Взривяват се коли, апартаменти, офиси. Трошат се прозорци на невинни граждани, падат мазилки и парчетии от панели, а управляващите благодушестват като рентиери във властта, хилят се като Мунчовци и в един глас викат: няма гангстерска война.
Ако признаят наличието на такава, все едно да признаят, че съвсем са изтървали юздите на държавата, и че тя не е нито правова, нито демократична, а криминална.
Бушонираха светилото Агов (комай той сам си е изпросил боя, щото е наглец и скандалджия!), но пак никой не призна, че престъпността ескалира.
Е, разтревожиха се заради Агов, вдигнаха на крак цялата полиция, а президентът заяви, че е потресен от случката, която му се е случила, но никой не се потриса, че ката ден бият и грабят безпомощни граждани. Какво ще се церемонят там с някакви си електорални единици-мушици.
Нали според формулата на великия комбинатор Остап Бендер, която е взета на въоръжение от управляващите, делото за спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Самият премиер-министър, изглежда, осенен от визията на Бендер, не се уморява да ни повтаря, че всеки сам трябва да си носи кръста и да поема отговорности за своето битие.
Сиреч - оправяйте се сами. Ние, казват по-първите хора на държавата, сме заети с важни дела - да хвръкнем я към Брюксел, я към Давос, и въобще където там ни прикъткат - и съвсем не ни е работа да борим тротоарната престъпност. Зер, ние на тротоар не стъпваме.
А самият вътрешен министър, в изблик на излишък от остроумие, разчупи гипсовата маска на лицето си и ни се изхили: да не сме плачели толкова за убийството на Макарона, защото какво сме щели да правим като убиели Ювката.
Ашколсун!
Но когато една смърт, независимо какъв е усмъртеният, става повод за пошли шегички в най-високите етажи на властта, това означава, че се минават всякакви граници на елементарното благоприличие, а бихме казали и на елементарната интелигентност. Това означава, че най-висшето благо - животът - няма грош цена в очите на самозабравилите се властници.
И ето че пиян полицай в среднощна доба, ей тъй, напосоки стреляйки със служебния си пистолет след кръчмарска свада, убива младо момиче насред София.
И какво? Все едно че не е станало кой знае какво.
Някой да се сети да изкаже съболезнования на близки и познати, да се бръкне в джоба, та тленните останки да бъдат изпроводени прилично? Няма такова нещо, а в случая държавата е длъжна да възмезди, да поеме разходите по печалната процесия, още повече че тя е пряко отговорна и виновна за цялостната морална разсипия на обществото.
Президентът Бърборино поне този път да бе запазил скръбно мълчание. Но не! Според него в България се случвали тревожни неща, но можело да се спори "какъв трябва да бъде мащабът на нашата тревога".
Ние по никакъв начин, изправени пред нелепата смърт на 16-годишната Елеонора Димитрова, не сме в състояние, а и отказваме да калкулираме "мащабът на нашата тревога".
Нещо повече - случаят не може да бъде характеризиран като "тревожен". Дори думата трагедия е недостатъчна.
Но, изглежда, някои хора дотолкова са увредени от властта, че вече са лишени от благодатта да изпитват болка и състрадание. Още по-лошото е, че те не могат и не чувстват необходимост поне да прикриват липсата на елементарна нравственост в себе си, на елементарна човещина.
Какви хора ни управляват, Господи!
Не, не е никак случаен избликът на тая животинска криминална енергия, която непрекъснато "произвежда" трупове в страната и я залива с ужас.
Това е пряка последица от една дълги години разрушавана нравственост, от самодоволното безочие на хора, които са потънали в разврата на скъпи притежания и екстри.
Всичкото идва от липсата на идеал, около който да се сплоти нацията. Защото какъв идеал може да бъде примерно членството в ЕС и НАТО, още повече когато това членство (ако въобще някога се състои) ще ни превърне в бедни заробени роднини, осъдени да изтърпяват капризите на богата леля и да подсмърчат край ситата й софра.
Та как няма да има престъпност, като има толкова мизерия и толкова бляскаво криминално богатство.
Между политическа класа и народ зее кална яма. И от тази яма изпълзява чудовищна криминалност, чиновническа рекетьорска разпуснатост, брутална всепозволеност.
Престъпността е вече навсякъде.
Има престъпници с "бели якички", разните му там Мистър 10%; има престъпници с маски и пищови.
Значи можем да говорим за елитарна престъпност и за престъпност на профанно битова основа. Но тези два вида престъпност са в близки родствени отношения и по съребрена линия са "братовчеди".
Всички сме под дулото на разпасаността, която като дърта кикимора се е маскирала на демокрация.
И вместо наистина да се поведе безпощадна борба с криминалната стихия, политическите сили използват всяка трагедия, всеки отнет човешки живот за свои си политически, че и предизборни цели.
Това е толкова безнравствено, толкова пошло като мислене, че превръща политиците, в морален план погледнато, в съучастници на престъпността.
Недопустимо е, отвратително е човешката скръб и майчините сълзи да се калкулират в политически дивиденти.
Има граници, които по никакъв начин не бива да се прекрачват.
Но се прекрачват!
И тогава каква е разликата между политическия сарафин и бандита? В нравствено отношение те са едноизмерни. Единият извършва престъпление, другият мародерства върху престъплението.
Значи работят в съобщност!
А президентът калкулира "мащабът на нашата тревога".
Що и ние да не вземем да калкулираме моралния грамаж на т.нар. политическа клака.
Време е да го направим!
Политическа декларация
Редът, който се установи в света след Втората световна война, беше ред, който се определяше от военната мощ на две велики сили - СССР и САЩ.
На базата на така създадените отношения се сключиха всички договори, които пречеха за възникването на евентуални междуособни войни и на които се базираха международното право и добрият тон в международните отношения.
Благодарение на това беше възможно и нормалното, относително неутрално функциониране на ООН, която през този период успя да демонстрира, че не е средство на нито един от двата блока.
Всичко това даваше необходимата стабилност в разделения и поляризиран свят.
Разпадането на СССР и системата на реалния социализъм в Източна Европа предизвикаха качествено нова ситуация. Настъпи господство на САЩ по света и доминация на Обединена Германия в Европа. Установи се Нов световен и европейски ред, чиито характеристики са следните.
Малките, икономически и политически слаби държави изпаднаха в:
В България тази политика се подкрепя от т.нар. политически елит без разлика в окраската.
Под булото на лъжлива фразеология за демокрация и пазарна икономика се извършва геноцид над българската нация. Свидетели сме на безпрецедентна корупция и арогантност на този "елит", на разпад на държавността, безочливо ограбване и разпродажба на обществената собственост.
Оказа се, че разпределението на собствеността и предоставянето й в частни ръце е основен мотив на много хора да участват в политическия живот. По този начин те получават възможност да използват властта за удовлетворяване на лични, групови и партийни интереси и потребности.
България изживява тежък период на социално икономически разпад. В състояние на разпад са социалнопсихологическите качествени характеристики на българина. Налице е културна и морална деградация. Политическата борба се води без всякакви правила. Не се наблюдават никакви признаци на политическа култура. Това говори, че в България има много "политици", представители на над 200 партии, но няма ДЪРЖАВНИЦИ.
В днешно време на жестока борба на глобализма и транснационалните корпорации с националните държави и националните икономики, родните ни "политици" нямат адекватна и отговорна позиция. Те сляпо прегърнаха либералния модел на обществено-икономическо устройство, надявайки се, че той ще им донесе благоденствие и демокрация.
Забравиха обаче, че демокрацията е пряко зависима от нивото на икономическо развитие. Превърнаха се в марионетки, изпълнявайки чужди политически поръчки. В резултат на техните действия България се деиндустриализира, деинтелектуализира, загуби държавния си суверенитет. С пълна сила тече процесът на обезбългаряване и денационализация. Създава се огромно социално напрежение.
