А известно е кога танцуват мишките - когато котката спи.
И тук всеки започва да си задава неизбежния въпрос - дали наистина котката, т.е. властта, спи?
За съжаление властта никак не спи. Просто нея я устройва ескалацията на насилието.
Управляващите виждат в това чудесна предпоставка за оказване на психологически натиск върху избирателите - ето на, виждате ли, половин година преди изборите е така, представяте ли си какво ще стане, ако пък изгубим тези избори? И дори страданието на побития депутат Асен Агов бе валоризирано във вид на предизборни дивиденти: "Бият нашите!"
Истината е, че управляващите имат достатъчно ресурси да ограничат развилнелите се мутри до едно поносимо присъствие. Като уви, неизбежен атрибут на всяка демокрация.
Само че правителството на сините талибани има къде по-важни задачи - да следи политическите си опоненти и журналистите, да изстудява ръчици с последните проценти от митниците, да прави последни удари с приватизации, компенсаторки, оземлявания и раздържавявания.
Без да забелязва, че може да остане без държава, която да управлява.
Ако, разбира се, спечели изборите.
А "мишките"? Те ще танцуват поне още пет месеца. След което, верни на инстинкта си за оцеляване, ще се покрият, докато трае предизборната кампания, гризвайки грабеното и преценявайки ситуацията.
Нарушена е конституцията
Тригодишното споразумение на България с МВФ действа в нарушение на Конституцията на България, тъй като не е ратифицирано от Народното събрание и не е обнародвано в Държавен вестник, както изисква конституцията.
Нарушени са чл.85.(1), (4), чл.88.(3), чл.5 (4) и (5).
Цитирам:
Чл.85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
(4) съдържат финансови задължения за държавата;
Чл.88. (3). Приетите (от НС - б.а.) актове се обнародват в Държавен вестник не по-късно от 15 дни след приемането им.
Чл.5. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната... (5). Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Както сега действащото тригодишно (1998-2001 г.) споразумение на Р България с МВФ, така и предхождащото го, са международни договори с финансови задължения за страната. Но те не са ратифицирани от Народното събрание и не са обнародвани в Държавен вестник. Следователно не са влезли в сила и не би трябвало да се изпълняват.
За това нарушение на конституцията би трябвало да се сезира Конституционният съд по необходимия ред. Посоченото нарушение на конституцията изисква отношение да вземат не само юристите, но и политическите партии с всички произтичащи от това последииц за авторите на това споразумение, подписалите го, изпълнилите го и премълчалите нарушението на Конституцията.
Какви са последиците за България от изпълнението на тези споразумения, е въпрос, който се разисква широко в обществото и медиите, в това число и на страниците на вестник "Нова Зора". И който чувства на гърба си всеки българин.
Неволни сравнения
Малко след белградското повторение на нашия 10 януари 1997 г. многоречивият ни държавен глава се срещна в Ниш с току-що оглавилия Югославия Воислав Кощуница. На всички направи впечатление самочувствието на "печения" вече български демократ и видимото притеснение и неувереност на сръбския му колега.
Дали Кощуница наистина се е чувствал още неуверено, или просто е разигравал театро пред "бугарския абдал", не е ясно. Но ясно е, че "Зора", уви, отново се оказа права и по този въпрос. А именно - че сърбинът, респективно гръкът, турчинът, румънецът и т.н., първо е сърбин, грък, турчин, румънец и пр., а сетне комунист, социалист, демократ, християндемократ или просто присъдружен и член на нине правляющий синклит и т.н.
Довчерашната югоопозиция сигурно има и за какво да си връща на Милошевич. И може би ще успее да си го върне, подтиквана непрекъснато от Запада. Но ако го направи, ще е у тях си, в Белград, пред сръбски съд. И ако трябва, дори Милошевич да влезе в затвора, това ще бъде затвор на сръбската държава.
Напразно новият Торквемада на глобалистите г-жа Карла дел Понте се мъчеше в продължение на три дена да склони Кощуница да предаде Слобо на трибунала в Хага. Воислав бе непреклонен. И европейската блюстителка на "правата и свободите" накрая си тръгна с подвита опашка от дунавската столица. Беше прелюбопитно да се наблюдава как се усмихва, как се прави на весела, как мъчително гримасничи, уж в недоумение пред камерите... Такова нещо в София, за съжаление, не може да се случи. Представяте ли си Дел Понте да беше дошла и да бе поискала, да речем, Тодор Живков да бъде съден за възродителния процес? Бат' Петьо и цялото синьо войнство щяха тутакси да го връчат, че и сами да му искат доживотен затвор.
Ей затова нас всеки ни подритва - защото самите се подритваме и се пребиваме кой пръв да се докопа да лиже подметките на поредния Голям брат.
Неистините на Иван Костов
Най-напред нека уточним: неистините, които ще бъдат изброени по-долу, не са дело на Иван Костов. Или само на Иван Костов. Става дума за внесени отвън елементи на старателно планирана и още по-старателно осъществявана кампания за промиване на българските мозъци. Целта е да се внуши у народа ни чувство за вина, апатия, примирение и обреченост.
Иван Костов и дружинката му са само поредният изпълнителски екип на една небългарска и противобългарска политика. Това не означава, че не влагат самодейност или дори творчество в изпълнението. Място за творчество има и в слугуването.
Елементите от тази кампания не са оригинални. Прилагали са се и се прилагат и другаде, с различна степен на настойчивост и на успех.
Проблемите, безобразията и престъпленията на властта се обясняват от нея с няколко основни аргумента. Най-често се срещат: "Това е грозно, лошо и пр., но така е в Европа и въобще в света", с подвариант "Това е грозно, лошо и пр., но така е в цяла Източна Европа, която като нас осъществява преход от комунизма към капитализма", "И на нас не ни харесва външната политика, която се води спрямо България, но няма къде да ходим и как да се опъваме, защото сме слаби, а сме слаби по вина на комунистите, които 45 години ни управляваха и още вредят и мечтаят да върнат комунизма", "Ние може и да не сме стока, но поне ще ви вкараме в Европа". И така нататък.
Наближава време за преброяване не на диви зайци, а на питомни избиратели, и властите съвсем основателно се опитват да установят колцина от тях са останали и могат да бъдат излъгани и този път.
Без претенции за изчерпателност ще разгледам някои съвсем произволно избрани твърдения на властите, усърдно тъпкани в главите на хората, подобно аксиоми или религиозни догми. Храня надеждата, че читателите сами ще ги съпоставят с фактите, за да установят тяхната истинност.
Пропагандна теза на властите: "Корупция наистина има, но това е явление, разпространено в целия демократичен свят, то е всъщност част от цената, която трябва да се заплати за демокрацията. Я вижте Хелмут Кол в Германия и Ролан Дюма във Франция".
В действителност: никъде другаде в Европа, включително и Източна, няма корупция с мащаби като българските, което е по-лошо, поощрявана от най-горния етаж на властта. И което е най-лошо - вече разкъсваща самата социална тъкан на нацията.
Да оставим настрана неприятните преживявания на Кол пред Бундестага (не бе сложил стотинка в собствения си джоб, а бе облагодетелствал партията си, не самия себе си), и на Ролан Дюма пред френския съд. Навремето Хърбърт Уелс, оценявайки нравите в Третия райх, бе казал, "Има много грозни неща и в британската действителност, но ми е трудно да си представя едно Гестапо в Англия".
Читателят нека сам прецени дали може да си представи Тони Блеър или Лионел Жоспен да са се сдобили с репутацията на "САПИОТИ" и някой да ги направи премиери. На мен ми е дори непосилно да си представя, че по логиката "апетитът идва с яденето", те ще израснат до "ОЛИМПИЙЦИ" . И ще изнасят парламентарни проповеди по граждански морал... Че няма и да се боят от съдебна отговорност и искрено ще настояват да бъдат преизбрани... Ами я си представете Робин Кук да уреди за жена си по втория начин кралските конюшни, да даде акъл как да се нахранят журналистите в Ливърпул (може и в местния участък) и след това да поиска да го обявят за първи самец и рекламно лице на лейбъризма?
