ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
- Спорът за наградата "Йовков" не е ли всъщност един от похватите за отклоняване на вниманието от насъщните проблеми?
- Не е основният, но има и такъв момент в раздухването на "инцидента" с наградата - отклоняване на вниманието от същественото: обуздаването на корупцията, задържането на младежта в страната и спасяването й от развиващите се в момента отродителни процеси. Такива усъвършенствани "технологии" се прилагат при манипулирането на младежта понякога, че ако забравиш за последиците им - можеш да свалиш шапка на господа организаторите.
- Какво конкретно имате предвид?
- Бях през миналото лято във Враца на една среща с ученици и докато си чаках часа в едно кафененце, виждам на масата вестник с едро заглавие: "СЪС 150 ДУМИ ДВЕ БЪЛГАРЧЕТА СТАНАХА ГРАЖДАНИ НА СВЕТА"
Над заглавието - разреден надпис "К о с м о п о л и т и". Прелиствам да разбера на какво съм попаднал, и виждам, че това е "Нов вестник", издание на "Отворено общество" във Враца от 28. III. м.г. По-нататък става ясно, че две деца, едното от Враца, другото от Пазарджик, са спечелили световен конкурс на ЮНЕСКО и че в момента щастливците стягат куфарите си за Флорида. На следващата страница публикацията продължава с ново, все така едро заглавие: "УЧЕНИК ОТ ВРАЦА СПЕЧЕЛИ КОНКУРСА "МЕЧТАТЕЛ НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО", и се обяснява, вече в одробности, че това е осмокласникът Мирослав Иванов спечелил с едно есе от 15 реда конкурса на "Макдоналдс" и "Дисни" "Мечтатели на хилядолетието". Есе, в което момчето разкава как се опитало да помогне на болния си баща. Мирослав веднага се превръща в "реклама на града", лично шефът на радио "Дарик" Р. Радев, му връчва телевизор "Сони", защото "е прославил Враца и България". Всичко това се прави при широко присъствие на местни и столични радио- и други журналисти, очевидно, за да гръмне по цялата страна новината, че "СЪС СТО И ПЕТДЕСЕТ ДУМИ ДВЕ БЪЛГАРЧЕТА СТАВАТ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА".
След това в разговор с една от учителките на Мирослав, разбирам, че конкурсът е национален и че в състезанието са участвали, по всяка вероятност над 2000 деца, мечтаещи да заминат за Флорида и да видят чудесиите на "Уолт Дисни". Всичко това - под патронажа на ЮНЕСКО, съдействал за излъчването на 2000 наградени момичета и момчета от всички краища на света - под мотото "Мечтатели на хидядолетието".
Да се чудиш и маеш как това ЮНЕСКО е така щедро развързало кесията, за да организира толкова масова екскурзия, когато стотици хиляди деца не си дояждат и боледуват и умират. Очевидно целта на тази световна тупурдия е по-друга.
- Сплотяването на света е също цел. Особено за глобализма.
- Там е работата, че не е само до "сплотяване", а до космополизирането на младежта, което ще подкара малките, пък и средни държави и държавици към по-лесното им преливане в кюпа на глобалното "Отворено общество".
Две награди ще дадат на българчетата, 20 хиляди други ще вдигнат на крак да пишат, да се надяват и размишляват над сладката измама, наречена "граждани на света" и съответно - над тъжната съдба да се намираш в България и да се казваш "българин". И още поне 800 000 по радиото и вестниците, те ще бият тъпана, че две българчета са вече "Граждани на света".
Умножете го това 1000 пъти и ще видите в какви мащаби протича в момента масовото обезродяване на подрастващите поколения.
- Само ЮНЕСКО ли плаща за това. Или самото "Отворено общество"?
- "Отворено общество" много рядко вади пари от собствената си кесия, освен за бизнес със сигурна възвръщаемост, като да речем приватизацията.
А мероприятията без сигурна възращаемост се финансират главно от десетките видове "дъщерни" фондации на "Отворено общество" като германските "Фридрих Науман", "Фридрих Еберт", международни институции като "Фар" и ЮНЕСКО, наши родни фондации като "Кирил и Методий", и "13 века България" и т.н. Просто не е възможно да се изброят финансовите източници, захранващи гигантската дейност на "Отворено общество" за глобализирането на света.
- Едно е сигурно, че те са наистина мощни и многобройни, в това и аз се убедих, после ще Ви кажа как. Но нека да чуя края на историята с новото гражданче от Враца?
- Историята е без значение. По-важна е в случая системата, стотиците и хиляди - градски, селски, регионални, национални, конкурси, по различни уж теми и проблеми, но те определено насочени към космополитизирането на младежта. Чрез откъсването й от традиционната българска духовност, литература, история, език и религия и пр. Това - от една страна, а от друга - създаването на необходимата настройка за измитането на младежта от България, главно чрез идеализирането на Запада, западните ценности и цивилизация.
- Имате ли данни за броя на емигриралите?
- Емигриралите за изминалите 10 години са общо 750 хиляди, половината от тях - с университетски и гимназиални дипломи. Като се пресметнат парите, вложени за образованието им (средно 40 000 долара на човек), излиза, че България е изнесла добре профилирана мозъчна тъкан за над десетина милиарда долара! Само за последното десетилетие, колкото горе долу е и натрупаният от новите ни и стари управници държавен дълг.
Но това е най-малкото, доста по-неприятното е, че Западът изгребва (кюртира) нацията в духовен план, създавайки чрез форсираното ни обедняване предпоставките за емигрирането на десетки хиляди лекари, физици, химици, учени, литератори, художници и въобще хора на изкуството - основните носители на наицоналното съзнание у всеки народ.
Сложете в сметката и неродените у нас деца на "бежанците", общо над 750 хиляди жени и мъже, и ще видите каква непоносима загуба е това за държава от осем милиона, като нашата. Тая загуба в човешка сила се равнява почти на сборното число осакатени и убити през петте войни, водени от Царство България до 1945 година. Ето защо резкият спад на раждаемостта у нас се очертава като най-голяма за нацията ни грижа през следващите кризисни десетилетия на всеобщо застаряване, осиромашаване и скоростно измиране на възрастното население.
- Във Враца ли разбрахте всичко това? Или от по-преди го знаете?
- Знаех го, но едва във Враца осъзнах сериозността на проблема и специално една от технологиите за обезлюдяването ни чрез изтласкването на младата ни сила навън. Зная, че това "изсмукване на мозъци", бе прилагано главно за интелигенцията на Третия свят.
Въпреки това едва ли щеше да се наканя да пиша, ако не бях разгърнал в. "Монитор" от 6. I. т.г., и не бях видял на първа страница снимката на Радичков и съобщението под тази снимка, че правителството и "български интелектуалци" ще правят всенароден конкурс сред учащите се младежи под мотото "Европейският път на България". Тогава ме жегна споменът с "врачанския случай", изчетох информацията и разбрах, че работата с целенасоченото обезлюдяване на България е много напреднала... - Какво имате предвид под "опасно"? Самият конкурс, темата или нещо друго?
- Националният обхват на "мероприятието", това имам предвид. Фактът, че зад него застават не тази или онази, една или друга подозрителна фондация, а и самото българско правителство, подпомогнато главно от началника на сектор "Изкуство" във фондация "Отворено общество", "мъдреца от Калиманци" Йордан Радичков. Правителството ще осигури двадесетте награди, равностойни на едногодишна стипендия, а съревнованието ще бъде за най-хубаво есе на тема "Идеята ми за България". Като се има предвид мотото на конкурса - "Европейският път на България", бъдете сигурни, че идеите на участниците няма да са много далеч от мотото.
С други думи, отново в главите на младежите ще се набива, че единственото им спасение е Европа... Да не би да си загубят времето в нелюбезното наше отечество България.
