Глобализмът иска да погребе Европа под имиграцията
Роджър Коен, кореспондент на"Ню Йорк Таймс" във Виена на 20 февруари т.г., ни осведомява, че американското правителство е поискало обяснения от австрийския канцлер Шусел за политиката, която той смята да прилага по въпроса за миграцията.
Последният отговорил, че е убедил Партията на свободата на Йорг Хайдер да се откаже от своята политика на "нула миграция". И че Австрия следва своята политика от миналото на допускане на квота от около 10 000 имигранти на година. Към тях се добавят и 10 000 сезонни работници ежегодно.
Канцлерът Шусел добавил, че Австрия е малка страна, с по-малко от 10 млн. души население; че той не би могъл да стори повече и че това било разумна политика на ограничено отваряне, която няма нищо общо с ксенофобията.
Най-дребният от въпросите, които трябва да се зададат, е с какво имиграционната политика на Австрия може да обезпокои САЩ, че да стане предмет на статията на един американски "benchmark". Т.е., на един вид "изпит в движение", наложен от американците?
Отговорът на този въпрос се намира несъмнено в декларацията, направена през юли 1999г. от генерал Уесли Кларк, върховен главнокомандващ на НАТО, в едно интервю за Косово по Си Ен Ен: "Да не забравяме източника на проблема: в Европа повече не трябва да има място за несмесени народи. Те принадлежат към отживелите представи от XIX век. За да преминем към XXI век, тррябва да съществуват само мултиетнически държави!"
И защо САЩ искат да трансформират Европа в мултиетнически комлекс?
Първата част от отговора несъмнено се намира във встъпителната декларация на сесията на Билдербергската група, направена от Дейвид Рокфелер, президент на Съвета за външни отношения (CFR) и на Трилатералната комисия: "Светът е подготвен да върви към едно световно правителство. Наднационалният суверенитет на един интелектуален елит и на световните банкери сигурно е за предпочитане пред националните решения, които се практикуват от векове."
ВТОРАТА ЧАСТ от отговора се намира в декларацията на Джеймс-Пол Вартбург (1896-1969), управител на банката "Кун и Лойб" (банката на Рокфелер, станала после "Чейз Манхатън") и член на CRF. Тази декларация е направена на 17 февруари 1953 г. в реч пред Сената на САЩ: "Волю-неволю, ние ще имаме световно правителство, независимо дали със завладяване или чрез съгласие."
ТРЕТАТА ЧАСТ се намира в една статия, появила се в "Льо Монд" на 4 март 1997 г.. Тя е подписана от Жак Атали (твърде близък до групата "Лейзър Брадърс" от Ню Йорк) и носи заглавието "Геополитика и имиграция". Вдъхновена е от неговата статия, публикувана в специалния брой от зимата на 1996 г. на "Таймс" под заглавие "За един нов политически ред. " В нея той пише: "Ако Франция и Европа решат да се затвърдят като християнски клуб, ще трябва да се приготвят за сблъсък с един милиард хора; за истинска война на цивилизации и на първо място във Франция - за гражданска война. Защото поради предишните си геополитически избори Франция е мюсюлманска нация".
В тази статия г-н Атали напомня и друго: "Стриктното американско задължение държавите от Европейския съюз да интегрират Турция - стратегическия съюзник на САЩ, - като пълноправен член на Съюза".
ЧЕТВЪРТАТА ЧАСТ се намира в декларацията на един виден член на Трилатералната комисия, Едмон дьо Ротшилд, в интервю за месечника "Enterrise", през 1978 година: "Стоперът, който сега трябва да се вдигне, е нацията".
Накрая ще добавим, че през 1937 г. в хода на конгрес, проведен в Ню Йорк Никълъс Мъри Бътлър, президент на CFR и сътрудник на Джейкъб Шиф, носител на Нобелова награда за мир през 1931 г., заявил: "Комунизмът е инструментът, с който ние ще съборим националните правителства в полза на едно световно правителство, на една политика и една световна валута."
Следователно тези елементи на отговора образуват едно отчетливо цяло: глобалистите, ръководители на CFR, желаят да съставят световно правителство, ръководено от техните банкери и мултинационални компании. И за това са готови да разрушат европейските нации, които единствени са в състояние да ги конкурират в иконномическата сфера. И да направят от Европа един мултиконфесионален (мултирелигиозен) и мултиетнически комплекс, подчинен на тяхната власт.
Най-сигурното средство да направят това, е да удавят европейските народи чрез имиграцията с мюсюлманска култура, която ги залива, дезинтегрира, унищожава културата, идентичността и корените им. Във всичко това няма и най-малка хуманистична загриженост за лечение на мизерията и глада, които властват в неразвитите страни. За драматичното изтръгване на емигрантите от корените им, за тоталното им неадаптиране - емигранти, идващи в развитите страни на Европа. Те пък се нуждаят от културно развита работна ръка и когато тези имигранти са културно развити. За техните страни бягството им представлява драма. И заедно с емигрантите те губят и своята жизнена субстанция.
Имигрантите ще служат само като средство за разрушаване на европейските нации, за да се даде възможност на американските банкери и мултинационални компании да заробят света.
Законът и проблемът за властта, когато тя се изплъзва
Без всякакъв смут, да не говорим за угризение на съветта, някои хора си менят убежденията според обстоятелствата или разбирането си за политическа целесъобразност, иначе казано - за личен интерес. Доскоро ни втълпяваха максимата: колкото повече богатеят едни, толкова по-добре е за другите.
Днес президентът обявява, че не е възможно да ставаш по-богат, когато другите стават по-бедни, че не е морално да се перчиш с имането си, докато мнозинството изнемогва. Кое изявление е искрено и кое е демагогско нагаждане към една очевидно безнадеждна действителност? Може би някои вярваха, че охолство ще ни обсипе, озовем ли се в "рая" на пазарната икономикка. Трябваше лично да се убедят, че обогатяването на едни е възможно само за сметка на осиромашаването на останалите - безимотните и безработните, лишените от собственост и квалификация, които вечно не ще се примиряват с нерадостната си участ.
Как ще се излее негодуванието им - страшно е да се помисли! Затуй не се и мисли. Властта вижда мисията си да улеснява реституцията, корупцията, експлоатацията - справедливостта в разпределението не влиза в нейната философия.
Напоследък е популярна темата за продажба на земя на чужденци. А българската земя е достояние на всички българи и с нея нямат право да се разпореждат преходните правителства и парламентарни мнозинства! Каква е логиката едновременно да се провежда безкомпромисна реституция, връщане собствеността на потомци на някогашни собственици по силата на "ненакърнимата частна собственост" и в същото време да се разпилява българската земя, която е общонационално достояние, една от основите на целостта и независимостта на държавата, все още българска?
В публикувания "предконгресен разговор" между Георги Първанов и Иван Костов премиерът предяви към водача на социалистите изисквания, от които можело да се съди доколко партията му се е "реформирала" - не според волята на сподвижниците й, а в желания от управляващите и външните им настойници дух. Те се ограничават сега до ясна позиция към НАТО и социалдемократизацията. Всеизвестно е, че тъкмо тези въпроси стояха в центъра на предконгресната и конгресната дискусия и отношението поне в ръководните среди бе ясно изразено. А че има хора с по-различни разбирания, е естествено за всяка партия - дори в СДС не всички са единодушни към политиката на Командира (това последните събития го изтикаха на показ).
Коварството в случая е, че позицията на БСП предварително се представя като взета под принудата на управляващата десница, което е унизително за първата и реклама за втората. Първанов, за жалост, се подаде на уловката, след като дава неведнъж давани уверения, вместо сам да предяви своите изисквания към СДС: за реформирането й в действително демократична партия, отстояваща националния интерес и законното конституционно устройство; за решаване на най-парливите проблеми на обществото - отпор срещу корупцията, осигуряване на работа, образование и здравеопазване за всички граждани. Знае се, че СДС отдавна захвърли под миндера предизборната си платформа, с която преди три години изтръгна изборния вот.
Да не споменаваме корупцията, която тъкмо в това време се развихря неудържимо, обхващайки най-високите етажи на властта, най-видните й представители. Дори на поставения в парламента въпрос за недоверие отговорите се сведоха до цинични прехвърляния на топката: тъй и било винаги и всякъде, или пък не беше ли така и при вас? Специално на втория въпрос много по-уверено трябваше да се отговори: не, не беше! И няма да бъде!
Изходът от парламентарния дебат бе предрешен - мнозинството е стабилно и дисциплинирано по подобие на мнозинствата, които послушнно гласуваха за включването на България в двете световни войни. Затуй цинично бе самодоволството на Костов. При повече политически разум обаче би се опитал да вдъхне поне вяра, че ще се предприеме по-решителен курс срещу размаха на това обществено зло, а не да стряска обществото с параноични видения за преврат? Може би те най-вече разкриха опасенията му от една опозиция, която се опитва да се измъкне от досегашното си смирение, която схваща наложителното обединяване срещу самозабравилите се управници. Пък и ръководството на БСП изглежда се чувства в по-изгодна позиция, след като едно от теченията в нея взе връх и вдигна глас за забрана на останалите вече не се смятат за признак на демократизирането на партията.
Появата на лидера на ДПС на конгреса и обширното му слово бе естествено да привлече вниманието. Бих го приел като положителен сам по себе си факт, сктига високата трибуна да не му послужи, за да излее цялата неудовлетвореност от досегашните отношения между двете партии.
Известно е, че ДПС бе създадено с благословията на БСП. Ала критиците му не отстъват от една основна теза: ДПС би имало право на съществуване само в съответствие с основния закон! Това и досега не е сторено. Ето защо, ако някой има основание за упреци - това не е ДПС. БСП не биваше да отминава с мълчание констатациите и упреците на Доган от позата на накърнена невинност. Още по-малко - да отдава голямо значение на думите му, знаейки колко лесно той се нагажда към измененията във вътрешната и външната обстановка. Равноправният диалог върху основата на общото зачитане на конституцията е предпоставка и за равнноправно политическо взаимодействие в името на големите цели на нацията и държавата.
Досега Костов и СДС гледаха на ДПС като на резервен играч. Макар и от скамейката, той трябваше да сплашва противника, че всеки миг може да влезе в играта. Днес СДС и Костов вече настояват за изменения на конституцията, които покрай други по-дребни поводи биха засегнали и правото на съществуване на етнически партии! Неслучайно Костов откри "гаф" на конгреса на социалистите, че се е обявил за неотстъпност от конституционните изисквания, докато СДС поставя "европейските ценности" над националното законодателство.
Онова, на което може би г-н Костов не е обърнал внимание, е че самият Доган търпи еволюция, изказвайки се за преустройство на ДПС от етническа в национална, българска партия. Така че само г-н Костов остава сляп и глух за българския интерес пред интереса на партията си и опасността да се размине с линията на световния хегемон за приоритет на "човешките права" над националния суверенитет.
Издевателски прозвучаха поученията на г-жа Мозер, а след нея и на други, при разискванията в парламента по повод вота за недоверие на правителството, че въпросите на управлението трябвало да се решават вътре в него, от избраното от народа представителство.
Та нали в началото на 1997 г. те самите устроиха нападение над същия парламент и не му позволиха да изпълни мисията си със заплахата за гражданска война? Та нали получиха властта от "улицата" с благосклонното съдействие на президента и "дипломатическото тяло"? Сега същите хора са стожери на законността и парламентаризма! Какво друго да кажем, освен че за тях законът е личният им интерес?
Затуй вече от позицията си на властници във всяко масово движение те съзират не реални обществени настроения, а заплаха за същата тази власт.
Изглежда, напълно обяснимо е за хора, които с преврат са отстранили законното правителство, да им се привиждат все преврати. Можем да упрекваме за много неща опозицията, в това число и основната сила в нея, но едно е безспорно: от законните пътища тя не се е отклонявала! Въпросът е дали другите - отвътре и отвън, - ще се стреснат от закона, когато властта им се изплъзва?!
Иван Костов между Ж.М. Ж. и А.А.
Логическото мислене и съобразителността на Иван Костов, с които доскоро толкова се гордееха оредяващите негови лоялисти, изглежда, днес са съвсем разцентровани. В обществените си изяви премиерът продължава да прави гаф след гаф. Рано е да се каже, че се държи като човек, обхванат от паника, но и не изглежда да е много далеч от нея, след като все по-често позволява на думите си да изпреварват мислите му.
