НДСВ да се обърне с лице към нацията
За такава коалиция има сигурни сигнали. От Движението - с половин уста, и то не от лидера. От бившата управляваща партия - с почти пълен глас, но без Класната и Командира! Явно обаче и от двете страни съществува желание до се получи "необходимото сработване". Няма да крием, че нашата оценка за подобен е еднозначна. Това би било опит да бъдат излъгани българите. Което разговорно се назовава със звучното "далавера".
Ако погледнем програмата на НДСВ, ще видим, че става дума за чист либерализъм, който принципно не се отличава от този, с който СДС провали България. Дори на самите избори г-н Николай Василев заяви "Ние сме либерали... "! И надълго започна да обяснява как трябва да се ускори приватизацията и да се привлекат чужди инвестиции.
Готвят се да правят същото, само че по-добре. Това "по-добре" се изразява в ликвидацията на партията-държава като принцип на управление и ведно с нея ликвидация на корупцията. Водещите фигури в Движението са наясно с философията на собствената си идеология - те идват на власт в името на неолиберализма. Те идват, за да поправят неолиберализма на своите предшественици и затова нямат нищо против тяхното сътрудничество.
Тази тенденция иносказателно бе подкрепена от "седесаря на всички българи" - президента Петър Стоянов. А бившият лидер на СДС Филип Димитров направо заяви, че хората щели да бъдат шокирани, ако СДС откаже да си сътрудничи с НДСВ.
Но да се върнем към притчата на президента в неговото обръщение. Той припомни онзи епизод от българската история, в който хан Крум вика победените аварски първенци и като ги разпитва защо е пропаднала тяхната държава, ги взема на служба. Така Петър Стоянов подсказа, че новите управници трябва да включат в управлението и старите, за да се използва техният опит. Той, разбира се, чете историята, както дяволът евангелието. Не само го прави, но изглежда и разчита, че в България никой не помни и се доверява на думите му като на последна инстанция на истината.
А истината за споменатия случай е, че в българската армия аварите не са били "включени", а наети. Което значи, че са били поставени под българска команда и тяхната "държавност" не се използва!
Президентът услужливо "забрави" да разкаже как аварите отговорили на въпроса на българския владетел защо е пропаднала държавата им. А отговорът бил, че всички станали търговци, започнали да се лъжат един друг, станали крадци и пияници и т.н.
Не напомня ли с нещо това на днешна България?... "Мъдростите" на Петър Стоянов по правило са или несериозни, или фалшиви, или просто не на място. И ако тази история ви се стори прекалено обстоятелствена, то е защото бе изразен съвсем прозрачно мерака на бившите властници - да останат във властта, и основно - в администрацията.
И това е необходимо, защото би гарантирало запазването на братовчедско-кръговите структури и съхраняване на резултата от тяхната функция през изминалите четири години.
Най-важното за СДС като цяло сега е да бъде покрит безогледния грабеж и разграждането на българската държава вследствие на тяхната политика. Треперейки например от един закон за ревизия на приватизацията, сините са готови на всичко, включително и на унизителното за тях, но пък удобно вмъкване в един алианс с НДСВ.
Тук трябва да подчертаем нещо, което не от днес е най-голяма тревога на Политически кръг "Зора" и на в. "Нова Зора". Вотът за Националното движение "Симеон II" може да се окаже най-голямата лъжа в новата българска история, най-голямата измама дори през цялото 1300-годишно съществуване на българската държава.
Прозрачните опити да се продължи издевателството над нацията, глумата над нейните интереси, превръщането на етнокултурното пространство в подопечна територия на международните финансови разбойници, е едно тежко национално престъпление.
То не подлежи на обсъждане, а само на отрицание. Ако капитализираната от НДСВ надежда на избирателите се окаже напразна и подменена, нищо няма да помогне на "царската" кауза. В един съюз със СДС тя ще угасне не след 800, а още след 80 дни. Трябва да добавим, че не сме сигурни дали няма да угасне и без СДС, но засега нека дадем шанс на надеждата на народа.
"Угасването" без СДС би дошло от дълбоко погрешната философия за управлението на нацията и нейната държава. Неолиберализмът, който извежда в центъра на обществото не само индивидуалните, но и колективните т.нар. мултиправа, не може да изведе България от кризата и да я направи просперираща държава. Това може да стане само, ако определени сфери от българското стопанство бъдат подведени под общ знаменател за протекция, поне докато се възстановят и станат годни за оптимално производство.
Неолиберализмът, въвеждан от СДС, имаше за цел да превърне България в олигархическа държава от латиноамерикански тип. Самото свързване на страната с Международния валутен фонд и Световната банка предизвика такъв процес.
Намесата на международната финансова олигархия в държавната политика по отношение на културата, науката и образованието за тяхното профаниране играе и изигра изключително важна роля в нашата "латиноамериканизация". Основата на тази политика е промяна на културното моделиране на нацията най-напред в социалната стратификация, а после и по отношение на главния цивилизационен приоритет - образованост и трудолюбие.
Мерките, които предложи световната финансова олигархия и с които СДС беше изцяло съгласно, лишиха българите от мотивация да се трудят и образоват. Казано с думи прости - за никого не е тайна, че в България с честен труд повече от 200 лв. не можеш да изкараш, а образованието няма поприще в страната. Става ясно, че с подобна политика българската нация е лишена изцяло от бъдеще на цивилизован народ. А с това тя няма как да се съгласи.
Така СДС си отиде, а същата или подобна политика би отвела Националното движение "Симеон II" направо на бунището на историята.
Привържениците на една коалиция на НДСВ с ОДС са лишени и от елементарна политическа логика. Те се опитват да оставят във властта партия, от която е свалено народното доверие. Това противоречи на елементарната логика на демокрацията. Една провалена политическа сила обаче може да бъде реанимирана само в угода на нейните външни покровители. Ако НДСВ направи това, то би означавало, че тези покровители са същите фактори, които ще диктуват и тяхната нова политика.
Подмяната на "лошото" СДС с "доброто" е комична, ако се гледа не от ложата, а от галерията на политическия театър.
Ако Националното движение "Симеон II" иска да остане в историята, би трябвало да не участва в подобна пиеса. Единственият му шанс е да се обърне с лице към нацията, за да разчита на нейния ресурс, главен фактор за излизане от кризата. Ако не го направи, ако продължи да служи единствено на чужди интереси, ако започне да изгражда нов клиентелизъм, каузата ще бъде напълно загубена.
Макар това да не е последният шанс на българите, ще бъде много жалко не само за погубените усилия, но и за изпуснатото време.
Албанските терористи - войска на НАТО, на заплата към ООН!
Заглавието може да ви изглежда абсурдно, но то е заимствано от коментара на Джаред Израел за няколко статии, появили се в британския печат на тема Балканите.
Оригиналното заглавие на Джаред Израел е: "Съжалявам, Вирджиния, но те са натовски войски, а не "бунтовници".
Източниците, на които се позовава този автор, съвсем не могат да се преценят като антинатовски. Това са лондонските "Таймс", "Обзървър" и "Сънди таймс"; един поверителен доклад на ООН; свидетелства на американските офицери, запознати отблизо с Армията за освобождение на Косово и с нейното продължение - Корпусът за защита на Косово (КЗК).
"Терористите от АОК (О-о-п! Трябваше да кажа "Армията за национално освобождение" (АНО) и да ги нарека "бунтовниците", а не "терористите") сега директно заплашват Скопие, столицата на Македония. Лондонският "Таймс" публикува съобщение за това, което несъзнателно подкрепя обвинението, че фактически терористите са формирование на НАТО" - пише Джаред Израел (11.06.2001 г.).
Въпросната статия в "Таймс" твърди още, че поне 800 бойци от албанците, които атакуват Македония, са членове на Корпуса за защита на Косово (КЗК)!
Нека припомним - в началото бе Армията за освобождение на Косово (АОК), сформирана, обучена и въоръжена от ЦРУ и НАТО, и използвана като преден отряд и доверена войска по време на натовската кампания в Югославия през пролетта на 1999 г. След войната, вместо да бъде демилитаризирана и разпусната, както изискваше Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, АОК бе трансформирана в КЗК. За командир на корпуса бе назначен (по американско настояване) генерал Агим Чеку.
Чеку е бивш началник на артилерията в хърватската армия по време на нейната офанзива през 1995 г. срещу Крайна. Тогава от Крайна бяха прогонени над 250 000 сърби.
През 1998 г. Чеку стана един от военните ръководители на АОК, заедно с Хашим Тачи, а след войната в Косово бе назначен за шеф на КЗК.
Джаред Израел напомня, че този корпус бе създаден от Мисията на ООН в Косово (UNMIK).
Тогава ООН просто окичи терористите на АОК с нови униформи и екипировка, с ново назначение и нов началник. Нравът им обаче остана непроменен, и този факт се прояви веднага. В поверителен доклад на ООН, предназначен за Кофи Анан (29.02.2000г.), КЗК се обвинява в: извършване на убийства, малтретиране, изнудване, мъчения, злоупотреба с власт и други престъпления в Косово, плюс сплашване, нарушаване на политическия неутралитет и насаждане на омраза с думи.
Петхилядният КЗК се финансира от ООН с допълнителна помощ от 30 млн. долара за Косово и е създаден за борба със стихийни бедствия в провинцията. Вместо това, както твърдят от ООН, ("Обзървър", 12.03.2000), той е убивал и изтезавал хора.
Генералният секретар на ООН Кофи Анан не отрича наличието на такъв доклад, нито съдържащите се в него обвинения срещу КЗК. Но Анан нищо не е направил, за да бъде разтурен КЗК, или да бъдат наказани онези служители на ООН, превърнали тези терористични бандити в санкционирана и платена от ООН организация. Тоест, хората, "които, създавайки КЗК, криминализираха ООН! ".
