Българската индустрия и селско стопанство трябва да се върнат на традиционните ни пазари в Русия и арабските страни, които най-бездарно бяха "подарени" на чужди конкуренти. Ние зависим на 100% от руските енергийни доставки.
Ключова причина за днешния плачевен външнотърговски баланс на България е именно диспропорцията в това, което купуваме от Русия, и това, което продаваме на Русия. Тази диспропорция ще може да се регулира, когато се премахнат всички онези изкуствени пречки, но уви, вече и естествените бариери, пред добре познатите на руския пазар български стоки. Повторното откриване на тези пазари ще осигури възможността за възраждане на българското производство.
Ние обаче, добре осъзнаваме, че наличието на пазари е необходимо, но недостатъчно условие за икономически растеж. Без държавна индустриална политика, при която в рамките на пазарно функциониращи стопански единици държавата стимулира натрупването на капитали, инвестирането в нови технологии и развитието на производството, такъв растеж не може да се осъществи.
Както показва световната практика националната конкурентоспособност зависи от наличието на големи стопански структури, които чрез така наречената икономика на мащаба осигуряват повишаване на производителността, намаляване на себестойността и в крайна сметка водят до изграждане на конкурентни предимства. Ние виждаме формирането на подобни големи конкурентни структури не чрез приватизацията на доведените до разруха днес държавни фирми. Нито чрез оставането им в подчинение на откъснатите от пряката стопанска дейност министерски чиновници.
За нас пътят е в институционализирането на нови конкурентоспособни стопански форми, каквито са националните предприятия. По своята същност това означава преминаване на стопанските единици, явяващи се естествен монопол, или тези със стратегическо значение за българската икономика, в нов статус - този на националното предприятие.
Те ще функционират на пазарен принцип, ще се ползват с пълна икономическа самостоятелност, но разпределението на печалбите и разходването на средствата ще бъдат регламентирани и контролирани чрез обществени съвети към парламента и Сметната палата. Това ще мотивира националните предприятия в достатъчна степен, за да работят за себе си като ръководство и колектив. А също да работят и за удовлетворяване на обществените нужди в сферата на здравеопазването, културата, образованието, а също така и в областта на националната сигурност и технологичното развитие. Така ще се формира механизмът на нови взаимоотношения между производители, потребители, общество и държава, които ще бъдат базата на системата на истинска икономическа демокрация.
Естествено, една нова икономическа политика на държавата не може и не бива да се ограничава само до "националните предприятия". Истинската икономическа демокрация изисква равноправно отношение на държавата към всички субекти на стопанския живот.
Това означава държавата да създаде условия чрез нова данъчна, кредитна, митническа, външнотърговска, информационна и друга политика всички български фирми и стопански субекти, малки и големи, частни, кооперативни, държавни и национални, да вземат участие в процеса на икономическия растеж и развитие на българското производство.
Държавата трябва да бъде носител на стратегическата инициатива в тясно сътрудничество с капиталите на българската индустрия, да определи дългосрочните икономически приоритети и цели, както и основните механизми и средства за тяхното достижение.
В заключение ще кажем, че в своята съвкупност ключовата цел както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, на нашата икономическа политика не може да бъде нищо друго освен благоденствието и успешното социално развитие на целия български народ.
За осъществяването на тази ключова цел ние обещаваме, че ще се борим с всички сили и ще заложим честта и достойнството си на българи патриоти.
НПС "Отечество"
Пространствата на "малкия" човек
Думата, оградена с кавички, наскоро бе изречена по БНТ от млад проспериращ режисьор.
Той обясняваше как правел политическа сатира за пространствата на "малкия" човек. Не било в творческата му натура да се занимава с конкретни субекти. (Но азбучно правило за политическата сатира е образът на конкретен герой!)
И без това признание на нас, зрителите, ни е ясно, че той прави удобна и приемлива "сатира", както за управляващите, така и за медиите. Дали затова БНТ "смело" пуска на екрана неговите постановки, рекламира ги системно?! И дали самият Теди Москов съзнава докрай опасността и ефемерността на подобно поведение?!
Логично е - нали живеем във времето на ерзаците (заместителите). Когато човек се докосне до творба на този режисьор, веднага се запитва защо авторът посяга към проблемите на "малкия" човек от улицата - дали от любов към него, или му се надсмива... Чарли Чаплин посвети почти цялостното си творчество на "малкия" човек. Но никой не се съмнява и днес в творческия замисъл и емоционалното предизвикателство на автора. Докато свят светува, филмите на Чарли Чаплин ще бранят правата на "малкия" човек от посегателствата на силните - хората с пари и власт. Зрителите от различни поколения усещат хуманизма на твореца, неговата обич и състрадание към "малкия" човек. Създаденото от Чарли Чаплин е образцов пример как велик талант се реализира чрез обреченост на нравствеността. Подвиг, за който е нужна гениалната дарба. Щом я няма дарбата, остава оригиналниченето, болезнената амбиция, режисирането на цинични смешки с човешки трагедии... Но нека оставим проблемите на политическата сатира.
Пред нас е животът с реалните си драми, трагедии и мерзост. Загърбвам страшните злини като безработица, здравеопазване, образование, емиграция. Нека погледнем към най-минималните "привилегии" на "малкия" човек - размера и състоянието на междужилищните пространства, парковете, градините, кварталните градини, игрищата за деца.
Агресията на новобогаташите към тези най-естествени права на "малкия" човек е непозната нито в далечното, нито в по-близкото ни минало. Варварски се заграбват обществени места: на баскетболно игрище израства жилищен блок с луксозни апартаменти (знае се чии са!), в квартална градинка се построява частен магазин законно, с разрешение на общината (подсещаме се как е получено разрешителното!). В централните паркове с национално значение се издигат съвременни палати, дори върху значителни археологически обекти.
Някой да е спрял такъв строеж?!
А уж имаме закони... Остатъците от "тоталитарното" паркостроителство са в жалък вид: занемарени алеи, изпочупени пейки, боклуци и немара. Оправданието е - няма пари. Ами това просто не е вярно! Тези, които са отговорни за управлението на държавата, за разпределението на средствата - откъде взеха пари да си построят луксозни жилища, плюс няколко вили със собствени паркове и градини?
Пространствата на "малкия" човек намаляват, свива се задоволяването на най-елементарните му естествени нужди. Разбира се, за сметка на "големите" човеци. За тях няма никакво значение, че техният "малък" събрат може да е велик талант, може да е носител на научни степени. Дори да е най-обикновен работник, земеделец, пощенски раздавач - той има право на глътка въздух, на почивка сред свежа зеленина.
Ако "малкият" човек изкаже своето недоволство спрямо посегателствата над правата му, веднага го обвиняват в старо мислене и носталгия по "комунизма".
Мисленето наистина е проблем от първостепенно значение за съвременното човечество. Той не се решава с целуване на кръста и палене на свещи.
Любовта към ближния има съвършено други измерения, които са добре познати на бедни и богати, на управници и управлявани. Познаването е едно, приказването и издигането на лозунги - лесна работа.
Трудното е да се спазват правилата, които създават хармонията в обществото (доколкото е възможно). В България те са тихомълком отречени, погазени. Без свян, фарисейщината се утвърждава като норма на поведение... Още нещо за начина на мислене.
