ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
- Значи общественото мнение се направлява в полза на сегашните управляващи.
- В едно съм напълно сигурен, а това е стремежът на силите, свързани с "Отворено общество", да вкарат в парламента една ромска етническа партия, подобна на ДПС, като предпоставка към поправянето на конституцията и легализирането на проекта за мултиетническото устройство на държавата. Опитайте се това да го запомните. Неслучайно американският посланик обходи миналата година всички по-крупни в България "ромски общности"; неслучайно МВР дигна ръце от ромите и въоръжиха полицаите със стоп патрони. Загадъчното височайше международно покровителство над ромите не вещае нищо утешително. В противовес на това ПРОДЪЛЖАВА НАЙ-УСИЛЕНО САТАНИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ КАТО "НЕТОЛЕРАНТНИ" - "НАЦИОНАЛИСТИ" и пр. Завчера в един прожектиран по телевизията американски филм положителният герой бе отвлечен от "БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИСТИ". Представяте ли си, българи да се затирят към Америка да пленят набелязания враг и да си го доведат и одерат тука, в полите на Витоша.
- Киното е барометър, готов съм да се съглася с Вас.
- Барометър, и то безпогрешен, като се има предвид, че у нас, за разлика от всички други югоизточни държави, НАЦИОНАЛНА ФОРМАЦИЯ В ПАРЛАМЕНТА НЯМАМЕ, също и национализъм, и това го знаят, но каква полза? Американските филми се гледат по целия свят, върви да разправяш на доминиканците или благодушните датчани, които го гледат, че са жертва на манипулация. Тя не е обаче самоцелна. Както не е самоцелно, че националният конкурс сред учащите се под мотото "Европейският път на България" ще завърши в навечерието на 24 май - Празникът на славянската култура, и ще разводни вниманието от този празник.
Както не е самоцелно създаването на филмовия фалшификат "ТЕХНОЛОГИЯ НА ЗЛОТО".
- Вие не харесахте ли този филм?
- Не съм чул някой да го е харесал - ни турци, ни българи, а и не е възможно да се хареса на непреднамерените зрители такъв очеваден фалшификат. Този филм не описва технология на злото, а осъществява технологията на подлостта в творческото й превъплъщение... - А знаете ли от кого е спонсориран?
- Знае го цяла България, че "Отвореното" общество е дало 4200 долара, а разликата от 12 000 долара са допълнили нашата Булбанк и не помня коя друга. Но маята е от "Отвореното общество", както и идеята за заснемането му. Инициативата е минала през ръководения от Радичков отдел "Изкуство" на фондация "Отворено общество", ето защо неговият авторитет сега е така необходим за приспиване доверието на милионите зрители към създадения филмов полуфабрикат.
- Има ли нещо общо между филма "Гори, гори огънче" и този на Ваксберг - за съжаление аз пропуснах да видя това "огънче"?
- И двата филма са произведени по идея на "Отворено общество" - това е едното "общо". Второто е, че и двата са насочени срещу България и българите - описани като подтисници и виновници за "геноцида" на турци и "помаци". Разликата е само в това, че "Гори, гори огънче" бе снет под консултанството и патронажа на Радичковия събрат Радой Ралин.
- Ралин, доколкото ми е известно, не е в Управителния съвет на "Отворено общество".
- Радой Ралин е първият и най-продуктивен, само че засекретен сътрудник на "Отвореното" общество в България. Той е като бухал: впуща се на лов само през нощта. Ще го докажа това по-нататък, когато стане дума и за него, а сега да си се върнем на думата за най-прясната манипулация в "Технология на злото".
- Какво всъщност тука е манипулирано?
- Въпросът за вината - ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕТО И ПРИПИСВАНЕТО Й НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. Стана почти същото, както с обвинението, отправено в една статия от 1987 г. на Желю Желев и препубликувана после в "Литературен форум", че ВИНОВНИК ЗА ПРЕДАВАНЕТО НА ЛЕВСКИ НА ТУРЦИТЕ Е САМИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД. Всеки знае, че осъществяването на подобно, колективно начинание, ФИЗИЧЕСКИ НЕ Е ВЪЗМОЖНО. ТО Е АБСУРДНО. ТОЧНО КОЛКОТО Е АБСУРДНО ДА СЕ ОБВИНЯВА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА "КРЪЩАВКАТА", преследването и изселването на етническите турци от България. Или в издевателствата над българите мохамедани.
"Гори, гори огънче" си свърши работата по обявяването на "помаците" за малцинствена група. Сигурно сега "Технология на злото" е предизвестие за предстоящото ни мултинационално сепариране. "Отвореното" общество няма обичай да си харчи доларите току тъй. Пък и за Европа е добре: винаги ще има един повод да отложи приемането ни в Евросъюза с още десетина години, ако не сметне за по-добре да ни изключи от списъка на кандидатите. Голяма гнусотия е това, не е шега... Дори Желю Желев, архитекта на помашкото омалцинствяване, не прие изцяло филма на Ваксберг и изрази сериозни резерви. И турците не подкрепиха безрезервно филма - доловиха и те голямата в него лъжа.
- Можеше ли Радичков да се противопостави на този филм?
- Разбира се, че не, но той е имал правото да ИЗИСКВА ОТ АВТОРКАТА МУ ДА СЕ ПРИДЪРЖА КЪМ ФАКТИТЕ, за да не излага фондацията, която го спонсорира. МИЛИОНИ СА ЖИВИТЕ ХОРА, ЗАПОЗНАТИ С ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ФАКТИ, И ТЯХНОТО ИЗВЪРТАНЕ НЕ БИ МОГЛО ДА МИНЕ НЕЗАБЕЛЯЗАНО. ЛОШОТО Е, ЧЕ ФИЛМЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ЕВРОПА. Манипулаторите на това и разчитат.
- Допущате ли, че може пък Радичков да не знае цялата истина за кръщавките от 1984/85 година.
- Та той беше на щат в Държавния съвет по същото време, редовно ходеше с Живков на лов, приятел беше на Станко Тодоров и Лилов, така че е имал възможност да знае доста повече от г-жа Ваксберг и да поукроти малко въображението й.
- Нямате ли нещо по-весело да кажете?
- Има. Прочетох книгата за спасяването на българските евреи от израелския писател Михаел Бар-Зоар, едно превъзходно четиво за съдбата на нарочените за изтегляне от България наши евреи. Рядко съм виждал по-силно написана и по-документирана творба, в която авторът доказва черно на бяло ОСОБЕНАТА ЗАСЛУГА НА НАРОДА НИ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ. Казано прямо, пряко и без обичайните резерви. И е написано - също прямо и пряко, че българите са един от НАЙ-ТОЛЕРАНТНИТЕ НАРОДИ В СВЕТА. Това е от десет години насам единствения светъл лъч отвън, пратен от ръката на родения в Кюстендил български евреин МИХАЕЛ БАР-ЗОАР, автор и на сценария на филма "ИЗВЪН ХВАТКАТА НА ХИТЛЕР". Този филм и книга дойдоха тъкмо навреме за обругания отвсякъде и всички български народ.
- Доколкото разбирам, манипулирането на истините ще продължи.
