г-н Минчев,
Аз съм редовен читател на в."Нова Зора" и очаквам излизането на всеки следващ брой. Защото вестникът не е обикновен вестник, а високо интелектуално издание с научно третиране на проблемите и процесите, протичащи днес в нашето общество, особено периода след 1989 г. Професор Добрев е отразил много вярно и с голяма точност терзанията на така наречения електорат, и по-точно на електората от лявото политическо пространство.
Въпросите, които задава проф. Добрев от името на избирателите, са същите, които вълнуват и нас, "електоралните единици".
Защитава ли моите интереси БСП, която непрекъснато се променя и се промени дотолкова, че политиката й почти на 100% се покрива с тази на СДС, който доведе до непозната в историята ни поляризация на обществото - на 10% много богати и 90 % бедстващо население.
Често се питам защо на настървеното очерняне и сатанизиране на социалистическия период нашите ръководители не дават отпор, и не само това, а понякога пригласят, с което вероятно искат да подчертаят "вижте колко велики демократи сме". Вярно е, че това беше период на тоталитарно управление, нямаше свобода на словото и печата. Като че ли преди 9.IX.1944 г. управлението е било демократично. Забрави ли се терорът, палежите и убийствата (вкл. на деца) без съд и присъда? Но днешните управници се гордеят с този период (преди 9.IX.1944 г.) и го сочат като модел на демократично общество. Докато социализмът определят "като черния период от историята на България".
Нима не е ясно и на слепия, че през този "черен" период се извърши индустриализация на страната, постигна се пълна заетост на населенито. Постигнаха се големи успехи в здравеопазването, образованието, науката (която сега се ликвидира), повиши се жизненото равнище на целокупния български народ. Мое лично мнение е, че през цялата българска история не е имало период, в който народът български като цяло, да е живял по-добре, по-човешки, отколкото през времето на "черния" социализъм. Не казваме, че всичко е било идеално, но положителното е значително по-голямо от недостатъците.
Не искам да се разбира, че сме обладани от носталгия по социализма. Времената се менят. Обществените отношения трябва да се усъвършенстват, но не по пътя на тоталния разгром, на който сме свидетели днес.
Обидно е да не се казва истината. Гледах едно предаване на Я.Дачков, в което гост беше Г.Първанов. В него водещият обвини социалистите и Виденовото управление във всички грехове, дестабилизацията, заплатите от 5 долара, изсипа такава помия... Нашият лидер примига и не възрази. "Да така е", но ние предлагаме нова програма, ни повече, ни по малко. Обхвана ме чувство на срам и обида. Очаквах да чуя, че това не отговаря на истината, че дестабилизацията е резултат от щурмуването и палежа на на законно избрания парламент от шайка лумпени, заплатено им с пари, дошли отвън.
За непредубедения българин е ясно, че това не беше спонтанно недоволство, а добре организиран от СДС и външни сили преврат. Знае се, че студентите бяха изкарани на улиците по време на сесия с благоволението на демократа ректор Лалов и др. Колкото до Виденов това беше последният министър- председател, който отстояваше интересите на народа и държавата. Но гореказаното не излезе от устата на Г.Първанов, камо ли на висок глас. Питам и питам защо? Наближават избори, в разговор с мои съмишленици се чудим и на кого да повярваме, дали отново няма да бъдат попарени надеждите ни. На миналите избори гласувахме за по-малкото зло. Сега сме на кръстопът. Външната политика на БСП се покрива на 100 % с тази на СДС.
Трудно може да се скрие някаква разлика. Вътрешната политика се афишира с т.нар. социално либерален модел. Продължаване на 100% тотална приватизация на всичко, що има в дъравата.
Доколкото разбирам, социална държава и либерален модел като че ли взаимно се изключват. Как би могла държавата да провежда социална политика при неограниченото и необуздавано от нищо вилнеене на едрия капитал.
Изложеното в статията на проф. Добрев е едно начало на преминаване на вестника от теоретично-просветителски характер към излизане на политическата сцена, макар че и досега вестникът разобличаваше продажната антинародна и антинационална политика на сегашните погромаджии.
В тази връзка горещо приветствам предложението за създаване на НПФ (Национално-патриотичен фронт) от партии, движения и др. патриотични и национално отговорни организации и личности, които да спасят страната и народа от окончателен погром и унищожение. Това може да се стори на някои нереалистично и неосъществимо в условията на двуполюсния политически модел. Споделям основателните опасения на проф. Добрев от реакцията на сили отдясно, а не се изключва и от сили, назовали се и числящи се към лявото прострастранство. НПФ няма да се долюбва (меко казано) и от някои външни сили.
Независимо от това в днешната политическа и икономическа обстановка има немалко сили, които ще приветстват и подкрепят инициативата за създаването на НПФ.
Според мен, освен посочените в статията организации и движения, НПФ може да намери подкрепа в антифашисткия съюз, Съюза на пенсионерите, на запасните офицери и марксистка алтернатива и много други.
Предлагам една-две страници от вестника до изборите да се отделят за отразяване на политическата платформа на НПФ, очистена от обща фразеология.
Вестникът трябва да отговори на въпроса "Какво да се прави", независимо, че е зададен твърде отдавна. Напротив, много е актуален. Не само актуален, но и труден - организирането и популяризирането платформата на НПФ няма да е лесно, особено без пари, трибуна и апостолска работа.
Посланията на НПФ трябва да стигнат до хората на живо, т.е. срещи със симпатизанти, хора, които искат спасението на нацията и държавата. Крайно време е да се отървем от тези разбойници, които ограбиха и съсипаха народа. Това са арогантни безкрупулни хора, обладани от цинизъм и презрение към собствения народ. Не се посвениха да си гласуват и 13-а заплата за депутати и целия бюрократичен апарат, докато на пенсионерите прехвърлиха безсрамно трохи от пищните си трапези. Вече 10 години отнемат от пенсиите на хората без съвест и угризение, защото нямало пари.
Аз приветствам и призовавам и други читатели на в."Нова Зора" и симпатизанти да изразят своята подкрепа на това патриотично начинание и по места да направят всичко за популяризирнето на идеите на НПФ. За да може до изборите и на изборите да се включим за спасяването на народа и държавата от окончателен разгром.
Днес отново е време разделно
Възторгнат съм от идеята за създаването на Национално-патриотичен фронт - това, от което България се нуждае час по-скоро.
Повече от очевидна е необходимостта от създаването на автентична националноотговорна, патриотична политическа организация, която на дело да отстоява правото на българите за достоен живот. За всеки вече стана безпощадно ясно, че доминиращите днес политически сили (и леви, и десни), които десет години се клеха във вярност към Отечество, се оказаха продажни, слугинажни партии с манталитет на колониална администрация.
