Аман от платени интернационалисти!
Сега пък излезе друга мода - уж сме критични, значи, към политиците, че не правят достатъчно за милото отечество и многострадалний български народ, ама все гледаме така да я извъртим накрая, че в крайна сметка да излезе, че българите са боклуци, които си заслужават съдбата.
Всичко това може да го прочетете например в статията на Алексанъдр Андреев от "Дойче веле", публикувана като лично мнение във в. "24 часа" от 22 юни т.г.
В нея охранилият се на немска служба газетар обяснява самодоволно на българския народ, че неизвестно защо, но някак не можело да се съчувства на арестуваните ни в Либия медици. Всъщност не че не ги жали, и не че не трябва да се направи нещо за тях (има си хас и това да беше изтърсил!), ама защо, пита се риторически той, аджеба, те да са ни по-мили от страдащи китайски дисиденти или умиращи от глад и болести африканци и т.н.?
Ами много просто бе, майн хер! Именно защото са българи, а не китайци, сомалийци, тиморци или бангладешци! И да са нещо виновни, каквито може и да са, дълг на всяка държава е да си защитава хората, дори и да се престъпници.
А българите в Либия не са заговорници, хер Андреев, най-вероятно са жертви на гнусна провокация, целяща да влоши отношенията ни и с Либия, и с целия арабски свят. Провокация, зад която стоят най-вероятно и европейски сили, по които така инфантилно се прехласваме.
Така че са ни мили и българските роми, ако ги бият някъде в Европа (ако са си заслужили боя, има право да ги бие само българската полиция!). И изселниците в Турция в крайна сметка са си "наши". И им съчувствахме и помагахме, колкото можем, по време на миналогодишното земетресение.
Та това е положението, майн либер хер! Защитата на нацията стои над всичко. Пък после, ако има сили и средства, може да се помогне и на другите.
С една дума, аман от интернационалисти.
Башибозукът в нас
Как става така, че след "победата" възприемаме най-отрицателните черти на старото състо-яние, срещу което сме се вдигнали на борба? Защо съдбата на уж "освободената" нация никога не се е определяла от нейните най-разсъдливи, честни и работливи представители, ами от партизани, готови да загробят България, само за да погребат и своите политически противници? Защо нерядко на политическия връх са излизали и излизат най-кресливите, най-гузните, най-хитрите и безскрупулни субекти, склонни към авторитаризъм? Кое ни кара да им вярваме, когато ни лъжат, че "могат"? И да ги търпим, като виждаме, че ни водят слепешката, а дори ни оставят и на автопилот да се спасяваме след "честното" им управление?
Да започнем например с българските "перестройчици", които ни обещаваха сполука и мирен преход към демокрация и пазарна икономика. Не им ли бе ясно още през 1989 г., че стъпват на път, който светът не познава? Светът познаваше преходи от капитализъм към социализъм, но не и обратното.
И понеже непознатият дотогава обратен ход в историята започна почти едновременно във всички бивши соцстрани, нямаше от кого да черпим готов опит. Връх на безумието на управляващите тогава бе да поканят западни експерти да ни научат как чрез ликвидация се преминава от планова към свободна пазарна икономика, от социализъм към неолиберализъм!
Известен е Планът "Ран-Ът", в чиято разработка участваха почти всички корифеи на родната икономическа мисъл. Благодарение на този план започна съсипването на българската промишленост и селското стопанство! Не е чудно, че "съдружниците в престъплението" от българска страна се гневят, когато им напомняме собствените им заслуги. Фактът си е факт - "всички вкупом съгрешиха и непотребни станаха", но не желаят да си ходят. Още по-малко, да се признаят за виновни.
И до ден-днешен българинът продължава да се лута по въпроса за вината за нерадостното си положение: дали виновни са комунистите, които според СДС са изнесли парите на България, или двете правителства на СДС, които, според "Позитано" 20 са довели до разгрома на България?
Докато двете "основни политически сили" се замерят с компромати за пред електората, а фактически крепят статуквото, народът сякаш е забравил за Общия им генезис (от БКП и ДС). Няма защо Костов да плаши със завръщането на ченгетата, защото те не са си отивали, те бъкат и в собствената му партия. Известна е "градивната им роля", както в създаването на СДС, така и в януарските събития от 1997 г., довели Костов на власт.
Иначе компромати в България е имало и през Възраждането, и преди, и след "оня" Великден от 1860 г. Преследванията на опозицията и на инакомислещите също не са патент на днешното време.
Съдбата на редица дейци от Възраждането, от борбата за Независима българска църква, на бившите четници, войводи и комитетски дейци след Освобождението, е доказателство за това. Някои от тях, недочакали свободата като Дякон Левски, имаха само едно желание - всеки да им знае гроба, но и то остана неосъществено! Днес им крадат буквите по надгробните паметници!
Нищо в българските политически нрави, което се родее с башибозущината не е изчезнало. Сменят се само имената на управниците, но при всеки режим си има и Хаджи Иванчо Хаджипхенчовци, и Кириакстефчовци, и Поп-Кръстевци. Както и цели рояци от Мунчовци, лудо вярващи, че Русия ще изколи лошите.
Няма как да ги обесят, за разлика от Вазовия герой, но и като живи те нищо не променят със своя протест.
В тази страна уж всички недоволстват от правителството, пък все се намират хора да го крепят. Обявяват го за най-корумпираното в цялата история на България, но само един луднал от отчаяние поет прикани военните да напълнят стадионите, може би тъкмо за да не се случи.
Значи положението ни е така фатално безизходно, че само луд, краен наивник или тепегьоз може да твърди, че ще оправи нещата. Затова ще се чака или правителството да си иде само, или да си завърши мандата, за да изгуби редовните парламентарни избори. Тоест, вотът на избирателя да осигури алиби за новата управляваща некадърност и башибозущина. Виновен ще е избирателят, че не различава добрите от лошите, честните от корумпираните, професионалистите от некадърниците, патриотите от безродниците.
И как да ги разпознае, като всички са надянали маски, дето най не съответстват на същността им? Как електоратът да вкара в парламента "правилните" политици, като "и едните, и другите са маскари" - както би казал Бай Ганьо? Нали и при мажоритарен вот ще чуе само как сладко говорят тези, които искат "да му служат", а самата "услуга" ще я консумира по-късно? Когато ще е късно да се пишмани за избора си.