- Това е позната постановка.
- Да, но този път ние сами ще си я правим - това е новото. Ние сами ще формираме у младежта нагласа към изселване.
Радичков е водеща фигура в Управителния съвет на фондация "Отворено общество" и през него минават сума "дарения", но той едва ли ще похарчи пари на фондацията в този не толкова есеистичен конкурс.
- Мнозина ще Ви възразят, че пречите на младите да се самоосъществяват.
- Ще ми възразят платените и неплатени наемници на "космополитизма" или някои рендосани от телевизията евроентусиасти като Гарелов. Но сериозните хора ще разберат, че да търсиш спасение за младата, чезнеща България в писането на сополиви оди за Европа, е грозна лъжа, която застрашава всеки, който си обича страната и желае децата и внуците му да растат и се развиват в своето Отечество.
Радичков би трябвало да разбере, че обезлюдяването на страната ни не може да се превръща в бизнес на родените в нея дарования.
По е добре да накараме учащите се млади българчета да си пробват въображението на тема "Как да направим България привлекателна за младите хора". Така че всеки да има възможност да се осъществява на бащина земя. Това е тема за днес, а не зазяпването по Европа.
НАТО - престъпник-рецидивист
Снарядите, ракетите, бомбите с обеднен уран, експлодирайки, разпръсват в пространството милиони ураниеви частици, които, попаднали в белите дробове на човека, предизвикват смъртноносната левкемия или други тежки (например бъбречни) заболявания.
Разпространението на ураниевите частици може да стигне до 300 км от мястото на взрива. Тяхна жертва следователно могат да бъдат не само войниците на НАТО, но и - а и преди всичко - населението на Югославия, както и населението на съседните на Югославия страни, в частност населението на България.
Действието на урановите частици е практически неограничено по време. Те могат да предизвикат левкемия днес, утре, след десет, след сто години, защото периодът на полуразпадането на урания е огромен (милиарди години). Можем да кажем, че ние, балканските народи, сме заредени за десетилетия с левкемия.
Още в самото начало на войната прогресивната общественост по света предупреди за огромната опасност, която крият за гражданското население бойните средства с обеднен урен. Състоялите се миналата година в Берлин, Москва, Белград, Ню-Йорк, София Международни трибунали за агресорите срещу Югославия, постановиха тежки осъдителни присъди, мотивирани между другото и с използването от НАТО на бойни средства с обеднен уран (а и на други, непозволени от международното право бойни вещества).
Собствената ни природа, природата на България, особено в северозападната й част, поразена от изсипалите се върху нея отрови, изкрещя от болка и по този начин онагледи опасността. Но държавниците от НАТО, както и натовският слугинаж в България, се правеха на глухи и слепи. Нямало основание за тревога, нямало никаква опасност.
Днес, близо две години след начото на агресивната война на НАТО срещу Югославия, в държавите, чиито войници са взели участие в нея, настъпи истинска паника във връзка с т.нар. балкански синдром. Сред войниците от Италия, Белгия, Испания, Германия, Португалия, Холандия, Франция, Гърция, Дания са констатирани редица случаи на заболяване от левкемия. Много от заболелите са вече починали. Загрижени за съдбата на своите войници, редица държави от НАТО предложиха бойните средства с обеднен уран да се изключат от употреба.
Но обърнете внимание на съдържанието на тяхната, на държавниците от НАТО, тревога. Те са разтревожени единствено и само за съдбата на своите собствени войници. Никаква тревога за това, че са поставили под заплаха живота на милиони граждани на Югославия и на съседните на Югославия страни.
Ние, аборигените, не съставляваме предмет на техните грижи. Голяма работа, че там някакви балканци щели да станат жертва на бомбите им.
Към нас следователно се проявява същото отношение, която някога са проявявали към коренното население на Америка - индианците. Избивали са ги без всякакво угризение на съвестта.
Новата обстановка поставя с нова сила някои стари въпроси.
Агресията на НАТО срещу Югославия и използваните в тази агресия бойни средства осъществиха съставите на конкретни престъпления срещу мира и човечеството. Те не бива да останат ненаказани.
Виновните за агресията и за използването на несъвместими с международния правен ред и общочовешката нравственост бойни средства следва да бъдат изправени пред трибунала в Хага или пред друг международен (междудържавен) трибунал от типа на Нюрнбергския трибунал.
Държавите от НАТО са престъпници-рецидивисти.
Те водиха престъпна война срещу Виетнам, срещу Ирак, срещу Югославия. Те трябва да бъдат най-после спрени, за да не станат жертва на тяхната агресия и други народи.
Пред съда на народите трябва да бъде изправено, разбира се, и българското правителство, което предостави територията на Република България за нанасяне на ракетно-бомбените удари срещу Югославия.
Необходимо е по-нататък да засилим борбата срещу евентуалното влизане на България в НАТО. Престъпление спрямо народа ни би било да вкараме страната си в една престъпна организация. Необходимо е да се води борба и срещу самото съществуване на НАТО. Една престъпна военна организация няма право на съществуване. Цялата практика на НАТО показа, че тя е акутна опасност за човешкия род. Висшите интереси на човечеството изискват тя да престане да съществува.
Извличайки поуки от последните събития, трябва най-категорично да се противопоставим на ония, които си позволиха да арестуват младите хора, издигнали транспарант с искането НАТО да напусне страната ни. Проявявайки необходимата гражданска доблест младежите открито заявиха (показаха), че истинският символ на НАТО е фашистката свастика. Смайващо е, че президентът си позволи да нарече тези достойни млади граждани на Република България, упражняващи конституционно признати им права, "лумпени".
Президентът оскърби не само тях, той оскърби целия народ. Падайки до недопустимо ниско политическо равнище, той оскърби и институцията, която представлява.
Можем следователно да се запитаме кои всъщност са лумпените.
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ЧОВЕЧЕСТВОТО
На 30 септември и 1 октомври 2000 г. в София заседава Международният обществен трибунал за престъпленията на НАТО в Югославия. Трибуналът осъди агресията на страните-членки на НАТО срещу суверенна Югославия, драстичните нарушения на международни конвенции и екологични договорености. В."Нова Зора" (бр. 36 от 10 октомври 2000 г.) публикува присъдата, произнесена от трибунала срещу натовските престъпления.
От българска страна експертен доклад за причинената екокатастрофа изнесе ст.н.с. Румен Воденичаров - доктор на химическите науки. Докладът предизвика голям интерес сред присъстващите, но българското екоминистерство запази достолепно мълчение. Мрачните прогнози на "Нова Зора", уви, се сбъднаха. "Незнанието не оневинява" - бяхме предупредили министър Манева още на 1 юни 1999 г. в "Нова Зора", когато "НАТО все още разпръскваше "обеднен" уран на 150 км от София.
Скандалът с обеднения уран обхваща все нови и нови страни членки и кандидат-членки за пакта-агресор. Става въпрос за разпространение на оръжие за масово поразяване и за нагли лъжи с цел да се платят по-малко обезщетения на ония "миротворци" засегнати от балканския синдром.
Престъплението, изглежда, ще стане още по-зловещо, ако се докаже, че уран-238 е получаван не от обогатителната фабрика, а от отпадъка на ядрени реактори, който е замърсен с десетки радиоактивни изотопи.
Тъй като докладът на ст.н.с.Румен Воденичаров става все по-актуален, предлагаме текста му на просветените читатели на "Зора" без съкращения.
От гледище на международното и хуманитарното право агресията на НАТО през пролетта на 1999 г. в Югославия отдавна не подлежи на съмнение. Година и половина по-късно за всеки мислещ европеец стана ясно, че зад паравана на правата на човека беше осъществено най-голямото престъпление след Втората световна война.