В България няма закон, който да регламентира финансирането на политическите партии. На всички сериозно мислещи хора е ясно, че партиите не могат да финансират дейността си само чрез събиране на членски внос. Ясно е също така, че под една или друга форма големите партии ползват държавни средства или се финансират от чужбина, за да изпълняват чужда политическа и икономическа воля. Затова е толкова огромен стремежът за участие в изпълнителната и законодателната власт, затова е толкова високо нивото на корупцията. Поощряването на политиката и действията на сегашните български политици от страна на международния капитал, превръща принадлежащата им държавна власт в антинационална сила! Като пример за това може да се посочи консенсуса на всички парламентарно представени партии по въпроса за членството на България в НАТО.
Това е позиция, която може да има фатални исторически последици за Родината ни.
Живеем в една катастрофирала държава, в резултат на един неуспешен експеримент за пълна промяна на политическите, икономическите и моралните устои на обществото. Социалното положение е драматично. Справедливото недоволство и гняв на народа са насочени срещу тези, които разрушиха и ограбиха съвременна България, срещу тези, които сринаха устоите на държавата, ограбиха спестяванията на населението и го изпратиха при контейнерите за смет, срещу тези, които извършиха погром върху българската духовност и отнеха всякаква перспектива за трудова реализация и просперитет на младите хора на България. Срещу тези, които лишиха от достойни старини строителите на България, срещу тези, които ни обрекоха на унизително съществуване.
Всички ги знаем кои са. Това е новоизлюпеният "политически елит" след 1990 година. Всички те наричат България "тази страна".
Има ли изход от тази криза? Има. Но трябва да погледнем суровата истина в очите, да отчетем огромната грешка, че 10 години търпяхме този елит, и да приемем, че за съжаление вече няма лек и обикновен път за изход от кризата.
НЕОБХОДИМА Е РАДИКАЛНА ПРОМЯНА НА ВЛАСТТА И СТРАТЕГИЧЕСКА ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КУРС. Докато все още има време. Докато не е станало фатално късно.
За целта сегашният "политически елит" трябва да слезе от политическата сцена.
Трябва да слезе затова, защото той се оказа опасен за обществото и държавата с неговата социална база, идеология, организация и политическа практика.
1. Неговата социална база са:
2. Неговата идеология е враждебна на традиционния мироглед на българския народ:
3. Неговите организационни структури са: представители на силовите структури на властта, криминално мафиотските структури и част от заблудените избиратели.
4. Неговата политическа практика е:
На мястото на този "елит" трябва да дойдат хора с високи морални качества, с държавническо мислене и доказан професионализъм и патриотизъм. Хора, за които националните интереси стоят над партийните, групови и лични интереси.
Такива хора има. Те обаче умишлено бяха отстранени от участие в обществено-политическия и икономическия живот на страната.
За целта е необходимо:
1. Да се създаде нов политически субект, който е готов при сегашните изключително тежки условия да поеме отговорността за спасяването на страната. Това трябва да бъде широка коалиция на здравомислещи обществени и политически сили, професионалисти от всички сфери на стопанския живот, науката, културата, спорта, образованието, духовенството, дипломацията и др. Тези хора не трябва да приемат леви или десни космополитични цели и постановки.
2. Да се промени системата на избори. Времето показа, че пропорционалната избирателна система е неефективна. Тя създава политически недоносчета със съмнителни морални, професионални и политически качества. В политическата практика трябва да бъде въведена мажоритарна или в краен случай смесена избирателна система.
3. Днес в обстановката на социални противоречия и свръхнапрежение е особено необходима национална и държавна идея, способна да се превърне в материална сила, да обедини около себе си всички здрави патриотични сили, да придаде осмислен, целенасочен характер на активността на най-широките слоеве на обществото.
Основите на националната и държавна идея са 5: а) социална справедливост - фундаментална ценност на българския мироглед; б) държавност - това предполага отговорност на държавата пред народа. Тя да стане главен гарант за възстановяване и съблюдаване на социалната справедливост; в) народовластие - това означава: самоуправление, колективизъм, изборност, обществен контрол; г) духовност - това означава възвръщане на българските национални ценности, традиции и идеали. Възраждане на българската православна църква, образование и култура; д) патриотизъм - неговото съдържание е в съчетанието на горните четири.
Само когато се реализира тази идея, която съответства на националния дух на българския народ, ще бъде сложен край на противопоставянето в обществото.
4. Нова по съдържанието си политика, която трябва да бъде насочена към:
Страната ни се нуждае от икономическа и политическа стабилност, от пазари и надеждни икономически партньори. Именно заради това България трябва коренно да промени политиката си спрямо Русия, а така също спрямо Китай, Индия, Индонезия, Виетнам, арабските страни и онези европейски страни и лидери, които и в миналото са се отнасяли с разбиране и уважение към нашата страна. Балканската политика на България трябва да бъде в дух на приятелство, взаимопомощ, уважение и конструктивизъм с всички съседи без изключение.
За да стане всичко това е необходима изключително силна държава на превенцията.
Главната роля и задача на българската държава е да създаде материалните и духовните условия за изграждането на нова България, чиято нация е с българско национално съзнание, с българско национално самочувствие и достойнство!
Време е!
На работа за изграждане на Националния патриотичен фронт.
Национален съвет на Общобългарско национално движение "Отечество"
Преглас на написаното от нас
Националният ни авиопревозвач "Балкан" е мъртъв! Диагнозата е окончателна и не подлежи на обжалване. За съжаление. Вестник "Нова Зора" предупреди за неизбежното още в деня на продажбата на авиокомпанията на израелската групировка "Зееви груп" - 30 юни 1999 г. Тогава държавата предостави 75% от превозвача ни на израелците за смешната сума от 150 000 долара. Само стойността на представителството на авиокомпанията в Париж, на ул. "Скриб" - на 50 м от Парижката опера, и в идеалния център на Париж, - струва поне 10 пъти повече.
Преди седмици "Зееви" продаде 4 от последните си пет самолета за 2,3 млн. долара - като вторични суровини. Или поне толкова можеха да се вземат, дори ако лайнерите бяха изтъргувани в разфасовано състояние. Втората по големина авиокомпния в Източна Европа остана само с един самолет (без да броим още един във вид на купчина ламарини), а полетите й се поеха от правителствения авиоотряд.
"Балкан" бе оставен не само без самолети, израелците продават на безценица и най-скъпото, което може да притежава една съвременна авиокомпания - т.нар. права на кацане (landing rights). Големи международни въздушни компании чакат с години, за да получат подобни права за различни летища. Ние ги продаваме!
Утре, ако "Балкан" отново се сдобие със самолети, няма да има къде да... кацат.
Това дори не е позор. То просто няма име. За година и половина израелската групировка съвместно с правителството на Иван Костов изядоха дори скелета на гигант, които би бил гордост за всяка икономика. Преките загуби са за повече от 10 милиарда лева, а загубите от пропуснати ползи - продадени линии, неизпълнени полети, загубени многогодишни клиенти - са направо неизчислими!
Последният предупредителен вик на в. "Нова Зора" бе само преди три седмици, но и той остана без отклик сред управниците на държавата и икономиката ни. Ако някой бе чул, поне последните четири самолета на покойната вече "Балкан" щяха да останат български. Уви! Двата милиона долара от продажбата им не биха стигнали само за покриване на разходите по закриване на авиокомпанията.
А на гърба на държавата ни като съсобственик с 15-процентов дял ще останат многомилионните дългове на израелците, натрупани по десетки летища в света и към десетки въздушни оператори, да не говорим за дълга към руския "Завод-400", който сам възлиза на сумата от 1,3 млн. долара.
На карта бяха поставени не само икономическите интереси на държавата, но и цялата й сигурност.
