Дж. И.: Знаете, че по време на бомбардировката НАТО казваше, че албанците бягали от зверствата (на сърбите).
Ние, западните опоненти на НАТО, казвахме, че те бягат от бомбардировката на НАТО. Сега обаче вие твърдите, че и двете страни сме грешили; че албанците не са бягали от сърбите или от бомбардировката.
Ч.П.: Да кажем само, че бомбардировката не е задоволително обяснение. Ако бягаха само от бомбите, защо трябваше да ходят в Албания или Македония? Защо не във вътрешността на Сърбия?
А какво ще кажете за хора като моя приятел, който просто си стегна багажа, привидно без причина, и напусна? Ние, останалите - сърби, евреи, роми, - ние също бяхме в Прищина. Защо ние не напускахме? Да не би да сме ценели своя живот по-малко, отколкото те ценяха своя?
Не, причината не бяха бомбите. Те се бояха да се опълчат на своите кланови лидери.
Бомбардировката обаче изигра важна роля. АОК служеше като целеуказвач (на натовската авиация - б.пр.). Те можеха да насочват натовските атаки срещу враждебно настроените албанци и така доказваха на клановите лидери, че АОК е сериозна сила. Това бе психологическа война, замислена да засили психологическата криза сред албанците; криза, чиито корени бяха в страха.
АОК и НАТО казваха на албанците: "НАТО поддържа АОК. След като НАТО вземе връх, управлението ще бъде поверено на АОК и ако не напуснете сега, по-късно ще имате големи неприятности. Няма да има сигурно убежище за вас".
Ето какво имах предвид, когато казах, че трябва да знаете нещо за албанската култура, за да разберете, защо албанците избягаха. Трябва да знаете за кръвната вражда.
Кръвната вражда и Законът на Лека
Една книга има голямо влияние върху косовските албанци.
Нарича се "Законът на Лека Дукаджинис". Това е текст от 15-и век, който изрежда правилата на поведение, навлизайки с големи подробности в начините за осъществяване на кръвното отмъщение; кога и кой е редно да се убива? Този текст излага правилните методи, които да се използват при убиване, правилата и регулациите и т.н.
И този закон е жив сред албанците днес; особено след падането на комунизма. Това е една култура, силно ориентирана към традицията.
За албанците кръвната вражда е постоянна заплаха. Хиляди хора в Албания и Косово не могат да напуснат домовете си, понеже са преследвани (за кръвно отмъщение - б.пр.). Дори дете в люлката може да бъде белязано със смърт, като част от някаква вражда. Именно поради тази причина домовете на косовските албанци се заобикалят с високи стени и се строят с амбразури, вместо прозорци.
Убивайки методично онези, които отказваха да я поддържат, АОК всяваше дълбок страх сред албанците: отказът от подчинение на някой кланов член води до отмъщение срещу целия клан (род).
А сега, за да засили кръвната вражда, АОК имаше и бомбардировачите на НАТО... Онова, което ме изненада, бе колко много това е повлияло на албанците, дори на интелектуалците.
Удивен съм! В Прищина има един професор, много свестен човек; но щом дойде заповед от лидера на неговия клан (който може би е някой фермер на 100 мили разстояние от тук), професорът незабавно стяга багажа си и тръгва за Албания. Без дори да помисли да каже "не".
Дж. И.: Ние не разбирахме АОК. Смятахме, че нейната терористична тактика е контра-продуктивна.
Ч.П.: Те добре познаваха своя народ, неговите страхове, традициите му.
Те знаеха, че ако могат да им докажат, че са смъртни, лидерите на кланове ще се наредят в строя.
Сега те живеят в едно общество, доминирано от бандити. Нищо от това нямаше да се случи, ако не бяха полаганите години наред усилия от Съединените щати за дестабилизиране на Югославия.
Б.Р. Ако, читатели, нещо в бягството на косоварите през 1999 г. ви напомня за "Голямата екскурзия" на българските турци през 1989 година, помислете си дали приликата е случайна.
Не бързайте обаче да се успокоявате, че резултатът от инсценираните спектакли е различен.
Ако през 1989 г. ни се размина това, което стана в Косово през 1999 г., то е защото още имаше Варшавски договор и СССР.
Никога не е късно историята да се повтори, особено когато изключенията потвърждават правилото и фарсът става трагедия!
Летопис на авторитаризма
На 9 януари т.г. изгледахме по БНТ дългия монотонен, тенденциозен филм на журналистката Татяна Ваксберг "Технология на злото". Този филм показа грозни неща от най-новата ни история, като освети само едната страна на многостранния проблем за малцинствата и отношението на българските управници към тях. Нито дума за неоснователното привилегировано положение на турците в България през първите десетилетия след 9.IX.1944 г., за последвалия тероризъм, за взривения вагон за майки с деца, за бомбите, поставяни на обществени места. Мълвата е единственият източник на информация за тези толкова важни неща... Положителната роля, която филмът изигра, е, че ни върна в едно време, за което цари гробовна тишина в обществото. Времето, в което се изработиха "технологии" за много злини. Най-престъпната от тях безспорно е разрухата на страната, която под демагогския лозунг за "европеизация", бе префасонирана, съобразно изискванията на чужди интереси. За технологията на това зло войнстващите Татяни не проявяват творчески интерес. И БНТ не би допуснала от нейния екран да се разискват подобни неудобни за нашите държавници и политици въпроси... И все пак има един факт, който изигра роля на своеобразен референдум за модела на развитието на демокрацията в България. Това беше изложбата на художника Тодор Цонев "Летопис на авторитаризма". Тя бе открита в София (ул."Шипка" 6, СБХ) на 12.I.1990 г.). Наричам я уникална и си давам сметка, че всяка художествена творба може да се нарече така. "Летопис на авторитаризма" обаче е нещо съвсем различно, нещо, което не бе се случвало в никоя страна, по никое време. Експонатите бяха рисувани тайно 32 години. Държавна сигурност, на 16.III.1979 г., ги разкри и заедно с автора им ги "арестува". Цели 68 денонощия Тодор Цонев престоя на "Развигор" 1, води се следствие, разпитани са били около 100 души. Накрая художникът е освободен, но карикатурите му останаха под "арест". Там престояха повече от 10 години.
В първите дни след 10. XI. 1989 г. написах в някои вестници за случая и накрая завършвах с пожелание да се върнат творбите на автора и с тях да се организира изложба. Пишех, но сама не вярвах, че това е възможно. Предполагаше се, че те са унищожени.
Изненадата беше голяма, когато на 22.XII.1989 г. моето пожелание се сбъдна. Карикатурите, осмиващи "другарите ръководители" от комунистическата върхушка на България и на другите страни от социалистическия лагер, носещи номерация със зелено мастило, поставена от служителите на Държавна сигурност, бяха върнати на автора им. Броят им беше близо 1 000.
Тодор Цонев се стъписа - как така ще прави изложба с творби, които е рисувал набързо, скришом. У него се породи съмнение дали карикатурите му имат художествена стойност. Последваха 15-ина дни на съмнения, спорове, стигащи понякога до остри пререкания. Двамата с автора прехвърлихме няколко пъти папките, докато подбрахме 500 творби, достойни да бъдат показани в изложба. В много кратки срокове успях да направя тематико-експозиционния план, който беше истинско удоволствие - задоволи амбициите ми на историк. Експонатите бяха изключително благодатни. Чрез тях се постигна внушителна панорама на историческото развитие на България през последните три десетилетия, видяно в сатиричен план.
"Летопис на авторитаризма" освен художествен факт, беше едно неочаквано, непланирано обществено-политическо явление, което изигра ролта на своеобразен референдум за модела на българската демокрация. Изложбата бе началният акцент на промяната. Тя освободи духа от страх, от подозрителността, вдъхна усещането за равнопоставеност и даде надежда за развитие на постигнатото.
Най-непримирими към нравствената поквара на управниците бяха идеалистите от така наречената "партийна маса". Бяха членове на БКП, но същевременно отричаха и се бореха срещу самозабравилите се "комунистически" величия и фамилиите им. Не сегашните реставратори на антихуманните обществено-социални порядки бяха двигатели на промяната. Истинските партийни и безпартийни патриоти бяха повярвали в илюзията, че България ще развие модерното си земеделие, ще преустрои индустрията си, ще съхрани националната си култура. За тях изложбата "Летопис на авторитаризма" прозвуча като "Марсилезата" за французите, като "Стани, стани, юнак балкански... " за нас, българите.
Позицията на Тодор Цонев в нито една творба не е за реставрация на познатия от миналото капитализъм, не е в защита на "бакалите", както отй обича да казва. Позицията на художника съвпадна с гледната точка на народа, който тогава не беше разделен цветово или драстично по имотно състояние. Така се постигна почти непостижимото единство между творец и зрители.
