Военните реформи на синьото правителство, като цяло убийствени за въоръжените ни сили, в това отношение препречиха пътя на далечните замисли и на Доган, и на Анкара.
Ето това е причината за внезапния прилив на патриотизма на Доган. И за загрижеността му за боеспособността на българската армия.
Май че при тази ситуация по-добре е да влезе в действие "План 2004", изпълнен чрез гореспоменатите предложения на генерал Михо Михов. Малка войска, но наша!.. ДА СПРЕМ ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО!
Ние, група български граждани и интелектуалци, изразяваме голямата си тревога от постоянно ескалиращата тенденция на тотално комплексно обезбългаряване на нашия народ.
Такава бърза и негативна промяна в етнографския и етнокултурния облик на европейския народ, дал името, историята и културата на България, няма аналог в съвременната континентална държавна практика. Мащабът, дълбочината и скоростта на този процес са безпрецедентни в най-новата история на България и напоследък придобиват извънреден характер. Бурната и неконтролируема ориенталска инвазия заличава с всеки изминал ден най-ценното, което притежава българският народ - европейската идентичност.
От особено важно значение е, че фактическата деевропеизация на нашия народ се извършва против европейските цивилизационни стандарти. Този извод, макар и в противоречие с официалните декларации, се потвърждава от реалните житейски факти и тенденции, при това - категорично.
Специално трябва да се подчертае, че гражданската позиция, изразена в това открито писмо, по никакъв начин не е насочена срещу законните граждански права и интереси на етническите малцинства в България.
В същото време е налице остра обществена необходимост да бъде казана цялата истина на българския народ. Истината за извършваната днес безпрецедентна етнодемографска и етнокултурна трансформация, във вреда единствено на българския етнос. И то независимо дали тези истини се харесват или не на някои среди.
Параметрите на тази подчертано неевропейска трансформация не са известни както на българския народ, така и на основните европейски институции. Впрочем, цялата проблематика, отнасяща се до високоскоростното обезбългаряване на българския народ, се оказа тема табу за публичното пространство. При това не просто табу, а табу N 1. Сега изграждащото се гражданско общество у нас трябва да си отговори на един основен въпрос: "Кой и защо налага това табу?"
Мащабно изследване на БАН от април м.г. показва драстични разлики с официалните данни на Националния статистически институт за броя на населението по етнически групи. Достоверността на това изследване е гарантирана, защото данните за населението по етнически групи са събирани по техния фактически брой в отделните населени места, а не по принципа на самоопределението. След корекциите за периода 1992-1999 г. данните са коректно съпоставими и потресаващи.
Оказва се, че всички демографски параметри: раждаемост, смъртност, възрастова структура, са силно негативни само за българското население, което е под ударите на жесток демографски колапс, докато основните етнически малцинства у нас, особено циганите, бележат демографски взрив.
Раждаемостта на циганите в България е над 3-пъти по-висока от тази на българите, а числеността им е 3,5-4 пъти по-голяма от обявеното от НСИ, т.е. тяхната численост сега надхвърля 1 000 000 души. Поради липса на всякакви европейски цивилизационни ограничения у нас, при тях тепърва ще има още по-драстично развъртане на демографската спирала.
Подобни, макар и по-ниски, са демографските параметри на турското малцинство в България.
За изключително кратък исторически срок - няколко десетилетия, българите могат да станат малцинство в собствената си страна. А в дългосрочен план почти да изчезнат, като част от тях емигрират, а останалите бъдат асимилирани в ориенталските етноси. Това е непоносимата и жестока цена, която е принуден да плаща българският народ поради липсата на отговорно държавно стратегическо управление.
Типичен пример за бърза смяна на етническия облик на българските селища е този в с. Кесарево, област Велико Търново. Само за 20-30 г. това богато, многолюдно и типично българско село бе изцяло циганизирано. Подобна е съдбата на стотици селища в България, в стотици други това предстои да стане буквално в следващите няколко години.
Формирани са и се формират цели региони с преобладаващо циганско население.
Примерът с Косово е достатъчно близък и красноречив. В началото на ХХ в. албанското население в тази сръбска област е било по-малобройно от сръбското. В края на същия този век албанският етнос е едноличен собственик на същата територия с над 95 % от жителите.
Предвид гореизложените данни няма никакво съмнение, че в България протича интензивен процес на "косовизация", при това в национален мащаб.
На фона на ясно очертаната дебългаризация на страната, предложението на експерти от НСИ при следващото преброяване през 2001 г. да отпадне графата "етническа принадлежност", е скандално, безотговорно и... дълбоко симптоматично. Така у нас няма да се знае кой кой е. Ако това предложение се реализира, ще бъде даден още един много мощен тласък на пагубната тенденция за пълното обезличаване на българския народ.
В пълен синхрон с физическото обезбългаряване на България се развива втората основна компонента на практическата деевропеизация у нас - духовното обезличаване. На цял един народ - българският, бе отнета собствената му европейска интонационна среда - също факт от извънреден характер и без аналог в практиката на европейските народи.
В културното пространство на България за много кратко време бяха въведени множество небългарски и неевропейски елементи. Все по-агресивни стават опитите чалгата и кючекът да се представят за български фолклор. В това отношение съществен принос имат някои частни печатни и електронни медии.
Апологетите на ориенталския модел, съставляващи най-мощното лоби в България, успяха да промият съзнанието на големи групи етнически българи.
Повсеместно и уж спонтанно се строят и оборудват зали за игра на кючек под благозвучното име фолкдискотеки. Така най-брутално беше посегнато върху съзнанието на най-уязвимата група българи - младите хора. Върху европейското им светоусещане се нанасят огромни поражения, често непоправими. В не по-леко положение са и всички останали хора в България, които имат европейска ценностна ориентация. Почти вички обществени пространства у нас са чалгизирани, което никак не е случайно.
За огромно съжаление, чалгизацията, това небългарско и неевропейско явление, постепенно отделя България от Европа с една нова Берлинска стена, много по-страшна от тази, която беше съборена в Германия преди 10 години. Тази реално съществуваща стена предопределя прословутия "цивилизационен избор", който обаче не е европейският!
Това не е суверенният избор на мнозинството от българския народ. Това е изборът на апологетите на ориенталския модел в България.
Известният случай с погрома над българчета-първокласници от циганските им връстници в ямболско училище е един от многото, който показва пълната несъвместимост и неравнопоставеност на хора с различна ценностна ориентация у нас.
Европейската култура е толерантна и ненатрапчива, затова се нуждае от специални защитни механизми. При нашите условия потърпевшите са винаги хора с европейско светоусещане. Резултатът - противоестествена духовна асимилация и ориентализация на големи групи етнически българи, особено в провинцията.
За циганското население, срещу никакви насрещни задължения, постепенно и тихомълком беше въведена разширена система от всякакви социални привилегии: от непроверяването им за билети в градския транспорт, масовото самонастаняване в пустеещи частни жилища или безплатно настаняване в държавния оборотен фонд; никакви или символични такси за ток, отопление, вода; безплатни детски градини; огромен за мащабите на България брой социални домове; постоянен, неограничен, често незаконосъобразен достъп до всички социални фондове; "абонамент" за всички видове хуманитарни канали, голяма част от които са недостъпни за социалнослабите българи; до "правото" на несанкционирани кражби и специално тълкуване и прилагане на законите.
Всички горепосочени привилегии те отстояват с нарастваща агресивност и арогантност.
Резултатът е известен: демографски взрив при циганите. В услуга на този процес е поставен целият държавен ресурс на България.
Вместо интеграция на европейски основи, се получава хаотична, примитивна демографска експанзия, с всички произтичащи от това последици за страната. Това е вредно за всички български граждани, включително и за тях самите.
Интеграция се прави без привилегии и чрез равнопоставеност, при пълно комплектоване на правата с реални конституционни задължения. Това азбучно правило се знае много добре както от апологетите на ориенталския модел за България (вътрешни и външни), така и от техните помагачи - псевдоправозащитниците. Но една истинска европейска интеграция на циганското малцинство неизбежно ще стопира демографската му експанзия, а това не влиза в плановете на тези господа.
Поради тази причина те поддържат изкуствено фалшивия мит за нарушените човешки права на малцинствата в България - главно на циганите. Защото едно е временно да се подпомогне социално дадено малцинство, а съвсем друго е постоянното финансиране на демографския му взрив от българския данъкоплатец.
Псевдоправозащитниците, като тези от проект "Права на човека", внушават на това население навици, изразяващи се в безкрайни консумативни претенции. По този начин те пречат за изграждане модела на отговорно и законосъобразно поведение на циганите в обществото. Така спъват и цивилизованата интеграция на това малцинство. При абсурдната ситуация в България много по-вероятно е българите да бъдат асимилирани и насилствено интегрирани в ориенталските етноси. Този процес вече е започнал, близко е до критичната точка и скоро ще стане необратим, ако не се вземат спешни законови мерки.
Нищо по-лошо от това не може да се случи на България. Зараждащото се гражданско общество по никакъв начин не трябва да допусне такава цивилизационна катастрофа за българите с европейска ценностна система.
В България са създадени идеални условия за бърза фактическа подмяна на българите с двата основни ориенталски етноса, най-вече с циганския:
Изключителната неравнопоставеност между европейското и ориенталското светоусещане у нас се илюстрира от повсеместното прилагане на т.нар. кръвна и безкръвна циганска вендета. Чрез този похват това малцинство държи в страхово подчинение българите в цели региони на страната. А какво ли ги очаква, когато циганите станат мнозинство, при пълната липса на толерантност у тях!?
Широко разпространеното самонастаняване в пустеещи частни жилища и тяхното оплячкосване не само обругава бащините огнища на няколко поколения българи, но наслоява тежки душевни травми в родовата им памет.
Целият този вандализъм не среща никакъв отпор от съответните ведомства и институции и с това на практика се поощрява от тях. В същото време ушите на международната общественост са пропищели от изявленията на псевдоправозащитниците, че правата на циганите в България са нарушени.
На фона на интензивното обезбългаряване на България, ширещият се национален нихилизъм и безродничество започват да вземат патологични измерения. Никой досега не е дал пред обществото що-годе смислено обяснение на въпроса защо българските политици се гордеят толкова много с т.нар. български мултиетнически модел. Модел, при който големият губещ е българският етнос.
Кой и защо построи точно такъв модел, при който са нарушени фундаментални принципи на културното съжителство между етносите у нас?
Кой и защо постоянно полага усилия за отклоняване на общественото внимание от извънредните обстоятелства, съпътстващи течащата в момента дебългаризация и деевропеизация у нас?
Каква е ролята на основните държавни институции в създадената безпрецедентна ситуация в България?
Досега никъде и под никаква форма официален представител на основните държавни институции у нас не е изразил становище относно надвисналата етнодемографска и етнокултурна катастрофа над българския етнос.
Постоянно увеличаващата се пропаст между кухите декларации за европеизация на страната и реалният процес на ускорена ориентализация оформя най-тежкия рецидив в новата история на България. Рецидив, който ще направи невъзможно ефективното членство на България в Европейския съюз.
Няма никакво съмнение, че България е вкарана в една пагубна геополитическа схема, която постоянно и методично отдалечава страната ни от лоното на европейската идентичност. Същата тази схема отрежда на българския етнос затихващи функции.
Съвсем закономерен и логичен е въпросът има ли изобщо България самостоятелна политика и някакъв, макар и относителен, суверенитет?
Възпирането на ориенталската инвазия може да стане чрез използването на строго демократични и законови средства при пълно съблюдаване на европейските цивилизационни стандарти. Но затова е необходима политическа воля, която в момента липсва.
Настъпващата цивилизицонна катастрофа за хората с европейска ценностна система у нас ни дава изключителното морално право и задължение за предупреждение и граждански протест.
Няма никакво съмнение, че съхранението и утвърждаването на европейската идентичност на българския народ се очертава като основна доминанта в съвременното развитие на България.
Ние искаме нашите деца и внуци да живеят в европейска културна среда тук, в България.
Граждански инициативен комитет "Европа"
Следват имената и подписите на още 334 души от списъка, който продължава да се попълва.
ПАСЕ подпомага ислямските терористи
Най-голямото падение на известния литературен герой Великият комбинатор Остап Бендер било на Харковския панаир, когато пред прости селяни представял един гърдест калугер за жена с брада. Несъизмеримо по-голямо е падението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с приетата на 6 април т.г. Препоръка 1456 по положението в Чечения.
С нея мастити делегати представиха пред зомбираната от медийни манипулации европейска и световна общественост събрани от кол и въже ислямски терористи-главорези подложили на агресия беззащитно население на интегрираните в Руската федерация кавказки автономни републики. Спускайки желязната завеса на неограничимата безнравственост, мнозинството в Асамблеята пренебрегна утвърдената от ООН, НАТО, Европейския съюз и самия Съвет на Европа абсолютно приоритетна задача за премахване на международния тероризъм.
В препоръката, адресирана до изпълнителния орган - Комитета на министрите, са намерили израз едностранчиви изисквания предимно към руската страна. Наред с тях е проявено толерантно отношение към нарушаването на човешките права от ислямските терористи - включително към прилагането на несъвместими с европейската ценностна система и принципите на международното право шериатски канони.
Саморазобличаващото незачитане от мнозинството делегати в ПАСЕ на стремежа на световната общност и отричането по същество на Европейската конвенция за премахване на тероризма (подписана на 11.09.199 г. и от България) ги утвърждава като съизвършители на това престъпление срещу човечеството. Очевидно в нечии болни глави се възражда блоковото противопоставяне от времето на Студената война. Като този път срещу православното християнство се избутват най-ретроградните и агресивни сили на ислямския интернационал и неговите прикрити съюзници.
Прочитът на 25-те параграфа на Препоръка 1456 показва, че само в един от тях се признава нарушаването на човешките права и "от двете страни на конфликта". Отбелязва се също под сурдинка, че спиране на огъня не е спазено от ислямските терористи, произволно определени в нея като "чеченска страна" и че тя още държи заложници. Няма нито ред, нито дума дори, разграничаваща преобладаващата част от местно население от терористите, чиято крайна цел е разбиването с насилие интегритета на Руската федерация и превръщането на Чечения в ислямска държава като част от световната общност на правоверните (умма). Нещо повече, в Препоръка 1456 те умишлено се отъждествяват.
Цялото останало съдържание е преднамерено използвано за обосноваване на обявеното като единствено правилно нейно интерпретиране от председателя на Асамблеята лорд Ръсел-Джонстън за отнемане с просто мнозинство правото на глас на делегатите на Руската федерация. Само на тази страна се вменяват изискванията за зачитане на човешките права, опазване на гражданското население, неизползване на млади новобранци във военните действия.
Има и обвинения за постоянно и грубо нарушаване Европейската конвенция за правата на човека и международното хуманитарно право, за извършвани изнасилвания, мъчения на задържани и пр., и пр. Уместно е в тази връзка да се изтъкнат констатациите на Питър Бюкаерт от "Хюмън райтс уоч": "Открихме доказателства за сериозни нарушения от страна на чеченските бойци. Онези особено, които се считат за ислямски бойци, показват слабо зачитане на безопасността на населението, като често разполагат военните си позиции в гъсто населени райони и отказват да напуснат цивилните райони дори когато местното население ги моли за това. Някои чеченски бойци са отговорни също така и за брутални издевателства в годините между войните, включително за широко разпространеното отвличане, вземане на заложници, а има убедителни доказателства, че чеченските бойци са екзекутирали заловени руски войници."
