КАНДИДАТИ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ КОАЛИЦИЯ
Империята на злото не е на Изток
- Проф.Захариев, през последно време се забелязва рязко влошаване на българо-руските отношения. Според Вас кому беше нужно такова ожесточаване на напрежението между двете славянски страни?
- Според мен оценката "рязко влошаване" е твърде мека. Става дума за възможно най-ниската точна в цялостната история на отношенията между двете страни след разпадането на Съветския съюз. Няма да бъде пресилено, ако заявим, че темата Русия напълно съзнателно е поставено дълбоко във фризера на българската външна политика.
Причините за това следва да се търсят в два плана: единият е чисто конюнктурен. Той трябва да се разглежда в контекста на задълбочаващата се обществено-икономическа криза в България и на предстоящите парламентарни и президентски избори. Верни на слугинския си манталитет, водещите кръгове на управляващата коалиция бързат, чрез обругаването на Русия и тоталното ни дистанциране от нея, да докажат на новите задокеански патрони, че службата им е вярна и неотклонна в коловозите на техните глобални интереси. Между другото този фактор влоши не само отношенията с Русия, но и присъства макар и по своеобразен начин и в така шумно рекламираното европейско ориентиране на нашата страна.
И вторият план, далеч по-опасният, надхвърля делничната политическа конюнктура. Той е свързан с опитите за утвърждаване, условно казано, на една нова философия както на националния политически живот, така и на (нека да заимстваме чуждата оценка) "цивилизационния избор" на България в прехода към нов етап от развитието на света. Той е свързан с утвърждаването на цялостен курс на преосмисляне на българската духовност, на имплантиране в нея на нови същностни възгледи както за българите, така и за тяхното място в света на 21 век. Целта е чрез грубо фалшифициране на историята и исторически сложилите се традиции да се изолира България от славянския свят и от естествено наложилия се негов интелектуален център - Русия.
Всичко това се прави, въпреки очевидните несъответствия не само на миналото, но и на трайните национални интереси на нашата страна с подобен курс. Говоря не само за икономическите аспекти на този въпрос, а преди всичко за духовните му страни.
Страшното е, че този курс се провежда безпардонно и изключително последователно, като се започне от отношенията към руския език и неговото място в българското образование, премине се през новия прочит на националната и на европейската и световна история, и се стигне до делничните проблеми на стопанския живот. Това, което констатираме като изявен антирусизъм, примерно в сферата на приватизацията, не е нещо по-различно, освен другата страна на медала, свързана с упоритата политика на премахване на руския език от българските образователни програми.
Страшното е, че вече се формират две поколения, в чието съзнание са трайно заличени основни моменти, свързани с всичко, одухотворявало отношенията между България и Русия, между българската и руската култура в най-широкия смисъл на това понятие.
- Защо според Вас правителството на Иван Костов и неговата пропагандна машина показва Русия пред българската общественост единствено като страна, която разсажда корупция и мафии, непрекъснати шпионски диверсии?
- Мисля, че отговорът на този въпрос се налага от само себе си в контекста на гореказаното. Тук не става дума за обикновено очерняне на Русия, на руската действителност. Налице е един от основните елементи на политиката към тотално дистанциране на България от братска славянска страна. На съзнателно демонизиране, на утвърждаване на американския пропаганден модел на "империята на злото" в съзнанието на българската общественост, възприела от векове Русия и като брат, и като освободител, и като гарант на националните ни интереси.
Ето защо, не искам да бъда лош пророк, но смея да твърдя, че разгорелите се скандали около т.нар. руски шпиони, около наличието на "руска пета колона" в българския обществен живот, около "невидимите зловредни канали на руската мафия" в България, не са изолирано явление. То може да се разглежда само в контекста на предстоящите избори и усилията на елита на СДС да се хареса най-вече на своите задокеански покровители.
Пропагандната война срещу Русия ще продължава и след изборите, разбира се, в зависимост от това доколкото тези, които управляват днес България, ще съумеят да съхранят било своите позиции във властта, било изградените от тях паралелни центрове на публичната власт, обезпечени с огромен финансов ресурс, изсмукан от националното ни богатство чрез утвърдената от тях корупционна система на управление. В този контекст, очаквам и нови непочтени удари "под пояса" и към нашата федерация, и към нейните ръководители поотделно.
Въпреки всичко обаче не мисля, че сме свидетели на война с предизвестен край. Все още битката е с открит изход. Изход, който ще се определи както от будната обществена съвест и способност за национално самосъхранение на България, така и от цялостното развитие на геополитическата ситуация в Балканския регион, и в света като цяло.
- Вярвате ли, че добрите чувства между българи и руснаци са генетично заложени в двата народа?
- Винаги съм твърдял, че придържането към подобна теза е не само показателно за най-меко казано наивитет в политическото мислене, но и безкрайно опасно за бъдещето на българо-руските отношения. То насочва към бездействие, към примиренческо съзерцание на една изключително активна, антируска политика, насочена не само към битието, но и към съзнанието на българския народ. Или с други думи, това е възможно най-пораженската теза, но облечена с одеждите на оптимизма и благонамеренията.
Придържането към нея ще доведе само след 10-15 години до утвърждаване в масовото съзнание на един нов образ на Русия, изцяло формиран от клишетата на днешната пропагандна антируска кампания. А в чисто външнополитически план това означава превръщане на България от доказан приятел във форпост на антируската политика на Балканите. Така че склонността към подобно мислене навежда към две възможности: или че подобни личности, въпреки претенциозното си причисляване към политическите елити, са на практика абсолютни лаици, или че това е само удобна фасада за откриване на нови възможности пред антируската кампания в България.
- Според в."Нова Зора" Русия се оттегли от Балканския полуостров - друг е въпросът дали това стана доброволно или не. Защо се получи така, може би за първи път от столетия? Дали е плод на новата руска политика ли е?
- Пресилено е да се твърди, че Русия се е оттеглила от Балканския полуостров. Моето виждане е, че Русия и днес осезателно присъства в живота на България и на останалите страни от региона. Показателно е, че къде формално, т.е. със зле прикрито нежелание, но в повечето случаи напълно реално, и САЩ, и НАТО, и Европейският съюз, продължават да се консултират с нея по всички основни аспекти на Балканската криза.
Ето защо според мен, далеч по-точно би било да се твърди, че е налице "ерозия на ефективността" на руската политика на Балканите. А причините за това трябва да се търсят преди всичко вътре в самата Русия. Сериозната икономическа, социална и политическа криза, разтърсвала страната в продължение на цяло десетилетие, без да говорим за корените, залегнали още в периода на така наречената перестройка, доведе на практика до невъзможност на тази суперсила да носи пълноценно своите отговорности към европейския и световния мир и сигурност. Нещо повече, язвите на съвременното руско общество са в основата и на още един опасен феномен - формирането на силна олигархична прослойка със силни позиции в реалната икономическа и политическа власт, чиито интереси днес в много случаи са много по-близки до тези на официален Вашингтон, отколкото до трайните национални интереси на самата Рус.
