Днес българският рок превзема Кърджали
Автобус с готини хора, пълен с китари и положителна енергия пътува към живописната Арда
Днес българският рок превзема Кърджали
Фронтално в боя влиза Б.Т. Р., на двата фланга дебнат Кръпката и Милена
Тонка ГОГОВА
Днес е денят на сбъднатите мечти на кърджалийските тийнейджъри - концерт наживо на "Б.Т. Р.", Милена, "Подуене блус бенд" с Васко Кръпката, "Дюн" и "Сигнал". В 20.30 ч. на площад "Освобождение" ще опънат жици най-лютите рокаджии на България. Точно тези, които доказаха, че рокът звучи добре не само на английски.
Концертът е част от кампания, насочена към съхраняване на българската духовност, към духовно възраждане на нацията, започнала през 1998 г. с подобно национално рок-турне из цялата страна. Тогава над 150 000 души, главно младежи, но и не малко от старите фенове на рока, пяха заедно с любимите си групи на концертите в София, Варна, Благоевград, Бургас, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Смолян, Велико Търново, Русе, Плевен, Враца и Шумен. Турнето имаше огромен успех.
Затова от 11 април с концерт в Банско започна второто национално рок турне, към което се присъединяват и Стефан Вълдобрев, Георги Минчев, "Елит", "Биг мама скендъл", "Акага" и други изпълнители и групи. За концерта в Кърджали не е уточнено дали ще участва някой от тях.
Турнето е разделено на четири лъча. В първия, който приключи на 17 април, бяха включени 7 града по поречието на Струма и в Пирин. Вторият лъч започна на 10 май в Пазарджик, вчера беше концертът в Асеновград, а днес е Кърджали на ред. Ще приключи на 16 май в Ямбол. В третия лъч са включени 7 града в Централна и Северна България, а четвъртият е в Източна България. Ще приключи с голям концерт в София през септември.
Кампанията за възраждане на българската духовност бе подета от продуцентска къща "Едита" с подкрепата на фондация "Бъдеще за България" и под егидата на премиера Иван Костов. Всички концерти, които изнасят, 24 досега, са благотворителни и безплатни.
От началото на годината "Едита" и "Бъдеще за България" организират вечери на българския рок с мото "Тест за човечност" в елитни столични клубове с участието на Милена, Б.Т. Р. и "Подуене блус бенд". На концертите и в клубовете се пее само на български и само български рок.
Започна изкупуването на останалия тютюн
Конкурсът на фонд "Тютюн" за реколта '98 бе спечелен от "Кърджали-БТ" и "Ники-БТ"
Започна изкупуването на останалия тютюн
Премиите за миналогодишната продукция ще се изплащат към края на май
Валери НЕДЯЛКОВ
"Кърджали-БТ" и "Ники-БТ" са спечелили конкурса на фонд "Тютюн" за изкупуване на останалия тютюн в Кърджалийски регион от реколта '98, съобщи Любомир Петров, ръководител на филиала на фонд "Тютюн" в Кърджали. Продукцията от произход "Крумовград" ще бъде прибрана изцяло от кърджалийското тютюнево акционерно дружество, а от произход "Джебел" по споразумение между двете фирми. Очаква се изкупуването да започне през следващата седмица по установените държавни минимални изкупни цени.
Във филиала на фонд "Тютюн" до вчера не бяха пристигнали екземпляри за сключените договори между централата на фонда в София и "Кърджали-БТ" и "Ники-БТ".
"Ники-БТ" е със седалище в Шумен. Фирмата е добре позната на производителите в Кърджалийско. През миналата година чрез нея беше изкупен останалия тютюн от реколта '98.
"Слънце-БТ-Стара Загора" е получила право да изкупи 200 тона тютюн, но от други райони на страната.
По предварителни данни в региона има над 800 тона неизкупен тютюн от миналогодишната реколта. Очаква се това количество да се редуцира до 700 тона, защото все още в някои райони има фирми, които продължават да изкупуват, независимо, че законовият срок изтече на 31 март.