И това, което делегатите в ПАСЕ упорито пренебрегват: "Ислямските бойци са силно ненавиждани от цивилното население, което вижда в тях отговорните за подновяване войната в Чечения"! В изказване пред Хелзинската комисия на Американския конгрес посланикът Робърт Сейпъл заяви на 17.02.2000 г.: "Безспорен факт е, че някои фундаменталистки ислямски организации, които произхождат извън Русия, подпомагат въоръжени бунтовнически групи в Русия. След като руското правителство изпълнява задължението си да понесе отговорността да се пребори с тероризма и въоръжената съпротива на своя земя, някои религиозни групи са станали обект на законни силови действия"... "Аз искам да поясня нашето гледище, че международните стандарти по религиозните свободи общо взето се уважават в Русия."
"Естети", непонасящи шокиращи документални кадри с рязане на човешки глави, не се смущават обаче от постоянно натрапваните високохудожествени ужаси и приемат безкритично прилагания с религиозен фанатизъм текст от Корана: "А когато вие срещнете тези, които не повярваха, то - удар с меч по шията... " /47:4/.
При това подписаната от пророка Мохамед като най-благочестиво дело свещена война "джихад" не е религиозно внушение, а преди всичко политика за налагане с всички средства правата вяра по целия свят.
Едва ли делегатите в ПАСЕ могат да бъдат упрекнати в непознаване на международните договорености или че нямат сведения за извършваните в Чечения, на територията на Русия и по цялата планета, терористични актове. Очевидно преднамереното им отношение налага в случая да се припомнят някои поначало общопознати обстоятелства.
В Европейската конвенция за премахване на тероризма, наред с отвличания на самолети, на други действия срещу сигурността на гражданската авиация и нападения над защитени от международното право лица, за терористични актове се смятат отвличанията на хора, вземането на заложници или незаконни задържания. Също използването на бомби, гранати, ракети, автоматични оръжия щом с това се застрашава живота на невинни граждани, както и всеки опит за подпомагане на посочените престъпления или съучастие на лица, които са ги извършили или са правили опит за извършването им.
На множество форуми държавните и правителствени ръководители на осемте най-развити страни: САЩ, Германия, Франция, Италия, Великобритания, Канада и Русия, заклеймиха тероризма като най-голямото предизвикателство, насочено срещу световната общност.
През юли 1996 г. в Лион, май 1998 г. в Лондон, април 1999 г. във Вашингтон те безрезервно осъдиха проявите на международния тероризъм и декларираха общата си решимост за премахването му със законни средства. Отправяни са призиви до всички правителства за ратифициране на единадесетте междудържавни спогодби за взаимно сътрудничество в тази област, обявявайки се за стратегически съюзнници в борбата срещу всички форми на тероризъм, независимо от мотивите на извършителите.
Многократно бе потвърждавано намерението за противопоставяне на каквито и да са отстъпки и бе порицано извършването и планирането на терористични актове и на тези, които ги подпомагат, финансират или закрилят. А в специална "Декларация за тероризма" страните от Г-7 заявяват: "Ние изискваме безусловно от всички държави да откажат всяка подкрепа на терористите. " И "Ние сме решени борбата срещу тероризма да бъде наш абсолютен приоритет".
На 23.09.1999 г. петте страни-членки на Съвета за сигурност заявиха: "Ние сме решени да се противопоставим в съответствие с изискванията на Обединените нации и международното сътрудничество да се борим срещу тероризма във всичките му форми". А координаторът на Държавния департамент за борба срещу тероризма, посланик Шихан посочва, че "терористи могат да осъществяват само в среда, където могат да се организират, да се обучават, да се придвижват и да действат. Те използват места, където има безредици като Чечня, Афганистан или Колумбия, където локалните конфликти подпомагат организирането им."
На 20 август 1998 г. президентът Клинтън заяви: "Днес аз заповядах на нашите въоръжени сили да ударят свързани с терористи обекти в Афганистан и Судан поради неминуемата заплаха, които представляват за нашата национална сигурност". "Нашето намерение е ясно; да ударим мрежата от радикални групи, свързани и основани от Осама бин Ладен, вероятно най-изявеният организатор и финансист на международния тероризъм по света днес. " И цитира думите му: "Ние не правим разлика между облечени във военни униформи и в граждански дрехи. Те всички са наш прицел. " Президентът Клинтън продължава: "Нашите действия са насочени срещу фанатици и убийци, загръщащи убийствата в булото на правоверието и по този начин оскверняват религията, в чието име се кълнат, че действат". И още: "Ние защитаваме сънародниците си, нашите интереси и нашите ценности. Ние ще помагаме на хората от всички вероизповедания във всички части на света, които искат да живеят свободно от страх и насилие."
В разпространено от Департамента по отбраната описание на Бен Ладен се казва: "Целта на Бин Ладен е да "обедини всички мюсюлмани и да установи управление, което да следва повелите на халифите". Той заявява, че единственият начин да се установи халифатът, е чрез сила, като понастоящем подпомага мюсюлманските бойци в Чечения, Афганистан, Босна, Таджикистан, Сомалия, Йемен, Косово.
Благодарение на огромните финансови помощи от арабските страни и оръжейните доставки от Съединените щати и други западни държави в Афганистан бе формиран елитен корпус от десет хиляди отлично обучени фанатизирани ислямисти, дошли от всички държави-членки на интернационала "Ислямска конференция".
През последните години тези богато снабдени с пари и най-модерно оръжие терористи са насочени главно към Чечения, водейки безпощадна война не само срещу Руската федерация, но и срещу народите на Кавказ, които отказват да им се подчиняват безпрекословно.
Трябва да се изтъкне и официалното становище на Съединените щати от 20 август 1998 г., което важи за всички борещи се с ислямския тероризъм държави и най-вече Русия. В него се посочват законовите основания за проведените в Судан и Афганистан антитерористични действия.
На първо място това е правото за самозащита съобразно чл.51 от Устава на ООН. Ето защо е уместно да се вземе под внимание и заявеното на 11 април 2000г. в Комитета по правата на човека в ООН становище на Съединените щати, в което се казва: "Ние се присъединяваме към другите делегации в изразената тревога, породена от многото достоверни съобщения за нарушаване на човешките права и хуманитарните закони в Чечения от руските и от чеченските въоръжени сили... Наред с признаване правото на Русия да защитава териториалната си цялост и да закриля своето население срещу тероризма и нападенията на бунтовнически групи не можем да се съгласим с прилаганите методи... Ние никога не сме оспорвали правото на Русия или нейната отговорност да се бори срещу тероризма на своя земя."
Въпреки споменатите съображения и мотиви, Парламентарната асамблея като консултативен орган предлага на Комитета на министрите да преразгледа постоянното членство на Русия в Съвета на Европа. С Препоръка 1456 не само се нарушават международните норми, но се прави опит за превръщането на организацията в помагач и съучастник на ислямския тероризъм.
Очевиден е стремежът на западното християнство съобразно концепцията на Самуел Хънтингтън да противопостави Православното християнство на Исляма в своя изгода.
Билдербергският клуб - лобито на глобализма
Вероятно и други граждани като мен са чули името билдерберг в хода на кметската предизборна кампания в София от октомври 1999 г. Тогава, като голям плюс на кандидатурата на Николай Камов (от БЕЛ) бе изтъкнат фактът, че той е единственият български политик, приет в групата Билдерберг. От което следваше, че билдерберг непременно е нещо добро, почти синоним на цивилизационен избор.
Година по-късно от публикуваната в едно руско издание статия "Барбароса-2" узнах, че в Билдербергските сбирки е участвал и недолюбваният в Русия "реформатор" Анатолий Чубайс. Той се смята за един от виновниците за трагичните последици от руския преход към либерално-пазарен модел. Надявам се, че между Камов и Чубайс няма друга връзка, освен участието им в Билдербергската група, но дори и така да е, пак си заслужава да се запита човек що за институция е този клуб? Още повече, че от 1 до 4 юни тази година предстои провеждането в Европа на поредната сбирка на билдербергите. Тя трябваше да се проведе в Австрия, но според виенския вестник "Куриер", вероятно това ще стане в Берн (Швейцария), заради участието в австрийското правителство на Партията на свободата на Йорг Хайдер.
Билдербергската конференция-2000, според в."Куриер", ще бъде удостоена с присъствието на важни персони като американския президент Бил Клинтън, генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън, министърът за Северна Ирландия в правителството на Тони Блеър и човек от най-близкия му щаб Питър Манделсън, еврокомисарят Педро Солбес, босът на концерна ФИАТ - Анели и др. На сбирката щели да присъстват още главните редактори на вестник "Вашингтон пост" и на лондонския "Икономист".
Тазгодишната сбирка на Билдерберг-груп ще се председателства от Етиен Давиньон. Неговата кариера е белязана с непрекъснати възходи нагоре по обществената стълбица: през 1985 г. се присъединява към водещата холдингова компания в Белгия "Сосиете Женерал дьо Белжик", а на 11 април 1989 г. става неин президент. На 30 май 1991 г. става президент на Асоциацията за Европейския валутен съюз. Давиньон е член на борда на "Женерал дьо Банк", на "Сюез Лионез Дезо", на BASF, на ICL, на "Солвей", "Кисинджър Асошиейтс" и редица компании от групата SGB ("Сосиете Женерал дьо Белжик).
Като член на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT), той председателства работната група за търговия и инвестиране, както и фондацията "Пол-Хенри Спаак" и Кралския институт за международни отношения. Дали кариерата му се дължи на участието в Билдерберг-груп, или е привлечен там, заради извоюваната обществена позиция?
Първата конференция на Билдербергската група се е състояла от 29 до 31 май 1954 г. в хотел "Билдерберг", Остерик (Холандия), недалеч от Арнхем. Оттам идва и названието на билдербергите. И първата, и последващите конференции на групата са забулени в информационна мъгла: никакви пресконференции, никакви публични изявления. Дискретност, поверителност, секретност - това са кодовите думи на билдербергите. По тази причина никой не може да узнае какво се е обсъждало на поредната сбирка и кой от участниците какво точно е казал по време на дву- или тридневните дискусии. Конференциите се провеждат в Северна Америка или в Европа: през 1993 г. (22-25 април) в Атина, Гърция, и на два пъти в Турция - в Чешме (25-27 април 1975 г.) и в Йешилкьой (18-20 септ.1959 г.). (Вероятно става дума за истанбулското предградие Сан Стефано, наричано днес Йешилкьой - б.р.)
Протоколите на групата изключват имената на участниците в дискусиите, споменавайки само националността им; уж за да могат те свободно и без страх от обществена реакция отвън да изложат вижданията си по обсъжданите проблеми. Само във вътрешни документи на групата можело да се видят имената на различните първи говорители и председателстващи дискусиите.
Поради всичко това билдербергите са си извоювали репутацията на едно затворено, тайно и почти масонско общество. Ако - както твърдят самите те, - на техните сбирки се обсъждат важни за човечеството проблеми, ако билдербергите работят за благото на човечеството, защо е това криене от обществото? И на форумите в Давос се обсъждат важни въпроси, и там участват видни личности, но форумите не са забулени в тайна.
През 1954 г. билдербергските конференции започват като форум за тайни политически дискусии между видни представители на политическия, финансовия и индустриалния елит от страните-членки на НАТО. Първоначалната идея е това да бъдат частни конференции, които да дискутират и допринасят за по-тясното и приятелско сътрудничество между САЩ и Европа и да изработват стратегии срещу разширението на международния комунизъм и социализъм. Билдерберг започват като антикомунистическо движение. На първата Билдербергска конференция присъства тогавашният шеф на ЦРУ, генерал Уолтър Смит, а от самото начало е представяна непрекъснато и фамилията Рокфелер. Това твърди в датския вестник "Политикен" (18-19 март 2000 г.) Йенс Керте. Позовавайки се на експерта по частните международни властови групировки, професора по политология в университета Йорк (Торонто, Канада), Стивън Джил, той пише още, че първата Билдербергска конференция е била финансирана от ЦРУ и че направо си е една ЦРУ-операция! Едва след рухването на комунизма и разпадането на съветския блок на сбирките на билдербергите започват да се канят и политици от бившите соцстрани.
Участието в тези срещи на хора, разполагащи с огромна власт, влияние, финансови и икономически ресурси, както и на предполагаемо перспективни политици, кара хората да се съмняват в невинността на подобни сборища. Такива хора не си губят времето с празни приказки и филантропска дейност, а се стремят към повече власт, влияние и пари. Сред инициаторите на билдерберг е холандският принц Берннард, а чест участник в конференциите им е холандската кралица Беатрикс. Историческият хотел "Билдерберг", дал името си на движението, може вече и да не съществува, но "холандската връзка" остава. В Амстердам се намира секретариатът на билдербергите в Европа - един офис с две секретарки.
Историята на клуба невинаги е за разказване пред хората. Принц Бернард е първият председател на клуба и остава такъв цели 22 години - до 1976 г., когато е принуден да подаде оставка, след като е обвинен в корупция по аферата с авиационната компания "Локхийд". Тогава се отменя и провеждането на ежегодната конференция на билдербергите. Има твърдения и за това, че принц Бернард е носел членска карта на СС!
Неотдавна в датския парламент и в печата се разрази скандал по повод на нерегламентираното участие в сбирките на билдебрегите на датски министри и видни политици. Цитираха се имената на Уве Елеман-Йенсен, бивш министър на външните работи от Либералната лява партия и на бившия еврокомисар Рит Бйерегард (Социалдемократическата партия). Премиерът Пол Нируп Расмусен бе принуден да обяснява, че не е имало решение на правителството за подобно участие на датски министри в сбирките на билдербергите. И че той не виждал основания за критики по този повод. Според датския в."Политикен" от 1984 г. Йенсен е присъствал осем пъти на сбирки на клуба, а Бйерегард е участвал в такава през 1995 г. като новоизлюпен еврокомисар по екологията. Притиснати от общественото мнение, и двамата признават, че не са докладвали на никого за водените там разговори, тъй като те "с нищо не обвързвали Дания".
Според в."Политикен" седем от сегашните 20 еврокомисари са били свързани с билдербергите през последните години. За близо 50-годишния период на своето съществуване билдербергите са изредили на своите конференции цял поменик от политици, банкери и магнати, специално подбирани за нуждите на движението. Билдербергите твърдят, че само дискутират, че не вземат решения, но кой ще повярва, че тези "дискусии" няма да имат сериозни последици?
Едно е да се бистрят световните проблеми в бръснарницата или кръчмата, друго е да събереш на едно място толккова влиятелни и жадни за власт и богатства хора. Критиците на Билдерберг-клуба са на мнение, че в най-добрия случай той е израз на презрение към демокрацията, а в най-лошия - измама на демокрацията! Твърди се, че този организиран, таен кръг от водещи парламентаристи, министри, еврокомисари, американски сенатори, президенти на банки, магнати и т.н., в почти пълна секретност установява дневния ред на бъдещето и на международната общност, като копира установените правителства и световната организация. Билдерберг-клубът е почти световно правителство, което уж не взема решения, но влияе върху решенията на националните правителства чрез сила, чиято степен е позната само на затворения кръг на билдербергската общност.
