ВРЕМЕ НА КОМБИНАЦИИ И СЛОВОБЛУДСТВА
Сегашният предизборен сезон е уникален. Безнадеждната обстановка вътре в страната ни, както и крайно опасното развитие на събитията в непосредствена близост до България, карат всички партии, групи и организации да търсят нови пътища. Едни - защото се тревожат за съдбата на Отечеството, други - защото разбират, че не могат да излъжат избирателя със старите методи. Комбинациите, които се вихрят в "политическото пространство", са неочаквано смели, а изричаните думи в "медийното пространство" са особено демагогски.
Предстоящите избори ще са не само нестандартни, но и решаващи. Ако нищо сериозно не се промени, България е обречена на бърз и безславен залез. Огледайте се какво става у нас и около нас, и всичко ще ви стане пределно ясно.
Необходимостта от промяна се усеща от политическите играчи, включително и от традиционната "голяма двойка", която по принцип не би трябвало да търси нещо ново, защото досегашната дванадесетгодишна игра я устройва напълно. Единственият истински спор помежду им е кой да поеме активната, а кой - пасивната роля в техния нечестив съюз. Но този спор е решаващ, защото от него зависят авантите на властта, които са необходими и за двете върхушки. В по-скромна степен тази власт е необходима и за техните активисти и привърженици, защото "синьото" вулгарно управление изгони дори "червените" шофьори и чистачки от учрежденията, зависими от волята на управниците. Сега тези хора жадуват справедливост, която разбират като изгонване на сините шофьори и чистачки и замяната им с предишните изгонени. И така - на всички равнища, до края на света. Или по-точно, до края на България.
Не говоря за бизнесмените на различно ниво, които разчитат на подкрепата на властниците, за да завъртят сделките и изместят конкурентите си. А какъв по-лесен в нашите условия начин за това от смяната на управлението. Така че отдолу догоре, от чистачките до посланиците и министрите, смяната на властта (или нейното запазване, зависи от гледната точка) се смята за въпрос на хляба (или на поредния милион, зависи от мащаба) за стотици хиляди хора.
Вероятно подобна е картинката във всички "демокрации"- и стари, и нови, - но при нас извращенията и аморалността са особено болезнени. Заради нашата бедност. Заради нашата озлобеност. Заради нашата дребнавост, типична за повечето деца на малки нации, които често прехвърлят скромните географски мащаби върху всичко около тях. Има ли друга страна, където най-високият "син" магистрат, професор и в университета, къса на изпит по десетина пъти девойчето от "червена" фамилия, което по принцип е отличен студент?
Паролата за предстоящия етап е промяната, другото, новото. Това е естествено, защото днешна България е безгласен просяк, ограбен и от "сини", и от "червени" разбойници и захвърлен на произвола на съдбата. Дълбоките инстинкти на народа се разбуждат заради смъртната опасност и търсят алтернативи. Затова всички стари и нови партии и коалиции залагат на новия "имидж", на новата шапка дори върху старата глава. Традиционният лозунг на всеки действащ президент на САЩ, който иска да властва още един срок, е: "Вие никога не сте живели така добре".
Но у нас управляващите не могат да използват тази фраза, защото ще ги сметнем за луди. Истинските думи за досегашното управление на СДС са обратните: "Вие никога не сте живели така лошо".
На този фон действията на българските политици стават по-разбираеми.
Какво е положението в дясното пространство? Естествено - прегрупиране, маневри, "нови хора и нови идеи", които не са чак толкова нови. Ядрото на властващата върхушка не може да се откаже от миналото си. Естественият му призив е: "Да довършим реформата, и тогава ще живеем по-добре". Казано с други думи - "Дайте ни властта днес, и ще живеете по-добре утре". Обикновено този лозунг е съзнателна лъжа. Наред с това, за да привлекат гласове, десните стават "десноцентристи", като са готови да прикъткат и някои леви дейци, стига това да им донесе вота на заблудени хора от "чуждото пространство", които вярват на думите, а не на очите си.
В критични моменти, когато нараства възможността за смяна на властта, най-хитроумните хора от предишното управление късат решително с довчерашните си колеги (спомнете си пост-класическия пример с Гошко Пирински и правителството на Жан). Именно това стана преди дни с появата на коалицията "За диалог и партньорство" на Христо Бисеров. Сега недоволните "десни" избиратели могат да отидат при нещо познато, а не да гледат настрана.
Разбира се, особеност на момента в България е и ролята, която се готви да играе някогашното дете-цар Симеончо, което вече остаря и има свои планове за възкресяване на монархията. Но това е особен разговор, който искаме или не, ще трябва да водим скоро и отделно.
Съвсем естествено е, че неизбежното разцепление на българското политическо пространство поражда желание за единство на "своите" у обикновения избирател и съответните лозунги на различните политически сили, които се борят за един и същ тип избиратели. Сега хората на Костов обвиняват групата на Бисеров, че цепи десния електорат и работи за "комунистите". Вероятно същото би могъл да каже и Бисеров за Костов. Изобщо, словоблудството едва започва и ние трябва да се приготвим за него.
В обстановката на пълен провал на досегашните управници, на тяхното дълбоко морално падение, на оплячкосването от върхушката им на националното богатство по най-вулгарен начин, задачата на опонентите им от ръководството на левицата изглежда лесна: да разобличат престъпниците от всякакъв цвят, да излязат с ясна програма на истинско народно управление, да отстранят от редиците си компрометираните и корумпираните личности, да направят широк съюз с всички леви и центристки национално-патриотични сили и да мислят какво ще вършат, след като дойдат на власт.
За съжаление, на левия фланг нещата са много по-сложни и по-объркани. Призивът "да свалим СДС на всяка цена", е очевиден и логичен, но той не е достатъчен. Важно е какво ще дойде след СДС и кой ще го върши.
Голямата драма на България е, че трансформацията, която претърпя дългогодишната управляваща комунистическа партия, бе направена от неподходящи хора под външен натиск и с нечисти цели. Това е дълга история, но същественото е, че днешното ръководство на БСП, както и неговата програма и политика, не са нито леви, нито социалистически, нито национално-отговорни. Бъдещите историци ще търсят причините и виновниците за това историческо предателство и вероятно ще изтъкнат името и делото на хора като А.Луканов, П.Младенов, А.Лилов и прочее, както и на техните наследници ала Г.Пирински, Н.Ананиева, Н.Добрев и много други. Именно те оплакаха още приживе всичко, съществувало в страната ни в предишните 45 години и поканиха не кой да е, а прословутите американски душители Ран и Ът да изготвят програмата, която доведе до днешния крах на България. Тази програма те изпълняваха безпрекословно. Нека не забравяме, че в началото на пътя към ада Луканов бе премиер, Младенов - президент, а Лилов - лидер на БСП. Заместници на Луканов в Министерския съвет бяха Пирински и Ананиева. Петното върху техните чела няма да могат да изтрият вековете, както няма да изтрият и печата от челото на техния учител Горбачов.
Същественото обаче не са личностите, а сегашното състояние на БСП. Ръководството на БСП, в което днес се разпореждат учениците и следовниците на Луканов, иска едно: да дойде на власт. А тъй като това в съвременните условия не може да стане без външна подкрепа (тоест без най-вулгарна намеса във вътрешните работи на страната ни), лидерите на БСП се бият със зъби и нокти с вождовете на СДС за симпатиите на Америка и Западна Европа. Но тези симпатии се печелят с политика, която е изгодна за Запада, а не за България. Тези симпатии могат да са насочени към един обект, но могат и да са разделени, ако между обектите няма разлика.
Такова е днешното положение у нас. Под предизборната програма на уж лявата коалиция "За България" биха могли да се подпишат и ръководителите на СДС.
След дванайсетгодишно ренегатство, лидерите на БСП са готови да приютят в коалицията си най-различни ренегати. Неслучайно те изразяват желание за взаимодействие не само с центъра, но и с предстоящата коалиция около Симеон Кобурготски, а и с "разумните политици" в самото СДС.
В желанието си да привлече повече гласове БСП направи остър завой надясно. Обаче завоят надясно не може да не доведе до загуба на традиционния ляв електорат. Това днес е главната опасност за БСП.
Естественото недолволство от политиката на лидерите на БСП, от техния съюз с лица от типа на Николай Камов и Кръстьо Петков, кара левоцентристките и патриотичните личности и организации в България да търсят някакво спасение. Оттук идва естественото движение за коалиране и в истински лявото, и в истински патриотичното политическо пространство. Оттук е и значителният потенциал на това движение, ако бъде организирано правилно, искрено и по нов начин. Разбира се, гаранция за това няма.
Съществуват две реалности: едната е вътрешното убеждение на хората в България, които страдат, които гладуват, които са без работа и които искат коренна промяна на досегашната вътрешна и външна политика. Другата е политическата черупка, групите и личностите, които смятат, че са в състояние да изразят интересите на тези хора. Черупката може да е на равнището на изискването на хората, на изискването на момента. Но тя може и да не е на това равнище. Обединенията на левите и патриотичните сили могат да се изродят в механизъм за прокарване в парламента на лица, които нямат други начини за продължаване на участието си в политическия живот. Без пределна принципност, самоотверженост и честност зараждащите се левопатриотични съюзи няма да изпълнят мисията си.
Въпрос на близко бъдеще е да се види дали това, което преди години се наричаше "субективен фактор", ще бъде на равнището на обективните изисквания на момента. Всички патриоти на Отечеството ни имат един интерес - това да стане, и то по-скоро, по-здраво и на по-морална основа. Да стане чрез обединяване на максималния възможен брой групи, организации и личности, които да се съберат около десетина прости и невъзможни за изопачаване принципи, отхвърляйки всички подробности, които могат да ги разделят.
Възможността това да се осъществи е реална и именно тя плаши традиционните участници в политическия живот.
Разбира се, аз изказвам само лично мнение.
Предполагам, че и сред ръководството на БСП има хора, гузни от поразителния "десен кадрил" на партията им. Те не могат да обвинят съюзите, които стоят по-наляво от тях, в нищо непочтено, защото по нито един въпрос от програмите им те не са в състояние да оспорят тяхната правота. И те няма да тръгнат на спор нито с Националния патриотичен съюз "Отечество" на Н.Хайтов, нито с другите леви обединения, защото няма какво да им противопоставят. Освен едно... Това "едно" е обвинението, че действията на всички леви групи извън БСП "разцепват левия вот" и помагат на десницата.
Както Костов иска да обедини всички около себе си с лозунга да не дойдат на власт "комунистите", така и БСП ще извади идентичния аргумент, че само обединени около Първанов и политиката му можем да свалим сегашната корумпирана власт.
Тази фалшива логика не заслужава особено внимание, но няколко думи трябва да се кажат още сега.
Ако утре коалицията около БСП не успее да победи, виновни ще са не другите по-леви от нея групи, а дясната политика на самата БСП.
