МЕЧТАТА ЗА ТРОЯ ИЛИ КОЖАТА НА НЕУБИТАТА МЕЧКА
В европейското културно пространство отдавна броди митът за Хайнрих Шлиман, чиято мечта да открие Троя се сбъднала. Той посветил живота си на тази мечта и в самия му край открил съкровищата на Приам, чийто блясък осветил тогавашния цивилизован свят.
Никой не попитал дали тези съкровища му принадлежат и с какво право ги отнема от наследниците на старогръцката култура... Преди време четох Збигнев Бжежински и не знам защо неговите геополитически терзания ми напомниха същата мечта за Троя. И там едни идеи за разпространението на демокрацията и защита на човешките права трябва да направят щастлив света... Но какво чака човечеството, когато се сбъдне "мечтата", къде ще отидат съкровищата и какво техните наследници ще получат?
Трима "атлантици" - д-р Любомир Иванов, д-р Соломон Паси и Марин Михайлов, написали в "24 часа" (25 март, 2000г.) огромна статия - "Русия ще се разпадне на три". Според техния анализ нищо друго не чака руската държава освен сигурна гибел, защото спойващите фактори - етническата хомогенност и армията, не са достатъчни. Всичко останало водело Русия към разчленяване на три: Европейска Русия, Сибир и Далекоизточна република.
В контекста на изложението непрестанно се натяква основната причина за тежкото състояние на Русия и тази причина е нейната големина. Големината, според авторите, означавало, че тази държава е империя и подобно на Британската, Френската, Испанската, Португалската, Османската, и тя трябва да се разпадне... Чудно е как тези господа не са попрочели някаква теория за империализма като исторически модел, за да знаят, че етническата хомогенност изключва определението "империя"!
Всички империи са етнически и оттам културно нехомогенни, имперската структура е създадена, за да поддържа различните етнокултурни модели (политически и икономически) на едно равнище, да ги унифицира. Друг е въпросът, че именно унификацията води към културна ентропия и тогава съответната империя загива. Разпада се, защото не може да отговори на предизвикателствата на историята. В статията няма никаква аргументация, а само аксиоми - не дори какво трябва да стане, а какво непременно ще стане!
Тази сигурност в собственото безпогрешие от страна на "атлантиците" предизвиква подозрението, че в контекста на тяхната идея се крие нещо друго освен мирното бъдеще на света. Съвсем в навечерието на руските президентски избори те заявиха, че от такива избори едва ли и има нужда. Защото ако русите искали да живеят добре, то те просто трябвало да се откажат от държавата си, строена близо 1000 години. Заявиха, че на последните избори за държавната дума русите подкрепили "силовите поддръжници" на целостта на федерацията, но им "предстои да се разочароват от този подход". Защото всичко е предрешено - тази държава няма бъдеще!
Господата явно са подценили четящата българска публика, която преди три години бързо изкупи от книжния пазар издадената в голям тираж книга на Збигнев Бжежински "Голямата шахматна дъска"(изд. "Обсидиан"). В нея, на стр. 230, е формулирано и представено за пръв път в публичното пространство намерението на Държавния депаратамент на Съединените щати как да бъде унищожена и завладяна Русия. Това "намерение" е ясно означено, като "американски императив".
Тримата атлантици буквално са преписали от изложението на Бжежински всичките си "идеи". Новото старо е само, че за десет години Русия не може да се справи с кризата, следователно тя няма да се справи и за още толкова. Поразширили са описанията на факторите на тази криза (половината от които важат и за Запада), за да докажат безперспективността на руската държава.
Всъщност Бжежински откровено излага плановете на Вашингтон за световно господство, наричайки го "глобално върховенство", без да се свени от историята.
Тримата атлантици също не се свенят, но за господството не отварят дума - подменят го с "нова система за международна сигурност" или "тенденции към глобализация и икономическа либерализация". На друго място господството наричат "плодове на благоденствието"... Идиличното бъдеще на унищожилите държавата си руси е представено като единствена причина за американските намерения. Само на едно-две места в статията прозира за какво в действителност става дума: "По всяка вероятност светът ще остане без своята най-голяма държава, която държи 60% от суровините му... " и "Като отделна държава Далекоизточната република със столица Хабаровск може да разчита на бърз стопански и социален прогрес с помощта на инвестиции и технологии от САЩ, Япония, Корея и Тайван."
Става дума за природни и човешки ресурси, които трябва да бъдат завладени от Америка. Тази намерения са формулирани отдавна от американския математик, лингвист и политолог Аврам Ноам Чомски: "...външната политика на САЩ се планира, за да създаде и поддържа един международен ред, в чиято рамка американските компании могат да процъфтяват. Един свят на "отворени общества", което означава общества, които се отварят за рентабилни инвестиции. Общества, които са благоприятни за пазарната експанзия, вноса и износа на капитали, както и експлоатацията на човешки и материални ресурси от американските предприятия и техните местни филиали."
Или:
"Сегашната употреба на термина "демокрация" в американската реторика означава система на управление, в която елитни елементи, базирани върху класата на гешефтарите, контролират държавата благодарение на доминиращите си позиции, докато населението е пасивен зрител".
В книгата на американския професор, озаглавена "Петата свобода или власт и идеология" (изд."Агато", 1996г.) са изведени в исторически план основните тенденции на АМЕРИКАНСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ, наричан от неговия идеолог Збигнев Бжежински ГЛОБАЛНА СИЛА.
Всички формулировки имат едно и също обяснение - американската доминанта в света, осъществявана от разнообразна "система за сигурност" или "глобална организация, гарантираща мира на планетата".
Формирането и развитието на американската империя е проследено и изложено от Збигнев Бжежински в споменатата му книга със съответните карти. Разпадането (разбирай, завладяването) на Русия там е обявено като основната цел на империята за ХХI в. и няма никакво основание да не му вярваме.
Излиза, че господа атлантиците са нищо повече от едни имперски глашатаи, които едва ли заемат тази гнусна службица без пари. Голямата статия, която предписва гибелта на Русия, написана в навечерието на изборите там, идва да предупреди онези българи, които все още изживяват синдрома на Дядо Иван, бързо-бързо да се разочароват и преориентират. Преориентацията към Чичо Сам обещава (поне по думите на конформистите) "плодовете на благоденствието". Същото, което обещаваше и управляващата ни политическа сила, ако вземем участие във войната срещу сърбите за Косово.
Ако истината е тази, такива плодове трябваше отдавна да вкусят много народи по света, особено тези на Латинска Америка. Само че нищо подобно не се видя! Напротив, дори онези държави в Далечния Изток, които уж под американска егида наричаха "икономически тигри", след срива на комунизма бяха отправени към небитието на Третия свят, където скоро ще пристигнат.
В книгата си Збигнев Бжежински развиваше тезата за четирите геополитически стълба, на които ще се крепи американското господство над Евразия: Франция - Германия - Полша - Украйна. Бъларската атлантическа теория е докоснала леко този план: "Сибир и Далекоизточната република ще получат и значителна финансова помощ от САЩ и ЕС в замяна на отказа си от ядрени оръжия, подобно на Украйна". Каквото благоденствие няма или ако го има, то не се вижда, както не се вижда и в България.
Така че авторите би могло все пак да прескочат до Украйна (вече вкусила от "плодовете на благоденствието"), за да видят с очите си самото благоденствие. Или поне да прочетат международните анализи и прогнози за нейната икономика.
Провалът с интегритета на Украйна към НАТО идва от пословичното американско непознаване на света, в който живеят. И това се отнася и за намерението да бъде унищожена Русия, а може би и русите, подобно на американските индианци, за да се освободят (обезопасят) онези 60% от световния природен ресурс за американците.
Това вероятно също се планира, ако въпросните туземци не искат да се подчинят на диктата и заживеят не както искат, а както им наредят.
За един век Западът се опита на два пъти да унищожи Русия - един път през 1917г., втори път през 1941 година. Резултатите бяха катастрофални. Нищо не гарантира, че третият опит ще бъде успешен. Напротив, в сегашния ядрен свят Съединените щати рискуват с подобни опити съществуването на човешката цивилизация.
Същестуването на цивилизацията е заплашено и от самата идея да бъде глобализирано човечеството в интерес на шепа свръхбогати негодници, водени от маниакалните идеи за месианство. Глобализмът като резултат от движението на американската хедонистична култура заплашва да унищожи чрез свръхпотреблението цялата планета, изразходвайки нейния ресурс за кратко време.
"Видните" български теоретици на американското световно господство приличат на онези млади активисти от края на четиридесетте и началото на петдесетте години, които ослепени от една чужда идея, вещаеха световна революция. Тя, според теорията на Маркс, трябваше да избухне в най-развитите капиталистически държави (напр.Съединените щати). Следваше онова светло бъдеще, продадено, подменено и предадено от елита, чиито прелести изживяваме днес... Същото светло бъдеще ни обещават сега глобалистите, които не се интересуват дали народите са съгласни на това, а се разпореждат с техните съдби, мамейки ги с някакво митично щастие. В този смисъл Русия е твърде голям залък дори за Съединените щати. Признато е дори от самия Бжежински. Натовските "активисти" обаче не "бръснат" дори авторитета на своя гуру, а карат направо: "В крайна сметка разпадът на федерацията (Руската) ще ознаменува и края на империализма. Съдбата на предпоследната империя е предвестник на разпадането и на последната, Китайската империя. " Тази фраза би била смешна, ако не предвещаваше апокалипсис.
