Нашият Трети март
Защо нашият? Защото вече има и един друг Трети март - пренебрегван, отбутван от паметта и от сакралното пространство на нацията.
След като ни подкарват с овчарска гега към Европата на бюргерите и най паче към НАТО, където ще ни ползват като помощни туземни подразделения, е някак си "неудобно" за местната колониална администрация да се признава, че свободата ни е свързана с Русия, че русите са оставили кръв и кости, за да ни има. Щото можеше и да ни няма!... Ама Русия, казват, имала интереси. Разбира се, че е имала интереси - да смете "болният човек" от Европа. Мъгливият Албион (сиреч Англия) да не би да е нямал интереси, като е прикривал турските зверства и като е насъскал майор Сенклер (приел името Хидает паша) да вдига бунт в Родопите!
Има интереси и интереси.
Основното, важното е, че през втората половина на XIX в. руските интереси и интересите на българската национална революция съвпадат. В историята е възможно да се случи и това.
Случва се!
Това е също едно от дълбоките основания да тачим тъкмо нашия Трети март, защото в него има и морални измерения.
Всичко започва с Трети март, защото е възстановена българската държавност. И всичко останало, дори и "българското чудо", е следствие тъкмо на Трети март.
Сега обаче се правят опити да ни обучават в непризнателност, като на всичкото отгоре се принизяват руските усилия и жертви с подлите нашепвания, че били користни.
Но смъртта е винаги безкористна, още повече, когато тя се вгражда в темелите на една кауза.
Признателността не унижава, както си мислят духом нискочелите; признателността е благородство на духа. Така този, на когото е помогнато, се извисява до онзи, който е помогнал.
Непризнателността е убожеството на лакей-помияр, който с еднаква лекота би ограбил всеки свой господар.
Така и тези, които днес злодумстват срещу Русия, ако нещата са извъртят, то, сигурни сме, няма да можем да се довредим от тях, защото те първи ще се натръшкат в краката на дяда Ивана да му целуват ботушите.
На всичкото отгоре има и един чисто български момент в честването на Трети март.
Колчем зачестваме този празник, и все се присещаме за нашите сиромаси с кълчищените гащи - за опълченците, - които с железни гърди спряха и отблъснаха пълчищата на "Сюлейман безумни" на Шипка, на оня чутовен връх на българското възкресение, "покрит с бели кости и със кървав мъх", както е казал Дядо Вазов.
Как да ги почетем тия "деца бурливи", като в Пловдив е съсредоточен уж международен корпус за бързо реагиране, командван от турски генерал? Не иде някак, кахърят се държавните наши мъже, и всякак гледат да потулят опълченското калпаче с лъвчето, за да не дигнат зехира на агите.
Нали даже им се извиниха за едно и друго, пропускайки да ги приканят да занесат барем едно цвете в Баташката църква-костница.
Какво да се прави. Живи са унуките на проклети Цеко, на прононсираното турско мекере хаджи Иванчо хаджи Пенчович ефенди.
Но и ние сме живи и сме по-много!
Ние сме духовните наследници на ония "лъвове титани", както се пее в песента, и на всички ония българи, за които "любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини".
Туй пък Раковски го е казал - да се знае и помни во веки веков.
Ето затова Трети март е наш, а не на юдите.
И наш ще си остане.
Също во веки веков!
Не, няма кой да им вярва!
Отмина поклонението пред спомена за Апостола. И този път държавните мъже не се събраха на едно място. Тук президент, там министър-председател, по-нататък току виж председател на Народното събрание. Но това не е толкова важно... Важно е друго!
Както винаги от Освобождението насам, политици от всякаква боя и калибър надълго и нашироко се опитваха да убедят българите, че те именно са приемници на великото наследство на Васил Левски. Но няма кой да им вярва. И напразни са венците и купищата букети. Напразни са оркестрите и почетните роти.
От радио и телевизия питаха по улиците какво всъщност празнуваме и объркани хора отговаряха, че наистина няма какво да се празнува... Никога смъртта не е била повод за празненство, никога българите на са празнували гибелта на национален герой. На този ден те изразяват своето преклонение пред делото на онзи, който е сложил главата си за свобода и правдини в България. Нямате ли чувството, че делото отдавна е забравено, останала е само паметта за човека, но и тя е окаляна от тази забрава?
Огледайте се! Кой от заветите на Апостола следват водачите на днешните българи? Някой служи ли на Отечеството, или всички насилват Отечеството да служи тям?... Всичко започва от историята, делото на Апостола е твърде голямо дори за многострадалната българска история.
Защото това дело не бе Освобождението, преди него бе превръщането на роба в свободен. Най-великото превъплъщение! Оттам тръгва всичко, което сме направили и което много пъти са ни ограбвали. Този, поредният, може да бъде и последен. Затова - да си отваряме широко очите и ушите, за да не ни лъжат. А ни излъгаха - унищожиха ни държавата, разпродадоха плодовете на труда ни. И ни учат на търпение, също както тези, срещу които друг български герой и поет е възкликнал "Търпи и ще си спасиш душата?... " .
Но търпението свършва и народът чака своя Апостол. Видно е - Екзарх няма да има, трябва да търсим Караджата.
Защото делото на Апостола - да бъде свободния българин в свободна България - още не е завършено.
Отреклите се от Отечеството вчерашни и днешни управници на България напразно стърчат с наведени глави пред паметниците на свещената му смърт. Няма да ги спаси лицемерието, защото запратили народа си в страшната нищета, отрекли неговата същност, пренаписали историята му, за да го превърнат в слуга на чужденци, те се самоосъждат на най-черната прокоба. Никога в българската съдба не е имало подобни мекерата и да се надяваме, че няма да има. Защото иначе горко на потомците.
Но за да има потомци, за да пребъде делото на Апостола, трябва да се борим.
Не е трудно, ако тръгнем всички заедно.
И днес въпросът не е за за оная свобода да извикаш: "Тези са тираните! ". Днес трябва да свалиш тираните и да вдигнеш вместо тях хора на честта.
Защото този път не щем оцеляване, този път искаме бъдеще за всички. И никой да не бъде подминат. Така, както завеща Апостола.
Не, Апостоле, не ти криво си говорил, а хаджи Иванчовите правнуци криво помнят какво си казал. Или си мислят - не е за нас казано, а за будалите, дето ни вярват.
Но будалите се свършиха, идва разплатата, идва правото дело. Делото, за което увисна на бесилото най-достойния за тази чест български син. Със страшна сила!