Според мен управлението на президента Путин дава надежди, че ако не във всички аспекти, то поне в този, вече е налице един настъпателен оздравителен процес. Оттук и по-ясната категоричност в оценките и позициите на Москва по отношение на Балканския конфликт. Оттук и прогресиращата решителност на руската политика на Балканите, насочена днес най-вече към съхраняване на исторически съградените традиционни позиции. А в бъдеще и към постигане на трайна социално-икономическа и политическа вътрешна стабилизация в Русия, както и към осезаема външнополитическа офанзива, способна да възстанови нарушените баланси на интереси и сили в нашия регион.
Ето тук аз виждам не само историческия шанс на Русия, но и очевидната възможност президентът Путин да се утвърди като стратег на едно ново начало не само в руската политика, но и в световния политически живот.
И това няма да бъде начало на реванша, а по-скоро начало на нова архитектура на европейския и световен мир и сигурност, изградена върху полицентризма, върху разумните баланси на национални и колективни интереси. Трябва да бъде възвърнато равновесието на света, след като той повече от 10 години едва издържа, стъпил нестабилно на един крак - кракът на американския имперски глобализъм.
- Възможно ли е, според Вас, да се създаде от народите на ОНД модерно съдружие от типа на Европейския съюз? А след това да стане "сливане" на двата европейски съюза?
- Теоретично, това е възможно. Но според мен, напълно нереално днес. Утвърждаването на подобно съдружие изисква преди всичко възстановяване на Русия и на обективно полагащото й се място в съвременния свят. То е свързано с определени не само икономически и социални, но демократични и културни предпоставки, от които за жалост народите на ОНД са все още твърде далеч.
Дори ако стесним спектъра на въпроса и го сведем само до политическия фактор - та нима е възможно да се получи ефективна интеграционна система при положение, че и в Русия, и в останалите страни на ОНД липсват стабилни политически субекти с ясно изразено обществено присъствие, с ясен идеен профил, обективно отразяващ специфичните интереси на конкретни групи и слоеве от обществата на тези страни.
Пътят на ОНД към превръщането му в ефективна интеграционна система задължително минава през утвърждаване на принципните устои на гражданското общество във всяка една от тези страни.
Аз съм убеден все пак, че посоката на развитие в крайна сметка ще бъде именно тази. Но не бива да избързваме в своите очаквания и надежди, а да оставим интеграционните процеси да съзряват по естествен път и в обществения живот, и в общественото съзнание на държавите от ОНД.
Всякакви опити за силово налагане на каквито и да са "модели" в тази посока не само са предварително обречени на неуспех, но и определено ще отдалечат ОНД от тази цел. Нещо повече, те са способни дори да взривят крехката все още конструкция на това постсъветско политическо формирование.
- Как приемате девиза: "Път към Европа"? Ние европейци ли сме и от какво качество, ако приемем, че сме различни?
- В най-добрия случай бих могъл да възприема девиза "Път към Европа" напълно условно. Като път към днешното равнище на интеграционните процеси, формирали фундамента на Европейския съюз.
Всякакви опити за друга трактовка са не само дълбоко обидни за българския народ и за неговите културни традиции, но и имат за цел да обслужват политиката на прекрояване на националната ни история, на прекодиране на българския духовен ген.
Ето защо, би било лекомислено да възприемаме подобни словесни конструкции само като израз на политическа глупост. В своята стратегическа насоченост, те целят да обслужат в частност и днешната антируска кампания.
- Член сте на Висшия съвет на БСП. Как виждате състоянието на соцпартията днес? Как бихте формулирали "диагнозата й"?
- За голямо съжаление и днес, през 2001 г., 5 години след като заявих, че БСП е една "болна партия", диагнозата ми не може да бъде по-оптимистична. Точно обратното, считам, че болестните процеси, които се развиха сред българското социалистическо движение, продължават и да се задълбочават.
Въз основа на тях към днешна дата, ние можем да констатираме, че БСП е не само една партия, загърбила своето славно минало, и заплашена по този начин от трайна историческа амнезия, но и партия, която вече не знае накъде върви.
Чувства се изключително остър недостиг от ясни и реални в своята обществена насоченост перспективи. Оттук и напълно естествената липса на алтернативи, способни да подредят пъзела на едно социално справедливо обществено състояние.
Тази ситуация изведе нашата партия до позорната роля на "услужлив", макар и критичен "гримьор" на монетаризма, на привнесените модели за едно, колкото ново за нас, толкова и отдавна исторически отхвърлено обществено състояние, и на свързаната с тях правителствена политика на СДС.
- Известно е, че сте сред онези дейци на БСП, които първи заговориха за нуждата от реформиране на партията, за нейния завой към европейската социалдемокрация. Но днес редица хора от кръга на Георги Първанов далеч Ви "задминаха". Как настъпи тази внезапна еволюция у тях? И защо приеха довчерашния зам.-председател на БСП да ги възглави?
- Да, наистина бях един от създателите на Движението за радикална промяна в БСП, обединило през преломните 1990-1991 г. усилията на редица идейни течения в партията за същностни реформи, способни да я изведат от етапа "БКП" към хоризонтите на една адекватна на времето не само в Източна Европа, но и в света като цяло, нова социалистическа политика.
Едновременно с това, мисля, че не само като член на ръководството на партията, но и като един от ръководителите на това движение, и като публицист, винаги съм отстоявал необходимостта от континуитет в развитието на партийната стратегия. Винаги съм отстоявал виждането, че позицията на някои наши лидери "на деца, родени преди родителите си" е не само смехотворна, но и безкрайно вредна. За голямо съжаление обаче, точно носителите на тези тенденции доведоха до реалното прекъсване на коренните връзки на БСП с националната история на България от последните 110 години.
Оттук и напълно закономерният следващ етап: под лозунга за изхвърляне на идеологическите стереотипи, на практика се стигна до изхвърляне на всичко онова, което осмисля съществуването на една социалистическа партия, призвана преди всичко идейно и политически да отстоява интересите на трудовите хора, да бъде градител и хранител на демократичното начало в живота на българското общество.
Ето защо смятам, че проблемът на БСП днес не може да бъде сведен до една или друга личност, а е проблем за нейната историческа визия, за цялостното преосмисляне на изминатия път, и оттук за утвърждаването на нови ориентири. Те именно трябва да мотивират и една нова политическа активност в обществения живот на България.
Обикновената формална смяна било на председател или на който и да е от членовете на днешното ръководство, не би довело само по себе си до преломното начало на един оздравителен процес сред българското социалистическо движение.
Именно от тази гледна точка трябва да се разглеждат и очевидните неблагополучия в коалиционната политика на БСП, и във формирането на нейните листи за предстоящите избори. Оттук произтичат и моите песимистични виждания както за резултатите от тях, така и за сбъдване на надеждите за ново начало в българския политически живот.
Иначе, предстоящото ще бъде не по-малко сложно и тежко от пътя, който изминахме през последното десетилетие на 20 век. Висока ще бъде и цената, която ще продължи да плаща българският народ за недъзите на българската демокрация.
