Елероните на "Балкан" окончателно бяха откъснати
"Зееви", приватизирала преди година и половина официалния ни въздушен превозвач "Балкан".
Това обяви независимият депутат Веселин Бончев, базирайки се на документи, предоставени му от синдикални дейци. "Преувеличавате, преувеличавате! - смъмриха го от "Зееви" - Вярно, че икономически сме го закъсали, но пък да ни обявите и за крадци...!"
Всъщност в израелската компания може наистина да са прави в обидата си - не може да крадеш нещо, което ти се поднася на тепсия, за да си хапваш колкото ти се иска. Приказката за зелника никога не остарява.
А всичко си беше ясно от самото начало.
На 30 юни 1999 г. 75 % от авиокомпания "Балкан" бяха харизани на израелците срещу скромната сума от 150 000 долара. На 6 юли в. "Нова Зора" излезе със статията "И авиокомпания "Балкан" хвръкна", в която предупреждавахме, че сделката е гнила в самата си основа и в най-кратки срокове ще доведе "Балкан" до фалит. Точно след три месеца - на 5 октомври 1999 г., публикувахме и статията "Голямото септемврийско плюскане", в която отново предупредихме, че нещата с официалния ни авиопревозвач вече са тръгнали надолу по спирала и елероните на крилете му съзнателно се блокират, за да стане неуправляем.
Седмица преди това стана ясно, че "Зееви" са отрязали от разписанието на "Балкан" четирите най-дълги дестинации - до Ню Йорк, Коломбо, Банкок и Йоханесбург, - и така са лишили собствената си вече компания от приходи за десетки милиони лева.
Истината цъфна още тогава - израелците просто са продали правото за ползване на тези линии на съседска компания и така на момента са влели в касите си необходимите им суми за покриване на други дългове, натрупани от разнообразни дейности в Израел и различни страни. Всъщност "Зееви" никога не се е занимавала с обслужване на въздушни линии и първият й опит бе с "Балкан". Групировката и досега разработва финансовата си империя, в която са включени всякакви дейности - от строителство и химия до производство на закуски и търговия с битови стоки, но далаверата с "Балкан" сигурно ще остане като диамант в короната й.
Още при преговорите за приватизация на "Балкан" се разбра, че от "Зееви" са привлекли като партньор и консултант друга израелска фирма - "Аркия холдинг", работеща в тясно сътрудничество с официалния израелски превозвач "Ел Ал". За "Аркия холдинг" обаче така си остана ролята на консултант. По изсмукването на "Балкан", предполагам.
Вонята започна да се просмуква още през процепите на затворените врати по приватизацонните преговори. Мизерните 150 000 щ.д. бяха оправдани със задълженията на "Балкан" към държавата, които бяха набъбнали до 120 млн. долара, и с изричното условие, че "Зееви" се нагърбва да ги изчисти. Интересното бе, че ставаше въпрос за краткосрочни и веднага изискуеми дългове, а кой знае защо в приватизационните клаузи се бе намърдало и израелското предупреждение, че "Зееви" ще сключи сделката само ако "дълговете към държавата бъдат разсрочени и преструктурирани! ".
Колкото и да си тъп, не може да не се запиташ защо (и на кого) е притрябвало да подарява "Балкан" на чужда фирма, след като авиокомпанията можеше да бъде оздравена и от самата държава, а печалбите от огромната й превозваческа дейност да си влизат в хазната директно. Да не забравяме, че до 1989 г. "Балкан" бе втората по големина източноевропейска авиокомпания
Нещо повече - при сключване на приватизационната сделка израелците поеха и задължението за 5 години да инвестират в "Балкан" 100 млн. долара.
Тези дни от "Зееви" обявиха, че досега са вложили в авиопревозвача крупната сума от 20,75 млн. долара.
"То хубаво, бе! ", би възкликнал някой.
Хубаво, ама в тази сума израелците включват всичките си разходи - покупка на нови самолети, на резервни части, изплащане на заплати, на стари и нови дългове... Казано иначе, признават си без да искат, че целите им разходи дотук са 20 милиона долара.
Тази сума обаче се покрива дори единствено от далаверата по продажба на дела на "Балкан" в СИТА (международната организация за информационно обслужване на полетите). Сега се твърди, че акциите в СИТА били само около 20 милиона долара, а "Зееви" били продали само една част от тях на стойност 9,4 млн. щ.д. , а другата - за около 11-12 млн. щ.д., щели да продадат едва през април!?
Да, но експерти оценяват акциите ни в СИТА на стойност между 30 и 50 млн. щ.д.
Да не са луди израелците да ги продават на половин цена? Точно пък евреин да се прецаква за сума от 20-30 милиона долара!!!
Има още много лапано.
За изминалата година и половина новите собственици успяха да сведат самолетния парк на "Балкан" от 30 собствени самолета до 4 - колко ли са взели, дори ако всичко са го минали за вторични суровини?!
Продадени са имоти на авиокомпанията в 45 страни по цял свят. (Само в Лисабон е разпродадено имущество за 168 000 долара, а това не беше от най-големите имоти на "Балкан". Умножено по 40-50?!?)
От 55 авиолинии - при идването на израелците - днес са останали само десетина - луд трябва да е някой, за да се изтегли ей-така, без да продаде дори на минимални цени, закритите си дестинации.
Колко са получили като печалба, дори от рязко намалената дейност на "Балкан" пък, само от "Зееви" си знаят. Достатъчно е да припомним, че за 7-те самолета от "Завод-400" дължат като наем 1,3 млн. долара - ако наемът е толкова, колко ще да е бил оборотът и каква печалбата?
За капак на всичко, "Зееви" яко са набутани с банкови измами. При това май гарантирани от държавата ни. Още при сключване на сделката по приватизацията на "Балкан" израелците бяха предпочетени за купувач, защото давали най-голяма банкова гаранция - 6 млн. долара. Сега се разбра, че тази сума е била използвана и като гаранция за наем на самолети и други задължения - нещо абсолютно незаконно. Още повече - израелците са дърпали от 6-е милиона, за да погасяват срочни задължентия, стари и нови дългове... При това май са изтеглили доста повече от 6-е милиона долара.
Как става подобна далавера, да кажат попечителите. А кои са те? Ами държавата ни, колкото и да е нелогично. Държавата ни притежава 15 на сто от "Балкан" и всъщност гарантира пред чужди фирми и държави всички дългове на "Зееви". Най-тъпият ход е може би фактът, че още в деня на подписване на сделката обещаните 6 млн. долара гаранция се оказаха 130 милиона!
Значи държавата ни се е бръкнала да гарантира задълженията на "Балкан" към себе си от 120 млн. долара със 124 млн. долара.
Казано иначе, оставяйки си 15 процента от "Балкан", държавата ни ги е оценила на 120 млн. долара - и е гарантирала, че ще изплати дълга си към самата себе си! Абсолютен кретенизъм, но факт. Първо, излиза, че и лев да не изплатят, израелците пак няма как да бъдат осъдени. Второ, ако 15 на сто са равни поне на 120 млн., то "Балкан" би трябвало да е струвала поне 1 млрд. долара!
Колко ще струва сега "Балкан", след закриване на 80 на сто от линиите му, при оставането след март в компанията само на един самолет (и то неизплатен докрая), при почти пълната загуба на чартърни полети (до половин милион пътници годишно, преди "Зееви" да започне опоскването), при замразяване или ликвидиране на десетките представителства на компанията, работили на всички континенти, при...? Сигурно пак стотици милиони, щом "Зееви" от една година разпарчедосват националния ни авиопревозвач и роейки се на новообразувани дружества като "ZBI" ЕООД, "ZBI" АД и други подобни, прибират всички възможни печеливши дейности, оставяйки "Балкан" да се превърне в куха фирма с име и дългове, но без никаква дейност.
Всичко това остава на плещите на съсобственика - държавата ни. Без да се броят огромните загуби от закрити, прекратени и нереализирани дейности на "Балкан" през изминалата година и половина от юни 1999 г. Без да се брои социалната тежест от останалите на улицата 1200 висококвалифицирани специалисти и още толкова, намерили си работа в сродни компании или дейности.
Вицепремиерът Жотев заяви, че не бил "особено доволен" от дейността на "Зееви" и от плачевните финансови резултати на "Балкан". Дори се направи на почти изненадан от батака в авиопревозвача и обеща сериозно да прегледа дейността му и дори ако се наложи, да ревизира приватизационната сделка.
