Исус влиза в ерусалим, посрещнат с палмови листа
В шестата неделя на Великия пост християните отбелязват Цветница
Исус влиза в Ерусалим, посрещнат с палмови клонки
На този ден богомолците носят върбови клонки в църквата, за да ги освети свещеникът
Николай СТОЕВ
В шестата неделя на Великия пост християните честват тържественото влизане на Исус Христос в Ересулим. На следващия ден, след като в събота възкресил Лазар, Исус тръгва за Ерусалим. Той влиза в града, яхнал бяло осле. Множество народ го посреща с палмови клонки в ръце и възгласи "Осана! Благословен идещият в име Господне". След влизането на Исус в Ерусалим той се отправя в храма и там изгонва продавачите и търговците.
Празникът е известен още като Връбница, Цветница. На този ден християните носят в храма върбови клонки /понеже у нас не растат палми/ и след като свещеникът ги осветява богомолците ги занасят у дома си и закичват с тях входните си врати за здраве. Носят се също така и цветя.
Древният Ерусалим е имал 8 порти. В евангелското повествовансие не е упоменато през коя порта на града Исус е влязъл. Според евреите Месията трябва да влезе през Златните врати. Те са били затворени при завладяването на Ерусалим от турците. И до днес не са отворени, като евреите чакат Месията да дойде и тогава да ги отворят. Според протестантски богослови Исус е влязъл в Ерусалим през Дамаските врати, наречени така, защото през тях минавал пътят за Дамаск.
Други приемат, че Христос е влязъл през Вратата на Ирод. Тя е украсена с каменни пластики във вид на рози и затова се нарича "Вратата на цветята". Закрита е през 1875 г. Версията Исус да е влязъл през тази врата дава и наименованието на празника Цветница, което е известно не само в България, но и в другите православни страни.
Косово ми гълта 3/4 от времето
Министър-председателят на България заяви пред вестник "Нов живот":
Косово ми гълта 3/4 от времето
Тази година е най-трудната, с предизвикателства
- Как ви се струва годината г-н Министър-председател?
- Това е най-трудната година в България. Най-вече, че трябва окончателно да се реши въпросът за съдбата на предприятията в изолация. Предполагам, че тук-там някой от вас или повечето имат пример пред очите си. Решението може да е само в два аспекта: предприятията да бъдат приватизирани или да бъдат обявени в несъстоятелност и след това да бъдат приватизирани на части, както между другото по места се прави. Годината ще е трудна, затова защото стартира здравно-осигурителната система, защото в средата на 1999 г. ще имаме новия пенсионен кодекс. Изобщо една година на големи предизвикателства.
Очакваме да се приеме, от друга страна, военната доктрина. Това ще стане сигурно до 9 април. Започнаха дебатите в комисиите. Военната доктрина ще изгради една сравнително малка по състав, но модерна по структура и въоръжение армия. С много по-висока боеспособност и боеготовност. И това е свързано с големи трудности. Изобщо година на предизвикателствата. А пък накрая има и избори през октомври. Така, че година, изпълнена с вътрешни трудности и с вътрешни изпитания.
Току-що съобщиха, че е внесен вот на недоверие от страна на опозицията за структурната политика в индустрията. Ако ме питате, притеснявам ли се - не се притеснявам, ще има един полезен дебат. Считам, че дискусията ще даде възможност да се обясни докъде сме стигнали, какво сме направили, как сме се опитвали да защитаваме структурната реформа.
Във външен план събитието на годината е Косово. Косово има много сериозни проекции вътре в страната ни. Даже мене толкова не ме вълнува Косово в международен план. Други се вълнуват от Косово в международен план достатъчно, а и имат и инструменти да повлияят, да решат по някакъв начин въпроса. България няма такива инструменти. Но ние можем да следим динамиката на рисковете, да неутрализираме рисковете. Ако питате как, ще ви кажа. Например след като бяхме изпровокирани за това, че от българска територия влизат самолети и нанасят удари срещу съседката ни, направихме един демарш до шарже д' афера тука, в Белград стигнахме да се опровергае твърдението. След това, обаче по политически съображения, някой реши да ни връчи нота. Факт е, че ние рискът го пречупихме. Другият риск беше с корабите. Два конвоя стояха в Панчево, а Панчево е обект на нападение и си беше много притеснително за съдбата на хората. Сега са пуснати корабите да плават.