В първите години на промяната се запознах с американец от САЩ, син на богато семейство. Попаднал в столичния квартал "Младост-2", той се възмути как е възможно да се загуби толкова голяма площ между жилищните пространства. Могло било без тези пейки, люлки... Не, нека да ги има, но да са на малки площи. В неговата родина толкова земя не би се изхабила за нищо. В същото време, младежът-американец показваше снимки от жилището на своите родители. На приказен остров, във Флорида, сред пищна зеленина, цветя и простор, се губеше разкошен палат. Ето го мисленето - за богатите може, на бедните не се полага!
Тази философия няма бъдеще - нито в България, нито в света.
Жалко за поколенията, които ще трябва да изнесат на гърба си борбата с алчността и егоизма, убиващи духа на човека и красотата на планетата.
Първите мишки паднаха в капана на безвизовия Шенген
Още мехурчетата от изпитото шампанско послучай отмяната на визовия ни режим със страните от шенгенското пространство не бяха спрели да къркорят из стомасите на прославените ни политици, и по шенгенските граници започнаха да падат първите жертви на "великата придобивка".
На хърватската граница бяха спрени в самия първи безвизов ден български автобуси и леки коли. След дъжд - качулка, - последваха извинения от страна на Загреб. Часове по-късно братските гръцки полицаи започнаха да натирват обратно на българска територия нашенци - без обяснения, а някои дори и без или със скъсани паспорти.
Оказа се, че политическият Шенген може и да е паднал, но практическият и туристическият е станал още по-здрав. Всъщност, какво получихме?
Получихме правото да се разходим до някоя от западноевропейските страни, без да се редим на опашка пред съответното посолство. Преди 52 години обаче бе приета една световна Всеобща декларация за правата на човека - между другото, ратифицирана у нас още по времето на Тато. В чл. 1 на тази декларация дословно се казва: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство"... Не се заяждам, но просто използвам цитата, за да поясня, че всъщност Западна Европа ни е "дала" нещо, което по право ни принадлежи. Не там обаче е проблемът.
Проблемът е, че нищо не ни дават, а отново ни вземат. Вземат ни правото и възможността да бъдем в равноправно отношение с гражданите на страните от Западна Европа.
Ръкоплясканията из управляващото пространство и из медиите не могат да скрият безкрайно унизителния факт - нас за пореден път ни отрязаха от Западна Европа. При това с учудваща лекота и с пълен наивитет от наша страна. Реално единственото, което вече ще ни се позволява, е възможността да се натоварим на някой автобус или влак, да мръднем до Виена например, с надеждата да я разгледаме, и с първия обратен влак или автобус да си се приберем вкъщи.
Има обаче една стара и истинска история, която ми се иска да разкажа. Седели си някъде в края на тридесетте години на ХХ век в кръчмата "Дълбок зимник" проф. александър Балабанов и Елин Пелин. И както си седели и си пийвали, професорът изведнъж рекъл: "Пелинко, що не вземем да идем до Беча? " "Добре", отвърнал Елин Пелин и двамата преровили джобовете си. Намерили общо пет-шест златни български лева, хванали един файтон и отпрашили към Централна гара да гонят влака до Виена.
Ни за визи мислели, ни за паспорти, ни от граничен контрол се плашели, камо ли пък от австрийските власти - че то Беча им била като иди ми-доди ми. Да, ама имали и пет-шест златни лева в джобовете си. А пък и двамата били доста бедни за стандартите на онези времена.
Та ето за тези стандарти става въпрос.
Паднал Шенген. Хубаво. Но бариерата пак си стои. Ако искаш да отидеш, за да работиш, за да учиш или да извършиш някаква дейност, която би ти донесла доходи (и би застрашила тамошния пазар на труда!) визите пак са задължителни. Остава ти екскурзията - за нея обаче се искат пари. Много пари.
Кой тогава ще е този, дето ще тръгне на подобна скъпоплатена разходка, след като миналата седмица например, от профсъюзите съобщиха, че дори в цветуща София 80 на сто от населението не си дояжда и износва дрехите си още от прословутото и бедно тоталитарно време!?
НСИ веднага реагира: българинът през декември е спе-стявал по 38 лева на месец. През февруари - по 10, 17 лв., а месец по-рано - само 2 лв и 30 ст. Забележете - и то при среден общ доход на семейство 270 лв. и 87 ст.!
Как да не са горди управляващите - приучили са българите направо на фотосинтеза. Остава още малко и камъни да прояде, като магарето на Настрадин Ходжа... Най-мизерното обаче в цялата история е, че след официалното отпадане на визите, отпадна и официалната закрила на българина от страна на държавата в чужбина.
Преди, когато имаше визи, родният странник отиваше в дадената страна с реалното покровителство и разрешение на тамошните власти, изразено с визовия печат в паспорта му. Това го предпазваше от дерибействането на дребни и още по-дребни чиновничета и тамошни пъдари.
Сега на практика отпадна и тази закрила. Показателни са действията на гръцката полиция спрямо пътуващите от седмица насам нашенци. Няколко десетки са вече върнатите, като голяма част от тях са отпратени обратно със странния мотив "показват явни признаци, че престоят им е с цел работа".
Поглежда те пандуринът, значи, решава, че си му съмнителен, и - хайде обратно в Българско. Без обяснения, без право на обжалване.
Знаем, че цифрите обикновено са манипулирани, но все пак понякога и статистиката дава що-годе някаква представа за реалността. А по отношение на Шенген статистиката показва, че на практика нищо не се случва. Според данните на граничните служби потокът на пътуващи навън български граждани за последните две седмици практически не се е увеличил.
Социологическите изследвания на различни агенции пък показват, че между 70 и 80 на сто от българите изобщо нямат намерение да се възползват от прословутите шенгенски облекчения.
Всъщност, ако трябва да сме по-точни, изобщо нямат възможност - финансова, разбира се.
Какво се оказва накрая? Оказва се, че облекченията важат единствено за хората с пари - т.е. за бизнесмените и за политиците.
Тях обаче визите никога не са ги плашили и не могат да ги уплашат - най-малкото, защото по опашките пред посолствата висяха не те, а техни служители. Това е истината. А надеждатаа май остава единствено за Надежда.
Защото само такива като нея могат да минават през VIP на западните летища.
За обикновения българин пак си остават КПП - с два тунела - за първа класа хора от шенгенското пространство, и за второто качество люде, които все така ще продължават да бъдат подлагани на унизителни тараши и процедури под ехидния надпис "нешенгенски граждани".
Ех, мишлета, мишлета, както се пееше в една песен, кой знае защо позабравена в последно време.
Ричард Холбрук: Завръщане на местопрестъплението
На 1 април т.г. в "Ню Йорк Таймс", бившият американски посланик в ООН и автор на Дейтънските споразумения за мира в Босна - Ричард Холбрук, публикува материал под странното заглавие: "Четири балкански кризи изискват спешно вниманието на НАТО". Макар публикацията да съвпадна с Деня на лъжата, тя навежда на сериозни размисли за американската политика на Балканите.
В голямата политика е голяма рядкост високопоставен участник и автор на съдбоносни събития да признае, че той и неговото правителство са допуснали сериозни грешки. Холбрук не прави изключение. Но когато говори за наличието днес на Балканите на четири кризи, една година откакто универсалното плашило Милошевич не е на власт в Югославия, всеки здравомислещ читател би се запитал: не са ли тези кризи следствие на погрешната политика на самата американска администрация? Политика, в която "приносът" на Ричард Холбрук бе осезаем?
Защото една от посочените балкански кризи - според Холбрук, се развива в Босна, за чието "омиротворяване" той положи толкова усилия... Има едно правило, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. В случая, за който говорим, той не само се връща, но се и опитва отново да отвлече вниманието със старите плашила Милошевич, Караджич, Младич и т.н.
