ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
От този брой в. "Нова Зора" продължава публикуването на анкетата на Иван Гащилов с акад. Николай Хайтов. Времето показа, че тя се посреща с голям интерес от читателите, предизвиква не само въпроси, но и отговаря на много неосветлени досега "подробности от българския пейзаж", не само политически, но и художествени, и публицистични.
В бр. 7 от 13 февруари разговорът изясняваше едни на пръв поглед лични отношения с поета Радой Ралин, но на този фон се разискваха проблеми, не само от "кухнята" на писателското битие, но и по-общата картина на развалата на българската словесна кулинария... Развала, в която най-силен сякаш е ароматът на конюнктура, блюдолизничество и добре платено венцехвалене от последните години.
"Зора"
Сблъскахме се с Ралин, докато бях председател на Творческия фонд на СБП. Тогава той прекарваше доста време в почивната станция в Хисаря, беше се сприятелил с един местен зъболекар и му бе обещал месечно възнаграждение от СБП. Отказах да "назнача" приятеля му и Радой се вбеси.
Това беше поводът за нашето сблъскване, което с течение на времето се превърна в едно нестихващо преследване от негова страна, намерило израз по едно време в директно изявление по телевизията, че аз съм му най-омразния човек.
- Че с какво можеше да бъде опасен за Вас един литературен събрат, който сам е бил подложен на преследване?
- Първо, нека да сме наясно от самото начало, че Радой Ралин никога, от никого не е бил "преследван". Той беше най-влиятелната фигура пред самодържеца и единствен от писателите имаше в тефтерчето си личния му телефон (телефонът на Живков). Той можеше с една дума да издейства апартамент за когото си поиска - от личната квота на Живков; да издейства среща със самия "Първи" без посредничеството на неговата секретарка. Можеше да върне беглец от страната с надвиснала над главата му десетгодишна присъда за "измяна" към Родината, както направи с композитора Милчо Левиев и писателя Колю Николов. Дори Джагаров беше по едно време обследван от ревизионните органи на Държавен контрол, но Ралин нито за миг не е бил подложен на подобен риск. Живков имаше към него респект, страхуваше се от отровните му стрелички - епиграмите, повече от бунтуващите се генерали.
Що се отнася до въпроса с какво е могъл той да ме застраши и да ми навреди, нещата са още по-прости: клеветата беше най-страшното оръжие по времето на т.нар. тоталитъризъм.
Достатъчно беше осъденият на доживотен затвор през 1942 г. (като ятак) инж.Сава Шиваров да бъде наклеветен през 1950 г., когато беше на върха на кариерата си в Министерство на горите - за да бъде "свален", съден и смазан от безсилието да се оправи. Заболя от рак и отиде под земята - един от най-талантливите лесовъди на България. Писателят Станислав Сивриев получи удар докато пишеше поредното си обяснение до ЦК, че не е изплагиатствал една редактирана от него книга. Даровитият, литературен критик Симеон Султанов получи своя удар в тоалетната, след няколкомесечни безуспешни опити да изясни, че не е държал бранническа реч, на еди коя си дата преди 9.IX.1944 г. пред своите съученици в Сливенската гимназия, а реферат на литературна тема. (Сигналът за това му провинение бе изпратен от Радой Ралин - по-нататък ще поговорим и за това).
Десетки достойни мъже СКОРОСТНО ЗАВЪРШИХА ЖИВОТА СИ ПО ТОЗИ НАЧИН, застреляни с "дум-дум" - куршумите на клеветата, които могат да се сравнят само с "умните бомби", преследващи набелязаната жертва независимо в кой бункер или кое подземие ще се укрие. Една поне трета от цялото ми време и енергия - от 1944 година, и дори до този момент, са плътно ангажирани в отбиване на две-три еднотипни, злоумишлени измислици - после ще стане дума за някои от тях. Но главната, ЧЕ СЪМ БИЛ ЛЕГИОНЕР, НАЙ-УПОРИТО Я ПРОБУТВАШЕ Радой Ралин - особено в един публичен донос от 20.I.1990 г. А когато "хавата" се обърна, обвинението "легионер" беше автоматично префасонирано в "комунист", и дори водач на "червените кхмери" в Съюза на българските писатели.
Това говореше за мене Радой, докато се опитваше да превземе Съюза на писателите и да го хвърли в краката на Сорос. Ето ви средствата за унищожаване на врага и преди, и сега. С тази разлика, че сега няма кой да ти връзва ръцете да се браниш. Клеветническата статия срещу мене "Вредителството на един специалист", поместена във в."Работническо дело" от 19 декември 1950 г., която стана причина за моето първо дисциплинарно уволнение, не бе никога опровергана от въпросната редакция, въпреки че се проведе анкета и бях реабилитиран от приписаните ми обвинения. Но когато покойният Орлин Василев попита главният редактор на "Работническо дело" Атанас Стойков, в мое присъствие, защо не пущат опровержение, той го погледна с безкрайна изненада и тихичко му отговори: "Абе, Орлине, ти видял ли си опровержение в "Правда", та търсиш от нашето "Работническо дело"? Нашият вестник не опровергава, инак всеки би могъл да се усъмни във всяко нещо, което се пише в него, не ти ли е ясно, та ме караш да те уча? ".
Та искам да кажа, че Радой можеше да смаже когото си поиска и го направи с мнозина. Той беше виртуоз в тая работа, в разпространяването на мълвата: няколко ефектни думи понякога с рима по твой адрес, и върви се оправяй!
"Зайчето Валери пише и трепери" - това, неговото двустишие за големия наш поет Валери Петров, което ми заседна в паметта и в ума, дълго време определяше моето чувство към Валери като към човек плах и мекушав. Докато ми стана ясно, но по-късно - след изключването на Валери заради Солженицин, че храбростта е именно в това да пишеш и трепериш, осъзнавайки (и преодолявайки) риска, който поемаш. Треперенето, т.е. страхът, е вързан в кърпа и за най-храбрите, но те са храбри, защото са го преодолели, а не че не носят в себе си чувство на страх. Докато да разбера, позасмивах се и аз на ефектното двустишие: "Зайчето Валери, пише и трепери". Това му го прикърпи Радой Ралин, у когото дори най-лютата епиграма не отиваше по-надалече от народната поговорка, като например:
"Дето брадва заповядва там народът не се радва".
- Но това е от "Люти чушки на Радой"?
- Това е народна игрословица, поместена в Сборника "Български пословици", събрани от Петко Рачев Славейков, издадени (и на бърза ръка - забравени) още през 1956 година от изд. "Български писател". От общо 124 епиграми в "Люти чушки" - 69 бройки Радой е преписал от Славейковите, без никъде да спомене името на същинския им автор, т.е. събирач. А в същото време Радой и сега, където стане и седне, агитира, че моите "Диви разкази" били откраднати.
- Има ли някой да му вярва?
