Това вече е подстъп към етнически терор от албански тип.
И ако сме предвидени, а комай сме предвидени, да бъдем следващата плочка от падащото домино, не е никак трудно да ни се спретне едно Танушевци или Тетово. И тогава, както се казва, сбогом, прощавай Гергино.
Ще гледаме Европа през крив макарон, защото никой няма да ни пусне в нея с дисаги претъпкани с конфликти.
И може да се окаже, че тъкмо това е целта на занятието - да бъдем капсулирани на Балканите като една мултиетническа територия, поставени под патримониума на Турция.
Постигне ли се това, при наличието на една Велика Албания, която ще се осъществи, геополитическата карта на Балканите става съвсем друга. По формулата devida et impera (разделяй и владей) полуостровът ще бъде разпарчедосан на малки и слаби държави, които ще имат участта на клиенти на великите сили.
Разбира се, след едно такова прекрояване и малцинствата няма да харосат. Те също ще се маргинализират и ще бъдат обречени на мизерия. И виновен за това просто няма кой друг да бъде, освен държавообразуващият народ.
И ще се постигне статусът на едно перманентно напрежение. А това напрежение ще служи за повод за всякакви намеси и изнудвания и ще доведе до снизяване на националния суверенитет до степен на номиналност.
Не, по никакъв начин не е случайно сближаването между ДПС и "Евророма". Това е стратегически ход за дестабилизиране на държавата и замисълът за него, вън от всякакво съмнение, е роден в задокеански геополитически реторти.
Все още дванадесетият кобен час не е ударил и все още може да се направи много за спасението на Отечеството.
Откъде толкова наглост?... Вестниците публикуваха призива на софийския мюфтия Али Хайраддин сградата на "Бююк джамия" да бъде "върната" на мюсюлманите.
Духовникът твърди, че се обмисля съдебна процедура, но ако тази процедура се проточи, т.е. съдът сметне за незаконно "връщането", те щели да се обърнат към световната мюсюлманска общност.
Това означава, че мюфтийството се изживява като институция, която стои над държавата. То няма да се подчини на решението на българския съд, а ще се обърне към организация без юридически, но затова пък с мощни геополитически и икономически възможности. Всеки недоволен от българския съд гражданин се обръща към международния съд в Хага, за Али Хайредин европейското право няма значение, за него то не важи. Важи световната мюсюлманска общност, което значи шериата или с други думи, на българската държава трябва да се наложи шериата.
Каква е истината?
"Бююк джамия" е най-старата турска сграда в София. Строена е най-вероятно през първата половина на ХV в., т.е. почти веднага след турското завоевание. Не може да се разбере кога точно е престанала да функционира като мюсюлмански храм. Най-вероятно това е станало в началото на ХIХ в., когато след силно земетресение са изпадали минаретата на софийските джамии. Едни от тях били възстановени, а други останали в развалини. Те вече не се използували за турски молитвени домове, а за арсенали, складове, казарми.
Освобождението заварва "Бююк джамия" като напълно изоставена сграда и българските власти предвиждат окончателно разрушаване, което днес се нарича разчистване на терена. Липсата на обществени сгради обаче принуждава държавата да настани в нея Народният музей и с указ на княз Фердинанд сградата се предава на музея.
Днес тя е собственост на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, към нея е пристроена през 30-те години модерна административна сграда. В самата сграда на бившия мюсюлмански храм е разположена безценната експозиция и фондовете на най-стария български музей, чиито експонати редовно участват в изложби по целия свят.
С други думи, тук се съхраняват едни от най-ценните паметници на българското историческо наследство, какъвто паметник е и самата джамия.
Претенцията да се върне джамията няма никакви юридически основания, защото с преки и косвени свидетелства може да се установи 200-годишна давност в промяната на нейната функция. Освен това в споразуменията, последвали Освободителната Руско-турска война, джамията не фигурира като имот, към който претендира турската държава, която тогава е била халифат, т.е. слята с конфесията.
Претенцията на турския духовник няма и практическа мотивация - съвсем наблизо, също в самия център на столицата, се намира "Баня баши джамия", която е действаща и в нея влизат твърде малко вярващи. Нейното съществуване остава едно живо свидетелство за безупречната толерантност на българите, както претенцията на Али Хайраддин е свидетелство за съвършената наглост тия, чиито интереси той уж представлява.
Джамията не е нужна на мюфтийството, защото то не е в състояние да я напълни с вярващи.
Идеята е друга!
Мюфтията, несъмнено българомразец, иска да унижи православната нация. Ако получи "Бююк джамия", с пари на ислямските фундаменталисти от арабския свят, той ще построи високо минаре, ще превърне сградата в действащ храм, ще я поддържа пак с пари отвън. От минарето призивът за молитва към Аллах ще литва над българското Президенство, Министерски съвет, царския дворец, Народното събрание, та чак до храм-паметника "Св. Александър Невски".
Тъй българската научна и културна институция ще бъде изритана от законно притежавана сграда, за да се настани там съвършено чужда и противна на българите конфесия.
Отбелязваме претенцията на мюфтията като събитие, за да напомним с кого си имаме работа.
А властите ще решат как да постъпят.
Също и съдът... Плодовете на антируската истерия ще бъдат горчиви!
Политици и сервилни медийни лица разгръщат антируска истерия. Тя започна от Стоян Ганев, който искаше да съди Съветския съюз за нанесени щети на България. Пловдивски "демократи" се надигнаха да събарят Паметника на Альоша. Софийските им колеги се нахвърлиха върху Паметника на Съветската армия... Празникът 3 март - Освобождението на България от турско робство, е повод за демонстриране на пренебрежение към Освободителя. Раздухва се шпиономания, започна екстрадиране на дипломати.
Всичко това разкрива крайната цел: да се скъсат традиционните ни връзки с Русия.
Вече 11 години вътрешни и външни антибългарски сили упорито рушат икономиката ни. Няма по-сигурно средство за това от разрушаването на търговско-икономическите ни отношения с Русия. Те формираха 65% от външнотърговския ни баланс.
Аз бях 2 години търговски представител на България в Москва, 5 години посланик на страната ни в СССР, 10 години зам.-министър и 12 години министър на химията.
През тези 29 години непосредствено и конкретно се занимавах с българо-съветските търговско-икономически отношения. Ще приведа цифри за взаимния стокообмен през 70-те и 80-те години, които изясняват какво руши антируската кампания.
Взаимният годишен търговски обмен между двете страни в този период стигна огромната цифра над 16 милиарда долара!(Виж таблицата).
Тези суровини са "доларови", защото са продаваеми на световния пазар. Техният относителен дял в общия ни внос от Съветския съюз надхвърляше 60% и беше над 4 млрд. и 570 милиона долара.
Другите 40% от вноса включваха инвестиционно оборудване, комплектни доставки, автомобили, строителни и селскостопански машини, военна техника, комплектуващи елементи главно за електрониката, резервни части.
