Само тогава животът на Земята ще оправдае своя дълбок, своя божествен замисъл.
Другите пътища водят към вечния студ, към вечния мрак и към вечното безмълвие.
Източникът на руската сила
Трябва да си даваме ясна сметка, че между идеологиите на нацистка Германия и Съветска Русия няма нищо общо.
Първата се основава на екзалтиран, фанатичен нацизъм. Втората на социалното възпитание на масите. Немският ученик го учеха, че световната култура и наука имат германски корен, че "Германия е над всичко" и задачата на конкретното поколение е да й осигури най-доброто място под слънцето.
Съветските ученици учеха наизуст Гьоте и Шилер, те бяха възпитавани в безусловно уважение към великата германска култура и наука. Невъзможно е да си представим съветски учител, който да проповядва органичното превъзходство на съветския народ над другите. Каквото и да е нашето отношение към социализма, невъзможно е да се опровергае фактът, че той не провъзгласяваше национална изключителност, не поставяше съседните народи по-ниско по ранг, не се обръщаше към тъмните инстинкти на кръвта, не пораждаше горделиво високомерие.
В годините на отчаяната битка за спасяване на страната от врага в Русия се издаваха творби на немски мислители и поети.
Да се правят опити днес да се слага знак на равенство между двете полярни системи на ценности, може само ако се предава историческата истина в полза на днешната политическа злоба.
Много от различията на двете сблъскали се във войната общества произтичаха даже не от идеологията, а от контрастните особености на цивилизационния опит, западния и източноевропейския.
При едната страна - индивидуализъм, протестантска трудова етика, опита на реформацията, а при другата - колективизъм, самоотвержен ентусиазъм и православни традиции. Тези различия съществуват далеч преди Петровата епоха, съхраняват се и по съветско време и дълго ще съществуват след нас.
Пет столетия подред Западът демонстрира победата на качеството над количеството, победата на западната рационалност над фатализма на незападните народи.
Ето защо на западния човек винаги му е било трудно да осмисли особения случай на Русия и да разбере в какво е истинския източник на руската сила.
Недобър се оказа 20 век за нашата Родина. Жертви и загуби, страшно напрежение, жестока съдба.
Но нямаше в този век по-трагичен час от този, който започна след полунощ в кратката лятна нощ на 22 юни 1941 година. Врагът си поставяше не само изключително военни цели, той преднамерено не търсеше отстъпките, той мечтаеше за радикално решение. Т.е., за нашето падение в бездната на историческото небитие.
И при най-критично отношение към комунизма никой не може да обвини Съветска Русия в стремеж да осъществи такъв ад по отношение на който и да било от народите.
Нечовешки са целите на плана "Барбароса", хладнокръвната калкулация на този план поставя под въпрос самата хуманност на Земята. Поколението на нашите бащи тряваше да се сблъска с война за оцеляване.
Русия и Германия заедно изпитват конвулсиите на Първата световна война, обрамчена с венеца на Версайския мир. Те намират в Рапало през 1922 г. паралелност на интересите. И двете страни вървят, оказвайки си взаимопомощ, до момента, когато на власт в Германия идва партията на крайния национализъм, за която партия съюзът с Русия е неприемлив, а германското национално бъдеще - равносилно на колонизацията на европейския Изток.
Немците не се съмняват в своята сила. Тази сила в пълна мярка изпитва на гърба си вечната съперница на Германия - Франция, разгромена за по-малко от месец. Те не се съмняват в изхода на грандиозния двубой на Хитлерова Германия със Съветска Русия. Съмнения не изпитват и мнозинството осведомени хора на Запад. Единици вярват в руската упоритост, но не и в руското щастие. Те вярват, че Червената армия ще смаже немалко дивизии на Вермахта, но не са се осмелявали и да се надяват, че тя ще дойде до Берлин.
През юни 1941 година всеки немец помни триумфа на Хинденбург и Людендорф в Източна Прусия. В съзнанието на германците безразделно господства мисълта, че щом между август 1914 и март 1918 година няколко германски корпуса разбиват в прах славата на руската императорска армия, то в 1941г., окрилена от победата над Полша, Франция, Скандинавия и Балканите, германската армия ще изпълни задачата за съкрушаване на Русия. Та нали след нея е потенциалът на цяла Централна и Западна Европа... И когато германската военна машина се обръща на Изток, Русия се оказва пред бездна.
Обаче динамизмът и самоувереността на Берлин му готвят изненада... Веселите танкисти на Гудериан, загорелите гренадири на Гот и Клайст бодро минават покрай стотиците димящи руски танкове... Но между независимостта и поражението на Русия остава нещо, което трудно биха могли да определят дори немските гении на калкулацията. Рразположени на воля на огромен континент, руснаците изпитват особено, органично, почти религиозно чувство към своята сурова земя. Това е чувството на абсолютната любов, заложена в гените, на преданост към просторите, земята, родното огнище. Преданост към предците и топлотата на семейството.
В наскоро построените тухлени градове и пустеещите дървени села, в комуналните квартири и в мазетата живее неизчислимото чувство на бездънна любов към своята страна - велико и свято чувство.
Това чувство неутрализира недоволството от режима, това чувство снема фактора човешка умора, това чувство обезценява самия живот пред святата любов към своя край и отечество. Това чувство не може да бъде убито... Именно това не успяват да изчислят Германия и нейните съюзници. Съдбата на поредните "аборигени" малко ги интересува.
Но в хилядите села, където едва-едва вечер свети в прозореца свещ, изпращат бащата със стоическото убеждение, че той няма да пусне врага, докато е жив.
Именно в това е източникът и причината на нашата победа.
Изпълнявайки хилядолетен обет, хората от военното поколение следваха своя генетичен код. За такова дело няма достатъчно голяма жертва.
Империя на черния орел
Любчо Георгиевски - премиерът на Македония - обяви, че в неговата страна се създава коалиционно правителство. В него освен ВМРО-ДПМНЕ ще участват още опозиционният СДСМ, както и двете албански партии - Партията на демократичния просперитет и Демократичната партия на албанците.
Новата коалиция се формира под прекия диктат на ръководителите на НАТО - сегашни и бивши, в лицето на Солана и Робъртсън. Заповедта на Брюксел да се прибегне към политически диалог с бойните отряди на албанците доведе до широката правителствена коалиция.
За политическите наблюдатели е очевидно, че такова правителство не го очаква дълъг живот. То е изкуствено образувание, което не би могло да опази мира и целостта на Македония. С основание командирът на АНО - Армията за национално освобождение (албанските терористични отряди) заяви: "Нищо няма да излезе от това правителство, щом в него няма хора от Армията за национално освобождение".