Навременно решение - то и без това след два-три месеца няма да има какво и кого да ревизира, тъй като на мястото на "Балкан" ще има само камара дългове от стотици милиони долари, но не и фирма. А назованите от депутата Бончев 400 млн. долара ще подкрепят някъде другаде по света нови далавери на миниимперийка на "Зееви". Макар че погледнато от друг ъгъл, няма лошо - собственикът й все пак е българско еврейче. И дали е свил само 400 млн.щ.д., или двойно повече, какво значение има - нали си е наше момче, не сме хранили чужди, така де!
Както се изказа при подписване на сделката за приватизация на "Балкан" през юни 1999 г. Боби Чакъров, представителят на "Зееви груп" у нас: "Честито на България! ".
Ами, честито да ни е - и без това кихавицата е накрая си, а блокираните елерони неустрашимо направляват "Балкан" директно към твърдата почва на катастрофата.
Между другото, какво става с 50-те ни милиарда от БВП за 2000г.?
За коалиционната култура и подробностите от политическия ни пейзаж
На 28.I.2001 г. тържествено ще бъде обявена Новата лява коалиция, която според пресата ще се нарича "Голямата лява коалиция". В нея са включени партии и дви-жения, които обещават да провеждат "нова лява политика".
Този въпрос вече обсъждах в статията си "Бъдещето на Отечеството" (в."Нова Зора", бр.46, 19.12.2000 г.), както и в другата ми публикация за политическите аспекти на Фронта на национално-патриотичните сили "Спасение на България".
Струва ми се, че достатъчно ясно подчертах колко е необходимо да бъде създадена Голямата лява коалиция, която да успее да присъедини към себе си българските патриотично настроени сили, огромни части от хората, които гласуваха за листата на БСП на парламентарните избори през 1994 г. Посочих и няколко варианта за обогатяване на профила на тази коалиция с оглед участието в нея на действителни представители на българските патриотични организации, на екологическите партии, на земеделските формирования, на различните движения за защита на гражданските свободи и права, на интересите на дребния и среден бизнес и т.н.
По всичко личи, че тези доброжелателни препоръки, направени от мен като досегашен член на Висшия съвет на БСП (три мандата), не бяха приети. Това не ме обижда, но потвърждава наблюденията ми за недалновидност. Не се проумява от авторите на Голямата лява коалиция, че основната цел на коалицията - да се спаси България и тя да бъде "освободена" от политическия диктат и антинационалната доктрина на кръга около Иван Костов, е по силите на коалиция, по-мащабна и многообразна от тази, която днес ни се предлага.
Кръгът около Иван Костов има извънредно много да губи при евентуално поражение на парламентарните избори - не само в чисто икономически и финансов план. Той притежава и огромни резерви - вътрешни и международни, - за да защити сполучливо егоистичните си интереси.
Кому е нужно преди изборите за Народно събрание да остава "незаета" една голяма част от лявото политическо пространство, да бъдат държани настрани от Голямата лява коалиция политически фактори с публичен авторитет и доказани позиции? Странно е, че Политическият кръг "Зора" се трактува като неособено "благонадежден" заради това, че споделя откровено горчивите си наблюдения по отношение на ръководни личности от БСП и критикува с принципна яснота разминаванията по стратегическите национални интереси. Не е ли тъжно преди парламентарните избори, които се очаква да бъдат съдбовни за България, лидерите на БСП да "доуреждат" помежду си спорове и крамоли със задна дата, обременени с противоречия от разните му съвещания, пленуми и конгреси? Да намират по-доверен диалог с политическите си партньори, а не със съмишлениците по партия? Ако в този исторически момент не се прояви широта, ако сега не се загърбят отделните конфликти в името на голямата и невъзмездима цел, кога друг път ще стане?
ЩЕ ДОПЪЛНЯ: продължавам да мисля (навярно "болен" от интелигентски надежди), че ръководството на БСП и на другите политически сили, които участват в Голямата лява коалиция, ще проумеят размера на грешката, която правят с обслужване на моментните страсти, а не на прагматиката и идеалите.
Продължавам да се надявам, че ще се вслушат в съветите (такъв съвет давам и в своите две статии по въпроса, от декември 2000 г.) да разширят формулата на лявата коалиция до обхващане на организациите, движенията и личностите, които наистина представляват целокупното, многообразно, нерядко противоречиво ляво пространство.
И то в името не на користните партийни интереси, а заради многострадалното ни Отечество!
Искам да уверя уважаемите читатели на в. "Нова Зора", че не се обажда личното ми честолюбие, а проговарят единствено болката и тревогата ми, че сегашната върхушка на СДС получава допълнителни шансове да запази властта си още четири години (което ще бъде убийствено за българите и за България). Тъкмо половинчатата коалиционна формула ще наложи ускореното създаване на Национално-патриотичния фронт не само с оглед на изложените аргументи. Но и защото - сега-засега - социологическите изследвания (колкото и да са конюнктурни!) не подсказват качествен прелом в гласоподавателите към Новата левица.
Значителна част от хората, които по принцип симпатизират на левите и патриотични сили, искат да чуят ясен отговор на няколко въпроса по отношение на близкото минало: ПЪРВО, оценка на половин век от историята на България през ХХ век, т.нар. социалистически период; ВТОРО, да разберат механизма на "ограбване на българския народ след 1989 г. и ролята не само на "сини", но и на "червени" фактори в криминалната революция на родната ни номенклатура; ТРЕТО, да получат аргументи - солидни и неопровержими, а не подготвени в централите на соросианци, - дали двугодишният управленски период на социалистите (1994-1996 г.) е провал, както тръбят печатът, електронните медии, че дори и председателят Георги Първанов. Те очакват да разберат просто и ясно какви са резервите за подем на отечествената икономика и дали такъв подем е по силите на вътрешнополитическите фактори. Интересува ги характера на т.нар. либерално-социален модел, предложен от Г.Първанов, и то при положение, че държавата е рухнала и продадена, че перспективите за градеж на социална държава са минимални, ако не и никакви на настоящия етап.
Много е важно политическите експерти да преценят дали строителството на "социалната държава" от периода на Бранд в Германия е възможно в сегашните български условия. Освен това е нужно да се знае конкретно кои са гарантите ни за външните пазари и за бъдещите инвестиции: общата фразеология, която досега като захарен памук обвива поредните алтернативи на БСП, едва ли чини кой знае колко. С две думи: как би могло да се измъкне колата от блатото и милионите българи да заживеят ако не добре, поне сносно.
Новата лява коалиция би трябвало да заяви също, че коригира своите разбирания за същността и естеството на понятието "национално съгласие". Още повече че обявената Нова левица (не един от нейните лидери) през различни моменти от последните четири години, по-успешно или по-неуспешно, е работила за имиджа на президента Петър Стоянов (главно след 1996 г.), за представянето на Иван Костов като новия Стамболов, за едно "съучастие" на демократичната левица в политиката на Съюза на демократичните сили.
Сега сме принудени да понасяме последиците от такава комформистка политика. Тези въпроси ги повдигам не само защото България е масово разпродавана, ограбвана и унищожавана, но и защото станаха няколко неща през последните четири години, които никак не са маловажни.
Позволявам си да се преповторя: а) България е единствената европейска страна, в която се възвърнаха тоталитарните форми на управление, възвърна се тоталитарната държава, когато една партия владее всички власти и средства за упражняване на своето господство. б) България е единствената европейска страна, в която бяха репресирани словото и печатът, отнета бе "гласността". По такъв начин онова, заради което се развиха събитията от ноември 1989 г., по същество се обезсмисли. Печатът и електронните медии обслужват върхушката на СДС: отделните опити на конкретни медии за съпротива биват преодолявани със средствата на шантажа и икономическата принуда. б) България е единствената европейска страна, в която съществува ядро на най-голямата дясна (управляваща) партия, което е с фашизоидни нагласи. Не е случайно, че всяко идване на власт на СДС се придружава от актове на насилие и терор, че в големите градове СДС си има щурмови отряди за вселяване на страх и парализа на самостоятелното гражданско мислене. От друга страна, всеки опит за съобразяване с демокрацията в СДС завършва печално: случаите Бисеров или Бонев. Даже министър-председателят Иван Костов е заложник на този тип деструктивно поведение, което не може да надрасне пещерния си антикомунизъм.
ОБОБЩЕНО: призивите за безпринципни съглашения в среди на левицата - само и само за да бъде реализирано "националното съгласие", - се оказаха чиста проба политиканство и идеен талмудизъм, догматизъм върху "реформаторска" почва.