Знанието и опитът на човечеството в себепознаването са твърде обширни, за да допусне подобен риск. Само онзи, който не познава добре как са завършили всевъзможните опити да бъде завладян и владян "видимия" свят, може да се ентусиазира от подобна перспектива. Вярват ли американците, че ще диктуват на Китай своя американски живот, че ще ги превърнат в ентропирана маса, която само гледа филми на насилието, ходи на рокконцерти и пие кока-кола? Образно казано... Промяна на културния модел... Нещо подобно на това, което стана в Япония, и то не много успешно. С цената на какво обаче? С ядрена бомбардировка и с години на окупация! Следователно, ако слушаме нашите трима стратези, глобализмът ще бъде налаган НА ВСЯКА ЦЕНА в името на благоденствието.
Владимир Путин спечели изборите с абсолютно мнозинство. Това е знак, че твърде много руси все още не се отказват от държавата си. Само бъдещето ще покаже дали третият опит на Запада да ги изтрие от лицето на земята и да им отнеме наследените богатства ще успее.
И друг път сме отбелязвали как три пъти в новата си история България е била в редовете на военни коалиции, два пъти антируски и един път в проруска. Резултатът е един и същи - печален!
Сега тръгваме по старите пътища, които водят отново към ада. Начело с ентусиазирани конформисти, които не могат да живеят без господар и за жалките просешки грошове, които им подхвърля, са готови на всичко.
Дори да дерат кожата на неубитата мечка.
Опасно занимание!
Бакърджиев диша във врата на Костов
Оставката на Евгений Бакърджиев като зам.-шеф на НИС на СДС формално приключи започналата по Коледа драма по сините върхове, когато Костов се раздели със станалия неудобен вицепремиер. Но това не е край, а начало на нова и този път истинска драма за Командира.
А че е така, си личеше по физиономиите и на двамата по време на обявяването на рокадата във върха на синята пирамида. Бъки зле прикрито сияеше, а Началството изгледаше почти прединфарктно.
Ами ще сияе Бакърджиев, разбира се, защото с оставката си той спечели твърде много точки.
Преди всичко никой не може да го упрекне във властолюбие - изпълни ли решението - и то препоръчителното, а не задължително! - на конференцията на НИС? Изпълни го! Остана ли шеф на софийската организация? Остана! А известно е, че който държи София (винаги синя!), той държи реално и СДС-то, и властта.
Но и това не е всичко. Бакърджиев се отърва от най-тежкото нещо, което предстои на СДС - подготовката на парламентарните избори. Които никак, ама никак няма да бъдат нито леки, нито успешни за сините. Лично Костов пое командването на неумолимо наближаващата електорална баталия.
Сега Бъки е с развързани ръце. От една страна, никой не може да го упрекне за предстоящото изборно поражение на СДС. От друга, той може да се превърне в магнит за всички недоволни седесари, обидени съюзници и подценени партньори. Публична тайна са добрите му отношения и с ВМРО, и със земеделците на Петко Илиев, с част от монархистите и с тези от демократите на покойния Савов, които не харесват Александър Праматарски. И, разбира се, всички сини депутати, които са наясно, че това им е последното пребиваване в сградата на Народното събрание... С една дума, Бакърджиев яко диша във врата на Командира и тепърва ще гледаме сеири на "Раковски" 134.
Поне така си личи от първите интервюта, които Бъки даде след оставката си. Дали пък този път Женя Тротила няма да заложи някоя шашка под самото СДС? Току виж след Тато може да ни управлява "Татенцето"?... Коварната политика на Европейския съюз
Европейската комисия настоява за пълно премахване на митата за млечни и месни продукти между България и ЕС от 01.07. 2000 г. Този тревожен факт медиите или премълчават, или се акцентира върху възможностите за износ на български стоки. Никой обаче не се замисля къде и какво би могло да изнася едва кретащото българско селско стопанство?
Истината е, че споразумението за премахване на митата най-вероятно ще нанесе фатален удар върху българското земеделие. Пълната либерализация ще наводни нашия пазар с евтини млечни и месни продукти - конкуренция, на която родното производство не би могло да устои.
Изхранването на българския народ, изглежда, не представлява основна грижа и отговорност на българската държава. Именно чрез нея бяха нанесени разгромни удари на селското стопанство. Почти унищожено бе свиневъдството, говедовъдството и птицевъдството на промишлена основа. Предоставено на регулиращата сила на пазара, проблем вече е дори достатъчното производство на пшеница и царевица, да не говорим за пълния колапс в производството на т.нар. технически култури.
Селскостопанската производителна кооперация през тези 10 години понесе два зашеметяващи и един смъртоносен удар.
Първият удар върху нея бе нанесен през 1990-1991 г. съвместно, със задружните действия на ръководствата на БКП-БСП и СДС - известното решение за връщане на земята на собствениците и разпускането на ТКЗС.
Вторият удар бе нанесен от правителството на Филип Димитров чрез изменение на Закона за земята, в смисъл, че връщането й трябва да се извърши в реални граници.
Това правителство учреди ликвидационните съвети, които осъществиха задачата да разрушат и разграбят съвременната производствена селскостопанска организация.
В началото на 1995 г. селото набра смелост и из пепелищата на разгрома организира нови 3200 производствени селски кооперации. Правителството на Демократичната левица обаче не успя да ги защити нито политически, нито икономически. Голяма част от тях започнаха да вегетират.
Третият повалящ удар бе забраната на производствената селска кооперация и той се извърши чрез новия закон за кооперациите, внесен в Народното събрание по ирония на съдбата от самия министър на земеделието Венцеслав Върбанов. С него се забрани учредяването на производствени кооперации със земя като част от дяловия капитал. С приемането на това изменение фактически се ликвидираха всички съществуващи производствени селски кооперации, членовете на които участваха със земя, добитък и инвентар.
Десет години селската производствена кооперация бе жестоко преследвана. Ако се вгледаме в богатата история на българското кооперативно движение, ще видим, че тази кооперация бе преследвана и през 40-те години, когато под разни предлози са били закрити половината от учредените тогава кооперации.
Това бе извършено от водачите на десните буржоазни партии, оглавили правителствата в този период. Забелязва се подозрителна приемственост - техните наследници днес продължават пъкленото дело срещу селската производителна кооперация.
Както през 40-те, така и през 90-те години на този век вътрешните и външни врагове на България са загрижени да не допуснат стабилизиране на селскостопанското производство. Може би защото едно от най-ефективните оръжия за разгрома на всяка нация и държава е било и си остава гладът.
Така че кооперацията, като форма на сдружение на дребните селскостонски собственици срещу мощната инвазия на световните производители на земеделска продукция, е преследвана не само по икономически, но и по чисто политически причини.
Днес под диктата на международните финансови институции туземната колониална администрация в България води политика на забрана за подпомагане на българското земеделие. В същото време Европейският съюз дотира двойно селското си стопанство: веднъж - при самото производство, и втори път - при износа на селскостопанска продукция.
Изискванията на ЕС към България не са случайни. Те са част от цялостната му стратегия, която цели превръщането му в единствен земеделски производител в света, от една страна. И от друга, ролята на другите страни да бъде сведена до източници на суровини и консуматори на европейски стоки.
Тук ще цитираме някои данни, публикувани в "Льо монд дипломатик"*, които биха могли да внесат яснота по въпроса.
Основното противоречие е в желанието на ЕС да завладее определени външни пазари чрез субсидиите, или по-скоро да защити вътрешния си пазар. Той залага открито в полза на големите земеделски компании, които са доста далече от идеята за "общоевропейска солидарност". Единствената им цел е да купуват земеделските си суровини на възможно най-ниски цени, като претендират, че защитават интересите на производителите. Показателно е, че от 1990 до 1998г. цените на хранителните стоки във Франция са скочили с 11,1 %, въпреки че цените на земеделската продукция са паднали с 10,7 %.
Според прогнозите на защитниците на свободната търговия големите земеделски компании в страните от ЕС ще се слеят с тези в САЩ и в ролята си на прекупвачи ще въвлекат земеделските производители по целия свят в безпощадна конкуренция. Това ще осигури ниски цени за необходимите им суровини.
Такива са перспективите, които ЕС премисля, преди да се споразумее със съюзниците на САЩ в СТО - 15 страни, между които Бразилия, Аржентина и Австралия. Страните от Южното полукълбо все още настояват за многостранни споразумения за аграрен протекционизъм, докато ЕС се опитва да им наложи приципите за свободна търговия в земеделието. Той договаря споразумение със 71 държави в Африка, Карибите и Тихоокеанския регион. Според него тези страни трябва да отворят границите си с нулеви вносни мита срещу дотирания износ на ЕС. Това на практика означава да унищожат собственото си селско стопанство, в което е заето 66 % от населението.
Въпреки че ЕС претендира, че поощрява интеграцията между държави от един географски регион, той всъщност им нанася смъртоносен удар. Тези страни бяха уведомени от СТО през 1994г., че имат право на 160 % мито върху земеделските продукти. Но под натиска на Световната банка и МВФ, за които регионалните организации са пречка за свободната търговия, страните на Африка напълно се отказаха да защитават своето земеделие. Свободната търговия налага на населението на Африка да консумира повече вносни храни, което притиска до стената износа на тропически продукти, чиито цени се оказват въвлечени в низходяща спирала. Това осигурява огромна печалба на транснационалните земеделски компании. Тези държави нямат друг избор освен да произвеждат за единствения платежоспособен и неограничен световен пазар - този на дрогата.
