ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
- Но защо клекнаха французите, като приеха кандидатурата на проф. Богданов?
- Защото проф. Богданов е любимец на Сорос. Човека, който разиграва капиталите на петимата най-могъщи мултимилиардери в Европа, в това число парите на английската кралица, "играе" с тези капитали на световната борса. През неговите ръчички мина и разпределението на нашата българска приватизационна "баница", така че като са разбрали французите кой е зад проф. Богданов, стиснали са си очите и списъкът тръгнал по предназначението си.
Силата на парата е несъкрушима. Да ви цитирам ли какво пише в Речника на Найден Геров: "С УСТА ПТИЧКИ ЛОВИШ, С ЯЗИК ЗВЕЗДИ СВАЛЯШ, НЯМАШ ЛИ ПАРИ - НИЧТО НЕ СИ".
- А Вие лично познавате ли Тафров?
- Лично не го познавам, но той подписа едно обширно изложение срещу мене, датирано на 20 януари 1990 г. и отправено до Държавния съвет, до ЦК, Министерския съвет и петнайсетина други инстанции, в което бях обвинен, че съм легионер и съм се вмъкнал в квартирата на писателката Яна Язова, веднага след новината за нейната смърт, и съм ограбил оттам ръкописа на романа й за Левски. И много още гадости. Какво мога да мисля за този човек, освен че вътрешните му спирачки не са в ред. - Хора без задръжки стават, както е известно, добри посланици.
- Ако беше толкова добър посланик, нямаше да отхвърчи от Италия по настояване на италианското правителство. По-добре щеше да е за Радичков вместо да му прави вятър, да обясни каква беше деликатната причина за отзоваването на многовалентния Тафров, че да му сваля шапка.
- Вие наистина ли смятате, че ако интелигенцията ни си беше на мястото, т.е. ако тя би застанала зад добре разбраните народни интереси, това щеше да промени хода на "промяната" от социализъм към демокрация?
- Разбира се, че "ПРЕХОДЪТ" у нас можеше да протече много по-успешно. Живото доказателство за това е малка Словакия, неотдавна отделената от Чехия държава Словакия, в която средната заплата е към 500 марки. Индустрията не беше разпродадена навън, приватизацията не се превърна в разграбване, селското стопанство запази едроплощния си характер и никой не успя да им пипне културата. Напротив, словаците създадоха специален закон за Творческите фондове за защита на културата - както стана в една или друга форма в останалите югоизточни дъжави от бившия съветски блок.
Само ние капитулирахме и това го дължиме на сбърканата наша интелигенция. Кой е първият ни президент след първите свободни избори? Философът, интелектуалецът Желю Желев. Кой бе вторият човек в президентството? Поетесата Блага Димитрова. Кой натресе България на пачи яйца през 1992 година? Литературните критици Йордан Василев и Александър Йорданов, професорите Елка Константинова и Николай Василев, и др., воглаве с пишещия романи пръв министър-председател от СДС Филип Димитров.
Тъпкано беше великото, а и следващото народни събрания, с писателски величия като Радичков, Георги Мишев и др., и какво от това? Никой не обели зъб срещу пагубния план на "Ран-Ът"; срещу започналия против културата ни кръстоносен поход, срещу навлизането на сектите, нацепването на творческите съюзи, започналото разграждане на държавните институции и замразяването на Закона за творческите фондове.
А Радой Ралин беше първият български писател, който влезе в редколегията на партийния орган на турско-етническата партия. Той пръв подкрепи капитулантското решение от 29 декември 1989 година на тогавашното Политбюро на БКП за отхвърлянето на родопските българи-мохамедани от националния ни организъм, сливайки тяхното, със стогодишна давност, възрожденско освестяване - с насилствени кръщавки на тюркоезичното население в Кърджалийско, афиширани като "възродителен процес".
Той е и един от вдъхновителите на Желеви да отцепи от нацията ни българите мохамедани като инородно, небългарско "малцинство".
Когато се вземаше, в навечерието на 29 декември 1989 година, фаталното решение за българите мохамедани, идеологическият сектор на тогавашното Политбюро се завеждаше от видния интелектуалец "жив класик", "мъдрец", "магьосник на словото" и пр. Йордан Радичков. Спомням си тази подробност, защото точно по това време (декември 1989 г.) аз подадох чрез Андрей Луканов изложение до новия председател на Държавния съвет - Петър Младенов, за обявяване църквата "Св. Петка Самарджийска" за гроб на Левски, съгласно с решението на БАН от 26 април 1986 година. Когато попитах след известно време Луканов какво става с моето изложение, отговори ми, че го е дал на Лилов, Лилов го връчил на Радичков и той му теглил резолюцията, каква точно не знам, но "ход" на изложението не беше даден. Гробът не беше обявен, въпреки афишираното пред мен застъпничество на всесилния тогава Андрей Луканов към идеята за обявяването му.
Споменавам всичко това в подкрепа на факта, че голяма част от родните т.нар. интелектуалци се врязаха във властта още в самото начало, но не в полза на обществените интереси. За разлика от интелигенцията в Словакия, Чехия, Румъния, Унгария и Полша, които се обединиха зад националните каузи на своите страни. В съседна Румъния не само че не отнеха от писателите дадения им по времето на Чаушеску дворец, но им добавиха още имоти и сега румънските литератори са на същата почит, както и преди, ако не и повече. Защо? Защото там осъзнават, че литературата е в основата на националната самобитност, морал и самосъзнание. И никому не текна в ума - говоря за всички останали бивши социалистически страни - никому не хрумна да обявява всичко, произведено в творческата сфера по времето на социализма, като нищожно, докато у нас целият почти литературен печат се нахвърли да отрича не само творбите на съвременните писатели, но и на класици като Вазов, Смирненски, Вапцаров, Елин Пелин и дори гениалния Ботев.
Обсебеният от "Отворено общество" вестник на писателите "Литературен фронт", преименуван на "Литературен форум", проведе и продължава и досега тази злощастна кампания. Да не споменавам спонсорираните главно с чужди пари други вестничета и списания, които разпъват на кръст българската литература и впръскват в нея отровата на новите "авангардистки" моди.
Обявени бяха всички живи писатели, противопоставили се на разцеплението, за "бездарна паплач", на Вапцаров намериха кусур, че краката му били космати и навътре, косата му рядка и пр. Защураха се да се подиграват и с Вазов, обявявяйки, че поезията му се мерела на "килограм"; обявиха Ботев за луд, че тръгнал да си губи живота за пусто и празно, вместо да си пише стихотворенията, и какви ли не още гадости и безобразия.
Никой друг не заби такъв нож в собствения си корем, както охранените от предишната власт родни "интелектуалци".
- Кога започна този колабораторски, да го наречем, бяс?
- Започна с по-определена сила от юни 1991 г., когато под влиянието на Радой Ралин се заражда идеята за разцеплението в Съюза на писателите и негласното "приватизиране" на неговия литературен вестник. Ралин беше по това време на заплата в същия вестник, не зная на каква длъжност, но ми е известно, че идваше в редакцията от дъжд на вятър, преседяваше в кабинета си на "лаф-моабет" около час и изчезваше. Неговото не беше служба, а синекура в най-буквалния смисъл на думата. Бюрото му беше срещу бюрото на сегашния главен редактор на "Литфорум" Марин Георгиев и всъщност идеята за отвличането на вестника и от СБП - възникна в този кабинет, заедно с идеята за обособяването на 30-те съмишленици на Ралин в отделно от нашия писателски съюз сдружение, което бе оглавено след регистрацията му от Любен Дилов-старши. Но преди това, още през юни 1992 година, фондацията "Отворено общество" стана съсобственик на отвлечения "Литфорум" и материалната издръжка на отцепниците и техния вестник беше поета от "дарителя" Сорос.
Това беше първият знак за истинските цели и намерения на "Отворено общество" у нас, в България.
- Самият Ралин не е май член на ръководството на "Отворено общество" у нас?
- Той е като бухалите, както вече казах, действа само на тъмно, с никакви длъжности не се натоварва, но това не означава, че даром се труди. Парите, получени от него под формата на "спонсорство" за една или друга написана или ненаписана книга, възлизат на много внушителна за едно писателско джобче сума. Имам предвид даренията, събирани за книгата му, а и за проекта за филма, посветен на Левски, както и направените му чрез други лица дарения на "Отворено общество", за едно от което вече стана дума - 20-те хиляди долара, отпуснати на Божидар Кунчев, за събиране на материали за биографията на самия Ралин.
- Чувал съм, че сте били приятели с Ралин?
- Беше ми направо симпатичен преди години с неговите пощипвания на властта, а и живеехме в кв."Изток", често се виждахме и т.н. Когато се появи коронната му книга "Люти чушки" имам посвещение, което гласи: "НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ - ЗА БРАТСКОТО ОТНОШЕНИЕ". Датирано е на 17 ноември 1968 година.
Все по същото време той ми даваше да чета началните глави на писаната по това време книга на Желю Желев "ФАШИЗМЪТ". Оттам зная кога е започнало писането на тази книга и откога Ралин е душеприказчик на бъдещия злополучен президент.
- И кое смути вашите добри отношения?
- Сблъскахме се с Ралин 4-5 години по-късно, докато бях аз председател на Творческия фонд на СБП. Ралин по това време прекарваше повечето си време в нашата почивна станция в Хисаря. Там се бе сприятелил с един зъболекар и му бе обещал да му се плаща месечно възнаграждение и от Съюза на писателите. По това време обаче писателите можеха да си лекуват зъбите където и при когото искат - знаете, че зъболечението беше без пари, а зъболекарски кабинети в Хисаря имаше повече от десетина.
- Отказахте му на Радой Ралин и започна войната, така ли?
- Точно така. По това време той си беше изградил вече самочувствието на първи национален герой - след излизането на "Люти чушки" и уволнението му от в."Стършел", където се числеше на заплата и отказът ми да зачисля приятеля му на заплата люто го вбеси и оттогава - ни да ме чуе, ни да ме види! Съюзи се с други мои врагове и започна истинско преследване. Беше предизвикал през 1976 година общо събрание на Съюза, посветено на моята работа в Творческия фонд, организира десетина изобличители с намерение да ме духнат от Фонда и сложат там техен човек. Но фактите, които им изнесох бяха по-силни от нападките им и увиснаха във въздуха.
Б.р. Анкетата на Иван Гащилов с акад. Николай Хайтов ще продължи. Предстои и нейното издаване в самостоятелна книга.
