Първи хвърлиха въдицата към него управляващите. На своята 12-а национална конференция те приеха предизборната си програма - поредния пропаганден блъф, новото предизборно лакомство за излъгания от тях народ. Един известен финансист определи обещанията в нея като порок на синята програма. Аз няма да го коментирам, нито да се спирам на тяхната мъглява или отсъстваща обосновка. По-важното е друго: можем ли да се доверим на тези, които са загубили доверието ни и лесно обещават; можем ли да повярваме на тези, които са ни лъгали досега; можем ли отново наивно да се хванем на празните сини обещания?
С присъщото си безочие, сините управници тръгнаха пак да ни свалят слънцето, без да се отчетат за изпълнението на обещанията, с които дойдоха на власт. "Обещанията ги забравят управниците, народът никога не ги забравя" е казал Дж. Мадзини. И ние ще им припомним техните предизборни обещания от 1997 г. Основното обещание, с което дойде на власт СДС, беше за "нов обществен договор". С политическо многословие управляващите умишлено прикриват провала си по него. Подменят го с какво ли не, за да не признаят истината за въведения от тях неототалитарен режим на управление. Тиранията в управлението на СДС проф.Г. Карасимеонов дипломатично определя така: "Стигна се до управление чрез "тирания на мнозинството" ... безкомпромисно налагане на своята воля, подценявайки конструктивния потенциал на плуралистичната политика". Националното съгласие стана празна фраза, издухана от личнопартийната диктатура. Обществото бе задушено под похлупака на синята партия-държава. Налаганата конфронтация дезинтегрира българина. Чиста лъжа бе обещанието: "ОДС ще управляват заедно с всички граждани, които поставят националните интереси над партийните и личните".
Те не изпълниха обещанието си да управляват с ума и интелекта на цялата нация, а направиха точно обратното. Поставиха партийните и личните интереси над националните, а с приетия лустрационен закон, провежданата политика и възрастова дискриминация лишиха от работа и отстраниха от управлението значителни групи граждани. Без притеснения председателката на ПГ на СДС Е.Михайлова открито заяви, че "бъдеще в тази страна ще имат само тези, които работят за СДС". Не само това изолира СДС от хората.
Многобройни са обещанията, които той не изпълни. "За децата, пенсионерите, инвалидите, болните и безработните... държавата със своята политика ще полага особени грижи". Къде са тези грижи? Какви са и кой ги почувства? През годините на синьото управление тези социални групи вегетират, съществуват тъжно на общественото дъно. Смешни бяха безплодните сини напъни да се покаже, че нещо се прави за тях. Миналата година правителството обеща 250 000 нови работни места. Но докато 130 000 души получиха работа, други 387 000 станаха безработни. Това преливане от пусто в празно управниците наричат грижи. През същата година 620 196 души са живели с пенсия до 46 лв., 664 564 - с пенсия 46-68 лв., 556 722 - с пенсия 68-100 лв.! Останалите пенсионерският хумор нарича "щастливци". Периодичните увеличения на пенсиите не само са цинично мизерни, но са предварително изядени от инфлацията. С тези пенсии, с това здравеопазване, цени на парното, тока и т.н. управниците обрекоха тази част от народа на бавна смърт. А какво направи управлението на СДС за младите, които непочтено мамеше, залъгваше, подкупваше за да скачат по неговите митинги? И за тях имаше лъжливи обещания. "Нуждаещите се млади хора ще се ползват със специална социална защита. Ще ги насърчаваме към по-добро образование". Няма такава социална защита. Качеството на образованието главоломно пада поради подменената национална образователна традиция с чужди програми, без цел да изграждат хармонично развити личности и патриоти на Балканите. Неграмотността се увеличава. Младите хора търсят спасение в чужбина.
Да припомним на управляващите и други техни обещания. "Приватизацията ще бъде бърза, честна и открита"; "Ще управляваме предприятията така, че да не допуснем разграбване"; "Данъците и таксите няма да спъват частната инициатива"; "Ще създадем условия за икономическо развитие и по-добър живот на гражданите". Защо управляващите преди да ни подлъгват с нови обещания, не кажат защо не са изпълнили старите? Защото желанието им за бързо забогатяване чрез злоупотреба с властта се оказа по-силно от това да спрат икономическата разруха.
Синият партиен апарат се сля със стопанските ръководства на предприятията с държавно участие и окончателно ги разори. Приватизацията се проведе по разбойнически начин, на шуробаджанашка основа, движена от невидимия механизъм на корупцията. Дори "младите великденци" обърнаха внимание на липсата на прозрачност в приватизацията. Финансовата стабилност дойде автоматично с въвеждането на валутния борд и не е заслуга на управляващите. Некомпетентната данъчна политика, лицензионните режими, бюрокрацията, държавният рекет не стимулираха масово частната инициатива и икономическото развитие. Непочтено, неморално е да се прикрива масовата бедност и мизерия у нас, с която СДС не можа да се справи.
Да припомним на господа управляващите думите и на президента, произнесени пред парламента преди четири години. Тогава той обяви, че правителството "Костов" идва за да "спечели войната срещу бедността, войната срещу корупцията и престъпността, войната за връщане на доверието и самочувствието на българските граждани". Управлението на СДС не спечели нито една от тези войни, дори напротив, по време на тяхното управление те взеха характеристиките на стихийно бедствие.
Същото е положението и в селското стопанство. "Българското земеделие ще бъде приоритет... ще създадем реален пазар на земята... ще възстановим старите и ще осигурим нови пазари за земеделската продукция".
Нищо не е изпълнено. Земеделието ни се върна във времето на Белчо и Сивушка.
Излишно е на хора без памет, съвест и морал да привеждаме още примери за неизпълнените им обещания. Свикнали сме с дебелоочието на управляващите.
На тях и на тези, които още им вярват ще цитирам две чужди оценки. В началото на годината "Берлинер цайтунг" и други германски вестници публикуваха материал, в който пише: "Примери за буксуващи реформаторски процеси, стопанска стагнация, слаба правова държава и избуяваща престъпност има в България и Румъния". Съвсем наскоро американският професор В. Квинт в интервю за в."Труд" каза: "На повърхността всичко изглежда така, като че ли в България има финансова стабилизация, но всъщност животът на народа не се подобри, а се влоши... Националният доход на глава от населението е един от най-ниските в Европа и изпреварва само "могъщата" Албания... Аз не знам грешка, която да не са допуснали (отнася се за управляващите - б.а.). Защото икономиката на практика не занимава днешното правителство. Финансовата стабилизация е постигната за сметка на гигантски външни кредити".
Големите успехи на управляващите са само в тяхното въображение. От управлението им разбрахме че могат да обещават, но не и да изпълняват. Видяхме как изпълняват това, което не обещават.
Сега на измамения избирател синята върхушка дава същите лъжливи обещания, както преди 4 години. С какви очи тя ни обещава: "Работа и сигурност. Възможности за всички". Каква наглост се иска да издигаш този лозунг, когато 4 години си създавал безработица и несигурност, когато си давал възможност само на сините братовчеди. Това предизборно мото е израз на пълната безпомощност на СДС, щом заимства от социалистическата терминология.
Предизборната музика на покварения син оркестър не може да е друга освен фалшива. Неверният тон се подава от неговия диригент премиерът-слънце, от синия Луи XIV, който с всяко махане на диригентската палка иска да каже на оркестранти и публика: "Държавата - това съм аз".
На 12-ата национална конференция на СДС се очертаваше синият оркестър да си изясни защо неговото четиригодишно концертиране отблъсна публиката и след това да настрои инструментите си за изборната премиера. Вместо това се изповяда изтерзаната премиерска душа: "Признавам, че нито едно болезнено решение в провеждането на реформи не съм вземал с каменно сърце. Напротив, винаги съм носил в сърцето си съчувствието и състраданието към оставащи без работа, към нашите бащи и майки."
О, чудо, сърцето на народния погромител не било каменно!
Може би той очаква българският народ да се просълзи. След обгрижването от голямата президентска уста, след облъчването на голямата усмивка на Софиянски, народът разбра и за голямото премиерско сърце, в което са приютени мъките и страданията на милионите бедстващи българи.
Сърцераздирателните самопризнания на последния български диктатор не свършват дотук. "Не се чувствам успял в политиката. Лично и тежко преживях разочарованието на всеки от избирателите и симпатизантите ни... Често не ми стигаха сили да бъда на висотата на всичките очаквания".
Повече от неестествено е човекът със самочувствието на български Мойсей изведнъж да приеме позата на неуспял политик. Но и в своята фалшива изповед той всъщност казва истината за себе си. Не може един човек, донесъл толкова мъки на цял народ и неотговарящ на неговите очаквания, да бъде успял политик. Той е такъв само за своето семейство и за тесния кръг от партийни разбойници и братовчеди.
На лицемерния народен страдалец ще припомним, че на 11-ата конференция на СДС отначало той предложи резолюция за икономически и социален разцвет, а след това забрани тези теми да са център на обществен дебат. "Ние като политическа партия не трябва да приемаме да се премества центърът на обществения дебат по политически теми върху теми от типа на корупция, безработица, пенсия и т.н. ". След като нищо не направи по тези проблеми, тя по негова команда избяга от тях, прикривайки се с евтин популизъм. Тези трикове не помагат, защото с изключение на кастата на облагодетелстваните братовчеди всички страдат от провежданата политика.
Демонстративното благополучие, показано от 12-ата синя конференция, бе поредния режисиран фалш, в който никой не повярва. Ни дума, ни вопъл, ни стон за провалите на СДС, за вината му, изгубеното доверие към него и причините, довели до това.
Вместо тях се чуха дитирамби за партията на верния път, на чийто фон се открои самокритичната словесна еквилибристика на премиера-слънце. Какво цели с нея той? Защо влюбеният до болка в себе си син лидер се опитва да ни приспи с престорената си откровеност? Думите на Марк Аврелий ни помагат: "Тщеславната откровеност е скрит кинжал". И той личи зад уверението на И. Костов, че е "готов в името на издължаването към всички наши български граждани за техните жертви и търпението да продължа напред".
Коварството и цинизмът на управляващите нямат предел. Палачът на България иска още да властва, за да се издължи на жертвите си и обещава, обещава...!?
Този път обаче той ще бъде заслужена жертва на своята алчност за власт. Народът повече не иска да гладува в страната на обещанията.
Янки ни готвят токов удар
Американските енергийни компании "Ей И Ес" и "Ентърджи" дадоха на правителството срок до края на май да подпише с тях договори за разширение и реконструкция на ТЕЦ "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3". Ултиматумът не търпи възражение и в началото на юни договорите с двете компании със сигурност ще бъдат подписани. Със сделката се нагърби енергийният мафиот Шиляшки, тъй като вицепремиерът Жотев се отказа от далаверата, защото е прекалено ясно, че ако СДС не вземе отново властта, още през есента прокуратурата ще бъде сезирана от новото правителство за нанасяне на щети на държавата в огромни размер. А подписалият договора с американските компании ще облече раираната пижама.
Защо Шиляшки се нагърби с неблагодарната задача, само той може да каже. Факт е обаче, че ако сделката се сключи, България ще хлътне с няколко милиарда долара.
На първо място, американците искат от държавата ни да поеме риска от т.нар. форсмажорни обстоятелства. Това са условия, при които в периоди на смяна на правителство или при икономическа криза, цялата загуба се поема от държавата ни, а на инвеститорите се изплащат неустойки. Точната сумаа на неустойките варира в зависимост от различните възможни варианти, но цифрата е от няколкостотин милиона долара до над 2 млрд. долара.
Общо, двете фирми обещават да инвестират в енергийния ни гигант около 1,3 млрд. долара. Сумата звучи внушително. Само след два-три месеца обаче може да прозвучи оглушително. Точно заради неустойките.
Сега из медийното пространство се въртят всякакви идеи за всякакви енергийни проекти - нови мощности на АЕЦ, каскадата "Горна Арда", маришките ТЕЦ. Всичките тези проекти се разработват, без да има ясна основа. А тази основа е създаването на отчетлива енергийна стратегия с краткосрочни и дългосрочни планове.
