След като няма хляб, по-добре да има кръв към зрелищата. Падението на ценностите е пълно. Фашизмът на демокрацията тържествува. Остава някой да пожъне бурята.
Ха-ха, Вълкът Лупи се озъби!
И това чудо доживяхме - известният с опортюнизма си и с липсата на ясна позиция евролидер Александър Томов изведнъж взе, че се закани люто на друг политик. И то не на кого да е, а на самия Ахмед Доган. На същия Доган, с когото цели 10 години съжителстваха в парламента и извън него в мир и любов. И дори се канеха да управляват заедно Бъллгария след изборите през 2001 г. Но чудни са делата твои, господи и превъплъщения Александрови, щото той изведнъж заяви: ще бием ДПС и ще го елиминираме като балансьор!
Откъде такъв внезапен кураж у Лупи? "Зора" ли много е чел, омайно биле ли е пил! Бре, да му се не види, гимнастикът му с гимнастик! Партията му се цепи и рои досущ като земеделците, той си поставя национално отговорни задачи.
Има само две възможни обяснения за неочаквания пристъп на храброст у Томов. Едното е, че като политик, който вече няма какво да губи - 4-процентната бариера е непреодолима преграда за Евролевицата - Лупи надява кожата на патриот. Нещо като вълк в овча кожа. Кого ли смята да излъже безпринципникът?
Второто обяснение на "освирепяването" на Лупи е по-правдоподобно. След като му стана ясно, че не може да се наложи над Първанов и БСП като лидер на обединената левица, Томов (досущ като Доган!) направи поредния десен завой и сега определено флиртува с Костов и СДС. Това устройва чудесно "Командира" - хем няма да има срещу себе си обединена опозиция, хем ще може да притиска ДПС чрез Евролевицата, за която лично той ще се погрижи да прехвърли 4-те процента. Макар и подобни манипулации да стават все по-трудни. Програма максимум би била да застави и Доган, и Томов да играят заедно със СДС още на самите избори.
Защо пък не? Щом е за власт, Лупи е готов и трева да пасе, нали той и шепата му съглутници са с всички и против тях - и с БСП, и със СДС, и с Русия, и с Америка, и за Саддам, и против него... Според случая.
Само дето на народеца български отдавна му е писнало от пируетите на безпринципникът Томов. И най-вероятното е догодина по това време евролеваците, въпреки парите на фондация "XXI век" и на веригата магазини "ДАР", да подсмърчат край сградата на Народното събрание.
Вече е късно за маневри, Лупи. И Червената шапчица не можеш излъга дори.
Шум и врява
Голям шум, голяма врява се вдигна около пустите командировъчни пари на по-първите наши хора. Заговори се за тайнствени разпоредби още от времето на Живков, препотвърдени от Луканов, които позволявали на мастити благоутробия да си изстудяват ръчиците с проклетата капиталистическа валута.
Пак им Живков виновен!
Нейсе!... Да, ама не, защото става дума за много пари, за толкова много пари, каквито чичо през плет не е виждал през цялото свое трудово битие.
Иван Костов, нали пестовник, даже цяла валутна сметка си е открил от недохарчени командировъчни. Чуха се по този повод плахи едни гласове, че трябвало било да върне в хазната неизхарченото. Въпрос на морал било.
Хайде, холан! Не стават тъй тия работи. Парата има свойството да е прилепчива. Веднъж като се отърка по пръстите, тя става част от човека. Най-добрата негова част. Пък и един човек от народа (милостта му живее в интимна близост с народа в Драгалевци) е в притежание на всички людски добродетели, една от които е спестовността.
Тъй де, що да не се заделят бели долари за черни дни. Зер, избори идват, а на избори - като на избори. А по нашенско изборите открай време силно наумяват на патаклама. Та не се знае кой кого и коя глава ще бъде потрошена. Друго си е в тия объркани времена да си гудил нещо настрани.
В унисон с тия домошарски промишления се разглаголства и нашият президент. Той направи потресаващото изказване, че не можел точно да си спомни "размера на командировъчните" си, тъй като му ги давали в последния момент.
Ами тъй е то. Чужда пара се лесно засвоява, още по-лесно харчи, пък и заделя за всеки случай.
Само че парата не е чужда, а на данъкоплатеца. И данъкоплатецът - нали той е донорът!, - има всички права да знае къде отиват до стотинка източените от него средства.
Президентската логика обаче е друга. Според милостта му командировъчните били "личен живот". Поради тази причина, обобщавайки на едро, Петър Стоянов се изсили да каже, че "дебатът започва да придобива нездравословен характер".
Според нас обаче е абсолютно нездравословно да няма правила и прозрачност при харченето на народната пара. Но това е въобще част от стила на управлението - да се пипа на тъмно. И е естествено, когато нещо се укрива - да пълзят слухове. Върви приказка, че само за командировъчни на министрите се трошат над един милион долара.
Дали е вярно? Кой да ти каже!
Пълна тъма и неведение.
Ако човек разлисти дневниците на някогашните народни събрания, в годините след Освобождението, той с почуда ще открие какви страстни дебати са се водили за всяко левче - да бъде ли отпуснато или не. И за каква нужда и потреба. Но тогава още е бил жив възрожденският морал и народните представители са кътали народната пара като своя.
Държава са правели хората.
И никому през ум не е минавало да каже, че харченето на обществени средства било част от "личния живот" на политиците, както днес твърди президентът. От подобни твърдения обаче излиза, че има срастване между администрация, хазна и държава.
Излиза още, че просто не съществува отчетност и контрол. А и че такива въобще не са необходими.
За такова нещо не са могли да мечтаят даже някогашните конашки чорбаджии, които са били под контрола на общините и еснафските сдружения.
Всичко е въпрос на манталитет. И на морал. Един Левски например, чиито портрети нелепо висят по стените на кабинети, е имал благородната наивност да мисли, че всяко левче народна пара трябва строго да се отчита. От кого и за какво е употребено. И сам дава железен пример за своите харчове. Пише човекът:
Мои разноски: кърски обувки с подкови - 31 гроша чорапи - 6 за салеп, почерпих и други - 2,30 за баня с един другар - 2 1/2 шекер-кафе - 5 ябълки - 1/2 бръснене - 2... И тъй нататък... Пред тази свещена простота се смиряваме и нямаме какво повече да кажем!
ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
Отечество беше за тях "съюзът", а не България, и затова така светкавично се космополитизираха. И така леко и лесно извършиха заедно с външните сили разграбването на страната, наречено "приватизация".
Всъщност, практиката в това отношение започна още през 1987-ата година, когато тръгна прехвърлянето на част от валутния резерв в чужбина - на задграничните предприятия, а всъщност - за отбрано малцинство довереници на партията. Следваща фаза бяха "пирамидите", източването на предприятията, банките и т.н. Ясно е, че целият този бандитизъм се е развивал в обстановка на пълно отсъствие на дълг и отговорност, на съвест и нравствени спирачки.
В същата обстановка ни свари проникването на Соросовата "благотворителна" фондация, която срещна у нас своите отшлифовани от вече съюзници - лишени от всякакви чувства, освен от едно - безмерният ламтеж към власт и забогатяване. Ето кое отприщи разграждането на държавата.
- Хубаво е да уточните, като говорите за съюзници на Соросовата фондация, кого визирате, защото политическата палитра след 1990 година е доста пъстра?
- Палитрата може да е пъстра, но почти 90% от действащите в момента политици се разроиха, за съжаление от елитното комсомолско кошерище на БКП. Девет десети от ръководните фигури, които се изстъпиха на политическата арена след 1989 година, са оттам, с малки изключения. Боя - колкото искаш, всеки си избра изгодния му цвят, но по дух, настроения, морал и държавнически възможности - съществени разлики няма.
Моторът на всички партии се оказа властта, а бензинът, който захранва този мотор, е, безмерният ламтеж. Това ги прави отчайващо еднакви и отчайващо негодни за истинска политическа мисия. Опитаха се някои по-малки формации да бъдат различни, но техните усилия се губят в калабалъка на общата неразбория и кипящия десетгодишен хаос.
Така се роди и програмата за "мирен преход" в лицето на проекта "Ран-Ът", а гарантът за изпълнението на тази програма стана Евроатлантическата общност.
И макар още в първите години да се разбра, че възприетият у нас "преход" е катастрофален - нищо не мръдна. Мизерията стопи народа с 1 милион през изминалите десет години, продължаваме да се топим със същата неумолима бързина, краят на това топене не се вижда, но никой не желае да си признае, че това е катаклизъм.
- Само искам да Ви попитам, свързано с току-що казаното от Вас: никой ли от ръководните личности в БСП не се противопостави, хайде да не е на "прехода", но да речем - на "Отворено общество", на Сорос?
- Един се противопостави и редно е да произнесем неговото име - това е Жан Виденов, когато стана министър-председател. Доколкото ми е известно, той е единственият български държавник от действащите през изминалото десетилетие, който е отказал среща със Сорос. Той е вносителят на поправката в министерското постановление за издръжката на "Отворено общество" от хазната, както стана вече дума.
- И си плати за тази смелост, нали?
- Въпреки риска от разплащане, той отряза фондацията от бюджета и прояви с това завидно мъжество, което ще му прави чест, независимо от всичко лошо, което би могло да се каже или съчини за него. Сорос след това, разбира се, даде мощното си рамо за неговото сваляне.
- С други думи, Виденов не пипна "евролъжицата".
- Така е. Иначе нямаше да бъде изхвърлен тъй лесно и толкова скоро. Ако се бе примирил със синьо-червения сговор за "прехода".
Той, всъщност е от малкото властници, който не посегна към държавната баница.
- Кое Ви кара да сте така сигурен, след като е известно, че с негово или без негово знание, доста хора около него си направиха "положението"? Както тези например, от кръг "Орион".
- Няма политик, който да няма около себе си "кръг". Все едно дали ще е "Орион", "Голямата мечка", кръг на "братовчедите" и т.н.
Всяка една партия в крайна сметка е кръг със своите подкръгчета. Това не е от вчера и завчера. Но мисля, че значението на "Орион" беше пренадуто от опонентите на Виденов, защото застраши някои от основните принципи на споразумението за "прехода".
Виденов не се оказа готов за безостатъчно предаване на националния суверенитет в ръцете на МФВ и НАТО, държа се така независимо на преговорите за руския газ, че вбеси бившите ни покровители. Отказа и прием на един от най-могъщите хора на планетата - милиардера Сорос, а на всичко отгоре го и ощети - с доста милиончета, преустановявайки захранването на фондацията му с пари от хазната.
Срамно е тези доблестни опити на Виденов да задържи нещичко от националния ни суверенитет да останат незабелязани! Изкараха го какъв ли не и успяха да го изтласкат, въпреки усилията му да понамали степента на самоунижението и самоунищожението ни.
За съжаление, той улесни опонентите си при хаотичната обстановка, в която му се случи да върти държавното кормило. Не включи в екипа си достатъчно опитни, неподвластни на парата хора, които да го подпомогнат. На едни се предовери, от други се самоизолира, уповавайки се главно на себе си, и даде възможност да го захапят както съпартийците му, така и преследвачите му отвън.