- Може и да има: Радой Ралин си извоюва славата на правдолюбец, правдоборец, едва ли не, светец. Това е единственият българин, успял да запази своето високо обществено доверие и положение - въпреки коренното превъртане на "обстановката".
Завъртя се и той заедно с политическата въртележка и дори я изпревари и надмина, та сега, от заклет комунист, "активен борец" и антифашист, минава за най-активен дисидент, фанатичен демократ и народен защитник-хуманист. Защото се изказва от време на време, че това, дето получават пенсионерите, са огризки. Но си мълчи уважаемият колега за драмата, която разкъсва неговият народ, изоставен от своите избраници "интелектуалци" в лапите на мафиотизираната сган.
Хайде като много знае, да пише епиграми, да пусне една поне за г-н Соколов - председателя на Народното събрание, за откраднатото му злато. Или за президента, или за "главният преговарящ" с Евросъюза "Мистър 10 %". Къде му изчезна хуморът?
- А защо, специално към Вас, той се е така опълчил? Говоря не за сега, но главно - за миналото?
- Защото той разбра, че аз не гледам на него с възхищение както други мои колеги - писатели, иначе не бих му отказал да му назнача личен зъболекар, докато караше курортите си в Хисаря. Оскърбих го за вечни времена, че не му направих вятър и не запях сладкото "Осанна", "Осанна", което звучеше хорово около него и с което той свикна като с дрога и не може и досега да се откопчи. Защото нито в поезията направи нещо значително, нито от епиграмите му нещо е останало, особенно след разобличаването му като преписвач на Славейковите игрословици и епиграми.
- Кога първом Ви нападна Радой?
- Когато след изграждането на писателския блок през 1976 г., той пред цяло едно събрание ме обвини чрез свое подставено лице - Д. Дублев, че съм "злоупотребил" цели 300 хиляди лева, равностойни по онова време на долар за лев. А цялата 16-етажна писателска жилищна сграда струваше 948.000 лева. Да не говорим, че той предизвика въпросното събрание и организира няколко души за викачи и обвинители, които ме засипаха с въпроси и нападки. Ето я тук стенограмата от това събрание, 320 страници е - да видите на какво се казва ураган.
- Но въпреки това, Вие си останахте председател на Фонда, значи сте му надвили?
- Надвих му фактите, с които аз се бях позапасил, а и сериозни хора в събранието като Леда Милева, Ст. Сивриев, Димитър Гулев се опряха на непремерените му обвинения. Не може от една сграда, която струва около 900 хиляди лева, да присвоиш едната трета и да успееш все пак да я завършиш.
- Бихте ли ми казали кои съмишленици на Ралин Ви се опълчиха - мисля, че е любопитно.
- Всички до един са под земята, затова не ми се говори за тях, изпревариха ме дори по-младите от мене. На всичко отгоре, ако река да Ви ги изброявам, за никого няма да си припомните, кой кой е, защото не оставиха след себе си нищо значително.
ДЕКЛАРАЦИЯ
Във връзка с предстоящото ратифициране в Народното събрание на Споразумението за транзитно преминаване през територията на Р България на войски на НАТО и изявлението на президента на Република България относно "уникалността" му, НПС "Отечество" потвърждава факта, че това споразумение е "уникално" по степента на предателство спрямо националните интереси на България. То е акт на пълен отказ от националния ни суверенитет. Едновременно с това със споразумението се отнема изричното пълномощие на Народното събрание единствено то да разрешава "...преминаването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея" (чл. 84 т. 11 от Конституцията на Република България).
Със споразумението това правомощие на Народното събрание се делегира на Министерския съвет, и то за срок от 5 години. От своя страна Министерският съвет съгласно чл.5 от споразумението може да сключи "последваща договореност" с НАТО, която за същия срок от 5 години да му предостави неограничени права върху територията на страната.
По същество това е споразумение за окупация на България от НАТО със съответните репарации в полза на окупиращата страна и за сметка на българската държава.
Основания за този извод са:
В двадесетте члена на споразумението НАТО няма нито едно реално задължение, като едновременно с това има следните права:
НПС "Отечество" призовава всички български депутати решително да отхвърлят това антинационално споразумение.
Национално изпълнително бюро на НПС "Отечество"
Британци участват в Чеченския "джихад"
На 18 март британският "Обзървър" публикува репортаж от Москва. Видеозаписи (представени от говорителя на руския президент за Чечения, Сергей Ястржембски) показали, че британски мюсюлмани се сражават в редовете на чеченските сепаратисти в размирната република. Филмът показва учител от Манчестър, облечен в маскировъчно облекло и с автомат "Калашников" на рамо, изпратен с няколко дузини бойци от ислямски екстремистки организации в Англия.
Всъщност записът си е откровен апел към мюсюлманите от цял свят да се включат в борбата срещу Русия.
Седнал с кръстосани крака в подземно съоръжение, млад мъж с усмихнато лице се представя пред камерата като Ассадуллах. С манчестърски акцент той твърди, че е оставил семейството си в Англия, защото вярвал, че чеченският народ се нуждае от помощ. В 15-минутен несвързан призив той настоятелно призовава преданите мюсюлмани да напуснат домовете си и да се посветят на "джихад": "Кажете на своите семейства, че може да не се върнете. Елате тук и изгорете своите мостове! ". После го виждаме редом с въоръжени бунтовници, които получават нареждания от своя командир.
Решението на Сергей Ястржембски да предостави на "Обсървър" тази касета се тълкува като доказателство за намеренията на руснаците да покажат, че срещу руските сили в района се бият международни терористи. По време на своето посещение в Лондон в средата на март т.г. , Ястржембски предоставил на британските власти доказателства, че техни поданици се бият в Чечения на страната на бунтовниците. Москва очаквала от Лондон да сътрудничи за изясняване на обстоятелствата, при които те се прехвърлят от Великобритания в Кавказ. Ястржембски казал още, че Русия настояла Великобританя да разтури екстремистката група "Ал-Мухаджирун", ръководена от шейх Омар Бакри Мохамед, в Лондон. "Нашата информация е, че под негово ръководство в Русия са изпратени няколко дузини бойци" - твърди говорителят на Вл. Путин.
Самият Бакри, в обръщение към 300 последователи на "Ал-Мухаджирун" в Манчестър на 16 март т.г. , казва: "Ние сме политическа организация. Длъжност на един мюсюлманин е да подкрепя устно, финансово и физически свещената война за вярата (джихад). Ние, обаче, не сме въвлечени в набирането на бойци".
Официални руски представители твърдят, че са заловили стотици касети от "бунтовническите архиви" в района. Един от видеозаписите показва как бунтовниците екзекутират пленници.
В Чечения несъмнено има западни участници в антируския метеж. Не е известен само точният им брой засега, е заключението на британския орган.
Всеки безработен - министър!
Вие сте безработен и поради това изпитвате известен дискомфорт дори в условията на Костовото благоденствие, когато цял свят ахка и охка от възхищение пред неговите успехи?
