ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ
Бедите, които нанесе на страната си Желев са наистина непоправими. Спомнете си, че той пръв призова НАТО за бомбардирането на сърбите по време на Босненската война.
Кръстоносният поход срещу културата ни започна също по негово време, както и нахлуването на религиозните секти и настъпилият почти едновременно с това "разкол" в църквата. Не мисля, че всичко това бе само негова "заслуга", но соловите му изпълнения по сгромоляването на селското стопанство, съсипването на разузнаването, и на армията, и на "помаците" са безспорно негово, колкото лично, толкова и поръчково дело.
Казах Ви защо го смятам за поръчково - да не повтарям.
- Но защо изключвате от причините за разрухата ни грешките, а и корумпираното поведение на управленската ни върхушка?
- В никакъв случай не ги изключвам, ние просто още не сме захванали разговора за тези отговорности. Обсъждаме сега въпроса не тегне ли върху нас някакво геостратегическо "предопределение". С други думи, при съвкупното обсъждане на стотици факти стигаме до определено, и то категорично, заключение, че България е жертва в момента на една безкръвна война. "Войната с намалена интензивност", която доведе до разпадането на Съветския съюз. Описана е в подробности в книгата на Питър Суайцър, озаглавена "Тайната стратегия на Рейгън за разбиването на СССР". Издадена е у нас миналата година. Може да я разлистите и ще видите, че класическата война е наистина отживелица и до нея ще се прибягва само в отделни, и то редки случаи. Войните, които ще се водят отсега нататък, ще бъдат по принцип "безкръвните" войни, с "намалена интензивност", които ще включват както икономически, така и легализирани подривни средства като масовия подкуп, филантропи-ята, човешките и пр. - Възможно ли е това в страна, управлявана в резултат на демократични избори?
- Вие не сте ли разбрали от провежданите досега у нас и в Русия избори, че и те подлежат на манипулация? Нали видяхте как Елцин беше преизбран, как през 1997 г. пое властта сегашното правителство? Не разбрахте ли, че при наличието на повечко валута може да се купи абсолютно всичко. Включително прокурори, съд, полиция. Да не говоря за печата, телевизията, радиото - основните инструменти на властта.
- А Вие тогава защо пишете? Казахте в един разговор, че от 1989 до 1999 г. сте написали два тома критични публикации, общо 212 интервюта и статии. Бихте ли сторили това, ако да нямаше никакъв изход?
- Аз още не съм произнесъл думата "никакъв", набелязвам ви само основните характеристики на обстановката, в която се намира сега България, оставена без разузнаване и армия, и без така нужната за гласоподавателите информация.
- Кога според Вас, започна раздържавяването на страната?
- Непосредствено след падането на Живков на 10 ноември 1989 година. Около два месеца по-късно, на 18 януари, ако не се лъжа, в България пристига известният с умелите си борсови удари милиардер Джордж Сорос, за да уговори с вече подготвеното правителство разполагането у нас на неговата филантропическа фондация "Отворено общество".
Никой по това време не си задава въпроса защо всесилният човек си губи времето с малка и проста България и що за фондация е това "Отворено общество".
- Казахте, че правителството е било "подготвено" за идването на Сорос. Кой го е подготвил, ако това ви е известно, разбира се?
- Горбачов. Фондацията идва от Москва, където е била създадена под формата на "Международна културна инициатива" още през 1987 година и преименувана по-късно в "Институт отворено общество" - през 1995 година. Една единствена фондация е основана преди Московската - това е фондацията "Сорос" в Унгария през 1984 година, почти веднага след стъпването на Горбачов на политическата арена в СССР. Това е европейската централа на фондацията, откъдето светкавично се нарояват още 20 фондации в сателитната на СССР Югоизточна Европа.
Достойно изключение прави само Източна Германия, където органите за сигурност, добре запознати с нейната същност - не я допущат. В повечето от другите страни тя прониква безпроблемно, както в България, препоръчана или още по-вероятно наложена от Горбачов.
Десет години след регистрирането на тази фондация в България вече спокойно може да се каже, че главно с нейната помощ "преходът" у нас премина в необратима катастрофа.
- Не преувеличавате ли значението на "Отворено общество"?
- Аз ще ви запозная с някои факти, а вие си правете заключенията. Бележитият план за "прехода" в Русия, наречен "500 дни", заради броя на определените за прехода дни, благодарение на който 75 % от икономиката на страната се оказа в ръцете на 15 души, е дело на Сорос и неговите съветници. За по-малко от 220 дни от Русия изтекоха навън триста милиарда долара и страната бе изправена пред небивала в историята катастрофа.
Преди започването на плана "500 дни" и два дни преди битката за руския Бял дом (парламента), Елцин се фотографира със Сорос в Москва, а Клинтън в една неотколешна реч не скри, че проникването на Щатите в Русия им е донесло около стотина милиарда долара пряка печалба от скъпоценни метали, ценни суровини и пр. - В записките си Елцин не говори за подобно нещо.
- За това нещо той и в гроба си ще мълчи, това не попречи участието му в разграбването на Русия да бъде подробно документирано в цяла поредица от публикации, и особено в книгата "Самотният цар в Кремъл" от В.Андриянов и А.Черняк, която излезе и у нас миналата година (1999). Тази книга специално разкрива почти пълната картина на "войната с намалена интензивност", която Русия изтърпя от 1982 година. Тогава, на 7 юли, след срещата между Рейгън и папата поляк, е постигнато споразумение между двамата за ускоряване разпада на комунистическата система. Тогава възниква понятието "агент на влиянието", каквато роля от този момент нататък заиграва папата, използвайки специфичното си положение в католическа Полша и специално върху "Солидарност".
По подобие на "операцията" в Полша и у нас възниква т.нар. дисидентство, което отглежда родната "опозиция" главно с посредническото участие на Митерановата Франция. Главният двигател на "влиянието" си остава милиардерът Сорос, поради мощното си присъствие в икономическата сфера на Западния свят, а след това и в предадените от Горбачов негови съюзници от Югоизточна Европа.
Всичко това започва главно с помощта на двайсетината филантропически фондации "Отворено общество". За "влиянието" на Сорос у нас може да се напише дори учебник. Настанява се фондацията, както вече стана дума, и започва своите "дарения", за осъществяване на различни, предварително обявени програми, всички до една свързани с "разцвета на културата и науката", както пише в "Обяснителната записка" към проекта за постановление на Министерския съвет на Р България за учредяване на фондация "Отворено общество" - първият документ по установяването на тази фондация у нас. Ето я тук записката - погледнете параграф 3. Той гласи: "Правителството ще подпомага всячески дейността на фондацията. На всеки долар вложен във фондацията и нейните програми, от господин Сорос, на фондацията ще се отпускат бюджетни средства в левове, равни на валутните, по обменния курс на БНБ". Това изискване заляга и в Постановлението, а то означава, че Сорос започва осъществяването на своята дарителска програма не със свои, а с държавни пари, и че в случая не става дума за никакво дарителство. На всичко отгоре правителството е било задължено да хариже на фондацията една сграда, за да разположи тя своите "офиси", а също така "да предостави сума в левове за началните разходи на фондацията" - 500 000 лв. - И какво, според Вас означава всичко това?
- Като имам предвид как се развива по-нататък нейната дейност, не мога да предположа друго, освен че установяването на фондация "Отворено общество" у нас е внедрена като най-ефективен легален инструмент за "демократизирането" на страната и организирането на нейния пазарен "преход", съгласно споразумението Буш-Горбачов, т.е. за цялостната капитулация.
САЩ осигуряват по този начин своето радикално проникване във властовите сфери на отстъпените от СССР васални територии, включително на собствената. Създава се възможност за всестранното овладяване на тези територии с помощта на изящно отработените прийоми на безкръвната война. Без генерали и гърмяща военна техника. Само чрез "агенти на влиянието".
Разбира се, тази операция не протича с еднаква интензивност в различните страни. Католическите - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, се третират като потенциални съюзници. Беше им дадена известна свобода в организирането на "пазарните механизми", макар същите специалисти да им съставиха програмите, както и в България. Те запазиха едроплощното селско стопанство. На някои от тях дълговете им бяха опростени, като на Полша, на други - облекчени. Трети - като Чехия - направо отказаха да вземат кредити от МВФ. Спомняте си каква почуда настъпи сред нас, когато се разнесе тази новина по радиото.
- За 400 милиона долара ставаше дума... - Чехите са били просто много добре информирани за истинската природа на този финансов механизъм, чрез който се осъществява американското всевластие.
- С какво всъщност най-силно Ви шокира фондация "Отворено общество" у нас?
- Шокира ме, че влезе у нас като дарителска, а се оказа на издръжка на собствената ни хазна. Шокира ме, че в Устава й е записано, че тя ще провежда инициатива "за разкриване, утвърждаване и развитие на българската национална самоличност и духовна култура" (точка 2 от главата "Цели и дейност"), а на практика, тя успя през последните десет години да помете като с метла цялата ни литература и култура, театър, кино, фолклор и т.н. Ако са Ви потребни доказателства, казвайте... Особено ме шокира "Отворено общество", когато се впусна вихрено, от самото начало на своето установяване, към родопските българи мохамедани и не е спряла дейността си в това отношение и досега. Фондацията създаде Буровата "Помашка партия" в Жълтуша, тя поддържа и сега - както стана дума, - офис в Смолян под название "Институт за европейска хуманитаристика", ръководен от споменатата вече местна агентка на "влиянието" Иванова. Същата, която спонсорира смолянската пишурка Христо Стоянов, наречен "Косматия", да напише пасквилчетата "Сексуалният живот на една помакиня", а след това "Рязаният поп".
