ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ Е ОТЕЧЕСТВОТО
Уважаеми приятели и гости,
Днес ние сме изпълнени с още по-голяма решимост чрез нашите книги, чрез българското слово и дела да не допуснем Роданата ни да стане още по-бедна, и с още по-малко бъдеще. Тези дни и месеци са решителни и важни. Те ще бъдат нашата проверка по вярност към нацията и политическа зрелост. Достатъчно време изгубихме да се лутаме в безвремието, достатъчно вярвахме на лицемерни политически играчи, достатъчно дълго търпяхме опитите да ни превърнат в употребени хора.
Затова по-често трябва да се обръщаме към Ботев - нашата национална енциклопедия по патриотизъм и социална справедливост. Днешните дезинформатори и контрадезинформатори правят бездарни опити да унижат и омаловажат гения, но така заприличват само на хранени кучета, които вият срещу висинето на България. А Ботевият пример е ясен, прост и саможертвен. И затова днес той е трън в очите, а подвигът му - творчески и житейски, остава непостижим за конюнктурните. В опита си да смачкат националното ни самочувствие те тиржираха дори "шедьовъра", че Ботев е убит от българин... Задачата е ясна - все повече да презираме себе си и все повече да се виним.
Но нека нека кажем и нещо хубаво и полезно. Първото, ИК "Хр.Ботев" оцеля. И второто, отново връчваме награди. Голямата награда на името на Хр.Ботев за цялостен принос и за книгите "Театърът перестройка" и "Харта на унгаркия социалдемократ и Българката пътека" получава проф.Ч.Добрев.
За нас той още веднъж доказва, че е творец с голяма национална мярка. И това е видно не само от цялостното му творчество на учен и публицист с широк европейски поглед. От Ендре Ади до шедьоврите на руската литература той проницателно извежда важните неща, откроява ги с фин естетически резец, с висок професионализъм не само ни убеждава, но ни прави и съратници в идеите си. Аргументите му са силни не само откъм фактология и научна аргументация, но и дълбоко емоционални. И тази негова напористост напомня топенето на ледовете по Енисей. Виждал съм ги и все ми се струва, че са близнаци. Като Ленин и партията. Чавдар Добрев твърдеше, че е "ляв социалдемократ", аз твърдя, че той е един ляв българин, за който Отечеството е единственият път, от който не можеш да паднеш. Ние много го обичаме и му честитим наградата от все сърце.
Ботевата камбана на несъгласяването
Възприемам наградата на издателство "Христо Ботев" най-вече като съпричастие към мен и хилядите български интелектуалци, които нито за миг не престанаха през изминалия период да бият Ботевата камбана срещу "царството кърваво грешно", да реанимират конформизма, отхвърлящ идеята, че бедността е богатство, а корупцията е честност, че насилието е свобода, а войната - мир.
Ботевата награда е един от поводите да кажем, че можем и трябва да сме заедно в името на една кауза. Кауза, която ще градим тепърва.
Нужно е отново да се научим да опровергаваме. Да опровергаваме митовете, че има непреодолими, веднъж завинаги фиксирани прегради между привилегированата личност и обезправената човешка маса, както днес ни убеждават; че е нормално десетици да се къпят в магарешко мляко, а стотици хиляди и милиони да умират от недояждане, болести и безпросветност, както става в наши дни; че НАТО гарантира националния ни просперитет, а Сорос - духовната ни пробуда, както втълпяват платените виночерпци на управляващия слой.
Ние сме и ще продължим да бъдем в изолация, тъй като сме ляво ориентирани и сме се посветили на "земята на Ботев и Левски".
Ще ни потрябват много воля и разум, за да опазим истините на човешкото битие. И това е така, защото сега са яхнали коне Князете от Апокалипсиса, тяхна е пълната власт.
Обречени сме да прозрем:
През 21 век основният антагонизъм в света ще е антагонизъм между философия и практика на глобализма и философия и практика на многополюсния свят. Нашето място е при свободните народи.
Лост на напредъка ще е обогатяването на свободата, социалната справедливост и солидарността с ценности като реда и заздравяването на държавата. Призвани сме да работим в тази насока.
Човеколюбето ще се осъществява и чрез успоредяване на гражданските права с една друга, подкрепяща договора между хората ценност: ценността на нацията, на националната държава. Убог е всеки универсален човешки съюз, който оставя без грижи люлката на отечеството.
Дълги години през новото столетие българският народ ще продължи да търпи "Кръстът, забит в живо тело", да носи върху гърба си "зло безконечно", да чува как "вихрове гонят тръни в полето". Нови, тежки цели и задачи очакват майсторите на капризната игра с думите, подготвят ги за освободители на закования върху кръста човешки дух.
Излиза, че все отнякъде трябва да се започне! Все в някакъв исторически момент отделният човек ще каже "баста", дотук, за да произнесе свещеното: "Хляб или свинец! ". Все в един етап от развитието зрението ще се възвърне, както и усетът за достойнство. И азбуката - социална и национална, отново ще бъде усвоявана: звук по звук, буква по буква, дума по дума.
Просто мисля, а и винаги така съм мислил, че изход има и той трябва да се търси. Съдбата на интелектуалеца нерядко се концентрира в такова търсене и намиране на изход, в такава защита на човешкото съществуване.
Българският интелектуалец не би трябвало да забравя - и това го казвам в Ботевите дни, че той върви по Пътя, но и Пътят е Той самият!
Българино, пази земята си!
Законът за земята, подготвен и внесен за първо четене в Народното събрание, макар и не напълно известен на широката читателска аудитория, съдържа някои предложеиня, които будят тревога и исторически асоциации от близкото и далечнотго минало, на които съм свидетел.
Ще взема за пример Израел. Известно е, че след Първата световна война Палестина, която дотогава бе владение на Отоманската империя, стана подмандатна територия на Англия. Тя бе населена предимно с араби и евреи. По призива на ционистките централи от целия свят бе организирано изкупуване на земята на Палестина от собствениците им за местните и заселващи се там, емигрирали от други страни евреи. Във всяка еврейска къща наред с мезузата (свитък цитати от Библията) на входната врата имаше една синя касичка с бяла шестолъчна звезда. В това отношение не правеха изключение и много еврейски семейства с неционистки разбирания. В тази синя касичка всяка седмица се поставяха пари, които в края на месеца се отчитаха в еврейската община на съответното селище. Тези пари се изпращаха във фонда "Керен каемет ле Израел", т.е. фонд за закупуване земя за евреите в Израел.
Това продължи до 1948 г., годината, в която официално бе призната държавата Израел. До този момент повече от 90% от територията, определена за Израел, беше купена от фонда на арабите и други собственици. С други думи, бившите собственици не можеха да претендират за това, което беше вече продадено.
Какво целят законопредложителите с това да се продава земя на чужденците? Да получат инвестиции? Наглед добре замислено, но се забравя, че земята освен средство за производство е и територия.
Преди 9.IX.1944 г. приблизително 3/4 от населението на България бе в селата и се занимаваше с обработката й, а понастоящем са останали по-малко от 1/4, и то предимно възрастни хора. Наследниците на тази обработваема земя са в градовете, и често твърде отдалечени от своите наследствени земи, без възможност да ги обработват. Те или ги предават в кооперативните сдружения, от които получават рента, без да могат да контролират дали тази рента съответства на вложеното имущество и земя, или ги дават под аренда, което също носи риск, а последната възможност е да ги продадат.
Тук е главната опасност - тази земя да попадне в чужденци.
Убеден съм, че тези, които ще продават, ще са заинтересувани да получат най-добра цена за земята си. Също съм убеден, че такава цена ще могат да предложат чужденците. Икономическата зависимост води до политическа. Останалият без земята си народ е без територия. Този народ вече престава да бъде нация.
Казват някои учени с титли, че земята не може да се изнесе. Това не означава, че тя не може да стане чуждо притежание. Спомнете си за Кипър! Само 10% турско население стана собственик на 1/3 от Кипър.
Синьото правителство широко отваря вратите на троянския кон със закона и най-страшното е, че тези, които трябва да вдигнат народа против това предателство, пеят дитирамби в негова чест.
Някои се опитват да ни сравняват с Великото херцогство Люксембург. Там можело да се купува земя. Земята там е толкова скъпа, че могат да я купят само тези, които притежават банките в Люксембург, т.е. анонимните му собственици, заинтересувани държавата да съществува, за да ползват законодателството й за прикриване на своите пари. Тази земя не се ползва за производство на продукция, задоволяваща населението, докато при нас земята се използва за прехраната на населението и за износ.
Според мен с разрешението чужденци да купуват земята се извършва най-голямото предателство спрямо българския народ и неговата родина, а след влизането на този закон в сила и след демографския срив от България ще остане само географско понятие.
Весели работи
Тъкмо бяхме забравили, че на българската политическа шахматна дъска освен царе има и пионки, когато Петър Стоянов ни го припомни със заявката си за още един мандат за служба. За служба на народа, по презумпция, не на братовчедите, я, ка щяло!.. Този път почетното конферансие на сините партийни конгреси поиска народно и друго доверие за бъдещата си роля на "независим". Всъщност, на пръв поглед нелоша еволюция за човек, който а ла Джон Кенеди, възкликна пред първите братовчеди и братовчедки на нацията "Ich bin eine sedessar! ". Израз, в конкретния случай, наситен повече с емоционална, отколкото с информативна стойност.
Има си хас пък някой да не е знаел какви са политическите предпочитания на първия разединител на пловдивски семейства.
Това бе една предизвестена заявка. Поне за всички, които очаквахме с наближаването на деня на парламентарните избори сините сапиоти да задействат и тежката си пропагандна артилерия.
Вместо канонада обаче се получи кьорфишек. Най-малкото заради следния бисер в мотивацията на веселяк Петър: "Опитът, който придобих през мандата си, контактите - професионални и лични, с водещи държавници по света, са един огромен капитал, който не е моя собственост. Той принадлежи на България". Край на цитата.
За всички нас остава просто да се досетим, че не само опитът и контактите принадлежат на България, но и техният носител, личността, насъбрала въпросния опит и установила въпросните контакти.
И това кой го казва?
Казва го човекът, чийто образ цели два поредни дни се мъдри в предаване на Си Ен Ен с пояснението "Roshen Hassanov, Bulgarian ethnic Turk".
Накратко, весели работи.
Седесарят на всички българи стана независим!
Грозно и обидно
Покрай други работи пренебрегваме активизирането на турската държава в българските парламентарни избори. То остава някак си в сянка, а не би трябвало.
Законодателството на Република Турция не признава двойното гражданство, но за бившите български граждани от турски етнически произход бе направено изключение. Читателите нека сами преценят доколко може човек да бъде лоялен на две държави едновременно.
Днес турските власти подкрепят настояванията на Доган на нейна територия, вместо предвидените три избирателни секции, за участие на тези граждани с двойна лоялност в българските парламентарни избори, да се открият поне двеста.
Грозно и обидно е за нас, но Република Турция по този начин дава да се разбере, че възприема въпросните избори сякаш са турски местни избори. Нещо като вътрешно състезание с бюлетини в рамките на турската държава.
Всичко това, естествено, минава почти незабелязано на фона на безброй вътрешни разделения между българите.
Да изринем Костов и кликата му от властта
През 1990 г. първите стачки, демонстрации и митинги в България бяха против изграждането на АЕЦ "Белене" и атомната ни енергетика. Последваха протестите срещу каскадата "Рила" и "Места", както и срещу водоснабдителната система "Осъм".
Ръководството на СДС ползваше Едвин Сугарев, Лъчезар Тошев и други позабравени вече свои лидери, за да громи енергетиката, да пречи на водоснабдяването на цели райони, да срива стандарта на народа ни, но това не ги вълнуваше - те ликвидираха социализма!
Лъчезар Тошев отначало най-яростно и агресивно използваше всяка възможност у нас или в чужбина да говори против българската атомна енергетика. Крилатият му лозунг "По-добре свещ с конец, отколкото българска АЕЦ", беше неговото верую. По-късно той нахитря, успя като несменяем депутат да прехвърли в по-голяма степен дейността си против атомната ни енергетика в чужбина, като все по-рядко се афишираше на наш терен. Така заслужи и поста си постоянен представител на България в ПАСЕ. Доживяхме и абсурда назначеният от СДС председател на Комитета по енергетика Георги Стоилов да говори против атомните ни централи. Всичко това даде своя резултат: условието, което ни се постави, за да бъдем допуснати да кандидатстваме за обединена Европа, беше да спрем първите два блока на АЕЦ "Козлозуй".
Никъде в света корпусни атомни реактори, каквито са нашите, не са спирани, преди да изчерпят ресурса си. За първи път, въпреки изричните писмени становища на двете световни специализирани организации МААЕ и WANO и въпреки експертизите на най-изтъкнатите западни и руски специалисти, които потвърдиха възможността всички блокове на АЕЦ "Козлодуй" да продължат нормално да работят, се стигна до противоположното политическо решение.
