Тук попадат като в яма за екзекутирани противници и лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, и председателят на БСДП Петър Агов, и един от ръководителите на БСП Румен Петков, и главният редактор на в."Русия днес" Светлана Шаренкова, и директорът на Центъра за стратегически изследвания ген. Стоян Андреев, и един от европейските авторитети в областта на модния дизайн Евгения Живкова и пр. Господинът достига до ниво, достойно само за нискочелите палачи: той зове за смърт, за разправа чрез смърт с противниците на властта, а те по неговото летоброене са до един руски шпиони. В своя ентусиазъм на писач на доноси като един озлобен, освирепял срещу човешкото битие Смердяков, се мъчи да стъпче и да разруши всичко, което има корени в историята на България, в морала на българския народ, всичко, което (дори в чисто куртоазно осветление) е полезно за нашата просяшка държава - надеждата, че нормализираните отношения с Русия и страните от ОНД биха могли да помогнат за оцеляване на българите и тяхното отечество.
Но осъдените на политическа смърт властници явно не искат това. Те се стремят да завлекат в политическия си гроб и останалите членове на нацията. Те казват: след нас и потоп! Какво епохално падение, достойно за Нерон, разпрострял ликуващия си взор над пепелищата на опожарения Рим! (Нерон с лира в ръка, с венец на сластолюбива куртизанка.)
Тук му е мястото да подчертаем - с едър шрифт, - че е обидно за писателското племе подобни текстове да бъдат отпечатвани под надзора на един известен критик - Атанас Свиленов. Той и по време на тоталитаризма като зам.-главен редактор на идеологическия седмичник "Литературен фронт" предпочиташе да не чува и да не знае какво става под негово диригентство. Сега прави същото! Не бива да забравя, че ролята на Пилат не е дадена всекиму. Ролята Свиленова е далеч по-скромна и съответно, с повече възможности да получи - рано или късно - възмездие!
В."Нова Зора" е призван да отбележи антибългарската насоченост на свирепата русофобия, каквато разгръща режимът на Иван Костов. Призван е да изтъкне колко вредно е за нашата страна такова провокативно поведение спрямо велика държава като Русия. Но и колко нелепо е заради собственото спасение Иван Костов и сие да натъпкват в коша с исторически отпадъци интересите на България!
В."Нова Зора" е наясно и с нещо друго, което неведнъж е извеждал на предно място. Това, че режим като този на Иван Костов, дошъл на власт с помощта на държавен преврат, не би могъл да действа другояче.
Този режим се роди с насилие и ще си отиде с насилие. Като хомеричен стършел, той жили най-смъртоносно преди своя финал. Негови резерви са момчетата с кожени якета, готови да бият и убиват; негови кадри са публичните демагози, които разкриха облика си на средновековни фанатици на 10 януари 1997 г.; негов ефективен превозвач са камионетките, които все не могат да заработят поради "ах, тези европейски скрупули".
Ние неведнъж сме казвали, че е необезопасена мина наличието на тази, най-голяма като количествен материал, фашизоидна тълпа, намерила пристан в СДС (и свой идеал в "ктиторите" Иван и Елена Костови).
От друга страна, когато си затънал до пояса в корупция, когато и насън се плашиш от бъдещи десетилетия, прекарани зад решетките, когато виждаш как хорът на недоволните нараства и надвисва над главата ти, когато до лактите си оцапан с мръсни сделки, съвсем естествено е да подстрекаваш единствената си опора: фашизоидите, които като призраци се хранят само с кръв.
Нормалните хора у нас тръпнат.
Защото нощта на безумието расте, защото в тази нощ чудовищата се размножават, защото никой не знае докъде ще стигнат в самозащитата си подлостта и страхът, себелюбивата показност и стражарската озвереност.
Но пък от Библията знаем, че преди да съмне, става много тъмно.
Ние очакваме именно демокрацията - свободната народна воля - да ни освободи от слепия нагон на политическите узурпатори на човешките правдини. Те слава Богу, си отиват.
Амин!
Писмо
Уважаема редакция,
С голяма радост и надежда посрещнах новината за създаването на Национален патриотичен фронт (НПФ), който отдавна очаквах. Убеден съм, че уважавате и се съобразявате с мненията, съображенията и предложенията на читателите, поради което си позволявам да поставя няколко въпроса:
1. Целите и задачите, които си поставя НПФ, напълно ме удовлетворяват. Не напълно обаче ми е ясно коя е крайната цел и пътищата за постигането й. Само чрез парламента, струва ми се, е недостатъчно. Знае се, че собствеността определя отношенията на хората в процеса на производството, а именно дали ще бъдат феодални, капиталистически или социалистически. НПФ къде е? Струва ми се, че е някъде по средата, но средно положение няма и не може да има. Дайте отговор на този въпрос.
2. Ролята на отделната личност в развитието на обществото не е определяща, но не е без значение и може да извърши велики дела, когато стои плътно до трудещите се. Тогава те ще тръгнат след водача и ще изпълнят своята историческа задача. Такава личност е академик Хайтов, който сполучливо е избран за председател на НПФ. Той е една голяма находка за случая. Българинът познава "Диви разкази", вярва в неговата всеотдайност и ще подкрепи НПФ. Наложително е да бъдат поканени и други известни патриоти като Велко Вълканов, Благовест Сендов, а защо не и Жорж Ганчев и др. 3. Предстоящите избори. Левите сили набират скорост, но трябва да се обединят усилията на всички патриотични сили за изпълнение на най-близката задача - изборите. Имам предвид военно-патриотичния съюз "Защита", БКП "Г.Димитров", Антифашисткия съюз, Съюза на пенсионерите, БЗНС "Ал. Стамболийски", "Екогласност", начело с Гайтанджиев, младежкото движение "Че Гевара". Особено може да се разчита на редовите членове на БСП, които все още са останали. Това са честни комунисти, разграничаващи се от своето ръководство и разочаровани след ориентацията към към "ценностите" на НАТО. Поотделно тези организации нямат шанс за успех, а от това ще се възползват СДС и БСП. Трудностите ще бъдат големи. Всичко държавни институции са в ръцете на сините талибани. Парламентът е инкубатор за репресивни закони. Медиите, особено БНТ, изцяло е в техните ръце. На екрана денонощно наблюдаваме циник Костов и разпенявания демагог Петьо. На достойния българин думата е отнета. Дадено е право на някакъв бездарен тип във всеки неделен ден да се лигави като водещ на т.нар. предаване "Гласове". Той си избира удобни събеседници, с предварително проиграни въпроси и отговори. Срам за България!
Изборите наближават. Време е да се подготви решително настъпление; чрез вестник, протестни митинги и други мероприятия.
Делото е благородно. Ще бъде.
Свещената крава е болна от луда крава
Ако мнозина у нас се отнасят повече от отрицателно към членството ни в НАТО, малцина са ония, които изказват открити съмнения по членството в Европейския съюз. У нас мечтата за присъединяване към Евросъюза е като същинска свещена крава.
Онова, което става на Запад през последните месеци обаче, би трябвало да поохлади малко тоя телешки възторг. Беше достатъчно разкриването само на дузина-две огнища на луда крава и шап, щото да се разтърси из основи цяла Великобритания, а шенгенци да започнат помежду си безмилостна търговска, митническа, политическа, пропагандна и каква ли не още война. Ако епидемиите в животновъдството не бъдат овладени, което съвсем не е чак толкова невероятно, нищо чудно т.нар. Евросъюз да се разпука като яйчена черупка.
Но лудата крава и шапът далеч не са някакво изключение или случайно съвпадение на обстоятелствата. Заедно с ред други феномени - от СПИН до киселинните дъждове и уродите на "приложната генетика" - те са само част от безкрайната верига на бедствията, които обещава на човечеството глобалната цивилизация с нейната алчност за свръхпечалби, хищническа експлоатация на земните ресурси, "свободна конкуренция", потребителски манталитет и другите налудничави, иманентни "ценности" на презрелия капитализъм.
