- Напротив: време е да си казваме нещата ясно и без замъгляване, колкото и да е непоносимо да приеме човек такава мисъл в главата си. Ние просто ще угаснем, ако населението ни продължава да се топи с около сто хиляди годишно, както е в момента, да мре така усилено, а по спад на раждаемостта да сме първи в Европа.
Сега можем да си се върнем на думата в началото на нашия разговор и да си отговорим защо у нас заветният "преход" към демокрация и пазарно стопанство се изроди в мор, в геноцид? Без употреба на военна техника, както се случи това със Сърбия и с нанесените й бомбени удари. Бомбените удари на България бяха нанесени чрез пародийното протичане на т.нар. структурна реформа в промишлената и останалите сфери на народното стопанство. Целенасоченото разрушаване на духовната ни сфера и законността, което ни въведе в хаоса.
И "структурната", и поземлената реформи, и задалото се в перспектива мултиетническо надробяване на страната ни, и неумолимото заличаване на националната ни култура, език и православие - това са все епизоди от поведената срещу България "война с намалена интензивност", започнала оше в началото на 90-те години като част от Евроатлантическия поход на изток.
- Не ви ли разколебава в това току-що изявено становище фактът, че Европейската общност е вече готова на преговори за влизането ни в ЕС?
- Тъкмо напротив. Това неестествено поведение на Европейската общност затвърждава у мене убеждението, че тя е абсолютен съучастник в тихата, но сломяваща ни с всеки нов ден и нова година антибългарска операция.
Неестественото е именно в това, че тя повежда преговори за членство в Съюза при пълното съзнание, че ние не сме и трудно ще бъдем готови с главното условие за прием - брутният вътрешен продукт, който сега е около 17 %, точно с 40 % по-малко от необходимите 67 % - минимално допустимият за членство в ЕС.
- Убедени ли сте в това?
- При сегашния икономически катаклизъм, не само трудно, но може би никога! Да не говорим за очертаващата се дълбока парализа в туристическата, горскостопанската и пр. сегменти от сферата на материалното производство.
Та кажете ми само едно: като ни задължават да се откажем от АЕЦ и почти половината електроенергия, която сега произвеждаме, не се ли досещат специалистите еврокомисари, че никакъв подем в икономиката не е възможен? Електроенергийната система у нас, както и навсякъде, е кръвоносна система на икономиката. Как ще си набавим изгубената, толкова необходима и винаги все по-необходима електрическа енергия, с която сме на път да се разделим поради фанатичното упорство на ЕС. Ще си я купим, разбира се, би ни посъветвал Ферхойген, но откъде ще дойдат пари за тази покупка, след като основното ни природно богатство, земята, на която се надържаме, за да произведем нещичко и да продадем, е проиграна за век или век и половина напред с нейното "атомизиране".
Те видимо ни съветват добре: организирайте се, модернизирайте се, произвеждайте, и като се поизравните с нас - заповядайте. Това е едната страна, а в същото време опитаме ли се да увеличим митата на вносните селскостопански продукти - веднага ни удрят през ръцете да се съобразим с техните правила за международния обмен и свободна търговия, и ние се предаваме. Пущаме чуждите евтини стоки - сирене, месо, масло и пр., а нашите производители не могат да намалят цените, защото са под костуемите и животновъдството фалира. Изколваме телетата, кравите, изчезват свинефермите и - точка на "растежа". Същото е и със зърнените култури. Ако въпреки всичко правителството сложи високи мита - опита се по едно време тази практика, - веднага текне контрабандният внос и става още по-лошо. Да не би ЕС да не е наясно? Не е честна тази игра, в никакъв случай.
- Не мислите ли, че изисквате повече от ЕС? Може ли той да ни защити от корупцията?
- Та корупцията беше буквално отгледана от ЕС, когато ни заставиха да копираме тяхната нормативна уредба, техните съвършено неподходящи за нашите условия закони.
Снизходителните наказателни норми, с които подменихме нашите, са за хора с високо гражданско съзнание и дисциплина. Отмениха смъртното наказание и ето ти бум на голямата престъпност, ето ти хаос. Сега в момента тече луда контрабанда през нашите митници, има ли сила да й се опре? Друг вид контрабандисти изсичат горите ни открито, планомерно, може ли някой да ги озапти?
Ами фаталната поправка в Наказателния кодекс да не бъдат трайно задържани заловените престъпници без произнесена присъда? Хиляди рецидивисти сега опустошават страната благодарение на тая поправка.
На всичко отгоре ние бяхме заставени да разгоним органите на вътрешната ни сигурност още през първата половина на 1990 година. Първата работа на първото избрано от Великото народно събрание правителство беше да закрие държавен контрол. Защо? Защото правителството капитулира пред натиска на милосърдната Евроатлантическа общност да "свиваме" държавата и да я разграждаме в името на задаващото се на хоризонта утопично "Отворено общество".
Коя друга от държавите, внезапно попаднали в сферата на прозападното влияние, ликвидира разузнавателните си органи? Нито една! Ние ликвидирахме и разузнаването, и контраразузнаването, и армейското, и цивилното, още през 1991-1992г., и то по един позорен начин, като предадохме списъците на чуждите разузнавателни служби... Благодарение на Желев и неговия военен министър.
- Говорите за "оня списък".
- И за "оня", и за другите, на военното контраразузнаване, станал достояние на чуждите сили, когато Желю Митев Желев беше главнокомандващ на войската и лично контролираше тази подривна операция. Това е втората особена "заслуга" на Желев пред Отечеството, която ще се помни, докато има на света България.
Третата мащабна поразия, която нанесе той, е, че предаде родопските българи мохамедани за преислямизиране и "препотурчване", влагайки своите лични и на съветниците си усилия за превръщането на тези коренни българи в "малцинство". Така Желев се отблагодари на ДПС за онези около 200 хиляди гласа, които го направиха президент.
ДЕСЕТ МИЛИОНА СТАРИ НЕГЪРЧЕТА
Тази история е толкова гадна, че от отвращение едва започнах да я описвам. Трябва обаче да я завърша.
Това е историята на геноцида над пенсионерите. Тя не се отличава от "цялата история", но е несравнимо гадна. Гадна е откъдето и да я погледнеш.
Историята започна веднага след началото на "демократичните промени". По-точно след "свалянето" на Луканов. Луканов бе свършил своята работа и станал неудобен. Но "кадровиците" се бяха подготвили. Сини, червени, оранжеви, зелени... Все достойни заместници.
Първият сигнал даде Иван Костов. Веднага щом получи право да говори, Костов обвини пенсионерите в "старчески егоизъм". Последваха редица "мерки". Целта бе една - изхвърляне на пенсионерите от обществото. В началото мерките бяха по-хлабави. С "победите на демокрацията" натискът се засилваше, за да стигне своя връх - КОДЕКС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Кодексът (така ще го наричаме накратко) бе приет на 2 декември 1999 г. Последен взе думата министър Иван Нейков: "Аз съм убеден, че това, което беше резултат на общите ви усилия, отново е достойно за България - създадохте модерна, устойчива, обърната и към хората, които сега са пенсионери, и към хората, които ще станат пенсионери, система.
Искам да благодаря на членовете на Комисията по труда и социалната политика. Искам да ви кажа, че бяхте страхотни!
Благодаря ви и ви желая огромен успех! (Ръкопляскания.)"
Да, г-н Нейков! Бяхте страхотни! И точно това искам да покажа.
Наближават избори-2001. Идва времето на големите лъжи. Но този път има нещо по-особено.
Провалът на СДС, и то след "Януарското въстание", тегне. Тегне не само над СДС, но и над "братовчедите" от различни цветове. Туземната колониална администрация е уплашена. Костов говори, а мнозина пригласят, че има опасност за "цялата политическа система". Някакви "външни сили, не опозицията", готвели покушение над демокрацията. Даже заплашвали Костов със смърт.
В същото време БСП търси "компромати". Търси ги навсякъде. Така дойде новината от Бургас:
"Областната организация на БСП в Бургас разкрива пощенска кутия и телефон за анонимни сигнали срещу СДС, обяви червеният депутат Любомир Пантелеев. Очаква се на тях да постъпват и конкретни данни за злоупотреба с пари, дадени на фондация "Бъдеще за България" на Елена Костова. "При мен има един сигнал, по който работим. Ще го оглася следващия месец", съобщи Пантелеев (край на цитата).
Както се казва, "по слухове и други достоверни източници" БСП търси дамара на СДС и се готви да управлява.
"Виртуалната компроматна война" (ще отминем без коментар факта, че тези, които говорят за нея, не знаят какво е това "виртуален") запълва медийното пространство. Бръмбари, мафия, фондации, черни каси... Застаряващата туземна колониална администрация все повече прилича на тълпа изхвърлени на улицата проститутки. Гримът е размазан, пудра няма, чорапите са скъсани, дърпат се за косите, псуват се... Дано някой случаен минувач се излъже!
В тази обстановка казионните коментатори и анализатори се изпокриха. Няма анализи, няма бодряшки тон. Има страх и "снишаване, докато отмине бурята". И както винаги, празни приказки.
Но да се върнем към историята на пенсионерите. Какво донесе на пенсионерите смяната на Закона за пенсиите - за по-кратко ще го наричаме Закона.
Задачата
Да направим сравнение между Кодекса и Закона. Да видим кой е "по-добър". Под "по-добър" ще разбираме този, който определя по-голяма пенсия.
Може би някой ще репликира, че това се подразбира, но не е така. След малко ще покажа, че Кодексът определя по-малка пенсия от Закона. Ще излезе, че г-н Нейков лъже или е некомпетентен. Но ако в термина "по-добър" г-н Нейков влага смисъл на орязване на пенсията, всичко си отива на място.
Как да направим сравнението? Много просто. Ще намерим разликата между размерите на пенсиите, изчислени по Закона и по Кодекса. За съжаление още сега трябва да навлезем в мръсните води на лъжата и демагогията. Г-н Нейков обикновено прави това сравнение като взема пенсията от 1999 г. - тя е изчислена по Закона, и пенсията по Кодекса, но за 2000 г. За да бъде сравнението коректно, трябва да се използва една и съща година. След малко нещата ще станат пределно ясни.
Размер на пенсията по Закона
Ето формулата:
(1) PZ = IZ x BZ x 0,55 + IZ x BZ x 0,55 x 2 x (T - T0)/100, където са използвани следните означения:
Формулата показва, че размерът на пенсията се формира от два члена.
Първият - IZ x BZ x 0,55, зависи от индивидуалния коефициент IZ и от базата BZ. Числото 0.55 е константа, която е определена по Закона.
Вторият - IZ x BZ x 0,55 x 2 x (T - T0)/100, е добавка, която увеличава размера на пенсията пропорционално на броя на годините (T - T0) над минималните (T0), необходими за отпускане на пенсия.
