Преведени бяха и политически книги, които преразказват близки исторически събития или им дават тенденциозно тълкуване. Ако днес българският читател поиска да прочете автентично идеологическо четиво, той се обръща към оригиналите на Кисинджър и Бжежински, към западни социолози или политолози, а не към руските им емоционално написани копия или препечатки.
След погрома над съветската наука българските учени не единствено заради построените междудържавни прегради се обръщат вече към англоезични автори. И интернеткултурата ги тласка, тях и младото поколение, в друга насока.
Руският народ обаче е жизнен. Като славянски народ е особено духовен, с неповторимо усещане за състоянията на вътрешния човек, за трагедиите и разломите в трагичната участ на времето ни. Но това означава борба за качество на идеите, които идват откъм руските духовни пространства. Без тях, без тези идеи, едва ли е възможен истински диалог между руската и българската духовна мисъл, между българската и руската интелигенция, между България и Русия.
Ето защо аз оценявам като особено значими промените, които настъпват в руската политика.
Този път - и това е неимоверно важно - политиката на Русия като държава и гражданско общество ще има далеч по-непосредствен ефект върху обновлението на руския живот, на руската чувствителност, върху разкрепостяването на руските идеи.
Такова отваряне към света, в резултат на възраждането на демократична Русия, без съмнение, ще бъде полезно не само за Европа и света, но и за органичното развитие на руската култура. Такова отваряне ще бъде плодоносно и за бившите социалистически държави, за страните от Източна Европа, където понастоящем почвата за контакти с руската духовност не е от най-благоприятните.
Такова, според мен, е началото на разумния, или другояче казано: оптимистичния вариант.
Реализирането на този исторически вариант, макар и трудно, не е невъзможно. При всички случаи то е целебно за духовния климат в Европа, за нормалното взаимодействие между културата на Източна Европа и специално на България с културата на Русия. И - в последна сметка - за просперитета на културата на XXI век.
Досега с какво сме били обърнати към Европа?.. Изкуствено създаваната еуфория около предстоящите визови облекчения за българските граждани, пътуващи за Западна Европа, не бива да ни попречи при оценката на реалните измерения на този акт във вътрешно- и външнополитически план.
Това, че правителството разду до абсурд политическата стойност на тези все още неосъществени облекчения, не е за учудване. След като и досега правеше пропагандни балони от всички поредни вносни благи приказки и потупвания по рамото, щеше да е за чудене, ако не бе повторило номера и при перспективата за нещо все пак реално.
Какво се крие във ведрата усмивка на Иван Костов и в сълзите на Надежда Михайлова?
Щастие от цивилизационния избор, или очакване, че "Сапио", "Булс", Ловеч и гаражът на ЦК на БКП изведнъж ще се смалят в съзнанието на избирателите и ще потънат в забрава?
Бъдещите визови облекчения могат да се тълкуват като западно одобрение на сегашната софийска администрация. Но могат да бъдат окачествени и като ответно действие в отговор на отмяната на българските входни визи за гражданите от ЕС преди няколко години. По-достойна оценка е втората.
Облекченията още не са се материализирали, а когато това стане, ще бъдат придружени от множество уговорки.
Основателни, впрочем.
Напълно е редно, когато допускаш чужденец в страната си, да поискаш той още на границата да ти докаже, че разполага със средства и няма да легне като бреме върху бюджета. Редица страни вече заявиха, че това условие ще бъде валидно и за българите. Това би трябвало да го правим и ние.
Вероятно ще бъдат достатъчни един-два месеца след влизането на облекченията в сила, за да оценим реалната им значимост... Тогава, когато се види колко от хората, дето си броят стотинките по пътя от "Люлин" и "Младост" до центъра на София, са успели да заделят пари за един оглед на Лувъра. Тогава, когато от Запад започнат да ни връщат с черни печати в паспорта първите крадци на коли и първите проститутки, трудещи се по същество легално, и първите тайни гурбетчии, работещи нелегално.
Нека бъда разбран добре. Не съм черноглед и смятам, че плюсовете от визовите облекчения ще бъдат повече от минусите. Ще бъдат улеснени деловите пътувания и краткосрочните специализации в страните от другата част на континента. И въобще ще се създаде възможност за разширяване на кръгозора на българина. Т.е., като съпоставя нашата действителност с тамошната ще има по-точни критерии за света.
Актът е положителен, обаче значимостта му не следва да се надценява.
Смущава обаче, и то немалко, заявеното от Иван Костов по държавното радио: били сме задължени да издигнем висока шенгенска бариера по географските граници на България; обръщането ни с лице към Европа неизменно щяло да означава да обърнем гръб на някои други държави - Русия, Югославия, Македония, Румъния, Украйна и Грузия.
Предлог (по формулировката на премиера) - да не сме се превърнели в страна, транзитираща емигранти към западноевропейските държави.
Този псевдоаргумент е не просто несъстоятелен, а направо смехотворен. Или по-точно, би бил смехотворен със своята алогичност, ако не криеше опасността от нова изолация на България от държавите в един традиционно и обяснимо важен за нея район.
Разбираемо е за ЕС да не иска нова порта, през която да се просмукват безпрепятствено в него още и още нежелани чужденци. За тази цел обаче не е потребно да се изолираме в човешки план от съседите си. Достатъчно е да пропускаме към ЕС само тези от тях, които разполагат с редовна шенгенска виза, и толкоз.
България би била длъжна да уеднакви визовата си политика с тази на ЕС спрямо трети страни едва към момента на приемането й за член на ЕС. Това само по себе си е нормално: влизаш ли в някой клуб, манастир или братовчедски кръг, приемаш неговите правила, не налагаш своите.
До този момент обаче - ако въобще настъпи той, - ще изминат най-малкото десетилетия.
А и може ли да бъде сигурна сегашната софийска администрация, че някои от чумосаните днес от нея държави няма да изпреварят България по пътя към ЕС? Или че най-малкото няма също да сключат споразумения за безвизов режим с шенгенските страни?
Получава се нещо напълно в досегашния стил на управниците ни: размяна не на кон за кокошка, а на кон срещу обещанието за кокошка и обявяването на последната за райска птица пред електората.
Далеч сме от "свободното движение на стоки, хора и капитали" между нас и ЕС, но бързаме да препречим пътя на други хора, а покрай тях, и на техните стоки и капитали към България.
Да завърша с въпрос към Иван Костов: досега с какво сме били обърнати към Европа?
За безвизовия режим благодарим, вървете си!
Тъкмо преди Коледа сините талибани заприличаха на Лаурел и Харди - продавачи на коледни елхи. Потрошили къщата на потенциален купувач, когато забелязват, че над тях е застанал полицаят, моментално започват старателно да нареждат клавишите на току-що разбитото пиано. Двамата приятели знаят много добре, че нито пианото ще просвири, нито полицаят ще се излъже относно техните намерения. Но ако все пак номерът мине, знае ли човек!
Маниакална самохипноза е обхванала християндемократите, които през 1997 г. бяха ръкоположени от коварни приятели и простодушни симпатизанти за туземна колониална администрация. Три години те ставаха и лягаха със сакрални слова за европейска (ЕС), евроатлантическа (НАТО) ориентация и за нов "цивилизационнен избор", който щял да ни върне в лоното на "белите" държави. Но преди месец лицата им започнаха да помръкват. Първо комисарят Г.Ферхойген предложи референдум в Германия за разширяването на ЕС, а после други висши европейски бюрократи подготвиха за България и Румъния въпросник, който не предвещаваше нищо добро за управляващите от СДС. Да можеха освен с "да", другояче да отговорят на въпросите: "Има ли в България голяма корупция? Има ли нарастваща бедност? Нарушават ли се основни човешки права? Има ли застрашаваща престъпност? Има ли цензура? Има ли подслушване? " Но имаше и други въпроси, като "Интегрират ли се малцинствата? " "Ще останат ли младите българи в Родината си? " Отговорът за тях е "не". Командирът беше станал жълт-зелен, а неговата външна министърка събра доста "бели пари за черни дни", прелитайки като пчеличка от столица в столица на страните-членки на ЕС, да търси съчувствие.
Изведнъж на 1 декември стана чудо. Съветът на министрите на вътрешните работи и правосъдието на ЕС реши визовите ограничения за българите да паднат след 6 месеца.
Новината беше толкова неочаквана, че еуфория заля и сини, и червени в Народното събрание. Всеки се ласкаеше да мисли, че е допринесъл за успеха: Агов - със смелостта си, Надето - с хубостта си, Костов - с мъдростта си. Радостни сълзи обляха депутатските банки.
Всъщност радостта на узурпиралата народния суверенитет "демократична банда" беше за друго. И без този подарък всички те и сега си пътуват и почиват в Шенгения главно на чужда сметка. Но без този подарък те съзнаваха, че ги чака "румънският вариант". Той предвижда или никакво, или символично присъствие в бъдещото Народно събрание през 2001 г. А това пък означава: "Който каквото взел дотук - взел". А колко хубаво е ръцете, протегнати към баницата, да бъдат блажни, при това безнаказано, още цял един мандат!
Трябва да се признае, че Европа отреагира на сгромолясването на румънското СДС светкавично. И ето за втори път за последните 10 години българското СДС получи неочакван подарък преди избори. През 1991 г. СДС се беше доказал като протурска партия и логично трябваше да загуби вторите парламентарни избори. Но опитът за преврат в Русия (21 август '91) и дезинформацията за него разколеба много от симпатизантите на БСП и в крайна сметка бъдещата нова тоталитарна партия спечели "с малко, но завинаги", с 1 %. Начело на правителството застана адвокат със съмнителни психически реакции и всички знаем как завърши управлението на "Първото демократично правителство". То не издържа и една година, но свърши пъкленото си дело - даде старта на пропадането на България.
Разликата сега се състои в това, че "Второто демократично правителство" - това на Костов, вече е успяло да натири България на последното място в Европа. С 1,5 млрд.лева дефицит в търговията си напълно провалилите Отечеството ни братовчеди отново искат доверието на избирателите. Ключовата фраза за изборите през април изглежда ще бъде: "Не слушайте евроскептици и антиглобалисти! Видяхте, че Европа избра България!"
Не е сигурно дали изгладнелите избиратели ще помнят цели 6 месеца заслугата на правителството на СДС за безвизовия режим. По-паметливите скептици ще си кажат: "След преговорите на Бакърко с Рем Вяхирев, природният газ поскъпна така, че спряха торовите заводи. Сега, след като ще ни използват за шенгенски дувар, може да спре и АЕЦ "Козлодуй".
След опиянение обикновено идва махмурлук. Анализаторите веднага стигнаха до извода, че обръщайки България с лице на Запад, твърде е възможно Русия да ни ритне отзад, както навремето ни предупреждаваше руският политолог Андроник Мигранян. И без ритник обаче търговията ни с Русия е намаляла с 40% за една година, което води до рекордния дефицит от 750 млн.долара! Това, че делът на Русия във външната ни търговия е равен на този на Македония, едва ли тревожи много Михаил Касянов. Реката от петродоларите, която се влива в руския бюджет днес, е по-пълноводна от всякога. Сега пари има не само за пенсии, но и за още 3 чеченски войни. А тези, които смятат, че сибирската мечка е късогледа и че няма да забележи новите обиди по Паметника на Съветската армия горчиво се лъжат. Само след 2 месеца (за 23 февруари догодина) кметът Софиянски, "човекът, който се смее", приятелят на Московския кмет Лужков, ще бъде принуден да нареди поредното ново почистване.