Но в тази мрачна картина съществува все пак и основание за оптимизъм. Без да съм привърженик на максимата "колкото по-зле, толкова по-добре", смея да твърдя, че ескалацията на социално-икономическата и политическата криза в България, обективно проправя пътя за една нова социална политика, за една нова БСП.
Капитализмът и демокрацията: зловещият танц на смъртта
Отчаяни от немотията у нас и съблазнявани с обещания да станем скоро част от обединена, охолна и демократична Европа, немалко наши сънародници са готови да пуснат "правилната" бюлетина - тази, която им предлагат "правилните" политици, заедно с клетви за добрините, които им носят "евроатлантическият цивилизационен избор", глобализмът и интеграцията в "демократичната" общност.
И от "Раковски" 134, и от "Позитано" 20, и от НД "Симеон-II" ги уверяват, че гласувайки с техните бюлетини, избират демокрацията, просперитета, сигурността. Изобщо, правят най-добрия избор.
Никой не споменава думата "капитализъм", като строй, към чието изграждане ни тласкат. Дори Костов укори Симеон II, че предлагал "черен капитализъм", макар от устата на Величеството тази дума никога да не е излизала! От Георги-Първановата уста също няма да чуете признание за "светлия" капитализъм, който ни предлага Партията на европейските социалисти, от която БСП се чувства неразделна част. А пък Костов, който явно дели капитализма на "черен" и "бял", никъде не е обяснил какъв е точно "белият", който той ни пробутва.
За да не се лутат читателите в догадки що е туй капитализъм, най-добре е да пият от US-извора, а не от герана на Костов, който е спец по политикономия на социализма. Затова ще им преразкажем една статия на Ричард Мур, публикувана в американското списание "Ню Доун" ("Нова Зора", бр. 38, септември-октомври 1996 г.).
Обръщаме внимание върху факта, че в страната на "неограничените" възможности, на демокрацията и съвременния капиталистически модел, авторът Ричард Мур е бил изгонен от Силиконовата долина и принуден да се засели в Уексфорд (Ирландия). Много свободомислие е вредно и за САЩ!
Това е написано още през 1996 година!
Да имате усещането, че някой от нашите политици го е прочел и осъзнал?
Какво ли би станало с Ричард Мур, ако след изгонването му от Силиконовата долина в САЩ се бе заселил не в Ирландия, а в България? Същото, което стана и в САЩ!
Нашите управници са направили своя "цивилизационен избор". Т.е., хванали са въжето на погребалната камбана на демокрацията. Лошото е, че такава камбана бие и за държавата на българите.
Дай, Боже поне 39-ото Народно събрание да е пробългарско, или поне по-малко антибългарско... Който има ухо, да чуе
От няколко месеца на една запазена страница във в. "Нова Зора" се появяваха изповедите на Николай Хайтов. Носеха запомнящото се име "Време за разхвърляне на камъни". Да ги окачествим като типични интервюта, е едновременно трудно, и не съвсем вярно. На места тези диалози повече напомняха за разговор със самия себе си. В тези страници беше заложена страст и будно гражданско отношение, откровено и ясно откъртване на истината от добре патинираната ни днешна действителност. Споменаваха се имена на хора и събития, станали без време притча во язицех за повечето от напатилите се от демократичните тояги българи.
Тези разговори с приятеля залагат мината на един спор, който тепърва ще се води не само в художественото, но и в публичното пространство. Спор, който обръща наопаки официалната теза за успешния български преход към демокрация. В кратката история на този преход като капчици роса на слънце се изпариха красивите думи за социализъм с човешко лице, за капитализъм с човешко лице, за нежни и други революции Остана единствено бодливата истина за нечувания хайдутлук, разсипия и смазване на страната и на българите. В името на идващия глобализъм, в името на отварянето на обществото към... светлото пещерно бъдеще, в името на.... - тук всеки може свободно да продължи изреждането.
Е, намери се един натаралежен академик, писател и народовед, който на една достолепна възраст реши да удари с юмрук по масата. Пръснаха се чаши и чинии, разпиляха се трапези и се чу гръмовен глас "Който има ухо, да чуе..."
Идеята за една литературна анкета, свързана с твоорчеството ми, възникна още през 1985 година. Но това бе осъществено, макар и частично, едва през лятото на 1991 г. Написаното през това време излезе в книжка 3 и 4/1992 г. на списание "Тракия" под заглавие "Предизвикани изповеди", а след това и в сборника "Време за разхвърляне на камъни", издаден от изд."Хр.Ботев" през 1994 година.
По онова време не мислех да продължавам въпросната анкета. Но протеклите у нас след 1992 година събития ме убедиха, че преживяното от нас през този период е най-драматичният завой в родната ни история, с тежки геополитически сътресения, които ни подлагат на върховно изпитание като държава и народ. Държавата ни днес е пред пълно разпадане, а народът ни се топи със сто хиляди души в годината. Това е пряка последица от приложената у нас "шокова терапия" и възцаряването на произвола, за да бъде разграбено националното богатство и заличени основниет институции на националната ни сигурност.
Рядко се случва през един човешки живот подобно изпитане.
Роден в края на Първата световна война, станах неволен свидетел на много преврати, на три войни и смяната на три политически системи, в това число - и наложения след 1944 година у нас съветски социализъм.
Видях какво е да си собственик и какво е собствеността да се преследва; какво е религия и атеизъм, нравственост и безнравственост, ред и произвол. Преживях земетръсните по характер научно-технически промени в живота на собствената ми страна, които разклатиха из основи традиционната ни духовна сфера с присъщите й християнски ценности.
Имаше преди години ключови понятия като "грях", "срам", "добро" и "зло", "съд" и "справедливост", "човещина" и "милосърдие".
Днес човешките идеали се ограничават в едно единствено изискване - печалбата. Успехът! Имахме национален идеал "Отечество", който бе сменен с вярност към Партията. А той пък - с още по-новия идеал - Космополитизма, т.е. пълното безродие.
Христос беше повален и овъргалян в земната кал, за да бъде въздигнат на негово място в кумир позабравеният от човечеството "златен телец". С тази разлика, че не става вече дума за злато, а за долари - основната притегателна сила в момента за млади и стари.
Да се преживее този кипеж и да не се опише, поне отчасти, е престъпление, защото на хората след нас, доколкото ги има и ще ги има, нашият злополучен опит ще е нужен повече от всичко. Два цели живота да имам пред себе си и три още висши образования, пак не бих могъл да препредам перфидните способи, употребени за нашето скоростно раздържавяване, отродяване и разпродаване. Нито пък да предупредя всички привързани към своето Отечество за вълчите капани, които ги очакват след узаконения разгром на националната ни сигурност в лицето на държавата. Тези капани са неизпробвани към никого другиго в света в пълна мяра, както стана това у нас след 10 ноември 1989 година.
Да се надяваме, че съдът на историята рано или късно ще се произнесе, а на този именно съд ще са му необходими свидетели и свидетелства от първа ръка. Ако пък "делото" на българската трагедия не бъде насрочено, нашият злополучен български опит ще послужи на застрашените от валяка на глобализма по-малки народи по света.