Пакистан и афганските талибани
Днешната политика на Пакистан по отношение на Афганистан е в криза. При пълна победа на талибаните на Пакистан и на другите страни от региона, пък и на планетата като цяло, едва ли ще им се удаде да дочакат "трансформацията" и "модернизацията" на техния режим по пътя на цивилизованото влизане в световната общност. Не бива да се забравя, че талибаните са ориентирани да се опират само на изгодното транзитно местоположение на страната, а също и на доходите от реализирането на огромните количества наркотици.
По оценки на експерти през 1998 г. само в Афганистан е бил произведен около 40% от целия опиум, постъпил на световния пазар. През 1998 г. "урожаят" на афганския опиум почти два пъти превиши сбора от опиатите за 1998 г., т.е. позволи да се изработят около 40% от целия потребяван в света хероин.
Основната част от наркотиците се изнася зад граница. В страните от Западна Европа от Афганистан постъпват от 40 до 60 т наркотици от групата на опиума. Около 80% от хероина, продаван в европейските страни, е с афгански произход. Още по-голямо количество се доставя на източното крайбрежие на САЩ и Канада.
Трябва да се отчита и обвързаността на талибаните с идеите на борбата за световно господство на исляма. В условията на непреставащото арабско-израелско противопоставяне се разширява подготовката за "свещения джихад". В пакистанските градове Карачи, Исламабад и Лахор продължават да пристигат муджахидини от арабските страни за преподготовка и отправяне в Палестина. В международния ислямски университет в Исламабад видимо се увеличава броят на арабските муджахидини. Пакистански и задгранични ислямски екстремисти планират да увеличат значително броя на своите подръжници във връзка със заплахите САЩ да нанесат ракетни удари по базите на Осама Бин Ладен.
Въвеждането от ООН на нови санкции против движението "Талибан", забраната за доставка на оръжия за Кабул, поставят Исламабад пред избора или да продължи, напук на санкциите, да поддържа талибаните, с което още повече да усложни своите отношения със САЩ, водещите западни страни и Русия, или съществено да коригира своя политически курс спрямо Афганистан.
Независимо от посочените негативни аспекти на поддръжката на талибаните, ръководството на Пакистан засега не разглежда други варианти на афганската си политика. Това е свързано преди всичко с факта, че талибаните са тясно свързани с всички групировки, определящи външната и вътрешната политика на Пакистан: армията, спецслужбите, ислямистите и "джихадистите", водещи бойни действия в Афганистан и Кашмир и с криминалната общност.
В международните и дипломатическите кръгове с голям скептицизъм оценяват демонстрацията на намеренията на Исламабад да се дистанцира от талибаните. Там не вярват в искреността на заявленията на пакистанските власти за готовността им да заслонят подривната екстремистка дейност и наркотърговията с контролираните от "Талибан" територии. Подчертава се, че на дадения етап целта на Пакистан и на неговите съюзници сред мюсюлманските държави (и на първо място Саудитска Арабия) се състои в това да спечелят време до възможната военна победа на талибаните в пролетната кампания. Т.е., допълнителни аргументи за да убедят световната общност в безалтернативността на признаването на режима на талибаните.
Талибаните на свой ред са решени твърдо да не изпълняват изискванията да закрият всички лагери за подготовка на терористи върху контролираните от тях територии. Да предадат Бин Ладен (който по прежнему продължава в значителна степен да финансира дейността на споменатите лагери) на съда, талибаните също не възнамеряват. Но в ръководството им сериозно се опасяват от възможни разрушителни последствия за самото движене поради въвеждането на допълнителни международни санкции, които могат да доведат до възникване на остри вътрешни разногласия.
Духовният лидер на движението М. Омар, за разлика от "умереното" крило, настоява за активизирне на бойните действия и категорично изключва възможността за предаване на Бин Ладен. В резултат отношенията между М. Омар и лидера на "умерените" стигнаха до чертата, зад която не се изключва откритото противостояние.
Предвид тези обстоятелства международната общност трябва да активизира съвместните действия за коренно изменение на ситуацията в Афганистан; включително и за изпълнението на резолюциите на ООН.
Писмa
Драга редакция,
Иска се тактика временна (да се свали с общи усилия СДС), защото с нов мандат, то ще закрие всички партии и за Патриотичния фронт едва ли ще остане алтернатива. Патриотичният фронт трябва да се изгради в цялата страна с бързи темпове и ако стане годен за самостоятелни действия заедно с други формации, нека да участва в изборите - но ако се отчете, че шансовете са малки, да се подкрепи БСП и коалиция - по-малкото зло, при което Патриотичният фронт да се доизпита организационно и философски. Недоносчета не бива да се произвеждат, те не са трайни. Не забравяйте, че само с гол патриотизъм далеч не се отива. Необходима е идеология привлекателна за трудовите хора. Можете да си позволите да поканите ония нетърпеливи личности, които избързаха и отидоха в другите движения - Пантев, Ал. Каракачанов, дори и Николай Слатински и други патриоти. Обърнете се към генералите Марин и др., но на всяка цена да се свали от власт неофашисткото СДС, защото става късно. Не допускайте действия, обслужващи царя (не подценявайте) този въпрос, защото тогава хептен ще обслужим глобализма.
Малко повече яснота вложете в отношенията към Русия, обещайте, че като най-заинтересована от съдбата и обединяването на славянския свят не е лошо да имаме не само близки отношения, както всякога напомняте във вестника си, но и съюзни договорености. Въпреки, че всички ваши дейци и сътрудници са много печени, пак повтарям - само с гол патриотизъм далеч няма да отидем.
Хората искат не само промяна, а дълготрайна промяна, в която да има сигурност, работа, безплатно здравеопазване, безплатно образование и осигуряване. За това е нужна подкрепата на трудовите слоеве. Без тил (прослойков) не може да се изгради нищо трайно.
Дерзайте - България ви зове.
Историята ще ви възнагради и прослави.
Любен Гишин гр.Пловдив
- г-н Минчев,
Поддържам вашите призиви за създаване на Национален патриотичен фронт и предполагам 80 % от българския народ ще ви подкрепи. Но съм убеден, че само президентска реублика, начело с талантлив и честен президент, може да изведе държавата от дъното на кризата и за 10-15 години да постигне голямо икономическо развитие. Моля направете проучване - има ли в света парламентарна република да е излязла от подобна криза и да се е развила за кратко време (на мен не ми е известно да има такава държава. Ако има, публикувайте примера в "Нова Зора".
Националният патриотичен фронт ще има успех при положение, че предложи на българския народ конкретна програма и конкретна личност - талантлив и честен гражданин, който ще оглави държавата и ще изпълни програмата в определен срок.
