БЪЛГАРИЯ - ИЗЛЪГАНА И ОГРАБЕНА
Уважаеми читатели, може би някои от вас правилно ще отбележат, че не е професионално под главата на вестника да стои преводна статия. Правим го не от творческо безсилие. Трябва да признаем, че статията за България в авторитетното английско списание "Източна Европа" от 12 юни т.г., чийто пълен превод поместваме по-долу, ни изненада. Тя сакаш е писана нарочно за уводна статия за нашия вестник.
Нещо повече. През цялото време ни се струваше, че препрочитаме старите си броеве от последните три години. Това не ни възрадва. Натъжи ни, не защото се почувствахме буквално преписани в оценките за правителствената политика и бъдещето на България, а защото едно авторитетно издание - немотивирано от нашата болка по порутеното Отечество, - ги повтаряше с такава категоричност, че се почувствахме едва ли не съучастници в създаване на образа на тъжната днешна българска действителност. И наистина, има ли българин, който няма да го заболи, когато прочете подобен текст.
Авторите на статията, които за съжаление не са посочени, показват голяма информираност, честност на подхода, безпристрастност и съчувствие (по английски) към нашата страна. Подобна статия би била достойна за всяко българско издание. Нещо повече - в нашата преса почти няма материали от подобен мащаб и с подобен морал. Значи добрата стара Англия има какво да ни научи и в областта на журналистиката.
Няма смисъл да преразказваме текста, който говори сам за себе си. Английските колеги знаят истината за сегашното състояние на България и не я спестяват на читателите. Като почтени хора, те се възмущават от фалшификациите, измамите, кражбите, лъжите и другите отвратителни явления, така типични за днешна България и особено за нейните политически и икономически елити. Авторите предупреждават съвсем откровено, че скоро ще настъпи край на илюзиите, а нашата страна отново ще се изправи пред продъненото дървено корито.
Тъжна е картината на днешна България, видяна и показана от английските журналисти. Тук са и нереалните супернадежди на властите по отношение на Европейския съюз, които изместват по-важните въпроси за икономическата реформа и икономическия растеж. Тук е и фалшивата загриженост на Международния валутен фонд за нас, зад която се крие прозаичното желание да се върнат (със съответните печалби) заемите, които някога са били давани на България. Тук е и погрешната стратегия на правителството, която цели да прибере с данъци и такси парите на фирмите и населението ни, наред с откровеното желание за самообогатяване на властимащите.
Английските автори знаят и за "братовчедите" в България, и за провала на нашата икономика, и за скритата мошеническа приватизация. За авторите не е тайна и крайно неизгодното за нас споразумение с "Газпром", сключено от бившия вицепремиер Бакърджиев, посрещнат на Софийското летище след подписването като триумфатор - с фанфари, а днес открито подозиран в корупция. Известен им е и жалкият процент на българите, подкрепящи правителството ни, и корупцията (както те се изразяват) на "котерията" около премиера Костов, и приказките за корупция на градоначалника Софиянски. Състоянието на опозицията, със своята безпомощност и обърканост, което също така е показано правдиво, буди искрено съжаление у авторите.
Особен интерс представлява мнението на английските колеги за перспективите, които има България за влизане в Европейския съюз. Според тях времето на това влизане ще е някъде след десетина години, въпреки че сега и от европейските бюрократи, и от българските власти съзнателно се дават по-близки заблуждаващи дати. Порочният характер на тази съзнателна измама за авторите е очевиден и те доказват мнението си спокойно и убедително.
Изводът, който всеки може да направи след прочитане на реалистичния анализ на английските журналисти, е печален. България е показана такава, каквато е в действителност: бедна, ограбена, излъгана, мошенизирана и криминализирана. "Героите" на тази поредица от измами са и вътрешни, и външни, при това от най-висок ранг: хората на властта у нас и международните организации в чужбина. Казано иначе, пастирите на българското безмълвно стадо (защото от статията си личи, че авторите ни смятат за такива) в действителност са си истински хищни вълци.
"Нова Зора" вече десет години се опитва да отвори очите на българските патриоти за ужасните реалности в нашата страна, но както е известно, никой не е пророк в собственото си отечество. Може би горчивите думи на далечните английски колеги ще бъдат приети като пророчески от всички нас. И може би те ще ни накарат не само да говорим, не само да мислим, но и да действаме, за да спасим страната си.
А по-дълбоките изводи за причините, накарали свързаното с английските власти списание да дезавуира по същество сегашните управляващи на България, всеки българин би могъл и сам да направи.
Ами сега?
Имаше едно такова приятно, смислено и най-вече - познавателно предаване, водено от артиста Петър Вучков, което се наричаше "Минута е много".
Когато някой от участниците се затрудняваше от отговора, се появяваше ухилената физиономия на човечето-символ на предаването, което "уплашено" задаваше въпроса "Ами сега? ".
Талисманът на "Минута е много" днес с пълно право трябва да се нанесе в сградата на Министерския съвет, и по-точно в кабинета на новия главен преговарящ с ЕС Венцеслав Кисьов.
Защото, както и да се хвали правителството, новите теми, по които започват преговори с Брюксел, биха затруднили и далеч по-добре стоящи като национално самочувствие и достойнство страни.
За какво иде реч? Темите са следните: малък и среден бизнес, външна политика и сигурност, образование, наука. Тоест, основните стожери, на които се крепи всяка нация.
Какво би искал Брюксел и каква може да бъде позицията на сегашните управници по тези въпроси? Отговорите са трудни и нееднозначни.
ОТНОСНО БИЗНЕСА. Досега правителството прави всичко възможно, за да няма в България средна класа. Ако това искат и на Запад, добре.( Не за България, а за правителството.) Ами ако там, не от любов към страната ни, а защото такива са привилата на общността, искат добри закони? Ами сега?
ПО ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ. Сигурно сме преизпълнили изискванията на задокеанските глобалисти по разграждане на държавата. Но в Брюксел мислят по-иначе по въпроса. И за да падне Шенген, от България се иска по-голяма сигурност на границите й. Ами сега?
ПО ВЪПРОСА С ОБРАЗОВАНИЕТО. Все още сме на надевропейското ниво. Стига да не поискат да то да стане европейско - тоест, с цел да затъпим нацията, да ликвидираме всичко ценно, създадено по време на Царството и Народната република. Това би означавало съпротива и на родители, и на учители. Българинът за образоването на децата си е готов на всичко, както се видя от скандала с приема в езиковите гимназии. Пък и идват и избори. Ами сега?
С НАУКАТА. Само там май няма да има проблеми. Там погромът, учреден от сините талибани, е най-пълен. Но ако пък се окаже, че и тук общността има някакви изисквания за минимум задължителен процент от бюджета? Трябва да се ограничат други бюджетни разходи. Ужас, трябва да се лишат депутатите от нови джипове и беемвета! Ами сега?
Както се вижда, правителството е натясно. Току-виж, баш преди изборите, в Брюксел кажат - не сте готови, трябва да поработите още по законодателството си.
Ами сега?
Анкара да каже и "б"
Казват, че най-трудна била първата стъпка. Но и най-дългият път, както образно се е изразил Конфуций, започва с нея.
Съседна Турция направи тази стъпка по пътя на истинската демокрация. Тази, която зачита правата на народите на самоопределение и свободен живот. Анкарският съд осъди небезизвестния лидер на ислямистите Неджметин Ербакан на една година затвор за подбуждане на расова омраза.
Премиерът Бюлент Еджевит изрази съжаление, но заяви, че решението на съда не подлежи на никакви политически обсъждания и натиск.
Случилото се наистина е прецедент. Защото Ербакан е известен със своята ненавист не само към светската държава в Турция, но и към кюрдите. И ето, че бе осъден именно за крайните си антикюрдски изявления и подстрекателства.
Разбираме всички затруднения на почтените анкарски магистрати в този процес - та нали в Турция официално няма такъв народ! Затова и този евфемизъм - расова омраза. Все пак и Ал Капоне е отишъл в затвора за неплатени данъци. Но е отишъл.
Скептичните наблюдатели видяха в този донейде показен процес опит за спечелване на червени точки пред ЕС и доста ефектен пропаганден трик. Демек, отнасяме се с еднаква нетърпимост както към "терориста" Йоджалан, така и към ислямиста Ербакан.
Така или иначе, в югоизточната ни съседка направиха най-трудното- дефакто признаха съществуването на кюрдска нация. Тоест, вече казаха "а". Сега остава да произнесат следващата буква от политическата азбука на правата на човека - да признаят кюрдите и де юре.
Знаем, че ще бъде трудно, много трудно. Но от това ще спечелят всички народи в региона.
Антиракетите и американската политическа философия
В последните дни се вдигна много шум около пропадналия американски опит, целящ създаването на национална антиракетна система. Очакванията за успех очевидно са били големи, защото рекламната кампания в САЩ, а чрез глобалната мрежа на Си Ен Ен и по света, бе съизмерима с пропагандата на полетите до Луната. Някои наивници твърдяха, че резултатите от експеримента щели да определят решението на президента за създаване или отказ от национална противоракетна отбрана. От двата предишни опита единият бил успешен, другият се провалил, та сега се решавало всичко по стария български принцип: "трети път - майка и баща".
Истината обаче е по-различна. Цялата история на САЩ, утвърдената във вековете американска политическа философия, ни насочват към друг отговор. Съединените щати ще се опитат да създадат национална антиракетна система независимо от резултатите на сегашните опити, ако международната обстановка позволи това да се направи и ако целта бъде що-годе технически осъществима.
Във външната политика на САЩ има един принцип, който като "закон божи", с който е дамгосано съзнанието на всички президенти, конгресмени, губернатори и други фактори. Това е принципът за неуязвимостта на територията на Съединените щати. Вече повече от столетие Америка участва активно във военни конфликти по цял свят. С изключение на забравената и от бога Австралия, американските оръжия са разрушавали земите на всички континенти. Но нито една бомба, нито един снаряд или куршум не са падали на територията на Америка. Затова Америка се смята за богоизбрана. Затова унищожава цинично и хладнокръвно всичко, което е на пътя й: от виетнамските деца до югославските медицински сестри. Като махленска мутра-новобогаташ, Съединените щати имат твърде много пари и мускули, но твърде малко морал. Това фатално несъответствие е много опасно и за останалия свят, и за самата Америка.
Някой ще каже, че днешната американска политика не е рицарска. Но САЩ никога не са имали нищо общо с рицарството. Може би защото не са преживели романтичната епоха на феодализма. Америка обича да унищожава стотици хиляди с един удар, както стана в Хирошима и Нагасаки, без да рискува живота на нито един свой рейнджър. Последните засега агресии на САЩ срещу Ирак и Югославия, в които американските жертви се брояха на пръсти, са идеален пример.
Но десетина години след края на Втората световна война американската територия стана уязвима за създаденото от Съветския съюз ракетноядрено оръжие. САЩ се оказаха в положението на останалите държави, при това в страшна епоха, която с право бе наречена атомна ера. Този първостепенен нов фактор доведе до промяна на американското възприемане на действителността. Америка стана по-трезва, започна да говори за мирно съвместно съществуване, тръгна да решава спорните въпроси, останали от предишните конфликти.
Изобщо, светът стана друг благодарение на новопоявилата се уязвимост на американската земя. За първи път някой можеше да говори със Съединените щати като равен. Това се отрази благотворно на цялата международна обстановка. Нещо повече - този прост факт спаси човечеството от нова световна война.
Поначало в международните отношения най-здравословното състояние е равновесието. Многополюсен свят, няколко приблизително равни по сила и възможности държави или съюзи, взаимодействие и взаимно обогатяване на различните култури и цивилизации, жизнено пространство и сигурност за по-малките участници в глобалната политика - всичко това е едно идеално състояние. Но това идеално състояние е за разумни държави, за морални политици, за по-висока степен на духовност и организираност на международния живот.
За съжаление, до тази степен не може да се стигне сега, както не е било възможно да се стигне и в миналото. Егоизмът, стремежът към господство, жаждата за богатство на реалните и формални управници на големите държави са били винаги непреодолимо препятствие.
