ЕВРОПА НА ДОГАН
Падна Александър Божков и Ахмед Доган веднага размаха поредната претенция. "Преговарящият" трябвало да бъде турчин, защото Европа ще погледне благосклонно на българските намерения. Искаше да каже, че колкото повече "малцинството", и то турско "малцинство" над "мнозинството" толкова по европейци стават българите.
Водачът на турската етническа партия отдавна и постоянно използва кандидатурата на страната ни за Европейския съюз за получаване на дивиденти в полза на турската диаспора в България. Преди няколко месеца лансира идеята за превръщането на България в мултинационална държава. Главният аргумент бе, че такава промяна на държавнотворчески модел ще отговаря най-вече на духа на обединяваща се Европа.
Ако съдим по постоянните аргументи в полза на обособяването и привилегии за турската диаспора в България трябва да приемем, че най-европейското явление в българския обществен живот това е турската етническа партия на Ахмед Доган.
От това следва, че в Германия или Австрия също трябва да има мощна турска етническа партия, която да демократизира германци и австрийци и същевременно да служи пред света като едно доказателство, че те са европейци. Такива партии обаче няма и няма да има. Ако се появят, това ще означава краят на европейската култура.
Всъщност претенциите на Ахмед Доган за европеизъм много наподобяват претенциите на неговите господари от Анкара. Те искат да влязат в Европа, но не спазват мерките на европейската ценностна система. Например с окупацията на Кипър, с насилията на правоохранителните органи или войната срещу кюрдите.
Ахмед Доган постоянно се идентифицира като европеец, но във всеки удобен случай не пропуска да противоборства с българите, като ги обвинява в несъществуващ геноцид срещу турската диаспора, омраза към българските турци, липса на толерантност към тях и т.н. При всяка претенция плаши именно с Европейския съюз и се заканва, че ако не се удовлетвори това или онова негово желание, ще вдигне на крак "електората", за да имаме боснески или косовски проблем.
С други думи, сее ново огнище на раздори и това е висшата фаза на европеизма.
Ахмед Доган се готвеше да изпрати в Европа стария мазен тоталитарен чиновнк Юнал Лютфи - човек с провинциални комплекси и дори с диалектни проблеми в говора. интереси щеше да защитава той в преговорите и дали нямаше да се занимава главно с осигуряване не турската доминанта в България, каквато е стратегическата цел на неговата партия от самото й създаване?!
Илюзията, че Ахмед Доган е правоверен европеец, изчезва като дим, само ако се взрете в цялото му политическо битие. Защото европеизмът за него е само един ориенталски аргумент за турската инвазия в Европейския Югоизток. От което пък следва, че в Европа на Ахмед Доган за България на българите няма място... Претенцията новият ръководител на преговорите за членство на България в Европейския съюз да бъде от турската етническа партия не мина. Самата поява на такава претенция обаче показа за пореден път, че Ахмед Доган и компанията му използват и ще използват всяка пролука, за да доминират над омразните им българи.
Затова и не бива да бъдат пускани в коя и да е висша власт, най-вече в изпълнителната, където могат да сътворят най-много зло.
МЕЖДУНАРОДЕН ТРИБУНАЛ СЪДИ АГРЕСОРИТЕ ОТ НАТО
В Берлин, на 2 и 3 юни т.г. се състоя същинското заседание на Международния обществен трибунал по престъпленията на НАТО в Югославия. Трибуналът е съставен от 13 души, представящи 10 европейски държави - Австрия, Унгария, Германия, Украйна, Чехия, Италия, Беларус, Македония, Швейцария, Полша. Председател на сътава е проф. Норман Пех от Хамбург, член на лявото крило на Социалдемократическата партия в Германия. Обвинението бе поддържано от Улрих Дост (Германия), Пиер Калдор (Франция), проф. Велко Вълканов (България). От българска страна участва и д-р Мими Виткова (като експерт).
Идеята за гражданската присъда на престъпленията на НАТО по време на войната в Югославия принадлежи на Българския антифашистки съюз с председател проф. Велко Вълканов. Миналата година, когато става ясна откровената пристрастност на т.нар. Международен съд за военните престъпления в Югославия, когато Карла дел Понте отсъжда, че няма извършено престъпление по казуса "Югославия" от страна на НАТО, БАС се обръща с предложения към сродни антифашистки организации в няколко европейски страни. В началото идеята се приема с резерви, защото всяка подобна инициатива изисква много средства и сложна организация. Впоследствие в Германия интересът към идеята за граждански съд на престъпленията на НАТО става все по-голям и българските представители, заедно с колегите им от други европейски страни, са поканени на работна среща в Берлин.
Досега са проведени три заседания на Трибунала, като последното (от 2-3 юни т.г.) е най-същественото. На предишната сесия в Ярославл (Русия)от 14 декември 1999г., обвинителният акт по повод военните престъпления е подготвен от проф. Велко Вълканов, д-р на юридическите науки, председател на ЦС на БАС и настоящ депутат в българското 38-ото Народно събрание. Обвинителният акт визира страните-членки на НАТО - САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия, Канада, Португалия и Испания, които непосредствено са извършили въоръжена агресия срещу Югославия. Обвинението е насочено не само срещу държави, но и към определени политически личности с конкретенна вина за нарушаването на човешките права на гражданите на Югославия, както и незачитането на Устава на ООН, и Комисията за сигурност на ООН. Конкретните имена на виновниците за геноцида и разрушенията в Югославия са Уилям Клинтън, президент на САЩ, Мадлин Олбрайт, държавен секретар на САЩ, Уилям Коен, министър на отбранната на САЩ, Тони Блеър, министър-председател на Великобритания, Джордж Робъртсън, министър на отбраната на Великобритания, Герхард Шрьодер, канцлер на Германия, Йошка Фишер, външен министър на Германия, Рудолф Шарпинг, министър на отбраната на Германия, Жак Ширак, президент нна Франция, Юбер Ведрин, външен министър на Франция, Ален Ришар, министър на отбраната на Франция, Хавиер Солана, генерален секретар на НАТО по време на агресията в Югославия, Уилям Кларк, главнокомандващ на НАТО в Европа.
Неотдавнашното заседание на трибунала в Берлин се провежда в църквата "Светият кръст", протестантски храм, който се оказа тесен да побере всички желаещи да присъстват на събитието. Разпитани са свидетели, изслушани са експерти. Служебната защита е водена от Валентина Щраус, от Русия.
"По мое мнение всички обвиняеми са наказателно отговорни за агресията против Югославия. Фактите, които обуславят съответната отговорност, бяха напълно доказани. Убеден съм обаче, че определена отговорност за тази престъпна агресия носят не само ръководни личности от държавите-членки на НАТО, но и ръководни лица от държавите, оказали логистична подкрепа на войната на НАТО. Една такава държава е за съжаление България. Аз се срамувам, че България бе замесена в тази мръсна война, но срещу фактите не мога да направя нищо. Мисля, следователно, че между обвиняемите пред този трибунал трябва да бъде и правителството на България. " Това са думи на проф. Велко Вълканов на последното заседание на трибунала в Берлин. В специален разговор за в. "Нова Зора" той сподели и други свои наблюдения и впечатления. Онова, което трябва да се отбележи, е, че той изпитва неподправено възхищение към волята и упоритостта на сръбския народ, който независимо от пораженията съумява да изправи на крака своята промишленост и инфраструктура. Плащайки с кървав труд чуждите кървави престъпления. Освен това, според проф. Вълканов, сръбския народ не е променил добронамереното си отношение към България, независимо от действията, наложени на България чрез външен и вътрешен натиск. Едно не бива да се забравя, правителствата се сменят, народите остават. "А ние сме съседи, така че освен да си помагаме, с кого другиго бихме се поспречкали освен със съседа... " Важното е в бъдеще нещата да се променят и да се отчитат не само реалностите, но и последиците за бъдещето в резултат на днешните действия.