- Кое Ви кара да сте така уверен, че е останал чист при неограничените възможности да си послужи с подставени лица?
- Ако разполагаше с пари, нямаше да бъде толкова леко и лесно елиминиран в собствената му среда. Поддържането на партийно и каквото и да било влияние става с пари. Да си откупиш местенце в печата, в телевизията, да имаш куриери, шофьори, щаб. Да организираш събрания, симпозиуми, т.е. онова, което върши в момента Желю Желев, "скромният безсребреник", който си даваше заплатата на сираците. А се оказа по-късно, че може да свиква у нас бивши държавни глави, да прави политическа партия, да я издържа. Да плаща на апаратчици, тръбачи и апологети и т.н. Ако се порови човек зад целия този параден блясък, току виж, натъкнал се я на сделчица, я с оръжие за Босна, я на някое разрешително за износ по време на ембаргото и т.н.
Ако Виденов имаше пари, той нямаше да остане сам юнак на коня. А е могъл! Той отхвърля по време на лична среща с управителя на цигарената фирма "Филип Морис" предложението за продажба на "Булгартабак", въпреки несъмнената за него лично изгода от това. На свикналия с подкупите в цигарения бизнес американски бос това направило, изглежда, смайващо впечатление, ако се съди по факта, че за Нова година той праща честитка на Виденов, и то след като правителството му е вече съборено. Поздравява го като един от малкото честни хора, които е срещнал в България.
- Такъв ли е текстът на картичката?
- Не цитирам текста, но това е подтекстът. Един приятел ми разказваше: "Държи Виденов тази картичка в ръката си и разсъждава на глас: дали нея да хвърли в коша, или самият той да скочи през прозореца". Явно, пошегувал се е със себе си, но проблемът "пара-политика" си остава все така фатален, както винаги в нашата силно непоносимо българска действителност.
- Доколкото схващам, Вие сте готов да приемете, че политиката е за хора богати и понеже богатство в наше време е възможно да се натрупа предимно по пътя на корупцията и узаконеният грабеж, очертава се един-единствен изход: да приемем корупцията като неразделно свързана с политиката или обратно, и да се откажем от надеждите да попадне някога държавното ни кормило в чисти ръце. Т.е. у хора съвестни и с чувство за дълг и отговорност към народа и държавата, от която са пръкнали?
- Не е съвсем така. Доказано е, че политиката у нас, в България, може да се върши и от хора с чисти ръце и съвест. Спомнете си, че Петко Каравелов завърши живота си в мизерия, както и един от първите български управници - Петко Рачев Славейков.
Та и Вазов е бил министър на просветата, и Малинов е бил министър-председател, да не изброявам и други по-малко известни имена на управници с държавническо чувство и съвест, които не са се омърсили с нито една сделка или "далавера".
- Не мога да си представя подобни хора начело на управлението сега... - Ама защо? Защото времето е друго - време на разпад, на хаос и неконтролирани върху политическия ни живот външни влияния. Хайде да ги наречам - "помагачи", "дарители", "спонсори", които дирижират властовите механизми и превземат политическите крепости, както в антично време го е вършил Филип Македонски - с помощта на "магарета, натоварени със злато".
Видяхте ли какво стана в Сърбия и защо марката падна по едно време - времето на т.нар. стачки и протести, с цели 20 динара. Преди това беше 40 динари за марка, скочи на 20, а сега постепенно се качва, защо? Целият този парадокс не се дължи на обикновените икономически лостове, а на простото, на простейшото обстоятелство, че в Сърбия бяха изсипани огромно количество марки за свалянето на Милошевич и форсирането на т.нар. демократически промени. По-точно казано, за завземането на властта от прозападната сръбска опозиция.
Прочетохте, надявам се, във вестника изявлението на Капитан Драган, че му е било наредено от щаба на Джинджич да превзема охраняваното от 75 милиционери "Студио-Б" на телевизията, и той успява да ги помете с помощта на своите двеста "четници". Смятате ли, че тези двеста въоръжени пехливани са рискували да бъдат нагъчкани в ареста, ако усилията и рисковете им не бяха заплатени?
Друг е въпросът за редовността на изборите: редовни или манипулирани, те бяха предрешени от факта, че министър Стоилкович (на вътрешните работи), допусна тълпата да потроши парламента и даде зелена улица на следващите все така "демократични процедури". Същите процедури, които ние в началото на десетилетието видяхме със собствените си очи и изпитахме върху собствените си глави. И продължаваме... - А не е ли време за обрат?
- Продължаваме, защото суверенитетът на страната в момента е под критичния минимум. Външното, "валутното" влияние сега у нас е определящо, а не действителното съотношение на т.нар. политически сили, и още по-малко - волята народна.
Политическата сила в момента се купува и продава като халва, ето защо политиците "безсребреници" трудно ще проникнат до управлението. Примерите, дори само с Велко Вълканов и Румен Воденичаров, първият - кандидат за президент, а вторият - за негов помощник, двама неподвластни на парата хора, говорят достатъчно убедително, че при съвременния политически разврат най-решаваща сила са парите, преките груби лични или групови интереси.
- Не мислите ли, че може да настъпи отрезвение?
- Преди да са възстановени у нас правораздаването и законът - изключено е какъвто и да е напредък. Говоря за чувствителна, не дори за коренна промяна. Трябва да сме наясно по това, ако се намерят достатъчно хора искренно да противодействат на всеобщия разпад и нравствено разложение, а не забелязвам сериозни признаци, че сме наясно.
Казвам това, защото до вчера знаех, че партиите в България са 136, а се оказа, че били към днешна дата 212. Това говори за едно абсолютно разпокъсване на т.нар. общественост, за катастрофално и - както му личи - за умело дирижирано разединение.
- Много сте песимистичен днеска... - "Прагматичен" е по-точната дума. Отвращавам се от себе си, когато се пъхна в напарфюмираната, розова мъгла на оптимизма. Тъмните сили това и чакат. Затова си и позволих да поговорим преди малко за една толкова спорна личност като бившия ни премиер Виденов. Защото устоя, чини ми се, на основното изкушение във властта и самото това устояване е подвиг от най-редките. Независимо от крайния и много оспорван резултат от управлението му.
ЛУДНИЦА В ТЕАТЪРА
В театър "199" репетират "Монолози за вагината" - скандална пиеса на Ева Енслър, активистка на феминистко движение в Америка.
Както личи от заглавието, тя е изпълнена със съвършено цинични, както ги наричаха някога "нецензурирани" изрази. Пиесата е много популярна сред театроманите в Америка и все още не е "пробила" толкова в Европа... Написана е по интервюта с жени от жена и е адресирана към жените.
Мотивацията на авторката е изразена във въведението: "Тук е мястото да се отървем от мита, срама и страха. Тук е мястото да се упражним да казваме думата, защото, както добре знаем, думата е онова, което ни дава сили и ни освобождава... ".
Думата, читатели на "Нова Зора", е тази, с която означаваме женския полов орган!!!
Навсякъде по света такива пиеси пишат хора, които имат проблем с обекта на своето творчество. Тези, за които този "обект" не принадлежи към естеството на битието, а минава в сферата на онова, което се намира вън от него. Така въпросният орган явно не служи на също тъй въпросната феминистка по природно предназначение - за продължението на човешкия род, и тя "героизира" неговото съществуване.
Сигурно в морето от страсти, каквото представлява американското общество, има нужда от подобни видиотявания, щом пиесата се радва на популярност. Какво обаче отношение има подобна пиеса към българското общество, освен да гъделичка низките страсти, мръсничкото любопитство и сексуалното бизсилие на новобогаташа или скучаещия, макар понякога и гладен сноб.
Още навремето Джек Лондон описа подробно този вид публика в Америка, като заклейми изюдените вкусове към същността на човешкия дух.
Днес българският театър ни поднася поредната, най-нова американска помия, несъмнено с намерението и амбицията "да ги настигнем... ".
"Монолозите на вагината" не се появяват случайно. От 10 ноември насам българският театрален зрител е залят от модерната западна стилистика. Нейната естетика изисква по сцената да се разхождат парцаланковци с тикове и истерични врясъци, в които трудно се схваща словоредът. Не е за чудене - целият западен театър е обхванат от това "новаторство", този авангардизъм.
Авангардизмът в изкуството винаги е бил, ни повече, ни по-малко експеримент. Винаги го е имало, винаги е предизвиквал ожесточени спорове и непременно възмущения в консервативните среди.
Този път обаче мярата е прехвърлена с нещо, което истински прогресивните западни културолози схванаха още преди десетина-петнадесет години: Тенденцията в изкуството да се "изобразява" най-вече агресивната грозота, самобичуването, саморазголването.
Като че ли по някаква команда, творците се задълбочават да ЕСТЕТИЗИРАТ ГРОЗНОТО, в него да търсят художественото постигане на реалността. Така те нарушават основния смисъл на изкуството от времето на неговото зараждане насам - да преведат човека отвъд тази реалност.
На разума е обърнат гръб, за да се гъделичкат страстите, и даже не точно страстите, а най-низките инстинкти.
Не е възможно да се изброят постановките в българските театри, които съвършено вярно илюстрират тази оценка. Доста време измина, но зрителите още помнят постановката на Вазовите "Чичовци", която всъщност преставляваше едно юдене с философията на автора. В нея постановчик и актьори се глумяха над ценностите на патриарха на българската литература, разрушавайки сакралното пространство на новата ни култура.
Необходима е истинска дарба да се поглумиш над изкуството, да превърнеш в пасквил литературен паметник, пък и всяко творение на човешкия дух.
Но какво общо има това с хуманитарния разум, особено с хуманитарния разум на българите?! Разбира се, нищо!
За това пък е в пълен унисон с новата философия на глобализма, според която всичко трябва да бъде изнесено на пазара. Най-вече човешкият дух, защото е най-недостъпен!?
Всеки наистина изкусен в историята българин разбира, че същината на нейните уроци не е в часовете по величие, а по човещина. В жестокото битие на миналото хората са създали религиите не само да обяснят света, но и да го уредят така, че да се структурира една достатъчна сигурност.
Защото въпреки идеите за отвъдното, тук на земята, човешкият живот е един. Фундаменталните, световните религии - юдаизмът, християнството, ислямът, будизмът, шинтоизмът и т.н., в една или друга степен потискат инстинктите не толкова поради диктата на догмата, а именно заради ненакърнимостта на човешкия дух.
На някои тази идея изглежда ретроградна, но нещастията идват от невъзможността на социума да се организира пред злото, а пък тази безпомощност днес е продукт на рекламирания в съвременния смисъл на думата "свободен човешки дух".
Развитието на либерализма унищожава демокрацията и посяга към нейния творец... Обикновено привържениците на съвременния авангард обявяват неговите критици за "социалистически реалисти" от времето на комунистическата епоха. Макар че не този именно реализъм е мярката за отрицание на съвременния авангард, а реализмът на онези авангардисти, които въпреки причудливите форми на творчеството изповядваха хуманитарния разум. Който не може да бъде купен, както не може да се купи истинската човешка съвест!
Познавам целия текст на "Монолозите на вагината" и ви уверявам, читатели, че освен едно добре обмислено агресивно остроумие там няма нищо...