Годишният износ на България в СССР включваше:
Благодарение на руския пазар България беше сред първата петица страни, износителки на вино, и години наред бе първа в света по износ на бутилирано вино и на паста за зъби.
Такава благоприятна структура на вноса и на износа България никога не е имала и няма да има!
Основно на нея се градеше икономическото и социалното ни развитие през годините 1950-1990. Затова и тя беше на прицела на наши и външни "доброжелатели".
Плодовете на антируската истерия са налице
Стокообменът ни с Русия през 2000 г. е 1,3 млрд.долара, т.е. за 10 години е намален 10 пъти!
От него вносът ни е 1,2 млрд. долара, а износът ни за Русия е бил само 120 млн. долара. Това е огромен дебаланс, който не може да не доведе до погром на икономиката на България!
Внасяхме годишно от Съветския съюз:
По нов път!
Предстоят поредните парламентарни избори. Както вече писа "Нова Зора", те ще имат решаващо значение за живота на България, за спасяването на Отечеството ни и многострадалния български народ от гибел. Отиваме към тези избори с разсипана, разграбена и разпродадена България. Българската държава сега се управлява от СДС. Освен че тази партия е най-недемократичната сила, тя е и генератор на престъпност. Определени групи от коалицията ОДС цял мандат лъгаха, цял мандат крадоха, и цял мандат разрушаваха България.
Резултатите от тази престъпност са унищожена икономика, разсипано селско стопанство, разпродадени на безценица предприятия, срината здравна система, погром над българското образование, дезорганизирана армия, бедстваща култура и смехотворна съдебна система. Не остана извън погрома и Българското православие. Една държава с две официални църкви и едно и също вероизповедание историята не познава. Над един милион са безработните, нечувана и невиждана е повсеместната корупция.
Масовият бандитизъм е социалният белег на криминализираното ни общество. Непрекъснато се засилва лумпенизирането на личността, огромна е проституцията и развихрената престъпност, бързо се разпространяват наркоманията, просията, вулгарната порнография. Остра е деморализацията на обществото. Животът на хората стана жесток и непоносим. Т. нар. пазарно стопанство в България за последните 11 години докара мнозинството от българите до просешка тояга. Понастоящем българинът живее в страх и несигурност за днешния и утрешния ден. През 1300-годишната история на България няма период, когато българските граждани да са поставяли на жилищата си блиндирани врати, да оковават с железни решетки прозорците си.
Сега милиони българи, пенсионери и работещи, които получават под 100 лв. на месец, живеят по-зле от кучетата в България, тъй като на тези животни в кучкарниците им се полагат по 3 лв. на ден. За престъпника у нас се полагат по-големи грижи отколкото за българския войник. Един затворник струва на държавата 450-500 лв. месечно. С толкова се опразва хазната ни, за да може да се излежават сити на нара престъпниците. Тези пари се вадят от джоба на данъкоплатеца за издръжка на всеки престъпник, лишен от свобода. Войникът излиза два пъти по-евтино от пандизчията. Двеста, двеста и петдесет лева месечно покривали абсолютно всички нужди от храна, облекло и обучение на българския войник.
Сините вече пуснаха в ход лъжата и демагогията в предизборната агитация за парламентарните избори. Някои от тях като С.Лучников и други, които живеят в измисления свят на дребнавото си политическо битие, не един път правят изявления, че българинът сега живеел много по-добре отпреди четири години. Странна лъжа и груба демагогия. Нека всеки гражданин, селянин или интелигент сам да си направи сметка какво е можел да купи с тогавашната си заплата или пенсия и сега, през 2001 г., като има предвид колко поскъпна хляба, млечните и месни продукти, лекарствата, данъците, таксите, транспорта, консумативите на семейството - парно, въглища, дърва, ток, вода и т.н., и т.н. Реалната равносметка е, че сега се живее по-зле, отколкото преди 1997 година. През януари 1997 г. днешните управници ни омайваха с илюзията за грижи към народа и подскачаха по площадите с викове "Кой не скача, е червен! ". Сега, 4 години по-късно, животът показа, че който тогава е подскачал, образно казано, е бил кретен. Властовият наркотик в душите на сините е унищожил човешкото им и национално достойнство и те се грижат само за себе си и властта си.
Костовият режим има заслугата България да влезе в новото хилядолетие като страна с най-тежките демографски и здравни проблеми в Европа и на опашката на световното развитие на обществата. Синьото управление докара страната ни на европейското и световно дъно по раждаемост и смъртност. България стана "световен лидер" по абсолютно отрицателен естествен прираст на населението. Държавата ни сега държи първенство и по високата детска смъртност в Европа.
СДС отне и последните социални придобивки на българина - безплатното образование и здравеопазване, безплатното кръщаване на новородените в майчин дом и безплатното погребение на гражданите. От не една публикация се вижда, че безработни и бедни българи нямат средства за погребение на своите най-близки членове на семейството си. Не са единични случаите, когато новородени се хвърлят в боклука поради липса на издръжка, а мъртвите се погребват като животни, без традиционните ритуали. Не са единични случаите на продажбата на деца и самоубийството на граждани поради липса на средства за преживяване на семействата им.
Това са християндемократическите ценности на Ив.Костов. Колко струват сега демагогските му клетви за семейните ценности? Костовият режим е вонящо престъпен, той смърди не само в България, но осмърдява и прехвалените ценности на Европа, която го поддържа.
Голям шум вдигат управляващите по визовия режим. Да, визите трябва да паднат. Ние не сме трета ръка европейци. Не визите обаче са националният проблем на България. Националният проблем е окаяната бедност, съсипаното ни стопанство. Това не може да се скрие зад един международен паспорт. Българските граждани, огромното мнозинство от тях, не ги интересува вдигането на Шенген, защото те няма какво да ядат, нямат средства, за да отидат до родното си място, да се видят с близки роднни, а камо ли да пътуват в чужбина.
СДС издаде календар за успехите си през 2000 година. Най-добрият отчет обаче, за станалото у нас, това е джобът на българските граждани, това е стомахът на българина. Празните джобове, празните хладилници, празните домашни аптечки, запечатаните радиатори в жилищата и т.н., и т.н. не могат да ни направят богоизбрани и самозаблуждаващи се.
Каква вътрешна стабилност отчитат управляващите, когато всяко българско семейство от 10 години търпи на своя гръб българския произвол. Изглежда, ред у нас е създаден само при получаване на подкупи. Сигурност има за престъпниците, че никога няма да влязат в затвора. Ако нещата по улиците на България продължават да бъдат като сегашните: дневно да гърмят по няколко бомби, полицаи да стрелят пияни или погрешка, футболни хулигани да трепят минувачи, мутрите показно да се избиват, педофилите да се разпасват, дрогата да се продава в самите училища наред с баничките, то държавното ни управление в лицето на правителство, съд, прокуратура и другите институции, няма как да могат да избягат от лична отговорност.
СДС подчини интересите на страната на чужди държави до степен на обезличаване на националното ни достойнство и практическа загуба на държавния суверенитет. Държавата ни в повечето случаи не е вземала сама решения, що се отнася до външната, а в редица случаи и до вътрешната политика. Не правителството, а Кеконен диктува колко да бъдат заплатите, пенсиите, бюджетният дефицит и т.н.