Според "строго поверителния" протокол от първата сбирка в хотел "Билдерберг" там било установено и решено, че "досега е отделяно неадекватно внимание на дългосрочното планиране на един международен дневен ред, който излиза извън повседневните кризи. Когато му дойде времето, нашата идея за световните дела трябва да бъде разкрита на целия свят". (Цитат от книгата на Роберт Ерингер, "Глобалните манипулатори - групата "Билдерберг". Трилатералната комисия", 1980г.). Както и други, богато документирани книги по въпроса, този труд отстоява тезата, че от самото й начало през 1954 г. в дневния ред на групата е фигурирала задачата за създаване на обединена Европа. Според излязлата през 1962 г. биография на принц Бернард - първият председател на билдербергите, той е отбелязал още тогава: "Ако всички ние постигнем едно споразумение, то несъмнено ще има за резултат не една Утопия, а една извънредно силна и здрава Европа".
Остава и Европейският съюз да е измислен в Клуба на билдербергите!
На миналогодишната Билдерберг-конференция в Синтра, Португалия (3-6 юни), десетте точки от дневния ред са били свързани с Косово, политическата ситуация в САЩ, новите генетики, преструктурирането на международния свят на финансите, социалните и политическите последици от актуалното икономическо развитие, бъдещето на НАТО, информационната технология, икономическата политика, външната политика на Русия, стабилността (валидността) на европейските "розови" правителства и основните събития. За пръв път протоколът от тайните дискусии в клуба стана публично достояние чрез Интернет.
От дискусиите за войната на НАТО в Косово се вижда, че единственият датски представител, главният редактор на "Политикен", Тойгер Зейденфаден, е подчертал "гигантския успех" на операцията, от гледна точка на критериите на Алианса и широкото й обществено одобрение. Възражението, че това е война на страхливци, понеже не са били убити достатъчно натовски войници, било извратено!
Британски политик пък отбелязал, че си заслужава да се отбележи "победата". Напълно нормално било НАТО да се занимава с фигури като Саддам Хюсеин и Милошевич, за да възпре други да повторят примера им. Косово било от национален и хуманитарен интерес и една от ясните цели трябвало да бъде избавянето от Милошевич!
Председателстващият, бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър, предупредил, че "НАТО е изложена на опасността да замести империите на Отоманите и Хабсбургите в редицата на постоянните протектори."
Освен Кисинджър между говорителите и председателстващите дискусиите по време на миналогодишната конференция на билдербергите са американският посланик в ООН Ричард Холбрук, президентът на Световната банка Джеймс Уолфенсън, президентът на МВФ Стенли Фишер, британският министър на Ирландия Питър Манделсън, американският министър на енергетиката Бил Ричардсън, трима американски сенатори (Ивън Блей, Кристофър Дод, Чък Хейджъл), бившият шведски премиер и специален пратеник на ООН за Югославия Карл Билд, датският ръководител на американската фармацевтична компания "Смит Клайн Чийчъм" Ан Лешли (като гост от САЩ) и др. Много от пасажите в протоколите, касаещи войната в Косово, са маркирани с гриф "Да не се цитира". Защо?
Някои югославски вестници, като "Войска" и "Политика" твърдят направо, че ангажирането на НАТО на Балканите първоначално е било решено в кръга на билдербергите. Да не забравяме, че конференцията им през 1998 г. се проведе от 14 до 17 май в Търнбъри, Айршир, Шотландия, и на нея присъства британският министър на отбраната Джордж Робъртсън, станал по-късно генерален секретар на НАТО.
Според в."Политикен" седем от 20-те нови членове на Европейската комисия от миналата година са участвали в една и повече сбирки на билдербергите (някои дори като членове на Ръководния комитет): Романо Проди, Фриц Болкенщайн, Педро Солбес Мира, Гюнтер Ферхойген и Антони Виторино, заедно с други двама еврокомисари Еркки Лииканен и Маио Монти.
"Зелените" в Европарламента смятат участието на еврокомисари в частните сбирки на Клуба за недопустимо. Особено смущаващо е, че сигурността на участниците в едни уж частни сбирки се гарантира от полицията и целия апарат за държавна сигурност! Очевидно сбирките им не са така невинни, както се представят, но и от еврокомисарите не може да се научи какво се е обсъждало и за какво са се договорили там.
Според проучването на Дейвид Айк лидерите на НАТО, без първите няколко генерални секретари, се контролират от билдербергите. Изключенията са лорд Исмей (1952-1957), Пол Хенри Спаак (1957-1961), Дърк У.Стикър (1961-64) и Манлио Брозио (1964-1971).
След това лидерът на НАТО се назначава от Клуба на билдербергите: Йозеф Лунс (1971-1984); лорд Карингтън (1984-1988); Манфред Вьорнер (1988-1994); Вили Клаас (1994-1995); Хавиер Солана (1995-1999) и Джордж Робъртсън - от 5 август 1999 г. В матрицата на Костов и Сорос
Десет години са достатъчен срок, за да се проумее и от най-големите оптимисти на тема демокрация, че т.нар. преход към пазарна икономика представлява само преминаване от една "матрица" в друга.
В първата матрица хората живееха в нереалния свят на идеите за равенство и солидарност. Тези идеи първо бяха изоставени от самите създатели на тоталитарната "матрица". В редовете и стълбовете на соцматрицата обаче имаше определено място и работа за всеки, а също и за другия, който да го наблюдава и контролира.
Трансформацията на матрицата се посрещна с голямо въодушевление. То беше толкова силно, че обикновените хора усетиха със закъснение: строителите на новата, нека я наречем "глобалистична" или капматрица са същите. Целите отново са велики и далечни. Комунизмът е заменен с ЕС и НАТО, трудностите - с предизвикателства. За всички несгоди е обявена за виновна първата матрица, но не и тези, които са я поддържали. И сега отново са на власт.
Двете матрици - старата и новата, имат нещо много общо. Сякаш редовете в едната са станали стълбове в другата. Те по един и същ начин създават илюзорен (виртуален) свят, в който да живеят хората, без да протестират. Измъкването от виртуалния свят е трудно. Все пак при господството на капматрицата е значително по-лесно, отколкото при соцматрицата. Достатъчно е да отвориш вратата на хладилника си, и вече се намираш в реалния свят.
Когато през 1989 г. се разделяхме със соцматрицата, ние викахме "45 години стигат! ". Заменихме сравнително висок жизнен стандарт (29-то място в света), за "човешки права" - категория без количествено изменение. След 10 години става безпощадно ясно, че разстоянието между България и страните, изобретили капматрицата, се увеличава непрекъснато. Безработицата в САЩ е 4 %, у нас е 24 %!
Обратно е съотношението при икономическия растеж и реалните доходи на населението. И ето, че стигаме до корупцията. Явление, древно като проституцията, но което, както повечето от "предизвикателствата", беше държано във фризера от тоталитарната матрица. Така както бульонът, изваден от хладилника, става хранителна среда за всякакви микроорганизми, така и корупцията в отсъствие на блюстители на закона се разви моментално на всички нива.
"Последните години ни научиха, че човешката природа не може да се промени - казваше още в началото на прехода (1992 г.) г-жа Гру Харлем Брунтланд, по това време министър-председател на Норвегия, а сега президент на СЗО. - Може да се променя само поведението на човека в обществото".
Китайците, изглежда, преди нея са стигнали до това прозрение. Там, където играят големи пари, и има държавни чиновници, корупцията е неизбежна.
Те обаче ефективно пресичат този бич на икономическия растеж, като продължават да изпълняват смъртното наказание не само за наркотрафик и жестоки убийства, а и за особено големи корупционни престъпления.
При соцматрицата имаше корупция, но тя не вземаше и залъка от устата на народа. Партийната върхушка имаше достатъчно привилегии и за дефицитни стоки, и за пътуване с твърда валута. Т.Живков ми казваше през 1993 г . : "Г-н Воденичаров, защо трябваше нашата ДС да брои самолетите на американците. 80 % от сътрудниците й гледаха в ръцете на търговците. Те бяха длъжни да внасят в държавния бюджет и комисионите от сделките. А сега например Костов, е готов за прокурора. Ха-ха-ха! " (В."Дума", юни 1993 г.)
Може да се спори кога за първи път официално стартира необузданата корупция по министерства и общини. Ако повярваме на усета на Тато, авторското право е на днешния "пастор на Българския Великден'2000" и тогавашен финансов министър Иван Костов. Ударът на Ясен Златков със "Сапио" с безмитни цигари и алкохол обрули само за една седмица от приходите на България за 1991 г. 400 млн.лв. (при курс на долара 23 лева). Подписът, както е известно, е на Иван Костов. Главният прокурор Татарчев, който проспа мандата с котката си, късно се усети да накаже Мавъра. Първата задача на новия главен прокурор Никола Филчев беше да обяви делото "Сапио" за приключено и Командира за невинен. Е, това е то независимата съдебна власт!
Тези дни Ясен Златков е бил забелязан в София. Бъдете спокойни, той няма да се появи пред камерите, но интересно дали не е получил покана от самия министър-председател да пристигне със златно великденско яйце като преуспял българин в САЩ.
Не вярвам някои от младите изучени българи да се е хванал на въдицата, че с 50 % сива икономика, тотална корупция, 24 % безработни, нулев ръст и един милиард валутен дефицит за 1999 г. пред родината му има перспектива за членство в ЕС. Сякаш за да опровергаят пастора на Българския Великден същия ден (26 април) Австрия и Германия направиха изявление, че "нито една от десетте кандидат-членки не отговаря на икономическите изисквания, следователно разширяването на ЕС трябва да бъде отложено за неопределено бъдеще". Само ще припомним на преуспелите ни сънародници, че България е на последно, десето място. Фондацията "Фридъм Хаус" (Вашингтон) за 1999 г. даде за България следните оценки:
Това, сънародници, успяхме да постигнем за 10 години тук, в България, ограбвайки труда на три поколения българи и подлагайки се на новите владетели на матрицата, с парите на които някои от вас дори се изучиха.
Иван Костов - "професионалният лъжец", сигурно ще ви каже, че този избор "няма алтернатива". За него това съждение е може би вярно, защото не казва на коя държава служи. Но българите доскоро имаха държава-"тигърче", което произвеждаше толкова, че беше заплаха за много демократични страни. Българският Великден през ХХ век се състоя в периода от 1970 до 1985 г. Дълг на българската интелигенция е да започне да се гордее с него, независимо от това, че го е постигнала еднопартийната държава.
Новият български Великден може да настъпи само с върховенството на националната държава. А това означава край на илюзиите, че глобализмът и "отвореното общество" могат да доведат до намаляване на бедността и безработицата.
Някой трябва да затвори границите, да вдигне митата за всички стоки, които произвеждат нашите майстори и специалисти, да плюе на санкциите на САЩ и НАТО и да възвърне поне половината от изгубените пазари, да подготви затвори за 50 000 нови затворници и да очисти улиците на нашите градове от всички, които не искат да плащат нормални (не Муравейски) данъци.
Достатъчно е да се запази АЕЦ, да се национализира отново търговията с алкохол и цигари, с горива и метали и пенсионерите и учителите веднага ще усетят промяната и всеки, който ще претендира за права, да бъде така добър да започва със задълженията.
Ето това е алтернативата. Тя е различна от тази на Костов, Бакърджиев, Божков, Ноев, Бисеров и феята на дипломацията г-жа Надежда Михайлова. Може би ще се намерят българи, които ще опитат да я предложат и силово на останалите живи и светли наши сънародници. Има и такива уважавани страни, където няма да има и следа от днешната демокрация на джиповете, кучетата и просяците... В Сингапур например глобяват за хвърлен фас 50 долара, но това да не ви притеснява, ако не пушите.
Христос Воскресе, братя българи! Да запалим свещ за Българския Великден през XXI век!
Неудържимият възход на "пастора на Българския Великден"
Преди 1989г. - кандидат-член на БКП. Съпруга - партиен секретар. "To sleep with enemy" ("Да спиш с врага си").
1990г. - "Христос отново разпнат" - за "Екогласност", или за БКП? Експерт на СДС. Резерва за изборите за ВНС. (Внезапно д-р Здравко Попов умира и Ив.Костов става титуляр на "Екогласност" и народен представител с партийната листа на СДС.)
1991г. - Силно хули партията на съпругата си във ВНС. Не подписва Конституцията. Предложен за финансов министър в коалиционния кабинет на Димитър Попов. Избран само с два гласа "за" повече. Пирин Воденичаров си посипва главата с пепел: "Какво направих? Та аз го избрах за министър с моя глас! " Иван Костов се заклева в Конституцията без колебание и слага начало на "шоковата терапия" като "българския Балцерович". В предаването "Панорама" по БНТ д-р Тренчев с жестове му казва, че "не е в час".
Финансовият министър посреща заплахите на доктора-подпалвач като "Желязната маска". Омразата между двамата е очевидна. (Днес това се потвърждава).
12 май 1991г.- Костов смайва света! Като финансов министър отказва предложението на Парижкия клуб (на заседанието в Лондон) да бъде опростена по-голямата част от дълга на България, с аргумента, че ще изчезне мотивацията на народа да извърши реформата! Основните английски вестници излизат с големи заглавия: "България отказва опрощаване на дълга" (Полша обаче приема - б.р.)
1992г. - Начало на голямата корупция. Новите милионери (включително и г-жа Костова) се раждат от ембаргото срещу Сърбия като го нарушават. Корупцията по пътя на стоките за Белград става норма на поведение. За три години България губи от първото ембарго (войната в Босна и Херцеговина) около 7 млрд.долара, т.е. редуцираната стойност на националния си дълг!
1994г. - СДС губи парламентарните избори. Костов е в опозиция вече като лидер на СДС и прави от откраднатата абревиатура на коалицията Християн-демократическа партия. Набляга на свещите и водосветите.
1995г. - Костов извършва най-черното предателство срещу България - през м.ноември помага на ДПС да избере (с 1400 нарушения) Расим Муса за кмет на Кърджали и оставя за четири години българите в този град да се чувстват етническо малцинство в собствената си родина.
1996г. - Агресивен курс за сваляне на законното правителство на Виденов (БСП) с помощта на международни валутни спекуланти и правителствата на САЩ, Германия и други "демократични" страни. Среща на Костов с Джордж Сорос в Будапеща. Улични протести заедно с Доган и хората на Тренчев в комбинация с умишлена дестабилизация на валутния курс (1 долар достига 3000лв.), вследствие на което кредитните милионери удобно се избавят от дълговете си.
1997г. - Погром на върховната институция - Народното събрание - под ръководството на Костов. Капитулация на Николай Добрев и Георги Първанов на 4 февруари. Предсрочни избори. "Ние можем. Ние няма да ви предадем". Партията на погрома взема властта. Уволнени са по политически причини 30 000 водещи специалисти. Приватизация и бум на корупцията. "Мистър 10 %". Загуба на икономическия суверенитет на България. Валутен борд.
1998г. - "Структурна реформа", сиреч разгром и разродажба на българската индустрия. Ръст на безработицата. Масово обедняване. СДС - клиентелистка партия на "братовчедите". Нови приоритети - НАТО и ЕС. Заради Бакърджиев и Божков пропадат цели отрасли на промишлеността.