Неприличното се намира в самата идея за глума с жената и нейното място в антропосферата, определено от самата природа. Неприличието превръща българския театър в панаир, превръща храма в пазар и това е най-позорното. Дали обаче всичко е пазар?... Спомнете си формулата на Просвещението, в която "човекът е мярка за всичко". Някои от вас са гледали поредните "Муцуни" с Илка Зафирова, която се скара на зрителите, че не ходят на театър. Не ходят! Повечето обяснения са, че е заради парите. Но не е. Заради погнусата е. Защото у българина на всички равнища все още е останало някакво сакрално пространство на съзиданата от векове човешка "нормалност". Онази, която търси скрития действителен образ на нещата, същността на явленията, смисъла на битието. А заедно с това, отличава доброто от злото и красивото от грозното. Това става и без да надничаш в гащите на ближния си. Даже задължително без това.
Свидетелството за аморалност е не, че ще си покажеш голия задник или предник на публиката, свидетелството за аморалност е това, че не ти е останало друго за показване.
Унижението, на което се подлагат актрисите с реплики за скритото под полите им, се състои не в тяхното съгласие да го правят, а в обществената поносимост към намерението на театъра да постави подобна пиеса.
Тя може да се задържи на сцената безкрайно дълго време, може да има зрители, които са я гледали два и три пъти. От нейните "монолози" сигурно ще произлязат други глуми, съчинени от нашенски епигони, ще тръгнат и вицове... Къде, обаче е умното, доброто, красивото?! Или, ще кажат, шепата естети на грозното, за какво ни е всичко това, целия този мухлясъл кодекс на духа?
Отговорът е - за да живеем?! Защото юденето може да е интересно, но живот то не е и няма да бъде. Никога! Както парцалът не може да бъде красив, нито псувнята - слово. Юда ще остане Юда, като символ на НЕЧОВЕЧИЕТО, слуга на дявола, който иначе в природата го няма, но понякога е вътре в нас. Той ще си иде, само ако му обърнем гръб, вместо да го прегръщаме, защото е отвъдокеански, следователно "добър" дявол.
Александър Зиновиев: Да не се тътрим в опашката на Запада
- Александър Александрович, доколко е фатално днешното положение на Русия? Как ще живеем занапред - "справедливо" или "толкова хубаво, колкото и останалия свят"?
- Първо на първо, в целия свят има много хора, които живеят лошо. Аз видях това. И лично за мен по-хубаво място от Русия няма. Та и къде да бъде руснакът, ако не там, където минава фронтовата линия на борбата дори не на живот, а на смърт. На борбата на неговата държава за съществуване? Второ, от социологическа гледна точка справедливо е това, което съответства на законите на битието. Обратното е несправедливо.
Нашата ситуация днес е уникална. Огромното мнозинство я приема като катастрофична, а за един ограничен слой тя е превъзходна. В нито една страна по света няма толкова бързо появила се класа на богати и свръхбогати хора.
Преди две години в Париж един човек, обслужващ класата на "новите руснаци", ме покани на "екскурзия" в бижутериен магазин. След като влязохме, зад нас се спуснаха железни решетки. В специално помещение, пред богатия гост от Русия и жена му собственикът изтръска на масата скъпоценности... Клиентите нито веднъж не попитаха за цената, само отделяха настрани бижутата, които им харесват: "Това ще вземем". На масата лежеше равностойност на стотици хиляди долари. Самият собственик на магазина призна, че една такава покупка оправдава работата му за цяла година. И също, че не си спомня някога да е имал подобна откупка... - У нас има ли много такива свръхбогати руснаци?
- Сега изучавам структурата на руското население. В Москва има сто хиляди души, ако не са и повече, които живеят, без да броят парите си. Те вероятно дори и не пресмятат колко пари имат... В Париж очевидно трудно ще се намерят 100 хиляди толкова богати французи.
Още около 200-300 хиляди московчани броят пари, когато трябва да си купят дом или вила някъде в Южна Франция, или пък най-скъпия автомобил. Един милион души живеят наистина добре.
През съветския период толкова голяма група московчани с подобен стандарт на живота, разбира се, не е имало. В тази категория например влиза и една моя позната, която преди две години завърши училище. Сега е секретарка на шефа на голяма фирма. Нейната заплата е четири пъти по-голяма от моята, т.е. от заплатата на един университетски професор, достатъчно познат по света.
За всички тези хора по-добра ситуация в историята на Русия няма и няма да има. Още около милион московчани живеят поносимо. Те, естествено, са изгубили много от онова, което имаха в съветския период, но в замяна и нещичко са придобили. Допускам, че ако могат да избират, те биха предпочели постсъветския начин на живот.
А повече от половината жители на Москва живеят направо лошо - много по-лошо, отколкото преди. За тях съветският период е за предпочитане, разбира се.
От 1985г. социалната структура на населението на страната радикално се промени. Всички предишни критерии за оценки загубиха смисъла си. Биха ли се съгласили хората да се върнат назад? Да минат през нови трудности, поставяйки над всичко интересите на колектива и държавата?.. От моето поколение останаха малцина, а новата генерация няма да тръгне по този път за нищо на света.
- Значи днешното социално устройство е сериозно и задълго?
- Да. Социалните системи по принцип се структурират много бързо. Дори и съветската, от историческа гледна точка, възникна почти мигновено. Днес няма сили, които при желание да могат променят системата. Но дори да възникне идеална ситуация за възстановяване на съветския строй, това няма да спаси Русия. С предишните, съветски методи, тя вече не може да се управлява.
Една от причините за краха на съветската система е кризата на властта и управлението. В частност след войната броят на обектите за управление се увеличи многократно, докато апаратът за управление нарасна незначително. За цялата гигантска държава "щабът" - ЦК на КПСС, - съставляваше всичко на всичко 2000 функционери. Смехотворно е. По същото време във Вашингтон само в една банка работеха 8000 чиновника. За да излезем от кризата, би следвало партийният апарат да нарасне 5 пъти като минимум, а Западът далеч ни превъзхожда по брой на управленския си апарат.
Старите принципи на управление днес са неприложими, нужни са нови. На Запад сега това са механизмите на паричния тоталитаризъм. И това съвсем не е икономика, а свръхикономика, нов тип на управление, ново равнище на властта. А Русия, както и през 1917г., когато откри нов път на еволюция, пак е пред избор.
- А може би истината е в онова, към което призовават десните радикали - да не изобретяваме велосипеда?
- Те са сборище на шарлатани и дърдорковци. Възникналите проблеми изискват ново мислене, за да бъдат решени. С т.нар. интелектуални щурмове нищо не може да се постигне. Та и какъв е нашият интелектуален елит? Едни и същи хора. Какво биха казали, е известно предварително. Страната ни е залята от чудовищно словоблудство. През съветския период имаше сдържащи фактори, тогава не се "пропускаха" идеи, излизащи от базовото русло. Днес интелектуалното поле е буренясало. Говори всеки и говори каквото си поиска... Към процеса на мисленето се включиха милиони дилетанти. Знаете, че ако за проблем, който може да разреши един човек, се захващат двама, започват трудности, ако дойде и трети - става още по-зле... А ако са заемат десетима - проблемът става неразрешим. Според мен днес в Русия върлува интелектуална епидемия.
- Значи е необходима авторитарна власт?
- Не толкова авторитарна, колкото уверена, че постъпва правилно. Това качество бе присъщо на сталинското ръководство, което се опираше на марксистката идеология и въпреки всичко правилно отразяваше глобалните процеси на своето време. Спомням си колко лошо беше в началото на войната, но все едно, ние бяхме уверени в победата. За да бъде уверена, властта има нужда от идеология, адекватна на днешната ситуация в света. А тя се формира в процеса на колосална интелектуална работа. Зад Сталин стояха Ленин, Маркс, вековете на просвещението, на философията. А зад днешната власт няма нищо, всичко е отхвърлено.
- Но съществува всеобщо усещане, че страната се намира на ръба и поради това се нуждае от простичка идеология на оцеляването... - А как да се оцелее? Как трябва да действа силната власт? За успешни действия е нужна научна теория. Има социални закономерности. Водач, поддържан от определени слоеве на населението и защитаващ интересите им, когато дойде на власт, най-напред се сблъсква със самите тях. Така че конфликтът на Путин с олигарсите, с регионалните власти, със средствата за масово осведомяване и с други слоеве от населението е закономерен. Осъзнаването на тези явления сега зависи от интелектуалния потенциал, привлечен от президента. Самият той е умен човек. Но засега нито един политик не е направил открития в областта на теорията. Това е съвсем друго нещо.
- Възможно ли е днешна Русия да покаже на световната цивилизация някакъв нов път?
- Не е изключено. През 1978г. в САЩ, където ме бяха приели като потомък на онзи Зиновиев и... - Впрочем, Вие не сте ли негов потомък?
- ...дори не съм му съименник! Та мен ме помолиха с две думи да обясня приликите и разликите в американския и съветския път. Тогава казах, че смятам съветския път като американски път в условията на руска бедност, а американския - като руски път в условията на социалната джунгла и богатството. В социума на САЩ съществуват паралелно няколко социални системи, подобни на съветската, за сметка на което се поражда и плурализмът. Но всяка от тези системи е по-деспотична, отколкото реално беше съветската.
Къде е разликата? Ще поясня с пример. Жуковски експериментираше в аеродинамиката само с пет комплекта пропелери на самолети, по-богатите американци, движещи се в същата посока, работеха със 150 екземпляра. За да получат подобни резултати, те провеждаха огромен брой изпитания. Но именно Жуковски, на базата на няколко десетки опита, създаде научна теория, която залегна в основите на руско-съветската авиация, с което и изпреварихме останалия свят. За да откриеш новия път, трябва да ти щрака мозъкът, а не да се тътриш в опашката на Запада.
- Как се отнасяте към позабравената теория за конвергенцията? Нима няма смисъл да се вземе от съветската и от западната система това-онова и да се създаде нещо по-добро?
- Според моята контратеория в резултат на конвергенцията се съединяват най-лошите качества на две системи. Положителните признаци съществуват дотолкова, доколкото съществуват и отрицателните. Заличете едните, и ще изчезнат и другите. Вземайки положителните, ще придобиете и отрицателните. Постсъветската система е хибрид. Пак по законите на социалната регенерация, самата система рухва, но човешкият материал остава. И затова новосъздадената ще бъде максимално сходна с предишната, и защото хората имат памет, те носят в себе си разрушената система. Но след умишления крах на съветската система, новата бе регенерирана в условията на западнизацията. Жизнеспособността на възникналия хибрид между съветизма и западнизма все още предстои да бъде изследвана.
- Не намирате ли сходство между днешната ситуация в Русия и тази от 1917г.?
- Прилика има, но важни са разликите. От втората половина на века историята стана управляема и може да се планира. Всички важни процеси, които сега текат в Русия, са манипулирани. Разбира се, степента на предсказуемост стана по-висока. Достатъчно прогнозируемо бе и идването на Путин. В Русия бе назряла потребността от "спасител". От всички фигури на политическата сцена за тази роля нямаше нито една подходяща. А днешните "Минин и Пожарски" могат да дойдат само от недрата на най-висшата власт, не от провинцията.
