"Зора"
Объркан дебют
В политиката, както и в шахмата, първият ход е много важен. Той не само може да предопредели изхода на партията, но и разкрива тактиката, която играчът е решил да приложи.
В това отношение не можем да сме очаровани от първия законодателен демарш, предприет от царското движение. Все още никому неизвестният депутат Борислав Цеков вече депонира в деловодството на парламента първия законопроект от името на новото мнозинство - Закон за вероизповеданията.
Че беше крайно време да се реши този въпрос, сме напълно съгласни. Грях за сегашното състояние на БПЦ носят всички правителства от Луканов насам - без изключения. Защото нито едно от тях не намери воля да тури нещата там в ред - както винаги си е било в православните страни, където все пак последна дума има държавата.
Нашите почитания към Симеон II, че иска да върне единството на църквата. И че винаги е признавал Негово светейшество Максим за легитимен и законен български патриарх.
Лошото в идеите на царския депутат обаче е намерението да пусне на пълен самотек всички останали вероизповедания. И най-вече - да се остави тяхната регистрация единствено на съда.
Да оставим настрана простичкият факт, че окръжните подразделения на Темида ще бъдат затрупани с нескончаеми дела на тема кой е легитимен и кой кого признава. Подобно законотворчество означава преди всичко, че всички наистина обществено опасни секти, плюс обикновените шарлатани, ще получат пълна свобода на действие. И ще довършат окончателно духовните ценности на нацията.
За какво тогава ни трябва въобще Министерство на духовността, каквото според изтичащите оттук-оттам информации готви НДСВ?
"Зора"
Предаването на Милошевич на Хагския трибунал: началото на края на Югославия?
Предаването на Милошевич на Хагския трибунал: началото на края на Югославия?
На 29 т.г. по решение на сръбското правителство, начело със Зоран Джинджич, от килията в централния белградски затвор буквално бе отвлечен бившият югопрезидент Милошевич. В нарушение на югославското законодателство и въпреки забраната на Конституционния съд. Милошевич бе откаран с хеликоптер до една британска база в Босна и оттам с британски самолет - до затвора в Хага.
На 3 юли 2001 г. Милошевич бе изправен пред съда, сякаш в чест на Деня на независимостта на САЩ (4 юли): някой се отчете на отвъдокеанските си господари!... Отказвайки се от услугите на адвоката, Милошевич каза на съдията неща, които само обреченият може да си позволи: че съдът е нелегитимен, а процесът е политизиран! И че той, Милошевич, няма да отговаря пред този фалшив съд. Нещо, което съдията изтълкува като отказ да признае вината си... Първото официално заседание на съда ще е на 27 август 2001 г. Дотогава със страшна сила ще висят из въздуха въпроси, кой от кой по-неприятни: и за съда, и за "международната общност", и за Югославия.
Например: какво представлява изправянето на бившия югопрезидент пред Хагския трибунал с изцяло фабрикувани обвинения - предаване, предателство, потъпкване на правосъдието или търговия с човешка плът? Или всички тези неща накуп? Защото думите "предаване" и "предателство" имат общ корен, а във всяко предателство има и закононарушение, и елемент на търговия, щом за него се плаща. Различен е само броят на сребърниците... В какво всъщност обвиняват Милошевич?
В недоказани "масови убийства" или в "етническо прочистване"? Нали в крайна сметка броят на намерените в Косово трупове "спадна" от 100 000 на... 3000, част от които са сърби, роми и други неалбанци.
Напоследък свързват Милошевич пряко с гибелта на 300 души.
Що се отнася до обвиненията в източване на пари и влагането им в чужди банки, да припомним, че разследването на този въпрос завърши на 19 юни т.г., без да даде на обществеността в Югославия нито едно доказателство за злоупотреби. В кои банки и по кои сметки са изпратени тези уж откраднати пари?
Има данни, че Милошевич ще бъде обвинен дори за гибелта на работещите в Сръбската телевизия - РТС, които загинаха от натовски бомби. Един вид, Слобо е знаел за бомбардировката, но не е наредил евакуация на РТС!
А този, който е хвърлил бомбите, и онзи, който му е наредил това, са невинни! За тях няма Карла дел Понте, както няма и за албанските бандити, които и днес разпъват Македония на кръст.
За "демократичната" процедура на Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия няма какво да говорим. В кой друг съд по света обвиненият не може да види своите обвинители?
Трибуналът обаче попадна в истински кьорсокак: за да не лъсне истината за войната от 1999 г., заседанията трябва да се пазят в тайна, а при отсъствието на прозрачност възникват подозрения в безпристрастността на съда.
Такъв процес трудно може да се използва и за пропаганда на "справедливостта" на водената от НАТО война през 1999 г. А както казва бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа и ръководител на Косовската операция, генерал Уесли Кларк, предаването на Милошевич в Хага оправдавало тази война. (Изказването е направено на 28ю ни т.г., един ден преди Милошевич да бъде отвлечен).
Генералът направо признава, че една от целите на операцията е било компрометирането и свалянето на Милошевич, макар да не е било официално оповестено. Без тази операция, според Уесли Кларк, не би било възможно свалянето на Милошевич през септември-октомври 2000 г. И така, първо НАТО води една агресивна война, за да свали Милошевич. После търси оправдание за агресията в Милошевич и неговото предаване на Хага. Той е универсалният "военнопрестъпник", който се изправя пред съда, вместо истинските престъпници: Клинтън, Блеър, Шрьодер, Ширак, Олбрайт, Солана, Кларк и др. Ами ако случайно Милошевич бъде оправдан? Ако продължава да отхвърля обвиненията и по съвета на бившия министър на правосъдието на САЩ - Рамзи Кларк, неговата защита обърне внимание на съда върху агресията на НАТО през 1999 г.? Или върху бандитизма на АОК? Ще бъде ли доставен в Хага поне един албански военнопрестъпник или "главорез-убиец", по думите на лорд Робъртсън?
Някои прогнозират, че случаят Милошевич ще ускори създаването на истинския Международен криминален съд, за който са се подписали 120 страни-членки на ООН (в Рим през 1998 г.). САЩ още не са ратифицирали Римския договор от страх, че този съд ще съде и американски военнопрестъпници. Не са го подписали и някои "терористични" държави, като Либия.
Когато им е изгодно, САЩ не се свенят да се наредят до тъй наречените "пакостни" държави!
Каквато и да е присъдата на Хагския трибунал срещу Слобо, всяко решение, освен освобождаването му, ще буди подозрение.
Той би могъл да бъде съден от същия трибунал и в Белград, но не би! Ако го осъдят при тези изфабрикувани обвинения, това ще е истинска "несправедливост за продан". Защото го предадоха на Хага буквално часове преди донорската конференция за Югославия, от която се чакат кредити за 1,3 млрд. долара.
Кредити, не дарения!
Как рязко си вдигна цената старият Слобо! От 5 млн.долара, предложени от Клинтън за залавянето му през 1999 г., на 1,3 млрд.долара през 2001 г. Ако се беше самоубил, Западът можеше и да си спести масрафа! Пък и мъртвият не може да се оправдае... Предавайки Милошевич на Хага, правителството на Джинджич ще получи проклетите сребърници, доказвайки, че политиката е и търговия. Сигурно е прав Александър Привалов ("Експрес", бр. 25, 2 юли т.г. ), който упреква депутатите на Руската Дума, че вместо да отправят апели до сръбското правителство да не дава Слобо на Хага, по-добре е било да му дадат 1,32 млрд. долара, за да задържи Милошевич в Белград и да си го съди там.
"Продажбата" на един държавен глава легитимира гнусен прецедент, който петни не само Джинджич, но и Кощуница и цяла Югославия. В Южна Корея тикнаха двама свои президенти в затвора, но никого не дадоха на Хага!
Сръбската "търговия с телеса" е позор без аналог. Толкова им се искат пари на Джинджич и Ко, че не им е до формалности. Конституционният съд бил съставен от съдии от времето на Милошевич, та хайде да го прескочим!.. Това напълно демаскира и Запада, насърчаващ открито потъпкването на законността и даващ основание да се гледа на правосъдието като на източник за финансови приходи.
Милошевич може да е бил всякакъв, но не е продавал свои сънародници на чужди държави и съдилища! Ако той обърне процеса в Лайпцигски, шамарът ще е оглушителен; особено за САЩ. Кой ще е Гьоринг?
За Югославия този процес бележи началото на края: в морален и в политически план.
По повод на най-голямото предателство в сръбската история между Джинджич и Кощуница се разгоря спор за вината. Кощуница твърди, че не е знаел за екстрадирането на Слобо; Джинджич казва, че го е уведомил, че ако Конституционният съд продължава да пречи, правителството ще вземе нещата в свои ръце.