- Разбира се, още повече, ние сме вече в навечерието на изборите, които ще решат окончателно съдбата на България - една накъсана на малцинствени области, с бързо намаляващо население, бързо обедняваща провинция. А междувременно американците вече са си харесали своите бази в Странджа и Северното Черноморие; броят на съветниците им в нашето военно министерство все повече расте, както и броят на инструкторите в МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА. Двете възлови министерства, които заедно с третото - образователното, преобразяват нашата съдба. България е от десет години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ЦЯЛ ЕДИН НАРОД И НЕГОВАТА ДЪРЖАВА СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА САМИЯ ТОЗИ НАРОД И НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ - ПАРЛАМЕНТ, ПРЕЗИДЕНТСТВО, МИНИСТЕРСТВА И Т.Н. ИНСТИТУЦИИ, КОИТО ЗАРАБОТВАТ В ЕДИН МОМЕНТ ПО ЧУЖДА ПРОГРАМА БЕЗ ВИДИМО НАРУШЕНИЕ НА НИТО ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ДЕМОКРАЦИЯТА. По-кратичко казано ОБРЕЧЕНИЯТ ЗА БЕСЕНЕ САМ СИ НАЛАГА ПРИМКАТА НА ШИЯТА И САМ ИЗРИТВА БУРЕТО ПОД СЕБЕ СИ, без ничия пряка принуда. Само със средствата на легализираните масови подкупи под формата на едни или други "проекти", които натикаха родната интелигенция в това пъклено дело.
- Сигурно ще кажете, че и "случаят Тафров" е брънка от този механизъм. Какво всъщност се крие под случая Тафров?
- Случаят Тафров е елементарен. Французите решават да подпомогнат българската литература с издаването на десетина от най-хубавите книги на вече превеждани български писатели и назовават тази библиотека "Хубавиците чужденки". Натовареният с подбора на авторите френски специалист включва в числото на удостоените Антон Дончев, Виктор Пасков и Джеки Вагенщайн, но това не харесва на Тафров, защото и тримата са членове на набедения за "тоталитарен" Съюз на българските писатели, а Виктор е най-безпощадният критик на сегашната кьорава наша културна политика. И ги просто, зачертава. Това предизвика у нас скандала, Дончев беше възстановен в списъка, но Виктор и Джеки - не. В замяна на което Тафров си позволи да сложи в списъка и професора по класическа филология Б. Богданов, бивш председател на фондация "Отворено общество" у нас, бивш посланик в Гърция, отзован оттам по настояване на гръцкото правителство, а сега ректор на Американския университет у нас, наричан "НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ".
Доказано способен в науката преподавател, който никога обаче не е написал нито ред художествена литература. Въпреки това никой не успя да го отмести от списъка на "хубавиците". Но прелестният, известен и в чужбина белетрист Виктор Пасков, беше елиминиран. И докато спорът около тези произшествия във Франция шумеше в нашата преса, появи се одата на Радичков за Тафров. Това именно преля чашата и тогава дори бивши прирятели на Радичков се понамръщиха на неговата "нетактичност".
ЕДНО НОВО НАЧАЛО?
От 19 януари т.г. в. "Дума" започна публикуването на серия статии под общото заглавие "Раната". Те са посветени на един от най-важните проблеми за българската нация - възродителния процес. Не се съмнявам, че тази поредица бе предизвикана от грубата провокация на Татяна Ваксберг, свързала и този път името си с една творба, чиято технология на неблагодарността бе родила само най-посредствен антибългаризъм.
Толкова дълго, цели десет години, левият вестник бе мълчал или под сурдинка бе поддаквал на грубите фалшификации и лъжи под натиска на една антивъзродителна враждебност отдясно и отляво, отвън и отвътре, че когато зачетох статията, погледнах първо дали няма някаква промяна в редакционното каре.
Ще си призная, че и след смяната на Стефан Продев от поста главен редактор, не се надявах на някакви по-радикални промени в политиката на вестника. Още повече че в. "Дума", така или иначе, бе свързан с партията, която в последните четири години предпочиташе да бъде меката ръкавица на разгромната за България безмилостна ръка на Иван Костов. Явно животът сам налага неумолимите си правила: необходимостта да се кореспондира с болките и вълненията на народа ражда и своите резултати. Това кара "Дума" да се вглежда все по-смело в конфликтните проблеми, да подлага на обективна критика антинародния режим, да помества материали, засягащи въпроси, които един или друг ръководител на "Позитано" би предпочел да премълчи или разсеяно да отмине.
В това отношение вече се забелязва, че вестникът е по-близо до народа, до своите читатели, за разлика от партийните си ръководители, зареяни в неизбродните евроатлантически и социалдемократически безпътици.
Искрено се радвам от тази промяна в позицията на "Дума". Вестникът зае и зряла национална позиция по отношение на българомразците, които клеветят своя народ и българската държава, за да ги обезсилят и лишат от бъдеще. "Дума" намери точните дефиниции за природата и качеството на грубата провокация на Ваксберг, разкри недвусмислено кои са кукловодите на поредната антибългарска кампания. Направи го без пропагандистки шум и емоции. С помощта на исторически факти и интелектуални обобщения възродителният процес бе осветен през призмата на трагичната участ на България през петвековното турско робство и тежките последици от него. В поредицата "Раната" възродителният процес бе разположен в динамиката на следосвобожденската епоха като необходимост, която очаква органично и естествено разрешение, като възел, който при невъзможност да бъде развързан, трябва да бъде разсечен.
И тук трябва да кажа нещо с пряко отношение към битката, която в. "Нова Зора" води вече близо 12 години. С пълно основание в. "Дума" в тези публикации направи своите изводи въз основа на основополагащи теоретически и практически постановки на проф. Орлин Загоров. Цитатите в първите две статии на поредицата изпълваха почти наполовина публикувания текст. По ирония на случая това бяха цитати от истините, съдържащи се в една статия, която в. "Дума" безапелационно бе отхвърлил в лицето на бившия си главен редактор Стефан Продев. Още в далечната 1992 година.
Споменавам това, защото помня деня, когато непознатият дотогава за мен проф. Загоров дойде в редакцията на "Зора". Ще спестя на читателите разказа за тази наша първа среща. Ще спомена само, че в бр.19, от 19 май 1992г., статията му бе отпечатана под заглавието "Антивъзродителната кампания и нейните парадокси". По-късно тя стана част и от книгата му "Възродителният процес. Теза. Антитеза. Отрицание на отрицанието" (С., 1993г.).
Това бе първата публикация у нас след 1989г. за характера на възродителния процес, за последиците от антивъзродителната еуфория и истерията на българомразците, която се дирижира от определени среди у нас и в чужбина. За първи път в тази статия задълбочено и от научни позиции бе анализиран възродителният процес. Бе посочена антинационалната същност на начинанието от 29 декември 1989г. с торпилиращия българската държавност доклад на Александър Лилов пред пленума на ЦК на БКП в същия ден.
Много вода изтече оттогава. На страниците на "Зора" са публикувани повече от двеста задълбочени анализи и изследвания на възродителния процес. По тези въпроси при нас са писали освен проф. Орлин Загоров и доц. Бончо Асенов, и акад. Николай Хайтов, и акад. Илчо Димитров, Величко Караджов, Паунка Гочева - все хора със зряло национално мислене.
Преди няколко години група академици, начело с акад. Георги Близнаков, се обърнаха чрез в. "Нова Зора" към българската нация с призив за грижовно отношение към хората, които доброволно са приели българските си имена. Те изтъкваха необходимостта обществото да гарантира сигурността на живота и честта им срещу дръзките опити да бъдат уязвявани и заплашвани заради доблестта да отстояват открито убежденията си.