Споразумението за свободна търговия между ЕС и някои страни в Южна Америка (Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай) е с по-различни последици, защото те произвеждат продукти, които пряко конкурират произведените в Европа (зърнени храни, месо, млечни продукти и захар). Макар че износът на земеделски продукти за Европа съставя 54 % от целия износ на тези държави, те имат интерес да разширяват пазарния си дял, за да преодолеят големия дефицит в търговския си баланс. Но тази стратегия облагодетелства изключително големите земеделски фирми, чиито интереси съвпадат с тези на местните крупни земевладелци. Населението, особено дребните и средни земеделци, се оказва губещо.
От началото на 90-те години - отправната точка на търговската експанзия, в Латинска Америка се наблюдава силно изостряне на социалните конфликти.
В Бразилия половината от населението живее под прага на бедността, 41 % от децата страдат от системно недохранване, а най-гладуващата група от населението е тази на земеделските работници, които наброяват 4,8 млн.семейства. От 1985 до 1996 г. спадът в производителността, свързан с премахването на митата, води до съкращаване на обработваемите площи с 10 млн.хектара.
Положението в Аржентина не е никак по-розово. Концентрацията на поземлена собственост се е ускорила през 90-те. Това води до увеличаване на заплатите, но също и до обедняване на дребните производители, огромно социално неравенство и впечатляваща безработица - за 1999 г. - 18 % от активното население.
Новата ориентация към увеличаване на износа на земеделски продукти за съжаление не води до подобряване на социалния статус на населението, дори оскъпява стоките, предназначени за вътрешния пазар. В периода 1994-1998 г. броят на бедните се увеличи до 4,1 млн., а през 1999 37 % от населението бе под прага на бедността.
При наличието на толкова гладни гърла приоритетът на аграрната политика на латиноамериканските държави далеч не е търговията с трети страни, а задоволяването на продоволствените потребности. Прогнозите сочат, че през 2009 г. стойността на латиноамериканската зависимост по отношение вноса на храни ще достигне 47 %, въпреки че географските дадености на този континент го правят категорично способен да се изхранва сам!
Изправени пред мощта на финансовите пазари и транснационалните компании, заключава авторът Жак Бертло, страните от Латинска Америка имат интерес да задълбочават политическата си интеграция и да защитават своите земеделски производители и продукция. Те трябва обаче да се простят с всички илюзии за свободна търговия с Европа и САЩ. Тя може само да обогати големите компании.
В края на миналата сесия на Комисията по търговията към ООН на някои страни подписаха споразумение, с което селското стопанство на страните се изключва от компетентността на СТО и така им се дава възможност засега да се защитят срещу заплахите на свободната търговия. На този фон буди истанска тревога политиката на българската държава по отношение на селскостопанското производство.
Стои открит въпросът ще се превърне ли България в поредната жертва на европейския глобализъм, благодарение на раболепието и безотговорността на управляващия елит, който умишлено тика земеделието ни към гибел?
Надвисват гроздовете на гнева
Видяхме една прекрасна гледка - шествие и митинг в София срещу бедността и безработицата. А е имало такива гледки и в други градове, най-вече в Русе и Видин.
Дали не се наливат вече гроздовете на гнева!
Участието предимно на учители, лекари и студенти в протестите е показател, че интелигенцията в България се надига, че тя вече осъзнава отговорността си не само пред себе си, но и пред нацията и бъдещето на страната. Протестът е публичен вот на недоверие към правителството, което е погазило всички норми на хуманизма и на практика осъществява повсеместен геноцид и разправа с българския народ.
И народът има право да заяви на всеослушание, че не желае повече да бъде управляван от хора с изчерпан морален кредит, от хора, превърнали се в своеобразна криминално-мафиотска секта.
Спонтанно, но все още недостатъчно категорично, се понесоха и възгласите "Оставка! ". Шефовете на КНСБ, които неведнъж предадоха интересите на хората на наемния труд, и този път запазиха позорно мълчание и отказаха да се присъединят към категоричните искания негодниците да си ходят. Те продължават да си играят на съглашателски синдикализъм, да имитират дейност, когато ножът вече е опрял в кокала. Щели били да преговарят и да искат н'ам какво си.
Не може да се преговаря с хора, които умишлено съсипват България. Такива хора просто трябва да бъдат изхвърляни. И това се разбира от все повече българи. И неслучайно министър Иван Нейков, наметнал овчата кожа на помирител, бе дружно освиркан. Думите му към протестиращите, че техните проблеми били и негови проблеми, никак не се връзват с отявлената му демагогия, прикривана зад състрадателното лице на един социален Тартюф.
Така или иначе става все по-ясно, че на площадите една срещу друга застават две Българии - България на бедните и почтени труженици и България на оядената, цинична и компрадорска политическа класа. Всъщност втората България не е България, защото отродниците и мерзавците нямат Отечество, те имат само интереси и банкови сметки.
Костов, явно притискан от надигащия се всенароден вот на отрицание, наскоро носталгично припомни демагогските лозунги, с които СДС преди три години похити властта: "Ние няма да ви излъжем! ", "Ние няма да ви предадем!"
Би трябвало това да се разбира от само себе си, да е условие, без което не може в един граждански диалог, а не непременно да се изтъква като достойнство. Има нещо нечисто и гузно в предварително афишираното обещание, че ще бъдеш почтен и няма да лъжеш. Това поражда съмнения в твоите намерения наистина да бъдеш почтен.
И СДС на практика доказа, че въобще е нямал намерение да се съобразява с каквито и да е обещания.
СДС и предаде, и излъга както своите избиратели, така и онези, които поискаха да повярват, или се насилиха да повярват, че най-сетне на власт е една политическа сила, която ще работи за България.
Разочарованието е все по-силно и все по-всеобхватно. Дори и на т.нар. заклети седесари започва да им се възвръща нормалното политическо зрение. И как не, след като последиците от синьото управление са ужасяващи - 25 % безработица, приватизирани, но неработещи предприятия, тотална мизерия на ръба на биологичното оцеляване.
И неслучайно в първите редици на протестиращите са лекарите и учителите. Лекарите добре съзнават, че т.нар. здравна реформа е гробница на българското здравеопазване. Учителите също добре съзнават, че чрез привнесените отвън модели фактически се цели погромяването на образователната система. И първите тревожни симптоми са вече налице - от 1997 г. училище са напуснали около 120 000 деца. Преструктурирането на образованието на пазарен принцип, принцип кощунствен и аморален, води до драстично социално разделение, каквото българското училище в такива размери не помни. Около 60 % от децата (засега само!) са обречени на полуграмотност. Утре те няма да могат да се интегрират в обществото, нито пък да получат специалност. Определено може да се каже, че българското училище вече не е нещо друго, а огромен инкубатор за маргинали.
Такова е неговото предназначение според стратезите на новия световен ред и на техните безогледни изпълнители у нас. Цели се подмяна на интелектуалния статус на нацията, цели се постигане на масово оглупяване. И тъкмо поради тази причина пари за заплати на учителите няма, нито пък се заделят средства за ток, парно, вода и други потреби.
С една дума - българското училище е оставено на доизживяване.
На доизживяване е оставено и българското здравеопазване.
На доизживяване, според някои висши геополитически аритметики, е осъден и българският народ.
Отсега сме предвидени след по-малко от половин век да намалеем с близо три милиона. Тотален биологичен срив на нацията вещаят авторите на специален демографски доклад на ООН.
Някой да е разтревожен? Някой да дискутира темата за оцеляването на нацията? Политическата класа, чийто сегашен каймак е СДС, въобще не се вълнува от тази проблематика. Залъгват ни с прием в ЕС и НАТО, а въобще не се мисли ще останат ли българи за приемане.
Без да изпадаме в катастрофични видения, все пак не можем да си затваряме очите пред суровата реалност - вървим към пропаст.
А Европа няма да ни почете дори с прилично погребение. Тя тогава, както и сега, ще бъде твърде заета да поддържа статуса на своя самодоволен бюргерски консумативизъм, за да се заинтересува от съдбата на "овцекрадците от Долни Дунав", за каквито още потайно ни броят.
И тъй като сме изоставени сами на себе си (това най-сетне трябва да се проумее!), нещо по-лошо - набелязани сме за тихо унищожение, за да бъде присвоена прекрасната ни земя, не ни остава нищо друго освен да събудим в себе си възрожденски дух на съпричастност и единение.
Защото ако можем да се спасим, можем да направим това само заедно.
Нека гърлата на площадите станат йерихонските тръби на протеста, на нашето национално освестяване.
Нека не подкрепяме повече партии, нито партийни мошеници, дали достатъчно доказателства за политически разврат, а само и единствено България - общото Отечество на всички застрашени българи.
Все някога и с нещо трябва да започнем, защото и ние сме народ, Боже мой, и имаме неотменимото право да бъдем стопани на земята си.
"Нашето спасение е в нашите задружни сили" - бе казал Левски.
Време е да чуем свещените гласове на нашата история!
Подарете я най-накрая тази БТК, та да спрете с дивотиите си
Мине се не мине някоя и друга седмица и по страниците на вестниците цъфват редовете за поредната полусделка по покупката на Българска телекомуникационна компания (БТК). Тук е мястото да припомним на читателите, че "Нова Зора" първа писа през миналата година в няколIко поредни броя за далаверата БТК.
През изминалите 7 дни поредният повод е съобщението, че холандският консорциум КРN е предложил нова оферта, този път за 600 милиона долара, вместо предишните 510 милиона, за 51 на сто от телекомуникационния ни гигант.
