Един от първите опити да се покаже тя в цялата си пикасовска "прелест", бе направен от великолепния журналист Александър Невзоров с документалния му филм "Чистилището", осветяващ чеченския ужас от 1996 г. Този филм бе набутан във възможно най-късния час на ОРТ. Нищо по-ужасно не съм виждал през живота си. Очаквах някаква реакция в дните след излъчването му. Всуе. Нямаше нито вопъл, нито стон, нито дисциплинарни наказания за хората от ОРТ. По подобие на тези, поискани от НеСеРеТе за колегите, осмелили се да покажат само жалка частица от зверствата, които уахабитите вършат в Чечения, а и навсякъде по света (Египет, Алжир, Туркменистан, Таджикистан, Пакистан, Афганистан, Турция, Киргизстан, Азърбайджан, Филипините, Индонезия, Индия и т.н.).
При това налице няма нито един коментар за корена и същността на причините, породили този уахабитски ужас. А истината е проста и тя се корени в Корана, където е казано: "Заколете ги там, където ги хванете", за отношението на правоверните към неверниците. Тя се корени и в неистовия напън на САЩ и Западна Европа да наложат на мюсюлманските страни своето разбиране за начин на живот и ценности, чийто мирис на гнилоч е съвършено неприемлив за поклонниците на Аллаха, най-ревностните от които се отличават не само с верския си фанатизъм, но и с един посвоему дълбоко чист морал. (За разлика от тях евро-атлантическата помия поднасяна ни като "ценности" и "нов цивилизационен избор", ние, православните българи, в общи линии приемаме едва ли не с отворени обятия.
Но нека да се върнем на "Чистилището". В него бяха показани не само как се режат глави на руски солдати, но и как преди това се обримчват с тел и в устата се натикват предварително отрязаните им гениталии. След което този смразяващ кръвта кош бива хвърлян в позициите на руските федерални войски от кампанията през 1996г. Сиреч, това ви чака. В същия филм бе показано и как руските танкове втъпкват и размазват в земята труповете на убити руски солдати на по два-три месеца служба (военен министър Грачов, премиер - Черномирдин, шеф на секретните служби - Примаков). Само и само те да не бъдат подложени на описаната по-горе гавра, която, разбира се, бива осъществявана най-вече с живи момчета.
После, в книгите на Данил Корецки, бивш полковник от КГБ и изключително ерудиран автор, почти документално бива описвано как от години наред влаковете, преминаващи чрез Чечения, биват спирани, а пасажерите им ограбвани и изнасилвани, че и избивани след това. Стотици влакови композиции с десетки хиляди потърпевши!
А само преди нищо време "световните информационни агенции" гръмнаха с "новината" за изнасилената и убита чеченка на 18 години от руски офицер - жалка капка мюсюлманска кръв в океан православна такава! Като при това за осъществяването на този чудовищен океан от кръв и насилие нито ПАСЕ, нито ООН, нито даже "Отворено общество" и думица не обелват.
И за целия този Апокалипсис нито българският народ, а още по-малко бюргерите и говедовъдите из света на Залеза си нямат и хал хабер! Да си мислим, че това е случайно и най-вече поради "журналистически професионализъм" и "добрия тон" в СМИ, е израз на олигофрения и дебилност. Защото бе обратното, когато с парите на глобалистите т.нар. световни агенции, от които черпят "новини" и българските им аналози, надълго и нашироко бе показано как и с каква "жестокост" се влачат труповете на убитите "чеченски бунтовници", до степен такава, че шивачките от една пловдивска ТПК да питат: "Вярно ли е, че руснаците избождат очите на убитите чеченци и им режат главите с уста, натъпкани със собствените им гениталии?!"
Не бе проява на "журналистически непрофесионализъм" и "посегателство" срещу психическото здраве на зрители, слушатели и читатели, когато ни заостряха вниманието върху някакви си напълно митични "масови гробове" в Босна, а после и Косово. И то само защото на "световните информационни агенции" бе платено непременно да изкарат православните сърби изверги! Покрай Чечения пък им е платено да изкарат православните руснаци изверги и те ще се скъсат да лъготят на поразия.
И всичките тези най-долни и мръсни лъжи, манипулации, инсинуации и зомбиране съвсем свободно влизат и се ширят из българското информационно пространство. Без никакви решения за дисциплинарни наказания и уволнения от страна на НеСеРеТе.
Ежедневно и по няколко пъти на ден било от синия екран, било от БНР и обслужващите колониалната ни администрация газети и "кабелни оператори" психическото здраве на нацията и нейния многовековен морал биват най-жестоко тормозени и малко по малко убивани с камари от най-нагли лъжи и охранени физиономии на братовчеди и членове на колониалната ни администрация, които ги произвеждат (друго те не могат и да произведат!). Но НеСеРеТе мълчи като прасе в трици! Няма скандал по този повод, няма искания за дисциплинарни уволнения... Съдбовна обреченост
След драматичните и трагични перипетии, които преживяхме през последните години - загубване на ориентири, рухване на ценности, съкращаване на добродетели - време е вече да погледнем в себе си и без да се мамим по изкусителни чуждински миражи и без да слушаме повече гласовете на презморски и всякакви други сирени, да се върнем към съхранените незиблеми опори на своя духовен свят, за да продължим през горнилото на своята историческа съдба.
По своя си път!
Измамни са всички ония внушения, идващи от преизподнята на глобализма, че можем да бъдем други освен българи, славяни и православни.
Има нещо дълбоко подло и противоестествено, че за да станем европейци и да се интегрираме в Европа, трябва да се откажем от себе си, от прадядовската си чест и достойнство. Още повече че ние винаги сме били европейци, и то много повече от сегашните самодоволни шенгенски бюргери. Пък и защо да не припомним, че докато по нашите земи е цъфтяла сложната, прекрасна православна цивилизация, когато сме давали "на вси словене книга да четат", както гордо е изрекъл Вазов, то предците на днешните католико-протестанти са нагъвали сурова херинга край бреговете на своите мъгливи морета.
Фетишизирането на Европа, която освен всичко друго е "една гробница, където спят скъпи покойници", по думите на Достоевски, е или признак на ниско самочувствие, или говори за слугински манталитет, за нискостеблено нагаждачество.
Пък и Европа не е еднозначно понятие. Една е тя във високите помисли на светлите интелектуални умове и друга в политическата прагматика на управляващите елити.
И неслучайно, когато България бе разтерзана на Берлинския конгрес (1878 г.), въпреки или тъкмо заради пролятата руска кръв в една освободителна война, спонтанността на наранената народна душа се изля в песен, в която Европа бе наречена "блудница Вавилонска".
Има и такава Европа!
На нас тя е гледала и продължава да гледа като на територия. Още от времето на кръстоносните походи.
Пък и само на нас ли?
Тя с хирургически очи така е гледала, а комай и продължава да гледа, дори на Русия. Нали в геополитическите халюцинации на Бжежински тя е разчленена на три.
Ще рече - визията и към нас, и към русите е една и съща.
Ето поради тази причина, - че сме застрашени! - отново се събужда в нас съзнанието за всеобщност, за обща отговорност пред народните съдби.
А почвата за единосъщно съзнание е отдавна разорана от неуморните плугове на историята.
Има нещо уникално в българо-руските взаимоотношения. И заедно с това те са пример от световен порядък. С всеобщността на съвместни усилия българи и руси предложиха модел на поведение между две държави, между два народа, който не е построен по механизмите на прагматиката и изгодата, а има едни по-високи измерения - духовни.
Това, разбира се, се дължи и на близкото родство. И неслучайно с провидството на осенен Вазов е казал: "Русите са наши братя, наша плът и наша кръв. " Но уникалната наша близост се дължи и на нещо друго, далеч по-значимо. И това "друго" идва от съпринадлежността ни към православната славянска цивилизация. Тя е онова единеещо сакрално ядро, което концентрира около себе си усещането и съзнанието за всеобщност, за духовно родство.
Тук, разбира се, има и сантимент - русите са ни освободили от диво и варварско робство, изпълнявайки месианския си дълг, и признателната народна душа това да забрави не може.
Какво да се прави. Ние не сме студени прагматици, нито пък късопаметници. И слава Богу!
Скроени сме по славянски щедро и благолепно. И в това е нашата разлика, която ни отличава от пресметливите бюргери, които все гледат преди всичко ползата и я премерват на сарафски везни.
Каквото и да приказват някои, както и да гледат да се нагодят към т.нар. "победила реалност" (а кой е казал, че сила страховита е и вековита!), ние обитаваме света на славянството и православието, където русите са наистина "наши братя, наша плът и наша кръв".
Историята е моделирала нашите взаимоотношения. Още от времето на Киевска Рус, още от времето, когато в Преслав се заражда великата славянска цивилизация, чиито духовни измерения, географски погледнато, се разпростират от Северния ледовит океан до Адриатика.
Това е наше общо достояние и наследство и ние не можем да си позволим да го разхитим като неблагодарни и несмислени синове.
Да, бивало е, в историята това се случва, отношенията между българи и руси да навлизат в периоди на усложнения, но тези временни болезнени състояния не са засягали сакралността на съдбосната обреченост да изповядваме едни и същи ценности, взаимно да се допълваме с ясното съзнание за принадлежността си към славянската православна цивилизация.
Понякога по наш адрес са се чували, пък се и чуват упреци, че сме се поддавали на натиск, че не сме отстоявали славянската солидарност. Мислим, че не ние сме адресатът на тия "послания". Не може българският народ да бъде олицетворяван от проходимци в политиката и властта, каквито проходимци, за зла чест, и в самата Русия имаше.
Тъкмо те, проходимците, да ги наречем интернационални глобалисти, при това сугестирани, и у нас, и в Русия направиха немалко, за да се отдалечим един от друг в ущърб на собствените си национални интереси.
Смятаме, че това наложено ни отчуждение е на път да се изживее, че то вече се изживява.
И ако си послужим с думите на Ницше, че "това, което не ни убива, ни прави по-силни", то можем да кажем, че изпитните, през които преминахме, и голготния път, който извървяхме, ни сближават по-силно и ни правят по-мъдри.
Ще кажем и друго - световният сблъсък не е само политически, не е мотивиран само от икономически интереси, той е преди всичко културно-цивилизационен. От една страна, е бюргерската прагматика и надменност на католико-протестантизма, а от другата е всевечната идея за съборност, хуманизъм и духовност.
Да, "не хлебом едином жив человек", не всичко е еснафски калкулирано на вреди и ползи. Има и по-висша цел, по-висок идеал - да бъде спасена душата человеческа.
Спасението на душата човешка, опазването на човека в човека лежи в дълбоките ипостасни начала на славянската православна цивилизация. Оттук и стремежът към постигането на "третия Рим" като висша еманация към постигането на "Горния Ерусалим" - символ на неутолимия стремеж към духовно и нравствено съвършенство, към сакрално единение с Бога.
Тук са и дълбоките различия, преди всичко светогледни, за смисъла на човешкото битие между Запада и Изтока.
Западът залага на личността от егоцентрични позиции, Изтокът - на човека, с цялата негова сложност. Човекът е по-висша еманация, защото обема и личността.
И най-същественото различие - за западния католицизъм най-голямото духовно преживяване, най-големият празник е Рождество Христово, все пак акт биологичен, докато за източното православие това е Възкресение Христово. Възкресението е натоварено с мистична символика, с трансцендентални внушения и послания. И в това има висш промисъл - вяра в изкуплението и всеопрощаването, вяра във въздаянието и в победата на Доброто над Злото.
Изтокът е духовно по-богат!
Ние своя избор сме отдавна направили, защото сме народ цивилизаторски и защото наравно с русите имаме своите основания да претендираме за част от византийското наследство, считайки го за неотемлимо свое духовно притежание. И не е възможно да бъде променен нашият етнокултурен модел, защото той е с много дълбоки и благодатни корени, и защото най-сетне желаем да бъдем и останем такива, каквито сме - славяни и православни.
Бъдещето ще покаже, но ако човек наистина желае сериозно да надникне в това бъдеще, ще стори по-добре вместо да приема за чиста пара неоарийската пропаганда, да се запознае спокойно с реалните промени и тенденции в развитието на стопанския и отбранителния потенциал на отделните държави и групи държави. Ако не пропусне да отчете логичния факт, че невижданият натиск на новите арийци се сблъсква със също така невиждана съпротива на вечните неарийци, нежелаещи да ги възприемат като тор на историята. Че все повече неарийци - ей така, за всеки случай, - се сдобиват с ядрени оръжия. Че днешните измерения на силата са много мимолетни във времена, когато историята се развива все по-сгъстено.
