Нека им напомним, че надеждата това послушание да им осигури дълготрайно политическо бъдеще и материално обезпечени старини може да се окаже илюзорна.
Вдъхновението на Каин
И друг път сме се занимавали с дрънканиците и неистовите фобии на лицето Явор Дачков. И, изглежда, ще продължаваме да се занимаваме. Защото Дачков е неизтощим в своята ария на клеветата, а ние, от своя страна, никога не сме подминавали без внимание подобни обесници.
Такава ни е работата!
Подучен, както винаги, и както подобава на манипулатор в добра кондиция, Дачков тури на мушка гражданските обединения и по-специално т.нар. ГОДО. Не че всичко там е изрядно, не че нямаме възражения срещу отделни креатури и най-вече срещу Димитър Луджев, който за нас е една изфъздяла политическа фашкия и чиито предателства са притча во язицех, но да слагаш в един кюп и доказани интелектуалци, и осъществени таланти, е форма на безобразие и поръчкова подкупност.
Нямаме никакво желание да ставаме адвокати някому, но смятаме, че въпросът е принципен. Дачков подличко пита: "Как хора, които се чувстваха толкова уютно по време на живковската селяния, ще правят гражданско сдружение, може ли човек, който е бил толериран по време на селяндурския режим, изведнъж да се превърне в гражданин?"
Много лесно може да се възрази на Дачков. Ами съпругите, примерно на Костов и Соколов, не са ли били толерирани по време на "селяндурския режим" в битността си на партийни секретари? И само те да са в стройните седесарски редички!
Но Дачков е много далеч от мисълта да прави подобни паралели, за които се иска честност и гражданска доблест, каквито лицето не притежава и не желае да притежава, защото неговата същност е същността на наемен обслужвач и поплювко.
С хихикане, сякаш идващо от слугинско джамбуре, Дачков подхвърля гнуснички остроумици досежно лулата на Андрей Пантев и намеква за битовото му пристрастие "към ракийката и салатката". Това е толкова убого и принизено, че въобще не бихме се занимавали с Дачков, ако все пак той не облъчва със своите фобии целокупната българска общественост в едно добре ситуирано телевизионно време.
Ако Дачков е наистина хуманитарист, за какъвто се сили да мине, при всичките си пристрастия все пак той би бил длъжен да отдаде дължимото на проф. Пантев и да се съобрази с очевидния факт, че той е автор на стойностни и впечатляващи с ерудицията си монографии и трудове. А той го свежда до нивото на пиянде, глаголстващо "сред обърнати чаши".
Тук въпросът не е до Пантев, срещу когото и ние можем да имаме и сме имали своите възражения за неговите граждански позиции и политически слаломи, а за това, че така или иначе се прицелва въобще българската интелигенция, като й се придават карикатурни, позорящи черти. И в това отношение Дачков е пряк говорител на неистовата и парвенюшка Костова ненавист към интелигенцията.
Каквото Костов не доизказва, Дачков го казва, и то с глума и юдене. И си получава съответните сребърници. Като бивш семинарист той най-добре би трябвало да знае, че техният емблематичен брой е тридесет.
И Вежди Рашидов е набъркан в кюпа. И той е обявен за продукт на "Живковата селяния". Въпреки че не споделяме политическите възгледи на художника, а и съвсем не приемаме възхитата му от османо-имперска Турция, трябва да осветлим Дачкова, че Вежди си имаше в известен период от време проблеми с режима. Но не за това е реч, а за това, че Дачков всячески се стреми да внуши, че Вежди, а и много други като него, е било възможно да се реализират, защото са попаднали в инкубатора на "Живковата селяния".
Излишно е да се доказва, че Вежди Рашидов е художник от класа, при това с международно признание. По този въпрос няма да влизаме в полемика с Дачков. Но ще кажем, че усилията му, насочени по посока на принизяването и охулването на българската интелигенция и нейните постижения, са усилия не само на духовен скопец, но и на платен агент на глобализма.
А за глобалиста няма нищо по-ненавистно от националната култура, от националната легитимност и идентичност.
Затова е и граченето от телевизионния клон.
Затова е и разпенената ненавист към "селянията", към "селяндурството". Това са емблематични за Дачков думи и те определят ненавистта му към всичко, което е почвено, което е българско, от което навява на род, родина, Отечество.
Но и самият Дачков е емблематичен образ на българомразието. Той е сред онзи сонм от нечестивци, които искат да влязат в светая светих на българския дух и да извършат над него своето обредно поругание.
Но това е невъзможно. И може би съзнаващ своето безсилие, своето обречено безсилие, Дачков, подобно на гробищен гарван - грачи. При първия звън на благовестна камбана обаче проклетата птица пада като камък, поразена от собственото си бесовство.
Но какво по-страшно падение от падението да си вадиш хляба с отцеругателство. Да нямаш божество, а твоето вдъхновение да е вдъхновението на Каин!
Бедни, бедни, убоги Дачков. Ти никога няма да имаш утехата да стигнеш своя Гредетин.
Такава милост ти се отказва!
Външно се заплете в арабските мрежи
За съжаление българската дипломация още веднъж показа, че напомня на войник от представителна част - става само за паради и церемониали. Но ако не дай Боже, трябва да се употреби по истинско предназначение, си е просто жива мишена за противника.
Докато Надка трябваше просто да прави добро впечатление на дъртите мераклии от европейските дипломатически ведомства и да чете написаните в Държавния департамент факсове, всичко изглеждаше горе-долу нормално. Но първата екстремална ситуация, когато трябваше да се прави нещо, а не да се имитира дейност, каквато бе косовската криза миналата година, показа пълната несъстоятелност на днешното ни Външно.
Така стана и с очертаващата се нова криза - либийската, която е на път да се превърне в криза в отношенията ни с арабския свят като цяло.
Не говорим за дългото мълчание на дипломацията ни по въпроса със задържаните наши медици в Либия. Нито за това, че никой дори не знаеше какви са принципите на правораздаването в Джамахирията. Да не говорим за чисто българския хаос в организацията на защитата, страдаща от още един чисто българският синдром - този на завистта и съперничеството. Обществеността и досега не е наясно кой точно е нашият адвокат в Триполи - Христо Данов или Владимир Шейтанов. И каква точно е ролята на либийския защитник Осман Бизанти.
Но това е видимата страна на нещата. Другата, за която медиите не смеят да говорят, е, че днес берем плодовете на десетгодишното съзнателно рушене на отношенията ни с арабския свят, който независимо от културно-религиозните различия, е много по-надежден пазар и източник на кредитите за гаснещата ни икономика, отколкото квотите и подаянията на Страсбург и Брюксел.
Тъкмо бяха преодолени някои негативи (всъщност не особено сериозни) в българо-арабските отношения от времето на възродителния процес, и демокрацията започна своето пъклено дело. Злополучният Хаджи Филип изправи на нокти арабите с посещението си на Голанските баири, където (нали си пада по Мойсей!) обяви, че няма да продаваме оръжия в Близкия изток! А после, в битността си на представител на България в ООН, винаги гласуваше по въпросите на Близкоизточната криза в интерес не на България, а на Израел... А самият Израел направи всичко възможно, за да създаде свое мощно лоби в София, което да ни изпокара окончателно с арабите и да загубим своите пазари там. Продажбата на "Балкан" на "Зееви груп" е най-красноречивият пример. Впрочем самата история със СПИН- драмата в Либия понамирисва на активно мероприятие на една прочута близкоизточна служба, според вещи наблюдатели.
Така че да не се чудим, защо на нас в този район на света гледат като на израелски мекерета, и защо дори египетският президент Мубарак не иска да приеме Михайлова. И че арабските дипломати в София подкрепят дори нотите Либия относно демонстрациите на "хъшовете" пред нейното посолство.
Впрочем по този въпрос сме съгласни и с правителството, а най-вече с колежката Виза Недялкова - протестни бдения и митинги трябва да се правят пред Външно, а не пред либийската легация.
Протести до дупка, пардон, до оставка и на Надето, и всичките й заместници, съветници и пишман-експерти по Ориента. Защото лошото тепърва предстои.
До всички честни хора!
За втори път публикуваме писмото на 400 български интелектуалци от Граждански комитет "Европа". Публикуваме и предизвиканото от него "Обръщение-протест" на друга група интелектуалци (организациите, които са го подписали, няма да коментираме), за да може всеки непредубеден читател да направи сравнение в твърденията и аргументите на едните и на другите.
Позицията на в. "Нова Зора" по повдигнатия в Писмото проблем и последвалата пропагандна шумотовица бе изразена в бр. 21 от 23 март т.г. с редакционната статия "Да спрем нашествието на родоотстъпниците"; в бр. 23 от 6 юни в статията "Тържество на колективната подлост", както и в настоящия брой на стр.1 и 2 със статията "Мащабна акция на лъжата срещу истината".
"Нова Зора" се обръща към всички български граждани и институции, които имат аргументирана позиция по повдигнатия проблем - за "безпрецедентната етнодемографска и етнокултурна трансформация" и "ориентализация на България", да ни пишат на адреса на редакцията. Изразяваме готовност да публикуваме и лични мнения (до 30 машинописни реда) по повод двете становища.
Едновременно с това призоваваме колегите журналисти, на които сигурно ще им бъде наредено да продължат пропагандната кампания, в интерес на обективността добросъвестно да публикуват или изчетат по радиото или пред телевизионните камери пълния текст на писмото "Да спрем обезбългаряването", преди да го коментират, както повеляват принципите на професионалната етика.
"Нова Зора" остава на позициите на обективността, на загрижеността за съдбата и бъдещето на Отечеството. Ние заявяваме, че всяка манипулация, всяко изкривяване на смисъла на публикуваните текстове обслужва единствено антибългарски цели и конюнктурни политически поръчки.
