ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
- Знам, че Вие по Ваша инициатива се придобрихте с родопчанина Анастас Примовски, след като ожесточено воювахте в продължение на 35 години и си нанесохте много взаимни удари. Защо не го направихте и с Ралин?
- С Примовски е друго, друго е и с проф. Николай Генчев. Когато след 1993 г. се очерта сценарият за колонизирането на България, Примовски, както и проф. Генчев заеха пронационална позиция, и особено по отношение на родопските българи мохамедани. В името на тази обща наша тревога аз ударих червената черта на миналите ни противоречия, придобрихме се и се съюзихме.
С Ралин обаче тъкмо на тази плоскост противоречията ни се увеличиха, вместо да изчезнат.
След 10 ноември 1989 г., за да запази своето влияние, той веднага се включи на страната на "сините" и като главен, таен съветник на Желю Желев заработи за разграждането на държавата. Той е и един от вдъхновителите на тайния сговор между "сини" и "червени", за хвърлянето на страната ни в хаоса (подобно на СССР) и преразпределението на целия й "ресурс" между нашите и външните агенти на "промяната". Знам, че Радой не беше сред заседаващите на Кръглата маса, но е известно също така, че главните решения са вземани на четири очи и си остават в тайна и до момента.
С такъв човек не бих се придобрил. Още повече, знаех, че той ускори края на моя приятел - Симеон Султанов, един от най-талантливите наши литератори.
- Доказано ли е все пак, че Ралин е писал срещу Султанов?
- Признал си го е самият Ралин в едно интервю поместено във в."Право" от 20 декември 1993 г. Ето няколко пасажа:
- Кажи по случая Симеон Султанов - борбата между тебе и Симеон Султанов? " - пита го интервюиращият.
- Няма такова нещо... Сега, виж какво - Султанов беше един от най-големите легионери в Сливен, след това той стана ръководител на "Бранник", а след това, като дойде в София, влезе на социалдемократите под кожата и след това почна... Това е положението... - Но ти не отговори на най-важното - има ли твои изложения заедно с активни антифашисти срещу Симеон Султанов?
- Слушай, срещу Симеон Султанов са ми искали сведения, давал съм за него сведения, но в тях нито една лъжа за него не съм казвал.
- Горе долу, в каква светлина бяха изложенията срещу него, след като всички го признават за един разумен човек? " - пита интервюиращият.
"Как ще е разумен, като навремето той колеше и гонеше... и той беше един от най-зловещите" - гласи отговорът на Радой."
Интересното в случая е, че Ралин си е признал даването на "сведения" за Султанов като за един от "най-зловещите", който "колил" и бесил в Сливен преди 9.IX.1944 г. - а това е обратно на истината: Султанов правеше път на мравката, а насилието не беше въобще в неговия характер и точно поради своята кротост и душевна мекота, беше силно уязвим. Тревогата около неговия партиен билет го срина, а тази тревога дойде от Ралин - това е мрачната истина. По същия начин Радой се опита и мене да ме взриви, ала не стана.
Ето къде се е подписал на това изложение тук, вижте датата - 20.I.1990 година! Това е един от малкото случаи, когато Ралин открито се е подписал. Обявява ме първо за "писател-самозванец", "извършил брутални посегателства към частни ръкописи и държавни архиви". Настоява "да се разкрие пред българския народ кой е истинският Николай Хайтов: И ЛЕГИОНЕРСКАТА МУ ДЕЙНОСТ В МИНАЛОТО"; "ПОДВИЗИТЕ" МУ В ГОРСКОТО СТОПАНСТВО ПЕРСЕНК И ОСЪЖДАНЕТО МУ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ". Цитирал е в."Работническо дело" от 18. ХII.1950 година... По-нататък Радой говори за "литературни кражби, преследването, саморазправи и брутално подтискане на хора". "Да се разбули тайната около оригиналите на трилогията "Балкани" на Яна Язова, в чийто дом прониква Хайтов, заедно с юрисконсулта Аянов след смъртта й, преди да постъпят ръкописите и в ЦДИА"; и т.н. и т.н.
Този донос с подписа на Ралин и още 84 организирани от него подпискари е адресиран до Висшия съвет на преименуваната БСП, до Желю Желев като председател на СДС, и двайсетина още държавни и обществени институции, както и до всички литературни издания и издателства в цялата страна. Мащабна атака, нали? Това същото харзувалче и в печата, в пълния му текст, та и глухите чуха и разбраха какво чудовище е "самозванецът" Николай Хайтов.
- Интересно кои са преподписалите?
- Ето ги, четете - Иван Мартинов, Екатерина Томова, Васко Жеков, Здравка Стоева, Илия Богданов, Петър Величков, Велизар Николов, Марин Балтов, Васил Колев, Александър Панов, Сабина Беляева, Любомир Стаматов, Георги Трифонов, Иван Вълов, Иван Ценов, Владимир Попов, Лиляна Минчева, Петър Рашков, Иван Димитров, Иван Янев, Ваня Бояджиева, Тома Бинчев, Юлиян Попов, Екатерина Бончева и т.н. Повечето са литературни графомани, начело с Иван Мартинов.
- А от по-известните кои са подписали?
- Сред тях е преводачът Стефан Тафров, по онова време известен главно с двуполовата си природа, а сега посланик в Париж. Владо Даверов, Александър Миланов, Румен Леонидов, Иван Цанев, Иван Теофилов, синът на Левчев, моят заместник в сп."Родопи" - Владимир Арденски, Велислава Дърева и една неидентифицирана досега персона Бойко Киряков. Сред подписалите се има и храненици на Творческия фонд при СБХ, които 7 години угоявах, като Александър Спиридонов, Иван Цанев, Рада Александрова - да не ви губя времето с всички.
Едно е общо за цялата група, всички фенове на Ралин, всички до един изпокриха партийните си билети в нужниците след 1о ноември 1989 г. - тези, които бяха членове на БКП. Останалите, които "промяната" завари "безпартийни" - посиняха светкавично и досега си вадят хляба с това. Ето тези "интелектуалци" решаваха по това време съдбовните проблеми на нацията и държавата в писателското кафене на ул. "Ангел Кънчев" 5. Задачата беше всички самостоятелно мислещи хора да бъдат сепнати, стреснати, отстранени от политическия ни живот, за да могат предателите безнаказано да ни оберат.
- Защо не ги дадохте в съд? Специално Радой Ралин, задето Ви е набедил, че сте откраднали ръкописите на Язова?
- Защото в България по това време вече нямаше съд, който да осъди прославения "дисидент" Радой Ралин. Та той цели пет години не плащаше данък върху литературните си доходи - знаеше се това в данъчното управление на ТОА "Изгрев", но никой не посмя да повдигне въпроса, защото беше, а мисля, че и в момента е неприкосновен. Дадох обаче в съд един от съавторите на изложението - Петър Величков. Но делото беше набързо приключено, уж поради "неявяване" на моя адвокат.
- Добре, че сте си навикнали на подобни разправии и не Ви се е отразило на здравето.