И така, една Нова левица, ако иска да бъде достатъчно автентична, би трябвало да съсредоточи главното си внимание в пет насоки: а) външнополитическа - изравняване на приоритетите Западна Европа и Русия. Съобразяване с реалната и нееднозначна ситуация в лявото пространство относно ролята на военнополитическите съюзи, включително и НАТО; б) при различните видове коалирания Новата левица ще извърши престъпление, ако възприеме "либералната" постановка за мултиетническа България, с което се нарушава Конституцията и съответно текстът, че сме унитарна държава; в) пределно конкретизиране на икономическите, финансовите проекти за възстановяване на страната ни и за подобряване на социалното положение на българина. Предложенията на отделни ръководители на БСП за "ускоряване на приватизацията" в сравнение с правителството на Иван Костов, или за "още по-интензивно привличане на МВФ в българските дела и съдбини" говорят за "суматоха" на общотеоретическо и прагматично равнище. г) повторно отвоюване на общодемократични ценности - свободата на словото и печата, разграждането на неототалитарната държавна структура, преодоляването на фашизоидните тенденции, осигуряването на независимост на съдебната власт и пр. Тези задачи са специфични за сегашна България и тяхното решаване не е актуално за бившите източноевропейски страни. д) ефективна и взаимнообвързана система за национална сигурност, което на определено ниво означава ОПОНИРАНЕ НА ГЛОБАЛИЗМА. Възстановяване на правовия ред със средствата на държавата и гражданското общество.
Тези и други цели и задачи са навременни за всички, които милеят за бъдещето на Отечеството. Дай Боже, и Голямата нова левица да се посвети на тях (ако действително е свободна и продуктивна, ако действително е гарант на демокрацията, на социалните правдини, на националните интереси).
Оказва се, че идеята за създаване на Национално-патриотичен фронт не намалява, а увеличава силите на онези българи, които се борят да оцелее България. Този Национално-патриотичен фронт не би трябвало да се конфронтира с Голямата нова левица, но в никакъв случай не бива да спестява критиката във връзка с компромиси по сметка или с лекомислени действия. Ако намерението е да се строи благоденстваща и независима България, в която основна ценност е конкретният човек, а във фокуса са човешките (социалните, колективните, индивидуалните, политическите, професионалните, трудовите и пр.) права, ако център на работата е въздигане на гражданското общество като мярка и образец на демокрацията, Голямата нова левица спокойно може да приеме съществуването на съюзник в лицето на Национално-патриотичния фронт. Защото и НПФ ще преследва същите амбиции, същите измерения на идеала. Ако Голямата лява коалиция е убедена, че е потребна последователна битка с раковите заболявания в съвременна България, резултат от новата тоталитарна машина, родила авторитарното управление на Иван Костов, няма защо да ревнува НПФ.
Но спрямо сделките зад гърба на българския народ (и от "ляво" и от "дясно") НПФ ще бъде не просто опонент, а енергичен противник и разобличител. В един бъдещ демократичен парламент депутатите на НФП ще бъдат фермент на националната отговорност, на разумната безкомпромисност, на твърдата "народна" воля, която най-сетне трябва да каже "баста" на "сините" и "червени" номенклатурчици и техния слугинаж.
Безпокоят ме обаче няколко опасности, които пречат за сдружаване на честните българи в подобен НФП.
Ще посоча няколко повода за такива тревоги.
НА ПЪРВО МЯСТО, липсата на финансови ресурси, които да позволят създаването на НПФ и съответно да осигурят единни депутатски листи. Не ще и съмнение, че с помощта на финансовата преса родната ни олигархия ще се помъчи да задуши патриотичното движение още в зародиша му.
НА ВТОРО МЯСТО, разноезичието, което стимулира проявите на политическата глупост. За съжаление и сега добронамерени представители на патриотичното мислене страдат от неизлечими болести: кавги на дребно, които помагат на политическия опонент да получи глътка въздух; вождистки амбиции, които са смешни на фона на народното страдание; схоластични спорове, които не водят доникъде; предпочитане на фразата пред действието; несъобразяване с унилата ни действителност; ограничени хоризонти на мисълта, които отнемат от нея диалектическия блясък; надделяване на навици от старото тоталитарно минало, които не виреят в новия свят; слаба политическа култура, чужда на всекидневната "апаратна" дейност и пр., и пр. В днешна разединена България, изглежда, че заразата от противопоставяне на всяка цена, от неприемане на мнението на другия (партия или личност), от политически нарцисизъм, който отхвърля равностойното партньорство, от манията да се вижда сламката в окото на съседа, но не и гредата в собственото око... Та всичките тези слабости и недостатъци, достойни за безмилостно пародиране, вероятно не са чужди и на редица хора, които се стремят да служат безкористно на България.
НА ТРЕТО МЯСТО, в настоящия момент привържениците на един евентуален НПФ нямат достъп до медиите. Единственият им печатен орган е в."Нова Зора". Но това достатъчно ли е? Не бива да се храни надежда, че загубилият своята свобода печат ще успее да бъде обективен "свидетел" на историята. Напротив, трябва да се очакват груби провокации и инсинуации срещу формирането и дейността на НПФ, който ще бъде обявяван за проводник на крайния национализъм, на расизма и ксенофобията, на антиевропеизма, на антидемокрацията и др. НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО, участниците в подобен НПФ ще трябва да се самоопределят допълнително по отношение и на общите националноотговорни задачи, и във връзка с това в коя част от политическото пространство ще намерят многобройни привърженици.
Аз лично смятам, че целите на НПФ ще бъдат общонационални и поне на настоящия етап няма да притежават рязко определена цветова характеристика. В същото време настоявам, че бъдещите гласоподаватели ще са главно от лявото политическо поле. За съжаление национализмът у нас днес не е толкова единен, колкото изглежда на пръв поглед. Дясното крило вече се представлява от ВМРО и това не бива да ни учудва. В."Нова Зора" през последните години изразява социалните тежнения на българи, които едва ли могат да получат квалификацията "десни". Опитите да се говори въобще от името на българския народ, въобще да се разбуждат народните светини, въобще да се призовават духовете на националната ни история през изтеклия период, получаваха незадоволителна оценка от българските гласоподаватели.
Значи и тук са нужни корективи, и тук е нужен реализъм, както и преодоляване на илюзиите. Дори и на илюзията, че компромисът поначало е само "мръсна работа", само вроден белег на "политическите уроди".
Не казвам, че изброените опасности са непреодолими, че те винаги, без изключение, ни обездвижват и обезсилят, защото са прекомерни. Не призовавам и към донкихотовски щурм срещу вятърните мелници. Нито пък се блазня от красивата фразеология, която гарантира красива смърт, но не и полезната победа. Величав е случаят, разказан от Плутарх, какво че след военна победа Александър раздал на другарите си "почти всички "приходи", а за себе си не оставил нищо.
Ще завърша: за едно ново движение на българските патриоти са нужни млада кръв, силен дух, дъги от надежди.
Нужни са обаче и разум, и историческо зрение, които ще отделят плявата от сламата, лъжата от истината, паяжината от сакралното значение на думите и делата.
Нужно е познание за пропастта, която очаква България, ако Костов и компания победят на изборите. Но и смелост, за да се поемат и отговорностите, и горчивите лекове, които ще помогнат да се спаси Родината!
Измокрен, гладен, заразен... Колко богат на неприятни последици за НАТО се оказа използваният от него "обеднен" уран! "Безвредният" остатъчен продукт от процеса на обогатяване на урана (за направа на атомни бомби, бойни глави или на горива за АЕЦ), вграден заради високата му плътност в противотанкови снаряди, удари по собствените военнослужещи на Алианса. Свиканите под знамената на ООН, на НАТО или просто под американско знаме "миротворци" на "международната демократична общност" се оказаха най-обикновени опитни зайчета, не на "лошите" Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич, а на собствените си политически и военни ръководители.
От лъчева болест, от левкемия и рак измряха и продължават да умират бивши миротворци: американци, англичани, холандци, белгийци, италианци, португалци, датчани, гърци и т.н.
За цивилното население в района на натовските "хуманитарни удари" с "обеднен" уран, да не говорим. Надишало се с разпрашения "обеднен" уран и с отровите от горящите рафинерии и разрушените от натовската авиация химически заводи, то, според сведения на сръбските медици, е обект на увеличените с 30 на сто само за една година ракови заболявания.
И това не е всичко, защото периодът на пълно разпадане на урана е няколко милиарда години. Сиреч, той ще си стои в земята на Балканите и когато там няма да е останал нито един жив балканец.