Но как тогава да живеем заедно в един ракетноядрен свят? Единствената оставаща възможност е взаимният страх от взаимното унищожаване, прословутото "равновесие на страха". Това равновесие ни пазеше досега. Неговата проста логика е общоизвестна: Америка няма да нападне Русия и съюзниците й, защото самата тя ще бъде унищожена. По същата причина Русия няма да нападне Америка и съюзниците й. А другите държави, които могат да си позволят този лукс, си правят собствено "оръжие на възмездието", за да са сигурни, че няма да останат беззащитни, въпреки уверенията на "големите батковци". И ето че Англия, Франция, Китай, Индия, Пакистан (към тях може да се добави и Израел) в различно време създадоха свои независими ракетноядрени сили, предназначени не толкова за истинска война, колкото за успешни пазарлъци по време на мир.
Тази картина обаче не удовлетворява Съединените щати. Те не искат да са като другите, те искат да са повече от тях. Затова още преди тридесет години САЩ се опитаха да създадат своя национална антиракетна система, която нарекоха "Сейфгард" ("Гарант"). Целта беше да си възвърнат загубената неуязвимост, за да могат да водят по-агресивна политика. Опитите с новата система обаче доказаха, че равнището на техниката не е достатъчно, за да я направи сто процента сигурна, а и цената за разгръщането й беше прекалено висока. Това доведе до сключването през 1972 г. на съветско-американския Договор за ограничаване на противоракетната отбрана. Фактически с него бе признато ракетноядреното равновесие. Възможността от взаимно унищожаване се превърна в основа на мира и разоръжаването между двете свръхсили и съюзниците им.
Но нито за миг Съединените щати не се примириха с това равновесие. По времето на Горбачов президентът Рейгън възобнови плановете за "звездни войни", тоест - за създаване на национална антиракетна отбрана. Заплахата от тази перспектива, както и икономическата слабост на тогавашния Съветски съюз, бяха сред многобройните причини, довели до предателството на Горбачов и неговата мафия. Те решиха да предложат на Америка нарушаване на ядреното равновесие, за което се надяваха да получат службата на американски "надзирател" срещу останалия свят.
Вероятно Горбачов е вярвал, че САЩ и Съветският съюз съвместно ще управляват Земята, като Русия ще върши мръсната работа срещу част от плячката (подобно на чакала Табаки около тигъра Шерхан във великата книга на Киплинг). Участието на Москва в "нежните революции" на Изтока бе доказателство за съветските възможности в това отношение. Но очевидно, този план не е устройвал Съединените щати. Те целяха да разгромят Руската империя, а не да я правят компаньонка. В известна степен успяха и това според някои политици било краят на "студената война", спечелена от САЩ.
Но въпреки поражението, Русия запази своя главен аргумент за величие - междуконтиненталните ракети с ядрени бойни глави.
Американската уязвимост се заклати, но не рухна. А значителното икономическо, научно-техническо и морално преимущество на Съединените щати над днешна Русия им подсказа едно типично решение, с което уж да материализират по-силните американски карти. Това решение бе за премахване на американската уязвимост, за връщане към пасторалното време, когато Америка бомбардираше света, но светът не можеше да отвърне с нищо друго освен с пропагандни фишеци.
Ето това е положението днес. САЩ няма да изпуснат момента на своето всесилие, на руското безсилие, на объркването на света, на отсъствието на сериозни противотежести. Независимо от резултатите от опитите с антиракетите, независимо от мнението на останалите държави, независимо от компромисните предложения на руския военен министър, Америка ще върви енергично по пътя на лелеяната неуязвимост на националната територия. А в наши дни този път води до програмата за създаване на национална противоракетна отбрана. Америка никога няма да се откаже от нея.
Нещо повече, дори ако утре обстоятелствата я принудят да отложи своето решение, лабораториите на САЩ ще работят по тази програма, милиардите ще се изливат в бюджетите на научните институти и военните корпорации. Миражът за неуязвимост, а значи и ненаказуемост, е прекалено силно изкушение за всеки американски президент. По това не трябва да имаме нито капка съмнение.
Дотогава, до когато Америка е уязвима за ядрен контраудар, тя няма да стане господар на света, тоест - новият световен ред няма да се установи напълно. В момента, когато (не дай боже!) американската територия стане недосегаема, светът ще бъде или поробен, или унищожен.
Тази проста истина се разбира от всички големи държави. Против американската национална антиракетна програма се обявиха не само Русия, Китай и Индия, но и западноевропейските съюзници на САЩ. Това не е случайно, защото за Западна Европа няма защита, независимо дали самите Съединени щати са недосегаеми или уязвими.
Ако целият свят се обедини против Съединените щати по антиракетната им програма, те ще бъдат принудени да отстъпят, макар и временно. Но шансовете за това не са големи. Нещастието е, че днешна Америка е прекалено силна. Тя изгради икономика, наука и военна мощ, които нямат равни на себе си. Тя значително изпревари, включително и във военната област, дори своите западноевропейски съюзници. Разбира се, това преимущество е временно, затова Америка бърза. С огромни стъпки се развиват модерен Китай, Индия, Япония. Западна Европа се интегрира, а значи става и по-силна.
И което е най-важно, Русия при новия президент Путин, поема курс на възраждане, на пълноценна защита на националните си интереси. Олигарсите, ограбили и разбили икономиката й, може би ще бъдат поставени под контрол. Армията ще получи повече пари.
За всичко това обаче е необходимо време. Америка вероятно няма да иска да предостави на Русия това време. Тя ще се опита да използва сегашното си преимущество, за да завладее света. Това прави предстоящите десетина години особено опасни. Вулгарната агресия на САЩ срещу Югославия е само първата лястовичка.
Така че големият въпрос е дали САЩ наистина могат да станат неуязвими. Вероятността това да се случи, е малка. Многобройните и разнообразни сили за възмездие, с които разполага Русия, различните варианти за несиметричен отговор, неочакваните нови пробиви в науката, традиционно силното руско разузнаване, инстинктът за самосъхранение на останалите държави по Земята, както и други подобни фактори, действат против американските планове за неуязвимост.
Тези двеста държави, които живеят на нашата планета - всяка със своите цели, идеали, мечти и планове, - няма да се съгласят да бъдат обезличени и смлени от новите претенденти за световно господство.
Това е същността на споровете за американска независима антиракетна система. А смешният аргумент, че тя уж щяла да бъде насочена срещу "заплахата" от Корея, Ирак и Иран, показва само невероятното презрение, което изпитват Съединените щати към всички нас - останалите държави на Земята.
Безсрамните юди на ефира
В "Неделя 150" на Лили Маринкова от 9 юли т.г. г-н Бойко Ноев и г-н Румен Овчаров се дърлиха за членството на България в НАТО. С други думи, кой условно и кой безусловно е "за" поредното ни присъединяване към поредната военна коалиция, която пак за пореден път е тръгнала да завладява богатствата на Евразия... Разбира се, в разговора не ставаше и дума за никакво завладяване.
Думата бе за войната в Косово и за самото Косово, от което, според оценката на правителството, зависела единствено националната ни сигурност. Наистина е така, но само ако НАТО ни приеме за пушечно месо на американските интереси в Югоизточна Европа. Така ще бъдем накървени в една агресивна война и това не ще ни бъде простено... Впрочем в контекста на думите на Бойко Ноев прозвуча една заканителна сигурност, че наистина Косово е заредено с още по-големи конфликти и България ще участва в тях. Значи прави са ония прогностици, които смятат, че Западът се готви да вади кестените от големия косовски пожар с ръцете на народите от Югоизточна Европа.
Та около нападението на НАТО се въртеше думата и когато стана въпрос за реакцията на българите срещу бомбардировките над Югославия, Лили Маринкова прекъсна двамата политици с аргумента, че не иска политиката да се определя на площада от хора, наети от ляво и дясно. Това бе характеристика на антивоенния митинг в София, където повече от 30 хиляди българи излязоха да изразят своето несъгласие с агресията, насилието, убийството. Това бе изречено от журналистка от "висшия ешелон", която по силата на професионалната си съдба е задължена с известна толерантност пред обществото и обективност към слушателите на националното радио. Социологическите агенции, а те почти без изключение, не могат да бъдат упрекнати в неприязън към правителството, оцениха противниците на войната на около 70%. Според тогава опозиционното радио "7 дни" обаче те бяха повече от 80%. Та тези хора са "купени", според госпожата, и нямат право да определят външната политика на страната... Може би Лили Маринкова смята, че българите са овце, които освен да клечат пред избирателните урни веднъж на четири години, други права в политиката нямат. Или пък непременно трябва да възприемат "цивилизационния избор" на натовското разбойничество безпрекословно и дори да изпратят децата си в "сухопътна операция" срещу сърбите в името на чужди интереси. Питаме се тогава кой е купеният?!... Господа политиците не обърнаха внимание на цинизма, зер той е един от главните фактори в депутатското и министерско поведение у нас. Как обаче всички тези медийни лъвове и лъвици ще гледат в очите своите зрители и слушатели, когато електоратът катурне бездушната безнравствена политическа върхушка и я отпрати на бунището. Най-вероятно никой няма да им даде да гледат, а направо ще тръгнат към същото това бунище след господарите си!
И ще бъде напълно заслужено заради безумните унижения, на които подлагат съотечествениците си, малко дори ще им бъде и това наказание.
Брутална, безскрупулна и зловредна
Бих искал да започна с прочита на извадка от изключително силната книга на Ив Ен Прентис "Войната на една жена", посветена на действията на НАТО в Югославия.
"Стори ми се, че дребната старица има три очи. Доближих се до нея и видях, че едно от тях всъщност бе дупка от шрапнел, който бе пробил челото й и причинил нейната смърт. Една от обувките й се търкаляше встрани. Репичките, които бе закупила от пазара, бяха разпилени до протегнатата й ръка и наподобяваха петна от кръв.
Първото впечатление бе, че мъртвите сякаш се бяха укрили сред развалините, сред разчупените дървета и парчетата стъкло. Миг след това обаче ставаха забележими. Едни бяха покрити с чаршафи и покривки за маса, а други просто лежаха неподвижно там, където ги бе заварила смъртта. Не бе останал квадратен сантиметър от стена, дърво, автомобил или човешко тяло, незасегнат от шрапнелите. Домове, броени часове допреди това излъчващи красота със своите дървени огради и саксии с цветя, сега бяха обезобразени от шрапнелите. Облечени в черно вдовици стояха до портите или тихо въздишаха, докато оглеждаха мъртвите си съседи, лежащи сред парчета стъкло, разцепени дървета, изгорели автомобили и смачкани велосипеди. Покрай мнозина от мъртвите се търкаляха пластмасови торбички, от които се бяха разпилели пресни плодове, яйца и зеленчуци, току-що закупени от пазара. Неща, които никога нямаше да бъдат изядени.
Бе петък, 7 май 1999 г., в южния град Ниш, и НАТО бе допуснал грешка. Вместо да нападнат военен обект в близост до разположеното на три мили от града летище, бомбардировачите бяха стоварили смъртоносния си товар в плетеница от малки улички в близост до центъра на града. Бяха убити най-малко тридесет и трима души, а много други бяха получили чудовищни наранявания. Разкъсани на парчета или откъснати крайници и пробити гръдни кошове. Всичко това бе причинено от късовете летящ метал.
Тази бомбардировка не бе "обикновена", ако въобще може да се говори за обикновени бомбардировки. Районът бе засегнат от касетъчни бомби. Устройства, които при своето избухване разхвърлят във всички посоки смъртоносни нагорещени метални късове. Югославското правителство обвини НАТО, че и в други случаи е използвало тези оръжия при нападения, поразили граждански лица, но Западът надменно и презрително отхвърли това обвинение".
Бомбардирането на Ниш не бе "грешка". В началото на натовските бомбардировки генерал Уесли Кларк заяви следното: "Ако президентът Милошевич не приеме исканията на международната общност, ние систематично и с нарастваща мощ ще нападаме, неутрализираме и изваждаме от строя тези сили и опорната им база и в крайна сметка ще ги разрушим.
Както знаем, сред "силите" на президента Милошевич се оказаха телевизионни студия, училища, болници, театри, старопиталища и пазарът на град Ниш. Тероризирането на гражданското население бе същностна характеристика на политиката на НАТО.