Ще каже някой подобно замислил се за старините си шут "Ама къде сме ние? ". Или "Защо трябва да се мерим с тях? Французите например изкараха две революции, две контрареволюции, две монархии и три републики, преди да постигнат сегашния, макар и относителен, граждански морал". Ами отговорът е "ние сме си на мястото - все още - и просто нямаме време още 4 години, да не говорим за 200, да бъдем управлявани по този начин, ако искаме да оцелеем."
Друга пропагандна теза на властите: връщането на земята в реални граници бе правилна стъпка и безспорен успех. Нищо че всичко бе разграбено и земята бе разделена на над 15 милиона кръпки. Ще се уедри повторно по естествен пазарен път и всички ще бъдат доволни. И продавачите, сдобили се с пари за екскурзия до Канарските острови, и купувачите, превърнали се във фермери, и - най-вече- потребителите, пренаситени с достъпната и качествена продукция на освободения селскостопански труд.
В действителността: Достатъчна ни е и по-често премълчаваната част от нея, непремълчаваната я виждаме и най-вече усещаме.
Никъде, абсолютно никъде другаде в Източна Европа, не бе извършено подобно национално престъпление. Тук-таме се раздадоха гласчета с жельомитевжелевска логика, обаче никой не им обърна внимание. И как можеха да им обърнат внимание, след като официалната политика в света и в ЕС бе, и е, да се поощрява създаването на едри и конкурентоспособни стопанства с мащаби, адекватни на високопроизводителна стопанска техника. Навсякъде без изключение в Източна Европа заварените мащабни кооперативни и държавни стопанства бяха преобразувани в акционерни дружества. Това не означава, че днес нямат проблеми, но те са просто несъизмерими с проблема на гладуването на българите.
Дори в германските медии имаше коментар: "Поне едно свястно нещо наследихме от ГДР, едромащабното селско стопанство". Оказа се, че точно тази негова мащабност - след модернизация и инвестиции - днес го прави по-конкурентоспособно от западногерманското.
Трета пропагандна теза на властите: България трябва да либерализира светкавично продаването на обработваема земя на чужденци, ако иска да е в тон със световните тенденции. Въобще трябва да приема безпрекословно всичко, което й се каже в този смисъл от ЕС, и дори да реагира изпреварващо, като реализира онова, което още не са й поискали (но е вероятно да й поискат). Приликата на този поведенски стил с понятието "дупедавство", естествено, е напълно случайна.
В действителност: Правителствата на останалите източноевропейски страни, включително и очертаващите се като най-вероятни нови членове на ЕС, водят борба със зъби и нокти да наложат мораториум (поне десетилетие и половина след приемането в ЕС) върху продажбата на обработваема земя на чужденци.
Това са съображения на нормални управници. Те се боят от стопанските, социалните и политическите последици от евентуалното изкупуване на тази земя от външни хора. И то преди местните производители да са си стъпили на краката и да са се превърнали във функциониращо съсловие от фермери.
Четвърта пропагандна теза: България трябва да демонстрира не просто отрицателно отношение, а крайна враждебност към Москва. При това гласовито. Трябва да измием "петното" на признателността към Русия, задето ни освободи от турско робство, ако искаме Западът да се отърси от недоверието си към нас, да ни приеме като свои и да ни заобича.
В действителност: Дори източноевропейските държави, които за разлика от нас имат исторически основания за резервираност към Москва - например Полша и Унгария, - са крайно внимателни както в действията си, така и в приказките си към Русия. Естествената им мотивация определя външната политика, т.е. прагматизма.
Унгария и други впрочем, с голямо удоволствие запълниха нишите на руския пазар, освободени от традиционните български доставчици благодарение на гламавия антирусизъм на софийската администрация.
Пета пропагандна теза (подраздел на предишната): ако Българската армия иска да се сдобие с боеспособност, трябва час по-скоро да се отърве от неефективното руско оръжие. Според пълководец Бойко Ноев било доказало неефективността си във войната на НАТО срещу Югославия. Недоизказаното му заключение е, че ако Белград бе разполагал например с "Ф-16" вместо с МиГ, независимо от близо 1000 пъти по-малкия му БВП от сборния такъв на НАТО, вероятно е щял да окупира Брюксел.
Тук пропускът е не на Бойко, а на командир Костов. Реши да научи на Интернет циганчетата, преди да са усвоили това умение неговите министри и депутати. Ако знаеха Интернет и английски език, можеха да научат например следните неща.
Първо, Берлин благослови учредяването на руско-германско дружество за модернизация и сглобяване на МиГ за трети страни, при това не само източноевропейски. Берлин на Шрьодер е верен съюзник на Вашингтон, но не забравя да си прави сметката. Договори - и това е второто, - преоборудването на заварените МиГ на Будапеща по натовски стандарт. Не е тайна, че на германските посланици, както на всички посланици при такива обстоятелства, са дадени инструкции да лобират в полза на това начинание. В същото време в София властите започнаха да подготвят българското обществено мнение за необходимостта нашите ВВС да се модернизират чрез закупуването именно на "Ф-16" втора ръка, сглобени в Турция. Прозрачност на съображенията - божковска.
Не твърдя, че всичко казано от властите е неистина. Когато съобщят, че са провели партиен семинар именно в Боровец, може да им се вярва. Особено ако кадрите от репортажите показват борове и планина, а не море и пясъци.
Другите им твърдения обаче определено трябва да се проверяват.
Обущарю, не по-високо от обувката!
Каквото са казали древните римляни, все е като заковано - не е престанало да бъде актуално и днес. Нищо чудно, че са създали империя... Та една от техните мъдрости се съдържа и в горното заглавие. Сиреч, не бива човек да се вре там, дето не му е работа. И да дава акъл за неща, които не могат да се случат. Най-добре е да кърпи обуща, образно казано.
Нашият велеречиви президент, изглежда, доста добре, когато "кърпи обуща". Тоест, когато потупва бащински бабичките из провинциалните градчета и държи пламенни речи за националните идеали, горе-долу си е на мястото. Не можем да си кривим душата - патриотарската риторика и евтиния популизъм просто му се отдават.
Не така обаче става, когато бат'Петьо се опита да конструира някаква своя идея. Тогава направо става за резил. Ако е у нас - иди-дойди, - нашенски си работи. Но напоследък президентът ни взе да се излага и на международни форуми, което вече не е добре.
Така стана и в Давос. Реши г-н Стоянов да излезе с нещо много, ама много оригинално - да имало значи двойно разширение на ЕС. Едното политическо, а другото икономическо. Демек, приемете ни в общността в политически смисъл, пък за икономическия - по подир.
Не знае г-н Стоянов, че политиката е концентриран израз на икономиката, както го е формулирал Маркс, анализирайки всъщност Адам Смит. Статистиките пък са безмилостни - България е 6 пъти по-бедна от най-бедната членка на общността, Португалия... Кой ще те вземе за черните ти очи, в смисъл - за политическите ти натегации?
Наистина, когато човек не може да каже нещо, най-добре е да си мълчи. Особено на такива отговорни форуми като в Давос. И да не резили и себе си, и България. Че току виж, пак ни турили шенгенските визи (дето всъщност още не са паднали). Този път - за да не допускат балкански дебили в Европа.
С една дума - "Обущарю, не по-високо от обувката!"
Одисеите на псевдобългаризма в два провалени филма
След филма на Т. Ваксберг "Технология на злото", който еднозначно бе оценен от просветения българин като акт на подстрекателство за разпалване на етническа вражда между българи и турци, две други продукции на националната телевизия сякаш минаха някак встрани от вниманието на пресата.
Най-напред около обедните часове бе пуснат тихомълком филма "До България и назад", създаден от екип на в. "Нощен труд". В него се разказва за съдбата на населението, живеещо на територията на някогашна велика Волжка България. За съжаление филмът се оказа пълен провал. Явно повлияни от спецификата на вестника си, колегите са успели да скалъпят една повърхностна картина на проблемите в района на Долното Поволжие. Като че ли основното в кинолентата е сензационната теза, че един куп личности със световна известност, включително Ленин, могат да се окажат с български корени. Всъщност, ако трябва да сме точни, с прабългарски корени. Въпросът наистина е изключително сложен и многопластов. Най-малкото, защото истината налага да осъзнаем и да преценим има ли някаква граница между прабългарския и днешния български етнос и къде в миналото трябва да я търсим. Достатъчно е да цитирам по памет едно изречение от филма, от което става ясно, че волжките българи се борят да заменят "руските" си имена с традиционните за етноса им, които са тюркски, като в същото време повечето яростно се борят за запазване на исляма като своя религия, противопоставяйки го на християнството.