Новината за добавените 90 милиона долара направо си е поредната подигравка със здравия разум на българина. Според холандския представител на преговорите по покупката - Мартен Питер, покачването на офертата е заради рекордната печалба на БТК за 1999 г., която била около 50 милиона долара. Вече ни втръсна да обясняваме, че тази "рекордна" печалба е постигната при оборот от няколко милиарда долара и всъщност е смешно малка сума в сравнение с приходите на БТК.
Къде и за какво са отишли губещите се реално над 1 милиард долара от приходи, дано има кой да проследи. Съмнително е обаче, че такава ревизия ще се направи, защото на бял свят ще излязат бакии, та може и самото правителство (дори в байганьовското ни днешно време) да падне. То е ясно, че никой няма полза от ревизия, въпреки че не можеш да продаваш кръчмата, ако не знаеш с колко си на "червено" или на "зелено".
Въпросът тук е друг. Правителството на всяка цена трябва да продаде БТК още тази година, за да получи поне няколкостотин милиона долара, с които да запуши огромната пробойна в държавния бюджет. Пък и да изпълни предписанията за тотална разпродажба на държавната/общонародната собственост.
Ако не успее да го стори, следващото правителство едно че ще обере дивидентите, второ, ще продаде телекома за тройно или петорно по-голяма сума, а това не е изгодно нито на гръцко-холандските "купувачи", нито на българските им подлоги.
Проблемът вече дори не е и в това, че давайки в частни ръце (при това на чужденци) 51 на сто от БТК, сегашното ни правителство ни обрича на загуба на държавен суверенитет, тъй като реално за държавата комуникациите са като нишките, с които кукловодът дърпа куклата марионетка. То и това е ясно - държавността ни отиде на кино със синьото мнозинство в парламента и с обезкостеното Костово правителство.
Лично за мен проблемът вече се свежда до едно - стига сте будалкали народонаселението на дребно, опитвайки се да прикриете най-мащабната икономическа далавера в последните десет години. И последният нечетящ вестници, неслушащ радио и негледащ телевизия вече разбра, че БТК струва поне 4 милиарда долара - при най-занижени оценки!
За чий дявол будалкате народа със 100 милиона отгоре или отдолу! Подарявайте телекома, давайте го с един, с два, с три, ако искате GSM-лицензи и ни оставете най-накрая да не се занимаваме и с този цирк.
Дори официозно студените журналисти от световната информационна агенция Ройтерс не успяха да сдържат едно иронично намигване в последния си материал за фарса с БТК. Дотолкова започнахме да ставаме за срам пред целия свят.
Знам, че на управляващите не им дреме и че те отдавна са загубили всякакъв свян, но поне да не правят и народа ни за смях пред света. Или ще има що-годе някаква държавна политика или да дойде големият американски брат да ни направи поредната бананова република Панама или Коста Рика, да ме извиняват братята индианци от Централна Америка.
Явно ръцете отдавна са стиснати по сделката и телекомът ни вече е заработил за новите собственици от гръцко-холандския консорциум. Да теглят накрая официалните подписи и временно да се умирим, че предстои продажбата на последната златна кокошка на държавата - Булгартабак. Там пък само Господ знае какви далавери ще се завихрят.
Да не говорим, че на опашката първи вече са се наредили турците под якото крило на вездесъщия голям американски брат.
А и защо не - гърците ще изкупят националната ни сигурност, турците - тютюна, водите и курортите, а на румънците ще оставим транспортната мрежа. Така де, нека и те нещо да намажат горките. Ако не друго, поне Дунав мост-2 да им построим безплатно.
Нали така обеща премиерът? А като каже нещо Костов и кокалите на Петър-Стояновия дядо се затрисат да рапортуват на Командира.
Президентът Путин - името на голямата надежда
Eто че руският народ направи неизбежното - избра на президентския пост единствения възможен кандидат. Коментаторите очакваха, че получил мандата на половин Русия, Владимир Путин от радост ще разкрие душата си на първия срещнат любопитен журналист. Обаче професионалният мълчаливец от Кремъл, който очевидно не обича да подсказва бъдещите си ходове, отново ги разочарова. Той отложи сензациите за след официалното встъпване на президентския пост, тоест - за още един месец.
Jова отлагане е полезно и за него, и за страната му. На Русия й предстоят тежки години, тя е в дълбока криза и е по-слаба от западните конкуренти. Затова колкото по-дълго Путин ги държи в неизвестност, колкото по-неясни за тях бъдат неговите ходове, толкова по-добре ще е за страната му. Още от първия си ден на избран от народа президент Путин показа, че при него играта ще е по-сложна, отколкото беше при Елцин, да не говорим за сговорчивия предател Горбачов. Така че първият ход на президента Путин е обнадеждаващ. Дано и следващите са такива.
Не е за чудене, че личността на новия стопанин на Кремъл интересува целия свят повече от всичко друго. Дори изборната кампания в Съединените щати, в която няма сензации (вероятно нищо съществено няма да се промени, когато в Белия дом дойде младшият Джордж Буш) остава в сянката на събитията в Русия. Защото Русия е голямото неизвестно в съвременната политика. Тя е отслабен, объркан, обезверен великан, ограбен от свои и чужди, който обаче има могъщ ракетно-ядрен боздуган. Западът няма да се успокои, докато този великан не бъде ликвидиран завинаги.
Останалият свят обаче има интерес руският колос да се възправи, да се възроди и да поеме естествената си функция на една от глобалните свръхсили. Това ще възстанови равновесието, ще успокои международните отношения и ще възвърне вярата на малките и средните държави, че още не е настъпил техният залез. Защото еднополюсен свят под господството на страна с морала и културата на съвременна Америка е най-лошото, което може да ни се случи. И тази проста истина става все по-очевидна за всички.
Задачата, пред която е изправен президентът Путин, е ужасяващо голяма и ужасяващо трудна. Ако не знаехме библейската история за Давид и Голиат, може би щяхме да я смятаме за неосъществима. И още нещо - ако не ставаше дума за Русия. Но както е известно от историята, Русия е страна на чудесата. Тя е учудвала света и в миналото, би могла да го учуди и сега, но при едно условие: ако я ръководи умен, неподкупен и силен човек. Подробност е дали това е цар, император, генерален секретар или президент. Големите интереси на държавите, законите на международните отношения са по-силни от идеологиите. Ако някой се е съмнявал, последните години са го излекували от колебанията.
Не е наша работа да учим лидерите на Русия, или пък на която и да е друга страна, какво да правят. Както не е редно и нас някой друг да ни учи какво да правим. Азбука на международните отношения е принципът за ненамесата във вътрешните работи.
И ако новите глобалисти се опитват да се самонатоварят с нови господарски привилегии, би трябвало всички да им се противопоставим. Но на въпроса какъв президент ще бъде Владимир Путин не може да се даде дори приблизителен отговор, ако не се проанализират вероятните негови действия.
Това не е лесна работа, но въпреки всичко именно с нея са се захванали днес всички "русолози" по света. Това вършат коментаторите и учените, дипломатите и разузнавачите. Към тяхната разноцветна компания бихме могли да се присъединим и ние.
Путин би трябвало да е честен, морален и патриотично настроен син на великото си отечество. За това говорят биографията му, семейното му обкръжение, действията му като премиер и заместник-президент. Той би трябвало да приказва по-малко, а да работи повече. Засега и това предположение се потвърждава.
Безбройните изключително трудни нерешени проблеми, пред които е изправена страната му, не позволяват да се действа прибързано. Слава богу, Путин не си въобразява, че ще оправи Русия за сто или петстотин дни. Пред него са много години, той трябва да има сили за всичките. Освен това Путин вече няма право на стратегичеки грешки, каквито допускаха неговите предшественици. Струва ми се, че той е наясно и с това изискване.
Главният вътрешнополитически въпрос, който Путин ще трябва рано или късно да решава, е съдбата на националното богатство на Русия. Зад всички приказки, зад всички теории и "демократични правила", се крие именно това огромно богатство. Задачата, най-общо казано, е ясна. Националното богатство на Русия трябва да се върне на руския народ. Всички природни ресурси: нефт и газ, руди и земя, гори и води трябва да са в ръцете на руската държава или руския капитал. Същото правило се отнася за електричеството, железопътната мрежа и транспорта изобщо, водоснабдяването и канализацията, телефоните и пощите. Конкретните решения на президента Путин по този въпрос ще покажат по-ясно от всичко друго що за личност е той и какви цели има.
Путин трябва да реши и въпроса с руското селско стопанство. Русия не може да си позволи лукса да удовлетворява повече от половината от нуждите си от храни за сметка на вноса, ако претендира за независимост и величие. За съжаление, тази задача не може да се реши за година, две или пет. И тук традиционно приятелски страни, подобни на България, могат да й помогнат.
Путин трябва да възстанови и доизгради модерна и автономна руска промишленост: машиностроене, енергетика, електроника, химия. Контролът върху нея трябва също така да е предимно в руски ръце. Областите, където чуждият капитал е навлязъл в жизнените интереси на Русия, трябва да се преосмислят, или дори да се допълнят с независими руски предприятия. Руската промишленост трябва да създава национално богатство. Иначе народът на Русия ще си остане гладен и ще продължи да се изражда.