- Навикнал съм и въпреки това случи се нещо, което не бях очаквал: над хиляда парчета от изложението на Ралин са били разпратени по вестници, редакции, институции и персонално, преди да бъде публикувано, но отникъде никой не се обади да ме предупреди. Едно-единствено изключение направи издателство "Хр. Г.Данов" в лицето на неговия директор - поета Петър Анастасов, от него ми е екземплярът, който е сега пред вас. По това време моят съсед Андрей Луканов, с когото се срещахме кое по стълбите, кое на кафе, стана дума вече за тия неща, но и той, председателят на Министерския съвет тогава!, дума не пророни, че Ралин ме е наклепал. Споменавам го това не като упрек, а като указание за респекта, който всяваше по това време у всички Радой Ралин. Та той бе станал по това време главен застъпник на ДПС, пръв обвинител на "тоталитаризма" и най-усърден сътрудник на "Отворено общество", което беше започнало своята работа по разграждането на държавата.
Щом Луканов не посмя да ме предупреди - правете си изводите какво беше по това време всесилието на Ралин, може би наравно с това на Желю Желев, за когото той работеше още от 1968 година. (Давал ми е да чета глави от неговия "Фашизъм".)
Десет години от тогава, всичко отмина, но огорчението ми от малодушието на нашего брата "интелектуалеца" остана. За това, че никой не събра кураж, ако не друго - да ми позвъни с престорен глас.
Оказа се, че съвременният, наплашен българин, вдига ръка да се отбрани само ако самият той е прегазен. С другите всичко може да става - той немее и мълчи, да не подразни властниците. Затова капитулацията у нас стана толкова ефирно лесно и никой не й се опря сериозно, нито във Великото народно събрание, нито по-късно.
- Ралин, доколкото знам от това, което съм чел преди години, е замесен и в кампанията срещу Вас през 1979 г., когато е трябвало да бъдете разжалван като главен редактор на списание "Родопи" и заместен с вашия любимец Свилен Капсъзов. По това време са и разправиите Ви с Екатерина Томова. Не бихте ли казали нещо по това?
- За Свилен Капсъзов няма да Ви разказвам, защото не е между живите. Макар че схватката с неговите защитници беше много сериозна. Но ще ви кажа накратко за Томова, защото Ралин успя да вмеси нейната история и Тодор Живков.
- Томова е работила при Вас в сп."Родопи", така ли?
- Не беше така: Томова се появи в сп."Родопи" като начинаеща поетеса. Видях я в едно окаяно състояние, с дупки по чорапите и нещо като полуналъми-полуобувки - наскоро се беше оженила за сегашния председател на НСРТ - Александър Томов. Той пък работеше в идеологическата редакция на радиото. Стихчета беше донесла тя за списанието, пуснахме й ги за насърчение и тогава разбрах, че е била състудентка на дъщеря ми Елена, пък и родена беше в моето любимо село Орехово, в Родопите. Дожаля ми за нея и реших да й помогна. Редакцията събираше по това време всестранна информация от местни жители в Родопите, за попълване на рубриката "Сладкодумци" в списанието.
КОГАТО БОГ Е ВИСОКО, А НАТО Е ТУКА
Ние, българите, сме свръхполитизирана нация. Това може да звучи като комплимент, но според мен е показател на нашата беднотия и изостаналост.
Нормалните хора в нормалните страни си гледат професията, ядат, когато са гладни, и се лекуват, ако заболеят. Те имат достатъчно средства да ходят на почивка, да пътуват по света или пък в свободното си време да се занимават с философия, литература и други високи сфери на човешкия дух.
Държавата им си върви добре и без тяхното политическо участие. Независимо коя партия управлява, в страната им има ред, правосъдие, дисциплина. Крадците и разбойниците са озаптени и се боят да прекрачат тесните граници на допустимата криминалност.
Управниците са скромни слуги на нацията, които не смеят да нарушат законите, защото ще изхвърчат от креслата си незабавно и завинаги, а с тях ще се отправи в опозиция и партията, която ги е издигнала.
Спомнете си Уотъргейтската драма на президента Никсън. Спомнете си безбройните оставки на министри от западни и източни страни дори при подозрения за служебни облаги, при волни или неволни нарушения, които в днешна България се приемат като невинна шега.
Затова свръхполитизацията е болест на бедните, на озлобените, на отчаяните. Тя свидетелства за дълбока криза в обществото.
Именно такова е нашето днешно положение и именно затова ние сме обречени още дълги години да бъдем свръхполитизирани.
Разбира се, свръхполитизацията не означава, че хората, които й робуват, наистина се ориентират вярно в сложната джунгла на политиката. Бедният, озлобеният, отчаяният обикновено е объркан. Той иска промяна така силно, че като правило не е способен да преценява събитията обективно. Той става бърза жертва на изборни манипулации, на пропагандни трикове, на слухове. Свръхполитизираният се лъже лесно. Затова и сегашното ни свръхполитизирано състояние е изгодно за всички местни и чужди шарлатани, които печелят от нашата наивност и обърканост.
Едно от стратегическите направления за измама на българите, накъдето са насочени усилията на днешните ни управници и техните задгранични наставници, е мястото и ролята на Русия в живота на нашия народ. На пръв поглед изглежда, че тук нещата са така ясни, така безспорни и известни на всички ни, че няма място за особено мъдруване. Но това е само на пръв поглед.
В действителност през последните дванадесет години върху нашия ум и дух се извършва една отвратителна и крайно опасна операция за трансплантиране на ново отношение към Русия, за друго обяснение на миналото, настоящето и бъдещето, за драматична подмяна на ценностите ни.
Външно тази операция се представя за отваряне на очите, за проглеждане след столетна слепотия. Но зад нея има по-дълбока, скрита и страшна цел. Ако махнем украшенията и демагогията, тази цел се изправя в цялата си ужасяваща вулгарност: постепенно отсичане на корените на България, постепенно изсмукване на нейните жизнени сокове, постепенно изветряне на нашето самосъзнание, постепенно завладяване на нашите земи и богатства от външни сили, постепенно изтриване на Българската държава от картата на бъдещия свят. Нищо повече и нищо по-малко.
Това изглежда невероятно и отвратително във време като сегашното, в двадесет и първия век на научен прогрес, на пътешествия сред звездите, на чудеса в генетиката и електрониката. Но именно тези научни върхове дават особена сила в ръцете на избраните държави, които при липсата на съответните високи етични и морални норми стават по-опасни и от ордите на Атила, и от армиите на Фюрера, и от стихиите на Апокалипсиса.
Американските бомбардировки над Югославия преди година са само намек накъде е тръгнал светът.
Такова е положението на земята в настъпващата нова епоха. Предателството и глупостта на вождовете, довели до разгрома на Изтока в края на отминалия век, нарушиха единственото стабилно състояние в международната политика - равновесието на силите между съперниците на глобалната сцена. Русия и съюзниците й се сгромолясаха. Китай и Индия, да не говорим за Япония, все още не са станали свръхсили. Европа все още не се е интегрирала, все още не е придобила самостоятелна воля да се бори за равноправие със САЩ. Твърде сладък е животът й, твърде плахи са силите, които искат независимост от Америка и работят за тази цел. Твърде много са американските "приятели", включая и двата троянски коня: добрата стара Англия на Запад и големият лош вълк Турция на Изток.