Ще дойде време, когато този случай ще стане христоматиен пример за това как един артист може да изрази въжделенията на своя народ и да бъде негов всепризнат духовен лидер.
Изложбата трябваше да трае 18 дни.
Но поради изключителния интерес тя просъществува 49 дни.
До последния миг имаше посетители. С автобуси и коли идваха хора от цялата страна, редяха се на дълги опашки, които често се виеха на улицата и стигаха до сградата на Университетската библиотека. По села и градове, чрез фотоси, по самоинициатива, в читалищни салони, във фоайета хората пренасяха изложбата по родните си места. Мигът на освобождението беше желан и очакван.
В същото това време са ставали и други неща, скрити от окото на българския народ. Тяхната "технология" все още никой "ентусиаст" не е мераклия да проучи и разкаже.
Но нека чуем ветеранът-борец срещу корумпирани управници - журналистът Георги Тамбуев. В интервю (в."Сега", 24.XI.2000) той заявява: "Този път, по който тръгнахме, го внесе отвън американската фондация на Ран и Ът. Тяхната програма се направи и с наши специалисти, в част, която засяга социалния ефект на реформата у нас. Когато я прочетох - а аз я поисках лично от Луканов тогава и той ми я даде, - ми се изправиха косите! Всичко, което става в нашата държава, за недояждането, за умирането от глад, за ровенето в кофите за боклук, всичко го има вътре.
- Било е планирано.
- Планирано, да! Като го прочетох, се запитах: Абе, какви са тия политици? Българи ли са? Как така искат този народ толкова много да страда в прехода към "демократичния капитализъм", както те го наричат? Оттогава аз станах много подозрителен към Андрей Луканов, защото той ги доведе тия Ран и Ът. И започнах да гледам на политиката като на нещо много подло."
Важно е да се знае - тези участници във взетите решения, независимо от политическия си цвят, до днес са във властта. Някои от тях станаха богати, много богати хора. Не ги смущава всенародното обедняване, не се срамуват от геноцида над беззащитните групи от българите. Именно те, докато властта е в ръцете им, няма да позволят да се разисква "технологията" на собствения им заговор, който се оказа пагубен за България. Нужни са им "смели Татяни", които с боен устрем да вкарват общественото мнение във фалшиви следи, в задънени сокаци... Изложбата "Летопис на авторитаризма" е в другите измерения на човешкото познание. Тя е сътворена от художник, ренесансова личност, интелектуалец, който във всички времена обезсмисля стойностите на натрапвания от властта (особено от днешната!) модел на универсален човек.
Такъв творец притежава висш модел и рядко срещаната способност да състрадава на слабите, на онеправданите. Така може да се обясни изолацията на Тодор Цонев от всички културни институции в държавата. Но той, верен на себе си, продължава "летописа" на своето време, обдарен от любовта и доверието на народа... На Чичо Сам се зловидят и ракетите ни
Странна е атлантическата "логика", демонстрирана от задокеанските претенденти за световно господство.
Уж ни канят в НАТО, и самият патриарх на американската дипломация Хенри Кисинджър ни хвали с пълна сила и съвсем сериозно "предупреждава" Белия дом да не шикалкави относно българското членство в пакта. Пък вече превърнаха армията ни в обикновена жандармерия. И сега трябва да претопим ракетите си С-300.
Според формалната логика това е абсурд - всеки иска да има колкото се може по-силен съюзник!
Само че във Вашингтон и Брюксел се водят не от тази логика... Защото ракетите С-300, популярни на Запад като "Скъд", са наистина страшна огнева сила. Те все още могат да охлаждат мераците и на най-силната в региона армия - турската. Независимо от иначе окаяното състояние на днешното българско войнство.
Ето тук е причината за настървението на натовските стратези и техните български мекерета на всяка цена да унищожат този май наистина последен щит на българската независимост.
Ама че ракетите са си съвсем читави, че могат и в това състояние да служат още 12-14 години, а междувременно да се модернизират - това хич не интересува "послушковците" от МО и Генщаба.
Нали такава е заповедта от Пентагона и Брюксел! Козируваш и изпълняваш!
От осем години натовци си точат зъбите да прегризат този все още здрав стълб на българската държава - едно от малкото останали читави неща у нас. И ако досега Чичо Сам не е успял в пъклените си мераци, то заслугата е почти изцяло на българските медии. Колкото и да са сервилни и продажни, понякога все пак намират сили да служат на истината.
Дано и този път успеем. Ако не - поне ще знаем, че сме се опитали да спасим остатъците от националното достойнство и суверенитет.
Национализмът срещу чумната епидемия на глобализма
В навечерието на Нова година на площад "Батенберг" в София бе развят нацистки флаг и около появяването му се развихри истерия - "Помощ, демокрацията е в опасност! ". Точно една седмица след това, по време на честването на Ботев, младежката организация "Че Гевара" изобрази с емблемата на НАТО нацисткия пречупен кръст. Срещу тези два независими един от друг случая бе впрегната цялата пропагандна машина на държавата. Логично е човек да си зададе въпроса "Защо? ".
В криминологията обикновено свързват този въпрос с други два - "Кого ползва? " и "Какво цели? ".
Отговорът на първия е очевиден - властта, изпълнителна и законодателна. Отговорът на втория също не е особено труден - изпреварващ бой по подготвящите се за атака политически противници. Не е за чудене тогава, че в десен фашизоидъм бе обвинена предимно лявата БСП. Това си е очеваден пропаганден ход и не си заслужава да се спираме на него. По-неприятното е, че в наченалите предизборни демагогии отново не на място бе изваден национализмът и наново му пришиха кръпки от чужди гащи. В десетки телевизионни и радиопредавания и в стотици вестникарски статии за около седмица национализмът упорито бе подреждан в една графа с фашизъм, националсоциализъм, антисемитизъм, че и расизъм накрая. Да се чуди човек как не го обвиниха и за съществуването на комунизма и на капитализма. Макар че колко му е - национализмът и без това винаги е бил трън в очите на всички управляващи. Абсолютно на всички управляващи.
Погледнато в исторически план, национализмът винаги е бил кауза. В името на неговите идеали се е идвало на власт, но след това те винаги прекалено бързо са се забравяли, за да отстъпят място на "по-прагматичните" идеи. Тези, които биха заздравили и запазили властта на новоуправляващите. Малко са, които си спомнят, че Руската революция в началото на века започна като борба за възстановяване силата на Велика Рус, а едва впоследствие бе приватизирана от болшевиките, които тръгнаха да създават червен интернационал. Фашизмът в Италия, а по-късно в Испания и Португалия, тръгна с лозунги за възраждане на нацията. Едно десетилетие след римския поход на Мусолини на власт в Германия дойдоха националсоциалистите пак с идеята за възстановяване мощта на бита и унизена Германия. По-късно обаче всички те създадоха черния интернационал в противовес на червения. Защото основната им идея бе световното, глобалното господство. Днес отново - за пореден път - глобализмът е в основата на всички човешки беди.
Днешните идеолози на всемирното господство удобно приписват на националсоциализма жестокостите на нацистите през Втората световна война. Историческите факти обаче са по-обективни. Те ни припомнят, че вманиаченият фюрер променя цялата същност на националсоциализма, запазвайки само името му, като му оставя черно и неизтриваемо петно. Лудият австриец е проводник на ненавистната теория за расово превъзходство, насложена върху чужд на нея пласт.
Истинският създател - през януари 1919 г., на националсоциалистическата партия в Германия е мюнхенският занаятчия Антон Дрекслер и в началото тя дори не е имала програма, а една-единствена идея - борба на германския народ срещу унизителния за страната Версайски договор, донесъл пълен банкрут на промишлеността и обрекъл на глад милиони германци. Кой от тогавашните германци не би подкрепил идеята за възстановяване силата на страната им? Най-важното: в програмните документи на оригиналната партия на Дрекслер няма и намек за каквото и да е световно господство на какъвто и да е народ над друг народ.
Хитлер преобръща с хастара навън идеите на Дрекслер и създава чудовищния образ на националсоциализма, отъждествяван оттам нататък единствено и само с хитлеризма. Виновен ли е обаче ножът, който е създаден за рязане на хляб, че е попаднал не по своя воля в ръцете на убиец?! На тъпана нали могат да се отмерват и ръченица, и военен марш.
