Това "закрити врати" си беше чиста проба част от политическата митология, за да гадае будалата българин какво, аджеба, точно се решава и колко далеч се е отместил хоризонтът на светлото бъдеще, с което постоянно ни залъгват.
Форумът бе съпътстван от срещи, заседания, декларации и сред тях най-впечатляващо бе телевизионното предаване в петък от 14.30 до 16 часа. Видяхме как гостите изсипаха върху управляващите потоци хвалби, че наистина, както писаха на следващия ден вестниците, зрителите по едно време взеха да се озъртат - за коя държава става дума - нашата или държавите на ония, които сипят хвалбите към Иван Костов.
И стана ясно, че нищо тайно не е имало на тайната среща - главният проблем е бил как Иван Костов да спечели изборите. Голямата наглост започва обаче не от идеята да се поканят западни агитпропчици, а от ключовата фраза - предизборния лозунг на СДС - "Работа и сигурност". Защото изборът на тази фраза означава, че управляващите смятат българите за пълни идиоти, особено добре образованите българи. Поставили страната в пълна зависимост от Международния валутен фонд и Световната банка, те съвършено забравят или мислят, че другите не познават нейната философия - "Безработица и несигурност чрез монетаризация на пазара". Само че резултатите от прилагането на тази философия са налице - безработицата у нас е най-висока в цяла Европа! Всъщност никой не знае колко са безработните, залъгвани вече четири години с яловите програми за временна заетост. Каква ти тогава сигурност?!
За медиите бе съобщена само темата на закритото заседание - оказа се че тя е... "Работа и сигурност".
Ха сега де?!
Излиза, че за Европейските държави, където управляват "народните партии" проблемът бил същият като нашия, дори без финансовите разбойници от Международния валутен фонд и Световната банка. Само че като идем в Испания или пък в Австрия, не е съвсем така. Значи някой лъже. Иван Костов и компанията му явно са излъгали гостите си, че българите няма да гласуват за тях заради вроденото си черногледство и случилото се в последните четири години са само трудности на реформата, а не дълбоко погрешна политика на продажничество и хайдутлук.
Въпросните европейци пък се опитват да излъжат нас, че всичко е правилно и трябва да продължим по ръководството на Костов и костовци пътя си към ада, да стоим бедни, гладни, унизени и без бъдеще за децата си. Само защото това уж ни води към... Европа.
Номерът на синята партия и нейната власт е много смешен, не само защото се прилага за пръв път в българската история, а защото предварително заложеният в него ефект е равен на нула.
Просто няма логика да мислиш, че след като ти самият си без аргументи да убедиш избирателите да гласуват за тебе, ще поканиш авторитетни гости, за да го убедят. Излиза, че българският политически елит има ноу-хау в предизборната борба - "наемането" на чужди политици и държавници за предизборна агитация в страната. Неуюта, който изпитват Иван Костов и Надежда Михайлова в българската политическа атмосфера, те компенсират с уюта, с който живеят сред съпартийците си от чужбина. Този уют сега е последното им убежище. Изоставили са всякаква мярка за ПРИЛИЧИЕ, защото загубата на изборите може да предизвика РЕВИЗИЯ на така наречената РЕФОРМА, а като всяка ревизия тя предлага редица широко отворени врати - тези на ПРОКУРАТУРА, СЪД И ЗАТВОР.
Състоянието на страната е необоримото доказателство на тази истина.
Наглостта на днешния български политически елит е добре позната на повечето избиратели чрез "синилата от бича" по собствената си гърбина. Другата наглост обаче, онази на европейските политици, с която те се самоопределят за ментори на българския народ и си въобразяват, че той няма нито ум, нито чест, не познават добре.
Сега идват първите впечатления и те са достатъчно ярки - просто ще разберат дали синдромът на аборигенизацията е пуснал дълбоки корени в душите български. С други думи, дали ние се имаме за диваци и ще вземем акъл от онези, които идват, ръкопляскат на нашата мизерия и си отиват в уютния дом, съграден без Международния валутен фонд и Световната банка. И дори в борба с тях, защото те досега нито една страна не са извели по пътя към някакво друго бъдеще, освен към ада на съсипията.
Защо да обсъждаме колко неприлично и безнравствено е поведението на гостувалите ни европейски политици от всякаква гледна точка. Те сами биха могли да разберат и според нас, го знаят много добре, че по каквито и да било норми не е допустимо да идеш в чужда страна, най-вече с покана от правителството, за да агитираш избиратели в негова полза.
Българските "народни партии" обаче несъмнено са успели да убедят своите европейски партньори, че моралните норми тук не важат, валидни са само правилата, с които се добираш до "гювеча".
Така всички българи сме обявени от собственото си правителство и от неговите западни партньори за простаци и глупци. Отговорът ни може да бъде чут само пред избирателните урни - едните трябва да изметем с желязната си воля, а другите да принудим на уважение.
Смешния навик на конформистките напъни кичи всяко дело с по едно "евро-" - за да е в крак с модата... Това "евро-" - онова "евро-", също като това "съветско" - онова "съветско" едно време.
Дойдоха европейски управници накуп и се държаха така, че можем да продължим евроидиотизмите с ЕВРОНАГЛОСТ, ЕВРОНАХАЛСТВО, ЕВРОБЕЗОЧИЕ. И да продължим, няма да е грешка.
Не сквернете паметта на възрожденците!
С всеки изминал ден, който ни приближава до изборите, на управляващите им става все-по ясно, че те няма да са печелившата страна. Затова и се чудят какви ли не хитринки да приложат, та дано и този път да заблудят народа, както през 1997 г. и да си осигурят още един мандат, тъй като предишният явно се оказва недостатъчен за оправяне на личното им благополучие.
Поръчали са си експерти чак от САЩ, които да са в помощ на сините агитатори в нелеката им задача да осигурят колкото се може повече гласове за провалилата се синя партия. И ето някоя си Ан Стоун, която се занимавала с политика от 12-годишна възраст! - се явява нещо като гуру.
Изглежда, сините са й се оплакали, че едва ли не всички медии са срещу тях, и тя веднага дава ценен съвет. Щом като не могат чрез медиите, сините талибани трябва да контактуват директно с хората.
Известно е, че България не е САЩ. Номерата, които могат да минат там, едва ли ще имат ефект в нашата страна. С какви очи синият агитатор ще отиде да кандърдисва ровещия в кофите за боклук пенсионер да гласува за СДС?! Може би ще го убеждава, че въпреки ровенето в кофите положението му като гражданин на света се е подобрило безмерно? Или пък ще му обяснява, че окаянатото му дередже се дължи на управлявалите страната до 1997 г. комунисти и прикрити такива?
Да, ама не, както обичаше да казва един колега журналист на пределна възраст, който е бил винаги добре, при всички режими, тъй като вярно им е служил.
Българинът съвсем не е толкова прост, че да повярва на такива приказки. На него отдавна му ясно кой всъщност е виновен за ситуацията, в която е изпаднал. И това са именно "ниеможещите", дето толкова настойчиво пак искат властта. Няма значение от кой политически спектър са. За последните четири години и управляващи, и опозиция действат в синхрон, когато се изпълнява поръчка отвън, чиято крайна цел е ликвидирането на България като държава.
Като споменахме медиите, не можем да отречем ролята на официоза "Демокрация", който по всякакъв начин се старае да повдигне сриналия се вече имидж на управляващите. Стигна се дотам, че не бе пощадена и паметта на българските възрожденци. В броя си от 10 април т.г. вестникът публикува писмо на някой си Атанас Христов, който, изглежда, е от най-тъмносините бетонни глави. Въпросният господин си е позволил да сравни действията на Костов и компания с делата на българските възрожденци. Е, това вече е наглост, която граничи с цинизъм!