Тези дни стана ясно, че в приватизационния договор е било вписано и задължението на "Зееви" да подсигури със самолетите си военновременния план на страната. Как се поверява националната сигурност на държавата ни в ръцете на чужд гражданин, е въпрос наа определени ведомства. С продажбата на летателната техника обаче "Зееви" са нарушили и тази клауза от договора и на практика са оголили цял един сектор от военновъздушната ни защита. А това вече е открито посегателство спрямо националната ни сигурност.
Открито посегателство е и уволнението на близо 1000 души високоспециализиран персонал, една четвърт от тях пилоти от най-висша класа.
Открито предизвикателство и посегателство срещу доброто име на страната ни е и връчването на заповедите за уволнение на пилоти в часовете на подготовка за предстоящ полет. При спецификата на техния труд актът на ръководството на "Зееви" се оценява от специалистите като стопроцентова предпоставка за ужасяваща авиокатастрофа.
Само пренебрежение към българските закони и към страната ни като цяло ли са действията на "Зееви", или са целенасочен саботаж и съзнателна подривна дейност?
Г-н Главен прокурор, за година и половина групировката "Зееви" източи от икономиката ни сума, която надвишава половината от брутния ни вътрешен продукт. Това дори не е крупна измама. Това е открит заговор срещу целостта и сигурността на държавата ни. Това е национално предателство, в което пряко участват най-високопоставени български държавници.
Като оставаме с искрено уважение към Вас и високата ви длъжност, ние имаме честта да обърнем вниманието Ви като върховен блюстител на закона, че в случая с авиокомпания "Балкан" има ясно изразен състав на престъпление.
Г-н Главен прокурор, докажете, че съдебната власт у нас е независима!
Разделното време и националният патриотичен фронт
Управлявалите и управляващите след 10 ноември 1989 г. "червени" и "сини", отново изграждат своите предизборни коалиции.
Наименованията обаче и на едните, и на другите, отново не съответстват на истинското им съдържание.
"Обединени демократични сили", но може ли да има истинско обединение между грабители и разбойници, може ли да се говори за демокрация, когато се управлява срещу интересите най-малко на 90% от българския народ?
Коалиция "За България", но може ли да си за България заедно с ДПС и под флага на НАТО?
Все по-голяма и по-голяма част от българските избиратели най-категорично и решително отговарят с "Не" на посочените въпроси. Те търсят друга, истински национална коалиция, която да спаси България.
На политическия пазар у нас освен натурална стока, се предлагат и фалшификати, предлагат се ментета.
Онова политическо обединение, което би отговаряло на добре осъзнатите национални и социални интереси на българския народ, е дискутираният на страниците на вестник "Нова Зора" Национален патриотичен фронт.
При условие че:
Това ще бъде един истински Национален патриотичен фронт за спасение на България.
Под флага на НПФ има вероятност да се поднесе на българския избирател и някакво Национално недоносче (ако създателите му го изградят като такова, поради недостиг на политическа зрелост), или като Национална манипулация (ако това Недоносче е резултат от съзнателната дейност на антибългарски политически сили, проникнали като пета колона в него).
Как да разберем кой от вариантите ни се предлага? В Библията е казано: "По делата им ще ги познаете". Да, само по делата им (в миналото и понастоящем) ще ги познаем.
Освен становищата по посочените по-горе проблеми на вътрешната и на външната политика, които се предлагат на страната, като критерии могат да служат и следните положения:
- например ако някой апелира към една от големите коалиции на мастодонтите да включи в себе си НПФ, защото "греши", ако не я вземе, това би било доказателство най-малкото за политическа наивност. Все едно че овцата говори на вълка: "Ти грешиш, като ми ядеш агнетата".
НПФ е нежелан в декларираната си на страниците на в. "Нова Зора" форма, не само защото е против НАТО, а - и това е далеч по-важно за мастодонтите - защото е за "експроприация на експроприаторите" (по законен път).
Българските експроприатори - "червени" и "сини" - не ограбиха България, защото са за НАТО, а са за НАТО, защото ограбиха България! Те търсят защитата на външна военна сила срещу ограбения български народ, който скоро ще им потърси възмездие.
Що се отнася до това, че НПФ не ще разполага с достатъчно финансови средства, това, за жалост, е така. Посоченото обстоятелство не може да бъде причина обаче за отказ от борбата.
Ако НПФ притежаваше финансовите ресурси на мастодонтите, при магнетизма на неговите идеи той щеше да спечели изборите в степен, че да състави собствено правителство.
При липсата на средства такава изборна победа не може да се постигне. Ще бъдат избрани, обаче достатъчно депутати, за да се формира собствена парламентарна група.
Не недостига на финансови средства може да погуби НПФ, да го превърне в национално недоносче, или национална манипулация, а недостигът на политическа мисъл. Или което е най-страшното и представляващо най-реална опасност за него, проникването в него на политическа пета колона, или измяна на някои от досегашните му привърженици.
Така или иначе, за дискусията по въпроса за Национален патриотичен фронт на страниците на вестник "Нова Зора" настъпва "време разделно".
Ако на страниците на вестника не се допускат мнения от "низините", а се дава думата само на "елита", опасността за НПФ е голяма.
Няма "висини" и "низини" на политическата мисъл. Всичко е въпрос на интереси. Едни могат да бъдат заинтересовани да защитят интересите на ограбения и унизен български народ, но - нека внимаваме - може да се явии някой, който да продаде идеята за НПФ срещу едно депутатско място за себе си.
Размисли за престъпността
Mрестъпността в "оазиса на стабилност" на Балканите не престава да вълнува управлявани и управляващи.
Първите - искрено. Вторите - ако съдим по изявленията им - още по-искрено. Реакцията към най-отблъскващите й изяви - убийствата и издевателствата над деца, - е най-често емоционална и шумна. И безплодна. Престъпността, доскоро уж несъществуваща и безвредна като обеднен уран, продължава да нараства с темпове, близки до тези на официално заявената ниска инфлация.
Истинската, а не мнима борба срещу престъпността, задължително трябва да е предшествана от задълбочен и доколкото е възможно, хладен анализ. Срещу заболяванията, дори и когато не са смъртоносни като СПИН, борбата се води не със заклинания, а с медикаменти и хирургическа намеса. Точно този анализ обаче у нас отсъства поне на медийно равнище.
Лечението започва с поставяне на диагноза.
Диагнозата е оценка.
Оценката е ориентирана във времето и пространството.
Не можем да окачествяваме днешната престъпност в България като малка или голяма, ако не сравним показателите й с данни за същото явление в други времена или /и в други страни.
Още от появявата на в. "Нова Зора" този въпрос многократно е повдиган от страниците на вестника. Предлагали сме на поредните власти, в името на заявените гласност и прозрачност, да покажат в най-гледаното време по телевизията с конкретни цифри и графики динамиката на престъпността в България. Да направят и задължителните сравнения по години - включително и тези преди 1989г. - и с други страни подобни на нашата. Например Швеция или Гърция.
Това не бе направено. Не проличава някой и да някой мисли да го направи.
Призовавали сме властите да не потулват истината зад синтетични показатели от типа на "брой на престъпленията". Формално погледнато, престъпление е както убийството на дете, така и кражбата на кокошка.
Нормално е нормалните хора да не могат да приемат подобна обобщена до абсурд статистика като убедителна. Въпреки това редките информации по въпроса, които се отпускат дозирано на населението, по правило са оформени именно по този начин.
И така, в правото сме да поискаме министърът на вътрешните работи или упълномощен от него подчинен да обясни подробно на българските зрители и читатели каква е била, например през последните десет години, динамиката на престъпността в България и Гърция. При това с разбивки: брой на убийствата на 10 000 жители по години и месеци - от тях, на предумишлените убийства и убийствата на деца; брой на изнасилванията на 10 000 души по години и месеци - от тях - на изнасилванията на деца; брой на палежите, брой на взривените и подпалените коли, къщи и апартаменти и така нататък.
Да не бъдем максималисти - засега нека ни спестят сводките за броя на откраднатите кокошки.
