Народът гласува със стомаха си, доведен за 12 години до прага на отчаянието и на физическото оцеляване. Гласува с надеждата, че от Костовото управление по-лошо не може да има. Управление, чието основно "постижение" е "одобрението" му в чужбина, трябва да е служило повече на Запада, отколкото на нацията си. А прословутият син "професионализъм", в липсата на какъвто от "Раковски" 134 упрекваха опонентите си от НДСВ, може да се илюстрира, като видим предишните занимания на някои от кабинета "Костов": бивш преподавател по политикономия на социализма стана премиер и оглави прехода към капитализъм; бивш началник на ТРЗ стана финансов министър; бивша преводачка стана "Дипломат N 1" на България; бивш зъболекар - министър на здравеопазването; бивш осветител в провинциален театър - военен министър.
При такъв "професионализъм" и развитието на делото срещу медиците ни в Либия е съвсем обяснимо.
Защо тогава е този вой, че опонентите не разполагали с "доказани професионалисти"? Нали е от ясно по-ясно, че професионализмът не значи непременно да размахваш партийна членска книжка? Ще се намерят хора, които просто да работят повече за България, отколкото за партиите си или за себе си. Хора с морал, които са готови да си хвърлят оставките винаги, за разлика от провалилите се партийни фюрери.
Ако специалистите са само в ОДС - жална ни майка! За щастие, не е така.
Като стана реч за оставки обаче, защо лидерите на двете основни (губещи) политически сили не постъпиха като европейци, ами чакат конгресите им да ги изхвърлят от поста? Къде са европейските им ценности? Единствен Александър Томов си подаде оставка, но нямаше накъде: "резултатът" на водената от него коалиция е красноречив!
След този вот ДС-ръководството на ДПС се бетонира и там въпросът с оставките се отложи. Кампанията на Костов за досиетата не хвана дикиш: досие стомах не храни! Даже коалиционният партньор на Командира - Гюнер Тахир, дни преди изборите призова да се гласува за ДПС, а не за СДС. Излиза, че бившата ДС е разбирала от хора... Единствената изненада в тези избори бе представянето на коалицията "Гергьовден-ВМРО", независимо дали влиза или не в 39-ото Народно събрание. Нейният клип "12 години очаквахме да цъфнат налъмите" бе наистина сполучлива метафора за лутането ни из пустинята, наречена "преход".
Е, не дочакахме да цъфнат налъмите, но пък у нас "цъфна" Симеон II. Защото, както вече сме писали, най-добрата агитация за тази коалиция (пък и за НДСВ) бе "успешното" управление на републиканеца Костов.... Управление дотолкова успешно, че народът започна да се препитава от кофите... Досегашният "политически елит" пък превърна в мръсни думи и републиката, и демокрацията, и евроатлантическата интеграция. Всичко, до което се докоснаха с грабливите си лапи.
Какво ни чака занапред?
Реставрация на монархията или поредното разочарование? И кога ще настъпи то: преди или след изтичането на вълшебните 800 дни, за които царят трябва "да ни оправи отвсякъде" - както пее "Кукубенд"? Какво пък, най-много към изгубените 12 години "царски" да се добавят още 1,2,3 или 4... Ако продължават да ни управляват все така "успешно", както Костов, в "тъзи страна" няма да остане жив обект за управляване, а политиците ще се усетят пак самотни и неразбрани. Народът просто ще се "С": я към гробищата, я към чужбина. Там, където са децата на досегашния "елит".
Добре е поне, че най-арогантните, най-корумпираните елитници се сгромолясаха, победени от кофите за смет. Берекет версин и на това, ще кажем.
Благодарим ви, че си отидохте!
А занапред, поживем, увидим.
Умният се учи от чуждите, глупакът не се учи и от собствените си грешки... Кой как разбира хумора
Колкото по-усърдно възстановява Путин руската държавност, толкова по-настървено западните медии го сравняват със Сталин.
Без да навлизаме в дълбочина по темата, ще отбележим, че поне в едно отношение не са прави. Чувството за хумор на тези двама обитатели на Кремъл е различно.
За Сталиновото чувство за хумор е може би характерен следният епизод от спомените на един съветски писател. Той описва разговор на събратя по перо с Хрушчов, по време на който държавният глава се поотпуснал и им обяснил колко лош човек бил Йосиф Висарионович. Хрушчов му докладвал нещо, когато Сталин внезапно го прекъснал.
- Никита - рекъл му, - началникът на охраната казва, че заговорничиш.
- Няма такова нещо, другарю Сталин - отговорил Хрушчов. (По-късно споделил с писателите, че внезапно се изпотил.)
- Ти казваш, че няма, а той казва, че има - продължил Сталин, като подръпнал от лулата си.
Хрушчов не отговорил нищо, и пот се леела от челото му.
- Е, де, ти пък съвсем не разбираш от шеги - ободрил го Сталин и го помолил да възобнови доклада си.
Хрушчов очевидно ценял високо Сталиновия хумор. Според спомените на писателя, докато разказвал този епизод, той отново се изпотил и поруменял.
Хуморът на Владимир Владимирович Путин очевидно е по-различен.
Според информационните агенции неотдавна на среща със старото и новото ръководство на "Газпром" Путин обвинил първото, че предизвикало огромни загуби на компанията и призовал второто да внесе прозрачност във финансовите й дела.
Не забравил да посъветва новия директор Алексей Милер да не преследва лично виновниците за положението.
Тъкмо виновниците си отдъхнали, когато Путин пояснил мисълта си: не трябвало директорът да ги преследва, защото това било работа на милицията и прокуратурата.
Всъщност, това е хуморът на държавник, и то на държавник с юридическо образование, искрено загрижил се за законността.
Не знаем дали гузните газпромски администратори са се изпотили по хрушчовски. Напълно е възможно. Едно е да пишеш мемоари, друго, показания.
За нас, българите, е интересно какво е чувството за хумор на лидера на НДСВ.
Вече доста неща знаем за него. За неговата езикова и обща култура. За обноските му. За умението му да се владее и да проявява сдържаност.
Все още обаче не знаем нищо за чувството му за хумор.
Каквото и да е, ще му подскажем една възможност да го прояви.
За милиони години еволюция природата е създала раирани животни: раирани зебри и раирани тигри.
За дванадесет години българското правосъдие така и не създаде раирани министри и раирани депутати. А би трябвало.
Симеон II може да бъде уверен, че народът би се засмял от сърце, ако този пропуск бъде поправен.
Мутациите на номенклатурата
Без съмнение, появата на НДСВ на българската политическа схема ще внесе промени в прослойката, на която мнозина не попречиха да се самоокачестви като национален политически елит.
В предишното време управленческият елит бе организационно оформен като номенклатура: от латинската дума Nomenclatura - списък на имена или наименования. В тогавашния случай, формално списък на наименованията на длъжности. Но и на имената на лица, вървящи в пакет с тях.
В теоретичен план тези длъжности се заемаха от най-извисената част от нацията. Доказалата се в професионално и гражданско отношение и заради това достойна да ръководи останалите части. Поне така беше по презумпция.
Поведението на мнозина представители на този елит обаче остави съмнението, че селекцията им по върховете ще да е била осъществявана по малко по-различни критерии. Например големите усти и острите лакти. И личната преданост към по-умния, т.е. към висшестоящия. А и правилният произход. Дреболии като кой какво е учил и как го е научил и приложил в практиката, обикновено се пропускаха.
Промените от 1989 година се характеризираха с новаторство и приемственост в живота на елита. Докато вечните ентусиасти, подобно ангелски хор, обсебиха времето с песни, по-съобразителната част от номенклатурата, като се възползва от приятния музикален фон, се зае деловито с нещо по-практично: присвояването на останалите, съестни измерения на промените. В това начинание бе придружена от неизбежните в такива случаи попълнения от незнайни дотогава страдалци, с които заедно образува новия елит - демоклатурата.
Новаторският елемент се изрази главно в творческото прибавяне на нови критерии при определянето на достойнствата, необходими за заемането на ръководни и най-вече доходни длъжности: към устите и лактите се добави и умението да се скача. Уж на място, пък нагоре. Съвсем по ленински, на всяко трудово крупие се даде възможност да ръководи парламентарна комисия, на всеки студент, непроявяващ припряност да се дипломира - да управлява област.
И се почна славно ръководство и управление на подмладения елит, при което нищото, дето не било създадено за 45 години, го ограбват и рушат цели 12. А още е останало, и към диетата на 39-те, доброволно гладували за демокрацията, се добавиха още 8 милиона.
Свърши обаче и "нашето време", т.е. времето на поредното отсейване на гладуващите в името на висши принципи, и гладуващите по неволя, и на негово място дойде новото време.
Както си идеше, взе, че пристигна.
Диалектиката на неговото кадрово обезпечаване се очертава да бъде малко по-сложна от предишните, тъй като този път се залага основно на почтеността във всичко. Сиреч, и в политиката.
По този повод отсега можем да си зададем някои въпроси.
- Дали нашенската братовчедска демоклатура с шуро-баджанашки традиции най-сетне ще слезе от сцената на българското управление? Дали подобно на родителката си, номенклатурата, няма преди това да завещае на това управление достойна отмяна?
- Дали е възможно гражданският морал да се лекува по метода на хомеопатията - лечение на болни организми с малки дози от отровите, причинили заболяването? В конкретния случай, например, да се опиташ да внесеш почтеност в политиката, като въведеш повторно в нея Стоян Ганев? Пък и дали хомеопатичните дози в случая са наистина малки?
- Дали е възможно хем да проявиш безкомпромисност към доскоро управлявалите крадци, хем да ги похвалиш за успешно водената политика и да поканиш някои от тях да я продължат?
- Дали е възможно да си легнеш с чиста съвест и да сънуваш розови атлантически сънища, подобно непорочна девица, пък да се събудиш с групировки под юргана?
Засега ще се задоволим с тези въпроси.
Няма да изчакваме да минат 100 управленчески дни, докато зададем нови, защото демоклатурата също няма да ги изчака.
Дано този път не й се позволи да се превърне в цареклатура.
Нова дума за руската политика на Балканите
На 17 юни, в деня на българските парламентарни избори, в центъра на Балканския полуостров се случи още едно знаменателно събитие.
Завръщайки се в родината си, след срещата с американския президент Джордж У. Буш и разговорите с президента на Югославия Кощуница, руският президент Владимир Путин посети контингента руски войски в Косово и произнесе кратка реч пред тях.
Световните агенции споменаха за тази реч, но не я коментираха подробно, не видяха в нея нова страница в руската външна политика на Балканите. Както винаги, те отразяваха интересите на своите правителства, а Западът иска Русия да бъде изтласкана от този район. Така че в отношението на западния печат няма нищо ново, нищо неочаквано.
Странно беше не това отношение, а минималното внимание, което отдели на речта на В. Путин печатът на България, както и мълчанието на българските официални власти. Засега дори политическите партии в страната ни, заети, коя с облизване на раните си от изборите, коя с планове за преразпределяне на властта, игнорират речта на руския президент, сякаш в нея става дума не за съдбата на България, а за живота на държави от някакъв далечен континент.
Дали това е политическа слепота, дали обикновена глупост, или пък премислена реакция на зависими от външни сили хитреци, които искат да се харесат на поредните "големи братя", ще покажат идните дни, седмици и месеци.