Не се отчайвайте. Тъкмо благословената безработица е най-сигурният път към шеметна кариера и щастие в живота!
Първото нещо, което трябва да направите, е да не подяждате като същински търтей и без това жалкия бюджет на бюрото по труда, а да заминете да следвате в чужбина, например, в Италия.
След като грабнете италианската диплома, няма да е лошо да изкарате и една хуууубавичка специализация в Англия. Свободното си време може да запълвате с графоманство в областта на драматургията по света и у нас. Ако я карате все в тоя дух, само след няколко години вие ще се събудите като заместник-министър в благоденстваща България.
Разбира се, за вас, като безработен, който се чуди как да оцелее физически, всичко това звучи като гавра, но не сте прави. Защото веднага ще ви опровергае живият живот, по-точно оня "жив живот", който ни показват по фабриката за илюзии БНТ - единственото работещо държавно предприятия в страната.
Бившият безработен, който е следвал в Италия, специализирал в Англия и графоманствал по света и у нас, наистина съществува.
Този бивш безработен се казва Юрий Дачев, понастоящем заместник-министър на културата.
Ей вие, милион с горница безработни и прочие търтеи, дето само паразитирате на гърба на семейство Костови и министър Нейков!
Стига сте се оплаквали, стига сте натяквали, а хващайте самолета на оня Гад за Италия и следвайте рецептата на зам.-министър Дачев!
И без това в най-скоро време неговото място ще се оваканти!
Две години престъпление без наказание
Става лошо предзнаменование, когато западен политик изпитва слабост към лидер от Източна Европа. Знаем как завърши лансирането на белязания Миша Горбачов от английския премиер Маргарет Тачър. Белите, които той причини на бившия СССР, се равняват на две световни войни. Какво ли ще донесе на Балканите слабостта на Мадлин Олбрайт към Хашим Тачи и Надежда Михайлова? Те като че ли за нея са еднакво обичани и взаимозаменяеми. А това кой от двамата политици е по фаворит, доскоро можеше да се разбере само по брошката, която агресивната дама носи на роклята си.
Горбачов разтури Варшавския пакт, но НАТО остана. Хашим Тачи и Надежда Михайлова трябва да му помогнат с действия и бездействия да стъпи завинаги на Балканите. Засега те изпълняват успешно задачата, обяснена им от тяхната могъща покровителка.
Две години престъпление без наказание
Балканите стоят на пътя на дрогата и петрола и затова и през XXI век великите сили няма да ги оставят спокойни. Няма национална държава, била тя република или монархия, която да толерира организираната престъпност, с оправданието, че спазва фундаментални човешки права. Не може да съществува национална държава, която да поставя правата на малцинствата (и то не правата на национални малцинства) над държавния си суверенитет.
Изобщо националната държава е пречка за лесни и бързи печалби от наркотрафик, от нарушаване ембарго за стоки и от всякакви спекулации като пране на пари, реекспорт, съмнителни приватизационни сделки и др. Държавният контрол е трън в очите на глобалистите
Те лягат и стават с приказки за икономически растеж, но без контрол от страна на държавата.
Начините за омаломощаване на националната държава са няколко. Всички те са приложени през последните 12 години на Балканите и са познати на поколението, което кадифените революции завариха на 20 години.
- Първият е наглед най-привлекателен. С лозунги за права на човека се тръгва към "демократизиране" на обществото. Нова Конституция. Много права, малко задължения. Много вожд - малко индианец (250 политически партии). Война между институциите. Затъване в хаос и престъпност. Колониална администрация. Пълна загуба на солидарност и мотивация за градивен труд (България).
- Вторият начин е спекулиране с правото на всяка етническа или религиозна общност да се определя като народ и да иска собствена държава с максимална територия. "Хелзинки-1" е мъртъв. "Хелзинки-2" не се състоя. Резултатът е раздробяване на националната държава на етнически "кръпки" с "демократичен" референдум, а там, където той е невъзможен - с гражданска война. Новите държави са слаби, а граничните им области стават на практика "свободни зони" за търговия с наркотици, оръжие, незаконна емиграция и бели робини (Югославия - Босна и Херцеговина - 1992-1995 г.).
- Третият начин е най-драстичният. Ако националната държава остава със силна армия и със строги закони (остатъчна Югославия), се подготвят амбициозни и корумпирани лидери, които проглушават ушите на света с нарушаване правата на малцинствата.
Платените и обучени от САЩ паравоенни структури започват провокации, които са последвани от ответен отговор на националната държава. С безцеремонно прилагане на двойни стандарти на лидерите на националната държава се поставят унизителни и неприемливи условия, после следва установяване на "мир чрез сила" с военната машина на НАТО (Косово - Сърбия, 1999г.).
Резултатът и от трите варианта е един и същ. Напразно се гордеят господата Костов и Стоянов, че преходът в България е безкръвен. За 12 години България изгуби 1 млн. свои граждани, 6 пъти повече, отколкото във всички войни през ХХ век. Селското стопанство, което можеше да изхрани 20 млн. жители без проблем, вече не е конкуренция на страните от ЕС, а индустрията е съсипана чрез умишлено загубване на традиционните пазари и липсата на инвестиции. "Демократична" България е рахитична република и само привиден, временен остров на спокойствието. Тя вече не е спирачка на мераците на глобалистите. През нея официално минава потокът на наркотиците. Смъртното наказание за престъпниците е отменено. Готви се разпродажбата на земеделска земя на чужденци и база на НАТО с далечен прицел - Русия, кавказкия и казахстанския петрол.
Подобни печални резултати се наблюдават във всички балкански държавици. Не е тайна, че основният поток от емигранти за ЕС минава през летището на Сараево, че в Македония и Албания се търгува с женска плът от Украйна, Молдова, Румъния и България. Все повече анализатори твърдят, че сраженията в Шар планина не са предизвикани от "репресии на македонската държава" спрямо албанското малцинство, а от прекъсване на пътя на наркотика в триъгълника Косово-Прешево-Танушевци.
Довчера виновник за всички войни на Балканите след 1990 г. беше Слободан Милошевич. Сега се търси новият виновник, без да се оневинява старият.
Новият виновник се очертава АОК. Но АОК не падна от небето. Някой си затвори очите пред криминалните досиета на младите нагли мъже, някой ги облече, въоръжи и ги обучи да стрелят и по свои, и по чужди, като им обеща светло бъдеще на държавни лидери. Това не беше Слобо, а световният полицай, и по-точно ЦРУ на САЩ. ЦРУ не продуцира бандити за първи път. Тези, които разрушиха статуите на Буда в Афганистан, са също техен продукт.
Идва момент обаче, когато незаконно роденото дете пораства и почва да бие родителите си. Тогава те вдигат ръце от него и пак с приказки за права на човека пристъпват към санкции и ембарго.