Всеки грамотен човек знае кои са били българските възрожденци и за какво са се борили. Че тяхната цел е била запазването на българската народност от унищожение и възстановяването на българската държавност. Можем ли да кажем същото за Командира и обкръжението му? Категорично не! Всичките действия на "демократичното" правителство и синьото мнозинство са насочени именно в посока унищожаване на българската народност и България като държава. Примери за това колкото щеш. Дори и на финала на престъпното си управление, което може съвсем спокойно да се класифицира като геноцид спрямо собствения народ, сините талибани не спират да рушат. За разлика от истинските възрожденци, които са градили.
Но за всичко това рано или късно ще им бъде потърсена сметка.
Както и на тези, които ги славословят, къде заради някоя облага, къде от простотия.
Важното е избирателят да посегне към правилната бюлетина, а не да се остави да го излъжат както през 1997 г. Необходима е промяна на промяната
През 1989 г. започна промяна. Според мнозина тя бенеизбежна. Сега обаче е нужна и също така неизбежна промяна на промяната.
Причините, които налагат това са няколко, но главната е в липсата на идея за перспектива. Не може идеята за присъединяване към военен блок, който напада независима страна в защита на терористи и убийци, да въодушеви хората на една страна за труд и творчество.
Измислените от управляващата върхушка приоритети - Европейска и Атлантическа интеграция, обслужват само шепата лидери на БСП и СДС, които чакат защита от НАТО, ако им бъде подирена сметка за анархията, бандитизма и грабежа, на които подложиха страната от 1989 г. досега.
Внушенията, че т.нар. демокрация в сегашната й форма няма алтернатива, са лъжа. Историята на народите от Европа и света показва, че е имало и има различни форми на управление, при които народът е съпричастен към властта (и то в по-голяма степен), като държавното управление осигурява по-добри условия за реализация в съответната страна. Не е важна системата на управление на какво наподобява, същественото е дали тя осигурява спокойствие, сигурност, ред и условия за градивен материален и духовен просперитет на нацията.
Абсурдно е да се поставя като приоритет влизането на страната в някакви структури, а не конкретните условия на живот. Също така абсурдно е лидер на една партия да казва, че е готов да управлява, но проблемът бил само в това дали хората са готови да го приемат за управляващ. Самата готовност за управление безусловно включва като необходимо условие дали управляващият ще бъде приет от управляваните. В противен случай всички негови решения и програми увисват във въздуха.
Не може да се мисли за функциониране на каквато и да е икономическа система, ако не съществува реално някакъв правов ред. Липсата на такъв вече 12 години изисква въвеждането реално (не само законово, на книга) на определен порядък. За това е нужна промяна на промяната в самата философия на управлението и държавно-икономическата система.
Ако една структура е независима от някого, то тя е зависима от друг. Така например "независимостта", т.е. безконтролността на съдебната власт от изпълнителната и законодателната, я прави зависима от престъпните мафиотски групи. Това обаче се прави умишлено, за да се осигури защита на големите престъпници, загнездили се в управляващата повече от десет години върхушка.
Грабежът и създаването на тънка прослойка от свръхбогати и маса от живеещи в нищета е също така дестимулиращо за градивен труд, както и съществуващата в миналото уравниловка, независимо от труда и инициативността.
Що се отнася до външната политика, то тя е не само слугинска, но и насочена срещу жизнените интереси на нацията.
Едностранната ориентация на страната и нейното обвързване с определени икономически и военни структури на Запад лишават България от възможности за маневриране в ситуации, когато е необходимо да се съхранят - в името на националните интереси - добрите отношения с други страни.
Запазването и развитието на отношенията с традиционния за България съюзник Русия е жизнено важно както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Въпреки колебанията в самата руска външна политика, тя повече или по-малко е била в интерес на България, докато страните от Западна Европа са залагали на Турция и Гърция, и то в ущърб на нашата страна.
Не бива да жертваме създадените добри връзки и с арабските страни заради мъгляви обещания и несъществени облаги от страните, участващи в НАТО. Разбира се, една изгодна за България политика не изисква излишна конфронтация с великите сили като САЩ, Англия, Франция. Тоест необходимо е сътрудничество и с НАТО, доколкото е в наш интерес, както, разбира се, е необходимо и съобразяване с другата велика сила - Русия. В тази ситуация най-изгоден за България е балансираният неутралитет. Ние трябва да знаем, че Великите сили винаги ще жертват страната ни, ако е в техен интерес, без да имат каквито и да е угризения (още повече че досега са го правили неведнъж).
Така че единственият изход е да използваме техните противоречия в наш интерес, да балансираме и да не се обвързваме едностранно.
Тежката икономическа и социална ситуация в страната, породена не само от обективни, но и най-вече от субективни причини, резултат на некомпетентно и дори умишлено престъпно управление, налага промяна в системата, наложена от 12 години в България. Нужна е смяна на т.нар. политически елит, който се интересува само от собствените си интереси и изпълнява волята на външни сили.
Резултатът от 12 години преход и "реформи" досега е плачевен. Без да се правят сложни икономически анализи, се вижда, че жизненият стандарт в Бългаиря е паднал около 5 пъти от 1989 г. досега. Разбира се, управляващата каста все по-трудно ще задържи властта със съществуващите, макар и само формално, демократични средства. Постепенно започва задушаване на свободното слово (каквито действия има от страна на властта в БНР). Разгръща се кампания срещу свободните медии, които уж разпространявали лоши новини за "добрата" действителност. Прибягва се до арести на протестиращи младежи срещу агресивния алианс НАТО и т.н. По т.нар. свободни медии не се води никакъв дебат по важни за нацията проблеми - членство в НАТО, членство в ЕС, наличие на смъртно наказание за тежки престъпления и т.н. Няма плурализъм, няма борба на мнения. Излизат едни и същи муцуни, изразяващи с малки нюанси само едно мнение по тези въпроси, няма защита и обосновка на противни становища. Никой нормален човек вече не вярва, че има някаква опозиция. Има вече само власт срещу народа.
Доверието на народа към политическия "елит" е изчезнало. Той управлява без съпричастност на нацията, само с гласовете на по-малко от 20% от българите.
Необходима е промяна с всички възможни средства, да се смени управляващата върхушка на тандема СДС-БСП, да се върне вярата на хората в реда, за да се спре обезлюдяването на страната. България трябва да се измъкне от т.нар. евроатлантическа ориентация, защото от Запада досега България не е дочакала нищо добро. Напротив, страни като Англия и Франция винаги са подкрепяли най-мракобесните сили на Балканите , преди - османските башибозуци, а сега - албанските терористи. Единствената им цел е да се спре и върне назад развитието на страните от източното славяно-българско и православно културно и етническо пространство.
В политиката за осъществяването на тези цели винаги основен прицел е била Русия като съществен фактор в това пространство. Стремежът е да се откъсне България от естествената й геополитическа среда с дребни примамки, след което да бъде смачкана и хвърлена за разправа на своите врагове.
За да се спре всичко това, е нужна борба за смяна на властта, борба за промяна на промяната, започнала на 10-ти ноември 1989 г. Преди да се сътвори чудото
Изглежда, Бащата на народите е разбирал от управление, когато е заявявал, че кадрите решават всичко. Днес българският политически живот в условията на неолибералната революция търпи провал след провал именно по липса на кадри.
Всяка партия, лишена от горната евразийска мъдрост, изхвърля от редиците по-способните и по-почтени хора, за да останат мошеници и хайдуци, които после се цепят помежду си. Опитите за образуване на нови партийни формации, граждански движения и прочее структури се сблъскват със същия проблем - идват нови лица, но се прилепват и стари мутри, а после всичко се овонява по познатия начин.