Размер на пенсията по Кодекса
Ето формулата:
(2) PC = IC x BC x (T/100), където:
А сега с тези формули да се опитаме да решим един
Пример
Мъж има 40 г. трудов стаж (T = 40) и индивидуален коефициент IZ = 2. За простота ще приемем IZ = IC, тоест, че индивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса са еднакви. Приемаме също, че базата по Кодекса (BC) е 180 лв. (така е за тази година). Приемаме също, че базата по Закона е 10% по-малка от базата по Кодекса, тоест BZ = 0,9 x BC. Последното е в съответствие със статистиката от последните 2-3 години.
Пенсия по Закона
(формула (1))
PZ = 2 x 0,9 x 180 x 0,55 + 2 x 0,9 x 180 x 0,55 x 2 x (40 - 25)/100 =231.66 лв. Но пенсионерът няма да получи тази сума. Доколкото горната граница ("таванът") на пенсиите за 2000 г. е 160 лв., той ще получи само 160 лв., тоест 71,66 лв. по-малко от това, което определя формула (1). Това е ролята на тавана. Ако формулата не е "добре" измислена, "грешката" да бъде поправена. Но сега ще видим, че с "победата на демокрацията" формулите стават все "по-добри".
Пенсия по Кодекса
(формула (2))
PC = 2 x 180 x (40/100) =144 лв. Изводи от примера:
Ще добавя две неща.
1. Приехме, че индивидуалните коефициенти по Кодекса и по Закона са равни (IC = IZ). Но индивидуалният коефициент по Закона (IZ) винаги е по-голям от индивидуалния коефициент по Кодекса (IC). Изключението е при пенсионираните преди 1997 г. (при тях е в сила равенството IC = IZ). Когато индивидуалният коефициент по Кодекса е по-малък от индивидуалния коефициент по Закона, разликата между размера на пенсията по Закона и по Кодекса става още по голяма. Доколкото тази разлика е идивидуална, за всеки пенсионер трябва да се направят конкретни изчисления.
2. Извод 6 е валиден и в общия случай (Т различно от 40). В сила е следният резултат:
Ако а) базата по Закона е с 10% по-малка от базата по Кодекса, тоест BZ = 0,9 x BC; б) индивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса са единици, тоест IC = IZ = 1, то пенсията по Кодекса е по-малка от пенсията по Закона (приблизително) с една четвърт от базата по Кодекса (BC).
Като се отчете и влиянието на разликата в индивидуалните коефициенти по Закона и по Кодекса, може да се запише:
Тоест жените са ощетени с 5% повече от мъжете.
А какви допълнителни загуби за пенсионера внася разликата между индивидуалните коефициенти в общия случай?
Всяко намаление на индивидуалния коефициент с 10% води до увеличаване на загубите с 4%.
Например, ако индивидуалният коефициент по Кодекса е с 30% по-малък от индивидуалния коефициент по Закона, а за тези, които започват работа след 1997 г., това е оптимистична стойност, формули (3) и (4) добиват вида:
Сравнението с формула (2) показва, че ако един мъж е работил 37 години (и си е внасял осигурителните вноски) Кодексът му определя половината (50%) от пенсията, която би трябвало да получи по Закона. Тоест, загубата е равна на пенсията по Кодекса! За жените това е валидно при трудов (осигурителен) стаж 42 г. Ако обаче пенсионерът е работил по-малко от 37 г. (за жени 42 г.), а това не би било нещо изключително, като се има предвид огромната безработица и размерът на икономиката в сянка, загубата (изчислена в проценти) е по-голяма от пенсията по Кодекса.
С формулите приключихме дотук. Сега остава по-интересното.
Защо старите негърчета са 10 милиона?
Кодексът нанася удари не само на пенсионерите, но и на бъдещите пенсионери. А ударът върху децата е мултипликативен. Те също са бъдещи пенсионери, но те търпят загуби и от загубите на родителите си, и от загубите на прародителите си - дядовци и баби.
Но защо 10 милиона? Българите са 8 милиона. Ето защо.
За удобство ще приемем, че един пенсионер се е осигурявал 30 г. В наши дни много се коментира процентът на осигурителните вноски. За повечето работещи той е 32, но (пак за удобство) ще приемем, че е 30. От формула (2) следва, че при тези условия една година работа осигурява една година пенсия. Ако възрастта за пенсиониране е 63 г. (в момента плавно се отива към тази стойност), пенсионерът си е "заработил" пенсия до 93 г. Ако живее повече от 93 г., пак ще получава пенсия, но не от своите вноски - те са изчерпани (пренебрегваме лихвата!). Ако живее по-малко от 93 г., останалият жив съпруг (съпруга) получава 20% от пенсията на починалия. Докато е жив.
Ясно е, че случаите са индивидуални. Тогава? Ще погледнем в статистиката. Колко е средната продължителност на живота в България? Мени се. Напоследък особено много, и то "надолу". Но нека (отново за простота, но и доста близо до реалността) приемем, че е 73 г. Какво излиза?
Средностатистическият пенсионер живее 10 г. след пенсионирането си. А си е заработил пенсия за 30г. Ето как старите негърчета стават 10 милиона!
Чудовището КОДЕКС глозга кокалите на средностатистическия пенсионер двадесет години след смъртта, му.
Гадно, нали!
Сега ще се занимаем с туземната колониална администрация (някои я наричат "политическа класа") на България. Ясно е, че тези "екстри" дължим на нея. Поне такава е официалната версия.
Вече казах, наближават избори. Каква е тактиката? Трябва да се подчертаят различията! Политиците трябва да изглеждат различни! За да има "избор"!
А има ли избор?
Хайде да си представим следната картинка.
Срещам се с г-н Първанов - председателят на БСП, и му показвам това, което прочетохте дотук. Разбира се, г-н Първанов е напълно съгласен с мен и най-отговорно ми заявява, че БСП е водила люта битка със СДС при приемането на Кодекса. Припомня ми г-н Първанов, че СДС има абсолютно мнозинство в пленарната зала и че нещата могат да се поправят, ако БСП спечели убедително изборите през 2001 г. Аз кимам в съгласие и правя следното предложение:
Г-н Първанов, тези данни са най-впечатляващият "компромат" за СДС. Представяте ги пред обществото и обещавате, че ако спечелите изборите с абсолютно мнозинство, първият закон, който ще приемете, ще бъде "Закон за промени в Кодекса за задължителното обществено осигуряване". Така ще направите най-силната заявка за убедително спечелване на изборите и най-важното, ако изпълните обещанието си, ще спестите мизерията на милиони българи.
Как ли ще реагира г-н Първанов?
На това място имах намерение да приложа част от стенограмата от "историческото заседание на 38-ото Народно събрание, проведено на 30 ноември 1999 г.". Заседанието, на което се приема Кодексът.
Чл. 70 - Размер на пенсията.
Естествено социалистите имаха предложения за промени. Предложения за увеличаване на размера на пенсиите. Естествено, "демократите" бяха против предложените промени и "си гласуват" своето предложение.
Ако бях приложил стенограмата, коментарът щеше да е излишен, но сега е наложителен.
1. Основният говорител на социалистите е г-жа Емилия Масларова - бивш социален министър. Това предполага, че доводите на "опозицията" би трябвало да бъдат добре аргументирани. Нищо подобно. Г-жа Масларова демонстрира меко казано некомпетентност, защото в такива случаи винаги възниква и съмнението дали наистина не става дума за роля.
Добре, да приемем, че г-жа Масларова е "политическо лице" и лошо е изпълнила ролята на говорител. Но нима "математиците" в БСП не можаха да направят анализа, който вие прочетохте!? Да си призная - раздвоен съм. Като знам, че акад. Сендов е точно толкова математик, колкото и Иван Костов, приемам, че този пропуск е от некомпетентност. Всъщност моето "посещение" при г-н Първанов има за цел да поправи последиците от тази възможност.
2. Предложенията на "опозицията" бяха за промяна в изчисляването на индивидуалния коефициент и промяна от 1% на 1.5% за всяка година трудов (осигурителен) стаж.
Министър Нейков опонира:
"От 1 януари 1997 г. със Закона за пенсиите беше изменена базата, от която се изчисляваха осигурителният стаж, осигурителните вноски, откъдето всъщност се черпят осигурителните права на хората. Затова не бихме могли след 1 януари 1997 г. да говорим за средна месечна заплата, след като вече законът говори, и то този, който сега вече отменяме, говори за среден осигурителен доход... ... Абсолютно необходимо е това разделяне - до 31 декември 1996 г., просто една е била уредбата тогава, и след 31 декември 1996 г., когато се въвежда нова уредба, с която ние сега всъщност трябва да се съобразим. Благодаря ви."
Та какво излиза!?
Г-жа Масларова е против текст от Кодекса, който е почти буквално преписан от Закона, "подобрен" по предложение на кабинета на Жан Виденов!
Съмнявате се? Добре. Ще прочетете сами.
Ето какво са приели "социалистите" на 3 март 1996 г.:
Чл. 11 (1) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата.
Ето какво са приели "демократите" на 30 ноември 1999 г.:
Чл. 70 (3) Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му.
Ясно ли е сега кои са "братовчедите"?
Текстът на чл. 11, ал. 1 е едно недоразумение. Там се прави опит да се сумират величини с различна дименсия. До 1997 г. се говори за "средномесечно брутно трудово възнаграждение или доход", което е в лева, а след 1997 г. се визира "трудовият му стаж след тази дата", който се изчислява в години, тоест има дименсия време.
Чудо!
Събираме левове с време! Да, бе!
Социалистите са прави! Нали за бизнеса "Времето е пари"! Остава сега да научат "червените бабички" да скандират преди избори-2000 "Времето е наше! ".
Шегата си е шега, но да видим къде е "зарито кучето"
Проблемът изобщо не е в това, че вместо "брутно трудово възнаграждение" се взема "доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски".
Проблемът идва от това, че по Закона (преди поправката от 1 март 1996 г. - чл. 11) пенсионерът си избира 3 последователни години, които му дават максимален индивидуален коефициент. Естествено, че когато индивидуалният коефициент се изчислява от всички осигуровки (а това също е трудно атакуемо решение), той е по-малък. Но както видяхме, първата поправка в тази посока е направена от самите "социалисти" през март 1996 г. Това, което наблюдаваме в пенсионната политика, е характерно за целия посткомунистически период. Става дума за това как една добра идея може да бъде напълно компрометирана от нейното осъществяване.
Идеята на Кодекса е приемлива. Тоест, структурата на формула (2) не вещае априорна опасност. Ако за всяка година труд (осигуровки) се дава не по 1% от осъвременената база, а по 2%, пенсиите ще станат двойно по-големи, а загубата от смяната на Закона с Кодекса ще бъде нула. Ако пък бе прието предложението на социалистите, загубите щяха да бъдат наполовина.