1999г. - НАТО напада суверенна Югославия. България дава въздушен коридор на агресора. Ново ембарго за Югославия. Прекъсване на пътищата ни към Средна Европа. Пълна загуба на национален суверенитет. "Правилният избор". За първи път - на страната на победителите във война, от която обаче инкасираме... загуби. Покана за преговори с ЕС заради участието във войната с другите 18 държави срещу Югославия. Коридор за аскера на 500-годишния български поробител и отказ да пропуснем солдатите-миротворци на Освободителката Русия.
Триумф на Костов и Михайлова. "Виждам България в ЕС през 2007г. " СДС губи 1 300 000 избиратели на местните избори. "ДПС е проклятие за България". ОДС е минало, а над Костов надвисва клюнът на Сокола.
2000г. - Български Великден в състояние на валутен борд. 10,5 млрд.долара външен дълг, съкратена наполовина армия, унищожено българско производство, стратегия на глада - внос на субсидирани стоки и липса на граничен контрол за качеството им, натиск за спиране на АЕЦ "Козлодуй", натиск за признаване на многонационална държава, 2,5 млн. гладуващи пенсионери и 24 % безработица. Тотална корупция.
Мавъра е свършил своето и става излишен. Костов губи привърженици. Губи и доверието на западните си покровители. Започва атаката на д-р Тренчев, на генерал Бонев и на Ахмед Доган. Атаката се подхваща от всички храненици на Сорос - Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Красен Станчев, Емил Кошлуков и журналистите-нахлебници.
Предстоят атаките от Бакърджиев и Божков. Залезът на Командира е неизбежен. Все по-често и все повече хора обсъждат идеята за нов Народен съд за рушителите на съвременна България.
Глобалното електронно село и чорбаджиите му
Вярно, че светът днес наистина е станал едно глобално село, благодарение на развитите телекомуникации. Жичният телефон на Бел и безжичните мобилни телефони, а след тях и Интернет направиха търговските операции по-бързи и по-лесни от поръчване на меню в квартална кръчма.
Глобалното село обаче измени и реалността на капитализма и превърна марксовата теория в историческа дисциплина. Същността на капитализма като икономика, изградена на принципа "пари-стока-пари прим", вече не отговаря на днешните икономически условия. Днес не принадената стойност, тоест паричният еквивалент на пролетарския труд, е от съществено значение, а борсовият индекс на предлаганата на пазара стока. Разликата е огромна.
Автоматизирането на труда доведе до отхвърляне на работната ръка като стойност. Днес единственият продукт, който реално съществува като пазарно търсене, е високоинтелектуалният труд в областта на електрониката - и по-точно, в света на софтуера. Компютърните програмисти станаха стока, която се търгува на изключително високо ниво. Показателно е брожението сред германските политици, предизвикано от необходимостта да се развие и осигури ресурсно немската индустрия с компютърни технологии. В Берлин (новата столица на обединена Германия) се развихрят яростни спорове около проблема от колко програмни специалисти се нуждае страната - 10 000 или 500 000! Можете сами да си представите цифрата. Проблемът на германците е, че като изключим баварците, те са нация на праволинейността и колективизма. При тях мисленето е "опаковано" в социума. А математиката, която е основа на компютърното програмиране, изисква полет на мисълта, на нея й е необходима освободеност, за да може да подреди алгоритмите си, които вече са ред. Някъде наскоро четох, че българският посланик в Токио убеждавал японците, че страната ни имала три предимства - правели сме кисело мляко, имали сме геостратегическо разположение между Европа и Азия и - забележете - нацията ни бъкала от софтуерни генийчета. Правилно се е ориентирал българският посланик. Лошото е, че и родните ни компютърни генийчета също правилно се ориентират и при първа възможност си хващат торбичките и се отправят към онези страни, в които трудът и знанията им са продаваеми. Само за последните 4-5 години над 20 български имена се споменават като водещи в колективи от Силициевата (не Силиконовата) долина в САЩ, които са въвели нови разработки в хардуера и софтеура на компютрите.
Днешните ни управници разбиха по чужда повеля родната ни електронна индустрия. Любимият завод на бай Тошо, Бог да го прости, бе "продаден" за 150 нови лева на измислено дружество и след като оборудването му бе изцяло разпродадено, сделката по "приватизацията" бе развалена поради "невъзможността на приватизатора да изплаща задълженията си". Нелепици. Притежавам документи, от които е видно, че най-старите инсталации в Правешкия завод за полупроводници са били купени през 1986 г., тоест едва три години преди "великата революция"! Последните редове се набъкаха с кавички, но кретенизмът и откритата пошлост са толкова явни, че на човек направо му призлява. Та през 1989 г. заводът в Правец е бил на най-високо ниво на технологично оборудване, дори при бързите темпове на морално износване на производствените мощности в сферата на електронната индустрия. Същото стана и в Стара Загора, и във Велико Търново, където буквално унищожиха завода за телевизори, и в монтанския завод за телефони, и... Списъкът е изключително дълъг.
Проблемът обаче не е в унищожените производствени мощности. Проблемът е, че по този начин държавата ни се оказва в положение на заложник, на ратай на чорбаджиите в глобалното село на обединените световни комуникации. От една страна, вече нямаме мощности, които да произвеждат хардуера, от друга - специалистите ни по софтуер волю-неволю са принудени да заминат за чужбина, защото тук няма как и къде да приложат ум и знания.
Така държавата ни губи четворно - двойно от невъзможността да се произвежда у нас, и още двойно от необходимостта да се внася отвън това, което не ни позволяват да разработваме на родна почва. Тази политика на дърпащите отвън конците е направо смъртоносна за нас. И това трябва да го осъзнае всеки искрен българин, всеки патриот, който обича страната си.
Последният удар в областта на комуникациите, който ни нанасят и който вече е пред финалния фарс, е ударът с БТК. Писахме вече прекалено много статии (може би) по това поръчково самоубийство и затова няма отново да се спираме надълго и нашироко върху цялата трагикомедия. Че продаването й на комшиите от Гърция е пряк удар върху националната сигурност, вече е видно и за слепия. Че продаването й за около 50 милиона долара (толкова ще вземем реално от размахваните 600 милиона) е открито предателство на правителството, също е ясно.
По-мъглявата полуистина, която е още по-опасна, е усърдно тиражираното през последните две седмици мнение, че, вярно, БТК струва реално поне 4-5 милиарда, но пък от друга страна падне ли монополът й след 3-4 години, цената й също ще падне главоломно и тогава няма да можем да вземем и една трета от сегашната сума. Това е абсолютната лъжа. Това е мътенето на водата от продажни колеги по перо, за да се официализира една абсолютно безскрупулна сделка на чисто мафиотско ниво.
И три телекомуникационни компании да се пръкнат у нас през следващите няколко години, стойността на всяка една от тях ще бъде по-голяма от официално обявената от властите цена на БТК. Истината е, че електрониката поне през следващите 50 години няма алтернатива. Днес всичко в света минава през компютрите. А компютрите работят благодарение на телекомуникационните линии. Дори сателитните връзки не могат да се осъществяват без помощта на наземни приемници, които също са част от телекомуникациите. Вярно, може от лидери в производството на електроника до 1989 г. днес да сме изостанали с 20 години от световното развитие, но така или иначе ние нямаме избор - или ще трябва да настигнем останалите развити страни в тази област, или ще се превърнем в абсолютни аутсайдери.
Никой не ме е допускал до тайните на "световната конспирация", за да знам какво кроят на Родината ни, но то си е достатъчно ясно, че ако пропуснем и последния влак да изградим (да възродим отново) на българска територия електронна промишленост, обслужвана от родни специалисти в хардуера и софтуера, страната ни е обречена. Внасянето на чужд продукт е абсолютна загуба. Да внасяш пък от чужбина продукт, създаден от представители на твоя собствен народ, е абсолютна глупост на квадрат.
В началота на материала стана въпрос, че поне на практика ерата на капитализма вече е отмряла и живеем в нова ера, която все още я наричат технологична, защото не са й измислили някакво ново политико оцветено име. Фактът обаче е факт. Днес например една банка не би могла да съществува, ако няма електронна връзка с целия банкерски и борсов свят. Не производството, а котировките са тези, които определят печалбата. Лихвените проценти могат да възродят или да разрушат една индустрия. Това не става на базата на незнанието, а на база данни, както казват в компютърния свят.
Този материал е поредният ми плач Йеремиев, защото за пореден път се убеждавам, че за властващите днес няма нищо свято. Такова окрадление на държава и на народ не е съществувало от създаването на държавата ни преди тринайсет века и отгоре. Властниците винаги са взимали повече, отколкото му трябва на човек в този живот. И то сигурно си е нормално за един властващ. Но поне са градели. А днес премиер, президент, парламентаристи само крадат и рушат по чужда воля.
Аз съм писач, списувател и съм доста далеч от техниката, за да бъда компютърен маниак. Но съм що-годе интелигентен човек с познания по някой и друг чужд език и ровейки се из сайтовете (страниците) на Интернет, се ужасявам от безпросветността (или откритото предателство) на управляващите ни, които сякаш живеят някъде из средновековието и сякаш управляват народ, който все още си свети с лоени кандила.
Господа управляващи, през 1986 г. компютърът "Правец-16" беше на нивото на останалата търговска електронна стока по света. С това, поне аз, и досега се гордея. Външното ни техническо разузнаване беше едно от най-добрите в света и доставяше идеи и технологии със завидно умение. Признаваха ни го и от ЦРУ, и от КГБ. Днес всички други крадат. Ние обаче вече не крадем - едно, че ни разбиха разузнавателните служби, друго, че направо разбиха и самата държава.
Онзи ден един приятел и колега ме пита: "Как можахме да бъдем толкова загубени и наивни да си изберем тези отрепки за управляващи? ". Въпросът му беше и самоупрек. Разбирам го, но мисля, че вината не е нито в него, нито в мен.
Онези, които са се качили на "Титаник", за да отплават към мечтите си, са го направили доброволно и по свой избор. Но откъде да са знаели горките, че капитанът им ще се окаже кретен и ще потопи в името на идеята за най-бърз преход през океана (кретенска аналогия с бързия преход към демокрация, нали?) титаничния кораб?
Всъщност, ако на "Титаник" е имало електронен радар, той никога нямаше да се сблъска с айсберга.
Та се питам - защо толкова упорито демонтират електронните ни радари!?
Едно небългарско поведение
В България, както и другаде по света, винаги е имало корумпирани, корумпиращи, парвенюта, простаци в управлението и така нататък. Никога обаче, в такива мащаби.
Сякаш СДС умишлено извлече всички най-отвратителни неща от българското управление и граждански живот от времето след Руско-турската освободителна война, синтезира ги в едно и ги удесетори. Преди СДС властниците ни можеха да бъдат предмет на сатира. Днес, ако държим да ги опишем реалистично, можем да използваме като художествен похват единствено карикатурата. СДС ни налага нещо нетипично за традиционния ни стил на управление, каквато и разцветка да е имало. Нещо съвсем небългарско и досега невиждано в страната ни.
Дори и при това положение обаче СДС нямаше да се изхаби като управленческа алтернатива така бързо, ако елитът му не се бе погрижил да вкара в общественото пространство и другата съставка на взривоопасната смес: некадърността. Ако под управленческа кадърност имаме предвид създаването на условия за разкрепостяване на творческите сили на нацията, то никога в историята си не сме имали толкова некадърно управление.
Националната предприемчивост бе скована по най-различни начини. Без да влизаме в подробности, ще разгледаме само отделни нишки от примката, стегната около нея.
Укрепването на парализиращия лицензионен режим е разбираемо. За да се нахрани и напои партийното чиновничество, трябват рушвети, това го разбираме. За да се компенсира поне частично източването в чужбина на крадени от народа богатства, трябва увеличаване на данъците под различни форми, както и непрестанното измисляне на нови - касови апарати за алчните сергиджии, излезли на припек, нови документи за самоличност за целокупното гражданство.
И това го разбираме: и от електората ще се смъкне по някоя допълнителна кожа, и някой процентец ще капне от вноса на необходимите големи и малки касови и печатни машинки, работата е ясна. Защо обаче, след като така и така ограбва гражданите чрез натрапените им нови документи, СДС поне не им ги раздаде цивилизовано, а им устройва кафкианско бюрократично ходене по мъките, невиждано и в най-тъпите години на сюрреалистичния социализъм?
Спрях се на това конкретно властово изпълнение не за друго, а защото е най-свежото доказателство за пълното безразличие на братовчедската власт към развитието на всяко едно управленческо начинание, след като приключи етапа на грабенето.
Обещаха на българите гражданско общество и "коммерция", а вместо това им дадоха МВФ и Муравей.
Синята власт вече силно замириса на мърша и това е хубаво за България. Какво ще я замени, е друг въпрос, на който ще се спрем по-нататък.
Корупция и компромат
Вече месец се вихри скандалът с обвиненията срещу правителството в корупция, на което реагират всички, свързани пряко и косвено с властта. Реакциите са примитивни, удивително примитивни, като че ли не са минали цели десет години от "промяната" и така наречената политическа класа на нищо не се е научила. Управляващите демонстрират абсолютна догматика на политическата си линия и убеждават обществото, че са непогрешими. Рефренът е "няма алтернатива", което означава, че който и да дойде, ще прави същото, затова няма смисъл да напускат властта. Пълната разруха на държавата те обясняват с реформи и твърдят просто, че друго не може да бъде - народът трябва да търпи. Дори министър-председателят вече не обещава подобрение в икономически план до края на годината... Лидерите на СДС (ОДС) се хванаха на опасната въдица на историческите аналогии. Те веднага извадиха от кошчето за боклук спомена за срамното правителство на Филип Димитров и заявиха, че днес по същия начин "ченгета" се опитват да свалят законната власт на демократите, като върнат страната назад по изминатия вече от демокрацията път! Те не искат да си спомнят, че адвокатската колегия, каквато в действителност беше това правителство, се самосвали, искайки вот на доверие, като знаеше, че няма да го получи.
Не искат и да чуят истината, че в политически план правителството бе свалено от самия СДС, чийто патрон Желю Желев, тогава президент на републиката, застана начело на заговора. Не искат да им се спомене фразата на Ахмед Доган за задължителния завой наляво и депесарския шут... Но ако аналогията е справедлива, трябва все пак да си припомним защо си отиде правителството на Филип Димитров. А то си отиде, заради пълната некадърност в управлението, заради разрухата в стопанството, най-сетне, заради тоталната ликвидация и разгрома на земеделието.
Ако ще правим исторически аналогии, главната от тях е, че правителството на Филип Димитров ликвидира българското земеделие, правителството на Иван Костов ликвидира българската промишленост. Ако днес има план "Клин", той идва от средите на СДС, но нека го търсят собствените им клиноведи. Едвин Сугарев е още жив!
Реакцията на управляващи на обвиненията в корупция е същата като на корумпираните по целия свят. Тя се основава на принципите на правовата държава - дайте доказателства! Защото прекрасно знаят, че доказателства не може да има. Затова пък има резултати, които неоспоримо доказват, че корупцията разяжда всеки опит за движение напред.
На въпроса защо в България чуждите инвестиции са минимални, а половината от тях се отнасят не до производство, а до капиталовия пазар, всички започват да мънкат. Причините се намирали във войната срещу Сърбия, нестабилността на района, несъвършеното законодателство. Чуждите инвестиционни институции обаче твърдят едно и също вече години наред - бюрокрацията и корупцията са главните причини за липсата на чужди инвестиции в България.