"Нова Зора", вярна на политиката си да казва истината на своите читатели и да защитава, доколкото е във възможностите й, националните интереси на българския народ, помества пълния текст на словото на руския лидер така, както е предадено в Интернет от Отдела за информация и печат на Министерството на външните работи на Руската федерация с дата 19 юни 2001 г. Преводът на речта е направен от нас и не е официален.
Разбира се, думите на В. Путин трябва не само да се прочетат, но и да се осмислят. По същество те са отговор на опитите на някои големи западни страни, и най-вече на Съединените щати, да отменят изгражданите от векове принципи на международните отношения, като на тяхно място сложат волята и интересите на твърде силната и твърде егоистичната Америка. Ако светът допусне това, очаква го нерадостно бъдеще.
На мястото на новото пиратство, с което започва тревожният 21 век, руският президент предлага колективната сигурност, спазването на международното право и преди всичко - на неговите крайъгълни принципи: суверенитета и териториалната цялост на държавите.
Именно затова думите на В. Путин са не само отражение на руската политика на Балканите, напомняне за жизненото значение на този район за велика Русия, но и призив към международната общност: нека не се поддаваме на желанието на САЩ и на някои подчинени на Америка "съюзници" за световно господство. Нека изградим стъпка по стъпка нови и благородни отношения между държавите, които да отразяват общия интерес и да съответстват на морала на новото време.
Това е смисълът на думите на В. Путин и тези думи отговарят изцяло на българските национални интереси. Дано нашите днешни и утрешни водачи разберат по-скоро тази проста истина и вземат овреме съответните политически решения.
"Зора"
Скъпи приятели,
Стратегическото значение на Югоизточна Европа за Русия се определя не само от геополитически фактори, но и от историческите традиции, от културната и религиозна близост на нашите народи, както и от географската близост на този регион до руските граници.
Русия разглежда политиката си на Балканите в общия контекст за създаване на стабилна демократическа система на общоевропейска сигурност. Главната задача е установяването в района на траен и справедлив мир, на сигурност и стабилност върху фундаменталните принципи на международното право и, естествено, върху решенията на международната общност. На първо място имам предвид Дейтънските споразумения и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Бих искал да подчертая, че последователното осъществяване на тази принципна линия има решаващо значение за осигуряване на здрави позиции на Русия в Югоизточна Европа както сега, така и в перспектива (б.р. - дотук и по-нататък курсивът е на "Нова Зора").
В този регион ролята на Руската федерация е забележима. Нашите партньори искат от нас да участваме още по-активно в работите на региона. До голяма степен това е въпрос за ефективност на нашите действия и за конкретен принос на Русия в стабилизирането на обстановката на Балканите. От политическа гледна точка е важно да се работи за нов, комплексен подход в урегулирането на обстановката на Балканите. Именно този поход е в основата на предложените от Русия инициативи за сключване на споразумение между държавите от региона, което да осигури безпрекословно спазване на общоприетите основни принципи за отношения между държавите.
На първо място става дума за взаимното признаване на суверенитета и териториалната цялост.
Другата приоритетна задача е укрепването на руското икономическо присъствие в региона. За това има нелоши възможности. И днеска в Белград, и вчера в Любляна ние обсъдихме подробно тези въпроси с ръководителите на двете държави.
Обстановката на Балканите си остава сложна. Преплитането на политически, икономически, национални и конфесионални проблеми създава благоприятна почва за сериозни кризи. Кризи, които могат да бъдат реална заплаха не само за европейската, но и за световната сигурност. В историята това се е случвало не един път. Въпреки масивното международно гражданско и военно присъствие, процесът на омиротворяване както в Косово, така и в Босна и Херцеговина за съжаление върви съвсем бавно. В Босна и Херцеговина няма война вече пет години и половина, но мирният процес, определен от Дейтънските споразумения, "буксува". Националистическите партии все още влияят върху хода на политическия живот на страната. А опитите на международните структури да пречупят ситуацията в региона със силови методи (вие разбирате какво имам предвид) доведоха, за съжаление, до противоположни на очакваните резултати.
Сериозна заплаха за стабилността на страната създаде кризисната ситуация около така наречения хърватски въпрос. Имам предвид, на първо място, излизането на почти целия личен състав на хърватската армия от контрола на гражданската влст. Това е тревожен симптом. По цялото европейско пространство се наблюдава точно обратният процес. Армията трябва да бъде под контрола на гражданските власти. А тука, не зная защо, става точно обратното. При това засега няма нужната реакция от страна на международната общност.
В резултат на несъгласуваните действия на международните организации в Босна и Херцеговина мирното урегулиране може изобщо да бъде върнато назад. Въпреки това, до ден-днешен няма съгласуван план за действия за решаване на хърватската проблема.
В сръбските градове Баня Лука и Пребина станаха сблъсквания на религиозна почва. Пострадаха десетки хора. Действията на екстремистите, които заплашват да сринат и без това крехката стабилност в страната, трябва да получат решителен отпор. В противен случай тези инциденти могат да доведат до ново въоръжено противопоставяне.
Недостатъчната взаимна връзка между различните международни структури, постоянната им намеса в работата на органите на властта на всякакво равнище, води до дублиране на функциите им, не позволява на босненските политици да търсят самостоятелно пътища за решаване на конкретните проблеми, а понякога дори сваля от тях отговорността за хода на събитията, което по наше мнение е абсолютно недопустимо.
Този ход на събитията не може да се търпи, той неизбежно води до задънена улица. Задачата на международната общност в Босна и Херцеговина трябва да бъде създаването на условия за самостоятелно осигуряване от политическите сили на страната на мир, демокрация, икономическо и социално развитие, на ингеграция в европейските структури. И тука искам да подчертая думата - самостоятелно.
В Босна и Херцеговина нашата Отделна въздушно-десантна бригада покрива голям и твърде отговорен участък. Ние знаем, че вие навсякъде сте принудени да се сблъсквате с прояви на неприязън, нетърпимост, насилие, които са резултат на пролятата кръв. Тези проблеми не са от вчера, нито пък от днеска. Ние знаем, че руските военнослужещи изпълняват дълга си в тези условия с висок професионализъм.
Сега няколко думи и за Косово. Всички знаят, че Русия прие негативно ускореното приемане на конституционните рамки за самоуправление на Косово. Твърде много отстъпки бяха направени на крайните сили. В документа има многобройни и съществени недостатъци, на които руската страна обръщаше внимание нееднократно. На първо място в него не се споменава необходимостта от безпрекословно спазване на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, включително на основополагащите концепции за уважаване на суверенитета и териториалната цялост на Югославия.
Запазени са положенията, против които съвсем справедливо се изказва Белград (и вчера, и днеска ние обсъдихме това твърде подробно и с президента В.Кощуница). Например, предвиждат се постовете на президент и председател на правителството на този край, създава се собствена съдебна система. Правовите рамки за бъдещото самоуправление на този край се издигат почти до равнището на конституция.
Документът е приет, заобикаляйки Съвета за сигурност на ООН, въпреки нашите настойчиви препоръки той да бъде разгледан в Съвета за сигурност с приемане на съответните решения. Ние неведнъж сме излагали и отрицателното си отношение към провеждането на общи избори в Косово, които са предвидени за 17 ноември тази година. В условията, когато от този край са изгонени над 300 хиляди неалбански жители, резултатите от изборите могат да доведат до практическа неутрализация на техните резултати. На практика това ще доведе до легализиране на етническото прочистване. Искам да подчертая, че Русия не е противник на изборите изобщо. Ние сме за избори. Но за избори справедливи, които биха осигурили участието на всички групи от населението, живеещо в този район.
През последните месеци сме свидетели на преместване на екстремизма от Косово в Южна Сърбия и в Македония. Иначе казано, последователно се предприемат опити за реализиране на идеята за създаване на "велика Албания", на държава, която би включила всички територии, населени с албанци. Дори има заплахи по адрес на Гърция, държава-член на Европейския съюз и НАТО, в чиито северозападни райони живеят етнически албанци.
Искам да обърна вниманието ви върху това. Нашият опит от Северен Кавказ подсказва, че хората, които имат идеи от подобен род, най-малко имат интерес от създаването на каквато и да е здрава държавност - албанска, сръбска или някаква друга. Защото това би ги поставило под контрола на международната общност и би им попречило да провеждат престъпна дейност, свързана с наркотиците, с разпространяването на оръжие, с проституцията и така нататък. Хората, които обмислят и открито говорят за тези идеи, имат интерес да се запази "мътната вода", от която могат да извличат престъпни доходи.
Международната общност трябва да вземе мерки, за да изолира въоръжените екстремисти. Засега това се прави в Южна Сърбия, но и там мирът е твърде крехък. Имайки предвид, че зоната на отговорност на подразделенията от 13-а тактическа група от руския военен контингент граничи с този район, процесът на стабилизиране в южните райони на Сърбия зависи в много отношения и от вас.
Събитията в Македония се развиват по крайно тревожен сценарий. Отново искам да напомня, че ние предупреждавахме за това още преди няколко месеца. За съжаление, сбъдват се нашите най-лоши прогнози. Ръководството на тази страна е обект на изключително силен натиск, целящ максималното удовлетворяване на исканията на екстремистите. Това практически е познатият косовски вариант. Докъде води той, е много добре известно.
Ако съществуват междуетнически и междурелигиозни проблеми, те трябва да се решават. Но за това е нужен такт, търпение, в никакъв случай не трябва да се използва оръжието. Абсолютно недопустимо е да се доведат до масата на преговорите самите екстремисти. Необходими са мерки за изолиране на въоръжените екстремисти и терористи. Трябва решително да се прекъсне подхранването на терористите с оръжие и нови бойци, а за тази цел е необходимо да се затвори плътно границата между Македония и Югославия в участъка на Косово, както и македоно-албанската граница. Трябва да се предприемат незабавни действия за ликвидиране на каналите за финансиране на терористите.
Най-накрая, и това е крайно важно от политическа гледна точка, никой в региона не трябва да храни илюзии за това, че международната общност ще се примири с опитите за решаване на политическите проблеми със сила. Осигуряването на мира и стабилността в Косово, както и в Босна и Херцеговина, е особено важна предпоставка за развитие на мирния процес в целия регион. Основа за това, както вече отбелязах, са Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и Дейтънските споразумения, които са резултат на сложни компромиси. Само пълното и неизбирателното изпълнение на положенията от тези документи в съответствие с техните буква и дух ще създадат условия за мира и стабилността в региона, ще съдействат за превръщането на Балканите от "барутен погреб" на Европа в зона на мира, стабилността и взаимоизгодното сътрудничество.
Високопрофесионалните и резултатни действия на руските военни в сложните условия на междуетнически и междурелигиозни конфликти показаха, че Русия е държава, без която не могат да се осигурят мирът и стабилността в този взривоопасен регион. Без каквото и да е преувеличение мога да кажа, че цялата ни държава следи внимателно вашата дейност и оценява високо начина, по който вие изпълнявате стоящите пред вас задачи. Ние отхвърляме решително опитите да се опетнят нашите миротворци, да се представят те пред световната общественост като хора, настроени антиалбански и антимюсюлмански. Нашите контингенти действат в строго съответствие с приетите международни задължения. Ние сме уверени, че нашите миротворчески контингенти, които действат в крайно сложна обстановка, изпитвайки трудности, свързани с обективната необходимост от активизиране на нашето военно присъствие в този регион, и занапред ще изпълняват достойно поставените пред тях задачи, което ще помага за укрепването на авторитета на Русия както на Балканите, така и на международната арена като цяло.