"Голяма новина е, разбира се - пише Холбрук, - че Слободан Милошевич, който започна и изгуби четири войни на Балканите, е бил арестуван за нарушения на югославския закон. За да бъде раздадена пълна справедливост обаче, той трябва да бъде предаден на Трибунала за военните престъпления в Хага.
Като човек, прекарал дълго време с него, основно при преговорите, които прекратиха войната в Босна, аз съм дълбоко удовлетворен, че неговата активна роля в историята изглежда приключена.
Не може да се каже същото, обаче, за Радован Караджич и генерал Ратко Младич. Оставането на свобода на тези хора - единият от които е расисткият лидер на босненските сърби, а другият е отговорен за масови убийства, подкопаваше западната политика."
Тези хора били в основата на противопоставянето на една единна мултиетническа Босна (!!) и неохотата на НАТО и САЩ да се опитат да ги арестуват (!) било онова, което най-много наскърбявало Ричард Холбрук в областта на западната политика след Дейтънското споразумение от 1995 г. Залавянето на Караджич щяло да направи много по-ефективно прилагането на Дейтън. По ирония на съдбата обаче, точно американските военни, които можели най-много да спечелят от неговия арест (понеже той щял да ускори изтеглянето от Балканите на около 5000 американски военнослужители) се колебаели най-много. Те се позовавали на рисковете и трудностите по координирането на усилията с французите, в чийто сектор се криел обикновено "престъпникът" Караджич.
"Неуспехът да се арестуват тези двама мъже - продължава Холбрук, - е забележителен пример за това, как бездействието може само по себе си да бъде политическо решение, и то със сериозни последици."
Е, Холбрук вижда и положителни неща в действията на новата американска администрация - например натискът за задържането на Милошевич и обвързването му с помощта от САЩ за Сърбия.
Оповестеното от новия държавен секретар Колин Пауъл намерение на САЩ да продължат да помагат на Сърбия било правилно, но то само отлагало големите решения пред американската политика на Балканите.
Ако САЩ не водели събитията, те щели да бъдат поведени (разбирай, повлечени) от тях. Никой не можел да се оправдава с това, че "събира екипа". Историята била непрекъсната и не държала на изслушванията за утвърждаването му (на екипа - б.р.) в Сената.
"Неотдавнашните действия на македонските албанци и босненските хървати - продължава Холбрук, - са отчасти реакции на новата администрация, възприемана като по-пасивна на Балканите. Това възприятие инспирира сепаратистите да се опитат да заличат постиженията от изтеклите пет години. Така в Македония започна една Пета Балканска война, а Вашингтон е изправен пред лицето на предизвикателства и в Босна, Черна гора и Косово".
В Босна днес предизвикателството идвало от босненските хървати, които се стремели да разрушат крехката мюсюлманско-хърватска федерация. Напоследък те инспирирали широкомащабни хърватски дезертьорства от армията на федерацията и нападения върху натовски мироподдръжници и официални представители, отговарящи за прилагането на Дейтънските споразумения. Целта им била да създадат една отделна хърватска минидържава, за да се слеят по-късно може би със самата Хърватска. Подобна била и целта на някои босненски сърби.
"Ако хърватите успеят, Дейтън ще бъде ефективно мъртъв, а Босна - съществено наранена", тюхка се Холбрук. САЩ, според него трябвало да оглавят международните усилия срещу "тези престъпни елементи, като ги арестуват и използват сила, ако е необходимо".
Така пише Холбрук и очевидно съзнава, че признава нещо, окето всички ние, тук, на Балканите, отдавна знаем: И без Милошевич в Босна процесът на разделяне не спира!
Вторият проблем бил в Черна гора.
Там президентът Мило Джуканович, който храбро се опълчил срещу Милошевич по време на Косовската война и оказал "огромна помощ" на НАТО, сега вървял към пълна независимост на Черна гора. Това означавало развод със Сърбия и в крайна сметка - разпадането на Югославия.
Ако партията на Джуканович получи значителна подкрепа на парламентарните избори и референдума за независимост на Черна гора на 22 април 2001 г., трудно щяло да бъде на международната общност да се противопостави на "волята на народа".
Досега САЩ и Европейският съюз се противопоставяли на черногорската независимост от страх, че това ще донесе нестабилност. Но ако самата Черна гора се обяви за независима, няма да има друг избор, освен да се приемело това решение... "Далеч по-добре е да се готвим за тази възможност - препоръчва Холбрук, - отколкото да инвестираме американски престиж, за да й се противопоставяме. Бихме могли да преживеем черногорската независимост при условие, че тя не отприщи подобни движения навсякъде другаде".
Най-натрапчивото предизвикателство, според Холбрук, обаче, е в Македония.
Там оставали само седмици за посредничество, за да се предотврати гражданската война между "македонските славяни и членовете на албанското етническо малцинство". Затова Вашингтон трябвало да изпрати високопоставен емисар, който ясно да представя администрацията на Буш, редом с Хавиер Солана от ЕС. Защото "засега, както твърди Холбрук, като оставя дипломацията почти изцяло в европейските ръце, Вашингтон рискува да повтори грешката от 1999 година - първоначалното пренебрегване, последвано от война".
Накрая е и самото Косово. Докато мирът в Босна бил международно гарантиран с Дейтънското споразумение, Косово нямало нищо повече от едно нетрайно прекратяване на огъня и една Резолюция на Съвета за сигурност на ООН (1244), която го оставяла в неясен статус. Албанците искали независимост, а сърбите - да задържат Косово като част от Югославия. Без постигането на взаимноприемливо решение за Белград и за косовските албанци, щяло да е невъзможно изтеглянето на натовските войски, без избухване на нова битка. Обаче нито една от страните не била готова да преговаря.
Косоварите първо трябвало да си изберат ръководители, но за нещастие изборите били отложение за края на тази година от тромавите международни бюрократи. А Белград първо се стремял да уреди спора си с Черна гора.
"Както в Македония - продължава Холбрук, - Съединените щати, чието влияние в региона е много по-голямо от това на Европа или на Обединените нации, трябва да оглавят търсенето на решение чрез преговори. Аз осъзнавам, разбира се, че онова, което очертах по-горе, съставлява пропаганда на една трайна, наистина нараснала американска лидерска роля на Балканите, в партньорство със съюзниците от НАТО. Това е същата позиция, за която се аргументирах като официален правителствен представител.
Накрая, ключовият въпрос е дали Балканите си заслужават, за да оправдаят такива рискове и разходи?
Отговорът ми е прост: те струват повече, защото европейската стабилност остава основен интерес за американската сигурност, интерес, който не свърши с края на Студената война.
Когато НАТО се сблъсква с престъпните елементи, застрашаващи Балканския регион, който, разбира се, е вътре в сферата на отговорност на НАТО, единственият избор, според мен, е международното въвличане на ниска цена или по-тежкото инвестиране по-късно".
Така завършва Холбрук и за всички нас остава с ясен отговор въпросът: Ами ако тъй наречените престъпни елементи са в самото НАТО?
Ако цялата досегашна политика на Запада, начело с Вашингтон, по отношение на "разрешаването" на балканските кризи е била низ от грешки?
Грешки, които перифразирайки думите на Талейран, са нещо повече от престъпления?
Естествено е "съдружникът в престъпленията" - Холбрук, да не задава публично подобни въпроси.
И не е необходимо: достатъчно е, че на мястото на някогашната югославска криза, днес, по думите му, на Балканите има четири нови!
Които чакат НАТО спешно да им обърне внимание!