Умишлено предлагаме като база за сравнение Гърция, страна повече или по-малко родствена на нашата в културно и битово отношение.
На пръв поглед властите би следвало да направят такова нещо, дори и изнесената информация да не представи непременно в добра светлина именно този аспект на управлението им. Лошите показатели в пропаганден план биха били компенсирани от демонстрираната добра воля на правителството. Т.е., да покаже, че иска да управлява не потънали в неведение поданици, а добре осведомени граждани.
Няма как да не останем с подозрението, че причините властите да не предлагат такава информация са еднотипни с мотивацията им при оформянето на други сведения за обществено ползване, например динамиката на стопанското развитие.
За изминалата година бе отчетен ръст на БВП от порядъка на 5%. Продължаващото свиване на промишленото и селскостопанското производство нямаше как да бъде скрито. Но въпреки това народът бе зарадван с новината за петпроцентов ръст. По каква методология е бил изчислен, така и не се разбра.
Друга често допускана грешка при оценка на състоянието на престъпността е обясняването й чрез дейността на полицията и лично на министъра на вътрешните работи.
Ще се въздържа да взема отношение към оценките за компетентността на днешния титуляр на този пост. Много от тях са свързани с искания за оставката му заради предполагаема некомпетентност. Неуместно е обаче да се отправят такива обвинения и искания, без да се зададат няколко въпроса.
Наистина ли е некомпетентен този министър? Компетентността предполага успешното изпълнение на възлагани функции. Кои са в действителност те?
Официалната функция на ведомството му е да опазва гражданството от престъпността. В този план министърът определено би могъл да бъде квалифициран като некомпетентен. В интерес на истината обаче, никой не би могъл чистосърдечно да заяви, че е по-некомпетентен от повечето свои предшественици. Например от вечно усмихнатия любител на лова. Или от китариста със слабост към компанията на хубави жени. Та дори и от мъжествения изтребител на комари.
Друг въпрос: в искането за оставка на министъра е заложено предположението, че ако на негово място бъде назначен друг, по-кадърен, това ще доведе най-малко до ограничаване на престъпността. Основателна ли е подобна надежда? Един вид, назначат ли се подходящите люде, всичко ще тръгне по мед и масло.
Този начин на разсъждение не е ли еднотипен с логиката на някои хора, че строят от преди десети ноември бил много хубав, но лоши хора го опорочили? Тук се пренебрегва друг, логически произтичащ от това твърдение, въпрос: може ли да бъде "хубав", т.е. жизнен, строй, който не филтрира попадането на некадърници и мошеници във върховете на управлението?
Възможна е и друга хипотеза: същинската функция на министъра е не писаната и огласената пред гражданството, а друга. Например, да даде своя принос към поддържането на обстановка, при която управляващата партия да осребрява на спокойствие получената политическа власт. Комфортно, безметежно разпределение на проценти, на подлежащи на приватизация курортни комплекси, банки, гаражи и други благини.
Ако приемем тази хипотеза, кой би отрекъл, че министърът е не просто компетентен, а свръхкомпетентен?
Въпросното осребряване се осъществява сякаш по ноти. Свръхкомпетентност в този смисъл проявяват и всички без изключение звена на съдебната власт, както и партийно-държавните медии, отразяващи тяхната дейност.
Накратко, не бива да бързаме с обвиненията в некомпетентност.
Още една хипотеза, доста разпространена, впрочем: увлечени в осребряването, властите просто са занемарили борбата срещу престъпността. Поне срещу тази част от нея, която непосредствено тероризира гражданството: несанкционираните по партийна линия грабежи, убийствата, изнасилванията, кражбите, уличната престъпност.
От тази презумпция би следвало, че властите нямат сили или не са проявили достатъчно усърдие в борбата срещу този вид престъпност... Но иначе биха се радвали да я няма. Биха се радвали гражданството да си отдъхне и да удвои усилията си за изграждане на развито християндемократическо общество в България, без да се озърта с опасението, че някой може междувременно да го озлочести или направо пречука.
Такова съждение не е лишено от своеобразна логика. Дали обаче е правдоподобно?
Управниците и медиите им успяха да наложат в общественото съзнание алогично обособяване, че и противопоставяне на еднородни съставки на престъпността. Имам пред вид израза им "престъпността и корупцията", сякаш става дума за различни явления.
От правна гледна точка място за подобно обособяване, а още по-малко, противопоставяне, няма. Корупцията е вид престъпност и това проличава дори и при най-повърхностно прелистване на НК и НПК. Съответно корумпираният е вид престъпник. Няма логика да се поставят на различни плоскости извършителите на тези еднакви по същност противообществени деяния.
Боя се, че тук е налице съзнателен опит да се извлече изгода от психологическата нагласа на отделния гражданин, станал жертва на различни видове престъпност. Ако някой разбие дома и открадне телевизора, гневът има конкретен характер и адресат.
Малцина обаче са потърпевшите, които се замислят колко телевизора биха могли да си закупят с техния дял от националния доход, изнесен или приватизиран от някой разкрепостен и изпълнен с олимпийско спокойствие министър.
Адресатът на гнева става абстрактен и следователно, няма защо да се бои от нечия възмутена реакция.
Подобни съществени нюанси на обществената реакция има и при убийствата. Ако убият самотен възрастен човек или особено дете с куршум, обществеността се гневи. Старите хора и децата обаче биват убивани и по други начини, не така показни, но определено по-мъчителни и най-вече - по-ефективни.
Старците - с пенсии много под минимума за оцеляване. Лишиш ли възрастен човек от достъпни лекарства, той вместо да живее, да кажем още десетина години, ще просъществува само още 2-3. Добавят ли се към микропенсиите и санкционираните от властите гладуване и мръзнене, срокът на оцеляване става още по-кратък.
Броят на децата, убити с куршум и нож, продължава да расте, но те все още са много по-малко от убиваните с наркотици и секти. Общественото мнение обаче е приучавано свише да не се шокира.
Трудно е да се определи и кое е по-унизително: сексуалното насилие, или принудата да плащаш годишна такса за партийно-държавните телевизионни предавания, в които се редуват крадливи властници и властолюбиви крадци. А целта е да ти обяснят издевателски, че благодарение на тях живееш все по-добре!
Оценим ли явленията не по словесната обвивка, а по реалното съдържание, няма как да не забележим, че границата между престъпността и управлението е твърде размита
Няма как да не забележим, че властите все по-открито демонстрират толерантност към своите неорганизирани колеги.
При задържането на убийци, изнасилвачи и грабители-рецидивисти срещаме най-често характеристики от типа на "стар познайник на полицията", "криминално проявен" или "притежател на полицейско досие". Най-често това задържане е кратковременно.
Следствия, които могат да бъдат приключени за седмици, се точат години. Освобождаването от арест под гаранция придобива абсурдни измерения. Заподозрени в убийство на българин цигани бяха пуснати на свобода срещу няколкостотин лева. Заловени с дрога за милиони левове наркотрафиканти - срещу няколко хиляди.
Доколкото правната ни система днес търпи някаква еволюция, тя се изразява в по-голяма грижовност към извършителите на престъпления, отколкото към техните жертви. В защита на престъпниците се мобилизират най-различни "хуманитарни" организации, най-вече добре финансирани, които мобилизират всички възможни доводи - от "трудно детство" до "признания, насилствено изтръгнати от полицията".
Колкото до жертвите, за тях понякога се изказва съчувствие. Най-често, с половин уста.
Замисляли ли сме се някой път за логиката на взривяването и запалването на коли? Най-често от такова нещо патят закъснели длъжници. Най-често непогасените от тях кредити са получени извън банковата система, в куфарчета. Ако тази съществуваща на книга система действително функционираше, щеше ли да се разширява сенчестата икономика, в която конфликтите от такова естество се разрешават като правило по този начин?
Няма как да не стигнем до извода, че познайниците на полицията имат основания да разчитат на благосклонността на познайниците на Сорос.