Може би постепенно нещата ще се променят, но за това е нужно време. Съединените щати като никога са в твърде изгодно, но опасно за всички останали държави положение. По всичко личи, че те няма да намерят достатъчно разум и моралност, за да преодолеят изкушението да грабнат суперзлатната ябълка на земното кълбо, която им се вижда на една ръка разстояние. Затова предстоящите години и десетилетия ще са изключително опасни за всички неамериканци. И сред тях - за православните и славянските народи. И сред тях - за славянска, православна, малка, ограбена, излъгана, обезверена България. България без младежи, без производство, без честни и умни управници, без воля да защитава интересите си. България в състояние на унес, на амок, предшестващи финалното заколение и вечния исторически покой... Всичко, което се случи с нас и около нас през последните дванадесет години, би трябвало да се разглежда като едно цяло, преследващо една стратегическа цел. Иначе подробностите, частните трагедии, конкретните измами ще ни объркат със своята многобройност и разнопосочност и ние ще се изгубим сред тях.
Ако целта на Америка и Запада е била да разгромят Русия и Изтока в сложната обстановка, когато Русия разполага с военни възможности да унищожи и САЩ, и Западна Европа, единствената правилна тактика е била постепенността. Малките стъпки, които, взети поотделно, уж не оправдават големия контраудар, но след всяка от които Изтокът става все по-слаб, все по-уязвим, а контраударът - все по-труден.
Така от Изтока първо бяха "отлюспени" съюзниците на Русия, след това - четиринадесетте жизнени съставки на някогашния СССР, а сега се работи за раздробяване и на "остатъчна Русия" (Чечения е само един, макар и показателен пример).
В същото време бяха ударени и обезсилени другите славянски държави. Югославия и Чехословакия бяха "разпаднати". В Сърбия, Македония и България бяха раздадени и почнаха разиграванията на националистическите карти с "малцинствата". Русия бе изтласкана от Балканите, за да не може да подкрепи славянските и православните си сестри. Сега предстои последното действие на трагедията: най-страшното, най-жестокото, най-невероятното.
Налаганата отвън политика на днешните управници на нещастното ни Отечество за постепенно, но непрекъснато изолиране, прогонване, сатанизиране и оплюване на Русия обективно води към една цел - премахването на националната самостоятелност и самобитност на страната ни, ликвидирането на българската държава. Защото без руско присъствие, без приятелство с Русия (плюс Украйна и Беларус), без значителни жизнени интереси на Русия на Балканите и конкретно в България, ние оставаме напълно изолирани в смъртоносните клещи между турските и албанските териториални и всякакви други апетити.
Никой не трябва да се съмнява, че провокационната роля на шепата албански авантюристи в Македония, които лесно могат да подлъжат след себе си стотици хиляди гладни и фанатизирани от религията свои съплеменници, би могла да намери свои имитатори и в България. Особено когато външният насърчител и покровител е един и същ. Единствената сила, която засега удържа бъдещите авантюристи, независимо какво си мислят нашите недозрели политически самозванци, си остава Русия. При това тя го върши не толкова от любов към "братята-българи", колкото от осъзнаване на своя собствен интерес. Без стабилни позиции сред балканските славянски народи, без съществуването на независими и силни славянски държави на Балканите, Русия ще се върне във времената на Иван Грозни, а може би и още по-назад. Но пътешествията през вековете са опасни: назад се отива за десетилетия, но после ходът напред заема векове, ако изобщо бъде възможен.
Има и нещо друго.
Между българите и русите съществува вековна симпатия, родство, близост, дори любов - нещо почти непознато в отношенията между държавите. Именно тези чувства накараха Царя Освободител и генералите му да тръгнат към поробена България през 1877 г. въпреки че не бяха готови за голяма война. Но сега дори тази надежда за спасение на днешната българска държава се подлага на риск заради лекомислените действия на новите български водачи.
Ние бомбардираме руския народ с новини за прогонени дипломати, за въведени визи, за намаляла търговия, за обидени руски политически дейци и още много жестове на неприязън и недружелюбие.
Ние даваме земята си за бази срещу Русия и се напъваме да влезем в антируски военни организации. Това става на фона на безкрайно унизително умилкване около САЩ и Западна Европа.
Тези жалки български "новини" заливат всеки ден обикновените руски хора, които не вярват на ушите си. Но руската младеж, която не познава миналото, вече има съвсем друго отношение към България. Руските лидери, които не са забравили довчерашното величие на страната си (и които имат самочувствието на световна ядрена свръхсила) вече ни гледат със заслужено презрение. Постепенно у руския народ се натрупва мнение за българите като за неблагодарни и дребни личности с робска психология. Ако това мнение се утвърди в руския народ, ние ще бъдем обречени. Когато нашите силни и брутални неславянски и неправославни съседи почувстват, че Русия ни е обърнала гръб, те няма да се двоумят да изпълнят онова, за което отдавна говорят много от техните идеолози, политици и генерали.
Тогава днешните български хулители на Русия ще избягат на Запад, където са децата им и капиталите им, при хората, за които така усърдно са работили през годините на залеза на България.
Българският народ ще остане в земите на дедите си и ще издигне глас за помощ.
Кой ще го чуе? Съединените щати, Западна Европа, Китай? Бог отново ще е високо, цар (пък бил той и американски) отново ще е далеко. И ако Русия се отвърне от нас, никой повече няма да знае за българите. Нито за техния СДС, нито за тяхната БСП, нито за смешната им "политическа класа".
Витоша ще си е тука, Родопите и Пирина няма да се променят, но нашият народ ще е изчезнал.
Ето това е руският фактор в българската политика. Търговията, пазарите, суровините, културата и прочее са много важни, но все пак си остават една подробност. Ако някой "неразумен и юрод" от България или пък от друга страна на новия ни "цивилизационен избор" се опитва да ни залъгва с други думи - негова си работа.
Но не дай си Боже, българите наистина да му повярват.
НОВИТЕ ДРЕХИ НА ИЛИЯ СКРИВАТ ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДАТЕЛСТВА В ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА НАРОДА НИ
Чели ли сте в последно време всекидневници, или да сте гледали телевизизионни новини? Забелязвате ли, че журналистите сякаш се чудят с какво да напълнят страниците и минутите си? Репортажите са дълги и подробни, всеки детайл се изтъква като че ли е от някаква огромна значимост. А уж живеем в забързано и задъхано време, в което трябва да цепим минутата на две... Само че журналистите не са виновни - те просто няма какво да съобщават.
Защото в тази държава вече нищо реално не става. Само от време на време нещо се случва. И отнемайкъде дребната случка бива превърната в събитие. Едва ли не от съдбовно национално значение.
Бисеров създал нова партия или нов съюз. Който бил промонархически. Е, и какво? Дойде Симеон Втори, ще го изберат за депутат или няма да го изберат. Ще се промени ли обаче нещо с избирането или неизбирането му? Новината не е в новата партия. Новина би трябвало да има, ако тази нова политическа организация бе предложила и нещо ново - някаква промяна, някакъв нов избор на път.