Ще помоля всички ви да направите сравнение между снимките на градския пазар на Ниш и фотографиите на Тони Блеър и новороденото му бебе, неотдавна широко тиражирани в медиите. Какъв мил татко и какво сладко бебче! Повечето читатели едва ли са направили връзка между гордеещия се с чедото си баща и човека, който обсипа Сърбия с касетъчни бомби и ракети с обеднен уран. Известно ни е какви бяха последиците от използването на обеднен уран в Ирак. В Сърбия в близко бъдеще ще се родят бебета, които няма да са толкова красиви като малкия Лео. А и техните снимки няма да бъдат поместени във вестниците.
Съединените щати решиха да водят война срещу Сърбия само и поради една-единствена причина: да утвърдят господството си над Европа. А и вече стана ясно, че нещата няма да приключат с това. Като показаха демонстративно своето презрение към ООН и към международното право, Съединените щати проправиха път към повече "неудържимо възмущение", към повече "хуманитарни интервенции", към нови демонстрации на пълното им безразличие към съдбата на хиляди и хиляди хора, към нови лъжи, към нова идиотска демагогия, към повече масов садизъм и към повече разрушения.
Правителството на Великобритания върви по стъпките на САЩ със усърдие, което може да предизвика само нашата погнуса.
Изправени сме пред брутална, безскрупулна и зловредна машина. Всички трябва да бъдем наясно какво представлява тази машина и да окажем съпротива.
Голяма лъжа за прехода
През изминалите 10 години след 1989 г. се изписаха тонове хартия, устройваха се молебени и научни конференции за успехите на реформите и прехода към демокрация и пазарно стопанство, за "цивилизационния избор" и "влизането" на България в Европа.
Днес, от дистанцията на времето, след запознаването с редица материали и най-вече повлияни от резултатите на така наречената реформа, ще се опитаме да направим анализ и някои оценки на събитията през тези години, без предварително фиксиран ъгъл и възприемане на рекламираните "истини".
Първо, събитията, които станаха в България и в другите бивши социалистически страни от Европа след 1989 г., не са стихийни, породени от задълбочаването на икономическите, политическите и морални кризи в тези страни, макар че такива проблеми съществуваха. Те са резултат от дългосрочно подготвен, методично изпълняван и финансиран от САЩ и другите развити капиталистически страни план срещу СССР и страните, тръгнали по пътя на социалистическото развитие.
Отправна точка за този план е известното изказване (указание) на Алън Дълес от 1945 г . : "... Ние ще хвърлим всички сили, всичкото злато, цялата материална сила за измамването и оглупяването на хората!... Ние ще намерим наши единомишленици... наши съюзници и помощници в самата Русия... Ще изтръгнем духовните корени на болшевизма... Главният залог ще бъде младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така, това ние ще направим". И след доста години, през 1992 г., държавният секретар на САЩ Дж. Бейкър в отчета пред Конгреса ще съобщи: "Ние изразходвахме през последните четиридесет години трилиони долари, за да победим в Студената война срещу СССР". Коментарите, както се казва, са излишни!
Второ, измененията, които бяха осъществени в България и другите европейски социалистически страни (по външен план, с помощта на предатели) след 1989 г., не са реформи, а контрареволюция за унищожаване на социализма (комунизма) и реставрация на капитализма.
Ето разясненията на едно от главните действащи лица - М. Горбачов, направени в лекция на семинар в Американския университет в Анкара, Турция (в."Жерава", 2000 г., бр.9, стр.8): "Моята цел в живота беше унищожаването на комунизма... Когато лично опознах Запада, моето решение стана необратимо. Трябваше да премахна цялото ръководство на КПСС и СССР. Трябваше да отстраня ръководствата във всички социалистически страни. Моят идеал беше пътят на социалдемократическите партии... Постигнах главното - унищожаване на комунизма в Европа. Обаче комунизмът трябва да се унищожи и в Азия... " (!?)
Трето, контрареволюцията и реставрирането на капитализма в нашата страна се извършва по сценарий, разработен в така наречения план "Ран и Ът" - "Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България". Неговото изпълнение, осъществяването на "реформите" (а не тяхното закъснение, както се опитва да ни обясни нашият политически "елит"), са главните причини за икономическата, социалната и морална криза в България.
От дистанцията на времето и резултатите от този преход възниква крещящата необходимост да се дадат на българския народ ясни отговори на въпросите:
Горните въпроси имат изключително значение, защото сценарият от този доклад, под ръководството и контрола на МВФ и Световната банка, се изпълнява и днес. В него са фиксирани твърди рамки, от които не се излиза, независимо от смяната на правителствата.
Четвърто, осъществяването на "реформите" досега и в настоящия момент е в интерес не на България, а на чужди държави.
България загуби традиционните си външни пазари, разрушено беше нейното селско стопанство, промишленост, наука, образование и здравеопазване. В международните отношения от конкурент с добре развита икономика и търговия, тя се превърна в обслужваща територия без никакви съпротивителни сили. Показателни в тази насока са: предоставянето на въздушни коридори и територия на НАТО във войната срещу Югославия; предварителните изисквания към България, които й нанасят големи икономически щети, за да бъде поканена за разговори за приемането й в ЕС; готовността за предоставяне на военни бази на САЩ и НАТО на наша територия, което дефакто я превръща в плацдарм срещу Русия, но и в мишена!?
От участието в ембаргото против Ирак и Югославия и от войната срещу Сърбия България понесе големи икономически (и морални) загуби, които според някои специалисти се равняват на външния ни дълг. И вместо да получи компенсации, тя получи само празни обещания и потупване по рамото за похвално старание на правителството на СДС пред господарите.
В резултат на реставрацията на капитализма в България се развиха и редица други негативни процеси - наркоманията, проституцията, хазарта, престъпността, корупцията. Голямото разрастване на тези явления е свързано със същността на установяващия се у нас капитализъм.
Пето, външната политика, в това число нейният главен приоритет - членството на България в евроатлантическите структури, особено в НАТО, в този си вид и реализация е против националните ни интереси.
На нашата страна е нужно участие в европейската интеграция (а не главно в евроатлантическите структури с политически цели - да охраняват властта и богатствата на новите господари); интеграция, но когато тя е в полза на България; успоредно, а не против Русия, Югославия и някои други съседни страни.
Шесто, лъжата се превръща в официална държавна политика за манипулиране на общественото мнение в нужната на управляващите посока.
За това се използват всички държавни институции, включително Националният статистически институт. Неслучайно беше уволнен проф.Карамфилов и на негово място бе назначен "професионалист", който разбира от статистика (много специфичен раздел на икономическата наука и практика) навярно толкова, колкото авторът на тези редове от ветеринарна медицина.
Ново, особено направление на лъжата в оценките за положението в България, идва от международните финансови организации и други доброжелателни към правителството на СДС институции. Те упорито ни убеждават, че жизненото равнище в България, особено през последните 3 години, се подобрява, а ние малоумните българи, особено пенсионерите, безработните и другите социално слаби групи - над 90 % от българския народ, не го разбираме - та трябва дълго да ни го обясняват.
Седмо, съществуващата днес т.нар. политическа класа, включително част от парламентарно представената опозиция (имам предвид "елита", а не редовите членове), са заложници и ще бъдат заложници в бъдеще на осъществяваната досега антинародна компрадорска политика.
Това заложничество е свързано, според нас, главно с две групи фактори:
Осмо, крайно време е българският народ да помисли не трябва ли да възприеме опита на чехите, които досега винаги сочехме за пример, и да заяви на българската така наречена политическа класа: "Благодарим Ви, отивайте си!"
Демократичният алианс на преторианеца Тренчев
От 1994 година партията на доктор Тренчев като че ли не присъстваше на политическата сцена. Сега изведнъж си организира конгрес, чиито делегати на практика бяха цели 5-6% от заявените членове. Те представлявали към 9 хиляди души, а това вече е твърде много. Най-вероятно тази цифра да е от последните месеци и самото нарастване на членовете да налага провеждането на конгрес!
"Демократическият алианс" явно ще претендира да заеме политическо пространство преди новите избори. Навярно докторът е издебнал момента, в който ГОДО започна да се цепи и се опитва да примъкне гражданските движения, а те имат голям потенциал като убежище на недоволните от политическия живот българи.
Неговият аргумент бе цитиран в медиите: "За десет години в България се изгради един уродлив роднинско-приятелски капитализъм... ". С други думи Константин Тренчев ще сменя този капитализъм с друг - без роднинско-приятелски далавери. Дали има такъв!? Сигурно без "кръгове" и "братовчеди" някъде минават, но без далавери - едва ли!
Шегата настрана, докторът явно иска да смени безчестното СДС с честно. И уверява, че нещата ще тръгнат! Може би, но как?!
Нека да си спомним, че Константин Тренчев бе сред първите вождове на либералната революция. Радикални речи, закани, стачки и митинги, краен антикомунизъм. Ако се оценяват нещата по съвкупност, той спокойно би могъл да бъде назован дори подпалвач на Партийния дом. Развълнува се едва когато "братовчедите" продължиха делото му на по-висок етап - разгромиха българската промишленост и той остана почти без електорат. Какви синдикати, като няма работници?.. Сега прави партия, за да спаси капиталистическата идея!
На конгреса бе поканил основателите на движение "Гергьовден", бившия си колега Кръстьо Петков, запасният генерал Радослав Пешлеевски, журналисти, хора на културата и кого ли още не. Не щеш ли, още на конгреса се пусна слух, че за председател на Демократическия алианс ще се кандидатира Марио Бисеров. После това го тиражираха вестниците и макар това да не стана, работата бе оцапана.
Спомних си как в "Бит и душевност" Иван Хаджийски описва видно троянско семейство, чиито мъже членували в различни партии, и която и да дойдела на власт, винаги дърпали конците.
В България да избереш Марио Бисеров, все едно, че избираш Христо Бисеров. Веднага изниква синдромът на старата муцуна, който обаче българите вече отдавна са разгадали. Сега, изглежда, механизмът ще е този на "новите лица".
Няма да тръгне разочарованият електорат след Константин Тренчев, нито след Марио (Христо) Бисеров, нито дори след Бойко Пройчев, предложен и избран за национален координатор на партията! Защото и да предложат нови лица, те не могат да предложат нова идея. А либералната демокрация, налагана у нас от международната финансова олигархия, има антинационален характер и не можа да възроди България. Както сме писали и друг път, сбъркана е философията на управлението в държавата - тази теория, покрай човека и света, зарязва българина и Отечеството.
Демократичният алианс няма да подмени СДС, няма да се превърне в добрия, честния, отговорния СДС. Не само заради "бисеровизацията", която започва още на конгреса, а затова, че в практиката на демокрацията у нас се видя, че демокрацията чезне, а остава само либерализъм. С други думи слободия, и в нея няма място за честните, работливите, добронамерените, т.е. за редовните според християнския морал граждани на страната. Мерките днес са други: "Няма бъдеще за ония, които не свържат съдбата си със СДС" - бе казала след "голямата победа" госпожица Екатерина Михайлова.
Оказа се, че получилите бъдещето са твърде малко, просто смешно малко за една втора изборна победа. Сега докторът иска да подмени тази победа, за да продължи управлението със същата философия. Само че балами вече няма, майсторът го няма и алиансът на честната демокрация ще остане един фантом.
Десет години революция за българите е твърде много и затова революционерите трябва да си вървят. Начело с доктор Тренчев и неговата пишман-демокрация.
А твърдият син електорат няма да се прехвърли в Алианса, няма да се разцепи. Той просто ще си гласува за Командира, Бомбата и "10-те" процента, каквото и да правят. Защото вярват, че партията им е "права, когато съгреши дори"... И когато остави народа си гол, бос и гладен, но го убеждава, че е облечен, обут и нахранен. И утре, ако управлява Алиансът, ще бъде същото... Защото ще продължи да прави либерална революция. Няма градивна революция, всички революции носят разруха. С корупция и без корупция, тя е принцип в битието на радикализма.
Така че напразни са усилията Тренчеви. Перифразирайки Дядо-Вазовия поплак за Македонски, и взирайки се внимателно в свършеното и несвършеното от преторианците на "Подкрепа", ще кажем:
"Бедний, бедний докторе, защо не загина при пожара на Партийния дом?!"
Енергетиката - последният мохикан на българската икономика
- Г-н Бенински, на път сме да затвърдим нов журналистически похват - интервю от брой в брой. Така че да продължим разговора си от миналата седмица. Днес бих искал първо да Ви запитам за последната опора на българската икономика - енергетиката. Знае се, че особено в частта електропроизводство и електропренасяне българската енергетика функционираше и функционира сравнително добре: няма режим, няма недостиг, не се създават проблеми на населението и фирмите. Защо тогава се прави т.нар. преструктуриране на енергетиката?