Разбира се, и тази стратегическа задача изисква десетилетия, но все някога трябва да се започне. Днеска вече е по-трудно от вчера, а утре ще е почти невъзможно. Вероятно тези прости мисли няма да са изненада за новия руски президент. Въпросът е какво и как ще прави.
Огромно значение - и реално, и морално - ще има преразпределението на вече съществуващото богатство на Русия. Известно е, че в Русия много повече и от нас огромните национални богатства бяха присвоени с различни мошенически методи от тъй наречените олигарси и от по-малките им събратя. Ако Путин остави положението такова, каквото е сега, нито една от безбройните му задачи няма да бъде решена. Въпросът е тази ревизия да бъде направена така, че да не доведе до гражданска война. Незаконните операции трябва да бъдат преразгледани, мошениците - наказани, но времето на уравниловката не трябва и не може да се възражда. Майсторството на политика е именно в решаването на подобни сложни проблеми. Но именно желанието да реши този проблем ще бъде най-точното мерило за истинската стойност на президента Путин.
Огромни са задачите на президента Путин и в областта на международните отношения. А когато става дума за страна като Русия, международните й отношения винаги имат мащабите на геополитически процеси, които се отразяват върху целия свят. Путин трябва да възроди величието и могъществото на страната си, за да може да възстанови нейното място в съвременния свят.
На него би трябвало да са му пределно ясни агресивните амбиции на новите глобалисти. Затова от стратегията на връзките на Русия със света ще зависи дали тази велика доскоро славянска страна ще се примири с незавидната роля, която й отреждат Америка и Западът, или ще й се противопостави най-решително.
Русия има сили, за да поиска отношения със Запада на базата на равенството и взаимното уважение. Същевременно тя трябва да търси дългосрочни съюзници, които да имат сходни интереси с нейните за създаване и утвърждаване на многополюсен и справедлив свят. Естествен неин съюзник може да бъде велик народен Китай, както и милиардна Индия. Сред другите азиатски страни тя трябва да търси локални съюзници, които да балансират влиянието на американските "приятели" на този континент, на първо място - турското влияние. Вероятно Русия ще върви по този път, защото просто друг път за запазване на влиянието й в света няма. Задачата на президента Путин е да решава конкретните въпроси така, че те да не пречат на постигането на голямата стратегическа цел.
Разбира се, Русия не може да си позволи лукса да враждува със Съединените щати или Западна Европа. Но тя има и морално, и всякакво друго право да иска от тях равнопоставени отношения, запазване на взаимните интереси, уважение и съвместно решаване на глобалните въпроси. Ако тези страни сега, когато Русия е повалена и измъчена, намерят сили в себе си да я разберат и да й помогнат, а не да я грабят и доубиват, вроденото й славянско благородство няма никога да забрави жеста на Запада. За съжаление, досегашният опит показва, че САЩ нямат афинитет към красиви жестове.
Трудно е да се очаква, че Америка ще се промени в бъдеще, освен ако с нещо не е заплашено самото й съществуване. Струва ми се, че ако Западна Европа (или бъдеща обединена Европа) разбира собствените си интереси, тя би трябвало да води самостоятелна, а не проамериканска политика към Русия. Един от полюсите на бъдещия многополюсен свят би могла да бъде обединена, демократична и хуманна Европа. Тя обаче трябва да се оттърси от американското господство. Засега това си остава далечна възможност.
Президентът Путин би трябвало да обърне специално внимание на останалите славянски държави в Европа. Трагедия за нас е, че Америка успя да ни противопостави една на друга и повечето от нас - на Русия. Укрепването на естественото приятелство на славянския свят, постепенното сближаване на славянските народи, интегрирането им в някаква нова форма в по-далечно бъдеще е една логична, животоспасяваща цел. Каквото и да прави, президентът Путин не може да забравя водещото място на велика Русия сред нейните славянски сестри.
Аз вярвам, че и в славянските държави ще се пробуди инстинктът за самосъхраниение, че те ще се обърнат една към друга и всичките - към Русия. Естествено е за славянските страни световните тенденции към сближаване да означават на първо място сбижаване между самите тях. Нищо, което прави на световната арена Русия, не би трябвало да противоречи на тази тенденция, независимо от сегашната политика на лидерите на една или друга славянска държава (в това число, разбира се, и България) към Русия.
Дълъг и безкрайно труден е пътят, който предстои на президента Путин. Важното е той от самото начало да тръгне в нужната посока. Важното е всички около него, всички, които обичат Русия и славянството, да му помагат с каквото могат. Защото без силни славянски народи и без могъща Русия не може да има истински справедлив, истински хуманен и велик нов свят.
Дано президентът Путин помогне и на Америка, и на Запада да разберат тази проста истина.
Първата реколта от посятия вятър
Използването на новоговора на Джордж Оруел, т.е. обръщането на смисъла на думите наопаки, е стар похват на американската пропаганда.
Днес например се правят опити човечеството да бъде приучено да възприема като "международна общност" по-малко от една своя десетинка... Малко Оруел, малко повече Гьобелс и повечко Си Ен Ен, и току-виж се налучкат правилните пропорции на оптималната смес за поредното промиване на мозъци.
Вашингтон отдавна оцени по достойнство значението на пропагандата като особено важно средство за постигане на външнополитически цели. Съвсем естествено и във войната срещу Югославия бе пределно използвана медийната огнева мощ. Този път обаче има нови неща, които заслужава да бъдат отбелязани.
САЩ за пръв път изпитаха неувереност в тези си възможности и също така за пръв път я демонстрираха открито. Разрушаването на белградската телевизия предизвика всеобща изненада. Не заради това, че бяха жестоко убити невинни граждански лица - този род убийства са известен открай време американски специалитет, - а защото бомбите разрушиха и един от основните постулати, върху които се градеше американската пропаганда: демократичните медии на демократичните САЩ разпространяват само истината и заради това не се боят от неистините, излъчвани от недемократичните медии на недемократичния противник.
Напротив, използват нескопосно скалъпената недемократична пропаганда като фон, върху който изпъква още по-релефно и убедително истинността на американската информация!
В съответствие с този постулат по време на студената война САЩ не заглушаваха например съветските радиопредавания за чужбина и дори парадираха с това - ето, Америка е страна, доказваща на дело, че ратува за свобода и свободна конкуренция на информацията.
Този път обаче САЩ, при несравнимо превъзходство на медийната си огнева мощ, дори без да отчитаме медийния слугинаж на сателитите, се побояха от югославската телевизия и от югославския спътников телевизионен канал и безцеремонно ги извадиха от строя. Митологемата за американската "свобода на информацията" стана прозрачна и за най-простодушните.
Не по-малко безцеремонно бяха спукани и други стари пропагандни сапунени мехури. И преди Косово повечето хора бяха наясно с някои неща: САЩ се стремят към световно господство; останалите членове на НАТО са американски сателити; самият НАТО не е отбранителна организация, а агресивен военен блок за осъществяване на империалистическа експанзия.
Някъде се съмняваха в тези твърдения, другаде бяха склонни да ги приемат с някои уговорки. Днес вече няма място за съмнения и уговорки. Как да ги има, след като САЩ сами заявиха това открито? Как могат да повярват в "хуманитарни интервенции" 9-имата от всеки 10 земни жители, обитаващи държавите, станали преди това жертва на колониалните и неоколониалните агресии на Запада? Да не би някой там да е забравил, че и предишните интервенции, "дохуманитарните", също до една са били осъществявани под не по-малко красиви лозунги?
Търговията с африкански роби, изтреблението на коренното население на Америка, опиумните войни срещу Китай, колониалната експлоатация и какво ли още не минаха под една рубрика - "цивилизаторската мисия" на Запада.
Сега, след като НАТО ти заявява, че ще осъществява "хуманитарни интервенции" извън "традиционния си геополитически периметър", т.е. в целия свят, как да не стигнеш до извода, че Западът се отказва от неоколониализма и се връща към добрия стар палеоколониализъм, оня с фрегатите и канонерките?
"Съпътстваща щета" от Косово обаче не е в откритото възпяване на правото на силата или в откровеното завръщане към варварството. "Съпътстващата щета" може би ще се окаже краят на един грижливо утвърждаван в течение на десетилетия стереотип, а именно - различните морални характеристики на оръжията.
САЩ - в интерес на истината, не без съдействието на други заинтересовани страни, включително и на бившия им противник СССР, - се постараха да наложат на света една фалшива и противна на всякаква логика и здрав разум представа за наличието на два вида оръжия - "лоши" и "добри". Категоризацията бе извършена по два основни признака. По-рядко използваният в пропагандата бе деленето на "отбранителни" и "нападателни" оръжия, по-разпространен - разделянето на оръжията на "конвенционални" и "оръжия за масово унищожение".
Американската пропаганда поработи доста, докато наложи в общественото съзнание представата, че оръжие за масово унищожение са единствено ядреното, химическото и биологическото, и че именно те са "нехуманни". При това въпреки факта, че дупките по такава логика са видими от птичи полет.
Следва ли от такова деление, че останалите оръжия са "оръжия за индивидуално и групово унищожение", и че тяхното ползване вече е хуманно? Трудно е да се отговори положително на такъв въпрос, след като в края на Втората световна война англо-американската авиация изби с конвенционални бомби толкова мирни жители на град Дрезден, колкото загинаха от атомната бомбардировка в Хирошима. Този факт е известен на всички историци, макар и за него да не се тръби много.