Такава стратегия може да бъде създадена, единствено ако се знае и какво ще бъде икономическото развитие на България през следващите 5, 10, 15, 25 години. Поне приблизително.
На второ място трябва да се вземе предвид и възможността ни за износ на ток. Сред икономическите среди обаче упорито вървят слухове, че Турция (която е най-големият вносител на ток от България) вече е предупредила правителството, че след 2002 г. ще спре да внася ток от нас и ще се преориентира към по-евтин руски, който ще внася през Азербайджан.
Крайно неясната политическа ситуация и в Македония и Югославия също поставя под съмнение бъдещия ни износ на електроенергия. Гърция пък се напъва сама да се справи с енергийните си проблеми. Остава значи само (или поне главно) производството на електроенергия единствено за родната ни промишленост и за бита. Досега обаче нищо черно на бяло няма за бъдещето на страната ни. За сметка на това има един почти секретен доклад, в който икономически специалисти изчисляват, че за да се натоварва икономиката ни с предвижданите нови енергийни мощности, тя ще трябва да се развива с темпове не от 5 или 10 на сто годишно, а с фантастичните 200, 250, 500 на сто годишно. Това, разбира се, е явен абсурд, откъдето и да го погледнеш.
Ерго, излиза, че поне в близките 5-6 години няма да са ни необходими нови енергийни мощности. Това прекрасно се знае и от настоятелните в момента американски инвеститори. Номерът е, че те са крайно заинтересувани да сключат договорите до края на този месец.
Още в първите дни на новото управление обаче то ще бъде принудено да се откаже от сделките и да ги анулира. Предвидените неустойки, както вече казах, са огромни.
И това реално е целта на американските компании.
Има един втори сценарий - не по-малко гаден. В проектодоговорите е заложен капанът, че България се задължава през следващите 15 години да изкупува цялата произвеждана от маришките ТЕЦ електроенергия на цена над 4,5 цента. В момента производствената цена на тока от АЕЦ е 2,2 цента за Квтч. До крайния битов потребител тя стига най-евтино като "нощна" електроенергия с цена 0,048 лв. или по сегашния курс на долара, някъде около 2,18 цента. Т.е. нощното потребление се оказва субсидирано или поне се покрива от дневната тарифа, която за битови нужди е 0,089 лв., или около 4 цента. Още по-висока е цената на промишления ток.
И това са цени в края на веригата от достатъчен на брой посредници по преноса на тока. А ако още началната цена е 4,5 цента!?
В края на веригата потребителят ще трябва да бърка в джоба си за всяка киловат единица сигурно с около 10-12 стотинки. Та това ще е направо убийствено. Това все пак е едната беля и тя засяга пряко населението.
По-лошото е, че ако държавата приеме исканото на практика монополно право за производство на електроенергия, през следващите десетина години ще фалират почти всички останали по-големи ТЕЦ и ВЕЦ. Защото общите възможности за производство на електроенергия ще надхвърлят общите нужди от употребата й.
Условията на сделката за ТЕЦ-овете на "Марица-изток" обаче предвиждат държавата да изкупува приоритетно тока на централите и след това евентуално да допълва с енергия от други мощности необходимото.
Ами ако няма такава нужда?!
А както вървят нещата в икономиката ни, май наистина скоро няма да има нужда... Е, излиза, че американците идват тук, налагат ни да сключим сделка, от която, както и да го погледнеш, те все излизат на печалба.
А абсолютно всички загуби остават за нас.
И турските султани не са ни драли така жестоко - поне в икономическо отношение.
А като споменах пък султаните, та се сетих за проекта на каскадата "Горна Арда". Сключим ли сделка с американците, проектът става не безсмислен, а архибезсмислен.
И ако досега увъртахме успешно поради финансовите проблеми на "Джейлан", то утре ще се видим принудени ние самите да поискаме разваляне на сделката и това ще дойде на турците като дюшеш - не само че няма те да поемат неустойките за неизпълнение на договора, ами и ние ще трябва да им изплатим няколко десетки милиона в зелено.
И това ще е само един от опасните странични ефекти, които ще последват от евентуалното подписване на договор с фалшивите инвеститори от "Ей И Ес" и "Ентърджи".
Чудно ми е само от какъв акъл и защо сам си подлага главата на дръвника Шиляшки?!
Макар че по-мерзкото е, дето подлага главите и на целокупния български народ.
"Войната на столетието" - един диверсионен филм на Би Би Си Още от самото си създаване западната електронна медиа Би Би Си е известна със своята ненавист към социалистическата идея, където и в каквато форма да се появи тя. Всъщност западните апологети на дезинформацията и промиването на мозъци я създадоха, за да водят непримирима борба срещу нея в страните, където тя бе възприета като държавна политика. И то под булото на фалшивата обективност. Какви ли не дивотии бяха избълвани от нейните слуги, слугите на международната олигархия срещу народите, поели пътя на социалната справедливост или борещи се за нея.
На 8 и 9 май по повод 56-годишнината от победата над фашизма, по "Канал 1" на Българската национална телевизия бе прожектиран т.нар. документален филм на Би Би Си "Войната на столетието".
Очакванетото да се отдаде дължимото признание към Съветския съюз и неговата доблестна Червена армия за решаващия принос при разгрома на хитлеро-фашистката военна машина, за неописуемите страдания на съветките народи и тоталната разруха, причинени от "високоцивилизованите" арийци, бе напразно очакване. С цинизъм старателно бе поднесена добре подбрана документалистика, която унижаваше героите.
Вярно, имаше документални кадри от онези усилни години, но специално подбрани от авторите така, че да се прокара основната нишка - за високоцивилизованите немски офицери и войници, вероломно нахълтали в древната руска земя, както и колко са нисши, каква "тор" наистина, са тези мръсни, примитивни и прости славяни. Тази теза постоянно се подчертаваше от немските свидетели, участвали във варварското нашествие. Каква ти героична съветска армия, направо паплач, панически бягаща пред синеоките рицари. И нито дума за вероломното нашествие в една страна, чиито народи след едно друго разрушително нападение на 14-15 "доброжелателни" държави, се отдали на мирен труд.
От началото до края на филма (дори до кадрите, далеч от истината за превземането на Берлин) , с внимателно подбрани епизоди и спомени на немски и руски граждани, авторите постоянно втълпяват, че независимо от победите Съветската армия си оставала проста, недостатъчно обучена и неорганизирана тълпа... Тя мародерствала населението в Германия, грабела и изнасилвала безнаказано. Успехите й се дължали изключително на опита, придобит от действията на немския генералитет.
И всичко това се сервира на фона на диктатора Сталин, който по подготовка отстъпвал на ефрейтора Хитлер. Съветските генерали си позволявали да бият подчинените си офицери и войници, поголовно да ги разстрелват за предателство. Единствените, и то пестеливо, добри думи са казани за Жуков, без да се вземат под внимание неговите "Спомени и размисли", които едва ли авторите на филма не са чели. В тях маршалът черно на бяло, надълго и нашироко описва "золумите" на съветските военни в Германия. "Золуми", изразяващи се в стотици хиляди тонове хранителни продукти, безброй походни кухни, които изхранват бедстващите немски граждани, особено от Берлин, дават медицинска помощ, дейно подпомагат преминаването към мирния живот.
Историята вече е дала обективна оценка на положителните черти и слабостите на съветската социалистическа система, подробно са анализирани и събитията по време на Втората световна война и пораженията, нанесени от нея на човечеството като цяло.
Кое е дало повод на авторите наново да интерпретират, и то твърде субективно, тези събития.
Защо 56 години след края на войната се прави този филм, когато по-голямата част от главните участници в нея - държавници, военачалници и войници, не са вече между живите?
Интересно е да се знае защо създателите на филма не са документирали и участието на западните сюзници в разгрома на фашистка Германия? Дали защото оставените от Хитлер срещу тях военни сили са малочислени и не представляват сериозна преграда за настъплението им? А то бледнее пред гигантските битки на съветските воини! Или в един втори филм за Втория фронт, открит толкова късно, ще се покаже превъзходството на съюзническите войски над Червената армия и по-големия им принос в разгрома на хитлеристите?
Много въпроси, отговорът на които е само един!
Филмът е създаден и се показва именно сега, не да засвидетелства голямата признателност към Съветската армия, а да се снеме и стъпче ореолът на величието, което тя заслужава!
А що се отнася до свидетелите, които проговарят след 56 години, трябва сериозно да се съмняваме в тяхната обективност и добронамереност! Защо ли? Нима не сме свидетели как днес някои наши корифеи на демокрацията хвърлят кал върху участниците в антифашистката борба, защото така им изнася на тях и техните западни чорбаджии?
Няма ли след години сегашният погром на сините мародери да се представя за втори златен век на България, ако все още я има, разбира се?
Втори юни - Ден на Ботев и падналите за свободата на България
Това е Ботев
Ботев е все неудобен. Жертвеността му все разваля софраджийския кеф на ония с дебелите гуши и лоясалите съвести.
Особено когато кир Михалаки е на власт.
Тогава не дават и думица да се издума за него. Ако ли все пак нещо се издума - то е от кумова срама и за да бъде упрекнат, че вместо да си седи на топло в Букурещ, ръчнал народ да освобождава.
Ботев е едно голямо неудобство!
Не стига, че жигоса за вечни времена и подлите конашки чорбаджии, и цивилизованите европейски вълци, ами взе, че изпрати и поздравителна телеграма до Парижката комуна.
И като видя, че "смок е засмукал живот народен", не се удържа и като знамение се вряза в Балкана, за да остане навеки като съвест и съдник над народа български.
Затова народът български и до днес го търси "по скали и по орляци", покрити с "кървав мъх", и до днес бере цветя и вие венци за безкръстния му гроб.
Така се сбъдва и пророчеството му, че "Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира!"
И ето вече толкова години Ботев ни съпътства низ горнилото на трагичната ни историческа съдба и като упование, и като надежда, че дори и три нощи в една да се смесят - все някога зората идва.
Безпощадните му орлови очи и днес съзират недостойните, дьонметата, оплесканите в "непорината византийска воня" майкопродавци, които пеят хвалебствени песни в подножието на чужди скутове и чакат своята жалка юдина награда.
Но не! Не за тях пя и умря поетът-войвода, а за своите "братя сюрмаси", които все някога ще извикат като него "Хляб или свинец! ".
Ето, това е Ботев!
Четниците, които ВОЙВОДАТА поведе към Вола
Да се поклоним пред паметта на 172 герои, другари на
Христо Ботев, великият поет и революционер
Това са хората, които повярваха на Ботев, които оставиха след себе си дом, къща, семейство и любими и тръгнаха на Глас народен! За свободата, против поробителите на Отечеството.
Изписваме имената на тези хора, отдавна позлатени в Пантеона на българската свобода. Примерът им е достоен за подражание и вечен, защото България винаги е имала нужда от верните си синове. Защото времената отново са робски и отново разделни.
Нека поменем днес сто седемдесет и двамата Ботеви четници, слезли с него на Козлодуйския бряг. Предаваме техните имена тъй, както ги намираме в първото издание на Ботевата биография от Захари Стоянов от 1888 година.
Нека ги помним и тачим. Те са вечните ни национални икони!
Докъде я докарахме
- Г-н Ценов, защо напоследък не се появявате в пресата?
- Режимът се затяга. Политическият пазар е пазар на предлагането. Регулира се с разрешителни, лицензи, квоти... Търсенето е силно свито. Особено в предизборен период. "Народът" трябва да направи "правилен" избор.
- Иначе казано, цензурата се усилва? Имате ли лични впечатления?
- В началото на май дадох интервю за в. "168 часа". Трябваше да излезе, но в последния момент някой го спря. Имам впечатления и от медиите като цяло. Чета, гледам, правя изводи... - Често чуваме, че голямото завоевание на демокрацията у нас е свободата на словото. Обект на критика са всички, от Симеон II до Иван Костов. Къде виждате цензурата?