Костов наложи да се приеме решение за тяхното спиране.
Това е национално предателство!
Това бе началото на погрома на българската енергетика, който системно се провежда от ръководството на СДС срещу едно голо обещание някога (неизвестно кога) България да влезе в обединена Европа.
Много преди това обаче ще трябва да спрем два атомни реактора, които спокойно могат да работят още не по-малко от 10-15 години. Сегашната стойност на тези два реактора е над 500 милиона долара! За тяхното спиране ще се изразходва крупна сума, която през близките години ще е от порядъка на още 100 милиона долара.
Равносметката показва, че сега, когато България е най-бедна, ще загубим над 600 милиона долара!
Тази сума е многократно по-голяма от сбора на всички помощи, които сме получили от 1989 г. до днес от всички западни донори. В замяна получаваме "обещание", че някога ще бъдем приети в Европа.
В Календара на успехите на Иван Костов за бъдещото ни влизане в Европа се говори много, без да се казва дали то ще е през 2007-2010 г., или по-късно. За погрома на енергетиката, за предадените национални интереси не се казва нищо.
Спирането на строителството на каскада "Рила-1500" лиши столицата ни от втори независим източник на питейна вода. Ако поради форсмажорни или други обстоятелства аварира единствената връзка с язовир "Искър", София ще бъде в много по-критична ситуация от тази, до която ни докара СДС при кметуването на Янчулев. Тогава СДС потърси оправдание, като сне политическото си доверие от софийския кмет. При описаната по-горе ситуация на софиянци с нищо няма да ни помогне снемането на политическото доверие не само от Софиянски, но и от цялото СДС. То и без това за голямата част от българите вече не съществува!
Погромът на българската енергетика продължаваше по всички възможни начини.
От централните ведомства бяха изгонени специалистите, свързани или симпатизиращи на партии извън СДС.
Създаде се нова държавна структура - Държавна агенция за енергийно регулиране, която оглави проф. Димитър Димитров, към който тогава изпитвах лични симпатии. Той чистосърдечно заяви, че не е специалист и в работата ще разчита на останалите служители на агенцията. Подборът на служителите, естествено, по привързаност към СДС, доведе нещата дотам, че ние енергетиците помежду си казвахме "В тази агенция всеки разчита само на компетентността на другите".
Накратко, бе хаос и духът на Шиляшки се носеше над него. После хаосът стана пълен.
Шиляшки се скара с Димитров, а Димитров бе изпратен да "оправя" просветата, Шиляшки пак оцеля, това - по върха.
Хаосът с кадрите в производствените поделения на енергетиката обаче беше още по-голям. Безразборно се уволняваха ръководители и специалисти, изграждали се десетки години. Те бяха заменяни с послушни симпатизанти на СДС с чиято помощ държавни средства да могат да изтичат към СДС и братовчеди.
кадрил се разигра в АЕЦ "Козлодуй", където предимството на професионализма трябва да е абсолютно и безусловно.
Ще илюстрирам кадровия произвол на СДС в енергетиката с още два случая.
За енергетик N 1 на България за 1998 г. ръководството, оглавявано от Шиляшки, обяви инж.П. Пенев, директор на ТЕЦ "Марица изток-1", безспорно високо ерудиран специалист. През 1999 г. той беше уволнен. Остана си обаче напълно послушен към указанията на СДС. През следващите години скандалният сценарий се повтори. За енергетик N 1 на България за 1999 г. бе определен инж. Тодор Михайлов - блестящ специалист и ръководител, директор на най-голямата ни ТЕЦ "Марица изток 2". На следващата година той също беше уволнен изцяло по политически причини.
Никой отрасъл не може безболезнено да понесе такъв кадрови произвол. За енергетиката, която е с непрекъсваем производствен процес и сложна технология, това важи в още по-голяма степен.
Както във всички отрасли на промишлеността, така и в енергетиката бяха разгромени научните и проектантски институти, строителните, монтажните, пусково-нападъчните и инвеститорските организации, до такава степен, че вече без участието на чужденци не сме в състояние да изградим даже средно голям енергиен обект.
Ще си спомняме само как сме строили каскадите "Арда", "Въча", или "Сестримо-Чаира".
Образователната реформа опасно засилва тази тенденция. Българските бакалаври ще работят под ръководството на магистри чужденци.
Всички тези "успехи" Костов "скромно" пропусна в своя календар.
Последните крупни афери в енергетиката ни са подготвените сделки за ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3".
От нашата общественост старателно се крият условията, при които България договаря продажбата на тези две особено важни електроцентрали. Очевидно те са толкова неприемливи, че вицепремиерът Жотев се постара да се разграничи от тях. Манипулативните изказвания на "командира" че продажбата им ще увеличи нашата стабилност са направо смешни.
Българският народ има право да знае поне основните параметри на сделките като: мощност, годишно производство и стойност; кой и при какви условия осигурява въглищата и те кога и как се заплащат; каква е цената на електроенергията на всяка от двете електроцентрали по години; каква е българската собственост в двете ТЕЦ и ще има ли промени в българското участие след години; какви акционери има и какви са "хонорарите" на "братовчедите" на тези, които решават въпроса, на тези, които подписват договорите и на скандално известния "българо- американец" К.Димитров и т.н.
Определящо влияние за сделките може да имат екологичните въпроси. Кой и как ще плаща за замърсяването с СО2, сярни, азотни и други емисии? Как се решават въпросите с гипса, пепелината и другите отпадъци? За това в уж прозрачната политика на СДС няма никаква информация.
Първо БСП, чрез Румен Овчаров, постави въпроса, че сделката е очевидно неизгодна. Екипът на Симеон II се присъедини и поиска сделката да се подпише след изборите. Костов обаче бърза! Трудно се изпуска кокала, а келепирът за СДС и за българските и американските братовчеди след изборите може да го няма. Това е сериозен довод да се бърза.
Нашата общественост не е информирана, че за новите мощности на площадката на ТЕЦ "Марица-изток 1", с безвъзмездната помощ на Япония, няколко години се правиха задълбочени проучвания в резултат на които се изработи проект за изграждане на два блока, всеки с мощност по 300 мегавата с прилагането на съвременната технология "изгаряне на кипящ слой". Японските специалисти, след проучване на опита на Европа и на света, обосноваха, че тези два блока ще струват 600 милиона долара. При това чрез тяхната държавна агенция ДЖАЙКА те принципно поеха ангажимента Япония да ни осигури заем при много изгодни условия - 10 годишен гратисен период, след което за 20 години да изплатим заема само при 3,5% годишна лихва. Назначеният през 1997 г. председател на Комитета по енергетика - небезизвестния Георги Стоилов, заедно с "Командира" погребаха тази възможност. Това също го няма в Календара на успехите на Костов!
Вярвам, че на 17 юни народният вот ще измете Костов и кликата му от властта, не само заради погрома им над България, който вече извършиха, но и за да не им позволи да го продължат и завършат.
За национална алтернатива на неолибералния икономически курс
Започна предизборната надпревара и разноцветните политически сили отвориха сергията на обещанията. В условията на разгроменото ни стопанството естествено е вниманието да е обърнато към икономическите програми.
И именно тук демагогията е най-голяма. "Заваляха" заплати от по 400 и повече лева, данъците спаднаха и се удариха в земята... Даже СДС обеща "работа и сигурност".
Като че ли досега не са били във властта и тази безработица е паднала от небето. Всички вкупом заплакаха за българския производител, а чуждестранните инвеститори - само дето не надничат от джоба ни. Като че ли са чакали да минат единадесет и кусур години, да се зададат изборите на 2001 година и тогава да дойдат, таман по волята на нашите партии и партийки.
Започнаха икономическите дебати и все още управляващите и досегашната опозиция люто се нахвърлиха един другиму. Така в дискусия по "Нова телевизия" между представителя на СДС вицепремиера Петър Жотев и представителя на БСП - депутата Петър Димитров, опозиционерът даже се "присмя" на лозунга "Работа и сигурност", тъй като "вече сме били пазарна икономика и всеки трябвало да разчита на себе си, такива лозунги повече прилягали на времето на Тато". Те сякаш си бяха сменили местата. Вместо човека на уж социалната партия да критикува "отляво" демагогията на този лозунг (тъй като за четирите години на управление на ОДС нямаше нито работа, нито сигурност), той му "излезе" "отдясно". Това несъмнено е много симптоматично. Защото ако се вгледаме в икономическите програми на водещите у нас политически сили, ще видим, че разлика няма, или ако има, тя е терминологична, но не и концептуална.
Дали ще е "тоталната приватизация" на господата от ОДС, "ускорената приватизация" на "розовобузестото ръководство" на БСП или даже "нулевата данъчна ставка" на царедворците от НДС II, дали ще са някои "по-така" постулати на разните "евролеви", християн- и социалдемократи, както и всякакви други тути-кванти, философията на предлагания стопански модел е една и съща - "неолиберализъм без граници".
Остава само да се запитаме дали на разните му там "господа" и "розовобузести другари" не им е ясно едно. Както показва целият световен опит, при страшната и неописуема разруха на нашето стопанство, каквато не е имало в мирно време, вълшебният ключ на измъкването от тази ситуация се държи от стратегическата инициатива, конституирана на основата на позитивната държавна воля. Това не означава държава, която, както обещават днес нашите сини, царски, пембени и всякакви други изборджии, да раздава наляво и надясно високи заплати, пенсии, социални помощи, като при това не иска данъци или пък най-малко те да са с ниска ставка. Т.е. за всеки и за всички, кой както желае.
Остава да се запитаме само откъде ще дойде всичко това. Дали от разграбената ни индустрия и разсипаното селско стопанство? Дали от някои благодетели отвън, каквито явно няма и не може да има.
Още навремето "майката" на неоконсерватизма г-жа Татчър го бе казала, че "безплатно е сиренето само в капана за мишки".
В случая под позитивна държавна воля разбираме управленска воля, която се стреми към развитие на производството и търговията.
Воля, която не страда от политико-идеологическо късогледство и пристрастие по отношение на различните форми на собственост и не пита дали си държавна, частна или кооперативна фирма, а дали си ефективна организация.
Воля, която не те обвинява, че си неефективен (макар параметрите на тази неефективност - корупция и социална несигурност, липса на външни пазари, отсъствие на нормално банково кредитиране, непосилни данъчни тежести и т.н., да са зададени в значителна степен от провежданата държавна политика), а се стреми да създава условия за стопанска ефективност, т.е. да изпълнява елементарните задължения на държавата към националните стопански единици.
Но в такъв случай всякакви неолиберални игрички следва да бъдат изоставени. Че това "отваряне", което имаме през последните почти дванадесет години не ни вкарва в никаква Европа, както обичат да ни залъгват, а точно обратното - натиква ни в неоколониалния двор , при това неоколония от особен тип.
В съвременните условия на настъпващия нов, т.нар. информационен технологичен начин на производство, във все по-голяма степен ключов ресурс за динамично развитие стават не толкова материалните или финансовите активи, а човешките ресурси.
Но тук става дума не просто за хора, а за знаещи, можещи и мотивирани хора. Нашата бедна страна друго може да няма, но с такива хора може да се похвали и даже да "удари в земята", много от западните ни "благодетели".
И ето, ние сме свидетели как България става донор на Запада по отношение на този най-ценен ресурс, как почва да плаща "кръвен данък" на поробителите от Новия световен ред. Причините за бягството на нашата младеж не са една и две. Тук е и липсата, особено през последните години, на формирането на действени национални ценности. Затова пък активно присъства идеализирането на т.нар. западен начин на живот с характерните за него деструктивни потребителски стандарти. Определено днес можем да кажем, че те са най-голямата заплаха за съществуването на човечеството.
Безспорно ключовата причина е липсата на перспектива у нас за всичко кадърно, безработицата, идиотския живот, в който ни вкарват, когато си принуден не да живееш, а да оцеляваш ден за ден. А всичко това е следствие от цялата досегашна държавна политика по отношение на икономика, култура, национални ценности.
Най-страшното в случая, е че подобен "кръвен данък" означава постепенно, но съвсем сигурно изпращане на нашата Родина в историческото небитие. България ще изчезне поради високата смъртност, ниската раждаемост и унищожителната емиграция, ще изчезне просто защото няма да има българи.
Мисля, че на мнозинството от нашите политически "лъвове" всичко това е ясно, те не са чак толкова наивни. Все пак Иван Костов е преподавал "политикономия на социализма", та е чувал за неоколониализъм. Георги Първанов е специалист по история на БКП и не може да не знае и да не разбира някои работи. Да не говорим за "евролевия" Александър Томов, който дисертация е защитавал по тези проблеми и що статии и книги, да не говорим за правителствено-партийни документи на партията-държава БКП... Като е така, каква е причината за тяхната "слепота", защо те продължават да ни тласкат по път, който, както вече на мнозина в България започва да им просветва, е път към нищото?