Във връзка с непрекъснати запитвания на стопани за премирането на реколта '98 Любомир Петров уточни, че в момента се изплащат премиите на юридическите лица - фирми и кооперации.
Към края на месеца се очаква да започне раздаването на премиите и на отделните производители.
Случаите на несъответствие между имената и ЕГН в националния регистър на тютюнопроизводителите и списъците представени от търговците ще се решават допълнително.
Община Кирково, където има най-много неизкупен тютюн, е повдигнала въпроса за премиране и на количествата тютюн, които ще бъдат изкупени от фонда. Писмо е изпратено до министерствата на земеделието, финансите и на търговията.
Лесно е да разплачеш, трудното е да разсмееш
Карикатуристът Бурханедин Ардагил 10 години по-късно пред в. "Нов живот", откъдето е тръгнал творческият му път
Лесно е да разплачеш, трудното е да разсмееш
В турската енциклопедия на карикатурата с името ми влезе и Кърджали, родното ми място
Разговора води: Тонка ГОГОВА
- Това първото ви завръщане в Кърджали след 1989 г. ли е? Какви са ви впечатленията?
- На практика първото. Миналата година се отбих само за няколко часа. Питате за впечатленията ми като карикатурист ли?
- Разбира се!
- Промяна има в дрехите на хората, но в главите няма! Това ще кажа като карикатурист. Забравили са да се смеят. Защо - знам. Тежко е. Затова пожелавам в по-кратко време да могат пак да се върнат към усмивката. Желая хората да не я забравят.
Много хора срещнах и най-важното, че са ме запомнили с добро. Приятелите не са ме забравили, това ми стопли сърцето.
- Като заминавахте оттук през 1989 г. взехте ли си нещо за спомен?
- Не. Понеже бяха ми казали, че имам право само на 30 кг багаж, наложи се да си взема само гащи и фланели. Но носех спомена за приятелите и колегите, за "Весела събота" в "Нов живот". И много ми липсваха.
- Сега като се върнахте, на кого се обадихте най-напред?
- На Хари Атанасов. Той ми е хубав спомен. На времето, като създавахме групата на художниците в Кърджали със Станка Димитрова, Хари и още няколко души бяха новото попълнение. После заедно с него се разходих из града, видях се с много хора.
- Ще идвате ли пак?
- Сега пред мен стои една голяма задача като се върна в Турция. Докато не се справя, не мога да мисля за друго. Ще правя една много мащабна изложба. Ще трябва да работя много.
- Трудно ли се прави карикатура?
- Това е много сериозна работа. Първо добре обмислям идеята. Минава време, докато се оформи в главата ми. Това е рисуван афоризъм. Когато е напълно изяснена, едва тогава сядам пред белия лист. Понякога правя и варианти, но обикновено излиза от раз. Много държа да има здрава композиция, както в живописта. Това също е нещо, над което дълго мисля.
- Сега, като си гледате старите карикатури какво си мислите?
- Колко е дълъг пътят до узряването.
- Доволен ли сте от себе си, такъв, какъвто сте бил тогава, преди десетилетия?
- Доволен съм. Мога да си кажа "Браво, добро момче! " Има една поговорка "От малко си личи".
- Имали ли сте неприятности с вашите карикатури?
- Случвало се е. За една "Весела събота" дадох на Димо Щинов една карикатура. Тя излезе в събота, а в понеделник ме викат в милицията. Бях нарисувал как един стар и беззъб котарак мели мишки на кайма. От месокомбината "Родопа" се обидили. Какво съм искал да намекна! Какво? Просто шега. Беззъб котарак и си мели кайма!
Имах разправии и за една карикатура на затворник. Бях нарисувал топуза закачен на налъма. Когато иска, събува го. И други такива случаи съм имал.
