до ден-два, има опасност жилищата без покрив да започнат да се рушат от продължаващите дъждове в района. От 540 къщи в Жълтуша 369 са пострадали, а 15 са необитаеми. Около 80 души са без покрив над главата, без имущество и дрехи. Повечето от тях са приютени при свои близки и роднини. Хората все още не могат да осъзнаят какво се е случило, много са отчаяни, каза кметът Дикме. Най-необходимата помощ за пострадалите сега са домакинските съдове - чинии, вилици, лъжици, тенджери, котлони. Трябват още завивки, одеала и дрехи. Дикме призова фирмите в Кърджали и в страната за повече дарителство. Вчера е пристигнало първото дарение за жълтушенци от смолянската фирма "Редки метали", която е предоставили одеала, килими и чаршафи. Националното сдружение на общините също ще излезе с апел за помощ. Хората не искат пари, а да им се помогне с материали, останалото те ще свършат сами, обяви ардинският кмет.
До късно вечерта в понеделник назначените от него 7 експертни комисии са разглеждали молбите за обезщетения. Нанесените от торнадото щети възлизат на 530 млн. лв., но реално те са за над 3 млрд. лв. Сумата за възстановяването на жилищата надхвърля 400 млн. лв. Жълтушенци се нуждаят от 397 000 керемиди, 31 000 капаци, 55 000 тухли, около 30 тона цимент, близо 500 кубически метра греди и ритловици за покривните конструкции, около 6000 квадратни метра стъкла. Трябват им още етернитови плоскости, ламарина, трикрилни прозорци, врати. От спешен монтаж на стъкла се нуждае училището в Жълтуша - най-голямото в района. В него се обучават 180 деца. Има опасност учебния процес да не завърши, ако тази седмица не се вземат мерки, заяви кметът на Ардино. Има възможност учениците да бъдат "сместени" на първия етаж, докато се възстанови покрива на школото, изчислява Мехмед Дикме.
Вчера кметът на Ардино направи спешна визита в София. Той се срещна с представители на правителството, президентството и с шефове от "Гражданска защита". Едно от конкретните предложения на ардинския градоначалник е да се свика извънредно заседание на Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи при МС за вземане на спешни мерки за възстановяване на пострадалото от опустошителното торнадо село Жълтуша.
Кърджалийски ученици моделират демократична държава
Националната школа по мениджмънт за средношколци открива своята лагер-школа за обучение в Ковачевци това лято
Кърджалийски ученици моделират демократична държава
Замислят да пробват коалиция "на провинциалистите", ще избират общински органи на управление
Антоанета ПЕТРОВА
От 2 до 15 август възпитаниците на филиала на Националната школа по мениджмънт за средношколци в Кърджали ще разиграят симулация на парламентарна република по време на редовната лятна лагер-школа. Това е продължение на проекта от миналото лято, когато в рамките на обучението си по държавно управление младежите разиграха симулация на президентска република. Сега те ще обогатят и разширят опита, като освен парламент, правителство и президент, ще изберат и областни и общински органи на управление. Ще се наложи сериозен ремонт и на законите за съдебната власт и обществения ред, отбеляза директорът на Школата Людмил Ковачев. Той похвали силното представяне на кърджалийската група миналата година, когато тя беше в управляващата коалиция на експерименталната република заедно с партията на софийската група. Кърджалийци бяха сред първите и в бизнесигрите.
Повечето от средношколцие имат доста неясна и абстрактна представа за държавата, коментира Любомир Ковачев. В нормалното училище знанията за държавното устройство и за демократичното общество са съвсем оскъдни.
В лагер-школата, която ще се проведе в най-хубавата база на образователното министерство, тази в с. Ковачевци край Перник, ще участват ученици от филиалите в Кърджали, Бургас и Горна Оряховица, както и от София. Тази година кърджалийци замислят да пробват коалиция "на провинциалистите".
При обсъждането на лагер-школата бяха изказани опасения, че близостта на Ковачевци до границата със Сърбия е доста рискована.
В случай на изостряне на конфликта има резервен вариант школата да се проведе в Ястребино, но там базата е доста по-лоша, съобщи директорът. Лагерът, както всяка година, е осигурен с лекар и линейка, както и охрана.