Още една току-що обезсмислена от САЩ теза - ядрено оръжие е само това, което гърми като хирошимското. А защо да не се окачествят като ядрено оръжие американските бомби с обеднен уран, съвсем неотдавна използвани срещу Югославия? Нали при учебни стрелби с такива бомби и снаряди (на полигоните на територията на страните от НАТО) остатъците от такова оръжие се прибират най-старателно до последната прашинка, и то от бойци с херметизирани скафандри? Дали не заради това, че и собствените му производители го възприемат като ядрено?
Същият подход може да се приеме и при определянето на химическото и биологическото оръжие. Когато умишлено се взривяват от въздуха петролни рафинерии и химически заводи, като се знае чудесно, че вследствие на това ще се отделят канцерогенни и други ужасяващи смъртоносни токсини, отгоре на всичко действащи в течение на десетилетия, това не е ли използване на химическо оръжие? Когато с такива оръжия унищожаваш реколтата и добитъка на един народ, за да го обречеш на глад, когато разрушаваш неговите болници, това не е ли използване на биологическо оръжие?
Кое оръжие е "нападателно", а кое - "отбранително"? Тук опитите за пропагандно теоретизиране стъпиха на още по-гнила основа. Израел още преди 20 години разкри, че притежава около 250 ядрени заряда и десетки междуконтинентални ракети, но това не развълнува САЩ, тъй като цялото джепане на приятелите им по презумпция и по дефиниция е "отбранително". Когато Северна Корея започна да експериментира ракети с далечен обсег, Вашингтон се разтревожи да не би тя да се сдобие с "нападателно" оръжие.
На цели две следвоенни поколения бе втълпявано, че ядрените оръжия са нещо лошо, и следователно договорите за тяхното неразпространение, и най паче забраната на ядрените опити, са нещо добро. Някак си остана на заден план фактът, че най-усърдните радетели за последните две са именно притежателите на хиляди единици от тези оръжия, които вече са си провели достатъчно ядрени опити, за да се убедят в изправността им.
Достоевски бе казал, че ако няма Бог, то всичко е позволено. Съвсем естествено е, че и държавите по света ще разсъждават по следния начин: САЩ заявиха открито, че няма да признават друг държавен суверенитет освен техния и че на тях всичко им е позволено, включително и да нападат с оръжие когото си искат. Значи и на мен ми е позволено да се защищавам с всички възможности, с които разполагам.
Това убеждение няма как да не бъде укрепено още повече след провъзгласеното от САЩ намерение единствено те да определят кому по света какво оръжие е разрешено да притежава. Разоръженият е действително лишен от суверенитет. Тъжна илюстрация на истинността на този извод е днешна България. Нашата армия бе разпусната от американците чрез СДС заради неблагонадеждността на българите в ролята на пушечно месо срещу Русия. Във Вашингтон искат да се уверят, че в обозримото бъдеще никой в София няма да си помисли за самостоятелна политика, докато има за съсед въоръжената до зъби от САЩ Турция.
В светлината на последните "миролюбиви повеи" в американската политика някои неща стават съвсем обясними, например новите отбранителни концепции на Русия и Китай и производството на ядрени оръжия и на техни носители в други азиатски страни.
Колкото е по-безцеремонна заявката за световно господство, толкова е по-мащабно противодействието срещу неговото налагане. Последното съвсем естествено утвърждава в съзнанието на противодействащите няколко истини: отбранителният характер на оръжието не се определя от неговите технически характеристики, а от това кой е предизвикал военен конфликт; то не е хуманно или нехуманно, а ефективно или неефективно, т.е. дали помага да защитиш суверенитета си от някой, който не го признава.
Американски анализатори, вероятно по-трезви, изплюха камъчето: САЩ не желаят страни като Иран и Северна Корея да притежават ядрено оръжие не защото се боят, че те ще ги нападнат. Вашингтон знае, че такива страни не се управляват от малоумници, готови да предизвикат американски ответни действия и да превърнат страните си в радиоактивни пустини. САЩ знаят, че притежаването на такива оръжия се възприема единствено като сдържащ американците фактор, като средство да не бъде позволен шантаж от страна на Вашингтон. Сиреч, такива оръжия застрашават не Америка, а само мераците й за световно господство.
Американският елит чудесно си дава сметка, че САЩ не са имали възможност да проверят дали са способни да оцеляват при екстремални исторически ситуации. По време на Кубинската криза от 1961 г. американски военни уведомиха президента Кенеди, че на няколкото десетки руски континентални ракети с ядрени заряди САЩ могат да противопоставят няколко стотици. Президентът отговори, че американската нация не може да си позволи да бъде засегната дори и от един-единствен ядрен заряд.
Едва след като отвориха кутията на Пандора американците усетиха, че и благозвучният израз "неправителствени организации" може да придобие зловещо звучене. По тази дефиниция структурата на Осама бин Ладен е "неправителствена организация" не по-малко от някой кротък и усърден "хелзинкски комитет", усвояващ добросъвестно американски пари.
Недооцениха и предупреждението на големия английски историк Ерик Хобсбаум, че съвременните технологии "демократизират" химическото и биологическото оръжие ("атомното оръжие на сиромасите", както го нарекоха някои журналисти), като го правят общодостъпно. Очевидно не обърнаха достатъчно внимание и на съобщенията в американския печат, че настроените злонамерено към САЩ съвсем не се нуждаят от специални средства за пренасяне на оръжието на американска територия. Те могат да си го произведат на място от подръчни, свободно продавани материали.
Преди около половин година американският военен министър Уилиям Коен бе първият високопоставен американски държавен служител, който предупреди, че опасността от мащабни диверсионни актове на американска територия започва да придобива реални очертания.
Преди по-малко от месец президентът Клинтън изказа публично тревога от няколко успешни опита за диверсии срещу Интернет. Имаше и коментари, че "информационното оръжие", без да е зрелищно като тротила или отровния газ, може да се окаже по-опасно от тях за САЩ - достатъчно било за един ден да се извади от строя нюйоркската фондова борса.
Накратко, хакерите се глобализират с не по-малко бързи темпове от Уолстрийт и първата реколта от посятия вятър се очертава като успешна.
Лошото е, че светът става все по-неспокойно място не само за жадния за господство глобален елит, а и за всички нас.
Разпадането - на САЩ - следващото геополитическо зрелище на XXI век
Забележителната във всяко отношение статия на д-р Соломон Паси, д-р Любомир Иванов и Марин Михайлов в броя на в. "24 часа" от 25 март(Благовещение!) относно предстоящото разпадане на Русия действително заслужава най-обстоен анализ. Не мога да отрека, че тя ме вдъхнови да предоставя на вниманието на читателите на "Нова Зора" моята скромна прогноза за следващото голямо геополитическо зрелище, на което по-младото поколение ще бъде свидетел, а именно - разпадането на САЩ.
Започвам разсъжденията си оттам, откъдето свършват д-р Паси и компания. Разпадането на Руската федерация и интегрирането на нейните три части в системата на глобализма ще изиграе преломно значение в политическия живот на Съединените щати и ще ускори съществуващите и сега наченки на центробежни сили. Основната причина за тях е сходна с тази, която би разпарчедосала Русия, но с обратен знак.
Ако целостта на Русия е заплашена от бедността, то тази на Америка е застрашена от богатството си. Съвременното икономическо развитие на Щатите е достигнало до такива висоти и същевременно толкова е изменило структурата си, че съществуването на единна държава става вече просто неизгодно. Гарнирано с количествените промени и регионални различия от етнически, расов и религиозен характер, това прави неизбежно разпадането на северноамериканската империя.
И във външнополитически план липсата на истински противник в лицето на Русия (Китай ще бъде държан изкъсо чрез тясно сътрудничество с Индия и Япония) прави безпредметно повече съществуването на САЩ и ще отприщи всички натрупали се противоречия.
Колонизираната от мексиканци и азиатци Калифорния със своята Силиконова (а по-точно и правилно Силициева) долина, Холивуд и електроника просто няма да има никаква сметка да храни бюрократите от Вашингтон. Още повече че от Втората световна война насам нейните интереси са свързани изцяло с Тихоокеанския икономически район.
Към нея ще гравитират и останалите щати, отнети от Мексико през 1848 г. - Невада, Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Юта, които и без това в момента са подложени на вторична мексиканизация както поради високата раждаемост на местното испаноезично население, така и поради неудържимата имиграция на мексиканци. Така, без това ново държавно формирование, наречено Северно Мексико да се присъедини директно към майката-родина, ще се осъществи формулата "един народ в две държави". Както Германия и Австрия, България и Македония или евентуално като Албания и Косово.
Като контрапункт на азиатско-испаноезично и католическо Северно Мексико ще се отцепят белите щати на Северозапада. Консервативни и етнически хомогенни, те и сега не желаят в живота им да се пречкат жълти, черни, евреи и даже католици.
И тъй като едновременно със САЩ ще настъпи краят и на Канада (след като франкофоните от Квебек обявят независимост) то Вашингтон, Айдахо, Монтана, Орегон, Уайоминг, заедно със западноканадските си съседи Британска Колумбия и Алберта ще образуват "бяла" държава със силно ограничена възможност за приемане на всякакви имигранти.
Към нея най-вероятно ще се присъедини Аляска, освен ако разбира се, не реши да си живее царски като един северен Кувейт - с приходите от петрола. Тази държава най-вероятно ще се нарече Нова Канада.
Земеделците от Средния Запад пък ще се превърнат в излишно бреме за всички. И на свой ред ще си създадат някаква конфедерация, включваща канадските провинции Манитоба и Саскачиуан.