Днешните политици това са лакеите на бившата перестроечна номенклатура, които никога и по никой наболял въпрос не са имали свое мнение. Никога не са имали своя идея за устройство на обществото и никога не са имали свой мироглед. Те винаги са обслужвали чужди идеи и именно поради това са толкова удобни на онези, за които силна и независима България бе трън в очите.
Днес повече от всякога се нуждаем от организация на всички българи, които милеят за род и Родина повече, отколкото за своето собствено благополучие - безкористни, самоотвержени борци за нова, силна, независима България с пълен суверенитет. Нужна ни е организация, която да съгради България за всички българи, а не България само за сини или само за червени, или само за оранжеви.
Като истински българи трябва смело да заявим своята воля за пълна свобода и просперитет. Половин свобода не е свобода. Тези, които считат, че суверенитетът е остаряло понятие, нямат място на българската политическа сцена. Тяхното място е на политическото бунище.
Наш дълг е да победим в тази борба. Среден път няма. Длъжни сме да мобилизираме всички свои сили, но да победим, за да ковем сами своето бъдеще, за да спрем веднъж и завинаги това самоубийствено състезание по национално предателство, в което победител е онзи, който най-рафинирано предаде род и Родина.
Днес отново е време разделно.
Време, в което става ясно кой какъв е и на кого служи - на българи или на антибългари. Много мъка сме изстрадали и дай боже, всекиму да се е прояснило пред очите.
В противен случай да се сърдим на себе си. Ако ни харесва днешния хал, ако сме паднали дотам, че вече и трохите от нечии трапези да ни се услаждат, ако сме прежалил даже и бъдещето на децата си, тогава сме заслужили напълно участта на роби.
И напразни ще са били всички жертви.
Но не трябва да е така. Видовден има, и той скоро ще бъде.
Крайно време е да се проникнем от дълбокото убеждение, че българинът трябва да бъде сам господар на съдбата си, че той знае как и може най-добре от всеки друг да реши проблемите си. Нека се проникнем от доброжелателност един към друг, от вяра в мощта на нашите общи усилия, от убеждението, че само българин може да помогне на българина.
Да не даваме ухо на онези, които все ни припомнят за поп Кръстьо, защото тяхната цел е да ни разединят и разколебаят. В миналото си имаме примери на падения, но и примери на величие.
Величието сме го постигали винаги с общи усилия и винаги сме пропадали разединени и разколебани. Нека от падението извлечем поука, а величието да ни води в борбата за по-светло бъдеще. Защото светлото бъдеще е това, което най-силно трябва да ни обедини. Днес повече от всякога се нуждаем от единство.
И стига са ни втълпявали, че нищо не знаем, нищо не можем и все някой друг трябва да се грижи за нас - да ни пасе, да ни стриже, да ни коли. Техните приказки пет века ги слушахме и те са винаги в угода на нашите душмани.
Ето така аз виждам нуждата от Национално-патриотичния фронт и ще работя за неговата победа.
За главата на един терорист... Според кореспондента за чужбина на "Торонто сън" (от 6 декември 2000г.), Ерик С.Марголис, САЩ и Русия може скоро да започнат съвместна военна атака срещу войнствения ислямист и терорист от саудитски произход Осама бин Ладен. Ще отнесат пердаха и приютилите го ръководители на движението "Талибан", което фактически управлява Афганистан.
А не беше толкова отдавна, когато САЩ, "муджахидините" и Осама бин Ладен бяха съюзници и приятели. "Всичко тече, всичко се променя" - казал древногръцкият философ Хераклит. Американското приятелство, също - ще добавим ние. Защо?
Защото всички горепосочени се сражаваха срещу Съветската армия и комунизма в Афганистан. Обаче саудитският фанатик преигра. Той реши и след "победата" да мести пешките по световната шахматна дъска, подкрепяйки и организирайки терористични актове срещу бившите си приятели от САЩ. На него се приписват серията атентати срещу американските дипломатически представителства в Западна Африка през 1998 г., както и взривяването на американския разрушител "Коул" в Аденския залив през октомври 2000 г. След като на гърба си изпитаха терористичните умения на своя някогашен ученик, САЩ го вписаха на челно място в списъка с най-търсените престъпници от ФБР. Дори обявиха награда от 5 млн. долара за главата на терориста; толкова, колкото и за Милошевич!
Русия също обвинява Бин Ладен и "талибаните" в подкрепа на чеченските терористи, но никога не е била в съюз с тях. Москва се опасява, че талибаните могат да застрашат и републиките в Средна Азия, с които тя поддържа традиционно приятелски връзки.
Има и други заинтересувани да се пресекат домогванията на ислямските фундаменталисти и терористи. Това са страните от "Пекинската петорка" (Русия, Китай и трите бивши централноазиатски съветски републики Таджикистан, Узбекистан и Казахстан).
Неотдавна и Вашингтон се присъедини към този неофициален пакт за борба с ислямския тероризъм. Тоест, срещу ислямистките и антикомунистически движения за независимост на региона.
Както и да е, но САЩ се съгласиха да споделят с "петорката" разузнавателна информация и известно финансиране на "кръстоносния поход" срещу ислямските бунтовници.
Що се отнася до Бин Ладен, неговата песен, изглежда, е изпята. Защото в атаката срещу саудитския фанатик ще участват американските формирования за специални операции "Делта" и "Военноморски тюлени", а от руска страна - елитните формирования със специално предназначение ("Спецназ") и командоси от групата "Алфа". Атаката вероятно ще започне от територията на Таджикистан, където руснаците имат военни бази и 25 000 военнослужещи. Комбинираните руско-американски сили ще бъдат прехвърлени с въртолети дълбоко в територията на Афганистан, за да атакуват укрепената база на Бин Ладен в планините Хиндукуш. И американските, и руските сили за специални операции като тази, имат богат опит: както положителен, така и тъжен. Те биха могли да почерпят опит и от британските SAS (Special air service), макар че и англичаните имат тъжни спомени от Афганистан от 19-и век.
Ерик Марголис предполага, че при нападението срещу Осама бин Ладен САЩ могат да използват крилати ракети. (По времето на Клинтън те вече го направиха, като няколко от ракетите им се отклониха и вместо в базите на Бин Ладен в Афганистан, паднаха в Судан. Загинаха към 100 души.)
Русия пък, според Марголис, щяла да нанася удари от въздуха с авиация, разрушавайки инсталации и комуникации на правителството в Кабул, за да накаже талибаните.
Защо нервничат мекеретата
Треска тресе набързо пребоядисалите се номенклатурни издънки, които след 1989 г. вкупом прегърнаха синята идея. Или по-точно казано, яхнаха я на полза джобу.
Един от тях, небезизвестният Иван Кръстев - виден син шаман и гуру на демокрацията и гражданското общество (за разлика от Ж.М. Ж. той поне може да говори гладко!), изпадна в панически страх, че, видите ли, американците могат да се изтеглят от Косово. Не бивало да го правят, щото по този начин щели косвено да си признаят, че наистина там има нещо гнило. По-точно - "обеднено".