Воислав Кощуница няма как да се измъкне сух от водата, защото след посещението си в САЩ се зае да прокарва закон за екстрадирането на югославски граждани, наречен "Закон за сътрудничество с Хагския трибунал".
Закон, който щял да защитава тези граждани! Като ги предава на Хага скоростно ли?
Кощуница е върховен главнокомандващ на югоармията и ако е искал да задържи Милошевич, щеше да постави охрана на затвора в Белград. Или след като деянието отвличане бе изконсумирано, щеше да нареди да арестуват Джинджич за национално предателство.
Ако наистина не е бил уведомен, значи за Джинджич той отдавна е "господин Никой", който скоро ще остане без длъжност. Защото Джинджич води Югославия към разпад, като се има предвид приятелството му с черногорския президент-отцепник Джуканович. Тогава постът югопрезидент ще стане излишен, както постът президент на СССР, заеман от Горбачов до 1993 г. Разпадът означава предаване на цялата власт в Сърбия в ръцете на Джинджич. Така НАТО и Западът ще ударят с един rpij,e. (предаването на Милошевич на Хага) няколко птичета: ще оправдаят натовската агресия от 1999 г., ще разбият Югославия, ще отстранят Кощуница след като го омаскарят, и ще предадат Сърбия на своето протеже Джинджич.
А в Хага ще бъде о/съден не Милошевич, а сръбският народ.
Балканите горят, а Западът си играе на правосъдие!
Падането на югоправителството в Белград е само началото на края.
Единственото оптимистично нещо в цялата история с предаването на Милошевич е фактът, че се намeриха по-големи негодници и предатели от нашите политици.
Дори Костов не предаде българи на Хага: дали, защото не му стигна един мандат, или защото не му ги поискаха? Виж, натовски бази предложихме и без да ни ги искат.
"Зора"
Симеон предпочете Филчев пред СДС
"Разговори за времето". Така царски хора определят часовете заедно с двете Михайлови, Мозер и Праматарски, наречени за благозвучие на електората преговори за коалиционен кабинет.
Нервите на Николай Василев не издържаха обаче и той открито обвини трите влъхви и кавалера им в пустословие. Цялото време било утрепано в размисли какво е това отговорност и как се носи.
Че тази е била целта, стана ясно при напускане на царската централа от сините парламентаристи. "Няма да се предадем", смигна заговорнически Анастасия Мозер на репортерката на "Демокрация". Отвън 70-годишна синя симпатизантка търчеше по уличката с призива: "Начукайте им го! " и прочее благи съвети към усмихнатите Михайлови.
Те всъщност нямат нужда от окуражаване. СДС се готви за окопна война. До дупка, както казваше един конституционен съдия. Като гледам какви компромати за най-първите сини люде и техните близки вече текат в печата, тактиката е правилна.
Недолюбваният от Костов, Класната и другата Михайлова главен прокурор изведнъж се превърна в многоуважавания Никола Филчев. Царят призна институцията и личността и дори го изпрати на поверителна мисия в Русия. И макар никой да не повярва, че огласеното чрез медиите поздравително писмо на Путин до Симеон е единственият резултат от московската визита на Филчев, никой и не дръзна отново да свърже царя с руската мафия, КГБ и прочее тъмни субекти от подземния свят.
Петър Стоянов също вдигна рейтинга на Филчев, като прие главния прокурор за свой главен изпращач и посрещач. Те двамата успяха и да си кажат някои неща насаме. Очевидно цар и президент бързат да реанимират институцията Главна прокуратура и лицето Филчев.
След демонстрираните топли връзки няма как ОДС да не превръщат преговорите за коалиция с НДСВ в разговори за времето.
Контактната синя група е готова в името на каузата си да мълчи и пет часа, но да посее съмнение в обществото, че нейни са неимоверните усилия за доброто на България, че СДС се опитва всячески да подпомогне новата власт, да й бъде в услуга, но за съжаление среща само голи обещания, непрофесионализъм, резервираност и високомерие.
Целта на упражнението е ясна. Гражданството спешно трябва да прихване вируса на негативизма към царските хора. "Не им вервайте", зомбират електоралните маси трите ОДС-влъхви. За политическа сила, обрасла в клиентелизъм и корупция, това е правилна тяснопартийна тактика. Остава гражданството да се хване. Та като дойде времето за съдебните мегадела срещу министри на Костов, срещу брата на Катя Михайлова, срещу Христо Михайловски - зетя на Соколов, срещу Пламен Минев - митническия бос, срещу Божков, съпруга на Надежда... и още знайни и по-малко знайни облажили се братовчеди, това да прилича на политически репресии, а не на справедливи процеси за обикновени криминални престъпления.
След като царят припозна обвинител N 1, няма как СДС да влезе в коалиция с НДСВ. Оттук натътък сините все повече ще втвърдяват позиции, ще употребят цялата си енергия в инсинуации и откровени лъжи, ще опитат да дискредитират у нас и най-вече в Европа изпълнителната власт.
Муравей Радев вече призна с крива усмивка, че ще отдаде силите си за предсрочни избори. От сега личи, че в тази посока ще се трудят и другите министри-депутати.
От друга страна обаче, една неосъществена коалиция между първата и втората парламентарни сили е добре дошла за НДСВ. Управляващите няма да имат угризения, когато към съдебните зали тръгнат бивши властници. Нещо, което обществото очаква със същата надежда, както безлихвените кредити, двойните пенсии или чуждестранните инвестиции.
А може дори и повече.
Българинът, особено бедният, обича възмездието. Новите победители ще поемат властта с 86 процента от народа, едва свързващи двата края.
"Кадифената революция" в България през погледа на съветника на Т. Живков
Ако днес, когато българските "великденчета" поемат ръководството на държавата, си зададем въпроса: "Преживя ли своя български Великден Третата българска държава през изминалия ХХ век? ", честният отговор би бил "Да. Българският Великден в ХХ век се състоя. В периода 1970-1984 г.". С труда, жертвите и единството на три поколения българи.
За 1300-годишнината си страната ни бе станала "икономически тигър" - заемаше 29-о място в света, сред най-добре развитите страни. Българската култура и спорт, здравеопазване, образование, бяха световно признати. Българският народ беше достигнал население от 9 милиона души. Нямаше глад, безработица, наркомания, просия.
Хората можеха да планират бъдещето си, въпреки че не се чувстваха достатъчно свободни.
Ръководител на партията, сляла се с държавата, през цялото това време беше Тодор Живков - човек, произлязъл от народа и именно затова познаващ неговата душевност, добрите и лошите черти. Той не беше привърженик на мандатността, притежаваше воля, мъдрост, хитрост и последователност, което му позволи да остане водач на българския народ, без конкурент, цели 35 години.
В 1989 г. Тодор Живков беше свален от своите креатури Петър Младенов и Андрей Луканов, обвинен във всички земни грехове и последователно сатанизиран. България тръгна по нов път, без стария си покровител - СССР, без осигурени пазари, без евтини суровини за своята мощна промишленост.
Пътят се оказа погрешен, но всички нови трудности неизменно се приписваха на авторитарното управление на Т. Живков. Българските граждани замениха приличен жизнен стандарт за човешки права, но това не ги направи нито по-щастливи, нито по-мотивирани да работят за своята държава.
Именно тези важни и твърде премълчавани последици от "прехода" към демокрация изследва Костадин Чакъров. Творбата му по всички съвременни правила в жанра може да се нарече бестселър. Български, автентичен, документален и мемоарен. Книгата му пробуди заспалия или потискан доскоро интерес към близкото ни минало, провокира читателската аудитория и вероятно откъсна доста хора от занимания с информационни и други технологии. Нещо твърде симптоматично за века на комуникациите. Именно така тя изпълнява своята роля да социализира онези, които поединично потъват в бездната на анонимността на интернет-връзките или загубили вяра във всичко добро, забравят, че нещата никога не стоят на едно място. Историята винаги се оценява наново и отново, от друга перспектива, от друг ъгъл и с нова острота.
Така на фона на днешната невиждана разруха бавно, но сигурно изплува положителното в образа на Т. Живков, на човека, патриота и държавника, работил неуморно за добруването на народа си и постигнал твърде много, без да търси лично облагодетелстване. Интелигенцията обаче, която първа го изостави, продължава да мълчи гузно.
Други, получили народни пари от Андрей Луканов, отдавна гледат частния си бизнес и са забравили партийния ръководител, към който са изпитвали страхопочитание. Засега единствено неговият съветник Костадин Чакъров прави достояние на всички българи животът и делото на Т. Живков и на неговите душмани-перестройчици. Гледани отблизо, те изглеждат по-различно, отколкото във вестникарските информации.
