ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
- Въпреки всичко мисля, че Радой Ралин ще остане в паметта на хората с уволнението му от "Стършел" през 1969г. и оставянето му без работа. Гладуването, прогонването му от София, забраната да печати и т.н. Не е ли така?
- Разбира се, че не e така. Надявах се да сте го разбрали досега. Но като питате, ето ви тук цяла папка с цифри, за доказателство, че наистина Радой Ралин никога, нито за минутка, не е бил оставян без заплата. Сложете си очилата и четете: "Съюз на българските писатели - Творчески фонд, партида "Радой Ралин" (в ксерокопие). На дата 24.XI.1969 г. след уволнението на Ралин от "Стършел" са изплатени за 2 месеца по 160 лева = 320 лв., на 14.I.1970 г. - за един месец - 160 лева; на 9.II.1970 г. за 2 месеца - 300 лева" . Общият сбор на тези и останалите плащания е 17 месеца, от които 4 са по 200 лева, а останалите по 160 лева, включително до 15.II.1972 г. На 12.VI.1972 г. са му броени авансово 1500 лв. До тази дата получените от него суми възлизат на 4770 лева, кръгло на 4800, което означава 160 лева месечно в продължение на 30 месеца, т.е. две години и половина.
През това време Ралин е бил на заплата към Творческия фонд на Съюза на писателите, само че парите му са давани под форма на "творческо подпомагане". С други думи, получавал си е заплатата от "Стършел", само че даром. Това се казва партийна "синекура". Освен това от 1956 до 1988 г. Ралин е получил 31 400 лева безлихвени заеми, творчески помощи - 6000 лева, когато левът беше равен на долар. През 1972 година Ралин е препратен на служба в киното като "редактор", също по нареждане на ЦК. Оттам се премества в издателството на Съюза на писателите и после във в. "Литературен форум", където се пенсионира със заплата на зам.-министър, върху 676 лева на щатна длъжност "наблюдател" - без НИТО ЕДИН ДЕН ДА Е БИЛ БЕЗ ЗАПЛАТА, СЧИТАНО ОТ ПРИЕМАНЕТО МУ В СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ на 16 юни 1946 година.
На всичко отгоре, на чистачката на жилището му Цвета Цонева е дадено софийско жителство само с една служебна бележка, защото обслужвала жилището на Радой Ралин. Нещо неясно да има?
- Всичко е ясно.
- Така че зарад "Лютите чушки" Радой не само че не е бил наказан, изключен от Партията и пр., а е богато възнаграден. Пострада Борис Димовски, илюстратор на "Чушките", бяха го наказали партийно, но той оттогава остана и без заплата. Аз съм му давал работа в списание "Родопи", в продължение на 15 години да участва с карикатури и това му беше основният доход за издръжка на седемчленното му семейство. Димовски опра - както се казва, - пешкира, а Радой обра славата и не си мръдна пръста да помогне на своя уж приятел.
Освен това Ралин издаваше книга след книга, той е от най-издаваните автори след 1972 г.! Една справка в Народна библиотека ще ви убеди, че "мъченичеството" му, и в това отношение, е чиста заблуда... - Но лютите му чушки ги изгориха все пак... - И аз така мислех, след като бяха ми показали във в. "Кооперативно село" една обгорена книжка, но след това се разбра, че в комбината "Д.Благоев", където книгата е печатана, няма пещи и комини, а се твърдеше, че точно там е била горена. Забранените книги са пращани за претопяване - изгарянето е чиста легенда. Живи са и Димитър Райков, и Караманчев, които ръководеха Полиграфията, може да ги попитате кой точно скрои красивата лъжа за "горенето" на "Лютите чушки". Ако у Радой има талант, това е умението му да се героизира, както е в случая с "Люти чушки". А след освобождаването му от "Стършел", късно есента 1969 г., той се пресели на почивната станция на писателите в Хисаря на почти безплатна квартира, храна и със седмици не излизаше вън от станцията, за да не знаят къде се намира, и да се шири разпаленият от него слух, че бил интерниран. Няколко месеца шеташе из България вълнуващата новина, че Ралин "изчезнал". Това го превърна в кумир в главите на тъпата аудитория.
- Но факт е, че неговите епиграми се предаваха от уста на уста. За тогавашната стагнация и сухотия в печата - те бяха явление.
- За "сухотията" напълно сте прав. Това направи от епиграмите на г-н Ралин явление, въпреки че те не са литература. И не само епиграмите на Радой, но всичко по-соленичко и дори вицовете, които се плодеха тогава в голямо количество, и те се приписваха на него. Това беше една омая и именно в тази емоционална превъзбуда никой не се досети, че коронното произведение на Ралин - "Лютите" чушки, са в по-голямата част буквално преписани, и то без никаква промяна, от Сборника на Петко Рачов Славейков под редакцията на акад. Арнаудов. Към преписаните от Славейков 69 народни пословици и поговорки Радой прибавя и свои 55 парчета и така се комплектува сборникът "Люти чушки" от 124 парчета.
Ето ви публикацията на Иван Енев от Пазарджик във в. "Български писател" от 1 април 1997 година - всичко тука е дадено в таблица, с обозначение на страницата в Сборника с преписаните Славейкови пословици. Ще ви направя едно ксерокопие да си го имате като почитател на Ралин, защото от този брой на вестник "Български писател" бяха продадени на будките само 140 екземпляра, всичко останало неизвестен "спонсор" беше го изкупил и документирането на случая "Люти чушки" остана неизвестно за широката публика... Ето ви няколко примерчета, сам вижте, да не си мислите, че ви подвеждам: "Когото докопат - него ще охлопат" - стр. 306 от Славейковите "Пословици".
В Радоевите "Люти чушки" е: "Когото докопат, него ще дохлопат".
"Сокол, ама гол" - стр. 534 на Славейков. "Сокол, ама гол" - в "Люти чушки".
"Секи се бие, за да добие" (Славейков с.518). "Секи се бие, за да добие" - в "Люти чушки" и т.н.
- Интересно защо Ралин не е отбелязал, че тези пословици са от Сборника на "Славейков"?
- Това означава да се откаже от славата, че ги е измислил. Освен това авторското възнаграждение се намалява 3-4 пъти. Хонорарът за събрани от фолклорни източници материали се плащаше по една много нищожна тарифа, а на авторските - в пълния размер. Ако бе станало ясно каква е работата - Радой е трябвало да връща пари, а той не познава движението, свързано с ваденето на веднъж сложената в джобовете пара.
Но затова пък директорът на издателство "Български художник" Ташев, който издаде "Люти чушки", беше уволнен и наказан. Сринаха му кариерата. А той и Димовски можеше да бъдат спасени, ако Ралин беше разкрил, че "лютите" му чушки са едно частично преиздаване на събраните от дядо Петко Рачов Славейков пословици и поговорки.
Полк. Ташев беше изоставен и той отнесе големия пердах.
За Радой Ралин може да се напишат томове и особено за неговата неколегиалност и люта завист към прочуващите се и даровитите писатели. Ето ви тука едно заглавие от пловдивски вестник от 27.II.1994 г. с трисантиметрови, тлъсти букви - "СТЕФАН ЦАНЕВ ИЗПЛАГИАТСТВАЛ РАДОЙ РАЛИН".
Всичко това, написано в дълга статия с включени в нея изказвания на Ралин как Стефан Цанев "неколкократно изплагиатствал", т.е. заимствал от негови стихове на тема Левски (Цанев по това време пишеше драма за Левски).
А понеже и аз се занимавам с Левски, реших да погледна има ли нещо подобно, оказа се, че нашият човек (Радой) беше наклепал Стефан, на права Бога. Цанев е един от първите ни драматурзи, а кой е Ралин, че да има какво от него да се краде? Човекът, замесен в най-мащабното плагиатство (говоря за "Люти чушки"), други обвинява за същото.
Ако и това не е дебелоочие - здраве му кажи! Или той се е учил от Екатерина Томова, или тя - от него.
- Има навярно, някаква интимна причина за това? Някакво скарване с Цанев.
