Не така мислят обаче майкопродавците на Русия!
От обезпечените си кресла на привилегировани и забогатели граждани, те и сега надават вой срещу възраждането на Русия, и главно срещу човека, който се посвети на тази светла исторически мисия, президентът на Русия - Владимир Владимирович Путин.
В."Нова Зора" ще положи усилия, за да запознае по-подробно своите читатели с програмата за възпитание на руските граждани.
В този брой публикуваме кратка информация (едва ли лишена от тенденциозност) във връзка със структурата, насоките и финансовото обезпечаване на "Програмата", както и статия на Ал. Ципко, поместена в "Независимая газета", като отговор на нестихващата антипрезидентска кампания на НТВ.
"Зора"
В навечерието на Деня на защитниците на Отечеството правителството утвърди държавна програма за "Патриотично възпитание на гражданите на Руската федерация" - 2001-2005г. Документът, носи датата 16 февруари.
За начало правителството е решило да даде почти енциклопедично описание на патриотичното възпитание. Ако някой не знае, това е "систематична и целенасочена дейност на органите на държавната власт по формиране на високо патриотично съзнание у гражданите, чувство за вярност към Отечеството, готовност за изпълнение на гражданския дълг и конституционните задължения по защита интересите на Родината".
Не по-малко патос има в мотива, обусловил появата на тази програма: "Събитията от последно време потвърдиха, че икономическата дезинтеграция, социалната диференциация на обществото, девалвацията на духовните ценности... рязко понижиха възпитателното въздействие на руската култура, изкуство и образование като важни фактори за формиране на патриотизма". Излиза, че програмата би следвало да бъде повече хуманитарна, отколкото милитаристична. Освен това за "повишаване" на патриотичното съзнание на гражданите ще отговаря правителствена комисия по социалните въпроси на военнослужещите, гражданите, уволнените от военна служба и членовете на техните семейства. Комисията има задължението да контролира и правилното изразходване на средствата. Министерският съвет деликатно препоръчва на органите на изпълнителната власт в руските региони да разработят свои програми с местно финансиране, и да създадат центрове и съвети за патриотично възпитание.
Правителството възнамерява да повдига духа на нацията с помощта на "широко провеждане на дни и месеци, посветени на защитниците на Отечеството", "стража на паметта", "военно-спортни игри и походи".
Четвъртата част от четвърти раздел на програмата е недвусмислено озаглавена - "Държавно въздействие на пропагандата на патриотизма в средствата за масова информация". Това въздействие включва между другото и "формиране на радиопрограми в Русия, които обезпечават обективното изложение на историческите и текущите събития", а също и "активно противодействие на фактите, които изкривяват и фалшифицират историята на Отечеството".
Държавата ще въздейства на патриотичната пропаганда с морков, а не с тояга: "Активизирането на творческия потенциал на журналисти, писатели, кинематографисти ще става по линия на организиране на конкурси и учредяване на годишни награди на патриотична тема".
Според замисъла на създателите на програмата в резултатът трябва да бъде "осигуряване на духовно-нравственото единство на обществото", неговата "заинтересованост от развитие на националната икономика", а "младежта да се стреми към служба във Въоръжените сили".
Правителството определи също колко пари от бюджета ще получат федералните министерства и ведомства по Програмата за патриотичното възпитание на гражданите. Министерството на образованието за пет години работа по програмата ще получи 46,11 млн. рубли, Министерството на културата - 31,95 млн., Министерството на труда и социалното развитие - 23,5 млн., Министерството на отбраната - 9,73 млн., Руската академия на медицинските науки - 5, 85 млн. рубли, Държавният комитет по спорта - 4,75 млн., Министерството на външните работи - 4,5 млн. рубли.
За другите участници остава малко. За Руския военен център - 1,34 млн., за Министерството на извънредните ситуации - 600 хил. рубли, за Руския архив - 500 хил. рубли, за Руската академия на науките - 400 хил. рубли.
Общите разходи за патриотизма на федералния бюджет съставляват 130,78 млн. рубли, а общата стойност на програмата - 177,95 милиона.
Прислугата и летвата на националното предателство
Едно от нещата, с които ще бъде запомнено днешното синьо управление - не изключваме и президентската му съставка, - е неспособността му да съзре трудно забележимата граница между грозното и карикатурното.
Синята власт се опитва по емпиричен път да налучка атлантическите стандарти за демагогия, но все не успява да намери мярата.
След като от обеднен атлантически уран започнаха да мрат и атлантически окупатори, атлантическите власти, и подчинените им независими медии в демагогията си не отидоха по-далеч от констатацията, че "връзката между тези смърти и обеднения уран не е доказана". Обърнете внимание - не казаха, че такава връзка въобще не съществува, оставиха си място за словесно маневриране в предприетата пропагандна атака срещу истината. Обещаха да направят и необходимите проучвания - нищо, че намерението им да бъдат фалшифицирани, лъсна твърде рано - и изразиха съболезнования на жертвите и близките им.
Единствено софийската администрация бе категорична, че обедненият уран е съвършено безвреден, а някои нейни представители само дето не подхвърлиха, че може и да се окаже полезен за здравето. Единствено софийският военен министър не пожали остри думи, за да обвини свой заболял подчинен в симулантство и мошеничество.
Подобно нещо се получава и при българското Рамбуйе.
Рамбуйе бе сцената, нарочена от правителството на САЩ за скалъпване на повода за осъществяване на предварително взетото от него решение да започне въздушна война срещу Югославия. Там Вашингтон постави на Белград ултимативни условия, всъщност, безусловна капитулация, които нито едно уважаващо се национално правителство нямаше как да приеме. Целта бе, както се изразиха цинично някои висши американски дипломати, "да се вдигне летвата толкова високо, че сърбите да не могат да я прескочат".
Евентуалното приемане на американските условия щеше да предполага натовските да ползват свободно сухопътното, морското и военновъздушното пространство, комуникациите, гражданската и военна инфраструктура на страната когато и както намерят за добре. Сиреч, щеше да предполага капитулация и окупация.
Колаборационистите от днешната белградска администрация днес най-добросъвестно, в драгалевски стил, се включиха в пропагандната кампания по заповед отвън за охулването на собствената им родина и за сатанизирането на Милошевич, човека, който по силата на обстоятелствата успя в чисто военен план да постигне с натовските агресори патов резултат. Факт е, че те се побояха, съвсем основателно, впрочем, да започнат сухопътна война срещу Югославия.
Днес сръбската пета колона, подобно на останалата американска иноземна прислуга от типа на Солана, Робъртсън и Карла дел Понте, охотно обвиняват Милошевич във всички възможни грехове.
Не смеят да го обвинят само в едно: в отказа му да подпише капитулацията в Рамбуйе. Подобно обвинение би било равнозначно на изявлението "На мястото на Милошевич аз, като истински демократ, щях да подпиша капитулацията". Такова изявление обаче все още никой сръбски квислинг не смее да направи. Не защото и Сърбия е бедна откъм хора, склонни на безпределно предателство в устрема им към лакейски върхове в смутни времена, а защото все още такива думи в Югославия биха били възприети като политическо самоубийство. Нещо неизгодно за кариерата и в чисто материален план.
В София обаче някои неща стават иначе.
Бе "изтечена" информация, че синята власт воглаве с президента е решила да предложи на същото това НАТО ползването на българската територия, вода и небе по всяко място и по всяка прищявка, щом е атлантическа. Всъщност, на условията, навремето отхвърлени от Белград в Рамбуйе.
И едновременно в пълен разрез с духа и буквата на българската Конституция. В нея, напомняме, присъствието и преминаването на чужди войски през българска територия се урежда с парламентарна санкция във всеки конкретен случай.
СДС все още по инерция кори старата власт в тайна дипломация и непрозрачност в общуването с външния свят зад гърба на българския народ, явно, в негов ущърб, щом не е пред очите му, но продължава да държи въпросния народ в пълно неведение относно предисторията на новата синя родолюбива оферта.
Искал ли е от нас НАТО такова нещо? Кога, как и най-вече защо? Или става дума за самоинициатива на "новите българи"?
Защо точно в сегашния момент, когато се засилват подозренията, че Вашингтон е замислил нов кръг от насилие на Балканите?
В момента, когато ентусиазираните радетели за Велика Албания с благословията на САЩ - без нея нямаше да са така напористи, - започват пореден рунд от пукотевици срещу съседни страни. Срещу Югославия той е лесно разбираем: там трябва да се засилва натиска срещу патриотичните среди с цел сърбите да приемат управници като Джинджич като единствено възможни. По-трудно разбираемо е поощряването на албанската агресивност срещу хрисимите и сговорчиви скопски власти, с не по-малко правилна ценностна ориентация от софийските.
Така или иначе, миризмата на кръв и барут около нас се засилва и за слепите проличава, че в американските планове за бъдещето на Балканите е предвидено всичко друго, освен мир и стабилност.
Изпълнителите и глашатаите на тази сделка са известни. Не са изненадващи и изпълненията им.
Надежда Михайлова смутолеви нещо в смисъл, че щом сме държава със суверенитет, в името на неговото упражняване можем и да се откажем от него. Не е нещо осезаемо като гараж, я.
В същия дух заговори и предпазливият иначе Асен Агов, който за всеки случай разговаря с Хашим Тачи не на български и едва ли би дръзнал да счупи страничното огледало на натовски бронетранспортьор.
ТОЙ Е пък иска ПАК ТОЙ ДА Е, поне докато се дипломира чедото в Лондон и се оваканти някоя по-лъскава службица от стоянганевски тип. Съвсем ясен е на всички. С присъщия му политически такт изрази готовността си да подпише българско Рамбуйе в навечерието на Освобождението на България от турско робство. Както предсказахме, прояви последователност и в друго отношение - от думите му така и не се разбра кой разгроми Високата порта, Русия или мироопазващи части от американската морска пехота. Разбрал е, че с портите трябва да се внимава. Не се знае на коя от тях може да ти се наложи да почукаш, когато поискаш да се цаниш на служба.
Мотивацията на действията на тези хорица и подобните им няма как да е по-мащабна от личностната им кройка. Не може обаче да се каже същото за мащабите от възможните последици от техните действия.
Вашингтон би се затруднил в издигането на летва на национално предателство, която софийската прислуга да не може да надскочи. Без изящество, но с лекота.