Точно както преди години бе създаден със съдействието на Радой Ралин и с пари на "Отворено общество" и филмът "Гори, гори огънче", а и много други филмови и литературни сурогати, които стъпка по стъпка подготвят общественото мнение за една мултиетническа, т.е. многонационална държава.
Шокиран съм от "Отворено общество", защото в член 2 от параграф II от главата "Цели и дейност" в Устава на фондацията изрично е заявено, че "дейността на фондацията и изразходването на средствата не могат да бъдат обвързани с политически цели, ангажиращи фондацията в предизборни кампании или във воденето на пропаганда и агитация в полза на политически партии", и че тази уловка беше най-безцеремонно погазена, така ли е, или не е така?
- За съжаление, така е. Опозицията беше оформена с прякото, макар и неафиширано съдействие на "Отворено общество" и пряката му материална помощ. Силовите профсъюзни формации, които задвижиха митингите, ударите срещу Народното събрание, палежа на Партийния дом и т.н. не бяха стимулирани от случайно намерени на пътя пари. Не всичко е документирано, но... - Разбира се, че не всичко е документирано, но има и някои документирани в пълни подробности неща, като например палежа на Партийния дом.
ДЕСЕТ МИЛИОНА СТАРИ НЕГЪРЧЕТА
Така той бяга от същинския въпрос:
"Защо няма пари?"
Но за парите по-късно. Сега ще изясним един друг въпрос.
Защо Кодексът влиза в сила точно от 1 януари 2000 г.?
Отговорът на този въпрос хвърля светлина не само върху последиците от театъра, наречен Януарско въстание, но и върху цялостната схема на т.нар. социална политика. Отговорът на този въпрос показва, че България "се управлява" от хора, за които трябва да бъде създадено специално законодателство. Отговорът на този въпрос показва, че става въпрос за особено опасни престъпници, чиито престъпления налагат използването на определението геноцид.
И така. Защо точно от 1 януари 2000 г. влезе в сила Кодексът?
Ще изчислим каква трябва да е пенсията за 2000 г., ако се използва Законът.
Законът има един съществен белег, който го прави неизползваем при условия, аналогични на времето след скока на цените в края на 1996 г. и в началото на 1997 г. Тогава инфлацията за няколко месеца надхвърли 1000%. От началото на 1997 г. заплатите бавно запълзяха нагоре, като в края на 1997 г. реалният им размер (покупателната сила) доближи 70-80% от нивото на 1996 г. Така, ако средната за страната заплата през 1996 г. бе около 15 (деноминирани) лева, през 1997 г. средната заплата стана около 100 лв. Тази тенденция се запази и през следващите две години.
По този начин възникна сериозен проблем при прилагането на Закона. Доколкото базата по Закона (BZ) се получава като средно аритметично на средните за страната заплати от предходните 3 години (а те бяха от порядъка на 5-15 лв.), пенсиите за 1997 г. осигуряваха сигурна и бърза смърт на 2.5 млн. пенсионери. С малки подобрения тази картина се запази до 1999 г., която все още включваше 1996 г. - годината на големия скок на инфлацията.
Управляващите естествено реагираха. Те "благородно" приеха временни поправки в Закона, за да не измрат пенсионерите. Но нивото на пенсиите остана ненормално ниско.
Ето някои конкретни данни, за да станат нещата по-осезаеми.
Базата по Закона (BZ) за изчисляване на пенсиите през 1999 г. бе около 88 лв. Сега базата е 180 лв., но това е базата по Кодекса (BC).
Защо разликата е толкова голяма?
Има две причини. Едната е следствие на това, че по Кодекса се взема само предходната година. Другата също е ясна, но изрично ще я припомним, заради г-н Нейков. Базата по Закона за 2000 г. трябваше да бъде около 143 лв. Като разделим 143 на 88 и превърнем резултата в проценти, ще видим, че бюджетът за пенсиите през 2000 г., ако бе запазен Законът, трябваше да бъде с 62.5% по-голям от този за 1999 г. Като се има предвид, че бюджетът за пенсиите през 1999 г. бе почти 2 млрд. лв., бюджетът за 2000 г. трябваше да е 3.25 млрд. лв. А той е около 2.138 млрд. лв.! Тоест, номинално (без отчитане на инфлацията) бюджетът за 2000 г. спрямо този от 1999 г. е само с 4.2% по-голям. Дори не покрива инфлацията!
Сега можем да дадем окончателния отговор
Рязкото намаляване на пенсиите ("по естествени причини") след скока на инфлацията през 1996 г. изигра роля на "имунизация", за да се "узакони" по-незабележимо двойното намаляване на пенсиите за години напред. Това е още едно от "достойнствата" на "Януарското въстание"!
Тарикатлъците на Нейков
Казвам на Нейков, защото той е "фронтменът на бандата". Той е на сцената, но "работата" е поверена в компетентни ръце.
Сега ще се поставим на мястото на "бандата". Какво бихме направили, ако "заданието" е категорично: "Бюджетът за пенсииите за 2000 г. трябва да остане като този от 1999 г.". Как какво? Ще "преустроим" Закона за пенсиите. Нещо повече, ще го наречем Кодекс. Ще заменим някои термини с други (но със същото предназначение), ще променим "пода" и "тавана" на пенсиите и т.н. Но най-важното е да не променяме бюджета!
Така стигаме до НОВАТА ФОРМУЛА. Тя е неатакуема. От гледна точка на "принципите на демокрацията" тя превъзхожда старата. Но ще сложим такъв параметър (1% за всяка година осигуровки), че средната пенсия да стане два пъти по-малка. След това рапортуваме: "Заданието е изпълнено! ".
Дотук добре, но трябва и димна завеса. Така "фронтменът" ще се чувства по-уверен на сцената. Ще се поразмие обстановката, за да се прикрие главното.
Та какви са тарикатлъците на г-н Нейков?
1. Нейков сравнява пенсиите от 1999 г. с тези от 2000 г. Вече знаем, че това е некоректно, но повтаряно от социалния министър и премълчавано от "опонентите", мирише на прикриване на престъпление.
2. В случаите, когато изчислената пенсия за 2000 г. е по-малка от пенсията за 1999 г., решението е "великодушно" - запазва се старата пенсия. Казано с други думи, спестява се увеличението от 62.5%, което би се получило, ако Законът не бе заменен от Кодекса.
Но за това се мълчи.
Мълчат всички - "братовчеди" от различен цвят, анализатори, медийни величия, външни ментори... и отново прикриват престъплението.
3. Вдига се "таванът" на пенсиите. През 1999 г. той е 111 лв. - 3 социални пенсии от 37 лв. През 2000 г. "таванът" става 160 лв. - 4 социални пенсии от (вече!) 40 лв. Този тарикатлък има и друг, много "по-принципен" смисъл. Комбиниран с ФОРМУЛАТА, той увеличава социалната диференциация сред пенсионерите. И тук разкриваме една "блестяща" идея.
Новият начин за изчисляване на индивидуалния коефициент има интересна политическа интерпретация.
Като знаем каква е "демокрацията" у нас, изборът на 1997 г. - годината на "Януарското въстание", за демаркационна линия, след която при формирането на индивидуалния коефициент се включват всички години, можем да прозрем замисъла на "заявителите": "Демокрацията изисква вярност поне до пенсия!"
4. Ще се спрем по-подробно на един особен тарикатлък. От една страна, той дава принос към димната завеса, но от друга страна, той отменя една дългогодишна пенсионна практика, която грубо нарушаваше Закона.
Става дума за изчисляването на трудовия (осигурителния) стаж за тези пенсионери, които са работили при няколко категории труд.
По Закона се определят 2% увеличение на пенсията за всяка година труд в повече от минималния трудов стаж, необходим за отпускане на пенсия. И тук е допуснат един "пропуск". Законодателят не споменава нищо за различните категории труд. Логиката е очевидна - трудът трябва да се приведе към трета категория, за да се спази смисълът от въвеждане на различни категории труд. Но практиката беше друга. Годините, които бяха в повече, се привеждаха към тази категория труд, по която е отпусната пенсията. И какво ставаше?
Ето един действителен пример
Пенсиониран при условията на труд първа категория е работил и след пенсионирането, но при условията на труд трета категория. Работил е 30 г. и би трябвало да получи увеличение на пенсията 60%. Но прилагането на закона е друго. Трийсетте години се преобразуват в 18 г. - (30 / 5) x 3, и увеличението става 36%, тоест с 24% по-малко. А за това няма никакво законово основание. Но има "практика", има някакви "вътрешни наредби".