Призова журналистите "да коригират речника си", ако искат да се модернизират по европейски. Много ли любознателност е необходима, за да си наясно, че демонстративното сплашване на журналисти е отдавна изживян етап в лелеяния Запад? Че там са отработени далеч по-интелигентни и ефективни методи за манипулиране на населението чрез медиите? Чисто стражарският стил там е "ретро". Това бащинско напътствие си е автогол на Костов.
Престори се, че е уплашен от насилствена смяна на властта - "преврат"! Кого може да убеди, че нормалните хора в България наистина се страхуват от подобно нещо? Че то въобще е възможно днес и у нас? Между другото, свалянето на конституционна власт с палежи и с павета, само за парлама по-късно гарнирани с бюлетинки, си е фирмен специалитет на Костов и неговата структура. Сиреч, няма морални основания да осъжда подобно нещо и да го обявява за недопустимо. Същественото в случая обаче е, че повторението на такива "подвизи" освен всичко друго е и съвсем излишно - нали си има избори?
Вече не знам дали бе права и държавната глава Петър Стоянов, когато призова Иван Костов да си каже всичко, тъй като сме щели да го разберем. Колкото повече говори премиерът, толкова по-трудно става последното.
Смаляването на Иван е забележимо вече и с невъоръжено око. Напъните за величие се провалиха. По личностни и политически параметри.
Започна да се устремява в пространството някъде между Асен Агов и Ж.М.Ж.
И от други неща уж се плаши Костов. От възможността за замяна на парламентарната форма на управление с президентска например. За кой нормален човек първостепенно нещо ще е кройката на дрехата му, когато тялото под нея загива от глад и болести?
И непартийните и неправителствени граждански сдружения и обединения смущавали съня на министър-председателя, уж щели да подменят партиите. Терминът "граждански сдружения" е много неопределен и заради това широкообхватен. Защо обаче не се харесват на Костов? Оказа се, защото имало и такива, в които преобладавали бивши ченгета. Ако под ченгета има пред вид бивши служители на МВР, не виждаме защо трябва да намира нещо лошо в това. И защо си дава вид, че очаква някой друг да намери нещо лошо в това? Номерът да се слагат под един знаменател с майор Газдов всички някогашни милиционери и специалисти по борбата с тероризма - осигурили ни, впрочем, немислима по днешните стандарти закрила от престъпността, - е толкова изтъркан, че отдавна не хваща дикиш и сред най-простодушните електорални единици.
Един националноотговорен премиер, по повод непартийните структури, упражняващи въздействие върху българските обществени настроения, би трябвало да си зададе по-скоро други въпроси: Кои от тези структури са български и кои са финансирани отвън? Чужденците, които дават пари за вторите, за черните очи на българите ли го правят, или по някакви други съображения?
Излиза, че на Костов такива въпроси не са му дошли на ум.
Още: премиерът пак подема старата песен за промяна на конституцията с цел да се разреши продажбата на българска земя на чужденци.
Тук доводите са познати до втръсване: че никой нямало да я изнесе на гърба си зад граница, че така щели да се поощрят чуждите инвестиции и пр. Само ще напомним, че в Полша, за да не даваме други примери, е взето решение при преговорите за присъединяване към ЕС да се отстоява твърдо позиция за 18-годишен мораториум върху продажбата на полска земя на чужденци, смятано от деня на приемането на страната в общността.
Обяснението се дава в прав текст: да се предотврати опасността полската земя да стане НЕПОЛСКА собственост!
Така е, интеграцията си е интеграция, ама сиренето е с пари.
Костов не се ли сети да запита високоерудирания дипломат от кариерата Александър Йорданов, посланик във Варшава, защо правят поляците такива работи? Щом си назначил професионалисти, използувай ги.
Още един бисер: Не много отдавна една от Костовите заместник-министърки се обяви за намаляване на броя на студентите у нас, за да не се плодели безработни висшисти! Думи, от които се вижда, че представител на можещата синя власт вижда засилването на безработицата у нас като дълготрайна и най-вече необратима тенденция. Това изявление бе направено във време, когато в някои най-високоразвити държави се обсъжда въпросът до няколко десетилетия броят на висшистите да достигне 70-80 % от населението! Това изявление бе направено във време, когато все повече страни, по инерция окачествявани като слаборазвити, изпреварват България по броя на студентите на 10 000 души.
Едва ли е случайно, че властта се пази като от огън от даването на някакви статистически сведения по въпроса. Нищо че могат да бъдат открити и в Интернет, и къде ли не.
Госпожата в прав текст призна, че синята власт ще ратува българите да станем не само по-малко и по-бедни, но и невежи. Костов тогава не се разграничи публично от тази теза и това можеше да се обясни и като недоглеждане. Съвсем неотдавна обаче взе, че я изложи и аргументира лично.
Щяло да има демографски спад, признава българският премиер. Просто констатира това, ей така. А защо трябва да има? Нали СДС обеща не поток, а порой от чужди капитали? Нали обеща не десетки, а стотици хиляди работни места? На кое от сините обещания да вярваме? А и може ли да бъде убедително отричането на явния факт, че и при лоша конюнктура образованият човек е в по-малко неизгодна житейска позиция от необразования?
Заедно с това Костов поучава и българските ВУЗ-ове: "Хората ще спрат да учат при вас. Утре, като влезем в Европа, ще се обучават виртуално от дистанция в престижни училища и ще вземат западни дипломи" (в."Сега", 23 май т.г.). Тук е трудно да кажем кое надделява: глупостта или наглият цинизъм.
Всеизвестно е, че информационната революция съвсем не води до закриване на учебни заведения. Напротив, множи броя им. Човек, все още опитващ се да поддържа ореола си на технократ с широка култура и поглед в бъдещето, с такива думи се излага.
Излага се впрочем премиерът Иван Костов. Колкото до родителя Иван Костов, той е човек консервативен. Дъщеря му Яна присъства физически в италианско ВУЗ благодарение на продажбата на две нивици съвсем не си слуша лекциите и взема изпитите в него виртуално, от дистанцията на Драгалевци.
Очевидно подобно на Пенчо Славейков и Иван Костов е противоречива личност, макар и в малко по-друга плоскост. В телесната му черупка водят непримирима борба помежду си, нека се изразим по желевски, "много личности". Личността на жертвата на стария режим ("Аз съм бил измъчван с действия в продължение на години от онзи режим... Бяха ме нарочили за враг! ") и личността на съпруг на палач на режима. Все едно Ян Хус да се бе сгушил под един юрган с добрата католичка, която хвърли съчки в кладата му.
Кой и кога рита менчето
Малцина са тези като Командира Костов, които не искат да си спомнят за миналото и живеят само с "днешния и утрешния ден", както се разбра от последните му дефанзивни интервюта. Така е и по-удобно, защото не се налага да се оправдават грозни компромиси (като кандидат-членство за БКП), отказът му да бъде опростена голяма част от дълга на България към Парижкия клуб през 1992г. и финансови золуми (като ударът с аферата "Сапио").
Но за хора, помъдрели от уроците на ХХ век като д-р П. Дертлиев, краят на века е повод за равносметка на изминатия път, за пропилени възможности и разбити надежди, за борбата на доброто и злото по земите на българите.
Изповедта на д-р Дертлиев беше нужна и добре, че се състоя (НДК, зала 8 на 22 май т.г.). Ораторската дарба на доктора-социалдемократ е известна още от Великото Народно събрание (1990-1991 г.). Физическите сили вече му изневеряват, но дар словото и емоционалнанта мисъл - не. Той за пореден път накара публиката да затаи дъх. А това бяха избрани социалдемократи "разного толка" - от хора, останали верни на "иконата" Ат.Москов, до двете фракции на днешната Евролевица, предвождани съответно от Николай Камов и Александър Томов. За колорит присъстваше и главният либерал на републиката - Ж.М.Ж.
Чест прави на стария борец, препатил от всички български политически системи, че отново говори като патриот, а не като лидер на партия със затихващи функции. Неговата изповед беше послание към тези, които го наследяват и които за съжаление са дълбоко разединени, точно когато е ударил часът за тяхното ново обединение.
Но подобно на Тартарен, героят на Алфонс Доде, който винаги чувал по два гласа - този на Тартарен-Кихот и другия на Тартарен-Санчо, бай Петър по време на цялата изповед се преливаше от Патриот-Петър в Евро-Петър.
Патриот-Петър изтъкна голямата заслуга на социалдемократите за създаване и укрепване на кооперативното движение и популярните банки в България, припомни че "широките" и "тесните" социалисти са тръгнали от един връх и заклейми двете идеологии - на БКП: "Всичко да бъде държавно! ", и на СДС: "Всичко да стане частно! ". Той намери добри думи за руския народ: "Русия не е само Сталин, а и акад. Сахаров, и Солженицин"!
"Момчето, които стои на пловдивското тепе, не е инспекторът от КГБ, а освободителят на Европа от фашизма". Той се преклони пред героизма на сръбския народ по време на Втората световна война. "Такъв народ не се покорява", заключи бай Патриот-Петър. После гневно осъди антибългарската политика, която ни закачи за "атлантическата ос" по време на агресията на НАТО в Косово (1999г.).
"Ние не желаем да бъдем проход за разрушаване на Сърбия. В желанието си да се харесаме на Запада, вредим на националния си интерес". Даде и своята отрицателна оценка на комунистическите лидери Г. Димитров и Тодор Живков. Осъди първия, че "БКП потопи в кръв своето дело", а вторият нарече "селски хитрец, лакей, негодник, диктатор и убиец". И сякаш досетил се, че Т. Живков, вече подал оставка през 1990 г. в разговор с моя милост (като депутат от коалицията СДС), беше заявил личното си предпочитание д-р П. Дертлиев, а не Чавдар Кюранов да бъде избран от ВНС за президент на многопартийна България, докторът допълни: "Моделът ни беше погрешен, нашето изпълнение - порочно. И все пак този селски хитрец (Т.Ж.) намираше пролуки и водеше икономическата политика в интерес на България. България стана индустриална страна със завидно безплатно здравеопазване и всеобщо образование. Доказателство за това е фактът, че 10 години я разграбват свои и чужди и все още има останало за разграбване."
За последно Патриот-Петър описа перипетиите около подписването на Конституцията (1991 г.) и несправедливите обиди, които е понесъл за "предателството" си в името на България.
Версията на доктора бе следната. Отишъл той в Севлиево при последната жива икона на социалдемокрацията Атанас Москов за съвет. И Москов му казал: "Сине, ако е потребно, за България, трябва да си готов да пожертваш партията". "И аз я пожертвувах", с треперещ глас обяви сензационно бай Патриот-Петър, с което се самозакачи като икона в параклиса на социалдемокрацията.
Още не свършил бай Патриот-Петър в изповедта се намеси Евро-Петър. "В миналото ние, българите, решавахме етническите си проблеми с война. Сега за военно решение е късно... " Дотук добре. Но по-нататък Евро-Петър се развихри на темата Български Етнически Модел. И заяви на всеослушание - "Доган се оказа политик от класа. Той спаси българския мир. " На това място вече стана ясно, че и възрастта с някои необратими изменения понякога не е извинение.
Човекът, който не подписа Конституцията, милионерът в зелено от валутни спекулации и плашилото на 4 правителства с Родопска Босна и Българско Косово бил голямата работа! Сякаш говореше не П.Дертлиев, а гостът му Ж.М.Ж. Защо така, бе бай Петре? Нали си защитник на Конституцията? Защо тогава не помогна Конституционният съд да излезе с решение по въпроса за етническата партия ДПС (чл.11, ал.4)? Защо ни успокояваш - "Не се страхувайте, ако утре има министър-турчин. Трябва да има!"
Ами ако този турчин има двойно гражданство като Божков и Пирински? И ако дипломата му е по-слаба от тази на Гошо Тъпото? И ако не признава основния закон? И ако всяка година ходи като марокански скакалец по местата на "възродителния процес" и говори глупости като тази: "Ако не бяха нашите жертви (те са 8 на брой), режимът (на Т.Ж.) нямаше да падне". И всичко това, за да може утре, след като се приключи с Македония, да може да се подпали отново и българската черга!