Въпреки че мнозинството от българите бяха против участието на България във войната срещу Югославия, синьото правителство предостави небето, въздуха и земята на натовските кръстоносци и с това доказа, че управляващата синя партия не е национална формация, а заложник и функция на чужди интереси. С какво заслужи височайшата президентска награда генерал Уесли Кларк, че му се закачи орден "Мадарски конник" от президента Петър Стоянов? Затова ли, че изби хиляди мирни сърби и албанци, срути стотици църкви и манастри, болници и училища в Югославия? Затова ли, че той лично ръководеше хвърлянето на 50 000 бомби с обеднен уран и отрови за векове напред Балканите?
България и още 7 държави станаха жертва на вредните екопоследици от операцията на НАТО в Югославия. "Балканският синдром" ще има дългосрочни последици за здравето и качеството на живота на Балканите.
Нашият държавен глава ни предупреди, че националната идентичност е нещо излишно и отживяло времето си, че нищо от съдбата на България не зависело от избраниците му - всичко важно и съдбоносно се решавало много високо и извън страната. Никак не е случайна и безогледната атака срещу азбуката ни, кирилицта, нашата изконна ценност. Призовават ни да я подменим с латиница, защото кирилицата била "комунистически шрифт". Ако това направим, по-бързо сме щели да влезем в Европа. В знак на благодарност за тази налудничава идея професор Ото Кронщайнер получи лично от президента на България най-високия ни държавен орден "Стара планина". По-голямо слагачество и пошлост България не познава, но явно, че сините демократи считат това за "европейско мислене" и "атлантически ценности", изрази, непрекъснато повтаряни от П.Стоянов и Ив.Костов.
От думите на сините талибани излиза, че националните идеали на българите са "новият световен ред" на финансовата олигархия, базирана в САЩ, чието оръдие засега е НАТО. НАТО е гримираното лице на колективното злодейство. То налага този "нов световен ред" с убийства на беззащитни деца, жени и старци с най-модерни оръжия.
Реформата на синята върхушка доведе само до едно - нацията и държавата бяха поставени безкомпромисно на колене. С приказки за свобода, демокрация, пазарно стопанство и правата на човека стигнахме до тотална разруха и унизителна бедност. В държавата се зачитат правата само на властимащите и се погазват правата на честния данъкоплатец, на безработните, на работниците, селяните и други трудови хора.
Българинът се оказа прекалено овчедушен, прекалено доверчив, прекалено податлив на внушенията на масираната пропаганда, която му бе набивана през последните 11 години от медийните световни и наши политически проститутки. Единадесетгодишната ни "история" е нагледен пример на пропаднали прогнози, на измамени очаквания, на изгубени надежди.
Трагичното е, че в страната досега нямаше политическа сила, която да е в състояние да предложи алтернатива на това управление. И понастоящем така наречените "леви" сили - БСП, БЕЛ, БСДП, движение "Социалдемократи", ОБТ и др. продължават да правят демагогия с понятието "левица". В тяхната политика и позиции няма нищо ляво. Тези формации придобиха прокапиталистически характер. На "Позитано" и сега заявяват, че те ще провеждат същата политика, която провежда СДС, но по по-добър начин. Още по-усилена приватизация, още по-дейна структурна реформа и т.н., и т.н. СДС е за влизане на България в НАТО и ЕС. БСП отива още по-далече от СДС. Тя е за ускорено влизане в НАТО. Значи, че ще се сменят личностите, но политиката ще остане същата. На България обаче е нужно да се смени икономическият модел и подлизурското поведение пред чуждите сили.
Общественият организъм у нас определя изискването за създаване на политическа сила, която да може вярно да оцени миналото и настоящето, да изработи резултатни насоки за изменение на обществената структура и нейния начин на функциониране, която би била в състояние да преустанови рушенето на страната и превръщането й в колония. Само такава сила може да привлече и сплоти разочарованите, дезориентираните, отчаяните трудови хора, да им вдъхне увереност и оптимизъм и би ги насочила към спасяването на България.
Сега има благоприятна обществено-политическа ситуация, която е в полза на левите националнопатриотични сили и създаването на силен фронт срещу управляващата синя върхушка. Две са тия политически формации.
Първата е коалиция "Българска левица", в която влизат: БКП "Г.Димитров", БЗНС "Ал. Стамболийски", ПК" Екогласност", всички комунистически партии с изключение на КПБ на Ал.Паунов. Тази коалиция има като цяло подкрепата и на идейното обединение "Марксистка платформа" на БСП. То ще призовава членовете на БСП да гласуват за "Българската левица". Тя ще бъде подпомогната и от много членове на БАС, които не са съгласни с решението на Централния съвет на БАС за влизане в коалицията "За България", и ускорено влизане в НАТО. Една голяма част от привържениците на "Открит форум" в БСП също ще дадат гласа си тази формация.
Втората е Националният патриотичен фронт, начело с Политическия кръг "Зора". Към него са и редица движения за обединение на всички патриотични и националноотговорни сили. Тези две формирования трябва да се обединят. Гръбнакът на подобна коалиция трябва да бъде БКП "Георги Димитров", която има структури в почти всички териториални единици на страната. Няма друга действително лява партия в България, която да разполага с толкова много първични общински и областни организации по места. Комунистите, оклеветявани, хулени, отричани, винаги са били предани с душата, сърцето и кръвта си на борбата за защита на изконните права на трудещите се, те са най-добрия гарант за защита на интересите на милионите обикновени хора. Най-рационално ще се използват и структурите на другите партии и организации, движения и клубове по места на коалицията. Без тези териториални структури и създаването на нови, обединената коалиция не може да притежава силна политическа реактивност, организационна мощ и мобилизационна способност. Чрез тях трябва да се извършва конкретната организаторска и разяснителна дейност сред хората.
Желателно, напълно възможно и очаквано е в тази формация да участват движението "Защита", БББ на Жорж Ганчев, Съюзът на пенсионерите, патриотични организации на младежи, жени, бивши служители на армията, на органите на МВР, членската маса на патриотичните организации на българите от Македония, Тракия, Добруджа и други.
Едно такова обединение на национално отговорните сили у нас, може да спечели на изборите, а след това да спре разрухата, да започне възстановяване на българската икономика, на социалното осигуряване, на системата за национална сигурност на духовното оцеляване. В състава на тази коалиция ще бъдат некорумпирани партии, съюзи, организации, движения и личности, действителни и достойни представители на българските патриотични организации, на екологичните и земеделски формирования, на различните движения за защита на гражданските права и свободи на хората, на интересите на работниците, селяните, на интелигенцията, на дребния и средния бизнес.
Много години българинът бе обречен да гласува с малки изключения за едни и същи втръснали му до болка мутри. Сега най-сетне трябва да създадем обединение на истински патриоти, неопетнени в далавери и непокварени от участие във властта.