Новият елит - революция, извършена от цар
Ето как Симеон II обяснява какви личности допуска до себе си: "Трябва да е човек, с когото да има какво да си кажем, да няма икономически интерес, да бъде дискретен, да си държи устата".
За два месеца почти постоянно присъствие в България лидерът на НДСВ демонстрира какво означава да си държиш устата. Но си беше и проверка за силната струя от политици, царедворци, почитатели, обикновени кариеристи, която движението като прахосмукачка засмука. Венцислав Димитров отпадна от царските листи не заради досието, а поради голяма уста: своята и на съпругата си. Това, че след толкова пръски Венци още се надяваше на царската милост, показва силно невнимаване в предварителните прослушвания в Мадрид и Врана. Новият морал изключва "пеенето" в медиите и на маса.
Обаче българинът обича да се хвали, да се прави на посветен в разни тайни, да си приписва даже съзаклятничество. Би било твърде оптимистично да се предполага, че 120-те царски люде в парламента са изключение от правилото. Въпреки че са изрично помолени от Симеон да се въздържат от всякакви изявления поне месец още, някои вече взеха да се изпускат.
Имената на евентуалните министри, които изтичат в пресата, оставят усещането за информация от втора ръка. Но ако сега лидерът на НДСВ държи кохортата с мълчанието си, как ли ще успее да я владее, когато избраниците му влязат в парламента?.. Доколко всъщност царските депутати са добре подбрани, парламентарната група е професионално балансирана и дали ще могат тези 120 души да работят в екип, ще разберем тепърва. По-важното е дали царят ще поеме риска при тази заложена непредвидимост да стане премиер.
НДСВ няма абсолютно мнозинство. Нещо повече, в определен момент може да се окаже, че движението не е в състояние да постигне и обикновено мнозинство. По причина на провокатори сред тези 120 царски люде, например. Някои по-мнителни вече са преброили десетина съмнителни.
Предвид разнородността на царската листа твърде вероятно е в парламентарната група да се образуват фракции или да започне борба за лидерство. В момента всички водачи на листи се изживяват като звезди, но идва времето на по първите хора и на другите. Как делението ще се отрази на всеки поотделно и на парламентарната група на НДСВ, не е въпрос само на добър вътрешен правилник или на лична вярност към Симеон. Това ще е и тест за нюха на Симеон II за хората.
Не се ли пропука вече твърдението за това му феноменално качество покрай регистрацията на движението или в случая Венци?
Изпитание за единството на царската парламентарна група може да се окаже и отношението към СДС и процесите там. То и сега не е еднозначно. Би могло да стане само при евентуалното даване и приемане на оставката на Костов. До момента не е ясна и позицията към БСП. Тя сигурно е в главата на царя, но не е сведена до знание на хората му.
Симеон Втори прилича на рязко хвърлен камък в блатните политически води. Половината от парламентаристите са нови лица, очакванията са промените в останалите власти да бъдат още по-сериозни. Политическият елит не просто се сменя, той се подмладява като прескача 1-2 поколения. След 12 години това си е жива революция. По ирония на обстоятелствата - извършена от цар.
Ритуалните маски на престъплението
В печата (в. "Труд" от 24 май т.г.) бе разпространено съобщение на английския ежедневник "Дейли телеграф", че с цел усилване влиянието си, турското правителство е решило да "помогне" на изповядващите исляма в България с изпращането на лекари, които през юни т.г. да изпълнят религиозния ритуал "обрязване" на деца.
Тази редовно осъществявана у нас през последното десетилетие практика не само противоречи на основни конституционни принципи и разпоредби, но изразява подчинение на чужди стремежи до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на суверенитет.
Същностната несъвместимост на европейската християнска цивилизация с догмите на исляма изисква от напредналите в културно отношение народи на Стария континент стриктно прилагане на приетите в рамките на ООН международноправни документи. Особено място сред тях заема ратифицираната от България на 30 май 1990 г. Конвенция за правата на детето.
Факт е, че изповядващите исляма страни не допускат осъществяването на залегналите в нея основни положения. А те задължават държавите да осигуряват правото на детето свободно да формира собствени възгледи по начин, който отговаря на неговата възраст и зрелост - без налагане на произволна намеса в личния му живот.
Конвенцията изрично забранява физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба. У нас обаче, при бездействието на овластените правителствени органи, тя се нарушава от партийни и религиозни институции чрез организирано провеждане на публични церемонии с ритуално обрязване на деца по каноните на шериата. При това придружено от верска принуда и злоупотреба с родителска власт.
Комитетът по правата на детето към ООН през 1997 г. разгледа и направи препоръки по доклада на българското правителство. Комитетът е констатирал със загриженост недостатъчното съответствие на националното ни законодателство с принципите и разпоредбите на Конвенцията за правата на детето. Препоръчал е предприемане на мерки от държавните и обществените институции, от съдилищата, от административните и правоприлагащите органи с цел гарантиране висшите интереси на децата.
През изминалите години обаче никакви съществени мерки срещу публично демонстрираните ретроградни престъпления с ритуално обрязване на деца не само не са взети, но със знанието, и дори съпричастието на властите, те продължават да бъдат извършвани.
Показателен е фактът, че според Обяснителния доклад на Комитета на министрите на Съвета на Европа към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, позоваването в нейния чл.5 на "традициите" не представлява одобрение или приемане на практики, противоречащи на международните стандарти. За такива практики се считат (IV Световна конференция на жените - 1995 г.) извършваните обрязвания на мъжки и женски полови органи на деца. Не би трябвало да се пренебрегва обстоятелството, че в рамките на Комитета на ООН по правата на човека е утвърден план за действие за премахване на традиционните практики, нарушаващи здравето на децата.
Знаменателно е също така предоставянето от САЩ, Канада, Франция на политическо убежище на основание обрязването на половите органи. Дори египетското правителство през 1996 г. обяви с декрет забрана за извършване в болници и от здравни служители на въпросните практики, за които се счита, че не са нито мюсюлмански, нито египетски.
Съобщението на в. "Дейли телеграф" за стремежа на турското правителство да прокарва фундаменталистка и пантюркистка политика, насочена към засилване на неговото влияние всред изповядващите исляма в нашата страна, буди не само тревога.
Продължаващите престъпни действия с провокационни политически цели е в разрез с поетите от България международни договорни задължения и е основание за незабавно и адекватно противодействие.
Загърбването на натрапения от ретроградни външни сили проблем е равно на участие в него с предвидими за страната ни фатални последици.
"Ешелон": Ухо за откъсване?
Не за първи път "Нова Зора" подхваща темата за американската система за следене на електронните комуникаци по света, наречена "Ешелон". Писали сме и за безпокойството на Европа от това надничане в нейните производствени и други тайни, израз на което бе едногодишното разследване от страна на Европейския парламент.
За жалост и днес Европа не е научила кой знае колко много за "голямото ухо" на Америка: системата за глобално прехващане на комуникациите, ръководена от Националната агенция за сигурност (НСА) на САЩ в партньорство с Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия.
Въпреки официалните опровержения европейските компании подозират, че "Ешелон" осигурява конкурентни предимства на американската индустрия в международната търговия.
НСА с нейните записващи устройства, разположена на всеки акър земя, с нейните компютри и декодиращи устройства, може да засича телефонни разговори, факс-послания и съобщения по електронната поща. Изобщо всичко, което тече по въздуха... Джеймс Бамфорд пише в своята изумителна книга "Организация на секретите", че без съответния надзор "Ешелон" би могла да се превърне в един вид "тайна киберполиция".
Националната агенция за сигурност на САЩ е създадена от президента Труман през 1952 г., като агенция на "студената" война. Тя бе толкова потайна, че някои на шега твърдяха, че абревиатурата НСА означавала "No Such Agency" (няма такава агенция).
Агенцията обаче съществува и приносът й за "студената война" е осезателен. Например шпионският самолет "U 2", свален на 1 май 1960 г. над СССР, изпълняваше подслушвателна операция на НСА. Същото се отнася за военния кораб на САЩ "Пуебло", заловен през 1968 г. от Северна Корея, както и за кораба "Либърти", атакуван от Израел по време на войната в Близкия изток през 1967 г. Над агенцията надвиснаха тъмни облаци при сенатското разследване през 1975 г. по повод дейността на разузнавателните агенции. Администрацията на Дж. Форд се опита тогава да блокира подслушването, и с основание. НСА трябваше да признае, че в нарушение на собствения си прерогатив (за подслушване само на чужди граждани), по заповед от Никсъновия Бял дом е подслушвала международните телефонни разговори на 1800 американци. Операцията е била проведена по определен "списък за наблюдение", в който един до друг се оказали антивоенни дисиденти и обикновени контрабандисти на дрога.
"Ето защо сега имаме "Ешелон", "голямото ухо на Америка", което толкова нервира Европа".
Сиреч, Европа не може да очаква почтеност към себе си от една американска "слухарка", която в нарушение на американското законодателство шпионира и собствените си граждани.
През май тази година във Вашингтон пристигна следствена комисия на Европейския парламент, но НСА отказа среща с нея. Или според българската поговорка "Гузен, негонен бяга".
Сега научаваме, че Европейската комисия е написала доклад и предлага международно сътрудничество за осигуряване на защитата на личния живот.
Мислите ли, че САЩ ще го подпишат?
"Не притаявайте дъх в очакване САЩ да го подпишат" - предупреждава Дениъл Шор (анализатор на националното публично радио). И е прав. Защото САЩ нямат интерес от това.
Според руския електронен вестник "LENTA-RU" (10 юни т.г.) след разразилия се скандал с подслушването на комуникациите на Европейския съюз, стотици американски разузнавачи ще бъдат прехвърлени от Германия на британска земя. Сътрудници на радарната база в състава на "Ешелон" ще се преместят от Южна Германия във ВВС-базата на Великобритания "Менуидс хил" в Йоркшир.
Така на агентите на НСА се предоставяла възможност да разширят мониторинга (наблюденито) и прехващането на кодирани съобщения. Те можели да подслушват и преговори, да четат съобщения, по който и да било от известните видове комуникации: факсове, телефони, електронна поща и други свръзки.
Понеже точно тази дейност на НСА в Германия породи масови протести, плановете за предислоциране на базата били пазени в тайна.
Нововъведенията обаче не можаха да минат незабелязани от борците за граждански права на Острова. Те укориха преизбрания премиер Тони Блеър в излишна услужливост към съюзниците за сметка на собствената си нация.
Освен това европейските партньори на Великобритания напомниха, че присъствието на НСА на британска земя трудно се съвместява с уверенията за необходимостта от общоевропейска отбранителна система.
На кого ще служи коварният Албион: на Европа, или на САЩ срещу Европа?
Миналия месец на заседание на Европарламента, посветено на обвиненията към САЩ в индустриален шпионаж с помощта на аналогични станции, депутатите изслушаха отчета на експертите и се увериха, че системата "Ешелон" наистина действа. Официален Лондон никога не е признавал нейното наличие и собственото си участие в нея, но това е международна тайна. Британските власти обясниха пристигането на голяма група американци в базата в Йоркшир с необходимостта от съвместно изследване и изпитание на оборудването на радарните станции, за да се убедят, че системата ПРО на САЩ е ефективна. Както се казва, не по врат, а по шия... Голям избор, няма що! Макар че нищо не пречи и двете да използват земята на Нейно Величество Елизабет II, без тя дори да бъде уведомена.
Премиерът Блеър вече е направил необходимото, за да "услужи" на съюзниците отвъд Атлантика.