Тя обаче не предлага нищо - просто преоблича Илия в нови дрехи. Но Илия си остава същият. Обаче ни занимават с него. Както ни занимават и с останалите илиевци от всякакви цветове.
За да не ни съобщават важното - това, което реално става и което наистина променя живота ни.
Закриването на поредното производство например. Или поредният спад на жизненото ни равнище. Или въвеждането на безмитен внос на субсидирани стоки от Западна Европа. Това са нещата, които реално ни засягат. Защото ни убиват като нация, като народ.
Седмици ни занимаваха с отпадането на визовите ограничения за пътувания в страните от т.нар. Шенгенско пространство. Целуваха се и се прегръщаха, пиха шампанско. Е, и какво? - за пореден път нищо.
Защото никакви ограничения не са отпаднали и за никъде няма да пътуваме. Пускат ни като туристи - с ограничено право за по-дълъг престой, с унизителни изисквания, с организирани и омерзителни претърсвания за налични пари хем на нашата си граница, хем на тяхната, с отнето право да работим или учим там.
Отпаднаха единствено дългите и позорни опашки пред чуждите консулства у нас. И то не пред всички. И то - за пробен срок! Опропагандираха ни до видиотяване. Целта бе да повярваме, че едва ли не са ни вкарали и с двата крака в Западна Европа. Истината е, че бяхме подложени на поредното унижение, което единствено ни отдалечава (а не приближава) към онези земи, кой знае защо предлагани ни едва ли не като "обетована земя" на евреин.
Не може хем да си, хем да не си - или си част от Шенгенското пространсто, или изобщо и напълно си вън от него. Със или без визи, при наложените ограничения ние реално пак си останахме отвън.
Те обаче влязоха. У нас.
Тихо и почти по терлици скъпите ни братя американци настаниха бойните си колони на родна територия под непретенциозния камуфлаж на НАТО.
Първо им предадохме земята, наземните си комуникации, водните и въздушните пространства. Съвсем безплатно - с договор, в чийто анекс черно на бяло пише, че няма да вземем дори и стотинка за услугата, която правим. Това е без прецедент в световен мащаб!
Дори народът си го има като приказка - "Приятелството си е приятелство, но сиренето си е с пари".
За правата, които парламентът и правителството дадоха на прескъпите ни умиротворители, навсякъде и винаги се е плащало - в кеш, с пари. Не плащат само окупаторите.
Върхът на политическата простотия и откритото национално предателство бе провокативното изказване на г-н Стоянов, назоваващ се български президент, че трябва да предоставим на САЩ и територия за военна база.
За съжаление словата на г-н президента едва ли са били хвърлени на вятъра и изречени без предварителна подготовка и съгласуване с "най-горе" - с вашингтонската администрация. А щом са казани, значи делото вече е свършено.
И не е необходимо човек да е кой знае какъв стратег, за да разбере, че съвсем скоро в Югоизточна България, някъде из Странджанските баири, ще се ширне американо-натовската военна база. Дори ако трябва да сме по-точни - натовските бази. Защото е пределно ясно, че сухопътните ударни сили ще бъдат разположени я в Средец (бившието Грудово), я в някой от запустелите сега бивши гарнизони между Средец и границата с Турция. В Средец обаче едно време имаше пехотен полк, артилерийски полк и танков полк, плюс ракетно поделение в гората, в непосредствена близост до обширния казармен район. Той и сега е готов да поеме точно една преносима ударна бригада американски рейнджъри. Само на тридесетина километра е бургаското летище, а на юг от Бургас е военноморската ни база Атия!
Изобщо, прекрасен военностратегически триъгълник с пряк излаз към източните брегове на Черно море (знае се чии граници мият водите му) и обширен горист и пресечен терен за оттрениране на бойни действия в реални условия. А на всичко отгоре и отличен преден пост на другия ни голям приятел и военен съюзник - Турция.
Като капак на всичко точно в средата му е прекрасният курортен град Бургас - да има къде да отпочиват рейнджърите след тежкото си всекидневие! Така че - чакайте снажните морски пехотинци.
Но не с прекалена надежда и възторг. Защото скъпите ни управници сигурно пак са си преговаряли упражнението за предоставяне на територията на Отечеството ни срещу "гаранции за мир и стабилност" и... съвсем безплатно.
Казва ли ти обаче някой как са се развили нещата, след като съдбоносни за страната ни преговори се водят зад гърба на народа. И на негов гръб. А после вече ще е късно за каквато и да е реакция след директния десант на няколкото хиляди рейнджъри, плюс (и то със сигурност) ударна група от турски десантни части. ...
Горните редове не са част от фантастичен сценарий, а реалност, която ще ни сполети буквално утре. Но както казах вече, за нея не се говори и не се пише.
Тя е прекалено ужасна, за да се предложи открито пред народа и той да се попита желае ли я или не. Предполагам, че в параноята си за вършене на велики дела управниците ни смятаат, че народът е прекалено прост, за да проумее мащабността на мисленето им. И затова крият истината за ставащото.
И ни пускат мелодрамите с царските партии, с левите партии, с десните партии, с шенгенските визи и безвизи... Шумотевицата на пропагандата, спускаща завеса пред едни от най-големите предателства в цялата история на народа ни. Не казвам на държавата, защото всъщност държава и държавност вече няма.
Има един транжиран протекторат - с разбита икономика и остаряващо, разпръскващо се по света население.
Въпросителен послепис: Чудно ми е все пак, след като свършат изборите и на власт дойдат нов парламент и ново правителство, как ще се справят с десетките тайни договори, подписани от сегашните парламент и правителство!?!
Български патриоти, братя, сестри!
Днес отново са комитетски времена. Отново има нужда от хора, които да разнасят словото на истината и правдата. И времето пак е късо, по-малко от два месеца има пред нас.
Националният патриотичен съюз "Отечество" вече тръгна на глас народен. Уверихме се, че нетърпеливо очаквате нашите срещи.
Нямаме възможност за краткото време до изборите да откликнем на всички покани. Да посеем зърното на истината във всяка българска душа, във всяко българско сърце. А трябва.
Затова се обръщаме към вас, хората, които ни вярват. Организирайте и създавайте комитетска мрежа на НПС "Отечество".
Множете словата на правдата и на вярата.
Днес главната национална задача е да спасим нацията и държавата си. Не жалете сили. Не унивайте. Делото е свято. Помнете - истината винаги застига лъжата. И я разобличава. Разобличавайте и вие с вашата истина майкопродавците и отцеругателите. Водете на отчет предателите. Четете и разпространявайте "Нова Зора".
Нищо не е загубено, щом цял един народ може на 17 юни да викне "България над всичко".
Ето и нашия отчет:
- На 2 април в град Казанлък членовете на ръководството на НПС "Отечество" акад. Николай Хайтов, Ал. Каракачанов, Минчо М.Минчев, Михаил Попкочев, Минчо Г. Минчев, както и социалистите - гости проф. Чавдар Добрев и Дончо Атанасов, проведоха среща в зала "Инфра" с патриотичната общественост на града по покана на дискусионен клуб "Дружба".
- На 4 април в град Плевен, в залата на демократичната младеж, гостуваха Минчо Г. Минчев и Петко Джуджев.