Старият път, пътят на Иван Костов, означава гибел за България, бедност за хората й, неграмотност и болести за децата й. По стария път след двадесетина години ние ще изчезнем като държава.
Сега е време да спасим нацията и държавата, да се отървем от тези разбойници със съвременна алчност, брутална демагогия и робско раболепие пред чужди държави, под диктата на които съсипаха България.
Пред Деня на авиацията и космонавниката
Четиридесет години ни делят от онзи слънчев априлски ден, в който незабравимият Юрий Гагарин направи своя исторически скок в просторите на Вселената. Скочи и разкъса веригите на земното привличане, оковаващи човечеството от зараждането му. Този епохален скок откри нови, необозрими простори за развитие. Оттогава досега космическата ера донесе изключителни резултати, чиято ценност трудно можем да определим. Защото космизацията на науките разшири обектите на научното търсене, обнови коренно редица древни научни области, предизвика появата на нови дисциплини, доведе до масово използване на космическите летателни апарати и свързаните с тяхното създаване разработки.
Широкото внедряване на космическите постижения в други области на индустрията, транспорта, съобщенията и даже в бита на хората доведе до резонансно въздействие върху цялостното обществено развитие. Към всичко това можем да добавим ефективното пряко практическо използване на космическото пространство - космическа телевизия, спътникови съобщения, дистанционни аерокосмически методи за проучване на Земята, космическа навигация, спътникова метеорология и други приложни направления на космонавтиката.
Ала и до днес пропагандната машина на Запада не може да преглътне факта, че Съветският съюз изведе на 4 октомври 1957 г. първия изкуствен спътник на Земят, че първопроходецът на космическите завоевания - Юрий Гагарин, бе съветски човек. А какво да кажем за успехите на социалистическата интеграция в Космоса продължила повече от двадесет години!?
Тя може би бе най-резултатното, ефективно и плодотворно международно космическо обединение. Десетки спътници, тежки геофизически и метеоролигични ракети бяха с марката на "Интеркосмос". Нима можем и трябва да забравим съвместните интернационални, смесени космонавтически екипажи, които работиха на орбиталните станции "Салют-6" и "Салют-7" и "Мир".
Не е тайна, че възможностите на малките държави, каквато е България, за участие в изследванията и използването на Космоса са минимални. Ала участието ни от самото начало като страна-основателка в програмата "Интеркосмос" позволи на нашата наука успешно да се развива, а българските приноси да са на завидно равнище.
Звездният миг на България стана 10 април 1979 година, когато мощна съветска ракета понесе кораба "Союз-33" над нашата планета с космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов. Нима това не е историческо космическо събитие за нашата страна, която стана шеста по ред страна в света със свой космонавт!
Ще ми се да припомня научно-техническите подстъпи на този космически подвиг, защото родоотстъпниците искат да забравят всичко от близкото минало. От полета на първия български апарат в космическото пространство на борба на спътника "Интеркосмос-8", стартирал на 1 декември 1971 година, до днес България е постигнала неимоверно много.
Български уреди и системи летяха на спътниците "Интеркосмос-12, -14 и -19", на тежките ракети "Вертикал-3, -4, -6, -7", на метеорологични ракети "М-100", на две индийски ракети "Центавър-II" (А и В). Десетина наши съоръжения бяха на борда на станциите "Салют-6", "Салют-7" и "Мир".
Нима те не са внушителни прояви на българската космическа активност!
Не е тайна, че създадени у нас наземни съоръжения и изследователски средства работиха или продължават да работят още от Куба до Индия, от Гвинея (Конакри) до Виетнам и от Съветска Арктика до монголските степи.
Десетки и десетки нови технологии, изобретения и конструкции, стотици публикации на научни доклади бележат авторитетното българско присъствие в Космоса.
То се подкрепя и от доброто развитие на нашата космическа физика, спътникови съобщения, икономическа метеорология, дистанционно аерокосмическо сондиране на Земята, космическа биология и медицина, космическа енергетика, орбитални технологии и други научни и приложни области.
Нима могат и трябва да бъдат забравени резултатите от космическия проект "България-1300", осъществен с всеотдайния труд на нашите космически специалисти и промишленици?
Двата спътника "Интеркосмос - България-1300" и "Метеор-Природа" с голямо българско участие бяха още едно потвърждение на реалните възможности на нашата наука и практика: 12 наши уреда и системи на първия, и 3 на борда на втория спътник!... Ами полета на втория ни космонавт Александър Александров?
Ала как да продължа разказа си, когато буца засяда в гърлото ми, щом си представя какво беше и какво е днес Българската академия на науките. Вярно е, че все още огънят не е угаснал, ала тлее... Защото какво остана от Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство, от Института за космически изследвания?
Къде са днес междинните структури, специализираното конструкторско бюро, базата за развитие и внедряване на т.нар. "космически технологичен трансфер"?... И ако преди месец отлетяха 6 български апарата на Международната космическа станция, то е защото все още имаме талантливи учени, които не са се отказали от българското си гражданство.
Учени патриоти в истинския смисъл на думата!
Ренесанс на исляма или край на цивилизацията?
Две привидно несвързани събития, станали все на Балканите в края на това тримесечие, навяват тревожни размисли за съдбата на християнската цивилизация.
В единия случай мястото на действието е град Баня Лука (Босна и Херцеговина), сърцето на сръбската територия. Там мюсюлманите започват да градят наново джамията "Ферхад пашща". Вторият случай, отново свързан с джамия, се разиграва в центъра на българската столица София. Мюфтията на мюсюлманите в България заплашва, че ще се оплаче на международната ислямска общност, за да помогне за връщане на мюсюлманското вероизповедание на бившата "Бююк джамия", в която сега се помещава Археологическият музей с институт към БАН.
Нека са вгледаме в тези уж изолирани един от друг два случая, за да потърсим общото в една все по-откровена тенденция.
Построената през 16 век джамия "Ферхад паша" е била разрушена на 7 май 1993 г., по време на най-кървавите сражения на войната в Босна (1992-1995 г.). Може да се каже, че за сърбите тя е била ненавистният символ на исляма. От тази сграда в Баня Лука сега са се запазили само два камъка в стария дом на мюфтията. Мюсюлманската общност в Баня Лука днес наброява само 5500 души срещу 60 000 през 1992 г. Преди войната там е имало и 16 джамии - според мюфтията Едхем Камджич.
Последната седмица на март т.г. босненските сръбски власти дали съгласието си за възстановяването на джамията "Ферхад паша". На 7 май, деня, в който е била разрушена тя, ще бъде положен първият камък.
Мюфтията, разбира се, отказва да разкрие кой и с какви суми финансира строителството - тема на толкова легенди, когато тя е била построена за първи път. Говори се, че Ферхад, първият босненец, получил титлата "паша" при турската окупация, решил да построи един ден в Баня Лука джамия, по-красива и от "Света София" в Истанбул. За тази цел той повикал от Дубровник и Сплит най-добрите сръбски зидари. Ферхад финансирал строителството с тридесетте хиляди златни дуката, получени като откуп за пленения от него австрийски благородник Волф Енгелхард фон Аусперг.