На заседанието на Международния обществен трибунал за престъпленията в Югославия като експерт бе поканена и д-р Мими Виткова.
Все по-ясно става, че общественото мнение в Европа, а и не само в нея, засилва своите позиции. Все по-ясно става, че когато международно оторизираните институции избягват конкретното назоваване и посочване на престъпленията срещу човечеството, то настъпва времето на неформалните организации. Все по-ясно става, че НАТО и САЩ грубо си присвояват правото да бъдат последна инстанция на волята за реда на планетата. Но и все повече стават тези, които виждат и осъждат глобалното нарушаване на международното право от тяхна страна.
Надеждата, че за всяко престъпление има наказание, че справедливостта може да е определящият аргумент в отношенията между държавите и народите все още съществува реално.
Следващото заседание на Международния обществен трибунал за престъпленията на НАТО в Югославия ще се проведе в Ню Йорк на 10 юни, под председателството на Ремзи Кларк. Дано най-сетне истината и справедливостта възтържествуват.
НАТО и САЩ разстреляха международното право
Уважаеми дами и господа,
Войната завърши за няколко месеца и в Ирак, и в Югославия, но икономическите санкции в тези страни водят до истински геноцид над беззащитни хора. В Ирак умират стотици хиляди деца от глад, от болести, за които няма медикаменти. Представих на Трибунала последните статистически данни на Министерството на здравеопазването на Ирак. Те са страшни. Преди няколко дни посетих Белград. В Югославия дефицитът на медикаменти е огромен. Липсва инсулин не само за възрастни, но и за деца. Така чрез икономически санкции войната в Югославия и Ирак продължава. Само че без бомби.
Българският народ понася трудностите от няколко ембаргови режима - Либия, Ирак, Югославия. Нашите пари от тези страни са под ембарго, но ни дават кредити с лихви... Става дума за международното право, за бъдещето на ООН, за икономическите санкции като метод за постигане на политически цели чрез смъртта на деца, болни хора, чрез страданията на беззащитни граждани.
Какво би казал Трибуналът за всичко това? Аз мисля, че след присъдата над НАТО ние трябва да осъдим и икономическите санкции на ООН като геноцид над народите. Те убиват хора, така както и войните на НАТО.
В конкретния случай предлагам в решението на съда да се впише и отмяна на ембаргото над Югославия.
Ариецът от КЗК
"Сега е най-големият шум в курника. По-голямо крякане не съм чувал". Така обрисува Иван Костов пред телевизионните зрители звуците, издавани в лагера на противника. Кога истински, кога мним или набеден, но винаги лошав.
Излиза, че враговете на християн-демократическите ценности на българска почва са шумни и досадни, но безобидни пернати. Кокошки, юрдечки и пуйки. Все пилци, приключващи житейско-политическата си кариера в просташка балканска тенджера или гювеч. Пилци прости, до качеството на младши партньори в "КFC" така и не дорасват.
В тези думи по-мнителните читатели биха могли да открият и предупредителен намек. Курникът е затворено отвсякъде пространство. Досущ като килията в московския затвор Бутирка, където пребивава временно в интелектуална среда изтъкнатият руски демократ Гусински. Име, хармонизиращо на обстановката.
По презумпция, в орнитологически план приятелите на премиера би трябвало да са съвършено различен вид пернати. Отрицание на тези, които чакат реда си за изконсумиране след ретроградните ракийка и салатка. Волни орли и соколи, реещи се във висините. Горделиви и мълчаливи и приземяващи се единствено когато трябва да се оглозгат 10 % от някоя мърша.
Законите на политиката са различни от природните и поради това към горделивото извисено ято е придаден обслужващ персонал от правилни сладкопойни птички. Висините са им отказани, но и по повърхността има какво да се клъвне. Срещу красиво и правилно пеене.
Невинаги обаче е и умно.
С какво запомниха българите бившия депутат и настоящ шеф на КЗК Николай Павлов?
С дела и с думи.
Едно от делата бе даването на зелена улица на чуждестранна издателска група да задушава без всякаква конкуренция българския вестникарски пазар с боклучава продукция на дъмпингови цени.
Не липсват и живописни поведенчески щрихи. Комисията реши чрез своя шеф освен в лек автомобил да се повози и в скъп джип-всъдеход. Закупен във времето, когато не преставаха да съкращават доктори и учители поради икономии. Ей така, бил много необходим.
Последва и подмяна на фаянса във ведомствената тоалетна с нов, в правилен син цвят. Мисълта, че враговете на демокрацията биха могли да го осквернят с технически похвати от бирен фестивал, не дойде никому на ум.
В края бе слово. Мелодично и звънко като птича песен. Ето словото на Николай Павлов след служебна среща с парламентаристи от неправилна парламентарна група: "А какво мисля аз като юрист с някакво име - разбира се, правилата са известни. Юристи от моята класа на Запад се плаща (изказът не е изменен - б.р.) 500 долара на час. Понеже те не сложиха доларите, аз не дадох консултацията. Аз съм си европеец, при това от бялата раса, ако не се лъжа. Ако някой има съмнения, мога да му доказвам! "(в. "Сега", 15.06.2000г.).
За почасовите хонорари няма да се произнасяме. Вероятно не са невъзможни, след като други българи доказаха, че могат да се сдобият с многократно по-големи суми за броени минути, при това без да имат юридическо образование.
Смущаващо в случая обаче е зачестяващото споменаване на белотата като добродетел от по-личните радетели за победата на синята кауза. При това изразено по начин, пред който и неотдавнашните "бели" приказки на правосъдния министър Теодосий Симеонов, също правник, но от по-горна ръка, могат да се възприемат като добре премерени думи на природно тактичен човек.
Щом тези неща ги изрича "юрист с някакво име", какви ли ги плещят юристите с никакво име, т.е. никаквите юристи?
Ще поиска ли президентът Петър Стоянов от Николай Павлов да се извини пред недотам белеещите се българи?
Защо християндемократическата синева започна да преминава в арийска белота?
Последно - не чете ли Николай Павлов вестници?
Аферата "Профумо-2"
По стечение на обстоятелствата - бъдещето ще покаже дали щастливо или нещастно за някои - България е втората след Великобритания държава, която се сдоби със собствена "Афера Профумо".
Преди тридесетина и кусур години британският министър от консервативната партия Профумо, в работно време служебно зает с въпросите на отбраната, а в извънработно, неслужебно ангажиран с компанията на млади любвеобвилни дами, при цялата си невзрачност се намести на първите страници на вестниците. Оказа се, че разкрепостените дами, Кристин Кийлър и Менди Райс Дейвис, другарували професионално и със съветския военен аташе.
Това стана във времената, когато традициите на Шерлок Холмс не бяха съвсем изветрели и Скотланд Ярд още си разбираше от работата. След като я свърши, замесените лица го удариха на писане.