- Кога започнаха проблемите ви?
- Още като кандидатствах в Академията казаха, че съм бил националист. За такива като мене нямало място в нея.
- Защо са постъпили така?
- Трябва да се питат онези, които тогава бяха "горе".
- Къде публикувате ваши неща сега?
- Повече участвам в различни изложби и конкурси. Имам изяви в Канада, Япония, Южна Корея, Иран, Македония, Франция, трудно ми е да изброя всички. Публикувам във вестниците "Сабах", "Миллиет", "Хюриет". В последните дни преди заминаването ми излезе "История на турската карикатура", в която съм включен. И там пише "роден в гр. Кърджали, България".
- Какво е мястото на "Нов живот" във вашето развитие като творец?
- Този вестник и един от журналистите му - Тодор Мухтаров, имат особено важно място в живота ми. Той ме насочи към карикатурата. Дотогава правех детски рисунки. Мухтаров ме направи част от рубриката за хумор "Весела събота". И ми помогна да разбера още почти дете една важна истина - да разсмиваш хората е "голяма работа". И много трудна - колкото е лесно да разплачеш човека. Това е нещо, което е важно за мен и до ден днешен, когато вече съм поузрял. Когато виждам хората, излизащи о изложбената зала, че се усмихват, за мен е най-голямото удовлетворение. Някои мои карикатури даже ставаха хитове. Още навремето на една изложба в Кърджали имах една карикатура - човек пита: "Имате ли "Култура" /става въпрос за вестника/, а другият отговаря "нямаме" "Личи си", казва първият. Това остана дълго време да циркулира в разговорите. Ето, такива неща са по-важни от парите, които печеля с изкуството си.
- Откога рисувате?
- От дете. Винаги съм рисувал.
- Имал ли сте някакви неприятности в училище или с приятели заради шеговити рисунки?
- Никога не съм обиждал някого с мои рисунки, защото уважавам честта на хората. А съм разсмивал. И не само с рисунките. Изявявах се и като актьор. Бях добър. Участвал съм в пиеси в Кърджали, в Дома на културата. Последната ми изява беше в "Чудакът" на Назъм Хикмет. Беше около 1965-66 г. Мои бяха декорите и играех една дребна роля. Но в "Легенда за любовта" изиграх главната роля - Ферхад. Сега съм малко побелял. Не вярвам да ми дадат Ферхад.
- Сега май имате най-главна роля.
- Да, в карикатурата.
- Съсредоточил сте се върху екологията.
- Гледаме всеки ден какво става около нас. Въздухът е замърсен, не е чист както едно време. Зеленото намалява. Водата, която пием не е вече както едно време. Направихме една много голяма дупка в озоновия слой. Човешките отношения станаха съвсем други. В човешкия мозък станаха промени. Алчността властва, тя започна да унищожава природата.
- Екологията ли е главния проблем на човечеството в момента?
- Да. Имам предвид и ерозията на човека, на ума и духа му. Ето, Европа гори. Защо? Това, което се случва с природата, се случва и на хората. Животно и човек, и растение, ние сме свързани. В рисунките и карикатурите ми това може да се види. Рисувам дърво, но то е и човек.
- Защо мислите, че сме забравили връзката си с природата?
- Ето, в България дойде капитализмът. И алчността на хората изби на повърхността. Секат горите - повече да насекат, повече да продадат. Оттук обаче идва и унищожаването на водите, замърсяването на въздуха - и така ударът върху горите се връща върху хората.
- Как преценяте чувството за хумор на човечеството, достатъчно или недостатъчно е?
- Недостатъчно. Хуморът е Божа работа, да правиш хумор и да разбираш хумор - докъде можеш да се смееш и откъде нататък става болка. Има си граница.
- Какво унищожава чувството за хумор?
- Днешното време. Теглилата, безпаричието.
- Забелязала съм, че най-бедните най-много се смеят.