Споменавам всичко това не за да изтъкна приноса на "Зора", а за да изразя съжалението си, че в тази десетилетна битка за България нямахме подкрепата на в. "Дума".
Не искам да се връщам към миналото, в което вестникът служеше за вещ манипулатор на опасната все още в онези условия червена енергия. Времето, в което главният му редактор се обръщаше към милионната му аудитория със сърцераздирателния позив "Мили хора", докато получаваше преките указания на Луканов. Същият, който бе оглавил сбъркания умишлено от него самия преход; който бе станал баща на българската "червена мафия", ограбила за нула историческо време своя народ; същият, който се бе въздигнал като Кръстник на синята и тъмносинята партия, чието зачатие и бурен растеж бе щедро финансирал.
С още по-голяма болка си спомням и времето от средата на 1996г., когато тази опасна и порочна връзка се откри като самата очевидност. Тогава в. "Дума" застана начело на борбата против председателя на собствената си партия и собственото си партийно правителство; тогава по всякакъв начин подкопаваше техния авторитет, внасяше разкол в левите редици, занимаваше се с интриги и удари под пояса, и така на практика формираше "втората" посока, чертана от Луканов и Лилов. Това бе времето, когато двамата архитекти на българската разруха братски си подадоха ръце и се видя, че цялата им ожесточена нетърпимост и уж принципност са били един най-банален театър.
Това бе времето, когато започна събличането и на последната риза от гърба на българския народ. Най-незабравимият кадър от тази позорна акция аз лично за себе си свързвам с поведението на тогавашния главен редактор на "Дума" Стефан Продев, приемащ за чест и върховна заслуга да бъде участник в това юдинско хоро. Продев всекидневно размножаваше недоверието, паниката, разколебаването на хората от лявото пространство. Едновременно с това той вдъхваше и надежди на ястребите от СДС, че времето е тяхно и че победата им е близка. А бе посветил целия си живот, за да въздигне човешкия морал на пиедестал! И загърби съдбата на народа.
Но млъкни, сърце!
Исках да напиша похвално слово, а се улавям, че горчивите спомени все повече надделяват. Дано не огорча и колегите от "Дума". Не искам с нищо да ги обидя. Прекрасни журналисти, те и днес имат своята драма. Ръководството на БСП вече изрази недоволство от изводите и истините в "Раната".
Колко тъжно и колко неуместно!
Да виждаш в тези истини единствено заплаха за конюнктурния си интерес, че може да не хлътнеш в прегръдка с една антиконституционна партия... Та затова, когато народът гласува, трябва и да мисли.
Апокалипсис кога?
Котката се измъкна от чувала и гълъбите се разхвърчаха. Оказа се, че "Синдромът на войната в Залива" (загадъчните левкемии и рак у американските и британските ветерани от войната срещу Саддам Хюсеин през 1990-1991 г.), си има продължение. Нарекоха го кой знае защо "Балкански синдром"... Заметеният под килима "Синдром от Залива" изскочи отново на бял свят, когато, както казват арабите, "сламата строши гърба на камилата". А това стана под формата на военнослужещи, завърнали се от "мироподдържащи" мисии на Балканите, които започнаха да страдат и умират от рак и левкемия.
Португалия изтегли своите "миротворци" от Балканите; същото направи и Холандия. Италия, в която починаха 8 и са тежко болни 10 ветерани от Балканите, поиска разследване за вредата от обеднения уран (ОУ), поставен в противотанковите снаряди на НАТО.
Италия обаче мълчеше (имам предвид правителството в Рим), когато самолетите на НАТО, натоварени с точно такива боеприпаси, излитаха от военни бази на Апенините и се отправяха към Югославия... Нейсе, дори Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за мораториум върху използваните от НАТО боеприпаси с ОУ. От Алианса успокояват, че нямало научни доказателства за връзката между ОУ и раковите заболявания на миротворците. И за обратното няма доказателства, но кой го е грижа! Безспорен е само фактът на починалите и заболелите миротворци.
Таблицата, публикувана във френското списание "Куриер Интернасионал" (бр. 532, 2001 г.), в която са събрани информации от "АВС", "Куриере дела Сера" и "Ла Стампа", едва ли отразява истинския размер на бедствието, наречено "Балкански синдром" (не фигурира например случаят с нашия сержант Данаилов), но все пак си заслужава да се види.
Едно европейско безпокойство
Случаи на рак у военнослужещите, завърнали се от Балканите. (Положението към 9 януари 2001 г. - виж таблицата)
Разбира се, няма безспорни доказателства за връзката между ОУ и заболяванията на миротворците от Балканите. Противниците на тази връзка изтъкват като основен аргумент, че за да има радиоактивни последици върху човешкия организъм, трябва или облъчването да е в голяма доза, или да е по-продължително. За да се проявят ефектите на това облъчване, бил необходим по-дълъг период от време. Какво са 1-2 години след войната в Косово? По-скоро можело да се говори за химическата токсичност на ОУ; но при толкова отрови, разпръснати из въздуха, почвата и водата, кой може да каже коя е причината за "Балканския синдром"? Допуска се дори неговият причинител да е коктейлът от ваксини, инжектирани на миротворците, подобно на антиантраксната ваксина на ветераните от Залива.
Забелязвате ли, читатели, че всичко се върти около "миротворците"?
И понеже обедненият уран е толкова "безвреден", изключено е априори той да е причинил заболяванията на ветераните от войната в Залива, от войните в Босна или Косово.
Да, ама не!
Пораженията от Чернобил, проявили се невероятно бързо след аварията в АЕЦ, показаха, че изчисленията, базиращи се на последиците от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, не са общовалидни за всички случаи на радиационно облъчване. Например ВВС News Online цитира мненията на двама учени, според които ще бъде грешка изключването на ОУ от уравнението. Неговите ефекти просто не са достатъчно познати и проучени.
"Намираме се в некартографирана територия - казва единият от учените, - защото нямаме опит с излагането на човек на въздействията на обеднения уран. Знаем само, че ракът на щитовидната жлеза се прояви далеч по-бързо от очакваното след аварията в Чернобил през 1986 г."
Вярно е, че ОУ не е много радиоактивен, но при поглъщането му чрез вдишване или чрез водата и храната нещата се променят. Така той стига до лимфните възли, заобикаляйки белите дробове и може да облъчи всички кръвни клетки, преминаващи през тези възли.
На всичко отгоре ураниевите атоми са силно токсични. Никак не е трудно да се абсорбира сериозна доза ОУ, когато той е разпрашен. Границата от 80 милиграма може да се достигне само за 1,5 месеца, при наличието на 10 000 проникващи частици ОУ на кубически сантиметър, всяка с размер по 200 нанометра.
Според другия учен пропуска се фактът, че и отделният алфа-излъчвател може да бъде карциногенен. Като химическа отрова уранът може да увреди ДНК и така да отприщи раковите заболявания.
За Косово, поради краткия срок, изтекъл от войната насам, този аргумент може и да не е достатъчно убедителен, но от войната в Персийския залив са изминали цели 10 години. Хипотезата, че за развитието на раковите заболявания, предизвикани по този път, е необходим период от над две години, е валидна и за Босна и Херцеговина.