Подобно на комунистите-космополити днешните глобалисти също са безродници. "Няма как, ще трябва да издигнем нови бариери, нали ще ставаме външна граница на ЕС" - одумва Командира. Но практиката на "отличниците" показва друго. Между Унгария и Румъния от 5 декември т.г. е въведен безвизов и безмитен режим. Румъния има 2 млн.унгарско малцинство и изглежда, че няма място за "показуха", каквато демонстрират нашите управници с Македония и Западните покрайнини. Остава да видим като толкова много се пишат за защитници на националните интереси, дали "братовчедите" са готови да се опънат на евробюрократите, както това направи Унгария.
И каква стана тя? Безвизовият, и то туристически режим (за 90 дни) е далеч в следващото столетие, а негативите ще почнем да ги сърбаме веднага. Така наградата за васалното ни поведение по време на агресията на НАТО в Югославия се превръща в клопка. Голямата победа, звездният миг и Голготата на Надежда Михайлова се оказват грозна политическа сделка от типа "кон за кокошка".
Това, че безвизовият режим за ЕС е геополитическо решение, е ясно за всеки, който следи ходовете по "голямата шахматна дъска". Ненапразно за ответната мярка срещу Сърбия християндемократите и приятели на сепаратиста Хашим Тачи заявиха, че ще изчакат резултатите от изборите на 23 декември. При победа на партията на Слобо визите за сърби ще бъдат въведени за по-малко от месец. Елементарно Уотсън!
По-сложен е въпросът с нашенците в Турция, които са повече от 300 000 и броят им расте непрекъснато. Те имат двойно гражданство, гласувано със закон в Меджлиса единствено за тях от всички съседи на Турция. Забравили за униженията по време на възродителния процес те ще предпочитат да пътуват в Европа с български паспорти, или пък да влизат без проблеми в България, когато майка Турция ги призове.
Ето защо българските национално патриотични кръгове предлагаме двойното гражданство за съседни на България страни да не се допуска. То най-вероятно ще се използва само за спекулативни или геополитически цели, които нямат нищо общо с българските национални интереси. А тези интереси изискват България да остане еднонационална унитарна държава и в следващото столетие.
И така, нека теглим чертата за плюсовете и минусите на бъдещия безвизов режим. Печелят имотните, предприемчивите и кандидат-икономическите емигранти. Да оценим броя им на 100 000. Губят всички останали, наброяващи няколко милиона, които са решили да живеят и работят за България. Първи ще почувстват обидата на нашите съседи хотелиерите по Черноморието. А заедно с тях и собствениците на малките фирми, които се препитават от бизнес с Русия и републиките на бившия СССР.
Но най-страшното отродителство е, че туземните администратори всъщност с лека ръка късат вековни връзки с православните държави като Русия, Македония, Сърбия, Грузия, Армения, Румъния.
Че християндемократите от партията СДС не са "демократи", отдавна е ясно и на хората, които им помогнаха да вземат властта. Но с готовността им да въведат визов режим за славянските православни държави, те показаха, че не са и никакви "християни".
Костов и компания са най-обикновени пешки на "голямата шахматна дъска", които могат да бъдат жертвани винаги, когато решат големите играчи. Драмата на българите се състои в това, че ежедневието ни зависи от тези безличия, които за да награбят имане и за правнуците си, са готови да затрият цялата държава, погубвайки българските производители.
Големите европейски държави имат достатъчно свои проблеми. За тях България е на пътя на петрола и необятните пазари, следователно тя трябва да бъде по-различна от Сърбия, аморфна територия, управлявана от безродни евроатлантици.
Дали българите ще възприемат ролята на васал на Европейския съюз, ще видим съвсем скоро. Преди време ние призовахме сънародниците си да се равняват по "отличниците". За 10-ата годишнина от кадифената революция 70-хилядният митинг на Вацлавския площад в Прага издигна лозунга "Благодарим ви, вървете си! ", с което показа нежеланието си да става пазар на ЕС без взаимност.
Сега имаме още по-близък пример - румънският. И имаме пълното основание да извикаме: "Равнис по примера на румънските патриоти! Вън християндемократите от българското Народно събрание!"
Народеее, опомни се!
И Ница удари плесница на глобализма
Организаторите на Срещата на най-високо равнище на Европейския съюз в Ница изразиха опасения, че на нея може да се повтори това, което вече се случи последователно в Сиатъл и в Прага - неканен участник във форума на управляващите да бъдат и управляваните. Или поне част от тях.
Опасенията се оказаха основателни. За разлика от споменатите два града Ница е форум не на структури, символ на глобализма, а на регионална организация, събитието не бе пренебрегнато от хората, критично настроени към насоките на стопанската интеграция не само в местен, но и в световен мащаб.
По призив на Европейската конфедерация на профсъюзите под лозунга за "Една социална Европа" по улиците на града преминаха около 80 000 души, предимно активисти на масови западноевропейски профсъюзи.
Числеността на демонстриращите изненада мнозина, които бяха решили, че "новата икономика" и завръщането към началния път на капиталистическо развитие, опакован като "трети", са прекършили гръбнака на организациите на хората на наемния труд.
Оказа се, че броят на тези, които осъзнават социалната цена на глобализацията, тъй като усещат не само меда, но и жилото й, продължава да нараства.
Не липсваше и другата, изглежда, вече постоянна и по-радикална съставка на протестиращите при подобни форуми - противниците на глобализацията. Независимо от безвизовия режим между Франция и Италия, френската полиция не позволи на над 1 500 италиански демонстранти да прекосят границата.
Медиите съобщиха, че сред протестиращите профсъюзни активисти е имало представители на почти всички европейски страни, включително и на Република Македония.
Не бе казано дали на нея са присъствали и съратници на проф. Кръстю Петков и д-р Константин Тренчев.
Излиза, че обедненият уран е вреден за войските на НАТО в Косово... Само седмица, след като френското правителство последва италианското и започна изследване на ефекта на обеднения уран (ОУ) върху военнослужещите в Косово, португалският министър на отбраната Жулио Кащру Калдас уведоми щаба на НАТО, че ще изтегли португалските части от Косово-Метохия. По думите му, нямало да позволи те да бъдат превърнати в ураново пушечно месо.
Обедненият уран, за пръв път използван във Войната в Залива през 1991 г., има двойно токсично въздействие: химическо и радиоактивно. Използва се като сърцевина, плънка и обвивка на снаряди и други муниции.
Двама италиански войници от КФОР заболяха от рак и бяха изпратени в Рим. Военният прокурор на Рим и неговите колеги от Милано, Торино и Венеция изследват последиците от въздействието на ОУ в Косово и на Балканите и в частност върху италианските военнослужещи в Косово.
През миналата седмица Джоко Стоичич, югославски посланик в Чехия, уведоми пражките медии, че войниците на КФОР в Косово и Метохия отдавна имат здравни проблеми, предизвикани от ОУ. Във връзка с това той цитира изявление на главнокомандващия френските ВВС генерал Жофре, според когото Западът очевидно поискал да се отърве от ядрените си отпадъци, като замърси с тях Балканите.
Белгийските и холандските военнослужещи получили нареждане от своите правителства да не консумират местни хранителни продукти, а при напускане на района - да унищожат дрехите си и да обеззаразят транспортните средства. Водата, която пият военнослужащите от КФОР, се внася отвън.
Жулио Кащру Калдас заяви, че трябвало да вземе това решение по-рано, и че португалските военни въобще не е трябвало да участват в 72-дневната война на Балканите. Заяви също, че бившият британски министър на отбраната Джордж Робъртсън, днес генерален секретар на НАТО, бил съвсем наясно с опасността, която представлява ОУ.
Във влиятелния лисабонски ежедневник "Диариу де Нотисиаш" се появи материал от журналиста Перейра, според когото португалските войници били изпратени именно в районите, замърсени от ОУ. НАТО потвърдило, че въпросните райони били заразени с ОУ, а представителят на ООН също го потвърдил и поднесъл извинения. Перейра съобщи, че генералните щабове на другите държави се възпротивили на изпращането на техни военнослужещи в замърсените с отровата райони.
Щом не могат да бъдат убедени военните кръгове във Вашингтон, Париж, Лондон и Берлин да изпратят свои войски в критичните зони в Косово, означава ли, че португалските войници трябва да бъдат превърнати в "ураново пушечно месо", пита авторът.
В началото на настоящата година документ от седем страници, пуснат в пощенските кутии на всички служители, работещи в сградата на представителството на ООН в Прищина, предупреди за опасностите, които крие ОУ. Главният щаб на съюзното командване в Европа (SHAPE) предупреди за същото местното командване на САЩ и го призова да разпространи колкото се може по-широко предупреждението сред военнослужещите от другите държави.
Неотдавна бе проведено заседание на Програмата на ООН за околната среда (United Nations Environment Programme). В него взеха участие представители на Международната агенция за атомна енергия и на Шведския институт за защита от радиоактивност. Според директора на програмата Клаус Тьопфер са били осъществени продължителни консултации относно научното изследване на местностите, заразени от ОУ. Предишните искания в този смисъл били затруднени от отказа на НАТО да предостави карти на засегнатите райони.
В сряда (б.а.: 1.11.т.г.) доктор Асав Джуракович и доктор Хари Шарма, световноизвестни експерти по въпроса на радиоактивността, които осем години след края на Войната в Залива откриха в телата на военнослужещите, участвали в нея, радиоактивност, сто пъти по-голяма от допустимата, ще изнесат доклади пред Комисията по въпросите на правосъдието и правата на човека на Европейския парламент.
Тепърва предстои да се направят много неща, тъй като нашите изследвания дават представа за големите мащаби на проблема, каза д-р Джуракович.
Ако се докаже, че Балканският синдром засяга военнослужещи от КФОР и други хора, работещи в района, дали жителите на бивша Югославия няма също да бъдат засегнати от раковите заболявания и деформациите на новородени вследствие на ОУ? Същите, които предизвикаха опустошения и в Ирак?
Къде е мястото на този проблем в сметките на НАТО?
Фелисити АРБЪТНОТ
Шът! Не вдигайте прах, за бога!
Джаред ИЗРАЕЛ
Разговарях с Фелисити Арбътнот в ранните часове на 25 октомври т.г. Тя ми разказа следното: "През юни 1999г., в деня, когато бе обявено, че ще се изпращат сухопътни части в Косово, позвъних в Министерството на отбраната (британското - б.р.) и попитах дали сега ще последва и вълна на Балканския синдром? Оттам ми отговориха следното: "В никакъв случай! Министърът лично даде най-строги указания военнослужещите да не се доближават до нищо, за което има възможност да е било поразено с обеднен уран. Наредено им е , когато това е неизбежно, да ползват пълен комплект защитно радиологично облекло".