Ако ги "разреши", както предишната, те могат да станат и осем, и осемнадесет.
Може и пак да се сведат до една: истинска нова Балканска война.
Симеон II и тревогите за бъдещето на България
Включването на Симеон Кобургготски в политическия живот на страната предизвика небивали метаморфози сред "елита" на нацията. Едни хвърли в паника и злоба, други пък потънаха в блянове за "долче вита" под чадъра на Негово величество.
Отдавна България не е била разтърсвана от такива вулканични страсти и очаквания, от толкова залпове срещу една-единствена личност и от толкова надежди, които пробудиха милиони български граждани. С право политическите наблюдатели смятат, че ако и този път българинът остане с излъгани мечти за нормално съществуване, за защита на националните ни ценности, покрусата, но и крушението на идеите и на нравствените скрижали ще бъде с невъзмездими последици.
В лицето на Симеон те - водачът и подопечните му - виждат собствения си гробокопач
Явно е, че най-незавидно става положението на Иван Костов и верните му гвардейци. Те виждат в лицето на Симеон собствения си гробокопач, който няма да пожали "мъртвото" в тях и ще послужи на историята, за да ги изхвърли от света на живите.
Не е случайно, че в екипа на Костов довчерашни монархисти за ден-два се превърнаха в яростни републиканци, готови да положат пред олтара на отечеството и плът, и дух.
Най-напред бащата на нацията Петър Стоянов се отказа от фамилни "добродетели", за да подскаже в характерния си лежерен стил как дистанцирано, присмехулно, даже враждебно трябва да се възприема гастрола на Симеон като български политик.
Монахът-воин от Драгалевци, съпругът на Елена Костова, негово превъзходителство Иван Костов, забрави предишните си кокетирания с монарха в изгнание, възглавявайки с Ахилова целеустременост новопоявилата се партия на заклетите републиканци. Муравей Радев, възродителят на родните легиони, си го каза директно: очаквал пристигането на един монарх, а за негово огорчение срещнал политик, готов да се намеси в държавните дела.
Последваха и реакциите на Надеждите и Катерините, на олекналите от безличие Абаджиев и Тоткова, станахме свидетели на новорепубликанските апели на безподобния Асен Агов, на размножените аноними от Координационния съвет на СДС.
И всички те като матросовци отстояват клетвата на Водача да се брани републиката и позори с горещо клеймо монархията.
И което е най-характерно: не се и стесняват да си признаят, че става въпрос за лични интереси, за семейни облаги, за привилегии, които са готови да защитават с нокти и зъби.
Не по-малко пословични са проявите и на другите следовници на Водача Костов.
Всеизвестно е, че Александър Томов, председателят на Евролевицата, от дълго време е скритото оръжие на Костов, оръжие, предназначено да отстоява рубежите на "дясната" политика от "леви" позиции. Та същият Томов, в синхрон с Костов, също заклейми Симеон Кобургготски, забравяйки, че бе първи сред "левите" политици, които направиха пътека до Мадрид, словославейки високите качества на Симеон. Чак до Щатите дотича Томов, за да участва в бала на Негово величество, уреден в чест на домораслите ни политически марионетки.
По стъпките на Томов се упъти и друг деец на Евролевицата (по някаква случайност също бивш виден функционер на БКП) - проф. Драгомир Драганов. Той именно през изминалото десетилетие стана националният наставник по въпросите на прехода към демокрация: сервираше ни за щяло и не щяло "испанския модел" - демокрация, начело с монарх!
Утежни се положението и на Дилов-син и на неговите гергьовденчета. Защото без Симеон Дилов-син и днес би изпълнявал предназначената му роля на центрист, който "коригира" градивно СДС и помага на Костов да оцелее по-безотказно.
За върховете на СДС и за обслужващия го персонал нещата са от ясни по-ясни. Пристигането на Симеон, както вече бе казано, за тях е филм на ужасите, катастрофа, която няма как да бъде избегната. Може би само Симеон Велики е раждал подобни кошмари в сънищата на византийския двор, когато застава пред портите на Константинопол.
И как да не бъде всичко това достойно за една епична драма: тъкмо Костов и компания си бяха осигурили още четири години безметежен комфорт, и ето че човекът от Мадрид го стопи като детска къщица от захар.
Тъкмо Костов и компания бяха напъхали опозицията, оглавявана от Първанов, в ъгъла на политическия живот, гаврейки се над старческата й импотентност и липса на талант и полезни инвенции, и ето че към арената се упъти като многоглава хидра Симеон, заобиколен от обожаващите го тълпи българи. Тъкмо мнозинството от народа беше убедено, че не си струва да си хаби барута заради една хилава опозиция, и ето че Симеон върна смисъла: друг е въпросът доколко са имагинерни подобни настроения и народностни нагласи. Народът вече беше изпаднал в шоково състояние от отчаяние и ето, че Симеон може да го накара да гласува масово на парламентарните избори и да превърне партията на Костов в маргинал.
Симеон Кобургготски се оказа не толкова "деликатен" противник. Отрече, че търси противопоставяне. Не се поддаде на призивите да подкрепи СДС, който в замяна ще му "гарантира" монархическо бъдеще.
С какво Симеон застрашава
СДС на Костов, а и въобще политическия ни елит?
Първо, той намери сили да разкрие, че държавата ни се намира на дъното на историческото си развитие, че е обрасла в нищета, че е смазана от корупция, че безотговорността на СДС-властта превръща България във влак без спирачки.
Второ, Симеон принуди кръга около Костов да се саморазобличи като политическа клика, на която липсват идеали и принципи. Единственото, което ги блазни, са властта и личното обогатяване чрез грабеж на народното и държавното имущество и богатство.
Трето, даде да се разбере, че СДС се е отклонил прекалено и опасно в посока на едноличното управление чрез реставрация на тоталитарните структури и модели. Подобен тип управление не търпи многопартийността и демокрацията; узурпира властите; издига на пиедестал насилието като единственото ефикасно средство на политиката; въдворява дискриминацията на възгледите, различни от божите заповеди на Костов; построява стратегията и тактиката си върху тоталната демагогия, характерна за почти всеки диктаторски режим. Не е възможно Симеон да не проумява, че режим като този на Костов, дошъл на власт чрез антидържавен преврат, би могъл да има друго политическо поведение.
Четвърто, Симеон очерта като на длан дълбоката и непреодолима криза, в която изпадна СДС под ръководството на Иван Костов. И особено до каква степен този съюз е изолиран от общите въжделения на народа. Без съмнение, при правилно и далновидно провеждана предизборна кампания, движението "Симеон II" би могло да стане първостепенен парламентарен фактор и да определя параметрите на изпълнителната власт, запращайки Костов и сие в небитието.
С новото си движение Симеон прави опит да създаде реална българска десница по европейски, а не по днешния азиатски образец, "обогатен" с непоносима сервилност пред американските господари на Балканите. Симеон обещава повече толерантност, професионализъм, морал, по-истинско национално съгласие. Това е повече от позитив на политическото поприще, ако не е предизборен трик.
По такъв начин се слага край и на нарастващите фашизоидни тенденции в българската десница, все по-тясно обслужваща мафиотските интереси на своите предводители.
Макар в чисто програмен аспект изявленията на Симеон да са с десноцентристко тежнение, в перспектива те би трябвало да отразяват физиономията на такава десница и на такава дясна политика, които може би най-сетне ще проявят усет и за националните отговорности.
Пето, Симеон се изяви като национално отговорен политик по линия на геостратегическите интереси и ориентация на Отечеството.