Що се отнася до "слабата" радиоактивност на ОУ, за нея разказва Рон Маккей в "Сънди Хералд" (бр.101, 2000 г.) Той е препратил своята статия по електронната поща до уеб-сайта на 17 януари 2001 г. Ето за какво става въпрос
Четиридесет и осем часа след приключването на Заливната война една танкова дивизия на Иракската Републиканска гвардия се завръща към базата си южно от Басра. Дивизията се изтегля по единия от договорените пет маршрута - тясното шосе над езерото Хамар. На три мили от шосето са развърнати артилерията и танковете на 24-а американска бронетанкова дивизия на генерал Бари Маккафрей. Тази дивизия е изгубила 8 военнослужещи от общо 79-те американци, загинали, според официалната информация, в боевете срещу Ирак.
Пренебрегвайки предупрежденията на оператора на дивизията, Маккафрей заповядва колоната иракски танкове да бъде атакувана с вертолети "Апачи" и артилерия.
По-късно генералът ще оправдае вероломното нападение с това, че уж иракчаните го предизвикали: нещо, което командирът на Републиканската гвардия категорично отрича. Пък и не е логично дивизията му да обстрелва противника, когато е в походен строй и следователно е най-уязвима... След време американският генерал ще сподели, че е присъствал на "една от най-изумителните сцени на унищожаване". Унищожаване, наречено цинично "Битката при Румейла"!
Десет години след тази "битка" останките от иракската бойна техника продължават да стърчат от пясъка на площ от няколко квадратни мили. Днес Румейла е едно от най-големите сметища на света.
Тук би трябвло да е епицентърът на спора за ОУ, който днес се разгаря. Защото при Румейла е най-продължителната употреба на боеприпаси с ОУ, откакто те са изобретени. "Преди шест месеца - разказва Рон Маккей, - когато с един учен с гайгеров брояч посетихме мястото, известно като "Битката при Румейла", стрелката на прибора щеше да изхвръкне от гнездото си. Защото той непрекъснато го разнасяше над пясъка и останките: оръдейни дула, части от танкове и отломки (от снаряди) с обеднен уран."
Рон Маккей видял картите за раковите и левкемийните концентрации, съвпадащи с най-интензивната употреба на оръжия с ОУ. След това разгледал обстановката в главната болница в Басра (където болните спят на легла без чаршафи, а климатичната инсталация не работи поради забраната за внос на резервни части). Видял и "Книгата на ужасите", пълна със снимки на уродливи и мъртвородени деца, на ярета без глави или с по едно око на средата на главата и с по пет крайника. Тогава Маккей възкликва потресен: "Това е най-разнообразната сбирка от уродства, която някога съм виждал аз, а предполагам, че това се отнася и за всеки лекар извън Южен Ирак!"
В района с най-интензивната употреба на ОУ в Южен Ирак раковите заболявания са нараснали четворно! От сто родени деца, две са с родилни дефекти!... Въпреки това бившият министър на отбраната на Великобритания Дъг Хендерсън, продължава да твърди, че "правителството не е видяло никаква научноизследователска информация от епидемиологични прегледи на това население, която да потвърждава тезата на вредите от обеднения уран."
И как да я "види", след като Световната здравна организация (СЗО) - по съвета на САЩ и Великобритания, се отказа да посети Ирак, когато бе поканена от Багдад, за да проучи въпроса на място. Отказа се да ходи в Ирак и групата учени от Кралското научно дружество, натоварена с проучвателна мисия от английските власти!
Едва сега, съдейки по публикации в нашите медии (в."Сега" бр.27.01.2001 г.) СЗО ще търси "урановия ефект" в Ирак.
Исканията за мисии в Босна, Югославия и Ирак разглеждали и Международната агенция за атомна енергия, и Програмата на ООН за околната среда.
По данни на иракското здравно министерство случаите на ракови заболявания са се увеличили от 6 555 през 1989 на 10 931 през 1997 г., особено в районите, бомбардирани от съюзническите войски.
От Департамента за международно развитие обаче предпочитат да изследват вредите от иракската газова атака срещу кюрдите в Халебче през март 1988 година... Няма кой да проучи и щетите от международното ембарго, наложено на Багдад след войната в Залива. Заради него са умрели 1 386 478 иракчани, от които само през 2000 г. - 11 421. От тях 8 182 са деца, починали от диария, пневмония, сърдечни заболявания, диабет, рак и недояждане. Защото в иракските болници не се доставя дори прах за пране: да не би, санким, да го превърнат в химически бомби!
Възможно е влияние върху раковите заболявания да са оказали и пушеците от запалените петролни кладенци или от разрушените химически фабрики, уж производители на химически оръжия. Но също така е възможно обяснението за раковия бум да се крие в пясъците на Румейла, в замърсената вода, или в кръвта на иракчаните.
Нали и над 100 000 от всичко 700 000 американски и 5000 от 10 000 британски ветерани от Заливната война са засегнати от едноименния синдром. (За иракчаните да не говорим: нали не са нито европейци, нито американци, нито кавказци, че да се тревожат на Запад за тях!)
Онова, което стана в Косово и случилото се в Босна и Персийския залив, са може би части от една и съща картина. Виновникът за тези трагедии е един и същи, но както заключава Маккей: "Само губещите отиват на съд за военни престъпления!"
Днес Европа осъзнава истинските намерения на "хуманитарната агресия", в която участва, извършвайки престъпления против човечеството. От един ад, към друг ад - докато се стигне до Косово, пътят се оказа не павиран, а замаскиран с добри намерения!
Преди по-малко от сто години светът се гърчеше под облаците отровни газове на полесраженията на Първата световна война; днес вижда как бумерангът сe връща върху собствените му войници.
Правителства и генерални щабове обаче продължават да настояват, че ОУ е "безопасен", а намереният в боеприпасите плутоний бил "от замърсяването на инсталациите".
Колко пъти НАТО твърдеше, че воюва с диктаторите, не с народите?! Е, плашилото Милошевич вече го няма, но народът остана, за да има кой да диша отровите на "хуманитарната намеса"... Експерти казват, че обстановката сега е по-лоша от когато и да било. Благодарение на кого и на какво? На НАТО и на ОУ? Излиза, че тръгвайки да "предотвратява" един геноцид, НАТО е подготвил друг: над иракчаните, над сърбите, над косоварите и над собствените си военнослужещи. Къде си, Джейми Шей, да обясниш това противоречие?
В своята статия "Апокалипсис сега" (22.1.2001г.,Swans'Past Commentaries) Александра Пристфийлд е посочила два факта за хладнокръвния и планиран Апокалипсис, стоварен върху сърбите. Първият - бомбардировките на нефтохимически комплекс в Панчево, на 30 км от Белград, продължили от 4 април 1999г. до самия край на войната.
Предмет на "интелигентните" бомби на НАТО са били не производствените инсталации и скъпата техника на завода, а контейнерите, пълни с вредни химикали. Отровните препарати, които след бомбардировката се разпръскват във въздуха, водата и почвата (етилен- дихлорид, етилен, хлор, хлороводород, пропилен, и винил-хлоридни мономери) в много научни изследвания се сочат като карценогенни замърсители с неврологични и чернодробни поражения. Те причиняват и родилни дефекти.
За много от тези отрови, суровини за химическата индустрия, няма установен "минимум" на токсичност. С други думи, всяко тяхно въздействие е опасно за човека!