С уважение инж. Никола НИКОЛОВ, с.Голямо Дряново,
- До господин Минчо Минчев,
Сега вие искате да създавате нова организация, наречена Национален патриотичен фронт. Не мога да разбера какъв строй ще строите - капитализъм и социализъм. Пишете, че може да се опрете и на честните бизнесмени, но не пишете откъде е взел пари за да стане такъв. Виждаме по телевизията как се избиват един друг. Имам вестника със статията на проф. Петко Павлов от миналата година под заглавие "Голямата лъжа на прехода". Същият професор пише, че геният на 20 век е К.Маркс. Какво ще кажете за това? В друг брой, 5 от 30.I.2001 г., има статия за адвоката Стефан Дечев, защитавал Г.Димитров с двамата му другари пред Лайпцигския процес. Какво ще кажете и за А.Стамболийски?
За мен ще ви кажа, че не съм бил в никоя партия досега, но няма по-хубав строй от социализма за голямата част от българите.
Очаквам отговор чрез вестника.
Писма
Уважаема редакция,
Силно впечатляващ е изводът "И всичко това се върши, за да бъде разрушено нашето историческо и национално самосъзнание, за да бъде превърнат народът ни в население, а държавата ни в територия", а също и въпросът "Ще съществува ли държавата на българите в условията на настъпващия нов световен ред? ".
Приемам изцяло Обръщението, като същевременно искам да допълня следните бележки:
Към раздела "Няма път за отстъпление". Освен към изброените в обръщението, то следва да е отправено и към войниците, сержантите и офицерите от БА, студентите, учениците и изобщо цялата българска младеж.
Към раздела "Държавност" или "Основни начала на нашата политика". Би следвало да се определи изрично отношението на НПФ към проблема "НАТО". Предлагам такава редакция: НПФ е против влизането на НАТО в България! (Това не е словесна грешка, а факт. Преди България да влезе в НАТО, НАТО най-безпардонно се настанява в България.)
НПФ ще поиска референдум по въпроса за членството на България във военни съюзи. (Кой дава моралното право на депутатите да решават сами такъв въпрос? Ако се наложи, утре не депутатските синове, а синовете на целия народ ще трябва да защитят Отечеството ни с оръжие. За българина не е все едно дали чедото му защитава в бой Родината, или интересите на нечий чужд капитал.)
Братя българи, патриоти! Създавайте комитети към НПФ или се присъединявайте към вече създадените. Разяснявайте пагубната политика на управляващите, водеща ни към национална катастрофа!
Използвам случая да изразя различно от становището на г-н Александър Каракачанов, дадено в статията от бр.6 т.г. на в. "Нова Зора".
Цитирам: "Този субект трябва да бъде широко политическо движение... Неговата цел не трябва да бъде регистриране като партия за предстоящите избори за НС. ". Напротив! Убеден съм, че НПФ трябва да оглави предизборната борба на всички политически сили, движения и партии, които приемат и отстояват неговата програма. Следователно той трябва да се регистрира като партия/коалиция.
Само така могат да се привлекат всички, които не споделят политиката на сегашните и бивши управници, всички противници на влизането ни в НАТО, а убеден съм - те не са никак малко сред българите.
С уважение
Ваш съмишленик о.з.полк. инж. Стайко КОЛЕВ, гр.Пловдив
- До редакцията на в."Зора"
Заслужена похвала. И поклон
С трепетно сърце и ръце поемам всеки пореден нов брой на в."Нова Зора" - светилникът на истината, на историческата правда, на безкористното родолюбие, на националната кауза на многострадалното ни Отечество, обрулено и ограбено. Но живо! Въпреки всичко! За да ме зареди отново и отново с прилив на гордост, вяра, надежда и любов към Татковината ни - нашата България, с възторг, признателност и възхвала към тоя неугасим светилник, дето отколе се мъчат да го задушат и угасят и все не могат, защото, както е рекъл якият наш народ с думите на поета - "Не се гаси туй що не гасне! " Всеки контакт с в."Нова Зора", с авторския му екип, с неизчерпаемата и несломима сила и воля, които излъчват страниците му с всеки нов брой, дават и нова сила, и блясък на светилника на родолюбието, което грее в душата на всеки българин, останал верен на завета на отца Паисия да знае и тачи "своя род и яз к".
Първом ни пленяват рисунките на големия наш художник - карикатурист, наш съвременик, Тодор Цонев, който само с няколко щриха рисува не само фигурата, но и манталитета, политическото кредо, скритите стремления и цинично неприкритите интереси на своите вечни "герои" - ония, дето искат да станат Господари на света, и безродните им слуги от нашенския, и не само нашенския "политически елит" продаващи и предаващи и род, и Родина. Неговите творби са остри и всепроникващи кто копие! Хвала нему!
А около тях грабват мисълта заглавия и думи, праведни и остри като мечове, мъдри думи на смели, самообрекли се българи - без страх и колебание отстояващи каузата на България срещу всички, които я предават и продават, срещу ония, които искат да я погубят. Хвала и поклон пред Михаил Попкочев, Румен Воденичаров, Венцеслав Начев, както и на всички списователи на в."Зора", рицари на истината, войни на духа и каузата на България, които не продадоха душата си на дявола, а воюват срещу него и майкопродавците.
Но в нашето историческо време родолюбието, патриотизмът и не могат без симбиозата със социалната справедливост - тя сега е формата, в която живее националната ни мечта. И това добре се вижда на страниците на "Зора", макар и невинаги. Затова го четем, обичаме го, затова го чакаме ежеседмично. Затова му вярваме и го крепим.
И още - няма бъдеще оня народ, който няма минало.
А ние имаме своето голямо и богато минало от векове. Макар и трагично, но го имаме. И то винаги е било свързано с Русия - още от времето, когато нея я нямаше. Още от времето на Кирила и Методия, а и по-късно, когато дарихме на Русия азбуката, писмеността, покръстването, вярата, стигнали по-сетне до Тихия океан. А след векове великата славянска държава ни отърва от робството на варварите агаряни,; през 1944 г. - и от хитлеристките нашественици. А сега кой ще ни отърве от набезите на западните людоеди?!
Днес кръвта на България изтича пред очите ни. Кой в обозримо и необозримо бъдеще ще ни помогне да се отървем, да изплюем отровния морков и да строшим дебелата тояга? Пак само тя - дето "като нея няма втора". Тя и само тя пак е надеждата на България! На това ни учи и "Зора". И само тя! - неугасващия факел на българщината.
Против поскъпването на водата в София
Има един стар руски виц - ако съветската власт беше намерила предприемач, комуто да възложи построяването на социализма, то сега Русия щеше да е социалистическа страна.
Идеята не се реализира и социализмът пропадна.
Столичната община реши да опровергае този виц и възложи на концесионер най-традиционната социално-битова дейност, която в огромния брой градове по света е основна дейност на общините. При това дори не запази по-голямата част от акциите, както правят малкият брой градове, които все пак търсят концесионер за тази дейност.
Концесията е и за най-големия допуснат от българските закони срок - 25 години!