И лудата крава, и шапът, и СПИН-ът са само първите ластовички, а по-точно - първите демони на бъдещия апокалипсис, които ни предупреждават за това докъде може да стигне човечеството по пътя на т.нар. западен цивилизационен избор на президента Петър Стоянов и компания.
Свещената крава, наречена Европейски съюз, е просто една луда крава - в буквалния и преносния смисъл на думата. И затова родните добитъци, които хълцат по нейните прелести трябва да знаят, че съществува и друг, далеч не идиличен бъдещ вариант. Като например: не ние да станем членове на болна Шенгения, а обратно - сегашните охранени шенгенски еснафи да се разбягат в панически страх от всичко онова, което намирисва на "обединена" Европа и прочие утопии.
Тогава България строеше
В края на 60-те години българските държавници замислят строителството на магистрален газопровод "СССР-НРБ". Направени са и първоначалните проучвания на трасето от ГИПРОГАЗ - Киев, и е започнато изработването на идейния проект. За инвеститор се определя българското Министерство на химията и металургията.
Магистралният газопровод "СССР-НРБ" е само едно отклонение от най-голямата в света газова магистрала "Северно сияние", която тръгва от сърцето на Сибир. Българската част е дълга 650 км по северния пръстен, и 400 км - по южния. Тя започва от границата ни с Румъния в Добруджа, недалеч от с. Йовково, и крайната й точка е град Перник. Замисълът е отклоненията за Варна, Девня, Горна Оряховица, Шумен, Плевен, Златна Панега, Чирпан, Кремиковци, Химкомбинатът в Стара Загора и Перник, да решат в основни линии енергийните проблеми на България в областта на химията, металургията и циментената промишленост. Първоначално е предвидено да се подава по 3 млрд. куб. м газ чрез система от компресорни станции по тръби с диаметър 529V6,5 мм. По-късно България става един от сериозните потребители на руски газ като суровина за химическата промишленост и енергиен източник. Блестящите достижения на химическите комбинати "Химко", АТЗ "Стара Загора" и заводите в Девня се дължаха на все по-тесните икономически връзки със СССР и на истински братските отношения между българския и руския народи. Благодарение на газификацията на българската промишленост през 70-те години България достигна най-високите темпове в своето развитие. Днес, в условията на тотална разруха, на подмяна на ценностите и историческата истина, когато една поръчана отвън и усърдно провеждана от местните колониални величия антируска кампания трови душите и съзнанието на изстрадалия български народ, "Нова Зора" отбелязва 30-годишнината от първата копка на Магистралния газопровод "СССР-България". Отбелязваме го не като носталгия по едно безвъзвратно минало, а като тъга за едно умишлено минирано и вероломно ранено приятелство.
Инж. Ангел Дряновски е човекът, направил първата копка на газопровода. Публикуваме избрани части от неговия разказ за едно време, в което България строеше на крилете на невиждан национален подем, уверена в правотата на своето дело и в тържеството на своето утре.
Нека прочетем и си спомним, за да помислим накъде отиваме и кого избираме да ни води.
"Зора"
От няколко години работех в ДСО "Минстрой" като завеждащ сектор "Машини и съоръжеиня" към енерго-механичния отдел.
В края на лятото на 1969 г., в един късен следобед ме извика генералният директор на "Минстрой" - инж. Ангел Панайотов. Разпореди на секретарката си да не влиза никой и да направи по едно "много голямо кафе", защото сме щели говорим по много голям въпрос... И след като размести няколко пъти предметите по бюрото си и след като изпушихме по две-три цигари с кафето, без никакво встъпление изстреля:
"Ще строим ГАЗОПРОВОД.
Магистрален газопровод от СССР до тук!..."
Аз мълча и гледам втренчено.
"Нагърбил съм се с голяма, тежка, отговорна и непозната работа. Докато те нямаше, опитах с двама-трима души да разговарям по тази задача, но разбрах, че не стават?! Затова вземи тази книжка и докато почиваш няколко дена, прочети я! Не знам какво ще решиш, но знай, че освен с тази книжка и с моя гръб сега засега не мога да ти помогна с нищо. Остава сам да си поемеш проблемите и да търсиш източници на информация..."
След няколко дни, като се завърнах и след като я прочетох няколко пъти ("Строителство на магистрални газопроводи" - руско издание), седнахме да разговаряме по темата от книжката. Аз вече бях така да се каже "компетентен" по въпросите. След като му разказах какво съм прочел, решихме да действаме по следния план.
1. Да ме представи на министъра и на генералния директор на инвеститорската дирекция.
2. Да отида до Киев в ГИПРОГАЗ да се запозная с проектантите и идейния проект, а в "Укъргазстрой" да ме запознаят с техните структури и схеми на организацията на строителството.
3. Да разработя проектни структури за строителството, въз основа на които да започна да изработвам предварителните спецификации за машините и съоръжаване на обекта.
4. Да разработя проектен разчет за необходимите кадри.
Всичко това - в срок до края на лятото на следващата година, т.е. една година.
В края на август 1970 г. (една година след получаване на задачата) аз бях почти готов с разчетите, спецификациите за машините и съоръженията, с предложенията за базите и колоните за строителството и с всичко онова, което е необходимо за функционирането им.
Би било много нескромно, ако не отбележа, че това направих благодарение на министър Георги Павлов, на генералния директор Ангел Панайотов, на главния инвеститор инж. Диамандиев, на зам.-генералния директор на "Минстрой" инж. Иван Баберков, когото лично аз "кандърдисах" да се завърне в "Минстрой", за да участва в това голямо дело, на началник ЕМО инж.Георги Панов, и не на последно място на големите хора от Киев - генералния директор на "Укъргазстрой" и неговите сътрудници, др. Степаненко, а също така и на големия теоретик на газостроенето и неговия колектив от ГИПРОГАЗ - Баробаш.
В Киев на няколко пъти приемаха наши групи, където чрез лекции и показни на трасета и компресорни станции се повишаваше квалификацията и самочувствието на нашите бъдещи ръководители по трасето.
Междувременно на 9 септември 1970 г. в Москва се откриваше изложба "Химия'70". От Киев, където бях завел една от гореспоменатите групи, ме извика в Москва министърът на химията и металургията инж.Георги Павлов. Там с него и нашия търговски представител Сираков се сключи Договорът за комплексна доставка на оборудването и автотранспорта за строителството на магистралния газопровод СССР-НРБ.
Нашите искания бяха удовлетворени 100 процента, та и много повече, и то по клауза за най-облагодетелствана страна. Както се шегувахме помежду си - по клауза за брат. Тук много отрицатели на нашето близко минало могат да оплюват колкото си искат, но аз ще им кажа следното. Като завеждащ машини и съоръжения бях в контакт с много западни фирми, от които съм купувал не малко продукти.
Когато направих проучвания за машини и съоръжения за строителството на газопроводи, сегашните ни братя, американците, ни предложиха такива, както следва:
За газопровода СССР-НРБ България сключи договор за доставка на горепосочените видове машини и съоръжения общо по 1,4 рубли на килограм!... Какво ще кажете за това, господа русофоби?
Нашите спецификации, респективно договора за комплексната доставка на машините и съоръженията, беше едно обемисто "литературно"-техническо произведение, с което искахме този голям обем машини и съоръжения, защото ние бяхме надули съзнателно някои раздели, за да подпомогнем строителството на магистралния продуктопровод Бургас - София.
В спецификацията имаше какво ли не, даже електронноизчислителна машина "Минск-21", с която веднага създадохме първия граждански "Електронноизчислителен център" след правителствения.