- Интимната причина е, че Стефан Цанев направи име с по-хубави стихове и драми от тези на Ралин. Радой не понася да има по-именити от него, с повече от неговата слава.
У него славолюбието определя цялото му поведение. За тая пуста слава къде ли не се завря след 10 ноември?
На първия митинг на БЗНС Ралин е в президиума. Идва Ценко Барев от чужбина, макар че е от другата фракция - посреща го Ралин. След пристигането на Мария-Луиза, въпреки, че царят и земеделците не се имат - пак той в челната редица.
Беше в редколегията на вестника на Догановото ДПС "Права и свободи", а в същото време, още не беше се отказал от партийното си членство в БКП - за всеки случай.
Знам, че това са дреболии, но не могат да бъдат забравени злостните удари, които нанесе той на страната ни за сатанизирането и разграждането й. Това не може да бъде забравено.
На срещата с Митеран през 1994 г., съпроводена със закуска във френското посолство с български интелектуалци - уж дисиденти, Радой Ралин заявява, а магнетофонът записва, че в България след Девети септември 1944 г. са били разстреляни под формата на народен съд 250 хиляди души, от тях поне 15 000 интелектуалци. Същото нещо той тиражира и по радиото, и по телевизията. Отбелязано е и по вестниците, ето ви тука един от 27 април 1995 г. Преувеличаването на цифрите явно не е случайно. То води до убеждението, че България е една Балканска Бушмения.
Възмутително е, че въпросната лъжа идва от бившия секретар на Комсомола в Сливен, Димитър Стефанов Стоянов, с псевдоним от по-късно Радой Ралин, точно по време на Народния съд! Ралин е бил фактор в Околийския комитет на РМС и той е участвал най-активно в подбора на народните съдии и обвинители и в даваните им директиви.
Ненапразно той е обявен и за "активен борец" от най-висшата категория.
Народният съд основателно може да бъде и отричан, и заклеймяван, но фантастичното преувеличение на цифрите е мерзост. Ще излезе, че ние сме най-големите касапи на света.
Втората подобна проява на Ралин, само че с по-тежки последици, е публичната подкрепа, която даде той на "Движението за права и свободи", за да се стигне до признаването му като етническа партия в най-директно нарушаване на Конституцията.
Великденчета се правят на по-костовчета от Командира
В навечерието на поредния Костов "Великден" 28 млади юнаци-икономисти, българчета от тук и оттатък, поеха на гърба си тежестта да разрешат всичките проблеми на България. И пуснаха за средствата на масова информация програмна разработка за това как великото дело може да бъде извършено. Оказа се, че можело много лесно, ако наистина някой реши да последва съветите им - просто само за месеци републиката ни ще престане да съществува като държава. А както се знае, мъртвецът не изпитва никакви болки и на него лечение не му е необходимо.
Идиотщините на предлаганата програма, наречена при това "Великден за България", бъкат от почти всеки ред, така че е трудно да се спрем на всяка една, но на основните от тях е задължително да се спрем.
Първият раздел на творението на 28-те генийчета е наречен "Макроикономическа политика". В него се предлага "Бюджетният дефицит да бъде около нула. Целта е запазване на макроикономическа стабилност".
Браво момчета! Умно разсъждение и може би дори теоретически много добре казано. Но на практика бюджетният дефицит винаги, абсолютно винаги, е бил в права зависимост от размера на самия бюджет. А практиката у нас показа през последните години, че дори можем да получим и бюджетен излишък, стига правителството да заложи бюджет, за който е ясно, че може да бъде изпълнен и за шест или за седем месеца. Ето ти го и излишъкът. Въпросът е обаче каква е реалната сума, необходима за покриване на бюджетните разходи? В това е проблемът, а не в нулата на теорията.
Вторият раздел е наречен "Приватизация и структурна реформа". Тук мощта на гениите на икономиката направо се е развихрила. "Бърза, тотална и прозрачна приватизация на останалите държавни активи. Ролята на държавата и на политиците в директното управление на икономиката да се намали до минимум", предлагат юнаците. Видяхме докъде я докарахме досега с "бързата и тотална приватизация" на Божков, Костов и сие - награбиха се и ограбиха труда на милионите, които поеха към уличните кофи в търсене на хлебец и оглозгани кокали.
Приятели-приватизатори, няма в света държава, която да е вдигнала ръка от директното управление на икономиката си. В САЩ, в Западна Европа, Япония или Корея правителството и Централната банка следят буквално всяко трепване на икономиката и веднага се намесват, за да спасят производителите и банковата си система дори и при минимална опасност за тях. И това става всекидневно, преуспели генийчета.
Веднага след горното си предложение двадесетиосморката отива още по-далеч: "да се създаде публичен регистър на дяловете и акциите, собственост на държавата. Незабавно да се продадат всички остатъчни дялове". Ха, значи публичен регистър за държавната собственост, а за частната? Не може да се облагодетелства един вид собственост за сметка на друг - според Конституцията всички видове собственост са равнопоставени. А колкото до публичния регистър, него отдавна трябваше да го има, ако ще сме законова държава - но за всички.
И още нещо - какво означава държавата да продаде всичките си остатъчни дялове в приватизираните или бъдещите приватизирани предприятия?
Значи дори и в т.нар. естествени монополи държавата няма да има право на участие - че как тогава ще регулира пазара им, след като той е всъщност гарант на националната ни сигурност и е пряко съотнесен към самото ни съществуване като народ изобщо! То бива, бива наглост, ама чак пък толкова комсомолски устрем!.. Следващ раздел:
"Капиталови пазари"
Момчетата бодро предлагат най-накрая у нас да се създаде реален пазар за търговия с ценни книжа.
Полезно и дори много полезно, защото днес светът се управлява не от производителите, а от фондовите борси.
То хубаво, но по-нататък? По-нататък 28-те предлагат: "Намаляване на данъка върху капиталовите печалби от 15% на 0%". Ей, значи производителят, търговецът, ще се потят като луди, за да създадат стоката и да я доведат до пазара, и след това държавата ще ги одрусва с преки и косвени данъци, понякога до две-трети от стойността й, а шепа избраници ще размахват на борсата хартийки, дерейки си гърлата, и като спечелят от чуждия труд, ще си приберат всичките пачки за себе си?!
Брей, умниците ми, те не стига, че ще живеят от чужд труд, но и на държавата полагащото се да не дават!
Момчетата явно по принцип не са склонни да вадят от джоба си. Това си личи и по следващия раздел на "документа" им, озаглавен "Данъчна политика"
Той е доста дългичък, но като цяло следва линията "Намаляване на данък печалба за фирмите от 15-20% в посока 0%".
Че тя държавата от данъци живее! Ако спре да взима от фирмите, значи ще стовари цялата данъчна тежест върху гърба на наемните работници! Какво, ДОД 90% ли да стане? Защото, ако не стане, и държавата ще загине - само пенсионерите, които има да храни, са вече 2,5 милиона. Ами децата!
По-нататък младата смяна предлага "облекчения за чуждестранни граждани, работещи в България"
Може, както казала ламята, ама когато и във Франция или Германия започнат да предлагат облекчения за българите, работещи там, а не както сега - да им предлагат само затруднения.
То това става на принципа на взаимността, ми приятели, а не на принципа на едностранното сваляне на гащите.
Виж, следващото предложение на групичката е добро: "Радикално решение е да не се преследва лице за неплащане на минали данъци, ако през последните 1-2 години няма укрити задължения."
Добро е предложението, но отдавна вече е известно - още през Средновековието католическата църква е продавала индулгенции срещу помилване на престъпника.
Убиваш, значи, тъща си, после купуваш индулгенция и ставаш кристално чист и невинен.
Крадваш стотина-двеста милиона за десетина години, плащаш после данък за 20-30 и си чист като света вода ненапита. Умно, а!?
Ако се изпълни горното предложение, то следващото им, включено в главата за земеделска политика, може да отпадне. А то е: "поправка в Конституцията, разрешаваща на чуждестранни лица да закупуват обработваема земя".