Това престъпление преследваше не временни, а стратегически цели:
1. Подмяна на световната организация ООН с т.нар. международна общност с оглед решението да се започват или не военни действия, да бъде вземано от правителствата на великите сили - членки на Северноатлантическия договор.
2. Разрушаване на суверенна Югославия, по-точно на Сърбия, като прелюдия към завоюване на суровинните ресурси на Руската федерация и предотвратяване възникването на многополюсен свят с участието на Русия, Китай и Индия.
3. Отслабване на Европа посредством разпалване на етнически конфликти с оглед изключване на възможността за обединяване на европейските държави в Обединени щати на Европа.
Агресията на НАТО не постигна нито своите политически (смъкване режима на Слободан Милошевич), нито военните си цели (по-нататъшно разчленяване на Сърбия). Най-позорният факт е фактът, че "зелена светлина" за нападението без обявяване на война дадоха социалдемократическите и социалистическите правителства на Германия, Франция, Испания, Великобритания и Италия.
Ваше задължение, господа членове на Международния трибунал в София, е да оцените кой е по-големият престъпник: министър-председателите Блеър, Жьоспен, Шрьодер, Аснар, Д'Алема и президентът Клинтън, или ястребите като Хавиер Солана, Уесли Кларк и останалите генерали, отговорни за разрушаването на Сърбия посредством въздушни удари в течение на 78 дни.
По-горе споменатите европейски политици заслужиха своята присъда двукратно. Първият път, като разрешиха "хуманитарна намеса" на НАТО; и вторият път - че след подписването на примирие и приключването на военните действия НАТО остави на Балканите бомби със забавено действие, които ще дебнат жителите на балканските страни и ще ги обричат на нови страдания.
Става дума за екокатастрофа на Балканите, причината за която са новият начин на водене на война и забранените оръжия, употребени от натовската авиация за унищожаване на танкове и граждански обекти.
Вече втора година климатът на Балканите е друг, той се измени. Нетърпими летни горещини и суша унищожават по-голямата част от реколтата, а замърсяването на атмосферата и реките става причина за все нови и нови болести.
Сега хората, които останаха или се завърнаха в Косово, живеят на прокълната земя. Киселинните дъждове в резултат от бомбардировките и пожарите в нефтените рафинерии и резервоари в Нови Сад, Панчево, Прахово и Ниш унищожиха по-голямата част от реколтата по пътя си към Румъния и България, но все пак преминаха еднократно.
Химическото замърсяване на Дунава и на други реки вече попадна в Черно и в Адриатическо море.
Остана замърсяването на почвата с тежки метали и пестициди. И ако агресията не се повтори, може да се допусне, че това замърсяване поне няма да бъде източник на нови болести. Природата е велика самоочистваща се система.
Останаха обаче други две опасности. Те са незабележими с невъоръжено око и мнозинството от хората на Балканите изобщо не подозират за тях. Ограниченото време, което ми е предоставено, за съжаление не ми позволява да направя по-подробен анализ на екологичните проблеми, за съществуването на които ние публикувахме редица статии в българските вестници "Нова Зора" и "Монитор" с цел да привлечем вниманието на българското правителство, което - против волята на народа, даде на агресорите въздушен коридор по време на войната.
Първата опасност е Озоновата дупка
Озонът е газ, който започва да се образува в стратосферата от кислорода на височина 40 км под влияние на слънчевото излъчване. На височина 10 км той отново се превръща в кислород. Когато на тази височина бъдат повлияни катализаторите на разлагането на озона, например фреоните или монооксидът на азота (NO), то разлагането протича по-бързо и слоят на озона става по-тънък. Този феномен, твърде опасен за цялото човечество, се нарича озонова дупка. Интензивното ултравиолетово излъчване убива някои микроби, но неговото по-продължително въздействие може да предизвика у хората болести на очите и рак на кожата. Съществуват различни хипотези за образуването на озоновата дупка, отнасящи се до нейните форми и размери. В крайна сметка в бъдеще статистиката ще покаже коя от тях е истинската.
Нашето предположение е, че главният виновник за появата на озоновата дупка над Балканите е авиацията на НАТО. Свръхзвуковите самолети на НАТО осъществяваха до 1200 атаки в денонощие. По време на войната те изразходваха около 5% от световното годишно потребление на горива над една неголяма в сравнение със земното кълбо повърхност. В соплата на реактивните двигатели при много високата температура от кислорода и азота на въздуха се образува споменатият по-горе враг на озона - азотния окис. В резултат на полетите този катализатор се впръсква направо в слоя на озона на височина 8-10 км и започва да го разлага.
Ето къде е коренът на целия проблем, господа съдии на Международния трибунал!
Защитната функция на озона отслабва, а съчетанието на лятното инфрачервено излъчване на слънцето с интензивното ултравиолетово излъчване (през озоновата дупка) е непривична и опасна за здравето. Според нас при тихо и ясно време (за щастие, градският смог работи в полза на хората) жителите на София сега реално се намират на височина на планината Витоша. И хората, и растенията са принудени да се приспособяват към изменилите се условия.
Разбира се, феноменът озонова дупка над Балканите, а може би и над Европа, се нуждае от по-голямо внимание и финансиране на изследванията. Може да се допусне, че след няколко години ще бъде отбелязан бум на канцерогенни заболявания на кожата и тогава европейците най-сетне ще разберат, че техният "отбранителен" пакт НАТО е не само военен, но и екологичен престъпник, който лиши от смисъл всички постигнати договорености на екофорумите през последното десетилетие.
Сега, след престъплението на НАТО, е необходимо цялата тази дейност да започне отначало.
Втората опасност, наречена "обеднен уран"
Ако досега не се признава екокатастрофата, свързана с озоновата дупка над Балканите, то за другото престъпление, а именно - употребата на боеприпаси с радиоактивен уран U-238, човечеството застана нащрек след Чернобилската авария, а после след войната в Персийския залив през 1991 г. Статистиката обаче е неумолима. Резултатът от вдишването на естествената и изкуствената радиоактивност са раковите болести и бавната смърт на много хиляди невинни хора.
Боеприпасите, главите на които се запълват с т.нар. обеднен уран, представляват дяволско изобретение, предназначено за борба с вражески танкове и за атака срещу бомбоубежища. Следва веднага да се каже, че този уран е страничен продукт от ядрените технологии, отпадък, чието съхраняване изисква големи пари.
Ето защо конструкторите на НАТО решиха да направят технологията за получаване на уран- 235 за ядрените бомби безотпадна, затваряйки цикъла и разхвърляйки тежкия колкото златото U-238 в страните с "недемократични" управници като Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич. Няма що - умно измислено! Със същия успех снарядите биха могли да се запълват със злато, което в действителност е по-евтино, нетоксично и не е радиоактивен материал.
Но защо на "лошите сърби" да се подаряват 10 тона чисто злато?! По-добре и по-евтино е да бъдат унищожени танковете на Милошевич с помощта на радиоактивни отпадъци. В Сърбия, и по-конкретно в Косово, живеят "тъмни балкански субекти".
При взривяването на боеприпас с "обеднен" уран една част от заряда с тегло 300 г се разпръсква на прах и като аерозол се разпространява от въздушните течения в атмосферата. Друга част се отделя като разтворими във водата окиси на урана и попада в подпочвените води.