Най-важната клауза в договора за тази доставка беше, че срокът на доставката беше "Срок веднага". Такава клауза не можеше да поеме нито една фирма в света!!! Ако някой може да ми опонира по горното, моля да заповяда!!!
Няколко седмици след завръщането ни от Москва започнаха да пистигат машините.
На 21 март 1917 г. отидохме със зам.-директора на "Минстрой" - инж.Иван Баберков, и неговата сътудничка по надземно строителство - Немцова, в района на с.Петревене, за да изберем окончателно терен за първата база на газопровода.
Спряхме се на мерата край самото село, която се оказа немалка и се уточнихме, че ни устройват 300-400 дка за база.
Поумувахме за това-онова, кое как и къде ще бъде и накрая Баберков извади един лист от чантата си, пъхна ми го в ръцете и каза: "Немцова, я да си ходим, че утре имаме други задачи. Да оставим Дряновски - той ще се оправи по-нататък". Погледнах листа - предварително подготвена заповед! Пожелаха ми успех и си взеха довиждане, без да имам възможност да реагирам изобщо! Нямах време да осмисля случилото се и си останах загледан в отдалечаващата се "Газка".
Аз останах... Останах като крушенец на Северния полюс, заобиколен от двама-трима овчари и стотина овце. По едно яке, с кецове на краката и един лист в ръката - заповедта ми за назначение за главен инженер на първата база на "Магистралния газопровод СССР-НРБ".
Така останах аз, но според очевидци бил съм се оправил!
На другия ден, 22 март 1971 г., под погледа на струпалото се множество от селото, защото мълвата бързо се разнесла, аз поканих няколко души да донесат кирка, лопата и брадва, направихме един голям кол, за да отговаря на големия обект, като направих и първата копка, забихме кола. След това с шишето вино, което някой ми пъхна в ръцете, полях мерата в четирите посоки за здраве на бъдещите стопани и успех в работата.
С това се сложи началото на строителството на "Магистралния газопровод СССР-НРБ"
Впоследствие повечето от присъстващите работеха на обекта и от никого не се разочаровах. Това бяха жителите на с.Петревене, пред които правя дълбок поклон.
Ще бъде несправедливо, ако не се споменат хората допринесли най-много за обезпечаване и започване строителството на газопровода. Това бяха: министър Георги Павлов, ген. директор на ДСО "Минстрой" Ангел Панайотов, директор на инвестиционна дирекция Константин Диамандиев, техническият ръководител от гр.Луковит Васил Щипалов, механикът с. Петревене Иван Молдовански, Лиляна и Лазар Цакови, Иван Василев, булдозеристът от с.Румянцево Гроздан Стефанов, служителите от с.Тодоричене и Петревене Мария Цанова и Мара Лакова.
На всички поклон пред паметта им и лека им пръст.
От останалите живи ще спомена тези, които са участвали най-активно и имат определени заслуги за обезпечаване подготовката и започване на строителството по реда на включването им: прекият ни инвеститор Генчев, зам.-ген.директорите на ДСО "Минстрой" инж. Иван Баберков и Евгений Василев, началник Енерго-механичен отдел (ЕМО) инж. Георги Панов, директорът на базата за техническо развитие инж. Беделев, директорът на клон Курило инж. Бошнаков, главният механик на клона Такев, сътрудниците от управлението на "Минстрой" инженерите Иван Паскалев, Вихър Стоянов, Борис Къчев, Каменов, Марко Младенов, началникът на лабораторията за дефектоскопия и съпругата му лаборантка Захари и Райна Макавееви и много други.
Определено най-голям дял за построяване на базата в с.Петревене имат самите местни жители като цяло, от които ще спомена първите, постъпили на работа и останали докрай. Освен починалите това бяха Пеко Василев, Маргарита и Васил Харалампиеви, Борис и Дида Наневи, Бойчо Тодоров, Стефан Найденов, Павлин Илиев, Лазар Петров, Стефан Иванов, Георги Ангелов, Васил Цветков и не на последно място Нанка Пенчева. За нея искам да кажа, че тя беше служител с изключителна дисциплина и работоспособност. Като секретар, личен състав, деловодител, машинописец, иконом и най-вече администратор изключително много ми помагаше и с това ми даваше възможност да отделям колкото се може повече време за производствените задачи. За всичко това и за нейната преданост към делото аз й се покланям и целувам ръка... На един обект, на който основната и най-важната отговорна задача е заваряването, това в най-голяма степен се отнася за строителството на газопроводи.
Професионално тази работа не беше непозната за мен и затова светкавично се заех с решаване на този въпрос. Ще си позволя да употребя думите на един голям спортист. Този въпрос го реших бързо и успешно, защото "Господ беше с нас, той беше българин", и най-вече заварчик. Той ми изпрати прекрасния човек и работник от Червен бряг - заварчик I-ва степен, бригадир на монтажна бригада - Марин Бенов. На него и на Нешко Бразилеца, Цветан, Благо, Спас и съпругата му - моята другарска прегръдка. На газопровода всички заварчици са I-ва степен.
После дойдоха много други, но бригадата на Марин Бенов беше гръбнакът на базата... По-късно на нефтопровода за един месец тя даде 14,400 м проходка на трасе в района на Стара Загора, което е от величината на рекордите!!!
Не мисля, че съм казал всичко.
Напротив имам чувството, че съм препускал галоп през събитията, но целта на настоящето писание е само в общи линии да разкажа и напомня, че преди 30 години е започнало строителството на един от най-големите и важни обекти на България "Магистралния газопровод СССР-НРБ".
По това време се строеше и I-ва "Атомна" в Козлодуй, а заводите в Димитровград, Девня, Стара Загора, Златна Панега, Враца, Видин, Кремиковци, Перник, Сопот, Карлово и стотици други бяха отдавна построени.
Това беше реалност - НЕОСПОРИМА РЕАЛНОСТ!
Днес се намират не малко инфантилни люде, начело с върхушката от управляващите, които под път и над път, по всякакви поводи, искат да внушат на младото поколение, че 45 години сме живели в един "ИЗМИСЛЕН СВЯТ" (виж.в. "Марица", стр.1 от 27 февруари 2001 г.).
"О, Господи, ти спиш ли? Ти не виждаш ли?"
Защо тези хора затриват България?
Чак сега ли, г-н Лучников?.. Много остаря господин Лучников и изглежда започна да говори това, което мисли. Някой може да си каже, че на стари години е поумнял. Нищо подобно, просто от възрастта забравя да се юди и току каже някоя истина.
На 10 март Народното събрание гласува промени в Закона за гражданската регистрация. Според тези промени връщането и смяната на българските имена с турско-арабски ще става в общината с простото решение на чиновник и нотариална заверка на подписа. Решенията могат да се обжалват само в Районния съд.
За тази промяна ДПС се бори вече 10 години - да се манипулират хората, най-вече българомохамеданите, по "места", където контрол по принцип не може да има.
Всъщност на практика всички, които желаеха, вече са си сменили имената. Защо обаче натискът продължи, докато правно-административният акт се превърна в обикновена чиновническа операция? Защото все още има хора и те не са малко, които не искат да си променят българските имена. Сега всеки кмет може да упражни натиск, да направи фалшификация, дори на нотариалната заверка... Господин Лучников нарече въпросния ремонт "опит за денационализиране на българските мохамедани и посегателства върху етническата общност в България". Е, как да не му се радваш?!
Десет години българският политически елит стоеше твърдо зад политиката на ДПС за турцизиране на българите с мюсюлманско вероизповедание.
Десет години нашите политици търпяха в тези райони да хазяйничат различни фундаменталистки емисари, които изпратиха десетки българчета в ислямски академии.
В Родопите се разпространяват и сега различни фалшиви исторически писаници, които мътят съзнанието на хората, че са турци, кумани, перси, само не и българи.
