ДА СПАСИМ ОТЕЧЕСТВОТО
Уважаеми сънародници,
Една от основните цели на нашата коалиция е борбата с безработицата и бедността, които са бич за българския народ. Те са резултат от погрешната и противонародна политика през последните 12 години, довела до рухване на българската икономика.
Национален съюз "Отечество" и Левица предлага цялостна промяна на външната и вътрешната политика на Република България. Ние сме за пробългарски парламент. Ние сме за пробългарско правителство.
Целта на тази позитивна промяна, към която се стремим, е увеличаването на колективната национална сила. За тази цел държавата, като основен инструмент на властта, трябва да бъде използвана в името на дългосрочното национално благо.
Основните положения на предлаганата от нас позитивна промяна са следните:
1. Национален съюз "Отечество" и Левица е за неприсъединяване на България към военно-политически блокове и конкретно към НАТО, тъй като това е съсипващо за българската икономика и противоречи на националните ни интереси.
За да се възстанови нашата икономика и да се справим с безработицата, необходими са нови външни пазари за родните производители. Това ще е основната ни задача при формирането на българската външна политика. Тази задача обаче е неосъществима при сегашния едностранчив и ограничен курс за присъединяване към НАТО.
Ние предлагаме нов модел на национална сигурност, основан върху силна Българска армия, равноправно участие на България в изграждащата се Еврпейска система за сигурност и двустранни договори със съседните страни.
2. Национален съюз "Отечество" и Левица е за влизане на България в Европейския съюз, но при изричното условие за запазване на националния суверенитет и интересите на българските производители, особено в областта на селското стопанство.
3. Ние сме за това българската държава да формира в рамките на пазарното стопанство националната индустриална политика. Тоест, да се заеме с изключително важната и незаменима от никоя друга институция роля за осъществяване на стратегическо прогнозиране, програмиране и планиране на продуктово-отрасловото производство, както и основните насоки на развитие на националното стопанство, екологичната обстановка, технологичното и производственото стимулиране.
4. Национален съюз "Отечество" и Левица е за ново отношение към държавната собственост, която да е в основата на развитието и стимулирането както на икономиката като цяло, така и на частния сектор.
5. Държавата трябва да поеме своята отговорност към цялостното развитие на икономиката, като приложи използваните днес в страните със социална пазарна икономика регулативни функции. Прилаганата в България "либерална икономика" е плоско прикритие на една бандитска и грабителска по своята същност система.
6. Българската държава трябва най-после да изпълни своето задължение за защита на българските производители както държавни, така и частни. Националната икономика се нуждае от ясен и категоричен протекционизъм срещу посегателства отвън.
7. Национален съюз "Отечество" и Левица предлага нов модел на социална политика в областта на здравеопазването и образованието, действащ в много от европейските страни. Това е моделът на държавно гарантираното здравеопазване, познато на българския народ като безплатно.
8. Дванадесет години в България се води борба в полза на корупцията, а не срещу нея.
Национален съюз "Отечество" и Левица е за преглед на дейността на всички, управлявали страната през тези години. Ние сме за търсене на отговорност, включително с конфискация имуществото на доказано виновните.
За да се справим с наложената ни бандитска система на управление, трябва първо да се освободим от бандитите по върховете.
Братя българи,
НИЕ СМЕ ЗА ПРОБЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА
съотечественици,
Ако се плъзгаме по това нанадолнище, с демографски спад с около 100 000 души средногодишно, оцеляването ни е поставено на карта. Съществува една-единствена възможност за преодоляване на този кошмар, а тя е, ако на 17 юни бъде избран един пробългарски парламент, от милеещи за Отечеството хора, които да подкарат нещата към по-добро.
Кое е по-доброто според нас?
По-доброто е страната ни да не влиза в НАТО и в каквито и да било военни блокове. Да запази своя неутралитет и свобода за външнополитически и външнотърговски връзки с Русия и източния свят заедно с техните традиционни за нас, българите, пазари, защото без пазари няма стопанско развитие, няма работа, няма и живот.
Най-доброто за нас е спиране на лъжереформата, наречена "приватизация" и нейното коренно преосмисляне с оглед възстановяване на производството, на производствените ни сили и възможности. Не би могло и не би трябвало да се избегне съдебното преследване на опорочените сделки и строгото възмездие за извършените нарушения.
Особено важна задача е прекратяване на преднамерено предизвикания в държавата ни хаос и възстановяване на законността. Ако това не бъде в някаква степен осъществено, сковаващата ни парализа не би могла да бъде от никого и с никакви други средства отстранена.
Ключова задача на нашето обединение е намаляването на безработицата чрез създаване на работни места и връщане, макар и постепенно, на ограбения от пенсионерите осигурителен фонд за сметка на постъпленията от приватизацията и поддържания крезовски парламентарен разкош.
Не е възможно оцеляването на държавата ни без възстановяване на армията като основна институция на националната ни сигурност, както и на жп и трудови войски. Необходимо е да се върне безплатното образование и безплатното лечение на нашия обеднял народ.
Преговорите за влизане в Европейския съюз би трябвало да се водят равнопоставено при зачитане на двустранната полза, а не на колене, както е досега.
Ние сме за опазването на страната ни като еднонационална държава, за усилване на пряката демокрация, като се предвиди ред за отзоваване на депутатите; за усилване на мажоритарната изборна система и приемане с референдум на по-важните закони, свързани с фиска на гражданите и на държавата.
В никакъв случай не бива да се допускат поправки в Конституцията за разпродаване на земеделската и горска земя на чужденци, за да не се окаже държавата ни утре без държавна територия.
Сега е моментът да се потрудим за оцеляването на зарязаното от всички Отечество. За съхраняване на народната ни цялост, за нашето и на децата ни бъдеще! Втори подобен момент вероятно няма да има.
Гласувайте с оранжевата бюлетина на Национален съюз "Отечество" и Левица!
Бездарен заговор срещу историята
На 8 и 9 май Канал 1 излъчи филма на Би Би Си "Bойната на столетието". Той беше посветен на Втората световна война, погледната в ракурс, досега непознат за българите. Документалистите обаче не показаха СВЕТОВНАТА ВОЙНА, а войната между германци и руси. Наричана още тогава в Германия "войната на Изток".
Погледнато в историческата реалност названието е правилно, защото нацистката армия бе разгромена на Изток от армията на Съветския съюз. Тази уникална, най-голяма в световната история война, започна като идеологическа, а завърши като война етнокултурна.
Тя бе война между две уникални за евразийския суперконтинент нации и причините за нея са твърде сложни, за да ги обясняваме тук. Трябва обаче, да се отбележи, че за условията, в които възникна противоборството, основна роля изиграха англосаксите отсам и отвъд океана. Те изчакваха противниците да се изтощят взаимно, после влязоха във войната, когато германците бяха безвъзвратно разбити и имаше опасност руската армия да завладее цяла Европа. Не може да се спори, че тази именно война ги направи господари на света, за каквито сега те се изживяват... Двете серии на филма не представиха причините, не обясниха противоборството, не оцениха резултатите. Те се занимаваха изключително с обратната страна на войната - жестокостта, изразена в убийства на невинни, грабежите, издевателствата над човешкото достойнство. Нищо друго! Във филма наистина са използвани уникални кадри, които показваха, огромна яма натъпкана с гладни руски войници, на които германци подхвърлят къшей хлаб и се забавляват с побоищата между обезумелите мъже. Втората серия пък проследи разказ на руски офицер, който след подписване на капитулацията избил пленени есесовци, понеже стреляли по него из засада.
Военните действия бяха представени като детайли от нечовешките усилия на хората от фронта, при това в контекста на безсмислието. Военначалниците нямаха други достойнства, освен безмилостно да изпращат своите войници в скотобойната. С особено удоволствие и в много дълъг кадър бяха показани безкрайните колони от руски пленници. Германски ветерани обясняваха, че това не са пълноценни хора и си спомняха как вместо да вземат пленници, разстрелвали на бойното поле войници без оръжие. Едни оправдаваха нахлуването си в Русия като мисия за спасяване на културна Европа. В руските партизани видяхме не синове на едно велико отечество, а шайки престъпници, които освен грабежи и убийства друго занимание нямат. Показаха изселването на калмиците в Сибир, напомниха, изселванията на чеченци и татари. Никой не попита защо е взето такова решение. Най-сетне показаха изпращането на освободените от германски плен руски войници в сталинските лагери, като ги редуваха с нацистките лагери на смъртта и гинещите там евреи!... "Войната на столетието" представлява една грандиозна манипулация по самия замисъл на своите създатели. Зад маската на хуманизма, който съди безчовечието, наднича фалшифицирането на историята, а това един ден ще доведе и дори вече е довело до още по-големи жестокости. Там бе показан сатанинският лик само на две нации - германци и руси. Там не се разбра, кой е прав и кой крив, всички бяха сатани. Там всички останали участници във войната отсъстваха. Те не са вършили жестокости, не са изнасилвали, грабили, убивали. Били са освободители, спасили човечеството от нацистката чума. Това са англосаксите и техните съюзници, чиято мисия днес е да властват над всички. Все едно, че не е имало Хирошима и Нагазаки, а после Виетнам и така нататък... Обърнете внимание читатели на холивудската продукция, която ни залива от екраните на ефирни и кабелни телевизии.
"Войната на столетието" представлява в известно отношение върха на пирамидата от проклятията, изсипани върху Германия и Русия, такива, каквито ги е създала историята. Сатанизацията на двете нации се поддържа с всякакви мерки, включително най-груби фалшове, подобни на този. Войната, показана само с едно-единствено от многото си лица, трябва да предизвика у новите поколения отвращение от германци и руси и в тяхното подсъзнание ще закрепне подозрението, че вършилият престъпление е годен пак да ги върши. У младите руси и германци, пък трябва да се поддържа чувството за необозримата вина на бащите и дедите, за да бъде потискано чувството, наричано ДОСТОЙНСТВО. От тук за порочно се обявява, на теория и практика, всичко, което сътворява нацията - и добро и зло. Новите поколения не знаят и няма как да научат, че великите дела, великите постижения на култура, наука, образование са сътворени в лоното на обществените структури, формирани от историята. "Гражданите на света" започват да се изживяват, като такива винаги след постигнатото в собствената си страна в условията на определено едно или, в краен случай, две етнокултурни пространства.
