Елена костова: Всички трябва да изстрадат своя храм
Фондация "Бъдеще за България" ще даде 200 млн. лв. за довършване строителството на църквата "Св. Йоан Предтеча" в кв. "Веселчане" в Кърджали
Елена Костова: Всички трябва да изстрадат своя храм
Духът на българите се събужда, ние само им помагаме да опазят светите си места
Интервюто взе: Мариана ТОНЧЕВА
- Г-жо Костова, фондация Бъдеще за България се ангажира сериозно с възстановяването на манастирския комплекс и църквата "Св. Йоан Предтеча" в кърджалийския квартал "Веселчане".
- Ангажирахме се, защото това е бил голям епископски център, голямо духовно средище. А на нас сега са ни необходими такива центрове, защото виждаме колко невярващи хора сме сега. Просто не вярваме в нищо! Трябва да вярваме в нещо и да бъдем последователни в отстояването му. Започнахме миналата година с осигуряване на средства за строежа на оградата и кулите. В една от тях вече дори живее игуменът - едно момче, което следи всички дейности около реставрацията.
- Как ще участвате във втория етап от възстановяването на храма?
- Преди месец се събрахме всички заедно и решихме да започнем тази акция. Направихме обръщение и вече вършим работа. До края на април чрез нашата фондация ще се включат няколко по-крупни дарители, за които ще съобщим и чиито имена ще впишем в дарителската книга. Конкретно се ангажираме да осигурим 200 млн. лв. за довършителните работи по комплекса. Искам да подчертая обаче, че когато се изгражда един такъв голям обект, който е и паметник на културата, винаги възникват нови идеи. Очаквам такива, когато той започне да функционира. Това също ще изисква допълнително финансиране. Затова и се обръщаме към хората кой с каквото може да помогне. Не задължително с пари. Може с труд, с материали, с идеи. Нашата фондация никога не е разчитала единствено на парите. Сега, при възстановяването на храма е важно хората в Кърджали сами да го изстрадат, да дадат своята лепта, било с пари, било с труд, но в масирана гражданска акция, за да може на Коледа да бъде и първата служба.
Предстои също и работа по вертикалната планировка - принос тук в реализирането на благородната идея могат да имат Горското стопанство с озеленяване и залесяване, за да можем да направим един красив парк, който ще бъде едно хубаво място за всички хора от Кърджали.
- "Бъдеще за България" се е ангажирала и с други подобни обекти в страната... - Фондацията има вече две църкви - едната е в Старцево, другата в Неделино. Възстановихме църквата в Гулица, която е от 1090-та година, възстановихме скита на Иван Рилски, помогнахме на Рилския манастир с 10 млн. лв. за подновяване на електрическата инсталация, на Бачковския манастир за подмяна на керемидите му и обзавеждането му. Това са все неща, които са изисквали и наша помощ. Хората са се старали, старали, но не им е достигнало малко, затова сме им помагали. И това ме радва, защото е знак, че духът във хората се събужда.
Аз знам колко важно е едно семейство да има духовно място. Нашето семейство от 1974 година има духовно място, където ние сме венчани, децата ни са кръстени, там взимаме нашето причастие, там правим нашите дарения и човек трябва да може в дадени моменти да се усамоти, да се вглъби, да се примири и да остане сам със себе си. Дори в този труден момент това спасява моя съпруг.
- Какви са преките ви впечатления от посещението ви преди дни в Македония?