Друго би било, ако конституцията предвиждаше механизъм за незабавно скъсване на обществения договор с "народния избраник", който не си изпълнява обещанията. Подобна промяна обаче няма шанс да се приеме от това Народно събрание, а няма как другояче да влезе в сила. Затова няма да видим и осъден политик за вредите, които е причинил на страната и народа. Иди, че не вярвай в наличието на таен сговор между политиците от различните бои!
Дори случайно между тях да попадне някой свестен, като стане депутат и министър, ще го наобиколят роднини, братовчеди и съпартийци, на които не може да откаже "услуга". Понеже "угаждането" на цял народ е невъзможно, министърът ще подходи "селективно": и ето ти цяла клиентелистка държава! И поводи за недоволство от властта в собствената му партия.
Българската дилема се оказва неразрешима, защото се върти около личните интереси на лицето А или Б. И когато "в името на закона" се прилага държавна принуда, тя невинаги съвпада с духа на закона. За съвпадение с интересите на народа да не говорим: на този народ много неща са му налагани със сила "за негово добро".
Почти насила сме покръстени, насила сме приели чуждото "присъствие", капитализма, фашизма, комунизма, демокрацията и либерализацията. Понякога се държим така, сякаш насила са ни освободили и от "османско присъствие", обвинявайки Русия, че не ни е дала пълно обединение на всички български земи.
"Преживахме комунизма, ще преживеем и демокрацията! " - утешава ни Христо-Бойчевият герой от "Полковникът-птица".
Ядец! Не всички преживяха комунизма и не всички ще преживеят демокрацията.
Отделен е въпросът, че някои си поживяха при комунизма, както ще си поживеят и при демокрацията. Но дори един-единствен българин да оцелее след нея, заедно с него непременно ще оцелее и един башибозук. И когато му дадат власт, ще я употреби башибозушки!
По същия начин, по който превръщаме свободата и демокрацията в свободия: доказателство за това е кражбата на 320-килограмовото руско бронзово оръдие от Скобелевия парк в Плевен!
Не е луд този, който изяжда два зелника, луд е оня, който му ги дава! А от "оня" Великден, до Иван-Костовия "Български Великден" даващият зелника страда от едни и същи недъзи: наивност и лековерна доверчивост, граничещи с идиотизъм.
Така и не се научи българинът, че доверие не се дава безусловно, че то трябва да е взаимно, като любовта. Навсякъде "в белите държави" (разбирай демократични, европейски) за неоправданото доверие се отговаря по всяко време, а не след изтичането на мандата на управляващите. Там хората подават оставки, щом започнат подозрения към тях в злоупотреби. У нас премиерът, който смени посред зима цели десет министри от кабинета, а назначи прословутия "Мистър десет процента" за главен преговарящ в Европейския съюз ни уверява, че "имал здрави нерви" и нямало да подаде оставка. След като три години е търпял некадърници и корумпирани, коя е гаранцията, че е подбрал по-добри министри? Поканата за преговори с ЕС, с която Костов оправдаваше правителствените промени, не можа да скрие истината. Затова и ЕС не бързаше да назначава преговарящ за България.
Вероятно, ако изобщо влезем някога в ЕС, това ще стане при съвсем друго правителство. Опасността и това членство да ни завари с башибозука в нас - остава. И не само башибозук. И глупци отгоре на всичко! "Ний забравяме - пише Тодор Икономов, - че без нас днешното правителство не щеше да бъде тираническо... че ний сме го бутали и вкарали в този път. Ако пътят на беззаконието е позволен от нас, кой ще запре другите в следването на този път, когато ний по някоя причина се отделим от него?"
През 1888 г. Икономов е изрекъл и тези горчиви думи, които сякаш са казани за днешния хал на Отечеството: "Всички и във всичко сме се показали така достойни, щото от хубава България ний не съумяхме да направим, освен страшно злощастна страна, злощастна във всяко отношение. В нашите ръце тя стана бедна, безнравствена, ленива, продажна, унижена отвън и отвътре, разкъсана с борби и омрази, парализирана във всичките си действия, лишена от здрав смисъл."
Ако описаната преди повече от век българска действителност не се различава от сегашната, съвпадението очевидно не е случайно.
Тогава Икономов се боял, не толкова от затриването на българския народ, колкото от превръщането му в "политическа нула" при няколко повторени грешки. Днес страховете му сякаш са се сбъднали: от този народ почти нищо не зависи! Той сякаш не може да попречи и на алчните политикани да хвърлят в гроба цяла България.
При политическата апатия, обхванала масите, няма надежда и гражданските движения да прокопсат. Достатъчно е в някое от тях да се яви лицето Д.Луджев, за да избухнат скандали и да се компрометира и най-чистото движение.
Сякаш чувам пийналите Чудомирови герои да пеят из Хаджи Дончовата изба: "В механата и в тъмнината, все сме си ний!"
Пази, Боже, от пиян и кротък народ! И от политици-башибозуци!
Виенското колело на корупцията
Божков отдавна бе за изхвърляне, защото отдавна името му е емблематичен знак на синята корупция. Само поради факта, че той бе наречен Мистър 10 %, всяка уважаваща себе си власт би трябвало спешно да се раздели с него, най-малкото заради своя собствен престиж. Но като знаем, че синята власт е по хипопотамски безчувствена към обществените настроенния, не е никак за чудене, че толкова дълго време Божков подобно на айсберг гордо се извисяваше в морето на корупцията.
Много преди да се разрази скандалът с т.нар. компенсаторни записи (някаква си национализирана фабричка за печки "циганска любов" биде оценена за 70 млн.марки), от Божков на талази се носеше специфичната миризма на далавери, на нагласени приватизации и шушу-мушу сделки.
Но въпреки постъпващите сериозни сигнали за тайния двойствен живот на един от стожерите на СДС и абсолютно негативното обществено мнение за него, той поминуваше в комфортно блаженство като бъбрек в лой.
На съвестта му тежи и продажбата на "Балкан". Сделката изначало (и предвидимо!) се оказа абсолютно компрометирана, защото новият собственик - "Зееви Груп", не само че не инвестира в националния превозвач, а до голяма степен го и ликвидира, разпродавайки самолетите. Като капак на всичко арабските страни с изключение на Египет отказаха да ползват услугите на "Балкан". А че реакцията ще бъде тъкмо такава, не бе никак трудно да се предвиди.