Да, но днешните българи са християни с "руски", т.е. християнски имена. Първият въпрос, който човек би си задал в подобен случай, е: "Как се намира общото между народ, който се бори за запазване на православното си единство, и народ, който отстоява исляма и тюркските си имена? ". Отговорът го няма нито във филма, нито пък аз се наемам в една бележка да го реша. Решението за излъчването на сурогата обаче ми се видя доста съмнително и с определена насоченост. Особено след прословутия "документ" на Татяна Ваксберг. И особено след като седмица след волжкия филм в най-гледаното телевизионно време бе пуснат филмът "И дойде есента на 46-а".
"Сто процента поръчков", бе първата ми реакция след края на кратката лента, наситена с ужасии и спомени за канибалство. Седмица след излъчването на този филм за тежката съдба на бесарабските българи в първите години след края на Втората световна война, като всеки родолюбив българин, и аз превключих на предаването на Божидар Димитров "Час за България". Негови гости се оказаха двама бизнесмени от Добрич - Михаил Стоев и Данко Борисов, а темата на предаването бяха точно съдбата и днешния ден на бесарабските българи.
В хода на разговора с изненада установих, че г-н Михаил Стоев е бил спонсор на "И дойде есента на 46-а". Направо не повярвах, че достоен българин като него може да финансира поредно недоносче, насочено срещу българщината.
Оказах се прав. Макар и с нежелание, но с явно огорчение, добруджанецът изказа болката си, че авторите на филма са използвали предоставените им средства за цели, точно обратните на очакванията, идващи от предварителния сценарий.
Гнусното в цялата история около филма е много. На първо място е бил излъган - и то с голяма доза подлост, - човек, който не заслужава подобно отношение. Михаил Стоев е изпълнителен директор на "Екострой" АД, Добрич и от дълги години отдава дните си за приобщаването на бесарабските българи към Родината.
От разговора му с Божидар Димитров стана ясно, че благодарение на него в Бесарабия днес има още едно ново огнище на духовност - православния храм в голямото българско село Лощиновка. Пак благодарение на неговия огромен труд в гр. Измаил е бил открит първият български търговски център в Украйна с разгърната площ от цели 500 кв. метра, а към него са били изградени бар и ресторант, които да се превърнат в център на българщината. С активната помощ на г-н Стоев през ноември миналата година в Бесарабия са се състояли Дни на българската култура в Украйна. Пак той е бил спонсор на десетки прояви на българската култура в Бесарабия. "Незнайно колко бесарабски българи са преспивали в малката ми гарсониера, докато преминават през Добрич на път в търсене на корените си", сподели пред камерата добруджанецът. И такъв човек, отдал времето и живота си на приобщаването на сънародниците ни към днешна България, бива предаван с удар в гърба от хора, на които се е доверил!
Истината е, че видях Михаил Стоев само на екрана и не го познавам лично, но не мога да не вярвам на думите му. Не може родолюбец като него да е поръчал подобен едностранчив и злобно-пропаганден кинобоклук с претенциите за документалност. Та този "филм" не ратува за българщината, а едничката му - при това явна цел - е да оплюе болшевиките, докарали преди 55 години сънародниците ни от Бесарабия до ужасяващ глад. Но това е било по цяла Русия. Едва ли бизнесменът от Добрич е пожелал от "авторите" подобна интерпретация.
Повече от сигурен съм, че идеята на филма е била да се покажат жилавите корени на българина и способносттаа му да преживее тежките моменти, от които да излезе още по-силен и по-непреклонен. Дори когато съдбата го е захвърлила далеч от бащиното огнище.
Във филма обаче няма нищо подобно. Една чиста идея е била превърната в огромна манипулация - насочена не само срещу зрителя, но и директно срещу един чист човек и родолюбив българин - строителят от Добрич Михаил Савов. Лично аз му се извинявам като зрител на филм, че съм могъл да си помисля с лоши думи за него.
Поръчка наистина е имало. Но нека тя да тежи на съвестта на набедените кинаджии. А двата филма, излъчени по "Канал 1" на националната телевизия, са само още едно доказателство, че политическата омраза по върховете у нас все още преобладава над родолюбието и загрижеността за днешния ден и бъдещето на страната ни. Докога, господа политици?! Докога, лакеи и подли интриганти?!
Б.р. В следващия си брой в. "Нова Зора" ще се постарае да се свърже с г-н Михаил Стоев, за да се опитаме да разберем повече подробности както за филма, така и за проблемите на бесарабските българи.
Престъпление и престъпници
Истерията на властниците през последните седмици във връзка с увеличаване броя на тежките престъпления представлява рецидив на всички подобни "противопожарни" методи за управление на страната.
В либерално-консумативна България, която се движи по ръба на хаоса, целият обществен живот е затънал в невъзможност за цивилизовано развитие. Дори лошите закони не могат да бъдат спазвани поради конформистичните нагласи, наложени от т.нар. демократично развитие.
Вече десет години официалната идеология на Съюза на демократичните сили отрича държавата, сега към това отрицание се присъедини и Българската социалистическа партия. Всеки опит да се подреди общественият живот у нас, предизвикваше диви врясъци за антидемократичност и обвинения в комунизъм. Всеки призив за уважение към държавата и нацията предизвикваше формулата: "Ние, като добри граждани на света... ". Авторът на тази формула, представяща едно всеобщо настроение у управляващите и техните неосъзнали злото избиратели, сега лежи пребит в улична свада пред собствения си дом.
Хаосът на прехода към демокрацията на новото време, която впрочем няма нищо общо със същността на философията за народовластието, е аплодиран, защото създава възможност ДА БЪДЕ ОГРАБЕНО ОБЩЕСТВОТО, да бъде превърнато в тълпа от парии, унизени, угнетени и лесно манипулирани.
Така колелото на историята се завърта назад... Върхът на порока в управлението на страната е в съдебната система и прокуратурата, защото, избирани от политици, те служат изключително на властта и тяхната реална функция отразява най-добре накъде отиваме. За кого у нас е тайна, че рецидивисти с 10-15 висящи дела се разхождат свободно по улицата, че от ареста биват пускани убийци, насилници, наркотрафиканти... Които веднага извършват нови престъпления!
Кой ще носи отговорността за това?
И изобщо някой контролира ли съда и прокуратурата, пред кого отговарят тези институции?
Трезвите българи вече разбират, че в продължание на десет години обществото ни бе възпитавано да понася престъпленията като нещо естествено. Висшият израз на тази "педагогика" бе всеобщият хор на властниците, който убеждаваше българите, че корупцията например била естествено състояние на обществото, защото я имало във всички модерни държави. Само дето не казаха, че няма нужда да се борят с нея..., но то се подразбира. И те наистина не се борят!
Иван Костов привиква на "килима" министър, заместници, шефове на тайни служби. Говори се за смяна на този или онзи шеф, дори министър, за уволнения. Трябва човек да е много наивен да вярва, че като смениш мълчешком Божков, 10-те процента ще отидат в бюджета, а не в джобовете на приватизаторите. Съвсем трябва да си будала, ако мислиш, че като си иде Емануил Йорданов, убийствата и насилията ще спрат. Няма да спрат, защото спирането им означава "разплитане на чорапа", включително и това кой финансира януарския метеж през 1997 г, - отвън и отвътре.
Няма да има оправия, докато не се разбере, че единствената добра политика на всяка власт е честната политика. Става дума за онази прозрачност, която всички повтарят, но никой не прилага.
Става дума за истината, за действителните неща... Каква е разликата! Ами тази например - да осигуриш достатъчно средства на социално слабите от всички категории, а не да правиш лицемерни благотворителни сборища, които просто са една подигравка с нуждите на тези хора... Наистина на дъното на жалкото ни, манипулирано от нарастващата престъпност битие, стои беззаконието, което налага юстицията. Парадоксално е обаче, че именно съдебните органи и прокуратурата спазват най-малко законите. Чудовищните нарушения на конституцията от самото Народно събрание с приеманите в продължение на четири години закони е един съвършен израз на шопската максима: "Законо е врата у поле, и само кой е луд, иде из нея! ".