Аташето подписа молба за завръщане у дома и после пак у дома, малко след перестройката, написа мемоари. Кристин и Менди продиктуваха своите много преди Горбачов да си отвори очите за общочовешките ценности. Кристин и Менди получиха своя дял от тях по-рано. В брой. Книгите им се харчеха.
Най-неохотно размърда писалката си министър Профумо. Първо писа показания, после подписа оставка.
В аферата "Профумо-2", вече в балкански вариант, отсъстват пошлости като секс и шпионаж. Всъщност съвпадение има единствено в имената. Или по-точно, само в едно име. Директорът на италианската финансова групировка Unicredito Italiano, която предстои да закупи Булбанк - г-н Алесандро Профумо, се оказа и нещо като училищен настоятел от голям калибър: член на управителния съвет на престижната школа за бизнесадминистрация, където се учи с неизвестни все още средства по-голямата дъщеря на българския министър-председател Иван Костов. Той, както е известно, има пряко отношение към българската приватизация.
Май пак ще пада писане.
Безчестие и глупост
Министърът на правосъдието на Република България господин Теодоси Симеонов каза, че Либия "не е бяла държава"... Президентът Петър Стоянов го прикани да се извини! Няколко дни преди това кореспондентът на египетската осведомителна агенция МЕНА питаше от екрана на Канал 1, защо българите са обърнали гръб на арабските държави. Докато останалия свят е винаги с лице към тях.
Наистина - защо?!
Защо първата работа на перестройчици и демократи беше да прекъснат всички връзки с близкоизточните ни пазари, да ругаят и дават акъли там, където не ни ги искат, да обясняват на народите кое управление е добро и кое - лошо. Как иракчаните трябва да свалят Саддам, либийците да стана "бели", а сърбите да изгонят Милошевич.
И отговорът е - защото за тях народът не съществува, съществува ГОСПОДАРЯТ и неговите интереси. Затова нямаме политика! Нямаме изобщо, или ако това е политика, тя е политика на идиоти за идиоти.
Преди избухване на "либийската криза" в българското общество, у нас дойде Рем Вяхирев да ни каже, че увеличава цената на газа. В началото на деветдесетте години, когато синята политическа класа виеше срещу Русия, трезви гласове зовяха за нормален цивилизован диалог с русите, най-малко заради тесните икономически връзки - пазари и суровини. Лично Филип Димитров отвърна, че ако е за нефт и газ, ще ги внасяме отдругаде... Къде е сега това "другаде" - не се знае! Но "Лукойл" е собственик на Нефтохим-Бургас, а заради високата цена на газа химическите заводи скоро ще спрат.
Ж.М.Ж и компания се готвеха да изпратят в Ирак българска сапоьорна част, Петър Стоянов и компания не пропуснаха руските транспортни самолети да снабдят своя контингент в Босна. Снабдяването стана през приятелската на Русия страна Гърция- член на НАТО! Синята командирка на Българската национална телевизия Лили Попова нарече обезглавяването на руски войник от чеченец през телевизионната камера "пропаганда"... Примерите на това безумие са безброй.
Е, как искаме да тръгне ново възраждане, като не можем да изринем от политическата сцена случайно попадналите на нея диви хора. И даже не хора, а някакви неидентифицирани двукраки, за които човешкият живот не струва и пет пари. Които преминаха всякакви възможни граници на логиката със своята абсолютно безпросветие и безотговорност! Пред очите на целия измъчен народ те показаха, че не ги интересува съдбата му, защото най-важното за тях е да се харесат на избрания господар. И принасят в жертва онези, които са ги създали и отхранили.
читатели, има ли по-юдинско дело от това, което виждаме да творят властниците?
Докога?
Законът няма ръб
Иван Костов не каза истината, когато се похвали със здрави нерви. Истинският юнак не парадира с юначеството си. Знае, че хората ще го забележат и без маркетинг. Същото важи и за здравите нерви.
Не кой знае колко отдавна допусна гаф пред парламента и пред телезрителите. Отрече възможността при една конкретна сделка да е бил даден и получен рушвет с единствения аргумент, че сумата била много голяма. Логическият извод бе, че според премиера по-малки рушвети са ако не допустими, то възможни. Така или иначе подобна реплика е косвено признание за информираност относно рушветните тарифи.
Съвсем неотдавна пък отново подхвана темата за вътрешните врагове. Първо беше управата на "Мултигруп", сетне бившият полицай и настоящ разпространител на печата Димитър Иванов.
Не адвокатстваме никому, но не смятаме, че един сериозен политик, особено пък премиер, бива да се държи така.
Ако тези хора са действали в рамките на закона, въобще не трябва да се занимава с тях. Ако са нарушили закона, с тях трябва да се занимават съдебните органи.
Това е. Трето положение няма. Няма място за намеци за движение по ръба на закона. Законът няма ръб. Ръбове имат панталоните на г-н Асен Агов и главите на някои партийни активисти. Това трябва да се знае.
Най-малко пък биваше да сравнява г-н Иванов с Хайнрих Химлер. Подобно твърдение е равносилно на признание, че България не е нормална държава. А пък г-н Костов още от първия ден на идването си на власт ни убеждава, че България е много, ама много нормална държава. Наистина, по норми като на Добрин Митев и ловешките конспиратори, но все пак нормална.
А пък ако ще търсим паралел между обичта на райхсфюрера на СС към евреите и останалите нисши раси и нечии нежни чувства към българските пенсионери, името на Димитър Иванов няма място в уравнението. Друго име ще намерим там, друго.
Една малка шега: би ли могъл някой да си представи Америка в която:
И като капак, надпартийният американец на всички мафиоти и мафиот на всички американци Дон Корлеоне казва на Лъки "Лъки, признай си, те ще те разберат".
Това, повтаряме, е шега. Всяка прилика с реални хора, страни и събития е случайна.
Заличаването на образите от синия партиен иконостас
Уволняването на Александър Божков не бе възприето като сензационна новина. Отдавна се очакваше властите да дадат някакъв по-ефектен отговор на лавинообразните обвинения за корупция, подплатявани през последните месеци с все повече конкретика. Нещо по-различно като категория от оперетните "антикорупционни" изпълнения на Иван Куртев в Свиленград, които даже не разсмяха зрителите.
Можеше ли Костов да продължи да подценява и пренебрегва тези обвинения? И то в навечерието на избори, които дори и да не са предсрочни, съвсем не са далеч? Очевидно, не.
За повторно, удобно за всякакви властово-имуществени начинания, абсолютно синьо парламентарно мнозинство вече очевидно не може да става и дума. СДС дори и да събере смелост да обели видимо гнилите листа на партийната зелка, доста ще поолекне откъм електорална и депутатска маса. Вероятно и в степен, поставяща под въпрос бъдещото му участие в управлението като старши партньор. Или като равнопоставен. Хипотезата за преминаване в опозиция с всеки изминал ден изглежда все по-малко нереална и евентуалното й материализиране въобще не зависи от СДС. Както и вероятното преподреждане на частта от политическото пространство, за която претендира Костов, с участието на други играчи. Някои огледални аналози на Евролевицата под насърчителните подвиквания на правилни посолства вече направиха съответните заявки.
В съчетание със засилващата се агония на онова, което под синьото управление остана от българската икономика, доскорошната арогантност на властниците разкри несъстоятелността си като печеливша карта.
Те осъзнаха, че е крайно време да се изпусне пара от котела и да се разиграе нравствено пречистване пред гражданството.