За тези неща си струва човек да се замисли не само на Девети май.
"Българският Великден" или страстите Костови?
Пропагандното предизборно шоу на премиера Иван Костов, кръстено претенциозно "Българският Великден", е доказателствмо за едно: че събитията в историята могат да се повторят, само като фарс.
В цялата следосвобожденска история на България няма и няма да се намери нещо, което да заслужава да носи името на оня истински, неповторим, пръв и единствен Великден от 3 април 1860 г. Невъзможно е да се повторят обстоятелствата, направили възможен този взрив на национално-духовната ни свяст, довел до църковната, а по-късно и до политическата независимост на България.
Очевидно инициаторът на "Българският Великден-2000", премиерът на "тази страна", е наблягал само на марксистката политикономия; не и на историческия материализъм и на публицистиката на класиците на марксизма. Защото няма как другояче да си обясни човек отчаяните му опити да влезе и да остане в историята с тъй долнопробно плагиатство на имена - в неподходящо време и на неподходящо място.
Разликата между "оня" и "този" Великден е от земята до небето. През 1860 г. българите нямаха своя държава, но бяха тръгнали да я отвоюват след петвековно чуждо "присъствие".
Налагаха стоките си из цялата Османска империя, откриваха, а не затваряха училища; със собствени средства развиваха образованието и театралното дело и близо сто години след написването на Паисиевата "История славяноболгарская" отдавна бяха престанали да се срамят да се нарекат българи.
Нямаше нужда президент на САЩ да им цитира Паисий! Българската нация бе една от най-динамично развиващите се. С висока раждаемост, просветена, предприемчива, пълна с исторически оптимизъм, тя вървеше след достойни духовни водачи - една истинска народна интелигенция, поставила се в служба на Отечеството.
Каква разлика между авторите на оня Великден и събраните в НДК през април 2000 г., които Костов се опитваше да излъже "да лобират" за България! След като т.нар. политически елит ги бе прогонил, със стотици хиляди, да търсят реализация в чужбина. Защото тук уж свободната българска държава ги обрича на безработица, глад, мизерия и безнадеждност, каквито не е имало и при "османското присъствие".
Вярно, че между двата Великдена са изтекли цели 140 години, но сякаш времето е вървяло назад. Онези българи имаха самочувствието на народ, задушаван от чуждото духовно и политическо "присъствие". Те бяха готови да заложат имот и живот за свято дело - свободата и независимостта на България, и не се ослушваха какво ще кажат Великите сили.
Известно е, например, че Българският Великден от 1860 г. не се подкрепяше дори от Русия, - сторонник на православното единство на Балканите. И въпреки това дедите ни го извършиха, а десет години по-късно триумфираха, когато султански ферман призна независимостта на Българската православна църква. В условията на робството те постигнаха повече за националното единение, отколкото политиците 140 години след тях в една отдавна свободна България. Едното е безкористно служене на велика и благородна идея, другото е гонене на келепира. Затова то няма как да се съизмерва с първото!
През 1860 г. не съществуваше явлението "братовчедщина"; нямаше приятелски кръгове, пък били те и "олимпийски". Народът вървеше подир своите истински будители, които не претендираха за проценти от сделките, а единствената им награда бяха бесилките и диарбекирските тъмници. Участието в тогавашния Великден не се осъществяваше по критерия "преуспели в чужбина", сред които и синове и дъщери на политическия келепирджилък, самонарекъл се "елит". Елит на кого? На гладните, болните, отчаяните и излъганите ли?
Първите (от 1860 г.) бяха станали автори на велико дело, поради едно-едничко качество: любовта към Отечеството. Точно то днес е в най-голям дефицит у тия, които управляват България и у тия, дето са "преуспели" в чужбина. Докато авторите на Българския Великден от 1860 г. сплотяваха народните сили срещу могъщи външни врагове на нацията - гръцките фанариоти и властта на султана, днешните сини "великденчета" търсят и си създават врагове между българите. Дори сред собствената си партия, която само келепирът все още задържа!
Правителството гледа на народа като на заплаха за себе си; затуй и народът няма причини да го смята за свое.
Богати и преситени - срещу бедни и гладни; работещи - срещу безработни и пенсионери; славянофили - срещу еврофили и американофили; привърженици на НАТО и антинатовски настроени. Това е в резултат от десетгодишните "демократични реформи" и ходенето през пустинята с надежда да достигнем до заветния Запад.
Толкова разединен народът ни не е бил и след национални катастрофи.
Българите от 1860 г. воюваха за национална идентичност, призната и равна с тази на другите в империята, а днес хората, които проведоха пропагандното шоу "Българският Великден - 2000", продават отдавна извоювания държавен суверенитет на чужденци. Пример - продажбата на БТК (на гръцката държава), каскада "Горна Арда", авиокомпания "Балкан" и т.н.
Малкото българи, които откликнаха на инициативата на Иван Костов и се събраха в НДК, бяха смутени от факта, че там ги няма българите, които все още не са избягали от "тази" прокълната земя.
Защо България продължава да праща чедата си навън, чужди да ги оценяват колко са способни, или просто да им възлагат да мият чинии и да задоволяват нечии секспотребности? Защо уж българските посолства в чужбина, направлявани мъдро от ведомството на Надежда Михайлова, са се барикадирали срещу тамошните ни сънародници? Как се лобира за страна, заемаща челни места в света по корумпираност на своите чиновници и политици? Как да се сплотяват българите да работят за България, като тук, в собствената им родина, президентът ги кани на Рожен (през август), а премиерът - през април в НДК?
Дори националното единение се е опартизанило, та чак и приватизирало. Нещо като фондациите "Бъдеще за България", управлявана от премиершата Елена Костова и "Ценности", оглавявана от президентшата Антонина Стоянова.
И как ще търпи Господ хората, които разцепиха Българската православна църква и продължават да унижават православието и да си приватизират и Българския Великден? Който е чел "Българският Великден или страстите български" на поккойния проф.Тончо Жечев, много трудно би намерил някакво сходство между Великдена от 1860 г. и този от 2000 г. Преди време на един 19 февруари чухме невероятното сравнение на Костов с Апостола Левски: Костов, видите ли, бил новият Левски!
Боже, боже! Няма ли сега пък да го сравнят с Иларион Макариополски или с Петко Славейков? Героите на Българската Екзархия сигурно в гроба ще се обърнат от подобни съпоставки! Къде са те, къде са днешните разсипници на България? Едните я градяха от нищото, други я превърнаха в нищо!
Само един "герой" от ония събития би бил достоен първообраз на днешните автори на "Българския Великден". Това е Йосиф Соколски, бивш хайдутин и гуляйджия, станал по ирония на съдбата и по волята на Драган Цанков "патриарх за един ден"; при това, ръкоположен от папата! По-нататъшната му съдба е поучителна: натоварен бил на един руски параход в Цариград и изпратен за Русия, където завършил живота си в манастир.. И така, организираният от Иван Костов "Български Великден" няма нищо общо с оня Великден от 1860 г. Той дори не е дело на страстите български, а само и единствено на "страстите Костови".
Народът ще продължи да чака следващия, истинския Български Великден: деня, в който ще отхвърли отровната плесен, която го души.
Ще доживеем ли до истинската българска свобода - политическа и духовна - еманация на страстите български, не на страстите премиерски? Това е въпросът.
"Ешелон" - ухо за всичко и навсякъде
Духовете в Порто Рико, и бездруго нажежени от 11-месечните протести срещу военноморската база на САЩ в съседното островче Векес, се разбуниха до краен предел. Преди две седмици в столицата Сан Хуан пристигна петчленна аржентинска парламентарна делегация, която поиска разрешение да се запознае с дейността на друга морска база на САЩ - тази в Сабана Сека.
Както бе съобщено, Аржентина имала доказателства, че от години там функционира станция за шпионаж към системата "Ешелон" на САЩ. Тя прехващала разговори, факсове, електорнна поща от цяла Латинска Америка и я изпращала в САЩ.
Марсела Борденаве, член на делегацията, подчертала, че по време на войната за Малвинските острови въпросната станция доставяла на Великобритания (чрез Вашингтон) данни за разположението на аржентинските войски.
През януари т.г. в Буенос Айрес бяха разкрити 21 телефонни линии в министерството на икономиката, подслушвани от чужд сателит по използваната от "Ешелон" технология. Прехващани са телефонни разговори, информация от компютрите, включително и на Министерството на вътрешните работи. В Националния конгрес на Аржентина спешно са депозирани два проектозакона, които задължават президента Фернандо дела Руа да изясни случая с президента Клинтън.
Още през декември 1998г. френският журналист Винсен Жобер сигнализира в авторитетен седмичник: "Да не би да си мислите, че става дума за някаква антиянки параноя? Не. Белият дом може да контролира всичко, или почти всичко. " На това първо предупреждение не бе обърнато внимание. Даже и книгата на новозеландеца Ники Хейджър "Тайната мощ" (1998г.), която разглежда осъществявания от САЩ и още три държави глобален шпионаж, не стресна световната общественост, в частност и Европейския парламент (ЕП).
"Само подозрения" - бе коментарът на Брюксел. Все пак Европа сгълча тогава НСА (National Security Agency) на САЩ, че "нарушава личната свобода чрез следене на частните комуникации на неамериканци, в това число на европейски правителства, общества и граждани"!
Бомбата избухна на 22 и 23 февруари тази година. Докладът "Кемпбъл" бе представен в Европейския парламент и стана публично достояние. Дънкан Кемпбъл, журналист, електронен специалист и телевизионен продуцент от Единбърг, направи разследването по искане на Комисията за свободите към ЕП и лично прочете заключението. Докладът му предизвика лавина от протести и коментари в цяла Европа, които потвърдиха безпокойството и загрижеността на повечето политически лидери, включително и такива от десницата. Очакват се горещи дебати в националните парламенти (дали и българският ще е между тях?), особено във Великобритания и Франция.
Наложи се премиерът Тони Блеър да успокои колегите си от континента, като заяви, че не е извършил предателство спрямо никой от европейските си приятели.
Говорителят на френското Министерство на правосъдието обяви, че се касае за "икономически шпионаж". Междувременно на водещите френски фирми и предприятия бе дадено право да закодират прехвърлянията и договорите си.
Впрочем, французите си изпатиха доста от "Ешелон". Всепроникващите му пипала превръщат икономическия шпионаж в детска игра. През 1994г. например френската групировка "Томсън-CSF" довежда до завършек преговори с Бразилия по договор относно доставка на радарна система за контрол и предупреждение при наводнения в Амазонската селва. НСА (респективно "Ешелон") прехваща всички разговори и прехвърля информацията на своите хора. В резултат Франция изгубва контракт за 1,4 млрд. долара - сключва го конкурентната компания Raytheon Corporation от САЩ. Една година по-късно Франция и "Ербъс" - най-големият европейски консорциум по въздухоплаване - отново губят почти сигурна поръчка от Саудитска Арабия. Този път щастливите печеливши са "Боинг", "Мак Доунъл Дъглас", пак от САЩ. В 1993г. серия от разговори в тогавашната ГАТТ (днес Световна търговска организация - СТО) завършват с неочаквано облагодетелстване само на САЩ. Френските участници, както се установило, били подслушвани.
Но какво всъщност представлява "Ешелон"? Тук не е мястото за техническа характеристика на тази тотална шпионска система. По-важното е, че "Ешелон" е нещо много повече и много по-високо от ЦРУ във всяко отношение: два пъти по-многочислен персонал - 38 000 души; по-голям годишен бюджет - 4 млрд. долара. Това е най-секретната от всички разузнавателни служби на САЩ. И най-невидимата. Защото от своите звукообработващи лаборатории и помещения във Форт Мийд, щата Мериленд, "Ешелон" прехваща, задържа, дешифрира, класифицира и подрежда в архива, използвайки най-съвременните техники - каквито и да са електронни комуникации по цялото земно кълбо. И то не само в отколе подлаганата на шпионаж военна и дипломатическа сфера, но и в също толкова, ако не и по-важни, области като икономика, търговия, финанси, наука. Не правят изключение частните разговори.
За 24 часа НСА, родителката на "Ешелон", получава 2 милиарда съобщения, които биват "прочесани" с помощта на мощна система от изкуствен интелект, използваща кодови думи, тембър на гласа, характеристични изрази. Ежедневният доклад на НСА съдържа анализ на 10 000 разговора. "Ешелон" се захранва от 120 сателита-шпиони, или от т.нар. Интелсат, които отправят прехванатите данни към петдесет наземни станции, разпръснати по цялата земя в 20 държави. Оттам информацията бива изпращана във Форт Мийд.