Че родителите на АОК са силно обезпокоени, стана ясно още преди няколко месеца, когато у нас се приземи изневиделица шефът на ЦРУ Джордж Тенет. През миналата седмица деликатната задача беше възложена на двама военнопрестъпници: бившия и настоящия генерални секретари на НАТО - Хавиер Солана и Джордж Робъртсън. И двамата носеха в ръце по морков и тояга.
"Момчета, изтеглете се в Косово и си гледайте наркобизнеса там. Държава ще имате. Народете още малко деца. Съседите ви ще кандисат. " И Асен Агов е за отделяне на Косово от Сърбия. "Само не се лакомете, защото падне ли убит от нашите, вие ще станете лошите, а сърбите - добрите", казва Солана на Хашим Тачи от Скопие.
А на македонците, които, както и грузинците, са още по-объркани и от българите дума: "Момци, много се впечатлих от сдържаната сила, която използвахте срещу нашите терористи. НАТО и ЕС са с вас, но... нали знаете, че те (албанците) са 1/3 от населението ви и следва да им осигурите 1/3 от местата в държавната администрация. Трябва да си промените конституцията, значи. Само така Македония ще може да остане пример за мирно съжителство на два етноса и да оправдае милионите, които вложи досега Сорос за вас".
Каква дебелащина! Две марионетки - едната, вечно усмихната (като софийския кмет), а другата - с вид на талидомидно бебе и наследствена обремененост към престъпления; двама военнопрестъпници, които се правят на разсеяни, че преди 2 години техният "отбранителен" пакт НАТО нападна суверенна страна, без дори да й обяви война.
Новият термин "хуманитарна интервенция", който говорителите на Пакта въведоха в употреба, означава бомбардировки отвисоко по всичко, което дава облик и сила на националната държава
- от летища и бойна техника до мостове, фабрики, електростанции и телевизионни предаватели. Електронна война с едностранно заливане на ефира с лъжи и клевети.
След 2 години пушилката се разнася.
Вместо 100 000 убитите албанци се оказаха 2500. С 31 000 радиоактивни снаряда бяха унищожени 13 танка на Милошевич! Затова пък разрушенията на гражданските обекти възлизат на 100 млрд. долара. Националната държава Югославия вече не е сила, която да попречи на господството на НАТО на Балканите. Тя пое по пътя на България. Сръбският Костов се казва Джинджич. А самите Балкани за назидание на "тъмните балкански субекти", които ги населяват, са превърнати в бунище за радиоактивни отпадъци, в което всяко новородено дете ще бъде потенциална жертва на НАТО.
Такава е горчивата сметка от престъплението срещу човечеството, което вече 2 години остава без наказание.
Но за подобни престъпления давност няма. Гърците отбелязаха годишнината с изгаряне на американското знаме. Румънците изхвърлиха с вота си помагачите на НАТО от своя парламент. В Босна и Херцеговина националистите вземат връх.
Сега е ред на българите. За един ден само, за деня на изборите през юни, те трябва да забравят лични обиди и разочарования, глад и безработица и да изразят своето презрение към съучастниците на НАТО с наказателен вот.
Нито една от парламентарно представените партии не заслужава нов мандат. Защото всичките поне на думи са за членство в НАТО, а това означава, че са готови да играят по свирката на глобалистите и да променят конституцията, превръщайки еднонационалната държава на българите в неясен мултиетнически конгломерат, в който един ден министри да бъдат Дон Цеци и Меди Доганов.
Българският народ не заслужава такава съдба.
Декларация
Ние, българските патриоти, сме удовлетворени, че родолюбивото гражданско сдружение СОСЗ, чрез своите делегати на конгреса потвърди основната си цел и задача: активно да съдейства за изграждането на Република България като демократична, правова и социална държава.
В много материали и изказвания бе подчертано недостатъчното внимание на българското общество и компетентните държавни органи към незавидното социално положение на запасните чинове. Тези, които осигуриха мирния труд на българските граждани, сега мизерстват! Нямат средства за нормално съществуване и медицинско обслужване. И в сравнение със запасните чинове от съседните на България държави те са с най-нисък социален статус.
Но те са родолюбци и истински български патриоти и са готови чрез законовите и гражданските си права да постигнат необходимото влияние сред организации и личности - носители на прогреса, които работят за националните интереси на Република България.
Предстоящите парламентарни избори са този обществен фронт, на който трябва да се завоюва оцеляването и просперитетът на България.
Затова конгресът на СОСЗ препоръча на своите членове и структури критерии и мотиви за поддръжка (б.р. - виж Становището).
Много от тях съвпадат с целите и задачите на НПС "Отечество". Представителите на НПС "Отечество" са готови за открит диалог в предизборните срещи с членовете на Съюза, с оглед постигане на съюзните цели и задачи, формулирани на неговия V конгрес.
НПС "Отечество", Политически кръг "Зора" и редакцията на в."Нова Зора" призовават членовете на Съюза на запасните офицери и сержантите от запаса, които също изповядват нашето верую - "България над всичко", да се включат активно в предстоящата предизборна борба на страната на силите, които защитават изконните български ценности, нацията и държавността.
Кьорсокакът на евроинтеграцията
Докато родните отродия плевят из корен всичко, което им намирисва на български патриотизъм, властите в страните от Евросъюза най-последователно култивират у своите избиратели националистически, шовинистични и дори открито расистки настроения.
Че ксенофобията е стара болест, например на французите или немците, е повече от изтъркана плоча. По-интересното е, че малките народи също са заразени с етническо високомерие. Според едно проучване на Европейската комисия със своята националност "се гордеят" (меко казано) 98% от ирландците, 97% от гърците и 94% от португалците.
За всички тия народи подобни нагласи може да са здравословни, но те не вещаят нищо добро за кандидатите за членство в Евросъюза.
Колкото повече се отдалечаваме от 1989 г., която отбеляза върха на химерата за "общия европейски дом", толкова по-неприязнено се посреща тя от шенгенския егоизъм. Така например само 20% от немците подкрепят разширяването на Евросъюза, докато цели 68% са категорично против. Във Франция тези цифри са съответно 21% и 71%, а за целия съюз - 26% и 60%.
Тенденцията е от ясна по-ясна: все повече западняци ще се противопоставят все по-упорито на приемането на нови страни членки.
И само наивници могат да се надяват, че западните политици ще могат да прескочат ветото на своите избиратели. Още повече пък, че за самите тях интеграцията с посткомунистическите държави никога не е била нещо по-различно от една гола демагогия.
Крайно време е нашето общество също да прогледне за тези реалности и да потърси алтернативата на сегашната илюзия за място в обетованата земя, наречена Европейски съюз.
България има български път, свои национални достояния и няма защо да се отказва нито от националните си интереси, нито от старите си приятелства.
Латинската азбука на балканската драма
Арабите имат поговорка, датираща от времената на английския колониален агент Лорънс Арабски: "По-изгодно е да си враг на англичаните, отколкото техен приятел. Ако си техен враг, ще се опитат само да те купят. Ако си техен приятел, непременно ще те продадат".