- И в спорта, и в живота, ако нещо работи добре, то не се променя. Особено пък ако то работи най-добре от всичко останало в икономиката. Явно промените са предизвикани от няколко причини. Ще се опитам да ги формулирам. Няма съмнение, както ни учи досегашната практика на братовчедите, че главната причина е да се подготви НЕК за приватизация и разграбване част по част.
Съществува и възможността малоумни управници да си правят експерименти и да си дават вид, че разбират нещо от енергетика, че подобряват работата й.
По-вероятен е обаче и друг мотив - да се създадат максимален брой управителни съвети (бордове) и синекурни места в тях за братовчеди. Както се вижда, все вредителства - кое по-голямо, кое по-приоритетно.
- Ще бъде ли в състояние енергетиката на България да задоволи нуждите на вътрешния ни и външния пазар в близките години?
- Сега потреблението е изключително свито поради колапса на промишлеността. При едно нормално темпо на развитие обаче, при продължаващата амортизация на мощностите и предстоящото спиране на блокове в АЕЦ "Козлодуй", след 5-6 години се очертава сериозен недостиг на мощности.
- Но обществеността е успокоявана с предстоящи инвестиции на фирми от САЩ в "Марица-Изток 1", "Марица-Изток 3", както и на турския холдинг "Джейлан" със строежа на каскадата "Горна Арда" в Родопите. Това може би ще реши проблема?
- Не. Няма да го реши. Всъщност новите мощности ще бъдат ТЕЦ "Марица-Изток 1" и каскада "Горна Арда". Тяхната мощност обаче, когато бъдат построени, не може да замести дори само Първи и Втори блок на АЕЦ "Козлодуй". Освен това реализацията на "Горна Арда" е под съмнение по редица причини. Тя е икономически нецелесъобразна. Себестойността на произвежданата еленергия ще бъде около 20 цента киловатчасът. Второ, водната маса, с която разполага каскадата, не осигурява оптимално целогодишно натоварване. Затова обикновено ВЕЦ и ПАВЕЦ работят във върхов режим. И трето, особено важно съображение е, че строителството ще продължи и след срока от 5-6 години, за който говорим.
- Тогава какво е национално-отговорното решение?
- Ако мисли за бъдещето си, българската държава трябва много спешно да приеме решение за завършването на Първи блок на АЕЦ "Белене" и изграждане на нов Втори блок. Въпреки обструкциите и съпротивата, която може да бъде упражнена от външни фактори, и да се намери най-изгодното решение за първи, втори, трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".
Тук искам да подчертая, че са прост пропаганден трик приказките за техните т.нар. конструктивни несъвършенства. Няма технически причини първи и втори блок да не работят още 15-17 години. Нещо повече, след спиране на реакторите е възможно да работят и до по-късно с нови реактори и със старите турбогенератори, или с парни котли на газ и пак със старите турбогенератори.
Въпросът обаче е първо политически - трябва да има консенсус и воля за защита на националния интерес, и чак след това е икономически, т.е. да се осигурят източници за средства. Второто е несравнимо по-лесно: желаещи да инвестират не липсват.
- Нека засегнем и темата за корупцията, която днес е притча во язицех. Има ли корупция в енергетиката?
- Корупцията в енергетиката е огромна, но аз на първо място бих поставил политическата корупция. Тя е важната и главната. Поемането на ангажименти за затварянето на блокове в АЕЦ "Козлодуй", както и договорът с "Джейлан" за строежа на "Горна Арда", са направо фрапиращи и нека не звучи пресилено, но струва ми се, граничат с националното предателство. Договорът за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-Изток 3" с американската фирма "Ентерджи", който постоянно се дописва и измения, вече мирише нездравословно. Тези дни г-н Шиляшки се издаде, че подготвя промяна в закона за енергетиката, с което щяло да се даде право на централите да изнасят директно електрически ток в чужбина. Всъщност това ще важи само за ТЕЦ "Марица-Изток 3", която ще е включена в паралел с енергийната система на Турция. Далаверата само от тази точка е за около 18 милиона долара годишно, а при определени условия на договора "Ентерджи" няма да вложи и цент. Предстои ни да видим дали всичко това ще бъде потвърдено от живота.
Доставките на въглища са друг болен въпрос. Само за тази година само за ТЕЦ "Варна" са договорени въглища от Украйна лично от Шиляшки, за което той няма право, пренебрегвайки проведения търг. Нанесената щета е за 1,800 млн. долара. Аз питам главния прокурор: "Докога Шиляшки ще се ползва с недосегаемост?"
На фона на тези безобразия не си струва подробно да се коментират дреболии като недомисления Закон за енергетиката, нито пък Правилника за приложението му, който е така направен, че всекиминутно генерира корупция. Дреболия е също и гаврата с частните трафопостове и пр., и пр. България днес е жестоко ранена, но българската икономика ще бъде умъртвена завинаги, ако позволим и занапред настъплението на разрухата. Днес властниците - нейните наемни стрелци, са се прицелили в енергетиката. А тя е сърцето на българската икономика. Все още не всичко е изгубено, ако съумеем да избием смъртоносното оръжие - властта, от ръцете на този продажен политически елит.
И ние ще го направим!
Костов е поел опасен курс
Правителството на премиера Иван Костов е поело опасен курс - извежда на предно място усилията за членство в Европейския съюз, при което занемарява икономическите реформи. Във вътрешнополитически план е съсредоточило усилията си върху своето собствено обогатяване и събирането на данъци. МВФ, донеотдавна представящ България като пример за успех, проявява по-голяма загриженост към нейната способност да обслужва външния си дълг, отколкото към напредъка й в областта на реформите и развитието.
Очаква се обстановката да се влоши още повече през десетте месеца, оставащи до насрочените за пролетта на 2001 г. редовни парламентарни избори. По всяка вероятност свръхамбициозните усилия за приемане в ЕС ще бъдат провалени от колабиращата икономика и Костов ще изгуби поста си. Опозицията не дава особени признаци да е по-добра от Костов. В по-дългосрочен план перспективите са още по-мрачни.
След изборната победа от април 1997 г., постигната от коалицията Обединени демократични сили (ОДС), образувана от Съюза на демократичните сили (СДС) и Народен съюз (НС), и въвеждането на валутен борд през юни същата година, България постигна относителна политическа и икономическа стабилност, която се запази приблизително три години - до пролетта на настоящата година. Костов контролираше правителството, а то реално контролираше парламента. Правителството постигна икономическа стабилизация, символизирана от премахването на три нули след деноминацията на националната валута през 1999 г. (с което левът постигна паритет с германската марка) и от сближаването на България с институциите на Запада.
В началото на 2000 г. започнаха символични разговори за членство в ЕС. Правителството съхрани своето единство, като в същото време опозицията остана разединена и не съумя да предложи алтернатива на неговата политика.
Макроикономическата стабилност бе запазена, инфлацията - укротена, бюджетът - балансиран, а външният дълг - обслужван. Това допадна на Международния валутен фонд, който през 1998 г. подписа с България стендбай споразумение и така обяви своята подкрепа на икономическите усилия на правителството за периода до редовните парламентарни избори, насрочени за пролетта на 2001 година.
При все това след доста неуспешното представяне на управляващата коалиция на местните избори от миналата есен, политическата и икономическата репутация на правителството започна неотклонно да се влошава. За това допринесоха и икономическите последици от войната в Косово (затваряне на река Дунав като плавателен път и прекъсване на сухопътните връзки през Сърбия), както и растящата цена на петрола. За да прекрати спада на своята популярност, в края на май т.г., правителството прибегна към нескрито популистка мярка: замразяване цената на електроенергията за периода до след изборите от 2001 г. Само няколко дни след това обаче, заместник-изпълнителният директор на МВФ Стенли Фишер осъди замразяването на цената на електроенергията и го окачестви като несъвместимо с валутния борд и с трезвата икономическа политика.
Генералният директор на Газпром Рем Вяхирев при посещение в София даде отрицателен отговор на молбата на Костов да намали цената на природния газ за България и така да субсидира замразяването на цената на енергията в страната.
След като икономическата политика на правителството бе разбита на парчета и електоралната му подкрепа започна да се топи с ускорени темпове, то се видя принудено да прибегне до отчаяни маневри. След отрицателните отговори на МВФ и на Газпром правителството направи нов завой на 180 градуса. На 1 юни държавната компания "Булгаргаз" увеличи цената на газа със 17.5 %. (Първоначалният замисъл бе увеличението да е от 22 % с цел да се покрият изцяло реалните разходи на компанията, но правителството реши на първо време да субсидира разликата.) Това веднага доведе до увеличение на цената на хляба и на други стоки от първа необходимост.
МВФ, след като новият му изпълнителен директор, германецът Хорст Кьолер, обяви, че в бъдеще ще се съсредоточи върху платежните баланси и краткосрочните програми, като остави дългосрочните грижи за развитието на Световната банка, без съмнение сега ще промени подхода си към България.
И така, тригодишното стендбай споразумение от 1998 г. по всяка вероятност ще бъде последното от този род. От друга страна, поради съображения от вътрешен характер, МВФ не може да си позволи прекалено демонстративен неуспех в случая с България, тъй като през изминалите три години тя бе един от "образцовите" му ученици, колкото и странно да изглежда това днес.
Фишер потвърди одобрението си на достиженията на правителството, като в същото време подчерта три "слабости". Първата според него бе отсъствието на прозрачност в приватизационните сделки. Всъщност опозиционните медии и партии отдавна заявяват съвсем открито, че членове на правителството лично се облагодетелстват от съмнителни приватизационни сделки с дългосрочни отрицателни последици. Един от примерите за това е състоялата се в началото на май стачка на пилотите от неотдавна приватизираната авиокомпания "Балкан", в която правителството има дял от 20 %. През 1999 г. тя бе продадена на израелския милионер Гад Зееви за символичната сума от около 75,000 долара, а той пое ангажимента да погаси огромните й дългове. Сделката веднага доведе до арабски бойкот спрямо "Балкан", като компанията изгуби пазари от ключова важност. Гад Зееви освен това бе обвинен, че източва авоарите на "Балкан" в чужбина, оценени на 20 милиона долара. Макар и правителството да държи 20-процентов дял, а други 5 процента са притежание на служителите, властите не се месеха в делата на компанията. Намесиха се едва когато се видяха принудени да сторят това вследствие на пилотската стачка. Тя рискуваше да провали летния туристически сезон, а туризмът е един от важните източници на валутни постъпления на България. Българските приватизации от периода след 1997 г. са буквално осеяни с подобни бомби със закъснител.
Втората критика на Фишер бе, че енергийният сектор и цените на енергията "трябва да бъдат внимателно преосмислени". Всъщност с тези думи той изрази удивлението на МВФ от провалилия се опит за замразяване на цените на електроенергията, направен от правителството от чисто популистки съображения. И трето, Фишер заяви, че е необходима реформа на данъчната система. Още от 1997 г. модернизирането на данъчната система и увеличаването на събираемостта на данъците са сред най-важните условия, поставяни от МВФ на България. Досега МВФ подаваше сигнали, че има известна готовност да обсъди въпроса за евентуално намаляване на данъците в страната, нещо, което правителството разискваше поради съображения, свързани с изборите.
Досега МВФ бе безразличен към налагането на големи данъци, тъй като основният му интерес бе държавите да бъдат в състояние да обслужват външния си дълг, а не да оказва подкрепа на провъзгласената цел да се изгради функционираща пазарна икономика.
Мечешка прегръдка
След като обяви, че ще замрази цената на електроенергията, Костов се опита да открие алтернативен източник за финансиране на това замразяване. На срещата си с Рем Вяхирев на 25 май т.г. премиерът отправи страстна молба за намаляване на цената на газта, като открито призна, че в противен случай правителственото обещание да се замрази цената на електроенергията няма да може да се изпълни. Вяхирев, тогава придружен в София от руския първи зам.-министър на външните работи Александър Авдеев (владеещ български език и е бивш посланик в България) по повод петата годишнина от учредяването на "Топенерджи" (предизвикващият противоречиви оценки местен филиал на "Газпром"), категорично отказа да обсъжда този въпрос.