Кръгът "небе-земя-море" се затваря чрез подслушвателни устройства, монтирани към подводните кабели по дъното на океаните.
Европа е любима мишена на "Ешелон", а една от европейските държави - Великобритания, като естествен съюзник на САЩ, е предоставила северната си част територия (Мейнуайт Хил) за станция на "Ешелон".
НСА е разработила специален софтуер, съвместим с песроналните компютри, включени в Интернет, така че без проблем може да подслушва и тях.
Най-секретната служба на САЩ възниква през 1947г., когато между САЩ и Великобритания се сключва споразумение за шпиониране в световен мащаб. Пет години по-късно агенцията е официализирана под познатата ни абревиатура.
Днес "Ешелон" е най-голямата мултинационална компания за шпионаж, и ухо, което чува всичко и навсякъде.
Какво да се прави, глобализирана икономика, глобализиран шпионаж... Земята става едно Голямо село, където всички подслушват всички. Защото нека отбележа, че и останалите държави са изкушени в този занаят. Засега се знае, че освен САЩ в "Ешелон" са замесени още Австралия, Канада, Нова Зеландия. Предполага се участието и на Германия и Япония.
ДОГАН - НА КРАЧКА ОТ ВЛАСТТА НАД БЪЛГАРИТЕ
Георги Първанов протегна ръка на партията на българските турци, която все още остава конституционно незаконна партия, независимо че всички политици и правоохранителни органи си затварят очите пред закононарушението. Заради протегнатата ръка и късата памет лидерът на ДПС казва: "Виждам Първанов в развитие в последните 1-2 години - мащабност на мисленето, дълбочина на въпросите, които поставя, прагматичен поглед, усеща силата на новата коалиционна формула... " и т н. С други думи, когато Георги Първанов смяташе, че турска партия в България няма място в политическото пространство на страната, тези качества са му липсвали. Сега обаче, когато вече почти обещава част от висшата държавна власт на Ахмед Доган - получава друга оценка! "Разви се..."
Дълго, много дълго - цели 10 години, трябваше да чака Доган, за да се докопа до власт над българите. През това време - не можем да му отречем, той се държа съвсем като турски ага. Не преклони глава пред гяурите, гледаше ги нагло, заканваше се на всички българи, дори на висшата им държавна власт. Съвсем наскоро в интервю по "Свободна Европа" отрече безспорната толерантност на нацията ни с формулата, че наистина сме спасили евреите, но пък не обичаме... турците?! Защо ли, а?! Но не попита себе си! Защото знае корените на тази неприязън, казвам неприязън, защото българите никога не са мразили "чуждия". Впрочем, не е сигурно дали в това не се крие коренът на нещастията им.
Ахмед Доган излезе на конгреса на Социалистическата партия и заяви: "През последните 15 години основните казуси на живота ми са функцията на борбата с вашата партия... " И пак излъга, защото, ако кажеше истината, трябваше да смени "вашата партия" с "вашата нация". Доказателство за това твърдение е цялата политическа линия на неговото "Движение за права и свободи". В действителност Ахмед Доган никога не е водил политическа борба в европейския смисъл на тази дума, защото той не си поставя за цел защитата на политически, а на етнически интереси. Тази цел има две посоки - обособяването и доминантата на турската диаспора в България и реализирането на геостратегическа доминанта на Турция над българската държава. Той винаги е изтъквал европейски приоритети на своята линия. Но много пъти целият му политически "елит" се опитваше, например, да легитимира в българския парламент кюрдското националноосвободително движение като терористично, след като добре се знае, че именно кюрдският проблем, заради начина, по който се решава в Турция, е главното препятствие пред огромните мераци на неговото отечество да стане член на Европейския съюз. Сега твърди, че Европа ни задава друга ценностна система... Не виждам нищо низко в думата "кифладжия". В края на краищата и тези, които продават кифли, си изкарват хляба с почтен труд. Далеч по-почтен, отколкото сегашните ни политици. "Кифладжийството" обаче в смисъла, в който го разбира Ахмед Доган, означава, че ако избирателите на един политик го изпращат в Народно събрание ДА ИЗРАЗЯВА ВОЛЯТА ИМ, той служи на тази кауза. Ако обаче поеме отговорност в решителни моменти да се противопостави на тяхната воля, тогава е политик. И как! Като им попречи да изразят категоричната си позиция с референдум - право, дадено на народа по конституция при решаващи за съдбините на страната въпроси.
Дори във въпросното интервю, където всички дертове на турския национализъм в България са прикрити зад евроцентрични формули, той не се свени да хвърли своето презрение към българите: "Българинът обаче, със своето естествено русофилство, като че ли се притеснява да каже ясно "Да на НАТО" и затова иска да се скрие зад референдум. " Щото едно време никой не попита българите, дали искат да влизат във Варшавския договор, днес пък никой не ги пита дали искат НАТО! Защото в НАТО е Турция, а пътят на България според Доган е с Турция.
Сега си спомням статията, написана от същия Ахмед Доган, в началото на деветдесетте години във в."168 часа". В нея той твърдеше, че само сближаването ни с Турция ще ни предпази от руското влияние. Ето каква ще бъде външнополитическата линия на лидера на ДПС във властта, където той ще има различни възможности за проникване в българската държавни структури на всички равнища. Затова не трябва да се допуска референдум, аллах да пази от ясния глас на дебелоглавите българи, които могат да кажат: "Стой! Стигат ни "обединени армии", "братства по оръжие", не искаме "мироопазващи функции" и "хуманитарни операции", провеждани с ракети и бомби.
Ахмед Доган пледира да се уточнят "общите правила" на "партньорството", а другото щяло да дойде от само себе си! Сигурно. Защото под общи правила той разбира предварителната резервация за място във властта на всички равнища, където ще може по-ефективно да се бори за постигането на "мултиетническата държава", т.е. за смяната на държавнотворческия модел на българите, за неговото унищожаване, което вече са правили в края на 14 век правоверните му прадеди.
Това е то политика, това е стратегия, а не "кифладжийство"! Макар че днес турските имперски мераци са колкото глупави, толкова и смешни, затова истинските политически кифладжии остават тези, които са ги направили свое верую.
Ахмед Доган никога не е представял идеи за възраждането и напредъка на България, неговите предизборни документи са свързани изключително с интересите на турската диаспора. Какъв български политик е тогава той?! И тук той може да ме попита: "А кой е казал, че съм български политик? " И ще бъде сто пъти прав! Български политик той не е и няма да бъде, докато не влезе с общобългарска политическа партия в парламента като български политик. Докато не започне да защитава интересите на определени социални слоеве на българското общество, в които са и българските турци. Но това не може да стане, понеже той просто не е такъв. И не иска да бъде.
Миналата година госпожа Мадлийн Олбрайт каза, че няма смисъл българските турци да имат етническа партия, те могат да защитават интересите си в редовете на българските политически партии. Не знам как се е чувствал Ахмед Доган пред тази формула, отдавна писана и повтаряна в "Нова Зора".
Още по-интересно е как биха се почувствали "господа-другарите" от ръководството на Българската социалистическа партия, които се подготвят и сигурно вече са се подготвили да управляват българите заедно с Ахмед Доган? Впрочем горчивата им съдба като че ли постоянно ги наказва, а те все не се учат... Смениха имената на българските турци във възродителния процес, а после сами им ги върнаха! Сега ще ги катапултират във властта. Те някога вкараха България във Варшавския договор, сега сигурно ще я вкарат в НАТО. А после ще твърдят, че поемат вината с мезе.
Лошото е обаче, че ще скриптят зъбите и на нашите внуци, защото бащите им яли кисело грозде.
Дано този път българският народ се усети и им спретне някой номер... До изборите има още кажи-речи цяла година! Или по-малко. Но все пак - що е време, напред е. Народе!!!
Политически кифладжия не е само Ахмед Доган. Много са ортаците му. И все зло са ти сторили.
ЕДНА ГОДИНА ОТ АГРЕСИЯТА НА НАТО
Бригаден генерал в оставка Пиер-Мари Галоа не се нуждае от представяне: той отдавна е известен на читателите на нашия вестник с оригиналните си статии по проблемите на Балканите и света. Този път големият приятел на България бе любезен да изпрати специално за "Нова Зора" статия по повод на една тъжна годишнина - натовската "хуманитарна агресия" срещу Югославия.
Ние имаме удоволствието да ви представим този текст, от който ще се убедите, че здравомислещите и истински загрижени за хуманизма и историческата истина хора на Запад не са се свършили. Въпреки медийния слугинаж на американските интереси, въпреки тоталното промиване на мозъците истината за последната (засега) война на Балканите си пробива път. А критиките, които Пиер-Мари Галоа отправя към водената от Франция политика, се отнасят с пълна сила и за поведението на нашия политически "елит".
"Тягостна годишнина за "Бомбинг Олбрайт". Шампионка в областта на цинизма и арогантността. Сега тя се бои да не би разположените като омиротворители в Косово американски военнослужещи да се счепкат с албанските партизани на АОК: довчера скъпоценни съюзници на Алианса, за сформиране на пехотата, която Съединените щати не възнамеряваха да доставят на НАТО. Как да се примири евентуалният сблъсък между тях с конвенцията за "нула загуби"?
Когато са екипирали албанските доброволци, които те обучаваха и финансираха с оръжия и униформи от ГДР, за да дестабилизират Косово и да накарат Белград да смаже сурово бунта, германските тайни служби и ЦРУ не са ли подозирали, че АОК ще поиска с оръжие в ръка независимостта на провинцията? Независимост, която политиците от антисръбския алианс не биха могли да им дадат, без да се изобличат.
Бивш колега на "Бомбинг Олбрайт" от университета на Джорджтаун, професор Питър Грос, доверяваше в "Уолстрийт Джърнъл", че по негово убеждение "никога външната политика на Съединените щати не е била в толкова некомпетентни ръце".
Що се отнася до Кофи Анан, маргинализираният човек на ООН, той я оценяваше по-скромно, в смисъл, че "не са помислили за верижните реакции от военната намеса в региона."
Тъй върви светът, люшкан между войнствените бесове на "Бомбинг Олбрайт" и физическите влечения на нейния президент.
Тази война бе пожелана, уредена и проведена от Мадлийн Олбрайт. За Европа - с изключение на Германия - тя бе едно бедствие, а за останалия свят - опасен пример.
ПЪРВО, хуманно бедствие, както всички войни, но също така политическо, дипломатическо, икономическо и екологично. Тя бе демонстрация на цинизъм в провокацията, на неподготвеност в изпълнението, на лековатост в предвиждането, на презрение към правото, на произвол при използването на сила, на непоследователност, що се отнася до световните им отражения и на перверзия (извратеност) в манипулирането на общественото мнение.
И нещо по-важно. Подготвено от Германия (дори преди смъртта на Тито) разпадането на Югославия, придружено с разрушаването на Балканите доведе неотдавна до резултати, противни на целите, които с радост афишираха Бон, Вашингтон и правителствата, изпълняващи нарежданията им. Там, където договорите, освещаващи пораженията на Германия и авторитетът на Тито успяха да заставят да живеят заедно народи, съсипани от историята, "военноподпалвачите" ги замениха с пет страни, отново съперници.
Посредством намесата си съюзниците, шампиони по мултиетничност и мултиконфесии, създадоха четири религиозно и етнически "чисти" държави: "чиста" Хърватска; Босна - с три етноса, географски и политически отделени; и неотдавна - Косово и Македония, "прочистени" от православните. (Само Косово е "прочистено" от православните засега - б.пр.). Подложена на публично осъждане само Сърбия остава мултиетническа и мултиконфесионална (с много вероизповедания - б.пр.).
И наивник не би го направил по-добре!
Друг очевиден провал: това е първият опит за милитаризиране на намесата, наречена хуманитарна. Фиаското е очевидно. От Рене Касен до Бернар Кушнер, инициаторите на тази намеса не предвидиха пагубните последици от своите благи намерения. Да се ограничи суверенитетът на държавите в полза на този на техните поданици, това може би е благородна идея. Сега знаем обаче, че тя се окичи с прелестите на замисъл, проява на висша нравственост в политиката и стратегията, които нямат нищо общо с уважението към живота и правата на човека.
Силните на този свят се намесват, когато рискът е незначителен, а материалната изгода - гарантирана. В противен случай те се въздържат.