Така ние отбелязахме още една черна точка във взаимоотношенията си с арабския свят, които преди години, може да се каже, че бяха блестящи. И взаимноизгодни.
Остава открит въпросът защо (и срещу какво!) Божков разпореди тази фатална продажба, от която почерпахме само негативи.
И да беше само тя!
Ако един ден се разкрият спатиите на Божков, може да се окаже, че въобще приватизацията в България е една огромнейша пирамида както във финансово, така и в политическо отношение.
И няма като как Иван Костов да не е бил наясно с всичките палавщини на своя министър и доскорошен първи преговарящ с ЕС. Въпросът е защо чак сега му скъса главата. Защото и Костов е част от системата, породила явлението Божков, а и защото Командира любовно отглеждаше Божков като жертвен овен и реши да го принесе курбан в един миг, когато нетърпимостта на обществото към корупцията започна да се превръща в проблем за управляващите, надвиснал като дамоклев меч над охранени вратове.
По стария и изпитан метод на източните сатрапи, които за да удовлетворят и успокоят мегданските тълпи са жертвали везирите си, Костов похарчи своя фаворит. И дори се попохвали с това, заявявайки, че над никого не простира чадър.
Нещо повече - освен пожертвания Божков наред е Тагарински, срещу когото е образувана преписка, че е източвал пари от почивния дом на Министерския съвет в Слънчев бряг.
Скандал тресе и равна Добруджа. Там герой е д-р Калинкова, присвоила по време на кметските избори в Добрич 12 000 марки. Тя е вече изхвърлена от поста зам.-областен управител.
Сменят се партийните сини екипи във Варна, Стара Загора, Добрич.
Костов всячески се старае да създаде впечатленинето, че борбата срещу корупцията се води на широка нога, че синята партия има сили да се самопречисти.
Това са обаче пропагандни ходове, идеологически димки, които не могат да скрият очевидното и налагащо се впечатление, че корупцията е система, начин на съществуване, технология за обогатяване.
И тук козметиките на Костов си остават само козметики. Защото не друг, а тъкмо той е главният архитект на корупцията. За да държи хората си в подчинение, в зависимост, той позволи да се създаде системата на т.нар. круговая порука, защото тя при всички случаи го ползваше. И няма никакво значение, че от време на време хвръква по някоя глава. Това е част от популистката игра, опит да се манипулира общественото мнение, защото, нали, идват избори. А на изборите Костов отсега се заканва, че ще "бие" всичките.
Но на темата - става въпрос най-сетне за философията на синята власт. А тя изначално предпоставяше всички вкупом и бързо да се обогатяват. Под всички разбираме най-близкото обкръжение.
И наличието тъкмо на подобна философия отприщи всички бентове на корупцията от най-ниските до най-високите нива.
Ще рече - СДС можеше да съществува и съществува в условия на корупция. Тя е питателната среда на синята формация.
Затова - каквото и да става, колкото и пипала да се отсичат от хидрата, на тяхно място ще израстват нови, защото просто системата е такава. Тя всекидневно и всечасно възпроизвежда сама себе си и своите корупционни смукала.
И само снизходителен присмех буди хероическото изпъчване на някогашния виден кинжалист, а сега заточен посланик в Индия Едвин Сугарев, който заяви, че Бисеров, Цонев и Бакърджиев трябвало да си ходят.
И какво ще стане, ако си отидат? Ами на мястото им ще се пръкнат техните партийно-корупционни близнаци. Системата ще ги възпроизведе тутакси.
И ако последваме примера на някогашния френски кралски двор, и ние можем да кажем: Кралят умря - да живее кралят! Сиреч - на мястото на един отстранен корумпиран идва друг - още по-жаден и нахакан.
И виенското колело на корупцията се върти ли, върти. Едни слизат, други се качват, но празни места не остават.
И така ще е, докато някой не дръпне шалтера.
Този някой няма да е Костов. Защото той е церемониал-майсторът на безподобния корупционен цирк, под чийто купол се разиграва драмата на България.
И все пак е утешително някак (сиромашка радост!) да знае човек, че един от най-охранените дембели на българската корупция, господина Божков, доживя своя сетен час на софрата на голямото плюскане.
Да се целуваш с акула
Любен Дилов-син започна кариерата си на обществено лице като зевзек, който се занимава с глуми. Около него голяма компания му припявяше и ръкопляскаше. Почти циничните песнички по възрожденски мотиви, които бяха едни кофи с помия върху българското историческо наследство, се лееха от екрани и сцени:
"Питат ли ме дей зората шат на патката главата... " или "Вятър ечи Балкан стене, пишка до колене..."
И така нататък, но после някои, се писаха патриоти и взеха завоя почти на 180О. Сега пеят "Излел е Дельо хайдутин" с всички произтичащи от това чувства!
А Любен Дилов-син прави граждански движения и се готви да спасява Отечеството. Наистина тези "движения" предизвикват треска у оялите се и омазани властници и така "новите лица" започват да стават симпатични. Хайде - казва народът, - този път дано! И аха, аха, да повярва в чистите им помисли.
Изпуснал съм появата на "герговденци" по телевизията в неделя (18 юни)... Преглеждам вестниците - а? Снимка на Любев Дилов, Боян Петков и Орлин Чочов, а отгоре се мъдри надпис "Само ДПС у нас било интересно за САЩ". Бре, ами сега - нали само преди няколко месеца госпожа Мадлин Олбрайт каза, че на българските турци не им трябва етническа партия, те могат да защитават правата си и в български политически партии.
Тогава писахме, че този път идеите на държавния секретар на САЩ и на "Нова Зора" напълно съвпадат. Сега изведнъж "Гергьовден" се оказа в ролята на един нов Държавен департамент.
Цялата информация на вестника ("24 часа от 19 юни) се състои от цитати на лидерите на "Гергьовден", изпълнени с грижи за бъдещото на ДПС. Най-напред, да не би случайно с вдигане на 4- процентната бариера етническата партия да остане извън парламента, после да не би да я напуснат циганите, най-сетне тази партия била едно от малкото неща, които трябвало да се охраняват. Иначе щял да бъде разколебан "българският етнически модел".
