Наприказвах ги едни!... Рекох, че няма по-жалко нещо от млад конформист. Рекох, че ако ще са бъдеща интелигенция и хора на място, няма да си хвърлят енергията да пререждат дяда си, а ще отидат да протестират, където трябва и както трябва, та да потреперат джамовете на тая самозабравила се държава.
Бях готов за прение и диспут.
Но в ответ - никакъв ответ!
Гледаше през мене младостта на България като да бях прозрачен. Като да ме нямаше.
И близо бях до мисълта да помисля, че комай може и наистина да ме няма. И комай това си е така, защото пенсионерът в България освен че е същество сиромашко, презряно и убого, но той още е и същество с абсолютно отнети социални функции, оставен на доизживяване в периферията на държавата, в някакъв "индиански" резерват на демокрацията.
Но нима само представителите на т.нар. трета възраст са прогонени от живота! Хиляди и хиляди хора в цветуща възраст, работливи, работоспособни, са зарязани като военнопленници в огромен някакъв военнопленнически лагер, в какъвто е превърната България.
Държавата е изцяло проядена от сините термити на демокрацията и тая държава комай не е нашата държава. Ето затова се лутаме сред рушевини и пустоши - отчуждени един от друг, отчуждени от себе си.
Пенсионерите убого мълчаха. Мълчеше и златната студентска младеж. Никой нямаше силица дори за битов скандалец, та да имитира, че е жив.
Поетът бе казал: "Въздух не достигаше!"
Същото!
Ето докъде могат да го докарат човека след десет години перманентна война на изтощение.
И вече комай нищо няма значение освен най-примитивната рефлексия за индивидуално битово оцеляване.
И без да се изсилвам с големи думи, физически усетих какво значи нация в разпад.
Помислих си: месец след месец, година след година - целенасочено, неумолимо, подло, цинично се внушаваше на хората, че от тях нищо не зависи, че всичко е предрешено, похарчено и разпродадено и че ако все още нещо може да се прави, то е човек да се примирява, да пести скудните си силици, та да може да подрапа до коматчето, до своето мъничко късче живот.
И каква е разликата между нас, пожертваното поколение, и поколението на божем демокрацията? Та младите ни повтарят в унилата спирала на мерзкото битово оцеляване, предвидливо зажеглени в хомота на конформизма.
Витае сякаш предчувствие за обреченост... Ще ми се да вярвам, че това предчувствие е измамно, че това е някакво затишие пред буря.
Просто време трябва, за да се осъзнае докрай и напълно, че илюзиите са мъртви, че Лъжата е изчерпала всички свои лъжи, и че повече така да се живее не може.
Да, не е лесно да се види и прозре, докрай да се проумее, че вече десет години бяхме лъгани и мамени от партии и партийки, които се оказаха единосъщни негодници.
Време е да се стиснат юмруци!
Е, дойде ми редът и си купих карта. И сетих подло облекчение.
И се възненавидях!
Кой всъщност измисли "План Подкова"?
В края на март 2000 г. пенсионираният бригаден генерал Хайнц Локвай (Германия) писа в новоиздадената си книга, че сръбският "План Подкова" - ключов елемент в германската правителствена мотивировка на подкрепата за операция "Съюзническа сила" през миналата година - всъщност бил измислен в германското Министерство на отбраната.
Министърът на отбраната на Германия Рудолф Шарпинг отрече това твърдение, но така или иначе, то стана популярно. В стремежа си да се оправдае за скандала германското правителство "подкова" и България, намесвайки българските разузнавателни служби, че и "Дипломат N 1" на България - г-жа Надежда Михайлова. При това на последната бе отредена най-незначителната роля: на пощенски гълъб, отнесъл на германския външен министър Йошка Фишер коварния сръбски план за "етническо прочистване", докопан от храброто българско разузнаване.
Така или иначе името "Подкова" трайно се настани в речника на българските медии. Никой обаче не обърна внимание на констатацията на о.з. генерал Локвай, че кодовото название на операцията за "етническо прочистване" на Косово, сиреч "Potkova", е на хърватски език. На сръбски "подкова" се произнася "потковица".
Съчинителите на измислицата за "План Подкова" дори не са си направили труда да се поровят в някой речник на сръбския език!
В стремежа си да оправдае себе си и правителството на Шрьодер срещу обвиненията на опозицията, германският министър на отбраната Шарпинг заплете възела още повече. Той каза, че детайлите за "План Подкова" са дошли при него от германското Министерство на външните работи, което пък ги било получило директно или индиректно от разузнавателни източници в България. Резките опровержения от страна на германското правителство на всяка отправена му критика по повод на косовската политика, показват колко крехък е бил консенсусът, позволил на Германия да подкрепи операцията на НАТО в Югославия.
Ако под натиска на опозицията падне правителството на Шрьодер, няма съмнение че "План Подкова" ще е основната причина за това. Като се има предвид, че Германия се управлява от социалдемократи и "зелени", т.е. от леви партии, а България - от една уж християн-демократическа коалиция, наречена ОДС, нищо чудно скандалът "Подкова" да се представи като политическа поръчка на Кол.
Най-после и ние да имаме някаква роля в световната политика: като автори на фатални интриги.
Манипулаторите, МВФ и халът на народа
В последно време все по-често в пресата, по радиото и телевизията наши български идеолози от различни центрове (за либерални стратегии, за социални практики и т.н.) усилено ни обясняват колко лошо СДС управлява държавата, колко са корумпирани, неморални и т.н.
Само по себе си това е вярно. Но за мен е пълно дебелоочие точно тези хора да обвиняват в неморалност нашата политическа класа. Какво имам предвид?
1. Точно тези идеолози (Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Иван Кръстев и др.) в продължение на 10 години бяха основните манипулатори на общественото мнение. Те бяха хората, които внушаваха илюзиите, че демокрацията сама по себе си е ценност, че щом отстраним комунистите от властта и се отворим към "Запада", всичко ще бъде тип-топ, ще цъфнем и вържем.
Оказа се, че не е така. Но манипулацията на общественото мнение изигра своята роля. В продължение на 10 години българското гражданство търпеливо чакаше "светлото бъдеще". Идейната манипулация ликвидира всякаква възможност българското гражданство да се организира и да изисква от номенклатурата на БКП да обяви фалита и чрез приватизация да покрие огромния си вътрешен и външен дълг.
2. Циклично, през три години, когато спестяванията на българското гражданство са източени, тези идеолози осигуряваха димната завеса за извършването на поредния ценови шок.
Няма по-голям грабеж на българското гражданство от ценовите шокове. Никога досега българското гражданство не се е организирало срещу поредния ценови шок, защото е разединено. Критиците на сегашното правителство по същия начин бяха критици и на предишното правителство. Те насъскват един срещу друг "червения" и "синия" електорат. Целта е, "червените" и "сините" да се борят за властта, а в това време заинтересованите кръгове безпрепятствено да организират ценовия шок.
3. Тези идеолози, по време на американската агресия в Косово, активно манипулираха общественото съзнание. Те се опитваха да ни обяснят колко "хуманна" е тази война. Сега е ясно, че войната срещу сръбския народ нямаше никаква друга цел освен "похарчването" на американските крилати ракети.
Сега е ясно, че тя беше организирана от свързаните с американския военнопромишлен комплекс кръгове, които благодарение на нея получиха поръчки за милиарди долари и благодарение на нея присвоиха гигантски суми от държавния бюджет. Тоест, от джоба на американския данъкоплатец.
Зад публичните изяви на нашите идеолози стоят точно интересите на влиятелните международни финансово-промишлени среди. Най-интересното е, че тези среди използват парите на американските и европейските данъкоплатци, за да "спонсорират" идеолози, които в публичното пространство прокарват стратегии, водещи до всмукване парите на същите тези данъкоплатците от международните финансови среди.
Не знам на читателя дали му прави впечатление, че в България в момента има безброй идеологически центрове, които се издържат с парите на американските и европейските данъкоплатци. Но тези идеолози съвсем не защитават интересите на същите тези данъкоплатци. Още по-малко защитават интересите на българското гражданство, за което са толкова "загрижени".
Те обслужват стратегията на "концентриране" на капитали чрез използване на държавната власт. Ще дам пример с дейността на Международния валутен фонд. Надявам се никой не е забравил активната подкрепа, която нашите идеолози оказаха на въвеждането на МВФ.
Може ли някой да обясни, защо чиновниците от МВФ дават заеми на българското правителство? От логическа гледна точка това е необяснимо. Те отговарят за акумулираните във фонда средства и гарантират тяхната възвръщаемост. А ни дават заеми, за които е ясно, че няма да бъдат върнати! Що за парадоксално поведение?
Чиновниците в Международния валутен фонд формално отговарят за средствата на фонда, които са капитали, осигурени от българския, американския и т.н. данъкоплатец. Например квотата, която е внесла България във фонда е над 600 млн.щ.д. Значи те би трябвало да защитават интересите на българските, американските и т.н. данъкоплатци и от тази гледна точка не би трябвало да дават заеми на нашите правителства. Но фактически чиновниците в МВФ са назначени от влиятелните международни финансови и политически среди. А нашите външни дългове са именно към тези среди - например към Лондонския клуб.
