Археологическите данни са достатъчно красноречиви:
Археологическите данни са достатъчно красноречиви:
Винопроизводството било основен поминък в Източните Родопи
Траките сеели лозята си по източните и южните склонове, ширата изстисквали в преси
Георги КУЛОВ
читатели, от вчера с интервюто "Виното ще спаси България", вестник "Нов живот" даде място на поредица от материали, посветени на лозарството в страната и в частност в Източните Родопи.
"Нов живот"
Любителите на хубавото вино отдавна ценят асеновградската "Малага" и ивайловградското "Мерло". И двете вина се произвеждат в полите на Източните Родопи. Всъщност от дълбока древност Кърджалийско е било винопроизводителен район. Затова има многобройни археологически факти. Малцина знаят, че традицията в отглеждането на лозя и направата на вино е съществувала във вътрешността на планината до 1913 г. Тогава филоксерата е причина за изкореняването на лозята. Но и днес сред мюсюлманското население са запазени умения за производството на вино. Особено прославени са майсторите винари от алианското село Бащино.
Дълги години историци и археолози си задават въпроса как е възникнало винопроизводството в Източните Родопи. Историческите извори са оскъдни. Но археологическите данни са достатъчно красноречиви. Първите археологически находки свързани с отглеждането на лозата датират от меднокаменната епоха /4-3 хил. пр.н.е./. Това са семена от грозде намерени при археологически разкопки. Те показват, че лозата е била култивирана още в тази ранна епоха. Трудно е обаче възоснова на намерения керамичен материал да се предположи употребата на вино в тази епоха. Първите чаши и съдове с кратероподобна форма, които позволяват смесването и употребата на вино се появяват през края на бронзовата епоха. При това не само в Източните Родопи.
Историческата традиция и изворите свързват винопроизводството в нашите земи преди всичко с траките. Още древногръцкият поет Омир посочва Тракия като износител на вино. Описвайки лагера на ахейския цар Агамемнон поетът пише: "Твоите палатки са пълни с вино, което ахейските кораби превозват всеки ден по широкото море от Тракия". Нещо повече Омир в "Одисея" посочва един от тракийските центрове на винопроизводството, който е в непосредствена близост до Източните Родопи.
Това е градът Исмар, който е в съседство със столицата на легендарния тракийски владетел Марон, известна по-късно като Маронея, а в наши дни като Марония. Тук Одисей и неговите другари изпили много вино, заклали на брега много овце и влекокраки говеда. Самият Одисей се хвали: "Аз имах със себе си мях от коза със сладко черно вино, което ми беше дал Марон".
По-късно в средата на първото хилядолетие косвени писмени извори за лозарството в Източните Родопи се появяват в поезията на Пиндар. Пишейки за тракийския владетел Рез, гръцкият поет влага в неговите уста думите: "Аз обитавам богатата с лозя и плодове тракийска земя". Според римския писател Филострат "Родопите са гъсто населени и много села има около светилището му" /на Рез бел.авт./. Ако считаме многобройните светилища на Тракийския бог-конник в Източните Родопи, като проекция на култа към тракийския владетел Рез, то можем да си обясним и намиращите се често в непосредствена близост до тях каменни винарни.
Вероятно в първото хилядолетие пр.н.е. траките са отглеждали в Кърджалийско сортове лозя, които са им позволявали да правят червено вино. Атеней съобщава, че "Тракия и изобщо земите съседни с нея били смятани справедливо за страни със сладко вино". Тайната му била в рецептата за изготвяне. То било ароматизирано. В него слагали брашняна каша, разбъркана с мед, та "виното добивало аромата си от меда, а сладостта от брашняната каша".