Така от Хъдсъновия до Мексиканския залив ще се създаде най-крупният зърнопроизводителен район в света, наречен Грейланд (Страна на зърното).
Що се отнася до Тексас, най-вероятно той ще бъде поделен между Северно Мексико и Грейланд (американската конституция и без това го позволява), за да има за всички достатъчно от важната все още петролна суровина.
Промени ще настъпят и на изток от Мисисипи. Независима двуезичана Флорида ще се превърне освен в знаменит курорт, какъвто си е и сега, но и в процъфтяваща безмитна и офшорна зона, осъществяваща търговски и финансови операции между Северна и Южна Америка.
Но тъй като кубинските имигранти и сега са вече половината от населението й, тя може да се обедини с демократична Куба (естествено, след епохата Кастро) в Кралство на двете Куби ( по подобие на Кралството на двете Сицилии) като си покани за монарх някой от синовете на тогавашния испански крал. Към тях ще се присъединят и Джорджия, Алабама, Мисисипи.
Първоначалната територия на САЩ между Мисисипи и Атлантическия океан (към която ще се включат източните канадски провинции Ню Скотланд, Ню Брънсзуик и Нюфаундленд).
Днес това е много сложна карта в етническо, расово и религиозно отношение (там и сега живеят 90% от чернокожите, славяните, италианците и поне две трети от ирландците и евреите), така че ще трябва да се приложи българският етнически модел.
Но пред перспективата чернокожото Движение за права и свободи да спечели президентските избори, оказалите се малцинство WASP-ове ( WASP - бял, англосаксонец, протестант) ще предпочетат ситуацията отпреди 1776 г. и сами да върнат стария доминион Нова Англия под формалната власт на Британската корона.
И без това евроатлантическата интеграция ще бъде толкова силна, че Американският Изток ще бъде по-тясно свързан с Европа, отколкото със собствения си Запад.
При това положение установяването на траен мир и просперитет в световен мащаб, както прогнозират господата Паси, Иванов и Михайлов, ще бъде напълно гарантирано.
Сълзите на лъжата
Неотдавна във Великобритания осъдиха списанието "Ливинг Марксизм" за клевета срещу Британската информационна агенция ITN. Списанието трябваше да заплати на "оклеветените" 580 000 долара, т.е. затова, че журналистите на Майк Хюм (редактора на списанието) са си вършили работата, отстоявайки истината. Поводът е филм за "сръбските зверства" в Босна... През 1992 г. ITN изпраща филмов екип в Босна, начело с Пени Маршал, за да документира "сръбските престъпления". Екипът трябвало да се върне с кадри за сръбски концентрационен лагер. За "лагер на смъртта", ако така ви харесва повече.
Пени Маршал и хората й се връщат живи и здрави; при това с искания филм! Малцина се питат как така един строго охраняван обект може да бъде филмиран от британски екип? И как този екип е мъкнал планина от оборудване? Как е снимал, без да го арестуват? Не е ли подпомаган от администрацията на лагера?
Има само едно обяснение на допуснатата от сърбите "немарливост": че това не е било никакъв концлагер и че те не са имали какво да крият!
По едно случайно съвпадение група сръбски филмови дейци, придружаващи екипа на Маршал, на свой ред са заснели нейното "филмиране". Снимано е на две места: в центъра за задържане в Омарск и в ... лагера за бежанци в Трнополе.
Снимките от Омарск не стават за "праймтайма" на английската телевизия. Това е някогашната административна сграда на една минна компания: доста приятно местенце за "концлагер". През 1992 г. там са настанени военнопленници от босненската мюсюлманска армия. Те обаче не са оковани, нито са поставени зад решетки. Хората спокойно си пият кафето и изглеждат прекалено добре.
Представител на администрацията на "лагера" (по-късно застрелян от НАТО, докато ловял риба със сина си) обяснил, че сърбите гледат на тях като на добри хора, въвлечени случайно в бунта. Имало малка група хардлайнери, които сърбите би трябвало да затворят, а останалите да бъдат освободени. Нищо от това не намира място във филма на ITN.
В бежанския лагер Трнополе екипът на Пени Маршал влиза на място, оградено с бодлива тел, която на места е паднала. Тук в малка барака се пазят строителни инструменти. Бежанците са навън, извън бодливата тел и идват, за да си получат храната. Маршал разговаря с тях през бодливата тел, притиска ги с явно нетърпение да се оплачат от сръбските власти.
Единственото, от което се оплакват обаче, е горещината! Вниманието на Маршал е привлечено от висок, изтощен мъж, но човекът просто е болен от туберкулоза.
Нито един от проведените тук разговори не е подходящ за поръчката: всички те представят сърбите в човешка светлина!
Затова ITN прави видеоклипове и неподвижни снимки, на които измъченият от туберкулозата бежанец и колегите му изглеждат като че ли са оградени с бодлива тел. Тези картини са разпратени по света, а вестниците ги поместват в монтажи със стари снимки от нацистки концлагер. Заглавието е ужасяващо: "Сръбски лагери на смъртта!"
По тази схема милиони читатели са направени на глупаци, а западната общественост застава зад Изетбегович.
Но Давид побеждава Голиат! Храброто малко британско списание разкрива измамата - ITN клевети босненските сърби! Това не й пречи обаче да осъди списанието за "клевета". Крадецът вика: дръжте крадеца!
И каквато е практиката в тези "демократични" времена, лъжците в случая печелят. Вероятно биха спечелили подобно дело за клевета и у нас; само глобата щеше да е по-малка.
Уви, под шапката на свободния пазар и лъжливото свидетелство е стока, която се купува на печалба. Особено когато някой има ресурсите на гигантските корпорации, контролиращи медиите в страните от НАТО!
Обречени на истината джуджета като "Ливинг Марксизъм" нямат право дори да представят свидетелства на експерти, доказващи манипулацията на ITN.
Агенция "Ройтерс" показва кадрите на ITN, без да обясни, че са снимани от вътрешната страна на бодливата тел! Почти с радост тя огласява, че списанието е осъдено за клевета. Дори без да уточни какво всъщност твърди публикацията за филма на ITN. "Ройтерс" повтаря, че Трнополе е концлагер, сякаш това е доказан факт!.. "Изтривайки сълзите от очите си, Маршал каза, че присъдата била важна за хората от лагера" - обобщава впечатленията си "Ройтерс".
Нагла лъжа! Представителката на една велика сила сякаш сама се нуждае от защита: толкова крехка и безпомощна изглежда!
Чрез нейните изкуствени сълзи "Ройтерс" разсейва всяко предубеждение и съмнение в този измислен "лагер на смъртта". Измислени жертви, оплаквани с измислени сълзи.
"Защо ли Британия направо не предприеме ракетно нападение върху офисите на "Ливинг Марксизм, пита Джаред Израел, както при избиването на онези опасни репортери и асистентки в сръбската телевизия... И да приключи с тях! После медиите биха могли до безкрай да повтарят като мантра, че хората на "Ливинг Марксизм" са лъжливи пропагандисти, загинали случайно, като "съпътстваща загуба".
Загинали при нападение за отмъщение, вината за което трябва в крайна сметка изцяло да се стовари на... Слободан Милошевич."
ЦЕНАТА НА ИЗУМЛЕНИЕТО
Руското посолство било "изумено" от българския парламент... Така писаха някои вестници на 1 април, което е напълно с съзвучие с деня на хумора. Посолството, разбира се, не е употребило тази дума - посланник Владимир Титов само каза, че бил учуден как на състоялата се в Народното събрание кръгла маса на тема "Руската външна политика в региона на Югоизточна Европа в контекста на разширяването на НАТО" няма УЧАСТНИЦИ ОТ РУСКА СТРАНА. И това наистина е за чудене, при постоянно прокламираните демократични принципи и желанието за сътрудничество с Русия - защо не са поканени руски представителия.
Опитът на посолството да се самопокани на форум, където обсъждат външната политика на собствената му държава, среща изявлението на шефа на парламентарната Комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов, че Кръглата маса се провежда "при закрити врати". На заключителната пресконференция бил поканен само пресаташето към посолството Михаил Носков. От само себе си се разбира, че той там е можел да отиде и без покана... Сетне обаче се оказа друго - в делегацията били поканени "руски емисари", но факс до председателя на комисията съобщавал, че те няма да дойдат. Явно имало "причини, които им попречили"! И тази информация е според изказване на Асен Агов.
Руският посланик от своя страна съобщи, че били поканени на кръглата маса, но после получили отказ по телефона. С достатъчно чувство за хумор той подхвърли, че ако на участниците, все пак им е интересно да научат каква е политиката на Русия в Европейския Югоизток, той е готов да я обясни. Освен това ако българският парламент прояви също такъв интерес, той би говорил и от неговата трибуна.
От цялата въртележка прозира обикновената помиярщина на българските русофоби и конформисти. Явно Асен Агов се е уплашил да покани русите, защото атлантическите господари може да се разсърдят.
И правилно, тъй като от Брюксел явно не са искали да има руски представители и отговарят, че такива няма да дойдат. Къде е мястото на поканата към руското посолство у нас, не може много ясно да се разбере. Може би някой чиновник от парламента е проявил инициатива, за да направи такъв гаф - отначало канят, а след това по телефона отказват... Тайната на подобен идиотизъм е много проста - на "кръглата маса" са били събрани хора не да обсъждат руската политика, а за да я заклеймят. Тази е единствената причина да бъдат отстранени като излишни каквито и да било руски представители. Какво всъщност има да се обсъжда с тях, след като Югоизточна Европа вече се превръща в плацдарм за настъплението на Запада срещу Русия.