Той, поне на този етап, мисли по-прозорливо за съдбините на България, отколкото емблематичните фигури на СДС или на БСП, както и на политическите партии и движения, представени в Народното събрание.
Шесто, Симеон направи заявка за участие в републиканския живот в рамките на конституционната ни система. Той публично декларира, че ще уважава и спазва Конституцията, законите и институциите на Републиката.
Възможно ли е възстановяване на монархията у нас?
Такива опасения изказват редица убедени републиканци, както и привърженици на крайно левите идеи, склонни да превърнат Симеон в пряк отговорник за политическите престъпления, извършени от членове от неговата фамилия.
Ясно е: не е разумно да се слага кръст на подобни опасения, още повече, че тепърва ще узнаваме с каква програма и с какви политици човекът от Мадрид ще организира конкретното си политическо настъпление. И все пак има нещо уродливо в предложението да се организира съюз на СДС и БСП срещу "пълзящата реставрация на монархията", един лозунг, който пряко обслужва кликата на Иван Костов.
Да не се правим на толкова наивни. Костов и вярната му дружина съзнават отлично, че ако го нямаше Симеон, никой не би могъл и да ги побутне от командното им място. Те са наясно, че Симеон всъщност застрашава диригентския безпредел на родната мафия и мафиотските интереси, тяхната безнаказаност.
А ние, обикновените гласоподаватели, също би трябвало да оценим, че едно "възкресение" на отбора на Костов ще тласне България вместо към Европа, към гробищата на икономическата и духовната смърт, ще ни вкара в кристалната нощ на дългите ножове, на фашизоидния мрак и варварските порядки.
Ще ни докаа до положението на безропотна маса, лъгана чрез медийния апарат на гореспоменатата клика.
И все пак "опасен" ли е Симеон и ако да, в каква насока?
На този етап опасността едва ли е с оглед на дилемата република - монархия.
Клопката, която залагат управляващите в качеството си на лъжерепубликанци, може да помами само екзалтирани фанатици или лековерници, тръгнали да рушат всеки "обект", подобен на вятърна мелница.
Трезво мислещите българи от левия и левоцентристкия спектър обаче виждат и плюсовете, и минусите в пътя на Симеон към политическия театър. Те не се съмняват, че Симеон би могъл да стане създател на една "нормална" дясна формация у нас, а тя ще бъде значително по-трудна за преодоляване в сравнение с диктатурата на Костов.
Симеон успя, поне на сегашния етап, да обедини последните ресурси на българската десница, за да продължи нейния живот и в бъдеще. Той откри възможностите на онази дясно ориентирана партия, която нарича себе си "народна".
Комедийно-зловещият лик на днешната управляваща сила предлага букет от безподобни ужасии през бъдните години, но, от друга страна, подсигурява кончината на тези ужасии в обозримо време. Това "пришествие" на финалния момент за българската десница го отлага Симеон със своето завръщане у нас.
Седмо, Симеон понастоящем обхваща многообразието от проблеми от позициите на функциониращата национална държава; подчертава, че държи на принципите на държавността.
Това, а и посочените вече обстоятелства, дават основание на Политическия кръг "Зора" да гледа диалектично и продуктивно на участието на Симеон II на националната политическа сцена. Ние сме готови да си сътрудничим с движението "Симеон II", както и с всяка друга политическа формация, която действително поведе борба срещу глада и мизерията, срещу умъртвяването на българската икономика, срещу омерзителната геостратегическа роля, каквато ни отрежда висшият персонал на "политическата класа". Да сътрудничим в името на диалога между националноотговорните сили, на морала в политиката, на професионализма и българския цвят на саможертвата.
Ако Симеон II се окаже демократ на думи, а не на дела, ако неговите заявления са "дърво без корени", ако поради различни причини прояви слабохарактерност и се поддаде на инерцията и празната суета, ние, разбира се, ще проявим принципност, каквато сме доказали, че притежаваме: и с отношенето ни към Костов или Първанов, и с нелицеприятните ни съждения за епизодични герои като Александър Томов и витаещата около нимбата му Петя Шопова... Не ще и съмнение, че като убедени републиканци, ние никога и на никаква цена няма да се примирим с опитите за възстановяване на монархията и на нейното най-уродливо издание: института на царедворците!
За да бъде панорамата пълна ще добавим, че срещу Симеон се обявиха безпардонно и редица фактори, които са производни на определени кръгове от администрацията на САЩ. Тук имаме предвид най-вече реакциите на радио "Свободна Европа", или първоначалните коментари на телевизията на Мърдок.
На тях не им се харесва, че корените на Симеон по произход са в Германия, или по-общо казано, в територии на бившата Австро-Унгария. Че са прекалено тесни контактите му с днешния немски (не само благороднически) елит; че медийното му присъствие беше подсигурено главно от така наречените часови вестници, собственост на немски магнати.
Парвенюшката роля на тъмносините медиатори с червен тоталитарен корен
Но най-парвенюшка и шутовска е ролята, възложена на групата от тъмносини медиатори, които внезапно, мълниеносно промениха и думи, и одежди, и щитове, и мечове, за да се преродят от монархисти, бленуващи за дантелено аристократично бельо, в републиканци, които като Йохан на Смирненски загиват или са готови да загинат на барикадата заради новите си, току що сменени републикански убеждения.
Тези хора, въпреки "указанията" успяха да размножат - поради некадърност, имиджа на Симеон. Откъде ли не - от радио и телевизия, от вестници с различна порода - вестовоите на "гласността" се втурнаха на бой срещу Симеон. С какви ли не хули и клевети го засипваха, как ли не се мъчеха да го извадят от равновесие, с какви ли не камъни го замеряха, за да го ранят смъртно и да подсигурят политическата му смърт?! Дами от телевизията на Мърдок и от "Екип 4" на "Канал 1" се състезаваха по девиче безсрамие в опитите си да опръскат с наглост своя довчерашен идол.
Безплодният културовед Ивайло Дичев осребри новата си републиканска кауза. Нибелунгът Иво Инджев, с преиграна обективност изрази превъзходството си над случайния екземпляр. Тъмноокият гном на демокрацията Иван Кръстев ухапа като змия сред нажежени камънаци реномето на Симеон. Оракулът на СДС Дайнов влезе в условностите на един облог, който има за цел да доведе до пародия мнението за особата. Социологът Огнян Минчев доказа колко безсмъртен е Алеко Константинов със своите Гочоолу и Дочоолу. Негов истински събрат - на заслужено хлевоусто равнище - се оказа Вездесъщият "богослов" Дачков.
Цяла кохорта от "професионалисти" се бяха трудили да измислят и въпросите, и клишетата на отговорите; те бяха еднотипни и еднакво убоги в устата на "блестящи" персони.
Да, на Костов май че само те, бедните "рицари на перото", му остават докрай верни. Те го пазят като домашни песове, готови да изпълнят всяка прищявка на господаря си.
Излезе на бял свят и една истина, която вече цяло десетилетие се прикрива най-старателно и от сини, и от червени.
- За какво става въпрос?
Млади социолози, политолози, културолози, изкуствоведи, литературоведи и т.н. бяха произведени като бъдещи медиаторни влъхви в началото на прехода (90-те години на XX в.). Тогава те бяха начеващи в професията си момчета и момичета. "Разпределиха" ги по ресори - културни институти, радио и телевизия, преса, университети и пр. - въз основа на строго определени критерии.
Първият критерий беше да бъдат като произход и родова традиция верни чеда на предишния политически строй. Техните родители са почти без изключения видни функционери на комунистическата номенклатура.