Тази прислуга има тренинг в скачането.
Присъединяването на Испания и Хавиер Солана към НАТО
Наближават избори и тъй наречените основни политически сили в България вероятно ще разиграят картата с българското "членство" в Северноатлантическия съюз.
Моделът ни може да е двуполюсен, но по отношение на натовското членство той отдавна е еднополюсен. В смисъл, че и СДС, и БСП, и БЕЛ, и ДПС (ОНС) са за приемане на България в НАТО.
Вероятно на тези избори те ще ни сочат като пример за евроатлантическа интеграция Испания. И няма никакво значение, кой точно ще ни "набута" в Алианса: дали Костов, или Първанов.
Важен е механизмът, по който това ще стане (ако, разбира се, от НАТО ни поискат).
В това отношение присъединяването на Испания към Северноатлантическия съюз трябва да ни служи вместо учебник по отношение на евроатлантическата интеграция.
В тази връзка е интересно мнението на Франсиско Хавиер Бернал (9 февруари т.г.), излъчено по мрежата.
Вероятно след време ще си спомним за него.
"Зора"
Един от основните спорни моменти по отношение на миналото на Хавиер Солана Мадариага е предполагаемо антинатовската му поза от 80-те години.
Въпреки че е налице рязък поврат от един уж мирен активист към един новороден милитарист, който е дебатиран многократно по-рано, мисля, че е необходимо да го видим в исторически контекст.
През юни 1989 г. президентът на САЩ Джими Картър потвърди убеждението на своята администрация, че испанското членство в НАТО би укрепило значително отбранителната способност на организацията.
По време на "студената" война значението на Испания за НАТО бе ясно, благодарение на голямата й геостратегическа важност; особено с владението й на Канарските острови в Атлантически океан, на Суета и Мелила по мароканското крайбрежие (в съседство с пролива Гибралтар) и на Балеарските острови в Средиземно море.
Това означаваше, че Испания контролира един жизненоважен морски път. Освен това тя имаше първокласни съоръжения за военновъздушни операции като "Морон де ла Фронтера", - една американска база в Андалусия, която действаше от 1953 г. по силата н споразумение между президента Айзенхауер и генералисимус Франко. По това време обаче станалият от тогава премиер-министър Адолфо Суарес не беше много склонен на "сътрудничество". Макар че идваше от една консервативна партия - Съюзът на демократичния център (СДЦ), той се държеше като прекалено независима личност в своите виждания, контактувайки с Кастро, Кадафи, Арафат и други партийни лидери.
Разбира се, нещо трябваше да се направи: нетърпението на Пентагона след подобно "непослушание" скоро резултира в дрънкане на саби. Само за два месеца Суарес стана жертва на една мръсна кампания отвътре, в неговата собствена партия, която скоро след това го доведе до оставка.
Целта на Белия дом бе да интегрира Испания в своите военни мотори, дори с цената на сериозно пренебрегване на конституционния процес в хода на осъществяването на тази интеграция.
Пред февруари 1981 г. бе извършен опит за държавен преврат. Държавнит секретар на САЩ, Александър Хейг, заяви публично, че "това било вътрешна работа, грижа само на Испания"; макар че се знаеше публично за активното участие на агенти от посолствто на САЩ в подготвителните работи на военното пронунциамиенто (преврат - б.пр.). Социалистическата работническа партия на Солана (СРП) вече се бе показала като много полезна за целите на държавния секретар на САЩ, след като подкрепи един вот на недоверие в парламента против премиер-министъра Суарес. Новоизлъченият от СДЦ премиер-министър, извънредно непопулярният Калво Сотело, тласна присъединяването на Испания в Атлантическия съюз през есента на 1981 г. Разбира се, това все още не беше идеалната ситуация за Пентагона. Хавиер Солана, стар фулбрайтовец, обвинен, че е човек на ЦРУ вътре в структурата на СЛП (виж книгата "Soberanos e Intervenides. Estrateqias globales, americanos y espanols" от Хаон Гарсес), бе лицето, което направи официалното представяне на Фелипе Гонзалес (генерален секретар на СРП) на посланика на САЩ в Мадрид.
Вашингтон бе много заинтересуван от контрола над испанската политическа сцена, както го бе направил чрез усилията на американския посланик Франк Карлучи, малко преди това в Португалия.
За да "ръководи" революцията в Португалия от 25 април, изолирайки хора, като Сараива де Карвальо и главно - Вашку Гонсалвеш, и предлагайки в замяна безразсъдна подкрепа за "умерените демократи", като Коща Гомеш.
Онова, което Испанската социалистическа партия получи като отплащане, бе индиректно финансиране за следващия тур на общите избори. То стана посредством вездесъщата федерация на търговския съюз AFL-CIO, чиито дейности в чужбина винаги странно съвпадаха с интересите на Държавния департамент и на ЦРУ.
Във всеки случай, ако социалистите искаха да спечелят изборите, те трябваше да разиграят много хитро картата на НАТО.
По-голямата част от испанското население бяха яростни антинатовци и всяка различна позиция би отчуждила левите гласоподаватели. (Комунистическата партия бе единствената реална нелегална опозиция по време на диктатурата на Франко.) Вижданията на СРП на Испания по този въпрос винаги с били неясни. Дори техният лозунг за кампанията от 1982 г. имаше едно странно двойно значение: "НАТО, влизане не! ". Което би могло да се разбира като "НАТО. Неприсъединяване! " или: "НАТО, на първо време не, но по-късно..."
Социалистите обещаваха също така референдум. Испанците биха могли да решат дали искат страната им да остане в НАТО, или не. След като спечелиха изборите през октомври 1982 г., социалистите промениха своята позиция и новото правителство на Фелипе Гонзалес бързо възприе една пронатовска позиция. Три месеца по-късно те подписаха споразумение за обновяването на американските военни бази в Испания. С всеки следващ ден те правеха ясна своята натовска позиция: "Постоянството в съюза е жизненоважна стъпка към консолидирането на демокрацията". "Ако Испания иска да се присъедини към ЕИО, тогава тя трябва да бъде част от отбранителната система на Запада"; "Натовското членство и присъединяването към Европейската общност означават края на традиционната изолация на Испания".
Гонзалес дори заплаши пенсионерите, като им казваше, че едно евентуално излизане от Алианса би означавало "края на държавата на благоденствието".
Във всеки случай испанският народ не искаше да преглътне така лесно всичко това.
През 1986 г. пет милиона испанци подписаха една петиция за референдум дали да продължи членството на Испания в Алиаса.
Референдумът бе проведен през март 1986 г. Правителството на социалистите проведе кампания в полза на НАТО; Комунистическата партия и много други групи на левицата проведоха кампания против него, а Народната партия (пронатовска) възприе една противоречива позиция и поиска нейните гласоподаватели да се въздържат.
Разбира се, Солана, Гонзалес и техните помощници не се канеха да дадат на електората обикновен избор, който той да направи. Би било прекалено лесно и много опасно, ако се случи да направят "погрешния избор"!
Те перифразираха въпроса, който трябваше да бъде зададен по следния начин: "Смятате ли за препоръчително за Испания да остане в Атлантическия алианс, при условие, че:
1) Испания няма да бъде включена в интегрираната военна структура на НАТО?
2) Испания ще бъде страна, свободна от ядрено оръжие?
3) Американското присъствие на испанска територия ще бъде значително намалено?"
Резултатите бяха: "да" - 52,5%; "не" - 39,8%; "въздържали се" - 40% от електорта.
Солана и компания намериха начин да разделят силното анти-натовско чувство сред мнозинството от жителите на страната. Много хора повярваха отново в думите им, когато те обещаха, че "Испания никога няма да се присъедини към Общото командване", оставайки извън военната структура. Те повярваха също така, че всякакви промени в статуса биха изисквали по-нататъшни референдуми, преди да бъдат одобрени.
В същото време Съединените щати гледаха разсеяно, когато испанското правителство се възползва от 280 млн. долара от препродажба на американски оръжия за Иран.
Испанските задължения вътре в НАТО би трябвало да бъдат ограничени до:
Съгласно горните пунктове всяко испанско сътрудничество в бъдеща натовска агресия срещу Югославия би било незаконно. Обаче на 14 ноември 1996 г., по време на миналия социалистически "срок" - една година, след като Солана стана "главен престъпник на НАТО" (извинявам се, имах предвид генерален секретар на НАТО), те вкараха един закон в Парламента.
Той трябваше да "оторизира правителството да договаря сроковете за присъединяване към новото натовско Обединено военно командване", нарушавайки ясно задълженията от предишния референдум.
Хавиер Солана приветства тази промяна с думите: "Време е за Испания да поеме ролята, която би трябвало да има в Алианса". С оглед на неговите стари "антинатовски позиции", той каза пред испаноезичния вестник "Ел Нуево Хералд" от Флорида, че "той - също както Клинтън или дори директора на ЦРУ, самият Джеймс Уулси - е пацифист, който знаел как да еволюира в новите времена".
В друго интервю (дадено на "Ел Паис"), твърди, че "бил горд да представя един Алианс, отделен от неговите начала от "студената война"."
Стига митарства из ада!
Национален патриотичен съюз "Отечество"
Учредителна декларация
Съотечественици,
Пред лицето на опасността, надвиснала над Родината ни, ние сме изпълнени с решимост твърдо и окончателно да спрем разрухата, да отстраним от власт тези, които ограбиха труда на поколения българи, които се подиграха с тях. Нямат право да управляват страната хора, които я продадоха на чужди интереси, а самите те живеят в развратен разкош.
Нашата цел е ясна - да възродим икономически и духовно държавата! Това е възможно само при КОРЕННА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КУРС, ПРОВЕЖДАН ОТ РЪКОВОДСТВАТА НА ОСНОВНИТЕ ПАРТИИ през последните десет години. Това трябва да стане едновременно със смяната и на голяма част от българския политически елит. който в повечето случаи е дълбоко корумпиран, некомпетентен и абсолютно безотговорен. Благодарение на него е съсипана икономиката, земята - изоставена. Безработицата убива и смазва. Мизерията коси хиляди. Младостта на България напуска родината си, защото за нея няма хляб, поприще и достоен живот в една разграбена, продадена, унизена държава. Вихри се нагла престъпност, която е инструмент в ръцете на властниците, за да държат хората в постоянен страх и вцепененост.