Евро-Петър, бай Петре, е враг на Патриот-Петър! На него му се ходи в Европа, участва му се в Евроинтернационали. Слобо, обаче, му пречи, защото му е на пътя. И не е социалдемократ. И какъв е изходът? Европа да помогне с повечко пари на Зоран Джинджич и Вук Обрадович, за да падне диктаторът Слобо. Да падне по възможност от диктата на улицата, както падна правителството на Виденов. Софийски модел, и н'ам к'во си... Браво бе, бай Петре! Много демократично. Глас народен - глас божи! Да беше си спомнил къде бяха тези социалдемократи по време на войната. Единият се беше скатал в Черна гора, а другият по ваша покана идваше в България и не се срещаше само с Кръстьо Петков. А патриотите на Сърбия в това време пазеха нощем мостовете на Дунава с телата си.
Евро-Петър, бай Петре, освен това е и с къса памет. Той би трябвало да си спомня, че за последната катастрофа на Балканите освен генералите на НАТО са виновни и няколко социалдемократически правителства, които още през същата година бяха наказани от избирателите си. Къде е тръгнал Евро-Петър, бай Петре, освен с душманите на Сърбия, Вук и Зоран, ами и с архипредателя-социалдемократ Горбачов и с нашите евролевичари Томов и Камов... Българските евролевичари, които първи ще гласуват както за продажбата на българска земеделска земя на чужденци, така и за "новата реалност", че България била вече многонационална държава. Къде отива тогава патриотизмът на твоята половинка, бай Петре?
Думите на Евро-Петър и на Патриот-Петър така омайваха зяпналите го социалдемократи, че даже "бивши комунисти", каквито са повечето евролеви (а и самият Първанов) ръкопляскаха на хулите срещу столетницата.
Накрая силно се размириса на власт, защото се разбра, че "СДС ке падне", левицата ще се обедини и отново ще се решава въпросът "Да бъде или да не бъде България".
Д-р Дертлиев завърши оптимистично с думите: "Бъдещето се нарича социалдемокрация! ", от които се разбра, че България ще я бъде, макар и управлявана от социал-тарикати, пардон "демократи".
На това място си тръгнах. Стана ми жал за Патриот-Петър, който винаги съм уважавал и с който сме основали СДС и сме преграквали заедно по митинги.
Поиска ми се да благодаря на стария политик за поканата да бъда свидетел на изповедта му, но този път аз да му кажа това, което той ми казваше бащински, когато правехме Конституцията: "Войводо, нашата крава дава много мляко. Но точно когато я издоят, ритва менчето. И ти си също като нея."
Може и тъй да е, на на 22 того бай Петър ритна менчето. Да е жив и здрав.
Лов на вещици по пладне
Когато едно управление се издънва всякак и отвсякъде и когато никакви защитни механизми не сработват, изходът е един - да се намери враг, който да послужи за оправдание. Ако такъв не съществува - трябва да се измисли.
Врагът е изключително удобен и става за всякаква употреба. Той е нещо като политически караконджо за сплашване на лековерните и за сплотяване на собствените редици пред общата опасност.
Но трябва да се знае, появи ли се идеята за търсене на враг, е от ясно по-ясно, че управляващите стремително отиват към пълен крах и е необходимо да се прибегне до ultimaracio (последно средство). И какво по-последно средство от изнамирането на враг. Така в общественото пространство бе пусната паникьорската мълва, че в страната се готвел преврат от типа на деветнадесетомайския от 1934 г. Но тъй като условията съвсем не са същите, нито пък и официалното е някогашното, пък и изглежда, някой все пак се е сетил, че превратаджийската манджа е пресолена, сините идеолози потърсиха друга формулировка, с която да означат врага. И той биде намерен. Оказа се, че са се стремили към подмяна на принципите на държавното управление... гражданските движения. И те бяха квалифицирани като "неидентифицирани", нещо като безотговорни фактори.
Разбира се, никой не се нае да обясни като как така т.нар. граждански движения ще тръгнат срещу правителството, многопартийната система, политическите партии и парламента, след като те са едни кекави маломерности, които ги бива само да правят джумбуши или кабинетно да мъдрословят.
Но логика в действията на паникосани хора не може да се търси.
Параноята обаче около търсенето на врага ирадира като радиационно излъчване. И на гребена на мръсната пропагандна вълна се появи както винаги с гладко избръсната мисъл Агов. Той винаги се появява, когато трябва да се свърши не просто мръсна, а много мръсна работа. Агов от движение се включи в кампанията под кодовото название "лов на вещици" по пладне. И както винаги, нещо характерно за поръчков политикан, пак преигра. От трибуната на Народното събрание той в прав текст изтърси, пак да се докаже комуто трябва, че дестабилизирането на страната е "дело на една чужда сила на изток, с традиционни интереси у нас".
Този човек е наистина за бой. Защото е от ясно по-ясно кого визира с евфемизма "чужда сила". И да припомним ли на Агов и сие простичката мъдрост, че и гърнето да удари камъка и камъкът да удари гърнето - все гърнето е зян. И докога подобни мегдански пехливани и зъбльовци все ще ни отреждат съдбата на счупени грънци!
Малко им се видя на управляващите, че се изтъпанчиха и срещу чуждата "сила", та пак свърнаха къде нас и обявиха целокупната българска журналистика в подкупност и подкопаване на политическата система. Пак Агов заяви, че изданията защитавали "чужди интереси".
Изпълнението е негово, но иниативата, както винаги, не е негова. И тук е прав Юнал Лютви, който с азиатическо ехидство подметна, че Агов "няма акъл да прави солови акции".
Замислената операция в търсенето на враг е опит да се отклони общественото внимание от реалните проблеми и да бъде то насочено в погрешна диря. Но целта е по-мащабна - да се оправдаят несполуките и неудачите на синьото управление с намесата на "враждебни сили". Остава и да се появят кулаци, които да палят снопите по полето.
Пред очите ни се разиграва типична инсинуация, в която крадецът вика дръжте крадеца. Това е пореден опит да се прехвърли проблемът от болната глава на здравата.
И каква е крайната цел на занятието?
Създавайки впечатление, че в България се налагат някакви мрачни сили, които искат да рутят многопартийната система, че се готвят преврати, заговори, съзаклятия, управляващите съвсем по болшевишки издигат лозунга: "Демокрацията е в опасност!"
След такъв лозунг, както знаем от историята, се вземат чрезвичайни мерки и обикновено се създават чрезвичайни комисии с широки пълномощия.
Сиреч - отива се към репресии. Това е последният и единствен инструмент за опазване на властта. И неслучайно един от основните удари е насочен срещу медиите. Те трябва да замлъкнат. И опитите за поставяне примка на гърлото на пресата вече се предприемат. И това е така, защото управляващите се чувстват съвсем некомфортно, когато журналистите пишат за техните безобразия, корумпираност и продажност.
Остава и да припомним как започна операцията по търсене и приемане на врага, как започна прословутият "лов на вещици", за да се отиде до стагнация уж в защита на демокрацията.
Всичко започна с планираната акция на Румен Леонидов. Неговите приказки за нуждата от военен преврат и за превръщането на стадионите в затворнически лагери дадоха на властите и мотивациите, и толкова необходимия им повод да предприемат крути мерки както срещу свободата на словото, така и срещу гражданските свободи.
Румен Леонидов, превъплътил се в провокатора поп Гапон, свърши неоценима услуга на управляващите, развързвайки им ръцете за репресивни мерки. За което и получи своята малка лепта - бе включен в делегацията на президента Петър Стоянов по време на посещението му в Македония.
Нали Леонидов бе уж бунтар, нали уж застрашаваше устоите на политическата система? И тоя "страшен" човек, тоя уж враг на управляващия елит, бе тутакси обласкан от същия тоя елит, а и той прие да бъде обласкаван.
Повече от ясно е, че от него е била поискана услуга, която той охотно е изпълнил. А защо тъкмо на него са се спрели, е вече друг въпрос, опиращ до морала и слугинската биография на лицето, навикнало открай време да бъде обслужващ персонал на всяка власт.
И в крайна сметка се оказва, че синият ребус не бе чак толкова сложен за разгадаване.
Под фалшивия лозунг: "Демокрацията е в опасност! " - управляващите крият страха си, че самите те са в опасност. И прибягват до инсинуации, търсене на врагове и лов на вещици.
Какво ли ще измислят утре?
Каквото и да измислят - все ще е бездарно. Защото, казано е: на бездарника и слугите му са бездарни.
С една дума - обявявайки лъжлива тревога, уж, че нещо си било в опасност (да кажем демокрацията), управляващите искат да създадат впечатление, че под напора на обстоятелствата, но с най-благородни намерения, са принудени да пуснат в ход репресивната машина.
Това не е нищо друго, освен акт на отчаяние.
Да припомним ли, че с лъжа можеш да дойдеш на власт, но с лъжа не можеш да управляваш.
А лъжливото синьо овчарче е вече до гуша потънало в лъжи и корупция.
И появата на чичко пъдар е вече неизбежна?
Меморандум
Този Меморандум, писан между 6 и 16 февруари т.г. под формата на отговор до свой приятел, професор в България, проф. Спас Райкин адресира към българските държавници с надеждата, че ще хвърлят втори поглед върху насоките на политиката си и ще изведат страната от безпримерната криза, в която тя днес е потопена.
В. "Нова Зора" започва публикуването на Меморандума с надеждата, че тревожните истини в него, които и не веднъж сме посочвали във вестника, този път ще бъдат оценени по-трезво и с разум.
Прочее, необходимо е да заявим, че оценките в документа, макар и да не са радостни, ни удовлетворяват в едно отношение: те потвърждават правотата на нашата кауза.
За съжаление никой не е пророк в родното си село. И никой не вярва на Касандра.
приятелю,
Страната е в ужасна икономическа криза. Всички похвали от заинтересувани чужденци, високо тиражирани от управляващите, не могат да покрият голите... на днешните управници в София.
Когато започнах да пиша това писмо имах намерение накратко да засегна повдигнатите от теб въпроси. В същото време имах планове да пиша обширно изложение във формата на Меморандум до тези, които се интересуват.
В процеса на писането двата проекта се поомесиха и трябваше да променя адреса от името ти, на "приятелю".
Лични, групови и партийни интереси се поставят над всяка истина, над всякакви принципни позиции, в безвъпросния характер на които не може да има никакво съмнение. Лъжата, извращението, иннтелектуалната корупция на съвременния българин са станали пътеводител в неговата съдба.
Аз чета българските вестници и се отчайвам от пораженския дух, който се насажда от най-високи места. През целия ми емигрантски живот, от 1951 г. до 1989 г., аз не съзрях у никого от нашите общественици такова нравствено разтление, каквото сега се шири по българската политическа сцена, и при всичките междуособни борби, където бяхме изправени едни срещу други.
I. За икономическата катастрофа в България
Аз виждам причината за икономическата катастрофа в България в погрешната икономическа философия и политика, внушавана на София от харвардски пррофесори, които не познаваха не само страната, но и елементарните принципи, които движат стопанския прогрес на неразвитите дотам страни.
Те искаха от българите, и нашите ганювци се съгласиха, да се возят в кадилаци, преди да могат да си купят цървули на краката. Има една умна приказка, която съветва да не се руши старата къща, преди да се изгради новата. В София тръгнаха по обратен път.
Те гътнаха старата къща, преди да са изкопали темелите за новата. Аз посетих България през 1991 г. и видях какво се прави. В бележките ми от онова време, публикувани като "Впечатления", съм посочил работи, които, като препрочитам сега, ми се струва, че са пророчески.
Икономическият либерализъм, пазарната икономика, която се заеха да правят в България, предполага силно развита страна, не страна с разрушено до основи земеделско стопанство, предполага индустриална база и търговски бизнес. Те се заеха да създадат от нищо нещо. От нищо не излиза нещо.
В България тръгнаха по обратен път, и сега жънат горчивите плодове на безумството си. Те наивно очакват отнякъде да се появи разковничето, което им обещаваха, или пък ги лъгаха от Запад - "Инвестиции! " Страхувам се, че те нямат никаква представа какво искат и какво очакват. Още по-малко те имат представа кой ще им дойде на помощ и какво всъщност представляват тези прословути инвестиции.
Наивно си мислят, че инвестициите са капитали, които чужденците, от чисто човеколюбие, ще пръснат из България и ще оставят българите да събират парсата!... Работите всъщност стоят много по-иначе. Инвеститорите са чужденци. Те ще закупят българската индустрия и ще я накарат да работи за интересите им, не за интересите на бедните българи. Ако не им провърви, ще затворят купените предприятия и ще се върнат в чужбина. За българите ще остане безработицата.
Тази игра има и друга страна. Инвеститорите може да закупят българските предприятия, за да ги банкрутират и затворят, за да принудят българите да купуват произведените в други страни стоки. Така за българите ще остане пак безработицата.