Във всички случаи вече се виждат размерите на щетите. Аз днес казах в Народното събрание - над 11 милиарда лева. Сега заради заплащането на по-високи транспортни разходи ние не очакваме кой знае какъв успех в приватизацията. България ще се разглежда като рисков район - заедно с Югославия. А в рисков район трудно влизат инвестициите. Затова се молим на Господа, колкото се може по-бързо да свърши тази криза. Защото в противен случай ще има много тежки последици за България - за структурната реформа, за приватизацията.
За най-голямо съжаление ние забелязахме една добре синхронизирана кампания, насочена към ревизия и подмяна на българската външна политическа позиция. На позицията на неутралност. На неучастие пряко и косвено и в същото време на позиция на солидарност със силите на международната общност, на НАТО, в стремежа им да намерят разрешение на тази хуманитарна катастрофа.
Катастрофата се развива по най-неблагоприятния възможен сценарий. Най-много бежанци има в Албания. Последните данни са за 116 хил. души. След това е Македония - около 32 000 души. Те, самите македонци не си знаят броят на хората, дошли при тях. Любчо Георгиевски снощи говореше по телефона с мен за 25 000, още 20 000 казва чакат на границата. Може междувременно те да са влезли.
32 000 души са много голяма цифра за Македония. Значи сумарно до момента 200 000 са напуснали територията на Косово. А населението на Косово е 1 600 000 жители. От тях 90 процента са албанци. В България засега има около деветдесет и няколко души бежанци, 88 от тях са югославски граждани. А доста югославски граждани, които са влезли и не са излезли от България, без да се обявяват за бежанци. Те са някъде над 2000 души. Това са по-заможни хора, които напускат Югославия, отиват при близки, по бизнес - могат да си го позволят. Една част от тях, вероятно ще престоят в България и ще отидат в Турция. Изобщо катастрофата все повече и повече се очертава със своите смущаващи размери. Според нас най-сериозният риск е катастрофата да промени етногеографското положение в Македония и да предизвика бежанска вълна от Македония към България.
- Споменахте за кампания, която иска да ревизира външнополитическата ни позиция?
- Недопустимо е да бъде променена българската външнополитическа позиция в просръбска посока. Стремежът на този натиск, който ни се упражнява и от страна на Сърбия, което е нормално, и от страна на някои сили от парламента, с една ревизия на външнополитическата позиция на България, да се стигне до евентуална промяна на външнополитическата позиция на страните от региона. Щото страните са като скачени съдове в момента: България, Румъния, Гърция, Македония - всичко е свързано. И ако в една страна се постигне промяна, това може да има много неприятни последици. Промяната се търси в посока да се формира мнение в полза на това да се спрат военните действия и да не се реши въпросът. Т.е. да няма формула за решение на конфликта. Да се тръгне от начало.
- Каква част от времето ви отнема темата Косово, г-н Премиер?
- Аз съм така затънал в тази тема, че три четвърти от деня ми отива да се занимавам само с Косово, което само по себе си е израз на това до каква степен кризата влияе върху България.
- Почти всички българи сме на този хал.
- Най-добре е да си гледаме работата. Защото не сме Косово. България не воюва. И в цялата тази работа трябва да има известна умереност. Смятам, че това е част от информационната война - да бъде ангажирано изцяло едно държавно ръководство да се занимава с един проблем, макар и близък, макар и отнасящ се до България. Недопустимо е да се занимаваме само с него. Защото държавата си иска своето. Но, за съжаление, цяла седмица ние сме в едно такова много трудно положение.
След като се установи позицията ни, тя се оцени и възприе от нашите съседи. Оценява се и се възприема и от Югославия, и от страните от НАТО. Приема се и се поздравява и от Русия. Такава позиция България рядко е заемала. И добре е тя да не бъде променена.
- Може ли България да бъде решаващ фактор в балканската криза?
- При добра политика България може да докаже себе си като първостепенен политически фактор. Това е най-важният регионален национален интерес.
- От социологическите сондажи, личи, че в общественото съзнание доминира неодобрението на ударите на НАТО в Югославия. Има разминаване с официалната българска позиция. Отдавате ли на това някакво значение? Каква е българската позиция официално? В декларацията на Народното събрание се изразява солидарност?