Книгата на К. Чакъров "От втория етаж към нашествието на демократите" е уникален документ на нашето време, който не може да остави равнодушен нито един читател, независимо дали е взел участие в събитията, довели до 10 ноември 1989 г. След тази книга маските на "демократи" като А.Луканов, П.Младенов и Ж.Желев са свалени завинаги. Те се оказват само посредствени изпълнители на чужди планове, които мислят и действат с партийни, а не с национални критерии, разделяйки българския народ на две половини и оставяйки за техен балансьор една етнорелигиозна партия (ДПС), представляваща петата колона на Турция у нас.
Книгата на К. Чакъров вероятно ще е предмет на най-противоречиви коментари. Но едно негово заключение не може да бъде оспорено.
Нощта, спуснала се над България, продължава още и опасността за съществуването на Третата българска държава не е отминала.
Българският народ още търси своите лидери, съизмерими по ръст с Тодор Живков. Досегашните му водачи бяха слепи политически пигмеи в сравнение с него.
Дали ще ги намери през XXI век, или ще изчезне безславно, както много други народи, е въпрос, който скоро трябва да получи отговор.
Книгата на К. Чакъров се появява на бял свят точно навреме. Новата тоталитарна партия на Иван Костов - СДС, бе свалена с наказателен вот на 17 юни.
Завършва един срамен период от българската история. Започва "новото време" и е редно да погледнем на последните 20 години с друг поглед, за да осмислим каква България сме загубили и каква България предстои да строят отново нашите деца и внуци.
Именно заради това книгата, която само се опитахме да представим на нашите читатели, заслужава да бъде прочетена, и то не веднъж.
Румен ВОДЕНИЧАРОВ
Фрагмент от главата
"Андрей Карлович"
а да предизвика размест- ване на кадровите пласто- ве и промяна в структури- те на властта, Андрей Луканов пристъпи към един от най-тежките си грехове - вдъхнови и подбуди пожара на Партийния дом.
Това може да надхвърля нормалната читателска представа за политическо и човешко поведение, но е истина. Когато в онези далечни дни на 1990 г. получих такава информация, отначало и аз не повярвах. Едва когато на две места се потвърди информацията за съпричастието на Луканов в този позорен акт, успях да се ориентирам и аз. Единият източник бе Петър Бояджиев, виден деятел на опозицията с огромно влияние по онова време, съден за шпионаж в полза на френското разузнаване. Вторият източник бе единият от ръководителите на синдикалните шпицкоманди, бивш агент на отдел "02" на Столично градско управление на МВР, който разказал какво искал Луканов от тях.
Какви са фактите?
В условията на нарастващ хаос и управленско бездействие от страна на Луканов той се оплакал пред ръководни лидери на СДС, както и пред ръководители на синдикалните шпицкоманди, че за да няма реформа и да не се вижда никаква перспектива, е виновна самата БСП. Това, заявил им той, е една застинала, мракобесна партия на "комунисти", "сталинисти", "живковисти", "полицаи" и т.н. Вие виждате, им казал Луканов, че "тази партия не можеше да я накарате да отстъпи за свалянето дори на една петолъчка, а искате от мен аз да правя реформа". Изниква въпросът "Какво да се прави? ", а той открито заявил: "Докато тази сграда не се разгроми, докато тези мръсници не бъдат изгонени от центъра на София, България няма бъдеще".
Дори най-войнстващата част от опозиционните кръгове била зашеметена и обсъждала неколкократно какво да направи за изпълнението на тази своеобразна директива. Така именно се раждат палатковият лагер, градът на истината, гражданското неподчинение и т.н.
Столичният кмет инж.Стефан Нинов позвънил на Андрей Луканов за необходимостта от предприемане на мерки още при появата на първите палатки. Андрей Луканов му отговорил троснато: "Нинов, ти друга работа нямаш ли си, че се занимаваш с палатките? " За няколко дни палатките стават около двайсетина. Отговорът на Андрей Луканов е същият: "Никой да не се занимава с палатките". Предлага му се палатковият лагер да бъде изнесен в Южния парк, тъй като се нарушава и парализира общественият ред в центъра на София. Луканов отклонява и това предложение. Напрежението се засилва с всеки изминал ден. Пловдивският свещенослужител отец Амбарев биеше пред партийния дом погребална камбана и проповядваше: "Когато един ден дойде Негово Величество цар Симеон II, ще направя от всеки косъм на брадата си примка за комунистите". А трябва да се признае, че той има много голяма и буйна брада.
Междувременно палатковият лагер си живееше по свой начин. Един ден непосредствено до Мавзолея двама млади - момък и девойка, полуголи се бяха отдали на откровена сексуална комуникация, дръзко и посред бял ден. В това време мина Елка Константинова, която защити младите с думите: "Оставете ги, така те протестират. Досега са били подтискани от комунистите, сега техният дух и тела са свободни! " Очите й гледаха така похотливо, че всеки момент очаквах да се хвърли към младите с библейските думи: "Чада мой, Господ люби Троица!"
Течеше ден след ден, в палатките се появиха бутилките със запалителни течности, знаеха се денят и часът на щурма, при пълно бездействие от страна на властта, докато се стигна до естествената развръзка - вандалското подпалване и разграбване на Партийния дом. И властта, и БСП показаха пълната си деморализация и разложение. Същият ден Андрей Луканов "предвидливо" замина за Будапеща.
Властта бе с мнозинство в парламента, с подчинени силови структури и оръжие, а около двеста души, полупияни и фанатизирани, плячкосваха цяла нощ пред очите на органите на реда. Само за справка и сравнение - численият състав на Столичното градско управление е около двехиляди души. Както казваше един от участвалите полицаи: "Ако имаше заповед да неутрализираме буйстващите и агресивни участници в палежа, можехме да изведем всеки един поотделно, нямаше да ги бием, а щяхме да ги черпим с пасти в съседната сладкарница". Но такава заповед нямаше. Оттук нататък пътят към общественото насилие бе открит. И в парламента, и на улицата разговорът с БСП се водеше от една позиция: "Или приемате нашето предложение, или ще има гражданска война! ".
А ръководството на БСП скимтеше жално и в ъгъла: "Добре, добре, в името на гражданския мир... " И предаваше позиция след позиция, принцип след принцип. (...)
Как се стигна до това жалко поведение на БСП?
Всъщност тя бе предадена и продадена от своите ръководители.
Тази партия отрече историята си, отрече се от няколко поколения кадри, разкъсаха се естествените връзки на политическа и човешка солидарност. В партията избухнаха злоба и омраза на всеки срещу всеки. Нямаше нито една добра дума, нито едно протягане на ръка към стотици хиляди и милиони българи, които се лутаха без посока. Огромната енергия на Андрей Луканов да сее интриги и да купува хора даде резултат. (...) След политическото предателство на Луканов и компания пътят към националната катастрофа бе открит. Градът, студът и насилието застанаха на прага почти на всеки дом. Безотговорни и бездарни реформатори започнаха да налагат на българския народ своите схеми за обществено устройство. Перестройчиците, дошли от обоза на чужда сила, нямаха свои идеали и не можаха да станат изразители на това какъв живот иска самият народ. Така вече повече от десет години се провеждат безотговорни социални експерименти, на които никой не вижда края. Дори бомбените удари в Югославия не могат да се сравнят с пожара, който запалиха в нашата страна т.нар. реформатори от всички политически сили.
И така през октомври 1990 г. Андрей Луканов разигра цирка с програмата на Ран-Ът и срещу волята на партията си и на симпатизантите на БСП, които бяха готови и за улична подкрепа, напусна премиерския пост.
В периода непосредствено след 10 ноември българската общественост приемаше Луканов като силния човек на Москва. Сега това вече не беше вярно. Оценил новата международна обстановка, в която Съветският съюз вече беше третостепенна политическа, икономическа и военна сила, Андрей Луканов бързо прескочи от скърцащата кола на Съветския съюз към луксозното возило на Западна Европа и САЩ. Веднъж сам той сподели, че западните посланици са настоявали да си хвърли партийния билет и те щели да му осигурят дълги години безметежно управление и подкрепа.
Странно, но точно тогава, около 1990 г., съветските, а след това и руските специални служби започнаха да се отнасят с голямо подозрение към Луканов. Стана ясно, че отговорни сътрудници, които бяха в течение на нещата, вече не му вярваха и когато той е в Москва, започнали да установяват наблюдение над него. Негласно и неофициално бе ограничен и неговият достъп до отговорни министерства и ведомства в Москва. (...)
