Каква би могла да бъде ролята на социалистите при такава ситуация? Трябва ли да признаят реалностите, плод на десетгодишното развитие? Ако приемем, че политическата диалектика е низ от практически стъпки, няма ли да се заемем на първо място с възстановяване на жизнения пулс, на жизнения ритъм, с необходимостта човекът, въпреки изпитанията - да оцелее? Но в такъв случай специфичната задача дали ще е чисто социалистическа, или ще изисква кооперирането на по-широки обществени слоеве? Правилна ли е презумпцията, че Европейският съюз ще се заеме да допингира нерешените вътрешни дилеми на обществото ни?
Отново изпъква първостепенното задължение на социалистите да изработят конкретна програма за управление, конкретна политика.
Тъкмо такава конкретност не достига в политиката на соцпартията. Целенасочено не се превъзмогва многостранната криза. Тя се изразява в затварянето на БСП в зони от квартални организации, които почти губят нишките с живата реалност. Изострят се противоречията между различните идейни движения и тенденции в соцпартията, без да се достига до споразумяване. Сегашният елит на БСП по-лесно се договаря с дейци и лидери на други леви партии, отколкото със своите партийни другари, с които има разногласия.
Конфликтите преминават границите на обществения интерес и се превръщат в лични междуособици и мании за лидерство. БСП не е построена като модерна европейска партия, не защото е масова и парламентарна. А защото няма инструментариум, чрез който да защитава интересите на трудовите хора и на различните социални групи. На соцпартията липсват позитивни отношения със синдикатите и браншовите им организации.
Парадоксите след 1989 г. са два. Първият е, че - поради липса на реална опозиция - БСП в началния етап създава опозиционни формирования, като част от дисидентстващите се одобряват от съответни органи. Вторият парадокс е този, че, когато БСП все още моделира социалната обстановка, тя толерира основните синдикати да се ориентират надясно, да обслужват Съюза на демократичните сили: синдикатите КНСБ и "Подкрепа". Третият, сравнително мощен синдикат, изграден няколко години по-късно, е с екстремистка насоченост и неговото "каляване" стана не в трудови спорове, а в превземане на властта с помощта на уличното насилие: синдикатът "Промяна".
По такъв начин единствената истинска възможност за развиване на опозиционна дейност от страна на БСП остава парламентарната трибуна. А защитата на трудовите интереси, на интересите на работещите и безработните, на младите хора (трудово възнаграждение, трудов договор, социални осигуровки, данъчни натоварвания, срочни и безсрочни договори, условия за труд и т.н., и т.н.) се предоставя на синдикатите, които през изтеклите десет години последователно поддържаха СДС.
През изминалите години БСП се люшка по вълните на историята като кораб без компас. Историята й предоставя огромни отговорности, на които соцпартията не може да отговори адекватно.
18. Отново за участието на дейци от БСП във Великата криминална революция
Странното е, че такива хора се самоафишират като реформатори, като социалдемократи, компрометирайки и двете категории. Подобни личности (и икономическата сила зад тях) са имали не в един случай решаваща дума в битието на партията. Но тяхното значение се усили особено през последните няколко години. Херувимските гласове на едно партийно движение легитимираха скрития зад тях икономически интерес. В един момент те се нуждаеха от свежи кадрови попълнения, за да реанимират и продължат да държат кормилото и занапред. И сполучиха! Едва ли в други европейски леви партии има натрупани толкова грехове, подозрения, усмихващи се пороци, опити енергията на движението да се използва за себично самоутвърждаване.
Обезпокоително е, че реформирането на БСП не е резултат на естествено вътрешно развитие, а се извършва под заинтересования натиск на външни и вътрешни фактори. Фактори, които поставят северноатлантизма над социалната, националната и европейската идея.
През последните три години нараства ролята на отделни служители и сътрудници от политическата позиция преди 1989 г.: те се сдобиват с лостове, за да се намесват във формирането на политиката и съдбата на соцпартията. Става дума за хора, които през изминалите десет години получиха икономическа власт и продължават да влияят в различни области на днешното общество. Като вид "благодеяние" успяха да приватизират партийния печат и така медийното им могъщество се разпростира не само над някои многотиражни, но и над партийните издания. През последно време затвърдиха успеха си и с онова градиране между партиен апарат и партийна маса, което осигурява манипулацията и зомбирането на обърканите, многократно лъгани, но все още вярващи членове на БСП.
На фона на общите интереси в БСП проблемът, който повдигам, изглежда прекалено частен и незначителен. Но това би било така, ако соцпартията е здрава и жизнеспособна. При сегашната ситуация и уж дребните препятствия се оказват с непредвидими последици. Още повече че кризата в БСП се характеризира и с липсата на реални и перспективни алтернативи вътре в партията, с откъснатост на партийния живот от общонационалния. И не на последно място - кадрова "недостатъчност", обедняване на БСП откъм човешки ресурси, откъм личности с висок професионализъм и морален кредит.
Застрашително нарастват в средния и висшия ешелон "човеците без качества" (Р.Музил), които не са подготвени за новите цивилизационни процеси, за предизвикателствата, пред които се изправя нашата страна. Вероятно една нова, но и перспективна лява политика ще създаде, ще издигне внушаващите доверие, авторитетни фигури на БСП.
Едва тогава и парадоксалните, "частни" случаи от битието на соцпартията ще могат да бъдат преодолени. Всъщност, животът сам ражда своите обновителни идеи, своите строители и спасители, своите водачи.
19. В Хартата се утвърждава, че няма истински социализъм (демокрация) без развити форми на гражданското общество
Посочва се, че модерната тенденция предполага широка мрежа от автономни граждански обединения и съюзи, че за функционирането на гражданското общество е нужна социлно изградена средна класа: "Обществото на двете трети, куполната структура, е съпроводена с такива отношения, в които различните слоеве на обществото (естествено, на първо място тези, които се намират в широкия периметър на средината) образуват широкообразна и многостранна система от връзки: формира се гражданското общество."
В България и гражданското общество страда от сериозно заболяване. Най-мощните му организации са под въздействието на три неблагоприятни фактора: а) част от гражданските обединения, субсидирани от чуждестранни фондове, изпълняват директно задачи по разрушаването на националната държава (традиции, бит, религия, духовни сегменти, организационна структура). б) част от гражданските обединения са под шапката на изпълнителната власт и на управляващата партия. С помощта на държавата такива обединения набират средства, подчинявайки дейността си на държавни задачи. в) част от гражданските обединения обслужват сенчестата икономика, като се използват данъчните облекчения и привилегии за фондове и фонданции.
А това означава, че гражданското общество тепърва ще бъде новина в обществения живот на българите.
Атомният апокалипсис - август 1945 г. В САЩ обичат да твърдят, че "атомът" е роден в Америка. Както повечето обществени твърдения в САЩ, и в това са забъркани полуистина и наистина.
На рубежа на 19 и 20 век с тайните на атома и неговото разгадаване се занимават главно европейски учени. Безспорен факт е, че американците първи направиха атомен апокалипсис на Земята и за секунди изпепелиха стотици хиляди мирни, невинни хора. Да преминем за миг в сферата на фантастиката, където примерно Сталин бе използвал пръв атомна бомба!? Представете си тогава реакцията на мощната американска пропагандна машина.
И при изобретяването на атомната бомба се потвърждава поговорката, че пътищата към ада са постлани с добри намерения. През 1890 г. французинът А. Бекерел открива радиоактивността, Пиер и Мария Кюри откриват радия - 1898 г., Резерфорд в 1902 г. разработва теорията за радиоактивния разпад, през 1911 г. е открито атомното ядро.
Алберт Айнщайн през 1905 г. разработва принципа на еквивалентността на масата и енергията. През 1913 г. Нилс Бор публикува разработената теория за строежа на атомното ядро, която ляга в основата на физическия модел за устойчивостта на атома. И. Кюри в 1937 г. открива деленето на урана под въздействието на бавни неутрони. Следват открития на Хан, Штрасман, на австрийката от "неарийски произход" - Л.Мейтнер, на Е. Ферми, Л.Сцилард.
Така към средата на 1939 г. учените в света разполагат вече с достатъчно нови теоретични и експериментални открития в областта на ядрената физика. Започва новата атомна ера.
В."Ню Йорк таймс" в публикация от 5 май 1940 г. подсказва появата на атомно оръжие. Расте опасението на учените от възможността Хитлер да се добере до тайните на атома. През юли 1939 г. Л.Сцилард и Ю. Вигнер се срещат с Айнщайн и водят разговор за откритията в ядрената област и за възможността да се създаде атомно орръжие. На 2 август Сцилард, Тейлър, съветника на Рузвелт, А. Сакс пишат писмо до американския президент, в което се обясняват новите открития и възможността от създаване на атомно оръжие. Писмото е подписано от Айнщайн. Предупреждението в него е за възможната вероятност Германия също да се опита да създаде такова оръжие.
Писмото стига до Рузвелт на 11 октомври. Малко след това е пусната в действие държавната машина. Създаден е консултативен комитет по урана. Отделят се първите субсидии. Скоро е създаден и Изследователски комитет за национална отбрана. Включенни са в работа всички научни звена, които имат отношение към проблема. Ръководството и координацията е в ръцете на 7 души. Пази се изключителна секретност. През лятото на 1942 г. се присъединяват военните.
Формиран е нов военно-иннженерен окръг - Манхатънски. За ръководител на проекта "Манхатън" е назначен 46-годишния бригаден генерал Л.Гроувс, който няма нищо общо с ядрената физика, затова пък е добре подготвен в строителните работи, производствените графици, финансовите дела.
Зад проекта застават с кадри - в ръководните операции, и с пари - мощните икономически групировки на Морган, Дюпон, Мелон, Рокфелер. За строителен терен е избран участък в Лос Аламос, Ню Мексико, недалеч от Санта Фе.
От есента на 1942 г. по предложение на Гроувс работата се възглавява от Р. Опенхаймер (независимо че жена му е бивша комунистка, а самият той е в контакт с прокомунистически групи..., кадровците на СДС има много да се учат). Първият ядрен котел по предложение на Ферми се строи под трибуните на стадион до Чикагския университет. За зареждане на реактора отиват 46 г уран и 385 г графит. На 3.XII.1942 г. към 15,25 ч е установена верижна реакция. "Атомният огън" гори 28 мин. след което е погасен.
Цялата дейност по проект "Манхатън" е с изключителна секретност. Има формирана отделна полиция, контраразузнаване, системи за връзка, складове, населени места, заводи, лаборатории, осигурени средства по специално снабдяване. Засекретени са всички публикации от по-ранен етап. Всеки, който спомене устно или писмено дума по тези теми, попада в обсега на ФБР. Построени са промишлени реактори в Хенфорд (в тях е получен плутоният за бомбата, хвърлена в Нагазаки).
Агенти проверяват цялата влизаща и излизаща кореспонденция - лична и служебна. Всеки, който влезе в района на Лос Аламос - остава там. Към водещите специалисти са прикрепени неотстъпно телохранители. Макар че ползват някои идеи на английските учени по споразумение, американците не споделят тайните си с с никого.
В Германия също се работи усърдно за направа на атомно оръжие, но нещата зациклят поради недостатъчен научен и научно-технически потенциал. Влияние оказва и въздействието на американското и английското разузнаване, в това число и преките диверсии, организирани от тях с помощта на дейци от съпротивата на Франция и Норвегия в заводите за тежка вода.
В началото на 1945 г. работата по проект "Манхатън" е към своя край. На 12 април внезапно умира Рузвелт. Новият президент Труман чува за пръв път за атомния проект от ген. Симсън. Учените, работещи по проекта, са си давали ясна сметка за рисковете и последствията от изобретяването и използването на атомно оръжие.
Опенхаймер сравнително точно докладва пред политици и военни формите и мащабите по поражение и жертви при един атомен взрив.
През юни 1945 г. Временният комитет излиза с препоръка да се използва атомен удар срещу Япония. Група учени, начело със Сцилард, се опитват да разубедят военните и президента. Изпратена е и петиция с подписи. Напразно.