- Искам да ви кажа, че човек само това, което не е видял, не може да го проумее, че става в края на 20-ти век. Аз отидох в лагера Радуша след решението на нашето правителство да поеме един от лагерите в Македония. Трябваше да видим нещата и да доуточним с началника на щаба зам.-министъра Пламен Радонов от какво има нужда. Оказа се, че в нашия лагер има от 1 до 4-годишни 400 деца и до 17 години - 250 деца. Полевите кухни, които се разгънаха, там са за възрастни хора. Изпратихме камион с минерална вода, хумана, каши, бисквити, памперси, лекарства. Там имаше деца на системи, по-леко болни, имаше деца със стомашно-чревни заболявания, имаше измръзнали деца по палатките, над които прехвърчаше сняг... Изобщо, картината беше потресаваща. Лагерът е далече от градовете и всички разчитат само на нашата помощ. Аз като майка бях длъжна да отида и да видя с очите си това, което става. Имах среща с Доста Димовска, зам.-министър председател на Македония, с председателя на кризисния щаб, който е военния министър, имах среща с г-жа Георгиевска, която направи по подобие на нашата фондация фондация "Благовестие" и 10-те жени,които работят с нея. Срещнах се и с Надя Глигорова, съпругата на президента, и се уточнихме за нашите бързи акции не само в помощ на бежанците, но и за много македонски семейства, които са в тежко състояние, защото по-голямата част от бизнеса на Македония е бил свързан със Сърбия. Сутринта, преди да тръгна за Кърджали, пуснахме прессъобщение, че сме готови да окажем помощ и на сръбските бежански лагери, където се намират в бедствено положение също много деца. А децата не са виновни за нищо.
- Вашата фондация какво може да направи за сираците, пострадали от войната в Югославия?
- Предполагам, че това ще се реши с правителствени актове, защото една фондация не може да поема грижи без уредено законодателство. Виждаме днес колко трудно е да се осинови едно дете от дом за сираци. Ние се грижим за такива домове, но когато няма Закон за защита правата на детето..., нужни са промени в Семейния кодек за да може парите да вървят наистина с детето. Всичко може да се направи стига да сме добронамерени, разбира се.
- Как се чувствате до съпруга си в този труден момент, когато страната се разкъсва между "да" и "не", когато държавната политика много критики от обикновения българин?
- Аз твърдо стоя зад това, което той решава, защото знам колко много мисли по всички тези въпроси. И ние преди всичко трябва да мислим за нашата сигурност, не само за сигурността на съседите. Аз съм учудена, че много хора мислят по-скоро за сърбите, а почти не се говори за македонците, които се намират в много тежка ситуация, с толкова много бежанци.
- Каква е надеждата ви за бъдещето на България наистина...?
- Ние работим за това. Нашата благотворителност в България е вече в инвестиции. В момента правим проект ИНТЕРНЕТ в 40 училища, които се свързват със системата и ще им се предостави достъп до френската литература от 16 до 20 век. Това са предимно училища с изучаване на френски език, френска филология, за да могат да ползват литературата, а услугата ще се заплаща от ЮНЕСКО. Правим и друг проект - за селскостопанския колеж в Стражица. Той е за деца-сираци, напускащи домовете. Така те ще получат гражданска професия, която ще ги социализира в обществото. Друг проект, в който участваме, е този за рехабилитация и професионална квалификация на деца инвалиди в Поморие. Искаме да им дадем възможност да усвоят професии и след това да бъдат полезни не само на себе си, но и на обществото. Друг проект е този за изграждането на детско селище в Пловдив съвместно с общината, където ще настаним изключително сираци, напускащи домовете, но продължаващи да учат. Имаме вече 13 студенти от Родопския пансион. За тях работим от 2.5 години и виждаме плодовете на този труд. Затова и бързаме домът в Пловдив да бъде открит на 5 септември т.г. Той ще побира 20 деца. Правим много за децата, защото те са бъдещето и надеждата на България.
Ще ме виждате по-често в Кърджали във връзка с ангажимента ми по възстановяване на средновековния комплекс "Св. Йоан Предтеча".
