6. Предпоставка за морално и духовно обновяване на нашата общественост освен това е и обещанието за вътрешна задоволеност на всеки от нас. Благодарим на вас, които днес дойдохте, а и на тези, които подкрепят призива "Благодарим ви, отивайте си! " със своя подпис.
Към днешния ден се събраха приблизително 150 хиляди подписа (петък 3 декември). Масовата подкрепа на този призив доказа волята на гражданите на тази земя за промяна."
В заключение трябва да се отбележи, че този факт показва ролята и силата на общественото мнение в една страна, когато то е в разрив с политиката на управляващите. Само по този начин може да се упражнява демократичната воля на мнозинството, в случая чешкото, което не желае да бъде заблуждавано.
Ветрове
Най-напред ги чухме от самотни трезви гласове на някои учени, които пробиваха плътната завеса на "информацията" и се промъкваха през изцедените строени слова на комюникетата. Обеднен уран над вашите бедни, лъгани, заблуждавани и корави балкански глави!... Дали пилотите на Б-2, които прелитаха за една нощ океана, за да снесат своя смъртоносен хайвер тук, над нашите китни поля и планини, са ни вземали за някаква разновидност на апахите и команчите, на сиуксите и другите племена, които днес гаснат в резерватите? Вместо огнена вода, оръжия като огнен смерч... Един от тези пилоти, след завръщането си от полет, бе запретнал ръкави да окоси райграса в двора на котиджа си. Друг бе отишъл смирено да запали свещ за душите на жертвите от неговия бомбен хайвер... Духат тая пролет ветровете над българската земя, пият влагата и носят неизстиналия дъх на войната. Отшумяла и неотшумяла. Ограничена върху територията на съседния народ, и трансгранична с обеднения уран, с който ни обогатиха. И с другите, известни и неизвестни отрови, които изпитаха върху нас, опитните балкански свинчета, и върху нашите гори, поля, реки и извори и многострадални души - за душите темата е отделна и тук няма да я засягам.
Бих искал да обърна внимание на читателя, че говоря в множествено число, което на пръв поглед би могло да породи въпроса - но как така, нали ние не бяхме бомбардирани от НАТО. Дори в лицето на своето правителство и т.нар. "политически елит" дадохме въздушни коридори на въздушните натовски армади, изсипващи своя бомбен товар над двора и дома на съседа. Вярно е, че с изключение на няколко случайно или неслучайно заблудени - и извинени! - ракети, върху нас други удари не се стовариха.
Но се стовариха трайни, непреки, трансгранични попадения, които сега ни носят тези ветрове, дето духат и жулят. И ще продължават да горят нашите ниви, нашите поля и градини, ще обжарват лицата ни, душите ни и ще населват крехките организми на нашите деца, родени и неродени... Две хилядолетия е срокът на разпадане на атома-убиец.
Кой ще ни плати похабената гроздова, зеленчукова и овощна реколта, която буквално за часове изгоря миналото лято пред очите ни? Влиза ли тя в нечии сметки за загуби в пари и екология, материална и моралнан? Казват, че войната нямала морал. Но нашите ниви и градини имат свой тукашен и климат, и морал - част от морала на тези, които живеят на тази земя, обработват я, обживели са я в продължение на хилядолетия.
И гласът на този морал пита - кой донесе трансграничното и глобалистично замърсяване на Балканите с диоксин и ги обогати с обеднен уран? И защо? Етническото прочистване, използвано като повод за хуманитарната война (?!) прераства в биологическо прочистване на Балканите. И то вече се чувства в нашия Български северозапад - тук се чуе, че се родило агне урод, там се родило прасе без задница, от трето място тръгне мълвата за дете-урод - достигат ли тези мълви до ушите и до съвестта на електронни генерали и послушни министри?
Духат ветровете убийци от запад.
И ако трябва да бъдем натуралистично точни и да заиграем на римуване - вехнат репички и лапад.
Но отвъд римите и вехнещите репички и лапад, причинявани тази пролет от тези ветрове, се носят и въпросите - не се ли знаеше, че за България, и особено за Северозапада ни, ветровете и въздушните течения вървят от запад на изток?
И е толкова близко до ума, че като гръмне бомбата в двора на съседа, прашинките на обеднения уран ще бъдат понесени от традиционните въздушни течения и в съседните дворове? Т.е. в нашите ниви, градини, лозя, ливади, гори, планини. А нищо чудно така да се е формирал и остатъчният оръжеен ефект с далечен, много далечен прицел който използва метеорологическите фактори, превръщайки ги в оръжие -подло и тайно.
Но защо да се чудим и да се питаме, когато метеорологическото оръжие бе твърде широко използвано във Виетнам с изкуствено предизвиквани дъждове-потопи, или с изкуствено предизвиквани суши за унищожаване на оризовата реколта. Всеки, който е бил във Виетнам, не може да не е слушал от местните жители за това метеорологично оръжие, пък навремето и във вестниците проникваха скромни съобщения за него.
Духат ветровете откъм дворовете на съседа и разнасят онова, което се разпръсва след избухването на взривовете. За миналата година се знаеше, че то поразява онова, което е над земята - цветовете и завръзите, ресата по лозите, доматите и чушките по стръковете... И още тогава се предвиждаше, че за следващата година - т.е., за сегашната, милениума - идва ред на другото, което е под земята. На картофите и морковите, на подпочвените води, на корените и коренищата. Картофите и морковите сега се засаждат и засяват, корените пущат нови власинки и разклонения, подпочвените води се вливат в дворните вади за напояване с всички произтичащи от това последствия за наземните растения, насъщна храна за хора и животни от вечния житейски кръговрат.
И колкото повече духат ветровете, и колкото повече минава времето хората, особено тези, които не заседават в парламенти, комисии, министерски съвети, бордове на директори, се питат - и всъщност защо почна тази война? Заради някаква етнически разправия ли? Даже напоследък пък, особено тази пролет, орачите и копачите забравят да се питат.
Те гледат съхнещите си лозя и си задават въпроса - защо съхнат? Макар да знаят отговора - ами защото следрадиационното поражение миналата година ластарите, които по-късно изкараха, не можаха да узреят, през зимата са измръзнали или изгнили и тая пролет не могат да се разлистят като плодни пръчки-майки.
Орачите и копачите слушат как ветровете неспирно, денем и нощем, бухат, блъскат и сушат земята и корените и се питат - защо е така, кой изпрати тия суховеища, Създателят или Сатанаил?
Тази пролет в Северозапада духат едни упорити суховейни ветрове. Сняг имаше през зимата, но като духнаха ветровете от началото на март, за дни отвеяха влагата. Земята взе да хваща кора и да се спича, като че ли хвърлена в някаква напалена пещ. Не е ли угаснала пещта, която гореше миналата пролет на няколко десетки километра от селото, където пиша тия редове? И имаше места, които бяха още по-близо и заревото от запаленото Прахово се виждаше нощем на хоризонта.
Примирието беше сключено. И военнотехническото споразумение беше скрепено с подписи на едната и на другата страна. Можеше ли да бъде сключено споразумение и поставени подписи под примирието с онези бомби, които за първи път се появиха над нашите Балкани с наименованието "обеднен уран"?
Внимание, министър Жотев, биомутри в Пещера!
читатели на "Нова Зора", друг път сме изразявали тревогата си, че нашенската колониална админстрация, селектирана от Сорос, съсипва и тези отрасли, които бидейки технологично по-гъвкави, могат не само да запазят пазарите си в ЕС, но и да завоюват нови пазари в Азия и Африка.
Българинът онемя от хвалбите на тези, които се изучиха на бръснарския занаят върху неговата глава. Той остана без зъби, мухляса, гъбяса и пърхотяса. Тежка смрад се носи от безработните бедни граждани, наблъскани в градския транспорт пред агресивните реклами на чужди лекарства. Застаряващата нация се скапва с бързи темпове. Казват, че тази зима в София са починали 3600 души.
Само броят на потрошените софиянци по време на поледиците през януари е 1100 души. Става опасно и безсмислено да се подскача по това време на годината. Софиянски вече не праща безплатни трамваи към Студентския град. Задават се граждански неподчинения, насилия по стадиони и улици, геноцид за пенсионерите, алергия от демокрацията.
Ако запитате един оптимист възможно ли е да съществува държавно предприятие, което да си плаща всички данъци, да запазва всички придобивки на служителите от времето на Тато, да инвестира в нови производства и съоръжения, да има сертификат за система по качество ISO 9007, то той ще ви отговори: "Не, сега това не е възможно".
Песимистът, на който всичко държавно и социално му мирише на социализъм, би казал: "Сигурно има такива заводи. Иначе защо НС още приема закони, осъждащи комунизма".
В случая с държавната фирма за промишлена микробиология "Биовет" - Пещера песимистът се оказва прав. Заводът за ветеринарни антибиотици, захранен с щамове не без помощта на българското научно-техническо разузнаване, продължава да просперира, въпреки че държавата му е обърнала гръб. Причината се крие във факта, че ръководството в лицето на дългогодишните специалисти инж. Ив. Батаклиев, инж. Хамитев и инж. С. Арнаудов успя да мотивира целия персонал за работа по строги правила (ISO 9001), осигуряващи постоянно високо качество на продуктите (напр. съдържание на комп. Тилозин А над 90 %). Маркетинговите предимства на продуктите на "Биовет" - Пещера осигуряват запазване на старите пазари в Европа и в същото време разработват нови пазари в Китай, Иран, Египет и др. страни, за които производството на достатъчно месо е държавна политика.
Конкурентите на "Биовет" са недоволни. Въпреки наложените ограничения в ЕС за основни продукти като тилозин-фосфат например, продажбите за I-во тримесечие на 2000 г. са нараснали с 35 %.