На 16 юли в базата Аламгордо в 5,30 ч е произведен първият в света опитен атомен взрив. Никой от учените не успява да пресметне мощността на взрива. Те изчисляват по ниски стойности.
Мощността е 20 хил.тона тринитротолуол. По това време Трумен е в Цецилиенхоф до Потсдам, на конференцията на тримата големи. Той получава кодирано съобщение за успешния опит. Опитва се да окаже натиск над Сталин със съобщението за притежаваното от САЩ, ново мощно оръжие (думата атомна бомба още не се използва). В мемоарите си Чърчил пише, че Сталин не е показал външно никаква промяна на поведението си. Труман предполага, че не е разбрал значението на казаното. Жуков пише, че веднага след срещата Сталин в разговор с Молотов нарежда да се окаже съдействие на академик Курчатов в работата му. Трябва да се ускори създаването на атомно оръжие в СССР. Гонката вече е започнала.
За атаката на японски градове, американското командване подбира група от елитни екипажи на самолети Б-29. Тренира се в пустинните райони на щата Юта. Самолетът е с таван на полета 9000 м. След снемане на част от въоръжението таванът на полета остава 12 км. Така самолетите стават недосегаеми за изстребители. Пилотите не знаят целта на тяхното специално обучение. В началото на 1945 г. 10 самолета са прехвърлени за тренировки на о.Куба. При тренировките се лети на 2,5 хил.км. От април групата от 15 самолета е на остров Тинион в Тихия океан. Избрани са и целите: градовете Корура, Хирошима, Нагазаки, Ниигита, Киото. После градът-храм Киото отпада. В порядъка за атака са Хирошима, Кокура, Ниигита, Нагазаки.
Бомбата е готова на 31 юли. Тежи 5 тона. Взривателят сработва на 500 м от земята. Американски самолети на групи от 200-300 подлагат японските градове на разрушителни бомбардировки с фугасни и запалителни бомби. Не се атакуват само вече избраните градове, всъщност хвърлят се епизодично бомби от единични самолети. На 2 август е подписана заповед за атака на Хирошима.
На 4 август са инструктирани 7 екипажа. За пръв път летците чуват за бомба с голяма мощност. Не се говори за атом, за радиоактивно излъчване.
На 5 август самолетът, който носи бомбата "Енола Гей", е зареден с 26 тона и 500 кг гориво. Останалите самолети - с 28 тона.
На 6 август в 1,37ч излитат първите 3 самолета-разузнавачи. В 2,45 ч излита самолетът с бомбата - командир полк.Тибетс, след него - още 2 самолета, определени за фотографиране и за замерване мощността на взрива и последствията от него.
Към 7 ч първият самолет, воден от майор К. Изерли, е на 26 км от Хирошима. След 9 минути е над целта на височина 11 000 м. Тибетс получава информация за добра видимост и се насочва към Хирошима.
В 8,13:30 ч майор Фериби поема прицелването и насочването на бомбата. В 8,14:50 ч бомбата е на 600 м от земята.
В 8,15:30 ч избухва атомният взрив и огнено кълбо превръща града в огнен смерч.
Сержант Б. Керои си спомня: "Над града бушуваше море от кипяща смола". Капитан Люис: "Видяхме най-лошото, което може да види човек, от земята изчезна цял един град..."
Ударната вълна е със скорост 800 км/ч, завалява черен дъжд... Загиват 240 хиляди души, ранени са 163 хиляди, много от тях умират по-късно.
Втората атака е определена за 12 август. Обаче след настъплението на съветските войски в Манджурия атаката е определена за 9 август. За първа цел е определен гр. Кокура.
Самолетът с плутониевата бомба се води от майор Суиней. Разузнаването на целта се води отново от майор К. Изерли.
Този път видимостта над Кокура е лоша. Така е решена съдбата на Наказаки. Отровната гъба на взрива се вдига на 13 км. Загиват около 73 хиляди души. По-късно умират още 35 хиляди.
Американската пропаганда полага значителни усилия и хвърля много средства, за да оправдае атомния апокалипсис и многото мирни невинни жертви. Обяснението е - спасяване живота на американските войници и изваждането на Япония от войнната.
Да, обаче дори Чърчил казва: "Би било грешно да се твърди, че съдбата на Япония се е решила от атомната бомба". Съвестта проговаря сред част от участниците. Майор Изерли, който два пъти навежда самолетите към целите, е наричан от колегите си "Покер фейс". Този изпитан боец, въздушен ас с железни нерви по-късно излиза от равновесие, прави опит за самоубийство, демобилизиран е и изпратен в болница за психичноболни. После се включва в редовете на движение за мир, вкарват го в психиатрия.
Тибетс обаче става генерал, Суиней също. И двамата твърдят, че не съжаляват за нищо и пак биха хвърлили бомбите... Опенхаймер след бомбардировките плаче. През 1953 г. е лишен от работата, която е вършил. Обвинен е и срещу него се води процес като неблагонадежден учен, нарушаващ принципите за безопасност на САЩ.
Атомната трагедия на Хирошима и Нагазаки отдавна е престанала да бъде само тяхна трагедия и на загиналите и пострадали японци. Това е трагедия на цялото човечество.
Според Волтер "Войната е бедствие и престъпление, включващо в себе си всички бедствия и престъпления".
А какво е тогава войната с атомно оръжие?
На гроба-могила на загиналите в Хирошима има надпис: "Спете спокойно, грешката няма да се повтори".
Дали?!
В ИМЕТО НА ВИСОКА НАЦИОНАЛНА ЦЕЛ
Както вече знаете, Зелена партия в България, ПК "Екогласност", Политически кръг "Зора", Националният комитет за неутралитет и видни интелектуалци подеха инициативата за създаване на КОМИТЕТИ "НЕ" на присъединяването на България към военни блокове.
КОМИТЕТИТЕ "НЕ" са форма на доброволно обединяване на българските граждани, които стоят на позицията, че присъединяването на България към който и какъвто и да е военен блок, ограничава силно нейния държавен суверенитет и възможностите за необвързана самостоятелна политика в междудържавните политически, икономически, търговски, културни и всякакъв друг вид отношения, и в крайна сметка препятства успешното реализиране на националните идеали и интереси.
На всеки човек е ясно, че военните блокове се създават обикновено под доминантата на една държава. Те обединяват сателити (някои имащи някакво право на глас, други - безгласни), каквато съдба се готви и на България. И накрая - те са насочени срещу останалите страни в света за постигане и защита на икономическите и политическите интереси на суперсилата, създала и ръководеща военния блок.
Искаме отново категорично да заявим, че КОМИТЕТИТЕ "НЕ" не са пореден опит да бъдат употребени българските граждани за конюнктурни цели на политически партии. Зелена партия в България е инициатор на тяхното създаване по дълбоки идейни причини. Основните принципни положения в идеологията на Зелените и в Програмата на Зелена партия в България са "Демилитаризацията на сигурността и разпускането на военните и военнополитическите блокове, решаването на конфликтите единствено с политически средства и създаването на нова равноправна колективна система за сигурност". И ние не сме склонни да изменяме на своите идеи заради каквито и да е възможни временни политически облаги.
Затова Зелена партия в България предоставя на КОМИТЕТИТЕ "НЕ" организационните възможности на своите структури за периода на тяхното създаване и вижда по-нататъшното участие на нейните лидери и членове в КОМИТЕТИТЕ "НЕ" като физически лица.
Кои са целите и задачите, в какво ще се изразява дейността на КОМИТЕТИТЕ "НЕ"?
Основна и най-важна цел е да се противопоставят в обществения живот и в информационното пространство на тезата за фаталистичната неизбежност и необходимост за влизане на България в НАТО, като неотменимо условие за влизането ни в Европейския съюз и като панацея, "манна небесна", която ще осигури икономическото развитие, просперитета на държавата и благоденствието на нейните граждани.
Това е теза, доскоро защитавана от политическия елит на управляващото мнозинство и реализирана настойчиво и последователно, тихомълком и зад гърба на народа и от ръководния елит на БСП. Прави се опит тази сделка между двата политически елита да бъде представена, включително и в доклада на министър-председателя Иван Костов за състоянието на националната сигурност, като "обществен консенсус" на политиката за ускорено присъединяване към НАТО. Тоест, демагогски, една договорка между ограничен кръг от хора се представя като мислене и съгласие на цялото общество, на българския народ.
Затова първата, основна и най-важна цел е КОМИТЕТИТЕ "НЕ" да поведат широкомащабна разяснителна и пропагандна дейност за аргументирано доказване, че присъединяването към НАТО не е безалтернативно, че политиката на необвързване дава много по-добри възможности както за гарантиране на националната сигурност, така и за равноправно и от взаимен интерес двустранно и многостранно международно сътрудничество във всички области на живота с всички държави по света, а не само с една група от тях, обединени във военен или военнополитически блок.
Формите на тази дейност според нас не би трябвало да бъдат конфронтационни и демагогско-политиканско голо отрицание. В спокойна, диалогична обстановка, с икономически, политически, исторически и социални аргументи да се дава възможност на българските граждани сами да преценят плюсовете и минусите и да формират своята позиция, да се убедят в предимствата на неприсъединяването и да станат негови убедени привърженици.
Задача на КОМИТЕТИТЕ "НЕ" е със своето появяване и дейност да се извадят от летаргията и бездействието хората, които мислят същото. Но подложени на масираното въздействие на официалната пропаганда, непонятната за тях "политическа сделка" между ръководствата на СДС и БСП, и пълното медийно затъмнение са обезверени, депресирани и в крайна сметка демотивирани от натрапеното им чувство за безсмисленост на тяхното гражданско участие.
В интерес и на бъдещото гражданско общество КОМИТЕТИТЕ "НЕ" би трябвало да станат пример и стимулатор на участието на гражданите, независимо от тяхната политическа принадлежност, социално положение, вероизповедание или етнос в общественото обсъждане и вземане на решения по жизнено важни за бъдещето на България въпроси в политическата, икономическата и социалната сфери.
Това би трябвало да стане независимо от съпротивата на тези, които управляват през последните десетина години, и чиято цел е да направят хората индиферентни и незаинтересовани от участие в избори и национални референдуми, за да могат да управляват чрез твърдите си електорати, представляващи по-малко от 1/3 от гласоподавателите в България.
Непосредствената и най-близка задача и цел е час по-скоро да се основават КОМИТЕТИ "НЕ" на присъединяването към военни блокове и независима външна политика във всеки областен и общински център, в градовете и селата на страната.
Засега е учреден КОМИТЕТ "НЕ" на град София, който пое първоначално функцията на координатор на създаването на комитети и в страната.
На днешния етап КОМИТЕТИТЕ "НЕ" се организират доброволно и по инициатива на всеки български гражданин, който се е запознал с идеите и целите, изповядвани от техните инициатори и учредители на Софийския комитет. Достатъчно е да се обърне на посочените телефони за допълнителни разяснения, да събере съмишленици и да направи учредяване, което се фиксира в Учредителен протокол с трите имена, ЕГН и личния подпис на учредителя. При желание ще се постараем на учредяването да присъстват видни личности, членове на вече учредения Софийски КОМИТЕТ "НЕ" и на други създадени комитети. Броят на членовете на КОМИТЕТИТЕ "НЕ" е неограничен.
Ние разчитаме, че основатели на КОМИТЕТИТЕ "НЕ" на присъединяването на България към военни блокове ще станат авторитетни личности: културни, просветни, синдикални дейци, лидери на граждански, съсловни и други неправителствени и неполитически сдружения, лекари, инженери, агрономи и най-вече обикновени трудови и националноотговорно мислещи хора, които с лични контакти, разговори, обществени прояви, публикации в местния печат, изяви в местните радио и телевизия ще аргументират и разпространяват позицията за неприсъединяване и необвързана външна политика, подчинена на действителните, а не измислени национални идея и интереси.