При възникналия съдебен спор делото стигна до Върховния административен съд, но и той защити противозаконната практика. Защити я без каквито и да е аргументи. Просто потвърди решението на Софийски градски съд, в което също липсваха подобаващи за такава институция аргументи. "Така е, защото е така" - това бяха аргументите.
В Кодекса този пропуск е отстранен. Когато се изчислява броят на годините трудов (осигурителен) стаж, целият стаж се привежда към труд трета категория.
Съблазнява ме мисълта, че "бандата" се е поуплашила от досегашната "практика" и с тази промяна прави опит да заличи следите на едно мащабно и дълготрайно престъпление. Но това "отстъпление" не променя крайния резултат - средната пенсия е намалена наполовина.
Как трябва да се атакува
Кодексът?
Злодеянието е сторено, но нещата са поправими. Трябва да се "пипнат" параметрите на формулата.
Какви да бъдат основанията за това?
Няма да говорим има ли, или няма пари!
Да видим каква е съдбата на пенсионните вноски. Средностатистическият пенсионер ползва приблизително една трета от тях. А къде отива останалата част - две трети? В пенсионния фонд. И какво става с тези (немалко) пари? Те са в банка. А банката дава кредити. Дава кредит например на внука на пенсионера, за да завърши образование. И каква стана тя!?
Какво е справедливото решение?
Идеята на Кодекса е комбинация между две концепции. От една страна, "задължителното" осигуряване е израз на солидарност. От друга страна, размерът на пенсията зависи от индивидуален елемент - осигурителен стаж и размер на вноските.
Справедливото решение на проблема трябва да се търси в посока на максимално възвръщане на осигурителните вноски на семейството на пенсионера.
Съществуват различни практики, но Кодексът е останал сляп. Би могло след пенсиониране натрупаната сума да се дава на влог и пенсионерът да я ползва по свое желание. Естествено, с ограничения, които максимално да намалят риска от преждевременно "стопяване" на влога. След смъртта сумата, която остава, да се дава на живия съпруг. Ако и той почине и все още има останали пари, да бъдат разпределени между наследниците. Така поне погребенията ще са подсигурени, че днес и те са огромен проблем.
Има и други решения. Може да се намали рязко осигурителната вноска - дори наполовина. Политиците веднага ще подкрепят г-н Нейков: "Да, ама трябват пари! А пари няма!"
Защо "няма пари"?
Всъщност какво означава "няма пари"?
Не са предвидени в бюджета. Защо? Защото казват, че "няма пари".
А защо казват, че няма пари?
За пълен отговор ни трябва "цялата история". Историята на разграбването и разсипването на България в годините на "промяната".
Всъщност пари има. Ако искаме да припяваме на медийните "мастодонти", трябва да припомним, че има пари за къщата на Бисеров, има пари за часовника на Цонев, има пари за дечицата.
Естествено, няма да се включваме в информационната мъгла. Пак ще бръкнем надълбоко.
Има пари за "кредитните милионери".
Има пари за "организираната престъпност".
Къде е организираната престъпност?
1. Липсват "касовите бележки" за външния дълг
България има външен дълг около 10 млрд. долара. Един от "аргументите" за липсата на пари звучи така: "Трябва да плащаме на кредиторите! " И плащаме! А защо плащаме?
През лятото на 1993 г. на "закрито заседание на парламента", сиреч тайно, дългът на Външно-търговска банка бе трансформиран в държавен дълг. Така "всички ние" станахме длъжници. На кого? На Лондонския и на Парижкия клубове. Тези "клубове" защитават интересите на около 300 частни банки. Но информация за структурата на дълга няма. Няма информация за това кой колко е давал и на кого е давал. Липсват "касовите бележки"!
Излиза, че се работи "на сянка".
Външният ни дълг е в сянка!
Какво ви напомня това? Икономика в сянка, черна икономика!? Няма "касовите бележки" за 10 млрд. долара, и нищо! А ако ви хванат без касова бележка, например купили сте тоалетна хартия за 1 лв., ще ви глобят 5 лв. министър Радев!?
2. Икономиката в сянка е основният инструмент за разбогатяване на шепа бандити и разрушаване на икономиката на България. Тя е основната причина да "няма пари".
Тук стратегията е обратна. Десет години статистиката нагло лъже за размера на икономиката в сянка - около 20%. Истината е друга - 400%! Грубо казано, бюджетът на България е пет пъти по-малък от възможния бюджет. В унисон с това е и едно от върховите постижения на "синьото" правителство: частният сектор дава 70% от БВП, а покрива (за 1999 г.) само 7% от пенсионния фонд!
3. Прикриване на "кредитните милионери"
Дългът на кредитните милионери е над 120 млрд. германски марки. Но и "управляващи", и "опозиция" отново крият истината.
8 октомври 1997 г., 9:07 ч. Второ четене на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТМЯНА НА БАНКОВАТА ТАЙНА ЗА ЛИЦА С НЕСЪБИРАЕМИ КРЕДИТИ.
По предложение на дипломирания келнер Йордан Цонев (СДС) се променя името на закона - ЗАКОН ЗА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО НЕОБСЛУЖВАНИ КРЕДИТИ.
Гласуват 125 народни представители: 124 "за", "против" няма, 1 "въздържал се".
Няма да се спираме на цялата "информация". Да видим само какво става с чл. 3.
В ал. 2 има текст: "дата на отпускане на кредитите".
Но дипломираният келнер е на своя пост. Той предлага нов текст: "дата, от която е преустановено обслужването на кредита".
И информацията за реалния размер на необслужения кредит изчезва!
Гласуват 160 народни представители: 154 "за", няма "против", 6 "въздържали се". Член 3 е приет!
И за да си бъде всичко по "братовчедски", думата взема Георги Божинов (ДЛ): "господин председател!
Бинго!
Ще питате за "другите". Да не би Агов да е привилегирован! Абсурдно!
И след всичко това - "да има пари" за пенсионерите!
Разбирате ли защо тази история е толкова гадна!
А г-н Гл. Прокурор търси организираната престъпност! Къде ли?
СДС И ФАРСЪТ С ВОНЯЩИЯ ТРУП
Самият начин на завземане на властта бе символичен -метеж, платен отвън, после избори, спечелени с гласовете на едно малцинство от българския народ. Тогава върхушката на социалистическата партия за пореден път се отрече от поетата с вота на избирателите своя отговорност. Изостави не само тях, но и всички принципи, които я легитимираха като социалистическа. И българите нямаше за кого да гласуват, освен за своите палачи.
Повечето тях не отидоха пред урните, но без полза, защото този протест не се чува, а тогава нямаше да бъде чут и всеки друг. Затова и не прочетоха програмата, с която СДС дойде на власт. Сега едни пищят, че били излъгани. Това с късна дата, чак след повече от три години, бе признато от Андрей Райчев - един най-активните фактори за объркване и зомбиране на социалистическите редици. Преди двадесетина дни във вестник "Сега" той грубо отсече - "Да сте чели програмата! " Няма да коментираме сега какво той направи, за да отвори очите на народа тогава и на кого и как пригласяше в опита да бъде сатанизирано управлението на социалистите и лично на тогавашния министър-председател. Ще се спрем пак на програмата на СДС, която навремето тотално отрекохме.
Там бяха изложени всички, "риформи" и бе написано как ще се проведат. Александър Божков, например, не каза, че ще взема по 10 процента, но пък каза нещо по-страшно - че ще върне 800 хиляди души на село!.. Деурбанизация на нацията, нещо, което никога не се е случвало в историята на която и да било европейска държава.
Следователно провалът наистина е една илюзия, погромът е планиран. Илюзията на провала изважда на бял свят и илюзията за "лошото СДС", което си отива, за да го смени "доброто СДС". Президентът се опитва да олицетвори това добро СДС, а Светослав Лучников разобличава врага с партиен билет. На фона на 10-годишните заблуди тази конфигурация е просто една подигравка с интелигентността на българите. Далеч съм от мисълта на обявя, че всички от СДС са еднакви. Напротив, различни са, но изповядват една и съща философия с почти религиозен екстаз. Това е философията на мита, че ако следваме твърдо диктата на Запада, ще го настигнем и ще станем част от него.
Вярата в този мит обединява всички в СДС, и онези, които търсят там удовлетворения за провала на амбициите си при комунизма, и другите, които смятат, че са солта на земята и хората наоколо са сътворени просто да им бъдат обслужващ персонал. Има и такива, които не се интересуват чий диктат ще следваме - западен, източен или на собствения си народ. Това са бившите партийни и безпартийни комунисти, които тичат под чадъра на всяка власт, готови са да конформират към всеки "голям брат" стига да има гювеч... Тях не слагаме в сметката, макар че именно те са днес управляващата върхушка.
Днес реалността е по-прозрачна от всякога, защото СДС обещаваше, че неговата политика ще ни вкара в НАТО, ще ни заведе в обединена Европа, ще ни донесе милиарди долари от стратегически инвеститори. СДС не обещаваше, че ще възстанови селското стопанство, не каза дума за запазване и възраждане на българската промишленост, не прояви и намерение да се погрижи за българските производители.