Траките били големи любители на виното. Според Платон "Скитите пък и траките изобщо пият вино, без да го смесвет с вода и то както самите те, така и жените им, и като поръсват с него дрехите си, считат това за хубав обичай". За репутацията на траките, като ценители на виното пише и Елиан: "И аргейците и тиринтийците са били осмивани, загдето се нахвърляли с голяма страст върху виното. Но със същата репутация се ползват навсякъде вече и траките, пък и говори се, че са много издръжливи пиячи". Атеней затвърждава тази репутация на древните обитатели на нашите земи. Той пише: "Но всички тракийци са пияници. Затова и Калимах казва: "И той се отвращаваше да пие вино лакомо с широка чаша, употребявана у траките".
Интерес у изследователите предизвиква самата технология за отглеждане на лозата и приготовляването на вино. Съдейки по паралели с други подобни, като природна даденост райони на Балканите, можем да допуснем, че в Източните Родопи засаждането и отглеждането на лозя е била доста трудоемка работа. Вероятно на много места на траките им се е налагало да снемат горния слой от скалистия грунд. Те са смесвали песъчливата маса под него с почва. Извадените камъни са поставяли в равни редове във вид на стена, разделяща участъците. Такива стенички с дебелина около 1 м са се проточвали в паралелни редове на разстояние 2 м една от друга. Двуметровата полоса между стените получила по такъв начин по-мощен почвен слой, пригоден за лозарство.
На някои участъци за лозите в скалите са се изсичали специални ями. Те са разположени строго симетрично, осъществявайки по този начин засаждането на лозите по квадратен способ. Не е изключено указание за това да е и реверсът на монетите на Маронея от IV в.пр.н.е. Там лоза е изобразена в квадратна рамка. Разстоянието между лозите по тази технология е било около 1.4 метра.
Не навсякъде обаче саденето на лози е изисквало такава сложна технология. По принцип траките са подбирали невисоки, песъчливи възвишения, като са използвали южните и източните им склонове.
Ширата е била изстисквана в каменни преси непосредствено до лозята. Така шарап таши /винарски камъни/ са открити почти на цялата територия на Източните Родопи. Най-многобройни са те над днешните лозя до с. Мургово. Голям брой шарапани са регистрирани до с. Воденичарско. Има ги при Поточница, Камилски дол, Пчеларово, Бащино, Джанка и др. Най-рано датираните по археологически път винарни са открити в чертите на крепостта Перперикон. Керамиката е от ранножелязната епоха /ХI-VI в.пр.н.е./. Каменните преси от това време представляват две цилиндрични вдлъбнатини, свързани помежду си с улей. Единият цилиндър е с диаметър до два метра и височина на бордюра до 40 см. В него се е извършвало пресоването на гроздето. Ширата се е оцеждала в цилиндричната вдлъбнатина с по-малък диаметър, но с по-голяма дълбочина. Предполага се, че в нея е бил поставен кожен кози мях, в който се е събирал гроздовият сок.
Не се изключва възможността в големия цилиндър да е бил поместван плетен цилиндричен кош, в който да е изсипвано предназначеното за пресоване грозде. Дървени греди, които са носели конструкцията на пресата, са били побивани в специални жлебове, изсечени в скалата до винарната.
Виното се е съхранявало в големи кюпове от изпечена глина, известни в археологическата ни наука с гръцкото им название питуси или с латинското им име долиуми. Според известния наш археолог Иван Велков в Източните Родопи такива питуси са намирани в непосредствена близост до шарапаните.
Подобна технология е констатирана от археолозите и в древен Рим. И там питусите са били в непосредствена близост до винарските преси. Плиний съобщава, че леките вина са се пазели в зарити в земята кюпове. По-силните и ароматни вина се съхранявали в долиуми, изложени на въздух и в леки постройки. Например в Кампания винарските складове били на открито и ветровете имали свободен достъп до питусите.