Защо не бе прието предложението на "червените братовчеди"?
Попритиснат, Нейков би отстъпил до последния рубеж: "Няма пари! ".
Българи, бдете!
Въвеждат фашистка диктатура в България
Парламентът прие през изминалата седмица допълнение към Закона за чужденците в България, което бе наречено "закон анти-Чорни".
Изгоненият от страната ни руски бизнесмен от еврейски произход се жалва от решението на българските власти и това бе поводът за прокарване в парламента на поправката.
А тя гласи, че при застрашаване на националната сигурност изпълнителната власт има право да взема решения, които не подлежат на контрол от съдебната власт.
Медиите отразиха събитието, пошумяха, че с този си акт парламентът отнема независимостта на съдебната власт и я превръща в инструмент на изпълнителната. И толкова. Което е много странно.
Странно е, че сред многобройните пишещи юристи не се намери нито един, който да обясни на главния си редактор същността на приетия от депутатите закон. А той е невероятно мракобесен в целия си дух и реално отваря пътища за налагане в България на открита диктатура от фашистки тип.
С поправката и приемането й псевдонародните избраници всъщност разрешават на изпълнителната власт сама да преценява кое е престъпление и кое не. Така не само се изолира съдебната власт и й се отнемат всякакви правомощия като последна инстанция, защитаваща правото, но и се стига до ситуация, позната от недалечното минало.
Ако на изпълнителната власт вече се разрешава несанкционирано да обявява действията на този или онзи чужденец като опасни за националната ни сигурност, то подобен прецедент неизбежно води до логиката, че същият властнически акт може да бъде приложен и към който и да е гражданин на републиката ни.
Нещо повече - решенията на правителството се въвеждат в действие от репресивните органи на властта, и то съвсем конкретно - от специалните служби. Те са и онези, които застават пред света и обявяват правителственото решение като следствие от техните собствени действия и разследвания.
поемат отговорността. И заедно с това се явяват публично като най-отговорния орган на изпълнителната власт.
Абсолютно задължително в случая е да се върнем назад в историята и да напомним, че единствено в нацистка Германия решенията на репресивните органи на изпълнителната власт имаха статут на недосегаемост и неподсъдност. Единствено в нацистка Германия реалната обществена власт бе в ръцете на специалните служби - Гестапо.
Гестапо решаваше кой застрашава националната сигурност на хитлеристка Германия и Гестапо привеждаше в изпълнение решенията си. И в дейността му нямаше право да се намесва дори Имперският съд.
Аналогията със сегашното решение на българския парламент не само е явна, но и не може да бъде избегната.
Затова е необходимо да бъдат зададени поне два въпроса.
Защо освен в. "Монитор" не се намери нито едно информационно средство, което да разкрие същността на ретроградния акт на парламента и наистина ли всички по-големи медии са абсолютен слугинаж на властта?
И още по-важният въпрос - кой и защо връща България към открита диктатура от фашистки тип?
Дачковюгенд
Той има типична "наци"-физиономия. Освен природните дадености, той е положил сериозни и целенасочени усилия да си изработи нордически лицеизраз на малък медиен югенд. Той е неназованият изразител и първа шпага на синята пропаганда. Върхът на шпагата е намазан с отрова. Оттук всеки двубой почти винаги е с предизвестен край.
От него се излъчва заплаха. Вижда се, че едвам се сдържа да не захвърли микрофона и да скочи в ботушите на площадната конфронтация. Студиото е тясно за неговата борбена душа. Засега се примирява с клаустробофичната медийна клетка отнемайкъде.
Дачков не спори и не изслушва аргументи. Той говори като последна инстанция и гледа на медийното пространство като на бойно поле, където опонентът не просто трябва да бъде оборен, а направо съсечен.
Дачков дотолкова е обсебен от своите фобии, че подобно на нибелунг живее в една перманентна Валхала, където с варварски замах се издават присъди и те тутакси се изпълняват.
Като всеки тоталитарно устроен човек, или като човек на всяка цена решил да направи кариера - без оглед на начини и средства, - синият "наци" не борави с нюанси и полутонове, не допуска съмнения и не е склонен да обсъжда чужди мнения, дори те да са интелигентно и добронамерено поднесени.
Изхождайки от зловещата презумпция, какво че който не е с нас, е против нас, Дачков обявява за врагове всички ония, които не следват слепешката и с примитивен възторг линията на СДС и на правителството. С тях трябва да се постъпва като с "гниди и захвърлени на бунището на историята". (Много е печално, когато един образован човек се изразява така просташки и необразовано!)
Но работата е там, че в категорията "гниди" попада комай целокупният български народ и неговата интелигенция. Това, разбира се, съвсем не смущава Дачков и дачковци, пък и жадната за облаги синя прослойка, защото за всички тях народът, върху който те паразитират и се гоят, в представите им е "тъмен балкански субект", отказващ да възприема т.нар. позитивни послания. Отродените посредственици, които са издигнали в култ материалните доволства и се чувстват недосегаеми в качеството си на компрадори, откровено се гнусят от народа си и го недолюбват. Не пропускат случай да го одумат и оклеветят.
Самият Костов нарече българите "мързеливи". И започнаха един след друг да припяват на Командирското откровение захласнати сини мазници. Вестник "Демокрация" с конашка злъч обяви: "Гладуват мързеливите". Човекът-палячо Иво Беров, затривайки с лека ръка стотици хиляди българи, обещава светло бъдеще на малцина: "Ще оцелеят по-добрите".
Това е философия на людоедството!
И идеолог на людоедството, рупор и тръба е Явор Дачков. Той, използвайки средствата и лексикона на един пещерен антикомунизъм, се е заложил цял на непродуктивната идея да разцепва българското общество, да противопоставя и насъсква едни социални групи и кръгове на други.
И това се върши във време, когато нацията, за да намери брод за спасение, се нуждае от консолидация на националната енергия. Но именно възможната консолидация плаши най-много Дачков, дачковци и тути-кванти мискини. Защото тутакси тя ще ги направи излишни и тъкмо те ще отидат на историческото бунище, където им е мястото, а не честните и почтени българи, които са отвратени и погнусени от силом наложената конфронтация.
Ето затова Дачков, който е изразител на най-тайните помисли на синята върхушка, се е превърнал в маг на студената гражданска война. Само в условията на студената гражданска война, когато непременно има враг и окоп, СДС може да крепи властта си и евентуално пак да се опита да вземе властта в предстоящите избори.
За да поддържа минусовата температура на гражданската война, Дачков непрекъснато нарочва някого за изчадие и му иска главата. Това най-вече са неговите любими ченгета - бивши, настоящи, всякакви (злодеи с ножове между зъбите); после идват тайнствените служители на някогашната Държавна сигурност; Кремъл и КГБ; руската мафия и въобще всичко, което "Руссью пахнет".
На Дачков даже и болшевики с будьоновки му се привиждат и той бърза да сподели колко е добре с обонятелните рецептори: "Жестоко се размирисва болшевишката мърша".
Разбира се, нищо такова няма и страшните приказки, които си измисля Дачков по поръчка, служат за оправдание на антисоциалната политика на правителството, на което, видите ли, разни тъмни субекти пречели, за да ощастливи с доволства населението.
Истината е, че правителството въобще не се интересува от хала на народа и гледа на него като на обект за социален експеримент. Защото такъв е договорът между европейските мефистофели и техните балкански слуги.
Друга любима тема на Дачков са т.нар. "нехигиенични журналисти", които работят в "независими" медии. (Кавичките неизбежно украсяват прилагателното и идват да подскажат, че Дачков въобще не вярва на никаква независимост. И комай е прав.)
Ако се вярва на Дачков, той като някакъв Зигфрид се бори с цели пълчища, надигнали се срещу СДС и правителството. Въображението му, което комай би могло да бъде и обект на клиническо изследване, се засуква като смерч: "Многобройната армия от политически лешояди, продажни журналисти и социологически перални за пари... не могат да бъдат отстранени по никакъв начин от монопола си над общественото мнение и политическото влияние."
Тук Дачков, унесен във вихъра на синьото свети Витово хоро, явно е пресолил манджата. Ако картинката, която рисува, е толкова страшна, и враговете наистина толкова многобройни и силни, то остава да повярваме, че СДС се крепи във властта на магия.
И тук можем да кажем: посмали, Дачков!
Но къде ти! Затирил се подир сянката на врага, Дачков стига до пълни абсурди: "Ако в българската ситуация има нещо по-неприятно от самите корумпирани, това са мнозинството от онези, които вият срещу тяхната корумпираност."
И какво излиза? Излиза, че не трябва да "вием" срещу отявлени крадци, мошеници и мародери, а дори и да им осигуряваме комфорт, та на рахат да преживят награбеното.
Но такава една възможна реакция изцяло се вписва в логиката на Дачковюгендщината. Никой няма право да протестира - дори и да е съгрешил някой син другар. Защото и съгрешилият, щом е син, е прав и съвсем не е работа на разни "нехигиенични" журналисти да вият като псета срещу месечината на корупцията. Това е не само проява на злонамереност, на компромат, но още е и "живковска агресивна селяндурщина", а в добавък и "политически кич".
От всичко казано дотук проличава колко много го сърбят краката Дачков да скочи в ботушите на горещата гражданска война и наистина да смачка като "гниди" всички сволочи, които му прекословят.
Пази, Боже, от отвързана бодлива крава!
Жалба за България... "Да спрем обезбългаряването", с този призив, публикуван във в."Нова Зора", група граждани и интелектуалци се обърнаха към българската общественост.
Писмото впечатлява силно с голямата тревога от демографския срив на българския етнос, за рязката и незапомнена досега ниска раждаемост в българските семейства, за масовата емиграция на млади и висококвалифицирани специалисти (напусналите България само компютърни специалиссти са над 50 000?!), за рязкото намаляване на средната продължителност на живота. И паралелно с това демографският бум на ромите - три пъти по-голяма раждаемост. Подобно е положението и с турците. И не без основание е тревогата на авторите на призива, че при тези темпове, в кратки исторически срокове (40-50 години), българите ще станат малцинство в своята собствена държава с 1300-годишна история.
Без да споделям всички мотиви и основания на авторите, безусловно съм съгласен, че тревогата им е искрена и истинска. Няма съмнение, че близкото бъдеще на България и българския етнос е тежко и почти катастрофично! И тревожният звън на камбаната е основателен и реален!