И още - "Нова Зора" е възприемала българските граждани единствено в категориите родолюбци или родоотстъпници, не сме ги делили на мнозинство и малцинство. Нашата мярка винаги е била доброто, сторено за Отечеството.
България над всичко!
ДА СПРЕМ ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО!
Ние, група български граждани и интелектуалци, изразяваме голямата си тревога от постоянно ескалиращата тенденция на тотално комплексно обезбългаряване на нашия народ.
Такава бърза и негативна промяна в етнодемографския и етнокултурния облик на един европейски народ, дал името, историята и културата на България, няма аналог в съвременната европейска държавна практика. Мащабът, дълбочината и скоростта на този процес са безпрецедентни в най-новата история на България и напоследък придобиват извънреден характер. Бурната и неконтролируема ориенталска инвазия заличава с всеки изминал ден най-ценното, което притежава българският народ - европейската идентичност.
От особено важно значение е, че фактическата деевропеизация на нашия народ се извършва против европейските цивилизационни стандарти. Този извод, макар и в противоречие с официалните декларации, се потвърждава от реалните житейски факти и тенденции, при това - категорично.
Специално трябва да се подчертае, че гражданската позиция, изразена в това Открито писмо, по никакъв начин не е насочена срещу законните граждански права и интереси на етническите малцинства в България.
В същото време е налице остра обществена необходимост да бъде казана цялата истина на българския народ. Истината за извършваната днес безпрецедентна етнодемографска и етнокултурна трансформация, която е във вреда единствено на българския етнос. И то независимо дали тези истини се харесват или не на някои среди.
Параметрите на тази подчертано неевропейска трансформация не са известни както на българския народ, така и на основните европейски институции. Впрочем, цялата проблематика, отнасяща се до високоскоростното обезбългаряване на българския народ, се оказа тема табу за публичното пространство. При това не просто табу, а табу N 1. Сега изграждащото се гражданско общество у нас трябва да си отговори на един основен въпрос: "Кой и защо налага това табу?"
Мащабно изследване на БАН от април м.г. показва драстични разлики с официалните данни на Националния статистически институт за броя на населението по етнически групи. Достоверността на това изследване е гарантирана, защото данните за населението по етнически групи са събирани по техния фактически брой в отделните населени места, а не по принципа на самоопределението. След корекциите за периода 1992-1999 г. данните са коректно съпоставими и потресаващи.
Оказва се, че всички демографски параметри: раждаемост, смъртност, възрастова структура, са силно негативни само за българското население, което е под ударите на жесток демографски колапс, докато основните етнически малцинства у нас, особено циганите, бележат демографски взрив.
Раждаемостта на циганите в България е над 3-пъти по-висока от тази на българите, а числеността им е 3,5-4 пъти по-голяма от обявеното от НСИ, т.е. тяхната численост сега надхвърля 1 000 000 души. Поради липса на всякакви европейски цивилизационни ограничения у нас, при тях тепърва ще има още по-драстично развъртане на демографската спирала.
Подобни, макар и по-ниски, са демографските параметри на турското малцинство в България.
За изключително кратък исторически срок - няколко десетилетия, българите могат да станат малцинство в собствената си страна. А в дългосрочен план почти да изчезнат, като част от тях емигрират, а останалите бъдат асимилирани от ориенталските етноси. Това е непоносимата и жестока цена, която е принуден да плаща българският народ поради липсата на отговорно държавно стратегическо управление.
Типичен пример за бърза смяна на етническия облик на българските селища е този в с. Кесарево, област Велико Търново. Само за 20-30 г. това богато, многолюдно и типично българско село бе изцяло циганизирано. Подобна е съдбата на стотици селища в България, в стотици други това предстои да стане буквално в следващите няколко години. Формирани са и се формират цели региони с преобладаващо циганско население.
Примерът с Косово е достатъчно близък и красноречив. В началото на ХХ в. албанското население в тази сръбска област е било по-малобройно от сръбското. В края на същия този век албанският етнос е едноличен собственик на същата територия с над 95 % от жителите.
Предвид гореизложените данни няма никакво съмнение, че в България протича интензивен процес на "косовизация", при това в национален мащаб.
На фона на ясно очертаната дебългаризация на страната, предложението на експерти от НСИ при следващото преброяване през 2001 г. да отпадне графата "етническа принадлежност", е скандално, безотговорно и... дълбоко симптоматично. Така у нас няма да се знае кой кой е. Ако това предложение се реализира, ще бъде даден още един много мощен тласък на пагубната тенденция за пълното обезличаване на българския народ.
В пълен синхрон с физическото обезбългаряване на България се развива втората основна компонента на практическата деевропеизация у нас - духовното обезличаване. На цял един народ - българския, бе отнета собствената му европейска интонационна среда - също факт от извънреден характер и без аналог в практиката на европейските народи.
В културното пространство на България за много кратко време бяха въведени множество небългарски и неевропейски елементи. Все по-агресивни стават опитите чалгата и кючекът да се представят за български фолклор. В това отношение съществен принос имат някои частни печатни и електронни медии.
Апологетите на ориенталския модел, съставляващи най-мощното лоби в България, успяха да промият съзнанието на големи групи етнически българи.
Повсеместно и уж спонтанно се строят и оборудват зали за игра на кючек под благозвучното име фолкдискотеки. Така най-брутално беше посегнато върху съзнанието на най-уязвимата група българи - младите хора. Върху европейското им светоусещане се нанасят огромни поражения, често непоправими. В не по-леко положение са и всички останали хора в България, които имат европейска ценностна ориентация. Почти всички обществени пространства у нас са чалгизирани, което никак не е случайно.
За огромно съжаление, чалгизацията, това небългарско и неевропейско явление, постепенно отделя България от Европа с една нова Берлинска стена, много по-страшна от тази, която беше съборена в Германия преди 10 години. Тази реално съществуваща стена предопределя прословутия "цивилизационен избор", който обаче не е европейският!
Това не е суверенният избор на мнозинството от българския народ. Това е изборът на апологетите на ориенталския модел в България.
Известният случай с погрома над българчета-първокласници от циганските им връстници в ямболско училище е един от многото, който показва пълната несъвместимост и неравнопоставеност на хора с различна ценностна ориентация у нас.
Европейската култура е толерантна и ненатрапчива, затова се нуждае от специални защитни механизми. При нашите условия потърпевшите са винаги хора с европейско светоусещане. Резултатът - противоестествена духовна асимилация и ориентализация на големи групи етнически българи, особено в провинцията.
За циганското население, срещу никакви насрещни задължения, постепенно и тихомълком беше въведена разширена система от всякакви социални привилегии: от непроверяването им за билети в градския транспорт, масовото самонастаняване в пустеещи частни жилища или безплатно настаняване в държавния оборотен фонд; никакви или символични такси за ток, отопление, вода; безплатни детски градини; огромен за мащабите на България брой социални домове; постоянен, неограничен, често незаконосъобразен достъп до всички социални фондове; "абонамент" за всички видове хуманитарни канали, голяма част от които са недостъпни за социалнослабите българи; до "правото" на несанкционирани кражби и специално тълкуване и прилагане на законите.
Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност.
Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България.
Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.
Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа.
Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец.
Псевдоправозащитниците, като тези от проект "Права на човека", внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки.
Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система.
В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския:
Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!?
Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното оплячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет.
Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени.
На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.
Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас?
Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас?
Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?
Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етнодемографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос.
Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз.
Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.
Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет?
Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но за това е необходима политическа воля, която в момента липсва.
Настъпващата цивилизационна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест.
Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България.
Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България.
Следват имената и подписите на още 334 души от списъка, който продължава да се попълва.
Обръщение-протест
Ние, долуподписаните български граждани, изразяваме своята загриженост от зачестилите напоследък прояви на краен национализъм и расизъм в един кризисен за България период от нейното демократично развитие. Само през последните два месеца средствата за масова информация съобщиха за подобни инициативи на частни лица и организации: през февруари в бургаския квартал "Меден рудник" започнаха протести на местни жители срещу нежеланието на общината да отговори на подписката им, като изгони от квартала местните роми; през март в плевенското село Мечка започнаха протестни акции с искане за изселване на ромите; осквернени са столични къщи с антитурски и антисемитски надписи; роми станаха жертва на расистки мотивирани нападения на "бръснати глави"; в национални печатни издания (вестниците "Монитор" и "Зора") и в някои регионални бяха публикувани материали, които са израз на краен антиромски расизъм; много от централните всекидневници рутинно публикуват етническата принадлежност на извършителите на престъпления, когато те са роми, без това да е свързано по какъвто и да било начин с характера на престъплението.
Кулминация на расистките писания бе публикуваното във вестник "Зора" от 2 май отворено писмо на Граждански инициативен комитет "Европа". С него по един познат от не много далечното минало начин се изразява тревога от това, че "раждаемостта на циганите е над три пъти по-висока от тази на българите" и че техният реален брой се скрива от обществеността. Там българските роми се обявиха за заплаха за сигурността и културата на българския народ. Внушава се страх от "косовизация" на България, от демографска и културна експанзия на един етнос, който е обявен от авторите на писмото за престъпен, нецивилизован, нетолерантен и лишен от самоконтрол. Противно на фактите, пошлите образци на българската фолк-музика са приписани изцяло на ромите, а нейното разпространение е обвързано с тяхното прекомерно, според авторите, размножаване и господство. Българската държава е обвинена в опити за укриване на реалния брой на ромите, в толериране на тяхната демографска експанзия чрез системата на социално осигуряване и "привилегии", както и чрез затваряне на очите пред ромската престъпност. Тя е призована "стратегически" да се погрижи ромите да раждат по-малко деца и да вземе мерки за ограничаване на тяхното културно влияние.