И тъй Симеон II стана сакрална фигура, а въпросът за политическото лице на Националното движение "Симеон II" ще зависи от неговия подбор. Кои ще бъдат кандидат-депутатите на движението, не е просто въпрос, а една грандиозна провокация, от която зависи изцяло успехът на начинанието.
Веднага след основаването на движението на 8 април в. "24 часа" публикува листа на царя с 20 имена, 9 от които маркирани като несигурни. Сред последните се мъдреха четирима - Красимир Каракачанов, Богомил Бонев, Константин Тренчев, Светлана Дянкова, хора, означавани в новата политическа лексика като "люспи". Останалите повечето са художници, артисти, писатели, хирург, юрист, трима политици - Стоян Денчев, Венцислав Димитров и Димитър Иванов. Както отбеляза самият коментар на тази листа, вътре няма да бъдат старите политически мутри Христо Бисеров, Йордан Цонев, Ренета Инджова, Константин Тренчев. Ако бъдат - провалът е сигурен още в началото.
"Листата" едва ли е истинска, т.е. правена от Симеон II, но може и да е вярна, понеже тези хора са наистина прононсираните царедворци. Има, разбира се, и други, известни или недотам, съвсем неизвестни и т.н.
Въпросът не е в тези имена, а в това, че сред тях няма нито един представител на хуманитарния разум на българите, т.е. човек на хуманитарната мисъл или на природното знание, независим, почтен в българския смисъл на тази дума, патриот на думи и дела и най-важното - лишен от конформистичния синдром. За да привлече такива хора, Симеон II ще тябва да ги кани лично, да ги уверява и убеждава в искрените си намерения. Което той и да направи, ще е без необходимата информация кои и къде са тези хора... Иначе всички политически сили гледат с подозрение на монархическото "нашествие" понеже разбърква картите. Всъщност почти личната социоложка на Иван Костов - Мира Янова, намекна нещо важно: "Бе склонен да признае успехите на СДС, което също е добър подход - нещо невиждано през последните 11 години... ".
Признаването на успехи на управляващата партия звучи твърде "камбанно" в ушите на повече от половин милион безработни! Моментът, избран от бившия (и кандидат) монарх е много подходящ, защото картите не са разбъркани, те са бити. Дали обаче неговата е печеливша и дали ще преобърне политическото пространство, за да се получи нова ефективна структура?
Има сериозна опасност това да е последната голяма илюзия за българския избирател, която само ще удължи агонията на нацията. Защото онова, което печели избори на това ниво, са главно кадрите, но успехът на управлението е неговата философия, която се структурира от морала.
Неолибералната философия провали българския преход, а ценностната система на новите политически елити маргинализира българското общество. Седем години страната ни се люшка по напора на страстите "кой е виновен и какво да се прави", а след това за четири години бе лишена от икономически политически и културен суверенитет в името на абсурдната глобалистична идея, която на практика не съществува.
Единствена България от всички бивши комунистически страни бе подложена на експеримент на Международния валутен фонд и Световната банка, подобен на прилаганите в Латинска Америка. В този екперимент държавата бе принудена да се откаже от основната си функция - създаване на условия за съзидание на настояще и бъдеще за всички българи.
Единствената нова идея, нова философия, която би могла да има успех, да донесе резултат е пълно отрицание именно на тази концепция в управлението. Тя трябва да заложи на възможностите на българите, а не на чуждата помощ и сила, да се обърне с лице към нацията, да положи извънредни усилия за натрупване на национален капитал, за възстановяване и модернизиране на образование и наука, за развитие на културата.
Не може да се спечели доверието на повечето българи, ако не се ревизира и рекапитулира приватизацията, както означават невижданато в историята ни разграбване на националния ресурс.
А точно имената и партиите, които са склонни да застанат зад Симеон II, не дават и дума да се каже за подобно нещо! Или поне не са споменали, каквото и да било в полза на такава идея.
Изказванията на политици и политолози, колкото и да са различни, крият едно и също нещо - зле прикрита боязън от издигане на националната кауза в монархическата формация - Евгений Дайнов казва, че Симеон II предлага остарял с 60-70 годшни модел, преди той изобщо да е предложил нещо. Александър Томов го призовава да се откаже от престола и тогава да влиза в политиката. Светослав Малинов твърди, че нужда от радикални промени няма, а трябва да де усъвършенства пътят, по който вървим. Ахмед Доган се опасява, че Симеон II ще загуби, ако заложи на съвършено нови личности, защото "българинът вече искал да гласува за хора, които познава"... Президентът, министър-председателят, председателят на парламента на републиката и лидерът на най-голямата опозиционна партия запазиха гробовно мълчание.
И ние няма да излизаме с декларации и мнения, защото имаме единствена цел - благоденствието на България.
Не можем обаче да не напомним простите неща, които повтаряме вече десет години. В българската кауза, истината е по-важна от победата или второто може да бъде постигнато само чрез първото.
Тъпите формули, че в политиката няма морал (Желю Желев) просто водят към тирания и нищета.
Това се отнася и за пристигналия тези дни Симеон II, който носи тежкото историческо наследство на династията, и чието бъдеще ще се види в следващите двадесетина дни, когато той публикува депутатската си листа, а СДС започне да вади компроматите.
Ние виждаме друг пътя на Отечеството през историята и сме го декларирали много пъти. Симеон II обещава чудеса само след 800 дни, но не обяснява магията, с която ще ги постигне.
Вярно е, че магията не се обяснява, че който може, я прави и че когато е истинска, наричат я чудо.
Кога ли обаче в българската политика са ставали чудеса?.. Преди фарсът да стане трагедия
В сряда, кой знае защо и как, едно дребно събитийце от днешния български живот мина абсолютно незабелязано от вестници, радио и телевизия.
В този ден в Министерството на отбраната трябваше да се състои разговор, на който гостуващите у нас американски оръжейни специалисти трябваше да разкажат на журналистите защо са дошли в България, какви са им целите, защо ще ходят да обикалят българските военни заводи... След няколко промени часът на срещата най-накрая бе уточнен и десетките пишещи братя се събраха пред тържествената зала на МО, където трябваше да бъде "брифингът". И "брифинг" наистина имаше. Само че малко по-различен от очаквания.
Изправен в цял ръст, лично шефът на военно-ремонтните заводи "Терем" чинно "брифингираше"... американците. Зад затворени врати! На настойчивите журналистически питания не могат ли да бъдат допуснати вътре, та и те да чуят нещо, бе отговорено кратко и ясно: "Обсъждат се строго секретни национални и военни тайни и затова не може да присъствате! ".
Край на цитата. Можеше и изобщо да сложим точка, ако все пак някои от пишещите не се бяха запитали: "Какви са тези държавни тайни, които не са тайни за американците, но са тайни за българския гражданин?! ".
Частичен отговор на въпроса може би се съдържа в публикуваната в брой 12 от тази година на в. "Независимое военное обозрение" статия, която предоставяме на вниманието на нашите читатели, без съкращения.
Съобщението за изгонването от София на руското военно аташе Владимир Ломакин, на заместника му Сергей Власенко и на съветника от руското посолство Борис Смирнов, по обвинение в шпионаж против България, прозвуча за мнозина в Русия като гръм от ясно небе. Та нали от началото на ХVIII в. не едно поколение руснаци са помагали на българските братушки да получат свободата си и държавната си независимост!
Какво се случи в руско-българските взаимоотношения? Защо двете най-близки някога страни, традиционно свързани със стари исторически връзки, започнаха да разговарят на езика на острите дипломатически ноти? Къде се крият истинските причини за разгръщащата се в София антируска кампания, в която активно участие взимат дори членове на българското правителство?