Но дори и това не е най-важно.
По-съществено е, че Армията за национално освобождение се организира и ръководи не от местни албанци, а от косовски сепаратисти. Тя воюва, за да даде права не на албанците вътре в границите на македонската държава, а за да отдели половината Македония с цел присъединяването й към Велика Албания, към Империята на черния орел.
За съжаление, днес ставаме свидетели на ескалирано преструванство, което вдъхновява албанските терористи. Те стават по-дръзки, по-нападателни, по-безцеремонни. А македонците - все по-отстъпчиви пред армия, обучена и въоръжена от техните "доброжелатели", които едновременно са и военни, и политически наставници на обратната страна.
Време е европейската и световната общественост да предаде суров урок на агресорите-терористи!
По такъв начин ще бъдат защитени мирът и нормалните междудържавни отношения на Балканите.
Ще бъде съхранена и целостта на Македония!
Това е голият факт! Всичко останало са празни приказки.
Върхът на демагогията е, че политическият диалог или компромисните стъпки (като тази с формирането на коалиционно правителство) ще решат проблема и ще обезпечат териториалното единство на държавата.
Албанските екстремисти няма да прекратят започнатото от тях дело. Те имат достатъчно сили и международна подкрепа, за да не се откажат от своите планове. Би трябвало да се очаква, че в скоро време (може би още в близките седмици, току преди изборите в България) Македония ще бъде обхваната от нови атентати и провокации, от нови, но по-кръвопролитни сражения между македонската армия и албанците.
Албанците са наясно: САЩ, които са реалният властелин в Македония и успешно направляват действията на марионетното й правителство, ще подкрепят официално македонците, а всъщност ще осигуряват терени за трайните предначертания на своята стратегия на Балканите: славянското и православно население на Балканския полуостров да бъде "наказвано" за сметка на мюсюлманския фактор, за сметка на "изработването" на ислямския меч, насочен към сърцето на Европа.
Славяните, независимо от пословичната сервилност на действията на техните управници към новите балкански господари - САЩ, не се ползват с доверие в щабовете на НАТО. Славяните и православните се определят като "петата колона" на "московското" влияние. Тази оценка допълнително утежнява положението на македонците (по-късно и на българите), допълнително подсилва чуждата идея за парцелиране на Македония, за атомизиране на Югославия и Балканите като цяло.
Не е случайно, че албанците, които днес извършват агресия против Македония, са финансирани и подготвени за активни партизански действия от американски и арабски специалисти (б.р. - виж стр.12 в този брой). Западната дипломация вече години наред утвърждава авторитета на международни наркобарони като Хашим Тачи, гостувал впрочем и на нашия министър-председател Иван Костов в качеството му на "скъп другар". Именно НАТО отказа да разоръжи армията на Тачи, именно НАТО не възрази срещу изселването от Косово на 300 000 сърби, принудени да напуснат изконни земи на своето Отечество. Именно НАТО толерираше разрушаването на вековни паметници на сръбската история, култура и религия в Косово. Именно НАТО обяви сърбите за "клиенти" на Международния съд в Хага, а на убийците от Армията на албанските терористи даде крепка подкрепа.
Сърбите бяха обвинявани в най-тежки престъпления против човечеството, сръбските села и градове бяха бомбардирани, сърбите бяха разстрелвани, докато албанските бойци получаваха потупване по рамото от Чичо Сам, получаваха оръжие и екипировка. Поучаваха най-важното - одобрение на борбата им за Велика Албания.
Едно по-мнително око би видяло в подобно толериране неприязън към неалбанските "елементи", в смисъл, че те се третират като човешка маса, по-нискостояща в расов аспект. Че се разглеждат като генетично предразположени към масови престъпления, към устройване на геноцид, към отдалечаване от цивилизационните процеси, от "цивилизационния избор", както би се изразил Петър Стоянов.
Това е главно по отношение на сърбите.
В общуването с македонците нещата са по-сложни и по-деликатни. Все пак македонското правителство позволи страната му да бъде "окупирана" от силите на НАТО (без Македония да е член на Северноатлантическия пакт).
Все пак македонското правителство предостави територията си за бази на чуждите войски. Все пак македонското правителство се отказа от принципите на независимостта и суверенитета. Все пак македонското правителство отвори границите си за стотиците хиляди албански бежанци, идващи от Косово. Все пак македонското правителство осигури възможност за войските на НАТО да ударят в гръб сърбите, отстояващи целостта на своята държава.
Въпреки подобни "заслуги" Македония не беше пожалена. Изглежда, че се осъществява безкомпромисно (на етапи) една операция на американските служби, която предвижда Македония да бъде разделена на две части: албанска и славянска.
А след това, недай Боже, от остатъчна славянска Македония и от нашия Пирински край да бъде реанимирана разпарчедосаната държава.
Жална ни майка, на нас, българите, ако този план се осъществи докрай.
Коалиционното правителство, което се очаква да бъде сформирано, няма да потуши вече възникналата война между македонската държава и албанците, чийто център за агресия е Косово.
Какво се оказва?
Косовската бойна сила прекосява границата между две суверенни държави, завладява гранични селища, открива огън по органи на македонската власт и по мирни жители, тероризира населението, убива невинни хора, а многохилядната армия на КФОР, армията на НАТО, високопоставените чиновници от Брюксел изпадат в положението на бащи, неможещи да усмирят своето развилняло се отроче?
Това не е истина.
Това е прах в очите: уж че един нов Франкенщайн разрушава, умъртвява всичко пред себе си, тъй като неговият създател лекомислено му е позволил да стане свръхмогъщ, да получи власт и свобода, които не е възможно да бъдат контролирани?!
Не е ли възможно да бъдат контролирани косовските албанци?
Наистина ли са толкова могъщи, а натовци - толкова слаби, та същите албанци са в състояние безнаказано да тероризират Южна Сърбия, да хвърлят козните си към Черна гора, а сега, през последния месец, да се захванат здраво и с Македония?
И за слепеца е ясно: НАТО само привидно призовава да бъде сложен финал на агресията! Само привидно се притичва на помощ на македонците.
Ако действително НАТО и Брюксел искат войната да спре, според военните специалисти има далеч по-прости, но и ефикасни пътища за нейното прекратяване.
На първо място, те утвърждават, че с бандитски формирования не трябва да се водят преговори. Необходимо е час по-скоро бандитските отряди да бъдат обявени от ООН за терористични, а агресорите от Косово да се квалифицират като международни терористи.
На второ място, базите на международните терористи, които се намират в Косово, трябва незабавно да бъдат бомбардирани. Така ще се стопи потенциалът (и самочувствието) на албанците, нахлули в чужда територия.