Когато човекът диша в запрашена атмосфера, неразтворимият уран може да попадне в белите дробове, а разтворимият се натрупва в бъбреците и в костите. Алфа-излъчванията (хелиеви ядра) и бета-лъчите (електрони) започват своето разрушително за здравето на човека действие десетократно по-силно, отколкото гама-излъчването. Изборът не е голям: рак на белите дробове или рак на бъбреците?! След 5-25 години човекът, в чийто организъм се намира такава "гореща частица", завършва своя земен път. По такъв начин, впрочем, вече изчезна цяло поколение миньори от урановите мини, които снабдяваха двете суперсили - СССР и САЩ, със суровина за водене на студената война и за техните ядрени проекти. Американците и англичаните разбраха с голямо закъснение, че боеприпасите с обеднен уран U-238 поразяват и демократи. През тази година (б.р. - 2000г.) проф. Асаф Джуракович, бивш шеф на отделението за ядрена медицина в болницата за американските ветерани, направи потресаващото съобщение, че хиляди ветерани от Персийската война през 1991 г. умират бавно от ракови болести. Според информацията, броят на умрелите досега се колебае между 2400-5000 души. Проф. Джуракович обвини НАТО, че провежда "мълчалива конспирация", за да не загуби огромни суми за застраховане на ветераните, които още са живи.
Съобщавам тези факти, за да обрисувам ситуацията, която очаква Балканите.
В "Пустинна буря" бяха изстреляни 700 000 уранови снаряда. Потенциални жертви на това престъпление против човечеството се оказаха и американски, и британски войници, и жители на Южен Ирак.
Престъплението на НАТО е безгранично. Със собствените си очи видях иракски деца, на които преливаха кръв в болницата "Саддам Хюсеин" в Багдад. Радиоактивният прах е увредил хромозомите и гените на родителите на тези деца на войната; на тях не се усмихна щастието да живеят като своите връстници. Вродените дефекти, раковите болести, левкемията - ето резултатите от чудовищната изобретателност на хората, насаждащи със сила нов световен ред и глобализация.
Можем да си представим какво ще стане след 10 години с жителите на гъстонаселено Косово. Невъзможно е да се установи локализацията на хвърлените снаряди, защото на летците-хуманоиди, летящи на височина от няколко километра, им се е привиждал танк във всяка горяща боклукчийска кофа!
Дълго време Пентагонът не даваше сведения, докато Генералният секретар Кофи Анан не ги поиска от името на ООН.
Най-накрая, на 21 март 2000 г., новият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън призна, че над Югославия са били хвърлени 31 000 бронебойни снаряда. В резултат са били унищожени само 13 танка. Електронната война се оказа твърде неефективна и хаотична. Но не бива да се оценява този посредствен резултат другояче, освен като престъпление против човечеството, господа съдии от Международния трибунал в София.
Този път учените от западните страни не се уплашиха и предупредиха войниците от КФОР, че "тихият убиец U-238" ги дебне в Косово. Английските войници вече започнаха да съдят НАТО, защото са били разквартирувани в места, където е употребяван обеднен уран. Не се съмнявам, че те ще спечелят совето възнаграждение за страха.
На 30 юни (2000г.) Холандия, която доставяше на своите войници храна и вода от родината, ги изтегли от Косово и Метохия. Там останаха по-бедните миротворци от България и Румъния, разглеждани от стратезите на НАТО като хора второ качество. Българските медии оставаха безмълвни. Българското Министерство на околната среда - също.
НАТО извърши престъпление против човечеството. Това бе аморална агресия само с авиация с минимални собствени жертви и обричане на гибел на хиляди невинни жители на балканските народи, посредством употреба на радиоактивно оръжие в гъстонаселените райони на Европа.
Без атомна бомба, в люлката на световната демокрация, където вече е отменена смъртната присъда, хиляди европейци получиха смъртна присъда от страна на командването на НАТО и неговите генерали.
Уважаеми господа съдии на Международния трибунал в София!
Зад престъплението стоят познати на всички политици. То не може да бъде анонимно. Тези хора мислят, че с пари може да се купи всичко: и граждани, и суверенитет, и цели държави. Това са същите ония хора, които обещават пари и ги дават на противниците на Милошевич и Саддам Хюсеин. Това са същите ония хора, които говорят, че глобализацията ще се придвижва напред, въпреки протестите на бедните и задлъжнели народи, въпреки пропастта, разделяща бедни и богати.
Вашата присъда, господа съдии, ще бъде само морална. Но тя ще бъде поредно доказателство, че след година и половина престъплението на НАТО на Балканите не е забравено.
Вашата присъда ще бъде и предупреждение за съобщниците на този агресивен пакт, каквито са българските политици, за това, че утре, когато на демократичните (да се надяваме) избори те загубят доверието на народа, ще могат да заемат същите места на скамейката на подсъдимите.
Румен ВОДЕНИЧАРОВ доктор на химическите науки, секретар на правозащитното сдружение "Хелзинкски наблюдател - България"
Американският синдром
Софийската администрация, изглежда, все още не е осъзнала мащаба на щетите, които вероятно ще нанесат на България американските бомбардировки с обогатен уран срещу Югославия.
Думата Балкани отдавна бе превърната в мръсна дума от Запада. Нему дължим термина "балканизация" и характеризирането на полуострова като "буре с барут".
Западът, както и днес, постъпи спрямо нашите народи с отвратителен цинизъм. Първо пълни бурето с барут, после му подпалва фитила, а накрая се "чуди", че бурето гръмнало... Сега пуска в обръщение термина "Балкански синдром". Не "натовски" или "атлантически", "ценностно-цивилизационен" , "еврохуманитарен" или "западноевропейски" синдром, както е логично и редно, а именно "балкански" синдром.
Целта, заради която бе изкован неологизмът "балкански синдром", е подла, гадна, мръснишка.
След вековното пропагандно тровене на западняците с клевети като "размирните Балкани", "тъмните балкански субекти", "балканските нрави", "балканската анархия", "балканското буре с барут", "балканизация", "балканска мръсотия", "балкански зверства", - ясно е какви асоциации предизвиква сега таласъмът "балкански синдром" в техните арийски черепи. "Абе - Балкани, ние тръгнахме да ги ощастливяваме с риск за живота на собствените си деца, а тия изроди пак ни натресоха някакъв там техен си синдром! " - ще си каже тамошното еснафско чревоугодие, докато си преживя закуската с дебелия вестник.
Този словоблудствен похват се нарича прехвърляне на вината от болната на здравата глава.
И разбира се, от расисткия Запад не може и да се очаква друго.
Защо обаче папагалите от нашите (без)родни медии тутакси възприеха "балкански синдром" и отстреляха с неговия обогатен урок препатилите ни балкански глави?
Сега вече на цял свят започна да се втълпява страх, че пребиваването на полуострова ни е равнозначно на смъртоносен риск, след като и натовските военнослужещи започват да се страхуват да останат в него. Отгоре на всичко, с всяка реална смърт от левкемия - а те продължават, - този страх се материализира.
Кой ще внася селскостопанска продукция и минерална вода от район, намирисващ на левкемия?
Дали туристическият поток към Балканите няма да отслабне?
Как ще се отразят американските уранови снаряди върху очакваните приходи от българските туристически обекти, неотдавна приватизирани от "Олимп"?
Де го чукаш, де се пука... "Зора"
Очевидно Бог, ако го интересуват делата човешки, е заимствал нещо от морала на US-администрацията и на ръководството на НАТО. Най-вече основното им правило да раздават "справедливост", наказвайки невинните. Нещо, което Ботев е формулирал много години, преди да се пръкне Организацията на Северноатлантическия договор, т.е. НАТО: "Бог не наказва, когото мрази!"
В случаите с един "синдром" в края на ХХ век, наречен кой знае защо веднъж "Синдром на войната в Залива", а втори път - "Балкански синдром", става дума точно за такова "правосъдие".
Защото от рак и левкемия умират не онези, които наредиха да се хвърлят бомби и снаряди с обеднен уран, или да се взривяват петролни кладенци, рафинерии и химически заводи; нито пък преките изпълнители на горните престъпни заповеди, участници във "въздушната операция" срещу Багдад или срещу Белград и цяла Югославия.