Докато уверяваше, че бомбардира с "хирургическа" точност за да намали до минимум "съпътстващите щети" и екологичните рискове, НАТО всъщност е водел химическа война! Днес почвата край рафинерията е попила 1000 тона етилен-дихлорид, 1000 тона хидроксид, 100 тона хлороводород и 8 тона живак. Чрез подпочвените води отровите отиват в Дунава... Вторият факт, който посочва Пристфийлд, е препоръката към жените, съдържаща се в един екологичен доклад, публикуван през 2000 г. Жените, които през април-юни на 1999 г. са живели край Панчево, не бива да помислят да забременяват до две години, а бременните в начална фаза трябва да абортират. Иначе ще родят уроди! Цяло едно поколение е осъдено на смърт!
"Какво е това, ако не геноцид? " - възкликва Пристфийлд.
После дойде аферата с урана, разпръснат от натовските снаряди. За Пентгона, който от 1995 г. събира техническа и медицинска информация по тази тема, опасните свойства на ОУ отдавна не са тайна. Още през 1990 г. Командването по въоръженията, боеприпасите и химикалите на американската армия изготвя доклад. В приложение "Д" на този документ е включен и докладът "Екологични и здравни съображения относно проникващите частици с кинетична енергия" на Международната корпорация за научна и приложна дейност. Там се говори за значителния радиологичен потенциал и токсичните свойства на аерозолния ОУ, за способността и на отделния алфа-лъчител да предизвиква рак, ако бъде погълнат, за бъбречните увреждания от ОУ и др. Краткосрочното облъчване с високи дози води до смърт, а продължителното и с по малки дози - до рак!
"Бойните условия - пише в доклада, - ще доведат до безконтролното изпускане на ОУ. Усилията на бойното поле и дългосрочните здравни рискове за местните жители и ветераните от войните могат да поставят въпроса за допустимостта на продължителната употреба на кинетичните проникващи частици ОУ за военни цели."
И така, преди цяло десетилетие, Пентагонът е бил предупреден за опасността от ОУ, но явно повече се е тревожел от възможната забрана на оръжията с ОУ, отколкото от ефектите му върху местното население. Него все едно, че го няма... А в Босна 1/10 от 4000 сърби, които са били изложени на бомбардировките с ОУ от натовските самолети, са мъртви или умират от някаква форма на рак. Онова, което става в Сърбия, е просто продължение на случилото се в Ирак и Босна.
Естествено е Западът да отрича своята вина за тези заболявания: иначе пред Карла дел Понте в Хагския трибунал трябва да застане цяла кохорта западни политици и военни. Например Мадлин Олбрайт, която бе цитирана с думите й, че смъртта на 500 000 иракски деца била приемлива цена, която трябвало да се плати, за да се изгради светът, в който тя би искала да живее.
Хората, които плащат тази цена, може и да не са съгласни, но кой ги пита!
Бившият генерален секретар на НАТО по време на войната в Косово, Хавиер Солана, който днес завежда общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, продължава да твърди, че не виждал никаква връзка между употребата на боеприпаси с ОУ и рака у служилите на Балканите миротворци.
"Започваме да действаме открито", казва той, с което признава, че невинаги е било така.
Според публикация в "Ла Република",САЩ "пропуснали" да уведомят своите съюзници за последиците от ОУ, които изследват. Италианският премиер Джулиано д'Амато признава, че е бил в течение на употребата на ОУ в Косово, но не и за Босна и Херцеговина. А министърът на отбраната на Италия съвсем наскоро е получил потвърждение на това (използването на ОУ в Босна - б.р.), когато официално поискал информация от НАТО. Да припомним, че когато медиите раздуваха проблема с ОУ в Босна, НАТО отричаше да е използвал там такива боеприпаси. Днес става ясно, че само край Сараево са изстреляни 10 800 снаряда с ОУ... Изглежда, че в НАТО стратегическите интереси на момента стоят над грижата за поддържане на взаимното доверие между страните членки. За "тъмните балкански субекти", да не говорим... Някои си го заслужават. Докато косовският ежедневник "Коха Диторе" се оплаква, че западните вестници не споменават за положението на местното население в Босна, Хърватска и Косово, косоварът-онколог Джавит Бича, от университетската болница в Прищина, казва: "Това е политически въпрос, който някои правителства раздуват, за да извличат полза от него!"
Сиреч, обедненият уран няма никакви отражения върху косоварите. Същото твърди и шефът на мисията на СЗО там Ерик Шуте.
Според министерството на здравеопазването на хърватско-босненската федерация, през 1999 г. там са диагностицирани 230 ракови заболявания срещу 152 за 1998 г. Според официални сръбски източници, цитирани от италианския "Ла Стампа", в триъгълника Белград-Панчево-Нови Сад за последните 18 месеца случаите на тумори и левкемии са нараснали петорно. 192 югославски военнослужещи са били хоспитализирани за тумори, левкемии и имунна недостатъчност.
Апокалипсисът изглежда неизбежен. Въпросът е не дали, а кога ще настъпи. И дали вече не е започнал, не само за сърбите и иракчаните?
"Къде сме ние? " - питаха едно време в "Панорама".
Съдейки по реакциите на нашите министри Манева и Ноев, българите не ги лови нито радиацията, нито отровата, от която мрат "миротворците" и местните жители на Балканите. Изглежда, всеки трябва да погребе по един близък, починал от рак, за да схване, че Апокалипсисът е започнал и за нас. Не се знае, кои са по-късметлии: живите или умрелите?
България над всичко!
Братя българи,
Дошъл е часът на големия избор, когато трябва да кажем своята ясна и решителна дума - думата на всички, които обичат България.
Ние, синове и дъщери на достоен народ, трябва да сме обединени от една воля - волята да спасим Отечеството от гибел и да осигурим щастливо бъдеще на своите деца и внуци тук, в България.
Пред лицето на смъртната опасност, надвиснала над Родината ни, ние сме изпълнени с решимост да спрем разрухата, да отстраним от власт всички, които ограбиха и пропиляха труда на поколения българи.
Нямат право да управляват страната ни хора, които я предадоха и продадоха на чужди интереси, които ограбиха народното богатство и загърбиха съдбата на народа.
Нашата цел е ясна - да възродим икономически и духовно държавата на българите! Да бъде тази държава роден дом и стряха за нас и за нашите потомци.
- Няма път за отстъпление
Отстъпим ли - ще бъдем смазани един по един. Сега се решава общата ни съдба. Сами трябва да я решим - със задружни сили, с верни съюзници и под святото знаме на Отечеството.
Нищо не може да устои пред волята на единен народ, вдъхновен от благородна цел.
Не бива да се заблуждаваме - България е тласкана към гибел. Властват шайка грабители, хора без съвест и морал, готови на всичко, за да запазят награбеното. Умишлено е съсипана икономиката, земята - парясана. Безработицата убива и смазва духа на народа ни. Мизерията коси милиони. Младостта на България напуска родината си, защото е погнусена от безхаберието и цинизма на властниците.
Вихри се дива престъпност, поощрявана от властниците, за да поддържа в хората чувството на постоянен страх и зависимост.
Българската култура и наука, българската духовност, духът на народа са подложени на унищожение. Атрибутите на един чужд и жесток свят - наркотици, блудства, насилие, подменят традиционните български ценности. И всичко това се върши, за да бъде разрушено нашето историческо и национално самосъзнание, за да бъде превърнат народът ни в население, а държавата ни - в територия. Оттук до пълното затриване на България има само една крачка.
Трябва ясно да се разбере - предвидено е да намаляваме като народ и в крайна сметка да бъдем унищожени. Измират повече, отколкото се раждат. Емиграцията подкопава корените на нацията. Мизерията, безправието и обезличаването са същността на т.нар. нов цивилизационен избор.