Сега с парите на българския, американския и т.н. данъкоплатец се изплащат дълговете, които има нашата управляваща класа към международните финансови среди. Практически става преструктуриране на нашия външен дълг. Намаляват задълженията ни към частните кредитори, увеличават се задълженията към МВФ. Рано или късно ще се спре изплащането на външния дълг. Но влиятелните международни финансови среди вече ще са си взели своето.
В тазнеделното предаване "Гласове" винаги правилно мислещият Явор Дачков беше поканил трима платени от американските данъкоплатци коментатори (Татяна Ваксберг, Георги Коритаров и Огнян Минчев) и само един (Боряна Димитрова), който може би не е на тяхна издръжка.
Като честен данъкоплатец, от чиито доходи се издържа БНТ, имам претенция към Л.Попова. След като телевизията е българска, нека има поне паритет с платените от чужди държави коментатори.
Мисли за "б"-тата в България
Преди два дни пътувах с влака от София за Варна. Връщах се от конкурс за стюардеси. Фактът "безработица" е толкова обезоръжаващо реален, щом лично се сблъскаш с него, че всякакви илюзии и обикновени човешки копнежи отиват по дяволите в момента, когато усетиш на собствения гръб главното "Б". "България" също започва с буквата "б". С буквата "б" започва и думата "бунт". Но този мой бунт май бушува само в главата и в стомаха ми, лишен от острота и категоричност, което за пореден път ме убеждава в истинността на твърдението, че народът ни е адски, Безусловно търпелив.
Усещам се частица от този народ, властно прикована към орисията да се родя точно в тази страна и точно в тази епоха. Оттук нататък ще уголемявам всяко по-съществено "б".
Не повярвах на обявата във вестника. Не повярвах, че нещо хубаво ще ми се случи и щом отидох да си подам документите на летището. Смятах, че израелецът, закупил правото на чартърни полети към частната си авиокомпания "Балкан", има толкова много на брой служители-нашенци, че при осведомеността ми за силата на "завързаните връзки", с други думи на връзкарството, и като претеглих наум отношението между безработицата и търсенето на работа, което отношение в настоящите политически и икономически условия е винаги равно на успешен процент протежета за едно вакантно място или
Взеха, че ми се обадиха. Вярно, направиха го след месец българска точност, в момент, когато изобщо не се и надявах. Дори бях започнала да си търся друга работа. Обадиха ми се на 2 април вечерта, а на 5-и трябваше да съм в София пред комисия. Отидох там. Натъкнах се на още 16 калпака - пет от които момчета, останалите - момичета. Никой не се притесняваше да говори за себе си и за мое голямо съжаление разбрах, че аз съм най-възрастната - 27 години. Слава богу, изобщо не си личеше. Това, че изглеждам като младо яре, дължа на гените и духа си, макар и качеството на добрия и благороден ген, както и това на силиня дух, преодоляващ препятствия с лека промяна в пулса, отдавна вече не са фактори в България. В България и късметът не е фактор.
Фактори в България са лошият, алчен ген и слабият, страхлив дух с корем, увиснал над колан с дължина 1,50. А късметът идва по наследство. Неслучайно наблягам на възрастта, понеже вече си изпатих от странните условия към кандидадите за някое място. Горя от нетърпение да обясня.
Навсякъде търсят хора, отговарящи на следните условия: възраст до 25 години, висше образование, минимум 5 години стаж в работата, за която се кандидатираш. И красива външност. В училище имах 6 по алгебра, така че набързо изчислих наивността и глупостта, съдържаща се в споменатите условия. Пък и един двойкаджия за секунди би направил следните сметки: махаш 5 години стаж, махаш 5 години обучение във висше учебно заведение. Извод: на 15 години ти си бил пълен олигофрен, бавноразвиващ се, идиот и глупак задето не си се сетил, че барабар с гимназията е трябвало да пришпориш и някой ВУЗ.
Тоест, ненавършила още средното си образование, е трябвало да стана и студентка на всичкото отгоре. Ех, онези умници по тоталитарно време имаха една страхотна цел - да направят от всички нас всестранно развити личности. Но явно се оказаха не чак дотам зли гении, защото пропуснаха да ни карат да учим и да следваме едновременно. Оттук ми теква логичната мисъл, че повечето от съвременните работодатели в България или не са в час, или претеглят и премерват нещата според максимата на хората, които най-не понасям, а именно: "искай да ти отрежат от тортата най-доброто, най-хубавото и най-сочното парче, за да получиш цялата торта".
Да не говорим за последното и много важно изискване - привлекателен външен вид. За мен - добре, защото ще вляза в категорията. Ами какво ще правят всички онези пълнички, лишени от чар, несимпатични, пъпчиви, куци, сакати и т.н. младежи и девойки, към които природата е била зла? Гробна тишина. Как така гениалната риторика на Тронаджиите онемя?! Мълчанието им и този път е недвусмислено: да умират. Така ли?!
Не зная защо споменах куците и сакатите. За тях не само че няма работа, но и няма място под топлото слънце на обичната родина. Те нямат право да съществуват. Те са виновни дори за това, че са се родили. Аз виждам как много хора прогресивно започват да се поддават на завист към уличните песове и котки. Е, как защо?! Защото уличните песове и котки са охранени! Защото през пролетта правят любов, раждат деца и изобщо не им пука за утре. Ех, кучешки живот да ни се бе паднал!
И така, връщам се от София със смътни надежди, че ще бъда приета от комисията. Казали са ни да чакаме обаждане. В коридора на експреса е пусто. Там сме само аз, а на няколко метра от мен - една двойка младежи, момче и момиче. Аз пуша и не мисля за нищо, защото отдавна съм осъзнала, че мисленето довежда до задънена улица, а колкото повече се задълбочаваш в него, толкова повече те обърква и опустошава. Гледам красивите картини, прелитащи край стъклото на влака, и въздишам с мисълта, която изведнъж някой високо произнесе на глас:
- А ни е красива нашата страна! Я виж какви причудливи скали, какви приказни рекички улавя погледът само за секунди, докато профучаваш по релсите.
Оглеждам се и съзирам замечтания израз на младежа. Девойката до него е намръщена и тъмният облак от лицето й не изчезва, доколкото имам възможността да ги наблюдавам.
Разговорът, който по-нататък волю или неволю подслушах, ме убеди в това, че мизерията и Безработицата могат да направят мъдрец-философ дори и едно дете.
Младежът пушеше нервно и непрекъснато говореше. Момичето слушаше, скръстило ръце на скута си.
- Направиха така, че човек дори вече не може и да си измисли някаква мечта, в която да вярва. Всякакви такива мечти и копнежи се изпариха. Обезцениха се, защото няма в какво да вярваш - истината на реалността е нахално ясна. Бъдещето не притежава абсолютно никакво очарование. Бъдещето и утрешният ден вече не носят нищо тайнствено, което да те кара да тръпнеш сутрин, щом отвориш гуреливите си очи. В България Бъдеще не съществува. Ти имаш ли желание за живот?
- Не - отвърна простичко момичето и продължи да се мръщи.
- Не искам - продължаваше младежът - да напускам България. Искам тук да си бъда, бе! Искам тук да си работя, тук да си купонясвам и тук да остарявам. А знаеш ли? Не ми дават. Сами правят така, че да ме прогонят. И къде да отида? В Канада? В Нова Зелания? Май по-лесно е да изляза на терасата - живея на шестнайстия - да разперя ръце и да литна към Луната. Имам възможност и шанс само за това. Напред, към Луната! Ще ме грабне земното притегляне и с мощна скорост ще излетя безплътен нагоре, докато в това време долу тялото ми се размазва по плочите... Красноречието му ме трогна. Усмихнах се и ги загледах продължително. Момичето забеляза нахалството ми, стисна устни, но продължи да мълчи.
След известно време си влязох в купето, а пък там една студентка от ИУ - Варна (ВИНС) взе да ми обяснява теорията за икономическите цикли и растежи. Не можах да се стърпя и я прекъснах:
- Ако вземем да философстваме, можем да напишем цяла книга ние с тебе, двечките. Там е работата, че материята се нуждае от енергия, за да съществува, а народът е материя, която се нуждае от хляб. Него не го интересуват икономическите спадове и подеми - той иска да яде.
Реша ли да следвам нейните теории и онези на влюбените във философията депутати, сигурно ще се опияня и ще взема да вляза във Великата секта на Напразно Плямпащите Усти с Мазно По Краищата, но нямаа! Аз съм си инат момиче, пък и от стомаха ми се раздава така приятна музика на куркащите черва, че дори и да искам не мога да изпадна в умопомрачение и унес. Има ли хапване, човек бързо-бързо започва да се отдава на мозъчните си импулси, да развива тези, дори да говори за култура.
