Примамката, която се подава като "компенсация" на членовете и гласоподавателите на БСП, е все онази сладка власт, все онова обещание за упражняване на властта, все онова недвусмислено предупреждение, че иначе ще последва размиване, маргинализиране, отмиране на БСП във времето и в пространството.
Защо да крием. Мефистофел свърши своята работа. Той успя да измами миниатюрния си провинциален Фауст с идеята за скорошната земна власт. Така ускори процедурата на "свещения конец".
Огън ми гори в Македония
Страховити заглавия пъплят по темата "Македония": "Македония експлодира"; "Албанците настояват, че победата им е неизбежна"; "Внимавайте с опасността от албанския национализъм"; "Войските на НАТО, хванати в един балкански Ълстър"; "Една погрешна стъпка на НАТО и ЕС може да хвърли Македония в гражданска война" и т.н.
Добавете към тази върволица и "Пожар в планините" (в "Нюзуик интернешънъл" на 26 март 2001 г.) и може съвсем да изгубите съня си. Или: "Бивши военноподпалвачи на Балканите изграждат международна престъпна империя. Ще въвлекат ли те Македония и Запада в друга кървава баня?"... Ако след прочетеното и видяното по телевизията за конфликта в западната ни посестрима все още ви действат уверенията на ЕС и Вашингтон, че "стоят зад македонското правителство и териториалната цялост на Македония", готови сте за "новия световен ред".
Няма как да ви уплашат дори късните прозрения на премиера Костов, че има непосредствени рискове за България.
А ние, другите, Тома-Неверниците, продължаваме да се тревожим за Македония (и България) както преди две години... "Ако искате пример за мултикултурализъм на практика - пише Джъстин Раймондо ("Отвъд заглавията. Македония експлодира") - трябва само да погледнете към Македония, която сега експлодира в пристъп на междуетническо насилие. Албанското малцинство в тази разорена от войната нация бе подслонено и глезено до степен, която биха намерили за прекалена дори нашите собствени мандарини на политическата коректност. Достатъчна причина, естествено, за да започне от нея конфликтът."
За какво се борят албанците? За равенство? За Велика Албания? За разчиствне на пътя на наркотика или просто са подели "свещена война за вярата"?
Ако е за културно равноправие, Македонската конституция дава на албанците правото да говорят на своя език и да се обучават на него до прогимназия. В Тетово вече е открит и частен албански университет.
Най-големият вестник в републиката - "Флака", получава от държавния бюджет 67% средства за текущи разходи. При това остава редакционно независим и държавата никога не му се меси (доклад за Македония на "Хелзинки хюмън райтс груп").
Макар македонският да е официален език в републиката, официално се употребяват и езиците на малцинствата: не само, където са мнозинство, а и където има значителен брой, принадлежащи към малцинствата. Това се регламентира със закон, но за албанците не е достатъчно: те искат албанският да стане втори официален език!
Очевидно целта на албанските националисти не е да се интегрират албанците в македонското общество, а езиково, културно и политически да се отделят от македонската държава, завличайки съответни късове македонска територия, барабар със Скопие!
Насърчени от натовската подкрепа, партизаните на "Велика Албания" редуват оплаквания за расова, религиозна и етническа "дискриминация" с практически стъпки за разделяне на обществото на непримирими фракции. Така подготвят условията за новата Балканска война, в която да бъдат въвлечени България, Гърция, Турция, Албания, Югославия и АОК. Македония е предупреждение: албанските сепаратисти водят района до ръба на голям пожар!
Началото бе в Тетово
Но не сега, а когато там кметът издигна албанското знаме!
Пак в Тетово албанците поискаха и основаха свой университет и поставиха претенциите си за етнически квоти за работа в обществените служби. Боейки се от атомизиране на страната, правителството в Скопие (коалицията на ВМРО-ДПМЕ с Албанската демократична партия) отказа.
В позицията на македонците за езика, разбира се, има един слаб пункт: претенциите им за това, че македонският е уникален език, са исторически необосновани.
Известно е, че след държавата на Александър Велики, държава с името Македония просто не е съществувала. Такава република възниква след Втората световна война в рамките на Титова Югославия, но тя е толкова изкуствено формирование, колкото и македонският език. Последният е просто диалект на българския.
Изкуственият македонски национализъм, противопоставен на истинския албански национализъм, е като тръстика, огъвана от вятъра. Дори откриването на албанския университет в Тетово (през януари 1995 г.) не мина без жертви. Защото правителството в Скопие не го забрани, но отказа да го субсидира от държавния бюджет. А пък албанците отказаха да го издържат с дарения от Европа, каквото бе предложението на ОССЕ. Университетът трябвало да бъде равен на този в Скопие! За да се превърне в албанска "фабрика за дипломи" и трамплин към заемане на държавни длъжности.
Делегация на Международната хелзинска федерация за човешки права посети университета и остана поразена, че там няма никакви условия за такава дейност. Но картата на "Велика Албания", окачена в кабинета на декана, подсказва, че става дума повече за лагер за подготовка на албански бунтовници!
Партизанската война, разтърсила дни наред Тетово, бе предшествана от два позорни инцидента. Единият - от 1997 г. в Гостивар, където бе издигнат албанският флаг и при интервенцията на полицията последва бунт и смъртта на трима души и много ранени.
Решението за издигането на двуглавия черен албански орел бе взето от Градския съвет; както и за издигането на турския флаг!
Депутатите на Албанската демократична партия в Скопие гласуваха с мнозинството по-късно закон, забраняващ окачването на чужди знамена над обществени сгради, но и кметът на Тетово не се подчини: нито на Парламента, нито на Конституционния съд. На дневен ред бе разпадането на македонската държава.
Не се мина и без вездесъщия международен аферист и фалшив филантроп Джордж Сорос, който се зае да крепи имиджа на бившия президент Киро Глигоров. Дори лобираше за международното признаване на Македония срещу наложеното от Гърция ембарго на Скопие заради името Македония.
Никъде Сорос не е влагал повече пари и усилия за подкрепа на някое правителство, както в Македония ("Ню Йоркър", 23 януари 1995г.). Последната трябваше да стане модел за мултикултурализъм на практика. Затова Сорос изсипа там 25 милиона долара, които за страна като Македония са огромна сума. За Сорос Македония била "единствената мултиетническа държава, останала на Балканите"... Но дойде краят на медения месец в отношенията на Сорос с македонските власти
Когато започна да се опитва да им диктува политика, когато се опита през 1995 г. да ги убеди да променят името на страната си на "Славомакедония", те му казаха: "Благодарим за съвета! ".