Чистата печалба за 1999 г. е 7 млн.лева след износ за 33 страни на стойност 22 млн. щатски долара. Половината от общинския бюджет в Пещера идва от "Биовет". Само за социални цели са отделени 642,000 лв. Средната заплата е 350 лв. Осигурено е безплатно медицинско обслужване и 50 % от цената на рецептите за лекарства на работниците. Заводът осигурява парични добавки за отпуски и за коледните празници. Сред колектива няма никакви синдикални протести.
"Биовет" стана символ на Пещера. Неговият директор-технократ, а не директор-партократ инж. Ив.Батаклиев е уважаван от всички и без проблеми би могъл да спечели следващите кметски избори.
При такива резултати на фона на безработицата в другите предприятия работниците в завода малко се интересуват дали ще работят при социализъм или при демокрация. Важното е, че техните семейства са осигурени и "Биовет" освен символ на града е станал за тях в истинския смисъл "завод на живота". Или както каза полк. Кадафи на европейските лидери в Кайро: "Не се нуждаем от приказки за демокрация, а от водни помпи".
Но в малките градове освен идилия и носталгия има и много завист. Намират се и мутри, които ще наречем биомутри, защото те не стрелят с пищови, а с доноси и поръчкови статии. Такива се появиха във в."Монитор" (30.03. 2000 г.) и във в."Пари" (2.04. 2000 г.). Биомутрите са купили на безценица вече 2 предприятия: едно мебелно и едно дървообработващо, и понеже нямат пари за инвестиции и суровини, са пуснали работниците в безплатен отпуск.
Подучени от бившия директор Жгумов те насочват поглед към златната кокошка "Биовет", която не можа да бъде купена от милиардера Милан Панич, върл враг на Милошевич и голям приятел на Хилари Клинтън. Сегашното успешно ръководство, на което трябва да бъде построен паметник в двора на "Биовет", трябва да бъде дискредитирано с инсинуации в медиите, източникът на които е не президентът на холдинг "Напредък", респ. т.нар. БФК, г-н Домусчиев, а "добре запознати".
От тези безименни "добре запознати" недобре запознатият любознателен читател, разбира, че в "Биовет" директорът Батаклиев уволнявал поголовно, че предал търговските права на италианската фирма "Синтофарм" и че тази фирма-акула "дължала на завода стотици хиляди долари". От платените "поръчкови" публикации става ясно, че Батаклиев е злодей, който трябва да бъде освободен час по-скоро от министър Жотев.
Алгоритъмът не е нов. С подобни клевети бяха отстранявани директори на Софарма, Фармация-Дупница, НИХФИ и Антибиотик-Разград. КТ" Подкрепа" е майстор на подобни уволнения. Резултатът е плачевен, защото в страната на корупцията и М-р 10 % традиционните ни партньори търсят старите си почтени познати. Новите директори бързо губят основни разработени пазари, защото лоялност към управляващи и висок професионализъм рядко се съчетават.
"Пещерските мутри" действат с класическата хитрост на Планше от "Тримата мускетари". Нека я припомним: "Взимаш 2 бутилки червено вино и после ги връщаш за 2 бутилки бяло. Когато кръчмарят отвори въпрос за плащане му казваш: Аз нали ти върнах двете бутилки, които взех първоначално."
Малко вероятно е холдинг "Напредък", който няма пари за заплати в двете си приватизирани предприятия, да извади кеш 10,6 млн.долара. А после още толкова за нови технологии. Това е просто една лъжа като всички останали. Затова и г-н Домусчиев не се подписва никъде, защото бързо може да бъде привикан от Главния прокурор. Всеки журналист би се убедил в горното, ако вместо да слуша "запознати" паралии, си направи труда да отиде в дирекцията на "Биовет".
По-скоро с печалбата на "Биовет" от 7 млн.DM за 1999 г. г-н Домусчиев ще иска да плати за сделката с АП цената на завода, която междувременно ще бъде редуцирана. Няма що - добре замислено, но малко гадничко. Без Божков - по Божковски! Световно неизвестната БФК (Българска фармацевтична компания) само след година ще започне съкращения, оправдавайки се, че продажбите падат, защото продуктите на "Биовет" са морално остарели, а за нови технологии няма пари. (Виж съдбата на "Ален мак" Пловдив!)
Местните приватизатори от холдинг "Напредък" обаче ще бъдат монополни владетели на Пещера. От Пазарджик до Пещера по асфалта ще бъде опънат килим за височайши посещения. Няма да закъснее благодарността от конкурентите на "Биовет" - американската фирма "Еланко" и германската "Хьохст". Най-после двете фирми ще си отдъхнат. Имаше години, в които "Биовет" достигаше 70 % от техните продажби. Сега им се отдава златен шанс. А заради това да унищожат неприятната конкуренция, си струва да помогнат на г-н Домусчиев да си спретне може би една виличка в курорта "Св.Константин".
Но има и друг вариант. Министър Жотев посети на 19 февруари печелившата държавна фирма и констатира "отлични финансови резултати" за 1999 г. Нищо чудно обаче той да се сети, че "Биовет" не е монополист, че на фирмата е нужен стратегически партньор, който да е готов с биотехнологии за XXI век. Хора, които като украинците, са готови да изплащат възнаграждения в дърбообработващо и мебелно предприятия във вид на ковчези, не могат да помогнат да бъдат внедрени бъдещите високи биотехнологии. Те се интересуват от друго - от "диверсифициране на своя портфейл", по думите на новия българин г-н Домусчиев.
Стратегическите партньори за "Биовет" са 3 европейски фирми: "Синтофарм" (Италия), "Индукерн" (Испания)и "Импекстрако" (Белгия), с които има 20-годишно партньорство, които в момента се явяват гаранти с изрядно сключен договор на българския завод за регистрацията на нашите ветеринарни продукти и които оценяват реално професионалното ниво на нашите мениджъри и специалисти.
Министър Жотев, знаем, че след националното предателство с продажбите на авиокомпания "Балкан", ЗЗУ и БТК и със стартиране на заговора срещу АЕЦ-Козлодуй вече нищо не може да Ви учуди.
И все пак, опитайте да вразумите "пещерските мутри". Ваш ред е. Опитайте се да им обясните, че обратният процес на разграбването се нарича "национализация", но той обикновено е съпроводен с наказателно преследване.
Мутрите са страхливи поединично. В това бихте могъл да се убедите лично, ако привикате шефа на холдинг "Напредък" в кабинета си. Погледнете го в очите и от интимна дистанция му изречете само сталиновата фраза: "Чего В нам голову морочите?"
Възпроизводството на абсурда "Панев"
Вторият законопроект на г-н Панев е без съмнение израз преди всичко на ненавист към левите сили. Не искам да отрека правото на г-н Панев да ни ненавижда (аз също не изпитвам към тях, негодниците от СДС, нежни чувства). Но когато искаш да облечеш омразата си в правна форма, освен самата омраза, е необходимо и друго - определен минимум интелигентност. Има ли обаче у г-н Панев такова качество?
Проектозаконът, обявяващ "комунистическия режим" за незаконен, е юридически абсурд, непознат в националната и международната практика. Той поставя въпроси, за които правната логика няма и не може да има отговори. Режимът (комунистическият) е незаконен! Но незаконни ли са функциониращите при този режим държавни органи? Следвайки копненията на г-н Панев, нека кажем, че и те са незаконни. Но тогава възниква въпросът дали са незаконни и актовете и на така обявените за незаконни държавни органи? Един положителен отговор и на този въпрос ни води към изводи колкото невъзможни, толкова и смехотворни: всичко, ставало през годините на "комунистическия режим", се оказва незаконно.
Справедливо бе отбелязано, че в този случай незаконен ще се окаже и самият г-н Панев - с всичките му юридически признати качества, свойства и дипломи. (Всъщност едва ли г-н Панев би се оказал потърпевш, защото той и в единия, и в другия случай ще бъде все това, което е.)
Изводите говорят сами за стойността на предпоставената теза.
Но г-н Панев се опитва да защити тезата си и с доводи, които стоят преди нея. Той заяви, че комунистическият режим бил незаконен, защото дошъл на власт с преврат, т.е. в нарушение на действащия правен ред, респективно на Търновската конституция. Отново остър сблъсък с невежеството.
Преди всичко трябва да се знае, че сам по себе си "превратът" не предопределя нелегитимността на установения с него политически режим. Половината от правителствата в света днес са дошли на власт чрез преврати, но са ли те нелегитимни? Както и да е дошъл на власт, съответният режим става законен, след като околният държавноправен свят - държавите и международните правни организации - го "признае", т.е. установи с него правни връзки.
Аспарух дойде със своята конница на Балканите, без да пита никого - в пълно нарушение на действащия тогава правен порядък, но създадената от него държава, получила признанието на Византия чрез сключения с нея договор, бе напълно легитимна (въпреки г-на Панева). Правителството на България след 9 септември 1944 г., макар и дошло на власт с "преврат" (нека приемем речника на г-н Панев), получи цялото възможно признание на световния правен ред. България, с нейния "комунистически режим", установи дипломатически отношения с почти всички държави в света и бе приета за член на ООН, а също постоянен и активен член и на редица други международни организации.
Но ако един преврат прави незаконен установения с него политически режим, тогава г-н Панев трябва да се върне назад в годините, за да види, че "превратът" на 9 септември 1944 г. не е единственият в нашата най-нова история. Извършен бе и преврат на 9 юни 1923 г., в резултат на който идва на власт кървавият (без кавички) режим на Демократическия сговор (предшественик на Съюза на демократичните сили). Единадесет години по-късно, на 19 май 1934 г., бе извършен нов преврат, с който бе установен нов тип политически режим. Следвайки тезата на г-н Панев, трябва да кажем, че както режимът, установен с преврата на 9 юни, така и режимът, установен с преврата на 19 май, са незаконни. При това през целия този период и Конституцията бе извадена от действие, т.е. суспендирана. (Суспендирането на Търновската конституция намери израз и във факта, че тримата регенти бяха избрани не от Великото народно събрание, както изискваше Конституцията, а от обикновеното 25-о Народно събрание).
