Защо мине се не мине време и призракът на досиетата се надига като мъртвец от гроба? Защото обществото трябва непрекъснато да бъде стряскано и плашено, пък и разединявано, нахъсвано, озлобявано, противопоставяно. Така то се омаломощава в борбата със сенките на миналото и зрението му се отмества от насъщните проблеми на деня.
И ако фабриката за илюзии е затворена, фабриката, произвеждаща призраци и страхотии, продължава да работи.
Решението на синедриона на СДС отново да разиграе картата на досиетата преследва и други цели. Едната от целите е да се очисти от някои свои хора, станали вече неудобни, а други да ги върже на късо въже със заплахата, че могат да бъдат уличени, ако не са послушни и готови за всякакви поръчкови гадорийки. Ударът разбира се е насочен и срещу политическите противници. Те, според светлите предначертания на бащицата идеолог бай Ганю, трябва най-първо да бъдат омаскарени, а след това и изметени от политическата сцена.
Само че умниците от СДС постъпват като пълни аджамии. Те си мислеха, че като уличат елита на ДПС в топли връзки със структурите на ДС ще го компрометират и провалят. Това е напълно погрешна презумпция, защото ДПС не е нормална партия, а етнорелигиозна формация, която е изградена на съвсем други принципи и е подвластна на други, вътрешни закони, валидни за родовоплеменни структури.
За електората на ДПС, възпитан в йерархично почитание към своите лидери, почитание белязано с архаични патриархални визии, ваденето на досиетата се възприема като "гяурска" шашарма. И се получава така, че вместо да се извадят очи, се изписват вежди. И доносниците се превръщат в герои, в несправедливо оклеветени.
Истинско безумие е обаче, ако не и престъпление, родом до шушумигите, които са действали на принципа "натопи другарче" и които са се занимавали с най-елементарни битови доноси, да туриш и разузнавачите, които най-вече с риск на живота си са защитавали българските държавни интереси. Възраженията, какво че държавата била комунистическа, не издържат на никакви показатели. Държавата си е държава! Независимо каква партия я управлява. "Държавата - казва Бердяев - е субективна природна и историческа реалност, която не може да бъде създадена или разрушена по човешки произвол".
Да се отрича държавата, само защото е била управлявана по силата на други принципи, неприемливи за СДС, е наистина произвол. От този произвол следват и всички други, сред които е и намерението да се извадят досиетата на разузнавачите и контраразузнавачите. В крайна сметка това не е нищо друго, освен пореден опит да се посегне на държавните устои, да се подложат те на разграждане.
Така че операцията "досиета" не може да бъде разглеждана по друг начин, освен като кинжал, насочил острието си към държавния суверенитет и идентичност. И досиетата са само брънка от една цялостна стратегия, целяща тотална разсипия. В тази разсипия се вписва и погромяването на икономиката, на войската, на културата, на цялостния български национален живот.
В крайна сметка досиетата не са проблема на обществото, още повече че една голяма част от тях са унищожени, а други - сигурно подправени.
Проблемът на обществото е бедността.
Ужасяващ е фактът, че 92% от българите живеят в мизерия, по стандартите на ЕС. И това не е компромат, както нагло биха заявили управляващите, а официално съобщение на Би Би Си.
Много е жалко, но и показателно, когато една партия, вместо да решава проблемите на обществото, прави непрекъснати опити да поддържа градуса на една студена перманентна гражданска война. Защото само в условията на крайна конфронтация, озлобеност и разделеност може да съществува.
Ето за това пак се вадят кинжалите на досиетата.
Изглежда, нашите янлъш християндемократи (лъжливи) още не са чули посланието на Оногова: "Петре, скрий ножа в ножницата, защото който нож вади, от нож умира!"
Съсипването на разума или защо ви е "Галъп", да не сте слепи?!
Преди десетина дни "Галъп" направи проучване, от което се разбра, че през 2000 година 78% от българите не са си купили нито една книга, а едва 3% купуват книга веднъж в месеца... Нищо чудно - 25% от малките ученици започнаха учебната година без учебници! Кога в историята е било това?! В пресата се изнесоха данни за растяща неграмотност и рязко влошаване качеството на образованието.
Средствата за информация коментираха "новините" със същия тон, с който съобщаваха как Стоичков измамил журналистите на ВИП-а и минал през служебния вход... Коментаторите обаче, както обикновено, констатираха факта и забравиха причините. Нали "медиите" отразяват нечии интереси, а независимо от това, че интересите са различни, те остават преди всичко интереси на хората с пари! На хората с пари пък не им трябват образовани слуги, трябва им безпросветен "електорат", когото лесно да лъжат и крадат.
Ето и причините за растящото безпросветие на българите - днешните властници нямат интерес да бъде образована България. Според тяхната философия "Гольо" в България, трябва да стане пак "гольо" в онзи вид, който е имал преди повече от половин век. И даже още "по-гольо", защото онзи е можел поне да чете... Наскоро в институтите на Българската академия на науките вървеше едно възвание с подписка за инвестиции в науката. Инициаторите съвсем бяха забравили, че само преди месец-два министърът на образованието, науката и технологиите заяви, че в БАН наука няма, науката е в университетите.
Самите университети пък обясняват как от липсата на средства пада качеството на образованието.
Всъщност "Галъп" и компания пропускат да направят изследване на едно особено явление сред българските учени и университетски преподаватели - едновременно да се работи на няколко места. Изследването би представило ужасяващата картина на ниските заплати, поради което "гилдията" се хваща за каквото й падне.
Най-разпространено се оказа четенето на лекции в няколко университета едновременно (разбира се, за жълти стотинки), често без необходимата материална база. Друго "перо" стана участието в международни проекти, най-вече в областта на хуманитарното знание, които се оказаха политически поръчки - за правата на човека, за малцинствата, за либерализма и т.н.
С фундаменталното знание това, разбира се, няма нищо общо, освен че съсипва морално подготвените в тази сфера специалисти. Няма да се спираме, че онези български учени, за които все още се намират начини, заминават на работа в чужбина.
В същото време върху българския хуманитарен разум се изливат потоци помия с всякаква воня, давейки най-значителния и най-чувствителен масив на българското сакрално пространство - знанието.
Девизът на това пространство:
"Напред, науката е слънце, която във душите грей, напред, народността не чезне там дето знаньето живей! " през цялата тяхна нова история остана недосегаем за глуми и погроми. Никоя политическа сила не оспори и не посегна върху всеобщото въжделение младите поколения да получат КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ВИСОКО ОБРАЗОВАНИЕ.
"Българската мечта" не можа да бъде съсипана дори от своята порочна опозиция "УЧИ, ЗА ДА НЕ РАБОТИШ".
Хуманитарният разум остана жив и читав дори пред програмата за унищожаване на "буржоазната" и създаване на "работническо-селска" интелигенция. Много бързо стана ясно, че мястото на социалното в този разум е твърде малко и не може да бъде решаващо за неговия морал.
Опитът да бъде съсипан нашият просветен разум е резултат не само от безчовечната, антибългарска философия на днешните ни властници. Унищожаването на образования дух на българите без всякакво съмнение е в програмата на олигарсите от Международния валутен фонд и Световната банка.
То е заложено в принципите, разбирай - целите и задачите, с които са създадени тези наистина човеконенавистнически институции.
И ето, оказва се, че управляващите, свързвайки съдбата на държавата ни с тях, са оставили в залог българската култура и наука.
Наистина, защо са им на англосаксите българските ценности?! Няма нужда - и тъй, и тъй ще им върнем заемите с големите лихви... Но ако сме просветени, просто можем да откажем да плащаме и да докажем, че всъщност с тези заеми не са ни помагали, а обратното - ние сме финансирали техния просперитет.
Безпросветната тъма, която ни предлага нашият политически елит, има освен всичко друго антиевропейски характер. "Преговарящите" отварят и затварят темите, впрочем темата за науката, културата и образованието вече е затворена... Изравняват законодателство, но за изравняване на възможностите изобщо не става дума.
Никой не отбелязва, че в страните от ЕС средствата за наука се движат в границите на приблизително 3-5% от брутния вътрешен продукт, докато у нас този процент е 0.19. При нашия брутен вътрешен продукт... Тази "ножица" не е случайна - някой старателно подготвя българите да напуснат Европа, където те са повече от тринадесет века.
Естествено, подготвя ги с помощта на вездесъщите нашенски блюдолизци и помияри.
Ударът срещу самия връх на националната ни ценностна система може да бъде отразен само и единствено с всеобщото разбиране на опасността, която ни грози.
Никой няма да се погрижи за децата ни, освен самите ние.
Затова се и обръщаме към читателите на "Нова Зора", към привържениците и симпатизантите на нашите идеи.
Идват избори - изобщо не отваряйте предизборна програма, която не предвижда възраждането на българското образование, наука и култура!
Ако там няма специална клауза, която да дава предимства на българския хуманитарен разум, значи предварително са предали бъдещето на България!
Ако философията на самата политическа линия е загърбила напълно бъдещето на нацията - тя няма право на политически живот в живота на нацията.
Профанизирането на българската нация е доказателство, че главният източник на нашите нещастия съвсем не е шмекерията и хайдутлукът, а една съвкупност от високомерие, продажност и безчовечност у хора, добрали се единствено поради нашата наивност до властта.
Примката, която са затегнали около вратовете ни, те няма да разхлабят сами.
Трябва ние да я разкъсаме. Иначе трябва забравим великите думи "...ний не сме вече рая покорна", с които е започнало съзиданието на свободна и ПРОСВЕТЕНА България.
Тайните оръжия на новия световен ред
"Повечето американци не осъзнават колко отвратително е било нашето правителство в своята външна политика", пише Чарли Рийз в коментар (публикуван в "The Orlando Sentinel" на 26 ноември т.г.). Авторът цитира шотландския вестник "The Sunday Herald", който през септември т.г. оповестил, че САЩ и техните съюзници по време на войната в Персийския залив (1990-1991 г.) умишлено са разрушавали водоснабдителната система на Ирак. И че са пречили съзнателно за възстановяването й, в продължение на девет години след войната в Залива, като задържали екипировката и химикалите, необходими за тази цел.
Шотландският вестник съобщава още, че осем многоцелеви язовира са били постоянно бомбардирани. Вследствие на това е разрушена инфраструктурата за контрол на притока, за съхраняване на общинска и промишлена вода, за напояване, както и водноелектрическите централи.
Разрушени били четири от седемте главни помпени станции на Ирак, плюс 31 общински водно-напоителни съоръжения. В резултат - болестите, пренасяни чрез водата - коремен тиф, дизентерия, хепатит, холера и детски паралич, - причинили смъртта на хиляди цивилни иракчани.
Но в света съществува все пак справедливост. "The Sunday Times" съобщава, че десетки хиляди американски и британски войнци страдат от радиационно заразяване, причинено от боеприпасите с обеднен уран, изстрелвани от антииракската коалиция по време на войната в Залива. Чудно ли е, че и американското, и британското правителство отричат упорито дори съществуването на такъв синдром?
"Системата за водоснабдяване - пише Чарли Рийз, - която ние атакувахме няма нищо общо със снабдяването или поддръжката на иракските войски в Кувейт. Това бе едно съзнателно, хладнокръвно нападение замислено да убива и поболява иракските цивилни граждани. Това беше военно престъпление и хората, които обичат да джавкат за правилото на закона, би трябвало да се погрижат собственото им правителство да се подчинява на закона".
Лицемерието на западните проповедници на господството на закона разобличава и новият югославски президент Воислав Кощуница. Той казва: "Вашингтон напъха в правилото на закона всичко, което му противоречи: волунтаризъм, несигурност, произвол".
Едно е да изкарваш от строя съобщителни кули, мостове и складове с боеприпаси, друго е да разрушиш водно-напоителната система на един град, която няма нищо общо с войската. Само безсъзнателни автомати и безсърдечни мошеници могат да подкрепят противното. А последните както пише Рийз, прелитат наоколо като духове и нашепват отровната си злоба в ушите на управляващите на Запад.
"Би било утешително - казва Чарли Рийз, - да си представим, че някой ден американският народ ще избере на обществени постове мъже и жени, които ясно ще кажат на света, че ние не воюваме с жени и деца".
За жалост Америка още не е узряла за това.
Рийз се страхува, че "жестокостта и незачитането на човешкия живот и правата на човека е отражение на собствените позиции на американците. Докато жертви са "другите" - чужденците, повечето американци не изглежда да отдават значение на онова, което са причинили. Но което някой посява, друг го жъне. Нашето правителство сееше омраза от наше име и един ден ние ще жънем плодовете й. Това ще са горчиви плодове. Няма да е много утешително, ако някой ден някой отрови нашето водоснабдяване, да научим, че тази личност е взела идеята от Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ. В нашия Рим, на р. Потомак, се нуждаем от нов, по-великодушен император."