Не е това голяма утеха, но все пак - нещо е. Това са ми основанията да се обнародва продължението на литературната анкета от 1991 година - колкото и лични, фрагментарни и дори особнячески да са поместените в нея неща, публикувани в малко по-друга редакция във вестник "Нова Зора" през есента на миналата и пролетта на настоящата година.
Ако читателят срещне повторения на някои от вълнуващите ме проблеми и мотиви, да не се учудва.
Естествено е човек да се чеше там, където го най-много сърби, но затова пък повторенията имат тази хубава страна, че дават възможност да се откроява най-тревожното и важното.
Любителите на изящната словесност да не очакват стряскащи естетически изненади, защото целта на настоящата книжка, както стана вече дума, не е да забавлява читателя, а да го запознае с част от истината, до която съм се добрал, видял или по друг начин узнал.
Това е истината, от която зависи ще ни има ли в нашата райска земя - праотческа България. Тази истина трябва да се каже и запази, докато все още не е станала жертва на специалните механизми за изтриване на историческата ни памет, които са в момента целенасочено задвижени към преускорено действие. Да не говорим за т.нар. битова забрава, която си е наш български патент и на която се дължи удивителното повторение на едни и същи наши национални злополучия и грешки.
Чувствам се приятно задължен да изразя горещата си благодарност към родолюбеца о.з. полковник Иван Гащилов, инициатор и съавтор на настоящата анкета, за прямите му въпроси и неотклонното му търпение да изслушва невинаги кратките ми отговори.
Къде сме ние?
"Къде сме ние? " - пита всеки петък едноименна анкета, излъчвана по БНТ. Отговаряме:
Да сме в социалистическия строй, не сме: Елена Костова не е вече партийна секретарка, Йордан Соколов не е ятак на ДС, няма празни магазини, пълни хладилници и безплатно здравеопазване.
Да сме в първобитно-общинния строй, също не иде: вярно е, че мнозина се изхранват със събирачество на коприва, корени и диви плодове, вярно е също, че зиме в нашите пещерни панели с изключено парно е студено като през ледниковата епоха. За сметка на това обаче водата в тях съвсем не е безплатна.
Въпреки, че ония, които все още имат работа, се мъчат като роби, не сме и в робовладелския строй. Нашият живот днес не струва пет пари, докато по Омирово време например една млада робиня е струвала цели четири вола.
Българската реалност, уви, не се вмества и в категориите на феодализма. При феодализма, за разлика от сега, е имало земеделие. При това, раздавайки земята на крепостниците, феодалите им дарявали инвентар, посевен материал и добитък и ги освобождавали от данъци и ангария за 5 до 20 години, за да могат да си стъпят на краката.
Писателката Вера Мутафчиева сравни днешна България с епохата на кърджалиите, които за броени години ограбили натрупаното от поколения българи. Но това също е вярно само отчасти: тогава султанското правителство се мъчело да се пребори с кърджалиите и даалиите, а не само да ги организира в приятелски кръгове, братовчедски квадрати и прочие гангстерски геометрии.
Според нас общественият ни строй днес, без съмнение заради твърдата ориентация на управляващите (все още) кръгове, съвпада в най-голяма степен с геноцида при т.нар. ограждане в Англия от предпромишлената епоха. Тогава жадните за свръхпечалби силни на деня просто прогонват от земята стотици хиляди селяни, като ги оставят да умират от глад - също както се случва сега с прогонените от плячкосаните заводи и текезесета българи.
Тъкмо ограждането поставя началото на онзи процес, наричан с популярното име епоха на дивия капитализъм.
Така че, отговаряйки на въпроса "Къде сме ние? ", можем да обобщим нещата по следния начин: днешна България живее, а по-точно умира, в условията на див капитализъм, обогатен с елементи на кърджалийски грабеж, феодално мракобесие, робски труд и пещерен стандарт.
И - което е най-важното - при твърда евроатлантическа ориентация!
Късно е либе за китка
Четири години СДС издевателства над българите. Пове-дението на сините лидери комай няма аналог в българската история.
Не помним политици да са се държали толкова арогантно, толкова цинично и по един недопустим парвенюшки начин да са демонстрирали богатство и заможност.
На човек чак му се повръщаше от хвалбите на Йордан Цонев, иже нарицаем още Данчо Ментата, който не се посвети да сподели, че имал в колекцията си над 800 елитни вратовръзки. И то по време, когато най-ниската пенсия възлизаше на някакви си жалки 40 левчета.
Колкото до къщата на Христо Бисеров - едно истинско палацо - то тя стана притча во язицех.
Но някой нещо да пострада, да му беше потърсена съдебна отговорност? Няма такова нещо.
Изглежда, единствена сал Юлия Берберян ще го отнесе за ачик укрити данъци. Нейният случай е по-особен. Тя влезе в открита война с журналистите, нарече ги "пълни боклуци" и "боклуците" си го върнаха като изровиха шмекериите й. И прокуратурата нямаше къде да ходи и ще не ще, подхвана видната и нагла седесарка.
Колегите й я оставиха да бъде разтерзана, за да демонстрират принципност и почтеност.
Прочее далаверата още не е стигнала до съд и по пътя към съда могат много работи да се случат.
Отвсякъде е видно, че когато влизаха във властта преди четири години, дори по-първите седесари, в имуществено отношение бяха едни скромни съществувания. Но те постигнаха удивително бързо заглаждане на косъма. Почти всички завъдиха гуши и чувствително увеличиха обиколката на талията си и на седалищните си части.
Не е за чудене. Когато дойде ред гладните да се нахранят - наядане няма.
Да беше само това!
Но не. Всички по-първи хора в СДС, в столицата и в страната се сдобиха с разкошни апартаменти и вили, а банковите им сметки набъбнаха като сюнгери.
Те са готови да издържат не една, а няколко Ленинградски обсади.
Повече от ясно е, че политическата власт се трансформира и в икономическа. И всичко това за броени месеци и години.
Началното натрупване на капитала започна с масовото участие в множество директорски бордове. Тия бордове не са нищо друго освен дембелханета. Скъпо платени дембелханета. Тръгвайки от това сирище, сините мандарини се докопаха до възможността да участват в сделки, а и сами да предлагат сделки на избрани другари, разбира се, срещу съответно възнаграждение.
Услугите, особено потайните, са скъпо нещо. И е много тънка, почти неуловима разликата между корупция и услуги.
Така пред очите ни израсна една паразитна, една клиентелистка прослойка, която натрупа невероятно състояние чрез нагло и откровено грабителство.
Внезапното и леко спечелено богатство съвсем деформира и бездруго примитивното съзнание на тая "жадна за облаги сволоч", ако използваме израза на Алеко Константинов.
Резултатите от управлението на сините са налице - България е в състояние на унизителна мизерия. По доход на глава от населението ние сме на предпоследно място в Европа.