Като цел и дейност на КОМИТЕТИТЕ "НЕ" разглеждаме и организирането на подписка в страната за провеждане на национално допитване (референдум) "за" или "против" присъединяването към НАТО. Тази подписка по закона за допитванията не може да бъде правно основание за провеждане на референдум, но няма политик, политическа сила, институция вътре в страната, които да не се съобразят с милиони подписи, искащи гражданите да реализират правото си в пряк вот да се произнесат за жизнено важен за нейното и тяхното бъдеще въпрос. Аргументите за многото пари, които ще струва един референдум, могат да отпаднат с предложението той да бъде проведен паралелно и едновременно с предстоящите избори за 39-то Народно събрание и Президент на Република България.
За координиране на дейността на членовете на съответния КОМИТЕТ "НЕ" се избира от учредителите ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ. Този съвет е отворен и с присъединяването на нови членове може да се допълва, но в разумни рамки (брой членове), тъй като в брой, по-голям от 15 става, практически неуправляем, камо ли да кординира дейността на останалите членове на комитетите. Структурата и разпределението на дейностите вътре в Обществения съвет е право на самия съвет и на членовете на КОМИТЕТИТЕ "НЕ".
Убедени, че идеята за независима, достойна и национално полезна политика на неприсъединяване към военни блокове и необвързаност, потвърдена в исторически план и от националните катастрофи в периода след Освобождението ни от турско робство, се споделя от по-голямата част от бълагрския народ, ние призоваваме да не чакаме месии, инструкции отгоре, някой да ни покани с баница, а да потърсим съмишлениците си в преобладаващата част от народа. Да не робуваме на лидероманските или тяснопартийни сметки и да се обединим като граждани в името на висока национална цел!
В противен случай за пореден път българските граждани ще бъдат "употребени" и обезверени относно смисъла на тяхното участие в управлението и решаването на съдбата на България.
Да капитулираш без война
Годишният доклад на правителството за състоянието на националната сигурност е документ, който може да бъде съчинен само от представители на туземна колониална администрация. Във философията на националната сигурност акцентът е поставен не върху потенциала на вътрешния ресурс, както е във всяка суверенна държава, а върху външни фактори - НАТО и ЕС.
За гарант се сочи не Българската армия, а една чужда и агресивна сила, превърната в геополитически инструмент за налагане волята на САЩ в планетарен мащаб.
Самият факт, че се отдава сигурността на страната в ръцете на НАТО, че се търси покровител, говори за порочно сателитно мислене, за своеобразен политически паразитизъм.
Дори когато робът сам избира господаря си, със самия акт на избора той препотвърждава робската си същност.
В този смисъл изнасяне проблемите навън, търсенето на тяхното решение отвън, е фактически отказ от национален суверенитет, от държавност. И в крайна сметка приемането на глобализма като единствена възможност.
Управляващите, които са изолирани от народа, които са ненавиждани от народа заради разрухата на страната и тоталната мизерия, съзнават, че могат да управляват само като наместници. Затова те не само приемат васална зависимост, но са и удовлетворени от статута си на васали, защото единствено като такива могат да съществуват във властта.
И ако си позволим исторически паралел, сегашното политическо състояние на България е сравнимо с времената на татарската доминация от годините на хан Ногай. Никой не е можел да управлява мимо волята на Ногай. И болярските кланове, вплетени в люти крамоли помежду си в борбата за власт, всякак са гледали да спечелят благоволението на страшния степник с цената на много отстъпки и откровени предателства.
Наистина нищо ново под слънцето!
За да избегнат всячески въпроси от вътрешнополитически характер, да избягат от отговорностите за окаяната мизерия в страната (на първо място сме в Европа по бедност!), управляващите търсят причините за разсипията навън! Според доклада за национална сигурност опасностите идвали от Албания, Югославия, Македония, определени като "рискови страни".
Едва ли е най-добрата политика политиката да раздаваш характеристики за чужди държави. Не е далеч от ума, че засегнатите ще си направят съответните изводи, които няма да бъдат от полза за взаимните ни отношения.
Със същия аршин се подхожда и към Русия, която се разглежда едва ли не като най-големия рисков фактор за кризата на Балканите. И то след като много добре се знае, че кризата, а и войната, бе предизвикана от САЩ и НАТО.
Подобно становище граничи с политическо малоумие. Предизвикателства, адресирани към велика сила, никога не минават даром. И тук не става въпрос дали сме русофили или русофоби, това са емоции на профанно равнище, а дали просто мислим и сме загрижени за съдбата на България. Защото, искаме или не, поради исторически стекли се обстоятелства и геополитически реалности, винаги и всякога ще трябва да се съобразяваме с фактора Русия.
Твърде конюнктурно, твърде плиткоумно и при всички случаи белег на дилетантщина и неприкрит сателитизъм е да се отправят предизвикателства срещу Русия, и то със съмнителната идея да се харесаме на новите сюзерени.
Така държавна политика не се прави. Здравият разум изисква да зачитаме и своето достойнство, и чуждото такова, и при никакъв случай да не захлопваме врати, които после много трудно се отварят.
Опитите на нашите управляващи да се харесат на всяка цена на чуждите си надзорници не обслужват нито националния интерес, нито пък са в състояние да предизвикат нечия възхита, защото прекален светец и Богу не е драг.
Една от най-слабите страни в доклада, третиращ националната сигурност, е пълното отсъствие на вътрешните проблеми на страната. Националната сигурност е сложна система от взаимобвързани компоненти. Тук примерно влиза и икономиката, а тя е изцяло съсипана; влиза здравеопазването, което след старта на здравната реформа просто осъжда на бавен геноцид милиони българи, които не са в състояние да понесат товара на платената медицинска помощ, нито пък да посрещнат разходите по лекарствата.
Аспект на националната сигурност е и образованието. То, подложено на експерименти от американски тип (не даже европейски), ще възпроизвежда полуграмотници, които ще увеличават армията на маргиналите.
Земеделското стопанство е също част от националната сигурност, защото пряко опира до изхранването на българите. Но българите вече трудно се изхранват, защото земеделието бе умишлено съсипано. С една едничка цел - да се намали броят на населението, обявено за излишно.
В крайна сметка опора на националната сигурност е армията. Под невероятен чужд натиск и със слугинското усърдие на компрадорите тя е фактически унищожена и сведена до състава на жандармерийски корпус.
И дума не е издумана в доклада за влудяващата бедност, в която е изпаднал българският народ. А бедността също е фактор, който пряко застрашава националната сигурност.
По всичките тези въпроси съвсем не случайно в претенциозния и добре фризиран доклад няма нито дума. А това ще рече, че докладът умишлено не се занимава с реалностите, а рисува една картина угодна за управляващите и за техните презокеански наставници.
А на фона на това безобразно, лъжливо съчинение, имащо за цел да тиражира розови заблуди, президентът Петър Стоянов, който е и божем главнокомандващ, повиши в звание 74 висши офицери по натовски тертип. Такова свръхпроизводство на генералски ромбове досега не бяхме виждали.
Щедростта на управляващите към генералитета може да има само една цел - опитомяване.
В крайна сметка докладът за състояннието на националната сигурност е "творение", предназначено преди всичко за външна употреба. Докладът не се занимава с реалните проблеми на сигурността, която е изцяло отдадена в ръцете на външни сили.
Това е капитулация!
Емил Кошлуков - новия терзия на Доган
Няколко пъти различни информации оповестиха, че политологът Емил Кошлуков е нает от ДПС за експерт, но досега това не личеше категорично от проявите му в средствата за информация. Миналата седмица на страниците на "Труд" той публикува статията си "Как ДПС употребява коалициите", от която се вижда не само неговото експертно присъствие в редициге на турската партия в България, но е отразена и бъдещата нейна стратегия.
Емил Кошлуков се опитва да убеди четящата публика, че предстои и вече дори съществува един нов образ на ДПС. Затова и статията му завършва твърде категорично: "Сърбайки попарата на етническия вот, верската и етническата нетърпимост, ДПС не просто успя да оцелее, но и да наложи нови отношения на политически диалог и равнопоставеност в българските избори". От този текст излиза, че според Е.К. етническият вот, верската и етническа нетърпимост са наложени в страната от българите и тяхната попара сърба ДПС? Или не - всичко това се отнася за самото ДПС, което повече няма да проявява такава нетърпимост и да налага такъв вот?!
Впрочем вярно е второто, но новият идеолог на ДПС по-вероятно има предвид първото. Защото доста преди това пише: "Има турски села, които гласуват за БСП и СДС, но няма български села, които да гласуват за ДПС". Излиза, че българските турци искат непременно интеграция, но българите отказват. За това Движението дефинирало нов коалиционен модел за България... Емил Кошлуков е обяснил как ще става това в политическата практика:
1. Чрез коалиране на български гласове.
2. Чрез сформиране на идеологически коалиции.
"Коалирането" на български гласове се прилагаше и досега, чрез включването в изборните листи предимно на изхвърлени от политическата сцена български парвенюта и разни маргиналии. То не даде осезаем резултат в смисъла на целите на етническата партия, избиратели българи-християни пак не гласуват за нея, а политическите трупове в редиците и само усилват дискредитацията. Тази политика, доколкото се разбира от словото на Е.К., ще има и вариант, в който ДПС ще подкрепя независими кандидати, като предлага гласове за други формации и политически сили. Така то ще се стреми да преодолее нежеланието на българските избиратели да гласуват за политици с турски имена.
Сформирането на идеологически коалиции също бе прилагано досега - нали Обединението за национално спасение е резултат именно от такова "сформиране". В този напън има нещо доста комично - Ахмед Доган пледира за либерализъм, а неговият електорат (това не е тайна за никого) е крайно ляв. Той едва ли скоро ще забрави големите привилегии, които даваше на смесените райони и специално за българските турци т.нар. тоталитаризъм. Но не това е комичното, а поръчаният либерализъм, защото само в неговото идеологическо лоно се намира в пълния си блясък идеята за мултиетнизма.
Впрочем именно либералната идеология вкара България в лапите на МВФ, от което най-пострадавши са българските турци.
Емил Кошлуков твърди, че ДПС е пионер в поддържането на етническия мир в страната, а това, меко казано, представлява една инсинуация, развивана години наред от Ахмед Доган.
Всеки път, когато ДПС представи някаква претенция и тя не бъде удовлетворена, той започва да се заканва на българите с нова Босна или ново Косово. Етнически конфликт в страната в момента няма, защото няма откъде да дойде. Законодателството в републиката дава на всички свои граждани всички права, каквито има в другите европейски държави.
Всъщност опасност от конфликт идва единствено от ДПС, понеже то нарушава въпросното законодателство със самото си създаване. Няма да изброяваме многобройните провокации и обвинения дори в геноцид към българите, изказани лично от Ахмед Доган, да не говорим за неговото обкръжение.
Вменявайки на българската нация постоянното чувство за вина заради Възродителния процес, ДПС няма абсолютно никъкъв шанс да се интегрира в политическия живот на страната.
Ето този момент пропуска Е.К. и подобна политика не може да бъде замаскирана от никаква либерална идеология. Не може да бъде замаскиран и друг момент от политическата практика на ДПС. Тази, че е поело функцията на пета колона на новата турска агресия към Югоизточна Европа и специално към България. Ако изобразим практиката по атрактивно, трябва да напомним предизборните събрания на ДПС от 1989 година насам - на по-големите от тях непременно присъстват представители на турското посолство и консулства у нас.
Може ли българинът - идеолог на турската етническа партия в България, да обясни това със стремежа към интеграция или пък с либералната идеология? Образността изисква да си представим предизборно събрание на турци и българи, където влиза и се настанява в президиума турски консул, за да дава съвети. В качеството си на какви чуждите дипломати ще дават съвети на българите в български избори, които са вътрешна работа на страната?
Искаме също да напомним, че никой досега не е дал отговор на този въпрос - нито правителство, нито правоохранителни органи, нито ДПС, нито социолози, нито политолози. Шътнята на турски дипломати, депутати, политически дейци из страната, менторстването им над българския политически живот, никога не е било разследвано и от журналистите. Защо?!