- Специално за турската карикатура - тя се ражда на улицата, защото самият живот е карикатура. Когато о мъката се прави хумор е най-благородното. Човек повяхнал, изтощен, да успееш да го разсмееш - това е майсторството.
- Вярно ли е, че богатите нямат чувство за хумор?
- Не. И те имат чувство за хумор. Това зависи от умствения багаж. Всеки има поне малко от чувството за хумор. Лошото е, че някои забравят, че на света има и смях, обсебени от материалното.
- Има ли връзка между интелекта и чувството за хумор?
- Голяма. Без интелект то е невъзможно. Едно е гръмогласното "ха-ха-ха", друго ироничната усмивка. Карикатурата изисква мислене, за да се схване тънкото в нея - загатнатото, недоизказаното.
- Има ли разлика в чувството за хумор на различните народи?
- Има, голяма. Но на Балканите се смеем еднакво всички. А в Европа, колкото се отива по-на север, по-сериозни стават хората.
- Това означава ли, че в Африка ще са най-весели?
- Не знам на какво се смеят в Африка. Не съм виждал досега африканска карикатура. Ако се вземе един албум с карикатури от цял свят, почти не се намира от черния континент. Но от Балканите са най-много и най-хубавите - на турци, българи, сърби, македонци.
- Как си го обяснявате?
- Мисля, че тук се е родила карикатурата, още в древността.
- Но и тогава присмехулниците са си патели, да си спомним Терсит от "Илиада"-та.
- Вярно. И сега е така. Но въпреки това на света има смях и хора, които го правят.
- Понякога съжалявал ли сте за пътя, който сте избрал в изкуството?
- Радвам се, че не съм писател или поет. Защото сега, като карикатурист никъде на се налага да вземем преводач. Моите творби не се нуждаят от превод. Това е истинската карикатура, да става ясно посланието й без текст.
Стачката законна
Стачката законна
Експерти на Божков проверяват "Арда-инструмент"
Трети ден 4-ма специалисти от промишленото министерство проверяват икономическото състояние на кърджалийската фирма "Арда-инструмент" ЕАД.
Проверката е разпоредена от вицепремиера Александър Божков по искане на стачния комитет на работниците. Те настояват докладът на експертите да отрази финансовото положение на дружеството преди и по време на управлението на сегашния изпълнителен директор Фикри Нури.
Ефективните стачни действия в "Арда-инструмент" започнаха на 15 март. Решението за тях е подкрепено с подписите на 185 работници, което е над 80 на сто от колектива.
Синдикатите никога не са били против съкращения. С наше съгласие 42-ма души напуснаха предприятието, твърдят синдикалните лидери на КНСБ и "Подкрепа" във фирмата.
Стенковац стене от болката на бежанци и страха на македонци
Бившето летище на Скопие сега е лагер, препълнен от 70 хиляди косовари, изтръгнати от родните им места
Стенковац стене от болката на бежанци и страха на македонци
В лагера процъфтява черната търговия и надеждата за по-добра съдба
Валя АПОСТОЛОВА
Иван БУНКОВ
Красимир АНГЕЛОВ
В най-големия бежански лагер в Македония - Стенковац, вече няма и педя свободно място. Палатките са една до друга. За да се мине между тях, трябва да се прескачат опънатите въжета. Докъдето погледът стига се виждат палатки, белеещи се на фона на раззеленилите се дървета. И много хора. Бежанци пристигнали от различни краища на Косово. Говори се, че в лагера има събрани цели села и родове. Всеки е дошъл с личната си съдба, която в повечето случаи се оказва прекалено обща.