Трудно е да се каже с какво отвореното писмо на Граждански инициативен комитет "Европа" се различава от подобен род писания на идеолозите на нацизма. И там, и тук се казва - те са много и стават все повече, крият своя истински брой, развращават културно народа и са чужди на "нашата" култура. И тогава, и сега властите се държат отговорни за тяхната демографска и културна експанзия. Знаем как завърши всичко това тогава.
Какво ще стане сега? Българската история показва, че подобен род ксенофобски нагласи са получавали периодично израз в обществото, особено в кризисни за България времена. Тя обаче също така сочи, че българският народ и българската интелигенция винаги са намирали в себе си сили да ги преодолеят и заклеймят. Убедени сме, че на расизма трябва да се противостои.
Свободното слово бе едно от най-големите завоевания на българското общество. Ние не искаме то да бъде ограничено, дори когато сее предразсъдъци и омраза. Ние обаче се обръщаме към българските граждани от всички етнически и религиозни групи, както и към държавните институции: да кажем "не" на предразсъдъците и на расизма; да отговорим на словото на омраза със слово на толерантността; да утвърдим и етническото, културното и религиозното богатство на нашата страна; да направим от България истински модерна европейска страна.
Протестът на тези емблематична за културата ни личности е подкрепен и от следните граждански организации:
Обединен ромски съюз, Конфедерация на ромите, проект Права на човека, Организация на евреите в България "Шалом", Общокултурна просветна организация на арменците "Ереван", Обществен съвет на етническите малцинства в България, Български хелзинкски комитет.
Жилави тръни - трудни за изкореняването
Не минава седмица, без да разберем, че още някой от управниците е крал. Не в смисъл да е монарх, а в другото значение на думата, по-прозаичното и лишено от достолепие. Същевременно ставаме свидетели на любопитно явление. Редуващите се разобличения, противно на всякаква традиционна логика, не подтикват управниците към внасяне на умереност или поне благоприличие и дискретност в новите кражби - не сме наивници, за да очакваме прекратяването им, - а сякаш ги настървяват да крадат още по-нагло, и най-вече - още по-показно.
Неволно си спомняме за пловдивския гръцки владика, разочаровал някога младия Любен Каравелов с поведението си. Младежът си представял пастирите с подобен сан като ангелски същества и бил шокиран, когато станал свидетел на ежедневното шоу на светиня му пред пловдивчани. Седи си владиката на чардак с обзор към чаршията - нещо като ранна идея за естрада, - а около него се въртят полукокони-полууруспии и го чешат по краката, за да му доставят удоволствие.
И днес виждаме същото: седи си правилен партиец с доказано добър апетит в премиерско, министерско или депутатско кресло на всеобщо обозрение, а около него се въртят полупрокурори, полусъдии и полужурналисти и го чешат по авторитета, за да му доставят още по-голямо удоволствие.
Очевидно някогашните гръцки владици и съвременните български управници са привърженици на друга, не така традиционна логика. Каквато и да е, при всички случаи предполага усещане за безнаказаност.
Това усещане едва ли е резултат на лекомислие и няма как да не е основано върху сериозни причини. Нека се опитаме да изясним основните от тях.
Вероятно първата са огромните и невиждани в най-новата българска история мащаби на корупцията. Тя не е просто широко разпространена, а направо повсеместна. Просмукала е социалната тъкан кажи-речи изцяло. Няма социална група, взета по какъвто и да е признак - политически, партиен, професионален, та даже и възрастов, - която да не е засегната от нея. Изчегъртването на корупционната гнилост до дъно по този начин става практически невъзможно: страната ни би се видяла принудена така, както САЩ и Германия внасят програмисти, да си внесе легиони от прокурори, съдии и тъмничари, за да се справят със задача, достойна за Херкулес.
Днес съвсем обяснимо наблюдаваме изключително сини престъпления - на власт е тази разцветка, - но е невъзможно да забравим, че преди десетина години тон за хайдушка песен даде именно Андрей Луканов. Негова е и заслугата да отгледа в парник "дясната" част от корумпираната вечно властваща прослойка, за да покрие целия политически спектър и така да й гарантира приемственост при неизбежните редувания в управлението. За нещастие на българите, този му опит се оказа не по-малко успешен от натрапването на плана "Ран-Ът" на България. Ранните крехки сини орхидеи бързо мутираха и днес са сини магарешки тръни, жилави и трудни за изкореняване.
НА ВТОРО МЯСТО, усещането за безнаказаност се поддържа и от негласната, но явно съществуваща договореност между върхушките на основните партии да не си изкарват на показ кирливите ризи. Взаимните "разобличения" така и никога не достигат критичната маса, способна да придвижи казусите от вестникарските страници към съдебните протоколи.
Последно по място, но съвсем не по значение, е мястото, което корумпирането на източноевропейските и въобще третосвятски управници заема в механизма на Запада за поддържане на контрол над тях. Корумпирането ги прави зависими, податливи на шантаж и следователно на послушание и заради това се поощрява.
На пръв поглед това твърдение може и да изглежда странно. Нали политиците и медиите на същия този Запад непрестанно разобличават източноевропейската корупция, като дори използват видимо железен довод - пропъждала чуждестранните инвеститори?
А прави ли Западът нещо реално, за да ни помогне да се отървем от това зло, уж вредно и за самия него? Да видим реалностите.
Навремето Западът опищя орталъка с информация за милиардите долари, превърнати в банкови влогове, недвижимости и ценни книжа върху собствената му територия от различни третосвятски диктатори: Мобуту, Сухарто, Хайле Селасие, малкия Дювалие и кой ли още не. Самите западни източници оценяват сумата, изнесена за десет години незаконно от Русия, на около 350 и 550 милиарда долара.
При това положение би изглеждало естествено да се очаква, че принципният и нравствен Запад ще мобилизира, ако ще и до краен предел, своите полицейски и финансови служби, за да захранят независимите му съдилища с информацията, необходима за връщането на крадените пари на законните им собственици, съответните народи.
Естествено, не виждаме и следа от подобно нещо. Съдебни процеси в този смисъл, когато въобще се предприемат, се точат с години и дори десетилетия и така или иначе досега нито един краден долар не е върнат в Третия свят или Източна Европа. Сравнително свежата шумотевица около кражбите на Елцин и Семейството му също започна да отслабва. Показателен между другото е и подборът на кадрите, с които Западът уж разнищва казусите с мръсните източноевропейски и третосвятски пари. В Елциновия случай главно действащо или по-скоро бездействащо лице бе швейцарската прокурорка Карла дел Понте, която малко по-късно получи висока длъжност в т.нар. съд за разследване на военните престъпления в Югославия, учреден от Вашингтон.
Включването на откраднатите и изнесени средства в потока от пари, които работят за западната икономика, също не е за пренебрегване при създаването на нов колониален механизъм.
Накратко, управниците ни имат предостатъчно основания да продължават да крадат спокойно. И да изпитват удоволствие от почесванията.
Мащабна акция на лъжата срещу истината
Писмото на 400-те български интелектуалци "Да спрем обезбългаряването! " събуди интерес, предизвика разбиране и одобрение у хиляди наши читатели, които се тревожат за настоящето и бъдещето на България. За съжаление то предизвика и вълна от негативни и злостни реакции в редица средства за масово осведомяване. Сякаш като по команда бяха впрегнати елитните кадри на чуждестранните медии "Свободна Европа" и "Дойче веле", преднамерено беше създадена атмосфера на неприязън спрямо доводите, застъпени в писмото, без то дори да бъде прочетено на техните слушатели, както се полага, и тогава да бъде коментирано.
Основната идеологема, която се внедрява в общественото съзнание, е, че това писмо се явява израз на "краен национализъм и расизъм", на "ксенофобски нагласи", на внушения, които произхождат от "писания на идеолозите на нацизма". Съзнателно се клеветят вестниците "Монитор", "Нова Зора" и др., като пропагандатори на "краен антиромски расизъм".
С две думи, без капка срам, истината се обръща в лъжа, а измислиците се представят за истина.
В. "Нова Зора" в отговор на подобни клевети - насочени срещу хуманните и жизнени интереси на българското общество, - даде категоричен отговор в броя си от 23 май с обширната и задълбочена статия "Да спрем нашествието на родоотстъпниците".
В."Нова Зора" потвърди своето становище, че е дълбоко обезпокоен от факта на прикриване на статистически данни, свързани с нарушени демографски съотношения, с опасността от демографски сривове, за което българинът има право да бъде информиран, да не бъде лъган и приспиван. Посочено беше също, че един непреднамерен поглед към текста на Писмото свидетелства за тревогата, а не за някакво си абсолютно измислено и очевидно провокационно приписвано ни расистко отношение към циганския етнос; че не е нормален процес онова, посочено от демографите биологическо възпроизводство, което се базира върху поголовното обедняване на циганите, върху тяхното затваряне в гетата на крайната нищета и първобитно оскотяване, върху масовото им лишаване от елементарните възможности за оцеляване, труд, образование и здравно осигуряване.
Писмото има хуманен и общочовешки характер и в него никой не призовава за расистки изстъпления, а напротив, за включването на циганите в модерните цивилизационни процеси на основание конституционните права, задължения и отговорности на българските граждани. "Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа" ("апологетите на ориенталския модел за България").