Е.К. е сигурен, че следващият кабинет ще включи ДПС и това не се оспорвало от никого. Чак пък от никого?... След като от СДС още не са се произнесли по този въпрос! И друго - съвсем сигурно ли е, че няма да бъде възможно сформирането на коалиция без ДПС? Интересно е защо политолог с такава висока, придобита в метрополията на либерализма квалификация, не прилага в един сложен казус обичайни логически аксиоми - политическите партии защитават политически интереси, етническите - етнически.
Как етническата партия, сформирана с мотивацията да защитава етнически интереси, ще се превърне в политическа партия, която да защитава политически интереси. "Превръщането" може да стане по един единствен начин - разпускането на партията и включването на българските турци в политическия живот на страната чрез българските политически партии.
Както, впрочем, ги посъветва госпожа Мадлин Олбрайт, която не може да бъде обвинена в разрушаване на етническия мир в страната ни!
Впечатляващите фрази от статията за нежеланието на българите да се интергират в турската етническа партия: "Няма български села, които да гласуват за ДПС" - означават, че Е.К. не разбира от геополитически и етнокултурни проблеми и не смята за валидни проблемите на културните противостояния. Българите са малцинство в културния "брод" между Европа и Близкия изток, правата на това малцинство са заплашени, заплашено е и самото му съществуване, и то не от друг, а от посткемалистка Турция. Напълно естествено и закономерно е за тях да нямат доверие в турската диаспора в България. Това идва просто от природния инстинкт за самосъхранение. И нищо повече. А катализатор е поведениeто на самата турска диаспора, изразявано от нейната етническа партия. Така интегрирането в редиците на ДПС не може да се състои, защото ако не друго, българите просто не са идиоти, на които фондация "Фридрих Науман" ще изръкопляска и хоп, те до един ще пъхнат глави в ярема, който им предлага "либералът" Ахмед Доган.
Новият капан е сглобен, а Емил Кошлуков, ушил нова салтамарка на Доган, подмамва братята си в него. Подмамва ги с либерални благини, на които се наситиха и българи, и турци. Но трябва да се знае едно - Ахмед Доган ще управлява България, само ако за министър-председател го назначи лично господин Ричард Майлз. Другата възможност е да стане бейлербег на Румелия... За кривото огледало на Александра Свиридова
В Израел, във вестник "Руски израелтянин", бе публикувана статията "10 лет с правом переписку" от Александра Свиридова, журналистка, емигрант от бившия СССР, посетила България. Написана с много патетика и емоции, статията е обременена с похватите и средствата на елементарния и примитивен антикомунизъм, на пълното и тотално отрицание на избирателното използване на факти. И преди всичко на тяхната интерпретация.
Условно, разбира се, произведението може да се нарече импресия, която на места звучи като панегирик (похвално слово), а на други като памфлет. Но всичко е хубаво, когато е написано хубаво, когато вълнува и убеждава читателя. Като български журналист (български израелтянин) и съвременник, добре познаващ фактите и събитията, описани от Свиридова (тя е посетила България), ще посоча най-напред някои неточни и неверни твърдения, отнасящи се до България, и нейния политически живот.
Познавам Желю Желев (бившия президент на България) от много години и сравнително от близо. И той ме познава. Бил съм редактор на негова книга, и то преди "промяната". Книгата му "Фашизмът" е излязла с благословията на Людмила Живкова, член на Политбюро на БКП. Тази кинга не е нито уникална, нито пък оригинална. Основните идеи в нея са заимствани не само от книгата на Хана Аренд (печатана под сходно заглавие през четиридесетте години). Второ допълнено издание на тази авторка е излязло през 50-те години, преведена е и на руски, и това се знае доста отдавна. И неслучайно не се шуми вече за този уж "капитален труд".
Желю Желев не е сред създателите на новата българска конституция! Дълго време като президент се въздържаше дори да я подпише! Той не е бил затварян, дори не и е арестуван. Бил е задържан от милицията, но за часове. И до последния момент е бил на работа в института по философия с ръководител проф. Елит Николов. Званието "доктор" му е присъдено и е получено през тоталитарно време... Да се говори за "дисиденти" в България като обществено явление и движение, е меко казано невярно. Българската интелигенция си живееше спокойно, добре подхранвана от режима на Тодор Живков, който в известна степен допускаше и търпеше диалог. Членовете на Клуба за гласност и преустройство в София с малки изключения бяха комунисти - и повечето от тях с минало, които радееха за перестройка на социализма, против извращенията и деформациите, а не за реставрация на капитализма, както стана! Преследвани от властта и режима на Живков през това време по правило бяха комунисти с революционно минало, които ги болеше за социализма. И с малки изключения те си останаха верни на социалистическия идеал!
Дебютът на Желю Желев след промяната пред медиите беше "Аз съм философ-марксист". Метаморфозата му като либерал дойде значително по-късно. И не само според мен тя е нечистоплътна.
Нашата сънародничка Еми Барух не е "независима" журналистка, както твърди Свиридова. До "промяната" тя беше партийна секретарка на вестник "Учителско дело". Подобно е положението и на Леа Коен. Няма да коментирам мотивите и проявите им.
Българският цар Борис III е един от най-близките (и стари) съюзници на Хитлер и нацизма. Той закачи България към нацистка Германия още през 1936 година. Управляваше България като неограничен монарх, без конституция и политически партии. По нашенски образец! От 1940 година в България се приеха антиеврейските закони, много близки до Нюрнбергските на нацистка Германия. И те започнаха да се прилагат веднага и на широк фронт. Резкият обрат на Втората световна война - Сталинград, Курската дъга, десанта на съюзниците в Сицилия и Италия, и особено свалянето и арестуването на Мусолини, осуетиха разправата с българските евреи. И страхът от възмездието, което вече чукаше на вратата. И на последния слепец беше вече ясно, че Германия губи войната. А Борис беше опитен и хитър играч. Това го накара рязко да промени своята политика. Страхът за себе си и династията! Петдесет хиляди евреи бяха спасени. В лагерите на смъртта загинаха 11 423 евреи от Скопска и Ксантийска област.
Има още много и съществени пропуски в статията. Александра Свиридова не може да не знае, че на два пъти на свободни и демократични избори БСП спечели абсолютно мнозинство в Народното събрание (1990 и 1995 г.). На общинските избори пак през 1995 г. с малки изключения общините в България "почервеняха". И на двата пъти с инсценирани улични метежи и "щурмуване" на парламента от синьо-кафяви щурмови отряди социалистите бяха свалени от властта.
С помощта на Запада и на Русия на Елцин беше организиран финансов и икономически срив. На изборите през 1997 и 1999 г. около 45 % от избирателите не гласуваха. Стана ясно, че не "демократичните" избори и избирателите решават типа на управлението и системата. И че това е предрешено и то не в България!
Такава е политическата панорама в България, а Свиридова не обелва нито дума за тези истини, далеч от нейния поглед на "обективен" журналист!
В статията не може да се прочете, че днешните управници-демократи в България са много далеч от демокрацията. По правило те стояха настрани от процесите на "промяната". Изчакваха и се ориентираха за сигурност. Спотайваха се и служеха като "експерти". По правило те произхождат от бащи и деди, служили вярно на германците. Например бащата на президента Петър Стоянов е бивш и настоящ легионер. Сега той и синът му служат на американците. На върха са и ренегати от бившата голяма комунистическа номенклатура, и най-вече техните синове и дъщери. И хитреци, и "криминални капиталисти". Такъв е днес обликът на "елита" в България!
Александра Свиридова пише и за "китайските фашисти". Освен че е безотговорно, това е и невярно. Не само според мен в Китай се извършва вече повече от 20 години широкомащабна и добре обмислена "перестройка на социализма". Не реставрация на капитализма, както някои твърдят и им се иска да бъде. Икономиката в Китай се развива постъпателно и динамично. И това цял свят вижда и го признава. С много недостатъци, противореция и бих казал мъки Китай върви по социалистически път. Своеобразен, но социалистически. И доказва, че социализмът не е утопия, нито дело на фанатици, авантюристи и престъпници. Това твърдение е много удобно и много високо се котира. Демонизира се и се плюе и миналото, и бъдещето, и идеите, и хората, и живите, и най-вече грубо и безнаказано мъртвите.
Няма да се спирам на чертите на съвременната американска "демокрация", на нейната геополитика, цели и движещи сили. Ще отбележа само нейното безкрайно лицемерие. Няма по-голямо лицемерие от това на пуританите, т.е. на "най-чистите"?!
Комунизъм е равно на фашизъм, ако не и по-лошо, твърди Свиридова. Това е ефектен похват, но неверен.
ПЪРВО, целите са диаметрално противоположни. Идеологиите и програмите също. Средствата и в най-тежките времена при сталинизма са били сходни. Да приемем даже, че Хитлер се е учил от Сталин. Но самият факт, че Рузвелт и Чърчил (САЩ и Англия) приемат да сътрудничат (съюз) със СССР и Сталин, а не с Хитлер и нацистка Германия (въпреки че Рудолф Хес отива на крака да ги увещава), говори, че фашизмът като идеология и практика е бил считан за далеч по-голяма опасност за човечеството. А нито Рузвелт, да не говорим за Чърчил са били просоциалисти. И още средствата за управление и власт почти веднага след смъртта на Сталин през март 1953 г. са рязко променени. И при Хрушчов, и при Брежнев. Не казвам, че са били най-добри за една социалистическа страна. И тези факти упорито се премълчават. Все едно, че не са били. В този смисъл повтарям, този похват е ефектен като фойерверк, но е неверен и спекулативен.
За съжаление тези похвати се ползват широко от много автори в рускоезичния печат. По този белег се подбират и препечатките от руската преса, които изобилстват. Миналото е мрачно и премрачно. Символи на злото са Съветският съюз и съветската власт, Октомврийската революция и нейните вождове. В този смисъл рускоезичната преса в Израел е огледален образ на тенденциите и съдържанието на руския печат, на "Огонек", на "Московские новости", на "Сегодня", "Коммерсант" и пр. Безогледен и примитивен антисъветски и антисоциалистически, грубо пристрастен, това е образът на рускоезичния печат в Израел.
Ще посоча само някои фрапантни примери. Фалшификат и грубо тенденциозен според мен е обемистият материал на Алексей Смирнов за съветско-финландската война от 1940 г. В него въобще не се споменава дори за укрепителната линия Манерхайн, чийто строеж е започнал още през 1927 г. и която е считана от военните капацитети за непревземаема. Според неговите писания финландската армия е била въоръжена със стари пушкала от 19 век, а не със съвременно оръжие, доставено от Италия, Германия и др. Въобще образец на злорадство и грубо плюене по адрес на своите и на Червената армия.
Особено около времето на изборите в Русия се пускаха много материали "чернилки". Най-много, разбира се, за Сталин, също и за Ленин, Меншински, Ягода, Андропов и за кой ли не и за какво ли не. Все "изследвания", "открития", "доказани истини" и пр. Изобилна лепкава кал! "Магазин" от декември 1999 г. препечатва от "Огонек" част от книгата на А.А.Горбовски (руснак, живеещ в Лондон днес) - историк, социолог и футуролог, за доносничеството и компроматите главно за Русия, царска и съветска. Започва с киевските и московските князе, Иван Грозни, Петър Велики, Екатерина II и стига до Ленин, Сталин, Микоян, Павлик Морозов. И, разбира се, най-подробен и злобен е към последните. Русия, независимо царска или съветска, е "най-устойчива на това явление". А самата му книга е грижливо съставен сборник от компромати. Такива са и интерпретациите на автора. Той стига до заключението, че едва ли не декабристите и Пестел в своите намерения са предтечи на чекистите. И ето как цитира Маркс и Ленин анблок, как "Маркс и Ленин обикновената завист определят за класова ненавист". Първо цитатът е фалшификат. И Маркс, и Ленин поотделно (те не са живели и творили по едно време) са писали за "класова борба" и "класов антагонизъм". Повече от примитивно и махленско е да обявяваш корените и причините на класовата борба и ненавист за обикновена завист. Нелепо и грубо. Фундаментът на класовия антагонизъм е в острото недоволство (и бунта) на системно експлоатирания, ограбвания и мизерстващия. И как великолепно го е прозрял и написал големият българин и големия поет Гео Милев в поемата си "Септември". И за нея той заплаща с живота си:
Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба в своя пурпурен гняв величав!