Но не за зловещия материал, с който щедро ни засипаха новите "освободители" на Балканите, иде реч сега. Иван Кръстев, без да ще, изплю камъчето на цялата тази каша, която задокеанските глобалисти забъркаха в Югославия. Той призна публично, че косоварите вярват само на американците и че те, ако си отидат, европейските части на КФОР, няма да се справят със ситуацията.
Ами няма, ако под справяне Кръстев разбира мълчаливото съучастие в продължаващото деславянизиране на размирната провинция. Щото нито французите, нито англичаните, да не говорим за руснаците, ще стоят безучастно и ще наблюдават мародерстванията на Хашим Тачи, който фигурира във всички компютри на Европол, Интерпол и всевъзможни местни полиции като заклет наркотрафикант. И дори немците и италианците едва ли ще си дадат труда да го прикриват.
Народът отдавна го е казал - едно куче като не знае да лае, само вкарва вълка в кошарата.
Така и наш Иван Кръстев, като се увлече, и взе, та обясни и на глухите за какво става въпрос.
Умната, бе, Иване! Току виж ти спрели дажбата! Въпреки че такива като теб гладни не остават... Обеднен уран и обеднен морал
Инфантилното отношение на президента Стоянов към НАТО и неговите миротворчески мисии отдавна не правят впечатление никому.
Спомнете си началото на ударите срещу сърбите. То бяха възторзи, то бяха акламации, то бяха обещания за логистична подкрепа, за въздушни коридори, та дори и за морски бази, далеч преди тези "услуги" да бъдат поискани. Ние бяхме направили своя "цивилизационен избор", ние "волимо" НАТО, тъй както НАТО воли нас, както се изразяват по друг повод нашите западни съседи.
Сега, когато полуостровът, пък и Европа, се разсмърдя на уран, пък бил той обеднен или осиромашен, както му казват сърбите, и се вдигна пушилка до облаците, президентът побърза да внесе успокоение и да разсее облаците и паниката. НАТО - обясни той, - е организация, в която владее висок морал. Тя ще направи всичко за изясняване на истината.
Няма нищо по-унизително от това да те смятат за глупак, за Недорасъл от Фонвизин и да те лъжат, като те гледат право в очите.
Че какво му е моралното на това да унищожиш хиляди хора - свои и чужди, безпощадно, брутално, безотговорно и когато светът се разбунтува и даже твоите съюзници се разсърдят и вдигнат вой, да обещаеш пълно и добросъвестно разследване. "Спокойно - значи, - няма нищо страшно, обстойната и добросъвестна аутопсия ще докаже причините и всичко ще бъде обяснено научно на опечалените родители".
Че какво морално има в твърдението, че обедненият уран в нашите ракети не е опасен и няма да се откажем да го използваме, на американците от първите дни на международната тревога и последвалото кратко обещание: "Да бе, понеже нещата не са напълно изяснени, няма да слагаме уран в бомбите си. Уверяваме ви - следващите ни миротворчески операции ще бъдат съвсем чисти. Без грам уран и грам плутоний. Ще убиваме само по класическия начин".
Американците знаеха за ефекта от обеднения уран върху човешкото здраве далеч преди войната в Персийския залив. Не пустинните пясъци, а именно обедненият уран засипа там живота на сто хиляди души - американци, иракчани и прочие, живите, от които и до днес мъчително изстрадват резултата от неговата употреба. Американците постъпили съвсем кавалерски, като предупредили за това англичаните, казали и на германците, но видите ли, от разсеяност, пропуснали да съобщят на българите, които бяха включени в мироопазващите работи. Ония диви балкански субекти няма защо толкова много да знаят. А ние продължаваме да се считаме за хора, да се хвалим със своята интелигентност и дори да напираме да влезем в Европа.
Фашистите смятаха славяните за тор на германската раса и наториха Европа с човешка плът за десетилетия напред. Болшевиките считаха инакомислещите за лагерен прах и разпиляха този прах нашир из остров Колима, из далечните сибирски затворнически поселения и не толкова далече от Москва. Стотици хиляди си отидоха тихомълком, поразени от ядрените опити през шестдесеттех години.
НАТО надяна маската на миротворец, на гарант на демократичните свободи по света, на защитник на етническите права и прочие. Маска, която покриваше единствено тяхната мощна убийствена техника, готова да полети навсякъде, където народите се опитват да живеят не според натовските правила и интереси.
Известно е, че гръбнакът на този кротък миротворчески алианс е американската военщина. Радиоактивните дефолианти, обезлистили навремето виетнамската джунгла, столетия ще се разпадат и ще сеят наоколо болести и смърт. А там живеят хора, според американската ценностна система. Азиатци наистина, но хора със свой език, със своя култура и със свой цвят в пъстрата карта на човечеството.
Обедненият уран продължава да поваля стотици хора, воювали в арабските пустини - синдромът на Войната в залива.
Четиристотин млади, работоспособни хора от босненското село, работили в завода за ремонт на танкове, вече не могат нито да ръкопляскат на натовския хуманизъм, нито да протестират срещу своите убийци. Мъртвите от хуманизъм не разбират.
Американците правеха всичко възможно, за да спасят своите въздушни свръхчовеци, свалени на земята от сръбската противовъздушна отбрана, но те дори и не помислиха за съдбата на хиляди, останали под крилата на техните самолети и ракети. Ръсеха своя обеднен уран с антитанковите снаряди и могъщата им пробивна сила.
Сега обещават честни разследвания, декларират, че нямало какво да крият, успокояват света. Най-спокойни са, разбира се, убитите... Честните разследвания, разбира се, ще завършат с констатацията, че вреда от обеднения уран може и да има, но може и да няма, със сигурност нищо не е доказано... Ето това жонглиране, ето това поведение на престъпници, за които човешкият живот не значи нищо, нашият български президент нарече морал. Моралът на НАТО.
А неговият сръбски колега Кощуница го назова по иначе. Той нарече престъплението плод не на обеднен уран, а на обеднен морал. Нали млад държавник, неопитен политик, биха си казали изпечената ни колониална администрация. Още не е изпедепсал занаята... Нека му е простено.
Опасността от изток... На първа страница, подобно на уводна статия от едновремешното "Работническо дело", в. "Демокрация" съобщи констатацията на натовски офицери: "България не е защитена по въздух от изток".
След целия погром над армията, който бе устроен от синята демокрация, естествен е въпросът: откъде и как е защитена България по въздух, суша и вода? И отговорът идва от само себе си - отникъде и с нищо. Защото такава е доктрината. Според нея ние ще бъдем в НАТО и нямаме нужда от армия, а от жандармерия, за да укротява разярения народ. Ако народът мълчи, ще пратим синовете си някъде да омиротворяват несъгласните с Държавния департамент на Съединените щати.