- На пръв поглед е така. Особено на фона на медийния уют за правителството на Костов до средата на мандата му. Но демокрацията е жилава система. И тази жилавост се проявява предимно в медиите, когато ги употребяват за политическа пропаганда. Критиките са остри, дори неприлични, но по правило импотентни.
Напоследък често чувам или чета едно две изречения, под които бих се подписал, но следващите фрази напълно ги обезсмислят. А това е признак за по-изискана пропаганда. Така е, когато хората са поразбрали доста неща, много е рисковано да водиш "гьобелсова" пропаганда. Трябва да кажеш и нещо очевидно за всички, но веднага след това - да замажеш нещата.
Да вземем истерията около Симеон II. Независимо дали се изразява в "за" или "против", тя следва поставената цел - при демокрацията еднакви по своята същност неща трябва да изглеждат различни. Тоест Симеон трябва да изглежда различен от тези, които до болка познаваме от последните 12 години. Той трябва да бъде представен като "алтернатива на досегашното управление". Симеон II е тук, за да спаси туземната колониална администрация в България и да се запази статуквото. Тази гледна точка е забранена за "предлагане" в медиите и излиза, че никой не я "търси".
- Как ще подкрепите тезата, че Симеон II не е алтернатива на днешното управление? Мнозина твърдят обратното, като се позовават на социологическите проучвания. Налага се идеята, че той е последната надежда за много българи?
- Социологическите проучвания не отразяват действителните настроения в обществото, а по-скоро правят опит да ги формират. Стига се дори до откровени фалшификации. Но да разгледаме по-елементарни факти.
С нахлуването на Симеон II в политиката бе сменен дневният ред на обществото. След 12 години разруха, след провала на СДС през последните четири години, българското общество има нужда от ясен и категоричен отговор защо се случва всичко това. Кои са виновниците? Вместо отговор, днес българина го залъгват отново с някакво светло бъдеще. Медиите са изпълнени с неща, които малко интересуват българите - кой бил по-добър - експертът на Костов или експертът на Симеон, богат ли е Симеон или не, кога ще проговори Симеон, какво казал Фердинанд на Борис III... Естествено, засилиха се упражненията на темата "монархия-република". Такава атмосфера е удобна за цялата туземна колониална администрация, към която вече можем да причислим и Симеон II. Даже вицове се появиха. Всички очакват Симеон II да каже нещо по същество, а той все отлага, а експертите му приказват общи приказки, което сочи, че или не са в час, или нямат право да говорят по същество.
Изключително доволен от ситуацията е и Костов. Той отново има възможност да мине в "опозиция" и предпочита да критикува бъдещото управление. Така бяга от отговорите, които дължи на българското общество. Доволна е и "новата левица". Акцентирането върху Симеон II и бъдещото му управление изпрати в коша за боклук въпроса, на който Първанов не пожела да отговори вече 4 години - какво се случи зимата на 1996г. На пръв поглед недоволни биха могли да са партии като Евролевицата и "Гергьовден". Но те могат само да играят ролята на "нубиеца" в един бъдещ парламент.
Обобщено, идването на Симеон II обслужва доктрината - да загърбим миналото и да гледаме към светлото бъдеще. И тук ми се иска да припомня една вечна мисъл в интерпретация на Хайдегер: "Докато не вникнем с мисълта си в това, което е, никога не ще успеем да принадлежим на това, което ще бъде".
- Излиза, че появата на Симеон II е удобно прикритие за подмяна на жизненоважните теми, които стоят за решаване пред България? Ние с Вас сме говорили и друг път за това... - Когато казах, че идването на Симеон II сменя дневния ред на обществото, имах предвид точно това. А че се прави по познатия ни вече начин - затваря се фабрика за илюзии (на СДС) и се отваря нова фабрика за илюзии (на Симеон II), е обидно за всеки средно интелигентен българин. Но че се прави след 12 г. изстрадан опит, е повод за сериозна тревога.
Основната тема за мен е икономиката в сянка. По тази тема има пълен консенсус между "новите" и "старите". Задружно мълчат. Ако не се реши проблемът с икономиката в сянка (ще припомня, че към 1997г. я оцених на 400%), нищо не би могло да се промени в България и за никакъв Европейски съюз не бива да си говорим. И тук искам да се обърна към "новите". Знанията и опитът, които са получили, дали им позволяват да решат този проблем? Моят отговор е - не.
В тясна връзка с икономиката в сянка е банковата и финансова криза през 1996-1997г., която доведе до т.нар. януарско въстание.
- В предишния брой на "Нова Зора" проф. Чавдар Добрев показа механизмите на извършения тогава метеж. Извинете, че Ви прекъснах.
- Това, което пише проф. Добрев, ми е известно. Такава информация е полезна, но искам да кажа нещо друго. Как бяха скрити кредитните милионери? Напоследък много се говори за агенти. Но аз питам, тези, които гласуваха закона "Каракачанов", тези, които подмениха първоначалния текст на закона и подхвърлиха на обществото една залъгалка, какви са? За кого работят те? За националните интереси или за тесен кръг хора, интересите на които нямат нищо общо с националните? Защо в закона "Каракачанов" бе подменен първоначалният текст, внесен от г-н Ал. Каракачанов, който позволяваше да се види реалната стойност на невърнатия кредит? Това е текстът, който регламентираше информация за датата на отпускане на кредита. Заменянето на този текст с датата на преустановяване на плащанията по същество скри информацията за размера на невърнатите кредити. Така на обществото бе подхвърлена една лъжа - 2,7 млрд. марки, а истината е, че дългът на кредитните милионери е на стойност над 120 млрд. марки!
Кога българинът ще получи ясен и достоверен отговор на този въпрос? Симеон II има ли намерение да направи нещо тук? Убеден съм - не.
- Икономиката и политиката са тясно свързани. Политическите събития от 1996-1997г. ясно го показват. Нека си спомним срива на лева, огромното напрежение, огромната инфлация, заплатите, пенсиите... Виденов бе избран за жертвеното агне. Какво бе укрито зад гъстия черен дим на запалените автомобилни гуми по центъра на София? Каква беше точно връзката между финансовите проблеми и последвалите политически действия?
- Убеден съм, че читателите на "Нова Зора" са наясно по този въпрос. Но днешната ситуация ни задължава да се върнем към него.
Костов дойде, за да смени Виденов, и медиите работеха на пълни обороти за изграждане на неговия имидж като спасител на България. Това е долнопробна лъжа. Сега разработката е същата. Симеон идва като спасител на българите, но вече като алтернатива на досегашните управници.
Особено остри са социалните проблеми пред българското общество. Те са в такава фаза, че не става въпрос само за днешния ден, а и за десетилетия напред. Заплащането на труда, мизерните пенсии, отнемането на социалните придобивки на милиони българи, разпродажбата на България, преструктурирането на икономиката в посока на аграрна и обслужваща държава, от една страна, незаконното забогатяване на една малка прослойка, от друга страна, са теми, които трябва да определят дневния ред на обществото.
Но по тези въпроси освен празни приказки и схоластични спорове между кандидатите за народни представители, друго не се чува. Искам да припомня на читателите на "Нова Зора" статията ми "10 милиона стари негърчета", искам да припомня, че според новия Кодекс за задължително обществено осигуряване, реално пенсиите бяха намалени наполовина в сравнение с отменения Закон за пенсиите. Ще кажа нещо ново. Опитах се да ангажирам институциите и обществеността с този проблем. "Големите" медии просто отказаха. А шефът на НОИ г-н Христосков, точно казано, ме изгони. Обърнах се към президента. И какво? Повече от три месеца очаквам отговор от неговия съветник по икономическите въпроси г-н Ангарски. Срам, г-н президент! А проблемът с пенсиите е много ясен. Няма пари за пенсии, защото не се събират осигурителните вноски! Така се нарушава законът! Защо представителите на НОИ не изяснят един прост факт? Как така частният сектор в България дава 70% от БВП, и само 7% от бюджета за пенсиите? Пенсионната политика, аз я определям като престъпна, е добре планирана. Крайната й цел е да бъдат създадени частни пенсионни фондове, за да отклонят поне половината от парите, които трябва да влизат в бюджета по първия стълб. Очевидно мечтите на някои хора са свързани с огромните възможности, които предоставя използването на средствата от частните пенсионни фондове.
- В "Нова Зора" течеше една поредица на инж. Иван Пехливанов, където той фактологично доказа огромната разруха на българската икономика в годините на т.нар. демокрация. Но нали икономиката определя и равнището на образование, наука, здравеопазване. Днес те са изправени пред бездната, която ще унищожи и последните искрици надежда за достоен и смислен живот. Заговорът на управляващите доведе дори до парадокса да бъде обявено, че министрите не са държавни служители! Чии служители са всъщност? И какво ни чака, ако приемем привидността на "новия цивилизационен избор", упорито налаган в обществото? За какво става дума всъщност?
- Ще започна в обратна посока. "Новият цивилизацонен избор" е една удобна идеологема, нещо от рода на "светлото комунистическо бъдеще", без да правя пълна аналогия. Ако някой има съмнение относно произхода си, принадлежността си към племе или култура, това си е само за негова сметка.
Ще кажа само, че не съм положително впечатлен от "цивилизационния избор" на Запада. Там нещата се движат по книгата на Оруел "1984" - две плюс две не е четири. Героят на Оруел пише, че "свобода е свободата да кажеш, че две и две е четири". В този смисъл днес на знамето на западната демокрация трябва да напишат: "Свобода е свободата да кажеш, че две и две не е четири". Достатъчно е да припомним, че в този дух министър-председателят на Великобритания обяви с една година предсрочно започването на 21 век. А пищните тържества показаха, че западният човек е напълно смачкан в духовно отношение. И проявява ясни признаци на политическа олигофрения. Компенсират го с добро заплащане.
Може би не е далеч денят, когато по билбордовете им ще четем:
ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА
У нас нещата отиват на по-зле. Приемането на "западните" ценности при съществуващото ниво на доходи тласка обществото ни към тотална лумпенизация. И ако не се намери изход от тази ситуация, това, което ще се случи в България, ще надмине и най-черните прогнози.
Поставихте въпроса за решението на Конституционния съд относно статута на висшите правителствени чиновници. Не били държавни служители!? Дали пък не сме на едно мнение? За мен нашите управници са чиста проба туземна колониална администрация. Те са агенти, проводници на чужди интереси! Доказателствата за това се коренят най-вече в скъсването на договора на държавата с огромната част от населението. И в същото време стриктното спазване на задълженията на "тоталитарната" държава към чуждите инвеститори.
Ето част от една публикация, която (част) бих подписал: "И понеже договори на човека с държавата се сключват всекидневно за какво ли не, рано или късно всеки се оказва изигран от нея по някакъв начин. На един му реже пенсията, на друг му отнема имота по силата на внезапно променен закон, на трети направо му взема здравето". А защо и до днес не заем как е натрупан външният ни дълг? Симеон II дали ще осветли този въпрос?
Познавам публикациите на инж. Пехливанов. Малко са сериозните статии по тази тема. Но тук опираме до една много болна тема - достоверността на икономическата статистика в България. За пример ще посоча публикация от последните дни. Според отговорни чужди източници (ЕБВР и сп "The Banker", цитирани от в. "Сега", 24 май т.г.) БВП на България за 2000 година е 70% от БВП за 1989г. Ако се опитате обаче да докажете тази стойност по данни от НСИ, очаква ви голяма изненада. Ще получите, че БВП през 2000г. е само 22,5% от БВП през 1989г. В този смисъл, когато говорим за икономическата разруха, ние не можем да разчитаме на официалната статистика, и на публикациите дори на западни източници, защото те влизат в конфликт. Къде е истината? Пак ще припомня темата за икономиката в сянка. Но че разрухата е явна, че стандартът на живот се е понижил няколко пъти през изтеклите 12 години, е очевиден факт. А размиването на статистическите данни служи за прикритие на грабежа.
- Всичко това става пред очите на хората. Изглежда, някой ни мисли за стадо. Но къде отива тогава демокрацията?