Има обаче и нещо по-сериозно. За да ускори разпадането на Югославия, Германия прибегна до способи, които прикриваха нейните апетити. Тя подкрепи нарушаването на една югославска конституция, от което всеки се безпокоеше, като от един провал.
По същия начин, преди да бомбардира Ирак, Вашингтон си осигури одобрението на Съвета за сигурност на ООН. Нищо подобно не направи обаче, когато се нахвърли върху Сърбия!
Хартата на Обединените нации (член 2) осъжда всяка агресия срещу държава, която сама не е нападнала друга държава. Член 53 разпорежда, че на Съвета за сигурност се пада да вземе решения за прибягване до използването на сила. Съединените щати го пренебрегнаха.
В своя член 2-7 Хартата на Обединените нации уточнява, че никое разпореждане на настоящата Харта не оторизира Обединените нации да се намесват по въпроси, които са главно от компетенцията на една държава. Предписание, което също бе пренебрегнато.
Ето защо Парламентарната асамблея на НАТО се захвана да състави проект за решения, който изтъкваше, че "класическото тълкувание на Хартата на ООН относно прибягването до употреба на сила, а също и съставът и функционирането на Съвета за сигурност отразяват международния ред от 1945 г. и вече не отговарят на състоянието на международните отношения в началото на XXI век. " (A.S. 39, текст, представен от Ханс Енджъл.)
Дали пък не е неудобен един текст на международното право, който едностранно обявяват за остарял?
Договорът от Хелзинки утвърди ненакърнимостта на границите в Европа. Текст, който бе потъпкан в Дейтън.
Виенската конвенция (1989 г.) забранява прибягването до сила, за да бъде заставена една от страните в преговорите да приеме исканията на другата страна.
В Рамбуйе "Бомбинг Олбрайт" декларира, че "ако преговорите се провалят, не би се поколебала да направи така, че да бъде бомбардиран Белград. " И тя нарочно натрапи такива условия, сред които и военната окупация на цяла Югославия от НАТО, което предизвика провала на тези, тъй наречени "преговори".
Впрочем Съединените щати са подготвяли отдавна тази агресия, доколкото сега знаем, че последователно са изследвали четиридесетина плана за операцията. Северноатлантическият договор, институиращ НАТО, е отбранителен съюз, който се намесва при нужда в точно определена географска зона. Станал настъпателен само по инициатива на САЩ, НАТО пристъпи към агресия "извън" зоната.
САЩ нарушиха Женевската конвенция от 1977 г. (членове 48, 54, 55), свързана с колективното наказване на населението и с геноцид. Те се противопоставиха през май 1991 г. на отпускането на кредити от МВФ на правителството в Белград, наказвайки колективно сръбското население с икономически санкции, както толкова грубо и продължително го правеха срещу Ирак.
Без Конгресът на САЩ да се е произнесъл относно обявяването на война - а той би трябвало да вземе решение за това, Съединените щати въпреки всичко атакуваха Сърбия и Черна гора на 24 март 1999 г. Погазен бе член 1, раздел 7 на Конституцията на САЩ. (Парламентите на повечето от страните участници в Европейската асамблея и НАТО не бяха поканени предварително да се произнесат за влизането в състояние на война.)
Въздушното нападение на НАТО, според американската планировка, визираше голям брой цивилни обекти, чието разрушаване беше без пряка връзка с потушаването на бунта на косовските албанци, в което бе упрекван режимът в Белград. Целта бе да се унищожат икономическите, социалните и културните средства за съществуване на сръбското общество. Това бе нарушение на Хагските споразумения, на Женевските конвенции от 1949 г. (чл.19) и от 1977 г. (Протокол I, членове 48, 52 и 53). А също така и на постановките на Хартата на ООН (чл.2).
САЩ използваха за бомбардирането на Сърбия оръжия, имплицитно забранени от Женевските конвенции: касетъчни бомби, глави с обеднен уран, разпръскващи като слаборадиоактивни частици. Независимо от това тези аерозоли са опасни при вдишване, а замърсяват и почвата, когато попаднат в хранителната верига. Тези оръжия, които бяха упражнили вече своята опустошителна сила в Ирак, остават на служба - това е нарушение на Женевската конвенция от 1977 г. По същия начин плановиците на НАТО направиха така, че да атакуват промишлени инсталации - химически заводи, рафинерии, торови производства. Разрушаването им предизвика разсейването на токсични продукти, замърсявайки почвата и водата (особено Дунава). Оттам и нарушението на Женевската конвенция от 1925 г. и на допълнителния Протокол I към Женевското споразумение от 1977 г. (членове 48, 51 и 56).
Под натиска на Мадлин Олбрайт Съветът за сигурност на ООН създаде специален трибунал, за да преценява условията, при които са се водили военните действия в Югославия. Всъщност той действаше като оръдие в ръцете на САЩ и техните съюзници. В замяна на това, същите тези Съединени щати се противопоставиха на създаването на истински Международен съд; макар че принципът за това бе одобрен в Рим през 1998 г. от 120 нации. Откъде идва и нарушението на Хартата на ООН, която не оторизира създаването на международни съдилища, а така също и на Статута на Международния апелативен съд, който заседава в Хага.
Това са твърде сериозни нарушения на международното право. Юридическата и дипломатическата сграда, създадена в хода на последното полустолетие, за да хармонизира международните отношения, да предотвратява произвола и да спира убийственото насилие на войните, бе срината до основи по внушение на САЩ. За да се обслужват, естествено, без пречки техните интереси.
Неотдавна най-силната от демократичните държави даде лош пример, подигравайки се с известните ценности - гордосто на демокрациите. Които пък смятат, че имат правото и задължението да поучават, в краен случай с мускули, останалия свят.
В действителност чрез поведението на "морализаторите" той се е превърнал в една гора на Бонди, в която разбойниците творят законите: иракския геноцид, разрухата на Балканите... Защо след това и други да не се възползват и да не последват примера на големите демокрации, които дават уроци на останалия свят?
Но има и нещо по-добро. Усвоили твърде добре методите на агитиране на доктор Гьобелс и на съветската Агитпроп, големите демокрации дадоха един по-рафиниран урок по "управление".
Това е дезинформацията с методи, по-ловки от устния обстрел или от финансирането на братски партии. Те прибегнаха към рекламата, за да формират страшна "пета колона" за самоинтоксикация.
Именно по време на бомбардировките на НАТО медиите се възползваха от един смайващ наплив от реклами на американски и германски фирми. Например във Франция, в седмичник с голям тираж, на 7 май 1999 г. се наброяваха близо двайсетина страници, възхваляващи достойнствата на някои големи предприятия на двете сили, водещи по-специално кампания срещу Югославия. (Ето ви няколко такива: "Хюлет Пакард", "Американ Еърлайнс", "Ксерокс", "Панасоник" и "Континентал Еърлайнс", - за Съединените щати; "Мерцедес", ВMW, "Ауди", "Опел", "Ленд Роувър" и "Сименс"- за Германия). Те внезапно се оказаха силно заинтересовани от френския пазар. По същия начин, както и "Моторола" и пак "Хюлет Пакард" се рекламираха в един сутрешен ежедневник на псевдодесницата.
Или пък един високо нравоучителен следобеден ежедневник на псевдолевицата, който отвори страниците си за... Дойчебанк!
След края на военните действия това рекламно усърдие бе силно занижено, но целта бе постигната: загрижени да спечелят от тази финансова манна, медиите съумяха в подходящия момент да се омъжат за правилната кауза - тази на парите! Успехът им бе толкова пълен, че дори инициаторите, дори тези, които водеха политическата и дипломатическата игра, се хванаха в медийния капан.
Всички, от върха до основата на йерархията, декларираха, че въздушната война с "нула загуби" била голяма победа. И че Милошевич бил капитулирал.
Това означаваше да се игнорират, или да се иска да бъдат игнорирани, едновременно машинациите от Рамбуйе и съдържанието на текста, договорен от господата Черномирдин и Ахтисаари. Този текст бе приет от Милошевич, защото съюзниците отстъпиха от прекомерните си искания, формулирани умишлено от Олбрайт в Рамубйе, за да може да се отиде към бомбардирането на Сърбия. На практика капитулира точно Олбрайт, а не Милошевич. По какво съдим за това?
За да бъде обвинен Белград за провала на "преговорите" в Рамбуйе трябваше да му се наложат неприемливи условия:
Освен това на Белград бе наложен подробен план за администрирането на Косово, за да се подпише окончателното скъсване между него и Югославската федерация.
Преценени с пълно основание като прекомерни, тези клаузи бяха отхвърлени от Милошевич. Това бе началото на агресията на НАТО в съответствие с желанията на Мадлийн Олбрайт.
Изправени пред провала на една въздушна кампания, която трябваше да продължи няколко дни (нещо, в което съвсем наивно вярваше шефът на френската дипломация) и пред перспективата от сухопътни операции, където да си премерят силите с югоармията Олбрайт и Клинтън отстъпиха. Те стигнаха дори дотам да търсят един руснак или един финландец, които да сложат край на тяхната война, продължила единадесет седмици и да им спасят престижа.
Новите преговарящи и текстът на Г-8 направо се отказаха от:
Това бе голям успех за Милошевич; една награда за съпротивата на сръбския народ.
Продължаваха обаче да твърдят обратното: нещо, с което се бяха захванали медиите, подходящо наставлявани и финансирани. Те правеха това така добре, че никой, официалните лица, както и публиката като цяло, макар тя да беше пълен провал.
Баланс:
1. Въздушната кампания засили бягството на мюсюлманите от Косово. Преди 24 март (1999 г.) имаше 80 000 "изселени" от тях. В края на юни те ще са над един милион (доклад на ОССЕ).
2. Очевидно е противоречието между подкрепата, оказана на АОК, и Резолюция 1244, която запазва Косово в лоното на Югославия, макар и с широка автономия. Откъдето идва и нестабилността на провинцията, която 37 000 души не успяват да овладеят.
3. Възстановяването на Сърбия и Косово ще изисква милиони долари или марки. Вашингтон е на мнение, че европейците трябва да поправят разрушенията и да изправят на крака една икономика, която Америка практически унищожи.
4. Косово става германско-американски протекторат. При това френските войници държат най-опасния сектор. Те са поставени под германско военно командване, а марката е официалната валута в Косово.
След като създадоха и укрепиха една мюсюлманска държава в Босна, западняците събраха на едно място условията за (създаване на) една Велика Албания, също така мюсюлманска, реислямизирайки по този начин Балканите.
6. Политиката на Олбрайт доведе и до сближаване между Москва и Пекин, а така също допринесе за укрепването на авторитета на Путин у дома. Той умее да се възползва от силата на своя ядрен комплекс.
7. Тази политика подбужда към разпространение на ядреното оръжие. Всички държави, които които притежават средствата за това, виждат спасението си в атомното оръжие. Единствено то е в състояние да спре американските амбиции.
Съдбата на Ирак и тази на Балканите ги кара да се хващат за атомното оръжие и заплашителната му сила, независимо от неравенството на наличните сили.
8. В замяна Съединените щати изкараха наяве неспособността на европейците да регулират своите дела и оправдаха в техните очи запазването и разширението на НАТО - въоръжената им ръка. След Босна те дадоха нов знак на ислямските страни, въоръжавайки АОК и подготвяйки бъдеща Велика Албания. В резултат - реислямизират Балканите, като укрепват там две мюсюлмански държави.
9. Германия най-после постигна онова, към което се стреми след Версай и последвалите договори: разпадането на Югославия, след това на Чехословакия, и "балканизацията" на Балканите. И преди всичко, наказването на Сърбия, която се бе осмелила да им се опълчи в хода на две световни войни; както и рекомпенсирането на хърватите и мюсюлманите от Босна. Те бяха на нейна страна, като партизани на национал-социализма.
10. Турция също е облагодетелствана. Тя подготви "косоварите", изпрати един контингент в Косово и се оказва в по-добра позиция, за да влезе в Европейския съюз.
11. Поставя се следният въпрос: какво спечели Франция от намесата си на Балканите? Вярна на своята "опашкарска" политика, която й струва скъпо, Франция играеше играта на Германия и на Съединените щати. Огъвайки се пред диктата на Ханс-Дитрих Геншер (министър на външните работи в правителството на Хелмут Кол) през декември 1991 г. и като прие изкривената истина на медиите, тя съдейства да се ликвидират политическите й придобивки от победата през 1918 г. Франция осъди един почти вековен съюз със сръбския народ, срещу който води война, и загуби всякакво влияние на Балканите. Франция фаворизира ислямската експанзия в тази част от Европа и постави своите въоръжени сили под чуждо командване.