И на Балканите имаше едно правителство с подобна готовност... "Преливащата капка" и мътносинята мъгла
Драмата на задържаните шестима наши сънародници в Либия продължава. Процесът срещу тях заплашва да се отклони от търсенето на истината за вината или невинността в посока подчинена на политическата целесъобразност. Сиреч, правосъдието да бъде подменено от политическите потребности на деня.
Убеден съм в невинността на нашите съграждани, принудени от новите порядки да търсят другаде работа, която не можаха да намерят в България. В българския национален характер, както и в този на всички останали народи, освен слънчеви има и сенчести страни, но сред нас досега не се е пръквал индивид от типа на доктор Менгеле или на американските военни лекари, провеждали "научни" експерименти с военнопленници.
Българската цивилизованост, при всички превратности на историческата ни съдба, не е еволюирала в човеконенавистническа посока.
Да не говорим за смущаващи не, а направо плашещи факти, предизвикващи съмнение в непредубедеността на съда. Продължават отказите да се разследва жалбата на обвинените, че признанията им са изтръгнати с мъчения, както и да се потърси отговорност от мъчителите. Продължава мълчанието по искането на защитата да се привлекат като експерти световноизвестни специалисти - нещо, което по никакъв начин не би накърнило чийто и да е суверенитет. Дори е задължително за изясняването на истината, като се има пред вид сериозният характер на обвинението.
Последно по място, но не по-значение, да бъде отчетен фактът, че подобни масови заразявания на пациенти, включително и със СПИН, е имало и в страни, гордеещи се с равнището на своята медицина. И във всички случаи те са се оказвали следствие не на умисъл, а на технологични и други несъобразности в дисциплината при анализа, съхраняването и ползването на донорската кръв. Верига от дейности, към чиито брънки нашите сънародници най-често не са имали отношение.
Иска ми се да вярвам, че правдата ще възтържествува и че никой няма да се поддаде на изкушението да подмени нечия трагична немарливост с една не по-малко трагична несправедливост.
Като реалисти обаче сме длъжни да не си затваряме очите за обстановката, която направи възможно превръщането на живота на наши съграждани в разменна монета на чужди интереси. Още по-малко пък за пряката вина, която носят довчерашните български власти в случая.
Политическите процеси и днес, както и вчера, не са монопол на тоталитарните режими и на "държавите-парии", както се опитват да ни убедят правилните медии. Патентът им, колкото и това да не е приятно на някои, принадлежи на държавите, самоназоваващи се "развити демокрации".
Не е необходимо да се връщаме към процеса над Сако и Ванцети или дори към лъжесъдебните издевателства, които разрушиха здравето и живота на Сергей Антонов. Има съвсем пресни примери (които непрестанно се обогатяват) за по-голяма убедителност.
Кандидатите за нови господари на света в разрез с Устава на ООН устроиха т.нар. съд за разследване на военните престъпления в бивша Югославия, за който не крият, че е замислен само и единствено като средство за лъжесъдебна саморазправа с дръзналите да окажат съпротива на новия световен ред. В случая - в Сърбия, но и за назидание на всички останали.
Посланието на кандидатите към света е простичко: "знаем, че знаете, че знаем, че това не е никакъв съд, а средство за саморазправа с непокорните, но ни е все едно, тъй като силата е у нас, така че опичайте си акъла".
Фарсовият характер на тази институция бе разобличен и продължава да се разобличава от честните правници по света. Но тя продължава да функционира и сега иска главата и на бившия югославски президент Милошевич. Неговата вина е старовремско разбиране на понятията "национална чест и държавен суверенитет".
Либийското правителство също стана жертва на фарсово атлантическо правосъдие. Заслужава си с две думи да разкажем предисторията и историята на случая.
Преди немного години командирът на американски крайцер в Персийския залив изстреля "погрешка" противовъздушна ракета срещу ирански пътнически "Еърбъс" с около 200 души на борда и ги уби. Командирът на крайцера бе сурово наказан за масовото убийство на граждански лица с преместване на друг кораб, а правителството на САЩ дори се извини на близките на убитите. Това не удовлетвори общественото мнение в мюсюлманския свят и редица ислямски въоръжени организации се заканиха, че ще отмъстят. Година по-късно над шотландското селище Локърби се взриви американски пътнически самолет с приблизително още толкова невинни жертви и САЩ побързаха да обвинят за това не кого да е, а именно либийското правителство, с неугодна за американците външна политика. То обаче не възрази набедените двама негови граждани да бъдат съдени от предполагаемо безпристрастен съд в Западна Европа и този съд се състоя. Фарсово, досущ като антисръбския съд в Хага. При абсолютно еднакви свидетелски показания и доказателствени материали единият обвиняем бе обявен за невинен, а другият, за виновен. Съдиите дадоха ясно да се разбере, че целта им не е да търсят истината, а да закрепят облика на Либия като "страна-парий".
Трудно е да очакваме в държава, станала жертва на подобни съдебно-политически издевателства, да царят настроения в полза на възприемането на съдебното безпристрастие на Запада като чиста монета. И да не възникне предубеденост към него и към кандидат-слугите му.
Тъкмо последното обяснява и новата нагласа към България, която се появи в арабския и въобще мюсюлманския свят през годините на синьо управление.
По примитивната логика "врагът (без значение дали действителен или мним) на моя господар е и мой враг и трябва да го облайвам" сините политици, още в опозиция, но особено след като дойдоха на власт, оплюха по всички възможни начини не само Русия, но и арабския свят. За броени мигове обезсмислиха отношения на взаимни симпатии и взаимно разбирателство, градени в течение на десетилетия.
Преди всичко бе установен рязък дисбаланс в отношенията към Израел и към арабския свят. Нещо, което Тодор Живков не правеше. По силата на дисциплината на Варшавския договор заемаше проарабска позиция в арабско-израелския конфликт, но в отстояването й се придържаше към задължителния минимум, като в същото време си оставяше врати за контакти и сътрудничество и с еврейските лобита по света, и с властите на държавата Израел. От този балансиран подход не остана и следа, което пролича най-красноречиво от разходката на Филип Димитров по окупираните от израелската армия сирийски Голански височини. Вместо да прояви крайна предпазливост и да не допусне замесването ни в конфликт, който не е наш, синята власт се потопи стремглаво в морето на антиарабизма. Слабо образован син министър обиди просташки либийската нация и държава и това му действие не бе санкционирано с оставка.
Най-малкото, което би могло да се каже, е, че днес арабският свят няма основание да възприема софийската администрация като безпристрастна и обективна спрямо него. Колкото и да е тъжно, отношението към едно правителство неизбежно се пренася и върху нацията, което то представлява.
Нищо чудно именно създаденият от синята власт отрицателен емоционален фон спрямо София да се е оказал преливащата капка, насочила следствието именно към български граждани при търсенето на виновни.
И друг път съм казвал, че при синьото управление на международната арена България не е настъпвана само тогава, когато е подритвана. Какво друго отношение да се очаква към страна, чийто президент единствен побърза да обяви националния суверенитет за отживелица? Към режим, заменил самостоятелната външна политика с авансово слугуване на нов господар?
А и би ли ни обяснила софийската администрация защо този господар не бърза да й се притече на помощ, когато плодовете на слугинското й поведение се оказват твърде горчиви? Къде е евроатлантическата солидарност в действие? Защо западните политици и медиите им не заделят на изпадналите в беда наши съграждани поне частица от вниманието, което заделиха на лудите евроатлантически крави?
Кое накара официална София да мисли, че престараването в слугуването може да предизвика и у господаря нещо друго освен смесица от презрение и пренебрежение?
Иска ми се да вярвам, че мътносинята мъгла, която разми облика на България като субект на международния живот, ще се разсее. И че либийският съд няма да подмени силата на правото с правото на силата и да се смъкне до равнището на атлантическото правораздаване.
НДСВ и проблемите на алтернативата
Определено може да се твърди, че днес не само икономическата мисъл и живот, но и цялостното обществено-политическо развитие и у нас, и в чужбина са доминирани от две основни понятия и реалии. Желаем това или не, но тези понятия и тяхната практика влияят върху всяко явление на социално-икономическия процес в съвременните условия.
Първото понятие и едновременно с това реалия, е неолиберализмът, който проповядва ценностите и издига на пиедестал практиката на абсолютно свободния пазар, пазарът без граници. Конкретните параметри на този пазар без граници са либерализацията, дерегулацията и приватизацията, които се разглеждат като "вълшебна пръчица", която с едно махване създава конкурентоспособност, ефективност и гъвкавост.
Тясно свързано с теорията и практиката на неолиберализма е и второто понятие и реалия - тази на глобализма. Свидетели сме на това как капитали, стоки, работна ръка, информация и култура преминават националните граници и проникват буквално във всяко ъгълче на световното социално-икономическо пространство. Формирането на глобална производствена и финансова мрежа върви в пълен ход. Революционният прогрес на информационните технологии, комуникациите и транспорта работи в полза на процеса на глобализация. Като цяло глобалистите не вярват на работата на държавата. Те утвърждават, че икономическата глобализация - чрез конкуренцията, технологическото развитие и ефективното преместване на икономически ресурси от една страна в друга, спомага за цялостното развитие на страните.
Никой не скрива, обаче, че глобализацията се върти около три основни оси - САЩ, ЕС и Япония, като първата от тях играе не просто водеща, но доминираща роля. Неолибералите и глобалистите и у нас, и в чужбина утвърждават, че това е естествен процес, на който националната държава не само следва да не се противопоставя, но даже трябва да съдейства за ускоряването му.
У нас формирането на "глобализиращ се неолиберален модел" с определени вариации стана основна цел на всички правителства след десети ноември 1989 година. Този модел не само беше "подсказан отвън"(виж например Програмата "Ран-Ът"). Той се превърна в действителното "символ-верую" на българските политически мъже през т.нар. години на прехода. Политиката, водена от идеята за пазар без граници, прокара пътя на дерегулацията на финансовия сектор в страната, отвори "шлюза" на "приватизацията на всяка цена", даде воля на реституционните и реставраторските тенденции в българското общество.
Именно "неолибералният модел" се виждаше и продължава да се разглежда като алтернатива на "кризата" на централизирания модел на държавния социализъм. В случая слагаме термина криза в кавички, не защото нямаше криза на този модел. Тя беше безспорна. Започна видимо от края на 70-те години, тъй като оттогава темповете на стопанска динамика на този модел не удовлетворяваха нуждата от "догонване" на Запада, ако не в друго, то най-вече в областта на НТР. Ала кавичките са заради факта, че даже най-кризисните години на централизирания модел са "чудо" по сравнение с "календара на успехите", постигнати в рамките на изграждащия се у нас "неолиберален модел".
Ядрото на "неолибералното мислене" е, че вместо да се провежда активна интервенционистка и предприемаческа политика (с каквато се характеризира държавата у нас в рамките на обществото на държавния социализъм), правителството трябва да остави всичко на пазарните сили и нека те да решават кое и какво да става. Аргументите за защита на една такава политика са, че "държавата е лош стопанин", а също, че бюрокрацията не може да "роди" желаните решения в стопанската област. Оттук и политиката по отношение на другата съставна част на "съвременните тенденции" - глобализацията. Вместо да се противопоставя на този процес, държавата следва да остави да действа свободната игра на пазарните сили, които щели да "открият оптималните бизнесструктури".