На трето място, да се намерят форми и способи Сърбия и Македония - под егидата на ООН - да координират отпора на общия си неприятел.
На четвърто място, водачите на "Армиите за освобождение" да бъдат арестувани и откарани в Хага: за да бъдат съдени!
Тези няколко съвсем естествени ходове биха предотвратили не само локалната, но и голямата война на Балканите.
Биха отнели апетита на терористите - агресори, да прекрояват границите на Балканите и да обричат милиони жители на масова смърт и злощастия.
Биха показали, че ООН и НАТО се грижат не за реализацията на егоистични геостратегически доктрини, а гарантират сигурността на отделните балкански народи и държави.
За съжаление, днес ставаме свидетели на ескалирано преструванство, което вдъхновява албанските терористи. Те стават по-дръзки, по-нападателни, по-безцеремонни. А македонците - все по-отстъпчиви пред армия, обучена и въоръжена от техните "доброжелатели", които едновременно са и военни, и политически наставници на обратната страна.
Време е европейската и световната общественост да предаде суров урок на агресорите-терористи!
По такъв начин ще бъдат защитени мирът и нормалните междудържавни отношения на Балканите.
Ще бъде съхранена и целостта на Македония!
Кой финансира етническите войни на Балканите?
В Македония отново погребват убити от албанските "борци за човешки права". Надига се и вълна от антиалбански настроения сред македонските славяни. Въпреки намесата на т.нар. международна общност (а защо не и благодарение на тази непохватна намеса) ситуацията се влошава.
Кому е изгодно това? Кой в крайна сметка подклажда етническите конфликти в "барутния погреб" на Европа?
"САЩ финансират етническата война на Балканите", твърди добре познатият на читателите на "Нова Зора" Мишел Шосудовски Нека накратко видим какво твърди професор Шосудовски.
Вашингтон "дърпа конците и от двете страни на плета" в случая с конфликта в Македония.
От една страна, на думи, САЩ подкрепят целостта на републиката и й предоставят остаряло въоръжение, подлежащо на унищожаване. От друга, дават пари и военно оборудване на АОК, която всъщност води "граничната война" с македонските сили за сигурност. Жестока ирония е, че Вашингтон "съветва" и въоръжава и двете страни в конфликта въз основа на едни и същи, одобрени от Конгреса, актове за военно и разузнавателно оторизиране.
MPRI (Military proffesional resources incorporated), една алчна дружина, по договор с Пентагона "помага" на Македония в рамките на пакета от военна помощ на САЩ "да възпира военна агресия и да защитава македонската територия. " В същото време тя "съветва" и екипира агресора АОК, който действа в Македония под името АНО. Сиреч, MPRI учи едните как да си пазят границата, а другите - как да я нападат!
Защо САЩ помагат на АОК?
Ако се съди по изявлението на Джоузеф Либерман за "Вашингтон пост" (28.04.1999 г.), САЩ и АОК защитавали едни и същи ценности. "Да се бием за АОК, значи да се бием за човешките права и американските ценности! " - казва Либерман.
Днес, според Шосудовски, именно АОК, трансформирана в Корпус за защита на Косово (КЗК), стои зад терористичните нападения в района на Тетово и Южна Сърбия. В Македония тя се представлява от АНО, или UCK (Уштире клиримтаре комтаре) - една от няколкото албански армии за национално освобождение на Балканите.
Терористите в Македония оперират от бази на АОК в Косово, под закрилата на КФОР. Поддържани от САЩ, АОК и нейните клонове са много добре въоръжени и екипирани.
Според специалния координатор на ООН за Балканите - Карл Билд, македонските сили за сигурност не са равностоен противник на "бунтовниците". "Партизаните - казва Билд, - са една компетентна военна организация. Те имат ядро от много опитни бойци."
Как за една нощ "бунтовниците" са се превърнали в армия? Откъде вземат пари, за да се въоръжават? С въздух ли се хранят?
Не! "Мироподдържането на ООН финансира тероризма" - казва Шосудовски. От много отдавна ЦРУ е помагало на косовските партизани, ако се вярва на Том Уокър и Ейдън Лавърти ("Сънди таймс", 12.03.2000 г.). Прегледът на редица документи на Американския конгрес показва, че тази помощ не е прекъсната и след войната от 1999 г. АОК обаче поддържа връзки както с ЦРУ, така и с престъпните наркосиндикати на Балканите. Те създадоха Косовския национален фронт (КНФ), чиято военна организация АОК, преименувана на КЗК е издигната до ООН-статус, осигуряващ й законни източници на финансиране (чрез ООН и по двустранни канали).
Международните изяви на АНО също показват развитието на опасен процес на легализиране на тероризма чрез международната общност.
Осигуряването на военни доставки, на тренировка и военни експерти за АОК е поверено на весдесъщата дружина MPRI. Щабквартирата на тази компания се намира в Александрия, щата Вирджиния в САЩ. Президент е Карл Вуоно. Кристи Сейнт отговаря за "международната група" на компанията и координира нейните операции в Косово, Македония, Босна и Хърватска. Сейнт е бивш директор на военното разузнаване и поддържа постоянни контакти с Пентагона, ЦРУ и КФОР.
Цялата MPRI се контролира от една шепа генерали в оставка и офицери на ЦРУ. Генералът в оставка Рич Грифитс отговаря за програмата на MPRI в Македония, наречена "Програма за стабилизация и възпиране".
Тук MPRI просто повтаря опита от Босна и Херцеговина и Хърватска. През 1999 г. в нея наброяваха "91 много опитни бивши военни професионалисти, работещи в Босна и Херцеговина".
Не се знае колко от офицерите работят с АОК днес, но има едно твърдо ядро. Началник-щабът на АОК, генерал Агим Чеку, има дългосрочни връзки с MPRI още от времето, когато е участвал в разработването на операция "Буря" в Хърватска през 1995 г. Тя доведе до етнически кланета и до прогонването на над 200 000 сърби от района на Крайна в Хърватска. По критериите на Хагския трибунал Чеку е военнопрестъпник. Той обаче има ООН-паспорт, с дипломатически имунитет в Косово, а престъпленията е вършил в Босна и Херцеговина и в Крайна в периода 1993-1995 г. Карла дел Понте не се интересува от тях, а самият генерален секретар на ООН Кофи Анан, по инструкции от Вашингтон е одобрил привличането на Агим Чеку в мироподдържащата операция на ООН. Военнопрестъпник - миротворец!
Прав е Шосудовски, когато казва, че "системата на ООН финансира тероризма, защото ООН плаща заплати на много от бандитите". Това са писали и Джон Суини и Йен Холсоу в Лондонския "Обзървър" (12.03.2000 г.). Бандитите, които сега нападат и Македония!