Въпросните политици смъкнаха кожицата ни от гърба, заграбиха си всичко, което не е и никога не е било тяхно, а общо, и най-спокойничко си правят подялба, а пък като застанат пред камера, скриват топката на Маркс, Кант, Мор, Платон, китайските философи, индийските мъдреци и на Андрей Пантев дори. Интересна взаимозависимост забелязах: колкото повече се надуват коремите им, колкото повече се омазняват лицата им и смаляват очичките им, толкова по-настървени оратори стават. Струва ми се, че пълнеят с дни и нищо чудно да не ги разпозная следващия път, когато се появят по бнт (не, не съм сбъркала правописа на последната дума - днес в тази статия това ще бъде единственото изключение от правилото за "б"-тата в България. Просто абревиатурата бнт не заслужава чак толкова голямо внимание). Та нашите хора дори не се срамуват да обсъждат открито споровете си за преразпределение на властта и плячката. Най-открито разясняват и обясняват на нас, простите, с кого и какво делят, кого ухажват и кой ги прави на луд. Кой ли? Ахмед Доган, разбира се. Всъщност поведението му е толкова леко, че дори проститутките имат като че ли повече гордост от него - като пеперудка той подскача от синьото на червеното цвете, когато синьото цъфти, и обратно - от червеното на синьто, ако синьото е поизсъхнало. Плете интриги с едните, които не са на власт, а щом тя се смени - плете интриги с другите. Само че и тук между Ахмед Доган и проститутките има отново разлика, и то много съществена. Ако проститутките работят за прехраната си, като дават и им се плаща, то на Ахмед Доган и едните, и другите му дават, като си плащат. Скъп е турчинът, няма спор! Скъп и хитър. Не му трябва пряка власт на него, той си я има, понеже най-голямата власт е тази, която ти дава свободата да летиш. Той умее да прехвръква.
Боб! Боб, Боб и само Боб! Да живее Бобът! Може ли човек, ядящ само хляб и Боб, да мисли за друго, освен за единствения си проблем: къде да намери незаета тоалетна? Тук действителността е цинично реалистична.
Когато едно общество загнива - появяват се разни вярвания и разни проповедници. Жив пример за това е САЩ. Там много хора се отдават на окултизъм, други пък се успокояват с прераждането на душите. Обаче има и едно друго правило: когато едно общество изнемогва от глад, то също лесно се поддава на суеверието. И понеже по бнт често започнаха да ни говорят за прераждането на душите, за кармите, успокоявайки ни с това, че има задгробен живот и Смисъл съществува, нищо не е така просто (простото е само да стискаме зъби, докато умрем), то веднъж осемгодишната ми дъщеря, която обича да подслушва телевизора от време на време, възкликна:
- Мамо, как можахме да се родим тук?! Защо не се родихме в Америка? Нали като умрем, душите ни ще се преродят в американци?
Онемях. Пред такава желязна логика само Костов ще остане хладнокръвно спокоен. Най-много да се усмихне, да бръкне във фондация "България" с разрешението на Елена, да измъкне от там едно шоколадче "Кума Лиса" (от тези, малките) и да го подари на умничето. Такива са те - имащите се за богоизбрани. Чаровни, обаятелни, ала мошеници чак до епифизната си жлеза.
Още едно "б". В последно време бнт стана Безочливо намеклива. Много взе да си пада по манипулативните намеци, (ама какво ще се занимаваме с бнт! Тук иде дума за нещо друго). Заляха ме с история и преразкази за Стамболов, Фердинанд, Борис... Сега пък и повтарят най-любимия ми игрален филм - "Хан Аспарух". Каква ли аналогия трябва да си направи българският народ? Нали точно за това служат намеците - за аналогии. "Казвам ти, дъще, сещай се, снахо! ", само че в хубавия смисъл. Тоест: "Виж, народе, как е било едно време, виж как твоите деди са търпяели лишения, виж колко издръжливи са били, и виж в края на краищата къде са те настанили - на пъпа на географията, в райски кът, наречен днес България. Сега си в подобно време. Сега ще ти е трудно, за да е лесно на правнуците ти. Сега си в същото положение, в което са се намирали твоите прадеди - прабългарите!"
Добре де. Как не можаха да разберат, че нашият народ от намеци не разбира, нито пък от психологически ти-ви обработки! Твърдоглав е той, упорит е и си знае неговото, щом го излъжат. Пък и не чухте ли какво каза хан Аспарух във втора серия? Каза ето това:
"С вар вървях, с вас вдигах юрти, с вас копах гробове, с вас погребвах мъртвите, с вас страдах, правех всичко за вас. Защо сега не ме слушате?"
Е, това е единствената разлика! Отгоре на всичко хан Аспарух е чернокос, но не е циганин.
Не, не съм идиот да смятам, че един човек, взел властта в костеливите си ръце, ще мисли за хората и поколението на страната си. Поне не и докато България се намира в ерата на тоталната анархия, когато шепица дебелаци разкъсват окльощавял организъм от роби, който през зимата зъзне от студ, защото не може да си плати парното, а през цялата година примира от глад и изпада в хронична депресия, като дори няма пари за цар Кирова ракия, че да се напие и да забрави днес, карайки я така до утре.
В крайна сметка, омръзна ми цялата тази оплаквателна история - Безработица, Безверие, Безкъсметие, Безжелание, Безхлебие, Бездрехие и т.н. Горе главата, Българи!
От цялата работа ще излезем по-силни и по калени. Нека онези да дебелеят на наш гръб. Вярвайте, Българи, това е един вид пречистване. В никакъв случай не подкрепям търпението в изродения му вид, а само търпението към себе си и към собствения си дух. Има ги тези, последните две, съществуват.
От тях тръгват и хубавите, Белите неща. Вярвам единствено в това "Б".
На безработните гладни сълзите
Преди време сапиотът Костов Иван с присъщия му цинизъм обвини безработните в България, че били мързеливи и изтъкна това като основна причина за незавидния им хал. Оттук следва, че паразитите, смучещи кръвта на българския народ, са работливковци само защото са му братовчеди.
Пишещият тези редовце не е сред тях и явно поради това е един от армията над 1 млн. души в трудоспособна възраст, попаднал във фабриката за безработица "България". (Фактът, че регистрираните безработни в страната били над 600 000 души, е далеч от обективната истина, ако се имат предвид само регистрираните в бюрата по труда. Истината е, че безработни са и тези, които било с договори, било без тях, дънят по 10-12 ч на ден, без трудът им да бъде заплатен. Тук подчинената на Костов Иван статистика мълчи като прасе в трици.)
Нека обаче приемем, че лицето Костов е справедливо в определението си "мързеливи" за безработните и да се опитаме да покажем какъв вид "труд" ги "мързи"
Каква е всъщност картината за хората, търсещи най-активно работа, за да се препитават, че и да плащат рекета на НЕК, ВиК, "Топлофикация", Телекомуникационната компания, здравните и пенсионни каси, данъчните служби и т.н.?
Поне от две години време най-скрупульозно следя тенденциите на пазара на труда, и по-точно в Пловдивска област. Видимо е -най-търсените "професии" са от рода на: "компаньонка", масажистка, шоугърли, момичета за еротични разговори, секретарки с "консумация", домашна помощничка при млад и богат бизнесмен, млади жени "с освободено мислене", сервитьорки, барманки. Възраст - до 25 г. Изисквания - "приятна външност".
За каква всъщност "работа" става въпрос, е излишно да обяснявам. Че постелята на работодателя ще е основното им работно място, също е излишно да доказвам. Споменатият вид обяви било в бюрата по труда, било в медиите в рубриката "Търся работа" заемат поне 70 процента от общия обем търсене на пазара на труда.
Оттук можем съвсем простичко да направим следните изводи:
- Предлагането на свежа женска плът е все още доста ниско в сравнение с търсенето, вероятно защото цената на същата тази плът в България е ниска, а може би и поради това, че все още не са изживени "тоталитарните" морални ценности у безработните свежи българки, на чието място е редно да се явят евроатлантически такива из сферата на най-новия ни "цивилизационен избор".
- Професионалистките отдавна са се изнесли извън пределите на Отечеството, а останалите чакат пътуване най-вече за Кипър, Гърция и Турция с посредничеството на съответните фирми, набиращи "жени за работа"... Останалата част от безработните жени у нас (над 25-годишна възраст) са търсени най-вече за кухня, шивачки и гладачки, т.е. бели робини, като се знае на каква чудовищна експлоатация са подложени на упоменатите "работни места" от плахите сводки на плахите чиновници от Инспекциите по труда.
Мъже за работа се търсят до 35 години. За професии като сервитьор, барман, мияч на автомобили, гей и травестит за заведенията в Кипър, Турция и Гърция. Общи работници също се търсят и пак до 30-35 годишна възраст.
На т.нар. пазар на труда в България съвсем очевидно съществува жестока възрастова дискриминация на която са подложени хората над 30 години.
За този вид дискриминация няма нито думица, както в прословутата Декларация за правата на човека от 1948 г., така и в Българската конституция, но тя е очеваден факт, за който ситите еврофили и бъбриви псевдоборци за човешки права и свободи най-гузно мълчат. Против нея не са се обявили нито Ръсел Джонсън и Джъд в ПАСЕ, нито Мери Робинсън от ООН, вероятно защото са страшно заети да защитават човешките права на уахабитския башибозук в пределите на Руската федерация.
Ако си български гражданин от мъжки пол над 30 г., може да станеш кандидатстваш само за пазач, но и тук ядец, защото за пазачи в последно време се търсят само бивши военни от бившата българска армия или полиция с лично оръжие. Над посочената възраст и травестит да се пишеш, бързо ще те разконспирират.
Следователно под определението "мързеливи", сапиотът Костов явно има предвид всички онези български граждани, които по една или друга причина не са и не искат да бъдат нито мастии, нито педерасти. Ама било имало над 10 000 свободни работни места, но никой не иска да признае, че поне за 8 хиляди от тях се иска да си я момиче, я момче "с консумация". И понеже сме си били уж направили "цивилизационният избор" по посока на ЕС и НАТО, едва ли ще е пресилено да се каже, че именно с този ни избор, за който никой не ни е питал (!), бъдещето на дъщерите, синовете, внучките и внуците ни е вече определено - "с консумация".