Уви, и след изборите от ноември 2000 г. надеждата да се появи "добрият" цар в САЩ, остана неосъществена. Дори се оказа, че и при "добрия демократ" Бил Клинтън САЩ са продължили да работят по посока на "синдрома от Залива". Сиреч, върху оръжията за въздействие върху околната среда.
Това са оръжия за предизвикване на желани промени в климата на даден район във вреда на противниковата страна.
Мишел Шосудовски, професор от Университета в Отава, предупреди на 26 ноември т.г. по Интернет, че "Оръжията на Новия световен ред на Вашингтон могат да предизвикат внезапна промяна в климата".
Нека ООН се занимава с проблема за глобалното затопляне, докато САЩ и други велики сили мислят и работят за манипулирането на световния климат!
В САЩ технологията за това се усъвършенства по програмата ХААРП (High-frequency Active Aural Research Program) - Програма за високочестотно активно атмосферно научно изследване, която е част от Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО), наречена Звездни войни. Неотдавнашно научно доказателство подсказва, че ХААРП е съвсем годна за действие и може да предизвика наводнения, суши, урагани и земетресения. От военна гледна точка тя е оръжие за масово поразяване и представлява инструмент за завладяване, способен селективно да дестабилизира селскостопанските и екологични системи на цели райони. Макар да няма доказателства, че тя е била използвана досега, ООН би трябвало да разгледа този въпрос, т.нар. екологична война, по повод дебата за климатичните отражения на оранжерийните газове.
Въпросът за съзнателните манипулации върху климата за военна употреба никога не е бил изрично част от дневния ред на ООН по този проблем. Нито официалните делегации, нито групите за екологична дейност, участващи в Хагската конференция за промените на климата през ноември 2000 г. повдигнаха големия въпрос за "метеорологичната война" или за "техниките за екологично видоизменение". Особено важни за разбиране на промените в климата.
Конфликтът между официалните преговарящи, еколозите и американските бизнеслобита, според проф. Шосудовски, се концентрира върху открития отказ на Вашингтон да спазва задълженията за намаляване на карбон-диоксините (обекти на Протокола от Киото от 1997 г. Той апелира към нациите да намалят емисиите на парниковия газ със средно 5,2%, което да започне ефективно между 2008 и 2012 г.). "Отраженията на военните технологии върху климата в света не са предмет на дискусия или загриженост. Тясно ограничен до парниковите газове, започналият дебат за промяната в климата обслужва стратегическите и отбранителните цели на Вашингтон".
Световноизвестният учен д-р Розали Бертел потвърждава, че "военни учени на САЩ работят над системи за въздействие върху времето, като потенциално оръжие". Методите включвали засилване на бурите и отклоняване на паровите потоци в атмосферата на Земята, за целенасочено предизвикване на суша или поройни дъждове. ("Таймс", Лондон, 23.11.2000 г.)
Така още през 70-те години бившият съветник по националната сигурност на американския президент Збигнев Бжежински е предвидил в книгата си "Между две епохи", че за ръководителите на големите нации ще станат достъпни техниките за водене на секретна война. "Методите за модифициране на времето биха могли да се използват, за да се предизвикат продължителни периоди на засушаване или буря".
Бившият френски офицер Марк Филтерман описва няколко типа "неконвенционални оръжия", използващи радиочестоти. Той назовава "метеорологичната война", и посочва, че САЩ и СССР вече са "измайсторили" в началото на 80-те години ноу-хау за развихряне на внезапни климатични изменения (урагани, суша) ("Intelligence News Letter", 16.12.1999 г.). Чрез тези технологии е възможно предизвикване на атмосферни смущения, като се използват радари (вълни) с изключително ниска честота (EIF-Extremely Low Frequency).
Симулативно изследване на бъдещи отбранителни "сценарии", поръчано за ВВС на САЩ, споменава за "аерокосмически сили на САЩ, които да подчинят времето, като се възползват от възникващите технологии и фокусират тяхното развитие върху военните им приложения (war-fighting applications). Това усилването на "приятелски операции" или пък разбиването на противникови такива чрез ограничено по мащаб приспособяване на природно-времевите модели, се цели превъзходство в глобалните комуникации и противокосмическия контрол.
Видоизменението на времето предлага на воюващия голям избор, за да се разгроми или обуздае противника. В САЩ видоизменението на времето - според това посоченото изследване - вероятно ще стане част от националната политика за сигурност и ще има както вътрешни, така и международни приложения. Американското правителство щяло да следва тази политика, съобразно своите интереси и на различни нива. ("ВВС-2025 г. Заключителен доклад", Университет на ВВС на САЩ.)
Споменатата вече програма ХААРП, базирана в Гоукома, Аляска и ръководена съвместно от ВВС и ВМС на САЩ, е част от новото поколение усъвършенствани оръжия в рамките на ИСО. Ръководена от Управлението за космически средства на научно-изследователската лаборатория на ВВС на САЩ, ХААРП, твърди проф. Шосудовски, представлява система от мощни антени, в състояние да предизвикат "управляеми локални видоизменения на йоносферата".
Ученият, д-р Никълъс Бегич, който активно се включва в обществената кампания против тази програма, я описва, като "технология на свръхмощно радиовълново лъчение, което повдига области от горния слой на атмосферата (йоносферата), фокусирайки един лъч и нагрявайки тези райони. Тогава електромагнитните вълни отскачат обратно върху земята и пронизват всичко - живо и мъртво. (Никълъс Бегич и Джейн Манинг - "Кутията на Пандора на военните".)
Доктор Розали Бертел обрисува ХААРП като "гигантски нагревател, който може да предизвика сериозно разрушаване на атмосферата, пораждайки не само дупки, но и дълги разрези в защитния слой, който предпазва планетата от бомбардировката на смъртоносната радиация".
Тази програма цинично се представя за пред обществеността като програма за научно и академично изследване.
Документи на военните в САЩ обаче подсказват, че основната й цел е да използва йоносферата за целите на Министерството на отбраната. Без изрично да споменава ХААРП, едно изследване на ВВС на САЩ посочва използването на "индуцирани йоносферни модификации", като средство за изменение на моделите на времето, както и за разстройване на противниковите комуникации и радари.
ХААРП е част от интегрирана система оръжия, която има потенциално опустошителни екологични последици. Тя е продукт на 50-годишни интензивни и все по-деструктивни програми, целящи контролирането на горния слой на атмосферата (д-р Р. Бертел).
Безразсъдно би било да се свързва ХААРП с изграждането на космическата лаборатория (Spacelab), която има съвсем отделно планиране. Програмата е интегрална част от една дълга история на космическото научно изследване и разработване на детайлно обмислена програма за военни цели. Военните последици от съчетаването на тези проекти са направо страшни.
Според д-р Р. Бертел, възможностите на комбинацията от ХААРП, Spacelab и ракетите правят напълно възможна доставката на много голямо количество енергия (съпоставимо с това на атомна бомба) навсякъде по Земята.
Възможно е проектът да бъде така да се каже "продаден" на обществеността, като космически щит срещу влитащи оръжия, или за по-лековерните - като средство за възстановяване на озоновия слой... Освен манипулирането на времето, ХААРП има редица сродни употреби. Например за изменение на климата чрез интензивно бомбардиране на атмосферата с високочестотни лъчения. Отразените нискочестотни вълни с висока интензивност биха могли също така да засегнат мозъците на хората.
Не могат да бъдат изключени и отражения върху тектоничните движения.
Като цяло HAARP има способността да видоизменя световното електромагнитно поле. Тя е част от арсенала "електронни оръжия", които военните изследователи на САЩ смятат за по-благородни и меки средства за водене на война. Това са всъщност оръжията на "Новия световен ред", от които HAARP е част в рамките на ИСО. Чрез нея цели национални икономики биха могли да бъдат дестабилизирани с климатични манипулации. И по-важното - последните може да се приложат без знанието на противника, с минимални разходи и без ангажирането на военен персонал и оборудване, както при конвенционалната война.
Ако HAARP бъде приложена, тя би могла да има опустошителни последици върху световния климат. И защото отговаря на икономическите и стратегическите интереси на САЩ, тя би могла да се използва за селективно модифициране на климата в различни части на света. Резултатът ще е дестабилизирането на селскостопанските и екологичните системи.
Струва си да се отбележи също така, че МО на САЩ е отпуснало съществени ресурси за разработването на системи за разузнаване и наблюдение на промените във времето.
НАСА и Националната агенция за заснемане и картографиратне (NIMA) на МО работят върху образи за проучвания на наводненията, ерозията, земните свличания, земетресенията, екологичните зони, прогнозите за времето и промяната в климата. Данните от тези проучвания се препредават със спътници. ("Military Space", 6 декември 1999 г.).
При тази интензивна подготовка на "метеорологичната война" направо буди подозрение странната политическа инерция на ООН. Съгласно Рамковата конвенция за промените в климата (UNFCCC), подписана през 1992 г. на срещата на върха по проблемите на Земята в Рио де Жанейро, "държавите имат отговорността, в съответствие с Хартата на ООН и принципите на международното право, да гарантират, че действията в рамките на тяхната юрисдикция или контрол не нанасят щети на околната среда в други държави или райони, извън границите на националната юрисдикция".
Заслужава да се напомни и това, че една международна конвенция, ратифицирана от Общото събрание на ООН през 1977 г., забранява "военната или друга враждебна употреба на техники за екологични видоизменения, които имат широкообхватни, дълготрайни и сериозни ефекти". Подписали са я и САЩ, и СССР. Тя дефинира "техниките за екологична модификация" като отнасящи се към всяка техника за промяна - чрез съзнателно манипулиране на природните процеси - на динамиката, състава или структурата на Земята; включително на нейнага флора и фауна, литосферата, хидросферата и атмосферата или на външното пространство.
Защо тогава, пренебрегвайки конвенцията ENMOD от 1977 г., в ООН са решили да изключат от дневния си ред климатичните промени, резултат на военни програми?
Европейският парламент признава отраженията на HAARP. През февруари 1998 г., отговаряйки на един доклад на шведския защитник на природата и на мира М. Брит Теорин, Комисията по външните отношения, сигурността и отбранителната политика на Европарламента проведе публични изслушвания в Брюксел за програмата HAARP ("Европейски доклад", 7 февруари, 1998 г.). Проектът за резолюция, който комисията предложи на ЕП, смята, че HAARP, поради нейното далече достигащо отражение върху околната среда трябва да бъде глобална грижа и призовава нейните законови, екологични и етични последици да бъдат изследвани от независим международен орган.
Комисията е принудена да изрази съжаленията си за постоянния отказ на администрацията на САЩ... да свидетелства на публичното изслушване... вътре в областта на екологичните и обществените рискове (на) програмата HAARP. И в заключение се съобщава, че "на ЕС му липсва юрисдикция, за да проследи връзките между екология и отбрана" (Европейски доклад, 3 февруари 1999 г.).
Настояването на Комисията да се напише "Зелена книга" за "екологичните последици от военните действия" обаче бе отклонено. Брюксел се стремеше да избегне обтягане на отношенията с Вашингтон... Програмата HAARP изглежда, че е напълно готова за използване, макар да няма доказателства, че досега е била използвана. Тя би могла да се приложи от американските военни за селективна промяна в климата на някоя "неприятелска нация" или "пакостна държава". Целта е да се дестабилизира националната им икономика.
Земеделските системи в развитите и развиващите се страни - според М.Шосудовски, вече са в криза като резултат от политиката на "Новия световен ред" (включително пазарната дерегулация, стоковият дъмпинг и т.н.). Изобилно документираната "икономическа медицина" на МВФ и Световната банка, налагана на "Третия свят" и на страните от бившия съветски блок допринася най-широко за дестабилизацията на земеделието в тези страни. В замяна на това условията на Световната търговска организация поддържат интересите на шепа западни агро-биологични конгломерати в стремежа им да наложат генетично видоизменени семена на фермерите от цял свят.
"Важно е - пише Шосудовски, - да се разбере връзката между икономическите, стратегическите и военните промени при новия световен ред. В посочения контекст, климатичните манипулации по програмата HAARP, случайно или преднамерено, неизбежно биха влошили тези процеси. Те биха отслабили националните икономики, разрушавайки инфраструктурата и вероятно отприщвайки банкрута на фермерите в обширни области.
Навярно националните правителства и ООН би трябвало да се обърнат към възможните последици от HAARP и други уж несмъртоносни оръжия върху промяната в климата".
Това, според нас, важи и за българското правителство. Особено на фона на предвижданата десетгодишна суша, която ни очаква. Ако, разбира се, правителството е национално. И ако, сушата е природно явление. В противен случай, Бог да ни е на помощ.