Реалната безмерна власт е безконтролната власт, следователно сегашната власт в България е безмерна, макар и това да не се вижда с просто око. Народът няма абсолютно никакви възможности за контрол над нея и доказателство за това твърдение е днешното състояние на сигурността в страната.
Българското общество, управлявано и преустройвано по един порочен начин, е вече безпомощна жертва на безнравствеността на собствените си управници.
Престъпността в България расте и ще расте дотогава, докогато във властта влязат други хора - почтени и отговорни, които се интересуват не само от своите и тези на роднините си джобове, а от съдбата на нацията. От битието ва ВСИЧКИ българи!
Призив за политическо действие
Що е човекът? В стила на древните философи бихме попитали с какво той се отличава от овцата?
И в техния стил бихме отговорили - с това, че мисли и има чувство за достойнство!
Наближиха избори и отново с болка установяваме колко крехка е тази отлика. Отново се разделихме на три основни групи. На благославящи и оправдаващи управляващите, на отчаяни и безразлични и на усърдно викащи: "Най-важното е да свалим гадовете от власт".
Не бихме желали да се спираме на благославящите, защото какво можеш да обясниш на целуващия ръка "братовчед", приел ролята да лае в полза на хранещия го господар? Толкова за тях!
Като изключим сред "оправдаващите" хората със замъглен разум и отрова в сърцето, сред тях има и немалко умни и посвоему честни хора, според които "Няма друга алтернатива, това е единственият път, какво предлага по-различно опозицията? ". И е много трудно да опровергаеш този довод, ако живееш със заблудата, че БСП, наричаща себе си "опозиция", предлага нещо различно от сега управляващите. Но за това по-долу!
Отчаяни и безразлични - отчаянието е последната крачка преди духовната смърт, наречена безразличие. Това е тайната мечта на немалко управляващи - какво по-хубаво от сплотена агитка благославящи и стадо от безразлични зомбита! Доиш ги, стрижеш ги, а ако трябва, може и да ги заколиш за нечий "братски" курбан. В крайна сметка овцата си оправдава участта!
А сега за усърдно викащите... Те имат безспорно по-достойна позиция от мълчанието на агнетата. Но дали е достатъчно, за да се чувстваме горди? Не се ли повтаря викът "Разпни го! " периодично вече десет години, и ако не от едни и същи хора, то изцяло по един и същи повод?! За съсипване на живота ни, за лишаването ни от хляб, бъдеще и надежди. Заради наглата и угоена корупция, съчетана с елементарни лъжи и демагогия. За потъпканото ни достойнство като хора, народ, европейци... Не чувстваме ли мъчителен срам за това, че ние - които претендираме за висок коефициент на интелигентност, на всеки избор, всеки път, - се хващаме като глупаци на най-старата и любима българска игра - да се обединим, за да ритнем управляващите. Не че те не го заслужават. И не само да бъдат изритани от топлите си места.
Проблемът е, че всеки път ние ги ритаме, за да качим на тяхното място същите, само че в друга разцветка.
Десет години не можахме да разберем, че България се нуждае първо от смяна на политиката, а след това, естествено, и на голяма част от българския политически елит, който в повечето случаи е дълбоко корумпиран, некомпетентен и абсолютно безотговорен. И е безотговорен, защото знае, че каквито и злини да стори на собствения си народ, последствия за него няма да има.
Но този "елит", който вече десет години търка първите редове на банките в Народното събрание, не може, а най-вече не иска, да промени сегашната съсипваща страната ни политика. И това в еднаква степен се отнася и за СДС, и за по-голямата част от ръководството на БСП.
Защото може ли някой ясно и кратко да формулира в какво се състои отликата на бъдещата политика на "далите заявка" за властта (БСП) от сега управляващите (СДС)?
Ако анонсираната политика на столетницата се очисти от лявата фразеология и се "макетира" върху програмата на управляващите, ще се питаме дали не ги е писал един и същ екип и откъде му е спусната задачата. Защото и да има някакви разлики, те са от рода, че ако дойде на власт, БСП ще подобри финансовото положение на редица социални групи.
Как ще стане това, при положение, че няма промени в начина на провеждане на икономическата реформа? А след като социалистическото ръководство се "врече" НАТО, същото се отнася и за външноикономическата политика. На всеки малко грамотен човек е ясно, че външнополитическият курс е от решаващо значение за икономиката на България.
Поредната трагедия за страната ни ще е продължаване на политиката на СДС. И за съжаление БСП предлага точно това! С тази разлика, че щели да бъдат по-честни, или казано с други думи - по-малко ще крадат. Е, това е естествено - от все по-обедняваща държава, каквато става България с всяка година, разбира се, че все по-малко ще има какво да откраднеш!.. Практически с промяната на своята политика БСП вече официално застана на една дясноцентристка позиция, заемайки изцяло мястото на Евролевицата, и плътно се доближи до СДС. В най-важните политически и икономически положения пък практически се идентифицира с него.
Но нека бъдем конкретни.
Какво очакват тези 70-80% от българския народ, които едва свързват двата края и не могат или не желаят да станат част от новия следизборен "братовчедски кръг"? Те искат:
Предлагат ли СДС и БСП политика, която да претвори в реалност очакванията на мнозинството от българския народ? Нашият отговор е категорично не!
Спазването на ясни и неоспорими норми на социална справедливост е основополагащо в съвременната демократична държава. Съществена част от тях е борбата с корупцията сред управляващите. В България такова нещо не съществува. Нещо повече - внесеният от Зелената партия "Закон за проверка имуществото на длъжностни лица" бе обявен от известни народни представители от Демократичната левица за "демагогия" и не бе подкрепен от БСП в комисиите. Съответно пък и СДС не се церемони и без да се съобразява с това, го обяви за АНТИКОНСТИТУЦИОНЕН.
Оказа се, че когато се краде, това не е антиконституционно, а когато искаме да попитаме откъде са парите им, това е антиконституционно! Ако някой се чуди защо така се обедини политическият елит отляво и отдясно, за да спре този закон, отговорът е ясен. Защото голямата част от него не може да обясни произхода на имуществото си, или е тясно свързана с хора, имащи такъв проблем. Трябва да си сляпо влюбен в своята партия, за да очакваш от подобни хора борба за справедливост!
Социална справедливост няма да постигнем само като вкараме в затвора разбойниците, макар че в България те отдавна се сляха с управленския елит и се превърнаха в мафия, която съсипа страната. Социална справедливост се постига чрез създаване на работеща икономика, която да е в интерес на населението. Отговорно твърдя, че през последните десет години в България целенасочено се правеше точно обратното. Почти всяко практическо действие, предприемано в реалната икономика, се моделираше според това някой да си напълни джоба, а не дали има икономическа ефективност. Предприятията биваха съсипвани или по нареждане отгоре, или по самоинициатива на управляващия ги екип, за да могат да бъдат впоследствие практически подарени чрез "приватизация". Самата приватизация стигна до съвсем откровени разбойнически форми като например т.нар. офшорни фирми. Навсякъде по света те се считат за полуразбойнически структури, а ние ги включихме в основата на една официална държавна политика.
Друга форма на грабеж е приватизация чрез работническо-мениджърски дружества (РМД) - известни сред народа като "разбойническо-мениджърски дружества". Форма на приватизация, която в 90% от случаите се използва за уреждане на партийни активисти или за прикритие на човек в сянка. Характерно е, че тази идея бе на правителството на БСП, но след унищожителна критика от страна на СДС (напълно справедлива между другото), бе продължена и приложена в широки мащаби от Иван Костов. Това е един от многото случаи на приемственост между ръководствата на двете партии. Една твърде злощастна за България приемственост!
За приватизацията може да се говори много, но изводът е един - начинът, по който тя бе проведена в България, вместо да даде тласък за развитие, върна икономиката ни десетилетия назад.
Най-красноречиво доказателство за това е селското ни стопанство и вината за него носят почти поравно СДС и БСП. Нито една от двете партии не пожела да направи това, което ние, от Зелената партия, предлагахме още през 1992 година. Да се спре дивотията с ликвидационните съвети и да се превърнат ТКЗС в акционерни дружества. БСП се съсредоточи само върху епохалната си "борба" с ликвидационните съвети, но това бе двулично поведение, защото не пожела да спре процеса чрез правителството на Беров, избрано с нейните гласове.