Но управляващите винаги са отказвали и отказват да дебатират реалните проблеми на обществото.
Нещо повече - те направо настръхват, а даже се чувстват и обидени, когато им се предложи конкретен и смислен разговор за цената на т.нар. преход.
Всички други са виновни, но не и великите сини стратези. Костов дори стигна дотам да обвини българите в мързел и в липсата на сетива да долавят позитивните послания. Накрая изтърси и зловещото: "Всеки да си носи кръста! ".
Сега, пред очертаващата се изборна катастрофа, сините правят опити да се умилкват. Те, представете си, с половин уста признаха, че са допуснали грешки и молят за извинение.
Това е поредна лукавщина и опит да бъде измамен електоратът с някаква синя демокрация с човешко лице. Костов дори се изплаква: "Нищо хубаво не ми се е случило откакто съм в политиката. В политиката няма моменти на щастие".
Какъв страдалец. Чак да му се доплаче на човек.
Но свършиха вече баламите и късно е, либе, за китка.
Все повече хора разбраха и проумяха, че четири години са били управлявани от хора без управленско въображение, без почтеност, загрижени само и единствено за себе си и тъкмо поради тази причина отдали интересите на нацията на чужди сили.
Сега те си отиват, но поразиите, сторени от тях си остават.
И ако няма най-сетне възмездие, то България ще бъде осъдена да пребивава в полуживо състояние.
Просто вопиюща историческа нужда е вече всеки да си плаща за зулумите, за да не се повтаря никога повече безобразното и страшно ограбване на народ и държава.
Македония - едно утре, с което не сме съгласни!
Македония ще стане мултиетническа държава на две народности в една нация, призна си какво са го инструктирали отвъд океана лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски.
Шокиращо е. Особено на политическия фон на идеите на склерозиращия бивш външен министър на Великобритания лорд Дейвид Оуен за ново преначертаване на границите на Балканите.
Република Македония ще се сдобие с два официални езика - "македонски" и "албански", плюс две официални религии - източно православие и ислям.
А от двете страни на полупризнатото Вергинско слънце на македонското знаме ще се наместят кръстът и полумесецът.
Идеята, разбира се, е абсурдна и нереализуема. И това е ясно на всеки - от всекидневния гражданин, в която и да е точка на планетата, до политиците, разработили коварния план за бъдещето на Балканите. Няма, абсолютно никакъв начин няма, на едно знаме да изографисаш и кръст и полумесец. Поне не днес и не утре.
Излиза, че планът е безкрайно по-простичък и ясно определен - ислямизиране на Балканите.
Никой не се интересува от правата на албанците в Македония или Косово. Интересуват се от прикаспийския петрол. От пътя му към Европа. Път, тясно преплетен с пътя на дрогата, която в световен мащаб има годишен оборот от 500 милиарда долара!
Ислямът на Балканите е само оръдие на американския империализъм (глобализъм, световна общност и прочие). Той е претекст за унищожаване на православния духовен индивидуализъм, изразен най-пълно (може би) от руските гении Пушкин, Гогол, Толстой, Достоевски.
Албанските наркотрафиканти в Македония и Косово са добрите мюсюлмани. Беззащитните граждани на Ирак или Либия са мръсните мюсюлмански отрепки, които желаят злото на цялото човечество. И едните, и другите изповядват исляма. Но едните го използват (и са използвани) за неговите цели, другите не желаят "глобализма".
Известният български историк Божидар Димитров завършва една своя статия, посветена на днешната политическа ситуация на Балканите, с думите: "По-добре в ЕС, отколкото в уголемена с Македония и Западните покрайнини България. Е, не е лошо и едното, и другото. Но чак пък толкова късмет от нашего брата! ".
Господин Димитров явно се глуми от висотата на историческите си и философски познания с целокупния български народ. Не знам дали е от усещането му за неизбежност на предопределеното от великите сили (единствено САЩ към днешна дата), или черен хумор, в който личи и подигравка (подценяване) на самия себе си. Мрачно е, че дори учен и историк като Божидар Димитров си позволява лукса да превръща национализма в "кауза пердута". Ако той се окаже мрачен, но верен пророк, то най -добре е да сторим метан на Ахмед (Доган) и да свалим каскетите (и калпаците) си, заменяйки ги овреме с фесове.
Както казват, за да няма кръв. Да, ама не. И въпросът не е заради калпака или чалмата, а заради правото да си останем българи. Не европейци (западни) или американци (каквото и да означава). А българи!
Любчо, дори да е ЛюПчо, е извън историята. Тя не се пише от такива като него. Тя се диктува от усещането за чест и достойнство.
Пази се от данайците... В Плевен ще се строи католическа, а в Гулянци - евангелистка баптистка църква. Догодина щял да ни ощастливи с посещението си самият папа Йоан-Павел II... На пръв поглед в това няма нищо неестествено, както няма нищо нередно и да се запитаме чии интереси обслужват показните грижи за вероизповеданието на малки верски общности от хора у нас.
Отсъстват сигурни данни колко вярващи ще се възползват от придобивката в Плевен, докато в Гулянци е известно - 70 души. Срещу изграждането на храма клонът на църквата в САЩ дарява 200 хил. долара за болницата в града и се очаква апаратура за още 300 хил. щ.д. Като знаем максимата, че целта оправдава средствата, остава открит въпросът каква е тя на фона на рушащите се православни храмове?
Инициативен комитет събра хиляди подписи под поканата към главата на римо-католическата църква да дойде в България. Посещението му тези дни в съседна Гърция бе съпроводено с траурни камбани и издигнати черни балони с надписи "Папата да си ходи". Какъв е смисълът да мъчат стария човек да предприема подобна обиколка, когато всеки негов мисионерски поход е освен физическо изпитание и харчене на сериозни средства от Ватикана. Само посещението му в недалечна Унгария възлиза на 30 млн. долара. Те биха могли да отидат за бедните, за хляб на гладните.
И в двата случая се налага догадката за пореден реверанс и верноподаничество към Европа и САЩ за сметка на Източното православие, което там очевидно не обичат.
Сегашните ни политици май са слепи, че нашият народ неусетно губи своята идентичност - език, култура, духовност.
Правим поклон пред тези, които ни съветват да сменим кирилицата с латиница, защото азбуката на Кирил и Методий била "комунистическа". Един от съветниците, които се опитват да прокарат подобна тенденция - австрийския проф. Ото Кронщайнер, получи лично от президента Петър Стоянов орден "Стара планина".
"Цивилизационният избор" в резултат на такова "европейско мислене" се опитва да насади "атлантически ценности" в духа на Бжежински, според когото основна заплаха за Запада след разпадането на социалистическия блок е православното славянство.
Следваща крачка на управляващите ни политици в търсене на американско лоби е да споделят и прокарваната на Запад теза, че България следва да се върне в границите, начертани от Берлинския конгрес през 1878г. Пътят на страната към Европа наистина няма алтернатива. Но към Европа на Отечествата, идея, завещана от великия французин Шарл дьо Гол, а не към тази, в която българите ще ги гледат отвисоко.