- А Путин способен ли е да спаси Русия?
- Работата не е само до Путин, въпреки че от личностна гледна точка той е оптималният вариант. Той е достатъчно умен, притежава издръжливост и воля. Разбира се, ако се избираше измежду кандидати от цяла Русия, в един конкурс за интелектуалци примерно, предполагам, че Путин не би попаднал и в първите хиляда умни глави. Но реалният политически избор се прави на база на строго ограничен кръг претенденти. В мащабите на Путин бяха Зюганов и Примаков. Съставът, който доведе Путин до върховната власт, блестящо осъществи операцията. И той сам се показа в най-добрата си форма. Но по-нататък всичко зависи не само от Путин, а и от обкръжението му, от тези, които го поддържат и които гласуваха за него. Надявам се, че президентът ще съумее да се ориентира правилно по отношение на обкръжението си, както и за реалната ситуация в страната и в света.
- За Путин гласуваха и обикновените хора, повярвали в него, и прословутите олигарси - две противоположни обществени крила. Чий е всъщност той?
- Това ще покаже времето.
- Как оценявате действията на Путин?
- Аз не ги оценявам, аз ги анализирам. Засега фактите за категорични изводи са твърде малко. Ясно е едно, че той копае надълбоко и поражда много сериозни проблеми, за чието решение ще е необходима нова теория.
- Как се отнасяте към тезиса за световно правителство, което, заедно с другите, управлява и нашата страна?
- Съществува не световно правителство по подобие на правителствата на отделните държави, а световно свръхобщество. То наброява между 50 и 80 млн. души, хиляди световни икономически империи, нетърговски предприятия, масмедии и др. То има своя структура, своя пирамида, своя йерархия. Именно то "управлява" планетата. САЩ са сърцевината, метрополията на това свръхобщество. То има свои представители по целия свят. Само с Русия се занимават хиляди експерти. На самия връх, разбира се, се намира неголям кръг лично познаващи се индивиди, които определят общата стратегия. Това съвсем не означава, че постоянно мислят или заседават някъде. Те може изобщо да не мислят и да не заседават. Механизмът им на управление е детайлно разработена и перфектно изпробвана система за манипулиране на масите, народите, правителствата.
Това не бива да се схваща в смисъл, че те държат всичко под контрол. Това дори не е необходимо. А и много неща се случват въпреки техните планове. Според мен Путин се "промъкна" поради недоглеждане на Вашингтон, той не е креатура на Вашингтон. Затова и предизвика смут на Запад.
- Но кого предпочитаха американците?
- Мисля, че такова окончателно решение, както при Елцин, не е имало. Сред техните кандидати фигурираше, разбира се, Явлински. Но човек с такава фамилия няма никакви шансове да стане президент на Русия. Също както и човек с фамилията Троцки не би могъл да възглави Съветския съюз.
- А Джугашвили?
- И Джугашвили нямаше да мине. Но Сталин - да. По мои наблюдения, на Запад като номер едно се разглеждаше Примаков, него го "превъзнасяха". Естествено, нямаше заповеди, освен под формата на намеци. Информацията за намеренията "по върховете" се процеждаше в медиите посредством хора от типа на Бжежински, Кисинджър и тем подобни. После съответните централи започнаха да водят т.нар. разчети и провъзгласяваха желаното за действително. Нашите руски мазници го подхващаха и т.н. Но Примаков, струва ми се, навреди сам на себе си, оглавявайки движението "Отечество - цяла Русия" и проявявайки нехарактерна за него активност.
- Разпадът на СССР също ли бе програмиран от световното правителство?
- 100% съм уверен в това. Впрочем, това не е някакъв секрет. Не един път съм говорил на тази тема публично. И не виждам необходимост да се повтарям.
- А Китай не е ли алтернатива на западното свръхобщество?
- Алтернатива!? Но там също тече разслояване на населението. 200-300 милиона души живеят добре, според съвременните стандарти - популярни са западните идеи, които се реализират на практика. А останалият милиард живее съвсем различно. Тук се прилага законът за максималните и минималните размери на човешкото общежитие.
Глобалното свръхобщество се стреми да съкрати руското население до 50 милиона, защото днес държава с толкова жители вече не би могла да се стреми към ролята на свръхсила - не достига човешкият ресурс!
Това е и една от причините за обединението на страните от Западна Европа. За да достигне дори най-ниската степен на западния стандарт, Китай трябва да превърне 300-400 млн. души в чиновници. Но кой би могъл да издържа такъв апарат на управление? Та нали на всеки трябва да се отпусне жилище, телевизор, автомобил и т.н. Мисля, че за 50 години с Китай ще направят същото, каквото направиха и със СССР. Той ще се разпадне поне на 10 държави. При това Китай еволюира по пътя, на който днес е стъпила Русия.
- Според Вас излиза, че Китай не ни е съюзник в борбата срещу еднополюсния модел начело със САЩ?
- Глобалното свръхобщество планира за Русия ролята на бастион на антикомунизма в борбата с комунистически Китай. В разговори със западни колеги неведнъж съм слушал, че на Вашингтон войната с Китай ще му струва около 30-50 милиона руснаци!
И това не е шега. Вашингтон няма да воюва със своите ръце. Ето защо сега му е нужно да обсеби Руската армия, да я реформира в подразделение на НАТО. Разбира се, и там не са гении, и те имат своите шаблони. Още повече, че както казват, имаш ли сила, ум не ти трябва. Междувпрочем, ние победихме Германия благодарение на мобилизацията на най-добрите съветски умове.
Ние спечелихме тази война не само с кръв, но и с ум! Именно от ума зависи и днешното ни бъдеще! Но засега руското ръководство мобилизира умовете не съвсем охотно.
- Нашите мозъци работят против нас... - Точно така! В ход е грабеж и деконцентрация на интелектуалните ресурси на Русия. Та именно днес Русия снабдява Запада с най-добрите умове.
- Голяма ли е вероятността съюзът между Русия, Китай и Индия да стане фактор на противопоставянето срещу глобализма? Или не е така?
- За мен по-перспективна изглежда идеята за съюз между победените държави - Русия, Германия и Япония. Нас ни разгромиха в "студената война", тях пък - в "горещата". САЩ сдържат и тях, и други, ето, наскоро бе режисирана източноазиатската криза. Тя удари най-силно по Япония. Беше устроена руската финансова криза, тя пък удари най-много Германия. Косовската криза е удар срещу Западна Европа. Ето защо напълно поддържам ориентацията на Путин към Германия. Стратегическото партньорство с Китай е съмнително, защото той все сънува как би отскубнал Сибир... - Как се отнасяте към думите на Чубайс, че Путин се е сприятелил със Солженицин и действа под влияние на неговите идеи?
- Солженицин дружи само със себе си и с никой друг. После, Путин е умен човек. С какво може да го привлича Солженицин, който като мислител е абсолютно нищожество? А по отношение на разбирането за действителността е стопроцентова концептуална фалшифка. Чубайс съвсем не е глупав, но сякаш е доста смутен... Ако властта е полезна за даден слой, това съвсем не означава, че работи в полза на всеки негов представител. Отделната личност може да загуби всичко. Сталин прочистваше апарата, за да го укрепи, като заменяше един функционер с друг. Фигури от рода на Чубайс всъщност са уплашени не за своята прослойка, а лично за себе си.
- Солженицин е също и за деприватизация. Вие как мислите?
- Лично аз съм противник на частната собственост. Зная как тя обвързва хората. Но това е мое лично мнение. А тук става дума за съдбата на държавата в конкретни условия. Необходим е стратегически подход. Изучавал съм сталинската епоха и често се поставях на мястото на Сталин. Длъжен съм да призная, че по-добре от него не бих могъл да постъпвам. В този случай историята е намерила най-вярното решение.
Но от епохата на Хрушчов, обратно, не познавам случай, когато ръководството да е постъпило по най-правилния начин. Единственото изключение беше свалянето на Хрушчов.
А сега се поставям на мястото на Путин. Бих ли преразгледал резултатите от приватизацията? Съмнявам се. Защо? ПЪРВО, частната икономика все пак работи. Ако бъде ликвидирана, ще настъпи пълна икномическа катастрофа. ВТОРО, светът ще се противопостави. Ще зареват: руската власт е неспособна да управлява страната, това е връщане към комунизма, а той е престъпен! Колкото и да важничим, руската армия не е боеспособна. За военна интервенция в Русия са нужни само две седмици, и това ще струва много по-евтино, отколкото да се построи ново летище около Москва... Така че не бива да се бърза. Трябва търпение и да се измисли нещо различно.
- Какво мислите за реформата във властта, провеждана от Путин?
- Преобразуването и на системата на властта, и на икономическата система в някаква степен ще приближат постсъветска Русия до съветския образец, макар че тя тръгна да навлиза в системата на западния свят. Такива са законите на функциониране на съвременното общество. Е, ще се сформира Госсъвет. Но както и да го наречеш, все едно, пак ще си е опит да има нещо от рода на ЦК на КПСС.
Ако сериозно се създаде президентска партия "Единство", ще се получи някакъв аналог на КПСС. Не може да се избяга от това.
Няма да има марксизъм-ленинизъм, но ще има курсове по повишаване на квалификацията... Защото възникне ли някаква функция, задължително ще се появи и орган за изпълнението й.
- Значи с комунистическата идея е привършено завинаги?
- Комунистическата идея е вечна като света. Кампанела, Томас Мор... - А още по-рано Исус Христос... - И на Запад комунистическата идея се възпроизвежда в една или друга фразеология. В каква форма я реализират, е друг въпрос.
Марксизмът изигра великата си роля и стана неадекватен на историческия процес: държавата не отмря, парите не бяха отменени, пролетариатът като класа обаче изчезва. Марксовата идея за диктатура на пролетариата визираше работниците в промишлеността. А днес в света от 6 млрд. души 4 милиарда са лумпени, неспособни на никаква организация.
Десетки милиони индуси по цял ден седят, потънали в нирвана. В системата на "златния милиард" 30 процента от населението живее под чертата на бедността. От тях 35 милиона са американци, по признанието на Рейгън.
Аз видях какво означва истинска нищета по американски. В Съветския съюз такова нещо не е имало. Тези хора не могат да тръгнат след нито една идея въобще.
Но същевременно западният свят еволюира в такава посока, че за значителна част от населението комунистическите идеали фактически се реализират под една или друга форма. А положението в Русия зависи в голяма степен от това, което става на Запад. Пък и Русия сама все още може да изненада света. Историческият процес продължава. Кой би могъл да знае какво ще се случи след десетилетия или век?
Записала Людмила Глазкова, "РФ-сегодня"
Българите и България в старата руска книжнина
През 1827 г. в Петербург е издаден "Опис на славянски ръкописи извън Русия", книга първа - "Ръкописи в Германия". Описът е подготвен от Петр Кеппен. Как се появява това издание?
През 1822 г. Кеппен предствя на граф Толстой доклад за резултатите от издирванията на славяно-руски ръкописи в Русия. Заедно с това Кеппен подготвя списък и на славянски ръкописи, съхранявани в чуждестранни библиотеки, които по онова време са били достъпни за ползване. Тогава именно било решено да се започне системно проучване на славянските ръкописи в чужбина. С близката морална и материална подкрепа на граф Румянцев започва издаването на поредицата "Собрание словенских памятников находящихся вне Росии". Първата книга от тази поредица е именно "Описът на славянските ръкописи", съхранявани в германски библиотеки.