Из тези райони шетаха турски дипломати и агитираха в полза на ДПС. Не е още много далечно времето, в което Ахмед Доган заяви, че нито президент, нито правителство, нито парламент могат да се бъркат в това, което ДПС прави сред помаците... Тогава нямаше никаква реакция, само "Зора" посочи с пръст наглеца! Същата "Зора", която тогава и днес е "табу" за българските медии, а с идването на СДС на власт не получи дори акредитация в парламента.
Сега изведнъж излезе, че господин Лучников, председателят на правната комисия в парламента, мисли като нас!
Защо чак сега?
Сигурно не е по гореспоменатата причина. Напротив, много добре с главата е рицарят на "синьото" право у нас.
Въпросът е там, че усеща как няма да бъде повече депутат и си проси някаква, един вид, индулгенция.
Защото историята наистина ще осъди престъпниците - ще останат по нейните страници майкопродавците, които за едно потупване по рамото загърбиха Отечеството. Ще сочат с пръст наследниците им. Ето, ето дядото на този беше депутат или министър, когато втори път потурчиха Родопа!
Дали наистина нямат съвест?!
Някои имат, но тя се намира на дъното на съзнанието им и трудно оживява. Други изобщо нямат, и доказателство, че нямат, е днешният образ на Отечеството - унизен, осквернен, със забравено минало и без бъдеще.
Идете си, г-н Лучников, късно се събужда заспалата ви съвест.
Други ще спасяват България.
"ПРОДАВАТЕ ЛИ СТАРА ЦИГУЛКА?"
Една доста странна история започна да се разгръща в последно време по медиите - залавянето на руски шпионин "in flagranti", т.е. в момента, когато е бил на път да консумира шпионското си деяние. Това съобщават вестниците.
Има ли руски шпиони в България? Вероятно има. Би трябвало да има. Не само великите сили, каквато е Русия, а въобще всички нормални страни си имат шпиони, които им набавят информация за външния свят. Особено в тази част от него, която е непосредствено до тях.
Русия е шпионираща страна. В САЩ мине не мине някоя и друга година, след като заловят американски гражданин на високопоставена длъжност във ФБР или ЦРУ, шпиониращ в полза на Русия, и - хоп - открият друг, на още по-високопоставена длъжност. Джордж "Дабъл Ю" Буш коментира последния такъв случай като тъжно свидетелство, че Москва още не е усвоила "световните демократични ценности". Тук президентът си изкриви душата.
Напротив, точно по този повод Русия демонстрира, че чудесно е разбрала мотивационните способности на такива световни демократични ценности като "cash" и "good American money", известни отдавна на много наши властващи, пишещи и говорещи съграждани. Съвсем разбираемо, оказа се, че точно с такива ценности Москва се разплаща за този род американски информационни услуги.
Пък и "Дабъл Ю", вероятно поради неосведоменост, с тези си приказки даде основания да го заподозрат в избирателност в укорите в непознаване на демократичните ценности. Един от най-знаменитите обитатели на американските затвори е неговият съгражданин Джонатан Полард, излежаващ дългогодишна присъда заради шпионаж в полза на Израел. Както и да е, да се върнем на родна земя.
И така, бдителни професионални демократи залавят лице, съвместяващо качествата на български гражданин и "руски шпионин" точно в момента, когато се гласи да навлезе с папка секретни документи в ръка на територията на руското посолство - не бе уточнено дали през вратата или оградата.
Дотук, добре. Възникват обаче някои въпроси.
Какви са тези "ретро"-шпиони, дето си предават шпионската информация по методи отпреди времената на Мата Хари, да не говорим за Щирлиц? Във времената на суперелектрониката, Интернет, компютрите и прочие чудесии разнасят папки! Липсва само съобщение, че на тавана на лицето е било открито ято червеникави пощенски гълъби, дресирани да кацат направо на покрива на улица "Лубянка" в Москва.
Второ, лицето е бивш служител на татолитарните тайни служби, които споед демократичните медии и днес са толкова хитри, вездесъщи и всемогъщи, че управляват страната, без тя да знае това. Как се връзват тази хитрина и мощ с папки, носени на ръка? Нещо тук е малко нелогично.
Трето. Какво - уви - остана да й се шпионира на България, най-разградената, пардон, най-обществено отворената държава в света? Тайните на нейното оръжие ли иска да научи Москва? Защо след като то или е внесено от нея, или е "произведено" по неин лиценз?
Или пък какви са тарифите за "родолюбие" на най-патриотично мислещите граждани по браншове и по рангове? Та това го знае цяла България. На кого "родолюбието" трябва да се подсили със стипендия за чедото в Лондон, на кого, с достъп до яслата на "Отворено общество", на някой трети родолюбец трябва да се обещае каса уиски, а на някой четвърти тази каса трябва наистина да се даде?! Всичко това кой у нас не го знае?
А може би наследникът на зловещото КГБ издирва някаква тясно специализирана информация, годна за компромат като например цената на нечия новострояща се къща в Драгалевци? Че там всеки съкварталец охотно ще сподели следното: "Абе, лани ремонтирах панелчето на дъщерята, та имам представа как вървят строителните услуги. Като я гледам (новостроящата се къща - б.а.) досега да е глътнала 150-200 хиляди USD. Ама да не те излъжа, ако искаш по-точна сума, провери най-добре в декларациите в Интернет, или още по-добре, питай господин Лучански".
Накратко, шпионската история в ретростил "Продавате ли стара цигулка? ", засега на пръв поглед би могла да предизвика по-скоро нещо между недоумение и веселие, околкото друго чувство. Има обаче основание да я възприемем сериозно.
На тази история медийните мъници, подвизаващи се обикновено на страниците на стария официоз или в ефирното време на Явор-Дачковата менажерия, реагираха с невиждан досега антируски бяс. Има си хас да се изтърве такъв повод за поредно професионално облайване на Москва, след като темите за окупацията на България от киевския княз Светослав, за вредната православна кирилица и за разликата във формата между българските и руските черепи вече се поизхаби.
Не удивлява и стилът на мъниците, всъщност съответстващ на правилната линия на вестника. И той "ретро", както неведнъж сме отбелязвали, стил "Работническо дело", реколта 1953 г. За разлика от мнозина партийно-държавни чиновници, които за всеки случай се абонираха за стария официоз само за първото шестмесечие на настоящата година, ей така, за всеки случай, ние смятаме, че този вестник трябва да се следи. Не за информация, разбира се, освен ако става дума за датата и за резултатите от футболните мачове, а за оценяване на тенденциите в управлението на Партията.
На страниците на вестника мъниците с пяна на уста нападат всичко руско - засега са недогледали само руската водка и руската салата - и оплюват с пръските от тази пяна всичко, което дори отдалеч намирисва на контакти с Русия. Включително и различните обществени структури за приятелство с народите на тази велика страна.
И те като "Дабъл Ю", проявяват селективност.
Открие ли се у нас лош руски бизнесмафиот, призовава се към скъсване на всякакви икономически контакти с Русия. Нито един мъник обаче не ни приканва заради Майкъл Капустин да бойкотираме Канада, или заради Гад Зееви, Израел.
Боя се, обаче, че съществуват основания в тези приказки да се потърси и нещо друго. Опит на властите в навечерието на парламентарните избори и може би и на една поредна предизвикана отвън вътрешнобалканска война просто да сплашат гражданите, като посланията в сплашването са две. Първо: стойте по-далеч от Русия и всичко руско и се пазете да не ви набедим за предатели и руски мекерета, както навремето ренегатът Бонев, преди да стане ренегат, се закани на сръбските такива. Второ, и по-важно: опичайте си акъла, за да не ви приберем в затвора; да вкараме някого веднъж там, пък после да доказва, че не е верблюд, пардон, camel. Рейтингът ни може и да се топи, обаче все още ние държим и хляба, и ножа, и калъчката. Така че, внимавайте!