Национализмът няма нищо общо нито с националсоциализма, нито с фашизма, нито с комунизма, нито с капитализма. Макар че се използва от всички тях, за да маскират истинската си същност на икономически модели за завладяване на света. Миналите и съвременните глобалисти ненавиждат национализма. В основата на техните идеи стои изискването за подчинение на индивида - в името на институцията, и на свободната воля - в името на авторитета. За никого не е тайна, че най-бюрократичната държава днес е американската и единствено обединените западноевропейски структури на ЕС могат да й съперничат по обезличаване на индивидуалните човешки права и подчинението им на идеята за единно (разбирай - обезличено) "човешко" пространство. Така се владее най-лесно и така подчинението става най-тотално. Нищо ново под слънцето.
В началото са били религиозните глобалисти. Разпростирайки своя си бог над близки и далечни народи, те са разпростирали над тях и политическата си, т.е. икономическата си власт. Да не би Светата инквизиция на Католическата църква да се е борила за запазване чистотата на вярата!? Налагала е с огън и меч властта на монарсите си чрез папите си. Това е истината за великата конкиста и за борбата на католицизма срещу "дивашките" вярвания на завладените народи.
Загубиш ли вярата на дедите си, обезличаваш се като народ и оставаш роб за вековете напред.
Христоматийна е съдбата на южноамериканските индианци, приели католицизма на завоевателите си. Как се изчезва от лицето на историята знаят и хайбарските евреи, завладени от пророка Мохамед през 629 г. и приели исляма за своя вяра. Днес такова племе няма - кръвта им отдавна се е смесила с кръвта на стотици други племена и народи, приели отгоре да им свети непомръкващ полумесецът.
Ако не беше национализмът ни, проявен като православно християнство по време на многовековното турско робство, щеше ли днес да ни има на картата като народ и държава?
Глобализмът на ХХ век бе белязан от втори етап в своето развитие - изоставяне на заден план на религиозните войни и заменянето им с псевдосоциални икономически теории като комунизма. Те бяха изведени на историческата сцена поради явното изчерпване на панрелигиозния модел на завладяване на света. Индивидуализмът този път бе атакуван от различни модели на производствени отношения, прокламиращи своята непогрешимост и обещаващи същия бъдещ рай, който по-рано обещаваха различните религиозни воинства.
Преди десетина години единият модел успешно бе пометен от петата колона, която сам си отгледа. Дълбоко обаче се заблуждават онези, които разтръбиха окончателната му смърт. Той просто се трансформира в по-висша фаза, добре позната ни от последните 50 години от историята на САЩ. В момента същите процеси на комунизация текат и в Европа. Единици, хайде стотици да са, онези у нас, които са проявили желание и са изчели поне няколко десетки основополагащи документи на изграждащата се единна Европа. Ако го бяха направили, бившите комунисти щяха радостно да въздъхнат, че духът на социализма е възкръснал, а пък ортодоксалните капиталисти биха се прекръстили от ужас при откритието, че времената на свободната инициатива май безвъзвратно отмират, отваряйки път на познатата им "комунистическа" уравниловка и бюрократщина.
Десетки, а може би и стотици хиляди страници, свързани по един или друг начин с темата за разпада на социалистическата система и последвалото десетилетие, са минали през ръцете ми. Навсякъде в тях се пише за бившия Съветски съюз и бившите му сателити от Варшавския договор. Никъде - забележете! - никъде не се пише за бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) - гръбнака на социалистическата система. Не се пише, защото е неудобно. Защото много народ ще започне да прави сравнения и да си задава въпроси, на които трудно се отговаря. Удобно е да се напомня за концлагерите, но не е изгодно да се припомня, че една трета от световното производство се падаше на страните от СИВ. Удобно е да се пише, че съветският ботуш унифицираше половин Европа, но не е препоръчително да се отбелязва, че днес брюкселската химикалка се опитва да унифицира цяла Европа. Това, че сега методите са по-рафинирани, изобщо няма никакво значение. Просто времената са други и първо се опитва с моркова - ако той не подейства, в действие влиза тоягата на авиацията под обединеното командване на САЩ. Предостатъчен пример - Югославия.
Това е истината. Няма защо да се самозаблуждаваме, че идеологизацията е отминал етап от развитието ни - тя тепърва ще става все по-мощна. Алчните за световно господство имат нужда от уеднаквени плътни и сиви редици на безмозъчни производствени единици, които в стройни колони да вървят напред към все по-високи производствени успехи в името на светлото бъдеще. Хич не е случайност, исторически куриоз или някакво съвпадение, че едни и същи сюжети се използват в пропагандни плакати на бивша нацистка Геермания, бившия Съветски съюз, на днешните САЩ и обединена Западна Европа. Хич не е. Проблемът дори не е и в идиосинкразията на мечтаещите за световно господство. Неизбежен е стремежът на една лавина да нараства. Неизбежно е и желанието на един стопанин да увеличи имота си, за да живее по-добре. Винаги има обаче предел на насищане, зад който всеки процес става неуправляем. След този предел е пълна безсмислица да се опитваш да разширяваш властта си. За съжаление, както е знайно, човешкото око няма насищане.
Национализмът е едно от лекарствата срещу проявите на горната шизофрения. В самото начало на статията казах, че исторически погледнато, той е кауза. Обаче обречена, защото претендентите за световно господство никога няма да се свършат и здравият разум на национално осъзнатите винаги ще има срещу себе си един враг, който е многократно по-мощен. Но не и по-силен. Защото национализмът е повече от рибаря на Хемингуей, който знае, че може да бъде унищожен, но не и победен.
Национализмът дори не може да бъде изтребен, защото докато има жив поне един представител на даден народ, то и национализмът ще е жив. Кой както иска да го нарича - народолюбие, чувство за национална принадлежност, себеуважение, родова памет - същността му е една: запазване на особените и неповторими ценности на група от хора, които живеят на едно място, изповядват един и същ мироглед и принадлежат към една и съща духовна общност.
В този смисъл в сблъсъка между глобализма и национализма краен победител все пак винаги е бил и ще бъде национализмът. Различните световни господари се появяват и изчезват. Появяват се и изчезват империите. Народите остават. Остават обаче само онези, които докрай са отстоявали правото си на индивидуалност. Забележително е, че "национализъм" бе мръсна дума за комунистите - интернационалисти и днес също е мръсна дума за наследниците им глобалисти. Каква е разликата между едните и другите в края на краищата, щом и едните, и другите се опитват да ме обезличат и да отнемат правото ми да съм точно българин: т.е. индивид, роден и израсъл преди всичко и най-вече в лоното на православната църква.
Кой ще бъда аз, ако ми отнемат православието? Никой! Абсолютно никой, защото православието това съм аз и аз съм православието. Едното е в другото, както биха казали философите - православието е в българина и българинът е в православието. Който се опитва да ги раздели, съзнателно се опитва да ги убие.
И никой да не си прави илюзии, че разколът в БПЦ е случаен - той е само едно от оръжията за унищожаване на народа ни. Да сте виждали български националист, който изповядва исляма, юдейството, католицизма, протестанството!.. Българският националист неизбежно е православен. И нито е ляв, нито е десен, нито е среден или какъвто и да е друг, както и да го заетикетват. Както ционистът не може да не е евреин, полякът - славянин и католик, а руснакът - славянин и православен.
Йезуитската пропаганда на новите световни кандидат-господари през последните една-две години упорито рисува образа на австрийския националист Георг Хайдер като нов Адолф Хитлер. Хайдер обаче е австриец за разлика от безродника Шикългрубер, обявил всички арийци за германци в опит да изтреби национализма като понятие и да го подмени с термина "арийство". Австрийците не са немци, най-малкото защото са католици за разлика от северозападните си съседи, които са преобладаващо протестанти. Неслучайно католическата църква е била един от основните врагове на фюрера и нейните служители са били изтребвани със същата методичност, с която са били изтребвани евреите и циганите. Запознатите с историята добре знаят, че въпреки произхода на Хитлер, в Третия райх австрийците винаги са били смятани за "второ качество" арийци, а самият вожд упорито се е наричал "австрийски немец", намеквайки, че не всички австрийци могат да заслужат великата чест да са "германи". И да се обявява днес австрийският националист Хайдер за нацист е, меко казано, доста необосновано. Но пък е удобно - за пропагандните цели на глобалистите. Всъщност Хайдер и неговите последователи се борят за едно - да не преживее страната им нов "аншлус", много по-рафиниран, но и много по-опасен от откритото хитлеристко нахлуване преди шейсет години.
Национализмът не е и не може да бъде опасен за съседни народи и държави поради самата си същност - той е вътрешно насочен. Целите му са да запази оригиналността и неповторимостта на една по-голяма или по-малка общност от хора. Абсурдно е в този смисъл да се твърди, че той е агресивен и заплашва когото и да е. Всеки има правото (и задължението) да отстоява своята неповторимост и индивидуалност и това не може да бъде вина. Бог е поискал да бъдем различни.