Да, гняв и злоба на роба не "обикновената завист". И цялото изложение на лондонския руснак изобилства с такъв сорт цитати и умозаключения. Срещу доносничеството и компроматите - с тотален компромат! Образец на морал!
"Руски изреалтянин" от януари 2000 г. дава обемисто изложение на "Историята на покушението на Ленин" от Йоанатан Видгол. В наукообразна форма (изследване) авторът достига до четири извода (версии): два от тях са, че покушението е било организирано от Свердлов и Дзержински, които уж ненавиждат Ленин и третият, че Ленин сам си организирал покушението с цел популярност и съчувствие, за да предизвика "ярост у народа"! Все бисери!
Пак в "Магазин" от декември 1999 г. е препечатано предълго интервю с бившия "в дающ" съветски социолог, философ и пр. Борис Грушин. Не ще и дума словесната еквилибристика на автора е за завиждане. Два са основните момента, застъпени в интервюто. И досега авторът не знаел какво представлява руския народ. С това започва и с това завършва. А прозрението му е, че глас народен, не е глас божи! Позовава се на Платон, но не и на Сократ, който твърди, че най-трудно е себепознаването. Но народът не е хомогенно цяло. В него има "слоеве" със специфични интереси, с характерни психологически черти. Но народът винаги е знаел какво иска - мир и добруване. В този смисъл гласът народен е глас божий, откакто свят светува! И цялото интервю е обагрено с богати ретроспекции пак за "мрачното комунистическо и съветско минало", което същият бележит автор до вчера величаеше като единствено и най-, най-... От най-далечните зори на историята предателството е добре познато. А сега е и много добре платено. Не като тридесетте сребърника на Юда. Сега Грушин слисва дори американците в битието си на пътуващ проповедник с вдъхновените си лекции.
Великият историк Волкогонов смая света с откритието си, че баща му бил репресиран и "разкулачен кулак" и кажи-речи светна около главата му ореолът на "мъченик". Но заслужава да бъде попитан: това тайна ли е било за тези, които са го направили генерал и са разкрили пред него широк път? Защо не ни разкаже с какви фокуси и чудеса е станало това, т.е. с какво им е спечелил доверието? Знае се как!
Нашироко се рекламира в рускоезичния израелски печат (главно с препечатки) и Резун, т.е. Виктор Суворин и неговите епохални исторически "открития и прозрения", които не само според мен са чисто историческо мошеничество. Също както и на Егор Булич. Той поне не се прави на дисидент, не е избягал в Англия по "политически причини". Изглежда, че в Русия все още не може да се намери съд, който да реабилитира предателя на родината. Но не може и да се намери кой да изпълни тази законно издадена присъда. Изглежда, че всички предатели през "мрачното съветско и комунистическо минало" стават едва ли не днес герои.
Върхът на най-необуздан и злостен антикомунизъм и антисъветизъм бележи рецензията на Новодворская за "Черната книга на комунизма", издадена в Париж и преведена на много езици, включително на български. Авторите са петима фрренски историци. В над хиляда страници са изложени и стъкмени малко истини и много полуистини, много легенди и митове, и много лъжи. Авторите и редакторите на книгата, както е отбелязано в предговора, са "бивши" комунисти. А както се знае, откакто свят светува, няма по-злостни и безогледни от бившите свои. И тук "рецензентката" Новодворская надминава и авторите, и себе си. В няколко варианта тя върти и суче все една теза: нацистките престъпници, които по времето на Втората световна война са унищожили (само?!) 25 милиона, са наказани. Още се водят процеси срещу тях. А защо срещу комунистите (т.е., болшевиките и пр.) изтребили повече от 100 милиона не се водят процеси и разследвания и те остават до днес ненаказани?! Авторката се учудва, негодува, зове за възмездие... Нейният "благороден" гняв на пренаивна девственица кипи и прелива чашата... Нима Новодворская не знае, че комунистите в цяла Европа бяха начело на съпротивата срещу нацизма? И във Франция, Италия, Югославия, Белгия, Чехословакия, България... бяха в първите редици и дадоха най-много жертви? Да съдиш и да поставяш наравно палачите и жертвите, тези, които изнесоха най-голямата тежест и дадоха свидни жертви, Червената армия, съпротивителните движения (партизаните) в европейските страни, се иска много злоба, безкрайно лицемерие и липса на елементарна справедливост.
Тази бесовщина, тази антиистина, днес е много модерна, котира се много високо, намира радушен прием в печата и електронните медии по различни поводи и с различни нюанси.
На везните на историята се хвърлят настървено и безогледно само минусите и чернилките. И то грубо, понякога и хиперболизирано до неузнаваемост. С тъпани и зурни! Особено на последните 70 години на съветската власт и държава, която въпреки всичките си недостатъци, деформации и извращения на социалистическата идея направи Русия като никога суперсила. И заедно с това и социална държава. Впечатляващи и трудно обясними са готовността, сладострастието и мазохизмът, с които се върши това. И надпреварата! Изглежда, че това е съвременният руски феномен.
От цялата рускоезична преса мъчно може да се разбере, че и на сегашните избори за Дума руската комунистическа партия е първа с най-много гласове (28%), че е съхранила своето влияние и авторитет, и то въпреки непрстанната и масирана антикомунистическа и антисъветска денонощна пропаганда - по телевизията, радиото и почти всички вестници и списания. И заедно с другите патриотични и леви сили доминира в Думата. Това стряска и плаши и новата руска буржоазия, олигарсите и техните ментори и господари от САЩ и НАТО. И те правят всичко възможно чрез МВФ, Световната банка, Лондонския клуб, чрез груб политически натиск и намеса, да държат Русия зависима финансово и политически. Няма съмнение, че Русия на Елцин е превърната във второстепенна световна сила, каквато никога не е била в своята история! По същество това е интервенция, но с други средства.
Но както е казано, сред къклицата, макар и рядко, се срещат и зрънца пшеница. В списание "Меридиани" са публикувани данни за помощта, която получил адмирал Колчак през 1919 г. от силите на Антантата и от Япония. От Англия - 100 000 винтовки, 3000 картечници, пълно оборудване (облекло и пр.) за 240 000 души; Франция - 400 оръдия, 1700 картечници, 30 самолета; САЩ - 400 000 винтовки, 1000 картечници, 2 млн.чифта обувки. На помощ на Колчак са били стоварени и са действали 120 000 войници и офицери от Англия, Франция, САЩ и Япония (така наречените интервенти). И заедно с тях 45 000 души чехословашки корпус, действащ по техни указания. Въпреки тази огромна помощ от хора и оръжие Колчак е бил разбит и пометен от силите на революцията, както и бялата гвардия на Деникин, Корнилов и Врангел по всички фронтове. Да, но тогава е бил Ленин, а не Горбачов, Яковлев и Елцин, предали, съсипали и разгромили Съветския съюз!
Пак "Меридиан" препечатва от "Вечерн й клуб" - Москва, "Неизвестен ръкопис на Андрей Сахаров". Ще цитирам най-важното: "Аз вярвам в жизнеността на социалистическата идея затова, че в нашата страна, в КПСС и здравите сили в нейното ръководство, че те са способни да преодолеят кризата и девалвацията на идеите на социализма и да преодолеят опасните тенденции на неосталинизма... " И още: "Моята представи за човешкото щастие в хармоничното (комунистическо) общество е много проста, общочовешка, чужда на снобизма - това е щастието в семейството, семейната любов, в здравето и спорта, квалифицирания труд, творческия труд, общение с хората, с природата, с произведенията на изкуството, това е и право на всеки човек да бъде полезен на обществото. Етическите основи на комунистическото общество са общочовешкото братство (идеал, срещащ се също и в много религии) плюс свободата на развитието на всеки като условие за развитието на всички. И именно тази формулировка на Маркс и Енгелс считам за най-адекватна."
Изведнъж се оказа, че Сахаров не е Солженицин, не е и Елена Бонер. Оказа се, че А.Сахаров не е духовен предтеча на днешните "демократи-реформатори", на Борис Елцин и неговото антируско и антисъветско обкръжение. Сахаров е вярвал и радеел за великите идеали на социализма и комунизма и не ги е считал за утопия, а за близко бъдеще на човечеството. Но този "неизвестен и непубликуван досега" ръкопис на големия човек мина и замина. Нямаше тъпани и музика, не се появи нито по телевизия, нито по радио!
Тук му е мястото и за няколко думи за регулярния израелски печат - на иврит. И "Йедиот ахронот", и "Маарив", и "Аарец" нямат такова поведение. По принцип те се списват сдържано и сериозно. И в проучването и подбора на фактите, оценките и коментарите. Не че и в тях няма сензации и бомби. Но от съвсем друг стил и вид.
Антисемитизмът в света и главно в Русия не слиза от страниците на рускоезичния печат. Още от времето на руските царе и в СССР, особено след Ленин, антиеврейските чувства и настроения имат трайно място.
Висшата партийна и държавна йерархия, а също и на средно ниво, е била почти недостъпна за евреи. При Елцин става обратното. Той се обгражда с много евреи и полуевреи, и политици, и олигарси. Такива са Чубайс, Гайдар, Немцов, Кириенко, Лифшиц, Дубинин... И най-отявленият руски националист Жириновски, и той е по баща евреин. Без да го слагам в същата редица по баща е евреин и Примаков (всъщност Киршблат). Евреи и полуевреи са нашумелите и станали ненавистни на народа Березовски, Могилевич, Роман Абрамович, братята Чорни, Гусински. Май множко за традиционно недолюбваща евреите Русия? И този персонаж със своето поведение, морал, а последните и със своята алчност и безскрупулност, генерират и дават нови подтици на антисемитизма и избухващата периодично антисемитска истерия. Почти открита, какъвто е случаят със станалия бомбастично известен генерал-полковник Алберт Макашов. И той не е сам. И плюс това е депутат в Думата от групата на руските комунисти! Няма съмнение, че големият капитал в Русия е криминален, плод на невиждан пладнешки грабеж... Големите световни богатства на Круп, Форд, Ротшилд, Морган и пр. са трупани с поколения. Не за някакви 6-7 години. Да бяха мели парите по улицата с метла и да ги бяха ринали с лопата, пак щеше да е непосилна работа. Това богатство е грабено широкомащабно, много наедро, без мярка и съвест от днешните олигарси - и руси, и евреи, и грузинци, и всякакви... А през това време т.нар. обикновени евреи, а те са милиони граждани на бившия Съветски съюз, живеят както и останалия народ в бедност, лишения и мизерия. Над 1 млн. са емигрирали в Израел. Стотици хиляди още се готвят да направят това, но от хубавото никой не бяга. А емиграцията, особено на по-старите поколения, не е лесна работа. Зная го от собствен опит. Не е лесно да напуснеш родно място, професия, обществена среда, приятели... Антисемитизмът във всичките му нюанси, "поводи" и модификации, е мракобесие. Самият Сталин го квалифицира като людоедство, въпреки че е спорно дали е бил искрен. Нали разгони и изтреби почти всички евреи в ЦК, но не бяха само евреите. Да не говорим за Ленин. В неговия екип са били Свердлов, Урицки, Володарски, спорните Троцки, Каменев, Зиновиев. И Фани Каплан - есерката, стреляла срещу Ленин, е била еврейка. И Мартов, и Аксел Рот. Евреи винаги е имало и има всякакви. Както французи, англичани, руснаци. И иначе не може да бъде. И антисемитизмът във всичките му прояви "основания" и поводи е бил винаги синоним на мрачно средновековие, невежество и завист.
И цялата израелска преса, и всички медии, включително (и най-вече) рускоезичната, воюват срещу подобни прояви днес и в миналото. Това е дълг към изтребените 6 млн. евреи по времето на Холокоста от нацистка Германия и фашизма! Дълг към тяхната памет на мъченици!