Ако по нещо се опонира на съвременните реалности, то е, че се нарушават стабилни принципи между отговорности и привилегии на българските граждани, че в немалко случаи компетентните органи остават равнодушни пред повишената престъпност и битовата некоректност на големи части от ромското население. "Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектуване на правата с реалните конституционни задължения" - това е другият акцент в Писмото на интелектуалците от Гражданския инициативен комитет "Европа".
В редакционната статия - "Да спрем нашествието на родоотстъпниците" се набляга и на още нещо: констатациите на авторите на Писмото не са "насочени срещу циганите и тяхното достойно място в българския национален живот", а срещу оварваряването на живота на циганите, вкарани в "социални душегубки". В."Нова Зора" подчертава необходимостта циганите да бъдат истински приобщени към цивилизацията, давайки примери с тяхното положение по времето на Тодор Живков. Тогава те се развиваха сред поносими и стимулиращи жизнени условия; издигнаха слой от интелигенция, изповядваща обич към ценностите на българската история и манталитет; трудеха се в кооперативите и заводите; бяха в далеч по-малка степен подвластни на низки инстинкти и престъпността.
В редакционната статия е написано буква по буква онова, което никак не се харесва на организаторите на хайката: "Но тогава започва оздравителен процес, подходяща адаптация и цивилизация на циганите, тогава се реализираха и действителните принципи на хуманизма, който няма нищо общо с политиката на новите вестоносци на глобализма, на социалната и етническа дискриминация. Политика, която обезчовечава съществуването на циганите, смъква ги до най-варварско равнище на развитието, превръща ги единствено в приплоди за размножаване, в инструменти за възпроизвеждане на млади хора без перспективи и бъдеще."
И на още нещо в."Нова Зора" поставя ударение в редакционната си статия: С поместването на Писмото на 400-те интелектуалци вестникът остава верен не само на върховния си принцип да отстоява свободата на словото, но и изразява съгласие с главните изводи в Писмото. А иначе авторите на Писмото имат основание по частните въпроси да наблягат на едно или друго свое виждане за процеси, които най-малко се нуждаят от клиширани отговори.
След написването на редакционната статия "Да спрем нашествието на родоотстъпниците" на нас ни се струваше, че не е необходимо повече да участваме в преднамерената полемика. Още повече че зад нея стои, както сме убедени, вещият диригент и режисьор на същите антибългарски сили, които не от днес работят за зачеркване на конституционния текст, съгласно който България е "унитарна държава", а не, както много им се иска на някои, да бъде многоетническа държава. Пък и надявахме се, че опонентите ни - така си мислехме с нашата българска доверчивост, - ще бъдат принудени да съгласуват своите изказвания вече и с редакционната статия, и с програмните моменти, заложени в нея.
Но какво беше учудването ни, когато разбрахме, че "хайката за вълци" не само не стихва, но се и разраства. За организаторите на тази "хайка" са важни не аргументите, не логиката на събитията, не и изложените възгледи, а единствено подготовката на крупната провокация, заключаваща се в раздухването на междуетническа враждебност, в която циганите се използват за "горивен материал". Тя обслужва единствено целите и задачите на професионалните антибългарски провокатори и цели истеризирането на страсти по националния въпрос.
И не на последно място, тази крупна провокация цели подготовката на покушения срещу български организации и вестници, които все още се осмеляват да изказват съмнение относно безцеремонното настъпление на глобализма и неговата политическа и социална философия.
В началото възнамерявахме да напишем обстоен отговор на вече известното "Обръщение-протест", подписано от няколко интелектуалци и подкрепено от организации на етническите общности у нас (публикувано във в."Култура", бр.21 от 2 юни т.г.). Нашата позиция, общо взето, беше такава: дори и хора с несъмнен принос в днешната ни култура, каквито са част от подписалите "Обръщението-протест", нямат осветено свише право да лепят етикети, да говорят за разрастване на расизма, на ксенофобия и нацистка идеология в днешна България без аргументи, без прецизна документация. Просто защото в тези твърдения няма нищо вярно, просто защото те са една злостна лъжа, просто защото са фикция на развинтени мозъци, или поръчка от централи, на които съществуването на унитарна, независима и суверенна България отдавна се зловиди. Господата-интелектуалци пишат за случаите в село Мечка и в квартал "Меден рудник" в Бургас, а нищо не споменават относно поводите за тези инциденти.
Не без умисъл те създават изкривената представа за масови прояви на антисемитизъм и антитурски настроения, за масово насаждане на плитика срещу циганите като биологическо съществуване.
По такъв начин господата интелектуалци обслужват удобната казионна теза, че Балканите са земетръсна зона на етнически противопоставяния, които могат да бъдат коригирани единствено чрез пряка намеса на великите сили, начело със САЩ; спомагат за оклеветяване на българите като ксенофоби.
Всъщност в."Нова Зора" възнамеряваше да зададе няколко въпроса на господата:
- Участвали ли са досега в подписка, която да протестира срещу невиждания и непоносим социален геноцид на циганите?
- Участвали ли са те досега в подписка, която да протестира срещу масовото обедняване и унищожение на българското население, срещу средновековния битов терор по селата?
Участвали ли са те досега в подписка, която да протестира срещу възстановяването на тоталитарния модел и отнемането на независимостта на съдебната власт?
- Участвали ли са те досега в подписка, която да протестира срещу свалянето на парламентарни мнозинства и законно избрани български правителства чрез насилие и преврати?
- Участвали ли са те досега в подписка, в която се протестира срещу рязкото намаляване на Българската армия, срещу унищожението на българската култура, музика и образование, срещу унищожаването на военнопромишления комплекс, срещу наложения ограничен суверенитет на България?
Ако се направи дори и елементарна справка, ще се види, че господата никога не са участвали в подобни обръщения-протести, те никога не са ставали автори на Обръщения в защита на отечеството, в защита на националните интереси. Нещо повече, не е тайна, че една част от подписалите "Обръщението-протест" са с безспорен и красноречив принос тъкмо в борбата срещу националните, културните и етническите интереси на България. Друга част от подписалите вероятно имат исторически основания да бъдат свръхчувствителни по повод етническата защитеност (макар че никой не може да бъде амнистиран пред съда на човешкия морал, когато подписва откровени клевети). Трета част от подписалите са хора, заставали всякога на страната на победителя: в егоистичния си нагон да бъдат признати и от сега властващите за "национално достояние", те са готови да подпишат всеки манифест на негодник, ако това им осигурява привилегии в зелено. Довчера - дворцови шутове на Тодор Живков, сега кипят от гордост, че са лакеи в яслите на международния спекулант Джордж Сорос.
Опасен момент в публикацията на гореспоменатото "Обръщение-протест" е, че твърде много напомня началните месеци на 1990 г., когато тиражирано и запланувано се появяваха всеки ден интервюта по възродителния процес с български интелектуалци. Тогава техните изказвания - също с етнически привкус - послужиха за параван в ликвидацията на една социална система и подмяната й с друга. Новите изказвания днес, отново на национална тема - са с качествено променен контекст: тези изказвания трябва да докажат, че славянска и православна България вече е заразена - и то сериозно, от расизъм и ксенофобия, че "световните миролюбци" ще трябва да "помогнат" на официална България, за да бъде изтребена "чумата на национализма". Парадоксално е, че не виждат, или не искат да видят, как идеологията на глобализма и на американския хегемонизъм реализира собствените си цели именно чрез тяхното усърдие на интелектуалци с уж леви или уж десни разбирания.
Що се отнася до вестника, публикувал "Обръщението-протест", положението е кристално ясно: в."Култура" още от края на 1989 г. се изяви като културно-информационен миниорган на най-агресивните кръгове на перестроечната буржоазия, на номенклатурата, осигурила и режисирала цялостната дестабилизация на България. В."Култура" е последователен противник на националния облик и спецификата на българската култура, на нейните традиции, свързани с живота на народа и неговите борби. Ако останалият печат подхранва субпродуктите на масовата култура, на в. "Култура" е възложено да работи за елитарна култура, за култура на привилегированото малцинство, за култура на снобите и на българомразците. Вестникът е с предназначение да привлича за каузата на "Отворено общество" контингента на университетската младеж и преподавателите, да утвърждава всяко откъсване и детрониране на националното културно и историческо наследство.
Ето защо "Обръщението-протест" (по идеологическата схема на вестника) се подписва от творци, които по презумпция не би трябвало да мислят опростено и директно, които непременно ще обвият грубите квалификации на провокацията в станиола на своята "грижа за свобода на словото" и ще възмечтаят "интелектуалците да отговорят на словото на омразата със слово на толерантността". А то от своя страна щяло да помогне в крайна сметка "да утвърдим етническото, културното и религиозното богатство на нашата страна".
Как го беше написал Вапцаров: "Един размазан Джон целува страстно Грета".
Ако "Обръщението-протест" в отделни свои пасажи успява да ни обвие с дима на среднощни сънища, да ни потопи в унеса на спиритически сеанси, да ни напомни коварни сирени, които прелъстяват вечния пътник Одисей, то предаването "Романо дуняс" (предаване за ромите по телевизия "7 дни") далеч по-категорично и безцеремонно откроява профила на манипулацията. И то не толкова заради водещите на предаването, които са цигани. В края на краищата животът сега е толкова жесток, че човек може да се продаде и за паница леща, камо ли за Джон-Паница леща; не и заради дубъла, който се прави на "Обръщението-протест" с всичките ефекти на милозливата мелодрама. Не дори и заради намесата на режисьора на предаването Николай Кисьов (бивш депутат от Бизнесблока на Жорж Ганчев, преминал към екипа на етническия безпаметник Желю Желев), който оповести, че Писмото, отпечатано в "Нова Зора", имало един-единствен автор и това бил Николай Хайтов. Висококултурната говорна техника на режисьора достигна неочаквани висоти: определи живия класик на българската литература като "главен лесничей на страната"!!! Каква мерзост, каква слузеста гнус от демонстрирано рабско безгръбначие. Но да продължим.