След като обсъдиха лятното обучение, школниците разговаряха с бизнесмена Джевджет Адем, президент на фирма "Интернационал" за тънкостите на фирменото управление. На срещата присъства и шефът на "Джебел" ООД Кешиф Кешиф, с когото предстои подобна дискусия. В рамките на обучението им средношколците ще се срещнат и с други бизнесмени от региона.
Мотоциклетистите в региона под полицейско око
Рязко нарастват пътно-транспортните произшествия през пролетно-летния сезон, алармира РДВР
Мотоциклетистите в региона под полицейско око
Ще засичат скоростта, наличието на каски и редовността на документите за правоуправление
Милица КОСТОВА
От 17 до 20 май на територията на РДВР-Кърджали се провежда полицейска операция, която цели упражняване на контрол върху движението и използването на мотоциклети в населените и извън населените места. Проверката е по повод рязко нарасналия брой на пътно-транспортни произшествия в началото на пролетно-летния сезон, както и тези с участието на мотоциклетисти.
Особено внимание проверяващите ще обръщат на скоростта, носенето на каски и редовността на документите. Местата за проверки в Кърджали са на бул. "България", бул. "Христо Ботев", на изхода за Момчилград и на входа откъм Черноочене. В Момчилград проверките са на входа откъм Кърджали и на ул. "Гюмюрджинска", в Ардино - на входа и изхода на града, в Джебел - на входа, в Крумовград - на ул. "Княз Борис I" и на изходите за Ивайловград и Аврен.
През първия ден на операцията в Момчилград са проверени 50 МПС, констатирани са 25 нарушения, 5 от които са за превишена скорост. В Крумовград са проверени 10 мотоциклети и 27 лични автомобила, 7 нарушители са отнесли санкции.
Награждават победители по канадска борба и културизъм
Четвърти турнир под егидата на фитнес център "Алфа спорт" в Кърджали
Награждават победители по канадска борба и културизъм
В Кърджали се проведе четвъртият градски турнир по канадска борба и културизъм под егидата на фитнес център "Алфа спорт" с президент д-р Румен Смилянов. В турнира по канадска борба при девойките на първо място се класира Татяна Тенева от фирма "Глория". Втора остана Ширин Исмаил от СОУ "Г. Бенковски". На трето място се класира Гюлкибар Мюмюнова от фирма "Нушур".
Юношите бяха разделени в 4 категории. До 60 кг победител е Борис Аргиров от ТЕЕ "Капитан Петко войвода", до 70 кг - победител е Георги Бахчеджиев от ТЦМ "Г. С.Раковски", до 80 кг - първи е Алекбер Юмер от ТЕЕ "Капитан Петко войвода" и над 80 кг победител стана Еркан Ердун от ТЦМ "Г.С.Раковски".
Мъжете участваха в две категории - до 75 кг като победител е Тодор Георгиев, а над 75 кг на първо място е Севил Ахмед.
В абсолютната категория по канадска борба, в която участват победителите от всички категории и възрасти първенец стана Еркан Ердун.
В турнира по културизъм участваха 10 състезатели като победител стана Реджеб Сали от филиала на Пловдивския университет "Любен Каравелов".
Радост Попова и Стоян Хаджиев с 3 първи награди от Варна
За мен има още една тема Nо 1 в българската музикална култура и това е Кърджали, казва проф. д-р Розмари Стателова
Радост Попова и Стоян Хаджиев с 3 първи награди от Варна
Двамата са без конкуренция на 2-рия национален фестивал на градската песен в морската столица проф. д-р Розмари СТАТЕЛОВА
В началото на май във Варна се проведе Вторият национален фестивал на градската песен "Море и спомени". Да съм член на журито на фестивала е за мен не просто проява на професионалните ми интереси към градската популярна култура. Всичко, което е свързано с Варна, а още повече с музикалните събития в моя роден град, е за мен "тема Nо 1". Чувствам се като една от "феите" над люлката на фестивала "Море и спомени" - неговият идеен автор и основен организатор г-н Йордан Попов ми е близък колега, съветвал се е с мен как да бъде, що да бъде.