И тази политика ще трябва да се променя, а носителите й - да си отидат. Тази политика отблъсква истински левите, истински страдащите и патриотичните хора в България. БСП се затвори във вътрешнополитически боричкания, в кабинетни и парламентарни комбинации. Това няма начин да не бъде наказано от избирателите. БСП греши, ако смята, че съюзът й с Кр.Петков, Н.Камов и подобни личности ще привлече избирателите. Този и други сходни съюзи само ще отблъснат хората. А тези хора трябва да имат реална лява и патриотична алтернатива. Ако никой не им предложи тази алтернатива, бъдещето на България е обречено.
Разбира се, към обвиненията за разклащане на единството може да се подходи и различно: никой не пречи на БСП и коалицията й да се присъединят към истински левите съюзи, приемайки програмата им. Днес тези думи изглеждат шега, но в нея има голяма истина.
Разширяването на алтернативите, появата на нови политически възможности, е положително явление.
Нека хората в България, които не са толкова наивни, колкото ги смятат лидерите на СДС и БСП, да имат възможност да избират коалициите, личностите и програмите, които смятат за най-подходящи. От това всички само ще спечелим.
Едно е ясно: досегашната политика на БСП и СДС, или по-точно казано - на техните вчерашни и днешни лидери, ни доведе до прага на гибелта.
Затова и от едната, и от другата мастодонтска коалиция е редно да очакваме поне малко скромност, поне малко посипване на главата с пепел. Злото, което те донесоха на България за дванадесет години погрешно управление и ялова опозиция, няма прецедент в нашата история.
Това никой не трябва да забравя.
САЩ изнасят оръжия за инквизиции
Във "Вашингтон пост" е публикувана любопитна кореспонденция за "експорт". Полин Йелинек от "Асошиейтед прес" (като цитира "Международна амнистия"), разкрива, че дузина американски компании продават оръжия и друга екипировка в чужбина, които биват използвани за мъчения. "Международна амнистия" призовава за забрана на тези продажби.
Експортираните от САЩ оръжия включват високотехнологични електрошокови оръжия, окови за краката и назъбени пръстови маншети, предназначени да откъсват месо, ако някой задържан се опита да се освободи. Така поне твърди доклад на американската част на базираната в Лондон група за защита на човешките права.
"Никоя американска компания не би трябвало да печели от инквизицията" - казва Уйлям Ф.Шулц, шеф на американския отдел. "Глобалното производство, маркетинг и износ на екипировка за мъчения е доходен бизнес, който се прави, че не вижда страданието, което причинява. Спрете търговията с инквизиции! " - призовава докладът.
Макар че в самите САЩ е незаконно да притежаваш някои от споменатите реквизити за инквизиция, според "Международна амнистия" Министерството на търговията на САЩ е осигурило експортни лицензи за продажбите им от 1997 г., оценени на 97 млн. долара. Те са описани в категорията "оборудване за контрол на престъпността"!
В производството, маркетинга и износа на тези изделия са включени над 80 американски компании. Анализ на търговската информация показва, че основните получатели на тази американска "екипировка" са Саудитска Арабия, Тайван, Израел, Египет и Русия.
Някои от изделията не са били изпитани за медицински последици от тяхното използване и износът им, според говорителя на "Международна амнистия" Алистър Ходжит, трябва да бъде суспендиран.
Организацията "Международна амнистия" (МА) започнала изследването в отговор на ежегодния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права по света.
"Непонятно е, когато Държавният департамент на САЩ рекламира човешките права, Департаментът по търговията на САЩ одобрява лицензи за износ на страни, които собственото ни правителство документира, като извършващи инквизиции" - казва Шулц. Според говорителя на МА - Ходжит, в САЩ има сравнително малко производители на това оборудване, но те го продават на все повече доставчици и продавачи.
Щом веднъж такива нещо се завъртят в производствената линия, не се знае къде ще свършат.
"Независимо от подобреното правителствено регулиране на износа, оръжията се продават и препродават в ръцете на мъчителите" - казва Шулц.
Според доклада на МА, "при отсъствието на строг международен контрол, износът трябва незабавно да бъде преустановен".
Докладът е част от целогодишна кампания, провеждана от Групата по човешките права за документиране на мъченията по света.
Тя бе лансирана и като Интернет-програма, в която поддръжниците могат да изпращат бързо послания до официалните служители, когато се вършат инквизиции, и да искат незабавно да се прекратят злоупотребите.
Албанският котел и българският национален интерес
Никому неизвестното село Танушевци на границата между Македония и Косово влезе във фокуса на световните медии. Какво толкова се случи там? Най-обичайното за този район - стрелба. Но защо точно в този пункт? Защото до дни се очаква НАТО да разреши на югоармията да прочисти полосата около долината на Прешево и да изтика от там албанските сепаратисти.
Това е причината да се потърси и създаде ново гнездо на напрежение. И най-удобният пункт се оказва село Танушевци. В по-широк план - Македония. В Македония реално 40% от населението е албанско с тенденция да се увеличава по скалата на една биологична агресия. Това население, естествено, е силно привлечено от инстинкта да се "съедини" със своите от Косово като етап в осъществяването на мегали идеята за Велика Албания. И Македония, при кърваво разбъркване на картите (вълнения, бунтове), трудно би могла да се справи със ситуацията със своята 12-хилядна армия, срещу която биха се възправили и добре обучените и въоръжени бойци от бившата АОК.
Това твърде добре се разбира и от управляващия елит, защото Любчо Георгиевски, наистина отнемайкъде, поиска чуждестранни военни сили да влязат в зоната между Македония и Косово. Той каза дословно следното: "Тези сили, които може да бъдат френски, британски, италиански, дори български или гръцки, трябва да бъдат по-активни и по-малко да се боят за своите войници. " Ето поради тази причина - боязън от смърт и поцинковани ковчези - Георгиевски не предвижда американците като омиротворители.
И правилно!
Забърканата от хвърковатото НАТО каша ще трябва друг да я сърба. Най-вече балканците, защото европейците също се пазят да не им се разкървави носът.
Няма защо да си правим илюзии. Духът на дивия албански национализъм е изпуснат от бутилката. Умишлено. И тези, които го изпуснаха, нямат никакво намерение да го прибират обратно.
Албанският екстремизъм върши най-вече работа на САЩ. Защото за дълги години обезпечава тяхното от всякакъв род присъствие в района.
Как реагираме ние?
Нелепо!
Президентът страшно се изсили с предложението си да пратим войски на границата между Македония и Косово. В желанието си да предугажда желанията на силните мира сего и да ги удовлетворява изпреварващо, той не за първи път ни сервира постановки, които са в разрез с българския национален интерес.
Няма българин, който да не милее за Македония, но от това "милеене" да правиш опити за държавна политика, е занимание твърде опасно. Защото непременно ще се намесят и други играчи - Сърбия, Гърция, Турция, Албания и, разбира се, части на НАТО, на КФОР и кой знае кои още.
Ни повече, ни по-малко президентът ни предлага, ако използваме един индиански израз, да застанем на пътеката на войната.
Още Клаузевиц е казал, че войната е твърде сериозно нещо, за да бъде оставена в ръцете на военните. Но не по-малко опасно е тя да бъде оставена в ръцете на калпави политици.
И ако някога сме имали всякаквите свои основания да водим освободителни войни за своето национално обединение, днес случаят просто не е такъв, защото Македония е международно призната за суверенна държава, а това още означава и непроменимост на границите. И ако все пак на Балканите границите се променят, това няма да се реши на бойните полета, нито на Балканите, а на друго място, както прочее винаги е ставало.
Тогава за какво ни е да се нахакваме боси в жаравата?
За да легитимираме с кръвта си едно отнапред взето решение? За да свършим нечия мръсна работа, а майките да вържат черни кърпи?
Приказки от рода на тия, че Македония била най-романтичната част от българската история, каквито ги надума президентът, едва ли са признак на сериозно политическо мислене. И нека не забравяме, че тая "романтика" ни струва три национални катастрофи. А още Левски е казал, че "целите сме изгорени от парене, а още не сме се научили да духаме".
Въобще ясна ли е македонската проблематика на нашия политически елит?
Много се съмняваме.
Според Костов опитите за размиване на граничната линия между Македония и Косово обслужвали единствено интересите на наркотрафикантите. В случая (престрелките около Танушевци) въобще не можело да се говори за "етнонационални мотиви".
Слепота ли е това, омаловажаване на ситуацията или нежелание (страх?) да се види истината такава, каквато е?
Няма ли кой да прочете на Костов какво примерно пише влиятелният в. "Таймс". А в "Таймс" пише следното: "Целите на албанците и в Косово, и в Македония е да се накарат правителствата в Белград и Скопие да предприемат репресивни мерки, с което да предизвикат бунт на албанците и нова балканска война. В крайна сметка екстремистите се надяват да се стигне до разпадане на Македония и образуване на Велика Албания".
Начертан е генерален план за действие, балканското буре вече дими, а премиерът не вижда в това никакви "етнонационални мотиви"!
Но мотивите са тъкмо такива!
Албанският случай е класически случай на цивилизационен сблъсък, на сблъсък между етнокултурни модели, според предложената формулировка на Самюъл Хънтингтън.
Знаем, че ситуацията е много сложна, намесени са много играчи (кога ли не е било така!) и че е наистина трудно да се намери най-вярното решение, още повече когато си притиснат от т.нар. велики сили. Но все пак от изключителна важност е да оцелиш историческия момент, оптималния момент за влизане в голямата игра.
През 1903 г., когато турците погромяват Илинденското въстание, България, ако и подложена на огромно емоционално пресиране - братя колят! - не обявява война на Турция. Не прави това не защото не иска, а защото все още няма ресурс, защото не е готова.
Но само след девет години - само след девет години железните български полкове за броени седмици разгромяват в Тракия турската армия.
Това е да уцелиш момента!
Но "моментът" изисква максимална концентрация на национална енергия в името на свята кауза.
Нека се попитаме: концентрирани ли сме, имаме ли кауза?
Най-лошото, което може да ни се случи, е решението да не изхожда от нас и да бъдем изкомандвани като наемници: Марш в албанския котел!
Ще имаме ли сили да кажем "Не! "... Анибал е пред портите!
"Anibal ante portas! " Такъв бил викът, всяващ паника в древния Рим, когато войските на знаменития картагенец слезли от алпийските върхове в зелените долини на Италия.
Оттогава изразът е останал като символ на непосредствена опасност.
За съжаление, пред вратите на България днес опасност също има. Когато читателят ще държи в ръцете си този брой, нещата може би ще са достигнали още по-тревожен развой.
За всеки вече е ясно, че тава дума за събитията в Македония. Не от вчера или от онзи ден предупреждавахме за албанската заплаха. Всуе! Управляващите останаха глухи и за дипломатите, и за разузнавачите, и за историците и политолозите. Просто защото ушите им бяха омагьосани от натовските сирени, които ни пееха приспивната песен за лошите "сърбокомунисти" и добрите "албанодемократи".