Арестуваният шпионин се оказа член на ръководството на организация от запасни воини. После пък бе привикан за разпит друг член на организацията, който е същевременно и местен ръководител на опозиционна политическа структура.
Може всичко това да е случайно, а може и да не е. Рано е все още да приемаме крехките и окастрени, но все пак реални свободи на българската демокрация като даденост, върху която никой няма да посмее да посегне. Това съвсем не е невъзможно и практиката на други държави, включени по-отдавна в "новия световен ред" недвусмислено го доказва.
Развитието, което ще получи този случай, заслужава внимание.
БЪЛГАРСКАТА КРИВОРАЗБРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И РУСИЯ
Отминава месецът, в който чествахме Националния празник на България - 3 март. Денят, в който преди 123 години България бе освободена от 500-годишното турско робство. Освободи ни братският славянски християнски руски народ.
Деветдесет хиляди руски воини оставиха костите си в България. Сто и десет хиляди са ранените и безследно изчезналите в тази война. Или общо 200 хиляди руснаци направиха своята саможертва, за да я има днес България, да я има българската нация.
Благодарение на новите управници на България, на новия "цивилизационен" избор, към днешна дата страната ни отново е лишена от национален суверенитет. Земята на Ботев и Левски отново е робска земя.
Намериха се "държавници" в България, които услужливо продадоха Отечеството ни за шепа сребърници. Сега България се намира в положение на окупирана, колониална страна. Държавата ни се разпада. Спрямо българския народ се води целенасочена политика на геноцид. Българите в България намаляват катастрофално. След разгрома на индустрията, селското стопанство, социалната сфера, културата, образованието, здравеопазването, транспорта, армията и т.н., свидетели сме на ускорен процес на денационализация и дебългаризация на Родината ни.
Наближава моментът, когато чуждите господари в лицето на МВФ, Световната банка и НАТО ще ни кажат в прав текст "Нужна ни е вашата земя, нужни са ни вашите богатства, но вие, българите, не сте ни необходими".
В тази национална драма са въвлечени милиони българи изкуствено противопоставени един на друг, в момент, в който България загива пред очите ни.
На фона на тази драма сме свидетели на едно безпрецедентно за новата ни история враждебно отношение към Русия. От страна на сега управляващите. В пресата периодично се появяват злонамерени и подигравателни за Русия писания.
Надига се нестроен хор от антисъветски и антируски настроени политици, политолози, журналисти и "интелигенти".
Ще си позволя да припомня някои такива прояви на управляващите България след 1989 г. 1. През 1991/1992 г. външният министър на Република България, г-н Стоян Ганев, издигна призив да бъде съден СССР за "щетите", който той нанесъл на България.
2. Последва организирана истерия за разрушаване Паметника на Съветската армия в столицата. Тогава героичните съветски воини бяха наричани окупатори. Паметникът бе обруган (няма да се учудя, ако някой за да докаже привързаността си към Запада и новия цивилизационен избор, обяви и Царя Освободител за окупатор).
3. За да не остане по-назад, бившият кмет на гр. Пловдив и СДС в гр.Пловдив, предложи да бъде демонтиран Паметникът на съветския воин "Альоша".
4. По време на управлението на БСП министърът на външните работи, Георги Пирински, връчи протестна нота на тогавашния посланик на РФ А. Авдеев по повод неофициалното предложение на бившия руски президент Борис Елцин, да бъде създаден нов икономически съюз, в който евентуално да се включи и България. Може би тогава се прецени, че се посяга на националния ни суверенитет.
5. През 1997 г. бившият посланик на РФ у нас г-н Керестеджиянц, не бе допуснат да говори на тържествата по случай 120-годишнината от Шипченската епопея.
6. Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев направи изказвания в смисъл, че Русия рекетира България, а посланик Керестеджиянц едва ли не се занимава с вербовъчна дейност в страната.
7. Целенасочено се политизира проблемът с доставката на руски газ и строителството на АЕЦ "Белене". Като резултат България може да изгуби своя шанс през XXI в. отново да се нареди сред развитите и благоденстващи държави.
8. Министър-председателят Иван Костов пък направи смайващо изявление, че отношенията ни с Русия ще зависят от отношението на Русия към НАТО. А е известно, че НАТО е създаден да противостои срещу СССР. Сега СССР го няма, но има Русия.
9. На тържествата по случай 123 г. от Освобождението на България от турско робство, от устата на речовия ни иначе президент П.Стоянов, не се отрони нито една дума на благодарност към Русия и руските богатири, оставили костите си на българска земя.
10. В националното радио бяха допуснати национални нихилисти, безродници и черни неблагодарници, които в ефир обявиха 3 март за позорна дата, руските воини за окупатори, Сан-Стефанският мирен договор за срамен, а Берлинският - за договор, който отреждал достойно място на България в Европа, към която днес тъй упорито се стремим.
11. На 25.03.2001 г. в Брюксел, бе подписано споразумение между България и Северноатлантическия договор (НАТО). Под този документ стоят подписите на лорд Джордж Робъртстън и българският министър на отбраната Бойко Ноев. По силата на това споразумение войските на НАТО получават право на екстериториалност. НАТО се разширява на изток, обкръжавайки Русия. И това е очевидно. А ние ставаме съучастници.
Могат, за жалост, да се посочат още много примери на враждебност към Русия. Един от тях е, че и БСП приема членството на България в НАТО като необходимост.
Обикновеният българин се пита: "От кого ще ни пази НАТО? ", щом управниците твърдят, че България няма врагове.
Общобългарското национално движение "Отечество" определя тази политика като фатална за България. Ние сме против включването на страната ни в структурите на НАТО. За да съществува, на пакта му е необходим враг. Излиза, че и на Бългаиря й е необходим враг. И че този враг е Русия!
В следосвобожденската ни история, сред политическия и културния елит на България винаги е имало русофили и русофоби. Българският народ като цяло обаче винаги е имал топло и братско отношение към Русия и братския руски славянски народ. Защото имаме общи славянски корени и обща вяра. Защото пишем с едни и същи букви и защото българите никога няма да забравят кой ги изведе от робската тъма.
Днес живеем при други реалности. Русия не е СССР. Но Русия сама по себе си си е велика сила. За нея трябва да се мисли като за континент. Тя е център на източноправославната хуманистична цивилизация, тя е икономически колос, тя е необятен пазар, тя е изключителна военна сила, тя е полюс в световната политика.
Каквото и да се случи, България и Русия винаги ще бъдат заедно, защото България без Русия не може.
А на тези, чиято историческа памет е къса и са продали съвестта си, на новите герои на "Криворазбраната цивилизация", ще им кажем, че определяме поведението им като на зле възпитани малки деца, които обикалят под прозорците на майка си и я попържат... Затова ще бъдат наказани!
Минчо Г. МИНЧЕВ, съпредседател на ОНД "Отечество", главен съюзен организатор на НПС "Отечество"
КОСТОВ ОСЪЩЕСТВИ МЕЧТАТА НА СОЛОМОН ПАСИ
Правителството набързо одобри и изпрати за ратификация в Народното събрание проект на "Споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили на НАТО и личен състав на НАТО".
Въпросният документ бе подписан няколко дни преди това в Брюксел между генералния секретар на тази "отбранителна" организация Джордж Робъртсън и българския министър на отбраната Бойко Ноев.
В духа на прозрачната демократична дипломация, присъща на отворените общества, софийските власти до последния момент укриваха текста на документа от съгражданите си. Това, което се бе споделяло и договаряло на четири очи с "международната общност" от София, по незнайни причини бе укривано от българската общественост.
"Нова Зора" се добра до документа. Нека читателите преценят сами дали прочитът му дава основания да бъдем по-спокойни за националната си сигурност.