При довършването на работите през 1579 г., Ферхад паша заповядал да вградят, в смисъл да затворят, зидарите, за да не могат те да направят друга такава хубост. Според легендата обаче, една нощ сръбските зидари си направили крила, както нашия майстор Манол, и полетели към свободата от високото минаре.
Колко много си приличат легендите на поробените народи. Дали четири века по-късно нещата се повтарят?!
Местните власти, твърди Камджич, ще имат задължението да възстановяват камъните, които са преместили. "Ние ги намерихме, знаем къде са и искаме да ни бъдат върнати" - уверява мюфтията. Той не вярва, че работите ще предизвикат враждебни действия от страна на сръбското население. Възстановяването на "Ферхадие" щяло да разруши психологическите бариери и да изравни значението на мюсюлманския храм с католическите и православните църкви и със синагогите.
"Всички тези молитвени места - казва той, - играят успокояваща роля при населението; това са места, където говорим за помирение, за живот заедно, за прошка. Точно от това най-много се нуждаем тук, в Босна".
Хубави думи, но нали и в Светото писание е казано: "Блажени са вярващите! ". Може би наистина ще повярваме в тази идея, когато над "Св. София" в Истанбул ударят православните камбани!
Докато обаче само християните (най-вече православните) трябва да проявяват религиозна търпимост, за никаква равнопоставеност на религиите, за никакви мултирелигиозни и мултикултурни общества на Балканите не може да става дума.
Вярно е, че, която и да било религия сама нито гради, нито руши чужди култови сграда.
Зависи в чии ръце ще попадне тълкуването и практикуването на религиозните догми.
Това, което става в Афганистан, под знамето на ислямския фундаментализъм, може само да ни убеди, че предпазливостта не е излишна никога.
Симеон II - последния шанс или поредния провал на надеждата
След дълго очакване българските политици и българският народ най-сетне чуха "царската дума". Събитието бе очаквано от едни със страх, от други с надежда, а от трети - просто с любопитство.
Ексмонархът очевидно знаеше това. В словото си той се опита да оправдае надеждите, да потисне страховете и да задоволи любопитството.
Изявлението му бе достатъчно пространно, за да можем да си направим някои оценки. И да заявим своята позиция.
Не можем да не се съгласим с мнението на Симеон II, че нещата в България не вървят добре. Че се шири корупция, че икономиката буксува, че по-голямата част от населението живее зле. И че за някави формални успехи може да се говори единствено в областта на външната политика. Подчертаваме думата формални, защото няма как да се съгласим, че условията за интегрирането на България в ЕС, предпоставящи пълната ликвидация на националната ни икономика, както и бъдещото ни евентуално членство в НАТО, наистина отговарят на българските национални интереси.
Някои от посланията на Симеон II наистина не могат да бъдат отхвърлени. Ако той помогне за установяването на една по-голяма толерантност в обществено-политическия живот, и така бъдат преодолени очевидните фашизоидни тенденции в дясното политическо пространство - добре. Ако движението на Симеон II се опита да пребори адептите на криминалната разсипия на страната ни - пак добре.
Ако открие неопетнени и некорумпирани професионалисти и ги представи в парламента, и те работят за една национално отговорна политика - още по-добре.
При всички случаи това ще доведе до разчупването на фаталния за страната ни сегашен двуполюсен модел, родил досега само омраза и конфронтация. Нещо, което се опитваме да направим и ние с НПС "Отечество" в левия спектър на обществено-политическия живот.
Посланието на Симеон II събужда обаче и въпроси. Не стана ясно по какъв начин той смята да възстанови производството и да осигури пазари. Не стана ясно дали възнамерява да върне отговорностите на държавата в сферата на преразпределението, така че България да стане отново социална държава.
Не бяха посочени и векторите на геостратегическата ориентация на страната.
Въпреки това намираме, че за политик от дясното пространство това послание на Симеон II е приемливо. И то събужда надежди, че е дошло време с общи усилия майкопродавците да бъдат изхвърлени зад борда от потъващия отечествен кораб.
В петък Симеон II не отрони и дума за НАТО, за Русия. Може би заради това, че го е казвал по друг повод.
Знаем, също, че един политик трябва да пази козовете си, особено в предизборен период.
Симеон II се обяви за нов морал и това не е ново за него. Но интересно по какъв критерий все пак ще реди листите си. Той сам призна, че освен нови имена ще има и стари политици, "макар и неизбежно употребени". Едва ли обаче харизмата му ще накара хората да гласуват за личности като Ментата и Кардинала, като Тренчев, Луджев и Ренета... Те не само са употребени, но и сами доста злоупотребяваха... И от тази гледна точка Симеон II може да се окаже не последният шанс, а просто поредният провал на надеждата за една друга, по-добра България.
Споразумение по пътя към ада
На 6 април всички в България видяха, че парламентът бе както никога единодушен, факт сам по себе си твърде подозрителен.
Депутатите дълго се убеждаваха един друг, че националните ни интереси диктували членството в НАТО. Бяха забравили може би, че досега никой от тях в Народното събрание не бе формулирал какво се разбира под "национални интереси". И дали участието на България в съюз за водене на коалиционни войни изразява смисъла на това понятие. И какво, след участието в такъв съюз, ще спечели нацията и държавата?
Подпираха се един друг с твърденията, че присъствието на натовски войски на територията на България щяло да гарантира сигурност. Каква - не стана ясно. Не стана ясно и кой се готви да ни напада. Че къде останаха твърденията им от времето, когато разгромяваха разузнаването и армията, защото България нямала врагове?.. И че нито една от съседните държави нямала претенции към нас.
Тогава каква сигурност в повече ни дава НАТО с това споразумение? Нещо повече ли от статуквото или неутралитета, за който се обявява по-голямата част от българското общество?
Единодушието на синьо-червеното мнозинство бе нарушено единствено заради някакви измислени от самите тях тези: присъствието на западните войски щяло да носи приходи, а не да ни вкарва в харчове.
Да се смее ли, да плаче ли човек?!
Къде се е чуло и видяло чужди войски на собствена територия да се оценяват като благо! И ако това не е позор!
Не пожелаха господата обаче да погледнат членството ни в НАТО в стратегически план.
Защо се разширява НАТО и срещу кого са насочени натовските бази, подготвяни на българска територия? Губим ли стари приятели и какви нови печелим? Много пъти на нашите страници сме сочили единствено възможната цел на новия "цивилизационен избор" - ще я повторим и сега - НАТО подготвя своята експанзия на Изток и овладява България за плацдарм срещу крайната цел - Русия. Което автоматично превръща територията ни в цел на руските ракети. България губи Русия за приятел и гарант за българската държавност.
Проблемът за бъдещето, най-важният проблем, изобщо не беше разискван в този ден. Властниците за пореден път демонстрираха как могат да творят политика на свършените факти, политика против интересите на народа.