КОМИТЕТСКИТЕ ДЕЛА НА ЕДИН ПАТРИОТ
Напатихме се през последните години от патриоти, които изпоопоскаха и изнесоха Родината и богатствата й по чужди краища. Та все се сещаме за онова Ботево стихотворение и неговите патриоти, които "... душа дава, но не свойта душа, братя, а душата на народа".
Затова като чуе народът, че някой е извършил патриотично и богоугодно дело, току се озърне да види какво се крие отзад - келепир ли, измама ли.
Далвера стана патриотизмът, че всеки на народен гръб го "изповядва". А се оказа, че имало и други патриоти - истински.
В миналия брой обещахме, че ще се опитаме да се срещнем с един от тях и ще разкажем за препатения му житейски път. И все заради едната обич и признателност към народа, от който е произлязъл.
За някои не е трудно да станат бизнесмени тези години. Тегли кредит като Агов, издалавери го, и излезе на чисто, а след това вика "Да живее Европата" и се чуди защо го бият.
За други обаче бизнесът е работа и пак работа. Плюс вяра, че невъзможно няма. Сигурно и затова девизът на добричката фирма "Екострой"-АД е "И това можем".
Когато преди девет години неин ръководител става инженер Михаил Стоев, едва ли някой е предполагал, че бившото общинско предприятие ще стане едно от най-проспериращите дружества в Североизточна България. Сега строителната фирма е с почти напълно затворен цикъл на производство - от суровините до вътрешния интериор на новопостроеното.
Няколко десетки са изградените "Екострой" обекти на територията на България, а прехрана във фирмата намират няколкостотин души. Всъщност това е нормално и ако ставаше въпрос само за успехите на фирмата, нямаше да има нужда да пишем рекламни материали - много успяват да се справят по един или друг начин с примките на бюрокрацията и желанието на инородци да смажат икономиката и държавата ни. Но рядко сред тях са онези, които мислят не само за джоба си, но и за ближния. За неговото настояще, че и за бъдещето му, за материалното и духовното му оживяване.
Трудно успяхме да се свържем с изпълнителния директор на "Екострой" АД, Добрич, защото се оказа, че "комитетските" му дела го разпиляват не само из българските простори, но от години вече Украйна му е станала като втора обетована земя. Дори след предварителните ни уговорки инж. Стоев трудно и с известно смущение се съгласи да разкаже повече за благотворителната дейност на дружеството си.
- В тези времена дори е неудобно да се говори за благотворителност - опита се да се измъкне той - Благотворителност е дори, че успяваме да намерим работа за 200 души, които трябва да изхранват семействата си. А и моето разбиране е, че трябва да даваш повече, отколкото вземаш.
- Знаем, че сте построили Дома на глухите в Добрич - май единствената завършена през последните десет години обществена сграда в града, че спонсорирате Съюза на глухите в България, поели сте опеката над местни спортни отбори... - Отгледан съм в семейство на глухонеми, но жестът ми към хората с подобни затруднения не е само благодарност към родителите ми, а идва от разбирането ми, че трябва да помагаме на нуждаещите се. Желаещите да бъдат спонсорирани днес са много, но предпочитам да помагам на хора, които се стремят да развиват "сивото си вещество", на масовия спорт, на заети със социални дейности... - И на бесарабските българи в Украйна?
- А, това е друга моя, все още неизпълнена докрай мечта. Винаги съм си мислил за българите в онези крайща, които само допреди години бяха напълно забравени в старата си родина, а всъщност от Добрич до Бесарабия е по-близо, отколкото до София например. Осъзнах, че има огромни възможности за сътрудничество между България и Украйна, и нещата тръгнаха оттам.
- Можехте обаче да си намерите по-доходоносни бизнесконтакти в други краища на Украйна?
- Никога не съм се стремял към бързи и съмнителни печалби. Залагам на бъдещето. А и съдбата на бесарабските българи искрено ме вълнува. Затова построих и открих и първия в Одеска област български бизнесклуб в град Измаил. Повече от половината от населението му всъщност е с български корени. Огромната територия на Украйна дава възможности за огромно наше икономическо присъствие в тази братска славянска страна, а град Измаил е като врата към нея. При това на една ръка разстояние. Над 30 български фирми вече навлязоха в Одеска област благодарение на клуба ни в Измаил. Предстои те да станата десет пъти повече. Сигурен съм.
- Това все пак можем да го разберем - бизнесът си е бизнес, дори когато е на ползу роду. Защо обаче хвърляте такива огромни средства като парите, дадени за възстановяване на църквата в бесарабското българско село Лощиновка; като времето, енергията и парите, които влагате в обучението и образованието у нас на бесарабски българчета, като парите, които отделихте за създаването на филма за бесарабските българи - излязъл за съжаление не в този вид, в който сте желали?
- Колкото за филма, обидно ми е, че с чисти пари се създаде една нечиста история, но човек се учи, докато е жив. А църквата в Лощиновка почувствах, че трябва да я има отново. Че тя е необходима за запазване на българщината сред онези хора, които в много случаи са показвали и показват, че понякога могат и са много повече българи, отколкото сме ние в България. Затова е и помощта, която съм оказвал буквално на десетки бесарабски българчета, тръгнали да търсят знание в старата си родина. И не съжалявам за нито един лев, за нито една минута, която съм им отделил.
- Инженер Стоев, Вие сте роден на 1 май. Дали рождената ви дата не е вече предопределение на човек, за когото трудът е всичко?
- Кой знае. Може и да има някакво предопределение в това, че съм роден на Празника на труда, в това, че съм роден българин... Може би затова за мен патриотизмът е най-вече в съзнателния труд, който да позволи на страната ни да се възроди.
Новите идеи, които внедрявам в "Екострой" АД, също са част от стремежа ми да заживеем по-добре. Всички - работниците от фирмата, хората от Добрич, всеки един българин.
Можем да оживеем само като работим всеки за себе си и всички заедно. В това е патриотизмът - да го изнесеш на свой гръб.
Псевдопатриотизмът на плещите на народа ни доведе до сегашните проблеми. Нека поне ни оставят да работим спокойно.
- Благодаря Ви за разговора, г-н Стоев, и Ви пожелавам успешна работа и занапред, на ползу роду и в името на България.
КЪДЕ Е СИЛАТА НА ОДС?
С приближаването на изборите се усеща, че ОДС/СДС изпада в предизборен цайтнот. Изглежда, че календара на успехите, който сините тиражираха около Коледните и новогодишните празници в края на миналия век и хилядолетие, съвсем не впечатлява гласоподавателите и голяма част от тях не горят от желание да пуснат отново синята бюлетина, както сториха това през 1997 г. И как да го направят, след като виждат, че обещанията на управляващите се оказаха поредния син балон, който се пука с гръм и трясък, че фабриката за илюзии, която смятаха да затварят, в момента работи на пълни обороти. Но от това на обикновения българин не му става по-леко. Дефакто положението му с нищо не се е променило, дори отива от зле на по-зле.
СДС използва всякакви начини да манипулира съзнанието на избирателите с оглед спечелване на предизборни дивиденти. След като "Календарът на успехите" не постигна желания ефект, в медиите взеха да се появяват анализи и обобщения на сини величия, които да ни доказват колко добре било управлявало ОДС и че ако не ги изберем пак, ще ни постигне всенародно нещастие.
Небезизвестният бивш шеф на Свиленградската митница (нещо да ви напомня за Солунската митница?) и настоящ син депутат Георги Шишков се е заел именно с тази задача. На страниците на официоза "Демокрация" от 5 февруари т.г. в статията си "Силата на ОДС и слабостта на опозицията" ексмитничарят се опитва да ни убеди, че черното е бяло и обратно.
Материалът дословно повтаря в първата си част прословутия Календар, затова няма да го цитираме тук. Не липсва обаче познатият рефрен, единствено СДС/ОДС е политическата сила, която се била осмелила да поеме тежкия кръст на реформите и затова било необходимо да получи още един мандат, та да ги доведе до успешен край.
Не знам какво г-н Шишков и съпартийците му разбират под успешен край. Ако под този термин имат предвид закриването на България като държава, то те наистина са в състояние да го направят. Поне с досегашните си действия доказаха, че нямат равни на себе си на това поприще. Ако успехите са разбита армия, разузнаване, ликвидирано безплатно образование и здравеопазване, няма що, наистина СДС управляваха много успешно. Резултатът е все повече безработни и ровещи в кофите за боклук, докато реформаторите тънат в разкош.
Единственото вярно нещо в оценките на митничаря-депутат е, че опозицията е безгласна нула и че е инфантилна. И това очерняне на опозицията е с цел дано народът да види колко лоши са нейните представители, и ако вземе да гласува за тях, тежко му и горко.
Не се разбира от писанията на г-н Шишков къде всъщност е силата на ОДС. Но това е много ясно. Силата на управляващите е в техните силови методи на управление. Те сляха партията си с държавата. Независимост на властите на практика не съществува. Всички медии са им подчинени и извънпарламентарните сили нямат достъп до тях.
Прие се избирателен закон, който фактически цели да узакони двувластието. Но дали този път управниците и послушната им опозиция не са си направили сметка без кръчмаря?
Най вероятно да, защото идеята за образуване на Национален патриотичен фронт, който реално може да ги изхвърли от властта, стряска иначе безметежните им сънища.
Биография на една метаморфоза
Съвременната педагогика отдавна е отрекла дърпането на уши като възпитателно средство. Не само го е отрекла, ами най-строго го е осъдила. На учителите е забранено дори да се заглеждат в ушите на своите питомци.
Кажи-речи, вече трето поколение у нас расте, без някой да е бил пипнат за ушите. Защото е тъй в цивилизованите страни. А ние от кои години все по техния път вървим и все от тях пример вземаме.
От времето, когато това възпитателно средство не беше отречено, ни е останал изразът "Дърпам уши". Ала този израз отдавна е изгубил някогашния си смисъл и се е превърнал в метафора, в стилна фигура, говорим едно, а пък разбираме друго.
Когато чуем, че на някой бизнесмен са му дръпнали ушите, ние не го приемаме буквално, едно към едно, а се досещаме, че на бизнесмена са му подпалили вилата, взривили са му колата, а пък може и да са го застреляли.
Който разбира от метафори, не говори за градове и села, обстрелвани с бомби и с ракети, за убити хора, за разрушени болници, църкви, училища и мостове, ами с едва забележима иронична усмивка казва: "НАТО дръпна ушите на Югославия".
А пък за Америка се казва, че "дърпа ушите" на Ирак, на Либия, на Куба, на Панама и на всеки, който си го заслужи с непослушание. Не го прави от свое име, на нея Провидението й е възложило тази длъжност и тя завинаги заявява, че действа от името на "световната общественост".