Близкият до властите в Скопие в."Нова Македония" дори го обвини, че публично внушава въвеждането на втори официален език в страната. Сорос свърши като албански застъпник и адвокат на американската военна "намеса" на Балканите. Намеса, която преобърна с краката нагоре етническия баланс в Македония, след като там с "филантропската" помощ на Сорос през 1999 г. се изсипаха и си останаха стотици хиляди косовари.
С обръщането им срещу Македония (федералната система той виждаше, като модел на своето "Отворено общество"), Сорос получи своето отмъщение!
Има и други подробности за събитията в републиката на Вардара. Първо, че сепаратистите правят всичко, за да извадят от равновесие умерените албанци: или да хукнат да бягат, образувайки бежански потоци, както в Косово през 1999 г., или да се присъединяват към "бунтовниците". Снайперисти избиват непослушните албанци.
Второ, тъй наречената Армия за национално освобождение (АНО) включва опитни бойци, който няма как да получат такава подготовка в Македония. Тези бандити умеят да провеждат флангови маньоври и се оттеглят съвсем хладнокръвно, без никаква паника. ("Нюзуик интернешънъл"). Кореспондентите на "Нюзуик" са видели сред тях физиономии, познати от долината Прешево и Корпуса за защита на Косово (бившата АОК).
Трето, на Балканите няма да остане нито една югорепублика, която не е преживяла ужаса на етническото насилие, след случилото се в Македония.
Намесата на Европа и САЩ в събитията е прекалено предпазлива и явно издава страх от евентуален нов провал на опитите да се предотврати кървавата баня.
Четвърто, съществува опасност някой от страна на правителството да изгуби хладнокръвие и да даде на сепаратистите повод да намерят своя Рачак.
Ако омиротворителите на КФОР се опитат да спрат сепаратистите, ще си навлекат албанския гняв и ще дадат жертви. Това ще създаде проблеми на Буш.
Пето, новата АНО няма намерение да ограничава конфликта в Македония, а се стреми да го разшири в района, макар легалните им политически лидери да не признават, че целта е "Велика Албания".
Доколко чисто националистическите интереси съвпадат с тези на албанската наркомафия, която се бори за контрол на контрабандата с наркотици, оръжие и хора?
Вярно е едно наркобизнесът изисква хлабави граници, никакви данъци и мита
Дори и затова си струва да се дестабилизират Балканите, които винаги са били задния двор на Европа.
Днес тук се полагат основите на една престъпна албанска наркоимперия. Изгонването на сърбите от Косово доведе до разцвет на най-бързо развиващата се индустрия: проституцията и контрабандата. Под опеката на НАТО! Бившите "борци за свобода" са босове на мафията, а нерядко и "генерали" от Корпуса за защита на Косово.
АОК, привидно разоръжена и разформирована, подкрепя бунта в Прешево и Македония, без да се отказва от доходния контрабанден бизнес.
Шесто, престъпните наркобарони са си разделили Косово на зони, съвпадащи с оперативните зони на АОК през войната.
На дневен ред е и Македония да се раздели на такива зони. И без това албанците са главните наркодоставчици за САЩ, Швеция и Германия, а също и на бели робини за Италия.
Самата Албания се квалифицира, като "рай за гангстери", непримирими противници на силната държава.
Какво очаква Македония, ако не издържи на "бунта", е видно от Косово
Там обсадените сърби, за да отидат от един анклав в друг, трябва да се охраняват с въоръжени хеликоптери. А албанското "правосъдие" надминава турското от времето на Ботев. След Македония идва ред на Черна гора.
Каква ирония! Т.нар. "бунтовници" показват гордо американски емблеми с внушението, че САЩ ги подкрепят. А може би не става дума за внушения?
Никола Димитров, съветник по националната сигурност на македонския президент Борис Трайковски, казва, че "Косово е съчетаване на Афганистан и Колумбия на Балканите". Какво ли съчетание ще оформи мъничката Македония?
Във всеки случай действията на въоръжените сепаратисти делегитимираха и легалните албански политически партии в района. Те просто не владеят контрола над събитията. Големият губещ от всичко това е Косово - развъдник на екстремизма на Балканите.
Онези, които подкрепяха независимостта на Косово, едва ли има с какво да се гордеят сега.
"Бунтовниците" в Македония просто прахосаха международната подкрепа за косоварите. Но както казва албанският писател Исмаил Кадаре - "не за пръв път албанците раждат собственото си нещастие! " Този път то е не само албанско.
Огънят, който гори в Македония, може да изпепели целите Балкани.
Параноята на синия макартизъм
Родният обществен живот постоянно ни поднася абсурди. След като в началото на септември м.г. един виден "интелектуалец" предложи налудничавата идея за замяна на кирилицата с латиница, няколко дни по-късно специалисти "етнолози" започнаха да твърдят най-сериозно по националната телевизия, че в Руската федерация, отвъд реката Волга, живеели цели двадесет милиона българи, чиито права били нарушавани!
Последва гласуване в Съвета на Европа, където цялата българска делегация вкупом "защити" тези милиони българи, обект на руската асимилация.
Мнозина се запитаха откъде изведнъж се пръкнаха толкова много наши сънародници по картата на Евразия, след като доскоро никой и не подозираше за съществуването им? Още по-интересно е обаче кой е генераторът на цялата тази интелектуална дилетантщина, която ни залива напоследък?
Последвалите събития изясниха нещата. Оказа се, че конците ги дърпа днешната синя власт, която по причина на собственото си съхранение, си е поставила за цел, чрез подкрепа отвън, да скара България и Русия и по този начин да ни отдалечи във всяко едно отношение.
И ето ни потопени в опасното море на русофобията, която в България има това качество да е далеч по-вредна от русофилията. И то не защото русофобите са по-лоши от русофилите, а защото техните идеи намирисват не толкова на конформизъм, колкото на параноя.
Днешното правителство прие войнстващата русофобия за един от философските казуси на своята власт. Антируските му изстъпления пронизват целия четиригодишен мандат на управление и което е най-важното - с нищо не подобряват българския хал.
Ако България спечели нещо от жестовете, които даже не си позволиха властите в Полша, Унгария и Чехия, то бе едното потупване по рамото от Държавния департамент на Съединените щати и от някой друг европейски радетел на щурите идеи за унищожаването на Русия и русите.
Не са за описване срамните демонстрации на "себедоказване", последната от които бе фактическото изгонване на московския кмет от страната, който в самата Русия и на Запад се смята за един от безупречните администратори и демократи.
Още по-интересно е, че колкото по наближават изборите, толкова повече се задъхват от антируски бяс т.нар. десни в България.