В интерес на истината между тях се намериха и честни хора. Имената им са известни отпреди. Само трима депутати бяха против - Александър Каракачанов, Велко Вълканов и Стефан Гайтанджиев.
А. Каракачанов аргументирано посочи, че споразумението е във вреда на българските национални интереси. Същото сториха Гайтанджиев, Вълканов, както и Веселин Бончев.
В кулоарите на парламента мнозина изкушени в историята веднага си припомниха дебата за присъединяването на България към оста Рим-Берлин-Токио преди повече от 60 години. Но ако тогава все пак привържениците на това присъединяване имаха и аргумента, че трябва да бъдат освободени поробени български земи, днес България няма претенции към обезбългарените вече територии. И за какво тогава бе този законодателен ентусиазъм?
Нещо повече. Тогава трезвите гласове не са били само трима души, но общото е, че и тогава не е имало кой да ги чуе.
Ал. Каракачанов предложи ратификацията на Споразумението да влезе в сила след национален референдум. Посрещнаха предложението му с ехидство и шушукане. Когато бе гласуваноq се видя, че Демократичната левица, която години наред спекулира с тази конституционна възможност, всъщност се саморазобличи. Единствен Велко Вълканов от нейните редици гласува за предложението на Ал. Каракачанов. Те не подкрепиха и другото му предложение - ратификацията да не отменя правото на Народното събрание единствено то да дава разрешение за всички отделни случаи на пребиваване на чужди войски или преминаването им през територията на страната, съгласно чл. 84, ал. 11 от Конституцията на Р България.
Остана с подкрепата само на тримата и третата точка на предложението - законът да влезе в сила след ратификацията на Споразумението от парламентите на страните членки на НАТО (а не от някакви чиновници), и обнародването на ратификацията в Държавен вестник.
В този ден и сини, и червени си бяха плюли в устата. Едно и също говореха, еднакво гласуваха, че се и хвалеха един друг.
Накратко, "демократите" не пожелаха да се допитат до народа си и съгрешиха. Извършиха предателство, за което горчиво ще се каят.
Предателството и конформизмът, както е известно, вървят ръка за ръка. "Националното съгласие" от кобния 4 февруари 1997г. лъсна.
Депутатският консенсус по този съдбовен за България въпрос се изправи срещу народната воля - неизразената воля на запушените български уста.
Този път няма да викнем като Апостола "Народееее!?! ".
Защото нему отдавна е ясно, че трибуната на законодателната власт не е трибуна на волята и конституционното му право, особено в този ден.
Народът е невинен и това ще е свидетелството на историята. От нея обаче тази черна страница ще напомня, че когато националните интереси не са критерий, когато съдбата е в ръцете на маломерници, нисши кандидати за колониална администрация, в съдбата на нацията има черни дни като 6 април 2001г. господин председател, уважаеми колеги
Че ползата от влизане в НАТО е спорен въпрос, и не само в Народното събрание, а и сред българската общественост и избирателите, е факт. Това е и причината Народното събрание да не желае да проведе референдум по този въпрос, което говори, че нашата демокрация е доста условно понятие.
Затова аз няма да се спирам на ползата от влизане в НАТО, това вече е разисквано многократно. Ясно е, че ние губим пазари, не получаваме нови, убиваме цели клонове от промишлеността ни - като военната. Даваме всичко, а нищо не получаваме.
Сега подписваме споразумение, което явно ще бъде прието с гласовете на СДС и БСП и което във всичките си 20 члена няма нито един, който да задължава НАТО с нещо, докато всички те визират само задълженията на България! И то най-вече финансови задължения.
Но аз в случая бих се спрял повече на националното достойнство. Защото предоставянето на национален суверенитет, каквото на практика се извършва чрез споразумението, наистина е уникално. Можем да се съгласим тук с думите на президента Петър Стоянов, че споразумението е наистина уникално!
Такъв отказ от националния суверенитет не е имало никога досега. Фактически това е нещо като доброволна окупация и превръщане на България в колониална държава.
Няма да се спирам на конкретните текстове, те са вече известни на обществеността. Ясно е, че плащаме почти всичко, така, както плащаме на собствената си армия.
Каква е целта на това споразумение в крайна сметка? Попитах, но не чух отговор от министър-председателя преди няколко дни - има ли заплаха за България отвън?
Не си спомням в Концепцията за националната сигурност да е записана такава заплаха от съседна страна, заради която ние сами да искаме присъствие на чужди войски на наша територия с всичките уникални облаги, които им предлагаме.
И ако такава заплаха има, това означава, че Концепцията за национална сигурност просто е невярна, но в какво се състои тази заплаха тогава? Ако е военна, не можем ли ние да си защитим западната граница, че трябва да каним чужди войски?
Ако е от страна на евентуални терористи, не можем ли да се справим с шепа хора, които все пак няма да са повече от 100, 200, 1000 души?
Какво налага присъствието на НАТО в България?
На този въпрос СДС не дава отговор, а аз бих желал да го чуем всички в тази зала. Защото няма никакво оправдание за национално предателство, което се очаква да направи този парламент, гласувайки това споразумение.
Това, което твърдя от свое име, като народен представител, от името на Зелената партия в България и от името на Националния патриотичен съюз "Отечество", е, че присъствието на НАТО по-скоро се очертава като предстояща заплаха за сигурността на България.
И това е така, защото добре известно е, че при положение, че България по никакъв начин няма да контролира преминаването на войските, нито чрез митниците, нито чрез органите на реда, то това е един прекрасен канал за наркотици. И той рано или късно ще бъде използван.
Страшното е, че присъствието на чужди войски може да бъде и стимул за провокации, включително и на етническа основа... И аз питам тогава какво допринася това присъствие на чужди войски на територията на България? Да не говорим, че според Споразумението кои ще бъдат тези чужди войски ще го решава НАТО, т.е. САЩ. Аз подчертах факта, че според това споразумение не само се предоставя национален суверенитет, но се позволява той да бъде отдаван на трето лице!
Тоест, ние можем да осъмнем един ден с новината, че нашият нов голям брат е сключил споразумение с неизвестна трета държава, която си развява националните знамена на наша територия заедно със своята войска. Допустимо ли е това? Как може въобще това да се мисли, аз не мога за разбера.
Затова призовавам всички народни представители, за които достойнството на България стои над личните интереси, да гласуват против ратифицирането на предложеното споразумение с НАТО.
Hу, поехали!
Феликс Чуев е известен публицист и поет, автор на много книги, особено популярни от които "Сто и четиридесет беседи с Молотов" и "Така говореше Каганович".
Неотдавна излезе новата му книга - "Войниците на империята". Беседи, спомени, документи". В нея са включени разкази за едни от най-известните и прославени личности на Русия. Откъсът "За Гагарин", който "Нова Зора" публикува, ни връща към прекрасното усещане за човешка мисия, към великото време на една велика държава.