ДЖАРЕД ИЗРАЕЛ: Това не се ли намира в известно противоречие с по-раншните им изявления? В смисъл, че синдромът на Войната в Залива нямал нищо общо с обеднения уран?
ФЕЛИСИТИ АРБЪТНОТ: Прав сте. Точно във връзка с това ги попитах: "А какво ще кажете на бежанците, които призоваваме да се завърнат, да не говорим за хората, които въобще си останаха там - сърби, цигани и така нататък? " Те ми отговориха: "А, това не е наша грижа. Това е грижа на Комисията на ООН за бежанците".
Тогава се обадих в Комисията на ООН за бежанците и им зададох същия въпрос: "Каква ще е съдбата на тези хора? " Споделих и нещо, което ми бе съобщил сътрудник от Министерството на отбраната, с когото разговарях - че било наредено да не се разкопава горният слой на почвата, за да не се вдига прах. Тогава го попитах как хората ще си възстановят домовете, без да разкопават горния слой на почвата.
Д.И.: А и след като има къщи, разрушени от боеприпаси с ОУ, които трябва да бъдат разчистени, то няма как да не се засегне опасния слой на почвата?
Ф.А.: Напълно сте прав. Но тогава от Комисията на ООН за бежанците ме попитаха: "А какво представлява този обеднен уран? " В отговор им изпратих цял тон документация.
Д.И.: Значи не са знаели какво представлява обедненият уран?
Ф.А.: Изпратих им много документация и накрая ми отговориха следното: "Знаете ли, тази работа наистина е крайно тревожна. Как мислите, дали няма да е добре да изтеглим оттам нашите служители? " Тогава им казах: "Ако вие поощрявате бежанците да се завърнат по домовете си, а в същото време изтегляте оттам вашите служители, и бежанците се разболеят, то на мястото на тези бежанци аз бих ви дала под съд". Замлъкнаха и не казаха нищо повече.
В статията си споменах тайнствения документ, предупреждаващ за опасността от ОУ, който се появи в пощенските кутии на служители в щаба на ООН в Прищина.
Всичко това засяга стотици хора, да не говорим за онези, които поначало живеят там.
Капитулацията на Плевенската крепост
Има градове легенди, градове-герои, превърнали се в символи на цял един народ, градове - възкръснали от пепелищата и политали отново към бъдещето - непобедени, непокорени, с увличащ устрем и вяра.
Такива градове носят бремето на съдбата и славата на дните си с достойнство и чест. За много поколения те се превръщат в животворен извор на сила и воля, в съкровищница на знания и духовно извисяване, в свят символ на бащино огнище, в зовяща към съзидание, нравственост и красота камбана!
За България такъв град е Плевен!
Редакцията на в."Нова Зора" посвещава тази публикация на 10 декември - Деня на град Плевен, и неговата славна 730-годишна история и с това слага началото на една отдавна замислена поредица за българския род и слава, които в тези бездуховни и безпаметни времена са нужни, за да сгряват и окуражават всяко българско сърце.
Послучай празника на града Община Плевен, Регионалният исторически музей и плевенското дружество на Съюза на учените проведоха научна конференция на 9. XII.т.г.
По темата "730 години - град Плевен и мястото му в националната история и култура", бяха изнесени 25 научни доклада и съобщения от сътрудници на Институтите по история, археология, балканистика и изкуствознание на БАН, ВА "Г.С.Раковски", ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий", регионалните музеи в Плевен, Габрово и Търново. Научен ръководител на форума бе чл.-кор. проф.д-р Васил Гюзелев.
В докладите бе разгледано историческото развитие на град Плевен от древността до наши дни, участието на плевенчани в Руско-Турската война 1877/78 г. и войните за национално обединение 1912-1918, както и проблеми, свързани с културната история на града по времето на тоталитаризма.
Честит празник, плевенчани!
Мащехата и континенталната Пепеляшка
Управниците се държат като победители и герои, без да усетят, че наградите раздава историята... От нейно име един от рицарите на Клио каза броени дни преди смъртта си: "Пак чакаме на Орлов мост с китка в ръка..."
Това е истината, а цената е несъизмеримо висока. Падането на "Шенген" е сухото къшейче, подхвърлено ни от великата блудница Европа за участието на българите (въпреки тяхната воля) в разбойническата война срещу сърбите. И не само това! Сами, без някой да ни иска, ние платихме по своя воля с разгрома на държавата си, с унижението на нацията си, с бъдещето на децата си.
Днес България е една пустиня, не само материална, но и духовна, а през нея, без да забелязва туземните бедуини, преминава поредният кръстоносен поход. Напразно е ликуването на бедуинските вождове - пустинята няма да бъде примъкната към великия оазис, каналите няма да бъдат прокарани, няма да израстат финиковите палми.
Това е конят, който ние заменихме за мършавата безвизова кокошка.
Затова ни хвалят колко сме "напреднали" по пътя си към тях... Път, който няма край!
"Парламентарното" ликуване е наистана жалко на фона на чудовищните ни нещастия - болести, недоимък, безпросветие, разбойничество, хайдутлук. То е една чудовищна демагогия, абсурдна наглост, на която човек се чуди дали да плаче, или да се смее.
Истина ви казвам - визите за Европа няма да нахранят никого, нито ще ни стоплят и облекат, няма да осигурят образование и работа на децата ни! Защо да се радваме?! За какво да пригласяме на политиците вътре или вън от парламента? Там най-голямото кощунство беше пиенето на шампанско и врясъците "Да живее България". Трябва наистина да си загубил напълно човешкия си образ, за да пожелаваш живот на онова, което си убил със собствените си ръце.
Шенген падна. След сушавото лято и есента на пожарите, идва зима. Място за радост няма. Фойерверките са за една шепа хора, които със или без Шенген ходят, където си поискат. За тях Шенген е само възможност да измамят отново народа и пак да останат във властта.
Освен това падането на визовия режим никак не означава влизане в ЕС, защото условията за визите са едни, а за членството съвсем други, включително жизнения стандарт.
Двете категории са съвсем различни, макар нашите политици да ги представят на народа за едно и също нещо. "Режимът" трябваше да пази шенгенските страни от незаконна емиграция и търговията с дрога, членството в съюза означава развита икономика, модерна промишленост, рентабилно едро селско стопанство. Къде са те у нас?! Нали политическият елит носи цялата отговорност за погрома, на който бе подложена страната!
Вече 10 години този елит лъже собствения си електорат, че ще спре разрухата или ще проведе реформата. А то е едно и също!
Вече 10 години само ни грабят. Сега ни лъжат, че ще влезем в Европа, ей така, без усилия и жертви от страна на властимущите. Жертвите да бъдат само за "електората" - ако търпим, там сме, ако недоволстваме - оставаме вън.
Само че този път са сбъркали адреса. Търпението, безкрайното българско търпение свърши. Точно защото трябва да влезем в Европа. Друг е въпросът, дали ще имаме полза от това, защото новият Европейски съюз няма да бъде онзи, който светът знае досега. За "новите" - континенталните пепеляшки, той съвсем не ще е майка, а мащеха. Но това е друга тема.
Прочее честито! Нека шайката блюдолизци, които имeнуват себе си политолози, разтягат локумите за "позиции", "стратегии", "цивилизационни избори" в полза на властта.
Идват избори, а единственият "успех", "шенгенският успех", няма никого да спаси, както и няма да даде гласове на ония, които се готвят да останат във властта.
На добър път, приятели!
Политическият кръг "Зора", редакционният съвет на в. "Нова Зора" с искрено уважение отбелязват 10-ата годишнина от учредяването на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД. От Москва пристигна за тържествата специална делегация, ръководена от знаменитата Валентина Терешкова. И сам по себе си този факт идва да покаже признанието и подобаващата оценка за дейността на организацията, която наистина има международно значение и признание.
Ние сме убедени, че Федерацията върши особено полезна работа за България, че тя е родолюбиво сдружение на българи, обединени от обичта си към великата славянска страна, наша освободителка. Не е случайно, че Федерацията се ползва с поддръжката на стотици хиляди българи, не е случайно, че тази поддръжка дава живот на нейните структури в цялата страна, за да бъде тя вдъхновител и организатор на крупни инициативи, които обогатяват отношенията на България с Русия и страните от ОНД. Няма да бъде пресилено да се каже, че ако има все още прояви в България, които да напомнят за великанския ръст на руската култура, те по правило са организирани от и с участието на Федерацията.
Вестник "Нова Зора", който винаги е ратувал за укрепване на българо-руското приятелство, неведнъж е предоставял страниците си за изяви лично на председателя на Федерацията проф. Захари Захариев. И това е така, защото наше непроменимо убеждение е, че развитието на реални взаимоотношения с Русия и страните от ОНД не е възможно без сподвижническата и посредническа роля на най-голямото гражданско движение - Федерацията за приятелство с Русия и народите от ОНД.
В дух на съпричастност към тези цели и задачи на Федерацията Политически кръг "Зора" проведе среща с ръководството й, на която бяха обсъдени основни моменти от политиката на България към Русия. ПК "Зора" изрази дълбоката си тревога от безразсъдството на политическия ни елит, който все по-определено заема антируски позиции и прави България съучастник в изграждането на новия санитарен кордон за изолация на Русия. И което е най-срамно и обидно, представя влизането на България в НАТО като едва ли не въжделение на целия български народ, като венец на българската многострадална история.
Ние в "Нова Зора" намираме основание да мислим, че сме близки приятели на Федерацията и поради една друга причина: като български патриоти не виждаме бъдеще на държавата ни, ако в нея надделеят враговете на Русия. Стара истина е, че те искат да изтръгнат България от славянския ни и православен корен и да ни превърнат в безлични граждани на световната империя на глобализма, чието истинско име е Империя на злото. Ние открито заявяваме, че тъкмо патриотизмът ни прави приятели на Русия. И то патриотизмът в онзи висок и безкористен смисъл, в който и дядо Славейков, и Вазов, и Ботев, и Михаил Маджаров, и Александър Стамболийски и Христо Смирненски, и Никола Вапцаров изповядваха любовта си към България ведно с любовта към Русия.
Напомняме тези факти, защото днес русофобията опасно залива нашето Отечество. Новият хищен политически елит, воден от безогледния си кариеризъм, вкоренен у него от тоталитарно време, бързо се преориентира. Възпитаван под знака на антинационални доктрини, този елит се гордее с безродието си, с хамската си природа, с модерното си майкопродавство и отцеругателство. Ако нещо все още го тегли към Русия, това най-често е байганьовският му манталитет непременно да хване келепира. Просташката русофобия, която се шири и вредителства напоследък, има и своя по-префинен, но също тъй нагъл и едноутробен брат. Ние в "Зора" го наричаме русопаразитизъм.