Следователно към 9 септември 1944 г. ние имаме един изцяло незаконен - по теорията на г-н Панев - политически режим, един режим с двойно възпроизведена незаконност. Това означава, че "превратът" на 9 септември 1944 г., доколкото бе насочен срещу един незаконен политически режим, е всъщност напълно законен акт. Незаконен режим може да бъде отстранен само със средствата, с които е установен (липсва правната основа, на която новият режим трябва да се опре). Във всички случаи "превратът" на 9 септември бе несравнимо по-легитимен, отколкото превратите на 9 юни и 15 май, доколкото зад него стоеше целият български народ. Нека не се забравя, че той бе осъщестен от 4-те най-масови политически партии, между които и БЗНС, представляван тогава от крупни политически фигури като Г.М.Димитров, Никола Д.Петков, Борис Бумбаров, Асен Павлов, Ангел Держански (последните четирима - и министри в правителството на Отечествения фронт).
Ще проявя усилието да разбера заключителния акорд в защитата на законопроекта: той имал всъщност не юридически, а морален смисъл. Отново изцяло несъстоятелна теза.
Не е работа на парламента да се произнася с вердикт по едни или други събития, явления, процеси от миналото. Можем да си представим картината, която би могла да възникне. Днес един парламент с минимално мнозинство обявява незаконността на определен политически режим, утре друг парламент, пак с минимално мнозинство, ще обяви незаконността на друг политически режим.
Нека оставим историята сама да се произнася по това, което се отнася към самата нея. Парламентът трябва да върши своята работа - да решава проблемите на настоящето, които особено днес са изключително трудни.
Поставя се въпросът кой всъщност стои зад сътвореното от г-н Панев юридическо и политическо недомислие? Стои ли зад него СДС като политическа партия? Съществува изкушението да се отговори утвърдително на този въпрос. Да, СДС иска, поставяйки в дневния ред на Народното събрание този закон, да отклони общественото внимание от пълния провал на управлението си. Но едва ли този отговор може да се отнася до всички в СДС. Не ми се струва възможно всички в СДС, респ. в неговото ръководство, да не разбират в какъв капан ги вкарва г-н Панев. По-вероятна ми изглежда тезата, че в Паневия законопроект намери израз борбата между двете крила в СДС - това на крайно десните, които търсят непрекъснато конфронтация с левите сили като единствена форма, в която могат да изявят себе си, и крилото на умерените, които търсят решение на обществените проблеми извън пряката конфронтация с левите сили. Нека не забравяме, че предложението на Панев проектозаконът му да се включи в дневния ред на Народното събрание бе отхвърляно два пъти (едва при третото гласуване той намери място в дневния ред на НС).
Самата председателка на парламентарната група на СДС г-ца Е.Михайлова заяви, че при предишното гласуване тя се е въздържала да подкрепи включването на законопроекта в дневния ред на НС. Наистина при самата дискусия цялата парламентарна група на СДС застана зад законопроекта. Но това бе единство, наложено от възникналите в случая обстоятелства. Значителна част от депутатите на СДС буквално бе изнудена да подкрепи одиозния законопроект. В противен случай парламентарната им група щеше да манифестира своето разцепление, което поне в този момент е крайно нежелателно.
Какво обаче е движило самия г-н Панев да изработи и внесе в Народното събрание своя законопроект? Мисля, че в случая са действали два фактора.
Първият фактор е комплексът за малоценност, който от своя страна води до херостратовския синдром. Това е комплексът на незначителния човек, който, като няма как иначе да задоволи жаждата си да се прочуе, е готов да запали я някой храм, я някоя държава. Херострат подпали храма на Артемида Ефеска, г-н Панев е готов да подпали собствената си държава.
Но действа, според мен, и друг фактор - комплексът за вина. Г-н Панев е бил дълги години на работа в секретната секция на ядрения институт в Дубна (край Москва). Там случайни хора не са били допускани. Може да се предполага, че г-н Панев, следвайки своята природа, се е поставил в служба на по-особени структури.
Бихме могли следователно да се питаме дали днес той не иска чрез своя неудържим антикомунизъм да избие чувството си за вина? Обикновено такъв тип хора при промяна на обстановката проявяват небивала активност с обратна насоченост. Нека си припомним, че един от най-кресливите антикомунисти във Великото Народно събрание се оказа обикновен агент (доносник) на Държавна сигурност (това е небезизвестният Николай).
Законопроектът Панев бе приет на първо четене. Но едва ли ще стигне до второ четене. Той бе вече осъден (осмят) не само от нашата, но и от световната общественост. Умните хора в СДС (нека се надяваме, че дори и в една такава партия като СДС не може да няма и умни хора) вече ще са си направили необходимите изводи. Те едва ли ще поискат втори път да изживеят унижението да се видят впрегнати в защита на една небивала глупост, каквато е вторият закон "Панев".
Думите бледнеят, кръвта изстива
Колко ли зрители са гледали новинарската емисия на Канал 1 от 20 ч (на 3 април тази година), водена от Милена Милотинова? След всички американски екшъни, разливащи щедро насилие и ужаси от екрана на БНТ, мислехме, че нищо от този жанр не може да ни впечатли повече. Дори кадрите от войната в Югославия или в Чечения приемахме като поредния американски филм на ужасите... Оказа се, че ужасът, сътворен от човешките ръце, е безпределен. В края на въпросната информационна емисия на БНТ, без предупреждение и без никакъв коментар, ни показаха видеозапис на чеченско "правосъдие".
Този отвратителен акт, документиран от хората на Басаев, ни накара да намразим не само войната, но и човека. Пред очите на милиони зрители чеченци заклаха като яре незнаен руски войник! Не политик, нито дори генерал, а най-обикновен войник! В ушите ни още звучат предсмъртните хрипове на момчето, а в очите е застинала картината с отрязаната руса глава, която извергът вдига гордо от земята. А може и да са я набучили на кол по-късно. Това не видяхме.
Това войниче спокойно можеше да бъде и сърбин или българин. Колко му беше хората на Хачим Тачи да отрежат главата на убития от тях българин, служител на ООН в Прищина?
Кое майчино сърце би издържало подобна гледка при мисълта, че главата на собствения й син може да се покаже на подобен видеозапис?
Руснаците казват, че са пазили този запис за сесията на ПАСЕ, на която се обсъждаше въпросът за замразяването на руското представителство в СЕ. По повод на "руските жестокости в Чечения спрямо мирното население..."
Пак опираме до късата памет на "демократичната общност". Да, Чечения е завоювана с оръжие от руския царизъм; да, Сталин е изселил чеченците след Втората световна война в Средна Азия заради сътрудничеството им с Вермахта и Гестапо; да, генерал Лебед подписа през 1996 г. споразумение с Масхадов за независимост на Чечения, което предвиждаше референдум след пет години за отделянето й от РФ.
Има обаче и други подробности: войната в Чечения бе прекратена (първата война - от 1994-1996 г.), но Басаев искаше създаването на "Велика Ичкерия" - до Каспийско море.
През август 1999 г. бандите на Басаев и йорданеца Хатаб нахлуха в Дагестан и след като получиха съответния отговор от новия руски премиер Владимир Путин, се изтеглиха на чеченска територия. Чеченският президент Масхадов отказа да ги екстрадира.
Междувременно в редица руски градове "неизвестни извършители" взривиха жилищни блокове, причинявайки смъртта на стотици невинни руски граждани. Западната пропаганда дори тиражира чудовищната измислица, че атентатите са дело на руските тайни служби, за да се създаде повод за възобновяване на войната в Чечения. Сякаш нахлуването на Басаев и Хатаб в Дагестан не бе достатъчен повод за това!
Известно е как завърши тази чеченска авантюра, но миналата седмица пратеничката на "международната общност" - г-жа Мери Роджърс, обвини и двете странни в нарушения на човешките права. Интересно е как биха постъпили правителствата на Запад, ако там някой повтори чеченския опит за сепаратизъм? И как би реагирала "прогресивната западна общественост", ако види от телеви-зионния екран чеченци или албанци да колят собствените й войници? Спомняте ли си войната на Великобритания за Фолклендските/Малвинските острови? Британската флота отиде на десет хиляди мили разстояние от Лондон, за да защитава английската територия! Защо правителството на Нейно величество не отстъпи Фолклендите на Аржентина?
Всяка война произвежда насилие, убийства, разрушения и в крайна сметка нарушаване на човешките права. Когато обаче жертвите са стотици хиляди, това е статистически въпрос; докато смъртта на един човек е драма - както е казал Бащата на народите Сталин. Дали това важи и за незнайния руски воин от въпросния видеозапис?
Като народ, който повече е бил клан, отколкото да е клал, ние, българите не можем да гледаме подобни кадри, без да си спомним за "Перущица бледа и гордий Батак". Не смятаме обаче, че дори в една война между велика сила като Русия и малка територия като Чечения злодеите трябва да се търсят само в редиците на първите.
Насилието ражда насилие и жажда за мъст, при което сякаш става невъзможно два народа да съжителстват мирно в една държава. Но както сме писали по друг повод, работата е там, че Чечения бе пробният камък за устойчивостта на Руската федерация; пръв опит да се прекрои световната карта за сметка на Русия. Такова нещо никой ръководител на велика държава не може да допусне, без да бъде осъден от историята и народа си!