Вторият критерий беше да са работили в партийни учебни или научни заведения (достатъчно е да се проследи например кариерата на Огнян Минчев).
Третият критерий беше да са близки до бащите на българското преустройство: най-вече Андрей Луканов, а после Петър Младенов или Александър Лилов.
За изпълнение на новата цел тях ги приучиха на бърза ръка да станат "демократи". Да прегърнат "демократичните идеи", а тънкостите на занаята усвоиха в специализирани европейски или американски идеологически централи и университети. На тях им се отреждаше мисията да бъдат "манипулатори на манипулаторите". Те трябваше, според замисъла, да обработват на "високо ниво" умовете и емоциите на младото поколение. На такива наследници на номенклатурната класа се дадоха във владение новите фондации, институти за изследване на общественото мнение, медиите, политико-научните центрове към основните партии.
Младите кадри на прехода към демокрация бяха задължени да открият лек за спасение на родните си фамилии, да осигурят "родов" тил, зад който да се прикрие "първоначалното натрупване на капитала" от техните бащи, братя и роднини.
Едва ли е случайно, че възловите места по служебната стълбица им осигури лично екипът на Луканов, и съответно ръководството на БКП, преименувала се след това на БСП.
Не е случайно, че на тях бяха дадени указания да пращат в Сибир партията на трудовите хора, да разтерзават нейното минало и история; да проправят пътя ни към НАТО; да стават преторианска гвардия на вожда и учителя Иван Костов; да организират медийни спектакли като този с "румънската революция" и убийството на Чаушеску; да хвърлят съчки в палежите на партийния дом или парламента; да стават подстрекатели на всяко деяние, което мирише на пари и кръв.
Но ето че тези "достолепни" синове и дъщери на една порочна и нискочела класа, въздигнала се върху измамата и лицемерието, лъснаха като етика, като елементарен професионализъм тъкмо в случая с "Царя". Те, които бяха учили как се обезпаметява един народ, как да бъде яхан от мафиоти с бели якички, как да се демонстрира политологически европейска култура и куртоазен манталитет, сега се проявиха като невъзпитана, слабо образована, арогантна и псевдокултурна сган. Сган, достойна единствено за байганьовската безочливост на своите бащи, поставили на ешафода - заради облаги и откраднати богатства - ценностите на един идеал, на едно историческо време.
Те, подготвяните да узаконяват идеологическите постулати, те, които демонстрираха ерудираност и оригиналност на образования субект, се саморазкриха като заченати в интелектуален инкубатор; те, страшно амбициозните (и начетените) се срутиха като паянтова постройка пред очите на милиони българи. Тяхната природа на наемни войници на Костов и компания се прояви с цялата си грозота и духовна опустошеност.
Каузата на кръга "Зора" и участието на Симеон в българската политика
И така: лакмусът "Симеон II" изкара осите от кошера на политическите ни нрави.
Сега те, без предишното си самочувствие, се опитват пак да жилят и обезобразяват лицето на истината и справедливостта.
Но слава Богу, вече са по-безпомощни в собствената си ожесточеност и отровна настървеност.
Каузата на кръга "Зора" е републиканска, народна, държаща на нацията, на националните интереси, на добрувнето на България.
Тази кауза ни кара да не избързваме с негативизма си във връзка с участието на Симеон в политическото всекидневие. Напротив, да го поддържаме за всичко сполучливо и необходимо, което би сторил в името на отечеството, и да го критикуваме или отхвърляме, ако тръгне по магистрала, която обслужва негови егоистични интереси, или интереси на глутницата от вътрешни и външни рушители на родината.
Поради принципни съображения ние не бихме могли да бъдем участници в новото движение "Симеон II". Продължаваме да изповядваме разбиранията си за нов тип социална справедливост и сила на държавността, на отечествената мощ и просперитет. И тъкмо нашата убеденост в демократичните и социални принципи, нашата ориентация към отечеството и развоя на световните реалности, нашето тълкуване на суверенитета и независимостта като ценности на новия XXI век обосновават отношението ни към декларираната политика от страна на Симеон и неговото политическо движение в навечерието на изборите за 39-о народно събрание.
На всички наши симпатизанти е добре известно, че тъкмо Политически кръг "Зора" бе инициатор за създаване на движението НПС "Отечество" като форма на концентрация на националната воля и енергия, на българското чувство за традиция и памет, на перспектива и просперитет.
Движението обединява българските патриоти, особено тези от левия и левоцентристкия спектър, в едно време, когато по-важно от различията "ляво-дясно" е спасяването на българската нация.
За участие в предстоящите избори, ние, в НПС "Отечество", създадохме коалиция с Политически съюз "Българска левица".
Убедени сме, че главната задача днес е да изхвърлим в политическото небитие антинародния режим на Иван Костов - раковото срастване на алчност, престъпност и власт. В този смисъл ние решително отхвърляме пагубната практика да бъде унищожавана националната енергия в ненужен и ненавременен дебат, в празни спорове, фобии и схоластика. Днес е добър всеки инструмент, който може да отреже клона, на който са седнали майкопродавците. И ние вярваме, че хиляди българи ще гласуват за нашата спасителна за България и българската държавност програма. Програма, която най-пълно отговаря на животоутвърждаващите потребности на нацията. Програма, която е действително национално-отговорна.
Сините талибани пребиха 79-годишен фронтовак
Уважаема редакция,
Виждайки грозната сцена и опасявайки се, че възрастният човек може да бъде пребит до смърт, млада жена от съседния блок, Галина Минчева Шопова, слязла и се развикала: "Защо биете човека, пуснете го! ". След това Галина помогнала на г-н Тодоров да седне и докато той дойде на себе си, изпратила детето си да му донесе вестниците. Детето се върнало и казало, че те са разкъсани и разпилени.
Отдалечавайки се, бай Станко е настигнат от непълнолетния побойник, на когото и до днес не научихме името, и който се опитвал на няколко пъти да го удари пак, но възрастният човек бил защитен от Галина. Г-н Тодоров се отправил към полицията, но там, за съжаление, не му обърнали внимание. Нещо повече - отпратили го с подигравки.
На другия ден, 18 февруари, няколко души се отправихме към гаража на побойника. Той цинично заяви, че мотивите за побоя над възрастния човек, са политически. Когато се опитахме да го убедим, че все пак заради белите му коси е морално да му се извини, той започна най-вулгарно да ни псува и да крещи, че ни забранява да минаваме през квартала, защото бил негова собственост. Не се поддахоме на провокациите и потърсихме Галина Минчева, която помогнала на пострадалия. Тя потвърди казаното дотук и допълни, че след случая семейството й е подложено на непрекъснат морален терор и заплахи, включително и за физическо ликвидиране, ако свидетелства в полза на пребития Станко Тодоров.
До момента от районната прокуратура няма никакъв отговор на постъпилото изложение. Такива случаи в Казанлък са много. Ще добавя само още два.
Неотдавна невръстният внук на г-н Христо Копчев бе отвлечен и изнасилен от рецидивист-педофил. Въпреки че полицията го залови, но прокуратурата потули случая.
Още един случай, познавам лично висококвалифициран работник от военните заводи "Арсенал", който сега е трудоустроен и работи на намален работен ден. Той не вижда с едното око и има видима деформация на черепа, вследствие жестокия побой от група цигани, нападнали го, за да го ограбят в собствения му дом. И в този случай полицията ги залавя, но прокуратурата пак не дава ход на случая. Изглежда критерият за реакция на прокуратурата е "депутат-простосмъртен". След случая с побоя над депутата Асен Агов всички се убедихме в това.