СДС се провали в изпълнение на стратегическите задачи на своята програма: не сме в НАТО, нито в ЕС, дори не ни извадиха от шенгенския списък, стратегически инвеститори също няма и безработицата надмина критичния праг. СДС обаче изпълни критериите на своята философия на управлението на страната - стабилизира социалната структура на една бедна държава от латиноамерикански тип, в която съотношението бедни-богати е 10:1, а среден слой между тях почти не се забелязва. Хората с индекса 10 просто са оставени без шанс за бъдещето - високо образование, наука, култура, представляват едно недостъпно лоно за тях. Да не говорим за здравеопазването, което винаги ще изсмуква основния ресурс на усилията им... Съюзът на демократичните сили има един много комичен синдром - винаги, когато се развонят кирливите му ризи, вика на помощ сатаната-комунизъм. Този същия, който нахрани сито българите, грижеше се безплатно за здравето им и ги образоваше на световно равнище... Сега той е виновен, че са гладни, болни, а за образованието с ниско качество трябва да се плаща скъпо! Виновен е, защото не издържа битката с Капитала и бе победен. Днес представлява вонящ труп и всички се глумят с него, а най-големите глупци искрено вярват, че именно той е виновният за катастрофата, която изживяваме.
В България, както винаги, заедно със сериозното, върви и един фарс. Сега фарсът е, че вонящият труп на комунизма се представлява от управляващата върхушка. Атаката на Светослав Лучников срещу президента бе една бляскава пледоария от ранга на познати на бившите комунисти от кварталната или учрежденска Първична партийна организация прения за врага с партиен билет. Реакциите на Евгений Бакърджиев в Софийската организация на СДС са един класически пример за "морално-политическо стягане на партийните редици". Фелдфебелщината на Йордан Соколов в парламента надминава всичко познато от поведението на партийните секретари по запушване на устата на опонента, макар тук мястото и начинът да са други.
Най-висшият израз на "комунистическо поведение", обаче е всеобщият хор на сините редици, който единогласно и вдъхновено си пее "Осанна". Разлика между зло и добро няма, защото са наши и хубави, от какво се оплаквате, нали всичко е наред, търпете и ще се спасите... (В последно време Явор Дачков и в. "Демокрация" преминаха в един истеричен тон, да ругаят тайни служби и мързеливи бедняци, досущ както едно време комунистическата телевизия и преса ругаеха ЦРУ и нашенските останки от буржоазията.)
Отварянето на очите на нацията продължава. Следващият етап е българите да си обърнат главата към лявото пространство и да видят какво то предлага. а то предлага СЪЩОТО.
Всички основни параметри на "риформата", барабар с НАТО, са вече са приоритет на БСП. Основната лява партия и нейните партньори в новото им обединение досега не са предложили нищо различно, само говорят, че има алтернатива. Тук става ясно, че "вонящият труп на комунизма" не е само СДС, но и БСП, че не самото битие, не съдбата, не историята, а конформистичната и алчна бъларска политическа върхушка лишава нацията от алтернатива.
Ето защо раздухваните от средствата за информация скандали с "ченгета" и "врагове с партиен билет" са бури в чаша с вода. Няма абсолютно никакво значение дали е подслушван главният прокурор и дали Петър Стоянов криви от партийната линия. Опитват се да ни убедят, че ако главният прокурор не е подслушван и ако Петър Стоянов остане правоверен седесар, бедността ще изчезне като дим, България ще стане просперираща свободна и независима държава с всички произтичащи от това обстоятелства!
Напротив, тези "бури" обозначават само нищото, защото остават в рамката на порочната безнравствена философия на ТАЗИ власт, на тази, върхушка... тези бивши хора и бивши българи, които мразят и отричат народа си, опитват да го изтребят с безкрайните унижения на сътвореното от тях политическо и културно бунище.
Ние, народът, трябва да напуснем това сътворено от тях бунище. Да ги оставим там завинаги, като ги лишим от гласа си, да се карат, да се псуват, да се бият с удари под кръста, да се мачкат и душат... Но не сред нас, а в собствената си непорината воня. Дотегнали са ни до смърт и друго спасение няма. Освен народът да вземе в свои ръце съдбата на България и бъдещето си.
Българите и България в старата руска книжнина
През 1849 г. Синодът на Руската православна църква възлага на Александър Горски и Капитон Невоструев да съставят Опис на славянските ръкописи, съхранявани в Московската синодална библиотека. Първият том на описа е издаден в Москва през 1855 г. Трите части на втория том се появяват съответно през 1857, 1859 и 1862 г. Първата част на третия том е отпечатана през 1869 г., а втората е издадена едва през 1917 г. Науката отдавна признава този опис за класически труд. На неговите общо 3038 страници са описани 682 славянски ръкописа, притежание на Московската синодална библиотека. Но не количествената страна, а съдържанието на сбирката и прецизната научна подготовка на описа определят важното му място в славянознанието. На страниците на този опис могат да се намерят компетентни сведения и оценки, нужни на археолози и палеографи, на лингвисти и историци.
Как накратко е отразено българското ръкописно наследство в описа на славянските ръкописи в Московската синодална библиотека?
В първия том на описа са включени ръкописи, посветени на Светото писание. Като правят преглед на различните библейски преводи и преписа, Горски и Невоструев сочат, че Кирил и Методий първи превеждат Светото писание от гръцки на славянски език.
И още тук, в самото начало, в подкрепа на това си твърдение, те се позовават на старобългарски изворов материал. "От древното животописание (житие) на св.Методий, епископ Моравски и Панонски - изтъкват авторите, - е известно, че към края на живота си вече е бил завършен пълният превод на Светото писание на славянски език.... Йоан Екзарх Български пише, че е слушал за превода на св.Методий на всички уставни книги, разбирайки под това всички книги от Стария и Новия завет... Но още през миналото столетие (XVIII в., б.а.) - продължават съставителите на описа, - когато преглеждали и поправяли първопечатното издание на славянската библия, било установено, че първоначалният превод на старозаветните книги, извършен от св.Методий, е загубен".
Обилен материал за българското ръкописно наследство намираме в том II на Описа, посветен на ръкописи, в които се съдържат писания на светите отци. Тук авторите разкриват ролята на някои от изтъкнатите старобългарски книжовници за развитието на славянската писменост. "Съвсем скоро - пишат те, - след като св.Кирил и Методий превели Светото писание, Йоан презвитер и екзарх Български, пожелал да се възползва за своя народ от готовите учителски сказания на Свещените книги и съставил от тях своя Шестоднев". В този том са описани 6 преписа на Шестоднев.
Съставителите започват с най-стария препис на произведението - от 1263 г., на който са отделили 29 страници. Още в началото те сочат, че това е същият ръкопис, на който Константин Калайдович прави подробно изследване в книгата си "Йоан Екзарх Болгарский", издадена в Москва през 1824 г. Горски и Невоструев защитават становището, че Йоан Екзарх има български, а не гръцки или сръбски произход. Убедително свидетелство в подкрепа на това, според тях, се съдържа в самото творчество на Йоан Екзарх - когато пише за намерението си да се заеме с превода на Учителските писания, той се изразява така - "да преведа на своя език". Друго основание, че авторът на Шестоднев е Български екзарх, те намират в едно писмо на архиепископ Теофилакт Охридски. По-нататък авторите пишат за времето, в което Йоан Екзарх живее и твори: "Своите шест слова, или Шестоднев, Йоан Екзарх е съставил за своя княз Симеон, както това се вижда от пролога или предисловието към Шестоднева и от заключението на първото слово. Критиката подложила на съмнение похвалите, които се приписват на този княз в някои от най-старите паметници на българската писменост, за неговата любов към духовното просвещение, и затова търсели друг владетел с името Симеон, покровител на книгите. Заедно с това тя отнесла трудовете на Йоан Екзарх към друго, по-късно време и към друг, също славянски народ - сърбите.
Но когато били изучени по-добре трудовете на славянските просветители Св.Кирил и Методий, и най-близките им ученици, когато вече имаме безспорни сведения за учените мъже на България при княз Симеон, които са превеждали от гръцки на славянски или са създавали собствените си съчинения, като епископ Климент (Климент Охридски, б.а.), Константин (Константин Преславски, б.а.) и др., когато се установи, че и знаменитият "Изборник" на Светослав първоначално бил преведен за българския княз Симеон, след всичко това няма основание да се отрича, че и екзарх Йоан е принадлежал към числото на първите дейци на просвещението на своето отечество България. Ще прибавим към всичко това, че макар най-старият препис от тълкуването на Шестоднева, направено от екзарха, да е достигнало до нас в сръбски правопис, то разпространените от разните книгохранилища не водят началото си от него, а от българските преписи... Също и другите трудове на Йоан Екзарх, като преводът на Богословието на свети Йоан Дамаскин - носят в езика си следи от български произход. В нашето отечество (т.е. в Русия, б.а.) преводът на Богословието, съставен от Йоан Екзарх, вече е бил известен в началото на XII столетие".