Омразата между чеченци и руснаци обаче ще остане да тлее; както и между сърби и албанци. Затова вместо с късна дата да се опитва да ги помирява, международната общност щеше да постъпи по-добре, ако навреме бе пресякла сепаратистките амбиции в Кавказ и Косово.
Ако за сепаратистите нямаше външно подстрекателство и помощ, нямаше да има и граждански войни и "хуманитарни" намеси. Тогава може би на човечеството щяха да му бъдат спестени обичайните гледки, изразяващи чеченския цивилизационен модел, според който висша проява на волния кавказки дух е да отрежеш главата на човека като на шиле.
Кавказ обаче, е непонятен за Запада. Тук те уважават, когато се пазариш, но не и когато предлагаш мирни преговори. Последните се приемат за признак на слабост. В Кавказ всеки мъж е първо потенциален воин-убиец, после овцекрадец, трафикант или нещо друго. Впрочем нали и Сталин беше от Кавказ? Значи добре ги е познавал.
За кого играе Адем Кенан?
Прословутият турски националист на свободна практика Адем Кенан от шуменското село Ясенково отново шокира обществеността и медиите, като даде ултиматум на българската държава: до Нова година да станем българо-турска федерация! Иначе започвал партизанска война, за която имал подготвени 15 000 командоси.
Това наистина звучи като изсилване. Особено като се има предвид, че самите съселяни на Кенан го считат за луд. И гласуват не само за ДПС, но и за Народен съюз и БСП.
Място за успокоение и насмешки обаче няма. Разбира се, фактът, че Кенан вече 9 години сипе заплахи и закани и издига сепаратистки и антиконституционни лозунги, без някой да му обърне внимание, може да се тълкува и като признак, че България е не само "супердемократична", но и силна държава.
За съжаление е точно обратното. Затова всички досегашни правителства търпяха Кенан освен поради криворазбрана демокрация, но и от страх от усложнения с могъщата ни югоизточна съседка.
Това е едната страна на въпроса. Другата е: кому всъщност служи Адем Кенан?
Отговорът не е еднозначен. От една страна, ясенковският ултранацоналист наистина има известни връзки в "ана ватан", главно в пантюркистките кръгове на "Сивите вълци". На този етап обаче офицална Турция едва ли би се ангажирала с подобни екстремисти. Целите на Анкара са стратегически, и засега нея я устройва Доган, а не Кенан.
И май тук е зарито кучето! Кенан е великолепно алиби на Доган! На фона на предизвикателното поведение на полуграмотния делиормански тракторист, докторът по философия, облечен в костюм на "Арамани" и с цигара "Картие" в устата, изглежда напълно нормален български политик, който държи етноса си под контрол и го възпитава в либерален дух. Какви турци, какъв сепаратизъм, каква автономия! Е, има там някаква откачалка в Шуменско, но нали именно аз не го пуснах повече да припари в парламента? ДПС сме затова - да ги озаптяваме такива. И да гарантираме етническия мир... Звучи правдоподобно и успокояващо. И мнозина иначе честни и добронамерени политици и наблюдатели кълват и пропагандират тази теза наляво и надясно.
Така Доган шества в българския политически живот едва ли не с орела на мъченик за либерална вяра и светец. Докато сложи крак в зенгия, ако разбира се му се позволи.
Тогава всички ще видим що е туй либерализъм и как расте на българска нива, орана от Доган.
Косово - удобната амнезия на Вашингтон
Една война, дори да се нарече "хуманитарна намеса", не може да не събужда въпроси в общественото съзнание. Особено ако както в случая с Косово, е довела до напълно противоположни на рекламираните като очаквани резултати - до замяната на едно измислено "етническо прочистване", приписвано на сърбите и на Милошевич, със съвсем реално такова, но вече срещу сърбите от провинцията.
Косово номинално още се води част от Съюзна република Югославия. Фактически обаче е предадено на произвола на банда от наркотрафиканти и убийци, преименувала се от Армия за освобождение на Косово в Корпус за защита на Косово (КЗК). Всичко това става пред очите, със съдействието или безучастното наблюдение на събитията от страна на т.нар. международна общност.
Защо и как бе разпалена войната в Косово и какво е бъдещето на тази територия?
От 18 април 2000 г. силите на КФОР преминават под командването на Еврокорпуса (ЕК): промяна, която е нещо много по-различно от признаване на нарасналите военни и миротворчески възможности на обединена Европа. Дефакто това е признание от страна на НАТО за собствения му провал!
Алиансът доказа, че може да разпалва войни, но не и да печели мир. Сега НАТО се опитва да се измъкне от косовския кошмар, запазвайки поне част от достойнството, което се предполага, че му е останало.
Предаването на командването на КФОР е елегантно, макар и чисто семантично прекратяване на мисията на НАТО в Косово. Това става след като, както пише агенция "Стратфор", (31.03.2000 г.) "Алиансът бе натикан в ъгъла от една екстремистка фракция на бившата Армия за освобождение на Косово. Фракция, която досадно игнорираше изискванията на НАТО да бъдет демилитаризирани албанските бунтовници".
През последните два месеца в петкилометровата буферна зона между Косово и Сърбия се сформира нова "освободителна" албанска въоръжена формация, - Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медвежа (АОПБМ). Развърнала истински нелегален лагер за обучение в района на село Доброси - в буферната зона, където не могат да действат нито сръбски военни и полицаи, нито войски на НАТО - тази "армия" провокира насилия и терор в районите на Южна Сърбия, населени с албанци.
АОПБМ действа точно от американския сектор на КФОР, облечена в униформи и с отличителните знаци на АОК. Макар Хашим Тачи и генерал Агим Чеку (бивш военен лидер на АОК, сега командир на Корпуса за защита на Косово) да отричат всякакви връзки между двете "армии", връзката е безспорна. АОПБМ копира примера на АОК и методите й на действие. В лагера в Добросин щъкат над 800 въоръжени активисти и борци за Велика Албания, представящи се като нова "освободителна" армия.
Вестник "Вашингтон поуст" съобщи през март, че началникът на наблюдателния пост в американския контролен пункт, капитан Ерик Макфадън, е забелязал нови вербувани албанци да се въртят из село Добросин. Въпреки обещанието на групата, дадено на 23 март, да потърси политическо решение на конфликта. Конфликт, провокиран междувпрочем тъкмо от АОПБМ с организираните от нея метежи в населените преобладаващо с албанци райони на Южна Сърбия.
НАТО изпадна в смешното положение да се защитава от хората, които миналата година тръгна да защитава от сръбския "геноцид".
При едва ли не единствената досега операция срещу АОПБМ, според лондонския "Гардиън", на 17 март 2000 г. американските войски са заловили над 200 униформи, 22 сандъка с патрони за пушки и картечници, две минохвъргачки, 28 ръчни гранати, 7 пушки, 6 мини и друго военно оборудване. И въпреки това Западът продължава да обвинява Милошевич, че провокира нов военен конфликт в Косово!
Символичното предаване на командването на КФОР от НАТО на Еврокорпуса (символично, защото войските остават под разпорежданията на Върховния главнокомандващ на НАТО) дава възможност на Алианса да рекламира "успеха" на мисията си в Косово, като остави горешия картоф, т.е. отговорността за проваления мир, на ЕК. С това се постигат и някои други цели: дава се възможност на новоизлюпения европейски отбранителен съюз да се пробва в една широкомащабна многонационална операция, без да е необходимо да координира с някого нейните логистични и технически аспект. Дава се възможност на САЩ да се отърсят от лошия си имидж, следствие от косовската авантюра, запазвайки при това влиянието си там. Оправдава се акцентът върху европейските цели в мисията на КФОР, които са различни от "защитата" на косовските албанци от сръбското "етническо прочистване", т.е., от формулираната от НАТО цел на "намесата" в Косово.
За Европа по-важна е регионалната стабилност, залепването на грънците, счупени от американските бомбардировки; нещо, което не изключва смазването на етническите албански сепаратисти и провокатори на конфликта от КФОР. НАТО, респективно САЩ, "предават ключовете" от квартирата, наречена Косово, оставяйки на ЕК да я измете!
Нима през март миналата година във Вашингтон не са знаели кого всъщност защитават? Знаели са, разбира се, но войната срещу Югославия им трябваше за назидание на всеки, който като Милошевич отказва да се подчини на "новия световен ред". Тя бе предупреждение и към Русия и Китай.
Днес на Запад търсят под вола теле, за да оправдаят престъпленията си, накисвайки дори България, че ги е заблудила с лъжливия план "Подкова", докопан от българското разузнаване и предаден на германците от дипломат номер 1 на България - г-жа Михайлова. Не че нашият "дипломат" не би извършил подобна "услуга", но някак си е смешно позицията на една Германия по косовската "намеса" да зависи от българските тайни служби! Пък и войната вече беше започнала, когато г-жа Михайлова се е срещнала (на 1 април 1999 г.) с германския си колега Йошка Фишер.
НАТО не може да мръдне без команда от Вашингтон. Така че и да е съществувал план "Подкова", агресията не е предизвикана от него. Той самият е бил породен от тероризма на албанските сепаратисти.
Сепаратизмът на косоварите не е от вчера, нито е роден през 1989 г., когато уж Милошевич е отнел автономията на Косово. Всъщност той е премахнал правото на вето на автономните области в Сърбия върху промените в конституцията.
Вижте какво е писал в."Ню Йорк таймс" на 1 ноември 1987 година: "Етническите проблеми в Южна Югославия достигнаха такъв градус, че в страната започват да говорят за страшната възможност за гражданска война. Последното противопоставяне показва, че националистически настроените албанци се обявяват против разните слоеве на сръбското население в Югославия. Това става на всички обществени равнища: от административните органи до най-бедните селяни.