Дори ООН да не е организирала официално КЗК, клетвено задължение на нейните служители е да съблюдават Хартата на ООН и да предотвратяват агресивни войни. А не да наемат терористи, да им нахлузват лъскави нови униформи и да ги лансират.
Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН (по силата на която ООН и НАТО окупираха Косово) задължава окупационните сили да защитават териториалната цялост и суверенитета на Федерална Република Югославия (ФЮ) и на другите страни в района. Което значи - да защитават и суверенитета на Република Македония и нейната териториална цялост!
В нея е записано: "Съветът за сигурност на ООН осъжда всички терористични актове, на която и да е от страните и препотвърждава задължението на всички държави-членки към суверенитета и териториалната цялост на ФРЮ и на останалите държави от региона, както е постановено от Хелзинкския заключителен акт. ООН и силите за сигурност, които действат под нейната юрисдикция в Косово, ще следят за демилитаризирането на АОК и другите въоръжени косовски албански групи".
Кое от изискванията на тези текстове бе изпълнено?
През март т.г. според "Таймс", шефът на КЗК Агим Чеку свикал "резервистите" от Корпуса. Цели 800 души, които, докато са "свикани", са на заплата към ООН. Обаче "резервистите" мистериозно "изчезнали" по посока на Северна Албания. Там в тренировъчни лагери са ги обучавали инструктори от САЩ.
Обучавали са ги на какво? На ликвидиране на последиците от природни бедствия или на друго? Събитията в Македония дават изчерпателен отговор на този въпрос.
Да се върнем на КЗК и неговия командир. Логично би било, ако КЗК ще се разправя с природни бедствия, начело на него да се постави инженер, а не генерал-терорист. Ако обаче целта му е да дестабилизира района и по-специално Македония, Чеку е подходящият човек на подходящото място.
Това налага и въпроса защо ООН позволи да се свикат "резервистите" на КЗК, като не е имало никакво стихийно бедствие в Косово? Освен факта, че в Македония се сражават АНО и правителствените сили и че първата се нуждаеше от подкрепления, друг отговор, изглежда, няма.
Според в. "Таймс" албанските "бунтовници" в Македония използват военно-топографски карти, издадени от НАТО за КЗК! За какво са му на КЗК важни топографски карти на Република Македония, след като работата му е "да защитава" Косово от природни бедствия? Корпусът няма право да стъпва на македонска територия.
Дори за "Таймс" този факт е "неприятен за Съюза" (НАТО). Но нали Македония е суверенна страна и не е под контрола на ООН и НАТО? Дори самото изготвяне на тези карти би трябвало да е "притеснително" за НАТО. Да не говорим за предоставянето им на формирование като АОК, което уж не е военно. При това КЗК е подчинен не на НАТО, а на ООН.
Дали Световната организация е забелязала "изчезването" на "резервистите" от собствения й Корпус? Съществуването на тренировъчни лагери за терористи в Албания не нарушава ли и нейния суверенитет? Да не говорим, че обучението им там как да атакуват Република Македония нарушава македонския суверенитет и мандата на ООН/НАТО в Косово.
"Защо - пита Джаред Израел, - НАТО не бе изпратена да ликвидира лагерите и да арестува 800-те престъпници и техните треньори? ". Глупав въпрос!
НАТО не би трябвало да има проблеми с намирането на въпросните лагери, защото е достатъчно да разпита за тях собствените си офицери, които продължават да обучават АОК, както преди. Според някои съобщения дори се водят преговори за сключване на сделка за дългосрочно обучение от бивши американски офицери, които уж действат с полуофициалното одобрение на Пентагона. Да не говорим за "алчната дружина", за която "Нова Зора" (бр. 20, 15 май т.г., "Кой финансира етническите войни на Балканите") вече е писала: компанията от САЩ с инициали MPRI (Military and Professional Resources International). Тази организация за подготовка на военни и професионални ресурси "съветва" македонците как да си пазят границата и обучава албанците как да я атакуват! Тази организация продава оръжия и на двете страни.
Лондонският "Обзървър" отбелязва на 18.04.1999 г. и присъствието в района на формирование от британските специални сили SAS. То използвало два тренировъчни лагера край Тирана и един на косовската граница, където се обучавали офицери на АОК в "провеждане на операции по събиране на разузнавателна информация за сръбските позиции".
Според "Телеграф", цитиран от ЮПИ (18.04.1999), АОК и SAS (от Косово и от Албания) използвали сателитни и клетъчни телефони, за да осигуряват на НАТО подробности за сръбските обекти.
Не продължава ли това "сътрудничество"? В смисъл, не участват ли и британци в обучението на днешните албански "бунтовници"?
Споменатото съобщение преценява като "притеснително" за КФОР това, че двама от базираните в Косово командири, които ръководят албанската атака (срещу Македония), са били обучавани от бивши офицери на британските специални сили SAS и на Парашутния полк.
Според "Сънди таймс" (18.03.2001), бивш член на една част от европейските специални сили, който е съпровождал АОК в косовския конфликт, казал, че командир с партизанското име Билял организира притока на оръжия и хора в Македония. А пък командирът-ветеран от АОК Адем Байрами, помагал да се координира атаката на Тетово.
И двамата са обучавани от британци в тренировъчни лагери над Байрам Гури (Северна Албания) през 1998-1999 г. Според съобщение на английската ВВС (29.01.2001г.) западните специални сили продължавали да обучават партизаните до смяната на режима в Белград.
После, "обучените" от тях нахлуха в Македония!
Агенти на западното разузнаване са отбелязали върху картата 16 нелегални прехода, по границата с Македония и Косово, използвани от АОК.
Защо НАТО не ги затвори? Защо не организира засади и не излови нарушителите, като влизат или излизат от Македония?
Защото трябва да арестува "своите"!
"Във всеки случай - пише Джаред Израел, - дори НАТО да арестува някои терористи, от минал опит знаем, че те просто ще бъдат освободени".
Самата мисъл за такива "засади" е абсурд. След като НАТО ги е обучавала няколко години, а ООН им даде официалния статус на Корпус за защита на Косово, осигури им заплати и за командир - опитен "етнически чистач", как ще арестува "бунтовниците"? Нали те са нейна армия?
Или, ако перифразираме една мисъл на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт: "Какъв смисъл има да притежаваме тази велика терористична армия, ако не я използваме? ".
Някои оправдават САЩ, че са се "оплели", разширявайки пукнатината с Европа, но как става тъй, че се "оплитат" винаги в една и съща посока? Срещу славянството и православието!!!
Това, че САЩ говорят публично едно, а скрито вършат друго, не е от объркване. Нали не могат публично да признаят на американския народ, че подкрепят терористи?
Разногласията между Вашингтон и Европа по някои аспекти на балканската политика не са от вчера. И те няма да изчезнат, докато САЩ изпращат АОК да тероризира Република Македония, в частност местните албанци, за да се присъединят към нея, а пък от Евросъюза призовават Скопие към "спокойствие".
"Спокойствието е чудесно нещо - отбелязва Дж. Израел, - но то е неуловимо, когато терористите обстрелват с картечници собствените ви граждани".
Стратегията, която АНО осъществява в Македония, е същата, която АОК прлагаше в Косово: дразнене и убиване на официални служители и цивилни (сърби или македонци); измъкването им от техните автомобили и пребиваването им; упражняване на натиск върху тях, за да се изселят; нападения на снайперисти и др. Една от целите на всичко това е да се провокира полицията да отмъщава. После идва упрекът от ОССЕ в използване на "несъразмерно голяма" сила.
В случая с Република Македония Евросъюзът се прави на добрия чичко, докато САЩ са лошите, които насъскват бойното си куче АОК да захапе гръцмуля на Македония.
С такива приятели, толкова!
Въпреки раболепието на скопските управници, въпреки безкрайните им отстъпки на сепаратистите, конфликтът продължава. Ще излезе, че "Милошевич е правил точно онова, което би трябвало да прави всеки държавен глава: да използва силите за сигурност за защита на териториалната цялост на страната срещу терористи, маскирани като "борци за човешки права".
Според Дж. Израел Македония трябва да действа така, сякаш я окупират и на карта е заложено самото й съществуване. В това число "да поиска спешна помощ с опитни военни доброволци от славянския Изток, последната цел на натовската атака на Балканите. Защото АОК не се "бунтува" в отговор на "несправедливост". Тя нахълтва по заповедите на тайния апарат на САЩ! ".
Американската империя, според него, се готви за война с ниска интензивност срещу бившия Съветки съюз. За целта тя трябва да консолидира контрола над едни разорени Балкани, в които са отслабени или ликвидирани политическите сили (сред гърците и славяните), които биха се съпротивлявали на чуждото господство.
Албанските терористи, според Дж. Израел, са марионетна сила, а не независимо и мощно движение за "Велика Албания". По-скоро Вашингтон се възползва от особеностите на албанската култура, поведение и история, за да употреби някои албанци като своя доверена армия и дестабилизираща сила. Тези особености включват: високо авторитарна кланова структура; яростни, наследени, междукланови вражди; силен антиславянски расизъм и нещастна история (съюз с италианските фашисти и германските нацисти по време на Втората световна война).
И разбира се "традицията" в сферата на контрабандата на наркотици и оръжия: "Тук наоколо има изобилие от пари и те (АОК) се снабдиха с добри оръжия - казва пред "Таймс" един натовски плановик. - Надяваме се, обаче, че са се вразумили, за да не започнат да свалят македонски хеликоптери".
И цинично, и нагло!
След като обучиха, въоръжиха и екипираха терористите като своя армия, от НАТО се надяват на "здравия им разум"!.. Лошото е, че и на всички балканци май ни остава само да се надяваме, да мечтаем, да желаем и се молим да е така.
А също и разумът да осени онези, които ще ни управляват след изборите. Да престанат да поучават Македония, а да помислят, че сме наред да изпитаме последиците от натовската "намеса" на Балканите.