БСП не пожела да наложи схемата за приватизация на ТКЗС чрез акционерни дружества, като по този начин огромната им база щеше да бъде запазена. Нещо, което направиха в Чехия.
Не го пожела, защото по този начин бившата й номенклатура в тях би се почувствала независима. И предпочете конфронтацията със СДС, за да задържи тези хора под своя контрол. В крайна сметка приватизацията в България се характеризира с две основни черти:
1. Липсата на сериозна идеология, с ясни граници, разчети и т.н., за да бъде тя ориентирана към увеличаване ефективността и конкурентоспособността на националната икономика. Подчертавам думата сериозна, защото не можем да приемем за такава безумната идея на СДС за 100% приватизация. Показателен е фактът, че тази постановка не съществува в официални документи, а броди в размислите на глас на различни официални лица. Що се отнася до БСП, те въобще нямат окончателна яснота по този въпрос и щат не щат, биват засмуквани (като сляпо кученце) във водовъртежа на политиката на СДС.
2. В процеса на приватизация по-голямата част от политическия елит на България съзря преди всичко възможност за лично и на близките си икономически и политически кръгове уреждане. И нищо повече! Още кънти в ушите ми случайно изпуснатата пред мен мисъл на един твърде отговорен функционер на БСП за най-голямата им грешка по време на мандата на тяхното правителство: че не започнали по-сериозна приватизация, та да дадат на повече свои момчета хубавите предприятия, та сега партията да има по-силни позиции. Кратко и ясно -почти гениално!
Но да не се безпокоим! Този техен пропуск е взет предвид от СДС и те изпълниха розовата им мечта. Резултатът за българския народ е налице - безработица и нищета. А ако някой си мисли, че "червените" момчета биха били по-добри от "сините" - нека не се заблуждава! И двата отбора са расли в едни и същи комсомолски ясли!
Въобще възможността за обогатяване до такава степен е консолидирала елитите, че всяко посегателство върху нея се унищожава в зародиш, без да има нужда от официално съгласуване.
Един пример - Зелената партия още през 1998 г. предложи приватизацията да се извади от ръцете на чиновниците и да се пусне чрез фондовата борса. Същата тази фондова борса, за която всички се тюхкат, че не работи и това е една от причините в Европа с основание да отстояват позицията, че у нас няма работеща пазарна икономика.
Е, как ще работи, като господа управляващите предпочитат да продадат Кремиковци чрез "преговори с потенциален купувач", а не чрез фондовата борса. Такъв е случаят с БГА "Балкан" и стотици други. Естествено, защото чрез фондовата борса няма да се получи комисиона задето е харизвано без пари.
В крайна сметка идеята на Зелената партия си остана само нейна идея.
Съобразителният читател се досеща какъв дружен и тих отпор получи тя от сини и червени специалисти! На едните - защото в момента им пречи, а на другите - защото се готвят да идват на власт и искат да са в "равноправни" условия с досегашните властници.
Да, България се нуждае от нова политика. Могат ли да я предложат от БСП, включително и във варианта "БСП-плюс" или "Нова левица"? Вероятността е толкова малка, че спокойно можем да кажем НЕ.
Не, защото по всичките основни политически и икономически позиции ръководството на БСП се идентифицира с политиката на СДС.
Това, което реално заявяват от "Позитано", е, че те ще провеждат същата политика, но по по-добър начин! Последното доказателство за това е резкият завой, на 180 градуса, във външнополитическия курс на ръководството на БСП и вричане във вечна любов на НАТО.
Очевидно е разминаването в интересите на върхушката на двете големи партии с тези на българския народ и държава.
Какво да правим в такъв случай?
Ако не сме решили да се нареждаме на софрата или на опашката за подаяния, но сме уверени, че трябва да променим това унизително за нацията ни положение, остава само едно:
Да се организираме, да издигнем своя програма и да искаме новите държавници да я изпълняват!
България се нуждае от нов силен политически субект, който да заеме място в центъра и вляво в политическото пространство. Това място, което БСП със своите действия през последните години изостави, независимо от приказките за лявоцентристката си ориентация.
Този субект трябва да бъде широко политическо движение, в което може да членува всеки, независимо от партийната си принадлежност. Неговата цел не трябва да бъде регистриране като партия за предстоящите избори за Народно събрание, а подкрепа за тези кандидати и политически сили, които отстояват неговата програма.
То трябва да продължи да се развива и след изборите, за да не позволи политиката на БСП и СДС да доразбие страната.
Ние предлагаме това движение да бъде учредено в най-скоро време, като за основа да се използват създадените вече в много градове на страната "Комитети НЕ" (Комитети за неприсъединяване на България към военни блокове).
Предлагаме докрая на февруари те да бъдат преименувани по начин, който да отразява тяхната патриотична лявоцентристка насоченост.
Платформата на "Комитетите НЕ" даже на този етап отразява основните положения на една нова политика. А с тяхното преименуване тя ще бъде разширена в една кратка и съдържателна програма, която да е истинска алтернатива на десетгодишното управление на СДС и БСП.
Приказка за наивници
В. "24 часа" (3 януари 2001) помести интервю с Белчо Белчев. Вероятно с търговска цел бе наречен "ковчежник на Живков и Луканов". Попадението не е точно. Той беше 7 години заместник министър на финансите и на плановия комитет, 12 години министър на финансите и член на бюрото на Министерския съвет, 2 години посланик в Белград, член на следдесетоноемврийското политбюро на БКП и на първото правителство на Луканов. Това го включва във висшия управленски център като самостоятелна фигура, а не като обслужващо лице. Той знае и може много. Действа дори с "грешките" и с мълчанието си. Именно в такава сложност трябва да се оценяват неточностите и празнотите в интервюто му. А те не са малко:
По валутния резерв. Белчев е пробягал годините по свой маршрут: 1980 година - резерв около 1 милиард долара, 1982 - 1,806 милиарда долара (най-голям резерв), 1989 - около 540 милиона долара. Твърди, че тези данни са от доклад на Световната банка през 1991 година.
По доклад на Световната банка от 22.05.1991 година резервът е:
Вижда се: Нито една от цифрите на Белчев не е вярна.
По валутния дълг. При мълчаливото съгласие на всички правителства от 1990 г. до днес се тръби, че той е 11,5 милиарда долара. Някои даже го качиха на 12,5 милиарда долара.
Данните в същия доклад на Световната банка са:
Година:
Това раздуване на дълга не се коментира от Белчев.
Нито в интервюто, нито през изтеклите 11 години Белчев не е коментирал разликата от 2,3 милиарда долара в цифрите за 1989 година. А той е длъжен да знае истината!
"Икономическа катастрофа" - така правителството на Луканов, в което беше и Белчев, определи състоянието на икономиката ни в края на 1989 година.
Световната банка в същия доклад го нарича "кризисна ситуация", нуждаеща се от многостранни действия за евентуално преодоляване". Дава за пример Полша и Унгария. В доклада се казва, че доларовият резерв в началото на 1990 година е сведен на 400 милиона долара, а на 23 март 1990г. вече е само 284 милиона долара.
Белчев е избегнал в интервюто си обяснението как и къде са отишли 11,1 милиарда долара от резерва само за 4-5 месеца, без да е намален валутният дълг.
Белчев рисува следната картина по финансите: Към 30 март 1990г. били нужни 2 милиарда долара, за да се "прескочи" мораториумът. Луканов заминал за Москва да иска 1 милиард, но му отказали. Друг разговарял с "Дойче банк", но също ударил на камък. Христо Христов нищо не получил от Андреоти. И Белчев приключва: "Ще кажа за първи път - за мораториума Андрей ме информира, след като заминаха факсовете за чужбина. Затова подадох оставка."
А ето извадки от доклада на Световната банка: Действията от края на 1989 година "могат да се преценят като крайно недостатъчни, ограничени, неадекватни, закъснели и даже погрешни".
- "Нормално било да се търси решение за покриване на дълга с нови кредити. Те са могли да бъдат краткосрочни, тактически, а не стратегически."