Защо да си даваме земята на чуждите, след като нашите ще могат да я изкупят на едро, на едро с укритите милиончета? Все пак наши момчетаа са си и по-друго си е някак роден бейлербей да те тъпче.
Разумни оттук нататък са предложенията на момчетата за създаване и развиване на електронна промишленост и за подготовка на кадри за нея.
Защо обаче първо трябваше да разбием съществуващите досега мощности и чак тогава да се предлагаме на световните електронни гиганти, да се подлагаме, по-точно? При това, както искат от великолепните 28, освобождавайки ги от данъци, ако благоволят да стъпят на родна почва.
Всъщност то това с данъците, вече го разбрахме. Както разбрахме и другото основно искане на новоизлюпилата се Г-28 - държавата да вдигне ръце от икономиката и да я отстъпи завинаги и напълно на банда разбойници, които след това да я яхнат и да я превърнат от суверенна държава в територия с разграден за ограбване двор.
Смели момчета със смели предложения.
Само че съм абсолютно сигурен, че едва ли биха били толкова смели, ако една гьостерица ги подгони да си признаят кой им пробута готово написаните предложения, които те като същи хаджии, дойдоха тук и ги представиха за свои.
Пък каквото гьостерицата покаже. Защото на такива задници, такъв пърт, вика народът.
Демагогията на един "балансьор"
На Разпети петък етническата и противоконституционна партия на ДПС проведе заседания на своя Централен съвет.
На журналистите Ахмед Доган заяви, че този път ДПС ще се яви на изборите със самостоятелната си абревиатура, а не като преди с формулата Обединение за национално спасение. "Обединението" трябваше да изиграе роля за надетническата легитимност на организацията чрез присъствието на български партии.
Предишните години този опит се извършваше с включване на българи в листите... Нито едното, нито другото можа да маскира действителния образ на етническата партия - нейната политическа практика, провеждана неумело, не особено умно и безкултурно, отдалеч издава истинската цел: изравняване на социалната и етнокултурна роля на 7-процентното турско население в България с тази на българите, за да бъде превърната България в мултикултурна държава. Така трябва да бъде променен държавнотворческият ни модел, който ще осигури условия за проникване на Турция в Югоизточна Европа и възстановяване на нейната имперска територия.
В този смисъл ДПС остава една откровено антибългарска партия и доказателствата за това са посочвани от "Нова Зора" неведнъж с примери от поведението на лидерите. Последният пример е от 21 март - в речта на Доган в с.Корница, в присъствието на турския посланник Таксин Бурджиоглу. Там господинът се закани, че "правата" на мюсюлманите в България ще бъдат извоювани със сила. Кои "права", той никога не казва, но претендира за място във всички власти. Това пък, според стандартите на демокрацията, е проблем на свободни избори.
Българските турци можеха да получат отдавна място в тези власти с участие в политическия живот чрез българските политическите партии. Обособяването им в незаконна етническа партия ги въвежда в конфронтация с българите. Тогава участието в политическия живот на страната може да бъде само временно - при определена "коалиционна" ситуация, или постоянна, наложена на българите със сила отвън. На това последното разчита Ахмед Доган, заплашвайки постоянно с въстание, при което "всичко наоколо" щяло "да изглежда като детска играчка". И този човек у нас е смятан за голям политик, балансьор и демократ!?
С появата на Националното движение "Симеон II" Ахмед Доган и компанията му получиха нови надежди в смисъл, че настаняването му в българското политическо пространство ще им позволи най-сетне да достигнат заветната цел - участието в коалиционно правителство.
Ахмед Доган отдавна демонстира симпатии към царската особа, но сигурно е, че царедворството у него идва единствено от природната му демагогия и притворство. Защото царството, дори и в онзи мъгляв вид, който засега негласно предлага Симеон II, е изключително неудобен държавен модел за реализирането на целите и задачите на Движението за права и свободи.
Монархията не може да бъде мултиетническа държава в онзи православно-ислямски вид, който планира Ахмед Доган... Всъщност този "план" е само една стъпка от истинския му път - за лидера на турската диаспора в България появата на силно монархическо обединение е добре дошло само с оглед на собствената му, както вече споменахме, легитимност! Дали това разбират самите привърженици на въпросното царско движение?
Няма особено бъдеще възможността ДПС да нахълта в изпълнителната власт, въпреки изявленията на неговия лидер, че разчита на 300 000 гласа. Тези гласове на практика трудно ще достигнат 200 000 заради разочарованието, изселването и отпадането на голям брой от общото число на досегашните му избиратели.
На следващия ден от най-големия християнски празник - Великата събота, - свое сборище спретна и партията на Дон Цеци, наречена с неизразимо нахалство "Евророма".
Това, разбира се, е тема за друг коментар, тук споменаваме събитието заради кратката реч на един от лидерите на ДПС - Оксман Октай, който призова циганите просто да "вземат властта", за да можело в нея да се настанят способните и образовани цигани младежи. Това е малко смешно, защото е добре известна склонността на циганското общество към образованост, а изключенията са такива, че просто доказват правилото. Българските цигани са заблудени от подобни на Ахмед Доган, а и от всевъзможни организации "без граници" и борци за "права" от чужбина, че в конфронтация с българите ще получат привилегировано място в българското общество.
Подобни претенции са смешни не само заради крайната бедност на българската държава, но и поради непреодолимото различие между отделните цигански общности, от което идва и различната реакция на всяко предизвикателство.
Ако циганите влязат в българската власт, ще се умножат ли парите в България? Дали щом те влязат в тази власт, Западът ще изтърси планини от зелени пачки, за да ги храни, облича, образова? Какво могат да очакват циганите от една мултикултурна България, от една турцизирана България? Дали това, че съвсем ще отпаднат задълженията им да спазват българските закони и сред тях ще властва единствено мешерето?
Трябва да се знае едно - всеки опит за създаване на циганска етническа партия носи предизвикателство към българите. Постоянно прокламираните "права", без задължения към държавата и обществото представляват сами по себе си опит да бъде разгромен редът на европейската цивилизованост.
Политиката, която може да носи на циганското общество напредък, е тази на постепенната промяна на модела, наречен "социален номадизъм".
Сметката на Ахмед Доган отново ще излезе крива и дори да влезе във властта, това не може да бъде за дълго. Преди всичко, защото неминуемо ще се конфронтира с коя да е българска партия и второ - неговите цели и идеи са непостижими на този етап от развитието на политическото пространство. Той не е в състояние да подобри икономическото положение на своя електорат, доказателство за което е провалът на проекта "Горна Арда".
Освен това турската диаспора е относително твърде малобройна, за да постигне проектирания за Македония "мултиетнизъм". Най-сетне не е сигурно дали самата Турция днес е в състояние да застане зад подобни "проекти" и дали Държавният департамент на Съединените щати ще прецени, че точно сега е моментът. Ахмед Доган постоянно лъже своя електорат, че не може да се грижи за техните икономически интереси, защото не е в изпълнителната власт. Утре, ако влезе в тази власт, той ще има същите възможности, понеже за да се "присъдят" стопански привилегии на смесените райони, трябва специално законодателство. А такова законодателство изисква мнозинство в парламента.
Хайде да видим кой ще откъсне от залъка на децата си, за да стане по-голям залъкът на чуждото дете? Всички сме еднакво бедни, оставени от такива като Ахмед Доган и съмишлениците му да се оправяме сами. Няма да помогнат на ДПС и "новите лица". Неговата политика е сбъркана като на СДС, из основи, поради изповядваната порочна философия на фашизоидния неолиберализъм.
Впрочем и това не е сигурно, защото неприкриваната привързаност на Ахмед Доган към реваншистката политика на постосманска Турция съвсем не се връзва нито с правата на човека, нито с мултиетнизма. Напротив, тези сътворени сякаш от сатаната оръжия, той използва само за постигане на съвършено противоположни от прокламираните си цели.
Що се отнася до Движението "Симеон II", трябва да им се напомни, че едва ли монархическата идея има по-голям враг от една етническа партия. Постоянните врясъци каква голяма е вината на всички българи с възродителния процес, гръмките заплахи за взривяване на "етническия мир" в България, натрапването на клиентелистки отношения с постосманска Турция, едва ли предизвиква у привържениците на царство България умиление. Напротив - конфронтацията е сигурна, каквито и симпатии да декларира сега лешоядът Доган, когото някои величаят с името на една юнашка птица.