Сравнете обаче обществената реакция на Запад, принудила НАТО да се оправдава като ученик, хванат да пуши в тоалетната, и тази на нашето правителство. Ще останете смаяни от странното спокойствие в изявленията на министъра на отбраната Бойко Ноев или на министърката на екологията Евдокия Манева, да речем.
В държави, които са на неколкостотин, че и на хиляди километра от Косово, търсят връзката между използвания "обеднен" уран и раковите заболявания сред миротворците на Балканите. В България, която е на един хвърлей от Косово, министърът на отбраната уверява, че радиацията в столицата София била по-висока от тази в Косово! След туристическата си поездка до района на българския контингент към КФОР и след окончателната "обработка" на взетите проби от въздуха, водата и почвата, експертите на МО заявиха единодушно: няма никаква опасност за нашите войници в Косово! Как са стигнали до това заключение, след като сами признават, че няма методика за оценка на последствията от обеднения уран, е покрито с мрака на неизвестността.
Известно е само, че един български сержант страда от мускулна дистрофия, след като е дишал цяла година "безопасния" въздух на Косово.
Ама той, според експертите на МО, си е бил болен предварително! Господин Ноев дори е наредил на ВКР да проучи как сержант Данаилов си е подправил здравния картон, за да се промуши барабар със здравите ни кандидат-миротворци в Косово... Ало, господин Ноев! Вашата ВМА май наистина плаче за закриване, щом някой, след щателните прегледи в нея, може да се представи за здрав, пък е болен, а завръщайки се от Косово същите "експерти" да го изкарат здрав!
Сега германци ще преглеждат сержанта, за да докажат, че няма връзка между заболяването му и "обеднения" уран на НАТО. Ами ако вземат да се разминат с мнението на колегите си от ВМА в София?
По логиката на г-н Ноев най-добре е НАТО да стовари 50 тона "обеднен" уран и над България, че да спадне радиацията у нас.
Положението на нашите управници обаче никак не е за завиждане.
Задават се избори. Те тъкмо спретнаха календар на високите си "постижения" в експеримента, наречен "управление на тази страна", когато на Запад един американски лекар нарече престъпление срещу човечеството използването на обеднения уран в "хуманитарната интервенция" на НАТО в Югославия.
А нали помощта на нашето правителство за тази интервенция на НАТО е основното "постижениe" в неговия "календар на успехите"? Без това нямаше да има нито покана за ЕС, нито обещания за натовско членство или за вдигане на Шенгенските визови бариери.
Светът е лош! Ето, за да не изостане от модата, прокурорът на Хагския трибунал за военните престъпления, швейцарката Карла дел Понте, макар и с половин уста, допусна възможността използването на "обеднен" уран също да стане обект на този съд. При условие, че се съберат убедителни доказателства за връзката между неговото използване и раковите и други заболявания на миротворците. Ако възложат тази задача на специалисти от нашата ВМА, никога няма да стигне до съдене на престъпници като Клинтън, Олбрайт, Коен, Уесли Кларк и т.н.
Ако обаче безпристрастни научно-изследователски екипи докажат, че има такава връзка?
Кой от българска страна трябва да бъде изправен пред Трибунала в Хага или пред българския такъв?
Тези ли, които се хвалят с приноса на България в едно престъпление срещу човечеството?
Тези ли, които ни уверяват, че няма опасност от радиация, пращайки децата си на безопасно място на Запад, докато в Косово гълтат отрови децата на простосмъртни родители?
Ше имат ли тези субкти очи да погледнат утре опечалените близки, сираците на починалите след престоя си в Косово български военнослужещи? Починали от "безвредния" уран!
Ех, войниче! Много има да патиш с тези началници, които ти заповядват "Напред! ", вместо "След мен! ", както учеше Дрангов!
Какво правиш днес в Косово, кого пазиш и от кого?
Кой ще компенсира на близките ти загубата на баща, брат или син, загинал от "обеднения" уран или от куршума на наркотрафикантите, защото е проговорил на български?
Шефовете от МО и ГЩ уверяват, че ако се докаже вредността на "безопасния" уран ще предложат изтеглянето на българския контингент от КФОР. Кой нормален човек, обаче, стои в горящата къща, докато се уточни от какво е предизвикан пожарът? Дали е от умишлен палеж, или е от късо съединение в електрическата инсталация? Дали от изпусната цигара или от вносен телевизор?
"Велик е нашият войник, велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен без отдих би се ден и нощ.
Простора цепи разярен със страшния си вик:
"На нож!"
Може ли днес, когато политиците ни са превърнали българския войник в обикновен наемник, да се роди такъв химн? Лошо заплатен, но все пак по-добре от този, който е останал в страната си, за да свидетелства за досъсипването на Българската армия.
Медиите съобщават, че гръцки миротворци, които получават по 3000 долара на месец, искат да се изтеглят от Косово. Буш потвърждава, че постепенно ще изтегли оттам и американските военнослужещи.
Едни българите май ще останат, като Гюро Михайлов, да пазят мира в Косово. И да гълтат отровите на НАТО!
Някога в казармата се шегуваха, че старото куче (старият войник) може всичко. И да хвърчи може, ама не ще!
Днес го карат да свиква и с "обеднения" уран, който навсякъде в Косово ще намерите, само в българския лагер - не! Където стъпи български крак, уран не остава!
С всичко се свиква. И магарето на Настрадин ходжа тъкмо свикнало да яде камъни, ама взело, та умряло!.. Дали обаче не трябва да се допише знаменитият марш "Велик е нашият войник"?
Дали днес в ушите на българските миротворци в Косово той не звучи така: "Измокрен, гладен, заразен... "?
Как се укротяват разпасани властници
В дните, когато се разбра, че едва проходилата bTV на Мърдок е нанесла смазващ разгром на БНТ, двама от тримата, които жребият бе извадил от НСРТ, бяха върнати обратно на своите синекури. Никой от виновниците за главоломния спад на зрителите на БНТ не понесе никакво наказание, а двамата фактически бяха даже наградени. Нито служителите на БНТ, нито обществеността реагираха срещу безобразията.
Горе-долу по същото време се разигра и конфликтът в Чешката обществена телевизия. Същината му бе там, че нейните служители не позволиха тя да бъде върната назад - към състоянието, в което е нашата БНТ днес - партийна фабрика за илюзии. Борбата на телевизионния персонал бе подкрепена от цяла Чехия, включително с всекидневните стохилядни митинги в Прага.
На чешкия парламент няма девиз "Съединението прави силата", но на паркинга му няма и мерцедеси. Не че сред тамошните депутати липсват мераклии за черни мерцедеси, чер хайвер и прочие тъмни привилегии. Просто чехите носят тоя девиз в разума и сърцата си и когато някой се опита да удари през просото, те с обединени сили го поставят бързо на мястото му.
След Трийсетгодишната война (1618-1648), когато жителите на страната се стопяват от 4 на 1 млн. души, чехите почти не са се изявявали като бунтари и конспиратори. Не че в гърдите им бият заешки сърца. Просто трагичният им исторически опит ги е научил да използват други форми на оцеляване и отстояване на общите интереси: солидарното взаимодействие между гражданите и тяхната "тиха", неотстъпчива и ефективна всенародна съпротива, при която се избягват кръвопролитията и разрушаването на материалните и духовните ценности.
Друга особеност на чешкото гражданско мислене и поведение е способността да се осъзнава и премахва "малкото зло", далеч преди то да е прераснало във Велика напаст. Така чехите се справят с него още в зародиш - тогава, когато не се изискват нито особени жертви, нито дори особени усилия. "Разходките" на пражани до митингите в подкрепа на стачкуващите телевизионни журналисти са само частен пример за този феномен.
Българският инстинкт за оцеляване прилича на чешкия - ние също сме специалисти от "тихата", неафиширана съпротива. Ако се научим да съчетаваме това и с малко повече гражданска солидарност и навременно реагиране на Злото, животът на разпасаните ни политици ще стане доста труден, но за сметка на това нашият живот ще е по-лек и по-уреден.
А що се отнася до т.нар. Българска национална телевизия, която успя да скрие даже слънчевото затъмнение, тя пък най-накрая ще стане българска, национална и телевизия. И първата й грижа ще е не да се мазни на узурпиралите я властници, а да предупреждава своевременно гражданите чия политическа гърбица се нуждае от спешно изправяне.
Класа менте
Пръв пусна в обръщение понятието "политическа класа" Филип Димитров. Отначало не бе много ясно какво точно означава това, пък и Ф.Д. имаше навика да си опашкулва мисълта с безконечни артикулации. Но постепенно се изясни, че под политическа класа трябва да се разбира оная тънка прослойка от хора, която си вади хляба по един много странен и не особено почтен начин, навеждащ на асоциации за червен фенер.