Цената на природния газ в България се извиси до небесата и доведе до фактически банкрут на цялата химическа промишленост, някога голям източник на валутни постъпления и нарочена за приватизация.
България е жертва на неизгодна сделка с "Газпром", сключена през пролетта на 1998 г. с благословията на Костов от Евгений Бакърджиев, тогава зам.-министър-председател, отговарящ за енергетиката. Най-важният проблем, вследствие на тази сделка, бе предизвикан от транзитните такси. Държавната компания "Булгаргаз" бе задължена да купува руски газ на границата на Румъния със страните от ОНД. Поради високите транзитни такси за преминаването на газа през Румъния тя трябва да заплаща 7 долара за 1,000 куб.м газ. В същото време "Газпром" изнася природен газ в Турция през българска територия, като Турция заплаща за него 1.7 долара за 1,000 куб.м.
Дългосрочен проблем с последици с наказателен характер в сделката с "Газпром" са договорените годишни квоти за внос на газ. "Булгаргаз" е задължен да плаща на "Газпром" 75 % от неизползваната част от договорената годишна газова квота. През 2000 г. тя е 5.4 милиарда кубически метра, а не се очаква потреблението да надвиши 3 милиарда. За 2001 и 2002 година е договорено увеличение на квотите съответно на 5.7 и 6 милиарда кубически метра. "Газпром" обаче засега не се възползва от възможностите, предоставени му от тази клауза, може би защото се бои от евентуални отрицателни последици за изгодния за него транзит на природен газ за Турция през България.
Така или иначе, дори и без санкции на "Газпром", повишаващите се цени на петрола на световния пазар, в съответствие с формулата, договорена с "Газпром" през 1998 г., автоматично водят до увеличение на цената на природния газ за България. Правителството на Костов съвсем определено е уязвимо за всяко евентуално изнудване от страна на "Газпром" и на руското правителство.
Провалени надежди
Макар и инфлацията от средата на 1997 г. да е сравнително ниска, данъците и безработицата рязко се увеличиха. Неотдавнашни сондажи на общественото мнение показват, че неодобрението на правителството достига 71 %. Това е нещо съвсем различно от оптимизма, с който то бе приветствано в средата на 1997 г. За подобен поврат в настроенията има няколко съвсем очевидни причини. Най-голямата трудност произтича от това, че населението не съзира никакви възможности за повишаване на жизненото си равнище. Правителството встъпи в длъжност с обещанието, че ще работи в полза на бизнеса и ще поощри появата на масов народен капитализъм. Вместо това днес съсредоточава усилията си върху увеличаване на своите приходи чрез данъци, патенти и акцизи, без да дава нищо в замяна нито на бизнесмените, нито на населението като цяло.
Предприемаческата култура в България е мачкана от сковаващи бюрократични разпоредби и от фактическата невъзможност да се получат банкови заеми. Освен ако не си "братовчед" на правителството, кредит за започване на бизнес можеш да получиш единствено чрез ипотекиране на имуществото си при убийствени условия. (Терминът "братовчед" се наложи вследствие на безтактно изтървана реплика на Костов, че "в България всички сме братовчеди". Неговите критици реагираха с думите, че някои братовчеди са по-братовчеди от останалите.)
Костовият "Олимп"
Обкръжението на Костов се възприема от хората като обслужващо само собствените си интереси, корумпирано и нагло. От "честния диалог" с народа, обещан през 1997 г., не се получи нищо. Самият Костов все повече е възприеман като откъснал се от хората параноичен човек, разчитащ във все по-голяма степен на службите за сигурност. Нетолерантен е към медиите, но е толерантен към обкръжението си. Съпругата му Елена е председателка на благотворителната фондация "Бъдеще за България", периодично обвинявана от медиите, че принуждава държавните компании да й правят дарения. За Костовия зет Георги Христов се твърди, че действа противозаконно в съдружие със Славчо Христов (става дума за съвпадение на фамилните имена, в случая не съществува никакво родство), председател на управителния борд на БРИбанк. Пълното название на тази банка е Българо-руска инвестиционна банка. То е подвеждащо, тъй като в нея практически няма руски капитали и дейността й е съсредоточена върху българската икономика, а не върху търговията с Русия. Твърди се, че Георги Христов и Славчо Христов се опитали да приватизират евтино Стопанска банка. Тя контролира две трети от държавния сектор, който има дългове към нея. Медиите измислиха израза "Олимпийски приятелски кръг" - намек за злощастния "приятелски кръг" "Орион", който през 1997 г. предизвика падането на правителството на Жан Виденов. Според медиите в новия кръг влизат Костов, зетят му и Славчо Христов. Последният започнал своята бизнескариера като собственик на елитния софийски ресторант "Олимп", където Костов често се отбивал.
При последните промени в състава на Министерския съвет бе отстранен от поста си радващият се на популярност министър на вътрешните работи Богомил Бонев. След това настъпи видимо засилване на престъпността. Основателно или не, в общественото мнение Бонев бе асоцииран с намаляването на престъпността и рекетьорството в периода 1997-1999 г. и при това се радваше на по-висок рейтинг от Костов. Причините за неговото уволняване така и не бяха обяснени. Може да се предположи, че Костов и неговата котерия са сметнали, че Бонев съсредоточава твърде много власт в ръцете си.
В началото на април Бонев наруши мълчанието си и отправи нападки към правителството и лично към Костов, като ги обвини в корумпираност и некадърност. Това даде началото на вълна от критики срещу Костов, безпрецедентна по мащаби от идването му на власт през 1997 г. Влиятелната софийска организация на СДС, контролирана от Евгений Бакърджиев, бивш зам.-министър-председател, отговарящ за доходоносните енергийни и телекомуникационни отрасли, също въстана открито срещу Костов. За разлика от Бонев, който не разполага с влияние в партийния апарат на СДС, това на Бакърджиев е много голямо. Освен това той е близък с високопоставения апаратчик Христо Бисеров, човек с неприкривани бизнесинтереси и необичащ Костов.
Голяма е възможността тези две първи атаки срещу Костов да са следствие най-вече от интересите на "Мобилтел". Това е компания, притежавана от известния руско-израелски магнат Михаил Чорни, търсен за разпит от съдилищата на много държави. "Мобилтел" притежава монопол над Джи Ес Ем (GSM) пазара в България. Този монопол очевидно е застрашен от решението на правителството да продаде контролния пакет на Българската телекомуникационна компания (БТК) на консорциум, образуван от гръцката държавна телекомуникационна компания ОТЕ и холандската компания Кей Пи Ен (КPN). Бонев е близък с Грашнов, официалния ръководител на "Мобилтел". Когато разпитаха Бонев за това другаруване, той каза, че то било нормално другаруване, от което нито една от страните не извлича изгода. Колкото до Бакърджиев, твърди се, че докато е отговарял за енергетиката и далекосъобщенията в периода 1997-1999 г., "Мобилтел" му е изплащал ежегодно 1 милион долара, за да не допусне лицензирането на втори Джи Ес Ем оператор в България. На тези слухове много се вярва, тъй като Бакърджиев поначало е възприеман като корумпиран човек и освен това подписа катастрофалната сделка с "Газпром" през 1998 г. А иначе е факт, че "Мобилтел" от установяването си в България през 1992-1993 г. провали всички планове за нарушаване на неговия монопол върху доходоносния пазар на Джи Ес Ем. При това наложи цени, значително по-високи от тези в останалите европейски страни.
Шарени противници
Опозиционните фигури в СДС и извън него, включително и в средите на бизнесгрупировките, се почувстваха окуражени от атаката на Бонев. Много от сериозните обвинения срещу Костов са основателни, но така и не е ясно дали появяването на коалиция срещу него би довело до подобрение в обстановката. Като се отчетат бизнесинтересите на мнозина от хората, опълчили се срещу Костов, не е изключено при евентуално тяхно управление политическата и стопанската обстановка дори да се влошат.
Като изключим Бонев и Бакърджиев, сред хората и групите, потенциално настроени враждебно към Костов и в същото време радващи се на подкрепа сред електората на СДС, е и президентът Петър Стоянов. В България е обществена тайна, че поне от началото на 1998 г. между президента и премиера има чести търкания. След атаката на Бонев Стоянов публично подкрепи Костов, но в същото време открито го призова честно да си признае грешките и да се заеме с корупцията. Костов не направи нито едно от тези две неща и в резултат на отношенията между двамата се влошиха още повече. Стоянов няма бизнесинтереси, противопоставящи го на Костов, и се интересува най-вече от запазването на шансовете си догодина да бъде преизбран. Това задължително изисква открито дистанциране от правителството.
Кметът на София Стефан Софиянски е популярен кмет, преизбран със значително мнозинство през 1999 г. независимо от голямото разочарование след първия му мандат. Радваше се на популярност и като служебен премиер в периода от февруари до май 1997 г. Редовно е посочван от медиите като потенциален заместник на Костов, ако последният бъде принуден да подаде оставка. При все това твърде е уязвим към обвинения за корупция и поради това едва ли ще се осмели да отправи открито предизвикателство към премиера.
След атаката на Бонев в цялата страна се нароиха граждански сдружения и на 28 май бе създадена организация, обединяваща 40 подобни групи.
Очевидно става дума да се канализира разочарованието на народа от политическите партии. Тези групи отправиха призив пропорционалната избирателна система да бъде заменена от мажоритарна с цел депутатите да бъдат в по-голяма степен отговорни пред избирателите. Днес впечатлението е, че българските депутати се чувстват отговорни единствено на партията, с чиято листа са избрани. Смята се, че някои от тези сдружения и групи са фасади на бизнесконгломерати от типа на "Мултигруп" и "Овергаз" (50 % от "Овергаз" са притежание на "Газпром") и същевременно средства за рециклиране на политици от вчерашния ден. Сред последните са Константин Тренчев (гласовитият председател на профсъюза "Подкрепа"); Рачо Петров (зам.-министър на промишлеността в периода 1992-1993 г.); Димитър Луджев (зам.министър-председател през 1991 г. и министър на отбраната през 1991 и 1992 г.), както и бившият министър на енергетиката Никита Шервашидзе, уволнен от премиера Жан Виденов през 1995 година заради връзките му с "Газпром". Макар тези групи и сдружения да привличат някои разочаровани от СДС негови привърженици и активисти, малко вероятно е да се превърнат в решаващ фактор на опозицията срещу Костов. По-скоро биха предпочели той да остане на власт, докато изтече мандатът му, не на последно място, за да могат да се организират през годината, оставаща до редовните парламентарни избори.
Следователно остават Българската социалистическа партия (БСП) и доминираното от етническите турци Движение за права и свободи (ДПС). Те са единствените организирани сили, способни да осигурят здрава база за успешно противопоставяне срещу Костов в парламентарните избори през 2001 година. По всяка вероятност ДПС ще участва в правителството, образувано след тези избори, независимо дали то ще бъде поверено на СДС или на БСП.
БСП иска да изчака настъпването на 2001 година, преди да се опита да отстрани СДС от власт, за да има време да укрепне и да се подготви за управление. На проведения през месец май т.г. партиен конгрес председателят на партията Георги Първанов даде ясно да се разбере това. БСП за пръв път подкрепи открито присъединяването на България към НАТО след референдум. Допреди това тя бе враждебно настроена към членството в пакта. Според стратезите на БСП колкото по-голямо бъде разочарованието от Костов, толкова повече ще нараснат шансовете на тяхната партия да спечели изборите. Тази стратегия е рискована, тъй като оставя инициативата на Костов, от когото може да се очаква да направи каквото и да е, за да възстанови електоралните си позиции.
Като се отчита нежеланието на опозицията да предизвика премерване на силите преди редовните избори, Костов и неговото правителство все още имат известни шансове да подобрят позициите си. Стига да успеят да получат подкрепата на МВФ за намаляване на данъците и да предприемат убедителни и ефективни мерки срещу корупцията.
Заслеплението от Европейския съюз
Под сянката на стопанските неуспехи на правителството останаха незабелязани неговите неотдавнашни и в голяма степен изненадващи успехи в преговорите му за членство в Европейския съюз.
През май България временно приключи четири от първите шест теми: малки и средни предприятия, наука и изследователска дейност, образование и преквалификация и външна политика и политика на сигурност. Не ще и дума, че тези теми - с изключение на тази за малките и средните предприятия - не са от най-важните. До края на годината България очаква да приключи преговорите по още шест теми: култура и аудиовизуални средства, външни отношения (по тези две теми преговорите вече започнаха), политика в областта на промишлеността, защита на потребителите и здравеопазване, фирмено законодателство и защита на конкуренцията.