С една дума, десет години на отричане и подчиняване на планове, благоприятни за интересите на Германия и на САЩ, но не и на нейните собствени.
Време е не за пипане, а за ремонт
Един от любимите афоризми на "човека-парламент" Гиньо Ганев гласи, че конституцията може да се пипа, но не и да се опипва.
Като оставим настрана играта на думи, разбираме нежеланието на един от бащите на сега действащия основен закон да се прости с любимото си чадо. Но, оставайки с най-добри чувства към г-н Ганев, то се оказа "седмаче", ще кажем, че то се роди преждевременно и с много помощ от страна на акушерите.
Докато другите народи на Централна Европа постъпиха по-умно. Първо се заеха с радикална промяна на социално-икономическото си законодателство и по този начин осигуриха правна база за реформите и преструктурирането в тази област, и едва тогава - отчитайки създалите се обществени реалности, се обзаведоха и с нови конституции.
Ние и в този случай впрегнахме коня зад каруцата. Сиреч, първо приехме основния закон, като загубихме скъпоценно време, вместо да се съсредоточим в това как най-безболезнено да направим прехода. При това в желанието си да осигури нужното време на старата номенклатура да се превърне в нова класа, Стратегът Лилов така дразнещо бавеше топката, че просто уговори дневния ред на прословутата гладна стачка на 39-те. Сякаш чакали само този сигнал, останалите депутати се юрнаха в такова ударно приемане на конституцията, че останаха куп неясноти( като например герба) и преходни алинеи, за решаването на които бе изгубено ценно време.
Така или иначе, изминалите почти 9 години от действието на основния закон, показаха, че в България липсват механизмите, по които едно некадърно или корумпирано правителство може да бъде сваляно по конституционен път. А това прави и без това нестабилната ни политически и икономически държава още по-беззащитна, ако по силата на досегашните правила на играта на власт се окажат опасни за нацията люде.
Днес на всички става все по-ясно, че протичащата криза в страната е конституционна. При тази откровена корупция, при безработица от 20 (а може би 25 на сто), при пълен срив на общественото доверие към днешния кабинет в момента, просто няма начин този парламент да бъде разпуснат и това правителство да бъде изпратено в архивите! Трябват или улични действия, или поредното "люспене" на сините мравки. За първото липсва читава опозиция, а за второто грижа има класната Михайлова... Иван Костов е прав - имунитетът на депутатите трябва да бъде силно редуциран. Нали уж все гоним Америка? Ами че всяка вечер по разните екшъни и трилъри (да ми прости читателят, но просто наистина няма адекватни български думи за това псевдоизкуство) редовно зяпаме как главният герой се бори с корумпирани сенатори и конгресмени, че даже и с кандидат-президенти. И на всичко отгоре накрая им чете правата, преди да ги закопчее. Значи в белите страни може да се съдят корумпирани законодатели, а у нас те са едва ли не свещени крави!
Но ограничаването на депутатския имунитет е само първа крачка към промените, които трябва да се направят, след като така или иначе конституцията ще се "пипа". Самата система на формиране на парламента вече е доказала своята несъстоятелност и най важното - недемократичност. Просто защото замени властта на една партокрация с няколко такива. Които са на път да се превърнат в класическа олигархия от англосаксонски тип - където двете партии си сменят положението през 4-5 години.
Единственото, което може да разруши този модел е мажоритарната система. Местните избори показаха, че нацията вече е узряла за това - 50 на сто от гласовете бяха дадени за извънпарламентарните кандидати и най-вече за независими личности.
Избраният с мажоритарен вот депутат винаги може да бъде контролиран от избирателите си. В съчетание с ограничения имунитет това ще го кара доста да се замисля как да се държи и как да действа - и в пленарната зала, и в кулоарите, и зад кулисите... А и опитът от ВНС показа, че "мажоритарният" депутат е склонен да се подчинява на всяка партийна дивотия, пардон, директива.
Но и това не е достатъчно, за да се постигне по-пълен взаимоконтрол между властите. Все по- ясно става, че през далечната 1879 г. консерваторите в Търново са били прави. Колкото и скъпо да струва, втора камара на парламента е нужна. Неслучайно тя същества в почти всички страни в света. А как точно ще се нарича и по какъв начин ще се формира в България, дали да бъде изцяло изборна, или да има и членове, заемащи местата си по право - една част домандатно (като например президентът на БАН, или пожизнено (като да речем бившите президенти, вицепрезиденти, министър-председатели и конституционни съдии, както е практиката в много страни), е друг въпрос, който може и трябва да се дискутира. Но едно повторно разглеждане, ревизиране и утвърждаване (или отхвърляне) на законите трябва да има.
Като стана дума за вицепрезидентите, ще споделя и разбирането си, че това е една абсолютно излишна институция, която през 1990 г. бе приета, просто за да се сложи един надзорник на Ж.М. Ж. (друг е въпросът, че Атанас Семерджиев се оказа съглашател и опортюнист!). Така че може би първата работа при ремонт на конституцията ще бъде да се изреже този американски израстък в българското държавно устройство.
И накрая стигнахме и до държавния глава. Ако българското общество все пак не възприеме идеята за горна камара, то тогава определено трябва да се върви към вариант президентска република. Всякакви страхове, че може да се получи съсредоточаване на властта в ръцете на една политическа сила, са излишни. И Ж.М. Ж., и бат'Петьо показаха, че веднъж изкачил се на върха, всеки български политик ще иска да играе самостоятелна роля, независимо от издигналата го политическа формация.
А ако се възприеме идеята за двукамарен парламент, то тогава и днешните пълномощия на президента са предостатъчни. Тогава става напълно излишно и вредно да се трошат пари и да се поляризира нацията през пет години. Нека парламентът да избира президента. Както в Германия, Италия, Турция, Израел и още много други държави, които по конституция са парламентарни републики.
Съзнателно не повдигам въпроса за възстановяване на монархията. И без това от Мадрид според мнозина достигат все по-ясните сигнали на Симеон II, че може да признае републиката, сиреч да президентства. Но ако все пак в България се стигне до формулата "Бог, Цар, Отечество", то във всеки случай пълномощията на Негово величество трябва да са минимални.
Не засягаме и какво трябва да се направи в областта на магистратурата, доколкото това е по-особена материя. Но очевидно е, че промени в статута на прокурорите и съдиите са необходими. Какви точно, нека се произнесат специалистите.
Дискусиите по темата ще започнат тепърва в медиите. "Зора", както и в много други случаи, е първа с поставянето й на дневен ред. Защото само с "пипане" на конституцията нещата няма да се оправят.
Предстои ремонт, и то генерален.
Два конгреса, една цел
Колко много си приличат форумите на тъй наречените основни политически сили в България! По илюзиите, които предхождат провеждането им, че нещо все ще се промени за добро, и главно по разочарованието от начина, по който се избират предварително заплютите за по-първи лица.
Въпреки провалите им, въпреки съмненията за нечистоплътни сделки: разликата е само в имената, не и в манталитета на персоните. Дали ще са сините политбюра или висшите ръководители на БСП - все тая. Новото е само, че Доган почна да ораторства и по форумите на Столетницата. След "мигачи надясно", след завои наляво, след сини и прочие шутове, които обаче в конгресните зали никой не помни, или не иска да припомни.
Другото е евроатлантическа интеграция, членство на България в НАТО, обещания за насърчаване на бизнеса, за намаляване на данъците и т.н. Е, конгресът на БСП поставя от кумова срама въпроса и за референдум за влизането на България в НАТО, но и то ще е до време. Нали преди една година същите хора осъждаха бомбардировките на НАТО в Югославия и даването на въздушен коридор на Алианса от правителството на Костов? Пък сега май мислят еднакво с премиера и дори в известен смисъл изпреварващо... И всичко това - заради обещаната от Шрьодер подкрепа, ако БСП дойде на власт, което, преведено на по-прагматичен език, означава, че Шрьодер всъщност е обещал на Първанов да върне БСП на власт. Но колкото и да е важна чуждата подкрепа, нали все пак българският избирател ще гласува? А докато той гладува и ходи безработен и безнадежден, отвратен от цялата тази напаст, самоназоваваща се "политически елит", никой не може да го излъже с приказки за евроатлантическа интеграция.
Българинът всичко преценява вече чрез стомаха си, по което и се доближава до европейския електорат. Докато управляващите го и т.нар. опозиция си приличат с европейските си колеги само по корупцията и самоцелния ламтеж за власт. За власт, която да консумират лично, трансформирайки я в дворци, скъпи коли или сметки в чужди банки. Избирателят ги интересува само до спечелването на изборите, т.е. до подготовката на сигурния им старт към доограбването на остатъците от благините на "реалния социализъм". Всеки, докопал се до властта, започва с отричане на предшествениците си от уж противната политическа (управляваща) сила и продължава в този дух до края на мандата си. Пример за това е законът "Панев-2", който даде възможност да се забравят предизборните обещания на СДС отпреди три години. Конгресът на БСП пък прие декларация срещу този закон, вместо да каже ясно по какъв начин ще управлява страната, ако партията дойде на власт.
Социално-либерално управление, като "лява" алтернатива на Иван-Костовия авторитаризъм! Добре, но за да има социална насоченост управлението, то трябва да осигури заетост, производство и пласмент на българските стоки в чужбина. Къде ще се пласират тези стоки, след като сме се запътили към НАТО, а мечтаем за руските пазари? Кого и с какво ще конкурираме на Запад, когато оттам ни налагат говеждо и свинско месо без мито? Либерализмът изисква свободна конкуренция, а държавносубсидираните европейски селскостопански продукти винаги ще са по-изгодни дори за българския потребител. Зер, при оскъдицата, която го е налегнала, абсурдно е да се мисли, че той ще предпочете българското, само защото е по-скъпо.
Тоталната ни зависимост от вноса на чужди, главно руски енергоносители, прави много съмнителна изгодата от евроатлантическата ни ориентация. С кого ще замени Първанов Русия, като наш основен доставчик на ядрено гориво, на нефт и газ? С НАТО или с ЕС? Въпреки традиционните упреци към БСП, заради искания референдум за членството на България в НАТО, от СДС направо започнаха да ревнуват, че им отнемат монопола върху евроатлантизма.
Но ако вътрешната и външната политика на едно бъдещо социал-либерално управление у нас ще се отличава от тази на СДС само с референдума за НАТО, какъв е смисълът от изборите? Изборът между синята арогантност и червената "прагматичност", между авторитаризма на Костов и социал-либералдемократизма на Първанов не е никакъв избор. Поне за гладните, безработните и бедните най-важното е как ще оцелеят физически: те и техните семейства. Без ясен отговор на този въпрос никаква евроатлантическа интеграция не ги топли. Тя не грее и военните, за които новият цивилизационен избор е синоним на досъсипването на войската и на предсрочното им превръщане във войници от армията на безработните.
Интеграцията в НАТО ще изисква много пари, противно на уверенията, че оставането ни извън него ще струва по-скъпо. Може ли България да се надява на бърза интеграция в Алианса, докато отделя 2 % от БВП за нуждите на отбраната, а една Хърватска, която вчера стана независима държава, отделя цели 5 %? В НАТО и без това се чудят как да накарат новоприетите Полша, Чехия и Унгария да отделят повече средства, за да платят цената на своето интегриране.
Военните бюджети на четирите страни в абсолютна стойност и като процент от БВП са както следва:
България, със или без съгласието на БСП с натовското ни членство, ще остане още дълго да подсмърча пред вратите на НАТО, както и на ЕС. Кой тогава ще гарантира националната ни сигурност?
Много пъти сме го писали, но сега ще го кажем дефинитивно: в голямата битка на Запада срещу Изтока стои и България. Но на този етап неговата победа не се изразява, както си мислят някои, в това дали България ще бъде в НАТО и дали ще хариже територията си за негови бази, макар че и това не е без значение. Всичко това са по-скоро следствия! Голямата му победа, пълната му победа би била, ако успее да изтръгне България от славянския й корен.
В този смисъл, като епизод, и националната конференция на СДС, и конгресът на БСП имат не национално, а само тяснопартийно значение, като премерване на силите между различните вътрешнопартийни групировки.
Някога Левски, запитан, дали след освобождението на България ще има цар, бе отвърнал: "Ако ни трябва цар, то и сега си имаме султан!"