Много пъти сме описвали политическия път на ДПС, неговите намерения, претенции и мотиви. Лидерът на етническата партия Ахмед Доган от десет години се занимава изключително с политически и културни провокации към българите, за което всички си правят оглушки. Слушали сме, при различни политически обстоятелства, закани от него и съратниците му, че ще устроят в България босненски или косовски конфликт, ако не бъде изпълнено това-онова. Засега нищо не излиза... Наскоро Ахмед Доган обвини българите в нетолерантност, защото не обичали турците! Малко след това заяви, че преговорите с Европейския съюз ще спечелят безусловно, ако ръководството им мине в ръцете на ДПС.
Лидерите на движение "Гергьовден" трябва да се взрат поне в един извънредно красноречив факт. Представители на турското посолство и консулства в България имат постоянна връзка с лидерите на ДПС. При всяка изборна кампания те обикалят смесените райони, участват в дебати, менторстват, дават оценки. Ако Любен Дилов-син и компания проявят интерес към идеологията на съвременна Турция, но не в официални документи, а онази във вътрешната политическа култура на нацията, щяха отдавна да разберат истината. А тя е, че става дума за превръщането на турската диаспора в България в пета колона на реставрация на османското присъствие в Европа, което пък е смъртна опасност за българите.
Така участието на официалните представители на Република Турция в политическата борба у нас представлява намеса във вътрешните работи на страната с всички произтичащи от това последствия.
Информацията за телевизионното изстъпление на гергьовденци показва, че те пряко свързват ДПС с проблема Косово, което веднага припомня заканите на Ахмед Доган. ДПС щяло да играе огромна роля в бъдещия американо-европейски дебат за съдбата на областта! Това те не са го измислили сами, защото в европейското политическо пространство, особено в онази му част, която е ангажирана с Косово, никой не е споменавал ДПС. Претенциите на Доган са едно, европейската "реална политика" - съвсем друго. Любен Дилов-син просто няма откъде да черпи подобна информация.
Освен ако?!... Освен ако е извикан НЯКЪДЕ и не му е указано какво да прави, кого да подкрепи, а сетне и с кого да се коалира. Иначе не може да бъде, защото той е прекалено умен и хитър, за да повярва, че със старите муцуни от турската партия може да добие власт над българите.
Защото това е антибългарска партия и защото тя по отношение на моралните критерии е същата като СДС, БСП, БЗНС-тата и прочее провалили се партии. Следователно ДПС е партия от политическото бунище, негодна, както всички останали, да защити интересите дори на собствения си електорат.
Внезапното пристрастие у "Гергоьвден" към турската етническа партия у нас показва, че самото движение вероятно е предупредено за нова чудовищна провокация към българите в опита да бъде създадена т.нар. мултикултурна държава. Фразата на Любен Дилов-син "дебатът за Косово е следващото голямо предизвикателство за България, което ще причини огромен трус в страната" показва съвършено недвусмислено, че някой подготвя българското общество за чудовищна провокация.
А тя може единствено да бъде опит за териториална автономизация на смесените райони с мотива да се изпревари косовският синдром.
Така гергьовденци или са мюрета или предават Отечеството. Защото вън от България само политическите провокатори смятат, че тук има етнически конфликт и диаспорите у нас нямат права.
Въпросният български модел е формиран векове и ДПС няма абсолютно никаква заслуга за това, а само използва моралните дивиденти на този модел. Но "политическият елит" нехае за истинатa и постоянно заиграва с етническата партия, което досега не дава някакви резултати в политическата практика.
Любен Дилов-син се разграничава категорично от този "елит" и... стъпва в неговите следи! Какво е тогава "Гергьовден"? Дали наистина нещо ново или някой стар вълк само в нова овча кожа.
Политическата прегръдка с ДПС е нещо като да се целуваш с акула - хем много опасно, хем никакво удоволствие.
Ако в "Гергьовден" не са го разбрали, нека питат Координационния съвет на СДС. Защото при етническите партии има една вечна аксиома - те защитават не политически, а етнически интереси. Най напред на диаспората, която представят, а после и на нейната метрополия.
Затова и всички приказки на Ахмед Доган за европеизъм представят единствено неговата плитка демагогия, за да прикрие и прокара тук в България интересите на посткемалистка Турция.
Една паравоенна, полуазиатска, полуцивилизована държава с огромни и най-разнообразни претенции, главната от които е завръщането с всякакви средства на европейския континент.
Такава истина прозира зад "грижите на "Гергьовден" за избирателната бариера и Доган", както гласи подзаглавието на информацията в "24 часа".
А какво ще стане по-нататък, ще бъде ясно следващите седмици.
Защото шило в торба не стои, ако някой е дал инструкции, те ще трябва да се изпълняват. А изпълнението не може да се скрие... За вълкът и за козината
Напоследък българските политици се държат спрямо Ахмед Доган направо като омагьосани. Като се почне със СДС и БСП, та се стигне до политически маргинали като д-р Дертлиевата БСДП и разните там Любен-Диловци и прочие съюзи - всички си изпочупиха краката и гръбнаците да се гънат пред самодоволния водач от Дръндър. А медиите отново го обявиха за най-големия български политик след 1989 г. Тази формула донейде е вярна. Но с две малки, ала съществени корекции.
ПЪРВО, Доган не е политик в истинския смисъл на думата. Дотолкова, доколкото и ДПС не е точно партия, а етническа организация, подчинена на желязна военна дисциплина. Остава ни само надеждата, че Андрей Луканов прави компания на Юда в ада за това свое престъпление - регистрацията на ДПС. И че и Ж.М. Ж., и Димитър Попов един ден ще се присъединят към него.
И ВТОРО, Доган не е български политик, а политик, действащ в България. В чий интерес - излишно е да обясняваме.
А че зад социаллибералната козина на Доган се крие именно сивият турски вълк, говорят неговите последни изказвания в Македония, където ходи, разбира се, в компанията на гореупоменатото лице Ж.М. Ж да укрепва балканския либерализъм.
Та край Вардар, явно поотпуснала се поради факта че все пак е в чужбина, Доган си показа вълчите зъби. "Великият български политик" не пропусна да охули България, която само подписвала разни договори но не ги спазвала. За хатъра на домакините той обяви забраната на ОМО "Илинден" за грешка. И като капак на всичко ги похвали, че са много по-напред от България в решаването на етническите проблеми. Заради което имали по-големи шансове от нас да се евро- и НАТО-интегрират.