Впрочем, нека бъдем справедливи. Наивните, а често пъти и направо невежи, западни лидери сами си вярваха на тази песничка. А тези, които бяха наясно с балканските проблеми, пък си вярваха, че ще задържат нещата под контрол.
Играта свърши - събитията в Скопие и Тетово показват недвусмислено, че връщане няма. Демонът на албанската агресия не може да бъде върнат в никакви бутилки или там вълшебни лампи. Още повече че зад него стоят и някои от потомците на въпросния Аладин.
За България това означава само едно - че войната е на прага ни. И всякакво шикалкавене означава политика на щрауса.
И в този смисъл не е ясно кой все пак излезе крив - бат'Петьо, който призова за изпращане на войски на помощ на Скопие, или историкът-балканист Първанов, който наистина съвсем по социалдемократически взе да се усуква и да се умилква около албанския си съпартиец.
Гоше, Гоше, и ти ли не разбра, че нашите съседи са първо албанци (респективно сърби, гърци, румънци), а сетне са социалдемократи и християндемократи?
Балканите - дроб алангле в ислямската кухня на Вашингтон
Не трябва да се самозалъгваме, че обстановката на Балканите върви към успокояване.
На пръв поглед се създава впечатлението, че НАТО (включително и САЩ) най-сетне са осъзнали опасността използвания от тях недържавен и държавен албански тероризъм да излезе изпод контрол и да обърка плановете им за мирно и процъфтяващо бъдеще на полуострова. В подкрепа на това се дава и следния аргумент: Вашингтон веднъж се е опарил от подкрепата си на ислямските фундаменталисти - разбирай, юнашката дружина на талибаните и Бин Ладен - и втори път няма да повтори тази грешка.
И именно тук е уместно да направим някои уточнения.
Ислямският фундаментализъм и сега е полезен на САЩ. Основната му мишена са бившите съветски централноазиатски републики и уж приятелската, но "прекалено голяма" по критериите на глобализма Индия. Която се очертава освен всичко друго и като една от новите велики сили на започналия век. Ислямският фундаментализъм определено създава по-големи проблеми на Москва и Делхи, отколкото на Вашингтон. Опасността от него позволява на САЩ да бъдат необходимите съюзници и покровители на потъналите в петродолари арабски монархии, по обясними причини високо ценящи сития си рахатлък.
Ислямският фундаментализъм освен това позволява на Вашингтон да разиграва демонстрации на сила по света, най-често с ниски финансови разходи и широк пропаганден отзвук.
По подобен начин би трябвало да се разглежда и политиката на САЩ към Балканите и в частност към американските любимци - униформените и неуниформени радетели за "Велика Албания".
Какво по-добро може да се измисли от една уголемена и настръхнала срещу съседите си Албания? Какво по-добро, за да се държат в шах откъм западна посока нормалните държави на полуострова? Кого другиго може да възприеме подобна държава като покровител и закрилник, освен САЩ?
Единствена сериозна спирачка за мюсюлманския фундаментализъм се оказаха и оказват недемократични по западните критерии, но затова пък светски управления, като например това на Саддам Хюсеин в Ирак. Точно на тях обаче Вашингтон гледа в най-лошия случай с открита враждебност, в най-добрия, с подозрение.
На тези, които ще ни отвърнат, че приказките на Вашингтон за стабилност и мир на Балканския полуостров са съща истина, ще зададем няколко въпроса.
Ако САЩ наистина се нуждаеха от мирни и процъфтяващи Балкани, защо трябваше преди всичко да ги раздробяват, окървавяват, поръсват с обеднен уран? Защо трябваше да ги превръщат в място, от което инвеститори и туристи бягат на светлинни години?
Не изглежда издържан и аргументът за енергийни и други стратегически комуникации от типа например на петролопровода България-Македония-Албания за транспортиране на кавказкия петрол.
Щеше ли Милошевич или кой да е друг да откаже подобни инвестиции на собствената си територия? Нямаше ли те да бъдат осъществени безкрайно по-лесно, ако например ЦРУ не бе създало АОК и Държавният департамент не я бе използвал като средство за натиск?
Вашингтонската пропаганда представя нещата така, сякаш албанците са военно-политическа сила с мащаби, с които дори НАТО трябва да се съобразява.
Може ли някой да допусне сериозно, че ако Вашингтон или Брюксел просто им скръцнат със зъби, няма да станат по-мирни и тихи от мравки?
Точно тази постановка - за "важния албански фактор, който трябва да се отчита" - е сякаш за слабоумни, но продължава да се тиражира като аксиома от правилните медии.
Албанският фактор продължава да се използва от американците в няколко насоки.
ПЪРВО, за натиск срещу Сърбия. За ускоряване на поетапния й отказ от суверенитет и назидателното й превръщане в недържава. Малки порции суверенитет се отпускат на Белград на час по лъжичка - да въведе войски в буферната зона, но само в част от нея, и то под контрола и командването на окупационния корпус на НАТО в Косово (т.нар. КФОР).
В същия смисъл е и тормозът, който САЩ провеждат чрез албанците и спрямо хрисимите и сговорчиви скопски управници. И те са държани в шах въпреки атлантическите им любовни излияния и това би трябвало да ни накара да се замислим дали и за нас няма вече проекти за "федерализация" в напреднала фаза... Накратко, ако съдим по това, което виждаме и най-вече усещаме, в обозримо бъдеще не се очертава успокояване на обстановката на полуострова, където е разположено Отечеството ни България.
Балканското хъски не го уважават
При сегашната "демократична" буржоазна система за провеждане на избори, всеки гражданин "има право" да избира и "да бъде избран". Това право можеш да го употребиш, а можеш и да не го употребиш. Свобода!!! Когато "електоратът" (той затуй е електорат, а не избирател, защото е политически неграмотен) установи, че всички са маскари, показва среден пръст и не гласува. Гласуват твърдите привърженици, симпатизанти и почерпените.
Така си избираме и парламент (не Народно събрание), който не е народен, така си избираме и президент - седесар на всички българи.
Ама са избрани с реално малцинство, защото голямата част от имащите право на глас не са гласували (въздържали се, а не са били против). Да, вярно е, но въздържането, т.е. мълчанието, е знак на съгласие. И си е прав Ив.Костов, който потвърди това разбиране. С мълчанието си електоратът дава съгласието си за всеки кандидат управленец.
Е, щом симпатизантите им са ги избрали, ние нямаме думата. Тогава президентът-седесар на всички българи си прави своя кохорта от "съветници" (личен парламент) с личности като Джефри Сакс, Джордж Сорос, Емил Кошлуков, Нери Терзиева, княз Кирил Сакс-Кобургготски, Соломон Паси и така до 400 души, които гълтат яка пара, за да му дават ценни съвети, за които ние и хабер си нямаме, и се събуждаме с мъдрите решения на президента за НАТО, за коридорите, за Рамковата конвенция, за приоритетите на правата на човека, които стоят над националния суверенитет, а също така и за гражданското общество.
Ами само с президента ли е така? Не е ли същото и с парламента и правителството? И неслучайно "националната ни телевизия", начело с "Гласове" на Явор Дачков, Панорама, Екип 4, Новините в 20.00 часа, предлаганите ни филми и беседи все с чужди на България люде, ни натрапват гражданското общество.
Може ли с един замах да се ликвидира и това голямо зло? Може. С бюлетина - за партия или коалиция, която предлага да се смени формата на собственост. Никаква, ама абсолютно никаква алтернатива няма. Обществено-икономическите закони са неумолими. Ако това не се предложи на обществото, значи и ние сме съучастници в престъплението - ликвидиране на България. От незнание, или от инат.
По този повод ще цитирам думите на българин, с който наскоро, случайно пътувахме заедно. Този българин живее сега в САЩ и е съсед на Стоян Ганев - бивш български министър: "Господине, трябва да знаем, че ние бяхме нещо. Сега сме едно нищо. Казвам ти го аз, който толкова години ходя по Запада. На Запад никак не уважават фалиралите. Фалиралият е некадърник и кръгъл тъпак. Е, такива сме ние - всички българи - сега навсякъде по света. Да имаш нещо (и да те уважават), а след туй да го загубиш така просташки!!! Сега сме най-неуважавани хора и не само това, но и съмнителни. Много ме е яд не само на политиците, но и на нас самите, включително и на мене си."
Това не са мои думи. Аз просто ги цитирам и питам: Как ще водим преговори за приемане в ЕС прави, и каква е тази илюзия, че някога ще бъдем приети. Може би само по политически причини, и то само като пазачи на югоизточните им граници (за наша сметка).
Знаем ролята, уважението и авторитета на пазачите от всички категории.
И какви още национални интереси ще защитаваме? Въобще имаме ли ги вече? Все едно един дрипльо да тропне с крак пред шеф на банка и да води с него равноправен диалог!
Друга е нашата национална идея и в друга географска посока трябва да се отправяме. И не бива да се самозалъгваме нито ние, нито останалите българи. Трябва да бъдем коректни и честни докрай.
Що се отнася до НАТО, не ние ще влезем в него, а точно обратното - то ще влезе (а и влезе вече) у нас. Бат'Пешо, Асен Агов, Соломончо, Иван Костов и Бойко и сие имат грижата за това.
По телевизията излъчват едно рекламно клише за кадрови войници, което завършва с думите на един професионален войник: "Моята професия е войник. Това е! " Този професионален войник след 10-20 години в гражданския живот ще може да изпълнява само една професия - килър.
Внимание! НАТО е тук!
За мен проблемът за членството ни в НАТО вече не е в това, че националните ни предатели отидоха в Брюксел да му поднесат националните ни интереси. Те това са го направили доста отдавна.
Сега проблемът е, че НАТО е в България. В икономиката, в политиката, в армията. За нея сега да не говорим... Накъдето и да погледнеш, накъдето и да се обърнеш - все НАТО. Във въздуха ни, във водите ни, по сушата ни - все НАТО. Това, че конституцията предвижда референдум по-важни за държавния суверенитет и националната ни сигурност въпроси, това го нямат за нищо.
Присъствието на НАТО в България означава, че някой коленопреклонно и без съпротива му е поднесъл всичко - и интереси, и суверенитет, и сигурност. Което пък значи, че доброволно сме ги предали на чужди, което още значи, че сме се самозаробили т.е. попаднали сме под чуждо робство. Поради което и народ, и държава се намират в състояние на робство.