Още невлезли в злачните тези места (ЕС и НАТО) перспективата е вече ясна, да му мислим за времето, когато насила ни натирят в тях... Що се отнася до по-възрастното поколение, то е обречено на бавна и мъчителна гладна смърт без никакви шансове тя да бъде обявена нито за геноцид, нито за холокост. Т.е. за тях се повтаря легендата за Мойсеевия преход през пустинята, чиято цел била измирането на поколенията, които все още помнят времената, в които нито намирането на работа, нито плащанията на НЕК, ВиК, Топлофикацията, Телекомуникациите, че и ДОО никога не са били някакъв проблем.
Пирамидите на трудовия пазар
Обявите в рубриката "Предлагам работа" са пълни с текстове от рода на: "Работа за интелигентни (амбициозни)", "Работа в офис", "Работа без началник", "Работа от дома", "Допълнителен доход в свободното време", "Фирма търси сътрудници", "Месечен доход от 280 до 500 лв." и т.н. Зад всички тези привлекателности определено стоят трудови пирамиди от вида на: "Хербалайф", "Еврокард", "Вижън интернешънъл пийпъл груп", "Аква" и "Рейнбоу".
Методиката по която се зарибява е все една и съща - някаква си измудрена не знам си къде маркетингова хватка, от която се била ползвала и самата фирма "Мерцедес". Като начало кандидатите се събират на "презентация" на съответната фирма. От първите серии пудрене на мозъците става ясно, че упоменатите в началото фирми са ръководени от млади, красиви, приказно богати и много умни президенти, чиито печалби се изчисляват в милиарди долари. Някак съвсем "спонтанно" от "публиката" стават един след друг някакви люде, които с възторг ви обясняват надълго и нашироко, колко тежък им е бил животът преди и колко е радушен, след като са станали агенти на вишеуказаните трудови пирамиди. Никой до този момент не ви и споменава каква, аджеба, ще е същността на работата и какво ще е заплащането. Това става едва по време на втория сапунен сериал и на порции. Едва тогава се разбира, че за да се захванете да баламосвате и други, след като вече самият вие сте баламосан, е нужно да се изръсите (само първоначално!) с 21 до 100 долара... И колкото повече нагазвате в туй блато, толкова повече ще затъвате в него. И обратно, колкото по-рано се усетите, че ви зарибяват, толкова по-малко ще дължите.
С написаното дотук въобще не оспорвам качествата на т.нар. хранителни добавки на господата от "Хербалайф", "Вижън" и "Аква", нито прахосмученето на "Рейнбоу", въпреки резервите си. Изцяло против това съм обаче, че те, макар и засега, нямат и намерение да спазват българското трудово законодателство поне що се касае до минималната работна заплата.
Изцяло против и съм по това, че изтискват немалки суми от люде, които са тръгнали да си търсят работа именно защото такива пари им липсват. Изцяло против съм и затова, че сигурно и те пълнят упоменатата цифра от 10 хиляди "свободни работни места", така мощно развявана от колониалната ни администрация и придворната журналистика.
Работа за "амбициозни" ви предлагат и намножилите се като гъби след дъжд фирми, чиито агенти току ви спират по улиците, за да ви пробутат "съвършенно безплатно" било апарати за измерване на кръвното налягане, било писалки "Паркър", било електрически самобръсначки и четки за коса. Емнал си се да си купиш кофичка кисело мляко и парче хляб, за да залъжеш глава, и току ти тикат в ръцете писалка "Паркър", съвсем безплатно, само за 15 лв.! Понеже фирмата била в рекламна кампания.
Пълен идиотизъм! И без апаратите за кръвно налягане отдавна ни е ясно, че то удря тавана благодарение на Костов Иван и Нейков, че и без самобръсначките Муравей така ни е избръснал, че девета кожа е съдрал от гърба ни, та пари не за "Паркър", ами и за един молив нямаме, та да се подпишем под смъртните си присъди.
Партийното членство - залог за успех
Да си член на някоя от партиите на власт, т.е. братовчед, е сигурен залог за успех в търсенето на работа. Не от вчера се знае, макар и някак под сурдинка, че партиите от ОДС си имат т.нар. банки-кадри. И точно от тези банки и с изричната препоръка на кварталната ППО се заема едно или друго свободно работно място, особено пък ако то е в бюджетната сфера. Точ в точ се повтаря една от най-големите мерзости, срещу които нявгашната опозиция, в розовия период на плутокрацията беше най-категорично против. Има обаче една много съществена разлика. Нявгаш без партийна протекция не можеше да бъдеш нещо от н-к отдел нагоре, други свободни работни места - бол. Днес и за общ работник е нужна такава, без да се афишира, разбира се. Хич пък да не приказваме за заемане длъжността директор на училище, инспектор към "Социални грижи" или даже домакин на някаква си общинска база в с.Оризаре, примерно.
В заключение
80-90 процента от народа ни не от вчера е подложен на чудовищни унижения и мизерия. Всичко това се оправдава с прословутите препоръки на МВФ, както и с неистовите напъни на колониалната администрация за членство в ЕС и НАТО.
Десет години, цял един народ със страданията си ежедневно и ежечасно плаща цената на плутократизацията на България, преподнасяна ни като демократизация и "рИформа", че и интегриране с "евроатлантическите ценности". И днес, когато предсмъртно агонизираме, пак ни втълпяват, че трябвало да си платим цената за членство в ЕС и НАТО!? Ами да я платим най-накрая тази цена, но вместо да се харчат луди пари за създаването на здравни каси, в такъв случай би било редно да се изградят центрове за доброволна ефтаназия, а разходите по погребенията да се поемат от ЕС, НАТО и МВФ!
На какво е върховен главнокомандващ Петър Стоянов?
На 10 април т.г. президентът Петър Стоянов се срещна с ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб в присъствието на председателя на Комисията по национална сигурност на НС Христо Бисеров.
Парламентът да промени военната доктрина - това поиска Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили. Защото докато той ходеше да пледира за Дунав мост-2, Народното събрание, и по-точно синьото мнозинство в него, закри Войските на Министерството на транспорта и съобщенията, Строителни войски, Гранични войски и др. В изпълнение на "План-2004" Българската армия бе сведена до 45 000 души. Неотдавна при посещение на учение на ВМС министърът на отбраната г-н Бойко Ноев заяви, че постепенно ще бъде закрит и батальонът морска пехота. Вероятно парламентът ще одобри и намалението на срока на военната служба за наборниците на 9 месеца; а може с предизборна цел този срок да се коригира още.
Но що се касае до военната доктрина, хората, които днес решават съдбата на армията, най-после стигнаха до прозрението, което "Нова Зора" формулира още когато тази доктрина се прие в НС: това е негоден документ, който не може да се поправи с изменения, а трябва да се напише наново и от други автори!
Член 93 от тази доктрина, - както твърди в."24 часа" (11.04.2000г.) гласял, че съставът на Въоръжените сили не бива да надхвърля 45 000 души. Според П. Стоянов тази цифра трябвало да се отнася само за Българската армия, която е част от въоръжените сили. В тях влизали още Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО).
Понеже по конституция президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, милостиво му оставят на разположение НРС и НСО, редом с БА!
Нима когато са приемали с толкова шум военната доктрина, на са си направили труда да прочетат конституцията? Така излиза! Но дали пък президентът е прочел военната доктрина, за да цитира чл. 93? Какъвто член може да съществува в закон, не и в доктрина?
Когато стана върховен главнокомандващ на няколко охранителни роти, тогава ли се сети за промяна на военната доктрина? Няма съмнение, че изпълнителната власт, воглаве с премиера Костов, иска и ще получи Националната разузнавателна служба на пряко свое подчинение.
Армията постепенно я "реформират" към нищото, така че на П. Стоянов ще остане само НСО.
Отродители провокират търпението на българина
За публикуваната в броя на в."Стандарт" от 17 март 2000 г. статия "Да приемем латиницата като официална азбука" научих от вестник "Нова Зора" - бр.13 от 28.03.2000 г. Потърсих Вашия вестник в библиотека, прочетох въпросната статия и порядъчно се довъзмутих.
В нея пишещият "гражданин на света" се проявява като "клъвнал" оттук-оттам по малко от историята, малко по въпросите на езикознанието и писмената култура, въобще загрижен за важните, според него, проблеми на България в контекста на европейската и световната съвременност.
Би могло да се каже, че той не знае що е правопис, че не е виждал пишеща машина и компютър, а говори и за Интернет. Бихме могли да проявим снизхождение и да кажем, че той просто не се е научил да си служи пълноценно с тях. Да не говорим за положително неизвестния нему, а и на много други хора, факт, че "тастатурата" на кирилица е съвършено "предестинирана" и дава възможност чрез нея да се пише повече от два и половина пъти по-бързо, отколкото на латиница, при равни други условия.
Нелогично е да изпиваш неудобство пред лицето на една азбука, създадена специално за българския език и ползвана безпроблемно вече повече от 1100 години, в сравнение с латиницата. Като се има предвид и това, че от векове понятието латински език се съпровожда от прилагателното мъртъв.