По същия начин и ние, на "алтернативата", с която залъгват народа, трябва да противопоставим само чистото и свято дело на едно патриотично, честно и отговорно пред народа и пред историята, която го е създала управление. Управление, което ще носи не синьо или червено знаме, а националния трибагреник на който е написано: "България над всичко!"
Доган винаги ще се коалира, с когото му наредят
От една страна, иззад океана ни в клин, ни в ръкав дойде свръхокуражителната оценка на финансово-политическата агенция "Мерил Линч". Тя обяви България едва ли не за рай на инвеститорите, провалил финансовата политика на правителството и... внимание! - прогнозира, че ДПС все пак ще се коалира със СДС и заедно ще спечелят изборите догодина! Това си е открита парола за действие и указание от мондиалистите за Доган с кого да се коалира. Защото на другия ден и Дойчебанк смени изведнъж своята крайно негативна оценка за състояниеята на страната ни.
След това позабравеният терминатор Луджев хвърли бомбата, като "разкри тайните преговори на СДС с царя в Мадрид, който да поеме президентската щафета от Петър Стоянов". Костов яростно отрече, но Стоянов направи многозначителното изявление, че се уморил от политиката и ще си помисли доста дали да кандидатства отново за кабинета на "Дондуков" 2.
Същевременно от изтичащата обилно от "Раковски"134 информация става все по-ясно, че Командира остава почти сам на мостика. Една сал класната Михайлова и шефът на парламента Соколов били твърдо зад гърба му. Останалите вече трескаво мислят за смяна не само на капитана, но и на курса на синя кораб. Основната причина за сблъсъка в НИС било отношението към ДПС. Затова и вече се говори за варианта Бакърджиев - премиер, Софиянски - президент! Боже, Боже! Ако наистина двамата противници се помирят в името на властта, шансовете на Костов да остане в нея са нулеви.
Но също такива стават и шансовете на БСП да се върне във властта. Просто се повтарят нещата от 1992 г., когато ДПС просто искаше главата на Ф.Д. И я получи.
Сега то ще получи главата на Иван Костов, който се специализира в погребения. Първо национализмът, после България. А ДПС ще получи, за съжаление, реално участие в изпълнителната власт.
А на "Позитано" 20, откъдето 10 години водиха пунически войни с българските национално-патриотични сили, ще продължават да си пишат стратегии за управление... Но до'ще време: ще се оправим и без тях.
И Тренчев сит, и братовчедите цели!
Уважаема редакция,
Досущ като героят на Илф и Петров Александър Иванович Корейко, който с крадени милиони в куфарчето живееше като църковна мишка.
Нищо чудно и последните мултимедийни изпълнения на Тренчев да са част от тази операция. Поне от 20 години насам съществуват технически средства, при които с подходящ софтуер и хардуер могат да се синтезират всякакви гласове и реплики.
Сегашното шоу е от взаимна изгода и за СДС, и за Тренчев. Правителствените специалисти казват, че касетата на Тренчев нищо не доказва, властта се хвали "Ето на, видяхте ли, че не сме корумпирани? ", а патологът си печели признание в смисъл на "Я, Тренчев, ние го мислехме не за политически труп, а за политически скелет, а той още мърдал, гледай какви чудесии стават в България".
Такова признание едва ли е съвсем без значение за него, тъй като "Подкрепа" май попрестанаха да я финансират отвън поради непотребност, а броят на редовите подкрепаджии, способни да плащат членски внос, едва ли расте. И Тренчев сит, и братовчедите - цели.
Добре е да се обърне повечко внимание на невидимата част на синия управленчески айсберг. Сигурен съм, че след истории като тази с БТК ще излязат още интересни работи.
Идиотите, които убиват
Една година след началото на натовската агресия срещу Югославия (24 март 1999 г.) една след друга се опровергават тиражираните от западната пропаганда клишета и откровени лъжи за "хирургическите" удари, за прецизното разузнаване на Алианса, с оглед избягването на жертви сред цивилното население и т.н. Пада неизвестността и около най-големия гаф на тази военна авантюра на НАТО - бомбардирането на китайското посолство в Белград. В този процес на демистификация участва и Стивън Л. Майерс, чрез публикацията си в "Интернешънъл Хералд трибюн" от 18 април т.г.
"Зора"
Aко бомбардирането на китайското посолство по време на въздушните удари на НАТО върху Белград не е било умишлено, то е резултат на такава каскада от глупости, че човек може дълго да се пита за бандата от некадърници, които водиха войната срещу Югославия.
През седмиците, предхождащи бомбардирането през май м.г. на посолството на Китай в Белград, НАТО бе подложен на силен натиск към ескалация на войната срещу Югославия. Върховният главнокомандващ на Алианса настояваше за 2000 цели в Сърбия: цифра, смятана от негови помощници за произволна и прекалено голяма за страна с такъв мащаб.
Започвайки войната за Косово с прекалено малко цели и с нереалистичната надежда за бърза победа, НАТО трябваше да се сгъне на четири, за да намери нови такива цели. Според един отговорен служител на Алианса, натискът е бил такъв, че в бюрото за определяне на целите в Монс, Белгия, са били прехвърлени един готвач и един работник в автомобилен гараж, взети от службите за сигурност. Те трябвало да сътрудничат при управлението на евентуални мисии.
В тази атмосфера ЦРУ предложило първата си цел за войната. Изборът бил направен от департамента срещу разпространението на ядреното оръжие (сontre-proliferation), който няма никакъв особен опит нито по Балканите, нито по избора на обекти за бомбардиране. Целта, посочена от него, е била приета от военните без никаква проверка. Това бе посолството на Китай!
То бе вписано в един секретен документ, представен за одобрение на президента Бил Клинтън, като депо и главна квартира за доставките на югоармията. Документът, даден на "Ню Йорк Таймс" от отговорен военен, съдържаше спътникова снимка, оценка на жертвите и описание на мястото. Единственото нещо, което се оказа точно, бе оценката на жертвите. Нападението уби там трима души и рани над двадесет други.
Описанието на връзките на обекта с войната бе погрешно и от него, както каза един висш офицер от разузнаването, за всеки експерт би трябвало да стане ясно, че жилищният блок (на китайското посолство - б.пр.) с нищо не наподобява дори отдалеч на депо или на сръбска правителствена сграда.
Мъчейки се да разкрие онова, което се бе случило в действителност, и стимулиран от европейските вестници, които внушаваха, че бомбардировката е била умишлена, "Ню Йорк Таймс" интервюира повече от тридесет отговорни служители във Вашингтон и в Европа. Анкетата му не откри никакъв елемент в подкрепа на тезата за умишленото бомбардиране. Тя обаче начерта подробния баланс на една серия от грешки. Грешки, не много повече от тези, които бяха признати от САЩ или НАТО. Анкетата откри замесени много по-старши от няколкото членове на ЦРУ, допуснали грешка, по думите на правителството.
Бомбардировката бе резултат на грешки, които се прибавят към некомпетентността, към грешките в преценката на цял комплекс от нива - от стремителното търсене на цели, до използването на неспособни офицери. Остава необяснима липсата на консултации, което би помогнало да се избегне бедствието.
Американските власти се опитаха да обяснят как е могла да произлезе такава една каскада от грешки в разузнавателните и бойните органи, които се хвалят със своите технологични подвизи. Отговорните от НАТО и от правителството обаче са длъжни да признаят, че не разбират причината за толкова погрешни стъпки.
Първоначалният план на НАТО бе да бомбардира Югославия в продължение на две нощи с паузи през деня, които позволяват на Милошевич да се подчини на искането да изтегли сръбските войски от Косово. Когато започна бомбардировката на 24 март 1999 г., НАТО имаше само 219 цели за цяла Сърбия, сведени главно до ПВО и военните комуникации. През първата нощ бяха ударени 51 от тях. От втората нощ НАТО бе изчерпала половината от първоначално предвидените цели.
"Осъзнахме, че Милошевич няма да излезе на поляната, развявайки бяло знаме" - казва един отговорен служител на НАТО. Тази констатация предизвика стремителен натиск да се търсят нови цели. Американските целеопределящи (хора и служби, б.р.) произвеждаха по 10-12 нови цели на ден, докато пилотите поразяваха два пъти повече такива.
В началото на април генерал Майкъл Шорт, командващ авиацията на Алианса, не преставаше да поставя въпроса на шефовете от НАТО по време на сутрешните видеоконференции.
"Нямам цели! " - викнал той една сутрин според присъстващ на мястото офицер. Според друг офицер върховният главнокомандващ на НАТО, генерал Уесли Кларк, питал защо няма на бюрото си 4000 цели... И накрая, генерал Кларк отказа да бъде интервюиран за тази статия!
Колко мило, колко щедро!
Появи се съобщение, че фондация "Бъдеще за България", оглавявана от премиершата Елена Костова (всяка благородна дама си има плетиво!), щедро отпуснала цели 70 лв. помощ за тежко болния поет Христо Фотев, удостоен от грижовницата държава с 43 лв. пенсия. Подобен жест на внимание бил оказан на още 104 интелектуалци, по списъци, изготвени от творчески съюзи.
Няма никакво съмнение, че подхвърлянето на подобна просешка лепта е акт на височайшо презрение от страна на управляващите към ненавижданата от тях интелигенция. Още се помнят и навярно никога няма да бъдат забравени думите на Костов, че българската интелигенция е с нисък рейтинг, че тя трябва да си затваря устата и да не прави изявления по отношение политиката на правителството, защото въобще не е подготвена да има право на собствено мнение. И какво ли още не.
После, присетил се премиерът, че в предварителните преговори за присъединяването ни към ЕС, ще се третират и въпроси за хала на българската култура, взе, че събра на соаре грижливо подбрани интелектуалци, уж за да им се извини. Бяха произнесени умилни речи и чухме въртиопашковски слова на стари блюдолизци, заменили червената копанка със синя такава.
Питаме: при това положение, при тоя толкова ясно изразен слугински манталитет от представители на т.нар. интелигенция, не е ли резонно и поведението на Костов? И нима не е ясно, че той презира интелигенцията не само поради своя вътрешна природна нагласа, но и поради нископоклонното поведение на една част от нея?
Най-сетне каквото повикало - таквоз се обадило!
И друго питане имаме. Какви са тези творчески съюзи, какви са тези техни ръководства, които се принизяват да приемат просешка помощ и по този начин да накърняват честта и достойнството на български творци? Които с патрициански стоицизъм предпочитат гордата самота, отколкото да се принизят до скверното падение на жалки молители?
Наистина има нещо гнило в цялата тази история, но не в далечна Дания, а в главите на творческите босове. Вместо да дадат достоен и достолепен отговор и с презренине да отхвърлят жалките трохи на подаянието, те стават съучастници в мерзостта на падението.
И тъкмо мерзостта на падението дава удобния повод на г-жа Костова да възнегодува, че други пък интелектуалци (има и такива!) си позволяват да изразят "по недвусмислен начин позиция към управляващите".
Само дето премиершата в своето възмущение не е извикала: "Караул!"
Ама няма и нужда, след като с унизително покорство се приема просешката лепта. При това с благодарствено блеене. А колкото до това, че някои си там протестирали - да си протестират! Това е също в полза на Семейството. Протестите създават илюзията за демокрация.
Нито "благодетелите", нито "обдарените" чинят и лула тютюн. Но те взаимно се допълват в пошлата пиеска, която се разиграва пред очите ни.
Жалко е, че в цялата тая недостойна игра е замесено името на изтъкнатия български поет Христо Фотев, който е безпомощно невинен. И той по никакъв начин не заслужава да бъде оскърбяван с фарисейските жестове на премиерска "щедрост".
Време е високо и ясно да се каже на лоясалите в доволство профани: Не щем ви ни меда, ни жилото!
Носталгия на "поета"?
Призивът на поета Румен Леонидов към военен преврат отекна с подобаваща сила в медиите и постави в доста деликатна ситуация и политиците, и самите военни поради две взаимосвързани и същевременно взаимоизключващи се причини.
Първата от тях е, че всички признаха, че не от добро един поет, който по принцип трябва да бъде закрилник на хуманизма и гражданската съвест, да иска диктатура и кръв. Което говори за сгромолясалия се рейтинг на политическата ни класа като цяло. И същевременно всички, а най паче самите военни, категорически заявиха, че това не е решение, колкото и да е всеобхватна кризата.
Носталгията на Леонидов по времената на Кимон Георгиев и Дамян Велчев е наистина закъсняла. През 30-те години, когато тоталитарните режими триумфират в тогавашна Европа, една военна диктатура в повече се е посрещнала ако не с овации, то поне с безразлично признание.