Много се колебаех и мислих. Полага ли се на мен, Бенжамен Ханне (български евреин поне от двадесетина поколения - 450-500 години), расли и пасли в България, свързали своята съдба и живот с българската държава от поне 120 години, да говоря с висок глас? Баща ми е участвал в Балканската и Първата световна война. Чичо ми, най-малкият брат, е паднал убит в последната. И това не е отминало по-голямата част от еврейските семейства в България. Няма да се изненадам, ако добри настоящи "демократи", синове и внуци, духовни и политически приемници на "елита" от времето на "Новия световен ред" на Адолф Хитлер, не, разбира се, на висок глас, пази боже, днес са първи приятели, а техните бащи и деди "спасители" на евреите, помежду си ще рекат: Ега ти... Прилагателните оставям да си ги подберат сами!
Разбира се, можем спокойно да вдигнем рамене и "дълбоко-мъдрено" да заключим, че в многохилядната човешка история и цивилизации са минали и заминали, и много племена и народи. И че народ, на който не достигат жизненост и сили за самосъхранение на своята идентичност и държавност, си отива. А в своята 13-вековна история българският народ е преживял 700 години тежки и злокобни турско и византийско робство. С много кръв, беззаконие и изпитания. И народността издържа, не се затри!
Сега, както никога, главното направление на обезбългаряването е насочено срещу българската славянска идентичност, солидарност и държавност. Същото правят в гротескни мащаби и в Русия, Украйна, Беларус, срещу многострадална Югославия, срещу разпънатата на кръст Сърбия. С какво злорадство и цинизъм нашите медии, особено електронните, вещаят черни прокоби.
Правейки се уж на "обективна", от месеци Ели Юрукова клейми "недемократичния" режим на Милошевич. Змийският й съсък няма край. По "Неделя 150" баш ренегатът Евгени Дайнов обяви, че предстоящите избори в Югославия непременно ще бъдат фалшифицирани! Просто пред очите ни дивият и истеричен антикомунизъм и антисъветизъм прерасна във войнстваща русофобия. Това прави не отсега СДС и управляващата върхушка при всеки случай и повод. Костов, Йордан Соколов, Екатерина Михайлова. Русофобията е навсякъде. И в политиката, културата, търговията. В ежедневието! И никак не е случайна безогледната (и антинародна) атака срещу кирилицата, срещу фундамента на нашата първенствуваща роля в Европа и сред европейските народи, срещу нашите изконни ценности и върхове!
И сметката на псевдоучения залцбургски професор "уж" българист" е скроена тънко и хитро. Призовавайки ни да подменим кирилицата с латиница (уж била комунистически шрифт!?), по-бързо сме щели да получим паспорт за Европа! Повече от примитивно, просташко и махленско... И именно затова професорът-залцбургски, хер Ото Кронщайнер, е получил лично от президента на България Петър Стоянов най-високия ни държавен орден "Стара планина"? А академичният съвет на нашата Алма матер на името (за ирония) на Св.Климент Охридски, сложил началото на славянобългарската писменост и култура и ученик на светите братя, избраха достопочтения професор Ото за доктор хонорис кауза! Струва ми се, че по-голямо слагачество и пошлост, по-голямо, с извинение, гьотверенство (сиреч дупедавство) България, а сигурно и светът не познават.
България е била винаги в Европа. И е белязала върхове на просвета и култура през вековете. Не подлежи на спор, че България е била духовен център за разцвета на славянобългарската писменост и култура. На същата тази кирилица, която така настойчиво ни карат да заменим!
Че сме в преддверието на Ориента, се знае откогато свят светува. Че Ориентът ни е облъхнал и посял и по-други зрънца в нашата душевност и характер, че ни е обгарял с топлота и малко екзотика, че нашите земи са били мост на различни влияния и цивилизации, мисля, че от това не е станало нищо лошо. Славянобългарският етнос е бил достатъчно резистентен и самобитен и не е загубил своя облик и характеристика. Всред чалгата и кючека българинът е живял повече от 600 години. Но нито чалгата е станала елемент от неговата музика, нито кючекът е станал български народен танц!
Но сравнително от скоро се навъдиха башфолклористи, музиковеди, башмузиканти и изпълнители, "граждани на света", които ги обявиха за български "фолк", даже "поп-фолк" и се мъчат да впечатлят, да замаят народа със своите "находки" и компилации. И печелят слава и пари. И разнасят "българщината" по света... Съдбата и историята ни е отредила да живеем от векове в съжителство с турци и роми. Съграждани, комшии и приятели... Но техният "фолк" не е станал наш, а и нашият не е станал техен. Вкусове и табиети различни. Но една пасмина "хора на изкуството" - творци и изпълнители, ни ги прокарват контрабанда, пришиват, лустросват и "приближават", опитват се да ни внушат, че са "наши" и аха, да им повярваме.
И кажи речи, това става почти държавна културна политика, на преливане и "коктейлизиране", на приближаването ни до световните категори, до "омешването" на всичко самобитно и ставането ни на "граждани на света".
Изглежда, че това е голямото упражненине на омешване, универсализиране... Глобализиране! Това, разбира се, е зло и ерозия на духовността на етноса, но не е най-голямото.
Нещата стигнаха до такава точка, че българската държава и общественост трябва да вземат незабавни и ефикасни мерки срещу етническия срив на обезбългаряването на България. Повтарям, опасността в кратък срок българският етнос да стане малцинство в собствената си държава е реална. Реален е и процесът на постепенна асимилация и изчезване... Нужни са закони за съхраняването на България и българите. Преди всичко да се спре демографският срив. Например закони за поощряване на две-три деца. За повече не, за повече санкции. И това да се отнася за всички граждани и етноси в България. Създаване на икономическа среда за стабилизация на семейството, за спиране на изтичането на младите хора и специалистите. Равни права и равни задължения за всички!
Във всяка национална държава основата, гръбнакът, сърцето на нацията се пазят и съхраняват. И затова се коват закони, създадва се обществена среда и поведение.
Изборите догодина - планирана измама
Много дискусии започват винаги, когато на политическия хоризонт се зададат парламентарни избори. Защото доколкото по конституция сме парламентарна република, то ясно е, че излъченото от избирателите мнозинство в Народното събрание гласува и крепи правителството на България. Което правителство пък държи в ръцете си цялата власт.
Затова е съвсем естествено, че начинът, по който се провеждат изборите, се превръща в център на политическите страсти за съответния сезон. Все още помним как всеки парламент и всяко мнозинство правеха закона, удобен за тях. И през 1990 г., и през 1991 г. (когато 4-процентната бариера "изгори" гласовете на една четвърт от избирателите), а и по-късните спектакли с бели или цветни бюлетини, довели до печалната известност на лумпени като Кире Либерало... Е, след 10 години се забелязва известна зрелост на политическите сили. В смисъл, че поставиха овреме въпроса за обсъждане, с тенденция до края на ноември (нека да е до Коледа) евентуалните промени да бъдат гласувани и партиите да са наясно с правилата на играта.
Всъщност промени няма да има. Всички дебати ще завършат с компромис, който ще се изрази в запазване на сегашния избирателен закон.
Капанът е съвсем друг. Никой не се сети за "дребния" факт, че през юни 2001 г. българските граждани ще имат лични карти, на които няма как да се отбележи фактът на гласоподаването.
Всъщност не сме съвсем прави. В интерес на истината, още миналата година от Евролевицата предложиха да се въведат избирателни книжки. Е, пропуснаха, разбира се, да споменат, че това е практика от времето на Царство България, но нейсе, запуши я.
Знаем ние, че Историята на Отечеството започва с Лупи, Поптодоровата Елена и прочие ренегатска сбирщина. Така или иначе, това предложение заглъхна сред грохота на юговойната и компроматните скандали. Сега сигурно някой пак ще се сети за него. И ще започне паника и бъркотия с парламента, които в крайна сметка ще завършат с няколко половинчато решение. Каквото и да обаче, ще бъде такова, че ще осигури преди всичко правото на гласуване на твърдите ядра.
И в крайна сметка не само ще опорочи изборите, но и ще бетонира парламентарното статукво.
Което е и целта на занятието.
Отписват БТК на американска сметка?
Тайно и полека далаверата БТК като че ли върви към своя край.
Две години в. "Нова Зора" осведомяваше своите читатели за всевъзможните опити на управниците ни да харижат единствения български телекомуникационен оператор на когото и да е, стига в джобовете на преговарящите по сделката за приватизацията му да влязат така мечтаните проценти от комисионите. Осведомяваше и предупреждаваше.
През последния месец обаче събитията около приватизирането на БТК започнаха да се развиват с ускорено темпо и вън от вниманието на обществото и на медиите. На преден план бяха извадени компромати и кирливи ризи свързани с първия у нас мобилен оператор "Мобилтел" и неговия реален или подставен собственик Майкъл Чорни. Пукотевицата явно за пореден път е послужила за отклоняване на общественото мнение от важния факт - провал на сделката по продажбата на 51 на сто от БТК на гръцко-холандския консорциум ОТЕ-КРN.
Отново жизнени за националната ни сигурност действия на правителството се покриват с информационна мъгла и зад гърба на обществеността се разиграват съмнителни сделки. Странно е, че покрай всичките шумотевици по изгонването на Чорни и по реалната власт на Грашнов в "Мобилтел" никъде не се появи съобщение за бъдещата съдба на БТК. По страниците на вестниците обаче като рояк скакалци се развъдиха кратки съобщения за очаквани търгове за втори, че и за трети GSM-оператор. А към офертата за продажба на БТК се прикачва ту вторият, ту третият евентуален оператор.
Видни специалисти от сферата на далекосъобщенията пък убедено изказват съображенията си, че би било хубаво БТК да бъде продаден в пакет с GSM.
Хайде, холан - че нали в условията по сделката с ОТЕ-КРN телекомът ни се приватизираше точно в пакет с лиценз за мобилна мрежа! При това джиесемът се разглеждаше като една от най-важните съставки и цената му в сделката бе обявена на цели 200 милиона долара, т.е. една трета от цялата сделка!
Мистериите (или далавераджийското национално предателство?!) продължават да ни поставят в пълен шах. След две години развъртания и пълно покриване на реалните параметри на сделката по БТК, след порои от суперлативи по отношение на успешното повишаване на цената на телекома от 500 на 600 милиона, изведнъж се оказва, че всъщност той е бил предлаган реално за 400 милиона долара, а останалите 200 милиона са били искани за GSM-а, прикрепен към него.
Далаверата в случая е, че на евентуалните купувачи от ОТЕ-КРN е било обещавано да получат пълни права на монополисти върху оперирането с мобилната мрежа, а сегашният мобилен оператор "Мобилтел" да бъде ликвидиран, или поне да бъде заврян в някой ъгъл на телекомуникационния пазар.
Пазарлъците трябва да са били изключително напрегнати. И как не - при тях под въпрос реално е била поставена на абсолютен риск цялата ни национална сигурност.
Случайно или преднамерено, изтеклата в последните месеци информация от Държавната комисия по съобщенията показа, че GSM-мрежата у нас почти изцяло се поддържа от наземните съобщителни съоръжения на Българската армия.