Не, след пъкленото си дело те се връщаха в базите си (при положение, че прескочат огъня на иракската или сръбската ПВО). Някои се връщаха чак в САЩ, за да "окосят тревата" около дома си и да отпразнуват рождените дни или спортните успехи на децата си. Прибираха се с чувство на изпълнен дълг, след като са осигурили един миниад на децата на "другите", на митичните врагове на демокрацията, на етническите "чистачи"... А в резултат на заразяването с обеднен уран и на канцерогенните вещества, отделяни при пожарите в нефтените рафинерии или от разрушените химически заводи, "спасените от тираните" граждани започнаха да измират от левкемия и рак.
В Ирак стотици хиляди измряха и от глад и болести - следствие от отравянето и наложените на Багдад международни санкции. В Югославия за една година броят на заболелите от рак нарасна с 30%.
Дали това се дължи на обеднения уран, използван при направата на натовските боеприпаси, уж за да се повиши пробивната им способност, или е резултат на чисто химическо отравяне (пак от този уран или от изтеклите в атмосферата, в почвата и в реките отрови от разрушените химически заводи), - все тая.
Ако в Кувейт може да се твърди, че иракчаните са палели нефтените кладенци при своето оттегляне, то в Югославия не Милошевич взривяваше собствените си рафинерии и химически заводи. Нито пък е използвал боеприпаси с обеднен уран, за да изтрови своите противници... Лошото е, че на Запад се сетиха за вредата от собствените им престъпления, когато от рак и левкемия започнаха да измират техните "миротворци", престояли неразумно дълго време в Босна и в Косово.
Само председателят на Европейската комисия, Романо Проди, каза, че е необходимо въпросът да се разследва, не само заради "миротворците", но и заради населението, което е живяло по местата, където са изсипани бомбите и снарядите с обеднен уран. Населението, на което САЩ и НАТО оказаха "хуманитарна подкрепа" чрез военни интервенции.
Куриозното е, че в Сърбия са нараснали раковите заболявания, а от Косово няма оплаквания от страна на цивилното население: там по най-странен начин се разболяват само военнослужещи от мироподдържащите сили! Косоварите няма и защо да се оплакват: по време на "хуманитарните" бомбардировки на НАТО те бяха избягали в Македония и Албания или бяха прехвърлени в други страни. А и при наличието на подобно раково образование, като АОК, други болести просто не са необходими.
Сега срещу замърсяването с обеднен уран бият тревога италианци, португалци, белгийци, французи, холандци, финландци. Само във Великобритания "нямат данни" за заболели от левкемия британски военнослужещи!
Турският и гръцкият ГЩ също излязоха с успокоителни твърдения, че техните военнослужещи не са били в районите, където са използвани въпросните боеприпаси. И как са стигнали до този извод, след като и в НАТО още уточняват тези райони?
Същото спокойствие лъха и от изявленията на българския министър на отбраната и на Началника на ГЩ. Въпреки странното заболяване на българския миротворец, сержант Данаилов, нашите корифеи изпращат нови "бели мишки" в Косово, вместо да изтеглят целия ни контингент до изясняването на истината!
И какво ще излезе, ако се окаже, че Косово е вредно за човешкото здраве? Ако от лъчева болест и рак заболеят и други български миротворци?
Никой няма да открият изпратените там наши медицински екипи, след като във ВМА са изкарали сержант Данаилов абсолютно здрав! Няма да научим истината и от устата на НАТО: нали някой трябва да бъде изправен пред Международния трибунал за военните престъпления! Умрелите - умрели!
Както се шегуваха едно време моряците, "Корабът потъва нормално!"
Колко различно щеше да е положението, ако западните и нашите политици, преди да изпратят поредните жертви на лъчевата болест или рака, бяха чули предупрежденията на Центъра за международно действие, базиран в Ню Йорк, за опасността от използваните от САЩ и НАТО боеприпаси с обеднен уран. Още на 1 април 1999 г. този център нарече решението на Пентагона да използва срещу цели в Косово реактивите А-10 "Warthogs" "опасност за хората и природната среда в целите Балкани"... Според Центъра А-10 били използвани като противотанкови средства във войната срещу Ирак през 1991 г. Всеки А-10 носи по едно 30-мм, седемцевно оръдие GAU-8/А "Akenger", което може да изстрелва на минута по 4200 снаряда, усилени с обеднен уран. Чисто радиоактивно оръжие!
Години след приключването на войната в Персийския залив (1990-1991 г.) в САЩ се заговори за "Синдром на Войната от Залива" - след странното заболяване на десетки хиляди ветерани от тази война. Според Центъра за международно действие съществуват солидни научни доказателства, че разпръснатият в Ирак обеднен уран е причина за голямото нарастване на родени мъртви деца или на деца с увреждания, за детската левкемия и други ракови заболявания в района на Южен Ирак, близо до Басра. Т.е., там, където са били изстреляни повечето от тези боеприпаси... Много американски ветерани твърдят също, че остатъците от обеднен уран са допринесли за "Синдрома на Войната в Залива", засегнал пряко 100 000 души в САЩ и Великобритания под формата на хронични заболявания.
Джон Каталиното, говорител на Проекта за изучаване на обеднения уран към ЦМД и редактор на книгата "Металът на позора: обедненият уран" (излязла през 1997 г.) смята, че употребата на оръжия с обеднен уран в Югославия добавя ново измерение към престъплението, което НАТО извършва срещу югославския народ; включително и този в Косово. Каталиното обяснява, че Пентагонът използва обеднен уран - отпадъчен продукт от процеса на обогатяване на урана, от който се правят атомни бомби и ядрено гориво, - заради изключителната му плътност: 1,7 пъти по-голяма от тази на оловото.
"Обедненият уран се използва във формата на сплав (примес) в снаряди, за да пробиват по-добре бронираните цели. Когато снарядът улучи своята цел, той се запалва и изпуска във въздуха ураниев оксид. Отровният и радиоактивен уран е най-опасен, когато бъде вдишан - в тялото, където ще излъчва радиация докрая на живота на човека, който го е погълнал" - казва Каталиното.
Сара Флаундърс, съавтор на цитираната книга и съдиректор на ЦМД, споделя, че по време на Войната в Залива са изстреляни около 940 000 снаряда с обеднен уран. Същите оръжия, макар и в малко количество са били използвани от НАТО по време на бомбардировките на сръбските райони в Босна през 1995 г. "Използването на сраряди с обеднен уран от "Warthogs" - казва Флаундърс, - заплашва да превърне Косово в опустошена земя. Пентагонът осигурява ядрена пустиня за населението, редом с децата му, за които твърдят, че трябва да бъдат спасени. Това е другата страна, за да се борим за прекратяването на натовската атака на Югославия."
Днес в цял свят се увеличават протестите срещу това варварство в края на ХХ век, но къде са маститите природозащитници? Едни от тях, като участници в управляващи коалиции (Германия), дори настояваха за тези бомбардировки: с ясното съзнание за последиците, които те ще имат за живота на обитателите на Балканите, а също така и за околната среда.
И защо се говори за "Балкански синдром", когато има толкова общи неща между войната срещу Югославия през 1995 и 1999 г. и Войната в Персийския залив през 1990-1991 г.?
Това е участието на американски и натовски войски, използването на боеприпаси с обеднен уран, изкуствено предизвиканата екологична катастрофа. И като следствие от всичко това - смъртта не само на местното цивилно население, но и на натовските военнослужещи.
Проклятие, а не синдром? Проклятие заради невинните жертви на самозабравили се политици, въобразили си, че са самият Бог.
Кога ли това проклятие ще стигне и сателитите им, предоставили въздух, вода и суша на извършителите на това престъпление на прага на Третото хилядолетие?