С тези свои позиции той допринесе изключително много за влошаването на отношенията на правителството на Жан Виденов с Русия. Към това правителство той изпитваше патологична ненавист и с всички сили работеше за неговото сваляне.
Луканов обаче предприе нови стъпки да възстанови "огневата си позиция" в България чрез заемането на най-отговорните постове в стратегическите суровинни и енергийни връзки на България с Русия. Става дума за руския гигант "Газпром", с чиито босове Черномирдин и Вяхирев се познаваше лично. В годините 1992-1996 Андрей Луканов бе неуморим. От сутрин до вечер посещаваше банки, групировки, редакции, фирми и т.н. За едни лобираше, на други пречеше, на едни издействаше кредити, на други спираше кредитните линии. Като в паяжина в него се оплитаха както положителните, така и отрицателните интереси на десетки и стотици хора. С всеки изминал ден се увеличаваше броят и на хората, които започнаха да изпитват към него враждебност и омраза. По някаква негова схема той преследваше едни фирми за това, че грабят и плячкосват България. Но за други разбойнически фирми премълчаваше и даже не беше чужд на тяхната дейност. (...)
Около 1994-1995 г. Луканов стана силно раздразнителен. Усещаше, че започна да буксува и конструкцията, която трябваше да го изведе на върха на стопанската власт и могъщество. Бяха му ограничени ръководните позиции, които той искаше да има в газовия бизнес. В същото време той бе отворил широк фронт срещу ръководството на БСП и правителството.
И точно в тези години направи сериозна грешка. Изхвърлен от големия енергиен бизнес и унизен, той незабавно се свърза с турски и западни делови кръгове, за да помага в алтернативния проект за енергиен път към Европа през Джейна. Такава стъпка никой не може да прости. Още повече, когато тя идва от "приятел". Вместо да спре, да се изтегли от "минното поле", по което ходеше, той удвояваше кръстосаните и непонятни никому ходове... В този период се срещнах два пъти с него. Веднъж в движение той ме забеляза и спря служебната си кола на бул."Руски". Дойде при мен и каза да внимавам какво говоря по телефона, защото съм в списъка на лицата, които хората на Жан Виденов подслушват. Благодарих му и казах, че това ми е известно. Отвърна ми: "Знам, че сигурно знаеш, но все пак да те предупредя". Наистина, под кодовото наименование "Хищник", телефонът ми денонощно се подслушваше. Всъщност много исках да помогна на Жан Виденов. Още през 1994-1995 г. имах пълна информация за навлизането на Майкъл Чорни чрез ЦКБ, както и за парите, които бе прехвърлил на два транша чрез европейски и американски банки. Ставаше дума за това, че се задаваше един скандал, който щеше да избухне рано или късно. В същото време много ръководители се бяха самозабравили, а помощниците на Жан Виденов не му даваха вярна информация. Направих многократни опити да се срещна с него и да го информирам, но той ми беше сърдит за някои лоши думи и оценки, които наистина бях казал публично, и не ме прие.
Всъщност Жан Виденов е един честен, работлив и дълбоко неподкупен човек. Но в правителството му имаше много калпави хора, които не само че не работеха за него, но и открито го саботираха.
Чрез своите поддръжници в партията Луканов на всяка крачка му поставяше капани. В БСП цареше самочувствието, че партията разполага с историческо време и пространство и може да си "играе" с властта и управлението на страната. Бяха забравили уроците на улиците и площадите от 1989-1990 г., когато за броени часове и дни обстановката ставаше критична.
Втората ми среща в този период с Андрей Луканов стана в сградата на "Топенерджи", на другия ден, след като той бе освободен от поста председател на Управителния съвет. Беше много унил и без настроение, защото трябваше да си вземе личните вещи и материали и да напусне кабинета. (...) Заговорихме откровено и аз доста грубичко му казах, че макар публично той все още да минава за руски агент, мнозина го квалифицират и като агент на западните служби и затова вече няма доверието и на руските официални лица и стуктури. Той ме попита защо мисля така и аз откровено му разказах, че не само на мен са известни някои скрити негови ходове, за които сега си плаща.
Казах му, че се знае още за първите му действия в края на 1989 г., когато настоя американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде в България след посещенето си в Москва, въпреки че това не беше предвидено в работната програма на американския държавен секретар. Не скрих и действията му по разходката с яхта из Босфора с турски и западни бизнесмени и експерти по алтернативните енергийни проекти за Европа. Замълча и не ми каза нищо. И така, като че ли самата съдба пожела да стана съпричастен към последните дни и часове от живота на Андрей Луканов.
В края на септември 1996 г. узнах, че Националната служба за сигурност е засякла по телефона негов разговор. Службата е подслушвала телефона на един български бизнесмен, когато по телефона се обадил неочаквано самият Андрей Луканов, казал му да дойде в "Шератон" в 14.00 ч, тъй като в 12.00 ч имал среща с едно лице, чието име споменавал (това бе резидентът на една голяма разузнавателна централа за Балканите). След това са се уговаряли да отидат на гости в Плевен при тогавашния кмет Румен Петков. Бях безкрайно любопитен какво ще се говори на тази среща в "Шератон". Липсваха технически възможности за радиен контрол (МРК) чрез поставяне на бутафорни предмети. И затова помолих стар служител, наблюдаващ туризма, да ми помогне. Той организира двама сервитьори, негови бивши "доверени лица", владеещи добър английски, да имат готовност да "обслужат" гостите. В продължение на два часа от репликите, които сглобихме, стана ясно, че "гостът" на Андрей Луканов го е предупреждавал с тревога, че трябва незабавно да напусне България поне за шест месеца. Андрей отказва такъв период, защото имал да урежда сметки с "това правителство", и не иска да напуска България за повече от месец-два. Промъквали са се и реплики за "опасност" за Андрей. Уточняват, че по време на престоя в съответната страна Луканов ще има среща с нейни висши държавни служители... Само след броени дни, в деня преди заминаването си за там, Андрей Луканов бе разстрелян дръзко и публично като христоматиен пример за назидание и наказание.... На кого от многобройните съвременни сили бе изменил, ще покаже историята... Сега Луканов принадлежи именно на нея. Предлагам й и моя разказ, защото както казвали древните, "живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите".
"На сие призвани есмь"
"На сие призвани есмь"
"По своята духовна сила, по своя характер и великодушие търновският архипастир се извисяваше над всички.
"... Всеки народ трябва да има своя индивидуална култура. Ако един народ няма своя собствена литература, свой собствен език, своя история, свое собствено развитие, което да е по неговата природа, по характерът му и което да има коренът и началото си в историята на същия този народ, тогава тоя народ непременно ще бъде нравствено подчинен на онзи, от когото заимства образованост, литература, а като е нравствено подчинен, разбира се, не ще да има самостоятелно живеене".
Васил Друмев
"Той беше завладял всички сърца със своя благ характер, със своя чист живот, с безкористието и с топлото си и възвишено красноречие" (К.Величков, "Сочинения", т.III).
"Свобода! Свобода! Има ли от тебе по-мило, по-драго нещо на света!"
(Из "Ученик и благодатели")
Eдва ли е необходимо да се привеждат повече примери от и за писателя, книжовника, общественика и големия радетел за Православието в България Васил Друмев, епископ Браницки и митрополит Търновски, от чиято мъченическа кончина на 10 юли се навършиха 100 години.
След завръщането си от Гложенския манастир, където е изпратен за "бунтовното" си слово, изречено на Неделя Православна в Търновската катедрала през 1893 г., по нареждане на Стефан Стамболов и не без знанието на княз Фердинанд, Владиката е извлечен от митрополията от разярени стамболовисти, мъчен и осъден на тригодишното заточение в Гложенския манастир, откъдето излиза предсрочно, но със силно разклатено здраве и скоро след това умира.
След заточението си той пише на своя роднина - д-р Георги Паунчев, със сдържана мъка и вълнение: "Едвам тези дни успях да се понаредя и настаня в митрополията, тъй като при пристигането ми тука тя беше в такова башибозушко състояние, сякаш някоя орда е правила нашествие на нея, щото трябваше цели 10 деня да се чисти и пречиства, за да може да се живува в нея".
След "татарската орда" са изгубени завинаги за поколенията ценни ръкописи на започнати и завършени литературни творби, десетки статии, речи и рецензии. Естествено е творецът да се чувства съкрушен. За това, че са ограбили плодовете на неговия труд и талант.
Като автор на едни от първите български повести - "Нещастна фамилия" и "Ученик и благодетели", на драмата "Иванко", Васил Друмев безспорно е заел своето място на възрожденския ни литературен небосклон.