Млад войник от албански произход откри огън в казармата, убивайки четирима спящи войници-славяни и ранявайки още шестима. В армията са разкрити стотици подривни албански групи; нееднократно са подлагани на разграбване оръжейни арсенали.
Етническите албанци в правителството манипулират обществените фондове и законодателството, за да заграбят земите, принадлежащи на сърбите. На нападения се подлагат православни църкви; късат се държавните флагове; отравят се кладенци, пали се реколтата на полето. Колят славянски момчета, а местни старци открито подучват албанските младежи да изнасилват сръбски девойки.
Етническите албанци са най-бързо развиващата се група от населението на Югославия и скоро могат да заемат трето място: след сърбите и хърватите.
Целта на албанските радикални националисти, както заяви един от тях в интервю, се заключава в това Албания етнически да включва в себе си Западна Македония, Южна Черна гора, части от Южна Сърбия, Косово и самата Албания. Това би обхванало и солидни части от републиките, които сега съставляват южната половина на Югославия. ...
Основен плацдарм за стълкновения в областта, наречена Косово: високо плато, заобиколено с планини, по размер по-малко от щата Ню Джърси. Етническите албанци съставляват над 85 % от населението на областта - 1,7 млн.души. Останалите са сърби и черногорци.
С непрекъснатото бягство на славяните от обхванатото от насилие Косово (това се засили особено след кървавите изстъпления на албанците през 1981 г. в Прищина), в провинцията става онова, към което се стремяха през последните години албанските националисти. А именно: етнически чиста албанска област. Днешното равнище на насилието, както каза журналист от Косово, нараства, чупейки рекордите от последните седем години.
През миналото лято властите в Косово съобщиха, че разполагат с документално потвърдени доказателства за извършени само за два месеца 40 албански нападения върху сърби. Фадил Ходжа, някога висш югославски политик от албански произход, се пошегува на официална вечеря в Призрен, че предназначението на сръбските жени било да задоволят половите нужди на потенциалните албански насилници.
Макар, че в Косово все още живеят 200 000 сърби и черногорци, те са разпръснати и с нищо необединени. През последните седем години 20 000 от тях избягаха от провинцията в безопасния славянски север, захвърляйки често и своите селски стопанства и къщите си."
От прочетеното в "Ню Йорк таймс" излиза, че онова, което Милошевич е направил през 1999 г., не е сръбска агресия върху беззащитни мирни албанци, а опит за защита на сънародниците му.
Какво ли би направил на негово място един "демократичен" български президент?
Сп."Нюзуик" (5 април 1999 г.) нарече Милошевич "Балкански разбойник" затова, че се опитва да спаси страната и народа си... Що се отнася до "хуманитарната намеса" на международната общност и истинските й цели, ето какво пише в. "Ню Йорк Обзървър" (5 април 1999 г.): "Дори САЩ нямаха никакви хуманитарни интереси от прекратяване унищожението на косовските албанци, дори съюзът НАТО да не беше изложен на опасност и потокът от бежанци да не създаваше опасност от разпростиране на войната, ние все едно бихме имали най-насъщната причина да воюваме със сръбската диктатура.
Ето я тази причина: да отбием желанието у потенциалните подражатели на Милошевич, които могат да представляват много по-голяма опасност в бъдеще. Природата на тази опасност е особено очевидна в Русия, където външната политика се намира под влиянието на ултранационалистите и бившите комунисти, с все по-отчетливо фашистка окраска. Ако тези сили някога дойдат на власт, трябва да знаете, че НАТО няма да се отнася безразлично към жестокостите, които сега се вършат на Балканите."
Когато за едно и също нещо (Косово) има две противоположни оценки, едната просто е лъжа! Иначе трябва да приемем като норма на "свободното слово", че информацията за една страна зависи от това дали в дадения момент ръководителите й са послушни на САЩ или не.
През 1987 г. СРЮ бе най-прозападно ориентираната социалистическа държава и събитията в Косово са намерили адекватно отражение в американските медии. Точно обратното стана през 1999 година - Милошевич се опълчи на чуждия диктат и стана лош. До такава степен, че в средата на април 1999 г. сп."Нюзуик" постави портрета му на своята корица с надпис: "Лицето на злото".
Макар че, както казва д-р Уйлям Пиърс в изявление по радио "Гласът на американските дисиденти" (на 1 май 1999 г.), "по-честно би било, ако под този надпис бяха поместили физиономията на Мадлийн Олбрайт".
Седмица по-късно пред същото радио Пиърс ще сподели: "Честно казано, ситуацията достигна своя връх. Ние имаме: тотално безотговорен престъпник в качеството на държавен глава; кабинет, който яростно урежда еврейските далавери, а съвсем не американските дела; средства за масова информация, които работят за същата цел, и електорат, който със сигурност ще поддържа всичко, каквото и да стори правителството на Клинтън*. И цялата тази престъпна коалиция разполага с най-голямата военна сила на света.
Такава ситуация направо крещи за необходимостта от въоръжена революция и щателна чистка на населението. Казвам го напълно сериозно, доколкото ситуацията вече съвсем не е теоретическа: престъпниците от Вашингтон убиват нашите братя в Европа."
Имайки предвид факта, че много евреи осъдиха войната на НАТО срещу Югославия, не можем да приемем тезата на Пиърс за еврейския заговор срещу сърбите. В останалото той безусловно е прав.
Първанов да внимава с Доган
Дългоочакваната "официална среща на високо равнище между БСП и ДПС" е вече факт. Колкото и мъгливи и общи декларации да направиха след нея двамата лидери Георги Първанов и Ахмед Доган, ясно е, че започва дълъг и сложен пазарлък между двете партии за евентуално съвместно управление след парламентарните избори.
Че технически това е възможно, почти не подлежи на съмнение. При добро взаимодействие, и на фона на сриващото се доверие в СДС, БСП и ДПС биха могли да спечелят заветните 121 депутатски мандата и да съставят кабинет. Въпросът е дали ДПС ще склони на това и каква ще бъде цената.
Едното условие на Доган е известно - БСП да даде ясна заявка за членство в НАТО. Тук Доган чука на отворена врата, поне що се отнася до ръководството на столетницата. Съвсем друг е въпросът с настроенията на партийната маса. И тук е първата опасност за Първанов и обкръжението му - да не се окажат на конгреса в небрано лозе заради окончателната си капитулация пред Запада... Но докато въпросът за членството на България в НАТО все пак е отдалечен в неопределено бъдеще време и е много вероятно изобщо да не се състои, то не така стои въпросът с другите искания на Доган - конституционното оформяне на статута на България като мултинационална, и по-точно като двунационална държава.
Неслучайно в навечерието на срещата отново бе подхвърлено искането за вицепрезидент и вицепремиер от турски произход. Което би означавало чисто и просто "ливанизация" на страната.
Още по-опасни биха били непосредствените тактически ходове на Доган, който в интерес на истината, мисли с три хода напред. Нищо не може да му попречи да направи поредния си, този път десен завой и да се оттегли от една бъдеща управляваща коалиция.
Тоест, да повтори ситуацията от 1992 г., само че с обратен знак. Но след като осигури пълния набор от привилегии за българските турци.
Така че на "Позитано" 20 трябва много да внимават в картинката. И най-важното - да не позволят цената на властта да се превърне в ново национално предателство.
Едно вече направиха на 4 февруари 1997 г. Второто наистина ще означава край за партията им.
А за да не са зависими от кефовете и претенциите на татарчето от Дръндар, в БСП могат да се огледат и за други съюзници - и в ляво, и в дясно.
Добри или лоши, те все пак ще са българи... С ГОЛО СЛУГИНСТВО НЕ СЕ ПЕЧЕЛИ УВАЖЕНИЕ
За сетен път българите оставаме с тягостното, макар и за някои съвсем приемливо усещане, че се отнасят с нас като с втора или двадесет и втора категория хора. В германските политически среди използваха за собствени цели името на страната ни като салфетка. Или като пачавра, макар и нюансът да не е от особено значение.
Имам пред вид неотдавнашното "активно мероприятие" (каквото и да означава този термин), според което именно България с уж невярно подадени разузнавателни данни предизвикала натовската агресия срещу Югославия.
Бихме обидили интелигентността на нашите читатели, ако започнем да ги убеждаваме в смехотворния характер на това твърдение. Това чудесно го знаят и без да им го казваме.
Хрониката на предизвестената война срещу Югославия датира години преди фарса в Рамбуйе. Ние, българите, за разлика от оглупяваните десетилетия простодушни обитатели на Запада, не сме изгубили своята критичност към света, както и здравия си разум, и още при първите закани от Вашингтон разбрахме, че се гласи материализирането на поредната фаза на поредната западна колонизация на Балканите.
В случая не поставям под въпрос слугинската изпълнителност на днешната софийска администрация към всякакви казани, недоизказани или дори просто небрежно подхвърлени поръчки на външните й работодатели. Излишно е, след като уверения за такава нагласа се дават и от най-високо място. Достатъчно е да припомним припряността, с която Петър Стоянов, седесар на всички българи и грижовен родител, предложи на НАТО територията на Отечеството ни за всякакви антируски начинания, включително и за ядрени бази. Или в по-тясна връзка с темата, откровението на момчето от правилен произход Димо Гяуров, че службата му няма никакви тайни от американското ЦРУ.
Сиреч, не върви да се поставя под въпрос готовността на софийската администрация да услужи на новите стопани и с разузнавателни данни. Хората въздушни коридори за бомбардиране предоставят, територия за ядрени бази предлагат, че някакви сведенийца ли няма да дадат? Ще ги измислят даже, ако си нямат.
В отговор клиентите, вместо поне да благодарят на слугата за все пак дискретната услуга - за бакшиш и да не говорим, - си измиват ръцете с него.