- На 5 април, петък, в Русе, в Дома на учителите и в град Бяла, срещи със симпатизанти на НПС "Отечество" имаше Минчо Г. Минчев. На следващия ден той бе в Разград, където в залата на филхармонията проведе поредната си среща.
- На 7 април, в гр. Шумен, в салона на читалище "Тодор Петков" гостуваха Ал. Каракачанов и Минчо Г. Минчев. Същият ден акад. Николай Хайтов бе в град Смолян, а в неделя - 8 април, акад. Николай Хайтов, Ал. Каракачанов и Минчо Г. Минчев имаха среща в залата на хотел "Черно море" - Варна с патриотичната общественост и с координаторите за Варна, Добрич и Бургас.
- На 10 април в с. Ветрен дол, община Септември, в културния дом, ще бъдат Ал. Каракачанов и Петко Джуджев.
- На 11 април за градовете Хасково, Харманли и Димитровград заминават Станислав Станилов, Ал. Каракачанов и Минчо Г. Минчев, водени от акад. Николай Хайтов.
- Те ще бъдат и в Пазарджик на 12 април, от 16 часа, в Младежкия дом. А вечерта ще гостуват в гр. Велинград.
- На 13 април Ал. Каракачанов, Минчо Г. Минчев и Петко Джуджев ще посетят Благоевград и Петрич.
Възходът и падението на Г.Г.
Демонизирането на бившия югославски президент Слободан Милошевич е под пълна пара и продължава да е обект на всякакви оценки. Ето мнението на шведския журналист Свен Олафсон по въпроса. В статията си по Интернет - "Слободан Милошевич - ключов символ в играта на една велика сила" започва със следното встъпление: "Западът иска да принесе в жертва Слободан Милошевич поради три причини: да оправдае и потвърди правотата на натовската агресия от 1999 г.; да утвърди пред света "специалната вина" на сърбите за балканските конфликти от 90-те години и да създаде прецедент за справянето си със своите политически врагове в бъдеще. Може би изглежда излишно да напомням за това още в началото, но 99% от онова, което има някакво значение в международната политика, е силата.
Читателите, които възразят на това твърдение, вероятно няма да се съгласят и със статията ми. Не целя да убеждавам никого в истинността на казаното от мен. Има хора, които твърдо вярват, че начинът на мислене на правителствата се определя от грижата за правата на човека и въобще от хуманитарни съображения; че международните институции притежават някаква сила и значение; че Западът винаги е безкрайно прав и нравствен, докато останалата част от света е винаги безнравствена и перверзна. Тези хора са или наивници, или слепци, или фанатици. Едва ли им е необходимо да прочетат това, което съм написал".
Скандинавецът е пропуснал една подгрупа върли хулители на Милошевич, които не се вписват в горните три категории.
Журналистът Горан Готев не е нито наивник, нито слепец, нито фанатик. Напротив, той е журналист, специализиран в международната тематика и познавач на балканските и в частност югославските проблеми. Най-малко поради някогашния си стаж като кореспондент на "Работническо дело" в Белград.
В статията си "От "Слобо-свободо" до "Свършен си, Слобо" (в."Дума", 2 април т.г.) дава едно друго, правилно откъм атлантическа гледна точка тълкувание на личността на югославския държавник. От уважение към по-недосетливите си читатели, слага и подзаглавието "Възходът и падението на един балкански диктатор".
Ето какви неща могат да научат за Милошевич читателите на Горан Готев: "Лично той подпали четири войни на територията на бивша Югославия и загуби и четирите... Именно той предизвика бунта на хърватските сърби в Книнска Крайна... Босненският президент Алия Изетбегович заяви, че ЮНА ще бъде армията на Босна и през следващите 15-20 години. Но когато тази армия, пак по заповед на Белград, насочи оръдията към демонстриращите в Сараево - в подкрепа на единството на републиката, сърби, бошняци и хървати, бе вече късно да се реагира другояче, освен с оръжия... Можеше да осуети агресията (натовската агресия след отказа от Рамбуйе - б.р.), да предотврати убийствата и разрушенията... Милошевич е персонално виновен за провала на модела на югославския социализъм... Не се иска кой знае каква далновидност, за да се прецени, че ако не бяха предизвикани тези националистически войни, запазеният цели десет години след падането на Берлинската стена югославски социализъм поне на територията на Сърбия и Черна Гора щеше да е все още жив и стабилен... Съдът неизбежно ще разкрие огромни злоупотреби... ". И така нататък.
Читателите биха могли да заподозрат, че им поднасяме извадени от контекста авторски мисли, за да създадем превратна представа за това, което Готев е искал да каже.
Напротив, взети в контекст, правят още по-релефна категоричността на неговите логически конструкции. Препоръчваме статията да се прочете, от нея могат да се научат много неща.
Най-вече такива, които не отговарят на всеизвестни факти и истини.
Не е наша работа да ставаме адвокати на Милошевич - той не се и нуждае от нашата защита. Ще напомним само, че Лемюел Гъливер, героят на Джонатан Суифт, не се е смалил от това, че лилипутите са го вързали и опикали. Нито пък вследствие на връзването и опикаването те са станали по-големи.
Куцо и сакато в предишната и по-предишната американска администрация вече описва подробно в книги и интервюта предисторията и историята на американските мераци за създаване на "нов световен ред", изключващ националния суверенитет. А на Готев Милошевич му виновен, че "лично" подпалил четири войни.
Има море от информация за самата "кухня" на разчленяването на Югославия, за използването на Германия и Ватикана като подизпълнители (канцлерът - за да се реваншира за балканските поражения на кайзера и фюрера, си създаде германска зона за влияние; светият отец - за да се сдобие с две нови католически държави), и въпреки това, пак Милошевич виновен.
Алия Изетбегович, години преди да дойде на власт, публикува на различни езици книга, обясняваща как ще прави ислямска държава от ирано-талибански тип в Босна, а като дойде на власт, първата му грижа бе да забрани употребата на свинско в нея. И пак Милошевич виновен!
Мадлен Олбрайт и цяло стадо от американската дипломатическа сган по Си Ен Ен и в какви ли не интервюта обясниха как "вдигнали летвата в Рамбуйе така, че сърбите да не могат да я прескочат", на наш Горан пак лошият Милошевич му крив.
Тук си заслужава да повторим отново и изцяло един цитат, същински бисер на трезвото Горан-Готево мислене: "Не се иска кой знае каква далновидност, за да се прецени, че ако не бяха предизвикани (от Милошевич, според Г.Г.) тези националистически войни, запазеният цели десет години след падането на Берлинската стена югославски социализъм поне на територията на Сърбия и Черна Гора щеше да е все още жив и стабилен".
Гениална готевска далновидност и проницателност, няма що. Глобализмът се зае с ускореното унищожение и на социалдемократическия модел, предвиждащ социална защита, защото му се видя твърде "червен", а Готев мъдрува като как щял да бъде пощаден югославският модел в един свят, където изяждането на "непригодните", за да не се ширят много-много по планетата, се провъзгласява за висша морална ценност. Не ще и дума, конгениално!
Към коя група, непредвидена в класацията на шведа, би могъл да бъде причислен Горан Готев?!