Дипл. инж. Дойчин Пенев навърши 90 години
На 20 април т.г. сътрудникът на "Нова Зора", приятелят и пламенният патриот, дипл.инж. Дойчин Пенев от Мюнхен, Германия, навърши почетната възраст от 90 години.
Роден в село Яна, Софийско, той още на 20-годишна възраст се включва в обществено-политическия живот на тогавашна България като член на БЗНС. През 1942 г. се записва студент по строително инженерство в Мюнхен, което завършва след войната, а после дълги години работи по специалността си в Германия.
Едновременно с това той организира българската емиграция в известния с патриотичните си позиции Български национален комитет - "Свободна и независима България" и дълги години е негов председател в Германия. В своята дългогодишна обществено-политическа дейност инж. Дойчин Пенев е несменяем издател и главен редактор на списание "Спектър", което винаги е стояло на позициите на народовластието и републиката, неудобно и за промонархическите емигрантски среди, и за тоталитаристите в България.
Известен със своята безкористност и непримиримост инж. Дойчин Пенев е същевременно и опора, и пръв помощник за стотиците българи емигранти, на които той безкористно помага при първоначалното им настаняване в Германия и при уреждане на въпросите, свързани с пребиваването им там. Важно е да се отбележи, че при тази своя дейност той винаги първо е преценявал патриотичната нагласа на българите, на които помага.
След промяната на 10 ноември 1989 година инж. Пенев посети на няколко пъти България и при завръщането си в Германия не можеше да скрие голямото си разочарование от икономическото и политическото положение в родината.
Оттам той ни писа: "Ние никога не сме се борили за това на мястото на Тодор Живков да седне някакъв новоизлюпен демократ, който не само че не знае как се управлява държавата, не само че за разлика от него не милее за нея, но преди всичко гледа как най-безсрамно да облагодетелства и своите партийни приятели и разбира се, на първо място роднините си. На лошо върви Отечеството и дано се намерят и други като вас, в "Зора", да прогледнат за тази горчива истина".
За съжаление г-н Пенев се оказа прав.
Днес обаче, макар и късно, все повече хора проглеждат за неговите и нашите истини, но злото е сторено. И защото е убеден, че то трябва да бъде поправено, от върха на своята патриаршеска възраст демократът-републиканец не се примирява.
Неотдавна той ни уведоми, че е станал инициатор за организирането на комитет на НПС "Отечество" в Мюнхен и че комитетът е учреден и вече действа.
Като му благодари най-сърдечно за топлото отношение към делото на "Нова Зора", редакцията най-сърдечно го поздравява по повод забележителния му юбилей.
Пожелаваме на нашия заслужил сънародник в Германия здраве и все така несъкрушим дух.
И нека още много години гордо и честно да носи българското знаме в чужбина и да печели приятели за каузата на България.
Едновременно с това имаме и високата чест да поканим г-н инж. Дойчин Пенев, заради неговата доказана принципност и патриотизъм, да стане задграничен член на нашия редакционен съвет и кореспондент на вестника за Германия.
Един доклад на лъжата
С годишния доклад за състоянието на националната сигурност правителството пусна поредната димка.
Оказа се, че бандитизмът и напрежението в Западните Балкани били единствените предизвикателства. Това, разбира се, донякъде е вярно, но абсолютизирането на тези фактори обслужва философията на лъжата.
Пък и нали гръбнакът на престъпността беше пречупен, според както самоуверено ни известяваха от високите камбанарии на властта. А излиза какво?
Излиза, според доклада, че престъпните групировки интелигентно са се префасонирали във фирми, оглавявани от разтропани момчета с дипломи от престижни университети. На мястото на мутрите дойдоха "белите якички". Но тази "трансмутация" на кадрите, както се оказва, е била "проспана" от вездесъщите органи на реда, които, както е известно се занимават предимно със следене и подслушване на политическите противници.
Но нещата са далеч по-сложни, защото с групировките бяха създадени отношения на паритетна основа. Това е и една от причините те да продължават да съществуват не особено обезпокоявани. Отчитат се като фактор на дестабилизация, колкото за измиване на очите, но драстични мерки по отношение на тях не се предприемат, защото взаимният интерес се оказва по-силен от декларираните претенции за създаването на правова държава.
Вътрешният министър, който с почуда гледа на себе си като такъв, с възможно най-самодоволна физиономия твърдеше, че нивото на престъпността падало. Но от доклада на главния прокурор Филчев излиза друго. Престъпленията през 2000 г. били с 12 254 повече в сравнение с 1999 г. Нетактичен, несъобразителен човек е този Филчев, върви срещу позитивните послания и затова, изглежда, му кроят кюляфа като как да го махнат. Дори му бяха спретнали компроматче, че има проблеми с психическото си здраве.
Така или иначе една с една не се връзват приказките на управляващите. Уж се били справили с престъпността и хоп - тя била един от факторите, които застрашавали националната сигурност.
Но какъв е халът на държавата, може да се разбере и по това, което се премълчава. А се премълчава в доклада наличието на корупция. Тази дума въобще е изхвърлена от лексикалния фонд на управляващите. Използват се много, ама много далечни синоними като "злоупотреба", "недисциплинираност" и само в краен случай се говори за подкуп. Това определено говори, че някои се страхуват да назоват явлението с истинското му име, правейки се, че то въобще не съществува.
Някога суверенните ни деди са наричали примерно чумата "сладката" и "медената", за да не я разсърдят, и да я омилостивят някак си, защото са я считали за живо същество - дрипава, страховита бабичка.
Но през XXI в. да се отдаваш на имитативна магия, е повече от смешно - жалко е. Но като са я докарали дотам!... Какво още премълчават в доклада?
Ами например това, че през последните четири години българите са намалели с 300 000 души, като една трета от тях са емигрирали. А кои емигрират?! Предимно млади хора, знаещи езици и с висока квалификация. И тъй като не могат да се реализират в страната Седесария - потърсват си късмета по чужбинско.
Но ранната смъртност на българите и емигрантските потоци въобще не се споменават като фактори, застрашаващи националната сигурност!
Та ние вече сме загубили повече хора, отколкото през всичките войни, които сме водили през 20 век.
Значи все пак някой води война срещу българския народ. И то война изтребителна. Като последица от това България се лишава от своя интелектуален елит, нещо, което е пагубно за нейното стопанско бъдеще, но се и променя демографският статус в ущърб на държавообразуващия народ.
И това ако не е заплаха за националната сигурност - здраве му кажи!
По понятни причини този фактор не е отчетен, защото той е страшно обвинение срещу политиката на обезбългаряване на България, провеждана от управляващите.
Няма никакво съмнение обаче, че един ден сметка ще бъде потърсена.
В добре гледжосания доклад, изпедепцан, за да радва окото, и ред няма за безработицата, която е официално призната, че възлиза на 17%, но реално пълзи към 25%. Но не, и тя не се разглежда като опасност за националната сигурност. Нито пък мизерията се поменава като елемент, застрашаващ стабилността на страната.
Фабриката за илюзии може и да не работи, но фабриката за политически розови очила е с непрекъснат производствен цикъл.
Само че кого лъжат синковците?
Едва ли и те сами си вярват на розовите измишльотини. Но сковани от страх - продължават да лъготят.
Разпарчедосаната на милиони престилки земя, която се оре предимно с магарета и куци кончета, и тя не се разглежда като фактор, дестабилизиращ сигурността. В резултат на това разпарчедосване ние сме стигнали до унизителното положение да внасяме селскостопанска продукция от различни краища на света!
И вече не ядем своите прочути домати, които преди години ни легитимираха като развита аграрна страна, а замезваме с турски такива.
И тук ще кажем, ако и да изглежда абсурдно, че вносът на турски домати определено застрашава националната сигурност. Застрашава я, защото цял отрасъл в земеделието (да беше само той!) е разсипан и погубен.