Опасни са онези, които се опитват да уеднаквят света около себе си. Недостойно и подло е да се подменят понятията и национализмът да се обявява за великошовинизъм от какъвто и да е тип. Стремежът за регионално или световно господство не е присъщ на националиста. Но когато при теб пристигнат с оголен ятаган и коран в другата ръка или с модерните им варианти "F-16" и безроден космополитизъм, нямаш право да не се защитаваш.
Провокацията от площад "Батенберг" може да има много подстрекатели и изпълнители, но сред тях е абсурдно да се търсят националисти. Националистът издига българското знаме и кръстът на православието, а не чужд флаг с чужд символ. Това могат да направят само обезродени неверници, рожби на тайни и явни отродители, изличили от мирогледа им българщината и превърнали ги в "граждани на света", т.е. в едно нищо - тръни без корени и с посока - посоката на променливия вятър.
Историята ни познава много помияри и предатели и днешните ни управници не са дори най-способните в това отношение. Народът ще ги преживее и тях. Защото го има национализмът, защото го има православието. Няма да ни претопят и няма да ни заличат като нация и като предопределени от Всевишния да носим името БЪЛГАРИ.
Доказателство е, че България е единствената европейска страна, която от създаването си до днес носи едно и също име.
Единствената.
Петър, Бойко и момчетата от "Че Гевара"
Странни неща започнаха да стават в българската държава.
Петима души, членуващи в напълно легална организация, пренощуваха в полицейски участък, само защото се възползваха от конституционното си право на свобода на словото.
По-точно, става дума за следното. По време на честване на 153-годишнината на Христо Ботев, в Борисовата градина, където е паметникът му, те издигат плакат с надпис "Вън натовците! ". В буквата "О" е вградена емблемата на човеколюбивата натовска организация. Тя, на свой ред, е стилизирана като символа на известно по-ранно течение на западноевропейския хуманизъм - пречупения кръст.
Това става в присъствието на главата на въпросната държава, който не одобрява гледката и я окачествява като "кощунство", а младежите - като "лумпени". "Щурмовите отряди на левицата са способни да опорочат всичко, включително и най-светлите празници от българската история", доразяснява по валентинстояновски реакцията на своя главнокомандващ г-н Бойко Ноев, син министър и син на АБПКФ, наследил не само актива, но и активността на таткото. Да не забравим: и баща на българските войници, най-вече на заболелите.
Излиза, че за президент Петър не е приемливо да се поставя знак за равенство между нацизма и атлантизма. В случая е прав. За равенство няма място, тъй като между тези две течения има не само прилики. Хитлер, за разлика от Клинтън, при всичките му чудовищни престъпления, не се осмели да използва открито срещу гражданско население обеднен уран или бойни отровни вещества. Това обаче е друга тема.
Лумпени в България наистина има. И при този така усърдно култивиран у нас отвъдатлантически модел на развитие броят им няма как да не се увеличи. И това е друга тема. Има ли основания обаче главата да характеризира така протестиращите? От медийната снимкова и печатна информация такова нещо не личи. На снимките се виждат група младежи с интелигентен вид, които възпитано са издигнали плакат и толкоз.
Да са "щурмоваци" (по думите на пълководец Бойко), като януарските герои, които наистина щурмуваха и погромиха парламента, без това да предизвика неодобрението на президент Петър? Не са. Да са налетели да бият полицията, както са правили в палавите си младини днешните правилни атлантици Йошка Фишер и Даниел Кон-Бендит? И такова прегрешение нямат. Да са извършили дори дребно правонарушение, като пътник Петър в Австралия, който прескочи бариерите, делящи го от подиума на отличените спортисти, за да ги поздрави с цената на някакви си няколкостотин хиляди долара, платени от българския данъкоплатец? И това не са.
Тогава? Защо е трябвало да нощуват в участъка подобно ловешки журналисти? Последните поне имаха утехата, че се радват на кратковременна държавна квартира заради лудориите на една елегантна дама. Че и на някои от тях поднесоха кебапчета в духа на милите й капризи.
За младежите не става ясно дали в участъка са били нахранени, или са изкарали нощта на Муравеева диета, т.е. на фотосинтеза. Пък и Петър, нека не ни се сърди, не е пръв красавец на републиката, че да заслужава такива жертви.
Така или иначе, младежите се оказаха първите политически затворници на демократична следдесетоноемврийска България. Защо политзатворници? И защо първите?
Политзатворници, защото бяха насилствено лишени за 24 часа от свобода без законово основание. Официален мотив: "присъствалите на честването били възмутени от проявата им". Такава формулировка едва ли има в НК и НПК. Цяла България е възмутена от "Сапио", "Булс", "Олимп", Соколов, Краус, Цонев, Бисеров, Зафиров и прочие и прочие. Обаче никой не е бил опандизен заради това дори за 24 секунди. Повтаряме, първи политзатворници именно защото властта в случая дори не пожела да си направи труда да се позове на някакъв писан закон, както направи при арестуването на висши сановници от Живково време.
Или да ги обяви по отработен старовремски тертип за луди, както стори неотдавна при задържането на протестиращи пред американското посолство.
Ще каже някой, че "политзатворници" е силно казано, че политзатворници са тези, които са лежали по-длъжко време в Гонда вода преди Девети или в Белене след Девети.
Не пренебрегваме продължителността на лишаването от свобода, но все пак става дума за един принцип.
Още нещо, което при други обстоятелства би било по-скоро забавно. Петър Стоянов се превърна в първия след Фердинанд държавен глава, в най-новата ни история, ангажирал се непосредствено с политически репресии срещу поданици или съграждани.
Когато студентите навремето освиркали Фердинанд, разгневеният монарх наредил лично на вътрешния министър Петков да разпръсне "пасмината". Не става ясно дали президент Петър също така лично е организирал противозаконното задържане на младежите, или някой по-низш чин се е престарал. Но във всеки случай държавният глава не е попречил на това.
За цар Борис, Георги Димитров и Тодор Живков е написана много мемоарна литература. И най-върлите им врагове не споменават тези държавни глави да са изпълнявали по съвместителство и чисто стражарски функции и да са давали оперативни указания в духа на "хванете тогоз!"
Неведоми са пътищата президентски.
Интересни са методите, с които се опитва да си гради "имидж" един венценосен почитател на Битълсите и претендиращ за кумир на българската младеж, пък и нагласил се за още един президентски мандат. Дали хуманист като Джон Ленън би одобрил подобно поведение? Не ни се вярва.
"Кощунство", казва Петър пред паметника на Ботев. Кой дава тази характеристика?
Дава я човекът, който:
Не казвам "суверенна", защото ако не е суверенна, не е държава. Правист Петър би трябвало да се замисли възможна ли е държавност без суверенитет и може ли самият той да бъде държавен глава, ако си няма държава за оглавяване;
- пак публично поиска да хариже за чужди бази и земята, за чийто суверенитет Христо Ботев положи кости на Вола. С намек, че може и да са ядрени - не опроверга това предположение.
Засега ще се въздържим от изброяването на някои негови други думи и действия.
НЯМА ОБАЧЕ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖИМ ОТ ПРИЗИВ КЪМ НЕГО ДА ОБЯСНИ ПУБЛИЧНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ ЗА ЗАДЪРЖАНЕ. ЗАДЪРЖАНЕ НА НЕХАРЕСАЛИ НЕМУ МЛАДЕЖИ.
За ориентир му предлагаме Първа поправка на Конституцията на САЩ: "Конгресът няма да приема закони..., забраняващи или ограничаващи свободното упражняване на свободата на словото и печата и правото на народа свободно да се събира..."
Българската конституция, предполагаме, я знае наизуст, затова не я споменаваме.
Писмо на Асоциацията на разузнавачите от запаса
Асоциацията на разузнавачите от запаса е изпратила до президента на Република България, до министър-председателя, до председателя на Народното събрание и до народните представители писма във връзка с проекто-закона за допълнение и изменение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност - т.нар. закон за досиетата.
В писмата разузнавачите от запаса изразяват безпокойство и загриженост от някои положения в Закона, които могат да доведат при прилагането им до негативни последици за националната сигурност и до задълбочаване на конфронтацията в българската общественост.
В този брой публикуваме писмото до председателя на Народното събрание и членовете на Комисията по национална сигурност, както и до членовете на Комисията по правните въпроси.
В следващия брой ще публикуваме писмото до президента на Републиката Петър Стоянов и до председателя на МС Иван Костов, за да знае българският народ, че са предупредени и че утре пред неговия съд няма да има смекчаващи вината обстоятелства.