- Да. Солидарност. Това е позицията. Що се отнася до неодобрението, аз казвам, че е естествено да се проявява милосърдие от нашия народ в такъв момент. Само, че милосърдието не трябва да се проявява към Милошевич, който надроби цялата тази попара. И към неговата военна машина, която на практика в момента гази и чисти Косово. И аз не мисля, че българското обществено мнение е в подкрепа на Милошевич.
- Какво може да бъде доброто от злото, което ни връхлетя?
- Нищо добро не може да има, когато толкова много хора изпитват толкова големи трудности. За съжаление ситуацията не е добра за страната ни. Ние наблюдаваме рисковете и параметрите на България както температурата на болен човек. Засега добро, освен това, че са се увеличили превозите през Дунав мост няма, но пък корабите по Дунава спряха.
- Ще бъдат ли компенсирани щетите за България?
- За Иракската криза някои страни бяха вкарани от Съвета за сигурност в един списък за частична компенсация на загубите. Например така се компенсира Турция. Но за съжаление България досега не е влязла никъде в списък на компенсираните държави. Ние непрекъснато настояваме тя да влезе. Тактиката сега каква ще бъде, Външното министерство ще каже. Във всички случаи позицията ни ще е активна.
А хубавото, може би в тази кризисна ситуация, е че се избистря националната кауза. Аз съм доволен, че точно преди кризата и преди ударите лансирах в общественото пространство дебата национална кауза. Тя трябва да ни е ориентир, да ни е като вестибуларен апарат в трудно време.
- Във Враца има 200 човека, дошли от Югославия, които не казват имената си даже, а нашите хора им помагат. Полицията може ли да гарантира, че между тях няма и нарочно пратени с нечисти цели в района на АЕЦ Козлодуй?
- Не редно да се помага на хората, без те да са се обявили за бежанци. Така всъщност се съхраняват рисковете и дори се умножават. Тези хора трябва да се обръщат към МВР, да заявят, че желаят да бъдат третирани като бежанци. Те трябва да бъдат контролирани.
- Има ли български доброволци, които да се бият на страната на Милошевич?
- Имаше сведения за бивши и настоящи сержанти и офицери, които искали да служат. Тази информация беше недвусмислено опровергана от контраразузнаването. Кой я е пуснал, как е стигнала до Югославия, един Господ знае.
Няма защо да разгръщаме много тази панславянска кауза, за да видим, че след всяка наша подкрепа за Югославия, България е плащала с териториални загуби. Панславизмът и източното псевдоправославие, които в случая са съвсем очевиден инструмент на Руската империя, е използван от Белград още в зората на създаването на Югославия. Казвам псевдоправославие, защото не вярвам някой от тези, които са правели външна политика да са православни в истинския смисъл.
- Г-н Премиер, проф. Пантев твърди, че няма нещо, което да се е случило в една балканска държава, и да е подминало другите. В тази връзка може ли пожарът от Косово да подпали и нашата черга?
- Не знам какво е казал проф. Пантев, този уважаван историк. Не вярвам да е толкова невеж политически и да не прави разлика между Югославия и България. Нито историята, нито практиката, нито състоянието на правата на човека са третирани по еднакъв начин.
От една страна в Косово имаме проблем, създаден през 1989 г. със суспендирането на автономията на областта, заедно с автономията и на други части на Югославия. Става въпрос за права, дадени на хората там и след това отнети. Има 10-годишен период, в който два народа живеят заедно напълно отчуждени един от друг. В това време младите косовари са спрели да учат сръбски, не искат, спрели са да говорят сръбски.
Това нещо е съчетано с една тоталитарна държава, която подменя по принцип комунистическите лозунги с националсоциалистически и стига до етническо прочистване, до разпалване на гражданска война, до хуманитарна катастрофа на собствената си територия. Косово е територия на Сърбия по международното право.
От другата страна е България, която няма инто една от характерните черти на Югославия. Ние си имаме своите рискове, няма нужда да си създаваме изкуствени притеснения. Моята прогноза е, че никога в България правителството и президентът не могат да започнат акция срещу български граждани, независимо от етноса им. Никога не е възможно да се повтори възродителният процес.