Питаме се също, кой се готви да ни напада от изток? Там е Русия и ако съдим от историята, след Освобождениетотя е идвала тук само когато Европа я покани. Сега иззад морето не се виждат ни гренадирски щикове, ни казашки саби. Какви са руските претенции към българите? Закани? Да, но така ги чуват само ушите на синьото войнство!
Военните определят опасността, противника, по неговото присъствие близо до отбраняваната територия. Озърнете се! Да видим кой е струпал въоръжен контингент на българските граници? Никой! С изключение на Турция, и то не каква да е, а близо 250-хилядна въоръжена до зъби армия. Десет години ни убеждават, че Турция е приятелска държава, но тези войски си стоят все там. Защо? И защо от "Демокрация" не запитат натовските експерти дали сме защитени от тази посока. А те да отговорят, ей така, просто да опитат.
Защото ние знаем, че не сме защитени нито по въздуха, нито по водата, нито по сушата. Отпред е армията, отзад - петата колана на партюркизма - част от манипулираната от Ахмед Доган и компания турска диаспора в България.
Оказва се, че от НАТО препоръчват да бъдат запазени "някои" бойни поделения на територията ни, която е най-близо до Русия.
Наистина нашите военни са се побъркали. Да закрият военните летища в Североизточна България?! Ами нали утре влизаме в НАТО? А за какво се разширява, реорганзира и модернизира алиансът?
Много пъти сме писали - основната стратегическа задача на военния пакт на Запада е завладяването на Русия, т.е. на руските ресурси. "Демокрацията", "правата на човека", "сътрудничеството" остават само една външна мотивация с изключително демагогски характер. "Мироопазването" с убийства е библията на новия световен ред. Шътнята на натовски експерти из България, раздаването на акъли по най-чувствителния въпрос - кой е враг и кой приятел на българите и най-сетне, че нашата безопасност ще зависи изключително от тяхната "експертиза", означава пък, че нашите управници са се поставили в пълно разположение на интересите на новия "брат". Който несъмнено е от един дол дренки със стария, че и по-лошо.
Публикуването на такъв материл като уводна статия в официоза показва, че управляващата политичска сила приема суверенитета на държавата ни за излишен разкош.
Дали историята ще ги осъди, не е сигурно. Сигурно е обаче, че народът ще ги съди по неговия български начин - на забвение.
Дано само не е късно!
Открита лъжа
Дванадесет години след като "демократичните" промени сложиха край на възродителния процес, служители на антибългарски сили отново раздухват етническа вражда с цел дезинтеграция и сепаратизация на българските турци и мюсюлмани. Въпреки че фактите и грешките за тези събития са отдавна известни, сега се представят уж "нови" документи и факти. С особено усърдие и открита лъжа това се прави от Татяна Ваксберг (представителка на етническа общност, която вместо благодарност към България за спасяването си, излива помия). Умишлено е избран момент, който е отдалечен достатъчно от събитията, за да е позабравена истината, т.е. по-лесно може да се лъже.
ПЪРВО, дума не се споменава, че значителна част от българските мюсюлмани и турци имат исторически български корени и в миналото са били жертва на потурчвания и насилствена ислямизация. Не се споменава и за прогонените и избити (избити, а не преименувани!) българи от Одринска Тракия в началото на 20-ти век. Но ако оставим историята, в сегашната пропаганда на управляващите отново виждаме чрез антивъзродителната кампания опити за защита на чужди интереси. ВТОРО, в този дух се използва и друга лъжа, а именно за насилствената депортация на българските турци през 1989 г. Всички помним истината за онова време, а и как тогава, при описваната от самата Ваксберг сила на тоталитарната държава, ще стане възможно връщането на повече от половината "депортирани" турци, ако те наистина са депортирани!
ТРЕТО, на унищожителна критика се подлагат идеи за интеграция на малцинствените групи, които са възприети дори в най-демократичните страни в света. Така например смесените бракове се стимулират и пропагандират в САЩ, Холандия, Германия и др. Това обаче се зловиди на Татяна Ваксберг, когато се отнася до България. На нея й се иска да има области с етнически чисти малцинствени групи с шалвари, а може би и с фесове, които не знаят и дума български език. Между другото създателят на съвременна Турция - Кемал Ататюрк, би трябвало също да бъде заклеймен като престъпник, защото забранява редица ислямски атрибути с недемократични средства, валидни и досега в Република Турция.
Казаното дотук, обаче е само върхът на айсберга на новата антибългарска кампания, свързана с възродителния процес. За да се проумее истинската причина, ще отбележим интересния факт, че за чест на българските турци и мюсюлмани почти никой от тях не е сред организаторите на серията лъжи за събитията, станали преди 12 години. Възниква въпросът - кому е нужна демагогията, създаваща възможност за етническо напрежение?
Първо, на външни антибългарски сили, целящи да отслабят България като звено от славянския и европейския свят. Второ, на управляващите "демократи", които говорейки за "права" и "интеграция" на представителите на малцинствените групи, фактически ги обрекоха на мизерия, глад, болести и безпросветност. Колко български турци са прокудени извън страната да търсят работа, колко деца и възрастни са починали от болести, поради липса на пари за лекарства и медицинска помощ, колко от тях са измамени, като не им е заплатен трудът? Колко от тях са станали жертва на убийства и други криминални престъпления?
Ето как "демократичната" държава се грижи за българските турци през последните 10 години.
Идващите избори карат управляващите да разиграят картата на етническото противопоставяне, за да притъпят растящия гняв на народа - и българи, и турци, и роми, които еднакво страдат от мизерията на "цивилизационния" евроатлантически избор. Страхът, че без разлика на етническа и верска принадлежност, притиснат от мизерията, народът може да потърси сметка на новия политически "елит" за ограбването му през последните 10 години, кара управляващите да използват механизми за вътрешно национално противопоставяне. Така интересите на управляващата класа съвпадат с тези на външните сили, които чрез масонската мафия финансират подобни антибългарски пропагандни акции.
Междувпрочем би трябвало европейската общност да вземе отношение към случая, поради факта, че неин представител е замесен в тази срамна кампания. Подобни актове, организирани макар и от единични представители на тази общност, в много по-голяма степен биха инспирирали антисемитизъм, отколкото подражателското рисуване на свастики по стените.
И накрая един факт за размисъл - след 1989 г. въпреки масирания психически (а понякога и физически) натиск върху българските турци и мюсюлмани, само 1/3 от тях са върнали старите си турско-арабски имена, носени преди възродителния процес!
По НАТО: Равнис! Мирно!
Българският военен открай време е изпълнителен и дисциплиниран. Каквото му нареди главнокомандващият, това прави. Дори и страната да отива към национална катастрофа.
Така е било през 1913 г., и през 1915 г., че донякъде и през 1941 г. Кръвта му мърцина е изтичала на бойните полета, а накрая са следвали унизителни и съсипителни договори за мир.