Българската култура, българската духовност, които представят нацията пред света, са подложени на унищожение. И всичко това се върши, за да бъде разрушено историческото ни и национално самосъзнание, за да бъде превърнат народът ни в население, а държавата ни в територия. Измират повече хора, отколкото се раждат. Емиграцията реже издъно корените на нацията.
Ние, граждани на България, синове и дъщери на достоен народ, нямащи нищо общо със съвременните рушители и губители на България, сме обединени от една воля - волята да спасим Отечеството от гибел и да осигурим бъдеще на своите деца тук, в България. Ние сме твърдо убедени, че само обединението на всички патриотични сили, на всички загрижени за съдбата на Родината хора, били те българи, турци, цигани или евреи, може да промени провеждания досега политически курс, да детронира със своя вот антинародния режим на Иван Костов - раковото срастване на алчност, престъпност и власт. Ние сме за сформиране на пробългарски парламент и национално отговорно, работещо правителство, което да е правителство на България, а не марионетка на чужди на страната ни интереси. Българската държавност и националният суверенитет трябва да бъдат възстановени! Ние ще възвърнем мощта и авторитета на българската армия! Ще възстановим Строителни и Транспортни войски. Ще съхраним българското войнство. Ще бъдем гарант за честта и достойнството на българския офицер. Няма да позволим да бъдат прогонени от работа професионалистите, които се учеха и готвеха да защитават България.
Ние ви призоваваме, независимо от вашата партийна принадлежност или политически пристрастия, да се присъедините към НПС "Отечество" - като личности, партии и организации! Ние сме за коренна промяна на досегашната политика на управление. Стига митарства из ада! България заслужава ново бъдеще, България има български път!
Предупреждаваме: поемат историческа отговорност политическите централи, които в този съдбовен час, лишени от политическа мъдрост и водени от политически егоизъм, се обявяват срещу общонародния съюз на патриотичните, центристките и левите сили на майка България.
Нашите стратегически цели са:
За да постигнем тези цели, ние предлагаме:
Нова пробългарска външна политика
Възстановяване на законността
Възраждане на националното производство
Основно задължение на държавата е да бъде носител на стратегическата инициатива за развитие на националната икономика:
Възстановяване на конституционно определения социален характер на държавата
Духовно здраве и физическо укрепване на нацията
ДА СЕ ОБЕДИНИМ
Цивилизационният избор
Геополитиката е подчинена на националните интереси и идеали.
Нацията е суверенна, свободна и независима от чужд диктат. Тя признава върховенството на своите интереси и идеали, неотстъпчива е пред натиска на чужди държави, които се опитват да й наложат чужд на нейните исторически традиции и духовност цивилизационен избор - начин на живот, обществен морал и политическа организация на обществото, намесвайки се в нейните вътрешни работи, като й натрапват изгодни за самите велики сили или за техните съюзници решения във връзка с националната идентичност на нейните граждани. Тя решително се противопоставя на всеки опит да се използват съществуващите етнически, религиозни и други различия между гражданите на страната за разгаряне на омраза, конфронтация, сепаратизъм и други амбиции, застрашаващи целостта на българската държава и националното единение. Тя полага постоянни грижи за българите извън сегашните ни държавни граници, поддържа близки връзки с българите, населяващи българска етническа територия, попаднала в границите на съседни държави.
- Националната политика уважава различията между отделните съставки на нацията, техните културно-битови и етнографски особености, но не позволява те да се превръщат в основание за разгаряне на сепаратизъм и неправомерни претенции за автономия.
Не допуска политически партии на етническа и религиозна основа.
Признава върховенството на националното единение и вътрешнонационалната консолидация като универсален, протичащ във всички модерни държави процес на интеграция, която се разбира в смисъл на създаване на устойчива духовна общност с обща национална идентичност и с произтичащите от нея национално самосъзнание и самочувствие.
Етническият произход и вероизповеданието остават личен въпрос и индивидуално право на всеки член на нацията.
Динамичната национална политика позволява бърза и адекватна адаптация на нейните елементи към всяка нова геополитическа и вътрешнополитическа ситуация, признава правата и свободите на всеки индивид, изисква уважение и зачитане на етническите и религиозните различия, но не допуска обособяване или сепариране на тази основа.
- Националната сигурност се е превърнала в трайна национална психология и дълбоко осъзнат ангажимент на гражданите на страната. Освен външнополитически и международни гаранции за националната сигурност, е създадена стабилна вътрешнополитическа обстановка, воля у нацията да не се огъва пред чужд натиск, траен политически консенсус и национална доктрина. Съществуват съюзници и приятели, които са в състояние да ни защитят и подкрепят при критични ситуации по силата на вътрешнополитически и външнополитически усложнения, които съюзници вярват в нашата искреност спрямо тях и в ангажиментите, които България е поела в името на сътрудничеството и взаимната гаранция за национална сигурност.
- Духовната ни самобитност адекватно отразява историческата еволюция, довела до изграждането на специфична цивилизационна идентичност. Всеки опит България да бъде отклонявана и отдалечавана от славянската и източноправославната духовна орбита застрашава оцеляването и историческото безсмъртие на нацията.
- Държавници, управници и политици са възпитани в духа на националните идеали, откърмени с духовните ценности на българската нация, израснали в среда, формирала у тях национално мислене, преклонение и осъзната привързаност към специфичните духовни ценности на нацията. Всеки, който представя България в една или друга област, в една или друга чужда среда, има съзнанието за своя дълг да отстоява честта на нацията и нейното достойнство.
Държавници, политици и управници не допускат да се посяга на българското национално достойнство, на святото право на всеки български гражданин свободно да изявява своята българска национална идентичност без страх от насилие, тормоз и натиск от страна на хора, които страдат от етнически шовинизъм, религиозен фундаментализъм и са заразени от великошовинистични доктрини на чужди нации и държави. На доверие и искрена подкрепа се радват държавници, политици и управници, които притежават определен минимум от специфични личностни качества: целеустременост, далновидност, последователност; интелигентност, ерудиция, задълбоченост, трудолюбие, организираност; общителност, чувство за хумор, нюх и психологизъм; справедливост, социална отговорност, търпимост; прагматичност, комбинативност, компетентност; дисциплинираност, уравновесеност, способност за генериране на нови идеи; надеждност, самоконтрол, чувство за дълг. С по-голямо доверие се удостояват държавници и политици, които освен това притежават политически разум, политическа култура, култура на общуването и толерантност, способност да поставят обществените интереси над личните и теснопартийни и съсловни интереси, способност за трезва и реалистична преценка на обстоятелствата и за избор на момента за действие, способност да се извлича същественото и на тази основа да се програмира рационално поведение, постоянен самоконтрол, самопреценка, самокритичност и готовност за маневриране, умение да се поставят ясни цели и да се рискува разумно.
И другата България... Драматизмът на българския избор
България днес наистина е изправена пред съдбовен избор: социална демокрация или неолиберална демокрация? Въпросът е: свободна ли е тя в своя избор? Или по-точно, кой всъщност сега прави цивилизационния избор от името на нацията?
Търсейки отговор на този въпрос, някои автори изтъкват, че "европейската тема в България е елитарен продукт" и е подчинена изцяло на ограничени цели. Заинтересовани от нея са "малка група хора"- "аристократично малцинство", концентрирано в София и няколко големи града. Това са хора, които трупат богатство и идват на власт с чужда помощ.
Те и техните близки имат контакти с чужди правителства и мощни политически и финансови групировки, които управляват съвременния свят. Към това трябва да се добави още и фактът, че близките на повечето от родните ни евроатлантици вече са извън България и нямат никакво намерение да се завръщат в нея.
Ето защо за огромното мнозинство от българите евроатлантическата ориентация, наречена от сегашните ни управници "цивилизационен избор", е една абстракция (18). При това редица съществени въпроси остават преднамерено забулени в мъгла и не получават отговор.
Тези въпроси са много, но тук ще се опитаме да формулираме само някои от тях. Преди всичко присъединяването към една или друга военна структура (в случая НАТО) може ли да се нарече цивилизационен избо? Не става ли дума за политически капризи на една група политици, забравили своето предназначение като "народни избраници"? Или това е доказателство, че те наистина са избрани от тези, които им плащат, за да дойдат на власт.
Направилите от името на нацията "цивилизационен избор" не крият, че това струва на страната "предаване на националния суверенитет на една уж наднационална институция", създадена, за да обслужва интересите на една световна финансово-икономическа олигархия. Те дори не се интересуват от това дали нацията желае това. Поради тази причина всячески избягват настояванията за референдум по този толкова важен и съдбовен въпрос за нацията.
Така нареченият цивилизационен избор ни обвързва с оня Запад (Западна Европа и САЩ), който не скрива своята враждебност към православното славянство. Неговите апологети открито заявяват, че след разпадането на съветския блок основен враг за Запада остава православието, т.е. православното славянство (Зб. Бжежински). Родните ни политици са готови да жертват православието и славянството, за да задоволят капризите на своите благодетели. Желае ли го българската нация, и това не ги интересува.
За да притъпят у българина чувството за национална идентичност, чиито устои са православието и славянството, намират се "учени", които започват да внушават на младите българи, че те не са славяни, че изборът на княз Борис през IХ век е погрешен! Ще се откаже ли днешният българин от духовните мостове към своето историческо минало, ще се примири ли с културното си обезличаване, готов да влачи хомота на ново робство в "свободния свят", за да се чувства "гражданин на света" с виртуални свободи и права. Към това сега се добавя и отказът от славянската писменост, която не отговаряла на евроатлантическите "критерии".
И накрая ще се откаже ли българинът от направения още преди 11 века европейски избор, изпреварвайки с цели 500 години европейската Реформация, Ренесанс, Просвещение и други мщни духовни движения, чийто първи тласък дава България, далеч преди Европа да се извиси до собствено духовно самосъзнание и културна идентичност (19).
В светлината на тези истини се налага да се търсят отговори и на други въпроси с фундаментално значение.
За какъв цивилизационен избор става дума, коя е цивилизацията, избрана от шепа хора, живеещи със самочувствието, че могат да наложат своята воля на цялата нация?!