Пречистване, неизбежно предполагащо заличаването на някои от образите върху партийния иконостас. Подобно на преяждащите хора, и преяждащите партии трябва по-честичко да се освобождават от отпадъчни вещества. Иначе ще се пръснат.
Защо за първо прешленче на синята гущерова опашка бе избран именно Божков?
Същинските причини за този избор бъдещите историци ще трябва да търсят в нечии мемоари. Или в нечии показания.
Подмолните борби, вихрещи се в управляващата партия между отделните партийни групировки и чужди лобита се радват на толкова прозрачност, колкото някогашните интриги във византийския двор.
Можеш ли да разбереш какво точно стана под повърхността на едно отворено обшество?
Божков, много преди да се включи в правителствения екипаж, успя да се сдобие с характеристики, правещи го медийно подходящ за отредената му днес от Иван Костов роля.
С цялостното си поведение и особено със своя цинизъм и арогантност той може би най-плътно от всички управници се вписа в обществения стереотип за самозабравил се властник.
Набелязването му за пръв син гръмоотвод вероятно бе повлияно и от нескриваната хладина на някои западни среди към него. Вероятно правилни според Иван Костов западни среди, чието мнение не е бивало да остане пренебрегнато.
Някои факти навеждат на мисълта, че отстраняването на Божков трябва да бъде възприето не като кратък фарс, а по-скоро като встъпление към по-дълъг спектакъл с повече действащи лица.
Истински интересните въпроси са два. ПЪРВО: кои ще са следващите? ВТОРО: каква ще е по-нататъшната им съдба?
За изясняването на първия на помощ се притече Едвин Сугарев. Човекът, за когото някога бяха казали, както Хитлер за Рудолф Хес, че е "съвестта на нашата Партия". Съвестта се оказа будна и разсея злонамерените подмятания, че от пронизващ партиен кинжал еволюирала в безобидна дипломатическа чекийка, като назова няколко и без това всеизвестни имена.
Структури като Политбюро и ЦК на СДС са като групи от алпинисти. Всички покорители на висоти са навързани с едно въже и при техните занимания християндемократическият принцип за солидарността придобива особено съдържателно звучене. Едно е да констатираш, че "падат другарите", когато наблюдаваш смяната на посоката на устрема им отстрани, друго е да знаеш, че няма как да не повлекат в бездната и теб.
Кои точно ще са следващите късчета от партийната гущерска опашка, ни е трудно да отгатнем. Кандидат би могъл да бъде почти всеки от сините сановници. Факт е, че в огромното си мнозинство те така и не успяха да се преборят с инфантилното нетърпение да започнат да харчат веднага новопридобитите чрез властта блага. Не стихва шумотевицата за къщурката - пускаш я в Интернет. Не си обяснил смислено как си закупил тоталитарен гараж - бързаш да добавиш към него и бензиностанция.
България е сред малкото страни, в които висш сановник със заплата от порядъка на неколкостотин лева на една вестникарска страница призовава за борба срещу корупцията, а няколко страници по-нататък простодушно обяснява предпочитанията си към едни или други вещи и услуги, на стойност десетки или стотици хиляди левове. В някои партийни щабове дискретността на Александър Иванович Корейко не е на особена почит.
В интерес на истината току-що уволненият български Александър не е част от тази лекомислена кохорта. Видимата част от имуществото му може да бъде защитена доста убедително дори и пред прокурор без партийни поръчения. Таксите и останалата част от издръжката на следването на дъщеря му в Швейцария също биха могли да бъдат обяснени с роднински помощи или по президентски, със заслужено спечелена с конкурс стипендия.
Българският електорат и без това отдавна е усвоил истината, че децата на управляващите са по-талантливи от децата на управляваните и не проявява особена придирчивост към изясняването на произхода на средствата за такъв вид разходи.
Божков беше - а може би все още е, - един от алпинистите, най-близо завързани до водача на групата. "Падна ли аз, ще си отиде и Костов. Той ще е следващият". Тези приписани нему думи не бяха потвърдени, но не бяха и опровергани.
Показателен е моментът, в който Костов направи решителния опит да отдели имиджа на СДС от имиджа на Божков. За партията, а вероятно и за България, щеше да е добре това да бе станало по-рано. Подходящ повод бе първото и последно засега преподреждане на кабинета.
Костов обаче тогава не се отърва от Божков, а по същество го извиси на поста, от който го освободи едва сега. Значи нещо го е сдържало. Дали не е същото, което на последния партиен конгрес не му позволи да подплати общите си морализаторски поучения за вредата от корупцията с конкретните факти, така очаквани от публиката?
Как беше в песента на Висоцки? ... "М с тобой одной веревкой связанн "... Как ще оползотвори новопридобитата си свобода вече освободеният Божков? Едва ли като диджей, инженер или преводач от английски. Някои коментари подсказват посланически пост. Служба, подходяща за висш сановник, провинил се не в зла умисъл, а в недоглеждане на това, което е подписвал, т.е. в крайна сметка в доверчивост - по тази логика в аферата "Сапио" така и не се откриха виновни.
Съмнително е обаче такава служба (каквито и копнежи да предизвиква у партиен другар от по-долна ръка, очакващ възнаграждение за скачането на градския мегдан) да събуди някакъв интерес у Божков. Мащабността на апетита няма как да не е по-различна у човек, радващ се на покровителството на самия Джордж Сорос.
И още един въпрос, който не е окончателно изяснен. Ще се ограничат ли последиците за Божков с уволнение, или ще има нещо повече? Предполагаемо надпартийни прокурори и съдии вече впериха изпълнени с очакване погледи в Костов.
Ще се наложи ли на Божков нейде извън България да заявява, че е станал жертва на интригите на мафиотите-комунисти и на комунистическата мафия едновременно? Знайно е, че те не са наизустили хартата за ценностите на СДС и поради това не могат да отличават доброто от злото. Още е рано да се гадае.
Интересното тепърва започва.
Иде ли Бърнамският лес?
Пустата съдба сякаш нарочи клетия Иван Костов за съвременен Йов. Заприлича на Шекспиров герой. При това сложносъставен, обединяващ различни образи в един.
Ревнив е към службата си като Отело към нежната си половинка. По-скоро ще я затрие, отколкото да я даде другиму.
Проявява бабаитлъци като Макбет. "Никой не бива да разчита на слаби нерви у мен. Ще заведа СДС на избори и ще ги спечелим" - дума, докато върху му се стоварват стихии, по-лоши от смутилите покоя на крал Лир.
Както колегата Лир (също глава на изпълнителна власт, сполетян от беди), и на Костов било писано да пати от дъщери.
ПЪРВАТА се задоми за простодушен юноша, който още по-простодушно завърза другаруване със съвсем простодушен ресторантаджия, решил да навлезе, подобно Шекспировия Шейлок, в банкерския бранш. От замисления сън в лятна нощ обаче пред публиката останаха да стърчат само магарешките уши на един от героите. Феите и добрите духове се покриха своевременно и дори замърмориха съчувствено "ами ние предупреждавахме, ама кой да ни слуша".