Профилът на манипулацията се откроява заради други два фактора, формирали съдържанието на "Романо дуняс". На първо място, участието на спечелилия си име на отколешен хулител и професионален поругател на всяка изява и защита на националната ни идентичност - Михаил Иванов, довчерашен съкровен съветник на президента Желю Желев по етническите въпроси, а сега нает (вероятно срещу тлъсто заплащане) за водач и наместник на Програма "Общество "Роми". Та този господин, който вече 10 години систематично работи срещу България, изплете в предаването цяла мрежа от шантажи. Най-накрая заплаши министър Александър Праматарски, че не подпомагал еди кое си циганско мероприятие. След това даде строги наставления на президента Петър Стоянов, който бил задължен да вземе отношение по повод двете писма. Преведено на български, това означава, че Михаил Иванов настоява от името на чуждестранните си повелители за санкции на високо държавно равнище по отношение на в."Нова Зора" и вестник "Монитор", настоява за санкции към интелектуалците, подписали "Да спрем обезбългаряването". По такъв начин се изисква лъжата, че българските патриоти са расисти, че расизмът и ксенофобията са масово разпространени, - да бъде повторена и осветена и от самия президент на Р България.
Но най-интересно е, че това общество, че тази Програма "Рома", ръководена от Михаил Иванов, се афишира като формация на "Отворено общество". С други думи, заявява се открито, че е на ясла при мултимилионера и идеолога на еднополюсния свят Джордж Сорос. Оказва се, че няма нищо ново под слънцето. "Любимият" на цял наш народ и особено на в."Нова Зора" международен аферист Сорос е пак на дъното на кладенеца. Пак той е в центъра на причините, които целенасочено разклащат етническото съвместно съществуване и продължават да ерозират отвътре българската държавност, да посичат корените на българската народност и култура. В края на предаването "Романо дуняс" беше изписано с едър шрифт едно прелюбопитно съобщение: "Предаването "Романо дуняс" се организира "с помощта и съдействието на Американския културен център", което ще рече, с паричните знаци на американското посолство и неговите разклонения и поделения.
Така вече всичко си идва на мястото. И триците, и брашното, и истината, и неистината, и господарят, и слугата, и огризките за народонаселението, и дължимото на кесаря!
При такъв сбор под знамената на "национално-дезинтегриращите сили", при такова финансиране и подпомагане на пропагандните центрове нещата стават пределно очевидни:
- Ясно става защо така единно, организирано, настъпателно и вещо се провежда атаката на мощните външни и вътрешни сили, "загрижени" за "етническия мир" и за "етническото братство".
- Явно става защо една и съща информационна лъжа се налага така безапелационно и безпрепятствено във водещите медии; кой поддържа тази лъжа и кой я субсидира.
- Явно става защо се "наказват" само два вестника. (За почитателите на подробностите ще отбележим, че тези два вестника - "Нова Зора" и "Монитор", заеха остро отрицателна позиция относно "мисионерството" на Сорос и допринесоха немалко за демистификацията му.)
И възниква въпросът Какво се цели и какво се постига с тази "хайка", с тази кампания, с този лов на вещици?
НА ПЪРВО МЯСТО, узаконява се положението, според което вече е престъпно и расистки зловещо, ако гражданин на нашата страна се опита да постави въпроса за правата на българския етнос.
НА ВТОРО МЯСТО, под формата на безпокойство за етническия ни мир се прокарват допълнителни разделителни линии между етносите в България. Същевременно продължава да се мълчи по въпроса, поставен от в."Нова Зора", за социалния геноцид, който понастоящем преживяват и циганите, и българите. В замяна на това се активизира създаването на втора етническа партия, тази на циганите. Това е факт, който несъмнено ще влоши етническата обстановка, ще засили дестабилизацията на българските реалности.
НА ТРЕТО МЯСТО, отправя се директно обръщение към САЩ и НАТО да се намесят в България (щом и президентът ни е безсилен), за да предотвратят една бъдеща политика на расова дискриминация и етнически геноцид. Нашите днешни Хаджи-Иванчопенчовци със сладострастие сочат на благодетелите си как да умъртвят "българските милошевци". Едва на такава плоскост може да се обясни и участието на заточеника-посланик Едвин Сугарев в пошлия спектакъл, както и въвличането на патентованите агентури по етнически напрежения на Балканите и в Европа.
НА ЧЕТВЪРТО МЯСТО, акцентът върху мнимото етническо стълкновение, върху измислените антицигански позиции на български интелектуалци е добре дошъл за управляващия екип - какъв по- подходящ повод за отклоняване на вниманието на народа от корупцията, от икономическата и социалната катастрофа?!
НА ПЕТО МЯСТО, циганите се използват като повод, за да заработи на по-бързи обороти петата колона на глобализма. Внушава се, че е безпредметно и реакционно да се държи на националната специфика и традиции, че унитарната държава е рецидив от миналото, че бъдещето е на мултиетническите общества, че границите на Балканите, както казва г-жа Олбрайт, са отгласи от старо време.
Да, за тези среди, за тези нови господари на света е "расизъм" и "нацизъм", ако човек държи на Отечеството си, ако се надява, че бъдещият общочовешки дом ще се изгражда чрез съюза на свободните и независими отечества!
За тези среди и за тези господари, а и за техния слугинаж инструментът "човешки права" е всичко, а националната държава - нищо! Но кои права на човека - ще попитаме ние? Тези на 80 процента от човечеството, което днес е поробено от привилегированите 20 процента! Или правата на тези 20 %, където истински властелини са корпорациите, монополите, трансконтиненталните организации! И после кой е дал пълномощия на една единствена държава - заради това, че икономически и финансово е най-могъщата империя, - да бъде критерий, съдилище, мярка за човешките права? Кой е казал, че силата е еднозначна на морала?
Но щом нашите автори на писма и подписки говорят така охотно за ксенофобията и расизма, за нацизма, преди и сега, няма ли да бъдат така добри да направят сравнение между американския и Хитлеровия нов ред; между Хитлеровите "човешки права" и американските "права на човека"; между инструментариума, с който арийците налагаха волята си, и инструментариума, с който се налага имперската мощ на САЩ? Или са запомнили само пропагандната рецепта на г-н Гьобелс, според която всяка лъжа, повторена стократно, се превръща в истина. Подписалите Обръщението обаче не могат да ни накарат да забравим, че ние, православните славяни, и при Хитлер, и сега сме обречени да служим за тор на висшата раса.
Но точно това ние не искаме и няма да допуснем. Струва ни се, че точно тук господата ще замълчат! Каква ли може да бъде причината за тази депресия, която ги обхваща, щом се налага да бъде изречена истината за глобализма и неговите катакомби? Защо онемяват, защо изпадат в амнезия, щом действителността ги заставя да произнесат поне две правдиви приказки за Сорос, за Бжежински, за Кисинджър или за Групата на билдербергите; за Трилатералната комисия и за Съвета за външни отношения?
Защо не ги тревожат, защо ама никак не ги безпокоят изказванията на Дейвид Рокфелер, президент на Съвета за външни отношения и на Трилатералната комисия, направени пред обществото на билдербергите: "Светът е подготвен да върви към едно световно правителство. Наднационалният суверенитет на един интелектуален елит и на световните банкери сигурно е за предпочитане пред националните решения, които се практикуват от векове".
Как не им трепнаха сърцата на същите особи от изказването на Йошка Фишер, че вече не са нужни национални конституции в Европа, че не са нужни национални критерии, че всичките ценности, плод от историята и духовността на отделните нации, ще се претопят и обезличат в новата общоевропейска фабрика за асимилиране на качествените неповторимости? Как не възроптаха, когато по световни симпозиуми именити професори, "интелектуалци и хуманисти" като тях, откровено говорят, че четири-пети от човечеството е непродуктивно и напълно излишно! Кое е нацизъм и расизъм, дами и господа? Къде е той и кои са неговите адепти? И не е ли идеологията за Златния милиард истинския адрес на протеста на всеки интелектуалец, на всеки хуманист? Какво друго освен расизъм и нацизъм в уродливите им форми може да означава идеята за отстраняване от живота на четири-пети от човечеството? Или може би си мислите, че ще се интегрирате като национално достояние в този милиард на избраници?
НА ШЕСТО МЯСТО, организираната хайка има за цел да смаже всеки повик, всеки зов за любов към Отечеството, всеки порив на отговорната и честна съвест, всеки вик за разбуждане и концентрация на националната енергия. Тъжно е, но ще го кажем: Колко много тези наши съвременници си приличат със знатните съграждани на Патриарх Евтимий, които първи побързаха да сложат на главите си турските чалми? След като и БСП вече гласува за "активно участие в НАТО", след като в българския парламент вече няма нито една партия, която да се противопоставя или да изказва сериозни съмнения относно практиката на глобализма и еднополюсния свят, сега, изглежда, е дошъл редът да бъдат задушени последните огнища на българската отговорна позиция, на българския патриотизъм, на задълженията на настоящите поколения българи пред бъдещето, пред неродените още поколения българи.
НА СЕДМО МЯСТО, с оглед задаващите се парламентарни избори се прави всичко възможно за дискредитация на патриотичните сили, за да не могат те да участват като сериозен фактор в изборната борба, за да не бъдат в състояние да се обединяват в името на националната идея и националната борба.
В заключение мащабната акция на лъжата срещу истината, на родоотстъпничеството срещу патриотизма, не е случайна, нито пък стихийна. Тя е строго организирана и богато субсидирана от мощни центрове, издържани от финансисти като Джордж Сорос и ръководени активно от съответните служби, назоваващи себе си "Програма Роми" или "Културни центрове".