Това, което привлича най-много внимание в този пореден епизод на унизително третиране на страната ни, е лекотата, с която тя бива подбирана да играе ролята на Черен Петър - от всекиго на Запад, когото не го домързи. Такова отношение се проявява единствено към субект, за когото знаеш, че дори и няма да реагира на гаври, обвинения и подигравки. Освен с благодарности, ако само му се намекне, че именно това се очаква от него.
Цялата прослойка, скромно самоименуваща се "политическа класа", а понякога още по-скромно - "политически елит", носи вина за това положение.
За която и да е политическа сила, от която и да е страна, е съвсем естествено да включва в политическия си актив и международната си репутация, когато я има. Естествено е и да я поразкрасява малко, или направо измисля, когато тази репутация е микроскопична или просто я отсъства. И в това също трябва да се проявява чувство за мярка.
В България обаче такова чувство се губи не само при краденето по братовчедски.
Не сме забравили как един ден правилните медии възхвалиха избирането на Надежда Михайлова за заместник-председател на т.нар. Европейска народна партия. Пропуснаха да споменат, че това е чисто почетна титла, зад която не стои нищо реално и че с нея могат да се похвалят поне още дузина души. Сиреч, че става дума за нещо като награда на "Златният Орфей", само че още по-символично. Не пропуснаха да извисят българското самочувствие чрез рекламния афиш на въпросната партия с лика на ловешката героиня. Афиш междувпрочем хубав, макар и поподходящ на рекламна кампания за подмладяващ крем. Само два-три дни след този политически успех уж вече подопечните на Михайлова евродепутати пренебрегнаха красотата и гласуваха за оставането на България в най-черния от всички възможни черни визови списъци.
За орлите от солунската четворка не знаем да са украсили с ликовете си някой западноевропейски плакат, макар че и на тях не им липсва фотогеничност. И от техните предгареловски и следгареловски интервюта обаче излизаше, че поклоненията им отвъд българските граници са били едва ли не тема номер 1 в местните медии.
Май някои забравиха, че голяма част от българското население има достъп до кабелната телевизия и до Интернет и чудесно може да следи какво място заделят на България западните медии, както и да съпоставя видяното с твърденията на българските управници.
"Не сме като Милошевич" обича да кудкудяка синята перната фауна по синия екран. "Милошевич международната общност го знае, че е лош, а нас ни знае, че сме добри". Поредна лъжа като за малоумни. Милошевич наистина го знае светът, а вас ви разпознава само портиерът на американското посолство, и то когато не е забравил да си сложи контактните лещи.
А и защо трябва да ви знае и помни? Кой от нас знае камериерките на Хилари и Моника? Кой от нас помни сервитьорите, които са се умилквали за бакшиш? Обслужващият персонал е поначало незабележим, дори и когато прекрачи границата между добросъвестното прислужване и лигавенето. Времената, когато главният султански ибрикчия е имал ранг паша, отдавна са в миналото.
С едно голо слугинство не се печели уважение. Печели се в най-добрия случай господарско благоразположение, най-често - господарско пренебрежение. Каквото повикало, такова се обадило.
Докато управниците ни не го разберат, ще трябва да се примиряват с телевизионни кадри като тези на Си Ен Ен, в които два дни поред под образа на ръкомахащия Петър Стоянов се мъдри пояснението "Roshen Hassanov, Bulgarian Ethnic Turk".
И с ролята на хигиенни принадлежности, разбира се.
Френски поглед върху Балканите
В ръцете на българския читател е един впечатляващ том - "История на Османската империя". Въпреки че по понятни причини за империята знаем немалко - български учени и изследователи имат забележителни трудове в тази материя - все пак за пръв път имаме среща с хронологично изграден корпус.
Той е дело на 11 френски османисти под редакцията на Робер Мантран, почетен професор на Университета в Прованс (Екс Марсей I), професор в Националния институт за източни езици и цивилизации (История на Османската империя), бивш председател на Международния комитет за доосмански и османски проучвания.
Респектираща научна визитна картичка. Членовете на авторския колектив са приблизително на същото ниво. Това са все академични учени, в чиито професионализъм и компетентност не би трябвало да се съмняваме.
Съмненията обаче започват още с началните страници на това френско творение. Те идват от разминаването на реалностите с научните интерпретации, пък и от някои фактологически грешки, които са на студентско ниво. Конфузно е да се прочете примерно в текста на Никола Ватен (старши научен сътрудник в ННИЦ, бивш възпитаник на Френския институт за анадолски изследвания), че през 1366 г. на българския престол е Шишман, след като исторически е категорично установено, че цар по това време е Иван-Александър. Иван Шишман поема властта през 1371 г., когато почива баща му.
Но не някои неточности, опущения и пропуски все пак дават облика на френския труд, а представата, която авторите искат да внушат за характера и същността на империята. Натрапва се впечатлението, че Османската империя, според предложената интерпретация, не е "голямото зло" и че историческата наука трябва да се раздели с понятия, създадени най-вече през XIX в., според които османският свят е режим на тирания, жестокост, насилие.
Не, това не било вярно, твърди Робер Мантран. И след като слага акцент върху субективния фактор (от научна гледна точка твърде хлъзгава плоскост), той казва следното: "... първите османски владетели вече не изглеждали безпринципни варвари, а свързването им с византийски благородници и първенци и липсата на преследвания срещу християните могат да бъдат доказателство за известно съвместно съществуване".
Съжденията е типичен пример на политическа идеологизация на проблема и нескрит опит за манипулиране, защото е почти недопустимо да се помисли, че един академично изграден специалист, какъвто е Робер Мантран, не е наясно със същността на империята. Но тази "същност" в съвременен геополитически контекст не е удобна и затова се подменя с представата за "съвместно съществуване" и едва ли не за междуетническа хармония.
Но подобно "съществуване" е фактически невъзможно и освен дето многобройните факти го доказват, то има и още нещо, което е принципно основополагащо - между два толкова различни етнокултурни модела, при това наситени с отрицателни енергии един към друг, наистина не може да има "съвместимост".
Самият характер на османската империя, при това и идеологически мотивирана, строго разграничава правоверни от неверници и прави невъзможно каквото и да е съвместяване. Когато основен източник на властта и респективно на правните норми е божията воля, достигаща до правоверните посредством Божията книга (Китабу лах) - Корана, то за съвместност на съществуването не може да се говори, тъй като именно Коранът постулира дълбокото и рабско безправие на раята.
Ислямът поставя рязка граница между правоверни (muslim) и "неверни" (kafir), сиреч между покорители и покорени. Необходимо е да се изтъкне, че отношението спрямо "неверните" е било свързано с едно от основните вярвания на исляма: вярването в предопределението. "Относно неверните - гласи една глава в Корана - за тях е все едно дали ти ги предупреждаваш или не. Те не ще повярват. Бог е поставил печат върху сърцата им и върху ушите им. Техните очи са покрити с превръзка, а тях ги очаква жестоко наказание".
Много пъти в Корана е упоменато наказанието, което по думите на Мохамед трябва да очаква "неверните". "О, пророче - четем в друга глава на Корана, - бори се против лицемерите и неверните, отнасяй се със суровост спрямо тях. Пъкълът е тяхното жилище... Бог ще ги накаже с мъчително наказание на този и на онзи свят. Те не ще намерят по цялата земя нито закрила, нито помощ".
Не е допустимо да се помисли, че вещи османисти, като авторите на "Османската империя", не са наясно досежно теократичния и абсолютистичен характер на султанското управление, задържало развитието на Балканите и нанесло неизброими щети на балканските народи. Още повече че върху тази материя има натрупан огромен доказателствен материал за масови убийства, библейски кланета, грабежи, опожарявания и тотално ислямизиране. Като прибавим към това и религиозният фанатизъм на завоевателите - последната варварска вълна, заляла Европа - картината съвсем се уплътнява.
Османската държава е наистина държава чудовище. Тук ще си позволим за цитираме Владимир Чуков, вещ познавач на ислямската държавна идея: "Държавният абсолютизъм бил мотивиран от религиозния императив, който сам по себе си предполага теократичен характер и сакрален лик на държавната институция. С други думи, ислямската държава реализирала най-откровената легитимация на политическия деспотизъм чрез свръхествения трансцендентален аргумент". (Чуков, Вл. "Зараждането на ислямската държавност", С., 1994, с. 313.)
Френските автори на "Историята" не се ограничават само с опита да подменят представата за империята, приписвайки й толерантност и търпимост, но и развиват тезата за "поносимостта" на османското владичество като абсолютно бездоказателствено, но затова пък категорично, отричат такива явления като ислямизиране, еничарски рекрути, масови избивания и преселвания на българи в Мала Азия.
С една дума - свидетели сме на опит за пренаписване (разбирай, фалшифициране!) на историята и почти пълното оневиняване и реабилитиране на Османското управление на Балканите и в частност на България. "Не е имало насилствена османизация, нито ислямизация" - пише Робер Мантран. Подобно е и становището на Жил Венщейн, реализиран учен, директор на изследователската група "История на Източна Европа и Османската империя".
Ще рече - профилиран специалист като Венщейн е напълно наясно с проблематиката. И ако въпреки всичко изкривява историческата картина и подлага на изпитания научната си съвест, то е поради причини, стоящи извън задължителната професионална добросъвестност и имащи отношение към обслужването на геополитически интереси от днешен ден.
Иначе не можем да си обясним написаното от него: "...Османският режим често бил по-благоприятен за "бедните хора" от режимите, които го предшествали или съществували в другите страни на тогавашна Европа. Нещо повече, верен на принципите на класическите мюсюлмански империи, той не проявявал никакви асимилаторски тенденции и по-специално никакъв прозелитизъм... С течение на времето той позволил запазването през вековете на етническата идентичност на Балканите."