Народ, притежаващ златна земя, да бъде принуден да се изхранва от внос, е един отписан и наказан народ.
Това е формено престъпление и извършителите на престъпленето пряко участват в подкопаването на националната сигурност.
Когато журналистите отказват да ни кажат истината за Израел
Какво щеше да стане*, ако бяхме подкрепили южноафриканския режим на апартейда в борбата му срещу чернокожото мнозинство от населението? Какво щеше да стане, ако бяхме възхвалили белите управници на Южна Африка като "решителни бойци", вместо да ги окачествим като расисти?
Какво щеше да стане, ако бяхме обяснили убийството на 56 чернокожи демонстранти в Шарпвил като разбираема "мярка за сигурност" на южноафриканската полиция? Какво щеше да стане, ако бяхме обявили, че чернокожите деца, избити от полицията, са били "съзнателно натикани" под куршумите й от техните родители? Какво щеше да стане, ако бяхме призовали "терористичното" ръководство на партията Африкански национален конгрес "да озапти хората си"?
Почти всеки ден описваме точно по този начин израелско-палестинската война. Независимо от това колко юноши са били застреляни от израелците, колко убийства са били извършени - от двете страни - и колко е кървава репутацията на министър-председателя на Израел, ние отразяваме този ужасен конфликт така, сякаш някога сме подкрепяли южноафриканските бели срещу чернокожите.
Вярно е, че Израел не е Южна Африка - макар и много охотно да подкрепяше режима на апартейда - и палестинците не са чернокожите жители на южноафриканските бордеи.
В действителност обаче не съществува особено голяма разлика между Газа и африканските бордеи на Йоханесбург. Не съществува и особена разлика между тактиката на израелската армия в окупираните територии и тактиката, използвана някога от южноафриканската полиция. Апартейдът разполагаше с ескадрони на смъртта, каквито днес има и Израел. Дори апартейдът обаче не се осмели да употреби бойни хеликоптери и ракети.
След Втората световна война рядко е имало народ, който да е бил така охулван като палестинския. Рядко е имало народ, който да бъде така често извиняван и умилостивяван като израелския. Израелските посолства днес си позволяват да искат сметка от чуждестранните журналисти, окачествили израелския министър-председател като "хардлайнер". След което журналистите започват да следват правилната линия.
Казват ни, че Шарон можел да се окаже прагматик, нещо като втори Де Гол. Истината е, че той повече наподобява френските генерали-превратаджии от Алжир. Те също изтезаваха и избиваха арабските си противници.. Трябваше да прочетем написаното от един израелски писател - Неемия Щраслер - във в. "Хаарец", за да разберем, че кариерата на Шарон вещае всичко друго, но не и мир. През 1979 г. той гласува против сключването на мирен договор с Египет. През 1985 г. гласува против изтеглянето от Южен Ливан. Обяви се против участието на Израел в Мадридската мирна конференция от 1991 г. През 1993 г. гласува в Кнесета срещу Споразуменията от Осло. През 1994 г. при гласуването на мир с Йордания се въздържа. През 1997 г. гласува против споразумението за Хеброн. През 2000 г. осъди изтеглянето на Израел от Ливан. Днес той, в пълен разрез с международното право, продължава да изгражда военни поселения върху окупираните арабски земи. При това с по-бързи темпове от своя предшественик.
Карат ни обаче да вярваме, че виновен за войната е корумпираният и страдащ от Болестта на Паркинсън Ясер Арафат, защото не иска да си "озапти" хората. Именно той е обект на наказанията на Джордж Буш, докато израелското ръководство третира сънародниците му като животни.
Бившият израелски началник на Генералния щаб Рафаел Ейтан обичаше да окачествява палестинците като "хлебарки в стъклен буркан". Менахем Бегин ги нарече "двуноги зверове". Равинът Овадия Йосеф, духовен водач на партията "Шак", ги назова "змии". През август миналата година Ехуд Барак ги нарече "крокодили". През миналия месец израелският министър на туризма Рехавем Зееви нарече Арафат "скорпион".
Дори южноафриканският режим не хулеше така чернокожите.
И тежко на дипломата или журналиста, който се осмели да каже открито подобно нещо.
В началото на настоящата година парижкият център "Симон Визентал" обвини шведската председателка на Европейския съюз, че "поощрява насилието против евреите". В писмо до шведската министър-председателка центърът заяви, че осъждането на Израел, задето "елиминира терористи", му напомняло "аргумента на съюзниците по време на Втората световна война, според който бомбардирането на железопътните линии, водещи към Аушвиц, щяло да породи антисемитски настроения сред немците". В писмото бе заявено, че "Швеция осъществява едностранчива атака срещу държавата на оцелелите от Холокоста".
И какво се оказа престъплението на шведската председателка?
Бе се осмелила да заяви, че "практиката да се ликвидират хора представлява препятствие към мира и би могла да предизвика нови насилия". Дори не бе споменала ескадроните на смъртта.
През февруари списание "Нюзуик" прибягна до открита измама, като на корицата си редом с надписа "Терорът става глобален - изключителен материал за международната мрежа на Бин Ладен", помести фотографията на главата и раменете на човек, покрил лицето си с арабски шал и държащ автомат в дясната си ръка. Читателят би трябвало да си представи, че това е член на глобалната терористична мрежа на Осама Бин Ладен.
Аз обаче успях да открия автора на фотографията, финландец. Той я заснел по време на погребение на Западния бряг. Фотографираният мъж е въоръжен член на палестинското опълчение "Танзим" и няма нищо общо с Бин Ладен. "Танзим" прибягва до насилие. Корицата на списанието обаче имаше за цел да оклевети целия палестински народ, като го свърже с човека, за когото се предполага, че е организирал взривяването на посолства на САЩ в Африка.
Както писа смелият американски писател Чарли Рийз в редовната си колонка в своя вестник, "израелците създават собствения си непобедим враг". Така смазаха палестинците, че ги доведоха до отчаяние и унижение, при което те вече нямат какво да губят.
И ние сме съучастници в това деяние.
Заради нашето малодушие, заради отказа ни да напишем истината, заради страха ни да не ни набедят за "антисемити" - най-страшния етикет, който може да се сложи на един журналист - ние по същество ставаме помощници и съучастници на ужасяващи деяния в Близкия изток.
Може би няма да е зле да огледаме изрезките от вестници от времето на апартейда, и да си припомним времената, когато хората не бяха лишени от чест.
Македония: Завладяването на Скопие
"Македония: новата Балканска война"; "Македония, оазис на мира": илюзия, която се преживя"; "Войната, като средство да се преговаря"; "Куманово, пейзаж преди сражението"; "Албанците, разглезените деца, които протестират". Това са все заглавия, на статии, публикувани в сп. "Куриер Интернасионал" (март, април т.г.).
Днес, когато в Македония настъпи известно затишие, което може да се окаже затишие пред буря, тези стряскащи заглавия вероятно изглеждат анахронизъм. Подобно на редакцията на френското списание и в. "Нова Зора" ще продължава да предупреждава: Македония е бременна с нови кризи, както и целите Балкани!
Защото първопричината за тях си остава - несекващият албански великодържавен национализъм, опрян на високия демографски прираст на албанското население и на странната западна толерантност към албанския тероризъм и сепаратизъм.
В подкрепа на това мнение публикуваме интервюто на говорителя на Армията за национално освобождение (АНО) на Македония - Садри Ахмати, отпечатано в австрийския вестник "Ди прессе" (Виена).
Ахмати е родом от района на Тетово. Командвал едно от формированията на бунтовниците, които се сражаваха в планините, заобикалящи Тетово. Бил на около 30 години (през 1998-1999 г.), когато се сражавал (според "Ди прессе") в редовете на Армията за освобождение на Косово (АОК), командвана от Рамуш Харадинай, днес политик в Прищина.
"Ди прессе": Целият свят от сега нататък разглежда бойците на АНО като терористи.
Садри Ахмати: В началото това бе реториката на македонското правителство, която бе възприета.
Но международната реч започва да се променя. Всеки може да види, че ние имаме подкрепата на народа. Не може да се третира като терорист някой, който населението поддържа.