Българският народ е изтребван по предварително обмислен план - в това е смисълът и на т.нар. здравна реформа, и на организирания глад и безработицата. Това е обобщеният резултат на суспендирането на българската конституция.
Ситуацията макар и трагична, все още не е безнадеждна. Ние все още можем да намерим брод за спасение. И спасението е в нашите задружни сили. Ние сме твърдо убедени, че само обединението на всички родолюбиви сили, на всички загрижени за съдбата на България хора, може да промени коренно обстановката в страната. Трябва най-сетне в Народното събрание да влязат не чуждестранни слуги, партийни негодници и професионални мошеници, а почтени, решителни, подготвени българи, които няма да лъжат, да крадат и да предателстват, а ще работят за народ и Отечество, каквото и да им струва това.
Да, ние искаме да формираме пробългарско, национално отговорно, работещо правителство, което ще бъде правителство на трудовите и моралните хора на България, а не на мафиотите и на глобалистите.
България жадува за промяна. България е узряла, за да даде вота си на почтените, работливите и талантливите свои синове.
Ние се обръщаме към безработните и пенсионерите, към земеделците и работниците, към интелектуалците и патриотичните индустриалци и предприемачи - подаваме им ръка и призоваваме да се обединят всички, които искат да работят за България, за да бъде тя независима, просперираща държава, в която царят ред, справедливост и социална солидарност.
- За достоен живот
Днес в страната цари безправие.
Отнети са основни граждански свободи. Обществото е разделено както никога досега на незаконно забогатели и окаяни бедняци. Малко са предприемачите, които с честен труд преуспяват. Те трябва да бъдат подкрепени, защото знаят как и могат да изправят на крака рухналата българска икономика.
Справедливост днес означава да има работа за всички, да има перспектива за младите, да има уважение към човешкото достойнство, да има нормално детство, да има добро образование и здравеопазване, да има осигурена старост.
Една престъпна власт по указания отвън отне всичко това от хората, които построиха България. Отне го от нас, отне го от синовете и внуците ни и ще го отнеме и от внуците на техните внуци.
Ние трябва да спасим България от тази власт и от властниците, които и да дойдат, ще вършат същото.
Ние можем да го направим.
Ще възстановим на гражданите правото на труд и на безплатно образование и здравеопазване.
С безпощадната строгост на закона ще преустановим разграбването и разрушаването на страната. Ще върнем в България окраденото и изнесено в чужбина народно богатство.
Виновните за националната катастрофа ще бъдат изправени на съд и при доказване на престъпленията, ще получат заслужено възмездие.
- Държавност
Българската държавност трябва да бъде излекувана, възстановена и укрепена. Държавата трябва да влезе в своите функции на гарант за икономическия просперитет и социалната справедливост. Тя трябва да стане главният инструмент за възраждането на страната ни, за запазването на българския народ.
Ние, сторонниците за такава държавност, ще сложим край на котериите, на гнусното политиканство и задкулисните договорености.
Ще превърнем държавата в гарант за националния суверенитет.
На международната арена ще защитаваме интересите на България и ще търсим приятели навсякъде по света. На първо място - със своите съседи и славянските и православни страни - Русия, Украйна, Беларус.
Ние ще работим, за да бъде България достоен и равноправен член на утрешна обединена Европа на отечествата. Европа, която няма да издига стени между отделните си части, а ще е световен икономически и хуманен лидер.
- Власт на народа суверен
Властта произтича от народа и принадлежи на народа. Това е златното правило при всяка истинска демокрация. Такава власт е основа на гражданския мир и съгласие. Такъв е и нашият идеал.
Равенството пред закона ще бъде реално, а не формално. По никакъв начин няма да позволим привилегии на основата на пост или имуществени предимства. Ще сложим край на "братовчедщината", на цялата нечистоплътна мафия.
Ние сме за силна, дееспособна, справедлива власт, която разумно съчетава демократизма и централизма, правата и задълженията на гражданите.
Властта трябва да принадлежи на народа суверен. И президентът, и премиерът, и министрите, и депутатите не трябва да бъдат нищо друго, освен слуги на народа.
- Духовност
Българската духовност - крепител на народната свяст и памет - бе подложена на разтерзание и поругание, за да се лиши народът от нравствено упование.
Страната бе залята с ерзаците на примитивната попкултура, която промива мозъци и души и ни обезбългарява в собствената ни държава.
Днешната криза не може да се преодолее, ако бъде загубена душата на народа. Защото икономика се възстановява, но погубена духовност - не.
Ние ще положим всички усилия, за да бъде възродена българската духовност, българското образование, българската наука и култура.
Ние сме противници на глобализма, на световния егоизъм, който осигурява живот, просперитет и щастие само на златния милиард, а предвижда смърт и изтребление на останалото човечество. Неговите зарази застрашават нашите национални традиционни добродетели, нашите български вярвания и морал, нашата извечна демократичност и толерантност. Неговите зарази носят опустошение и смърт.
С пълни сили ще подкрепим святата богохранима единствена и неделима Българска православна църква - изразител на духа народен.
- Патриотизъм
Патриот е този, който обича своето Отечество, независимо дали то е богато или бедно, независимо дали е във възход, или е подложено на тежки изпитания.
Патриотът уважава всички народи, малки и големи, и иска Отечеството му да не им отстъпва по нищо. Патриотът нищо чуждо не иска, но своето не дава!
Днес, когато България е ранена, трябва да сме готови на всякакви усилия и жертви.
Трябва да възродим нашето Отечество България. Да възвърнем честта и достойнството на българина. Да подчиним на България всички частни, групови и лични интереси.
Нашето верую е: България над всичко! И искаме то да стане верую и на целия народ, на всеки, който диша въздуха на България и яде нейния хляб.
- Основни начала на нашата политика
В основата на всички български беди са конформизмът и подчинението на външни сили, довели до наложената ни либерална пазарна икономика. Те позволиха страната ни да бъде разорена, да настъпи икономически хаос и чрез българските чужденци да бъде жестоко ограбен българският народ.
След промяната преди 12 години България не успя да защити своите интереси и стана играчка в ръцете на тъмни недоброжелатели.
Необходимо е да се смени икономическият модел и безропотното подчинение на външни сили. Трябва да бъде осигурено национално-патриотично управление на страната.
Трябва да се тръгне по друг път.
Приоритетите са следните: пълна мобилизация на вътрешния ресурс; край на раздържавяването; намаляване на цената на горивата, електроенергията и транспорта; намаляване данъците за българските производители и на тези, които разкриват нови работни места; защита на вътрешния пазар; оздравяване на кредитно-финансовата сфера и развитието на високите технологии; държавна помощ и подкрепа на селото и различните форми на коопериране.
Ще върнем контрола на държавата в стратегически важните сектори на националната икономика; ще преразгледаме мошеническите приватизационни сделки, особено тези, сключени с чуждестранни инвеститори-грабители; ще пресечем износа на капитали зад граница; ще възстановим мощта на военнопромишления комплекс и боеспособността на българската армия; ще спрем разграбването на България и ще поставим под строг контрол митниците и търгавията с алкохол и цигари.
Всичко е въпрос на политическа воля. И ние ще я намерим.
- Неотложни мерки в три стратегически направления
Първо: спасяване на българския народ чрез прекратяване на политиката на социален геноцид, провеждана през последните 12 години.
Второ: запазване на България като еднонационална държава и пресичане на всякакви опити за сепаратизъм и създаване на мултиетническо общество.