Тъмният човек и неговите ученици
Неизреченото, ала витаещо като прокоба послание към българина е: или се оправяй сам, или умирай тихо! Не ни създавай лош имидж пред Европа със своите вопли и неугледен вид.
Нещо стана през последните години. Нещо коренно се промени в морала, в отношението на хората един към друг. Студът на отчуждението издига помежду им ледени стени. Всеки се затваря в себе си и обрасва с вълча козина. Защото е загубено упованието в ближния, защото е задвижен тъмният нагон всеки да се спасява по единично.
Това е поредната заблуда, тъй като никой сам не може да се спаси. Спасението е дело всеобщно. И за да не се сберем - разцепват ни, огласявайки индивидуализма за висшо проявление на свободната воля. А индивидуализмът не е нищо друго освен егоизъм, съчетан с пресметлив цинизъм.
Отпушиха се мрачните и смрадни кладенци на алчността, похотта, себелюбието, егоизма, омразата и свръхмерното неверие в справедливостта.
И съвсем не е случайно, че от речника изпаднаха думи като състрадание, съчувствие, солидарност, милосърдие, прошка, доброта и т.н. Това са думи, станали неочаквано архаизми, които губят вече смисъл и значение. Те, казано на пошъл съвременен език, не са комуникативни.
И това е така, защото се променя характерът на българския национален живот. Правят се опити да бъде изтръгнат той от извечния свой коловоз, от осветените от вековете норми и добродетели и в крайна сметка всичко, което сме засукали с майчиното мляко, да бъде пренагласено по чужди образци.
Било е и по-зле, но никога не е било по-безнадеждно. Страшно е, че е погромена икономиката, но по-страшно е, че се погромява човекът. Той става все по-безправен, отритнат, изхвърлен, унизен и унижаван.
Зад фарисейската фраза, че колкото по-малко присъства държавата, толкова повече индивидът е свободен, на практика се извършва планомерен и планиран социален геноцид в грандиозни размери. И няма как да не стигнем до безутешната мисъл, че ние сме набелязана жертва в глобален сатанински план - не само да бъдем морално и нравствено унищожени като народ, но да бъдем и физически разредени, да бъдем доведени до състояние на биологичен колапс.
Някой си е харесал земята ни!
Не са малко данните, които говорят за това.
Смъртността е много по-висока от раждаемостта. А раждаемостта сред българите в сравнение с другите етнически групи, е най-ниска. Това означава, че само след едно поколение демографската картина в страната ще бъде коренно променена с всички трагични последици от това.
Тихомълком, с пълзяща подлост могат да се сбъднат "светлите" мечтания на Доган и на неговите анкарски нашепвачи България да се превърне в Швейцария на Балканите - сиреч да се кантонизира по етнорелигиозен признак.
Така, естествено, без да пукне една пушка, ще се промени характерът и характеристиката на българската държава и тя от унитарна ще се претрансформира в мултиетническа.
Паралелно с физическото разреждане върви и друг един процес - лансира се представата, че българинът е непълноценен като европеец. Това, което е неговата същност, а именно, че е славянин и православен, се разглежда не само като недостатък, но и като сериозно препятствие за неговото интегриране в ЕС.
Стигна се дотам, че Евгений Дайнов, който е неофициален говорител на официалните кръгове, в пряк текст изрече, че докато сме именно славяни и православни, нас никога няма да ни допуснат до обетованата земя на бюргерите.
Какво означава това?
Това означава, че се цели подмяната на нашия етнокултурен модел, превръщането ни в някаква противоположност на самите себе си, което би довело до разкъсване на сакрални връзки с миналото, с праотчески достояния и онаследеност. До национална разграждане.
Атаките срещу българското и българина вървят и на профанно битово равнище. От най-високо място, както се казваше, българинът бе обявен за мързелив, за назадничав някакъв тип, който отказва да възприема позитивни послания.
Накрая му бе обяснено, че е длъжен да си носи кръста едва ли не като някакво Божие наказание и да се оправя сам, ако може.
А ако не може?
Ами тогава да мре, но някак тихо, почти незабележимо, за да не внася дисонанс в прекрасния син ландшафт. И няма никакво значение, че българинът не може не защото не може, а защото не му дават възможност да може! А това е вече равносилно на произнасянето на смъртна присъда.
Тези, които редят съдбините на България през последните десет години, са престъпни и мерзки хора. За тях не може да се каже: "Прости им, Господи, те не знаят какво вършат! " Те прекрасно знаеха и знаят какво вършат!
Съвсем умишлено, преднамерено, подло се отиде към погромяването на българската държавност, в превръщането на държавата в територия, а нацията - в население.
Известно е кой е архитектът на българската разруха. Това е Андрей Луканов. Той е човекът, който е тъмният вдъхновител на програмата "Ран и Ът", която беше програма за убийство на българската икономика и култура. И понеже проблемът с тази програма от известно време става актуален (след дъжд качулка!) - превръща се в прицел на медиите - то искаме да припомним, не за да се изтъкваме, а само и единствено заради истината, че в. "Нова Зора" бе единственият, оповестил тази страшна истина. На страниците на в."Нова Зора" бе отпечатан сатанинският документ и дадена съответната оценка за него - бр.37/05.11.1996г.
Казваме всичко това, за да не се правят хора като Георги Тамбуев на Колумбовци със стара дата. Откриването, локализирането на змийското гнездо бе наше дело.
Но както и да е!... Искаме да кажем следното. Освен незряла и безотговорна, лишена от елементарно чувство за родолюбие и историческа отговорност пред нацията, т.нар. политическа класа всъщност се оказа ученик на дявола. Тя и до днес следва "светлите" предначертания на тъмния тоя човек Андрей Карлович Луканов.
И още нещо - зад програмата "Ран и Ът" застанаха сонм "икономисти". Сложиха подписите си срещу тлъсти хонорари и депутатите от всички цветове на Великото народно събрание, дружно гласували за светлото капиталистическо бъдеще, като едновременно с това лъжеха народа с идеологеми като гласност, преустройство, пазарна икономика и демократичен социализъм. Въз основа на този пъклен консенсус се започна разсипването на народ и държава.
Невинни няма! Всички вкупом съгрешиха и предадоха Отечеството на разтерзание. Политическата класа се роди сред хаоса на незапомнен грабеж и се обогати от този грабеж. И от това срамно родилно петно тя няма как да избяга. В него е и нейната присъда.
Всъщност нас от десет години ни управляват подставени лица, наемници. И партийната окраска тук няма никакво значение, защото имаме работа с бинарни близнаци.
Българската политика не се твори в София. В София тя се изпълнява. Но сиромахомилското окайване, че, видите ли, ние сме малка държава и поради това, осъдени на сателитизъм, не е никакво оправдание и не оневинява никого. Ние имаме своята геостратегическа и геополитическа цена и бихме могли успешно да оперираме на политическата сцена в защита на своите национални интереси.
Но за това просто са необходими други хора. Национално мислещи!
И тъкмо в това е най-големият дефицит на България - политици, които да имат съзнание за национална мисия. И да поемат рисковете при отстояване на кауза.
Като един Стефан Стамболов например, който до дъно изпи чашата на своя кураж, на своята съдба, защото бе преди всичко българин и родолюбец и за когото България стоеше над всичко. Сравнени с него, държавните наши мъже не издържат никакво сравнение. И затова никога няма да ги споходи благодатта да умрат за България. Но България, недай Боже, може и да погине от неизтощимия им конформизъм и послушковщина.
Разбира се, това е стилистична фигура, мрачна хипотеза. Но смисълът на създаването на мрачни хипотези е в това да се препятства тяхното сбъдване.
И ние сме длъжни да предупреждаваме!
Неумолимо назрява необходимостта от промяна. Така просто повече не може да продължава.
Учениците на тъмната оная сила и зъл гений на България, въплътена в Андрей Луканов, трябва да слязат от политическата сцена.
Прочее, тя се вече пропуква под тях!
ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
- Допускахте ли, че ще дочакате слагането на паметната плоча?
- Имах някакво подсъзнателно чувство, че рано или късно ще я видя. Тази увереност ми даваше упование, издадох трета книга, озаглавена "Аферата с гроба на Левски", четвърта имам готова, в ръкопис, и вероятно до месец и половина ще излезе. Обществената апатия и съпротивата на "върховете" ме заставиха да си свърша докрай работата с документирането на гроба.
- Но втората Ви книга е напълно достатъчна, да не би да се съмнявате в това?
- В нищо не се съмнявам, но се явиха след излизането на тази книга нови, неизвестни дотогава факти, събрани през 1990г. от една проверка на органите на бившия Държавен контрол - нови снимки, документи и обстоятелства. Те усилват доказателствената стойност на изложените в книгата ми от 1986 година факти. ЗА ДА НЕ МОГАТ БЪДЕЩИТЕ ИЗМАМНИЦИ, АНГАЖИРАНИ С УНИЩОЖАВАНЕТО КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ, ДА МОГАТ ДА ЗАМЪГЛЯТ ТОЗИ НЕУДОБЕН ЗА НЯКОИ НАУЧНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ СРЕДИ ПЕЧАЛЕН И СТРАШЕН ФАКТ. Както успяха да разпилеят материалите от разкопките в "Св.Петка Самарджийска", събрани през 1956 година, документацията, фотоматериалите и какво ли не. Всичко е или скрито, или унищожено!
- Вие, както Ви слушам, не допущате противниците на гроба да са се примирили с резултатите от обсъждането в БАН през февруари 1986.
- Не. Закоравелите съвести не познават разкаяние... Нека да си го кажем ясно и открито - ТЕКУЩАТА У НАС ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЗКЛЮЧВА УТВЪРЖДАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ГЕРОИ И СЪЗДАВАНЕТО НА НОВИ ПАМЕТНИЦИ И СВЕТИЛИЩА В ЕДНО ВРЕМЕ, КОГАТО СЛАДКАТА ДУМА "РОДОЛЮБИЕ" Е СМЪРТЕН ГРЯХ. Защото я уеднаквяват с национализма и шовинизма. В такова едно чумаво време всичко може да се очаква.
- Как реагираха Вашите привърженици и съмишленици на освещаването на плочата за гроба Левски?
- Живите са се зарадвали, но повечето са мъртви, т.е. главните фигури за установяване местопогребването на Левски - проф. Христо Гяуров и арх. Сава Бобчев.
Обсъждането в БАН нямаше да завърши както трябва, ако председател на академията не беше по това време големият учен и българин, покойният Ангел Балевски, ако ръководител на обсъждането не бе неговият заместник - академик Николай Тодоров. Въпреки упражнения от ЦК огромен натиск върху тях, тези двама доблестни мъже не се поддадоха и решението на БАН беше взето по съвест и закон.
Отделно е големият принос на моите съмишленици при обсъждането в БАН - арх. Н. Мушанов, скулптора Михаил Бенчев, които дадоха фанатичен отпор на опитите за манипулиране на дискусията.
Така че установяването на гроба на Левски е в буквалния смисъл на думата общо дело на едно десетина човека, и слава богу, иначе би било много тъжно.
- Людмила Живкова има ли пръст в това?
- Има. Тя лично даде възможност спорът з гробя да намери място в печата, та дори и консервативният "Работническо дело" се включи за кратко време в тази кампания. Л. Живкова беше издала писмено нареждане година и нещо преди смъртта си (имам го тук, мога да ви го покажа), с резолюция да се подготви "интериора" на църквичката за обозначаване местопогребването на Левски. Но тя като си отиде, стореното от нея беше обърнато с главата надолу. Много е криминална историята, но слава богу, добрахме се до главното - НЕОБОРИМИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ЛЕВСКИ Е ПРЕПОГРЕБАН В ОЛТАРА НА ЦЪРКВИЧКАТА "СВЕТА ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА". Знаят се и кои са хората, извършили неговото пренасяне от позорните гробища на София, и много още подробности, които тепърва ще бъдат обнародвани... - Не е ли знаменателно това, че битката за гроба на Левски завърши малко преди да изтече последният месец от старото хилядолетие?
- Слава богу, че тази неуредена сметка не се отложи за третото хилядолетие. Много щеше да му дойде на Левски да чака. А и не знам дали тука, в Отечеството ни, през следващото столетие ще има достатъчно хора да знаят кой е Левски и да се интересуват от гроба му. Имам предвид не оцеляването на страната ни, а заличаването на историческата ни памет, ако валякът на глобализацията ни премачка.
- Вие как мислите, ще ни премачка ли и въобще кои мисли Ви занимават в навечерието на третото хилядолетие - нека да отделим внимание и на това събитие, всичко около нас пише и говори за това.
- Пропагандната машина ще се възползва, разбира се, от еуфорията, свързана с настъпването на Третото хилядолетие, за да пусне още едно ренде върху мозъчните гънки на човечеството и да се притъпи вниманието му към грозящия го срив.