Дали случайна бе голямата статия на трима атлантици, начело със Соломон Паси в "24 часа", коментирана в предишния брой на "Нова Зора", в която се пледираше за разчленяване на руската държава и овладяване на останките и от същия този Запад? Какво изобщо има да се обсъжда, след като Русия има нов парламент, нов президент, които все ще не са изложили официално новите принципи на руската политика на Балканите. Където тя винаги е присъствала, но сега трябва да бъде изтласкана завинаги. Ако българският политически елит поназнайваше история, щеше да разбере, че в тукашното геополитическо пространство отсъствието на Русия означава присъствието на Турция.
Ако пък поиска анализ на турската геополитическа позиция, ще види с просто око, как в нея място за "Булгаристан" няма, просто българите стават турци. Тази оценка съвсем не е израз на емоции, а реално впечатление от настроенията в турското общество, които са добре документирани и напоследък заемат все по-краен израз.
И друг път в "Нова Зора" е писано, че влизането на България в НАТО означава един ден да се изправим срещу руската ядрена мощ и да бъдем превърнати в пушечно месо за завладяването на нейните богатства. Преди повече от половин век Хитлер не можа да изпрати българска войска в Русия. Сега обаче нашите политици се готвят да изпратят, тъй като самото присъствие на натовски бази на българска територия вече ни поставя на фронтовата линия. Ние вече сме "там" и това се потвърждава от перипетиите около въпросната "кръгла маса".
Когато пиша тези редове, чувам "Хоризонт" да оповестява резултатите от поредните социологически сондажи, според които 54 процента от българите били за членството ни в НАТО. Наскоро американският посланник размаха пръст на Георги Първанов, че ако БСП не е за членството на България в НАТО, няма ди види власт. Малко по-късно същият пръст му размаха и Герхард Шрьодер. И БСП се огъна - вече все повече и повече ръководни социалисти са за НАТО. Стар мой приятел - варненски социалист, разсъждаваше, че каквато и да е сега политиката на ръководството, хората в България на референдума щели да гласуват "против". Това наистина е някакво безумие!? Левите политици знаят, че НАТО е една смъртоносна примка за България, но агитират за членството ни, а после разчитат тайно електоратът да прояви "здрав разум".
На това място българските "западници" почват да вият като мюезини своите "цивилизационни" съображения. Като че ли Турция принадлежи към европейската цивилизация, а Русия остава вън от нея. Турската цивилизованост е най-добре позната на народите от Европейския Югоизток... Впрочем, интересно дали на въпросната "кръгла маса" е имало представители на Турция и ако е така, не бива да се съмняваме, че "масата" е просто поредната турска маша с обичайното западно присъствие под американска команда.
А що се отнася до Асен Агов - българите отдавна знаят какво може да роди най-синята бетонна глава в парламента. За такива като него народът казва "По-голям католик и от папата". Неговият безупречен верноподанически рефлекс към новите господари едва ли прави чест на Народното събрание, но пък се вписва идеално в партийната линия.
Цялата тази мазня скоро ще си получи това, което търси. Руският отговор няма да закъснее. Но дали и ние не сме си го заслужили, като търпим такива като Аговци да ни се качат на главата?
Армията не е учебен полигон за неуспели реформатори
Повече от 10 години вече разсипват армията ни с непроверени нито от практиката, нито от теорията идеи. През изминалата седмица експериментите на гърба на българския офицер, сержант и войник продължиха. Министърът на отбраната Бойко Ноев събра на сбор целия команден състав на БА до ниво командир на батальон.
Да събереш на едно място всички средни и висши военачалници, е все едно да обезглавиш за един ден армията. Това си е направо безумство. Вярно, би могъл да каже някой, едва ли точно в този ден някоя съседна армия се е очаквало да нахлуе, нямало е разузнавателни данни и не знам какво още. Може и това да е вярно, но е вярно и друго - днес техниката позволява масиран военен десант, който да бъде извършен за един-единствен ден. За един-единствен.
Пак през изминалата седмица Съветът по отбрана стигна до идиотската идея срокът на службата за редовния набор да бъде допълнително намален до 9 месеца, а висшистите да влизат в казармата само за 6 или 3 месеца. Та за три месеца един мъж не може да се научи само автомата да държи правилно, камо ли да изучи безкрайно сложната вече бойна техника, тактиката и изкуството на боя.
Как можеш да направиш за някакви три месеца един ракетчик? Дори да е висшист с образование в областта на електрониката, на него пак ще са му необходими месеци, за да постигне автоматизъм и сигурност на действията си. Или може би ракектчиците ще бъдат само от професионални набори? А може би и ракети в скоро време няма да имаме?
Третата простотия на изминалата седмица - всички данни за излишъците от военна техника и оръжие ще бъдат вкарани в Интернет, обеща министър Ноев. Дотук добре, но министърът продължи с още повече обещания. В страницата на Министерството на отбраната щели да бъдаат публикувани всички търгове за доставка на оръжие, свободните щатни бройки, местата за почивка, квалификационните курсове... Ако продължи по този начин, министър Ноев накрая ще вкара в Интернет и пълния числен състав на армията - с трите имена на всеки военнослужещ, за да не стане грешка. След това остава да пусне плановете на всички поделения и да опише до най-малката подробност въоръжението и военната техника. То, казват, не че вече не е станало и всичките ни военни секрети нима не се намират в чуждите разузнавателни служби? Но все пак дано да не предоставим всичките данни за ползване и от евентуални откачени терористи.
Накрая, но не и на последно място, министър Ноев обеща и да внимава оттук нататък и три пъти да премисля, преди да направи оръжейна сделка с чужда страна. Смисълът на оправданието е в нежеланието името на България да се замесва в пореден оръжеен скандал. Но може би има още едно по-сигурно нещо от думите на министъра - едва ли в скоро време България ще изнася т.нар. спецпродукция - военните ни заводи един по един отиват в небитието и продължаваането със същите темпове само след година-две ще доведе до затварянето и на последния от някога големите ни оръжейни центрове.
А експериментите продължават. Може би още три години. Та нали и това е поставеният срок - План 2004. Според авторите му реформата ще бъде завършена дотогава. И армията ще бъде закрита.
Ще настъпи безвремието на жандармерията.
Благодарим ви, отивайте си!
В по-миналия брой писахме за големите демонстрации в Чехия, които неслучайно стават 10 години след ноемврийските събития от 1989 г., довели до смяна на социално-икономическата система. Този факт е последица от започващата социално-икономическа криза в страната в резултат на неуспешната приватизация, която за съжаление нашите управници приеха безкритично и също неуспешно я прилагат и у нас.
Но за разлика от нас чехите не мълчат и не искат да бъдат лъгани. В резултат на големия натиск отдолу от страна на мнозинството, 40 големи приватизационни сделки са дадени на прокуратурата, която да решава тяхната законност.
Трябва да се отбележи, че начело на тези събития е интелигенцията, което доведе до създаването на ново дисидентско движение Импулс-99, с участието и на младите хора, главно студенти, сред които и водачите на събитията през 1989 г. По този повод в гр. Храдце Кралове на 27 ноември 1999 г. те се събраха, след което избраният координационен съвет отправи към чешкия народ призива "Благодарим ви, отивайте си!"
С него те искат оставката на всички сегашни политически лидери от двете най-силни партии - т.е. управляващата социалдемократическа и опозиционната народнодемократическа. Поименно се настоява за напущането от политическия живот на техните ръководители Земан и Клаус. Същевременно се настоява да бъдат произведени нови избори, да се преустанови досегашната практика за договаряне между тези две партии зад гърба и в ущърб на чешкия народ.
В тази връзка заслужава внимание призивът на координационния съвет на движението "Благодарим ви, отивайте си! " В преамбюла му пише: "Гражданите, в съответствие с основните демократически принципи, имат правото и задълженията да се изказват по обществените проблеми. Напълно се присъединяваме към демократическата система, чието основно оръжие са свободните избори, а също мнението ни е, че сегашното политическо представителство се размина с резултатите от свободните избори. Днешните политически лидери доведоха страната до дълбока човешка, социална, политическа и икономическа криза и тя сериозно застрашава интеграцията на Чешката република в Европейския съюз.
За тази криза носят най-голяма отговорност ръководството на договарящите се помежду си две противоположни партии (ЧССД и ОДС), начело с Милош Земан и Вацлав Клаус. Ние отричаме всички прояви на политическия екстремизъм и се дистанцираме от недемократическите политически субекти. Тъй като виновниците за тази криза не искат да признаят неприятната ситуация и не са готови да поправят това, ние предлагаме:
1. Приканваме двете техни партии да отхвърлят опозиционното споразумение, което блокира демократическикия механизъм и е причина за липсата на последователност в чешката политика.
2. Приканваме гражданите към по-нататъшна подкрепа на призива: "Благодарим ви, отивайте си!"
3. Искаме оставка на правителството и нови избори.
4. Приканваме членовете на политическите партии да настояват за смяна на политическите им лидери, защото сегашната изкривена политическа ситуация води до невъзможност за ръководство на политическите партии, което пък вреди на Чешката репубрика пред погледа на вътрешната и външната общественост.
5. Приканваме всички граждани на Чехия да приемат политиката на своята гражданска ангажираност за съобразяване с общественото мнение и за поставяне интересите на страната над интересите на партията.