Искам да обърна внимание и на един друг факт, доказващ какви безродници са управляващите.
В дискусията във вестник "Седмица", бр.2 от 19.1.2001 г. разбунила обществото ни след излъчването по БНТ на филма "Технология на злото", зам.-председателят на СДС в Казанлък - Румен Сомов, направи изявление, че филмът "Време разделно", отразяващ най-тежкия период на турското робство в българската история, бил "поръчков на комунистите".
Същият господин издаваше известно време в. "Казанлък", в който много често статиите бяха публикувани без автор. В една такава статия Капитан Петко войвода бе наричан "идиот" и "руска маша".
Неслучайно народът ни е казал: "Крушата не пада по-далече от дънера". Въпросният господин много се гордее, че е пряк потомък на розотърговеца Ганьо Сомов, когото видният писател и общественик Алеко Константинов използва за прототип на главния герой в безсмъртното си произведение "Бай Ганьо".
Споразумение
Днес, 22.04.2001г., в град София, Национален патриотичен съюз "Отечество" и Политически съюз "Българска левица", представлявани от председателите на съставляващите ги партии, се споразумяха за следното:
1. Да участват заедно на парламентарните избори 2001г. с единна бюлетина под името: "НПС "Отечество" и "Българска левица".
2. Всеки от членовете на коалицията запазва своята организационна, политическа и юридическа самостоятелност.
3. Общото политическо ръководство на коалицията се осъществява от Председателския съвет.
4. Председателският съвет избира председател измежду членовете си.
5. Всички решения се вземат с квалифицирано мнозинство (2/3) от списъчния състав на Председателския съвет.
6. Решенията на Председателския съвет са задължителни за членовете на коалицията и за техните структури.
7. Участието в коалицията и общото представителство не изключва други самостоятелни връзки и отношения на партиите и организациите, членове на коалицията, за които те своевременно се информират.
8. Коалицията е отворена и за други политически партии, организации, съюзи и сдружения.
9. Дейността на коалицията и на Председателския съвет се регламентира със Статут и Правилник.
10. Да се договорят за разпределението на местата в общите листи по методика, приета от Председателския съвет.
11. Образуват се общи изборни структури (щабове) на централно, районно и общинско ниво.
12. Общо представителство пред държавните органи (ЦИК, РИК, СИК, съд и т.н.) от две упълномощени заедно лица.
13. Да образуват след изборите обща парламентарна група или парламентарен съюз при наличието на достатъчен брой депутати.
Уважаеми читатели, симпатизанти и приятели на НПС "Отечество", припомняме ви, че бе учредена банкова сметка за събиране на парични помощи за предизборната борба. Гаранти и пълномощници по изразходването на събраните средства са: Николай Хайтов, Александър Каракачанов и Минчо М. Минчев. Позволяваме си да ви призовем да ни подпомогнете в битката за България.
Банковата сметка е - София, Банка ДСК ЕАД, районен клон "Калоян", банков код - 300 21 148, банкова сметка - 1000 53 53 18, получател - Зелена партия - НПС "Отечество".
Утре ще бъде късно, какво да правим днес?
Уважаема редакция,
Просто нямам думи, за да изразя моето задоволство. Всички материали без изключение, които помествате във вестника, са на много голяма висота и ги чета с огромно удоволствие. Чест прави на авторите голямата обективност, голямата изчерпателност и голямата ерудиция, която проявяват. Няма да посочвам отделни имена, защото всички ми допадат. Ще кажа само, че четейки вестник "Нова Зора", има моменти, когато ме обхващат емоции и съм изпадал в умиление подобно на онова, когато чета речта на Странджата от "Немили-недраги". Макар и рядко, срещал съм и неща, които не одобрявам, но за тях ще кажа друг път.
Вашите изяви във вестника са доказателство, че България и днес има патриоти и можем да бъдем оптимисти за бъдещето.
Досега изтъквахте, че вашият вестник е кауза. Ще кажа нещо повече: вашият вестник е цяла школа за политическа просвета и за патриотизъм. И който досега не го е чел, много е пропуснал и много е загубил. Но от вашите превъзходни критики голяма полза досега нямаше, защото на управляващите хич не им пука, че в. "Нова Зора" ще ги критикува и че Тодор Цонев ще ги нарисува.
Голямата ви цел и целта на всички честни българи трябва да бъде не само да се констатират и регистрират фактите, а да се промени плачевната действителност.
Затова със създаването на Националния патриотичен съюз "Отечество" вие намерихте правилната практическа цел, което е нещо ново, крайно необходимо и наложително, и много рационално. В тая връзка искам да изкажа и моето мнение, като ви моля да отпечатате изцяло писмото ми.
Най-напред искам да направя коментар на някои мнения на читатели, поместени във вестника. Някои читатели препоръчват да се направи компромис на БСП и да се подкрепи БСП при изборите. Други препоръчват самата БСП да стане обединител на патриотичните сили, при положение, че се откаже от социалдемокрацията и от НАТО.
Каква е истината, която трябва да знаят подобни читатели, когато дават препоръки?
За да направи НПС "Отечество" компромис, това значи да се откаже от програмата, от идеите и принципите си!
Какъв компромис може да направи НПС "Отечество" с БСП? Да започне да подкрепя капиталистите ли? Не! И пак не! Целта на НПС е ясна, точна и конкретна и от нея той не може да се откаже, защото ще измени на себе си и ще обслужи противната страна. Та нали самата БСП (по-точно хора от нейната върхушка) са виновни, и то най-много, за днешната разруха, а и СДС е рожба и продължител на нейната политика. Политиката на БСП и СДС се покрива напълно и е една и съща.
Нека В.Антонов и М.Симеонов не се смущават от факта, че някой не одобрява статиите им. Аз не съм съгласен с обвиненита на читателя от гр. Брегово Симеон Цветков, че те двамата са необективни. Пожелавам и на двамата да продължават в същия дух. Но смятам, че е хубаво "Нова Зора" да отпечатва различни мнения.
Защо и за какво е създаден НПФ "Отечество"? Нали затова, за да промени сегашната политика, а не да става съюзник ибрикчия на реставраторите!
Безспорно е, че и в БСП има патриоти и честни хора комунисти, но те трябва да видят истината и да променят политиката.
Ако в ръководството на БСП има патриоти и честни хора, защо тяхната коалиция не се влее в НПС "Отечество"? Но от страна на НПС такъв акт може да се приеме само при условие, че върхушката на БСП публично признае и се откаже от досегашната си антинародна политика и публично приеме ценностите от програмата на НПС.
И още нещо, което е много важно в този случай: БСП трябва да промени не само политиката си!
Компрометираните лидери на БСП трябва да отстъпят лидерството си на други, нови и некомпрометирани хора. Наивно е да се мисли и вярва обаче, че тези хора, които умишлено доведоха България до сегашното дередже, ще се откажат от големия кокал, който са налапали! От тях не може и не трябва да се чака нещо добро и полезно! Народът много точно го е казал: със стари ... нов бардак не става.
В крайна сметка ръководството на БСП има възможност да докаже за какво се бори. Ако са доблестни патриоти и предвидливи, ще подкрепят НПС и ще спасим България.
В пресата се промъкна информация, че БСП имат желание и намерение да се споразумеят със СДС, но без Иван Костов.
Да уточним и да се знае: въпросът не опира само до Иван Костов или до друг някой лидер, а до това каква политика провежда дадена партия. Ако не е Иван Костов начело на СДС, друг ще е, но все тази. Пешкирът ще опира все бедният народ.