Третата страна на тази игра е заложена в политически мотиви за целенасочено дестабилизиране на икономиката на страната, за нейното отстраняване от сцената на историята. Такива мотиви не се разкриват пред света, но те могат да бъдат разпознати.
Това, че нашите държавници вече десет години чакат да стане - страната да бъде наводнена с чужди капитали, и досега не могат да отчетат нищо, освен около два милиарда, ако се вярва на статистиките им. Това подсказва, че за този им провал може да съществуват политически причини. Румънците получиха далече повече милиарди, а унгарците още повече, над десет милиарда.
II. План Мортентау за България?
По време на Втората световна война един от видните съветници на Рузвелт - Моргентау, изработи план за третиране на Германия след войната. Според него германската индустрия трябваше да бъде разрушена и германците да станат народ от чифчии, овчари и говедари. Рузвелт отхвърли този план. Те прозряха, че ликвидирането на Германия като сила в Европа и израстването на Съветския съюз не вещаеше нищо добро и счетоха за по-важно да спечелят Германия на тяхна страна, та при нужда тя да спре руския валяк.
Така и стана. Германците, от друга страна, разбраха, че ще им бъде по-добре, ако се съюзят със западните сили. Така те възкръснаха за нов живот. Последваха планът "Маршал", Берлинският еър лифт и студената война.
Сега германците не си правят илюзии къде са интересите им - на Балканите или в Западна Европа.
Та въпросът беше за политически мотиви за отсъствието на инвестиции в България. Може би поради такива скрити мотиви в България не идват чаканите инвестиции. Може би някъде по тайните служби има Моргентау-план за България. Може би някой някъде да иска затриването на България от картата на Европа!? Основания за това има много.
Когато руснаците създадоха Сан-Стефанска България, западните сили се събраха в Берлин и я нарязаха на парчета, за да не стане руско предмостие на Балканите. В 1915 г., ако България беше отишла с Антантата, последната щеше да спечели войната за два месеца. България се съюзи с Германия и войната продължи три години. В 1914 г. нашите се наредиха с Хитлер, а след това четиридесет и пет години служиха като ратаи на Москва.
Та какви причини има за западните сили да пожалят България?
Затова в България не пристигат никакви инвестиции! Някой някъде е решил, щото Bulgaria delеnda est! Няма значение кой управлява България. Днес СДС с усмивка и с целувка предава България. Ако те загубят следващите избори и бъдат заместени от БСП, нищо няма да се промени. БСП ще наследи една разсипана България, която е неспасяема.
Това ще улесни тези, които искат да я погубят. На България тогава ще скроят австрийския модел и народът ще бъде обречен на глад.
Какъв може да бъде изходът от това?
СДС разпродадоха индустрията на България. Сега се говори за разпродажба на земята. Виж ти какво ще стане! Страната ще бъде нападната от чуждестранни скакалци, те ще започнат да изкупуват пустеещите сега земи и току виж, че нашите полета се превърнат в плантации, на които ще плъзнат да работят безработните българи. Всичко това води към нов феодализъм, хайде, да не го наричаме спахилък.
Ала като награда за косовската политика на днешното правителство не се отпуснат отдушниците, които спират инвестициите, то със сигурност може да се предположи съществуването на някакъв Моргентау-план за България.
Пред очите на всички ни България е в катастрофален срив. Българите бягат по чужбина. Младите майки абортират децата си, за да не видят бял свят. Къде ще му излезе краят, никой не знае.
За България няма бъдеще в Европа. Но къде другаде тя може да отиде освен в Европа? Нашите държавници направиха всичко каквото можеше да се направи, за да се смразят с Русия - от външнополитически гафове като предизвикателство към нея, до низки, подли обиди в недомислени словоизлияния, за да могат да поддържат поне най-елементарни икономически отношения.
От днешна дата се съобщава, че от 59 държави по конкурентоспособност ние сме на 56-о място - пред Зимбабве, Русия и Украйна. И ние се надяваме да влезем в Европа със скъсаните си цървули. То май само в Русия можем да изнасяме стоки, които ще се купуват. На кого ще продаваме нашите стоки?
Тези, които правят нова Европа, имат всички намерения и основания да ни обърннат гръб в нашата нищета. Ние толкова пъти сме чукали сол на главата им, та днес, когато сме започнали да се давим, те няма да ни хвърлят спасителен пояс.
Дори нещо по-лошо: изкачили ни на бесилката, те ще ни помогнат сами да си окачим въжето на врата.
Тази услуга им правят нашите днешни управници.
20 февруари, 2000 г. Строудсбърг, Пенсилвания, САЩ
* Проф. Спас Тодоров Райкин е роден в с.Зелениково, Пловдивско. Завършва Духовната семинария в Пловдив и Богословския факултет на Софийския университет. За активна опозиционна дейност като младежки деятел на БЗНС след 9 септември 1944 г. е преследван и репресиран от тогавашната власт. От поделението на Трудови войски в Балчик, заедно с група съмишленици през 1951 г. напуска казармата и емигрира в Гърция. Продължава хуманитарното си образование в Атина, Женева, Базел, в Лондонския кралски колеж и в Колумбийския университет. Впоследствие се установява на работа като професор по история на Европа в университета в гр. Страудсбург, Пенсилвания, САЩ. Получава американско гражданство. Дълги години е главен редактор на емигрантския в. "Свободно земеделско знаме". Публикува научни трудове в областта на историята, славянството, философията, социологията и по проблемите на източното православие. У нас бяха отпечатани пет тома с негови творби, написани по време на десетилетния му изгнанически живот под общото заглавие "Политически проблеми пред българската общественост в чужбина."
Копие от писмото си до президента Стоянов и премиера Костов проф. Райкин е изпратил до своя сътрудник в София с молба да го предаде за печат във вестник "Нова Зора".
Методиев като патриот от тоталитарен тип
По времето на дебатите в НС на 16 май т.г., които внимателно следих, направо бях шашнат. И то не толкова от пропагандната реч на синия Гьобелс (Илия Петров) или адвокатстването на жалката сянка на Бонев (известен в обществото като Мими), нито даже йезуитската реч на Лелята от Америка (която защити обирджийството в поверения й къс от народната баница - земеделието, както квачка пилетата си). Шашна ме изказването на лицето Методиев (бивш министър-ликвидатор на българското образование).
Същият се писа и патриот!?
СДС-мафията той приравни с България и с българския народ! Атаките срещу й били едва ли не антибългарска кампания. Атаките срещу колониалната администрация на Костов Иван той определи също за антибългараски акт, които, видите ли, подронвали образа й навън.
Той, напълно по тоталитарному, идентифицира цяла една държава и цял един народ с една личност плюс братовчедите й.
Със същия номер 45 години си служиха онези, които ни управляваха преди 1989 г., но те поне построиха България. Абсолютно непонятно е, как след като имаме вече цял един "закон", осъждащ тоталитаризма, лице, пръкнало се из банките на уж антикомунистите, си позволява чисто тоталитарен подход в конструкцията на изказването си.
Оказва се, че подобен абсурд е възможен, понеже това, което днес е лицето Методиев, е пряк резултат на уж вече осъдения тоталитаризъм. Него, когато се е раждал, са го регистрирали според Закона "Панев" служители на един престъпен режим. Получил е средното си и висше образование също от служители на същия този престъпен режим. "Бракувал" се е и с документацията пак на същите такива. А и за депутат го избраха все такива като него, щото електоратът му не е кацнал от Марс, примерно, нито пък е внесен от Анадола.
Следователно лицето Методиев е също такъв престъпен продукт на един "законово" доказан престъпен режим. Абсолютно същата схема важи за всички, дето търкат креслата и в НС, и по министерствата, и в Президентството.
Просто всички са престъпници. А да очакваш от престъпници доброволно да си признаят престъпленията, това си е фабрика за илюзии по време на нов цивилизационен избор! А и авторът на горните логорейни "бисери" също е в кюпа, колкото и да се пънат някои да го изкарат едва ли не свещена крава, икона, идол, тотем. Идиоти сме всички ние, които сме ги чучнали на върха на колониалната ни администрация.
Лицето Методиев начена потурчването на историята ни и не само това. Изхождайки само от този момент, с изказването си, той доказа до каква порнография може да стигне циничната наглост на властпотребяващите, същите, които с мазохистично търпение понасяме да ни крадат и унищават! Горко на такъв народ!
Всъщност аз съм съгласен, че режимът отпреди ноември 1989 г. наистина е бил престъпен. Проблемът е, че най-големите престъпления, които той извърши и чиито последици днес консумират 80 процента от народа, не се назовават. А това е, че в тинята на онзи, бившия режим, се родиха, бяха отгледани и получиха образование мерзавците от колониалната ни администрация-мафия, както и братовчедите им. Това е, че ведно с майчиното си мляко, са засмукали и заразата, известна ни като интернационализъм преди, а днес - като глобализъм или пък "евроатлантическа ориентация". Само че в "цивилизационен избор" и тям подобна логорейна бълвоч, която може да впечатли олигофрени, но не и разумни хора, дето са свикнали да мислят със собствените си глави.
Престъпление е, че сме допуснали в НС задници, които олицетворяват парламентаризъм, правителство, управляваща партия и сателитите й, президент, демокрация и т.н. с цял един народ и България.
Истина ви казвам, те с поведението си доказаха, че са измета на народа ни и на България. Доказаха го и с това за какво и как използват властта си.
Ето, всички тези неща са истинските престъпления, закърмени и отгледани от нявгашния режим. Щото всяко нещо на този свят ражда собственото си отрицание според диалектиката на Сократ и Хегел.
Така и "демократите" родиха отрицанието на демокрацията.
Владимир КУЦАРОВ
Хвърлена ръкавица, кой ще я поеме?
Владимир Куцаров кани на публичен дебат лицето Коритаров, който се оказва фен на любимия на всички български родолюбци вестник "Зора".
Доколкото е известно, упоменатото лице Коритаров е журналист, с извинение, в радио "Свободна Европа".
Условията, на които непременно държа са:
- Пряко излъчване в ефир по БНТ в часа на "Екип 4" или по РСЕ. И понеже лицето Коритаров е един от любимците на БНТ, оставям на него уреждането на горната подробност.
- Предлагам темата: "Национализъм, нацизъм, патриотизъм, родолюбие". В случай че на господина не му стиска да дебатира по тази тема, готов съм да се поразговорим и за "нещица" от рода на антисемитизъм, холокост, глобализъм, НАТО, медийно зомбиране, МВФ, безработицата като форма на пазарен геноцид и мощен инструмент за насаждане на робско съзнание.
Не се и съмнявам, че ако СЕ-бабаитът Коритаров е наистина такъв, ще поеме хвърлената ръкавица, за което жаждам да ме уведоми на тел.032/23-46
.
Парламентът роди... мишка
Само наивници можеха да очакват, че ще се случи кой знае какво в парламента по искания вот на недоверие на правителството. Случи се тъкмо това, което и трябваше да се очаква - кръстосаха се не шпаги, а чобански тояги. Въпрос на култура, политическа.
Не чухме нито едно запомнящо се слово по време на дебата, нито една запомняща се филипика. Депутатите, без разлика на цвят и пристрастие, бяха твърде далеч както от красноречието, така и от благородния гняв на един, примерно, Цицерон. Затова и Костов не бе изобличен като един новоявен Катилина.
А как бихме искали да чуем реч като тази: "Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Докога ще търпим твоето безумство? Къде е границата на твоята необуздана дързост?"
Но след подобна реч трябва да се поеме риска да свършиш като Цицерон във водите на Тибър, прободен от тризъбец в гърлото. Е, не в буквалния смисъл на думата, а в политическия. Защото и демокрацията има своя Тибър. Ще рече - да поемеш риска да бъдещ остракиран и от свои, и от чужди, тъй като парламентарната баталия бе наужким. Това всички го знаеха и никой от опозицията не си позволи да прекрачи незримата, но опасна черта, която по всичко изглежда, бе мълчаливо договорена.
И пак станахме свидетели на взаимни услужливи почесвания, хватка, известна още от римския форум: "Asinu asinum fricat" (магаре магарето чеше).
При подобни услуги удоволствието е взаимно.
Опозицията упражни своето първосигнално красноречие, плагиатски заимствано от медиите, а управляващите на практика въобще не приеха да дискутират, а като пауни разпериха опашки и започнаха да се хвалят с успехи и най паче да внушават колко ги либи и тачи Европа.