Американската и ООН-подкрепата за АОК е само един от многото източници за финансирането й. Има и ислямските организации и особено търговията с наркотици, осъществявана със съучастничеството на САЩ, НАТО и ЦРУ. Според "Сънди таймс" (18 март т.г. ), неотдавнашните нападения в района на Тетово са били "насърчени от наемници от Афганистан и Саудитска Арабия."
Документи на американската Администрация за борба с наркотиците (ДЕА - Drug еnforcement аdministration) показват, че КНФ е една от най-мощните организации за контрабанда на хероин в света. Печалбите от това отиват за оръжия на АОК.
Според бившия служител на ДЕА Майкъл Левин: "Интерпол, Европол и почти всяка европейска информационна и антинаркотична агенция имат открити файлове за наркосиндикатите, които водят директно към АОК и албанските бандити в страната" (сп. "Ню американ", 24 май 1999 г.).
И след всичко това Вашингтон и Брюксел, които на думи осъждат терористичните нападения на АНО в Тетово, отричат връзките й с АОК!
И едновременно с "осъждането" на тероризма "съветват" македонското правителство да не прибягва до прекомерна употреба на сила.
Какво лицемерие!
Според Шосудовски, най-ужасното е, че партизанската война в района на Тетово се финансира и контролира от Вашингтон от двете страни на границата. Съветниците и на македонците, и на терористите от АНО са едни и същи. САЩ карат и двете страни да се бият, а MPRI пласира остарелите оръжия, които Пентагонът бездруго е снел от въоръжение. Оказва се, обаче, че финансовите ресурси на АОК далеч надхвърлят стойността на доставеното на дъмпинг американско въоръжение.
Същото не може да се каже за правителството в Скопие. Докато председателят на комитета на началник-щабовете на американската армия, генерал Хенри Шелтън, води задушевни разговори с македонския си колега Йован Андреевски, АОК вербува активно американски "доброволци" срещу Македония! ("Ню Йорк таймс", 19 март т.г.).
Разбира се, моделът на "финансиране и на двете страни едновременно" не е измислен във Вашингтон само за Македония.
Той е прилаган в Средна Азия, Кавказ и Централна Африка, за да могат САЩ да контролират изхода от всяка война.
MPRI само надзирава представлението. Генералът в оставка Рич Грифитс, отговарящ за програмата за Македония, разговаря както с македонския началник на ГЩ, така и с началник-щаба на АОК Агим чеку. Чеку е част от "старите момчета" на MPRI.
Независимо дали персоналът на MPRI в Косово е в пряка връзка с колегите си в Македония, целият военен състав докладва на Грифитс, на Кросби, Сейнт и на Вуоно в щабквартирата на компанията в Александрия (САЩ).
Според Шосудовски, ако се допусне войната в Република Македония да продължи, тя неизбежно ще доведе до ескалация на етническата ненавист, до цивилни загуби и потоци от бежанци. Логична последица от всичко това ще бъдат политическата дестабилизация и социалният бунт в Република Македония и в Югославия. Така ще се потвърди необходимостта от директна намеса на Вашингтон и НАТО под прикритието на "мироподдържане и изграждане на доверие".
Скритата цел включва още и мобилизиране на македонските албанци да подкрепят или да станат част от структурата на АОК.
"С други думи, Вашингтон финансира етническите войни като средство за постигане на по-големи геополитически, стратегически и икономически цели, използвайки АОК, като доверена сила" - пише Шосудовски. В същото време международната общност изпраща армия от наблюдатели и експерти по правата на човека, за да "защитят" политическите и социални права на етническите албанци. Сякаш те са някакво подтиснато малцинство!
Така се легитимират спонсорираните от АОК "борци за свобода", които иначе са си чисти терористи. Така се осигурява и симпатията на международните средства за масова информация за албанските "бунтовници".
Докато Вашингтон пордължава да подкрепя задкулисно терористите, а военният съюз НАТО се представя за безпристрастен посредник, ОССЕ открито порицава македонците, насърчавайки сепаратизма на Балканите.
Целта очевидно е да се разруши всичко останало от държавността и суверенитета на Балканите, като се създаде една мрежа от протекторати, под "мироподдържането на ООН". Т.е., под военна окупация на НАТО.
Неслучайно ОССЕ назначи посланик Робърт Фроуик да работи със скопското правителство. Някога той отговаряше за прилагането на "демокрацията" в Босна, съгласно Дейтънското споразумение. Босненската "конституция", написана предварително от американските законотворци във ВВС-базата в Дейтън, Охайо, бе приложена към "Общото рамково споразумение", представено от САЩ през 1995 г. Натам тласкат и Македония, като искат тя да промени Конститутията си, за да угоди на албанските терористи.
Излишно е да казваме, че терористичните нападения в Македония и Южна Сърбия обслужват стратегическите интереси на САЩ, макар да са грубо нарушение на международното право.
Те дискредитират и НАТО в очите на международната общественост, но какво от това?
Югославия бе пример за съпротива на "новия световен ред" и затова бе разрушена. Днес я канят да охранява границата с Косово срещу албанските бандити.
Какво е виновна, обаче мъничка Македония, ориентирана към западните "евроатлантически ценности"? На кой вълк мъти водата македонското агне?
Ако някой каже, че ставащото днес в Македония не застрашава националната сигурност на България, той е или наивник, или лъжец.
Пожарът в Републиката на Вардара е репетиция за "етнически войни" в други райони. България, например, където предстоят избори. Ако турската партия ДПС, с електоралната подкрепа от Турция (преселниците с двойно гражданство), не успее да влезе в НС, или представителството й бъде нищожно, българският "етнически модел" ще тръгне по пътя на АОК и АНО.
Докато българите се делят на "сини" и "червени", на републиканци и монархисти, други проектират българска АНО и българско Косово... Боже, пази България. Пази я от приятелите на нашите врагове, които ни казват кой и как ще ни управлява.
Накъде отиваш, народе
Болно е дори, че се налага дори да бъде писан този материал. Отвратително и... унизително е! Но такава е реалността ни.
Само през последната седмица четири невръстни дечица си отидоха от този свят по най-мъчителен начин. Три от тях изгоряха до въглен в монтанското село Стубел. Навръх светлия празник Гергьовден. Най-голямото бе на 3 годинки и 6 месеца, а най-малкото едва на 11 месеца. Огънят изпепелил трите дечица, заключени сами в стаята си, докато майка им празнувала някъде из селото. На същия ден в търновското село Дичин било открито мъртво 3-месечно бебе. Починало от глад и пневмония, след като било зарязано за цяла седмица заедно с петте си други братя и сестри от безхаберните си родители.