Но това е идеологията или по-скоро пропагандата. Практиката на "неолибералния модел" в България, пък и не само у нас, демонстрира такъв административно-бюрократичен интервенционизъм в стопанските структури и дейности, какъвто моделът на държавния социализъм нямаше даже в първоначалния си период на национализацията. Държавата в ръцете на "неолибералите" не само показа, че е "лош стопанин", тя открито демонстрира, че е в буквалния смисъл на думата "враг" на българската икономика. Тук фактите и свидетелствата са толкова много и така очевидни, че няма смисъл да се цитират различни случаи подкрепящи подобен извод.
Що се отнася до "освобождаването" на стопанските процеси и бизнесструктури от бюрократичната опека на чиновника, то питайте новосформирания частен бизнес у нас доколко и как е "освободен" днес. Освен ако корупцията може да се приеме за параметър на стопанската свобода... Подобна практика не можеше и нямаше как да не доведе до срив на стопанския живот у нас, което създаде условия за една перманентна обществена криза.
Ако някой не е съгласен с подобно виждане, значи той е социално незрящ. Не забелязва увеличаващия се брой на просяците и огромните размери на тенденция на "неимането" у значителната част от народа. Пропуска факта, че 1/4 от трудоспособното население е безработно. Че се засилва емигрантският поток. Че демографската деградация е стигнала такива критични стойности, зад които процесът на измиране на българите и отмирането на българската нация няма да може да бъде спрян.
В този смисъл не било правилно да кажем, че България се превръща в неоколония в резултат на "глобализацията". Защото тя се превръща в "нищо". И всичката тази "благодат" - благодарение на така обичания от всички наши парламентарно представени досега политически сили "неолиберален модел".
Победата на НДСВ в парламентарните избори на 17 юни и въпросите на новата стопанска политика
При всичките условности на подобно утвърждение, навярно може да се каже, че една от причините за масовата подкрепа за НДСВ на парламентарните избори е недоволството от "неолибералния модел". Тук определено не става дума за осъзнато неприемане на горния модел, а за недоволство от последствията. Оттук и отхвърляне на досегашните парламентарно представени политически сили не поради разбиране на погрешността на "неолибералния модел", а поради редица други фактори, които тук няма да коментираме.
В случая за нас е важно да разберем доколко е възможно да се говори, че НДСВ, като победила на изборите сила, ще успее да представи алтернатива на досегашната стопанска политика? И въобще иска ли да представи такава алтернатива? Доколко ще успее да спре не просто негативните, а унищожителните тенденции в икономическия живот на България?
В дадения момент единственият начин да съдим за бъдещата политика на НДСВ, е да се позовем на неговата предизборна програма, озаглавена "България - добър дом за своите граждани". В нея са изложени и основните принципи на икономическата политика. Там безспорно са записани верни неща. Така например може да се каже, че като основна идеология на предлаганата икономическа политика се предлага "икономическият растеж", който е "най-добрият източник за създаване на нови работни места и повишаване на доходите. Основа за осъществяване на устойчив растеж е запазването на икономическата стабилност".
Също така точно е посочено, че "стимулирането на износа е КРИТИЧНО важно за ускорения икономически растеж". Не може да не се съгласим и с оценката на някои тенденции - "през последните години се допусна критичен спад на износа в Русия и ОНД, както и в арабския свят". Оттук заключението - "възнамеряваме да стимулираме износа чрез подобряване на отношенията с всички търговски партньори на България". Казва се, че "... държавата трябва най-сетне да стане стимулиращ фактор за местния и чуждестранния капитал в страната, спазвайки принципите на пазарната икономика... Като основна задача в нашата икономическа политика поставяме предприемането на практически мерки за борба с корупцията и изграждането на компетентна, безпристрастна, бързо действаща и предсказуема публична администрация".
Могат да се посочат и редица други верни положения, с които нито един разумно и трезво мислещ човек не би отказал да се съгласи.
От друга страна, се сочи, че "ще завършим структурните реформи чрез решително ускоряване на приватизацията на останалите държавни дружества при условията на прозрачност и прилагането на пазарни критерии".
В ключовия приоритет в развитието на инфраструктурата - енергетиката, се предвижда "бърза и прозрачна приватизация". "Успехът на реформите - се казва накрая, - е осъществим само с пълната подкрепа на българския народ и съдействието на международната общност и най-вече на Европейския съюз, НАТО (?!) и международните финансови институции".
Въобще като се погледне не само документът, но се чуят и интервютата, които даваха представителите на НДСВ, остава впечатлението, че се предлага един подобрен вариант на неолибералния модел.
Предполага се въвеждането на един англо-американски модел на макроикономическа политика, който се осланя на капиталовите пазари и на ударение върху прозрачността с една минимална роля на държавата в икономическото структуриране. Запазва се основната компонента - ориентацията към глобализацията, по-точно към американизация и натовизация, с всичките последствие за нашата икономика, общество и култура.
Всичко това не може да не ни направи да бъдем изключително внимателни и даже силно недоверчиви и критични към раздаваните обещания за просперитет след 800 дни.
Безспорно само икономическа програма, както и публични изявления, не могат да бъдат верните критерии за оценка на една предстояща практика. Тя може значително да се отличава от това, което е обещавано, говорено и писано.
Но във всеки случай една патриотична и лява активна общественост, каквато започна да се формира със създаването на предизборната коалиция "Отечество" и Левица, не бива да изоставя своите усилия за формирането на "Българския път на развитие".
Този "Български път" следва да стане една действена алтернатива, както в теоретичен, така и в практически план, на губителния неолиберален модел, на който, както вече прозира от следизборните ходове, още не му е дошъл краят у нас.
България на прага на "розовия" период
- Кредитните милионери срещу лондонските стажант-банкери
Откъдето и да го погледнеш, животът ни зависи от парите. С тях се купува всичко - дори самия живот.
Въпросът е как влизат в джоба ни, за да излязат след това оттам за хляб. И като влизат - срещу какво. Така е и във всекидневния живот, така е и при големите сделки.
През последните четири години синята върхушка си осигури относително спокоен живот, източвайки държавата чрез приватизационни сделки под тезгяха. Те хем пълнеха собствените им джобове, хем позволяваха изтичане към бюджета на неосчетоводени суми, които по-късно се използваха за запушване на социалните пробойни.
Това на практика бе икономическа политика с краткотрайна цел и с определен период на действие - в рамките на четирите възможни години власт.
Последиците са налице - продължаващо зацикляне на икономиката и силно увеличаване на безработицата, а от там и на покупателната способност на населението. На това в умните книги му викат рецесия.
А икономистите се плашат от нея повече и от всяка инфлция, от всякакъв отрицателен бюджет, огромен външен дълг или каквото и да е там друго.
Заплахата от рецесията идва от това, че при нея производството спира, а една икономика престава да бъде икономика, ако не се движи напред. Изключение може да прави само някой офшорен данъчен рай, в който живеят стотина-двеста хиляди души и се занимават главно с обслужване на банките, през които тече и се препира потокът от пари, идващи от други икономики - работещи, макар и източвани.
Така че за четирите отминали години на синьо управление всъщност държавата само се захранваше от натрупани във вид на недвижима собственост промишлени обекти, а недостигащите финанси пристигаха във вид на външни заеми. Ясно е, че парите от приватизацията окончателно са загубени, а външните заеми тепърва ще има да ги плащаме солидарно с внуци и правнуци.
За съжаление, дори приватизираните предприятия не заработиха, защото и при желание у новите им собственици държавата изобщо не си направи труда да създаде т.нар. инвестиционен климат - т.е. да помогне на промишлениците и на производителите ни законово, ако не по друг начин. Дори и тази помощ обаче щеше да е главоболна за правителството, тъй като изискваше пряка намеса и влагане на усилия за борба с чуждите производители и вносители. Това най-малкото щеше да се отрази на "добрите" взимоотношения със страните от Западна Европа и с балканските производители от Турция, Гърция, та дори и Македония - икономическото джудже, което ни залива в момента с евтина (и субсидирана!), а на всичко отгоре и контрабандна селскостопанска продукция. При такава пазарна ситуация никой легален български зеленчукопроизводител например не би могъл да издържи финансово.
Накрая тефтерът бе затворен и едва ли някой ще узнае реално кой колко е ял и пил и колко не е платил. Ще изгърмят два-три бушона, за да се спаси системата и... толкова.
Бихме могли все пак да въздъхнем облекчено, да впишем непрежалимите загуби в собствената си книга с неплатени (и неплатими вече) вересии и след чашата горчива вода да се опитаме да възстановим поне частично загубите.
За съжаление, оптимизмът ще трябва да отстъпи място на песимизма ни още преди "новите" да дойдат на власт. Икономическият екип на царското движение открито и без никакво смущение свали на масата картите си и заяви, че играта ще се води по точно определени правила. Сред тях никъде не се забелязва шанс за българския производител. Е, освен митът за заемите от 5 или 10 000 лева.
С толкова пари будка за семки трудно ще си направиш, ако сметнеш всички разходи по инсталирането и узаконяването й. Докато за един дребен бизнес - мандра примерно, която да работи по евростандарти, т.е. да има смисъл създаването й - отиват милиони в зелено.
Не съм чул или чел царските икономисти да обещават подобни заеми.
Няма и да чуя, както няма да чуе и останалата част от народа. Защото и новите момчета идват с една цел по-различна от тази на сините си предшественици. Само че те са по-изпечени и са се отъркали в голямата игра на световните пазари. Финансови обаче.
Момчетата от Лондонското сити нищо не разбират от промишленост и от икономика. Но за сметка на това са наясно с някои банкови игри, а на всичко отгоре си имат и покровители отвън, които знаят защо са ги изпратили обратно в България. Така че ще подпомагат всячески мисията им.
Показателен в това отношение е фактът, че цените на акциите по външните ни дългове забележимо се качиха още на другия ден след изборната победа на царската коалиция.
Младите българчета от Лондонското сити съвсем съзнателно обявиха, че ще се опитат да подобрят и кредитния рейтинг на страната ни, развъртайки банкерски игри с външния ни дълг.
Не му е тук мястото да се навлиза в подробности, но играчите в далаверата ще излязат накрая с по няколко десетки топли милиончета в джоба - всеки поотделно (като цяло сумата ще е в милиарди и колкото по-груба е играта, толкова по-високи ще са цифрите), а държавата ни ще трябва наново да изпада в още по-тежко дългово бреме само след две или три години.
Забележете колко прецизни са сметките. При това трудно може да им се излезе насреща, защото реално през близките една-две години ще се създаде доста осезателна илюзия за икономически просперитет, а временното облекчаване на тежестта от външните дългове ще даде възможност и за вливане на пари в бюджета - предостатъчно, за да се симулира стабилизиране и разширяване на потребителското търсене. Т.е., хората ще имат повече пари в наличност и ще пазаруват повече, а това (поне теоретично) ще доведе и до разширяване на производството на стоки за потребление - хляб, други храни, дрехи и т.н. Накрая всичко ще ни излезе през носа.
Защото замисляното (а то ще бъде и свършено) всъщност е обикновена финансова пирамида като прословутата "Галакси" и другите подобни на нея. Разликата е, че царските хора ще играят в много по-огромни мащаби.
И нищо, че всичко ще е напълно легално от банкерска гледна точка, резултатите ще са още по-ужасяващи. Ще хлътне цялата държава, а не само да изпищят десетина хиляди "ощипани".
Всъщност разлика между отиващите си кредитни милионери, които ни управляваха, и идващите оперени банкерчета от Ситито няма никаква - различни са само методите.