Усмихнатият ни кмет, "енергичният" председател на столичния съвет и "експертът" зам.-кмет на София г-н Иван Гечев по стахановски бързо избраха най-добрия според тях концесионер - "Интернешънъл уотър лимити", и подписаха съответния договор.
Резултатите не закъсняха. 4 месеца след подписването на договора те предлагат 25% увеличение на цената на водата.
Да се спрем на тъй наречените от тях мотиви.
1. Първият от тях е държавната такса 2 ст/м3. Концесионерът с договора е приел, че първата година няма да увеличава цената на водата, защото, както се изясни при договарянето, ще намали загубите при водоснабдяването и от това ще си осигури необходимата печалба.
Това досега не само не стана, а не е ясно и от кого обещаните инвестиции ще започнат да се влагат в софийското водоснабдяване.
Манипулацията е нагла, размерът на таксата, която се иска да заплащат софиянци, е многократно завишена по следните причини:
"Експертът" Гечев обяснява, че загубите на вода в София са повече от 2/3 и столичани трябва да плащат по 7 ст. за всеки ползван от тях м3 вода?! Това е противозаконно, защото съгласно алинея втора на чл.193 от Закона за водите (ДВ 67 от 27.VII.1999 г.) "при образуване на цената се включва таксата за водоползване само с реално ползваните от абоната водни количества".
Ясно е, че дори да се вземе нередното решение да се плаща такса за водоползване, тя не може да бъде повече от 2 ст. за м3 за реално ползваното количество вода. Експертът г-н Гечев обаче предложи и синьото мнозинство в Столичния съвет прощампова, очевидно незаконно, това оскъпяване да е три и половина пъти по-голямо. Такова категорично противозаконно решение смути дори сините министри Манева и Чачев, които пред медиите изнесоха, че водата трябва да поскъпне 8 до 10%, а не 25 %!
"Експертът" г-н Гечев, вместо да защитава правата на избирателите си, патетично декларира пред в."Стандарт", че загубите са 2/3 от постъпващото количество. През последните 30 години специалистите говореха за загуби 50%, 55%, 58%, но 66% - е най-високата досега официално обявена цифра за загубите на вода при водоснабдяването на София.
За тези декларирани огромни загуби са възможни две обяснения:
1. Това не е вярно и "експертът" г-н Гечев го афишира пред столичната общественост, като за това вероятно очаква съответната овеществена "благодарност" от концесионера.
2. Това е вярно, и тогава управляващите през последните десет години сини общинари трябва да понесат своята политическа и гражданска отговорност, че доведоха водоснабдяването на гр.София до ужасяващо състояние.
Естествено, "по-престижно" и много по-лесно е да се откриват паметници и да се преименуват улици и площади, но колкото и непривлекателно да е, трябва да се работи, а не да се забатачва водоснабдяването ни!
И още за "загубите" на г-н Гечев.
Ако е вярно изнесеното в печата, че 150 000 абоната ще плащат без водомер, то очевидно не се знае колко са загубите. Защото не е известно колко те консумират.
Без реален баланс не може да има икономическа, а и каквато и да е друга яснота. Сега неплатеното се отчита като загуба. Няма стимул за икономия и дори за нормално ползване на водата. Стимулира се нейното разхищение. Но очевидно по-лесното е това да продължава да се търпи, а не да се променя. Не да се работи, а да се бездейства и да се създават условия "в мътна вода риба да ловят" някои началници.
Очевидно два пъти по-високата цена на водата, която се консумира без водомер, ще застави част от абонатите да си поставят измерителни уреди. Наред с това Столичната община със свои средства и с парите от фондове и дарителства, които позволяват изразходването на средствата за тази цел, трябва да финансира поставянето на водомери на социално слабите - безработни, инвалиди, роми и т.н.
Важен е и фактът, че от по-високата цена на консумираната без водомери вода ще се получи крупна сума. Ако приемем цената да е 50 ст/м3 150 00 х 6 х 0.5 = 450 000 лева месечно, или 5 400 000 лв. годишно. С тази сума трябва да се намали, а не да се увеличава цената на водата в София.
Дори ако половината от тази сума бъде събрана, е видно, че цената трябва да се намали с не по-малко от 2 ст/м3, а не да се увеличава!
Друг приемлив начин да се изразходват тези средства, е те да се отделят в специална сметка и с тях да се финансира поставянето на липсващи водомери на най-бедните ни съграждани.
Увеличава се и цената на водата, ползвана от търговската мрежа. От това също ще има допълнителни приходи, които необосновано ще бъдат присвоени от концесионера. Общинската администрация крие (или няма) данните колко вода консумират тези абонати. Колко ще са допълнителните приходи от тези консуматори и защо с тях не се намалява цената на ползваната от нас вода?
Не трябва да се допусне тези пари противозаконно да обогатяват концесионера (т.е. да бъдат заграбени).
Съгласно договора концесионерът няма право да променя цената на водата през следващата година. За всички ни беше ясно, че това може да стане, като се намалят недопустимо големите загуби. На софиянци разиграват обаче абсурдно недопустим театър. Въпреки че от подписването на договора изтекоха повече от 4 месеца, нищо не се направи поне да започне намаляването на тези загуби!
Нещо повече, няма дори ясна програма кога и с колко те ще бъдат намалени. Вместо да се върви по този път, който беше прокламиран при преговорите за подписване на договора, предлага ни се да гарантираме допълнителни печалби на концесионера. Повишаване на цената и допълнителни приходи от по-скъпата цена на абонатите без водомери и от тези в търговската мрежа. Нагло се иска да се плаща такса за водоползване, и то не дори на реално ползваната вода, а и на загубите, и дори на вероятни несъществуващи загуби.
Законен е въпросът, ако въпреки очевидната логика, ако въпреки всичко, сега се приеме увеличаване цената на водата, то когато загубите намалеят от хипотетичните 2/3 да кажем на 1/3, цената на водата ще стане ли два пъти по-ниска, или тогава "мъдро" ще мълчим и ще се правим, че не сме причина за ограбване по незаконен и неприемлив начин на и без това крайно обеднелите софиянци.
ВТОРИЯТ МОТИВ, с който се иска повишаването на цената, е 8-процентната инфлация за изтеклата година.
Това също е неприемливо, нелогично и абсурдно.
Концесионерът е приел, че не по-малко от една година няма да променя цената. Четири месеца след подписването на договора той вече търси поводи за искания на допълнителни печалби. Този мотив може да бъде приет от общинските съветници, само ако те признаят, че за тях интересите на концесионера са определящи, а не правата и интересите на жителите на София - т.е. от правата и интересите на техните избиратели, на всички жители на София.