Стигнахме до теорията и практиката на глобализма, като висш израз на хедонистичното консумативно развитие на човешката цивилизация. Стремежът към безграничното потребление, което разсипва планетата, формира непреодолимия стремеж към овладяване на природните и човешки ресурси. Идеите за господство на света, нов световен ред, световно провителство, свободно движение на капитали, стоки и хора не са нищо друго освен условията на новото робство, най-отвратителното от всички познати до сега... Кой може да застане пред световната олигархия? Единствено суверенните нации, особено ония, които имат ресурс да го направят. В Европа това са германци и руси - ето я причината мощната пропагандна машина на неолибералите постоянно да изпраща залпове към техния исторически образ.
В историята, обаче, не може да има скрити неща, защото обстоятелствата предизвикват обществото да започне да си задава въпроси.
Краката на лъжата са къси и рано или късно, поколенията, възпитавани в лъжа, започват да си задават въпроси за същността на нещата и причината, която ги сътворява. Тук се появява образът на предизвикателството, на което хората и обществата реагират по различен начин. Защо се е появил нацизъм, от къде е дошъл комунизъм, имаше ли в тях, освен лошото, добро и какво е то?... Ако те са отминали в историята сатанински творения, защо заместващият ги неолиберализъм пак носи на едни благоденствие, а на други страдания и смърт?
Онова, което в отминалия век се зовеше фашизъм, е съществувало винаги в човешката история и без съмнение ТОЗИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ с неговите "човешки права" и "демокрация" Е НОВИЯТ ФАШИЗЪМ. Гаранция на вярната оценка на образа му са чудовищните лъжи и фалшификации, с които ни залива неговата пропаганда... И които ще стават все по-нагли, сътворяващи съвършено измислена история и безнравствена ценностна система.
"Лъжа и робство на тая пуста земя царуват... " - възкликнал някога поетът, но не престанал да се бори срещу тях. Век по-късно виждаме лъжата и робството да заливат света, но това не значи че трябва да им се покорим. Заговорите срещу историята се провалят от почтените хора - за да разбереш техните козни е необходимо само да си честен до край... Другото е воля!
България на електрическия стол
Във времето, когато страната ни няма действащ парламент, когато обществото е ангажирано от тревожните събития в Македония и от предизборни страсти, правителството на Костов е на път да реализира най-крупния си енергиен гешефт.
Очаква се в близките дни прочулият се със своята некомпетентност и с престъпното си послушание енергиен бос Шиляшки, в изпълнение на дадените му пълномощия, да продаде на безценица един от бисерите на българската топлоенергетика - ТЕЦ "Марица-изток 3", както и бъдащата ТЕЦ "Марица-изток 1".
Известно е на специалистите, че съществуваща ТЕЦ, основно ремонтирана и модернизирана, струва колкото нова централа със същата мощност. Само ремонтът и модернизацията й са много по-евтини. Понастоящем стойността на ТЕЦ "Марица-изток 3" е съизмерима със стойността на нова ТЕЦ с мощност 800 мегавата, която е от порядъка на 1 милиард щ.д.
Непълните информации, които правителството допусна да бъдат публикувани, сочат, че ТЕЦ "Марица-изток 3" е оценена 58 пъти по-малко, т.е. купувачът ще я получи 800% по-евтино от реалната й цена!
Неизгодна е и цената, по която българската енергетика ще изкупува от новия собственик произведената от централата електроенергия. Тя на практика е равна на цената, на която ще изнасяме електроенергия за Македония.
Тази цена, в която не са включени разходите за пренос и трансформация, ще причини загуби, които чрез НЕК ще легнат на гърба на българския потребител и данъкоплатец. Отделно у нас ще останат и последиците от експлоатацията на ТЕЦ - екологичните замърсявания, изразходването на енергийни ресурси и дългосрочните загуби на земеделските земи.
Още по-неизгодна е цената на електроенергията на бъдещата ТЕЦ "Марица-изток 1".
След като приемем Европейската енергийна харта и обезпечим свободен достъп на външни производители до енергийната ни система, високите изкупни цени на новия собственик на ТЕЦ могат да ни превърнат от експортьор във вносител на евтина електроенергия от Франция, Германия, а защо не и от Русия, Украйна и Румъния.
С предстоящата сделка ще бъде продадена и енергийната ни независимост, тъй като главните ни енергийни ресурси са въглищата на комплекса "Марица-изток".
От оскъдните публикации по сделката е видно, че условията, при които ще осигуряваме въглищата на електроцентралата, са заробващи. Стана известно, че г-н Румен Овчаров е връчил на заместник-председателя на Министерския съвет П. Жотев документи, от които се вижда, че дори международните финансови институции оспорват условията на тази продажба.
Въпреки това тя ще ни бъде наложена.
На г-н Костов бе казано, че пътуването му до Вашингтон и потупването му от г-н Буш в кабинета на неговия вицепрезидент ще се реализират, САМО АКО СЕ ПОДПИШЕ НЯКОЯ КРУПНА СДЕЛКА.
Костов очевидно прие за пореден път да постави интересите на България под собствените си интереси и под интересите на СДС.
Един от много малкото честни хора в сегашното управление, г-н Жотев, се уплаши след като платен син социолог го обвини, че е руски агент. Той прехвърли решението на сделката на известния енергиен бос Шиляшки. "Професионализмът" на тази личност се вижда от крилатата фрата, която произнесъл при посещението си в "Марица-изток": "Дайте каските да влезем в забоите"!
Сегашното предизборно бързане очевидно е обосновано от обстоятелството, че СДС преживява последните дни, през които все още е на власт.
След изборите ще дойде видовден. Обществеността ще може да узнае всичко за договорите, с които се разпродава нашата енергетика. Тези договори трябва да бъдат подписани само след широко обществено обсъждане.
Ако сделката стане сега, бъдещото правителство трябва да я анулира и да потърси отговорност от виновните!
Г-н Костов, спри най-после разграбването на България!
До стражите на дълга
Една от най-големите мерзости на българската съвременна политика е манипулацията на народа с версията за престъпния характер на органите на сигурността преди 10 ноември 1989 г. Тази версия, колкото и странно да звучи, не беше измислена в покоите на прохождащото СДС, а от самите отци на "преустройството" (под диригентската палка на чужди разузнавания!). От велможите, стояли начело на българската социалистическа държава.
Целта бе да разхлабят въжето около врата си, да прехвърлят всичките клевети, отрови и доноси за вековечна вина върху органите на вътрешното министерство, върху служителите на разузнаването, върху службите за сигурност и ред, върху хората, които поддържаха порядъка у нас.
Каква беше "хитростта"?
Тя се изразяваше в идеята виновният да стане невинен и да засияе в бяло, за да може, както казва един от героите на Джузепе Томазо ди Лампедуза, всичко да се промени и пак да остане същото... Така чрез палачите от Белене и Скравена трябваше да бъдат опозорени всички хора, пазили от посегателства благополучието на родината. Така терорът от петдесетте години трябваше да бъде показан като перманентен и неотслабващ през всичките четирийсет и пет години. Така доносите на политическата полиция трябваше да докажат, че България трябва да се лиши въобще от информатори сред престъпните групиовки, сред крадците на държавната собственост, сред износителите на милиарди долари зад граница, сред наркотрафикантите и проститутките.
И бяха създадени идеалните условия за "акумулиране" на престъпно придобития капитал, за реализацията на криминалния преход.
Никак не е случайно, че и до днес генерал Семерджиев (от БСП) и мъжът с лакираните нокти Соколов (от СДС) още си уреждат споровете кой от двамата е уволнил повече служители от Министерство на вътрешните работи и от Държавна сигурност, кой е оставил повече злочести хора на пътя, без хляб, без надежда, в пълна безпътица, вън от професионална изява, на ръба на самоубийството.
Помни се и онази прословута фраза на Стратега при срещата му с актива на МВР: "Да, другари, не всички от вас са престъпници".
По такъв начин с клеветата, хвърлена върху органите на сигурността, се отприщваха два мощни пътя към ада на човешкото съществуване:
1. Даде се зелен семафор на наркотиците, масовите кражби, корупцията, проституцията (като улична и държавна практика). По този начин стана възможно младото поколение на България днес да е застрашено не само от субкултурата на насилието, от полуфабрикатите на сапунените сериали, а и от характерната непълноценност на живота, която води до поемане на наркотици и от деца.
2. В своя поход за заграбване на народното богатство бащите на преустройството направиха съзнателен опит хората на сигурността да бъдат корумпирани и развращавани. На някои от тях им дадоха пари, за да развиват "бизнес" след 1989 г. Но само на някои от тях. И само някои от тези "някои" се поддадоха на съблазните на големите пари.
Останалите?
Останалите сте вие, достойните мъже на дълга!
Незавидна е вашата участ. През тези дванайсет години, вие, мъже още в яка възраст, бяхте принудени да се главите за пазачи на складове и банки, притежание на едрите криминални плъхове; да бъдете охранители на бившите си клиенти по служба. Трябваше да служите като постови за петдесет или сто лева, за да плащате приписвани ви вини.
Но кои са тези вини? И кой е тук виновният? И защо тъкмо вас ви окачват на кръста на греха?
И всичката тази мерзост, целият този цикъл на унижението, на глада и на спрялото време - бяхте принуждавани да търпите безропотно. Вас ви замеряха все с "тъмното минало". Оприличаваха ви на някакви тъмни рицари на плаща и кинжала.
Но дори да приемем, че те са правите, че вие, така или иначе, сте служили на държава, мрачен пример за упадък и безпросветност?
Ако е така, може би има причини за обвинения! Помагали сте България да върви надолу, към пропастта!.. Истината обаче е, че това е грозна лъжа, омерзителна, поне толкова, колкото лъжата за състоянието на българската държава през онези четирийсет и пет години.
Да, онези четирийсет и пет години сигурно са изпълнени с грапавини, както всеки исторически период. Да, през онези четирийсет и пет години има неща, от спомена за които порядъчният човек се изчервява.
Но през онези четирийсет и пет години и вие имате своя принос България да стане най-мощната индустриална държава на Балканите. И вие помагахте нейни производства да се мерят с тези на най-развитите страни в света; нейното селско стопанство да съперничи на селските стопанства на Франция, Испания или Скандинавия.
Да, през тези сатанизирани четирийсет и пет години вие не позволихте България да бъде въвлечена в никакви войни (най-продължителният мирен етап в историята на Европа). Вие пазехте като истински родолюбци границите на родината.
Когато номенклатурата изпращаше любимите си чеда да учат в чужбина (днес те са видни демократи), вие мръзнехте в заслоните на граничната линия, далече от домашния уют и топлата ласка; устройвахте засади на бандити и злосторници, които ненавистниците на България изпращаха. Но най-важното - от вас трепереха хората с гузна съвест. Днес не се дава отговор на въпроса - защо никой от това пъклено сборище не трепери?!