Това пък идваше да подскаже, че само неблагодарен и прост народ може да не оценява европските визии на правителството и с мрачна настойчивост да иска отговори за ширещата се корупция.
Дойдохме си на думата.
Опозицията поиска да се гласува вот на недоверие на правителството именно заради корупцията, но без и дума да издума, че и корупцията, и ужасната сиромашия са резултат от изначално сбъркания път на развитие на България, заложен още на т.нар."кръгла маса".
А на "кръглата маса" невинни няма, защото там се заформи и т.нар. политическа класа, която вече десет години издевателства над Отечеството.
И какво стана в крайна сметка след дебатните напъни?
Всеки си оплете своята кошница. Ако и това е вярно.
Опозицията се опита да се превърне във vox populi (глас народен), а управляващите защитиха илюзията да минат за "глас европейски".
И едните, и другите не сполучиха. И нямаше как да сполучат.
Опозицията не съумя да убеди никого, че сериозно и искрено е загрижена за хала на народа и за съдбата на България, защото в изказванията на нейните представители не само нямаше социални послания, но и социална съпричастност, та да бъдем убедени, че никога ще живеем в социална държава.
Затова изказванинята не бяха нищо повече от вяли упражнения по реторика. Липсваше онова, което се нарича философия на алтернативата, а именно, че евентуалната смяна във властта може да бъде и смяна на политическия модел, наложен от СДС.
А България тъкмо от това се нуждае!
А моделът, както по всичко изглежда, никой не иска да го пипа.
И тогава не е ли все едно кой ще ни управлява и как той ще се нарича?
Комай е точно така и точно поради тази причина обществеността като цяло остана индиферентна към парламентарната тупурдия.
Народът, ако не е с разума си (на този етап!), то с инстинкта си на много препатил страдалец усеща, че който и да дойде на власт от т.нар. политическа класа - промяна в хала му няма да настъпи. И той мрачно мълчи.
За подобно състояние на душите и съвестите Пушкин е казал: "Народ безмолствует!"
Но зад това безмълвие се нагнетяват страшни сили. И достатъчно е да се намеси някой с жертвеността на самозабвението да каже сакралната фраза: "Не могу молиться за царя Ирода! " (пак Пушкин) - за да се отприщи очистителната енергия на възмездието.
В парламента се разиграва поредното театро, за да се вдигне адреналинът на позадрямалия електорат. Разигра се екшън-представление с халосни патрони, а "добрите" и "лошите" напъваха мускули, за да отидат после да му ударят по едно в кръчмата на демокрацията.
Само че все по-ясно става, че "добри" няма, че всички ползват едно и също нощно гърне и са от един дол дренки.
Ето затова целокупният напън на парламента роди една политическа мишка. На всичкото отгоре тя е червено-син мутант.
А Доган е вече заложил капанчето!
Последните гвоздеи върху ковчега... Отново призракът на черната 1992 година, когато ликвидационните съвети, назначени със закон от правителство, носещо название българско - знае се кой бе тогава министър-председател, днес представител на България в ООН - удариха в корена българското земеделие. Премерен и отмерен удар! Неслучайно в плана Ран и Ът един от първите и най-важни прицели беше ликвидиране на едрото, механизирано, наситено с наука и култура българско земеделие.
Връщане на земята в реални граници, след като на разрушителите им беше съвсем ясно, за да не кажа сатанински ясно, че раздробяването на българската земеделска земя на милион парчета - днес, оказва се, те са около петнайсет милиона! - я обрича да бъде земя на заробващ труд. А нивата на селянина от няколко декара - в затвор без решетки и без стени, в който затворникът-труженник е прикован за нея с доживотна присъда.
И ето че сега призракът отново се появява - още по-страшен, а може би в истинския си ръст. Става дума дори не толкова за един призрак, а за няколко негови превъплъщения. За ламя, двуглава или триглава, която се надвесва над българската земя. В този смисъл и в този контекст може би законът за продажба на българска земя на чужденци, за който се вдига толкова предварителен шум и се изисква промяна на конституцията с нужните две трети квалифицирано мнозинство на депутатите, е било заблуждаваща, обходна маневра. За да се удари пряко, сърцепронизващо.
И най-важното - без да има нужда от промяна на конституцията. Тия дни отново и отново се заговори от висши правителствени представители, пък и не само от правителствени, а от някои уж обективни медии, за данъка върху земята за земеделско ползване! И се замърмори за налагане на глоби върху собственика, ако той не ползва за производствени цели възвърната му в реални граници, бащина и дядовска кърмилница българска.
Дори най-висш представител на правителството лансира идеята за синхронизиране на нашето законодателство в тази област с европейското, с оглед на преговорите ни за членство в Евросъюза и т.н., без, разбира се, да се синхронизират нашите доходи... Уж далечните сега светкавици и гръмотевици над нивата на все повече закрепостявания селянин стават все по-близки и може би утре, или на следващата есенна сесия на Народното събрание ще ни бъде сервиран и такъв закон, и такава глоба, налагана за необработване на нивата. Дори бе употребено понятието "пустеещи земи".
И никой не задава въпроса - защо пустее златна българска земя? И никой не пита - по чия заповед и закон ликвидационните съвети сринаха и стъпкаха имущество за милиарди долари! Всъщност никой не може точно да изчисли неизчислимите загуби, ако в тях влязат и моралните удари и сривове върху психиката на българския земеделец и на българина, който в голямата си част все още се крепи на своя селски произход и корен.
Да сринеш земеделието на България при нашите български традиции и условия, това означава да убиеш тази България, която винаги се е крепяла на земеделието и скотовъдството с всичките техни материални и морални последствия за живота и на отделния човек, и на страната. Сред тая разруха през черната 1992-ра, българското земеделие и скотовъдство бе доразнебитвано, дозаграбвано, доразрушавано, изсмуквано и омаломощавано през тъй наречения гратисен период - петте години след получаването на нотариалните актове, когато вече започва данъчната тегоба. И сега към тая тегоба правителството подготвя почвата за още една тегоба в нивата и в дома на българина - да плаща глоба, или такса, все някак ще му измудрят названието - за пустеещи земи. И нека да си представим - ако имаме достатъчно въображение - какво означава на практика това.
Първо - на практика близо две трети от собствениците на възвърната земя в реални граници са нереални - т.е., те живеят в градовете и отдавна са скъсали бащинията си. Освен ако ги крепи надеждата, че при някаква форма на кооперации, срещу които властите се борят целеустремено и организирано, или при някаква форма за арендуване, което при сегашните икономически и законови условия е все едно да чакаш от мъртвец писмо с радостна новина - тези собственици от градовете и чужбините ще получават някакви доходи.
Оставете надеждите на безнадеждността! И не поглеждайте към пощенската кутия за писмо с радостна новина! Ами мислете, че към досегашните кожодерски данъци, такси и берии се прибавят още няколко - данък върху земята, която ви се води на партида, и глобичка, за нейното необработване. Защото на практика, дори да искате, почти е невъзможно нейното обработване.
Знаете ли колко са разходите (производствени) за декар земя, засята с пшеница? Според десетината точки на калкулациите, които една арендуваща фирма е поставила на видно място в селото, разходите са, до вкарване зърното в дома ви - 42 лева (четиридесет и два). Колко зърно може да изкарате от декар пшеница, дори ако добивът е по недостижимите триста килограма, при все по-голямото подивяване на земята и спад на нейната продуктивност? Триста килограма, при мечтаните двайсет стотинки за килограм зърно - толкова струва и едно ползване на народна тоалетна в града - това са шейсет лева! А трудът, тичането, нервите, превозът до евентуалната изкупвателна база- те са отделно.
И на практика излиза, че дори да се обработват тези четиридесет и осем милиона декара плодна земя, колкото те се водят по статистика, приходи за производителя няма. Има печалба, тъмна и неизбродна, за прекупвача. Но тая печалба затова е тъмна, защото е неизбродна... И тук се убождаме на глобалния въпрос в глобалните времена - ето, значи, за какво са били всичките тия закони и закончета за либерализиране на пазара на зърното. За да може българският селянин, доведен дори не до Белчо и Сивушка, а до Марко магарето и до Маргушка магарицата. С тях да оре нивите си, ако няма трактор, за чиято услуга да плаща по осем и по десет лева за декар оран, и за всяка операция да плаща, да плаща. И пак да плаща по-скъпи горива, отколкото в Щатите; безумно скъпи (съобразно никаквите ни доходи) за препарати, части, ако има някаква дребна механизация. Да се изправи българският селянин, и българският човек, който зависи от селото, срещу богатия и всесилен американски фермер, или западен фермер, който да му каже: о'кей, как си мой човек, ще премерим ли сили на свободния пазар в тоя глобален свят на новия световен ред?
Какво може да отговори нашият български селянин и нашият български гражданин, който зависи от селото? Нищо, или "дий магарушке, дий" - ако са му останали сили за някакъв отговор... И след въвеждането на данъците, и след глобите за необработените ниви, вече ще бъдат заковани последните гвоздеи върху ковчега на българското земезелие. Хората масово и реално ще се отказват от земята си в реални - заради непосилието и безмислието да й плащат данъците и глобите. Защото дори при най-добро желание, те не са в състояние да я обработват.
И ще плъзнат явните и подставени купувачи на български земеделски земи - тук-таме вече се чува, че цели села могат да бъдат купени.
И тогава оная песен "Продават се, мамо, белите манастири... " може да се аранжира "Продават се, мамо, зачернени български села... ".
И ще настъпи такова обезземляване, от което пресъхва коренът... Стефан ПОПТОНЕВ, с.Медковец, 9 май 2000 г. Радио Б 2-92 - старите муцуни се обаждат с ново име
В Белград на мястото на предишната радиостанция Б92 започна да излъчва емисии нова радиостанция, използваща името Б2-92. Тя има и нов уебсайт, също на мястото на предишния - този на Б92.
Както и предишният, новият уебсайт (Free B92 htt(p)://www.free92.net/ e притежание на KPN Telecom (средна по размери европейска телекомуникационна компания). Сайтът се води на нейния филиал XS4ALL Nederland BV.
Koninklijke KPN NV (Royal Dutch Telecom) е приватизираната бивша телекомуникационна организация, принадлежала някога на холандската пощенска и телеграфна служба, преди това Министерство на пощата и телеграфите.
Законовият контрол както на бившия уебсайт - Help B92, така и на новия уебсайт - Free B92, се осъществяваше и съответно осъществява от борда на KPN Telecom. Негов председател е Вим Дик, бивш холандски държавен секретар на външната търговия.
По-реалистично е да се предполага, че ежедневният контрол на съдържанието на уебсайтовете се осъществява от Морис Веселинг, директор на XS4ALL Nederland BV. Под съобщението за появяването на новия уебсайт е дадено неговото име.
Както ще стане ясно В92 НЕ Е ляворадикална революционна прогресивна радиостанция, макар много хора да продължават да вярват в този мит. В92 беше сръбската радиостанция на фондацията на Джордж Сорос, която чрез системата си от фондове и фондации "Отворено общество" контролира изненадващо голяма част от медиите в някои източноевропейски страни.
Фондацията "Сорос" първа се вмъкна в този сектор и разполагаше с много пари.
Следователно В92 никога не е била "независима" радиостанция. Нейната функция бе да рекламира в Сърбия и Черна гора ценностите на либерално-демократичното общество на свободния пазар и по-специално класическия либерализъм на Джордж Сорос. Тя продължи да прави това дори по време на въздушната война срещу Сърбия. Известно време излъчваше предаванията си от борда на самолети, летящи покрай сръбската граница (очевидно, най-малкото с одобрението на НАТО, което контролираше въздушното пространство), а после - от Австрия, като използва австрийски правителствени радиопредаватели.
После В92 се отказа от тези два метода, понеже те я превърнаха в лесна мишена за пропагандаторите, подкрепящи Милошевич. Така или иначе, в днешната несигурна обстановка станцията и тези, които я финансират, са готови отново да си опитат късмета.
Ако някой все още има съмнения относно идеологическите пристрастия на новата радиостанция, нека обърне внимание, че на уебсайта й може да намери реч на Джордж Сорос (виж htt(p)://www.free92.net/media/statement/soros.shtm(l). Това е встъпителното му слово, произнесено пред Школата за висши международни изследвания към университета "Джон Хопкинс" на 27 май 1999 г. Оригиналът на речта може да се открие на уебсайта на университета - htt(p)://www.sais-jhu.edu/events/sorospeech.htm(l)
В тази реч Сорос излага своето виждане, че е необходимо учредяването на суверенна световна власт, която да има право да позволява интервенции в други държави. Както може да се очаква, защищава интервенцията на НАТО в Косово.
