Д-р Ростовцев гаси пожар от сифилис през 30-те години
Роден в Русия лекар, води борба с маларията, петнистия тиф и смъртността сред децата в Кърджалийския край
Д-р Ростовцев гаси пожар от сифилис през 30-те години
Специалистът преглеждал безплатно и снабдявал с лекарства тютюневите работници
Надежда ДИМОВА
Държавен архив
Кърджали
Д-р Сергей Алексиев Ростовцев, роден на 4 юли 1885 г. в гр. Лебедян-Русия. Завършва два висши факултета.
Първия - Физико-математически, отдел "Естествени науки" и втория - "Военно медицинска академия" в гр. Петербург през 1914 г., със специалност "Кожно-венерически болести" и болести "Уши, нос, гърло".
Дълги години работи като лекар в Кърджалийски регион.
Умира в дома си на ул. "Луй-леже" на 27 март 1981 г. в София.
Зравеопазването в миналото
1913 г. - в Кърджали пристига първият фелдшер Атанас Петров. По-късно в града идва д-р Кръстев. Той е мобилизиран военнослужащ по време на Първата световна война.
31 август 1914 г. - под ръководството на д-р Кръстев се учредява местно дружество "Червен кръст", което започва подготовката на първите самарянки в Кърджали.
1915 г. - в града започва работа първата акушерка Мара Мазаджиева,
- пролетта на 1920 г. - д-р Александър Василев открива първата аптека.
- лятото на 1915 г. - избухва масова дизентерия, от която почиват повече от половината деца до 3-годишна възраст.
- Със започване на Първата световна война настъпва масов глад. В града по това време се развива епидемия от петнист тиф, която продължава до 1919 г. - 1918 г. - от туберкулоза умират 368 души, от петнист тиф 231, а детската смъртност е била над 52 %. Имало е населени места, където числото на починалите от туберкулоза е било половината от общата смъртност.
1916 г. - на тримесечен ваксинаторски курс е изпратена учителката Тодорка Тулева, а след нейното завръщане започва ваксинирането на децата от 2-5-годишна възраст.
1923 г.- създаден е първият дезинфекционен отряд с подвижни машини и добре обучен персонал.
- 1924 г. в Кърджали пристига д-р Тонева, която е била назначена за Околийски лекар.
През април 1926 г. в Момчилградска околия пристига д-р Сергей Алексиев Ростовцев. Идва като лекар-ръководител на противосифилистичен отряд, изпратен със Заповед на д-р Кесяков, главен директор на Дирекция народно здраве със специалната задача "проучване, лечение и ограничаване на болестта сифилис между местното население".
Още при тръгването си от София, д-р Ростовцев получава единствената инструкция "Върви, откривай сифилиса, лекувай го и го ограничавай в Мастанлийски окръг, така както знанията и местните условия ти подскажат".
По това време 3 лекари са обслужвали целия Мастанлийски окръг, включващ околиите - Ардино, Кърджали, Момчилград, Крумовград и Ивайловград с население 180 000 жители, или на 60 000 жители се е падало по един лекар и нито едно болнично заведение.
По данни на Мастанлийския противосифилистичен отряд за 1928 г., от предвидени 29 655 души, са прегледани 24 219 души, от които 853 са заразени със сифилис и открит наследствен сифилис при 152 човека.
От контактните и съмнително болните д-р Ростовцев е вземал кръв и със специален куриер е изпращал кръвните проби в лаборатория в София. Лицата с активна форма на болестта, веднага са били подлагани на амбулаторно лечение с насалварсанови, бисмутови и живачни препарати. Клиничното и серологично наблюдение на лекуваните е траело от 2 до 2.5 години. Особена помощ в подготовката и специализираната борба против сифилиса д-р Ростовцев получава от Берон, завеждащ такава катедра към Университета и д-р Иван Голосманов, началник на Инфекциозния отдел при Главна дирекция на народното здраве.
Д-р Ростовцев наред със сифилиса започва борба и с широко разпространената малария, високата смъртност сред децата и често избухващите епидемии от петнист тиф. Лечението е осъществявал в две насоки: чрез лекуване по домовете и чрез масово и планово обезвъшляване. По това време /1926 г./ в цялата околия не е имало нито една служебна или частна квалифицирана акушерка, нито зъболекар. През този период здравният персонал, обслужващ Мастанлийски окръг, е работил при изключително тежки условия. В повечето случаи до болните се е стигало пеша. Турското население е живеело в отделни махали /всичко 126 на брой/, отстоящи една от друга на 1, 2 и 3 часа път. Понякога лекарите са ползвали превоз от самото население.
По списък, изготвен от общинското управление, д-р Ростовцев е провеждал масови акции при ваксинация сред децата. Големи трудности е имало при имунизацията и реимунизацията на населението при коремен тиф. Независимо от всичко това, д-р Ростовцев е задължаван два пъти в годината, пролет и есен да прави санитарни ревизии на всички общини в околията и здравните служби. Той е провеждал и съдебно-медицински прегледи, и аутопсии, които най-често е извършвал на самото местопроизшествие. В същото време е извършвал безплатни прегледи и снабдявал с лекарства тютюневите работници, чийто брой е стигал до над 2000 души на склад. Ежедневно в амбулаторията си д-р Ростовцев е преглеждал над 60 души, освен наложилите се посещения по домовете им, пръснати из различните махали.
Под ръководството на здравните работници през 1926 г. се създават и първите специализирани санитарни бригади, които обикалят селищата на окръга и със съдействието на местните органи на властта, извършват обезвъшляване на селища, издирват и съставят списъци на лица, болни от хронични заразни болести /туберкулоза, малария, сифилис/, изискват от населението изолиране на заразно болните и спазване на личната и обществена хигиена. Помещенията, ползвани от лекарите за прегледи са били предоставяни от общините. Това са били малки стаи - мръсни, тъмни, със земни подове, в сградите към джамиите.
Строителството на болницата в Кърджали започва през 1927 г. и завършва в началото на 1932 г., с капациет 30 легла. Водоснабдяването първоначално е ставало от кладенец. Първият управител на болницата е д-р Димо Чолаков. Вторият управител е д-р Антон Иванов, хирург. Той за първи път започва оперативна дейност в рамките на малката и средна хирургия. Следващите управители до 1944 г. са били д-р Петко Кушев, акушер-гинеколог и д-р Петко Диковски, хирург.
През 1945 г. за главен лекар на болницата е назначен д-р Попмаринов. С неговото идване започва развитието на съвременната хирургия и акушеро-гинекологична помощ в Кърджалийски регион.
Милосърдие
Милосърдие
Учениците от Кирково събират пари за операция на болно момиче
Васил ДЕЯНОВ
Учениците от СОУ и СПТУ в Кирково събраха 432 хил. лв. за своята землячка Цвета Стефанова, на която предстои сложна операция. Идеята за скромната помощ възникнала спонтанно и била подкрепена и насърчена от училищното ръководство и учителския колектив, научи "Нов живот" от Васил Караиванов, педагогически съветник в учебните заведения.
Не размерът на внесените суми е важен, а милосърдието, което те проявяват, каза той.
Цвета Асенова Стефанова е от кирковското село Завоя и е на 21 г. Предстои й операция за трансплантация на бъбрек.