- Не зная какво имате предвид, но прогнозите за отскок нагоре, в икономическата сфера, на държавите, спадащи към "цивилизованото" човечество, са най-оптимистични.
- Добре звучи това "цивилизовано човечество", но я да се преброим, кои влизаме в тази категория. Един от главните теоретици на глобализма - Збигнев Бжежински, много ясно изрази мнението си по този въпрос, а именно, че "световното господство на Щатите трябва да бъде постигнато чрез изграждането на степенувана структура на васални и зависими държави-колонии и протекторати", като целият останал свят се определя като "варварски".
Няма съмнение, че на върха на "степенуваната структура" са САЩ, те са си го извоювали. След това идват натовските държави от Европейския съюз, подире им следват "протекторатите" като Полша, Чехословакия, Унгария, латиноамериканските васални държави и "колонии" като България, някои по-малки балкански държавици и - толкоз.
Целият останал свят, включително Русия, Китай и по-голяма част от азиатските държави, попадат в категорията "варварски". Това е всъщност подлежащият на покоряване свят, което се планира, според някои американски прогнозисти, да стане през първата половина на следващото столетие. Разбира се, че всяка от зависимите и васалните и от колониалния тип държави ще се стремят към възстановяване на суверенитета си - от една страна, а от друга, обявените за "варварски" ще се отбраняват със зъби и нокти.
В тази нажежена обстановка, най-вероятно е човечеството, заедно със своята прехвалена цивилизация да гръмне, след едно, макар и мигновено ядрено сблъскване. Да не го наричаме война, защото може да протече за не повече от 30 минути. Неприятно е да се казват такива неща, но още по-лошо е да се мълчи, защото само общественият протест може да наложи корекция на тази мрачна перспектива. Говоря за световната общественост, нашата съм я отписал, тя сега, засега не функционира... - Все пак, свободата на словото не е отменена и не виждам такива изгледи.... - Свободата на словото не е отменена, но колцина се ползват от нея, за да коментират, примерно казано, завчерашното изявление на новия президент на Щатите, че неговото правителство ще работи за изграждането на отколе замисленият противоядрен чадър над Съединените щати? Аз не почувствах някой у нас да се е сепнал и стреснал сериозно от това знаменателно изявление на новия първи човек в САЩ.
А я си помислете какво означава то?
Защо ще се изгражда този толкова странен и скъп "чадър", който ще струва стотици милиарди долари, ако не съществуваше увереност, че той ще потрябва? А потрябва ли, от света ще оцелеят само Щатите, и то при успешно изграден чадър. Макар че ядрените прахоляци от другите части на света няма да подминат и Щатите, така очертаващата се катастрофа, ще е цялостна, да не употребявам думата глобална.
За какво друго да мисли човек в навечерието на новата година при тази мрачна перспектива и на всичко отгоре, представеният нов държавен секретар на Щатите, генералът, който опепели Ирак, направи едно много безцеремонно изявление, че той ще си послужи и с моркова, но главно с "дебелата тояга". Този израз ме удари именно като с тояга и след това как да не ти заседне в ума, че военизирането на външното министерство на Щатите не е случайност.
- Може това да са най обикновени заплахи... - Аз съм на доста години човек, но такъв вид заплахи не съм чувал освен от Хитлер, и то веднага след започването на войната. Не мога да повярвам, че този вид заплахи са току-тъй изтървани. Те говорят за нещо жестоко сбъркано в политическите сметки и кроежи на световната суперсила в момента. В това е проблемът на третото хилядолетие, или по-точно казано - на първото му столетие, когато най-вероятно ще се разрази бурята, ако не настъпи просветление.
В това просветление ми е надеждата: параноиците в политиката да бъдат изловени и вързани. Силата която те имат в ръцете си, при пълното отсъствие на морални задръжки, е суперопасна. Вие сте бивш военен, знаете какво означава едно ядрено сблъскване. Тези, които не знаят - да отидат в Белоградчишко или Видинско и ще се убедят какви са последиците от разпрашения в родната ни атмосфера "обеднен уран", по време на бомбените удари в Сърбия.
- Вие бяхте ли в този край?
- Бях и видях станалото съвсем отблизо. Намерих се тогава в китното селце Струин дол, Белоградчишка община, и наблюдавах една невиждана гледка: цялото небе замрежено от тревожно жужукащи пчели, без нито една да смее да кацне на цвете или цветец.
Очевидно, пчелите имат смайващо усещане кое в т.нар. околна среда е чисто или замърсено и за нищо на света не се допират до него - въпреки хубавото време, въпреки многото цвят и аромат и т.н. Пчелите бяха влудени - това е най-точната дума. Те бяха ужасени, още ми звучи в ушите режещото им бръмчене, като предупреждение за смъртоносното, ала невидимо лъчение. И почти веднага след това висящите по лозниците огромни чепки, с вече назряващо грозде, се скапаха и то изтече на земята като черна водица.
С овощията и особено с крушите също. Тогава започна и масовото съхнене - първо на крушите, след това и на останалите плодни дървета, сливите, дюлите, зарзалите и пр. И не само в Западна България, в Струин дол, а и в моето родопско село Яврово, Пловдивска община, където всичките круши в селото за едно само лято изчезнаха. Окапа им шумата и сухите им клони щръкнаха.
ЦРУ подкрепя изводите на наш автор
Правителство и парламент крият от народа десетки милиарди, които използват за собствените си антинародни цели. Благодарение на този огромен неосчетоводен ресурс те успяват за запазят властта си и лично да се обогатят в неимоверни размери.
Горните твърдения са основните изводи от статията на нашия автор Детелин Вълков "Огромната далавера, в която са включени БВП, бюджет и дълг", публикувана в бр. 46 на "Нова Зора" от 19 декември 2000 г. Базирайки се на косвени данни и подхождайки крайно предпазливо при оценката си на брутния вътрешен продукт (БВП), Вълков твърдеше, че БВП за годината е поне два пъти по-голям, отколкото официално обявяваните 27 млрд. лева.
Данните от тазгодишния справочник на ЦРУ, изнесени само ден по-късно от нашата публикация, показват, че Детелин Вълков е бил дори прекалено предпазлив в оценката си. Според експертите на американското шпионско ведомство, БВП на България за 1999 г. е бил 34,9 млрд. долара, т.е. над 70 млрд. лева!
Оказва се, че държавата крие от поданиците си кръглата сума от 50 милиарда лева! По данни на ЦРУ!
Няма да се връщаме към изводите от статията, но е необходимо да отбележим.
Стандартът на българина би могъл да бъде реално 3 (три) пъти по-голям, ако БВП се отразява с истинските му стойности. И бюджетът за 2001 г. не би трябвало да са мизерните 7 млрд. лева, а поне 24-25 млрд. лева. Това са пари, изработени от народа. Правителството и парламентът му ги дължат - това са народни пари.
Ограбват ни! Жестоко! С такава сила, че на човек не му се иска да повярва. Но е факт.
Ето го истинското лице на управляващите ни демократи. Показа ни го не някой друг, а ЦРУ. Едва ли шпионското ведомство на САЩ може да се обвини в комунистическа пропаганда.
Едва ли в българската история е съществувала по-грабителска власт.
Български народе, събуди се!
читателю, членувам в БЗНС.
БЗНС е велика партия със знаменити водачи - истински български патриоти - Александър Стамболийски положи главата си пред олтара на България, и втория Левски - Никола Петков, който защити и увековечи земеделската и демократичната идея със славата на бесилото.
Тази партия спаси България и българския народ от втората национална катастрофа и сега, когато изживяваме още по-тежка - трета национална катастрофа, - тя отново трябва да я спаси - това е нейна историческа повеля.
Бях избран от сдружените земеделци при община Хайредин, Врачанска област, за делегат на XXXII конгрес на БЗНС. Смятах, че това ще бъде обединителен конгрес и отидох с голямото желание лично да спомогна за осъществяването на това велико дело.
Останах силно разочарован. Вместо обединителен конгрес господата самонабедили се лидери провеждаха три самостоятелни конгреса на БЗНС. На единия от тях, на който присъствах, първо поднесе приветствие представител на СДС. Бурни ръкопляскания изпратиха оратора. Ръкопляскаха предимно млади хора, които политически не бяха просветени. Те не знаят, че СДС не е никаква партия с историческо минало, а е сбирщина от: крадци, мошеници, кариеристи и национални предатели, които ограбиха България, довеждайки я до трета национална катастрофа. В СДС членуват синовете, дъщерите и внуците на тези, които убиха Стамболийски, и синовете, дъщерите и внуците на самонабедилите се активни борци, които изобщо нямат никакво участие в антифашистката борба - те обесиха Никола Петков.
В конгресната зала, в която бях, на първия ред седяха почетните гости, между които беше и лидерът на БЗНС "Никола Петков" г-н Милан Дренчев. Водещият конгреса го представи на делегатите, като "почетен гост на конгреса". Срам и позор - член на БЗНС - "почетен гост" на конгреса на БЗНС!
Сълзи ми потекоха от очите - прекръстих се и си казах: "Господи, защо не направи така, че господата лидери на БЗНС - Георги Пинчев и Милан Дренчев, да ги бяха изяли свинете в Белене, а да беше пощадил истинските патриоти на БЗНС, които оставиха костите си там".
Сетих се и за г-жа Мозер, която е лидер на БЗНС-НС и хвърля върху авторитета на покойния си баща лайна не с шепи, а с лопатата. Тя е най-верният съюзник на СДС и най-яростен противник на обединяването на БЗНС. Госпожа Мозер, крайно време е да разберете, че това, което вършите, се нарича национално предателство спрямо България и българския народ. Час по-скоро си съберете личния багаж и си отивайте във вашата богата и демократична Америка и оставете истинските българи да оправят бедна и нещастна България.
читателю, от цялата ни страна бяха дошли сдружените земеделци с една единствена цел - да изпълним повелята на знаменития българин Александър Стамболийски - да се обединим и създадем Единен БЗНС.
За съжаление тези свещени думи изобщо не вълнуват "вождовете" на нароилите се разни БЗНС-та в България.
В конгресната зала на трибуната бяха наредени портретите на изтъкнати дейци на БЗНС, между които портретите на Александър Стамболийски и Никола Петков. Господа самонабедили се лидери и вождове, когато провеждате вашите менте-конгреси, не се подигравайте с нашите водачи и национални герои. Вие не сте никакви лидери и вождове на БЗНС, а сте национални предатели и жалки нищожества, от които всеки честен българин може само да се срамува.
Вас изобщо не ви вълнува съдбата и бъдещето на България и българският народ, а ви вълнуват само личните ви интереси. Истински водач на БЗНС може да бъде само вицепрезидентът на Р България г-н Тодор Кавалджиев - един истински патриот с който българският народ и ние земеделците можем само да се гордеем.
Господа лидери и вождове на разните БЗНС-та в Бългаиря, далеч съм от мисълта да ви обидя с това, което ще кажа. Вие сте жалки бездарници и пълни политически инвалиди и не можете да разберете, че СДС ви използва и баламосва, преследвайки една единствена цел - БЗНС да бъде разединена и никога да не се обедини - в противен случай ще стане отново велика сила, т.е. велика партия, ще спечели доверието на българския народ и ще получи от него властта.
СДС не само че завинаги ще загуби властта, но БЗНС ще потърси сметка от истинските виновници за настоящата трета национална катастрофа, независимо от кои партии са.
Жалко за тези лидери на разните БЗНС-та, които са били в Белене и по затворите. Те са си загубили идеите, а човек без идея не става за нищо друго, освен за бостанско плашило да плаши гаргите.
Господа "лидери" и "вождове" на разните БЗНС-ментета в България, вие сте по-опасни от СПИН, вируса на Ебола и псевдочумата по хората, появили се в края на ХХ век.
Вие най-безотговорно унищожихте една велика партия - БЗНС. Накрая на писмото си се обръщам към трудовия български народ.
Бедни и нещастни български народе, с тъжна съдба и злочеста орисия - стига спа, събуди се, опомни се!
Изборите наближават и трябва много да внимаваш за кого гласа си даваш. Настоящите "лидери" на разните БЗНС-та ще издигнат за бъдещи народни представители свои хора - биороботи, които да провеждат тяхната предателска политика.
Не гласувайте за личности, подобни на разни Пинчевци и Венцеслав-Върбановци. Издигнете свежи кадри от БЗНС - хора, долу от "низините", от народа - истински български патриоти, които да не треперят за личният си интерес, а да отдадат всичко от себе си за добруването и благоденствието на българския народ и за величието на България.
Български народе, ако това сториш, няма да бъде далеч денят, в който ще грейне слънцето на щастието над нашата скъпа и изстрадала татковина - бъдещата демократична република България.