На онези, които ни успокояват, че няма доказателства за връзката на обеднения уран с раковите заболявания и левкемията, препоръчваме горещо да отидат и да подишат въздуха на Косово една година. Или поне веднъж да посетят Националния онкологичен център.
И ако след като видят безкрайната човешка мъка на болните и техните близки, очите им не се напълнят със сълзи, а душите с разкаяние, значи са готови за Страшния съд!
Не, читателю, няма "Балкански синдром"; както няма и "Синдром на Великия варварин".
Разбирате ли сега защо Буш иска да изтегли американските омиротворители от Косово? Защото иначе отива по дяволите концепцията за "война с нула загуби" и ще му е трудно в бъдеще да праща американците на "сериозна война".
Май и по тази причина Клинтън не се реши да изпрати сухопътни войски на САЩ по време на "операцията" в Косово. Вероятно още след Войната в Залива в Пентагона са били наясно какво е отражението на радиацията от собствените им оръжия с обеднен уран.
Остава да се надяваме, ако не на човешката, то поне на Божията справедливост за делата на онези, които и след надигналите се в света протести и тревоги продължават да изпращат синовете на своите народи в ядрената пустиня Косово.
Ако има "Балкански синдром", той е само в прислужническия манталитет на балканските управници.
Балканите - време за дълбоки прозрения
Последният от регионалните конфликти на столетието, моделиран и предизвикан от САЩ и Западна Европа, след като бе осъществен, не можа да бъде покрит бързо с пепелта на забравата.
Балканският блицкриг на НАТО в Югославия беляза новото столетие с мащабна и дълбока морално-политическа и ценностна криза. Той е на път да постави траен белег на недоверие в международните отношения като цяло.
Тоталното военнополитическо, икономическо и идейно пропагандно надмощие на Запада, и в частност на САЩ, над останалия свят през последното десетилетие, почти безпроблемно наложи излъскания романтичен образ на западните ценности - обществено устройство, военнополитическа доктрина, стопански модел, духовна култура.
Войната на НАТО на Балканите, коварното, егоистично и преднамерено използване на боеприпаси с обеднен уран, вдигнаха завесата на красиво изрисуваната фасада на западния модел за междудържавни отношения, за да видим вътре ужасяващи с цинизма си факти. В Западна Европа, на Балканите и в самата България с почуда съзряхме нелицеприятни неща. Те плашат и тревожат мислещите хора, които макар и с колебание са делегирали вяра и надежда на своите държавници, да ги водят към светло евроатлантическо бъдеще.
Като знаем, че не най-добрата национална черта на българската политическа класа е да се пласира винаги на страната на по-силния, и като сме сигурни, че е криворазбрано и първосигнално общественото очакване богатите страни да нахранят нас, нисшите, в тази дълбока криза, през януари 2001 г. нямаме основание за особена радост от внушаваната ни историческа перспектива.
Скандалът с обеднения уран, който засипа Балканите, не е частен случай. Той не може да бъде отнесен и към грешките. Има достатъчно доказателства, които говорят, че още при създаването на това оръжие, последствията от неговото използване са били пределно ясни. Те бяха изпробвани, анализирани и оценявани още преди години, при военната операция на НАТО в Персийския залив. Тяхна жертва станаха десетки морски американски пехотинци и хиляди невинни иракски граждани, в това число и деца. Престъпността на използването на снаряди с обеднен уран е равна на умишлената употреба на химическо и бактериологично оръжие от САЩ във Виетнамската война. Факт, който навремето те също отричаха.
При акцията на НАТО на Балканите, страните от бивша Югославия и някои съседни, в т.ч. и България, бяха превърнати в преднамерен полигон за зараза. Този акт, освен че е дълбоко аморален и циничен, е и пълен с омраза към народите, населяващи региона. Той е белязан от историческа обремененост на Запада към славянството и православието.
Не можеш да говориш, че помагаш на група страни да се присъединят към европейското и световно демократично семейство, и умишлено за десетилетия да превръщаш територията им в полигон на зараза, да обричаш десетки хиляди хора на болести и бавна смърт.
Така, в края на Втората световна война, американците хладнокръвно и чудовищно постъпиха с Япония. Но тогава тя от военнополитическа гледна точка им беше враг, въпреки че японският народ с нищо не заслужаваше атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки.
Това, което стана по време на неотдавнашната война на Балканите, и появилите се последствия настойчиво напомнят за няколко неща, които сме длъжни да осъзнаем и запомним.
САЩ се изживяват като едноличен световен диктатор. По тази причина те си позволяват всичко, което им е удобно. За да обезпечат безпроблемно намеренията си, моделират общественото мнение в света с един непознат по своите мащаби, сила и безпардонност информационен колониализъм.
При цялата си икономическа и финансова мощ на този етап западноевропейските държави все още не са в състояние що годе успешно да им се противопоставят. Въпреки че със своите действия те често ги поставят пред свършен факт и в унизително положение. Това говори, че евроатлантическата идея е нехомогенна и заразена с дълбоки потенциални вътрешни противоречия. С течение на времето те неминуемо ще нарастват.
Насаденият и досаден до степен на панацея възглед за изхода от тежката криза в балканските страни, свързан с евроатлантическата интеграция, не дава възможност на преобладаващата част от общественото мение в тези страни, в т.ч. и у нас, за обективна историческа оценка на произтичащите събития. Затова се налага да споменем още няколко факта, заслужаващи внимание.
Войната срещу Югославия и нейните трагични последици няма пряко отношение към темповете на така наречения демократичен преход, за който лелеят западните страни. По тази логика САЩ и НАТО би трябвало да отворят война на половината свят, в т.ч. на Китай, Русия, Куба и Иран, Северна Корея. Ако бяха загрижени толкова за правата на човека, колкото в Косово, те отдавна да бяха прекъснали политическото дълголетие на Пиночет, геноцида над кюрдското население в Турция, изтребването на палестинците на окупираните от Израел територии.
Във военностратегическите планове на световната империя и НАТО Балканите имат главно значение в две направления:
На първо място стои отдавнашната амбиция тук Русия да бъде лишена от нейното влияние на велика сила.
След като тази задача намери решение, се улеснява реализацията на втората. Балканските държави в това число и България да се превърнат в безпроблемен коридор за транспортиране на суровия нефт и газ от Кавказкия регион към Западна Европа и САЩ. Инвестираните с лека ръка средства в някои балкански и български инфраструктурни и комуникационни проекти, имат за цел да обезпечат горната задача и при нужда да осигурят бърз и безпрепятствен достъп на САЩ и НАТО до горещите точки в региона, в т.ч. и обратно на Турция към Югоизточна Европа. В тази схема най-малко внимание е предвидено на човешкия фактор, с неговите икономически, социални и духовни потребности. На пълна атрофия е осъдена и националната ни държавност.
Едно е сигурно. В осъществяването на тези планове по отношение на България САЩ и НАТО никога не са предполагали, че могат да се радват на такава сервилност, политическо раболепие, робско-угодническа философия. Държавата, нейната територия, въздушното й и морско пространство, институциите на властта, въоръжените сили, националното самочувствие на българина са поднесени на тепсия и безплатно. За какво? Заради една съмнителна, имагинерна перспектива, която за последните десет години се изразява само в празни обещания за светло бъдеще.
Балканският синдром с обеднения уран чука на съвестта на тези, които я имат, и задава като минимум няколко въпроса:
- Коя е истинската същност на американския морал, понятие за свобода на избора и неговия суверенитет? Прокламираното в Конституцията на САЩ, или сътвореното на Балканите?
- Това ли е най-хуманната и справедлива политическа и социална система, към която трябва да се стремим?
- Равноправни членове на т.нар. световно демократично семейство ли се стягаме да бъдем, или тъмнокожи от американския Юг през 17-ото столетие?