Отрицателното си отношение към политиците, които ни орат, ни сеят, но затова пък се занимават с всякакви гяволии, народът е изразил с думата политикани. Политиканът е човек, който говори много и засукано с цел да излъже, за да може да живее угодно.
Когато турските съдии в Цариград обвиняват Раковски, че се е занимавал с политика, нещо недопустимо за един гяурин, той се прави, че не разбира смисъла на думата политика и го удря на лакърдии: "Аз политика що е не знам и не разбирам що ме питате. Политика знам, че е комплимента, която отдават французите помежду си, а особено жените, снемат си капелите с телесно кършене и ги поздравяват с ласкателни и сладки притворни речи, това наричат политисимо. Обаче аз, когито бех във Франца, стидно ми беше на жена да си снемам капелата и да си кърша тялото. Мъжкото ми честолюбие се повреждаше от това сложно и непотребно дело."
Макар и подгавряйки се и може би без сам да иска, но Раковски все пак дава израз на отношението си към политиката. За него това е "телесно кършене" и "притворни речи".
Става въпрос, разбира се, не за голямата, за сериозната политика, на която не е чужд и народният войвода, а за паркетната салонна политика, която е занимание за политикани.
Нашата политическа класа, понеже е една тумба политикани, е класа менте.
Имаме работа с имитатори, с подражатели на жестове, мимики, улибки.
Това особено проличава, когато наши политици се озоват в компанията на свои европейски колеги. В желанието си на всяка цена да се харесат, от тях струи такова раболепие, че човек го хващат колики.
Сервилността на нашите доморасляци е съизмерима единствено с рабското угодие на някогашните конашки чорбаджии, които са примирали от верноподанически кеф, ако агата добродушно ги напопържа. За тях това е било знак на интимност.
Само този малък фактец вече говори, че т.нар. политическа класа не е автентична, няма история, не се е самосъздала, а е плод на щастливото обстоятелство от внезапното разместване на социалните пластове. При подобни катаклизми, знае се, в челото на политическия бързей се появява всякакво - клечки, съчки, удавени мишки и всякакви там твари.
И тук един паралел, който се налага от само себе си.
За разлика от сега, след Освобождението на България на политическата сцена веднага се изстъпват силни и завършени личности, изградени характери със съзнание за чест и достойнство. Това са все ръстати мъже, за които думата България е святост. Те са били всякакви, понякога са и люто враждували помежду си, но никога не са делили Отечеството, а и през ум не им е минавало да го заменят за паница леща.
Обяснението е само едно - всички те са обичали България, работили са за нея, поемайки всички рискове, дори и да увиснат на бесилница, преди още да я е имало България като държава.
Те всички са изстрадали България, копнеели са за България и са били готови да се жертват за нея.
Хилавите изтърсаци обаче, които се нароиха на политическото бунище, са хора без биография. А което е още по-страшно - без морал, без скрупули. Тяхно божество е презреният метал, а олтар - личното обогатяване.
Средни съществувания, които се гичиниха как да е в пазвата на соца, те изведнъж се преобразиха в активни борци и започнаха да си съчиняват страдания и геройства. Те ни наумяват на изобразените от Ботев пигмеи, които, покачени на "необозрими конкили посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата! ".
Хора без корени, маломерни битови циници, представителите на т.нар. политическа класа (разноцветен сбириток) отчуждени от своите сънародници и ненавиждащи ги с ненавистта на дьонме, се самопредложиха за платени аргати на чужди сили, които да ги крепят като свои наместници над туземното население.
Когато са извън страната, физиономиите им са физиономии на угодници, колчем обаче тия същества застанат пред своя народ и лицеизразът им тутакси се вкаменява във високомерна маска.
Хеле пък, ако някой ги притисне с неудобен въпрос. Тогава направо хвърлят къчове! И започват да цедят през зъби презрение: неграмотен, недодялан и мързелив бил народецът, не вдявал нищо от позитивни послания и хич не се радвал с радостта на избраниците от падането на Шенгеня.
Само още дето не казват, че си е цяло нещастие да се управлява такъв несговорчив, непризнателен и опък народ. Но сигурно си го мислят и се изживяват почти като страдалци.
Че политическата класа е класа менте, си проличава най-вече по това, че качеството на живота непрекъснато се влошава. А единственият критерий за оценка на едно управление е жизненият стандарт. И след като вече жизненият стандарт и на една Албания е по-висок от нашия, за какво повече да говорим?.. Тойнби бе казал, че ако един елит не може да се справи с предизвикателствата на времето и историята, той се проваля, като повлича след себе си и държавата.
Но нашата т.нар. политическа класа няма съзнание на елит, защото ако все пак имаше такова съзнание, то поне би опитала да защитава националните и държавните интереси, не би била тъй изпреварващо сервилна по отношение на Запада.
Как един път поне не се отрони дума на несъгласие пред все по-арогантните искания на разни натовци и евробюрократи!
Не, няма такова нещо. Рабското подчинение е индикация за рабски дух. В резултат на това страната ни е разнебитена и разграбена, а цели производства, които бяха гръбнака на икономиката ни, са мъртви. Хората са депресирани, отчаяни, смазани. Перспектива няма - за никого. Обществото е разединено, люто партизирано.
Националната енергия няма своята опорна архимедова точка, за да оттласне камъка на разрухата и мизерията, заприщил пътя на България.
И тъй ще е, докато с унило, сляпо примирение се гласува за класата менте. Но подобно гласуване, нека кажем съвсем определено, е съучастие в погромяването на Отечеството.
Да се знае!
Проверено - мини няма!
Всички от старото, пък и от средното поколение помнят документалните кадри от Втората световна война. Включително и тази, показваща нечовешката умора, но и чисто човешкото удовлетворение, изписано върху лицето на безименния съветски сержант, пишещ с тебешир върху стена на сграда в току-що превзетия Берлин: "Проверено - мини няма!"
Е, министър Ноев може да рапортува досущ като този съветски воин, че в България мини вече няма. Само дето няма никакво, ама абсолютно никакво основание за гордост.
Всеки военен знае, че има оръжия, които са измислени именно да дадат някакво преимущество на слабия. Мините са точно такива. Евтини, и по технологичните възможности и на по-бедните държави, те същевременно представляват сериозен проблем за противника.
България си имаше своя минен щит. При това в рамките на разумното. По всичките й граници, всичко на всичко 880 000 противопехотни мини.
Имаше ги. Вече ги няма. Всички са унищожени, радостно рапортува на Брюксел м-р Ноев. И напомни, че сме 27-ата страна от всичките 129, подписали конвенцията за тяхното унищожаване.
Добре де, какво лошо, би запитал непредубеденият читател. След като сме подписали и ратифицирали, редно е да си изпълним задълженията.
Редно е, разбира се. Само дето има едно малко "но".
Щото се оказва, че Сърбия и Турция изобщо нито са я подписвали тази конвенция, нито имат намерение да го правят.
Е, и техните сапьори могат спокойно да рапортуват: "Проверено - на българската граница мини няма! " При това, без да рискуват.
На министър Ноев може да се вярва!
Те
Народът ги нарича "те", защото явно не ги смята за част от себе си, за част от "нас", за част на нацията ни. За него ТЕ са просто някаква кошмарна кръстоска между родни паразити, безродни лумпени и чужди мекерета, които само го грабят и тласкат от развала към провала.
ТЕ обаче смятат себе си не просто за политически и интелектуален елит на България, а за част от каймака на света. И все се самоизживяват като трагични жертви на една фатална предопределеност - "техния" жалък, тъп, изостанал народец и неговата още по-жалка държавица, които им пречат да се изпъчат в планетарен мащаб.
Събрали в себе си най-отвратителните черти на най-отвратителните полуостровни екземпляри, тия тъмни балкански субекти вечно размахват кривака - да ни "цивилизоват", "модернизират", "европеизират", макар че онова, което ни отделя от модерна и цивилизована Европа, са най-вече техните приматски дела и деяния.
Греши онзи, който смята, че ТЕ са се вкопчили в своите властови или опозицонни (пре)столчета само заради неутолимата си жажда за постове и облаги, които не знаят ни вяра, ни срам, ни закон. За десетината години пребиваване на върха ТЕ вече отдавна не гледат на него като на нещо придобито и мандатно, бренно и тленно.