Забележително е, че това явление не е автентично българско. На руска земя негова еманация са печално известните олигарси, на българска - техните храненици. Алчни и себични, те само на думи се представят като приятели на Русия. Може безпогрешно да бъдат разпознати, те са същите, които шумно говореха за Брежнев и Черненко, заклеймяваха капитализма и се кълняха в пролетарския интернационализъм. Понякога те умело преплитат и понятия като славянство и братство. Но не се заблуждавайте, и те като Гоголевите герои усмъртително търгуват с мъртви и за мъртви души. Тях не ги вълнуват нито високи материи, нито духовно братство, нито исторически връзки. Тяхна задача е да излъскват имиджа на своите патрони, да лъжат и мажат и главно да скриват до каква печална съдба доведоха Русия и руския народ режимите и безразсъдствата на такива злополучни политици като Горбачов и Елцин.
В "Нова Зора" никога не потърсихме общ език с русопаразитите и техните патрони. Оставихме да се самолюбуват на барското си високомерие и да се надсмиват над нашата безкористност и принципност. Но във всеки брой на вестника ние поддържахме нашата страница "Славянски свят". Във всеки брой печатахме именити руски автори - Александър Зиновиев, Валентин Распутин, Николай Леонов, Наталия Нарочницкая, отец Тихон Шевкунов, за който после с изненада научихме, че бил духовният изповедник на Владимир Владимирович Путин. Интервютата на президента на Русия препечатвахме в пълен текст, където и да ги откривахме в световния печат. Отразявахме процесите на интеграцията между Беларус и Русия и трябва да споделя, че този процес отговаряше на най-трепетните надежди на хиляди наши читатели. На нашите страници намериха място анализите на честните руски патриоти за мръсната война в Чечения, за опита да бъде присаден ислямският фундаментализъм в народите на Кавказ и заедно с хиляди наши читатели съпреживяхме великата горест на Русия за гибелта на моряците от "Курск". Далеч преди това бяхме споделили от нашите страници тревогата си от низходящото развитие на отношенията на България с Русия в публикацията "Краят на един мандат" по повод отпътуването на посланик Леонид Керестеджиянц, която за наша радост беше препечатана в органа на Съвета на РФ и руската Дума - сп. "РФ-сегодня".
Още когато фантомите сипеха смъртоносния си товар над Югославия, ние потърсихме скритите цели на войната на Балканите, влязохме във връзка и с други честни и свободомислещи хора по света, открихме анализите на Ноам Чомски, Даяна Джонстоун, Семир Амин, Мишел Шосудовски, Джаред Израел, преведохме ги и ги издадохме в книга под названието "Господари на света". Участвахме в антивоенните митинги, разобличавахме в статии и анализи лъжите на либералната пропагандна машина в опитите й да сатанизира православна славянска Югославия. Затова ни боли и истински недоумяваме пред странните превъплъщения на хора, които вчера говореха и разсъждаваха нормално, а днес вече ни заливат с потоците на евроатлантическата си логорея.
Може някой да нарича това прагматизъм, но за нас са само подробности от един пейзаж, в който уви, не присъства морал, духовност и отсъства всякакъв идеализъм.
Това не ни отчайва. Както и досега, и въпреки чиновническото бездушие, ние отстояваме принципната си политика за съюзнически отношения между България и Русия, за най-близко общуване между културите на Русия и България.
И тук ще си позволя една прогноза. За нас е несъмнено, че след като политическата ни класа се оваля в калта на своето историческо съглашателство, след като постигна падението на своя позорен Мюнхен по отношение на НАТО, същата класа - и отдясно, и отляво - ще направи всичко възможно, за да бъде ликвидирана или коренно променена дейността на Федерацията. Нека не забравяме, че тя бе извикана за живот, за да служи на идеята за приятелство между Русия и България, а това не е в съзвучие с новите приоритети на туземната ни колониална администрация.
Имаме тревожното предчувствие, че ще бъдат направени опити Федерацията да се "реформира", или по-точно да се "преструктурира". И защото всички тук знаем, за съжаление, целите, съдържанието и главно практиката, прикривана с тези понятия, очакваме да бъдат подменени ценностните ориентири на Федерацията. Така преструктурирана и реформирана, тя би била в тон с политиката на съглашателството, за да имитира, а не за да провежда истинските цели на едно общонародно движение. Никак не е за пренебрегване възможността Федерацията да бъде разтворена или размита в някакъв съюз, "асоциация" или "общество". Да й бъдат вменени отговорности и задължения за връзките ни с други страни по света, само и само за да бъде подменена основната й същност и задача - разширяването на взаимоотношенията между България и Русия и останалите страни от ОНД.
Политическият кръг "Зора" и редакционният колектив на в. "Нова Зора" се надяват, че Федерацията няма да се вслуша в изкусителните гласове на новите атлантически сирени и ще потърси в трудните исторически условия мисията си като мост, съграден, за да преминават от миналото към бъдещето добрите чувства, добрите стремежи, добрата икономическа, политическа и духовна воля на българския и руския народ.
В един такъв неуморим и честен поход към бъдното, Вие, приятели, ще имате в наше лице един искрен и честен съратник.
Зора е! На добър път!
Минчо МИНЧЕВ, главен редактор на в. "Нова Зора" и председател на Политически кръг "Зора"
Новият проект за световно господство
Един панорамен поглед върху веригата от събития през отминаващия век позволява да се разгадае смисълът на проекта за бъдещата ера.
Русия навлиза в новото хилядолетие, след като проигра плодовете на труда и делата на почти десет поколения. Все пак в какви геополитически и правни условия ще й се наложи отново да се утвърждава в качеството си на субект на световната история?
Русия, отстъпи настрана!
В геополитически план предишният световен ред е резултат от Втората световна война. Ялтенско-Потсдамската система е потвърдена от Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. С него се поставяха основите на система за общоевропейска сигурност. В идеологически аспект той се опираше на признанието на многообразието в реалния свят и на идеите за неговото устройство. Дори в хода на "студената война" страните признаваха съществуването на други общества. Те не смятаха, че имат право да мотивират военния натиск с несъответствието между своите и нечии други ценности.
В юридически аспект световният ред на ХХ век бе основан върху фундаменталното понятие "суверенитет на държавите-нации". Именно на него се опираше концептуално класическото международно публично право с централен постулат принципа за ненамеса и признаване на националните интереси на всеки субект. При това никога в историята не е имало първи и втори сорт правосубектност, тъй като нейният източник е самото понятие "суверенитет", а не положителната или негативната оценка на едни държави за други държави. Суверенитетът е неотменимо свойство и признак на държава, която е субект на международното право.
Въпреки особения характер на идеологическата борба в действителност концептуалната основа на световния ред след Втората световна война беше традиционна. Тя бе продължение на концепцията за класическото право. Допълнена с принципа за неразпространение на ядреното оръжие (приет с мнозинство от страните, при всички сложности и естествена борба на интереси) тази система осигуряваше мир и равновесие. И то за по-продължително време, отколкото всички други системи: Виенската, Кримската и Версайската.
Агресията срещу Югославия разруши всички традиционни основи на правото, доминирали в световната политика от времето на Вестфалския мир от 1648 г. Той постави края на изтребителните войни между католици и протестанти, водени под идеологически лозунги.
Но още в хода на подготовката на Версайския мир от 1919 г. САЩ и Британия започнаха да използват идеята за световна демокрация и самоопределение като свое право да настояват за разчленяване на други страни и да признават удобните сепаратисти. В края на Първата световна война САЩ провъзгласиха Програма от 14 точки, утвърдила свобода на моретата, създаване на световна организация, утвърждаване на демокрацията, колективната сигурност и самоопределението.
Но зад словесната префиненост бе скрита (както и днес) една реална политика с невиждана амбициозност. Защото Западът никога не е разпростирал тези доктрини върху себе си.
Експертите на Обществото на народите бързо обявиха тезата, според която правото на самоопределение "нарушава суверенитета на всяка окончателно формирала се държава", противоречи на "самата идея за държавата като териториална и политическа единица" и "не принадлежи нито на част, нито на която и да е друга държава".
Ако хвърлим поглед върху геополитическата стратегия, която бе майсторски заложена в постулатите на Версайския мир, бие на очи следното: тя е механизъм за постигане на схемата на британския геополитик Хелфърд Маккиндер. Тази конструкция е насочена едновременно против Русия и Германия. Целта е да предотврати както индивидуалното им засилване, така и тяхното партньорство. Защото то винаги е било "кошмар" за англосаксонците.
Затова Маккиндер смяташе за необходимо разделянето на Русия и Германия посредством "междинно звено", съставено от малки независими държави в Източна Европа, с цел предотвратяване на руско-германския контрол. Именно във връзка с това той лансира христомаатийната вече теза: "Който управлява Източна Европа, той ще господства над Хартланда; който управлява Хартланда, той господства над Световния остров; който управлява Световния остров, господства над света". Но малките държави, разположени по допирната линия между съперничещите си геополитически системи не могат да бъдат независими. Те са или в орбитата на Русия, или в друга конфигурация.
Каква може да бъде тази конфигурация според Маккиндер, ако тя не е германска и не е руска? Само англосаксонска. Но как? Та нали Източна Европа е разположена дълбоко в континента, а Балканите са отдалечени от собствено англосаксонските страни.
Значи нужни са някакви международни институции под егидата на англосаксонците, управляващи процеса.
В зависимост от политическата и идейната конюнктура тези наднационални институции придобиха след това различни форми: военно-политически съюзи, универсални организации или системи за т.нар. колективна сигурност.
Членството на Русия в такива структури е нежелателно. Така например дълго време не пускаха Съветския съюз в Обществото на народите. Впоследствие през 30-те години СССР безуспешно се стремеше да изгради някаква система за колективна сигурност. Този стремеж се натъкна на очевидния саботаж на западните страни.
Ялтенско-Потсдамската система беше принудителен баланс, който от самото начало бе неудобен за САЩ и Британия, пристъпили към изграждането на НАТО. ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) също беше принудителна система, родена от ядрения паритет. Западът я прие, и пусна паралелно стратегията за разрушаване на СССР в ход .
Разширяването на Евросъюза, подкрепено с експанзията на НАТО, където господстват американците, е призвано да предотврати развитието на вътрешноевропейското сътрудничество и икономическото партньорство, където руско-германските връзки са неизбежната ос.
Кой породи Хитлер?
Първият опит за такава стратегия бе все същият Версайски мир от 1919 г., конструиран в отсъствието на Русия от победилата Антанта. По-точно - от нейната англосаксонска част.
По онова време съсипаната от войната Франция се грижеше не за новата архитектура на Евразия, а най-вече за репарациите и своята непосредствена граница с Германия. За французите тази граница имаше преди всичко традиционно икономическо и военно значение. Лойд Джордж и Уилсън станаха архитектите на новата конфигурация на Европа. За това бе необходимо раздробяването на "централните държави" и създаването на буферни държави - лимитрофи, от Австро-Унгария и от западните територии на Руската империя.
Геополитическите проекти от всякакъв вид се маскират с идеология. Новата архитектура на Европа се създаваше под гърма на фанфарите за "демокрация и самоопределение" и проклятията по адрес на империите (освен, естествено, британската).
За многонационални държави се считаха само централно- и източноевропейските (Австро-Унгария, Германия и Русия). И тъкмо за тяхното разчленяване се настояваше.
Факт за размишление: няколко десетилетия преди убийството в Сараево английските задкулисни кръгове, сред които са масонските, публикуваха две много интересни карти.