ВТОРАТА щерка пък пропуснала да каже на баща си, че престижната миланска школа, където се учи, има за официален покровител г-н Алесандро Профумо, шеф на италианската финансова групировка, избрана за купувач на Булбанк. Не че в това има нещо лошо, но недобронамерени люде биха могли да потърсят някаква връзка между приватизации и стипендии и въобще благини. Драгалевският Лир не знаел за връзката. "Сериозно? Това е абсурд". Не си знаел, обаче си бил длъжен да знаеш, ако не искаш короната ти да отиде за вторични суровини. Хаирсъзите, които подобно Ричард Трети само дебнат добрите монарси да стъпят на гнила дъска, също ли са абсурд?
Шекспир сътвори измисления Калибан. Около Костов е бъкано с реални канибали. Ако не човекоядци, то политикоядци, с които трябва да се внимава. Най-вече с тези от собствената партия.
А къде са трите вещици- врачки от първо действие на "Макбет"? Какви им бяха репликите в нашенско изпълнение? Май следните: "Здравей Иване, финансов министре. Здравей Иване, генсек на СДС. И премиер ще станеш ти". При Иван бяха не 3, а поне 300 и по едно време напираха да станат 300,000. А днес? Евгений Дайнов прибра вещерския казан (не е свикнал човекът да живее без казани), но съзнателно не изважда от него прогнози и прокоби. Мирослава Янова от MBMD позамрази розовите рейтинги. Лавровият венец върху главата на Иван поизсъхна и започна да понамирисва на дафинов лист, предназначен за чужди манджи.
Опозицията взе лека-полека да се придвижва напред, като Бърнамския лес.
Не се знае дали Елена Костова броди нощем из дома като лейди Макбет. Надежда Михайлова обаче продължава да се преструва на евроатлантическа Жулиета. Другата Михайлова, Екатерина, сякаш все още не може да улучи най-подходящата роля за момента: на Дездемона ли да се прави, или на Офелия.
За ролята на Яго се надпреварват мнозина. Засега уж дискретно.
Отгоре на всичко Богомил Бонев, досущ като духът на бащата на Хамлет, се мотае наоколо и разправя неприятни истини, само че на всеослушание. Толкова неприятни, сякаш гледа да ти спести въпроса "Да бъдеш или да не бъдеш? " В неговия прочит на Шекспир е ясно, че му се ще някого хич да не го бъде.
Ще дойде ли време да чуем глас "Паспорт! Паспорт! Давам премиерство за редовен задграничен паспорт! "?
Интересът и авторитетът на България стоят над всичко
Уважаема редакция,
Пасквилният и поръчков характер на това писание е от ясен по-ясен и тази яснота се подсилва от прочита на имената на хората и организациите, положили подпис под него.
Правото на българите да се борим срещу обезбългаряването на Отечеството ни се оспорва най-вече от лица и структури, до болка познати ни като хора на чужда служба. Едни от тях се издържат не от български, а от чужди данъкоплатци, и това съвсем не се крие от ведомствата, които ги финансират. Не липсват и автори на спомени за коне, които от всичко конско ценят най-вече яслите със зоб и в никакъв случай не искат да допуснат и те да се превърнат в спомен.
Или модни шутове, тръпнещи от ужас при мисълта, че скоро могат да станат старомодни шутове със скромни или нулеви доходи от шутовството си.
Мотивацията на тези хорица е ясна. Яслите със зоб са реални, родолюбието е абстрактно, изборът е логичен и калоричен. "Храната прави борбата, борбата прави храната". Подобно на герои на Джек Лондон, "в чийто поглед можеха да се съзрат поне петдесет поколения хора, свикнали да протягат ръка за бакшиш", усвоили са тази борбена диалектика още при зачеването им.
Недоумение предизвиква обаче украсяването на пасквила с имената на хора, известни не само с творчески достижения, но и - поне досега - с достойно гражданско поведение. И с българщината. Сред тях има и българи, принадлежащи към мюсюлманската и израилтянската културни традиции в българската нация.
Не по-малко забележителни от тях творци от най-различни нации и верски и културни традиции положиха подписи под протести срещу реалното потъпкване на правата на кюрдите в Турция и на палестинците в Израел. Не знам дали и споменатите наши съграждани са сред тях, но това би им направило чест.
Подписът под пасквила в Соросовата диплянка не прави чест никому.
Иска ми се да ги попитам: сторихте ли си труда да прочетете охуленото от Соросовите хора писмо, преди да подкрепите с подпис хулителите му? Нима наистина отричате, че и отвън и отвътре се възхвалява и натрапва модел на обществено развитие, предвиждащ не измъкване на циганите от блатото на лумпенизирането, а тикването в него и на останалата част от българската нация?
Не е ли твърде прибързано и съвсем некоректно да се поставят в един кюп бръснатите глави и българите с будна съвест, подписали писмото в "Нова Зора"?
Немного отдавна маломерният атлант Соломон Паси заяви по националното радио - цитирам думи, чути от цял народ - "майната му на православието".
За разлика от древните израилтяни, на съвременните българи не ни провървя откъм соломоновци. Единият ни построи виртуален град на мечтите срещу невиртуално заплащане, другият се включи усърдно в реалното разглобяване на балкански държави, в това число и на тази, която уж би трябвало да възприема като собствена.
След произнасянето на тази си мъдрост новият Соломон не се оттегли от обществени изяви, както няма да се оттегли по своя воля от държавна работа и "белият" син правосъден министър Теодосий Симеонов, презиращ "даскалуването в помашките села". Ако турски или израелски православен гражданин бе изпратил по местна радиостанция "на майната им" съответно исляма и юдеизма, може би щеше да се оттегли. Националните критерии за толерантност са различни.
Можеше ли след тези думи на Соломон да обявим тържествено, че той е изразител на настроенията на всички българи от израилтянската общност у нас към мнозинството от съотечествениците им? По логиката на Соросовия персонал - да. Тя обаче няма как да бъде логика на порядъчни хора.
Подписът под Соросовия "Протест" може да свидетелства само за две неща. Или за лекомислено безгрижие към възможността да бъдеш подведен и използван от подлеци, или за прилагане на двоен аршин.
Двойният аршин се приема за нещо естествено в миризливи дюкянчета за крадени стоки или в щабовете на хуманитарни организации като НАТО. В гражданския морал и в морала въобще е недопустим. Прилагаш ли го, рискуваш от емблема на култура и нравственост, да станеш емблема на нещо друго.
Боли ме от необходимостта да се напомня, че интересът и авторитетът на България стоят над интересите и авторитета на всеки отделен неин гражданин, колкото и знаменит да е той. И че опазването на личния авторитет е грижа преди всичко на неговия притежател.
Кукловодите сменят сценария
Вестник "Нова Зора" няма основание да изпитва топли чувства към Едвин Сугарев. И заради нихилизма му, когато става въпрос за националните интереси на България, и заради мрачната му воля да противопоставя българи срещу българи и да копае пропасти между социалните групи.
Това не значи, че по презумпция трябва да бъде оценявана с негативен знак и неговата дълголетна борба срещу престъпния капитал, срещу подземните машинации на икономическите групировки. Времето показа, че икономическите групировки нямат родина, цвят и политическа принадлежност. Ако те служат на нещо безрезервно - това е ненаситната жажда да се обогатяват по криминален начин за сметка на държавата, на общонародната собственост.
Преди десетина дни Едвин Сугарев в телевизионното предаване "Гласове" на Явор Дачков - усърден оръженосец на управляващите - изнесе прелюбопитни факти, които дори ако подлежат на допълнително разследване и изясняване, не могат да не застанат в центъра на общественото внимание.