Седмица преди горните трагедии на 15 години затвор бе осъдена 21-годишна майка, удушила със собствените си ръце 12-месечната си дъщеричка. Все още е в психиатрията и софиянката Даниела, срещу която се води следствие за убийството на тригодишния й син Пепи Терзийски, но това ще го докаже съдът.
В софийската окръжна болница "Света Ана" лекарите и сестрите гледат в момента като свое дете родената преди 49 дни Гергана. Тя постъпи при тях с пукнат череп и множество рани по телцето, нанесени от от баща й, който едва не я убил. Поводът - бебето плачело от глад и му разваляло спокойствието... Черният списък може да бъде продължен с поне още десет подобни престъпни деяния, извършени само през последния месец.
Посягаме на най-скъпото в живота си - на децата. Пребиваме ги, изтезаваме ги, убиваме ги. Скотският живот, който живеем, вече е превърнал и нас в скотове. Паднали сме до животинското ниво, което може безвъзвратно да ни превърне от социални индивиди в диви зверове и да заличи всичко човешко в нас. Всъщност то явно вече започва да се заличава.
Мизерията и гладът освирепяват душите ни. Статистиката показва, че при 90 на сто от убийствата на бебета и дечица от родителите им основната причина се крие в бедността и страха на майката или на бащата, че няма да могат да отгледат поколението си. Това е ужасно. Това е омерзително.
В същото време на поредната си партийна конференция синият лидер и правителствен водач отчете невероятните икономически успехи на правителството си и поиска втори мандат, за да ни вкара в Европа.
Наистина - в Европа днес ние можем само да бъдем ВКАРАНИ, но не и да влезем като бели хора. Можем ли да бъдем приети в едно цивилизовано общество, след като за 12 години демократизиране накрая се оказва, че пътят ни е бил обратно към варварството?!
При изчислени над 250 лева месечно за що-годе нормален живот и при абсолютен жизнен минимум от 100 лева месечно, социалните помощи и пенсиите на почти половината от възрастните хора гравитират около 40 лева месечно! Какво по-голямо официално признание за геноцид над народа! Да не говорим за майчинските помощи от точно 8,57 лева месечно за дете!
Нацията ни застарява, нацията ни се топи и с бързи темпове изчезва от лицето на планетата. На последно място сме в Европа по раждаемост и на едно от първите по смъртност. Статистиците твърдят, че ако продължаваме да се обезлюдявааме със същите темпове, само след 50 години населението на страната ни ще намалее два пъти. Децата до 18 години са три пъти по-малко от пенсионерите.
А ние продължаваме да ги убиваме.
Всеки ден. Буквално, не в преносен смисъл. Физически и духовно. Три-четвърти от гимназистите признават при различните анкети, че са вземали един или друг наркотик. Всеки десети ученик в тази възраст вече е пристрастен към опиатите - казано иначе, обречен на смърт през близките една или две години... А иначе вървим към светлото бъдеще.
Макар че имаше един такъв научнофантастичен роман - "Гробищен свят". В това се превръща България. Онази, на която в официалния химн все още се пее "... ти си земен рай". Рай, в който родители осакатяват и избиват децата си, подлудели от глад, нищета и безпросветност.
Има ли те, Боже, и ако те има, виждаш ли?!
Омерзително и унизително!
Няма кой да пише на полковник Кадафи
Денят за размисъл, 16 юни: Либия чете присъди на медиците ни
Преди министър Надежда Михайлова да плаши с ултиматум Либия, е редно да даде някои обяснения на българското общество. Първо, какви не ги свърши ведомството й от юни 1998 г. до 9 февруари 1999 г. (в детската болница в Бенгази започват първите следствени действия по т.нар. СПИН-афера (арестувани са българските медици).
Странно е, че на професионалистите във Външно не им прави впечатление очевидната зависимост между СПИН-скандала в Бенгази, това гнездо на опозицията срещу Кадафи, и атентата срещу полковника на 2 юни 1998 г. Дипломатите ни не намират нищо притеснително в личното нареждане на Кадафи службата за Вътрешна сигурност да поеме случая. Оттук нататък обаче изходът е предопределен. Той ще е такъв, какъвто го желае полковникът.
Който познава стила на либийския лидер (а дипломатите са затова), лесно ще направи извода, че сметки с опозицията си той никога не разчиства пряко.
Но да се върнем към печалната хроника на събитията
През октомври 1998 г. на редовна сбирка на Консулската асоциация в Триполи турският консул Барбадос Туна Ердем предупреждава колегите си за предприети мащабни следствени действия в Бенгази по разпространяването на СПИН.
Той съветва две неща: незабавно да се установи насоката на воденото разследване и да се вземат превантивни мерки за предотвратяване на обичайната практика появи ли се проблем, виновни да са чужденците. С днешна дата Външно обяснява, че всичко, свързано със смъртоносната болест в Либия, било засекретено, и затова дипломатите не реагирали адекватно. Но само българските! Полша, Египет и Филипините овреме успяват да измъкнат от Либия своите граждани.
Е, след като обясни този фатален непрофесионализъм на ведомството си, г-жа Михайлова би трябвало да каже по какви причини две години тя и чиновниците й твърдят, че не са чували за шестимата българи, гниещи в либийски зандан. Солидарно мълчат с външната ни министърка и премиерът, и президентът. Моментът все не е подходящ да се погрижат за своите. Все други, по-важни дела има за свършване - местни избори, покани за влизане в ЕС, подмазване за НАТО, регионални фиксидеи, геостратегически химери, потушаване на финансови скандали и туширане на повсеместната корупция.
Властта дотолкова бе погълната от себе си, та късно се усети как случаят Бенгази може да се окаже ахилесовата й пета.
Това направи действията й още по-хаотични, непоследователни, дори истерични. Истината е, че българската държава не се справя с деликатната ситуация. С необяснима недалновидност десет години тя къса сложната плетеница на добри връзки с арабския свят. Съвсем близо е денят, в който държавниците ще се чукнат по ниските си чела с констатацията, че са пропилели арабските пазари.
Светът не е само европейска общност, това го знае всяка уважаваща себе си страна. Светът е още Китай и Русия освен новата ни любов САЩ или горчивите ни прехласвания по Израел. Истинската политика е премерена и балансирана, тя отчита приемствеността - не зачерква, а прибавя. Българската обаче е рушителна. Това личи най-много в критични моменти, какъвто е случаят с медиците ни в Либия. Кухи фрази са приказките, че процесът бил станал политически. Той си е такъв от самото начало. Какво друго може да се случи на държава, захвърлила сънародниците си някъде в чужбина, оставила ги две години сами на съдбата им, превърнала ги с бездействието и незаинтересоваността си в подходяща мишена за чужди интереси. Беше само въпрос на време полковник Кадафи да произнесе речта на намеренията си.