Уви, така е и сега. След четири десетилетия равняване и стоене мирно пред СССР, сега се прави същото пред Вашингтон и Брюксел. С тази разлика, че Москва щедро сипеше най-модерно оръжие и технологии - практически безплатно.
Не така стоят обаче нещата с натовските стратези. Те не само че пукнат лев, пардон, долар, не дават за Българската армия, а само изискват от нас да изпълняваме безпрекословно техните заповеди. И послушковците от МО и Генщаба изпълняват ли, изпълняват.
Първо лорд Робъртсън мина и ни нареди да прехвърлим част от ПВО и ВВС... на изток! Там ни било слабото място. Прекалено много сили сме имали на юг. Военните и цивилни началства с американска експедитивност се сбраха и взеха решението за предислоциране.
Ясно е срещу кого е насочено това прегрупиране на противовъздушните ни ефективи - срещу Русия. Която няма, не е имала и няма и да има намерение да ни напада. Освен ако самите не си го изпросим някой ден с нашата сервилна политика спрямо Запада и инфантилно зъбене срещу Москва.
Сетне се появи адмирал Еймис, командващ южното крило на НАТО и американската флора в Средиземно море. Какво точно си шушукаха с Командира, не става ясно дори и на най-приближените на Синия вожд. (Да свикваме с американската военна терминология!) Май че е уточнено, според вездесъщите ни колеги от ежедневниците, че става въпрос за ракетите С-300. По-точно - за сроковете на тяхното унищожаване, както и за разширяване на ангажиментите ни в Косово. Тъй де, от какъв зор "богоизбраний народ" ще се подлага на радиационно облъчване. За тая работа си има аборигени... Сигурно и генерал Михов не ходи чак до САЩ, за да демонстрира умението си да лети на "Фантом". Правил го е и в България. Каква команда е получил, ще стане ясно скоро.
Впрочем няма нужда да гадаем. Тя е ясна:
"По НАТО: Равнис! Мирно! Към следващата национална катастрофа - х-о-о-дом, марш!"
По пътя на диджей Божков
Починът на диджей Александър Божков се увенча с лавров венец. "Дарик радио" уреди непосредствено след 10 януари 2001 г., тоест четири години след кървавите покушения над Българското Народно събрание, весело сборище за политици.
Цял ден шегите, подготвените остроумия, забавните словесни скечове и фехтовки на партийци и дисководещи, на шоумени и привърженици на пикантните наслади край нямаха.
Весела България.
Помирена България.
България под купола на "Дарик радио"!
Само да не беше толкова тежко на ошашавените българи, които изгребват кофите за смет. Само да го нямаше огромното разстояние между разкоша и мизерията!
Най-странно обаче беше участието на председателя на БСП Георги Първанов.
Той пък защо? Той пък какъв повод имаше да тича на такива "венециански" карнавали? Той пък какво общо има с диджей Божков и неговия почин?
В такива случаи политикът, разбира се, трябва да лавира. А ако владее куртоазията - още по-добре. Пък може би Надето Михайлова или Георги Първанов да имат детска мечта да блеснат като радио-мегазвезди? Кой знае! Бездънна е човешката природа.
И въпреки това няколко неща ни смутиха.
Защо пък тази клоунада трябваше да бъде разиграна тъкмо в дните след 10 януари, който май че не беше толкова ослепително безметежен нито за хората в парламента, нито за тези, които го подпалиха през 1997г. Първанов специално, можеше да се досети, че на този ден или през тези дни беше разтерзан елитът на неговата партия. Колко му е на един елит да бъде "разпарчедосан" и направен на пух и прах. И все пак другари са това, които, както се пее в песента, вървят рамо до рамо.
Първанов имаше и прекрасна възможност да се извини по ефира на "Дарик радио", че на 10 януари 1997 г. той единствен напусна депутатското си място (придружен от един немаловажен оргработник) и не се вясна докрая на блокадата, до края на кошмарната за България нощ.
Защо ли изчезна така бързо и толкова внезапно тогава председателят на БСП?
Защо не изпи и той тежката чаша заедно с депутатите и останалите членове на партийното си ръководство? Заедно с Първанов те биха измислили може би нещо по-умно. Кой знае! Николай Добрев, макар и позакъснял, премина през кордона от озверели лумпени, за да изтърпи унижението заедно с другарите си. А другите по една предвидена случайност, може би, днес "с бяла риза минават през света".
Бяла ли им е ризата наистина?
И най-сетне, без подстрекателствата на "Дарик радио" може би нямаше да ги има изстъпленията на момчетата с кожените якета и дебелите вратове, на студентите, които подготвяха своята безработица. Нали "Дарик радио" призоваваше "разбунтувалият се народ" да громи, да руши Народното събрание, живи да дере левите депутати? Нали "Дарик радио" насочваше тълпата да се разправи с тях даже и когато те, плащайки чужди сметки, най-сетне, в дълбоката среднощ, успяха да напуснат обсадения "храм на демокрацията".
"Дарик радио" - както и да е! След "народното въстание" то си построи огромна и разкошна редакция (резиденция, резидентура и тути кванти) на много етажи в центъра на София и получи национален лиценз за разпространение. И стана опора на властта, имитирайки отвреме навреме опозициозността на привилегирования посредник.
Но Първанов?
Не помни ли?
А може би тогава, през януари 1997, да е бил зает с важните задачи на големия политически мъж и да е нямал време да чуе съскащите заповеди за разправа давани от "Дарик радио"?
Пък и народът казва за миналото: "Тури му пепел". Важното е сега палачите и жертвите да вървят бодро напред, по пътя, който скърца от човешки кости и мъка.
О, диджей Божков, ти, който на злополучния 10 януари викаше: "Търчете, плъховете се измъкват! ", сега се оказваш безсмъртен като предшественика си с дисагите, пълни с гюлово масло, закрачил смело към Европа?!
И като всеки достоен човек подир тебе вървят други, не по-малко чудесни кандидати за слава!
Поредното падение
Един актуален въпрос на депутата Александър Каракачанов и мъглявият отговор на премиера Иван Костов в петък, по време на парламентарния контрол, изкараха на бял свят поредния абсурд в "политиката" на управляващите, който наранява дълбоко държавния ни суверенитет и националното достойнство.
България не само не е член, но все още няма дори и покана за членство в НАТО. Въпреки това генералният секретар на пакта Джордж Робъртсън вече издава преки команди за... структурата на Българската армия, включително за числеността и задачите на корпуса за бързо реагиране. Мотивировката на мистър Робъртсън е безкрайно елементарна, но и не по-малко нагла. Той "препоръчва" няколко хиляди бойци от и без това обезлюдената ни армия да се прехвърлят към корпуса. Целта също е пределно прозрачна: за да може българските войници да вадят кестените от огъня, вместо "омиротворителите" от НАТО из горещите точки на региона.