В този опис е включена статия на Александър Востоков, в която се твърди, че църковнославянският език - това е фактически старобългарски език. Показателна в това отношение е следната мисъл на Востоков: "Читателят ще види в какво се състои разликата между хърватския диалект (на който са написани тези текстове) и българският (на който са преведени църковните книги)".
Твърдението на Востоков има важно значение за развитие на славистиката като наука. Това е времето, когато в продължение на няколко десетилетия сред славистите се разгръщат горещи спорове по въпроса на кой от славянските езици са направени първите преводи на Светото писание? Статията на Востоков е озаглавена "Граматические объяснения на три статьи Фрайнзингенский рукописи". Текстовете на Фрайзингенските, или Мюнхенските молитви, са писани през Х или XI в. в една латинска книга, намерена в манастира "Св.Корбиниан" до с.Фрайзинген, Бавария.
По определението на проф. Беньо Цонев "Фрайзингенските молитви са славянобългарски паметник от X-XIl в., дето ясно личи книжовната връзка между словенския и старобългарския език" (Вж. Цонев, Б. "История на българския език". Т. I. С., 1919, с.146, 147).
През 1841 г. в Москва е издаден "Опис на паметници на славяно-руската литература, съхранявани в обществените библиотеки в Германия и Франция". Описът е подготвен от Сергей Строев. През 1840 г. този труд - тогава още в ръкопис - е удостоен с популярната по онова време в Русия Демидова премия. Авторът на описа Сергей Строев умира на 21 май 1840 г. Тогава Руската академия на науките възлага на Павел Строев - по-голям брат на Сергей Строев, - да направи окончателна редакция на ръкописа и да го издаде. През следващата 1841 г. описът е отпечатан в Москва, в печатницата на С.Селивановски. Изданието е в обем 174 страници, от които три са отделени за послеслова на Павел Строев. Съдържанието на книгата убедително навежда на мисълта, че макар и твърде млад, Сергей Строев пристъпва към подготовката на този труд изключително сериозно.
Фактически изложението му е резултат на задълбочено изследване на ръкописите, включени в описа. И в подкрепа на това твърдение нека, макар и съвсем накратко, се спрем на описанието, което Сергей Строев прави на Реймското евангелие. Този ръкопис е включен в описа като N 2.
Ето и началните редове на описа на Реймското евангелие: "N 2, Евангелие, което се пази в Реймската градска библиотека, означено с N А, 29/31... на пергамент, в две колони на 47 листя: на първите 16 текстът е писан с кирилица, а останалите - с глаголица". На този ръкопис авторът е посветил 24 страници.
Още в първите редове Сергей Строев изтъква: "Не са много ръкописите, за които има толкова различни и противоречиви мнения, колкото за това славянско евангелие, върху което френските крале са полагали ръце по време на клетвата при коронацията си".
Той подробно се спира на становищата на различни автори за датировката на ръкописа, за времето и за пътищата, по които евангелието е донесено във Франция и как то попада в Реймската градска библиотека. А в случая става дума за становища на учени, на пътешественици и държавници, запознали се и проучвали по различно време и по различни поводи съдържанието и съдбата на този паметник на славянската писменост.
Така например широко било разпространено мнението, че до края на XII в. ръкописът бил съхраняван в Цариград. Когато през 1204 г. кръстоносците начело с Балдуин Фландърски завладяват византийската столица, цариградските съкровища, включително и най-големите библиотеки, биват разграбени. Разграбено е и съкровището на храма "Св.София", където е съхраняван този ръкопис. Според привържениците на това становище именно тогава евангелието било пренесено във Франция.
Сергей Строев разглежда подробно и други твърдения, между които на английския пътешественик Томас Форд-Гил и на Петър Велики, който през 1717 г. при посещението си във Франция се запознава с евангелието.
Авторът се спира и на мнението на някои от известните учени-слависти, между които се открояват имената на Добровски и Копитар. По-нататък Сергей Строев изяснява защо според него първата част на ръкописа е написан с кирилица, а втората - с глаголица. Той подробно разказва за особената почит, с която се ползва това евангелие, и се опитва да отговори на въпроса - защо именно този славянски ръкопис в продължение на няколко века е използван при коронацията на френските крале?
"Като се знае със сигурност - продължава Сергей Строев, - че славянският ръкопис е използван при коронацията от времето на Лотарингския кардинал (1554 г.) до самата революция (става дума за Великата френска революция през 1789 г., б.а.), лесно може да се установи кои крале са се клели върху него: Франциск II през 1559, Карл IХ в 1561, Хенрих III в 1575, Хенрих IV в 1589, Людвиг XIII в 1610, Людвиг ХIV в 1654 и накрая двамата последни Людвиковци".
По-нататък Сергей Строев отбелязва: "Намирайки се във Франция през юли 1837 г., аз посетих Реймс, за да видя знаменития ръкопис. Благодарение на услужливия г-н Парис - пазител на градската библиотека - успях да направя кратко описание, което помествам тук заедно със снимка на двата текста - кирилския и глаголическия".
Какво е основното заключение на Сергей Строев за Реймското евнагелие?
"Първата част на ръкописа (т.е. кирилската) - подчертава авторът - не е нищо друго освен откъс от българско евангелие, писано с полуустав, от XIV в., именно 18 и 19 тетрадки, всяка по осем листа, началото е изгубено". Що се отнася до датировката на евангелието, Сергей Строев пише: "Формата на някои букви, езикът и правописът показват, че кирилският текст на Реймския ръкопис не принадлежи на дълбоката древност - по палеографски и филологически признаци аз го отнасям към XIV в.".
За Реймското евангелие има обширна литература. От публикациите на руските учени от първата половина XIX в. особено внимание заслужава изследването на П.С.Билярски "О Кирилловской части Реймското евангелие", включено в сборник "Судьб церковнаго язка. Историко-филологическия изследования П.Билярскаго". СПб., 1848. На последната страница на този интересен и задълбочен труд четем: "И така, ние поддържаме заключението си, че кирилската част на Реймското евангелие е копие, направено през XIV век във Влашко от южноруски препис на среднобългарски оригинал". (Посоченото издание, с.283).
В описа на Сергей Строев са обхванати и други български ръкописи, съхранявани в обществените библиотеки в Германия и Франция. В азбучния показалец на изданието срещу термина "Болгарския рукописи" са посочени номерата: 2, 4, 6, 7, 11, 16, 17, 20, 56, 61.
Но вероятно с това не се изчерпва присъствието на българското книжовно наследство в ръкописите, обхванати в описа на Серегей Строев. Освен посочените, възможно е и друга част от ръкописите да са български или да съдържат текстове на български книжовници, в редакция на някои от другите славянски езици - практика, широко разпространена през средните векове. Но това може да се установи само след проверка на текста на всеки ръкопис.
Долу черното слънце на "демокрацията"!
Този зловещ сценарй не отмина и България. При това ролята на катализатор изиграха не други, а българските граждани с турско етническо самосъзнание, които, волно или не, върнаха и собственото си битие със сто години назад. Но това е вече друга тема.
Важното е, че на 10 ноември в България започна не нежна, а наистина Велика криминална революция, ако използваме термина на Станислав Говорухин за станалото в Русия. При това тя бе дирижирана безмилостно от шепа хора, самонарекли се елит. Елит, чийто баща без съмнение е покойният вече Андрей Карлович Луканов. ВКР бе съпроводена със систематичното рушене на българската държавност, едновременно и с ограбването на българския народ. Но за да има конкретен виновник, бе създаден СДС, който трябваше да обира негативите на т.нар. преход и косвено да създава необходимия имидж на "модерната лява БСП".
Сценарият бе добре замислен. И не друг, а Стратега Лилов бе заявил конфиденциално: "Оставяме ги да управляват 4 години, нека се оплескат, след което парламентарно вземаме отново властта и управляваме 20 години!"
За целта дори се стигна дотам, че в разрез с конституцията бе допуснато създаването на етническата партия ДПС - като резерв, разбира се, а и за да бъдат удовлетворени кукловодите на Новия световен ред, за които България не е нищо повече от досадна подробност върху картата на Европа... Както добре се почувства и добре се видя, сценарят сработи. Дори сработи по-бързо, отколкото се очакваше. Злополучният Филип Димитров едва успя да изкара и една година. След което потъна в политическото небитие.
През 1994 г. планът продължи да действа - БСП триумфално се върна във властта. И тук започна нейната и на цяла България трагедия. Кукловодите от перестроечното ядро удариха на камък. Издигнатият за председател на БСП Жан Виденов не искаше да им играе по свирката. Нещо повече, зае се да изплаща дълговете към Запада, отказа да финансира от бюджета разходите на Сорос и неговото "Отворено общество" за разгрома на културата и образованието ни, и пр. и пр. Не разчел силите си и поради липса на инструментариум, а може би главно на опит, младият лидер на БСП се изправи едновременно срещу мощна опозиция в собствената си партия, срещу подхранвана и консолидирана отвън опозиция в лицето на СДС и с няколко непремерени хода успя да загуби както подкрепата на Москва, така и разположението на Запада.
Припомняме тези неща, за да може читателят по-лесно да разбере размера и причините за започващата отново политическа криза в България. И този път да реагира правилно.
Ако някога революциите идваха на острието на щиковете, то днес те завземат рубежите на властта с банкови девизи. Правителството на СДС бе поставено да управлява България от името на МВФ и Световната банка. Още служебният кабинет на Стефан Софиянски подготви въвеждането на паричния съвет, без да има право по конституция да върши това - толкова бързаха на Запад да подчинят окончателно страната ни.
Днес обаче се вижда, че и най-толерираното управление в Българя се изражда поради една причина: неизтребимата жажда за забогатяване, характерна за политиците от бедните страни.
За три години и половина СДС направи каквото можа по въпроса. Но както казват руснаците, алчността погубва крадците. Безогледният грабеж на сътвореното от народа ни бе толкова цинично откровен, че взе да става неприятен и на редовите седесари.
Пръв за това се усети Богомил Бонев. И заговори за корупция. Мнозина решиха, че това е и израз на лична обида от Иван Костов или че зад него стои БСП. Нито едното, нито другото. Просто генералът разполагаше с информация, усети накъде духа вятърът и понеже и без това нямаше какво да губи, реши да набере малко червени (в преносния смисъл!) точки за пред бъдещото правителство. Пък и за пред електората, защото явно не се е отказал от политическа кариера. От тази доста фриволна акция обаче се поизплашиха мнозина от сините вождове, които внимателно следят социологическите данни. А и действията на бавно, но неотклонно разграничаващия се от "Раковски" 134 президент Стоянов.
По един на пръв поглед парадоксален начин срещу самовлюбения и тираничен Командир въстанаха най-уязвимите и най-корумпираните - Йордан Цонев и Христо Бисеров. Но парадоксът е само на пръв поглед. И на двамата, а и на мнозина още други, чиито имена мълвата непрестанно спряга в неизменно съчетание с думата "далавера", е ясно, че СДС върви към катастрофа. Не защото има срещу себе си силна опозиция, а просто защото вече е омръзнало на мнозинството от народа.