Трето: преодоляване на икономическата разруха.
- Нашата надежда
Нашата надежда е в здравия разум на народа. Народът, който вече не може да бъде излъган от хора и партии, които многократно са го лъгали и предавали.
Натрупал е горчив опит, платил е висока цена.
Време е вече сам да определя съдбата си.
Като се опрем на подкрепата на хиляди и хиляди българи, обединени в един национален патриотичен фронт, ние ще изведем страната от кризата. Ще съживим производството и ще увеличим доходите.
Залог за бъдещия успех са нашите задружни сили.
Ние, хилядите, милионите честни българи, можем и трябва да създадем мощен национален патриотичен фронт. Днес всичко е фронт: между живота и смъртта; между безработицата и правото на труд; между величавото минало и липсата на бъдеще; между откраднатия ни хляб и гладния писък на децата ни. Вие на коя страна сте в този фронт? Да, можем и трябва да отидем на изборите, за да възвърнем властта на народа.
Нека се опрем на неговата мъдрост, че съединението прави силата. И че трудът е в основата на всяко човешко съзидание.
Бездната, в която се намира България, е много дълбока. Ще ни трябват много усилия, за да я измъкнем от нея. Но трябва на тръгнем още сега. Обединени и обнадеждени. Отворени към всички разумни идеи за спасяване на България.
Вече дванадесета година в."Нова Зора" бие камбаната на народната свяст, а Отечеството живее самоубийствено. Стига! Трябва да намерим Караджата!
Националният патриотичен фронт, за който призоваваме, е единственият начин да бъдат осъществени човешките благородни надежди и идеи на българите.
Призоваваме всички, които обичат България, да се присъединят към него.
Да живее България!
България над всичко!
Политически кръг "Зора"
Редакционен съвет на в. "Нова Зора"
Видрицата на българина и компотът от праскови
92,5 % от българите са бедни, а 75 на сто са на ръба на оцеляването, заявиха преди десетина дни експерти от "Подкрепа".
Няма причини да се съмняваме в твърденията им, но няма причини и да им вярваме. Всичко е въпрос на гледна точка. А гледната точка се определя от желанията на вестителя и от сравненията, които водят до определени изводи.
Какво означава да си беден и какво - да си на ръба на оцеляването? Формулировката е една за наемния работник и съвсем друга за бизнесмена или банкера например.
Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) средната работна заплата през ноември 2000 г. е била 240 лева. Националният осигурителен институт пък обяви, че средномесечният осигурителен доход за същия месец е бил 248,5 лв. Човек се осигурява върху заплатата си и може да се предположи, че цифрите горе-долу се припокриват и следователно може и да има нещо вярно в тях.
Да ги вземем като основа за изчисление на определението "бедност". Синдикатите твърдят, че месечната издръжка на един възрастен човек вече е 326 лева, а на едно дете - 207 лева. Двете суми са равни на парите, необходими за преживяване, без възможност за отделяне дори и на стотинка за черни дни.
Следователно бихме могли да приемем, че 326 лева е границата на бедност. Българинът обаче се е осигурявал върху сумата от около 250 лева месечно. Това е брутният му доход. След всякаквите държавни вземания от това бруто остава нето около 150 лева. Реално, тези чисти 170 лева са парите, с които средностатистикът оживява месечно. При граница на бедност от 326 лева!
Както и да го изчисляваш, дотук излиза, че осредненият българин живее около 50%, тъй като, както е знайно, всичко е пари - от хляба, та до гледането на телевизия.
Ако вземем обаче за основа стойността на реализираните на дребно стоки, т.е. на оборота на кварталните бакалници и магазинчета, ще видим, че средните месечни харчове на българина са малко по-малко от 75 лева. Казано иначе, толкова можем да си позволим за храна, дрехи, бензин, книги, удоволствия и т.н. Не включвам лекарствата, защото според статистиката за илачи миналата година сме харчили средно по 42 лева годишно или 3,5 лева месечно. Тази цифра, разбира се, е абсурдно ниска. ПЪРВО, защото се изчислява за население от 8 262 000 жители - нещо, което от десет години го няма в България. И ВТОРО- при положение, че всеки пенсионер месечно дава средно по над 30 лева за илачи, а пенсионерите в България са 2,4 млн. (по официални данни), то ще излезе, че за година останалата част от населението не дава и по три стотинки за медикаменти.
Ясно, че е абсурдно, но такива са статистическите цифри и затова илачите дори не ги включвам в месечните разходи. Да видим обаче по-нататък.
В края на миналата година според НСИ на трудов договор са били един милион и седемстотин хиляди души. А новото трудово законодателство е такова, че на практика всеки, който е хванат, че работи, е задължен да сключи трудов договор - дори и със себе си. От добро сърце да сложим още 300 000, които работят, но са се изплъзнали от клопката наа данъчните. Излиза, че в България 2 милиона осигуряват прехраната на още 6 милиона, ако вярваме, че все още сме 8 милиона. Дори да сме около 6,5 милиона, както предполагам, пак на един работещ се падат повече от трима, които да храни. Ако вземем предвид и факта, че 2,4 млн. пенсионери се редят всеки месец за среднатаа сума от 80 лева (пак официално), то аритметиката накрая показва, че средният българин месечно разполага с около 107 лева.
А! Цифрата подозрително съвпада с обявената граница на необходимия жизнен минимум или казано иначе - границата на абсолютната бедност?!
И какво излиза - излиза, че средностатистическият българин не просто е беден, а е абсолютно беден.
Това по официални данни.
Неофициалните и полуофициалните пък направо не са за четене. Те не са и за живеене всъщност.
А народът и не живее дори - той просто вегетира и топи последните мазнинки, останали по тялото му от дванайсетгодишния "преход към благоденствието".
Инстинктът за оживяване обаче все още действа и българинът упорито свива жизненото си пространство, но оцелява. Най-вече благодарение на отдавна забравената формула на феодализма - натуралната размяна. Картофи срещу брашно например, или зеле срещу домашна шльоковица - все тази.
Истината е, че според синдикатите 1/3 от българите изобщо не пазаруват храни, а живеят с това, което сами са си произвели или са изтъргували при натуралната размяна.
Тази една трета от българите всъщност спасява останалите две трети.
Едно, че от село към града текат нескончаемите бурканни редици, второ, че всъщност статистическото непотребление на едната трета вдига статистическото потребление на двете трети и така се получава що-годе реалният месечен харч от около 150 лева на човек - основно на жителя на средноголемия и големия град.
Това обаче, както видяхме по-горе, е едва 50 на сто от необходимата за сносен живот сума. И при тези доходи се появяват от "Топлофикация" и ти обясняват, че разходите ти за парно са точно същите 150 лева месечно!
Както обичат да казват политиците - без коментар.
Хубавото му е едно - след горните цифри разбрах защо статистиците от НСИ са извадили от потребителската кошница, по която пресмятат живота ни, компота от праскови. Че колко са тези, които ще могат да си позволят лукса да го посочат на рафта в кварталната бакалничка, та на всичкото отгоре и в кошницата ни да се намърдва?!
Макар че тя отдавна вече не е никаква кошница, а най-обикновена видрица - онова дървено котле, в което странстващите цигани миналия век сипвали накуп подаянията - от супата, през хляба, празия лук и компота. А той понякога сигурно е бивал и от праскови.
Голямото ухажване на Великата северна мечка
Докато домораслите ни политици се мъчат да прахосат докрай огромния капитал на изконните българо-руски симпатии, немците осребряват без колебания дори вековната обремененост на двустранните отношения.