- "Не са направени никакви действия за използване на значителните вземания на страната" (2,36 милиарда долара). "Те са могли да изиграят за известно време буферна роля. Практически възможности за това е имало. Даже през 1990 година е имало предложение от ... за този тип операции."
- "Не е направен мозъчен тръст от специалисти, които да анализират всички възможности. Всичко се е обсъждало в пълна секретност от тясна група хора, които носят съответна отговорност да взетите решения. Единствената стъпка, направена по този въпрос, е привличането на експерт от банка..., което е закъсняло."
- "Твърдението на Луканов, че не са водени разговори с банките, защото са могли да изтеглят депозитите от чужди банки, не е сериозно. На България е нанесено много по-тежко петно от обявяването на мораториум по връщането на дълга, отколкото ако това е било обсъждано предварително. Че той не е получил пълна информация по дълга през последните месеци също не е сериозно."
Тези кратки, но професионални оценка на Световната банка за поведението на нашето правителство през съдбоносните за България месеци януари-март 1990 година превръщат разказа на Белчев в приказка за наивници.
Той твърди още:
Валутният резерв започнал да се топи от 1985 година защото:
Размерът на доставките на нефт за 1986-1990 е определен с петилетна спогодба. От българска страна тя беше подготвена от Луканов. Изпълняваше се точно дори и в 1990 година. Следователно изненади не е имало. Имаше управленска немощ. Какво предложи Андрей, какви мерки взе правителството, за да се посрещне планираното намаление? Практически нищо! Не ограничи потреблението. Не промени цените на горивата. Нямаше изключени радиатори. Българинът си караше автомобила при най-ниските в Европа цени. Щедро снабдявахме с евтини горива и съседите. Така ли беше в Унгария, в Полша, да не говорим за Румъния?
Намалението на военните продажби също не беше изненадващо. Военнопромишленият комплекс го прогнозира още в 1989 година и започна да увеличава гражданската продукция. Сериозна мярка бяха преговорите с "Рено" за възстановяване производството у нас на лек автомобил. Предвиждаше се към 1992 г. да стигнем 120 хиляди коли годишно, кооперирано с френската фирма, при балансирани взаимни доставки на възли и детайли. Това щеше да даде дългосрочна производствена програма поне на 150 завода от цялата промишленост. Преди подписването на договора Луканов уведоми съветската страна и Живков получи указание да прекрати сделката. Всъщност военното производство не спадна. Намалени бяха валутните постъпления от него, защото продукцията се даваше на кредит на страни, за които се знаеше, че не са платежоспособни. От това нараснаха валутните ни вземания, без да се търсят възможни гъвкави решения - например внос на горива и пр. Това си беше чиста външнотърговска бъркотия.
По индустриалните инвестиции. Белчев казва: "Бе грандомания да имаме завод за тежко машиностроене в Русе, в Радомир. И Косигин грубо, но точно ми каза: "Ние нямаме такъв завод, къде отивате вие? Той не е лъжица за вашите уста."
Тези думи на Белчев са странни. Като финансист и планиращ инвестициите, а след това като член на правителството, е подписвал не един и два документа за строителството на тези заводи. Кого обвинява сега за тяхното изграждане? Колкото до думите на Косигин, ако наистина му ги е казал, нека да бъде спокоен - той не е бил точен. Съветският съюз имаше само в гражданската индустрия поне 100 завода, по-големи от Радомирския. "Атоммаш", "Уралмаш" (с бивш директор Рижков), тракторните заводи в Харков, във Волгоград и др. бяха 3-4 пъти по-големи от Радомирския. Чугунолеярният цех на завода "Камаз" с годишен капацитет 550 хиляди тона отливки беше почти 2 пъти по-голям от този на "Дженерал мотърс". Заводи по-големи от нашия имаха Унгария, Чехословакия, Полша, Румъния. Косигин и колегите му знаеха това. Те виждаха, че радомирският завод бе силен не с големината, а с новите си технологии и с модерното си оборудване. Те бяха наясно - той ще привлече външни интереси, които могат да нарушат монополното присъствие на Съветския съюз в България. И това стана - много скоро японската групировка "Кобе стил" дойде с перфектно предложение за съвместна експлоатация на Радомирския завод. Ако готовият договор беше реализиран, днес щяхме да имаме една от най-ефективните съсобствености с японското тежко машиностроене. Той бе отменен ден преди подписването - уведоменото от Луканов съветско правителство "убеди" Живков да се откаже от договора. Така че изграждането на Радомирския завод не беше грандомания, а стъпка на индустриална България към днешния 21 век. Затова, че тя бе подкосена, са виновни българските чужденци и отричащите се от предишните си дела!
В края на 1989 година Белчев пое товара и отговорностите на член на Политбюро на БКП и на правителството. Можеше да се очаква, че в интервюто му ще намерят отговор поне следните въпроси:
- Каква е била икономическата му програма?
- Някой пречил ли му е при осъществяването й?
- Твърди, че истината за милиардите на България била в архива на Българска народна банка. Защо не я огласи като член на правителството и на Политбюро на БКП още в началото на 1990 година? Нали гласността стана основно мерило за равнището на демокрацията?
За съжаление тези въпроси не са докоснати в интервюто му. Дано те не бъдат забравени при следващата му обществена изява.
Инж.Иван ПЕХЛИВАНОВ
18.01.2001, София
Пенсионер. Бивш: конструктор, проектант, директор на проектантски институт, зам.-министър на машиностроенето, генерален директор на НПО "Технология на металите", зам.-председател и председател на Българска индустриална стопанска асоциация (БИСА, днес Българска стопанска камара), председател на Централния кооперативен съюз, два мандата народен представител (1984-1990). Бивш член на ЦК на БКП.
Примката, която ни души
На 26 януари министърът на земеделието Венцислав Върбанов съобщи, че експертите от мисията на Световната банка поискали да се "свие" обемът на Държавния резерв до пълното му ликвидиране. Ако възникват условия, в които е нужен Държавен резерв, държавата да работела с частни фирми и да наемала мощности.
Срещу изпълнението на тези условия щели сме да получим заем! - 50 милиона долара за подкрепа на платежния баланс през 2001 г.! Според министъра обаче, ликвидацията ще застраши националната сигурност и правителството може да се откаже от заема... Този случай мина някак тънко в медиите, не бе коментиран официално от правителството, обществеността го прие за нещо естествено! Парламентарната опозиция дори се срещна с представителя на МВФ и заяви своето одобрение към сключването на нови споразумения за заеми.
"Нова Зора" постоянно напомня сбърканата, умишлено, философия на "прехода", с която България загуби своя суверенитет и се превърна в опитно зайче на монетаристите от световната финансова олигархия. Целта съвсем не е провеждането на експеримента. Важен е неговият краен резултат, и то не стопански, а геополитически. Случаят с Държавния резерв представлява изключително красноречиво свидетелство кои са господата от МВФ и СБ и защо са в България!
Знае се, че Държавният резерв, който съхранява неприкосновен запас от храни, суровини и материали, достатъчни да поддържат жив стопанския организъм на страната, в достатъчно продължителен срок при частични или глобални бедствия, включително война. Той представлява една от абсолютните гаранции за живота на гражданите от страна на държавата.
Искането този резерв да бъде продаден и "при нужда" държавата да ползва частни фирми, означава обществото да загуби смисъла на своето съществуване. Представете си, че настъпи изключително тежък момент, в който е необходимо да се ползва Държавният резерв. И този момент съвпадне с големи финансови затруднения на държавата. За да ползва частни фирми, тя трябва да тегли заем, а условията ще поставят банките, несъмнено чужди. Условията могат да бъдат икономически, политически, военностратегически, културни и прочее... Впрочем, при определени условия, заем изобщо може да не бъде отпуснат! Просто за да станат българите два-три пъти по-малко.
Да си представим, че в кризисен момент, държавата има средства за закупуване на ресурсите, които сега са в Държавния резерв. Заради международни манипулации цените може да бъдат завишени, самите материали - бъдат некачествени, условията за закупуване на международния пазар - неблагоприятни и т.н.
Следователно обществото, представено от държавата, изпада в пълна зависимост от волята на сили, върху които то не може да въздейства. Става дума за отдавна използваната в "Нова Зора" формула - превръщането на България от държава - в икономическо пространство. Държава в която демокрацията, т.е. народовластието, загубва изцяло своя смисъл. Народът свободно избира своите управници, които не са в състоятие да го управляват, защото е разрушен механизмът за управление. Не за власт - за управление!