На 12 март например, в."Демокрация" пусна в две цели колони статия от Антон Тодоров под заглавие "Смъртоносен удар". В нея по повод ареста на двамата български граждани по подозрение в "шпионаж в полза на чужда държава" авторът насъсква българските специални служби "да нанесат смъртоносен удар на реликвите от съветизираното комунистическо минало".(В "Демокрация" явно не подбират авторите си и това не е от вчера. Тук господинът е подменил думата "реликти" с "реликви", освен това трябваше поне да знае, че "българското комунистическо минало" никога не е било "съветизирано", т.е. Лениновата структура на диктатурата на пролетариата не е прилагана).
Две трети от статията бяха отделени за присъствието на капитан I ранг Владимир Ломакин в България, сравнен с генерал Каулбарс от времето на българските борби за независимост на държавата ни в края на 19 в. Какво е съгрешил военният и военноморски аташе на Русия в България пред суверенитета на страната, за което трябвало да бъде незабавно изгонен, както го били изгонили от Полша през есента на 1993 г.?
Оказа се, че шпионската дейност на капитан I ранг Ломакин се изразявала в това да заяви при посещението си в Кула, Стара Загора и Казанлък, че мястото на България не е в НАТО, а в един съюз, какъвто е този между Беларус и Русия и в който щели да се обединят всички славяни. В тази шпионска дейност той бил придружаван от о.з. генерала Стоян Андреев, наречен в статията "местен руснак", който заявил на една от "сбирките им", че "Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД" "изпълнявала и задачи в сферата на сигурността". Още по-възмутителното било, че в тази федерация членували Петър Агов, Румен Петков, Светлана Шаренкова, Евгения Живкова и дори - олеле, какъв ужас, - лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, подигран тук като "новия десен".
Излиза, че в шпионската си дейност руският аташе е подпомаган и отляво и отдясно и в края на краищата всеки българин, който се среща с руси, несъмнено е един гнусен руски шпионин.
Вече се питахме защо българските специални служби, прокуратурата и съдът, не нанесат "смъртоносния удар", който би трябвало да се изрази в изгонването на капитан I ранг Ломакин от страната. Изпълни се препоръката на Антон Тодоров когато и това стана факт, за "действително хигиенизиране на страната от разрушителната дейност на руските тайни служби". Ключовата фраза в неговата статия е "Ако България иска пълноценно да бъде инкорпорира в свободния свят, тя по необходимост трябва да направи тези силни и недвусмислени жестове на себедоказване. Дори повече. България трябва да доразвие успеха в тази война с руското деструктивно присъствие в страната".
Оказва се че "деструктивното присъствие" се състои от дипломатическото представителство на Русия, от членовете на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, хората които ходят на обществени срещи с руски дипломати и т.н. Няма никакви съмнения, че след година за руски шпиони ще бъдат обявени всички, които знаят руски език, а на следващата - всички, които гледат руска телевизия.
Остава само да се добави, че щом си против НАТО, независимо дали си дипломат или не, ти злоупотребяваш непрекъснато с "търпимостта ни" и с "каноните на международното право". Тази идея навява любопитна асоциация. Излиза, че всички, които са против НАТО, са против България. Щом не си за НАТО, ти не си българин, а русин (местен).
И наистина руските дипломати бяха изгонени, но без обяснение каква е конкретно вината им. Не стана ясно с какво са застрашавали националната ни сигурност.
Накрая, като за капак, бе обявено, че единият от дипломатите се опитвал да създаде проруска партия на основа на структурите на политически клуб "Тракия" и в тази връзка уличиха за руски агент отец Боян Саръев. Юдиното хоро стигна самия край на пропастта... В отговор Русия изгони трима български дипломати и като че ли обърна широкия си гръб на българите. Веднага след решението на българското правителство у нас дойде шефът на ФБР и поздрави Иван Костов с този акт на огромна смелост. Управляващите призоваха за подкрепа всички елитарни поклонници на евроатлантическите ценности. Надълго и широко по Националното радио и Канал 1 на Националната телевизия громиха сатанинската роля на Русия в българската съдба. Русофобията в словото на русофобите бе наречена "еманципиране на българите от Русия". Други мнения в "националния ефир" не се допуснаха... Всъщност нещата стоят много просто - българите едва ли ще се убедят, че днес сатана и русин е едно и също, а руската държава - самия ад. Въпросното "еманципиране" може да се добие само с революционни мерки, които ако изложим накратко, дори без да сме изчерпателни, включват:
И накрая, забрана за вноса на всичко, произведено в Русия, дори чрез реекспорт, прекратяване на вноса на руски газ, нефт и всякакви суровини.
Едва тогава въпросното "себедоказване" или "еманципация" ще бъде признато от Запада и България ще бъде приета в Европейския съюз и НАТО.
Едва тогава от небето ще завали западняшка благина. За да лапат братовчедите, че са им малко ограбените от гладните бъларски уста корави залъци.
Идиотщината наистина е безгранична, особено онази, в главите на безпросветни хора. Българските властници не могат да разберат, че България не е и не може да бъде Дания или Белгия. Тя е сътворена от историята тук, следователно нейните т.нар. политически елити ще трябва да се съобразяват както със Запада, така и с Русия. Сатанизацията на едната или другата страна, плътното привързване към едната или другата страна, носят единствено нещастия. Историческият опит го доказва постоянно чрез резултатите от проруската или прозападната политика.
Такива доводи обаче туземната ни администрация не иска и да чуе. А когато някой вече не чува доводите на опонента, значи параноята е завладяла непълно неговия ум. Така се стига много далече. Преди време един от най-големите рицари на русофобията Васил Станилов, днес вече заел мечтаното депутатско място в парламента, заяви, че народният поет Иван Вазов написал стихотворението си "Русия" срещу, примерно, стотина златни рубли... Примерът недвусмислено показва, че изкукването е пълно!
Сатанизацията на една държава, което означава сатанизация на нейната нация, другояче освен като МРАКОБЕСИЕ, не може да бъде означено. Русофобските истерии, показват още веднъж, но не и за последен път, че сбърканата философия в управлението на България владее всички "сини" умове. Което в най-скоро време ще прерасне в скачане от прозорците на горните етажи с лудия вик на печално известния сенатор Макарти - "Руснаците идат".
И с право, защото тях не ги чака нищо друго освен политическо бунище. Където се намира всеки български политик, непожелал да надникне в историческия опит на нацията си... Погромът на българската химическа индустрия
Едно от основните явления в развитието на световната индустрия през изтеклия 20-ти век са новите химически технологии и продукти. През втората половина на столетието те навлязоха и в България.
През 1947 г., с техническата помощ на бившия Съветски съюз, в Димитровград започна строителството на първия ни химически комбинат за азотни торове. Той бе въведен в експлоатация през 1951 година. Така преди 50 години направихме първата стъпка в голямата химия.