А това, че от страна на БСП има желание за разбирателство със СДС, е последното ярко доказателство, че политиката им е една и съща. Не може лидер от БСП да изказва по телевизията гордост от факта, че мнозинството от новите капиталисти са членове на БСП и ние да смятаме, че политиката им не е една и съща.
Е, за какво тогава НПС да подкрепя БСП?
Лидери и членове на БСП, ако се смятате патриоти и доблестни хора, отхвърлете досегашната си политика, изоставете егоистичните си интереси и се влейте в НПС. Гласувайте за истинската програма на НПС, за да спасим България.
Дейци на политическия кръг "Зора" и създатели на в. "Нова Зора", вярно е, че закъсняхте със създаването на НПС. Това трябваше да стане преди две години и сега да има готови структури. Но това не значи, че трябва да се отказвате. Не трябва да се проявява капитулантство и да се заявява от страниците на вестника, че няма да има успех. Целта трябва да бъде не само да се спечелят депутатски места в парламента, а да се превземе самият парламент!
- Какво трябва да се направи според мен?
Първо: Да не се разчита само на инициативата на масите, защото голяма част от народа е объркан, дезинформиран, разединен и неправилно ориентиран и заблуден. Трябва да се бърза като при пожар и членовете на Политическия кръг "Зора" и списувателите на "Нова Зора" да развият максимална дейност. Не забравяйте и имайте предвид, че много хора са по-зле от вас и гладуват.
Затова проявете себеотрицание и пожертвайте личните си средства и тръгнете из България - най-напред из областните и по-големите градове, и създавайте комитети на НПС. И една от задачите на всеки областен комитет на НПС трябва да бъде да се създадат подобни комитети във всяко населено място. Докажете, че има пълно единство между това, което пишете във в. "Нова Зора" и вашата практическа дейност. Докажете, че сте истински апостоли, подобни на тези от 1876 г. Второ. Направете сондажи и контакти и проведете преговори с лидерите на всички партии и движения, които желаят доброто на народа и ги привлечете към НПС. Имайте предвид, че борбата на много партийни лидери не е тази, да се спаси България, а да влязат в парламента и да извлекат лична полза.
Трето. Потърсете и намерете средства за усилена и тотална агитация и пропаганда и разпространете нагледни материали из цялата страна. Как ще привлечете гласоподаватели, когато не знаят за НПС и за неговата програма. Да се обясни вредата от отказа да гласуват.
Четвърто. Воювайте и издействайте да имате достатъчен достъп и време за изяви по телевизията. Пречките в това отношение и изобщо ще бъдат големи, но трябва да има стремеж към упорито преодоляване.
Пето. Отделете специално внимание на подходящото БЗНС и на БКП и ги привлечете към вас. Това може да се окаже решаващо за успеха.
И не се страхувайте толкова от комунизма. Комунистическата идеология има ценности, които ще ги възприеме всяко хуманно общество.
В заключение пак ще кажа: Целта на НПС "Отечество" трябва да бъде на всяка цена да се превземе парламента и да се отстрани досегашната престъпна власт.
А за това са нужни гигантски усилия и гигантска борба, в която основното трябва да бъде привличане на повече хора, партии и организации.
Дерзайте! До победа!
"Българският Великден" в нова премяна
Старите "великденци", които въплъщаваха представата за преуспялост в чужбина, вече не са драги Костову.
По изпитаната система "разделяй и владей" той си отвъди нови, послушни "великденци" на местна почва. Лице на "Великдена" ще бъдат не преуспелите чужбински българи, а туземни такива, успели тук и сега.
Сменен е и старият лозунг "България има нужда от вас" с новия лозунг "България има нужда от нас"!
Защо стана така, че Костов обърна гръб на любимите си допреди година чада?
Защото "чадата", представете си, изненадаха премиера със своето непослушание.
Те прекалено сериозно се вживяха в ролята си на конструктивни опоненти на правителството, въобразявайки си, че могат да му помогнат във вземането на правилни решения в мъчителния преход към пазарна икономика.
Наивници!
Костов не изпитва никаква потребност някой да му дава акъл, защото има самочувствието на всезнаещ и всеможещ. Подобно на Мойсей, възкачен на Синайската планина на своето необозримо себелюбие, той навремето зачуди мало и голямо с пророческото си откровение: "Имам едно прозрение! ".
Човек, който се изживява като прорицател, ще вземе да слуша съветите на някакви си там българчета, преуспели в чужбина.
Той си ги беше пазарил, или поне такива му бяха намеренията, да възхваляват по четирите краща на света неговото мъдро управление, пък те да вземат да си помислят, че могат да дават съвети.
А, не!
И Костов от раз ги разлюби.
И как не, след като хората, усетили клопката, че искат да ги ловят за политически канарчета, мигом се разграничиха от лукавеца и му натропаха писъмце, в което се казва: "Ние, участниците в Българския Великден, се разграничаваме от правителствения организационен комитет и от регионалните мероприятия. Те служат на политически интереси и пречат на целите на инициативата "Български Великден".
Шамаросване с опакото на ръката.
Как Костов няма да се погневи и няма да си потърси нови, същински еничари, които да впрегне в предизборната си колесница?!
Тук картинката трябва малко да просветне. Ето за какво става дума.
Конструиран е организационен комитет, в който стари "великденци" не влизат! На тяхно място влизат успели местни българи, грижливо подбрани от Костовите съгледвачи.
Новите "великденци" са къде 1000 души. Те бяха разпратени в 15 града, където участваха в добре натъкмени дискусии, за да няма изненади и неправилни, нережисирани изказвания.
Целта на занятието е очевидно предизборна. И съвсем естествено старите "великденци" възмутено отказаха да участват. Но те не се отказваха да дават свои предложения, ръководейки се от чисто професионални принципи и съображения, защото наистина искат да помогнат на страната си. Това, по всичко изглежда, са технократи с чувство за отговорност и лично достойнство. Те са формулирали своите виждания в едни непременни приоритети, на които държат. Настояват, примерно, за "бърза, тотална и прозрачна приватизация на останалите държавни активи". И ако можем да имаме възражения срещу тоталната приватизация - ние държим държавата да запази контрола си над някои основни производства, - то срещу прозрачността няма резерви.
Но резерви има Костов. И то огромни.
Прозрачността е убийствена за неговата система на управление.
Та нали именно в пълна мъгла близкият до сърцето на Костов приятелски кръг "Олимп" е изкупил половин България. И то на смешни цени.
И за да се покрие, каквото може да се покрие в безобразните машинации по доразграбването на националното богатство, на Костов му трябва димната завеса на един нов, прекроен по негов тертип Български Великден.
Ето и затова се появиха едни никому неизвестни юначета, по съвсем неизвестен начин успели да забогатеят в нашата разграбена и обрулена държава.
И като знаем, че успяват само ония, които се ползват с подкрепата и благословията на управляващите, то ясно е за какви хора става дума - за бизнес-политически креатури. Те няма да критикуват, няма да дават акъл, кротко ще кротуват, изпълнявайки ролята на политически миманс, срещу което ще получават своето си.
Само че всичко това не е никакъв Български Великден, а някаква отвратителна черна меса, в която се оглежда демагогията и цинизма на един авторитарен, антихуманен и антинароден режим.
Не, наистина няма нищо свято за управляващите, щом можаха да осквернят и светлата дума Великден.
Но с това страстите български не свършват. И все ще дойде ден, когато ще бъде ударена истинската великденска камбана на възкресението.
И тогава ще попитаме едно плачещо същество с питането на Ботев: "Кой си ти що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... "