Голям оратор и неуморим духовник, той обръща към вярата хиляди сърца. Като общественик допринася много за благото на страната ни.
Като велик русофил, неустрашим защитник на демократичните права на народа и спасител на Православието у нас обаче е само един.
Днес сигурно биха го нарекли "враг на демократичния избор на България", човек с "неправилен цивилизационен избор" и какъв ли още не. Само за това, че като руски възпитаник (семинарист и богослов) той е безкрайно привързан към Русия, нашата освободителка, и не пропуска случай да подчертае заслугите й, както и да почете в литургия или панихида паметта на руските воини, с чиято кръв е спечелена българската свобода.
Още при посрещането на Фердинанд в България, за чийто избор на българския престол с авторитета си немалко допринася, митрополит Климент държи слово, в което казва: "Княже, българският народ умее да бъде признателен; той никога няма да забрави доброто, което велика Русия му стори; той никога няма да изглади из паметта си онова възпоминание за скъпата проляна кръв на 200 хиляди руски синове, които сложиха костите си върху основите на възродена и освободена България. И ти, Княже, който ставаш Господар на този народ, знай тези негови чувства; знай, че отношенията между освободени и освободители трябва да бъдат винаги близки, винаги задушевни, винаги искрени; понеже само това е пътят, светли Княже, по който нашето Отечество ще може по-свободно да се развива, по-бърже да напредва и най-скоро да достигне изпълнението на своите народни идеали".
1893 година. На власт е дошъл довчерашният хъш, участник в Старозагорското въстание, апостол от I революционен окръг, агитаторът за Обединението - Стефан Стамболов. Под неговия министър-председателски диктат VI Обикновено народно събрание узаконява промяната на член 38 от Конституцията, съгласно която престолонаследникът трябва да изповядва православната вяра. Подготвя се утвърждаването му от IV Велико народно събрание. Появява се опасността между владетел и народ да зейне огромна пропаст. Очакват се сблъсъци.
В защита на Светата Православна вяра се изправя неустрашимият пастир на Българската православна църква, митрополит Климент Търновски. На 14 февруари 1893 г., Неделя Православна, в митрополитската катедрал "Рождество Пресвятая Богородиц " той държи пламенно слово, в което защитава изконното право на българския народ да бъде православен и посочва прякото му съществование, зависещо от вярата. "Има Православие в България, има и български народ, няма Православие в България, няма и български народ" - завършва огнената си реч Владиката.
Нито дума за рождения ден на Княза, който съвпадал с християнския празник. Напротив, в речта си архиереят подчертава, че никоя особа, колкото и високопоставена да е тя, няма право да се намесва в съдбините на народа, да се разпорежда с демократичните му права.
Това е достатъчно да бъде обявен за враг на Княза и правителството, да бъде подложен на мъки и гонения. Нищо обаче не е в състояние да го уплаши, да го накара да преклони глава, да се откаже от защита правата на народа. Българският йерарх добре знае що ще рече народна свобода и демокрация, защото сам е воювал за нея - най-напред с перото си, после като участник в легията на Раковски, а след това, когато с риск за живота си защитава невинните българи пред турските власти по време на Руско-турската Освободителна война и до края на дните си - когато няма да се устраши, нито поколебае с цената на всичко да застане там, където пастирският му и човешки дълг го призовава.
"НА СИE ПРИЗВАНИ ЕСМЬ" - чувства той и затова не се бои да работи за народа и неговите правдини.
Като човек, по свидетелства на негови съученици от Киевската семинария и Одеската академия, на учениците му от Петро-Павловската семинария, на съгражданите му от Шумен, на миряните от Тулчанска, Браницка и Търновска епархия, чийто духовен ръководител е, той е изключителен. Благ, тих, кротък, засмян, готов търпеливо да изслушва уместни и неуместни разправии, да съветва и наставлява като баща.
Неговото състрадание и милосърдие предизвикват общо удивление. На враговете и гонителите си след излизането от Гложенския манастир, той прощава искрено, помнейки Христовите слова: "Прощавайте, за да бъдете и вие простени". Онези от тях, които му искат след това препоръки, ги получават без колебание. А за смъртта на Стамболов, от когото най-много е патил, натъжено казва: "Жал ми е, че нашите първи люде ги убиват на улицата". Дори княз Фердинанд ще целуне ръцете му за прошка преди смъртта му и ще признае: "Ваше Високопреосвещенство, Вие уста имате, език нямате".
По време на Сръбско-българската война митрополит Климент е убеден, че ще победим, "защото правото е на наша страна".
Падането на звезди по Архангеловден обаче възприема като небесно знамение и с насълзени очи казва: "Кой знае, може би и небето страда. Братска кръв се лее".
С грижите за благото на Отечеството той прилича на Мойсей. Всяко народно предприятие, където се е явявал с влиянието си, завършвало с успех. Всички дела, които той не одобрявал, се проваляли.
Той оглавява временното правителство след свалянето на Александър Батенберг през 1886 г. Участва в комисията за изработване Проектоустав на Конституцията. Когато през 1881 г. Батенберг иска да суспендира Конституцията, архиереят не се поколебава нито за минута, за да възрази против посягането на основния закон. След молебена по повод коронясването на княз Фердинанд в софийския храм "Св.Неделя" той държи проповед, в която казва: "Българският народ вярва, че ти, княже, ще употребиш всички усилия, за да се изравни пропастта, която така неочаквано се отвори между него и освободителите му".
След безвременното съединение между Княжество България и Източна Румелия, всички балкански държави, подстрекавани от Великите сили, се надигат срещу нас.
Пак Климент е изпратен от Княза да търси съдействието и помощта на Русия. Въпреки преследванията владиката не отказва. С огромния авторитет на мъченик за славянската идея и с вдъхновената си реч, както и с едночасовия разговор насаме с император Александър III, той успява да получи височайшото благоволение, което засяга не него лично, а съдбата на целия български народ: "О разединении не может б ть и речи! ".
Независимо от влошените отношения между двете страни, вследствие на проавстрийската и прогерманска политика на Стамболов и Фердинанд, делегацията, водена от митрополит Климент, през 1895г., е посрещана из цялата руска земя с любов и почести. Което показва и почитта, на която се радва Владиката, така и че чувствата между двата народа не са се променили.
"Болгарию м любим как и прежде" - отзовава се на молбата да бъде простена неблагодарността ни Николай II.
А руският народ, по спомените на Иван Вазов, също участник в делегацията, "се спускаше отвред да целува десницата му и да приеме благословията му. Той виждаше в лицето на българския архиерей повече от един висок духовен сановник - един светител".
-След десет години на войни и омиротворяване Балканите отново на ръба на пропастта
За десет години страдания и сълзи балканският омагьосан кръг се затвори и отново надвисна държавният разпад с всичките му кървави последици.
Този път жертвата е Македония, която единствена се откъсна от Югославия без война. Македония понесе стоически последиците от санкциите, наложени на остатъчна Югославия от ООН и Европейския съюз , плюс 18-месечното търговско ембарго от Атина, заради името си.
През 1999 г. Скопие предложи услугите си на НАТО за агресията срещу Югославия и след като съдейства за етническото прочистване на Косово от сърби, бе възнаградено с покана за вечеря.
Вечеря, на която основното ястие е самата Македония
Въпреки свалянето на Милошевич и дори след предаването му на трибунала в Хага, извършено незаконно на 26 юни т.г., албанците продължават борбата за "Велика Албания". За тази цел те трябва да откъснат колкото може повече територия от Република Македония, от Сърбия, а защо не и от Черна гора и Гърция. Заплашиха дори, че ако имали танкове, можели да тръгнат към София... Няма добро ненаказано: през 1999 г. Македония почти сама прие и устрои близо 1 млн. албански бежанци от Косово, част от които сега се бият срещу нея в редиците на АНО. Притиснато между албанския тероризъм, ЕС и НАТО и растящото негодувание на собствения му народ от бездействието пред албанската заплаха, македонското правителство бере душа.
Сбъднаха се най-мрачните прогнози
Македония е обречена или на разпокъсване и анексия, или на международна, тоест натовска окупация.
Дотам я докараха съветите на "светата троица" - ЕС, НАТО и САЩ, в които властите в Скопие продължават да се вслушват.
Тази "троица" осъжда методите на АНО вербално, на практика всъщност търси разумни оправдания и подкрепа за нейните цели, които са смъртоносни за Македония.
Нито АНО, нито АОК щяха да съществуват, ако НАТО не бе нахлуло в Косово и не го бе окупирало под формата на "мироподдържане". Нахлуване, замислено във Вашингтон, но подкрепено с ентусиазъм от ЕС.