Часовите вестници поместиха вече информация за споделеното от Сугарев, а след това във форма на интервю с Дачков те публикуваха основната аргументация на сегашния ни посланик в Индия. Той разкрива няколко аспекта на възловия проблем за ширещата се корупция.
ПЪРВО, не скрива, че е дошъл в телевизията да защитава министър-председателя Иван Костов, независимо от предишните им разногласия (СДС да си остане движение, или да се формира като партия, една линия, отстоявана от Костов и кръга около него). Сугарев отстоява извънредно спорната теза, според която "Костов не е човек, който е алчен за пари" - той е принципен ръководител, който обаче греши в опита си да запази на всяка цена единството на партията, съставена от не толкова съвършен човешки материал. Според Сугарев сегашната кампания против изпълнителната власт е организирана от икономически групировки със засегнати интереси, която не цели свалянето на правителството, нито предсрочни избори, а "създаването на ситуация, при която оставката на Иван Костов да бъде неизбежна".
Така ще бъдат решени два интереса:
- Ще се удовлетворят "мераците на икономическите групировки".
- Ще бъде издигнат някой, който освен на икономическите групировки, ще бъде изгоден и от "геостратегическа гледна точка".
Сугарев има предвид Русия и назовава нейния кандидат от средите на СДС - "бившия служебен премиер преди Иван Костов", разбирай, градоначалника Стефан Софиянски.
ВТОРО, Сугарев - съзнателно или не - показва, че корупцията, далаверите, нарушаването и престъпването на законите са характерни въобще за елита на СДС.
Ето защо "хвърлянето на Божков" на лъвовете според него не може да сложи точка на разкритията за корупция. Наивно е да се мисли, че по такъв начин "ще приключи диспутът върху корупцията".
Сугарев посочва примери, които впрочем неведнъж са публикувани в часовите вестници.
Ето ги тези примери.
Едни от ръководителите на СДС са компрометирани окончателно в очите на обществото, като Бисеров, Бакърджиев и Цонев. Аргументите му за Бисеров и Цонев са с известен емоционален привкус, но пък и досегашните подхвърляния на часовите вестници не надхвърлят тези рамки: в смисъл, че човек, който носи "чорапи само от 25 долара чифтът" (Цонев), а след това обяснява на хората, "че трябва да си затягат коланите" е уязвим. Същото се отнася до човека, който "си построява някаква луксозна къща в центъра на София, а след това се оправдава в Интернет с това, че тези пари "са негови и това е нормално" (Бисеров). По повод на Бакърджиев г-н посланикът е още по-конкретен: той твърди, че компенсаторните бонове, с които е купен мелничният комбинат (назовава братя Джанкови), както и случаят "с Копитото" са свързани с Евгений Бакърджиев и че "това са основателни въпроси и те няма да бъдат избегнати".
Нормално е в такива случаи прокуратурата да наостри уши, ако има желание да разнищва версиите, подхвърлени в електронните медии и в печата.
Новото, което прави Сугарев е, че призовава господата Евгений Бакърджиев, Йордан Цонев и Христо Бисеров "да си ходят", дори вмъква, че този негов призив няма нищо общо и с корупцията.
Другите му примери са с по-стара давност и са свързани с правителството и управлението на Демократичната левица. Сугарев изтъква, че в България никой за никакво икономическо престъпление, свързано с ощетяването на държавата ни, не е осъден (по-скоро търсят се изкупителните жертви).
"Нова Зора" смята, че както в случая с господата Бакърджиев, Бисеров и Цонев, така и в тревогата си за безнаказаните престъпления от епохата на прехода, Сугарев не е голословен: нито едно правителство - от Луканов до Костов - не е потърсило реална съдебна отговорност от хората, причинили упадъка и осигурили повсеместния грабеж.
Според Сугарев трябва да се потърси отговорност и за зърнената криза, и за кръга "Орион" - източване на БЗК с повече от десет милиона и др. Следващите му примери визират личности, участвали допреди няколко месеца в кабинета на Иван Костов. Сугарев твърди, че Богомил Бонев се е активизирал, когато "дойде на дневен ред въпросът за приватизацията на БТК", а това би означавало унищожаване на монопола на "Мобилтел". Според него са "въздух под налягане" "приказките на Бонев", че не се бил облагодетелствал. Той припомня връзката на Бонев с Грашнов (и Чорни), както и с Кюлев още в ТСБанк - "на базата на правни консултации".
Сугарев доказва, че корупцията е особено разпространена в периода на правителството на Иван Костов (независимо от защитните пледоарии в чест на министър-председателя), но също така, че корупцията е безнаказано и допингирано явление, характерно въобще за българския криминален преход, за българската криминална революция.
Прелюбопитно е, че някои моменти от аргументацията на Сугарев във въпросното телевизионно предаване са изчезнали яко дим в толкова педантично подредените публикации на часовите вестници. Дали са убегнали от вниманието на журналистиката, или е станало преднамерено, нито ни е работата да го разследваме, нито имаме възможности за по-подобросъвестна анкета по тази въпрос!
И в."24 часа", и в. "Труд" изпускат реченото от Сугарев, че "както се говори" зад новото гражданско движение ГОДО стои "Мултигруп", а зад ВМРО - "остатъците от ВИС-2".
Другото, което се изпуска в тези публикации, е вметката на Сугарев, че навремето никой не е обърнал внимание на сигналите му за грабежа в Петричката банка, а сега нейният главен банкер Иван Китов е беглец зад граница.
И третото - много съществено - че през управлението на социалистите Жан Виденов е отказал да обслужва антинационални интереси в енергетиката: не се е съгласил газопроводната мрежа на България да бъде "разпределена" ("приватизирана") на три равностойни дяла: една трета на държавата, една трета на "Мултигруп" и една трета на "Газпром". По повод на енергетиката Сугарев добавя още, че княз Шервашидзе си е направо за затвора.
Обобщено: Сугарев изнася факти, които до голяма степен са разпространени в публичното пространство. И други, факти, по които тепърва ще става обществена дискусия. В много случаи човек остава с чувството, че Сугарев преповтаря аргументи и факти на часовите вестници. Що се отнася до защитата му на Иван Костов, той действително не е в крак с войната, която часовите издания обявиха на министър-председателя през последните месец-два. Това обаче е обяснимо. Г-н Сугарев живее в Индия, там животът се движи по-бавно, а и българската преса сигурно пристига със закъснение. И поради това е твърде възможно неговата защитна реч в прослава на Иван Костов да е плагиат от по-предишните статии, политически портрети и комюникета на часовите вестници, които тогава възторжено обявяваха, че Иван Костов е новото светило на българския живот, новият Стамболов, новият ангел-спасител, новата "звезда на пленителното щастие".
Полъгал се господинът, повярвал на родната ни журналистика, пречупила даже предишното му съмнение в сиянието Костово. Какво пък толкова, писател е Сугарев и вярва в божествения промисъл на словото... Дотук нещата са логични, поместени са в някакви обясними граници, будят колебание, но не и категорични възражения.
В пълен смут обаче редакцията на в."Нова Зора" бе хвърлена от последвалата на другия ден след публикуването на интервюто със Сугарев, авторска (почти редакционна) статия на в."Труд", подписана с имената на известните трудовци: Румяна Братованова и Тодор Токин. Те са озаглавили статията си "Кинжалите: ние пак сме тук! ", за да предупредят обществото, че зад Сугарев ни дебнат всеизвестните кинжалисти от СДС, че тези злокобни субекти, провалили не едно седесарско правителство и мероприятие, са пак сред нас, оплитат своите интриги, клевети и сплетни, своите контрадезинформаторски мрежи, коварно манипулират българския електорат, за да провалят отново правилното СДС, те подло подлагат динена кора на Иван Костов и т.н., и т.н.