Абе, това е куртоазия за пред братовчедите, ще махнат лекомислено с ръка уж българските политици? И ще продължат да носят ибрика на Сокола.
Да, ама не. Доган даде ясна интифа за какво става въпрос - за ДПС-министри, каквито имат албанците в Скопие. И за въвеждането в България на етническа конституция от типа на Ливан, Кипър, Босна и може би скоро и самата Македония.
Който има уши, да слуша... Задача на г-н А.А.
Във вестник (в. "Монитор" от 17 юни т.г.) бе поместена информация, че на проведена предния ден среща в българското Министерство на външните работи с ръководителите на дипломатическите мисии на няколко арабски държави от българска страна им било предложено да подпишат съвместна декларация, засягаща българо-либийските отношения.
Дипломатите, естествено, категорично отказали. Естествено, защото подписването на подобни документи, дори и когато съдържанието им е от най-общ и неангажиращ откъм практически действия характер, винаги се предшества от консултации на междуправителствено равнище.
След изобретяването на телеграфа участието на дипломатите във вземане на решения, засягащи двустранните връзки между тяхната страна и страната на акредитацията им, рязко се смали.
Професионализмът им оттогава се изразява най-вече в умението им да предават на началниците си точно и бързо получената информация заедно с анализ и предложение за ответна реакция. И толкоз.
Това "толкоз" съвсем не омаловажава отговорностите на дипломатическата професия. То никак не е малко, вършиш ли го умело и съвестно.
Самата идея за такова начинание от страна на едно уважаващо се външнополитическо ведомство би изглеждала нелепа. Дваж по-нелепо би било искането във въпросния "документ" да се вземе становище по отношенията с трета страна - в случая Либия.
МВнР не даде информация по този случай. Не го потвърди, не го и опроверга.
А е добре да се внесе яснота по-въпроса.
Най-професионално би направил това г-н Асен Агов.
Ислямската експанзия по света
В рамките на провежданата политика на "ислямска експанзия" Саудитска Арабия отделя повишено внимание на укрепването на своите позиции в страните от Европа и САЩ, където живеят многочислени мюсюлмански общности. За това се използват представителствата на Световната ислямска лига (СИЛ). Финансовата реализация на посочените планове се осъществява в частност чрез фонда "Ибрахим бен Абдел Азиз Ал-Ибрахим", Ислямската банка за развитие (ИБР) и британската "Мидланд банк" в Лондон.
Сега ИБР реализира проект, предвиждащ финансова помощ в размер на повече от 300 млн. долара за Центъра за ислямско историческо наследство в Лондон и около 300 млн.долара за Ислямската академия в САЩ (щата Флорида).
Наред с финансирането на "хуманитарните проекти" саудитците оказват помощ на екстремистките ислямски организации. Ислямската банка "Фейсал" в Женева финансира дейността на радикалните мюсюлмански групировки на територията на бивша Югославия и в Северен Кавказ. Фондовете "Муваффак" и "Ал Харамам Исламчие", компаниите "Евроинвест", "Абрар Груп" и "Депозит банк" (Сараево) се занимават с военни покупки и доставки на оръжия на терористични групи. Фирмата "Инфо софтуер 2000 LTД" (Лондон) поддържа връзка с Осамма бин Ладен и финансира екстремистките групировки, включително севернокавказките.
Радикалните ислямистки кръгове на Саудитска Арабия поддържат идеята за окончателното откъсване на Косово от Югославия и създаването там на "независима ислямска държава". В тази дейност взема активно участие организацията "Ал-Харамейн", в съответствие с плановете на която след пет години в областта трябва да бъде създадена законодателна система, базираща се на нормите на религиозното право - шериата. За тези цели организацията вече е изразходвала над 40 млн.саудитски риала (10,7 млн.долара). В тази сума влизат разходите за издигането на 18 мечети, разпространението на религиозна литература и създаването на т.нар. религиозни приюти и студентски домове. В момента от програмата за възпитание на сираците в Косово са обхванати повече от 1200 деца.
Както е известно, реализацията на подобна програма в Пакистан, където само "Фарамейн" финансира три "центъра за сираци" (гр.Пешавар - "Център Джаафер бен Аби Талиб", "Център Аби Ханифа"; гр. Дер Газихан - "Център Омар бен Ясир") за 1730 души, доведе до създаването на афганското движение "Талибан". Не е изключено, че в перспектива усилията на саудитците могат да доведат до появата на нещо подобно на територията на Косово.
На територията на САЩ дейността на "Харамейн" започна с отварянето на бюро в предградие на гр. Ешлънд (щат Орегон), където за тези цели бе купена земя с площ 16 хил.кв.метра. Сътрудници на организацията не скриват, че мястото се подбирало с далечен "стратегически" прицел и от принципно значение е неговата близост до автомагистралата, съединяваща Канада и Мексико.
От лятото на миналата година организацията започна осъществяването на програмата "нощна палатка", в рамките на която на вечерни събрания на младежите се внушават основните догми на "уахабитизма", в частност:
С пропаганда на гореизброените принципи, влизащи в противоречие със законодателството на повечето европейски страни и "правата на човека", активно се занимават бюрото и представителствата на "Харамейн" в Европа (Албания, Босна, Косово, Германия, Белгия, Холандия).
Кога ще ги стигнем англичаните?
Нашумелият шоумен и пишман дипломат Тодор Колев ни наду главите по темата кога ще ги стигнем американците. Дали това е най-важното нещо и по какво точно трябва да ги стигнем - по престъпност, простотия, мафиотизация, наркомания и т.н. - е отделна тема. Засега сме доволни да стигнем и англичаните.
Защото тези дни под натиска на премиера Тони Блеър парламентът реши, че депутати, сгащени в далавери, ще се прощават с имунитета си и ще застават пред британската Темида. А нейната безпристрастност и справедливост са известни на цял свят. При цялостното си отрицателно отношение към водената от Тони Блеър външна политика, в случая не можем да не кажем едно "Аферим!"
Е, добре, ние сме се запътили уж за същата тази Европа, където само при намек за корупция хвърчат оставки. А при доказана се ходи в затвор. Така е и по социалдемократически, и по християндемократически.