Друг въпрос, на който се отговаря вече не с мънкане, а с мълчание, е този за работата на приватизираните предприятия. Наистина не може да се установи документално, че по-голямата част от масово и касово приватизираните предприятия са едни подаръци в ръцете на "наши" бизнесмени и РМД-та! Но пък се установява реално, че повечето от тях не работят, значителна част вече са в несъстоятелност, други - ликвидирани и реалните им активи разпродадени. Най-важното доказателство за корупцията в приватизацията е наистина масовата безработица и постоянните работнически протести из цялата страна.
Всички повтарят в един глас, че в основата на корупцията стои непрозрачността в управлението. За прозрачност започна да говори дори Иван Костов, който твърди, че "всичко е прозрачно". От друга страна, обещава мерки всичко да бъде прозрачно... Би могло обаче някой да му припомни, че непрозрачността бе заложена като практически принцип в управлението на СДС. Най-плътната завеса всъщност бе хвърлена върху споразумението с МВФ и Световната банка. До ден днешен не е публикуван и коментиран основният текст, нито съпровождащите го документи.
Ама, ще речете, какво общо има това с корупцията?... Има, и още как - споразумението трябва да "адаптира" България към глобалния свят. От адаптацията полза извлича единствено световната финансова олигархия, а това съвсем не е безплатно. Ако на българите, тяхното собствено правителство им бе прочело и обяснило документа с ясно определени параметри на жертвите и лишенията и с точно указани срокове на етапи и постижения, те можеха постоянно да искат сметка. Можеха изобщо да не се и съгласят на това споразумение, резултатите от чиито "постижения" са все по-осезаеми! Но правителството вече три години го крие от собствения си народ, а се готви да сключва ново, което също ще бъде скрито.
В "Неделя 150" по БНР (23 април) Иван Костов лично обвини "ченгетата" в замисъл и изпълнение на поредния план "Клин" с цел да унищожат българската демокрация и откровено заяви, че причина за лошото състояние на нещата остава компроматната война. Наистина, той забрави, че тази война се води предимно от самите му съпартийци или техни съмишленици, а опозицията е толкова нищожна, че остава неспособна на подобен "подвиг". На въпроса, който му зададе Лили Маринкова, в смисъл, дали наистина не вижда какво става в обществото, министър-председателят заяви, че той е "конституционен" затова тя трябва да се държи "коректно". От там започна монолог и се разбра, че единствена мярка за всичко е конституцията и само конституцията.
Министър-председателят забравя, че тази конституция е отречена от собствената му политическа сила, че не е подписана от мнозина днешни лидери на тази сила. Забравя също, че той самият дойде на власт чрез метеж, който с Конституцията не може да има нищо общо.
В януарските събития той призоваваше агитките на СДС към революция ("Ха, да ви видя сега, какви сте революционери... "), без днес да се досети, че ако съдим по световния опит, революцията винаги изяжда своите синове.
Иван Костов владее добре т.нар. поведение на свинкса - каквото и да става, пред публика не губи самообладание, не назовава имена, не посочва грешки. Основният му аргумент е генералната линия, която остава единствена! Което е вярно, но за синята партия... Много пъти в "Нова Зора" е писано къде се крие порочността на днешната власт. В погрешната посока, в сбърканата философия на управлението. В игнориране на историческия опит на нацията и държавата. В конформизма и отрицанието на собствената си културна стойност. Следствие от всичко, което е корупцията, а и останалото!
Последният акт на драмата
Богомил Бонев се хвърли във фронтална атака срещу Костов, срещу зловещия приятелски кръг "Олимп", срещу корумпираната свита на синия вожд.
Това не бе нито внезапна, нито импулсивна акция на обиден и пренебрегнат от Костов човек, както се опитват да ни уверят някои проправителствени шаманчета. Нещата съвсем не са толкова повърхностни и конфликтът е израз на дълбоката криза в СДС. И детонатор не можеше да не се появи. А на Бонев трябва да се признае качеството, че умее да се стаява и да чака като змия в цветна леха. Докато се покаже боса пета.
И дочака своя час. Не можеше да не го дочака, защото сините елитари, заслепени от измамното чувство за недосегаемост и опиянени от безбрежния хоризонт на всепозволеността, пренебрегнаха сигналите за опасност и позволиха да бъдат изненадани. Драмата на тези хора е в това, че те са напълно откъснати от реалните проблеми на страната (ако тя въобще ги интересува!) и в самоизолирането им в паралелен свят на симулирана реалност. Това е затвореният кастов свят на големите игри, на големите сделки, далавери и откровени мошеничества.
Като връх на всичко, разпереният над тях политически чадър, държан от Костов, подсилваше самочувствието им на недосегаеми лешояди.
Как да не се изкушиш при това положение да тръгнеш бос през тревата на безотговорността и да оголиш глезен за змийския зъб?
И ето че уж най-внезапно спиците на чадъра се разлетяха, а дъждобранната материя се превърна в увиснал парцал.
Гръмна скандалът със заместниците на Божков - Марин Маринов и Едит Гетова, - уличени в най-безсрамна и долнопробна корупция, дълго и потайно укривана от т.нар. Командир. Обяснението за това е само едно - Костов не е никакъв командир, а заложник на котерията, която той сам създаде по свой образ и подобие. И сега тая котерия го държи и ще го държи в мъртва хватка, докато може да й служи за щит, а после просто политически ще го убие.
Така че митът за добрия "владетел" и лошавите боляри е абсолютно несъстоятелен. Костов трудно може да бъде оприличен на нещастния и благороден крал Лир, измамен от егоистичните си щерки. И ако трябва да продължим с литературните аналогии, Костов е по-скоро никакъв странен хомункулусов хибрид между Макбет, Тенардие, Яго и венецианския търговец.
За нас той е свършен човек.
Появата на сцената точно в този момент на една одиозна фигура идва да ни подскаже, че наближава последният акт на драмата. Става въпрос, разбира се, за д-р Тренчев. Той открай време обитава вонящото мазе на слуховете, клюките и компроматите. Готов е по всяко време от всеки ръкав почти за всеки да извади уличаващи свидетелства. Това и направи, като със своята прословута касета взриви общественото негодувание. И уцели в красното чело не кой да е, а самият "глас" на премиера Мишката Михайлов. Истинският пострадавш обаче е Костов. Каквото и да каже, той нищо не може да каже в своя защита, нито пък да обясни като как се е оказал в неговото най-близко обкръжение един дебело корумпиран човек, който вече се превръща в своеобразно лице на корупцията в България.
Но докато се стигна до всичките тия сюблимни моменти, СДС бе вече сварил окончателно да се дискредитира и с манипулирания избор на НИС, и с къщичката на Бисеров, и с това, че не само не поведе борба с корупцията, а я превърна в партийна и държавна политика.
А качеството на живота се срина под морското равнище.
И точно в този момент (брилянтно избран!) се появява юнакът избавител. Генерал Бонев!
Той е неслучайно избран за иконографски персонаж. От него повява дори нещо романтическо, заради занесията му да язди коне. И нещо тайнствено, свързано с плащове и кинжали. Зер беше пръв полицай на републиката. Сиреч - суперченге. Пък и той, нали в прав текст издума дума по адрес на Костов и сие, които отдавна витаят в общественото пространство и по страниците на "Зора". Той каза това, което мнозина с отмъстителна сладост желаеха да чуят - че царят е дибидюс гол, че държавата като стар сифилистик е разядена от корупция, че корумпираните (нихната мама!) са там горе, на "Олимп".
И някои взеха, че се възрадваха. Всъщност поводи за радост няма. На какво да се радваме? Че СДС е уличен в корупция, клиентелизъм, в политически и обществен разврат?
Омерзението пада и върху нас.
Позорът на СДС не е само позор за синята партия, но е позор и за България. Срамът, който изпитваме заради СДС, е съпоставим с оня срам, който изпитват наказани от съдбата родители заради син престъпник или идиот.
Лесно е да се каже, че нямаме нищо общо със СДС. И въпреки че това е вярно, все пак не е съвсем вярно, че нямаме нищо общо. Така или иначе, СДС е плод на българския политически и обществен живот и най-малкото общото ни с него е това, че днес щем не щем, като българи, споделяме позора му и пак щем не щем сме поразявани от гнилостните процеси, протичащи в синята формация.
Каквото и да правим, подлостта на ситуацията е в това, че не можем докрай да се разграничим. Това е, както когато не успяхме да се разграничим от обвинението, че сме замесени в покушението срещу папата. Тогава целокупно като народ бяхме обвинени за престъплението.
Сега СДС е лицето на България (зер управлява!), и по това пъпчиво, изровено от пороци дегенератско лице вред по света съдят за българите въобще.
С една дума, върви обяснявай, че нямаш кака, която била курва!... Но да се върнем на конника Бонев, който вече смахмузва своите властови амбиции.
Не се изкушавайте да ръкопляскате! Още пък по-малко се лъжете, че това е някакъв новоявен, сохрани Боже!, св.Георги, който ще прониже с копие ламята Костов. Дори и да направи това, деянието му не бива да се възприема по друг начин, освен като част от междуособицата, избухнала в СДС.
Битката на Бонев е битка вътре в глутницата, предизвикана от нагона за подялба на плячката.
Но защо тъкмо сега?
Защото тъкмо сега се преразпределят последните приватизационни късове от издихающия труп на икономиката.
И трябва да се бърза!
Трябва да се бърза и защото не се знае колко време още СДС ще бъде на власт и ще държи икономическите лостове на далаверата и разграбването. Пък и дори докрай да си изкара мандата, една година сал остава.
После, ясно е. Летален политически изход чака и партия, и партийни вождове.
И вождовете се вчепкват в люта битка, за да се подсигурят, трансформирайки овреме политическата власт в икономическа.
В тази координатна система се вписва и кавалерийската атака на Бонев.
Той е същият като тези, срещу които воюва! И поради тази толкова ясна причина не той е оня, който се чака като избавител и обновител на СДС. Бонев е само мавърът, нает да свърши мръсната работа. И след като докрай я свърши, чак тогава ще се появи на бял кон оня с голямата бяла усмивка.
Сещате се за кого е реч!
Но това ще бъде поредната илюзия, че от полога на СДС може да се пръкне нещо добро. Не може, защото СДС е генетично обременен с порока на компрадорството.
В цялата тая мерзавщина все пак има и нещо положително - глутницата започва да се самоизяжда. И да се самоопозорява.
И това е вече краят!
СДС си отива, както и дойде - с демагогия, подмяна на ценности, фалш и лицемерие. И саморазпадът е естествена последица от консумирането на грехове.
Дано този позорен и горчив урок се осмисли, дано стане част от познанието ни за самите нас и за света, в който живеем.
И дано не се сбъднат страховете ни, че от един кошмар ще налетим на друг.
Вечният блясък на победата
Живеем във време, когато лъжата се представя за истина и е помръкнало лицето на честта. Голямата либерална революция донесе повече мрак, отколкото светлина и сътвори оковите на новото робство. Вече десет години ни учат, че историята няма значение, че всичко може да се "пренапише", а пролятата кръв и гробовете да бъдат забравени. Всуе!
Вече десет години новите ни господари и техните слуги промиват мозъците на човечеството, че разгромът на германската военна машина преди 55 години е дело на Запада, а порицанието за нацизма заради "холокоста". Това е същият Запад, който отхрани чудовището Хитлер, а после го тласна срещу Русия. Днес идиоти описват войната на нацистка Германия срещу комунистическа Русия само като война между Хитлер и Сталин. Щом обаче думите стигнат до победата, тя става победа на Запада. Затова "независимите" медии пълнят главите на неизкусените в историята хора със слова и образи, в които тази най-голяма война в историята на човечеството е минала без русите, в която те НЕ УЧАСТВАТ, А ТЯХНАТА ЖЕРТВА НЕ СЪЩЕСТВУВА! Излиза, че стотиците германски дивизии, изпратени на Изток да завладяват "жизнено пространство" и да налагат нов ред на Земята, просто са потънали в небитието.
Днес се навършват 55 години от Великата победа на русите над Германия. Западните историци са прави, когато твърдят, че войната започна наистина като война на нацизма срещу комунизма, което, утвърждават те, са двете страни на едно и също зло. След стотина години човечеството ще знае точно дали е така, но днес това няма голямо значение.
Първите месеци на великата битка носеха на Германия победи. Вермахтът овладя огромна част от европейската територия на Съветския съюз и милиони руси попадаха в плен. Идеологическата война печелеше нацизмът. Комунизмът, който бе световна, интернационална идеология, се оказа негоден да мотивира обществото в своя собствена защита. Германският нацизъм обаче не бе годен да води идеологическа война, неговата истинска война, поради самата същност на философията му, бе Ф.
Ставаше въпрос за унищожаването на русите и овладяване на тяхното етнокултурно пространство, ставаше въпрос за кардинална ПРОМЯНА НА ХОДА НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ.
И тогава започна погромът, такъв, какъвто историята наистина не познава. Великорусите, малорусите и белорусите усетиха инстинктивно, че ако загубят, ще бъдат изтрити от лицето на Земята и от страниците на човешката история. Тогава събраха всичките си сили и просто затрупаха тевтонците с телата на най-добрите си синове. Това ЯВЛЕНИЕ се среща излючително рядко по пътя на една нация през историята и днес западните историци безогледно злоупотребяват с него. Те отдават руските победи изключително на превъзходството на Червената армия над германците в жива сила и безкомпромисните жертви, които руското политическо и военно ръководство давало с лека ръка във всяка битка.
Тази непомерна лъжа може да прозре всеки, който погледне историята на въоръженията през Втората световна война, за да види, че количеството оръжие във въоръжените сили на Съветския съюз превъзхожда това на германците и дори на западните съюзници, като се изключи механизацията на транспорта. С други думи, когато един снаряд падне сред редиците на противника, убива всички, които се намират в неговия обсег, били те пет или петнадесет души... Великата Отечествена война на русите не може да бъде фалшифицирана, прекалено е голям подвигът. Гласовете на фалшификаторите са слаби и не могат за заглушат истината. Затова главното оръжие на русофобията днес е мълчанието. Празнува се само победата на Запада по целия завладян сега от него свят. Русите празнуват сами. Руският празник няма значение за Запада, защото онази Русия е мъртва и не плаши околните със своята мощ. Западните геополитици вече 10 години разглеждат днешна Русия само като един плацдарм за новите си нашествия.
Защото вековете формираха у Запада навика все да заминава някъде - години наред с кръстоносни походи освобождаваха Божия гроб, а след това тръгнаха да завладяват Америка. От време на време Западът тръгваше да завладява и Русия - от Тевтонския орден до Наполеон и Хитлер. Пораженията му обаче следваха едно след друго и жертвите му нямаха значение, забравяха се след няколко десетилетия и всичко започваше отначало... И ето, след 55 години Западът отново обръща дулата на своите оръжия срещу Русия. Това е очевидно и всеки, който твърди обратното, е заблуден, купен или глупав. Разширяването на НАТО на Изток има един единствен резултат - приближаването на въоръжените сили на Запада към подстъпите на Русия. Западните стратези знаят, че тук с "високоточни оръжия" и "хуманитарна интервенция" не може да се размине и се готвят за сухопътна операция. Това, в морето от миролюбиви слова за свобода, демокрация и права на човека, изглежда невероятно, но е факт. За истината се съди само по резултатите, а резултатите са разширяване на антируската военна коалиция, като военен инструмент за завладяване на света от Запада.