Държавата на такива управници не може нищо да направи за своите граждани. Не може да отвори резерва и да им продаде евтин, достъпен за тях хляб. Трябва да го купи от частни търговци, непременно чужди, които ще го продадат скъпо и гражданите ще го купуват скъпо. Не всички от тях ще могат да си купят и тогава трябва да умрат. Защо тогава ходят на избори, защо избират депутати, а те - правителство?
Няма смисъл, защото демокрацията е изцяло заместена от властта на неидентифицираната олигархия, отнето е главното право на човека - да се опита да избере съдбата си. Независимо кога и къде, това се нарича във всички случаи робство!
Администрацията е просто обслужващ персонал, подобно на чорбаджиите през турското иго, и в морално отношение страда от "синдрома на пречупените гръбнаци" (СПГ).
Абдикацията на държавата доведе до изтичането на тъй необходимите за развитието на страната капитали.
Има хиляди законни и незаконни начини за източването на печалбите вън от българското икономическо пространство.
Един пример - от приватизирането на Българска пощенска банка насам няколко пъти е намаляла печалбата, т.е. данъкът, който банката плаща в България.
Съвършено сигурно е, че останалото се източва по всевъзможни, впрочем добре познати на повечето финансисти, пътища в "трезорите" на "майката". Администрацията продаде печелившата държавна Булбанк без абсолютно никаква нужда от икономическа гледна точка. Тя бе пожертвана по идеологически съображения, както се жертва цялата българска държава.
Тъй като в любимия на президента глобален свят от нея няма да има нужда... Ами ако този глобален свят не се състои, както не се състоя комунизмът?!
Тогава гърци, турци, сърби, румънци ще излязат на геополитическата сцена с държави, стопанство, армии, а ние - като безмълвни жертви на собствения си идиотизъм. "Нова Зора" остава на позицията, че философията за управлението на страната е изцяло погрешна, порочна и затова престъпна. Тя трябва изцяло да бъде променена, за да пребъде България като социална държава от европейски тип, а не латиноамериканска мозайка от латифундии, където безправни индианци обслужват с наркотици и проститутки големите бели братя.
Опитът да се ликвидира Държавният резерв иде да ни подскаже, че българското време изтича. Примката около врата ни се стяга, за да ни удуши. Трябва непременно да спрем безотговорната шайка от маниаци, за които няма нищо по-ценно от едно потупване по рамото... и пачка в зелено.
Маниакалното служене на доктрини води право в небитието, независимо дали службата е платена или от едничкий идеализъм.
Ето защо финансовите разбойници-ябанджии трябва да си вървят, а нашите - да пратим на бунището на историята, ако ли не и в затвора.
Прозрачна провокация
На 26 януари в бюфета на Народното събрание избухна скандалът с книгата на Вяра Николова и Ирен Найденова за гладната стачка на 39-те депутати срещу приемането на конституцията през 1991г. Книгата представлява, повече или по-малко, хроника на събитията. Тя не е историческо съчинение, защото в нея липсва оценка на този "протест". Всъщност още тогава, пък и сега, не се разбра за какво точно бе протестът. 39-тимата излязоха на гладна стачка и не участваха в обсъждането, но от кои клаузи на основния закон са недоволни, остана без коментар.
Единственият, повтарян до втръсване аргумант бе, че конституцията е комунистическа. Обективните, изкусени в политиката българи, останаха с впечатлението, че става въпрос за една от поредните революционни истерии на демократите. Остана и подозрението, че тези хора са били срещу социалната конституция на България и това е твърде вероятно, макар да твърдяха обратното. Днес от ТОВА Народно събрание са приети редица, основни за развитието на страната закони, които се намират в пълно принципиално противоречие с конституцията - за образованието, за здравеопазването, за отбраната и т.н.
В книгата това не личи, по-скоро не е ясно казано, защото иначе ще възникне подозрението, че самата стачка е била поръчана от силите, които днес управляват страната ни от хиляди километри разстояние.
Какво целяха стачкуващите обаче, личи от резултата на тяхното управление. Днешната власт и политика - икономическа и социална - изключи напълно социалния принцип в регулирането на обществото. Основната нейна задача е прехвърлянето на българския обществен ресурс в чужди ръце и обслужването на "международни" интереси. Ако трябва да дадем някъкъв красноречив пример, би трябвало да публикуваме снимка на Юлия Берберян да събира грижливо листите на разкъсаната от депутата на БСП Иван Генов книга. Именно тази власт, която е властта на 39-те, позволява на депутатка от Народното събрание да укрива данъци, докато другаде тя отдавна ще да е изхвърлена от парламента... Депутатите от БСП няма защо да късат книгата - управлението на тяхната партия също не съгради обещаното социално общество. Ако беше обратното, януарският метеж от 1997 г. щеше да бъде разгромен за един миг от народа. Но народът остана по домовете си, защото това не бе неговото правителство, то бе правителство на новоизлюпената червена олигархия. Единствено министър-председателят се бореше с чудовищните вятърни мелници на либерализма. Това показва, че напразни са били страховете на "39-те" от укротяване на революционните страсти и сътворяването на социалната държава.
Наистина, дали не е прав онзи предтеча на днешния ни политически помияр с фразата "и едните, и другите са маскари"?
Приетата през 1991 г. конституция бе конституция на намеренията, а не на действията. Времето показа, че никой не е имал намерение да я спазва. Дори Конституционният съд, който и до днес взема антиконституционни решения, изпълнявайки политически поръчки. Вече ясно прозират мераците, тя да бъде променена, и то в сговор от двете страни.
Книгата, няма съмнение, представлява един произборен, и то доста неловък номер. Прибързаното намерение да се обяви за история една прозрачна провокация, може да донесе на авторите и на онези, които този номер обслужва, доста горчилка. Появата й може да придизвика нови мераци за подобни изстъпления, тъй като идеите на протеста на "39-те", както и тяхната политика, претърпяха съкрушителен провал.
В очите на близо милион безработни българи и българки днес те едва ли са герои, а политическите им стачки и метежите сигурно не се приемат за чиста монета.
Просто Вяра Николoва, като професионален историк, е забравила, че събитията се оценяват предимно по резултата. Забравила е също, че истината се мери единствено от морала, какъвто в сегашната политика със сигурност няма.
"Нова Зора" призовава своите читатели да напишем заедно: Книгата на Българската Голгота
Като гъби след дъжд никнат из българската земя палатите на новобогаташите - тези островчета на разкоша сред морето на всеобщата мизерия. Но тези островчета на разкоша, всички знаят това, са само трохи от огромното богатство, ограбено от всички нас за по-малко от единайсет години.
Ако трябва да потърсим някакво историческо подобие на случилото се в България през тия години, то това е несъмнено разказът на Исай Серски за турското нашествие: "Измаилтяните се пръснаха и се разлетяха по цялата земя като птици по въздуха... Настана такъв глад по всички краища, какъвто не е имало от Сътворението на света... Земята остана пуста от всички блага - и люде, и добитък, и разни плодове. Нямаше ни княз, ни вожд, ни наставник сред людете, нито избавител, нито спасител... И тогава живите наистина облажаваха мъртвите."
Заменете думата "измаилтяни" с "политически елит", и съвпадението вече ще бъде кажи-речи пълно. Разликата е само в това, че османлиите са плячкосвали за своя изгода, а днешните ни отродени еничари станаха "елит" само с една малка част от плячкосаното, докато лъвският пай бе погълнат от задграничните им господари.
Властта вече открито се е сраснала с престъпността и не се притеснява да налага широкомащабен терор, всявайки страх в редовия гражданин на Отечеството ни. Телевизионните новини, радионовините и вестниците всеки ден се пълнят с ужасяващи картини на екзекуции и мародерства. От процъфтяваща държава се превърнахме в гето на "световното капиталистическо село", в което редът и законността вече са непознати думи.
Терорът обаче си има своя смисъл. Властващите днес се опитват чрез него да всеят абсолютен страх в душите и сърцата ни, за да могат да ни ограбват напълно безнаказано. Гибелта миналата седмица на националния ни авиопревозвач "Балкан" е огромен икономически удар срещу страната ни, но е само една брънка от стоманената верига, с която се опитват да оковат снагата и духа на българина.