Америка дърпа ушите на цели държави, с това дава урок на народите как да се държат, без да отговаря пред когото и да е. Заявява, че световната общественост настоява Милошевич да бъде съден от Международен трибунал в Хага, макар че не се е допитала до Китай, Индия, Русия, Латинска Америка, цяла Африка, дали са съгласни с този трибунал, или не са съгласни. Нали ви казвам, на нея по един тайнствен, мистичен начин тази длъжност й е възложена свише.
Не сме ние просто свидетели и съвременници на произхождението на тази метафора, ами сме и с лични заслуги, и затова се чувстваме задължени да разкажем кое как е било, и да разгласим нейната биография.
Като представител на тогавашната педагогическа школа и нашият учител на село редовно дърпаше ушите на своите ученици. Това не беше забранено тогава. Напротив, беше поощрявано. Самите бащи заръчваха: "И хем, ако моя не си учи уроците и не слуша, издърпвай му ушите по-често! " И учителят не пропускаше случай да не изпълни родителската заръка. Както пише на черната дъска, току изведнъж се обърне и спре погледа си на някой, като най-често този някой биваше от задните редици. Оставяше тебешира, със спокойна крачка доближаваше и го хващаше за ухото. Не го подръпва символично, както може да си помислите, за да го засрами пред целия клас. Нашият учител пипаше здраво, дърпаше истински - надолу, после нагоре, усукваше ту на едната, ту на другата страна и в настъпилата тишина се чуваше как ухото пука, сигурен признак, че е оставен траен поучителен спомен. Не изпитваше злорадство или пък извратено садистично чувство, правеше го спокойно и старателно като работа, която трябва да се свърши съвестно, защото тя е част от благородния учителски дълг, от отговорността пред отечеството.
Да не би Америка да изпитва лоши чувства към някого? Каквото прави, от доброта го прави, за хубаво, дълг изпълнява пред цялото човечество.
Някои се опитваха да се откопчат. Едни си мятаха палтата върху главите, прикриваха ушите и отчаяно ги притискаха с надежда, че той няма да се добере до тях. Други направо лягаха под чина като в недостъпно укритие. Напразни усилия! Дори си изпросваха двойно наказание. Къде със сила, къде с хитрост, учителят успяваше да хване и двете уши на ученика, дотътряше го до черната дъска и започваше да тегли, ала тегли нагоре, само нагоре, докато краката му се отлепят от пода и увисне във въздуха.
(Все се чудя на ума на някои държави, дето се опитват да крият туй-онуй от Америка, дето хитруват и дори се мъчат да я излъжат. От Америка ли ще се криеш, бе серсемино! Че тя знае за тебе тайни, които и ти самият не ги знаеш. Хитруваш ли, лъжеш ли, ще увиснеш на ушите си!)
Добрал се веднъж до чина си, ученикът въздъхваше тежко, а ушите му отначало побеляваха, после започваха да порозовяват, розовото се сгъстяваше, ставаше все по-наситено, за да стигне до огненочервено. Червенината продължаваше да извира, плъзваше встрани, докато накрая не пламваше цялото лице.
Нашият учител не правеше разлика, еднакво прилагаше изпитаното средство и към момичетата и към момчета. Щом спреше погледа си на някое момиче, същия момент то започваше да трепери от страх, очите му се разширяваха и надуваше гайдата. Ала не беше това плач, то беше като скимтене, нещо непоносимо. Момичетата никога не се мъчеха да се откопчат, нито се криеха, нито пък лягаха под чиновете. Те се молеха и до последния момент вярваха, че ще им се размине. Ала учителят беше неумолим. Справедлив беше, мислеше доброто на всички, не подминаваше никого, такъв, неумолим.
Дългите коси на момичетата скриваха ушите и учителят дълго ги отмяташе, ровеше с пръсти докато розовото ушенце най-после се оголваше. Заедно с него често подбираше и коси, и като теглеше, понякога изтръгваше и по някое кичурче.
А в класа настъпваше тишина, но не като друг път, тишината беше тежка, в нея се спотаяваше протест, закана, желание за съпротива. Беше като взрив, готов да избухне, тази тишина, и тя идваше от редиците на момчетата. Те помежду си бяха груби, биеха се, понякога до кръв, но никога не посягаха на момиче. Момичетата бяха слаби, нежни, страхливи и те се радваха, когато можеха за нещо да им простят или пък да ги закрилят, бяха щастливи, когато показваха своята храброст. Те и сега бяха готови да подложат на учителя своите уши вместо момичето. В края на часа не смееха да го погледнат, сякаш с момичето се беше случило нещо срамно, за което те носеха вина, и бързаха да изтичат на навън.
Казват, че светът, нашият днешен свят, приличал на голямо село.
На мене пък той ми прилича на ученически клас с класен наставник самия Чичо Сам, който дърпа уши под формата на ембарго, когато поставя под домашен арест цели държави, в името на правата на един човек наказва цели народи, справедливостта му е безгранична, сам определя кое е добро и кое е лошо и в името на справедливостта бомбардира с ракети и с бомби, които за всеки случай снабдява с обеднен уран.
Ала в голямата световна класна стая напоследък се усеща едно шушукане, недоволство се съсирва, ропот и дори съпротива. Неблагодарните питомци не оценяват по достойнство благородството и великодушието на класния наставник Чичо Сам.
А иначе, по примера на цивилизования свят, и у нас дърпането на уши в училище е отречено, най-строго осъдено и забранено.
Останала ни е само едната драгоценна метафора.
Бумеранг на глупостта
- За досиетата, "ченгетата" и някои въпроси, свързани с тях
През първата половина на януари 2001 г. парламентът на България прие на първо четене Закона за досиетата.
На 17 януари в сутрешния блок на Нова телевизия доц.Михаил Константинов - член на ЦИК, обоснова пред електората необходимостта от този закон. Неговата теза, както се разбра от думите му и въпросите на водещия, се свеждаше до следното:
1. Бившите ченгета - служители на ДС във висшите ешелони на управлението на СДС, са около 10%.
2. Те са виновни за това, че политиката на СДС се е провалила, а България не можела "да се отлепи от дъното".
3. Досиетата на бившите ченгета циркулирали из разни редакции още през 1991-1992 г. и той (М.К.) след един месец щял да излезе с конкретни имена.
Като имам предвид общественото положение на въпросния господин (член на ЦИК) и служебните му възможности за достъп до информация, нямам основание да поставям под съмнение думите му. И оттук за мен възникват серия въпроси:
1. Защо след като се е знаело още от 1991-1992 г. кои са ченгетата (термин на г-н Константинов), управляващите не внесоха този закон веднага след идването им на власт на 10 ноември, за да очистят пътя и редиците си от саботьори, а го направиха едва в края на мандата си?
2. Може ли да се смята, че внасянето на закона в края на мандата цели да се прикрият истинските причини за провала на управлението им и оправдание пред собствения им електорат?
3. Твърди се, че за да бъде реализирана или умишлено провалена една програма, са необходими преди всичко пари. Лично аз не поддържам тази теза.
Моето становище е, че за реализирането на едно мероприятие (каквото и да е то) на първо място е необходим интелект. И ако тези 10% "ченгета" са съумели да провалят усилията на останалите 90% "правоверни" във висшите ешалони на СДС-управление, то очевидно е, че техният съвкупен интелектуален потенциал е превъзхождал този на правоверните им - погледнато през призмата на математиката (ако приемем интелекта на средностатистическото "ченге" за 1, то се получава, че този на средностатистическия "правоверен" управляващ е около и под 0,1 от този на "ченгетата").
Впрочем такъв извод би кореспондирал напълно с такива факти като например, че един СДС-депутат се готвеше да разкрива дипломатически отношения с Нубия (знаем, че има Нубийска пустиня, но държава!..), или, че друг - поканен на прием с шведска маса, седнал на единствения стол и заявил, че като дойдат шведите, той ще стане, или този, че след едни избори, ако си спомня читателят, новоизбраните депутати от СДС бяха събрани на специален сбор-инструктаж по въпросите как трябва да се държи депутатът. Или изказванията в Ловеч на един външен министър на СДС, непозволено ангажиращи името на една приятелска страна във вътрешните ни предизборни въпроси.
Логиката притежава една особеност - въпросът винаги води до въпрос. И ако интелектуалният потенциал на средностатистическият висш СДС-кадър е 0,1от този на "ченгето", то при такъв нисък коефициент биха ли могли да се очакват други резултати в случай че "ченгетата" отсъстваха от редиците на СДС. Моето лично мнение е "Не".
Би било погрешно да се приеме, че всички в СДС са с такъв нисък коефициент. В редиците на СДС присъстват и отделни изключително интелигентни и ерудирани личности, даващи си предварително сметка за всички негативни последици от реализирането на поставените цели.
И именно те, и именно поради това, са оставили въпроса за "ченгетата" за края на мандата. Защото няма умен престъпник, който замисляйки престъпление, да не мисли по въпроса за своето алиби. Що се отнася до тези с К равно на 0,1 - те са задължителна компонента на всяко подготвено престъпление - веднъж като инструмент за реализиране, и втори път - като параван за прикритие.
4. Принципно подходено, г-н Константинов е абсолютно прав. Политикът, общественият деятел трябва да бъде огледало на волята на своите избиратели в кулоарите на властта, а не протеже на определени структури, служби или мафиотски групировки.
Този подход обаче задължава да бъдат извадени на показ не само имената на бившите служители на ДС, но и на онези, които бидейки в ДС, са били същевременно агенти на други чужди разузнавания - например ЦРУ, МОСАД, МИ-6. Това означава да бъдат извадени от кулоарите на властта и всички онези политици и служители, които ползвайки данъците на българския данъкоплатец, обслужват чужди интереси в момента.
Въпросът съвсем не е безпочвен.
Нека припомним, че когато в Германия и Западна Европа се разрази бурята на общественото недоволство след бомбардировките на НАТО в Югославия, един пенсиониран западногермански генерал излезе с разкрития, че НАТО е било подведено от един български шпионин.
Във връзка със случая се споменаваше и името на външния ни министър г-жа Надежда Михайлова. Тогава, макар че въпросът уронваше достойнството на България, нашето външно министерство не излезе с официално опровержение, което само по себе си е вече немаловажен факт.
Давайки си сметка за истинската същност на стореното, с версията за българския агент, действителните виновници за този вандализъм тогава направиха опит да се скрият зад гърба на логистично сътрудничещата им България... 5. Законът за досиетата и необходимостта от него извиква на живот един друг изключително съществен въпрос: Бившите ченгета създават ли опасност за реставриране на стария строй? Или казано по друг начин - бившите ченгета, намиращи се във висшите ешалони на властта на сегашното управление, преминаха ли в класата на богаташите, станаха ли милионери или не?