Бог да пази България и трудовия български народ.
Господ добър гост
На Коледа, свят християнски празник, в който се обаждат прадревни вярвания, светът по един магически начин се хармонизира и постига своето съвършенство.
Самси Господ Бог е патриархален домовладика, който е седнал на трапеза - "в рай божи на трапеза, дето Господ хлебец яде, дето Господ винце пие".
Като всеки домовладика и Господ Бог си има челяд - божлета. (От канонична гледна точка това си е направо светотатство!) Народното въображение вижда божлетата скупчени край софра да ядат от една голяма паница попара. Така ги и заварва Господ Бог, когато се връща от оране: "Като си дошъл Бог от оране, било валяло дъжд, а опинците му били свински, та ги носел на копралята.
Ето такъв, одомашнен, българите си представяли върховното божество. Той не е пантократор (Вседържител), както при византийците, нито пък е абстрактно вселенски отдалечен, както при католиците. Този наш Бог ходи по земята като бял-побелял старец и се подпира на тояжка. Отбива се в бедните хижи и споделя залъка на стопаните.
Драголюбно се е вярвало, че тъкмо на Коледа Господ и Божа майка седят редом с българите на празничната трапеза. Понякога редом с него са седели Слънцето и Месецът, а Стара божа майка е права и прислужва.
Това са представите на българина за световната хармония.
Господ е добър гост. Той ще благослови трапезата и ще обдари стопаните.
В коледарска песен се пее как стопанинът размита с босилкова метла, че ще му дойдат добри гости: самси Господ на сур елен, а подир него - Божа майка на белобрада кошута.
С Коледа е свързано великото тайнство на Рождеството, с очакването да се роди Млада бога като символ на вечно възраждащия се живот. Коледарските вярвания и наричания са сред най-устойчивите пластове в обредната практика на българите.
Величието и простотата на божествения акт са в чудно единение. Стара божа майка къпе Млада бога в чимширово коритце, златната му люлка е закачена на босилкови стъбла. Овчар развива навоите си за пелени на новороденото.
Пее се още, че всички тия деяния се извършват под вършите на явор. Това не е обикновено дърво, защото цъфти с бяло мляко напролет, ясно звъни като брадва в усойна, а есен бучи като рогач в планина или като пчела по пчелина. Ясно е, че това са опознавателните знаци на т.нар. световно дърво, символизиращо вселенската хармония.
Светът е коледно просветлен и умилен. Начева се нов цикъл на надежди и упования, към които са съпричастни всички.
Във всичко това е заложен дълбок смисъл и ни дава представа за българската космогония. В нея ненасилно, а в патриархална хармония съжителстват човеци и висши сили. И в това се таи животворящ хуманизъм.
Одомашняването на божественото е проява на неговото очовечаване. Затова и Господ Бог е добър гост. Но ведно с това нему е подсъдно всичко и той всичко може - и да обдарява, но и да въздава всекиму според делата. За това ни подсеща една коледна песен, преминала и в апокрифната книжнина. Сюжетът и внушенията са прости и ясни: Стара божа майка е седнала да вечеря в Рая с Ясното слънце и брат му Месеца. Досеща се и за мъртвите души и иска да ги пригледа дали и те имат храна и пития. Иска от Господа ключовете от Рая, отключва портите и вижда, че бедните ядат и пият, а богатите не ядат и не пият, а завистливо ги гледат. И им думат: дайте ни вашето ядене и пиене, а ние ще ви дадем нашето злато и сребро.
Бедните не се съгласяват и това се вижда като справедливо на Божата майка и тя не нарушава господния порядък.
Изводът е ясен. Светът е наистина не съвсем праведно устроен, ала все някога идва Видовден, когато всекиму се наплаща заради сторени грехове.
Който умее да разчита знаците на посланията на предците, няма като как да не разбере, че българите, образно казано, са семка от старо дърво, с много стара култура и онаследености, и въпреки мъките и неволите, на които неправедно са подложени, ще бъдат и пребъдват и в следващите векове в незиблемата своя духовна крепост, която сами са съградили с ум и сърце.
А Господ Бог все ще е добър гост в нашия дом, защото ни е възлюбил като свои деца.
Ой, Коледо, мой Коледо!... Да ни е честито Рождество Христово!
К'вот дадеш, к'вот дадеш!.. Навечерието на Коледните празници (15, 16 и 17 декември) бе ознаменувано с шествие на гладни цигани от Вълчедръм към областния център Монтана заради неизплатени социални помощи, общо към 200 000 лв. Последните месеци, пък и години, тези протести станаха нещо обичайно и това подхранва у чуждата преса и дипломация една версия за нарушение правата на малцинствата у нас.
От съобщенията на електронните средства за информация и страниците на печата трудно обаче прониква истината за същността на нещата такива, каквито са... Истина е, че циганите в България са сред най-бедстващите. Истина е, че престъпността сред тях е най-висока по причина предимно на глада и безработицата. Истина е също обаче, че тази престъпност е заложена в самия културен модел на циганите по света изобщо.
Тя е и причината Западът още през Средните векове и Ренесанса да се освободи от своите цигани. Начинът, по който е станало това, хуманният Запад си премълчава. Но днес останките от циганските поселения там са само една атракция!
Културният модел на циганите в различни варианти представлява едно особено явление, което би могло да се нарече днес СОЦИАЛЕН НОМАДИЗЪМ.
Известно е, че номадизмът е човешко битие, в което се използват готовите ресурси на природата, без те да се рекултивират.
Например в древността и през средните векове номадите от Евразия пасат стадата си в равнините между Китай и Европа, без да обработват земята. Поради това те зависят изключително от времето - ако е влажна годината, има паша и благоденствие. Ако няма - настъпва глад. Щом настъпи глад, започват безкрайни грабежи, войни, кланета, при които са изчезвали цели народи, а победителите започват войни и срещу околните земеделско-градски цивилизации.
Нещо подобно се случва в нашето и околните общества сега. Циганското битие при социализма беше функция от икономическия и социален ресурс на българите. Те живееха с "остатъчна" дейност в областта на услугите и обществени привилегии, като получаваха жилища, наравно с всички граждани, ползваха социални домове, безплатна храна, медицинско обслужване, облекло, образование, добавки за деца и т.н. Всичко това те получаваха, влагайки в общия ресурс на нацията само плодовете на своя не особено високо квалифициран труд.
Участието им в производството на брутния национален продукт по тази причина беше съвършено незабележимо. С други думи, те потребяваха несъизмеримо повече, отколкото произвеждаха.
Това бе и същността на техния социален номадизъм.
При социализма бяха направени огромни усилия и бяха вложени гигантски средства за "усядането" на циганите, т.е. за адаптирането им към обществото на българите. Това означаваше те да приемат устойчивото битие да живееш на едно място, да работиш постоянно, да се образоваш, доколкото ти позволява заложеното от природата... С други думи, да приемеш цялата скала от ценности на европейската земеделско-градска цивилизация. От което пък следва, че не бива да лъжеш, не бива да крадеш, да изнасилваш, да убиваш и т.н. И те къде повече, къде по-малко, но попривикнаха. Е, понякога вкарваха и конете си да живеят в апартаментите, понякога за по-лесно горяха паркета за отопление, въпреки евтиното парно. Но отсъстваше факторът глад, пък имаше и ред, и законност в държавата.
Днес печално известният пловдивски квартал "Столипиново" е най-красноречивата илюстрация на превъзпитателния неуспех на социалистическата държава. А днес циганията по цялата ни държава остава неоспоримото свидетелство за пълната безперспективност на всяко подобно начинание.
Идеите, които ни налага философията на "правата на човека", днес диктуват една безкрайна издръжка на циганията, което значи ПРАВА БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ. Тази философия диктува да спазваме правата, които циганите имат за социална помощ, но не настоява и те да спазват елементарните задължения на българското "общежитие".
Социалната практика през последните години наложи безработните да се трудят в различни сфери на услугите, поети от общините. Попитайте всеки кмет на община с масирано циганско присъствие как става това, за да ви каже, че безработните цигани се измъкват от всякакъв труд и предпочитат да получават помощите наготово.
По този случай ходят като анекдоти истински случки, подобни на тази, в която циганите крещят в хор "Искаме, искаме... ", и на въпроса на кметицата какво искат, отговарят "К'вот дадеш, к'вот дадеш! ". Или пък онази случка в с. Медковец, когато властите преотстъпват 4 000 дка общинска земя, за да могат циганите да произвеждат нещо и да се хранят. Отговорът обаче е: "Не, не - вий ша произвеждати, пък ний ша продавами...!"
Всеки, който познава Златията, разбира, че да останеш гладен във Вълчедръм, е просто едно чудо, защото земята е много "дебела" и се напоява. Няма го обаче ТКЗС-то, нито АПК-то и всеки трябва сам да се грижи с труд за своето съществуване. Огромните площи пустеещи земи предлагат една възможност да добиеш, макар и оскъдно, насъщния. Но понеже трудът в почтения му вид, не е идеалът на нашите мургави сънародници, пък и българите започнаха да бият по крадливите ръце, остана само социалната помощ. А когато социалната помощ я няма, следват шествия, които някои наричат "походи".
Ето за кое мълчат всички въпросни медии и съответните многобройни цигански организации.
Социалните помощи няма с нищо да помогнат, защото, когато бъдат давани, те ще се профукат за ден-два и после отново тълпата ще увисне пред общината. Доказателство за истинността и почтеността на това заключение са безбройните сателитни чинии по балконите на блоковете в пловдивския квартал Столипиново, докато в същото време обитателите им дължат на "Енергоснабдяване" милиони левове... В кривото огледало на демокрацията днес се оглеждат твърде много нещастия, сполетели ни благодарение единствено на нашето търпение и мълчание пред истината. Истината, без която не може да съществува нито едно цивилизовано общество. А тя е, че без да е задължително циганите да стават българи, трябва да се откажат от идеята, че българите са длъжни да нахранят тях и децата им с хляба от устата на собствените си деца.
Кривото огледало на клеветата
Жестокото правило, че историята се пише от победителите, непрекъснато намира своите убоги препотвърждения. Но когато победеният е собственият народ, победителят е вече чудовище. Картината става още по-страшна, когато на всичко отгоре измаменият и унизен народ се оклеветява.
А през водоразделната 1990 г., когато се заложиха капаните на българското крушение, когато се тръгна към разграбването на труда на поколения българи, се случи и още нещо. Бе извършено чудовищно по своите размери национално предателство. Неговата кобна сянка подобно на бухалски крила и до днес тежи върху изтерзаното Отечество.
Всичко започна с пленума на ЦК на БКП от 29.XII.1989 г., който отчете като груба политическа грешка кампанията за "създаване на етнически монолитна българска нация" и по този начин се разграничи от т.нар. възродителен процес.
Тук ще вметнем само едно: за единна американска нация примерно, може да се говори, въпреки че в нейния състав влизат освен англосаксонци още негри, латиноамериканци, италианци, германци, поляци, евреи, а в последно време и многобройни групи китайци и японци. А за единна българска нация не може да се говори. И още нещо - в САЩ личните имена на всички са задължително от англосаксонската именна система!
БКП (БСП), както знаем, а както показва и историята, никога не е била много наясно с националната проблематика, защото винаги е била пропита от духа на догматичния интернационализъм, който е изначално чужд и враждебен на националния суверенитет и идентичност.
Поменатият пленум, където основният доклад изнесе Александър Лилов, освен че със своето решение отстъпи от българските национални интереси, създавайки предпоставки за скорошното легитимиране в политическото пространство на етнорелигиозната формация ДПС, но още и фатално разедини българския народ. Разединение, което продължава и до днес.
За политическата криза, настъпила през януари 1990 г. вследствие на една конюнктурна, късогледа и антинационална политика, се обвиняват националистите. Това всъщност не е нищо друго освен покаятелен акт към ДПС. Жертва се доброто име и усилията на хиляди патриоти да защитят България в името на конюнктурни политически цели.
Но нека върнем кадъра на времето. Годините минават, хората забравят.
През януари 1990 г. българският народ инстинктивно, а и с разума си, усети опасността, идваща от пагубното решение на БКП да се даде зелена улица на турския екстремизъм. Защото генералният въпрос не бе дали да се върнат имената, или не (фактически имената не бяха върнати, а напълно турцизирани с отпадането на окончанията ов,-ев, ова,-ева), а затова, че се създаваха условия нелегалното, терористично Турско националноосвободително движение да се легитимира и да навлезе в българския политически живот като Движение за права и свободи.
Тази опасност, за която политици и партии си затваряха очите (и продължават да ги затварят!) спонтанно дигна хората от почти цяла България и те дойдоха в София да протестират и да защитават родината си.