И тук идва тънкият момент с ултиматума на Михайлова. "Бяла" или "небяла", няма такава държава, която да приеме някой си да й тропа по масата.
А това, че "твърдият курс" се демонстрира с посредничеството на Арабската лига е още по-лошо. То значи, че всички дипломатически канали между България и Либия са затлачени и няма работеща формула помежду ни. Въпрос на време е българските специалисти в арабския свят да бъдат обявени за персона нон грата (само в Либия в момента те са 6 000).
Наместо да гледа строго журналистите (понеже друг не й обръща внимание), по-добре м-р Михайлова да хваща самолета и да отлита при Кадафи. Някога Тодор Живков цяла нощ дрема пред шатрата му, но "братът по оръжие" го прие. Хем нямахме медици за бесене.
Чакал бил президентът Стоянов 5 часа полковникът да си дойде от лов на лисици, та да му каже едно: "Ало". Не е важно колко е преседял край телефона, а какво е свършил. Види се нищо. И на целия тоя хал на държавата и сънародниците ни в либийските пясъци Стоянов е още в "много начална фаза на обмисляне" да звънне ли на полковника, да му пише ли, или да му отиде на крака. Най-добре е да тръгва. Че 13 май чука на вратата. Този път делото на българските медици ще излезе от съдебната зала с решение.
Очакванията са съдът да се произнесе на 16 юни, събота. У нас това е денят за размисъл преди парламентарните избори. Никой не може да избяга от съдбата си.
При трагична развръзка в Либия за Костов, Михайлова и сие камбаната ще бие на умряло. В политически смисъл.
Обогатен напалм, обеднен уран и други демократщини
Известно е, че САЩ са най-демократичната страна в света. Което пък автоматично им дава правото да се бъркат във всичко, което става по тоя свят с цел да го приведат в съответствие с американските интереси. Което е добро за САЩ, е добро за всеки човек поотделно и за човечеството като цяло.
На руснаците например може да им се струва, че за тях е по-добре те да контролират търговията с каспийския нефт, но щом Вашингтон казва обратното, значи работите стоят точно така.
На сърбите или иракчаните може да им се привижда, че за тях е по-хубаво Пентагонът да не ги бомбардира, но щом "международната общност" мадам Олбрайт е на друго мнение, то по този въпрос две мнения няма и не може да има. Щом Буш е рекъл да преизберем Иван Костов, ясно е, че ние, българите, можем да гласуваме само със синята бюлетина.
Накратко, американците са малко нещо като Александър Йорданов: каквото те кажат, точно това трябва да става буквално във всяка точка на земното кълбо и буквално във всяка област на живота: политиката, икономиката, финансите, културата... Разбира се, проблемът има и обратна страна. Щом американците определят съдбата или поне се бъркат в работите на всяка държава, окръг, селище на планетата, съвсем нормално е те пък от своя страна, също да са жизнено заинтересовани от това, което става в САЩ. А така също и да се набъркват във вътрешните им работи, когато намерят за добре. И тъй като, вече подчертахме това, американците са най-големите демократи в света, то няма съмнение, че те с удоволствие ще признаят и нашите демократични права.
А това означава всички хора по света да се включат на равна нога като гласоподаватели в щатските избори за президент, сенат, конгрес и т.н., от които зависи съдбата на всеки един от милиардите жители на планетата.
По-нататък вече на човечеството му остава само простичката задачка да контролира как избраните от него господари на света управляват неговите съдбини. И ако някой от тях кривне от предизборните поръчения, които е получил от мултиетническите си избиратели, тогава вече виетнамските, сръбските, филипинските, иракските, гренадските или патагонските самолети могат тутакси да засипят американските градове и села я с обогатен напалм, я с обеднен уран, я с някоя друга върховна благодат на щатската демокрация.
Обреченият, преди да го научи... Националната партийна конференция на СДС остави тягостно впечатление дори и у тези зрители на партийно-държавната телевизия, които все още по-скоро по навик, отколкото в резултат на трезви разсъждения хранят някакви надежди в оцеляването на тази партия като първостепенен участник в българския обществен живот.
Поначало в самата конференция нямаше нищо неочаквано.
Инерцията в копирането на сценариите на конгресите на БКП отново си каза своето. И откъм бутафория, и откъм скандирания и реплики, и откъм показен оптимизъм. Досущ както да ободряваш болен в последна фаза на СПИН. Той знае, че си отива, знае, че и тези, които му вдъхват надеждици, не по-малко зле от него знаят това и зад гърба му вече си делят наследството, и въпреки всичко им партнира в пошлите словесни условности, надлежни за такива случаи.
Този път Бисеров го нямаше, но бисери на верноподаничество пак не липсваха. Ето един от най-красивите. Александър Праматарски: "Демократическата партия вярва на политика и на държавника Костов. Скъпи приятели, повярвайте му и вие! ".
Опирането само до приятелите на Праматарски не вещае особена увереност в лелеяния пореден мандат. А и излиза, че дори и те трябва да бъдат кандърдисвани. Ей така, за всеки случай.
Пък и можеш ли да разбереш под този тъмносин небосвод кои са ти приятели, а кои, злонамерени лешояди, маскирали се с перушината на сладкопойни синигери?
Приятели ли са ти например седесарят на всички българи Петър Стоянов и вечно ухиленият Стефан Софиянски? Защо бяха единствените сановници, които не проявиха солидарност с вожда и не оплюха Симеон? Защо само те не поставиха знак за равенство между предполагаемо безалтернативното СДС и архитекта и вдъхновителя на неговата правилна линия?
Невъзпитаните подмятания към Симеон съвсем излязоха от пределите на добрия вкус. Съпругът на партайгеносе Елена Костова обвини бившия монарх в това, че допускал бивши членове на БКП в обкръжението си, както и безкритичност в отношението към тази партия и нейната приемница. Още по-изящно прозвуча риторичния въпрос, зададен на Симеон от съвестта на синята партия Светослав Лучников: "Ще правиш ли ортаклък с комунистите? ".
Ако не се бе погнусил от ползването на политическия опит на презрените китайци, Костов щеше да знае, че когато навремето председателят Мао започна да се изразява публично по подобен начин, престанаха да го показват пред хора. И без да ползва китайския опит, биваше да е усвоил истината, че един политик никога не трябва да се смалява с по-бързи темпове от тези на партията си. А той направи точно това.