Ние, българите, имаме достатъчно самочувствие и нямаме нужда от "компенсиране" на някакво, приписвано ни от господин Иван Жеков, "чувство за безвеличие". Нека той, а и много други ентусиазирани съвременници-глобалисти, си направят труда да прочетат в историческата книжнина, че българите са имали държавност, писменост и култура хиляди години преди новата ера и може да се каже, че Светите братя Кирил и Методий са извършили поредната писмена реформа, издигнали са българския език на равнище четвърти свещен и световен език (справка: църковната догма за триезичието) и за цялостното си дело са обявени (не от нас) през 1979 г. за покровители на Европа, което на църковен език означава и създатели. (Справка: статия от бившия директор на Националния исторически музей ст.н.с. Божидар Димитров "Кирил и Методий - създатели на Европа", вестник "24 часа" от 08.06.1998 г.).
Ние, българите, не сме натрапвали и не натрапваме на никого кирилицата, и ако днес други народи, като тези от Прибалтика, Кавказ, Монголия и другаде, желаят да я заменят с друга, то това е тяхно право. Няма нищо лошо в това те да възстановят свои по-раншни писмености, или сега да създадат по-подходящи за своя си език и култура. Иначе за тях ще стане валиден прехвърляният от г-н Жеков "от здравата глава на болната" израз "вавилонщина", защото явно не са му ясни трудностите, които отдавна са налице при "обслужваните" от латиницата повече от 70 езика.
Само така става разбираемо неговото недоумение "как може един цял народ така възторжено да се радва като децата и да се присламчва (б.а. - какъв израз!) към една писменост, която представлява спирачка, бариера към приобщаването на хората в България към културните, научните и духовните ценности в демократична Европа и света въобще" и прочее новопоявили се вестникарски клишета в "насипно състояние".
Всички други аргументи, изложени от г-н Жеков, представляват "бели кахъри", по които не е необходимо дори да се вземе отношение. Евентуални действия, с оглед съблюдаването им, с нищо няма да подобрят или ускорят това наше, днес толкова спрягано "приобщаване". Нима чужденците ще започнат да разбират написаното на български език в Интернет, ако то се изписва с латински букви? Със сигурност ще се промени и фонетиката на езика ни, ако започнем да четем, примерно, Zlatni piassatzi, kisselo mljako, Veliko Tarnovo, Tirnowo или може би Turnovo.
Но при всяко положение ще бъдем принудени да прикачим към основната част на латиницата редица букви, които да отразяват спецификата на българския език, както вече са направили всички други народи. Така, заедно с труда за преоформянето и преписването на всичко вече изписано, ни най-малко няма да намалее трудът за компютърно програмно осигуряване.
Необходимото вече е направено. Не е проблем набавянето на програми и шрифтове, и не е компютърен проблем или такъв на Интернет писането и с китайски или японски йероглифи, и с арабски букви, и то отдясно наляво, както и ползването на която и да е друга азбука. Нека всеки изучи десетопръстната система за машинопис - БДС (за която немците имат още един, по-образен термин - Blindschreibybsystem - система за сляпо писане) и да я сравни с тази за латиницата (стандарт QWERTY).
Бих добавил, че при наличието на стандарта БДС, нелепост е създаването, и кощунство и обида спрямо собствената личност, ползването на програми за т.нар. фонетично кодиране на компютърната клавиатура, т.е. придаване на буквите от кирилицата към клавишите за латиница. Да не говорим за "кълването" с два пръста.
И още един пример. Никой при приемането на Гърция в Европейския съюз не е помислял да поставя пред нея въпрос за писмеността, която тя ползва. На никого в Гърция и през ум не му минава да предлага промяна или замяна на гръцката азбука с друга. Това би било повече от смешно. Просто страните-членки са възприели официални или работни езици за общите си дела.
Никой не поставя такива въпроси и пред България. Цялата раздухвана днес езикова проблематика е недействителна, несъществена и обсъждането й, както и извършването на каквито и да било промени в предлаганата посока, би било колкото парадоксално и комично, толкова и трагично; в духа на способността да се създават проблеми, за да бъдат решавани.
Никой не е достатъчно знаещ и затова по-знаещите трябва да имат грижата да разпространяват знанието, но също така и да ограничават изявите на незнанието, и най-вече - тези на полу-знанието.
А такива знаещи следва да са и господа пишещите и редакторите във вестник "Стандарт". Защото невежеството и заблудата имат свойството да се разпространяват много по-бързо и надалеч от знанието и истината. Мърсенето е далеч по-лесно от почистването. А такова в случая се явява дори ограждането във въпросната статия на думата кирилица с кавички, редом с думата латиница без такива, което не е само изблик на ехидност и ирония, а отричане на качества като същност и състоятелност.
Четейки тази статия, един непознат и непредубеден чужденец би останал с впечатлението, че българите дълго са се лутали в опитите си да пишат, използвайки "през първите векове от новата ера гръцки букви, после била "въведена" някаква "глаголица с тъмен произход", но, поради трудното й изписване, "впоследствие се наложиха" така наречената "кирилица", която отново е била "производна на тогавашната гръцка писменост".
Наред с редица други "изкристализирали" (!) славянски писмености, най-накрая, чак след 1917 г., българите приели "руската азбука", също така многократно "опростявана", "модифицирана" и "модернизирана" и накрая "пригодена" към "латинските печатни стандарти".
През цялото това време "грамотни били само църковните служители и духовенството, а болшинството българи са оставали неграмотни".
Чудовищни нелепости, с които се явява осеян "каменливият път на България към семейството на демократичните държави"!
Но чудно ли е едно такова мнение, след като дори твърде много "учени глави" не си задават въпроса: възможно ли е най-голямата държава в Европа през IX век да не знае що е писменост? А нима Крумовото законодателство е могло да бъде огласено и прилагано чрез вестоносци или глашатаи с барабани?
Появата на подобни "мнения" в печата през последните години не е случайна. Целта със сигурност е "опипване на почвата" за поредния "цивилизационен избор". Факт е, че за подобна кауза все още не са спечелени сериозни личности от научните среди и се надявам, че такива няма да се намерят. Но както е тръгнало, в скоро време може да влязат в обращение термини като "езикоотстъпничество и езикоотстъпник (-ци)". А нищо чудно и да станем свидетели и потърпевши на поредната "будалщина" (по израза на Хр.Ботев). Една и две ли бяха те през последните две петилетки?!
Дами и господа от средствата за масова (дез)информация, знайте, че вашите ръце държат въртока на единия от основните кранове, от който в кацата с мед се излива катран! Ако приемате подобни писания, то е равносилно да оставяте "свине да тъпчат бисери в калта" (включително дипломи с взети изпити по история, български език, литература, журналистика и пр.).
А ако някой се опитва и с подобни средства да налага "отродителен процес", и ако вие сте изправени пред дилемата: морален избор или къшей хляб, то аз и много други ще ви разберем, но няма да ви оправдаем.
Защото границата на компромисите отдавна е прехвърлена!
Правата на уахабитския башибозук - първа грижа на вавилонската блудница
Веднага след като станаха известни резултатите от президентските избори в Русия и далеч преди официалното встъпване в длъжност на победителя - Владимир Владимирович Путин, нему отвън океана му лепнаха етикета "автократ". И още. Според в."Ню Йорк таймс", щатският Държавен департамент бил искал Русия да имала силен лидер, с когото можело да се работи заедно, но не и такъв, който да бил неуправляем. Управляем, вероятно от президентите на САЩ, МВФ и СБ, каквито преди него бяха и Горбачов, и Елцин. И тъй като той им е като кост в гърлото, ненаситното, в последно време сме свидетели на нечувани по своята безпримерна наглост разработки, с които се цели Путин да бъде сплашен.
И сплашването начена още в навечерието на изборите за президент в Русия. САЩ, разбира се, не действаха пряко, а чрез машите си, известни с абревиатурите ПАСЕ, ООН, МВФ. Най-напред световните лихвари отказаха 600 млн. щ.д. договорен отдавна транш за Русия с оправданието, че Франция и Германия били против, защото в Чечения се били нарушавали човешките права на интернационалния уахабитски башибозук. Това е пълна глупост, след като се знае, че 70 процента от правата в МВФ са притежание на САЩ.
Сетне гръмна новината, че ПАСЕ, дето уахабитска трева пасе, имала намерението да изключи Русия от редовете си, че и да й наложи някакви си санкции по подобие на тези наложени на също славянска и също православна Сърбия. Във връзка с тези мераци там бе изпратен самият Ръсел Джонсън, прочул се като адвокат на ислямския тероризъм още от Босна. И все още живите мощи по име Ръсел Джонсън наистина се чучнаха в Русия, че и бяха разведени навсякъде из размирните райони на Руската федерация. В Дагестан, Чечения и Ингушетия потърпевшите от чудовищните издевателства на интернационалния уахабитски башибозук много ясно ги питаха:
- Къде бе този тъй демократичен Запад и той самият, когато башибозуците взривяваха жилищни кооперации в Русия, отвличаха и обезглавяваха също православни човешки същества поне от 1996 г. насам?
- За спазването на чии човешки права в този аспект на фактология лицето Джонсън и ПАСЕ тъй са се загрижили?
- И защо нито веднъж ПАСЕ не се застъпи за човешките права на православните сърби от Босна, Херцеговина, Косово, на православните славяни от Северна Осетия, Прибалтика, Казахстан, Татарстан, Киргизстан, Таджикистан, Тюркменистан и т.н.