И защото в международните институции вече не крият пренебрежението си и към България, и към нейното днешно правителство.
А един изборен провал никак не влиза в сметките на Бисеров-Цонев. Погледнато по-широко, той не е полезен и на никого от всевластния политически връх в СДС. Защото въпреки тайното споразумение още от Луканово време за взаимно поръчителство и непреследване за извършените кражби, все пак липсата на депутатски имунитет прави човека несигурен... Пък депутатски мандат само със силите на СДС не се очертава. И двамата тръгнаха ва банк: вън Костов от изпълнителната власт, съюз с ДПС, ВМРО, а ако се наложи - и с Томовите евролъжци и масони. Но още един мандат! На всяка цена!
Сигурно тандемът е разчитал, че ще увлече и други пред лицето на общата опасност - очертаващия се провал и последващата го възможност да се търси възмездие за причинените разрухи. Шансове за такъв развой на събитията има, и то доста големи. Въпреки че засега Командира успя със сталинска хватка да предотврати преврата, този опит предизвести главното.
Става дума за главата на Костов, която ако не днес, утре ще падне. Октай, сивият кардинал на Доган, който навремето предрече, че ще дойде време Иван да пълзи пред Ахмед, е на път да излезе пророк. Цената на новото партньорство между ДПС и СДС е политическо небитие за Командира. Тук Народен съюз не влиза в сметките - както днес се кълне във вярност на Костов, така утре ще го предаде и за половината от 30-те сребърника.
Всъщност това е и гордиевият възел за просветените български патриоти: никой от дотук споменатите рушители на България не ни е мил. Никой. И все пак пред по-голямото зло утре Доган да влезе във властта и покрай политическите, икономически и прочие привилегии за етническата си партия да получи и възможността да прокара патронимията на Турция над българската държава, сякаш сме склонни да сърадваме на днешната пирова победа на Командира. Защото знаем, утре него и цялата му талибанска банда народът непременно ще помете. Заслужено и безвъзвратно.
Какво обаче да се прави с другите? Откъм "Позитано" все по-ясно става, че въпросът на Доган се урежда. Срещу какво? Срещу "тлъстите дробчета", което значи министерства и длъжности, и пак същите привилегии, и като крайна цел - пак същото, от по-горе, патронимия на Турция.
Въпросът е ясен - кой ще се съгласи първи да продаде Отечеството? Или това, което все още е останало от него. Тези от "Раковски" или другите от "Позитано"?
Изходът трябва да се търси в концентрацията на национално-патриотичните сили, във възможността всички патриоти - и отляво и отдясно, да си подадат ръка и високо да заявят: Стига разруха, стига, грабежи, стига раздори.
Тази земя ни е завещана за хляб, дом и гроб - за нас, за децата ни и за внуците на нашите внуци.
Долу черното слънце на "демокрацията"! Свобода и нова зора за България!
За Путин, Кощуница, Христо Данов и другите
На пръв поглед между тези три имена няма нищо общо. Но има. Общото между Путин, Кощуница и Данов е това, че и тримата са "изстреляни" в орбита от безродни космополити, сполучливо наречени от Александър Зиновиев "западники". А и тримата имат шанс да си покажат рогата, т.е. своя патриотизъм, за ужас на тези, които са им послужили като "ракета-носител".
Умереният скептицизъм, който е характерен за авторите на "Нова Зора", се различава от песимизма на повечето наши сънародници в момента. Те, както в тоталитарно време, са изпаднали в дълбока апатия и вече не разчитат, че с демократични процедури нещата могат да се променят към по-добро.
Българите се връщат към пасивната съпротива и оцеляват поединично, но този път в компанията на лъскави возила, безпризорни кучета и просяци по улиците. Те гледат с насмешка на "цивилизационния избор" на християн-демократите и добре разбират, че след 10 години бягане на място трябва да изчакат страните от ЕС да направят още една обиколка, за да се притъкмят към тях като "Шаро с групата".
Умерените скептици смятат обаче, че има обществени явления, които на пръв поглед са "забранени" (терминът е физически), но вероятността да се "случат" не е равна на нула. Мотивацията за това човек да бъде "социално животно" е изследвана отдавна, като нагледно се представя с Пирамидата на Абрахам Маслов (1943г.). Лидерите са малко и подобно дяволи на иглен връх, се намират най-отгоре на пирамидата. За да стигнат до този връх, те трябва да са задоволили нуждите на първите три нива: 1) биологични потребности; 2) лична сигурност; 3) положение в обществото.
Едно от обясненията защо днешна България няма лидери, на които да повярва българският народ, е тежкото състояние при задоволяване на жизнените нужди и на личната сигурност, т.е. ниво 1 и 2. Нито честният човек, който бърка в кофите за боклук, нито производителят, който е рекетиран от мутрите (със или без вратовръзки), може да се интересува от по-високи изяви, защото всекидневно е принуден да оцелява физически.
Лидерството остава абонамент за тези, които в смутното време на демокрацията намериха щедра ясла за удовлетворяване на жизнените нужди, получиха неочаквани подаръци (!), окрадоха труда на сънародниците си и започнаха да общуват с тях от тв-студиото. Те намериха и дамара на демократичните избори - пропорционалната избирателна система. Една година финансиране и лоялност към партийното ръководство - 4 години сладък живот и пълна безотговорност пред избирателите в служба на братовчедите!
При подобна псевдодемокрация нови лидери се изстрелват с "ракета-носител". Първата степен свършва своята задача и отпада. Така Борис Елцин отпадна и в орбита вече е Владимир Путин. Има вероятност така да се развие и сръбският казус Джинджич-Кощуница, ако първият загуби поддръжката на САЩ или отпадне от изпълнителната власт. Докато "ракетата-носител" не се зареди отново (какъвто е българският вариант, с горивото, което идва отвън), втората степен не може да започне самостоятелен полет. Типичен пример е президентът-седесар Петър Стоянов, чиято пъпна връв е свързана от 1996г. и с Иван Костов, и с Ахмед Доган. На тези, които намират словата му за патриотични, трябва да припомним, че "джентълменското споразумение" за президентския избор на Стоянов предвиждаше ратифицирането на конвенцията-кич, т.е. на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Затова в с. Жълтуша 86% от гласовете бяха "за" него (според Доган всеки мюсюлманин е турчин). Затова именно Стоянов, а не Иван Костов предложи бази на НАТО, изпреварвайки сценария за свалянето на Слободан Милошевич. Затова започнаха и новините на "майчин език" по БНТ. Това е срамното. А странното е, че рейтингът на държавния глава след тези две провокации към българите остава все още по-висок от този на всички останали "демократи".
Така човекът, който на два пъти се отрече от националния суверенитет, продължава да минава в нечии очи за патриот. Но за да бъде един лидер патриот, не е нужно да изглежда като демократ, а да се е посветил на проблемите на народа си и да е избрал да живее и да умре за и във Родината си. Мохатир Мохамад (Малайзия), Фидел Кастро (Куба), Саддам Хюсеин (Ирак) са най-ярките примери. Глобалистите, господарите на света, засега са безсилни срещу тях. Национализмът им е по-силен от американския и фондации като "Отворено общество" на Сорос нямат място в тези страни. Затова щабовете на глобалистите не прекратяват търговското ембарго и задкулисните финансови спекулации срещу тях.
Слободан Милошевич също беше такъв лидер и направи нещо, което сърбите ще оценят по достойнство, едва когато изпаднат в положение, подобно на нашето. Той не се унижи пред НАТО и не предаде народа, който ръководеше, приемайки неравна битка с 19 държави. И все пак има нещо смущаващо. Той предупреди сърбите, че ги чака участта на кюрдите, че разделени, като българите, ще им отнемат не само Косово, но и Санджак, Черна гора и Войводина. Но, изглежда, на Милошевич не му стигнаха сили, за да отиде докрай. Изборът на Слобо не беше да умре за Сърбия. Бъдещето ще покаже дали генералите му го не предадоха, в отговор задето им върза ръцете с оттеглянето на югоармията от Косово. Или той просто прецени, че каузата му е загубена и предпочете безкръвния вариант. Трудно е да бъдеш пророк в родното си село, още повече ако то е на Балканите! И все пак жалко! Милошевич можеше да стане сръбския Алиенде.
На мястото на Елцин и Слобо се появиха двама неизвестни и видимо здрави лидери - Путин и Кощуница. Единият заяви, че не желае НАТО до границите си и няма никакво намерение да позволи разоръжаването на Русия повече. Той директно предупреди медийните магнати Березовски и Гусински, че държавата разполага с тояга, която техните гърбове ще усетят скоро. А другият не само че не е простил на НАТО за агресията, но не иска и да чуе за съда в Хага и повтаря, че съгласно Резолюция 1244 на ООН сръбската армия ще се върне рано или късно в Косово. Напразно се опитват медийните спекуланти да вадят думите му от контекста. Кощуница и Путин дадоха заявка, че могат да объркат сметките на глобалистите. Това би било още по-вероятно, ако цените на петрола останат високи и Джордж Буш-младши спечели изборите в САЩ.
Оцеляването на двамата нови славянски лидери има пряко отношение към изчезващия суверенитет на Република България и към въвличането на страната ни в юмрука на глобализма - НАТО. Дай Боже, както обича да казва президентът Стоянов, да им се сбъднат намеренията и да заобиколят успешно подводните мини, които без съмнение вече са поставени по пътя им.
Да се върнем отново към българските реалности. Новият председател на Конституционния съд г-н Христо Данов несъмнено се чувства независим от партии и измислени "реформаторски мнозинства". Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на родолюбивите българи, защото малко остана един човек с агентурно минало, "израснал в брюкселски дантели" и поради това яростен борец срещу Конституцията (Г. Марков), да бъде овластен да ръководи нейната защита за цели 7 години.
Поздравявайки г-н Данов с високия пост, ние бихме искали да му припомним, че неговото положение не е по-леко от това на Кощуница - новия сръбски президент.
Защото ако Сърбия е разрушена от НАТО, то българската Конституция е суспендирана от една шайка компрадори, чието основно предимство е, че се консолидират по-лесно, защото са по-малко. Те са узурпирали народния суверенитет и като гниди са се загнездили в кулоарите на трите "независими власти", като не спират да приемат унизителни решения от името на народа.
Но най-страшно и съдбоносно е суспендирането на чл. 11, ал.4 от Конституцията на РБългария (1991г.), а именно забраната на етнически и религиозни партии да развиват политическа дейност. Разчистването на авгиевите обори не може да стане изведнъж, но трябва да започне с ново сезиране на Конституционния съд (например от Главния прокурор) по този нерешен досега казус. Едва когато 7 от 12-те конституционни съдии оставят имената си за идните поколения, ние ще бъдем склонни да кажем: "Да, г-н Данов, Вие като патриот направихте всичко, което беше по силите Ви. Третата българска държава започна с 200 000 кв.км, но й е съдено да не завърши и със 110 000 кв.км. "
Иш Аллах!
Бог да ги съди великите сили!