Нещо повече: напоследък германските държавници, журналисти, бизнесмени, културни дейци направо се надпреварват да сантименталничат на тема Русия. В голямото ухажване на Великата северна мечка се впряга буквално всичко: от царица Екатерина Велика, която е с немски произход, през общата борба срещу Наполеон или ахкането пред Толстой, та чак до превъзнасянето на Горбачов и Елцин заради меко казано, благосклонността им при обединението на Германия.
Не е забравен, естествено, и Путин с цялата му фамилия, като немските фактори изпадат едва ли не в умиление дори от шпионските му години в тяхната страна.
Лансират се без скрупули небивалици от типа "неизкоренимата традиция на немското русофилство и на руското германофилство" и вече малко остава да се прогласи, че дружбата с Русия е за немците като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Върхът на сладоледа бе неотдавнашната визита на Шрьодер, когато сцените на сърдечно приятелство стигнаха до посещението на Болшой театър, препускането с руска тройка и даже участието на канцлера атеист в пищна православна служба.
Междувременно докато Шрьодер се кълне, че Русия е държавата, с която Германия има най-добри отношения, руснаците, които вече владеят цели 44 процента от немския газов пазар, потвърдиха, че ще продължат да плащат безотказно дълга на бившия СССР, възлизащ на около 24 млрд.долара. Пак тогава руската корпорация РСК и немският концерн ДАСА сключиха стратегическа сделка за модернизиране на самолетите "МиГ-29", за които в Централна и Източна Европа съществува пазар за половин милиард долара, за който се облизваха и американците. Московските медии нарекоха това без заобиколки "Обща отбрана срещу щатските Ф-16" и "част от усилията на двете страни да се противопоставят на господството на САЩ в Западна Европа".
Тук ще отбележим мимоходом, че подобни златоносни руски оферти, свързани също с прославените МиГ-ове, които наред с другото щяха да дадат поминък на хиляди български семейства, бяха проиграни със задружните идиотизми на синьо-червената мъгла.
Същевременно отвечните съперници Германия и Русия, които иначе не са забравяли и за "миг" взаимната неприязън от миналото, сега успешно разиграват театрото на "общата амнезия", за да извлекат от него максимални изгоди за своето настояще и бъдеще.
Истината и страхът на мижитурката
На 25 януари 2001 г. в 8,30 ч по програма "Хоризонт" на а изненаданата журналистка, водеща интервюто, вероятно много й се искаше да зададе още някой по-конкретен въпрос, но не посмя. Споменът за наскоро уволнената й колежка, Маргарита Михнева от БНТ заради едно истинско интервю с момчетата от "Че Гевара", я изплаши. Тогава никак не беше приятно нито на президента, нито на изопачилите информацията услужливи медии да се доказва, че обявените от тях за фашисти младежи всъщност са антифашисти, показващи НАТО с подобаващ символ - пречупения кръст. Президентът на България и неговата демокрация бяха разобличени от чисто фашисткия - полицейски подход - ареста на момчетата и уволнението на журналистката. За такива "демократи" това е единственият начин да запазят властта за себе си и своята класа; да осигурят класовите си интереси и амбиции.
Открита диктатура на малцинството над мнозинството, ето какво илюстрират описаните брутални действия. "Открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал" - ето как звучи определението за фашизъм.
Аналогията е очевидна - терор в името на юмрука на световния империализъм - НАТО.
В този случай заплашването на журналистите е не по-малко фрапиращо, отколкото когато Ани Заркова от вестник "Дневен труд" бе залята с киселина. Просто тогава отмъстителният мафиот не е разполагал с полицейски апарат и верен медиен шеф, с какъвто разполага президентът, за да вземе по-импозантни и прецизни мерки срещу свободата на словото.
Свобода на превития гръб да се навежда още по-ниско - ето какво разбира под "свобода на словото" и изобщо под "свобода" "нашият" президент.
За такива като него (познайте кого още имам предвид) демокрацията свършва там, където започва истината. Но и за смелите журналисти, както и за всеки честен българин, истината трябва да започва, и тя наистина започва, точно там, където свършва цялата днешна буржоазна демокрация.
Отървавайки се от характерната за днешния ден журналистическа фобия - страхът на мижитурката за службата му - журналистиката ще преодолее главното си заболяване. В случая само истината може да лекува лъжата. Всеки ден - цялата доза истина - това е рецептата. Да, понякога истината боли, като животоспасяваща инжекция, но нали по-ценно от здравето няма!
По-подходящо време за казване на истината от днес едва ли има.
Сега, в периода преди изборите, всеки управляващ, който предприеме радикални контрамерки, рискува да загуби доверието на обществеността. А какво рискува показалият истината журналист? Нищо повече от това да стане най-търсеният от всички български медии и най-популярният пред всеки читател, слушател и зрител в България.
Огнян ДИМИТРОВ, член на ЦК на СБПФК, В. Търново
БНР, вицепрезидентът Т.Кавалджиев призна, че "нищо не е направено за обикновените хора" (за пролетариата) на България.
Споменавайки писмата, които е получавал, и разговорите по места, които е водил, той призна също, че истински празник за тези хора ще бъде не Шенгенското споразумение (спомнете си каква радост демонстрираха министри и депутати в парламента - то не бяха целувки, то не бяха прегръдки и словоизлияния...), празник ще е осигуряването на възможност за работа.
Кога ще ги стигнем... тайландците!
Уж сериозни политици, а взеха насериозно шоуто на Тодор Колев "Кога ще ги стигнем американците". И се заеха с всевъзможни наукообразни анализи и прогнози. А което е по-лошото - със законодателни инициативи, които сигурно са сполучливи за САЩ, но са нереалистични и направо вредни за България. Като например квотния принцип за малцинствата или създаване на пазар за религиите.
Проблемът на България като държава и нация е, че не можем, именно поради подобни скудоумци или откровени мекерета на Чичо Сам, да стигнем дори тайландците. Или сиамците, както са казвали дядовците ни.
Защото древната азиатска нация показа, че наистина е влязла в модерния свят. И не само е сменила името си, но и погледа си върху световните дела.
12 политически организации - от леворадикални до дясно националистически, са заплашили вездесъщия Джордж Сорос, че няма да допуснат да чете лекция в Банкок. И директно го обвиниха, че създаденото от него "Отворено общество" е инструмент за - цитираме дословно: "пиене на кръвта на бедните народи". В резултат на което филантропът милиардер си е подвил опашката като бито куче и се е отказал от лекцията си с лицемерното заглавие "Крахът на съвременния капитализъм".
Ето така трябва да се постъпва с обнаглелите агитатори на Новия световен ред. Само че де толкова смелост у българските политици? Пък и нали всички те са - в една или друга степен - наредени на яслата на "Отворено общество". Ей на, и г-жа Костова си призна, че главният спонсор на фондацията й е именно Европейската комисия на "Отворено общество". И му харчи един милион долара годишно за проектите си.
Будапещенският евреин с американски паспорт е наистина щедър. Някой може да каже, че заради отровната диря, която оставят Данайските му дарове, по-добре е да постъпваме като тайландците... Кога ще ги стигнем, брате?
Когато мишките танцуват
Вече един месец от началото на годината, века и хилядолетието, а бомбените взривове и показните убийства не секват. Каквото и да твърди вътрешният министър Емануил Йорданов, гангстерската война е в пълен ход.