Застрашено е движението на всички коли по пътя Момчилград - Подкова
Застрашено е движението на всички коли по пътя Момчилград-Подкова
Бизнесмени от Кирковско искат горски път над Прогрес
Христо ГЕОРГИЕВ
Над село Прогрес има горски път, който, ако се баластрира, може да замени през летните месеци главния пропадащ път Момчилград-Подкова, заяви за "Нов живот" Сами Байрактар, бизнесмен от Чорбаджийско. Той със свои колеги от района на община Кирково търсят съдействие от кметовете на Момчилград и Кирково. Ремонтът на пропадащия път на завоя над село Прогрес може да продължи месеци наред. Те искат отсечката от Прогрес, която се е използвала от горските работници, да се баластрира и да има излаз над кариерата до основния път. Пътят може да се използва за пристигащите коли от Подкова. Затварянето на пътя над Прогрес увеличава придвижването на превозните средства до Момчилград и Кърджали с десетки километри. Сами Байрактар каза, че са готови да осигурят товарни коли, трактори и други машини за баластрирането на няколкостотин метровия горски път. Баластрата ще се вземе от река Върбица. Очаква се бързата реакция на кметовете Сабахатин Али и Мустафа Емин.
Косовска криза може да се предизвика и у нас
Председателят на Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча" отец Боян Саръев пред в. "Нов живот":
Косовска криза може да се предизвика и у нас
Политика срещу българската държава трябва да се пресича навреме
Въпросите зададе: Георги КУЛОВ
- Отец Саръев, на 18 април се навършиха 9 години от създаването на Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". Каква е равносметката?
- Движението успя да се наложи като едно от значимите и последователни организации, които отстояват българщината. Не се отклонихме нито от йота от основната си цел - потомците на насилстевно помохамеданчените българи да се върнат отново в лоното на Българската православна църква.
Хиляди хора се върнаха към християнството. Построени бяха редица православни храмове - в Мостово, Неделино, Старцево, Смолянско. Бяха ремонтирани църквите в Бенковски и Перперек, Кърджалийско. Бяха учредени десетки църковни настоятелства в редица селища като се започне от Ивайловградско и се стигне до Доспат. Десетки млади хора, които бяха стипендианти на Движението "Св. Йоан Предтеча", завършиха семинариите в София и Пловдив. Учат се в богословския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски".
Ако направим едно глобално обобщение, това е че Движението успя по пътя на доброволността и вътрешната убеденост да откликне на потребността да промени масово религиозното си самосъзнание. Това е процес, който масово привлича последователи. И повсеместно.
- Имате ли представа колко са последователите на Движението "Св. Йоан Предтеча"?
- Информация за точен брой нямаме. Не сме водили статистика. А и това не е от особено значение. Мога да кажа обаче, че последователите ни станаха толкова много, че Движението организационно вече се задъхва в стремежа си да ги обхване. И да удовлетвори техните потребности. Това в най-голяма степен се отнася до изграждането на храмове и създаването на свещенически кадри.
Този процес ще продължи десетки години. И никой не е в състояние вече да го спре. Да върне тези хора назад в историята.
- Има ли конфликт между младите родопчани и възрастните по отношение приемането на християнската вяра?
- Да, съществува конфликт между млади и възрастни, като хора от различни поколения. Младото поколение до 40-50 г. е продукт на едно европейско възпитание и на християнска култура и цивилизация. Съвсем естествено е то да влиза в противоречие с една натрапена и чужда религия, каквато е ислямът. Затова този конфликт е неминуем. Той не е конфликт на религии, а на поколенията. Затова той е скрит. Не винаги осъзнат. Никой обаче не е в състояние да върне назад процеса на възстановяване на православната вяра. Сигурен съм, че един ден Родопите ще се превърнат не само в символ на българщината, но и в символ на християнския дух.
- Благодарение на вас в Кърджали ще се изучава богословие. Как стана това?
- По един естествен и обективен начин се наложи потребността от откриване на богословие в Кърджали. Защото си даваме сметка за грандиозната цел, която си е поставило Движението за християнство и прогрес. Тя не може да бъде постигната без необходимите подготвени духовни кадри. Богословие в България се изучава и в София, и в Шумен, и във Велико Търново. Ние сме изпращали и изпращаме стипендианти в тези висши учебни заведения. Но като че ли отдалечеността на тези градове някак си поглъща вниманието на тези млади хора от основната им мисия. От друга страна нашата цел освен подготовката на кадри е самия Кърджали да се превърне в един мощен православен център. Кърджали да придобие един нов духовен облик като крепост и място на православна култура.