Какво значи да бъдем европейци, след като повече от хиляда години сме в Европа, която започва от България и България е участвала в изграждането на нейната културна идентичност, превръщайки се в люлка на една нова, трета православно-славянска цивилизация, носеща в себе си основополагащите ценности на хуманизма: свободомислието, плурализма, правото на собствена културна идентичност на народите, толерантността, секуларизацията, върховенството на разума, демокрацията и свободата. И в крайна сметка за нас наистина е важно да потвърдим своя избор в полза на хуманистичната цивилизация, определяща нашата духовна самобитност като нация, за да не оставим на идните поколения една страна, превърнала се в историческо понятие, обречена, разрушена, без държавност и национално достойнство,една земя, населявана от чужденци, които след време ще я изоставят, защото вече не им носи полза и печалба, защото е опустошена и изтощена... Ще може ли Путин да надиграе Гусински?
Поне засега патриотите на НАТО са по-силни от патриотите на Русия
Все по-ясно е, че НТВ е "субект на враждебни на Русия политически интереси". Телевизията провежда интересите на САЩ в областта на вътрешноруското политическо и на първо място информационно пространство. Това твърди Виталий Третяков в голяма статия за Путин и Русия ("Независимая газета", 31 януари 2001г.)
Последното неделно предаване на Евгений Кисельов - "Итоги", е най-яркото потвърждение на тази безспорна истина.
В него още веднъж говориха за Путин като за узурпатор на свободата на словото, като пазител на "полицейската държава" (особено се отличи Явлински). Това бе продължението на линията на дискредитация на неудобния за САЩ президент на Русия, опитващ се да възстанови мощта на държавата.
Имаше и репортаж за народните, пари, които пропадали в Чечения както водата в пясък. Основната теза бе, че ако не била "новата война на Путин в Чечения", щели сме да живеем богато и главно, да си връщаме в срок държавните дългове. Направо е прозрачен опитът на НТВ да подави патриотичните настроения сред населението, последвали успешното начало на втората чеченска война; да се внуши на народа мисълта, че е време просто да си тръгнем не само от Чечения, но и от цял Северен Кавказ... Репортажът за похода на ескадрата на Тихоокеанския ни флот в Индия се съпровождаше с ироничната усмивка на водещия: какво ли разбират, сиреч, простите ни глави от военно могъщество, безцелна демонстрация на сила е това, носталгия по отлетялата ни завинаги военна мощ, по-добре ще е сиреч, мазутът, "издимен" за този поход, да бяха дали на замръзващите топлоцентрали в Приморието.
В репортажа за съвещанието на министрите от "седморката" в Палермо направо и без уговорки се подкрепяше призивът на страните от НАТО Русия да се разоръжи, и без уговорки. "Сега - убеждаваше зрителите Евгений Кисельов, - парите ще се дават само в замяна на унищожаването наруските подводници и ракети". От само себе си ставаше ясно, че водещият е напълно съгласен с позицията на НАТО.
Видяхме и репортаж от Украйна - все същата морална подкрепа на прозападната, на антируската опозиция на Кучма, в лицето на задържания Юлий Тимошенко. И "западната" рецепта, според която министър-председателят на премиера Ющенко трябва час по-скоро да скъса с Кучма и да оглави комитет за национално спасение.
Излишно е да напомняме, че основните интереси на САЩ и НАТО по отношение на Русия, се съдържат в думите на Евгений Кисельов, че трябва да бъдат изкоренявани руските държавни и военни амбиции, да се обезоръжава Русия и да напуснем не само Северен, но изобщо Кавказ, да излезем с други думи, изцяло от рамките на постсъветското пространство.
Добре известно е, че най-голямата заплаха за себе си САЩ виждат в сближаването между Русия и Украйна, в реинтеграцията на славянските републики от бившия СССР. И така всяка неделя, сме свидетели на едно и също - Евгений Кисельов, откровено, без сянка от притеснение, отстоява интересите на САЩ и НАТО по своя тв-канал, и най-главното - опитва се да ни ги представи като интереси на демокрацията!
НТВ всячески внушава идеята, че колкото е по-малка армията ни, колкото по-бързо я съкратим, колкото по-бързо разрушим военнопромишления си комплекс, колкото по-бързо скъсаме с Лукашенко, толкова по-бързо сме щели да излезем от постсъветското пространство и толкова по-добре щяло да ни бъде... Ако някой е забравил или не знае произхода на философията на НТВ и "Итоги" на Евгений Кисельов, може да му се припомни следното. Неговият колега, сътрудник в същия холдинг на Гусински - Леонид Радзиховски, още през май 1991г. каза, че СССР или Русия с "армия", плюс КГБ, плюс военна промишленост, е "империя", т.е. "свръхдържава". А Русия без армия, без КГБ, без ВПК, "без оръдия" е "република". Вярно, за да успокои интернационалните чувства на съветските хора, Леонид Радзиховски обеща, че след разпада на СССР ще се съхрани "политико-икономическият съюз с другите републики".
Но философията беше същата: само мъничка, обезоръжена, без идеология Русия може да бъде демократична и свободна (Л. Радзиховски, "Промяна на ориентацията", 1991г.).
Днес това, което наричахме държавно и национално "отцепничество" на новите демократи, е видимо по-добре, отколкото през 1991г. По-добре се вижда днес и откровената им проамериканска нагласа: Русия с армия, ВПК и служба за безопасност - това е лошо, това е "Империя"! А САЩ с армия, ВПК и ЦРУ - това е самото "въплъщение на демокрацията"!
Показателно е, че Кисельов е единственият тв-водещ, който не коментира възобновяването на бомардировките над Ирак от авиацията на САЩ и Англия.
Възможният военно-икономически съюз с Украйна и Беларус, видите ли, е нещо много лошо и опасно, в днешната ситуация той зависи от политическата воля на Путин. Обаче един военно-политически съюз между Англия, Германия и други европейски страни - е благо и "гарант за демокрацията"!
Когато става дума за Русия, обикновено разумните и иначе интелигентни либерали изведнъж губят здравия смисъл и стават роби на непреодолимата си подозрителност към собствената си държава. Стане ли дума за Русия от миналото, у тях заработват и двойният стандарт, и двойният морал. Всичко, което е позволено на другите - на САЩ, на развитите западни страни, не е позволено на Русия. Не й е позволено да бъде велика държава, не й е позволено да има ядрени сили и т.н.
Всичко, което пишат и говорят за Русия като за Империя, и Леонид Радзиховски, и Евгений Кисельов и техните колеги, са празни приказки, които не издържат критика. Пълен абсурд, че възраждането на съюза на руските народи на - великоруси, малоруси, беларуси, щяло да бъде възраждане на Империята. Не им харесва, изглежда, че на практика възраждането на съюза на славянските републики на бившия СССР би довело до създаването на национална държава, каквато е днешна Германия например.
Това, което Леонид Радзиховски и "демократи" наричат "руска република", всъщност е само парче от руската империя, която е преди всичко съюз на великорусите с тюрките и угрофините. Според тях никъде не се проявявали толкова болезнено имперските завоевания на Русия, както в нашата Руска федерация... Нашите демократи аплодират възстановяването на Германия, но правят и невъзможното дори, за да дискредитират доброволната реинтеграция на бившите руски републики от СССР, по силата на историческите им корени.
Т. нар. демократи, усърдно защитават удобничката за тях и за идейните им съюзници Русия, и въобще не ги вълнуват мъките и страданията на 30 милиона руснаци, наши съотечественици, превърнати в хора втора ръка на собствената им земя след разпада на СССР.
Изглежда, нашите демократи са от особена порода. Те не изпитват състрадание към сънародниците си, и нито капчица обич към Русия.
Казвайки това, аз продължавам да твърдя, че няма нищо по-лошо от разделянето на интелигенцията ни на "патриоти на Запада" и "патриоти на Русия". Мисля, че не си струва да се забранява и преследва НТВ, защото се опитва да направи Русия удобна за себе си и най-вече за САЩ и НАТО (такава беше идеята в статията ми "НТВ и разколът на руската интелигенция, "Литгазета", 15 февруари 2001г.).
Опитите за административен натиск над НТВ и нейните сътрудници биха нанесли само вреда на политиката на Путин и възраждането на руската държавност. Няма нищо по-лошо от превръщането на отбора на Гусински в някакви си там "мъченици на съвестта".
Успехът може да бъде постигнат само в честен и открит диалог за Русия и нейното бъдеще.
Днес, особено след бомбардировката на НАТО над Югославия, има всички предпоставки да се обоснове и аргументира нуждата от запазването на Русия като държава с военен суверенитет, да се докаже нуждата от силната държавна власт и дисциплина. В крайна сметка държавността, възстановена чрез насилие и политическо преследване, не постига много.
Мен обаче ме плаши факта, че на информационната арена отборът на Путин губи от отбора на Гусински. Идеологическата подкрепа на курса на Путин за възраждането на руската държавност засега е още слаба. "Партията на НТВ" води агресивна кампания, а отборът на Путин, непонятно защо, избира отбранителна тактика.
Евгений Кисельов размахва пръст пред лицето на зрителите и ги плаши с новия сталинизъм и с новите затвори. Но РТР, държавната телевизия, която наричат пропутинска, и която е водеща, не се осмелява да назове провокацията.
Налага се впечатлението, че "отборът на Гусински" е не само сплотен, но е и с твърди убеждения. Явно "партията на НТВ" е един съюз на съмишленици, които знаят за какво и защо се борят. Това е причината поради която "патриотите на Запада" изглеждат енергични и убедителни.
Патриотизмът на отбора на Путин изглежда някак неорганичен, лишен от сърце. Липсва му идеологическа мотивировка. Много от проявите, подкрепящи възраждането на руската държавност в новия курс на Путин имат спонтанен характер. Понякога, разбира се, се получава. Например Алексей Пушков в "P.S" спечели срещу Е.Кисельов в анализа на международната обстановка преди всичко заради вроденото си гражданско чувство и патриотизъм.
Бедата на Путин е не че е създал "корпорация" на съмишленици, в какъвто грях го обвиняват, а тъкмо в нейната липса. Гусински притежава мощен политпросветник в лицето на Евгений Кисельов в този етап на борбата с руската държавност. Той рискува, той усеща неприемането на реформите от КПРФ и от левите патриоти, влиза в играта така, че предизвиква благоразположението на хората към себе си, разказвайки им истината за деградацията на Русия в последните години. Благодарение на тази истина за днешния ни живот, за бедността ни, той се домогва до симпатиите на голяма част от населението, приобщава го към своята "антидържавна" истина.