Ситуацията в България претърпя значителни изменения от началото на 1998 година. Правителството на Иван Костов остро промени външнополитическия курс на Република България, настойчиво чукайки на вратите на Северноатлантическия пакт и на Европейския съюз. То бе решило, че правото на "щастлив" входен билет може да се заслужи на основата на русофобията. София бе наводнена от всякакъв род фондове и благотворителни организации, под чийто покрив се подслони многочислена резидентура на САЩ и разузнавачи от другите страни от НАТО. Кадровите сътрудници на американското ЦРУ, на британското МИ-6, на немското БНД станаха вътрешни хора не само в коридорите на властта, но и в кабинетите на българските спецслужби.
Днешното българско ръководство започна да поощрява антируските изявления в националната преса, да демонстрира едва ли не съюзнически отношения с НАТО, да се изказва публично против активното участие на Русия в решаването на балканските проблеми.
Най-силно това отношение се прояви по време на натовската агресия срещу Югославия, когато София разреши самолети на алианса да използват въздушното й пространство за удари по сърбите, но не пусна колоната от руски камиони с хуманитарна помощ за пострадалите от бомбардировките и забрани прелитането над нейна територия на транспортните самолети с руски миротворци за Косово.
В последно време в българските проправителствени средства за масова информация (СМИ) бяха публикувани редица целенасочени статии, посветени на "активизирането на руските спецслужби" не само в България, но и в останалите страни от Източна Европа. В детайли се описваха методите на работа на руското разузнаване и се привеждаха "конкретни примери" за вербуване на български граждани. Бяха отпечатани и материали за негативната роля на Русия в урегулирането на кризата на Балканите.
След охлаждането на отношенията в политическата сфера, в ущърб на интересите на българския народ, все повече на Запад започна да се преориентира и българската икономика. Заявленията на българския президент Петър Стоянов и на министър-председателя Иван Костов, както и изказванията на посланика в Москва Илиян Василев за това, че развитието на българо-руското икономическо сътрудничество си остава както преди основна задача на страната, носят по-скоро декларативен характер и не изменят истинските приоритети на българската външна политика.
Под натиска на Запада, и преди всичко на САЩ и ФРГ, българското външно министерство активно се захвана с разработката на въвеждане на визов режим за руските граждани. В началото се планираше той да бъде установен на 1 юни 2001 година. Явно обаче някой в София е подсказал, че по този начин бюджетът ще се лиши от огромни постъпления при рязкото съкращаване на руските туристи, почиващи на Златните пясъци. Както стана известно, след консултации с външнополитическото ведомство на Германия, било препоръчано визовият режим да бъде въведен някъде в края на туристическия сезон. За следващата година било обещано, че загубената сума от спрелия поток руски туристи щяла да бъде компенсирана от Европейския съюз, с когото само преди дни бяха отменени визовите ограничения.
Рязкото обръщане на София в западна посока с пълна сила се отрази и в реформирането на българските спецслужби. До началото на 90-те години те напълно копираха аналогичните структури в СССР. Не е за учудване,че в тях бяха проведени сериозни кадрови чистки. При това определящ критерий се явяваше отношението към Русия. В резултат работата си загубиха стотици професионалисти. На репресии бяха подложени първо онези, които или са учили в Москва, или са награждавани със съветски отличия за участия в съвместни операции. А в средите на българските разузнавачи и контраразузнавачи е имало доста такива хора, както успя да разбере нашият кореспондент от разказите на бившия полковник от Главно разузнавателно управление (ГРУ) към Генщаба на Българската армия полк. Петър Иванов, живеещ сега в Киев.
След като в София се появиха многочислените чужди резидентури, разузнавачите на САЩ и Германия започнаха дори съвместна дейност по пряко координиране на оперативната дейност на българските спецслужби, поставяйки Русия в числото на приоритетните обекти. В състава на българската Национална служба за сигурност (НСС) влезе принципно ново подразделение, чиято основна функция е да провежда в пълен обем контраразузнавателна дейност по отношение на учрежденията и руските граждани, пребиваващи в страната по работа или на почивка. Началникът на това управление докладва лично на президента и на премиера за резултатите от дейността му, а след това тези доклади се предават на резидента на ЦРУ на САЩ, работещ под покрива на американското посолство в София. Както съобщи българският вестник "Монитор", командата за изгонването на тримата руски дипломати и публичното подгряване на шпионския скандал в пресата е дошла именно оттам.
По данни на "Монитор", на 16 март "зданието на Националната служба за сигурност на булевард "връх" бе посетено от заместника на резидента на САЩ в България.
С тези си действия американците преследваха двойна цел: на първо място, да впрегнат още по-здраво днешното българско ръководство в антируските акции, отрязвайки им по този начин всички пътища за отстъпление, и на второ място, да подготвят почвата за още по-големия шпионски скандал, който се разрази непосредствено след това в САЩ.
Между дугото, директорът на ФБР на САЩ, пребиваващ по странно стечение на обстоятелствата точно тези дни в София, благодари на българския премиер Иван Костов за изгонването (на руските дипломати - б.р.). Между другото, не само тази антируска операция, но и редица други, по правило се извършват или в момента преди пристигането на ръководителите на американските спецслужби в София, или веднага след заминаването им оттам, след като явно са мъмрили българските спецслужби за "слаба работа и безрезултатност по отношение на руснаците".
Руслото на официалната политика на София се следва и от българското посолство в Москва.
Една от причините явно се крие в характера на дейностите на сътрудниците на българските спецслужби, работещи в последните години под дипломатическо прикритие. Така например, пред намиращите се доскоро в Москва Стефан Димитров (военен аташе, ген.-майор), Иван Парапулов (ген.-майор) и неговия помощник полк. Николай Стойчев, изгонени на 23 март, ръководството на Националната разузнавателна служба и военното разузнаване към Генщаба са поставили задачи за получаване на достоверна и конкретна информация за плановете за военно изграждане на Русия, за състоянието и перспективите за развитие на въоръжените сили на Руската федерация, за разработките на нови видове оръжия и военна техника, за дейноста на руските спецслужби, за получаване на политическа информация.
Съдейки по всичко, още е рано да се постави точка на шпионския скандал.
Българските спецслужби, отработвайки командите на новия "по-голям брат", увеличават усилията в разузнавателните и контраразузнавателните дейности срещу Русия. Големи надежди в това отношене се възлагат на създадения в София Регионален информационен "Център за демократично развитие на Югоизточна Европа".
Идеята за него бе подсказана от американците, които обявиха Балканите за зона на своите стратегически интереси. Като се има предвид, че координиращите функции в работата на Центъра са предоставени на посланика на САЩ в София, то явно в най-скоро време действащите в България американски и натовски, както и самите български спецслужби, ще бъдат сложени под един общ покрив. Така ще бъдат и по-лесно ръководени.
Както смятат самите сътрудници на Центъра, на тях им предстои в най-близко време да започнат разработки за стратегията и тактиката на политическите акции на опозицията както в Югославия, така и в други страни от Югоизточна Европа, включително и в Кавказ.
Ще спечели ли нещо България от конфронтацията с Руската федерация? Днешната властваща върхушка, възможно - да. Що се отнася до обикновените български граждани, те като цяло само ще загубят.
При това в Русия никой няма намерение да приема Република България като потенциален противник.
Твърде много неща свързват нашите народи.
Прелестите на реставрациите
От най-древни времена династическите промени в дадена страна винаги са свързани с общонародна трагедия, все едно дали става дума за въдворяването на нов владетелски род, или за реставрацията на стария. Такива събития неизбежно прерастват в гражданска война, след което, при закрепването на поредния монарх на престола, масовите кръвопролития и гонения продължават - като отмъщение над победените и с цел да се освободят постове, богатства и привилегии за новите фаворити и техните съпартизани.