Ако са преминали в тази класа, то очевидно би било наивно да се твърди, че те се борят за реставрация и цялата същност на въпроса се свежда до това, че те са обвързани с частен капитал, различен от този на правоверните седесари. Тоест, въпросът се свежда до борба между икономически групировки, в която борба, противно на принципите на свободната конкуренция, постовете на властта се използват за разчистване на бизнеспространството от конкуренцията.
Към проблема може да се подходи и от друга посока.
6. От премахването на ДС изтече цяло десетилетие. Би било смешно да се твърди, че понастоящем дейността на бившите ченгета се консолидира и насочва по служебен път. И ако въпреки това те продължават да представляват организирана формация (в противен случай един такъв закон се явява абсолютно безсмислен), то какво, ако не общият интерес ги консолидира? Както се вижда, отново се стига до извода, че единственото, което може да ги консолидира, е общият интерес.
За обвързването на управлението на Костов с "Отворено общество" - респективно Сорос и групировката, която стои зад него, се знае отдавна за същността на интересите - респективно политиката на Сорос спрямо България, може да се съди па макар с историята на авиокомпания "Балкан" - изкупуване на безценица и срутване. Срутване и изкупуване на безценица.
За да се реализират идеите на глобализма, съществуват два алгоритъма на действие:
Последната стратегия обяснява и срутената ни икономика, и срутената образователна система, и срутената култура, и срутеното здравеопазване.
И така, в правото си сме да запитаме - Законът за досиетата не представлява ли етап от разправата на глобализма с конкурентния му капитал и интелект, в това число и с националните ни такива?
Защото не може да се твърди, че агентурите на ЦРУ, МОСАД, МИ-6 в България не защитават интересите на съответния им капитал. Боя се, че управляващите хлътнаха в собствения си капан.
Защото принципите на демокрацията изискват на поставените тук въпроси обществото да получи отговор. Както и да се даде отчет за резултатите от мероприятията. С други думи - да се посочи точната цифра на бившите ченгета, находящи се във висшите ешелони на настоящето управление, както и процентът на "ченгетата" спрямо общия брой на ангажираните в тези ешелони по линията на сегашното управление.
Ами ако този процент се окаже по-малък от 10 %? Това автоматически би намалило коефициентът на интелигентност на сегашното управление... При това отговорите трябва да бъдат ясни, точни, на разбираем български език, а не смотани по адвокатски и препълнени с англицизми, т.е. да са разбираеми от целия "електорат".
И понеже говорим за интелигентност, необходимо е да се отбележи, че действителната интелигентност не може да бъде определяна по системата "познай от три пъти кой е слона", т.е. чрез прословутата система на тестуване (на практика - папагалското запаметяване на подбрани от друг силогизми и факти).
Истинската интелигентност винаги се е градяла върху принципа, формулиран от един велик средновековен философ-еретик, основоположникът на аналитичната геометрия Рене Декарт: "Ако искаш да разбереш истината, преди да приемеш нещо си задължен поне веднъж искренно да се усъмниш".
България без Русия?
През изминалата седмица Българско-руската търговско-промишлена палата (БРТПП) даде пресконференция. На нея присъстваха съпредседателите й Жельо Добрев, Валери Умански, членовете на Управителния съвет инж. Марин Белоев, Георги Минчев и Васил Велев.
От изнесената информация стана ясно, че търговските отношения между България и Русия вече са стигнали дъното в буквалния смисъл.
Стокооборотът ни през миналата година е бил 1,6 млрд. щ.д. От Русия сме внесли енергоносители - газ, нефт и ядрено гориво, които съставляват 90% от общия руски внос. Нашият износ пък се равнява на 120 млн. щ.д.
Накратко, реалният стокообмен между България и Русия за миналата година е бил горе-долу 100 млн. щ.д. срещу 100 млн. щ.д.! Сумата пак е прекалено нищожна, дори ако България се побратими с една само от руските области... Основната спънка пред двустранната търговия, както отдавна знаем всички, е наказателната митническа политика на Русия спрямо българските стоки. Недалновидната ни политика към Москва доведе до това, че традиционни български стоки изчезнаха от руския пазар. Председателят на БРТПП г-н Жельо Добрев с огорчение призна, че основният ни износ днес се състои от... паста за зъби, медикаменти и боя за коса. Няма ги цигарите, консервите, българската техника. Широката руска душа обаче ни позволява да живеем на топло, защото оттам България внася всичките си горива.
Да, но от Москва вече започват да се питат колко още ще можем да издържим на отрицателното търговско салдо от 1 милиард долара годишно. Болезнено е, че поради откровено политически причини вече повече от десет години търпим огромни загуби от самооттеглянето ни от руския пазар.
На България не й и разрешено да сключва взаимноизгодни двустранни споразумения с Русия. Ние сме кандидат-членове на ЕС и сме поели това задължение, тъй като Русия не е член на Световната търговска организация (СТО).
Само от това българско приклякване губим на практика около 20 млрд. щ.д. Които обаче не реализираме и на никой друг пазар! Причините са известни.
Според зам.-председателя на БРТПП г-н Марин Белоев в края на 80-те години търговският ни стокообмен с Русия годишно е бил средно по около 12 млрд. щ.д. Сега перспективата в отношенията между двете страни не е оптимистична. Предвиждат се визови ограничения за руските граждани.
Неотдавна българските власти отбелязаха с огромно удоволствие, че миналата година приходите от руски туристи са стигнали почти 1 млрд. долара! Това било двойно, че и повече, спрямо 1999г. - цели 101,8%.
Има една малка дреболия. Спрямо 1998г. ръстът на тези приходи е отрицателен - минус 80%. Спечелили сме 1 млрд., загубвайки минимум 5 милиарда! Това е равносметката.
Този пример е показателен как се прави статистика спрямо удобното, а не спрямо вярното. Защото нали управниците ни трябва да отбележат постижения!
Така е и по отношение на цялостните ни икономически взаимоотношения с Русия и страните от бившия Съветски съюз.
Може и да ни вземат в Европа. Но като работна сила, т.е. като купуване на евтина трудова ръка. Илюзия е да се мисли, че ще ни приемат като равноправни партньори. Г-н Марин Белоев го каза просто и ясно: "Без Русия нямаме избор! Западна Европа никога няма да ни приеме. Какво ни остава - една държава, която работи на ишлеме".
Изход от сложната ситуация все пак има и той бе предложен от представителите на БРТПП.
Според тях изходът е в бартера. Размяна на стока със стока вече не съществува никъде по света, но има методи, в чиято основа е именно той. Можем да изнасяме определени стоки и да внасяме срещу тях руски, изравнявайки цените. Можем да изнесем в Русия производства. Третият начин е да внасяме стоки срещу износ на работна сила. Като пример от палатата дадоха възможността за внос у нас на строителни машини, заплащани с българско участие в строителни обекти в Русия.
Сега делът на машините в руския внос у нас е под 3%, тревожно заявиха от БРТПП.
За да се променят нещата, преди всичко е необходимо наличие на политическа воля в българските управници. Като пример, от БРТПП дадоха Полша, която въпреки че е кандидатка за ЕС и вече е членка на НАТО, изнася 30 на сто от селскостопанското си производство в Русия! Подобно е положението и с Унгария, и с Румъния... Значи възможности има.
Дано не стане прекалено късно, когато се досетим, че Русия пак ще да е нашата опора.
Засега други се наместват на руския пазар, макар да нямат нашите дълбоки исторически връзки с Русия и с руския народ. Но все още не е късно. Все още можем да променим нещата към добро.
България над всичко!
Уважаема редакция,
От 3 години съм редовен обонат на "Нова Зора" и всеки вторник с голямо нетърпение очаквам да получа любимия ми вестник и го чета от първия до последния ред, защото всичко е интересно и актуално. Списваният от вас и сътрудниците ви вестник с всеки изминат ден разширява моя политически и интелектуален кръгозор, мислите, вижданията, идеите и най-вече надеждите за действително светло бъдеще на Родината ни.
Вестникът ме освежава, насърчава, удовлетворява и ми дава сили и вяра, че девизът, каузата "България над всичко! ", трябва да бъде реално осъществен, защото той дествително ще бъде знаме за 80% от българските граждани.
Възхитен съм от главния редактор, от М. Попкочев, Д. Вълков, проф.Чавдар Добрев, Б. Асенов, Н. Хайтов и другите автори, от мислите, разсъжденията, идеите, патриотизма им за спасението на нашата родна България.
Считам, че Националният патриотичен фронт (НПФ), като движение и структура за обединение на всички патриотични леви сили, може да играе особено важна, организаторска и пропагандна роля сега, по време на изборите за парламент и президент, а и след тях. Но мисля, че НПФ не е популярен и известен на широките народни маси и особено на безработните, патриотичната младеж, пенсионерите и на ония 35% трудови хора, които не гласуваха нито за червените, нито за сините.
Убеден съм, че антинародната и антидържавната власт и политика на сините продажници и рушители може да бъде изхвърлена на политическото бунище, ако ние, истинските патриоти и българи, направим следното:
1. НПФ да стане масова - всенародна, патриотична организация, която да бъде създадена във всяко село и град.
2. Идеите и политиката на НПФ трябва с всички сили и средства да обхванат ония около 35% от избирателите, които са потенциални противници на синята власт и нейната пронатовска политика.
3. Идеите на НПФ трябва да са известни на 2 млн. и 400 хиляди пенсионери, които сега са в страшна мизерия и глад. Те трябва да знаят, че правителството на Иван Костов крие от народа 50 милиарда лева от БВП за 2000 година и затова те, пенсионерите, ровят по кофите за смет.
4. Идеите на НПФ трябва да са известни на всеки безработен и гладен българин и българка и на нашата младеж и интелигенция.
5. БСП и сегашното й ръководство трябва да бъде главен обединител и ръководител на НПФ при условие, че се откаже от социалдемократическата си насоченост (идеи) и застане начело на борбата срещу НАТО и американския глобализъм.
6. Младежкото революционно движение "Че Гевара" да бъде подпомогнато от НПФ и особено от БСП с цел да обхване над 70% от трудово-патриотичната младеж, на която принадлежи истинското демократично и социално справедливо общество и бъдеще.
Как да се реализират тези 6 основни задачи на НПФ?
Според моето скромно мнение и виждане тези основни задачи са напълно осъществими, ако действително за всеки истински български патриот девизът "БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО! " стане смисъл и съдържание на неговия живот и реални дела. В това отношение нашият в. "Нова Зора" трябва да стигне до широките народни маси и да играе истинска агитационна и пропагандна роля на идеите на НПФ. Същата роля трябва да играят и левите вестници "Дума" и "Земя" и други леви издания.