"Ди прессе": Какви са целите на АНО?
С.А.: Ние се борим, за да освободим цялата наша територия от окупацията на македонските сили за сигурност. Под това разбираме територията, където албанците са мнозинство. Ние ще завладеем градовете, които исторически са наши.
"Д.П": Претенциите ви включват ли Скопие, македонската столица?
С.А.: Да!
"Д.П.": Какви са силите на АНО?
С.А.: Разполагаме с над 2 000 бойци, разпределени в три батальона. Като цяло можем да разчитаме на 7 000 души.
Освободената територия обхваща 7 села и 4000 цивилни жители.
"Д.П.": Всичко това е много добре организирано. От колко време се подготвяте за бой?
С.А.: Подготвителните работи продължаваха десет години.
"Д.П.": Мислите ли, че можете да спечелите единствено с военни средства?
С.А.: Ние трябва, разбира се, да достигнем до политическо споразумение. Без диалог ще е невъзможно да се разреши конфликтът. Ще конституираме делегация за преговори.
"Д.П.": Къде се намирате по отношение на другите албански партии?
С.А.: В Македония албанските партии изгубиха подкрепата на народа, защото не удържаха на своите обещания.
"Д.П.": Албанци служат и в полицията. Смятате ли ги за колаборационисти?
С.А.: Ние стреляме само по униформените.
"Д.П.": Ще съществува ли още македонската държава след тази война?
С.А.: Ние ще разрешим този конфликт вътре в границите на страната.
Бел. ред.: Ерих Ратфелдер води интервюто, а отговорите - както сами можете да видите, уважаеми читатели на "Нова Зора", - едва ли се нуждаят от коментар!
На тъмна епоха син бодър, тревожен
Светлите дати в историята на един народ могат да бъдат и много, и малко. Някои от тях се честват шумно и многоцветно, други се приемат с душата и сърцето, тихо и богохранимо. Като Великден.
Българският Великден има много измерения. Едно от тях е Априлското въстание. На него са посветени много и разтърсващи страници от писатели и учени, от историци и публицисти, от българи и от чужденци. И парадоксалното е, че вместо всяка изминала година патината, отлагана върху неговата мартирология, да се изчиства, тя все повече се трупа, и особено в последните 10-12 години.
Дълбоката криза, притиснала българското общество, издига все по-непреодолима бариера между днешния човек и човекът от онези велики времена на Април 1876-а. Стават дълбоко неразбираеми подбудите и мотивите за онези героични дни, в които духът на цял един народ бе претопен в леярната на революцията. Малцина си спомнят имената на героите, които изградиха пантеона на българската слава. Жалко е, че днес, обгърнати в пашкула на несполуките, оглушени от кресливата модерност, пренаписваме дори учебниците си, водени от конюнктурното желание да се харесаме на най-чуждите. Резултатът е не само тъжен, той става драматичен... Време е да обърнем времето. Да го обърнем и да се съизмерим с предците си. Да проверим дали все още можем да бъдем освен верни синове, верни потомци и следовници.
Нека си спомним за Април 1876-а. Нека запомним урока на историята. Нека останем верни на себе си. И да си спомним, че "Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини". Казал го е Раковски, а той бе Началото!
За да го има Април 1876 година!
"Зора"
Тази година се навършват 180 години от рождението на Г.С.Раковски, наричан от някои изследователи Патриарх на българското национално освободително движение. Подобно наименование предполага библейска възраст - Раковски умира на 46 години.
За онези драматични, страшни и величави времена, това може да се смята и за библейска възраст. Апостолът Васил Левски загина на 36 години, Ботев - на 28, Ангел Кънчев - на 22, Георги Бенковски - на 33, Панайот Волов - на 25, Хаджи Димитър, Стефан Караджа - на 28, Тодор Каблешков - на 23, Георги Икономов - на 28, Георги Апостолов - на 23... Любен Каравелов умира на 44.
Вероятно за такива исторически времена важат думите: "Хората създават обстоятелствата в същата степен, в каквато обстоятелствата създават хората". Както и за днешните времена!
Убеден съм, че немалко хора в днешните модерни времена нямат реална представа срещу какво са тръгнали онези българи и каква енергия и духовни качества са били необходими, за да го направят. Ето какво пише Х. Деришвам, минал през 16 в. по земите на турската империя: "Причината за голямото подчинение, което турчинът среща в земите си, е голямата безмерна тирания. Той държи всичко в покорност и никоя земя, нито човек му е скъп, всички трябва да търпят - никой не може да мръдне, нито да изправи глава. Всички са крайно унижени, принизени със земята, така че животът им е мъка... Никой не притежава нито собственост, нито градове, нито дворци, пазарища, села, нито чифлици или пък някакви имения. Всичко принадлежи на султана".
Така наречените реформи след Хатишерифа (1839 г.) и Хатихумаюна (1856 г.) променят незначително икономическата и политическа среда по българските земи.
В тази жестока географска, политическа и икономическа среда се въздига българският национален дух и характер, воден от възрожденските будители и апостоли след Паисий.
Животът и делото на Раковски е пример, че големите национални цели не могат да бъдат постигнати от дребни и духовно бедни личности. За това са необходими хора като него - народния водач Раковски.
Роден в Котел през 1821 г., Раковски произхожда от стар и заможен род. Както той пише: "Домородството ми от към баща ми са знаменити люде, пришълци от стария град Раково... този град е бил отечество на храбрия Боян, който е предвождал цар Симеоновите войски под цариградските стени..."
Дядо му Съби е търговец, който според Раковски "оставил голямо количество пари и 4 сина". Тези синове ще да са били юначни българи, защото начело на 300 души юнаци разбиват край Жеравна кърджалийски отряд на Кара Феиз и Индже, тръгнал да граби Котел.
Произходът и семейната среда на Раковски му дават възможност, ако иска да се занимава с търговия, могъл е да остане и в Атина при известния Хаджи Христо да се занимава с доходна работа в чужбина. Доброто образование, владеенето на чужди езици, природният ум, познанията за света отваряли много врати за него.
Вместо това още на 20-годишна възраст той се отдава на революцията като се ангажира в организацията на т.нар. Браилски бунтове и става враг на султана.
Раковски е от този тип народни водачи, чието жизнено кредо, за разлика от някои тогавашни и днешни лъжепатриоти, е защита на българските национални интереси.
Готовността му за саможертва се основава на любовта му към народа и Отечеството, а всякакви помисли и действия, насочени срещу народоспасителните идеи, той мрази със същата стихийност на своя свободолюбив и човеколюбив дух. Раковски защитава с дела думите, които изрича по-рано: "Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини", "Няма за човек по-голяма добродетел, по-чисто удоволствие от това, когато човек се занимава за доброто на отечеството си и успее да направи и извърши нещо в полза негова", "Додето ми държат крака и ръце и додето усещам у мен и най-малката сила; не ще престана да работя в полза на народа си, когото съм от младост силно възлюбил, и от когото няма друго по-драгоценно нещо на света".
Тази възрожденска сила и морал на знайните и незнайни деятели и народни водачи на национално-освободителните борби са първопричината за надигането на българите и са в основата на добиването на свободата, дошла и с неоценимата помощ на руските войни.
Енциклопедичният ум на Раковски предусеща, че целите, които стоят пред българите, са трудни и изискват титанични усилия, големи жертви и не могат да бъдат достигнати в цялост без събуждане и възвисяване на националния дух и гордост и без широко обединение на целия народ.
Раковски опознава добре писмената и делата на неговите предходници Паисий, Софроний... Много благотворно е влиянието на Неофит Бозвели, също другаруването му в Атина с Иларион Стоянович (епископ Макариополски).
Раковски упорито и последователно търси и събира документи, летописи, песни, предания свързани с миналото и историята на българския народ и държава. Издирва и чете ръкописи и книги за да намери и изтъкне корените на българската слава и величие.
Той е един от малкото сред водачите на националната революция, който разбира и умело съчетава еволюционното, просветителско начало, с радикалната въоръжена борба за свобода.