Да, през онези четирийсет и пет години вие бяхте и част от органите, които се наричаха Държавен и партиен контрол. Колко крадци с високи титли се потяха нощем, представяйки си, че вече сте по стъпките на нечестните им дела. Трябва ли да се срамувате, че сте били пазители на "регулираните" човешки отношения? Не трябва, естествено да се срамувате. Позорно е да се подслушва съседът, познатият или непознатият човек. По-позорно обаче е и да се дават заповеди за такива подслушвания! От друга страна, ако вие сте предоставяли информация за престъпленията на другаря Х или У, който е бил първи или втори окръжен секретар на БСП, за негови гешефти и незаконни строежи на апартаменти и вили, ако сте съобщавали за денонощните гуляи на синчето му и дъщеря му в луксозни локали, без да се знае кой пие и кой плаща - това морален грях ли е? Толкова ли е непростимо, че не сте позволявали на нравствения разпад да запази удобните нему тайни?
През онези четирийсет и пет години вие с човешката си всеотдайност и професионализъм направихте така, че България да има едно от най-високо квалифицираните разузнавания в света.
Благодарение на вашия труд, на вашата перфектна подготовка и езикова школовка, вие предотвратихте не една диверсия, насочена срещу България. Успяхте да "пренесете" не една висока технология в най-модерните клонове на родната промишленост.
И всичките тези заслуги, днес хора, без чест и достойнство - случайни двуполови субекти, които вие никога не бихте допуснали до кормилото на властта - ги зачеркват. Те се гаврят над вас и ви четат лекции по морал.
Да вървят по дяволите, такива негодници, но не казвайте като поета: Няма да оспорваме глупците!
Да, през онези четирийсет и пет години вие помогнахте у нас да се укрепи социалната стабилност, за да живеят българите нормално, да "има хляб за всички", здравеопазването и образованието да са безплатни, а културата ни да създаде вдъхновяващи образци.
Вие самите се стремяхте да съществувате като хора, гарантиращи една неотменима ценност: реда. Западните социалдемократи пришиват тази ценност към триадата: свобода, социална справедливост и солидарност, заемайки я от консерватизма.
Защо пък ние да не я наследим от времето, когато вие също помагахте България да бъде цветуща?
Властимащите много се учудват, че вече никой, или почти никой, не се трогва "от разкритията" на досиетата и от новата вълна "на огън и жупел" по служителите и сътрудниците на Министерството на вътрешните работи и на Държавна сигурност преди 1989 г. И то въпреки декретите на Иван Костов и неговите идеологически шпицкоманди; въпреки заплахите и волята да се печелят дивиденти преди изборите; въпреки указанията на госпожици като одиозната Ваксберг, които са на служба в чужди централи и за които би било крайно "неудобно" да отгърнат бащино или майчино досие.
Българинът вече, по подобие на известната руска фраза, "не вярва на сълзи"... Той усети, макар и недокрай, че го мамят, че го водят за носа, че кроят мръсни политически игрички върху гърба на неговото човешко доверие.
Българинът вижда и друго.
Той вижда как същите управляващи забогатяха за година-две, как смъкнаха от гърба му и последната риза, как пилеят на вятъра народните пари, как се отрупват с имоти, чийто произход никой не знае, как довчерашни голтаци днес рекламират благополучието си.
Българинът вижда също, че вече няма законна сила, няма ви вас, за да съберете документацията и информацията за тях - новобогаташите, та да бъдат подготвени надлежно за там, където им е мястото: мястото на финансовите престъпници, на усмихнатите мошеници.
Народът вижда как тези властници изпадат в истерия от страха да не загубят властта. Те се плашат от призраците на съдилища, от органите за възмездяване, които ги чакат на близкия исторически ъгъл.
Управляващите възстановяват само онзи сектор от сигурността, който и вие, с опита си на зрели мъже, отхвърлихте: политическото преследване, политическия тормоз, политическите провокации.
Ето защо трябва с цяло гърло да възвестим: колкото и да е безнадеждно икономическото положение на България, колкото и да е отчайваща днешната система за външна и вътрешна сигурност у нас, все пак се появява светлина в края на тунела: НАРОДЪТ ПРОГЛЕДНА!
А това означава, че вие вече можете да вървите с изправени чела.
Видно е, че годините на клеветите се свършват. И всички вече научиха номера с манипулационните клишета.
Оттук нататък вие ще печелите все по-голям авторитет и ще възвръщате биографиите си на личности, работили за благото на България.
Ще възвръщате качества, които враговете на Отечеството искат да бъдат тъпкани и унищожавани.
Политическият кръг "Зора" винаги, през тежките дванайсет години, е изразявал тази истина. Защото тя е истината на историята. Защото е истината и правдата на българските патриоти.
Днес, в дните на новата кампания за очерняне на приноса, завоюван от служителите на националната ни сигурност, Политическият кръг ви казва:
България тачи и ще тачи всеки свой син и дъщеря, работили за нейното благо, за нейния просперитет и сигурност.
Вие сте органична част от това българско патриотично строително начало.
Вие сте стражите на дълга!
Политически кръг "Зора"
Истината взе да лъсва
Поредните стъпки на навлизането на царската партия в българската политика не вдъхват особен оптимизъм за способността й да се изяви като съзидателен фактор в тази сфера.
И доброжелателно настроените към Симеон II негови опоненти, естествено, като реалисти, не очакваха чудеса, нито по отношение внасянето на някаква деловитост и относителен морал в политическия стил, нито в подбора на неговите изпълнители.
Според мен критиците на кадровата политика на Симеон не съвсем основателно насочиха стрелите си предимно към лекомисления на пръв поглед подбор на кандидатите за депутатските листи. Дали наистина това свидетелства за лекомислие? Или за нещо друго?
Присъствието на някои познати нови-стари лица без съмнение повече развеселява, отколкото да озадачава зрителите. Илюзионистът Астор, гимнастичката Гигова и елегантното съзвездие от гелевизионни говорителки и манекенки на пръв поглед изглеждат не на място в управленски екип, комуто предстои, поне на думи, да спасява България.
Вярно е, че трудно бихме могли да си представим тези хора и при най-добра воля да свършат някаква работа в парламентарна комисия, занимаваща се например с проблемите на селското стопанство или отбраната.
От друга страна, с какво илюзионистът Астор пада по-долу от илюзиониста Иван Костов, който обещава членство в Европейския съюз до няколко години?
Гимнастическите умения на Мария Гигова по-слаби ли са от тези на седесарските първенци (при прескачането от червената на синята писта, или прелитането от искрено охулване към мнима възхвала на национализма и обратно, според случая).
Нима Юлияна Дончева или Милена Милотинова биха се справили по-зле от преводачката Надежда Михайлова с рецитирането пред микрофони и камери на популярен преразказ на Хартата на ООН и на последните полицейско-политически сводки на НАТО?
Банкершата Диляна Грозданова по-лошо ли би стопанисвала гаража на ЦК на БКП или някое друго гнъсно наследство от тоталитаризма отколкото сегашния титуляр?
Да не говорим, че при новите придворни дами процентът на политическа и друга амортизация изглежда по-малък.
Да не си кривим душата: процентът човешка баластра в замислената царска парламентарна група не е по-висок, отколкото в синята парламентарна група. И в последната относителният дял на хората с някакво професионално отношение към ресорните им занимания е крайно нисък, и в нея мнозинство са тези, които просто умеят дисциплинирано да гласуват. Със или без цветна запалка, но не по-зле от кучетата на Павлов.
Иван Костов и не иска друго от тях.
Симеон просто не дава основание да бъде заподозрян в по-различно отношение към парламентаризма. То е разбираемо.
Не е обаче ново.
В същото време предизвиква тягостно усещане височайшата благосклонност към някои други не нови, а рециклирани лица, които бяхме свикнали да възприемаме по-скоро като образи от карикатурния раздел на българската политическа галерия.
Бившият монарх едва ли ще ни помогне да повярваме в искреността на родолюбието му със сегашния си избор на главен кадровик и съветник. Да си назначиш за Ришельо миризлив пазарджишки пор като Стоян Ганев, предрешил се като вакло агънце, не свидетелства нито за добър вкус, нито за национално чувство.
Трудно ни е да съвместим и уважението към българския суверенитет с депутатската кандидатура на Соломон Паси, главния маркетингов агент на НАТО, който отгоре на всичко има и наглостта да каже "майната му на православието" пред микрофона на Националното радио.
След тези кадрови попадения царското назначение на двойнствения в повече от едно отношение Емил Кошлуков изглежда вече нещо безинтересно.
Как може да си обясним назначението на неомозерчета, т.е. на американски хранени хора, на ключови места? Как да се пренебрегне погнусата, която изпитват към тях мнозинството съграждани? Как да се обясни всичко това освен като демонстрация на лоялност, да не кажем на верноподаничество към Вашингтон?
Разбира се, ако възприемаш сънародниците си не като съграждани, а като потенциални верноподаници, нещата стоят иначе.
Добре е за бившия държавен глава да не пренебрегва лошия пример на сегашния и бъдещ бивш държавен глава Петър Стоянов, който публично парадира с отказа си от национален суверенитет.
Васалитетът, независимо дали е с републиканска или монархическа щампа, няма как да бъде лозунга на българския народ.
Всички тези неща няма как да не ни накарат да бъдем недоверчиви към мотивацията, която обяви Симеон при гмуркането си в това, което той нарече "българска политическа стихия".
Благоденствието и достойнството на българина ли са истинската му цел, или шансовете за по-добро класиране сред кандидатите за американски наместници?
Алековият герой се хвалеше, че никой не може да го изпревари по верноподаничество: "Ти ще го целунеш на едно място, аз ще го целуна на още по-друго място... ".
Рисковано е да раздаваш целувки, след като си си взел Стоян Ганев и Соломон Паси за водачи.
Коалиция Национален съюз "Отечество" и Левица
Към избори ли отива Доган?
Въпреки широката самореклама на коалиция ДПС-Евророма-Либерален съюз Доган навярно е наясно, че на изборите отива на собствен ход.