Макар че колкото по-префинени ще са вторите, толкова по-опасни могат да бъдат.
След три години написаното в горните редове няма да се помни.
За съжаление и аз не знам защо се хабя. Още от края на лятото царските банкери ще стъпят на врата на икономиката ни и ще се впуснат да имитират нейното укрепване с мерки, които реално ще повишат доходите на българина и ще го накарат да си поотдъхне от смазващата беднотия.
Народът ще се поокопити и още през зимата магазините ще удвоят клиентелата си. Както и да го погледнеш, очаква ни розов период. И в това никой не бива да се съмнява.
Цялото това благоденствие обаче ще бъде постигнато чрез монетаристична политика - казано по-простичко, чрез банкови трикове. И ще бъде абсолютно кухо и изпразнено от съдържание. При това изпразването ще бъде от самите ни джобове, но по такъв начин, че ще го усетим едва след три-четири години, когато една сутрин ще се събудим и ще разберем, че са ни взели и последното одеяло.
Дотогава който се натропал - натропал. Останалите - ни чака другото благоденствие: на обслужващ персонал в балканската офшорка. Но това е за друго писане.
Да превърнем страната в уважавана от всички държава
В миналия брой в. "Нова Зора" публикува статията "Жалки клеветници на Русия" (бр.26 от 26 юни). Тя бе отговор на публикация във в. "Труд", в която набеденият за журналист Георги Трайков се опитва смело да прободе с хартиената си шпага депутата от Руската Дума Дмитрий Рогозин.
Стара традиция е в. "Нова Зора" да публикува актуални текстове и анализи на събитията в днешна Русия. Единствено на нашите страници се появяваха през годините сравнително обстойни и като правило обективни материали, най-често в разрез с официалната антируска и антиславянска позиция на управляващите от последно време. Стремили сме се да дадем възможно най-пълна и актуална картина на събития, умело засенчвани от "независимата" и "демократична" преса у нас, упорито вярна на линията де що е славяско, православно и руско да бъде охулвано.
В този брой поместваме разговор на Дмитрий Рогозин с журналиста Сергей Мошечков от сп. "Российская федерация-сегодня" (бр. 11 от т.г.), с надеждата, че то ще осветли допълнително проблеми, свързани с руската вътрешна и външна политика от последно време. Както и с позицията на президента Вл. Путин, човекът, който все по-мощно се превръща в символ на надеждата за една балансирана Европа, която няма как да приеме постулатите на налагания нов световен ред. И който е средоточие на надеждата на славянския и православен свят.
- Каква е Вашата оценка за дипломацията на нова Русия? Защо след разпадането на Съветския съюз, който имаше много приятели и съюзници, днес ние останахме фактически сами?
- Мисля, че не бива да се комплексираме по този повод. Не съм сигурен, че преди сме били заобиколени само от искрени, предани приятели. Държавата просто беше толкова голяма и силна, че хвърляше "дебела сянка" над планетата. А в нея много държави скриваха своите проблеми. Трябваше да сме наясно, че при всяка промяна в СССР съюзническият блок ще се разпадне и онези, които се удряха в гърдите и се наричаха "братушки", първи ще избягат от нас. Но трябва да се отнасяме нормално към това.
Живеем в свят на политика, който се гради не върху добродетели и нравственост, а с оглед на интереса и страха. Много от бившите ни ръководители не го разбираха и често изпадаха в деликатно положение. Струва ми се, че при едно по-умело поведение, при една разумна вътрешна политика и със средствата на дипломацията имаме много повече перспективи на световната арена, дори и от преди.
В. Путин е прав да смята, че руската външна политика трябва да помага за решаването на вътрешноикономическите и социалните проблеми на държавата. Затова според мен главната ни задача в днешните условия е да се съсредоточим върху своите национални интереси, да осигурим безопасност преди всичко за нашите граници. Днес Русия така да се каже още боледува, което означава, че външната политика трябва да бъде не агресивна и напориста, а прагматична и гъвкава. Русия трябва да се научи да лавира, запазвайки енергията си за решаване на проблеми по осигуряването на достоен живот за своите граждани. Трябва да развиваме собствената си икономика, да укрепваме въоръжените си сили, да неутрализираме домогванията на сепаратизма. Ако изберем такава тактика, ще имаме и много съюзници. Това са всички онези, които не ни вредят откровено, не ни пречат, не целят да унищожат държавата ни. А как беше по-рано? Струваше си само да приемем, че някоя страна е избрала социалистическа ориентация и веднага щедро започвахме да я финансираме. Икономическата помощ на СССР за Куба възлизаше на 8 милиона долара на ден! Имаме ли реално влияние днес върху тази държава, като отчитаме размера на нейната задлъжнялост? Не. Можем ли да си върнем тези пари, както и политическото влияние? Козирев навремето оскърбяваше Куба, наричаше я "недемократична държава", и така откровено подкрепи незначителната кубинска опозиция. Ето така "загубихме" Куба. Между другото съюзник в политиката често се оказва страната, която не съвсем ясно се вписва в представите ни за добродетелност. Американците подкрепиха Саудитска Арабия, но рязко критикуват Иран, макар че в някои отношения саудитското ръководство малко се отличава от политиката на иранските власти. При избора на съюзници по-далновидно е, да се ръководиш от целесъобразността, от политическите ходове, а не от симпатията към един или друг режим.
В ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа) най-злобната и мерзка позиция към нас заемат българските депутати. Но какво да им говориш за историческа дружба, за Освобождението от турците?
Безполезно е. Въпросната "публика" твърде недалновидно използва конюнктурата и не разбира, че предизвиква неприязън към своята страна у младото поколение на Русия, у политиците. И това неминуемо ще се отрази върху бъдещето на руско-българските отношения.
Сега Европа има за нас много важно значение. Там се усилват противоречията със САЩ и затова ние се стремим да работим двустранно с немците и французите. Париж зае съвсем непримирима позиция, дори по-твърда от нашата, по въпроса за противоракетната отбрана.
- А защо така слабо се укрепва оста Русия-Индия-Китай? Та нали тя е противотежест на Америка?
- Индия и Китай са стратегически конкуренти. Да не мислите, че те с готовност ще влязат в някакъв триъгълник с нас. Не, разбира се. Друг е въпросът за двустранните отношения. Китай по дефиниция е страна, която трябва да ни бъде съюзник, защото да я игнорираш, е просто опасно. С Китай имаме дълга обща граница. В Далечния изток на наша територия живеят 7 млн.души, а от другата страна на границата, в съседните провинции на Китай, населението е 40 милиона! С Пекин трябва да имаме дълбоко взаимно разбиране, стабилен диалог, максимално да се включим в програмите по овладяване на крайграничните провинции и региони. Можем да участваме например в съвместното разработване на авиационните трасета. Разполагаме с много проекти за сътрудничество в областта на нефта, газа, доставките на метали, строителството.
С Индия сме в нормални отношения. Тя е достатъчно сериозен партньор по връщането на дълга. Неотдавна се завърнах от Емирствата. Те си остават неразорано поле за Русия. Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт, поради необходимостта да осигурят собствената си безопасност, рано или късно определено ще се развият в посока на паритетно присъствие на американци и руснаци. Което означава, че можем да очакваме оттам сериозни покупки на наше въоръжение. Не бива да се забравя и за занемарените пазари като Латинска Америка (където впрочем още ни помнят). Всичките ни делегации, завръщайки се свидетелстват, че там очакват Русия. Русия е необходимият баланс за Бразилия, Аржентина, Чили и Мексико и ние трябва да работим с тях и да развиваме икономическо сътрудничество.
Това е и нашият залог, че ще укрепим многополюсния свят, където Русия ще бъде не една от двете свръхдържави, а един от петте или седемтте влиятелни центъра, от чието мнение ще зависи уредбата на света.
- Линията на Козиревското външно министерство се изразяваше в това, че понякога изпращахме за дипломатически представители русофоби (в това число в славянските страни). Те смятаха за необходимо да се следва линията на САЩ. Такива посланици погрешно ориентираха нашите ръководители да не подкрепят проруските сили в чужбина. С една дума, дипломацията ни е работила във вреда на Русия. Какво се предприема сега, за да се избавим от Козиревото наследство?
- Това залитане сега се премахва. Когато ви казах за поведението на българските парламентаристи в ПАСЕ, съвсем нямах предвид, че цяла България е настроена по същия начин както политическия й елит. С Югославия нерядко се карахме по Титово време, а когато тази страна бе застрашена от разпад, "руският фактор" в настроенията на сърбите мигновено стана определящ. И политическото ръководство се видя принудено да се съобразява с това.
Доста поразии допуснахме в отношенията с бившите съюзни републики, със страните от Източна и Южна Европа. А те исторически бяха в нашето поле, даже не на съветското, а на геополитическото влияние. Не само изпращахме бог знае кого за посланици, но и откровено пренебрегвахме процесите, протичащи там. Сякаш с чудовищни политически ножици Козирев изрязваше тези страни от картата на интересите на Русия. Помня, как някъде през 1994 г. полски дипломати в Москва бяха изпаднали в шок - нито на сериозни междудържавни преговори, нито пък на приеми в посолството се явяваха официални представители на Русия. Същото издевателско отношение имаше и към България. И когато на власт в тези страни дойдоха сили, които съвсем не симпатизираха на Русия, ответната реакция беше естествена. Тя бе резултат от нашето отношение.
Американците имат друга тактика. Те не унижават откровено една суверенна държава, при все че активно се месят във вътрешнополитическите процеси и издигат на власт удобните за тях сили. Това им се отдаде да сторят и в Русия. Тяхната икономическа помощ за Москва бе насочена към това, да държат на повърхността удобния за Запада режим. Неотдавна в Русия дойде американска делегация, в чийто състав влизаха високопоставени чиновници от администрацията на Буш-старши. Подхванахме разговор с тях по повод "Господата "Да" от типа на Козирев. Казахме им, че допуснаха груба грешка, като заложиха на онези политически сили в Русия и в други страни, които открито заявяват своята безусловна прозападна ориентация. Та нали самите американци си затваряха очите пред факта, че тези сили по своята същност са тоталитарни и корумпирани, но им прощаваха всичко, само защото виждаха в тяхното присъствие във властта основа за разширяване на американското влияние.
Сега много внимателно обсъждаме бъдещите посланици на Руската федерация. Те задължително трябва да бъдат компетентни, с държавническо мислене и база знания за страната, в която ще пребивават. Необходимо е да имат и лични контакти с местния политически елит, да знаят съответния език. Стремим се това да бъдат политици, лоялни към президента, които споделят виждането на властта за националните интереси. Те би следвало да са способни и на най-ожесточени дискусии, и да защитават позицията на държавата си.
Днес във външнополитическото ведомство на Русия съществува страшен кадрови глад. Просто няма кого да изпратиш в чужбина на отговорен пост. Невероятно трудно е да се намери грамотен дипломат или политик. Много умни специалисти напуснаха МВнР. При Козирев 900 дипломати излязоха вън от ведомството. Те имаха практика в дипломатическата работа, владееха по няколко езика, възпитавани бяха в отговорност към държавата и бяха патриотично настроени. Често се разделяха с МВнР и заради мизерната заплата. Напоследък ситуацията се променя, идва младежта, тъй като държавната служба стана престижна, дори за деца от обезпечени семейства.
- В тази връзка бихте ли коментирали назначаването на Виктор Черномирдин за посланик в Украйна.