През средновековието в Източните Родопи винарският поминък не бил забравен. Затова свидетелстват откритите шарапани от това време. За разлика от античните, те са с правоъгълни корита и голям масивен улей, от който ширата се оцеждала в подходящи съдове. Добре датирани археологически материал са средновековните шарапани до с. Мургово, Кърджалийско. Те се намират в непосредствена близост до античните, което издава приемственост в поминъка между двете епохи. Подобна винарна е регистрирана и в чертите на запустялото вече с. Войно в близост до Женда. Не е изключена възможността каменните винарни да са използвани през османския период. Въпреки това трябва да се има предвид, че по това време се налагат дървените линове за изцеждане на гроздовия сок.
Преработването на гроздето във вино започва още в деня на гроздобера, сочат етнографските данни. При това смачкването на гроздето се извършвало на самото лозе.
Глинените кюпове, в които се държи виното, се изпарват с гореща вода и добре се изтъркват отвътре с метла или четка.
По време на гроздобер в лозята било като панаир. Варели и пекли волове и овни. Ехтели песни. Вечер играели игри и хора и оставали до късно на разговор.
Вероятно подобна е била картината в Източните Родопи през османския период. Според Борис Дерибеев топонимията в Кърджалийско говори за старо лозарство. То според Дерибеев било задушено от непосилни данъци. Добивите се определяли на око от събирача на данъка и след това се търсели невороятни количества грозде. На населението не оставало нищо друго освен да изсече плодните дървета и да изкорени лозята, смята Дерибеев. Така богатите лозарски и овощарски райони на Източните Родопи запустели. Последен удар върху лозарството нанесла филоксерата.
Кърджалийци и кирковчани зонални първенци по волейбол
Кърджалийци и кирковчани зонални първенци по волейбол
Отборът на СОУ "Й. Йовков" на републикански финали
Николай СТОЕВ
Отборът на кърджалийското СОУ "Йордан Йовков" се класира на републиканските финали по волейбол за ученици във възрастовата група V-VIII клас. Това право кърджалийските момчета добиха след като станаха зонални първенци на завършилото в понеделник в Кърджали състезание.
Волейболистите от "Йордан Йовков" победиха представителят на Хасковска област отбора на Любимец с 3:0 гейма и представителя на Старозагорска област отбора на Казанлък с 3:1 гейма.
СОУ "Йордан Йовков" /бившо "Димитър Благоев"/ е със стари традиции във волейбола в Кърджалийска област, дългогодишен областен първенец.
За първи път отборът на училището се класира за републикански финали, където участват първенците от всички 9 бивши области на България, каза треньорката на йовковци Стефка Попова, която работи в ОДК. Тя заяви за репортер на "Нов живот", че няма никаква информация за останалите отбори. Естествено е, че отиваме на финалите, които ще се състоят от 14 до 16 май в София, за да се представим добре. Аз от 20 години се занимавам с волейбола в СОУ "Йордан Йовков" и целта ни е не само издигане престижа на училището, но и създаване на кадри за волейболните клубове, каза Стефка Попова.
При момичетата зонални първенци станаха представителките на Кирково, които също заминават на републикански финали в София.
Решение на правителството
Решение на правителството
Премиите за тютюн '98 тръгват към стопаните
За килограм първокласен тютюн от произход "Джебел" производителите ще получат по 545 лв. безвъзмездна премия. За втора класа ще се дават по 484 лв. и за трета - 206 лв. За произход "Крумовград" премията по класи е съответно - 528 лв., 368 лв. и 160 лв. Това става ясно от решение на Министерския съвет за утвърждаване на размера на премиите за тютюнева реколта '98, публикувано във вчерашния брой на "Държавен вестник".
Премии ще получат производителите, които са регистрирани по Закона за тютюна и тютюневите изделия и имат определена със заповед на кмета на общината квота за производство на тютюн.
Произведеният и изкупен тютюн трябва да съответства на типа и произхода, посочени в заповедта на кмета.
Строителството на "Горна Арда" пак се отлага
НЕК и ТЕАШ не се споразумяха за договора за продажба на ток
Строителството на "Горна Арда" пак се отлага?