В."Нова Зора" с тази нова статия предупреждава за прякото и непосредствено настъпление на родоотстъпниците, които бленуват за близка разправа с българските патриоти.
Но в."Нова Зора", Политическият кръг "Зора", а и всички истински, непристорени патриоти знаят цената на своето родолюбие. Те са приели вече причастието си за саможертва пред олтара на Отечеството.
Нито цинизмът и разгулът на лъжата, нито проскрипциите на нейните сюзерени могат да ни уплашат. Може, уви, само да ни направи тъжни гледката как уж духовните водачи на цял един народ го водят към скотобойната.
Слава богу, че не всички от тях вият по чужда поръчка. Плачат с плач Йеремиев, и не всички от тях слагат името си под подобни жалки текстове като "Обръщение-протест".
Море, ой, Соколов
Тъмна и дори зловеща е новейшата история на България. Странни и случайни субекти внезапно изплуваха от небитието на повърхността, както става след всяка революция. И понеже притежават характерната за подобен род люде "висока плавучест", като казват морските специалисти, продължават да се държат вече десета година на върха.
Такъв герой на нашето е време е и днешният парламентарен шеф Йордан Соколов. Защото зад достолепния му адвокатски вид се крие болезнено амбициозен и жаден за власт субект.
Всичко започва от прословутия Втори адвокатски колектив, където иначе печеният юрист е подхвърлял на Ф. Д. по някое елементарно дело, че да не умре от глад бъдещият "титан на българската демокрация". И през 1990 г. благодарният Хаджи Филип вкара Соколето във ВНС, а през 1991 г. го направи свой вътрешен министър.
Още тогава стана ясно що за птица е Соколов. Той бе човекът, който изпращеше полицейски части срещу стачкуващите миньори и бранещите плодовете на труда си селяни от кооперациите. И той постави началото на "демократичното Шесто управление", което да следи неудобните му политици - Луджев, Тренчев и Доган. Не че не са за следене, но това е вече друг въпрос.
След сдаването на властта от бесепарите-четвъртофевруарци през 1997 г. звездата на Соколов отново изгря - този път той зае третия по значение пост в държавата - председател на Народното събрание. И започна да коли и беси, като той си знае.
Само че нещата взеха да се оплескват. Своенравният ексминистър Бонев натопи здравата и фамилията Соколови, вадейки на бял свят далаверите на зетя Христо Михайловски. Пък и скътаното кило и половина златце у от самия Соколов, откраднато от апаши. Оказа се обаче, че още от декември Соколов тихомълком е взел да кадрира МВР по образ свой и подобие.И най паче - по внушение на Командира.
Впрочем Соколов е навсякъде и за всичко на първа линия - и по приватизационните сделки, и по въпроса с либийското дело, и по това как трябва да се държат медиите и т.н., и т.н. Тонът му става все по истерично-безапелационен, а казаното - все по безсмислено и вредящо за самата синя партия.
Но това е ситуацията в СДС днес - на Костов вече са му верни една сал класната Михайлова и Данчо Соколето. Докога - неизвестно, поне що се отнася до Соколов.
Той предаде Филип Димитров на Иван Костов. Защо да не предаде и Иван Костов на Евгений Бакърджиев? Или на когото там определят отвън? Както казват руснаците, "дерьмо не тонет".
На вниманието на безсребрените медийни славеи
"Мога да предвидя един процес в "бяла" държава. Либийците са нещо различно". Тези думи не са изречени от скинхед в квартална кръчма, а от правосъдния министър Теодосий Симеонов пред представители на медиите.
Министърът като всеки член на правителството е представител на изпълнителната власт. Един от хората, чиито думи и действия, по силата на поста на техния автор, се следят от българи и чужденци.
В интерес на истината противопоставянето между "бяло" и "небяло" в смисъл съответно на "добро" и "недотам добро" не е нещо ново в устата на някои български политици.
Има неща, които всички българи уж ги знаем, но за някои членове на Костовия кабинет очевидно са останали неизвестни. Не е неуместно да ги припомним.
Всички хора принадлежим към вида Homo sapiens sapiens (на латински "знаещ", "мислещ" човек, да не се бърка с Homo SAPIO), при който различията по човешките личностни параметри - интелект, морал и пр., - съществуват на личностно, а не на групово равнище и нямат нищо общо с цвета на кожата им и антропометричните им черти. Това не само го е установила науката, това го показва животът. Всеки ден и навсякъде. Вярно, в отделни страни и времена са господствали и други виждания (справка: Германия 1933-1945 г.), но те са разкривали несъстоятелността си и по емпиричен път.
Терминът "раса" днес се ползва условно само от полицаите при идентифициране на хора, т.е. за удобство на работата, но от учените се отхвърля. Според някои може да се говори за най-малкото 15-20 раси, според други, поне за стотина.
Да приемем, че г-н Симеонов е привърженик на довоенната постановка за "трите раси": бяла, жълта и черна. Дори и при такова класическо тълкуване арабите, като семити, каквито са и евреите, принадлежат към "бялата", а не към някоя друга раса.
Боя се, че Симеонов страда от битов расизъм, ако ще и на подсъзнателно равнище. В кварталната кръчма изказването на такива възгледи е криво-ляво допустимо, би могло да предизвика не толкова раздразнение, колкото съжаление за простотията. В интервютата на един български министър е абсолютно неприемливо.
На мястото на Иван Костов не бих държал повече този човек в правителството.
Любопитно дали на тези безобразни приказки на министъра ще реагират всичките му там "правозащитни" красимиркъневски хелзинкски комитети и прочие "антиксенофобски" структури на яслата на Джордж Сорос. Както и безсребрените медийни славеи Коритаров, Георгиев, Дачков, Инджев, Ваксберг и пр. Палачи и жертви на демокрацията
Знаете ли, че... Жертвите на тоталитаризма в България наброяват 19 383 души за 45 г., докато жертвите само за 10г. демокрация са повече от 2 милиона. В т.ч. - 1 млн. забегнали да търсят прехрана извън България, 1 млн.безработни в самата България, плюс още около 256 хил. луднали и самоубийци.
Пита се колко още години са нужни на демокрацията, за да обезбългари България изцяло, като знаем, че населението й наброява 8,5 млн.души, от които 2,3 млн. са пенсионери, а останалите подлежат на пенсионна и здравна реформа, плюс Муравееви данъци?
В същото време от посочените 8,5 млн. души, поне 1,5 млн. претендират да са цигани, за чиято несекваща раждаемост полагат топли грижи Сорос, "цар" Киро, принц Чарлз и Михаил Иванов. Други 3 млн.души претендират да са турци, според задълбочените изследвания на тракториста Адем Кенан от Делиормана. За тях пък се грижат пак Сорос, д-р Желев, Антонина Желязкова, лордовете Джъд и Джонсън от ПАСЕ, страните от Ислямска конференция, САЩ.
Посещението на Клинтън в Москва: напредък без пробив
Шест месеца, преди да напусне Белия дом, американският президент Бил Клинтън осъществи дългоочакваното си посещение в Русия. Над тази визита дълго тегнеха съмнения, като се имат предвид настояванията на американската страна за видоизменения в подписания през 1972 г. договор между Брежнев и Картър за антибалистичните противоракетни системи. Сиреч договора, който забранява създаването и разполагането на противоракетни отбрани (ПРО).
След откровения блъф на републиканския президент на САЩ Роналд Рейгън, наречен Инициатива за стратегическа отбрана или ИСО, по-известен с името "Звездни войни", демократите явно са решили и те да оставят името си в историята на абсурдите. Защото се захванаха насериозно с едно безнадеждно за много експерти начинание - създаването на национална ПРО, която уж ще унищожава ракетите, изстреляни срещу САЩ от т.нар."пакостни държави", като Ирак и Северна Корея.
Поредицата от неуспешни опити за прихващане и унищожаване на балистични ракети в полет (последният провал бе от януари 2000 г., когато ракетата-прихващач се размина с целта) сякаш не са обезкуражили демократичните "ястреби". Въпреки очевидната неосъществимост на наследницата на проекта "Звездни войни", националната ПРО на САЩ, се очаква Клинтън да даде зелена светлина за нейното развръщане. Нали всичко се плаща с пари на данъкоплатците!
Преди да кацне в Москва, Клинтън се "отби" в Европа, където се опита "да продаде" идеята за ПРО на своите съюзници. Без да е желала това, с негативната си реакция на американската инициатива, Европа всъщност помогна на новия руски президент Путин за преговорите му с Клинтън. Дори германският канцлер Шрьодер не спести опасенията си, че ПРО ще породи нов, опасен кръг в оръжейната надпревара.
В Европа Клинтън се натъкна на рязка критика към американските планове за създаване на собствен ядрено-ракетен щит. След срещата си с него Шрьодер, според в."Берлинер цайтунг", отбелязал, че на него и американците не им се е удало да стигнат до единна позиция по въпроса за системата за ПРО. В резултат на това, както отбеляза в."Вашингтон пост", позицията на САЩ се променила. Ако преди година Вашингтон бе готов за "сериозна търговия" с Москва по въпроса за ПРО и дори намекваше за готовност да излезе от Договора за ПРО от 1972 г., ако Русия не се съгласи на видоизменения в него, при сегашното посещение на Клинтън в Москва американската страна явно не бе настроена за резки стъпки. Подобен въпрос не стоеше на дневен ред, без това да означава, че САЩ се канят да се откажат от ПРО.