Либералите на ЖМЖ са точно определена бройка, която и при най-добро желание, и при най-съсредоточени усилия събира около 0,05% избиратели. Проблемът на кръга Желев е в "силната мисловност". И нищо друго. Упражненията по либерализми може би укрепват ума, но не носят електорат. Членството в Либералния интернационал, добрите контакти със сродни партии в чужбина по никакъв начин не влияят на обществените нагласи у нас. Самият Желев е популярен може би, но като един неудачен президент, при това вече бивш, нежели като либерал. За човека с бюлетината той е всичко друго - философ, автор на "Фашизма", ексдържавен глава, съсед от "Младост", само не и политически субект. А за нас в "Зора" е просто ЖМЖ. Казано ясно, Желев не е избираем. А Доган не научава тази истина сега. Либерализмът на партньора му обаче е фереджето на етническия вот за ДПС. Желев е удобната легална форма на една етническа по характер коалиция. Нещо като черешката в коктейла й.
Колкото до "Евророма", това си е парекселанс узаконена любов с предбрачен договор.
Доган вкарва в парламента десетина по-първи роми, депутатският имунитет ги прави по-недосегаеми за закона, а те се отблагодаряват на "братята турци" с финансиране на изборите. И с "електорална подкрепа".
Има само някои подробности. Наистина ли партията на Дон Цеци наброява 154 000 души, както той твърди, и ще могат ли те да мобилизират цялото си домочадие за пускане на правилната бюлетина? Тук проблемът е в грамотността.
Има и един деликатен момент. Дали пък в последния момент "братята роми" няма да постъпят по цигански. Както ги учи лидерът им Кънчев: "Дават ли ви, вземайте без притеснения, пък после правете, каквото си знаете". Да, няма никакви гаранции, че ромите ще играят по правилата за коалиция. Лошо стечение на обстоятелства е появата на царя. Той съвсем развърза циганските души от ангажименти. Умишлено или не, Симеон спретна голям номер на Доган. Обра придатъчния му електорат. "ДПС плюс... " просто няма да се състои. Няма мотивация, както казват братята българи, евроромът да си даде гласа. Него със заплата от 420 или 442 лв. изобщо не можеш да го впечатлиш.
Да се сещате за циганин, който разчита на заплата? Аз не. Пък европейска България съвсем не ги вълнува. На ромите им дай чудеса, лакърдии, приказки. И ето сега, отведнъж цяло Величество им идва на крака. Най-добре е Доган да го пише "бегал" тоя електорат. Той като нищо ще изяде кебапчетата, ще изпие бирата и ще пусне бюлетина за царя. На циганския принцип: като ще е гарга, поне да е цар.
В последните социологически прогнози, че ДПС няма да успее да прескочи 4-процентната бариера, няма провокация, а само криви сметки на Доган. И той осъзна погрешната си партийна логика, че царското движение ще посегне на сините или на червените избиратели. И побърза да се застрахова: уж случайно пропусна да регистрира в законния срок листата на ДПС в Благоевградски район. Оттук нататък - пътища много. Най-вероятният от които е да се намери повод за "нетипични извънпарламентарни действия" на ДПС след вота на 17 юни. Нейсе, ще видим.
А за двамата генерали, включени в неговите листи, не ми се говори. Присъствието на Пешлеевски и Марин в тях бележи може би критичната фаза на разпада на българската нация. Досега заразените от нихилизма бяха предимно интелигенти и лумпени. Този случай показва, че нацията е засегната вече в сърцевината, в ядрото си, което би трябвало да съхрани българския патриотизъм. Но прав е народът, никога не е късно да станеш за резил.
Лъжливото синьо овчарче
Социалният министър Иван Нейков, който неизменно добива скръбна физиономия (демек съчувства човекът!), когато го попитат за хала на хората, за безработицата, и той посвоему се включи в хода на сините псалмопевци, които пак ни обещават светли бъднини.
Милостта му възторжено обяви, че "безработицата вече е стабилизирана". После извинително промълви, че това станало "на доста високо равнище".
Бе той и мъртвецът е стабилизиран на едно съответно равнище - на два метра под земята.
Но как няма да се стабилизира безработицата, като просто няма накъде повече да се пада - една четвърт от българите са без работа - 25%! И това, представете си, се отчита като пореден успех на правителството.
Наглеенето продължава. Очаквало се да се постигне годишен ръст на производството с 5%. Но как може да расте нещо, което го няма. В България работят администрацията, полицията и погребалните бюра. И уличните търговци.
Ние сме страна на сергиите. Те са вред - по улици, мегдани, чаршии, подлези, надлези, спирки, кьошета, алеи, алейки и на най-невероятни места. Продават се предимно вносни боклуци, домъкнати от Капълъчарши, от анадолските битпазари, от екзотични азиатски страни.
Алъш-веришът, разбира се, не върви. Потреблението е свито като набръчкан ошаф, но на това гордо му казват пазарна икономика.
Гледката е отвратителна и жалка. На показ са изложени всякакви парцалки и третокачествени натурии. Произходът на предлаганата стока е съвсем неясен и при всички случаи тя има криминална биография.
Ромки, примерно, предлагат чаршафи на двойно по-ниска цена. Да не би те да са тъкали чаршафите?
В предизборната програма на СДС е записано, че всяка година ще се откриват 100 000 работни места. Това са поредните розови балончета.
Пък и кога Костов казва истината - когато се изрепчи, че правителствата в ЕС не разкриват работни места, или сега, когато предизборно му припарва на едно място. Нека и да припомним, че преди година той се изхвърли да каже, че ще разкрие 250 000 работни места. Разкри нови парцели в гробищата.
Да се разберем. Не могат хора, които закриват, ликвидират, съсипват изведнъж, коренно да се променят като манталитет и начин на мислене и да станат съзидатели.
А и друго нещо. Работни места по принцип разкриват левоцентристки правителства, а не десни такива.
В СДС няма нито кадри, нито интелектуален потенциал, за да се извърши поврат в икономиката по посока на растеж. СДС се е "специализирал" в закриване на предприятия и производства, а не в разкриване на такива. И това е така, защото управляващите работят по програма, спусната им отвънка.
Това, което още мърда и работи, диша с половин дроб. Хората с месеци не получават заплати и няма никакви гаранции, че някога ще ги получат. На всичкото отгоре чрез най-различни механизми, най-често властови, предприятията продължават да се източват.
Най-пресен е примерът с добричкия военнопромишлен завод "Хан Аспарух". От неговата чиста печалба фондация "Бъдеще за България" гарвански е клъвнала три милиона долара. А от декември миналата година работниците не са получавали заплати. Това обаче не пречи на г-жа Елена Костова да има добро вегетарианско храносмилане и спокойна драгалевска съвест.
Този мъничък наглед фактец идва да ни подскаже, че вълкът козината си мени, но нравът - не. Не може хора, които с парвенюшко сладострастие ненавиждат и презират своя народ, изведнъж да се преизпълнят с любов към ближния. Костов неведнъж е заставал в позата на обидено достойнство, в позата на прокурор, и е обвинявал българите, че нямат сетива за големите успехи, пожънати от ръководеното от него правителство. Той комай си и вярва, че е най-успешният министър-председател, както подобострастно му подпява неговата раболепна свита. И изпада в зле сдържан гняв пред черната неблагодарност на непризнателния народ, който на предстоящите избори явно се гласи да го накаже заради цинизма и бездушието на неговото управление.
Сега се сетили да издигат лозунга "работа и сигурност". Късно е. Стомничката за вода е вече потрошена, доверието изчерпано. Човек само като погледне новите стари муцуни, които като матрьошки се наредиха в уж обновения НИС, и всичко му става ясно. Това са все хора изхабени, компрометирани, бездушни, без чувство и съзнание за мисия. Ако останат във властта, те пак ще я карат както я караха и досега. Ще лъжат, ще мамят, ще демагогстват и ще бързат да ни превърнат в пушечно месо на НАТО. На никой от сегашните властници окото му няма да трепне да прати български войници из македонските чукари, ако подобно решение се вземе в Брюксел.
Обещават, че в края на един нов мандат средната заплата щяла да стане къде 400 лв. Трай коньо, за зелена трева. Че какви пари са това! Пък и нищо не казват с колко ще скочат цените на тока, водата, парното и съответно на стоките и услугите. А те неизбежно ще скочат.
Стабилизацията, която въобще била постигната, в това число и в сферата на безработицата, не е нищо друго освен стабилизация на мизерията. И това не е случайно и не се дължи само на управленско бездарие, а най-вече на предателството, извършено по отношение интересите на българския народ. Ние просто сме предвидени да живеем в бедност и да бъдем санитарния възел на Запада.
Правителството просто изпълнява програма, която му е спусната отгоре, от високите етажи на ЕС и НАТО. Ето поради тази причина управляващите, които нямат своя воля, които са заложници на чужди интереси, трябва да си ходят и никога повече да не се връщат във властта. Те се доказаха и предоказаха, че не са автономна сила и не могат да вземат автономни решения.
Сега правят последен опит да излъстят народното доверие с мижави залъгалки за ръст на заплатите и пенсиите. Само че вече няма кой да им вярва, защото те все повече заприличват на лъжливото овчарче. Такова овчарче не заслужава нищо друго освен един оздравителен пердах.
Идва времето на педагогиката на пръчката!
Македония: Западът инсталира свое царство на "организирания безпорядък"
Каквото и да ни казват политици и медии за конфликта в Македония, винаги има какво още да се научи.
На любителите на оптимистични варианти съжденията на автора ("Балкан-инфо", бр. 55, т.г.) може и да не харесат, но за трезвомислещите те са сурово предупреждение: в Македония нищо не е решено!
Завършил е само един етап от фаталния сценарий и въпрос на време е той да бъде продължен. Дали само в Македония? - това е друг въпрос. Който има очи и уши за истината, ще разбере.
"Зора"
След десет години западна намеса на Балканите кой още би могъл да отрича наличието на сценарий за такава истинска инвазия? Хуманитарният макиаж й служи само, за да се скрие от погледа на обществеността отвратителният грабеж. Грабеж, който е едновременно и същността, и причината за инвазията.
Театърът на кризата в Македония не нарушава правилото. Ако този "мирен пристан" - както го наричаше престорено наивният президент Киро Глигоров, - потъне постепенно в насилието, то ще е, защото така го изисква империалистическата логика.
В началото е Негово величество малцинството. То трябва да бъде етническо, за да се впише в расисткия демарш на неоколониалното начинание. Желателно е то да бъде белязано с едно фанатизирано религиозно ангажиране; за предпочитане, ислямско.
Малцинството манифестира с грижливо подбрани средства в подходящия момент своето прастаро недоволство. В случай на добре координирани насилствени действия, то привлича върху себе си вниманието на международната общност, която впрочем това и чака.