Антиобществени институции
Когато се връщаме към паметната изборна нощ с безкористната цел да установим коя от обществените институции се е държала най-антиобществено, няма съмнение, че победителят пак е прославеният НЦИОМ.
Когато всички социологически агенции показаха, че царското движение разгромява ОДС с около 20 процента, НЦИОМ бе свел разликата до нелепите 10 на сто. С други думи - ако допустимите в такива случаи грешки са в рамките на 2-3 процента, хрантутеният с парите на данъкоплатеца НЦИОМ продължи да го лъже нагло и безочливо като дърт циганин... пардон - ром.
Всъщност, в битността си на придворна фабрика за илюзии, НЦИОМ успя да заблуди единствено собствения си господар - Негово Драгалевско Величество Костов Първи (и Последни). Както проплака на пресконференцията същата нощ отиващият си премиер, виновникът за огромната грешка в оценката му за съотношението на силите била неговата "вяра". Ще рече - вярата в небивалиците, които са му нашепвали мазно-мазно сонм кариеристи, политолИзи, социолИзи и други слагачи, в това число и визираният тук НЦИОМ.
Нещо повече: ако Костов не се предоверяваше на такива подмазвачи, а даваше повече ухо на критиците си, той със сигурност нямаше да се окаже чак в положението, в което се намира днес.
И какво излиза тогава?
Излиза това, че блюдолизци като НЦИОМ са вредни за обществото, но и дваж по-вредни за своите патрони. Разбира се, сега, след изборите, нциомци и техните подобия (статистиката, "националните медии" и т.н.) пак ще започнат да се умилкват какви велики професионали са и какви добрини ще направят на новите управници.
А пред тези нови управници пак се изправя дилемата: дали да продължат да използват тези институции като фабрики за илюзии, или да ги принудят да се заемат с наистина общественополезен труд, с което или просто да ги закрият, за да сложат край на техните нескончаеми поразии.
Балканска човещина или западноевропейски "хуманизъм"?
Малко преди изборите държавната ни администрация съобщи, че се готви за приема на евентуални бежанци от Македония. Това е правилно: всички стискаме палци трагедията да не стане, но сме длъжни да се готвим и за най-лошото.
Смущаващи са обаче предвижданите разходи, оповестени от височайшите бюрократи: по 1000 лева месечно на един бежанец!
Кой в България живее при подобен разкош? - би се възмутил някой наивник, който не познава основното призвание на т.нар. хуманитарни организации - прахосничеството за свои цели на чужди пари.
Всички ние вече видяхме по телевизията "разкоша", т.е. кажи-речи концлагерните условия в палатковите селища за косовски албанци при агресията на НАТО в Югославия.
Родните чиновници, които са правили изчисленията, явно са подходили към тях от гледна точка на прехвалените европейски стандарти. Според тези стандарти пък е в реда на нещата лъвският пай от парите, предназначени уж за бежанците, да се изплюскват от "обслужващите" ги чиновници и прочие паразитни структури. Поради което "обслужваните" страдат от всевъзможни несгоди, глад, жажда, студ или пек, нехигиенични условия и примитивна медицинска помощ.
Поради това подготовката на лагери за македонски граждани трябва незабавно да се прекрати. Вместо да се хвърлят пари и усилия на вятъра, най-добре ще е властите да започнат да работят с българските семейства, които желаят да приемат в домовете си хора от Македония. Ако дори само половината от тия 1000 лева на човек месечно се разделят поравно между домакини и гости, първите ще получат сериозни доходи.
Вторите, от своя страна, вместо да се измъчват из евронаказателните палаткови гета, ще разполагат и с прилични "джобни пари", и с всички предимства на домашния уют, вкусната храна на корем и, разбира се, много, много човешко съчувствие, помощ и топлина.
Естествено, подобни "балкански дивотии" са в пълно противоречие с Петър-Стояновите "европейски ценности", но може би пък си заслужава да попитаме и потенциалните бежанци коя от двете цивилизационни възможности предпочитат.
В очакване на царския гамбит
Очакванията станаха действителност и Симеон стъпи от българската политика в българското управление. Отброяването на 800-те дни започна.
Нямаме предубеждения към личността на Симеон или основания за съмнения в искреността на добрите му намерения. Макар да сме обръщали внимание на недоумението, което събуди у мнозина противоречивостта между тези намерения и избора на някои от хората, които трябва да ги материализират.
Значителна част от обещанията, най-вече свързаните с подобряването на материалното положение на българския народ, едва ли ще могат да бъдат изпълнени със скоростта, очаквана от хората, предпочели бюлетината на НДСВ. И тук, впрочем, се съзират противоречия. В частност, между социалната насоченост на обявените реформи и метода, избран за тяхното осъществяване: либерализъм в чист, едва ли не дестилиран вид, ако го оценяваме по изявленията на представителите на движението. Би било напълно разбираемо да не се очакват бързи подобрения, още по-малко пък чудеса в страна, сполетяна от разрухата, до която я доведе синьото управление.
Има обаче области, в които Симеон II би могъл бързо да обори сънародниците ни, скептично настроени относно изпълнимостта на провъзгласените от него намерения. Първата от тях е борбата срещу престъпността.
Закаленият от историята български народ е доказвал неведнъж, че е в състояние да понася материални лишения, но не и издевателства над своето достойнство и здравия си разум.
Едва ли ще пресилим, ако кажем, че основната причина за сгромолясването на престъпната върхушка около Иван Костов и едновременно за превръщането на движението на Симеон във втора по популярност сред българските гласоподаватели сила (най-популярна остана все пак партията на негласувалите) бяха именно обещанията на Симeон II най-сетне да бъде потърсена сметка от незаконно обогатилите се от допира с властта.
Данте Алигиери задели за човеците от тази порода един кръг на Ада. Българският народ, по-милозлив от великия флорентинец, би се задоволил като начало да види нашенските им събратя зад решетки.
Подобен акт би имал стойността не само на морално удовлетворение. Би довел до завръщането на част от ограбените средства в държавната хазна. Би накарал потенциалните нови крадци да се замислят дали все пак не е за предпочитане да се обогатяват чрез труд и предприемчивост, а не чрез институционално овластен хайдутлук. Не на последно място, би направил политиката привлекателна само за тези, които я възприемат като гражданско призвание, а не като поминък.
Ще бъда по-обстоен в напомнянето на обещанието, което даде по този въпрос Симеон II. Като цяло пестелив на думи, и в двете си обръщения към българите той наблегна на това си намерение. Във второто, в частност, го изведе на първо място, като доуточни, че ако действащото законодателство се окаже недостатъчно за целта, ще се сътвори ново.
С парламентарното си присъствие НДСВ има възможност да осъществи това обещание на Симеон. Препоръчваме подобни закони да се гласуват явно и поименно и да се предават пряко по българската телевизия, за да се види кой от парламентаристите и с какви мотиви би се противопоставил на наказването на грабителите.
Не е излишно да напомним още веднъж отвратителните измерения на моралния облик на нашите властващи крадци.
Едно е да откраднеш милион от данъкоплатците в Швейцария, друго, в България. Едно е да задигнеш пуйка от претрупаната трапеза на богаташа, друго е да отнемеш и последния къшей хляб на сиромаха. Злоупотребите с държавни средства в Западна Европа едва ли влияят много върху показателите за здравословното състояние на съответните нации. У нас те се отразяват пряко и непосредствено върху смъртността на българите, колкото и свенливо да премълчава това синята статистика. Парите, които властта ограби от българския народ, не са просто мръсни пари. Те са кървави пари.
Не е задължително за целта да се изчаква приемането на нови закони. Може дори и да не се окажат необходими, стига да се сложи край на безогледната гавра със съществуващите. Все пак, може би ще е наложително спешно да се одобрят от парламента процедурни мерки, премахващи възможността от безкрайно протакане на действията на следствените и съдебните власти в името на едно уж европейско, а всъщност отблъскващо с цинизма си разширително тълкуване на хуманността в полза на явни престъпници. Човечността към тях, ако не бъде придружена от същото отношение към жертвите им, някак си не се връзва с демокрацията.
Да не забравяме: ще трябва да се уреди законово и прочистването на следствената и съдебната система от корумпирани служители. Недопустимо е съдебната власт да се съхрани като едно от многото прикрития на престъпния свят.
Задачата на Симеон II би била улеснена от инфантилното нетърпение, с което мнозина от крадците не се стърпяха да започнат да се радват на краденото. Лидерът на НДСВ би могъл като начало да се поразходи из Драгалевци и Бояна и да пресметне на ум, без калкулатор, колко хилядолетия безкористна депутатска или министерска служба на една гола и единствено декларирана заплата биха били необходими на собствениците на някои от тамошните недвижимости, за да се сдобият с изрядни нотариални актове за тях.
Естествено, и тези недвижимости, и возилата, и парвенюшката шетня в чужбина, и многото други нагли демонстрации на просташки разкош пред ровещите се в кофите за боклук българи, които с всеки изминал месец придобиват все по-интелигентен вид, са само върхът на айсберга. Основната част от плячката е изнесена и, нека бъдем реалисти, едва ли ще бъде върната. Този процес обаче би могъл да бъде прекратен или най-малкото рязко отслабен.
В страни като Германия и Австрия - цитираме само тях - установяването на несъответствие между приходите и разходите на което и да е лице има за следствие и изземването на необясненото имущество. Ако лицето е и политик, това е и край на кариерата му.
Може би най-сетне ще се въведе ред и в митниците чрез създаването на единна информационна митническа система. И ще се обяви защо не е била създадена досега и кой и с какви аргументи е попречил на това.
Даваме си сметка, че задачата е трудна, тъй като не е останала държавна институция, в която да не е заложена дълбоко ешелонирана братовчедска отбрана. Трудна, но не и неизпълнима. Едва ли е възможно да се реши с един замах, но предаването на 5-10 високопоставени разбойника на правосъдието би било едно добро начало.