Още в Лисабон Клинтън бе заявил великодушно готовността на САЩ да споделят с Европа противоракетните си технологии, с което намекна за възможността за създаване на мащабна противоракетна защита на Запада. В интервю за Ен Би Си пък руският президент Путин заяви, че Русия е за създаване на противоракетен щит за Америка, Русия и "съюзниците" от Европа. Подобна инициатива обаче едва ли ще срещне подкрепа в Белия дом, с което ще се потвърдят руските подозрения, че ПРО на САЩ е насочена срещу руските ракети, а не срещу "пакостните" държави. Отделен е въпросът кой ще плаща за една обща руско-американско-европейска ПРО. Дори богатата Европа не може да субсидира този щит.
Достатъчен е обаче един поглед върху картата на света, за да се схване, че всяка ракета, изстреляна срещу САЩ от от Средния Изток или от Северна Корея, трябва да прелети над руска територия. Тогава е съвсем логично елементи на ПРО да бъдат разположени в Русия, както предлага Путин.
Преди срещата в Москва в."Вашингтон пост" цитира високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, според който контролът над въоръженията нямало да бъде централна тема на разговорите в руската столица. Както се и очакваше, в сферата на въоръженията двете страни се ограничиха с подписването на два документа: споразумение за използването по на 34 тона плутоний за оръжия и меморандум за готовността си да изградят съвместен център за събиране на информация за евентуални ракетни пускове.
Подобно изменение в съдържанието на срещата на високо равнище в Москва позволяваше на двамата лидери да се съсредоточат върху икономическите въпроси.
Вашингтон явно се бе ориентирал към търсенето на безконфликтно разрешение на спора си с Москва за ПРО. Според руския "Ведомости", сред обсъжданите на срещата в Москва теми фигурирала и възможността да бъдат премахнати дискриминациите към руския износ в САЩ (антидъмпинговите разследвания, преразглеждането на квотите за износ на руска стомана) и перспективата за влизане на Русия в Световната търговска организация (СТО). Руският вестнник "Коммерсант" пък писа за намеци на американски служители, че Клинтън ще отнесе в Москва безпрецедентно предложение за сътрудничество в икономическата област.
На фона на тези очаквания някак неловко прозвучаха упреците на американската страна за войната в Чечения и за неотдавнашния прием в Москва на югославския министър на отбраната.
В крайна сметка, макар да не протекоха по западния сценарий, разговорите в Москва не бяха изгубено време за нито една от страните. Вярно, че според ежедневника "Тайм дейли" (4 юни т.г.) на тях бе постигнат напредък, но не и пробив по въпроса за ракетите, но тази оценка може би е твърде субективна. Тя е валидна, само ако се имат предвид нереалистичните очаквания на САЩ Путин да се съгласи на промени в Договора за ПРО от 1972 г. Клинтън не получи подобно съгласие, а може и да не се е надявал на това. Това би позволило на САЩ да инсталират ПРО в Аляска.
А имаше ли мотиви Путин да прави отстъпки точно на един президент, който след шест месеца няма да го има в Белия дом? Не, за разлика от Клинтън, Путин има време да чака и да договори каквото трябва и с когото трябва във Вашингтон. Ако Клинтън остро се нуждае от външнополитически успех, за да остави името си в историята и да завещае солидна зестра на своя евентуален демократичен наследник Ал Гор, с Путин нещата стоят другояче: той е още в началото на пътя си.
Отделен е въпросът, че едно съгласие с видоизменението на Договора за ПРО от 1972 г. би въвлякло Русия, а и света, в нов кръг в оръжейната надпревара. Времето е на страната на Путин.
Както винаги, руснаците се проявиха като любезни домакини в дребните неща (например като махнаха пепелниците от масите за преговори, заради непушещите американци), а и в някои по-големи, като сделката, според която всяка страна може да разполага с 34 тона плутоний във вид на заряди за бойните глави. Това позволи на помощниците на Клинтън да тръбят за "безпрецедентен и много важен" пробив в оръжейните преговори. Те имат своите основания за радост, защото 68-те тона плутоний стигат за направата на 8000 атомни бомби с мощността на хвърлената през 1945 г. над Хирошима.
Разполагането с такава мощ може да е приятно, но струва милиарди долари. Постигнатото в тази област споразумение е добра изходна позиция за СТАРТ-3 и може наистина да се нарече пробив, но само в този аспект.
За онези, които са очаквали Путин да се съгласи с ПРО, пробивът не се състоя. Клинтън се опита да изиграе и ролята на търговския пътник, опитвайки се да пробута ПРО и на Европа, и на Русия, но не успя. Вероятно кандидатпрезидентите Гор и Буш ще свирят на същата струна, въпреки съмненията в ПРО, изразени от много уважавани специалисти в противоракетната технология.
"Изстрел в мрака", така сп."Нюзуик" (12 юни 2000 г.) квалифицира плановете на Пентагона да унищожава с ракети противниковите балистични ракети. Професор Тед Постъл от Масачузетския технологичен институт казва: "Не знам какво мисли президентът за ПРО, ако въобще е мислил по въпроса. Впечатлението ми е, че той просто повтаря това, което му казват неговите сътрудници. А те никак не искат да признаят, че цялата тази история е едно мошеничество."
В своя труд "Владетелят" ("Князът") Н. Макиавели е написал, че ако съветниците зле съветват владетеля, виновен за това е владетелят.
Ще напомним само, че някога професор Постъл бе съветник по научните въпроси на началника на Главния щаб на ВВС на САЩ и помогна за създаването на ракетата "Трайдънт-2". След войната в Персийския залив (1990-1991г.) той направи на пух и прах хвалбите на Пентагона за ефективността на системата "Пейтриът" срещу иракските ракети С.
Днес, проучил внимателно опитите на американските военни да създадат ПРО, Постъл стига до заключението, споделяно и от други специалисти, че "тази система няма никакви шансове да сработи". И е прав, дори според специалистите по всичко, каквито са повечето пишещи братя, защото противникът може да използва макети на бойни глави, за да отклони ракетите-прихващачи. Тези макети никакъв сензор не може да отличи от истинските бойни глави. При последното "успешно" изпитание на ПРО Пентагонът е използвал огромен блестящ балон, като имитатор на макет на бойна глава. Т.е. опитът е бил "обречен" да успее на всяка цена, но този номер няма да мине в реална обстановка.
Вероятно и ПРО ще бъде погребана, както "Звездните войни" на Рейгън, заедно с милиардите долари, похарчени за нея.
Тъжен ден: Клинтън позира за "дебалканизация на Балканите"
Тъжно е, когато признанието за допуснатите грешки идва с година закъснение, но по-добре късно, отколкото никога.
Статията, която Ви предлагаме по-долу, потвърждава правотата на оценките на "Нова Зора" за "хуманитарната операция" на НАТО в Югославия през миналата година. Не сме сами и това ни изпълва с оптимизъм.
Сегашните изявления на президента Клинтън, за това че бил "за мир в Европа", "дебалканизация на Балканите" и "включване на Югославия в Европа", разкриват още веднъж, че противоречия и историческо невежество измъчват този Baby-Boomer (дечко).
Възприетата речникова версия за "балканизиране" е "да се раздели (един район или територия) на малки, често враждебни единици". Терминът произлиза от "разделението на балканските страни от Великите сили в началото на 20 век".
Администрацията на Клинтън, редом с Германия, имаше важна роля в "балканизирането" на Югославия: процес, който още върви в Косово, на прага на който е Черна гора, а Войводина все още е "в менюто".
Още от своето начало след Първата световна война Югославия е била в Европа по силата на своето географско положение, както и чрез една образователна и икономическа система. Въпреки нейната промишлена недоразвитост в сравнение със Западна Европа, тя бе модерна европейска държава, преди да бъде демонтирана от Третия райх. Тя не кръжеше в орбита извън Европа и през 40-те години на комунистическо управление; не го направи и при орязаното си положение. Нейната модерна инфраструктура просто беше разрушена от 78-дневните "хуманитарни" бомбардировки на САЩ/НАТО. Не й позволиха да бъде част от останалата Европа чрез икономически санкции, поискани и наложени от самия г-н Клинтън. Неговите санкции все още са в сила, докато той призовава за "дебалканизация на Балканите" и икономическа интеграция на Югославия в Европейския съюз - мисия невъзможна.
Що се отнася до "мира в Европа", би трябвало да се припомни, че на три пъти през последното десетилетие мирът в бившето югославско пространство бе повече от възможен, ако на това не се бе противопоставил активно и не го беше торпилирал външнополитическият екип на Клинтън. Той имаше шанс в Лисабон през 1992 г.; имаше шанс после с плана "Ванс-Оуен". Той имаше шанс дори в Косово през Рамбуйе.
Всичките три шанса бяха умишлено умъртвени от администрацията на Клинтън.
Днес се знае, че британците са доставяли с кораби въоръжения и съответното оборудване на Словения, преди тя да закръжи на орбита извън Югославия; че Германия и Унгария тайно са въоръжавали Хърватска; че ние сме позволили на Иран да въоръжи босненските мюсюлмани; че ние сме обучавали и хърватската, и босненската мюсюлманска армии, за да се бият срещу сърбите; че НАТО вече бе бомбардирала босненските сърби и че ние активно сме подкрепяли албанските терористи в Косово и все още го правим.
"Мир" в Европа, а, г-н Клинтън?
Неотдавнашните убийства в Белград подсказват повече за въвличането на ЦРУ в дестабилизирането на Сърбия и че натискът за откъсването на Черна гора е в сила. Само господин Клинтън можое да рекламира мира, като в същото време активно подпомага войната, която става "виртуална война", и никога "реална война" и е насочена срещу един отделен лидер, а не срещу един народ като цяло. Виждате го и сега: силата прави правото. Само бомбите на могъщия могат да бъдат хуманитарни. Целта оправдава средствата.