Официално обявената цел на правителството е да приключи преговорите по всички теми до края на 2006 година. Изготвена е подробна национална програма за постигане на членство към тази дата. Проблемът обаче е следният: дори и България с лудешки спринт да успее да възприеме съответните законодателни постановки на ЕС, това съвсем няма да я доближи до членство в него, тъй като по един от ключовите критерии от Копенхаген - "създаването на функционираща пазарна икономика" - страната е оценена като зле справяща се в това отношение. Което е още по-важно, в самия ЕС няма единство относно приемането на първите нови членове. Никой не изпитва ентусиазъм от възможността за тяхното присъединяване към ЕС.
ЕС и повечето негови правителства и високопоставени бюрократи създадоха и подхраниха огромни напразни надежди. В самия щаб на ЕС в Брюксел и въобще навсякъде в съюза определено преобладава становището, че България ще бъде приета в него не по-рано от 2010 година.
При все това преговорите се водят така, сякаш до членството остават само някакви си пет години. Слабосилният административен апарат на България е поставен под огромно напрежение, тъй като се е устремил към недостижима цел - да приключи преговорите по всички раздели преди края на 2006 година. Така голяма част от административните и други ресурси на България се отклоняват от удовлетворяването на други, по-неотложни потребности на нейното развитие.
Освен това ЕС също не проявява гъвкавост. Независимо от неговия досегашен опит към разширяването в източна посока се подхожда по един възможно най-лишен от гъвкавост начин, като априори се изключва възможността за постепенност в интегрирането. Европейският съвет няколко пъти заяви съвсем недвусмислено, че няма да се допускат никакви форми на постепенна или по-гъвкава интеграция. Само че законодателството на ЕС съвсем не е съобразено с обстоятелствата, при които съществуват слаборазвитите икономики и икономиките в преход.
Такава скованост предизвиква реални вреди на страна като България, която по всяка вероятност няма да постигне членство в ЕС поне още едно десетилетие. Обаче междувременно ще бъде принудена да се сдобие с утопично законодателство и утопични бюрократични процедури. Също така ще й бъде забранено да запази или сключи споразумения за свободна търговия със страни извън митническия съюз на ЕС, т.е. с нейни естествени търговски партньори като например Македония, Русия или Украйна.
Като се възползва от своята позиция на хегемон, ЕС принуждава кандидатите от Източна Европа да приемат по-голямата част от отговорностите, които носи членството, много преди да се появи шанс те да се сдобият с него. Към предишните нови кандидати не се проявяваше такова отношение.
Накратко, плановете за разширение на ЕС са така скроени, че да удовлетворяват нуждите на сегашните му членове, като в същото време се проявява пренебрежение към потребностите на новите кандидати. Повечето от тях, особено тези от втората вълна, са държави със слаборазвити, крехки, и едва-едва навлизащи в пазарното стопанство икономики.
Взети заедно, условията на ЕС, ортодоксалният подход на МВФ и едно мислещо само за себе си българско правителство, всичките изпълнени с дебелоглави бюрократи, могат да образуват Бермудски триъгълник. В него може да потънат българските реформи и страната да започне да изостава все повече и повече спрямо развитите държави. Така членството й в ЕС може да се превърне в една все по-нереална възможност.
"Eastern Europe"
В случая с България преговорите за членство могат да напъхат страната в същински "капан", в бюрократично-законодателна клетка, която да навреди на нейното развитие.
Най-страшната милост
"Рисувам карикатури, за да се спася от грозотата и омразата..."
Защо рисувам карикатури? За да се спася от грозотата, омразата, гордостта, глупостта и още много други все такива неща. А спасявайки себе си чрез рисунката и остроумието, спасявам и "героите" си.
"Животът е кратък, изкуството - вечно" - гласи римската мъдрост. В този веществен свят всичко, което не стане поданик на изкуството, умира.
Най-трагичният и безсмислен опит за спасение от тленността е мумифицирането. Но древните египтяни са създали и друго. Вижте озарената усмивка в погледа на Сфинкса, взрян във вечността... Това е усмивката на вярата в безсмъртието и възкресението... Художникът не рисува само това, което гледа, а онези неща и същности, които може да "ВИДИ". Карикатурата е най-съвършен художествен образ. Тя изобразява Сатаната, Злото, Несправедливостта и всяко съзнателно идиотство, проявяващо се във всички категории на човешките йерархии - "от пъдаря до царя". По-добре е да осмееш царя, отколкото да го обесиш, но... кой знае?! Осменият, ако е интелигентен, дали не би предпочел въжето пред изобличението?... Осмиването е милост.
Най-страшната милост!
Тодор ЦОНЕВ
"Пространството" на художника Тодор Цонев
Представителите на "елитната класа" обичат да говорят за "политическото пространство". Те го изпълват с "патриотични" речи и помпозни заклинания за служба на "националния интерес". Така го изисква положението им - нали са "народни избраници". Току виж сме повярвали, че са такива, ако не бяха честните пера на журналисти и сатирици като художника Тодор Цонев. С неговото "черногледство" и талант той разваля красивата панорама на "политическото пространство".
Всяка сутрин на работната му маса са разхвърляни скици, рисунки, бележки, от които по-късно ще се родят познатите на нашата общественост остро сатирични карикатури. Вечерта е бил пред малкото си телевизорче - неговия прозорец към света. (Художникът живее сам, затворено и рядко напуска своето ателие-жилище.) Чувствителните му сетива долавят и най-малката подробност от поведението на "своите герои", усеща едва зараждащите се тенденции в развитието на обществените процеси. Владетелите на "политическото пространство", освен парадната страна, която старателно показват по телевизионните екрани, имат и друга. Нея, често невидима с "просто око" същност, търси и изобразява художникът. Шаржовете, направени от пръв поглед, са онези добре изпечени тухлички, от които по-късно той ще сътвори "сградата", т.е. карикатурата.
Напоследък шаржовете на Иван Костов са най-многобройни. Питам защо - та той владее образа на премиера до съвършенство. И пак го рисува, рисува... Така, както преди години не изпускаше до най-незабележителния щрих състоянието на Тодор Живков, а после на д-р Желев. Долавям симптом - дали не наближава краят на политика Иван Костов?
Тодор Цонев слуша моите разсъждения, усмихва се скептично и ми отговаря по косвен път. Обяснява ми, че това желание да рисува често един и същ "модел" му идвало, когато усетел опасно за обществото "концентрирано зло". Рисува, за да се спаси от грозотата, за да не намрази "героите" си. Често чувам да се говори, че Тодор Цонев правел злобни карикатури. А самият той ме убеждава, че по своеобразен начин обичал персонажите си. Не го разбрах добре. Помолих го сам да обясни и той написа "Защо рисувам карикатури! "... Продължавам "репортажа" върху масата на художника. Ето го Владимир Путин - образът, който му се "отдаде" най-бързо. Тодор ми отговаря - "Как да не го нарисувам "от раз", когато го очаквам да се роди от утробата на Русия толкова време?! И той се роди, дойде като завършен политик и държавник!"
Достигам българското "политическо пространство": министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов е "хванат" добре - вярно служи на този, който го е назначил; самодоволен е изобразеният Димитър Абаджиев; тревога и уплаха излъчва Муравей Радев - в него са парите, той добре знае хала на държавата; Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО, добре охранен млад мъж, заканя се справедливо да управлява, но още не сме видели делата му; пак... Иван Костов - съвършена рисунка... Не е пропусната официалната интелигенция: журналистът Иво Беров, кинокритичката Люба Кулезич.
Преди известно време истинска изненада за мен беше шаржът, който художникът направи на вицепремиера Петър Жотев. Първите изявления на Жотев излъчени по телевизията, направиха положително впечатление. Но на масата на Тодор Цонев видях точно обратното - шарж, показващ марионетка с нос на клоун. Не мина много и "героят" с действията си потвърди догадките на художника... Присъствието на Тодор Цонев (и на творци като него) в обществото чрез сатирични похвати, "наместват" стойностите в "пространството". Не само в политическото, а въобще. Познавам въздействието на този вид коректив от личен опит. В нашата дългогодишна съвместна работа Тодор Цонев ми е направил много шаржове и карикатури. Когато издавахме "Сатира", често се чувахме по телефона. Осведомявахме се кой докъде е стигнал с подготовката на броя. Веднъж аз му казвам: "Седнала съм на машината - пиша, редактирам... " Всеки, боравещ с пишуща машина би ме разбрал, но Тодор ме прекъсва: "Как така седнала на машината ще пишеш?! "... Не мина много време и той ми показа карикатура - "Мария седнала на машината..."
Художникът мисли образно. Не обича бърборливи, бързоговорещи събеседници. Всяка чута от него дума се настанява точно там, където трябва, където изисква "правилника" на неговото творческо "пространство". Този "правилник" е стриктен по отношение на нравственост, логика, разум. Затова е трудно да си съвременник на Тодор Цонев. Особено ако си от "елитната класа". Нейните представители се издигат високо, а Тодор Цонев винаги е в низините, при народа си. Оттам се вижда най-добре какво става по "върховете".
Разказвам всичко това на читателите на в. "Нова Зора", в който, след спирането на "Сатира" (декември 1999), основно се печатат карикатурите на художника. Неговата позиция за близо полувековния му творчески път винаги съвпада с тази на обикновените българи, на хората които с честен труд изкарват парчето хляб. В този смисъл Тодор Цонев е "народен художник". При никоя власт той не е получавал държавна или правителствена награда. Но съм била свидетел как по улици, в автобуси и влакове хората го спираха, възхищаваха му се и искаха да го черпят за това, че рисува и казва всичко, което те мислят за "политиката".
Поводът беше изложбата "Летопис на авторитаризма" - 1990 г. Точно по това време имахме заседание на секция "Критика" при Съюза на българските художници. Обсъждаше се някаква награда за карикатура. Името на Тодор Цонев се налагаше по естествен начин. Един колега направи предложение за него съвсем обосновано. Настъпи мълчание. Чух зад гърба си тих кикот, а после шепот: "Народът да го награждава! Нали го харесва! " Наградата беше дадена на друг художник... Наскоро колега на Тодор Цонев от телевизионния екран разграничи "хумора" от "сатирата". Същият този художник (безспорно талантлив!) обяви себе си за "хуморист" и подчерта, че шаржове и карикатури, които били сатирични, издавали слабостта на автора си. Силният творец надмогвал "злобата" и развеселявал зрителите и читателите. Разбира се, че в художествения живот има място и за такива творби. Но нека "хумористът" да не се опитва да степенува кой бил "по-", "най-" силен. Все едно козметикът (дори да е превъзходен професионалист!) да твърди, че е по-силен от хирурга. Известно е, че истинският сатирик (какъвто е карикатуристът), подобно на лекаря-хирург, по най-рационалния начин лекува обществените болести. Внимателно изрязва заразеното, като запазва здравите органи. Огромна отговорност!
Хуморът за карикатурата е задължителен, но той невинаги е весел. Напротив - много често е горчив, тъжен, предупредителен. Авторът на такива творби не си служи с гримове, не пудри, не червисва, а лекува. Дълбоко навлиза в най-парливите обществени конфликти, което е трудна и опасна работа. Злото е устойчиво и се съпротивлява. В такъв смисъл художникът-карикатурист се саможертва. Той посвещава таланта си на отстраняване на обществените злини, на пречистване на нравите, което, погледнато в исторически план, е най-консервативният процес. Способността да се прониква в истинската същност на нещата, в "духовността" на корумпирани политици, на високомерни чиновници и лидери, износва нервите, омрачнява характера, обеднява радостите на твореца.