Именно военното присъствие на НАТО в Косово, а и в Македония, гарантира оцеляването на албанските "бунтовници" в тази република. Изтеглянето на обкръжените в Арачиново бандити, в пълно бойно снаряжение и под ескорта на КФОР, е ясен знак какво бъдеще очаква Македония под контрола на НАТО.
Превърнали се от "граждани" в "народ", както би казал Иван Костов, македонците се изсипаха пред парламента, недоволни от собственото си правителство. Но истинските виновници, убийците за пореден път да отърват кожата, са другаде. Генсекът на НАТО Джордж Робъртсън ги бе нарекъл "главорези-убийци", но това не им попречи да лишат Куманово от вода и да висят с оръжие по височините над Тетово.
Въпреки че терористите застрашиха три от най-големите градове в Македония, премиерът Георгиевски на два пъти в продължение на последните три месеца бе принуждаван да се отказва от идеята за въвеждане на военно положение. За това допринесе и кабинетът "Костов", та провалът на ОДС на последните избори е най-малкото му наказание. Неговата балканска политика се провали с гръм и трясък и това призна дори отиващият си военен министър Ноев, споменавайки "хипотезата" за разпадането на Македония.
Това отдавна не е хипотеза, а, уви, черна реалност!
След като НАТО обучи и въоръжи албанските терористи и ги пропусна да нахлуят в Македония, на 29 юни т.г. Съветът на НАТО одобри плана за операция "Есеншъл харвист" (необходима жътва).
Планът предвижда изпращането в Македония на 3000 натовски военнослужещи, които щели да упражняват контрол върху доброволното разоръжаване на албанските бунтовници.
Условията за това са повече от странни: да бъде обявено трайно прекратяване на огъня (нещо, което не зависи само от Македония), да бъде постигнато политическо споразумение и АНО да се съгласи да сложи оръжие. Ами ако АНО не се съгласи?
Сиреч, без съгласието на албанските терористи НАТО не кандисва дори на военна окупация на Македония! Как тогава ще ги разоръжава, нали са "свои войски"?
Кризата на Балканите и по-специално тази в Македония бе съзнателно предизвикана от НАТО, чрез терористичните умения и наклонности на АОК и АНО. Дори противниците на тази теза приемат, че НАТО почти нищо не направи, за да предотврати атаката на Македония откъм територията на Косово. Ако съдим по резултатите от досегашното "омиротворяване" на Босна и Косово, можем да очакваме само изостряне на кризата в Македония.
Където влезе войска на
НАТО, с нея идва и тероризмът
Силите, които нападат Македония, са съставени основно от членове на АОК и малко муджахидини от цял свят, наричани благо от западните медии "бунтовници". Какъв бунтовник може да е саудитският или афганският терорист, който се бие на Балканите?
Повечето от нападателите са просто наемници от Корпуса за защита на Косово (КЗК), създаден и издържан от ООН. Как НАТО ще позволи да се стреля по нейните ученици? Все едно Македония да обяви война на НАТО и ООН!
Какво ще означава тогава за обикновените македонци изпращането на натовски мироподдържници в републиката? Нищо повече от допълнителна гаранция, че действията на терористите ще останат безнаказани. Дори Джордж Буш наистина да спре тяхното финансиране и пътуванията им, предполагам, че АНО е натрупала достатъчно резерви, за да може да се оправи известно време и сама.
Парите не миришат
При всичките нещастия, които я сполетяха, Македония не може да стане любимка на западните медии и буквално губи медийната война.
Западните средства за масово осведомяване представят събитията там от гледната точка на терористичната АНО. Така албанските терористи стават "етнически албанци, борци за човешки права". А македонците са просто "славяни"!... Докато АНО атакува всичко живо, медиите атакуват Милошевич. Дори след предаването му на Хага, довело до правителствена криза в Белград, с възможно разцепление на управляващата коалиция в Сърбия (ДОС), на Слобо продължават да му приписват авторството на "етническото прочистване" и мераците за "Велика Събрия".
Кой да си спомни, че в."Ню Йорк таймс" от 12 юли 1982 г. е показал, че първата точка от платформата на албанските националисти в Косово е създаването на "етнически чиста албанска република". А после и присъединяване на Косово към Албания, за да се образува "Велика Албания".
Да не споменаваме за други етнически чистки, като арменският геноцид в Турция през 1915-1920 г., или холокоста през Втората световна война.
Каква ти "Велика Сърбия", след като за десет години Сърбия не само не присъедини и една педя земя, но е на път да изгуби люлката на своята държавност Косово!
Борбата на Милошевич да запази Косово бе не великосръбска проява, а изпълнение на конституционното задължение на един държавен глава.
Границата между Косово и Албания бе една от най- старите държавни граници в Европа
Докато уж прогонените косовари можаха да се завърнат в Косово, прокудените над 1 млн. сърби никога няма да видят родните си места (250 000 са изгонени от Крайна, като до 1999 г. общият брой на сръбските бежанци бе 500 000. След 1999 г. към тях се прибавиха и 350 000, прогонени от Косово).
В една своя реч от 1989 г. "националистът" и "етнически чистач" Милошевич говори, че хората трябва да се делят не по религиозен и национален признак, а на такива, които се трудят упорито и живеят честно от труда си, и други, които мързелуват. Също и на почтени и непочтени. Над двайсет народности, които тогава населяваха Югославия, според Милошевич са предимство, а не слабост на федерацията.
Нима защитата на почтените граждани е престъпление срещу човечеството?
Колкото до Македония, какво трябва да се случи още, за да се проумее, че е под въпрос самото й съществуване? За какъв диалог с албанците става реч, когато дори легитимни албански лидери и партии помагат на терористите, като ги озвучават със съвместни декларации и се опитват да ги поставят на масата на преговорите? Как македонските сили да се справят ненасилствено с въоръженото насилие на АНО?
Днес Македония бере плодовете на лицемерното западно омиротворяване и на следването на чужди съвети, довели Балканите до ръба на пропастта. Войната доведе до бум на безработицата в Македония (над 35 %) и до отлив на и без това оскъдните чужди инвестиции.
Народното търпение се изчерпва: хората не разбират защо ги лишават дори от правото им на самозащита от албанските посегателства? На 12 юни т.г. подаде оставка командващият Въоръжените сили генерал Йован Андревски: той не желаеше да води младежи, на които е позволено единствено да мрат, защото правителството им забранява да се бият с терористите. Правителството, което на 11 юни т.г. обяви прекратяване на огъня, за да се доставят храни и други материали на 10 000 албански селяни в окупираните от АНО територии. Същите, които подкрепят АНО и чернят Македония през чуждите репортери.
Странно е, че това прекратяване на огъня дойде след заплахата от страна на командир на АНО да атакува Скопие!
Разбираемо е недоумението и разочарованието на македонците от подобни компромиси. И то когато на Запад продължават да представят конфликта като борба за правата на етническите албанци и съпровождат всички статии за Македония със снимки на албански бежанци. Включително и когато става реч за прекъснатото от АНО водоснабдяване на Куманово!
Надават глас и старите "агенти на мира и стабилността", като Холбрук и Къркпатрик. На 12 юни те призоваха от страниците на "Вашингтон пост" НАТО да се намеси, за да спаси самата Македония и всичко постигнато досега на Балканите.
Дори швейцарският "Нойе Цюрише цайтунг" препоръчва Западът да се настани трайно в Македония, за да диктува на политиците там какво да правят. Без западната помощ страната нямало да оцелее.
А не стигна ли тя до ръба на бездната, благодарение на досегашното западно "съдействие" с грешни съвети и ултиматуми?
За военна намеса настоява и английският "Файненшъл таймс", до като "Интернешънъл Хералд трибюн" предлага "политическа окупация" на Македония от Международната контактна група и ОССЕ!
Само едно спира западняците от подобни стъпки: опасението, че македонските ръководители ще ги използват, за да не направят съответните реформи за "подобряване" на положението с правата на албанското малцинство. Сиреч, ще делегират своята отговорност на окупаторите... Неотдавна говорител на АНО, чието име случайно е Джафери, е заявил на пресконференция в Брюксел, че "международната общност, НАТО, ЕС и САЩ трябва да застанат до албанците и да не позволят нова етническа чистка".
Коя е старата тогава?
Докато "творците на мира и стабилността", които позволиха АОК да превърне Косово в истинско етническо гето, залъгват Скопие с уверения за териториалната цялост на страната, под носа на КФОР командващият на КЗК Агим Чеку свиква резервисти и ги препраща на обучение в Северна Албания! След като американски офицери ги обучават, те (не) случайно се озовават в редиците на АНО в Македония.