О, да, само "мирът" в Косово при наличието на 40 000 войски на НАТО, изглежда, показва някои признаци на живот в частите, етнически прочистени от всичките сърби и други малцинства. Вече сме похарчили 20 млрд. долара за Босна и Косово, без да разрешим нищо трайно. Ако отсъствието на стрелба, без премахваннето на основните причини, проблеми и външни намеси, става "мир" с декрет, то вече струваше прекалено много на американския народ. И, изглежда, няма да има край в харченето на други милиарди, които са на път. С тези пари бихме могли да поправим правителствената програма за здравна помощ, за да помогнем на собствената ни беднота; вместо да ги харчим за явни външнополитически глупости, маскирани като "победи" за "човешките права" от хора, които се ужасяваха от убийството на някой албанец от сърбин, но упорито си затваряха очите, когато нашите самолети и бомби убиваха 2000 сърби. Докато нашите натовски генерали изразяваха негодувание, че не са им позволили да убият два милиона сърби.
Как нашият военнопромишлен комплекс може да прави големи пари, без да издигне НАТО над една все по-непослушна Европа? Нуждаем се от повече войни, не от мир. Без тях половината от сегашните външнополитически елити не биха били в състояние да си осигурят препитание, дори като кучегледачи за някое графство (окръг в САЩ).
Не беше ли Джордж Оруел, великият пророк за нашето време, който заключи, че мирът е война, а войната е мир? Той сгреши само за мястото, в което това ще бъде истина. То не беше Москва. То е Вашингтон, окръг Колумбия. И не го направи някой сталинист, а нашият собствен демократичен дечко, който помита една страна, за да ни накара да забравим цигарите.
Удобен като стар чехъл
Щом и сурдопедагози (занимават се с обучението на глухи деца) като Иван Куртев се захванаха да борят корупцията - тя работата ясна.
Толкова думи се изприказваха, толкова медийни вихрушки се извиха и засукаха край снагите на сини далавераджии, ачик уличени, че са бъркали в кацата с меда, а управляващите - ни лук яли, ни лук мирисали. Чиста вода ненапита.
В крайна сметка се оказа, че корупция хем има, хем няма. Докато не се докажело в съда, че някой е корумпиран - той не е корумпиран. Но как пък да се докаже, като дела за корупция просто не се завеждат.
Омагьосан, порочен кръг.
От кумова срама управляващите все пак с половин уста признават, че такова животно комай има, но.... и в Европата го имало, и то откак свят светува. Така че какво толкова.
Замалко да ни убедят, че корупцията е нещо като инфлуенца. С отминаването на политическия пуберитет и тя щяла да отмине. Ако ли пък не - щели сме да привикннем.
И всички се правят, че нищо не знаят. А ако узнаели - Страшен съд щяло да има за съгрешилите сини партийци.
И ето че Куртев го удря на епистоларни занесии. Пише писмо човекът до Богомил Бонев и сърцераздирателно го моли да помогне "на партията да се изчисти от хора, които използват членството си в нея, за да облагодетелстват себе си или своите близки".
Чудни дела, твои Господи!
Че нали в битността си на министър на вътрешните работи Бонев непрекъснато е алармирал шефа Костов за приватизационни и други далавери на сините, за черни предизборни каси и т.н.
Ако Куртев толкова желае да му падне мъглата пред очите, що не попита за едно и друго своя Командир.
Не пита обаче, щото иска да се пенсионира като депутатин.
На националната конференция Костов каза: "Трябва да освободим първите редици от компроментирани политици."
Само толкова. И нищо повече.
Това бе сигнал - мълчанието Костово, - че синият авгиев обор няма да се чисти.
И Куртев добре разбра посланието на омертата и неслучайно сега си играе на "сляпа баба" с Бонев.
Седнал да му пише писмо и да си го пита разпитва. Ами да беше написал писмо и до президента, който дружески посъветва премиера да се освободи от "шепата корумпирани, некомпетентни и самодоволни управници, независимо от поста и заслугите им към СДС".
Не пише Куртев. Знае той, че умното агне от две бозки бозае.
Пише до оногози, от който хабер няма да получи.
И за какво е цялата тази игричка? Ами за да се симулира дейност и "чиста синя съвест". И заради още нещо - да се подхранва илюзията, че борбата с невидимото зло продължава.
Но всичко това са заклинания и вопли на бездарен шаман.
Че Куртев не се е решил сам на този ход, е повече от ясно. Какъвто си е безропотен и послушничък, той не смее и да кихне, ако началството не разреши. И нали щото е абсолютно удобен, като стар чехъл, тъкмо той бе тактисан за шеф на контролния съвет на СДС. Та е ясно впрочем кой му е набил чемберите и го е подучил да списователства.
Всичкото е за да се отклони вниманието от същинските проблеми, създавани от корупцията, и да се хвърли прах в очите на хората, че нещо се прави по въпроса.
Но балами вече няма и няма кой да се хване на плитката игра на Куртев.
Щом до него са допрели - до тая сива социалдемократическа сянка - значи проблемът с кадрите е ахилесовата пета на СДС.
Та не е ли ясно, че каквото и да каже Куртев, все едно че нищо не е казано. Такива като него имат свойството да се разтварят във въздуха.
Но може би тайният помисъл е и самата корупция, борена от Куртев, да заприлича на Куртев, и подобно на него да придобие свойството да се разтваря в атмосферата.
От всичко това повява нещо пошло и спарен дъх на гнилост.
Сигурно така мирише не само мазето на "Раковски" 134.
Хлеб наш насущний!
Бавно и полека цената на хляба расте. Оправданията са, че горивата поскъпвали, зърното също и т.н. Но фактът си е факт. И тъй като по обясними причини българинът не може да се възползва от съвета на Мария-Антоанета да яде пасти наместо хляб, той му е намерил друг колай. Сам си меси хляба и си го пече. Казват, че засега това се случвало само в по-малките селища. Но примерът е заразителен.
Какво означава това от социологическа гледна точка? Това означава, че ние се връщаме в света на забравените прадеди, че се връщаме в патриархалните времена на Белчо и Сивушка, в самото навечерие на новото хилядолетие.
Това уж невинно занимание - месенето и печенето на хляб в домашни условия, - индикира крайна сиромашия и е едно тихо, но страшно обвинение срещу безчовечната, канибалска политика на управляващите.
Да бъдат доведени хората дотам, че в буквалния смисъл на думата да цепят стотинката на две, означава, че в България се е случило нещо страшно, граничещо със социален геноцид.
И просто са кощунствени думите на президента, който, подобно на протестантски пастор, наскоро ни предложи поредното свое популистко "алилуя": "Хлябът никога не е бил единствената грижа на българския народ, освен него хората имат нужда и от обществен морал, национално самочувствие, от сигурност и спокойствие."
Аман от въздушни демократи, които не стъпват по земята!
Защото казаното е вярно, но за едни други времена. Днес, уви, хлябът за повечето българи е единствената грижа. А изваждането от долапите на бабините нощви направо си е обвинителен шамар връз самодоволните и нагли морди на управляващите.
А колкото до нуждата от обществен морал, за който пледира президентът адвокатин, то препоръчваме на същия да се поогледа наоколо си, защото от тъй наречения син елит се носи нетърпима морална воня.
Но освен че хлябът наш насущен е вече кът, не по-малко убийствено е и това, че е в недостиг и духовният хляб на нацията.
И няма по-страшно престъпление от това - да посегнеш и на душата, и на залъка на ближния.
И прошка няма!
И оттук до Ботевото: "Ще викнем ний: "Хляб или свинец! ", крачката е само една.
Циници без граници
В света съществуват куп неправителствени организации за международно сътрудничество, обединени от общото понятие "без граници" - "адвокати без граници", "лекари без граници" и т.н.
Българският парламент може да стане инициатор на още една такава - "циници без граници". Сигурни сме, че ще бъде доайен сред колегите си от цял свят.
Иначе няма как да се обясни тепегьозлъкът на канцеларията на Народното събрание, която взе, та публикува финансовият отчет на парламента.
Добре са го давали нашите "любими" избраници, няма що! Цели 19 нови милиона лева ни е струвал охолният живот на законодателното тяло! В разходите има и такива пера, като да речем знамена (?!). Интересно чии са тези знамена, на кои държави и къде са се развявали.
Санитарните разходи също са впечатляващи - цели 60 000 лева. Май депутатските кюфтета и банички са не само евтини, но и силно храносмилаеми. Защото и за ремонт на тоалетните сумата е внушителна - 24 000 лева. За сметка на това за книги са похарчени само 7 500 лева. Така де, кой има време за четене. Пък и нали по презумпция депутатинът всичко знае и от всичко отбира.
Добре са се и возили депутатите. Илия Баташки например е навъртял цели 18 000 лева за бензин. По цени от миналата година туй ще рече грубо 18 тона! Че то си е направо околосветско пътешествие! Но прав е човекът, мястото на опозицията е сред народа! В това отношение като цяло водят депутатите от опозицията. Само не си мислете, че сините им колеги не са се срещали с електората! Тях обаче освен парламентарните мерцедеси ги возят и коли на братовчедските фирми, та затова изглеждат по-скромни.
Но не в туй е целият цинизъм на дембелхането, както са наричали някога парламента.
Върхът на цинизмът е в това, че са отчетени икономии! Значи, предварително заложеният бюджет е бил още по-огромен.
Е, как да не сънуваш Кимон Георгиев и безпартийно управление. Или поне мажоритарна система, та поне да можеш да отзоваваш се депутат...