На едната от тях (1888 г.) на мястото на Германия и Австрия имаше: "останалите в ръцете на немците области", "дунавско-балканският съюз, възникващ от предполагаема война", а вместо Руската империя - "конфедерация на славяните от Балтика до Черно море".
Друга една карта (1890 г.), поместена в лондонското списание "Truth", практически представи картата на Европа, към която се придвижвахме всъщност в течение на целия 20 век чрез войни. На тази карта вместо Австрийската империя са обозначени малки републики. Има полски коридор. На мястото на Русия е обозначено "Пустиня", което, изглежда, означава премахването на Русия като велика държава.
Но глобализацията на международните отношения и водещата роля на англосаксонците в нея, обявена в програмните документи след Първата световна война, не можа да получи отведнъж пълно въплъщение на всички нейни аспекти и замисли. Все още твърде големи бяха противоречията между самите европейски страни, а за глобализацията беше нужна постепенна консолидация на съвкупния Запад с оглед съвместяването на идеологическите цели с геополитическите. Необходим бе целият ХХ век, за да се реализира замисълът, обвързал суверенните нации.
На този процес в рамките на самия Запад отначало пречеше Германия с нейното дръзко желание за реванш. Днес не е тайна и това, че самите англосаксонци бяха истинските родители на Хитлер, които, в отсъствието на Русия, устроиха на Парижката мирна конференция истински пир (Vae victis! - тежко им на победените!) върху костите на претърпелия поражение германски блок и създадоха чудовищната Версайска система - зърното на бъдещата война. В специфичните условия на версайското унижение "мрачният германски гений" роди своя уродлив плод във вид на германски нацизъм. Започна нова война. На мондиалистките сили им пречеше хитлеризмът и той бе специално насочен от англосаксонската политика срещу СССР. Това само повтори геостратегемата на англосаксонците отпреди Първата световна война.
Целите на съвкупния Запад и процесът на неговата консолидация обаче бяха объркани главно от Русия. Роди се СССР, станал ново препятствие и противотежест на Запада.
Може да се проследи как и за какво англосаксонците използваха пункта за самоопределението. И не само през Втората световна война, а и в периода на следвоенното урегулиране.
За отбелязване е, че тази теза се появи в декларацията на Рузвелт и Чърчил от 14 август 1941 г. , известна като "Атлантическа харта". Тя провъзгласи "правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят". Ясно е, че народите никога не са искали от англосаксонците или от когото и да било разрешение в това отношение. Следователно смисълът на такова провъзгласяване беше в друго - в провъзгласяването на правото на англосаксонците да съдят дали съществуващите суверенни държави са "потискащи правата на своите народи".
САЩ и Великобритания обявиха също за своето решение да съдействат за "възстановяване на суверенните права и самоуправлението на онези народи, които са били лишени от това по насилствен начин". Фактически така бе обявено правото им да признават или не предвоенните реалности в зависимост от собствените им интереси. Т.е., правото да обявяват картата на света за "чиста дъска".
Старият "Дранг нах Остен" в нов облик
В началото на 90-те години руската външна политика възприе напълно доктрината за единния свят. В него за цел и смисъл на съществуването на нациите и държавите е обявена "световната демокрация". Мислителите на сахаровско-горбачовската школа се изказаха за глобална уестърнизация на "единния свят" под контрола на световния "демократичен ред" с неговите институции (ООН, ОССЕ, Съвета на Европа). Тази линия получи конкретно въплъщение в пълното единение със САЩ.
В същото това време през 1996 г. в САЩ "National Defense University" препечата основния труд на Х.Маккиндер с предисловие от генерала от ВВС на САЩ Ървин Рокки. Генералът пише направо, че цялата "студена война" срещу Съветите (1947-1991 г.) е била само междинен стадий в голямата борба на силите на океана за господство над "Световния остров".
В светлината на такива откровения идеологизацията и месианизмът на САЩ, претендиращи да са изразители на общосветовния идеал, не могат да скрият съвършено "реалната политика".
САЩ откликнаха на драматичните събития от 1991 г. в духа на своята стратегия от 1917 г. и приветстваха разрушаването на съветската държава със същите думи, с които и в началото на века приветстваха краха на руската държава. "Неоуилсънианството" се открои в обещанието на САЩ да признаят Украйна, дадено преди референдума, и в признаването на Грузия, преди властта в Тбилиси да се легитимира.
Зърното на новата глобалистка доктрина за правото беше обявяването на националните интереси и суверенитет за второстепенни пред понятията "демокрация" и "права на човека".
За човека в течение на две хиляди години вярата, отечеството, честта, дълга и любовта бяха над самия живот. А сега "новата философия" подкопава не само двехилядолетната християнска култура, но и самата основа на човешкото общежитие.
Тази концепция има глобални последици. На човека, свободен от асоциации с висши духовни ценности (религиозни, национални, семейни), е по-удобно едно световно, а не национално правителство. Нацията престава да е приемствено живеещ организъм, свързан с духа и историческите преживявания, и се превръща в тълпа - охлос.
Но зад охлокрацията винаги стои всесилната олигархия, която управлява света посредством универсални организации.
Тоталитарен либерализъм
Мондиалистките устремления се проявиха с цялата си конкретност в политиката на многостранните механизми. Навремето за тяхното създаване бяха изразходвани огромни материални и политически ресурси. Това са преди всичко ООН и ОССЕ. След самоотстраняването на Русия като велика държава те мигом започнаха да се държат като световно правителство, възползвайки се от универсалистките постулати в своите устави. Но тези международни структури се създаваха, когато ролята на СССР изключваше едностранния натиск. Затова всички устави, харти и резолюции съдържат и традиционните понятия за суверенитет, и критериите за многообразен свят. При съответна политическа воля, те и сега са способни да ограничат натиска върху самостоятелните държави. Ето защо се запазва възможността тези организации да бъдат върнати на релсите на многостранния диалог.
Паралелно Западът създаваше други механизми, особено в неправителствената сфера, като в основата им постави своята система от критерии с претенцията за универсализъм и идеологията на единния свят. Ролята на тези органи растеше от консултативни към разпоредителни, което е очевидно от примера със Съвета на Европа, изкуствено превърнат в могъщ наднационален арбитър. Днес този IV "демократичен Интернационал" подлага неугодните страни на политически остракизъм и дава на други нации лиценз за цивилизованост. Още по-голяма опасност за мира представляват международните "трибунали" - нелегитимни наказателни органи на световното правителство.
И макар че в официалната риторика на световните лидери продължават да фигурират предишни понятия, те вече се превръщат в клишета с минимално съдържание, в рудименти от отиващата си епоха.
Международното право става факултет за ненужни професии, а договорите се превръщат в протокол за намерения.
Малките държави, които нямат военна сила за защита на своята самостоятелност, сега съществуват само по милост от страна на САЩ.
По такъв начин философията на либерализма се превръща в тоталитарен мироглед, нетърпящ съвместното съществуване на други ценности. Нито една държава не трябва да препятства плановете за овладяването на света, иначе нейната демокрация ще бъде незабавно обявена за неистинска, а самата държава - за фашистка.
САЩ, които хулеха Сл.Милошевич съвсем не за неговия авторитаризъм, а за неговия антиатлантизъм, няма да пропуснат да включат в черния списък и В.Кощуница, ако той не пожелае да се предаде на милостта на победителя. И заплахата от откъсване на Черна гора, както и следваше да се очаква, съвсем не отслабна след промените в Белград, а нарасна.
Германия, която не можа да устои пред рецидивите на антисърбизма и на съблазните в геостратегията на Първата и Втората световни войни, заложи на хърватите и словенците и настоя за тяхното признаване. Но Германия не отчете, че на прага на 21 век "централните държави" няма да получат никакви дивиденти. Тя пропусна огромния шанс за своята политика в Югоизточна Европа и за ролята си в света. Вашингтон непременно се нуждаеше от ново обагряне на немските ръце със сръбска кръв, за да бъде унищожена възможността за самостоятелен вътрешноевропейски диалог - труден след 90-те години, ала не фатално лишен от перспектива.
На САЩ бе нужно понятието "Mitteleuropa" днес да извиква в паметта само печално известните за славяните кайзеровски планове "Дранг нах Зюден" и "нах Остен", за да не стане Централна Европа една от опорите на евразийското равновесие. Защото как инак то би имало нужда от диктата на вездесъщите англосаксонски сили... Като цяло новата геополитическа реалност е стара като света. Линията на напрежение отново преминава там, където на определен етап многовековната експанзия на Ватикана, Ржеч Посполита и Хабсбургите се разби в мощта на Русия.
Време е да се осъзнае, че руското великодържавие не е брошка с фалшив блясък върху национална носия, облечена от суетност. И че не то беше заплаха за стабилността и мира.
Това е обективна мисия на Русия като единственото препятствие по пътя към насилствено унифициране на многообразния свят.
Пази се от съюзници
Пак се раждат враговете на САЩ? Сами, или правителството ги търси и създава? Такива въпроси си поставя и им отговаря Дж. Собран. За него един от кандидатите за президент на САЩ, Пат Бюкенън, твърди, че може би е "най-добрият автор от нашето поколение". Други, като Лю Рокуел, го наричат "национално съкровище".
Собран има редица книги, като "Есета по основните социални въпроси", "Тъй нареченото авторство на Шекспир" и др. В момента пише книга за неглижирането на Конституцията: "Законодателството на Клинтън"... "Зора"
"Мишена: Америка", "Терор в Близкия Изток", "Подло нападение", "Акт на война" - подобни истерични заглавия станаха нещо рутинно.
Американски разрушител бе станал мишена на бомбен самоубиец в Аденския залив: загинаха 17 американски моряци, а медиите получиха своята голяма новина.
Как щеше да отговори президентът? (И кой кандидат ще спечели?) Бил Клинтън обеща "да намери виновника и да потърси сметка". Чували сме тези думи толкова пъти, а в случая виновниците като че ли бяха умрели. Бяха се самообвинили по най-прекия начин. Но всъщност никой не го интересуваше. Обикновените американци знаят много добре, че не те са били мишените.
Мишената бе един боен кораб, предполагаемо "техният" боен кораб. Те не бяха наясно, защо силите им за "отбрана" са се пръснали из целия свят, но разбраха, че всъщност това не е тяхна работа. Външнополитическите решения се вземат от комисии и експерти в някакъв офис във Вашингтон. Дърдорейки за "интересите на САЩ", те имат предвид своя собствен интерес. Останалите, т.е. ние, не сме поканени да заседаваме на срещите.
При демокрацията на хората е оставено право да гласуват. Те нямат думата при управлението на една империя.
Бомбардирането на щатския кораб "Коуел" не бе "терористично нападение". Точно това бе думата, която автоматично употреби Мадлин Олбрайт, за да изрази неодобрение. Тя беше убедена, че може да сгълчи своите противници, задето не се държат прилично.
Не, това бе нападение на военна цел.
Бомбаджиите-"терористи" вероятно нито са били подпомагани, нито са имали връзка с чуждо правителство. Когато правителства бомбардират, това не е "тероризъм".