Все още беше много пресен споменът за турските терористични атентати, за които и до днес позорно се мълчи. Медалът има и обратна страна и тя е окъпана с българска кръв.
Да припомним този мартиролог. На 30.VIII.1984 г. на гара Пловдив избухна бомба. Убита е една жена, ранени са 44 души. На 9.III.1985 г. във влак от Бургас за София, на гара Буново, във вагона за майки с деца, вследствие на взрив, загиват 7 души, 9 са тежко ранени. Целта на терористите е била бомбата да избухне в тунела между гарите Буново и Долно Камарци. На това място ефектът от взрива би бил унищожителен. Но непредвиденото закъснение на влака спасява от гибел може би стотици невинни жертви.
Бомби се взривяват във Варна и Сливен, правят се опити за предизвикване на влакови катастрофи, разлива се препарат за растителна защита в шахти за питейна вода, отправят се анонимни телефонни заплахи, палят се горски масиви и балирана слама. А има и отвличане на заложници в опит да се пресече границата с Турция.
С една дума - терористичните актове ескалират.
Всичко това се помни и знае. Протестиращите по площадите на София в мразовитите януарски дни на 1990г. са тръпни от неизживения ужас. Това бяха хора от всякаква възраст, пол и занятие, както би казал Вазов. Тях ги единееше едно високо и благородно чувство - синовна любов към застрашеното Отечество. Тази любов им даваше сили да понасят с един възхитителен стоицизъм и лютите януарски мразове, и лютите хули, идващи от ляво и от дясно, и най-вече от страна на една тумба лумпенизирани кресльовци, предвождани от Желю Митев Желев.
Днес тези хора са отново поругавани, отново им се приписват мисли и действия, каквито те не са имали и нямат. И е ясно защо се прави това - за да бъдат сатанизирани в угода на нечистоплътни политически игри.
Били подведени и манипулирани от номенклатурата и органите на ДС, пише Георги Тамбуев (в."Труд", 6.XII.2000 г.). Това е меко казано, несъстоятелно. Никаква номенклатура, колкото и мощна да е тя, не може да накара хиляди и хиляди хора да зарежат дом и семейство и да изпълнят ледените площади на София. Нито пък да ги възпламени. Още по-малко пък да застави гражданството да им носи топли дрехи, чай и храна... Януарското надигане бе спонтанен и могъщ порив на един застрашен народ, изпълнен с храбрата решимост да защити себе си и своето Отечество.
Ето това не е разбрал г-н Тамбуев, както сигурно не схваща и до днес, че неговите честни, но наивни пориви почти винаги обслужват нечисти каузи, също и в този случай.
Подвеждан от внушенията, че бил "вечен търсач на истината", занятие твърде опасно, когато не достига геополитическа визия и не се разбира сложната проблематика на сблъсъка на етнокултурни модели, пък и явно не познаващ ситуацията, нито пък манталитета и мотивите на протестиращите, г-н Тамбуев изрича една долна лъжа, пишейки следното: "Националистите плашат, че ще се лее кръв."
Никога нищо подобно не е изричано!
Като преки свидетели на януарските събития, а и следящи отблизо процесите, както и пренията в Народното събрание, можем съвсем определено да заявим, че демонстрацията на народната воля по никакъв начин не бе свързана с визия за насилие.
Но нещо много любопитно. На г-н Тамбуев поддяква не кой да е, а самият Ж.М.Ж. Той пише, че докараните с автобуси хиляди националисти в "продължение на цяла седмица вилняха в центъра на София" (в."Труд", 15.XII.2000 г.).
Ж.М.Ж. рисува почти апокалиптична картина. Само дето не пише, че националистите са били с ножове между зъбите. Всъщност нямаше никакви вилнежи, а мирни бдения (включително и през нощите!) около Народното събрание. Не стана никакъв побой, не бе ударен нито един човек, не бе счупено нито едно стъкло!
Ж.М.Ж. по стар свой тертип, като един предтеча на Иван Костов, лъже като дърт циганин!
И ако все пак може да се говори за вилнеене - адресатът е тъкмо Ж.М. Ж., който наистина вилнееше в Народното събрание по време на дебатите за защита на националните интереси. Още го помним милостта му - рошав, с вълнясал врат, отпрал бакенбарди до средата на бузите и наметнат със своята лекедясана канадка, той демонстрираше необуздаността на зле възпитан човек, щудирал в мазета и съмнителни компании. Ж.М. Ж. с един език наистина хамалски, вопиеше за сурова разплата с протестиращите българи, като не пестеше характеристики, служейки си със злостни клевети и инсинуации.
Той вече бе заложник на турската карта. И по-късно получи благодарността, за която бе работил - стана президент с гласовете на българските турци.
Пак с гласовете на парламентарната група на ДПС той свали правителството на Филип Димитров, като преди това в съслужие с Доган отстрани тогавашния председател на НС Стефан Савов. С драмата и унижението в онези часове комай му съкрати и дните... Няма да забравим тържествуващо заплашителната физиономия на Доган, когато на излизане от президентството, явно наговорили се с Ж.М. Ж., в прав текст изрече: "Ще има депесарски шутове!"
Шутовете последваха и Ф.Д. биде гътнат.
Не че това бе лошо, но бе твърде тревожен фактът, че ДПС вече не си криеше зъбите.
Ще попитаме: като как стана така, че вечният търсач на правдата Тамбуев в тази ситуация - имаме предвид оценката на януарските събития от 1989 г. - се оказа компаньон на Ж.М. Ж.?
Нека сам Тамбуев си отговори, пък и дано разумее, че пак някой умело го е използвал.
С решението на пленума на ЦК на БКП от 29.XII.1989 г. се отприщиха всички пътища една етнорелигиозна формация в нарушение на конституцията на страната (Чл.11, ал.4) да бъде легитимирана като политически субект.
После дойде и всичко останало - задължително изучаване на турски език в училищата, новини на турски език в телевизията, за да се стигне най-накрая до отчетливото искане - България да се превърне в мултиетническа държава.
И тук не можем да не се съгласим с късното прозрение на Иван Костов, че "ДПС е проклятието на България".
Ето срещу това "проклятие" се надигнаха българите през мразовития януари на 1990 г.!
И какво излиза?
Излиза, че народът както винаги, е бил по-прозорлив от политиците си, че с ума и сърцето си е усетил страшната опасност, която се надига.
И неговите опасения, уви, се сбъднаха.
И нямаше как да не се сбъднат. Защото етническата партия има само етнически интереси.
Като прибавим към това и имперските амбиции на Анкара, която разглежда т.нар. външни турци като перманентна пета колона, картината добива завършен вид.
Много неща можеха да бъдат спестени на България, ако беше чут януарският глас на българските патриоти.
Това не стана и знаем защо не стана. Поради липса на държавнотворческо мислене, поради липса на родолюбие и защото политически маломерници прекалено много и угодливо се вслушваха в изкусителните гласове на чужди сирени. И наместо старите грешници да си посипят главите с пепел, те изтриват праха от кривото огледало на клеветата и отново се нахвърлят върху своя народ, вменявайки му във вина светлия порив да защити Отечеството.
Само че никой не може да пренапише историята. Дори и победителите, колкото и лесно да им се струва това. Нечестивите победи над собствения народ са винаги временни.
И възмездието не закъснява.
Математическият Явор Дачков в действие
Десет години са достатъчен исторически срок, за да се проумее и от най-големите "фенове" на синята идея, че избраната посока за догонване на държавите с висок жизнен стандарт бе погрешна.
Отварянето на границите за капитали, стоки и хора се оказва пагубно за бедни или закъсали държави. Съгласно 2-рия принцип на термодинамиката топлината не следва да преминава от по-студено към по-топло тяло, също както капиталите и хората (най-вече образованите) напускат бедните страни, оставяйки им възможността да станат удобен пазар за стоките на други, по-богати страни... Резултатът е висока безработица и масово обедняване, което маргинализира широки слоеве от обществото. Корупцията и обедняването в Румъния предизвикаха спонтанен вот, който изхвърли местното СДС от законодателната власт и направи националистите на Тудор втората сила в Парламента. "Хората не приемат да търпят лишения в резултат на обявените реформи, а водачите им да не ги споделят с тях" - сподели в интервю с Илиана Беновска новият президент на Румъния Йон Илиеску (17.12.2000 г. "На върха"). "Бързата приватизация на държавните предприятия не оправда надеждите за растеж и се оказа погрешна икономическа политика".
Без да е абонат за "Нова Зора", президентът Йон Илиеску казва онова, което трябва да признаят пред българските избиратели след няколко месеца домогващите се, за пореден път, към тяхното доверие.
В едно можем да не се съмняваме отсега, че нито една от парламентарно представените партии няма да си разреши да го каже открито.
Раздържавяването, т.е. смяната на собствеността без революция, се оказа сладка баница и за сини, и за червени, и за профсъюзни лидери. Всички се облажиха, всички се закръглиха и на всички апетитът нарасна с яденето. Сините станаха нагли и безпардонни; червените пък склониха на "революционен компромис" - членство на България в НАТО (уж желателно след референдум, и ако може без пари).
През юни 2001 г. обаче идва Видовден.
Двете големи партии СДС и БСП са приели такъв избирателен закон, че абонаментът им за Народното събрание е сигурен.
И двете партии носят пасивите на мандатите си, така че битката между тях започна с взаимно оплюване и с поглед в миналото. Традиционните съветници на балканските СДС-та за избори са експертите от Националния Републикански институт на САЩ. Те, както казват, са съветвали как се печелят честни избори в много страни, включително и в Чили... Репертоарът на тези презокеански съветници представлява нещо като износен джубокс, в който повечето грамофонни плочи са изпочупени и поради това не могат да бъдат "поръчвани". Сред плочите, най-често препоръчвани в кулоарите на хотел "Шератон", са останали две:
ПЪРВАТА се пуска преди президентски избори. Казва се "Демокрация или гражданска война". В нея се пее как ако се направи грешката да се избере за президент националист, Европа ще се отвърне и страната ще загуби шансовете си за членство в ЕС. Интересното е, че първо се пее текстът, а после се уточнява заглавието.
Това донякъде е извинително за творци като Вили Цанков, Стефан Цанев и Недялко Йорданов, които "предупредиха" българските избиратели през 1991 г. и "предотвратиха братоубийственото клане". После разбраха, че някой е злоупотребил с имената им. Сега и тримата пеят други песни, но нищо не гарантира, че преди изборите няма да се изтъпанят пред екрана, както направи вече писателят Атанас Славов, и да кажат авторитетно на хилядите си почитатели "СДС направи много бели, но няма алтернатива, затова... трябва да гласувате за него! ".
През тази година "българската" плоча за гражданската война се въртя в Югославия, за да се демонизира окончателно Слободан Милошевич; и преди месец в Румъния - за да се подсигури обединението на всички срещу националиста Тудор.
Забележете, не за първи път Западът е склонен да подкрепи бивш комунист (Елцин, Квашневски, Желев, Илиеску), но настръхва, когато от недрата на народното недоволство се пръкне лидер, който иска да прави национална държава и не приема безропотно прелестите на глобализацията. За хористи в ораторията на клеветата по правило се използват не учени, а избрани представители на творческата интелигенция.
В България за представителите на точните науки е оставено изпълнението на ВТОРАТА ПЛОЧА, която се пуска преди парламентарни избори. В нея се пее за фалшифицираните от БСП първи демократични избори през юни 1990 г., които дали лош старт на демокрацията в България, заради което реформите били забавени с цели 7 години.
Тази плоча от "джубокса" на СДС се пуска винаги, когато състоянието на дясната партия "менте" (защото СДС бе замислен като коалиция) предвещава загуба на изборите.
Плочата е много популярна и имам чувството, че човек може да стане и член на Координационния съвет на СДС, само ако знае поне една нейна версия.
И все пак от многото кавърверсии на плочата за фалшификациите най-убедително за избирателите, - които тогава са били на 10 години! - звучи изпълнението на доцента по математика Михаил Константинов, зам.-ректор на ИСИ (сетете се защо СДС си прави сбирките в аудиториите на ИСИ и дали плаща наем).
Г-н Константинов дотолкова надълбоко е навлязъл в темата, че нищо чудно да защити и докторат по нея. А след това да го видим да подскача, вече като професор, по трамплина, наречен ЦИК.
В "мегаинтервюто", дадено от доц. Константинов на в. "Монитор" (16-18.12.2000 г.), бившият правозащитник от НДЗПЧБ с 10-годишно закъснение стига и до прозрението, че ДПС е етническа партия и не било редно да участва самостоятелно в избори.