Очевидно в Скопие това не са го знаeли. И те, душиците, кандидати за ЕС и НАТО, решиха, че най-добрият начин да си гарантират националната сигурност и същевременно да ощастливят тези две организации с присъединяването си към тях, е да изпълняват безпрекословно всичките им искания, най-добре, авансово. Нямаше атлантическо искане, което Скопие да не изпълни, без въобще да се замисли дали то всъщност не е опасно за новата македонска държавност.
Европейският съюз поиска формулярите за преброяване на населението да бъдат и на албански език, и Скопие веднага се съгласи. Скопие да включи албанци на всички равнища в администрацията пропорционално на относителния им дял в населението - рапорт даден.
Американците поискаха да получат военновъздушната база в Криволак, а на съюзниците им по НАТО да се предоставят други македонски казарми - същото. Поискаха от Скопие да псува Милошевич, и то започна... В съответствие с висшите англосаксонски принципи за пълна равнопоставеност по линия на "Партньорство за мир", атлантическите политици поискаха дружеската атлантическа рат на партньорска македонска земя, ако неволно извърши някое дребно правонарушение, да бъде съдена за него от своите си национални съдилища! Дори и ако прегази без да иска туземен министър. И атлантическо возило блъсна возилото на македонски министър, той умря (не стана ясно дали не от радост от неочаквания "цивилизационен контакт") а екстериториалните блъскачи бяха съдени извън страната. Дали ги осъдиха сурово, с глоба, или им се размина със строго мъмрене, не знаем.
За блъснатите македонски неминистри статистика не се води.
Междувременно НАТО поиска от Скопие по време на хуманитарните си бомбардировки върху Югославия освен бази и коридори всякакви, да приеме и албански "бежанци". И бяха приети. Съвсем истински, за разлика от очакваните тайвански инвестиции, които се оказаха в крайна сметка виртуални. Че ги храни, пои и лекува от богатия си бюджет отгоре на всичко. На някои така им хареса, че забравиха след това да напуснат Македония.
Албанците, местни и гостуващи такива, започнаха да искат допълнителни "права и свободи", едни от други по-невинни. Албански училища - разбира се. Албански университет в Тетово - моля, заповядайте.
А македонците, явно и полека, се смалиха с няколко века... За всичко това албанците, естествено, не забравиха да им се отблагодарят. Класически. В духа на класическия албански разбойнически епос. Вчера - Танушевци, днес - Тетово, утре - ще видим.
Уж дотогава Република Македония, по луджевски, бе обградена само от приятели, естествено, с изключение на кръвожадните "татаро-монголски бугарски звярове и тигрове", пък се получи нещо друго.
Натовските "неправителствени организации" с "хуманитарен" профил от типа на всякаквите му там амнестиинтернешънъл, хюмънрайтс уоч, хелзинкскикомитети и пр. - и у нас си имаме техни гласовити и добре платени клонки - уж не одобриха поредните арнаутски пукотевици. Но, към албанците все пак се проявявала дискриминация и властите трябвало да вземат "инициатива за диалог"!
Както цял свят знае, албанците са народ деликатен, нещо като балкански орхидеи, към тях трябва да се проявява нежност. Нали най-типичен представител за манталитета им беше майка Тереза, не Хашим Тачи?
Идентичен бе подходът и на натовските правителствени организации: арнаутските наркодружини бяха окачествени не като терористи, а като етнически въстаници, и на Скопие бе речено, че трябва да преговаря с тях. Сиреч, признава им се правото да бъдат "страна" по преговори, т.е. равнопоставен партньор. Субект, не по-малко пълноценен в натовските очи от македонското правителство, излъчено все пак чрез избори.
При това формулировката е подчертано лицемерна. От една страна, Солана казва на скопските власти да не преговарят, от друга, да не проявяват "прекомерна" сила. Под "прекомерна" се разбира сила в мащаби, които да решат проблема. От трета, натовските окупационни части не си мърдат и пръста срещу албанската наркосбирщина и не й пречат да осъществява набези срещу македонска територия. Пазят само себе си и не крият това. Натовски командир с капитански пагони и многозначителното име Ханс Гюнтер Бендер обвини публично македонските власти, че искали да въвлекат подопечната му танкова част в действия срещу орхидеите и дори да предизвикат жертви сред бойците на вермахта, пардон, бундесвера, ощастливили с присъствието си македонската земя.
Едва ли този демонстративен "неутралитет" на капитан Бендер се е дължал само на гостоприемството, с което албанските ветерани от SS Division "Skenderbeg" посрещнаха синовете и внуците на някогашните си бойни другари от Райха.
Скопие нададе страдалчески вопъл и изпрати председникот Борис Трайковски в Стокхолм, за да изложи македонските жалби на събралите се в неофициална среща в този град първенци на ЕС.
Уви, на първо място в дневния ред бе борбата срещу шапа в държавите от "международната общност", а македонските проблеми останаха някъде за след десерта.
За пореден път се видя, че за НАТО четириногите натовци с правилен цивилизационен избор са по-важни от двуногите православни балканци с неправилен такъв. Дори и когато са партньори в установяването на гробищен мир.
Странно е, че в Скопие не проумяха това по-рано: ако бяха следили западния печат, щяха да забележат, че в него се заделя поне 20 пъти повече място за пораженията на "лудата крава" и шапа на Запад, отколкото за обеднения уран на Изток. Че и уранът им беше интересен дотолкова, доколкото от недоглеждане умори една-две дузини атлантически окупатори. За поразените туземци нищо не се писа.
Странно е, че в Скопие надцениха и надеждите, възлагани на "Партньорството за мир" като фактор за защита на националната сигурност на страните-членки.
Една Гърция, дето си е пълноправен член на НАТО, не бе защитена от него, когато турският аскер преди около четвърт век хуманитарно поизкла и прогони гърците от северната част на Кипър, а после я окупира. НАТО тогава се измъкна елегантно от защита на гръцките интереси - Република Кипър, макар и миролюбив и добросъвестен член на ООН, не била член на атлантическия съюз.
Истината е, че същинският адресат на турския шамар бе не Никозия, а атлантическа Атина, и това цял свят го знаеше, но кой ти гледа такива дреболии? Щом и редовното членство в НАТО не те опазва от тези работи, какво да очакваш от "Партньорството за мир"?
Каква излиза тя? Атлантите викат на арнаутската рат пред комшулука "Недейте така, не са хубави тез' работи", и размахват укорително пръст.
Какво казват насаме на бандите, създадени, организирани, въоръжени и окуражавани от тях, се досещаме.
Факт е, че в Македония босненско-косовският сценарий се повтаря едно към едно: етническо прочистване на немюсюлмани и неалбанци на техните земи, призиви към жертвите за "толерантност" и "диалог", докато ги колят, накрая, териториално и демографско осакатяване и унизяване на суверенни държави.