В общата сложност на Балканите, Прибалтика, Кавказ и Средна Азия жертва на етно-религиозна чистка станаха поне 5 млн.славянски православни души, почти толкова, колкото са жертвите от т.нар. Холокост, за който така мощно се шуми. Мълчанието на проститутките от т.нар. световни информационни агенции по този повод е наистина потресаващо и изцяло опровергава прословутата свобода на словото.
В ПАСЕ той не бе сам. Нейде из първите редици на това сборище сити келеши яростно махайки с ръце го подкрепяше една друга антика - Джъд, поданик на същата държава, прочула се със содомитския си цивилизационен избор по върховете на властовата си пирамида. И ако изключим мириса на нефт и газ, то за тази любов неземна няма как да не се позовем на татко Фройд, според когото активната и пасивна содомия винаги са се привличали.
Натискът срещу Русия в навечерието на президентските избори бе продължен и от страна на ООН - другата маша на адептите на новия интернационализъм - глобалистките САЩ. В Русия чучна самият Кофи Анан. И той начена да адвокатства за спазване "човешките права" на уахабитския башибозук.
Изборите приключиха, резултатите са известни - победи "автократът" Путин. Личност, с национално достойнство и чест. И ето че в Русия кацна друг световен адвокат на ислямистите от ООН - Мери Робинсън, същата, която "препоръча" Югославия да бъде разбомбена и разсипана от НАТО-убийците. После от Женева тази особа дирижира поредната атака срещу православна Русия и Путин, докато ПАСЕ се изплю върху паметта на десетките хиляди православни жертви в Кавказ, отричайки правото на Русия да преустанови веднъж завинаги този славянски Холокост така, както намери за нужно.
И Русия бе изключена от ПАСЕ - нищо по-добро като първа стъпка за измъкване от смъртоносния ярем на цион-глобализма! По същото това време в Москва се чучна и Стенли Фишер от МВФ. Намекват му, че Русия спокойно би могла да мине и без диктата на МВФ - нищо по-добро като втора стъпка.
Вижда се обаче, че САЩ започват да нeрвничат и пряко да се намесват в "укротяване на опърничавия" Путин - арестуват втори руски кораб по подозрение, че пренасял иракски нефт. Имало резолюция на ООН, която въпреки стотиците хиляди мъртви иракски деца, все така не е снета и все така България не си е получила от Ирак 2-милиардния дълг.
Понеже е по-изгодно на САЩ да сме вечните длъжници на техния МВФ, теглейки все нови и нови кредити. Част от които сигурно отиват за строежа на светлото демократично бъдеще на колониалната ни администрация, удобна най-вече на САЩ, ПАСЕ, НАТО и МВФ, но не и на българския народ, чийто върл душманин всъщност са самите те. Факт, който не може да скрие даже и подопечната им стъкмистика.
Практиката, а не някакви бумаги и словоблудия от упражняваната защита на т.нар. човешки права и свободи (през последните години) от "международното положение" непременно изискват драстични корекции в текстовете на прословутата Декларация от 1948 г. В този смисъл и изцяло изхождайки точно от практиката, мисля, че има крещяща нужда в тази Декларация да се намери място за следните текстове:
Чл.1. Човек (човеци), който може да се ползва (ползват) от провъзгласените в настоящата Деклараиция права и свободи е само този (тези), който (които) бъде (бъдат) признати за такъв (такива) от президента на САЩ, шефа на НАТО и МВФ. Всички останали, особено пък ако са православни славяни и независимо коя точка от света обитават, нямат право да ползват правата и свободите, провъзгласени в настоящата Декларация дотогава, докато не признаят абсолютното върховенство на президентите на САЩ и техните пророци от НАТО, ЕС, ПАСЕ и МВФ.
Ал.1. Всеки главорез, независимо от вероизповедание, расова принадлежност, пол, род и родина автоматично попада в категорията "човек" веднага щом започне да работи (коли и беси) в името на установяване световно господство на САЩ в съдружие с НАТО, ЕС, ПАСЕ, ООН, МВФ. Това е основополагаща евроатлантическа ценност.
Ал.2. Всеки, който се осмели да не изповядва и не прилага в живота по-горе провъзгласената религия, трябва да бъде заклан там, където бъде хванат (вж. по този повод съответния текст от Корана, направи сверка и с Талмуда).
Ал.3. Свободата на словото е разрешена само там и дотолкова, доколкото са стриктно спазени по-горе провъзгласените принципи. В случай, че те бъдат пренебрегнати веднага, трябва да бъдат наложени санкции на провинилите се, подобно на тези, които в началото на Април 2000 г. наложи НеСеРеТе на БНТ. Защото не е приемливо да се показва как чеченски "борец за свобода и демокрация" реже нечия глава, особено пък ако тя е на православен руснак-мракобес, потъпкал човешките му права и свободи.
Ал.4. Не е ужас, посегателство върху психическото здраве на електората, журналистически непрофесионализъм и порнография 24-часовото излъчване на физиономиите, изявленията, пътуванията и т.н. на всички властови фактори, които работят за налагане на по-горе изложените евроатлантически ценности.
Къде сме ние? Ами с практиката си нашата колониална администрация отдавна е изпреварила тъй нужните корекции в прословутата Декларация за правата и свободите на човека от 1948 г. Нещо повече, както научаваме от много добре информиран високопоставен източник, наш председател в ООН е готов да пледира за още една корекция гласяща: - Не е геноцид, нито Холокост реформата по препоръките на МВФ и СБ, а само победила демокрация за братовчедите на правоверните колониални администратори.
Прибоят на наглостта
От известно време управляващите се вживяват в ролята на самотни труженици и страдалци, които остават неразбрани от неблагодарния народ. На Надежда Михайлова й се наложи префърцунено да обяснява, че по случая "Подкова" не била "пощенски гълъб", както нежно се изрази за самата себе си. Татето Бъки с минорен тон сподели, че бил огорчен задето бил отсурнат от кабинета и оставен на разтерзание да си го питат и разпитват медиите е ли е корумпиран, или да. И всичко това след толкова труд и пот на ползу роду... Самота!
Но най-самотен е, разбира се, г-н Костов. Него пък хич не го разбират и не рачат да му влязат в положението на пръв партиен и държавен ръководител. И, човещина, човек си изтърва нервите и току насочи своя гръмовержски гняв към медиите. Не били дорасли те да дорастат до сложните извивки на мисълта му и до глъбините на подтекста.
А посланията Костови са дотолкова шашардисващи, че българският газетарин, който се е наслушал на какви ли не дивотии, понякога наистина мига на парцали и започва да се съмнява както в своите рецептори, така и в аналитичните си способности.
Защото какво да мисли завалията, когато не кой да е, а министър-председателят на България настоятелно посъветва студентите да постъпват в спецслужбите, за да осигурели пари за образованието си. Ами че този почин вече сме го преживели и той се нарича "натопи другарче".
Ех, Костов, Костов!... С внезапно бликнало вдъхновение на среща със студенти в Алма Матер Костов ни в клин, ни в ръкав отправи апел към студентките да вдигат поли и да оправят демографския проблем. После, явно останал на телесна вълна, Костов, вживявайки се в ролята на квартален физкултурник, с назидателно издигнат показалец постанови, че "младежите трябва да познават тялото си, за да могат физически да издържат на натоварванията".
Не можем да се освободим от усещането, че човекът първосигнално говори каквото му дойде на ум. И несмеейки да кажем, че това е качество на ума, все пак смеем да допуснем, че това е особена форма на безотговорност, на всепозволеност, и тя се родее с наглостта на една елитарна синя прослойка, която дълбоко в себе си ненавижда и презира "тази страна" и "този народ", имайки го за абдал и неудачник.
Сух прагматик, за какъвто иска да мине в своите очи, Костов понякога се отдава на мечтания: "Ще открием 250000 работни места". Рече и се ослуша за аплодисменти. И след като такива не последваха, той се смръщи и обвини обществеността, че е черногледа и не възприема позитивните послания. И докрай натисна газта на историческия оптимизъм: "Искаме да създадем честна средна класа".
С тази последна издънка Костов доказа, че няма никакво съприкосновение с реалността, че да правиш прогулки до връх и обратно и да ръководиш държавата не е едно и също.
Бой по средняка!
В опосканата държава има място само за много богати и за много бедни. Но ето че на богатите вече не им стига да бъдат само богати. Те искат още да бъдат обичани и уважавани. Това пък го научихме от духовния братец и душеприказчик на Костов Йордан Цонев, повече известен като Данчо Ментата. Та бившето крупие (вижте как му играят очите!) се тактиса в "Панорама" на 9 април. И изприказва всичко онова, което се върти в главите на сините барони като щение и копнеж.
Научихме, че в Европата, примерно, богатите хора били на почит и уважение; научихме, че политиците също били богати. И недоумява наш Данчо защо не проявяваме европски манталитет, защо не му демонстрираме благоговейна страхопочит и не гледаме на неговата колекция от 800 вратовръзки с умиление.
Тъй като прибоят на наглостта и простотията надхвърля всяки допустими граници, то сме длъжни да кажем ясно и разбрано на тържествуващите негодници следното: Да, в Европа уважават богатите, защото там богатството е израз на ум, талант и труд. И на почтеност! Там всеки придобит имот подлежи на безпристрастна проверка и легитимността му се доказва чрез контролиращите механизми на закона.