- Смятам, че вариантът е добър. През Украйна минават основните пътища на нашия нефт и газ за Европа. За посланик на Руската федерация там бе изпратен И. Абоимов, дипломат от кариерата, грамотен специалист. При пътуването ми до Киев миналата година се срещнах с него и той се оплака, че когато дойдат представители на "Газпром", "Итера", други наши големи компании, те водят лични преговори с президента Леонид Кучма. За какво се договарят - не знае нито посолството, нито нашето МВнР, нито руското правителство съответно. А сега, когато там е Виктор Степанович, него едва ли ще го подминат. Той със сигурност ще бъде в течение на всички преговори с украинците. Твърде сериозно е мястото посланик в Украйна, за да се изпраща някой, незапознат издълбоко с "интимните" нюанси на взаимоотношенията между страните ни през последните години.
От всички външнополитически приоритети номер едно за Русия си остава Украйна. За Русия тя значи повече, отколкото Америка.
Перспективата е да бъдем по-близки с украинците (имаме съвместен икономически механизъм, с най-тесни консултации по всички проблеми), отколкото САЩ с Канада.
- Сега се развива една порочна практика - посланикът отвежда със себе си цялото си семейство, роднините, а там те се захващат активно с бизнес, използвайки възможностите и връзките на цялото дипломатическо представителство. За такива факти разказваха по време на пребиваването на наши парламентарни делегации в Мексико и в България. Дори след приключване на акредитацията си посланици остават зад граница и се преквалифицират в предприемачи.
Вашият комитет отчита ли това, бори ли се по някакъв начин с това явление?
- Слава богу, тези случаи не са правило, а по-скоро изключение. Но ако ги има, трябва не просто да се уволнява от дипломатическа служба, а и да се възбуждат углавни дела.
В такива ситуации нашият комитет ще настоява да се вземат най-сурови мерки. Но аз бих искал да кажа за системата, която поражда тази практика. Общото безпаричие е единият проблем. Другият е отсъствието на координиращата роля на МВнР при провеждането на такъв род политика. Освен посолства в чужбина, там имаме и търговски представителства. А те с какво се занимават и пред кого се отчитат? Никой не знае. Много търговски представители се заседяват на едно място по осем-десет години. При това нерядко в течение на този период не се и вясват в Русия. И значи нямат и най-малка представа какво става у нас.
Липсва нормалната субординация на търговското представителство и посолството. Така първото често се превръща в представителство на частни делови кръгове на Русия в чужбина. Същото се отнася и за Росзарубежцентър (бившия Съюз на дружествата за приятелство). Между другото тази структура разполага със значителна собственост в чужбина. Но размерите й никой не знае. Принадлежащата й площ се предоставя под наем на частни кантори. И парите, естествено, отиват не в хазната, а в нечий джоб... Нашият комитет сега провежда инвентаризация на пасивите и активите на Съветския съюз, които се стовариха върху Русия.
- Неотдавна се проведоха руско-американски консултации по ПРО. Какви цели преследват американците? Как ще завърши всичко това?
- Мисля, че на американците просто им се прииска да ни изнесат лекция за международното положение, да разкажат за своите тревоги на прага на новите заплахи, които от тяхна гледна точка възникват в света.
Искаха да ни убедят, че договорите за ПРО, за съкращаване на стратегическите сили през последните 30 години са безнадеждно остарели.
Нашите представители закономерно ги интересува в какво се състои смисълът на декларацията на американския президент от 1 май 2001 г. за готовността на САЩ да излязат от договора за ПРО. Американците обясняват: в света се появиха "пакостни страни" - Иран, Ирак, Северна Корея и Либия. И по данни на разузнаването им, тези държави били готови или да се снабдят с ракетни технологии, или да ги разработят самостоятелно, получавайки оръжия с ядрен, химически или бактериологичен носител, в периода между 2007-2015 година. Радиусът на действие на това оръжие позволява да се достигне територията на САЩ. И за да бъде предотвратена атаката срещу Америка, трябвало да се затворят каналите за изстрелването на тези ракети в Аляска, в Гренландия и Великобритания (разполагайки там радиолокационни станции).
Какво сега предлага Буш, никой не може да разбере. Но ако цялата негова програма ще се изчислява на база 120-140 милиарда долара (което и за американците е скъпичко), то, разбира се, възможно е да се създадат някои от елементите на тази ПРО, но да бъде доведена тя до съвършенство, е нереално.
Най-комичното е в това, че системата няма как да бъде изпробвана. Или по-скоро може да има само едно "сигурно" изпитание - в случай на масиран удар по САЩ. До този момент не може да се твърди, че тя ще защити изцяло страната. Цялата тази система е повече пропаганда, а истерията на преговорите е насочена към това да ни подтикнат отново да влагаме средства в надпревара във въоръжаването. Навремето по едната глупост се натикахме в програмата ИСО (Инициатива за стратегическа отбрана), което до голяма степен подкопа основите на съветската икономика.
Ако "буржоата" действително толкова се боят от "злите мюсюлмани" Иран и Ирак с техните ракети, ние ги съветваме да не предприемат такава скъпоструваща авантюра, а да използват вече съществуващите системи (американските "Пейтриът" и нашите "С-300" и "С-400"). Ако те бъдат придвижени колкото се може по-близо, на разстоянието на пряк удар към мястото на предполагаемата атака, те могат ефективно да поразяват балистични ракети на ранния участък от полета. Впрочем, заплаха от несанкциониран удар срещу Русия също съществува. Затова локализирането на подобни заплахи може да съвместно, чрез система за ранно откриване старта на ракета, насочена към територията на Европа, САЩ или Русия. Такава система не би била в нарушение на нито една от предишните договорености.
- Как се изграждат сега взаимоотношенията на Русия с различните международни организации?
- Нашата позиция е всяка международна организация да се занимава със своята работа. Има ООН, с отработен механизъм, при който само Съветът за сигурност има право да взема решения за употреба на сила. Всичко останало, което заобикаля този принцип, е нелегално, незаконно и не съответства на международното право. ООН, въпреки че се превърна в зловеща бюрократична машина с огромни дългове, с маса комплекси, и зависима от същите тези американци, които постоянно й извиват ръцете, все едно, е важна организация, има перспектива и ние ще я защитаваме.
Втората широкоизвестна структура е ОССЕ. Тя бе създадена като организация, която урежда следвоенното устройство на света, преди всичко в Европа. Но вместо да се занимава с трите, определени в Хелзинки, "кошници" (разоръжаване, икономическо сътрудничество и хуманитарни въпроси), ОССЕ прекалено много се увлече в новата европейска идеология - правата на човека. Сега фактически тя се занимава само с правата на човека, а другите две "кошници" са празни. Това нас не ни устройва.
Нека с правата на човека се занимава Съветът на Европа, който така се и създаваше - като "морализаторска" организация. Там всички се смятат за съвестта на света и допускат, че могат да ни корят като недорасляци, надробили каша в Чечения или някъде другаде.
Работим и с много други организации: Съвет за парламентарно сътрудничество Русия-ЕС, Съвет за парламентарно сътрудничество Русия-НАТО и пр. Цялата тази система много се деформира. Защото вече е създадена и се укрепва структура като Европейския съюз. Та това е федерация на Европа, в която държавите-членки отдадоха част от своя суверенитет, от своите права и пълномощия.
След 5-10 години реално ще оцелеят само онези структури, които ще се опират на ЕС. Ще се запазят и двойка организации, които ще трябва да свързват Стария континент с останалата част от "нецивилизована" Европа, включително и с нас. Ако ЕС се съгласи да подпише с Руската федерация специална спогодба за Калининградска област, осигурявайки ни свобода на придвижване на стоки, хора, услуги, капитали и военни транзити, то можем да създадем експериментална площадка за сближаване с тази организация.
Създавайки европейска федерация, може да се помисли и за това да се образува и европейска конфедерация, включваща Русия. Без нас Европа никога няма да стане световен конкурент.
- Каква е нашата позиция по повод приемането в Световната търговска организация (СТО)?
- Твърде сложна. Най-важното са не сроковете, а условията за нашето участие, за да запазим в максимална степен експортния си потенциал. Износът ни в резултат от членство в СТО несъмнено ще се увеличи. Но ние, отваряйки достъп до пазарите си, трябва ясно да се договорим за условията, които да защитават не съвсем укрепналите отрасли на руската икономика от унищожаване.
- Когато В.Путин каза по повод встъпването на Русия в НАТО "Защо пък не? ", какво според Вас имаше предвид?
- Нашият президент е умен и пресметлив човек. Той очакваше ответна реакция. НАТО никога няма да се съгласи да изгражда по-дълбоки отношения с Русия, защото нашето членство напълно ще преобрази блока.
На срещата в Брюксел попитахме генералния секретар Дж. Робъртсън: "За какво ви е да се разширявате? ". Смислен отговор така и не получихме.
Ние изтъкнахме, че няма да се примирим с разширяването на НАТО за сметка на Прибалтика. Просто няма къде по-далеч да отстъпваме - та нали Калининградска област ще се окаже анклав вътре в НАТО!
Ако Прибалтийските страни преминат под защита на Северноатлантическия алианс, то ние ще загубим възможността действено да защитаваме нашите граждани в Калининградска област. Това означава, че стъпките по разширяването на НАТО за сметка на републиките от Прибалтика могат да поставят под съмнение териториалната цялост на Руската федерация. За да не допуснем това, казах, имаме ракетни войски със стратегическо предназначение. Робъртсън се усмихваше. А аз му говорех напълно сериозно: "тогава ние ще преразгледаме подходите към договора за ракетите със среден и малък радиус, фланговите ограничения (т.нар. Истанбулски договорености)". Икономически за нас ще бъде тежко, но ще намерим решение.
Неотдавна бяхме в Талин и аз попитах естонците: "Къде се врете, за какво ви е това? От трън, та на глог. Вие сте 800 хиляди души. Всеки военен съюз носи заплаха за оцеляването на вашата нация. Аз уважавам стремежа ви към независимост, но НАТО съвсем не е благотворителна организация. Това е военна структура, в която начело са хора в униформа, и те разговарят по принцип грубо. На ваша територия те ще изградят обекти на НАТО. И ние ще сме принудени да насочим срещу тях наши ракети. Да не дава господ, те да излетят".
По-късно естонски бизнесмени ми разказваха, че провели собствени социологически анкети, съгласно които досега даже в Естония не повече от 40 на сто от населението е за влизане в НАТО.
Ако не можем сериозно да разговаряме с Брюксел, където ни баламосват с решението за разширяването на НАТО, то дайте да подкрепим онези сили в Прибалтика, които имат антинатовски позиции. В средата на февруари поканихме в Москва делегация на фракцията "За правата на човека и единна Латвия". Пристигнаха, придружавани от главните редактори на рускоезичните средства за масова информация. Казахме им, че Русия ще поддържа отношения само с онези бизнесмени, които те ни препоръчат, тъй като им се доверяваме. Това мигновено се разнесе из цяла Латвия и тази фракция замалко да спечели общинските избори. Прибалтика ще се съобразява с нашето мнение, когато то е формулирано ясно.
- Наши и чуждестранни политолози гадаят кои имат по-голяма тежест във властта у нас - "западниците" или патриотите?
- Според мен съотношението на силите не е чак толкова важно. Нали проблемът за взаимоотношенията между западници и патриоти пронизва цялата руска история. Главното е и едните, и другите да не са предатели, да обичат искрено Русия и спокойно да защитават предпочитаните от тях модели за развитието на страната - при това за благото на Отечеството!