Скандалът е двоен и троен, защото отгоре на всичко шефът на НАТО е изпратил писмото си, в което излага тези си "изисквания", направо до премиера. В света на международните отношения се спазва желязно принципът, че пряко контактуване се осъществява само между равнопоставени по ранг лица: президент с президент, премиер с премиер и т.н.
В случая един западен чиновник не само прескача всички възможни йерархически равнища, но си позволява и да третира като свой васал самия министър-председател на Република България, намесвайки се при това най-безцеремонно във вътрешнодържавните ни дела. "Беше ли възможно по времето на Варшавския договор маршал Куликов да се обърне директно към господин Живков? " - възкликна от трибуната на парламента депутатът Александър Каракачанов.
А най-жалкото, най-позорното е там, че българският (с извинение) премиер, изглежда, изобщо не осъзнава унизителното положение, в което поставят и него самия, и всички нас епистоларните упражнения на Джордж Робъртсън. Доказателство за това е словесният потоп от нищо незначещи политически лозунги, щампи, инсинуации, демагогия и заклинания, в които Костов се опита да удави не просто актуалния, а направо крещящия въпрос за националния ни суверенитет, който си задава не само независимият депутат Каракачанов.
"Нова Зора" се обърна към г-н Каракачанов с молба за допълнителен коментар по случая. Ето и неговите думи:
"Включват ни в контингента за мръсно реагиране"
Отговорът на министър-председателя Иван Костов във връзка с писмото на генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън, с което той "препоръчва" на министър-председателя на България каква да бъде българската армия, потвърждава няколко обезпокоителни факта:
- В страните - членки на НАТО, очевидно не гледат на България като на равноправен партньор, щом един макар и високопоставен, но чиновник, какъвто е генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън, си позволява да пише писма, които на дипломатически език са си чисто нареждане каква да бъде политиката на България и каква да изглежда нейната армия.
- Казано по-грубо, но съвсем точно, г-н Робъртсън гледа на министър-председателя на България като на някакъв генерал-губернатор на колониална или полуколониална държава. Генерал-губернатор на колонията България! Те даже не си правят труда да запазят достойнството на България, провеждайки такива разговори на съответното политическо равнище, а използват за това своите чиновници.
- Страшното е, че очевидно министър-председателят възприема и е доволен от такава роля - на генерал-губернатор. Т.е. управляващото мнозинство и министър-председателят негласно са приели зад гърба на Народното събрание ограничен суверенитет на страната.
- Изхождайки от тези факти, заявлението, че писмото на г-н Робъртсън няма да промени структурата на Българската армия, води до още по-голямо безпокойство. Това означава, че за да не се наруши решението на НС за 45-хиляден таван на Българската армия, и едновременно с това да се изпълни разпореждането на Джордж Робъртсън, ще бъдат прехвърлени необходимите няколко хиляди бройки за доокомплектоване на силите за бързо реагиране от други направления. Или ще бъдат намалени съответно силите за отбрана и войските за прикритие и териториална отбрана. Това съществено ще удари по и без това рехавата ни национална отбрана.
- С мълчанието си по директно зададения въпрос дали разпореждането на Джордж Робъртсън не цели използването на българския контингент за целите на НАТО, министър-председателят потвърди нашите най-големи опасения. Целта на НАТО в крайна сметка е да използва българският контингент за бързо реагирне за акции в региона, включително Кипър, където САЩ не искат да си цапат директно ръцете, т.е. българският контингент за бързо реагиране ще се превърне в контингент за мръсно реагиране. Това, естествено, ще стане за сметка на България и добросъседските ни отношения с държавите от региона.
Технология на дезинформацията
Името Татяна Ваксберг помня от десетина години. Тогава в една своя статия, посветена на Българската православна църква, публикувана във в."Труд", тя писа, че веднага след 9.IX.1944 г. в България са убити от комунистическата власт 6000 свещеници.
Бях поразен от тази фрапираща неосведоменост и лекотата, с която тя поднесе този неверен факт на читателите. Та през 1944 г. всичките служители на православната църква, заедно с тези на другите изповедания, не са наброявали и 3000 души. С едно изречение тя ликвидира цялото духовенство в страната, и то два пъти. Мислех да пиша в редакцията, пък се отказах. Времето беше еуфорично, може да я е заблудил някой, а и беше очевидно ясно, че това не отговаря на истината.
И когато разбрах, че тя е автор на филма "Технология на злото", си спомних този факт. А когато го гледах, разбрах, че тя не се е променила. Да използва фактите така, че да прокара своята теза - очевидно това й е изначално присъщо.
Бързам да кажа, че за мен това е един филм антинационален, изпълнен с тенденциозност и насаждащ омраза и етническа нетърпимост в страната. Този филм не отговаря на интересите на нацията. Той води не до единение, а до разединение, до насаждане на омраза, до търсене на колективна вина, до противопоставяне на две части от българската нация.
Това, което мен ме интересува, е обективното представяне на събитията от близкото минало. Търсенето на причините за тези събития. Татяна Ваксберг тотално се разминава с истината. Тя не се интересува от нея. Тя има една предварителна теза, която трябва да прокара във филма: че държавата България е извършила престъпление; че виновни за това престъпление са ръководството на БКП и Държавна сигурност; че възродителният процес е станал с мълчаливото съгласие на милионите българи; че българи са убивали, изнасилвали, грабели, гонели, асимилирали, депортирали българските турци; че трябва да има осъдени и колкото се може повече хора, толкова по-добре. На тази теза са подчинени всички кадри във филма.
Когато ги няма фактите, те може да се измислят. Ако ги има, те може да се изопачат. Неизгодните - да се подминат. В това отношение Ваксберг показва професионализъм.
Ето само един пример, който говори най-добре за манипулационната техника на Ваксберг.
Дикторски текст, четен от самата Ваксберг: "През ноември 1984 г. Политбюро се събира на свое заседание. Заседание по- секретно от всички останали, защото на него се вземат т.нар. решения "Б" - решения с най-висока степен на секретност. За съдържанието на такива решения са знаели не повече от 10 човека начело на държавата. Това са решения, с които се трупа външният дълг, продава се оръжие в Третия свят, награждават се българските шпиони в чужбина. За целия 45-годишен период от съществуването на партията-държава тези свръхсекретни решения се побират в едно малко сандъче. В него липсва решението от ноември 1984 г. - решението, с което се заповядва масирана военна акция срещу всички български турци. За него в архива пише: "Няма данни".
Години по-късно, когато изглеждаше, че извършителите на това престъпление ще бъдат осъдени, тяхната заповед за военната акция беше обявена за унищожена или за мистериозно изчезнала. Само че нищо не може да изчезне до край. Така е устроена администрацията на всяка държава, дори и на тази. Заповед има. Тя се намира в архива на прекия изпълнител - МВР. Официалното име на този документ е "Указание на др. Министър". Указанията са дадени от министър Димитър Стоянов. Адресирани са до началника на Шесто управление."