Казано иначе, армейските свързочници са се били (и са!) превърнати в безплатни аргати на частни лица с чуждо гражданство. Нещо повече, държавата официално гарантира сделката с присъствието си в смесената фирма, която ги експлоатира.
Месеци след драматичния развой в началото на годината, когато се разбра, че батакът около БТК е прекалено голям, за да изскочи от приватизирането й реален резултат, и след като най-накрая управляващите се престрашиха да обявят, че сделката с гръцко-холандския консорциум е зациклила, започва да става ясно, че разминаването не се дължи толкова на прекомерните искания на консорциума, колкото на предварително заложената от наша страна невъзможност за успешен завършек на продажбата.
Безкрайно ниската цена на БТК от 400 милиона долара (при реална стойност на пакета от 51 процента за не по-малко от 1,5 милиарда долара) явно е била примамката, за да се изюдят ОТЕ-КРN да платят 200 милиона долара за GSM. Цената на мобилен оператор от подобен тип обаче варира по света от около 200 до 50 милиона долара. При условие, че на пазара у нас ще има още два мобилни оператора, то, колкото и да е наситена мрежата, реалната цена на лиценз за подобна телемрежа не би могъл да надвиши сумата от 25-30 милиона долара.
Кълбото на далаверата наистина започва да се разплита
Вече става напълно ясно, че при началния етап на приватизацията правоимащите са подхождали към приватизацията на БТК абсолютно мародерски. С единствената цел да натъпчат по най-изгоден начин собствените си джобове. А въпросите за целесъобразността на бъдещата сделка или за националната сигурност, изобщо не са били на дневен ред. Откритата наглост и алчност на родните приватизатори от правителствения кръг обаче довежда до зацикляне на преговорите и до проточването им във времето. Паралелно с това явно се е променяла и политическата обстановка на полуострова, а извън полезрението на българина са се навъртели геостратегически сделки по разпределение на чуждото влияние в страната ни.
С абсолютна сигурност днес можем да кажем, че още някъде в края на пролетта на тази година правителството е знаело, че на сделката с ОТЕ-КРN е сложен пълен кръст. Не са били наясно само от консорциума и затова са продължили отчаяно да се опитват да постигнат покупката на 51 на сто от телекома ни, дори след като нашите преговарящи са започнали да поставят видимо неприемливи условия.
Истината излезе наяве през август когато Веселин Стойков подаде оставката си като шеф на Държавната комисия по далекосъобщенията и тя моментално бе приета, а заместникът му Иван Таушанов веднага зае поста му, сякаш предварително е бил подготвен за предложението. И тази рокада бе представена пред публиката като причинена от страничните всъщност проблеми с раздаване на радио- и телечестоти и далаверите около тях.
Разместванията на пластовете обаче изгърмяха бушона Стойков, за да не си отиде министърът на съобщенията Антони Славински - истинският играч в полето на телекомната далавера и бивш шеф на Комисията по пощите и далекосъобщенията.
Скандалът е грандиозен и все още се потулва, но рано или по-късно ще избухне с неподозирана сила. А това ще стане в момента, в който се обяви следващият купувач на БТК.
В медиите вицепремиерът Жотев обяви с половин уста, че сделката с холандско-гръцкия консорциум се е провалила, но съобщението бе толкова лаконично и казано с такава небрежност, като че ли ставаше въпрос за някаква дреболия. Де да беше така.
По-миналата седмица същият Жотев, отново по същия дискретен начин, разкри, че вече се търси нов купувач на БТК, но този път на него нямало да му се предлагат 51 на сто от пакета с акции на БТК. Причината според вицепремиера била, че напрежението в района се било повишило и сега вече България трябвало да бъде по-внимателна към националната си сигурност.
Хайдее!
Че когато преди две години предлагаха 51 на сто от телекома ни, никой от продаващите го ли не бе поне малко от малко предвидлив, за да си помисли, че покачване на напрежението винаги може да има и че ако днес в селото цари пълно спокойствие, утре междумахленската война може да избухне и заради един декар лозе или леха домати!?!
Не че не е ясно и видно, но излиза, че допреди месец сделката за БТК се е правела едно към гьотора без никаква мисъл за бъдещето и една през последните един-два месеца управляващите у нас са разбрали, че националната сигурност не е само за днес, но и за утре! А така!
И дотук пак можеше да се примирим с безобразията и откритата наглост, ако с последните словоизлияния и открехвания на завесата отново не се опитват да ни хвърлят прах в очите и да пристъпят към поредното национално предателство. Жотев потвърди, че на новите купувачи ще се предлага дял от БТК между 35 и 51 на сто, но не на всяка цена 51 на сто. Някак встрани остана другата част от твърденията му - че без значение на притежавания дял, управлението на родния телеком ще се повери на бъдещия купувач.
От лаконичното слово на вицепремиера не се разбра за какво управление става въпрос - на чисто икономическото или изобщо на цялостното стратегическо управление на БТК.
А всъщност това е основният въпрос
Отговорът му обаче ще дойде едва при обявяването на купувача. А то ще стане още в началото на следващата година и сделката по продажбата на БТК ще бъде осъществена още преди предстоящите избори. И основното в бързането този път вече няма да са парите, нито комисионите.
В основата на бъдещата сделка твърдо ще са залегнали открити геополитически интереси. При това интересите на САЩ. А фирмата купувач ще е американска - все едно дали ще се прикрива зад някоя офшорка, или ще действа чрез името на своя европейска дъщерна компания.
За дълбоката конспирация около БТК не би трябвало никой да знае. В околното пространство през последно време обаче се превъртяха няколко факта, чието съпоставяне неминуемо води до един извод - ЦРУ има нужда от свой фронтпост на Балканите и той не е набедена Македония, а България. Този преден пост не би могъл да функционира пълноценно, ако американското разузнаване не е сложило ръка на комуникациите в региона ни и в случая - в България.
Така цената на БТК вече остава на втори план и реално е без някакво съществено значение. Ако от Вашингтон дадат по-висока от досегашната, дипломацията ни ще я обяви като постигнат успех. Ако американците предложат по-ниска цена, доводът ще е, че провалената сделка с ОТЕ-КРN е свалила цената на телекома.
Горното твърдение за дългата ръка на ЦРУ би могло да се изтълкува и като шизофренна мания или опит за сензация.
Фактите обаче са по-силни от предубежденията и от опитите за прикриване на истината. През август у нас на изненадващо и странно посещение бе шефът на ЦРУ Джордж Тенет. Причината за визитата му така и не бе оповестена и догадките около нея си останаха само догадки. Две седмици след това от Румъния дойде съобщението, че американската телекомпания GTE се оттегля от ръководството на румънската "Ромтелеком", която управляваше заедно с гръцката ОТЕ. При това американците обявиха, че няма да се възползват от правото си да закупят полагащата им се част от румънския телеком. Действията на GTE бяха оправдани със сливането й с друг гигант от телекомуникационната сфера - "Бел Атлантик", и с новата стратегия на конгломерата.
"Бел Атлантик" обаче отдавна е известна с връзките си с ЦРУ и множеството услуги, които е правила в миналото, а прави и днес, на федералната агенция. В същото време сътрудничеството между GTE и ОТЕ на румънска почва явно е показало, че гърците са твърде опасен съюзник със собствени интереси на Балканите, които невинаги съвпадат с интересите на САЩ.
Стратегическа грешка е било и навлизането в балканските съобщителни връзки чрез румънския телеком, който е бил по-малко подозрителен, но за съжаление и безкрайно неудобен и непрактичен за реална дейност.
Така веригата се навързва в логичната си последователност - скъсване на преговорите у нас с КРN-ОТЕ, оставката на Веселин Стойков, посещението на Джордж Тенет, изтеглянето на GTE от Румъния, обявяване на нови условия по привличане на кандидат-купувачи за БТК.
Всъщност би трябвало да говорим за оферта към Купувача на БТК, защото той е ясен.
Не са ясни само неговите условия, а те ще бъдат и условията по продажбата на телекома ни. Затова и г-н Жотев се чуди как да формулира "новата стратегия по продажба" и отново излиза с мъгляви предположения. Е, как да са ясни, когато Тенет е съобщил, че купува БТК, но не е дал конкретните цифри!
Апендикс: Часове преди редакционното приключване на броя БТА съобщи, че американо-ирландската фирма "Кейбъл" (зад която се провижда един познат образ на унгарски по произход мултимилардер) планира изграждането на паралелна на БТК телекомуникационна кампания. В услуга на "Кейбъл" правителството на България е създало междуведомствена група за "институционално подпомагане".
Ако новата мрежа бъде изградена, то БТК престава да е необходима на приятелите от Ленгли, цената на телекома ни пада до шепа жълти стотинки (както и предвиждахме), а работата на ЦРУ у нас става още по-блага.
И хептен независима... Преброяването на "дивите сърби"
Последните, все още неприключили напълно избори в Югославия, са по същество допитване до народа относно кардиналната насока на бъдещето му.
Допитване като тези, които преди няколко десетилетия се устройваха на някои колониални народи, за да се произнесат дали искат да си останат колониални или предпочитат да се сдобият с независимост. В случая с Югославия също става дума за независимост. Само че с обратен знак. На стара и суверенна нация се предоставя възможност да потвърди това си качество, или да капитулира пред новите кандидати за господари на света и да се превърне в периферийна територия на "нов световен ред".
Същинският, макар и умишлено изхвърлен на заден план от западните медии избор, този за парламента, където е съсредоточена реалната власт в страната, бе направен недвусмислено в полза на независимостта. В двете камари на новия законодателен орган силите, противопоставящи се на глобализма, получиха пълно мнозинство.
С президентската институция обаче изборът все още не е избистрен.
"Преброителите" и г-н Кощуница
Още неприключил първият кръг от президентските избори, от Вашингтон дойде съобщение, че е осъществил компетентно и безапелационно сортиране на оживелите след изблиците на атлантическа обич сърби и черногорци, като при преброяването на "дивите" и питомните се установило безспорно преобладаване на вторите.
Малко уточнения.
"Дивите" сърби бяха обявени за необлагородена балканско-панславистка-православна порода, недорасла за отказа от националния си суверенитет. Практика, прогласена от президента на всички българи, интимно наричан бат'Петьо, от трибуната на цели две поредни сесии на Общото събрание на ООН.
Питомните евроатлантически сърби са изведени от първата порода чрез генно-доларово инженерство и имат съвсем други поведенчески характеристики. Те са ни познати от питомните българи като г-н Агов, г-н Дайнов и други г-да и г-жи, сини народни представители.
Тук няма да повтаряме всеизвестната истина, че евроатлантическите преброители (установили по незнайни пътища безапелационна победа на Воислав Кощуница още в първия тур) по кадрови състав се припокриваха почти едно към едно с екипа, който отразяваше преди година доблестната миротворческа акция на натовската авиация срещу югославските телевизионни студии и служителите им.