Предвижда се механизъм за "бързо придвижване на исканията от страна на НАТО за преминаване или разполагане на техни сили на наша територия". Казано на по-ясен български, за бързо изпълнение на нарежданията на НАТО за ползване на българската земя, както му се хареса.
В мотивите се заявява, че "въпросът за конкретното разрешаване на преминавания или разполагане на сили на НАТО на българска територия в рамките на съответната операция продължава да се урежда в съответствие с изискванията на Конституцията и законите на Република България".
Един вид, за всеки конкретен случай щяло да има решение на парламента. Не се уточнява обаче редът на вземането на това решение: първо ще пускаме НАТО у нас, а после парламентът ще се произнася по въпроса, или обратно?
Имаме основания да се опасяваме, че парламентарният контрол над такива казуси ще се превърне във фикция, тъй като парламентарните пълномощия по тях по същество се прехвърлят на изпълнителната власт.
Тези въпроси ще се решават не с договори, а с "договорености между правителството и НАТО". Сиреч, за целта ще е достатъчен един телефонен монолог на някой натовски ефрейтор пред българския премиер.
Мечтата на Соломон Паси най-сетне ще се материализира с лабораторна чистота.
Виждаме странно на пръв поглед разминаване между официалното название на документа и мотивите на Костов. В споразумението се говори за преминаване, а в мотивите на Иван Костов тихомълком се добавя "или разполагане".
"Разполагането" на чужди сили у нас, независимо дали е краткотрайно или дълготрайно, означава бази! Включително и ядрени. Такива уточнения уж не било прието да се правят, тъй като се знаело, че оръжието на НАТО има и ядрена компонента.
Съветски бази у нас нямаше, ядрени или неядрени, но натовски, оказва се, може да има.
Натовските войски с цялото им оръжие и техника ще могат да преминават "безвъзмездно и без ограничения през България и да имат безпрепятствен достъп до територията на страната". Същото бяха поискали натовци от Югославия в ултиматума от Рамбуйе: БЕЗвъзмездно, БЕЗ ограничения, БЕЗ препятствия.
Подобно е било навремето и сътрудничеството на Вермахта с администрациите на "съюзническите" страни от Оста.
Отгоре на това българската войска (използваме тази дума, уви, като работен термин), ще пази на гостите да не им се случи нещо. При това ще пази гратис: нашата страна се задължава да осигури и "БЕЗвъзмездна охрана".
И това не е непознато в българската история. След падането на България под турско робство окупационните власти задължили българи да охраняват проходите, през които турската армия продължила да утвърждава цивилизационния си избор по пътя към Виена!
Както му е редът, става ясно от споразумението, при третирането на всякаква окупационна войска, тя няма да е подвластна на българските закони нито в криминален, нито в имуществен аспект.
Софийската администрация може да бъде обвинена във всичко друго, освен в непоследователност: "атлантическото" й призвание бе обявено открай време.
Международни споразумения се сключват не въобще, а в определен момент. Какви обстоятелства налагат "меморандумът" да бъде подписан точно сега?
Ако кажем, че става дума само за тактически предизборни съображения на СДС - демонстрация на верноподаничество спрямо Вашингтон - ще изречем само част от истината.
Събитията в съседна Македония и Южна Сърбия все повече навеждат на мисълта, че сме в навечерието на нов етап от разширяването на натовската агресия срещу Балканите.
Етап, при който на София може да бъде заповядано да хариже на НАТО българските младежи за пушечно месо. Засега никой не е отрекъл тази възможност.
В един по-широк контекст, забелязват се признаци за възраждане на "студената война", в която Вашингтон ще се опита, пак постарому, да въвлече европейските си партньори.
Без всякакво съмнение, с присъствието на "съюзнически" войски на българска земя властите биха могли да преодолеят с по-голяма лекота съпротивата на българското обществено мнение както срещу проливането на българска кръв за чужди интереси извън границите си, така и за превръщането на страната ни в преден американски ядрен пост срещу Русия. И в мишена за руските ответни действия, разбира се.
От гледна точка на целите на нашите управници - поне както ги провъзгласяват, - дали тези поредни договорености зад гърба на българите ще доближат ли страната ни до лелеяното членство в НАТО?
По-скоро не. За какво му е на НАТО още една държава, към която трябва да поеме насрещни задължения, когато от нея може и без каквито и да е насрещни ангажименти да получи всичко, каквото й поиска? Излиза, че когато от ул. "Раковски" 134 ни говорят за НАТО, всъщност са неискрени.
Уж искат членство, пък всъщност са готови да се задоволят и с ролята на подопечна територия. Като тихоокеанския атол Бикини, използван за ядрени опити с цел изпробване на оръжията на "цивилизования свят".
Любопитно би било и "Нова Зора" ще си направи труда да помести текста на споразумението с НАТО, а редом до него, текстът на някогашното споразумение между предишните софийски власти и Третия райх. И на тази основа всеки непредубеден българин да се произнесе как в този интервал е прогресирала България в отстояването на националния си суверенитет.
Авиокомпания "Балкан" - история на престъплението
Прологът
Преди три години в правителството имаше твърде много органи и членове, съпричастни към приватизацията на "Балкан", и почти никакви възгледи за реализирането на националните интереси в този процес.
По редица признаци личеше, че там не се и нуждаят особено от точно такива възгледи.
И тогава бе ясно какви тежки щети и непоправими последици може да донесе за страната евентуално сриване и разграбване на националния превозвач, с цялата му широка инфраструктура в страната и зад граница, пазарни позиции, договори за коопериране, кадри, изграждани от българската държава в продължение на половин век.
Знаеше се, че много от националните авиационни превозвачи в Европа, в т.ч. "Еър Франс", "Алиталия", "Иберия", Португалските авиолинии "ТАП", "Еър Лингъс", "Еър Малта", "Олимпик еъруейс", "Тюрк хава йолари", полските авиолинии "ЛОТ" и други са със 100% или почти стопроцентова държавна собственост. Повечето - с дълбока задължнялост и проблеми.
Но към подготовката и процесите на приватизацията им съответните правителства подхождат с голяма отговорност и задълбоченост.
Знаеше се как правителството на Чехия трябваше да поправя последиците от несполучливия брак на националния си превозвач с голяма чужда авиокомпания.
От годишните отчети на Европейската асоциация на авиопревозвачите се виждаше, че като правило здравословна капиталова структура на приватизираните национални превозвачи се формира от повече участници, които взаимно се контролират, и че тя никога не включва мажоритарен дял за чужда фирма.
Известно беше и в Министерството на транспорта, че спогодбата за транзита по международните въздушни линии от 1971 г. дава възможност на всяка договаряща се държава да отказва разрешение на превозвач от друга държава да оперира по такива линии, когато няма доказателство, че по-значителната част от собствеността, както и действителният контрол на превозвача, принадлежат на граждани от тази друга държава.
Нещо повече, че Регулация 2407 от 1992 г. на Европейската общност постави такова изискване за "национална принадлежност" като задължително условие изобщо за издаване на лиценз на авиационния превозвач.
Знаеше се също за апетитите на различни икономически и неикономически субекти да извлекат своята полза от една приватизация на "Балкан", която не защитава непременно национални интереси.
Органите и членовете на правителството обаче грандомански виреха нос, колчем някой се опитваше да привлече вниманието им към такива "дребни подробности".
Като истински български управляващи те по традиция си внушаваха, че разбират от всичко и най-добре.
В този случай обаче имаше и нещо друго - те не желаеха по тези и други въпроси да се говори публично и очевидно имаха свои причини за това.
Истина е, че към "Балкан", с неговата сериозна задължнялост, остаряващ самолетен парк и други проблеми, не проявяваха интерес много купувачи. Още повече че извън обявяването на процедурата по приватизацията в медиите, правителството не направи никакви усилия за целенасочено търсене и привличане интересите на истински инвеститори и стратегически партньори, както правят в другите страни. Не се търсеха контакти с големи институционални инвеститори като банки, фондове, финансови фирми, нито с настоящи и потенциални пазарни партньори сред авиационните превозвачи.