През това време лентата показва как Ваксберг се рови в архива на МВР. След това на екрана се показва един лист с нечетливо изписана страница и се изнася в ракурс следният текст, който се чете и от дикторката с тържествуващ глас: "б) Др.П.Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок.
Отг.ген.лейт. П.Стоянов."
Това е. Ваксберг не посочва титулната страница на заповедта-указание. Не казва от коя дата е. Но зрителите разбират: "Ето я заповедта за възродителния процес. Най-после е открита". За всеки случай, за да не би да пропуснат "гвоздея" на филма, на следващия ден след прожекцията му в Дома на киното (на 5 януари т.г.) и три дни преди да се пусне на телевизионния екран, следва масираната атака на медиите. Ще цитирам най-четения вестник в страната: "Откриха заповедта за "възродителния процес". Следва интервю с Татяна Ваксберг. Тя интимничи, че "тайничко се надявах да не го открия". Но го открила сред т.нар. институционален архив на МВР. Посочва и датата на документа - 10 декември 1984 г. Къде е учило това момиче така да дезинформира? В школата на Държавна сигурност ли? Всъщност и радио "Свободна Европа" има богат опит в това отношение. И тя като негова журналистка явно е научила нещо от репертоара му. Но да подредим нещата.
Първо, да прочетем все пак какво пише на тази страница от прословутата "Заповед-указание" на министъра на вътрешните работи. Цитирам:
"Страница Х (не се чете)
2. Устна информация на началника на VI у-ние на ДС, ген.-лейт. П.Стоянов за хода на работата по преименуването на български граждани от турски произход.
Указания на др. Министър. а) Да се вземат сериозни мерки за недопускането на каквито и да било ексцесии във връзка с преименуването на българските граждани от турски произход, от които би се злепоставила страната ни пред външния свят.
Отг. Ген.-лейт.П. Стоянов б) Др.П.Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население, с оглед работата да приключи в определения срок.
Отг.ген.-лейт. П.Стоянов.
3. Предложение на др.зам.-м-р А.Карлов за кадрови промени в ОУ на МВР-Михайловград.
Указание на др. Министър. а) Полк.Иван Колов (второто име не се чете добре), зам.-н-к на ОУ на МВР по НМ - Михайловград, да бъде изведен в пенсия.
За зам.-н-к на ОУ на МВР по НМ - Михайловград да бъде назначен подполковник Димитър Петров Атанасов, досегашен началник на отделение "Стопанско" при окръжното управление".
Разбирате ли, читателю, и вие измамени зрители какво представлява този документ?
Това е протокол от заседание на ръководството на МВР. Вероятно на Колегиума, който периодично обсъжда текущи проблеми, и министърът дава своите указания. Никаква "Заповед-указание" не е за "масирана военна акция срещу всички български турци". И няма нищо общо с някакво липсващо решение на ПБ от ноември 1984 г. за такава военна акция.
Просто защото такова решение не е вземано.
И това отдавна се знае - и е писано, и е казано. Както отдавна се знае, че решението за преименуването и започване на възродителния процес е взето лично от Тодор Живков и за него са знаели само няколко души от неговото най-близко обкръжение.
Но фалшификацията продължава.
Това заседание на Колегиума се е състояло не на 10 ноември 1984 г., както твърди Ваксберг. Това обаче е заседание от януари 1985 г. (може и 10 януари да бъде), когато вече е завършено преименуването в Кърджалийски окръг и е започнало преименуването в цялата страна. Именно за неговия ход е изслушана устната информация на ген. Стоянов и са дадени съответните указания на министъра какво да се прави по-нататък. На 10 ноември 1984 г. и Тодор Живков още не е знаел, че след 15 дни ще реши да започне повсеместното преименуване в Кърджалийско и веднага след Нова година и в цялата страна. Този факт много добре се знае от Ваксберг, защото документът е бил в ръцете й. Тя затова не дава във филма нито първата, нито последната страница. А че това е така, може лесно да се докаже, като се види кога е направена смяната на зам.-началника на ОУ на МВР по НМ - Михайловград.
Питат я Ваксберг, знае ли каква е съдбата на ген.-лейт. П.Стоянов. И тя казва, че "доколкото знам, и той и авторът на заповедта, са вече покойници, но информацията ми не е от официален източник". Представяте ли си?! Татяна Ваксберг работи пет години по филма. Ровила се е в архивите на МВР. Димитър Стоянов и Петър Стоянов са основните обвинени от нея личности във филма. И тя не знае живи ли са, мъртви ли са (лека им пръст). Само по този факт може да съдим колко задълбочено е навлязла в темата на филма. И колко обективен може да бъде той. Остава само да кажем, както в една известна песен: "Що така бе, Татяна?"
Турците ни дадоха урок по зрелост
И този срам трябваше да преживеем - комшиите ни, които ние по инерция смятаме за не особено склонни към интелектуално напрежение, да ни дадат урок по политическа зрелост и наистина мъдро отношение към собствената си история.
За какво иде реч? И в Турция хората решили да направят анкета на тема "турчин на хилядолетието". То не, че Османовата държава не е на повече от 700 години, ама нейсе - такава е приказката.
И докато скудоумният българин взе, че тури начело на историята ни Пешо Стоянов от Пловдив, понастоящем президент български, а чак след него Иван Вазов, Васил Левски, Александър Стамболийски, цар Борис III и пр. вижте сега каква десятка са подредили комшиите. Мислите, че са почнали с някой от султаните си? Нищо подобно!
Първи, естествено, е всепризнатият баща на днешна Турция - Кемал Ататюрк. Но - забележете! - на второ място е класиран не друг, а поетът Назъм Хикмет, певец за социална справедливост. Същият Хикмет, който предишните режими бяха обявили за предател, комунист, и го бяха лишили от турско гражданство (което впрочем щяло да му бъде възстановено посмъртно по време на готвените през следващата година тържества послучай 100-годишнината от рождението му). В десятката влизат още трима хора на перото: Азис Несин Яшар Кемал и бащата на литературния турски език Юнус Емре. И едва след тях е султан Мехмед II Фатих, който превзема Цариград през 1453 г... Явно образованието само по себе си не означава нищо, когато един народ има достатъчно свяст и мъдрост, която да му позволи да различи зърното от плявата. Уви, на наш Ганьо тази мъдрост му липсва. Твърде лесно става той плячка на медийни манипулации и на партийни агитатори, твърде силен е все още у него прословутият му конформизъм. Кой туря автоматично начело силните на деня, дори в исторически широките рамки, които му се предлагат при подобни допитвания... Освен ако те не са уйдурма на келявите ни социолози.