Както и преди, пръв се обади лондонският външен министър със странен поглед Робин Кук, който възвести победата на Кощуница и поражението на Милошевич. Последният той окачестви като "президент с пречупен гръбнак". Последваха го Клинтън, Ширак и Шрьодер и други, още по-малки люде. Не закъсня да възтържествува и Романо Проди, приятел на Дьорд Сорос и по съвместителство пръв паневропеец. Хавиер Солана, с нова служба и стара дресировка, привично разкърши мъжествено бедра в устрема си към микрофона и с дрезгав контраалт ощастливи слушатели и зрители, че вече и целокупните югославски народи споделят неговите, на Солана, правилни ценности. Тезата му повтори и г-жа Мадлен Олбрайт, но не се видя каква точно брошка носеше на ревера си.
В този хор липсваше само тържествуващият фалцет на Джейми Шей.
Дотук, добре. Само че - може ли да се вярва в компетентността на тези преброители?
ПЪРВО, те не назоваха източниците на своите числа. Нито самите числа.
ВТОРО, и по-важно, те цели два пъти напълно се провалиха в смятането.
По време на предишната миротворческа агресия срещу Югославия те преброиха в Косово първо 800,000 албанци, избити от лошия комунистически диктатор Милошевич. После ги намалиха последователно на 500,000, 100,000 и 10,000. Накрая в провинцията откриха по-малко от 2,000 трупа, на които не можа да се установи националността и вярата. Нито пък конкретните причини за смъртта. Документалните свидетелства, че повечето от тях са жертви на натовските бомбардировки, съвсем разбираемо бяха приглушени от правилните медии. И много хора не научиха тази истина.
Конфузиите с "преброителите" не свършиха дотук. Не можаха да преброят както трябва и "дивите" униформени сърби и агресивното им въоръжение. Обявиха, че в Косово е имало 100-хилядна югославска войска и че демократичната авиация е унищожила стотици югославски тоталитарни танкове и самолети. След прекратяването на военните действия от провинцията излезе над 200-хилядна югославска армия, лишила се само от 13 танка и приблизително толкова летателни средства.
Някогашният депутат Георги Петров, когато участваше в преброяването на гласовете във Великото народно събрание, преди да въведат електронната система за гласуване, все докарваше общия брой на народните пратеници на повече от 400. Дори той обаче никога не правеше грешки в натовските мащаби.
Лесно ли се поддържа патриотизъм?
В този етап от усилията си за пречупване на Югославия американците се охарчиха доста по-малко от преди. Хвърлиха в югославския референдум някъде между 100 и 150 милиона долара. Сума, надвишаваща с пъти началните задокеански инвестиции в нашенското седесе, но с още повече пъти по-малка от милиардите, използвани преди година за избиване на сръбски жени и деца с бомби и ракети от 12 километра височина.
Любопитен е основният коз, разигран от Вашингтон като сръбски аналог на нашенските Черен Петър и Черен Иван: Воислав Кощуница. Американският избор не бе случаен.
Имаше ли смисъл за САЩ да инвестират в друга кандидатура и да разчитат на някакъв шанс? Едва ли.
Зоран Джинджич с александърйордановския му шарещ поглед на джебчия в автобус и всеизвестната му репутация на американски слуга нямаше да може да излъже никого. Нито пък Вук Драшкович, скрил заешко сърце под вънкашност на православен светец-убиец на лами. На красавеца Мило Джуканович, с облик на средиземноморски прелъстител, пък две трети от хората в кабинета му са в компютрите на италианските служби за борба с контрабандата и трафика на наркотици. Другите претенденти за атлантически месии по-добре да не ги описваме: нашенски кинжалски и евроляв типаж.
Нека запознаем читателите с изявления на Кощуница, илюстриращи в основни линии това, което обяви за своя лична платформа, за да разберем значителния брой подадени за него гласове на първия тур и шанса му да провери още веднъж влиянието си сред гласоподавателите. (Виж "Yugoslavia to rejoin World with Sovereignty" by Misha Savic, Associated Press, September 25, 2000.)
"Югославия ще излезе от външнополитическа изолация и ще нормализира отношенията си със света... Неин приоритет ще бъде "връщането в организациите, на които някога бе съосновател: ООН, ОССЕ и... Международния валутен фонд".... Югославия "няма да бъде ничий протекторат"... Без да ги назовава поименно, Кощуница разкритикува и бившите комунистически страни, които според него се съгласили да се присъединят към международни организации "без много-много да ги е грижа за тяхната независимост и за тяхната свобода в отношенията им с външния свят" (Б.а.: Според АП визирал най-вече Унгария, Чехия и Полша.) Югославия нямало да бъде "ничий васал"... Кощуница разкритикува и натовските бомбардировки срещу босненските сърби от 1995 г. и срещу цяла Югославия от 1999 г. Заяви, че няма да предаде Милошевич и сътрудниците му на "съда на ООН за военните престъпления в Югославия" и окачестви съда като "политическа институция". Цитираме: "Той дори не е международен съд, а американски инструмент за упражняване на натиск, който на всичко отгоре променя собствения си правилник по време на процеси, нещо, което е недопустимо от юридическа гледна точка".
Всичко това звучи, общо взето, достойно. Казвам "общо взето", защото цитираните от претендента организации при агресията срещу Югославия в една или друга степен позволиха да бъдат отклонени от писаните им принципи и станаха съучастници в нея. ООН, административно оглавена от много правилния чернокож Кофи Анан, улесни антисръбските репресии в цяла бивша Югославия и по същество благослови натовските бомбардировки. ОССЕ се саморазобличи като структура, все още доминирана по много начини от американските неевропейци. И съвсем не само като смокинов лист на "наблюдателската" мисия на американския о.з. генерал Уилям Уокър, която организира в Косово провокацията, необходима за започването на агресията. За възможността от съчетаване на МВФ със суверенитет, по-добре да не говорим.
Що за човек е Кощуница? Идеалист със собствена концепция за съвместяване на родолюбието с регионалната интеграция и вярващ искрено, че от висотата на поста си ще я наложи и на пъстрата еничарска сбирщина, която по американско нареждане го издигна за знаме? Човек, макар и неглупав, но страдащ от желевския синдром за месия?
А и как мисли да убеди в правилността на своите възгледи бъдещите си натовски събеседници? Та нали именно тези хора са автори на глобалния новоговор, при който от десет години насам думата "патриотизъм" бе изхвърлена от обръщение. А не по-малко достойният й синоним "национализъм" бе приравнен в общественото съзнание с шовинизма и ксенофобията? На същото извращаване сега се подлага и думата "суверенитет".
Бъдещето ще покаже. Още в първите дни след първия кръг на изборите обаче Кощуница позволи образът му на силна и почтена личност да започне да се размива. Започна да приглася на тези, които без всякакво основание го обявиха за победител, и да отрича необходимостта от втори кръг на президентски избори.
Защо се страхува от тях, след като води с цели 8 процента пред Милошевич? Та нали до този втори тур остават само две седмици? Толкова ли му е трудно да издържи 14 дни напрежение, след като народите, които иска да оглави, издържаха 78 дни бомбардировки, преди правителството им да постигне приемлив компромис с агресора?
И още нещо. Можеш ли да застанеш начело на явната платена чужда агентура в родината си и да продължаваш да претендираш за патриотизъм? Майка Тереза, ако се бе преквалифицирала на управителка на публичен дом, щеше ли да запази репутацията си на свята жена? Подопечните й щяха ли изведнъж да се сдобият с благочестието на монахини? Такива чудеса досега в политиката не са ставали.
Някои измерения на безграничността или как НАТО обича сърбите
След окупацията на сръбската провинция, където от бомбардировки загинаха около 2,000 души, за една година бяха убити още 1,027. От тях 902 бяха сърби. Безследно изчезнаха други 945 души, от които 902 сърби. Близките на изчезналите повече от основателно се боят за съдбата им, защото се появиха доказателства, че прагматичната АОК в духа на повелите на новото време е добавила към търговията с наркотици, бели робини, оръжие и крадени икони и един нов бизнес - търговията с човешки органи. Някои от тези близки вече получиха писма да заплатят по 50,000 от въведените от д-р Бернар Кушнер като официална валута в провинцията германски марки, ако искат да видят роднините си живи и цели. Разнасят се непотвърдени, но и неопровергани засега слухове, че за успешния пласмент на тези органи в платежоспособното западно направление съдействат и членове на хуманитарната организация "Medecins sans frontieres" ("Лекари без граници") (Б.а. - виж статията на френския журналист Ив Батай в "La Lettre geopolitigue", от юни т.г.)
Някога един друг доктор в хилядолетния райх, Йозеф Менгеле, също проявяваше подобно безгранично тълкуване на лекарската етика, но движен от идейни и научни подбуди.
Безгранично е и благочестието на някои местни и особено чужди мюсюлмани. Близо половината от задействаните след окупацията на провинцията около 500 "хуманитарни" организации са ислямски фондации. Базирани са главно в страни с доказан правилен цивилизационен избор като Кувейт, Саудитска Арабия и петролните шейхства от Залива. Някои от тях публично обещаха на местните правоверни за всеки разрушен православен храм да им дадат средства за построяването на две джамии. По разбираеми причини, точно такова съотношение на практика не се получава, тъй като част от петродоларите се изпаряват по пътя. И то според известната и у нас логика "добри пари - в добри ръце". В края на краищата и арнаутската мафия храни семейства. При това многодетни.
Православните черкви обаче се унищожават. В интерес на истината техните икони и църковна утвар престанаха да споделят съдбата им, след като се установи, че могат да се пласират не по-безуспешно от човешки органи... Всички помним творбата на Любен Каравелов, в която за съда е компетентен само "турчин свидетел". В Косово на гаулайтера д-р Кушнер тази стара реалност се възпроизвежда. Достатъчно е сърбин да бъде набеден за военнопрестъпник от албански свидетел, за да бъде арестуван от миротворците и изправен пред съдия-албанец. Обратното досега не се е случвало.
За униформените и цивилни атланти на д-р Кушнер свята и неприкосновена е само собствената частна собственост. Сръбската - не! Сръбските мини в Трепча бяха окупирани от натовци под умишлено смехотворен предлог и предоставени за стопанисване на групировка с основен акционер Сорос.
Неизбежно се натрапва историческата аналогия със западноевропейските кръстоносци, които навремето, уж преминаващи през Константинопол транзитно, го оплячкосаха и забравиха за освобождаването на Божия гроб.