ТЕ така са свикнали с мисълта, че сладките им местенца им принадлежат по право и до живот, че всеки намек да са махат, от тях им звучи толкова цинично и вероломно, колкото, да речем, ако поискат от т.нар. редови човек да "преотстъпи" на някого жена си.
ТЕ не смятат постовете си за награда, а за тежка Голгота, заради която обществото дължи на тях и семействата им до девето коляно вечна признателност. "Често сърдити пенсионери ми казват - на ти моята пенсия, дай ми твоята заплата. Съгласен съм, стига някой да може да издържи на тоя пангар тук" - пъшка в мировата си скръб т.нар.социален министър. Който впрочем далеч не е най-големият гьонсурат на политическото ни позорище.
Изпраксали за своите години на върха апаратните игри, интриги, пълзене и ибрикчийство, ТЕ са напълно убедени, че в това именно и се състои "изкуството да управляваш". ТЕ непоклатимо вярват, че никой не може да ръководи страната по-добре от тях и затова гледат на всички искания за оставки като на престъпен атентат, насочен срещу националните интереси.
Самоотъждествявали себе си с тия интереси, ТЕ изобщо не съзнават своите дивотии, пладнешки разбойничества и тъмни афери, а смятат себе си за черноработници, каторжници и жертви на националните интереси. И затова посрещат с огорчение, недоумение и ужас призивите да се махат (каква черна неблагодарност за техните усилия, страдания и саможертви, какво предателско заговорничество срещу щастието на страната!).
Никога в своята история българският народ не е имал толкова страхливи и толкова охранявани управници. Треперейки всеки миг за безценните си животи, които никой не заплашва, притискани все по-тежко от собствената си некадърност, която всъщност смятат за гениалност, изтощени до грохване от хищната борба кой да гложди кокала на "националните интереси", понякога и ТЕ не са чужди на изкушението да си поемат дъх, да се оттеглят, да свалят от плещите си "бремето" на властта. Е, не завинаги, а ей така - за месец, максимум за година - за да прозре най-накрая и това неблагодарно балканско племе кого освирква и какви мастити държавници губи.
И може би щяха вече отдавна да са го направили, ако не бе онова смътно мъждене под лъжичката, че вместо да ги покани, разкаяно и коленопреклонно, пак за сватба с властта, същото това неблагодарно племе ще ги предаде на следователите и прокурорите, за които ТЕ отдавна плачат.
Технология на омразата
Мен не ме интересува дали филма "Технология на злото" на Татяна Ваксберг е поръчков и коя политическа сила стои зад нея.
Световноизвестният филм "Броненосецът Потемкин" е също поръчков, а днес е включен в класацията на десетте шедьоври в света.
Дори не ми се ще да говоря и давам оценки на печалния съюз между "Отворено общество" и банките на братовчедския кръг "Олимп", който е дал парите за филма.
Задавам си и въпроса дали е необходимо сега да се бърка в една рана на българското общество, наречена възродителен процес. Рана, която не е от 10-15 години, каквато идея се прокарва във филма. Тя не е и стогодишна, както заявява Ахмед Доган.
Тя е петвековна и мъчи снагата и духа на българския народ.
Много пъти той се опитва да я излекува. Но очевидно не е лесно. И една от причините е, че има и такива хора като Татяна Ваксберг, които умишлено сипват сол в нея, от което болката става по-силна и по-трудна за излекуване.
Това, което мен ме интересува, е истината, обективното представяне на събитията от близкото минало. В търсенето на причините за тези събития Татяна Ваксберг тотално се разминава с тази истина. Тя не се интересува от нея. Тя има едва предварителна теза, която трябва да прокара във филма: че държавата България е извършила престъпление; че виновни за това престъпление са ръководството на БКП и Държавна сигурност; че възродителният процес е станал с мълчаливото съгласие на милионите българи; че българи са убивали, изнасилвали, грабели, асимилирали, депортирали българските турци; че трябва да има осъдени и колкото се може повече хора, толкова по-добре.
На тази теза са подчинени всички кадри във филма. Палачът и жертвата.
Сега думата има жертвата.
Татяна Ваксберг казва, че пет години прави този филм. Разбираме, че през това време се е ровила в архивите на МВР. За да търси истината. Или по-скоро да открие кой е издал заповедта за започването на възродителния процес. И тържествуващо ни показва текст на буква "Б" от неясно какво указание, което най-после доказвало кога е започнало началото на възродителния процес.
Да оставим това, че на следващия ден след прожектирането на филма прокурорът по делото заяви по телевизията, че този документ го има в делото и той няма никаква стойност.
Важното обаче е да се извика: "Открита е заповедта за "възродителния" процес". И за какво е било това ровене в архивите, след като на всички е ясно, че решението е взето от Тодор Живков и няколко от най-близките му приближени?!
Силата на филма е в другия източник - изповедта на жертвите. Те обаче са подбрани така, че да се внуши на зрителя какви престъпници са ръководили държавата, какви жестокости и издевателства е вършила Държавна сигурност, как българите са се възползвали от трагедията им, за да заграбят къщите, имотите, имуществото им... Силно звучат тези кадри. "Боже мой, казва си зрителят, - какво е ставало тогава, какво са вършели тези изверги"... Такова е винаги внушението, когато тези, които говорят, са подбрани избирателно и представят само едната страна. Да оставим неверността на редица факти. Важното е да се внуши - щом на една възрастна жена са сваляни шалварите пред близките й, значи и с всички останали е правено така; щом някой следовател е удрял с ботуша си (откъде го измисли този ботуш, тогава никой не е носил ботуши) човека в слабините, значи и към другите така е постъпвано. Ами тези седем души уж убити, ей така, за сплашване - няма значение, че и седемте случая са резултат на законна самоотбрана на нападнати служители на МВР! Или тази трагедия с 18-месечното момиче Тюркян, през главата на която минал куршум.
Авторката много добре знае, че то е изпуснато в краката на тълпата и е смачкано от нея. Но какво значение има истината - важното е, че хората ще запомнят малкото момиче, което е убито с куршум в главата! Ами внушенията за някакво бойно поле - с танкове, бетеери, хеликоптери, пожарни коли, с безразборни стрелби по тълпата!... Трябва да признаем, че тук Ваксберг се показва като добър професионалист. Защото и за тенденциозното представяне на дадено събитие се иска професионализъм.
Това, което прави филма необективен, е заобикалянето и бягството от историческата истина, от фактите в тяхната цялост и взаимовръзка. Това е нежеланието да се вникне в генезиса на явлението възродителен процес, в причините за изселническите прояви сред българските турци, в историята на турския и протурския национализъм.
Нямам намерение да изнасям лекция на Ваксберг. За тези 5 години, докато е работила по филма, е могла да се запознае с тази история. Има достатъчно документи и книги в тази насока.
Но не. За нея историците също са виновни за възродителния процес. Защото те били измислили тезата за българския произход на повечето от българските турци. Така че те не могат да бъдат неин източник. И тя не се интересува от историята. Тя се интересува от фактите. Които представени избирателно, ще направят нейната история.
И все пак нека надникнем в историята, и то само по въпросите, които поставя Ваксберг във филма си.
1. Тя твърди, че възродителният процес е измислен от комунистическата партия през 1984г. Не, възродителният процес е идея, едно обективно явление в живота на българския народ. Той е резултат на една от най-трагичните последици от османското робство - разделението на българското население по религиозен признак на християни и мюсюлмани и обособяването на тюркоезичните български мюсюлмани в нова етническа общност. Той е желание да се преодолеят тези последици и да се спре рушенето на българската национална идентичност. Той е проява на инстинкта за самосъхранение на българската нация, която вижда в обособяването на отделни групи от населението заплаха за своето бъдеще. Тази идея вълнува и българите, и българските турци. Тя кара хиляди български турци след Освобождението да подават молби за смяна на религията и приемането им като българи. Тя кара българските власти да променят имената на 200 хиляди българомохамедани през 1912 г. Да ражда през 30-те години организация "Родина" в Родопите, и доброволната промяна на имената на 90 хиляди мюсюлмани. Тя не е рожба на Георги Димитров и на комунистите.
Проблемът за приобщаването на българските турци към нацията е стоял винаги пред българското общество. Това, което направи комунистическата партия, е да се опита да го разреши изведнъж в името на единството на българската нация. И към това тя пристъпи след 40- годишно колебание кой е пътят за неговото разрешаване. Дали е правилно или не - историята и най-вече бъдещето ще покаже.