Ама какво нахалство, какъв тепегьозлък имат тия натовци от Брюксел? Отиде там нашият президент, стоя цели три дни, размотава се с куфарчето, в което носеше китапите да узакони робството ни, а пък те не само че не го погледнаха и подписаха, ами го натириха да си дойде в България. Ей тъй, без да изпълни пъклената си задача да ни закачи за стърчишката на натовската колесница. Пък защо им е на тях да подписват някакъв си меморандум на НАТО в България. И без него са се настанили не само удобно, ами и трайно. Пък и подписът им може с нещо да ги задължи. Те подписа на наш Петра го нямат за нищо, щом като и без него се разхождат свободно. Затуй не им трябва да слагат техни си подписи за узаконяване на присъствието си. Не че от подписа на наш Петра зависи кой знае какво. "Великите" си имат въоръжени сили, родове войски и средства за доставяне оръжията си по всяка точка на земното кълбо. Имат си космически войски, ракетни войски със стратегическо предназначение. Изстреляните от тях тела летят над зоната на подписа на Петър Стоянов. Сухопътните войски имат оперативно-тактически и тактически ракети с различен радиус на действие и точност на попадение. ВВС имат не по-малко от петдесет вида ракети от различни класове. Не по-малко имат и подопечните на Посейдон моряци.
И нито едно от тези страшни оръжия не зависи от подписа на Петър.
Въпросът е тези оръжия да са по-близо до границите ни с Русия. А територията на нашата многострадална България, която има нещастието да е възлова на Балканите, е удобна за това. Не че с нейните 500 км дължина тя е пречка да се доставят оръжията до целта. Те спокойно ще си прелитат над нас, защото и ПВО на страната, и ПВО на войските са ликвидирари.
Което значи, че е ликвидирана ПВО като вид бойна дейност. Станала е вид бойно осигуряване, което дава безпрепятствен простор за летене във въздушното пространство на България. Така го иска НАТО. Нали са гости, не можем да не изпълним желанието им.
Но изпитвам ужас като знам каква ПВО имахме. Пиле не можеше да превръкне. Борбата с крилатите ракети на НАТО беше само учебен въпрос от бойната подготовка на войските за ПВО отработван отлично на полигоните, без да имаме специална ПРО.
"Използвайки територията ни" - означава разполагане на оръжията по-близо до Русия. Означава по-късо разстояние за полет, по-малко време на полет, по-малко време за въздействие от средствата за ПВО, по-близо до целта с по-малко разходи за изпълнение на задачите.
Държейки сметка за разходите, не можем да не отбележим, че като им оказваме логистична подкрепа, ще поемем голямата част от разходите им. Просто така. От гостоприемство. Убеден съм обаче, че за тази наша сметка Русия ще държи сметка. И с право. Пък и не само Русия. Всеки ще постъпи така, щом почувства, че го застрашава някаква опасност.
А тук опасността е очевидна и очевадна. За жалост с наше участие. Давайки територията си на друга страна в името на заплаха на трета, направо си е равностойно участие в заплахата. Но и отношението на третата страна ще е равностойно, като отношение към агресор. Макар и потенциален.
Така че ние трябва да държим сметка за поведението на натовци у нас. Иначе ще ни подпалят чергата, както в Босна и Херцеговина, Косово, Югославия, а сега и Македония. Следващата е България.
И на децата, дето играят на войници, е ясно, че САЩ подготвят братоубийствена Балканска война. Те от една страна, гасят огньовете, но от друга - поддържат всякак пожара на войната на Балканите. Сега дойде ред на Македония да пламне. По метода на пълзящата агресия на Балканите войната се приближава към нашите граници. Така, както пълзяха пожарите през миналото лято.
Този огън на Балканите е подпален не от НАТО. Той е само "оръдието на труда".
Искрата пламна от империалистическата политика на САЩ. НАТО е само оръдието на глобалистичната политика на САЩ. Тази политика като зла съдба няма да отмине и България. И няма кой да я защити. Може би дори за ориентация къде се намира България върху картата на земното кълбо, те дори не я назовават България, а използват географските понятия ширина и дължина в градуси.
А ако все още си служат с името България, то не е от любов към нея, а затова, че още могат да изсмучат от нея за задоволяване по-пълно на собствените си интереси.
Затова колкото по-бързо светне червената сигнална лампичка в съзнанието на всеки - "Внимание! НАТО е тук!? ", толкова по-бързо ще разберем какво да правим.
Идват избори и всеки трезвомислещ българин трябва да има достойното си място за отстояване интересите на България и на собствените си интереси. Спасяването поединично от напастта не е възможно. На изборите следва да отнемем властта от ръцете на тези, които ни предават.
А иначе въпросът за колективната сигурност в света, Европа, Балканите и България, ще си виси на пирона, докато не се разбере, че без Русия той няма и не може да има решение. И че съдбата на балканските държави могат и трябва да решават те и никой друг. При това на принципа на общите си интереси и добросъседски отношения, а не под диктата на САЩ, упражняван със сила от НАТО.
Възможен ли е Косовски вариант в България
Напоследък фондация "Фридрих Науман" разпространява безплатно из страната една книжка, в която е отпечатана декларация, - "Права на малцинствата", - приета на голям международен форум в Берлин през септември м.г.
В тази декларация се пледира за такива права на малцинствата като: най-пълно самоопределение, изготвяне на свои закони и несъобразяване със законите на страната, собствени въоръжени сили, самостоятелно използване ресурсите на територията, която обитават, сами да събират данъците си и т.н.
Всичко това не означава нищо друго освен образуване на държава в държавата. Предговорът към тази книжка е написан от Ахмед Доган, а заключението е от Лютви Местан - и двамата - лидери на ДПС.
Съвсем естествено е да се очаква, че опирайки се на тази декларация, ДПС и кръговете около него да заработят още по-енергично за осъществяването на своите цели. Много примери ни дават повод да ставаме все по-загрижени за съдбата на България.
На 13 август 1996 г. една нелегална организация, назоваваща се "Ислямска защита", обяви за своето съществуване с писмо до в. "Струма" в Благоевград, до президента на Републиката и до всички посолства в София. Клеймото на плика е от близкото до Якоруда градче Белица. Чл.3 от устава на тази организация гласи: "Оформяне на мохамеданска етническа област. Създаване на Ислямска автономна област (в нея да бъдат включени етническите групи на турците, помаците и ромите), която област да има собствена телевизия, радио, полиция и управленска структура". А чл.14 предвижда: "Силови действия за сваляне на правителства и институции, които имат националистически елемент... " На печата на организация е изобразена джамия, опасана с венец. От лявата страна на минарето има полумесец и звезда, а от дясната - слънце. Отдолу е написана годината на създаването "1996", а отгоре с едър шрифт - "Ислямска защита".
Каква е гаранцията, че някой ден някой отвън няма да въоръжи членовете на тази организация (ако не го е направил вече) и да ги подтикне да поискат автономия (а после и независимост) и да се обърнат ако не към НАТО, то поне към Турция, да подкрепи техните искания. На нашата югоизточна граница е разположена една огромна армия, многократно превъзхождаща българската по численост и бойна техника. Нейната "пета колона" в България вече се е погрижила да бъдат премахнати всички минни заграждения и да бъдат изтеглени всички гарнизони от тези райони, та до Пловдив да не остане нито едно бойно поделение, което да е в състояние да спре нашествениците.
Такъв сценарий отдавна е разработен от Турция, което се вижда от следната публикация: "Тук във всеки район, където има турци, действието започва едновременно. На минарето на всяка джамия започват да се развяват по няколко турски знамена, а където няма - те се издигат на черквите или официални учреждения. И тъй като предварително и тайно непременно е осигурено оръжие, почти у всекиго има пушка, револвер, тояги или железни пръти... Тръгваме срещу българите, но внимавай - онези, които молят за милост, не се убиват! Разбира се, българите се съпротивляват и ето ти гражданска война. В това време Турция казва на българите: "Стойте! Стига вече сте тормозили моите сънародници, спрете! ". Обединените нации решително се намесват и казват: "Българско правителство, веднага дай автономия на турците, които държиш като свои пленници! " Българското правителство пада на колене и моли прошка!... И така по този начин ние, благодарение на героичната намеса и на Турция, спечелваме своята автономия... " (Е.Ъшънсу "Цветята растат", стр.337, Истанбул, 1982 г., превод Паунка Гочева).
Случайно ли на 21 април м.г. след проведената общинска конференция на ДПС в същия гр.Белица, на автогарата, бяха изписани следните лозунги: "Смърт на каурето" (гяурите - б.а.), "Автономия на Родопите" и "Да живее Турция". Нима са за подценяване тези заплахи?
На 21. Х.1993 г. бившият депутат във Великото народно събрание и лидер на нерегистрираната Турска демократическа партия Адем Кенан заяви пред журналисти във Варна, че ще работи за административна автономия на турците в България.
През 1999 г. той отново заяви, че "България от еднонационална държава трябва да се превърне във федерация с две автономни турски области - Лудогорие и Родопи".
При последното си посещение в Турция той бе донесъл 100 (сто) турски знамена! Основателно възникват въпросите: Кой му ги е дал и с каква цел? Какво ни се готви, та турски знамена ще се развяват в България?
Напоследък Ахмед Доган многократно поиска България да бъде обявена за многоетническа държава. Не можем да не си спомним и неговите думи (на 12 юни 1990 г.) пред турския дипломат Алев Калъч: "Втората ми мисия е да направя всичко възможно, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Аз съм длъжен да ги науча турски език и да ги приобщя към турската нация". Открито и ясно лидерът на ДПС заявява, че работи за турцизирането на българските мохамедани и тяхното откъсване от българския народ.
На Втората национална конференция на ДПС, състояла се в София на 27.XI.1993 г., в отчетния си доклад той заяви, че ДПС не признава българския суверенитет над Западните Родопи, че там може да се разпорежда само ДПС и никой друг - нито парламент, нито президент, нито правителство. Иначе щяло да стане "грандиозна верижна реакция". На тази конференция бе взето решение, че кметовете, избрани с листата на Движението, трябва да изпълняват приоритетно неговите задачи, което също е противоконституционно, защото органите на местното самоуправление са подчинени на българската конституция, законите и на по-горестоящите органи на управление, но не и на общинските ръководства на ДПС.
Нашата загриженост става още по-голяма, като се има предвид, че тези искания за сепаратизъм се подкрепят от могъщи външни сили. Американският дипломат Стивън Войен, завеждащ политико-икономическия отдел на посолството на САЩ в София, през май 1993 г. беше заявил пред активисти на ДПС в Якорудската джамия: "Действайте! Ние сме зад вас". След това в продължение на два и половина часа той ни убеждаваше, че трябва да приемем, че българите мохамедани са турци, че и турският език трябва да стане официален в България наравно с българския и че трябва да имаме партии на етническа и религиозна основа, макар че в САЩ такива са категорично забранени.
На 2.XI.1996 г. на един семинар в Банско лидерът на някаква британска "Междуетническа инициатива за граждански права", развиваща дейност сред българите мохамедани в Сатовча, Марк Босани, заяви на пишещия тези редове: "Ако Вие не им дадете всичко, което те поискат, тука ще става лошо".