Днес единствено ядрените оръжия спасяват Русия от погром и пълно унищожение.
И става належащ премълчаваният въпрос: защо беше Великата победа, защо бяха жертвите?! Отговорът е - за да ни има! За да има малки народи и дори нас, българите. Защото зависими от Русия държави, народите от бившия "комунистически лагер", запазваха своето етнокултурно пространство, имаха граници на държавите си и правото тези държави да са техни.
Днес глобалният свят, налаган от Запада, разрушава всичко, преди всичко - етнокултурното пространство, сътворено от историята. Комунизмът ни учеше, че всички работници са братя, днес либерализмът ни учи, че всички сме братя, което е лъжа. Тази лъжа няма нищо общо с човеколюбието и представлява престъпление срещу морала. Затова борбата на всички почтени хора по света срещу либерализма и глобализма тепърва предстои и тя ще завърши с победа. Такава пълна, такава велика победа, каквато русите удържаха над хитлеризма... Ето защо не помръква блясъкът не тяхната победа! Защото е пример, че ако искаш да живееш такъв, какъвто са те създали твоите родители, трябва да се бориш. Защото надеждата е силно грандиозно оръжие, когато знаеш как да си послужиш с нея. Защото Русия загуби Третата световна война, наречена Студена, но не бе и няма да бъде унищожена. Тя остава такава, каквато е сътворена от историята. Днес именно Великата победа на русите не позволява на Запада да нахълта в Отечеството им с месиански слова и алчни очи.
Най-сетне, ще попитате, за какво да празнуваме тази победа ние - българите? Нали бяхме от другата страна на барикадата!? Нали и ние бяхме победени. Това е и въпросът! Бяхме там, от другата страна, но когато дойде мирът, благодарение на руската победа запазихме своите граници и погромът остана само вътре в обществото. Защото претенциите бяха непомерни, новите граници бяха начертани, съдбата ни бе решена. Но русите бяха големият победител и казаха: "Неть! ". Така стана ясно онова, което остава и до днес - съществуването на Русия има съдбовно значение за нас, българите, независимо къде ще бъдем. Просто Русия трябва да я има, иначе от нас няма да остане нищо.
В страшното омерзение от този натрапен ни модел мнозина от нас може би няма да излязат на площада, за да празнуват 9 май. Но заради празникът в душите ни и неизтребимата ни вяра във вечните български ценности в душите ни са живи доброто, признателността и любовта към истината. А това е вечният път към храма. Към ПРАВОСЛАВНИЯ храм. Там гори вечната, неугасимата българска вощеница на ВЕЛИКАТА саможертва НА РУСИТЕ! Вземете светлина и огънче от тази свещица.
Русите заслужават това.
Глобализмът на Хитлер и неоглобализмът на новите арийци
9 май 1945 г. се оценява различно, както всяка историческа дата. Независимо от различията във формулировките при оценката му обаче, едно е безспорно: той е денят на историческия провал на предпоследния глобализъм в историята - нацисткия глобализъм.
Адолф Хитлер и други глобално мислещи политици с помощта на трети също глобално мислещи кръгове в родината му и извън нея направиха опит да наложат със сила нова световна хармония, "нов ред на земята".
Основната схема за планетарна хармония и преди, и сега, е една и съща.
Ключовата формулировка дори не бе пипната. Преди бе Neueweltordnung, а днес - New World Order. Днешни нашенски писачи, съвсем не от незнание на чужди езици, старателно превеждат на български този (еднакъв по съдържание на немски и английски език) термин по два различни начина. Neueweltordnung, заявен от лошия Адолф Хитлер, според тях е нещо съвършено различно от New World Order , провъзгласен от добрия американски президент Джорд Буш старши (първият глобално мислещ американски политик, който поднови официалната употреба на заимствания термин).
Neueweltordnung отрече недвусмислено юдео-християнските ценности, утвърждавани хилядолетия, и в частност любовта към ближния. Няма ближни, има арийци и неарийци. При New World Order, също.
При Хитлеровия нов ред на Земята всички бяха разделени на арийци, с монополно право върху всичките й блага, и неарийци, подлежащи на изтребление или (и) робуване. Неарийците бяха обявени за тор на арийците.
Старият глобализъм на Хитлер и днешният глобализъм на кръговете, назначаващи американски и други президенти, са еднотипни. И двата предлагат модел, обявяващ по-голямата част от човечеството за излишна. Палеоглобализмът си го заявяваше съвсем искрено. Неоглобализмът не прави това, но то е видимо и за слепите: и той възхвалява образец на развитие, способен да осигури високо жизнено равнище в най-добрия случай на една десета част от човечеството.
И двата модела задължително предполагат наличието на малочислен herrenvolk (народ-господар) и многочислено робско съсловие. За да бъде народът господар сит, робското съсловие не е достатъчно да бъде държано в бедност, трябва направо да бъде съкратено.
В интерес на истината неоглобализмът отчете някои от грешките на Хитлер и ги избегна. При фюрера ариец се ставаше предимно по рождение, като който и да е тъп баварски касапин се включваше автоматично в herrenvolk, а един Алберт Айнщайн например подлежеше на незабавно унищожение като представител на низша раса.
И при стария глобализъм догматизмът не бе довеждан докрай. Арийско качество можеше да се придобие и в индивидуален, и в колективен план. Руски и украински криминални престъпници, преминали на страната на Вермахта, се удостояваха с честта да облекат есесовски, т.е. арийски униформи. Японците бяха обявени за жълтокожи арийци. У нас предтечи на доц. Пламен С. Цветков, син на активен борец против капитализма и фашизма и неуспял приемник на гу'син Савов, много преди него доказаха понаучному, че българите не били славянски подчовеци, а същи балкански арийци. Други балкански арийци бяха усташите на Анте Павелич. Каймак на арийската раса на Балканите, както и днес, бяха албанците. Младите момчета от Бундесвера в състава на окупационните части на НАТО в Косово проявиха зле скривано вълнение, когато някои недотам тактични и просветени дърти арнаути, пардон, достолепни белокоси жертви на сръбското етническо прочистване, ги посрещнаха в овехтели униформи на СС дивизия "Скендербег" и с възгласа "Хайл Хитлер! " Нека все пак не се отклоняваме от темата.
И така, новият глобализъм прояви съобразителност: ариец се става по заслуги, демократично, няма значение от кой етнос произлизаш и какъв ти е цветът на кожата. Неоариец е Кофи Анан, например. Чернокож, ама сговорчив и въобще правилен. Стоян Ганев също е неоариец. И Христофор Събев. И дори съдружникът на Иван Костов по "Сапио" Ясен Златков, щом не го преследват Интерпол и гузна съвест. Нашенските неоарийци си ги знаем. Те са тези, които ни обясняват назидателно, че сме бедни и измираме, защото сме мързеливи и непредприемчиви, и следователно сами сме си виновни.
Ако нацисткият палеоглобализъм бе успял да докопа великия Айнщайн, съдбата му щеше да е от ясна по-ясна. И при неоглобализма обаче битието му нямаше да е много по-радостно, ако се бе появил на света в "тази ", а не в Онази страна... Ако се бе родил в семейството на български президент, умеещ да бъде дискретен и мълчалив, когато му изнася - хубаво. Щеше да следва науки по избор в Англия с честно извоювана стипендия. Ако бе ощастливил с раждането си премиер и особено премиерша с делова хватка, умееща с париците от продажбата на две нивици да издържа чедо в чужбина - пак хубаво, пак щеше да се изучи.
Какво обаче щеше да му се случи, ако се бе появил на бял свят в семейството на двама български висшисти, радващи се благодарение на неоглобализма на неплатена почивка с неопределена продължителност? ПЪРВО, щеше да е по-дребен и болнав заради лошото хранене и скъпите медицински услуги. ВТОРО, щеше да учи в препълнен клас с още тридесетина съученици от също толкова недохранен и изнервен от страх пред уволнение учител, който не може да му отдели много време. Накрая, ако не му видеха сметката наркопласьорите и сектопласьорите, щеше с гимназиален диплом в ръка да научи, че висшето образование е платено, т.е. само за арийци. Разбира се, при един по-еластичен морал нямаше да остане гладен. Трудно ми е все пак да си представя човек с нравствения ръст на Айнщайн като специалист по смятане към кръга "Олимп". Още по-малко в качеството на държател - държанец на политическа атлантическа сергия, като Соломон Паси, кудкудякащ от радост при всяка натовска хуманитарна бомбардировка на Белград.
На предишните мераклии за глобално господство им видя сметката Съветската армия. Ясно, категорично и недвусмислено. Европейските и неевропейските евреи ги спаси не Шиндлер по списък, а Сталин без списък. Или командваната от него армия, ако трябва да бъдем по-точни. Ролята на редник Райън и генерал Айзенхауер бе спомагателна и второстепенна и това е много лесно да се докаже. Същото важи и за спасяването на останалите неарийски народи.
В този ден няма как да не си спомним повече с погнуса, отколкото с омерзение, оскотелите нашенски кандидати за арийци, юрнали се да оскверняват и рушат паметниците на вечната руска армия, която за втори път спаси българския народ от физическо изтребление. Схемата на разсъжденията на тази сган е почти толкова проста, колкото мотивацията на някой братовчед да властва. Според сганта Девети май е скръбна дата, защото ни докарал Девети септември, а той ни натресъл, както е на седесарски новоговор, "неправилен цивилизационен избор" ; "откъснал ни от европейския културен ареал, към който България винаги е принадлежала" (дори и да се приспадне от "винагито" половин хилядолетие "османско присъствие", в крайна сметка все пак присъствие праатлантическо, сиреч правилно, облагородяващо), и други подобни идиотизми. "Идиотизъм" не е пресилена и неточна дума за характеризирането на подобни становища. Стига, разбира се, да оценяваме историческите събития от гледна точка на българските национални интереси.
От какво лиши Девети май българите ? "От нашите си земи: Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Лиши ни от стандарт, подобен на гръцкия" - това са само някои от доводите на кандидат-рушителите, поведени от почти трогателния с първичността си Гърневски и столичния му събрат Софиянски, който наистина има сериозни причини да се усмихва... Колкото и идиотски да са тези твърдения, заслужават да им се отговори.
Що се отнася до териториалната ни цялост българите се оказахме в трагично положение. В положението на порядъчен човек, на когото квартални келеши са откраднали колата, а после му я връща главният мафиот на града и му казва недвусмислено, че ще очаква за това благодарности. Да не забравяме - тогавашният градски мафиот за всеки случай ни тикна в добавка като авансова премия за очакваната лоялност и небългарски земи, включително и гръцкия остров Тасос. Ей така, за да сме по-благодарни и по-обвързани. Да не забравяме: предишните главни арийци не ни върнаха Македония - на хитлеристките карти тя продължаваше да е обособена от България. Фигурираше като част от България единствено в колониалните карти за вътрешна консумация.
Всъщност вълненията на сганта са от друго, по-прозаично естество. Какви хубави далавери си правех с Вермахта, пък те, мамицата им руска, ми ги пресякоха. Боже... За 45 години пропуснати наеми! 45 години по 12 месеца прави 540 месеца. 540 месеца по хикс райхсмарки, пардон, долари, прави... Божееее... Как да не полудееш... Как да не им таковаш мамицата руска комунистическа тоталитарна антидемократична! Тук няма нищо пресилено. На някои наши съотечественици това им е равнището. Това им е критерият за цивилизационен избор. Нали ги видяхме ? Нали още ги гледаме ?
За България е хубаво, че от палеоарийци я прочистиха именно руските войски, а не англосаксонските. Това е кощунство, ще изреват ония с наемите. Не е, ще им отговорим ние. Не е кощунство, защото е всеизвестно, че Чърчил е смятал да хариже по-голямата част от земите ни на Югославия, и особено на стария английски клиент Гърция. Защото американците са обсъждали още тогава временно (колко временно?) да бъдем окупирани от турски аскер. Ако съдбата ни я бяха решавали демократите Чърчил и Труман, Отечеството ни щеше да бъде осакатено по-жестоко от всякога. За щастие, решиха я недемократите Сталин, Молотов и Вишински, така че запазихме поне това, което бяхме имали. Ама те са си гледали руските имперски интереси, ще каже някой. Вярно е. Както е вярно и това, че и руският цар си е гледал руските имперски интереси, когато ни е избавил от турско робство и от клане, подобно на това, което турците устроиха на арменците. За нас важен е резултатът. Е, някои наистина се лишиха от наеми, но националната цялост и националното оцеляване все пак искат жертви.
Това, че Сталин ни наложи чужд социалнополитически модел, впоследствие доказал своята безперспективност, е истина. Колкото до днешния, натрапеният ни чрез МВФ и подобни, да не би пък свободно да сме го избрали? Да не би и той да съответства на националните ни интереси и традиции? И най-важното, да не би да е по-перспективен в исторически план? Някои го обявиха за край на историята, за венец на творението. Дали наистина е по-жизнен от пруската монархия, на която толкова се радваше Хегел?
Ако палеоариецът Хитлер можеше да възкръсне, щеше да заскимти от завист към съобразителността на неоарийците. Оста "МВФ-Световна банка-Световна търговска организация" определено изглежда по-стабилна и сериозна от старата ос "Рим-Берлин-Токио" и все още скърца по-малко. Елегантно облеченият служител на МВФ си върши работата по съкращаване на неарийското народонаселение къде-къде по-успешно от есесовския главорез в Бухенвалд или Освиенцим. Вместо "Циклон Б" - муравеевска диета! И неоарийският модел обаче няма бъдеще. И той е сбъркан.
Новият глобализъм не престава да разтръбява с все сили неистината за уж вече установения нов световен ред, за уж вече еднополюсния свят с полюс задокеанския райх, за уж вече настъпилото примирение на света с този факт. Няма нищо по-далеч от истината. Да оставим настрана факта, че с тази по същество неонацистка пропаганда ни проглушава ушите, както и преди, не кой да е, а именно заинтересованото лице, кандидатът за нов световен господар, което не е оригинално, но е показателно. Дали ако наистина си вярваше, щеше да е толкова шумен и да си изгражда механизъм за заблуждаване, на който палеоглобалистът д-р Гьобелс щеше да завиди? Дали наистина не вижда, че светът си е многополюсен и става все по-многополюсен, а полюсите - по-изявени? Дали наистина бърка могъществото с всемогъществото, или просто гледа да отсрочи деня на своето смаляване в реални граници?
Бъдещето ще покаже, но ако човек наистина желае сериозно да надникне в това бъдеще, ще стори по-добре вместо да приема за чиста пара неоарийската пропаганда, да се запознае спокойно с реалните промени и тенденции в развитието на стопанския и отбранителния потенциал на отделните държави и групи държави. Ако не пропусне да отчете логичния факт, че невижданият натиск на новите арийци се сблъсква със също така невиждана съпротива на вечните неарийци, нежелаещи да ги възприемат като тор на историята. Че все повече неарийци - ей така, за всеки случай, - се сдобиват с ядрени оръжия. Че днешните измерения на силата са много мимолетни във времена, когато историята се развива все по-сгъстено.
За тези неща си струва човек да се замисли не само на Девети май.
Да спрем обезбългаряването на България
Не вярвам да съм единственият, останал потресен от фактите, изложени в поместеното от "Нова Зора" отворено писмо на група български интелектуалци във връзка с обезбългаряването на България.
Много от фактите са известни. Други - недотам. Общата картина обаче е ужасяваща.