За да отговорим на този въпрос с "повишена трудност", следва да погледнем в каква геополитическа "опаковка" ни се представя неолибералният модел. И тук изплува любимият и на десницата у нас, и на така наречената Нова левица, и на евролеви, и на кой-ли не още, военнополитически блок НАТО. Блок, който както разбираме, не защитава при конфликт възникнал между страни-членки на блока. Случаят Турция, Гърция и Кипър е доста показателен. А кой може да ни гарантира, че някоя съседна страна-членка не би си позволила да ни преподаде някой "урок" и ние, макар и присъединили се към НАТО, да се окажем бита страна? Още повече че при тази ерозия на патриотични чувства и национална идентичност, при този разгром на армията ни и икономиката ни, като че ли сами викаме бедата.
Но в такъв случай защо на нашия така наречен "политически елит" му е нужен НАТО? Тук следствие и причина са в страшна комбинация, като понякога си сменят ролите, а друг път следствието създава нова причинна връзка. Ние не можем да обясним всичко това извън контекста на станалото у нас след 10 ноември 1989 година, когато се създаде олигархичният неокапитал у нас.
Може да се говори за четири основни източника на българския олигархичен неокапитал:
Следва да кажем, че независимо от понякога острите политически битки, които водят помежду си партиите, явяващи се в една или друга степен проводници на интересите на отделните течения на олигархичния неокапитал в България, техните стратегически интереси си съвпадат. А именно запазването си в качеството на олигархия и продължаването на функционирането на неолибералния модел, който фактически ги създаде като олигархия.
В условията, когато този неолиберален модел се превръща не просто в антинародна, но и в антинационална угроза, т.е. смърт за България, възможността за формирането на мощни граждански и обществени сили, които да прекратят както модела, така и съществуването на олигархията като социална група, нараства изключително много. Изплашен от подобна възможност олигархичният неокапитал вижда изхода в чуждата помощ - НАТО, който да му гарантира продължаващото ограбване. Тук определено можем да кажем, че имаме съвпадение на интересите. Силите на Новия (световен) ред, както те самите се назовават (New Order - по думите на Буш-старши, заимствайки термина от Хитлеровия Neue Ordnung), са изключително заинтересовани от поддържането на олигархичния неокапитал както по геополитически, така и по геоикономически причини.
- В геополитически план Русия, макар и вече да не е социалистическа, продължава да бъде ключов геополитически съперник. Единствена в света тя може да осигури гарантирано взаимно унищожение с най-мощния, ударния юмрук на Новия световен ред - САЩ. С нея пряк сблъсък е неизгоден. Но досегашният опит показва, че е възможно тя да бъде ерозирана "отвътре", за което допринася всякакъв род нестабилност във и около нея.
Кавказкият регион и Балканите са като "скачени съдове"
Като удариш по Балканския полуостров, който дълго време беше и е в зоната на интересите на Русия, като подкрепиш т.нар. ислямски фактор в тази зона, непременно "разлюляваш" ситуацията в Кавказ.
И ето в този момент се явява един "национален политически елит", който е готов да загърби действителните цивилизационни корени на народа си, да зачеркне славянския си произход и православната си вяра, братските чувства и взаимното уважение със своя Освободител от най-страшно си робство и да превърне страната си в плацдарм срещу Русия.
Как да не ги подкрепиш такива синковци?
- В геоикономически план е известно, че Западът и особено САЩ, са една глобална "прахосмукачка", но те не смучат прах, а блага от целия свят. Може определено да се каже, че именно положението на САЩ като глобална свръхсила осигурява ключовите конкурентни предимства на транснационалните корпорации от американски произход.
Но за да може процесът на изсмукване да се осъществява успешно, ключово условие е страната-донор да е възприела "неолиберален" модел. Лъвският пай е за господарите, но и чакалите, и хиените в лицето на местните компрадори също получават по нещичко.
Добре, ще каже някой, навярно е така, навярно всичко гореказано е правилно.
Но реална алтернатива няма.
Мощни са всички тези сили и нищо не може да се направи. Пък нали си имаме поговорката "Преклонена главица сабя не я сече".
Да, но се оказа, че в новите условия на глобализация секат и преклонената главица... Ситуацията в съседна и братска нам Македония нима не е достатъчно доказателство?! Но примерът на Македония не следва да ни плаши, а да ни служи за урок.
Защото в крайна сметка реалната алтернатива е у нас - в създаването на национална политическа воля, която да се конституира в позитивната държавна воля, която ще потърси новите стопански инициативи. А те са:
Държавата като основен инструмент на властта трябва да бъде използвана в името на дългосрочното национално благо. Конкуренцията следва да се разглежда като полезно средство за това да се управлява икономическия живот. Но не и като начин за решаване на който и да е от големите въпроси на живота - как трябва да бъде управлявано обществото и в каква посока.
Трябва да има и ясното разбиране, че никой няма да се погрижи за нас, ако ние самите не го направим. Една такава държавна стопанска политика следва да се превърне в път към създаване на конкурентоспособна производствена пазарна икономика, заемаща високотехнологични ниши в системата на международното разделение на труда и осигуряваща социална сигурност и социален просперитет на трудещите се в нашата страна. По своята същност тя трябва да се разглежда като борба за ново обществено устройство, където ще има пазарни отношения, но пазарът няма да господства над човека. Ще има държава, но държавата няма да монополизира публичното пространство, а активно ще взаимодейства в различен план с него.
Всичко това ще има за цел да осигури прогресивното развитие на българската държава и народ в задаващото се трето хилядолетие.
Подобна политика, която, ще подчертаем дебело, е заложена в програмата на коалиция"Национален съюз "Отечество" и Левица, е единствената истинска национална алтернатива на убийствения неолиберален курс предлаган от днешния продажен и лъжлив политически "елит". Тя не обещава незаработено и затова лъжовно благоденствие. Не ни праща да летуваме на Канарските острови, не ни мами с 400-левови заплати и 200 и кусур левови пенсии.
Тя ни казва, че истината е в нас, че истината е в нашия труд.
Че ако обединим усилията си, ако се трудим за благото на Родината си, ще си осигурим най-важното - достоен труд и живот, и честно заработен хляб, какъвто имахме, и какъвто можем да имаме и при новите условия.
Тази Национална алтернатива няма Алтернатива.
Мисля, че рано или късно тя ще победи. Защото залогът е много голям. Залогът сме ние, залогът са нашите деца и внуци, залогът е майка България.
За синята идея с лъвче... Че Валерия Велева е баш байрактарка на "синята идея", се знае от цял свят. Лъвчето й не се вижда много-много. Може би го крие в деколтето си, за да не избяга. Божа работа, всичко става... И то се знае, крачи с широко развяно синьо знаме, надежда на отрудените и сандардисаните, за които тя живее, бори се с перо и меч.
Предана е на "синята идея". Сигурно е бабувала при нейното раждане. Но много малко казва каква тя. То се разбира, че най-напред е "Свобода" и "Демокрация", и още много-много сладки и шарени неща. И "цивилизационен избор", и "общочовешки ценности", и най-вече "човешките права". И най-много правото на недояждане и гладуване и ровенето из кофите за боклук. С две думи, всеки за себе си, Господ за всички. Пълна свобода на предприемчивите, инициативните, можещите. И пробивните! По накратко, на хайдуците и мошениците да оберат България и народа. И да изнесат заграбеното. И да го съхранят за поколенията. Своите, разбира се! А на народа обещават със сигурност "сполука и благоденствие" - на оня свят.
И тази "синя идея", гарнирана с лъвче, не е нова. Нея я има откакто свят светува, откогато е имало много, много бедни и много, много малко богати. Откогато е имало господари, слуги и бачкатори. Така е, както е и сега.
И развяла широко синия байряк с лъвче, Валерия зове: Хора със синя кръв и сини души, СДС 1, СДС 2, (т.е. Движението "Симеон II"), обединете се! Нещо като "Пролетарии от всички страни - съединявайте се! "... Само така ще защитите синята идея, която носите. И България ще стане още по-синя. Като насинено (дупе) от бой. И колкото и да е насинено, то още носи.
Но и този призив на Валерия е закъснял и не е оригинален. Тази работа отдавна е гласена. Не в България, разбира се. Има стратези, политолози, анализатори, които ги мислят тези работи отдалеко, и като му дойде времето, отварят капана. Така и стана. Когато народът разбра, че и "модерните червени", и сините са маскари, пуснаха Негово царско Величество Симеон II да нахрани и напои с обещания гладните и жадните. И хората клатят глава, цъкат с език и си говорят: "Другите ги видяхме. Па този може да не ни излъже. Човекът е от сой! И както се казва "Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се".
А че ще се прави коалиция на СДС и Движението на Симеон II, то е програмирано отдавна. И ще управляват заедно в името на "синята идея", и че Доган ще помага, не знаят само ахмаците.
И ще повторя. По мисли са, братя, и чувства еднакви таят. И интереси. А предизборната "борба" е кой ще свири първа цигулка в триото.
В. "Труд" от същата дата, срещу "Позиция" на Валерия Велева пише с тлъсти букви: "Царят обеща. На втора страница, пак тлъсто: Царят... И така по всички вестници, телевизия и радио. Така го титулуват и политическият елит, и "свободните" журналисти, и много значими "творчески интелигенти"... Слагачи и с извинение, гьотферени, кажи-речи отпреди 8-10 години.
Защо и откъде накъде, по каква логика и фактология? И Н.В.Симеон II, и цялата му фамилия, работят като къртове да вземат в пазва бащинията си, Царството на баща си и дядо си. И двамата донесли на България само злочестини и чернилки. И трябва да е луд и да не си знае интереса, за да не си го вземе при толкова бол кандидати за царедворци. Да не говорим за поданиците.
И не е прав проф. Божидар Димитров в стремежа си за баланс и "обективност" да пише в "Дума", че след 1935г., когато Борис III взема изцяло властта в ръцете си и 9 години управлява без конституция, администрацията у нас се консолидира, корупцията намаля и икономиката беше в подем. А точно тогава се формира авторитарната власт на Борис III и монархо-фашизмът в своя български вариант. Корупцията бурно цъфтеше, особено в "новите земи на Велика България". А икономиката тръгна, защото целият свят излизаше от стопанската криза, от Голямата депресия, и Германия купуваше всичко от България в бързата си подготовка за Втората световна война. Всичко вървеше за Германия.... И още оттогава бяхме закачени за нацистка Германия, в името на нашите "национални идеали"! И това беше дело на Борис III.
Дано доживеем и видим какво още има да ни се случи!
Амин!
Надвисва поредната опасност за България
Българите ще постъпим лекомислено, ако в суматохата и оживлението покрай предстоящите парламентарни избори пренебрегнем една поредна опасност, надвиснала над държавата ни.
Става дума за възможността от внасяне на ново качество в повторната колонизация на Балканите от Запада чрез прекрояване на държавните граници по предполагаемо етнически признак.
Този замисъл бе формулиран, засега неофициално, от двама бивши западни политици: Дейвид Оуен и Хенри Кисинджър. Оуен, вече лорд, дори бе съвсем конкретен в окачествяването на това начинание като нов Берлински конгрес.
Вероятно като дан на днешната демократична мода двамата бивши направиха уговорката, че за разлика от предишния Берлински конгрес, на новия такъв би трябвало да бъдат поканени и представители на самите балкански държави.
Бързаме да кажем, че на тази великодушна покана не трябва да се отдава значение. България навремето бе поканена и в парижкото предградие Ньой, за да подпише Ньойския договор, чиито рани кървят и досега.
Отделни действащи западни политици побързаха да омаловажат приказките на Оуен и Кисинджър и ги характеризираха едва ли не като "интелектуални развлечения на бивши колеги", отдавна излезли от обръщение.
Замислим ли се сериозно, няма причини да се съгласяваме с това твърдение.
Разбира се, ако вярваме на това, което виждаме и усещаме, а не на това, което ни се казва от поредните "големи братя".
За десетилетие и нещо станахме свидетели на прекрояване на границите на Европа, на което би завидял и Адолф Хитлер.
На Балканите се отработва ни повече, ни по-малко модел на колективния неоколониализъм на Запада, който при възможност да бъде приложен и спрямо Русия и Китай. Страните, които според официалната имперска политология, са "прекалено големи", за да се впишат в замисления нов световен неоколониален ред. Трогателна е загрижеността на Запада за опазване на уж застрашения суверенитет на Беларус и особено на Украйна и за "отсъствието на автономия" на древната китайска провинция Тибет. Загриженост не по-малка, отколкото проявената към бившата телевизия на Гусински, според която за Русия би било най-добре да се свие до размерите на някогашното Московско княжество. Такава, между другото, е и тезата на новоизпечения български политолог и доказан родолюбец Соломон Паси, един от хората, с които Симеон II се гласи да внесе нов морал в българската политика.