Историята на Средновековна България, Византия, Франция, Германия, Унгария, пък и на всички европейски народи, изобилства с подобни ексцеси.
По-новите времена също не донасят кой знае какви качествени промени. Така например през 1660 г. е реставрирана съборената от Английската революция монархия на Стюартите. Преди да се завърне от изгнание, претендентът Чарлс II подписва т.нар. Бредска декларация, в която гарантира безусловна амнистия на противниците на фамилията си, свобода на вероизповеданията и зачитане на парламента. Нищо от тези обещания обаче не е спазено, а на жестоки репресии са подложени не само живите, но и мъртвите врагове: трупът на Кромуел дори е изровен от гроба и обесен публично в Лондон. Оттогава насам Англия ще мине през редица трусове, метежи, детронации и коронации, преди в най-ново време да се установи сегашният принцип "кралят царува, но не управлява".
Французите също изпитват на гърба си всички прелести на реставрациите. Най-напред монархията е възстановена от Наполеон през 1804 г., в чието име французите проливат реки от своя и чужда кръв из цяла Европа, а и по други континенти. Това на свой ред води до връщането на Бурбоните през 1814-1815 г., които възстановяват диктата на разплутите аристократи и духовенство. Революцията от 1848 г. отново помита трона, а възобновената няколко години по-късно империя довежда страната до национална катастрофа във войната с Прусия от 1870 г. Така че от 130 години насам французите не щат и да чуят за друга форма на управление освен републиканската.
Може би най-характерната черта на всеки царстващ дом е това, че той се грижи най-напред за фамилните си интереси, без да се свени дори от държавната измяна.
Сигизмунд I, да речем, за да си възвърне пражкия престол, организира повече от дузина чуждестранни, кръвопролитни и плячкаджийски нашествия в родната си Чехия. Заради чисто семейните си изгоди свалените монарси често стават марионетки на откровено чужди интереси, и това съвсем не е спомен от отдавна превъзмогнатото минало. Само преди няколко месеца на Запад избухна огромен скандал. На бял свят излязоха документи, че през 1945 г. САЩ и папата са заговорничели да създадат в Европа нова... империя, включваща Австрия и ред германски области с Бавария начело. Монархията трябвало да се управлява от представител на детронираните през 1918 г. Хабсбурги - ерцхерцог Ото.
Точно такива казуси са причината в Австрия, Италия или Гърция и властите, и гражданите да не позволяват на членове на свалените династии дори да пристъпят границите на страната.
На други места пък, където хората умеят да отделят проблемите на държавното управление от историческите пикантерии, потомците на о.з. царстващите родове се подвизават най-вече из хайлайфните салони на суетата. Основната им функция е да подхранват с дребни сензацийки и пиперливи историйки жълтата преса. Както е, да речем, с внучките на кайзер Вилхелм в Германия.
Подобно впрочем е и отношението към все още съществуващите монархии. Доказателства в тази насока са нестихващите клюки и скандалчета около сексуалните афери на двете монакски принцеси и, разбира се, перманентните резили на иначе обожаваното от англичаните кралско семейство.
Изобщо - в съвременна Европа хората дават мило и драго да дъвчат коя от височайшите особи с кого и на кого сложила рога, ценят според заслугите помощната роля на венценосците в политиката на страната, но и през ум не би им минало да ги прогласяват за спасители и предводители на нацията.
Програма в защита на България
Вече едно десетилетие българското образование е подложено на експерименти от различни безотговорни хора. С претенциите за модернизация те го лишиха от качества, придобити за повече от век и половина. Изучаването на природните науки е принизено с повърхностни изисквания, хуманитарното знание е лишено от националната си характеристика, в него се прокарват идеи, чужди на българите, фалшифицира се историческо им наследство.
В конституцията е записано, че образованието в Република България е безплатно, а в същото време навсякъде се изискват всевъзможни такси, издават се непосилно скъпи учебници и пособия, обучението с частни уроци е формирало един, може да се каже, черен пазар в образованието. Нарушаването на основния закон на страната в частта му за просветата не прави никому впечатление.
- Какво ще направим за образованието?
Националният патриотичен съюз "Отечество" предлага да бъдат отменени всички законови и подзаконови актове, свързани с такси в образованието отдолу до горе. Платено може да бъде само обучението в частните учебни заведения. Безплатни трябва да бъдат учебниците в основното образование, а цената на останалите да се контролира от държавата. Всички производители на учебници и учебни пособия да бъдат стимулирани чрез данъчни облекчения, а вносителите на техника, предназначена пряко за образованието - чрез митническите тарифи.
Учебните програми в основните и средни училища и висшите учебни заведения да бъдат разработени в съответствие с българската традиция в образованието. В тях не могат да се прокламират идеологии, да се прокарват идеи на нихилизъм и отрицание на постиженията на българската нация, да се фалшифицира нейното историческо наследство, да се оценяват български творци от идеологически позиции. Изучаването на чуждата история и култура да става съобразно българските ценности и интереси. Изучаването на природните науки да се съобразява непременно със световните постижения в различни области от знания с прилагане на модерни пособия. Изучаването на чуждите езици да не се концентрира изключително върху английския, а да дава приоритети и на другите европейски езици. като наравно с тях да се изучава и руски език.
Националният патриотичен съюз "Отечество" предлага заплащането на преподавателите в основното, средно и висше образование да бъде формирано по обща скала за заплатите в държавните учреждения на бюджетна издръжка с определен от Народното събрание коефицент.
- Българската наука.
Десетте години демокрация доведоха българската наука до жалко състояние.
Цели дялове от природното и хуманитарно знание са изоставени на произвола на съдбата, разпиляват се кадрите, отричат се признати по света постижения.
Академичната наука е лишена напълно от собствена политика и работи предимно по чужди поръчки с определени вън от страната приоритети. Изключително ниското заплащане на научните кадри отблъсква талантливите българи от академичното поприще, сриват се създадени с много труд традиции и школи. Финансирането на научните изследвания на практика е спряно, изключено от функцията на бюджета.
Ние предлагаме възстановаването на българската наука да започне с реформа в нейното финансиране, като се разделят неговите принципи по отношение на фундаменталното и приложно знание. За това е необходимо да се създадат отделно фондове за научни изследвания, финансирани предимно от бюджета. Това финансиране да се фиксира от Закона за науката на принципа процент от брутния вътрешен продукт в рамките на практиката в страните от Европейския съюз. Това означава между 3 и 5% от БВП, докато у нас е под 0.02%.
Предлагаме държавната политика в областта на науката да планира трайни приоритети в нейното развитие, свързани с тенденциите в модерния свят. Основната цел на нейното съществуване да бъдат интересите на българската нация и в съответствие с това, да се финансират съответните направления.
Заплащането на българските учени от всички изследователски институции трябва да бъде въведено в скалата на бюджетните заплати със съответен коефицент на равнището на заплащането на преподавателите от висшите училища.
- Културата на българската нация и бъдещия свят
Националният патриотичен съюз "Отечество" смята, че развитието на българската култура е от решаващо значение за оцеляването и напредъка на нацията.
Очевидно е, че управляващата олигархична върхушка, под влияние на неолибералната идеология, създава в страната условия за въвеждане на масовата култура на консумативизма. Тази култура има антинационален характер и разрушава европейската ценностна система на българите, както във всяка друга европейска страна.
Управляващите са свели до минимум финансирането на различните дялове от културата, при което мизерните средства се дават предимно за културни продукти, явно носещи белезите на неолибералната идеология. Не може да се отрече, че цялата културна дейност в страната, показва спадане на нейното качество във всяко едно отношение.