В моето родно село Караджово в. "Нова Зора" го получавам само аз. Явно е, че той не е познат и не се чете от широките демократични слоеве от народа. Това означава, че тиражът трябва да се увеличи двойно и тройно, разбира се, с наши сили и средства. В Пловдив по будките нашият вестник го няма, дори не се знае от много членове на БСП и симпатизанти, от демократично настроени хора. Ясно е, че трябва да има гласност на вестника и идеите на НПФ.
Сега има благоприятна обществено-политическа ситуация, която е в полза на левите национално патриотичини сили.
г-н Главен редактор, аз се обръщам към Вас с молба, ако е възможно да ми изпратите 1 екземпляр от програмата на НПФ, за да стана един от агитаторите и реализаторите й.
Желая със скромните си сили, знания и умения, като бивш учител и активен участник в обществено-политическия живот, да дам реален принос за реализация на девиза "БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!"
В началото на дългия път
Обръщението на Политическия кръг "Зора" и редакционния съвет на в."Нова Зора" за създаване на Национален патриотичен фронт, който да спаси страната ни от надвисналата опасност, е само начало на един продължителен и труден процес.
Противниците на идеите, залегнали в Обръщението, са различни. Нещо повече - те са силни с парите си, с нечистата си съвест, със съюзниците си вън от България. Те са "граждани на света", а това значи хора, вълнуващи се само от своето материално положение. Те са готови на всичко, за да запазят своите привилегии и сегашното устройство на страната ни, което подкрепя и увеличава тези незаконни привилегии, въпреки хала на останалата част от българския народ.
Естествен противник на един истински Национален патриотичен фронт е малката, но бузскрупулна прослойка, натрупала по разбойнически начин значителни богатства. Тези хора няма да се спрат пред нищо, за да запазят богатствата си. Естествено е да приложат всякакви усилия, за да спрат появата и развитието на политическа сила, която ще поиска от престъпниците да върнат на народа това, което са заграбили от него.
Логичен противник на Националния патриотичен фронт са и двете досегашни главни партии (със съответните коалиции). Те са доволни от политическата схема в България, когато властта като топка се прехвърля от едната на другата, без това да променя съществено живота на хората. Тези две коалиции са отговорни за сегашното състояние на страната ни, за мизерията и духовните мъки на българите, за фактическата загуба на националния ни суверенитет. Те ще се борят със зъби и нокти, за да оставят властта в ръцете на една от тях, а в краен случай и в общите им изцапани ръце (кой е повече изцапан е само подробност). Противното означава търсене на отговорнст: съдебна, морална и всякаква друга. България падна в днешната икономическа и духовна яма не неочаквано, нито пък внезапно. Стъпките към ада баха правени и от "червените", и от "сините" лидери. Нечистата съвест и страха от разплата ще ги тласка неизбежно към сближаване. И за едните, и за другите Националният патриотичен фронт ще е по-опасен, отколкото уж главния им политически съперник - съюзник по мамене на народа.
Разбира се, против Националния патриотичен фронт ще е и етническата партия на нашите турчеещи се сънародници. Фронтът иска да работи за могъща, богата и независима държава. Истинските цели на протурската партия, за съжаление, са други. За симпатизантите на тази партия ще е нужно още време, докато разберат, че интересите им съвпадат с интересите на целия български народ, и че тези интереси са определящи в политиката на Фронта.
Вероятно и за външните атлантически сили, които така откровено се намесват в живота на страната ни, създаването на влиятелен и независим Национален патриотичен фронт не е приятна перспектива. Те имат далечни цели в Европа и в света, съобразени с интересите на финансовия капитал от Америка и Европа, но не и с интересите на "новите демокрации". Те искат да ни "глобализират", да ликвидират съвременните ни производства, да ни купят на безценица, да ни смелят в железните си безпощадни търбуси. Те искат да ни обезличат като народ, като култура. Те искат да изкоренят нашата същност на славяни и православни, да унищожат нашата гордост и национално самочуствие. Те планират да ни превърнат в плацдарм срещу големите славянски държави: Русия, Украйна и Беларус, които са пречка за осъществяване на глобалното им господство. Те искат да изкоренят всяка възможност за сближаване и интеграция на славянските страни, включително и нашата, защото имат други намерения по отношение на славянството, които не се отличават от някогашните мечти на Фюрера. Чудно ли е тогава, че те ще се обърнат срещу Националния патриотичен фронт и ще му пречат така, както само "западните демокрации" умеят? Защото те са свикнали да купуват и партии, и лидери, но Националния патриотичен фронт не могат да купят. А гневът на всемогъщия, когото някой слаб се е осмелил да не слуша, няма граници. Вероятно и ние ще се запознаем с различните прояви на този гняв, които не се съобразяват нито със закон, нито с морал.
Срещу нас ще са и някои лумпенизирани групи от наши сънародници, които нямат задръжки и които са така наплашени от гладорията и безпътицата, че са готови за шепа монети да направят всичко, което им поръчат новите български милионери. Огромният скок на престъпността в България, "подвизите" на нашите криминални елементи по Европа и Америка, са ясен индикатор за пълното объркване на българите, за загубата на духовни ориентири, за липсата на достойни цели. Тези смъртни болести, уви, са трудно и бавно излечими, а в редиците на засегнатите от тях ежедневно се включват хиляди обезверени български младежи, изхвърлени от нормалния ход на живота. Днешното равнище на престъпност у нас не е временно явление. Няма да е трудно част от тази престъпност да се насочи към политическите противници, към другомислещите, които не могат да се купят.
Разбира се, съществуват и други подводни камъни по пътя на Националния патриотичен фронт. Например, непомерните и неоправдани лични амбиции на някои от лидерите на партии или организации, които биха могли да влезнат във Фронта. Затова ще е важно още в началото да се поставят на първо място принципите и целите за спасяване на България, а не желанието на един или друг деец да тръгне към парламента на всяка цена, пък било и чрез Националния патриотичен фронт. Голямата сила на бъдещия фронт ще е неговият морал, чистата политическа история на хората в него, принципната им дейност през изминалите години в полза на България. Българските граждани вече нямат вяра на старите политически формации, на изтърканите политически лидери, които с делата си показаха кои са и какво искат. Ако бъдещият Фронт тръгне по досегашните познати пътища за създаване на временни политически комбинации, устройващи най-вече лидерите на отделните им съставки, българските отчаяни избиратели няма да му повярват.
По принцип голямата цел на Националния патриотичен фронт би трябвало да бъде не получаването на определен брой гласове на предстоящите избори, а създаването на една стабилна и трайна организация от нов тип, която да работи постоянно за спасяването на страната ни и в Парламента, и извън него. Изграждането на силна и богата България ще доведе до появата на богати, уверени в себе си и духовно извисени граждани. Обратният подход - от богатия гражданин към богатата държава, само скрива абсурдното неравенство между хората, а това значи и неизбежния бъдещ крах на самата ни държава. Ние твърде дълго живяхме в едно сравнително справедливо и социално ориентирано общество, за да го забравим така бързо и да го заменим с примитивните варианти на най-дивия колониален капитализъм. Утвърждаването на днешното жалко положение ще е най-прекият път към затриване на страната ни. За такава България нито ние, нито децата ни няма да отидем да умираме. Това е и голямата цел на глобалистите към нас и другите като нас: да се оставим на милостта на нашите врагове, а те нямат милост.
Времето за действие на Националния патриотичен фронт би трябвало да е много продължително. Нищо чудно съдбата да му определи по-значителни родолюбиви дела не само в утрешните избори, но и в по-далечно бъдеще. Затова сега ние трябва да изградим солидни основи, върху които да може да се издигне здравата, красива и дълготрайна сграда на нова България. Първата стъпка ще са предстоящите избори, но след нея ще има много други.
Вероятно Фронтът няма да може да създава организациите си по традиционния спокоен начин, отгоре надолу, чрез инструкции от центъра, чрез посочени от центъра лица. Новото време и опасното състояние, в което се намира страната ни, предполагат нови форми на организация и самоорганизация, много по-голяма инициативност по места, издигане на активисти и идеи в селата и градовете, където живеят българите. Мерилата ни са ясни и морални, целта е една - да се спаси България. Главното е общото - а не различията, бъдещето - а не традицията, саможертвата за Отечеството - а не политическите боричкания. Националният патриотичен фронт слага на първо място държавното, обединяващото, същественото. Времето за разбиване по други признаци не е дошло и дай Боже никога да не дойде. Защото ако искаме да пребъде България, ние трябва да я превърнем в държава, обичаща всичките си деца и грижеща се за всяко едно от тях, а не в майка за единици и в мащеха за милионите.
През границите на партии и традиции, на предразсъдъци и съзнателно насаждани противоречия, ние трябва да протегнем ръка към всеки конкретен български гражданин. Ако той е недоволен от досегашното развитие на страната ни, от старите партии и техните лидери, от своето положение и от мястото на България в днешния свят, той е добре дошъл в Националния патриотичен фронт. Разбира се, Фронтът няма да премахне различията между хората, нито пък специфичните им интереси. Но той може да работи честно, да търси социална справедливост, да даде божието Богу и кесаревото Кесарю, слагайки най-отпред интересите на българската държава - последното, което все още ни е останало.
Фронтът има шанс да успее, ако постави дейността си на нова основа, която да е истински морална, истински патриотична и истински човеколюбива. Той може да противопостави на философията на днешна България, която се изчерпва с думите "човек за човека е вълк", философията на патриотизма, братството и равенството. Националният патриотичен фронт би могъл да ни даде съвсем различен пример, да измени коренно днешния ни жалък политически живот. Защото не само при нас са моралните хора, не само ние милеем за Отечеството, не само ние искаме държавата ни да е силна, самостоятелна и благородна.
Ако тези принципи постепенно се наложат в нашата страна, ако ние станем изразители на морал, разум и благородство вътре в държавата си, може би и някои други на други места ще направят същото. В човека е заложен безкраен потенциал на доброта и саможертва в името на чисти цели. Тясната капиталистическа ризница го затрива, но тя не може да е вечна. Самите хора, особено тези, които са най-образовани и най-обезправени, на някакъв етап ще се надигнат и ще кажат на ненаситните мошеници: "Стига толкова, сега идва нашият ред и ние ще направим земята по-достойно място за живот на всички".