Към края на 1855 г. Раковски се установява в Нови Сад, тогава в пределите на Австро-Унгария, и се отдава на просветна дейност. Целта му е да издава печатни издания и да ги разпространява сред българите.
На първо време подготвя отпечатването на поемата "Горски пътник". Турското правителство скоро разбира това и оказва натиск на австрийските власти, които екстрадират Раковски.
Той заминава за Одеса, а след това се установява в Белград. Тук завършва отпечатването на "Горски пътник". Започва издаването на в. "Дунавски лебед", който излиза от 1.IX.1860 до 24.XII.1861 г. Раковски натрупва практически опит и в непосредствени въоръжени акции, насочени срещу турската власт. През 1841 г. е замесен в организирането на Браилските бунтове. През 1843 г. е наклеветен от чорбаджии-туркофили в Котел, арестуван е и го съдят в Цариград, заедно с баща му, присъдата му е 7 години. Излиза от затвора след три години, след като майка му Руса дала откуп на турците.
След обявяването на Кримската война (1853-1854 г.) основава "Тайно общество". Използва връзките си и става главен тълмач (преводач) в турската главна квартира на войската. Създава тайна мрежа от доверени хора и събира сведения, които предава на руското командване. Издаден е и го арестуват в Калафат. Успява да се спаси по чудо, като избягва от охраната по пътя за Цариград.
Формира чета от 12 души в Източна Стара планина. По-късно се прехвърля в Измаил. Поемайки съзнателно избрания път на революционер и народен водач, Раковски не признава колебания, съмнения. Той разбира, че разногласията и препирните отслабват и обезсилват народното дело. Затова понякога е склонен да отиде и в крайност и да наложи волята си и със сила. Както той заявява: "Не ще веки сплетни и завист да ни късат и дерат - защото ще играй и нож".
На базата на книжовните си занимания, на срещите си с хора, на практическия опит, негов и на други дейци, Раковски пръв стига до формулирането и отстояването на три нови важни елемента на организацията и осъществяването на българската национална революция:
По-късно идеите на Раковски са доразвити, усъвършенствувани и практически осъществени на територията на България от Васил Левски и неговите следовници.
Тези свои идеи и виждания Раковски обосновава в написания през 1862 г. "План за освобождението на България".
Практическото реализиране на тези идеи, той започва да осъществява с формирането на Първата Българска легия в Белград след споразумение със сръбското правителство през 1862 г. Не е без значение за революционното движение и фактът, че в легията участват Васил Левски, Стефан Караджа, Иван Касабов, известните войводи Ильо Марков, Панайот Хитов; дядо Иван Кулин.
Легионерите участвуват в боевете с турския гарнизон в крепостта на Белград. Още тогава обаче проличават някои слаби пунктове в идеите на Раковски - като тези за зависимостта на центъра от чужди сили.
След постигането на частичен успех, сръбското правителство разпуска легията. Раковски отчита тези обстоятелства. Времето, което Раковски прекарва в чужди земи и държави, срещите, които има с чужди държавници, анализира политиката на съседни страни и европейски държави. Проницателният му ум позволява да оцени трезво възможностите за постигане на целта - Освобождението на България.
Затова и пише: "Всичките християнски сили подпомагат предимно гърците, защото погрешно ги смятат за главен народ в империята. По-сетне те се стремят да унищожат руското влияние върху православните народи на полуострова и движени най-първо от свои си особени ползи, усвояват дипломатическата формула: "запазване на целостта на турската държава".
В това Раковски се убеждава и когато прави дипломатически сондажи в Атина и Цетине (Черна гора) и Белград за съгласувани действия срещу турците. Раковски е наясно с интересите на балкански и европейски правителства и затова залага в основата на своите виждания и планове за национално освобождение самостоятелните усилия и действия на българите. Като разбира се, винаги следва да се търси съпричастност, ако може и съдействие на външните сили и фактори.
Затова Раковски иска да се въведе строга организация на въоръжената революционна дейност. През 1867 г. излиза изготвеният от него "Привременен закон за народните горски чети". В него се определя строга почти военна йерархия в четите и в тяхното ръководство. Определя се Върховно народно българско гражданско началство от 7 лица. Войводите са разделят на 3 степени, като първостепенните и второстепенните се назначават от централното ръководство. Въвеждат се строги изисквания и правила за четите и четниците. Заслужава си и поради някои днешни изкривени представи и "неблагополучия" да цитираме някои правила от този закон: "...който има желание да постъпи в горските чети, трябва под клетва да се откаже от: 1. пиянство, 2. лъжа, 3. кражба, 4, курварство, 5. да бъде силно послушен на войводата...., 7. да не се отделя от четата. "За пристъпване на клетвата се предвижда смъртно наказание след обследване на причините за нарушенията".
Раковски често казвал: "По-добре смърт с юнашка борба, нежели безчестен живот."
Смъртта го покосява през 1867 г. Делото му е продължено от неговите следовници - великият Апостол на свободата Васил Левски, от апостолите на Април 1876 г. Техните мисли и дела доведоха до надигането на българския народ и до Априлското въстание, което предизвика и Освободителната война на Русия с Турция - 1877-1878 г. Костите на Раковски са пренесени в родния му град Котел през 1943 г. Никакви избори не са по-важни от съдбата на една майка
17 юни, денят на парламентарните избори, Даниела Терзийска, обвинена в убийството на 3-годишния си син Пепи, ще дочака в лудницата.
Така трябва да бъде. Заради спокойствието на управниците, заради хатъра на един отдавна компрометиран министър, популярен не с професионализъм, с някакво достойнство или просто мъжко качество, а с нежния прякор Мими. Човекът, който подминава всяко несъответствие между т.нар. доказателствен материал и думите на случайни свидетели с арогантното "полицията си свърши перфектно работата, обърнете се към следствието".
Органите на реда дължат на гражданството отговор на много въпроси. Случаят Даниела не е просто няколко засекретени папки. Не може да бъде забравен, колкото и да се старае компанията около водевилния вътрешен министър.
Не може да бъде и въдворен в клиниката на 4-ти километър. И няма да приключи с изборите.
Полицията дължи цял поменик обяснения на обществото.
Защо например с такова настървение го насъскваше срещу Даниела? Защо непременно трябваше да се заклейми майката като убийца, преди да бъдат събрани достатъчно и категорични доказателства, да се е произнесъл съдът, да бъде обжалвана (евентуално) присъдата... И още много съзнателни процесуални нарушения.
Инфантилният отговор "овладяхме социалното напрежение" не би задоволил дори едномесечна демокрация. Впрочем каква е тази Мими-истерия с телените кошчета за боклук на пазара "Ив.Вазов"? Какъв чувал, каква връв откриха спецченгетата, като стана ясно, че са караулили на съвсем други сметосъбиращи обекти, различни от посочените от Даниела? А също, че фирма "Чистота" е прикючила работата си до 10,20 ч (сутринта) на 17 март (и това не само по думите на шофьора, но и според документите на колата му), а показанията на нарочената за убийца са от 22.00ч вечерта! Според министър Йорданов "всеки може да си води свидетел". Да, г-н министър, по-трудно е все пак да се намери свидетел, който да покаже и пътния си лист с печат, подпис и дата.
Но това, видно е, не устройва полицията. За нея главното е случаят да потъне. А какво по-добро място за това от лудницата?.. На 19 март д-р Руслан Маринов се усъмни, че Даниела страда от шизоафективна психоза и е невменяема. Съмнението беше достатъчно обвиняемата да бъде изолирана под претекст да й се направят пълни изследвания. Месец не стигна на екипа на психодиспансера да установи какво е заболяването й. И още един няма да е достатъчен.
Да не е луд някой точно пред изборите да вземе да каже, че майката си е с всичкия?!
Или да допусне адвокатите й до материалите по делото. И съпругът - до Даниела. Особено след като рече: "Каквото и да е сторила, тя ще ми каже. Никога не ме е лъгала".
Натрапва се подозрението, че майката ще бъде обявена за невменяема, делото ще се прекрати, а оттам и цялото разследване за убийството на Пепи. Защо й е тогава на Рени Цанова да чете материалите? Коя е тя, че да й ги предоставяме? А и може ли психично нездрава жена да упълномощава адвокати?