През следващите 40 години бяха изградени 110 комбината, средни и малки химически и фармацевтични предприятия. В тях бяха внедрени над 2300 производства за: сярна и солна киселина, амоняк, азотни и фосфорни торове, калцинирана сода, сода каустик, полиетилен и поливинилхлорид, полиестерни и вискозни коприни, етилен, пропилен, нормални парафини, ацеталдехид, винилхлорид, вталов анхидрид, метилметакрилат, преспрахове, каталитичен крекинг, катализатори, полипропилен, натриев триполифосфат, дикалциев сулфат, полиметалметакрилат, трапецовидни ремъци, пластмасово велпапе, химически средства за защита на растенията, синтетични смоли и лепила, анилинови бои, лакове, автомобилни и велосипедни гуми, транспортни ленти, каучукови изделия, химически продукти за бита, голяма гама фармацевтични и козметични продукти и много други.
Технологиите, оборудването и изделията бяха системно обновявани.
Усъвършенствана бе продуктовата структура, увеличен бе относителният дял на новите наукоемки направления: нефтохимия, малотонажна химия, на фармацевтичната и на микробиологичната промишленост. Осъществи се дълбочинна преработка, отрасълът значително намали суровинния си характер.
Много комплектни заводи, технологични линии и отделни инсталации бяха доставени от водещи западни фирми. С тяхно техническо съдействие бяха усвоени новите технологии и продукти.
Доставките и техническата помощ изплащахме с износ на получената продукция, инвестициите са откупуваха за 2-3 години.
Химическият комбинат във Враца, производствените линии за ксилоли, полипропилен, акрилонитрил, полистирол, фенол, бензол, толуол, цинеб и други се самоизплащаха всяка година.
Към 1986 г. нямаше химически заводи с външни и вътрешни дългове в лева и във валута.
Около 75% от химическата промишленост се насочваше за нуждите на другите отрасли: селско стопанство, лека промишленост, машиностроене, транспорт, бита и др. Само селското стопанство получаваше ежегодно химически стоки за над 700 млн. щ.долара.
Постигнатото се вижда от следните данни (по съпоставими цени)
Таблица1.
За периода 1975-1989 (15 години) отрасълът осигури на страната 10 милиарда щ.долара и 25 милиарда преводни рубли от износ на 180 основни вида химически и фармацевтични продукти в повече от 80 страни.
Таблица 2.
Участието на химията в националната промишленост (1989) е:
След 1990 година върху химическата ни индустрия връхлетяха разрушителни стихии
Преустановиха по същество производството си големите мощности като Плевенският нефтохимически комбинат; торовите заводи в Димитровград, Стара Загора и Девня; химическите комбинати в Ямбол и Видин, "Нефтохим" - Бургас намали натоварването си от 12,5-13 милиона тона на 7,5 милиона тона, т.е. почти с 50 %.
Спряно бе развитието, обновлението на технологиите и на оборудването. Замряха научните изследвания, десетки научни институти и бази за развитие затвориха вратите си.
Разгонени бяха основните научни и производствени кадри.
За тази разруха имат вина всички правителства след 1989 година, независимо от партийната им принадлежност. Вместо грижи за отрасъла те създадоха условия за икономически, интелектуален и морален хаос, за лъжи и демагогия.
Съзнателно, стимулирано отвън, от незнание и от неуправляеми политически страсти, с разрушаването на химическата ни промишленост те обслужиха чужди интереси.
Към 80-те години бяхме сред големите производители на много химически продукти в света и заемахме: по производство на
Сега сме извън тази класация.
Отпаднахме като конкуренти от световните пазари, превърнахме се от производители-износители в потребители-вносители. Това добре се заплаща от външните сили.
Погромът на химическата ни индустрия стана с помощта на:
- приватизацията
В нормалните страни чрез нея собствеността се предава в ръцете на ефективен собственик. Понякога тя се налага, за да се попълни държавният бюджет.
У нас приватизацията се извърши, за да се отчетат пред външните сили бройките и скоростта на разпродажбата на предприятията. Тя стана, за да се грабнат на безценица, понякога за 1 щ.д. мощностите.
Осъществи се, за да се спре производството, за да се разпродава ценна техника на цената на старо желязо.
- бягството на държавата от икономическите процеси
Тази теза ни беше наложена още с доклада "Ран и Ът" като истина, неподлежаща на обсъждане. Тя беше изпълнена безпрекословно.
Новородената ни политическа класа предпочете да забрави, че в света няма управление на суверенна държава, което:
Няма държава със съвременна икономика, която не е определила като свои приоритети наукоемките отрасли с високи технологии: химическа индустрия, електроника, машиностроене.
Те формират ефективния комплекс, който гради напредъка на обществото. Съчетанието им с модерно селско стопанство, разнообразни форми на туризъм и услуги осигуряват икономическото и социално богатство на нацията.
Външни сили днес ни сочат други приоритети: селско стопанство, туризъм и услуги, без наукоемката индустрия.
По този "път" връщат България назад с десетилетия. Той ще ни отведе в групата на аутсайдерите, на "банановите" страни.
Печално е, че това връщане вече има необратим характер. Сривът е толкова голям, че са нужни огромни усилия и период от десетилетия за възстановяване на постигнатото в миналото. И двойно по-големи - за догонване на страните с ускорено развитие.
Пролетно зарибяване с мирис на тютюн
Наближат ли избори, народът започва да усеща мирис на кебапчета, а по небцето - вкус на бира и жълта лимонада. Или поне от ляво и от дясно започват да му обещават, че ще усети този мирис и вкус... В това отношение управляващите в предизборния период винаги са имали предимство. Опозицията може да обещава блага само "след", докато властта е способна да развърже кесията и "преди". Е, или поне да обещае голямо развързване.
В началото на март поредното предизборно морковче бе отпуснато на тютюнопроизводителите. След привидно дълги и сложни препирни между земеделското министерство и Министерството на икономиката правителството обяви, че вдига минималните изкупни цени на тютюните. Заедно с това, след промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия през миналата година, за тази година стана възможно правителството да обещае на тютюнопроизводителите и пряка парична подкрепа от 60 млн. лева.
В опосканото ни време, когато финансовият Муравей твърдо защитава правото на държавата да не се намесва в икономиката и когато цялото ни земеделие е на ръба на смърт от изтощение, жестът на правителството към тютюнопроизводителите изглежда направо като велика жертва. Логично е да се запитаме в името на какво се прави тази жертва. Значително ще се приближим към отговора, ако се сетим, че над деветдесет на сто от родните тютюнопроизводители са български турци. Казано иначе, потенциалният електорат на Ахмед Доган.
Според статистиката с отглеждане на тютюн у нас се занимават около 50 000 души. Реално погледнато, това не е кой знае колко голяма електорална маса. В същото време тя е съсредоточена компактно в отделни региони. Привличането й към определена политическа сила би дала шанс за твърдо избираем представител на тази в сила в съответните региони.