За македонците днешният Запад е свързан с образа на помощник на албанските бандити. Фактор, решен на всяка цена да приключи завладяването на Балканите.
Македония е в положение на законна самоотбрана срещу терористично движение, заплашващо държавата, която е все още гарант на свободата и просперитета на хората.
Ако в Македония има някой репресиран, това са гражданите от неалбански произход, на които се отказва дори правото на самозащита от въоръжените убийци.
"Ако не се случи нещо радикално - смята Небойша Малич, - което да промени сегашното положение на нещата, до шест месеца Македония ще престане да съществува като държава. Тя ще бъде разпокъсана и анексирана от алчни съседи: лоялните към НАТО, разбира се. Или пък ще бъде окупирана, като Босна и Косово, и оставена на полусъществуване в постоянен мрак".
Малич допуска и провеждането на нова конференция ала Рамбуйе, на която албанската страна ще бъде представена от АНО и съветвана от американци. Ако ръководството на Македония не подпише подготвената от НАТО и ОССЕ платформа за промени в Конституцията, съгласувани с албанските претенции, не е изключена нова "хуманитарна намеса", подобно на 1999 г. в Югославия.
Македонското правителство е пред избора или да се самоубие, или да бъде убито! Борис Трайковски и Любчо Георгиевски обаче не приличат на Милошевич, та е възможно да капитулират пред чуждия диктат. Балканският СПИН - АНО, е проникнал дълбоко в тялото на Македония и ликвидира последните й съпротивителни сили. Парадоксално е, но на терористите от АНО помагат именно демократичните порядки, те не само не успяват да защитят Македония, но и я разоръжават.
Дори ястреби като Къркпатрик и Холбрук признават реалната опасност от разрушаването на Македония, без да посочат вината на американската и западната дипломация.
Отиващият си военен министър на България Бойко Ноев пък упрекна "международната общност", забравяйки че и той, като член на кабинета Костов, пригласяше на същата тази общност за агресията й срещу Югославия. Костов дори се престара, и без да се допита до НАТО, отиде да притиска Скопие за преговори с АНО. Месеци по-късно това направи и новоназначеният постоянен представител на ЕС в Македония Франсоа Леотар (бивш военен министър на Франция), но чевръсто се коригира: можело да преговарят само легитимни институции, каквато АНО все още не е. И все пак единствената надежда за Македония е Владимир Путин. Само той има силата да спре разпада на републиката и нейното анексиране във "Велика Албания". Не защото Буш хареса Путин на срещата в Любляна (16 юни т.г.), а защото само Русия има потенциала да вразуми САЩ. Ако през 1999 г. в Кремъл не беше пияният Елцин, а Путин, може би и Югославия щеше да избегне горчивата чаша.
Ако днес Путин се застъпи за Македония срещу чуждата инвазия, от това Русия само ще спечели: ще се върне при великите сили. В противен случай Русия непременно ще роди алтернатива. Но е добре и за света, и за Русия, ако се събуди преди натовските танкове да са достигнали Волоколамското шосе.
България, вече с ново ръководство, трябва да покаже, че се е поучила от горчивия си исторически опит.
Дано миналите трагедии не се повтарят, било като фарс или като по-големи катастрофи.
Едно обаче е ясно: нищо, което е било свързано с Македония, не е оставало без последствия за България!
-След десет години на войни и омиротворяване Балканите отново на ръба на пропастта
За десет години страдания и сълзи балканският омагьосан кръг се затвори и отново надвисна държавният разпад с всичките му кървави последици.
Този път жертвата е Македония, която единствена се откъсна от Югославия без война. Македония понесе стоически последиците от санкциите, наложени на остатъчна Югославия от ООН и Европейския съюз , плюс 18-месечното търговско ембарго от Атина, заради името си.
През 1999 г. Скопие предложи услугите си на НАТО за агресията срещу Югославия и след като съдейства за етническото прочистване на Косово от сърби, бе възнаградено с покана за вечеря.
Вечеря, на която основното ястие е самата Македония
Въпреки свалянето на Милошевич и дори след предаването му на трибунала в Хага, извършено незаконно на 26 юни т.г., албанците продължават борбата за "Велика Албания". За тази цел те трябва да откъснат колкото може повече територия от Република Македония, от Сърбия, а защо не и от Черна гора и Гърция. Заплашиха дори, че ако имали танкове, можели да тръгнат към София... Няма добро ненаказано: през 1999 г. Македония почти сама прие и устрои близо 1 млн. албански бежанци от Косово, част от които сега се бият срещу нея в редиците на АНО. Притиснато между албанския тероризъм, ЕС и НАТО и растящото негодувание на собствения му народ от бездействието пред албанската заплаха, македонското правителство бере душа.
Сбъднаха се най-мрачните прогнози
Македония е обречена или на разпокъсване и анексия, или на международна, тоест натовска окупация.
Дотам я докараха съветите на "светата троица" - ЕС, НАТО и САЩ, в които властите в Скопие продължават да се вслушват.
Тази "троица" осъжда методите на АНО вербално, на практика всъщност търси разумни оправдания и подкрепа за нейните цели, които са смъртоносни за Македония.
Нито АНО, нито АОК щяха да съществуват, ако НАТО не бе нахлуло в Косово и не го бе окупирало под формата на "мироподдържане". Нахлуване, замислено във Вашингтон, но подкрепено с ентусиазъм от ЕС.
Именно военното присъствие на НАТО в Косово, а и в Македония, гарантира оцеляването на албанските "бунтовници" в тази република. Изтеглянето на обкръжените в Арачиново бандити, в пълно бойно снаряжение и под ескорта на КФОР, е ясен знак какво бъдеще очаква Македония под контрола на НАТО.
Превърнали се от "граждани" в "народ", както би казал Иван Костов, македонците се изсипаха пред парламента, недоволни от собственото си правителство. Но истинските виновници, убийците за пореден път да отърват кожата, са другаде. Генсекът на НАТО Джордж Робъртсън ги бе нарекъл "главорези-убийци", но това не им попречи да лишат Куманово от вода и да висят с оръжие по височините над Тетово.
Въпреки че терористите застрашиха три от най-големите градове в Македония, премиерът Георгиевски на два пъти в продължение на последните три месеца бе принуждаван да се отказва от идеята за въвеждане на военно положение. За това допринесе и кабинетът "Костов", та провалът на ОДС на последните избори е най-малкото му наказание. Неговата балканска политика се провали с гръм и трясък и това призна дори отиващият си военен министър Ноев, споменавайки "хипотезата" за разпадането на Македония.
Това отдавна не е хипотеза, а, уви, черна реалност!
След като НАТО обучи и въоръжи албанските терористи и ги пропусна да нахлуят в Македония, на 29 юни т.г. Съветът на НАТО одобри плана за операция "Есеншъл харвист" (необходима жътва).
Планът предвижда изпращането в Македония на 3000 натовски военнослужещи, които щели да упражняват контрол върху доброволното разоръжаване на албанските бунтовници.
Условията за това са повече от странни: да бъде обявено трайно прекратяване на огъня (нещо, което не зависи само от Македония), да бъде постигнато политическо споразумение и АНО да се съгласи да сложи оръжие. Ами ако АНО не се съгласи?
Сиреч, без съгласието на албанските терористи НАТО не кандисва дори на военна окупация на Македония! Как тогава ще ги разоръжава, нали са "свои войски"?
Кризата на Балканите и по-специално тази в Македония бе съзнателно предизвикана от НАТО, чрез терористичните умения и наклонности на АОК и АНО. Дори противниците на тази теза приемат, че НАТО почти нищо не направи, за да предотврати атаката на Македония откъм територията на Косово. Ако съдим по резултатите от досегашното "омиротворяване" на Босна и Косово, можем да очакваме само изостряне на кризата в Македония.
Където влезе войска на НАТО, с нея идва и тероризмът
Силите, които нападат Македония, са съставени основно от членове на АОК и малко муджахидини от цял свят, наричани благо от западните медии "бунтовници". Какъв бунтовник може да е саудитският или афганският терорист, който се бие на Балканите?
Повечето от нападателите са просто наемници от Корпуса за защита на Косово (КЗК), създаден и издържан от ООН. Как НАТО ще позволи да се стреля по нейните ученици? Все едно Македония да обяви война на НАТО и ООН!
Какво ще означава тогава за обикновените македонци изпращането на натовски мироподдържници в републиката? Нищо повече от допълнителна гаранция, че действията на терористите ще останат безнаказани. Дори Джордж Буш наистина да спре тяхното финансиране и пътуванията им, предполагам, че АНО е натрупала достатъчно резерви, за да може да се оправи известно време и сама.