Защото ние сме, които изпреварихме Ренесанса и Реформацията с 500 години.
И сме европейци от 1300 години, поне.
Сбогом на илюзиите и на мултиетническия модел
В термодинамиката има една функция ентропия (s), физическият смисъл на която се изплъзва от съзнанието на студентите, веднага след като получат заветната тройка. Остават неясни спомени, че ентропията е мярка за безпорядъка (за хаоса) в една затворена система. Намаляването на температурата води до намаляване и на ентропията. В кипяща вода не можем да се огледаме (100о С), но това става възможно във всяка локва след дъжд (10-20о С). Ако продължим да охлаждаме водата, стигаме до късове лед, с които е възможно да се извае дори фигурата на Командира.
Всеки "изобретател", който съобщава, че е надвил "Втория закон на термодинамиката" и е заставил топлината да преминава от по-студена система (с ниска ентропия) към по-топла (с висока s), е или мошеник, или голям невежа. В България такива не липсват и както казва акад. Волкенщайн, "техният брой, както и броят на екстрасенсите нараства в периоди на морален упадък на обществото". Аз също имам двама добри познати: инж. Пенчо Бинев, който докара КПД 108% на своя двигател, и инж. Стефан Найденов, който "разлага" водата със зелена течност и кара с отделения водород автомобили.
Те небрежно казват "Майната й на ентропията" и по това си приличат с председателя на Атлантическия клуб Соломон Паси, който пък публично изтърси фразата "Майната му на православието".
Човекът-царедворец може и да е прав. Само че бърка православната с католическата църква. Оказа се, че именно тя стои зад първата сеч на 1300 полски евреи през 1941 г. Нещо повече. Кардинал Глен не рачи да се извини на живите роднини на убитите евреи, а предпочете неохотно да направи това само пред Бога.
Въпреки че човешкото общество е една "отворена система", понятието ентропия се употребява по аналогия като мярка и тенденция за хаоса в него. Отдалечаването от равновесното състояние на социален, етнически и религиозен мир, т.е. нарастване на ентропията, се наблюдава винаги, когато се говори предимно за права и много по-малко за задължения. А когато една част от населението не признава основния закон - Конституцията, и не дава пет пари за съблюдаване на частните закони (например на Закона за движението по пътищата), конфликтите са неизбежни и могат да бъдат предизвикани винаги, когато някой ще търси полза от тях.
Съзнавайки, че моделът е опростен и търпи критика, смятам, че възприетата концепция за правата на човека на САЩ от страните в Източна Европа, е огнището, което може да бъде раздухвано и да вдига обществената температура. Американците лансираха термина "права на малцинствата", като сложиха в кюпа и национални, и етнически, и религиозни малцинства. След това продължиха с правото на народите на самоопределение (автономия), като дадоха лъжливи надежди на амбициозни регионални лидери, че ще успеят да достигнат с оръжие и насилие до собствена държавност. Резултатът са следващи една след друга регионални войни със стотици хиляди убити и милиони човешки трагедии. Молдова, Нагорни Карабах, Абхазия, Босна и Херцеговина, Косово, Македония са само част от тези конфликти.
Там, където се заговори за "отворено общество" и "мултиетнически модел", конфликтът може да се смята за заквасен.
Случайно ли Джордж Сорос (друг богат на идеи евреин) вложи толкова пари в Македония, Босна и Херцеговина, Украйна. Априори беше ясно, че ентропията именно в "отворените общества" ще става опасно висока и в крайна сметка ще се стигне до кръвопролития. Случайно ли Дж.Сорос пръв (чрез Ж.М. Ж., а после и сам - 1.08.1993 г.) прикани НАТО да бомбардира сръбските артилерийски позиции край Сараево (с обеднен уран!!!). Не, САЩ и НАТО трябваше да стъпят на Балканите и да изтласкат Русия от пътя на петрола и наркотиците.
След срамната Косовска война (1999 г.), след като причиниха екокатастрофа на Балканите и заразиха с радиоактивност гъсто населени райони на Европа, Съединените щати действително стъпиха трайно на Балканите, "логистично" обслужвани от туземни марионетки като П. Стоянов и Ив. Костов.
Но ентропията не пада, защото именно предлаганият мултиетнически модел я поддържа висока. Нито в Босна и Херцеговина, нито в Косово, нито в Македония се вижда краят на присъствието на "омиротворителите от НАТО". Вече писахме нееднократно, че мултиетнически модел в Косово може да се реализира само когато до всеки албанец или сърбин стои по един войник от КФОР.
Хора като Бжежински, Сорос и Кисинджър, които не мислят по цял ден за насъщния си, очевидно имат повече време за размисли и кроежи. Изглежда, че те са стигнали до нашия извод, а именно, че след етническо прочистване мир между етносите не може да има, поне в рамките на живота на едно поколение.
"Човешката природа не може да се промени, може да се променя само поведението на човек в обществото", казваше още преди 10 години днешната председателка на СЗО Гру Харлем Брундтланд (Норвегия). В САЩ и Ирак законите не допускат религиозна или етническа нетърпимост. И ентропията засега е ниска.
Но на Балканите законите са "врати у поле".
Какво да се прави с тези тъмни балкански субекти? - си мислят Сорос и Кисинджър, като ни трябва тяхната територия за похода на глобализма за ресурсите на Русия и Азия.
И ето, че старата лисица Кисинджър пусна тези дни пилотно решение, което по би прилягало на "бащицата на народите" Сталин. "Няма малцинства - няма проблеми". И действително, ако чеченците бяха останали в Казахстан, сега войнишките майки в Русия нямаше да ходят с черни забрадки.
Прав е проф. Божидар Димитров, като обясняваше на придворния политолог Огнян Минчев по БТ (25.5.2001 г.), че в Македония ще стане това, което решат "великите сили". И че всякакви самостоятелни напъни на българската дипломация са напразни и дори смехотворни. Той пропусна само едно - да предупреди нашите сънародници, че същото важи и за България.
И така, без "Хелзинки-2", без международен форум, който да закове един път завинаги държавните граници в Европа, САЩ започват подготовка за поредно прекрояване на Балканите. Печелят американците, защото няма да се стреля по техните войници. Губят всички останали балкански страни. Защото, когато пожарната команда изпомпи водата от наводненото мазе, без да поправи спуканата тръба, то се наводнява отново.
Отнапред може да се каже обаче, че най-губеща тук отново ще бъде майка България.
От нейната омаломощена снага ще се отхапе поредното парче - Пиринска Македония или Източните Родопи.
Може да се проведе дебат, би казал главнокомандващият Стоянов, кой вариант е по-изгоден: Косовският или Кипърският.
Моето скромно мнение е, че ни се готви кипърски вариант, въпреки че Костов се прегръщаше с Хашим Тачи само преди година и половина. Това, че Доган се навърта около Симеон II, е доста подозрително и говори, че царят действително "ще каже колко е часът, когато му дойде времето".
Когато в името на своите национални интереси една велика сила е готова да прекрои света, никой не я упреква в национализъм.