Браво бе, Михаиле, ама защо чак сега изока бе, джанъм? И ако Командира не беше намразил Доган, дали щеше да го кажеш? Такваз изцепка повече отива на прононсиран националист. Един съвет - убеди СДС да сезира Конституционния съд (там е твоят Николай!), който да излезе веднъж завинаги с решение по казуса ДПС. Бъди сигурен, името ти ще остане в историята с нещо по-значимо. А и турците могат да ти бъдат благодарни, че и да те изберат за депутатин, както направиха във "фалшифицираните" избори с юриста-политзатворник Янко Янков. Той също като тебе имаше мания. Хвалеше наляво и надясно "Планът Ран-Ът", който ти видя докъде ни докара, и ако се случеше да задреме по банките в Народното събрание, се събуждаше с вика "Всички наоколо са ченгета". Той обаче за съжаление завърши нестандартно. Поиска политическо убежище в Англия като преследван по време на второто демократично правителство на СДС. Това на твоя Иван Костов. Както е казал Лев Толстой: "Сейчас природа отд хает".
Седмото Велико Народно събрание, драги Михаиле, беше легитимно. Специална мандатна комисия от 50 депутати, чийто член бях и аз, работи сума време и провери всички протоколи и всички жалби на всички избирателни комисии. Преднината на БСП беше толкова голяма, че дори и да сме пропуснали някои нарушения, те в никакъв случай не можеха да подобрят представянето на СДС.
И тъй като и филмът на Явор Дачков и Люба Кулезич, а и твоите размишления, преследват една и съща цел, и са поръчани от едни и същи спонсори, си струва да разкажа отделно за това как протече проверката на резултатите от първите демократични избори за Велико Народно събрание през юни 1990 година.
Това ще направя в следващия брой на "Нова Зора". И още отсега ти казвам, че няма да те щадя.
А на нашите читатели ще избързам да съобщя, че от 400 народни представители във ВНС, законно избрани се оказаха 399.
Изборът на един единствен трябваше да бъде касиран, този на Стоян Ганев от Съюза на демократичните сили.
ВНС не намери кураж да направи това, благодарение на хора като д-р Петър Дертлиев, които наивно си мислеха, че ако бъде касиран, ще го направят герой. По-късно Стоян Ганев стана външен министър, а още по-късно и председател на Парламентарната асамблея на ООН. Заслугите му ще да са били доста големи, че зае поста си, без да знае английски език, за смях на кокошките. Сега е гражданин на САЩ. А след време може да бъде спуснат от Държавния департамент и за министър-председател на това, което остане от България.
Може би тогава г-н Михаил Константинов ще изостави темата за фантомите и фалшификациите и ще започне да дюдюка по него, както сега със закъснение си позволява да хули конституционния съдия Георги Марков (Николай). Ще избързам да му кажа, че ще бъде много късно. И опасно.
Кават, че и в Дания, разбрали, че има нещо гнило в България, и вече не приемат политемигранти от страни-кандидатки за ЕС.
Незабележимата новина
"Депутатите излизат от парламента и той става музей.
През новия век в бялата сграда на площад "Народно събрание" ще има само исторически ценности.
Народните представители ще коват закони на ул."Батенберг" в бившия партиен дом, съобщиха сини депутати.
Информацията потвърди и шефът на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Христо Христов."
Това е новината от 15-и, съобщена в пресата на 16 декември т.г.!
Никой не й обърна внимание. Никой не си спомни, че през тази година Националният исторически музей бе преместен, т.е. изгонен, от центъра чак в Бояна, където се помещава в сграда-мастодонт, далече от културния живот на столицата.
Сега изведнъж - Народното събрание ще става музей! Какъв?! За какво? Въпросните "сини депутати" дали са предложили общестен дебат?
Какво може да се предположи?
Например, че в сградата на Народното събрание ще бъде устроена експозиция на българската демокрация? Примерно! Или мемориал на борците срещу тоталитарната власт - преди и след 10 ноември 1989 г. Звучи съвършено като подигравка, защото всички тези борци "преди" бяха подвили опашка, а "след" не може никой да им затвори устата.
Парадоксът е в това, че управляващата политическа сила можеше да се досети и да премести Националния исторически музей в тази сграда, която е символ на новата българска държавност. Така Националният исторически музей щеше да остане в центъра на българската столица. Което е извънредно важно за неговата легитимност, за смисъла и ролята му в българското общество.
Вярно, сградата на Народното събрание не е достатъчна като обем и площ, но пък за фондовете на музея можеше да се намери друга сграда, сравнително близо до тази. Не би!
"Незабелязаната новина" има извънредно важно значение за разбирането какво представлява българската политическа върхушка, особено тази на либералните революционери.
Още с победата на януарския метеж бе поставена главната културна задача "Да разгромим Националния исторически музей! ". Начело на кампанията застана президентът Петър Стоянов, амбициран и засегнат от тогавашния директор на музея, освен това, воден и от съпричастие към юридическата гилдия.
Смениха директора, преместиха музея (все още го местят), изхарчиха милиони грешни пари, за да угодят на една глупава амбиция. Нещо повече - в лицето на Националния музей в центъра на столицата те виждаха свой идеологически противник.
И наистина беше така, защото нали в Съюза на демократичните сили се роди идеята да бъде отречена историята - оттам бяха хвърлени в общественото пространство аксиомите за турското "присъствие", за преждевременното ни освобождение от русите, за неславянската етнокултурна идентичност на българите.
"Нова Зора" и друг път е припомняла как голямото шествие на СДС по бул. "Витоша" през януари 1997 г. спря пред сградата на Съдебната палата, пред Националния исторически музей и го освирка... Така историята на българската нация бе пратена в Боянския приют. От нея вече нямаше нужда!
Сега в Народното събрание ще правят музей. Може би Музей на самото Народно събрание? Което е поредната глупост! Поредното харчене на грешни пари, тъй като подобна експозиция има място само в Националния исторически музей. От тук може да дойде идеята сградата на Народното събрание да бъде ремонтирана и предоставена за Филиал на Националния исторически музей, но само след обществен дебат. За да се чуе гласът на хуманитарния разум в България, който иначе никога не се чува, Защото му запушват устата?... Може би сега управляващите ще изкупят една хилядна от чудовищната вина за унижението, в което хвърлиха българската нация не само с мизерията, но и със смазването на нейния дух, отрицанието на същността й, сътворена от историята!
Осветяване на тъмата
Краят на отминаващото хилядолетие ни донесе една основна поука - бъдещето е безсмислено, ако ще влизаме в него с калните цървули на миналото.
За съжаление, опитът и на отиващата си година показа, че светът (и ние, българите, в частност) трудно се учим от горчивите си поражения, а паметта ни прекалено често е по-къса, отколкото е полезно и необходимо.
Основният проблем на световната политика и икономика отново си остана настъпващият с абсолютна безогледност глобализъм под вещото ръководство на Федералния резерв на САЩ и клоновете му от МВФ и Световната банка. Нашите автори и сътрудници Мишел Шосудовски, Дайяна Джонстоун, Петко Петков, Джъстин Раймондо, Джаред Израел, Михаил Попкочев, Иван Ценов, проф. Спас Райкин, Бенжамен Ханне, Александър Зиновиев, Наталия Нарочницкая в десетки публикации по страниците на вестника, в продължение на цялата година, предупреждаваха и разясняваха пагубната роля за развитието на света на МВФ, Световната банка, "Отворено общество" - институции, проводници на новия икономически ред, основан на принципите на т.нар. свободен пазар. МВФ и Световната банка бяха наречени от Шосудовски "инструменти за разрушаване на държавите".
Два са основните инструменти на проводниците на новия глобален ред - вътрешен икономически протекционизъм за господарите (налаган чрез лихвена политика) и изсмукване на богатствата на останалите (чрез налагане на монетаристичен модел на развитие).
Крепител на властта на световните монополи и през 2000 г. си остана глобалният военен юмрук НАТО. В една своя статия Румен Воденичаров нарече пакта "мутрата на Европа", но разрушителната му роля е със значително по-големи мащаби. Това бе обстойно разкрито в многобройни публикации на Александър Желев, Петко Петков, Наталия Нарочницкая, Генадий Осипов, Людмил Недялков... Основен двигател на военната свръхмашина си останаха въоръжените сили на САЩ, които не пропуснаха нито един случай, за да докажат желанието си за укрепване на господстващото си положение.
Събитията в съседна Югославия, в Ирак, Близкия Изток, Чечения и други райони на света доказаха, че "Нова Зора" бе права в прогнозите си - еднополюсният свят ни обрича на пътя към Апокалипсиса.
На фона на тези процеси още по-мрачно изглежда бъдещето на българската армия, която сполучливо бе определена от един наш автор като "Ноев ковчег" не само заради играта с името на военния ни министър. Обезкръвена откъм жива сила и бойна техника, тя официално и преднамерено бе превърната в спомагателно жандармерийско формирование по-скоро с полицейски, отколкото с военни функции.
В контекста на тези военно-политически събития през изминалата година избирането на Владимир Путин за президент възвърна надеждите, че все пак има надежда колосът Русия да излезе от въртопа на вътрешните неуредици и да заеме полагащото й се място в световната политика. Надежда, която пряко ни интересува. Защото страната ни бе използвана доста често през годината като заложна карта на чужди интереси. Процесът ще е труден и дълъг, защото в самата Русия срещу Путин са изправени сили, загрижени повече за реализиране на световните си имперски амбиции като икономически гиганти от глобален мащаб (аферите на един Гусински са красноречив пример). Разпаленият пожар в Чечения трудно бе преглътнат от Русия. А трагедията с "Курск" послужи като отличен повод за опита армията да бъде настроена срещу президента Путин и политиката му на заздравяване на властта в Русия. "Нова Зора" бе една от първите, които предупредиха, че инцидентът има по-дълбоки корени и последвалите събития оправдаха предположенията ни, че сблъсъкът не е случаен, а по-скоро гигантска инсценировка.
Гостуващият на страниците на вестника ни лидер на руската компартия Генадий Зюганов недвусмислено предупреди: "Няма да оставим Русия да бъде изолирана от световния икономически и политически живот".
За съжаление, българските политици правят всичко възможно косвено или дори пряко да ни противопоставят на Русия. Последният пример с визовите ограничения бе само част от цялата недалновидна политика на управляващите, довела до загуба и на огромния руски пазар. "Нова Зора" твърдо се разграничи от тази пагубна политика, целяща отделянето ни от огромния славянски свят. Поредицата от статии на Димитър Райков "Българите и България в старата руска книжнина" например убедително доказаха не само необходимостта от тесни връзки с великия руски народ, но и значителния принос, който ние имаме за запазване и развитие на славянството като идея и идеология, като дух и духовност.
Логично е да се запитаме - нима нещо, което сами сме изграждали с векове, трябва да рухне за години поради политическата слепота и конюнктурщина на шепа овластени?
Мощно оръжие на новите световни господари в опитите им за отродяване и прекършване на народностните идеали на нациите в огромния Евразийски ареал продължи да играе панислямъзмът, умело направляван и финансиран от Вашингтон. Продължаващите трагедии в Чечения и Югославия са най-болезнените рани в нашия геостратегически район.
Мощните опити на САЩ за политическо и военно овладяване на Кавказ и Балканите (и отстраняване по този начин на Русия) подробно бяха отразени във вестника и предупрежденията ни за опасността, която е надвиснала над България, бяха съвсем конкретни. И за съжаление, пророчески. Петата колона на ислямизма и пантюркизма в България - ДПС, бе допусната през изминаващата година отново да изплува на повърхността като изключително опасен вътрешнополитически балансьор. Затъналите в блатото на народното пренебрежение колоси СДС и БСП посегнаха на етническата карта на ДПС като последен шанс за собственото си спасение. И за загробването на народа и на народните ни идеали.
А опасността бе усетена дори отвън и "Нова Зора" с право може да се гордее, че даде дума през годината на такива световни експерти като Пиер-Мари Галоа, който открито предупреди и предупреждава за ислямизацията на Балканите. Етническата партия ДПС има само етнически интереси - това не се умориха да повтарят наши автори като Венцислав Начев, Румен Воденичаров, Станислав Станилов... Обезбългаряването на държавата ни и обезличаването на нацията ни през годината продължи и с упоритите опити за налагане на т.нар. нов етнически модел, натрапван ни като универсално лекарство за просперитет. А реалността доказа, че е много по-сурова и жестока.
Доказателство бе и писмото на четиристотинте интелектуалци, което "Нова Зора" публикува под заглавието "Да спрем обезбългаряването". Откровеното до болка писмо-призив за защита на българщината предизвика широк отзив и показа, че проблемът е не само реален, но и изключително болезнен, колкото и да се опитва официалната власт да го замазва. И в този случай "Нова Зора" доказа, че няма да отстъпи от позициите си на защита на най-съкровените и жизнени интереси на народ и държава. Викът ни бе висок и откровен. Ехото - в лицето на радио "Свободна Европа" и сформираната група "свободни интелектуалци" - бе мерзко и низко.