След завръщането си от посещение в САЩ в края на 1999 г., в кратко интервю по телевизията, президентът Петър Стоянов изрази своята тревога от развиващата се "парадигма" в Щатите, че България трябва да се върне в границите, начертани някога от Берлинския конгрес, понеже великите сили никога не били давали съгласие за сегашните й граници, и изрази огорчението си, че ние, българите, нямаме лоби в САЩ, което да защитава нашите национални интереси. (За съжаление само писателят Николай Хайтов реагира на това изключително тревожно съобщение.)
Ето и едно изказване на активист на ДПС в Якоруда: "Косово се оправи. Скоро ще се оправи и Македония. Най-после идва ред и тука вече да се оправи". А как се оправи Косово? След "миротворческата" мисия на НАТО от Косово бяха изгонени около 500 000 сърби и други неалбански етноси. Под великодушния поглед на миротворците започна взривяването на църквите. Наскоро в пресата бе изнесено, че броят на взривените сръбски църкви от албански сепаратисти надхвърля 80.
Вместо приобщаването към българския народ, под диригентската палка на Ахмед Доган българите мохамедани все повече се капсулират, все повече се отчуждават и откъсват от него.
На 31.Х.м.г. послучай Деня на народните будители в Якоруда тържествено бе открит барелеф на Васил Левски. Поднесени бяха много венци и букети цветя от всички политически партии, организации, училища и отделни граждани. Само ДПС не поднесе нито едно цвете. Въпреки официалната покана неговото ръководство не присъства на тържеството. На въпроса защо са постъпили така, отговорът бе: "Левски се е борил за вас, а не за нас". "Нас" и "вас", "наши" и "ваши" - целта е разделение и отчуждение.
Дори децата вече не играят заедно. Ръководството на ДПС не присъства и на откриването на новопостроената църква "Св.Георги Победоносец". Показателен е следният цитат от изказванията на Годишната отчетна конференция на ДПС - район Якоруда, състояла се на 2 март 1991 г . : "С най-голяма отговорност заявявам: и на най-добрият християнин му нямам доверие, и най-близкият, и най-милият - чужд е, разберете го, чужд е, няма да стане кръв, няма да стане брат, колкото и да е хубав". Това е откъс от изказването на председателя на ДПС в с.Юруково Алия Али Юсуф. В своето изказване той използва израза "противниците, т.е.християните".
За отчуждението на българите мохамедани допринасят и емисарите на религиозните фондации "Иршад", "Вакъф ел ислями", "Мюсюлмански братя", които учат, че всички мюсюлмани са единна нация, че ислямът носи в себе си родина и националност, че жената е постоянен източник на злото, защото отклонява мъжа от молитвите и Корана. Затова се забранява на жените да работят, да учат и да разговарят в присъствието на мъже. Със средства на тези фондации за кратък срок в Якорудска община бяха построени 7 джамии!
В село Авромово, всички жители на което са българи мохамедани, от 10 години живее, без да работи, алжирецът Нуредин Хамдауи. Четиридесетгодишен, с висше образование, владеещ четири езика, много добър познавач на Исляма. Говори се открито, че е основал в Аврамово организация на най-фундаменталистката мюсюлманска секта "Уахабити". Същият господин от миналата година се преместил в с.Драгиново, Велинградска община, чиито жители са също българи мохамедани. От ноември м.г. в Якоруда се появи косовски албанец, който щял да се занимава с търговия на дървен материал. Дано не се окаже емисар на някаква организация, работеща против българщината.
На 12.VIII.1997 г. бившият главен мюфтия Неджим Генджев показа по БНТ списък на селищата в България, където има структури на терористичната мюсюлманска организация "Сивите вълци". (Да си припомним, че неин член е извършителят на атентата срещу папата Али Агджа.) Якоруда беше сред посочените селища.
Преди няколко години едно от заведенията на градския пазар носеше името "Сивите вълци" и на неговата фасада бе нарисувана в едър план емблемата на тази организация - клекнал на задните си крака вълк, с отвесно изправена глава към полумесец на небето. Сега в Якоруда емблемата на "Сивите вълци" може да се види на предното стъкло на лека кола с номер БЛ 52-62 ВТ.
Напоследък и други прояви в Якоруда предизвикват загриженост. На 24.XII.2000 г., срещу Бъдни вечер, неизвестни лица са съборили кръста на новата църква "Св. Георги Победоносец". При падането си 75-килограмовият железен кръст пробил покрива на църквата. Разкъсана е и медната обвишка на кубето. Такова деяние се извършва за втори път през миналата година. Първият бе през февруари, в резултат на което стенописите по западната стена на църквата се покриха с лед, а подът се превърна в ледена пързалка.
Тази година бе осквернено и древното светилище "Царица Елена и цар Костадин" (посветено на император Константин Велики и неговата майка Елена, които в 313 г. спират гоненията на християните и обявяват християнството за официална религия). То се намира в южната покрайнина на Якоруда. Всяка година на 21 май там се отслужва молебен и се прави курбан. На това място сега един мохамеданин е построил обор за коне, отсечени са десетина големи бора, а масивният кръст е пречупен на две части.
От изложеното дотук се вижда, че в някои райони на страната се подготвят и назряват събития с трагични за България последици. И ако днес не се вземат мерки, утре ще бъде късно, макар че според новата военна доктрина България няма никакви врагове... Народе-е-е?!.. Гладно око, лошо гледа
Някога Достоевски написа, че ако няма Бог, всичко става възможно. Защото рухват извечните опори на битието: моралът вече не е коректив; лъжата тържествува; властта става цинична, нагла, безконтролна и корумпирана. И само надеждата мъждука, за да напомни, че тя все пак умира последна.
Днес престъпността залива България, убийството на тригодишния Петър Терзийски е само брънка от адското й плетива. Правителството не желае да носи вина. Не се счита отговорно за злото, което души българина. Прави се, че не знае в какво е неговият корен. Не иска да признае, че той е в бедността и безпътицата на българската нация, отровните плодове на либералната революция.
Когато в едно общество гладът е вече повсеместен, то не може да сдържа възшествието на престъпността. Тя става битие. Сред един милион безработни потенциалните престъпници са неизразимо повече, отколкото сред 1 млн. работещи хора. Гладно око, лошо гледа, казва народът. Правителствената политика, философията на управлението на Иван Костов са последица от цивилизационния избор на българските "демократи". Защото ограбиха и изсмукаха ресурсите на нацията, изнесоха националния капитал в чужбина, маргинализираха обществото. Днес достойните, честните, трудолюбивите, умните и интелигентни хора на България, в прекия и преносния смисъл, са превърнати в просяци, в хора нищожни. А мнозина от тях животът обърна в престъпници.
Смъртта на малкия Петър бе повод да ни кажат, че не бива да протестираме. Че трябва да мълчим, да търпим и да гласуваме, без да питаме кой брои гласовете. Но ако за всяко престъпление има конкретен виновник, това не означава, че властта не носи отговорност. Тя представлява управлението на държавата. Тя е длъжна за всеки член на обществото да осигури достойно място. За работника - работа, за престъпника - килия. Докато работниците са без работа, децата ни без хляб, а престъпниците - на свобода, живот в България не може да има. Затова управлението на фалшивата демокрация трябва да бъде сменено с управление на националната демокрация, в която правата и отговорността идват заедно и поравно, за всички.
Не се съмняваме, че управниците в наглостта си ще обвинят за петъчния митинг пак неразградените тайни служби. Моралът в кръга "Олимп" е дефицитно качество. За управляващите хиляда убити по пътищата и 400 - с незаконно оръжие и при битови свади, изглежда, са нещо нормално. Докато временното въвеждане на смъртното наказание и изпълнението на 20 смъртни присъди за рецидивисти годишно, е непреодолима бариера по пътя ни към Европа.
Време е вече да проумеем, че тези, които разрушиха правозащитните органи, тези, които разбиха българското разузнаване и контраразузнаване, тези, които направиха от Отечеството наркомагистрала, а митниците ни - гнездо на нечувана корупция, трябва не само да бъдат изхвърлени от властта, но и да бъдат съдени. Заради това, че накараха 7 милиона българи да живеят не само оскъдно, но и в постоянен страх от все по-агресивната престъпност.
Ние казваме "Стига празни приказки за човешки права! ". Който не изпълнява задълженията си по конституция, не може да разчита на права. Трябва да прочистим полицията от корумпирани и бездарни служители. Трябва да възстановим смъртното наказание за жестоки убийства, за наркотрафик, за блудства с малолетни и тероризъм. Трябва диктатурата на основния закон - конституцията, да победи диктата на престъпния свят.
НПС "Отечество" предупреждава: ако и на тези избори народът продължи мандата на майкопродавците от СДС, то нека да знае, че така ще подпише и смъртната присъда на третата българска държава.
Национално изпълнително бюро на НПС "Отечество"
Интелигенцията - надежда и реалност
На 13.01.1898г. в един литературен вестник Емил Зола излиза с отвореното си писмо "Аз обвинявам! ". Адресирано е до президента Феликс Фо, в което протестира срещу съдебния процес "Драйфус" в името на истината и справедливостта. След него в двадесетина броя на същия вестник излизат протести, подписани от стотици видни и титулувани университетски преподаватели, известни артисти, юристи, архитекти, хирурзи, музиканти, писатели... Издателят Жорж Клемансо обявява, че се е родила нова, мощна сила, обединена около една идея и я нарича с името "интелектуалци".
Връщам се към гражданското достойнство на великия Зола и възникването на понятието "интелектуалци", за да подсетя всички, които се чувстват съпричастни към това понятие, че то задължава. Да напомня на управляващите, че за разлика от президента Феликс Фо,Зола е влязъл в историята и всеки знае за него. А обществото да не забравя силата и значението на словата, изречени от Зола: "Истината е в ход и нищо не може да я спре!"
Сега се нуждаем именно от това - мощен глас, който да даде ход на отрезвяващата истина. Глас, който да разобличи илюзиите и политическия фалш, цинизма на едно престъпно управление. Глас, който да вдъхне вяра и надежда в объркания и разочарован от политици и институции български народ. Глас, който да го изведе от убийствената апатия и да му даде увереност и сили в борбата за достоен живот.
Нуждаем се не от мъчително преживяване, имитация на едно възраждане към нов икономически, политически и духовен живот, а от истинско Възраждане на народ и държава. Ако нашата интелигенция няма сили да се превърне в директен обществен обвинител като Зола, то дългът й я задължава да бъде достоен наследник на нашите възрожденци, дали на България първоначалния тласък в най-новата й история.
И тук е проблемът. Вече 12 години интелигенцията като цяло не е доказала, че е в състояние да направи това, което обществото очаква от нея.