Особено тежко е състоянието на опазването паметниците на историческото наследство на българите. Те са подложени на безконтролно обезличаване, разрушаване, разграбване, изнасят се в чужбина. Трябва да се има предвид, че приоритет на културните министерства в европейските страни е именно историческото наследство. Интересът към него непрекъснато се повишава в световен мащаб.
Националният патриотичен съюз "Отечество" предлага Закон за културата да обяви нейното развитие за основен приоритет на българската държава през ХХI век. В тази връзка трябва да се промени принципът на финансирането и в съответните клаузи на този закон. Средствата, влагани в културните продукти, да се определят като процент от брутния вътрешен продукт в рамката на използваните от държавите на Европейския съюз - между 3 и 5%.
Данъчните закони да създават реална възможност за културни инвестиции на българския национален капитал.
Закон за защита на българската култура да определя нейните приоритети - в определени рамки за национална характеристика на културните продукти. Това означава превъзходство на българското творчество във всички културни институции: театър, музика, изобразително изкуство, кино, телевизия, радио, преса. Същият принцип трябва да се приложи при обучението в училищата и висшите учебни заведения, свързани пряко с културата. В тази връзка изключителна важност има изработването и приемането на Закон за защита и запазването на българския език. Създаването на съответното законодателство трябва да има предвид европейския, особено френския опит в това отношение.
Финансирането на българския културен продукт трябва да се формира чрез бюджетни субсидии и проекти. В тази връзка да бъдат формирани съответните фондове, чрез които на конкурсен принцип книгоиздаването, театърът, киното и другите направления ще получават средства. На всяка цена с отделен фонд трябва да бъдат финансирани българските читалища.
Националният патриотичен съюз "Отечество" предлага създаването на институция за пропаганда на българската култура зад граница, при което специално внимание да се отделя за проникване на съвременната българска култура сред сънародниците ни, които живеят в други държави.
НПС "Отечество"
Сбогом независимост
Подписаното на 21.03.2001 г. в Брюксел и ратифицирано на 06.04.2001 г. от българския парламент споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор за транзитно преминаване на въоръжени сили и личен състав на НАТО е прецедент в международното право.
В новата история на страната ни този документ няма аналог както по мащаби, така и по условията за неговото изпълнение.
Със споразумението Република България доброволно се лишава от своя национален суверенитет. На Северноатлантическия съюз се предоставят за ползване безвъзмездно цялата територия, въздушното пространство и териториалните води на страната. Нещо повече, в документа няма записана нито дума за ответните ангажименти на алианса, в т.ч. и по гарантиране на нашата национална сигурност.
Така Република България, по инициатива на кабинета на ОДС, и с одобрението на парламента, се превръща в протекторат на НАТО и на други държави, които евентуално ще се включат в съвместни операции на съюза.
Съдържанието на споразумението не съответства на неговото заглавие - за транзитно преминаване. Още в чл.1 е записано: "...разполагане, наемане или придобиване на сгради, съоръжения, помещения, оборудване, както и на всякакви други стоки, които биха били необходими за целите на НАТО".
Престоят е посочен като временен, но без да са дадени някакви възможни или допустими параметри.
Буди сериозно недоумение и тревога записаното в чл.3 от споразумението, според който силите на НАТО няма да се подчиняват на местните закони, подзаконови актове и лицензионни режими. С това всъщност България ще се третира като васална държава, която няма права дори да протестира срещу каквито и да било нарушения на представителите на Северноатлантическия съюз.
Колкото и архаично да звучи в началото на 21 век, това си е истинско заробване на държавата, без да е воювано срещу нея.
Управляващите вдигнаха голям пропаганден шум и продължават да се изтъкват като новатори по повод на подписаното споразумение. Но това по скоро е жалко за една суверенна и тръгнала по демократичен път на развитие страна.
Едва ли има други държави кандидатки или вече членове на НАТО, които да са подписвали подобни споразумения (пък било поради недалновидност, некадърност или други подобни "качества" на политиците си). Нещо повече, в договорите си с алианса страните членки на НАТО имат редица условия и ограничения, които са запазени и понастоящем.
България, която не е член и няма ясно определен срок кога може да бъде поканена, вече безусловно предаде всичко в ръцете на съюза. При това положение НАТО няма нужда да приобщава страната ни за редовен член, тъй като получи предварително всичко необходимо, без обвързване с каквито и да са задължения, съгласно Вашингтонския и другите подписани документи.
Заслужава внимание от правна гледна точка и фактът, че правителството на една суверенна държава подписва договор не със страните членки, а с ръководството на военнополитическия съюз. За това сигурно има някаква формална, но не и логическа обосновка, тъй като генералният секретар не е висшият ръководен орган на НАТО.
Военнополитическият ход на ОДС по подписването на споразумението със Северноатлантическия съюз не е новост в нашата история и много добре са известни резултатите от такава политика. За съжаление той с лека ръка беше одобрен и от депутатите на ПГДЛ с незначителни отклонения.
Не е ли дошло време през новия век да скъсаме с някои похвати във външната политика като предателство, слугинаж и други подобни.
Българският народ вече се насити да гледа как политици харизват държавата му. В последния случай, за съжаление, инициативата е на управниците и те самодоволно се хвалят с този акт.
Ако се подписва и ратифицира подобно споразумение с НАТО, то може да стане само при ясни условия, отнасящи се за мироопазващи операции, които произтичат от решения на Съвета за сигурност на ООН и не засягат суверенитета на трети страни, с които България поддържа дипломатически отношения.
Споразумението би трябвало да изключва създаването на трайни инфраструктурни съоръжения и бази и срокът му на действие да не надвишава една година.
Крайно време е българските политици да разберат, че трябва окончателно да преустановят практиката през определени периоди външните ни съюзници, приятели и партньори да се превръщат във врагове. Територията на страната ни беше достатъчно орязана, а броят на българите и понастоящем продължава да намалява.
С това споразумение България гръмко си затръшна за дълъг период вратата с Русия. Това българинът вече усеща и в бъдеще още по-ясно ще го почувства и по джоба си.
Симеон II и съпротивата срещу ликвидацията на България
Във връзка с решението на Симеон IIII за непосредствено участие в българския политически живот и учредяването на национално движение с неговото име все още не се е натрупала "критична маса" от информация, позволяваща обосновани съждения за неговата политическа роля и бъдеще в пряката му връзка с бъдещето на България.
Прави обаче впечатление, че при оценката на това събитие анализаторите, независимо от техния професионален профил и политически предпочитания, го третират изключително в национален план, извън контекста на световното развитие. Този подход на откъсване на събитията в България от събитията в света, независимо дали е съзнателно или не, крие риска да доведе до подвеждащи и неверни изводи. Зтова ще си позволим малко по-широк поглед. И така.
Кое е новото в световната политическа панорама след встъпването в длъжност на поредния американски президент?
Отговорът ни се струва ясен и еднозначен - КОНФРОНТАЦИЯТА. По-точно ускореното завръщане на правителството на САЩ към конфронтацията от старовремски тип, по презумпция присъща единствено на периода на студената война. Оценките, че с падането на Берлинската стена тя се е обезсмислила и следователно е потънала необратимо в миналото, се оказаха меко казано прибързани и неточни.
Обяснимо, но неоснователно дълго време останахме в плен на инерционното мислене, че идеологическите различия са едва ли не единственият потенциален взривател на един нов световен конфликт. Замислим ли се, нямаме и никога не сме имали основания за подобен извод. Нито Първата, нито Втората световна война бяха предизвикани от такива различия. Това не им попречи да бъдат кървави и опустошителни.
Надеждите, че след Клинтън САЩ ще водят по-отговорна, в смисъл на по-малко рискова за тях и за света, външна политика се оказаха илюзорни.