Отборът на Путин се бои да рискува и избягва да ревизира демократичното си наследство. В резултат - апологетичното му отношение към реформаторите и към "семейството" не привлича доверието на хората. Отборът на Путин не си дава сметка, че не могат да бъдат пропагандирани успешно истините за руската държавност, ако останеш заложник на предишната демократична лъжа за пазарните реформи.
Отборът на Путин твърде много ми напомня за "почвениците "и "патриотите "от 80-те години, които загубиха всичките си идеологически предимства заради боязънта да се докоснат до съветското наследство, да разкритикуват комунистическия експеримент в Русия.
Засега, според мен, партията на Путин не печели битката за ума на хората.
Няма стратегия и тактика в идеологическата поддръжка на новия курс за възраждане на руската държавност. Спасява ни засега само това, че все пак НТВ си остава чужда между свои, и, че хората инстинктивно не приемат истината на НТВ, че слаба, накъсана и разоръжена Русия може да донесе благополучие на народа.
Що ли сините се занимават с дядо Максим?
Вече девет години кажи-речи от "Раковски" 134 водят една съвсем, ама съвсем безсмислена война. Тази с патриарх Максим.
Както е известно, църквата е "стара къща"и в нея действат тежки, строги, за някои дори дразнещо архаични, но пък неотменими канони. Плюс куп неписани правила, които много трудно подлежат на промяна, и които с течение на времето узаконяват дори извършени нарушения.
Така е и в конкретния случай. Цялата православна общност (плюс римския папа!) признават, че в България има един патриарх и той се нарича Максим. Което за сетен път бе потвърдено от пратениците на Вселенския патриарх Вартоломей - владиците Антоний и Мелитон.
Наблюдателите, занимаващи се с разкола в БПЦ, отдавна са схванали този на пръв поглед куриозен момент - че патриарх Максим е признат в света, но не и в България.
Остава да се схване това и от шепата негови противници. На които мирските им вдъхновители трябва простичко да обяснят, че за малка страна като България зависи какво мислят за тях световните институции - в случая православната общност, - а не какво си въобразяват няколко амбициозни свещеници и няколко новоизлюпени калугери.
Колкото по-бързо се примирят с този факт, толкова по-голям е шансът да получат опрощение и да останат в Църквата.
Всяко инатене си е за тяхна сметка.
"Под бомбен килим, мир не никне"
На главния вход на петзвездния хотел "Ал Рашид" в Багдад лежи изненада за новодошлите гости. Мозайка с образа на Джордж Буш - старши с кратко пояснение: "Bush is criminal" (Буш е престъпник). За някои делегации мозайката се покрива с голям, мек килим, но по-често се налага гостът на хотела да прегази озъбената физиономия на бившия американски президент. Малко са тези, които от благоприличие заобикалят военнопрестъпника. Повечето гости на хотела са бизнесмени, които не искат да слушат повече за ембарго с Ирак и под най-различна форма въртят оживена търговия на 20-милионния пазар. Най-често се чува руски и италиански говор, но не са малко французите, белгийците, сърбите и китайците. Те са деблокирали иракските капитали в техните банки и за разлика от българите мислят за времето, когато именно иракският петрол ще направи стоките им конкурентоспособни, а печалбите им - сигурни за години напред.
По всичко личи, че семейство Буш ще бъде удостоено с още една подобна хоризонтална мозайка и фоайето на "Ал Рашид" ще заприлича на параклис на позора на тази фамилия американски президенти. А най-добре ще бъде, ако направо се отиде към триптих и към образите на Буш(мените) се прибави и вечно усмихващият се английски премиер Тони Блеър - кумира на нашенските евролевичари.
Голямата коалиция от 28 държави, която оправда разрушаването на Ирак преди 10 години от "името на международната общност", днес е сведена само до САЩ и Великобритания.
Всички останали страни, с изключение на петролните княжества около Персийския залив, се отнасят критично към действията на двете велики сили. Йошка Фишер, външният министър на Германия, подобно на Хавиер Солана заряза амплоато си на еколог и одобри безмислените бомбардировки. Но влиятелният политик Оскар Лафонтен заяви без колебание: "Под бомбен килим, мир не никне", с което даде да се разбере, че с васалната политика на Германия ще стане сигурна промяна след провала на социалдемократите на Шрьодер. Френският външен министър Юбер Ведрин, като по-изтънчен дипломат, през миналата седмица настоя в Брюксел пред Съвета на НАТО "да се намери по-интелигентна (сиреч не толкова глупава) форма на ембарго спрямо Ирак", защото десетгодишните лишения сплотиха още повече иракския народ около Саддам Хюсеин и т.нар. иракска опозиция в момента няма никакъв шанс в чужбина.
Изолацията, в която изпадат американци и англичани, личи най-добре от настроенията на арабските страни, които през 1991 г. подкрепиха операция "Пустинна буря". Сирия пропуска по 100 000 барела иракски петрол дневно по петролопровода до Средиземно море. Египет и Саудитска Арабия отново са привърженици на арабската кауза, особено след последните примери на държавен тероризъм, демонстриран от Израел спрямо Палестина и Ливан. Самолети на все повече страни летят с хуманитарни помощи директно до Багдад. Всеки полет, пробиващ американското ембарго, е инвестиция в бъдещето. Напразно новият държавен секретар ген. Колин Пауъл размахва "моркова", че ембаргото ще бъде отменено, ако наблюдателите на ООН бъдат допуснати отново в Ирак, за да докажат, че Саддам продължава да произвежда оръжия за масово поразяване.
Приказката за "лъжливото овчарче" е добре известна в Багдад и трети път просто няма да мине. Защото предните два пъти "международните наблюдатели" се оказаха по съвместителство и най-обикновени шпиони, които използваха високите комуникационни технологии за маркиране на обектите за бъдещи бомбардировки. Благодарение на тях преди 4 години бяха разрушени фармацевтичният завод в Самара и най-големите силози за зърно. Само болни мозъци могат да разчитат, че подобни злодеяния, обричащи милиони иракски граждани на глад и болести, разклащат режима на "диктатора".
Последните нападения на англичани и американци бяха знакови за новата администрация на Буш-младши. Поводът може да убеди само родните ни дебилни евроатлантици. Имало насочени радари към патрулиращите самолети в "Non flying zone". И сигналът от радара до ракетния комплекс не се предавал от бягащ вестоносец, а по китайски оптически кабел. Това е то "оръжието за масово поразяване", което така разтревожи генералите от "империята на злото".
"Десет години" след операция "Пустинна буря" падат едно след друго смокиновите листа, които прикриваха най-новото престъпление на НАТО срещу човечеството, а именно употребата на радиоактивни боеприпаси с ОУ. Опитният полигон за противотанковите муниции беше пустинята на Ирак и Кувейт. Стотици иракски танкове бяха пробити от снарядите с ОУ. Хиляди иракски войници бяха обстрелвани дори два дни след примирието по обратния път към Багдад. Но пустинният вятър разнасяше радиоактивния прах във всички посоки и той е бил вдишван и от "окупатори", и от "освободители".
Оказа се, че алфа- и бета-лъчите не различават тоталитаристи от демократи.
Новото оръжие стана бумеранг за тези, които го употребиха и бяха много горди от ефективността му.
Пръв през 1999г. изплю камъчето проф. Асаф Джуракович, от отдела за ядрена медицина на болницата за ветерани на армията на САЩ във Вашигтон. Той извести, че не 400, а 2 до 4 хиляди ветерани са страдали от т.нар. "синдром на войната в Залива" и че половината от тях са вече покойници.
Д-р Дъг Рок, началник на частта, която почиствала военната техника от пустинята, съобщи, че въпреки взетите мерки, от неговите 100 бойци - 20 са починали, а самият той има проблеми с белите дробове. (в."Таймс", 31.01.2001 г.)
Д-р Иван Чалъков от болница "Св.Йоана" - София, получи лично от министъра на здравеопазването на Ирак сборник от докладите от научен симпозиум, проведен в Багдад през 1998 г., на тема "обеднен уран".
От него става ясно, че след гратисния период от 5-6 години пораженията от "слабата" радиоактивност на 700 000 снаряда с U-238 излизат наяве и се изразяват в 6 до 10 пъти увеличение на левкемията и другите ракови заболявания.
Така че място за успокоение на жителите на Балканите няма. Същият "бум" очаква след 2-3 години Косово, Сърбия, а може би и България.
Всичко зависи от честотата на вихрушките и трансграничния пренос на прашни облаци.
Няма разлика между "Синдром на Залива" и "Балкански синдром". Има "Синдром на НАТО" и той представлява поредното престъпление срещу човечеството, срещу народите, които не искат да се подчиняват на "новия световен ред", налаган със сила.
Най-големият парадокс обаче остава фактът, че тези, които причиниха екологичната катастрофа на Балканите и в Ирак, вместо да застанат пред нов Нюрнбергски съд, се опитват да намерят "жертвени козли" в лицето на Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич.
Но престъпниците също плачат. Загубите на ЕС от наводнения, суша, луда крава и шап вече са сравними със злодеянията, които причини техният агресивен съюз НАТО на иракския и на балканските народи.
Никой не може да предскаже как ще се развият събитията около петрола в следващите години. Без съмнение обаче, признаците за рецесия на американската икономика ще принудят Джордж У. Буш да се откаже от ембаргото спрямо Ирак, като се опита да залъже за пореден път народите, че става въпрос за подаване на ръка и нова политика.
Всуе. Никой в Ирак вече не очаква жестове от световния полицай САЩ.
Акад. Георги Близнаков пише в новата си книга "Размисли в навечерието на XXI век": "Светът се зарежда с недоволство, което може в един момент да експлодира".
Нищо чудно през новия век да се наложи един американец в чужбина да ходи с по 2 бодигарда и САЩ да бъдат принудени да се откажат от ролята си на световен полицай.
КАЗУСЪТ МИЛОШЕВИЧ ИЛИ РАЗКАЗ ЗА ЧЕТИРИТЕ СРЪБСКИ "ГРЯХА"
Интересно е как ще се развият събитията около бъдещото отношение на днешните югославски власти към Слободан Милошевич. Дали ще бъде подведен под съдебна отговорност, ако да, за какво, и какво съдебно решение ще се осмелят да вземат срещу него.