Няколко полицаи, представители на държавата-угнетител, падат под куршуми, изстреляни неизвестно от кого, но за чиито роднинските връзки всеки може да се досети. Така започва подготвителната фаза на империалистическата намеса.
Следващият етап е този на емоцията, която завладява страната, и на искането в един глас да бъде възстановен редът; ако е необходимо - с въоръжена сила. Това е моментът, в който международната общност се превръща в посредник и изрича няколко много прочувствени призива за ред към враждуващите.
Отбележете нейното "демократично" предубеждение: за нея всички са равни!
Силите на реда, зависими от една международнопризната държава, струват точно толкова, колкото и въоръжените банди, опериращи без контрол. За да направи нещо повече, т.нар. общност изпраща на място видни представители на социнтерновското дворянство. Но тъй като последните са любители на двойния език и речите им са изтълкувани като насърчителни колкото за едните, толкова и за другите, нищо не се урежда. Тъкмо обратното, ситуацията се влошава дотолкова, че се налага изпращането на "международни въоръжени сили" като единственото средство за избягване на оформящата се хуманитарна катастрофа. Това е третият етап от плана на западната инвазия.
Тогава се явява въоръженият конфликт.
Тук отново джамбазите на "новия световен ред" се осукват, за да не бъде намерен никакъв изход, съответстващ на интересите на местното население. Направено е всичко щото трайно клеймо да бъде вписано в живота на страната, предотвратявайки всякакво разрешение в бъдеще.
Щом стане въпрос за Балканите, т.е. за една преходна земя към Ориента и към "Третия свят", поведението на империалистите има стойността на модел за другите. Така да се каже, амбицията, която ги вдъхновява в тази част на Стария континент, не е съсредоточена само в областта за интервенция, а засяга целия свят. Така мирът, който слага край на военните действия, е само един временен мир. Той не решава нито един от проблемите, породени от конфликта и противоречията, които са го предизвикали. Точно обратното, той ги изостря и така отваря пътя за бъдещи сблъсъци, за да се защитят империалистическите интереси в региона.
И така, именно в хаоса приключва четвъртата фаза на завладяването.
Страната е измъчена от безпорядъка, но занапред ще е под плътно наблюдение. Империалистите имплантират там военни бази и други "международни лаборатории"; те оставят свободен ход за разюзданата активност на безброй неправителствени организации (НПО) на тяхна издръжка.
През пролетта на 2001 г. в това отношение Македония се намира на втория етап от сценария.
Обаче като става реч за Бившата Югославска република Македония (БЮРМА), осъществяването на западните планове не можеше да не затъне в екстравагантност и да не изкара наяве конците, дърпани от дипломатите от Брюкселския център - филиал на дома-майка на бреговете на река Потомак.
След акта на иногурацията (встъпването в длъжност на президента на САЩ - б.р.) кризата пое по пътя на манипулацията. Трагична, защото трябваше да започне с гибелта на няколко македонски военнослужещи, жертви на атентати в селата Танушевци и Равно на границата с Косово и Метохия (Космет).
Дело на албанските терористи, дошли от съседното Космет, акцията накара посланика на САЩ Мак Ейник да заяви по македонската телевизия в началото на март: "САЩ ще оторизират намесата на Армията на република Македония (АРМ) в сектора на Танушевци, при условие тяхната интервенция да бъде пропорционална на заплахата и да се проведе съгласувано с КФОР".
Карло Унгаро, посланикът на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) - му отговори като ехо, за да "приветства умереността на македонската държава и на въоръжените сили при търсенето на разрешение на териториалните проблеми, предизвикани от екстремистите".
Обобщено, македонското правителство се виждаше упълномощено да установи контрол у дома си. Но при условие да не удря твърде силно и да го направи под контрола на силите за окупация на съседна Югославия (КФОР - б.р.).
Що се отнася до убийците, в устата на Негово превъзходителство посланика на ОССЕ те бяха само екстремисти. Декорът бе издигнат!
Противно на президента Ширак, който препоръчваше на македонските власти чисто и просто да прочистят Скопска Црна гора от терористични елементи, европейската дипломация тръгна по един криволичещ път, застлан с противоречия. Крайният резултат от това бе пълното бездействие пред лицето на убиващата активност.
Макар че реакцията на силите на реда закъсня да се конкретизира, лидерът на ДПА (Демократичната партия на албанците, главната албанска партия в Македония и член на управляващата коалиция) - Арбен Джафери, пое щафетата от американскитедипломати и други транснационални интервениращи и заяви: "Моята партия е против продължаването на военната интервенция. Конфликтът трябва да се разреши с политически диалог".
Така бе проверен кондицията на впряга "етническо малцинство-международна общност". По повод на една пресконференция говорителят на Министерство на отбраната Джордже Трандафилов се възмущаваше, че акцията на "албанските терористи се ползва от логистичната поддръжка от страна на КФОР и на Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR)".
Добрата координация на терористите и парализата на македонските въоръжени сили се прояви в края на първата седмица на месец март при обсадата на Тетово, втория по големина град в страната, от силите на АНО. Още непривикнала на съкращението АНО, македонската общественост трябваше да научи за смайващото съществуване на отряд за Тетово на тази армия.
От откъслечни инциденти в граничната зона с Косово и Метохия (Космет), конфликтът щеше ли да дегенерира в истинска война?
Много хора си поставяха този въпрос, докато АРМ съсредоточаваше своите средства около Тетово. Но ситуацията в лоното на АРМ (армията на Р Македония) бе деликатна. Любодраг Стоянович изброяваше имената на старши офицери-албанци (заемащи стратегически длъжности) като потенциални дезертьори за своите "национални войски". Най-накрая бе лансиран един ултиматум до терористите с краен срок, фиксиран за полунощ на 21 март 2001 г. Междувременно, разположени добре в Тетово, македонските сили започнаха да обстрелват с оръдия южните склонове на Шар планина. Два вертолета "Ми 24", неотдавна закупени в Украйна, влязоха в действие, докато една дузина допотопни танкове "Т-55", дар от българските съседи, кръстосваха града.
Няколко дни по-късно АРМ бе овладяла ситуацията. Терористите бяха изчезнали, вероятно намерили убежище при своите покровители в Косово.
В началото на април все още съществуваха гнезда на съпротива в северната част на страната. Войната изглеждаше приключена; терористите бяха напуснали сражението.
На 2 април един македонски патрул намери обезобразения труп на Йосиф Илковски, писател, участник в съпротивата от първия час на нацистката окупация. Оставените по местата надписи не позволяват и капка съмнение в самоличността на убийците.
Същия ден скопският ежедневник "Дневник" споменаваше за опит за атентат по международната жп линия в центъра на страната, недалеч от село Караслари.
След като приключеха канонадите и гръмките декларации на двамата основни македонски ръководители (президентът Трайковски и премиерът Георгиевски), можеше ли Македония да прескочи етапите, които според описания сценарий биха я отвели до хаоса?
Можеше да се вярва на това, предвид на множеството идвания и заминавания на известния социнтерновец Солана, придружаван при всеки тур от Крис Патън, последният колониален администратор на Хонконг, и г-жа Миндх, министър на външните работи на Швеция.
Очевидно смъртоносното лекарство, което международната общност щеше да сервира на Бившата Югославска република Македония бе в стадия на първите приготовления.
Декларацията, подписана от двете албански партии по настояване на посетителите от Брюксел, позволяваше да се предвиди избраната ориентация. Тъй като Крис Патън оповестяваше отпускането на помощ от 5 млн. евро за албанския университет в Тетово, за да се подпомогнело изграждането на мултиетническо общество, очертанията на западната терапия станаха застрашително. Така да се каже събитията се развиваха прекалено добре, за да не породят въпроси.
И именно "Утрински вестник" бе първият, който изрази съмнения относно реалността на интервенцията на АРМ върху околностите на Шар планина. Защото - както отбелязаха скопските журналисти, оповестявайки веднага за значителните загуби от албанска страна, Министерство на отбраната не представи и най-малкото доказателство за това.
Журналистите не се поколебаха да отразят все по-настойчивите шумове, според които комплексът от събития е бил просто монтаж, отработен предварително, за да се подготвят условията за среща между албанското и македонското правителство. Следователно, ставаше въпрос за истински фарс.
Фарс, където истинските победители са терористите, които постигнаха целта си: да принудят македонските власти да преговарят с тях.
Какво ще е бъдещето на Бивша Югославска република Македония?
То е предначертано.
Да изброим: присъствието, вече от дълго време, на голям брой транснационални лаборатории, опериращи под различни инициали; присъствието на множество НПО; президент на републиката, избран с 40% фалшиви бюлетини; един премиер-министър, член на протестантска секта и известен с недобросъвестността си; брутен вътрешен продукт с близо 50% по-малко от това, което беше преди независимостта; безработица, надхвърляща 50%: един албански полууниверситет, който носи името на холандски дипломат и се финансира от СЕЕ; необуздани бандитизъм на "балканските талибани" - според сполучливата формула на един местен политик и т.н.
На бреговете на Вардар хаосът е тотален!
Бъдещето, такова, каквото го проектират архитектите на "новия световен ред" е вече тук! Колко време ще отнеме, за да стигне това до бреговете на Сена?
Ако вярваме на Ивон Болман, първата фаза на процеса, който води натам, вече ще да е напреднала много.
Ален ЙЕЙДЖИЧ
Някак не ни се ще да споделим оценките за македонските ръководители и за това, че Македония е била по-добре преди независимостта.
Но ако е трябвало тя да се откъсне от сръбско, за да попадне под албанско господство, благодарим!
Ние сме пътят и ще победим
- Г-н Каракачанов, Вие сте в политиката почти от десетилетие. За човек на Вашата възраст това е нещо наистина удивително. Сега сте зам.-председател на коалиция НС "Отечество" и Левица, при това със значителни шансове за представяне в парламента. По образование сте философ, възпитаник на Софийския университет. Какво още бихте добавили към тези факти?
- Завърших философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1983 г. А що се отнася до политиката - участвал съм и съм създател на една от основните дисидентски организации преди 10 ноември 1989г. - "Екогласност" бе учредена у дома. Членувах и в Клубовете за гласност и преустройство. Учредих с мои съмишленици Зелената партия в България през 1989 г. Бях кмет на София, два пъти съм бил народен представител.
- Участието Ви в дисидентското движение преди 10 ноември 1989 г. дали не е резултат на вечния конфликт бащи и деца?
- Напротив, конфликти с баща си аз никога не съм имал. Всъщност истината е, че баща ми винаги ме е подкрепял, във всичките ми дисидентски изяви. Макар в началото да се опитваше да даде по-умерена насока на някои от действията ми.