Думата "корупция" не бе спомената в словото на вожда и учителя, но успехите в борбата срещу нея бяха не просто загатнати. "Ще направите много добре, ако сами интерпретирате отсъствието им", заяви лидер Костов по повод липсата на Юлия и Теодосий от височайшия форум. Преди това, без да цитира имената на Христо, Йордан и присъединилите се към тях, призова "Да забравим тези, които не издържаха заедно с нас на изпитанията и предадоха нашата кауза! ".
Кого призовава към отказ от памет? И прокуратурата ли? А и Юлия я няма, но столичният кмет, с когото уреди голямата имотна сделка, си е на мястото. А десетпроцентовият Александър, който се предефинира от висш стопански деец на учен? И той ли да потъне в забравата?
Не бяха лишени от хумор и обещанията за светлосиньо бъдеще. В частност, всяка нова година синьо управление да се откриват по 100 000 работни места, които да бъдат добавени към вече отдавна запълнените 250 000 въображаеми такива. Ще бъде прокопан нов тунел под Шипка, вероятно за да се комплектува с виртуалния мост над Дунава при Видин. Докрая на годината ще бъдат създадени компютърни кабинети във всички гимназии, за да може всеки невръстен юноша да пресмята по-лесно обещаната виртуална работна средна заплата от 420 лева (минус 10%).
На фондовата борса ще бъдат предлагани акции на големите държавни компании, за да се привлекат чужди инвеститори, които да закрепят успехите в привличането на чуждестранни капитали, започнати с "Джейлан" и "Зееви".
Въпреки общия победен патос, от непредпазливи изказвания и реплики пролича, че СДС се е примирило с това, че на 17 юни няма да бъде играч N 1. Че всъщност ще води борба за второто място с лошата БСП, която, за разлика от синята партия, "обслужва чужди интереси".
Едва ли някой от сините делегати не разбра, че след тази дата българският министър-председател няма да се казва Иван Костов, а иначе. Че друго ще бъде и името на вожда и учителя. Че синята партия наистина има бъдеще, но то е бъдеще, изпълнено с позор и поединично хаотично спасяване, дори и с опасността СДС да се превърне в партия-пигмей.
СДС се саморекламираше като зародиш на консервативна християндемократическа партия от западноевропейски тип. На конференцията обаче за сетен път пролича, че с по-голямо основание би могла да се уподоби на българска вариация на албанската "Армия за освобождение на Косово", само че без гарантирана американска подкрепа.
Сред хората, навлекли униформата на АОК, имаше и заблудени млади албански емигранти, които повярваха, че ще обслужват с оръжие в ръка една патриотична кауза, а не пошлите користни интереси на една безскрупулна и жестока наркомафия, нуждаеща се от пушечно месо.
Такава пъстра по мотивите си компания - идеалисти и обяздили ги разбойници, които ги използват като електорална рая - представлява и днешното СДС.
Вместо християндемократическа субсидиарност - нехристиянско субсидиране на тези, които в неуморната си алчност само мислят да добавят други материални благини към парите от "Сапио", "Булс", гаража на ЦК и други повече знайни, отколкото незнайни имоти.
При по-малко алчност в кражбите, по-слабо изявена управленческа некомпетентност и не така раздута инфлация на словото, синята партия нямаше да се изхаби така бързо. Всъщност днес това, която тя би могла да окачестви като свой "твърд електорат", са единствено хората с основание да се боят да не би съдебните органи да се позаинтересуват от произхода на богатствата им, плюс една малочислена кохорта от изкуфели ентусиасти.
Среднощен каубой
E, не е случайно, че във вихъра на последния седесарски валс - XII национална конференция на СДС - избуялото момчурляче на правосъдния министър Теодосий Симеонов, известният с палавостта си Стефанчо, пак се набърка в скандал. В три часа посред нощ, часът на таласъмите, вещиците и бездомните котки, явно подпийналият Стефанчо с неколцина апапи натупали с бухалки таксиметров шофьор.
Причините?
Увеличено съдържание на адреналин в кръвта.
Не му е първица на Стефанчо да раздава среднощно правосъдие. Той е отдавнашен герой на криминалните хроники.
И какво?
Ами нищо!
Като синьо мамино детенце Стефанчо винаги излиза сух от водата на родното правосъдие. Сигурно и сега ще се измъкне като коте от кебапчийница.
Но няма какво да се лъжем. Последното изпълнение на Симеонов-младши със сигурност ще свали рейтинга на СДС с няколко хиляди.
Но кой ездач ще заплаче за изгубен камшик, ако конят му е умрял.
А конят на СДС вече бере душа от преяждане със зобта на несекващи скандали.
Не бихме се занимавали с последната мерзост на Стефанчо, ако той по един особен начин не се вписва във физиономичната характеристика на синята формация. На профанно битово равнище обласкаваното синьо дете дава представа за непукисткия нахалитет на СДС. И за брутално незачитане на законите и правовия ред. Няма никакво съмнение, че ако "детето" бе простосмъртно, отдавна да са му изтеглили ушите. Но нали министерско чедо - ще мине само с отческо мъмрене. Ако въобще се стигне и до това.
Но така е в България.
И какво чак толкова, примерно, е направил Стефанчо в сравнение с любителката на банички Берберян, която години наред упорито укрива данъци и колчем журналята я попитат за това, тя неизменно ги нарича "боклуци".
Казват, че когато Господ иска да погуби някого - лишава го от ум. Трябва да си съвсем без ум, за да извадиш от нафталина един Александър Божков, известен още като мистър 10%, и да му възложиш да пише икономическата програма на СДС. Ами това е все едно да пуснеш вълк в кошара!
И може ли човек с прякор Данчо Ментата да бъде почти четири години шеф на бюджетната комисия на НС?
И колко още юнаци се кокорчат в публичното пространство с ръце до лактите потънали в кацата с мед.
И СДС тръгнало към избори.
И иска да ги печели.
С отбор маскари и мискини.
Хванали се газетарите да се занимават със Стефанчо Симеонов.
Защо?
За да не си припомни, че таткото отписа от списъка на белите държави Либия, която се кани да съди нашите нещастни медици.
И какво чак толкова е направил Стефанчо? Набил някакъв си там таксиметров шофьор. Че нали не някой друг, а тъкмо Евгений Бакърджиев беше казал, че избори се печелят с бой и пари.
Ами тренира Стефанчо!
Учи се от батковците.
Току виж и него го включили в някаква листа.
Тревога в Русия за здравето и живота на Милошевич
Историята наистина е верига от повтарящи се събития. Арестуването и затварянето на бившия югославски президент Слободан Милошевич не само че не намали страховете на "световните господари", които поръчаха гнусния акт, но отново доказа, че дебелите зидове на зандана не могат да спрат гласа на истината. След влизането в затвора здравословното състояние на докоро очевидно здравия и бодър Милошевич рязко се влоши.