Трудно е да се каже, но някак си веднага идват на ум анонимните създатели на поговорки от типа на "преклонената главица остра сабя не сече". И на благоразумните ни сънародници, които след смазването на Априлското въстание, пред гледката на отрязаните глави, които турците с назидателно-възпитателна цел са показвали на бъдещия български електорат, именуван тогава "рая", с мазен глас са коментирали: "Казвах ли ви аз, че да би мирно седяло, не би чудо видяло? Хак им е на тези чапкъни!"
Нищо не е безплатно на този свят, обичаше да казва Маргарет Тачър. И бе права. Възходът в атлантическите очи, уви, няма как да не бъде заплатен с падение в друго отношение.
Преди време в българското писано слово сякаш бе на път да се създаде добра семейна традиция - с Петко и Пенчо Славейкови. После, уви, това не се получи. Сдобихме се с Любен Дилови старши и младши. С Исак и Соломон Паси. С Йото и Иван Кръстеви. Все съчетания "Отец и Син", където Светата троица се допълва от атлантически Свети дух. Готев-младши и Горан Готев очевидно също са готови да се впишат в това съчетание.
Гражданското общество вдигна очи от бита си
Той ден след 16 март сме днес? А темата "майка-убийца" не слиза от страниците на вестниците. Създаден е граждански комитет "Истината за Пепи". С лицата и имената си все нови и нови свидетели отричат (най-малкото оспорват) версията на полицията. "Говоря пред вас, защото имам дете. Не е възможно майката да е убиец. Може би дъщеря ми, която е на 13 години, ще им повярва", думите са на търговката от пазар "Иван Вазов" Калина Каменова. На маймуни ни превърнахте, г-да управници, обменят мисли в Интернет българи от цял свят. Нелицеприятни оценки за управниците, изнервени реплики, гонене от сайтовете на инакомислищи "Махай се, отиди в "Демокрация", остави ни да говорим". Оценки за психическото състояние на управляващата каста, оценки за българското общество - унизено, безнадеждно, съсипано. Притеснения, че Даниела може да се "подхлъзне" фатално в клиниката и... Случаят приключи, забравете! Предупреждения да не се поддават гражданите на емоциите си, защото един масов бунт само ще развърже ръцете на Костов за военно положение.
Питане: кой организира и ръководи щурма на парламента преди 4 години - пак ли Държавна сигурност? Предложение за създаване на комитет "Движение за установяване на истината за управлението на България след 10 ноември 1989 година".
Това са свободни граждански настроения на българи, живеещи в чужбина, напуснали страната в последните десетина години. И значи необлъчени с комунизъм. Българите тук пък се правят на детективи. Край на лековерното приемане на истината.
Общото между едните и другите е в гражданския инстинкт за самосъхранение. Дали Даниела наистина е убила сина си, вече даже не е главното. Обществото просто вдигна глава от бита си. И започва да заявява правата си. Все един ден щеше да се случи. Случаят с майката само катализира процеса.
Управниците реагираха елементарно. Със силата на страха от възмездие. Пак им се провидя политическа провокация, някой отново употреби гражданството, изпълзяха агентите на ДС, на "Позитано" 20 имали пъклен план... Я стига!
Този народ да не е стадо
Дръжте се прилично, г-да управляващи! И без това ви се четат дните. Разбира се, че има манипулации. Но те не са от страна на обществото. Просто дневният ред на властта и гражданството фатално не се срещат. Властта е заета с оцеляването си, в главата й избори, комбинации, запазване на статуквото и стандарта.
Огромна част от българите също са заети с оцеляването си. Да свържеш двата края, често си е просто да има какво да ядеш. Невинаги означава да можеш да платиш всичките си сметки, да си купиш лекарствата (не дай боже), да си вземеш някоя книга, да ти останат пари за едно кино и без притеснение да се отбиеш в кварталното кафене.
Да запазиш статуквото понякога си е жив късмет: да не те изхвърлят от работа, да не фалира фирмата ти... Колкото до стандарта, от години той е поел за едни по-бързо, за други по-бавно, по кривата надолу. Онези 5-6%, които в разни социологически проучвания твърдят, че живеят добре, не са обществото.
Останалите деветдесет и нещо процента на 16 март вдигнаха очи от всекидневието си.
Властта просто ги принуди с безочието си
Прекали с лъжите и версиите. Случаят "майка-убийца" може и да се окаже единствената, жестоката истина. Само че вярната посока на достигането й е от добронамереност към злонамереност. Не обратното.
Полицията беше длъжна да проиграе всички останали възможности, да не спира да издирва свидетели (както вече го правят журналисти и просто граждани), да не позволява никакво изтичане на информация, нито за миг да не се усъмни в добросъвестността на хората, да щади близките на заподозряната, да не се опитва да шокира обществото. Да не изземва правомощия на следствието, съда и прокуратурата.
Наистина до изборите време не остана. Само че този път обществото не желае да остави случая за после. То само се опитва да стигне до истината. До частната истина на едно семейство. Каквато и да е. Прави го безкористно и добронамерено. И даже се надява истината да не е официално внушаваната. Толкова е парадоксално.
Всеки сам ли ще защитава правдата си?
И от кого? От държавата, от институциите?
Ето как случаят Даниела рязко провокира корозията на властта. Може пък процесът да е здравословен. И това да стане ясно още на 17 юни.
Доган и червената сигнална лампа
Трудно е да се отрече, че глашатаите на евроатлантическите ценности, и конкретно на евроанадолската им разновидност, в последно време станаха още по-словоохотливи. Ето някои образци на словесни бисери, които по презумпция би трябвало да успокоят българската общественост.
Първо да чуем изреченото от Ахмед Доган в село Корница на 31 март в присъствието на турския посланик Тахсин Бурджиоглу.
"Над един милион са избирателите-мюсюлмани в България и те могат да осигурят на ДПС първо или второ място по численост в българския парламент... Родопите имат за нас голямо стратегическо значение и там ще влезем много уверено, без да се съобразяваме с това коя политическа сила е влязла там или има намерение да влиза... Мисля, че тези региони (Родопите) от генератори на сигурност могат да се превърнат в друго... Ако трябва да си извоюваме правата, това няма да стане само с рози. В света нещата не стават така. Понякога трябва да се удари с юмрук, а понякога, ако трябва, ще се вземат и сопите... и всичко около нас ще изглежда като детска играчка! " (в. "Стандарт", 1 април 2001 - съобщението обаче не е шега).
Да видим какво пише и в. "Труд" в броя си от същия ден - също не е шега:
"Хлябът за нас (мюсюлманите) - продължава Доган, по време на същото патриотично мероприятие, - започна да става все по-черен от мира. Това не е заплаха, но хората ни са на ръба на оцеляването и затова казвам, че цената на хляба става все по-висока от тази на мира". (!)
Сетне депутатът в българското Народно събрание не пропуска и регионалната проблематика: Според Доган управляващите повърхностно познават междуетническите отношения в България и Македония. Абсолютно несериозно било да се смята, че напрежението по границата на Македония е следствие от криминогенни фактори и терористи. Конфликтите в Македония щели да бъдат една червена лампа за нас.