- Вие казвате, че имате много стипендианти. Намират ли се спомоществователи?
- Издръжката на стипендианти е твърде трудна работа. Свързано е с много средства. Тези хора, които учат, трябва да бъдат редовно, ежемесечно осигурявани материално. Това още повече усложнява нещата. Слава Богу, намират се хора, които притежават финансови средства и желание да помогнат. Затова и толкова години успяваме да осигурим издръжката на нашите стипендианти. Не сме закъсвали със средства.
- За Кърджали ще осигурите ли, за да изучават вашите сподвижници богословие?
- Да, всички от Родопите, които кандидатстват и влязат в нашия ВУЗ с ясно съзнание за мисия, ще бъдат обезпечени със стипендии. Впоследствие те ще трябва да изпълянт ангажимента си да бъдат мисионери, духовници, проповедници в Родопския край.
- Все още на много места в Родопите, където Движението "Св. Йоан Предтеча" има влияние, се очаква изграждането на християнски храмове. Какво предстои в това отношение?
- Може да се каже, че почти няма място в Родопите, където да не се е наложила идеята за изграждане на християнски храмове. Но за нас по-важни стратегически места са Кирково, Аврен, Девисилово, Брезен, Триград. Но това е свързано с изключително много пари. Затова постепенно ще пристъпим към изграждането на нови църкви.
- Получихте номинации в чужбина за вашата дейност. Признание ли е това и за Движението "Св. Йоан Предтеча"?
- Аз мисля, че Движение "Св. Йоан Предтеча" има на своя страна целия родолюбив и патриотичен български народ. Широко признание получаваме и от българите в чужбина, които непрекъснато се обаждат с писма и поощряват дейността ни. Дейността ни получи висше признание и с номинацията на мое име от Американския биографичен институт. Той ме обяви за един от 500-те влиятелни водачи на ХХ век. Това всъщност е признание за дейността на Движението "Св. Йоан Предтеча". То показва, че избраният от нас път е правилен.
В същото време определени среди у нас ни наричат националисти. Те искат да ни вменят, че в България е срамно да се наричаш българин и да работиш за българския дух и българските интереси.
- Разколът в Българската православна църква отразили се върху дейността на организацията и в каква степен?
- Безспорно разколът в Българската православна църква се отрази на обществения живот у нас. Не можеше той да не се отрази и върху дейността на Движението "Св. Йоан Предтеча". Църквата в момента не може да се представи като обединителка на нацията и в този смисъл мнозина проявяват колебание и несигурност, че ще намерят сигурност и подслон в Българската православна църква. Но като цяло хората считат, че това е един временен процес, който ще бъде преодолян. Очакванията са, че Българската православна църква ще намери подобаващото й се място в родния обществен живот.
- Евангелистките деноминации се насочиха ударно към Родопите. Доколко те могат да ви бъдат конкуренция?
- Тези секти не са безобидни, но мисля, че не са и толкова страшни. Каквото и да правят те, с колкото и много средства да разполагат, с каквито и фанатизирани кадри да работят, те никога не могат да заемат повече от един процент от българското население. Това не е малко, но не е и достатъчно да разклати стабилитета на Българската православна църква и в частност да отклони в определени ереси и родопското население. Тези ереси дразнят със своята агресивност, напоритост и наглост.
- Един от силните козове на евангелистите е литературата. Доколко Българската православна църква успява да задоволи потребностите на родопското население от богословска книжнина?