- Позволете ми първо да възразя. Демокрацията си върви добре. Това е демокрацията. Ако някой не го е разбрал, си е за негова сметка.
Не виждате ли, не чувате ли, как приветстват "развитите демокрации" разрухата на България! Как приветстват действията на туземната колониална администрация!
Но да се върна към въпроса. В медиите се отправят сериозни упреци към Симеон II. Представят го в ролята на месия. Някои практически действия по формирането на движението и оформянето на листите, също влизат в противоречие с представите ни за демокрацията. Но мисля, че всичко това има своята логика.
Преди 12 години на българина трябваше да бъде внушено, че той е двигателят на промените.
Че демокрацията предполага оформянето на една обща воля на милионите хора, че народът е върховен суверен, който избира управляващите. Но това е само една привидност. Аз бях в политиката до 1993 г. и от личен опит зная как се вземат "демократично" решения, как "демократично" се редят листите. Имаше си кадровици. Но пред обществото се тръбеше, че нещата стават "демократично". По времето на Виденов, а после и на Костов, полека-лека се заговори за приятелски кръгове, за братовчеди, за Командира. Така българите започнаха да проумяват, че зад демократичната премяна стоят добре познати неща. Легендата, която разработват за Симеон, е в унисон с този процес. На българина трябва да му се втълпи, че има някой, който знае какво трябва да се направи, някой, на когото трябва да се довери и така ще бъдат решени проблемите на обществото. Тази тенденция ни връща оттам, откъдето тръгнахме.
- Предизборната кампания показва, че на сцената са само т.нар. основни партии, а регистрираните в ЦИК са повече от 50?
- Спомнете си цирка в парламента около Закона за политическите партии и Закона за изборите. Първоначалните редакции на тези закони ясно показваха, че броят на партиите в България трябва да бъде съкратен драстично и да останат само "правилните" партии. Не бих искал да коментирам простотиите, които се изговориха по тоя повод. В крайна сметка бе уредено анонимното финансиране на политическите партии, което узакони "нелегалното" им финансиране досега, но явно се преигра с останалата част от закона. Тя трябваше да уреди отстраняването на "излишните" политически субекти. Намерен бе друг механизъм - който има богати анонимни спонсори, може да си плати на частните медии. Вероятно липсата на такива не създава възможност да бъде озвучено и името на НС "Отечество" и Левица... - В такъв случай идването на Симеон II не е нито коректив, нито алтернатива, нито заплаха за политическото статукво. А дали не е гилотина за онези идеи, които бяха носители на реални надежди за промяна на курса? Идеи, които бяха озвучавани от страниците на "Нова Зора" през изминалите 12 години.
- Мнението, че Симеон ще обере протестния вот, е донякъде вярно. Това е съществена част от плана. Провалът на всички, които досега управляваха България, създаде реален шанс за формации, като тази около кръга "Нова Зора". Публикациите във вестника ви години наред предлагаха алтернативно обяснение на процесите в България.
Именно страхът от политически действия на хора, свързани с кръга "Зора", е една от причините за пожарното докарване на Симеон II, за да бъде канализиран протестният вот в "правилна посока".
Съгласен съм, че докарването на Симеон II е замислено като гилотина за алтернативните идеи и политически действия.
Остава да видим и дали номерът ще мине.
Един толкова добър чичко
Муравей Радев излъчва доволстваща буржоазност. Осанка, жест, мимика ни напомня нещо отдавна видяно, нещо ретро. Той би могъл примерно, да бъде министър в кабинета на един Андрей Ляпчев, известен с управленската си формула: "Со кротце, со благо и со малце кютек по гъзот".
Тази формула приляга и на Муравея, но той все пак като примерен седесар предпочита да набляга повече на кютека, като го съчетава с пускане на радушни розови облачета, каквито са икономическите му отчети. С тях той зида Хеопсовата пирамида на успешното синьо управление и иска още един мандат, та да ни натика всичките в нея.
А инак стиска кесията здраво и в това отношение прилича на старовремски чорбаджия лихварин. Той героически издържа на напора на разни протестиращи работници, домъкнали се чак в София, и не рачи да им отпусне нито лев, та да заситят гладните гърла на децата си. Покоси всяка надежда, като каза, че няма да позволи на разни мързеланковци да съсипят държавата.
И още по-силно стисна държавната кесия под благосклонния поглед на Костов, който също хич не обича да се харчи, дори и за сините туземци.
А иначе пари имало, изхвали се Муравей, но не можел кой знае с колко да увеличи доходите, щото цените щели да се вдигнат.
Каква загриженост, какво мило внимание към семейния ни бюджет.
Но нали уж пазарът диктуваше цените, а не наличието или отсъствието на пари.
Някогашният завеждащ служба ТРЗ ("Труд и работна заплата") в някакво предприятие сега се изживява като голям, преуспяващ финансов министър, който знае две и двеста.
Той сметна сметката, че ако се излъжат хората да дадат още един мандат на сините, то ще бъдат ощастливени в края (не по-рано!) на същия тоя мандат със средна заплата от 420 лв. Тук капите трябваше да хвръкнат във въздуха, а замразените намусени лица да осияят в усмивки... Само че не се получи. Защото не само Муравейчик смята сметки, но и препатилият българин. И този препатил българин бързо сметна, че като се повишат цените на тока, парното, водата, телефонът, както впрочем е предвидено, то тази средна заплата ще се стопи като мартенски сняг.
Ето затова капите не хвръкнаха във въздуха.
Мъка, мъка!
А на всичкото отгоре и избори идват, и то под сгъстен от начумерени облаци хоризонт.
"Електоратът" се е нахъсал да реже глави и точи бръснача на вота в ръба на тротоара.
Но на никого не му се мре, а политическата смърт е нещо ужасно, и тъкмо поради тази причина добрият чичко Муравей, явно по заповед на щуката (разбирай, Костов) пристъпя към съчиняването на икономическа ода за СДС, та дано управляващите се разминат с горчивата чаша на поражението.
На специално организирана за целта пресконференция все още финансовият министър започна да вади от ръкавите си зашеметяващи цифри, показващи небивал растеж и цъфтеж във всички области на живота.
Научихме, че средната работна заплата се увеличила със 7,5%; продажбите на икономическите предприятия са надскочили с 5,1%; индивидуалното производство се повишило с 15%, а реалният икономически растеж се вдигнал с цели 5,8%.
Тук оркестърът свири туш и подхваща "Ода на радостта".
И според очакванията на сините магове хората тръгват с подпухнали от умиление очи към изборните урни и пускат ли пускат сини бюлетини.
Но, ядец!
Мираж е вторият мандат и бъдеще несбъднато.
Ако всички тия цифри бяха верни и така лазурни, то защо животът на българина е толкова убог, мизерен и никакъв?! Защо при толкова успехи, с които се попохвалва Муравейчик, статистиката показва, че хората консумират все по-малко хляб, мляко, зеленчуци, фасул и леща?! За месо въобще не говорим, което отдавна е екзотичен гост на народната трапеза.
Ами защото на Муравеевите цифри има и контрацифри - цифрите на грубата шаечна правда.
И ето какво казват те: 63,5% от българите едва свързват двата края; 5,6% доизядат последните си спестявания; 50% определено смятат, че финансовото им състояние се е влошило, а 70% въобще не мислят, че е възможно да си купят кола или жилище.
Като прибавим към всичко това чумата на безработицата, гнетящото чувство за липса на перспектива, развихрената престъпност и преяждащата корупция - картината се очертава от страшна по-страшна.
И всичко това благодарение на едно управление, за което грижата за човека бе последна грижа.
И това управление, изглежда, страда от гранулом в мисленето, за да си въобразява, че ще получи втори мандат.
Може да си благодушества колкото си иска добрият чичко Муравей, да ни залива със сиропите на някакви си там мними успехи - вече просто няма кой да му вярва.
Той е стигнал до положението да си говори сам на себе си, както, прочее, и съпартийците му.
Те са вече покачени на бурето на наказателния вот.
На 17 юни бурето ще бъде ритнато.
И както се казва на майчин език - театро муз битти!
За да я има България
С красиви думи за демокрация, реформи, пазарна икономика и преход вече 12 години сини, червени и други партии извършват тотална разруха в духовната сфера, културата, здравеопазването, промишлеността, селското стопанство, армията и Българската православна църква.
Нашата мила страна деградира в един адски хаос и кошмар, в който всички светини от миналото, напоени с кръв и сълзи, са стъпкани и погазени.
Нито новите леви, нито старите десни партии, нито техните коалиции ще поведат България в правилната посока! И едните, и другите са лакеи и предани слуги на световната олигархия, МВФ, агресивния военен блок НАТО и Световната банка. Всички те целят "световно господство" и "нов световен ред", т.е. хаос, в който трайно ще се настанят шокова бедност, умишлено разпалвани етнически конфликти и войни, смъртоносни епидемии от изкуствено създадени вируси (СПИН, луда крава, Ебола), икономически кризи и непрекъсната дестабилизация. Всичко това се крие и в призивите за глобализация и "интернационално братство", целящи създаване на държави без граници, без национална идентичност, без уникална история и култура, на които по-лесно се надява чужд хомот.
Братя, българи! Не позволявайте отново да ви излъжат и унизят!
Тези избори са решаващи за България! Те са последният й шанс да изплува от тресавището, в което я потопиха преди 12 години и продължават да я "водят" към дъното обявяващите се за демократи сини и лъжечервени майцеубийци и отцеругатели!
Върхът на цинизма бе сключеният Меморандум с НАТО, който на практика представлява окупация на страната и най-безотговорно и лекомислено предаване на нейния национален суверенитет, при това без никакви ангажименти от ответната страна.
Налице е "преход", който цели превръщането на държавата ни в територия, а българската нация - в население.
Затова ли се бориха Ботев и Левски, затова ли умираха борците за национална свобода и социална справедливост?
Уви! Техните портрети лицемерно украсяват кабинетите на националните предатели, именуващи се демократи!
Българи, патриоти!
Налице е "преход" към "новото средновековие на 21 век". Ако искате да я има България, гласувайте за националноотговорни партии и сдружеиня, които могат да предложат програма, коренно различна от досегашните! Такава е програмата на коалиция Национален съюз "Отечество" и Левица.
Приоритети на коалицията във вътрешната политика са: изграждане на система от национални предприятия в промишлеността, възстановяване на селското стопанство с активното участие на държавата, възраждане на българската култура, преодоляване разкола в Българската православна църква, възстановяване на безплатното здравеопазване и образование, увеличаване социалните функции на държавата, възстановяване на средната класа, както и числеността и боеспособността на Българската армия.
Приоритети във външната политика са: отклоняване на България от членство в агресивни военни блокове, водещи до финансова дестабилизация, войни и разруха, възстановяване на естествените славянски връзки с Русия, на руските и арабските пазари, поддържане на икономически и търговски връзки с различни страни, но само на базата на взаимно изгодно сътрудничество, постепенно намаляване икономическата зависимост на България от международни институти и организации (МВФ, Световна банка и др.).
Гласувайте за коалиция Национален съюз "Отечество" и Левица с оранжевата бюлетина! За да я има България! Чиста и свята като мечта!
Мишлетата намаляват, ченгетата остават
Напъна се комисията "Андреев", начело с бившия партиен секретар Георги Ананиев, и роди един списък, по-смрадлив и от "оня списък".
От проучените 1225 депутати (от 7 Велико Народно събрание насам) само 52 са с "безспорни" доказателства за сътрудничество с ДС и РУ на ГЩ. Още 51 са с картончета, но без лични и работни дела. За 21 има съмнения, а 5 остават засекретени по "мотивирани молби на службите". Което ще рече, че или продължават да им "сътрудничат", или огласяването на техните имена ще породи скандали с тежки последствия за управляващите. Защото, както твърди д-р Тренчев, агент Борислав бил на много отговорна позиция във властта (в. "24 часа" от 23 май т.г.).
Дали не става реч за един агент "Борко", който сега се скатава на дипломатическа служба като посланик и му предстои да смени само посолството?