- Имаме ли гаранция, че ако не дай боже, утре станем членове на НАТО, съзнателно няма да бъдем въвлечени в нови престъпни акции срещу други страни и народи и се превърнем в техни душегубци?
- Можем ли с безкрайно самоунижение и неуважение към собствения си народ да градим историческата си перспектива и да осигурим просперитет на българската държавност през 21 век?
Въпроси, въпроси, въпроси.
За такива случаи народопсихологията ни е родила скръбна мъдрост - "Когато колата се обърне - пътища много".
Пак ли ще чакаме да се обърне колата, защото някой упорито ни внушава, че пътя, по който ни карат да вървим, няма алтернатива? Междувпрочем, през последното столетие това е основната идейна храна на българина.
От историческа гледна точка подобна максима за политиците може да бъде по-лесна, но тя е сто процента лъжлива. Най-верен е невинаги равният път и надолнището. Нацията трябва да върви през вечното чистилище на достойнството, съхранението на своята идентичност, да се стреми към развитие, обезпечено главно от националните ресурси. Уважението и грижата към собствените й поданици да бъде неотменна историческа практика. Подобна мотивация в обществото е длъжна да култивира национално отговорната политическа класа. По тази причина тя получава и народния вот.
За съжаление, уродливото българско подобие на горното понятие е по-скоро божие наказание за народа ни. Затова той е изправен пред трудната задача сам да си задава въпросите и пак сам да търси най-верните отговори. Подобно мъчително прозрение като че ли е единствената надежда пред перспективата българинът да не бъде принесен в жертва на една чужда нему глобална идея.
В общия световен казан, пълен с ухаещ балкански курбан, около който вече се облизват богопомазаните, България дори няма да бъде апетитна хапка. По-скоро ще прилича на трудно забележима люспа, която след като бъде погълната, не ще остави спомен за вкуса си. Най-много след това да последва тъжна приказка: "Имало едно време една държава България, но..."
Благослов свише
Страшни работи, казват, ставали в хубавия руски град Санкт Петербург през август 1917 г. Старата аристокрация на бившия царски режим и младата буржоазия на новия републикански хаос пълнели казината от зори до зори. Шампанското се леело като из ръкав на Нева, проститутки и новобогаташи дефилирали из хайлайфните бардаци с водопади от диаманти, а за три години световна война и стопанска разруха, контрабандата, спекулата и рушветчийството успели да навъртят цели 550 процента инфлация, докато заплатите в бляскавата столица на империята успели да нараснат само с 500 %.
Свирепа скъпотия и немотия вилнеели навсякъде.
Вярно, разните му там санктпетербургски учители, лекари, чиновници, дребни търговци, занаятчии и пенсионери все пак връзвали двата края, но хората на физическия труд били направо живи-умрели.
Истинска подигравка били например надниците на дърводелци, изкопчии, каменари, бояджии, ковачи, коминочистачи, железари и общи работници, които изкарвали само по 8 сегашни лева на ден, тоест към 200 лева месечно.
За да вникнем по-добре в мизерията на тия несретници, по-долу даваме цените на най-важните храни по същото време - такива, каквито ги е записал американският писател Джон Рид, в знаменитата си книга "Десет дни, които разтърсиха света", цитирайки тогавашните официални данни:
Та ето такива били цените в Санкт Петербург през август 1917-а, заради което общественото недоволство растяло по пушкински - не с дни, а с часове. Хората все повече се радикализирали и болшевизирали - за да дадат само с два месеца по-късно "Вся власть советом!"
И въобще-изобщо, не е ли истински благослов свише, че в днешна София, Перловската река не преминава край зимните дворци в Драгалевци, в нея не е закотвена никаква "Аврора", а и влакът на Владимир Илич още не е пристигнал на Централна гара.
Германският синдром у българите... От Втората световна война насам англосаксонският свят поддържа у германците едно постоянно чувство за вина заради нацистките зверства срещу "малоценните" раси. Особено силно се акцентува на унищожаването на евреите, като вината се вменява и на следващите поколения, дори тези, които тогава не са били родени. Те нямат право да се чувстват равноправни с другите европейски народи, защото са потомци на палачи и затова винаги трябва да плащат - къде с пари, къде с унижения.
Получава се някаква чудовищна пирамида - вместо мемориалите да напомнят за цената на човешкия живот и правото на всички да изживеят този живот щастливо, нещастието на едни, отразено в тях, служи да се потискат други.
Възродителният процес в България се използва от турската етническа партия за създаването на подобен синдром у българите. Тяхното постоянно чувство за вина, като инициатори и изпълнители на геноцид спрямо турската диаспора в страната. "Геноцид", разбира се, нямаше, жертвите от двете страни бяха приблизително равен брой, а голямата екскурзия бе предизвикана от тогавашната нелегална организация - предшественик на днешното Движение за права и свободи.
От излизането си насам "Нова Зора" постоянно отбелязва с материали този фундаментален момент от политиката на турската етническа партия. На среща с организацията на ДПС в Кърджали на 13 януари т.г. Ахмед Доган в коментара си за провокационния филм на Татяна Ваксберг заяви, че възродителният процес е започнал още преди сто години, т.е. едва ли не след Освобождението. От това следваше, че този процес съвсем не е комунистическо творение, а политика на българската държава, респективно на българския народ. Неговото изказване предизвика твърде бурна реакция у политическите сили.
Различни активисти на ДПС започнаха да предлагат варианти - едни твърдяха, че "процесът" започвал не толкова рано, а през петдесетте години, други поставяха началото десетина години по-късно. Някои вождове на етническата партия се разграничиха дори от общата оценка, като отбелязаха, че не можело да се вини целият народ, а само определени хора. От дясно, разбира се, обвиниха комунизма и отрекоха общобългарската вина, а отляво се разграничиха и обвиниха политическите си противници в предизборна пропаганда.
Както обикновено се случва, никой не поиска да знае истината, или ако се досеща за нея, не иска да я каже.
Изключително важно е да се разбере какви са настроенията у така да се каже, редовите представители на диаспората, които упорито се представят за малцинство. Ако в българския политически живот някой се интересуваше от истината, веднага щяха да бъдат спретнати отделни социологически изследвания в различните смесени райони и тогава все пак част от действителността би могла да се промъкне през иглените уши на манипулациите.
Но не би!
От дългите десетгодишни наблюдения на реакцията в диаспората обаче, основните параметри на нейните настроения се долавят. Изразени са в две посоки:
ПЪРВАТА - усещането, че българските турци са забравени, за тях си спомнят само при отделни случаи като този с филма. Тогава претенцията е българското общество и неговата държава постоянно да си спомнят колко са изстрадали българските турци. Май стигаме до германския синдром... ВТОРАТА ПОСОКА - като настроение желанието е за мъст, изразено от настояванията да бъдат наказани "виновните". При всички случаи това не може да стане с юридически казус, защото решението за смяна на турско-арабските имена няма такава стойност по предишните закони. А въпросните "виновници" не могат да бъдат съдени днес за деяния, които по вчерашния закон не са престъпления. (Сега си спомням, какво бе казал френският професор Павел Струве по повод обвиненията към комунизма - виновна е историята, в края на краищата виновна е философията.) Разбира се, подобна висша материя не е разбираема нито на горния, нито на долния ешелон от диаспората. Тя се води единствено от същото примитивно чувство за мъст и понеже няма как да го удовлетвори - гледа за съдействие или от Турция, или от англосаксонския свят, който само и това чака. Илюстрация на желанието за реабилитация са различните призиви, писани с боя нощем по селата, да бъдат потурчени българите... Разбира се, Ахмед Доган знае прекрасно за какво става дума. Той не тръби за мъст. Той настоява да се сътвори и поддържа у българите германският синдром, с което би реализирал лесно стратегическата цел - промяна на държавнотворческия модел на българите и превръщането на България в мултиетническа държава.