"Нямам и най-малките съмнения, че обстановката изискваше външна интервенция. Необходимостта от такава интервенция именно в Косово е много по-ясна и видима, отколкото в други места, където съществуват етнически конфликти, защото Милошевич едностраннно лиши жителите на Косово от автономията, на която те дотогава се радваха. Той освен това наруши международното споразумение, което сключи през октомври миналата година."
Сорос обаче отива по-нататък и предлага да бъде създаден нов съюз от отворени общества, който с военни средства да наложи отворено общество на останалата част от света.
"Един политически съюз, посветил се на налагането на отворени общества, дори би могъл да промени и начина на функциониране на ООН. Особено като се има предвид, че тя има много повече членове, отколкото НАТО. НАТО обаче би трябвало да бъде неговата военна ръка".
Да не забравяме, че В2-92 функционира в общество, където стотици граждански лица бяха избити от натовски бомби преди няколко месеца. Сега очевидно смята, че може да свърши повече работа, отколкото по време на войната. Новата радиостанция е в много по-голяма степен "про-Сорос" и пронатовска, отколкото довоенната.
В тази връзка предполагам, че това вероятно се дължи на изгонването на журналистите, изразили съмнения в правилността на твърдо пронатовската линия.
Югославия: Мишената на "новия световен ред"
Западни и български медии плачат за затворените от Милошевич "независими" и "свободни" техни събратя в Югославия. Това, казват, било посегателство върху свободното слово.
А какво беше бомбардирането от НАТО на Сръбската телевизия, заедно с работещите там журналисти? Посегателство върху свободата на словото или убиване на самото слово и неговите носители. "Свободно" убийство и свобода за убийство от страна на свободния Запад.
Като става реч за "независимите" и "свободни" медии, нека зададем изначалния въпрос: как може някой да храни илюзия, че една медиа, която се финансира от НАТО, респективно от Държавния департамент на САЩ, може да бъде свободна и независима?
Подобни медии изпълняват музиката, поръчана от оня, който им плаща. Те са само инструменти на доказания натовски и американски хегемонизъм, на интервенционизма и фабрикуването на конфликти в неудобни за Америка страни. Средствата за масова информация не стават по-свободни, когато биват купувани от САЩ или разрушавани с натовски бомби!
Оплакваните "независими" и "свободни" медии в Югославия просто препредаваха натовската антисръбска пропаганда: преди, по време и след бомбардировките на НАТО над Югославия. Те излъчваха безкритично плоските лъжи на Джейми Шей, говорителя на НАТО, пръскаха щедро дезинформация и пропаганда, т.е. разнасяха същите лъжи, както и Си Ен Ен, Би Би Си, "Дойче веле", "Скай нюз", "Свободна Европа и др. Същите тези медии препредаваха и натовските заплахи преди бомбардировките, с цел да всяват паника сред населението и армията на СРЮ, да парализират волята им за съпротива. Правото на гражданите да бъдат информирани бе последната им грижа! Иначе не биха тиражирали фалшиви съобщения за загубите и ефекта от бомбардировките, за 100 000 убити от сърбите косовари, за "клането в Рачак", за 200 унищожени сръбски танка, за 50-процентното намаляване на сръбската военна мощ и т.н.
Повтаряйки тези съчинения от дезинформационната кухня на Алианса, "свободните" и "независими" от сръбския народ медии всъщност участваха в агресията на НАТО. Те бяха на страната на агресора и въпреки това "авторитарният" режим на Милошевич ги остави да съществуват до вчера. Когато те започнаха да призовават за бунт, въоръжена съпротива, избиване на демократично избраните държавни лидери на СРЮ и за насилствена промяна на политическата система, Милошевич ги принуди да млъкнат.
Последва истински плач Йеремиев, дори и в София, в която режимът на Костов квалифицира медийните разкрития за корупцията сред управляващите като заплаха за конституционния строй!
Всичко си идва на мястото, като се знае, че "независимото" Студио "Б" например, се ръководеше от Движението за обновление на Сърбия, воглаве с Вук Драшкович. Същият, който до средата на бомбардировките над Югославия бе вицепремиер в правителството на Милошевич и заклеймяваше западната агресия. После демонстративно напусна кабинета, а още по-после целуна окървавените ръце на "Бомбинг Олбрайт"!
Въпреки огромното си военно превъзходство, НАТО не можа да завладее Югославия, затова се опита да я разруши отвътре с помощта на своите наемници - опозиционни политици и "независими" медии.
Призивът за въстание, отправен от Вук Драшкович и Студио "Б", е просто продължение на натовската агресия срещу Сърбия, а "независимите" и платени от НАТО медии са само инструменти за провокиране на вътрешни конфликти и гражданска война в съседната нам държава.
Коя уважаваща себе си власт би оставила подобни вредители без въздействие? В Сърбия те бяха затворени, защото съгласно Югославската конституция никой няма право публично да призовава към насилие и гражданска война. Още по-малко, да отправя подобни призиви безкритично и непрекъснато, ден след ден, както това правеше Студио "Б".
Знаем, че за подобни изводи някой може да ни нарече "сръбски мекерета". Макар авторът на този епитет, бившият вътрешен министър Богомил Бонев, сам да е превърнат вече в "мекере" от партизаните, на които служи, след като го натириха от кабинета и той си отвори устата за прикриваната от Костов корупция.
Нека да сме наясно: на никого не сме адвокати, а защитаваме правото на свободен живот. В случая е засегнато правото на сръбския народ, но утре може да е наред българският. Знае ли някой кой народ и кога ще бъде избран за мишена в чудовищния експеримент на Запада, наречен "нов световен ред". Това е такъв "ред", при който силният е винаги прав и следователно в него няма нищо ново. Такъв "нов ред" проповядваше навремето и Хитлер!
Западът поставя под заплаха самото биологично съществуване на народите заради непослушанието на техните ръководители. Нима в това може да се намери някакво основание за морал! То си е чист геноцид, предизвикан не от това, че Западът да речем в случая, или неговият "елит", са за или против сърбите в случая, а защото тези зони и етажи на голямата власт са заиннтересовани от продължаването на войната. ПЪРВО, за да се оправдаят колосалните военни разходи, ВТОРО, за да се довърши завладяването на планетата, нейното подчиняване на западните "ценности".
Останал без всякаква надежда за външна подкрепа, сръбският народ бе удобна мишена, върху която Западът продемонстрира силата на своите мускули. На сърбите бе оставен само един начин да защитят свободата си - като се борят за нея.
Единственият въпрос, който може да се постави по отношение на правителството на Слободан Милошевич, е дали то организира добре сръбския отпор срещу агресията?
Дали сърбите харесват или не Милошевич и с кого ще го заменят, и кога, си е вътрешен въпрос на Югославия. Той не може да се реши с крясъците на митингуващите срещу Милошевич сръбски опозиционери, дори да са няколко хиляди. "Януарски въстания" в Белград не минават. Още по-малко могат да помогнат външни съвети, дори да са отправени от сръбската диаспора в чужбина. Тази диаспора би могла да помогне на сънародниците си в Югославия, като вместо да сее вредни илюзии у тях, им разкрие истинския характер на политиката на Запада, неговите цели спрямо Сърбия. Сърбите в чужбина най-добре могат да разяснят там истините за своята страна; фактите, такива, каквито са, за днешната борба, водена от сръбския народ - обект на несправедливостите на Запада. А на самия народ - да посочат кои са враговете му на Запад.
Това вътрешната опозиция срещу Милошевич няма да направи, докато получава пари от западни институции, за да дестабилизира страната, а не режима на Милошевич. Факт е, че Милошевич започна възстановяването на Сърбия без грам западна помощ и сигурно възстановяването там ще изпревари далеч възстановяването на Косово. Много скоро при едно сравнение на СРЮ с България няма да се познае коя страна от двете е била бомбардирана.
Като призовават за "въстание" срещу оня, който възстановява Сърбия, "независимите" медии и опозиционерите в Сърбия просто съдействат за довеждане докрай на геноцида над сръбския народ. А сплотяването на сърбите в името на оцеляването им като народ е единственото им спасение. Народното единство срещу агресора показа силата си по време на 78-дневната война на НАТО в Югославия.
Днес западните институции все по-открито признават военно-политическия си провал в Югославия, като приемат дори, че единствената цел на бомбардировките е била тероризирането на цивилното население. След като са унищожили едва 13-14 сръбски танка, смешно е да се говори за военна победа над Югославия!
Атаките срещу Сърбия обаче бяха и атаки срещу нейните съседи, срещу самата Европа. При това САЩ прибегваха и до използването на "алтернативни оръжия". Нямаме предвид бомбите с обеднен уран, а парите, изсипвани за "смазване" гърлата на опозиционните партии и на "независимите" медии в Югославия.
По дефиниция, получаващите пари от Запада са колаборационисти с врага на сръбския народ и не могат да претендират за лидерство в сръбския политически живот. Според много сърби, те чисто и просто са предатели и наемници. Във всяка т.нар. демократична западна страна с подобни "герои" биха се разправили много по-сурово, отколкото режимът на Милошевич.
Нека си спомним мирната демонстрация във Вашингтон срещу СТО и МВФ и нейното разпръсване от специалните полицейски части. Дори обикновени зрители бяха задържани и грубо тикнати в затвора! Как може това да се сравнява с простото затваряне на устата на платените глашатаи на Запада в Югославия от страна на Милошевич? И то при положение, че страната се намира във вражеско обкръжение.
EЛИТАРНА ПОЗИЦИЯ ИЛИ ЗАКЪСНЕЛИЯТ ПЛАЧ НА КОНФОРМИЗМА
Преди десетина дни ректорът на Софийския университет проф. Боян Биолчев даде интервю за вестник Труд (19.05.2000,с. 9). В него той се оплаква от отношението на "просветното" министерство към проблемите на университета, протестира срещу ликвидацията на платеното обучение, възмущава се от намаляването броя на студентите по държавна поръчка.
Предварително обаче заявява: "Не мога да съветвам премиера, кои да са му министрите, още повече, че УНИВЕРСИТЕТЪТ ИЗЦЯЛО ПОДКРЕПЯ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА КАБИНЕТА". И изказва едно притеснение на университетските преподаватели, че протестирали срещу политиката на министерството преди вота на недоверие на правителството и "някой" можел да ги обвини в политически манипулации.
Професор Боян Биолчев не веднъж е изразявал своите елитарни позиции в бита и кариерата. Сега пак започва с условието, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" е елитарна институция и пред него останалите просто са "полуистински университети". Не мога да преценя, дали наистина това е българският Хардвард, както намеква по-нататък в интервюто, но действително Софийският университет е най-високото постижение на българското висше образование и претенциите имат известни основания. Друг е въпросът дали това постоянно трябва да се навира в очите на обществото, като се унижават останалите с отрицанието не едно подозрително пренебрежение. Проблемът всъщност е не в основанията за легитимност, а в идентификацията на хуманитарния разум в Университета, а заедно с него и в цялата академична общност на българската нация.
Какво означава "университетът изцяло подкрепя стратегическите приоритети на кабинета"? Това означава, че Университетът, т.е. академичната общност от преподаватели и студенти, начело с т.нар. "професорско тяло" е съгласно и адмирира разрухата, наричана реформа, в която правителството хвърли страната и нацията. Именно тези "приоритети" са в основата на тоталната война, обявена от управлавящата политическа сила на българската наука, култура и образование.
Ректорът протестира срещу намаляване броя на студентите, което лишава обществото от "създаване борса на интелекта". Министерството опонира с липсата на пари и производство на безработна интелигенция... Ректорът се аргументира с правомерната възможност да се възстанови платеното обучение!... Господин Ректоре! Слезте на земята и гледайте живота в очите - политическата "класа" не се нуждае от добре образовани и обучени хора. Елитарността означава академизъм, а това пък - принадлежност към онази част от общественото съзнание, известна като ХУМАНИТАРЕН РАЗУМ. Известно Ви е, че висшата функция на този разум е ИСТИНАТА И ЧОВЕКОЛЮБИЕТО.