С тази публикация отдаваме почит и към светлата памет на Феликс Иванович Чуев почина внезапно на 2 април 1999г. в Москва. Роден е в градчето Свободний, Амурска област (1941г.), завършил със златен медал гимназия в Кишинев, Московския енергетичен институт и Висшите литературни курсове, носител на най-високото звание - Герой на социалистическия труд и член на Академията по космонавтика. Феликс Чуев бе убеден патриот и държавник, автор на 40 сборника стихове, от които най-известният - "Червеният аз".
Kикой не можеше да гарантира, че той ще остане жив. Преди него изстрелваха кораби с манекени, но не можеше да има стопроцентна увереност. Системата може да се дублира, но не и човекът. При това през май 1960 г. първият пробен тежък спътник вместо да се спусне - отлетял нагоре... Вярно, вторият, с кучета, летя нормално. Но третият се взриви. А четвъртият падна в Подкаменна Тунгуска и се разби. По такъв начин, към март 1961 г. резултатът беше 1:3 не в наша полза.
Надделя мъжеството на Корольов. Той набра кураж да бъде изстрелян космически кораб с човек на борда и заяви в Централния комитет:
- Нищо не мога да гарантирам, но ще направим всичко възможно той да оцелее.
Разрешили му да проведе още две контролни изстрелвания с манекени. На 9 и на 27 март двата апарата изпълниха своите задачи и предварителната сметка на победите и несполуките се изравни - 3:3.
При второто изстрелване присъствала цялата шесторка космонавти. А на 11 април, когато подготвили ракетата за изстрелване, Корольов предложил да се проведе среща на първия космонавт и на неговия дубльор със стартовия екип:
- Нека се поогледат един друг в очите, да почувстват взаимната отговорност, за да не се получи после гвоздей в ботуша! - един от любимите корольовски изрази.
По онова време през целия свой полет космонавтът беше пътник, зависещ от Земята. Такова е неговото положение и сега до излизане в орбита. А на Гагарин и на Титов беше забранено да пипат каквото и да било на кораба. Разрешили им само да въртят "спиралата на Архимед" с оглед контролиране на тяхната психика. Космонавтът е изпълнител на онова, което е измислено на Земята. Затова е била толкова уместна тази взаимна среща на творци и изпълнители... Корольов не обичаше снимките за киното. Поради тази причина са били заснети толкова малко кадри на 12 април. Самият Корольов са го фотографирали едва след полета на Титов... "А Гагарин е железен момък! Само бузите му порозовяха, а гласът му стана малко приглушен. Но в гласа му - усмивка! - споделя Героят на социалистическия труд А.С.Кирилов, който в онзи ден е бил "стрелящият" натиснал е най-главното копче. - Гагарин тръгваше, както Матросов - срещу амбразурата".
Преди да включи двигателите, Кирилов почувствал, че ръцете му са плувнали в пот. Погледнал стоящия до него Корольов. Главният конструктор не бил спал през цялата нощ. "Кестенявите му очи бяха станали черни. Лицето му - побеляло и сякаш вкаменено. С потръпваща ръка натисках копчето: по-бързо да минат 40-те секунди! След това се включваше автоматиката..."
- Хайде, давай!
Той каза не просто "Да тръгваме! ", а именно така. Като руски каруцар.
Някой се доближи до Корольов:
- Сергей Павлович, може ли тихичко: ура!
Но С.П. така изкрещял, че отново станало тихо. И едва когато, след като поговорил с всички служби, той се убедил, че нещата вървят нормално, всички започнали да се целуват. И Корольов, този на вид суров и съвсем не сантиментален Корольов, се доближил до "стрелящия", свалил от ръката си лентата с надпис "Ръководител на полета" и казал:
- Разпишете ми се тук, моля, и отбележете датата и часа.
И всички разбрали, че този момент става исторически. Моментът, за който Корольов беше работил през целия си живот. Човек полетя в Космоса.
- Ето с това - натисна Корольов с пръст челото си, - разбирах, че ще ни се удаде да сторим такова нещо. Но ето с това - той сложи ръка на сърцето си, - не мога да повярвам, че сме го направили сами, с тези ръце!
Първият полет беше най-краткият, но за 108 минути - всичко за пръв път, за пръв път... Даже по онези немногобройни кинокадри може да се съди с какви усилия Гагарин хваща молива, колко внимателни са движенията му... "Какво си мислиш? Че веднага излязох в открит Космос ли? - казва Алексей Леонов. - Не. Отначало си подадох пръста, погледнах: нормално!"
Първи на земята видели Гагарин възрастна жена и внучката й. Уплашили се: лети някой в невероятно облекло, а страната била още под впечатлението на сваления американски шпионин Пауърс.
- Не се бой, майко! Свой съм. Руснак! Къде мога да позвъня по телефона?
Телефонът е далече. Леки коли, естествено, няма. Минавала талига. И първият в света космонавт сяда в нея и тръгва да търси телефон... Първи минути на земята. Той не е на себе си, загубил самообладание - тези думи не подхождат за него. Но в поведението му имало някакъв елемент на безразличие - видимо резултат от тежка, небивала умора. Тръгва, сваля ръкавиците и ги захвърля. Сваля часовника и го хвърля на тревата... А селски механизатори вече отвинтват от неговия кораб прибори - за сувенири. Пристигат военните:
- Какво правите?
- Ама ние нали не трошим. Ние - много внимателно, с отвертка... ... Оставили Гагарин да си почине два дни. А после всички, които бяха на летище Внуково, или гледаха телевизия, му съчувстваха: когато вървеше по килима от самолета, за да докладва за изпълнение на задачата, с развързана връзка на обувката. "Само не падай! " - шепнеха милиони хора. Под звуците на авиационния марш той уверено премина и рапортува... 40 години от полета на първия космонавт
На 8 март тази година шест български космотронни апаратури излетяха със совалката "Дискъвъри" и пристигнаха на новата Международна космическа станция "Алфа", която се изгражда от 16 водещи космически държави.
Българските прибори са създадени в Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия към БАН (ЦЛСВЗ), чийто директор е видният български и със световна известност космически учен - академик Димитър Мишев.
Това събиите днес не учуди никого. Медиите го предадоха като обикновено ежедневно съобщение. Но преди няколко десетилетия такова съобщение би прозвучало като най-смела фантазия! Тогава - преди 40 години, - това "космическо ежедневие" беше възвестено от първопроходеца в Космоса Юрий Алексеевич Гагарин.
По инициатива на ООН в целия свят се провежда тържествено честване на юбилейната годишнина от първия полет на човек в Космоса.
В България това забележително събитие преминава под патронажа на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Националният инициативен комитет по честването се оглавява от акад. Димитър Мишев. В него влизат над 40 обществени и държавни организации, както и известни наши учени и интелектуалци. Сред тях са Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, фондация "Славяни", Руският културно-информационен център, БАН, Институтът по астрономия, Институтът за космически изследвания, МВнР, Министерството на транспорта и съобщенията, МОНТ, МО, космонавтите Георги Иванов и Александър Александров, Българското астронавтическо дружество, БТА, БНТ, БНР, Съюзът на учителите, ВВВУ в Долна Митрополия, СБХ, фондация "Знаме на мира", младежкият клуб "Приятели на народите" към Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, фондация "Бъдеще за България", Дворецът на децата в София и редица други.