Това е вече наистина прекалено! И е в пълен разрез с историческите факти!
Няма нищо вярно в казаното от Венщейн. И как той ще обясни (но не обяснява въобще!) наличието на българомохамедани в Родопите, на босненски мюсюлмани (които по етнически произход са прави сърби) в Босна, на ислямизираните албанци в Албания и Косово? Това са все драконовите зъби на империята. А нали тя не е проявявала "никакви алимилаторски тенденции"?
Не, и еничари не били вземани от нашите земи, а ако това ставало - било спорадично. Нито пък избивания е имало, а ако е имало, то е било само по време на война.
"Периодите на огън и кръв били временни и новите господари не желаели да ги продължават", тъй като се стараели "да възстановят, доколкото е възможно, реда и благоденствието" - пише Венщейн.
От всичко казано прозира намерението да се внуши представата, че поробените народи са живеели по-добре, по-сигурно и по-благоденстващо под управлението на Османската империя, отколкото в своите национални държави.
И нито дума, че загубването на държавност е едно от най-големите нещастия, които могат да сполетят един народ.
И нито дума, че поради робството балканските народи, включително, разбира се, и българите, се отклоняват от своя естествен път на развитието и не влизат в Новото време, когато Европа започва да се модернизира във всички сфери на човешката дейност.
Дали пък разкрасяването на Големия турчин не е анонс и подтик за реанимирането на благородната и толерантна империя, за каквато искат да ни я представят маститите французи?
Редно е вече да дадем категорични отговори на галските дешифровчици на балканската история и да припомним някои твърдо установени научни истини, за да бъдат опровергани опитите за всякакви инсинуации.
Масовото унищожаване на българското население по българските земи е следствие от османската държавна политика на обезбългаряване с цел да се намали съпротивителният потенциал на поробените. А и за да се освободят земи за анадолски преселници.
Вследствие на тази политика, както и сочат отчетните ведомости за джизието (поголовен данък, плащан от немюсюлмански поданици) в 1490 г., наличното население е 890 000 души, а изчезналото, вследствие на избивания и кланета - 680 000 души!
Според изследователят проф. Христо Гандев, който е и направил изчисленията, е ясно, че "със загубването на 680 000 души българската народност е претърпяла демографска катастрофа. Това е истинско биологично свиване на народността, което се отразява всестранно върху развитието й през всичките следващи векове. " (Гандев, Хр. "Българската народност през 15-и век". С., 1972, с. 129-130.)
Френските автори, пренебрегвайки изцяло историческите факти, свидетелствата на чужди пътешественици, пък и данни от османските архиви, отричат, че по нашите земи са се рекрутирали еничари. Ако все пак подобни случаи е имало, те само способствали, според Мантран, на хората с качества да направят кариера в държавната йерархия, която инак им била отказвана като на неверници.
Така българската трагедия, която е трагедия на 15 поколения, чрез ловка галска манипулация се превръща в привилегия. И така империята се превръща почти в благодетел, в добър баща, който се грижи за своите способни чада.
Какъв велзелвулски прочит на историята!
Истината обаче е съвсем друга. От края на XIV в. до първите години на XVIII в., в продължение на три столетия по нашите земи са били погълнати от еничарските корпуси общо около 250 000 души. При това - подбиран е бил елитът на генерациите.
Цветана Георгиева пише: "Младостта, умът и интелектът на хиляди българи от петнадесет поколения били смлени чрез механизма на кръвния данък, за да застанат срещу своите. " (Георгиева, Цв. "Еничарите в българските земи", С., 1988, с. 85.)
И една сантиментална реплика към френските академични светила. Един народ, ако не е преживял вледеняващия ужас на еничарството, изтръгването на рожба от майка, не може с попукано от мъка гърло да изпее:
Еничари ходят, мамо, еничари ходят, от село на село, мамо, от къща на къща.
Малки деца взимат, мамо, малки деца взимат, турци ги правят, мамо, турци еничари... Френската "История на Османската империя" в частите си за Балканите и интерпретациите, на които се спряхме, не издържа критичен научен прочит. Защото науката е пожертвана и е превърната в слугиня на политиката. И е наистина жалко, че безспорно ерудирани и сериозни учени са се съгласили да напишат във всяко едно отношение една поръчкова книга.
Освен всичко друго по този начин се прави и не чак дотам изискан галски поклон към Турция, и то тъкмо когато тя се готвеше да чества хилядолетието на Османската империя.
Каква е целта?
Целта е не само да се създаде нова представа за Османската империя, нямаща нищо общо с историческата истина, но и идеологически да се обоснове с механизмите на интелектуални фалшификации евентуалната реанимация на империята във връзка с "победилите реалности" на новия световен ред. Сиреч, френските автори, при това съвсем не тихомълком, лансират идеята за нов османски патримониум над Балканите. Пък нали е казано, че който владее миналото, той владее и бъдещето.
Тъкмо поради тази причина галските учени са се заели да пренапишат миналото и да ни уверят колко добре сме си живеели в Османската империя и колко добре евентуално можем да си живеем и в бъдеще.
Това е посланието на френската версия на "Османската империя".
Жалко за хвърления труд, който все пак бихме искали да вярваме, е натоварил съвестта на френските учени с бремето на една поръчкова манипулация.
Но това си е техен проблем.
Нашият, българският проблем е да се научим да не вярваме на данайците и на техните дарове, дори когато ни хортуват на галантен французки.
Цивилизационен избор за "рицари", зверове и слуги
Kакъвто господарят, такава и прислугата. Каквото правителството, такава и правителствената телевизия. Неумни.
Правителството си вкара автогол с проектозакон срещу уж страшното минало. Обвиненията сякаш са формулирани по мярката на реалните деяния на сегашната власт и резултатите от тях.
Правителствената телевизия не падна по-долу.
На трети април излъчи в централните новини кадри от документален филм за това как чеченски атлантици режат главата на руски войник, попаднал в плен. С образ и звук. Близо две минути. За разлика от ужасиите в телевизионните бълвочи, това се случваше реално и мнозина по света го видяха. Сред тях и българи.
На другия ден правителствената телевизия, без да използва думата "извинение", почти се извини на зрителите за излъченото. Без да спомене думата "самоцензура" - вместо нея бе използван терминът "саморегулиране" - обеща в бъдеще да не допуска такива работи. Аргументът - подобни кадри на насилие можело да разстроят нервите на част от телевизионната аудитория.
Каква е истинската причина за страха, видимо забележим в лицата и гласовете на неумните хора, които всеки ден ни представят полезните и правилни истини на "Раковски" 134?
Психическото здраве на българите? Боже!.. Причината е прозаична и всеизвестна - страх за местенцето, за службицата, за благоволението на управниците, от което последните зависят.
Какво всъщност можем да кажем за видяното? Ужасно е? Да. Потресаващо е? Да. Изненадващо е? В никакъв случай. Не и на Балканите. Не в и България. Не и в Батак, чиято Костница продължава усърдно да бъде заобикаляна и забравяна не само от човека на щатна длъжност "пръв патриот на републиката" Петър Стоянов, но и от всички осъзнали се и осъзнаващи се като атланти политици, видели бъдещето си в коалиция с Доган.
Защо синята медийна прислуга излъчи тези кадри? Поради недоглеждане, каквото е официалното обяснение на властите и някои пригласящи им вестникари? От обективност? Или за да помогне на примитивните кавказки изверги да се саморазобличат?
Според мен, определено не. Излъчи ги съвсем съзнателно. Излъчи ги вследствие на невъзможността да разбере, че съчетанието от глупост и престараваневинаги води до резултати, обратни на преследваните. Тв-дейците на атлантизма съвсем добросъвестно са сметнали, че появяването на тези кадри в ефира е послание към зрителите, и че то е в пълно съзвучие с пропагандната политика на правителството.
Послание, целящо да сплаши неговите противници. Послание, което с думи може да се изкаже по следния начин: "Ето на, вижте какво може да ви се случи, ако се противопоставяте на новия ред на земята, на ценностите на атлантизма, включително и на тази част от тях, с която е била закупена къщата на Христо Бисеров; на светлите идеали на Соломон Паси и неговото паство, на др. Елена Костова и съпруга й, на наследствения превозвач Краус и на рано осъзналия се борец за човешки права Уесли Кларк, на мълчаливия Тачи и разговорливия Агов, въобще на чистите и святи сегашни и бъдещи придобивки по света и у нас по гареловски".
Не съм ли циник, като изказвам такова подозрение? Първо, не е подозрение, а убеждение. Второ, то се появи и затвърди у мен след съпоставка между начина, по който показват световните събития основните англосаксонски рупори на глобализма, и похватите, използвани от българските им подражатели с цел да не паднат по-долу от тях.
При отразяването на агресията срещу Югославия частната и поради това уж независима Си Ен Ен сполучливо характеризирана като "маркетингов отдел на Държавния департамент на САЩ", изневери на традицията за обективизъм и не скри пристрастията си. При показване на разрушаването на железопътен мост например в гласа на диктора се прокрадваха весели нотки. При явно режисираните хуманитарни совалки на албански "бежанци" същият глас се изпълваше със загриженост и възмущение. По телевизията на Би Би Си, като първа сателитна не само в техническо отношение станция, равнището на емоциите с положителен или отрицателен знак се покачваше с една октава. Също разбираемо. Недобрата стара Англия отдавна приключи еволюцията "старши партньор на САЩ - равнопоставен партньор - младши партньор - сателит - слуга" и това съвсем обяснимо й отива.