Сделката "ток срещу инфраструктура" пред провал заради неуточнени цени
Ангел ТОЛЕВ
За неясното бъдеще се отлага подписването на договор между НЕК и Турската електрическа компания ТЕАШ, съобщиха от Комитета по енергетика. В края на миналата седмица български енергийни експерти преговаряха в Анкара с колегите си от ТЕАШ по конкретните параметри на споразумението. Официалната информация гласи, че споразумение не е постигнато. В продължение на 9 години България трябва да изнесе за Турция електричество на стойност между 1.2 и 1.5 милиарда долара. От тази сума бюджетът трябваше да отдели над 500 млн. долара и да ги инвестира в строителството на каскада "Горна Арда" и довършването на магистрала "Тракия" в участъка Оризово-Капитан Андреево.
Ако няма подписано споразумение за износа на ток, проектите няма да бъдат осъществени. Най-вероятно разминаването между българската и турската страна е в цената, на която ще изнасяме електричеството. По време на преговорите между председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки и Турския енергиен министър, състояла се преди две седмици в София, договорена цена не беше съобщена.
Изтече обаче информация, че Турция иска да купува ел. тока по 3.1 цента на киловатчас при положение, че средната цена на Балканите е между 4.2 и 4.5 цента за киловатчас.
Най-вероятно обаче споразумение за продажбата на електроенергия между България и Турция ще има. За южната ни съседка сделката означава не само купуване на енергия, но и възможност за включване към Европейската енергийна система. Турция има само два варианта - това да стане през Гърция или през България. Досега обаче Гърция протака и не дава възможност за включване към системата на комшиите от Босфора.
Фондация се срещна с представители на медиите
Фондация се срещна с представители на медиите
Журналисти в Кърджали дискутираха достъпа до информация
Вчера в Кърджали председателят на фондация "Програма достъп до информация" Гергана Жулева, техни юристи и местният им координатор се срещнаха с журналисти и граждани, за да ги запознаят със своята дейност и с изработената от фондацията Концепция за законова уредба на правото на информация. Бяха коментирани и случаи на отказ на информация то различни институции и фирми и на преследване на журналисти заради публикации.
В момента липсата на законодателство по проблемите на достъпа до информация от България създава доста пречки на представителите на медиите, бе констатирано. Във фондацията разполагат с база данни за 316 случая на неоправдан отказ на достъп до информация.
Водят разговори и с представители на местната власт. Срещите се финансират по програмата ФАР - "Мини проекти". Фондацията се подкрепя от "Отворено общество" и Холандска организация за международно развитие.
21 съкратени от "Джебел басма" започват гладна стачка
Синдикът в скандалното тютюнево дружество освобождава работници без да им плаща обезщетения
21 съкратени от "Джебел басма" започват гладна стачка
Производители от региона, неполучили пари за тютюна, ще последват гладуващите
Снежана ГОРАНОВА
10 души от съкратените 21 работници в "Джебел басма-Сервиз 4 Ю" започват гладна стачка на 4 май. След 3 дни щафетата на гладуването ще поемат останалите от съкратените. Тютюнопроизводители от района, които още не са си получили парите за предаден тютюн са готови да поемат инициативата и да гладуват заедно с работниците, съобщи за "Нов живот" регионалният координатор на КНСБ в Кърджали инж. Петър Илиев.
Работниците от "Джебел басма" са съкратени със заповед на синдика на дружеството, без да е искано съгласие на синдикатите. Заповедите им са от 6 април, а мотивът за уволнението е намаляване на обема на работа. Съкратените настояват да получат неизплатените за 6 месеца заплати и да им се изплатят двумесечните обезщетения, за да се регистрират в Бюрото по труда. Един от останалите без работа е на пенсионна възраст и трябва да получи по закона за трудовите взаимоотношения 6 брутни заплати, уточни инж. Илиев. Ръководството е извършило нарушение, като е вкарало в цеха за манипулация на тютюна 15 души с различни професии, без да ги инструктира за безопасността при работа с машините.
На 14 април в "Джебел басма" е имало трудова злополука.