Ако все пак се намерят защитници на тезата, че инфлацията, настъпила четири месеца след подписването на договора (която очевидно не е годишна инфлация), е причина за промяна на цената на водата в София, въпреки изричния текст в договора (че една година цената няма да бъде променяна), то те могат да предложат на обичания от всички ни г-н Муравей Радев да обяви цената на въздуха за 0, да намери концесионер, който да ни монтира въздухомери, и да започне да индексира цената на въздуха по съгласувана с концесионера формула, отчитаща инфлацията на страната. При това без значение е дали в договора ще има предвиден гратисен париод, тъй като той няма да се спазва.
Приспива се общественото мнение с приказки, че водата на София е по-евтина от тази на много други градове, в т.ч. и в България.
Подобно твърдение е очевидна инсинуация. Водата в София се подава гравитично - няма никакви разходи за електроенергия за помпане и очевидно трябва да е по-евтина!
Въпреки че ползваме като основен водоизточник язовир "Искър", чийто огромен обем е над 650 милиона кубически метра, софийското водоснабдяване не плаща никакви амортизации за язовирната стена. По тази причина водата ни трябва да бъде още по-евтина.
Ако се сравняваме с други държави, то трябва да се сравняват и нивата на заплатите, на цените на материалите и механизацията, на амортизационните отчисления, данъците, таксите и т.н., и цената на водата ни трябва да бъде многократно по-евтина.
Трябва да се променя политиката на Софийската община по отношение на промишлените водопотребители.
Водата ще става все по-дефицитна и промишлените предприятия, които ползват питейна вода, трябва да бъдат стимулирани да я икономисват.
Това може да стане чрез:
Рискът София да остане без вода постоянно нараства.
Причините за това са главно две:
1. Очакваното засушаване, ако не се вземат своевременно мерки, може да доведе до катастрофални последици. Две-три сухи години ще изпразнят яз. "Искър". Допълнителни води за София не могат да се обезпечат за по-малко от 5-6 и дори повече години.
2. Дори да има вода в яз."Искър", при авария на единствената деривация, довеждаща водата от яз."Искър" до София, столицата остава без вода и това ще е катастрофа.
Трябва да се възбнови във възможните кратки срокове изграждането на водоснабдителния комплекс "Рила-1500", който след 1989 г. неоснователно бе спрян.
Той не само ще е сигурен втори водоизточник, даващ на София качествена вода, но ще реши и водоснабдяването на Благоевград, Дупница и другите околни градове и села.
За финансиране на този проект трябва да се ползват таксите за водоползване, събирани от регионите, които ще бъдат водоснабдени.
Това, за което настойчиво предупреждавахме, се слува.
Концесионерите ползват всяка възможност да повишават цената на питейната вода на София, но обещаваните инвестиции закъсняват.
Не се намаляват загубите, не се подобряват питейните качества на водата въпреки че е всеизвестно, че "суровата" вода за София, която концесионерите получават, е с високи питейни качества.
С нищо те не подобриха организацията по експлоатацията досега, т.е. нищо от обещаните ни предимства не се реализира.
Трябва горчивият опит на София да стане урок, който да предпази другите градове от препоръчваните им концесии, към които правителството на СДС упорито ги насочва.
Значително по-доброто е ние да ползваме наши средства и заеми от международните финансови институции и да плащаме само лихви, като впрегнем българския потенциал от специалисти, работници, както и, възможностите на нашата промишленост - тръби, арматури, строителни материали и т.н. Таксите за водоползването и печалбата, която вместо в концесионера трябва да остава в България, могат да осигуряват инвестиции за водоснабдителните ни обекти.
Спасението на България
Днес все повече хора разбират, че надеждите, свързани с промяната преди 12 години са вече мъртви. Свободата на съвестта и словото, разкрепостяването на творческата инициатива на народа, модернизирането на културното и материалното битие на българите, постигането на демократично устройство на обществения живот и управлението, обогатяването и доразвиването на заварените материални, социални и духовни придобивки - се оказаха примамливи залчета на жестокия капан. Капанът щракна и днес се вижда: градежът бе подменен с разруха, развитието - с деградация, жизнеността - с усмъртяване. Една несвобода бе заменена с друга несвобода, още по-цинична и по-страшна.
Няма елемент от стопанската, демографската, социалната и културната динамика на българското битие, в която тенденциите да не са ужасяващи.
Ако ние, българите, позволим на сега властващия режим да удължи с още четири години управлението си, тези тенденции могат да станат необратими.
Ето как до десетина години бихме могли да станем една демографски смалена наполовина България, със скромен и стопяващ се относителен дял на българския етнос, със застаряващо, съкращаващо се, болно, емигриращо и все по-слабообразовано население без родова памет, неспособно нито да се труди, нито да се защитава. Спестяваме си обстойното описание на фактите и параметрите на упадъка, тъй като те се знаят и най-вече се усещат от всички ни.
Реална е опасността от България и българите да остане един избледняващ във времето спомен, и само земята ни, която се харесва и на други, да стане чуждо притежание.
Заради това и думата "спасение" в заглавието. И тя не е емоционална хипербола, а точна, трезва и делова формулировка на задачата, с която предстои да се заеме НПФ. Спасение има там, където има опасност от гибел. България днес е застрашена от гибел.
Какво разбираме под "спасение"?
Разбираме прекратяването и обръщането на тези тенденции: връщането на достойнството на българина, съживяването на стопанския живот най-вече чрез премахване на препятствията, които създава режимът пред българското трудолюбие и предприемчивост; създаването на мрежа за социална защита, обхващаща цялото гражданство; провеждането на българска външна политика в интерес на България.
Причините
Ако, ние, българите, имаме вина за това трагично положение, тя се изразява най-вече в лековерието и търпеливостта. Именно заради тях, изглежда, позволяваме вече дванадесета година на един български (само по произход), добре възнаграден "елит", по външна поръчка да превръща държавата ни в територия, а самите нас - в безгласни и най-често непотребни субекти на "новия световен ред".
Лековерието, с което позволяваме да бъдем разединявани по най-различни измислени признаци, най-вече на "сини" и "червени", за да се канализира националната ни енергия в безплодна борба срещу вятърни мелници и така да бъдем държани по-лесно в подчинение. Хора с еднотипни критерии за добро и зло, красиво и грозно, Отечество и народ, са противопоставени едни на други в името на миналото, за да бъдат лишени от бъдеще.
Премълчава се само едно деление - истинското: огромно мнозинство от родолюбиви, порядъчни и все още неорганизирани българи, и немногочислено, но добре организирано и подкрепяно отвън малцинство, добросъвестно отработващо възнаграждението си като ликвидационна комисия на България.
На търпеливостта и единичното спасяване, с които реагираме на все по-наглите издевателства на властниците, трябва да се сложи край.