Големите, истинските карикатуристи са патриоти-хуманисти. Нека си представим какво е била Франция (народът й) за Домие, какво е била България за Илия Бешков, какво е тя днес за Тодор Цонев. Нашите държавници фетишизираха "влизането в Европа". Заедно с официални журналисти, социолози, политолози, ежедневно нараняват националното самочувствие на българските граждани, като им втълпяват, че Европа е "цивилизована", а ние сме нейните изостанали, бедни роднини. Наистина разруха вилнее в нашата икономика, здравеопазване, образователна система. Но в същото време в България творят талантливи личности, които създават значима култура. Тя не отстъпва на т.нар. "европейска". Ограничавам се с името на Тодор Цонев. Не само защото е сътрудник на "Нова Зора", но защото има рожден ден - 22 юли. Защото неговото сатирично перо, чрез художествени образи, "изръшка" "Запада" и "Изтока" - "комунизма", "демокрацията", "глобализма"... Нека нашите "западняци" ми посочат едно адекватно на Тодор Цонев име от прехваляната Европа. Високият стандарт е хубаво нещо, но той е уютна среда и за самодоволни еснафи. А ние, българите, балканците (както ни наричат) все още можем "силно да любим и мразим..."
Съвременната българска култура доказва това. Част от нея е творчеството на Тодор Цонев, което е постижение и на европейското изкуство... Мария ОВЧАРОВА
Художникът Тодор Цонев не от днес е емблематично име в българската художествена култура. Но специално с рисунките си в "Сатира" и в "Нова Зора" бе улучена точната формула - авторът намери своя вестник, а вестникът - изключително важна част от физиономията си. Неизчерпаемата творческа инвенция на карикатуриста легитимира "Зора" като уникален рисуван вестник. А благодарение на "Зора" творбите на художника нееднократно присъстват и в чуждестранни издания, най-напред в "Балкан инфо" - Париж, а наскоро в сп. "Российская федерация-сегодня", издание на парламента на Руската федерация, и във френския "Либр журнал". Там неповторимо българските и общочовешко актуалните политически шаржове и карикатури на Тодор Цонев намериха подобаващо място и бяха оценени високо.
Публикуваните тук факсимилета не се нуждаят от специален коментар. Те са подпис във времето на възторзите, надеждите и паденията, които са непосилно много за един човешки живот и само художник от ранга на Цонев може да ги осмисли. Може би точно затова те са заслужили и възторжената любов на хилядите ни читатели.
И са наша гордост.
Честит рожден ден, уважаеми Маестро!
Новата мечта на СДС
Отмина поредният семинар на управляващата партия в Боровец и се оказа, че този път теоретиците-политолози и социолозите не били канени. Нямало нужда, защото се разисквали социални проблеми. Ясно е защо - идват избори и започват да захранват шараните къде с трохи, къде с обещания.
Няма да коментираме обещанията - обикновено СДС не ги изпълнява, като се оправдава с последиците от комунизма, войната в Косово или природните стихии. Последната година и половина мина на друга вълна - убеждаваха ни колко сме добре. И не искаха и да знаят нашето мнение.
Любопитното е, че навсякъде из страната лидерите на синята партия говорят все по-често и самоуверено за изборна победа през идната пролет. На срещата в Боровец бъдещата изборна победа бе постоянен напев. И може да са прави... Защото именно въпросните социолози, насочвани правилно от партийната централа, постоянно включват в сондажите си, макар и под различна форма, въпроса дали гражданите ще отидат да гласуват. И когато разочарованите и отчаяни граждани отговорят с "не", медиите тиражират това намерение, навивайки, ония, които се колебаят.
Защото само по този начин може да се състои синята изборна победа. Минимален брой гласове, в които сигурни са гласовете на твърдия син електорат, заедно с гласовете на твърдия електорат на "коалиционните партньори". При българския изборен закон, това може да осигури и ново абсолютно мнозинство на Иван Костов и компания. Но дори и без него, той може да продължи да управлява с подкрепата на БСП, както го правеше досега, а го прави и сега.
Единственият шанс на националната опозиция, която би се организирала в навечерието на изборите, е да убеди избирателите да гласуват, да гласуват свободно и по съвест. А съвестта, след всичко станало, не може да е друга, освен тази на прогледналия слепец.
Така мечтата на СДС няма да се сбъдне. Няма да продължат реформата, чието истинско име е разруха; няма да крадат и да наричат кражбата приватизация; няма да продават Отечеството за грошове, обявявайки разбойничеството за "цивилизационен избор". И може би ще трябва да дадат сметка в една ревизия поне на приватизационните сделки.
Не се отказвайте от правото си на глас, братя и сестри, които обичате Отечеството и народа.
Поредното сборище на властници в Боровец показа какви са техните надежди да ни грабят и продават още четири години.
Но това няма да мине, защото всички ние ще идем на изборите и няма да гласуваме за тези, които досега ни правиха на ахмаци.
Нови еничари в нова полуда
Отдавна се подпява един и същ рефрен от трубадурите на управляващите: правителството е единственото възможно и правилно правителство на България, алтернатива няма, избраната посока - вярна.
Ако някой е калпав, това е интелигенцията, това е народът, който според Костов е мързелив, глух за позитивните послания и нежелаещ да се променя, да приеме християндемократическите ценности. И понеже тези ценности вече добиват талмудистки параметри, фетишизират се и се вкостеняват в идеологическа догма, трябва да кажем следното: християндемокрацията като политическа доктрина и система от ценности е отражение на духа и морала на протестантизма.
Той има своите исторически основания, но в една друга среда и сред други народи, формирани от силовите линии на друг, различен от нашия етнокултурен модел. И пренасянето на българска почва на този модел и очакването, че той ще върже плод, е волунтарлизъм и демонстрация на пълно невежество по въпросите за формирането на нациите от историята.
И тъй като българите са "сътворени" от историята по други закони, по законите на източноправославната християнска цивилизация, те интуитивно се съпротивляват на протестантската християндемокрация, възприемайки я като заплаха към устоите на сакралното пространство на нацията.
Неразбирането на глъбинността на тази съпротива, която цели опазването на културната идентичност и държавната суверенност, води до съвършено погрешни изводи и в крайна сметка до оклеветяването на българите, на които се приписват по презумпцията за виновност несъществуващи грехове.
Но огласяването в общественото пространство на тези "грехове", тяхното "анализиране", както и търсенето на врагове, цели да даде индулгенция на управляващите и да оправдае техните провали, приписвайки отговорността за тях на поколението българи, все още в активна творческа възраст.
Това е поколението на сегашните 45-50-годишни хора, но които, според езуитския замисъл на вихрещия се политолог Евгений Дайнов, трябва едва ли не да се отнемат родителските права, а възпитанието на децата им да се повери на Интернет. Като оставим настрана въпроса, че това си е чиста еничарска философия, целяща да мотивира и активира процесите на отчуждение, разцепление и вражда между поколенията, позицията на Дайнов е аморална и цинична. Тя е още и дълбоко несправедлива и оскърбителна.
Но само наемник, получил от своите работодатели поръчката на всяка цена да изнамери враг, може да се реши на публично оклеветяване на цяло едно поколение. Това е "поколение, което през 1990 г. е предпочело да се умилква на комунистите, по Берово време се е надлъгвало с инфлацията - да печели, без да работи, а през 1996 г. се е завряло в бурканите".
И следва безапелационната присъда, че това поколение е "напълно провалено и даже опасно за възпитанието на децата си".
Такъв мащабен опит за лов на вещици - да погнеш цяло едно поколение, - досега не е имало. Трябва да си напълно аморален в изпълнението на една по същество политическа поръчка, за да зачеркнеш живота на хиляди и хиляди хора и да ги обявиш за излишни, провалени същества, натоварвайкки ги с непростими вини и измислени грехове.
Това е наливане на вода в старата мелница на оклеветяването, на непрекъснатото внушение, че народът е калпав, а управляващите направо мъченици, до изнемога принудени да работят с толкова лош "материал", неподатлив към възприемането на "християндемократическите ценности". А докато те не се възприемат, и докато българинът упорства да бъде българин и православен, според еничарската философия на Дайнов, него няма да го пуснат в Европа.
Целта на операцията, под примерното кодово название "Devida et impera" (разделяй и владей), е да се сблъскат бащи и деца, като децата обвинят родителите си за всички свои несполуки и житейски трудности. Не стига на юдите на глобалистичната демокрацията (форма на единовластие и либерален разврат), че разцепиха и разединиха народа и насъскаха огромни групи от населението едни срещу други, за да се попилее националната енергия, а сега те посягат и на светая светих на българина - семейството!
Намерението е повече от прозрачно и подло - естественото неудовлетворение на младите от пошлия и мизерен бит, от липсата на перспективи за личностен просперитет, да бъде стоварено върху бащите, като по този начин социалният гняв се отклони от управляващите - същинските виновници за разрухата и съсипването на държавата.
И за да вбие докрай клина на разделението между поколенията, да ги насъска едно срещу друго, Дайнов си служи с откровени лъжи и манипулации, умишлено деформирайки социалната картина. Той, представете си, облажава сегашните студенти, които, виждате ли, получавали "стартово преимущество в катеренето нагоре по стълбата на живота".
Изглежда, Дайнов е морално ослепял, и то напълно, за да твърди подобно нещо. При разбитата и нефункционираща икономика, при почти пълната погибел на хуманитаристиката, при жалките трохи, които се подхвърлят на науката, и при платеното обучение най-сетне, какво ти тук катерене по "стълбата на живота".
Ако катеренето бе въобще възможно, независимо от всички препятствия, нямаше младата българска интелигенция да се запилее по чужди краища и да работи за чужди интереси. Тя, нека го кажем направо, бе прокудена, и то умишлено, от нашите управници, които нямат за цел да съграждат, а да попиляват, ограбват и рушат.
И тъкмо на тия хора, природни мерзавци и продажници, които целенасочено съсипват България, за да я превърнат от държава в територия с полуколониален статут, Дайнов се е хванал да става адвокат, идеологически изразител на компрадорската им същност, превръщайки се в пръв запевчик в хора на юдите.
Нека припомним, че той бе адвокат и на пасмината перестройчици (нали и генетично свързан с тях!), които, като под знака на магическа пръчица, за една нощ се превърнаха от заклети комунисти в окръглени и сити буржоа.
Метаморфози!
Но последното изпълнение на Дайнов - да противопоставиш бащи на деца, оклеветявайки първите и озлобявайки синовете, е мерзко постижение, белязано с високите карати на низостта и паданието.
Но щом се прибягва до такива средства, това означава, че вече друга няма, че политическият разврат и подлостта са до дъно изконсумирани и предстои развръзка.
Иде Видовден!
Опит за лов на маймуни
Ако да беше видял бай Ганю какво се твори в родината на неговото любимо гюлово масло, пак би имал основание да произнесе знаменателната своя реплика: "На маймуни ни обърнаха, майка му стара!"
И прав ще бъде човекът. След като всякак и отвсякъде се уловиха спатиите на Таушанов, сиреч че по неведоми пътища (разбирай, криминални) е гушнал 21,000 английски лири, преведени на банковата му сметка от несъществуваща фирма, прокуратура и полиция го обявиха за невинен. И като невинен, взе, че си подаде оставка, люто обиден и наскърбен от писанията на газетарите.
Такова нещо е възможно само в страната на розите.
И тук чуваме как духовният праотец на Таушанов и многобройните таушанчета, със завист и възхита процежда: "Ашколсун, маскарата му с маскара!"
Но едва ли би намерил думи той, за да изрази почитта си към тенисистката Берберян, ударила кьоравото с около 200 000 лв. неплатени данъци.
Да, ама и тя е невинна!
Бедни, бедни Ганю, страдалецо на първоначалното натрупване на капитала! Най-многото, което си позволяваше, бе да пробуташ на амсалците тереше (растително масло от индрише, менте демек) наместо гюлово масло и туй ти бе келепирецът.
Твоите унуки направо те удариха в земята!
Сега те се стягат за избори и пипат изтънко и издалече. И твоя милост е правил избори, та назнайва едно и друго.
Благатки времена!
Няколко шишета парцуца, за да накървят очите на агитаторите, по една сопа в ръката и... да живее князът!
Не че и сега не се побийва (спомнете си прозрението на Бъки, че избори се печелят с бой!), не че и сега не се пийнува, но нали управляващите трябва да покажат европски сурат пред Европата, не иде някак да дадеш воля на интимната си съкровена същност и да подкараш наред с гьостерицата разните му там мърморещи интелигенти и цялата безработна сволоч.
С тях - тънката!
И ето че обраната държавка, обрана от собствените си божем държавници, си прибърка джобовете и снесе 350 млн.лв., иносказателно наречени "допълнителен социален бюджет". Според просветеното мнение на нисаджейката Светлана Дянкова (ох, на дядо унукинята!) тези пари щели да предизвикат "голям социален ефект".