Днес, на границата на двете хилядолетия, това просто е невъзможно. По-възрастните ни читатели си спомнят острите протести в самите натовски държави против хунтата на гръцките полковници от 1967 г. Да не говорим за световното възмущение от преврата на генерал Пиночет през 1973 г. Някои историци днес малко преиграват с тезата за стопанския възход на България през 30-те години, свързвайки я именно с надпартийното управление. Не че такъв възход няма. Но той е просто следствие от едни нормални и установени обществени отношения. И най-важното - превратът на звенарите просто съвпада с края на Голямата криза и предвоенния бум в световен мащаб.
И трето - самите днешни наши военни много добре разбират, че дори да вземат властта, те просто не могат да я реализират. Твърде сложен е днес икономическият и обществен живот, за да бъде овладян от хора, които - казано без никаква ирония и дори със съчувствие - сами се нуждаят от социална адаптация вън от стените на казармите... Така че късното проглеждане и закъснялата носталгия на поета по здрава ръка в крайна сметка обслужи единствено тъй ненавистните му отскоро политици и най-вече сегашното правителство. Което прикрито зад лозунгите за демокрация и конституционализъм, индиректно си осигури поддръжката и на военните, и на опозицията... С техните камъни, по техните глави
"Няма да се умориме да повтаряме", както казва антифашистът Петър Стоянов, че всичко, което натвориха великите сили в Югославия, е само генерална репетиция за разпадането на остатъка от Великата славянска империя - Руската федерация.
Репетицията струваше скъпо и на НАТО, и на Сърбия, и на крайдунавските държави България и Румъния. Една година след защитата на "човешките права" на сепаратистите от АОК бъдещето на Косово според лидерите на ЕС остава непредсказуемо. Междувременно зад хоругвите за нарушени човешки права се води втората гражданска война в Чечения, щедро финансирана от продажбите на петрол и наркотици.
Всяка война е мръсна и по правило покрай сухото гори и суровото. Международните пактове и конвенции по време на война се окачват на пирон и чакат по-добри времена. "Хуманитарната акция" на НАТО се проведе от височина 5 км, с 31 000 радиоактивни ракети бяха улучени стотици контейнери за боклук и... 13 танка.
След варварските бомбардировки на цивилната инфраструктура на Сърбия Русия получи своя шанс да приложи същата тактика в Чечения. Бой от въздуха за сепаратистите с класическите оръжия, и бежански лагери в Ингушетия за жените, децата и старците. Всичко това - съпроводено с медийна артподготовка и нова военна доктрина на Русия, която недвусмислено казва на Запада, че ако замисли "Чечения-3", ще понесе ядрен удар.
Като практикуващ източни бойни изкуства, президентът Путин на няколко пъти използва засилването на потенциалните си противници, за да ги приземи (след което ставането е невъзможно). "Политическо решение? Разбира се! Веднага след като бъде унищожен и последният ислямски терорист на територията на Руската федерация. " Със сепаратисти, извинете, не преговаряме. "Имало хуманитарна катастрофа?.. Да, трудно е в бежанските лагери. Ако искате да помогнете както в Македония и Албания - пожалуйста, пратете хуманитарни конвои."
Западните журналисти и мисии на ЕС нямали свободен достъп в Чечения. А как да имат, след като "жертвата" Сергей Бабицкий предпочитал да работи повече с мобифона си, отколкото с писалката и накрая се оказа най-обикновен закононарушител, заловен в Дагестан на път за Баку.
Любимите аргументи на САЩ за налагане на санкции и ембарго са нарушенията на правата на човека. Спрямо Китай двойният стандарт отдавна не минава, но спрямо Русия трябваше да се опита още един път, за да се демонстрира натиск от страна на "международната общност", след като военна намеса засега е немислима.
Позорното решение на ПАСЕ за замразяване на членството на Русия само даде храна на евроскептиците, които и без това смятат, че хора, които не са изпратени от избиратели, нямат право да решават съдбите на европейците.
Прави чест на руските политици, че не изгубиха самообладание. Наистина Жириновски обеща "да натика всички евроатлантици в тунела под Ламанша"... Но началник-щабът на Руската армия генерал Анатолий Квашнин заяви, че диалогът с НАТО ще бъде продължен. (Междувременно в присъствието на Владимир Путин две ракети "Тополь М" бяха изстреляни от Северно море и улучиха целите си в Камчатка.) А външният министър Игор Иванов обезоръжи всички правозащитници, като обеща съд за военнослужещите - нарушители на човешките права, откриване на център по правата на човека и провеждане на семинари по горещата тема с международно участие.
Точката над "i"-то постави президентът Путин, предразполагайки антисръбския ястреб Тони Блеър, напомняйки на англичаните, че защитавайки своя интегритет, Русия всъщност пази самата Европа от международния тероризъм.
След всички тези хватки, които накратко могат да се определят с поговорката "С нихните камъни, по нихните глави", руските дипломати спокойно отидоха в Страсбург. Комитетът на министрите на ЕС отхвърли решението на ПАСЕ!
"Старое время кончилось", или по-точно, времето на безхарактерния Елцин отмина. Военният парад на 9 май идва да покаже, че докато Русия е тежко въоръжена, входът към нейните природни ресурси е забранен за НАТО.
От раздухването на истерията за човешките права на чеченските сепаратисти отново, за кой ли път, потърпевша ще бъде България. Защото наколенките пред ЕС и НАТО заставиха креатурите Лъчезар Тошев, Юнал Лютфи, Елена Поптодорова и други да гласуват в ПАСЕ за санкции срещу Русия.
На 11 май т.г. Русия блестящо се защити в Страсбург и без кандидатките за членство в НАТО, но позорът остава за България. Преведено на езика на икономиката този пореден погрешен ход означава още по-голям търговски дефицит с Русия и загуба на нови работни места.
Шансът да се поправи злодеянието на "добрия човек" Бакърджиев бе пропуснат. Ще продължим да купуваме руския природен газ с 20% по-скъпо, отколкото го купува богата и благоденстваща Западна Европа.
И печалбите на "Химко" и други фирми вместо за пенсии и учителски заплати, ще заминават за чужбина. Ето, до това води пропорционалната избирателна система. Народният представител е напълно безотговорен. Той не представлява своите избиратели, своята страна и дори самия себе си, а само партийното ръководство и своя "олимпийски" кръг.
Смешен плач
Разяден от ръждата на корупцията, от разврата на уяждането с власт, от най-първична свинска лакомия, от парвенюшко безочие и наглост - синият Титаник потъва, претоварен от грехове и пороци.
Трюмовете са пълни с лепкавата смрад на демагогията, лъжата и лицемерието.
Колкото и да е обидно за нацията, колкото и да сме омерзени, отвратени, подтиснати и отчаяни, трябва да имаме мъжеството и куража да признаем непосилното за признаване - властта бе похитена от шайка, подкрепена от стадния конформизъм. Огласяването на тази истина е единственият може би шанс никога повече свободата, демокрацията и конституцията да не бъдат отново поругани и изнасилени от нова някоя шайка.
Сега някои се правят на внезапно прогледнали за грозната действителност и надават вопли на озлочестени девици. Но "кой си ти що плачеш - можем да попитаме с думите на Ботева, - мъж ли си, жена ли си, или хермафродит?"
Да. "И свободата има своите езуити". Това пък го е казал Хайне.
Измамени били, казват, плачущите. Поетчик един, мила рожбица на два режима, молепсан от духовен сифилис, помери с кал довчерашните си благодетели и рече им, че се били "осрали", че "проституирали с властта".
О, внезапното проглеждане на подлостта!
Чак сега ли, , узря до прозрението, че твоите довчерашни кумири (и работодатели!) не са нищо друго освен пладнешки хайдуци, че те нямат мило-драго, че са скопени от съвест и морал?
Не е за вярване! И не го вярваме!
Вие, които сега се измятате, които сега вопиете за "правда и за свобода", се влачехте като леки жени в обоза на победителите и се хранехте с огризките на кощунствени пирове.
Не, не е за вярване, че съвестта ви внезапно се е пробудила, че вие сте били лековерни наивници, които са вярвали в синия мираж.
Истината е друга. Синият кораб потъва и плъховете първи го напускат. С цвърчене.
Вие цвърчите от ярост не защото сте измамени, а защото ви е страх от възмездие и си търсите индулгенции за пред новите господари с надеждата да ви пуснат в трюма на своя си кораб, където пак да се иждивявате сито и да цвъкате на воля.
Вашият бунт е бунт на гризачи!
По дяволите!
Сега искате да се окичите с лаврите на провидци, на воини на светата правда, казвайки с огромно закъснение неща, които "Нова Зора" отдавна е забила като гвоздей в публичното пространство.
Не някой друг, а тъкмо ние, от "Нова Зора", уви, за голямо наше прискърбие, излязохме прави, когато още се омесваше тестото на четвъртофевруарското "национално съгласие". Предупреждавахме, че на власт идва шайка, че Костов не е месията, а гробокопачът на България, повторихме го и го потретихме. Защото само шайка може да погромява и пали светая светих на една нация - парламента. И чудно ли е, че след парламента бе погромено и Отечеството!
После казахме и доказахме, че СДС е компрадорска и клиентелистка формация, и че нейният елит не е нищо друго освен туземна колониална администрация. Къде бяхте вие тогава?
Когато прииждаше мътната вода на бедата, слетяла България - тоталното разграбване на труда на поколения българи, тоталното осиромашаване, погромяването на армията, икономиката, образованието, културата!
И всичко това чак сега го виждат обозниците на разврата. Но, забележете - те само констатират, правят нещо като моментна снимка на явлението. И дума не обелват за генезиса на злото, а той се таи в нелюбовта към Отечеството, в пълното презрение към всичко, що се нарича българско и български народ.
Но какво да приказваме! Нали съвсем доскоро плачущите в мерзко съслужение с доскорошните си покровители се юдеха и кълчотеха пред светостта на "плачът майчин, гробът бащин" и подлагаха на поругание национални ценности и достояния?
Сетили се да се вайкат и да надават скръбни вопли мерзавците!
Закъснял плач, смешен и жален плач! Лицемерен е плачът на развратните куртизани! И те са също тъй безнравствени и аморални като довчерашните им покровители, от които сега с плъхска тупурдия бягат.
Това непоринато, продажно гюбре разнася нравствена смрад.
Нечестивите оскверняват почтените. Защото почтените приемат връз себе си и тяхната вина, за да се извърши очищението.
Да имаше как вдън земя да се продънят нечестивите юроди ведно със синия Титаник!
За дълго.
И завинаги!
Християндемокрацията - последното убежище на негодниците
Откакто от коалиция стана партия, СДС все някак се измъкваше от въпроса за своята идентичност. Сиреч партия на кого е, чии интереси защитава и зад какви ценности стои.
Отвреме навреме в публичното пространство се изстрелваха някакви послания, но те бяха толкова разнопосочни и дори самоизключващи се, че още повече сгъстяваха идейната мъгла. И докато едни лансираха тезата, че СДС е народна партия от западен тип (на българина това нищо не говори!), то Божков с нагла ухилка се изтърва да каже, че СДС е партия на богатите.
Дребният мошеник Данчо Ментата (б.р. - квалификацията е на политолога Огнян Минчев), подпирайки мастития евроинтегрист, изплака, че по света богатите ги уважавали, пък у нас!... Пък у нас ги попържат през стиснати зъби и си припомнят Ботева:
"Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарът Бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи... Да, богат у нас е синоним на мошеник и далавераджия, на паразитен инсект, който смуче кръвчица.
Но идват избори, а това налага разпердушинените сини редици да се сплотят под едно знаме, под една парола и под един лозунг. И за да постигне всичко това и да тури ореол върху проскубаната глава на формацията със затихващи функции, Костов измисли да нарече приватизираната от него партия християндемократическа.
Звучи внушително, звучи авторитетно. И напълно неразбираемо!
Не си дава сметка Костов, че това чуждоземско пиле зор ще животува из бодливия балкански храсталак.
Пък и българите малко се интересуват вече от идеологеми и засукани формулировки, които не са ясни дори и на техните огласители.
Скука и прозявка предизвика медийната скудоумщина на Димитър Абаджиев, който се опита да обясни с глас на телефонен секретар що е това християндемокрация. Доколкото се разбра, християндемокрацията била ценностна система, в чиито компоненти влизали честността, справедливостта, солидарността и т.н.