В това е и същността на маневрата, предприета от правителството. Казано иначе, зарибяването е с мирис на тютюн. Целта е на потенциалния електорат на ДПС да се покаже, че синята власт мисли за него и ако все пак не се стигне до разцеплението му в полза на СДС, поне да се създаде впечатление, че сините правят реверанс към ДПС - т.е. , Ахмед, виж, грижим се за твоите хора.
Въпросът е там, че колкото и да изглеждат балъци, хората на Доган не са чак толкова загубени. Ако се разделят обещаните 60 милиона на 50 000, ще се види, че на тютюнопроизводител се падат средно малко над 1000 лева, което прави дори по-малко от 100 лева на месец. Вярно е, че това са доста пари за онези райони, защото в тях практически безработицата е сто на сто и единствените доходи на местните са от производството и преработката на тютюн.
Вярно е обаче и другото - производителите реално няма да получат и стотинка от обещаните 60 милиона лева. Защото субсидията, макар на хартия да се дава на тях, всъщност се приспада от парите, давани от изкупвачите. Т.е., излиза, че всъщност облагодетелствани ще са търговците и в частност - "Булгартабак".
Решенията на правителството за вдигане цените на тютюните и за субсидиране на производството би трябвало да са добре премерен предизборен ход.
От една страна, държавата фактически субсидира държавния холдинг "Булгартабак", за да надуе печалбите му и да го представи в по-добра светлина, тъй като му предстои приватизация.
От друга страна, повишава минималните изкупни цени и влива надежда у оголелите и изгладнели тютюнопроизводители. Цялата история обаче е "мижи да те лажем".
У нас няма забрана за внос на чужди тютюни, но правителството неофициално е задължило "Булгартабак" да изкупува основно производството на българските стопани.
Това изобщо не е изгодно на холдинга, защото във всички съседни страни тютюните са с много по-ниски цени. И всъщност, отпускайки субсидията, правителството реално само покрива загубите на "Булгартабак" от принудителната работа единствено с български тютюни. От друга страна, обявеното в началото на март повишение на изкупните цени се отнася за бъдещата реколта 2001. Разплащането обаче ще бъде далеч след изборите, а следващото правителство едва ли ще бъде на СДС, пък и да има представители на СДС в него, то най-много да е една нестабилна коалиция.
Така днешната синя власт забърсва проблемите и ги замита под килимчето на следващото правителство с ясното съзнание, че то едва ли ще има възможността да осигури изплащането по обещаните нови, по-високи цени.
Реалната полза за тютюнопроизводителите от цялата горна шумотевица е, че отпускайки 60-те милиона лева, правителството всъщност субсидира представителите на "Булгартабак", за да могат те да започнат, макар и много късно, да изкупуват залежалата суровина за цигарени изделия. Така най-накрая тютюнопроизводителите ще могат все пак да се отърват от започналата да се разваля стока и все пак да вземат някакви стотинки за труда си.
Цялата акция можеше да се развие и месеци преди март и април, но тогава пропагандният й ефект щеше да се размие с времето. Производителите щяха да вземат левчетата, да запълнят с голямата част от тях зейналите дупки в семейните им бюджети, да се изпоразплатят на магазинери и кръчмари и накрая още преди пукването на пролетта отново да се окажат в същата безпарична дупка, в която винаги са си били през последното десетилетие.
Сега левчетата ще стигнат поне до края на май, а след това идват изборите. И стоплени от спомена за щедростта на СДС-правителството, тютюнопроизводителите ще хукнат към урните със синя бюлетина в ръка... Едва ли обаче за съжаление на Костов и сие. Вярно, че паметта на народао бикновено се оказва доста къса, но е вярно и това, че същият цирк с увеличаване на цените на тютюна се разигра и преди последните общински избори, и преди предишните общи избори, и преди... Изобщо, зададат ли се на хоризонта избори, и тютюнопроизводителите си знаят - пак ще им обещават благоденствие и рахат.
И пак тютюните им ще стоят неизкупени с месеци и ще гният, сваляйки качеството и цената си.
Защото едно са обещанията, друго реалността.
Пък тя всяка пролет е една и съща- мирис на разцъфнали фиданки, злокобно примесен с мириса на развалящ се ферментирал тютюн.
Спрете тази мръсна игра с публиката
На 17 март в 3,40 ч сутринта министър Емануил Йорданов потресе софийските таксиметрови шофьори с името на убиеца на тригодишния Петър - майка му Даниела. Мъжете, повечето от които бащи, поседяха мълчаливо на площада пред МВР, подвъртяха се пред парламента, обкръжен от полиция, и бавно се разотидоха. Колегите им от провинцията, пазени цяла нощ от хората на вътрешния министър на околовръстния път (да не нахлуят в столицата и предизвикат безредици), вдигнаха блокадата. Поздравления, г-н Емануил! Така се пази кожа. С вярна партийна служба. Не каза ли началникът ви Костов, че ако до три дни не откриете виновника, ще ритнете с крачета стола си. Сбогом и прости.
Обществото обаче се окопити след първоначалния шок. Взе да мисли, да сравнява и да се съмнява, да търси несъответствия в официалната версия. Има нещо подозрително странно в това, че полицията се справи за петнайсетина часа с толкова тежък случай. След като с години не смогва да реши далеч по-леки казуси. "Гарантирам, изцепи се зам.-вътрешният министър Здравко Зафиров, че майката е 101 процента убиец на детето. До броени дни ще съберем доказателствата". Като в лош американски филм: първо стреляме, после питаме. С какво може да гарантира абсурда на абсолютната истина плюс процент отгоре Зафиров? Е, добре, Стоян Терзийски, съпругът на Даниела, пък твърди, "дори 100 % да излезе, че тя го е направила, пак няма да повярвам".
Въпрос на избор. За вярването.
За истината процентите скачат на 102
Особено след 27 март, когато като от небитието излезе на бял свят записът от охранителната камера на бизнесцентър "Прима". В 7,54 ч Даниела с детето напуска дома си и не го е напъхала в черен чувал. Специалисти по наказателни дела твърдят, че ако 3-годишният Петър е бил жив в този час, това изобличава в лъжа топченгетата, срива версията за "майката убийца" и засилва подозренията в припряността на полицията. Впрочем гражданството не изпусна нито за миг от око действията на властта. Ако ченгетата лъжат, заканиха се колегите на Стоян Терзийски, ще излезем пак на улицата. И никакви приказки, че ще сринат националната сигурност, че нечисти сили ги употребяват политически, няма да спрат разгневените мъже. Защото е крайно време полицията да излезе от позиция партер и да даде някакви смислени обяснения за безпрецедентното си страхово поведение. Не цялата полиция, не професионалистите, а върхушката от началници около безпомощната фигура на министъра.