Преначертаването на граници е открайвремешно занимание на самопровъзгласилата се "световна общност", обхващаща около 10% от човечество и искрено убедена в правото си да се разпорежда със съдбата на останалите 90%.
Преначертаването на границите на Балканите от десетина години не е хипотеза, а реалност.
Обособяването на Словения и Хърватско като самостоятелни държави би могло да има някакво историческо оправдание. Създаването на изкуствена босненска нация и изкуствена босненска държава - в никакъв случай.
Тук, както и в бившия Съветски съюз, се прибягвакъм еднотипен похват - вътрешни административни граници, най-често произволно чертани навремето си, се обявяват за национални граници с историческо покритие.
На наша земя изглеждат особено наивни неофициално подхвърляните засега подмятания, че при осъществяването на предложенията на Оуен и Кисинджър България би могла да бъде уголемена, като й се дадат Западните покрайнини и част от Република Македония.
Неволно се сещаме за въодушевлението, с което някога Борис III бе обявен за Цар-обединител, върнал на Отечеството освен горните територии и Беломорска Тракия. Ще добавим само, че тогавашната "международна общност" (Рим, Берлин и Токио) хариза на царството дори и остров Тасос и й обеща колонии в Африка. Иначе на географските карти на Третия Райх Македония и Тракия бяха отбелязани като "райони под временна българска администрация".
А и в геополитическите концепции на Райха самото съществуване на славянските народи също е било възприемано като нещо "временно", което е трябвало да бъде търпяно само докато се създадат военните предпоставки за налагането на тогавашния нов ред на Земята.
Ще трябва обаче да разочароваме патриотите на американска ведомост, точещи зъби за Западните покрайнини и за Македония. Такова нещо определено не е предвидено.
Да обърнем внимание на един факт: Западът и особено англосаксонските му съставки (Вашингтон плюс лондонския слуга) в България намират десетки малцинства. Също и в Република Македония. Около Вардара намериха какви ли не малцинствени групи, само не и българска. Това случайно ли е?
"Международната общност" се поучи от грешките на Хитлер, който залисан в походите си, не доведе нещата докрай, или може би ги остави за след очакваната победа. Този път бе дадено ясно да се разбере, че на Балканите съществуването на държави в същинския смисъл на тази дума просто не е предвидено.
За Сърбия би могло да се каже, че бе разпарчедосана заради непослушанието си. Защо в такъв случай се проявява същото отношение към хрисимите скопски администратори?
Отговорът може да бъде само един - този път Западът е решил да се презастрахова.
Очевидно се предвижда държавата, известна като Република Македония, да бъде подменена с неоколониален административен хибрид от типа на босненската "федерация".
След подобно отношение към Скопие нямаме причини да смятаме, че българите в България ще бъдем третирани различно.
Ще бъде лекомислено да приемем приказките на Оуен като пробен балон. По-мрачна и по-вероятна е възможността те да са начало на психологическа подготовка на балканските народи за едно ново посегателство срещу тях.
Национална независимост или европейска империя?
Най-ценното достояние на една нация е нейната независимост.
Народите на източноевропейските държави са формирани от физическата среда, в която са живели, от изпитанията, през които са преминали, и от успехите, които са постигнали в течение на векове.
Днес те са такива, каквито са, именно в резултат на тези фактори, т.е. на историята си.
Става дума за две неизменни величини. Едната от тях е физическа - средата. Другата е нематериалното величие, времето, което не може да бъде променено. Тези два фактора, определящи националния облик, не са подвластни на човешката критика. Народите дължат този си облик на тях, тъй като са били в по-малка степен изградени от самите себе си, отколкото от природата и от времето.
Това встъпление е необходимо, ако искаме да разберем подхода, с който един народ оценява другите народи. Разнообразието на нациите, образуващи човечеството, заслужава уважение. Това разнообразие е благотворно, защото то взаимно ги обогатява и стимулира.
Нациите трябва да ценят собствената си специфика, да я защитават, да не я правят подвластна на ничий друг суверенитет, освен на своя собствен.
Днес сме свидетели на осъществяването на безсмислен проект: да се превърне един континент (чието богатство се изразява преди всичко в неговото разнообразие) в една единствена нация, а евентуално, и в империя.
Това не само поставя под заплаха независимостта на отделните нации, но ги и разрушава, защото съществуването на отделните нации е несъвместимо с империите.
Историята показва, че една империя винаги е доминирана от най-силната нация, като останалите нации губят своя суверенитет и своята независимост и се превръщат в статисти.
Напълно е разбираемо желанието на Германия, страна с неопределени естествени граници и заемаща централно място на континента, да експлоатира европейския мит с цел да установи над Европа върховенството, което двете световни войни не й дадоха. Това обаче не означава, че останалите европейски народи трябва да подкрепят тази нейна амбиция.
Една от тези нации са българите. В по-малка степен въвлечена в тази тъжна авантюра от Франция, България притежава възможността да запази своя суверенитет, сиреч, своята независимост. По-голямата мащабност е аргумент с пропагандно естество. Какви предимства може да има упражняването на една двадесет и пета или дори на една тридесета част от властта върху една обширна територия, управлявана от чуждестранно правителство, в сравнение с пълния национален суверенитет? Нима статутът на провинция е за предпочитане пред този на национална държава, управлявана така, както желае това нейното собствено население, а не една чуждестранна сила? Силата, която неотклонно се е насочила към управлението на "европейската империя".
Във времената, когато национализмът отново се пробужда, това не е ли архаизъм? Показателен във връзка с това е примерът на Франция, въвлечена във въпросното "европейско строителство". Тя изгуби своята национална валута и заедно с нея и своята икономическа независимост. Изгуби и своите граници и остана открита за всякакви видове престъпна търговия. Армията й бе поставена на разположение на САЩ и на Германия и се използва за операции, противни на нейните собствени национални интереси. Придържа се към законодателни текстове, които не са подконтролни на собственото й население, защото са изготвени от орган, лишен от всякаква политическа представителност.
Накратко, тя вече не е държава, а провинция на все още несъществуваща европейска държава, за която ни е трудно да си представим как един ден би могла да се появи.
Трябва ли всички все още свободни народи да се откажат от свободата си, за да се превърнат в елемент от аморфна маса, лишена от всякаква историческа основателност?
Нашите кандидати за народни представители в Първи МИР - Благоевград
ХРИСТО НАЙДЕНОВ МАЛЕЕВ - ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА".
Роден на 1 април 1940 г. в София, в семейството на бежанци от Вардарска Македония. Дядо му - Михаил Попкочев, е деец на Национално-освободитeлното движение в Гевгелийския край, участник в Илинденското въстание, осъден от турците на 101 години затвор - за неговия род говори в "Спомените" си и Иван (Ванче) Михайлов.
През 1964 г. завършва с отличие Висшия институт за международни отношения в Москва. Доктор на историческите науки. Професионален дипломат. В 1982-1986 г. е посланик на България в Испания. През 1991 г. е уволнен по политически причини от Външно министерство. Автор на книги по въпросите на международните отношения. Редактор на "Мемоарите" на Тодор Живков. От 1994 г. е член на Редакционния съвет на в. "Нова зора", Един от постоянните автори на вестника. Владее английски, руски и испански език. Женен. Има деца и внуци.
Юлиан Славчов МИРЧЕВ е представен в листата на коалицията от Политическия клуб "Екогласност". Той е добре познат в Благоевград и региона.
Роден на 21 декември 1954г. в Благоевград. Професионален музикант, бивш председател на Съдийската комисия при Регионален съвет на БФС - Благоевград, и председател на Спортно-техническата комисия при РС на БФС. От 1999г. е главен специалист "Общинска охрана" в община Благоевград. Женен, с едно дете.
Георги Атанасов БЕЛИЧЕНОВ е сред най-известните жители на Благоевград. Представен е в листата на коалицията от БКП "Георги Димитров"
Роден на 6 декември 1945г. в Якоруда. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Работи дълги години като етнограф в дирекция "Културно-историческо наследство" - Благоевград. До 1989г. завежда партийния архив в ОК на БКП в Благоевград. Женен, с три деца.
Ние не се съмняваме, че нашите кандидати ще работят честно и без да жалят себе си за благото на България, ще защитават в Парламента и специфичните интереси на Пиринския край. Техните лични разбирания съответстват на съдържанието на Програмните документи на коалиция "Национален съюз Отечество и Левица". Затова ние ги препоръчваме на избирателите от Първи избирателен район - БЛАГОЕВГРАД и им предлагаме в деня за размисъл да ги имат предвид, когато решават за кого да дадат своя глас, така че той да не се изгуби, а да подкрепи политика, която те одобряват и която отразява техните интереси.
Не се гаси туй, що не гасне
Преди време в Руския културно-информационен център в София, когато ресторант "Россия" все още предлагаше българско, руско и китайско меню, имах чудесната възможност да се срещна с големия български писател Николай Хайтов и с младия и талантлив режисьор от Москва Александър Великовский. Те разговаряха не само за сценичните преображения на "Лодка в гората", но намериха общ език и за агресивната американизация в живота и в културата. Стана дума и за настъпващата глобализация. Не мина дълго време и думите на българския класик за глобалното обезличаване на славяно-българската история и култура почти се сбъднаха.
Днес, две години по-късно, отново разговарям с двама мъже, свързани с най-новата история на Руския културен център. Единият даже е дипломат от кариерата. Е, не разменяме агентурни сведения..., но кой знае, нивото на река Дунав в сантиметри може би също трябва да се пази в тайна.
Разговаряме с лекота, директорът на центъра Алексей Лунков е доволен, защото основната задача на красивия стъклен замък да създава руска култура "за рубежом" е изпълнена. Поне засега.
Големият салон на ул. "Шипка" 34 отново е пълен. Хората обичат изкуството, и не само защото е руско. А защото преживяват вълнуващи мигове в тази сграда, приютила и веселия детски смях, и аплаусите на възрастните. Актрисата Милена Червенкова ръководи "Арт театър" с драматург поета преводач Сергей Литвиненко. Руският театър на Ваховский поставя пиеси и водевили по Чехов, своя сцена и публика намира тук и Първият руски частен театър на Нели Волкова.
Всяка седмица млади оперни изпълнители, водени от Благовеста Константинова и проф. Стоян Ангелов, радват своите почитатели с арии и романси от руската класика. В киносалона Валерий Веснин посреща ценителите на руското кино.
Вторият ми събеседник Александър Соколов, завеждащ отдел "Култура", трябва да е доволен от проявите. Под егидата на центъра се организират гастроли из цялата страна. Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Шумен, Ловеч, Лом - географията на културните прояви е обширна. А това е факт, достоен за възхищение, особено като се имат предвид днешните несполуки и дисбаланс в отношенията ни с Русия, една обичана, но и изкуствено проблематизирана линия на българската външна и вътрешна политика. Като качихме руската телевизия на сателит, какво постигнахме, като заличихме руския език от образованието на нашите деца, дали няма да пожънем бури, последица от робуването на глобализма и евроатлантическия интернационализъм?
Все си мисля, и се надявам, че няма да се намери все пак някой да възкликне - Аз изкорених руското влияние в България поне за 50 години... Не става! Българското сърце не може така лесно да се затвори за традиционната си привързаност и обич към руския човек, към руското слово, към руската литература и изкуство. Независимо, че руската дипломация в лицето на моя събеседник заключава - "Не понял, но согласен! "... Отговорът зазвуча силно в мен - Не се гаси, туй, що не гасне!
Отворено писмо
Уважаеми другари,
България е на ръба на пропастта. Излишно е да изяснявам какво съдбовно значение имат предстоящите парламентарни избори. В тази връзка вие не по-зле от мене знаете и чувствате на гърба си продажната, разрушителна политика на властта на СДС, превърнала се в колониална администрация на САЩ, изпълняваща задокеански поръчки. Името на Иван Костов се произнася с проклятие от всички трезвомислещи, трудови хора. Но де да беше вината само в него?
Колкото да е неудобно, колкото и да е неприятно и за мен, пък и за вас, ние сме длъжни пред изборите да видим истината такава, каквато е. И да кажем на хората самата истина, цялата истина. Горчиво е, но не можем да крием, че след снемането на Тодор Живков, Висшият партиен съвет на БСП под ръководството на Андрей Луканов, Александър Лилов, П.Младенов и Д.Джуров, а по-късно и понастоящем на Г.Първанов е съпричастен в гибелната разруха на икономиката, във всички злини и нещастия, нанесени на трудова България. ВПС на БСП не може да скрие, нито да се отърве от историческата отговорност, която носи пред народа и идните поколения, ако е писано да има такива.