Ами агент Николай, за който пишеха, че станал конституционен съдия? Нейсе, запуши я!
Още като научихме кой ще председателства комисията по отварянето на досиетата, написахме в бр. 15 (II"НоваЗора", 10 април т.г.), че това е последният предизборен цирк. Очакванията ни за непохватна и биеща на очи манипулация обаче бяха надминати.
Оказва се, че сътрудниците и доносниците на ДС в различните парламентарни коалиции на БСП са 26, тези в редиците на СДС и коалиция - 12, на ДПС - 7, на БББ - 4, на БЗНС - 2, на БЕЛ - 1 и един независим в 7 ВНС (Янко Янков, най-кресливият антикомунист).
Като се има предвид, че ДС е слухтяла за врагове на тогавашния режим, по-логично би било да внедри повече агенти в СДС.
Излиза обаче, че за ДС главната опасност за сигурността на държавата е идвала от... БСП! Тоест, т.нар. нежна революция е започната от БСП, и по-точно от нейните перестройчици.
Другото възможно обяснение, което не противоречи на първото, е, че ДС не е отделяла чак толкова голямо внимание на СДС, защото го е смятала (с право!) за своя рожба.
Нали и бившият председател на КС на СДС д-р Петър Берон бе посочен от лицето ЖМЖ и К. Тренчев като доносник на ДС? "Червените" в 7 ВНС дори скандираха "Бончо" срещу един от основателите на СДС.
Странно, в този списък името на Берон отсъства. Значи Желю е излъгал и трябва да носи съдебна отговорност за публично оклеветяване! Иначе СДС спокойно може да носи клеймото "Made in DC"!
Агентите на ДС в неговите редици винаги са били едни от най-кресливите антикомунисти. По гласовитост не им отстъпваха и тези в редиците на ДПС. Например д-р Ибрахим Татарлъ, чието име също липсва в списъка на 52-мата. Там са агент Сава, агент Огнян, Сидер, Ангел, и т.н. Единият от тях дори заяви, че ако се докаже, че ДС му е възложила да създаде ДПС, веднага ще си подаде оставката.
В списъка са и имената на щатни служители на ДС като о.з. ген. Тодор Бояджиев, например. И той е присаден сред "доносниците", та ни избива на дълбоко съмнение дали членовете на комисията не му създават легенда, необходима за новото му битие.
Прави впечатление също, че агентите на ДС в сините редици са все "умрели кучета". Например бившият министър на отбраната в "първото демократично правителство" на СДС Александър Сталийски. Той се оказа и с псевдоним - Страшимиров. Докато бе министър, знаехме го като Сашко Стъклото заради любовта към "огнената вода". Днес обаче Сталийски се е отстранил от политиката.
Бат'Сашо казва: "Тия трябва да са луди" (за комисията, начело с бившия му заместник Ананиев). Не е прав. Те другите правят на луди, след като са включили в списъка и починалия СДС-депутат в 37 НС Димитър Саръиванов с псевдоним Асенчо. Само и само да не каже някой, че делят агентите на "свои" и "чужди". Допуснали са обаче същинска полова дискриминация. В списъка има само една жена - Нина Геринска. За разлика от доносниците в сините редици повечето от другите "агенти" на ДС и РУ-ГЩ са се кандидатирали и за 39-ото НС.
Странно е понятието "щатен сътрудник" на ДС, лепнато на Минчо Г.Минчев, след като публично е известно, че той е бивш офицер от МВР! Може ли да работиш легално в една структура и да не й сътрудничиш?! Сред агентите фигурира и Добромир Задгорски (ОКЗНИ), но като имаме предвид началото на политическата му кариера, ясно заявените му национални позиции и патриотични идеи, то етикетът, лепнат му от комисията, е по-скоро комплимент и доста несръчен опит за охулването му. Нищо, че той днес фигурира в листите на "Коалиция за България".
Да прибавим и имената на бивши и бъдещи кандидат-депутати на ДПС и работата става ясна - бой с всички средства по противника. Щом и царя изкараха агент на комунистите и руснаците, ами какво остава за простосмъртните.
Защо не виждаме в този списък лица от "бандата" на Христо Бисеров? Нали те, по думите на Катето Михайлова са хора, свързани с бившата ДС и с руската мафия? Риторичен въпрос, явно. Дали защото формацията на Бисеров се отказа от участие в изборите? Пък и знае ли някой дали бившият секретар на СДС няма да извади някое досие от ръкава? Я за "Сапио", я за "Балкан"... Ако Бисеров иде при царя, толкова по-добре. Нали Симеон II е готов за следизборна коалиция с Костов. Нищо че Костов изкара него и хората му некомпетентни, неморални, че и опасни за България. Ами Стоян Ганев, който според Димитър Луджев е кадровик на Симеон II? Е, всичко ще си дойде на мястото. Държавна сигурност си знае работата. Ще се коалират следизборно няколко бивши управления на ДС! Това, че Луджев го няма в тоя списък (ДЛ означавало доверено лице!), се обяснява с отсъствието му от изборните листи. Да не би пък да е от петимата?
Като сравнявам данните за агентурния състав на народните събрания, натъквам се на интересен "паритет" на силите - в 38 НС агентите на ДС са по 4-има в групите на ПГДЛ, ОДС и ДПС. Явно според ДС вредността им за сигурността на България е вече еднаква.
Списъкът с 52-мата агенти на ДС е предизборна манипулация - в това едва ли има съмнение. И тази манипулация съвсем не е изчерпана. Тя ще виси като дамоклев меч над главите на всички, които се опитат да се правят на политици. И то не откъм "правилната" страна.
"СДС крие своите", казва Георги Тамбуев, шеф на комисията по досиетата в 7 ВНС. В досиетата след 10 ноември и досега се извършва грандиозна манипулация от страна на управляващите, според автора на "Компромат". Най-големите хитреци са успели по някакъв начин да съдействат да се ликвидират тия дела, които ги компрометират.
"Например за един пловдивски депутат от СДС бяха натрупани цяла камара разписки. Пари е получавал човекът", казва Тамбуев за "24 часа" (23 май т.г.).
"Девет милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета", се пееше в една песничка.
Днес преброяването показа, че мишлетата са само 7,9 милиона. Но колко са котараците, които подхвърлят досиетата, докато си пият кафето? И къде са те - в службите, в правителството или в самата комисия "Андреев"?
Предизборните послания на СДС: митове и реалности
Мит първи:
"Икономическата политика на СДС няма алтернатива"
През последните четири години повечето макроикономически показатели действително показват стабилизация. Сред тях са индексът на цените, валутният пазар, бюджетният баланс, номиналните доходи, доброто състояние на банковата система и др. Резултатите се открояват на фона на дестабилизацията от втората половина на 1996г. и особено през първото тримесечие на 1997г., когато валутният курс и инфлацията растяха с часове.
Всъщност последвалата финансова стабилизация е категорично потвърждение на взетото от левицата решение за въвеждането на Паричен съвет като адекватна и единствено възможна мярка за стабилизация на икономическата и в частност на финансовата система на страната. Още от лятото на 1996г. правителството на Демократичната левица заедно с Централната банка, МВФ и нашите парламентарни експерти започна подготовката по въвеждането на този спасителен механизъм. През есента на същата година той бе представен официално на обществеността. До декември бе подготвена и законовата, и нормативна база. Заедно с МВФ, с когото бяха договорени 800 млн. щ.д. подкрепа за валутния резерв, левицата имаше готовност да въведе борда от самото начало на 1997г. Към днешна дата е пределно ясна очевадната истина, че всъщност предложеният от левицата и международните финансови институции механизъм за излизане от кризата действително не е имал алтернатива.
През втората половина на 1996г.q и особено в дните и месеците преди и след държавния преврат, политическите лидери и икономистите на десницата ореваха света срещу Mаричния съвет. Стотици са статиите и изказванията в медиите, лозунгите пред парламента и т.н., които представяха така необходимата система за финансова стабилизация като "икономическа трагедия", "погребване на Централната ни банка", "бич за народа" и прочие страхотии.
Обясненията за подобно поведение са поне две: икономическа неграмотност и (или) политическа шутовщина и дебелоочие. Разбира се, второто не изключва първото.
Скоро след метежа, същите антибордовци започнаха да ни заливат с точно обратното. Паричният съвет се превърна в магически стабилизационен фактор, плод на творческия икономически гений на десницата. Подкрепен с добре смазана пропагандна канонада, този гьонсуратлък намери добра почва, върза и аха... да цъфне.
Всъщност истината е прозаична. Десницата нямаше никакъв интерес от въведен от лявата коалиция Паричен съвет, тъй като неизбежната стабилизация на икономиката щеше да ги държи на резервната скамейка дълги години. За тях единственият шанс да излязат на политическата сцена, бе насилственото сваляне на властта. Особено когато бе сложено началото на "голямата приватизация". Доказва го нечуваният грабеж на национално богатство - крупни предприятия, хотелски комплекси, банки и т.н., които чрез слугинажа и братовчедите трябваше да превърнат политическата власт и в икономическа.
Този мерак на кандидат-управляващите напълно съвпадаше и с някои външни фактори, които и без това търсеха начин да разчистят терена на Балканите и да ловят риба в мътна вода. Тъжното е, че в този сценарий позорна роля изиграха и някои хора от Демократичната левица, но това е сюжет за друг анализ.
В заключение, времето доказа, че подготвеният от левицата Паричен съвет не е имал алтернатива. Десницата обаче набързо стана негов фен и напълни кошницата си от "забранения плод".
Мит втори:
"Постигнати са забележителни икономически резултати"
Като изключим ефектите на Паричния съвет, които принципно се реализират, навсякъде, където е прилаган той, българската икономика съвсем не е там, където я виждат управляващите.
Много от макроикономическите показатели при управлението на Демократичната левица все още не са достигнати.
През 2000 г. износът още не е достигнал нивото си от 1995г. и едва надхвърля този от кризисната 1996г. По данни на БНБ миналата година търговският ни дефицит достигна рекордните за цялата ни стопанска история стойности от над 1.6 млрд. щ.д. Докато при управлението на ДЛ имахме положителен търговски баланс с ЕС, сега сме на червено с над 300 млн. щ.д.
Рязко е влошена и структурата на външнотърговския ни стокообмен - бавно, но неумолимо работим главно "на ишлеме" и от нетен износител станахме нетен вносител на селскостопанска продукция и стоки за потребление.
По-лоши са показателите и на повечето индустриални производства както във физическо, така и в стойностно изражение. Дори през 1996г. химията и металургията работеха с добро натоварване и нелоша рентабилност, сега повечето предприятия или са затихнали, или берат душа, като бившият военнопромишлен комплекс, например.
Управляващите кокетират с бюджетното равновесие и малкия бюджетен дефицит. Този резултат е последица от три групи фактори: Първо, фиксираният валутен курс. Второ, масираните нови външни заеми, и трето, мащабното съкращаване на армията и съответно на разходите за поддържането й, въвеждането на платеното здравеопазване и образование и др. Единствено по-добрата събираемост на данъците се дължи на по-добра работа на данъчната администрация.
Най-често като олицетворение на успешната реформа се изтъква валутният резерв на страната, който сега номинално надхвърля 6 млрд. лв., или около 3 млрд. щ.д. Но никой от управляващите не иска да обясни откъде са тези пари. През октомври 1995г. същият резерв бе 1.6 млрд. щ.д., или два пъти повече от края на 1994г., а в началото на 1997г. бе свит до около 800 млн. щ.д.
Премълчава се една немаловажна подробност: през периода 1995 - февруари 1997г. при управлението на правителството на ДЛ бяха изплатени над 2.2 млрд. щ.д. външен дълг, а теглените нови заеми бяха по-малко от 200 млн. щ.д., или за периода нетният дълг бе намален с около 2 млрд. щ.д.!
Към днешна дата външният ни дълг е там, където беше през бурната 1997г. Тоест, една от причините за финансовото равновесие са ежемесечните нови и нови дългове, трупани на гърба на сегашното и бъдещите поколения. Такъв е и източникът на прословутия резерв.