Изпитало непрекъснатите манипулации на въртящите се около властта партии и политици, станало жертва на техните празни обещания, лъжи и демагогия, свидетел на политическия слугинаж на разяжданите от интриги институции, изстрадалото ни общество не вярва в нищо и в никого. Колкото и да е обхванато от неверие обаче то все пак търси някаква опора, идеи и отправя поглед към интелектуалния елит.
Неговата сила и полезност за обществото се измерва с мисловния му потенциал, с акумулираната от него човешка мъдрост и генерирането на идеи. Те се съдържат в борбата за опазване на личната свобода, интелектуалната и морална независимост от съблазните на властта.
Доколко и как тази сила може да бъде използвана за благото на обществото зависи от много неща. В многофакторната зависимост се открояват историческата й зрялост, социалноикономическия й статус и наличието на истинска демокрация. Негативното влияние на факторното множество се оказа по-силно от позитивното. Нашата интелигенция се оказа исторически недорасла. Не успя да съедини националния дух и култура със световните постижения. В условията на една лъжедемокрация тя бе политически употребена, разединена и изоставена. Дадоха й свобода на изява, но я смачкаха социалноикономически, тласнаха я към антибългарските ходове на "Отворено общество". Тя абдикира от своите духовни задължения към народа и позволи да бъде елиминирана като социално градивна сила.
"Новите демократи" знаеха силата на интелигенцията и какъв обществен резонанс може да има гласът й и се заеха с нейното "овладяване" и "опитомяване". Бързо успяха да разединят културната общност на "наши и ваши", подписала и неподписала някакви си декларации, поканена и непоканена на приеми, срещи, дискусии и т.н. Тези "демократи" се нуждаят от ласкатели, клакьори и посредствените, сервилните, първи се озоваха да си предлагат услугите.
Свидетели сме как медиите лансират най-продажните хора и ни пробутват интелектуалци фалшифки. До тях, разбира се, твърде неловко се почувстваха повлечените от въртопа на демагогията, доказали се творци. Употребени и разочаровани от управляващите, те се върнаха към истинската си интелектуална същност. Когато се опитаха да кажат своята дума като коректив на властта, бяха анатемосани от първия "демократ" на републиката. Негови са думите: "Искам да им кажа - само съсипвате и без това невисокото реноме на българския интелектуалец. " Каква дързост. Човекът, който има големия принос за окончателното съсипване на реномето на българския политик, да говори така за интелектуалеца. Позволява си да каже: "Интелектуалците нямат сила, извън своята професионална сцена".
Явно на И.Костов трябва да се напомнят думите на Шарл де Гол, че политиката е твърде сложно нещо, за да се остави само в ръцете на политиците.
След своите високомерни и презрителни подмятания по адрес на интелигенцията той разбра, че срещу нея не може да се върви с рогата напред. Реши да замаже нещата, като се срещне с нея по повод на юбилея си. Това жалко и прозрачно заиграване бе отново с цел да се употребят за политически цели готовите за компромиси лица, заради изгодата. Премиерът си позволява според собствени критерии, за собствени цели и с неприкрита мотивация да причислява удобните нему към съсловието на интелигенцията - като награда за вярна служба на "синята идея", или като примамка за приглушаване на критичните им изяви. С поканата си той искаше да напомни на "удостоените" за своето безцеремонно заявление, че иска от интелектуалците да чуе ехото на собствения си глас. На този премиерски флирт Слави Трифонов публично отговори, че е шоумен, а не интелектуалец.
Защо господин премиерът след като унижава интелигенцията, отрича нейната гражданска сила и своеобразна власт в обществото, иска от нея да бъде ехо на гласа му.
Ако управляващите и придворният слугинаж смятат, че времето на славата и политическото влияние на интелектулците е минало, защо кокетират с тях? Отговорът е в страха от разобличаване на лицемерието на синьото управление, в чийто мрак е намерило убежище престъплението му към българския народ.
Социалната справедливост, в името на която то дойде на власт, е тотално смачкана. А както сочи Люсиен Хер, интелектуалците са хората, "които знаят как да поставят закона и идеала за справедливост над своите лични интереси, природни инстинкти и групов егоизъм". Истинските интелектуалци страдат заради несправедливостта. С това страдание те превръщат своите индивидуални мнения в публични, стават генератор и авторитетен изразител на общественото мнение. Ето защо е воят срещу големите интелектуалци с ясно изявена гражданска позиция.
Цинизмът в поведението и политиката на управляващите надмина всякакви граници. Те отдавна нямат доверието и моралната опора на народа. Неговото недоволство избива през всичките пори на обществото, но управлението на СДС го отминава с нагло безразличие. Неговите единствени аргументи за "безупречност" е осъществяването на диктат под чугунения натиск на своето компрометирано управляващо мнозинство.
Кризата в управлението отдавна е факт и протестът на интелектуалците пред парламента срещу насилието бе поредното доказателство за това. Колкото и да се омаловажава, произнесена бе нравствената присъда над случващото се в страната и нейното управление. Макар и с непълна сила, мълчаливата като цяло и разединена българска интелигенция показа своята гражданска позиция. Тя раздразни управляващите, защото все пак бе нарушено така преследваното мълчание на интелектуалците, защото те могат да сложат закваската и за нарушаване на народното безмълвие.
Управленският слугинаж тутакси реагира. Явор Дачков побърза да унижи известни интелектуалци в своите "Гласове", а в пресата четем: "Вероятно водени от традиционното си усещане за мисия, интелектуалците ни все по-често се забъркват в ситуации, в които изглеждат смешни. Поради некомпетентността си... В очите на по-интелигентната публика понятието "интелектуалец" девалвира".
Не ви ли напомнят тези думи за словата Костови?
Не предизвикват ли те асоциации за ситуации, в които министри изглеждат смешни поради некомпетентност? Как няма да девалвира понятието "интелектуалец", когато управляващите, считат за такъв Васко Кръпката и гусларите по седесарските митинги. Къде са известните български учени, изобретатели, архитекти, лекари и т.н.?
Явно на господа управляващите е необходимо да се повтаря и потретва. Благодарение на изключителния си интелект и познания в съответните области, интелектуалците са близко до основните ценности, които поддържат и определят качеството на обществото, стават пазители на обективността, истината и справедливостта. Това издига възгледите им над отделните социални функци, груповите интереси и партизанщината. Когато политиците се провалят, влизат в противоречие с интересите на обществото, интелектуалците са длъжни да вземат отношение по въпросите с етическа значимост от името на обществото. Превръщат се в своеобразна "колективна съвест" на нацията, издигната над обвързаните с частни интереси нейни вътрешни деления.
Появиха се за съжаление услужливи гласове, които считат горното за отживяло, че интелектуалците остават в историята с това, което са създали, а не с гражданското си поведение. Времето е дало категоричен отговор на спекулации от този род.
Да, творците са останали в историята със своите творения, но са станали още по-велики с доблестното си гражданско поведение именно като "будната съвест на нацията". Излишно е да споменавам примери от нашата история, но ще припомня за Виктор Юго, който с "История на едно престъпление" заклейми Луи Наполеон. Да си спомним за позицията на Чаплин, Пикасо, Арагон, Сартр, Солженицин, Сахаров... Жалко е, когато интелектуални пинчери използват политическата конюнктура и със слугинаж от всякакъв род прикриват своята творческа немощ. Когато джафкат срещу доказали се хора, само за да угодят на едно компрометирано управление и се наредят в неговите "интелектуални" редици. Жалко е, когато се прави всичко за изкуствено разбиване на културната общност.
Срамно е, когато известен творец като Йордан Радичков сменя ловната дружинка на Т.Живков с хранилката на Сорос. Когато Вера Мутафчиева след правителствената награда "Паисий Хилендарски" заяви, че днес българският народ няма нужда от будители. Как се затварят устата на известни интелектуалци, говори и потъването на Ивайло Петров в блатото на НСРТ.
Този орган е очевадно доказателство как властта внася в интелигенцията закваската на безнравствеността, за да я използва за свои поръчки. Независимо от дългите словесни еквилибристики на неговите членове, той с нищо не доказа, че е независим надпартиен орган. Станахме свидетели как те предадоха душите си, пренебрегнаха професионализма и безпринципно променяха критериите си, за да изпълнят поръчката на И.Костов. Капак на тяхното падение е изборът на директор на БНР, съчетан с този на Сдружението на българските писатели. Неморално е то да издига една кандидатура, а след това председателят му Михаил Неделчев да я обяви за нелегитимна, издигната под натиск и без съгласието на ръководството на сдружението. НСРТ гласува за нелегитимната кандидатура на Иван Бориславов с решаващите гласове на четирима свои членове (Валентина Радинска, Ивайло Петров, Александър Томов, Димитър Коруджиев), които са членове на Сдружението на българските писатели. Това е заговор, мръсно петно върху лицето на интелигенцията, начин за развращаване на нравите.
С позор като този се девалвира понятието "интелектуалец".
С какво право, с каква съвест за интелектуалци ще се считат тези, които подготвят предизборната Вартоломеева нощ в БНР, които вече започнаха погрома над свободата на словото?
Навярно бихме били по-други, животът ни по-добър, да сме на друго място по пътя за Европа, ако нашата интелигенция бе издържала теста за зрелост. Все още имаме шанс. Ние нямаме своя Зола, но имаме достойния Николай Хайтов. Заедно с други интелектуалци той направи опит да удари камбаната и да събуди заспалото обществено съзнание, да даде живот на едно ново гражданско движение, каквото е НПС "Отечество". В своите интервюта и разговори по радио и телевизия, в своите изповеди и "Време за разхвърляне на камъни", както и в обръщението към всички, които обичат Отечеството, Николай Хайтов разкри големия заговор срещу нацията и държавата на отчуждените от народа партийни велможи и властници. Неговата поредица в "Нова зора" е един от най-ярките образци на висока гражданска съвест и отговорност и пример за всички, които трябва да повярват, че само със собствени сили и непримиримост срещу злото то може да бъде победено. Хайтов е и любим, и люто мразен, защото нарушава удобното за властта овчедушие и мълчание на т.нар. интелигенция, която с мълчанието си става съпричастна в престъплението на властта.
С хора като Николай Хайтов и редица още свои представители българската интелигенция показва, че диша с гърдите на народа и макар със закъснение ще изпълни своя дълг пред него.
Настъпил е моментът да се сбъднат думите на покойния проф. Николай Генчев: "Българската интелигенция е длъжна в съответствие с най-добрите постижения на най-добрите свои представители да застане начело на обществото".
Корпоративният затвор
При днешния глобализъм и неговият "ред" 51 от стоте най-големи национални икономики функционират по-скоро като корпорации, отколкото като държави. Тези държавокорпорации са всъщност компрадорски слугинаж на световните финансовоолигархически метрополии.