Само че в България очевидно важат други правила. За социалдемокрация и християндемокрация управляващите се сещат само когато трябва да изръсят Европата за финансиране на предизборните си кампании. Иначе политиците ни си я карат по балкански - крадат, та се кинат.
А ако все пак се стигне до прокурор, то се действа твърде избирателно. Хубаво е, че Ал Бо все по-осезателно чувства лъха на Централния софийски. Въпреки че по-вероятно е да си остане само със страха. Хубаво е и че срамът за арменската общност в България, нахалницата Юлия Берберян, ако не друго, поне ще трябва да се бръкне яко в джоба. Въпреки че Старозагорският женски също плаче за нея.
Но къде тогава трябва да бъде мястото на Данчо Пицата, Генчо Багера, Сивия кардинал и десетките знайни и незнайни труженици на депутатския фронт? Или всичко се дължи на факта, че разделението на властите е все още далечна мечта и Командира не само прибира при себе си предназначените за прокуратурата папки, а и определя кой да бъде хвърлен на лъвовете и кой не?
Май последното е най-вярното - Костов използва ситуацията, за да удари с един куршум два заека - хем да елиминира потенциалните противници (може би затова са медийните атаки срещу Евгений Бакърджиев и очакващите се такива срещу Стефан Софиянски), хем да запази, докато е на "белия кон", верните си хора. Като например Йордан Соколов, който ще бъде спасен предизборно в Конституционния съд - за цели... години. А до 2009 -та - я камилата, я камиларят.
Та кога ще ги стигнем англичаните?
Костов си погуби душата
Напоследък се засилва впечатлението, че властите търсят начини да се неглижират от съдбата на нашите сънародници в Либия. За тях поначало си бе тегоба въобще да се занимават със задържаните медици. И когато обществената съвест се разбунтува и започнаха да се задават въпроси, да се сипят обвинения за немара и цинична дезангажираност, отнемайкъде високопоставени чиновници и министри бяха принудени все пак да излязат на светло и да дадат някакви обяснения. Най-пестелива, да не кажем дръпната, бе Надежда Михайлова, въпреки че тя е най-отговорна за трагедията, бидейки външен министър.
Потекоха неприязнени обяснения, че по въпроса се правело необходимото, но какво точно се прави, така и не се каза.
А някога, да припомним, когато трябваше да се спасява Сергей Антонов в съучастие по покушението срещу папата, а също така и доброто име на България, цялата държавна машина бе задвижена, а и цялата общественост бе ангажирана, за да се докаже истината и да се оневини невинният.
Сега - млъвки-недомлъвки, цупене, увъртане, че и сръдни. Сиреч - какво пък чак толкова сте се загрижили и не си гледате здравето, както се казва.
И тук пролича нещо характерно за управляващите - надменно да държат в неведение обществото, да не го информират за своите стъпки, да демонстрират крайно пренебрежение към всяка диалогичност и откритост. И това, само за да не проличи всичката туткавост на некомпетентността, съчетана с незаинтересованост за съдбата на съотечествениците.
И колкото и да е страшно да се каже, за управляващите ще е голямо облекчение и снемане на всякаква отговорност, ако се окаже, че задържаните българи са виновни. Тогава техни милости просто ще си измият ръцете и ще се върнат към обичайните си занимания - да щъкат из Европата, да сещат сладкия гъдел от камерите на суетата и да се изживяват като големи политици и господари на живота.
Защото, каква досада, нали, да развиват нестандартна и при това главоболна дейност за някакви си там закъсали българи.
Изразител на всичките тия патрициански сини настроения стана Иван Костов. В предаване по "Нова телевизия" той без никакъв свян, и даже сякаш някак разсърден, има безочието да каже: "Грешка беше да обявяваме, че не може българи да са извършили такова нещо. Ами ако са го извършили?"
Сиреч - ако умишлено са заразили със СПИН либийските деца.
Казаното е прекалено много дори за един Иван Костов. Че е студен прагматик знаехме, знаехме още, че понятия като морал и нравственост са несъотносими към него, но че ще стигне крайната межда на циничната невяра в човека все пак не очаквахме.
И тук ще кажем - само човек лош по природа, мизантроп, при това мнителен и въобще недопускащ, че хората могат да бъдат добри и невинни, може в себе си да приеме кощунството да предположи и публично да огласи, както по всичко изглежда, окоренената си почти увереност, че задържаните българи са виновни, че са консумирали престъпление.
Така един политик, за какъвто Иван Костов се смята, не може да си позволи да говори. А щом си позволява, това означава, че или не е политик в общоприетия смисъл на думата, или че въобще не уважава българите и не държи на общественото мнение.
Но думите му, освен всичко друго, са правен лапсус и гаф. Те направо граничат с клеветническо обвинение. Защото Костов задрасква един от основните постулати на правото - презумпцията за невинност до доказване чрез съд на обратното.
Изреченото от Костов е направо страшно. И стряскащо. Държавата е в ръцете на човек, който, както по всичко личи, мрази хората. За него политиката не е служене, не е осъзнат дълг към обществото, а инструмент за компенсаторно обслужване на собственото его, за социални експерименти и не на последно място начин и средство за изграждане на просперитета на Семейството.
А казусът има и още една страна. В логиката на риторично зададения въпрос: "Ами ако са го извършили? ", се таи предпоставката за признаване на виновност. По този начин предварително могат да бъдат обезсилени аргументите на защитата и евентуално да се даде мотивация на либийския съд за една сурова присъда. И тук презумпцията и логиката на разсъждения може да бъде по посока на едни такива умозаключения: щом министър-председателят допуска възможността неговите сънародници да са виновни!... И нещата наистина отиват твърде далеч.
Казаното от Костов може да се квалифицира и като подбудителство и в наказателния закон за това си има съответната алинея.
Колкото и да се кълне в някакви християндемократически ценности, Костов въобще не е човек с християнски морал, с християнско съзнание. Той не е в притежание на основополагащи християнски добродетели като състрадание, съчувствие, солидарност, вяра в доброто. Ако те битуваха в него и бяха част от интимната му човешка същност, той по никакъв начин не само не би помислил, а още по-малко и публично огласил въпроса обвинение: "Ами ако са го извършили?"