Кое всъщност отличава "групировките" от "групите"? "Силовите" групировки и безсилното по указания свише министерство не са ли двете страни на една монета, части от една и съща хармонична симбиоза, нуждаеща се еднакво от двете, за да съхрани своята жизненост?
Показателни са обясненията, които властите дадоха на поредната, но едва ли последна, вълна от жестоки престъпления у нас: виновни са комунистите, мафията (руската - атлантическите мафии са по-друго нещо), бившите ченгета с компрометиращи досиета и, естествено, медиите.
Освен това първа и основна цел на злодеите била да дестабилизират иначе стабилното правителство на иначе стабилна България в навечерието на избори... На тези глупости, естествено, никой не вярва, и най-малко тези, които ги тиражират. Знаят, че подобни досадни за обществеността лъжи отдавна я дразнят. Защо тогава ги изричат? От скудоумие, от умствено безсилие? Възможно е. По-вероятно обаче е причината да е друга - на фона на трагедиите и драмите на гражданите, да оправдаят използването на сила. Не към престъпниците, обаче, а към политическите си опоненти.
Накратко, властите съвсем не са безразлични и към тази част от престъпността, в чието извършване не са се ангажирали непосредствено. Поощряват я съзнателно. Правят това, за да закрепят у гражданите, от чието име уж управляват, чувство на страх и безсилие към съдбата им. Чувството, че не могат да я променят.
Към страха от безработица, глад, студ и болести се добавя и страхът от тези, които посягат върху личността ти без конкретно партийно-държавно поръчение.
От гледна точка на управниците това е разумна презастраховка, удължаваща времето на осребряване на властта.
Вярно е, че това крие и рискове. Тези, които са чели история, ги знаят.
Ръмсфелд се готви за война в Космоса
Отдавна се знае, че новият екип в Белия дом е с преобладаващо ястребова перушина. Не прави изключение и секретарят по отбраната на САЩ, 68-годишният Доналд Ръмсфелд. На стари години той се е заел да доказва, че ястребът сменя перушината, но не и нрава си.
Работил в екипа на Роналд Рейгън, яростен поклонник на неговата Инициатива за стратегическа отбрана, или "Звездни войни", днес новоназначеният министър на отбраната на САЩ се е прицелил отново в космическите авантюри. Както предупреждава Айра Чернас (професор по религиозни изследвания в Университета на Колорадо), Ръмсфелд се готви за война в Космоса (статията на Чернас е публикувана в "Маями Хералд", 26.01.2001 г.).
През миналия век, в мирно време, военните изследователи на САЩ се занимаваха с изобретяването на нови оръжия за следващата война. Новият секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд, изглежда, е решил да ни поведе сега под знамето на: "Докато имате мир на Земята, гответе се за война в Космоса!"
Тъй като Ръмсфелд заема поста, би трябвало да поискаме един обществен дебат за любимата му кауза: милитаризацията на Космоса. Иначе може като слепци да се гмурнем в една ера на космически войни, вече планирани от учени и платени от Пентагона.
Магьосниците по военна технология процъфтяват във време на относително спокойствие. От 1871г. до 1914 г. европейците се наслаждаваха на един мир, който според мнозина никога нямаше да свърши. Оттук и техният шок, когато през Първата световна война видяха ужасите на картечниците, танковете, подводниците и отровния газ.
След войната вълните на шока достигнаха и САЩ. През 1928 г. американските лидери подписаха един договор, който имаше претенцията да обяви войната извън закона. От 1935 г. хиляди младежи прибавиха имената си към формалния обет никога отново да не вземат оръжието.
Междувременно обаче посветените във въздушната война проектираха нови оръжия: бомбардировачи с масивни бомби, самолетоносачи, със смъртоносни изстребители и торпедоносни самолети. Въпреки че вестниците съобщаваха за разследвания на "производителите на боеприпаси" от Първата световна война, обществото отделяше малко внимание на това, камо ли да води дискусия за новите системи оръжия.
Само най-посветените в науката са си представяли откритията, които павираха пътя към изобретяването на най-чудовищните от всички бомби, съществували някога. Когато след Хирошима и Нагасаки се разгърна обществен дебат, вече беше прекалено късно.
В епохата след "Студената война" развитието на оръжията продължава в ядрените лаборатории на САЩ. Те планират да изпитват следващото поколение бомби с помощта на компютри, а не под земята.
Кой обаче обръща внимание на това? Реалното предизвикателство е къде да се използват ядрените и конвенционалните оръжия и как да се гарантира, че ще поразят определените им цели.
Космическото командване на ВВС се хвали, че може да разработи компютризирани спътници, които ще информират американските командващи за всичко, което става - във всеки момент и навсякъде по света. Обещава също, че тези спътници ще насочват винаги точно към целта оръжията на САЩ. Командването похарчи милиарди долари, подготвяйки се за милитаризиране на Космоса, но иска много повече.
Защитниците на военната мощ имат един страстен помощник в лицето на секретаря по отбраната Ръмсфелд.
Вече имаме по-разрушителна мощ от тази, която една нация или дори светът като цяло би могъл да използва. Имаме тази мощ заради другата революция - във военната технология, която тече съвсем незабелязано.
По време на застоя от края на 60-те и 70-те години оръжейните дизайнери отидоха колкото можаха по-далеч с големите, неудобни и помитащи цели градове бомби. Затова измислиха ново поколение от "по-малки" стратегически оръжия: прецизно насочвани с компютри, монтирани по осем или десет едновременно на една отделна бойна глава. Едва ли имаше някакъв обществен интерес към това, ако изключим кратката паника за отбранителните ракетни системи.
Космическото командване планира да използва своята спътникова и компютърна мрежа не само за да насочва тези оръжия, но и да унищожава противниковите спътници. Те се надяват да получат по-голям къс от бюджетната торта.
Това, че Джордж У.Буш избра Ръмсфелд показва, че новата администрация много иска да отреже тортата според вкуса на Космическото командване. Единствената част от плана за изследване сега, както и през 60-те години, е ракетната отбрана. Поддръжниците на космическата война разчитат националната противоракетна отбрана (ПРО) да осигури пълноспектърно доминиране, за да се освободи от стопера технологията, която ще изискват космическите войни.
И да ни склони да платим за всичко това.
Пристрастията на Ръмсфелд към ПРО и космическите оръжия са двете страни на една и съща монета. Щом Пентагонът я хвърли веднъж, няма начин да се спре надпреварата във въоръжаването в Космоса. Нейната стойност в пари и евентуално в човешки живот е неизчислима.
Сега е времето за обществен дебат по този въпрос. Мирът е подходящото време да обърнем внимание на новата военна технология. След следващата война може да е прекалено късно.
Социалното или националното
Двадесетият век доказа с много кръв и сълзи, че хилядолетният блян на човечеството за достойно място на всеки под слънцето, е осъществвим само в рамките на определено общество.
Историята на българите през този век беше един безупречен пример как борбата за социалната справедливост изблъска в задния двор на битието ни борбата за оцеляването и възхода на нацията.
Любовта към Отечеството в самата теория на лявата доктрина за един определен период бе обявена за порок и всички трябваше да застанат пред олтара на интернационализма, на "световното братство" на пролетариата. Политическата практика показа обаче, че в действителност и тази теория обслужва геополитиката и като пример може да се посочи денационализирането на българите от Македония. Освен това, в един или друг смисъл, левите доктринери бяха посвоему еретици, не се отказаха от Отечествата си, и с развитието на реалния социализъм техният патриотизъм придобиваше все по-реални отчертания.
Срутването на "империята на плебса" доведе до избухването на велики страсти, една от които се оказа национализмът. Но предизвикателствата, отправи към света от него, пак се заглушават. Този път уж от дясно, но все в старата посока - сега световната финансова олигархия, която преди стотина години дърпаше конците на световната революция, дърпа конците на глобализма.