В заключение може с положителност да се каже, че рускоезичният печат в Израел недолюбва и не е във възторг от евреите и полуевреите олигарси и политици. Материалите за тях са остри и критични. Особено що се касае до Березовски, Роман Абрамович, братя Чорни, Могилевич. По-предпазливи са към Гусински (нали е председател на еврейския конгрес в Русия). Не са ласкави и към Гайдар, Чубайс... Мисля, че са наясно, че тяхното поведение и морал, жаждата за пари и власт, генерират и раздухват антиеврейски чувства и антисемитизъм не само в Русия. Те дават изобилна храна на всички антисемитски и антиеврейски централи и кръгове, не допринасят за стабилитета на евреите в диаспората и за отзвучаването на насажданите с векове предразсъдъци и не най-добри чувства. Напротив, допринасят за изострянето им.
Измеренията на едно активно мероприятие
През седмицата бяхме свидетели на невъобразим шум около решението на израелски съд да свали паметника на Борис III и други българи от т.нар. Българска гора край Ерусалим.
Паметниците са поставени от евреи и се свалят от евреи, разпилени на огромната територия между София, Тел Авив, Атина, Скопие и Лос Анжелис. Така че за "Нова Зора" остава задължението, като наистина независима трибуна, да осветли за какво иде реч.
Преди това трябва да кажем, че в българското общество цари почти пълно единодушие по въпроса за заслугите на цар Борис III за спасяването на 50 000 български евреи от старите граници. И това е обяснимо заради условията, в които е било извършено - едноличен, авторитарен режим, където последният подпис и последната дума са принадлежали на монарха. Преобладаващо е мнението на историци и изследователи за невъзможността му да спаси въпросните 11 423 евреи от Беломорието и Македония - територии, над които България не е имала окончателна юрисдикция, въпреки че ги е администрирала.
В тези по същество обезбългарени и току що освободени земи, вследствие систематичното етническо прочистване и терор, извършвани от гърци и сърби, реално не е било възможно да има българско обществено мнение.
ВТОРО, в българското общество има яснота и по въпроса, че спасяването на евреите от старите граници на Царството не е еднолична заслуга на цар Борис III. Това е заслуга на българския народ като цяло. Това е заслуга и на депутатите, начело с Димитър Пешев, и на писателите, начело с Елин Пелин, и на БПЦ воглаве с бъдещия екзарх Стефан и бъдещия патриарх Кирил. Това е дело и на политическите сили, между които са и комунистите, колкото и последното да не се харесва днес на някои хора.
Какъв е проблемът тогава? Това активно антибългарско мероприятие е поредният коварен ход срещу Отечеството ни. В него обаче за маша се използват потомците на евреите от Македония и Гърция. И те с удоволствие ни топят пред света, подвеждайки големите еврейски лобита, за които е детска игра осуетяването на влизането ни в ЕС. Трябва да се отбележи, че и двете държави, така или иначе, имат съответната полза. Гърците - защото се страхуват, че парите от т.нар. присъединителни фондове на общността евентуално ще потекат и към София; македонците - защото ако влезем преди тях, от въпросните фондове за тях може и нищо да не остане.
Показателно е, че името на израелския съдия, постановил махането на паметниците, е Моше Бейски. Все ни е на ума, че баща му е държал дюкян я в Скопие, я в Битоля, я в Солун. Това между другото.
Въпросът обаче има и други далеч по-важни цели.
ПЪРВО, това активно мероприятие налага един дебат по никое време, който няма нищо общо с дневния ред на българския обществено-политически и социален живот. Сиреч, той способства за ново разделение на нацията. Способства за отвличане на вниманието й от тежкото и нерадостно настояще и бъдеще на България. Този дебат се явява звено от веригата на национални разделения и противопоставяния, които целяха и, уви, постигнаха пагубното разхищение на националната енергия. Така през "свирката", успя да изсвисти безвъзвратно и без полза парата на националната воля за действие.
Да си спомним противостоянията: сини срещу червени; републиканци срещу монархисти; космополити срещу националисти; "за" НАТО и "против" НАТО; за мавзолея и против него; за Паметника на Съветската армия и против паметника; за патриарх Максим и против него, и пр., и пр. ВТОРО, тази отровна шумотевица цели да внуши, че в условията на тотална криза и пълен провал на действащите държавно-политически институции очите на объркания, смазан и унизен български народ не трябва дори и да поглеждат към цар Симеон II като представител на династията. Т.е., цели се да бъде изключен вариантът не само за едно хипотетично монархическо устройство на България, но и да бъде елиминиран Симеон II като кандидат за български президент. Крачка, която според някои наблюдатели той бил склонен макар и неохотно да направи.
ТРЕТАТА ЖЕРТВА на това активно мероприятие се явява уж способният да изчисли с математическа точност всички варианти академик Благовест Сендов - една фигура в политиканската гмеж, способна да формира все пак политическо поведение и да генерира политическо доверие. Той би бил може би единственият успешен кандидат за президент на лява и все по-олевяваща България на предстоящите президентски избори.
Не са ясни съвсем механизмите, чрез които академикът е бил впримчен в тази дълбоко ешелонирана атака срещу България. Факт е обаче, че на мушката остава той, докато другите съподписали писмото до президента на Израел Вайцман са извън обсега на медийната стрелба.
Накратко: простичкото уравнение може да бъде решено и без човек да е величина в математиката. Получавайки подкрепата на разделената съвсем по български еврейска общност, г-н Сендов след този скандал намалява значително шансовете си в предстоящата изборна надпревара.
ЧЕТВЪРТАТА, и най-важна цел на този, както личи по всичко, предварително планиран и умишлено предизвикан скандал, е да даде възможност на проваленната по всички азимути, но удобна във всяко отношение за нине правющий синклит политическа сила, да заеме уж националноотговорна позиция. От тази позиция тя изключително много се нуждае, защото чрез нея може да демагогства за българска чест и национално достойнство, за национални интереси, за правдивост в историческите оценки.
Противопоставяйки се в една акция на частни еврейски мнения и битки, тази политическа сила ще може успешно да прикрие зад привидната твърдост на фразите греховете на свои именити функционери, чиято дейност отдавна се е превърнала в генератор на враждебност и подозрителност от страна на българите.
Просто невъзможно е да се отрече участието им в разрухата на страната, в избрания и наложен път на България като се почне от Проекта "Ран и Ът", мине се през Мистър 10% и се свърши с дейността на небезизвестния атлантически пастир Соломон Паси.
С други думи, този въпрос нито е частен, нито е случаен, нито пък е безобиден. Хората, които са го планирали и осъществили, са много добре запознати и с текущото българско битие, и с очакваната развръзка на предстоящите избори.
Дали наистина са неведоми пътищата Господни?
Има ли някой, вече проучил скрижалите, които са го насочили по верния път? Близкото бъдеще ще покаже.
Би било може би въпрос на национално достойнство да отминем този предизвикан скандал с мълчание. Може би би била и по-разумна позицията да се направим, че това не ни засяга. Но когато става въпрос за действия, насочени срещу България, "Нова Зора" е последната трибуна, която би останала безмълвна. И още нещо. Да сътвориш добро не означава, че трябва да чакаш отплата. Българинът добре знае това. И ако е спасявал на времето своите сънародници - българските евреи, със сигурност не го е правил за да дочака благодарност с днешна дата.
Кога ли Бешков ще "остарее"?
На 24 юли т.г. се навършват 99 години от рождението на художника - проф. Илия Бешков (1901-1958). Времето на физическото му отсъствие е продължително, но изкуството му е все така актуално и неговите "конфликти" с официалната пропаганда не стихват.
"Героите" му днес носят други имена, политическият жаргон е различен, техниката е неузнаваемо напреднала. А хората?!... Същите сме! Читателите на "Нова Зора" добре знаят това - на нейните страници творбите на Бешков често се печатат.
Присъствието на художника в съвременната българска духовна атмосфера непрекъснато провокира мисълта. Човек наблюдава живота, чете, слуша и се уверява, че не се е родило нищо ново, което да изпрати в забравата изобразеното от Бешков. Политиците, когато са на власт, добре се угояват. Гълчат народа си, че не е предприемчив, че е мързелив, но наближат ли избори, започва сезонът на ухажванията. И днес е така, само че "избирателите" се наричат "електорални единици", "Босяци"-те - "социално слаби", а "Спекуланти"-те - "корумпирани"... Здравата нишка, съединяваща цялостното творчество на Илия Бешков, е финото му чувство за справедливост, в основата на което лежи човеколюбието като поведение в обществото. Висшият социален морал е мярката на художника за достойна гражданска позиция.
Светът е все още далеч от подобна хуманна цел, а Бешков продължава, за съжаление, да е актуален и бъден... Интервюто на Богдана Карадочева (в."Демокрация", 7юли 2000) извика в съзнанието ми карикатурата на Бешков "Двете Българии" (в."Пладне", 16 юли 1933).
Ето какво казва певицата: "Нека излезем на улицата, да си отворим очите и да видим свободните млади хора, добре облечените жени и мъже, бебетата в пъстрите колички... Новите къщи, които се строят. Дори чакащите коли пред бензиностанциите. Въобще животът си тече и се чудиш, когато прочиташ в някой вестник за предстоящ апокалипсис, и то написано с удоволствие и сянка на разочарование, ако не се състои.
Животът си върви, а медиите водят една апокалиптична политика, да се чуди човек за същата държава ли става дума..."
Коя ли държава има предвид госпожа Карадочева? Тази, пребогатата на министър-председателя, или другата, на финансовия министър - беднячката, с празната кошница, в която се гонят мишките?!
Човек чете и се пита - гаври ли се тази жена с народния хал? Критична за страната ни безработица, гаснещи в мизерия възрастни хора, очевидна беднотия, а тя, певицата, ще ми говори за нови къщи, за коли и добре облечени жени!
Да, има ги, но колко са? Как забогатяха, докато другите, мнозинството от българския народ, обедняха?
Твърденията на госпожа Карадочева са трагичен случай - илюстрация на това до каква степен могат да загубят чувствителност сетивата на една артистична натура. Тя има дързостта и да обвинява: "...ние, българите, се оказахме прекалено консервативни за приемането на новото". Ето къде било новото - едни да тънат в разкош, а други да оскотяват в оскъдица!
Певицата забравя за хармонията, която е задължителна за нейния вид изкуство.
Сатирикът Илия Бешков изгражда свой нравствен критерий на принципа на хармонията в обществените отношения.
Без нея се раждат неистова алчност, егоизъм, лъжа, демагогия. Без хармонията няма сполучливо управление, няма щастлив народ.
Това е истинското НОВО, на което, близо половин век след смъртта си, Бешков е носител... Косово: Събира се критична маса за следващия взрив
Според западни журналисти, посетили неотдавна Косово, на база на американските военни комендатури и под етикета "подготовка на сили за поддържане на правовия ред" в американския сектор в бившата сръбска провинция се организират учебни военни курсове за бивши офицери от Армията за освобождение на Косово (АОК). Преподаватели в тях, естествено, са специалисти от армията на САЩ, а "слушателите" имат правото да носят по време на обучението си униформи без знаците за принадлежност на АОК, както и да разполагат с щатното си оръжие. Освен това на територията на американския сектор на КФОР действат и няколко "военно-патриотични" клубове за косовската младеж, в които албански младежи на възраст 15-18 г. водят начална общовойскова (стрелкова и идеологическа) подготовка под ръководството на ветерани от АОК. Американци обучават кадри на АОК, а те пък от своя страна - младежта на Косово. На какво ги обучават, защо и главно против кого?
Напоследък дори командването на КФОР констатира нарасналата активност на друга една "албанска освободителна армия" - Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медвежа (АОП БМ). Безспорни са доказателствата, че тя мобилизира своите сили в долината Прешево. По административната граница между Косово и Сърбия вече са съсредоточени около 600 опитни албански бойци. Осъществяват се и мероприятия за инженерната защита на Прешево с ползване на специална техника, оборудва се лагер за бойна подготовка и обучение на новобранци.