- Православната църква като институция няма развита дейност в разпространяването на литература. Особено на нагледни познавателни материали. Напротив. Българската православна църква малко разпространява богословска книжнина. И ако го прави, го прави с комерческа, търговска цел. Докато сектантите раздават безвъзмездно такава литература. При това богато илюстрована с библейски и евангелски сюжети. Движението ни се опитва да се сдобива с литература, подходяща за нашите последователи. Разпространяваме я в Родопите. Опитваме се да го правим безвъзмездно. Но тя не е достатъчна. Имаме дефицит на такава литература. Сега една книга обслужва няколко семейства, дори цяла махала.
- Не е ли назрял моментът отново да се издава вестник на Движението?
- Потребност от издаването на вестник съществува. Но няма материални предпоставки. Издаването на вестник иска много пари, офис, техника. На този етап това не е възможно. Компенсираме липсата на вестник с раздаването на безплатна литература.
- Напоследък президентът Стоянов, а и премиерът Костов с подкрепата си за богословския факултет дадоха рамо на Движението "Св. Йоан Предтеча. Какво е отношението към вас на държавната власт днес?
- Мисля, че отношението на държавния ни глава и високопоставени политици през последните години се промени. То се промени в положителна насока, след като доказахме, че в Родопите не живеят врагове на българската държава, а хора, които милеят за България и искат да се приобщят към българската нация. Движението "Св. Йоан Предтеча" доказа, че не е крайно националистическа организация или че има настроения срещу определени религии. Напротив. Ние се водим преди всичко от любовта към родното, към българското, а не от омразата към чуждото.
- Някои политици искат да наложат турчеене на българомохамеданите, други говорят за помашки етнос. Как гледате на тези опити на откъсване на това население от снагата на Майка България?
- Аз не знам доколко тези действия са присъщи на политиците. Но определено такъв стремеж съществува у определени неправителствени организации. Дори и самозвани научни институти. Това е една опасна тенденция. Ние виждаме, че когато има амбиция за отделяне на етноси, за обособяването на автономни територии, се стига до ситуация като в Косово. Всеки опит за такава политика, насочена срещу българската държава, трябва да бъде навреме пресечен от правораздавателните и от правозащитните органи. Това трябва да стана своевременно, защото ако се пропусне моментът последиците могат да бъдат непредсказуеми.
- Има ли предпоставки за косовски вариант в Родопите и въвличане на родопското население?
- Криза, подобна на косовската, е възможно да се предизвика, стига да бъде желана от външните сили и от враговете на страната. Има такива кръгове, които искат да дестабилизират и разнебитят нацията ни.
Черешевото топче, символ верую на "Нов живот"
Няма по-голяма сила от в свободното слово, от него се плашат всички мекерета
Черешовото топче, символ верую на "Нов живот"
Джепането му удря и там, дето и ядрените оръжия не могат
Красимир АНГЕЛОВ
С истинско черешово топче, произведено по технологията от Априлското въстание, се сдоби вестник "Нов живот". Така мощта на журналистическото слово беше подкрепена и с истинска огнева мощ. Топчето ще бъде символ на българското, на истинското, честното и неподправеното, казаха журналистите от най-стария и най-четен вестник в Източните Родопи. С хляб и сол беше посрещнато оръжието в Кърджали и окъпано с шампанско. После качено на 4-тия етаж на сградата, в която се намира редакцията на вестника, и поставено пред вратата на главния редактор. Съвсем скоро то ще бъде изнесено навън и поставено на специална площадка. Преди това около него ще се съберат журналистите от вестника и неговите приятели, позволили му да оцелее в тежките времена на промяната. Отец Боян Саръев е поканен да освети оръжието и хората, които ще си служат с него. Любопитното е, че след изнасянето на топчето на открито под прекия му обстрел попадат канцелариите на кмета Расим Муса, областният управител Пламен Иванов и директорът на РДВР Иван Коларов.