Но световната практика е изпълнена с такива случаи - когато по-висши национални интереси налагат да се решават по подобен начин проблеми, колкото и да е неприемливо. Справка, историята на САЩ, Франция, на съседна Турция и Гърция.
2. Българските турци били "депортирани" през 1989 г. Опитът да се отъждестви с депортирането на евреите тяхното масово напускане на страната, е нечистоплътен.
Изселническият проблем възниква още от първите години след Освобождението. Изселническите вълни са периодични. В основата им стои чувството за принадлежност в българските турци към майка Турция и целенасочените им подклаждания от страна на Турция. Нейното отношение към този проблем е изразено най-добре от Кемал Ататюрк, който казва: "Проблемът с изселването на българските турци трябва да стои и никога да не се разрешава окончателно". През 1937 г. българското правителство предлага на Турция да се изселят всички български турци в Турция. Тя приема 95 000 души и спира до тук. През 1950 г. отново се прави такова предложение и отново се приемат само част от желаещите да се изселят. След уж окончателното изселване на около 120 хиляди души през 1968-1978 г. изселническите вълни непрекъснато обхващат българските турци, и то подклаждани от Турция, която непрекъснато обвинява Българя, че не ги пуска. Така че когато се отварят границите на България през лятото на 1989 г. и Турция е принудена да ги приеме, не толкова преименуването, а възникналата възможност кара хиляди български турци да побягнат през границата, изоставяйки дом, работа, имущество, само и само да изпреварят затварянето на границата. Защото те знаеха от опит, че Турция скоро ще направи това, както и стана.
Наистина през лятото на 1989 г. бяха изгонени от страната няколкостотин екстремисти от средите на българските турци, заради организираните от тях масови безредици и опасни подстрекателски действия. Защото безредиците през май 1989 г. не бяха стихийни, както се представят във филма, а добре организирана акция отвътре и отвън.
Никой обаче не е гонил българските турци от страната и това може да се види от многобройните изказвания, отразени в средствата за масово осведомяване от този период, включително и от министър-председателя Георги Атанасов. Да припомняме ли изненадата и обидата на българите, че по този начин те напускат страната. Ако преименуването и възродителният процес ги прогониха, защо 140 хиляди "екскурзианти" се върнаха в България?
Ами напускането на страната на около 500 хиляди турци след 1989 г. също ли ще наречем "депортиране"?
3. Прокарваната идея във филма, че опасността от турския национализъм е измислена от Димитър Стоянов и Държавна сигурност, не отговаря на историческата истина.
Да припомним, че само 10 години преди това Кипър бе разделен на две части в резултат на действията на Турция. Или да покажем географските карти, издавани в Турция, в които в границите на Турция са включени 25 000 кв.км от България с население около 2 365 000 души.
А да припомняме ли многобройните нелегални организации, създавани в страната с подкрепата на съседна държава, които имаха в програмата си откровени сепаратистки цели. Трябва ли сега да споменаваме за жертвите на терористични актове в Пловдив и Буново, за взривяването на православната църква в Бенковски, извършени от престъпни елементи от средите на българските турци, преди да се започне възродителният процес.
Авторите на филма можеха да прочетат поне книгата на Димитър Стоянов "Заплахата", която представлява неговата предсмъртна защита и в която той дава множество факти и данни за тази антибългарска турска националистическа дейност.
4. Във филма се говори, че изпълнители на възродителния процес са основно Държавна сигурност.
Истината е, че в осъществяването на възродителния поцес бе ангажирана цялата машина на тоталитарната държава - административните власти, партийните, комсомолски, профсъюзни и отечественофронтовски организации, творческите съюзи, средствата за масово осведомяване, а така също голяма част от самото турско население.
Иначе е трудно да обясним как така за един месец се промениха имената на 840 хиляди мюсюлмани без някаква масова съпротива. А органите на МВР, включително и Държавна сигурност, са изпълнявали своя конституционен дълг, като са осигурявали сигурността, обществения ред и спокойствие в страната. Те имаха за основна задача да не допуснат масови безредици, ексцесии, насилие, терористични актове, към които имаха склонност отделни екстремистки настроени лица от средите на българските турци. Служителите на МВР осъществиха възложената им задача и предпазиха населението от тези опасности. В своята дейност те са получавали подкрепата на обществеността, включително и на голяма част от българските турци.
Знам, че не само Ваксберг, но и много други хора може да ми опонират.
Но факт е, и обществото ни вече почувства това - че този филм не отговаря на интересите на нацията. Той води не до единение, а до разделение, до насаждане на омраза, до търсене на колективна вина, до противопоставяне на две части от българската нация.
Негативните резултати от това тенденциозно отразяване на събитията от близкото минало вече са налице в обществено-политическия живот на страната след излъчването на филма.
Нека погледне още веднъж Татяна Ваксберг сцената с Джелил Коркмаз, който разказваше как е ранен в крака по време на майските събития 1989 г. Да се вгледа в момчето, което седеше до него и го слушаше. Да надникне в очите му. Те са изпълнени с омраза, с желание за мъст. До това води нейният филм. До бъдещото Косово в България.
И накрая, бих пожелал на авторския колектив на филма и на "Отворено общество", следващите два филма да бъдат за съдбата на арменците в съседна Турция и на българите в Одринска Тракия.
Този път владиците ни реагираха правилно!
Колкото и да сме недоволствали от инертността и дори закостенялостта на българските архиереи, то в определени случаи не можем да не им ръкопляскаме.
На поредната си зимна сесия Светият синод изведнъж взе, та скръцна със зъби на македонската църква. И съвсем правилно.
Вече девет години откак Македония е независима държава, призната - за добро или зло - първо от България. Но църквата й все още е зависима от Сръбската партиаршия. Затова в Скопие се чудят откъде да намерят изход от ситуацията и да извоюват признание за автокефалията (независимостта) и на църквата си.
Редно е и канонически правилно това да стане чрез Българската патриаршия, която исторически се явява църквата-майка. Само дето дъщерята - още неродена, се показа опърничава и неблагодарна.
Въпреки своето неясно положение македонските владици продължават да държат исото на странния македонизъм. И по своя линия да се стремят да "македонизират" 1000-годишното българско духовно присъствие край Вардар и Охрид. Като например да "приватизират" Историята на Охридската архиепископия, която не друг, а самият византийски император Василий Втори, известен като Българоубиец, е обявил за българска. А не за македонска.
Македонските владици сега се опитват да шантажират София. И обявиха, че за Великден ще служат заедно със сръбските архиереи.
Само дето забравят едно - че БПЦ има право на вето на всеправославните събори, които единствено могат да свалят схизмата от Скопие.
Този път няма да ни излъжат
Като топка сняг, бутната от върха на планината, лавината от предизборни страсти набира сила. До лятото ни предстоят много изненади, но контурите на бъдещите баталии се очертават. Правят се коалиции и комбинации, проектосписъци на проектодепутати, програми за пътувания в чужбина и за визити на чужди гости у нас.
За света това е буря в чаша вода, но ние я приемаме сериозно, защото касае живота ни. Тежко, неприятно, неизбежно време. Време на плаха надежда, но и на презрително безразличие. Защото досегашният ни опит е наистина отчайващ. В схемите на глобалистите все по-ясно прозира вариантът за ликвидиране на нашата държава (мръсната провокация с филма на Танечка Ваксберг е само малка част от него). Ще позволим ли това да стане? За нас няма и не може да има по-важен въпрос от този.
От нашия земен живот ние искаме обикновени неща, които ни принадлежат по право и които сме имали доскоро. Искаме да имаме работа с достатъчно възнаграждение, за да се храним и обличаме човешки, да се лекуваме, когато сме зле и да учим децата си, та да не са диваци в бъдещия свят, който тропа на вратите ни.
Наред с личното, имаме и някои желания за нашата България. Искаме тя да е богата и силна, да може да защитава границите и интересите си, да има много приятели, да живее добре със съседите си и с тези държави, които по естествен начин са й вътрешно близки. Това са славянските държави, и на първо място великата славянска Русия. Това са православните страни, които имат сходен светоглед с нашия. Това са европейските държави, с които живеем на един континет и с които делим много общи ценности - някои от тях имат корени именно в нашите земи и в делата на нашите деди. Но с всички искаме отношения равноправни и взаимоизгодни.
Ние не можем да бъдем доброволно хора от по-нисш сорт, държава от втора класа. Ние не можем да позволим да ни водят към изчезването на народа ни и към ликвидирането на българската държава. А става дума именно за това.