Асоциацията на разузнавачите от запаса е силно обезпокоена от законодателната инициатива, предприета от управляващото мнозинство с внасянето в парламента на Проекта за закон за допълнение и изменение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
В процеса на подготовката на проекта за закон и по време на дебатите в пленарна зала бяха оспорени мотивите на вносителите и бяха подчертани негативните последици, които биха настъпили с прилагането му. Независимо от това проектът на закон бе гласуван на първо четене и с това 38-ото народно събрание е на път да приеме един неморален и в същото време абсурден от юридическа гледна точка закон.
Разунавачите от запаса, които са отдали дълги години от своя живот за изграждането на дееспособен сътруднически апарат в защита на националните интереси и суверенитета на България (практика на всички разузнавания по света), биха желали да изложат някои свои принципни съображения.
Независимо от това чия е инициативата и какви са мотивите на вносителите, този закон не е в интерес на българския народ и държава. Този закон ще бъде не само репресивен, но и ще наруши човешките права на български и чужди граждани, работили и работещи за националната сигурност на България. Неговото прилагане ще нанесе тежки и непоправими удари на българските разузнавателни служби, ще отслаби устоите на държавността и на националната сигурност на България.
Уверенията на вносителите, че "Законопроектът няма текстове, които да предвиждат репресии спрямо лицата, за които по безспорен начин е доказано, че са осъществявали дейност като щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и/или РУМНО", прикриват истинските цели и намерения и целенасочено не назовават евентуалните негативни последици от него за българското общество и държава.
Неговото приемане ще доведе до изостряне на компроматната война и до задълбочаване на разединението на нацията на "добри" и "лоши" в момент, когато в българското общество се оформя консенсус за бъдещото развитие и приобщаването на България към европейските структури. Тази конфронтация ще се задълбочи, особено ако на Комисията по изпълнение на закона се даде право да прилага селективен подход при разкриването разузнавачите и сътрудниците от разузнавателните служби, без значение дали са от Националната разузнавателна служба или от РУМНО.
Видимо вносителите не си дават ясна сметка и за това как специалните служби и съдебни органи на чуждите страни ще действат по отношение на разкритите български агенти и сътрудници. Този закон ще бъде достатъчно основание за провеждането на поредица от активни мероприятия и "шпионски" процеси срещу България. А в бъдеще едва ли ще се намерят български и чужди граждани, които да съдействат на едно неспособно да защити своите сътрудници разузнаване. С това българската държава ще се лиши от възможността да получава необходимата политическа, икономическа и военна информация.
Не бива да се пренечрегват и морално-психологическите последствия за близките на несправедливо заклеймените сътрудници и разузнавачи, когато имената им се появят във вид на "черни списъци" по страниците на Интернет.
Моралната отговорност за възможните човешки трагедии ще носят не българските разузнавателни служби, които са изпълнявали своя дълг, а парламентът и депутатите, които са приели този законодателен акт.
Законът в никакъв случай не би подобрил, а по-скоро ще увреди на престижа на България пред европейската общественост. Приема се и се уважава силният партьор, този, който защитава успешно своите национални интереси и достойнството на своите граждани.
Уважаеми господа,
Вярваме във вашия разум и чувство за национална и гражданска отговорност.
Правата на човека и правата на властника
На тържеството за полагане на венци пред паметника на Христо Ботев на 6 януари петима от младежкото движение "Че Гевара" опънаха транспарант "ВЪН НАТОВЦИТЕ! ". "О"-ото бе емблемирано с деформираната като свастика четирилъчна звезда на Северноатлантическия пакт.
Лозунг като лозунг, каквито недоволните от агресивната политика на военния блок от години разнасят при разни случаи по улиците на европейските градове... Петимата стояха мирно, не викаха, не скандираха, не се биеха с полицията. Но бяха арестувани, отведени в I РПУ, свалено им бе "дознание", щото единият малолетен бе предаден на родителите му, а останалите пуснаха на следващия ден. Полицията извърши арестът под обвинението за хулиганство, т.е. нарушаване на обществения ред! От което веднага следва, че в България законът може да бъде нарушен от изпълнителната власт, когато и както тя си поиска. Ние, разбира се, не се надяваме съдебната власт да санкционира полицията по този случай, но това между другото.
В общественото пространство петимата демонстриращи младежи останаха съвършено сами.
Опозицията в лицето на ръководството на БСП, се разграничи от тях, като ги нарече провокатори и припомни, че и при други случаи те рушели "авторитета на БСП и нейното ръководство".
Реакцията на управлавящите бе повече от красноречива. Още преди да са разбрали за какво става дума, те се хвърлиха яростно да клеймят петимата демонстранти.
Военният министър Бойко Ноев ги нарече "щурмови отряди на левицата", които са способни до опорочат всичко, дори най-светлите празници в българската история. Неговият политически рефлекс стигна само до елементарната попръжня срещу противника... Нищо повече!
Затова пък президентът, който днес се радва на най-висок политически рейтинг и е избран за "Мъж на столетието", изрази мнението си по-най-категоричен начин. Той оцени появата им на тържеството като "кощунство", "демонстрация срещу националните идеали", "гавра с националното съзнание", нарече демонстрантите "лумпени", срещу които трябва да се вземат "категорични мерки".
Върнете се на лозунга, драги читатели - "ВЪН НАТОВЦИТЕ! ".
Това означава, че мирно и законно протестиращите просто не са съгласни с присъствието на Северноатлантическия пакт в България, респективно влизането на страната във военната коалиция на Запада. Което е тяхно конституционно право, а моралният им дълг е да уведомят обществото за своето несъгласие.
Пречупването на "звездата" - емблема на пакта, означава, че хората с транспаранта смятат военния блок за оръдие от същия разред, каквото е хитлеристката идеология. Те несъмнено са прави в много отношения и доказателство за това е емблематичната фраза "нов световен ред", подменила Хитлеровото "нов ред на Земята", налаган все със силата на оръжието.
От думите на президента излиза, че "националните идеали" на българите са "новият световен ред" на финансовата олигархия, базирана в Съединените щати, чието оръдие засега е НАТО.
Такова нещо не се помни дори в онова време, когото подобни на днешните политици, преди половин век, привързаха България към колесницата на нацизма. Тогава те пледираха, че с победата на нацизма ще бъдат реализирани националните ни идеали, всички българи да живеят в една държава. Но никога не са наричали човеконенавистническите идеи български национални идеали!
Затова и едни от тях се присъединиха към общонародното движение на българите за спасяването на българските евреи.
Днес противниците на НАТО биха били, и вероятно в по-друга обстановка ще бъдат, пратени в лагери, както протестиращите от "Че Гевара" престояха в ареста едно денонощие. За такива "категорични мерки" най-вероятно мечтае демократичният президент, рицарят на "новия цивилизационен избор".
От президентската реакция излиза също, че българското национално съзнание изцяло е обладано от идеите за "нов световен ред" и затова протестите срещу НАТО могат да се оценят единствено като "кощунство".
Тук възниква най-елементарен въпрос - откъде знае държавният глава дали българите подкрепят подобен ред, налаган с убийства на беззащитни деца, жени и старци с най-модерни оръжия?!
Проучванията на общественото мнение по време на войната на НАТО срещу сърбите показваха, че минимум 75% от българите са против. И това от конформистките социологически агенции!
Българският политически елит и от ляво, и от дясно не пожела да чуе народния глас с един референдум за членството на България в НАТО и Европейския съюз. Така бе извършена една чудовищна минипулация.
Тази абсолютна безнравственост непрекъснато се увенчава с нови и нови престъпления, именно срещу националните идеали, които винаги са изразявали същината на българския морал - националната демокрация, добронамереност, миролюбие, право на съществуване за всички, отвореност към "другите".
Последното от престъпленията е "балканският синдром" с обеднения уран, който тепърва ще коси "пушечното месо" на световната финансова олигархия. Но заедно с него и нас - бедните обитатели на бъдещата европейска пустиня... Президентът нарече граждани на страната, чийто държавен глава е той, "лумпени". Единствената причина бе, че те не са съгласни с него, с неговия "цивилизационен избор".
"Lumpen" е немска дума, която означава дрипльо, босяк, бедняк, нехранимайко, вагабонтин... Удивително е защо само заради несъгласието си тези хора трябва да бъдат така оплюване, и то от държавния глава на всички българи?
Кое е кощунството?!
Това, че те изразяват свободно своята воля пред Паметника на Христо Ботев, който е символ на българската свобода и цивилизованост, на българския европеизъм? Българинът, който люто ругае "азиатщината", "непоринатата византийска воня" и "блудницата Европа"? Кой друг по-вярно е посочил всичките истински врагове на българщината?
Нали Христо Ботев пръв с поезия и съдба показа, че цивилизоваността означава прав гръбнак, но не плонжове пред силния на деня.