Темата за миналото, настоящето и бъдещето продължи с ударните, дълбоко аналитични и открито провокативни в най-добрия смисъл поредици на академик Николай Хайтов "Време за разхвърляне на камъни" и на професор Чавдар Добрев "Българската пътека". В тях лъжите и демагогията бяха демаскирани, и се открои истината, че България се разпродава от подкупни властници, без род и чувство за достойнство. "Преходът се изроди в бандитизъм", открито заявява на страниците на вестника народоведът Хайтов. И едва ли може по друг начин да се назове посягането над живота на собствения ти народ, осъществявано от политиците ни през цялото последно десетилетие.
Като реквием за българската индустрия прозвуча поредицата от статии на инж. Иван Пехливанов "Разправата с българския индустриален интелект". Няма в българския печат по-задълбочено, ясно написано и пропито с болка изследване на процеса на разрушаване на основите на държавата - икономиката ни.
Инж. Пехливанов не само извади на бял свят имената на стотици български учени и индустриалци, изградили държавата ни през последната половина на века, но и предупреди - "Не посягайте на интелекта на България, ако искате тя все още да съществува като държава и като нация! ". Оптимистична трагедия бихме могли да наречем поредицата на инж. Пехливанов. Стига да бъдат чути, разбира се, предложенията и препоръките му, отправени към властимащите. Стига да обърнем внимание на десетките други статии по страниците на вестника, посветени на икономическите проблеми на съвременна България, като текстовете на Детелин Вълков, или разработките на учени и специалисти като проф. Петко Павлов, проф. Лозан Стоименов, доц. Кирил Караджов, Александър Желев, д-р Нако Стефанов... Шенгения ни предложи премахване на визовата бариера. Приемайки добрите страни на този акт на затворената политически и икономически Западна Европа, ние отново предупредихме - необходимо е да кажем защо и как, на каква цена ни се предлага "подаръкът"?
На цената на огробената ни икономика? На стопяване на интелектуалния ни потенциал и на нацията като цяло?
Лавина от писма до редакцията предизвика статията на Иван Ценов "Десет милиона малки негърчета", която разкри до пълно оголване отвратителната политика на управляващите ни към една трета от населението - пенсионерите. Политика, прицелена в нищо по-малко от ефикасното физическо изтребление на онези, които изградиха днешна България буквално с потта и кръвта си. Тук не можем да не споменем убийствената ирония на статията на Мария Овчарова "Честит 9 септември, господа-другари, "леви политици!"
Да, Шенген ще стане факт.
И какво от това? Как ще преминем през вдигнатата бариера, след като българинът остана по едни гащи само, и то накърпени кръпка до кръпка. И кой вече ще отиде оттатък уж бленувания прелез, когато интелектуалният ни потенциал вече се изниза - със или без визи?!
Когато по последни данни 1 (един) милион българи вече не са граждани на държавата ни, не е твърде голяма ползата на осигурения пропуск... И на Запад добре са си направили тази сметка. Които останаха, останаха. За тях е предназначена съсипаната ни образователна система, за която само преди дни ни съобщиха светлата вест, че се приближава усилено към стандартите на американската - да, но тя бе доста по-назад от родната. Е, така ако ще ги стигаме американците!.. Десетки статии посветихме през изминалата година и на криворазбраната аграрна политика на правителството.
Предупреждавахме, че обещанията за просперитет на българския земеделец са само тънка оризова хартия, зад която прозира завърналото се дървено рало.
Факт е вече - през изминалата седмица България стана първата източноевропейска страна, подписала капитулантско споразумуние с ЕС. На практика то отрязва достъпа на земеделските ни продукти до европейския пазар! И това бе отбелязано от медиите като нечувано постижение! Нищо обаче не може прикрие факта, че всъщност е открито предателство спрямо българския селскостопански производител и преработвател!
Отново и отново вестник "Нова Зора" доказа, че е прав в прогнозите и прозренията си. Тъжен пророк, за съжаление. Но истината трябва да се отстоява. На всяка цена.
А истината невинаги е лицеприятна.
В бандитското време на разграбване на държавата и нейното обезбългаряване - физическо и духовно - не бива да се мълчи. Не е наша вината, че аналитичните статии на авторите ни представят доста черна картина на действителността. Но тя наистина е такава. Реалността на днешна България не е розова и няма как да бъде. Тя е манипулирана от банда безродници, чиито конци се дърпат от чужди държави и институции. В текст към своя рисунка великолепният артист Тодор Цонев недвусмислено заявява: "Българино, нямай никакви илюзии за ХХI век". Неговите карикатури, които имат запазено място и придават уникален облик на вестника, свидетелстват, че истинският творец провижда нещата и бъдещето в пълната им дълбочина. И че големият талант е неподвластен на конюнктурата и силните мира сего.
Тодор Цонев не е мрачен човек, а една светла и оптимистична личност, заредена с невероятно чувство за хумор. Но сатиричното око не може да избегне рентгеновата точност и яснота и да не проникне зад димната завеса на думите и илюзиите... Вестник "Нова Зора" прилича на своите автори - трубадур на истината. Изминалата година - последна за отминаващото си хилядолетие и за века - затвърди тази позиция като един от малкото стожери на българщината. Ние, съратниците и авторския екип на "Нова Зора" доказахме, че сме и ще бъдем родолюбци. И няма никакво значение цената, която трябва да заплатим за тази дързост. Ние сме горди с позицията си, не само защото твърдо сме я отстоявали, а защото е непоколебима решителността ни да отидем и по-далече, и да преминем в атака.
Днес вече не е достатъчно само да бъдем просветители. Някой трябва да пренесе факела на борбата от миналото към бъдещето. "Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако ние не изгорим, кой ще осветява мрака?!"
Уважаема редакция!
Пантюркисткият милитаризъм на Анкара, в съюз със северноамериканския военнопромишлен комплекс застрашават съществуването на българската нация и българската държава.
Фактите за това са извънредно много. Снощи в 20 часа БНТ показа протеста на жителите на село Аврен, близо до турската граница, срещу изграждането на джамия в селото им, въпреки че там не живеят изповядващи исляма.
Финансирането на строежа е от външни държави. Вече са построени десетки големи джамии в страната. Радио- и телевизионни препредаватели не позволяват на българи да гледат българска телевизия, да слушат българско радио в собствената си страна. Чрез дъмпингов и контрабанден внос България буквално е залята от турски стоки, повечето некачествени, и това изхвърля на улицата, без средства за прехрана, хиляди майки на български деца.
По телевизията видяхме крайпътно заведение край гр. Бяла с много надписи на турски език. Колко такива заведения, турска собственост, има в България? В жк "Западен парк" усилено се строи турски универсален магазин, на входа на строежа се вее турско знаме. Под това знаме, в продължение на пет века, е изчезнала три четвърти от българската народност.
А как ще изглежда България след половин век при ужасяващата демографска катастрофа, за която и Вие биете тревога?
Преди повече от пет години списание "Дер Шпигел" съобщи, че в Германия чрез джамиите построени там, турските екстремисти от организацията "Сиви вълци" развиват своята коварна дейност, насочена срещу единството на Европа.
Знаменитият Марк Твен (Самюел Клемънс), който на 30.11.2000 "навърши" 165 години, беше казал: "Да бъдем благодарни на наивните, защото ако ги нямаше тях, нямаше да има мошеници".
Вие упорито сеете просвета, борите се срещу наивността на българина, срещу самоунижението и самоунищожението му. Голямата част от чувството на признателност към младите хора от Русия, Румъния, дори чак от далечна Норвегия, които се сражаваха при Плевен и на много други места през Освободителната война 1877/78 г., се е изпарила от съзнанието на днешните българи.
А е известно, че в ценностната система на всички народи непризнателният човек е по-лош и от престъпника.
Би трябвало всяко населено място да почита деня, в който освободителната руска армия го е избавила от турско зло!
Щурец, бедният е най-малко свободен!
Полумитичната фраза на Цезар "И ти ли, Бруте? ", твърде отдавна е станала символ на неблагодарността и предателството. Нашият случай не е съвсем такъв! И все пак... Кирил Маричков неотдавна даде интервю в "24 часа", което Димитър Стайков озаглави: "Няма да свиря за СДС преди изборите."
И защо?! Защото в СДС нямало морал! "Щурецът" не се съмнявал в правилността на избрания път, но във влaстта се намъкнали посредствени хора, некадърници и мошеници, които опорочавали идеята. Дали си вярва?!
Дали не разбира, че именно избраният път води право към ада. Че посоката е не към цивилизования свят, а към света на мрака, в който тънат примерно Колумбия, от една, и Ботсвана от друга страна.
Не вижда ли в какво се превръща България и това ли е заветната мечта на демократа?
Вероятно, наистина не разбира, защото във втората част на интервюто занимава читателите с това как се борил и страдал от комунизма, на кого срязали дънките и на кого конфискували каскета. Е, сега дънки и каскети, колкото щеш, и никой не санкционира децибелите. Но те, децибелите, ще нахранят ли гладните, ще облекат ли голите? ще излекуват ли болните, ще дадат ли обIIIразование на неуките?
Ето какво забравя Кирил Маречков - че свободата не бива да се заплаща с беднотия, защото бедният е най-малко свободен.
Иначе разочарованият му глас не може да се оцени от твърдия електорат на СДС другояче, освен с фразата на Цезар в последния миг от неговия живот. Тук се чува наглият глас на символа на българската демокрация от Байрам дере:
-Е, и какво от това?!
GSM-ът - La donna e mobile... Направо в шавръклива жена превърнаха родните комуникации. Държавата ни ги предлага като изпечен сутеньор на който завари и на каквато и да е цена. Стига някой да се бръкне (или да обещае да се бръкне) в джоба.
Предколедната седмица дозаформи дивотиите на българската приватизация с търга за втори оператор на GSM, т.е. за правото да се управлява втора мрежа за работа на преносими телефони.
Откритият търг в Националния дворец на културата (НДК) бе спечелен от гръцката компания ОТЕ. Същата, която се провали в опита да купи 51 на сто от Българска телекомуникационна компания (БТК). Конкурентното наддаване спря на 135 млн. долара, след като италианците от "ТИМ Интернешънъл" спряха изненадващо на 130 млн. долара.
Премиерът Костов побърза да се изкаже, че търгът за GSM бил със значимостта на отпадане на Шенгенските визи и даване на места на България в европарламента.
Тридневният търг обаче остави доста въпросителни.
НА ПЪРВО МЯСТО, не може да не се запитаме защо 135 млн. долара бяха обявени за изключителен успех, когато само преди половин година същите гърци от ОТЕ даваха за същия лиценз 198 млн. долара?
НА ВТОРО МЯСТО, би било интересно да се разбере защо италианците се отказаха от наддаването при ниския праг от 130 млн. долара, при положение, че очакваният още в края на 2001 г. дял от телемобилния пазар се предвижда да е поне 20 на сто - т.е. около 120-130 000 абоната? Или чистата печалба няма да е по-малка от 40-50 милиона!
ТРЕТО, свързано ли е допускането все пак на ОТЕ, водеща няколко съдебни процеса в Гърция и Западна Европа за корупция и неплатежоспособност, с инвестициите на известни наши политици в Гърция?
ЧЕТВЪРТО, търгът официално беше открит, но задкулисните преговори бяха абсолютно потайни - на тях българската страна разговаряла ли е за съдбата на БТК? Кога и на каква цена ще се извади на пазара БТК и срещу какво?
ПЕТО, не играят ли отново гърците роля на "троянски кон", който трябва да провали и отложи сделката за втора GSM мрежа, след като се знае, че има юридически проблеми около правилното провеждане на търга в НДК?
Да не забравяме, че съвсем наскоро "Мобилтел" бе продадена на нов собственик за 1 млрд. долара при 500 000 абоната и изградена мрежа.
Ще се използват ли гърците да свършат мръсната работа за появяване на нов (явен или таен) монополист на комуникационния ни пазар?
Въпросът е много важен, особено ако не забравяме, че ОТЕ реално е неплатежноспособна.
ШЕСТО, но не на последно място - защо проправителствените медии толкова раздухват антигръцката позиция на управляващите и тази явна враждебност не прикрива ли истинските (икономически!) отношения между сегашната власт и атинския бизнес?
Че политиците ни опроституираха икономиката ни и ни набутаха в еврогетото, окачвайки ни червените фенери, вече е ясно и на подрастващите.
Въпросът с втория GSM оператор остава всъщност само един - колко е взел сутеньорът за поредната неизгодна сделка?
И с колко още ще бъде завлечен целокупно народът ни?