Защо МВР излъга, че бащата е съобщил на майката за смъртта на детето им и това е отприщило у нея пороя на самопризнанията? От фаталната сутрин на 16 март до ден-днешен Стоян не е виждал съпругата си. С въже, с връзка за обувки или с връзка за обувки е бил удушен Петър? Безотговорно е да се твърди едновременно, че са приключили ДНК-експертизите и че това ще стане най-рано след 3 седмици. Ако майката е толкова душевно несвястна, може ли да се справи за 40 минути със зловещата задача? Защо да се вярва на жена, която споед лекуващия лекар живее в паралелна действителност, а заболяването й не предполага в никакъв случай да посегне на детето си? Не само в българската практика, но и в световната. "Това, което каже, както вероятно е в случая, често пъти са съвсем невероятни хипотези, които нямат нищо общо с действителността", описва типа поведение при болестта д-р Руслан Терзийски. И не коментира защо полицията е решила да вярва точно на тези самопризнания.
Заради честта на професията, която не е единствено в мандата на това правителство, топченгетата трябва смислено да обяснят много от досегашните си приказки. Любопитно например как практически изглежда чистенето на 80 квадрата апартамент 20 пъти на ден; готвенето по 5 пъти; гледането на дете и психофилми...! Колко ли часа е било денонощието на Даниела? Няма отговор на въпроса защо охранителните видеокамери на ОББ и бизнесцентър "Прима" са убегнали от професионалните полицейски очи? Заради чистота на версията "майка-убийца" ли са подминати и заплахите, тормозът на лицето Емил върху Даниела, боецът от Афганистан, хвалил се, че е перфектен убиец. Той дори не е поканен на едно кафе в полицията.
Странно е също как всички свидетели срещу майката не искат да застанат с имената и лицата си пред гражданството. Само заради следствената тайна, от страх, или просто те не съществуват? Министър Йорданов, хората ви не знаят какви ги приказват. Ако още ви е останало някакво човешко достойнство (професионално у вас няма откъде да дойде), спрете тази мръсна игра с публиката. По-внимателно с честта на майките. Още повече ако са убийци. Това трябва да бъде доказано безусловно. Да бъде проверено не 100, 1000 пъти. Да се събират и сравняват доказателства, да се извърви бавният, но единствено законов път на следствие, съд, прокуратура. Да се работи със съдействито на цялото гражданство, да се настоява за неговата помощ!
В обществото за значимите дела няма следствена тайна
Тук и дума не става за организирана престъпност и наркоканали. Или става?! На вас ли като юрист да припомням максимата за невинност до доказване на противното. След онова "гарантирам, че майката е 100 % убиец на детето" (си) всеки нормален министър би уволнил заместника си. Незабавно! Кой е този "просто един полицай", че да се поставя над закона? Над съдебната власт, над гражданския контрол, колкото и да си мислите, че го няма? Впрочем точно тези дни властта, която си отива, го отглежда. С лъжи, инсинуации и натрапчиви приказки за социално напрежение, тя просто прелива чашата на обществената търпимост. Ала е лошо, защото датата на изборите вече е определена. Сещате ли се, г-н все още вътрешен министър, какъв бумеранг е желязната ви версия "майка-убийца". Няма по-категорична оценка за едно 4-годишно управление от това. Корозията на безнадеждност и нищета е стигнала твърде дълбоко. Вече не просто цяла държава си приказва сама и се смее озъбено, а майки посягат на децата си! В психиатричен пристъп? От хубав и спокоен живот? От смисъл на дните си и жизнеутвърждаваща лична перспектива? Мислите бързо, г-н Йорданов! И мълчете!
А колкото до възмущението ви защо скандалният видеозапис на бизнесцентър "Прима" е даден във вестник, а не на полицията, елементарно, г-н Емануил. За всеки случай. Да не се изгуби във ведомството ви едно гражданско свидетелство за престъплението. То, както вече съобщихте, няма доказателствена стойност пред съда (макар това твърдение да не е от вашата компетенция), но пък е със сериозна морална стойност. Ето как и пак стигнахме до морала. Любима тема за християндемократа Костов, лайтмотив на предизборната кампания на СДС. Ами давайте!
Послеслов: Г-н Йорданов, аз също имам версия за удушеното дете. И като гражданка съм готова да я обсъдя със специалистите ви. Да ви помогна да стигнем до истината. Просто ме потърсете.
Фаворизирането на подлогите
На екрана на "bТV" гостува "репресираният" Петър Волгин. Както е известно, той е един от първите радиожурналисти, уволнени от БНР едва ли не за "заговор срещу властта". Целта на събеседването между госта Волгин и домакина Иво Инджев бе да охулят Русия, но покрай това се открои доста ясно и същността на т.нар. конфликт в т.нар. национално радио.
Както се разбра, голямото безпокойство на фаворитнатия Волгин идва от напъните да се сведе проправителствената пропаганда по БНР до пещерното равнище на в."Демокрация". Ако това стане, обясни Волгин, слушателите на радиото ще намалеят до бройката на читателите на официоза. Което пък (дълбока въздишка) ще се отрази негативно върху предизборната кампания на управляващите.
"Нова Зора" още преди няколко броя писа, че дребните кавгички, които се разразяват чат-пат в джунглата на БНТ и БНР, винаги се свеждат до едно: как е най-добре да се слави Лъвът. Тоест властта.
В случая Волгин потвърди за кой ли път, че и той, и неговите "противници" са все от един дол дренки - щатни агитпропчици на сините мафиоти.
Останалата част от диалога премина в оплювки срещу Русия, като освен това се "доказа", че единственото националнодостойно поведение е да бъдем колкото е възможно по-долни подлоги на Запада.
Междувременно по телефоните течеше и допитване до зрителите: правилно ли постъпи София, като прогони тримата руски дипломати. Ако се вярва на "независимия новинар" Инджев, бивш червен кореспондент в Ливан, бивш конюнктурен директор на БТА, бивш главен директор на "Демокрация", бивш служител на американската "Свободна Европа" и настоящ служител на американо-австралиеца Мърдок, резултатите от допитването, както обявиха, бил 10 към 1 в полза на скандала! Ха-ха-ха!
Накратко: да живее вечно репресираната "независима журналистика", чиито господари я фаворитват на все по-високоплатени постове, а тя не се уморява да ни плюе в мозъка!
Чий дипломат е Константин Димитров?
Прието е да се смята, че един дипломат е изпратен някъде, за да служи на страната си. Кой по-добре, кой по-зле - всеки според способностите си и подготовката си. Но не и да се явява говорител на чужда сила. Пък била тя и НАТО. Та по този начин нейните ултиматуми да не звучат като пряка намеса във вътрешните работи на друга държава.