Топът си е съвсем истински и може да гърми. Баш топчията на редакцията - фоторепортерът Мехмед Реджеб, не издържа и пръв произведе халосен изстрел. Последствията граничеха с трагедия, защото гърмът изплаши почти до смърт кореспондентката на в. "Труд" Петя Тенева, дошла на място да се убеди това истински топ ли е или бутафорна история. От стаята си като кълбовидна мълния излетя отговорният секретар на вестника Мария Пулева, помислила, че са се взривили компютрите в предпечатното отделение. В отдела за "Култура, общество и религия" решиха, че сърбите са ни ударили заради НАТО и започнаха да пишат информации. Само в отдел "Селско стопанство" цареше ледено спокойствие.
Първият изстрел не се брои за изстрел, отсече главният редактор. Топчето ще пука, след като бъде осветено, полицията уведомена, а майстори-пиротехници дадат експертната си оценка. С най-големи шансове да разработи специалните артилерийски заряди е началникът на Алпийския спасителен отряд Минчо Гумаров. Преди 5 години той, пред погледите на местните журналисти, експериментира нов вид барут. Успешно, защото се говори, че оттогава кокошките в близкото село спрели да снасят. Топът беше поръчан и изработен в с. Царева поляна. Бившият финансов инспектор от Кърджали Кольо Кирев, сега прочут майстор в целите Източни Родопи и Тракия, сам и със собствени материали направи страховитото оръжие. Чисто съвпадение си е фактът, че дървената артилерия се роди в родното място на сегашния началник на гарнизона в Кърджали и командир на артилерийския полк Митко Аладжов.
ТОПЪТ ЩЕ ОСТАНЕ ЕДИНСТВЕНО ТЕЖКО ОРЪЖИЕ В ОБЛАСТТА
Не е съвпадение обаче времето, в което на бял свят се роди черешовото оръжие. По програмата за реформи в Българската армия всички военни поделения в Източните Родопи ще бъдат закрити. Първи си тръгва артилерийският полк в Кърджали. Войниците вече започнаха да товарят на вагони снарядите, очаква се съвсем скоро към пазените в тайна оръжейни складове някъде във вътрешността на страната да потеглят и оръдията. Град без артилерия не може, отсякоха журналистите. Доста от тях са служили като артилеристи, така че ако се наложи, черешовото топче ще брани и населението на Източните Родопи. В пряк и преносен смисъл. Всъщност историята на черешовия топ започна още в началото на тази година. Верен на традицията да не крие своята позиция по най-наболелите проблеми на обществото ни, в. "Нов живот" въведе рубриката "Топ коментар". Тогава артилерията се появи за първи път на първа страница на всекидневника. Журналистите си спомниха, че нашите възрожденци и революционери в най-тежките, най-славни, но и трагични за България времена кръстосваха сабята и револвера с острите си пера. И от тях трепераха душманите на народа.
От тях се роди отново българската държава и българската нация. Черешовото топче се появи в "Нов живот" като символ на онази свещена лудост, донесла ни свободата. Като символ на онези горещи глави, загърбили, захвърлили и отрекли личното си благополучие, винаги оправдаваните компромиси и неутолимата жажда за власт и злато.
От "Булаир 2" започнаха да се чуват артилерийски изстрели. И, изненадващо, стрелбата се оказа точна. Първото "гюле" падна в дворовете на полицията и прокуратурата. Двете институции бяха наказани заради безсмислената схватка около аферата "Роко". Топчиите от "Нов живот" проявиха жертвоготовност и обещаха даже една дамаджана с вино, та дано да седнат на една маса окръжният прокурор и директорът на РДВР, да си кажат мъжки кривиците и да се разберат. Защото от войната на институциите страда цялото население на региона.
Под обстрел попаднаха депутати, политици, кметове. Не беше пожален и кърджалийският футбол, превърнал се "От родопски сокол в келява гарга".