И една на пръв поглед маловажна, но много показателна подробност, която Кщуница би трябвало да знае. При показните срещи на окупационната администрация с представители на различните общности сърбите демонстративно се дискриминират по всякакви начини: след деловата част албанците заедно с окупаторите обядват в ресторант, а на сърбите се предлага сандвич и безалкохолна напитка. Третиране, еднотипно с това на чернокожите в ЮАР по време на апартейда и на рускоговорящите жители на някои балтийски републики днес.
И още, че правозащитните организации на Запада от типа на "Амнести интернешънъл" и "Хюмън райтс уоч" се интересуват от косовските сърби толкова, колкото и от балтийските руснаци.
Сандвичите, разбира се, не са първата грижа на сърбите, чиито близки са отвлечени от АОК.
За кого работи времето
Представителите на т.нар. български политически елит в оценката на събитията по света и у нас и около нас предпочитат да боравят с прости категории. Историческото време се измерва с продължителността на мандати, светът се разглежда в бели и черни краски.
В представите на този елит САЩ са не просто силни, а всемогъщи. По тази логика правителствата, набедени от Вашингтон за врагове, са обречени, и противопоставянето или даже неутралитетът към американската агресия срещу тях се оценяват като губеща карта.
За единствено разумна основа за поведение се възприема максимата, заложена в американската поговорка "If you can't beat them join them" ("Щом не можеш да ги надвиеш, по-добре се присъедини към тях"). Нюансиране на нашенската "мъдрост" "преклонената главичка остра сабя не сече". Нюансът обаче не е маловажен.
Не му е тук мястото да занимавам читателите с обхватни анализи и дългосрочни прогнози за световното развитие. Да си затваря обаче човек очите пред разширяващите се пукнатини в натовското "единство" и засилващия се отпор към глобализма от страна на държавите и народите, които не искат да бъдат "похарчени", е не само неразумно, но и опасно.
Поведението на синята администрация към събитията отвъд западната ни граница е напълно разбираемо. При непрестанно и изглежда и необратимо ерозиране на вътрешната ти социална и политическа опора е логично да търсиш политическо оцеляване в засилена външна благосклонност. Придържайки се към старата максима, че в слугуването никога няма опасност да бъдеш обвинен от господаря си в престараване, Стоянов, който няма гръбнак за пречупване, Костов и по-низшите сини чинове се надпревариха в извисяването на гласове в антиюгославския пропаганден хор.
Тук е невъзможно да пропуснем превръщането на нашето Отечество в брънка от американския военен обръч, образуван от Вашингтон около Югославия в дните на изборите.
Към американо-английските военноморски сили в Адриатика и американо-хърватските военни маневри в Хърватско бе добавено и провокационно по същество военно шоу на наша територия. Присъстващият турски военен министър с многозначителното име Чакмакоглу се закани на сърбите, че може повторно да бъдат нападнати в името на демокрацията от атлантическо-анадолски тип, а Роженският герой побърза да потвърди думите му.
Българите няма как да не бъдем нащрек след подобни приказки.
Разправата с българския индустриален интелект
Красноречив е примерът с бронетанковото производство. Завод "БЕТА" бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Оборудването му е уникално: 4000 и 2500-тонни преси; гилотина за ламарина с ширина 3200 мм и дебелина 25 мм; линии за газово и лазерно обрязване на метални листове; камери за обемно отгряване на цели танкови корпуси; тежки металообработващи машини; прибори за двукратен контрол на заваръчните шевове; много кантователи за танкови страници и за цели корпуси; стендове за изпитания и настройки, включително за прострелване на бронемашини.
Някои технологии са единствени в света - само у нас носещите алуминиеви ролки на ходовите вериги са изцяло ляти по метода за леене с противоналягане, което им дава важни предимства. Произвеждахме разнообразни модификации: универсални бронетранспортьори, амфибии, спасителни, санитарни, специлно защитени срещу газове и радиационна среда, танкове с оръдия 122 мм, снабдени със съвременна радио- и оптикоелектроника. Те отговаряха на съвременните изисквания и имаха добър външен пазар.
Сега това производство е пред загиване. България ще закрие най-старото си машиностроително производство, което има едновековна история.
И за това носите отговорност, вие, г-да управляващи след 1989г.!
Леката и хранителната индустрия са отрасли, чието развитие бе забавено под действието на политикономическите догми на социализма, главно извън България.
Еуфорията след 10 ноември 1989г. създаде илюзия, че настъпва златен век за тези подценявани отрасли. Случи се обаче друго. Което добре се вижда от следните.
Вижда се, че за последните 10 години старите грешки не само не са отстранени, но и са увеличени от 2 до 10 пъти! Цифрите показват, че шумът за бързо развитие на тези отрасли като новостратегически е бил заблуда, зад която се крие целта да бъде разбито българското производство, да се открие вътрешният ни пазар за чуждестранни стоки - по-скъпи и по-некачествени от нашите!
България има забележителен интелектуален потенциал в леката и хранителната индустрия. Коренът на някои специалисти се крие в старите сливенски, казанлъшки и габровски занаятчийски и начални индустриални родове. След 1980г. само за 6-7 години те показаха, че са в състояние да обновят технологически и продуктово цели клонове на тези отрасли. Трябва да се помнят имената на стопанските ръководители като Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Илия Пачев, Дора Белчева, Жеко Георгиев, Илия Геогиев, Стоян Жулев, Стоян Киндеков, Петър Петров, Павел Цветански, Иван Недев, проф. Дамянов, Боян Боев, Иван Шипчанов, Пантелей Митов, Гено Станчев и много други, които ръководиха изграждането и развитието на заводи и обединения, равняващи се по технология, оборудване и организация на най-добрите европейски еталони. През този кратък период:
Пак по това време се раздвижи хранителната индустрия:
Тези примери показват, че бе намерен пътят за модернизацията и развитието на най-близките до населението отрасли. Вместо подкрепа и бързо развитие, този опит бе захвърлен, пазарите - изоставени, производствените мощности - разбити и унищожени.
Огромната вина и отговорност за това носите, вие, управляващите след 10 ноември 1989г. Същите, които след 10 ноември полагате големи усилия да заличите истините за промишлеността до 1989 година. Обругавате създаденото, премълчавате неоспоримото, фалшифицирате цифри и събития, рушите всичко, което може да събуди спомени.
Главната мишена в тази канонада е индустриалният интелект на България
Очевидно местните компрадори са получили от новите колонизатори заповед: "Изкоренявайте индустриалното мислене".
Изпълнението й започна още от началото на 1990 година. Изгряваща звезда от БКП, прераснала в слънце на Евролевия фронт, преминала впоследствие през много партии и движения, заявила в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев: "Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35- годишна възраст". Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: "Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти". Заканата обаче бе изпълнена. За няколко години от индустрията бяха изхвърлени голямата част от конструкторите, технолозите, проектантите, стопанските ръководители, научни дейци от ведомствените и от националните институти.
Коварен ход срещу индустриалната интелигенция беше представянето й като закостеняла, неразбираща новото, като сляп привърженик на "живковизма". Използвана бе особеността, че индустриалците не владееха политическите пируети. Строгите изисквания на материалното производство ги бяха възпитали в професионална устойчивост. Постоянният контакт с обикновените хора съхраняваше нравствената им чистота. Затова истината беше: индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време. Тя първа направи практически стъпки за основни промени:
- Още през 1966 г. създателят на "Балканкар" инж. Пантьо Карапантев изгради в Ловеч малко смесено предприятие с италианския гигант "Фиат" за монтаж на леки автомобили.
- Година по-късно генералният директор на "Металхим" генерал инж.Георги Ямаков построи в Пловдив смесеното предприятие "Булгаррено" за производство на леки автомобили. За 3 години то даде на пазара ни 5 хиляди автомобила.
- През 1967 година бе подготвено създаването с японски групировки на смесена фирма на основата на Варненската корабостроителница. В навечерието на обявяването съветски бюрократи отмениха договореността.
- През 60-те години по инициатива на Стоян Сюлемезов бе сключен един от първите договори между социалистическа страна и английската "Швепс", а по-късно с "Кока-Кола" и "Пепси-Кола" за производство на безалкохолни напитки.
През 1962-1966 г. бяха закупени десетки западни високи технологии и оборудване: Заводът за германиеви полупроводници от фирмата CSF, Франция (по инициатива на инж.Данчев); Заводът за метален обков, вкл. стан за студено валцоване на ленти (по инициатива на инж. Димитър Валев); заводите за пластмасови кондензатори; за ферити, за санитарна арматура в Севлиево; за диамантни и други режещи дискове в Берковица; за кабели в Бургас по инициатива на инж. Иван Леков и много други.
Тези примери могат да бъдат удесеторени с опитите за смесени промишлени дейности на химията, металургията, леката и хранителната промишленост.
За съжаление инициативите на индустриалната ни интелигенция нерядко приключваха бързо. В добрия случай това ставаше със затихване, без осезаеми последици за инициаторите. Не липсваха и усложнения. Консервативната част от държавното и партийно ръководство посрещаха враждебно новите технологични, иновационни инициативи за създаване на по-свободен пазар и конкуренция и засилване на международните икономически връзки. Те виждаха в тях заплаха за идеологическите си догми и прибягваха към драстични административно-наказателни акции. Известен е случаят с Георги Найденов, генерален директор на "Тексим". Директорът на Института по пластмаси в машиностроенето инж.Тодор Чолаков излежа в затвора 3-годишна присъда по доноси. Пак по донесения генералният директор на ДСО "Корабостроене" инж. Георги Георгиев бе поставен под 6-месечен домашен арест. Семейство доц.инж. Георги Костов и инж. София Чолева след брутални гонения бяха принудени да напуснат за 5 години България. В 1980 година се върнаха, създадоха с помощта на Българска стопанска камара първото в България предприятие за детайли от пластмаси "Ипома", поставено при пълна икономическа самостоятелност.
По едно безпрецедентно проучване, което си разреши Българската стопанска камара през 1983 година, само текущите следствени дела срещу стопански дейци бяха 339, без приключените съдебни процеси.
През 80-те години опитите на индустриалната ни интелигенция за утвърждаване на нови пътища за икономическо развитие на България се засилиха:
- "Металхим" при ръководството на инж.Илия Гунчев и със съдействието на Българската стопанска камара (БСК) отново договори сътрудничество с "Рено". Към 1992 г. трябваше да стигнем годишно производство на 120 хиляди леки автомобила.
- По инициатива на БСК бе подписан договор с немската фирма "Оби" за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Сградата на първия от тях бе построена край Пловдив.
- Група наши специалисти, водена от представителя на БСК д-р инж. Божидар Данев уточниха с американската фирма "Бърлингтон" преустройството на текстилния завод в Кюстендил за производство на дънкови платове тип "Деним" за вътрешни нужди и за експорт в източните страни.