Историческата памет на човечеството обикновено съхранява делата на своите герои, и често е скептична към житейската им съдба.
А животът на този освен всичко и природен интелект, и обаятелен руски човек, с благородна славянска душа е близък и понятен на всички обикновени хора.
Роден е на 9 март 1934 г. в с.Клушино, недалеч от град Гжатск, Смоленска област, от родители селскостопански труженици. Малкият Юра се отличавал със своята упоритост към явленията в природата, към летенето на птиците. Мечтаел по-бързо да започне да учи и да стане летец. Но, уви, съдбата се отнесла неблагосклонно към ученолюбивото дете. През лятото на 1941 година - три месеца преди 7-годишното момче да тръгне на училище, - прозвучала грозната дума "война"! Приготвили се да се евакуират, но не успели. Германските войски внезапно завзели селото откъм страната на отстъплението. В тила на противника започнала активна съпротива. По примера на възрастните в борбата участвали и децата. Юрий Алексеевич и неговите другарчета продупчвали с шило гумите на вражеските камиони, поставяли на пътищата гвоздеи и чупели стъклени бутилки.
След година и половина окупация немците били прогонени на запад. Роднини на Юрий го завели в Люберецкия завод за селскостопански машини. За да може да се запише във вечерното професионално училище, трябвало да стане работник. Обаче Кодексът на труда не разрешавал малолетни да работят в производството. Добри хора помогнали и той постъпил като формовчик-леяр.
Харесвал девиза на леярите: "Огънят е силен, водата е по-силна от огъня, пръста (формовъчната) е по-силна от водата, но човек е най-силен от всичко! ". Тук завършил началното си образование, бил отличен ученик. Производствената бригада, в която работил, и ръководството на завода го изпратили в Индустриалния техникум в град Саратов на Волга. Като ученик в техникума, той се записал в Саратовския аероклуб. През деня бил на занятия в училище, а вечерта и в почивните дни - в аероклуба. И двата вида обучение завършил едновременно. Защитил с отличие дипломна работа върху сложна тема - "Проект на леярен цех за едросерийно производство".
В аероклуба предсрочно го допуснали до самостоятелен полет и всички инструктори се учудили от неговото умение. В летателната му характеристика е написано: притежава здрави нерви, силна воля, смелост, пъргав ум, безупречна дисциплина, отлична теоретична подготовка по всички авиационни предмети, високо умение и забележителна сръчност в пилотирането. Да му се даде направление за военен летец-изтребител.
И от тук нататък следва неговата... лаконична биография
Оренбургското висше военно-въздушно училище завършва с отличие и става летец-инструктор. В Оренбург среща прекрасната и пленителна девойка Валя Горячева, която работела в градската телеграфна станция. Те се обикнали... завинаги.
Юрий изпълнил съвета на майка си: "Ако я обичаш, непременно се ожени за нея, само че за цял живот, както ние с баща ти. И помнете, че добрите воденични камъни смилат всичко, а лошите смилат само себе си! ".
В тези години се разгаряла Студената война. И младият офицер - военен летец-изстребител на реактивен самолет, - сам пожелал да замине на Север, в Заполярието, в едно от най-трудните военноавиационни поделения.
Оттук предложил да бъде включен в групата на кандидатите за космонавти. Когато дошъл онзи съдбовен априлски ден - предопределен да стане исторически, - Държавната комисия била улеснена кой да бъде първи. Нейното решение се предшествало от единодушното предложение чрез тайно гласуване: Герман Титов, Адриян Николаев, Павел Попович, Валери Биковски, Владимир Комаров, Павел Беляев и Алексей Леонов гласували тайно всеки самостоятелно - първи да полети в Космоса той. Само Юрий Гагарин гласувал първи да бъде Герман Титов.
И на 12 април 1961 година, в 9 часа и 7 минути, могъщата ракета понесе към небесните висини кораба "Восток" с руски човек на борда. Крилатата дума "поехали" разтърси, покори и очарова света. Тя не се нуждаеше от превод на никой език. В решителните минути животът намира най-добрите изпълнители на своите замисли!
След паметния полет, всички искат да видят и да докоснат първия, дръзнал да покори космическите простори. Първата страна, която той посети, беше България, която нарече цветуща и ухаеща на рози. Имахме щастието да го посрещнем и в черноморската красавица Варна - на 25 май същата 1961 г., когато ни огря със своята неповторима лъчезарна усмивка.
Посаденото от него борче постави началото на Алеята на космонавтите в нашия град. По тази единствена "Космическа пътека" борчета и елхички посадиха всички 21 герои, дръзнали да летят в космическото пространство.
Датата 12 април е обявена от Международната астронавтическа федерация за Ден на авиацията и космонавтиката. Точно на този ден преди 20 години, в 1981 година, американците пуснаха първия в света космически самолет-ракетоплан "Колумбия" - известната совалка "Спейс шатъл", с който салютираха 20-годишния юбилей на Гагариновия полет и потвърдиха думите на Нийл Армстронг - оставяйки вимпела с името на Гагарин върху лунната повърхност, той произнесе признателните думи: "Той извика всички ни в Космоса!"
На първия космонавт предстояха нови подвизи за благото на човека.
Но на 27 март 1968 година, близо до Новоселово, Киржачки район, Владимировска област, при изпълнение на военнотренировъчен полет заедно с полковник Серьогин, неочаквано двамата загиват: самолетът внезапно клюмнал и неуправляем се устремил към Земята... След неговата гибел борчето, което беше посадил във Варна изсъхна... Подменихме го с второ дръвче - двутело, заради двамата загинали. И второто борче изсъхна... Сега, за юбилейната 40-годишнина, учениците от Техникума по дървообработване и озеленяване ще посадят трето Гагариново борче.
Но ето я и легендата вместо изповед и послеслов. Хората, които твърдят, че имат контакти с извънземния разум, разказват, че когато самолетът стремглаво падал, огнено кълбо - летяща чиния, - отскубнало Гагарин и го отнесло. Сега той е жив, но в транссътворена биологична форма, същността на която човечеството още не познава. С Юрий в продължение на 13 години е осъществена космическа трансплантация и гравитачна телепортация, за да му се осигури живот при други междузвездни условия. В този момент Юрий Гагарин се намира на планетата Титанус и той се чувства добре, смята, че се е родил там. Има и спомени за земния си живот, които спомени го карат да работи за предстоящите контакти със Земята.
А баба Ванга уверено заявяваше: "Извънземните същества, с които общувам, ми рекоха, че Гагарин не е изгорял и не е умрял, ами е взет, изтръгнат е от нашата планета. Затова гответе се за голямо събитие. И неговите борчета ще изсъхват, докато той се върне отново при нас на нашата планета!"
Някои вярват, други не.
Но посланието на легендата означава несъмнено, че не приеха да се примирят с нелепата случайност и волята на съдбата.