Какви са фактите?
Правителството на А. Луканов тайно от партията и народа поръча на американските икономисти Ран и Ът да изработят програма за преход от социализма към капитализма. Въз основа на нея пак тайно от партията и народа ВПС и Народното събрание приеха решение за приватизация. Последва, пак тайно, разграбването на партийни и държавни финансови средства, на търговски дружества, представителства, фирми и банки в чужбина от страна на висшия управленски елит.
Така партийната и държавна върхушка се превърна в червена буржоазия, която и до ден днешен оглавява ръководството на БСП.
Ето защо ВПС и на последния 44 конгрес на БСП не направи анализ на криминалния преход след 1989 г., на отговорността на видни функционери на БСП в ограбването на народа.
- През четирите години от мандата на Иван Костов колко стачки, демонстрации, протестни действия се състояха къде ли не из цялата страна, но никъде ги нямаше славните пълководци от "Позитано" 20. Има си хас, да вдигат работниците срещу себе си. Пък и работниците вече не им вярват, не искат ни да ги видят, ни да ги чуят. Работниците не вярват на реформаторска партия, която отрича социалната борба и провежда политика на илюзорна социална хармония.
- От 1990 г. насам българският народ на три пъти гласува доверие на БСП, но и трите пъти то беше проиграно от ВПС. С какво морално право ВПС и сега иска доверието на народа? За какво му е властта на Първанов, след като той я поднесе на тепсия на СДС, с което показа неспособността на ВПС да управлява.
- И СДС, и БСП са за приемане на България в НАТО. И СДС, и БСП са за продължаване на приватизацията. Следователно разлика в политиката на СДС и БСП няма. БСП е дубликат на СДС. Затова и хората казват: и сините, и червените са от един и същи дол дренки! И едните, и другите са маскари! И Ив.Костов и Г.Първанов са оберкелнери на НАТО, надпреварват се кой по-добре да го обслужва.
Разликата между СДС и БСП е в това, че БСП е за ускорено приемане на България в НАТО и за провеждане на ускорена приватизация. Сиреч Първанов е станал по-голям католик и от папата, надминава и Ив.Костов, и Шрьодер, и вече дели мегдан с Тони Блеър. Следователно дали ще гласуваш със синята или с червената бюлетина, е все едно. В случая не бива да се поддаваме на внушенията на "Позитано", че коалицията Национален съюз "Отечество" и Левица видите ли, нямат структури и няма да надминат 4-процентовата бариера и гласовете им съгласно закона ще отидат в полза на СДС. Затова гласувайте за БСП.
Почакайте, господа! Пилетата се броят на есен. Трезвомислещите социалисти няма да гласуват за ускорено влизане в НАТО, за ускорена приватизация.
- В решенията на 44 конгрес на БСП е казано, че е за приемане на България в НАТО, но това да се реши с референдум. И в нарушение на собствените си решения депутатите от парламентарната група на БСП в Народното събрание казаха "да" на бруталното отдаване на българската територия за бази на чужди войски.
Такъв договор се налага на победена страна, която не може да поставя никакви условия. Този договор означава безусловна окупация на България, без никакви ангажименти от другата страна, даже и финансови.
След такъв фатален позор в името на какво БСП ще призове избирателите да гласуват с червената бюлетина на коалицията "За България", когато същността на една такава политика е антибългарска, антиславянска, антиизточноправославна?
- Всеки социалист го безпокои единството на партията, но то не е възможно без правилна политическа линия, без правилно отношение към кадрите и най-вече без идейното й оръжие - марксизма. За съжаление не е налице нито едното, нито другото, нито третото.
Изложените дотук факти показват, че БСП промени своя характер, своята същност и от авангард на трудещите се, се превърна в катраник на новата буржоазия и маша на империалистическите сили. Всъщност, в това е нейният гибелен път.
Предстоящите избори ще са началото на края. Изгубила влиянието си сред народа, БСП естествено ще загуби и изборите. Особено след появата на Симеон II в политическия живот, социологическите изследвания й отреждат трето място в следизборния маратон.
Това е естествената последица от променения й характер, от погрешната й политическа линия.
Борбата за спасяване на БСП от сегашния гибелен политически курс е борба за спасяването й на България. Пътят към това спасение е предизборната програма на коалицията Национален съюз "Отечество" и Левица. Само тя е против НАТО, против установяването на натовския световен ред!
Само тя е за засилването на държавната роля и държавния сектор! Само тя е за спиране на приватизацията, отнемаща собствеността - хляба на народа! Само тя е за разваляне на приватизационните нечестни сделки, за връщане на ограбеното от народа и наказване на грабителите!
Само като гласуваме за идеи, а не за набедени водачи можем да очакваме желаната промяна. Бюлетината на Националния съюз "Отечество" и Левица е с оранжев цвят!
Гласувайте с нея за пробългарска политика, за да я има и нашата БСП.
Посредствеността винаги е неизтощимо борбена
- Проф. Маразов, през последните години се официализира тезата за провал на правителството на Демократичната левица. Като член в "кабинета Виденов", Вие сте свидетел на реализираните и нереализираните идеи в неговата политика. Как ще коментирате идеологемата "провал"?
- Тя не се нуждае от аргументация. Наистина, и досега няма сериозен анализ на свършеното, може би защото той би разрушил идеологемата. Постъпва се по схемата на митовете - от целия период се вземат характеристиките на последните два месеца управление, когато всъщност кабинетът беше в оставка. Дори не се споменава, че през 1996 г. бе върнат над милиард и половина долара външен дълг, че бяха подготвени много приватизационни сделки, че даже идеята за валутен борд дойде от това правителство. Не се говори и за това, че тъкмо това правителство зае твърда позиция спрямо чуждите икономически интереси у нас, което според мен бе и една от причините то да си отиде.
За мен основна грешка беше нерешителността на кабинета да започне реформирането на икономиката, и то още през 1995 г., поради инерцията на голямата изборна преднина и солидно мнозинство в парламента. Но тя се дължеше и на неизяснените програмни позиции вътре в самата партия - дори в нейното ръководство липсваше консенсус и точно това пречеше да се предприемат драстичните, но необходими мерки, които биха се осъществили при условия на социална защита.
Сега чувам как някои от тогавашните критици на "либералната" икономическа политика пак критикуват същото онова правителство, но със сменена гледна точка, с изцяло обърнати аргументи. Неизяснеността на самия проблем води до поддържане на идеологемата.
- Мислите ли, че като министър на културата успяхте да направите нещо позитивно за духовността ни?
- Бях министър практически три месеца. За мен основен успех е, че макар и със съпротива, успях да формирам собствен качествен екип (с малки компромиси все пак, които тогава имаха сълзи на благодарност в очите, а сега мъжки критикуват). Заварихме над 180 души в министерството, оставихме 130 (сега са над 300). Основната ни грижа бяха паметниците на наследството ни, духовната памет на нашия народ. Освен това заплатите на заетите в културата хора бяха увеличени два пъти (за пръв път се изравниха с някои други сфери) и нито една културна институция не беше закрита.
При опоскан бюджет намерихме средства за нова компютърна система за Националния театър, дадохме сгради на някои творчески организации, закупихме безценни паметници на древното ни наследство, не преместихме Националния музей... Учудват ме (всъщност, аз отдавна вече не им се и чудя) някои "специалисти", които предизборно свързват разгрома на театъра с нашето управление. Имахме проект как да се финансира българското кино, как по-безболезнено да се премине към договорна система и т.н. Осигурих около 200 000 щ.д. за закупуване на български книги, научни и културни издания, които бяха разпределени по издателства от комисии без участието на министъра, а книгите и списанията отидоха в читалищата безвъзмездно. Защото аз съм убеден, че това е една институция, която в условията на днешното безпаричие е призвана да поддържа културните интереси поне у онези, у които те вече са създадени.
Осигурихме изцяло бюджета на културните институции и училищата по изкуствата за месеци напред, след като "спонтанното народно недоволство" ни отне възможностите да направим нещо повече. Успяхме да прокараме през Министерския съвет 19 поправки в бюджета на нашето министерство, което ни позволи да се справим с изчерпаните и толкова оскъдни средства.
- Десети януари 1997 г. се оценява като връх на една "народна революция". Събитията били предпазили България от пълна катастрофа, а други казват, че това е просто "антидържавен преврат". Вие как оценявате случилото се тогава?
- Това е пак идеологема, т.е. медийна аксиома, без аргументация. Удобно е да твърдиш, че си дошъл на власт не с преврат, а в резултат на "стихийно" народно недоволство. "Пиянството на един народ" обаче бързо свършва.
Питам се защо сега, след като е изял и последната сланина на тоталитаризма, народът си кротува? Може би е богат и щастлив, може би не намира време, тъй като почива на Канарите? Или пък го е страх, или няма кой да го активизира, или няма кой да му плати за портокали, с които да замеря парламента? Или пък окончателно е презрял онази прослойка, която гордо именува себе си "политическа класа", че и "елит"?
- Вие бяхте кандидат за президент на България. Какви са спомените Ви за преживяното през този период?
- Невероятни. За два месеца обиколих страната и се срещнах със стотици хиляди прекрасни хора. И досега виждам много от тях и им се извинявам, че не мога да си спомня за всеки лично - та аз имах дневно по десетина срещи.
Нагледах се на много мъка, трудности, разрушения, но и надежди. Понякога минавам през някои от тези места - виждам, че от последното чувство не е останало нищо. От друга страна, благодарение на "благородната" предизборна борба научих за себе си много - например, че не съм професор, на затова пък съм главен акционер в "Нефтохим", че земите от Айтос до Бургас са мои, че притежавам хотели на "Слънчев бряг" и т.н. Дарявам всичко това на в. "Зора", но се боя, че няма да станете по-богати отколкото досега.
- Най-сърдечно Ви благодаря, ние ще ги внесем във фондация "Бъдеще за България"... Иван Костов заплашва, че ще спечели пак изборите и твърди, че само той може да проведе реформите, а всяка смяна на курса ще отведе страната ни в задънена улица.
- А какво очаквате да каже? Вярно е, той проведе реформата на собствеността. Само не виждам какво положително за народа ни донесе този акт, освен за онези, които са поели бремето на тази собственост.
Колкото до духовната сфера - по-добре е по-рядко да се изказва за култура, за национални традиции, за памет. Та нали за него традицията била битът. Значи той и кръгът около него отдавна са в други културни измерения, а 90% от народа се връща към "традициите" на 19 в. Т.е., изведнъж започваме да живеем в разкрачено състояние между две различни културни парадигми.
Е, как взаимно да се разбираме тогава? Затова именно този народ (който все още не е избягал в Турция, Америка или в Европа) сега бяга към нова митологема - монархията. Поне от приказките е ясно, че царят по презумпция трябва да бъде богат.
- Това е темата на деня. Само носител на надежди ли е Симеон, или вървим към монархията?
- Появата на Симеон на политическата сцена у нас е израз на пълната безднадежност. Вече се викат персонажи от приказките, от дискурсивното мислене се връщаме към митологичното и затова не са нужни векове. Това не е "машина на времето", това е белег на времето, в което всеки "Никой" е цар.
Но ако погледнем непредубедено - да не би останалите партии да предлагат истински програми? Симеон твърди, че за 800 дни ще ни оправи, а Костов сериозно доказва как при неговото правителство положението ни се е подобрило с 200%, а като го изберем, заплати и пенсии ще скочат двойно.
Чудно е, че все още не се е появил някой, който да нахрани народа с пет хляба. След година същите тези екзалтирани монархисти ще се оплакват - "пак ни излъгаха". Сякаш са невръстни девойки. Но "Ум царува, ум робува, ум патки пасе". Подобни социални явления укрепват в мен доверието към структуралистичния метод. Когато има вакуум, все ще се намери кой да го запълни. А като няма "такава партия"? Ще си я създадат.
Боя се обаче, че и "царската идеология" (аз от тридесет години се занимавам с тази тема у траките) ще си остане бита карта, която едва ли може да се превърне в бюлетина за референдум "монархия или република".
- Защо обаче в съседните страни победи безпрекословно лявата коалиция, а у нас тя е сравнително слаба, очертава се дори да бъде трета сила?
- Според мен левицата не се държеше като организирана сила през времето, когато беше в опозиция. Нито веднъж тя не успя да оглави недоволство, нещо повече, не можа дори да покаже, че такова недоволство съществува. Нямаше я даже на спонтанните митинги срещу войната в Югославия. Няма я и сред младите, загърби интелигенцията.