И ето стигаме до въпросните "приоритети". Щом ги подкрепяте, значи подкрепяте подмяната на реформата с разруха, подкрепяте въвеждането на латиноамериканския обществен модел в България, който разделя обществото ни на свръхбогати и свръхбедни, подкрепяте участието на България във военен съюз, предназначен за водене на коалиционна война, подкрепяте нарушаването на конституцията с въвеждане на платено образование чрез непрекъснато увеличаващите се задължителни такси, на платено медицинско обслужване, чрез здравната реформа и т.н.
Най-сетне това означава, че подкрепяте пълната непрозрачност на управлението на страната, което доведе до чудовищната корупция! Вие говорите от името на всички преподаватели... Дали наистина конформизмът е завладял до дъното съзнанието на българския интелектуален елит, или зад стените на Алма Матер е изчезнало всякакво усещане за нравственост?!
Защото това, срещу което Вие протестирате, представлява именно резултат от въпросните приоритети. И не тази или онази мярка на министерството, което курира образованието е погрешна, а ЦЯЛАТА ФИЛОСОФИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА. Защото е философия на конформизма, който пък представлява един от най-страшните пороци на българското общество.
Профанирането на живота на нацията е в пълен ход и ако ректорът на Софийския университет знае какво става вътре в университета, би говорил по-малко за елитарност. Защото преподавателите наистина се изхранват не само с лекции в провинциални университети, а най-вече с частни кандидатстудентски уроци, дейност, превърнала се буквално в една промишленост.
Как тези учени ще поддържат своята квалификация, как ще усъвършенстват преподавателските си умения, какво ще сътворят в академичното знание? Разбира се, нищо! Елитарността е изчезнала, остават само думите. И тя си отива заради въпросните приоритети, наричани "цивилизационен избор", от който липсва самата цивилизованост.
Преди доста години професорът в Софийския университет Петър Мутафчиев написа едно антрефиле за полуобразоваността, като бич на съвременните (тогава) общества. Тази полуобразованост бе главният недостатък на висшето образование в България през целия период на лявото доктринерство.
Днешното състояние на висшето образование и академичната наука е резултат от този недостатък. Политическият елит в страната се състои от полуобразовани хора, които веднага се разпознават по обърканите изречения, диалектния говор, липсата на логика в аргументите. Едни от тях са добре квалифицирани професионалисти, но лошото образование уврежда възможностите им да ръководят каквото и да било, когото и да било. Впрочем, такъв е самият министър, срещу когото се изправя господин Ректорът... Професор Биолчев казва, че въпросът със състоянието на висшето образование в България е национален. Това е вярно, но кой се интересува?
Никой не се сеща да провери, например, каква е рамката за наука, образование и култура в споразумението с Международния валутен фонд и Световната банка! Дори да се сети, няма да го направи, защото това споразумение е секретно! Ако не вярвате - проверете.
Ето ги приоритетите. Ще управляваме скрито, защото народът е прост и не ни разбира. Между другото, ако отмъкнем нещо, никой не трябва да разбере. Търпете, всичко е наред! - казва Иван Костов. Търпете, господин ректоре, нали подкрепяте изцяло "приоритетите"?
Наистина въпросните "приоритети" какво общо имат с нацията? Или пък с истината, или пък с морала?
В европейското културно моделиране хуманитарният разум е винаги критичен към властта, защото този разум е мярка за коректива на политиката. Не е възможно да си с властта и да протестираш срещу рзултатите от нейното управление. Коригират се причините, за да бъде различен резултатът.
За каква елитарност става дума, когато се подиграват с тебе в очите и ти си мълчиш или протестираш, като "подкрепяш изцяло" тази глума?! Пример - разпоредено е да се вдигнат заплатите с 4.5% в университетите и Академията на науките, а Министерството на финансите не превежда средства. Това означава, че трябва да се ореже щатът от преподаватели и учени, ако не - заплатите остават същите.
А самият щат вече отдавна е под критичния минимум. Ако управляващите имаха някаква чест или пък известно уважение към представителите на хуманитарния разум на нацията, щяха поне да кажат - идете си няма нужда от вас! Те твърдят, че всичко е наред и ние вървим едва ли не към едно възраждане, а реалните условия непрекъснато се влошават.
Университетите вероятно ще възстановят платеното обучение и някак ще подобрят СВОЕТО състояние! Но какво ще прави цялото останало пространство на науката, културата и образованието, което по силата на обстоятелствата няма как да изстисква от нацията нейните последни случайно останали неограбени грошове?
"Преподавателите ни са бедни и гладни чергари" - е озаглавено интервюто на професор Биолчев пред в. "Труд".
Нищо ново, а и не са само те! Бедни и гладни чергари са всички почтени хора в България и надеждата е, че те са твърде много. Значи, все пак, има шанс. Но онези, които много добре разбират за какво става дума, трябва да го кажат на останалите, а не да се крият в кулата на своята елитарност. Защото един ден ще дойде техният ред... Който като че ли вече е дошъл.
"Българската пътека" или 20 тезиса за Програмата, Хартата и за някои други неща
Така държавата на благоденствието (повтарям - в балкански пропорции!) беше взривена, срутена, като на нейно място се роди държава на опустошените ценности, на мизерията и пълния застой. Средната класа, доколкото съществуваше, няколко пъти претърпя инфлационни земетръси, за да се окаже накрая гола и боса. Написаното в конституцията: България е социална държава, го запратиха в архива като непотребна илюзия.
В досегашните документи на БСП като единствен виновник за проваления преход се сочи десницата. Наред с нея обаче Соцпартията - чрез своя политически елит - също е отговорна за икономическите и политическите неблагополучия. Тази тема непрекъснато отпада от дискусиите в левицата. На 42-ия конгрес на БСП през декември 1996 г., когато най-после бе повдигнат въпросът за същността и действията на българското преустройство и на българскитге перестройчици, се стигна до бързо импровизирани речи на няколко от партийните лидери.
Те настояваха (защо ли?), че проблемът не е актуален, че е изкуствено заострен, че се разпада по такъв начин единството на партията. И сякаш нямаше зрящи да видят как една и съща партия се разкъсва между две коренно различни роли: като политически агент на спекулативния капитал, и като водител на трудещите се маси, на наемния труд, на производителния труд.
Унгарците, както подчертах, работеха и продължават да действат по-откровено. Затова пък икономиката им е в подем. Те преодоляха кризата без огромни сътресения, от общество на едната пета в началото, сега вече са на нулева икономическа позиция в сравнение с 1989 г. Ние се надяваме да стигнем този благословен праг (о, времена, о, нрави!) едва след 20 или 30 години. Но какво да се прави, като Шилеровите разбойници са благородни мъже, а нашите - обикновени пладнешки плячкаджии ("десни" или "леви").
5. У нас още преди 1989 г. се състоя знаменателна дискусия между Горбачов и Живков
Горбачов в тези прения държеше, че е нужно първо да бъде унищожена политическата структура, а след това (или успоредно) и икономическата основа на командно-административната система. Според него икономическите реформи са невъзможни без предварителната радикална ликвидация на политическите форми на обществото.
Тодор Живков му се противопостави. Той настоя, че това е авантюра, исторически волунтаризъм. Живков застъпи мнението, че икономическите реформи, смяната на собствеността, смесването на формите на собственост трябва да се извърши под покрова на заварената политическа форма. Възгледът на българския ръководител бе по-близък до така наречения "китайски път", до "плавния преход", до "двете системи". Докато реформите, проповядвани от Горбачов, откриваха съблазнителни възможности пред перестроечната буржоазия да се обогати (за сметка на държавата).
Унгарците предпочитат да следват формите на "европейската пазарна икономика", на капитализма в развитите страни и в това отношение са последователни. Те не дават, както в България, пълен простор на крайно егоистичните страсти и интереси, на кражбата като магистрала към прогреса.
Унгарската социалдемокрация в този аспект има сериозни исторически корени. Тя винаги е била партия с широко влияние в обществото. Нейни кадри са в основата на пролетарската революция от 1919 г., макар и раздвоени между болшевизма и социалдемокрацията. През 1945 г. унгарските социалдемократи пак заемат водеща позиция в обществото и към тях се прилагат жестоки репресии, включително заточаване на партийния елит в Сибир.
Компартията (и поради преследванията по време на режима на Хорти) играе по-скромна роля. За дълги срокове боледува от сектанство.
У нас социалната идея след раздялата на Благоев със Сакъзов се представлява главно от комунистическата партия. Тя изнася тежестите на социалната борба. И печели масовите позиции.
А през периода 1941-1944 г. оглавява антифашистката съпрротива. В Унгария по обясними обстоятелства положението е по-благоприятно за прехода от болшевизъм към реформаторска философия.
Но има и нещо друго. След Десети ноември кръгът около Дертлиев е преизпълнен с антикомунистически настроения, с амбиции за реванш спрямо повалената работническа партия. Към този кръг се присъединяват хора, които нямат нищо общо със социалдемократическите идеи за свободата, равенството и солидарността, а поддържат единствено конфронтацията.
Главното ядро "социалдемократи" обаче излиза от редиците на бившата БКП. Те възприемат социалдемокрацията като модно облекло, като начин да се приспособят към новите условности, да направят кариера, да просперират след стажуването си в ЦК на БКП или на ДКМС. Но дори и това не е най-същественото.
Най-важното е, че тези "социалдемократически кадри", непосредствени участници в криминалната революция, разтварят политически чадър над новата "червена аристокрация". Лично съм участвал в официална дискусия на "Позитано" 20, на която един от известните, сравнително млади социалдемократи (тогава в БСП, сега в Евролевицата), с вдъхновение утвърждаваше, че преходът е кражба (крупна и неизбежна кражба от държавата), че колкото по-бързо приключи преходът (кражбата), толкова по-добре за обществото. След прехода (кражбата) отношенията щели да се нормализират, обществото - да намери правилния си ориентир.
Този тип мигриращи субекти допълнително компрометираха идеите на социалдемокрацията, стесниха социалната й база.
Част от така наречените социалдемократи влизат циклично в безпринципни коалирания с десницата, което принуди социалистическия Интернационал да ги предупреди с изключване и изолация. И сега "социалдемократите" на Куртев или на д-р Михайлов, както и остатъчни кадри на д-р Дертлиев, принадлежат към дясното политическо обединение: ОДС!
Като знаят каква човешка гнилоч дава приносите си за строежа на българската социалдемокрация, мои близки приятели не искаха да повярват как е възможно на няколко места в предишната си книга - "Проиграната демокрация", да споменавам, че са ми близки идеите на лявата социалдемокрация. Който обаче прочете внимателно Хартата, ще се убеди, че ако не близки, то поне неизбежни от историческа гледна точка са редица положения на социалдемокрацията. Положения, които дават твърде определен отговор на днешните общочовешки и национални състояния.
Обобщено: настоявам, че главната ос на модерната дискусия в БСП не е между социалисти, социалдемократи и комунисти. Хартата и програмните документи на УСП, както и Програмата на БСП, свидетелстват, че стратегическите цели на българските и унгарските социалисти (социалдемократи) не са разделени с китайска стена. Напротив, твърде сходни са идеите и идеалите.
И още нещо. Различните леви партии у нас, които търсят връзки, заякчени взаимоотношения, контакти помежду си, стремят се едва ли не към организационно обединение под фирмата "нова левица", невинаги възникват по естествен път. БСП - а не случайните лявоподобни образувания, - олицетворява реалния синтез на различните леви убеждения у нас. В соцпартията съжителстват такива представи за строителството на битието и за мястото на човека в него, които в други страни дават живот на отделни партии и движения. Тези възгледи функционират в границите на "голямата партия".
"Минипартиите" отстояват самобитността и значимостта си, без да прекъсват пъпната си връв с целостта, с утробата на завареното партийно единство.
При други "нормални" ситуации или пъпната връв се къса, ципата - раздира, или пък се подписва "обществен договор" между няколкото съществуващи възгледа, представи, становища в името на съхранената цялост и единство.
В БСП обаче и пъпната връв не се къса (макар че закърнява), "общественият договор" става все по-невъзможен. Но това обрича партията на изнемощяване, на идейно малокръвие, на действена парализа. Формулата "уморена партия" се прелива в друга формула: "излишна партия".
"Заплахата" и "честното" управление
"Ние няма да ви предадем" - увери през 1997 г. Иван Костов участниците в "спонтанния народен протест" срещу управлението на БСП.