За повече от сто години подобните на президента ни политици нищо не научиха от моралното наследство на поета. Такива като Христо Ботев са изключително неудобни за всякакво използване в политическите манипулации. Просто трябва да се вземе някое от томчетата със стихове или публицистиката му, за да се види колко далеч от него се намират онези, които полагаха в зимния ден венци на паметника му. Дори и на ония, които се представяха за негови наследници.
И напротив, най-близо до наследството, което ни остави Христо Ботев, бяха хората с транспаранта. Не само защото бяха jf'kr с превъплъщението на емблемата на алианса, а защото се осмелиха да протестират.
Има нещо символично в този протест. Лютата реакция на политиците всъщност ги обявява, едва ли не за луди! Арестът символично ги окачва на бесилото.
Е, спомнете си сега за лудия Мунчо на Вазов, единствения, осмелил се да протестира с една люта попръжня срещу негово величество султана. За което го и обесили в касапницата... Ами стихът на поета "Свестните у нас считат за луди! "... У българите има много конформизъм, но и много инстинкт за самосъхранение. През 1940г., когато България се присъединява към оста Рим-Берлин-Токио, много трезви българи предупреждават за огромната опасност, която крие членството на държавата ни в агресивен военнен съюз.
Днес, след шестдесет години, българските политици правят същата грешка. Последствията ще бъдат същите - всеки, който е тръгнал да завладява света, е стигал до едно и също място, там, където последен се яви Адолф Хитлер. Политиците не чуват трезвите предупреждения... Щом чуят и една дума срещу НАТО, подскачат като ужилени, закрещяват истерично най-гнусни думи.
Ето къде е КОЩУНСТВОТО!
Кощунство е да обърнеш гръб на историята, която наистина е учителка на човечеството. Друг е въпросът дали някой иска да се учи, или е обладан от съзнанието, че се е родил научен.
Правото на народа е да протестира, правото на властника е да се вслушва в този протест. Щом си дошъл на власт под знамето на демокрацията, нямаш право да изключваш от обществото гражданите, които не са съгласни с тебе. Иначе не си демократ, а източен сатрап... Впрочем, жертвите на "сатрапията" вече десет години ровят в кофите за боклуци и мрат, а другите, бъдещите жертви, изобщо не се раждат.
За какви "национални идеали" става дума, г-н Президент, след като нацията се топи не с години, а с часове?
Прекаламявам се, възвратен глагол... Хора, дето не даваха да се издума за НАТО, сега на лягане и на ставане все НАТО им е на устата, а само ти, викат ми, се намери да се запъваш като жаба на бързей. НАТО е голямата сила сега, опънеш ли се, бие по мутрата, на нас мястото ни е там, при силния.
Ала кого бие по мутрата? - питам. - Все по-слаби. Мърмори за правата на човека в Китай, ама не посяга, както прави за правата на човека другаде.
Важното е, възразяват ми, ние да сме с този, дето бие и ние да удряме, вместо нас да налагат по мутрата. Ех-е-е... Само че, викам, днеска е силен един, утре става друг, какви ще ги дъвчем, ако рече колелото да се превърти?
Смеят се на въпроса ми, вземат го за глупав въпрос. Ще се прекаламим, викат, и потриват ръце доволно. Не бях чувал тази дума, възвратен глагол бил, от плевенското село Биволаре, тамошните хора си го употребявали, когато искали да кажат ще се отметнем, ще обърнем гръб на досегашните и ще се присламчим към новите. Опитвам я тая нова дума, ала езикът ми не се превърна да я изрече, срамотна му се видя, гнуснава, та се наложи да я упражнявам също като спомагателните глаголи по френски: аз се прекаламявам, ти се прекаламяваш, той се прекаламява... Писатели, живи класици, журналисти, артисти, професори, все големи хора, шапката да ти падне, ако речеш да ги обозреш догоре, те са прекаламиха и си свиркат, хич не искат да знаят кой какво щял да рече. А ти кой си, викат ми, за какво се имаш, че ще се отричаш от НАТО? Както другите, тъй и ние, ще си гледаме интереса. Пък като му дойде времето - ще се прекаламим, пак ще сме със силния, на завет, правили сме го, пак ще го направим.
Ала и аз не отстъпвам и навеждам примери от живота.
И в нашата кооперация, казвам, както навсякъде, хора и кучета живеем заедно. Кучетата ги съзерцавам сутрин от балкона. Породи всякакви, различни и на цвят, и на бой, и като се каращисат, става една шарения, картина от модерно изкуство, само че мърда картината, шава, защото те играят като деца, боричкат се, захапват се, ръмжат, но вижда се, че не е истински, че е на уж. Най-голям и най-силен е Чочо, немска овчарка, гласът му на лъв, осанката му царска. И Чочо играе с тях наравно, но всички знаят кой е и какъв е, спазват дистанция, йерархия има. Само Малчо, пуделче едно, къдравичко, колкото ръкавичка, търкаля се като черно кълбенце, само това джереме не спазва йерархията. И с кого мислите се заяжда? С Чочо! Не може да го понася и от глупост ли, от що ли, лае го истински и посяга да го хапе. А самият Чочо се изстъпил насреща му, стои и го гледа озадачено, гледа го отвисоко, гледа и току вземе, че го прескочи, при което Малчо става още по-свиреп и дързък, още по-настървено налита да хапе. Чочо побягва до някъде, уж че много се е уплашил, и отново се връща при своя маломерен събрат, не го наказва за дързостта му, отстъпва му като по-голям и по-силен. Кучета, а пък и те си имат морал: силният не посяга на слабия, отстъпва му.
А НАТО бие по-слаби, по-немощни, и то безжалостно, зверски, измисля всякакви лъжи, че слабият го бил заплашвал, че му засягал интересите. Лъже! Туй натото, значи, много лъже!
И тъй, докато НАТО не се извиси до кучешкия морал да не посяга на по-слабия, да не го бие, да не го оскърбява, докато НАТО не усмири животинската си сила, аз няма да вдигна ръка в негова полза. А до това време ще упражнявам възвратния глагол прекаламявам се.
Ние се прекаламяваме, вие се прекаламявате, докога ще се прекаламяваме, кой ни прекаламява, защо ни прекаламяват... Провокация без маска и без грим
С документалния си филм "Технология на злото", колко е документален, е друг въпрос, Татяна Ваксберг за пореден път доказа, че е журналист за специални поръчки. "Специалното" в случая бе да се сатанизират българите, да им се вмени чувство за колективна вина във връзка с т.нар. възродителен процес, а държавата на българите (не конкретно една власт), а именно държавата, да бъде заклеймена като извор и инструмент на злото.
Не е трудно да се досетим, че някой е силно заинтересован да се създаде именно такъв образ и на българите, и на държавата.
Защо?
Защото, когато има вина, трябва да има и изкупление на вината. А изкуплението може да дойде, приемем ли презумпцията за вина, като се правят все нови и нови отстъпки на турската диаспора, и то за сметка на държавния суверенитет. А защо не и за сметка на териториалната цялост на страната.
Филмът общо взето е бездарен. А е бездарен, едно, че Татяна Ваксберг не е в притежание на професионални качества, и второ, че на дамата в крайна сметка й е дълбоко безразлична съдбата на българските турци. За нея те са само инструменти, с които тя борави, за да изпълни възложената поръчка. И в центъра на тази поръчка, както вече и казахме, е намерението да бъде оклеветена държавата на българите.
И щом тази държава е толкова лоша, нали това е и подтекстът на внушението, значи трябва да бъде премоделирана. А как да стане това? Доган каза - като се превърне в мултиетническа.
Ето къде е заровено кучето.
Затова ключовата дума във филмчето на Татяна Ваксберг е думата ВОЙНА. В различен контекст тя непрекъснато я върти и превърта: "война на държавата срещу човека", масирана военна акция", "държавата подменя миналото на човека".
Прави се и едно друго подтекстово внушение - войната на българската държава срещу турската диаспора продължава. И неслучайно държавата (забележете, не правителството!) е непрекъснато обвинявана, че не дава права и свободи. Към нея непрекъснато се предявяват претенции за все нови и нови отстъпки в полза на малцинствата. Напоследък дори вече открито се говори за необходимостта от създаване на автономни области със свои охранителни и правораздавателни органи.
В контекста на тези претенции трябва да се разглежда и "творението" на Татяна Ваксберг. Тя просто обслужва претенциите на патримонистичните амбиции на Анкара за доминация над Балканския полуостров. А зад тези амбиции стои геополитическата визия на Вашингтон. И за да затворим съвсем кръга, трябва да припомним, че ДПС бе регистрирано като политически субект и се озова в 36-ото народно събрание след груб американски дипломатически демарш, че дори тогавашният министър-председател на Турция Месут Йълмаз написа нарочно писмо до българският си колега Димитър Попов, настоявайки да бъде допусната турската етническа партия до участие в изборите.