Стенковац е само на 7 километра от Скопие. До лагера се стига по широк асфалтиран път. Личи кога ще се достигнат вратите на портала. Македонски полицаи с палки забавят движението на колите и понякога проверяват пътуващите. Всъщност палатковият лагер е разположен на територията на скопското летище. Вече бивше. Стар самолет АН, на който още пише "Авиотранспорт", напомня за аеропорта. Сега под неговата сянка от майското слънце се крият бежанците. Тук е толкова претъпкано с хора, че човек трудно се разминава по импровизираните улици. Лагерът прилича по-скоро на малко градче. В него дори има хранителни магазини. За тях македонците са използвали сградите на летищната администрация. В Стенковац вече има около 70 000 косовари, въпреки че капацитетът му е за двойно по-малко хора. Още идват, но не ги приемаме, няма къде, разказва шефът на охраната в лагера Васил Миклевски. Всеки бежанец пристигнал веднъж, се подчинява на македонските закони. Ние не отговаряме кой ще дойде тук, има си комисариат за бежанците. Ето там отзад са палатките им с компютърния център. Там ги групират по имена, фамилия, откъде са, допълва Миклевски. Няма значение какви са бежанците, имат ли документи, пари, гонени ли са насила от Косово. Изключено е обаче някой македонски албанец да се промъкне в лагера с единствената цел да замине на Запад.
Стенковац е построен на 6 април от НАТО. С всеки нов поток бежанци, той се е разраствал паралелно. Но вече няма място за нови палатки, затова и не се поставят такива. В повечето случаи бежанците пристигали в лагера с автобуси, които ги извозвали от границата при пункта Блаце. Автобусите са македонски. Много рядко е някой да дойде пеша. Тези, които имат роднини в Македония, ги вземали от границата. Погледнат отвън лагерът изглежда набързо направен с цел да служи за кратко време. Няма условия за живот в него през зимата, а и никой засега не мисли за това. Няма отопление, студено ще е, мърморят жителите на лагера.
Не че сега условията са кой знае колко добри. Така наречените тоалетни са временни. Фекалиите се оттичат в септични ями, защото е изключено да се направи канализация. Баните също са импровизирани. Някои от бежанците предпочитат да топлят на слънцето вода в кофи и легени. Иначе по-голямата част от тях са чисти и с изгладени дрехи. Как го постигат на полеви условия, не успяхме да разберем. Но ни беше намекнато, че косоварите идвали в лагера с парите си и срещу определена сума можели да си позволят всичко. Включително да излизат извън територията на лагера, защото официално това не е разрешено. В ход е търговията на черно. Сред палатките обикалят млади мъже и къде на ухо, къде на висок глас предлагат стоки, които липсват в магазините на лагера. Така например кутия "Марлборо" на черно върви по 15 дойче марки. Говори се, че обект на търговия са и нехранителни стоки, като оръжие например. Според властите обаче това е невъзможно, защото охраната е изключително строга, а македонските полицаи не си поплюват.
Със затопляне на времето се усещат миризми от различен характер. Всекидневно тоновете отпадъци се събират и извозват от столичното предприятие за комунална хигиена. Какво ще стане, когато температурата на въздуха достигне 40 градуса, пита шефът на лагерната охрана. Няма сянка, няма дърво, а и в палатките ще бъде ужасно, предполага той. При пристигането ни в Стенковац термометърът е надхвърлил 30-тото деление. Жега е. Заварваме бежанците насядали на групички под сянките на няколко сгради. По-малките деца са облечени само по гащички, по-големите са отишли да се къпят в близката река. Възрастните безцелно се разхождат в знойния следобед. Така протича един ден в най-големия бежански център. От пакетите с храна, през опашката за телефон до някъде в Западна Европа, до безцелните разговори и спомени за миналото им в Косово. Въпросът ни дали не се водят разговори за АОК и например организирането на тайна дейност срещу Македония, беше посрещнат с мълчаливо вдигане на рамене. Вместо това обаче косоварите посрещнаха със смях и с утвърдително кимане на глава предположението ни, че нощно време в лагера кипи активен сексуален живот. Разтуха в дългите дни им са срещите с близки и роднини. Всеки ден по около 100 души, предимно от Скопие и Тетово, чакат на опашка пред портала, за да влязат на свиждане. Стотици леки коли са паркирани пред лагера. Те са на роднините им, обясняват ни патрулиращите македонски полицаи. Не знам защо тези тук са избягали от Косово, казва млад мъж от охраната на възраст около 30 години. Той е застъпил на смяна преди 2 часа. Остават му още 4 часа на слънце в наблюдаване на реда в лагера. За тази работа на месец получава заплата от 450 марки. Въпреки това вече толкова му е дотегнало, че в думите му явно личи неприязън към косовските албанци. Те настъпват, те ни заливат, казва полицаят, имайки предвид демографското настъпление на албанците в Македония. Питаме го как ще се справят с тях, какво ще ги правят толкова много в Македония. Ке ги правим, сапун ке ги варим, ни отговаря настървено той.