Че един процес срещу Милошевич може да бъде само и единствено политически, е от ясно по-ясно. Че поради това би бил фарсова история с предрешен изход - също. Истинският въпрос е: докъде би стигнала смелостта на днешните белградски квислинги в изпълнението на нарежданията от Вашингтон.
Напълно ясно е обаче, че управляващата в Белград коалиция е една нееднородна в политическо отношение структура и някое по-пиперливо определение е приложимо далеч не за всичките й участници. За характеризирането на тези, които вземат решения обаче - изключвам президента Кощуница, (за който г-жа Дел Понте заяви, че бил човек от миналото), подхождат други думи.
Изборът на Югославия като страна, която да бъде показно наказана за назидание на всеки, дръзнал да се опълчи срещу "новия световен ред" на Вашингтон, не бе случаен. Първо, тя е макар и балканска, все пак европейска страна, т.е. по-горна ръка държава в неофициалната, но нескривано афиширана ценностна класация на Запада. Посланието към предполагаемите поданици на новия световен ред от други континенти бе следното: ние, сърбите, дето са европейци с бяла кожа и християни, макар и православни, ги бомбардирахме с обеднен уран, задето ни се опънаха, та какво остава за вас.
Едно отклонение във връзка с православието: тук все още управляващите нашенски седесарски унияти биха могли да намерят аргумент в усилията си за затриване на БПЦ - ако сърбите бяха духовно и политически подчинени на "Негово Светейшество" папата, или още по-добре, праведни протестанти, НАТО не би ги бомбардирало.
Второ, "провиненията" на Милошевич към новия световен ред съвсем не бяха изключителни. Като реалист, той направи много компромиси, бихме могли да кажем, всички компромиси, допустими за държавния глава на суверенна страна, подложена на всестранния натиск на най-могъщата в момента имперска сила.
Тук не е неуместно едно напомняне за мотивацията на сърбите. Българите умеем да правим добре разлика между великосръбския шовинизъм, от който сме патили най-вече ние, и сръбското родолюбие, основано върху валидната за всеки неробски народ максима "чуждото не искаме, своето не даваме".
Великосръбският шовинизъм можа да се развихри истински като държавна политика в ущърб на съседни на Сърбия народи не сам, а благодарение на благословията на Антантата, предшественика на НАТО. Именно тя създаде същата тази Югославия, която в по-ново време разглоби по такъв жесток начин поради непотребност. Хегемонизмът и асимилаторската политика на Белград спрямо българи, хървати и словенци, в крайна сметка драматични за самия сръбски народ, с нищо не могат да бъдат оправдани. Усилията на югославското правителство да защити сърбите от издевателствата и геноцида, на които бяха подложени от хърватски и великоалбански шовинисти, са съвсем друго нещо.
Милошевич бе обвинен от атлантическите господари и сръбската им прислуга, че е "изгубил четири войни". Излиза, че някой друг сръбски държавник на негово място е могъл да ги спечели.
Първата "война", краткият сблъсък с провъзгласилата независимостта си Словения, трудно би могла да се окачестви дори като схватка. В нея Белград не прояви никаква настойчивост. Обяснимо, впрочем. Там практически нямаше сръбско население.
Трудно би могъл да се определи като агресия на Белград и неговият конфликт със Загреб. Военните действия се водеха изключително за запазване на контрол над областта, известна като Сръбска Крайна и населена предимно със сърби. Уместно е да напомним, че те не бяха заселени там насилствено след създаването на Югославия през 1918 година, за да могат да бъдат възприемани като колониални натрапници. Живееха там от близо 200 години по покана на австрийската империя, желаеща да си осигури южния тил с хора, мотивирани да не обичат Високата порта.
Би могъл да се постави и друг въпрос: защо тогава Белград не се примири цивилизовано с оставането на тези хора в състава на новата предполагаемо цивилизована хърватска държава? Отговорът е, че имаше съвсем пресни исторически основания да се опасява за съдбата им: усташите на Анте Павелич, католици и приятели на Хитлер, през Втората световна война изклаха там близо половин милион сърби. Опасенията се оказаха основателни: сърбите от Крайна, също около половин милион, бяха жестоко прогонени от подкрепяните от САЩ, Германия и Ватикана нови хърватски власти.
Третата война - за Босна - бе също морално издържана за сърбите. Нека не забравяме, че въпросната Босна бе открай време географски или административен регион, обитаван от хора с един произход и език и различни вероизповедания. Никога не е била държава. В случая босненските сърби станаха жертва на Титовата "национална" или по-скоро антинационална спрямо сърби и хървати политика. Диктаторът без изяснено чувство за собствена национална принадлежност, може би от желание да има по-разнообразни поданици, провъзгласи областта за самостоятелна република, обитавана не само от сърби и хървати, но и от т.нар. босненска нация. Със същия успех можеше да я нарече и "еничарска" нация.
Това шведски или новозеландски "правозащитници" може и да не го знаят, но на нас, българите, няма как да не ни е от ясно по-ясно, макар и да се е посмълчало лицето Камен Буров, вероятно законсервирано, но не и напълно извадено от обръщение. "Независимите" медии на САЩ и останалата част от "световната общност", след като получиха необходимия инструктаж, се погрижиха светът да разбере, че в Босна живее "босненска" или "мюсюлманска" нация!, подложена на геноцид от "великосръбските панславянски православни комунистически фундаменталисти".
Истината е, че босненските православни сърби, още след като "борецът за граждански права" Алия Изетбегович забрани консумацията на свинско месо, разбраха, че работата няма да свърши само с това и взеха мерки за самозащита. Взеха ги съвсем основателно. Не след дълго медиите на човеколюбивия Запад започнаха да потулват фотографиите и кадрите, на които муджахидинска сбирщина от целия правоверен свят показваше пред обективите отрязаните глави на сръбски селяни. (Също, впрочем, позната в България история.)
Интересно кой в Белград ще обвини Милошевич, задето направи всичко по силите му да помогне на сънародниците си в Босна и да спаси каквото може при подписването на Дейтънските споразумения?
Четвъртата война - предизвиканата от внезапната обич на Запада към албанците - според него била следствие от политиката на "дискриминация" и "геноцид" на Белград към тази просветена и хрисима балканска етническа общност. Милошевич бил лишил косовските албанци от автономията, дадена им от Тито.
Ще да е било много интересно лишаване, след като и без автономия на хартия албанският език продължаваше да се ползва наравно със сръбския от администрацията и съдебните органи, както и в кореспонденцията им, а книжните и електронни медии на албански продължаваха да получават субсидии от федералното правителство!
За повечето сърби тази мярка на Милошевич дори бе закъсняла и недостатъчна за прекратяване на албанската политика на "тихо" етническо прочистване на областта от всички неалбанци. Кой е бил и днес продължава да е жертва на албански геноцид в провинцията, е съвършено ясно.
Враговете на Милошевич са в трудно положение. Обвиняват го за конфликта с НАТО, но нито един от тях не се осмелява да заяви, че на негово място е щял да подпише акта за безусловна капитулация в Рамбуийе. Не е лесно да формулираш обвинение при такова положение.
За да усвоят някои тънкости на чиракуването при американците, част от сръбските "граждани на света" изкараха стаж при колеги от други страни, в частност и нашенските. Не знаем дали са се сетили да ги запитат защо не се осмелиха да устроят показен съд над Тодор Живков заради "възродителния процес". Между другото един любопитен казус - първенците на Догановата структура отвреме-навреме мрънкат, че никой не бил съден и осъден по този случай, но никога не са показвали истинска настойчивост.
Защо не се осмели никой да съди Живков за голямата екскурзия? Дали сред т.нар. нашенски "елит" е имало недостиг на хора с робски душици, желаещи да видят дългогодишния държавен глава унизен? Едва ли, особено след като Андрей Луканов пръв даде тон за разправа с него.
Причината е друга: такъв процес нямаше как да се проведе при закрити врата. Щеше да се разбере от всички, че погрешното решение на Живков е било все пак обусловено от необходимостта по някакъв начин да се неутрализира поредната вълна на експанзия на турската държава в посока към България и в крайна сметка е имало защитен характер. Щяха да излязат наяве факти за новите разузнавателно-диверсионни структури на Анкара, създадени на наша територия, както и за вдъхновените също оттам терористични атентати срещу българи ПРЕДИ началото на "възродителния процес".
Вярва ли някой сериозно, че ако Вашингтон бе настоял, такъв процес у нас нямаше да има?
С Милошевич нещата стоят по-иначе. Основната задача на САЩ в региона е все още превръщането на Сърбия от държава в територия, процес, който не е приключил и далеч не е необратим. Моментът за "румънско" решение, като организираното от американците в съучастие със съветските перестройчици в Букурещ, бе пропуснат. От една страна, е голямо изкушението на Вашингтон за пръв път да демонстрира всесилие, като осъди като военнопрестъпник чужд държавен глава, и да унизи сърбите, като ги накара да му предадат или сами да осъдят човека, достойно защитил нацията си в години на огромни изпитания. От друга, една непредпазлива стъпка в тази насока крие риска да активизира сръбското национално достойнство и да доведе до обратни за Америка резултати.
Заради това американците, изглежда, засега се съгласяват на нещо като компромисен вариант. Те ще продължават от кумова срама да настояват Милошевич да бъде изправен пред т.нар. Международен съд в Хага - американските слуги от типа на Хавиер Солана и Карла дел Понте упорстват с изявления в този дух - но на първо време ще се задоволят с аналогичен фарс в Белград, т.е. с постановката "диктаторът да отговаря първо за престъпленията си пред сръбския народ".
Остава обаче да се разбере какво е истинно в тази постановка?
Трудно е да се характеризира Милошевич като диктатор или дори като политик с авторитарна нагласа. Три пъти зае ръководен пост чрез избори, за които и "световната общност" призна, че са редовни. Четвъртият път ги загуби и призна загубата си с неохота, но с достойнство, напълно отсъстващо при изборите в САЩ на Джордж Буш и Ал Гор.
Спряга се нещо като компромисен вариант. Да съдят Милошевич за злоупотреби с пари и власт, да изкарат човека, отказал да капитулира пред Запада в Рамбуйе, обикновен крадец и мошеник.
И това ще е трудно.