Защо така реагира в."Труд" в броя си от 14 юни?
Едва ли от страх, че кинжалите идват, че ще превземат властта в СДС, а след това и в България. Едва ли и от тревога, че кинжалите са в състояние да провалят Иван Костов и правителството на СДС.
В."Труд" отлично знае, че кинжалите не са осезаема опасност за СДС-елита и за СДС-партия. Но знае също, че в дадената ситуация могат да бъдат използвани за пропагандно плашило.
В."Труд", който през последните два месеца рязко промени своя курс и от "Осанна" премина към "Разпни го" сега пък нежно обласкава особата му. Именно часовите вестници разпространиха мита за правилното СДС, водено от Софиянски и за лошото СДС, водено от Бакърджиев и проваляно от майстори на икономическите "заварки" като Божков, Бисеров или Цонев. А самият Костов, той, макар и да е "правилен", вече се е амортизирал според часовите стражи, виновен е за коруппцията или за нейното бавно разплитане, прекалено авторитарен е и мъчно може да се поправи. Затова е за предпочитане вместо да си ходи с лошо, да се самоекзекутира (естествено в политически план).
И все пак излиза, че има отделни пасажи от словата Сугареви, които никак, ама никак не са се харесали на часовата преса и на икономическите субекти, които стоят зад нея.
Кои са те?
От статията на Братованова и Токин се вижда следното: най-много в."Труд" е раздразнен, че в българската политика може да има "идеалисти-политици", които все не проумяват, че първоначалното натрупване на капитала не минава без кражба, без келепир, без "скрито-покрито". В случая ролята на идеалиста се изпълнява от кинжалите (кинжалистите) в СДС, чиято сила е в "революционната нетърпимост", а не са "куфарчетата с долари и участие в 10-12 борда". Тези "идеалисти" не могат "да бъдат обвинени в корупция" ("нито един от тях") и това дразни журналистите, защото виж ги ти, решили "свято да спазват правата линия".
Това си е чиста проба "преданност, която пари", наличие на "изобличители", много опасни, "когато властта се залюлее".
Нещо повече.
Твърде симптоматично е, че на г-жа Р. Братованова не й стигна съвместната статия с Т.Токин, а написа на 16 юни и разобличителен портрет - "Бичуващият с истини - III". В него Сугарев вече се изкарва клиничен пациент, страдащ от дълбоко психично разстройство, "оцеляващ камикадзе", който "приканя Цонев, Бакърджиев и Бисеров да си ходят" и изрича куп неподходящи за сана му съвети към Костов.
Знае се, че за да се разбере какви са интересите на господарите, винаги е полезно да се чуе какви ги мелят домашните камериерки. Явно най-новото указание е Сугарев да се изкара невменяем като "всички нормални" герои на келепира се отрекат без сантименти от него. Така кръвта от разкъсаното "тяло Сугарево" ще послужи за комка на СДС-елита, проумял най-после, че една държава се ограбва колективно и дружно далеч по-лесно, отколкото с компромати и теглене на чергата само към себе си.
А българинът, който не може да си плати сметките за парното и тока, се чуди - Защо да е порочно, ако един политик, пък бил той и син, не е корумпиран? Защо да е слабост, а не сила, ако дадени политически субекти не са участвали в трансферите на "куфарчета с долари"? Защо да е грях, ако не са били членове на "10-12 борда" поне? Какво толкова дразнещо има в това да си "изобличител" на "икономически престъпления" в една партия или в една държава?
И все пак, защо ли толкова се раздразниха двамата трудови журналисти по повод интервюто на Сугарев?
Според в."Нова зора" причините са няколко.
Преди всичко Братованова и Токин са раздразнени от опита на Едвин Сугарев да подчертае, че корупцията в елита и средния ешелон на СДС по времето на Иван Костов е част от общия ход на тоталното ограбване на българския народ през последните десет години.
Той поставя на една дъска и сини, и червеин, които са станали криминално проявени собственици, благодарение на политическите машинации, благодарение на безнаказаността и растиняковската безскрупулност.
Едно подобно твърдение не може да се хареса на хората, които управляват вече парите на България (а и нейните съдбини).
Вторият повод за раздразнение е "саможертвата" на Сугарев, за да "свети" Иван Костов. На Костов, според издалите "смъртната присъда" на министър-председателя, не бива да му се подава никакъв спасителен пояс. Особено от групата на "бившите кинжали", които не искат да проумеят, че кражбата е специфика на прехода, че тя се актуализира като социален конфликт само тогава, когато трябва да се сваля този или онзи правителствен кабинет, тази или онази политическа сила от власт. Освен това поведение като на Сугарев нанася вреда на отработената схема-сценарий: "лошият" Костов да бъде подменен в близко бъдеще от "добър" седесар, какъвто е евентуално Стефан Софиянски.
Колко време вече в."Труд" и в."24 часа" се трудят да разкрасят политическата физиономия на Стефан Софиянски за сметка на Иван Костов, а сега, пристигнал-непристигнал от Индия, Едвин Сугарев, хвърля в един и същи кюп и Бакърджиев, и Софиянски, и Бисеров, и Цонев.
Третият повод за раздразнение е онова, което Сугарев казва в интервюто си по държавната телевизия, но часовите честници го съкратиха.
Понастоящем, когато часовите вестници утвърждават клишето, че и сините, и червените са "маскари" и че единствено гражданските обединения ("Гражданското общество") от породата на ГОДО са решение на българската криза и упадък, е направо кощунствено да се говори по подобие на Сугарев, че ГОДО е политическа издънка на "Мултигруп".
Същото е положението и с ВМРО. В момент, когато настойчиво се внушава, че ВМРО ще участва самостоятелно на бъдещите парламентарни избори, че в масовото българско съзнание то символизира патриотичната идея, действително си е живо "свинство" да се утвърждава, че зад него надничат лицата на висаджиите.
Четвъртият повод за раздразнение е заради "наглостта", с която Едвин Сугарев си позволява да заяви, че Жан Виденов по един кардинално важен въпрос - този за енергетиката, - е защитил трайно националните ни интереси.
По такъв начин, независимо от всичките внушения за кръга "Орион", за "зърнената криза" и т.н. изплува приносът на личността, направила нещо добро и ценно за Отечеството.
Но това е в разрез с господстващата идеологема - за универсалния виновник Виденов, за човека, довел България до пропаст, за автора на невъобразимия финансов и икономически колапс, за водения за носа водач от провинциално коляно. Та нали и собствените му другари по партия тръбят ден и нощ едно и също - Виденов е в дъното на провала на двегодишното им управление! Той е изчадието адово, нанесло смъртоносна рана на "демократичния социализъм".
Без подобна идеологема започва да куца и "новият етап" от политиката на Георги Първанов, и свръхуспешното управление на Иван Костов, което едва през последните месеци било стъпило накриво!
Едвин Сугарев, който иначе прилича на прилежен читател на часовите вестници, се оказва в някои отношения прекалено самостоятелен, ненадеен като мислене и откровеност, лишава от адмирации и подкрепа работещи политически сценарии, разрушава политически матрици, които преданата и добре заплатена журналистика брани като матросовски рубеж!