Престараването на нашенската синя телевизия обаче надмина всякакви граници. Там, където американският диктор изразява удовлетворение, българският показва радост. Ако американецът изрази радост, българският излъчва въодушевление. Покаже ли въодушевление американецът, българският колега го удря в земята с еуфория. Обратно, натъжи ли се англосаксът за фотогеничните албанци, софийският диктор е обхванат от печал, мъка, скръб, горест - според особеностите на темперамента и степента на атлантолюбието. Нека после му каже някой, че не бил достоен за синя членска книжка и зелена имиграционна карта. Ако смее.
Както е редно, колкото по-високопоставени бяха софийските телевизионни дейци, толкова по-изявено бе степенуването на чувствата. Поради спецификата на медиата, това ние, българите, не само го чухме, но и видяхме.
Ще кажат читателите, че това е гнусно и жалко. Така е. Кое обаче в днешната власт не е гнусно и жалко?
Защо все пак се объркаха работещите на "Сан Стефано",чиито сърца и мисли са винаги с адрес на "Раковски" 134?
Защото от непрофесионализъм и просто поради първичност на мисловната система не разбраха, че и формулирането, и адресирането на различните послания се профилира съобразно спецификата на преследваното внушение. Подведоха се от заплахите на о.з. Богомил Бонев, с нехармониращ с масивната му външност тънък глас, но с поглед, винаги изпълнен с мрачна решителност към "ония". От бабаитлъците на синия политически феникс Бакърджиев, заплашващ с бой. От безцеремонността, с която висшистът Добрин Митев се зае да "регулира" притока на печатни медии във Варна преди последните избори. Въобще от продължаващата по инерция линия на софийската администрация да се заканва, да плаши, да се прави на силна.
Вглъбени в умилителна възхита от нейното юначество , от това на стопаните й и на стопаните на техните стопани, простодушните кинескопни синигери май единствени в България не разбраха, че когато става дума за зверства, правилното послание е съвсем друго. Зверове са Милошевич, сърбите, руснаците, руските и сръбските мекерета, алчните старци, изпълзели на припек, и така нататък. Чеченците, арнаутите и ловците на глави от остров Борнео са съвсем друго нещо. Когато не са въоръжени, те са хрисими изнурени страдалци, жени, старци и деца с изпити очи, издигащи пред обектива на камерите написани на правилен английски лозунги против сръбските, руските и всякакви там славянско-православни-тоталитарни зверства ; с погледи, от които става ясно, че единствената им надежда е застаналият в скръбно мълчание пред тях пратеник на "международната общност" - покрусен от видяното, най-често изваден от обръщение англосаксонски политик, днес на служба в хуманитарни учреждения като Международния Червен кръст или НАТО.
Когато са въоръжени, работата е съвсем друга. Взор, изпълнен с решимост да защитят малките си наркородини от числено превъзхождащите ги недемократични славянски пълчища.
Накратко, същи рицари на новия световен ред и атлантизма. Всякаква мисъл, че такива хора могат да използват ножовете си за нещо друго, освен за правене на сандвичи, направо е кощунствена.
И професионално хората от "Сан Стефано" са гола вода и това за сетен път пролича. Не успяха да проумеят, че именно това е днес американската информационна линия. Руските власти още преди месеци разпространиха друг чеченски хуманитарен видеозапис, в който "рицарите" режеха глави, а американците направо го потулиха - по Си Ен Ен само веднъж стрелнаха кадри от него за 2-3 секунди и толкоз. Преди това югославската телевизия показа на света парчетата от телата на своите журналисти, разкъсани от бомбите на НАТО, и американците още на другия ден я свалиха от спътника на "Евросат".
Когато трябва да се показват образи, разобличаващи лошотията на неправилните, работата е съвсем друга. Цели седмици се въртя фалшивият германски филм за уж избити чеченци, които в крайна сметка се оказаха терористи, намерили смъртта си при военни действия.
В заключение, въпрос: как щяха да реагират "международната общност" и частиците й на служба у нас, ако някой им бе подхвърлил филм, на който руски или югославски войници режат главата на пленен чеченски или арнаутски терорист?
Читателите и зрителите нека сами си отговорят.
УНИЖЕНИЕТО НА СКАНДАЛА
Скандалът с кадрите от филма, където чеченец коли руски войник, стигна през миналата седмица връхната си точка. Телевизионните журналисти получиха своите административни наказания, НСРТ дори предложи да бъдат уволнени. Завесата на целия този водевил бе най-дполучливо повдигната, извън "Зора", от Велислава Дърева в "Дума".
Гневните думи в действителност обясниха на обществото простата истина: Ако някой руски войник колеше чеченец, кадрите нямаше да слязат от екраните няколко дни, но понеже чеченец коли руски войник, изведнаж се сетиха за жестокостта... Седмици преди това телевизията няколко дни поред показваше, а вестниците го тиражираха, как войници погребват трупове на муджахидини, загинали в бой срещу руската армия. Камион теглеше труп, вързан с тел, виждаха се обезобразени тела, покривани с тънък пласт пръст. Никой не сметна това за жестоки кадри!
Войната в Босна и Херцеговина ни бе показвана постоянно - разчленени трупове, безобразни мъртви тела, масови гробове. Всичко това - манипулирано още от западните автори на филмите, а при нас допълнително обработено. В самото начало на босненската война ни бяха показани трупове с детайли в близък план, където се виждаше как на всички мъртви са отразяни пръсти на дясната ръка.
Дикторът старателно обясняваше на "нашите зрители", че това са трупове на хървати, на които още приживе са отрязани пръстите на ръката, с която се кръстят.
Разбира се, не от мюсюлмани, а от сърби!
Което си беше една пълна фалшификация, защото ясно се видя, че са ИЗРЯЗАНИ ТРИТЕ (палецът, показалецът и средния), А НЕ ДВАТА ПРЪСТА (показалецът и средния) на всяка ръка. Мъртвите бяха православни, а не католици, които се кръстят с два пръста. Те бяха сърби, което, разбира се, според родните ни конформисти, не може да бъде.
Слушах по "Хоризонт" коментар на госпожа Лили Попова за въпросния "инцидент". Ключовата фраза за провинените журналисти бе, че те проявили "ПЪЛНА НЕСПОСОБНОСТ ДА РАЗЛИЧАТ НОВИНАТА ОТ ПРОПАГАНДНИЯ МАТЕРИАЛ". Оказва, се че терористите колят за пропаганда... Помиярството, в което са се увлекли българските "западници", е затрило съвършено спъсобността им да мислят. За тях категорията "истина-лъжа" изобщо не съществува, останал е само слугинският рефлекс и вкуса към "гювеча"... Борците ни срещу жестокостта на екрана биха могли да погледнат все пак с какво ни залива БТ през целите десет години демокрация насам. Не ни ли натрапва ценностите на един свят, в който проблемите на живота се решават с изстрел, с удар с нож, с взрив на бомба, където обикновено лошите са руснаци или поне имат връзка с Русия.
В разгара на медийния скандал, Канал 1 ни поднесе американския филм "Малката Одеса" - действието се развиваше в Америка, героите бяха емигрирали руски евреи. Там главният "лош" уби един дълбоко вярващ в Бога "добър" с циничните думи, че му дава десет секунди Бог да го спаси! След това стреля отблизо в главата на жертвата, при което се видя как хвърчат късове от черепа и мозъка. И това пред очите другия герой - дете... И сигурно пред екрана в най-гледаното време са сядали същите такива, по-малки и по-големи български деца!
Всеки майстор на виртуалния свят знае много добре как трудно децата различават играта от действителността. Няма съмнение, че за тях потресаващата гледка на ножа, прерязващ гърлото на руския войник, има същата стойност като постоянно показваните на екрана чудовищни жестокости. За кого плаче тогава медийният елит, назначен от властта?!
"Смешен плач" - бе нарекъл тези сълзи един от най-великите българи! Позорен плач, бихме повторили ние, които все още вярваме в истината и човечността.
И сме сигурни, че иде времето да бъде изметена от обществения живот тази "непорината византийска воня", без чест и без съвест, настанила се удобно в меките кресла, която няма друг рефлекс освен оня, който тегли към ръката на господаря.
Да ближеш, белки пусне някой сребърник.
И се възненавидях
Увисна във въздуха студентският призив "За бога, братя, не купувайте новите карти за градския транспорт". Въпреки че цената за цялата градска мрежа от 2 лв. за един семестър скочи на 70 лв., което прави около 3500 %, едва няколко стотици бъдещи висшисти, размесом с пенсионери, се сбраха да протестират пред кметството.
Софиянски по стар маниер се появи захилен, но този път показа и зъбки и се закани, че повече гювеч няма да пуска. В ответ студентите го нарекоха "палячо". И с това протестът се изчерпа. Никой не се осмели да викне "долу", да се възмути за поругания академизъм, че в нарушение на конституцията образованието е вече платено, че науката в България е погромена.
Всички чинно се наредиха на километричните опашки пред гишетата, за да си купят карти.И се получи гледка прелюбопитна. Размесом се сбраха пенсионери и студенти. Корен и връхчец. Всеки със своите си тегоби и с общата си участ на поданици на една държава, която се държи като в завладяна чужда територия.
И ни глас, ни вопъл на протест! Стъписващо униние и примирение със съдбата. Ако не се броят "пълзящите" опити на академичната младеж да пререди "социалистическите" старци. Но както и да го погледне човек, и тия дребни хитрини се вписват в устойчивия български манталитет, ако може някак си да се прецака ближния, за предпочитане тихомълком. Един друг си слагаме вълчи капани и вкуп ходиме с "нахапани" глезени. За радост на ония с гегите, дето ни пасат всеобщо и партийно.
Но тъй като писавшият тия редове не обича да си оставя магарето в калта, пък и доволно изнервен от капиталистическата опашка (аман, животът му мина по опашки!), не издържа усулусул да бъде и отвори уста.