Според и.д. столичен прокурор Валери Първанов, ако майката се окаже невменяема, трябва да й се назначи попечител, който да наеме адвокатите.
Според достатъчно компетентни юристи, несвързани с делото, вменяема или не, Даниела има право на защита. Нещо повече, за обвиняеми с психични страдания, както и при обвинения, предвиждащи повече от 10 години затвор, адвокатите са задължителни.
Каква всъщност е Даниела - невинна, убийца, съучастничка или свидетелка? От внимателното съпоставяне на факти и псевдофакти, на версии и свидетелски показания единственото сигурно е, че майката се е страхувала от някого до смърт. И продължава да се страхува. Някой я изнудва, някой я кара да говори неща, които никога не са се случвали, но и такива, които са истината или много близко до нея. Може да й е внушено, че ако пропее, ще убият мъжа й към когото тя изпитва патологична любов.
Свидетел, когото полицията упорито отказва да разпита, твърди, че е видял прехвърлянето на Пепи от червена в черна кола. В началото Даниела също говори за две коли. Къде е била - на тротоара или в една от колите? Опитвала ли е да спаси детето си, или помраченото й вече съзнание (от какво: от болестта, от ужас) е унищожило майчиния инстинкт?
Каква е всъщност Даниела - свидетел или съучастник? Гледала ли е убийството на детето си, сама ли го е удушила? Показанията оставят усещане за диктовка.
Сякаш повтаря заучени фрази.
Попаденията само засилват подозрението: черният чувал, три пъти сменяната от полицията връвчица, следите от Даниела по тях. Но по никакъв начин не обясняват нараняванията по главата на Пепи или сухата пейка, където детето е сложено, след като е извадено от водата. Не се връзват и твърденията на частния детектив, че в посочените от полицията часове Даниела е била видяна другаде. Къде? С кого? И защо тя отказва да си спомни? Не може да е в частична амнезия, след като "разказва" с ужасяващи подробности какво е "извършила".
Ако е толкова чист косъмът на полицията и на следствието защо не допускат адвокатите до делото? Защо крият обвиняемата от съпруга й? Някак избирателно се разпитват и свидетели, в съществуването на други обществото пък много трудно може да бъде убедено. То трябва да ги чуе и види! Вътрешният министър по никакъв начин не е гарант за честността и непредубедеността по случая. Даже напротив: "Всеки може да си доведе свидетел", заявява той.
Да приемем все пак, че майката е убийца. Спецченгетата дотолкова обаче са се оплели в противоречащи си, да ги наречем доказателства, че потвърждаването на версията следва да започне съвсем отначало.
Почти е сигурно, че убийството не е извършено по натрапвания начин, в този час и на посоченото място. Но за да тръгне ново следствие трябва да се потърси отговорност от досегашните ревностни защитници на обвинението.
На вътрешния министър Емануил Йорданов, на заместника му Здравко Зафиров (който се изцепи - "гарантирам, че майката е 101% убиец на детето! "), на следователката по делото (тя прави и невъзможното, за да успее да го засекрети), на някои свидетели и медицински лица. На премиера Иван Костов заради политическата поръчка, която спусна по МВР-веригата.
Нищо от това обаче не е възможно до 17 юни.
Но за обществото "случаят Даниела" няма да приключи на тази дата.
Никакви избори не са по-важни от истината за една майка.
Патриотична и лява България отля мощен юмрук
На 19 април национално-патриотичните и левите сили в България осъществиха своя съюз. Създадена бе предизборна коалиция НПС "Отечество" и "Българска левица". Политически кръг "Зора", Зелената партия, Общобългарското национално движение "Отечество", движението "Социалисти за отечеството" и партия БСП-"Български път", обединени в НПС "Отечество", и Политически съюз "Българска левица", включващ партиите ПК "Екогласност", БЗНС "Ал. Стамболийски", БКП "Г. Димитров", както и Идейно обединение "Марксистка платформа" се договориха за съвместно участие на предстоящите парламентарни избори с единна бюлетина под името НПС "Отечество" и "Българска левица".
В политическата дискусия (б.р. - текстът поместваме отделно) участваха Минчо М. Минчев, Александър Каракачанов и Петко Джуджев, Минчо Г. Минчев и Вера Илиева, проф. Чавдар Добрев и доц. Ангел Димов от НПС "Отечество", и съответно Стефан Гайтанджиев и Георги Аврамов, Светослав Шиваров, Николай Жишев и проф. Минчо П. Минчев от ПС "Българска левица".
Бе създаден Председателски съвет като орган на общото политическо ръководство на предизборната коалиция. За председател бе избран акад. Николай Хайтов. На заседанието на Председателския съвет бе утвърден и оперативният орган за ръководство на предизборната кампания - Централен избирателен щаб. За директор на ЦИЩ бе утвърден г-н Петко Джуджев. Г-н Георги Аврамов бе определен за ръководител на Комисията за работа със средствата за масова информация.
На пресконференцията в неделя, 22 април, в залата на София-прес, предизборната коалиция НПС "Отечество" и "Българска левица" бе официално обявена. На присъстващите журналисти бяха представени споразумението и основните моменти от предизборната платформа. Отговорено бе изчерпателно на всички въпроси. Поради редакционните срокове нямаме възможност да отразим подробно представянето и пресконференцията.
Може би думите на акад. Хайтов, специално за "Нова Зора" изразяват най-пълно отговорностите и надеждите, родени в този ден.
"Свършихме нещо много важно и необходимо. С този съюз успяхме да съчетаем националната държавно-творческа традиция и социално ангажираната идея. Няма нищо по-естествено от това да се втурнеш да гасиш пожара, тръгнал да изпепели България. Ако успеем да събудим здравомислието на българина, ако успеем да го извадим от безнадеждността и апатията, и той избере един верен на своите си интереси парламент, ще избегнем надвисналата над главите ни геополитическа прокоба. Главният инструмент на разрухата в ръцете на легално действащите подривни сили у нас е подмяната на българската държавност с т.нар. ценности на гражданското общество, което аз наричам лъжеобщество.
Ловка и преднамерена заблуда е, че някой добронамерено отвън щял да реши проблемите ни по-добре от собствената ни държава. Разгромът в духовната сфера, в културата и българското училище, разрухата на националната ни икономика, откритият грабеж, демографският срив и криминалната приватизация, и всичко онова, което се стовари на главата на българина, трябва най-сетне да го вразуми. Българинът има само едно-единствено останало му оръжие - изборната бюлетина в деня 17 юни. Аз вярвам в отрезвяването на българския народ, защото далеч преди това повярвах в неговото светло пиянство. Българинът бавно впряга колата, но дръпне ли веднъж, хубаво е да не си му насреща."
Програма в защита на България
Вече едно десетилетие българското образование е подложено на експерименти от различни безотговорни хора. С претенциите за модернизация те го лишиха от качества, придобити за повече от век и половина. Изучаването на природните науки е принизено с повърхностни изисквания, хуманитарното знание е лишено от националната си характеристика, в него се прокарват идеи, чужди на българите, фалшифицира се историческо им наследство.
В конституцията е записано, че образованието в Република България е безплатно, а в същото време навсякъде се изискват всевъзможни такси, издават се непосилно скъпи учебници и пособия, обучението с частни уроци е формирало един, може да се каже, черен пазар в образованието. Нарушаването на основния закон на страната в частта му за просветата не прави никому впечатление.
Въпреки провъзгласената от досегашния разноцветен политически елит теза, че няма алтернатива на сегашния икономически курс на ориентация към Запада и неолибералните ценности, трябва да кажем, че самият живот изисква търсенето на алтернатива. Единадесетте години разруха показаха, че такъв курс е гибелен за България.
Ние, в НПС "Отечество", виждаме изхода в кардиналната смяна на цялостната философия на това, което трудно би могло да бъде наречено икономическа политика, смяна както на приоритета във външните взаимодействия, така и на приоритетите във вътрешните действия.