Плесницата на Евросъюза
Само за една седмица от Запад на няколко пъти ни шамаросаха с открит присмех и директно ни заявиха, че влизането ни в Европейския съюз е и ще бъде само един мираж. Пръв бе еврокомисарят Гюнтер Ферхойген, след него се появи доклад на Дойче банк, последва го публикация във вестника на лондонските индустриалци и банкери "Файненшъл таймс"... Да не изреждаме другите по-незначителни и значителни фигури и институции.
Въпреки това българинът се е хванал като удавник за сламка и под вълшебната флейта на политиците 77 на сто от народонаселението ни бленува скорошно присъединяване към Западна Европа. Евала на пропагандното умение на управляващите.
Фактите обаче говорят друго. Така наречените Маастрихстки критерии за членство в ЕС са опрени не на блянове, а на икономически показатели - инфлация, лихви, валутен курс, бюджетен дефицит, външна задлъжнялост.
За външната ни задлъжнялост вече многократно сме говорили - почти 11 милиарда долара. Стряскащо е и съотношението дълг-БВП. За 1999 г. то е било по официални данни 93,6% - нещо невиждано в Европа отпреди Втората световна война.
И тази цифра обаче е измамващо ниска. При бюджет за 2000 г. (зависещ от брутния вътрешен продукт), определен на ниво 2,11 лв. за долар, сега доларът прекрачи и границата от 2,35 лева. Двайсет и отгоре стотинки, умножени по 10 милиарда, дават фира, която прави съотношението външен дълг-БВП съвсем ненормално: 115 към 100.
На фона на горните цифри, направо като извадени от шапката на фокусник, звучат цифрите за инфлация през първите 9 месеца на годината - 8,8 на сто, и за валутния курс - 0 на сто, т.е. непроменен за целия период.
Какъв е този български лев, който така устойчиво си стои на краката и въпреки световната паника от мощта на долара продължава да запазва стойността си!? Отговорът е - вързан! Вързан за германската марка. Странното е обаче, че марката губи от стойността си и така се обезценява спрямо долара, а курсът на лева пада спрямо долара, но запазва стойността си.
Големи аритметици са това нашите управляващи! Теорията обаче не засища стомасите ни, а практиката показва, че те стават все по-празни и по-гладни. Не на последно място и защото левът само за изминалите 9 месеца на тази година е загубил от теглото си (официално - при сравнение на кръстосаните курсове долар-марка-евро) повече от 15 на сто. Неофициалните реални показатели - въпреки, че отдавна левът ни не е банково обезпечен - ни разкриват, че само за 9 месеца валутата ни е изгубила две трети от теглото си. Т.е., ако заработи сега една "Магура борса", доларът ще надскочи границата от 10 лева.
Като се направят горните сметки, става ясно, че инфлацията в България тази година всъщност е от порядъка на 250-300 на сто. И това не е като четене на Евангелието от Дявола. Това е реалното четене. От лукаваго е другото - официалното сричане.
Само миналата година при официални данни за 0,3 % инфлация, реалната е била поне 30 на сто. Как иначе да си обясним факта, че за 1999 г. БВП на глава от населението официално е бил 1410 евро годишно, а БВП - пак официално - 12 милиарда евро?
Или без да знаем сме станали (от официалните 8 милиона) почти 10 милиона население, или реалният ни БВП за миналата година е бил едва около 8 милиарда евро, което пък прави население под 6 милиона!.. Или всичко това, съчетано със 100 пъти по-голяма от обявената инфлация.
Тази година въртенето по спиралата надолу е още по-ясно изразено. Официалното признаване за инфлация от 8,8 на сто е повече от изнасилено от фактите откровение. Сравнете тазгодишните 8,8 на сто с миналогодишните 0,3 на сто - повече от 26 пъти скок на инфлацията - при това само за 9 месеца: преди парно, преди увеличена употреба на електроенергия и т.н. Мътните ни отнасят не, ами... Възхитен съм от пропагандните техники на управляващите, но реалната инфлация се определя не от манипулирани статистически данни, а от още по-реалното състояние на покупателната способност на населението. А тя не е паднала с мизерните 8,8 процента, а два до три пъти. При средно увеличение на паричните знаци в джобовете ни от началото на годината досега с 10-15 на сто. Това означава, че с повече пари купуваме двойно и тройно по-малко стоки.
Точно тази реалност определя и фактическата стойност на лева - някъде около 30 стотинки.
Ето така - с прикриването на безтегловността на паричната ни единица, се прикрива и жестоката истина - нас вече ни няма на световната икономическа карта като реалност. Как да приемат в какъвто и да е съюз нещо, което не съществува? Което е виртуално, както е модерно да се казва напоследък - на документ е налице, на пипане - не се докосва.
Грозното не е дори в почти откровените доклади на разните му дойчебанки. Грозното е, че в българската политическа действителност няма нито една личност - ни от парламент, ни от правителство, ни от едрия частен сектор (!), която да намери смелост и да изнесе фактите - истинските факти. Вестник "Нова Зора" си позволява смелостта да ги съобщи, но вестник "Нова Зора" е повече инстанция на духа и на морала, а не официален говорител.
Грозно е, направо просташко е и водевилчето, разиграно през изминалата седмица от Бисеров и компания. Ясна е самоотвержената роля на господата, приели ролята на първични бушони в името на запазване на властта на СДС. Тях ще ги възнаградят, когато му дойде времето. Забележете обаче повода за гротескния им бунт - не гробарската икономическа политика на правителството, а някаква си недалновидна коалиционна политика на партията СДС, която щяла да доведе до загуба на бъдещите избори!
Айде бе!
То бива, бива цинизъм, ама пък чак толкова откровен, едва ли бива. Значи СДС открито заявява, че очаква изборната борба да се проведе под разветите знамена на партийната принадлежност и противопоставянето по бояджийски гилдии, а не като борба на основата на икономически платформи. Благодарим за откровението, хубаво! Да живеят червените, защото не са сини!... И какво от това!?
После отвън нямало да ни бият шамари! Ще ни бият и то как! Ще ни бият, защото се оставяме да ни лъжат, да ни мачкат, да ни изтребват с глад и мизерия. Първо - родните еничари, после и господарите им. Еех, малко са ни шамарите. Малко... Престъпници и виновници
"Феновете" убиха невинен, непричастен към техните страсти човек. Всички се възмутиха и се заканиха. Властта - най-вече!
Никой не попита защо стигнахме дотук. "Нова Зора" отговаря - заради сбъркания, погрешния път, който поехме от десетина години. Заради още по-грешния път, който поехме преди три и кусур години. Пътят на маргинализма и непричастието.
Убийството след футболната среща "Левски-ЦСКА" е частен случай във веригата от престъплания, които заливат страната.
Причината за 99 %от убийствата в България е една и съща - озверяването на нацията.
Футболното хулиганство в целия либерален свят е едно и също и представлява незначителен епизод от политиката на управленческата философия на консумативните общества - ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА.
Вижте и най-уредените държави на Европа - футболното хулиганство залива почивните дни навсякъде, макар и по различен начин. Но то е също част от комерсиализирането на сакрални неща - чистата идея за благородството на спортните състезания... Кои са хулиганите? Най-често дребни престъпници, които полицията за удобство нарича криминално проявени, безработни, безделници, пропадащи ученици. Все контингент, с който България през последните 10 години разполага в изобилие.
И за всичко е виновна демокрацията? Свободата?!
Не!
За всичко са виновни ония, които поставиха българите в условията на безнравственост. Които лъгаха и лъжат, че благоденствието идва от неравенството, че маргинализмът е задължителен по пътя на съвършенството. И накрая, че престъплението е част от естеството, от нормалното. Заедно с тях сме виновни ние, нормалните, приличните хора, защото им повярвахме, или поне си мълчахме.
А престъпленията няма скоро да спрат. Те ще продължат дотогава, докогато някой се досети, че българите и не само те, че светът трябва да има някаква цел.
Че хлябът и зрелищата са недостатъчни, за да изпълнят със смисъл и нравственост живота.
Че потреблението не е ключ към щастието, а "американската мечта" е само един мираж, и то твърде кратък, за да остави следа в човешката история.
Напразно се заканват министър-председатели, министри на вътрешните работи, полицейски началници. Те не могат да спрат престъпността, нито футболната, нито каквато и да било друга. Ще повторим пак - защото са поели погрешен път.
Докато властта им лишава много български деца от възможността да се образоват и възпитават в прилични институти.
Докато същата власт блъска родителите им в лоното на отчаянието.
Докато политиката на тази власт проповядва ценностна система, на чийто връх се намира далаверата, нищо няма да се промени... Идва обаче времето, когато всеки от нас трябва да реши накъде трябва да вървим и как може да намерим верния път. На кого трябва да вярваме... Най-сетне трябва да разберем, че няма кой да се погрижи за децата ни! Най-малко световната финансова олигархия в лицето на МВФ и Световната банка.
Да разгоним шайката, продала нацията на тези икономически разбойници, и да вземем съдбата си в свои ръце.
Това е алтернативата. За да няма маргиналии и престъпленията наистина да станат изключения, а не закономерна неизбежност, както учи либералната теория.
Цифри за открития геноцид
Пет милиона оставаме след 30 години, твърдят от профсъюза "Промяна". Прекалени оптимисти са. Процесът е безкрайно по-бърз.
При последното преброяване целокупното население на България бе 7 милиона и 800 хиляди и големите надежди бяха, че ще станем 8 милиона. Колко са заминали по тежка чужбина от 1989 г. до днес, никой не се наема да изчисли. Но само от 1995 г. насам държавата ни бе напусната от над 1 милион души - официално. В това число не влизат българските турци, изнесли се оттатък Босфора, но продължаващи да се числят към населението ни - и да получават социални помощи и пенсии. Не влизат например и онези над 30 000 българи, които берат портокали или вадят картофи в съседна Гръция.
За изминалите 10 години прирастът ни твърдо е станал отрицателен с данни за 1999 г.: раждаемост - 8,8 на хиляда, и смъртност - 13,6 на хиляда. В процентно съотношение на 100 новородени 40 са циганчета, 25 турчета, 15 от други националности (включително от африкански и азиатски емигранти) и само 20 българчета.
Ако темповете на обезбългаряване продължат със същата скорост, през 2010 г. населението на държавата България ВЕЧЕ ще е под 5 милиона, като делът на българския етнос ще е не повече от 2,5 милиона. България е с най-нисък естествен прираст в Европа.
Средната възраст на етническите българи днес е над 45 години, докато при т.нар. малцинства е под 30 години. Обезбългаряването на държавата се подсилва и от факта, че страната се напуска предимно от млади и образовани българи, а делът на пенсионерите в структурата на населението вече надхвърли дела на трудоспособните - 2,5 милиона срещу 2,3 милиона.