"Долу ръцете, Бенбасат", гръмна топът на "Булаир 2" заради не дотам скритите мераци на бившия държавен чиновник с ранг на зам.-министър да обсеби и измъкне от Кърджали безценната златотъкана плащеница от средновековния манастир "Св. Йоан Продром". И главата на Бенбасат наистина хвръкна. Но любимецът на министър Емма Москова не остана единствената жертва на артилерийския обстрел, а и журналистите на "Нов живот" обещават, че няма да е и последна. В етнически смесен рейон като нашия топчето ще гърми с еднаква сила и срещу българи, и срещу турци, кълнат се топчиите.
На 21 април мигът дойде. След месец упорита работа от с. Царева поляна дойде вестта, че топът е готов. Редакцията на "Нов живот" сформира спешно група за пренасянето и комитет по посрещането на добилия вече плът и кръв символ на всекидневника. С кутия шоколадови бонбони и шише елитна ракия главният редактор и трима репортери влязоха в работилницата на Кольо Кирев. Точно срещу тях топът беше облещил страховитото си дуло. Работата си беше майсторска, откъдето и да я погледнеш. Изпаднал в емоционален шок, главният редактор вдигна на гръб топа. И го удържа. Оръдието беше грижливо натоварено в кола на кърджалийската фирма "Ковег" и под конвой докарано в областния център. Десетки кърджалийци станаха свидетели на акцията по разтоварването и пренасянето. С домашно приготвена пита и шампанско посрещнаха в редакцията черешовото топче. Изнасянето му на стрелкова позиция предстои.
МАЙСТОР, РАБОТИЛ ЗА АНГЛИЙСКИЯ КРАЛСКИ ДВОР НАПРАВИ СТРАХОВИТОТО ОРЪЖИЕ
Майстор Кольо Кирев прие предизвикателството и запретна ръкави, за да направи черешовото топче на в. "Нов живот". Близо месец в неговата коларска работилница "Ники" в с. Царева поляна той стъкмяваше страховитото оръжие. През това време почти цялото село се е извървяло, за да го види. Вече не ни е страх нито от НАТО, нито от Милошевич, нито пък от борци и мутри, коментират съселяните на майстора. Ще поръчаме до сто топа, пък като ги наредим край Царева поляна, размечта се на глас кметицата Пенка Пенкова.
Истински майсторлък си трябва обаче, за да се стегне черешово топче. Има много тайни - като се започне от избора на материал за цевта, за лафета, само колелата се правят от два вида дърво. Отделно си остава технологията за сушене, рязане и допълнителна обработка.
Коларската работилница в с. Царева поляна е създадена през 1952 г. от дядо Делчо Петков Делчев, тъст на майстор Кольо Кирев. Дядо Делчо е учил занаят при други майстори от Източните Родопи. На 32-годишна възраст сам си построява работилницата и запрята ръкави, за да изхрани семейството си. Само 3 години работи той, защото след колективизацията в с. Царева поляна работилницата е закрита и майсторът е преквалифициран като ковач в ТКЗС-то. През 1982 г. дядо Делчо се поболява и го пенсионират. Тогава той възобновява работата в коларската работилница. Помагат му зетят и внуците. Така майсторлъкът се предава на три поколения. Постепенно работилницата се разширява, строи се огнище, правят се дървообработващи машини. Всичките са изработени собственоръчно от майстор Кольо Кирев.
В работилницата не се плашат от работата - правят от мотики до каруци, ведра и бурила. За майсторлъка се разчува и в Хасковска, и в Кърджалийска област. Стига чак до Албиона. Преди 7 г. работилницата в с. Царева поляна получава поръчка за английските кралски градини. Две каруци и около 200 дървени колела вземат англичаните.
???
Използват ги за украса, но искат да са истински, а не бутафорни, разказва Кольо Кирев. Англичаните са много точни. Обаждат се, че утре в 8 часа сутринта пред работилницата ще е камионът, за да натовари стоката, и точно в осем часа той е на входа. Как е стигнал до България, как е намерил селото и работилницата - знае си само шофьорът. Но щом са казали - в 8, точно в 8 часа той е тук.