Американците разпространиха по цял свят снимка на дискотеката на сина на Милошевич. Един бегъл поглед е достатъчен, за да се види, че в гаража на г-жа Надежда Михайлова могат да се съберат поне десет такива танцови заведения, и още място ще остане. Същият номер навремето бе правен, на нашенско равнище, със снимка на вилата на внучката на Тодор Живков. Тогава изглеждаше впечатляваща в сравнение с панелните блокове в "Младост" и "Люлин", но редом до вилите на днешните сини първенци наподобява кучешка колибка.
На другия ден след слизането на Милошевич от власт английското правителство официално предложи на новите управляващи в Белград да им помогне за издирването на предполагаемите му милиони в чужбина, като за целта мобилизира английските тайни служби. Остава само да се разбере защо не предложи и на София подобна услуга - и българите се интересуваме от задграничните пътешествия на 10-те процента и 10-те милиарда... Въобще дискредитирането на политически враг е, както се изразява един герой на Захари Стоянов, "тънка" работа. В Белград засега не показват умения в такава тънкост.
ОТНОВО НИ СЪВЕТВАТ
Не е известно по какъв критерий са били избирани министрите от сегашното правителство, но едно е ясно. Те не могат да вземат самостоятелни решения, особено когато са от значение за националната сигурност. По въпроси от тази тема винаги се търси чуждо мнение и се възприема безусловно дори и когато е в явна вреда за държавата.
Пример за това може да бъде прословутият "План 2004", чиято цел е да лиши България от въоръжени сили. Славната някога българска армия, чиито войници са учудили света със своите подвизи, днес трябва да бъде сведена до нивото на една жандармерийска част, чиито главни задачи се свеждат до опазване сигурността на управляващинте и участие в "омиротворителни" дейности, т.е. там, където англосаксониците смятат, че не е уместно да се набъркват.
Идва в София някой си Едгар Бъкли - зам.-генерален секретар на НАТО, и започва да ни дава съвети. А те са, че България била превъоръжена и незабавно трябва да се ликвидират половината танкове, с които разполага армията. С други думи, от 1475 танка трябва да ги намалиме до 790!
Но това не е всичко. Имали сме били много самолети - цели 469, та се налагало те да се намалят до 228 (Дали тук се включват и самолетите на покойната вече авиокомпания "Балкан"?). Не по-различно е и искането за намаляване на бойните единици от военноморския ни флот. За България 137 кораба са много, не й трябват повече от 20. И всичко това било реалистични планове за отбранителните нужди на страната.
Ако някой си мисли, че премиер, вънщен и отбранителен министър са се противопоставили на това явно изнудване, много се лъже. И Иван, и Надежда, и Бойко са прибрали ръце до кантовете и са казали: "Слушам". Това става в момент, в който нашите съседи Турция и Гърция (спокойно, те нямат никакви териториални претенции към нас) увеличават военните си бюджети и продължават да закупуват нова военна техника. Ама ще каже някой, нали ще влизаме в НАТО и то ще ни осигури сигурността, така че да не гледаме в паницата на комшиите.
Сегашното правителство с много свои действия е доказало, че не е българско. Това важи с особена сила за националната сигурност.
В момента освен ликвидирането на армията продължава и унищожаването на военнопромишления комплекс. Няма никакво съмнение, че това се върши пак според съвети, давани извън България.
Напразни са приказките на министър Бойко към оръжейниците от Сопот, че стачкувайки в отстояване на законните си права, те вредели на националната сигурност. Не те, а именно военният ни министър заедно със своите колеги от Министерския съвет са заплаха за нея.
Дано българският избирател проумее това и на предстоящите избори да пусне правилната бюлетина. Иначе няма да бъдем държава, а просто територия или географско понятие.
Българското правителство - доброволчески взвод!
Ефектът на доминото тръгна - овладели Косово с подкрепата на Запада, албанците тръгнаха към Македония.
С това показаха, че са непредсказуеми от всяка страна и обикновените политически рефлекси към тях не бива да се прилагат.
Акцията в македонското село Танушевци е свидетелство за правотата на онези българи, които бяха против агресията на Запада срещу сърбите.
Защо всъщност българското правителство подкрепи тази война, с което подкрепи албанците? Какви български интереси се крият в създаването на Велика Албания? Може би смяташе, че ако Западът разгроми сърбите, ще ни върне Западните покрайнини? Оказа се друго!
Сега албанците тръгнаха срещу Македония - там убиват българи, каквито и да се наричат самите те. Убиват ги онези, чийто вожд Хачим Тачи тук бе приеман на държавно равнище, а председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание заяви, че трябва да бъде създадена албанска държава в Косово. Логиката изисква сега същият да заяви, че трябва да бъде създадена самостоятелна албанска държава и в Македония. За да бъде консумирана световната глупост и безчестието докрай.
Сигурно е, че управляващите няма да признаят своята порочна политика, дори когато пламне цяла Македония, а потоци бежанци се заточат към България. Което вече е било... Сега вместо енергично да заклеймят албанската агресия, те четат декларации. Вместо да разяснят на българската нация какви опасности крие албанското настъпление в Македония, те ни успокояват, че нямало опасност за нашата национална сигурност.
От страна на българското правителство подкрепата на американската идея за създаване на Велика Албания за сметка и в противовес на православните нации на Балканите представлява един геополитически абсурд, който не може да бъде оценен другояче, освен като опит за самоубийство на всички българи. Потоците българска кръв, чието проливане сега започва в Македония, остават не за сметка на българските "демократи", а на цялата нация.
Иначе, на шега или наистина, за да изкупи престъплението, нека Иван Костов формира от правителството доброволчески взвод. Ако не му стигнат сегашните и бившите министри, да вземе и неколцина депутати, начело с Асен Агов. Да заминат за Танушевци и да участват в прогонването на сепаратистите. Ако пък са закъснели, да останат да бранят македонската граница и се бият там до последния куршум.
Това е единственият начин за изкупление на греховете, които натрупаха за четири години власт над българите.
Вечната шахматна дъска... Допреди няколко години се знаеше, че Германия и Адолф Хитлер са разпалили Втората световна война. Съветският дисидент на Запад Виктор Суворов обаче, в няколко свои книги обърна всичко наопаки, като приписа на Сталин, КПСС и Съветския съюз цялата вина за тази война. Единствените му съществени доказателства са комунистическата доктрина за разпространение на комунизма в целия свят и фактът, че Сталин не е приел лично парада на победата на Червената армия. Останалите му доводи са некомпетентни тълкувания на съвременната военна стратегия и на тактическите обстоятелства при активна отбрана.
Истината за Втората световна война все ще е скрита поради умишленото объркване на причините, поводите и последиците й.
Верният отговор може да се получи, ако се зададе въпросът: "Кой спечели от тази война? ".
Защото именно той е подготвил същата. А нито Германия, нито Съветският съюз, нито европейските държави спечелиха от нея в крайна сметка. Напротив, всички понесоха колосални човешки жертви и материални разрушения и преди всичко Съветският съюз и Германия, а Западна Европа стана "американски протекторат", както писа преди година Збигнев Бжежински. И още е такъв. Следователно единственят печеливш участник във Втората световна война са САЩ.
А е известно, че по време на война се печели най-много, особено от военната промишленост. И далаверите са много по-лесни.
Избягват се кризите от свръхпроизводство. Завладяват се нови пазари. През Първата световна война САЩ спечелили доста пари и това им се усладило. Към нова война ги подтикнала и икономическата криза на Запада през 1929-1930 г. Тайната на инициаторите на тази война е в това, че са действали в огромни мащаби и са използвали цели държави като шахматни фигурки чрез подставени и подкупени политици, чрез икономическо задушаване и привидни политически и териториални отстъпки на "агресивна" Германия и Италия. Задачата била те да бъдат тласнати по наклона на войната, по който няма спиране.
Само от тази гледна точка могат да се разберат неистовите крясъци на У.Чърчил тогава, че Германия се готви за война с Франция, Великобритания и Полша, че Съветският съюз заплашва Германия и обратно. Едва през 1941 г. се разбра, че всъщност Втората световна война ще е между Германия и Съветския съюз, които взаимно да се изтребят. Всичко останало са били само обходни маневри и заблуждаващи политически и военни ходове.
Защо е било направено това?
Защото Германия, въпреки капитулацията след Първата световна война, и Съветският съюз, въпреки разрухата след Октомврийската революция, все още са били главните пречки пред настаняването на САЩ в Европа. А че стремежът на САЩ е бил такъв от 2 века насам, става ясно, ако се погледнат събитията според разбиранията на руския философ от XIX век Константин Леонтиев, отразени в книгата му "Византизмът и славянството" (1873 г.). В нея буржоазното еснафство, с неговия груб материализъм и егоизъм, с егалитарните му идеи, с фалшивите му тези и лозунги за свобода, братство и равенство, е представено като разрушител на европейската цивилизация и ценностите, натрупани от Римската империя, Византия и аристократична Европа. К. Леонтиев търси във "византизма" противоотрова срещу болестите на еснафската европеизация, както отбелязва покойният Тончо Жечев в книгата си "Българският Великден". То е агресивно и меркантилно.
САЩ, след Войната за независимост през 70-те години на XVIII век, става общество, мотивирано от агресията, в основата му са жестоките завоеватели на Америка, авантюристите и избягалите от Европа. Само 10-15 години след тази война е подготвена и извършена една от най-жестоките революциии в Европа - Великата френска революция (1789 г.). Неин девиз стават американските идеи за република, демокрация, свобода, братство и равенство, вероятно подплатени и с доста пари. Гилотината отнася главите на 200-300 хиляди души от благородническите съсловия, воглаве с краля и кралицата. Аристократична Европа е потопена в кръв Наполеон Бонапарт и френската буржоазия скоро потопили в река от кръв. Изглежда така САЩ, с помощта на Великобритания, започват двувековния си поход за настаняване в Европа. Многото войни през XIX век, подготвени по аналогичен механизъм, се увенчават с Първата световна война. След нея са ликвидирани монархиите в Германия, Австроунгария, Русия и Турция като главни пречки.
Организирана е била Великата октомврийска революция в Русия - копие на Френската и още по-жестока. Пътят на САЩ за Европа е отворен.
Още неизгаснали пожарите от Втората световна война и У.Чърчил във Фултън (неслучайно в САЩ) обяви новата война - Студената. С нея Съветският съюз беше довършен. Междувременно имаше и малки горещи войни и тлеещи огнища, необходими на САЩ и вече васална Европа, за да печелят повече.