- Имате ли усещането дали сегашното ръководство на Русия съзнава в какво се състоят нашите национални интереси и дали то е готово последователно да ги отстоява?
- През последните 8-9 години бях в доста некомфортна обстановка - в опозиция, защото ми се повдигаше от онова, което ставаше у нас във властта. А аз съм възпитан в семейството така, че да работя и да се старая да правя нещо, а не само да критикувам.
Сега, обратното, чувствам се комфортно, работейки в Държавната Дума и в екипа на президента. Нямам съмнения, че този човек наистина е овладян от желанието да измени ситуацията. Той иска да превърне Русия в страна, уважавана от всички.
Добрата политика разчита и на прагматизма
Коалицията НС "Отечество" и Левица не се представи добре на изборите: 0.48 % е повече от незадоволителен резултат. Ако коалицията имаше потенциал на партия или партии с доказано, традиционно влияние в политическия ни живот, би могло да се говори за провал. Казвам всичко това, тъй като най-неподходящо би било да изпадаме във фалшиво бодрячество и да търсим доводи за смекчаване на суровата оценка.
Разбира се, съществуват редица обстоятелства, които биха могли да изиграят ролята на обективни фактори. Без ирония ще подчертая, че такива обективни фактори се намесиха в хода на предизборните намерения и реалности. Преди всичко коалицията попадна под знака на пълното медийно премълчаване. Официалната пропаганда съзнателно предпочете да не "забелязва" появата на коалицията в публичното пространство и по всякакъв начин да я "затъмнява" в средствата за масово осведомяване. Електронните медии и пресата дори и не се полъгаха поне да оспорят някои от тезисите в програмата на коалицията. Единствено с манипулативна цел нарочиха коалицията за крайно лява. Действаха по максимата за "мъртвия" или добро, или нищо. Известно е обаче, че през новия век, при медийна блокада, не е възможен пробив в изборния масив.
Коалицията обяви началото на своето съществуване прекалено късно. Главните играчи СДС, БСП, НДСВ, както и останалите по-малки участници в изборната борба, вече се бяха разположили на политическото поле. Те действаха със самочувствие, подплатено от "големите пари". Коалицията НС "Отечество" и Левица изгуби повече от два месеца, за да спори какво да е названието. Предложението коалицията да носи име, олицетворяващо Отечеството, беше оспорено от дейци, които смятаха, че изборната катастрофа ще бъде осигурена, ако липсва от "фирмата" на коалицията терминът "ляво", "левица" и пр. Отделни хора започнаха да си правят сметка в хода на кампанията да станат първоорганизатори на крайно лява формация, виждайки по български образец себе си, начело на следизборната партия или сбор от партии. Стигна се и до срамни сцени, когато предложението коалицията да се нарича НС "Отечество-Левица" беше отхвърлено от същите субекти под предлог, че "тирето" означавало едва ли не припокриване на двете понятия, докато те държали на дистанцията между "Отечество" и "левица" (в кулоарите изказваха с бедняшка надменност недоверието си към "националистите" от кръга "Зора").
Комичното в тази ситуация се състоеше в несъобразяването с реалността, която поначало не обещаваше богати плодове (пък и рибата си стоеше на дъното на морето и не се готвеше да падне сама в тигана на рибаря). Парадоксът е, че за разлика от други формации, именно компартия "Георги Димитров" се държеше адекватно и демонстрираше толерантност и желание за намиране на най-полезното общо решение.
Най-драматичното (и авантюристичното!) беше, че се тръгна към изборите без никакво финансово обезпечаване на коалицията. В хода на кампанията се разбра какво означава липсата на средства за най-елементарни нужди, не само за пропаганда в медиите (поне в някои извънстолични вестници, в селски радиоточки и др.), но и за пътуване или пренощуване на кандидат-депутатите, за заплащане на пропагандни материали, за наеми на салони и др. Оказа се: икономическият и финансов елит на България няма никакви намерения да подпомага подобна коалиция не толкова защото я смята за "обречена", но главно защото не го устройва нейната критика спрямо престъпленията на синьо-червената буржоазия и обслужващия персонал.
Фактите показват, че на такива особи не могат да повлияят нито далечните им спомени, нито биографичните подробности: те си имат класов интерес и този интерес диктува политическото им поведение. Коалиция НС "Отечество" и Левица за тях си остана до края неприемлив участник в парламентарните избори, който трябва непременно да бъде удушен с финансови "подръчни" средства.
Робуваше се и на някои илюзии.
Някои от малките партии, съставни елементи на коалицията, сами си бяха повярвали в надутите цифри за членския си състав и в живото битие на организационните си структури. По време на изборната кампания бе проумяно, че става дума не единствено за самоизмама, а и за добре поддържани митове. Без организационни структури или при крехки техни форми е невъзможно да се провежда успешна изборна работа.
Сред част от съмишлениците на коалицията живеееше неподкрепена с факти надеждата, че стотици хиляди, едва ли не повече от един милион българи, са готови да гласуват за такова ново и неизвестно предизборно формирование. Заблудата се подхранваше от наблюдението, че българският народ е оттласнат както от корупцията на "тъмносините", така и от инфантилността и бездарието на "червените", че се готви за протестен вот. Не се прецени следното: този вот не беше предопределен за коалиция НС "Отечество" и Левица, а за царския алианс. В политиката такова "фантазьорство" говори за незрялост и се наказва.
В редица мои публикации, така ми се струва, търсех по-уравновесено решение. Предлагах да се състави широкоформатна лява коалиция под егидата "За България" (независимо от конфликтните зони). Тази възможност не се използва преди всичко, защото на Георги Първанов беше забранено (именно забранено) да включва партии и движения, които имат негативно или резервирано отношение към ускореното членуване на България в НАТО. Георги Първанов не можеше да се отдаде на такъв национален "разкош". Сега идеолозите на Първанов непрекъснато, като един въодушевен Муравей Радев, сочат колко оскъдни били резултатите на Евролевицата, или на коалицията "Отечество" и Левица. Те обаче преднамерено не се спират на въпроса дали пробойните в лявото пространство не са "разсейвали" допълнителни гласове, дали не са демотивирали определено количество гласоподаватели, карайки ги да се въздържат от гласуване на парламентарните избори.
Оптимизмът на редица участници в коалицията се крепеше и на убеждението, че програмата й е солидна и национално отговорна, че фокусира проблеми, които подлежат на ново осветляване и решение. В изборната нощ политоложката на телевизия "7 дни" заяви с основание, че най-добра е програмата на коалиция "Отечество" и Левица, че тази програма тепърва ще бъде осмисляна от широките маси (дефиниция, която е напълно обоснована).
Но в програмата на коалицията, според мен, се съдържаше и една слабост: тя не е текстуална. Програмата най-точно, в сравнение с останалите предизборни програми, фиксира насоките на развитието. Но тя, за съжаление, не предоставя солидни излази към днешния ден, към житейските неволи и компромиси, към изпитанията на индивидуалното човешко оцеляване.
Така политическият морал на места се размина с детайлизирането му, с някои аспекти на политическия прагматизъм.
В програмните документи не беше решен и друг проблем: за гъвкавостта на политиката, за формите на коалиционната политика, за възможностите да се напредва и отстъпва в политическия сектор.
В един момент пролича, че всички основни политически сили са опоненти на коалицията. Такава позиция, с нейния радикализъм, смути народното мнозинство, готово да се улови и за сламката на евентуалното си спасение. Тепърва този въпрос би трябвало да бъде анализиран и доуточняван. Актуализира се и въпросът за динамизиране на гледните точки във връзка с развитието на политическите факти и реалности през последните дванайсет години.
Изборните резултати бяха повлияни от още един момент, тясно свързан с казаното по-горе. Провежданата политика от най-голямата лява партия през последните дванйсет години и особено през последните четири години нанесе удари върху целокупната лява идея, върху целокупното ляво пространство в България. Поражението на БСП на последните парламентарни избори, което е плод не на грешки от последните предизборни месеци, а на четиригодишната политика, дава "разсейки" във всички посоки на левия спектър у нас. Тази диагноза вече се осъзнава в БСП - последният пленум на Висшия съвет на БСП (на него една трета от членовете му гласуваха недоверие към председателя на партията).
Без съмнение, необходимо е на настоящия етап да се намери диалог, да се обсъдят кардиналните въпроси, да се установят кореспонденции между всички българи, които са патриоти и са привърженици на лявата идея, на идеята за социалната справедливост. Всяка форма на сектантство, на затваряне в себе си, на обслужване на предразсъдъци ще бъде погрешна и ще затрудни лекуването на болестта.
За мен е учудващо, че и акцентът върху патриотизма не успя да привлече повече българи към "левия" или "десния" патриотизъм (тук имам предвид и представянето на ВМРО в коалиция с движението "Гергьовден").
Явно е: социалният хал е толкова тежък, че днес българите търсят задоволяване единствено на най-непосредствените си потребности, и не искат да погледнат към бедите, които тропат на националната порта. От друга страна, гласуването за НДСВ вероятно е продиктувано и от подсъзнателното доверие във "Ваше величество", като символ и крепител на принципа на държавността.
Немалко от привържениците на коалицията бяха изненадани, че голяма част от читателите на в."Нова Зора" не са гласували за нея. Но това, поне за журналистическата гилдия, би трябвало да е пределно ясно. Хората гласуват на избори не за вестник и неговата политика, а за политически партии и движения. Вестникът може да формира възгледи, да ерозира идеи, да осветлява факти, да налага имена на автори. Но той не е в състояние непосредствено да предопределя избирателната воля на своя читател.
Без съмнение една голяма част от ревностните читатели на в."Нова зора" са предпочели да гласуват за коалиция на "За България" и НДСВ, докато други от тях просто не са гласували. И въпреки това ще подчертая, че голямата част от гласовете, подадени за коалицията, са гласовете на читатели на в."Нова Зора".
В такъв смисъл в."Нова Зора" в настоящия момент е задължен с характерната си безпристрастност, но и проявена активна позиция, да обсъжда глобалните въпроси на световното и национално развитие, в това число и изборните резултати.
Като политически анализатор бях склонен да мисля, че коалицията "Отечество" и Левица ще получи между два и три процента. И в това се състои моето разочарование. Не можех да си представя, че (въпреки медийната блокада и гореизложените трудности) няма да повлияят върху избирателите афишираната програма, патриотизмът на коалицията и откровено заявената позиция за независима национална политика, политика на неприсъединяване към НАТО.
И сега продължавам да твърдя: антинатовските настроения (без да се отричат възможностите за сътрудничество със Северноатлантическия пакт, каквато форма е "Партньорство за мир") са далеч по-многолюдни у нас. Стотици хиляди, а може би и милиони българи са настроени резервирано, а и рязко критично към агресорите в Сърбия или Македония.
Убеден съм също, че близкото бъдеще ще затвърди такива настроения и ще отхвърли конюнктурните въжделения: наивната вяра, че НАТО означава благоденствие, или пък национална сигурност!
В такъв план у нас е необходимо да съществуват политически сили, които да отстояват идеята за многополюсния свят, свят, който да се противопоставя на агресивната доктрина на глобализма и заплахата от световно американско господство.
През XXI век основното противоречие наистина ще бъде между глобализма и борбата за многополюсна планета, борбата за свободния съюз на независимите отечества.
Според мен през близките месеци е нужно да се извършва сериозен и задълбочен анализ на представянето на левите и национални сили на парламентарните избори, включително и на "Отечество" и Левица.