Така че няма как американците да не знаят за дейността на АОПБМ се разчита да изпълнява ролята на АОК по време на Косовската криза от 1999 г.: да провокира сблъсъци със сръбските сили, за да оправдае нова "хуманитарна намеса" на НАТО"
И кой знае, може би и нещо, което пряко ще ни засегне: затвърдяване на един модел на намеса и разрушение на националните държави в този изстрадал район - всяко малцинство със своя АОК!?
А всяка АОК - с един покровител - НАТО.
Според самите натовци числеността на АОПБМ скоро ще нарасне за сметка на албанското мъжко население от съседните села, все още недостигнало призивна възраст. Армията притежава вече значителен арсенал от автоматично стрелково въоръжение и 60-милиметрови минохвъргачки. За планираните мащабни военни сблъсъци говори фактът, че бойци на АОПБМ подготвят дълговременни пунктове за съхранение на оръжия и боеприпаси в редица населени пунктове в Косово; в т.ч. и в петкилометровата зона за сигурност между Косово и Сърбия.
Снабдяването на "армията" с оръжия и боеприпаси става с участието и под контрола на Тирана, твърди Даяна Джонстоун, а за финансовото й осигуряване се грижи специална група от 30 души, начело с етническия албанец Мухамет Хемали. Групата събирала "волни пожертвувания" от всички предприемачи в Гниляне, а значителните парични постъпления, знае се, се реализират от контрабандата с наркотици.
Според запознати с технологията на трафика в селището Велики Трновац (Южна Сърбия) се намира най-крупният пункт за претоварване на хероин. Почеркът на албанската камора обаче бил чисто етнически. И нещо твърде любопитно. Доставките от Македония и Албания се извършват изключително и само от албанци. Ежемесечно по този маршрут към Европа, според публикации в британския печат, потегляли до 5 тона хероин!
Американци от КФОР отбелязват, че напоследък се забелязва подозрително активизиране на ислямските фундаменталистки кръгове и значително нарастване на влиянието им върху личния състав на АОПБМ. В района на нейната дислокация са се появили емисари на известния терорист от Саудитска Арабия Осама Бин Ладен. Очевидно те проучват възможностите за оказване на пряка финансова подкрепа на АОПБМ. Самият Бин Ладен лично посетил лагера за подготовка на бойци на територията на Албания и обещал практически неограничена финансова и идеологическа поддръжка на терористичните албански лидери в Южна Сърбия.
Странно е обаче, както констатират наблюдатели на ОССЕ, инспектирали един от американските КПП по административната граница със Сърбия (в района на град Буяновац), че ръководството на американския контингент "не вижда причини за безпокойство". То дори било гордо с "добрите работни контакти" с действащите в демилитаризираната зона формирования на АОПБМ. Американците били уведомявани предварително за предстоящите учения и стрелби на "армията" на територията на Сърбия. Те се отнасяли "с разбиране" и не пречели на многократните преминавания на границата от бойци на АОПБМ с цел "попълване на запасите от продоволствия".
Бойците на армията дори се преобличали в цивилни дрехи пред очите на американските часови, с които, твърдят наблюдателите на ОССЕ, "много от тях се познават лично!"
Подобни факти на "пълно взаимно разбиране" между една терористична организация, каквато е АОПБМ, и американските миротворци в Косово свидетелстват за високата съгласуваност в техните действия. На този участък са съсредоточени най-боеспособните подразделения на американския контингент в КФОР, снабдени с най-съвременни средства за електронно разузнаване и следене на бойната активност на съседната територия.
Нацията и империята. Неща, видяни в България
България и София, видяни с очите не на западен политик, който от вежливост "забелязва" колко сме напреднали по пътя на реформите, а от непредубеден френски журналист. Човекът бе за първи път в България, но откровено признава, че във Франция не говорят за българите: обратно на онова, което твърдят управниците ни, запътили се по пътя към Европа.
Точно затова Мишел Бланза припомня на сънародниците си, че и те са християни и че малко любов няма да им навреди.
Понеже управниците ни са заети с велики дела и само на думи работят за международния престиж на страната, не е ли време сами да потърсим приятели на България в страни като Франция? Щом от едноседмично посещение у нас Бланза е успял да научи толкова много за историята и настоящето на тази страна, включително за корупцията, за "меценатството" на "Бъдеще за България" и за приватизациите на Александър Божков, има надежда. Ако съдим по написаното от Бланза в няколко поредни броя на "Льо Либр журнал", видяното от него на българска земя, разговорите му с професионалисти хуманитаристи и интелектуалци, си е струвало. Видял е много!
Представяме първата статия на Мишел Бланза, публикувана в "Льо Либр журнал" (бр.209/20 май 2000 г., с. 10-13).
Самолета, който ме отнася в София, поразен от отсъствието на формалности, мисля за дългия формуляр, който всеки посетител на САЩ трябва да попълни, допълнен с клетвата, че не е бил съпричастен към никакъв нацист, комунист, а дори днес - руандиец или сръбски болшевик; че не е сексуален престъпник, нито трафикант на оръжие и че няма намерение да изчезне в "страната, защитник на свободата и демокрацията".
И обратното, с каква лекота хората от този предпазлив Запад ("Wilde Wide West") проникват в някогашните страни на Изтока, с явното намерение да наложат и да спечелят тази икономическа война, за която споменават вестниците, без да се опитат да ни разяснят нейния смисъл поне.
Лаборатория, в която се подготвя поробена Европа
При приземяването ревизирах документацията, която събирах от няколко седмици за тази България, за която у нас се говори толкова малко. "La Fnac des Halles" в Париж дава един-единствен щанд на Белгия и България по азбучен ред. Белгийското присъствие е смазващо. И само една книга засяга България - един роман за спасяването на евреите през последната световна война. Ето какво остава от една богата европейска страна, със силна култура с 13 века история (Борис I е покръстил българите в християнството през 864 г.).
Изучавайки района по време на "събитията в Косово", аз "открих", че във всички съседни страни "са се строели нови пътища", осигуряващи едновременно инфраструктура на Балканите и определен смисъл на операциите на НАТО.
Тази война не беше само военно събитие на сръбския фронт: тя беше и икономически факт на българския, македонския и гръцкия фронт и в по-малка степен - на албанския и турския.
Дълги седмици съм беседвал за това със Серж дьо Бекет и реших да отида да видя по-отблизо, дали съм разбрал добре за какво ставаше въпрос.
През последните петнадесет години Франция бе една лаборатория за политически опити. Техните приложения днес влизат в употреба в цяла Европа (както в Австрия и Швейцария).
Пребиваването ми в България ме убеди, че европейският Югоизток е нова лаборатория, където се разработва следващата фаза на преструктурирането на народите на нашия континент. Точно това е, което очаквам да се разкрие през следващите десетилетия, наблюдавайки и съседните страни: Сърбия и Косово, разбира се, но и Румъния, Гърция, Македония, Турция и страните от Кавказ, кръстосвани от същите събития и дори от същите пътища, трасирани във Вашингтон.
През тези последни десет години не ни бе казано нищо или почти нищо за тези народи, които понесоха войната в Европа. Само ни подхвърляха пропагандни аргументи при пълното презрение към народите и истината. Малцина са онези, внесли анализ неидологически, неемоционален, полезен, за да се разберат поне мъничко събитията и хората.
Сега ще говоря само за онова, което видях по улиците, което всеки турист може да види. Следващата десетдневка ще спомена хората, с които разговарях. Амбицията ми е да покажа защо е от съществена важност французите да се интересуват от България и българите. Ще спомена и за моите спорове с някои хора от френската преса, чийто преситен конформизъм подготвя нашата пустиня. Ще кажа защо няма какво повече да се чака от тях.
Искам да подчертая, че не съм обвързан с никакво професионално сдружение. Зная обаче, че само свободата прави човека свободен.
Системното разрушаване на една цивилизация
И така, този съботен дъждовен следобед на април, измъкнал се от летището на София, виждам от колата, която ме отвежда до хотела, да се редуват големи комплекси, ограждащи трудно проходимите пътища. Артериите са широки, автомобилното движение е непрекъснато. Много пешеходци, учудващо малко шумни.
Зная, че пристигам в страна, която преживява големи трудности, където средната заплата се равнява на по-малко от 700 франка, а минималната е около 200 франка (хотелска стая с еднакъв комфорт струва колкото и в Париж).
Приготвил се бях да видя един вид трети свят, а откривам един чист град, където, изглежда, че всичко функционира както у нас, но с по-малко средства. През следващите дни щях да разбера, че този декор беше ?????? за да види "западнякът" онова, което винаги вижда "revisite" у дома си: същите реклами на "МакДоналдс", "Кока-Кола", "Сони и Ко" и същите афиши на американски филми, появяващи се в един и същи момент в Париж и в София.
Когато в една видеотека поисках от онези, някога прочути български филми, научих, че занапред са на разположение само американски филмови екшъни. Дори руското кино отсъства от каталозите.
Ако бях англосаксонец, българската столица би ми се представила с всичките си разкодируеми знаци, с които съм навикнал: такситата са боядисани в жълто с малко черно-бяла шахматна декорация в стила на Нюйоркската "Wellow Cab". Неоновите реклами с латински букви изместват по-дискретните индикации на кирилицата.
Сякаш някакъв гигант-скотовъдец е пожелал да постави своеето клеймо в плътта на града, както върху нов добитък, собствеността върху който трябва да се гарантира пред очите на всички. Навсякъде се налагат западни марки с толкова глупава арогантност, че и обществените пейки в столицата на Страната на киселото мляко са белязани с "Данон"! Разкошните витрини, съвсем нови, предлагат същите стоки, както на Запад ("предлагат" е злоупотреба с езика: цените са като тези, които се практикуват в цяла Европа).
Нашата многообичана дъвка "Джонсън", любимият ни прах за пране "Procter&Camble", нашите каши за кучета "Friskies" са тук, в подножието на хотела, при същите условия за закупуване, както в суперите, където сме свикнали да ги виждаме. Не е ли направо чудесно?
Е, добре! Не, не е чудесно! Защото ако има работа, българинът посвещава за храна над 65 на сто от заплатата си!
- Не преувеличавате ли? Проявявате явен стремеж да виждате нещата в черно! Вижте тези млади учащи се в този денонощен магазин. Не обикалят ли, както го правят нашите младежи у нас?
- Госпожице, права сте, тези тук напомнят точно на американо-сомнабулистичната младеж у нас. Мерцедесите им ги чакат пред вратата на магазина с регламентирания питбул вътре, който има същите музикални вкусове, както тези във Франция. Единствената разлика, която оценявам междувпрочем е, че те слушат своя рап малко по-малко силно.
България е един от главните пътища за преминаване на дрогата. Представям си, че тези млади симпатяги са социални работници, които осигуряват свободното циркулиране на стоката. Съвсем добре е, между другото, че идват в този луксозен магазин, отворен денонощно. Без тях, освен много редките туристи, тук не би влязъл никой. Впрочем, човек се смайва, като гледа толкова луксозни търговски обекти в София за една толкова рядка клиентела и може да си помисли, че става въпрос само за пране на нарковалута. Във всеки случай държавният служител от социални помощи ще има своя "Royal Canin", докато по улиците на София хиляди безстопанствени "бау-бау" (как да ги изхранят софиянци, като имат толкова малко за себе си?) са жертва на всякакви трафици (с кожа, с лаборатории, с месо).
Националната литература, сложена на пилона*
Съчетанието подхожда и за науката, и за културата. Литература, музика, университет - всичко се купува и придобиващият го винаги е един и същ. Той се нарича Джордж Сорос. Смятахме го просто за спекулант, а се оказва търговец на души.
Музеят по история на София иска да реализира книга за традиционните български носии? "Отворено общество" на Сорос поставя върху нея своя знак. През това време най-прочутият български автор не е издаван, въпреки че е търсен от публиката. В страната за него липсвало хартия!
Българската секция за съвременна музика иска да издаде компактдиск? Именно програмата "Фар" и Център "Сорос" за Артс-София се заемат с това. Никой обаче не чува тази съвременна каша, когато международнопризнатите "български гласове" са принудени да напуснат родината си.