Би било и сигнал към чуждите инвеститори, че България започва да се измъква от блатото на политическия морал на Третия свят.
И най-важното, би било едно обнадеждаващо послание към българския народ.
Повтаряме, става дума не за отмъстителност, а за отдавна жадувано справедливо възмездие.
Повтаряме, става дума за действия, които изискват единствено политическа воля и политическо мъжество. Не се изискват пари, за да се търси оправдание за пасивност във всеизвестната им липса.
Съществува шахматният термин "гамбит". Означава начален ход в играта, при който се жертва неважна фигура, за да се получи възможност за атакуване.
На българската шахматна дъска през изминалите години на безвластие се наплодиха множество пионки, които се охраниха до пръсване и си въобразиха, че са царици и топове, но си останаха пионки.
Очакваме царския гамбит.
Глобализмът и проявите на народната "любов"
На проведената съвсем неотдавна среща на най-високо равнище на Европейския съюз в шведския град Гьотеборг имаше безредици, предизвикани от сблъсъци на полицията с демонстранти, протестиращи срещу глобализма.
Съвсем на заден план в световните медии обаче останаха три неща.
Първо, демонстриращите за пръв път от години насам дадоха жертви: един убит и двама ранени. Второ, това се случи, защото шведската полиция използва бойни патрони, а не гумени или пластмасови. Трето, обяснението за използването на такива патрони бе просто: шведската полиция нямала традиция в прилагането на насилие, за да контролира демонстрантите, не разполагала с автомобили с водни струи под налягане, със сълзотворен газ и с електрически палки. Та заради това, по липса на друго, по неволя прибягнала до бойни патрони.
Бихме могли да добавим и четвърти факт, заслужаващ внимание: това става не в Анадола, да кажем, а в известната с хуманитарните си традиции Скандинавия.
Повтаряме, "независимите" световни медии си направиха оглушки и потулиха набързо случилото се. Човеколюбивите "Амнести интернешънъл" и "Хюмън райтс уоч" също не се обадиха.
Можем да си представим как щяха да реагират, ако това бе станало например в Китай или в Беларус.
От случилото се в Гьотеборг организаторите на подобни начинания си направиха редица изводи. Един от тях също е интересен: тези срещи отсега нататък да се провеждат на изолирани места. Специално за предстоящата среща на Г-8, обявена в Генуа, се умува дали да не бъде проведена на борда на американски самолетоносач.
Подобни сблъсъци с непрестанно засилваща се острота, макар досега и без убити, от няколко години насам се осъществиха във всички градове по света, където се проведоха международни форуми, дори отдалеч намирисващи на глобализъм. Достатъчно е да споменем Сиатъл, Давос и Монреал.
Тези протести, в които участват противници на глобализма, събрали се едва ли не от цял свят, все пак са сравнително ново явление. Допреди няколко години протестите по такива поводи имаха скромни мащаби от местен характер.
Всъщност самите понятия "глобализъм" и "глобализация" са също сравнително нови. Отсъстват дори в английския тълковен речник на Би Би Си отпреди три години.
Споменатите медии насаждат внушението, че протестиращите срещу глобализацията са пъстра смесица от лумпени от всякакви политически разцветки, обединени само от разрушително озлобление. Разбира се, те са "ретроградни", тъй като вървят срещу прогреса - размиването на нациите и държавите и превръщането на човечеството в едно цяло, в духа на "новия интернационализъм" на Тони Блеър. Разбира се, неконструктивни, тъй като не предлагат алтернативи.
Тези твърдения са неверни.
Естествено, при добра воля сред антиглобалистите ще се открият и лумпени. Къде ли ги няма? Щом ги има дори в парламентите, защо да отсъстват от улиците? Защо обаче показват само тях?
Повечето противници на глобализма не са нито екзалтирани фанатици, нито безмозъчни твари. Естествено, не възразяват срещу нещо, което поначало би могло само да се приветства: хармонията между човечеството и природата и сближаването между народите, включително и на основата на стопанската интеграция.
Там е работата, че зад красивите лозунги на глобализаторите се крият съвсем други неща. Това не е ново.
Няма как да говорим за тъждество между глобализацията и хармонията с природата, ако ще и заради самия факт, че всичките ресурси на последната са подчинени на пазарната конюнктура. Пример: невъзстановимите енергийни източници от типа на петрола и природния газ се използват безогледно, сякаш след нашето поколение не са предвидени и други.
Още по-безогледно се увреждат атмосферата и биосферата с престъпното лекомислие към парниковия ефект и озоновите дупки.
Съвсем невъзможно е пък да говорим за глобализацията в днешния й вид като средство за сближаване между народите. Освен ако не сме от тези, които се възхищават от демокрацията на древните гръцки градове, в които правото на всеки свободен гражданин да дискутира свободно, се обезпечавало в икономически план от труда на 5-10 роби от негръцки произход. "Говорящи оръдия", както ги наричал Аристотел.
Споменатите разточително използвани енергийни ресурси днес също не се разпределят поравно сред представителите на човешкия род. Използват ги главно 10% от него, живеещи в т.нар. развити демокрации. САЩ например с около 5% от световното население потребяват над 25% от световния петрол и американското правителство намира, че точно това е в реда на нещата.
Колкото до днешните "говорящи оръдия" от останалата част на света, в името на "свободната търговия" им се пречи да защитават развитието на своите национални стопанства с протекционистичните средства, с които богатите държави станаха богати. За тях са предвидени по-други показатели за потребление, по-скромни или нулеви. Докато само си говорят, санкции срещу тях не се предвиждат.
Не по-малко засилващи се реакции предизвиква и линията на глобализма да подмени плодотворното общуване между различните национални култури с тяхното обезличаване и да ликвидира понятието държавен суверенитет. Далеч не на последно място поради това, че националните държави днес са единственото що-годе ефективно средство, с което "говорящите оръдия" могат да защитават социалните си придобивки и въобще оцеляването си.
Накратко, творците на глобализма наистина имат основания да се опасяват от прекомерно близките изяви на народната любов.
Горе сърцето, приятелю!
Инж. Иван Пехливанов, блестящият ерудит, честният труженик и строител на нова България, навърши 75 години. В тези смутни времена на разруха, лъжи и безогледно оплячкосване малцина се замислят за драмата в душите на хората от поколението на инж. Иван Пехливанов. Може би от тази своя житейска кота той с право би заявил, че ведно със своите другари и съратници е съпреживял не само величието и устрема на годините на съзидание, но и горестта на погрома на плодовете на своя труд и идеалите, на които е служил.
Инж. Пехливанов обаче не е от хората, които се предават. Такива като него носят като жертвен белег благородния знак на своята чест, особено пък когато несправедливо са дамгосвани, обругавани и оплюти от архитектите на разграбването на България. Те правилно бяха изчислили, че ръце, които са съзидавали честно, няма как да посегнат да рушат и грабят.
Инж. Иван Пехливанов не стана съдружник в сатанинското им дело. Остана на барикадата, наричана чест, и оръжие му стана перото. Читателите на "Нова Зора" помнят знаменателните му статии "Приватизацията прераства в грабеж"; "Перспективните държави и дирижираният провал на България"; двете фундаментални поредици "Стратегия на разрухата" и "Разправата с българския индустриален интелект". Иван Пехливанов направи на страниците на "Нова Зора" най-задълбочения прочит на станалия почти митичен "Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България". Неговият цикъл от публикации вдигна завесата на едно от най-големите престъпления на перестроечните партийни ръководства на БСП и оглавяваните от тях правителства на България и очерта генезиса на чудовищния хайдушки експеримент по пълното раздържавяване на собствеността в България, пречупил гръбнака на родната ни икономика. "Досие за убийството на България" нарече това свое изследване на "Програмата Ран-Ът" инж. Пехливанов - човека, който може с часове да привежда по памет цифри, имена и биографии на стопански дейци, на заводи, проекти, постановления, на хиляди малки предприятия, давали поминък в селища и махали, забравени сега и от бога.
Днес поколението на инж. Иван Пехливанов доживява дните си огорчено. Не можем да ги утешим, но можем да им вдъхнем надежда с борбата си. Те остават в историята, а за други това не е сигурно, или ако е, то значи ще бъдат в херостратовски одежди.
Няма да му кажем "Горе главата, бай Иване", защото инж. Иван Пехливанов никога покорно не я е навеждал. Ще ни се обаче да му припомним как древните са побеждавали горестта и мъката. "Горе сърцата", е бил техният девиз.
Дерзай, приятелю! От името на целия редакционен съвет на "Нова Зора", от името на всички сътрудници на вестника, и заради признателните ти читатели, днес те поздравяваме с юбилея и ти пожелаваме още дълги години здраве и бодрост и все така крепко да държиш перото! Пожелаваме ти дълго да се радваш на верни приятелства и синовна обич и пак непомътено да свети честното ти име.
Горе сърцето, приятелю! Ти пехливански се пребори със своите 75-години, израсна с възхода на България, доживя погрома й, нека бъдем заедно и в дните на новото възраждане. Твоят пример ни вдъхва уважение към подвига, миналия и бъдещия, с който ние, твойте приятели, вървим през живота.
Благодарим ти, че си сред нас.
Заради юбилея ти и за нашите читатели превъртяхме циферблата на времето. Спряхме в далечната 1991 година, когато лъжата тържествуваше и истината се опитваше да я догонва. В пожълтяла книжка на сп. "Общество и право" (бр. 4) открихме забито твоето копие на войната за истината. Адресатът на тази статия вече не е между живите. Мнозина може би ще кажат, че нарушаваме правилото - за мъртвия добро, или нищо, но как иначе да потвърдим тържеството на правдата, което времето доказа!
"Зора"
Съгласен съм да бъда в редиците на отговорните и виновните, но ако преди моето име има поне още двеста и списъкът започва с Андрей Луканов
"Изкупителни жертви" и виновни
Инж. Иван Пехливанов
От приложението към Политическата декларация на Висшия партиен съвет на БСП узнах, че и аз съм сред лицата, носещи "особена" отговорност за деформациите в икономическата политика.