Не че и там няма изкушени да укриват доходи, или да се обогатяват чрез корупция, но тях най-често ги уличават в подобни деяния и ги заличават като субекти в политиката и властта. Та един Хелмут Кол, величан като нов Бисмарк, не бе пожален, та що оставаше за диригента любител Вили Клаас.
У нас на тая тема цари оглушително мълчание. Или откровена гавра. Таушанов, след като представи три версии за появата на лири в чуждестранната му банкова сметка, взе, че се върна на работа на бял кон - чист и неопетнен.
Корупция има - корумпирани няма. Така излиза и според думите на Костов.
Но да се върнем на случая "Данчо", пък и не само на него.
Данчо се гордее, че е богат и иска да го уважават заради богатството му. Друг е въпросът, че е неморално да бъдеш богат в бедна и ограбена страна. И още една подробност изтърва любезният. А тя е следната - произхода на първия милион. А произходът се дължи на конкубината (незаконно интимно съжителство) между бизнес и политика. А това го няма нийде по божия свят - нито в Европа, нито на Канарските острови.
При всички случаи не само че не е морално, но е и твърде съмнително да бъдеш едновременно и политик, и бизнесмен, пък дори и почтен, ако това е въобще възможно при подобна отровна комбинация.
В крайна сметка се заформя следната преотвратителна ситуация. Изтъпанчват се срещу нас едни хора, издути от доволството на преуспялостта, фалша и лицемерието, и чрез примери на своето политическо и бизнесбитие (разбирай, криминогенно такова) ни отправят недвусмислени предизвикателства: Да, ние знаем, че вие знаете, че ние апашки се обогатяваме. Но вие нищо не можете да ни направите, и това го знаем и ние, и вие.
Божков бе извел всичко това в оголено нагла сентенция: "Всичко мога да продам, само не ме питайте на кого и за колко!"
За своя си процент Божков ухилено замълча.
Ценностната система е в дрипи.
Гаврата триумфира.
Прибоят на наглостта е оглушителен.
Остава да доживеем и прибоя на възмездието.
Някога България бе приела закон: "Закон за изтребление на разбойниците."
Дали няма да влезе в работа!
Свободата не е дар завинаги
Наближава 20 април, когато ще отбележим 124-годишнината от Априлското въстание от 1876 г. - една от най-светлите дати в българската история. Годишнината от тази върховна проява на националния ни дух в края на XIX век ни кара да си задаваме много въпроси. Лудост ли бе Априлското въстание или съзнателно поет риск? Имаха ли пръст в тази епопея чужди сили или това бе дело, чисто българско, инициатива на "лудите глави" по българския въпрос?
И накрая оправда ли историята хилядите жертви в това свято дело, набитите на кол юнашки глави, обезчестените девици, извадените с ятаган от майчината утроба дечица, набучени на щиковете на палачите, опожарените и обезлюдени селища, плячкосаните, разрушени и опожарени църкви и манастири, мрачните колони от заточеници, поели пътя за Диарбекир?
Днешна България ли е мечтата, за която слагаха глави на дръвници и бесилки великите ни страдалци? Не можеха ли и те благоразумно "да поизчакат" до падането на границите в Обединена Европа, ами трябваше да се сторят курбан за свободата?
А какво би станало, ако Русия бе успяла да осуети Берлинския конгрес от 1878 г. и България бе оставена в границите, определени й от Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г.?
Както неведнъж сме писали в "Нова Зора", историята не търпи условно наклонение. В нея не се регистрират възможните или мислими събития, а тези, които реално са станали; и които при дадените обстоятелства са се оказали единствено възможни.
Затова нека критиците на 20 април 1876 г. не го мерят с днешния аршин. Нито да го сравняват със селска свада (както Димитър Луджев), защото авторите на това събитие не са имали информацията, с която днес разполагат историците. И по-добре, защото ако я бяха имали, можеше да се разколебаят и "османското присъствие" да продължи още пет века.
В крайна сметка точно "лудите глави" дадоха повод на света да забележи страданията и жаждата за свобода на един забравен и от Бога народ. Много видни представители на световната прогресивна общественост изразиха съчувствието си към българските мъченици, но само една държава тръгна да го освободи, увличайки и другите в това свято дело. Останалите Велики сили в най-добрия случай си затраяха пред руската намеса в работите на Портата.
През знаменателната 1876 г. една от тях - Британската империя, бе посъветвала Високата порта чрез посланика в Истанбул - Елиът, да не подбира средствата за смазването на българското националноосвободително движение.
Впрочем нашите апостоли от април 1876 г. не са и разчитали на друг освен на Дядо Иван. Дори суровият Бенковски, застанал с лице пред пламтящата в пожари Тракия, ще каже: "В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. А на Русия - нека тя заповяда!"
По повод на Априлското въстание сигурно и тази година ще се произнесат патетични речи за българския избор, съпроводени със съмнения дали е трябвало да тръгват да мрат най-видните представители на българската интелигенция. Навремето един виден радикалдемократ, бивш председател на НС и настоящ посланик в Полша, упрекна Ботева, че вместо да си пише стиховете, тръгнал да се бие за свободата на Отечеството. Благоразумни в тази страна, дал Господ!
Ако и Царят Освободител Александър II бе проявил повече благоразумие през 1877 г. "почти робството", или "османското присъствие", нямаше да има край. Под сянката на падишаха раята бе много "щастлива", лишавана често и от правото да носи глава на раменете си! Благодарение на авантюризма на априлци и на една империя (Руската), днес можем да разсъждаваме по темата "евроатлантически цивилизационен избор". И 122 години след като Русия (а не Европа) ни освободи, да се наредим при Великите сили, които тогава държаха на целостта на Портата; от страх Русия да не излезе на Средиземно море.
Има ли по-голяма неблагодарност от това българи да описват днес сценарии за разпадането на Руската империя като благо? Или заради хипотетичните имперски амбиции на руския цар да отричат решаващия принос на Русия за българското възкръсване? Да не говорим за наглостта на някои, които обвиняват Русия, че не е могла да опази Санстефанска България!
Русия е направила, каквото е било по силите й, осигурявайки свободата поне на част от България. На същата България, за чиито граждани великият Бисмарк бе заявил, че не би пожертвал костите и на един померански гренадир. И които за него и внуците му си останахме "овцекрадците от Долния Дунав".
Затова, види се, нас ни освободиха не пруси, а руски солдати, заедно с финландци, украинци и румънци. Самите руски селяни едва през 1862 г. бяха освободени от крепостничеството; от същия този Цар Освободител, Александър II.
От 3 март 1878 г. свободата на България, нейното разширяване и национално обединяване бяха поверени в ръцете на самите българи. Показали вече, че знаят да мрат за свободата при Стара Загора и Шипка, те трябваше да правят по-нататък българската история.
Добре или зле се справиха българите със задачата да укрепват "подарената" им свобода?
Редувайки възходи и падения, победоносни сражения и национални катастрофи със загуба на територии и население, преврати и братоубийства, ето че стигнахме до 21 век и до третото хилядолетие. Може да сме били страна с "ограничен" суверенитет, но сега сме изправени пред заплахата да останем без никакъв суверенитет! Суверенитетът и държавността май ще са жертвата, която ще положим в олтара на Обединена Европа.
Впрочем в икономическо отношение отдавна сме без суверенитет, след като разпродаваме всичко на чужденците, а поради валутния борд не можем дори пари да печатаме без разрешение. Малко по малко се разделяме и със своите традиции и минало; но го правим не със смях, а ставайки за посмешище!
Десет години след началото на "демократичните" промени, синьото мнозинство в НС прие закон "Панев-2", обявяващ за нелегитимен комунистическия режим в България. В момент, когато Полша, Словакия и Хърватска имат за президенти бивши комунисти, а Италия - премиер, ние се разделяме с комунизма! Комунизмът у нас обаче е съществувал само като теория и идеология. Какво тогава си отиде?
Сега сме свободни, имаме право на избор: между Костов и Бакърджиев, между глада и по-големя глад, между безусловното членство в НАТО и референдума за натовско членство.
В крайна сметка излиза, че основният ни избор е между физическото оцеляване и реформата. Оставени сме на Божията милост. Да не говорим за алтернативата на членството ни в ЕС и закриването на АЕЦ "Козлодуй", - токовия режим и студа в жилищата.
Говорят ни за "средна класа", за "равен шанс", за "гражданско общество", но всички те предполагат наличието на свободни граждани. Засега гражданите на България са свободни само от работа и от средства за препитание!
Преди повече от 200 години идеологът на Великата френска революция от 1789 г. Жан-Жак Русо е написал в "Общественият договор", че демокрацията изисква "много равенство в ранговете и богатствата и че за да бъде гражданинът истински свободен, трябва никой да не е достатъчно богат, за да купува другия и никой да не е прекалено беден, за да не бъде принуден да се продава."
Днес у нас няма средна класа. Затова пък има 3-5 % прекалено бързо забогатели граждани, които могат да купуват и министри. Никой не иска да купува народа, след като може да го ползва безплатно за предизборни цели; без дори да се опита да го нахрани.