Точно това обаче направи нашият посланик в Брюксел Константин Димитров. Който представя България освен в двора на крал Албер II и на великия херцог на Люксембург Анри, а и в щаб-квартирата на НАТО.
И тъй като нито кралят, нито великият херцог имат някакъв интерес към България, то цялото служебно рвение на г-н Димитров очевидно се е насочило към интересите на Алианса. И дотолкова нашият амбасадор се вживя в ролята си на медиатор, сиреч посредник, между НАТО и България, та чак влезе наистина в битността на говорител на Пакта.
Така ние разбрахме, че НАТО много, ама мнооого внимателно следи обстановката в България. И иска отсега да знае как управляващият елит смята да елиминира онези политически сили, които не одобряват действията му преди две години в Косово. И които - представете си! - имат наглостта да бъдат "троянски коне" на Русия в бъдеща натовска България.
Ето това ни чака - да се превърнем в колония на НАТО. В която никой няма да има право дори да изказва свободно мнението си.
На фона на това арестуването на момчетата от движение "Че Гевара" вече не ни учудва. Учудва ни само защо в съседна Гърция никой никого не арестува за антинатовска и антиамериканска пропаганда... "УПОТРЕБЕНИТЕ" И... "УПОТРЕБИТЕЛИТЕ"!
На 68-годишна възраст, от мозъчен инсулт, почина Трайчо Цонев, брат на карикатуриста Тодор Цонев. Между тях съществуваше здрава, мъжка привързаност. Тодор напрегнато следеше развитието на внезапната болест и след десетина дни ми съобщи обнадежден, че брат му се подобрява. До инсулта Трайчо работеше, беше обаятелен - пееше хубаво и свиреше на китара. Но в неделя (25 март) Тодор ми се обади по телефона със задавен от сълзи глас: "Едната моя половина умря! ". Без да е стабилизиран напълно, болният бил изписан и починал вкъщи... Всеки ден чуваме и четем в медиите за смъртни случаи, които при други обстоятелства биха били избегнати. При "тоталитарното" здравеопазване болните от инсулт се лекуваха продължително, изпращаха се в санаториум и дори с дефект, оживяваха. Когато смъртта засегне близки и познати, човек се размисля, прави аналогии, търси причини.
Наскоро ми се наложи да ползвам услугите на личния си лекар. При него ходя повече от 20 години. Добър диагностик, той се ползваше от пълното ми доверие. В днешни условия обаче сякаш не е същият човек. Преди здравната реформа пред вратата му не се чакаше много - той работеше бързо, ефективно. Сега пред кабинета му се застава в тъмни зори. След чакане влизаш, а той хваща писалката и започва да пише. Пише, пише, пише - дава ми да се подпиша и ми бута в ръцете някаква рецепта. Отварям уста да го попитам за резултатите от кръвта, но неговият поглед е зареян в книжата по бюрото му. Влиза друг пациент и аз излизам... Реших да го сменя, попитах съседки за техните лични лекари - да избера по-добър. Съседките ми отговарят - основният преглед и при тях било писането. Бумащина, срещу която уж се борихме. Съседките ми заключават - ако човек наистина е сериозно болен, да търси пари и да се лекува частно.
Но тъй като повечето българи едва свързват двата края, страданията на хронично болните се увеличават, а смъртните случаи зачестяват. Запомних тъгата в очите на една млада жена. Семейството й можело да заплати сърдечната операция на баща й. Но жената съжаляваше за починалия, лежащ на съседното легло. Болестта му била същата като на баща й, само дето нямал пари за операцията... "Пазарна икономика" - е обяснението за многобройните, без нищо общо с човещината, "случаи" в областта на днешното здравеопазване. Влязъл в сила спартанският принцип на възпитание - приучаване към лишения. Но българската поговорка казва друго - тъкмо научили магарето да се храни с камъни и то... умряло. Все пак ще останат живи, добре охранени и лекувани - това са богатите "пълноправни граждани", каквито имало преди близо 3 хиляди години в робовладелска Спарта. (Дали няма да се чувстват самотни?!)
Що писания се изписаха, що приказки се издумаха за убитото тригодишно момченце?! Установи се "удобна" версия за майката-убийца. Някои се съмняват в това твърдение. Но ако приемем, че болната майка в пристъп е извършила престъплението, чия е вината?
Не срещнах в публичното пространство обяснение за такъв вид вина. Не я потърсиха нито социолози, нито психолози, нито политолози. Само шоуменът Слави Трифонов каза: "Уби го лудата ситуация в държавата". (По правило политическата сатира е най-близо до истината. Дървото от предния план не й пречи да види гората!)
Късата памет е характерна за българите. Бързо забравяме какво е било, лесно изгаряме юргана заради бълхата. През онези оплюти "45 години" имаше строго наблюдение на хронично болните. Те се картотекираха, диспансеризираха и бяха подложени на задължителен контрол и лечение. В това отношение днешните овластени "демократи" гълтат праха на постиженията на "тоталитарното" здравеопазване. Тогава грижата за болния човек беше реална. Не приказки и бумащина, а контрол и лечение!
Спонтанният митинг на таксиметровите шофьори беше симптом за тежкото заболяване на нашето общество. За последните 11-12 години видяхме всякакви митинги, протестни шествия и граждански неподчинения. Но това, което стана на площада пред Народното събрание на 16 март, беше нещо съвършено ново. Старите българи казваха: "Аз търпя, търпя, но като ми причернее пред очите, да не си пред мене! ". "Причерняването пред очите" е опасно състояние. В диалектиката този момент се смята за основен закон - количествените натрупвания предизвикват качествен скок. Този механизъм е движил всички революции и въстания в човешката история.
Митингът пред Народното събрание беше точно "причерняване пред очите". Управляващите застанаха не пред обикновена предупредителна червена лампичка, а пред огромен светофар: "Стоп! ". Хората им казаха - не може повече така! Безработицата, немотията, престъпността преминаха всякаква граница на поносимост.
Ако бяха разумни, нашите управници щяха да поискат прошка, че измамиха избирателите си. Нямаше нищо такова! Те, управниците, поискаха протестиращите да им се извиняват. Нечувано нахалство! Смъртта на детето беше капката, която преля. Но кой напълни чашата на недоволството?! Най-подлото обвинение към протестиращите беше, че били "употребени" от политически сили за нечисти цели. "Употребени" от кого?! Та те не вярват на никоя партия, на никакъв лидер. Видяхме как се нахвърлиха върху развятите знамена от членове на някаква организация... Съдът все още мълчи за разграбването на държавата. Но всеки знае, че грабителите са сред тези, които достолепно се наричат "политически елит". Непредсказуемият гняв на ограбения народ толкова бързо набира скорост, че човек се чуди, как тази "политическа класа" няма усет за историческа поука. Да си припомнят поне поемата на Гео Милев.