Преобладаващата реакция на управляващите и опозиционни политици спрямо тази трагедия е нещо от типа на "Знаем за този проблем, но малко или нищо не можем да направим, тъй като държавата няма средства и работни места".
Има обаче неща, които могат да се направят, без за целта да са необходими много средства. Или каквито и да е средства.
На страниците на "Нова Зора" от години насам се излага искането да се държи българският народ в течение на динамиката на престъпността и пак от години насам властите си правят оглушки и я крият. Еднакво пренебрежение към темата проявяват и опозиционните партии. В парламентарните си питания се занимават с какво ли не, само не и с престъпността.
Важно е да знаем какви са показателите за самоубийствата и убийствата, за жертвите и за извършителите на последните. Какви са цифрите за миналите години и за другите държави - нали всяка оценка се постига по пътя на сравнението? Задължително трябва да се направи разбивка, като се обособят по групи българите, изгубили живота си по вина на секти, наркопласьори и от ръцете на уж репресирани социални групи. Ако нямаме точна картина на злото, наивно е да мислим, че ще можем да се преборим с него.
Разкриването на факти, които са ти известни, не иска средства. Иска добра воля.
ВТОРО, трябва да се сложи край на всякакви форми на злоупотреба със социалните помощи от страна на лумпенизираните ни съграждани. Не виждам защо трябва да получават такива помощи хора, които отказват да обработват предоставена им безплатно от общините земя или вместо предложената им работа предпочитат иждивенството. Или хора, които не изпращат децата си на училище.
В богата Швеция висшистите получават по-големи детски надбавки от недотам учените си съграждани - целта е да се стимулира образованието и по този път. В недотам богата Гърция средствата за стимулиране на детската раждаемост се канализират главно чрез православната църква и се раздават на хора с доказани християнски добродетели.
Това е в пълно съзвучие със здравия разум. Обратното би означавало да се изпадне в положението на градинар, който с парите, получени от продажбата на оредяващите полезни растения, купува тор и вода, за да храни и пои плевелите. Плевели на обществения живот са паразитиращите лумпени и иждивението им за сметка на останалите е не само издевателство над тях, но и национално предателство.
В богатите САЩ изразходването на социалните помощи се следи много строго. Общинските власти имат право да контролират отблизо гражданското поведение на получаващите, да следят дали те приемат работата, която им се предлага, да проверяват дали предоставяните пари се използват за удовлетворяване на нормални потребности, или за алкохол и наркотици. Имат право да извършват проверки в домовете им, когато пожелаят.
Пак там властите никак не се церемонят, когато непоправимите лумпени трябва да бъдат лишавани от родителски права.
У нас е обичайна картина лумпени след получаване на социални помощи да отиват направо в кръчмата и да изпиват парите за ден. Или лумпенизирани жени да не сключват умишлено граждански брак, за да получават допълнителни помощи като самотни майки. Няма форма на изсмукване на средства от все още работещата част на обществото, която неграмотните лумпени да не познават поне така изтънко, като професионални юристи с дълга практика.
Не виждам и защо трябва да се примамва множащата се лумпенска челяд в училище с безплатни закуски и обеди.
В България кажи-речи не минава седмица, без да довтасат представители на чуждестранна организация, грижеща се за "малцинствените" права на лумпените, която охотно им ги обяснява. Досега не съм чул да са дошли чужденци, които да разяснят на лумпените, че правата винаги вървят в комплект с граждански задължения. Или пък чужденци, които да проявят загриженост например към съдбата на българските учители, лекари, офицери и учени, останали безработни не по своя вина. Очевидно в очите на чуждестранните покровители на българското лумпенство те не са ценни.
ТРЕТО, трябва да се сложи край на положението, при което четем във вестниците как наркопласьори, заловени със стока, са били освободени под гаранция ден след арестуването им. Подтикването към наркомания е по същество особено садистично убийство, при което жертвата деградира преди смъртта си. Държавното мекосърдечие към тези престъпници може само да ги подтикне към убийството на повече български деца.
Не мисля, че става дума за пропуски вследствие на недоглеждане или незнание. Не казвам, че съществува и антибългарски заговор. Фактите обаче няма как да не наведат на мисълта, че действията срещу българската нация и в частност за унищожаване на инстинкта й за самосъхранение, са съзнателни, целенасочени и координирани, че целта е тя да угасне, и то бързо. Някому е изгодно да ни няма. На нас ни е изгодно да ни има и трябва да се защитим.
Бедна или по-скоро умишлено доведена до мизерия България, без да е богат Израел, може и е длъжна да направи нещо за своята диаспора.
В републиките от бившия Съветски съюз се скитат немили-недраги наши съотечественици, които молят да бъдат приети в България. Оформянето на българското им гражданство умишлено се забавя от синята власт. Някои от тях, традиционни селски стопани, искат от властите да им предоставят земя. Не кредити, не помощи, просто земя. За това понякога пише из вестниците. Не им се отговаря. Всички знаем, че има необработвани и пустеещи земи, които могат да им се дадат. В съседна Сърбия приеха закон, който глобява собствениците на такива земи, отнема им ги временно и ги дава на арендатори. Непременно трябва да направим същото.
Софийската администрация не прави нищо, за да позволи приобщаването на тези хора. Възможно е да се страхува от Доган, ухажван еднакво усърдно и от Софиянски, и от Първанов. Възможно е политиците ни да са съветвани от някои чужди посолства да не правят това. Възможно е и властта просто да е безразлична към тези наши сънародници, тъй като от тях комисиони няма как да се вземат. Най-вероятно е всички тези фактори да действат заедно.
Нищо не се прави и за поощряването на млади българи от Молдова, Украйна, Западните покрайнини и Република Македония да следват висше образование у нас. Напротив, създават им се препятствия.
Общото впечатление е, че властите ни като че ли нарочно се стараят да отбият встрани от България дори и тънките струйки от българския етнос зад граница, които могат да се прелеят в обезкръвената ни нация.
Не след дълго ще започне предизборна кампания за нов парламент. Пред нас ще се явят кандидати за него, които ще започнат да ни говорят колко са добри те и колко са лоши ония. Нека им поставим горните въпроси от упор.
От отговорите им ще ни стане ясно дали въобще са се замисляли за тях. И дали мислят да направят нещо. Нека обяснят, защо досега не са го направили.
Девети май - ден на размисъл
На Девети май светът отново ще отбележи годишнината от капитулацията на фашистка Германия - началото на края на Втората световна война. Изминаха 55 години от този ден. Отново ще има паради, чествания, събрания, тържествени вечерни проверки, живи участници в грандиозната световна касапница ще разказват спомени, на забравени герои ще бъдат връчени закъснели ордени и високи отличия.
С всяка измината година тези тържества стават все по-казионни, но инерция, превръщат се в зрелища, в атракция, без болки и състрадание. Споменът от Втората световна война избледнява, в съзнанието на днешното поколение тя е вече далечно историческо събитие и нещо като неизчерпаем източник на материали, на случки за филмови приключения наситени със силни усещания.
Като погледаме през хълмовете на изминалите десетилетия, се питаме: след безпримерното в историята на човечеството кръвопролитие, след десетките милиони жертви, след разрушенията на градове и села, на исторически паметници, на сътворявани със столетия от човека материални ценности, същото това човечество помъдря ли, извади ли си поуки от всичко това?
Макар още да не са пресъхнали вдовишките сълзи и сирашките неволи, помнят ли се мъките и страданията, изтърпени от милиони невинни хора?
Всички ли останаха верни на думите, изписани на паметниците на загиналите: "Никой не е забравен, нищо не е забравено".
Каква е съдбата на ония харти и договори, под които победили и победени се заклеха да пазят мира, свободата, справедливостта, демокрацията?
Нали на германския народ принадлежи максимата: "Който забравя миналото, рискува да го повтори!"
Уви!
Не беше започнала още Парижката мирна конференция и вече Уинстън Чърчил произнесе историческата си реч във Фултън. Тя се превърна в програма за ново противопоставяне и нова омраза, тя беше призив за нов поход на изток. Тази реч постави началото на ерата на студената война. Светът отново бе разделен. Преди да е подписан мирният договор.
Фашистките орди в своя поход за завладяване на света се вдъхновяваха от мракобесническата теория за превъзходството на една единствена раса над другите, за предназначението й да бъде господар и управник на света. Нека напомним, че в мракобесническата расистка идеология на фашизма на славянските народи беше отредена ролята на тор. Походът на изток за "жизнено пространство", за завоюване с огън и меч на чужди земи, на чужди богатства, за заробване на цели народи се вдъхновяваше не само и не толкова от омраза към социализма, а и от изконна омраза към славянството.
И помни ли светът, че докато все още в села и градове догаряха пожарищата на войната, същата днешна самоуверена и самодоволна Европа изричаше думи на благодарност към Русия и към Съветската армия, че я бе спасила от "кафявата чума", както наричаха тогава фашизма?
Много вода изтече през тези повече от пет десетилетия. Светът е друг. Падна Берлинската стена, дойде краят и на студената война. Няма го Съветският съюз, разпадна се социалистическият блок. И ето че Европа става все по-разсеяна досежно миналото. Самата Германия е вече склонна да забрави за "германската виновност", за която с такава горест и огромна болка пишеше големият германски писател Томас Ман.
Европа и светът забравиха за своите заклинания срещу войната и насилието и през тези петдесет и пет години успяха да подпалят многобройни локални войни. Това, че бяха локални, а не световни, не означаваше, че бяха човеколюбиви, справедливи, нито безкръвни и без невинни човешки жертви.
Също както през 1939 година, когато бе началото на Втората световна война, и днес една единствена страна има претенциите да диктува своята воля на цялата планета. Нещо повече, отново сме изправени пред въвеждане на "нов световен ред" под егидата на новия претендент за световно господство, чиито интереси са въздигнати до ранг на всемирни интереси. И отново пречка за тази уредба на земята е славянството. И преградата се нарича Русия.
Политолозите и военните експерти недвусмислено твърдят, че варварската война, разпалена в Югославия, под каквито и пропагандни мотиви да се прикрива, е репетиция за по-мащабна операция на изток. Впрочем от тази инвазия на НАТО, сиреч на САЩ, връз нашата западна съседка, и на България й замириса на война. Внуците на ония летци, които с американските летящи крепости сееха смърт и разрушение над София по време на Втората световна война, същите тези млади юначаги ръснаха някоя и друга ракета и над България.
Европа се прави на разсеяна, когато днешните управляващи в България, под знамето и в името на демокрацията, оневиняват престъпниците, вкарали България на страната на хитлеристката коалиция през Втората световна война. Те унищожават паметните знаци на загиналите антифашисти и на тяхно място изписват имената на техните убийци. Ето кое Европа се прави, че не забелязва.
И в Деня на победата ние имаме всички основания да напомним германската поговорка, че който забравя миналото, рискува да го повтори. И също тъй да перифразираме думите на Бертолд Брехт: кучката, която роди фашизма и Втората световна война, отново е разгонена.
Държавен терор и "свободен пазар"
В брой 17 (25.04.2000) на "Нова Зора" бе публикувано интервю на Джаред Израел с Мишел Шосудовски, професор по икономика в университета в Отава, за ролята на Международния валутен фод и Световната банка като инструменти на глобализма.
Сега предлагаме на нашите читатели неговото мнение за ситуацията в Косово, характеризирана със словосъчетанието "държавен терор и свободен пазар".
Мишел Шосудовски е автор на "Глобализация на бедността: последици от реформите на МВФ и СБ" (Лондон, 1997).
"Зора"
В окупираното Косово, поставено под мандата на омиротворяването на ООН, държавният терор и "свободният пазар" вървят ръка за ръка. Съпътстващата ги криминализация на държавните институции не е несъвместима с икономическите и стратегическите цели на Запада на Балканите. Въпреки масовото избиване на цивилни, самопровъзгласилата се администрация на АОК се е ангажирала с установяването на една "сигурна и стабилна обстановка" за външните инвеститори и международните финансови институции. Министърът на финансите Адем Гробозджи и други представители на временното правителство, които биват канени на различните донорски конференции, всички те са назначени от АОК.
За разлика от тях членове на Демократичната лига на Косово (ДЛК) на Ибрахим Ругова (избрани надлежно на парламентарните избори) не бяха поканени да присъстват дори на срещата на върха в Сараево през юли 1999 г., посветена на стабилизацията. Съвсем неотдавна шефът на Мисията на ООН за Косово (UNMIK), Бернар Кушнер, призова за разпускане на парламента на Ругова.
За Косово се предвиждаха "свободнопазарни реформи" под надзора на Бретън-Уудските институции (МВФ и СБ, б.пр.), репликирайки структурите на споразумението от Рамбуйе. Член I (глава 4а) на споразумението от Рамбуйе предпоставяше, че "икономиката на Косово ще функционира съгласно принципите на свободния пазар."
Правителството на АОК ще бъде отговорно до голяма степен за практическото прилагане на тези реформи и за гарантиране изпълнението на условията за отпускане на заем.
В тясна връзка с НАТО базираните във Вашингтон финансови институции вече бяха анализирали последиците от евентуална военна намеса, водеща до окупирането на Косово. Почти една година преди започването на войната СБ проведе "симулации" (възпроизвеждане на обстановка - б.пр.), които "предвидиха възможността за един непредвиден сценарий, произтичаща от напреженията в Косово."
Още докато продължаваха бомбардировките, на СБ и на Европейската комисия бе даден специален мандат за "координиране на икономическото съдействие на донорите на Балканите". Поставените в основата му изрази-препоръки не изключваха Югославия от получаването на донорска подкрепа. Като предварително условие обаче бе изтъкнато, че Белград ще може да получи заеми за възстановяването, "щом се променят политическите условия там".
Що се отнася до Косово вместо върху осигуряването на заеми за възстановяване на инфраструктурата на провинцията, СБ съсредоточи своята намеса върху осигуряването на "съдействие за разработване на програма за възстановяване и лечение"; както и така наречения "политически съвет в ръководството на икономиката" и "институционно изграждане", т.е. "управление".
С други думи, там бе пратена армия от юристи и консултанти, за да осигуряват прехода на Косово към една "процъфтяваща, отворена и прозрачна пазарна икономика."
Подкрепата, гарантирана на временното правителство на АОК, би трябвало да се насочи към "установяването на прозрачни, ефективни и изпитани институции."
Наред с подходящо разкроените "мрежи за социална сигурност" и "Програми за смекчаване на бедността", трябваше да се създадат и "облекчаващи условия" за чуждестранния капитал.
Междувпрочем, опериращата в Прищина Югославска държавна банка бе затворена. Германската марка бе приета като законно платежно средство, а банковата система бе предадена на германската "Комерцбанк" АG. Тя е единственият частен акционер в "Микро Ентърпрайсис банк" (МЕБ), сформирана в началото на 2000 г. Инициатори за това са Международната финансова корпорация на Световната банка (IFC), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), заедно с холандската FMO, германската "Интернационале Микро Инвестиционен" (IMI) и "Кредитансталт фюр Видерауфбау" (KFW).
"Комерцбанк" AG ще се добере до контрол над функциите на търговските банки за провинцията; в това число и паричните преводи и външнообменните операции.
Мините Трепча
"Реконструкцията" на Косово, финансирана с международен заем, означава до голяма степен да се предаде екстензивното богатство на Косово от минерални ресурси и въглища на многонационалния капитал.