Повтаряме, в Скопие очевидно не са знаели втората половина от арабската поговорка: "ако си техен приятел, непременно ще те продадат".
Англосаксонският морал междувременно еволюира в по-добра насока и днешният прочит би трябвало да бъде по-скоро "Ако си техен приятел, непременно ще те харижат".
Още веднъж да споменем англосаксонския герой Лорънс Арабски.
Веднъж попаднал в плен при турците. Успял да укрие от тях истинската си самоличност, но не и факта, че е гяур, по външността му личало. Те нямало как да знаят, че пред тях е бъдещ съюзник по НАТО и взели, че го обидили. Лорънс останал цял живот травматизиран от преживяната обида, и някои обясняват с това манията му да кара лудешки мотоциклет, с който в крайна сметка се убил.
Дали знаем всичко за фройдистките мотиви, които карат някои балкански висши сановници да препускат лудешки със своите мерцедеси?
Всичко, казано по-горе, важи само и единствено за Скопие и за никой друг.
Приликата с поведението на управниците в някои съседски балкански столици е съвсем случайна.
Началото на една историческа трагедия
На 30 март в. "Дума" отпечата текста на "Споразумение между Република България и организацията на Северноатлантическия договор, относно транзитно преминаване на сили на НАТО и личен състав на НАТО".
Фактическата окупация на България
От публикувания текст се вижда недвусмислено, че българската територия се предоставя изцяло за целите и задачите на силите на НАТО: не само за тяхното преминаване, но и "престой" у нас. Нашата държава се задължава да осигури условия за транзитирането и престой на "сили на НАТО и личен състав на НАТО, на цялото оборудване или стоки, материална част, оръжие, боеприпаси, превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, апаратура и съоръжения през използваните пристанища, летища, железопътни и автомобилни пътища". Обещава се силите на НАТО да пребивават "временно" на територията на България, но официалните правителствени източници вече разгласиха, че се очаква постоянно базиране (и бази) на силите на НАТО. Но и в този документ се отбелязва "инсталирането на съответното оборудване", разгръщането на "строителна дейност".
Фактически след ратифицирането на споразумението България се натоварва с всички задължения без никакви гаранции, че НАТО се явява някакъв, макар и условен гарант на националната ни независимост. И което е по-тежко - получаваме статут на победена държава, която отдава безвъзмездно цялата си земна, въздушна и морска територия на чужди войски. България няма да получава нито стотинка (цент или пени) за пораженията - а те са неизбежни - върху инфраструктурата на страната ни. Ултимативно се заявява, че чуждестранните военни контингенти "са обект на местните закони и подзаконови актове"; нарежда се внесените предмети и оборудване да се освобождават от митнически задължения, няма да бъдат попълвани дори и елементарните за всяко физическо и юридическо лице митнически декларации.
Напълно е ясно, че неизбежното увреждане на националните ни комуникативни системи ще се заплаща от джоба на българския данъкоплатец, а престъпните актове на войници и сержанти от многонационалната армия на НАТО няма да са подвластни на родното законодателство.
Трябва да се разбере отчетливо от всеки български гражданин: НАТО вече се настанява на българска територия не временно, а постоянно (предвижда се споразумението да бъде петгодишно, като след това "автоматично" се подновява). У нас ще бъдат разположени военни контингенти и оборудване, най-вероятно и предимно от съседни държави. С оглед на реалностите това би трябвало да са военни части на най-голямата балканска армия - турската.
Разполагането на натовски войски едва ли е предназначено за осигуряване на безопасността на Балканите (така беше в Македония, поне предлогът беше такъв).
Много по-логично е да се мисли, че НАТО подозрително бързо се настанява на наша територия с оглед на месторазположението ни в източната част на Балканския полуостров, с оглед на бъдещи операции в Каспийския басейн, в пространства на бившия СССР.
От България се откриват отлични възможности за разполагане на телекомуникационни разузнавателни средства, насочени срещу Русия.
България де факто, откровено и съзнателно, се ангажира в реална, а не виртуална война срещу Русия и нейните интереси.
Разпиляват се като смешни приказки за деца уверенията, че много държим на равноправните и толерантни отношения с великата руска държава.
Всеки български гражданин би трябвало да знае, че Русия и нейните съюзнически държави (днес и утре) няма да третират България, както преди, като суверенна и независима държавна общност, а като военен сателит на една машина за военна агресия срещу руската държавна сигурност. Последиците за България ще бъдат не единствено в икономическата област, или да речем в отварянето на руски пазари за родното стокопроизводство.
Разбираемо е, че правителството на Костов, парламентарното мнозинство на СДС, форсира под чужда диктовка, унизителното споразумение с НАТО. Разбираемо е, че НАТО действа по такъв брутален начин спрямо държавите с прекалено сервилни режими: така постъпи с Македония, така постъпва с България (Унгария и Полша се съгласиха на съответните клаузи и договорености едва след приемането на техните държави в Северноатлантическия пакт).
Видя се също, че настаняването на натовски войски, създаването на бази за тях, не са никаква гаранция за националните интереси. Последен пример е пак Македония и сегашната многомащабна терористична акция на косовските албанци, подготвени и подпомагани от същите представители на натовската стратегия на Балканите.
Болезнено обаче е да се осъзнае докрай и без илюзии, че и БСП вече се явява дубликат на СДС в подобен, тревожно важен аспект. Че тя като стара "грешница" - чрез органите си за управление - се стреми да бъде още по-голяма верноподаничка на НАТО в сравнение с хоровите изпълнения на Стоянов, Костов или Надежда Михайлова. Оказва се правилно наблюдението ми, че ръководството на БСП не подаде ръка за предизборно или следизборно коалиране със Зелената партия на Каракачанов, "Екогласност", Политически кръг "Зора" и др., най-вече и единствено поради негативната им и достатъчно диференцирана позиция относно членуването на Р България в Северноатлантическия договор. Най-вече и единствено защото ръководството на БСП, под претекст на "прагматизъм", вече се е съгласило да поеме ангажименти, заради които съдбовно ще се разплаща същата партия на социалистите. Ще се разплаща заради едно неизлечимо прегрешение пред своя народ.
Защо ръководството на БСП промени толкова драстично външнополитическия й курс?
По всяка вероятност БСП ще одобри в парламента споразумението със Северноатлантическия пакт за свободно преминаване и пребиваване на натовски войски и техника на и през територията на България.
Всъщност, частицата "може би" е ненужна. Членовете на Комисията за национална сигурност предварително са подкрепили меморандума: става дума и за БСП, за Ангел Найденов и Татяна Дончева, членове на върховното ръководство, докато другите двама - Любен Божков и Иван Иванов, са отсъствали. Единствено Стефан Гайтанджиев се е обявил против документа, но той пък вече не е член на парламентарната група.
Съобщението в пресата е само на първи поглед изненадващо.