Когато една малка балканска страна откаже да приеме поканата за членство в НАТО, тутакси ще бъде обвинена в национализъм и даже в комунизъм.
Това е известният двоен стандарт в политиката. И какво от това?
Молдова и Финландия граничат с Русия и засега не държат руски ракети да са насочени към Кишинеу и Хелзинки. Българите имат възможност да направят своя референдум за НАТО на 17 юни. Ще попитате как? Много просто. Като посегнат към оранжевата бюлетина на единствената антинатовска коалиция в България.
Уточнения към досието на Иво Инджев
Като памфлет публикувах във в."Дума" едно "интервю" с Иво Инджев. Предизвикан бях от нескромното му поведение на водещ телевизионното предаване "В десятката". В него Инджев грубиянства с гостите си, като ги прекъсва, иронизира и поучава подобно на фелдфебел младите войници.
Подбивах се в "интервюто" Иво да ме покани за събеседник, но да разменим ролите: аз да задавам въпросите, а той да отговаря. В стил "Инджев", т.е. прекъсвайки го, разказах в памфлета неговата биография. "Десятката" този път улучи създателя си, защото Иво изпрати до в. "Дума" светкавичен факс. Той окачестви изнесеното като компромат, а мен нарече клеветник. Заплаши ме със съд, та да съм помнел кога съм си имал работа с него. С две ръце моля Опашатия да подтикне честолюбеца да изпълни заканата си. Не знам, кой от двамата ще бъде обявен за клеветник, но съм сигурен, че като обезщетение аз ще сложа в джоба си 10 000 лева. Правя сметка, че това са 100 мои месечни пенсии, та следващите осем години ще мога да преживея по-сносно и сравнително по-човешки. При тежкия ми материален живот днес за повече не бих могъл и да мечтая.
По-долу повтарям това, което зная за Иво Инджев, като се надявам, че написаното и подписаното от мен ще бъде допълнителен подтик на оклеветения да ме даде на прокурора.
- Ще отрече ли набеденият Инджев, че мама Люба Инджева беше офицер в тайните служби на Държавна сигурност?
- Ще отрече ли оклеветеният Инджев-син, че беше напътен да учи в Москва от мама Люба по препоръка и с направление от Държавна сигурност?
- Ще отрече ли ощетеният Иво Инджев, че изпращането му на работа в Бейрут бе заради чисто литературни занимания: да превежда прочутия арабски епос "Приказки от хиляда и една нощ"?
- Ще отрече ли финансово затрудненият Инджев, че е получавал пари под различна форма от КДС?
- Ще отрече ли, че когато беше генерален директор на БТА бе уволнен като нелоялен държавен служител от проф. Любен Беров, след което се заключи в кабинета си две седмици и че цялата ни вестникарска дружина се забавляваше от окупационната смехория?
Много му се насъбра на Иво Инджев, поради което и аз искам да призная една грешка, която допуснах в интервюто си с бившия стипендиант на Държавна сигурност в Москва, бившия резидент на българските тайни служби в Бейрут, бившия главен редактор на "Демокрация", бившия коментатор на радио "Дойче веле" и настоящ солист на предаването "В десятката" на bTV.
Посипвам си главата с пепел, защото писах, че майката на Ивовия баща, а всъщност бабата на неговата майка, е чешка еврейка. Ще добавя, че го казах не като генетичен упрек към известният тв-водещ, а като непризнателност от негова страна към фамилното му потекло. В явните си дописки за положението в Близкия изток Иво Инджев ни проглушаваше ушите с възторжени думи за каузата на арабските страни и яростно нападаше самотния тогава Израел. Позволих си да отбележа, че в ония години това ми правеше тягостно впечатление и че той не биваше да бъде толкова краен към еврейската държава. Ако не за друго, поне от задръжки към една наследена макар и твърде далечна памет.
В отговора си Иво Инджев изглеждаше докачен от това, че му правя расов упрек. За да докажа чистотата на намерението си, ще го успокоя със следното:
По време на нацистката окупация на Франция германо-френската комисия по расова хигиена посещава Пабло Пикасо през 1942 г. - Колко процента еврейска кръв тече в жилите ви? - запитали строгите съгледвачи.
- Нито един процент, за което дълбоко съжалявам! - отговорил великият Пикасо.
Кой обаче е Пикасо и кой е Иво Инджев? Нерде Ямбол, нерде Стамбул?... 800-те дни на Симеон II
Хитът на Българя днес е Движението "Симеон II". Да се опитаме да го дешифрираме. Щом е II, значи е имало и I. А знае се, че Симеон I е бил цар на българите. Хитро. Става дума за Негово Царско Величество Симеон II. Така вече от години го титулуват сервилни журналисти, медии, политици, общественици, учени и творческа интелигенция почувствали се изведнъж монархисти, въздишащи с носталгия за Царство България. Нищо че България от 50 години е република; нищо, че за да бъде (че и да се нарича) някой цар, трябва да има царство... Щом си имаме вече и Величество, можем да си имаме и Превъзходителства и Високи превъзходителства... За такъв се титулува (не за Високо, а само за Превъзходителство засега) небезизвестният медиен магнат Петър Блъсков. Изглежда, че най-после си намери достойно място. И вестник "Монитор" стана рупор на движението "Симеон II" и откри скорострелен артилерийски огън по всички немислещи така.
Изчетох до буква "Монитор" от 2 май и бюлетина на Пресгрупата от 4 май. Няма съмнение и барабаните ечат: надеждата за България и за изстрадалия български народ е Симеон II. И това се доказва като азбучна истина от много материали, статии и информации. Особено силни и "убедителни" са материалите на Кръстю Стоилов, и най-вече на д.ю.н. Владимир Петров. На цяла страница той доказва, че България може да оправи само движението "Симеон II" и тогава "Всички да станем различно богати?! ".
Прочетох го няколко пъти, невярвайки на очите си. А то се знае - откогато свят светува, за да има един истински богат, трябва да има, кажи речи 20-30 000 бедни. Богатството не е манна небесна, от която всеки може да гребе на корем! И тези благини Симеон II държи в ръцете си!
Но се казват и някои истини: "Българската държавност е болна" и че "Избирателят вече е изморен от демагогията (и не вярва б.а.) на досега били във властта". И не само аз мисля, че е така!
Изминалите 12 години бяха пладнешки грабеж на националното богатство, оценено през 1990 г. на 650 милиарда долара и на спестяванията на трудещите се. И на словоблудство с демокрацията. Панацеята е в Движението и "новите хора", които ще дойдат заедно със Симеон II. Нови хора, нов "управленски ЕЛИТ".
Казано на прост български език, това са люде, които досега са се въртели около държавната софра и въртят опашка пред Негово Величество, носят пред него венци и му проправят пътя. Хитро, с много тамян и благовония... А се знае, особено от по-старите поколения и тези, които четат историята, че Кобургите са носили на България и българския народ само злини и катастрофи.