Националният патриотичен фронт
НПФ е обединение на политически структури и отделни граждани, стремящи се към българизиране на днешните властови структури в България - законодателна, изпълнителна и съдебна - и поставянето на дейността им в служба на спасението на България и на изпълнението на българските национални задачи.
НПФ не е партия или коалиция от партии, а гражданско обединение. Той е непартийна и надпартийна структура.
НПФ не се стреми да се впише в класическия политически спектър "десница-център-левица". ПЪРВО, защото тези термини в наше време умишлено бяха размити, постепенно подменени и в крайна сметка изпразнени от съдържание и използвани като редуващи се смокинови листа за една неизменна в същината си антинационална политика. ВТОРО, защото над всичко поставя непреходни стойности, неподатливи на конюнктурата: националния интерес и националното начало в гражданското поведение.
НПФ е отворен към всички българи, които възприемат като свои, следните цели:
Всички тези цели са трудно постижими, но напълно по силите на българите.
Ето защо Политически кръг "Зора", редакционният съвет на в. "Нова Зора" и Общобългарското национално движение "Отечество" се обръщат към всички честни патриоти с призив да се обединяват в инициативни групи и да основават граждански дружества на НПФ.
Според нашия устав всеки гражданин, основал дружество с най-малко 50 членове, и избран за негов председател, става член на пленума на общинската организация на НПФ.
Пленумът на общинската организация издига кандидатура за народен представител в съответния избирателен район и работи за кандидатската листа на НПФ. Нашите народни представители ще работят под девиза "Хляб, истина, справедливост, нация и държава".
Удобството да имаш врагове
Удобно нещо е врагът. Той е изтривалка за мръсни политически кундури. Чрез него се оправдава всичко - бездарие, грабеж, корупция, суши, наводнения, земетръси, раждане на телета с две глави и т.н.
И природните, и политическите бедствия и маскарлъци все са работа на врага. Ако не точно на него, то тогава на онези, които са зависими от него. А зависимостта идва или по линията на звонка, или по линията на докопване до срамна тайна, чрез която осраменият се държи в покорство пред страх от разгласа.
И тъй като у нас няма нормален политически живот, подчинен на принципи и демократична откритост, а всичко е комбинации от интереси, далавери и подлости, то е дори някак си жизнено необходимо да има врагове.
Наличието на врагове индикира структурите на примитивно общество, подчинено на силови методи и на всепроникващ страх. Страхуват се всички - и тези по високите коридори на властта, и редовите граждани. При това положение врагът се превръща в нещо като вездесъщ караконджо. Нему се приписват почти свръхестествени сили. И в крайна сметка излиза така, че не личното бездарие или безскрупулност, личната подлост и ояденост са виновни за несносния български живот, а врагът - със или без партиен билет.
Това е грандиозна подмяна, при която реалностите се заменят с призраци.
Скоро може да се заговори за нова научна дисциплина - врагознание. Според тази дисциплина враговете са каталогизирани като вътрешни и външни. Към външните могат да се отнесат марсианците, зелените човечета и разбира се, кагебистките рицари на плаща и кинжала.
В графата "вътрешни" попадат всички ония, които задават нормални въпроси: защо има безработица, защо престъпността бележи ръст, защо най-сетне качеството на живота се влошава?
Кои питат?
Питат журналистите. И като питат, се оказва, че не просто задават въпроси, а че водят компроматна война. А щом водят война, значи те не са нищо друго освен врагове.
Ето още един пример на подмяна. Най-нормалните човешки въпроси се оприличават на стрелба, а питащите вече не са нищо друго освен злостни компроматаджии, които трябва да си получат заслуженото.
Сигурно и това може да се случи.
На човек може да му се стори, че в реакциите на политиците има нещо налудничво, нещо параноично. След като на въпроса подслушван ли е примерно прокурорът Филчев, не следва отговор, а следва обвинението, че питащият застрашава националната сигурност, какво да мислим в края на краищата, освен че нещо не е наред.
Спокойно!
Всичко това е отново игра на подмяна с внушение за престъпна умисъл от страна на неудобно питащите. Политиците не са параноици, нито куковци, а просто съвсем недемократично не искат да отговарят на демократично зададени въпроси, изместват темата, защото на тях не им трябва диалог, а врагове. За тях враговете са нещо като философски камък, панацея от ужасите на реалността.
И България се изпонапълни с врагове. Дори през периода на студената война ги нямаше толкова.
Освен журналистите врагове са и социолозите, които, видите ли, нарочно снижавали рейтинга на тоз-онзи с манипулативни цели.
Най-сетне има и баш най-вътрешни врагове. Това са някои сини лидери, които недостатъчно отривисто и гръмогласно подкрепят правителството. Командира, разбира се, знае кои са и като седне да пише депутатските листи, ще им резне ахилеса... Целта на занятието е ясна.
Враговете караконджовци са виновни за провалите в управлението. Пак с тях трябва да бъдат стреснати и уплашени оредяващите сини редици, за да се съхрани поне най-твърдото ядро и да бъде хвърлено в бой последен.
Нищо не сплотява така, както сянката на врага, която въображението извайва до размерите на страховито чудовище с космата снага.
Ако ли пък се загубят и изборите (то как ли и да бъдат спечелени!), виновни за това ще бъдат пак враговете - лошавите журналисти, медиите, ченгетата, компроматите, дезинформаторите и цялото онова тъмно воинство, което е сътворено в пропагандната реторта на алхимичната синя централа.
Захласът по врагове е толкова силен, че макар и под сурдинка, за враг е обявен дори и царят, заради намеренията му да се намеси в политиката.
Петър Стоянов дотолкова не можа да сдържи отмъстителното си тържество от решението на Конституционния съд, което отстрани Симеон II от евентуалната президентска надпревара, та рече, че пред княгиня Клементина (майката на Фердинанд) предпочитал Райна княгиня.
Тази стилистична фигура, ще кажем, не прави чест на президента и не за друго, а защото намесва в грубата политическа игра един емблематичен и свят образ.
Къде са Кобургите, къде е Райна поп Футекова!
Наистина е удобно да имаш враг. Толкова е удобно, че ако не съществува - трябва да бъде измислен.
Защото врагът става за всичко - и мръсните си политически кундури да изтриеш в него, и евентуално да се оправдаеш - пак чрез него - ако се случи така, че се разминеш с властта.
Но това властолюбие наумява на последна, лебедова песен.
После завесата пада!
Цивилизационният избор
Най-после се появи тъй необходимото изследване на един от кардиналните проблеми на съвременното развитие: проблемът за цивилизационния избор. Управляващите днес побързаха да го монополизират, за да манипулират общественото съзнание. Те го повтарят до втръсване, но и така не можаха да дефинират същността му. Не защото не им е ясно, а защото се страхуват от истината, която крие в себе си направения от тях цивилизационен избор от името на народа.