Освен за Англия Кольо Кирев е майсторял каруци, колела и дървени ведра за Франция. Там търсят такива неща, казва майсторът и показва получени от Франция сертификати за качеството на продукцията. Те, заедно с майсторското свидетелство на дядо Делчо Делчев - основателя на работилницата, се пазят като светини.
Не е лесно да се оцелее, но сега на село какво лесно има, разказва майсторът-дърводелец. Работа много, но парите не стигат. Не живее селянинът добре, все в немотия затъва. Житото го взеха на безценица, млякото го изкупуват по 220 лв. литъра, станало е нито да имаш, нито да нямаш. Приказката се услажда на масата в дома на майстора пред салатата от марули и домашната ракия... Сериен номер А 0001 - с гордост пише на дървеното дуло на черешовото топче майсторът. И се подписва - Кольо Кирев, 20.04.1999 г., с. Царева поляна. Значи още най-малкото 1000 черешови топчета можем да направим смее се той. Но майсторлъка си не поставя под съмнение. Ха вземи колелото, сочи той подпряното в ъгъла ново колело за каруца.
Удари го в земята. Силно го удари! Циментовият под на работилницата поддава, колелото със звън отскача във въздуха. Видя ли, циментът ще счупи, ама нищо му няма, смее се майстор Кольо Кирев.
ДЪРВЕНАТА АРТИЛЕРИЯ - СТРАШИЛИЩЕ ЗА СВРЪХСИЛИТЕ
Черешовото топче е страховито оръжие, което няма аналог в съвременните военни арсенали, разкриха артилеристи-експерти. То се вписва в най-новите технологии и дори ги превъзхожда. На първо място неговото основно достойнство се крие във факта, че е изготвено от дървен материал, който не позволява то да бъде открито от радиолокационни средства. Така то е неуязвимо от ударите на съвременната авиация и крилати ракети, използвани в момента от НАТО в конфликта в Югославия. Дори и противникът да е получил разузнавателна информация и да насочи към мястото на дървената батерея въоръжени сили, използваните широко в момента от сухопътните войски и бойна авиация /виж за справка въоръжението на хеликоптера "Апачи"/ управляеми ракетни снаряди ще падат безразборно поради липсата на цел, която да прихванат със сензорите си.
Второто безспорно преимущество на черешовото топче е неговата невероятна мобилност и повратливост.
То може да бъде приведено в положение "за стрелба" за броени секунди, а промяната на вертикалния и хоризонтален ъгъл за прицелен огън се изменя мигновено. При преместването му от една на друга стрелкова позиция то не се нуждае от специална техника, защото може да се пренася на гръб, да се натовари на магаре или да се маскира като ремарке, закачено за "Жигули" или "Москвич", потеглило на пазар в Черноочене или например Джебел. Така то е практически неоткриваемо от военните сателити на свръхсилите. Дори при тях да попаднат случайно снимки, военните анализатори ще бъдат силно затруднени да разгадаят смисъла им и да изчислят потенциалната опасност за сухопътните и военно-въздушни сили.
На трето, но не и на последно място, черешовото топче не се нуждае от тилово обезпечаване. То може да стреля с подръчни средства, като за джепане се използват всякакви видове метални късове като болтове, гайки, пирони, кантарски топузи и др. С успех дулото му може да се напълни със суха царевица или нахут. Такъв боеприпас е особено опасен за новото поколение бойни самолети, защото компютрите им няма да могат да го разпознаят и да предупредят пилота. Взривният заряд може да се изготвя от всякакъв вид барут, а ако той свърши, може да се забърка по домашни рецепти, като например тази на кърджалиеца Минчо Гумаров. Това означава, че срещу дървеното оръжие даже и оръжейно ембарго не важи.
Да се поръчат за изработка по-голямо количество бойни дървени топчета - това според експертите е единственият цивилизован избор за страните, намиращи се в преход към демокрация. Така те хем ще бъдат на нивото на разполагащите със супертехнологии западни армии, хем ще пощадят и държавния бюджет.