За съжаление, той съвсем не е продукт на българската икономика.
Щеше да е, ако имахме положителен търговски баланс. Напротив, ние харчим милиарди долари повече за внос, отколкото получаваме от износ. Следователно, резервът идва от валутните заеми и покупката на валута на вътрешния пазар, която е "заработена" в предишни периоди.
Не може да не предизвикат сълзи на умиление ловките сравнения между пенсиите и работните заплати от дните след метежа и сегашното "общонародно благоденствие".
Истинска наглост е да се твърди, че след като бе изтърбушен парламентът и бе подкопана държавността, пенсиите били станали 5 марки! Ами пет марки биха станали и пенсиите в Германия, ако се срути Райхстагът. И кой друг, ако не организаторите на преврата, носи отговорност за стремителния летеж на долара: от 464 лв. по Коледа на 1996г., до почти 3000 лв. през февруари 1997г. От всенародния грабеж, в резултат на добре организираната и подклаждана валутна истерия, спонсорите на метежа са спечелили около 250 млн. щ.д. Те продаваха при курс 3000 лв. за долар, след което обратно изкупиха при 1500 лв. само няколко дни по-късно.
Какво се е случило в българската икономика, та валутният курс да се променя в десетки пъти за няколко седмици?
Валутните заеми на кредитните милионери се стопиха за часове, а после с жълти български стотинки те се разплатиха с банките. Стотици хиляди български семейства пиха студена вода, а валутата потъна в широките джобове на "предприемчивите".
Банковата система днес се намира в сравнително добро състояние. Друг е въпросът, че по-голямата част от парите вече са изнесени в чужбина и въртят чужди воденици, а българските производители са откъснати от кредитния ресурс.
Но как да не са стабилни банките сега, като през 1996г. БНБ постави под особен надзор 17, изпаднали в дълбока ликвидна криза търговски банки, а съдът потвърди решението. Цели пет години оттогава, банковата система бе безмилостно източвана чрез схемата на необезпечените кредити. В частни джобове и губещи предприятия потънаха над 2.5 млрд. щ.д. Те трябваше да бъдат платени от бюджета на правителството през 1996г., което наложи двукратното му актуализиране, а увеличените бюджетни разходи дестабилизираха валутния курс.
Така СДС наследи една прочистена, отговаряща на европейските стандарти банкова система.
Освен това управляващите не се посвениха да си напазаруват някои от поставените под особен надзор банки, разбира се, евтино и без чувство за виновност. В средата на 90-те години около 60% от кредитните потоци на реалната ни икономика минаваха през Стопанска банка. Нейните нови купувачи имат основание да се радват, поне засега... На твърде къса памет разчитат онези, които обясняват днес народната нелюбов с неизбежната цена на структурната реформа, която ТЕ започнали.
И все пак, макар и с голямо закъснение, структурната реформа бе започната именно от левицата. През май 1996г. бе взето партийно, а след това и държавно решение за започване на голямата приватизация, ликвидацията и изолацията от банките на доказано губещи и неспасяеми държавни фирми, стимулиране на технологичното и продуктово обновление, най-вече чрез привличане на повече чужди инвестиции.
За двадесет и четири крупни предприятия, в т.ч. "Химко", "Соди", циментовите заводи, БТК и др., започнаха незабавни приватизационни процедури. До края на 1996г. и началото на 1997г. бяха завършени или завършваха процедурите по ликвидация. Тези мъчителни, но необходими мерки позволиха преструктуриране и стабилизация на бюджетните разходи и пренасочването на оскъдните финансови ресурси в по-важни за обществето направления.
Четири години след това управляващите нямат НИТО ЕДНО системно решение за преструктуриране на губещия сектор. И в този случай просто събраха кестените, извадени от други преди това, от огъня. Във всички случаи на изпаднали в неплатежоспособност предприятия, в т.ч. в рудодобива ("Горубсо"), рафинерия "Плама", ВМЗ "Сопот" и т.н., всячески увъртаха и търсеха палиативни решения, само и само да опазят рейтинга си и да тушират социалното недоволство с обещания, в които и те сами не вярват.
Приватизацията може да се приеме като "успешна" само по един показател - по-високата й скорост и обхват. Но цялата процедура бе опорочена в раздаване на безценица на формираните от БРП (близки, роднини и приятели) РМД. Над 70% от сделките бяха харизани на тези ентусиазирани новообразувания.
На 17 декември 1996г. правителството на ДЛ подписа договора за продажбата на 60% от "Соди"-Девня за 160 млн. щ.д. След одобрението на сделката от Комисията по конкуренцията към ЕС новата власт получи 150 млн. щ.д. в брой - толкова колкото не получи от продажбата на всички приватизирани от тях индустриални фирми взети заедно!
Няколко пъти в медиите се обявява уж успешната сделка за БТК, докато се разба, че всъщност сделка няма, и то след като парламентът беше разиграван с месеци, за да натъкмява законите по мярката на кандидат-купувача.
Сринаха се изцяло псевдосделките със Завода в Правец, с ВМЗ "Сопот", с "Химко", с БГА "Балкан" , с "Телекомс холдинг" и т.н. Списъкът от трагикомични неуспехи е безкраен.
Най-страшното е, че управляващите промениха своевременно Закона за приватизация и 90% от всички кешови постъпления са използвани за обслужването на външния дълг. Така за обновяването на българската икономика не бе вложен обратно нито един лев и тя продължава да стои в технологичния заден двор на Европа.
Интересно е на какво отгоре управляващите днес обещават по 100 хил. нови работни места след изборите? Дали нямат предвид да закриват по 200 хиляди годишно, както правеха досега?! Даже в кризисната 1996г., след старта на структурната реформа, безработицата бе в границите на 12%.
Днес, по официални данни, над 19% от трудоспособното население е на улицата, без доходи, без социално и здравно осигуряване, без отговор на въпроса как ще отглеждат и изучат децата си. Продължава емиграцията на младите и можещите, "Българският Великден" се оказа поредният политически водевил и не е чудно, че на лозунга на управляващите "Гордея се, че съм българин" "великденци" отговарят със "Срам ни е от вас".
Трети мит: СДС било отворило България към Европа и света
България сложи подписа си под Договора за Асоциирано членство в ЕС през 1994г. През септември 1995г. правителството на левицата предложи, а парламентът ратифицира, официалната ни кандидатура за пълноправно членство в ЕС. Тя бе връчена официално още същия месец, по време на едно от заседанията на Европейската комисия в Испания. След дългогодишни и сложни преговори, през октомври 1996г. страната ни бе приета за пълноправен член на Световната търговска организация (СТО). През 1995г. бе подкрепена и инициативата на НАТО "Партньорство за мир", която разкри допълнителни елементи за балансиране на външната политика на страната и търсенето на нови възможности за гарантиране на националната й сигурност.
Междувременно се водеха активни преговори със страните-членки на ЦЕФТА, които бяха финализирани през 1998г. Членството в Световната търговска организация бе предварително условие за постигане на окончателното споразумение.
През последните четири години външната ни политика определено има успехи по отношение хармонизацията на законовите ни стандарти с ЕС и разбира се, отпадането на шенгенските визи. Но тези отношения не могат и не трябва да бъдат монопол на една единствена политическа сила.
Въпросът е не само кога, а и как ще влезем в ЕС.
За всички е ясно, че с брутен вътрешен продукт на човек от населението от 1500 щ.д. годишно, при европейски среден стандарт от около 16 хил. щ.д., просто няма да ни приемат.
Наивно е да се очаква, че другите страни-членки ще се съгласят да ни плащат разликата, т.е. да ни издържат. Влизането в ЕС ще бъде труден процес и времето на приемането ни зависи изцяло от нас. С това безхаберие към българския производител и с тази псевдоструктурна реформа няма да стигнем доникъде.
В ЕС не приемат заради подскоци по площадите, нито заради слугинажки манталитет на управляващите, които и да са те. Растящата безработица, лавинообразните фалити на фирми, драстичният търговски дефицит и отново набъбващият външен дълг не вещаят нищо добро. Паричният съвет донесе определена стабилизация, но тя може да се окаже временна, ако не извадим от калта реалната икономика. Дали това ще се окаже така, ще зависи от изхода на предстоящите избори.
Предизборно: българската дързост без красота
C много шум и емоции България се приближава към изборите. Сигурно това е в кръвта ни - да се отдаваме докрай на своите пристрастия. Такива сме по футболните стадиони. Такива сме в концертните зали. Такива сме и в политическите противоборства. Може дълго да разсъждаваме дали това е израз на недостатъчна култура, дали - на беднотия и отчаяние, дали пък на южняшки темперамент. Бих казал "темперамент средиземноморски", но нали вече почти век сме откъснати от топлото море в резултат на политиката на прокълнатия монарх - дядо на един от последните "спасители" на Отечеството.
Както се казва, да ни пази Бог от спасители, а с погубителите сами ще се оправяме.
В изборната надпревара още отсега проличават нашата дребнавост, нашата самовлюбеност и нашият инат. Качества неприятни, но отчасти обясними с българската история и география. Не приемам легендата, че те са българска национална черта, защото познавам твърде много сънародници, които са истински благородни, щедри духовно и склонни да приемат чужди доводи, ако те са справедливи.
Ние сме особен народ - в трудни моменти като сегашния се проявяват отрицателните ни особености, обаче ако положението стане съвсем лошо, дори отчайващо, ние сме способни на истински героизъм, на върховни жертви за България. Но защо трябва да чакаме неспасяемите положения? Не е ли по-добре да се осъзнаем по-отрано, за да постигнем целта си по един по-естествен и по-безболезен начин?
Наблюдавайки дейността на предизборните коалиции, ми прави впечатление колко лабилни механизми са те. Колко лесно едни хора се отказват от участие, втори се прехвърлят в други организации, трети сърдито се трансформират в "независими" кандидати, а четвърти гледат на коалицията като на неизбежно зло, което трябва да се изтърпи. Любовта и предаността се запазват за "своята" партия, за своето стадо. В ерата на глобализацията ние си оставаме дребни собственици и в политиката, но така трудно ще успеем да възродим държавата си - а имаме ли по-голяма задача от тази?
Идейното, моралното и личностното лъкатушене на българите е много тъжно явление. То избуя през последните години на неудържим кариеризъм, когато политиката се превърна в бизнес, когато дори видни обществени фигури прескачаха от партия в партия, правеха свои лични организацийки, само и само да са начело на нещо, да "водят" някого зад себе си, пък дори това да са шепа приятели и познати. Този днешен свръхопортюнизъм ме плаши. Ако за дванадесет объркани години ние сме възприели прнципа за успех на всяка цена, независимо от морал или дадена дума, вероятно ни очакват още по-тежки времена. България е малка държава, ветровете около нас са бурни и опасни. С логиката на опортюнизма, на прагматизма, на стремежа към личен успех независимо от всичко останало, ние неизбежно ще погубим държавата си. И една Америка, и една Западна Европа, и една Турция могат да ни предложат повече, отколкото имаме в момента. Значи ли това, че ще предадем род и история, култура и религия, традиции и спомени, за да имаме (в началото) залък повече в устата, левче повече в кесията? А мислим ли какво ще ни остане в края?
Нашите водещи дейци дават лош пример на народа си. В действителност, вече дванадесет години те учат обикновения българин само на подли, на долни, на недостойни неща. Кражбите, измамите, престъпността, бездушието, предателството, егоизмът и всички останали отвратителни човешки пороци са неделими от ежедневието на висшите ни политици. Ние постепенно свикваме с тези пороци, приемаме ги като неизбежно зло, отминаваме ги с презрително безразличие. И с това заплашваме най-голямата национална ценност - българския дух, върху който винаги са се крепели българската народност и българската държава.
В предстоящите години (вероятно по-скоро, отколкото си мислим) именно този народностен дух ще бъде подложен на сурови изпитания. Боя се, че ще дойде време, когато ние жестоко ще съжаляваме за компромисите, които правим сега и които разтляват народа ни, подготвяйки му нерадостната съдба на дегенериращ приспособленец.