Тя доброволно, без анализ предаде постиженията на своето си правителство, като остави много от министрите си по бюрата за безработни. Тя не можа реално да обедини всички леви сили. Боя се, че малко се мисли за политиката на партията, борбата е повече за места в листите. А те с всеки следващ вот ще остават все по-малко и това ще изостри напрежението вътре в самата левица.
Дано не съм прав, но се боя, че това ще доведе до бързото стопяване в политическия спектър на една традиционно силна партия. Затова се получава и един невероятен парадокс - напълно обеднял народ да гласува за десни идеи.
- Като учен, посветил се на древното ни минало, с какво сте съпричастен към духовното оцеляване на отечеството в условията на налагания като норма глобализъм?
- Признавам, че съм обезкуражен от поведението на част от т.нар. интелектуалци, които много бързо смениха яслата.
Успокоява ме само максимата, че "на родения да пълзи не му е съдено да лети".
Страшното е, че борбеността на някои творци срещу "гнета на тоталитаризма" много лесно се замени с доброволно служене на парите - било срамно да играеш/рисуваш партизани, но е достойно да участваш в блудкави реклами по БНТ. Обяснението "нали трябва да се яде" не върви.
Че защо се отказваш от идеологизираното си минало - да не би тогава да не е трябвало да ядеш? За мен именно тези превъртания на мнозина толерирани и преди "творци" са най-грозният белег на моралното падение. А нали творецът е призован (и от Костов дори) да бъде мерило и регулатор на нравствеността?
Колкото до глобализма. Вижте, няма култура, която да е възникнала или да се е развивала само в своя етнически басейн. Но обикновено всяка култура възприема от чуждата онова, което отговаря на състоянието и изискванията й в момента. Трудно е днес да се формулира идеята за "националното". Може би ще успеем да го направим, ако изследваме от какво се отказва декларативно част от "интелигенцията". А то е предимно от сферата на културното ни наследство. То не бяха хули срещу Ботев, Смирненски, Вапцаров, кой ли остана неоплют!
Като че ли смачкването на всяка ценност стана знак на принадлежност към висшата естетика. Изложбата "Тракийското злато" в САЩ бе възприета като най-голямо културно събитие. А тук какво не се каза за мен, в какво не ме заподозряха. Разбиха образователната система и в учебниците българската култура остана нейде между другото или след всичко друго.
Азбуката им пречела да си пишат по Интернет - ами да научат английски. Е, трудно е, но нека се поизпотят пък. Подменят и историята, за да не ни остане нещо, за което да се хванем като удавник за сламка, след като "тук" и "сега" е само печална и жестока реалност. Дори и Клинтън не послушаха - помните, нали, dont hesitate..., макар че от друга страна, сме proud to be Bulgarian.
Може и аз да съм пристрастен, но колко нови художествени идеи се родиха през последните години, с какво "свободата" допринесе за обогатяване на културата ни с нови шедьоври?!
Място има - нали бяха отречени "старите". Само че "мястото ти е сторено, ала "...няма никой... " Има обаче чалга, а изпълнителите й се пишат интелектуалци.
Нова културна идея не се налага с бруталност, арогантност, плювни, псувни, гонения. Това не са средства от арсенала на културата. Различното мнение се идеологизира - "ти си комунист". Едва сега разбрах какво значи "класово-партиен подход". Всеки, който не е с "нас", е обявяван за "варварин". Една забележка - тъкмо варварите създадоха съвременна Европа, където твърдят, че отиваме.
Да не би траките, славяните или прабългарите да не принадлежат към варварите? Ами франките, германите, англо-саксите? Така се води "културният дискурс", че просто не ти се иска да се изцапаш с участие в него, ще се омиришеш. Ето защо "интелектуалците", вместо да се превърнат в пазители на националната културна памет, се разделят тъкмо по въпроса за нейната ценност. Работи както искаш, но с какво ти пречи Боянската църква?
Затова и доста от колегите се оттеглиха от активно участие в гражданския живот - посредствеността (ако и сега да я величаят като предприемчивост) винаги е неизтощимо борбена, защото тя не подбира средствата, а аргументираният анализ изобщо не я интересува. Спомнете си в какво срамно положение беше поставен такъв доказан интелектуалец като проф. Андрей Пантев от двамина "никой" по БНТ. Да не би да чухме корпоративна реплика от колегите му?
Боя се, че посредствеността пак ще победи - това е нейното време, както самата тя заяви още преди дванадесет години. И тогава ще изчезне не само авиокомпания "Балкан", ще се размие и самото понятие Балкана като знак на българска духовна твърдина.
И, което е още по-страшно, това ще се посрещне спокойно и примирено.
Ще позволим ли?
Призив към здравия разум
Избори, пак избори! Забравихме поредния им номер, но 12-годишните им убийствени резултати грозно ни напомнят как ЛУКАвоЛИЛавите перестройчици поведоха послушния "авангард" и доверчивия трудов народ по пътя на "Преустройство, гласност и демокрация". Невярващи и вярващи сега отчаяно питат "Господи, ние ли се криво молихме, или ти ни криво разбра? ". Та ни наказа с реставрацията на този див капитализъм, потайната приватизация, този пладнешки грабеж, и с откровения геноцид на народа ни? Това ли са истинските ценности на демокрацията? Порозовели и посинели политолози, социолози, сервилни журналисти и демократи-конкистадори, ни поведоха по пътя към Европа и НАТО, а всъщност като индианци ни натикаха в блатото на икономическата разруха и мизерията. От това блато едва ли ще успеем да се измъкнем като суверенна нация и държава в условията на новия световен ред. Разноцветните политикани като риби мълчат какво наследихме от "благоденствието" на Царство България в 1939 г. и какво постигнахме от 9 септември 1944 до 1989 г., което включва и платеното за катастрофалния ни съюз с оста Рим-Берлин и Токио.
А то надвишава годишния национален доход на царството два пъти. Постигнатото е продукт на нашия неплатен труд, присвоен от държавата-собственик, органичният недъг, заложен в бюрократичния социализъм, който обуслови предателството и разпада му. Но това е научно-теоретичен проблем, а пред нас са съдбоносни избори. Ето премълчаваните резултати на народния труд.
Промишленост. С пълно право можем да заявим, че тя бе създадена изцяло през охулвания днес социалистически период. Показателите от 1939 г. нараснаха към 1989 г. както следва:
Създаде се и нова промишлена продукция: сярна к-на - 846,4 хил.т; калцинирана сода - 1153 хил.т; хим.торове - 3226 хил.т; нефтопродукти светли - 8106 хил.т; двигатели с вътрешно горене - 46825 бр.; елдвигатели - 1936 хил.бр.
Поставено бе начало на електронната промишленост, корабното и тежкото машиностроене и бе развит военнопромишленият комплекс.
Сега това ускорено индустриално развитие се отрича с възражението, че въвежданите средства за производство не били на световно техническо ниво. Това в много случаи е така. Но нека не забравяме, че и нашата страна беше в санитарния кордон, че кредити по плана "Маршал" и достъп до върхови технологии ни бе отказан. Но тази база все пак не бяха каменният чук и брадвата. Тя беше създадена със собствени сили и средства без "стратегически инвеститори" и създаваше работа на 1 646 000 заети, с квалификация несравнима с тази на полубезработния селянин от 1939 г. Селското стопанство. Това е отрасълът с най-драматично развитие, защото беше свързано с болезнена промяна в психиката на над 2800 хил. селяни. Нашето земеделие тръгна от "воловизация", премина през "механизация" и сега отива вече към "магаризация", за да осигури електорат на БЗНС-тата на Дренчев, Мозер, Пинчев и т.п. "селски трибуни".
Ето ръстът на селското ни стопанство от 1939 до 1989 г. - Заети (хил. души) - от 2825 на 814 - намаление 3,47 пъти;
- Растениевъдна продукция (хил.т) - от 7183 на 23946,3 - увеличение 3,33 пъти;
- Месо, мляко и яйца (хил.т) - от 908,2 на 3508,4 - увеличение 3,86 пъти, на 1 зает от 2540 кг на 29400 кг - + 11,57 пъти.
- Брутна добавена стойност (млн.лв.) - СЦ 1957 г. - от 1546 на 4330 - + 2,8 пъти.
Вярно е, че кооперирането не стана доброволно. То стана под натиск, понякога и груб, но то беше необходимост. И развитието го оправда. Възрастните кооператори, изживели натиска след укрепване на ТКЗС, казваха "това да беше станало по-рано".
Другите отрасли на икономиката през този период също нараснаха забележително:
БВП (млн.лв. СЦ) - от 2972 нарасна на 39579 - + 13,3 пъти.
Тази "тоталитарна" икономика даваше работа в 1989 г. на 4 365 000 души със средна годишна работна заплата 3292 лв. при съотношение лв./долар -1,17, средна годишна пенсия 1406 лв. на 2 308 000 пенсионери. Тези суми покриваха основните потребности на населението от храна, облекло, жилище, ток и отопление, безплатно висше образование и здравеопазване, годишен отдих на море и планина на над 800 000 души.
От 33-то място в световната ранглиста за НРБ, достигнато при бюрократичния социализъм с всичките му извращения, днес в условията на демокрацията Р България успешно гони 70-ото място.
Всичко това обяснява защо разноцветните политикани гузно мълчат.
С това мълчание те отвориха пътя на Симеон II, който само с голото "вервайте ми", тихо се промъква към реставрация на монархията.
На дивотията и голите обещания в програмите на цялата "политическа класа" има само една алтернатива - НС "Отечество" и Левица за нов, без бюрократични извращения и без присвояване продукта на народния труд социализъм, за нация и държавност.
Спасението е да гласуваме всички с оранжевата бюлетина.
Събудете се, хора!
Гласувайте с оранжевата бюлетина за НС "Отечество" и Левица коалицията на патриотична и лява България
Оранжевата бюлетина е спасението за Отечеството!
НС "Отечество" и Левица
Събудете се, хора!!!
Помнете робството!
Не допускайте отново да превърнат България в географско понятие!
Превърнете 17-и юни в праг на заблудите, на равнодушието и търпението!
Сложете край на позора!
Не на неоколониализма!
Да живее свободата!
Творец с голяма национална мярка
И тази година в Деня на Ботев и загиналите за свободата на България бяха връчени традиционните награди на издателство "Христо Ботев". Голямата зала на агенция "София-прес" събра изтъкнати творци на българската литература, много гости, общественици и политици. Сред тях бяха изтъкнати творци на българската литература, между които Матей Шопкин, Лиляна Стефанова, Наташа Манолова, Стефан Поптонев, Борислав Бойчев, Стаменка Хрстозова, Воймир Асенов, Евстати Бурнаски, Дончо Атанасов, Сашка Каракашева и Георги Аврамов. Присъстващите получиха подарък от издателството - томче със стиховете на Христо Ботев.
Генералният директор на издателството Николай Петев прочете решенето на Художествения съвет по присъждането на наградите. Голямата награда на името на Христо Ботев бе присъдена на проникновения писател, литературен и театрален критик, преводач, публицист и анализатор проф. Чавдар Добрев за неговия цялостен принос в българската литература и за книгите му "Театърът перестройка" и "Харта на унгарския социалдемократ и Българската пътека".
С награди на издателството бяха отличени и други утвърдени творци: проф. Васил Колевски за книгата му "Глас и съвест на епохата"; Благовеста Касабова за сборника й "Днес и преди" - портретни скици и любопитни случки от живота на български писатели. С наградата за поезия бе отличена поетесата Лилия Панова за стихосбирката й "Път през миража".
Николай Петев, директор на ИК "Хр. Ботев" и проф. Чавдар Добрев приветстваха колеги, почитатели и приятели. Публикуваме техните слова отделно в този брой на "Нова Зора".
Технология на трансманипулацията
Има устройства, в които ловкостта на човешките ръце е поверена на компютър. Използват се в модерни складове за изходни материали или за готови продукти. Те без грешка намират и донасят точно определен детайл или стока на точно определено място. Наричат се трансманипулатори.
Има и хора - манипулатори, гъвкавият ум на които се използва за точно определена цел: с ловко подбрани нечестни и коварни средства да контролират и да влияят в полза на някой друг ("Lougman Dictionary"). Този някой плаща и ако плащането е добро, манипулирането може да достигне своя абсолют и да премине чертата, отвъд която обикновените манипуатори се превръщат в трансманипулатори.
Манипулатори ползват всички тоталитарни партии.
Преди 10 ноември Петко Бочаров и Асен Агов обслужваха БКП с чупка в кръста и коментираха фактите, както в известния виц за състезанието между Хрушчов и Кенеди: "Никита Сергеевич, демонстрирайки воля и мъжество зае второ място, а американският президент се класира едва предпоследен... ". Демократи като Иван Костов, Георги Божинов, Ренета Инджова, Снежана Ботушарова, Александър Томов по това време също са били най-обикновени манипулатори, изтъквайки непрекъснато предимствата на социалистическата икономика или право.