Напразно политическата върхушка отдясно в този случай обвини Ахмед Доган, че се стреми да разцепи и противопостави нацията. Съвършено сигурно е, че българските турци никога не са се чувствали част от българската нация и по никакви параметри те не са такава част.
Затова няма защо да се изкривяват нещата - турската диаспора в България не може да бъде адаптирана в българското общество при никакви условия и главната причина за това е присъствието на огромната, агресивна, милитаризирана метрополия досами българските граници.
Противостоенето между българите и турската диаспора в България може да бъде прекратено, само ако турската държава смени из основи своята държавна идеология и се откаже от стратегическите си имперски цели.
Именно традиционната турска геополитика в Югоизточна Европа е действителната причина за възродителния процес.
Ахмед Доган косвено няколко пъти признава, че ДПС е пета колона на турската политика в България. В едно от последните си обширни интервюта в пресата във връзка с въпросния филм, той направо заявява, че ако България действително желае да има добри отношения с Турция, трябва да удовлетворява всякакви искания на турската диаспора.
Според подобна теза националните интереси на българите нямат значение, има значение какво иска Ахмед Доган. В тази връзка са теориите му за ясна дефиниция в "полето за национално съгласие" - дефиницията за външната политика започва с патронимата на Турция над българската държава, а във вътрешната - с квоти в изпълнителната и съдебната власт за българските турци.
Ето защо са подвикванията за вицепрезидент, вицепремиер и заместник-главен прокурор турци. Оттук идва и разгадаването на формулата "национално съгласие" в този вариант. Излиза, че нацията трябва да е съгласна изцяло с диаспората, докато обратното не е задължително.
Доган твърди, че зад неговите претенции за разрушаване на българската държава, за манипулиране на седем милиона българи в интерес на по-малко от половин милион турци, за патронимат на Турция над България, респективно цяла Югоизточна Европа, едва ли не стои целият свят - Америка, Европа, Турция, че и Русия. Това обаче все още не е доказано с факти, като изключим такъв аргумент като присъствието на близо тристахилядната турска армия на късата ни югоизточна граница.
Въпреки изключителната толерантност на българите турската диаспора остава вън от културния модел на нацията и представлява един несъмнен негов антипод. Преди тази оценка не бе така сигурна, но днес тя е пределно доказана с редица документи, най-новият от които е наскоро коментираната берлинска "Декларация за правата на малцинствата", подписана и от ДПС. В нея се пледира за пълна политическа, икономическа и културна автономия на българските турци... ("Нова Зора", бр. 1, 1.1.2001 г. с. 8).
Ако се създадат турски кантони, какво по-лесно техните управи да вземат решение за присъединяване към Турция? И кой ще ги спре?!
Кой ще попита българите какво искат в собствената си държава? Вменената им колективна вина за възродителния процес, ще ги накара да наведат покорно глави пред т.нар. международна общност и да тръгнат към дръвника на историята, където са били много пъти! Но са оцелели, което този път може и да не се случи.
Та филмът на евроатлантическата госпожица Татяна Ваксберг е направен не по поръчка на нейната собствена съвест, както се провикна един активист на ДПС от Варна по националното радио ("Неделя 150", 14 януари т.г.). Той е част от опита да се вмени на българите германският синдром, който държа Германия разделена 45 години, а германците превърна в бездушни консуматори. Този филм е поръчан отвън и представлява част от "културната" програма на глобализма. Според нея нациите и техните държави трябва да си идат, за да остане едно икономическо пространство. Българите тепърва трябва да бъдат разделени и превърнати в овце, но не в англосаксонското стадо, а в османската кошара. Може би все пак ще се досетят като си овца, когато и да е, все едно, ще ти теглят ножа.
Два филма - една цел
Навремето бе твърде популярен лозунгът "Два конгреса - една цел! " Убеждаваха ни, че и БКП, и КПСС искат едно и също построяването на комунизма.
Е, може и да са искали. Или поне ни изглеждаше, че искат.
Днес обаче нещата са по-сложни. Така или иначе свободата на словото и на медиите въобще дават несравнимо по-голяма възможност за постигането на същия ефект - масовата манипулация на общественото съзнание.
Вярно е, че за това се изискват доста повече средства - главно финансови, и не чак дотам интелектуални. Но както са казали още бащите-йезуити, целта оправдава средствата.
Всъщност старите монаси от Ордена на Христа са направо чираци в сравнение с техните днешни следовници. Или в най-добрия случай - недоучили студенти.
Защото съвременните йезуити ни поднесоха истински урок по изкуството да лицемериш, да смесваш в едно и също време полуистини и полулъжи, за да постигнеш крайната цел - пълното объркване на цяла една нация.
Точно такава е и целта на почти едновременното появяване на двата документални филма - "Технология на злото" на Татяна Ваксберг и "Извън хватката на Хитлер" на израелско-български екип.
Всичко на пръв поглед говори за един напълно обективен поглед върху новейшата ни истоиря. Сиреч, имало е и добро, и зло. Българите са спасили евреите си, с което имат право да се гордеят, и същевременно са се опитали да асимилират турчеещите се и мюсюлманите въобще, което е черно петно и изобщо позор за нацията.
От чисто формална гледна точка може и да е така. Но само от наистина формална гледна точка. Защото по един наистина ловък начин невидимият режисьор смеси два съвършено различни проблема. Тук няма да говорим за векторите и измеренията на известния и на децата вече турско-израелски геополитически съюз. И това как той се вписва в целите и етапите на глобализма. Това е тема за обширни анализи. Всеизвестно е, че национализмът е преди всичко икономическо чувство. Една нация се надига само тогава срещу друга, когато са накърнени нейните икономически интереси. Иначе никой не се интересува от другия. И ако пък е съседствал с него добре, притичва му се на помощ.
Такъв е случаят със спасяването на българските евреи през Втората световна война. Само че авторите на филма са пропуснали именно този момент - българите просто не са смятали евреите за "други" и са ги приемали за свои сънародници, които почиват в събота, а не в неделя. И което е най-важното - не представляват никаква заплаха за националната сигурност.
И така по тази линия всичко е наред - почти умилително, братско, интернационално и хуманистично.
След това идва другата история - с прословутия "възродителен процес". Тук едни и същи сили изведнъж обръщат другия тефтер - колко лоши и нетолерантни са българите, как никой не е защитил клетите турци, които едва ли не са били обречени на геноцид. В този филм Татяна Ваксберг сравни българската държава направо с хитлеристкия Райх, при това употребявайки едва ли не като заклинание думата холокост.
Ами да, всяка нация чудесно знае къде е опасността. Ако не сегашната, то бъдещата. Това, последното, май го усетиха и авторите на "Технология на злото", защото обществените реакции изведнъж се оказаха не такива, каквито те целяха да бъдат. Освен ако не са искали непременно да скочи цената на инкриминираната от властите и издадена неизвестно от кого книга на Хитлер "Моята борба". И тя скочи, казват, от 20 на 50 лева. Като страничен ефект остана фактът, че лидерите на ДПС само дето публично не напсуваха и Ваксберг, и СДС. И тук според режисьорския замисъл трябваше да се намеси аварийно и спешно "пожарогасителят". В случая той се казва "Извън хватката на Хитлер". А крайната цел е пълното объркване сред българския народ, който да се чуди и мае какъв е - дали палач, дали спасител! За да може колкото е възможно по-късно да осъзнае, че е ограбван, а още по-късно, че е обречен.
Изглежда, че авторите на тази грандиозна провокация са си сметката без кръчмаря.
Народът никога не греши. И ще отсее зърното от плявата. (Справка - Матей, 13:30). Но нека не цитираме Евангелието докрай. Току-виж ни , че пропагандираме холокост.