Тероризмът е частно дело, при което се използват предимно домашно приготвени материали. Негова същностна част е, че той не е заповядан официално. Американските или израелските бомби, които падат над цивилно население, не се смятат за терористични, а за контратерористични.
Дяволията на частното неоторизирано насилие е, че правителството на страната-мишена не знае на кого да си отмъсти. Или - както казват, "да му отговори".
Разбира се, правителството може да твърди, че знае и да стовари малко бомби, за да покаже своята "смелост" и "решителност". Но това е само жест. Една империя не може да си позволи да изглежда безпомощна... Няма флотилии от арабски разрушители край бреговете на Флорида; няма китайски флотилии край Сан Доминго. Има американски флотилии навсякъде по света и те не са популярни, за което отвреме-навреме ни напомня по някой инцидент. Обикновено от това се прави заключението, че "Светът все още е опасно място".
Да, така е, ако обикаляте и търсите неприятности.
Точно това прави и правителството на САЩ. Няма нищо "отбранително" в огромната му военна система, във време, когато не сме изправени пред каквато и да било военна заплаха.
Единствените врагове, които имаме, са тези, които нашето правителство продължава да ни създава; особено, като се набърква в Близкия Изток. Дори така да е, тези врагове малко могат да ни навредят у дома. Най-много да ударят наши военни и дипломатически цели в чужбина.
Това обаче може да се промени.
Много хора са "антиамериканци", в смисъл, че не желаят да бъдат управлявани или закачани от тази страна и нейните съюзници и клиенти. Но не са антиамериканци, в смисъл че ни желаят злото, камо ли да се опитат да ни навредят, ако си гледаме собствените работи.
Най-мъдрата външна политика е просто да избягваш да си създаваш врагове. Прекалено очевидно е, за да се обяснява. Такава е била дълго време политиката на тази страна, наречена "неутралитет". Ние обаче я изоставихме и влязохме в две световни войни, породили по-големи проблеми от този, който ги бе предизвикал.
След Първата световна война много американци извлякоха подходящата поука: стой настрана от войната в чужбина! Сега те са порицани като "изолационисти". Ето какво получавате за наученото от опит.
Изолационизмът обаче умря в Пърл Харбър, когато яростната японска атака върна волята на Франклин Рузвелт, въвличайки американците в една безумна война. Докато за щастие, "терористичните" нападения не смутиха нашите сънльовци.
Враговете ни са реални, но нищожни. Обаче нашето екстравагантно военно превъзходство прави войната да изглежда като по-далечна възможност, отколкото тя е в действителност.
Би трябвало да се безпокоим не толкова за нашите врагове, колкото за нашите съюзници. Някои от тях искат война и никога няма да мирясат, докато не принудят враговете ни да ни провокират.
Плевен - град-герой на възкръснала България
- Проф. Дойнов, независимо от организаторите за честването на празника на гр. Плевен, редакцията на в. "Нова Зора" подготвяше от дълго време поредица за българския род и слава. За начало особено подходящ е 10 декември - Деня на Плевен.
Смятате ли, че в тези бездуховни времена подобно начинание е полезно и би предизвикало интереса на потъналия в нищета българин?
- Днес, по време на т.нар. преход, в духовно отношение българите преживяват катаклизъм. Необходимо е да се разгорят въглените на патриотизма, който в значителна степен почти заглъхва поради историческите, по-точно политическите обстоятелства, в които живеем.
Идеята на вестник "Нова Зора" да отвори страниците си за историята на многовековните ни градове е превъзходна, необходима и изключително трудна. В историята ни има десетки градове, чийто подвиг в духовно, политическо, а защо не и в икономическо отношение надмогва границите на България. Такъв е случаят с Плевен - градът, който свързваме с Руско-Турската война от 1877-1878 г., донесла освобождението на България.
Неслучайно в историята - българска, балканска, европейска и световна, - битката за Плевен е известна като епопея. Десетки са градовете ни от времето на Възраждането, които са пръснали много светлина в душите на българите - Котел, Жеравна, Карлово, Сопот, Трявна, Габрово, Търново... Те нямат аналог в европейската история.
За по-малко от едно столетие тези градове през Възраждането правят гигантска крачка в развитието си, която смайва чужденците. Посегнете към който и да е ръкопис от ХIХ век и ще останете изненадани, че пътешественици като Феликс Каниц или Ами Буе, дори редица турски пътешественици, остават изненадани от разгръщащото се просветно дело, което е в пълен аналог с европейското учебно дело.
Да не забравяме, че България по това време по броя на училища стои на първо място на Балканите - над 1500, за население около 3 милиона (днес са двойно по-малко при двойно повече население - б.р.).
Прехвърлил съм множество чужди архиви в Европа, но никъде не съм срещал аналог на град Сливен например. За по-малко от един век той е дал над 100 войводи и още толкова просветни дейци, поети и писатели не само с местно, но и с регионално, общобалканско значение.
- Каква е ролята на град Плевен в този общобългарски стремеж към просветление и свобода?
- На фона на горните борби Плевен не играе съществена роля във Възраждането. До Освободителната война той е едно типично земеделско селище. Съдбата обаче му отрежда да преживее дни на незавяхваща слава. Един от най-добрите турски генерали - Осман паша - бе превърнал Плевен в истинска крепост. Западните военни теоретици са вярвали, че Плевен на практика е непревземаем.
Сигурно затова падането на Плевен е отразено буквално във всеки европейски и световен учебник по тактика и стратегия. Турците се славели през ХVIII и ХIХ век като отлични защитници на владените от тях крепости - историята почти не познава случаи на капитулирала тяхна цитадела. А точно това е бил изградил от Плевен Осман паша със системата от дълбоко ешелонирани редути. Защитавани при това от 35-40-хилядна армия - значително по-голяма от първоначалните руски сили. Обсадата на Плевен, осъществена от генерал Тотлебен, е сочена като класически пример във военната история.
- Толкова значително събитие ли са били били обсадата и падането на Плевен?
- Ако отворите архивите от онова време, ще видите, че думата "Плевен" е най-често срещана.
В преписката между лорд Биконсфилд и кралица Виктория канцлерът открито заявява, че "по-голямо нещастие за нас не може да има от падането на Плевен". И наистина - съдбата на града обръща хода на войната. След падането на Плевен и зимното форсиране на Стара планина пътят към Босфора става практически отворен. Най-интересното тук може би е, че тактиката, която русите прилагат при обсадата на Плевен, моментално намира талантливото си приложение и при Шейново. Благодарение на бързото усвояване на опита, армията на Скобелев буквално в движение помита войските на Вейсел паша, укрепили се там в ешелонирана отбрана от 12 редута.
- Какъв е бил българският принос в Плевенската епопея?
- В годините на Руско-Турската война от съседните села - Горни и Долни Дъбник, Телиш, Гривица, дори от по-отдалечените като Крушовица и Маткурово (сега Садовец) и много други, в услуга на руските войски доброволно се поставят не стотици, а хиляди българи. Основната им роля е била в обоза и другите тилови дейности на руската армия.
Значителна роля обаче в боевете и обсадата на Плевен са изиграли българите-разузнавачи. Всъщност в историята няма запазено име на руски разузнавач - основните сведения са давали българите. А те са били от изключителна важност. Нашите разузнавачи подробно са осведомявали руското командване не само за разположението на турските войски и движението им, на артилерията, оръжието и укрепените пунктове, но са давали и изключително прецизни разнообразни данни дори от икономически характер.
Един местен, плевенски хлебар направо изчислил за колко време и при какви дажби ще стигнат храните на турците - брашното, ориза. Представяте ли си на каква висота е било мисленето му! Десетки българи са увиснали тогава на бесилките, заловени да разузнават в руска полза.
Изключително висока е била ролята на българското население и като военни санитари. Основните полеви болници на руската армия са били на румънска територия и на полесражението почти цялата медицинска дейност се е поемала от българите - от помощта на място до транспортирането и осигуряването на подслон за ранените и болните. Десетки хиляди ранени и болни руснаци, украинци и румънци са оживели благодарение на българската помощ. Да не говорим, че без подкрепата на нашите селяни руската армия е щяла да остане още в началото на войната без храна и фураж.
- Знаете ли нещо за участието на плевенчани в предишните руско-турски войни?
- Още от ХVIII в. населението на Дунавската равнина активно се включва в помощ на руските войски при многобройните им войни с Османската империя. Жителите на Плевен и околните села не правят изключение. За активната им проруска дейност турската власт многократно ги е подлагала на жестокости и гонения. Известно е например, че по време на Руско-Турската война 1806-1812 г., когато русите стигат до билото на Стара планина - до връх Шипка, между 150 и 200 семейства от Плевен и околността се оттеглят в Русия заедно с русите, тъй като оставането им било невъзможно - откритата им помощ за руснаците ги обричала на сигурна смърт след отстъплението. Като се има предвид големината на тогавашните семейства, това са били навярно над 1200 души.
- Как оценявате Руско-Турската война от 1877-1878 г.? Интерпретациите са доста противоречиви.
- И досега в учебниците се пише, че "въпреки империалистическата завоевателна политика на руския царизъм, войната съвпадала с българските въжделения и интереси". Това е абсолютно невярна теза. Всички руско-турски войни за Русия са имали отбранителен характер.
Целта е била не завоюване на нови територии, а отстояване и запазване на славянския православен характер на населението на Балканския полуостров.
Това е истината и така го напишете - войните са били не завоевателни, а отбранителни, при това със силно изразен идеологическо-клерикален характер. Войната е била за спасение на православието, а не за завоюване на нови територии. Това е истината.
Потурчване на надеждата
Предизборно или не, БСП тръгна да си търси партньори из т.нар. ляво политическо пространство. Или поне в онази част на полителита, която се самоопределя като лява.
На тайни сбирки, явно и широко огласени пред медиите, партийното ръководство, начело с Георги Първанов, успешно договори за една седмица бъдещото управленско тяло на страната ни. След летните избори догодина се очаква то да се формира от БСП, БСДП, ОБТ, ПД "Социалдемократи", Отечествения съюз, "Защита", може би леви земеделски формации, ОКЗНИ, Съюзът на тракийските дружества и... ДПС.
Всичко това минава под шапката на т.нар. Нова левица.
Вкарването на ДПС под горната шапка не е грешка. Самият Ахмед Доган обяви, че "без ДПС няма лява власт". Логично е следователно и организацията му да бъде определяна като лява, т.е. и тя да се причисли към "Новата левица".
Нелогично на пръв поглед е друго - във вестникарското пространство и в електронните медии се втурнаха куцо и сакато да анализират коалиционната политика на соцпартията. С видимо удоволствие те обвиниха лидерите от "Позитано" 20, че водят безпринципна и май с нищо неоправдана игра на електорално разширение. Вкупом и единогласно бъдещите партньори на БСП бяха обявени за кръгли нули, а известен политик, временно на шарена сянка, дори ги нарече "салфетки за избърсване и лимончета за изстискване".
Може би всички са прави.