Иначе целият курс на ръководството на БСП подсказваше ясно, че подобен политически акт е закономерен резултат от дълбоката криза, която владее реформиращата се социална партия. След решенията на последния партиен конгрес за геостратегическа ориентация на БСП към НАТО, след последвалото решение на бюрото на същата партия да воюва за "ускорено приемане на България в НАТО", едва ли сериозните наблюдатели на политическия ни живот могат да бъдат шокирани от току-що приетите стъпки от парламентарния ни ляв елит.
Но може би не това е най-същественото. Защото то е само последица от други неща, които привидно не са свързани с външната политика на БСП, но обуславят по някакъв начин крутата еволюция, и то с дълбоко историческо значение.
През изминалото десетилетие бе издълбана непреодолима бразда между ръководните кадри на БСП, проектирали и провели "преустройството", и почти милионната маса от членове на същата партия. От друга страна, тези ръководни кадри започнаха да се разминават с интересите на българския народ по фундаментални въпроси.
НА ПЪРВО МЯСТО, ръководни кадри на БСП станаха съучастници в планирането и осъществяването на порочния преходен модел, довел до пагубното икономическо и социално положение, до разрушаване на опорите на националната ни сигурност.
НА ВТОРО МЯСТО, ръководни кадри на БСП станаха вождове на криминалната революция, поставила си за цел чрез корумпиране на тънък слой от партийни и държавни функционери да "сглоби" новата капиталистическа класа у нас. По такъв начин те натовариха БСП с действителна вина, свързвайки я с поголовното ограбване на трудовите класи и слоеве, предимно собствени членове и привърженици.
НА ТРЕТО МЯСТО, БСП съзнателно беше откъсната от живия живот, от предприятията, трудовите колективи, от сферите на производството, което доведе до печални резултати. Така БСП беше обречена на биологическо измиране. От друга страна, в подобна социална формация, откъсната от социалните области, не можеше да не се доразвият кариеризмът (дребнавият и нагъл кариеризъм), измислянето и рекрутирането на политически фетиши, които временно да удовлетворяват стъписаната човешка маса. Тази човешка маса трябваше по презумпция да изпада в историческа паника, а защо не и в страх, да се товари с грехове, вършени от набързо покръстилите се вождове на движението. Тя трябваше все по-определено да служи като тор за избуяването на "младите кадри", дошли по неволя от комсомола или от партийните институти и институтчета.
НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО, под социални лозунги, приемливи за народа и обикновените симпатизанти, се оформи новата класа на свръхбогатите, която все по-директно настояваше БСП да обслужва нейните интереси. Тя нямаше нищо против да използва продуктите на социалната демагогия, даже на равнище на конституцията (тезата за социалната държава и нейните атрибути), за да обезпечи послушното стадо, упътено с равномерен и унил ход към кланицата на битието.
Никак не е случайно, че тази нова класа през изминалите десет-дванайсет години укрепна, наддаде на ръст и килограми, получи завидно самочувствие и вече без свян поставя своите политически и социални ултиматуми (според интересите си, сякаш за да удостовери наблюденията на Маркс, подкрепя през отделни отрязъци на времето десницата или левицата). Изглежда, че е осигурила за себе си безнаказаност чрез "лобита" във всички политически партии и движения.
НА ПЕТО МЯСТО, естествено беше новата социална структура на обществото, особеният, изопачен и антинароден характер на прехода към демокрация (без демокрация) да породи и своите политически плодове. БСП не можеше да не се измести "надясно" в политическото пространство.
Като казвам "надясно", аз много добре разбирам и възприемам, че както за отделния човек, така и за политическата сила, е пагубно, ако стои неподвижна, ако не се адаптира към новите обстоятелства, ако не се променя, ако остане чужда на историческата картина и на нейната конкретика.
Соцпартията - между Сцила и Харибда
Безспорно е, че практиката на реалния социализъм (въпреки симпатиите и носталгията) не може да се завърне. Къртицата на историята прави своите проходи в живота на обществото не за да царува статиката, а за да се върви напред, да се извличат поуки от слабостите на развитието (една от тези поуки е, че с насилие от типа на онова, което го имаше по време на реалния социализъм, не може да се изгражда новият XXI век), да се възприемат позитивите от разноликия човешки опит.
Безспорно е, че трябва да се гордеем с постиженията на реалния социализъм, особено в социалната сфера, но и да видим причините за кризисните моменти, както и факторите, които обусловиха раждането на "номенклатурната" класа, намерила питателна среда в бюрократичните структури на миналото социалистическо общество.
Безспорно е, че е необходимо да се проумее логиката на новия XXI век, логиката на информационното общество, на икономическата и финансовата глобализация като световна тенденция, да се осмислят изводите, свързани с утвърждаването на политическия плурализъм, на човешките свободи, на върховенството на парламентаризма, на динамичното съжителство на различните видове собствености, на пазара, като пресечна точка на индивидуалните и обществените интереси, на държавата в новия социален контекст като регулатор, но и стратег на процесите.
Безспорно е, че това предполага да се намери новият исторически синтез между социализма, либерализма и консерватизма, да се използва практиката на екологичните, социалистическите, социалдемократическите, комунистическите и пр. движения в Европа и света.
Безспорно е, трябва да се прокарват нови мостове между България, нейната съдба и Европа, Западна Европа, да се преосмислят на качествено ново равнище отношенията с Русия, Близкия изток, Далечния изток, САЩ и пр. Всичко това обаче не става. Всичко това обаче се използва все повече като обикновена димка в театрален спектакъл.
Всичко това нарочно се преиначава, хиперболизира или поголовно отхвърля.
И то главно, защото за някого, за някои кръгове у нас и в чужбина, не е нужно БСП да се реформира истински, да отговаря на актуалната си социална роля, без да служи на миражи, без да затъва в блатото на историческата изчерпаност.
Според мен пиковият момент в преминаването на туморното заболяване в раково беше 1997 г.: падането на демократичната левица от власт.
Ако Жан Виденов се оказа жертва на сблъсъка на две мощни течения в своята партия: това, на трудовите хора, и другото, на мощната капиталистическа "червена" класа, Георги Първанов без сантименти провежда курс, който отговаря на интересите на икономическия и финансов елит. В световен мащаб, се говори за "златния милиард" на човешкото население (и то за лидерстващата му една трета).
Преди две и повече години написах политически портрет за председателя на БСП, който озаглавих "Момчето от народа". Тогава развих теза, че така наречената партийна аристокрация в БСП, изпаднала в исторически вакуум, прекалено разделена от своите симпатизанти, предостави възлова роля на "момчето от народа": то ще имитира (и "лимитира") народната участ, като по същество ще обслужва конкретните интереси на "велможите". Надеждата ни е, че агнето ще остане здраво, и вълкът ще се насити.
Нови факти, които променят характеристиките
Струва ми се, че този мой анализ вече е недостатъчен. Новите факти го обогатяват, а може би и коренно видоизменят.