Чета и не вярвам на очите си. Оказва се, че моята вина е по-голяма от тази на двама председатели на Министерския съвет, на техни заместници, на ред членове и кандидат-членове на Политбюро, на секретари на ЦК, на десетки завеждащи отдели, много министри. За първи път разбрах, че съм личност от такъв голям мащаб.
Това решение е публична присъда на последна политическа инстанции. То е вълчи печат върху цял човешки живот, върху името ми и върху децата ми. И това се прави без даже едноминутна беседа, без никаква възможност за самозащита. Многозначително в моя конкретен случай е, че съм добавен в списъка допълнително, след заседанието на неговите членове, с намесата на отделна личност - Андрей Луканов.
Какви са моите вини и престъпления - това трябва да ми се обясни от двата партийни органа, публикували документите, а пред тях - да ги докаже Луканов. Подадох писмена молба до ВПС да ми бъдат предоставени незабавно съответните материали. Ако това не стане, ще се окаже, че сме се върнали отново към времето и методите на Вишински: най-напред се отправят обвинения, а след това се фабрикуват доказателствата.
Самият аз ще посоча някои мои "вини" и "грешки":
Това са моите "особени грешки и вини". Готов съм да призная и да поема пълната лична отговорност за всички други истински доказани грешки и вини! Смятам обаче, че това трябва да стане чрез сравнение на делата на всички участници в държавното и партийното ръководство с право на лична защита. Това е единственият начин да се разкрият най-виновните, след това особено виновните и после тези, с определена вина. Опитът да се набеждават по субективни виждания отделни "виновни" личности е удобен само за тези, които искат да прикрият нещо! Те заменят обективния анализ с познатата форма на "изкупителни жертви".
За съжаление в икономическия раздел на приложението към политическата декларация подходът е именно такъв. Прокаран е груб субективизъм, извършена е явна селекция по принципа приятели и неприятели. В резултат на това са се получили неистини и игри.
Андрей Луканов си е позволил спрямо мен подобни манипулации по свои лични критерии, формирани от отдавна сложили се отношения помежду ни. При това той ги е извършил зад гърба на Висшия партиен съвет след заседанието му. Това ми дава право аз на свой ред да направя засега кратък преглед на някои негови основни вини и отговорности за нашата икономика до 10.XI.1989 год. На евентуалния упрек, че постъпвам така, защото съм засегнат, ще отговоря: да, не скривам това! Аз нямам причина да се държа като виновен пред Луканов. Нито пък смятам, че той има привилегията да бъде извън обсега на анализа.
В икономическата част на приложението към политическата декларация външноикономическите проблеми на страната са поднесени много предпазливо. Вижда се, че всяка дума е премервана, за всичко е търсено оправдание.
Едностранната външноикономическа ориентация и прекалената зависимост на националната ни икономика от СССР е обяснена единствено с обективни причини - с исторически сложилото се блоково разделение на Европа и света и ембарговите мерки на западните страни. Всичко е представено така, че да не се види пряк виновник. А такъв има и той е Андрей Луканов.
Категоричен противник съм да се подценява значението на добрите и равноправни връзки между икономиките на България и на съветските републики. Мисля, че в последно време се допускат неща, които ще ни струват скъпо. Превръщането обаче на цялата ни икономическа система в линейно продължение на съветската бе грешка, която многократно ни е посочвана и от самите съветски представители.
Апологет на тази наша политика бе Луканов, тя беше станала негова самоцел, източник на личен просперитет и позиции. Ако Живков е обвиняван в опити за политическо превръщане на България в 16-а република на СССР, то Луканов го изпревари - той фактически направи страната ни икономически обвързана република към Съветския съюз.
В приложението към политическата декларация слабите връзки със западните страни се оправдават с техните ембаргови и ограничителни мерки. Това е несериозно и невярно.
ОТ СТРАНИЦА 5
В началото на 80-те години нелошото икономическо състояние на страната събуди интерес в много страни. Десетки официални и стотици техни фирмени делегации търсеха у нас пътища за засилване на икономическите връзки. По това време бе приет известният Указ 535 за стимулиране развитието на нови икономически форми със западни фирми. Свидетел съм на големия интерес на чужденците към него. Той обаче остана неизползван, защото не бе подкрепен с необходимите практически документи и решения. Без тях никоя фирма не можеше да рискува да дойде със свои капитали, оборудване и технологии.
Цели десет години Луканов, като ръководител на външноикономическата система, не реши тези въпроси. По този начин той успя да откаже и най-упоритите западни фирми от опитите за практическо сътрудничество.
Пряк участник съм в проекта за промишлено коопериране с френската фирма "Рено". След злополучния завършек на сътрудничеството ни с тази фирма през 1968-1969 г. едва успяхме отново в 1983 г. да ги убедим в сериозните ни намерения. По инициатива на "Металхим" и на БИСА връзките бяха възстановени, подготвен бе съвместен проект за производство и монтаж на лек автомобил тип "Рено 11". Предвиждаше се през 1986 година да се достигне монтаж у нас на 40 хил. броя автомобили с възможност за 100-120 хил. броя към 1989 г. Проектът бе утвърден от Политбюро, дадено бе съгласие Министерският съвет да пристъпи към практическата му реализация. Андрей Луканов като негов зам.-председател, с отлично усвоени бюрократични средства, провали осъществяването му. Замрази преговорите с "Рено" и разпореди да се започнат нови разговори с "Москвич" СССР, с "Олсид" и "Дачия" в Румъния, въпреки очевидната им безперспективност.
Ако този проект бе осъществен, сега щяхме да имаме вече утвърдено сътрудничество с реномирана автомобилостроителна фирма, над 50 завода на "Металхим" щяха да бъдат натоварени, а в страната щяха да съществуват повече от 150 хил. наши автомобила "Рено". Притежавам всички документи по тази операция, включително и решението на Политбюро. Луканов добре знае това и не се учудвам, че не той, а аз се оказах между "особено" важните виновници за икономическата катастрофа.
В приложението към политическата декларация почти не са анализирани провалът и валутните ни загуби в Африка и в другите развиващи се страни. Едно по-сериозно проучване и тук ще разкрие водещата роля на Андрей Луканов. Той вероятно е запазил доклада си - отделна книжка с цялостна програма за тотално настъпление в тези страни чрез подпрограми "Кафе", "Какао", "Памук", "Суровини" и др. Той бе автор на крилатата мисъл, която веднага се пое като стратегия... България е малка страна, бедна на ресурси; единственият начин да разширим територията си е икономическото проникване и превземане на тези страни. Това може да стане чрез помощи, инвестиции, кредити, доставки, обучение на кадри и др. Така към нас ще потекат суровини и валута.
Резултатите от тази програма са добре известни - над милиард долара потънаха в развиващия се свят. Сега виждам, че вината се насочва към други стопански дейци, които са само изпълнители. Главният виновник отново иска да застане откъм страната на обвинението.
В приложението към политическата декларация е направен опит да се оправдаят грешките във външноикономическите отношения с неправилно определените структурни приоритети. Истината е точно обратна. Самият Луканов още през 1985 година писа, че външнотърговският стокообмен като отношение към националния доход "вече надхвърли 101, което е още едно доказателство, че икономиката на България е във висша форма отворена икономика".
Този факт има свое следствие - при отворената икономика външноикономическите отношения придобиват диктуваща роля, те вече определят структурните приоритети.
И наистина, именно по външноикономически причини през последните 10-15 години военното производство, електрониката, химията и металургията се развиха като стратегически направления. Пак по външноикономически причини в съответствие с международната специализаци в СИВ изостана нашето производство на селскостопанско и хранителновкусово оборудване. В тази светлина и грешките в структурата на икономиката са свързани пряко с Андрей Луканов, който през всичкото това време беше нашият сивовски стратег.
- Андерй Луканов се стреми по всякакъв начин да не свързва името си със структурните деформации при тежкото инвестиционно машиностроене, но неговата лична позиция може да се види от статията му "Външноикономическите връзки на НРБ - фактор за изграждането на развито социалистическо общество" в книгата "Четиридесет години социалистическа външна търговия на НРБ", издание на "Наука и изкуство", 1985 г., стр.14.: "Необходимо ще бъде да развием такива приоритетни производства, чрез които ще можем да излезем на нови технологични и пазарни позиции, в т.ч. в областта на гъвкавите автоматизирани производствени системи, системите за автоматизация на проектирането, програмното осигуряване на автоматизираните системи, уникалното тежко оборудване с инвестиционно предназначение, биотехнологиите, оборудването за химическата и хранително-вкусовата промишленост и др.".
Както се вижда, той също е бил един от убедените поддръжници на развитието на тежкото инвестиционно машиностроене.
В приложението към политическата декларация само е загатнато за прекалената централизация в управлението, за откъсването на производителите от пазара. И тук е пипано точно, за всичко е намерено обяснение. Истината е: Луканов бе един от най-върлите привърженици на централизма; икономическата и външнотърговската самостоятелност на "стопанските субекти" го плашеше и той е човекът, който докрай се бореше срещу това.
Да вземем самото му министерство. До неговата епоха то не се различаваше от другите. Имаше нормален апарат и функции. Той го разви в неимоверни размери, централизира целия процес на външноикономическата дейност. Не е нужно да се връщаме назад, опитайте се и днес да изнесете нещо срещу валута или да внесете най-нужното за пазара, ще се сблъскате с неподозиран централизъм и бюрокрация. Въведен е и се поддържа такъв разрешителен режим за внос и износ, като че ли пазарът ни е препълнен със стоки, касите - с валута, а външните ни партньори са се наредили на опашка, за да ни дадат доларите си.
Луканов осъди срастването на партията с органите на МВР, но премълчава своето постижение - срастването на външнотърговските със специалните служби.