Нека не позволим на безродниците да съсипят окончателно прекрасната ни Родина.
Ние, от "Нова Зора", предупредихме за подготвяния грабеж още в първия си брой и оттогава насам не сме пренебрегвали тази тема нито за миг. В броя от 1 април 1997 г. ние поместихме на първа страница писмото на една българка, живееща в Боливия, под заглавие "Какво ни очаква".
Днес отново поместваме това писмо, защото обичната ни България отдавна задмина боливийския ад на нищите, които дъвчат кока. Не ви упрекваме, че тогава не ни повярвахте. И вие, и ние платихме и продължаваме да плащаме висока цена за това. Ние, като издание, което не успя да ви убеди, вие, като хора, които в своя личен живот и в семействата си, не повярвахте, че това ще се случи. Но не това е важното сега.
Жалкото е, че великото нещастие можеше да бъде предотвратено. Тогава малцина ни чуха, и то не поради вродена глухота, а просто защото повечето хора са по нагласа лековерни: те не вярват в съществуването на голямото Зло, чак докато ножът не опре о собствените им жили.
Сега "Нова Зора" се обръща към своите читатели и приятели - да напишем заедно книгата на новата Българска Голгота!
Ако така или иначе не успяхме да избегнем своето разпятие, нека поне го опишем така, както е постъпил навремето Исай Серски - за собствено и на децата ни облекчение, и за поука на онези, които ще дойдат след нас.
Понастоящем вече много българи - всеки, който има очи да вижда и уши да чува, знае в най-общи линии за най-големите престъпления: за износа на капитали; за финансовите пирамиди; за източването на заводите; за разгрома на цели отрасли; за изкуствените банкови фалити; за харизаните на всевъзможни международни мошеници общонародни предприятия и държавни монополи. (А на страница 5 ще прочетете и как се е формирал финансовият дълг на България и ще се досетите къде са отишли милиарди долари национално богатство - статията "Приказка за наивници".)
Но цялото това море от бедствия не е паднало от небето. Преди да се напълни морето от престъпления, в него са се влели и продължават да се вливат реки от по-малки престъпления, които на свой ред са съставени от техни си престъпни притоци, поточета, вадички и така нататък чак до последната капка на "дребните" кражби, измами и неправди.
Всеки българин - в своя град или в своето село, в своето предприятие или служба, е бил пряк свидетел и жертва на безчетни и различни по своите мащаби и естество подобни "реки", "ручеи" и "струйки" от Великото плячкосване, когато заедно с общонародното са ограбвали най-безмилостно и собствените му интереси, собствените му оскъдни средства, скромно имущество, собствената му плът и кръв. Защото от това именно и се състои морето на криминално окраденото богатство - от човешки лишения, страдания, от живо месо, от преждевременно съкратен и почернен живот - в буквалния смисъл на тези страховити думи.
И така, всички заедно, нека напишем жестоката и покъртителна книга на съвременната българска Голгота! И на онази, голямата, общобългарската, и на другата - "малката", която всъщност е част от цялото и която е изпитал на гърба си всеки един от нас - "малката" Голгота на нашето градче, село, квартал, махала, месторабота, семейство, родители, деца, роднини, приятели, познати... Естествено, поради ограничената вестникарска площ на "Нова Зора", ние ще публикуваме и така ще направим обществено достояние само част от "малката" или "голямата" Българска Голгота. Ала и нищо от това, което пристигне в редакцията, няма да се затрие в забвение.
Тези безценни ваши разкази и изповеди ще бъдат наистина събрани и издадени в една истинска "Книга на Българската Голгота". Написана от вас, читателите и приятелите на "Нова Зора".
Нещо повече: имаме всички основания да мислим, че тази книга ще се окаже многотомна. И още - многоизмерна, всеобхватна, изстрадана и - уви! - потресаваща, ужасна, жестока.
Ще каже някой, много пъти е бил залъгван народът ни, то не бяха "бели", "сини" и "червени" книги. Да, но това бе инструментариумът, с който архитектите на разрухата и техните копиеносци подвеждаха народното съзнание и обезсилваха опасната енергия на истината. Тези, които умишлено и в угода на чужди сили рушаха България се бяха досетили, че трябва да излъжат народа, че ще спрат разрухата.
Обещаваха му сполука, а му надянаха робски окови! Обещаваха му повече социализъм, а го впримчиха в най-чудовищния див и варварски капитализъм.
В метежния януари на 1997 година, подскачащите като "луди, луди жаби" "братовчеди" го омагьосваха с "Ние можем", за да го доведат до този ден, в който ограбен и обречен, полумъртъв от безнадеждност, глад, болести и безсилие, нему е вече все едно дали в Европа го водят, или в луксозното европейско гробище на нациите.
И все пак, още не е късно. Жилав е българският корен!
Затова ние ви призоваваме: не безмълствайте! Ако не за друго, тази книга е нужна да събуди народната ярост, да подкрепи надеждата, да вдъхнови за действие. Утре е нейният ден. И той идва!
Близко е, защото ще бъде ден съден.
Какво ни очаква?
Писмо от Боливия
Уважаема редакция,
Аз, която живея в тези условия, го наричам див капитализъм. Защо? Защото тук нищо не се създава. Всичко е внос и контрабанда. Няма промишленост, освен предприятията, които се занимават с производство на напитки и услуги. Тук цари свободната конкуренция, т.е. либерализмът. Непрекъснато се пише, че в Англия той е пропаднал отдавна, но тук го налагат, и то с голяма сила, без оглед на социалните последствия, т.е. като неолиберализъм.
Под диктата на Международния валутен фонд и Световната банка всичко държавно се продаде на чужди компании, преди всичко на американските, чилийските и бразилските. Последните сделки на правителството са продаването на петролните залежи на американците; електропроизводството, банките и железниците - на чилийците; авиокомпанията - на бразилците.
Цялото национално богатство е в чужди ръце. Най-жестокото е, че пенсионните осигуровки ги продадоха на испанците. Те ще разполагат със средствата, които работниците внасят цял живот, за да си осигурят пенсия за старини. Въвеждат 65-годишна възраст за пенсиониране при положение, че средната продължителност на живота е 57 години... Работа няма. Безработицата се увеличава, защото чуждите компании уволняват масово. В повечето случаи докарват свои сънародници и им осигуряват работа, а тукашните изхвърлят на улицата. Когато съобщават за някакви вакантни места, поставят изискване кандидатите да са до 45 години, а за другите - до 65 години, не ги интересува. Управниците може би изхождат от себе си, защото винаги се нагаждат. Например Херман има братовчед, който, откакто сме дошли, все е депутат. Сигурно ще се пенсионира като такъв.
Тези бащи на родината, както те се самоназовават, получават по четири хиляди долара месечно възнаграждение при положение, че минималната заплата не достига 40 долара; да не говорим какво получават висшестоящите.
Чрез проведените мероприятия по така наречената капитализация управниците просто харизаха всички държавни предприятия на чужденците. Например цялото петролно имущество е оценено на 16 млрд.долара, а държавата го продаде на американците за 835 млн.долара. Авиокомпанията беше продадена за 4,7 млн.долара, без, разбира се, бразилецът да даде и една стотинка, защото имала печалба в налични 20 млн.долара. В пресата се писа за всичко това и обществеността искаше обяснения от правителството, но всичко се потули. Държавниците станаха милионери с процентите, които получиха от тези продажби, а народът тъне в нищета.
Като тръгнеш по улиците, не можеш да се разминеш, защото навсякъде се протягат просещи ръце, дори и на дечица. Тук за разлика от европейските страни не са нужни нито парно отопление, нито пък зимни дрехи; те са две пера по-малко. Но въпреки това селяните и другите бедни слоеве дъвчат кока, за да убиват глада и да издържат на работата. Положението на хората е много трудно и неизвестно. Работа няма дори за младите специалисти. Затова масово бягат от страната и търсят работа и по-добро съществувание в други страни, особено в САЩ. Но те приеха закон, с който ще ограничават емиграцията, дори ще изселват всички нелегални чужденци. Само кубинските граждани имат предимство, защото Куба им е трън в очите и искат непременно да я поставят на колене.