Този въпрос откънтява страшно. И той престава да е адресиран само към шестимата наши нещастни сънародници. В адресат се превръщаме всички ние, защото сме съпричастни към страданията на страдащите.
Каквато и да бъде оттук нататък съдбата на Костов - изреченото от него няма да бъде забравено и няма да бъде простено. И дамгата, с която сам се дамгоса, ще бъде неговият опознавателен знак на мизантропията и българомразието.
Да се отречеш от своите, е все едно да си погубиш душата!
Лъвът с овча опашка
Списание "Икономист" посвети специална статия на президента Петър Стоянов, озаглавена "Стоянов - българския президент гладиатор".
Според в. "24 часа" това е "похвала", ако съдим по рубриката, под която е отпечатана информация за материала.
Разгръщам "Икономист" - наистина е похвала! И какво ли няма там? Всичко, което българите слушат повече от три години от устата на държавния си глава, като се почне от "цивилизационния избор" и се стигне до "мисленето на българина". Промяната в "начина на мислене" много е харесала на господата от "Икономист", но не пишат, какво самите те разбират под такъв термин... Едно от демократичните занимания на десния политически елит е да оплюе народа си. Всеки път, когато СДС губеше изборите, неговата политическа върхушка и обслужващите я журналисти надигаха глас, че народът е прост и не знае за кого да гласува.
Най-сетне народът гласува за тях (понеже нямаше друг, за когото да гласува) и тръгнаха към своя цивилизационен избор - да доограбят онова, което техните предшественици и опоненти не успяха, да вкарат страната във военната коалиция, създадена и реформираща се, за да бъде разгромена и ограбена Русия, най-сетне включиха българите във война срещу техните съседи, а от нея самите българи нямаха никъкъв интерес... След три години управление, поне три четвърти от българите отричат кардинално правителството си, близо две трети смятат неговата политика за изцяло порочна.
И ето, "промяната в мисленето" се разбира, като съгласие с ликвидацията на държавата и нейния ресурс, съгласие с латиноамериканския социален модел за българското общество, унищожаването на вековната българска култура, българската наука, профанизирането на българското образование.
Това именно е новият "цивилизационен избор" на президента Петър Стоянов, представен в шарж като гладиатор с меч в ръка, да гледа гневно корупцията, изобразена като лъв на арената.
А всъщност сцената има обратен смисъл. Леко пристъпващият лъв по-скоро олицетворява днешния ни президент, а бронираният разбойник с меч в ръка е корупцията, пък и целият този цивилизационен избор.
Само че лъвът е с овча опашка - изреве от време на време и повече нищо не се случва. Защото е един от тях. Защото и на седесаря на всички българи и на всички сини властници им е сбъркана философията, която изповядват за съвременното човешко битие... А тя е за всеобщо и светло бъдеще под господството на световната финансова олигархия.
Как няма да ги харесва "Икономист", след като са оставили народа ни гол и гладен, а ограбените от него пари, събрани в западни банки, обслужват господарите на британското списание? За каква борба срещу корупцията става дума, след като самата корупция е рожба на тази философия, в която правата на престъпника са равни на правата на почтения човек?
Какво означава реформата, ликвидирала цялата икономическа структура на страната, поставила в унизителна бедност 90% от населението?
"Промяната в мисленето" май не е за българския народ, а за неговите политици. Да променят мисленето си на слуги, манталитета си на помияри.
Меморандум
Проф. Спас Тодоров Райкин е роден в с.Зелениково, Пловдивско. Завършва Духовната семинария в Пловдив и Богословския факултет на Софийския университет. За активна опозиционна дейност като младежки деятел на БЗНС след 9 септември 1944 г. е преследван и репресиран от тогавашната власт. От поделението на Трудови войски в Балчик, заедно с група съмишленици през 1951 г. напуска казармата и емигрира в Гърция. Продължава хуманитарното си образование в Атина, Женева, Базел, в Лондонския кралски колеж и в Колумбийския университет. Впоследствие се установява на работа като професор по история на Европа в университета в гр. Страудсбург, Пенсилвания, САЩ. Получава американско гражданство. Дълги години е главен редактор на емигрантския в. "Свободно земеделско знаме". Публикува научни трудове в областта на историята, славянството, философията, социологията и по проблемите на източното православие. У нас бяха отпечатани пет тома с негови творби, написани по време на десетилетния му изгнанически живот под общото заглавие "Политически проблеми пред българската общественост в чужбина."
Копие от писмото си до президента Стоянов и премиера Костов проф. Райкин е изпратил до своя сътрудник в София с молба да го предаде за печат във вестник "Нова Зора".
Този Меморандум, писан между 6 и 16 февруари т.г. под формата на отговор до свой приятел, професор в България, проф. Спас Райкин адресира към българските държавници с надеждата, че ще хвърлят втори поглед върху насоките на политиката си и ще изведат страната от безпримерната криза, в която тя днес е потопена.
В. "Нова Зора" започва публикуването на Меморандума с надеждата, че тревожните истини в него, които и не веднъж сме посочвали във вестника, този път ще бъдат оценени по-трезво и с разум.
Прочее, необходимо е да заявим, че оценките в документа, макар и да не са радостни, ни удовлетворяват в едно отношение: те потвърждават правотата на нашата кауза.
За съжаление никой не е пророк в родното си село. И никой не вярва на Касандра.
приятелю,
Страната е в ужасна икономическа криза. Всички похвали от заинтересувани чужденци, високо тиражирани от управляващите, не могат да покрият голите... на днешните управници в София.
Когато започнах да пиша това писмо имах намерение накратко да засегна повдигнатите от теб въпроси. В същото време имах планове да пиша обширно изложение във формата на Меморандум до тези, които се интересуват.
В процеса на писането двата проекта се поомесиха и трябваше да променя адреса от името ти, на "приятелю".
Лични, групови и партийни интереси се поставят над всяка истина, над всякакви принципни позиции, в безвъпросния характер на които не може да има никакво съмнение. Лъжата, извращението, иннтелектуалната корупция на съвременния българин са станали пътеводител в неговата съдба.
Аз чета българските вестници и се отчайвам от пораженския дух, който се насажда от най-високи места. През целия ми емигрантски живот, от 1951 г. до 1989 г., аз не съзрях у никого от нашите общественици такова нравствено разтление, каквото сега се шири по българската политическа сцена, и при всичките междуособни борби, където бяхме изправени едни срещу други.