Странното е, че прекалено малко, да не кажем никакво внимание се обърна на заявеното желание за коалиране на БСП с ДПС. Вярно, съюзяването на двете партии бе поставено на твърда основа - единствено само след изборите и единствено само при победа на БСП. Вярно е обаче и другото - хората на Доган са единствените, които реално създават някаква представа за коалиционен партньор на социалистическото ръководство.
Може би точно затова информационните институции избягват да засягат по-конкретно темата за обещаната странна симбиоза между етническата партия на Ахмед и партията-наследница на партията на трудещите се.
Избягват, защото е прекалено опасно и болезнено да се разчовъркват подобни сделки.
Ако изобщо стигне до властта, БСП така или иначе ще трябва да извърши този подвиг със собствени сили. Няма да се спираме на пошлите заигравания с оплюлите сами себе си "леви" формации и движения, но да приемем, че дори въпреки тяхното възстановяване на политическата сцена БСП ще съумее да спечели идващото лято.
Предлаганият на избирателите лозунг, под който партията се надява да се въздигне, е "социално-либерална политика". За да стане още по-ясно на бъдещия избирател какво му се предлага, от "Позитано" заформиха и "меморандум", съдържащ 10 основни принципа на политическата програма. Сред тях мощно бият на очи: недопускане на реванш (т.е. няма да се борим за връщане на социализма), развитие на пазарна икономика, завършване на приватизацията, запазване на добрите отношения с международните финансови институции като МВФ, присъединяване към ЕС и НАТО.
Наистина либерална политика, откъдето и да го погледнеш.
Какво обаче означава "либерализъм" в днешния свят?
Казано най-общо, това е икономическа политика, при която държавата почти напълно се изолира от намеса във вътрешния пазар и в междудържавните икономически отношения, оставяйки ги в ръцете на икономическия субект - т.е. на капитала.
На второ място "либерализъм" означава отваряне на вътрешния пазар за свободно нахлуване на чужди капитали, както и за свободен износ на родни капитали навън.
Свободата е прекрасно нещо, нали?
Особено, когато имаш правото на избор как да посрещнеш пристигащия при теб благодетел - със свалени гащи, или... Когато лидерът на БСП Първанов направи посещение на чест - лично и на крака - на Ахмед Доган в подновената централа на ДПС, Ахмед не забрави да му напомни, че "Европа е социалдемократическа".
Пак опираме до "социал-", но този път бе намесена демокрацията.
Казано иначе, от ДПС не забравиха да напомнят на бъдещия си партньор, че демокрация може да има само там, където се признават правата на етническите малцинства. Колективните права, разбира се. Защото индивидуалните работа не вършат - с тях ни можеш политически да се легитимираш, ни можеш да поставяш като залог в политическия си покер цяла една общност. Първанов сърдечно се съгласи със стопанина.
Така разбрахме, че след победата на БСП ни очаква "социално-либерал-демократическо" управление, балансирано от ДПС.
Ако махнем от определението "социално", тъй като изобщо не се разбира какво прави, то във формулата, излиза, че управленската коалиция ДПС - БСП+ ще ни води към светлото бъдеще на либералната демокрация: отворена икономика, подвластна на диктата на МВФ.
Десет години демокрация бяха предостатъчни, за да можем определено да кажем, че това на практика означава - нахлуване на чужди стоки, усмъртяване на българския производител, спадане на жизненото равнище, срив на доходите и в крайна сметка - окончателна разсипия на държавата. И на народа.
Ако все още може да има съмняващ се в горните изводи, прекрасна илюстрация към тях са думите на Ахмед при приятелското му ръкостискане с Първанов в централата на ДПС: "... Парите, които ще бъдат намерени, ще определят модела на развитие на държавата". Точка на цитата.
А парите - някакави митични 8-10 милиарда долара, необходими за осигуряване мандата на бъдещето правителство, според Доган - щели да дойдат от... Европа, САЩ и Близкия изток.
Определилият се като "десен" Костов не успя за целия си мандат да привлече дори 2 милиарда. Доган обаче обещава четири или пет пъти повече за едно "ляво" управление?! Хубаво като предложение, но твърде хубаво, за да изглежда поне от малко вярно. Все пак поне едно става ясно от думите на Ахмед - който плаща, поръчва музиката.
Никак не е лошо да запомним Догановото обещание. Защото то ще бъде изпълнено, дори да не дойдат бленуваните милиарди.
Няма да се занимаваме повече с лидера на ДПС. Знаем техниките му, за да си осигурява постоянно присъствие в политическото пространство - присъствие, отговорността за което трябва да носи БСП. И това никак не е излишно да бъде припомнено.
Има обаче нещо, което и избирателите на Доган трябва да знаят, ако все още не са го разбрали - ДПС им предлага единствено мизерия. Този път - оцветена може би в червено. Либерализмът в икономиката на бъдещите партньори ДПС-БСП няма да се дели по етнически признак. Гладното озъбване ще е както за българина, така и за турчина. За да изсипе в подопечните си райони рога на изобилието, Доган ще трябва да го изсипе и над цяла България. Няма друг начин. Работата е там, че май изобщо няма да има никакъв начин.
А останалото е заигравка с наивността на избирателите. А и да не забравяме, че Костов не е по-слаб играч в наддаването. Само преди десетина дни правителството на СДС обеща на тютюнопроизводителите (т.е. главно на подопечните на ДПС избиратели) субсидии за следващата година в размер на 50 милиона лева. Вярно, че разхвърляно на 50 000 души, регистрирани във фонд "Тютюн" производители, това прави по 1 000 лева на глава. Пък и няма да ги вземат те, а пак прекупвачите, но поне въдицата е хвърлена и балъците подмамени да изплуват от подмолите на неверието си. А и това не е малко в голямото нямане, но това са си проблеми на Доган.
Проблемът на БСП обаче е самият Доган, а не левите фантом-файтонджии, прилепвани за решаване на вътрешнопартийни боричкания. За всеки български патриот превръщането на етническата партия в коз вече си е направо национално предателство от страна на БСП. Защото означава отказ от национална идентичност и зачеркване на 1300 години българска история.
Има обаче и по-лошо от гибелта на една държава - гибелта на народа й. Държавите са умирали и възкръсвали, но унищожи ли се населението, и Господ не може да помогне.
Предлаганата от БСП "социално-либерално-демократична" икономическа политика е пряко насочена към огробяването на българина. Като цяло и като народ.
Позицията на "Зора" по отношение на ДПС е известна, непримирима и непроменлива!
Ние неведнъж сме предупреждавали българската политическа класа за опасностите от заиграването с ДПС и животът е потвърждавал прогнозите ни. Все още не е късно БСП да възвърне доверието поне на част от разочарованите си бивши симпатизанти. Пък и не става въпрос само за тях.
Става въпрос за бъдещето на държавата и народа ни. А то е в поемането на риска от обявяване на готовност за приемане и провеждане на национално ориентирана консервативна политика на запазване на изконните ни ценности - православие, развито икономическо стопанство, грижливото му опазване от чуждо посегателство, високо образование и култура, добър жизнен стандарт.
Но тези цели не се постигат с безпринципност и съглашателство.
Иначе в тези нездраво топли есенни дни ни слетяват слани като тази - потурчване на надеждата.
Преди шампанското да стане оцет
Имаше нещо нелепо, нещо срамно, че даже и неприлично в еуфорията, която залюля Народното събрание при вестта, че сме извадени от черния шенгенски списък.
Умилени, просълзени, захилени депутати и министри разменяха прегръдки и целувания пред смаяните взори на стъписания народ.
Да бяха запазили известно достойнство и достолепие представителите на т.нар. политическа класа, както прилича на представители на суверенна държава, та да повярваме донейде, че все пак се приближаваме до Европа.
Къде ти! Поведението на народните избраници бе поведение на махленски палавници, обрали овощната градина на съседи.
Нашите хора комай се изживяваха като измамници, надхитрили доверчив партньор.
И какво чак толкова бе станало, та да се отдадат на такава неудържима радост. Сякаш бяха получили неочакван и незаслужен подарък и вследствие на това не бяха в състояние да контролират напиращите в тях емоции.
Обяснимо, но не и оправдано състояние, граничещо с щастливо оглупяване. Но при всички случаи успехът си е успех, едничък при това на фона на разкапания български живот. И този успех врътна чивиите на управниците, още повече, че с друго те и не могат да се похвалят.
Всяко чудо за три дни. Трите дни на парламентарното пиянство минаха, еуфорията издимява като тамян в кадилница и идва време на трезвия размисъл, на трезвите въпроси.
Добре, паднаха визите. И какво от това? С нещо да се промени качеството на живота? Да настъпи някакво подобрение на хала ни? Или пък да се очертават някакви предпоставки, че икономиката ще живне?
На подобни въпроси управляващите по принцип не отговарят, гнусят се щото от грубата шаечна правда на народното битие, пък и не искат да признаят, че под тяхното мъдро ръководство от ден на ден все повече обедняваме.
Пък и какво ще се вслушват в общественото мнение, което между другото хич и не ги интересува. Те имат слух само за своите потайни мандарински нашепвания. Нека звънят чашите с шампанско, нека гърми "Ода на радостта". Мърморковците така или иначе няма да се свършат.
Обстановката в Народното събрание бе като обстановка по време на Балтазаров пир.
Пълна откъснатост от реалността!
Някакви същества, добре охранявани, добре наситени и доволни от себе си, устройват си някакво си тяхно пиршество, и то сред море от мизерия, окаянство, отчаяние.
България е в изнемога!
Да, но видите ли, българите трябвало да бъдат щастливи от падането на визите, защото най-сетне сме били извадени от унизителния черен списък и сме придобили ново самочувствие, самочувствие на свободни хора.
Това е лъжа!
Едно унижение се заменя с друго унижение. Унизително е, че не ни пускаха да пътуваме, но сега е дваж по-унизително, че ни пускат да пътуваме, а ние не можем да пътуваме. Защото сме окаяно бедни. И съзнанието, че сме такива, ни угнетява със страшна сила, смазващо.
Почнали сме да ставаме част от Европа. Нищо по-невярно от това! Рекламиранят голям успех е всъщност едно голямо поражение, защото не сме в състояние да се възползваме от успеха.
И за какво ни е той тогава?
За да се изхвалва една тънка прослойка, че била утъпкала пъртина към Европа, но не безкористно, а с тайната надежда да подлъже на изборите да гласуват за нея електорални наивници.
До това всъщност се свежда играта.
Разиграването на картата с визите е пореден опит да се подмени същинският проблем, а това е проблемът за окаяната бедност на българина.
Какво в крайна сметка го грее българинът, най-практично погледнато, че били паднали някакви си визи... Целият му ум е събран като как да припечели някой лев, та да си нахрани децата.
Да, но работа няма, защото предприятията отдавна пустеят като ветрилници, а кърът е див подивял в тръни и бодил, щото няма кой да го работи, пък и няма с какво.
Какви ти тук паднали визи, когато градушка пада върху голата българска душа!
Има нещо дълбоко аморално, нещо безсрамно в показната, почти неистова еуфория на т.нар. политическа класа по повод падането на визите на фона на разсипания български живот.
Да, наистина вече съществуват две Българии: една малка - на ситите, циничните, наглите, и една безпределна в мъката си и отчаянието си същинска България.