Фронтът е стъпка натам, и макар че целта е далече отвъд хоризонта, блажен ще е този, който тръгне към нея преди другите. Така аз си представям развитието на това, което сега наричаме със скромните думи "обръщение за създаване на Национален патриотичен фронт". Ако ние не успеем да го насочим в тази посока, да го организираме върху нови и по-високи принципи, боя се, че в крайна сметка той няма да се отличава съществено от досегашните маргинални политически формации. Допуснем ли това, съдбата му най-вероятно ще е подобна на тяхната. Идеята ще остане - но за други хора, за друго време и за друго място.
Да създадем Национален патриотичен фронт!
Радващ, но не и изненадващ е фактът, че с "Нова Зора" се свързват търсещи и мислещи представители на най-различни обществени и възрастови групи на българската нация. Жени и мъже, интелектуалци с хуманитарен и технически профил, хора от деловите среди, редови труженици със или без работа. Което е обнадеждаващо, но не и учудващо - растящ брой млади хора. Едни се причисляват към лявата, други - към дясната политическа култура, а трети - остават в центъра.
При цялото разнообразие, общите неща са няколко.
Всички са предани на националната идея и осъзнават необходимостта от обединяване на усилията в името на нейната защита, а второстепенните различия от всякакво естество - да бъдат временно оставени на заден план.
Възприемат националната идея не като архаична абстракция, за каквато искат да я представят зложелателите на България, а като задължително условие за пълноценното и пълноправно отваряне на Родината към света. Като единствена възможност за излизане от фактическото капсулиранена българите. А то е следствие на провежданата съзнателно от режима политика на безработица, инсинуирана престъпност и унищожаваща бедност. Нашите съмишленици са наясно, че тази политика на откъсване на българите не само от света, но и от времето, е гибелна.
Единодушно е мнението, че веригите, поставени от режима на ръцете на предприемчивите, сковали и трудолюбието на българина, трябва бързо да се разкъсат, ако искаме да оцелеем. Че държавните бариери пред образованието на младите българи трябва да бъдат разрушени, ако не искаме страната ни да тръгне на заден ход към 19 век.
Спойката е най-вече в осъзнаването на необходимостта да се премине от размисли и думи към действия. Механизъм за канализиране на подтисканатата енергия и достойнство на българите се вижда в Националния патриотичен фронт.
Мнозина смятат, че това е трябвало да се направи много по-рано.
Извлечени бяха много ценни практически идеи за материализиране на българската политическа воля в навечерието на парламентарните избори.
Съобщаваме на читателите, че това материализиране е в ход. Пътищата за учредяване на НПФ са предмет на разискване от редица национални организации и контурите на неговото структуриране започват да се оформят.
За сетен път напомняме, че тези избори ще са съдбовни за нашите деца, за нашите родители и за самите нас. Поредно съчетаване от зрелища без хляб ще бъде убийствено за всички ни.
Няма да се занимаваме с деловите и нравствени характеристики на действащите у нас политически играчи от отбора на глобализма, както и с онези, които засега са на резервната скамейка.
Вие ги познавате.
Познавате и най-вече усещате резултатите от отсъствието на една истинска национална сила в Народното събрание и останалите структури на властта. Прозряхте и същината на "патриотичните" организации за партийна, а всъщност чуждопосолска употреба.
Време е. Време е да задвижим у нас националното начало и националната енергия и да им придадем практически измерения. Да въведем в българския политически живот реална сила, способна да противодейства на окопалата се антиродина.
Иначе няма да успеем да разкрепостим съзидателното начало у българина и да превърнем народа ни в пълноправен член на истинската световна общност.
Предстои ни да преодоляваме препятствия от най-различно естество, поставяни от антиродината. Тя ще ни спъва. Тя ще ни игнорира. Тя ще ни хули. Мотивирана е: плаща й се отвън, дава й се да граби вътре и да изнася част от награбеното пак навън.
Мотивът й обаче няма как да е по-силен от стремежа на българите към живот и към труд и към невъзможното без тях достойнство.
От страниците на вестника ще ви осведомяваме за хода на изграждането на Националния патриотичен фронт. Очакваме вашата помощ за ускоряването на този процес.
Делото е свято, братя!
Уважаема редакция,
От няколко месеца съзнанието ми е обзето от мисли, оценки и идеи, които дълбоко ме вълнуват, свързани със сегашното социално-политическо състояние на българското общество. Те съвпадат с много от тезите, развити в материалите, публикувани във в."Нова Зора" (бр.46, декември 2000 г., и бр.1,4,5 от януари 2001 г.). И тогава дойде "Обръщението" на ПК "Зора" и редакционния съвет на в."Нова Зора" в бр.6 от 6 февруари т.г.
Стана така, че едновременно се почувствах и закъснял, и изпреварен, и едновременно недоизказан. Така че нека споделя. Пък може и да има полза.
И така, през изминалите единадесет години след 10 ноември 1989 г., българската политическа прослойка, нагло самообявила се за "политически елит", се изроди в политическа мафия, чужда на националните интереси на страната и безотговорна пред народа и родината ни. В резултат на великата измама на мнозинството на народа от десетоноемврийските превратаджии и "перестройчици", на разрушаването, разграбването и разпродажбата на създадената от него икономика, на неговото масово обедняване и отчаяние и на поставянето в служба на външни, антибългарски политически и икономически сили тази прослойка изкопа голяма пропаст между народа и себе си.
Колкото повече наближават предстоящите парламентарни избори, толкова повече тази пропаст става все по-широка и по-дълбока.
Изправена пред зейналата бездна на разочарованието на българските избиратели от великата измама и на недоверието им в нея и нейните партии и движения, политическата прослойка, без разлика на цветовете й, е обхваната от голям страх. Страх, че мнозинството избиратели няма да й гласуват доверие в предстоящите парламентарни избори, че ще бъде изхвърлена на политическото бунище, което ще бъде за нея убийствено.
Поради това, за да ги заблуди и отново да ги измами, тя създава нови движения, партии и съюзи: политическо движение "Социалдемократи" на Николай Камов, движение "Гергьовден" на Любен Дилов, Гражданска партия на Богомил Бонев, Демократичен алианс на Константин Тренчев и др. Групира, попълва и префасонира стари големи и малки леви, социално-либерални, левоцентристко-либерални, патриотично-десни, християндемократично-десни партии и движения. Отново прави опит да заиграе и с картата на Симеон II. На път е да суспендира Конституцията в частта й за избирателните права на гражданите, учредяването на политически партии и движения, както и избирателния закон, за да предотврати или да затрудни регистрацията на нови прогресивни, истински патриотични политически формации.
Сегашната българска политическа прослойка, независимо дали е във властта или в опозиция, за пореден път разчита на раздробеното политическо пространство, на наивността, отчаянието и объркаността на избирателите, на своята демагогия, на финансовата подкрепа на вътрешни и външни антибългарски икономически и политически групировки.
Националната трагедия, към която нашият народ се приближава, се дължи главно на това, че в резултат на досегашната си политическа наивност (дано той да ме опровергае) допусна да бъде измамен, ограбен и унизен от неколкостотин нечестиви, властолюбиви, користолюбиви и продажни български политици, като се започне със социалистите-перестройчици и се свърши с днешните седесарски управници и "опозиционерите". Честните, безкористните, родолюбивите и особено смелите политици са много малко или много скромни, поради което трудно може да се открият.
Падението на България стигна дотам, че в нейното общество и в държавните й структури няма съпротивителни политически сили. Или ако има такива, няма кой да ги събуди от дълбокия им летаргичен сън, да им вдъхне вяра и кураж, да ги организира и поведе в предстоящата предизборна борба срещу българската антинародна финансова и политическа олгархия.
С възприемането на пронатовската ориентация от сегашното ръководство на Българската социалистическа партия и с изявлението на нейния лидер Георги Първанов, че има възможност за съгласие и взаимодействие на БСП със СДС без сегашния му екип, начело с Иван Костов (интервю на Г.Първанов във в."Труд" от 20 декември 2000 г.), огромното мнозинство на нашия народ - бедните, трудовите и унизените българи, е лишено от своя вековен политически и социален защитник в лицето на тази партия.
На практика вече няма основна, национално отговорна и авторитетна политическа сила, на която те могат да се доверят и да разчитат на голям успех в предстоящите парламентарни избои, а за победа не могат дори и да мислят. А малките политически партии, движения и съюзи са с малоброен членски и електорален състав, поради което не могат да участват самостоятелно в предизборната борба.
В един от материалите, през март 1999 г., и публикуван в моята книга "Нестандартни оценка на Българската социалистическа партия" писах: "Социално-икономическата и духовна криза в България продължи толкова дълго и се затегна толкова много, че излизането от нея и спасяването на нашия народ от продължаващия геноцид не е по силите на една или на няколко политически партии, на една или друга тясна или широка коалиция... За тяхното постигане е необходимо обединение на всички национално отговорни и патриотични политически сили. Поради това алтернатива на сегашното дясно управление на СДС може да бъде... национално-патриотичния политически съюз на измамените и ограбени наемни работници и служещи, на безработните, бедните и угнетените българи, на дребните и средните собственици. " Още тогава бях дълбоко убеден, че само обединението на всички национално отговорни и патриотично настроени политически структури, личности и граждани в широк национално-патриотичен съюз може да измени коренно днешната политическа ситуация в страната. Да освободи нашия народ от сегашния корумпиран и безотговорен "политически елит" и да го защити от бруталния натиск на новите претенденти за световно господство и техните международни финансови институции.
Логично беше главен инициатор на създаването на такъв съюз да бъде БСП - най-масовата столетна традиционно лява партия. Нещо повече, тя можеше да бъде центърът на съюза, около който щяха да се обединят национално отговорните и патриотични политически структури и личности, и който можеше да им помогне да разширят и активизират своята дейност сред избирателите. Но поради завземането на ръководството на партията от "перестройчиците" на 43-ия й конгрес, с помощта на червения компрадорски капитал и с преутвърждаването му на 44-ия конгрес, и поради капитулацията му пред западните политически сили и техния агресивен Северноатлантически пакт (НАТО), БСП не може да изпълни своята национално отговорна мисия (причините за капитулацията на нейното ръководство са предмет на отделна тема, на която бих могъл да се спра по-късно).
За съжаление днес нито една от сегашните парламентарно представени и извънпарламентарни политически партии, съюзи и движения не може да бъде център и ядро на създаването и активизирането на НПС. А този съюз е жизненонеобходим на огромното мнозинство на нашия народ при сегашната неблагоприятна обстановка в страната, която с наближаването на изборите ще става по-неблагоприятна, по-сложна и по-напрегната.