Разкриването на тази истина и нейното осъзнаване от народа ще изложат на показ какви пъклени намерения таят тези, които узурпират правото да говорят от народното име. Но рано или късно тази истина трябваше да излезе на светло.
Точно това са направили авторите на новата книга "Цивилизационен избор. Към философията на устойчивото развитие" - проф. Орлин Загоров и проф. Николай Йорданов - постоянни сътрудници на в. "Нова Зора".
Предложеният откъс от книгата има пряка връзка с формирането и разгръщането на Националния патриотичен фронт и запознаването на неговите привърженици с един от фундаменталните проблеми на съвременната епоха. С това авторите се присъединяват към идеята за национално-патриотичния фронт.
"Зора"
- Изборът на България
Образът на България днес е раздвоен в съзнанието на нейните чеда. Едни от тях се борят за България, в която крайната цел е социалната справедливост като обективна основа на националното единение, други - за обречена България, в която гражданите са разединени поради задълбочаващата се социална пропаст между тях и са принудени постоянно да се борят: богатите - за да укрепят и защитят своето привилегировано положение, а бедните - за да установят социална справедливост.
Разкриването на тази истина показва същността на цивилизационния избор, който политиците правят от името на българската нация, и крещящото разминаване между този избор и избора на огромното мнозинство от народа.
А. Изборът на България на разума, социалната справедливост и общото благоденствие
Нейните основополагащи ценности и принципи са:
- Националната идея е извоювала върховенство над егоистични, етнически, племенни, родови, религиозни, партийни, съсловни, и т.н. интереси и мотиви в дейността на нацията като цяло, на държавата и нейните граждани.
- Националният идеал заема трайно място в духовната нагласа на гражданите на страната и им позволява да изградят за себе си представа за България с висок и хуманистичен национален идеал, с амбиции и стремежи за единна, силна, енергична, свободна и независима нация - една България с респектираща икономическа мощ и благоденствие, разгърнат духовен потенциал, с естествена гравитация към славянската духовност, с хуманистична цивилизационна идентичност, превърнала се в зона на толерантност на Балканите, с авторитетни държавници и тачени в света творци. С независим национален дух. Една България, влизаща в новото хилядолетие като уважаван съдружник на европейската общност, която се радва на обществена уредба, основана на социалната справедливост и на националната демокрация.
- Националното достойнство, националното самочувствие и приобщеността към националните ценности са въздигнати в принцип на общественото и семейното възпитание на гражданите. Националното достойнство и самочувствие имат за свой единствен извор хуманистичните добродетели, идеали и исторически стремежи на българската нация, вярата в нейното оцеляване и историческо безсмъртие, в нейните перспективи - такива, каквито те ще бъдат изграждани от всички поколения българи. Националното самосъзнание е изградено върху модерна концепция за нацията като духовна общност и културна идентичност, а нейните членове съзнателно преодоляват предразсъдъка за фаталистичната предопределеност на националната принадлежност от "кръвта", "родовия корен", от "кръвно-родствените връзки". Те са напълно освободени от етнически шовинизъм, сепаратизъм, ксенофобия и национална изключителност, признават законността на международната солидарност и разумен интернационализъм. Етническите, религиозните и културно-битовите различия между гражданите се зачитат и се разглеждат като израз на вътрешно многообразие на общата национална идентичност.
- Националната икономика хармонично съчетава в себе си предимствата на всички форми на собственост. Не допуска корумпираща конкуренция, лишена от принципа на социалната справедливост, и изключва установяването на двуполюсно общество, в което богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. Единството на нацията не е подкопавано чрез разделянето й на малка група от богати и техните жертви - наемни работници, съставящи огромното мнозинство от населението.
Тази икономика гарантира богатството да бъде изключително плод на честно трудолюбие, предприемчивост, дисциплина, риск и активност, а не на кражба, експлоатация, грабеж, корупция и измами. Икономиката позволява нормална заетост на производителните сили, висока производителност на труда и социално ориентирано в своите крайни цели пазарно стопанство. Това дава възможност да се изгради общество, в което всеки има достатъчно и никой - в излишък.
- Високо развитото екологично съзнание на нацията постепенно започва да доминира над личните, отрасловите, съсловните и чужди икономически и политически интереси. Утвърждава се глобална етика на оцеляването, която облагородява амбициите на членовете на нацията и на държавата като цяло и тя не допуска компромис в каквато и да е форма. Поколенията ратуват за чиста и способна да ражда плодородие земя, чист въздух и чиста вода, екологична среда, подходяща за нормално физическо и духовно възпроизводство на нацията.
- Историческата памет и културното наследство са въздигнати във висша ценност на националната идентичност, на които никой няма право да посяга. Те са обявени за национално богатство и поради това са неподвластни на правителства, издигани според съотношението на политическите сили в страната на даден етап от нейното развитие. - Културната политика е насочена към изграждане на културна самобитност, способна да се вгради в европейската идея и с нарастващи възможности за трайно и респектиращо присъствие върху европейската културна карта. У поколенията се възпитава сакрално чувство към историческата памет, чрез която историческата приемственост се превръща в логика на духовното възпроизводство на нацията. Утвърждава се постоянно и се развива и обогатява национална култура, която се характеризира с растящо вътрешно многообразие поради единството на различните културни, обредни, битови, етнографски традиции, характерни за вградените в нацията етнически, религиозни и етнографски елементи.
- Изборът на "другата" България
Нейните принципи и ценности са:
- Националната идея е обявена за несъвместима с демокрацията, а национализмът, еднозначно и априори дефиниран като шовинизъм и ксенофобия, като главна опасност за демокрацията. Европейската общност се противопоставя на националната идентичност.
- Националният идеал е заменен с абстрактен космополитизъм, в който са отречени националната идентичност, националната гордост, стремежът към извисяване на нацията и на нейните интереси, ценности и идеали. Националната държава е обречена. Предвещава се епоха на неизбежен сблъсък между цивилизациите, отъждествявани с известните днес световни и регионални религии.
Доминиращо значение придобива чужда глобална стратегия за световно господство. Днешните нации се превръщат в конгломерат от етнически групи и затворени в себе си етнокултурни общности. Либералната демокрация от атлантически тип се налага като единствена форма на политическа легитимност.
- Националното достойнство и самочувствие са обявени за предразсъдък, който трябва да се преодолее. Средствата за масова информация, семейството, училището, възпитанието и образованието се използват за заличаване на съзнанието за национална идентичност.