Департаментът за славянски изследвания в Благоевград се нуждае от пари. Прекръстват го на Американски университет в България и в партньорство с Университета на Мейн и Агенцията на САЩ за международно развитие ще бъде финансиран от фондация "Отворено общество" в Тонтънт Джорджис. Представяте ли си латинските изследвания на Сорбоната да бъдат спонсорирани от този чичо от Америка? Кой ще повярва, че тази конфискация на културата няма да има последствия?
В София, град без туристи и жители без покупателна способност, нищо не оправдава присъствието на луксозните реклами. Нищо, освен необходимостта посредством франчайзинга да се перат мръсните пари! Повече дори от социал-либерална Франция всяко седалище на банка е свързано с някакъв скандал; всяка приватизирана компания е свързана с корупционна афера! През миналия август националната авиокомпания "Балкан" бе предложена (със самолетите, пилотите, инженерите, наземния персонал, контролната кула) за общо 150 000 долара! Точно израелската група "Зееви", вездесъща в България, бе тази, която надделя. Същата група има проект за реконструкция на един търговски център за няколко милиарда долара (в страна с хора без пари!) и за закупуването на "Мобилтел", единственият български GSM-оператор.
Патроните до един са бивши апаратчици
Обаче "Мобилтел", чиито рекламни афиши са на всяко кръстовище в София, се оказва меценат на фондацията "Бъдеще за България". Неин председател е Елена Костова, съпругата на премиер-министъра.
Ще говорим пак за всичко това, както и за приватизацията, лансирани от вицепремиера Александър Божков. Ще говорим и за бившия министър на транспорта Вилхелм Краус и неговата млада колежка Надежда Михайлова. Може би тогава ще схванем новия ред, който се установява, нещата, които се изясняват едно чрез друго и ще разберем онова, което става у нас.
И преди всичко, защо "голямата преса", наричана дори "приятелка", предпочита да слуша други песни, по-лесни за пеене със своите голф-компаньони през уикенда?
Грохналите монументи на реалния социализъм в София отстъпват терена на "Хилтън" на реалния капитализъм (впрочем естетиките удивително си приличат). Дори шармантните старини, останали от началото на века, които напомнят някогашните хубости със своите цъфнали череши и сливи, пренебрегнали времето, биват заобикаляни както местните стари дами... Най-достолепната сграда е заета от германската група "Алианц".
Номенклатурчиците са станали "босове" и именно ние, любезните западняци, им помагаме да държат в ръка своя добитък, както неотдавна им помагахме да държат своите пролетарии. Българска интелектуалка ми довери на възхитителен френски, че терорът, на който е била подлагана по времето на комунизма, не е свършил. Същите хора заемат същите постове. Нашите служители, от посолството на Франция, които са все още тук, са винаги в същите добри отнношения с господарите. А болшевизмът, пребоядисан либерално, запази познатите думи от идеологически порядък, същото недоверие към народа, същата ненавист към неговите традиции, същата яростна готовност да унищожава, което е останало от тях.
Синагогата, заблестяла след великолепната си реставрация, не би могла да оцелее сама. Знае ли го тя? Само тъпаците вярват, че либерализмът е освободител.
"Сделката" е очевидна: амнистия за комунистическата номенклатура, превърнала се в либерални управници, срещу сътрудничество с дивашкия капитализъм. Това се набива в очите на всеки, който гледа по-скоро с погледа на интелигента, отколкото с идеологическите далекогледи.
Малко истинска любов не е излишна. Французите би трябвало да помнят, че са били християни!... Окото на дявола
В бр. 209 от 20 май т.г. френското независимо списание "Льо Либр журнал" публикува статията "Това се случи утре". В нея се разглежда поредната проява на глобализацията.
Този път зловещите апетити за планетарен контрол на единствената засега суперсила на света се разпростират над всяко живо човешко същество.
След мощно възхвалявания Интернет с неговите три W-та (WWW), към арсенала от информационни оръжия се прибавя още едно, също с начална буква "W".
Става дума за световния индивидуален номер WIN (World Individual Number), или просто за бъдещата КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ, която всеки жител на планетата ще носи не в джоба си, а в тялото си.
Буквата "W", с която започва световният индентификационен номер, твърде напомня за крилата на прилепа. А тази летяща мишка живее в народните поверия и има славата на лош вестител.
Световният идентификационен номер WIN е просто продължение на паяжината на Web на Интернет, която е обгърнала света. Според публикацията на френското списание той ще бъде задължително имплантиран още с раждането в тялото на всеки човешки индивид. С помощта на специална спринцовка в човешкото тяло ще се вкарва (имплантира) микрочип с основна информация за индивида, която може да се актуализира непрекъснато.
WIN, или транспондерът, микроскопичен приемно-предавателен апарат, който след като приеме радиовълната, на която е настроен, използва енергията на носещата висока честота HF. Щом веднъж бъде открита и изправена, тя зарежда малък статичен акумулатор или кондензатор. Натрупаното по този път ниско електрическо напрежение с постоянен ток ще активира вградения в човешкото тяло електронен микрочип. Той на свой ред ще излъчва програма с цифрови данни.
Чипът, разбира се, трябва предварително да бъде телезареден със сведенията, както и с кода на индивидуалната карта.
Също както клеймото, поставено на кожата на говедата, за да се знае кой им е стопанин!
И както при всяко почтено говедо, в личната идентификацонна карта на всеки човек ще фигурират данните за месторождението, имената на собствениците (пардон, на родителите) и на роднините по възходяща линия, дата и час на раждане (защо не?), расата (пардон, етническият произход).
С една дума - регистрационният код на всеки индивид излиза... старият номер на СС (от френски - социална осигуровка).
Впоследствие към съществуващата информация в микрочипа може да се добавя друга, за всеки отрязък от живота на въпросното "млекопитаещо". Например за биологични (физически) или умствени заболявания, сведения за съдимост и всичко останало, каквото може да ви хрумне.
"Не е ли това Знакът на Звяра от Апокалипсиса (Откровението) на Свети Йоан? " - пита авторът на статията в "Льо Либр журнал", оставил само иницалите си B.G. И продължава с цитат от Откровението на Йоана: "Онези, които не са белязани със Знака на Звяра, не ще могат нищо да купят, нито да продадат".
Значи - те не ще могат да съществуват! Изобретението едяволски невероятно!
Емисията на малкия WIN-предавател с размерите на оризово зърно, който хората ще носят в тялото си, ще се приема от оператор (централа). Той ще активира предавателя, имплантиран в човешката плът, със своя портативен предавател. Данните, които предава вграденият микрочип, ще се изобразяват мигновено на малък плосък екран, а операторът ще има удоволствието да ги чете спонтанно.
Не е необходима особена грамотност, за да се предвиди какво ще представлява това Оруелово бъдеще! Някои обаче го приемат като "неизбежно следствие на научно-техническия прогрес"!
"Впрочем още днес милиони човещки същества, затъпели от гледане на телевизия и от фалшивата храна на суперпазарите, са на път да изгубят и последните остатъци от критичен разсъдък у себе си.
Те са готови да приемат този свят на научна фантастика, който им се подготвя в тайни лаборатории и в името на прогреса и щастието на човечеството" - е тъжното заключение на автора.
Според него само тези, които са запазили в дъното на своя разум местенце за Божието присъствие и промисъл - това вътрешно око на съвестта, - което може да различава доброто от злото, ще са в състояние да попречат на дяволските планове.
Играта се очертава да бъде трудна за тези съзнателни същества. Но въпреки малкия си брой те могат да осуетят замисъла на грандиозната битка, която им налагат адептите на глобализма - поставянето под пълен контрол на всички умове на планетата.
Б.р.: "В края на един апокалиптичен конфликт, именно поради малкото на брой праведници, злото не ще може никога да победи. Защото подчинението на Демона трябва да е пълно, за да дойде неговото царство" - твърди B.G.
Амин, дай Боже! - ще добавим ние. Вълните от протести срещу глобализма, срещу СТО (Световната търговска организация), срещу МВФ и срещу американската икономическа, политическа, военна и псевдокултурна инвазия в света са обнадеждаващи признаци.
Сега обаче хората, вярващи и атеисти, трябва да бранят не само националния суверенитет и националните традиции, но и човешката си същност.
И то преди в телата им да бъде имплантирано окото на дявола.
После ще бъде късно.
Пожарите на България
Петохълмието (тракийско и славянско название), Телеорман (Куманско название), Делиорман (на турски) и Лудогорие на български - което и название да вземете за този район в Североизточна България, все няма да отговаря на днешното му състояние. Няма я нито лудата (буйна) гора, нито пък е останала читава могила. Всичко навежда на мисълта за една прокълната и забравена от Бога земя, в която макар и тази година да нямаше стихийни пожари, както на юг, бедите не бяха по-малко.
Каквото не свършиха пожарите, свърши го безмилостното слънце и правителството на Иван Костов: две бедствия, две божии наказания, които са твърде много дори за видялото какво ли не Лудогорие.
Жетва е, а не се знае какво има в класовете, след като от три месеца не е валяло! В земята са зейнали страшни пукнатини и ако от есенниците все нещо ще се получи, то реколтата от пролетниците може да се смята за унищожена.
На всичко отгоре ведомството на министър Върбанов се е заело да трансформира кооперациите в някакви арендни сдружения, за да напълни джоба на армията от адвокати и нотариуси. На всеки четири години собствениците на земя, дадена в кооперациите, трябва да сключват нотариално заверени арендни договори с управите на кооперациите.
Производството обаче е оставено на Божията милост. Хората са безработни, безпарични, отчаяни, озлобени един към друг. Електоратът на Доган не разбира от социално-либерални модели: в огромното си мнозинство безимотен, той бленува за социалната сигурност по Татово време, когато една Сивушка можеше да изхрани цяло семейство.
Сега самата Сивушка струва колкото млякото, което е давала тогава за един месец!
Затова едни гледат към Турция, други се запътват към Димитровград да берат бамя, примамени от щедри обещания за депутатски заплати.
Няма етническа нетърпимост, по-скоро вътрешноетническа неприязън - заради взети назаем и невърнати пари, заради кражби, заради наследствени имоти, връщането на които е забатачено от поземлените комисии. Комисиите ще ги има (и ще получават заплати) докато завърши земеразделянето и реалното връщане на земята. Затова нямат интерес този процес да приключи скоро... Над лудогореца, завърнал се или все още живеещ на село, са размахали примка млекопреработватели, прекупвачи на реколтата и на животни, данъчни и други спекуланти, които го обират, както и кърджалиите не са го правили.
Млякото е по-евтино от лимонадата, че и от чешмяната вода, бутилирана като минерална. Хората се бъхтят с пълното съзнание за безсмислицата на онова, което правят, но пък това е единственият начин да не полудеят или да се пропият. Впрочем кръчмите отварят рано сутрин и дори в осем часа има клиенти; но това не са героите от Йовковия Антимовски хан, а по-скоро Елин-Пелиновите нещастници. "И нека, като жабите, кога им пресъхне блатото, да прокълнем, па да умрем! " - сякаш казва видът им.
Забрава в безсмислен труд, пиянство или... хващане на гората - това са алтернативите на лудогореца днес.
Горите тук отдавна са само спомен от стари времена, та хайдутлукът в първия му вариант е невъзможен. Пък и кой може днес да съперничи на най-крупния хайдутин, - държавата на Иван Костов и нейния политически "елит"?
Тук-там ще ударят тъпаните за някоя турска сватба, на която можеш да чуеш и звуците на кръшна българска ръченица. Някога тези сватби траеха по три дни, днес ги претупват за един. Цяло чудо е, че хората все още се женят, когато над мнозина е надвиснала сянката на затвора за неплатени дългове. Хората, не горите, са полудели! Мой съселянин се жалва, че го пребили за едно "Здравей, наборе"... Мисля си, че днес най-подходящото название на този край е Лудогорие. Впрочем луднала е цяла България, и то не само от сушата.
Суша и киши е имало винаги, но рядко са се съчетавали с такива политически бедствия, както днешните реформи на Костов и Ко.