От друга страна, двеста от най-могъщите международни корпорации функционират като същински държави. В тези корпорации, които са омотали в пипалата си целия глобус, работи само един процент от всички заети в света, който обаче дава 30 на сто от цялата му продукция.
Типична държава-корпорация е Сингапур, където авторитарната власт държи жителите си в подчинение, осигурявайки им жизнен стандарт, съпоставим със западноевропейския. Авторитарно-корпоративни държави са също така Перу, Южна Корея, Пакистан, Бирма, Египет, Мексико и още много други.
Тези държави не са се оказали в това положение случайно. Поради интересите на световната олигархия и възползвайки се от локалните исторически, стопански, социални и културни дадености, тамошните силни на деня съзнателно налагат тези структури и взаимоотношения.
Но корпоративизмът не е специалитет само на Третия свят.
Негови съставки и признаци се срещат и в т.нар. демокрации. Така е например в Япония, в която десетки милиони хора са свързани с различни корпорации буквално от люлката до гроба.
Солидно развит е и италианският корпоративизъм. Само през последните две-три десетилетия почти няма италиански премиер (за министри, депутати, висши чиновници - да не говорим), който да не е уличен в престъпно участие в различни корпоративни структури, най-вече в мафията.
В божем демократична Америка също не си поплюват да прилагат "похвати" като в Буенос Айрес или Рио де Жанейро. В САЩ, където разривът между богати и бедни все повече се задълбочава, растат като гъби след дъжд все повече корпоративни селища, квартали, магазини, спортни комплекси и т.н., скрити зад непристъпни стени и охранявани от свирепи бодигардове, озъбени песове и свръхмодерни "съоръжения за сигурност".
А онези българи, на които всичко това навява аналогии с дворците в Драгалевци, имат предостатъчно основания за безпокойство. Корпоративизмът и у нас става все по-застрашителен. Мощна корпорация е например НЕК, който рекетира всички със световни цени при български производствени разходи, като същевременно ограбва безплатно природните и други богатства на цялата нация.
Точно в това и се състои смисълът на корпоративизма: чрез властови и монополни насилия да се ограбва дадената страна от местните еничари и техните чужди господари.
Корпоративни по своята същност у нас са цели отрасли, а също така и структурите, които гравитират (и паразитират на народен гръб) около семейства като Костови и други членове на управляващата, а и на "опозиционната" върхушка. Междувременно аферите, изнасяни всекидневно от вестниците, без от това да последват никакви съдебни санкции, показват, че държавата отдавна е капитулирала пред корпоративните интереси.
Главозамайващите разлики в доходите на бедни и богати, липсата на средна класа и пауперизирането на почти целия народ са ясно послание, че скоро ще се превърнем в море от бантустани, в което тук-таме плава и по някое островче на корпоративния разкош.
Ножът отдавна е опрял до кокала: или българите ще унищожат корпоративизма, или той ще унищожи всички нас - и държавата, и нацията, и индивидите дори.
Така че, читатели, отваряйте си очите за кого ще гласувате на изборите, ако не искате и вие, и най-близките ви хора, да ги затворите завинаги.
Македония: Баналностите на злото
Колко противоречиви послания излъчи нашият политически "елит" във връзка с конфликтите в Република Македония и по границата й с Косово! Това е най-убедителното доказателство за аматьорското начало, което вилнее в сферата на външната ни политика днес.
Президентът обеща да изпратим войски в Македония; премиерът и неговите министри виждат това само в рамките на международна (не европейска, още по-малко балканска) инициатива. Парламентът осъди терористичните действия на албанските сепаратисти и подкрепи суверенитета и териториалната цялост на Македония. Същият утвърди военно-техническа помощ за републиката, която пристигна на местоназначението почти едновременно с премиера Костов.
Военният министър увери, че няма опасност за сигурността на България, а президентът, който е и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, каза, че събитията можели да се отразят негативно на нашата евроинтеграция.
В предаването на БНР "Неделя 150" шефът на Комисията по външната политика Асен Агов упрекна лидера на БСП, че не е поискал обяснение от Фатос Нано (бивш премиер на Албания) за революцията на албанския парламент, която отхвърля намесата на България и Гърция с военно-техническа помощ за Македония. Същият г-н Агов обаче подкрепи преди време пред лидера на АОК Хашим Тачи идеята за независимо Косово.
Бъркотията стана тотална, когато към българските "трепети" се добави и главоломният поврат в позицията на НАТО.
След като албанските терористи започнаха да стрелят и по КФОР, от НАТО кандисаха на намаление и дори премахване на буферната зона по границата на Сърбия с Косово. Дори поканиха сръбските войски да се върнат в част от буферната зона. С посредничеството на НАТО на 12.03.2001 г. дори бе подписано съответно споразумение. Имаше вероятност НАТО да поиска сръбски войски и по границата на Косово с Македония... Никой от Алианса не изрече сакралната фраза: "Сгрешихме! ", но и не е нужно да се казва очевадното.
Или НАТО не са предвиждали през 1999 г., че "автономията" на Косово ще повлече нови претенции, стигащи до "Велика Албания", или и днес някой на запад насърчава терористите.
Армията за освобождение на Косово (АОК) бе създадена от ЦРУ и обучена от американски специалисти. Кой създаде и обучи Армията за свобождение на Прешево, Буяновац и Медвежа? Или пък АНО (Армията за национално освобождение) в Македония? Вероятно учителят е един и същ. Във всеки случай изнесеният факт от Елена Йончева (в предаването "Календар" на НТВ на 13.03.2001 г.), че част от членовете на АНО не знаят македонски, но говорят немски свободно, е показателен. Т.е. не са от Македония!
Горката Македония! Тя, която се напъна геройски през 1999 г. да приюти стотици хиляди косовски бежанци, сега сякаш е наказана да плати за доброто, което направи тогава.
Не е случаен фактът, че албанците там искат преброяване на населението. Защото смятат, че благодарение на останалите там бежанци от Косово вече са не 23%, а 40% от македонското население. Те претендират за статут на народ и за федериране на държавата като двунационална.
Няма защо да слушаме декларациите на властите в Тирана за целостта на Македония; нито на Хашим Тачи и Ибрахим Ругова, които "порицават" тероризма, но не и албанските претенции срещу славо-македонската "дискриминация". Причината за това, което става в Южна Сърбия и продължава да става по границата и в Македония, е самият косовски пример. Той дава надежди на сепаратистите, че с помощта на НАТО могат да получат и "Велика Албания".
Никакви демократични отстъпки на скопското правителство не ще заглушат албанския блян. Илюзия е да се смята, че Македония е застрашена само отвън: формирането на новата албанска Народнодемократична партия е показателно. Макар от партията да отхвърлят твърденията, че са политическа проекция на АНО, обещанието, че ще се борят за осъществяване на нереализираните досега албански идеи срещу славо-македонската "дискриминация" на албанците е достатъчно тревожно.
При това положение да не вижда заплаха за България, може само политически слепец. Или такъв, който говори в угода на някои западни среди.
Докато Косово бе под контрола на сърбите, сърбо-албанският конфликт нямаше опасност да прерасне в балкански. Сега и ние ставаме страна в този конфликт с всички неприятни последствия. Понеже и Гърция помага на Скопие, не е изключено да се развихри още една АНО в Епир, населен с албанци. Остава шиптърите да инсценират нов Рачак и да писнат за помощ към Анкара. Тогава Балканската война е неизбежна!
Не си мислете, че западни войници ще мрат за Македония; особено ако и сега сепаратистите бъдат пропагандно трансформирани от терористи в борци за демокрация и човешки права.
Колко пъти трезвомислещи автори от страниците на "Нова Зора" предупреждаваха за опасността, която грози "най-романтичната част от българската история", сиреч Македония? Политиците ни и през 1999 г., и днес имат уши само за онова, което им се казва от Запада. Заедно забъркаха попарата, която днес сърбаме всички!
Какви ли отстъпки не направи Любчо Георгиевски на местните албанци? То не бяха албански министри (дори министърът на външните работи на Македония е албанец), то не бе чудо! Албанците откриха неотдавна и частен албански университет в Тетово. Откриха го официално, тъй като той всъщност функционираше от 1994 г. Горките "дискриминирани"! Македонските албанци имат "едва" шестима министри в кабинета на Георгиевски, а у нас ДПС няма нито един. Сигурно въоръжените нападения на АНО върху македонските сили за сигурност ще увеличат "равноправието" в републиката! Не, разбира се, но това не е "целта на занятието". Целта е откъсване на половин Македония, включително и Шкупи (албанското название на столицата Скопие).
Картата на "Велика Албания" вече я има в уеб-сайта на албанското лоби в САЩ! (Албанско-американската гражданска лига, начело с бившия конгресмен Джо Гуарди).
Днес косовският сценарий просто се мултиплицира, стигайки до Македония. Нещо, за което нашите управници трябваше да помислят през 1999 г. Малко вероятно е КФОР да подгони сериозно въоръжените шиптъри, а т.нар. международна общност да отреже мераците им за независимо Косово. Смешно е, че пак югоармията ще се разправя със сепаратистите, само че без Милошевич!
Така едно престъпление, започнало като трагедия под името "хуманитарна намеса", ще завърши като фарс за НАТО. За Македония трагедията обаче предстои.
Баналности на злото, което можеше да се предотврати. Вече е късно, войната започна!
Според Небойша Малич ("Балкан експрес", 1март т.г. - "Сюрреалистичната действителност"), всеки, който прави изявления и обобщения за Балканите, трябва да бъде крайно предпазлив. Съжденията могат много скоро да се върнат при своя автор.
На Балканите нищо не е така, както изглежда и колкото повече нещата се променят, толкова повече остават същите. Това може да се струва нелогично за западняка, но за балканците си е чиста баналност.
А по-логично ли е поведението на Запада? Например това, че от Хага обвиняват Милошевич и директора на РТС Драголюб Миланович затова, че не са евакуирали личния състав на телевизията преди натовската бомбардировка?
Логично ли е НАТО да посредничи на сърбите за преговори с терористи, които преди време едва не отвлякоха вицепремиера на Сърбия Небойша Чович? Особено като се има предвид, че последните ги интересуват не преговорите, а свободният достъп на дрогата за Европа?
Защо албанските сепаратисти от АОПБМ подписаха споразумение със сърбите? Или защото нямат никакво намерение да го изпълнят, или защото се надяват така да провокират конфликт между НАТО и сърбите, какъвто сценарий е описал топвоенен служител на САЩ от КФОР.
Друг е въпросът, дали става дума за възможен сценарий или за подготвен план!
А може би прекратяването на огъня в Южна Сърбия само ще доведе до засилване на албанския натиск върху Македония? Боевете в Тетово го потвърждават. В Македония се проведоха митинги "против" и "за" екстремистите. Вицепремиерът Арбен Джафери отрече, че албанците искали да заграбят Македония. Те не били заинтересувани от дестабилизацията на района. Дали сегашните сблъсъци са образец на стабилност?