Мислим, че е съвсем ясно вече кого обслужва Татяна Ваксберг. Оттук и нейната преднамерена изборност при пренареждане на фактите и премълчаването на всички ония, които са неудобни и не обслужват схемата.
В осветляването на толкова сложното и нееднозначно явление, каквото е т.нар. възродителен процес, Татяна Ваксберг не търси истината, а унижението и погромяването на българската държава. Тя търси мерзка и подла победа. Ако тя да бе един почтен журналист, един почтен изследовател, при всички случаи би видяла, че медалът има две страни и по никакъв начин не би премълчала фактите на турския тероризъм, но Ваксберг и думица не обелва за бомбените взривове в Пловдив, Варна, Сливен и за ужасяващия атентат във вагона за майки с деца в бързия влак Бургас-София при гара Буново.
Мълчи Татяна Ваксберг и за съществуването на нелегалните антидържавни и антибългарски организации като "Турски младежки съюз", "Кемал Ататюрк" и за много още групи, свързани с МИТ, сред които особено изпъква т.нар. "Турско националноосвободително движение", чийто пряк приемник е ДПС.
Но защо тъкмо сега се появи филмчето провокация?
Защото наближават избори и българското общество трябва да бъде максимално разединено и противопоставено, за да може да бъде манипулирано и по този начин да се открие свободна писта за победата на СДС в изборите.
А и друго има - чрез непрекъснатото напомняне на т.нар. възродителен процес и неговото преекспониране в общественото съзнание се цели никога да не се затвори тази страница в българската история и градусът на етническото напрежение да се поддържа висок. А тъкмо това се опитва да направи Ваксберг. Над тази й дейност, нека припомним, тегне конституционна забрана (чл.44, ал.2) за "разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда".
Но Татяна Ваксберг вопие за възмездие. Ще рече за разплата. Но за какво, примерно, трябва да се "разплащат" хора, които с риск на живота си и изпълнявайки държавен и отечествен дълг са предотвратявали терористични акции и са неутрализирали терористи!
Нали всяка държава с всички законови средства е длъжна да се защитава!
Татяна Ваксберг е хладнокръвен манипулатор. Тя си позволява дори да подменя понятийния апарат при назоваването на етническата и верската принадлежност на хората. За нея българомохамеданите, за които няма никакви съмнения (историческата наука го е доказала!), че са природни българи, насилствено принудени да си сменят вярата, са просто мюсюлмани. Това не попречи нито на Република Турция, нито на турската партия в България да манипулират в пропагандата си това население, че е турско, късайки живо месо от националната българска гръд. Така на по-висока степен вече стигаше и до главната цел - санкционирана като държавен акт чрез Конституцията от 1982 г. на Република Турция, където в чл.66 е записано: "Всеки, който е свързан чрез връзка на гражданство с турската държава, е турчин".
Това, че българомохамеданите са български граждани, по никакъв начин начин не пречи на Турция да упражнява над тях патримониум, да ги разглежда като "външни турци", да ги брои за свои "деца".
Нали са мюсюлмани!
Нали така ги нарича и Татяна Ваксберг!
Ползването на един и същ понятиен апарат и от страна на Ваксберг, и от страна на турската държава, повече от ясно показва чия кауза обслужва една уж независима и уж българска журналистка. Татяна Ваксберг е на служба в чужда пропагандна медиа - Радио Свободна Европа. Радиостанция, която гордо съобщава, че се финансира от Конгреса на САЩ. При всички случаи това не е каузата на българите, не е каузата на българската държава.
Повече от ясно е, че филмчето "Технология на злото" е провокация, провокация, насочена срещу българската държавност, срещу националния суверенитет и целостта на Отечеството.
В една нормална и правова държава за такова нещо се отива на съд!
Технология на клеветата
Поредният и едва ли последен антибългарски пасквил на Татяна Ваксберг - "Технология на злото" - не бе изненада. Нито като замисъл, нито като техника, нито като качество на тяхното материализиране.
Тъжно е, но и на най-нелепата и нравствено отблъскваща лъжа може да бъде придадена убедителност, стига да се поднесе талантливо. Посредствеността обаче не може да се компенсира с озлобление и стръв.
Като можене Ваксберг определено не е Спилбърг.
Това едва ли я тревожи, тъй като не вярваме да се е прицелила в "Оскар".
Балканските летви на клеветата, поставени от Сорос, реалистично са съобразени със скромните изпълнителски възможности на местната медийна прислуга. Прескачането им не носи слава и милиони, макар и да не остава невъзнаградено.
Някога Ръдиърд Киплинг призна, че оценява всяко явление с помощта на "петима верни слуги: кой, какво, къде, кога и защо? " И ако заимстваме методиката му, питаме:
КОЙ? Татяна Ваксберг. Предполагаем биологически и културен синтез на два близки славянски народа, които исторически нямат основания да се ненавиждат, а напротив. Публицист с вкус към разузнаването поне второ поколение. Отворена към обществото и в широкия, и в по-тесния смисъл на думата.
КАКВО? Епизод от вековната борба на българите за отблъскване на експанзията на Турция е изведен от неговия исторически и политически контекст и обявен за най-типичен пример на български геноцид срещу турците.
КЪДЕ? В България. Страна в центъра на Балканите, на стария път на коприната и новия - към петрола. Граничи с американския стратегически съюзник Турция и е разположена недалеч от американския стратегически съюзник Израел. Обитавана е от народ, за когото старите врагове Чърчил и Хитлер бяха единодушни - не е и няма как да бъде надежден съюзник срещу Русия. За някои това е не прегрешение, а смъртен грях.
КОГА? Сега. По време на поредния рунд на разрушаването на държавността на православните балкански страни. Само на православните, не на мюсюлманските, където Сорос и сие съвсем разбираемо не търсят мултинационалност и мултикултурализъм.
ЗАЩО? В психоарсенала на работодателите на Ваксберг отдавна присъства добре отработено средство: отслабване на съпротивителната сила на народ, нарочен за заличаване, като му се внуши чувство за вина. От миналото му се извеждат действия на неговите управници към други народи, осъдителни или най-малкото спорни от морална гледна точка (ако ги няма, просто се измислят), обявяват се за генетична увреденост и същностна поведенческа характеристика, и се окачествява като "народ-палач". По същата схема се определят и "народи-жертви". От "палачите" се очаква да се чувстват виновни и гузни спрямо жертвите и да ги компенсират за извършените към тях "злодеяния", дори с цената на собственото си национално самоубийство. На "жертвите" се внушава, естествено, без особени усилия, че не трябва да отслабват темповете на искането на все по-големи компенсации.
Корените на тази техника на промиване на мозъци с геополитически цели в исторически план ще открием къде ли не - като почнем от Стария завет, преминем през "Майн кампф" и стигнем до писанията на теоретиците на глобализма.
Крайният замисъл е "народът-палач" след едно-две поколения да започне да се възприема сам и от света като "прокълнат (или "непълноценен") народ", срещу когото всичко е позволено, а "народът-жертва" - като "избран (или "арийски") народ", на когото всичко е позволено. При такова противопоставяне двойният аршин към тях няма как да не изглежда като нещо не само естествено, но и нравствено издържано.
Има ли реални шансове за успех подобна престъпна фалшификация? Фалшификаторите на история, подобно на фалшификаторите на банкноти, са оптимисти.
Задачите се планират и възлагат на профилирани изпълнители. Татяна Ваксберг или Антонина Желязкова например имат грижата за направата на филмите. Премиерът - за политическия маркетинг. Партийната телевизия - за екранното време. Хелзинкският комитет - за пробуждане на съвестта на "световната общност". Други пренаписват историята на "народа-палач", за да изгуби родовата си памет и започне да се извинява още по-настойчиво за мнимите си злодеяния.
Всичко се финансира чрез вещ в занаята филантроп-международник.
Струва ни се, че все пак Сорос и сие проявяват лекомислие, като се вживяват в ролята на Йехова.
Ще видим ли филми на Ваксберг и Желязкова за Баташкото клане например, или за българските деца и жени, убити от вдъхновени от Анкара терористи; за продължаващия над половин век холокост на палестинците и непризнавания цял век холокост на арменците; за държавния тероризъм срещу кюрдите в Турция; за апартейда, на който е подложено рускоговорящото население в балтийските държави; за разкъсаните на парчета тела на техните колежки от белградската телевизия?.. Не е за вярване. Там, както е известно, е използвана "технология на доброто".