На корейския полуостров Вашингтон се опитва да провали диалога между Севера и Юга. В Близкия Изток се отказа дори от фарсовата роля на "безпристрастен посредник" между израелци и палестинци и престана да прикрива безусловната си подкрепа за Израел. Издигна на по-висока степен агресивните си действия срещу Ирак. Накъдето и да погледнем, не остана огнище на противопоставяне в света, където администрацията на Буш-син да не започва да налива масло в огъня.
Което е най-важно, гореизброените конкретни случаи хармонизират и допълват новите и едновременно стари опасни изменения в курса на САЩ спрямо две велики сили: Китай и Русия. Вашингтон заяви открито, че не ги възприема като партньори и по същество подхвърли, че само от тях зависи да не му станат врагове.
Дали голямата тояга на Америка няма да се превърне в бумеранг, е друга тема.
Нека обаче разгледаме руската или по-скоро антируската политика на Буш. Тя не започна с него, разбира се, но досега от кумова срама биваше завоалирана с малко демагогия. Новият американски президент заяви, че среща с руския му колега не е сред неговите приоритети, докато в същото време високопоставен американски служител демонстративно прие и разговаря на равна нога с един от главатарите на чеченския престъпен свят. САЩ все по-открито се месят във вътрешните работи на Русия и в отношенията й с останалите страни от ОНД, както и с други съседни и близки държави. При това Вашингтон се опитва да създаде не просто "санитарен пояс" около руската държава (поясът предполага само сдържане) , а обръч от страни, служещи като трамплин за поредна агресия срещу нея.
В този контекст трябва да оценяваме и политиката на новата американска администрация на Балканите. Вместо да се дезангажират постепенно от предизвиканите от самите тях конфликти в района - едно впрочем твърде наивно очакване, основано само на няколко реплики на Буш преди изборите - САЩ усърдно, дори настървено, се заеха с преобразуването му в база за американска агресия срещу Русия. Буш прави това, което правеше и Клинтън, само дето замени благите му приказки с груби антируски изявления с все по-заканителна тоналност.
САЩ, със съучастието на своите полусъюзници-полусателити от НАТО, осъществяват на полуострова действия, които да премахнат в дълбочина и необратимо всякаква способност на образуващите го държави да бъдат субекти на международния живот т.е. дори и да си помислят за самостоятелни действия, несанкционирани от Вашингтон. Както при Хитлер, едни държави се разглобяват и на тяхно място се сглобяват други, или се създават административни образувания, на които статутът на протекторати е дори формално узаконен, както беше и при фюрера.
Кое е все пак новото в балканската политика на Буш в сравнение с тази на Клинтън?
Тук най-вече привлича вниманието едно нещо - отношението на Вашингтон към Република Македония. То е особено показателно, защото за разлика от Белград Скопие не бе столица, заслужаваща да бъде назидателно наказвана за непослушание. Напротив, Скопие се състезаваше със София по изпреварваща отзивчивост към американските искания, а що се отнася до "зачитането на правата на малцинствата" - разбирай, предоставянето на групови привилегии на част от гражданите - можеше основателно да бъде обявен за атлантически отличник.
Как в такъв случай да обясним безспорния факт, че въпреки това поведение САЩ дадоха зелена улица на албанската наркоислямска мафия да се нахвърли върху хрисимата скопска администрация? И това, че й наредиха да не се отбранява, а да започне диалог с престъпниците?
Обяснението може да бъде само едно - търсенето на споменатите по-горе дълбочинност и необратимост на разрухата на държавността на балканските страни.
В тази светлина трябва да оценяваме и политиката на американската администрация спрямо България.
Очевидно наивно ще е да допуснем, че послушанието на днешните софийски управници, при цялата му искреност само по себе си, в достатъчна степен удовлетворява дългосрочните цели на Вашингтон. При запазването дори и на сегашните останки от българските държавни институции хипотезата за замяна по законов път на неоколониалната администрация с национално правителство би продължила да съществува. Това няма как да е приемливо за САЩ, ако съдим по действията им в останалата окупирана от НАТО част от Балканите.
Във връзка с това е уместно да споменем няколко неща, които се случиха съвсем наскоро: припряното натрапване на натовски окупационен режим на България; унизителните за страната ни публични похвали на шефа на ФБР за прогонването на предполагаеми руски шпиони - господарска безтактност, която не си бе позволявал дори и доктор Делиус; промяната в тоналността на изявленията на Доган в посока към заплахи с българско Косово.
Ръководството на СДС е образец на неоколониално послушание, а ръководството на основната опозиционна сила също не дава признаци да е готово да се конфронтира с Вашингтон и непременно да поставя българските национални интереси над неговите заповеди.
И все пак, и двете няма защо да изглеждат особено надеждни в американските очи.
СДС се изхаби твърде много и твърде бързо в морален и в политически план. Загуби за дълго време минимума от здравословна легитимност, която да направи и евентуалното му бъдещо администриране безпроблемно. Накратко, силно се обезцени като американска маша. Колкото до опозицията, тя наистина е заявила своя атлантизъм, но очевидно все още не го е доказала в степен, удовлетворителна за Вашингтон.
В тази светлина трябва да оценяваме и появата на Симеон II на националната ни политическа сцена. Не става дума да го обявяваме за американски агент, действащ по американска поръчка. Стремежът към една обективна оценка на възможната му роля обаче не ни позволява да пренебрегнем един факт: САЩ не попречиха на това участие. Чудесно знаем, че Вашингтон поначало не се церемони с намеци или полунамеци, когато иска да отстрани някого от балканската политическа сцена или да не го допусне до нея, а си го казва направо.
Въпросът "на нас изгодно ли ни е България днес да бъде управлявана от Симеон? ", си го задават не само мнозина от българите. Задават си го и в Държавния департамент на САЩ.
Какво всъщност предлага все още пестеливият откъм провъзгласяването на конкретните си намерения Симеон II? Въпреки сдържаността си той само за два дни изрази одобрението си, макар и само по принцип, на стопанската и особено на външната политика на синята администрация!
Излиза, че Симеон предлага на българите нещо като "СДС минус". С други думи - СДС минус корумпирани и крадливи политици и лъжци. Сиреч, СДС минус ръководството и актива на СДС, но с външнополитическата и стопанска философия на СДС. От това - ако въобще се окаже достижимо - българите бихме имали известна полза, тъй като СДС наистина много краде. То обаче не би могло да реши дългосрочните проблеми, свързани с оцеляването на българската нация и нейната държава.
Политиката е изкуството на възможното, а възможностите на България да маневрира в своя изгода, не са големи. Все пак те съществуват. СДС не пожела да се възползва от тях. Ще пожелае ли и ще може ли да направи това Симеон II?
Оценките и догадките както за неговата личност, така и за възможната му мотивация, засега са по правило еднозначни. За едни в България той е месия, за други - натрапник. За сегашните управници, ако се анализират реакциите им, той е "готованец", дошъл да обере - колкото и гротескно да звучи, "плодовете на досегашното им успешно управление". "Опозицията" в лицето на БСП все още не дава признаци да го е претеглила като потенциален конкурент. Може би защото на ръководството на Столетницата й е все едно - те и без това са поели ангажимент да закрият след изборите партията си. И така едни в България се възхищават от деловите му качества, други напомнят, че все пак не съвсем отдавна продаде ордените на дядо си на търг в Лондон.
За едни монархическият му произход е бреме, за други достойнство. Едни си задават въпроса дали при следването си в американската военна академия не е положил клетва за вярност към тогавашния главнокомандващ на всички мъже в американска униформа, президента на САЩ, други са по-скоро смутени от зачестяващите сигнали за присъствието на американския хиперслуга Стоян Ганев в обкръжението му.