По-нататък Горски и Невоструев изтъкват, че заслугата на Йоан Екзарх не се изчерпва само с превеждането от гръцки на съчинението (отново става дума за Шестоднев, б.а.) на Василий Велики. Те подчертават и самостоятелния творчески принос на българския книжовник - не само като добър преводач, но и като талантлив автор. След като проследяват накратко съдържанието на Шестоднев, Горски и Новоструев отново се спират на богатството на езика на Йоан Екзарх. "Смятаме, че е полезно - подчертават те, - с оглед на по-близкото запознаване с езика на този древен паметник на църковната писменост, да обърнем внимание на неговата преводна част и да покажем как просветеният преводач е предал на новия, още необработен език, великолепните произведения на гръцката църковна литература".
Във втората част на втория том Горски и Невоструев продължават описа на ръкописи, в които се съдържат писания на светите отци на Православната църква. И в тази част на произведението си изтъкват достойното място, което старобългарското ръкописно наследство заема в славянската книжнина. "От края на IX век - пишат те - в редица преводи от гръцки език се включват и собствените, повече или по-малко самостоятелни трудове на духовно просветените мъже от славянския свят".
Тук авторите отново се позовават на творчеството на Йоан Екзарх Български, на Константин Преславски и на други старобългарски книжовници. "Йоан, презвитер и Екзарх Български - отбелязват те - е извлякъл от пространното Богословие на св.Йоан Дамаскин тези глави, в които се предлагат най-важните догми на християнското учение и се съобщават някои понятия за видимия свят, като са изоставени тънките спорове против несторианите и монофизитите, които са трудно достъпни за новопокръстения народ. Съвременникът на Йоан Екзарх, епископ Константин, е превел пространната защита на догмата за божествеността на сина Господен, която се съдържа в словата на св.Атанасий Александрийски, първият защитник на основните догми на християнското богословие против арианите. Тогава за българския цар Симеон е преведен знаменития Изборник, известен у нас като Светославов,... Не говорим за преводите на самия Симеон, тъй като тяхното описание не е влязло в тази част на описа".
Горски и Невоструев правят важни изводи за характера и значението на книжовната дейност в средновековна България. Преводите на богослужебните книги са били извикани на живот очевидно, за да задоволят преди всичко нуждите на младата Българска църква. Но заедно с това те подтикват и към самостоятелно творчество достойните и талантливи пастири на българския народ. "Словата на Константин, презвитер Български, за неделните дни на цялата година - подчертават те, - извлечени от тълкуването на св.Йоан Златоуст и от текстове на други отци, същевременно съдържат и личния опит на този презвитер от собствената му дейност при проповядване словото божие. Другият български презвитер, Козма, с оръжието на словото е воювал против пагубната ерес на богомилите... Особено желателно е да се запознаем с текстовете, които се съдържат в собствените слова на Константин, презвитер Български, и които той не е заимствал от писанията на Златоуст и на други отци".
В описа на славянските ръкописи в Московската синодална библиотека се съдържат още много примери, които красноречиво разкриват ролята на българските книжовници в духовния живот на православното славянство през Средновековието. Ето някои от по-характерните:
- В ръкопис N 188 са включени изобличителни слова на Йосиф Волоколамски против новгородските еретици. Но както се сочи от съставителите, в началото на този ръкопис е поместенна беседата на презвитер Козма против богомилите. "Тази беседа - подчертават Горски и Невоструев - е писана от българския презвитер Козма против богомилската ерес, появила се в България по времето на цар Петър".
- Съставителите на описа съобщават, че в ръкопис N 208, на 284-ия лист, се съдържат сведения за послание на патриарх Евтимий Търновски до Киприан, тогава монах в Света гора.
- И още един пример - за широката известност на св.Иван Рилски в Русия. Като пишат за ръкопис N 272, Горски и Невоструев привежддат следния текст: "Недалеко от река Дунав, на пет дни път от голямата София, във високите планини, които се наричат Рилски, има манастир на нашия преподобен отец Иван Рилски, чиято памет църквата отбелязва на 19 октомври. Тялото на светеца се пази цяло в манастира, прави чудеса и лекува болни до ден днешен, а той беше родом българин и беше постник в тази планина".
Посочените описи на славянски ръкописи, появили се в Русия през XIX в., далеч не изчерпват богатствата на славянските ръкописи, нито на българското книжовно наследство, което се съхранява в руските ръкописни сбирки.
По понятни причини, тук не се спираме на всички руски описи на славянски ръкописи от XIX в. А във всички - без изключение - се установява българско присъствие в руските ръкописни сбирки. (Вж.- Опис на Славянските ръкописи и печатни книги на А.С.Норов, съставен от Александър Востоков и издаден през 1836 г. от Руската академия на науките в Санкт Петербург; Опис на славянските и руските ръкописи от сбирката на И.Н.Царски, съставен от Павел Строев и издаден в Москва през 1846 г.).
България в олимпийското огледало
Ето че и олимпийското чудо се оказа за три дни. По-точно, за две седмици. Кой ли не ни убеждаваше, че светът бил олимпиада. Сякаш по това време у нас нямаше стачки на гладни учители и лекари, на излъгани строители и миньори. Сякаш бе спряно доприватизирането на последните останали държавни български предприятия и банки, та можехме спокойно да си гледаме телевизионния спортен кеф. Сякаш американците и западноевропейците не плашеха сръбските ни съседи с всички земни трагедии, ако посмеят да изберат отново за президент на страната си "ужасния" Милошевич. Сякаш не ги подкупваха дебелашки с обещания за "помощи", за отмяна на санкциите, за други благини, само и само да сложат начело на Югославия удобна за Запада марионетка, та да решат веднъж завинаги проблемите, които не успяха да ликвидират със своите бомби и крилати ракети.
Не, светът не беше олимпиада. Светът си беше същото нечистоплътно място на овластени разбойници, където няколко стотин самозабравили се милиардери и шепа управлявани от тях държави продължаваха да преследват стратегическите си цели: разгром на непокорните, ликвидиране на равновесието на силите, глобално ограбване под маската на "глобализация", заробване на страните от Изтока, смачкване на славянството и православието... Олимпиадата бе призвана да отвлече вниманието на човечеството от тези зловещи планове. Тя имаше и друга пропагандно-възпитателна цел: да приучи световната "рая" към мисълта за господство на няколко избрани нации, най-вече на северноамериканската нация.
САЩ и Западна Европа трябваше да се наредят на първите места в спорта така, както са начело в икономиката, военното дело и пропагандата. Светът трябваше да свиква с мисълта, че в наше време за всекиго е отредена строго определена "ниша", която никой няма право да нарушава.
Разбира се, нишата на страни като България бе разположена около световните отходни места, далече от екологичните градини на новите световни аристократи.
Днешният свят не е олимпиада, днешният свят е бизнес. И затова дори самата олимпиада бе превърната в огромен механизъм за печелене на пари. Организаторите в Сидни не допускаха в спортното градче и по стадионите дори лимонада от други фирми, освен от откупилата това право "Кока-Кола". Успехът на олимпиадата се определи не от постигнатите рекорди, а от рекордните суми, които спечелиха от данданията домакините от Австралия и Международния олимпийски комитет. Определи се от огромните възнаграждения за някои от победителите, особено за "свръхспортистите" от Америка и Западна Европа, които чрез рекламни договори и други методи трансформират златото на медалите в милиони долари.
Между този механизъм за правене на пари и благородните идеали на истинския спорт, естествено, няма нищо общо. Но нима има нещо общо между сегашния свят, ръководен от законите на златния телец, и вечните идеали на човечеството?
Днешният свят се е превърал в един глобален Шейлок и затова не трябва да се сърдим на спортистите, станали част от новите шейлоковски реалности.
Подобно на последното световно първенство по футбол, и олимпиадата в Сидни потвърди, че в съвременния спорт не е останало нищо от духа на благородното съревнование. Милиардните суми, които се разиграват по стадиони и басейни, искат строга режисура, точно определени победители, създадено по изкуствен начин настроение.
С помощта на добре обучени спортни съдии, допингови комисии, пропагандни медии и друг помощен персонал олимпиадата трябваше да върви точно по сценария, който предварително й бяха определили нейните организатори и вдъхновители. И общо взето, тя наистина вървя по този сценарий. Затова и господин Самаранч я класифицира като най-успешната от всички досегашни олимпиади. В какъв смисъл и за кого олимпиадата наистина беше най-успешна?
На първо място, олимпиадата трябваше да изпълни политическите цели на богатите държави. Америка трябваше да е начело и в спорта, за да се утвърди имиджа й като постоянен победител във всичко. При липсата на големи войни олимпиадата се превръща в своеобразно бойно поле. Затова и победителите на нейните басейни и писти се честват почти като победители в истински сражения.
Сериозните държави се готвят за олимпиадата като за война, защото тя повдига националния дух и подгрява вярата в утрешните победи на истинския фронт. Неслучайно именно американците набутваха най-откровено националните флагове в ръцете на своите състезатели. Светът може и да се глобализира, но нито един победител не обикаляше стадиона с флага на Организацията на обединените нации например, или пък на прословутия Европейски съюз.