С една единствена цел - унищожаването на историческото пространство на човечеството, което на първо място означава унищожаването на държавата.
Ето защо така са объркани фундаменталните български КОНФОРМИСТИ... Затова българският президент говори постоянно за България и българското, явява се пред народа като син на Отечеството, а в същото време прокламира "цивилизационен избор" и признава, че този избор унищожава суверенитета на страната и нацията. Без всякакво смущение твърди, че това го изисквали българските национални интереси!!
Изпълнителната власт постояно мотивира своите действия с грижи за България и българите, а всъщност остави съдбата на нацията в ръцете на Международния валутен фонд и Световната банка - двата могъщи инструмента на глобализацията.
В законодателната власт водещите, отговорните политици откровено твърдят, че преди да сме българи, ние трябва да бъдем граждани на света... Вътре в страната целият български политически елит се оказа в плен на конформизма и позволи да бъде легитимирана политическа партия на турската диаспора в България, която откровено прокламира сепаратизъм и служи безусловно на националните интереси на своята метрополия - турската държава.
В условията на либералната, пазарна, монетаристична демокрация българското общество формира националистично движение, което страда от българския синдром, роден още преди Освобождението - национализмът у нас се дели на ляв и десен, всеки с претенцията, че само част от българското общество е българско!.. Тъжното тук е в това, че главното разделение се основава на:
1. Миналото. Едните, "левите", наричат "десните" фашисти, "десните" наричат "левите" комунисти. И се обвиняват взаимно за провалите в историческия път на България. Нито едните, нито другите съзнават и признават, че разделението, започнало на 9 юни 1923 година, остава в основата на почти всички пороци в развитието на страната. Мотивацията на великото противоборство винаги започва от социалното - не от въпроса за съдбата на българите и тяхната държава, а от въпроса за справедливото общество.
2. Днешната ориентация на България в геополитическото пространство. "Десните" са настроени проамерикански и даже протурски. Те са за НАТО и Европейския съюз, като изразявят ясно една категорична русофобия. "Левите" са против НАТО, но за Европейски съюз, като Европа на нациите (Отечествата). Изразяват безусловна неприязън към инвазията и безразделното господство на Съединените щати в Европа, и туркофобия, доколкото са нестихващи опитите на турската държава за патронимат над Отечеството ни. От друга страна, симпатизират на русите и независимите от Запада нации.
Всъщност обаче, критериите за оценка на българския път през историята, не могат да се определят по този начин. Просто защото българското общество е деструктирано и от "ляво", и от "дясно". Националист е само онзи българин, който твърдо отстоява суверенитета на страната и не прави компромиси с никакви "цивилизационни избори".
Всъщност цивилизационен избор е единствено християнският морал, изразен от съответната ценностна система. Националист освен това е всеки българин, който пледира за ред и държавност чрез безусловно спазване на законността. Най-сетне националист е всеки българин, който е убеден и се бори България да бъде свободна, независима и благоденстваща държава, но за всички в нея. Всички да имат възможности за реализация на собствената си личност, което значи бъдеще за поколенията.
Ключът към бъдещето на всяка страна се крие в нейното минало. Това безусловно правило, тази аксиома, политическите елити по света трудно си припомнят и големите катаклизми идват именно от тази "слаба" памет! Примерите за българите са безброй, но ще припомним главния - от 1915 година насам България конформира или към Запада или към Русия. Тя два пъти е била в антируска коалиция и един път в проруска - резултатите са едни и същи - печални... Сега същият конформизъм мотивира целия политически елит, от "ляво" и "дясно", прави го неспособен на всякакви корекции, изисква изключително безгръбначие и пълен отказ от интересите на нацията. Което днес е официалната и господстваща линия на този елит. Никой не иска да погледне в перспектива, където ще види чудовищния бъдещ конфликт и жалкото място на българите в него.
Същият този елит от ръководствата на противостоящите си, парламентарно представени партии, претендира за въздаде "социална справедливост" чрез въвеждането и усъвършестването на монетарната икономика в страната, под диктата на икономически институции вън от страната. Социалната справедливост, поне по партийните документи, означава именно достойно място за всеки българин - право на осигурен живот в границите на възможното за страната.
Както виждате, двете формули се изключват взаимно, на теория, а и на практика. Международните финансови институции се грижат за интересите на световната финансова олигархия, които не съвпадат с българските интереси. Поне за изминалите четири години, монетаристичната политика не доведе до развитие на българската икономика, основа на устойчивия осигурен живот, а напротив - напълно бе разрушено цялото стопанство.
Световният опит, поне през последните 200 години, ясно показва, че икономическото развитие на обществото може да бъде гарантирано единствено от създадената от историята структура - държавата. Следователно, социалното може да се гарантира единствено от националното, което мотивира съществуването на тази държава.
Впрочем, същото се отнася и за демокрацията - властта на народа не може да бъде международна, тя се осъществява единствено в границите на държавата.
Идват избори и българските националисти пак не са в единна позиция. И този път ориентацията е повече от странна, традиционно погледнато. Десните изповядват конформистичните идеи на българския политически елит, а левите противостоят на този елит... Независимо от политическата си ориентация, обикновените български граждани гледат все повече към левия национализъм. Към коя бюлетина ще посегнат обаче? Това е въпросът!
Въпросът е харесва ли им живота, който живеят и който им обещават от БСП и СДС? Въпросът е искат ли да се промени ТАЗИ България? И искат ли въобще да я има?
Страдалният учител български
Има една приказка: не му стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят.
Нещо такова се получава, нека бъда простен за алюзията, и със страдалния български учител, който се е обрекъл на благородното признание да пълни главите на подрастващите с ум и разум.
Не стига че заплатата му е позорно малка, че е непрекъснато разпъван на кръст от отродителни соросиански реформи в образованието, че подсторени и злонамерени просветни чиновници му бъркат в ушите и душата, че обитава някъде дъното на социалния престиж, ами вече го и малтретират нещастния.
Сипят се едно след друго известия за ромски изстъпления връз учители. Едного наскоро в гр.Бяла го биха с капак на печка. Последният скандал е със софийски адрес. Потърпевш е учител по немски език.
Навсякъде сценарият и почеркът е един и същ. Обикновено учителят изгонва от час нагло ромче, което не само че не иска да учи, но и пречи на другите да учат. След известно време ромчето се връща, придружено от многобройна разярена рода.
И се започва - попръжни и бой. Пристъп на агресивно дивачество срещу образованието.
В родното, свято училище, под портретите на именити и заслужили българи.
И в просветното министерство, и в Синдиката на българските учители непрекъснато постъпват сведения за нарастващи по интензитет ромски посегателства върху преподаватели.
Значи става въпрос за широко тиражирано явление, за социален феномен, който шества в общественото пространство.
Явно е, че имаме работа с утвърден стил на агресивно поведение, и то в особено широки размери. Няма защо да си затваряме очите, че става въпрос за антидържавни деяния. Държавата се атакува там, където е най-малко защитена - в училището. И тъй като учителят олицетворява училището - най-честата жертва е именно той. И трябва да се разбере, че агресията е насочена не толкова персонално към него, а към институцията.
Ромското погромаджийство е част въобще от погромаджийството, което вилнее в страната.
Когато една държава се разпада, а белези на разпад всекидневно се наблюдават, то деструктивните сили, подобно на миязми, избиват на повърхността на общественото пространство.
Бедата най-вече идва от това, че се следва една управленска философия, опираща се на привнесен либерален модел, абсолютно несъстоятелен за нашата действителност, според която философия държавата трябва непрекъснато да се изтегля от обществения живот и да минимализира своите функции.
По този начин обаче се отваря огромно оперативно пространство за примитивно битовата криминална стихия. Тя най-често се култивира в затворени общества, които живеят на кланов принцип. И за да си водят своя начин на живот - сиреч да не бъдат граждани и да нямат задължения към обществото, - също са заинтересовани от отсъствието на държавата, от нейното оттегляне от живота на хората.