При тях бяха проиграни българските национални идеали; при тях на България бяха определени граници от всички страни до области, населени с българи. При тях потекоха към България потоци от стотици хиляди бежанци българи. Автократичният Фердинанд доведе страната до две национални катастрофи и избяга ненавиждан от хората. "Мъдрият" и "демократичен" Борис III закачи България към нацистка Германия и доведе страната до трета катастрофа. Управляваше България като самодържец. Девет години без конституция. Нищо в България не ставаше без неговата воля и одобрение.
"Крушата не пада по-далеч от дървото, кръвта вода не става"... Нещо, като инвеститорите, които уж идели, за да открият нови работни места и да дадат поминък на населението.
Вятър и мъгла.
Няма ли голяма сметка, няма ли дебела печалба, няма ли африкански надници, няма инвестиции.
Инвеститорите не са "Добродетелна дружина", не са Благотворително дружество. Никой не идва в България за да дава. Всеки идва за да взема. И колкото може, повече!
Та новият "елит", който ще управлява със Симеон II и който ще запретне ръкави и "честно и безкористно" ще завърти нещата за благото на народа, е меко казано несериозна работа. Царедворците никога не са носили добро на народа. Опитът от много, много години е показал, че това носи нови даждия, нови тегла, ново "Светло бъдеще! ".
Особено предметно и "убедително" е "подбрал" фактите д.ю.н. В. Петров. Като започнем от дайте шанс и свършим, че "Ако не обичаше този народ (Симеон II- б.а.) можеше да гледа сеира от всяка европейска столица или София". Довод, повече от железен. И още, че много европейски държави са кралства!? Но не казва уважаваният доктор на юридическите науки, че кралете там не управляват и са далеч от управлението. А Симеон II (т.е., че Негово Царско Величество Симеон II) идва да оправя и управлява България. Това големият кандидат за царедворец хитроумно замълчава! И сигурно се гласи да става я Превъзходителство, я Високопревъзходителство... Няма Величество, без рой от Превъзходителства!? Все ребуси и загадки, достойни за Сибилите и Касандра.... А народът вече е свикнал да му показват "светлинка в края на тунела". Тази проповед е за "давещите се, които се хващат за сламка"!
***
Гръцкият крал Георгиус не му дават да стъпи в Гърция, въпреки че при кралете Гърция удвои територията си. Румънският Михай, потомък на Фердинанд и Карол, на летището още го качиха обратно на самолета, въпреки че по време на дедите му княжество Влахия придоби Трансилвания, Молдова, Бесарабия и стана Кралство Румъния с 3-4 пъти по-голяма територия.
Петър II Карагеоргевич се мярна в Югославия и не повтори. А при Карагеоргевичите малка Сърбия стана Югославия, Кралство на южните славяни. Крал Виктор-Емануил и наследникът му Умберто не са стъпвали и дори не са погребани в Италия, въпреки че кралят и принц Умберто организираха заговора за свалянето и арестуването на Мусолини... Само у нас се намери голяма сюрия царедворци да кадят тамян и викат "Осанна! ". За Фердинанд българските политици и общественици бяха каналии. За Борис III - послушни пионки, които местеше и ползваше според сметките си и интересите на династията. Няма да забравя, как патриархът на разколниците, Пимен, заяви пред Българската телевизия: "Фердинанд уби Стамболов, Борис - Стамболийски".
Народе, не забравяй това! Не бързай да вярваш на захаросани приказки и шекерени пръчки! Не вярвай на неверни клетви!
***
Енигматичният фокус цар-общественик-президент и след това обратно не е откритие на Симеон II и царедворците около него, които чакат да станат я превъзходителства, а ако може и графове и барони. Защо не. Европа е пълна с такива. Нали от нея се учим? Преди около 150 години този номер се разигра във Франция. Наполеон III, племенник на Наполеон Бонапарт I, започна като общественик и политик. Народът го избра за президент. Все в името на славата и благоденствието на Франция и френския народ. Не след дълго се провъзгласи за император. Не сам. Намериха се предостатъчно царедворци да го акламират и направят тържества и дандании в цяла Франция... Нищо ново под слънцето! А след това - Седан. Най-тежкото и голямо поражение на Франция до Втората световна война!
Никой, нито така наречените инвеститори, нито бившите царе идват в България, за да дават! Тази проста истина не бива да се забравя!
На Негово Царско Величество Симеон II му върнаха имотите. А Борис III е военнопрестъпнк по всичките правила на световните закони. Пак уникален случай в Европа, както и съдебната реабилитация на бившите фашистки управници - военнопрестъпници, от великия съдия и юрист Мелкон Мелконян. И той ще влезе в аналите на историята. И на тях и техните наследници им върнаха имотите. Така направиха бившите фашизоиди, сега първи демократи и техните издънки, тяхната челяд и приемници, които сега се готвят да управляват заедно със Симеон II. Защо не? По мисли са еднакви и чувства еднакви таят!
***
А левицата, разроена на три коалиции, изглежда, че дреме и не вижда какво става. И продължава да се дърли.
На БСП се предписва намерението да управлява със Симеон? Това би било симбиоза между овца и вълк. Ако не и нещо по-лошо и зловещо. Баш такова падение... Крайно време е за общо съгласие за най-важното. За ясна и кратка програма. Реална и без големи обещания. За икономическа консолидация. За съживяване на промишлеността. Нови пазари и връщане на старите. Бърза стабилизация на селското стопанство и подкрепа на кооперативите от всякакъв тип. Съдействие и облекчения на дребния и среден бизнес. Международна политика на неутралитет и взаимноизгодни връзки с всички!
Крайно време е да се забравят различията и дрязгите и цяла лява България да върви заедно на изборите.
Натания, Тел Авив, 14 май 2001 г. "Нова Зора" в Москва
В брой 8 на списание "Российская федерация-сегодня", издание на Руския парламент, е препечатана от "Нова Зора" (бр.12 от 20 март т.г.) статията "Възможен ли е Косовски вариант в България" от нашия автор Живко Сахатчиев.
Преводът, илюстриран с чудесната карикатура на нашия знаменит и обичан сътрудник Тодор Цонев, е подготвен от Леонид Жмирьов, дългогодишен кореспондент на централните руски издания в България.
В уводните думи към препечатката се казва: "В България отдавна се подготвят, съзряват и в скоро време могат да родят горчиви плодове събития, подхранвани от пратеници и съветници от Турция, САЩ и други страни. Създава се впечатление, че ще бъде направен опит да се разкъса България по косовския сценарий, както това вече става в Македония."
Ние изпитваме дълбоко удовлетворение от факта, че наша статия, посветена на такъв жизнен въпрос за България, се предлага на вниманието на депутатите в Руската дума, както и на целия политически елит в Русия. Очевидно е, че новата политика на президента Путин е на път да ликвидира инертността на Козиревото наследство по отношение на България и Балканите.
Както в миналото, така и сега, въпреки злокачественото политическо късогледство на антибългарските политически кръгове, руските симпатии към българския народ и историческите отговорности на Русия към славянството ще блокират осъществяването на тези сатанински намерения и ще угасят подготвяния пожар.