И тук вече нещата ставаха особено груби. Защото важността на победата, надхвърляща многократно простото спортно съперничество, караше организаторите на състезанията да правят всичко позволено и непозволено, за да сложат лавровия венец на челото на "нужните" състезатели. Използваха се всякакви средства за дискредитация на съперниците, при възможност съдиите вземаха политически "правилни" решения, допинговите комисии работеха така, както трябва. Само идиоти могат да смятат фантастичните рекорди, поставени в плувния басейн на Сидни от американци, австралийци и холандци, за естествен резултат от прогреса на спорта. Зад тях се крият безброй стимуланти, но от новите, по-модерните, които още не са влезли в забранителните списъци. Крият се нови начини за забулване на допингирането, разработени в свръхмодерните лаборатории на САЩ и другите развити страни.
Случаят с огромните допингови заряди на световния рекордьор по тласкане на гюлле, съпруг на прочутата Марион Джоунс, хвърли сянка и върху нея самата, и върху другите американци, но скандалът просто беше заглушен. Естествено следствие от този неудържим стремеж към медалите и скритите зад тях пари бяха допинговите провали на спортистите от изостаналите в химическо и фармакологическо отношение държави като България, Румъния, Белорусия и още неколцина оптимисти, надяващи се на късмета, за да дадат на своите участници поне малка част от това, което получават техните западни съперници.
В същата схема на мръсни игрички влизат и монтираните фотофиниши (един от тях лиши от златен медал в гребането нашата Румяна Нейкова), и отстраняването на двамата ни елитни щангисти от участие в състезанието, без да са уличени в нарушения, и тормозът на всичките ни олимпийци. Вероятно най-вече самоотвержената борба на ветерана-спортист Иван Славков по коридорите на олимпийската власт успя да предотврати окончателното сатанизиране, дискредитиране и опозоряване на българския спорт, а чрез него и на българската нация.
Не ви ли напомня тази кампания на истерията около "участието" ни в атентата срещу римския папа, на аферата с "българския чадър", на безбройните други малки и големи провокации срещу нашата страна, целящи да смачкат националното ни самочувствие, да ни изкарат престъпници и получовеци (точно тази дума по адрес на олимпийците ни бе използвал един австралийски вестник), та да могат да ни победят ако не със сила и умение, то поне с психологическа война и манипулации от всякакъв вид. Да ни победят не само в спортните състезания, но и във вечното състезание на живота, където малка България се бори със зъби и нокти да не бъде затрита от големите и богатите, у които понятия като честна борба или истински морал предизвикват само снизходителна усмивка.
Да, олимпиадата е много по-сериозно нещо, отколкото можем да си представим. Тя е и намек за бъдещето, и предупреждение, и генерална репетиция. Такава беше олимпиадата в Берлин през 1936 година, на която мераклията за господар на света Хитлер искаше да покаже, че никой не може да спре неговите момчета със сини очи и руси перчеми. Такава беше и олимпиадата в Сидни, на която някои хора от САЩ и Западна Европа искаха да покажат, че пред тях няма прегради, че те са обречени на вечни победи. Наистина, момчетата им вече не бяха нито синеоки, нито русокоси. Къдравите коси и черната кожа на синовете и дъщерите на Африка и техните потомци дадоха повечето медали и за САЩ, и за Англия, и за Франция. Вече не са рядкост чернокожи датчани, немци или холандци. Все още в тима на България нямаше тъмнокожи братя, обаче първите гладиатори от Русия, Армения и Молдова вече стъпиха здраво в българските редици. Някои ни донесоха медали, други не успяха, но очевидно глобализацията е дошла и в българския спорт. Ние даваме спортисти на едни, а вземаме спортисти от други. Всеки може да има свое мнение за това, но за мене българското знаме над главата на арменеца е толкова нелепо, колкото и хърватското или катарското знаме над главата на българина. Неизповедими са пътищата не само на небесните, но и на спортните богове.
Като в капка вода в олимпиадата от Сидни се отрази съвременният свят. Ние можем да го харесваме или ненавиждаме, но той е такъв и друг свят надали ще получим в близките години.
Какво показа тази олимпиада на нас, българите? Дали ни даде надежда, или пък ни изпълни с тежки предчувствия за утрешния ден?
Може би най-важното беше, че олимпиадата показа нашата сила в безсилието на страната ни, нашите възможности в невъзможната обстановка, в която живее днешна България. Никой не очакваше, че ограбена, измъчена и излъгана България ще вдъхнови толкова много свои деца за истински подвизи в далечна Австралия. Въпреки натиска, въпреки провокациите, въпреки враждебността нашите спортисти показаха, че могат да победят съперници от много по-богати, по-големи и самодоволни държави. Не значи ли това, че ние имаме шанс да се преборим за бъдещето си и в по-сериозните битки за място в редиците на съвременните, богатите, развитите страни?
Не значи ли, че ние имаме сили да преодолеем трагичното бъдеще, което ни готвят новите глобалисти, и да извоюваме за себе си достоен живот? Шестнадесетото място на олимпиадата - не е ли това призив да гоним сходно място и в по-съществените сфери на живота?
Олимпиадата показа, че никой няма да играе ролята на наш по-голям брат и закрилник. Обратното, срещу нас Западът ще се опита да използва всички честни и нечестни методи, за да ни изпревари, да ни смачка, да ни изхвърли от играта. Затова ние не трябва да даваме никакъв повод да ни прилагат мръсни хватки. Ние трябва да сме умни и да се борим за интересите си, независимо от мнението и действията на нашите опоненти.
Трябва да търсим сили в себе си, да се съюзяваме с тези, които са като нас, да пазим нашето име, нашата вяра и нашите традиции. Неслучайно веднага след САЩ в списъка на победителите на олимпиадата се наредиха Русия и Китай. Ние трябва да потърсим и тези велики страни, за да балансираме огромното американско влияние.
Българският интерес като част от колективния интерес на един разнопосочен, многополюсен, разнообразен и пъстър свят - не е ли това една от рецептите, които могат да ни доведат до по-сериозни победи от тези, постигнати в Австралия?
Българските победи в Сидни ни дадоха глътка оптимизъм, който днес ни е нужен повече от въздуха. Но Сидни беше само първата крачка по дългия път, който трябва да изминем, ако искаме да оживеем и пребъдем.
Кой ще осъществява разрухата на Югославия?
"Ние искаме да бъдем отворена колония и отворено общество", заяви Веселин Николич в интервю на 14 юли 1999 г. пред "Новия час на Джим Лерер", обществена телевизия в Съединените щати.
Напоследък се повиши интересът към икономистите в югославската група Г-17. Те създадоха програма, възприета от т.нар. демократична опозиция и кандидата й за президент, Войслав Кощуница.
Г-17 се стреми да създава впечатление на независима група икономисти, обърната към интересите на Югославия. В действителност тя се финансира от базирания във Вашингтон "Център за международна частна инициатива" (CIPE - Centre for International Private Enterprises). Този център се представя като "филиал" на Търговската камара на Съединените щати. Всъщност обаче е основната институция на Националната фондация за демокрация (National Endowment for Democracy).
Доколкото можем да преценим, тя няма нищо общо с демокрацията. Истината е, че фондацията беше създадена през 1983 година, за да решава проблемите на Империята. Известно беше, че ЦРУ купува интелектуалци и лидери на други страни, организирайки фалшиви водещи опозиционни групи по места за прокарване на политиката на Съединените щати.
"Когато тези тайни дейности на ЦРУ излязоха на бял свят, провалът беше унищожителен" ("Вашингтон пост", 22 септември 1991 г.).
И така Конгресът създава Националната фондация за демокрация. Алън Уайнщайн (Allen Weinstein), човекът, който планира Фондацията, заявява: "Преди 25 години ЦРУ провеждаше тайно същите операции, които сега ние вършим открито" (Вашингтон пост, 21 септември 1991 г.).
Националната фондация (нещо като филиал на ЦРУ) контролира и плаща на Центъра за Международна частна инициатива (Center for International Private Enterprise), а на свой ред той плаща на Г-17.
Освен това икономистите от Г-17 от много години заемат важни постове в Световната банка и МВФ. Ако "демократичната" опозиция вземе властта, Г-17 ще поеме югославската икономика.
Това не е предположение или неподкрепена с нищо хипотеза. Програмата на "демократичната" опозиция зове за работа с МВФ, а той не работи на случайна база. МВФ неизменно настоява неговите хора (които в случая удобно са икономистите от Г-17) да управляват икономическото разтерзание на поредната страна-жертва.
Това искане не подлежи на разискване.
Нека да хвърлим поглед на тримата водещи икономисти от Г-17, чиито данни са много тревожни.
Един от авторите на тази статия, професор Мишел Шосудовски, изследва с подробности въздействието на икономическата "медицина", налагана от МВФ и Световната банка. Програмата на Г-17 съдържа същите икономически мерки, наложени от МВФ и СБ на Русия, Украйна, България и Перу (между всички останали).
Резултатът е социална и икономическа разруха
Но поради продължителлното американо-германско настъпление срещу Югославия, резултатите в Югославия ще бъдат още по-ужасяващи.
Икономистите от Г-17 обичат изрази като "свободен пазар" и "приватизация", но реформите на техния идол - МВФ, унищожават страна след страна.
ПЪРВО, те принуждават правителствата да ударят по социалната мрежа от придобивки: да откажат социални защити като субсидиите в хранителната промишленост и селското стопанство, безплатния транспорт, безплатното здравеопазване. Всичко това трябва да се изхвърли през прозореца.