В това отношение АОК вече окупира (очаквайки нейната приватизация) най-голямата въглищна мина Белачевац, в Добро село, на северозапад от Прищина. На свой ред чуждият капитал е вперил очи в масивния минен комплекс "Трепча", който представлява "най-ценното парче от реалното състояние на Балканите, на стойност най-малко 5 млрд.долара".
Комплексът Трепча включва не само мед и големи запаси от цинк, но също така и кадмий, злато и сребро. Той има няколко завода за топене на руда, 17 металообогатителни участъка, една електроцентрала и най-големия акумулаторен завод в Югославия.
Северно Косово има също така запаси от каменни и лигнитни въглища, оценявани на 17 млрд.тона.
Ръководството на някои от държавните и общинските предприятия бе поето от хора, назначени от АОК. На свой ред лидерите на Временното правителство на Косово станаха "брокери" на многонационалния капитал, ангажирали се да предадат косовската икономика на безценица на чуждите инвеститори. След бомбардировката обаче, заводът за топене на руда "Звецан" (принадлежащ на комплекса Трепча), разположен са северозапад от Митровица, остана под сръбско управление. През юли 1999 г. шефът на Мисията на ООН за косово Бернар Кушнер издаде един декрет в смисъл, че "Мисията на ООН за Косово (UNMIK) ще администрира движимата и недвижима собственост на или регистрирана от името на Федерална Република Югославия или Република Сърбия или някоя от техните организации, която се намира на територията на Косово."
През ноември 1999 г. Международната кризисна група (ICG), - един симпозиум, подкрепян от финансиста Джордж Сорос, издаде доклад: "Трепча: осмисляне на лабиринта". В него тя посъветва Мисията на ООН в Косово (UNMIK), "колкото е възможно по-бързо да отнеме от сърбите минния комплекс Трепча" и обясни "как би трябвало да се направи това", преди евентуалната му приватизация.
Междувпрочем фондацията "Отворено общество" на Джордж Сорос разкри клон в Прищина, учредявайки Косовска фондация за едно отворено общество (KFOS), като част от мрежата от "благотворителни фондации" на Сорос на Балканите, в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Заедно със следвоенния фонд "Доверие" на СБ, Косовската фондация "Отворено общество" ще осигурява "целева подкрепа" за "развитието на местните управи, за да им даде възможност да обслужват своите общности по един прозрачен, честен и подлежащ на отчитане начин".
Тъй като повечето от тези местни управи са в ръцете на хора, назначени от АОК, малко вероятно е програмата да постигне декларираната си цел. Освен двайсетте милиона долара бюджет за тази програма, от Световната банка са били осигурени само един милион долара.
Сега Русия е единственото препятствие пред унищожаването на многообразието в света и превръщането му в културен и икономически заден двор на Запада. Както е и предсказал Данилевски, да се реши източният въпрос, може само тогава, "когато Русия смело и открито приеме натрапеното й предизвикателство", но за това е нужна мощ не толкова материална, колкото духовна.
Мълчание в чумаво време
Един от най-бързо рушащите се митове на колониалната администрация е този за безкрайно благотворната роля на чуждите инвестиции. Бързам да направя уговорката, че съм далеч от това да отричам ползата от тях. Стига, разбира се, участието им в стопанския ни живот да е върху основата на съвременната делова етика.
Някои сравнително бързо научават уроците на пазарната икономика. В Унгария няколко нови чуждестранни собственици на приватизирани местни предприятия набързо ги умъртвиха. Предприятия за производство на колбаси и вина бяха умишлено доведени до фалит от чужденци, просто за да престанат да конкурират продукцията на собствените им фирми. Унгарците обаче бързо се усетиха и без разлика на цвят и разцветка веднага внесоха с консенсус защитни поправки в закона за чуждестранните инвестиции, и което е по-важно, предприеха практически мерки за съблюдаването им.
У нас нещата се развиха другояче. Изброявам само някои от първите примери, които ми идват на ум, без да смятам, че са най-показателните. Гръцки инвеститори във фирма за конфекция устроиха на български работнички трудов режим не еднотипен, а направо еднакъв с този на английските работници от средата на 19 век и на френските работници от книгите на Емил Зола. Други гърци, новоизпечени собственици на предприятие за производство на хартия, закупено от тях на символична цена, веднага изнесоха в Гърция завареното модерно оборудване и го подмениха с докарано от Елада. Също западно, но производство 1912 г.!
Ще каже някой, че гръцкият бизнес е ясна, левантинска работа - възприемаш деловитостта като умение да излъжеш партньора си.
Оказа се, обаче, че и в деловия свят на супертехнологичен Израел също има носители на бизнесетика, не особено различаваща се от елинската, поне когато става дума за български балъци. Г-н Гад Зееви, новият собственик на "Балкан", засега впечатлява с това, че е своеобразен рекордьор сред чуждите инвеститори у нас поне по един показател: медиите не успяха да посочат нито един ангажимент по приватизационния договор, който той да е спазил. Гаден подход, не ще и дума.
Стопанското общуване с Израел е и ще продължава да бъде много деликатна материя, докато тази държава не нормализира отношенията си с арабските си съседи. С всичките, не само с някои. Това, естествено, не е наш, български проблем. Нито пък българските интереси задължително съвпадат с израелските и обратно. Поне не сме чували израелските или чиито и да е други власти да санкционират инвеститорите си в чужди страни заради това, че не спазват местното законодателство.
Българските интереси предполагат, що се отнася до Близкия Изток, да се опитаме да запазим и разширим наследените позиции в арабския свят, или поне това, което остана от тях след разходката на корифея Ф.Д. из окупираните от Израел сирийски Голански възвишения.
Да кажем, че това обстоятелство все пак е могло да се пренебрегне и полетите от София до арабските страни, в името на висши цивилизационни интереси, да се зачеркнат. Ако обаче е трябвало на всяка цена да се намери именно израелски инвеститор, защо не се потърси контакт поне с утвърдена компания с ноу-хау в занаята като например "Ел Ал", а точно с г-н Гад, който никога не е имал отношение към въздухоплаването? Г-н Александър Божков няма ли да намери време да ни обясни? Може и да се наложи, тъй като квалифицираните пилоти, които България все още има, се оказаха далеч не така кротки като шивачките, над които издевателстваха гърците. Нищо, че нито КНСБ, нито касетъчният Тренчев не бързат да им се притекат на помощ.
Колкото "Зееви груп" има отношение към въздухоплаването, толкова и турският "Джейхан холдинг" - към строежа на автостради и водни електроцентрали.
Сградите, строени от "Джейхан" в Турция, показаха странна склонност да се срутват при земетресение, докато съседните им постройки остават цели, но никой не преразгледа договора с тази компания.
Тук с информация вероятно би могъл да ни просветли самият Иван Костов. И по тази сделка имаше толкова прозрачност, колкото при преговорите със "Зееви". И тя обаче май ще се окаже една от темите, по които премиерът предпочита да пази мълчание.
Мълчат умно и много други, сред тях и главният прокурор Никола Филчев. Бивш боксьор, запомнен не на последно място с умението си да руши тоталитарни символи.
Днес обаче и от боксьорите, и от прокурорите се очаква нещо повече. Мълчанието невинаги е умно, особено в чумаво време.
Не пищете, а запалете свещица за тях!... Още няколко разсъждения около онези телевизионни кадри с обезглавяването на клетия руски войник. Ще заглъхне ли големият скандал?
"Защо не сме били предупредени и подготвени, за да спестим ужаса на децата, бременните и зрителите с лабилни нерви?"
"Защо не били леко замъглени кадрите?"
"Били нарушени законът за етиката, законът за медиите" и всички земни закони, които могат неочаквано да ни уплашат... "Защо въобще се излъчват подобни кадри?"
Мисля си, че нейде в Русия една майчица е познала писъка на своята рожба. Видяла е как касапинът отделя главата на родния й син. Като нас се е вгледала в очите му в предсмъртния миг и в кървищата от отрязаната му глава. Жива ли е сега тази руска майка? Оцеляла ли е? Има ли съизмерима на нейната болка в този свят? И все пак, питам се, тя самата как е реагирала тогава? Дали е изкрещяла възмутена, че се показва тази екзекуция?... Тя, която само преди 60 години оплака по фронтовете толкова милиони свои синове... Войната е жестоко човешко (а всъщност нечовешко) творчество. В нея няма етика и съответно етичните закони не са й подвластни. Защо сега спекулираме с тях? Като израз на безцеремонност, българинът се перчи с поговорки, като "Право куме в очи! ", но - само когато му отърва. Когато ситуацията има политически оттенък, поговорката добива друг вид: "Полека! Со кротце и со благом! " И така не е лошо, докато си дадем сметка, че целият шумен скандал се дължи именно на това, че клетата глава е на руснак, а не на чеченец. И изведнъж се виждаме в ролята на щрауса... Защо да гледаме истината в очите?... Друго щеше да бъде, ако руснак беше заклал чеченец. Днес това би се "вързало" с политиката ни към Русията. Пропагандният трик би бил адекватен на нея. Нали сега са ни нужни настроения срещу тия диваци, руснаците!... Да, вестниците, другите медии и много граждани се задъхаха да клеймят екипа, излъчил жестоките кадри. Наложени бяха наказания. Затова, че някой дръзко е показал една драма, една истина. А не затова, че тя изобщо се е случила с жив човек! Реагира се на последицата, а не на причината. Прецизно селекционирани, навсякъде се появиха само отрицателните отзиви, за да се създаде впечатление за масово негодувание. Тв-водещата Милотинова дори се извини на зрителите. А обективната истина е, че чиято и да е нещастната глава, отрязването й е трагедия и диващина. Позор за хомо сапиенс в синура между двата титанични века. Затова, наистина - позор! И анатема!
В същото време на видеоекраните всяка вечер гледаме (без реакция) "американските прелести" - съвършени убийства, насилници, стенания на умиращи, удавени, намушкани, пребити хора. Мълчим си, докато учат децата ни как точно се вкарва спринцовката с наркотика, гледаме как угасва животът в очите на поредната жертва. Смазани от връхлетялото ни "преустройство" и гузно загрижени за оцеляването на семействата си, не изкрещяваме, не изхвърляме яростно телевизора през прозореца, не наказваме дежурния екип, не изплющяваме с дядовия колан по нечий мастит гръб!
Цялата история на човечеството ни доказва, че то, макар да е станало многократно по-интелигентно, не поумнява. Цивилизова се, но не се облагородява. В частност, историята на Балканите е пълна с доказателства за това, но, изглежда, сетивата ни са закърнели, изнежени и отказват да ни служат навреме.
А инак, нищо ново за балканските ни нрави. Само дето сме станали по-деликатни и предпочитаме да забравяме. Дори факти от настоящия ХХ век. Още примери:
През 1918 г. след пробива на отбранителната линия, изградена от англичаните и асирийците при езерото Урмия, са изклани от мюсюлманите 15 хиляди души, включително част от английските мисионери в този район. Тогава, когато по света ехтят изстрелите на "Аврора", недалеч от нас е тотално изклано цялото християнско (асирийско и арменско) население от провинциите Диарбекир, Мардин, Мидиат, Тур, Абдин и др. Много по-скоро, през 1933 г. вестниците "Таймс" и "Журнал дьо Женев" описват с пълни подробности и други мюсюлмански кланета.
В Източна Тракия и Македония са изтребени със сеч и пожари стотици български села. Всички данни цитирам от книгата на Петър Добрев "История, разпъната на кръст". Ето от там конкретни имена на мъченици, изклани например в с. Дъмбени: Йоше Радков, Димко Гулев, Димковица Сулемезова, Митреица Хаджиовска. От село Лобаница: Наке Гологачев - вдигнат на щикове. Съпругата му - насечена на парчета. Геловица Димитрова - посечена с ятаган. Митре Коломанчев - насечен на парчета. Село Черешица: Сия Бабчерова, Сидо п.Ярмон, Фило Розов - заклани и насечени на парчета. Село Блаца: Наско Кириев (11 г.) и Стерийо Накев (12 г.) - заклани. Димитър и Доста (12 г.) - набучени на щикове. Село Бабчор: Елена Стасева (2 г.), Тодор Ставревски, Кириако Жайков, Георги Стойчев, Георги Огненов, Танас Мечов, Фило Кочов, Колевица Белчева, Зиеовица Ставревска - всички насечени на парчета или заклани. Извън тези имена ви спестявам стотиците разстреляни, изгорени, пребити или изчезнали хора, опожарените им села, които цитирах, имуществото им. Вечна им и свята мъченическа памет на тези наши сънародници! Мъчително обаче е съзнанието, че техните страдания не ни научиха на нищо... "Така в началото на отиващия си "цивилизован" ХХ век почти всяка точка на разлагащата се Османска империя е истинска Голгота за християнското население". А на света вече отдавна са достояние изобретението на Александър Бел, на Франклин, на братя Райт! Човечеството вече лети до всички точки на планетата. В производството е внедрена първата перфокарта. По ефира от двата полюса звучат щастливите гласове на дръзки пътешественици. Проглежда и телевизията. Хиляди светли умове тикат културата и цивилизацията напред, докато по нашите тъмни земи ятаганът зловещо чегърта в хрущял... Тъй че показаното не е нещо ново и необичайно в мюсюлманските маниери... Затова, хайде да не преиграваме сега с фалцетни политически възклицания и писъци!
Категоричен съм, че поне 98 % от поколението ни до 30-годишна възраст не знае нищо за тези моменти от историята ни. Но поне за Баташкото клане, за нещастна Перущица не са ли чели? За набучените на кол хайдушки и партизански глави не са ли чували? Но и да не са, все пак мога да разбера негодуванието на някои млади при излъчването на въпросните тв-кадри. Но между негодуващите (поне цитираните) преобладават тъкмо възрастните хора, т.е. тези, които са най-близо до неотдавнашните събития, дори са им живи свидетели или поне знаят подробности за тях.
И съм изумен, че общият протест беше не срещу шестващия и повтарящия се вандализъм, не срещу самия онагледен факт, а срещу това, че изобщо е посочен. Просто защото така е изгодно някому... Сега Русия е единственото препятствие пред унищожаването на многообразието в света и превръщането му в културен и икономически заден двор на Запада. Както е и предсказал Данилевски, да се реши източният въпрос, може само тогава, "когато Русия смело и открито приеме натрапеното й предизвикателство", но за това е нужна мощ не толкова материална, колкото духовна.
Отрязаната глава на голата истина
От няколко години, или по-точно откак компрадорите от СДС и техните братовчеди възседнаха България, за да я ошушкат до кокал, свободата на словото остана да тлее само тук и там из СМИ, а голата истина бе обезглавена. Понеже нарушавали психическото спокойствие на електората и като така били проява на "журналистически непрофесионализъм". Голата истина е винаги грозна като образ от картина на Пикасо, а това разстройвало захаросания пейзаж на устрема към ЕС и НАТО на колониалната ни администрация.
Става въпрос за измисления и раздухан до нечувани размери съвсем мъничък и еднократно показан епизод от голата истина за войната в Чечения. В този смисъл голата истина за войната не само в Чечения, но и в Босна, Косово, кланетата и етническите чистки в средноазиатските бивши републики на бившия СССР, чието коренно население изповядва исляма, не е позната не само на българския народ (хич пък и да не говорим за западния бюргер и вашингтонските говедовъди), но даже и на самите руснаци.