Работата е обаче там, че въпреки условията, които възпрепятстват да работя върху нея, за мен има още една "тема Nо 1" в българската музикална култура и това е Кърджали с неговия интересен музикален хоризонт. /По-възрастните сред гражданите на Кърджали вероятно си спомнят що лекции и беседи изнесох на времето в Младежкия дом и в Дома на културата./ Затова сигурно може да си представите щастливата ми изненада, когато двете теми се сляха в едно и сред общо-взето равно протичащата програма на фестивала "Море и спомени" прозвуча изпълнението на Стоян Хаджиев, тенор от Оперетния театър на Кърджали, който се представи с песента на Радост Попова "Моряшка любов", акомпаниран от авторката. /Както се знае, Радост Попова е пианистка в същия Оперетен театър на Кърджали./
Познавам и двамата, но не се бяхме виждали от години и затова чутото ме хвърли в най-приятни емоции - и двамата бяха израснали много в творческо отношение. Още от първия миг знаех - Стоян и Радост ще са най-добрите във фестивала, при това без конкуренция! Идеше ми веднага да ги разхваля пред колегите в журито, но замълчах: който е бил член на жури, знае колко малко обичат журьорите да бъдат увещавани в качествата на еди-кого си. Но за моя най-голяма радост колегите - начело с Георги Кордов и Вили Казасян, баш-знаещите - веднага отбелязаха като отлична проявата на кърджалийци. Още по-голямото удоволствие дойде, когато двамата се представиха на следващ концерт като дует, в изпълнение на другата песен на Радост - "Спомен от Варна", с която тя участваше в конкурса за авторска песен върху морска /варненска тематика/ - нещо ново в регламента на "Море и спомени". Песента - великолепна, изпълнението - също, успехът - още по-голям. Но не беше само това. В този жанр, където понякога има доста кич, Стоян Хаджиев и Радост Попова се утвърдиха и с изключителния си вкус. Това се прояви ето как. Радост, значи, е замествала - в дуета е трябвало да пее друга певица от Кърджали, но тя не дошла. Добре, Радост ще пее, но как ще партнира на Стоян?
Тъкмо се чудех какво ще стане, когато Радост излезе, мина пред пианото, седна изящно на стола пред него с лице към Стоян и "ан фас" спрямо публиката, а Стоян застана в средата на сцената, гледайки към партньорката си. Направи танцово движение, завъртя се, запяха, Стоян за миг коленичи пред Радост, отдалечи се все така изящно. Дуетът се реализира оригинално като "дует от разстояние". Чудесен резултат. Тъкмо този пестелив мизансцен, вероятно импровизиран, дълбоко впечатли журито. Вили Казасян направо каза /цитирам го по памет/; колеги, вижте как елегантно седи тази жена пред пианото, колко грациозно направи движения партньорът, какъв вкус! Резултатът не закъсня: първа награда на Радост Попова за авторска песен /музика, текст, аранжимент/, първа награда на Стоян Хаджиев като изпълнител, а на двамата като дует - първа награда за най-артистично изпълнение. Щастлива съм, когато срещам хора, които се развиват в художествената професия така, както това е станало със Стоян и Радост. Кърджалийските културни среди заслужават да научат за успеха на своите артисти. Така "Спомен от Варна" се превърна за мен в хубав "Спомен от Кърджали". Успех занапред!
10 години от майските събития през 1989 г. 10 г. от майските събития през 1989 г. Доган, политици и дипломати идват днес в Джебел
Лидерът на ДПС Ахмед Доган, всички депутати и почти цялото централно ръководство на Движението пристигат днес в Джебел, за да вземат участие в тържествата, посветени на 10-та годишнина от майските събития през 1989 г. в родопския град. По предварителна информация гости ще бъдат посланикът на Република Турция у нас и дипломати от американското посолство.
Най-внушителна ще е групата на репресираните от милицията български турци, съобщиха организаторите. Програмата включва тържествен митинг на площада в Джебел от 12 часа, фолклорна програма, концерт на Мустафа Чаушев и спортни състезания.