ВТОРО, те използват икономическа манипулация и новосъздадени закони за осигуряване на принудителен фалит на държавни и частни предприятия и фирми. След фалита същите тези предприятия и фирми се поемат от малка клика крадци, международни банки, богати спекуланти и чуждестранни компании. Те купуват предприятия и фирми на смешно ниски цени.
Тази операция се нарича "Приватизация чрез ликвидация"
Да се върнем на Югославия през 1989 г. Професор Веселин Вукотич е най-старшият от Г-17. В момента той е един от мозъците на силите, работещи за отделянето на Черна гора от Югославия. Но през 1989 год. той беше министър на приватизацията при югославския премиер Анте Маркович.
Югославяните имат горчиви спомени от периода 1989-1990 г. Но свързват ли те с човешко лице преживеният тогава кошмар? Може би хората възприемаха икономическия ужас, стоварен върху Югославия в този период от време, като естествен резултат от "пазарните механизми" или като грешка на "некомпетентно правителство".
Не беше така.
Един човек дърпаше конците. И той беше Веселин Вукотич.
През 1989-1990 г. проф. Вукотич работеше извън правителствените офиси в Белград заедно с армия от западни адвокати и консултанти върху налагането на Закона за финансовите операции.
Разработката бе на Световната банка. По силата на този закон бяха бяха избирани компании за фалит или ликвидация. Тези компании бяха принуждавани да се справят с невъзможни условия. Така Вукотич организира фалита на 50% от югославската промишленост. 50 %!
Данните на Световната банка потвърждават, че под ръководството на Веселин Вукотич са били унищожени повече от 1100 промишлени фирми в периода от месец януари 1989 г. до месец септември 1990 г. А това беше само началото.
Над 614,000 промишлени работници от общо 2.7 милиона останаха без работа. Най-тежко бяха ударени районите Сърбия, включително Косово, Босна-Херцеговина и Македония. Надниците паднаха драстично. Социалните програми рухнаха. Безработицата се увеличи главозамайващо.
А сега същият този Вукотич, ключова личност в Г-17, иска да се върне на власт!
Когато МВФ стисне в челюстите си дадена страна, веднага принуждава правителството й да работи с хора като въпросния Вукотич.
Така Вукотич ще може да приключи работата, започната през 1989 г. и която - каква ирония! - беше прекратена с налагането на санкциите през 1992 г. (България може би щеше да е много по-добре днес, ако беше ударена със санкции вместо с МВФ!)
Докато се надява да сложи пак ръце върху Югославия, господин Вукотич практикува върху режима в Черна гора. Главата на Черна гора - Мило Джуканович, негов бивш студент, назначава Вукотич за зам.-шеф на Комисията по приватизация, продаваща на търг държавното имущество в Черна гора. Напоследък открихме обява в Интернет на Търговския департамент на Съединените щати. Заглавието е "Черна гора търси мениджъри на приватизационни фондове". По-нататък се обяснява, че Съединените щати "осигуряват техническа подкрепа" за т.нар. приватизации. Търсените мениджъри ще контролират "фондовете", които ще поемат собствеността върху обществената собственост сега. Мениджърите ще могат да "преструктурират" тези приватизирани компании - с други думи, да изхвърлят работниците им на улицата и да продават най-ценното от имуществото им.
Търговският департамент обещава, че тази дейност "ще бъде много печеливша". Забележете колко нагло Търговският департамент на Съединените щати празнува трансформирането на собствеността на Черна гора в чуждестранна печалба!
Вукотич помага активно и в други области. Пример: миналия юни войските на НАТО замаршируваха в Косово заедно с АОК. По пътя си те изритваха от домовете им верните на Югославия югославски граждани, крадяха или унищожаваха имуществото им и ги заплашваха със смърт. Към 26 юни 1999 г. процесът на прогонване на тези хора беше на върха си.
Вукотич не можеше да мълчи повече. Според Асойшиейтед прес на 26 юни Вукотич изисква Косово да има своя собствена валута, независима от динара!
Д-р Душан Войович
Той е един от най-изтъкнатите членове на Г-17, старши икономист в Световната банка. Действа като връзка между Г-17 и Вашингтон. Изключително активен в ръководството на "реформите" в т.нар. страни в преход. През август 2000 г. Войович е водеща фигура във връзка с едно от най-смъртоносните икономически изисквания, наложени на Украйна, вече разрушена поради покорното изпълняване на заповедите на МВФ.
Какво се случи в Украйна?
Разрухата в Украйна започна през есента на 1994 г. в Мадрид, Испания. Тогава премиерът Витали Масол подписа споразумение с МВФ.
Срещу приетата "икономическа шокова терапия" Украйна получи 360 милиона долара заем, доста малка сума според изчисленията. Реформите започнаха през средата на месец октомври 1994 г. МВФ заповяда на украинските власти да се откажат от държавния контрол върху обменния курс. Това доведе до валутна криза. Цената на хляба скочи за една нощ с 300 %. Цената на електричеството се повиши с 600 %., общественият транспорт - с 900 %.
"Доларизирани" цени бяха наложени на населението, което работеше за по-малко от десет долара на месец! Отпускането на кредити беше замразено. При тези високи цени и без кредити, държавните и частните предприятия и фирми бяха унищожени. Настъпи часът на международните спекуланти, които изплуваха на сцената като акули, надушили кръв.
По-късно, през ноември 1994 г., представители на Световната банка бяха изпратени да "съветват" правителството как да реформира селското стопанство. Пазарът на пшеница беше освободен от държавен контрол. Това направи Украйна уязвима и лесна жертва на дъмпинговите удари на свръхпроизводството на пшеница в САЩ. От зърноизносител Украйна се превърна в просител на помощи за храна от Европейския съюз и Съединените щати. Благодарение на МВФ, Украйна се превърна в гладуващ политически протекторат на Съединените щати и Германия. И помнете, Украйна никога не е направила нищо, което да обиди или засегне по някакъв начин Съединените щати, както стори Югославия, например.
Разтерзанието
- Зелико Богетич и изнасилването на България
Членът на Г-17, д-р Зелико Богетич, заема висок пост в МВФ. Богетич е бил и "доктор" в множество икономически лечения. Пациентът винаги е умирал!
През 1994-1996г. той играе ключова роля в налагането на програмата за структурни реформи на България (SAP - Structural Adjustment Program). Унищожени бяха всички реално действащи социални защити - ценовия контрол, субсидираната храна, жилищната политика и защитите в здравеопазването.
Структурните реформи доведоха до масова бедност. През 1997 г., с умишлено предизвиканата инфлация, социалните пенсии (според източници на Световната банка) се сринаха до два долара на месец.
Световната банка признава днес, че 90 % от българите живеят под нивото на крайната бедност, но, казват те, там върви "голям икономически прогрес"!
Очевидно нивото на съвършенство ще се постигне, когато не остане нито един жив българин.
Какво ще стори г-н Богетич, ако той и неговите колеги от Г-17 дойдат на власт в Югославия под ръководството на едно "демократично" опозиционно правителство?
Богетич беше изпратен от МВФ в Подгорица, Черна гора, да съветва правителството на Мило Джуканович, което трескаво работи за отделяне на Черна гора от Югославия. Задачата на Богетич беше да установи валутен борд, по модела на Босна, на базата на Дейтънското споразумение. Съветът на Богетич беше да се прекрати използването на динара. Той заяви, че Черна гора не трябва да открива при никакви обстоятелства Централна банка.
А сега си спомнете, че правителството на Джуканович в Черна гора настоява за независимост от Югославия... Но откриването на Централна банка е основно изискване за установяване на истинска независимост! "Не! ", заявява Богетич, това е "възможно най-лошото решение за една "независимост". В колониалния смисъл на думата, естествено... Ако "демократичната" опозиция спечели, Богетич ще бъде най-вероятният кандидат за управител на Югославската централна банка.
Какво ще стори той като такъв? Същото, което вече върши в Черна гора - ще въведе колониален модел на валутен борд, свързан с немската марка. След което валутната политика ще бъде контролирана от кредиторите на страната. Състоянието на нещата от гледна точка на кредиторите ще бъде отлично, но за обикновените хора ще бъде много, много лошо. Невъзможно ще стане финансирането на икономическата реконструкция чрез мобилизиране на собствените вътрешни ресурси на Югославия. Страната ще бъде поставена в усмирителна риза.
Какво ще означават реформите от типа на предлаганите от МВФ за Югославия?
Ако "демократичната опозиция" дойде на власт, ще наложи "икономическото лекарство" на МВФ. Точно това изтъкват и в програмата си.
Но ще бъде ли същото лекарство, което Фондът (заедно с някои от членовете на Г-17) предписа на Русия, България и Украйна? Трите страни сътрудничиха изцяло на Вашингтон. Като нации те никога не са се съпротивлявали на превръщането си в колонии. И въпреки това Западът прояви ли милост към тях?
Да вземем например Русия. През първата година на реформата - 1992г., надниците се сринаха с 86 %. И в много от страните на Балканите и Източна Европа икономическата активност беше намалена наполовина, дори да е била ниска и преди това. Говорим за страни-послушници.