За изборното право като еманация на свободата на гражданите селският доктор чичо Горан (от разказа на Елин Пелин "Мечтатели") има свое оригинално мнение: "Влачат се по избори, бият се, трепят се, омразлъци правят и какво? По-лошо става, по-добро не става! Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си. Нямаш нищо в къщата си и се въртиш сиромашинката из село за торба брашно, да нахраниш децата си, а той, оня, панталонджията, ти казва: ти, приятелю, мислиш, че нямаш нищо, ама не е така, ти имаш най-голямото богатство на света - ти, каже, имаш избирателно право.
И тоя синковец ти мушне някоя бюлетинка в ръце, ти се почешеш по врата, па я пуснеш в кутийката - и ето че хайдутинът дошъл да те управлява... Аз по тия работи не ходя. Душата ми се гнуси, като гледам всичко това и децата си уча така да правят... Нека овците избират овчар - ако не е Вълкан, то ще е Вълчан, пък те са братя пущините. Стойте си настрана, момчета, думам на децата си - лайте, ръмжете като кучета, ама овци не ставайте."
И кой е крив, че този толкова търпелив народ, тъй лесно се лъже? Самият народ! Защото въпреки 10-годишното упражнение по бръснене върху собствената му глава, не се е научил да различава истината от лъжата. Все още се намират хора, които вярват, че сегашният ни нерадостен хал е следствие от комунистическото управление. Само у нас ли проповядваха комунизма?
"-Иих, сърчице човешко, и ти ако не си се настрадало, няма и да се настрадаш! " - въздъхва Елин-Пелиновият мечтател чичо Горан. Примирението, ето причината за всичките ни беди!
Свободата на държавата и на отделния й поданик не е даденост до края на света. Веднъж тя може да се подари; но не и до края, дори на един човешки живот!
"Свободата, Панчо, се крепи върху острието на бойното копие! " - учи Дон Кихот своя оръженосец. Ако българите не са разбрали тази мъдрост, все едно, че "почти робството" от времето на падишаха е обезсмъртено. И в Европейския съюз да влезем, със сегашното примиренчество ще си останем ако не роби, то в най-добрия случай крепостни селяни.
Каквито сме в собствената си страна, такива ще сме и в Европа.
Раковски е написал някога:
"Народ, кой своя правда желае, мила свобода и прелюбезна.
Трябва с оръжие да я добие, с жертва голяма и скъпоценна."
Българинът е смел на думи. Той критикува политиката на правителството, но като дойдат избори, пак пуска бюлетината с "правилния" цвят. С пълното съзнание за безсмислицата на изборния фарс: избори без избор!
Друг народ отдавна би заменил оръжието на критиката с критиката на оръжието. Някога го е правел и българският. Някога, но не сега. Ще доживеем ли до истинското си Освобождение?
Стреляй и забрави!
Да не говорим за удара на следващите, пуснати в залп през 1 секунда, още 3 ракети! Това е безмилостен робот, в който руснаците са реализирали концепцията "стреляй и забрави".
Комбинираната система за управление в състав инерционна навигационна подсистема и активно-пасивна радиолокационна глава за самонасочване осигурява висока вероятност при унищожаване на целта, дори в условията на радиопротиводействие от противника.
Както е известно, ефективността от употребата на един ракетен комплекс се оценява от количеството ракети, необходимо за изваждане на целта от строя. За "Москито" този показател е 1,2 за цели от типа на ескадрени миноносци, и 1,5 за транспортни кораби с водоизместване до 20 хил.тона. С други думи, при указаната вероятност за попадение, достатъчни са две ракети, за да бъде унищожен кораб на противника, а на един руски катер има по 4 крилати ракети.
Избрал жертвата, освирепял, изкуственият интелект се самонасочва неотразимо в целта, индиферентен към всякакви смущшения. Бойната част се взривява, след като ракетата е проникнала вътре в помещенията на кораба.
Американците можеха да сравнят "Москито" с последната модификация на собствената "Харпун". Руската тежи 4 тона, а тяхната - 667 кг, руската поразява цели на разстояние 120 км, американската - на 110 км, бойните им части имат маса съответно 350 и 225 кг. Руската е дълга 9385 мм, с диаметър 1300 мм, американската - 4570 мм. Но "Москито" превъзхожда "Харпун" с нещо много съществено - тя лети със скорост два пъти по-голяма от тази на звука, а американската - с 0,8 от скоростта на звука. Това показва, че системата й за управление е много по-съвършена и ударът й е неотразим.
"Слънчево изгаряне" има два двигателя: маршов и стартов, твърдогоривен, вкаран в него. Маршовият е свръхзвуков въздушно-реактивен правопоточен.
Дори противникът отрано да знае, че по него се готви удар с "Москито", няма да има време, след като ракетата се появи на радиохоризонта, да организира посрещането й със зенитен огън на разстояние над 5-7 км. А това значи, че ще трябва да насочи своите ракети в условията, когато 3М80Е осъществява интензивни противозенитни маневри с претоварване на конструкцията над 10 пъти по-голямо от земното ускорение.
Да се стреля по такава ракета повторно, или да се порази, следващата след първата е невъзможно.
Американският интерес към тази ракета беше разпален до такава степен, че те решиха да се възползват от предложението на Русия за продажба на "Москито". Сключиха договор за доставка на голяма партида. Руските моряци негодуваха, че сега доскорошният им вероятен противник ще отработва системата си за отбрана и ще лиши руския флот от явно предимство.
Игор Селезньов, генерален конструктор от бюрото "Радуга", където е създадена тази ракета, потвърди, че тя няма аналог в света. В комплекса, изпреварил световните разработки с 10 години, са реализирани над 30 изобретения и открития. И ето, че американците ще получат руското "чудо"!
После стана ясно, че става дума за модификация на "Москито" МА-31 за тренировки на американските корабни екипажи по време на учения. И други натовски страни щели да я купуват. Руските ракетчици не показаха, че преживяват дълбоко този компромис. Те смятат, че едва ли пресметливите американци ще тръгнат да копират руската техника. Тя би им излязла по-евтино, ако я закупят. Руснаците не били дотам наивни, че да предоставят бойния заряд и активната радарна глава за самонасочване на своята ракета.
В Русия с "Москито" са въоръжени ескадрените миноносци тип "Современн й", катерите тип "Молния", екранопланите и самолетите от противокорабната авиация. Промишлеността била готово да предложи стационарен вариант за сухопътните войски и подвижен за бреговата охрана.
Американският конгрес отпусна 3,5 млн.долара за МА-31. Други 4,5 млн.долара - за ракети, които ще бъдат използвани за демонстрация. Американските кораби щели да се тренират по откриване, отклоняване и унищожаване на тези страшилища. Изпитанията започнаха над акваторията на секретния полигон на ВМС на САЩ в Пойнт-Мугу (щат Калифорния).
Американските експерти не крият възторга си, който продължава от онзи момент, когато за пръв път наблюдавали полета на тази уникална ракета на руския полигон в Ахтюбинск край Астрахан.
Приспособленията за американските "Фантоми" били създадени в руския научно-производствен център "Звезда-Стрела". На американския полигон присъствали и руски специалисти. Говореше се, че след изпитанията американците може би ще приемат руската ракета на въоръжение и ще започнат да купуват по 100 броя годишно. Няма информация докъде са стигнали разговорите по този очевидно важен и за двете страни въпрос.
В един момент руските специалисти изплюха камъчето - "Радуга" разполагала с разработка на хиперзвукова крилата ракета, наричана на Запад, АС-19 КОАЛА. Тя нямала аналог в света. Можела да развива скорост не два, а пет пъти по-голяма от тази на звука! Руснаците нямали средства за да довършат разработката и трябвало да избират или технически прогрес, или изоставане, и затова предложили на пазара "Москито". Но за нея, според един от главните конструктори на "Алтаир" Сергей Климов била разработена нова апаратура за управление, която я прави още по-неуловима и по-опасна.
Така стана ясно, че продажбата на "Слънчево изгаряне" е принудителен, но стратегически ход за финансиране на ново свръхоръжие, с което Русия отново е на върха на високите военни техннологии.
Неочаквано се появи информация, че Американският конгрес е заплашил Русия с прекратяване на всякаква помощ, ако тя продаде "Слънчево изгаряне" на Китай. Нервната реакция била предизвикана от факта, че тази ракета уж била способна да създаде опасност за установения баланс на силите в зоната на Азиатско-Тихоокеанския регион.
Специалисти твърдят, че наистина пет-шест ракети "Москито" били достатъчни, за да се потопи самолетоносач. И че ако се създаде криза, подобна на тайвано-китайската през 1996 г., Пентагонът поне десет пъти щял да си помисли, преди да изпрати там корабите от своя 7-ми флот за сплашване на Пекин.
В същото време трудно е да се вярва, че десетината ракети, които Китай би купил, ще представляват реална опасност за въоръжената с последна дума на техниката 100-хилядна военна групировка на САЩ, поместена в този район. Вашингтон по-скоро иска да попречи на започналото стратегическо партньорство между Москва и Пекин и да възпрепятства рязко увеличаващия се обем от продажби на руски свръхзвукови крилати ракети от рода на "Москито", които през 2005 година щели да надхвърлят 10-12 млрд. долара. Русия заема водещо място в създаването на подобни оръжия.
Освен с мощността си ракетата "Москито" привлича и с възможността си да бъде монтирана и изстрелвана от евтини патрулни катери, т.е. да се превърне във възпиращо оръжие на бедните!