Всъщност правителството показваше не толкова разбиране за важността на успешната приватизация на "Балкан", колкото желание по-бързо да го продаде.
По този начин то практически абдикира от отговорността си за националния превозач и я прехвърли изцяло на АП, заедно с всички възможни свободи на дeйствия.
Само от безхаберие ли? Едва ли, по-скоро потенциалният купувач, а и самата сделка, трябваше да удовлетворят някакви по-специални условия, известни само на тесен кръг високопоставени чиновници.
Процедурата
След опита от провалената приватизация през 1998 г. стартира последната приватизационна процедура, финализирана в средата на 1999 г. Необяснимо бе, поне от гледна точка на елементарната логика, че за продажба бе обявен мажоритарен дял от 75% от компанията, след като беше ясно как при чужд купувач това ще се отрази на възможността за действителен контрол, на "националната принадлежност"на превозвача, и какви ще са последиците, произтичащи от международните спогодби и регулации.
Междувременно, при изготвянето на информационните документи по сделката, започна да става ясно, че активите на "Балкан" не са чак толкова за подценяване, както се говореше.
В началните месеци на 1999 г. на пазара за ценни книжа внезапно скочи стойността на акциите в СИТА. Увеличението беше толкова голямо, че само този пренебрегван дотогава актив на авиокомпанията възлезе по скромните (документирани) пресмятания на бъдещия купувач на 50 милиона щатски долара!
Не беше трудно за онези, които се заинтересуват, да оценят и пазарната стойност на недвижимите имоти на компанията в България и в чужбина, на ползваните от нея исторически придобити безценни интервали за кацане и излитане на най-натоварените европейски летища в най-търсеното време, на други активи на компанията, които можеха да се превърнат в пари.
През май 1999 г. кандидатите за купувачи връчиха офертите си. Предупредиха ги, че трябва да бързат и ако сделката се състои, това трябва да стане до края на юни.
През юни един от тях бе предпочетен, макар и да се знаеше, че той няма дейност, компетенции и интереси в авиационната сфера и за приличие привлича като формален съдружник в приватизацията една авиокомпания, без никакви пазарни допирни точки с "Балкан".
Наистина ли никой не си даваше сметка какво именно привличаше този купувач към придобиването на мажоритарен дял в силно затруднена компания като "Балкан"?
Няколко години преди това в собствената му страна бе предлаган за приватизация националният превозвач "Ел Ал", отчитащ тогава годишен резултат от един милиард долара продажби и десет милиона долара печалба. А и "Балкан" не беше единствената национална авиокомпания в Европа, за която се търсеше приватизационен партньор. Може би този български случай създаваше за купувача някакви по-особени възможности?
Много въпроси щяха да намерят отговор в преговорите по финализиране на сделката и подписването на приватизационния договор. А други - малко по-късно.
Договорът
Ако с този договор АП, респективно - правителството - защитаваше националните интереси, защо председателят на парламента и други високопоставени държавни служители така упорито, високомерно и нагло се опитваха да заблудят обществеността, че той е конфиденциален?
За кого и с какво може да бъде конфиденциален един приватизационен договор? Как се връзва това с широко прокламираната от правителството прозрачност на приватизацията?
Отговорът е много прост: В договора няма не само клаузи, но даже и дума за конфиденциалност, той е само един разобличителен документ, впечатляващ с безотговорност, некомпетентност и най-вече с признаците на добре заплатена услужливост.
Автентични, парафирани и подписани копия от него станаха обществено достояние още по време на майската стачка на пилотите през миналата година.
Но в парламента власт и опозиция гальовно се задяваха и залъгваха на темата конфиденциалност. Докато един ден "Балкан" престана да бъде превозвач.
А наместникът на новия собственик просто не се завърна. В България.
Тук не е място за детайлен анализ на договора по всичките му клаузи, какъвто се очаква да направят и адвокатите на АП по арбитражните искове, и прокуратурата.
Не може да пропуснем обаче да покажем как са третирани в договора ключови въпроси като инвестиции, уреждане на задължения, гаранции, разполагане с активи, санкции за неизпълнение на задължения.
Купувачите се задължаваха, шест месеца след влизането на договора в сила да представят на АП примерен Инвестиционен план, съгласно който ще осъществят инвестицията в или от Дружеството в размер на сто милиона щ.д. за периода до 31 декември 2004 г. През първия отчетен период изтичащ на 31 декември 2000 г. инвестицията не може да бъде по-малка от 20 милиона щ.д. Не по-късно от 2 януари 2000 г. купувачите ще представят на АП банкова гаранция с валидност 30 април 2001 г. за сумата от 6 милиона щ.д., която може да бъде предявена за плащане при неизпълнение (30% от договорената, но неизпълнена инвестиция).
За следващите отчетни периоди обаче купувачите ще представят не банкови, а корпоративни гаранции. До 31 март на всяка година купувачите ще представят на АП писмен отчет за направените инвестиции за съответния период (пар. 8.1, 8.2, 8.3 ).
При спор между страните относно извършените инвестиции, той ще се решава от комисия в състав по 2 представители на страните и с мнозинство 3/4 от нейните членове. И ако спорът не се реши в 2-месечен срок (тъкмо и валидността на гаранцията ще бъде отдавна изтекла), той се отнася от купувачите пред арбитраж (пар.8.5 ). Ако искат.
Освен това с параграф 10.2 отчетните периоди кой знае как стават от едно- на двугодишни, а с пар. 10.11 сроковете за отчетите се преместват от 31 март на 15 април.
Купувачите се задължаваха да осигурят на дружеството 30 милиона щ.д. с цел изплащане на неговите задължения, описани подробно в Писмото за разкриване на информация (пар.7.1).
В това число 6 милиона щ.д., които ще внесат по "ескроу" (доверителна) сметка на Дружеството, с които то да започне да обслужва задълженията си (пар.7.1.1 ).
В раздел 1, "Дефиниции", задълженията на Дружеството са еднозначно определени като такива към 31 май 1999 г., посочени в Писмото.
В пар.6.1 обаче с незабележимо движение на ръката е разрешено същите 6 милиона щ.д. "да бъдат използвани за изплащане от Дружеството на най-неотложните задължения, съществуващи към датата на осъществяване на сделката, или възникващи във връзка с дейността на дружеството след тази дата".
Т.е., всички плащания, възникващи при оперативната дейност след влизане на договора в сила, които купувачите благоволят да превърнат в нови задължения!
С други думи, това случайно дава възможност събирайки приходите от всички продажби, да не плащаш някои оперативни разходи и - в случай на крайна необходимост - да използваш за изплащане средствата, които при придобиването на авиокомпанията, си се задължил да осигуриш за погасяване на старите задължения.
Останалите 24 милиона щ.д. купувачите осигуряват в течение на 10 години по 2,4 милиона щ.д. годишно. Първите три години - посредством едногодишни акредитиви от купувачите в полза на Дружеството (не е определено какви - неотменяеми, потвърдени и пр.).
В следващите седем години обаче - чрез поръчителство на купувачите в полза на Дружеството (пар.7.1.2 ).
Така, даже ако изпълняват договора, купувачите се задължават да дадат за уреждане на старите задължения не повече от 7,2 милиона щ.д. (с акредитиви по 2,4 милиона, в продължение на три години)!!!
Не по-малко впечатляващи са условията за боравене с материални активи на Дружеството.
От пар 7.9.1. се вижда, че купувачите са длъжни да уведомят АП в случай, че акции на Дружеството от СИТА бъдат (!) продадени или желаят да продават недвижими имоти. Определят се и ограничения за използване на получените от това средства (става дума за няколко десетки милиона щ.д.!) - за погасяване на задълженията на Дружеството, както и за осъществяване на инвестиционната програма.