Както всеки знае, Съединените щати са силно раздразнени от Югославия. Тя не стана добър роб. Тя отказа да целуне ръка на онези, които я бомбардираха.
Историята показва, че когато МВФ се вкопчи в някоя страна, разрешила си лукса да бъде размирна, следва забележително по жестокостта си третиране. При това не говорим за луди глави бунтовници от типа на Югославия. Имаме предвид умерени бунтовници от типа на Перу примерно.
В Перу правителството на президента Алън Гарсия (1985-1990) отказа да изпълни някои от заповедите на МВФ. През 1985 г. това правителство реши да плаща външните си дългове на намалена тарифа. Въведе икономическа програма, която да подпомага икономиката (а не да я разрушава!).
МВФ веднага включи страната в черния списък и това нанесе съкрушителен удар на външната й търговия. На сцената излезе професор Алберто Фухимори. Става въпрос за изборите през 1990 г. Благодарение на Вашингтон Перу имаше икономически проблеми, така че много хора искаха промяна. Фухимори не беше известен. Хората приеха, че той е "честен" и "обещаващ". Беше лидер на партийка, която никога не е била във властта. Изглеждаше белоснежно чист. С помощта на Вашингтон той стана главната фигура в изборите през 1990 г. Електоратът го предпочете пред другите кандидати, "защото не знаехме кой е той" и "смятахме, че е честен", мислехме, че "ако изберем някого, когото Вашингтон харесва, те ще разхлабят хватката си върху нас".
Те не разбраха тогава, че Вашингтон няма милост. Фухимори, разбира се, се огъна пред изискванията на МВФ.
Последва най-смъртоносната икономическа "реформа" в историята на Латинска Америка. Само за една нощ цената на горивото се увеличи 31 пъти, а цената на хляба - повече от дванайсет пъти. Хората не можеха да си разрешават повече да преваряват водата. Избухна епидемия от холера.
Социалните последици бяха унищожителни. През август 1990 г. наемните земеделски работници получаваха 7,50 американски долара на месец. Достатъчно, за да си купят два хамбургера и питие в "Макдоналдс". Цените на потребителските стоки в Лима бяха по-високи от тези в Ню Йорк.
А беше само началото на десетгодишния период на смъртоносни реформи под управлението на Фухимори... Пак напомняме: Перу всъщност не направи кой знае какво. Само се опъна на няколко заповеди на МВФ.
Какво да кажем за Югославия?
Тя подлудява Германия (а сега и Съединените щати) от 100 и повече години. Вашингтон и Берлин с удоволствие биха превърнали Югославия в пример за тотално заробване, за да покажат на другите какво ще им се случи, ако се съпротивляват.
Нима Съединените щати и Германия не доказаха това в Косово? Там беше установен гангстерско-фашистки режим. Западните лидери знаеха много добре ужасите, които създават в Косово. Генералният секретар на ООН Кофи Анан получи специален доклад за това, който беше дискутиран от британския вестник "Обзървър".
"Убийство, измъчване и кожодерство: тези са изключителните обвинения срещу войските на ООН в Косово в поверителен доклад на ООН, написан за Генералния секретар Кофи Анан.
Войските за защита на Косово се обвиняват в документ, написан на 29 февруари в "криминални действия - убийства, мъчения, незаконна полицейщина, обида на властите, заплахи, нарушения на политическия неутралитет, обидни приказки" (цитирано в "Как ще пледирате за себе си, когато се изправите пред съда, господин Анан? ").
Какво ще направи Вашингтон, ако неговите служители от Г-17 се впият в Югославия?
Те ще въведат възможно най-крайни икономически "реформи", за да опустошат страната за възможно най-кратко време. Цените ще хвръкнат до небето; селскостопанските собственици ще изгубят земята си; фирми ще бъдат купувани и затваряни.
В Унгария приватизираха единствената фабрика за производство на електрически крушки и после я затвориха, за да принудят всички да купуват електрически крушки от "Дженерал електрик", компания от САЩ.
И в Югославия те превземат същото производство. Хората ще бъдат доведени до унизително полугладно съществуванне. Този вид страдания генерират етнически напрежения. Вашингтон ще ускори процеса, като изпрати в страната фашистките си главорези от АОК.
Между другото, запитал ли се е някой защо Вашингтон задържа АОК на власт в Косово? Отговорът е: защото искат да ги използват отново. За какво? Те не са способни да устоят на една редовна армия. Но доказаха многократно, че са изключително добри в тероризирането на цивилни граждани. Едно правителство, контролирано от Вашингтон, ще докара в страната войските на НАТО, "за да поддържат реда". Тези войски никога няма да си тръгнат. Ще се отприщи кървав лов на въображаеми "военни престъпници" и ужасът, който ще се възцари, ще надмине хиляди пъти станалото и ставащото в сръбската част на Босна. В списъка на измислените военни престъпници ще бъдат включени със замах хърватите, босненските мюсюлмани и етническите албанци, които потърсиха убежище в Сърбия от фашисткия тормоз и преследвания в родните им места. Всички верни на Югославия граждани ще трябва първо да платят кървава цена за своите (измислени) престъпления, за да може да започне "оздравителният процес".
Ще се положат всички възможни усилия хората да бъдат унизени, ще се постараят с извратено удоволствие да пречупят духа им и първо и преди всичко друго, ще вземат "категорични" мерки да ликвидират потенциалните водачи на една евентуална съпротива.
Знаете ли какво направиха Съединените щати във Виетнам преди няколко години?
След края на Виетнамската война, правителството на Съединените щати наложи ембарго, което удари икономически тежко страната. Преди няколко години САЩ се съгласиха да вдигнат ембаргото, но в замяна Виетнам трябваше да изплати дълговете на южновиетнамското правителство. Едно правителство, изцяло контролирано от Вашингтон. По-голямата част от дълга представлява натрупани заеми (от САЩ) за закупуване на оръжия (от САЩ) за разстрела и разтерзанието на собствения им виетнамски народ. Години след войната Виетнам беше най-цинично принуден за плаща този "дълг" на Вашингтон, след като точно Вашингтон нахлу на виетнамската земя и когато беше най-сетне прогонен, остави зад гърба си два милиона трупове на виетнамски мъже, жени и деца!
"Демократичната" опозиция заявява, че стига да вземат властта, всичко ще се нормализира. Вашингтон ще се отнася правилно към югославяните.
То се знае.
Точно както се отнесе към американските индианци.
Окончателно се превърнахме в бананова колония
Две вътрешни събития в банковата система затвърдиха през изминалата седмица постиженията на международните финансови институции в раздържавяването на страната България - поемането от БНБ на единната бюджетна сметка и продажбата на Булбанк. Като прибавим към тях и последствията за страната ни от новата политика на МВФ и Световната банка (СБ), приета на годишната им среща в Прага, с пълно основание можем да отбележим, че икономикта ни бе окончателно нокаутирана.
Всички изпитваме на гърба си последиците от разрушаване на производствените мощности, от увеличилата се до непоносимост безработица и свиването на всекидневното ни потребление, защото това са преките ни сблъсъци с икономическата криза. Малцина от нас обаче се замислят, че всеки продукт има пазарна стойност и че тази пазарна стойност днес вече не се определя според познатите до вчера закони на капиталистическо развитие като прословутото определение за "търсенето и предлагането". В ерата на, да го наречем, чистия капитализъм стоката сама по себе си носеше своята стойност, която бе и основен фактор за определяне на пазарната й цена.
Днес пазарът се регулира главно и основно от лихвените политики на правителствата. Те пък се управляват от банките, зад които стои капиталът, който избира и сваля марионетстващите политици.
Стойността на една стока вече се определя от играчите на фондовите борси които пък определят цената й на стоковите борси и по този начин в крайна сметка регулират и цената на труда - във всеки един момент, на всяко едно кътче от планетата. Този процес е доста завоалиран и на него ще се спрем друг път, но в случая е важно, че в настоящия момент държавността на която и да е страна е в ръцете на банкерите.
У нас до 1 октомври Централната банка, известна и като Българска народна банка (БНБ), работеше стриктно в условията на валутен борд и дейността й бе ограничена практически в две направления: емисионно (т.е. контрол на паричната маса) и "бордно" - чиято основна дейност е да следи дали редовно и точно си изплащаме външните дългове към различните кредитори и най-вече към МВФ и СБ.
От първи октомври обаче държавата реши да създаде единна бюджетна сметка, по която в БНБ ще се стичат всички вземания на държавата от данъкоплатеца, включително и всякакъв вид здравни и социални осигуровки. Целта е явна - обиране за последно на де що има някаква стотинка за поне частично закърпване на съдрания чувал на хазната, така че да издържи правителството до идващите догодина избори.
В това отношение днешното правителство надхвърли в централизиране на финансовата си политика дори властта отпреди 10 ноември. А ходът на кабинета показа, че в боя се хвърлят и последните резерви. Те обаче също са обречени на гибел. По простата причина, че, казано най-простичко, парите в България всъщност се държат и контролират от частните банки - от тях зависи както лихвената политика на правителството, в частност на БНБ, така и притокът на капитали в страната ни.