По-късно ме съветваше какво да говоря пред партийните органи, когато ме викаха да ми дърпат ушите... В това отношение дисидентството ми не беше нищо друго освен бащино наследство - като социални виждания и като морал. Дори мисля, че продължавам да правя онова, което е правил баща ми цял живот - борил се е за социална справедливост.
- Как стана така, че избрахте политиката? Макиавели смята, че тя е "високо изкуство", други я определят като "всекидневна мръсна работа"?
- Политиката е мръсна работа, защото политиците я правят такава. А тях пък хората ги избират. Така че процесите най-често отразяват състоянието на обществото.
- Сигурно е, че с благородни идеи тръгнахте да реформирате българското общество. Но преходът се оказа криминален. Защо стана така?
- Може би защото никой друг европейски народ не би позволил така да го водят за носа. Мъчно ми е, че го казвам, но погледнете какво стана в селското стопанство. То беше не просто разбито, то беше направо разгромено. И неговите ликвидатори извършиха по същество най-страшно национално предателство, защото създадоха предпоставките за изтреблението на нацията чрез глад и обрекоха държавата на немощ. Милиарди долари национално богатство бяха разпилени само поради идеологемата да бъде върната земята в реални граници. Много може да се говори по този въпрос, но сега само ще посоча, че това е пример за незрелостта на едно общество, което е привикнало да мълчи пред очевидните злини. Общество, което не смее да се самоорганизира, което не може дори да формулира ясно и категорично интересите си и да ги отстоява. Тогава чудно ли е, че сега управляващите се отнасят към него като към роби. Наскоро минах през Южна България, на една от борсите в Петрич ме спряха хора, които ми казаха, че вече фалират, защото се внасят контрабандно зеленчуци от съседни страни. Аз им предложих да се съберем и да направим един поход до София. Ако трябва ще счупим и прозоцрите на управляващите, както правят това във Франция. Жалко е, но от всичките стотина души само 3-4 бяха готови да тръгнат.
- Пътят Ви в политиката е особен. През различни периоди участвахте във формации, които общо взето са несъвместими? Това не прави ли позицията Ви уязвима?
- През живота си съм членувал само в две партии - в БКП и в Зелената партия. БКП напуснах още през ноември 1989 г., когато покрай мен някои започнаха да се ослушват за постове в едно бъдещо правителство на Луканов. Колкото и претенциозно да звучи, напуснах по идейни причини БКП. Усетих с кожата си, че предстои да бъде загърбен най-големия морален капитал на тази партия - да бъде защитник на бедните и угнетените. А аз съм възпитаван в идеала за социална справедливост. Времето, за съжаление, потвърди моите опасения. Оказа се, че идеалът на хората от перестройката е просто да станат буржоа. Какво да правя в партия, наричаща себе си "социалистическа", когато нейната върхушка се изживяваше като кастата на "новите балкански олигарси".
Затова напуснах БКП. Исках да създам Зелената партия и с нея да влезем в СДС. Разбира се, онова СДС беше нещо коренно различно, беше народно движение, имаше организации от ляво през центъра до дясно в спектъра.
По-късно, през 1991 г., започна голямото разцепление в СДС. Разбрах, че надделява ретроградната тенденция на реваншизма, на нещо, което вече го е имало преди. По-късно се прояви и другата опасна тенденция - на анархия и хаотичност. Ние застанахме срещу нея, но тогава 39-имата започнаха борба срещу нас. Ръководството на БСП веднага ги подкрепи. Дори Велко Вълканов в книгата си признава, че това е било точно така.
Тази политика на БСП продължи до 1997 г. Да оставим настрана какво донесе тя на тази партия. Най-лошото е, че всички тези ежби досъсипаха държавата ни.
Противоречията в БСП се откроиха най-ясно по време на управлението на Жан Виденов - партийната маса искаше едно, червената буржоазия - друго. Като се вземе предвид и външният фактор, намери се кой да бутне Жан... - Смятате ли, че днес БСП е поправила грешките си?
- Какво значи да се поправят такива грешки? БСП, имам предвид не редовите социалисти, носи не по-малка вина от СДС за съсипването на националното стопанство. В чисто политически смисъл тази партия бе самоубита.
Според мен в БСП разцеплението е факт. Низините не могат да живеят повече така, а върховете са на светлинни години от техните въжделения. Иначе грешките са си грешки, тях да ги изследват историците.
- Но в последните четири години все пак управлява друга политическа сила. Тя решаваше българските въпроси. По този начин не реабилитирате ли Иван Костов?
- Решително не. Случаят с Иван Костов е ясен. За него не може да има прошка, тъй като той провежда политика, която е нечовешка за народа и гибелна за България. Но нима не е вина на БСП, че срещу неговата политика липсваше организирания отпор на най-голямата партия?
- В. "Нова Зора" неведнъж е писал, че Костов възвръща тоталитарните структури на обществото и в него, в условията на повсеместна корупция и разпад, се зараждат неофашистки тенденции... - Аз бих казал, че режимът на Костов е авторитарен режим, който за разлика от Живковия, превръща населението в огромна маса от бедни хора. В нея бързо протичат процесите на лумпенизация. Тази маса вече не пита каква програма й предлагаш, не пита какво ще промениш в политиката. Тя просто чака бащицата, който ще дойде да я спаси. Така през 1997г. посрещна Костов, така днес вярва в Симеон II. Такова масово съзнание е страшно, защото последиците от него са катастрофални.
- В кръговете на българските родолюбци, чийто естествен център, нека се изразя така, е вестник "Нова Зора", Вие възвърнахте авторитета си и получихте признание, когато се обявихте против кредитните милионери. Може ли да приемем, че тази Ваша политическа позиция е не само обществен дълг, но и някаква лична съкровена кауза?
- Вече имах възможност да кажа, че това е моето виждане за социална справедливост, и аз винаги съм го отстоявал. Аз вярвам и работя за такова общество, в което отговорността да е неотменима. Ако не си спомняте, да ви кажа, че въпросът за кредитните милионери аз съм поставял не само в 38-ото народно събрание.
- И разбрахте ли колко са откраднали все пак?
- Според списъка от 3000 имена, който бе публикуван, става дума за 1,5 млрд. долара. Това са пари, вземани още през 1992, 1993, 1994 година.
- А върнаха ли тези пари?
- Нямаше никакво желание нито от страна на СДС, нито от когото и да било в Народното събрание, тези пари да бъдат върнати. Аз предложих закон те да бъдат връщани по курса на деня. Този закон беше приет единодушно в комисията и когато трябваше да влезе в парламентарната зала, министър-председателят заяви, че такъв закон не е нужен.
- Така наречените кредитни милионери не са ли всъщност в основата на всички политически сили?
- Категорично да. С тези хора, които са взимали, е свързан в една или друга степен целият политически елит. И когато опряхме до големия въпрос за социалната справедливост и за това, че управляващите трябва да обяснят на народа откъде са им парите, с един истински закон, който аз внесох - Закон за проверка имуществото на длъжностните лица - и БСП, и СДС гласуваха против него и не го допуснаха до пленарната зала, което е в грубо нарушение на Правилника на Народното събрание.
Оказа се, че за нашата политическа класа понятието "социална справедливост" са само думи. Лошото е, че може би и за голяма част от българите това е така. На нас тепърва ни предстои да разберем колко фундаментално важно е това понятие, колко голямо е значението му за развитието на обществото.
- Вие в качеството си на народен представител се обявихте се против присъединяването на България към НАТО. Защо все пак дръзнахте на такава постъпка? Та всички около Вас, включително и депутатите от БСП, тръгнаха да вкарват България в Северноатлантическия пакт. Не се ли смутихте, че останахте само със Стефан Гайтанджиев и Велко Вълканов? Та и бившият ви съмишленик и бивш еколог Соломон Паси припечелва на натовското поприще.
- Да, навремето Паси беше наш член. Аз нямам лошо отношение към евреите, но за съжаление той проявява най-лошите черти на своя род. Във всичко, което е вършил и върши Соломон Паси, той е търсил и търси изгодата.
- Един руски писател от еврейски произход - Едуард Топол, писа на олигарха Березовски, че с този тип алчност хора като него стимулират антисемитските настроения в Русия... - Чел съм това писмо. Но за Паси съм дълбоко убеден, че никакви идейни причини не го мотивират да бъде за НАТО. Идеите в политиката не са нещо отвлечено и самоцелно. Най-добрите идеи са тези, които обединяват възможно най-голяма група от хора, а ако може - и целия народ.
В случая идеята за НАТО, която е изгодна за Соломон Паси, е вредна за българския народ. Курсът към НАТО, съчетан с абсолютната продажност на днешния политически елит, е направо пагубен. Освен че губим икономически, оказа се, че политиците ни са готови да продадат зад гърба на народа и държавата дори за своя собствена изгода. Споразумението с НАТО на практика е продажба на България. Какво са получили за това - пари в брой, индулгенция за греховете си или обещание за власт - мога само да гадая. Всъщност, за това се досеща вече по-голямата част от българския народ. И аз мисля, че рано или късно, той ще въстане. Ако не го направим, ще си отидем като нация.
- Но народът ни има критерии за добро и зло. Той прояви гражданска позиция по време на войната в Косово. И не хората, които съчувстваха на съседните славянски братя, носят вина, а тези, които оправдаваха от тяхно име агресията или се отмятаха от позициите си.
- За СДС няма да говорим. Там нещата са откровени и неспасяеми. При БСП обаче работата опира до политическото двуличие на ръководството й. А тази позиция е не по-малко вредна. Не може за един месец да промениш позициите си на 180 градуса. За съжаление огромна вина за това, което стана в България, носят вождовете на БСП, които не можаха да застанат срещу ретроградните тенденции в СДС, а и те самите се оказаха носители на такива тенденции.
- В българската пропаганда се забелязват два етапа - до войната в Македония се дискутираше въпросът дали НАТО осигурява военната защита на България. Но след като се видя, че НАТО и КФОР не могат да защитят дори една малка послушна Македония, започна да се говори, че България щяла да има огромна икономическа изгода от НАТО, тъй като пактът бил гарант за чуждите инвестиции.
- Това са приказки за идиоти. Трябва да си пълен идиот, за да вярваш в това. Бълнуванията за инвестиции са просто лъжа. Инвестициите не идват там, където е НАТО, а където има доказан икономически климат за развитие.
Икономическият климат в България не се е подобрил с нашия курс към НАТО. Виж, обратното е вярно - изгубихме пазари, разбихме промишлеността, селското стопанство, сега започваме и финансово да подпомагаме тази военна машина.