- Националната икономика изцяло е подчинена на такъв модел пазарно стопанство, което е напълно безразлично към съдбата на беззащитните, бедните, социално слабите, онеправданите и лишените от най-елементарни възможности за оцеляване. Обществото се състои от хора, които имат излишък от богатство, и хора, които нямат достатъчно средства за препитание. Последните са обречени за вечни времена да останат наемни работници, защото богатството отива при богатство. Няма значение как и с какви средства се придобива богатството. Кумир на обществото става преуспяващият егоцентризъм и индивид със самочувствие на всепозволеност и безнаказаност.
- Екологичният проблем има своето значение, но неговото решаване повече е морален въпрос. Липсва държавно регулиране. Частната собственост е неприкосновена и никой не може да разполага с нея за общи и общочовешки цели.
- Историческата памет на нацията се пригажда към принципите на абстрактния космополитизъм. На тази основа се изопачава българската история. Христо Ботев, Захари Стоянов и други върхове на българската духовност са заподозрени в индинуиране на етнически конфликт. Много паметници, свързани с Освобождението и Втората световна война, на антифашисти и демократи-интелектуалци, са съборени, заличени и "арестувани" в складове. Историята се пренаписва в угода на новите идеологеми. Върху определени теми се налагат ограничения или забрана.
Узаконено е използването на културно-битовите и етнографските различия като механизъм за противопоставяне и обособяване на групи от населението.
- Геополитиката на страната е подчинена на интересите на чужди държави и на техните съюзници в региона. Главната цел е откъсването ни от Русия и приобщаването ни към атлантическата идея. Съседни страни, толерирани от САЩ, разполагат с широки възможности за пряка намеса във вътрешните работи на страната и за налагане на политически партии на етническа и религиозна основа, въпреки тяхната противоконституционност. Поощряват се сепаратистки тенденции сред етнически, религиозни и етнографски групи.
- Националната сигурност еднозначно се обвързва с НАТО и атлантическата идея. За тази цел България е принудена да намалява своя военен контингент и въоръжение, необходими за националната сигурност на страната и нейния суверенитет. В същото време страни, застрашаващи българската национална сигурност, постоянно увеличават своята военна мощ с помощта на САЩ и НАТО.
- Националният суверенитет се обявява за ненужен атрибут на модерната държава.
- Духовната и цивилизационната идентичност на българската нация е застрашена. Обезличаването на българската нация се превръща в официална политика.
- Държавници, политици и управници, обявили себе си за единствени носители на демократичната идея, са безразлични към изискванията на националното мислене. Те бързат да разрушат националното стопанство, като ликвидират всякакви структури, основани на кооперативната идея. Чрез ускорена и необмислена приватизация значителна част от националното стопанство се разпродава и разграбва. Създават се условия за широко проникване на спекулативен капитал.
На световни и регионални форуми български политици хулят страната, представят я в унизителна светлина. Новият тип държавник и политик у нас е безразличен към жалбите и воплите на българи, които търсят помощ от държавата, за да бъдат защитавани срещу насилието, на което ги подлагат активисти на антибългарски организации и движения по места. Тези държавници и политици са несравнимо по-чувствителни към оценките, критиката и похвалите на чужди представителства и техните специалисти, от които са зависими политически и финансово, отколкото към мнението и оценките на своите избиратели и към призивите на български среди с подчертано национално мислене.
От всички нас зависи по кой път ще тръгне България: по пътя на хуманистичната цивилизация или по посока на отречената от историята порочна и корумпираща цивилизация; по пътя на устойчивото развитие или на пазарната тирания и диктатурата на благоденстващо малцинство, оставяйки на идните поколения един разрушен, отровен, несигурен и корумпиран свят!
80 години от рождението на поета антифашист Атанас Манчев
"Да пишеш за Атанас Манчев, е колкото вълнуващо, толкова и мъчително. Вълнуващо, защото краткият му живот прилича на мълния, озарила всичко наоколо с чистата си светлина. Мъчително - защото той, както мнозина свои връстници, бе прострелян едва в началото на своя полет, още неуспял да разтвори както трябва криле. ". Това казва за него големият поет Веселин Ханчев и думите му са силни и точни.
В признателната памет на хората от Каблешково с особен блясък свети името и делото на Атанас Манчев. Роден е на 28 януари 1921 г. и принадлежи на поколението, което расте и възмъжава в годините на най-жестоките социални и класови битки.
Изключително любознателен и неизменно отзивчив, още от малък е любимец на връстниците си, а и на своите съселяни. Чете много и пред него се откриват хоризонтите на един необятен свят, който отваря в мислите и сърцето му чист и дълбок извор - изворът на поезията. И тя става негов неизменен спътник в краткия му 23-годишен живот.
Учи най-напред в Каблешково, после отива в Бургас, където става любимец и на съучениците си, и на преподавателите. Тук още по-ясна става за него огромната и неизкоренима социална бездна.
През всичкото това време той е в центъра на културната дейност на читалището в Каблешково, участва в театрални постановки, декламира, просвещава неуките си съселяни по различни обществено-политически и културни въпроси. Атанас Манчев заема своя позиция и успява да я отстоява докрай. Явно такава е била повелята на времето. Така е озаглавено и една от неговите най-известни творби - "Повеля на времето".
След завършване на гимназията през 1940 г. е приет като студент, специалност Славянска филология, в Софийския университет. Запознава се с млади прогресивни творци, които оказват влияние върху по-нататъшното му развитие. Когато започва Втората световна война, Атанас Манчев застава на барикадата на страната на антифашистките сили.
През 1942г. трябва да оглави ремсовата организация в Бургас. А малко по-късно преминава в нелегалност. Има трудности, има полицейски блокади, рисковани срещи, има успехи и неуспехи. За всичко това днес се мълчи, или се омаловажава, но фактите не могат да бъдат изличени. Имало е такъв човек, имало е такива времена, и трябва да не ги забравяме. Защото историята си остава най-великата учителка на народите.
Новосформираният партизански отряд е наречен "Народен юмрук", защото името отговаря най-пълно на огромната обич и съпричастие, които хората изпитват към поета и неговите другари. И най-много партизани в него са от родното му Каблешково, 32-ма души... В един майски ден на 1944г., в Айтос, в дома на Ченгелиеви, гнусно предателство покосява младия поет. Но какво е по-силно от народното признание, какво би могло да надмогне обичта и паметта на признателните потомци!.. Атанас Манчев остава завинаги като искрица от нетленната народна душа, като поетичен словоред от вечното изречение на народната памет. И не само със своите стихове, но и със своето революционно дело.
Наред с това признание има и едно друго "признание". Осквернен е бюст-паметникът на Атанас Манчев, затворена е къщата-музей, оставени са на разграбване и поругание най-светли символи, свързани с живота и делото му. Дали обаче така може да бъде променена и историята?.. Едва ли.
Вечна памет за светлите народни синове!