И в това отношение целите и на управляващите, и на битовите погромители съвпадат по един абсурден, но удивителен начин. Защото и едните, и другите искат едно и също - да има по-малко държава.
В условията на малодържавност нито законите се зачитат, нито правосъдието, нито изпълнителната власт в лицето на МВР е орган, който може да респектира насилниците и грабителите.
Ето затова вървим от развала към провала. Индикациите са ясно видими - едни строят замъци (с крадени пари!), а други умират от глад край кофите за боклук.
И в тази отвратителна, мърлява, силом разсипана държава патят най-беззащитните - интелигентите. Те са подложени на непрекъснат тормоз и издевателства. В това число и учителите.
Въобще въпросът опира до живота, честта и достойнството на гражданина, до това, че той трябва да се чувства защитен и сигурен както на работното си място, така и в дома и на улицата. Засега държавата се грижи само за един непрокопсан елит, защото е присвоена тъкмо от този елит, който я ползва като държанка.
Всички други са изоставени на произвола на съдбата, на произвола на мутри и примитиви.
Но да отидеш и да набиеш учител в самото училище, това е вече връх на безобразието. Това е неокачествимо!
И с право можем да се запитаме - в каква държава живеем?
За някои граждани, за повечето български граждани, държавата просто не съществува.
И тъй като не желаем и не изпитваме никаква потребност да си сменяме държавата, то повече от ясно е, че трябва да сменим тези, които съсипаха държавата, водени единствено и само от котерийни интереси.
Не знаем какво още трябва да се случи, след като се превърнахме в криминална джунгла, за да прогледнат хората окончателно и да разберат, че така повече не може и не бива да се живее.
Побоищата върху учителите са побоища върху душите ни.
И никой няма да ни помогне.
Трябва сами да си помогнем.
"Балканският синдром" и европейското лицемерие
Трансатлантическото разногласие по въпроса за противотанковите снаряди с ОУ, използвани от НАТО, е постоянна тема за европейските медии. Дали става дума само за различно тълкуване на фактите, или в емоционален план спорът за ОУ е отражение на някакъв европейски анти-американизъм?
Според Уйлям Пфаф ("Интернешънъл хералд трибюн") епидемичната реакция на ОУ води началото си от все по-очевидното разминаване в интересите между американци и европейци. Май само българското правителство не се вписва в тази схема: заставайки твърдо в подкрепа на американската теза за това, че уранът е безопасен, екипът на Костов оставя впечатлението, че не живее в Европа. Или пък, че е превърнал страната си в американски щат.
Същностният проблем е сегашното неравновесие в лоното на Атлантическия съюз. ЕС, повечето от чиито членове са и членове на НАТО, е могъщ промишлен и търговски конкурент на САЩ. При това, изключително конкурентен!
Това не пречи на членките на ЕС да поддържат с Вашингтон военнополитически отношения, при които САЩ имат смазващата власт да вземат решения. И те не се колебаят да използват тази власт, за да налагат волята си. Това неравенство е източник на сегашния конфликт, за който ОУ е само повод. Защото дебатът за него започна в Италия, която заедно с Гърция бе най-критично настроена по повод на въздушните удари срещу Сърбия и натовската интервенция в Косово. Италия апелира за мораториум върху оръжията с ОУ, след като осем нейни миротворци от Балканите починаха от различни форми на рак, обикновено свързвани с продължително излагане на радиационни лъчения.
От американска страна продължават да твърдят, че няма връзка между тези заболявания и обеднения уран. Раковите заболявания сред военнослужещите от НАТО не надхвърляли тези сред цивилното население.
Въпреки това европейските правителства приведоха в изпълнение програми за изследване на всички, които са служили на Балканите. Изправени пред проблеми от такъв порядък, властите очевидно са неспособни да извлекат поуки от своя опит. Както в НАТО, така и във Вашингтон, първият рефлекс бе да се отрича. Опроверженията обаче само подхранват подозренията и стремежа на пресата да търси доказателства за противното.
Европейските политици не са склонни да следват съветите на Пфаф да заявят, че въпреки доказаната от учените безвредност на ОУ, са готови да приемат всяка нова информация по този въпрос. И че те (НАТО и Вашингтон) ще се съобразят с изводите, които може да произтекат от тази нова информация.
Европейските политици обаче имат други грижи.
ПЪРВО, това са предстоящите избори. Аферата с обеднения уран им позволява да демонстрират загриженост и независимост от САЩ.
"Без аферата с обеднения уран - пише Хосе Хернандеш (в. "Публика", Лисабон), - никога нямаше да имаме истинска президентска кампания. ОУ ни позволи да знаем най-малкото, че имаме президент на републиката, кандидат за преизбиране (и преизбран на 14 януари 2001 г.). Човек, който публично дезавуира един началник на ГЩ и дори декларира лично, че иска оставката му, и в същото време в най-голяма секретност му отправя писмо за подкрепа. Този епизод е хубав пример за нашите политически нрави. Той разкрива безкрайното лицемерие на най-отговорните ни политици, включително тези от опозицията.
Какво научихме още през последните дни? Че нашият премиер (социалистът Антониу Гутереш) вече не вярвал на докладите на НАТО; че нашият енергичен лидер на опозицията (ръководителят на Социалдемократическата партия Дюрао Барозо) се е захванал отново да прокламира, както някога: "Повече нито един войник в колониите! ", ох, пардон... на Балканите. И че другите продължават да припяват своя рефрен, както винаги против НАТО и против САЩ. Те са много щастливи, че са могли да намерят един слаб пункт у противника."
Е, добре, оръжията с обеднен уран си заслужават бурната реакция на негодувание у европейските народи и правителства. Ами войните, в хода на които те бяха изпробвани масово? Щяха ли те да бъдат по-чисти и правилни, ако не беше този уран в противотанковите снаряди?
"В тези войни - пише Фернандеш, - нямаше нищо чисто. Но тези епизоди разкриват и нещо друго, съвсем типично за нашите медени политици на "третия път": отказът да посрещнат проблемите фронтално. Емоцията е тази, която замъглява техния образ. Представата, че войната трябва да бъде "чиста", понеже обществеността не може да понесе, че тя причинява жертви: у нас и у другите.
Ето защо изведнъж започват да ни уверяват, че никой от тях не бил в течение на нищо, че лошите са американците.
Е, да, винаги САЩ! Съединените щати, с които днес Европа си измива ръцете като Пилат, но които преди време тя помоли да изпратят самолетоносачи."
Абсолютно вярно! Това не оневинява варварите на Клинтън, но напомня, че "всички вкупом съгрешиха и непотребни станаха" - както би казал набожният академик Сендов.
Днес САЩ, които наскоро се сдобиха с нов, консервативен при това президент, всяват смут в Европа с намеренията си да се изтеглят от Балканите. Ако го направят, ще осигурят на Европа доказателството, че те са лошите. И че има нещо вярно в опасенията от разпрашения в Косово обеднен уран... Подобни намеци за американско военно оттегляне от Балканите скандализират старата блудница, която днес лее крокодилски сълзи заради събитията в Южна Сърбия.
Когато албанците започнаха да замерят с камъни, а и да обстрелват с картечници, войниците на КФОР, изведнъж бяха наречени "сепаратисти" и "терористи". По-рано същите бяха "борци за човешки права"... Милошевич не е на власт в Белград; там има и нов президент, и "демократично" правителство, но албанците са си същите. Те гонят Велика Албания и постепенно пренасят огъня към Македония.
Да припомняме ли, че НАТО се "намеси" в Косово, за да спре масовите избивания на цивилно население, да предотврати геноцида и масовото изселване на албанците?! И тази, уж краткотрайна намеса, се превърна в непрекъсната война, на която днес сърбат попарата войниците от КФОР.
"В тези войни, както писах още тогава - казва Фернандеш, - нямаше нищо "чисто". Те бяха правилни само за военните шефове, боящи се да се изправят пред общественото мнение."