- В последно време Вие сте все по-близко до позицията на някои патриотични формации. Вече сте заместник-председател на коалицията Национален съюз "Отечество" и Левица, оглавявана от живия класик, писателя Николай Хайтов (нескромно ще припомня, че това беше идея на "Нова Зора"). Това нов етап ли е от Вашето развитие на политик?
- За тези 10 години не съм си променил позициите. Ще дам пример - навремето БСП стоеше наляво от Зелената партия, поне по фразеология. Сега БСП направи скок и дефакто премина вдясно. От тази гледна точка логично е, че вляво от нас останаха партии като вашия Политически кръг "Зора" например, които също не си промениха позициите. И от патриотична гледна точка ние имаме съвпадение на възгледите с вас. Ако досега не сме се срещали, това е по-скоро грешка. Но донеотдавна и вие вярвахте, че БСП като най-голямата национално организирана сила, може да промени нещата към добро. Тази илюзия отпадна и няма как да не признаем, че все пак най-важното за хората са техните позиции, а чак след това в коя партия членуват. Затова и сега сме заедно и аз се надявам, че от това ще излезе едно добро начинание. Дай Боже, да е задълго.
- Ние сме в една коалиция, но заради читателите на "Зора" искам да споделите своите виждания с какво нашето сдружение се отличава от другите участници в изборната надпревара.
- Има осем пункта, по които се различаваме примерно от БСП и СДС, аз съм ги изредил в обръщението си в този брой. Накратко, ние предлагаме нещо, което за Европа е модерно, левоцентристко поведение, характерно и за зелените партии.
- Как мислите, няма ли да ни победи мълчанието на пресата, враждебността на големите партии, пък и силата на хората, които ненавиждат Русия? И вместо съюз с хуманизма на Европа ни предлагат отказ от независимостта и суверенитета на Отечеството? И които са наши противници в изборите.
- Не ме вълнува кой в момента е срещу мен, например в моя избирателен район в Стара Загора. За хора с нашите възгледи, е очевидно, че вече настъпва последният етап, в който могат да бъдат манипулирани очакванията на избирателите. Все по-малко стават хората, които, без да се вслушват в платформи, ще гласуват сляпо за Симеон II.
Крайно време е политическият живот в страната да не прилича на разговор между глухи. Сигурен съм, че немалка част от мислещите хора ще приемат нашите послания. Та ние се борим за тези хора.
Вярно е, че пресата и телевизията ни подминават. Но истината е, че тези избори ще са последните, проведени в този стил. Избирателите, които ще гласуват за нас, трябва да са наясно, че слагат основите на една нова политика, която ще бъде определяща в най-скоро време. Необходими са най-много година-две за окончателното отрезвяване на народа ни.
- Нямаше ли възможност за единна изборна коалиция на всички леви и левоцентристки сили?
- Въпросът е за автентичността на идеите и позициите, така че безсмислени са всякакви инсинуации, че по този начин наливаме вода в мелницата на Иван Костов. Та Костов вече си е отишъл. Даже и Симеон да го нямаше, той щеше да си отиде. Но сега това е повече от сигурно. Тревожното е, обаче, че политиката на Иван Костов не си е отишла. Че тя има своите адепти в ръководството на БСП - още по-тотална приватизация и още по-бързо влизане в НАТО. И при Симеон - същата външна политика. Ние сме за пробългарски парламент и пробългарска политика. А как с хора като Камов, Кръстьо Петков, пък и Първанов да влезеш в съюз? Ако бяхме го направили, щяха да ни вкарат в блатото на либерализма и да унищожат в зародиш всякаква политическа алтернатива за България. Признавам си, че с половин уста направих предложение да сме заедно и съм благодарен, че ръководството на БСП отказа. И това е единственото добро, което те са правили от много време насам... - И какво сега - към победа ли?
- За мен победата ще бъде сформирането на тази алтернативна, нова, навременна политическа линия в България, която е невъзможно да бъде родена нито от ръководството на СДС, нито от върхушката на БСП. Все повече угасва и малката ми надежда, че тази линия можеше да се прояви при Движението "Симеон II". Видя се каква е кадровата политика там, пък и твърде категорично Симеон заяви, че ще провежда същата външна политика както СДС.
- Вероятно не отиваме на избори само за да докажем, че сме алтернативата?
- Ние отиваме на избори, за да влезем в парламента - това е ясно. Но искам да ме чуят тези, които смятат, че няма да ни бъде: Ние сме пътят.
И ще победим.
Опровержение на Политическото бюро на ЦК на БКП "Г.Димитров"
В бр.113 от 17 май 2001 г., на стр. 2, във в. "Дума" е публикувана дописка под заглавие "Две компартии се обединяват". Визира се извънреден конгрес на БКП "Георги Димитров" в гр. Своге на 15 май т.г.
Истината за този така наречен конгрес е следната: лицето Георги Апостолов, въвеждайки в заблуждение някои отделни членове на партията, в нарушение на уставните партийни норми, воден от лични користни амбиции, използвайки партийния печат и документ с невярно съдържание (пълномощно), свиква упоменатия по-горе форум.
Държим да отбележим, че Г. Апостолов, с решение на IV пленум на ЦК на БКП "Георги Димитров", проведен в София на 21 април 2001 г., е снет от ръководството на партията и изваден от състава на ЦК.
Каквито и да било решения на упоменатия форум, по никакъв начин не ангажират партията ни за подкрепа в настоящите избори на Коалиция за България.
БКП "Георги Димитров" с председател др. Емил Христов, въз основа на решение на пленум от 3 февруари 2001 г., на равноправна основа е в коалиция НС "Отечество" и Левица и ще участва в предстоящите избори с 48 кандидат-депутати във всички избирателни райони в страната.
С настоящото опровержение, считаме, че ще допринесем за окончателното изобличаване на лъжата и спекулациите на някои заинтересовани среди.
Платон от "Надежда"... Най-сетне Александър Томов написа "Новите варвари III" ("Демокрация", 10 май 2001)!
Написа го, за да видят всички колко му е дарбицата - изчерпва се в два памфлета. Третият само повтаря онова от първитедва, същото, което се мотивира с една-единствена философия "най обичам да напопържам някого... ". Наистина Данко Хаирсъзина изглежда изключително скромно на фона на ерудираните блевотини на Александър Томов. Парвенюшкото цитиране на Платон и Куазимодо не може да впечатли приличните и образовани българи. Четеш и усещаш, че ти се повдига.
Днес главната мярка на изчерпалия се човек остават гащите - онзи, който няма какво повече да каже, започва да наднича в свои и чужди гащи, да гледа и коментира детеродната своя и на ближния си физиология. Подозирам, че единствения уют, който неолиберализмът донесе на този новоизлюпен писач на памфлети, е възможността свободно да словоблудства с неособено богатия речник на мръсното бельо. Прави го с удоволствие и напълно убеден в своята вярност към идеята, че наоколо всички се валят в кал, само той, сравнил се с Ботев, има право. Щом Ботев е наругал някого с гнусни думички, то защо да не ругае и Томов. Помислете, читатели - първият ли е той, или последен душевадец, комуто мира не дават лаврите на гения.
Третият памфлет е пълен с "означения", които без всякакво съмнение се отнасят до Александър Томов. Най-смешното е, че като истински трубадур на соца, попаднал поради една гримаса на историята в демокрацията на либералния хедонизъм, бърза да прокара разделителната линия между себе си и останалите от оркестъра. "Най-долнопробният лакей на предишните... " се е оказал Иван Гранитски! Защото, такъв или онакъв, все е останал същия, докато Томов и Томовци прескочиха барикадата, за да се озоват в лагера на победителите... и пачките. Там сега са всички, които смятаха, че при комунистите не са признати, дадено им е малко и не са имали условия, за да разгърнат своите дарби.
Тук и сега стана ясно, че не са имали дарби. Само с един въпрос - какво забележимо написаха след 10 ноември Александър Томов и сродните му души?
Странна е слабостта им пред кофата с помия, която можеш да плиснеш по ближния си, по хората наоколо, по целия народ. Ето, Александър Томов с удоволствие припомня онези позорни за Петко Славейков думи: "Не сме народ, не сме народ, а мърша... ". Събирам имената на "интелектуалци", нацапали народа, с чийто хляб и вино за израснали. Ей така, за документация, с която един ден ще напиша некролог на жалките псета, лаещи по народа си, само защото не иска да ги слуша и да тръгне подире им като стадо. Защото ако народът е слушал такива, от него не ще е останало нищо. За случая друг поет, но с истинска дарба и съвест, е написал "Народ е това, а някой нахакан келеш намислил сърцето му в шепа да хване". Е, много е нахакан и нашият герой, но какво от това?! Каква е неговата мисия, освен блюдолизничество пред властта, да обикаля собственото си величие на един крак и да бълва срещу несъгласните с него онзи "чер кюркюрдов чад".
Той раздава оценки - кой е некадърник и кой не. Няма значение, кого народът чете и слуша. Важното е кой обитава Града на демокрацията. Той е правият, добрият, талантливият, останалото - гмеж. И сега четем гениалното заключение: "Вижте ги, как са научили още от едно време ВСЕ ДА ГЛЕДАТ В ПОСТА, В ЦК НА ПОЛИТБЮРО... ". Онези, които поназнайват нещо за Александър Томов, добре помнят, че едно време сред "гледащите" бе и той! Днес обаче не е, пък и защо да е, като синьото политбюро го сложи за главен цензор в държавата, следователно той е вътре и се е вторачил "навън".
Монотонността на памфлетиадата показва, че опонентите, а с тях и ние, направо сбъркаха. Трите помии не заслужават чак толкоз внимание и никаква "фундаменталност" (по израза на "Труд") там няма. Вниманието към словоблудствата на Александър Томов се дължи на привързаността му към една провалена кауза, тази на сините комунисти. Този човек няма нищо общо с литературата, т.е. с каузата на хуманитарния разум в такава страна като България. Памфлетизмът му има своите корени в едно много елементарно явление - опитът на власта да запуши устата на шепа журналисти от Националното радио. И то не че са принципни противници на тази власт, а защото се стреснаха от чудовищния погром (пореден) над българите и започнаха, макар плахо, да ритат... Александър Томов изпълни нескопосно поръчката на работодателя от "Раковски" 134, "издъни се", както биха казали наруганите от него, а сега изпада в нарцисизъм. Иска да ни убеди, че като цитира Платон или Фарг, пубиката ще приеме помията за горнобанска вода. Да има да взема!.. А "Демокрация", ако мислеше за интересите на партията си, а най паче за предстоящите избори, може да не пуска изповедите на провалилия се слуга. Но явно не мисли.