"Комшиите ще търсят оптималния политически модел, като се поставят въпросите за статута на албанците, и в този смисъл може и да има промени в конституцията им. А ние сме заинтересовани дали този нов модел ще генерира стабилност", коментира лидерът на ДПС... Според Ахмед Доган в обществото все повече се обсъждал "въпросът за новата роля на ДПС за стабилност на Балканите... ".
За щастие, от тези приказки би трябвало да се тревожат всички други, но не и българите.
Поне ако вярваме на изявленията на ресорните членове на софийската администрация. Ето две от тези изявления:
"НАТО няма да остане безучастно, ако по някакъв начин бъде застрашена сигурността на България - обяви през седмицата външният министър Надежда Михайлова. Тя обясни, че ако възникне конфликт в региона, е възможно да се стигне и до създаването на постоянни бази на алианса у нас. Това щяло да стане обаче след "отделно решение на правителството и парламента... ".
Посланикът ни в щаба на тази човеколюбива организация - Константин Димитров, доразяснява и доуточнява тази теза: споразумението, подписано от Бойко Ноев и очакващо ратификация, "неминуемо ще бъде прелюдия към по-трайно установяване на сили на НАТО в България", обясни онзи ден посланикът ни в НАТО Константин Димитров. Според същия, ако кризата в Македония ескалира, може да наложи изграждането на постоянни бази на алианса у нас" (в. "Сега", 30 март).
Какъв е подходът към регионалните ни проблеми на главния миротворец на планетата - Вашингтон?
Ето какво казва в същия брой на "Сега" американският държавен секретар Колин Пауъл: "САЩ се надяват Македония да се отнася както трябва към въпроса за правата на албанското малцинство, те се надяват също съседните страни и тези, които имат исторически връзки с нея, да допринесат за решаването на кризата".
Бихме могли да бъдем упрекнати в опити за предизвикване на паника чрез т.нар. "бяла" пропаганда - създаване на тенденциозна и следователно невярна картина посредством сглобяването на мозайка от действителни думи и факти, извадени от контекста им.
За съжаление, колкото повече факти и думи издирваме за описване на днешната балканска картина, толкова по-тревожна става тя.
Какво още трябва да изчакаме да се случи, за да разберем каква посока на "развитие" е задал Вашингтон на Балканите с участието на албански и турски подизпълнители?
Трябва ли утре, ако активистите на Доган бъдат инструктирани "да вземат и сопите", жалките останки от българската войска да им окажат единствено "съразмерен" отпор?
Или ще е най-добре да изчакаме в духа на пожеланията на Колин Пауъл, "за решаването на кризата да допринесат съседните страни и тези, които имат исторически връзки" с нас?
Кой международен субект отговаря най-пълно на изискванията на Вашингтон, доразяснени от софийската администрация?
Повтаряме ги още веднъж:
Доган не за пръв път заплашва да запали българската черга. Или пък твърди, че тя вече е запалена, но само тлееща, и че от него зависи дали да раздуха огъня или не.
От него, разбира се, не зависи нищо.
Нищото и нещото зависят от тези, които го ползват като маша. Или като говорител. Или като разпалена главня. Координатната система, по която измерват своите успехи и неуспехи, е извън България.
Не си спомняме обаче той досега да е бил толкова конкретен в заплахите си.
При спазване на обичайната дипломатическа практика щеше да е редно посланикът на Република Турция веднага да напусне Догановия митинг и публично да се разграничи от неговите думи. Думи, които са ни повече, ни по-малко призив да бъде дестабилизирана страната, в която е акредитиран.
При спазване на обичайната дипломатическа практика, ако не направи това, би било редно най-малкото да бъде извикан в българското Министерство на външните работи и да заяви недвусмислено дали турската държава в негово лице се солидаризира с подстрекателските изявления на лице с българско гражданство.
Казваме "най-малкото", защото в други страни за по-дребни провинения посланици се изгонват.
Очакваме реакцията и на българските власти, които словоохотливо се разглаголстваха за суверенитет, когато си изпросиха похвала за лова на руски шпиони.
И на онези, които са хвърлили око на мястото им и се надпреварват да ухажват Доган.
И на главния прокурор на републиката, който по силата на служебните си задължения не трябва да остава пасивен пред подобни приказки.
И разбира се, на държавния глава (имаше и такава длъжност у нас), непрестанно доказващ речовитостта си. Не че сме се загрижили за политическата му съдба, но не е зле да покаже дали притежава способността да ни погали слуха с нещо различно от словесен талаш.
В едно сме съгласни с Доган: че събитията в Република Македония трябва да са червена лампа за всички нас.
Истината и "огромните лъжи"
Вестник "Сега" в броя си от 28 март публикува интервю на г-жа Тадаръкова със Светослав Лучников: "Говорите ли си в СДС, че хората са обеднели и затова са недоволни? - пита г-жа Тадъръкова.
Големият правдолюб гръмогласно се провиква: "Вижте, това обедняване е една "огромна лъжа" - поскъпнаха само електроенергията, парното и малко бензинът. Нищо друго! " - това твърди любимецът на реститутките.
Да, ама не! - пишеше в такива случаи известен наш журналист с гъвкав гръбнак и дебели очи.
Обедняването в България е повече от очевидно. То се обсъжда с тревога от всички наши синдикати. Чужди икономисти и дипломати ни го сочат с тревога като главна пречка по пътя ни към Европа. Социологическите изследвания обстойно се анализират. Дори дирижираната статистика в своите розови отчети не може да го скрие.
Расте безработицата. Все по-малко хора работят. Те трябва да хранят все по-голям брой неработещи. Това несъмнено води до все по-голямо обедняване.
През "черния" според СДС-период - началото на 1997 г., с пъти, а не с % е по-евтини бяха:
Това, естествено, не е описано в календара на успехите на СДС.
Интересно дали "гръмовержецът" Лучников не знае описаното по-горе, или знае, но "скромно го премълчава".
Може би все пак има информация за:
Увеличава се застрашително броят на хората, които ровят в кофите, за да намерят храна. Расте броят на туберкулозните, на проститутките, на неграмотните - в резултат на все по-голямата немотия.
Обедняването е признато от цялата ни общественост, но трубадурът на СДС Лучников не се интересува от това и гръмогласно утвърждава, че това е "огромна лъжа"!
Българският народ не ви вярва, г-н Лучников, и на 17 юни той ще ви даде урок каква е оценката му за елементарните ви манипулации.
Запазете вашата "огромна лъжа" за собствена консумация. Тя на други не е потребна.
Консервативният Бисеров и другите
Много пъти сме писали за обърканата теория и практика на българския политически "елит" и все на прав път излизаме. Примерите са много, най-точният е с либералния Доган, който под демократичната си евроатлантическа маска служи единствено на етнически и османо-имперски химери.
Сега сме на път да повишим рейтинга на нашата неозначена рубрика "царят е гол" с образуването на Консервативния съюз ЕКИП, начело с Христо Бисеров и около хилядарка нови тъмносини люспи. Програмата на новата партия като че ли отразява недоволството: спиране на реформите и диктат на еднопартийното синьо правителство.