Бедност и безработица - прангите на обречения на гладна смърт
780 000 са безработните по официална статистика. Според синдикални данни безработната армия надхвърля вече 1 милион. Спрямо 2,3 милиона в работоспособна възраст това прави статистическа безработица от почти 45 на сто. Реалната и един Господ не я знае, защото няма как да се изчисли. 220 000 официално са виснали на бюджета, но това са данни за централния бюджет. Никой обаче не се напъва да изчисли броя на общинските служители, а към тях с миналогодишната реформа бяха прехвърлени поголовно учителите и лекарите, барабар с уличните чистачи, социални работници, писарушки, данъчни и какви ли още не служители. Водят се статистики и за работещите - в частния и държавния сектор, - но пак никой не смята колко от заетите са в пенсионна възраст или ненавършили пълнолетие. А те по данни на "Подкрепа" и КНСБ са над една трета от работещите.
Работещи, но за чий дявол!? Пак по сумарни данни на синдикатите в момента над 800 000 души чакат да получат заработките си за различни срокове - от един месец до година и половина! 41 на сто от трудещите се получават по ведомост по-малко от 100 лева на месец, според "Подкрепа". Това означава, че ако средната работна заплата за миналия месец се определя от правителството на 227 лева, останалите 60 на сто би трябвало да получават по ведомост над 400 лева!?!
Такива пари по официални данни получават заетите в производството и преработката на кокс, нефт и ядрено гориво - разбирай НЕК и топлофикациите, офицерите в армията и полицията, спортните деятели и шоумените. Колкото и да са много, трудно биха балансирали сметките, но това е друга тема. А пък и според "Подкрепа" за повече от 400 лева месечно се подписвали едва 1,8 на сто от работещите.
Дори и да са верни все пак данните, трудно можем да балансираме другата сметка - 1 700 000 хиляди семейства живеят с по-малко от 100 лева на човек месечно, при положение, че прагът на бедност е закован от правителството на 95 лева. Значи над 3 милиона българи мизерстват дори повече от допустимото.
В същото време миналата седмица социалният министър Иван Нейков обяви, че летвата на нищетата у нас се определя на 1 долар дневно - 2,30 лева. От тях държавата имала възможност да дава на нуждаещите се само 60 % - около 1,40 лева. Според КНСБ от социални помощи в България се ползват над 35 на сто от населението. Това означава, че тези 35 на сто - официално - трябва да издържат с 42 лева месечно. При изчислени от синдикатите 95 лева месечно за физическо оцеляване!
Абсурдни цифри в абсурдна обстановка. 248 лева за живот без лукс са били необходими на българина през септември, според КНСБ. Средният доход на глава от населението за същия период - в пари и натура - е бил 123,14 лева.
96 на сто от българите не могат да си позволят да се хранят пълноценно. Включително селяните! 3,2 кг по-малко хляб е консумирал през първото полугодие българинът в сравнение с първата половина на миналата година!
Хляб!!!
Психясването е пълноценно
90 на сто от изследваните граждани на държавата България са с неврологични отклонения.
Над 40 на сто са с проблеми при контролиране на емоционалното си равновесие.
Всеки четвърти при по-обстоен преглед би бил кандидат за жълта книжка - с реални психически отклонения.
12 000 инфаркта и 20 000 инсулта се регистрират годишно в болниците, сочи статистиката. По сърдечни болести България е на първо място в Европа. Трима от всеки четирима българи страдат от някакво хронично заболяване - в това число влизат и децата от родилна възраст.
15 на всеки 1000 новородени умират, а това е стандарта на средна африканска държава.
До средата на септември четвърт милион софиянци не си били избрали личен лекар. Това - в столицата на държавата. Може да си представи човек как е в малките градове и по селата. Всички тези хора автоматично излизат от каквато и да е статистика - те реално не очакват и няма да получават никаква медицинска помощ.
Безумие е фактът, че от 1 август до средата на септември във Видин например срещу дифтерит, тетанус и коклюш са били ваксинирани цифром и словом само 2 деца!
Над 240 болнични заведения са били закрити от началото на годината, два пъти повече са в процес на унищожаване. Средно на личен лекар в Западна Европа се падат по 550-600 пациенти. В България съотношението е двойно - напълно непосилна цифра за реално обслужване от лекаря.
65 на сто от българите не са посещавали лекар през последните 9 месеца.
При положение, че над 90 на сто са имали подобна необходимост!?!
Детство мое чисто!
100 000 ученици гладуват системно, обявиха от социалдемократически институт. Още толкова деца, необхванати от училищната система, не си дояждат катадневно.
20% от подлежащите на образование са напуснали училище по една или друга причина - най-често финансова.
Само през тази година са били закрити повече от 260 училища - по липса на ученици или поради финансови причини.
Всяко десето българче дебелее или е заплашено от диабет - причината е в лошото и нерационално хранене.
Всеки десети ученик (включително първолачетата!) е пробвал марихуана, според Центъра по наркомании. Всеки четвърти от прогимназията употребява редовно наркотици - предимно меки. На 13 години се правят вече първите стъпки в света на дрогата, а 18 години е средната възраст за преминаване към твърди наркотици. 8 на сто от младежите в гимназиите са заклети наркомани.
Над 300 000 души (предимно младежи) се дрогират в България.
След 5 години 20 процента от младежите на възраст между 7 и 19 години ще са неграмотни, прогнозират от учителските синдикати. През 1999 г. по качество на образованието сме били на 26 място в света, според данни от 1997 г. системата на образование в България е била все още на водещо място в Европа, а в 1989 г. в системата на образование са били обхванати 96 на сто от подлежащите на обучение.
Само за последните три години броят на (легалните) аборти сред непълнолетните девойки е скочил 2,5 пъти - при изключително повишени усилия за полова просвета и употреба на противозачатъчни средства. 40 на сто от средношколките са били подлагани на сексуално насилие, сочат данни от 1999 г. Последната макроикономика на безпътицата ни към Европа
Ние, българите, сме последни на континента по годишен брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението - 1115 долара. Според евростатистиката по този показател сме 22 на сто от средния за Западна Европа.
Средният ни доход (реалното ни жизнено осигуряване) обаче е между 15 и 27 пъти по-нисък в сравнение с жителите на различни западноевропейски държави.
Ако не друго, това означава също, че на запад от нас народът работи по-малко, а получава повече от държавите си.
Външен дълг (официален, до средата на годината, без лихвите по него, които са средногодишно повече от 10 на сто) - 10,153 милиарда долара.
Очаквано до края на годината външнотърговско салдо - почти 1 милиард долара, но не по-малко от 950 милиона долара.
Вътрешен дълг (няма официални данни и едва ли ще има, но по груби изчисления на автора на материала) - над 15 милиарда лева без натрупванията.
От 262 общини в България 260 обявиха, че не могат да функционират икономически. Или голяма част от тях лъжат, или ако твърденията им са верни, държавата ни е фалирала като социална политика, тъй като над 80 на сто от социалните плащания се извършват на местно ниво.
Задълженията на общините, прехвърлени на глава от населението ни правят длъжници към държавата средно с 31,62 лева.
Средната задлъжнялост на българина, включен към централно отопление, е над 350 лева. Това, без да се изчисляват задълженията на държавни учреждения и фирми. И без да влизат в сметките потребители, изключили парното си отопление.
20 пъти е нараснал броят на бедните у нас в сравнение с 1989 г. Изводът, който Западна Eвропа си направи Комисарят Ферхойген заяви, че от Източна Европа единствено България и Румъния нямат никакъв шанс за присъединяване към Евросъюза.
Очакванията
Е, какво чакаме?
Шенгенски ценности
Как хуманните западняци оправяха кривиците на човешкия род
Около 13 хиляди души са били подложени на операции за стерилизация в Дания през периода 1929-1967 г. Това не е единствената топдемократична страна, където са осъществявани на практика принципите на евгениката.
Зад благозвучния термин "евгеника" прочее се крие цяла наука на западния цивилизационен избор, насочена към подобряване на човешката раса, изхождайки от постулата, че хората се делят на биологически пълноценни и биологически непълноценни.
Освен в биологически пълноценната Дания подобни хуманитарни кампании са провеждани и в Швеция, а също и в още няколко топдемократични европейски държави. И естествено - а как иначе! - в САЩ. За разлика от останалия евгеничен свят обаче, в Дания промишленото производство на мъжки и женски евнуси е неразделна част от прословутата социална реформа през трийсетте години, която става основа на бленуваната скандинавска социална държава и се провежда с цел усъвършенстване на датското общество.
Насилственото скопяване на човешки твари, тема, по която в течение на десетилетия датските власти, датското "гражданско общество" и датският "свободен печат" пазят свещено мълчание, става публично достояние едва преди три години. Тогава стокхолмският, т.е. излизащ в Швеция, вестник "Дагенс нихетер" отпечатва серия от статии, написани от известния публицист Мачей Заремба - по произход див славянин от още по-дивата Полша. Световният отглас, който предизвикват неговите писания, става причина и в самата Дания да се появят някои еретични идеи за обезщетяване на пациентите на тази десетилетна касапница. Като оправдание се сочи решението на шведския парламент да бъдат възмездени скопените в тази топдемокрация хора с щастливата сума от 175 хиляди крони.
Тогавашната датска социална министърка Карен Йесперсен обаче отхвърля всички предложения за обезщетения и дори за извинение пред стерилизираните в нейната родина. Според г-жа Йесперсен това би било незаконно, тъй като операциите са правени в съответствие с действащите тогава нормативни актове. Правовата държава си е правова държава - и толкоз.
Въпросният датски закон, приет през 1929 г., и отменен чак през 1969г., предвижда, че на такива операции могат да бъдат подлагани лица с признаци на умствена недоразвитост или болни от неизлечими заболявания. Един от доводите да се отказват обезщетения е аксиомата, че "усъвършенстваните" от евгениката сами се съгласили да им клъцнат я тестикулите, я яйчниците.
Направените напоследък проучвания обаче показват доста по-различна картина. Събирайки материали за докторската си дисертация, Лене Кох от Държавния институт по общественото здраве, е проучила две хиляди досиета на стерилизирани "непълноценници". От тези документи се вижда, че са оперирани не само умствено позакъснели или психичноболни, но също така и най-прозаични скитници, крадци, проститутки или гаджета на висши арийци от хитлеристката армия, окупирала Дания през Втората световна война.
Според Лене Кох, цитирана от вестник "Политикен", операциите, извършени в нарушение дори на съществуващия закон, са били повсеместна практика. Този закон предвижда изричното съгласие на лицето, под чието настойничество се намира "малоумникът". От документите, които е проучила злосторницата Кох, става ясно, че някои от "настойниците", назначавани впрочем от датските власти, са се явявали стотици пъти пред комисията по скопяването, давайки своята благословия за операциите на множество съвсем непознати за тях хора.
В такъв смисъл кастрирането на човешки същества е извор на национална гордост не само за датската държава, но и за доста порядъчни, достойни, обществено будни и граждански активни датчани. Освен това, твърди д-р Кох, когато се налага, прибягвало се и до пряко шантажиране - като висша "форма на въздействие", присъща само на топдемократичните, биологично пълноценни народи.
При липсата на такива непостижими традиции България трудно ще догони великите ценности на Запада. Проклет комунизъм! Ако бай Тошо, вместо да сменя с такъв примитивен балкански формализъм имената на родните мюсюлмани, беше скопил по най-хуманитарен датски образец поне няколко хиляди от тях, сега щяхме да сме къде-къде по-напред по пътя към цивилизационните върхове на Шенген!