Никаква логика няма и в действията на НАТО през последните години: веднъж бомбардираха сърбите в Босна, защото искаха независима република (Сръбска Краина), втори път бомбардираха тези от Сърбия, защото не давали независимост на Косово! Независимостта да не е монопол на албанците?
Ставащото в Македония днес може да изглежда странно само за онези, които гледат на всичко през призмата на фалшивите си представи за евроатлантически ценности и морал. Всеки, който игнорира вековете на кървави междуетнически вражди на Балканите и факта, че развитието на балканските нации и държави не е завършено, рискува да изпадне в глупаво положение.
Албанците сигурно не са най-ощетените от историята, но като най-късно формирала се нация, агресивността им е най-голяма.
Независимо от това как ще се развият събитията в Македония през тази година, опасността от по-мащабна гражданска и Балканска война остава. Налице е поводът (албанското обединение) и основната движеща сила - албанското население, което скоро може да стане доминиращият етнически фактор и в Македония.
Косово е катализаторът на албанската експанзия!
Това нашите политкръжочници не разбраха и сами подписаха смъртната присъда на Македония! За тях днес няма никакъв полезен ход: нито съзерцателната позиция на БСП, нито изпращането на военно-техническа помощ на Скопие от правителството (с одобрението на НС), нито изпращането на войски в Македония (самостоятелно или в рамщките на международна мисия) не водят до премахване на причината за всичко.
Ако не днес, то утре демографският фактор, който е в полза на албанците, ще се прояви в нови претенции и "освободителни" армии! Македония е обречена сякаш на подялба. Уви!
Някога Стамболов отказал на Сърбия и Гърция съюз между Турция за подялба на "българската черга" (Македония). Той правилно преценил, че западащата Османска империя е по-малка опасност за България, отколкото младите, но алчни балкански княжества.
Не е нужно човек да е Стамболов, за да прецени днес, че главната опасност за Балканите идва не от сръбския национализъм, а от албанския екстремизъм. Опрян на демографския си превес, той може да подпали нова Балканска война, без да го е еня дали между изявленията на П.Стоянов и тези на Иван Костов има противоречие.
Ако някой си мисли, че такава война (Балканска - б.р.) е малко вероятна, понеже в Белия дом е Буш, а не Клинтън, ще му кажем, че във външната си политика те съществено не се различават. На 27 февруари т.г. Буш се ангажира с един "различен американски интернационализъм", но каза: "Една силна Америка е най-добрата надежда за мир и свобода на света. Свободата се експортира всеки ден така, както изнасяме с кораби стоки и продукти, които подобряват живота на милиони хора".
В името на този "мир" и на тази "свобода" Буш подкрепяше войната на Клинтън в Косово - това крещящо нарушение на международното и хуманитарното право; тази агресия и окупация на чужда, не враждебна страна.
Що се отнася до "продуктите", които САЩ изнасят, сред тях - както казва Небойша Малич (след крилатите ракети и бомбите) е и обедненият уран.
Последиците от западните и по-специално натовските "намеси" са резюмирани от Джъстин Раймондо по следния начин: "Глупостта е камара от грешки. Както в икономиката, така и във външната политика, нашите управници последователно и удобно създават проблеми, които след това призовават да бъдат "решени". Икономическият резултат от една такава политика е крахът на пазара, а що се отнася до външната политика, това може да доведе само до война! ". Тя вече започна!
Най-тъмно е преди разсъмване
Правителството на СДС не само задълбочи националната криза, но доведе държавата и до ръба на всеобщата катастрофа.
Този тип негативна реализация на задълженията на властта към икономиката, сигурността и духовното битие на българина причини неразрешима криза в недрата на управляващата партия, на нейното лидерско ядро. Най-същественото е, че групата на Иван Костов все повече се изолира от обществения ни живот, превръщайки се в автор на безотговорни актове, които са вопиещи доказателства за корупция, за пускане на държавната машина на автопилот, за използване на груби тоталитарни методи на управление, за задушаване на демокрацията, на нейните най-елементарни правила.
Но ако нещо все още е с приоритетна роля в това отношение и е особено опасно за развоя и бъдещето на България, на първо място ще отбележим рязкото, произволно и напълно безотговорно влошаване на българо-руските връзки, преднамерено-провокативната политика на управляващите към Русия и народа на Русия.
Не ще и съмнение, че става дума за последователен, почти дванайсетгодишен процес на раздалечаване между България и Русия, който не беше прекъснат и по време на двугодишното управление на Демократичната левица. Но през последните четири години българската страна е демонстративният инициатор за решителното разваляне на отношенията ни с Русия (с привличане на ресурсите на властта и медийната мрежа). Става въпрос за конкретни антируски актове не само на катадневно равнище, но и като продукт на стратегическата насоченост във външната ни политика.
Докато през началото на управлението на СДС (включително и временния кабинет на Стефан Софиянски) България имаше два приоритета: Европейския съюз и Русия, не след много остана само един приоритет - Европейския съюз, придружен от "цивилизационния избор", внушен от президента Петър Стоянов - ускореното приемане на България в НАТО.
Всичко това се отрази пагубно върху икономическите и търговските ни връзки с Русия и страните от ОНД, лиши нашата държава от нейни основни, традиционни пазарни ниши.
Правителственият екип и пропагандните му механизми започнаха да внушават мисълта, че Русия е копие на бившия тоталитарен режим; че руснаците са расово непълноценни; че Русия е център на световната мафия, а президентът Путин е подложен на некоректна атака, която едва ли е позната (в такива размери и мащаби) на друго място.
Иван Костов, Петър Стоянов, Бойко Ноев и останалите елитни кадри на СДС прекалено се ангажират с неблаговидната си роля да бъдат световните отрицатели на Русия. Стремейки се да спечелят още повече доверието на фашизоидното ядро на СДС, те не само пренебрегнаха и зачеркнаха националните ни интереси, но придобиха сякаш и манталитет на парвенюта.
Особено през последните два или три месеца истерията на вълна русофобия, явно индуцирана от "Раковски"134, достигна своя апогей. Костов и компания се увлякоха дотам, че всеки ден измислят образци на специализирани акции против Русия: единия ден се започва с изселване на руснаци под предлог, че са мафиоти (без доказателства) и тази кампания вместо да се укроти, се разраства непрекъснато; на другия ден целенасочено правителствените фактори уличават руския партньор в стопиране на икономическите връзки; на третия ден премиерът се държи предизвикателно спрямо госта на Стефан Софийски московския кмет Лужков; на четвъртия ден президентът Стоянов по един срамен начин забравя да отбележи кръвната жертва, която Русия дава за освобождението на България; на шестия ден е арестуван бивш български разузнавач под предлог, че е руски шпионин; на седмия ден членовете на новата парламентарна група, отделила се от СДС, биват наречени агенти на руската мафия; на осмия ден се стреля в Руския културен център, стреля се на месо, без никакъв сантимент, с единствената цел някой (руснак, естествено!) да бъде убит, разстрелян.
Стоп!
Дните станаха осем и са повече от дните, необходими за сътворението на света.
Те, тези дни на правителствения разгул, за съжаление, имат намерение да продължат безкрайно, случаите са толкова много, че на човек му загорчава от атентатите, които Костовци и Стояновци организират против сърцето на Русия.
С много неща биха могли да бъдат обяснени тези хайки, този лов на "салемски вещици", тази пародия - балканска - на макартизма. И с услужливата муцуна на прислужницата, която се хили раболепно на господаря си, очаквайки къшея подаяние. И с животинския страх на СДС-кликата, която ВЕЧЕ знае, че след три месеца няма да остане и помен от нея.
Допреди няколко месеца може и да се е съмнявала, но сега не се съмнява, че и чужбинските й попечители са я осъдили на политическо изчезване, отнели са бъдещето пред нея. Що се отнася до "любовта народна", СДС-клика едва ли страда от прекомерна наивност: за нея е очевидно, че милост от народа ни не бива да очаква (един поет казваше: милост няма, няма и да има!).
И все пак, така е устроен животът, че човек все се надява, ако не на прошка, поне да не бъде изритан на дъното на историческата пропаст. Вероятно и хората на Иван Костов се мъчат да си вдъхват бодрост, те и сега се тъпчат с витамини, гълтат стимуланти, дошли са може би и до фазата на наркотиците, които превръщат отчаянието в нирвана!
Те все се опитват да повярват, че калта, която хвърлят към Русия, куршумите, с които разстрелват православната и славянска единосъщност на руснаци (а и на българи) ще бъде заплатена с индулгенция, ако не с трийсет, поне с няколко сребърника.
Толкова ли са слепи, та не виждат, че именно чуждите властелини, и преди всичко властелините от САЩ, издадоха присъдата: нов парламент и ново управление, но без Костов (по елементарната логика на българските политически нрави, без тръпнещия от ужаси и епилепсия негов верен антураж)?!
Как не проумяват, че в Западна Европа просташките престаравания пораждат погнуса, те са неприемливи и за хората отвъд океана. Само някои позакъснели наследници на ефрейтора от мюнхенските бирарии продължават вероятно да ръкоплещят на шутовските изпълнения на "бременските музиканти".
За това, че безумието се разраства като чума, че надхвърля прага на политически СПИН, говори и статията на в."Демокрация" от 12 март, написана от някой си Антон Тодоров. Тази публикация би могла да се определи като интимно досие на клиент за определени клинични среди, би могла да бъде възприета като изповед на лаика, би могла да се разшифрова и като манифест на ексхибициониста, ако не беше попаднала на страниците на партийния и правителствен всекидневник.
Не съдържанието, а фактът на поместването й я прави повече от симптоматична, превръща я в символ! Явно е, че лицето А.Тодоров изпълнява нечии поръчки и най-близко до ума е да са поръчки на кръга около Водача. Зоологическият антирусизъм се обяснява (в статията) с кандидатстването на България в НАТО. Ние обаче знаем, че Чехия или Унгария влязоха в НАТО, без да тиражират до шизофрения някаква омраза към Русия. Господинът (подшушнато му е откъм висшата управа) пъди от България двама дипломати на Русия - Ломакин и Липилев, разправя се с тях, както човек се разправя с дръглив и досаден пес. Позволява си от правителствената трибуна да клевети руската дипломация у нас, организира произвол, какъвто и най-отявлените ястреби на Запад не биха си позволили. Фабулира темата за руските шпиони, като я разширява с темата за "местните руснаци", позволява си (отново от името на Костов и компания) да разгромява една от основните и най-авторитетни организации на гражданското общество у нас: Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, сочейки с неумити пръсти: "Шшт, тихо, шпионите дебнат". Та кой е позволил (а сещаме се, ТОЙ му е позволил) да обявява за руски действащи или кандидат-агенти общественици и обикновени частни лица, петнейки (според закона) "доброто им име".