Имах с него старо противоречие още от първите години на БИСА - по въпросите на централизацията и свободата за действие на стопанските организации. Той съзря с основание в БИСА органа, който застрашава суперцентралистичните му позиции. Спорове по този въпрос сме водили в Министерския съвет, в комисии и на пленум на ЦК. Тези спорове продължиха и след 10 ноември 1989 г., когато на всеки вече стана ясно, че най-после идва краят на икономическия и на външнотърговския централизъм. През пролетта на 1990 година Народното събрание разглеждаше поредната промяна на Указ 56 за стопанската дейност. Въпреки доказателствата, като министър-председател, той отхвърли при предварителното обсъждане предложението ми да се даде право на всяка стопанска единица да решава самостоятелно съдбата си - да се оформи във фирма, или да влезе в състава на голямата фирма. Повдигнах въпроса на пленарно заседание на Народното събрание, но, естествено, възприето бе неговото становище. Какво бе учудването ми, когато сега, след една година предложението на г-н Ескенази по същия повод бе оценено от Луканов като много интересна и добра идея. Каква гъвкавост! Но цяла година бе изгубена! Много предприятия сега сигурно щяха да са значително по-добре снабдени с материали и свързани с пазари, ако бяха оставени миналата година да решават проблемите си като самостоятелни фирми.
Конкретни плодове на централистичната политика на Андрей Луканов са някои хотели на "Балкантурист", сфера, която той също включваше в своя периметър на действие. Супергигантът хотел в Боровец, свързан лично с неговото име, с право може да се нарече "туристически Перник-Радомир", макар че все още не са популяризирани валутните му успехи.
Ролята на Луканов в нашата икономика не може да бъде добре разбрана, откъснато от тоталитарната система. Сега, след 10 ноември 1989 г., от новите си силни позиции той се опитва да се самопровъзгласи за нейн последователен противник. Той даже не се смущава от факта, че е единственият от работещите в областта на икономиката с най-дълъг стаж на висшите длъжности кандидат-член на Политбюро и зам.-председател на Министерския съвет, който остана непокътнат и бе несменяем до самия десети ноември.
При безупречно действащите правила на системата почти е невъзможно да се вникне в нейните кадрови тайнства. Въпреки това някои отделни моменти се показват като видими части на айсберга:
- Андрей Луканов е плод на кадрова операция, а не на естествен творчески растеж. Как се появи той на хоризонта на икономическото управление? Началото започна с блестящ ход.
Някои стопански дейци, навярно още помнят писмото, с което Тодор Живков обвини министъра на външната търговия Иван Недев в стремеж да "унищожи" младия си, много умен и перспективен свой заместник Андрей Луканов от страх за своето място. В писмото имаше приблизително следната фраза: този селски хитрец Иван Недев посяга към Луканов, но ние няма да му го дадем. Много скоро след това Иван Недев си отиде, а перспективният заместник потегли нагоре. За кой ли път се повтори необяснимата закономерност в тоталитарното минало - възходът на такива личности винаги е започвал за чужда сметка. Предполагам, че в архивите на ВПС този документ е все още запазен, а вероятно и Луканов си пази копие с високата оценка.
- Луканов е автор, съавтор и изпълнител на най-важните начинания в областта на външноикономическата политика през последните 10-15 години. Така например през юни 1985 г. бе приета Дългосрочна програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество между НРБ и Съветския съюз за периода до 2000 г., подписана от Живков и Горбачов. В цялостната подготовка, в прякото обсъждане и при подписването на този документ главно участие има Луканов. Такова доверие са получавали малко хора. Изтъквам това, за да се види абсурдността на твърденията му за отдавнашни подозрения към него и за изолация от страна на Живков.
- Луканов използваше възможностите си пряко и с изпреварване да докладва на Живков по въпроси, които биха могли да се отразят на положението му.
Пример - той, Дойнов и Христо Христов обсъждали, че ще бъде изгодно да се изгради край София игрище за голф. Така чужденците, особено дипломатите, няма да ходят през празничните дни в Истанбул и Гърция, където има такива игрища, а ще оставят парите си у нас. Събраха ни, поставиха ни задачата, Луканов обеща да помогне с 500 хил. валутни лева, намери се и японски спонсор. Набеляза се терен, подготви се проектирането. Някой обаче уведомил Т. Живков за тази инициатива и той рязко се противопоставил, като подготвил доста саркастично писмо до инициаторите. Луканов мигновено реагира - изпревари Живков (не ми е известно как е узнал, че се готви такова писмо) и изпрати до събранието на всички участници свой представител да прочете текст, с който обяви, че винаги е бил принципиално против това начинание. По-късно в разпратения ни от канцеларията на Живков текст неговото име не фигурираше като адресант.
- За да се разбере Луканов не може да се мине без поглед върху личностните му качества. Това, всички разбират, е много трудно! Видимостта е малка, затова ще се спра само на едно - изумителната му способност да оцелява и да остава на власт при всички обстоятелства. Всъщност той цял живот е обучаван и подготвян, учил се е и се е готвил за това.
Негова любима фигура би трябвало да бъде човечето с оловно топче в основата.
Наоколо се издигаха и падаха личности, последователно се подменяха почти изцяло състави на Политбюро и на Министерския съвет, но той винаги оставаше - сам, незаменим! Обратно, той сменяше и сменя хора, механизми, режими, а вече и системи. Затова неговата стихия са ударите в гърба и упоението от властта.
Пиша това писмо с пълното съзнание, че той е още много силен, че не ме очаква нищо добро, че появата ми в редиците на "особено виновните" е само едно начало. Няма обаче от какво да се страхувам. 65 години изпълнен с творчество живот, ми е достатъчен. Родът ми е дал три жертви за все още непостигнатата, но непомрачима идея за справедливост.
Надявам се, че с тези редове ще помогна на някои да отворят очите си и да видят истинското лице на Андрей Луканов - голямата беда за България.
Гражданино Костов, станете, влиза народът!
Иван Костов, наричан още човекът без загуби, драгалевският протостратор, не просто изгуби изборите, но срина синята политическа дружина под равнището на най-трудните й времена.
За четири години Командирът затвори личния и партийния си кръг и се върна в началото. Без бонуси и дивиденти, сподирян от настойчивите викове "Оставка! ". Като контрапункт на народните щения сини клакьори провокират общественото мнение с жалка подписка "Искаме си Костов! ".
Няма лошо. Само ако може без спиране на движението по улиците, без нарушаване на реда и без бой на журналисти... Иначе Командирът правилно отбеляза в шоуто на Слави, седмица преди краха си, че е човек с бъдеще, понеже развитието му продължавало. Наистина в момента той е в долната част от спиралата на прогреса си и прави всичко, за да завлече там и политическата си формация.
От това дали ще сработи инстинктът за самосъхранение на СДС, ще проличи зряла партия ли са сините, или прост сбор от бивши червени партийци, братовчеди, съпруги и уяли се чиновници.
Инатът на Командира да пусне за малко поне партийната власт идва в лош момент и за Петър Стоянов. Ей ги къде са президентските избори. Това изнерви Стоянов и като изостави витиеватите приказки, той рече на своите в прав текст: "Имаме моралния пример от 1994 г. Лидерът на партията трябва да се оттегли и да застане плътно зад новия водач, за да се осъществи приемствеността". Сега е моментът, г-н Костов, да покажете какъв европеец сте, какъв християндемократ и как сте с морала. Хайде, демонстрирайте на живо онова изкореняване на маслиновите дръвчета от душата си, вие небалканецът, а новопокръстеният европеец. Нали така съветвате от две години гражданското общество, понеже за вас народ е мръсна дума. И дори в нощта на загубите при цялата си безпомощност смогнахте да сглобите грозното: "Аз с голяма тревога чух как беше реабилитирано понятието "народ". Народът ще измести гражданското общество и тогава България ще стане абсолютно непригодна за обединена Европа".
Не познавам по-безродно изстъпление на български държавник. Единственото добро е, че Костов е пътник, колкото и да виси като камък на шията на властта. Отива си с всичкото високомерие на малопросветения, с комплексите на човек, който трябва да наваксва в движение и това да не му личи. Съчиненият страх от "реабилитацията на понятието народ" е мрачно признание на семпъл диктатор, на когото народът каза "Върви си! ". Не някой друг. Нали самият Костов твърдеше, че у нас гражданското общество още не се е родило. Кой го гони тогава? Кой не го ще?
Да се върнем впрочем на понятието. Ако беше срамно, щеше ли Левски да ни остави тревожното "Народееее! ". Защо просто не ни запита "Гражданинооо? ".
Толкова години след Апостола българите се съизмерваме с тази единствена дума. За християндемократа Костов обаче народ е срамно понятие. Между другото нали СДС е партия, нарочила се за европейска народна партия. Странно как Франция, Италия, Германия... да не изброявам всички държави с прилежащите им народи, са абсолютно пригодни за обединена Европа, а пък ние с тази реабилитация - няма да сме.
Знае ли човек, може пък от Драгалевци перспективите пред обществата да се виждат по-ясно, отколкото от Брюксел, и трансформацията на народите в граждански общества да започне от тук.
Ние също можем да дадем нещо на света. Никога не е късно за поредната глупост. Добре е обаче да бъде домашно упражнение, а не властническо. Впрочем, като си приказваме за по света и тук, няма съдилища, в които произнасянето на присъдите да не е в името на народа. Знам, че в къщата на обесения не се говори за въже, но стана дума за "в името на... ". И не е лошо Командирът да се готви за среща очи в очи със съдебната система. Нещо като: "Гражданино Костов, станете, влиза народът! ".
Идва видовден за фондации и съпруги, за братовчеди и банки, за зетьове и РМД-та, за патрона на всичко това. Народът е като господ - забавя, но не забравя.
Разбира се, ще даде възможност на Костов и компания да демонстрират европейско поведение, нов морал и поемане на отговорност.