"Употребените" граждани вече не се интересуват от политически цветове, издигнати лозунги и партийни програми. Те добре знаят, че ги лъжат. Безпогрешно осъзнават, че са "употребени" съвсем на едро два пъти. Веднъж, когато бяха въвлечени 45 години да съграждат, а втория път - повече от десетилетие, когато ги накараха да траят докато "употребителите" (те носят различни политически цветове!) разграбиха сътвореното от тях (днес ги наричат иронично "народни маси" или "електорат").
Съдът на историята неминуемо ще се състои. Пред него ще застанат не "употребените", а "употребителите". Те ще отговарят за съсипията на България. Защото нейните постижения бяха дело не на "другите ръководители", а на собствения й народ.
"Демократите" въвеждат имуществен ценз
Странно нещо е българската демокрация: президентът вече определи датата на парламентарните избори, а парламентът още умува над избирателния закон! През изминалата седмица дебатите по него започнаха още във вторник. И още във вторник се видя, че управниците въобще не си поплюват. Това конституция, това демократични завоевания, европейски принципи, XXI век, нищо не значат за тях. Върнаха ни направо във времето на Кромуел, само дето не изрецитираха знаменитата му реплика за бедняците, дето нямат право да разсъждават в парламента за имуществото на богатите. Това изречение обаче им припомни Александър Каракачанов, който пръв от депутатите взе думата и остро протестира срещу въвеждането на имуществен ценз и реалното суспендиране на избирателните права на българските граждани (б.р. - изказването му поместваме отделно). Мнозинството обаче, обнагляло за тези безконтролни четири години, гласува въпросния член 7 от избирателния закон и неговата скандална алинея 2.
Това стана и повод "Зора" да се обърне към г-н Каракачанов, вече в качеството му на първи зам.-председател на НПС "Отечество", за да потърсим заедно отговора на въпроса какво следва оттук нататък.
"Зора": Г-н Каракачанов, примирявате ли се с това решение на мнозинството?
Александър Каракачанов: Не само че не се примирявам, но като председател на Зелената партия в България се обърнах вече за съдействие към парламентарната група на Зелените в Европейския парламент. Информирах ги за това драстично нарушение на Българската конституция и принципите на европейската демокрация. Припомних им, че още през 20-те години на миналия век е отпаднал принципът за имуществения ценз, че това, което те налагат, е анахронизъм и че настоявам да сезират за своеволията на мнозинството ни Съвета на Европа.
"Зора": Беше ли поет някакъв ангажимент в това отношение?
А.К.: Групата на Зелените в парламента на Европа е много действена и влиятелна. Веднага поискаха разяснение по случая, както и повече подробности.
"Зора": Добре би било да се получи някакъв обрат и по тази линия, но какво може да се направи тук, в България?
А.К.: Можем да се обърнем към Конституционния съд и аз вече събирам необходимите подписи, той да бъде сезиран.
"Зора": Но ако тук ударите на камък, означава ли това, че НПС "Отечество" няма да може да участва в изборите?
А.К.: Не, не означава. Но няма да ни останат други възможности да съберем сумата, освен ако се обърнем за помощ към милионите честни хора на България, които съзнават, че двата политически мастодонта в българския парламент трябва да си отидат.
Чакам отговора ви, господа
господин председател, уважаеми колеги!*
По мое лично впечатление, от целия закон това е единствената точка, която има наистина политическо значение и която в голяма степен ще покаже всъщност накъде върви нашата демокрация - върви ли наистина към демократизиране на обществото, или на практика ще вървим към финансова олигархия, която да налага своята воля и чрез законите, и чрез финансите и имуществото, което притежава. Това предложението, което за съжаление внася от комисията, аз очаквах, че ще бъде отхвърлено. Да се иска заплащане на бюлетините от партиите, кандидатстващи на изборите, това ни по-малко, ни повече е въвеждане на т.нар. имуществен ценз. Аз очаквах това положение да отпадне още в комисията. За съжаление това не стана.
За тези, които може би за първи път чуват понятието имуществен ценз, мога да разкажа как в далечни времена Кромуел е казал в парламента: "Откъде накъде бедните ще разсъждават в парламента върху нашето имущество? ". И затова в Англия са били въведени ред имуществени цензури: нямаш постоянен и достатъчно висок приход - не можеш да се явяваш на избори; не можеш да гласуваш; нямаш еди какво си; не можеш това, не можеш друго и пр. Това е нещо отречено в демократичните страни още през 20-те години на миналия век, т.е. преди повече от 80 години.
В България още в Търновската конституция такова нещо не съществува. Затова може да се каже, че тя е наистина една от демократичните за своето време конституции.
От нас, господа, в момента се очаква да въведем именно имуществен ценз. С този закон някой чиновник ще изчислява, че примерно всяка една от бюлетините струва 1 ст. и съответно партията, която се явява на избори, ще трябва да плати 70 000 лв. Ако пък цената е 0,5 ст., това прави 35 000 лв. Според друга сметка - кой трябва да стигне до изборите, може да бъде решено, че ще са необходими и 140 000 лв.!
Аз ви питам господа, какво общо има това с демократичните принципи на Европа, към която ние вървим, какво общо има това с демокрацията въобще, какво общо има с член 6 ал. 2 от Конституцията, където е казано, че всички имат равни избирателни права и права въобще, независимо от техния пол, религия и пр. и пр. и накрая "и имуществено състояние"?!
Така лишавате хората, които не могат да платят тези 70 или 140 000 лв., от правото им да се явят на избори. А избирателите не могат да гласуват кандидата, когото предпочитат.
Аз отново питам какво общо има това с демокрацията.
Искам да знам ние ще тръгнем ли по този път и ако да, нека официално да станат лидерите на съответните политически сили и да кажат - да, ние в България вече решихме, че трябва да има имуществен ценз, защото бедняците, босяците и всякакви други, които нямат пари, нямат право да се явяват на избори.
Нека бъдем откровени - колко структури в момента в България, не говоря за тяхното влияние в обществото, а като финансови възможности, могат да платят 70 000 лв. Колко? Тези, които са били на власт и по някакъв начин са се докопали до пари. Хайде да приемем, че законно са го направили. Към тях нека прибавим и тези, които са свързани с мафиотските структури.
С този закон вие ще отрежете много партии, които имат влияние в обществото, но нямат парите. А на избори ще отидат партии, които нямат никакво влияние в обществото, но са свързани с мафиотски структури. Ето това е истината.
Затова уважаеми господа, искам да чуя наистина политическо решение на този въпрос, защото той е много сериозен за българската демокрация.