Искаме да се върнем в Косово след края на войната. Това беше отговорът на всеки бежанец. Къщите ни са изгорени, но ако трябва ще спим на палатка. Странното е, че всички разкази си приличат като капка вода. Още по-странното е, че с влизането в лагера подбрана група от по-окумуш бежанци посреща чуждестранните журналисти и ги залива с разкази за извършени от сръбските власти зверства. Никой обаче не каза - убиха моята жена, моето дете. Достоверността се свежда до споделеното от роднина, комшия, приятел. Прокрадва се съмнението, че АОК сама и нарочно гони косоварите. На 27 март късно вечерта се връщахме с жена ми и видяхме, че в къщата ни има милиция, разказва Еюпи от Прищина. Отидохме у щурея ми, а на сутринта в 8 часа се върнахме и видяхме убити 10 деца. Няколко дни преди това дойдоха маскирани от милицията, не знам кои са, но имаха радиостанции. Викат ми дай парите или хващай пътя. А пък аз имам само 20 марки. Дойде и жена ми, а те й казват - давай парите или ще убием мъжа ти. Тогава извадих 10 марки, 200 денара и бонове и избягахме. Оставих всичко - кола, къща, завършва Еюпи. Сръбската полиция и бандата на Аркан ни изгониха, допълва го 33-годишният Дверим Якуб от село Липлян. Чул, че в съседно село са убити 36 души. Два дни стоях на друго място, там се чуваше само бам-бам.
Когато дойде войската, побягнах. Искам само да сме свободни, да се върнем вкъщи. Нямам познати от АОК, но мисля, че това са хора, които ще освободят Косово, заявява Якуб. Той има 4 малки деца, но не иска да ходи в Западна Европа. Съгласен е да живее в палатка, но само да е в Косово. Не така мисли Шинаси от село Косаче. Не смятам да се връщам, имам внуци в Швеция, при тях ще отида. Бандата на Аркан дойде един ден и каза - излизайте от къщи или ще ви застреляме, разказва той.
Въпреки че не искат да ходят в западни страни, повечето бежанци нямат нищо против да заминат за Германия например. Холандия, Норвегия, Дания са други предпочитани от тях държави. Привидното спокойствие в лагера Стенковац е измамно. Някъде дълбоко напрежението клокочи. Това личи в отношението на македонците към албанците - и двете страни се мразят. Вътре в самата албанска общност в лагера също има разногласия. Македонската полиция няма кой знае с какво да ги сплаши, защото тежкото й въоръжение са няколко военни камионетки от 50-те години. Утеха повече са пожарните коли, готови всеки избухнал бунт на косоварите да го потуши с водни струи. На този фон достолепно изглеждат войниците на ЮНПРОФОР, разхождащи се в лагера със самочувствието на хора от друг свят. С бронираните си джипове, с бронежилетките, с модерното си въоръжение в очите на току-що пристигналите те наистина са такива.
Журналистическият рейд на екип на "Нов живот" се осъществи със съдействието на фирма "ЯНАКОМ-ДЕЛТА"-Кърджали /бивш Месокомбинат/