От казаното обаче не следва, че при такава обстановка и при провежданата от сегашното ръководство на БСП политика създаването на НПС е практически невъзможно, както смята проф. Лозан Стоименов - председател на партия "Движение за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани". Наистина неговото създаване ще бъде много трудно, но няма да бъде невъзможно. И съм сигурен, че това е въжделение на хиляди и хиляди българи. И приветствам начинанието на ПК "Зора" и редакционния съвет на в."Нова Зора" не само да участват в НПС, а и да станат главните инициатори за неговото създаване. Обратното би било капитулантство пред сегашната компрометирана антинародна и продажна политическа прослойка.
Въпреки различните им идейни и политически възгледи членовете на Политическия кръг и на редакционния съвет на "Нова Зора" доказаха, че могат да поставят интересите на народа и родината ни над своите лични и групови интереси. Загрижени за тяхната незавидна съдба и за несигурното им бъдеще вече десет години те защитават аргументирано и смело националния суверенитет на България, жизнените интереси на бедните, безработните, угнетените и унизените българи. На страниците на в."Нова зора" и в други медии, на обществени и на научни форуми отстояват последователно и принципиално своите прогресивни идейни възгледи, теоретични постановки и патриотични платформи. Някои от тях са отдавна утвърдени и авторитетни висококвалифицирани специалисти, а повечето - верни и предани на родината ни синове. Освен това ПК "Зора" разполага с единствения у нас обективен, безпристрастен и неподкупен вестник, който от появяването си до днес обяснява и разкрива истинските причини и виновниците за злочестата участ на страната и народа ни и сочи пътя на избавлението им от нея.
Така че напълно реална е възможността за обединяване на национално отговорните и патриотични политически сили, личности и граждани в масов НПС. Съюз, способен да организира и поведе народа ни към отстраняване от властта (с парламентарни средства) на користолюбивите, безотговорните и продажните български политици, да спре разрухата на страната и да започне нейното възстановяване.
За изграждането на такъв съюз са необходими задружните усилия на всички честни, всеотдайни и смели българи. Родината ни отново изпитва остра нужда от нови, съвременни лъвове, караджи и княгини! В нашето общество има такива българи, но поради тяхната разпръснатост, скромност, неувереност и колебание или поради тежкото им материално положение откриването, привличането и активизирането им е много трудно. Опасявам се обаче, че няма време и трябва да се бърза. Ако НПС не се осъществи през следващите два-три месеца, до предстоящите парламентарни избори, след това всичко ще стане почти невъзможно, а съдбата на Отечеството и народът ни ще бъде гибелна. Тогава ще се сбъдне старата народна мъдрост: "Докато мъдрите се намъдруват, лудите ще се налудуват" и проф. Лозан Стоименов ще се окаже прав.
Опасението ми е предизвикано от изгубеното ценно време (четири-пет месеца) поради много закъснялата и бавна подготовка на създаването на НПС от патриотичните политически сили и личности. Ако това време беше използвано, досега НПС щеше да бъде изграден, с разработени и утвърдени основни документи, регистриран в съда и задействан. В дух на самокритичност трябва да призная, че и аз закъснях много с написването на настоящето писмо за вас. През това време социалистите, които сътрудничат на в."Нова Зора", с публикациите си щяха да разобличават сегашното ръководство на БСП, да допринасят за осъзнаването на неговите истински предконгресни и предизборни намерения от членовете и симпатизантите й, да им помагат да разберат решаващото значение на предстоящите парламентарни избори за бъдещето на народа и родината ни и за тяхното лично бъдеще. А не да го вразумяват да разширява създадената от него "Нова левица" с включването в нея и на други леви и левоцентристки партии, блокове и клубове, включително и на ПК "Зора", във възприемането на което самите те не са убедени. Да му правят вяла дипломатична критика по кардинални въпроси на социално-икономическото и политическото развитие на нашето общество, касаещи съдбата на нацията и държавата ни.
Загубата на това толкова ценно време може да се компенсира с огромен почти денонощен интензивен и упорит интелектуален и организаторски опит. С труда на колкото е възможно повече съзнателни и всеотдайни висококвалифицирани професионалисти, политици, общественици и сътрудници. Ефективността на техния труд ще зависи от убедеността им в благородството на делото, на което са се посветили, от идейната им мотивация и особено от техните способности, както и от организацията на тяхната работа.
Следователно за изпълнението на тази екстремална патриотична задача ще е необходимо да се открият, привлекат и използват силите и способностите на най-подходящите и най-отзивчивите политически и професионални личности от София и страната.
Убеден съм, че огромното мнозинство от българите не само горещо ще приветстват създаването на Национално-патриотичен съюз в България, но и ще отдадем скромните си сили за неговото изграждане и активизиране. И ще участва масово в предстоящите парламентарни избори, като даде вота си за кандидатите на съюза.
Всички, които знаят високата цена на своя избирателен вот, защото с труда си пряко или косвено са участвали в изграждането и модернизирането на следвоенна България. И защото целият народ с малки изключения най-тежко и най-пагубно понася последствията от антинародната и антисоциалната политика на сегашната грабителска и продажна управляваща клика. Поради това израз на най-отговорно гражданско и морално право и върховен български дълг е НПС да бди над днешна България, за да я запази за бъдещите й поколения и да я има през започналото трето хилядолетие.
Лично аз желая да отдам безкористно силите си в подкрепа на ПК "Зора" и редакционния съвет на в."Нова Зора" в осъществяване на инициативата за създаване на НПС. Готов съм да посветя скромните си научно-публицистични способности и организационния си опит на тази високоблагородна идея.
Делото е свято, братя! Дерзайте!
Дошло е време сговорно
С цялата си същност безрезервно подкрепям Николай Пеев, Петър Цветков и проф. Чавдар Добрев. Дошло е време сговорно за българския народ. Трябва най-после да кажем "Не" на страха, който изяжда разума ни и ни превръща в маса животинки, угодни за кръвожадния и ненаситен капитал, на слугите и ибрикчиите му. Цивилизационният избор на президента Стоянов си е негов и на обкръжението му. Народът има свой избор, който е коренно противоположен. Политико-социалният водораздел днес минава между шепата разбойници и предатели и народа. Изтече времето на илюзиите, заблудите, себичните и егоистични сметки. Дойде време да се отърсим и от цветовете. Настана време за извисяване над тях, за разум и съвест, за подчинението на една национална сметка.
Всеки, който носи българско сърце, трябва да прегърне единствено спасителната идея за България - Национален патриотичен фронт.
Само той ще ни върне куража и смелостта, самочувствието и вярата в нашите собствени сили. Само той може да хване за гърлото звяра, само той може да измете родния политически простор от доказалите се за десет години като предатели на родината. Само той може да изведе българския кораб на спасителния бряг и даде простор на възраждането ни.
Чувствам с всичките си възприятия, че ако това стане факт, народът ни решително ще подкрепи него и окончателно ще снеме доверието си от досегашните лъжедемократи и лъжепатриоти.
Език мой, душманин мой!
Чета вашия вестник още от първия му брой и не съм пропуснал нито един досега. Не зная защо прибавихте "Нова" - сигурно не за да се разграничите от Д.Крапчев, защото дори в съзнанието на съвсем обикновения човек зората е винаги нова. Тя разпръсква нощната тъма и е предвестник на светлото утро.
"Зора" е най-големият и единствен носител на безпощадна критика и неукротим протест срещу всичко пошло и гнило в нашето "ново" общество. За щастие тая гнилота и смрад не идват от низините, а от върховете на "обществото". Поставям го в кавички, защото в последните години политиците превърнаха тая дума в синоним на народ, а това не е случайно.
Откакто покойният Луканов под диригентството на Ран и Ът се провикна от "Бузлуджа": "Грабете, крадете, оголете и ошушкайте държавата докрай", откакто Фил Кенеди измисли ликвидаторите, а неговите наследници - РМД-тата и синдиците, милата ни татковина потъна в страшна воня, глад и мизерия.
На България не е нужна кресльовщината за Шенген, а истинска дълбока, революционна промяна именно сега, веднага. Ако такава не настъпи, кръвопролитията у нас са неизбежни.
Всички философи и икономисти признават, че пътят на нашата промяна е погрешен. Но никой от тях не посочва кой ни доведе по този път до дъното на най-страшната пропаст. Политиците се джавкат като насъскани, но добронамерени кучета, защото "гарван гарвану око не вади".
Но тук искам да обърна вниманието ви върху езиковия въпрос. Всеизвестно е, че цялата наша полуинтелигентна (иначе не мога да я нарека) рат, намерила уют в коленопреклонните средства за осведомяване, къртовски рови за ябанджийски думи, с които да замени всичко българско; дилър, бартер, кроасан, мениджър, трансфер, уикенд, пикник - страниците на вестника не биха стигнали да изброя всичко. А гвардията български лингвисти мълчи, не смее да обели зъб.
Всеки се страхува да не бъде наречен старомоден. И само рядко, много рядко някой се обади с миниатюрна забележка и извинителен тон, сякаш става въпрос за сметището на Горни Богров, а не за българския език.
Напоследък най-отявлените отцеругатели и майкопродавци отправят призив да се откажем от родната си азбука, наречена кирилица, и да я заменим с латиница. Гръцката азбука обслужва само гръцкия народ, но никой в тая държава никога не си е позволил и няма да си позволи да издигне глас за замяната й с друга.
Известната журналистка Ива Йолова съвсем наскоро писа за творбите на голям наш писател: колко много биха спечелили, ако бяха написани (забележете - не преведени, а именно написани!) не на български, а на някой друг, по-известен език. Тя може да не е мислила точно това и точно така, но начинът на изразяване говори, че има комплекс за малоценност от това, че е българка.
Радетелите за латиницата биха могли да прочетат едно друго, за да разберат, че нашата азбука е една от най-съвършените, защото отразява великолепно всички особености на славянските езици и най-вече на нашия.
А колко българи (да не говорим за други европейци) знаят, че първият университет в Европа е Охридската школа на Св.Климент?! Магнаурската школа е създадена по-рано, но тя е в Цариград, следователно в Азия, а не в Европа.
Първата езикова реформа е извършена пак у нас, и то още в XIV век, от Патриарх Евтимий (духовно лице, светец!), за да може книжовният ни език да е по-близък до говоримия.
Когато Вазов възкликва:
"И ний сме дали нещо на светът, и на вси славяни книга да четат" е имал предвид всичко това и още много, много неща, а не само кирилицата.
И най-отявлените в миналото българомразци, отишли на Запад, когато сега се връщат, са единодушни: "Западняците имат много пари и нищо друго, а ние имаме всичко друго, само не пари". Кой ни докара до това "дередже", всички знаем.
Тези, които владеят изтънко някой западен език, също са единодушни, че нашият език е от най-богатите.