Това, което ние виждаме в Косово е техният възродителен процес, само че и с кръв. То си е прогонване и изселване. В демократична България никога не може да стане, защото е друга политическата система, защото хората от етносите си имат представители в парламента, имат си интеграция, представители в областната и местната власт.
Хубаво би било един историк да се ориентира и в съвременните политически реалности, щото за интелигенцията е характерно от висотата на дълбоките познания да хвърля по някой камък срещу политиката, но политиката си има своите дадености, които като не се знаят, човек става глупав в очите на останалите.
- Визирате и Стефан Цанев?
- Визирам всички. Който иска да се изказва на политическа тема, трябва много да работи, за да го прави както трябва. Думи на вятъра, създаващи страхове и инсинуации, всеки може да хвърли. За това не е необходимо да си професор. Може да си последният глупак. Може да си и човек недостатъчно добре лекуван с психиатрично заболяване и да влезеш в новините и да се изцепиш. И да се пишеш доброволец и експерт.
- Каква е прогнозата ви за решаването на конфликта в Югославия?
- Опитът показва, че подобен род конфликти на етническа и религиозна основа се решават много бавно - вижте Босна, вижте Чечения, вижте Афганистан, вижте Дейтънският мир. Навсякъде след една гражданска война трудно се изграждат мостовете. Прочутият мост на Иво Андрич. Мостът на Дрина - дори него го разруши войната. Един от най-добрите символи на Балканите - и той пострада. Мисля, че тези мостове много лесно се рушат, трудно се правят.
Стачници тръгват към Фикри Нури, вика полиция
Вече 15 дена продължава протестът на работещите в завода за манометри в Кърджали
Стачници тръгват към Фикри Нури, вика полиция
Директорът на "Арда инструмент" се плаши от саморазправа, не плащал заплати
Христо ГЕОРГИЕВ
В телеграмата, изпратена вчера до министъра на промишлеността, областния управител, КНСБ и КТ "Подкрепа" стачният комитет при "Арда инструмент" в Кърджали предупреждава, че напрежението във фирмата продължава да расте и трудно ще се овладеят евентуални неконтролируеми действия на стачкуващите. "На всички ни е ясно, че досегашният изпълнителен директор не познава производството и не умее да го управлява. Свидетели сме на непрестанни лъжи и обещания. Поредното уверение, че ще ни бъде изплатена по една минимална заплата до края на месец март т.г., не бе изпълнено", се казва в телеграмата.
Вчера беше 15-тият ден от ефективните стачни действия на работещите в държавната фирма. Градусът на мирния протест се е покачил към обед, когато се е разбрало, че едва 141 човека могат да получат обещаваните от сряда насам минимални заплати по 60 хиляди лева. 250 човека чакат тези лелеяни средства. От стачния комитет са убедени, че даването на пари на едните и ощетяването на другите ще доведе до противопоставяне.
В двора на фирмата, където са стачкуващите, някой се е развикал към прозорците на директорския кабинет: "Влизаме при вас" и работниците тръгнали вкупом към първия етаж на сградата. Там били спряни от представители на стачния комитет. Когато работниците са се върнали на местата си, в двора са пристигнали три полицейски коли. Изпълнителният директор Фикри Нури призна пред репортер на вестника, че той се е обадил на служителите на реда. Защото без разрешение не можело да се влиза при ръководството. Полицаите заявиха пред нашия екип, че нищо нередно в действията на стачкуващите не са установили.
Стачниците са единодушни, че всеки ден от 2 април нататък от 17 часа ще изразяват своя протест пред сградата на областната управа. Вчера във фирмата заплати не се получиха. Изпълнителният директор инж. Нури каза, че окачква "някакви пари през следващата седмица". В "Арда инструмент" броят на нестачкуващите е 37 души.
Чрез федерацията "Метал-електро" към КНСБ в София стачниците са получили информация, че в Министерството на промишлеността е взето решение за подмяна на членовете на директорския борд. То обаче все още не е изпълнено.
"Д-р Дафовски" се нарича болницата в Кърджали
По случай 80 г. от рождението му
"Д-р Дафовски" се нарича болницата в Кърджали
Обединена районна болница в Кърджали да носи името на уважавания д-р Атанас Дафовски, реши вчера Общинският съвет. Предложението е на колектива на болницата. Д-р Дафовски беше изтъкнат клиницист и организатор, посветил целия си живот на здравеопазването, се подчертава в предложението.