И с ново ловко движение на ръката се подарява друга интересна възможност - за неизпълнение на тези (пар.7.9.1.) задължения купувачите дължат неустойка от 10% от пазарната стойност на тези активи, съгласно приватизационната оценка (пар.10.13. ).
Е, как да злоупотребиш с такива крупни суми, като те санкционират с цели 10%? И това ако не е защита на интереси!
"Злокобни" санкции следват и за нарушение на други задължения:
Затова пък, ако не осигуряват достъп на упълномощени от АП лица до Дружеството и неговата документация с цел проверка за спазване условията на договора (задължение по пар.7.8), купувачите ще дължат неустойка от цели 10 000 щ.д. (пар.10.10).
Всичко - за целия срок на договора. Та направо свят да им се завие!
Купувачите се задължават да гарантират изпълнението от страна на Дружеството на задълженията по държавния военновременен план съгласно споразумение между купувачите и Министъра на отбраната (пар.7.10.).
Сред приложенията към договора такова споразумение не е цитирано. Следователно, няма такава част от договора. А има ли го изобщо? В парламента май не са си задавали такъв въпрос.
Ето така изглежда "конфиденциалният" договор в най-съществените си части, в български текст.
Макар че при конфликт предимство е предвидено за английския текст.
Купувачът от своя страна е отбелязал и оценил други непрецизни и противоречиви текстове и слабости на договора.
Юристите знаят, че всяка празнота и неточност в договор след време сработват срещу някоя от страните.
Купувачът просто е приел, че ще има възможност да ги използва в свой интерес и ги е оставил като мини със закъснител.
За когато му дойде времето.
Времето за набиране аргументи за оттегляне.
Времето за арбитражен иск.
Следприватизационният контрол
Тук се налагат няколко въпроса от упор.
- Представена ли беше в срока Програмата за трудова заетост?
- Представен ли беше в срок Инвестиционният план?
- Открита ли бе в срок банковата гаранция от 6 милиона долара по инвестициите, ако е била открита - кога и с чии пари?
- Захранена ли беше в срок с други 6 милиона долара доверителната сметка за обслужване на задълженията?
- Открит ли бе в срок акредитивът от 2,4 милиона долара за обслужване на задълженията?
- Какви са сумите от продажби на активи, къде са постъпили и как са разходвани?
- Кои задължения на Дружеството от тези към 31 май 1999 г., предмет на договора и описани в Писмото, са погасявани и на каква сума?
- За какви инвестиции съобщиха купувачите към 31 декември 2000 г. (пар.8.2.1 )?
- За какви нарушения на договора и кога АП предупреди официално (писмено) купувачите и предяви съответен иск?
Повечето такива въпроси са риторични и отговорът е известен.
Но правителството е длъжно да отговори на обществото еднозначно, гласно и вярно, като пред детектор на лъжата.
Министър Нейков, например, с писмо от май 2000 г. сезира за неизпълнения на договора от страна на купувачите по редица такива възлови въпроси надзорният съвет на АП?.
Дотук добре.
Но кой сезира за година и половина правителството, премиера?
Свободно ли беше от отговорности Министерството на финансите?
Как изпълняваше в периода на задълбочаване задлъжнялостта и източване на "Балкан" своите задължения Министерството на транспорта, което упражнява правата на собственост върху държавния дял в "Балкан"? Министерството на транспорта, което по Закона за гражданското въздухоплаване, трябва да контролира и отговаря за икономическото състояние и финансово здраве на превозвачите?
Как реагира премиерът на протестите на персонала на "Балкан" и на многобройните сигнали и запитвания в медиите и парламента? Както и на копията от писмата на адвокатите на купувачите до АП от октомври и ноември 2000 г., изпратени до него, министъра на транспорта и министъра на финансите, както и на личното писмо на купувача до него от ноември 2000 г., съдържащи предложения, а също и тежки обвинения и предупреждения.
Как реагира премиерът на протестите на персонала на "Балкан" и на многобройните сигнали и запитвания в медиите и парламента? Както и на копията от писмата на адвокатите на купувачите до АП от октомври и ноември 2000 г., изпратени до него, министъра на транспорта и министъра на финансите, както и на личното писмо на купувача до него от ноември 2000 г.? Писмата съдържаха и предложения, и тежки обвинени, и предупреждения. Реагира като гледаше с обичайната си убедителност и си даваше вид, че нищо особено не се случва.
Премиерът, министрите и АП получиха с тези писма официалното предупреждение от купувача за това, което той ще направи четири месеца преди катастрофата!
От друга страна, за никой, който се интересува, отдавна не беше тайна, че купувачите се готвят за оттегляне от "Балкан" от пролетта на 2000 г., когато стана ясно, че има пречки да се приберат всичките 50 милиона долара от акции в СИТА.
Че упражненията по авиационен мениджмънт не могат да продължат дълго, защото училището на живота се плаща с много пари.
И когато купувачите започнаха да продават последователно каквото могат, да боравят безконтролно с всички приходи, да реализират схеми, подготвяйки за друга своя фирма положението на кредитор N 1 при обявяване на "Балкан" в несъстоятелност, да предявяват своите писмени претенциии, да създават документи, подкрепящи бъдещия им арбитражен иск стана от ясен по-ясен следващият ход.
Как се обяснява тази, меко казано, странна реакция на нищоправене от страна на авторите на операцията "Балкан"?
Така на купувачите бе подарена още една голяма възможност - да направят с писмените си предупреждения и арбитражния си иск изпреварващия ход.
Сега се налага да се действа постфактум, в условия на дефицит на време, при ограбен и неоперативен национален превозвач, който с всеки ден губи свояпотенциален пътнически трафик, заработван в течение на дълги години. С всички възможни последици.
Това ли беше крайният резултат, който планирахте, господа държавници?
Има ли във вашия календар видовден?
Ще можете ли да предявите най-сетне нашия иск, да ни защитите от чуждия, да възстановите българската собственост върху половината от компанията, да възстановите по най-бързия начин международните полети на "Балкан"?
Ще можете ли да запазите слотовете на "Хийтроу", "Франкфурт", "Шереметьево" и други европейски летища, които са българска обществена собственост, и които втори път никога няма да ни бъдат дадени?
Да, господа, лесно решение за излизане от кризата, създадена от тази престъпна сделка, резултат от крещяща безотговорност, некомпетентност и корупция, няма.
Тук няма място за високомерно мълчание, за показна самоувереност, за фалшива конфиденциалност.
Кой взе сребърниците? Кой е по-големият гад? Излезте на светло и поемете своите отговорности!
И престанете да се правите на експерти.
Бездушен и бездуховен
Kогато Иван Костов посети църквата "Св.Наум" в Охрид, е бил забелязан от набито журналистическо око, че се прошетвал из храма с ръце в джобовете.
Това е един много показателен детайл, още повече, като се има предвид, че милостта му се изживява като християндемократ и драгалевски ктитор. А излиза какво, че този човек няма никакво отношение към духовната хигиена. Да не говорим пък, че може да изпитва някакъв пиетет, някакво преклонение към сакрални послания, идващи от глъбините на българския космос.
Да стоиш с ръце в джобовете в "Св.Наум", току до мощите на светеца.. Неокачествимо!
Може би Вили Цанков най-точно го разгада, като каза, че той е човек, който няма душа.
От Костов наистина лъха обездушеност.
Той наистина истински и дълбоко, бихме казали искрено, ненавижда изкуствата и културата, просто защото е абсолютно индиферентен към тях и защото не вижда смисъл в тяхното съществуване.
Има и такива хора.
Един от тези хора е българският министър-председател. Когато такъв човек обаче реди държавните работи, а това е нещастие за държавата. И за населението, държавата.