Поради икономическата ни изостаналост в миналото и днес, неологизмите в езика ни са твърде малко. Но нека погледнем глаголната система. Повечето други езици притежават само трите основни глаголни времена, докато българският е развил освен тях и още други шест съотносителни глаголни времена, което дава възможност да се изрази с най-голяма точност времето на което и да е глаголно действие.
Не мислете, че пищещият тези редове е плесенясал пуритан. Пределно ясно ми е, че в епохата на Интернет взаимното влияние и проникване между различните езици, независимо от разстоянието, е огромно. Дори и френският не може да се опази от това влияние, колкото и пуритански да е настроена цялата негова нация. Близо до ума е, че в наше време Богоров и Балан трудно биха очистили езика ни. Защото техническият и икономически подем на човечеството е достигнал неимоверни висоти, а ние се върнахме някъде в дъното, на опашката, и просто сме принудени да приемаме чуждите неологизми.
Но кой ни принуждава да правим това абсолютно безотговорно и безкритично? Не ставаме ли по този начин най-меко казано отявлени сноби? Да се приемат чуждите езикови форми там, където нямаме или не можем да сътворим български подходящи съответствия, е разбираемо и допустимо, но да задръстваме езика си с всякакви чужди лексикални и семантични боклуци е недопустимо. Още повече ние имаме голямо богатство от словотворчески елементи. Те би трябвало да се познават от всеки журналист. За тези, които са си проспали времето в училище и университета, няма друго лечение освен връщане на чина.
Завършвам с един въпросителен послепис към Ива Йолова и сие: Колко ли биха спечелили Омир, Есхил и Софокъл, ако бяха писали на английски или пък тя, ако беше писала на китайски?
Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг
Г-це Ваксберг,
Позволявам си да взема отношение и аз, защото живея в един от тези т.нар. смесени райони и съм съвременник и очевидец на възродителния процес. Истината за този процес, цялата истина, съвсем не е такава, каквато Вие я представяте.
Възродителният процес бе провокиран от турските тайни и явни служби, и ако България има някаква вина, то много по-голяма е вината на Турция, която използва турците и българите мохамедани като "пета колона" за провеждане на своята пантюркистка политика.
Възродителният процес е една ответна реакция, предизвикана от засилената терористична дейност на живеещите в България турци, след идването на генерал Еврен на власт в Турция. Във Вашия филм Вие представяте турците само като кротки безобидни хора, които са репресирани без повод, просто ей така. А кой тогава взриви чакалнята на Пловдивската гара (загива една жена и 41 души са ранени), кой взриви паркинга на аерогара Варна, кой се опита да предизвика влакова катастрофа при Айтос, пожара на яз."Камчия", кой взриви православната църква в Бенковски?
Тези атентати са извършени, преди да е започнал възродителният процес и съвсем не са контрареакция, предизвикана от него, както непрекъснато се втълпява. Ами взривът в хотел "Сливен", ами поставянето на отрова и стъклена вата в питейната вода в с.Лиляково, ами взривяването на купето за майки и деца на бързия влак Бургас-София при гара Буново в 21,31 ч на 9 март 1985 г., при което загиват 7 души, от тях 2 деца? След взрива останали само части от скелета на вагона и разкъсани човешки тела. Тримата извършители на терористичния акт са разкрити и осъдени на смърт. След 1989 г. Ахмед Доган им направи паметник - чешма, в с.Трънак, Руенска община, и всяка година там организира провокационно поклонение. Какво друго иска да демонстрира с това Ахмед Доган на своите последователи, освен: "Убивайте невинни българи и вие ще бъдете на почит!"
Има нещо зловещо в безадресния тероризъм - да отстояваш някакви права чрез убийството на невинни хора. Същността на извършеното щеше най-добре да се разбере, ако паметникът представлява не чешма, а част от перон на жп гара и един бетонен стълб с размазан на него детски мозък. Такава е била истинската картина на гара Буново след атентата. И за да бъде картината съвсем автентична, паметникът трябва да бъде озвучен с писъци на ужасени майки, които търсят в развалините на вагона окървавените си деца. Та който отива да отдава почит на тези убийци, като бившия президент Желю Желев, да му стане съвсем ясно какво "полезно" и "благородно" дело са извършили те за България.
Силни думи, но повече не можем и не трябва да премълчаваме тези неща.
Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм не включихте и интервюта с някои оцелели от тези турски атентати - мнозина от тях са сакати, други са оглушели и ослепели, а трети психически увредени?
От 1983 г. до 1989 г. в България са извършени 617 турски терористични акта, при които са убити 72 души, ранени са повече от 100 души и са нанесени щети за стотици милиони лева. За същото време, по проучвания на вече покойния проф.Стайко Трифонов от СУ "Климент Охридски", са убити седем турски терористи (плюс двама спорни). Българският президент и министър-председател се извиниха за това, но турският президент и министър-председател не пожелаха да се извинят за 72-мата убити невинни българи.
Досега никой турски държавник не се е извинил и за петстотингодишното робство, за безбройните кланета и кръвния данък, за разрушените църкви и манастири, за масовите помохамеданчвания, оставили незаличими последици и до днес.
Тези седем убити турски терористи, Вие, г-це Ваксберг, представяте като геноцид, извършен от българската държава. И ето, изселниците в Истанбул са завели дело в Страсбуг за възродителния процес, но не срещу БКП или ДС, а срещу България. Това ли Ви беше целта, като ровите с пръст в раната, да окаляте България, непрекъснато да се вменява чувство за колективна вина на българския народ?!?
От 1986 г. до септември 1989 г. (по данни от музея на МВР) в районите с български турци от органите на МВР са иззети или доброволно предадени 14 687 единици оръжия, 165 900 единици боеприпаси, 9 008 кг капсул- и електродетонатори. Този арсенал не говори за мирни и невинни намерения, нали?
Г-це Ваксберг, ще Ви разкажа един действителен случай, по който бихте могли да направите прекрасен документален филм. На 22 април 1972 г. в с.Сърница, Велинградска община, е убит 25-годишният българин-мохамеданин Сергей Ив.Куртов, женен, с две деца, едното на една, а другото на три години. От малък останал сирак и се прехранвал със събиране на смола. Три месеца, преди да бъде убит, станал милиционер. Убили го фанатици туркомани, защото пръв в селото и по собствено желание си сменил турското име с българско. Удрят го в гръб, вземат му служебния пистолет, намушкват го с нож и накрая му смачкват главата с камъни. Тримата убийци са заловени и осъдени на различни срокове затвор. След 10.XI.1989 г. те са освободени от затвора и като "репресирани по възродителния процес" на тях - като обезщетение - са изплатени десетки хиляди лева.
Нямам думи... Толкова години са минали и още не мога да го приема - да бъдеш убит, защото се чувстваш българин и искаш да носиш българско име, а България да плаща хиляди левове на твоите убийци!
Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм премълчахте истината за събитията в с.Корница, Гоцеделчевско? Не споменахте нито дума за това, че през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.
В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.
В коя нормална държава може да се толерира подобен акт?
На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал "Калашников", но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето. При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев.
Във Вашия филм Вие засегнахте по много непочтен начин трагедията с 18-месечната Тюркян Юсеинова. Според очевидци тя не е убита от българските милиционери и войници с куршум в главата, както Вие твърдите, а е стъпкана от тези, които са тръгнали с нея да правят стълкновение със силите на реда.
Само мерзавци могат да се крият зад бебета и невръстни деца и да ги използват като жив щит, когато тръгват на сблъсък с държавна власт.
Г-це Ваксберг, възродителният процес не е само смяна на турско-арабските имена с български такива. Това е само едната страна. (В САЩ малките имена на всички граждани са задължително от англо-саксонската именна система.)
Другата страна, която Вие въобще не показвате във Вашия филм "Технология на злото", това са изключителните грижи, които българското държавно ръководство положи за повишаване материалното благосъстояние на турците и българите мохамедани и преодоляване на голямата им изостаналост.
В т.нар. смесени райони се построиха приоритетно много промишлени предприятия и цехове, здравни пунктове, родилни домове, болници, училища и читалища. Създадени бяха работни места на всички. Техните деца бяха приемани с предимство в средните и висшите учебни заведения. Получиха безплатно образование и станаха учители, лекари, инженери, икономисти, научни работници. Те се ползваха с предимство и при настаняване на работа и при назначаване на ръководни длъжности.
Тази технология на доброто обикновените хора не са забравили.
Когато Тодор Живков гостува на 17.VIII.1997 г. на събора в село Юндола, Велинградска община, по покана на кмета, българите мохамедани му устроиха смайващо посрещане - с хляб и сол, с баници, целуваха му ръката, аплодираха го толкова сърдечно и възторжено, че беше невероятно. А той вече не беше държавен глава, а само един обикновен гражданин. Според Вашия филм, като главен виновник за възродителния процес би трябвало да бъде освиркан, оплюван, хулен. Да, ама не!
Г-це Ваксберг, по време на възродителния процес аз видях в Якоруда много българи мохамедани, които отиваха с радост и китка здравец да си сменят турско-арабското име с българско такова, т.е. да се завърнат при родовия си корен, но след 10 ноември 1989 г., изоставени от българската държавна власт, бяха подложени на такъв натиск, какъвто не Ви пожелавам.
Започна се второ потурчване на Якоруда. Когато 30 българи мохамедани отиват при председателя на ОбНС да търсят от него закрила, защото искат да си останат с българските имена, той им отговаря, че не може да им даде такава.
На 10. Х.1992 година от всичко 1721 ученици в община Якоруда 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език бяха записани като турци, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета!
До тази дата в Якоруда никога не са живели турци, а само българи: християни и мохамедани.
Учениците, които бяха донесли в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност! По най-категоричен начин ДПС ги бе заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци!
Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в свободна и независима България бе постигнато само за две години.
Пред очите ни се откъсват живи части от майка България, но Вас не Ви боли, може би защото от чужбина Ви плащат, за да защитавате чужди интереси.
Спонсор на филма Ви е най-големият финансов мошеник в света - унгарския евреин и американски гражданин Джордж Сорос, когото Великобритания сега съди за 2,5 милиарда долара.
Знае се, че "който плаща, той поръчва музиката".
Целта на Вашия филм е повече от ясна - насаждане на омраза и противопоставяне между българи и турци, между българи християни и българи мохамедани, като част от подготовката на второ Косово на Балканите.
По друг начин не можем да си го обясним.
Под дулото на разпасаността
България заприлича на Чикаго от 30-те години. Ден не минава да не гръмне я пищов, а бомба, я граната.
Трепят се помежду си бандюги. И е ясно защо - за преразпределение на територии, заради неуредени "бизнессметки", най-после поради икономически интереси, заплетени като свински черва.