Кадифените революции в Източна Европа нанесоха непоправим удар на комунистическите партии. Те останаха без авторитетни лидери и без... манипулатори.
Последните първи се спасиха от потъващия кораб и предложиха своите познания и умения на други господари, които разчитат не на идеологии, а на "златния телец". Едни от най-добрите журналисти (Асен Гешаков, Ели Юрукова, Лили Маринкова, Красимир Лаков, Г.Коритаров) бяха "закупени" от радио "Свободна Европа" и вършат добра работа отново като манипулатори. Те (с изключение на Лили Маринкова) продължават да обслужват СДС, при това по един перфиден начин, който те владеят съвършено. Създава се илюзията, че анализират критично фактите, но гостите, които канят наричат опожаряването на Народното събрание през януари 1997 г. "пряка демокрация", а агресията на НАТО в Югославия - "хуманитарна интервенция"! Най-обикновена манипулация.
Който изрази противно мнение по телефона или се обявява за червен, или за човек от тайните служби.
Обикновените манипулатори не могат да бъдат обвинявани. Те работят за малко повече пари, работят по поръчка с автоцензура. В края на краищата Моцарт и Бах също са писали велики произведения по поръчка на кралския двор. Този, който е свикнал да обслужва, без душевни терзания сменя собственика и му е верен до момента, в който се появява икономически по-мощен собственик. Тези дни срещу програмата на Симеон II се надигнаха директорите на всички т.нар. институти, нароени от фондация "Отворено общество":
Манипулаторите на общественото мнение, патериците на Костов, слугите на Сорос и глобализма видяха в царската програма опасност да увлече с популизма си точно тези, които те с умни приказки моделират вече 10 години. Те се активираха, но умерено, защото след 17 юни е възможно да се наложи да обслужват НДС II. Симеон ще обере протестния вот, но дали няма да го прехвърли на друг?
"Кой стои зад Симеон II? ". Това е въпросът, на който изгнаникът от Мадрид не дава досега отговор с енигматичните си изявления. Фактът, че около неговото движение се тиражират имената на Стоян Ганев (външен министър - невъзвращенец (Гинес), на Емил Кошлуков (изпратен от "Отворено общество" да следва в Санта Барбара, Калифорния) и на Соломон Паси (назначен и набеден за председател на Атлантическия клуб в София от адептите на глобализма), говори, че Симеон II ще работи за американската геополитика на Балканите. Това, че лидерите на СДС в момента се правят на заклети републиканци (Иван Костов дори се изповяда на Буш-младши, че разглежда себе си като консерватор-републиканец), бидейки туземна американска администрация, говори в полза на предположението, че става въпрос за две различни лобита в САЩ, които имат едни и същи геополитически намерения. Русия трябва да бъде изтласкана от Балканите, за да станат териториите на балканските държави плацдарм за похода на глобализма към ресурсите на Русия и Азия.
Борбата между двете лобита ще се води в медиите до 17 юни, след което едното елегантно ще се оттегли. Но сега тя привидно е остра. Става въпрос за благини, които са текли в посока към СДС цели 4 години. Става въпрос и за възможен съд за министри като Костов, Бакърджиев, Божков тъй като база и войски на НАТО в България все още няма.
Ето защо активните мероприятия следват едно след друго. Някои манипулатори се превръщат в трансманипулатори. Те държат в ръцете си двете най-гледани телевизии ("Нова телевизия" и bTV, "В десятката" - Иво Инджев, "Гласове" - Явор Дачков).
Неизменните им събеседници са Огнян Минчев и Татяна Ваксберг, хора, преминали в огледалния свят, усещайки посоката на вятъра.
"Грандиозните" разкрития за възродителния процес на Ваксберг в нейния филм, където 8 жертви (срещу 23 от българска страна) бяха квалифицирани като геноцид срещу цял народ, предизвикаха толкова гневна реакция у зрителите, че тя, като един дисидент, се принуди да пусне филма, направен с пари на "Отворено общество" за консумация в чужбина. Филмът беше завъртян преди изборите, за да могат да бъдат отвратени и симпатизантите и на БСП, и на ДПС.
Това не беше просто манипулация, това е трансманипулация. Нито едно противоположно мнение, което да покаже, че Доган и нелегалното ТНОДБ, насилвайки българските турци да емигрират, влизат в противоречие с официалната турска политика. Но целта на филма е постигната - българският народ с колективна вина е омаскарен, а Доган - дискредитиран като човек на тайните служби.
Симеон II се появи късно и затова не можа да бъде обвинен за възродителния процес във филма на Ваксберг. За него се активираха други трансманипулатори, заради които точно навреме извадиха списъците на Комисията по досиетата. За младите избиратели шумотевицата около бившите информатори и разузнавачи създава впечатление, че техните родители са живели в държава-монстер, в която всички граждани са се занимавали само със следене и събиране на улики за съседите си, а НДК и АЕЦ са паднали от небето.
И все пак най-отблъскващият трансманипулатор като че ли е Иво Инджев. Явор Дачков и Татяна Ваксберг са поне млади, хубави и неангажирани лично с тоталитарната система. Но журналистът на "развития социализъм" е гузен и затова особено старателен. Гледайки неговото предаване с ген. Атанас Атанасов (3.06.2001 г.) зрителят може да разбере на какви низости е способен ренегатът, за да оцелее в нова обстановка.
Сътрудниците на ДС са огласени. Във всички партии, които заплашват СДС на предстоящите избори, гъмжи от бивши ченгета. Само списъците на СДС са изпрани и няма нито един кандидат за народен представител, който да прави Командира за резил. Следват субтитри. "Бихте ли гласували за партия, в чиито листи има доносници на ДС? ". Въпросът е риторичен за всеки, който ненавижда доносниците по принцип. И от екрана започва да се набива резултат в съотношение 10:1 в полза на отрицателния отговор. Но партията, която е без информатори, е само СДС. Всичко останало, за което си криви душата контраразузнавачът Атанасов, вече е без значение. Изводът е: "Гласувайте за СДС! ".
Това е "технологията на трансманипулацията", част от "технологията на злото", което продължава да дели българите на "добри" и "лоши" и прави от един народ два по-малки и по-слаби.
А слабите народи, особено без безспорни лидери, са осъдени да продават земята си и да изхранват чужди войски.
Убийството на Стамболийски - разединението на народа!
Преди 78 годиин, на 14 юни, във вилата си до с.Славовица зверски е убит законно избраният министър-председател на България Александър Стамболийски.
В няколко поредни избори след 1919 г. БЗНС, воден от Стамболийски, получава доверието на избирателите и съответно най-много гласове. Силно е и влиянието на БКП, която вкарва в парламента 51-54 депутати. (Да се чуди човек на самочувствието на сегашните ръководители на БСП, довели електоралната подкрепа до равнището на 1920 г.)
Засиленото влияние на тези партии има своето обяснение в провала на политиката, провеждана от партии и политици в периода 1912-1918 г. с прякото участие и на цар Фердинанд. Заради некадърни политици и продажни спекуланти е пропиляна колосална национална енергия и десетки военни победи на храбрата и доблестна българска войска. Казва го и един от организаторите на заговора срещу Стамболийски - полк. Славейко Василев: "Няма народ с по-трагична съдба от българите, юначен по природа, отбелязал величави победи по бойните полета, той изтърпя небивали нещастия в последните борби. Това се дължи на много причини, една от които е липсата на морал във вътрешната и външна политика на правителствата".
България загубва територии- на запад - 2,430 кв. км, Южна Тракия - 8,423 кв. км. Загуби Южна Добруджа. Никога не се изпълни чл. 48 от Ньойския договор, който отнемаше Беломорска Тракия, но "главните съюзни сили се задължават да се гарантира свободата на икономически излаз на България на Егейско море".
Победителите смачкват и затриват българската армия. Голяма част от бойните офицери, защитавали националния идеал и интереси на фронта, мизеруват след освобождаването им от армията. По ирония на съдбата част от тях се обръщат срещу Стамболийски, защото на него се пада участта не само да подпише позорните условия на договора, но и да ги изпълнява - над 8 хил. кадрови офицери са освободени. Режимът на земеделците по различни причини допуска грешки, слабости, нарушение на демократични права, злоупотреба с власт.
Истината е обаче, че Стамболийски повдига България от руините. Пробива външната изолация на страната, стабилизира българския лев, увеличава ръста на стопанско развитие, обръща специално внимание на културното развитие, училищата, построени в онова време, и досега живеят в много български села.
Да напомним и за Закона за образованието, за специалното честване на юбилея на Ив.Вазов. (Стамболийски управлява самостоятелно само 3 години при изключително тежки условия - направеното от него остана досега.)
В наши дни денонощно слушаме елейни слова за големи постижения на днешни политици - огледайте се и вижте на какво е заприличала държавата ни - как се рушат сгради на училища, строени не само по негово време, но и преди 15-20 години, как се раздроби земята, която тогава започна да се уедрява, как загубихме 700 хил. души - колкото не сме губили във всички войни от 120 години насам...) Стамболийски е първият български министър- председател, който води делегация из Европа.
С непосредствената си вътрешна и външна политика Ал. Стамболийски и ръководените от него правителства засягат политически, икономически и материални интереси на цели групи, съсловия и ги изправят срещу себе си. Такива неща се случват - тогава и сега, в много страни. За предпочитане е обаче решението на противоречията да се търси по политически път. За голямо съжаление не, а за голямо нещастие на България, една група хора, изпълнителите - пряко, организаторите - косвено, извършиха първородния грях и отвориха раната на гражданското и национално противопоставяне в страната ни, което се експлоатира от заинтересовани вътрешни и външни групи и в днешно време.
Част от тези хора са същите, които довеждат България до две национални катастрофи във времето 1913-1918 г. Както става в човешката история, на тях им помагат "троянски коне" около Стамболийски. Нека да припомним, че превратът на 9 юни е посрещнат с овации от М.Турлаков, К.Томов, Хр. Манолов. Не може да се обясни и като как военният министър и роднина на Стамболийски - Константин Муравиев, е проспал приготовленията на войската за преврат.
Има, разбира се, и изключения, но те потвърждават правилото. Кап. Хр. Йоновски, преместен на 7 юни от София в Белово, отива с 25 войника при Стамболийски. Фелдфебел Христо Стоянов, изпратен с 24 войника на 9 май, за да охранява министър-председателя в Славовица, получава на 9 юни предложение от изпратения с група хора (от Славейко Василев) поручик Лазаров да разоръжи войниците и да арестува Стамболийски, но той отказва. Казва, че е полагал клетва и не може да я наруши. След събитията е арестуван, разпитван (в ДА - Пазарджик се пазят не само неговите, но и на много други участници показания, давани пред военни следователи), пребит е от бой и умира на 8 август. Същият този Стоянов, когато групата на Лазаров открива огън по охраната, не иска излишни жертви и нарежда на картечаря си да стреля над главата на превратаджиите.
В същото време в Пазарджик, Славейко Василев арестува всички известни земеделци, отива в околийското управление и там - пише той: "... заварих една картина, която ме отврати. Една част от Т. Пазарджишките чорбаджии се бяха надвесили над новия околийски началник. Едни да приберат земите си... други парите, дадени под лихва... ".
В архивни документи от онова време има информация, която косвено потвърждава една съпричастност на цар Борис към организаторите на преврата - генерал Иван Вълков, ген. Русев, Ал.Цанков.
На 7 юни във вилата на Стамболийски пристига цар Борис. С него са сестрите му Надежда и Евдокия, секретарят Багрянов, адютантът К. Скутунов. Няколко души в спомените си пишат за това, че радиостанцията на Стамболийски била повредена, вероятно от Скутунов. Цар Борис иска разрешението на Стамболийски началникът на охраната му кап. Поборников да замине за София, понеже майка му била болна. В показанията си Христо Стоянов пише, че Поборников тръгва за София на 7 юни и му нарежда той да командва охраната, в която освен 24 войници и 2 картечници са и 10 стражари от София.
Планът е бил Славейко Василев да изпрати групата на поручик Лазаров. Поручикът трябвало да уговори Христо Стоянов, (от дружината в Пазарджик) и Стамболийски да бъде арестуван. Верността на Стоянов към клетвата обаче проваля плана и той заплаща с живота си.
Самият Стамболийски подценява опасността на 9 юни. Селската армия, която се събира около него според някои сведения, е около 1000-1500 души. Сл. Василев пише за 1500-2000 души. Това не са малко хора, почти два полка, ако са добре въоръжени и има кадрови офицери да ги водят. Но няма нито едното, нито другото.