Тази България няма да тръгне да пътува по широкия свят. На нея й е все едно дали има визи или няма. Нейният проблем е оцеляването. Но оцелява животното, човек трябва да живее - пълноценно и гордо.
Ама как!?
Еуфорията с визите се преекспонира. И това ще доведе до обратен откат. Този откат вече набира енергия. Все повече хора ще почнат да разбират (те вече разбират!), че визите са една поредна измама, едно поредно хвърляне на прах в очите.
На нас ни трябват визи, за да пътуваме към самите себе си, към решаването на насъщните си проблеми, към едно българско бъдеще, което да не е белязано със знака на несправедливата, унизителна и окаяна бедност.
Осъзнаем ли това, шампанското, отпивано от лицемерите, ще се превърне в оцет!
Славата на плевенци
Новата българска военна история е изпъстрена със забележителни бойни подвизи, образци на военно изкуство и бойно майсторство. За тях допринася цялата Българска армия в пожарите на пет войни.
В схватките с противниците на нашата държава се отличават различни войскови формирования, които се превръщат в техни символи. Има обаче такива съединения и части, които блестят с присъствието си във всяка бран на България.
Девета Плевенска дивизия е една от тях. Нейният предшественик - 4-ти пехотен Плевенски полк, е един от тези, който като гранитна скала се изправя пред настъпващата лавина на Дунавската сръбска дивизия под височината Мека црев при Сливница, през паметната 1885 г. Водени от храбрия си командир капитан Петров, дружините на полка в продължение на три денонощия се бият безпаметно. Те удържат позицията си на държавния отбранителен рубеж - Сливнишката позиция, обезксилват противника и печелят време за прииждащите от Тракия войски. С това полкът записва първата си славна страница в нашата военна летопис.
В Балканската война формираната 9-а Плевенска дивизия е един от стълбовете на Българската армия. В състава на 2-ра армия тя е първото съединение, което достига прочутата Одринска крепост и започва изграждането на Блокадната линия. С безпримерен героизъм и пожертвувателност героите от дивизията отбиват всички удари на гарнизона опитващ се да помогне на панически оттеглящите се от Лозенград турски войски. Следвайки примера на руските освободители от 1877 г. плевенци като с железни клещи пристягат най-североизточната част от блокадната линия. Когато нашите войски се устремяват дълбоко в пределите на Източна Тракия, дивизията е прехвърлена към Чаталджа в състава на Трета армия. Тук тя изпълнява функциите на втори ешелон, усилва отбраната и по този начин опитите на противника в края на войната за някакъв реванш са провалени.
Забележителни са бойните подвизи на плевенци в Междусъюзническата и особено в Първата световна война.
Настъпвайки в центъра на Първа армия дивизията се отличава в Моравската операция с боевете по планинските хребети на Свети Николския проход и в долината на р.Тимок, за да се озове победоносно под укрепения Нишки опорен пункт. Следват три легендарни за дивизията години под командването на вещи командири и особено времето на полковник, а по-късно генерал Владимир Вазов. Неведнъж французи, англичани и гърци търпят последствията от опитите си да проникнат в щателно изградената отбрана на дивизията в долината на р.Вардар и Дойранското езеро.
Дори в края на войната, когато противникът извършва пробива при Добро поле, дивизията не позволява успех за англичани и гърци. Само при риска да бъде ударена в гръб, е принудена по заповед да се изтегли. И в този момент нейната твърдост и устойчивост гарантират на войските източно от меридиана на Скопие да се спасят от пленничество.
В годините на Втората световна война и особено в заключителния й етап 9-а Плевенска дивизия дава своя неоценим принос в разгрома на немскофашистката групировка на Балканите. Настъпвайки отново по хребетите, извисяващи се над Нишавската долина, войските на дивизията отхвърлят противника и през Кална и Свърлиг надвисват над Ниш, излизайки в долината на р.Морава.
Следват боевете от Косовската операция и оттам започва решително преследване на оттеглящите се хитлеристи. По този начин дивизията завоюва място и сред победителите в Балканската кампания на Българската армия през 1944 г. Отбелязвайки празника на Плевен - 10 декември, и 730-годишнината на града, потомците на плевенските герои знаят, че са наследници на славно минало, започнало с един руски подвиг и продължено от серия военни триумфи.
Това е гордост не само за жителите на този град, но и за целия български народ, защото те са израз на извечните добродетели на българина.
Уважаеми читатели, пред вас е книгата "Господари на света? Скритите цели на войната на Балканите"
В нея, на 300 страници, най-светлите умове на западната политология - Ноам Чомски, Дайана Джонстоун, Мишел Шосудовски, Самир Амин и др., хора от различни страни и с различни възгледи, дават израз на своето осъждане на събитията на Балканите. Войната в Персийския залив срещу Ирак и "хуманитарната" намеса срещу Югославия, са събития, които бележат началото на новия империалистически период от световната история. Каква съдба определят за четири пети от човечеството държавите от клуба на "Златния милиард"?
Ние ви препоръчваме горещо тази книга от библиотека "Зора" и сме убедени, че тя ще отговори на въпросите, които всеки мислещ човек си задава.
Цената на книгата е 10 лева. Можете да я получите срещу запис от 11 лв. (1 лв. за пощенски разходи), на името на Минчо Мънчев Минчев, изпратен на адреса на редакцията, и придружен от точния адрес на подателя.
Ако купите тази книга, вие ще подкрепите нашата справедлива кауза, а и "Зора", която определени среди и сили се стремят да превърнат в залез.
Уникалната изложба на плевенци
В старите фамилни замъци или семейни музеи край Дунав, Рейн, Тибър или Шпрее на гостите и посетителите навярно показват уникални предмети - мастилници, масички, сервизи, лампи и др., изработени от избухнали авиационни бомби, гранати, куршуми, мини, с репликата "Това е от Македонския фронт през Първата световна война на..."
Навярно пак рядко се споменава, че те са дело на майсторските ръце на войниците плевенчани от фронта, сътворили ги на метри от бойната линия под крилото на смъртта... А и ние до днес не сме ги издирили и не сме ги оценили по достойнство... На 25.VII.1917 г. в салоните на Военния клуб в София под патронажа на Главното командване се открива една необичайна изложба - на 9-та пехотна Плевенска дивизия. "Красота сред смъртта! ", ще възкликне още с влизането си в залите народният поет Иван Вазов.
Дворецът, офицерството, членове на дипломатически мисии, интелигенти и студенти ще ръкопляскат преминавайки от зала в зала, все по-удивени от народния гений на плевенци, трогнати от благородната цел, която са си поставили: за децата на другарите, загинали по бойните полета!
Идеята за организирането на художествената изложба "Окопно творчество" на военния художник Николай Райнов е възприета с радост и възторг от бойците. Тя е отзвук на благородните акции, организирани от Българския Червен кръст на фронта.
Уникалното в инициативата на плевенци се съдържа в невероятната реализация на творческа фантазия и индивидуални възможности на бойците самодейци. Материалът, от който се изработват предметите е типично фронтови - авиоснаряди, дула на оръдия и картечници, спици, шини, мини, гилзи от патрони и гранати, пясъчни торбички, вещеви сандъчета, каски и пр. И всичко това превърнато чрез сръчните ръце на фронтоваците в стилни красиви предмети на бита и модата, припомнящи за мирния живот и семейния уют. Особено място се отрежда на мастилницата "Писмо за родината".
Историята на нейното сътворение е твърде драматична. Гранатата, която широко разтворила своите смъртоносни обятия, е паднала в землянката, когато бойците пишели писма до дома, сега е мастилница. С нея човек може да напише най-заветните си мисли до обичаните от него хора. В статуетката, поставена отгоре, творецът е запечатал от късчетата снаряд образите на своите другари.
Художествената творба "Букет" е изработена от разтопените като сълзи смъртоносни късове на избухнала мина. Събрани като перли върху "стебла" от машинни спици те "оживяват" като нежен горски букет, сътворен от "творчество и прелест и напоен със страшния аромат на взривовете".
А колко умение и любов са необходими, за да превърнеш пясъчните защитни торбички в красива дамска чанта!
Или страшната гилза, изгубила вече своя смъртоносен товар, в изящна ваза?! Ваза, върху която играят чудните багри на българската плетеница! А сервизът "Дойран" от чашки-шрапнелни запалки, инкрустиран от бакърджията Минчев!
Ами църковната утвар от стеблата и стойките на картечници!
Плевенчани подготвят изложбата си за няколко месеца под ръководството на Н. Райнов. Показана най-напред при Щаба на армията тя удивлява посетителите не само с красотата на изложените предмети, но и с находчиво пригодените от ненужен военен инвентар инструменти, стругове, мехове, плетачни машинки.
Поради големия успех изложбата по нареждане на Главнокомандващия ген. Жеков потегля за София. Отзвукът от откриването е изключителен. Знаейки за благородното начинание, посветено на бъдещите поколения - за децата сираци, всеки приема входната такса не като задължение, а преди всичко като чест.
През салоните преминава цялата софийска общественост.
Предметите се разпродадени чрез търг, в който участват дори задочно, чрез специални писма, българи-патриоти от страната. Немалко са и желаещите от град Плевен! За гордост, но и съжаление, при наддаването много от предметите, измайсторени от войнишките ръце, потеглят към Берлин, Мюнхен, Виена, Рим, Брюксел... Между тях са и изключително красивите и феноменални по своята изработка икони на Богородица и Христос, изсечени от майсторите войници направо в планинските мури в Кожух планина за нуждите на походната църквица. По настояване на Командващия те са пренесени по-късно в изложбата.
Западните кореспонденти наричат показаното от плевенските майстори "чудо, сътворено под шибащия куршумен дъжд". Те квалифицират проявата като уникална не само за България, а за Европа и добавят, че когато със забележително търпение българският войник понася ужасите на войната и се намира под крилото на смъртта, той може да пресъздава с любов и мира, в името на бъдещето - децата, но не собствените, а тези на загиналите му другари!
Тази изложба според кореспонденциите доказва пред света събрани в едно три изключителни компонента на българската душевност: миролюбие и благородство, творчески гений и неподкупно чувство за дълг към Отечеството и близките!
В заключение те многозначително добавят, че армия с такива войници е прекрасен съюзник и опасен противник!
В дните на изложбата 9-а плевенска дивизия радва столичани и с невероятно добре организирания си благотворителен концерт, на който даренията за сираците се поставят в пробита от куршум вражеска каска, превърната в касичка.
Обявяват се изпратените писма и вноски от Видинския митрополит Партений и офицери от Варненския гарнизон, Шумен, Пловдив, Бургас... Само за две седмици плевенчани събират за войнишките сираци 185 500 лв. (от вход, томбола и търг на предмети), които благоговейно, с малки подаръци предават на децата.
Какво по-човешко, но същевременно и велико дело! Ненапразно при откриването на изложбата ген. Жеков заявява: "Гледайте и знайте, че запалките, превърнати в светлици днес, биха могли да осветят бурната адска нощ край Дойранското езеро, където всеки троянец бе герой, а всеки герой светец! "