Вяло, неубедително послание. С една дума - нищо и половина.
Но Димитър Абаджиев е само чирак, подгласник на големия батко Костов. Но и Костов не казва нещо по-различно. И той превърта в политическата си мелница неразбираеми и нищо неозначаващи думи. Но го прави с апломб и с убедеността, че е фактор от последна инстанция.
В целия подход има нещо объркано. Както и да го погледне човек, не е никак редно един политик да се превръща и в главен идеолог (това сме го вече преживели!), в първожрец.
Но все в тази връзка Костов, само дето не издигна ръце към небето, направо ни зашемети с изречението: "Аз имам прозрение!"
Ами сега!
Така може да говори шаман, жрец, понтифекс, но не и министър-председател. Но все пак, ако говори така (а той говори!), това може да означава само едно: че Костов си присвоява функциите и на върховен вожд и на върховен жрец.
В културноцивилизационен план такива са били примерно фараоните, които на всичкото отгоре са били считани и за богове.
Какви ли ветрове веят в главата на магистъра по математика. Чак е страшно да си помисли човек!
И къде се е затирил Костов със своята балканска интерпретация на християндемокрацията!
Като своеобразна, неволно изтървана реплика към него могат да се изтълкуват думите на Димитър Абаджиев: "Пред СДС стои предизвикателството да престане да прилага хаотично и наготово християндемократическите принципи."
А една от причините речените принципи да се прилагат "хаотично и наготово", се състои в илюзията, че чужди образци и модели могат силом да бъдат наложени в едно общество с общо взето друга ценностна система, моделирана от историята и източното православие.
Ще се поясним - християндемокрацията освен че е политическа система, е още и светоглед, норма на поведение. Тя е плод на улегнала цивилизация, в чиито основи е католико-протестантството. Християндемокрацията има своите дълбоки основания, своя исторически живот и изминат път, своята ценностна система най-сетне, която не може механично да се пренася, а още по-малко - внедрява в чужд етнокултурен модел. И не на последно място християндемократите са десноцентристи със силна социална чувствителност. А това е несъотносимо с политическата практика на СДС, който е дясна формация, характеризираща се със социална безчувственост.
Подражавайки, СДС не подражава на когото трябва.
Но на темата.
За да станем християндемократи, дори в най-идеалния вариант, означава да се променим, да преминем в друго агрегатно състояние, което си е чист волунтализъм. И въпреки изначалната обреченост на начинанието, усилията в погрешната посока продължават. Съвсем наскоро синият шаман Евгений Дайнов в брутален прав текст заяви, че докато сме славяни и православни, не можем да се интегрираме с Европа, нит пък да приемем християндемократическите ценности европейски ценности.
Но въобще възможно ли е да престанем да бъдем славяни и православни, да престанем да бъдем такива, каквито ни е моделирала историята?
Усилията, които се полагат, за да бъдем премоделирани е нов "принос" в социалното и културно инженерство. Знаем как са завършвали подобни опити - с пълна катастрофа на "инженерите".
Но картите са свалени на масата и всичко е ясно.
Приемането от СДС на т.нар. Харта за християндемократическите ценности е пореден опит да бъдем съкрушени и подменени, да бъде подменен нашият етнокултурен модел и да бъдем превърнати в лотофагиращи европоиди.
Сиреч СДС продължава да се гъне по спиралата на отричане на род, родина, история и съвсем неслучайно задушава с всички средства българската култура, която ни легитимира като нация и държава.
Тук има уместен паралел. Гърция е член на ЕС, но от това не е станала по-малко Гърция. Нито пък някой се осмелява да иска от нея да се откаже от православието. Там, примерно, един Евгений Дайнов е немислим. И ако все пак би се появил, той тутакси би бил афоресан, остракиран от обществения живот и подвъргнат на унищожително презрение. Че и нещо повече.
Линията, която следва СДС, е линия на умаляване на българското в България, на превръщането на държавата в територия. Както и винаги досега, СДС просто изпълнява чужда поръчка. Залитането по християндемокрацията е част от сценария да бъдем лишени от същност, да бъдем извадени от контекста на славянската православна цивилизация.
Смеем да кажем, че това е сметка без кръчмар. Никой, никъде и никога не е успял да подмени един етнокултурен модел с друг.
В имунната ценностна система на всеки народ съществува огромен потенциал на съпротивителни сили, насочени към отхвърляне на чуждото и съхраняване на своето. В това отношение и ние не правим изключение. Здравият консервативен дух на българина, дълбоката му нравствена устойчивост, в съчетание с подозрителния разум на застрашаван народ, се е справял с всички предизвикателства по своя исторически друм.
Вреди, разбира се, ще бъдат нанесени. Но не в планираните размери. Защото елитарите на СДС могат да се правят колкото си искат на християндемократи (те се правят на каквото им кажат!), но редовата синя маса, дори и тя, все повече олевява и хич не й е до занимавки с вносни някакви шарени парцалчета. Ще рече - в самото синьо пространство протичат мъчителни процеси на идентификация, а що остава извън него.
На всичкото отгоре социологическите проучвания сочат, че само 10 % от седесарите се изживяват като християндемократи, ако и те въобще разбират какво означава това.
Така че християндемокрацията, и то подражателно, люлее само върхарите на синия лес. Долу в ниското картината е съвсем друга. Измамените сини низини също се гърчат в безработица, мизерия и отчаяние.
Каква ти тук християндемокрация!
Но Костов имал "прозрение"!
Аман от лъжепророци!
Шайка на власт
Защо сме на тоя хал? Отговорът е много прост - защото ни управлява шайка. Това е уникален случай в историята на България. Имали сме всякакви правителства - и добри, и калпави. Но всички те, доколкото им е позволявало моженето и обстоятелствата, все са гледали да работят за България. Не че управниците не са си облизвали пръстите. Не че партиите не са се "понахранвали", както е казвал и идеологът на понахранването Радославов. Но да дойдеш на власт само и единствено да се обогатяваш - сега, веднага и колкото се може повече, - такова нещо наистина не го е имало.
И забележете - върхушката на СДС няма идеология, няма идеали. Това е антибългарска партия-шайка. За да бъде на власт, за да остане на власт - презирана и мразена в България, - тя безпрекословно изпълнява всичко, каквото й наредят световните столици. В своята любоугодия понякога изпреварва дори щенията на новите господари на света и предлага неща, които те още не са й поискани. Какъвто бе примерно случаят, когато нашият винаги престараващ се президент гостоприемно предложи български територии за бази на НАТО и провъзгласи гръмогласно, че човешките права били над националния суверенитет!.. Сега, върху физиономията си на чакали, сините елитари надяват маската на християндемокрацията. Тази маска им отива колкото на свинче - звънче. Те не са нито християни, нито демократи и с натовското си челобитие само сквернят черквите и погнусяват с присъствието си богомолците. Готови са три пъти да се прескамбучат, да си сменят боята ката ден, "тежка желязна ръка" да целуват, както е казал Ботев, но да останат при дебелите порязаници и мръвката. Защото всичко е за бялото коматче, и нему те се кланят.
В едно друго време, не се и съмняваме, ако дойдеше чалъм, те биха били изпъчени в първите редици на правоимащите. А някои освен че бяха там, още си носят и родилните петна от утробата на партията майчица.
Идеали? Бошлаф! Тази дума е празен звук за сините чапкъни. Най-сладостното преживяване за тях е да чуват дискретното шумолене на банкнотите.
Богатствата на България са в ръцете на няколко фамилии - заграбени бавно, ловко, безскрупулно. Фамилиите имат и своите "донове", чиито имена, разбира се, се знаят и произнасят с омерзение. Надолу по стълбицата на тая cosa nostra (наша работа!) следват братовчеди, баджанаци, шуреи, шуренайки, чинки, тетки, стрини, лелки, та докато се стигне до обикновените бойци, които охраняват драгоценните телеса на цялата тази "жадна за облаги сволоч", както е казал Щастливецът.
Имаше "Сапио", сега има "Олимп". Зетчето на "олимпиеца", момчурляче още дето се вика, и то оголи млечни зъби за вълча захапка. Нещо му мина котка път поради скандална връзка със собственика на ресторант "Олимп" (случва се и в най-добрите фамилии), но що са дни занапред - негови ще са. Щото хубавелякът е вече тръгнал по бойната пътека на първоначалното натрупване на капитала. И ще се изпедепца!
Както се изпедепца и съпругът на "външното" лице на страната, който от дребен производител на пици се превърна в едноличен собственик на бившия гараж на ЦК на БКП с всичките му там екстри - гараж, бензиностанция, автомивка и в добавък - таксиметрови автомобили. Но всичкото това, след като Надежда засия с усмивката на министърка.
Било законно, казват. Може, може, допускаме, че юристите, оформили сделката, са си заслужили хляба, но при всички случаи е абсолютно аморално да съчетаваш власт и бизнес, чрез властови механизми да се докопваш до "тлъсти дробчета", както се е казвало някога.
Ами фамилията Краус? Ней принадлежат най-добрите маршрутни линии в София и ред още вкусни хапки. Те бяха "отработени" по времето на министерстването на Вили Краус, който след като опоска в комбина със Софиянски Софийската община, тръгна да върши същото и с България.
Ами десетпроцентният Божков? Ами...?
Думите са на покойния Стефан Чанев - безукорния патриот, страдалец, произнесени пред свидетели, на 17 февруари 1997 г. Няма защо да изброяваме още фамилии. Тяхното име е легион. Ще добавим само, че никой в България не може да развива бизнес, ако не е дал васална клетва на сините барони и ако не си внася съответните отчисления в касата на шуробаджанашката cosa nostra.
Оттук нататък каквото и да се прави - трябва да се почва на чисто. Да се проверят всички приватизационни далавери, спекули, машинации и мушмороците, по израза на Ботев, да бъдат пратени в "магарешкия рай", сиреч там, където още от времето на фараоните негодниците са били пращани - в зарешетени заведения за изолация.
Трябва, трябва!... Ама знае ли човек, като у нас отколе се знае, че гарван гарвану око не вади!
Но все пак дебелите очи трябва да бъдат малце клъвнати от негово Величество Законът, ако ще ставаме хора с хората.
Инак!... Инак не Европа ще видим, ами и до Капълъчарши няма да ни пуснат.
А колкото до шайката, тя може и да се омете на Бахамските острови, ако стане напечено. А тогава кой онодил - онодил. Кака се омъжи.
И пак, и отново всичко ще започне с появата на нови гладни въшки с появата на нова шайка.
Сохрани Боже, гладен да седне да яде.
Наядане няма!
10 години "Нова Зора"
Уважаеми читатели,
Мир на първите и покой на гузните съвести на днешните ни благоденстващи попутчици. Днес с никого не се съизмерваме и никого не съдим. Зора е! - и сме щастливи, че през тези 10 години защитихме достойно името си, изразяващо вечното противоборство на светлината и мрака, на доброто със злото, на деня с нощта. Умирахме с всеки брой, всяка седмица, и отново светло се раждахме. Преживяхме над 3600 дни блокада. Преживяхме отровите на подлости, зависти и откровени омрази. Надмогнахме и заговора на мълчанието. И днес никой не може да каже, че сме се огънали пред заплахи и авторитети, че не сме почели достойния и не сме зачели подлеца. Наистина, не по Ботевски - "С куршум да го поздравят или със сабя помилват", но "поздравите" и "милувките" на "Зора" бяха понякога и по-страшни. След тях подлецът оставаше завинаги подлец, предателят - предател, патриотът - патриот!
Неоценимият капитал на "Зора" през тези 10 години бяха ясните критерии за добро и зло; за българин, българско и България. И против тях. За българска традиция и държавност! Днес подобно на онзи "мечтател безумен, образ невъзможен", можем да кажем на малодушните, на разколебаните, на невярващите: "Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини! ".
Това сме се опитвали да проповядваме и ние от нашите страници и може би затова бог и неизтребимият български дух дадоха възкресение и живот на девиза, който стои гордо изписан още от първия ни брой: България над всичко!
Ние оставаме зад него с голите си сърца, с обречената си кръв, с българската традиция силно да любим и мразим!
Не сме сами. Хиляди са тези, които ни вярват, които ни пишат и окуражават, които трескаво се надяват и вълнуват, че и следващия вторник ще изгрее зеленото слънце на "Зората"; ще стряска и възрадва; ще топли и смразява; ще плаши и окуражава, но ще движи българската кръв.
Благодарим ви, приятели. Горе сърцата! Ръка за ръка, рамо до рамо! Леви!
Да живее България!