Четири години грабене и говорене стигат. Време е за дела. За съдебни дела.
Досиетата - активно мероприятие
СДС извърши предизборен лов на "вещици". Бяха огласени имена на сътрудници на ДС. Огласяването, предприето от комисията "Андреев", казват, ще продължи и след изборите.
Каква е целта на занятието?
Да се създаде лъжливата представа, изфабрикувана в синята централа, че може да се започне "на чисто".
Хватката е повече от елементарна - огласяват се "лошите", обществото въздъхва облекчено, и работите тръгват по мед и масло.
Така става в приказките. И то в бездарните приказки.
Твърде препатил и поумнял е вече българинът, за да се улови на толкова нескопосна манипулация. Пък и тя въобще не е в дневния ред на обществото, което целокупно е заето с мисълта за своето оцеляване.
Мероприятието на всичкото отгоре е изначално сбъркано. В един кюп се слагат и битови доносници (наистина калпазани!), и професионални разузнавачи, работили често пъти с риск на живота си за сигурността на държавата.
Никоя сериозна държава, още от времето на фараоните, не осветява своята агентурна мрежа. Навсякъде по света това се таксува като национално предателство с изключително тежки последици.
Повече от сигурни сме, че един ден ще се потърси сметка от ония, които съсипаха и "осветиха" българското разузнаване.
Това бе поръчкова акция! Поръчана от ония, от които не бива да имаме тайни. И нашите послушковци за едното аферим огласиха имената на достойни мъже, достойно работили за Отечеството. И вече ще бъде много трудно да се намерят техни следовници, след като гилотината на разкриването виси със страшна сила над главите.
Но да се върнем към основния лозунг, тиражиран от централата на СДС: "Да започнем на чисто! ".
Тук се крие една голяма измама. Големият проблем, значи, са сътрудниците на ДС и когато те бъдат неутрализирани - вече никой не ще може да манипулира българските депутати, министри и висши чиновници.
Но тъкмо това не е вярно и се прави опит да се хвърли прах в очите на обществото като се премълчават (умишлено!) други средства за въздействие върху крехките съвести.
Много по-страшни от разкритите "ченгета" са примерно заложниците на икономическите групировки, независимо от тяхното оцветяване.
И в бъдещия парламент, и във всички следващи парламенти ще присъстват хора, които тайно ще лобират за нечии сериозни икономически интереси.
Какво ти тук "започване на чисто".
Така!
Не е никаква тайна, че сред народните избраници винаги е имало и ще има хора, които се характеризират, засукано казано, с хормонална девиантност. Сиреч - "обратни".
Това е една много сдружена и много опасна сексуално обозначена мафия, при която цветовете различия не играят почти никаква роля. Тук действат други закони - законите на затвореното общество и на сексуалната солидарност.
Пробивността на подобни "нежни" души е направо страхотна.
Как иначе да си обясним, че един известен господин бе и зам.-министър на външните работи, и посланик в Италия, след това във Франция, а понастоящем се е закротил в пазухата на ООН.
Ще ни се възрази може би, че изпадаме в библейски бяс и проповядваме старозаветното: "Ако се намери помежду ви мъжеложец - да бъде убит с камъни!"
Чак дотам не стигаме, но определено казваме, че поради естеството на сексуалните си предпочитания подобни хора са уязвими, манипулируеми и в крайна сметка лесна плячка за изнудване и шантажиране. Ето поради тази причина тяхното издигане в държавната йерархия е опасно за държавното здраве.
Не е тайна, че немалко депутати са пряко зависими от международни финансови и политически организации като НАТО, ЕС, фондация "Отворено общество", МВФ, "Мерил Линч" и т.н. Тези хора, поради естеството на обвързаността си, защитават преди всичко интересите на патроните си, срещу съответни облаги. И чак най-накрая, ако въобще се стигне до това, помислят за интересите на държавата.
Не на последно място трябва да поменем и ония, които са свързани с разни секти, като тази на преподобния Муун (тук пряко може да се визира Стоян Ганев), с масонски ложи, с ротарианци и всякакви други изчадия.
За какво започване "на чисто" може да говорим, като се има предвид, че всеки партиен лидер се е обградил с кръг от опричници, готови на всякаква мерзост, само и само да попаднат на избираеми места в депутатските листи и да продължават да упражняват доходоносния занаят на абониран за Народното събрание дембел.
Това е фактическата, скритата картина на зависимостта, на която са подчинени почти всички по-първи хора в държавата. Пред тях нещастните "ченгета" са просто едни момчурляци, които си играят с челика на доносите.
И за да не се разбере това, или да не се разбере напълно, бе разиграна манипулацията с досиетата, с огласяването на тоз или оня.
А иначе България се управлява от шайки.
Това, че те понякога воюват помежду си, прави картината още по-страшна, защото счупените грънци ги плащаме всички ние.
И така ще бъде докато всякак износената в морално и нравствено отношение политическа класа не бъде нарината като боклук. И това навярно ще стане в едни предсрочни избори, които няма като как да не се случат, защото настава времето на окончателното падане на маските.
Жалки клеветници на Русия
В броя си от 20 юни в."Труд" помести знаменателно кратко интервю с председателя на Комисията по външна политика в Държавната Дума на Русия Дмитрий Рогозин - виден специалист по въпросите на външната политика, участник в редица международни форуми в Западна Европа и в Русия, близък до екипа на президента Владимир Путин.
Редакцията на в. "Нова Зора" възприема със задоволство и респект изводите на г-н Рогозин. А тези изводи са тревожни, но и правдиви за състоянието на българо-руските отношения и нечистоплътното поведение на целокупния ни политически елит.
Какво установява "външният министър" на Руската Дума?
1. Необходимостта България да се държи "малко по-мъдро и зряло, а не както се държи сега". Г-н Рогозин категорично разграничава позициите на политическата ни класа от мисленето на българския народ. Отношението му към политическата ни класа наистина е снизходително, но чувствата му към българския народ са топли и искрени.
В."Нова Зора" неведнъж е писал по тези въпроси. И сега напълно се солидаризираме с вярната оценка на руския политик за нищожността на днешния ни политически елит, който преживява не само от корупцията, но и от продажността си, от своето двуличие. Впрочем, двуличието на тези политици се съчетава успешно и с наивността им да смятат, че никой няма да го забележи. Дмитрий Рогозин изрича най-очевидното: "Но българският политически елит се държи нечистоплътно и недалновидно. Затова, когато България порасне и разбере собствените си интереси и това какво значение за развитието на нейния район има Русия, тогава и ще говорим".
2. Г-н Рогозин определя вота на последните избори като протестен. Но с една забележка: "Цар Симеон зае първо място по съвсем естествен начин. Гласуването за него показа нищожността на лозунгите на тези, които досега спекулираха с народните копнежи". И по-нататък: "Неговото име свързва България наистина с пробив към определено бъдеще: и влизане в Европейския съюз, и установяване на отношения с Русия, защото царската власт в България винаги е изхождала от традицията на дружба между нашите народи. Затова смятам, че за него са гласували като за алтернатива на нищожеството на тази идея, която съществуваше в българското общество". Явно г-н Рогозин има предвид антибългарската политика, която с ненавист към Русия провеждаше Иван Костов и неговата отхвърлена вече от народи ни камарила.
3. Г-н Рогозин изтъква, че и социалистите няма как да се измъкнат от отговорността си за влошаване на българо-руските отношения. Той намеква за провинциалното им лицемерие, което в последна сметка е по-отвратително дори от арогантността на Костов и сие по отношение на Русия. Нека социалистите, които най-често едно говорят, а друго правят, които на тъмно роптаят срещу задънената улица, в която ги води сегашната ръководна дружина, а на видело кротко, в името на "единството", тръгват под знамето на НАТО срещу Русия, срещу славянството и православната идея, да чуят, ако имат уши, и да видят, ако имат очи, думите, написани и изговорени с неподражаема искреност от Дмитрий Рогозин - един от днешните стълбове на руската държава:
"Колко спечелиха социалистите на изборите? Малко повече от 10 на сто? И питам: за какво става въпрос? Какво означават ръкоплясканията, думите "братушки", "руският брат е по-голям" и после със същия кикот, пищейки от радост, се хвърлят на Запад. Те какво си мислят, че ние не знаем кой как е гласувал (очевидно Рогозин има предвид работата на досегашния парламент - бел."Труд"), че нямаме разпечатки за всеки депутат".
Всеки здравомислещ политически наблюдател би приел с уважение казаното в интервюто на руския политик. И би се вслушал в неговите думи, които трудно могат да се тълкуват като изцяло лично мнение.
Какво обаче беше изумлението ни, когато прочетохме малко под и встрани от интервюто, редакционна бележка, подписана от Георги Трайков.
В рубриката "Фокус" Трайков спретва мръсно мероприятийце, наречено "Рогозин се изживява като губернатор".
Световно неизвестният журналист, бездарна издънка на известна номенклатурна фамилия, излиза от дупката си, за да хвърли с пълни шепи кал по руския политик. Освен това той си позволява да преиначи упреците на Рогозин, насочени към продажния ни политически елит, и да ги представи като упреци към българския народ.
Целта на Трайков е ясна - да убеди читателите, че Рогозин слага знак на равенство между българския политически елит и българския народ.
Такова безсрамие малцина са проявявали. Трайков, когото никой до ден днешен не е забелязал на територията на духа, се опитва да бъде и остроумен. Нарича Рогозин "товарищ-ът", но по-нататък затъва в баналности и перифрази за имперската политика на СССР, която днес се прикривала под флага на Русия. Изобличава политическия московски елит, пречещ за връзките между двата народа и прочие брътвежи на един журналистически прислужник.