Та затова метлата ще реши проблема - метлата в здравите ръце на онези, които самозабравили се помияри наричат "не народ, а мърша".
Смешен и жалък плач
Приписват на Чърчил фразата: "Демокрацията не е хубаво нещо, но човечеството не е измислило друго по-добро". И ако за днешната демокрация в света и в България може много да се спори, едно нейно постижение е безспорно и се признава от всички. Това е изборното право: народът да участва в свободни избори и да посочи хората, които да го ръководят в следващите няколко години. По това право се съди най-вече дали една държава е с трайно установена демокрация, дали вече е тръгнала по този път, или е далеч от нейните изисквания.
А ако нашата демокрация може да се похвали с нещо след 10 ноември 1989 г., това е даденото право и свобода в условията на плуралистичното ни общество - хората веднъж (или по-често) на 4 години да отиват при урните, да направят своя избор и да посочат кои партии искат да ги управляват и решават съдбините им.
И ние сме свидетели как през тези 12 години народът вкарваше в парламента и изхвърляше от него партии, как наказваше БСП и СДС за неуспехите им, а сега как разочарован от невъзможността на досегашните партии да го изведат от пропастта от пустинята, е вперил почти наркотично поглед към царското движение с надеждата за някакво чудо.
Но не това е темата на моите размишления.
Темата е участието на ДПС в предстоящите парламентарни избори и влиянието, което може да окаже неговото евентуално невлизане в парламента върху етническия мир в страната.
Предизвикан съм от една позиция, прокарвана в последните дни в обществено-политическия живот, позиция, която влиза в пълно противоречие с демократичното развитие на всяка страна. Че ако ДПС не влезе в парламента, ще се наруши етническият мир в страната и тя ще бъде изправена пред тежка конфликтна ситуация. Първо, журналистката от в. "Труд" Милена Бойчева заяви в свой анализ на 12 май, че желанието на определени сили ДПС да не влезе в парламента е "опасно" и някой трябва да носи политическа отговорност, че тази реактивна част от народа е без парламентарно представителство. Същия ден бившият вече ДПС-депутат Юнал Лютфи предупреди по радио "Дарик", че "ако турското малцинство не бъде представено в парламента, то може да се радикализира" и да се получи това, което стана в Косово, Босна и Македония.
Веднага след това бившият президент Желю Желев в свое интервю в "Труд" от 14 май заяви, че "ако го няма ДПС в парламента, ще избуят опасни радикализирани кръгове сред турското малцинство", и предлага Симеон II да оттегли листите на НДС Симеон II в турските райони, за да се осигури влизането на ДПС в парламента.
Едновременно с тях Ахмед Доган изказа убедеността си, че вотът няма да е честен и поиска паралелно преброяване на резултатите от изборите на 17 юни.
И каква стана тя?
Къде е демокрацията? Къде е уважението към гласа на избирателите? Къде пише и кой е казал, че ДПС трябва да бъде задължително парламентарна партия? Ами тогава да определим една постоянна квота за ДПС и то да влиза служебно в парламента.
И какво от това, ако ДПС излезе от парламента. Такава ще бъде волята на народа. Включително и на неговия етнически определен електорат.
Какво трябва да очакваме? Бунтове, барикади, терористични актове? Може би ръководени от ДПС? Защо? С какво ще е нарушен българският етнически модел? Нима той се крепи основно (и единствено) на това условие - ДПС да има свои представители в парламента?
Ако това е така - това не е модел, решаващ етническите проблеми в страната и осигуряващ етническия мир в нея.
Какво пречи на ДПС да действа като извънпарламентарна партия? Или не знае как да действа при тази ситуация в унисон с демократичните изисквания? Ще се научи.
Въобще, смешен и жалък плач. Недемократичен. И което е по-лошо - подбуждащ към промяна на изборния вот.
И още по-лошо - заплашващ обществото ни с измислени етнически конфликти, с примера на съседите ни. Което само по себе си е и изнудване, и подстрекателство.
Да не си играем с огъня. Да приемем спокойно всеки резултат на изборите. Защото това ще е волята на народа. А над него няма друго.
Стига митарства из ада!
Съотечественици,
Дошло е времето, когато трябва да кажем своята ясна и решителна дума - думата на българските патриоти.
Пред лицето на опасността, надвиснала над Родината ни, ние сме изпълнени с решимост твърдо и окончателно да спрем разрухата, да отстраним от власт тези, които ограбиха труда на поколения българи, които се подиграха с тях. Нямат право да управляват страната хора, които я продадоха на чужди интереси, а самите те живеят в развратен разкош.
Нашата цел е ясна - да възродим икономически и духовно държавата! Това е възможно само при КОРЕННА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КУРС, ПРОВЕЖДАН ОТ РЪКОВОДСТВАТА НА ОСНОВНИТЕ ПАРТИИ през последните десет години. Това трябва да стане едновременно със смяната и на голяма част от българския политически елит. който в повечето случаи е дълбоко корумпиран, некомпетентен и абсолютно безотговорен. Благодарение на него е съсипана икономиката, земята - изоставена. Безработицата убива и смазва. Мизерията коси хиляди. Младостта на България напуска родината си, защото за нея няма хляб, поприще и достоен живот в една разграбена, продадена, унизена държава. Вихри се нагла престъпност, която е инструмент в ръцете на властниците, за да държат хората в постоянен страх и вцепененост.
Българската култура, българската духовност, които представят нацията пред света, са подложени на унищожение. И всичко това се върши, за да бъде разрушено историческото ни и национално самосъзнание, за да бъде превърнат народът ни в население, а държавата ни - в територия. Измират повече хора, отколкото се раждат. Емиграцията реже издъно корените на нацията.
Ние, граждани на България, синове и дъщери на достоен народ, нямащи нищо общо със съвременните рушители и губители на България, сме обединени от една воля - волята да спасим Отечеството от гибел и да осигурим бъдеще на своите деца тук, в България.
Ние сме твърдо убедени, че само обединението на всички български патриоти, на всички загрижени за съдбата на Родината хора, били те българи, турци, цигани или евреи, може да промени провеждания досега политически курс, да детронира със своя вот антинародния режим на Иван Костов - раковото срастване на алчност, престъпност и власт.
Ние сме за сформиране на пробългарски парламент и национално отговорно, работещо правителство, което да е правителство на България, а не марионетка на чужди на страната ни интереси.
Българската държавност и националният суверенитет трябва да бъдат възстановени! Ние ще възвърнем мощта и авторитета на българската армия! Ще възстановим Строителни и Транспортни войски. Ще съхраним българското войнство. Ще бъдем гарант за честта и достойнството на българския офицер. Няма да позволим да бъдат прогонени от работа професионалистите, които се учеха и готвеха да защитават България.
Ние ви призоваваме, независимо от вашата партийна принадлежност или политически пристрастия, да подкрепите на 17 юни коалиция НС "Отечество" и Левица - като българи, милеещи за родината!
Ние сме за коренна промяна на досегашната политика на управление.
Стига митарства из ада!
България заслужава ново бъдеще, България има български път!
Предупреждаваме:
Поемат историческа отговорност българските избиратели, които в този съдбовен час, прехласнати по нови месии, и по стари партийни пристрастия няма да подкрепят общонародния съюз на патриотичните, центристките и левите сили на майка България.
Нашите стратегически цели са:
За да постигнем тези цели, ние предлагаме:
Нова пробългарска външна политика
Възстановяване на законността
Възраждане на националното производство
Основно задължение на държавата е да бъде носител на стратегическата инициатива за развитие на националната икономика:
Възстановяване на конституционно определения социален характер на държавата
Духовно здраве и физическо укрепване на нацията
ДА СЕ ОБЕДИНИМ
- За своето бъдеще и за бъдещето на своите деца!
- За правото на труд и благоденствие!
- За възстановяване на социалната справедливост!
- За връщане на ограбените от народа богатства!
- За възстановяване честта и достойнството на българите!
- За безпощадна борба с престъпността и корупцията!
България над всичко!
Консултативен съвет към коалиция НС "Отечество" и Левица - гарант за изпълнението на предизборната програма
Тайната на "Курск"
Има едно място насред Баренцово море, което моряците от Северния руски флот наричат помежду си "Пост N 1".
Тук на дълбочина сто метра лежат отломките на атомната подводна лодка "Курск", разрушена от мощна експлозия през август 2000 г., причините за която още не са оповестени.
И днес обаче, над мястото на катастрофата, в ледените води на Баренцово море дежурят непрекъснато руски бойни кораби. Онова, което пазят те, не е само покоя на изчезналите на дъното моряци, но и съвсем реални държавни тайни, до които би желала да се добере не една велика сила.
Най-вече тайната на мистериозното оръжие на борда на подводницата, същински кошмар за всеки чужд флот.
Позовавайки се на публикация на в."Известия" от 30 декември м.г. "Балкан-Инфо" (бр. 55, май т.г.) разказва как е било създадено въпросното оръжие: най-голямата тайна на руския военноморски флот.
В Центъра за научно-изследователска и производствено-конструкторска дейност - "Машиностроение", аварията с подводницата е трагедия за много хора, взели участие в нейното построяване, в изпитанията и предаването й на Военноморския флот. Именно в този център се създаде основното оръжие на подводницата - противокорабните ракети с далечен обсег и свръхзвукова скорост "Гранит": суперсекретното оръжие на руския флот, от което не може да се защити ефикасно нито един флот на света.
Предимството на "Гранит" е в оригиналния му способ за прицелване. Той е плод на опита на Центъра за изграждане на електронни системи с изкуствен интелект, позволяващ да се атакува един отделен кораб, или група от няколко кораба.
Ракетата анализира сама важността на целта, разбира дали става въпрос за конвой или за група на бойна позиция и атакува главната цел, след което останалите ракети атакуват другите кораби. Това изключва риска да бъдат изпратени две ракети към една и съща цел.
"Имаме достатъчно основания да смятаме, казва Ефремов, че флотът на САЩ не би пропуснал възможността да се сдобие с подробна информация за тази ракета; особено за създаването на системи, които позволяват защита от нея. И не трябва да си правим илюзии, що се отнася до спазването на международните договори и на етичните норми".
Те пак обещават
Колко са прави холандците!
Вече 12 години ние сме страната на обещанията.
И отново гладуващият народ е засипван от предизборни обещания. Отново му се обещава розово бъдеще.