Технология на манипулацията
След документалния филм на Татяна Ваксберг "Технология на злото", посветен на "възродителния процес" (излъчен по БНТ), човек неволно започва да си мисли, че има нещо сбъркано още в името на това произведение. Всъщност филмът е пример за технология на манипулирането със задна дата, по повод събитие, което отдавна би трябвало да бъде забравено.
Ако този филм бе направен да речем от турския журналист Мехмед Али Биранд, едва ли щеше да спести фактите, които биха хвърлили сянка на съмнение за приноса и съучастничеството на самото турско правителство към възродителния процес.
За Татяна Ваксберг и за онези, които неслучайно излъчват този поръчков филм, за да привлекат гласовете на българските турци, друга страна освен България в тези събития не съществува. Във филма няма и намек за взривовете на гарата в Пловдив и летището във Варна; за невинно загиналите от бомбите на турските терористи във влака край гара Буново - нито дума! Нито за взрива в сладкарницата на хотела в Сливен... Не съществуват сякаш и подстрекателните предавания на радио "Гласът на Турция", което в прогнозите си за времето изреждаше българските градове Русчук (Русе), Шумну (Шумен), Хаскьой (Хасково), Кърдалъ (Кърджали), Филибе (Пловдив), Силистре (Силистра) и други, сякаш са част от неделимата турска територия.
Нито дума няма и за митингите, организирани по площадите на големите турски градове (Анкара, Истанбул, Бурса, Измир и т.н.), на които горяха българския трибагреник и скандираха: "Армията - към София! ". (Да не говорим за ритуалните обрязвания, сюнети, пред българските дипломатически представителства в Турция, когато върху оградата се оставяха памуците и обрезките от "операцията").
През този период (1984-1989 г.), и то към края му, в България бе заснет един-единствен игрален филм, който има някаква връзка с османското "присъствие". Това бе "Време разделно" по романа на Антон Дончев. Същият, когото българският посланик в Париж Стефан Тафров се опита да изличи от списъка на най-забележителните български творци. Защото по негово произведение бил създаден филм, "обслужващ целите на комунистическата асимилация".
За същия период в Турция изсмукаха от пръстите си материал за няколко филми: "Геноцид", "Да се родиш отново", "Белене" и дори "Бягство". Последният е заснет по новелата "Бомба" на големия турски писател Йомер Сейфеттин и разглежда отношенията между българи и турци в завладяната от българската армия Беломорска Тракия по време на Балканската война.
Авторите на "Технологията" сякаш не са и чували за обещанието на тогавашния турски премиер Тургут Йозал, станал после президент на Турция: "Да дойдат всички, ще ги приемем! И бай Живков да дойде, и него ще приемем."
На митинг в Бурса същата личност, вече покойник, нарече българите (не бай Тошо) "свине".
Като се има предвид какво са готови да сторят някои "българи" като Т.Ваксберг, за да се харесат със задна дата, подобно отношение е заслужено.
Който е следил тогавашната антибългарска (не антикомунистическа, а антибългарска!) пропаганда в Турция, сигурно му е направило впечатление, че в нея се включиха всички турски вестници и различните медии. Ще напомним само, че когато това им изнасяше, те прибягваха дори към сталинистки методи.
Например един от най-мракобесните писачи във в."Терджуман" Ергун Гьозе цитираше мисълта на Бащата на народите: "Докато смъртта на отделния човек е драма, смъртта на стотици хиляди хора е статистически въпрос". На тази основа авторът поучаваше как да се изгражда турската пропаганда срещу България: вместо да се цитират цифри за стотици хиляди убити (на които никой не обръща внимание, защото много хора в Турция тогава не можеха да броят до сто), пропагандата трябвало да се заеме с отделни, конкретни лица.
Такава героиня бе намерена в лицето на една ученичка от Котел, малката Айсел. Нейните родители бяха заминали за Турция уж на екскурзия, оставяйки дъщеря си в България като гаранция, че ще се върнат. Ето за този случай в Турция изписаха реки от мастило и тонове хартия. А накрая заснеха и игралния филм "Йениден доумак" ("Да се родиш отново").
После българските власти изпратиха Айсел при родителите й; прие я лично премиерът, записаха я студентка и, разбира се, поразходиха я из Турция с пропагандна цел.
Същото направиха и с щангиста Наим Сюлейманов, когото Тургут Йозал осинови.
Когато думата "геноцид" се използва така произволно от турска страна, човек може да го приеме със снизхождение. Макар че избитите през 1915-1922 г. 1,5 милиона арменци в Османската империя, както и изкланите българи, много по-отчетливо са "онагледили" това понятие - с кръвта си! - отколкото десетината жертви на "възродителния процес".
Нека да сме наясно: смъртта на всеки човек е загуба на една цяла вселена. Да не говорим пък когато става дума за невинно пострадали от насилието. Но да наречеш "геноцид" смъртта на десетина души, сред които и съвсем невинни българи, жертви на турския тероризъм, това е манипулация!
При толкова антибългарски митинги в Турция, авторите на "Технология... " са забелязали единствено митингът шествие край посолството на Турция в София през май 1989 г. И това ако не е манипулация!
Най-удивителното бе, че от телевизионния екран за този митинг ни е разказвал патетично днешният "евроинтегратор" Асен Агов!
Авторите на филма, разбира се, не споменаха този неудобен факт, но ги разбираме. И им благодарим, че все пак научихме нещо ново, благодарение на БНТ. А именно - че и г-н Агов е бил "възродител"!
Не са отбелязали и нарушенията на нашите териториални води от турски кораби - и по време на възродителния процес, и години по-рано и по-късно. Само един министър - на вътрешните работи, Христо Данов, постъпи като български министър: нареди на граничните катери да обстрелват нарушителите!
Дали не би било по-полезно Татяна Ваксберг да направи един филм за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. В него може да обясни и защо депортирането на 30 000 евреи от Македония и Беломорска Тракия не е "геноцид"?
Също така Екатерина Михайлова да свърже неявяването на Ахмед Доган на възпоменателния митинг в Кърджали за жертвите на възродителния процес с разкриването на досиетата на агентите на ДС, а не с някакво сближение на ДПС с БСП. Защото, видите ли, БСП подписала предизборно споразумение с някаква комунистическа партия, а пък комунистите били провели възродителния процес.
Кои комунисти? Премиерската съпруга и бивш партиен секретар в БКП - Елена Костова? Или съпругата на парламентарния шеф Ева Соколова?
И ако ДПС, макар и под ръководството на Ахмед Доган, бе подписало предизборно споразумение със СДС, заради това Доган преставаше ли да е агент на ДС?
Защо авторите на филма не разказаха и за днешния хал на вчерашните "жертви" на възродителния процес? Защо не казаха, че близо една трета от "прогонените" български турци се върнаха само един месец след "Голямата екскурзия"? Че и Тодор Живков бе още на власт... По същото време един чужденец - Фридрих Пробст (от Австрия), стигна до българо-турската граница и написа доклад. В него той твърдеше, че щом хората могат свободно да напускат страната и да се ввръщат, не може да се говори за експулсиране.
Екип на италианската телевизия засне документален филм; много по-точен и обективен от този на Ваксберг. Той бе преведен на български под заглавието "Проглеждане". Очевидно е, че някои автори (на филми) имат нужда от него и днес!
Народът неслучайно е казал: "Пази боже, от българин, кога се погърчи, и от циганин, кога се потурчи!"
Ами когато български евреин се прави на маймуна, за да се хареса на турците или на управляващите?!
Най-голямата манипулация на "Технология... " е твърдението, че комунистите били накарали всички българи да мразят турците.
Ами този първи секретар на БКП в Кърджали, Георги Петров, той не е ли бил българин и комунист? Нали според филма той е задържал преименуването, докато го сменят от поста?
Не, българите не са туркомразци, макар историята да им е давала неведнъж поводи за това. Хората и до днес си живеят в тъй наречените смесени райони, като добри съседи. Дори и сиромашията делят по комшийски, поравно.
Не им ли стигат гладът и немотията, та и от синия екран трябва да ги заливат с помията на "Технология на злото?"
Във "възродителния процес" поне имаше болка и мисъл за България. Сведен до смяната на имената, той поне се обосноваваше с научно-исторически, етнографски и други данни. Например с признанието на Митхад паша пред френско списание ("Ревю сиантифик дьо ла Франс... "), че над 1 милион от българските мюсюлмани не са дошли отникъде, а са чеда на същия този народ, обърнати в исляма по време на завоеванията.
А какво е "Технология на злото"? Документален филм ли е? Нищо подобно. Той е по-скоро съд над България, в който обвиняемият няма думата. В кои съдилища постъпваха по същия начин?