Буди обаче безпокойство, че такъв коментар се появява в най-тиражния вестник у нас; че парвенюшкият размах на Трайков не е изключение за страниците на в."Труд". Нерядко в този вестник съвременна Русия се характеризира с презрителни думи, акцентира се върху тъмни битови страни, подемат се арии на клеветата, в дирижирания хор на омразата. Русия се представя като тъмна, безпросветна държава, а руският народ като недоразвит, умствено ограничен, морално разложен.
Подобен хитроват вид на "културно просвещаване" се набива в съзнанието на българския народ, особено сред младото поколение. Можем да махнем с ръка и да кажем с думите на поета, че бездарието винаги е било фашизъм; че епоха като нашата ражда освен безсъвестни журналисти, но и политически фашизоиди.
Наясно сме също, че в един "немски вестник" не всичко в политиката му се определя от редакционното ръководство. При подобни "журналистически сдружения" рядко излиза наяве действителният диригент.
И все пак ние, в "Нова Зора", се надяваме, че толкова утвърден и авторитетен журналист като г-н Тошо Тошев би могъл да проследи как протича дебатът върху отношенията между България и Русия на страниците на вестника, който той ръководи.
Иначе, убедени сме, нищожността и недалновидността на политическата ни класа, хипнотизирана от облагите, с които очаква да бъде възнаградена за подобна позиция от ястребите на НАТО, рано или късно ще заслужи възмездие. И присъдата ще бъде издадена от народа български, от чието име си позволяват да говорят и днес потомствени лакеи като журналиста Георги Трайков. До какво доживяхме!
През последно време в."Нова Зора" имаше възможността да води диалози с различни издънки на журналистическото и дипломатическото поприще, гастролиращи в България. Беше странно и болно да се слушат преповтаряни като "Отче наш" формулите и аргументите на Гусински и Березовски, на Евгени Кисельов и Владимир Познер. Същото олигархично "бесшабашничество". Същата приспивна песен! Сякаш НАТО не стигна до руските граници! Сякаш руско-българските връзки не стигнаха до своето дъно! Наистина, главно по вина на колониалната българска администрация на Иван Костов, но и поради "преориентацията на руските ценности", както те ги разбират. Подобно на нашите български безхаберници, и те също кокетират с празни фрази, в които паразитстват думи като "реформи", "демокрация" и "европейски ценности". В тези изтърбушени от съдържание понятия те се чувстват поне толкова уверени, колкото може би на тенис-кортовете на Дипломатическия клуб в Горна баня.
Не е наша работа да им отваряме очите за жестоката шаечна правда, за готвеното нерадостно бъдеще и съдба на унижения, оскърбен и ограбен братски руски народ.
И ако все пак отваряме реч за това, то е, защото не можем да не отбележим как по странен начин техните думи се свързват в органично цяло с думите на българските клеветници на Русия. А това в края на краищата постига общата им цел: отдалечаване на двата братски народа.
Слава Богу, че нито бюрократичните им позиции, нито чиновническото им безхаберие са това, което изразява и представлява в съзнанието на славянския свят мястото, ролята, отговорностите, мисията и името Русия. И нейният вековен дълг към славянството.
Дмитрий Рогозин, гостувал многократно на страниците на "Нова Зора", за първи път у нас на всеослушание огласява новата руска политика, заявена от президента Владимир Путин. Тази политика значително се различава от политиката на неговите предходници Горбачов и Елцин, осъществявана така талантливо от представителите на Козиревото наследство в България.
Вместо текста на Дмитрий Рогозин да бъде разумно осмислен в полза на бъдещото развитие на отношенията между България и Русия, ето че в блатото, в което тези отношения са затънали, се разквакаха безродните родни жаби, надигнаха се ехидни зурли от тинята, плъхове и мишлета зацвърчаха и се втурнаха да гризнат гамашите на "големия брат". Заедно с осребрената злост и ненавист, с поръчаната и усвоена омраза, тези реакции изразяват и великото чувство Страх. И Паника! Атавистичен Страх до небето. И от небето!
Ние, българските патриоти, обаче сме доволни, че честните хора у нас получиха дългоочакваната вест. С ухо на земята, пред телевизорите и апаратите, между редовете на море от клевети и лъжи, те се прислушваха да чуят как и кога след кошмарния зимен сън ще разкърши снага огромната руска мечка.
Тя вече вдигна предупредително лапа.
Който има очи, да гледа.
Иде часът на възмездието
Четирите години (1997-2001), през които управлява СДС, ще бъдат записани в българската история като години на стопански и духовен погром, който няма аналог в 1300-годишното леточисление на българската държава.
Това не може да се обясни само с безспорното невежество на управляващите. Тук по-скоро става въпрос за планирана злонамереност, съчетана с дебелашко презрение към народа и неговата култура. Само еничари, само платени дьонмета могат толкова всеотдайно, толкова страстно да рушат сътвореното от поколения българи. И всичко говори, че не сляпа стихия е ръководила техните действия, а че те са изпълнявали широкомащабно замислена операция за разрушаване на българската държавност и за биологичното умаляване на българския род.
Иначе не може да бъде обяснено почти садистичното упорство, с което управляващите доведоха до ръба на крайната мизерия милиони българи, обричащи ги на преждевременна смърт.
Хиляди и хиляди млади хора, цветът на нацията, ужасени и потресени напуснаха родината си, но нито правителството, нито парламентът реагираха на това страховито национално кръвопускане. А всички камбани би трябвало да бият тревога, защото народ умалява, род се прекършва и рождените люлки на България ги облазва паяжината на небитието.
И вместо да се реагира своевременно и адекватно на това национално бедствие - слушахме елейни речи как ще сме ходили в ЕС и НАТО.
Кого, господа, ще отведете в Европа?
Хора не остават вече!
Тъй както я караме, до 2050 година България ще бъде населена от два и половина милиона души. Но колцина от тях ще бъдат българи, като се знае, че прирастът на българите е с отрицателен знак.
Няма закога да мълчим.
Ние сме в клещите на тотален заговор!
Нас умишлено ни умаляват, защото нашата хубава земя е предвидена за други.
И се знае много добре кои са тези други.
Ето поради тази причина със сатанинска последователност се разрушиха производства, съсипа се селското стопанство, а българската култура - духовен стожер на нацията, - бе направо смазана.
И за да няма кой да пази и да носи скрижалите на нацията през времето - бе жестоко ударена и българската интелигенция, която е осъдена на мизерно вегетиране. Не вегетират само ония малобройни нейни представители, които за юдини грошове се съгласиха да продадат душите си на соросианския дявол. Тяхната мерзка мисия е да посекат жилавите корени на приемствеността и да обругаят ония творци, които са в пантеона на народната идентичност и свяст.
Няма го нийде по света това окаяно зрелище, каквото представлява площад "Славейков". Това е книжарски катун на пъпа на София. И то при положение, че само преди години "Софкнига" притежаваше повече от 50 книжарници в столицата! Но "Софкнига" биде джиросана на приватизационното ведомство на Ал.Божков и той под тезгяха разпродаде книжарниците, които се превърнаха в кебапчийници и бутици.
Така се стигна до позора в София да няма нито една-единствена представителна книжарница, та да има човек къде поне да се прекръсти пред тая мъченица - българската книга.
И това също не е случайно, а се вписва в мрачните планове за удушаване на българската духовност.
Като притурим към това, че Националният исторически музей бе фактически изваден от сакралното пространство на нацията и заточен накрай София, където просто не влиза във функция, то става повече от ясно, че таен демон като дървояд яде духовните стволи на България.
И нима е случайно, че "История славяноболгарская" на отца Паисия бе отново прогонена вдън горите Атонски по волята на един окаян и нещастен в своята духовна яловост президент.
Не, не е случайно!
Нищо не е случайно.
Както и това примерно, че в Българя никога не е имало толкова много самоубийства, както през изминалите четири сини години.
И всичко това на фона на гигантска престъпност и гигантска корупция.
И най-страшното - тоталното, скръбно обезверяване на хиляди и хиляди хора, които вече не вярват, че на тоя свят има справедливост и възмездие.
Но много ни се иска да вярваме, че все пак възмездие ще има.
Не може чак толкова зле да е устроен светът, че на майкопродавеца да му се размине, а отцеубиецът да не го удари мълния.
Каквото и да става, все някога правдата ще възтържествува и истината ще се изрече. Истината за пагубното, нечовешко, цинично и алчно управление на продажни и продали се люде.
И тогава от глъбините на възмездието ще чуем плач и скърцане на зъби.
Както е казано и в Светото писание!
Избори 2001: Благодарим ви, че си отидохте!
"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха? " - това се четеше по оклюмалата физиономия на Командира в нощта след парламентарните избори на 17 юни т.г.
Ако след всичките зулуми на ОДС през "първия пълен (а не успешен - б.а.) мандат" на тази формация Костов се учудва на изборния й провал, значи наистина не е в час. Сиреч, отдавна е бил за сваляне, щом дотолкова се е отдалечил от поверения му за четири години народ, че е чувал само гласовете на придворните политолози и този на Явор Дачков! Аха-аха, да ревне и да нарече народа прост и неблагодарен, затова че е предпочел Симеон II.
Истината обаче не е в жертвите на реформата, или поне не е само в тежестите на прехода, на които станало жертва ОДС.
Истината е, че половината гласоподаватели гласуваха не толкова "за" Симеон II, а против корумпираността, арогантността, безхаберието и демагогията на досегашния политически "елит". "Син" или "червен", все едно. Този "елит" просто не е български, щом главното за него не е да живеем добре, а да влезем в НАТО и ЕС. Още по-малко този "елит" е народен, щом праща децата си в чужбина, когато народът рови из кофите за смет.
Няма да е пресилено, ако кажем, че за Симеон II гласуваха и кофите за смет... Дори в нощта след изборите лидерите на т.нар. основни политически сили размахваха своите програми като амбулантни търговци. Чунким, самите им съставители са си направили труда да ги прочетат докрай, та оставаше и избирателите да се интересуват от "светлото бъдеще", в тях.