Сега националните и патриотичните ценности на България са поставени на изпитание. Неблагодарно е да си техен носител, техен защитник и изповедник. С много пари, с много пропаганда, с много наглост и лицемерие - да не говорим за открития външен натиск - на народа ни се налагат решения, които водят към неговото затриване. Външните сили виждат в България поле за техните експерименти, мека глина, която могат да ваят както си искат, докато я направят подходяща за глобалните им цели. За интересите на България не мисли никой чужденец.
Единствените, които могат да направят нещо за страната ни, сме самите ние. И най-вече - нашите управници, защото в техните ръце е вземането на решенията, както и малкото останали ни реална сила и богатство.
Именно затова и за българите, и за външния свят е толкова важно кой ще управлява страната ни през идните години. Чуждите държави имат една цел, българските интереси са съвсем други, но в неравната битка между тези противоположности засега нашите национални интереси остават на заден план.
Трагедията ни е, че и днес, както в миналото, българските политически водачи са твърде податливи на уговорки и подкупвания, че те са готови на всичко, за да се задържат на власт или пък да се върнат във властта. Нямат чувство за отговорност пред държавата и народа ни, да не говорим за саможертва в името на някаква голяма национална цел.
Но ако тази практика продължава и се задълбочава, няма защо да се сърдим на другите, когато в скоро време изчезнем от картата на Европа. Сурова, жестока, безморална е новата епоха на земята. Ако не се борим, ако не се противопоставяме, ние ще сме сред първите, които ще поемат пътя към небитието.
Затова е така важно, въпреки враждебните стихии, да укрепваме съюза на истинските национални, патриотични и леви сили. Независимо от бедността им, от липсата на пропагандни възможности, от бягството на по-слабите личности от тяхната коалиция.
Затова трябва да забравим своите егоистични интереси и да поставим в центъра на работата интересите на България. Съдбата на страната ни виси на паяжина, това трябва да ни е ясно. И затова единството, другарската взаимопомощ и готовността за саможертва са естественото ни поведение. Желанието да укрепваме, разширяваме и продължаваме съюза на честните хора в България е принцип в нашата дейност.
Предстоящите избори са само един етап - важен и решаващ (защото времето пред държавата ни е отброено), но не по-малко важно е какво ще правим след това.
Трябва ни много къртовска работа сред хората, във всеки град и село, на базата на общия национален интерес и любовта към Отечеството. Трябва ни самоинициатива на всички, равна отговорност пред бъдещето на страната ни, равни права и чистота в отношенията. Това е трудно да се постигне бързо, но все ми се струва, че не всичко е изгубено, че в дълбочината на сърцата си българите отхвърлят сегашното отчаяно положение и са готови да се борят за защита на държавата си, за моралност и справедливост между хората.
Ние не сме сами в България, не сме сами в света. Постепенно трябва да търсим контакти и общи действия с патриотичните, народните и антиглобалистките сили в другите страни - и балкански, и европейски, и отвъдморски. Тоест, ние трябва да гледаме далече напред и нашироко. Но за да имаме успех трябва да се обединяваме, да укрепваме организациите си в самата България, да преодоляваме егоизма и самолюбието си. Дали можем да го направим, ще си проличи на предстоящите избори, но още повече - след това.
Пътят наистина е дълъг и ние наистина сме в самото му начало.
Стожерите на българската икономика: частният бизнес, кооперациите и държавните предприятия, ще загубят много повече от постепенното отмиране на националния ни суверенитет, отколкото скромните работници, селяни или интелектуалци, защото в техните ръце са реалните богатства на страната. А тези, които искат да ни няма, идват в България не за да дават, а за да вземат. Така че може би организациите на националните, патриотичните и левите сили в България ще получат и подкрепата на стопаните на националното богатство. На всички трябва да е ясно, че голямата цел на външните ни "приятели" е остатъка от българското съкровище: предприятия, пазари, територия, суровини.
Задачата ни сега е да съхраним останалото, да си върнем откраднатото и изнесеното, да раздвижим промишлеността, да обновим производството, да намерим пазари, партньори и съюзници по цял свят. Това са безкрайно трудни неща, но без тях е невъзможно да запазим независимостта на страната си.
За тази цел ние нямаме друго оръжие освен силата на българската държава. И именно тази държава сега се подкопава от безумни политици, готови да се продадат на всеки, който ще им осигури лично богатство и положение във властта. Предизборните усилия за опозоряване и разгром на прочутите някога български специални служби са последният пример за върховно предателство. С гласовете на избирателите днешните политици трябва да бъдат отстранени от постовете им, за да може България да тръгне по нов път. В това е смисълът на изборите от гледна точка на интересите на страната ни. А ако сменим един продажник или крадец с друг, една предателска коалиция с друга, един българомразец с друг, цялата игра на демокрация, на избори и на всичко останало се превръща в обикновено шарлатанство.
Затова: да мислим, да преценяваме и да гласуваме не както ни казват партийните шефове и щабове, а както подсказва съвестта ни. Времето ни е кът и скоро вече няма да можем да променим съдбата си, дори и да искаме.
По всички закони на аритметиката голямото и силното е повече от малкото и слабото. Но политиката не е проста аритметика. Интересите на различните държави, на различните играчи и в света, и във всяка отделна страна, се преплитат и си взаимодействат по сложни, често пъти необясними начини. Така че още има надежда - ако се обединим, ако намерим нужните хора, ако ги подкрепим и морално, и с реална сила - да запазим България. Не съществува по-голяма цел от тази.
Няма по-голяма сладост от това да работим за Отечеството. Да му дадем всичко което имаме, да презрем опасностите, за да осигурим на децата си една майка България, която ще ги обича повече от всякакви мащехи, пък били те и по-богати, и по-прочути.
Мисията ни е почти невъзможна, защото през последните години ние правихме всичко, за да я усложним. Полето ни за маневриране с всеки изминат ден става все по-тясно. Засега времето работи против нас. Имаме само един изход: отначало да се задържим, после да разширим плацдарма си за действие, а след това постепенно да преминем в настъпление. За другите, за страшните варианти просто не ми се иска да разсъждавам.
Славяните и геополитическата ситуация на Балканите
През последните десет-дванайсет години на Балканите станаха знаменателни промени, които биха могли да се оценят през призмата на съществуването и съдбата на южните славяни. А на едно по-обобщаващо равнище - като символни измерения въобще за развоя на славянската общност в Европа, но и в така наречената Евразия.
Тези промени бих систематизирал в четири пункта:
1. Реализирана беше смяна на обществено-политическата система, на обществения строй в славянските страни на Балканите.
2. Балканите станаха ново средоточие на конфонтация, междуособици и войни, отразили се пряко върху славянския етнос.
3. Русия престана да бъде решаваща сила на Балканите и фактически ги "напусна".
4. Балканите бяха овладени от новия световен хегемон САЩ и неговата въоръжена мощ.
Да разгледаме как функционира сред южните славяни всеки един от тези четири фактора, естествено, в съпоставка, в диалог с положението на източните и западните славяни. Такова обединение на мотивите и причините за историческите събития позволява да стигнем до необходимите заключения, което е една от целите на тази статия.
Славяните през последните десет-дванайсет години рязко намалиха своята световноисторическа роля. Те се оказват в губеща позиция като цяло и поединично; вече цяло десетилетие отстъпват позиция след позиция!
Да започнем със смяната на обществения строй
През посочения исторически период във всички славянски държави на Балканския полуостров (съюзните държави на Югославия и в България), социалистическата обществена система беше заменена с т.нар. нова пазарна икономика, което преведено на логичен език означава реставрация на капитализма, макар и върху променена цивилизационнна основа.
Главният генератор на този процес беше СССР. Ето защо погледът към Балканите ще бъде непълен без кратка оценка на онова, което стана в Страната на Съветите в края на 80-те и в началото на 90-те години.
Във връзка със състоянието и интересите на славянската общност т.нар. перестроечна класа, възглавявана от субекти като Горбачов или Яковлев тогава, възприе нов външнополитически курс. Той се изрази в отказ от двуполюсния модел, при който двете световни суперсили гарантираха мира и безопасността на планетата. Перестроечният елит се съгласи бъдещите взаимоотношения, в името на прекратяване на студената война, да се развиват според диспозицията сюзерен (САЩ) и васал (СССР). С този акт една световна свръхсила - СССР, в която решаваща роля играеха източните славяни, загуби влияние и авторитет.
Тезисът, който съветското перестроечно ръководство издигна - "Път към Европа", се оказа път не към европейските реалности, а подчинение на най-силната държава САЩ и нейната политика. Славянското мнозинство в СССР беше уязвено в културно-расов аспект и по линия на това, че подобен девиз определяше като по-малоценна културата на славяните в отличие от културата на западните народи. Неслучайно през тези години бяха деформирани възгледите на руските "западници" от 18 в. и 19 в., които предлагаха руската практика да се обогатява от Запада най-вече по отношение на икономическите постижения.
Сега за първи път славянският опит, духовност и морал се поставяха на колене пред друг тип история и чувствителност като модел за подражание. Пренебрегна се фактът, че всеки народ или племенна група притежават характерни особености, които определят мястото и приноса им в историческия напредък.
Този тип политическо мислене, което много по-късно българският президент формулира като "нов цивилизационен избор", повлия катастрофално върху самочувствието и на южните славяни. А за самия модел на преустройство, назован "реформи към пазарна икономика", се установи, че е кодиран като криминален и разрушителен за обществата на славяните не само в Русия.
През тези години се породи и друга идеологема: идеологемата за колективната вина на народите, участвали в градежа на социализма. Тези народи, главно славянски, трябваше да отговарят пред човечеството за насилие и геноцид, за грубо зачеркване на човешките права. За втори път, след като германците бяха натоварени за престъпленията на нацизма, се прибягваше към такава идеологическа уловка като колективната вина. В такъв аспект всеки от славянските народи (и на Балканите) беше натоварен с "колективна вина за социализма".
В България тази натрапена и всъщност изкуствено продуцирана вина се обедини с друга вина: на т.нар. етнически геноцид (виж проучванията, субсидирани от западни формации, Сорос и сие, или филми като "Гори, гори огънче" и прожектираният неотдавна филм на служителката в радио "Свободна Европа" Татяна Ваксберг).
Симптоматично е, че разделителните процеси процесите на увеличаваща се ерозия на държавите и междудържавните структури започнаха да се реализират именно в славянската общност.
През изминалото десетилетие престанаха да съществуват само три федеративни държави в света, и всичките три са федеративни държави на славяни. Имам предвид СССР, Чехословакия и Югославия. Единствено западните католически славяни бяха пожалени да преживеят разпада на съюзните си устройства без войни и кръвопролития (Чехословакия). В Югославия и Русия обаче положението бе съвсем различно, там центробежните сили, подтиквани отвън, действаха най-активно.
Интересно е, че отново (с изключение на бившата Чехословакия), разпадането на съюзните държави на източните и южните славяни минаваше през много остри, едва ли не антагонистични конфликти: по принципа на верижните реакции при разпадане на атомните ядра. Непрекъснато във времеви порядък се заявяваха сектори и звена от тези общности, които допълнително претендираха за отделяне, за получаване "статут на независимост". Новите намерения за отделяне от Югославия - на първо време на Черна гора, а след това на Войводина или на Южна Сърбия, потвърждават моите наблюдения. И В Русия, до идването на Владимир Путин, протичаше много интензивен процес на разпадане на федерацията с обособяване на отделните републики или автономии като държави с най-важните атрибути на суверенитета и независимостта.
На Балканите, както проличава, смяната на обществения строй се разви неблагоприятно за славянското население. Специално в България, вместо развит капитализъм, се наложиха най-изостаналите форми на буржоазното общество. Наред с това бяха ликвидирани мощностите и особено иновациите в родната ни индустрия; производителните сили на земеделието; в жив труп се превърна военнопромишленият ни комплекс; стопирани бяха външните пазари; неимоверно се увеличи безработицата; поставени бяха бариери пред националното образование; грижата за здравето се превърна в непосилно бреме за отделния човек. Плъзнаха наркоманията, продуктите на субкултурата.