Повече от 30 години не намира разрешение израело-палестинският конфликт, кипърският, северноирландският и др. проблеми. Нужно беше разпадането на независима Югославия и то бе организирано чрез войни. Нужно беше настаняване в Косово, и отново война... Идеите на западния еснаф водят обществото неудържимо към разложение и деградация. Мафии, тероризъм и всякаква престъпност разцъфтяват. Моралът деградира. Пилотите, пуснали без да знаят атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945 г., после се срамуваха, някои се самоубиха или полудяха. Пилотите на повече от 1200 свръхмодерни самолета извършиха над 30 хиляди бомбардировки над Югославия през 1999 г. И нито един не се разкая. Европа все повече става дом за тунеядци-бюрократи, престъпници, наркомани и проститутки.
САЩ, изглежда, вече постигат целта си - колонизация на Европа в буквалния смисъл на думата чрез своите коварни методи. Днес те са концентрирани около правата на човека, макар че само допреди 25 години негрите не се смятаха за хора. САЩ - империята изглежда е факт. Дали ще е за дълго?
Войната на лакът разстояние
Това, което става в Македония, трябваше да се очаква. Естествено беше безотговорната политика на македонските власти и тяхната безразсъдна помощ за косовските сепаратисти да завърши с такъв край - опит за нова реализация на идеята за Велика Албания.
В Македония стана напечено. НАТО, пред което македонското правителство палеше благодарствени свещи ден и нощ, ставайки негов фаворит, сега отказва да помогне на Македония - да усмири развилнелите се албанци.
Да оставим настрана какви са шансовете на Македония.
По-важно е, че президентът Петър Стоянов и българското правителство, начело с Иван Костов, направиха вече конкретни стъпки, за да вкарат България в конкретна война, която като всяка война, неминуемо взема масови жертви и нанася рани.
Президентът Петър Стоянов направи изказване, че ще изпращаме войска да участва в конфликта на страната на македонците. Иван Костов в началото се съпротивляваше, но после омекна. Явно отвън са му издърпали ушите!
В четвъртък правителството взе решение да се изпрати военно-техническа помощ на Македония. И всичко се прави под флага на братската помощ, на загриженост за братята македонци.
Само че никой не обяснява защо натовските войски не искат да помогнат на Македония, защо американските и английските войници стоят далеч от конфликта, макар че именно те са длъжни да подадат рамо на така послушните им до днес македонски власти.
Ами ясно е защо!
Защото новата доктрина на НАТО, и специално на американците, предвижда балканските народи сами вече да вадят въглените от огъня, сами да воюват едни срещу други, сами да доуреждат конфликти, подготвени от великите сили. Кръвта на американските момчета - това се знае - е скъпа. Америка не е съгласна да посреща ковчези със загинали свои синове.
Виж, балканските аборигени обаче са удобно пушечно месо. Пък и слугинските режими на съответните балкански държави на драго сърце изпълняват всяка разпоредба на задокеанските си господари. Колко им е на българските управници да пролеят кръвта на нашите синове и дъщери, колко им е те, лакеите на чуждите интереси, да засвирят на свирката на фалшивото патриотарство? Колко им е да запеят: Напред към Македония!
Иначе у нас интелектуалци с евроатлантически софтуер се опитват да провиждат тайните цели на събитията в Македония. Само че нека си сверят часовника с директора на Института за Балканите в рамките на голямата американска програма "Институт за мир" - Дан Сърлър. Въпросният политолог, или както там се водят подобни личности, утвърждава колко хрисими са всъщност албанците. Особено косоварите, и как не трябва същите те да се дразнят. Ясно е, Чичо Сам гледа на Балканите като на някакви там Уайоминг или Оклахома. Да, ама ние този цирк вече сме го играли. И сме дали твърде много трупове - понякога наистина в защита на националните идеали, понякога мърцина. Тук, при нас, доктрината Гуам на Ричард Никсън е изиграна преди 90 години. Слава богу, че Белград вече изпрати войските си там, където всъщност винаги им е било мястото - в Косово, или поне в т.нар. буферни зони.
Разбира се, ако македонските власти не бяха толкова сервилни прислужници на НАТО и САЩ, то и позицията на нашите Стояновци или Костовци би била съвсем друга: тогава те щяха да пропищят и огласят мало и голямо, че нямаме по-голям неприятел от непризнателна Македония.
А сега?
Сега ще воюваме срещу международния албански тероризъм, довчера, а и днес, толериран от НАТО и Брюксел.
Сега ще защитаваме българската кауза там, в най-западната част на Македония. Сега ще атакуваме "нецивилизованите албанци", които допреди една година ни бяха от мили по-мили. Сега ще има среща след среща между вождовете на двете страни, а пресата ще ни настройва все по-войнствено. И все по-силно ще крещи: Напред за България!
Български майки и бащи, не ви ли се свива сърцето, че хората, които предаваха и предават България, търчат да я спасяват?
Не ви ли отвращава пошлата демагогия, която се разиграва с вашите съдби?
Не ви ли тревожи, че утре ще пристигат жалейки от фронта, а пък от тв-екраните Стоянов, Костов и Ноев ще ви зоват: На нож!, - в очакване на нова заповед от Брюксел да прегърнем пак албанците и пак да дадем заслуженото на православните и славянски народи.
Във войната срещу Югославия управленската ни камарила показа, че е способна и на това.
Войната е на прага ни!
Ще продължиш ли летаргичния си сън, българино?
Няма ли да се пробудиш?
Поне заради живота на чедата си!?
Въпрос на чест
На 6 март, в Агенция "София прес" бе проведена пресконференция на новоучредения Национален патриотичен съюз "Отечество". Залата бе пълна, както после се разбра, имало е представители на почти всички медии. "Националната" телевизия отсъстваше, но това е разбираемо - тя обслужва само "нацията" на Иван Костов и кампанията му, като отвреме навреме благосклонно кимва и към "нацията" на Георги Първанов... За националното радио да не говорим! То, както я кара, има много да протестира, ползата ще е никаква.
Печатът отрази с по няколко реда пресконференцията. И редовете бяха в стила на повсеместната дезинформация, която цари из националния медиен пазар. В тези редове се споменаваха имената на Николай Хайтов, Румен Воденичаров и Минчо Минчев, съюзът бе оценен като националистическо обединение и му бе приписана амбицията да бъде "балансьор"на... ДПС. Думите бяха подредени в стила на модерните днес подмятания, които се използват за подчертаване на незначителния смисъл на събитието... А в. "Сега" не скри своето отношение още в заглавието - "Пръкна се нов ляв съюз".
На пресконференцията представихме документите на Съюза, пред участниците изложихме мотивите за неговото създаване, формулирахме целта и задачите, които си поставят инициаторите. В пресата - ни дума! С което т.нар. медийно пространство следва твърдата, повече от десетгодишна традиция, да не забелязва истината за това, което се случва в държавата ни и което очаква нацията ни.
Вече 12 години "Зора" и наследилата я "Нова Зора" безкомпромисно отстоява действителните интереси на българите - държавност, суверенитет, социална справедливост, неутралитет, православност и национална култура. През цялото това време вестникът ни бе подложен на една негласна цензура, изразена в отказ да се обсъждат нашите идеи.
На пресконференцията, която СДС даде по случай изборната победа през пролетта на 1997 г., опитът главният редактор на "Нова Зора" да зададе въпрос, бе посрещнат от бъдещия министър-председател с думите:
- Вас пък изобщо не искам да ви слушам!... Последва и отказ за акредитация на представител на редакционния съвет на "Нова Зора" в Народното събрание, от което веднага се разбра за каква демокрация ще става дума през цялото синьо управление. От нея, от същата "демокрация", тръгна големият провал на това управление и превръщането на България в бананова република. За тях е ясно - те не са демократи, но това не е най-голямата беда. Те просто не са българи и затова изпитват към делото ни най-люта омраза. Е, за нас това е чест! Защо обаче журналистическата колегия се самоцензурира, не е съвсем ясно. Не ни се ще да вярваме, че всички са купени или пък сред гилдията цари повсеместен конформизъм. Второто е по-вероятно, но нима колегите не знаят, че не всичко може да се купи с пари. Нима бъдещето на България не е въпрос на човешка и професионална чест?
Преди 60 години тоягата на властниците също така се е въртяла над главите на трезвите хора. Пет години след това същите властници са изправени на съд, макар че не в съда е работата, а в историята. Която винаги се повтаря и просто трябва да се учиш от нея, а не да я забравяш.
Не се оплакваме. Цензурата наистина е желязна, но ние ще вървим неотклонно по своя си, по този път. Защото знаем, че той е верния за всички българи. А най-много и най-вече той е път за идните български поколения.
Как се краде партия
Пък ще се надигнат костите на дядо Благоев и на бай Янко Сакъзов. След сто години вражди, крамоли и взаимни обвинения - аха! - най-сетне да се сберат социалисти и социалдемократи и... ядец!
От своя широк попски ръкав СДС измъкна като панаирджийска кукла лицето Йордан Нихризов и рече: той е! Софийският градски съд, който се изяви като глас и рупор на сините, също произнесе по войнишки - тънко, ясно и високо, - изискуемата фраза: той е!
И депутатът от ПГ на СДС г-н Нихризов биде обявен за шеф на БСДП, от което автоматично следва, че е наследник на Петър Дертлиев, с когото всички знаят, че не мелеха в една мелница. Но с това чудесата не свършват. Нихризов, изглежда, по съвместителство, е още шеф и на учредения през 1998 г. Български социалдемократически съюз. Така милостта му е едновременно вожд и учител на две партии. Само по себе си това освен че е противоуставно, е и дълбоко неморално, но българската политика никога не се е отличавала с особена чистоплътност.
Стар номер е на СДС да цепи партия, която не му играе по гайдата. Но този път ударът е изключително подъл и болезнен. И той е насочен най-вече срещу т.нар. "Коалиция за България". В тази коалиция за оглавяваното от Петър Агов БСДП бе предвидено твърде топло местенце. Тъкмо 8 избираеми места щедро отпусна Първанов на социалдемократите, като доказателство за пред света, че и столетницата малко-много се социалдемократизира. Добре замислено като номер, ако сините да не бяха откраднали в последния момент партията БСДП. Сега в лявото пространство такова "животно" няма.