Защото Георги Първанов и ръководството през изминалите четири години успяха да сторят няколко неща.
- първо, да бъде стрита на прах реалната философия и идеология на социалната партия. Основните формулировки започнаха "да обслужват" както дясноориентираните, така и ляво ориентираните българи. Тоест, те се превърнаха в "евфемизми", в думи без плът и кръв, но с красива опаковка;
- второ, премести се векторът на социалната ориентация не просто към социалдемокрацията (идеите на съвременната лява социалдемокрация се отричат стопроцентово единствено от непоправими фанатици или идейни демагози). Една бивша комунистическа партия беше изведена пряко към "сияйните върхове" на дясната европейска социалдемокрация, някъде между Шрьодер и Тони Блеър.
Това е политически нонсенс, но обърканата партия го приема, защото й е внушено, че горчивият хап ще й даде властта в ръцете. Не е за криене, че с оглед на историята и умонастроенията в БСП, много по-далновидно би било да се установяват полезни контакти, на първо място, с лявата соцциалдемокрация (предимно френската, а защо не и италианската).
Би могло да се помисли, че Първанов и сие бъркат геостратегическа ориентация (към Германия, да речем), подменяйки я с конюнктурна политическа ориентация. Но едва ли е така. Подобно радикално преместване на ценностната система на БСП вместо да я "лекува", ще допринесе за по-близкия й финал;
- трето, през изминалите четири години, Георги Първанов (и неговото близко обкръжение) успя да "прочисти" БСП от цели направления кадри, от крайно ляво, през центъра до така наречената десница в лявото пространство. Обикновено това са кадри, които отразяват характерния за БСП "родов" компонент.
Най-напред беше "опозорена" и фактически елиминирана формацията "Марксистка платформа", с целенасочени опити за нейното маргинализиране. След това я последва "групата" на бившия зам.-председател на БСП Красимир Премянов, като й се отреди скромната роля на вътрешен, не толкова опасен критик на дейности и прояви. После бяха отстранени кадри, които имаха близки връзки с бившия председател Жан Виденов: те също излетяха в "другия полк".
На последния конгрес бе отнет кредитът на следващия мастит лидер: Александър Лилов. Днес той и неговите привърженици (някои с реални апетити за депутати) приличат на изчерпана откъм могъщество благородническа хералдика непосредствено след Великата френска революция (изтръгнато им е политическото жило и отнета тежестта в БСП).
Пред идващите избори по различни поводи биват отслабвани позициите и на различни "апаратни" кадри от средно, местно равнище, които обикновено по свой си път се прилепват към всяко ново партийно ръководство.
На пленума на ВС на БСП преди няколко дни се открои нова насока: нанесен беше тотален удар върху кадрите на ОСД, макар те да обсипаха възхода на председателя с върбови клонки. Най-вероятно се е отразила позицията на ОСД за НАТО, която не е от най-богоугодните: имам предвид позициите на Георги Пирински, Чавдар Кюранов, защо не и Велислава Дърева. "Спасяват" се наследниците на стария партиен "клан Боков", защото те прегърнаха евроатлантическата ценност, и то в ускореното й движение и вариант.
Така в кадрово отношение БСП след изборите ще има нов профил и следователно, ще потърси нова легитимация: "загубите" (въжделени) ще се компенсират от среди извън БСП, по модела на депутатските листи и квотите за съюзниците.
Екипът на Георги Първанов вече е осигурил пълни предпоставки - с една рязко отслабена БСП - да бъде реализиран проектът за нова социална партия (доколко ще бъде социална и как точно ще позира пред историческата камера - това е друг въпрос).
Георги Първанов и съюзниците му във и извън БСП, много точно са оценили, че подобен преход, подобна категорична метаморфоза могат да бъдат осъществени с използване на силата и пълномощията на първия ръководител на партията, който (ако пожелае) без препятствия "възпроизвежда" в нови демократични условия тоталитарния характер на БСП, преодолява демократизма й с помощта на малокръвния си послушен апарат.
Просто БСП е доведена до положение, когато всеки първи ръководител е в състояние да произвежда - грубо казано - каквато си иска реална политика, стига глазурата на "тортата" да е подходяща и подкупваща.
НАТО - алфата и омегата на политическите въжделения!
Макар и не последно (отказвам се да продължавам), всичките тези операции, увертюри, ходови комбинации, магнетични действия, резки движения, усмихнати изгреви и залези се правят заради най-същественото: да бъде променена коренно геостратегическата линия на БСП!!!
БСП трябва да бъде доведена до такова отчаяние, до такава безнадеждност, до такава пълна апатия, до такива гробища на симулираното спасение и жажда за единство, че да стане най-жаркият, най-огненият, най-крайният, най-радикалният адепт, привърженик и борец за влизане на България в НАТО (с Европейския съюз и без БСП нещата ще се регулират, ако икономиката ни започне да произвежда).
Сега разбирам, че когато съм писал за датата 10 януари 1997 г. и изчезването от заседателната зала (около 10 и 11 часа сутринта) на председателя Георги Първанов и на организационния секретар Васил Калинов (те не се завърнаха въобще след това) на Народното събрание, съм плащал данък на необяснима за годините ми наивност.
Въобразявах си, че са имали основателни причини, че Първанов може би действително не е могъл да се добере през тълпата до парламента, че вероятно и уплахата, обяснимото човешко стъписване, са си казали думата.
Политическият реализъм и почтеността на политиците
Сега мисля другояче - тези две личности, особено председателят, е трябвало непременно да се "запазят", трябвало е с нищо да не бъде застрашена сигурността им.
Председателят е бил нужен на бъдещето. Не само защото някой все пак трябваше да подпише през февруари същата година "обществения договор" с партията на преврата.
А главно, защото някой (НАБЕЛЯЗАН ОТ ИСТОРИЯТА?) е бил задължен да прокара БСП през протока на ужасите и надеждите, за да грейнат като ясно слънце ("У Недини ясно слънце грее! ") новият "цивилизационен избор" на БСП, нейната нова роля на най-верен страж на НАТО и неговите интереси в България и на Балканите.
Апотеозът ще се изрази чрез предстоящото гласуване на "споразумението", което зачерква установени парламентарни принципи и без никакви гаранции отдава на НАТО българската независимост и суверенитет (в това число и с настаняване на военни бази).
Впрочем БСП и преди Първанов отстояваше политика на взаимноизгодно партньорство с НАТО.
Във връзка с повишената роля на САЩ и пакта на Балканите рационално е да се оптимизират и усъвършенстват отношенията на България с НАТО.
Но сегашната политика на пълна зависимост от Вашингтон и Брюксел, възприета и от ръководството на БСП, сегашното несъобразяване с геополитическото, историческо и културно положение на страната ни, превърната в аванпост за бъдеща агресия срещу Русия, се оказа залог за национална катастрофа.
Горчива истина е, че ръководството на БСП е съучастник в нейната подготовка.