От своя страна чрез Едвин Сугарев сегашният министър-председател се опитва да заиграе стратегически по-сложно и в по-благоприятна светлина за самия себе си. Какво по-изгодно от това един предишен яростен вътрешнопартиен опонент да се жертва като Жана Д'Арк за своя Иван Костов и да го очисти от всякакво сребролюбие, каквото враговете му напомнят непрекъснато: ту във връзка със "Сапио", ту по повод нарушеното югоембарго от съвместната фирма на съпругата му, ту по посока на "Бъдеще за България", ту по отношение на една или друга приватизационна сделка, да предположим на Булбанк.
Тези и други съображения, или да речем предположението, че вече сини и червени капиталисти работят заедно за доизяждане на народната баница (защо да не предположим, че зад приватизацията на ВЕЦ-овете стоят обединените интереси на сини и червени приватизатори (?!), не се харесват на кукловодите.
Те, а не ние, бедните слуги на похуленото слово, решават кога истината е полезна и коя именно истина. Те употребяват дори и политици-посланнници като Едвин Сугарев. Те ръководят мимиката, думите и грижите на "безкористния" екзекутор от тв-екрана: Явор Дачков. Те държат и писалките на журналисти, които излизат (според поръчката) от кожата си от раздразнение и яд.
А иначе, струва си, да се вслушаме във фактите, изложени от Едвин Сугарев, в начина по който той ги интерпретира. Да оценним, разбира се, и парадоксалните реакции на журналистиката.
Трудно се компенсира професионалното безхаберие
Драмата на нашите съотечественици, изправени пред либийски съд, продължава да предизвиква тягостно усещане.
Под различни форми продължават да се напомпват антилибийски, а оттам и антиарабски чувства в българското обществено настроение. В това вредно и недостойно за страната ни занимание се включиха едновременно действащи властници и мераклии да заемат техните места.
Неграмотните приказки на правосъдния министър Теодосий Симеонов за бели и небели страни са само част от неадекватността, с която софийската администрация реагира на случилото се.
По презумпцията на синята върхушка и пригласящите й медийни синигери на компетентността и безпристрастието на съдилищата в "белите" страни може да се вярва, докато аналогичните структури в "небелите" страни по всяка вероятност са лишени от тези качества.
Белите САЩ организираха в белия град Хага т.нар. "Съд за разследване на военните престъпления в бивша Югославия". Структура, която във всички отношения е въплъщение на беззаконието.
Самото зачеване и раждане на този "съд" бе противозаконно. Международен съд може да съществува единствено ако признаващи неговата компетентност суверенни държави му преотстъпят част от своя суверенитет чрез адекватни решения на своите законодателни органи. При въпросната структура такова нещо не е имало и няма. Тя бе учредена с решение на Съвета за сигурност, а не на Общото събрание на ООН. Не е известно българският парламент да е потвърдил със свое решение законността му.
"Съдът" е комплектуван изключително от лица с юридическо образование от САЩ, Западна Европа и някои ислямски страни. "Бялото" американско присъствие и върховенство в него е безспорно.
Тази структура не се и опитва да крие, че същинската й функция е да тероризира сръбското население в някои бивши югославски републики. Цела е то да се откаже от съпротива срещу издевателствата, на които е подложено от местни мюсюлмани и католици. Осъждат се изключително сърби за предполагаеми престъпления срещу друговерци, като обратните случаи демонстративно са сведени до минимум. Използват се процедурни правила, на които би могъл да завиди и Андрей Вишински. Достатъчно е да споменем, че този съд може да издаде присъда и на основата на "показанията" на един-единствен "свидетел", непожелал да се яви пред съда "от съображения за сигурност"!
Фарсовият характер на "съда" не само не се прикрива, а умишлено се афишира. За Теодосий Симеонов и за партийните му съмишленици такъв "съд" би бил съвсем изряден, тъй като е "бял".
А и трябва ли да ходим чак в Хага? Не е ли достатъчно да огледаме нашата си "бяла" правна система при синьо управление, за да изгубим всякакво уважение към институциите й?
Колкото до Либия, и най-върлите врагове на Кадафи са го обвинявали в какво ли не, но никога в устройването на скалъпени съдебни процеси. Противно на една доста разпространена у нас заблуда либийската съдебна система не е религиозна, основана на шериата, а светска, заимствала основните елементи на добре известното ни континентално европейско право. Ще добавя още нещо - и на шериата да бе основана, не е работа на чужденци да се произнасят по това как една суверенна държава устройва вътрешните си дела.
Българската държава, естествено, трябва да има грижата човешките права на българските граждани, където и да се намират, да бъдат съблюдавани. Истинските права, не мнимите. Трябва ли да се чудим на хаотичните реакции на софийската администрация в случая с българите пред либийски съд, след като тя проявява пълно пренебрежение към правата на българите в България?
Естествено, и либийските съдии не са застраховани от изкушението при произнасяне на своето решение да бъдат съзнателно или несъзнателно повлияни от обществените настроения сред либийците, съвсем разбираемо желаещи да се открият причинителите на заразяването на 400 деца. Когато предполагаемите виновници са чужденци, естествено е страстите да бъдат допълнително изострени. Точно в такива случаи много важен фактор за безпристрастното съдебно дирене е международният авторитет на държавата, чиито граждани са подследствените.
Нека се опитаме да погледнем България отстрани и да оценим международния й авторитет по действията на властите й. Какво ще видим?
Ще видим премиер, който със самодоволство признава, че няма правителствена програма, тъй като се ръководи от програмата на МВФ! Президент, който бърза да изпапагалства от трибуната на ООН думите на Клинтън, че суверенитет вече няма да има. Нека не даваме повече примери.
Кой ще възприеме такава страна като държава? Кой ще приеме административните й първенци за равнопоставени събеседници? Кой разговаря с куклите, вместо с кукловода?
Колкото до "външната политика" на женицата, вече известна повече като "Малката стопанка на големия гараж", тя е пълна трагедия... Още от първия си ден на министерска длъжност бъдещата ловешка героиня ясно даде да се разбере, че в нейното възприятие дипломацията се изразява изключително в популярен преразказ на някои от постановките в хартите на ООН и СДС и в разясняване пред българското простолюдие колко много ни е зауважавал светът, откакто сме направили правилния си цивилизационен избор.
Госпожата, която обвини Евгени Примаков в "нежелание или неспособност за цивилизован диалог", а ловешките си съпартийци, в не по-малка неспособност да нахранят журналистите, така и не проумя, че правенето на външна политика е нещо повече от позирането като модел на Lancome или L'Oreal.
Сега се правят трескави опити да се компенсира първоначалното недопустимо за професионалист безхаберие по случая с молби за помощ към папата, недиалогичния Примаков и египтянина Мубарак, че и към първия президент на Южноафриканската република Нелсън Мандела. Трябва да се признае, че последното все пак говори за известно разчупване на "антитоталитарните" догми. По времето, когато беше политзатворник, дамгосан като терорист, бе удостоен с Международна Димитровска награда за мир при управлението на Тодор Живков.
Съдействие на изпадналите в беда наши сънародници в Либия може да се окаже единствено без суматоха, чрез спокойно и отговорно обмислени действия и делови равноправен диалог с либийските власти. Все още не е късно това да започне да се прави.