Всичко това нанесе огромни неизлечими поражения върху националния организъм, върху духовното и физическото битие на мнозинството от народа.
Ерозиране на славянската общност
Би могло да се помисли, че се осъществява системно лумпенизиране на крайно бедния славянски етнос, че съзнателно се зачерква или преиначава неговата култура, история, минало и съвременни форми на живот.
В Сърбия, в остатъчна Югославия, това движение на вътрешния човешки упадък на славянската маса протече с известно закъснение. Вероятно поради две основни причини: а) техният социализъм имаше по-прагматични измерения, усвоил беше позитивния опит на модерния буржоазен свят, не беше чужд на идеята за "конвергенцията" на системите, явяваше се своеобразен синтез между "реалния социализъм" и еврокомунизма на италианците или на Сантяго Карильо в Испания. Това не позволи на тяхната номенклатурна класа да се оформи толкова бързо като жаден за блага и привилегии паразитен слой, лишен от всякакво национално чувство (националното чувство е характерно между другото и за част от българската буржоазия преди 1944 г., или за руското благородническо съсловие и капиталистите преди 1917 г.). б) след 90-те години сърбите не възприеха безкритично модела на държавите с "ограничен суверенитет", тезата, че националните държави на Балканите са рудимент от миналото, че нямат право на исторически живот.
Вторият аспект на промените станали на Балканите, характеризира тяхната насока и естество, конфликтно или безконфликтно протичане.
Ще отбележа, че именно Балканите, и то териториите, населени със славяни, станаха средоточие на най-ожесточени конфликти и войни. Единствените войни в Европа, избухнали през последните петдесет години, са на Балканите: Босна и Косово.
Единствено на Балканите, и то срещу славянското население, бяха хвърлени силите на НАТО, беше разгърната регулярна война с използване на най-модерна техника, включително и бомби, които предизвикват раков ефект сред хората; разрушени бяха нефтозаводи; за десетилетия и столетия беше отровена почвата на Балканите, беше заразен въздухът.
Вероятно при анализ от друга гледна точка обвиненията ще бъдат отправени към сърбите и техния доскорошен водач Слободан Милошевич. Но аз отчитам само наличието на обективните факти: срещу един славянски народ - сръбския, който също е и европейски (отново след половин век), беше употребена унищожителната енергия на новия оръжеен арсенал на САЩ и НАТО.
През последните два месеца войната се пренесе на територията на Македония. Парадоксът е, че отново потърпевша е една славянска страна, макар ръководството й да е сервилно и безгласно пред брюкселската администрация.
Логиката обаче е такава: с войната в Босна и Косово беше разширено политическото и териториално влияние на етническите общности с ислямско потекло, за сметка на православните славяни! Атаките срещу Южна Сърбия и Македония, опасностите пред Черна гора потвърждават очевидната истина, че под различни предлози се устройва покушение против славяните на Балканския полуостров.
Един от предлозите е да се дават нови права на малцинствата, като вината винаги се поема от мнозинствата, тоест, от славяните в съответните национални държави.
Друг предлог е, че отделните етноси имат право да претендират и за държавна автономия или независимост.
Трети предлог е, че когато мнозинството, сиреч, славяните отвърнат на една агресия, те биват третирани като агресори. Докато всяка агресия на малцинствата, какъвто е днешният случай в Македония, трябва да се урежда с политически средства, терористите целенасочено да се квалифицират като бойци от армии за освобождение, като екстремисти, които за препоръчване е да бъдат вразумявани с дипломатически приеми и коктейли.
Известно е, че съществува американски план, който неприкрито е насочен срещу южните славяни. Става дума за изработването на ислямски ятаган насочен към сърцето на Европа. Една дъга от ислямски малцинства с различни етнически особености, която е призвана, в течение на времето, да се свърже и по териториален принцип.
Преди няколко дни виден български дипломат потвърди, че такива кроежи съществуват още от средата на 80-те години. На дипломатическо парти в тесен кръг американският посланик в дадената страна начертал пред събеседниците си бъдещето на Балканите - война в Босна, след това война в Косово, после Македония, разсечена на две части, и накрая идва ред на Родопската верига - тя трябва да бъде отделена от България.
Няма да се спирам на геополитическите аспекти, въплътени в подобни проекти.
Само ще подчертая: наистина губещата страна, потерпевшите, както споменах, са славяните на Балканите.
С ЕДНА ЗАБЕЛЕЖКА - обикновено съдбата на славяните-католици поначало е по-лека и по-завидна, за разлика от славяните-православни. На Балканския полуостров също. Това е толкова очевидно, че не се нуждае от коментар.
Третият и четвъртият пункт от промените ще разгледам заедно. Русия днес вече не е решаваща сила на Балканите. Тя беше изместена, и то безцеремонно, от САЩ с една уговорка: част от ръководещият екип на руската държава (Горбачов, Елцин) в много случаи улесняваше американската инвазия. Той обслужваше идеята за малката, но цивилизована Русия, обута и сита, без никакви претенции да играе световноисторическа роля. Подобна идеология бе внедрявана в живота от ексвъншния министър на Русия Андрей Козирев, тази идея и сега се разпространява редовно от определени руски медии (достатъчно е да сте зрители на телевизиите на Гусински или Березовски).
От досега казаното следва, че САЩ, като нов господар на Балканите (а не само световен олигарх), се отнасят далеч по-сурово и жестоко към южните славяни с източно-православно вероизповедание, отколкото към различните мюсюлмански общности на Балканите. По отношение на Сърбия продължава недружелюбният курс, довчера - открито враждебен.
Към българите и македонците, въпреки предаността на режимите в двете страни, отношението е изпълнено с коварство и недоверие. Явно е: САЩ и техните най-близки сателити не искат да се разубедят в увереността си, че южните славяни, дори и при явни знаци на покорство, си остават несигурни съюзници; те продължават да бъдат таксувани като "пета колона" на руснаците.
Понастоящем е предопределено южните славяни да подсилят южното крило на НАТО с оглед американска експанзия в Кавказкия регион, а на втори етап - и към вътрешния хинтерланд на Русия. В такъв аспект на втори, твърде далечен план остава политиката за тяхното икономическо и духовно възмогване.
Нещо повече.
При такава постройка на геостратегическата линия американците предпочитат да работят най-вече за ново и ново сепариране на сегашните славянски държави, за тяхното обезкръвяване и немощ.
Слабата държава, особено ако попадне в хаоса на вътрешните антагонизми и войни (политически, религиозни, етнически и пр.), е много по-изгодна за манипулиране от великите сили.
Би трябвало да се посочи, че наред с т.нар. ислямски малцинства, новият балкански хегемон се опира най-вече на силната турска държава - член на НАТО. И в този случай, онези, които губят, са южните славяни.
По време на турската империя, тоест, преди повече от сто години, чуждестранният покровител на султана и неговия двор са англосаксите, водещото вли оже би в Русия, с избора на Владимир Путин за президент.
Може би в Русия, с избора на Владимир Путин за президент, се появява вече искрата надежда, която, дай боже, и да се разгори. Политиката на Путин защитава по-определено интересите на руснаците и славяните, вдъхва кураж на украинци и белоруси. Да се надяваме, че ще е близък денят, когато тя ще ни освети и нас, южните славяни, славяните на Балканския полуостров.
И то не като политика на грубите намеси в чуждите дела. А като духовен стожер, и като упование за силата и вярата на нашите народи.
А те - силата и вярата - рано или късно ще се пробудят и изправят ръст до самите върхари на българския Балкан.
DA, PAK E TOI, VSE OSHTE... В края на първия си и последен мандат човечецът Петър Стоянов тъкмо бе започнал да оставя впечатлението, че най-сетне е успял да напипа истинското си призвание, като стана ключова фигура във фестивала на смешките и смешниците в Габрово. И тогава непредпазливо реши да се гмурне отново публично в теми, органично чужди както на неговата култура, така и на морала му.
За целта, в свой си стил, избра подходяща дата - Деня на българската култура и славянската писменост.
Избра си и подходяща тема - самата писменост.
Заяви в прав текст, че въпросната чествана писменост - кирилицата - е с неясно бъдеще, тъй като тепърва предстои да се разисква дали няма да е по-добре да се посвие, за да стори място на атлантическата си посестрима латиницата.
Какво да кажем на бившия разединител на пловдивски семейства с претенциите на обединител на българите?
Че сътворената и разпространена от нас азбука е в сърцевината на славянската култура и нормалното е да се гордеем с нея?
Че процъфтяващи в стопанско и научно отношение държави като малък Израел и огромен Китай биха възприели като кощунство самата мисъл да подменят наследената от предците им писменост?
Че разширяването на възможностите за общуване със света се постига не чрез отказ от собствената култура, а чрез усвояване на културата на другите нации?
Би трябвало да знае тези истини, ако неговите съветници са му ги преразказали в популярен вид.
Би трябвало да ги е осмислил, ако е успял да се насили да задели за целта част от времето и умствените напъни, посветени на догадките и размислите относно препитанието му след предстоящите президентски избори.
Вярно е, че това ще да е изтощително занимание - габровската работа не върши работа, тъй като е сезонна, а фондацийка от жельовски или службица от стоянганевски тип далеч не са гарантирани - но все пак... Обидно е да виждаш на първата служба в държавата, колкото и да е декоративна, многостранно в личностната си маломерност челече.
Доскоро мислехме, че лаврите в това отношение в най-новата ни история ще ги държи пожизнено жельомитевжелев. Бат'Петьо обаче се амбицира и превърна лавровия жельов венец в дафинов лист. При това самостоятелно, без чужда помощ. И за разлика от философ жельо, подпомогнат в устрема си към върховете на смешното от любезността, с която Андрей Луканов осея държавническия му път с подлята вода и динени кори. Петьовото достижение, не ще и дума, си е съвсем лична заслуга.
Това наистина е смешно.
Тъжно и страшно обаче е, че държавната глава с твърде голяма лекота преминава границата между смешното и зловещото, между основателно самоувереното шутовско гримасничене и цинизма.
Без да има правомощия за това, обеща саможертвено българския въздух и земя на НАТО, а българската униформена младеж - като пушечно месо, и още по-саможертвено евакуира сина си на остров Албион.
На безброя запитвания откъде има пари за финансирането на такова островитянско следване така и не пожела да отговори. Само поясни простичко, че преклонението пред атлантическите ценности при него била родова черта, та затова изпратил чедото "на книга да се изучи" на Запад, а не на Изток.
По същата логика някой би могъл да отговори на въпроса откъде има пари за "Мерцедес 600 - СЕЛ" с думите, че в родата му открай време предпочитали тази кола пред трабанта... Разходи се с държавен самолет и за държавна сметка до Австралия във време, когато 100,000 деца всяка година отпадат от училище и за пръв път в историята ни се очертава вероятност у нас да се появи поколение, по-слабо образовано от това на родителите си.
Направи каквото можа за отслабването на Българската православна църква. За нещастие, то не бе малко.
В официалните си слова по случай 3 март неотклонно еволюира от омаловажаване на ролята на руската кръв и руското оръжие за Освобождението на България от турско робство към нейното отричане. И съвсем логично, и към премълчаването на самото робство.
Уж държавен глава, а от трибуната на ООН повече от веднъж обяви държавния суверенитет за отживелица.
За това, че в днешния свят България не е настъпвана само тогава, когато е подритвана, личният му принос съвсем не е малък.
Високопарният словесен талаш, с който неуморно пълни ушите на българите от един мандат насам, отдавна вече предизвиква не само досада.
Хубавото е, че това челече, с вроденото му неумение да отличава доброто от злото, достойното от недостойното и достолепното от карикатурното, най-сетне си отива.
Лошото е, че дотогава остават цели няколко месеца.
Дотогава на фона на неговата маломерност току виж започнем да възприемаме жельомитевжелев като античен герой.