Нито дума за стотиците предприятия, продадени на родни и чужди мошеници, наречени от някои инвеститори, които просто съсипаха промишлеността под маската на приватизиране.
Нито дума за маргинализираното селско стопанство, въоръжено с мотиката и магарето.
Нито дума за стотиците хиляди безработни и милионите гладни пенсионери, стигнали до просешка тояга именно в резултат на въпросните "реформи".
Основната цел на ЕКИП е формиране на програмно правителство чрез коалиционно мнозинство в бъдещото Народно събрание. Приет е Политически меморандум, който "акцентува" върху правата на малцинствата и възможности за икономически просперитет на отделния индивид, върху частната собственост и стопанската активност - двигател на общественото развитие и възхода на нацията.
Нито дума за нова икономическа политика, която да възстанови и усъвършенства българското промишлено производство. Нито дума за комасацията на земята на базата на модерната кооперация и държавни дотации в селското стопанство по примера на европейските държави и Съединените щати. Нито дума за възстановяване на икономическия суверенитет на държавата и нови условия за нейното развитие.
Учредителната конференция на "новата" политическа сила бе един форум, съвършено откъснат от реалността, форум на политици, работили вече десетилетие за порочна кауза. Изявленията, пренията и цялата документация на конференцията показват недвусмислено, че участниците в нея и бъдещите привърженици на основаната тук политическа сила, не се интересуват от реалното състояние на българското общество. Те като че ли се опитват да заблудят избирателите с мъгляви обещания и общи думи, зад които прозира зверското лице на познатата Програма 2001.
Христо Бисеров и компанията му съвършено забравят, че годината не е 1997, а 2001, в която примерно безработните са двойно повече. Напразно крещят срещу Костов, защото са за Костовата политика, но без самия Костов.
Има обаче един парадокс, надминал всякакви граници на приличието - и в политиката има приличие, макар обикновено и спазвано само на думи. Това е означението "консервативен" на една формация, състояща се от съвършени либерали... Хора, формирали, въвеждали, борили се за победата на новия либерално-хедонистичен хаос в страната. Дали Бисеров и компания не знаят какво означава десен консерватизъм - национална държава, силно държавно участие в националното стопанство, протекционистична политика за промишленост и земеделие, специални грижи за националната култура.
Какво по-точно от всичко това намира място в тяхното "верую", предишно и сегашно?!
Не са ли те активните сътрудници на Международния валутен фонд и Световната банка, които с условията по Споразумението въвеждат в България архилиберализъм, какъвто в държавите на свръхразвития капитализъм няма и никога не е имало? Не изповядват ли най-вече те идеята съдбата на българите да зависи изцяло от волята на световната финансова олигархия, а не от българската държава, управлявана с доверието на самите българи? Кой консервативен казус прокламират господата от ЕКИП? Може би декларациите в подкрепа на отстранения преди повече от половин век монарх те смятат за най-висш израз на консерватизма?
Вече писахме защо енергично актуализираният напоследък монархизъм у нас няма да донесе така необходимия възход. Симеон II няма платформа, той не може да каже за коя България пледира, коя идея подкрепя. Затова след него тръгват само маргинали на българското политическо битие от всякакъв калибър. Наистина привържениците на монархията в най-новото измерение на нейната политическа практика отразяват почти целия политически спектър. В този спектър отсега има хора, които питат и ще питат с какви пари си е построил къщата Христо Бисеров?
България не може да бъде почистена от социалния измет без пълна ревизия на досегашната политика. Част от тази ревизия е например ревизия на приватизацията, което ще рече да бъде създаден нарочен инспекторат и специален временен съд.
Как сред тези, които подкрепят бившия цар, се вписват и Христо Бисеров, и Йордан Цонев, и Доган, и Луджев, и Тренчев?... Най-сетне, ако Симеон II изобщо има някакво понятие за политическа практика в България, никога не би се свързал с личности, които за по-голямата част от обществото са обикновени хайдуци. Мръсна пяна, изкарана на повърхността на обществото от либералната революция. Но която се изживява като неговия каймак - сегашен и бъдещ, во веки веков. Какво казва Бисеровият последовател Илия Петров: "Има две Българии. Едната е на Иван Костов, в която всички цели са постигнати, никой не е направил грешка и няма медии, които да са погрешни. В другата България има унизено гражданско общество". Явно господинът бърка България със СДС... Защото наистина има две СДС-та - едното на доволните от Иван Костов, а другото на недоволните от него. Недоволството на вторите обаче не досяга всичко, направило Отечеството ни просяшка държава. От това пък следва, че ако управляват държавата, няма да има никакви промени в основните принципи всичко досегашно.
Прахът от колелата на каляската на Симеон II се вдигна високо и помъти погледа на българите. Всякакви хора може би ще тръгнат и странното е , че той не поглдна никого с укор! А каузата "няма виновни" е винаги предварително загубена?!
Нов заговор срещу България
Докато големите и малки партии се надхитряха, спрятаха си компромати и гласяха коалиции, в почти нелегална обстановка ДПС и "Евророма" се договориха за съвместно участие в изборите, което според Доган можело да се заформи и като коалиция.
Както се казва - те ти, булка, Спасовден!
Стане ли това - конституцията ще бъде окончателно погазена и направо суспендирана. Защото и ДПС, и фамозната "Евророма" са етнически формирования, а такива формирования според основния закон на страната въобще не могат да бъдат регистрирани, камо ли пък да участват в избори.
Но в страната на неограничените отвратителни възможности, в каквато се превърна България, всичко е възможно.
Над ДПС със съвместни усилия бабуваха и БСП, и СДС, и етническата формация се пръкна не без настоятелната благословия на Вашингтон и Анкара.
След извършения пробив в конституцията и законодателството на страната регистрирането на "Евророма" бе въпрос на техническа подробност.
Съюзяването на двете етнически партии определено е насочено срещу държавнообразуващият народ, срещу народа суверен.
Политическата картина претърпява опасна деформация. Прави се стъпка към отколешната мечта на Доган - превръщането на България в мултиетническа държава. Подобна метаморфоза е в грубо нарушение на конституцията, където е записано, че "Република България е единна държава" (чл.2, ал.1). Това ще рече, че е унитарна държава (от лат. unitas - единство, единен, обединен).
Обединението между ДПС и "Евророма" е ход, чертаещ твърде мрачни перспективи, и то в едно недалечно бъдеще. Сдушаването на етническите партии в контекста на размириците (да не кажем война) в Македония има силата на превантивен ултиматум. Не бива никак да се съмняваме, че ще бъдат предявени все по-нарастващи претенции в полосата на прословутите "човешки права", които се разбират като привилегии. Доган отсега говори за квотен принцип при формирането на офицерския корпус. Има претенции - пак на квотен принцип - етническите турци да получат (именно да получат!) места в правораздавателните органи, във висшата администрация и т.н.
Същото иска и черибашията на "Евророма" Цветелин Кънчев.
На малцинствата не им стигат гражданските права, с които се ползват всички български граждани. Не им стига конституционно гарантираният достъп до всички звена и постове в държавата. Те искат да ги получат не защото са подготвени да ги заемат, не защото имат съответната квалификация, а само защото принадлежат към даден етнос.