Остава ни една сал утеха - в десятката, макар и последен, турците са включили и знаменития архитект Синан паша - автора на "Султан Селим джамия" в Одрин и на "Баня баши" в София. За него със сигурност се знае, че е българин по произход.
Часът на истината
Часът на истината удари във Франция. Националното събрание на Франция прие закон, който признава масовото клане на арменците в Османската империя през 1915 г. за геноцид. Тогава са избити милион и половина арменци. Оцелелите се пръскат вред по света. Някои идват и в България, която ги приютява като свои равноправни граждани.
Яворов написва своето известно стихотворение "Арменци", с което влиза завинаги в сърцата на този "винаги храбър народ мъченик".
Историята е стара кранта. Понякога върви много бавно, но рано или късно стига до истината и произнася своята присъда. Нищо не е забравено и никой не е забравен. И справедливо Турция сега е прикована на стълба на позора, за да отговаря пред човечеството за своите престъпления. Изтреблението на арменците е само едно от тях. Ние най-добре знаем това, защото по време на завоеванието (XIV-XV в.) българската народност изживява биологичен колапс и е на границата на изчезването - толкова е опустошително изтреблението.
Въобще ятаганното право е един непрекъснато действащ инструмент, а масовите кланета са държавна политика, с цел непрекъснато да се разрежда покореното население, за да не се капитализира етнически ресурс, който да се превърне в база, променяща съотношението на силите.
И в този контекст погледнато, кланетата по време на Априлското въстание (избити са 30 000 души!) не са само проява на варварство и зверщина. Те носят и отпечатъка на една последователно следвана държавна политика.
И в този смисъл трагичният приоритет не принадлежи само на арменците. Някак си се омаловажава и пренебрегва фактът, че основният потърпевш от деянията на ятаганната държава сме ние, българите.
През 1913 г. се случва известното разорение на тракийските българи. В Източна Тракия са избити хиляди хора, селата са изпепелени, а които успяват да се изскубнат от кървавата месомелачка, пристигат в България с по една риза на гърба. Край с.Глумово, община Ивайловград, се намира местността Илиева нива - лобното място на зверски избитите от башибозука и редовната турска войска през септември 1913 г. 200 малки дечица, повече от които пеленачета. Паметникът на Петрова нива, мемориалите в Маджарово, параклисът "Света Петка", тракийската чешма и др. свети места свидетелстват за кървавата Голгота на България.
Имотите на българите от този край са разграбени и, разбира се, срещу това не са получени никакви компенсации.
Случилото се през 1913 г. не е нищо друго освен геноцид, първият геноцид на двадесети век!
Но тъй като ние нямаме лоби никъде, и понеже все още не умеем да поставяме своите проблеми пред света, или защото правителствата ни са премного конформистични, ние сме твърде далеч от възможността някъде някакво национално събрание да признае факта, че над българите е бил извършен геноцид, не по-малко ужасяващ от арменския.
Казваме всичко това не за да се съизмерваме с някого по нещастие, твърде недостойно е подобно състезание, а защото и ние имаме право на своя дял от истината. А и Турция трябва да получи морални санкции за това, което е вършила векове наред. Тя има претенции да бъде европейска държава, настоява да бъде приета в ЕС, но интеграционен билет няма да получи без признаването на вина и без катарзиса на покаянието.
И докато една Германия например, даде достатъчно доказателства, че се разграничава от своето нацистко минало, Турция въобще не желае да се обсъжда нейното имперско османско минало, камо ли пък да се отрече от него. Нещо повече - тя продължи да носталгира по това минало, продължава да се държи ятаганно нагло и не изпитва никакви скрупули и угризения.
По повод гласувания от Националното събрание на Франция закон, който "публично признава арменския геноцид от 1915 г.", Анкара има безочието да заяви, че това е "престъление срещу историята".
Престъпникът обвинява в престъпление този, който го е уличил в престъпление!
Няма какво да се чудим. Такава е логиката на ятагана. Такава е логиката и на ДПС, което нито веднъж не се разграничи от изстъпленията на турския тероризъм, но непрекъснато и неуморно обвинява българската държава, че била извършила геноцид срещу турското население.
Крадецът вика дръжте крадеца!
Геноцид означава масово изтребление на хора по расов, етнически и религиозен признак. В България подобно нещо никога не е ставало.
Но целта е да се сатанизират българите и да се дискредитира българската държава. Отдавна е време клеветниците да бъдат дадени под съд.
И какъв паралел.
В същото време, докато Националното събрание на Франция вземаше своето сериозно и отговорно решение и с новоприетия закон за арменския геноцид заклейми варварството и защити хуманизма и честта на европейската цивилизация, то у нас тръгна гнусното и провокативно филмче на Татяна Ваксберг "Технология на злото". То възбуди наново екстремизма на крайни фанатици.
Но може би тъкмо това бе и скритата цел на Ваксберг - да провокира тъмния нагон към противопоставяне и конфронтация.
Писахме вече в "Нова Зора" кого обслужва това "творение" на злото. Сега искаме само да кажем, че в контекста на френския политически демарш проличава цялата убогост и конюнктурност, а също и поръчковият характер на клеветническото филмче, сатанизиращо българите и тяхната държава.
И още нещо - без вина виновни и вековна жертва на една деспотична и мракобесна държава, нас все ни подбутват някому за нещо да се извиняваме.
Но в историята все пак има някакъв ред и порядък, някаква справедливост, макар и твърде закъсняла по-някога. Потомците на някога разгневения и потресен от турските кланета в България Виктор Юго доказаха това. Доказаха го по един справедлив и категоричен начин, осъждайки арменския геноцид.
Та ако ще е до извинения - има си ред. Нека, който трябва, да поднесе своите извинения в Църквата костница в Батак.
Колкото до нас - душите ни са без грях. Ние няма за какво да се извиняваме.
И слава Богу!
"Обединена левица" в Казанлък
В Казанлък беше учредено Политическо сдружение "Обединена левица". Учредителното му събрание утвърди политическа платформа. Избран бе и управителен съвет. По-важните ориентири, записани в платформата на сдружението, са: любов към отечеството, солидарност, социална справедливост и лична сигурност.
Събранието констатира, че сега тези въпроси, особено идеята за социална справедливост, са представени твърде мъгляво, абстрактно и общо в програмите на партиите в лявото пространство, че в тях отсъства задължителната доминанта за национално-патриотичната им отговорност.
Обединената левица заявява, че се разграничава от пагубната за някои политическа мимикрия и намира като единствено спасителна за бъдещето на България идеята за създаване на Народно-патриотичен съюз за спасение на Отечеството, който на дело да воюва за неговото възраждане. Ключовите думи на приетата политическа платформа на Обединената левица са:
- Любов и преданост към България!
- Власт на народа!
- Работа за безработните!
- Хляб за всички!
- Развитие за всички!
- Съд за виновниците за националната катастрофа!