Причините не са особено ясни, но прекалено бързата промяна дава основания за някои съмнения относно режима, на който е подложен бившият държавен лидер.
Своята тревога изразиха и от Москва. В специално заявление председателят на Народно-патриотичния съюз на Русия (НПСР) и на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) Генадий Зюганов обяви:
"Здравното състояние на политическия затворник Слободан Милошевич, бившия президент на Съюзна република Югославия, предивиква все по-нарастваща тревога. Рязкото влошаване на здравето на С. Милошевич изисква бърза хоспитализация в специализирана клиника.
Според съобщения, идващи от Белград, в момента се подготвя решение за удължаване на срока на предварителен арест с още два месеца. И това при положение, че според заявлението на адвоката на Милошевич, следствието и досега не може да представи каквито и да е доказателства за вината на Милошевич, както и да обоснове необходимостта от задържането му под стража.
Ние настояваме за провеждане на спешен консилиум с участието на видни чуждестранни лекари, за да се определи причината за рязкото влошаване на здравословното състояние на бившия глава на югославската държава. Народно-патриотичният съюз на Русия е готов да вземе участие в създаването на лекарски екип, който да посети Милошевич и да даде обективна оценка за състоянието на здравето му.
В интерес на хуманността, както и в интерес на справедлиостта, ние призоваваме властите на Югославия и на Сърбия веднага да освободят Слободан Милошевич от ареста."
Тревогата си за продължаващата дестабилизация на Балканите Генадий Зюганов изрази и при срещата си с гостуващата в Москва делегация на Сръбската социалистическа партия, начело с бившия външен министър Живадин Йованович.
"Русия следи с тревога събитията на Балканите", заяви лидерът на КПРФ. Той със съжаление отбеляза, че САЩ продължават да се намесват с крайно отрицателни последствия в Балканския регион. "А това е регион, от който зависи бъдещето и на Русия, и на цяла Европа", подчерта Зюганов.
Според него "За съжаление, САЩ продължават да се изживяват като световен шериф и да се месят в делата не само на Югославия, но и на Русия и Беларус, на Китай и на редица арабски държави". Под флага на "новия световен ред" от Вашингтон обявяват за врагове и опасни за демокрацията цивилизации, страни и цели народи.
"Да се противодейства на такава политика, може само със солидарност и широко обединение на всички национално-държавни, антиглобалистки, леви и патриотични партии и движения.
Ние разглеждаме искането си за незабавно освобождаване на Милошевич като продължение на поддръжката ни за борбата на югославяните за запазване на суверенитета и целостта на страната им. В същото време разглеждаме ареста и задържането на югославския лидер като продължение на агресията на САЩ и НАТО срещу Югославия", каза по време на срещата Зюганов.
Той съобщи на своите гости, че един от основните лозунги по време на манифестациите на 1 май и на 9 май е бил за освобождаването на Милошевич.
"Под предлог за лечение новите юговласти всъщност извършват разправа над Милошевич", твърди лидерът на КПРФ. Във връзка с това бе и обобщението му, че е крайно време да се прекратят всички репресии над представителите на Социалистическата партия на Сърбия и срещу останалите леви сили, и че новите власти в Белград трябва да престанат да играят ролята на маша на САЩ.
Яне Янев - кукувичи полет над чужди партийни гнезда
Ако има нещо в тази страна, което да е в излишък, то са цигани и земеделци. Стигат и за БСП, и за СДС. Има и за Томов. БЕЛ-водачът в последния момент регистрира коалиция с наречените от него "социалдемократи на селото", т.е. БЗНС на Георги Пинчев. От позицията на захлебен със земеделски, Томов ожали "Яне Янев и младите перспективни хора около него". Много бил искал те да намерят истинското си място, да влязат някак си в 39-ия парламент. България имала нужда от тях.
Томов, не тъгувай. За какво ти е този троянски кон Яне? И неговите Обединени земеделски сили? Когато се наливаха (за кой ли път) основите на обединеното земеделско движение Яне Янев седеше на първия ред и като един отличник поглъщаше всяка дума от монотонните размишления на Анастасия Мозер, първата дама на оранжевия идеал. Тя току що бе пристигнала от Америка, известна само като дъщерята на ГеМеТо, политичката у нея дремеше дълбоко, но Яне прозря в дамата с шалчетата. Водачката. Жената, която ще го вземе насериозно. Ще оцени повратливия му услужлив морал. Ако сме справедливи, ще признаем, че Яне свърши доста черна работа на Анастасия. С френетичния жар на млад кариерист той поведе кръстоносен поход срещу "старците", срещу комунистическите креатури, срещу всякаквите предатели на земеделската идея. Нещо като оранжев комсомолец. Но по-фанатичен.
В годините на борба Яне заякна, стана кръстник на младежка земеделска формация, а после събра кураж и да захвърчи самостоятелно. Кураж и морал. В българската политика морал да искаш. Земеделският обаче е особено фриволен. Той е съвсем разкрепостен. Като не можа да влезе под кожата на Мозер, Яне посипа глава с пепел и наобиколи другите земеделци. Старците обаче не бяха кукнали дотолкова, че да му делегират да представлява интересите им. И Яне се видя принуден да излезе на светло. Моралът му не го ограничи да понаплюе доскорошната си покровителка. Е, наложи се да фалшифицира някой и друг протокол от заседанията на провинциалните дружби, но как иначе щеше да докаже членска маса, легитимност и да регистрира в съда поредната земеделска формация?!
Покрай тия баталии Яне отнесе куп псувни на български и на английски, даже изяде няколко шамара току под паметника на Александър Стамболийски. Това той взе за знак от съдбата, един вид подсказване отгоре.
Тези млади и амбициозни хора край него, за които жали Сашо Томов, също са по свой, земеделски начин, "чисти и верни на идеала". И с всички малформации на партийния си морал. Впрочем в Обединените земеделски сили нищо не е истина. В традиционния смисъл на понятието. Най-напред понеже обединението изглежда генетично противопоказно на земеделците. От друга страна, Яневите люде са толкова сили, колкото могат да бъдат една каруца хора. А земеделските идеи са им така близки, както на кукувицата гнездата на чуждите птички.
Като ги видя ЦИК от птичия си поглед, такива едни кукувици и одма отказа да им даде оранжевата бюлетина. То бива бива, ама съвсем без представителност не става. Както и без някаква предвидимост. Ще вземат тези обтекаеми млади хора, необременени от никакви скрупули да снесат оранжевата бюлетина бог знае в какво партийно гнездо и да объркат политическия пъзел.
Такива работи, Яне ле, бело гърло... Нейсе, затвори го, запуши го!