Парите не миришат
При всичките нещастия, които я сполетяха, Македония не може да стане любимка на западните медии и буквално губи медийната война.
Западните средства за масово осведомяване представят събитията там от гледната точка на терористичната АНО. Така албанските терористи стават "етнически албанци, борци за човешки права". А македонците са просто "славяни"!... Докато АНО атакува всичко живо, медиите атакуват Милошевич. Дори след предаването му на Хага, довело до правителствена криза в Белград, с възможно разцепление на управляващата коалиция в Сърбия (ДОС), на Слобо продължават да му приписват авторството на "етническото прочистване" и мераците за "Велика Събрия".
Кой да си спомни, че в."Ню Йорк таймс" от 12 юли 1982 г. е показал, че първата точка от платформата на албанските националисти в Косово е създаването на "етнически чиста албанска република". А после и присъединяване на Косово към Албания, за да се образува "Велика Албания".
Да не споменаваме за други етнически чистки, като арменският геноцид в Турция през 1915-1920 г., или холокоста през Втората световна война.
Каква ти "Велика Сърбия", след като за десет години Сърбия не само не присъедини и една педя земя, но е на път да изгуби люлката на своята държавност Косово!
Борбата на Милошевич да запази Косово бе не великосръбска проява, а изпълнение на конституционното задължение на един държавен глава.
Границата между Косово и Албания бе една от най- старите държавни граници в Европа
Докато уж прогонените косовари можаха да се завърнат в Косово, прокудените над 1 млн. сърби никога няма да видят родните си места (250 000 са изгонени от Крайна, като до 1999 г. общият брой на сръбските бежанци бе 500 000. След 1999 г. към тях се прибавиха и 350 000, прогонени от Косово).
В една своя реч от 1989 г. "националистът" и "етнически чистач" Милошевич говори, че хората трябва да се делят не по религиозен и национален признак, а на такива, които се трудят упорито и живеят честно от труда си, и други, които мързелуват. Също и на почтени и непочтени. Над двайсет народности, които тогава населяваха Югославия, според Милошевич са предимство, а не слабост на федерацията.
Нима защитата на почтените граждани е престъпление срещу човечеството?
Колкото до Македония, какво трябва да се случи още, за да се проумее, че е под въпрос самото й съществуване? За какъв диалог с албанците става реч, когато дори легитимни албански лидери и партии помагат на терористите, като ги озвучават със съвместни декларации и се опитват да ги поставят на масата на преговорите? Как македонските сили да се справят ненасилствено с въоръженото насилие на АНО?
Днес Македония бере плодовете на лицемерното западно омиротворяване и на следването на чужди съвети, довели Балканите до ръба на пропастта. Войната доведе до бум на безработицата в Македония (над 35 %) и до отлив на и без това оскъдните чужди инвестиции.
Народното търпение се изчерпва: хората не разбират защо ги лишават дори от правото им на самозащита от албанските посегателства? На 12 юни т.г. подаде оставка командващият Въоръжените сили генерал Йован Андревски: той не желаеше да води младежи, на които е позволено единствено да мрат, защото правителството им забранява да се бият с терористите. Правителството, което на 11 юни т.г. обяви прекратяване на огъня, за да се доставят храни и други материали на 10 000 албански селяни в окупираните от АНО територии. Същите, които подкрепят АНО и чернят Македония през чуждите репортери.
Странно е, че това прекратяване на огъня дойде след заплахата от страна на командир на АНО да атакува Скопие!
Разбираемо е недоумението и разочарованието на македонците от подобни компромиси. И то когато на Запад продължават да представят конфликта като борба за правата на етническите албанци и съпровождат всички статии за Македония със снимки на албански бежанци. Включително и когато става реч за прекъснатото от АНО водоснабдяване на Куманово!
Надават глас и старите "агенти на мира и стабилността", като Холбрук и Къркпатрик. На 12 юни те призоваха от страниците на "Вашингтон пост" НАТО да се намеси, за да спаси самата Македония и всичко постигнато досега на Балканите.
Дори швейцарският "Нойе Цюрише цайтунг" препоръчва Западът да се настани трайно в Македония, за да диктува на политиците там какво да правят. Без западната помощ страната нямало да оцелее.
А не стигна ли тя до ръба на бездната, благодарение на досегашното западно "съдействие" с грешни съвети и ултиматуми?
За военна намеса настоява и английският "Файненшъл таймс", до като "Интернешънъл Хералд трибюн" предлага "политическа окупация" на Македония от Международната контактна група и ОССЕ!
Само едно спира западняците от подобни стъпки: опасението, че македонските ръководители ще ги използват, за да не направят съответните реформи за "подобряване" на положението с правата на албанското малцинство. Сиреч, ще делегират своята отговорност на окупаторите... Неотдавна говорител на АНО, чието име случайно е Джафери, е заявил на пресконференция в Брюксел, че "международната общност, НАТО, ЕС и САЩ трябва да застанат до албанците и да не позволят нова етническа чистка".
Коя е старата тогава?
Докато "творците на мира и стабилността", които позволиха АОК да превърне Косово в истинско етническо гето, залъгват Скопие с уверения за териториалната цялост на страната, под носа на КФОР командващият на КЗК Агим Чеку свиква резервисти и ги препраща на обучение в Северна Албания! След като американски офицери ги обучават, те (не) случайно се озовават в редиците на АНО в Македония.
За македонците днешният Запад е свързан с образа на помощник на албанските бандити. Фактор, решен на всяка цена да приключи завладяването на Балканите.
Македония е в положение на законна самоотбрана срещу терористично движение, заплашващо държавата, която е все още гарант на свободата и просперитета на хората.
Ако в Македония има някой репресиран, това са гражданите от неалбански произход, на които се отказва дори правото на самозащита от въоръжените убийци.
"Ако не се случи нещо радикално - смята Небойша Малич, - което да промени сегашното положение на нещата, до шест месеца Македония ще престане да съществува като държава. Тя ще бъде разпокъсана и анексирана от алчни съседи: лоялните към НАТО, разбира се. Или пък ще бъде окупирана, като Босна и Косово, и оставена на полусъществуване в постоянен мрак".
Малич допуска и провеждането на нова конференция ала Рамбуйе, на която албанската страна ще бъде представена от АНО и съветвана от американци. Ако ръководството на Македония не подпише подготвената от НАТО и ОССЕ платформа за промени в Конституцията, съгласувани с албанските претенции, не е изключена нова "хуманитарна намеса", подобно на 1999 г. в Югославия.
Македонското правителство е пред избора или да се самоубие, или да бъде убито! Борис Трайковски и Любчо Георгиевски обаче не приличат на Милошевич, та е възможно да капитулират пред чуждия диктат. Балканският СПИН - АНО, е проникнал дълбоко в тялото на Македония и ликвидира последните й съпротивителни сили. Парадоксално е, но на терористите от АНО помагат именно демократичните порядки, те не само не успяват да защитят Македония, но и я разоръжават.
Дори ястреби като Къркпатрик и Холбрук признават реалната опасност от разрушаването на Македония, без да посочат вината на американската и западната дипломация.
Отиващият си военен министър на България Бойко Ноев пък упрекна "международната общност", забравяйки че и той, като член на кабинета Костов, пригласяше на същата тази общност за агресията й срещу Югославия. Костов дори се престара, и без да се допита до НАТО, отиде да притиска Скопие за преговори с АНО. Месеци по-късно това направи и новоназначеният постоянен представител на ЕС в Македония Франсоа Леотар (бивш военен министър на Франция), но чевръсто се коригира: можело да преговарят само легитимни институции, каквато АНО все още не е. И все пак единствената надежда за Македония е Владимир Путин. Само той има силата да спре разпада на републиката и нейното анексиране във "Велика Албания". Не защото Буш хареса Путин на срещата в Любляна (16 юни т.г.), а защото само Русия има потенциала да вразуми САЩ. Ако през 1999 г. в Кремъл не беше пияният Елцин, а Путин, може би и Югославия щеше да избегне горчивата чаша.
Ако днес Путин се застъпи за Македония срещу чуждата инвазия, от това Русия само ще спечели: ще се върне при великите сили. В противен случай Русия непременно ще роди алтернатива. Но е добре и за света, и за Русия, ако се събуди преди натовските танкове да са достигнали Волоколамското шосе.
България, вече с ново ръководство, трябва да покаже, че се е поучила от горчивия си исторически опит.
Дано миналите трагедии не се повтарят, било като фарс или като по-големи катастрофи.
Едно обаче е ясно: нищо, което е било с Македония, не е оставало без последствия за България!