Разбира се, понеже сме човеци, ние имаме и някои по-високи изисквания към мястото и времето, в които ни се е паднало да живеем. Ние искаме светът около нас да е морален и справедлив. Ние искаме да ни управляват водачи, които са чисти и святи като портретите, които окачват в кабинетите си. Ние искаме тези, които веднъж или повече пъти са ни лъгали или окрадвали, да не се мяркат повече пред очите ни, да не говорим за опитите им да се намъкнат отново във властта.
Ние искаме в Народното ни събрание да няма агенти и слуги на чужди държави, независимо кои са те, защото чуждите храненици винаги са носели най-страшните беди за българския народ.
Искаме и нещо друго, което е морално и ние трябва да се опрем на него, за да не правим подобни грешки в бъдеще.
Това е да дадем справедлива оценка на времето, изминало след началото на "промяната", на лидерите, които ни водеха през това време и които ни доведоха до сегашното състояние. Искаме да се накажат строго виновниците за днешните страдания на народа ни, да се турят в затвора крадците и мошениците от всякакъв цвят, които ограбиха народното богатство. Призивите на някои политически комбинатори да забравим миналото и да гледаме напред, са съшити с бели конци. Те имат прозрачна цел - да затулят собствените им престъпления и отговорности, за да могат отново вместо в затвора или в забравата да се настанят в Народното събрание, в изпълнителната власт, в другите власти, призвани да работят за народа ни, но станали до голяма степен прибежище за разбойници и всякакви тъмни субекти.
Тези наши искания са елементарни, разбиращи се от само себе си, но те не са лесни за осъществяване. Именно защото сме малка и слаба страна. Именно защото много престъпници са вече богати или пък са все още във властта. Именно защото мощни държави извън България имат лостове за въздействие, с които могат да ни натрапят управление изгодно за тях, а не полезно за народа ни.
И ето че задачата да вземем бъдещето на България, тоест нашето собствено бъдеще, в свои ръце, се оказва нещо изключително сложно. ЕДНО - защото вече сме изгубили много време в тази неравна битка, а времето сега работи против нас, ВТОРО - защото нямаме съюзник, на който да се опрем, за да неутрализираме външните сили, които ни натискат жестоко и премислено. Те са богати, хитри и бузскрупулни, така че могат да ни манипулират в своя изгода, докато ние уж по собствено желание изпълним точно ролята, която те са ни определили. Тази роля пасва на бъдещия свят, към който те се стремят, но тя е неподходяща за самите нас. В това е цялата трудност: да обърнем досегашната политика и практика така, че да осигурим интересите на хората в страната ни и на самата България. На думи изглежда ясно и лесно, но на дело е много, много трудно. Защото за единадесет години в страната ни се навъдиха твърде много паразити, бандити и хитреци, които вече знаят как да ни излъжат и как с уж народния вот да правят това, което е изгодно за тях, а не това, което е необходимо за България. Ние имаме нужда от коренен поврат, но всички традиционни политически играчи ни предлагат по същество продължение на досегашния курс, с леки козметични отклонения наляво или надясно.
Постепенно и почти незабелязано и у нас бе насаден модел, при който реално се избира между две групи политически сили, които по същество нямат разлика и които са почти еднакво удобни за САЩ и другите големи западни държави. В действителност у нас вече няма избор, въпреки че всички говорят за изборна демокрация. Операцията по скопяването на партията на социалистите, започнала от перестройчиците и успешно завършена от днешните лидери на БСП, направи от тази политическа сила една приемлива за Америка кандидатка за властта. На моменти тя дори е по-удобна за целите на глобализма от прекалено откровената и примитивна политика на "демократите", и може би сега е настъпил именно такъв момент.
Прехвърлянето на властта между псевдолеви и специфичнодесни в България ще е равносилно на преобръщането на агнето върху скарата от едната страна на другата. България ще се доограбва от приватизатори и чужди собственици, от родни мошеници и фараони, от експлоататори на народния труд независимо кой ще я управлява. България ще се стреми към НАТО, ще се отдалечава от славянските си корени и ще води антируска политика, независимо дали на власт ще е коалицията на СДС или нелепата "нова левица" на БСП (с Кръстю Петков, Камов, Бокови и прочее "нови" сили). България ще се умилква на Съединените щати и ще следва слугински техните цели в Европа и света, независимо дали неин премиер ще е Иван Костов или Румен Овчаров, независимо дали в президентското кресло ще стои Петър Стоянов или Георги Първанов, независимо от съотношението на силите в Народното събрание, ако то се определя от двете големи коалиции.
Страшна е тази истина, но е вярна. Разликата между политиката на ръководствата на българските социалисти и седесари (а политика на обикновените членове не съществува) вече наподобява "разликата" между лейбъристите и консерваторите в Англия. Засега те не си го признават, защото така е по-лесно да ни излъжат, но и този ден ще дойде. "Голяма коалиция" е възможна не само в някогашна Германия, но и в бъдеща България. Аз не изключвам вероятността от утрешно или другиденшно правителство на "националното единство", в което братски ще се прегърнат и социалисти, и седесари (с техните антуражи, разбира се). Не изключвам и извънредно положение, и "временно замразяване" на демокрацията, ако това е необходимо за Америка. Опитът на нейния Пиночет съвсем не е за подценяване.
Това е голямата клопка, голямата трагедия на нашия народ. Ние ще вървим по досегашния път, водени от двете големи групировки, с дребни различия в подробностите, но от тези различия нищо важно няма да се промени. Както не се е променило досега. Както с удивително единодушие за тези единадесет години ни водеха към сегашното плачевно състояние и на народ, и на държава всичките тези Лукановци, Младеновци, Лиловци и техните офицери а ла Георги Пирински и Нора Ананиева, всичките тези Желюжелевци, Петърстояновци, Филипдимитровци, Иванкостовци и техните офицери а ла Александър Божков и Христо Бисеров (да не говорим за политиците-бройлери и от ляво, и от дясно).
Мислите ли, че утрешните ни управници, независимо дали ще са от едното или от другото крило на досегашната управляваща класа, ще бъдат нещо друго?
И тук възниква един принципен въпрос, който е по-важен от това коя партия или групичка с кого ще се коалира в предстоящите избори. Това е въпросът дали в България все още е останала сила, която да обърне течението на политическата река в съвсем друга посока. Тази сила не може да се търси в днешната Социалистическа партия или в сегашното й ръководство. Тя не може да се търси в сегашното СДС и в хората, управляващи с желязна ръка, на която биха завидели дори някогашните болшевики. Тази сила може да бъде само извън досегашните партии, тя вероятно дори не може да има структурата на партия, защото трябва да е много по-широка, по-демократична и всеобхватна.
Тази сила трябва да обедини повечето честни българи, които искат да живеят човешки живот и които милеят за своето Отечество. В нея няма място за мошеници, хора с неясни доходи, продажници на страната ни, чужди агенти. Огромното болшинство хора в тази сила ще са бедни, излъгани, обезверени. Те ще са пенсионери, създали богатствата на България, които бяха най-вулгарно ограбени и окрадени. Те ще са младежи, които искат да работят в страната си, а не да бродят немили-недраги по света и да обслужват интересите на глобалната машина, която днес мачка България и която утре ще я доведе до гибел.
Те ще са хора, некомпрометирани в досегашните форуми на властта, личности на честта, военни от запаса, инженери и строители, дали годините и здравето си, за да имат достойна родина и достоен живот в нея. Те ще са хората, които досега не гласуваха, защото с право не вярват на никого. Те ще са мислещите личности с различни партийни пристрастия, които днес си задават въпроса: "За кого ли да гласуваме, та нали всички са ни лъгали? ".
Независимо че началните шансове за успех на един такъв нов широк алианс са малки, независичо че той няма да разполага със средства и достъп до националните медии, независимо че срещу него ще се обединят всички традиционни политически сили, независимо че няма да намери подкрепа в прословутата доларова "международна общност", той трябва да покаже, че ние, българите, все още не сме се превърнали в роби. Че ние не вярваме на лъжите на старите политически шарлатани, които по чужда поръчка ни оплетоха в своите мрежи и вече смятат, че ще правят каквото си искат със страната ни, докато един ден някой по-голям и по-силен каже и на тях: "Играта на държава беше до тука, сега си вървете вкъщи, но преди това затворете кепенците на България".
Ние няма да позволим да затворят кепенците на страната ни. Знаем, че ни предстои дълъг път, но знаем и това, че първата крачка трябва да направим именно ние и именно сега.
И в миналото в съдбовни моменти българите са проявявали чудеса от героизъм и саможертва.
А нима ние сме по-лоши от нашите деди?