Безспорно установено е, че по време на войните в Персийския залив, в Босна и в Косово са употребени боеприпаси с ОУ. Но дори и Фернандеш се съмнява, че това може да се квалифицира като военно престъпление. Защото не ставало въпрос за химически или атомни оръжия, а за боеприпаси, използвани изключително на театъра на военните действия срещу бронирани машини.
Излиза, че Женевските конвенции, в които не се споменават изрично оръжията с ОУ, оневинява тяхното използване! И как да ги споменат, като при приемането на тези конвенции оръжията с обеднен уран още не са били изнамерени?
Затова, види се, атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война не е квалифицирана като престъпление срещу човечеството. Нищо че още продължават да измират хора от лъчева болест... Какво е тогава да осъждаш на смърт от левкемия и рак собствените си и тези на партньорите военнослужещи, изпращайки ги в райони, запрашени с обеднен уран? Какво е отравянето за години наред на въздуха, почвата и водата, която пият някакви си туземци на Балканите? Или пък в Ирак, да речем?
Фернандеш е прав за едно. Позата от приказката за трите маймуни - "Не знам, не чух, не видях! " - не е подходяща за най-отговорните политици.
Стреснати от голата и сурова реалност на един въоръжен конфликт и неговите последици, западноевропейските политици предпочитат да казват, че не били в течение за употребата на ОУ. САЩ "пропуснали" да ги информират.
Още по-неморално е на гребена на вълната от безпокойство, обхванало западната общественост, да се опитват да извличат изборни дивиденти. Колко сме независими от САЩ, санким!
Истината е много прозаична и груба. Войната е рисковано начинание за всички замесени в нея. Това трябва честно да се казва и на собствените военнослужещи. Другото е лицемерие. Обричането на местното население на смърт, в името на неговото "освобождаване" и "спасяване" - също! ...
И ръката му не изсъхна
Не мога да повярвам - отиде си така внезапно, като поразен от гръм, проф. д-р Добрин Мичев, моят Добрин, съгражданин, съученик, състудент и най-близък, необезценен приятел през целия ми живот.. Но това е личният момент и личното чувство за болка и невъзвратимост на един човек, с когото можеш да изпееш плач, и да изплачеш песен.
Голямото и значимото, което Добрин Мичев, професор доктор по история, оставя, се съдържа в неговото дело и борба за България, започнала от родния дом в подножието на Бялата скала, където е кацнал Петропавловският манастир, основан, според преданието, преди хиляда години от Боян Мага, низвергнатия син на цар Симеон Велики.
И България, която Добрин Мичев търсеше в неизбродните архивни лабиринти, по страниците на стари вестници и списания, в солидни томове, където нашата българска съдба е оставила следи за продължение и прозрение.
Той изследваше историята на България не само като добросъвестен учен, изписал със ситния си почерк десетки хиляди фишове и хиляди страници в своите книги и публикации. Но я опознаваше чрез нейния дух и страдания.
Глътки от тези страдания на безкрайните български граждански войни той изпи през майските дни на 1944 година, когато в родния ни Лясковец дойде жандармерийска част и започнаха арестите. Когато училището "Братя Бурови", където ние за първи път бяхме стъпили в класните стаи, под портретите на Левски и Ботев и на другите народни будители, биеха и пребиваха момчета с ученически гимназиални униформи, между тях беше и Добрин. И защо? Защото бяха заловили при полицейски обиск, след жандармерийска блокада, тетрадка, в която той бе записвал предаванията на радио "Лондон". Бе намерил начин да разхлаби скалата на запечатания с червен полицейски восък радиоапарат "Блаупункт" и бе записвал предаванията на радио "Лондон", които тогава, от оная власт, се считаха за тежки противодържавни престъпления... Може би оттогава, съденият от Военен съд гимназист Добрин Мичев, се насочи към историята. И то към историята на България, страната, която единствена в света граничи със свои собствени земи. Към България, дала на света славянската писменост и станала родоначалник на славянска цивилизация. Към България, кръстопътище на хуни и хазари, на кръстоносци и римляни, на Баязидовите пълчища, които ще останат тук петстотин години с всички затихнали и незатихващи последствия от това.
Всъщност главният негов интерес беше към новата и най-нова история на България, в контекста на съвременните събития и балкански взаимоотношения. Неговата обемиста книга "Българо-югославските отношения - 1944-1948 година" (своевременно рецензирана от в."Нова Зора") хвърля светлина върху един от най-сложните и противоречиви периоди в българската най-нова история, без да пести нито тъмните сенки, нито светлите проблясъци на националния ни дух, с оглед на днешния и утрешния ден, на днешния и на утрешния по разумен и далечен път за България.
В други свои книги и многобройни публикации бе изследвал български чети и въстания. Търсеше да разкрие черти от националния характер. Да разгадава откъде е тая страст към самоизтребление, към побиване на кол отрязани глави, или прострени на горнооряховския площад, застреляни без съд и присъда, момчета и момичета от партизанския отряд, навремето почти наши връстници.
Работеше дълги и дълги години по т.нар. македонски въпроси и редица негови идеи бяха изпреварващи тогавашното рутинно мислене, поради което си навличаше често гнева и полемиките на официалните власти в Скопие и Белград. При това той и кръвно бе свързан с Македония, негов роднина бе един от македонските революционни дейци.
Беше депутат във Великото Народно събрание и ръката му не изсъхна нито когато подписа Конституцията на 12 юли 1991 г., нито в годините след това, когато живя и работи за България, наистина в буквалния смисъл, до последния си дъх.
Смъртта го застигна потънал в нови планове и стремления, заобиколен от нови и нови записки и фишове в самотата на вдовишкия му живот. Но изглежда го повика отвъд и неговата съпруга Здравка Мичева, също историчка. Така смъртта го покоси за броени минути. Смъртта в България днес има и друго име - преход. Този синеблуз косач, който безмилостно коси като по план населението на България, и неговата най-чувствителна, най-мислеща част.
И осиротява България.
На 2 февруари 2001г. тя остана без още един свой син с горещо сърце, което биеше за нея... "И нека тази земя се нарича българска..."
В Клуба на народния представител (в сградата на Народното събрание) от 7 до 20 февруари проф. Дончо Вълчев представя свои живописни платна. Сред тях силно впечатление правят портретите на Васил Левски, Цар Симеон, Боян Магесник, хан Аспарух. Творбите носят внушителната сила на първообразите, изглеждат като живи, и не само заради дълбокия психологизъм, уловен в платната. Тайната е стара като изкуството - проф. Вълчев е майстор на портретуването.
На откриването присъстваха и студенти на проф. Вълчев. Бяха благодарни, защото споделиха, че са научили много от маестрото не само за композицията и перспективата, но и тайни на зографския занаят. Онова, което няма цена обаче, е, че проф. Вълчев ги е научил да бъдат добри българи. "Гордеем се, че нашият професор е автор на внушителната композиция "Основаването на България", споделят те. На преден план в творбата е образът на хан Аспарух - величествен и горд. Проф. Вълчев е бил изключително прецизен по отношение на фактологичния материал, проучил е исторически данни, чел е хрониките, консултирал се е и с други специалисти. Резултатът от усилията доказва, че е успял!
Отново и отново разглеждам огромното платно. Мечтая си и други ценители, любители или просто изкушени да усетят същото, което и мен ме развълнува. Защото подобна изключителна творба наистина може да стане уникален експонат за Народното събрание. Като влязат депутати или гости, най-добре би било именно тя да ги посрещне - "Основаването на българската държава"!
Разбира се, тук могат да се добавят и мненията на изкуствоведи, галеристи и колеги художници. Но съм убеден, проф. Вълчев не само е българин по дух, в платната си не само претворява историческата правда, но хвърля и ръкавица на полето на художеството.
Защото все още сме българи, защото все още ни има.