"Трети път няма да ви излъжем" - обещаха от ръководството на БСП на първомайския митинг-шествие през 2000 г. Участта на обещанията е да бъдат забравени от тези, които ги дават, след като дойдат на власт. Изпълни ли Костов нещо от клетвите си към "синята идея"? Затова най-добре говорят обвиненията в корупция, отправени му не само от опозицията и медиите, но и от сини съотборници (вицепрезидентът Кавалджиев, бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев, бившият главен прокурор Иван Татарчев, бившият шеф на ЦСБОП, генерал Кирил Радев и др.).
Това, че медийните разкрития за далавери на "братовчедите" се представят от управляващите като "заплаха за конституционния строй, като заговор на чужда сила или посегателство върху демократичните институции", говори за параноя. А може би и за "оттегляне с бой" от властта на "братовчедите", след като са опоскали всичко като марокански скакалци.
Защо да стоят на власт, когато идва ред да отговарят за разрухата, безработицата, за неизплатените заплати на работещите, за проблемите на студентите и пенсионерите? Синият управляващ "елит" се готви да скочи от дерайлиращия влак, но така, че да не надене раирани облекла.
Властта се търкаля на улицата, но има ли мераклии да я поемат? Защо от "Позитано" 20 не заявят ясно, че са готови да управляват и да оправят Костовите бакии? Защо говорят за коалиционен модел на управление; при това социал-либерален, а не социалистически или социалдемократически, да речем?
ПЪРВО, защото след две доброволни абдикирания от властта, след две самосваляния от власт на БСП, дори твърдият електорат на столетницата не храни илюзии в магическите възможности на увехналата червена роза. Единственото, с което БСП е алтернатива на СДС, е предполагаемо по-малката корумпираност на нейното ръководство. Не поради идейни причини, а защото опозицията има много по-малки възможности да обслужва клиентелистки интереси. Затова и "клиентите" се навъртат за "услуги" край управляващите от СДС.
ВТОРО, защото след като огладня достатъчно, електоратът поумня. Българският избирател повече няма да повери съдбата си на една-единствена партия, с каквито и красиви фрази да го примамва тя. Всяко абсолютно мнозинство в парламента досега е водило само към авторитаризъм, че дори и тоталитаризъм.
ТРЕТО, защото катастрофата ни е толкова ужасна, а жертвите, които тепърва ще понасяме - толкова тежки, че никоя партия, която вече е била на власт и носи вина за това положение, няма правото да призовава към нови жертви. Необходими са неопетнени "съдружници в престъплението", които да споделят отговорността за евентуални бъдещи провали и за провокирания от тежката ситуация ропот на тълпите.
ЧЕТВЪРТО, международният кредит на доверие за еднопартийна власт в България е изчерпан. На фона на ширещата се корупция никой няма намерение да отпуска нови кредити на "тази страна", знаейки, че ще потънат в нечии частни сметки или в партийните фирми и фондации.
При една истинска коалиция на равноправни партньори обаче, критичният взаимен контрол на съдружниците, ако и да не премахва изцяло предпоставките за корупция, принуждава предразположените към нея поне да се крият.
ПЕТО, на България й предстои да изплати 2,5 млрд. по външния дълг. На фона на умрялото производство, без външни заеми, това изплащане би било равно на подвиг. Виденов изплати навремето 2 млрд. долара без външен кредит. И бе свален! Може би точно заради това. Костов явно не си прави илюзии, че го чака друго и бърза да предаде властта. Заедно с "горещия картоф" - дълга, който оставя на свой наследник.
Привидно всичко върви към предсрочни избори. Едва ли обаче всички в Народното събрание горят от желание за подобна авантюра. Кое им гарантира, че ще попаднат в бъдещите изборни листи, и то на избираеми места? Нека баламите си говорят за мажоритарен вот, нали този въпрос ще решават сега заседаващите в НС! А някои от тях се абонираха за депутатската длъжност, благодарение точно на пропорционалната система и на послушанието си към вождовете. Те са кръвно заинтересувани Костов да довърши мандата си. Може да им остава една година само, но кой ти я дава? При това, със заплата от над 600 лева на месец!
Струва ми се, че дори Костов да захвърли управлението, те ще формират друг кабинет, само и само да докретат до четвъртата година от управлението на ОДС.
Мандатът му обаче, така или иначе, ще свърши. Тогава възниква въпросът: ако Първанов вземе властта (или му я дадат) с предсрочни или редовни избори, какво ще прави с нея? Кой отрасъл от икономиката може да се поправи и да заработи при евентуалното управление с участието на БСП? Селското стопанство ли? И как ще стане това, като сме се затирили към ЕС, там не приемат дори агнешко месо от ваксинирани животни? Напротив, налагат ни безмитен внос на говеждо от ЕС, за да доубият родното животновъдство.
С вино ли ще смаяме Европа, при наличието на винопроизводители като Франция, Италия и Испания, или с бяло саламурено сирене, експортен лиценз за което получиха само три-четири мандри?
Останалото гръцки фирми го изкупуват и препродават в ЕС и по света.
Пишат, че поляците пробили в Европа с водка, та не е зле да се ориентираме и ние към ракийката - гордостта на нашата хранително-вкусова промишленост.
За другите отрасли на икономиката направо не ми се мисли. Защото всички те бяха развити с оглед на безкрайните съветски пазари и на тези в арабския свят. Днес обаче българските стоки са поставени в конкуренция с тези на ЕС, където нямат никакъв шанс. Дори цигарите ни не вървят вече в Русия, а като се има предвид пронатовската ориентация и на управляващи, и на опозиция у нас, ясно е, че ще гледаме руския пазар през крив макарон.
С Костов или Първанов, като премиери, вссе тая! Остава ни само токът, който изнасяме за Турция, но и в тази сфера тепърва ще се натъкваме на обструкции от страна на Румъния, Унгария, Украйна, Русия и др. В ей такава ситуация Първанов развя като знаме на победата петминутната си среща с канцлера Шрьодер: ГСДП, демек, ни обещава подкрепа. Не стана ясно само кога ще дойде тази подкрепа: преди спечелването на изборите от БСП, или след спечелването им? Друг е въпросът, че докато това стане, партията на Шрьодер може и да не управлява вече в Германия. Както и партиите на Блеър и Клинтън може да са в опозиция.
Сигурно чуждата помощ е важна, но тя трябва да се заслужи чрез спечелването на народното доверие в собствената страна. Никой не помага на безпочвени фантазьори, които сънуват изборни победи.
Ако БСП дойде на власт, в коалиция или самостоятелно, трябва да е готова за отговор на няколко въпроса: ще продължи ли тя непопулярните реформи на Костов или не? Ще закрива ли, или ще открива работни места и предприятия и ако да, къде ще изнасяме продукцията им? Съживяването на производството без пазари е немислимо.
Възможностите на вътрешния пазар са нулеви: безработните не купуват. Нима Първанов вярва, че Шрьодер може да отвори за нас пазарите на Германия, за да подбиваме цените на германските производители?
Без решаването на въпроса с производството и заетостта всякакви социални програми остават в най-добрия случай утопия, а в най-лошия - цинична лъжа!
В абсурдния зловещ театър, който се разиграва днес у нас, се внушава, че българинът има избор в рамките на съществуващата демократична политическа система: кеф ти СДС, кеф ти БСП? Но що за избор е този, при който действащите и бъдещите управници се кланят първо на САЩ и Европа, и после се обръщат към оня, който всъщност ще гласува за тях?
Обеди с американския посланик Ричард Майлс, срещи с Шрьодер или Блеър, митинг-концерт с Клинтън и други, само за да засвидетелстват уважението си към НАТО! А какво мисли по въпроса избирателят? До членството в НАТО и ЕС ли му е, когато се чуди как да свърже двата края?
Чували сме често да говорят, че политиката е мръсен занаят.
Не знам как е в чужбина, но за днешната българска политика чистотата и моралът са мръсни думи. Сменят се управляващи фигури, манталитетът на политическия елит, навикът му да гледа на властта като на господаруване и средство за обогатяване - остава.
Дали побелелите ветерани на БСП си задават въпроса какво ще стане, когато Първанов и компания отпуснат морни тела в столовете на Костов и компания?
Ще продължи ли БСП "структурните реформи", т.е. съсипването на икономиката под ръководството на МВФ и СБ? Какво ознначават тези реформи, какво искат от нас международните финансови институции? Да ликвидираме всички форми на социална защита, да унищожим българската индустрия (с ликвидация, изолация и приватизация), или българското земеделие, връщайки го един век назад? Не са ли всъщност тези реформи ликвидиране на българската държава и народ? Ще продължим ли да плащаме на чужди съветници, за да ни погубват? Ще промени ли тази практика БСП, ако вземе властта, или както навремето при Луканов, ще финансира нов план "Ран-Ът?"
Често ни навират в очите като свещена мантра т.нар. "влизане в Европа"; сякаш над тринадесет века сме били в Азия! Само положителни последици ли да чакаме от това "влизане", или е редно да ни разкажат и за негативните. Онези, заради които 55 на сто от поляците вече не желаят да влизат в ЕС!!!
Европейските "ценнности" не ни топлят, ако те означават закриване на България. По-добре е те да се наричат с име, по-точно съответстващо на същността им - например геноцид! Да затвориш АЕЦ "Козлодуй" и да превърнеш страната от износител, във вносител на електричество, само и само да се харесаш някому, не е европеизация, а африканизация. Дори Турция строи АЕЦ, въпреки протестите на Гърция.
Колко от българите, които и сега изпитват ужас, щом дойде ред да плащат ток, ще могат да плащат за по-скъпата вносна електроенергия? Колко от нашите животновъди ще останат в отрасъла, щом от 1 юли 2000 година в страната потекат като пълноводен поток безмитни и субсидирани европейски продукти, като месо и мляко?
Не е ли лицемерие, обещавайки на България интеграция в ЕС, да й се налагат западни продукти, като с различни мотиви се възпрепятства нейният износ в Европа? Откога лицемерието стана европейска ценност?
Какво е отношението на ръководството на БСП към унищожаването на българското селскостопанско и енергийно производство? Ще подкрепи ли тя разгрома на кооперациите и разпокъсването на някога уедреното земеделие?
Ако отношението и на Първанов е същото, както на Костов, защо изобщо да се сменят? Костов е с едни гърди напред, поне по отношение на НАТО. Защото, докато Г.Първанов осъждаше натовската агресия в Югославия през миналата година, Костов даде на НАТО въздушен коридор! Дори заедно с Надежда Михайлова - ако се вярва на пенсионирания германски генерал Локвай - са пробутали на германските си колеги фалшивия "План Подкова". Нищо, че в Германия управляват "леви", а партията на Костов минава за дясна, християндемократическа.
Така че "братската" спрямо ГСДП Българска социалистическса партия има да гълта праха от стъпките на Костов по пътя за НАТО. Там едва ли са забравили, как през април-май 1999 г. г-ца Татяна Дончева разплакваше депутатите в НС със спомени за пътуването си из военновременна Югославия.
От страх да не се отъждестви с Милошевич, ръководството на БСП само година по-късно заприлича на слънчоглед!
Подкрепата на БСП за НАТО днес показва едно: че СДС няма организирана опозиция в България! БСП и СДС си приличат като две капки вода; най-малкото по това, че ръководствата им не дават пет пари за мнението на партийните членски маси. Прави са онези, които твърдят, че БСП и СДС са двете крила на БКП, разцепила се през 1989 г. Опозицията на СДС в България е масата от онеправдани, безработни, бедни и гладни граждани на тази държава. Няма обаче кой да ги сплоти и поведе на борба срещу глобализацията на бедността. БСП се държи като управляваща партия, която се страхува да не изгуби властта, вместо да се бори, за да я спечели чрез народния вот или народното недоволство.
Защото Първанов и приятелите му гледат с надежда в ръцете на чичо Майлс и в тези на Шрьодер. От тези ръце може да не текне мед, но все нещо може да капне. То обаче едва ли ще падне в устата на хората, които ходят по митинги и шествия с червени знамена.
Управлението на Костов и СДС има алтернатива, но тя не е нито синя, нито червена, розова, зелена или оранжева. Ако това правителство (по думите на Първанов) е най-корумпираното в цялата българска история, алтернативата му е ясна. Тя е в честното и безкористно служене на Отечеството; национално-отговорното, достойно и професионално управление. Управление, което създава, развива, а не ликвидира. Управление, при което ще има работа и хляб за всички: българи, турци, роми, арменци, евреи. Управление, при което хората няма да бягат от България, за да се връщат като преуспели чужбинта за организираното от премиера шоу "Български Великден"!