Не сме сред тези, които биха си позволявли да укоряват Симеон за това, че в излагането на своите конкретни позиции по конкретните проблеми на България не се придържа към сценариите, натрапвани му от лицата, съзиращи в него свой политически съперник. Вече имахме възможност да кажем, че за политик в дясното пространство, който ако донесе повече толерантност, той е приемлив. И че съвсем естествено е за един уважаващ се политик сам да преценява какво, кога, къде и при какви обстоятелства ще каже в своята предизборна кампания. И без това така или иначе ще трябва да го направи преди завършека й, ако наистина се стреми към успех, а Симеон II създава впечатление, че е убеден в него.
Не по-малко показателни за намеренията му ще бъдат и лицата, които е избрал за тяхното осъществяване. Ще очакваме да научим и едните, и другите, за да преценим дали и как ще се впише неговата дейност в съпротивата на нашите съотечественици срещу американските усилия да превърнат България от полудържава в недържава.
Урок по китайски за D.W. B.
Голяма е вероятността в момента, когато този брой на "Нова Зора" излезе от печат, конфликтът между Пекин и Вашингтон, предизвикан от злополучния полет на американския шпионски самолет в китайското въздушно пространство, да е намерил решение.
Според мен най-ценната поука от този инцидент е, че той е нагледно разобличаване на несъстоятелността на насаждания от самите американци мит за тяхното предполагаемо "всемогъщество".
Ако проследим произхода на кандидатимперската терминология на Вашингтон, веднага ще разберем, че тя е Made in USA. Понятията "велика сила", "свръхсила", "единствена свръхсила", както и внедряваният днес "хиперсила" са все американски патент.
Eстествено, те далеч не са само израз на традиционната американска грандоманщина. Внедряват се целево със съвсем неприкрита цел - да накарат човечеството и на подсъзнателно равнище да се примири с предполагаемото всемогъщество на Вашингтон. Че и да възприема поредния демократично избран интелектуалец в Белия дом като съвременно въплъщение на Йехова. Тертипът е един, както се изопачава смисълът на някои думи - например на национализма, усърдно приравняван днес към шовинизма, - така американският имперски новоговор натрапва думи с подменено съдържание в общественото съзнание.
Дистрибуторите на тази теза се надпреварват да обосновават истинността й и да разясняват нейните измерения на незрящите юроди, неуспели да ги забележат: Пентагонът (военната мощ); Уолстрийт (икономиката); Силиконовата долина, "Майкрософт" и интернет (високите технологии и в частност революцията в комуникациите); Си Ен Ен (светът да узнава само това, което искат кандидатите за нови господари на света); "Макдоналдс" (потребителския модел); Холивуд ("културата").
В последно време е задействано и създаването на още едно измерение: глобалното "правосъдие" от типа на т.нар. съд за разследване престъпленията в бивша Югославия - да знае цял свят кой е върховният съдник на всяка неразумна двунога твар, дръзнала да се опълчи срещу него.
Вярно е, че в САЩ съзнават и твърде условния характер на някои елементи от това "всемогъщество". Безброй са примерите, че човек може да се разтоварва с холивудски филми и с американски роксъстави, да работи с компютър с платка "Пентиум", с програми на "Уиндоус" и да ползва интернет, дори да се нахрани в "Макдоналдс", ако наблизо няма друго заведение, - и в същото време пак да е родолюбец, който не желае да става американски слуга.
Заради това Вашингтон държи много на първото измерение - военното, "голямата тояга" на Теодор Рузвелт.
Сега се опитва да ни убеди, че патовият резултат на американските военни в Корея и поражението във Виетнам били случайности.
Преди две-три години американски транспортни самолети осъществиха непрекъснат полет от територията на САЩ до една бивша съветска азиатска република без междинно кацане. Официалната задача бе съвместно "хуманитарно" учение. Същинската цел бе споделена от ухилен американски генерал: "Идеята е да се знае, че за няколко часа можем да достигнем всяка точка на света".
Оказа се, че такива точици има и в Южнокитайско море. Пренебрегнат бе обаче политико-геометрическият факт, че понякога две точки образуват линия, която не е здравословно да се преминава. Това любителят на бейзбола Дабъл Ю го осъзна малко късно. На екрана на Си Ен Ен имаше страдалчески вид, досущ като на бившия американски военен министър Уилям Коен, от времето, когато обясняваше, че руснаците първи са се оказали в Прищина... Личеше си, че човечецът бе попаднал в неочаквана и мъчителна за него ситуация.
Донякъде е разбираемо. Трудно е ръководителят на страна с история от 2 ( два) века да намери лесно и бързо верния подход към общуването със страна с държавност от 50 века! Особено след като тя не изпраща китайски самолети да патрулират въздушното пространство покрай Сан Франсиско.
Добронамерените американски призиви към Китай да усвои "общочовешките ценности" все не хващаха дикиш. Не кой да е, а лично бъдещият специалист по маркетинг на "Pizza Hut" Горбачов преди години удари една "демократична" реч пред китайските студенти. Но тогавашните китайски ръководители решиха за разлика от Москва да не си разпускат държавата.
Във Вашингтон и до ден-днешен стенат за предполагаемото незачитане на "правата на човека" в Тибет и въобще в цял Китай, а Пекин си прави каквото си знае.
Оказа се, че Китай поне от 25 години насам например знае как да увеличава БВП с темпове от порядъка на 10% годишно - близък бе и показателят за миналата година, което обезсмисля контрааргументите за предполагаемо ниска изходна база за сравнение. Знае как да увеличи националния доход 5 пъти за 10 години. Знае как да изстрелва космически кораби и да извършва ядрени опити.
И всичко това - без благословията на САЩ! И въпреки тях! При това положение арсеналът на "всемогъщата" Америка се оказа бедничък откъм средства на назидателно въздействие.
Да заплашат Пекин с икономически санкции? Че от това Америка ще изгуби повече от него. А и може ли да сплашиш с блокада държава, където 80% от БВП се реализират на вътрешния пазар? Казано по-простичко, държава, в която производството се увеличава най-вече заради ръста на вътрешното потребление, а не на износа?
Можеш ли да накараш "световната общност", т.е. НАТО, да й наложи икономическа блокада?
Съмнително е, след като САЩ не успяха да принудят тази иначе все още сговорчива общност, да бойкотира дори мъничка Куба.
Или да поискат от Путин да не продава на Пекин военна техника?
Или да изпратят Хавиер Солана и Карла дел Понте с призовка за Чжан Дзъмин?
Ами нали може да ги изпратят да правят компания на екипажа на добронамерения шпионски самолет?!
Значи, и това не върши работа.
Днешният еврокомисар Крис Патън донеотдавна бе британски губернатор на Хонконг - последният. Когато от пилона бе свалено британското знаме и на негово място бе издигнато знамето на Китайската народна република, не скри сълзите си. Оказа се, че не е последният англосакс, разплакал се по южното китайско крайбрежие.
Каквото и да бъде конкретното решение на случая, както обича да се изразява Петър Стоянов, "едно е ясно".
Ясно е, че американците получават един здравословен за тях урок по добро международно държане. Урок, който няма да остане незабелязан и за останалата част от света.
Бжежински се оплакваше, че Китай е "твърде голям", когато се опитваше да го размести върху своята шахматна дъска, а стопаните на геополитика се опитаха наивно да смалят азиатския великан. Забравиха, че в китайския аналог на шахмата има не две, а три измерения.
Любопитна е реакцията на София. Докато пиша тези редове, все още няма официален атлантически протест от Радко Влайков. Обаче само два дни след началото на инцидента в София светкавично бяха проверени всички китайски ресторанти и няколко от тях бяха .
ХЕИ не се заинтересува от кебапчийницето на "Макдоналдс".