Като как?
Ами така - ще се разхвърлят между социално слабите, самотните, инвалидите, пък и на пенсионерите ще се поподхвърли нещичко, да не вземат пак да изпълзят на припек и пак да се налага Костов да ги заклеймява като алчни субекти.
Не че на бедните и безработните не бива да се помага, но най-добрата помощ е като се разкриват работни места, а не като се подхвърлят унизяващи достойнството корички хляб. Пък е и велзелвулщина да вземаш пари от държавата и пряко да ги инвестираш в предизборната кампания на СДС. Ще рече - с чужда пита майчин помен.
Но избори идват. И социалното напрежение трябва да се посмъкне. И започва лов на маймуни с трици. Който се хване - хване. Само че будалите вече силно намаляха, щото и на слепите се отвориха очите за истината, а именно, - че управляващите не работят за общественото добро, а за своето собствено.
Не с подаяния могат да бъдат спечелени хората, а с разкриване на работни места, с развитието на производството.
Да, ама управляващите тъкмо това не искат - да развиват каквото и да е. Те са турени от когото трябва именно да не развиват, а да съсипват, за да ни обърнат от държава в територия с полуколониален характер, при това и с умалено производство на гюлово масло.
Ако да би могъл по някакъв начин бай Ганю да се телепортира в наше време, тутакси би умрял от мъка. Щото по Българско вече ни роза, ни масло. И ако все пак изрови от дисагите някой мускал, още на границата шенгенците биха го върнали като тъмен балкански субект - него, дето в благатките свои дни е преръшкал половината Европа.
И управляващите за втори път биха загробили дяда си Ганя, щото и самият той би се обявил срещу маскарлъците им. Но преди това биха го преджобили, за да му отмъкнат и сетния мускал.
Сега те играят на тънката струнка на народонаселението, дано пак го прелъжат да гласува за тях. Щели били да смъкнат данъците, обещават. С колко? С 2,6 %. Да, ама токът поскъпва с 4 %. Поскъпва и хлябът, и сиренето, и всичко, което в уста се слага.
Хватката е проста - с едната ръка се пускат трохи, а с другата се замита всичко, дето все още е артисало на софрата на българина. И ще стане така, че с падането на данъците ще станем още по-бедни. Енергията пак ще отиде в свирката на влака, а не в полезния ход на колелата.
Да, ама по любовному щели сме да живеем според християндемократическата Харта. Но Ганю на любовни занесии не вярва, нито пък желае да го обръщат на маймуна и да го залъгват с трици.
И прав ще бъде да се сопне на главния кеманджия: "Сус бе, ченгене! Не ща аз любовна. Свири ми на ракия!"
Какво друго му остава на кахърен, маймуносан човек, освен да тресне една скоросмъртница!... Отново замириса около сделката за БТК
Че нашите политици са продажни, го знаят вече и децата. Пишат го и тежките чужди вестници. Готови са дори и на мизерна цена да продадат на чужди "инвеститори" последните български компании, които все още имат някаква стойност и са жизненоважни за икономиката на България.
Целта е повече от ясна. Да се осигурят някакви средства, макар и минимални, за да се задържат на власт до края на мандата си, пък насетне, каквото сабя покаже. Така се получи и с продажбата на "Балкан" на "Зееви груп" и сега освен че нямаме гражданска авиация, си развалихме и отношенията с арабския свят. И то точно когато предстоят тежки изпитания за държавата ни в Либия. Но напоследък се случи нещо, което ги накара малко да отрезнеят.
На заминаване от България представителят на МВФ Юха Каконен заяви, че гледа благосклонно на продажбата на БТК на гръцко-холандския консорциум OTE/KPN. Кандидат-купувачите веднага се възползваха от този факт. Те и преди предявяваха редица претенции относно сделката и правителството безрезервно ги приемаше, само и само да се осъществи продажбата поради по-горе споменатите причини. Този път обаче те съвсем се оляха със своите искания и дори отродниците, управляващи България, се стреснаха.
За какво става дума? Гръцко-холандският консорциум постави нови условия. Трябвало да се промени Законът за далекосъобщенията, така че само БТК да има монопол върху осъществяване на международните разговори. Това все още е бял кахър. Другото искане всъщност възбуди духовете. А то е да отпадне специалният статут на телекомуникациите на Министерския съвет, на военните и на полицията.
Фактически това означава, че ще се подслушват всички секретни мрежи, което на практика означава, че България ще бъде нещо повече от разграден двор, т.е. направо ще си бъде прозрачна държава.
При това положение с националната ни сигурност ще бъде окончателно свършено.
OTE/KPN настояват и за промени в Закона за обществените поръчки, т.е. някои постановки от него да не се отнасят за тях.
Целта е консорциумът единствено да доставя оборудването за телекома, като на практика това означава, че всичко ще става без търгове или конкурси и в крайна сметка едноличен доставчик ще бъде гръцката "Интраком".
Всичко това говори, че около сделката отново се размирисва. Явно този път вонята е подразнила иначе нечувствителните носове на управляващите и те макар и с половин уста се опъват. Да видим докога.
Политическият астигматизъм на г-н Дай(нов)
Отдавна съм избрал да не гледам партийно-държавните телевизионни програми на СДС и поради това преди около два месеца станах жертва на забавна заблуда. На гости у близки видях на екрана весела сцена: диалог между двама млади люде, брадат и небрадат, където се разискваха големите въпроси на времето: комунизъм, демокрация, външна политика, Русия, атлантизъм и почвата му у нас и прочие. Лексиката бе в стил ранна Свободка Стефанова и късен Христофор Събев. Ако си спомням добре, Москва бе окачествена като "сатанинска" сила, НАТО и Хавиер Солана бяха нещо като херувими, а хората, критикуващи премиер Иван - отрепки. Жестикулацията и мимиката на актьорите (реших, че са такива) хармонизираха напълно с думите им и общото впечатление бе за успешна изява на преходен жанр, нещо между фарса и гротеската.
Помислих, че гледам сатирично предаване и изкоментирах нещо от типа на "Тези момчета за пръв път ги виждам, но ако я карат така, някой ден може и да достигнат Калоянчев и Парцалев. А и браво на седесето, значи, не е чак толкова загубено и уплашено, след като е разбрало, че у силния самоиронията може да бъде само печеливша карта". Събеседникът ми ме погледна с недоумение и след това ми обясни, че това било сериозно политическо предаване, водено от журналиста Явор Дачков, нещо като тежка артилерия на синия ефирен анализ.
Оказа се, че от известно време това предаване се е сдобило с хартиен аналог. По-долу предлагам без коментар извадки от него.
Вестник "Сега", 13 юли 2000 г. Рубрика: "Обикновен социализъм". Заглавие: "Защо се мре и при капитализма? " Автор: Евгений Дайнов.
Цитати: "Все по-често се хващам, че предвиждам бъдещето... Моят коментар започна тогава с твърдението, че при социализма човешкият живот не струва пукната пара, а капитализмът е основан върху постоянното бдение над човешкия живот. Затова в страни като България, където социализмът като бурен продължава да си расте по всичките арени на нашия живот, се мре много. А се мре много не на последно място поради това, че се мре от неща, които всяка капиталистическа страна просто няма да допусне... Убеден съм, например, че никой няма представа в днешното демократично и европейско общество колко деца са изтикани от живота в "заведения", колко са на пътя, колко живеят в постоянен риск. Защо? Ами по социалистическия манталитет - няма деца. Има "контингенти"... В едно човешко общество няма нищо по-важно от хората... Всяка система, която гледа на хората като на нещо друго - хартийки, контингенти, досадници, не е човешка система... И докато на хората се гледа по социалистически, хора ще продължават да измират без всякаква видима необходимост. А за това няма да съм аз виновен: такива като мен само предвиждат, макар някой път повече от очакваното. Други са онези, които оставят да угасва свещичката на човешкия живот".
За автора знаех най-вече, че някой от прадедите му е бил запомнен с репликата "Дай! ", че самият той е с оксфордска школовка, че е вечен перспективен обслужващ кадър на партийни школи всякакви, че е рекламиран като личен и отличен специалист по маркетинг на евроатлантическите ценности у нас и че на партийно-просветен семинар в Боровец бе разяснил на млади сини активисти важността на цвета на чорапите за убедителността на притежателя им пред масова аудитория. И че не предприема никакви мерки срещу все по-задълбочаващия се политически астигматизъм, на което особено се радват чорбаджиите му.
Въздържам се от коментари. Само ще отбележа, че сега сме все пак в 2000 година, а не в лето господне 1989-о, и че всеки търсещ човек има достъп до сериозна информация и анализ.
На читателите препоръчвам да прочетат пълния текст - ефектът от прочита е по-силен, - а на собствениците на "Сега", да обмислят възможността да преместят колонката на г-н Дайнов на последната страница на вестника, горе вдясно.
Шенгенска кокошка просо сънува
В края на миналата година управляващите ни проглушиха ушите, че вече сме били европейци. Дори поздравяваха целия народ с "Честито, европейци! "(Като че ли досега сме били азиатци, африканци или папуаси от Нова Гвинея!).
За какво беше всъщност цялата тази дандания? Ами за това, че бюргерска Европа отправи към България една формална покана за присъединяване към ЕС. Тази покана сама по себе си всъщност с нищо не ангажира ЕС, но на нашите доморасли политици им се стори, че вече едва ли не сме прекрачили райските порти. И слугинските медии побързаха да възвеличаят заслугите на управляващите в смисъл, че именно на тях българите дължат европейския си статут и съответно да знаят за кого да гласуват през 2001 г. Днес наблюдаваме същата картинка. В Страсбург решили да извадят България от черния списък на Шенген, в който сме вече почти десет години. И отново еуфория по медиите, коментари на "видни" политолози и т.н. Абе, направо на 1 януари догодина да си стягаме куфарите и да тръгнем по стъпките на Бай Ганю да обикаляме Европата. И на кого дължим пак тази милост? Естествено, че на управленческата мъдрост на Командира и "безспорния" дипломатически талант на Надка. С други думи, на синята власт, която от тъмни балкански субекти ни направи същински европейци.
Да, ама не, както казваше един бивш тв-коментатор, слуга на всички досегашни режими. Това, че в Страсбург са решили да ни извадят от списъка, още нищо не означава. Тежката дума ще има Съветът на външните министри на 15-те и никак, ама никак не е сигурно, че ще съберем квалифицирано мнозинство от 9 гласа в наша полза. Нищо че на Надка й се привижда дори пълно мнозинство. Сред членовете на ЕС има достатъчно държави, които мразят България и тая омраза датира още от миналия век. Но дори и надеждите на Надка да се сбъднат, в ЕС съществуват куп бюрократични процедури и формалности, така че срокът 1 януари догодина едва ли е реален.
Има и един друг проблем. Да речем, че наистина от догодина българинът ще може наистина свободно да пътува. Да, ама с какви средства, се пита в задачата. Джобът на този българин не джобът му от Татово време. Малко са тия, които имат финансовите възможности на нине управляващите ни. Муравей, Божков, Бисеров, Бакърджиев, Цонев и компания наистина могат да си позволят да странстват извън България, дори и след като си отидат от властта.
"Българската пътека"
17. Сравнителният анализ на Програмата на БСП и Хартата на Унгарския социалдемократ (УСП) показва, че БСП е възприела ценностите на социалдемократическите партии, които са гръбнакът на Социалистическия интернационал.
Но БСП остава по-наляво дори от политиката на социалдемократически партии като италианската или френската. Тя няма възможности да заема позициите на унгарските социалисти поради провала на прехода, но и поради етнокултурни и исторически причини, генезиса на социалистическото движение, развоя на демократичните идеи в българското политическо пространство.
Правилно е партията да си запази името "социалистическа". Не само защото този звук е по-приятен за ухото. Но и защото такава е българската реалност, такова е битието на социалистическата ни партия.
И все пак изникват доста проблеми, които, макар и свързани с кризисните моменти в дейността на европейската демокрация, притежават по-широки измерения.
Единият проблем е, че в България - след десетгодишна разруха на икономиката и социалния живот - идеите за "коригиране" и реформиране придобиват пародиен релеф. Самата постройка е лошо планирана. Поставена под надзора на МВФ, икономиката не произвежда практически нищо, тя умира, без да получи възможности за оздравяване.