- БСК съдейства да се договори с холандската магазинна верига "Беренберг" изграждането у нас на магазини за стоки за личния двор и за дребното селско стопанство. Първият от тях бе построен в Хасково, но сътрудничеството бе прекратено след 1989 година.
Сам воинът не е войн
Тази стара народна мъдрост, за която аналогични поговорки имат почти всички народи по света, е на път още веднъж да се потвърди и в нашето политическо битие. Този път в лицето на сегашния президент Петър Стоянов. Последните маневри около неговата личност говорят ясно, че той вече е персона нон грата за Командира. А следователно и за СДС.
Защото вече и децата знаят, че богословът-политолог Явор Дачков в момента не е нищо друго, освен гласът на Костов. Иначе няма да се държи толкова арогантно не само с гостите си в студиото, но и с цялата новинарска гилдия. И най-важното - в студиото му да звучат именно тези гласове, чрез които всъщност се изявяват явните и тайни помисли на Иван Костов.
Така и миналата неделя в ефира прозвуча гласът на Светослав Лучников - без съмнения най-върлият син талибан, който винаги е държал за "правилната" линия още от времето на Хаджи Филип Кенеди.
Лучников хвърли ръкавицата на Стоянов. И той я пое, но по своя адвокатски маниер. Сиреч, не съм съгласен, с всичко, което става в държавата, но не мога без СДС.
Пловдивският бракоразводчик, както сме писали неведнъж, все пак е с две глави над веселиновското селянче Ж.М.Ж. И добре знае, че в България няма място за независими и надпартийни лидери. Освен, разбира се, за царя. Когото впрочем Лучников също "сгази", наричайки го "политически нестабилен човек".
С една дума, започва битката не само за парламента, но и за президентското кресло. Засега козовете са все пак в ръцете на Петър Стоянов, който освен на относително висок рейтинг, може да разчита и на противниците на Костов в самото СДС.
И да не е вярно вече, че "Той е! ", той обаче знае - сам воинът не е войн, дори и в чисто политическия смисъл на думата. Освен ако не му е писнало и вече не се оглежда за почетна синекура я в ООН, я в някоя от специализираните организации на световната общност... Или пък не е решил да излезе от играта, отмъщавайки си на талибаните, като в нужния момент прехвърли топката на "човека от Мадрид".
До време и това ще стане ясно.
Шегобийци
Изглежда, вече е назряла необходимостта да се селекционират словесните "бисери" на нашите управници, защото наистина ще бъде "за народа загуба велика", както се е изразявал Иванчо Йотата, да се попилеят без следа мудрейшите словоизвержения на сините главчовци.
Те един друг се надпреварват да ни разтушават с гламавщини в иначе скудното ни битие. И добре, че го правят, иначе как щяхме да научим за невинната страст на Данчо Ментата да колекционира вратовръзки, чийто брой е вече надхвърлил 800 парчета. Е, някой завистчия тук може да каже, че отчаяният българин отдава предпочитанията си към вратовръзка от сезал, когато реши да отиде в един по-добър свят. Но Данчо Ментата, разбира се, няма никакво отношение към това. Той е просто само един колекционер на шарени парцалчета.
Съвсем наскоро научихме, че и най-мръсните пари не миришат, щом се използват за благородни цели - да се купят примерно лигавчета за дома за сираци. Това биде заявено твърде сериозно от една твърде сериозна дама. Мъж й пък сега се раздира от хамлетовско двоумение - да съди ли Първанов за обида, че го бил нарекъл не Командир, а Кръстник, или да не го съди. И се гласом пита човекът, ако отиде на суд, дали няма да се получи противоречие между интересите на Семейството и интересите на държавата. Май ще надделеят интересите на държавата, както по всичко личи, щото тя си му е нещо като любовница, а пък жената си е жена, същество търпеливо и поносливо.
Но ето че и най-скучният министър в кабинета, тоя на просвещението, проф. Димитър Димитров, най-внезапно и той ни изненада като стар кръчмарски шегобиец.
Тя случката станала във Видин, на среща с местното учителство. Даскал един по физкултура поставил въпроса за школското отопление през зимата. И великият министър най-сериозно отговорил така: "Като сте преподавател по физическо, за какво ви е топло. Калявайте децата по стартански."
Добре, че проф. Димитров не е министър на здравеопазването. Защото ако би бил такъв, и воден от своята спартанска логика, като нищо би наредил кекавите, недъгавите, недоносените деца да бъдат изхвърляни барабар с ковьозите. Щом спартанците тъкмо така са постъпвали - онова, което не се е раждало с бицепси, направо го хвърляли от една висока скала.
Шегата си е шега, но напоследък с нас започнаха прекалено много да се шегуват.
Мине се не мине време и като на шега ни вдигнат цените на какво ли не. Потреблението пада, но статистиката шеговито отчита ръст. Доходите падат, а нам се казва, че спестовните влогове се увеличавали. Безработицата расте, но това не било безработица, а структурна промяна в системата на заетостта.
Майтап!
Сега просветният министър ни съветва да се превърнем в спартанци. Хубаво, ама защо той не даде пример и да си изключи парното в кабинета. Защото на чужд гръб и сто тояги са малко.
Не в спартанци, в снежни човеци искат да ни обърнат. Ако се и окосмим - още по-добре.
Шегобийци!
Но до'ще време и ние да започнем да се шегуваме, като подхванем да бръснем шегаджиите без сапун. Зер, изборите наближават. И тогава ще се разбере кон боб яде ли, петел оцет пие ли и как се вика на дърт ходжа пезевенк!
Много неща ще се разберат. Скоро!
Post factum
22 септември:Малцина българи се впечатлиха от празничните обреди на 22 септември. Зер, Отечеството ни е на ръба на пропастта, от която няма връщане, а нашите управници бодрячески се хилят по площадите и пред паметниците на минала слава... От друга страна, пречупените гръбнаци на днешните представители на българската политическа класа представляват най-безупречно синдрома на конформизма. А историческото наследство на този ден е толкова красноречиво, че всеки, който го използва за политически "дивиденти", не е нищо повече от един "гьонсурат".
Притчата за голия цар или ода за лицемерието
Всъщност какво се е случило на 22 септември 1908 г.? България е била провъзгласена за независима конституционна монархия. От Освобождението до този ден тя е била васално княжество на Отоманската империя. По време на васалитета осъществява Съединението и побеждава в Сръбско-българската война; преживява абдикацията на княз Александър Батенберг, периода на управлението на Стефан Стамболов, когато се полагат основите на модерното европейско развитие. С други думи българската държава никога в този период не се е допитвала до суверена. Политиците й са вършели, каквото трябва. Сиреч, през цялото време политиката им е била независима.
По ирония на съдбата "васалитетът" всъщност е времето на най-големите успехи на българите в изграждането на тяхната модерна нация и нейната държава. Резултатите от този "васалитет" са големите победи в Балканската и Първата световна война, провалени именно от политиците на... независима България.
Редовете дотук не са ода за васалитета, а пример как българската независимост има твърде малко значение за отговорното национално управление на страната. Остава да се убедим и в това как "независимостта" в нашата история не е непременно условие за просперитет. Въпреки азбучната истина, че е превъзходен инструмент и необходимо условие в ръцете на всеки политически елит за трасиране на свободния път на всяка нация през историята.
В съдбата на нова България времената на независимост не са толкова кратки, колкото ни се струва. Всъщност страната е независима през целия повече от 20-годишен период между двете световни войни. Време, през което тя обаче изпитва страховити потресения, потъва в потоци от кръв, а българското общество се разцепва на две противоборстващи части, непомирени и до ден днешен.
Следва войната, от която васалните на Германия българи се измъкват с най-малко жертви от всички воюващи страни в Европа; после идва нов васалитет - този от комунистическата империя на източните, продължил близо половин век. И отново парадокс: той запази националните граници и за пръв път в тяхната история нахрани всички българи.
Последваха седем години независимост, през която България бе напълно разграбена, културата й срината, а националното съзнание, принизено дотам, че в скалата на ценностната система най-високо стои успехът на икономическата емиграция. От три години България е васална държава на Съединените американски щати... Новият васалитет бил казват "цивилизационен избор", той щял да обезпечи националната сигурност и да ни заведе в Европа. Едва ли може да се измисли по-глупава и безнравствена формулировка за една обречена политика. Споменатите по-горе "успехи" на българския васалитет са всъщност възможното най-добро зло. Защото НЕЗАВИСИМА България е трън в окото на всяка "велика сила" и непоносима болка за съзнанието на политическия ни елит.
Другата страна на медала е съвършено тъмна - през цялата си нова история България е била три пъти във военни коалиции (два пъти в антируска и един път в проруска), при което резултатите са едни и същи. Погром! Днешното най-печално състояние на нацията идва именно от нежеланието на българските политици да изповядват за свое верую НЕЗАВИСИМОСТТА. Това пък е резултат от техния слугински манталитет, въпреки ясните сигнали на българското общество за независимо стопанско и културно, а оттам и политическо битие.
Основната претенция на българите за независимост е тази, в която се изисква бъдещето на нацията ни да бъде решавано с нейното свободно волеизлияние. Казано по-просто, изборите и референдумите да решават всичко, т.е. избраните политици да служат на самите българи, а не на Международния валутен фонд и Световната банка или на Държавния департамент на Съединените щати. Иначе защо пратихме в небитието онова Народно събрание, което гласуваше по команда? Наистина, защо!?
Днес "тезата" на Леонид Брежнев за "ограничения суверенитет" е заменена с аксиома за "отказ от суверенитет". И на този абсурден фон - празненства в Деня на независимостта с президенско и премиерско слово, венци и прочее?! Дали българите не бойкотираха символа на собствената си независимост именно по тази причина? Скриха се от позора на политиците ни в полите на жените си.
Наистина днес светът ни е завладян от виртуалния дявол - живеем един живот, а ни убеждават, че той е съвсем друг. Пионките от "белите къщи" стърчат пред олтарите на българското сакрално пространство с благообразни лица. Слуги от най-различен калибър обясняват, че днешната "политическа класа" е наследница на онази, която през 1908 г. направила решителната крачка на българския суверенитет. Те явно вземат насериозно щурата идея, че народът окончателно е превърнат в "електорат" и няма къде да мърда, освен да вярва, каквото му каканижат продажни политолози и журналисти от "независими" институции и медии.
Или да се прави, че вярва и да мълчи! Докато гледа как решенията на суверенното българско правителство се вземат по команда от американското посолство или в Атлантическия клуб.
Така че, празнувай народе, всяка година! Радвай се на новата си свобода на нищетата, слави независимостта на конформизма! Твоите празници се превръщат във форуми на лицемерието, както историята ти е унизена за слугиня на политиката, което значи на пладнешкия хайдутлук.
Време е да спрем това, защото един ден ще се озовем в притчата за голия цар, но ще е късно и отрезвяването няма да помогне.