И все пак Стамболийски е имал немалки шансове да обърне нещата в своя полза. В спомените на Сл. Василев има и спекулации, и преиначавания, но има и верни изводи и наблюдения. Като военен човек Василев правилно оценява опасността за превратаджиите от падането на Пазарджик. "Към 16 часа на 10 юни - пише той, - нашата отбрана, така громка по име, всъщност се състоеше от един слаб кордон войници и 4 картечници, пръснати на фронт 3-4 км. В центъра се намираше майор Попов, чийто ескадрон, поради усиления марш, бе страшно изморен... Превземането на Пазарджик от Стамболийски би усложнило до крайна степен положението на новото правителство и никой не можеше да каже как щяха да се развият по-нататък събитията... Обикновено психологията на масите е такава, че те се присъединяват към по-силния. Не беше изключена възможността при първото наклоняване на везните в полза на Стамболийски, тия маси да ни обърнат гръб и по този начин да провалят започнатото дело..."
Самият Стамболийски, който отчита възможностите на войската си и не иска да се дават излишни жертви от населението, не разрешава да се прави нощен щурм на Пазарджик на 10 юни и отлага атаката за 11 юни. Сутринта войската, която е получила подкрепления от Пловдив, в това число и оръдия, атакува и разбива селската армия. Стамболийски кара хората да се разпръснат и да се приберат по селата си. Той се движи 2 дни около Славовица, влиза и в селото. По петите му е изпратеният със задача да го залови и убие отряд, воден от кап. Харлаков.
От 13 юни, бившият министър-председател и водач на най-голямата партия остава сам. Хората са наплашени след зверските убийства и саморазправата с някои от участниците в събитията, типичен пример е убийството на свещеника Габеров от Славовица. Забелязан и предаден в с. Голак, Стамболийски е арестуван от трима усърдни служители на новата власт. През село Ветрен е взет от Славейко Василев и отведен в казармата в Пазарджик. Оттам го взема Харлаков и през нощта на 14 юни след зверски мъчения е убит във вилата край Славовица.
В показания, дадени в 1954 г., когато сред случайно откритите кости на убити през 1925 г., между тях и тези на Гео Милев, се води съдебен процес, ген. Ив. Вълков казва: "... На Втория конгрес на Военния съюз бе взето решение да се извърши превратът... Бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски в София (С.Василев в спомени твърди друго, но не е между живите да се провери - на 9.IX.1944 г. той се самоубива). Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил. В убийството са участвали и македонци на Величко. Взели са участие и поручиците: Кръстев, Савов, Павлов и ако не се лъжа - Дипчев. Намерените пари във вилата били взети от Харлаков. Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет. Министрите приеха това съобщение радушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен".
Основният мотив на организаторите на преврата при извършването му е бил страната да не бъде подлагана на сътресения и гражданска война.
Уви, поради техния първороден грях тези възможности се засилват.
Що е то "ченге"?!
В тоталния хаос, в който ни въвлече т.нар. демокрация през последните 12 години, влиза и добилото популярност понятие "ченге". Към "ченгетата" на Държавна сигурност причисляват и съвършено различни като нравственост и служебно положение хора. Диапазонът е много широк - от клеветници, "натопявали" съседи и роднини за приказки срещу народната власт, през информатори укрепвали сигурността на държавата, та до родолюбиви българи, служили всеотдайно на интересите на своята родина, понякога и с риск за живота си. Не, не са еднозначни тези категории!
Разигралата се предизборна трагикомедия с досиетата показва степента на моралното падение, до което стигнаха обществените норми. Какво значи публикуването на имената на кадрови служители от Държавна сигурност или от разузнавателните служби?! Та нима те са криели къде работят?! И може би тази информация е нужна другиму? Нима тези хора имат нещо общо с клеветниците-доносници, които явно или анонимно са докладвали кой какво е казал за еди кой си ОФ-агитатор или БКП-деятел?
Вдовицата на известен наш художник ми довери преди години причината за интернирането на тяхното семейство през 50-те години. Злобна, нагаждаща се към новата власт хазайка дала своя "принос" за откриване на "врага" - тихия, скромен, трудолюбив художник Александър Добринов.
Не, няма нищо общо между доносника-клеветник и разузнавача, бранил интересите на отечеството си. Всяка държава си има такива служби и служители, които си вършат работите. Още в първите години след 10.XI.1989г. в среща с млад американец разбрах, че на него не му се разрешава да работи в секретен сектор, защото "компютрите" показали "комунистическото минало" на негов роднина от малка европейска страна. Значи САЩ - лидерът на демокрацията в света, може да има най-мащабните разузнавателни служби, може да ползва информацията им и да не ги изобличава, и да не им лепи презрителния етикет "ченгета".
Тези мисли отдавна ме вълнуваха, но провокация, за да ги напиша, бе смъртта на мой роднина. Той беше на дипломатическа работа, общувахме. Обаче едва от надгробното слово на представителя на организацията на разузнавачите-ветерани разбрах, че покойникът е бил о.з. полковник. Пословично скромен, етичен, нито преди 10.XI.1989г., нито след това е намекнал, че има такъв чин и че е изпълнявал отговорни за страната ни задачи. Възпитан в традиционните български нравствени ценности, той бе отзивчив и всеотдаен към всеки изпаднал в нужда човек. Това българско "ченге" ми помогна никога да не се усъмня в истината, че моята родина няма нищо общо с покушението над папата... И само това ли?! Разказвал ми е покъртителни истории за българи-родолюбци, които са го молели да умрат поне на родна земя. Но законите на тоталитарната система бяха неумолими. За обявените "невъзвращенци" обратен път към родината нямаше.
В тази служба на държавата обикновено влизаха умни, способни и чувствителни синове и дъщери на България. Кощунство е днес да им се лепва обидното "ченгета"... "Прост човек съм аз, Ангеле..."
Поводът за отиване в родното ми село Сергей Румянцево - Ловешко, е най-обикновен и той не подлежи на коментари. Необикновено е това, което се случи по време на срещата ми с моя съселянин Иван Борисов Иванов.
На 19 май сутринта седяхме двамата под един огромен лешник и си говорехме за живота, за тежкото време, за безпаричието, за безработицата. Неусетно радостта от срещата ни помръкна. Иван разправяше, че има 8 женени деца и 21 внука: "Питаш ли ме как се оправяме, като сичкия тоя народ няма работа, всичко разчита на пенсията, моята и на жена ми, и на това, че съм колачът на селото. Кой каквото има за клане, мене вика, та и от това каквото ми дадат, се прехранваме. Решил съм - продължи Иван, - всичкия тоя народ около мене да го закарам да гласува за Царя... Па да видим той какво ще направи".
Тук замълчахме, а Иван ме гледаше въпросително и чакаше какво ще кажа. Гледах го срещу ми, такъв един напрегнат, чаках да видя какво още ще добави.
"Е, одобряваш ли това нещо... или не? " - нетърпеливо ме подкани той.
"Добре бе, Ваньо - рекох, - добре си решил и никой не може да ти се меси в личните убеждения и решения, но само ми кажи - ти познаваш ли този "Цар", знаеш ли през царуването на неговия дядо какво е станало, знаел ли си през царуването на неговия баща какво е станало? Знаеш ли и че през царуването на същия този цар, нищо че е бил невръстен, са разстреляни в село Ястребино невръстни дечица, най-голямото от които на 13 години, а най-малкото на 7, заедно с техния 75-годишен дядо. А досега той едно извинение не е казал".
Станах, отидох до стаята и се върнах с книжлето за Ястребинската трагедия. Вземи, викам, и чети. Тодор Живков поне на това ви научи. Взе Иван книжката, заразгръща я, зачете се. Аз станах да се поразтъпча, пък и шишето с ракията да взема и що да видя: колачът на селото плаче. "Ама те са били колкото моите внучета, бе бай Ангеле. Защо такъв звяр е човекът, бе бай Ангеле? ". И току повтаряше как едното дете викало силно "Мамо, мамоо, мамоо! ".
"Прост човек съм аз Ангеле, малко съм чел. Кажи ми сега отначало за дядо му, за баща му? ". За дядо му Фердинанд, викам, няма какво да ти разказвам. Иди пред читалището, вдигни глава и виж паметната плоча със списъка на убитите. Над 100 души са от нашето село, паднали по време на безумните му войни. За България те са били над 300 000, а инвалидите - двойно повече. Ако искаш и за Борис III да научиш, отбий се в музея на Сергей Румянцев. Ти май там не си влизал. Този мъченик, казвам, заедно с други поети и десетки земеделци е изгорен в пешите на Дирекцията на полицията през 1925-а година. А като ти остане малко време, прочети от историята на Земеделското движение как Борис III е извършил военния преврат през 1923 г., как е свалил Александър Стамболийски, първия в света министър-председател земеделец.
Там ще научиш как на този народен гений му е била отрязана главата недалеч от кръстовището на пътя Пазарджик-Септември-Ветрен и как са избити хиляди земеделци.
Иван ме гледаше и поклащаше глава. И за ловните дружини на Борис III му казах, и за хилядите убити въстаници комунисти и земеделци през септември 1923 г. За разстрела на Вапцаров, за генерал Заимов, за отрязаните глави на партизаните 19 42-1944 г., които ги подпираха с камъни, за да стоят изправени и да не се търкалят по площадите. "Стига, стига, хайде спри се - промълви Иван и се хвана за главата. - Каква щях да я свърша само! И аз съм тръгнал за Царя да гласувам! ".
Бай Ангеле казва, за кого да гласуваме? Коя е твоята бюлетина?"
Моята бюлетина е оранжевата бюлетина, отговорих му. Тя е Коалиция "Отечество", в която влизат и левицата, и земеделският съюз "Александър Стамболийски", и Политически кръг "Зора", от който съм и аз! А ние Иване, за всички искаме хляб, справедливост и достоен живот. И думбазите, дето се награбиха с народна пара - на съд.
Стана Иван, помълча прав и си тръгна. Гледах след него и си мислех, уж сме умен народ, уж сме просветени, а все чакаме чудо да се случи. И все пред очите ми беше Иван, колачът на селото, който плаче. Дали нещо не сбърках, мислех си, дали не го наскърбих човека. И така цяла неделя правя какво правя, все Иван смислям. На 27 май му се обадих по телефона.
Иване, казвам, разрешаваш ли да споделя нашия разговор с читателите на моя вестник? "Пиши - вика, - белким и други прогледнат като мен". Иван Борисов Иванов, е покръстен ром, но с неговото достолепие, с неговия спретнат вид, с чистото му поведение сред хората, малко са, които могат да се сравняват с него. Питаш ли го какъв е, с достойнство ще отговори - българин съм. И обичам България. И аз съм сигурен, че Иван Борисов Иванов, колачът на с. Румянцево, ще гласува и ще привлече и други да гласуват с оранжевата бюлетина.
ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ
На 14 юни 2001 г. в заседателната зала на Етнографския институт при БАН се състоя защитата на докторската теза на Станислав Станилов на тема "Художественият метал на езическа България 7-9 век. Опит за емпирично изследване". Специализираният съвет по стара и средновековна история, археология и етнография към Висшата атестационна комисия при Министерски съвет на Р България бе председателстван от чл.-кор. проф. Васил Гюзелев. Рецензенти на дисертацията бяха проф. д-р Тотю Тотев, кавалер на орден "Стара планина", проф. д-р Людмила Дончева-Петкова и доц. д-р Стефка Ангелова. След тричасово обсъждане и прения стана ясно, че докторатът е написан на много високо научно равнище, третира оригинална тема и представлява нова, модерна крачка в развитието на българската медиевистична археология. Разработките на Станислав Станилов отдавна са предизвикали интерес и у специалистите в чужбина, които се занимават с художествения метал от периода на ранните средни векове.
С тайно гласуване членовете на Съвета присъдиха на докторанта висшата научна степен "доктор на историческите науки" при съотношение на гласовете 17 "за", 1 "против" и 4 "бели".
Поздравяваме нашия автор, сътрудник и приятел, члена на Редакционния съвет на в. "Нова Зора" Станислав Станилов и му жеалем дългогодишна и ползотворна работа в изучаването на средновековната българска култура.
НАТО, заплаха за европейската и глобалната сигурност
В началото на април 2001 г. вестник "The Moscow Times"отпечата две мнения на американци, които настояваха по-нататъшното разширение на НАТО да включи бившите съветски републики от Балтийския район.
Авторите се опитваха да убедят читателите, че такава експанзия е неизбежна и че в известна степен тя е в интерес на Русия, която би трябвало да преустанови безнадеждните си опити да блокира натовското разширение.
А по-неотдавна Майкъл Макфоул от фондация "Карнеги" изказа мнението, че за Русия е по-добре да демонстрира, че е прекалено силна и самоуверена, а не да се страхува от приемането на балтийските препублики в съюза НАТО. По този повод публикуваме коментара на Норма Браун под заглавие "Пресмятане на стойността на натовското разширение".