I. За икономическата катастрофа в България
Аз виждам причината за икономическата катастрофа в България в погрешната икономическа философия и политика, внушавана на София от харвардски пррофесори, които не познаваха не само страната, но и елементарните принципи, които движат стопанския прогрес на неразвитите дотам страни.
Те искаха от българите, и нашите ганювци се съгласиха, да се возят в кадилаци, преди да могат да си купят цървули на краката. Има една умна приказка, която съветва да не се руши старата къща, преди да се изгради новата. В София тръгнаха по обратен път.
Те гътнаха старата къща, преди да са изкопали темелите за новата. Аз посетих България през 1991 г. и видях какво се прави. В бележките ми от онова време, публикувани като "Впечатления", съм посочил работи, които, като препрочитам сега, ми се струва, че са пророчески.
Икономическият либерализъм, пазарната икономика, която се заеха да правят в България, предполага силно развита страна, не страна с разрушено до основи земеделско стопанство, предполага индустриална база и търговски бизнес. Те се заеха да създадат от нищо нещо. От нищо не излиза нещо.
В България тръгнаха по обратен път, и сега жънат горчивите плодове на безумството си. Те наивно очакват отнякъде да се появи разковничето, което им обещаваха, или пък ги лъгаха от Запад - "Инвестиции! " Страхувам се, че те нямат никаква представа какво искат и какво очакват. Още по-малко те имат представа кой ще им дойде на помощ и какво всъщност представляват тези прословути инвестиции.
Наивно си мислят, че инвестициите са капитали, които чужденците, от чисто човеколюбие, ще пръснат из България и ще оставят българите да събират парсата!... Работите всъщност стоят много по-иначе. Инвеститорите са чужденци. Те ще закупят българската индустрия и ще я накарат да работи за интересите им, не за интересите на бедните българи. Ако не им провърви, ще затворят купените предприятия и ще се върнат в чужбина. За българите ще остане безработицата.
Тази игра има и друга страна. Инвеститорите може да закупят българските предприятия, за да ги банкрутират и затворят, за да принудят българите да купуват произведените в други страни стоки. Така за българите ще остане пак безработицата.
Третата страна на тази игра е заложена в политически мотиви за целенасочено дестабилизиране на икономиката на страната, за нейното отстраняване от сцената на историята. Такива мотиви не се разкриват пред света, но те могат да бъдат разпознати.
Това, че нашите държавници вече десет години чакат да стане - страната да бъде наводнена с чужди капитали, и досега не могат да отчетат нищо, освен около два милиарда, ако се вярва на статистиките им. Това подсказва, че за този им провал може да съществуват политически причини. Румънците получиха далече повече милиарди, а унгарците още повече, над десет милиарда.
II. План Мортентау за България?
По време на Втората световна война един от видните съветници на Рузвелт - Моргентау, изработи план за третиране на Германия след войната. Според него германската индустрия трябваше да бъде разрушена и германците да станат народ от чифчии, овчари и говедари. Рузвелт отхвърли този план. Те прозряха, че ликвидирането на Германия като сила в Европа и израстването на Съветския съюз не вещаеше нищо добро и счетоха за по-важно да спечелят Германия на тяхна страна, та при нужда тя да спре руския валяк.
Така и стана. Германците, от друга страна, разбраха, че ще им бъде по-добре, ако се съюзят със западните сили. Така те възкръснаха за нов живот. Последваха планът "Маршал", Берлинският еър лифт и студената война.
Сега германците не си правят илюзии къде са интересите им - на Балканите или в Западна Европа.
Та въпросът беше за политически мотиви за отсъствието на инвестиции в България. Може би поради такива скрити мотиви в България не идват чаканите инвестиции. Може би някъде по тайните служби има Моргентау-план за България. Може би някой някъде да иска затриването на България от картата на Европа!? Основания за това има много.
Когато руснаците създадоха Сан-Стефанска България, западните сили се събраха в Берлин и я нарязаха на парчета, за да не стане руско предмостие на Балканите. В 1915 г., ако България беше отишла с Антантата, последната щеше да спечели войната за два месеца. България се съюзи с Германия и войната продължи три години. В 1914 г. нашите се наредиха с Хитлер, а след това четиридесет и пет години служиха като ратаи на Москва.
Та какви причини има за западните сили да пожалят България?
Затова в България не пристигат никакви инвестиции! Някой някъде е решил, щото Bulgaria delеnda est! Няма значение кой управлява България. Днес СДС с усмивка и с целувка предава България. Ако те загубят следващите избори и бъдат заместени от БСП, нищо няма да се промени. БСП ще наследи една разсипана България, която е неспасяема.
Това ще улесни тези, които искат да я погубят. На България тогава ще скроят австрийския модел и народът ще бъде обречен на глад.
Какъв може да бъде изходът от това?
СДС разпродадоха индустрията на България. Сега се говори за разпродажба на земята. Виж ти какво ще стане! Страната ще бъде нападната от чуждестранни скакалци, те ще започнат да изкупуват пустеещите сега земи и току виж, че нашите полета се превърнат в плантации, на които ще плъзнат да работят безработните българи. Всичко това води към нов феодализъм, хайде, да не го наричаме спахилък.
Ала като награда за косовската политика на днешното правителство не се отпуснат отдушниците, които спират инвестициите, то със сигурност може да се предположи съществуването на някакъв Моргентау-план за България.
Пред очите на всички ни България е в катастрофален срив. Българите бягат по чужбина. Младите майки абортират децата си, за да не видят бял свят. Къде ще му излезе краят, никой не знае.
За България няма бъдеще в Европа. Но къде другаде тя може да отиде освен в Европа? Нашите държавници направиха всичко каквото можеше да се направи, за да се смразят с Русия - от външнополитически гафове като предизвикателство към нея, до низки, подли обиди в недомислени словоизлияния, за да могат да поддържат поне най-елементарни икономически отношения.
От днешна дата се съобщава, че от 59 държави по конкурентоспособност ние сме на 56-о място - пред Зимбабве, Русия и Украйна. И ние се надяваме да влезем в Европа със скъсаните си цървули. То май само в Русия можем да изнасяме стоки, които ще се купуват. На кого ще продаваме нашите стоки?
